---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л

№


На 12 ноември 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала «Изток», пл.” Народно събрание” 2, се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от г-жа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси и г-н Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 30 минути /



ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Проверихме и Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика и туризъм.
Започваме нашето съвместно заседание на двете комисии. Традиционно всяка година, когато гледаме Закона за държавния бюджет, Закона на Здравната каса и Закона за ДОО винаги го правим заедно двете комисии.
Предлагам съвместното заседание да премине при следния дневен ред.
Ще ви предложа първа точка да бъде бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Налага се да направим тази рокада, защото от 15.30 часа е Комисията по здравеопазване и министъра и неговия екип трябва да са там.
По втора точка да продължим със законопроекта на държавния бюджет на Република България. Това е на двете комисии общия законопроект.
След което Икономическа комисия, ако преценят могат и да останат за законопроекта за държавното обществено осигуряване за 2016 г.
Който е за предложения дневен ред от страна на Комисията по бюджет и финанси, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет. Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам дневен ред на заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.- за първо гласуване.
Имаме кворум 15 човека.
Моля, който е за така предложения дневен ред да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Позволете ми накратко да представя кои са гостите на днешното ни заседание.
На първо място е министъра на финансите господин Горанов, с неговия заместник господин Кирил Ананиев и директори на дирекции и началници на отдели от Министерство на финансите.
Министъра на здравеопазването господин Петър Москов и зам.-министъра господин Бойко Пенков.
От Министерство на труда и социалната политика е зам.-министър Гълъб Донев.
Тук разбира се е министъра на икономиката, господин Божидар Лукарски. Господин Любен Петров – заместник-министър на икономиката.
Тук е госпожа Николина Ангелкова – министър на туризма.
Имаме гости от БНБ.
Господин Димитър Радев - управител на БНБ заедно с господин Калин Христов – подуправител.
Тук са председателя на Сметната палата – Цветан Цветков и зам-председателя госпожа Горица Грънчарова.
Представители на Висшия съдебен съвет.
Димитър Узунов – член на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по бюджет и финанси.
Тук са представители на Националната здравно-осигурителна каса.
Глинка Комитов – управител
Иванка Кръстева – подуправител
Както и директори на дирекции и началници на отдели от касата.
Представители на Националния осигурителен институт
Бисер Петков – управител
Весела Караиванова – подуправител и колеги директори на дирекции от НОИ.
Тук са от Асоциацията на индустриалния капитал, начело с нейния председател – Васил Велев.
Българска стопанска камара, представена от господин Григор Димитров – главен директор в Камарата и член на Надзорния съвет на НЗОК.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България
Евгени Иванов – изпълнителен директор
Българска търговска промишлена палата
Васил Тодоров – главен секретар.
КНСБ
Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ
Асиа Гонева – изпълнителен секретар
Конфедерация „Подкрепа”
Димитър Манолов – президент на Конфедерацията.
Тук са представители на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, Синдикален Алианс „Сигурност” в МВР.
Мисля, че това са всички официални гости, които имаме и които ще могат да вземат думата и да кажат своето отношение към разглежданите от нашата Комисия законопроекти.
Започваме с първа точка от нашия дневен ред, а именно:
Законопроект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 502-01-88 от 30.10.2015 г.
Ще дам думата на министър Москов, който ще ни представи законопроекта. Заповядайте, министър Москов.
ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги, представям в резюме философията, духа на Закона за бюджета на Здравноосигурителната каса за 2016 г. Той е съставен в съответствие с възможностите на бюджетната макрорамка за 2016 г. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси, да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителни услуги в страната.
Предвидени са общо приходи и трансфери в размер на 3 млрд. 204 млн. 749 000 лв. Стойността на разходите и трансферите е същата, тъй като законопроекта е предвиден с балансирано бюджетно салдо при запазване размера на здравноосигурителната вноска от 8 процента. Това е нетно увеличение в сравнение с бюджета на касата за 2015 г. със 129 млн. или 4,2 процента.
За 2016 г. здравноосигурителните вноски са разчетени в размер на 2 млрд. 121 млн. Тоест с 80 млн. 295 000 повече в сравнение със същите за 2015 г.
Разпределението на средствата за заплащане на медицинската помощ е следното: За здравноосигурителни плащания за първична и извън болнична медицинска помощ – 180 млн. 17 000.
За здравноосигурителни плащания и за специализирана извънболнична медицинска помощ, включително за комплексно диспансерно амбулаторно наблюдение 201 млн. 542 000.
За здравноосигурителни плащания за дентална помощ – 123 млн.
За здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност – 70 млн. 441 000.
Лекарствени продукти и медицински изделия и диетични храни със специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на болничната медицинска помощ, за които НЗОК заплаща извън стойността на медицинските дейности 750 млн. 926 000. За медицински изделия прилагани в болничната медицинска помощ 80 млн., за болнична медицинска помощ 1 млрд. 343 322 лева на фона на резерв от 316 млн., извън сумите, които току-що прочетох.
С цел контрол върху ръста на разходите в законопроекта се запазва ролята на НЗОК при определяне на дейностите в регулация на изпълнителите на извънболнична помощ за назначаваните от тях специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности.
Редът за прилагане на регулацията се определя в Националния рамков договор за медицинските дейности за 2016 г. Ако такъв не е приет, съответно решение по чл.45, ал.9 от ЗЗО.
Предлагат се в текстовата част и като преходни и заключителни разпоредби на закона промени, които са главно ориентирани към засилване или установяване на ясни добре действащи и с възможност за реализация механизми на контрол, които до този момент бюджета не предвиждаше и въобще законодателството не предвиждаше.
Какви са евентуалните резерви в така разписания проект за бюджет. Резервите са свързани, разбира се с механизмите и начините по които се отчитат и харчат парите. Първо да кажем, че вече има избран изпълнител и тестовата версия на електронната платформа за търговия с лекарства ще бъде готова и вече тествана към март месец следващата година. Тоест с новия рамков договор, който се предвижда по този закон да започва от април месец, което е един стар консенсус и между Каса и между гилдии и управляващи. И по същество прави фактическата ситуация законова. Защото никога досега преди края на март, не са били подписвани в същност основните части от рамковия договор. Той е свързан и с определянето на цените и обемите.
Този механизъм ще задейства успоредно с прилагането на рамковия договор. Отделно в момента в Касата вече има процедура за задание за персоналния идентификатор, което като тайминг и разчети на заданието отново към март месец тестовата версия ще бъде налична.
За контролните механизми може да се говори много. Не искам да влизам в подробности в жълти теми. Но нека да кажем, че и надзора и оперативното ръководство и правителството прави всичко възможно начина на изсветляване да става от ден на ден по-достоверен.
Ще ви дам само пример, че при договарянето на задължителните отстъпки на медикаментите за тази година, които вие гласувахте в закона, се оказа, че Касата половин година е плащала за медикаменти, които не са внасяни в България въобще. На стойност от порядъка на около 700 000 лева са само тези, които просто фирмите казват, че няма да плащат отстъпка върху нещо, което не са внасяли.
Разбира се, това в момента Касата е придобила като своите регресивни искове към тези, които са декларирали, че са изписвали на пациентите тези неща. И това е само част от нещата, за които говоря.
Дали има евентуални рискове пред балансирания оператор на този бюджет, ние сме си го говорили много и с надзора на Касата. Те могат да бъдат единствено и само свързани с наличието на много голямо количество нова модерна, нова изцяло за рамкови договори за условията на извършване на медицинска дейност за България - проектор за лъчелечение, за радиохирургия. Остойностяването и обемите по тези дейности е нещо, което трудно с точност може да се прецени до каква степен ще натежи върху бюджета на Касата. Защото досега всички тези неща бяха вършени извън страната. И само малка част от тях бяха заплащани по линията на това да се заплаща на други здравни каси или по линията на Комисия за лечение в чужбина. Огромната част от тях бяха за сметка на българските граждани, които от джоба си, от спестяванията си, с имуществото си заплащаха лечението си в чужбина в Турция и държави от Европейския съюз.
Няколко думи във връзка с притесненията, които вероятно ще бъдат изразени и тук от представители на съсловни организации, на синдикални организации, на работодателски организации.
Ние имаме тук, надявам се, че никой няма да спори, пълното общо мнение, че така финансовата макрорамка на бюджета е приемлива, добра и според всеки един от партньорите гарантира една устойчивост за развитието на здравната система.
Всеки един от текстовете от конкретните предложения за промени в закона и които могат да бъдат предмет между първо и второ четене на дискусия, на съгласие или несъгласие, декларирам пред вас, че те вече намират частично своето решение. И сме в постоянен диалог и със синдикалните организации и с професионалните организации.
Няколко думи за степента на изпълнение на бюджета на Касата за тази година и възможността това изпълнение да рефлектира върху нетното увеличение на бюджета на Касата за следващата година, което пак е от 129 млн.
Към 30 септември, най-песимистичната прогноза за изпълнението на бюджета на Касата за 2015 г. гласи, че най-лошия вариант е да има дефицит от порядъка на 65 млн. Нека да кажем, че това отново е към 30 септември. На фона на това мога да приведа следните аргументи.
Дори от последните ни консултации с министър Горанов става ясно, на базата на преизпълнението на приходите от здравни вноски минимум още 20 млн. до края на годината ще влезнат в приходната част на бюджета и съответно да намалят този дефицит максимален възможен, според най-тежките, най-консервативни изчисления на Касата на около 40 млн. Отделно пак ви казвам, с всяка една от тези мерки, като това за лекарствата и всичко останало, ние ще се стремим и общо заедно с надзора и с оперативното ръководството на Касата, дефицита на Касата да бъде сведен между 35 млн. – 37 млн. Такива са нашите прогнози, които смея да кажа са съвсем реални.
Прехвърлено тази сума към следващата година, тя няма по никакъв начин да се отрази върху чистите 129 млн., които са заложени като приходна част на бюджета. Защото в приходната част на бюджета за следващата година има неразписани по чисто бюджетарски, по чисто счетоводни причини, тук господин Горанов по-добре от мен може да каже, но всички приходи или евентуално намалени разходи, както и бюджетарски да го казвам е от задължителните отстъпки свързани с договорите с фармацевтичната индустрия, не са включени нито като намаление на разходите, нито като увеличение на приходите.
Очакванията за следващата година това число да е най-ниската възможност, да е 65 млн., това е според прогнозите на самата индустрия, да напомня, че вече към този момент за тази година по задължителните отстъпки, които вие гласувахте със закона има сключени договори за връщане на суми в Касата, за тази година на стойност 43,7 млн.
Да припомня, че съвсем скоро в миналите години тези суми варираха от порядъка на между 500 000 и 1 милион. Тоест, отново казвам никакъв евентуален дефицит, който твърдим, че ще бъде в рамките на около 35 – 37 млн. няма да ощети допълнителното увеличение за следващата година от 129 млн.
Друг заложен скрит резерв в приходната част на Касата е разбира се промяната на количеството на здравните вноски свързани с последните промени, които вие направихте върху средната и минималната работна заплата. Тоест ние влизаме в следващата година на чисто с минимум 129 млн. допълнителни приходи на Касата.
На разположение съм за въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, предлагам първо да дадем думата на гостите, ако някой от тях желае да вземе отношение и след това да коментираме и ние народните представители.
Кой от гостите желае да вземе отношение?
НИКОЛАЙ ШАРКОВ – гл.секретар на Българския зъболекарски съюз
Като че ли аз съм най-безстрашния сред толкова мастити фигури.
Госпожо председател, благодаря за поканата.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри, заместник-министри, уважаеми гости,
Българският зъболекарски съюз изразяваше нееднократно своето становище в месеците след последната промяна на Закона за здравното осигуряване преди няколко месеца. Безкрайна бе изненадата за нас с внесените в 12 без 5 промени в Закона за здравното осигуряване – ЗИД за ЗЗО с бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Там отново видяхме, че има едно неразбиране на задължителното здравно осигуряване в денталната медицина сравнено с медицината.
Отдавна денталната медицина в задължителното здравно осигуряване е базирана на коренно различни принципи. Принципи, които няма да използвам вече фразата европейска, европейски, защото нещо малко се поизтърка. Но принципи, които са адекватни за всички здравноосигурителни фондове, било частни, било обществени, било държавни. Винаги съм казвал, че трябва да се открият разликите. Когато се говори за задължително здравно осигуряване вижте колко различни сме ние лекарите по дентална медицина и нашия договор, хубаво че го отделихме, така че ние сме по-мобилни в момента, от този за медицината. Понеже ние имаме специфика. Ние сме клон от медицината, не сме свързани в договор с колегите от Лекарския съюз.
С това начало предполагам, че напълно логично е да се сетите какво ще кажа от тук нататък. Ние не сме съгласни с текстовете в § 10 на Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за бюджета на НЗОК за 2016 г. Новите изменения съществено променят философията на Закона за здравното осигуряване в частта й за характера и същността на рамковото договаряне със съсловните организации.
И по същество на практика представляват отделен законопроект със собствена философия, което прави разглеждането им като част от Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г., противоречаща на редица условия.
Искам да подчертая, че БЗС оценява, че след като с промените се нарушава единствено фискалната и разпоредителна същност на НРД, което е и философията и политиката на преговорния процес, това е дълбоко нарушаване на нормите на партньорство в съвместното изготвяне на ежегодните национални рамкови договори.
На практика се ликвидира договорното начало. И тук едно изказване. Тъй като съм в тези зали и в тези сгради на Народното събрание на уважаваната институция от мен, от 39-то Народно събрание ще ви кажа, че все пак имам ретроградна памет, но това не означава, че съм остарял и че други процеси се случват в мозъка ми. И преди шест години имаше подобни текстове, които ние с големи усилия се опитахме да предотвратим влизането им в сила. За съжаление те влезнаха. С последната промяна в ЗЗО преди няколко месеца, ние успяхме да реставрираме добрите моменти, които бяха унищожени преди шест години. И сега отново аз прозирам същия стил на внасяне на промени в Закона за здравното осигуряване. Извинявам се за емоционалното изказване. Но на практика този стил е насочен срещу договорния процес срещу двете съсловия. Разбирам за дисциплината – финансовата дисциплина, фискалната дисциплина.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Д-р Шарков, извинявам се.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Приключвам. Разбрах, госпожа Стоянова.
Отиваме на бюджета конкретни цифри. Денталната помощ от 9 процента миналата година 4,7 процента, тази година 4,38 процента. В сравнение с другите здравноосигурителни плащания, денталната помощ е с най-малко увеличение от 2,5 процентта. Мога да дам процентите на останалите здравноосигурителни плащания с приблизително закръгление. За какво говорим тогава.
Миналата година искахме да увеличим дейностите. По -миналата година искахме да увеличим дейностите. Преди три години искахме да увеличим дейностите, преди пет години искахме да увеличим дейностите на кого, на възрастите над 18 години, поне с една дейност, да им дадем нещо повече. Резултатът е един и същи.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, д-р Шарков.
Аз си позволявам да ви предложа да се ограничавате в изказванията си до около две, три минути, не повече, тъй като имаме доста сериозен дневен ред. Първият разбира се беше малко облагодетелстван, от тук нататък ще засичам времето и ще подсказвам изтичането.
Заповядайте.
САШО ГАНОВ – Български лекарски съюз
Уважаема госпожо, уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители,
Българският лекарски съюз напълно споделя становището и на Българския зъболекарски съюз по отношение на макрорамката и на внесения чрез проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, опит за промени в Закона за здравното осигуряване. Аз ще се спра само на два момента.
Първият момент е по отношение на макрорамката. Българският лекарски съюз изхождайки от реалното състояние, в което се намира държавата приема макрорамката на бюджета. Но имаме забележки по отношение на преразпределението на тази макрорамка във връзка с видовете плащания в извън болнична и болнична помощ.
Започна реформа в здравеопазването, която намери своето законово изражение с промяна на Закона на здравното осигуряване и разделяне на пакета на основен и допълнителен. Идеята беше да се намали натиска върху лечебните заведения за болнична помощ. И в същото време да се подобри качеството и да се повиши ефективността от работата на лекарите в доболничната помощ.
В така предложения ни бюджет за 2016 г., ние не виждаме финансова подкрепа на тези реформи, които са законово вече приети. Това е по отношение на цифрите. Имаме предложения, които се намират при вас.
По отношение на предвидените в чл.4 от законопроекта за бюджет на Националната каса текстове, с които се елиминира договорното начало при разпределението на средствата, техния контрол и разбира се, опазване на бюджетната дисциплина, не сме съгласни да бъдат определяни предварително обеми за изпълнителите на медицинска помощ, тъй като това преди всичко нарушава правата на пациентите в Република България, правото им на свободен избор на изпълнител на медицинска помощ.
Имаме и други забележки конкретно към тези текстове. Но ние сме ги изложили в нашите мотиви в становището, което се намира при вас.
Другото, което искаме да подчертаем е, че се наблюдават абсолютно неправомерни текстове в § 10 на предложения проект, с който тотално съсловните организации се цели да бъдат извадени от договорния процес. Тоест, от една страна основните изпълнители в областта на здравеопазването са лечебните заведения и техните представители в лицето на съсловните организации и се прави пореден опит да бъдат извадени от процеса на договаряне, на контрол. Това е неприемливо за Българския лекарски съюз.
Българският лекарски съюз декларира, че настоява § 10 от предложения проект за Закон за бюджета на Националната каса да бъдат оттеглени текстовете от него, които ограничават или вадят съсловните организации от процеса на договаряне и разпределение на средствата за здравноосигурителни плащания.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи? Господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Асоциацията на индустриалния капитал в България е внесла писмено становище.
Ръстът в бюджета на Здравната каса очевидно изпреварва ръста в икономиката. Разбира се, парите никога няма да стигнат. Затова ние подкрепяме усилията на министъра на здравеопазването и на Министерския съвет за реформи насочени към по-ефективно използване на ограничения ресурс и се отнасяме с разбиране към затрудненията, които са породени от извършващите се промени и тяхното разполагане във времето. Но въпреки това препоръчваме за обществен дебат, който да не се спестява и оценка на въздействието за извършващите се промени, които да повишат и обществената информираност по всички тези въпроси.
Ще си позволя тук да отправя само една препоръка, която е от няколкото препоръки в писменото ни становище. Да се преосмисли концепцията за лимитите на болничните заведения.
Очевидно тя наказва добрите, търсените болници. Финансовият контрол, финансовата дисциплина несъмнено трябва да се заздравява, но може би трябва да се търсят други средства за това.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
ПЛАМЕН РАДОСЛАВОВ – зам.-председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването - КНСБ
Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри и представители на изпълнителната власт, ние сме представили писмено становище на Конфедерацията и на Федерацията относно бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. Като компромисното наше решение е да, тъй като имаме 129 млн. повече в бюджета за здравеопазване. Още повече, че тези дефицити, които се очетаваха миналата година и тази година няма да бъдат компенсирани с тези средства. Компромисът е казваме да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи? Няма. Да преминем към изказвания на народните представители. Има ли желаещи от народните представители от двете комисии за изказване? Няма.
Господин министър заповядайте.
ПЕТЪР МОСКОВ: Госпожо председател, първо благодаря за конструктивния тон и за разбирането, че транзиторния период, в който сме и който надявам се, че се отчита от всички. Разбира се, че ще има определени цели, които няма да могат да бъдат изпълнени на сто процента. И аз и цялото правителство и Касата наистина сме в един непрестанен диалог.
Още веднъж благодаря, че се отчита, че в тежки икономически условия ресурса, с който разполага Касата, т.е. възможността да бъде финансирано лечението на българските граждани е отчетено като добра стъпка. Още веднъж да кажа, това не са пари, които са дошли от въздуха или преразпределени от някъде. Това е вследствие на повишената събираемост, вследствие на законодателни и фискални инициативи, които е имало Правителството, НАП, Касата и т.н. И вследствие на поетите нови ангажименти от страна на държавата, за да вдига дела на собствената си вноска, което да припомним, че много години наред не се беше случвало. Това е първата година, в която Правителството изпълнява такъв свой ангажимент.
Относно § 10 и договорното начало. Относно вътрешното разпределение при приемането от всички на макрорамката. Относно начина, лимити или договаряне на обеми, всичко това между първо и второ четене ви уверявам, че работим ежедневно и със съсловните организации и с представители на синдикалните и на работодателските организации. Това има начин да бъде изчистено.
Още веднъж благодаря за разбирането и за подкрепата за тази макрорамка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 502-01-88, внесен на 30.10.2015 г. – първо четене.
Комисия по бюджет и финанси.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 „за”.
Против? Шест против. Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви, господин министър.
По втора точка
Господин Горанов имате думата да представите законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, колеги от БНБ, Сметната палата, Националния осигурителен институт и социални партньори, с няколко думи ще се опитам да ви представя рамката на предложения законопроект за държавен бюджет за 2016 г. и съдържащите се в него промени в параметрите на бюджета за 2015 г.
Рамката на бюджета за 2016 г. е разработена въз основа на допусканията и параметрите заложени в актуализираната тригодишна бюджетна прогноза за периода 2016 – 2018 г. При отчитане на актуалните данни за изпълнението на бюджета и ревизираната оценка за изпълнението на програмата за 2015 г., разбира се и макроикономическите прогнози, които Министерство на финансите разработва, съобразявайки се разбира се и с прогнозите на външни институции, като Европейската комисия, Международния валутен фонд.
По отношение на макроикономическите прогнози и очакването за развитието на българската икономика в средносрочен план, забелязваме макар и плаха ревизия в положителна посока, спрямо очакванията от миналата година и очакванията от началото на 2015 г. Като реалния растеж на брутния вътрешен продукт за 2016 г. е близък до средно европейските нива и се очаква да достигне 2,1 на сто, като основно движен от вътрешното търсене, както и частното потребление и инвестициите, така и публичния сектор ще увеличат своя принос в растежа на икономиката.
Постепенното възстановяване на вътрешното търсене за 2016 г. се очаква да подкрепи търсенето на труд и темпа на увеличаване на заетостта. Ще се увеличи до 0,4 процента. Това ще помогне положителната тенденция да се затвърди и да продължи спада в нивото на безработицата до 9,1 на сто, което се очаква да бъде по-ограничено в сравнение с 2015 г., тъй като очакваното понижение на работната сила ще бъде по-слабо поради приетите мерки за повишаване на възрастта и стажа за пенсиониране.
Инфлацията, която прогнозираме за 2016 г., се очаква да бъде половин процент. Като влиянието на промените в данъчната политика свързано примерно с увеличение на акцизни ставки, динамиката на потребителските цени се очаква да бъде сравнително слабо.
Средносрочните цели и стъпки за фискална консолидация за периода 2016 – 2018 г. отразяват развитието на политиките от последната средносрочна бюджетна прогноза. Планирано е процеса на фискална консолидация да продължи, като в актуализираната бюджетна прогноза са отчетени и актуалните данни за реализираната оценка за програмата за 2015 г. и за макроикономическото развитие през следващата година.
Предизвикателствата са свързани с елиминирането на бюджетните нюанси и осигуряването на изпълнението на бюджетните цели.
Няколко думи за реализираната оценка на програма за 2015 г. Важна предпоставка за постигането на корекциите в дефицита са заложените структурни мерки по отношение на изпълнението на бюджета до края на 2015 г. Заложената първоначално в бюджет 2015 г. фискална цел е 3 процента и 2,9 на сто от БВП спрямо актуалната оценка за номиналния размер на БВП и търпи известна корекция.
С бюджета за 2016 г. е ревизирана програмата за 2015 г., като необходимостта от промени в рамките на държавния бюджет произтича основно от две направления.
Прогнозирано е значително преизпълнение на разчетите по приходите по общата консолидирана фискална програма в размер на 1,3 млрд. лева и допълнителен натиск върху разходната част на бюджета през предстоящата година, което е свързано най-вече с финансирането на европейски проекти от приключилия програмен период 2007 – 2013 г. Отчетени са и предизвикателствата свързани с невъзможността от рязко свиване на разходите за персонал в някои сектори. В това число и възникналите в резултат на оптимизацията на персонала непредвидени разходи за обезщетение и редуциране на неефективни структури в секторите представляващи публични услуги.Допълнителните разходи по консолидираната фискална програма са в размер на около 1,7 млрд. лева.
На база на извършения анализ от управляващите органи се предлага осигуряването на допълнителен трансфер от държавния бюджет за сметка на средства от Европейския съюз, Националния фонд към Министерство на финансите и на Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие” в размер на 494,7 млн. или 0,6 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт, които ще обезпечат изпълнението на проектите по програмите и фондовете на Европейския съюз и разплащането към изпълнителите.
Предложено е също така да се обособи допълнителен ресурс до края на 2015 г. в размер на 387,8 млн. в резерва за непредвидени или неотложни разходи предназначен за допълнителни разходи по националния бюджет свързан с европейските програмни фондове, Държавен фонд „Земеделие” и по бюджетите на някои разпоредители с бюджет по държавния бюджет, при които коментирахме, че присъства проблем с недостиг на средства за разходи на персонал, включително и обезщетения до края на годината и други непланирани разходи.
В резултат на това дефицита по консолидираната фискална програма на касова основа за 2015 г. се очаква да достигне 3,3 на сто от брутния вътрешен продукт.
Бързам да уточня, че на начислена основа ще бъде под 3. Актуалната оценка с която работим към момента е за около 2,8 на сто от БВП, което е под лимитите, маастрихстките критерии по отношение на нивото на бюджетния дефицит.
Така предложената ревизия на програмата за 2015 г. дава възможност освен някои от системите, които изпитват финансови трудности в рамките на 2015 г. да могат успешно да приключат бюджетната година. Около една трета от допълнителния ресурс отива в тази посока. А две трети отиват, за да може успешно да приключим всички стартирали проекти финансирани с европейския фондове. Така че в максимална степен да дадем възможност да приключи нормално програмния период 2007 – 2013 г.
Бързам да уточня, че от изготвянето на тези разчети в края на миналия месец, в последните дни на миналия месец и в първите дни на м.ноември се вижда, че те са относително консервативни в смисъл такъв, 3,3 процента няма да бъде достигнат като дефицит. В разчетите са включени максималните възможни лимити, които да гарантират усвояването на европейските фондове. Но нашите оценки показват, че по една или друга причина тези нива на разходи няма да бъдат реализирани и дефицита на касова основа няма да достигне тези нива.
Предложили сме най-консервативния възможен сценарий, като една коректна оценка към Народното събрание, какво е необходимо в максимална степен, за да приключи успешно 2015 г. Правя това уточнение, за да информирам още от сега народните представители, че не очаквам тази цел да бъде постигната, нито по националната методология, нито от гледна точка на методологията, която използва Евростат за нотифициране на дефицита и дълга.
Фискалните параметри за 2016 г. По-добрите приходи трябва да се използват за по-ускорен темп на намаляване на дефицита. Затова и преразгледахме дефицита по консолидираната фискална програма спрямо пролетната тригодишна бюджетна прогноза. И за 2016 г. предлагаме да бъде ограничен до 2 процента от брутния вътрешен продукт. Така представен звучи относително малък, но всъщност това са 1 млрд. 800 млн. превишение на разходите над приходите, което автоматично за съжаление води до увеличаване на дълга най-малко с този размер. За финансиращите позиции ще говоря след малко.
Темповете на консолидация, която ви предлагам, защото аз смятам, че независимо от различните мнения, част от сигурността на страната и от нейния суверенитет минава през независимостта от външни финансови институции. За мен е от първостепенна важност темповете, които предлагаме в средносрочен план, ние да постигнем една неутрална бюджетна позиция, с оглед неизлагането ни на свърхзадължнялост и ускорени темпове на натрупване на нови дългове.
В този смисъл предлагам и ще се стремим това да са възможно най-високите нива. В хода на изпълнението, ще се стараем да бъдат по-ниски, но една по етапна консолидация, която да позволи в края на 2018 г., ние да отчетем един процент дефицит от брутния вътрешен продукт.
А за 2017 г. засега тригодишната бюджетна прогноза предвижда нива от 1,4 на сто от брутния вътрешен продукт, за съжаление отново дефицит.
Планираното намаление на дефицита от 3,3 на сто от брутния вътрешен продукт по ревизираната оценка за 2015 г. на 2 процента за следващата се дължи на усилие, както от страна на приходите, така и от страна на разходите по консолидираната фискална програма.
Приходите по консолидираната фискална програма за 2016 г. се очаква да бъдат в размер на 33 млрд. и 15 млн. лева или 37,4 на сто от брутния вътрешен продукт. Разходите ги превишават и са в размер на 34 млрд. 815 млн., което е под 40 процентния праг, но близко до него 39,4 на сто от брутния вътрешен продукт. Те имат основен консолидационен принос за постигане на целите на намаляване на дефицита.
По отношение на минималния размер на фискалния резерв към края на 2016 г. е предвидено да не бъде по-нисък от 4,5 млрд. Принос от консолидацията от страна на приходите, най-голям принос в тази посока има нарастването на приходите като дял от брутния вътрешен продукт в частта на неданъчните приходи с 0,9 процентни пункта от брутния продукт. Значителен принос имат и данъчно осигурителните приходи с 0,7 процентни пункта от брутния продукт. Но основен фактор е нарастването на приходите от социално осигурителни вноски, поради увеличаването на минималните осигурителни доходи с 7,5 на сто средно, както и очакваното нарастване на заетостта и средната работна заплата.
На второ място по значение е нарастването на косвените данъци, където планирания растеж е 0,2 на сто процентни пункта от брутния вътрешен продукт. По-ниското нарастване в тази категория през 2016 г. се дължи на вече реализирания през 2015 г. значителен растеж от 1,1 на сто процентни пункта.
Отрицателен принос в подобряването на баланса оказва намалението на приходите от фондовете на Европейския съюз с 1 процентен пункт от брутния вътрешен продукт по-малко спрямо 2015 г., главно мотивирано със стартиращия, макар и започнал от началото на 2014 г. нов програмен период.
По отношение на разходите за намаляването на дефицита, те помагат с 0,7 на сто от брутния вътрешен продукт, 0,4 на сто БВП по отношение на капиталовите разходи и 0,4 на сто резерва за непредвидени неотложни разходи. Намаление на разходите за издръжка с 0,2 процентни пункта, които са планирани консервативно с подобряване на консолидацията.
Разбира се, в разходите се отчитат и увеличения към дял от брутния вътрешен продукт, които са планирани в частта за социални и здравноосигурителни плащания в размер на 0,2 процента от брутния вътрешен продукт. Въпреки намаляването на някои разходи, номиналния ръст на разходите се дължи на увеличението на разходите за финансиране с национални средства, основно за капиталови разходи в сферата на отбраната, социално-осигурителни плащания с основен принос на естествения ръст на пенсиите. Допълнителни разходи за заплати компенсиращи необходимостта от допълнителни структурни мерки в някои от секторите, предоставящи публични услуги. Разходите биха могли да имат и по-голям принос за намаляване на дефицита в следващата година. Разбира се, ако работим усилено за подобряване на ефективността в отделни системи. Нещо, което е първостепенна задача пред всички министри от кабинета.
Как е формирана приходната част. Независимо, че дебата по данъците доста напредна, ще си позволя с няколко думи да мина през тях. Най-важната новина е, че запазваме ниско ниво на данъчната тежест. Едно относително предимство, което смятаме, че продължава да носи позитиви или преразглеждането му със сигурност ще донесе негативи за икономическата ситуация в страната.
По отношение на осигурителната политика, предвижда се запазването на размера и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за 2016 г. За прогнозния период не се предвиждат значителни промени в основните данъци и ставки, с изключение на няколко законодателни промени при акцизите, произтичащи от необходимостта от достигане на минимални нива на акцизни ставки в общността, които ще окажат при равни други условия, положителен ефект върху приходната част на бюджета.
Преди малко министър Москов го спомена. Изпълняваме си ангажимента за поетапно повишаване на частта от минималния осигурителен доход върху който се определят здравноосигурителните вноски на лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет. От 1 януари той става 55 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се и целта е постепенно да достигне сто процента, което ще стане с по пет процентни пункта на година в следващите години.
Други мерки в областта на приходите са удължаването на срока за прилагане на обратното начисляване на ДДС при доставката на зърнени и технически култури.
Предложени са изменения по отношение на данъчно задължени по Закона за данъка върху добавената стойност лица, използващи стоки и услуги, за които е упражнено право на данъчен кредит. Маркирам ги с няколко думи. Те са предмет на дебат в същата комисия при гледането на съответните материални и процесуални данъчни закони. Увеличаването на плащанията в брой, според нас е добра стъпка в посока намаляване на неформалната и на сивата икономика.
Усъвършенстване на контрола върху доставките и движението на течните горива. Намаляване възможностите за нерегламентирана продажба на тютюневи изделия. Усъвършенстване контрола върху акцизните стоки със средства за измерване и контрол, както и нови регламенти в акцизното законодателство, регламентиращи контрола върху движението на стоки в данъчните складове и между тях. Като една от инициативите е прекратяване на практиката, недобросъвестни лица имащи задължения към Агенция „Митници” да заобикалят плащането на дължимите публични вземания чрез прехвърляне на дружество длъжник на безимотни лица и създаване на нови дружества, които да осъществяват дейност по този закон.
За разходните политики ще мина най-общо през основните ръстове в разходната част на бюджета. Те са предмет на дебат във всяка една от комисиите на Народното събрание, в която се коментират съответните секторни политики. Като примерно образование, здравеопазване, социална политика. Но това което мога да маркирам по отношение на политиката по доходите, знаете че спазваме графика предложен още през миналата година за увеличаване размера на минималната работна заплата. От 1 януари се предлага тя да достигне 420 лева.
Добра стъпка според мен, тук госпожа Такева ще може да отбележи, дали сме уцелили посоката за увеличението на стандартите за финансиране на дейностите в средното образование, което е предпоставка за увеличение на заплатите на педагогическия и непедагогическия персонал в системата.
За увеличение на заплатите сме предвидили допълнителни разходи за персонал в системата на Министерство на труда и социалната политика, като там двете най-големи агенции за социално подпомагане и заетостта ще бъдат подпомогнати с допълнителен ресурс от началото на 2016 г.
По отношение на образованието споменах някои достижения. Но все пак да продължа. Осигурени са средства за целодневната организация на учебния процес. Добавяне ресурс на средства за стипендии на студентите и докторантите. Осигурили сме дейността на извън училищните звена, центрове за подкрепа на личното развитие.
По отношение на здравеопазването министър Москов говори преди мен. Само искам да кажа, че в консолидираната фискална програма за разходите за здравеопазване достигат почти 4 млрд. в следващата година, 3 млрд. 938 млн. Няма да влизам в детайли. Разбира се, значителен ресурс като номинален ръст на разходите ангажира социалната политика. Разходите за социално-осигурителна политика в 2016 г. възлизат на близо 11,9 млрд. Спрямо реализираната програма за 2015 г. предлагаме номинален ръст от 560 млн. Разбира се, голяма част от този номинален ръст идва от естествени процеси в осигурителната система. Знаете, че се предвижда увеличение с 2,1 на сто, осъвременяване на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли. 355,1 млн. повече е ръста на разходите за пенсии спрямо 2015 г.
По отношение на отбрана и сигурност спрямо предложената актуализация разходите нарастват с около 140 млн. Ако добавим и средствата за актуализацията 2015 г. за средства за отбрана и сигурност номиналния ръст спрямо Закона за бюджета за 2015 г. надхвърля 330 млн. Като за разходи за персонал увеличението от 2015 в 2016 г. е със 161 млн., от които 36,5 млн. за отбрана и 62,3 млн. за полиция.
Успяхме да изпълним ангажимента си за разходите за отбрана за следващата година, да не са по-ниски от 1,35 на сто от брутния вътрешен продукт. Това решение на Консултативния съвет за национална сигурност при президента от април 2015 г. намира място в предложената фискална рамка. Дадена е възможност да се стартират процеси за инвестиране в ново въоръжение и техника за нуждите на българската армия.
За икономическото и социално развитие на страната, разбира се от ключово значение ще бъде и през следващата година ефективното усвояване на европейските фондове, чрез които да се ускори процеса на реална конвергенция на българската икономика към средните нива на Европейския съюз, както и постигането на устойчив икономически растеж, по-висока заетост и по-добро социално включване.
Балансът, разбира се по бюджета трябва да се финансира с нещо и това е за съжаление дълг. Политиката по управление на държавния дълг ще бъде насочена към осигуряването на необходимите средства за планирането на дефицита, рефинансирането на дълга в обръщение и гарантиране на ликвидни буфери и стабилност на фискалния резерв.
Със законопроекта за държавния бюджет за 2016 г. се предвижда ограничението за максималния размер на държавния дълг, да не може да надвишава 26,6 млрд. към края на 2016 г. Като максималния размер, подчертавам, на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината се предлага да бъде не повече от 5,3 млрд. Бързам да уточня, за да няма спекулации, че гласуваната в миналата година новогодишна програма, която ни дава възможност да имитираме средно срочно дълг в размер не повече от 16 млрд., включва в себе си тези не повече от 5,3 млрд. в 2016 г., които служат основно за финансиране на дефицита, погашение в рамките на 2016 г. падежиращ дълг и разбира се, ликвидни буфери с които държавата трябва да разполага в следващата година при евентуални неблагополучия във финансовата система.
В законопроекта за 2016 г. е предвидена възможност за издаване на държавни гаранции във връзка с финансирането на междусистемната газова връзка България – Гърция в полза на фонда за гарантиране на влоговете в банките и Българската банка за развитие, както и във връзка с изпълняваната традиционно програма за студентско кредитиране по Закона за студентското кредитиране.
По отношение на взаимоотношенията с общините има не символично, според нас, увеличение през 2016 г. на бюджетните взаимоотношения между общините и централния бюджет със 176,5 млн. лева, в това число обща субсидия за делегираните от държавата дейности със 156,1 млн. лева., на изравнителната субсидия с 5 млн., на трансферите за зимно почистване и снегопочистване 5,1 млн. и на целевата субсидия за капиталови разходи с 10,3 млн. Средствата за всяка делегираната от държавата дейности се определят по утвърдените стандарти и натурални показатели, съгласувани със съответните секторни министерства и с Националното сдружение на общините в Република България.
В заключение бих могъл да кажа, че разбира се, във всеки един бюджет основната задача на Правителството е да осигури нормалното и стабилно функциониране на публичните системи, без това разбира се да означава прекомерно задлъжняване или увреждане на реалната икономика чрез прекомерна намеса през преразпределителната ни роля.
Според мен предложения от правителството бюджет за следващата година е изпълним, както по отношение на приходната част, така и по отношение на ресурсите в разходната част, които гарантират нормалното функциониране на секторите. Естествено, ако не продължим с усилията да подобряваме ефективността на разходите, те никога няма да бъдат достатъчни. Затова и усилията в тази посока не трябва да спират от всеки един от членовете на правителството.
С това ви благодаря и оставам на разположение за дебат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Горанов. Много бяхте изчерпателен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Давам думата на министър Лукарски. Ще помоля след изчерпателното дълго слово на министър Горанов, в рамките на пет, шест минути да се съберете.
БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Ще се постарая, господин председател, да бъда максимално кратък.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми колеги, дейността на Министерство на икономиката е в изпълнение на общия програмен приоритет на Правителството на Република България, а именно растеж и модернизация на икономиката. Политиките на Министерството за 2016 г. са две - устойчиво икономическо развитие и конкурентноспособност и ефективното външноикономическо сътрудничество.
По отношение първата политика, за чието изпълнение в областта на устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност, в проектобюджета за 2016 г. са предвидени 51 млн. 364 400 лв. Стратегическата цел на политиката е повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в Единния европейски пазар и пазарите на трети страни. Постигането на тази стратегическа цел ще се реализира чрез определени оперативни цели, които ще се осъществяват чрез изпълнението на бюджетни програми с посочени финансови средства за 2016 г. А именно това са девет програми, които господа народни представители имате пред вас изброени. Да не ги изброявам.
Втората политика е политиката в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество. Като за 2016 година са предвидени 13 млн. 500 000 лв. Предвижда се стратегическата цел на политиката подобряване на експортния потенциал, да се изпълни чрез постигане на оперативната цел утвърждаване на експорта, като ключов фактор за икономически растеж, която ще се осъществява чрез програма реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз, която е с 13 млн. 500 000 лева бюджет.
Общият размер на разходите предвидени в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. за реализиране на двете политики на Министерство на икономиката и Програма администрация, като бюджета по Програма администрация е 7 млн. лв. Тоест общия размер на разходите е 71 млн. 864 400 лв. В това число ведомствени разходи и административни разходи.
Ведомствените разходи общо са 48 млн. 994 400 лв. и включват: разходи за персонал в размер на 25 млн. 996 000 лв., разходи за издръжка в размер на 17 млн. 866 660 лв., разходи за членски внос и участие в не търговски организации и дейности в размер на 3 млн. 820 140 лева, разходи за данъци, такси и административни санкции в размер на 811 600 лв.
Капиталовите разходи са в размер на 500 000 лв., а административните разходи, които възлизат общо на 22 млн. 870 000 лв. включват: Средства за изпълнение на финансовите мерки по Закона за насърчаване на инвестициите в размер на 7 млн. За финансиране на проекти от определени конкурси, сесии на НИС, Националния иновационен фонд са предвидени 5 млн. 800 000 лв. За изпълнение на програми за техническа ликвидация и консервация на обекти от миннодобивния отрасъл и за саниране на околната среда са предвидени 10 млн. лева. и субсидиите за Сдружението на потребителите са в размер на 70 000 лева.
От 1 януари 2016 г. има изменение в Закона за водите, където са предвидени близо 6 млн. лева за Държавната агенция по метеорологичен и технически надзор, която ще следи язовирите.
Заложените в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. приходи, възлизат на 23 млн. 654 700 лева. и според вида на техните източници се разпределят както следва:
Близо 8 млн. са приходите и услугите извършени от Българския институт по метрология, Българска служба по акредитация, Патентно ведомство и приходите от наеми и имущество на Центъра на промишлеността на Република България в Москва. 13 млн. и 13 000 лв. са приходи от държавни такси събирани от българския Институт по метеорология и Държавната агенция метеорологичен и технически надзор, Патентното ведомство, както и по Закона за държавните такси от централния бюджет. 2 млн. 621 700 лв. са приходи от глоби, санкции, наказателни лихви по законите за защита на потребителите за стоковите борси и тържищата, Закона за техническите изисквания към продуктите, Закона за измерването, Закона за патентите и регистрацията на полезни модели и други. И 36 000 лв. са други приходи.
Това е съвсем кратко резюме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много ви благодаря. Много коректно постъпихте.
Има думата министър Ангелкова.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости,
Министерството на туризма ориентира дейността си към изпълнение на общия програмен приоритет на Правителството на Република България за постигане на устойчиво развитие на туризма. Като Министерството ще работи за развитието на диверсифициран туристически продукт и позиционирането на България като предпочитана целогодишна туристическа дестинация.
В изпълнение на политиката за устойчиво развитие в областта на туризма за 2016 г. са предвидени 11 млн. 122 700 лв., разделени в две бюджетни програми.
Програма подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма и Програма развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма.
По първата програма за подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма ще бъдат съобразени основните цели на провежданата правителствена политика в областта на туризма, а именно диверсификация на националния туристически продукт, постигане на ефективна координация между институциите и интегриране на туризма в свързаните с него секторни политики. Създаване на системен ефективен контрол върху качеството на представените туристически услуги и въвеждане на единна система за туристическа информация по защитени канали между вписаните в Националния туристически регистър субекти НАП и МВР, стимулиране устойчиво развитие на туризма и намаляване на регионалните диспропорции, изграждане и поддържане на необходимата за развитие на туризма инфраструктура, подобряване на кредитния и инвестиционния климат, увеличаване на трудовата заетост в туризма и осигуряване на целогодишна ангажираност на кадрите.
По приоритетните цели на програмата за развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма, включват в себе си популяризирането на бранд България и утвърждаването на позитивен имидж на страната ни сред целевите групи. Засилване на информираността за България и интереса към разнообразните туристически продукти, прилагане на ефективни маркетингови инструменти за позициониране и промотиране на България като атрактивна туристическа дестинация, съгласувани с браншови организации и големи туроператори работещи на целевите пазари за България чрез таргетирано послание на различните пазари.
Сътрудничеството на Република България с международни организации в областта на туризма и ефективна работа на място на националните туристически представителства на България на основни целеви пазари.
Заложените параметри в двете бюджетни програми са както следва.
По бюджетна програма подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма 1 млн. 508 000 лева.
Бюджетна програма развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма 9 млн. 614 700 лева.
Бюджетът по Програма администрация е 2 млн. 121 200 лв. Като в това число ведомствени разходи. Ведомствените разходи включват: разходи за персонал в размер на 1 млн. 893 700 лв. Разходи за издръжка в размер на 10 млн. 833 900 лв. Разходи за членски внос в размер на 166 300 лева. Капиталови разходи в размер на 300 000 лева. Общият размер на разходите предвидени в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. е 13 млн. 243 900 лв.
Заложените в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. приходи възлизат на 1 млн. 800 000 лева. Приходи и доходи от собственост 800 000 лева и държавни такси 1 млн. лева.
Това е съвсем накратко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз благодаря. Госпожо Стоянова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Давам думата на господин Узунов. Господин Узунов, заповядайте да ни представите становището относно бюджета на съдебната власт.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми колеги,
Основният принцип при разработването на проектобюджета на съдебната власт за 2016 г. е независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебната институция.
В проекта на бюджета за съдебната власт е отразен стремежа за повишаване ефективността на цялостната работа на съдебната система на равнище, отговарящо на държавата ни в Европейския съюз. Реформата в тази сфера е насочена към постигането на равен достъп до правосъдие и на европейските стандарти в областта на правната помощ, съдебното изпълнение и алтернативното решаване на споровете.
Разчетите в предложения проект на бюджет на съдебната власт са изцяло съобразени с допълнителните приоритети и мерки на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система приета на 17 декември 2014 г. от Министерския съвет в условията на пълноправното им членство в Европейския съюз.
Следва да се отбележи, че предложения вариант на бюджет на съдебната власт по становището на Министерския съвет за първи път се доближава до размера на разходите предложен от Висшия съдебен съвет. Разликата е 25 млн. лева.
Осъзнаваме, че в период на финансова криза не е коректно да се изтъкват нашите проблеми като по-важни от тези на другите институции. Но средствата посочени в проекта на бюджета на Висшия съдебен съвет са необходими за осъществяване на действията, които Висшия съдебен съвет провежда по предприетите мерки и срокове относно оптимизиране щатовете в органите на съдебната власт, работното натоварване, реформата в съдебната карта и управлението на бюджета.
И тук е мястото съвсем накратко да ви посоча какви мерки Висшия съдебен съвет е набелязал в краткосрочен и средносрочен план, а те са както следва.
Премахване на незаетите щатни бройки, които от години наред съществуват в съдебната система. Усъвършенстване на процедурата по чл.194 от Закона за съдебната власт. Това е една процедура, която позволява съвсем бързо и безпроблемно да преминава един магистрат от един районен съд в друг районен съд или районна прокуратура в друга районна прокуратура.
Оптимизация на съдебната администрация чрез съкращаване. Достигнахме и до този извод, че трябва да се предприемат необходимите мерки за съкращаване и уплътняване на функции. Анализ на дейността на военните и специализираните съдилища. И тук е мястото да посоча изрично, че Висшия съдебен съвет в този състав е първия и единствен засега, който пристъпи към съкращаване на военните съдилища в Плевен и Варна.
Дългосрочните мерки, които Висшия съдебен съвет е набелязал и те са на прага на реализация, изграждане на единна деловодна програма. По този начин ще се допринесе за улесняване на съдопроизводствената дейност, контрол върху администрацията на администрирането на делата, прозрачност и ефективност в правораздавателния процес. Критерии за изчисляване на натовареността на съдебните служители. Нещо което до момента не е правено. Изработване на съдебната карта. Един много важен въпрос, който предстои да намери разрешение в близките няколко месеца. Всички ние знаем проблема с демографската криза, баланса между достъп до правосъдието и тази демографска криза. Около 2 млн. жители живеят и работят трайно извън пределите на страната. Това неминуемо се отразява и на съдебната карта, което ще рече, че Висшия съдебен съвет ще предприеме мерки за съкращаване на цели звена в съдебната система или тяхното окрупняване. Този процес е по-дълъг. Управление на собствеността. Всички тези мерки ние се надяваме, че ще доведат до ефикасност и до отчетност в съдебната система.
В заключение, уважаеми колеги, искам да посоча, че ние сме уверени, че ще гласувате един бюджет, който ще позволи на цялата съдебна система да работи нормално, за да изпълни поставените цели от българското общество, правителството ни и от Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Откривам дебатите. Разбира се, пак приканвам първо гостите да вземат отношение и след това и народните представители.
Господин Велев, заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа, Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя представения проект за бюджет на Република България. Ние подкрепяме данъчната стабилност, както и стремежа да се запазят сравнително ниските нива на преразпределение на брутния вътрешен продукт чрез бюджета. Тоест, стремежа да се оставят повече средства, повече доходи в домакинствата и в бизнеса.
Подкрепяме и стремежа да се върви по-бързо към консолидация, да се свива дефицита. Искам да декларирам, че ние бихме подкрепили и бюджет, който залага по-амбициозни цели при залагането на реформите в сферите на сигурността и държавното управление. Също така в крайна сметка за ограничаване на дефицита.
Искам да изкажа нашето опасение, че залагания, прогнозирания ръст на брутния вътрешен продукт е може би малко оптимистичен, предвид на промяната в тренда, която ние вече усещаме и съм длъжен да ви информирам. Затова имаме и забавяне на износа, който вече го отчете и статистиката. И една несигурност при поръчките и при бизнес планирането за следващата година.
Освен външните причини, на които за съжаление не може да влияем са и някои вътрешни. Като прекомерния скок на цената на ел.енергията за индустрията, както и прекомерното административно вмешателство на пазара на труда с този скок на минималната работна заплата, която за 12 месеца и един ден, всъщност скока е 24 процента.
Този пример, който в БАН служи за илюстрация най-лесно се разбира. Прибавени към тези 420 лв. клас за прослужено време, минималната заплата става 470 лв. на практика. И става така, че младите учени получават сравнимо или същото възнаграждение с възрастните портиери и хигиенисти. Но този ефект се получава и в още над десет икономически дейности, където се трудят близо 400 000 заети. Там средния осигурителен доход всъщност е около и по-нисък от тази минимална работна заплата. Става дума за дейности като хотели и ресторанти със 116 000 заети. Производство на облекло с 90 000 заети. Производство на хлебни и тестени изделия, производство на мебели, дейности по охрана и т.н. Смятаме, че това ще подтисне заетостта, особено ще направи трудно наемането на хора с ниска квалификация, с каквито за съжаление нашия пазар на труда изобилства.
Затова ние прогнозираме по-нисък ръст на брутния вътрешен продукт от порядъка на 1,3, на 1,5 процента. И смятаме, че би било добре да се заложат буфери в бюджета при сбъдването на една по-песимистична прогноза, за да не расте прекомерно дефицита в него.
Подкрепяме усилията за реформи в сферата на сигурността и отбраната. Като нека да не звучи невъзпитано, но ние като нетни платци в бюджета, като тези, които имаме отношение към приходната му част, сме дошли тук да направим рекламация на услугата, която ни се предоставя срещу това в сферата на сигурността. И да кажем, че заплащането, нашия финансов принос в тази сфера не отговаря на качеството на предоставената услуга, поради което граждани и работодатели и бизнес плащат още веднъж, за още едно МВР, под формата на сигнална охранителна техника, частна охранителна дейност, ведомствена охрана. И затова ние подкрепяме реформите в тази сфера и обръщаме внимание, че тези които защитават трудно защитими тези за категоризацията и за не промяна в категоризацията на МВР, всъщност настройват срещу себе си двата милиона заети в реалната икономика, които плащат за тази неефективна дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
ЛЮБЕН ТОНЕВ – Директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ
Уважаема госпожо председател на Бюджетната комисия, уважаеми господин председател на Икономическата комисия, уважаеми народни представители, господа министри, уважаеми колеги,
КНСБ в лицето на нейния президент ми възложи да представя становището на Конфедерацията по държавен бюджет 2016 г.
Конфедерацията оценява като приемлива заложената трайна тенденция за ръста на брутния вътрешен продукт в средно срочен план, но считаме, че темпа на нарастване не е достатъчен за желаното от нас темпо на възстановяване на заетостта и пазара на труда.
Приемаме като положително развитието на българската икономика, тенденция за преодоляване на дефлационните процеси. Одобряваме намаляването на дефицита по консолидираната фискална програма под 3 процента от брутния вътрешен продукт, с оглед избягването на наказателна процедура от Европейската комисия за наличието на свръхдефицит и постигането на макроикономическа стабилност.
Оценяваме положително намеренията за намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта, но считаме, че крайно недостатъчно е националното финансиране на активните мерки на пазара на труда.
Оценяваме положително стъпките за увеличаване на минималната работна заплата в защита на ниско платените работници и работещите бедни и призоваваме тази политика да продължи и след 2018 г., което не личи от представения проектобюджет.
Подкрепяме увеличението на заплатите, което беше споменато в Агенцията за социално подпомагана, Агенцията по заетост, ГИТ, НАП, Агенция „Митници” и стандартите в средното образование.
Същевременно КНСБ категорично не приема прекалено стръмната фискална консолидация, която не оставя пространство за редица критично важни разходни политики в сферата на доходите и активните мерки на пазара на труда. По същите съображения не одобряваме и тази тенденция на спад на разходите като процентно съотношение към брутния вътрешен продукт, която няма според нас разумна аргументация при сега съществуващите остри дефицити в социалните политики.
Не приемаме и липсата на съществени промени в приоритетите по разходни функции и крайно оскъдните мерки за икономически растеж.
Това което всъщност основно ни притеснява е замразяването на заплатите в повечето бюджетно финансирани дейности и считаме, че липсва визия, относно системите за оценки и заплащане на труда на заетите в държавния сектор, а това естествено подхранва и апетитите за механично орязване на придобивки и премахването на допълнителни плащания, например за професионален опит и стаж.
КНСБ не приема подобни необмислени решения и остро възразява срещу опитите тази зараза да се разпростре и върху частния сектор, което би имало изключително негативен ефект върху доходите на наемния труд и от друга страна и върху самия процес на колективно договаряне на браншово и фирмено равнище. Тъй като знаем, че те са обект на колективното договаряне.
КНСБ не приема и твърде слабата социална компонента на консолидираната фискална рамка и проектобюджета за 2016 г. Намираме, че планираните осигурителни приходи са подценени и могат да бъдат завишени чувствително, съобразно ръста на минималната работна заплата и минималния осигурителен доход и минималните осигурителни нива.
Категорично настояваме непокътнатите от години гарантиран минимален доход и минимално обезщетение за безработица да бъдат размразени и актуализирани, съобразно променените условия и настоящите потребности.
На следващо място не приемаме отсъствието на достатъчно ефикасни мерки за бюджетна подкрепа и за оздравяване на енергийния сектор, държавния железопътен сектор, Български пощи. И нещо още важно предвид мащабите на енергийната бедност в България. Изключително тревожна е липсата на бюджетни мерки за посрещане на очакваното увеличение на цените на електроенергията във връзка с неизбежната либерализация на цените на пазара.
На седмо място упорито поддържания консерватизъм в данъчната политика също е неприемлив за нас. Той доведе до безпрецедентно за Европа съотношение на косвени, спрямо преки данъци от порядъка на 73 към 27. Това задълбочава проблемите с бедността. За пореден път не се приемат мерки и стъпки в посока на необлагаем минимум, на прогресивно данъчно облагане, семейно подоходно облагане, въвеждане на данък върху финансовите транзакции.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОАВ: Господин Тонев, ще ви помоля да се ориентирате към приключване, още повече ние имаме вашето становище писмено.
ЛЮБЕН ТОНЕВ: Имайки предвид изтъкнатите съображения КНСБ не намира достатъчно основание да подкрепи бюджет 2016 г. и се надяваме, че в периода между първо и второ четене някои от особено важните наши предложения в сферата на данъчната политика, в сферата на доходите ще бъдат приети. Също имаме конкретни предложения в секторните политики.
И ако ми позволите накрая един въпрос от процедурно естество. Кога ще се оттегли пакета от мерки, които всъщност касаят заплатите и обезщетенията в секторите сигурност и отбрана.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ВАСИЛ ТОДОРОВ - Българска търговско-промишлена палата.
Уважаеми председатели на комисии, уважаеми министри, заместник-министри, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа,
Ние също сме представили писмено становище от страна на Палатата, така че ще маркирам само някои основни моменти от нашето становище.
Принципно подкрепяме предложения проект за държавен бюджет за 2016 г. с някои резерви. Разбира се, ще маркирам и някои положителни моменти там където сме ги констатирали.
Подкрепяме запазването на данъчните ставки по отношение на корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица. Също така подкрепяме усилията за ограничаване на бюджетния дефицит до 2 процента, като тук считаме, че тенденцията трябва да бъде към балансиран бюджет. Също така считаме, че преразпределителната роля на държавата чрез бюджета следва да се ограничи до 35 процента. Като смятаме, че това трябва да бъде тенденцията, в която трябва да се движим.
Също така считаме, че неоправдан е заложения ръст в приходите от акции. Считаме, че таксите за предоставяне на услуги следва да се подчиняват на разходо-оправдания принцип. Така че там тенденцията трябва да бъде към намаляване.
Също така тук маркираме в становището и продължаването на този несправедлив начин на определянето на таксата битови отпадъци. Считаме, че следва да се положат необходимите усилия и да се въведе законово принципа на това замърсителя да плаща, а не сега действащата система.
Също така оценяваме като положително нетния ръст на разходите за образование с близо 60 млн. лева. Но тук също смятаме, че е ключово провеждането на реформата и подобряване на качеството на образованието в учебните заведения. Маркирали сме нашето становище по отношение на бюджета на Българска академия на науките, който считаме, че няма да може да обезпечи прокламираната цел за фокус върху научните изследвания и внедряване на иновации. Насърчаването на тази връзка бизнес - наука.
Считаме, че следва по-ясно да се фокусират усилията и да се представят реални резултати по отношение на въвеждането на електронното правителство, което е един прокламиран от правителството приоритет и одобрен от бизнеса. Считаме, че реформата в сектор сигурност трябва да се случи. Като разбира се, това трябва да се осъществи в рамките на един реално работещ социален диалог.
Също така накрая искаме да изразим нашето несъгласие с административните мерки по отношение на увеличаване на минималната работна заплата и разпростирането на минималните осигурителни прагове от тези браншове, където няма споразумение. Тези проценти с които се увеличават двата показателя, не кореспондират с прогнозируемия ръст на производителността на труда с 1 процент. Като това ще засегне най-вече ниско квалифицираните работници, тъй като техния труд и цената на техния труд няма да кореспондира с така заложените административни нива на минимална работна заплата.
И на последно място, с което ще приключа, изразяваме несъгласие, неподкрепа с предложената актуализация в държавния бюджет за 2015 г., поради липсата на аргументи за увеличаването на разходите за персонал.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
ЯНКА ТАКЕВА – председател на Синдиката на българските учители
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател на Икономическата комисия, уважаеми господин Горанов, господа министри, уважаеми господин Радев, господин Петков, уважаеми депутати, уважаеми социални партньори,
В дух да бъда обективна искам да благодаря на премиера на Република България господин Борисов и на министъра на финансите господин Горанов и на неговия екип, както и на всички депутати, които подкрепихте увеличаването на единните разходни стандарти за образованието от 1 октомври.
Искам да ви благодаря и за това, че за първи път се прави един задълбочен анализ за ролята и мястото на образованието в общественото развитие. И в проектобюджет 2016 г. са обезпечени всички дейности в средното образование. Но много моля, уважаеми депутати от двете комисии, в това число и Министерството на финансите, да има един буфер предвиден в проектозакон 2016 г. за обезпечаването на новата философия и новите политики заложени в приетия наскоро Закон за училищното образование, които трябва да бъдат финансирани от 1 септември 2016 г., а това са иновативните училища, обединените училища, защитените детски градини, това са защитените професии, това са политиките свързани с раздел финансиране на новия закон, който вие много добре познавате.
Смятам, че записа в Закона за бюджета, че процента от брутния вътрешен продукт за образованието не може да бъде намаляван спрямо предходната година, вече е дадена една възможност в образованието ние да работим по-спокойно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОАВ: Благодаря. Господин Радев, желаете ли думата? Заповядайте.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри, уважаеми колеги и гости,
Централната банка имаше възможност да представи подробно своите виждания по бюджета предварително на Министерство на финансите. Надявам се, че това да е било полезно.
Сега ще се спра накратко на две теми. Първата е макроикономическата рамка заложена в бюджета. Втората е някои конкретни текстове и позиции в закона, които пряко ангажират отговорността на Българска народна банка.
Централната банка, както знаете, анализира макроикономическото развитие и тримесечно публикува оценка за това развитие. Централната банка също подготвя средносрочни прогнози за основните макроикономически показатели. Както обикновено постъпваме в такива случаи, ние обсъждахме тези макроикономически сценарии с Министерство на финансите и мисля, че нямаме никакви съществени различия по това, което е заложено в бюджета в сравнение с независимите макроикономически прогнози направени в Българска народна банка.
В този смисъл ние подкрепяме макроикономическата рамка заложена в бюджета. Разбира се, най-важният индикатор за това, което се предвижда е икономическия растеж, стартовата позиция, очакването ни за настоящата година. Знаете, че за настоящата година очакването за икономически растеж е от 2 процента свързано основно с доброто изпълнение на експорта, включително публичните инвестиции в по-малка степен, но основно поради по-доброто усвояване на европейските фондове. Те също така имат съществен принос.
Вярно е и това, което беше казано, че последните данни показват забавяне в ръста на експорта, но той ще продължи да бъде фактор за икономически растеж и през следващата година.
В същото време наблюдаваме повишаване на вътрешното търсене, една добра тенденция. И тук става въпрос не само за домакинството, но и за частния сектор. Очакваме, че тази тенденция ще се задълбочи в рамките на 2016 г. Така че комбинирания ефект от всички тези фактори дава основание да подкрепим това, което се съдържа и в макроикономическата рамка на бюджета. А именно един растеж на брутния вътрешен продукт, който е съпоставим с този, който очакваме за тази година, дори и със съответно не много голямо, но все пак подобрение. Като се разчита, че в периода 2017 – 2018 година допълнителния икономически растеж да се увеличи.
В рамките на това очакване за икономически растеж, подкрепяме също така и целта за бюджетен дефицит от два процента и неговото по-нататъшно подобряване 2017 – 2018 г., заложено в половин процент от брутния вътрешен продукт подобрение, за всяка една от тези години. Изпълнението на такава програма определено ще бъде знак за фискална консолидация и ще даде възможност дълга да се поддържа в границите на 30 процента. Много важно условие за това, което смятаме да правим стратегически, включително и по отношение на членството на страната в еврозоната.
Мисля, че приоритети, които са заложени в бюджета са много силни. Те са образование, инфраструктура. Всички тези, които се занимаваме с тази материя, знаем, че стратегически, това са решаващи фактори на икономическия растеж.
Има ли рискове? Според нас има рискове. Има външни и вътрешни рискове. Външните рискове в най-общ план са свързани с очакваното и вече започнало глобално забавяне на икономическото развитие, основно поради проблемите в развиващите се пазари.
Разбира се, за нас има и непосредствени рискове свързани с региона Гърция, Русия, Украйна, разбира се бежанския поток. До момента нашите анализи показват, че тези рискове нямат съществен макроикономически ефект, но те съществуват и трябва да бъдат внимателно наблюдавани и да се реагира навреме.
Един пример, който се дава е това, което постигна страната да предотврати пренасянето на проблемите от гръцката криза в България. Знаете, че Централната банка с подкрепата на Министерството на финансите, с подкрепата на Правителството направи максималното да изолира страната от проблемите в Гърция или поне финансовия сектор. В резултат в момента ние нямаме експозиция нито към гръцките банки, нито към гръцката държава. И това многократно е посочвано като пример от външни наблюдатели.
Вътрешните рискове, те са свързани най-общо с това, което наричаме и което много хора с право не могат да разберат напълно, структурни реформи. Рисковете, които виждаме като Централна банка са основно два. Натрупването на условни задължения в сектори като енергетиката и транспорта. Тези условни проблеми могат да се превърнат в реален проблем за бюджета, ако съответни мерки не бъдат предприемани.
Другата сфера е най-общо това, което се дискутира. Проблемите в бюджетните сектори, не е нужно да го казваме, че забавянето на решаването на тези проблеми увеличава бюджетната цена. Аз мисля, че дискусията дава добър повод за оптимизъм. Мисля, че това се разбира и се подкрепя както от секторните министерства, така и от другите партньори на Правителството.
Мисля, че трябва да кажа две думи по отношение на конкретните текстове, които са включени в закона и които са пряко свързани с Българската народна банка. Те са основно два.
Първият е вноската, която Българска народна банка се предвижда да бъде направена в бюджета. Вноската е 27 млн. лева. Полагаме всички усилия. Въпреки че както знаете, както е в 2015 г. вероятно такава ще бъде ситуацията и в 2016 г. Има голяма волативност на международните пазари. И активите, които Българската народна банка може да инвестира са с много ниска и да кажем отрицателна доходност.
Предвиждаме да направим тази вноска не по-късно от края на м.април следващата година.
Втората много положителна страна по отношение на текстове, свързани с Българска народна банка е включването в преходните и заключителните разпоредби. Мисля че това е чл.67, ал.2. Една опция за финансиране на програми, изпълнение на финансова стабилизация и предоставяне на публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на банки. Това стандартно изискване за всички страни, които въведоха приетата, включително от нашето Народно събрание през лятото, нормативна рамка за възстановяване и преструктуриране на банки. И също така много важно условие за успешно реализиране на предвидената оценка за качество на търговските активи и свързаните с това стрес тестове на банките планирани за 2016 г.
За да приключа, не виждаме никакви съществени различия. Подкрепяме макроикономическата рамка на бюджета. Също така подкрепяме и конкретните текстове, които са свързани с Българска народна банка.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Синдикат Алианс Сигурност.
ГАЛЕНТИН ГРОЗЕВ
Благодаря, госпожо председател.
Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри, колеги,
От страна на Синдикален Алианс Сигурност в МВР, както и колегите, които присъстват долу на площада в подкрепа на една декларация, която беше прочетена в неделя от госпожа Бъчварова и в присъствието на госпожа Стоянова и господин Главчев, ние изразяваме нашето становище, че параграфите от 9 до 16 в законопроекта за държавния бюджет следва да отпаднат. Няма да говоря за други мотиви. Те достатъчно се наситиха в медиите нашите становища през последните дни, освен да говоря за цифри.
На първо място, няма да има нито един лев печалба от това, което се предлага. Най-вероятно ще има доста голяма загуба по отношение на изплатените обезщетения.
На второ място, услугата сигурност няма да стане по-качествена, ако се засегнат възнагражденията и обезщетенията на служителите. А няма абсолютно никакви индикатори, че разкриваемостта на престъпленията или превенцията на престъпността ще се увеличи дори и с 1 процент, дори било и с едно деяние по-малко от това, че на служителите ще им бъдат намалени обезщетенията и възнагражденията. Няма никаква такава индикация. Това дори не е и предвиждане. Няма никакво мислене в тази посока.
Вместо това, ние предлагаме нещо друго. Тъй като считаме, че при цялото ни уважение към министър Горанов, той направи две грешки в случая според нас. Едната е формата и начина, по който внесе тези промени. И другата е самото съдържание на промени. Основната, стратегическата мисъл, която вярваме, че е вложил е вярна. В системата на сигурността са необходими спешни реформи. Тези спешни реформи са толкова належащи, че отлагането им би могло да унищожи цялата система на сигурността в България. И го казвам най-отговорно, като имам предвид какви са предизвикателствата, които господин Радев каза преди малко. Те лежат върху нашите плещи основно, на служителите в МВР и отчасти на армията.
Така че тази реформа, която предлагаме, очакваме между другото госпожа Стоянова да ни уведоми днес, кога ще бъде заседанието на тази контактна група, къде и от колко часа, за да може да подготвим конкретните си предложения. Нашите предложения са кратки и ясни. Административната реформа в МВР трябва да се доведе до края. Ние имаме конкретни предложения как да стане това, без да се натовари бюджета. И как служителите, които са по Закона за държавния служител да преминат този преходен период, без да фалира Министерството и държавата. Имаме ясна визия за това как трябва да се повиши ефективността на служителите на Министерството по места, без да се засяга бюджета на страната. Или ако се засегне, то да е в минимална степен при гаранции за прозрачност и логика във всичко, което се прави.
Така че предложението за реформи ви призовавам да го подкрепите. Формата под която е направено не, тъй като считаме, че тя е в противоречие с всички нормативни актове, които съществуват. Също и съдържанието не сме съгласни да бъде такова. Защото това, което в момента получават служителите, които имаме впредвид, че трябва да останат по Закона за МВР. А това са полицаи, пожарникари, спасители, това са граничари, разследващи полицаи и експерти. Тези хора не могат да получават по-малко от това, което получават в момента като обезщетение, като пакет който имат. Долу има хора, които в момента ви пазят с черни дрехи. Те са от жандармерията. Специално ни натовариха да кажем, че ако това се случи, това е ограбване на труда им. Хората имат по 30 години стаж.
Това е становището от нас. Мога да ви гарантирам, не сме искали по никакъв начин да засегнем сигурността на държавата или стабилността. Мога да ви гарантирам от мое име, с моя лична отговорност, че всеки един, който е тук, няма да му трябва никакъв автобус, за да си тръгне. Ще си тръгне спокойно и без никакви проблеми от тази сграда, както и няма да имате никакви проблеми с нас. Очакваме да направим тази контактна група и в Министерство на вътрешните работи да бъдат вкарани необходимите промени.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Предлагам да преминем към изказвания. Ще ви дам думата и след това ще преминем към изказания на народните представители.
ВЛАДИМИР АЛЕКСИЕВ: Член съм на Синдикална федерация на служителите на МВР и съм служител на МВР.
Считам, че има чисто процесуални пречки за разглеждането на законопроекта за държавен бюджет, тъй като към § 216 не са приложени мотиви. Съгласно чл.28 ал.3 от Закона за нормативните актове в проекта за нормативен акт към който не са приложени мотиви, съответно доклад не се обсъжда от компетентния орган, респективно Народното събрание.
Законодателят Народното събрание следва да обърне внимание на други процесуални пропуски. На основание чл.81 от Закона за публичните финанси със законопроекта за държавен бюджет Министерския съвет може да предлага изменения и допълнения в други закони, само когато те са свързани със съставянето, изпълняването и отчитането на консолидираната фискална рамка.
Видно от приложение 3 касаещо МВР, § 10 и § 16 не касаят по никакъв начин съставянето, изпълнението и отчитането на консолидираната фискална рамка. Поради това Министерския съвет няма компетенцията да предлага промените посочени в § 10 и § 16, а в рамките на проектобюджета. В случай, че Министерския съвет е желал да предложи на Народното събрание текстове, той е имал тази възможност или да обоснове това при спазване на чл.81 от Закона за публичните финанси или да внесе самостоятелен проект за Закона за изменение на МВР.
Моля да обърнете внимание, че са нарушени чл.3, чл.84 и чл.85 от устройствения правилник за дейността на Министерския съвет и неговата администрация.
Съгласно чл.3, ал.2 от този Правилник, Министерския съвет осъществява сътрудничество с ръководните органи на синдикалните организации. Подобно сътрудничество при изготвянето на проект не е на лице. В тази връзка, съгласно чл.84 от същия устройствен правилник не се работи в условията на публичност. Считаме, че са нарушени чл.11, чл.18, чл.26, чл.27 и чл.28.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да ни го оставите. Мисля, че изброяването на членове е излишно в момента.
ВЛАДИМИР АЛЕКСИЕВ: Това, което ви чета е жалба към Върховния административен съд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преди да дам думата на народните представители, за да приключим темата със синдикатите на МВР, първо искам да ви уведомя, че няма процесуални пречки да разглеждаме този законопроект днес по вашите мотиви.
Второ, аз наистина съм обнадеждена от изказването на председателя на Алианс Сигурност. И тъй като участвах в срещата със синдикатите на МВР в неделя, както и съм един от хората, които тогава участва във формулирането на декларацията, искам тук съвсем отговорно да заявя, че параграфи от 9 до 16 ще бъдат оттеглени, тогава когато процесуално това е възможно. Най-ранният възможен момент е след приемането на Закона за държавния бюджет на първо четене в зала. Тоест на дата 20-ти може да се депозира подобно предложение и то ще бъде депозирано.
Аз наистина се радвам, че вие, както и болшинството от народните представители тук, сме убедени, че трябва да има реформа в МВР и тя трябва да бъде спешна и незабавна. Тя трябва да касае всички елементи, не само социални плащания, заплащане, организация, ефективност, разпределение на длъжности, начина по който се определят заплатите, растеж в йерархията на самото министерство и много други въпроси. Наистина съм обнадеждена от това, което казахте, че имате готовност със конкретни предложения. Още следващата седмица, за да не обяснявам пред камерите датата и мястото, за да не сме обсадени с телевизии и радиа, ние ще ви поканим на такава конструктивна среща и ще започнат тези разговори, които трябва да се водят много интензивно и в най-скоро време да имаме достигнали текстове, за гласуване от Народното събрание, които са приемливи и които ще гарантират, че по този начин ще се повиши ефективността на МВР. Защото това го очакват всички български граждани, не само политиците тук, а и вашите колеги долу.
Благодаря.
Заповядайте, колеги народни представители. Който желае да вземе отношение. Господин Гечев беше заявил пръв. Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги и гости, първо на практика ние имаме две теми в едно. Актуализацията на бюджета 2015 и новия бюджет 2016 с рамката до 2018 г.
Уважаеми колеги, по първия въпрос искам да кажа, че това искане за актуализация на бюджета от 880 млн. лв. е скандално. Защо? Защото колегата министър на финансите Горанов от 1 януари до 26 октомври в десетки интервюта, той, негови колеги от Правителството и премиера заявяваха, че няма да има актуализация на бюджета. Не е необходима актуализация на бюджета. И на 27 октомври сутринта се заяви, че трябва да има актуализация и то от колосалната сума на близо 1 млрд. лева. Какво се е случило в нощта между 26 октомври и 27 октомври? Тогава ли разбра Правителството, че не му се връзват балансите с 1 млрд. лева и кои са причините за това?
От докладите на Министерство на финансите разбираме, че причините основно са две.
Първо, ускореното усвояване на европейските програми.
Уважаеми колеги, ние не сме подписвали договори за европейски програми през 2015 г. Тези програми са подписани отдавна. Числата ги знае, би трябвало, всеки служител в Министерство на финансите, така че какво нови има по европейските програми до края на 2015 г. И най-важното втората част, прави чест на министъра на финансите, разбира се, колегата Горанов, който казва, че втората основна причина, а може би първата според нас е, че не са осъществени реформите в двете силови министерства – Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи.
Дами и господа, какво са виновни данъкоплатците, че не са направени реформите? Когато министри не си правят реформите и е такава оценката на премиера и неговите колеги, те трябва да си дадат оставките. И да се търси отговорност защо сега обществото трябва да финансира неосъществените реформи в Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната.
Освен това развитието на икономиката през 2015 г. въобще не е толкова розово, колкото се представя. Защо? Бяха ни дадени обещания в началото на годината. От Министерство на финансите обявихте над 1 млрд. лева завишени приходи. Аз бях много обнадежден с моите колеги. Защото началото на годината е най-лошия търговски сезон, както знаете. Като 35 на сто от търговския оборот е около Коледа по световни показатели. Януари и февруари преди плащането на данъци и април са най-лошия период. Изведнъж се появяват данни 1 млрд. След това премиера казва, че са 2 млрд. през март и елементарната аритметика показваше, че ние ще бъдем някакви абсолютни отличници. До края на годината да е за два месеца по шест, ние трябваше да имаме 10 млр. допълнителни приходи. Вместо това се иска близо 1 млрд. допълнителни разходи да бъдат разрешени от Парламента.
Какъв е извода, че са направени много елементарни счетоводни операции от това, което гледаме по показателите. Ускорени разплащания в края на 2014 г. предварително, за да се влошат показателите на 2014 и да се подобрят първото тримесечие на 2015 г. Само че тези счетоводни магии няма как да не излезнат в края на годината. И те излезнаха. Следователно ние нямаме никакви съществени увеличения на бюджетните приходи и подобрението на събираемостта на данъците.
Освен това, ако погледнете това, което се отчита като увеличени приходи, ще видите, че то се държи на косвените данъци. Като стана дума за косвени и преки данъци ще го обвържа и с новите бюджетни за следващите години. Но на практика няма никаква промяна в политиката и в структурата на данъците в България. И тук има въпрос към министъра.
Колега Горанов, как така в цяла Европа има едно съотношение между преки и косвени данъци, кой е взел решение, че ние ще запазим ненормалната структура на данъците, косвени спрямо преки, при положение, че в целия Европейския съюз и извън него, структурата е различна. За не я запазваме тази структура. 14,8 се качва на 15 процента от брутния вътрешен продукт и от косвените и 5,2 само преките данъци на 5,4 в края на периода 2018 г. Така че ние тук имаме един сериозен проблем. И тази година и следващите години някой е взел решение, че тази структура ще се запази. Защо? Това противоречи на европейската практика.
По новия период 2016 – 2018 г. само ще маркирам няколко въпроса.
Първо, заменена е цел със средства. Няма такъв бюджет. Влезте в интернет, поне да видят служителите от Министерство на финансите, с какво започват бюджетите на другите страни членки. Хората пишат икономически растеж, повишена заетост в условията на запазване на фискална стабилизация. Каквото и да говорим, това което сме съгласни, предполагам всички, че ние стриктно трябва да спазваме критериите от Маастрихт, без никакви коментари тук. Но от тук нататък в рамките на тези критерии, ние имаме възможности за формиране на определени политики, които не личат в този бюджет. Защото ако само ще запазваме фискалната стабилност, без да се стимулира растежа, без да се подобряват доходите, без да се подобрява платежния баланс, какъв е смисъла от поддържането на такава псевдостабилност? Най-важното нещо, също както при преки и косвени данъци.
Уважаеми колеги, коя икономическа школа и защо се движим обратно на Европа по отношение дела на бюджета в брутния вътрешен продукт, измерен в приходи и в разходи с разликата бюджетен дефицит или евентуално бюджетен излишък.
Поради каква причина, след като в целия Европейски съюз, виждате данните, е от 45 до 50 процента този дял. Във Франция е 57 процента, а при нас вие залагате намаление на този дял. Тоест Европа поддържа 45 – 50 процента. Някои страни го завишават. България е единствената страна, която го намалява. Защо? Тук ще трябва да има някаква теоретична и практическа тайна. Защото колкото е по-малък този дял, толкова ще трябва да взимаме по-големи заеми. Защото противоречието в този бюджет е, че ние вместо да залагаме на увеличени бюджетни приходи и разходи, ние залагаме на увеличение на дълговете.
Уважаеми колеги, става дума за драматично увеличение, за удвояване на дълговете на Република България през следващите три години.
Ние не бива да се успокояваме, че ни е ниско дълговото равнище. Много добре. Само че искам да ви кажа, че и на Гърция беше ниско. Ако отворим статистиката ще видите 2004 – 2005 г. Гърция има 55 млрд. дълг. 2011 г. има 355 млрд. дълг. Така че това успокоение, че все пак ще бъдем до 30 процента от брутния вътрешен продукт не е приемливо и това удвояване на дълга произлиза от тази погрешна политика, която се различава от останалите европейски страни.
Тоест, ако ние искаме да превърнем бюджетната политика във фискална политика, както са го заявили другите страни членки, ние трябва да обвържем бюджетната политика с макропоказателите и да я направим наистина фискална политика. Защото ако извадим таблицата на бюджет 2016 и 2015 г. няма никаква разлика. Има тук там 5 – 6 млн. повече. Тук там 1 – 2 млн. по-малко. Абсолютно същия счетоводен документ на практика. Няма никакви промени в политиките или в разходите.
Няма инвестиции. Направихме си труда и прегледахме бюджетите на водещи и на други бивши соц. страни, сега членки на Европейския съюз. Хората навсякъде имат инвестиционна прорама.
Колеги вижте бюджетите, които са внесени септември месец -Франция, Италия, Испания, Германия. Германия създава специален инвестиционен фонд 10 млрд. евро. Ние бяхме създали такъв фонд за 2014 година от половин милиард лева. Колегите от ГЕРБ го ликвидираха. Няма го и сега.
Тоест цяла Европа заделя средства за публично-частно партньорство, ние нямаме тук нито един лев за такива програми. Поради каква причина? Ние се отказваме от използването на бюджета за стимулиране на инвестициите ли, както други страни членки на Европейския съюз.
И накрая предлагам ви колеги да направим анализ на следното за две минути. Отваряме таблицата 2015 – 2018 г. по относителните величини, обръщам внимание. По относителни величини, защото абсолютните се различават.
Образование – 3,6 – 2015 г. 3,4 – 2018 г.
Движи се обратно.
Уважаеми колеги от Министерство на финансите и Правителството, вие не виждате ли, че средния дял на разходите за образование в Европейския съюз е около 5 – 6 процента. Да ви давам ли данни за Дания, която води по конкурентоспособност в Европейския съюз с 8 процента. Да сме чули за програмите на Европейския съюз за икономика на знанието, за конкурентоспособност. Това става с инвестиции в образованието. Целият свят се движи към приоритет образование, а ние се движим обратно.
Да видим дали нещо става в здравеопазването. 2015 г. – 4,5 процента, 2018 г. – 4,4.
За да направя по-кратка историята. Делът в образованието върви надолу. Значи е антиприоритет.
Здравеопазването върви надолу, Социалното осигуряване е замразено на 13,2. Жилищно устройство и благоустройтво от 3,6 спада на 3,2. Икономически дейности спада от 6,5 на 5,5. И друга некласифицирана дейност от 2,6 и 2,7.
И тук аз имам един въпрос. Следващият ми въпрос е много важен.
Уважаеми колеги от Правителството. Къде са ви приоритетите? Вие намалявате дела на образование, на здравеопазване, нямате инвестиции. Просто сме любопитни. След като и здравеопазване и образование, отбрана и сигурност също намалява от 3,7 на 3,5. И възниква един въпрос. Няма приоритети и във всичките тези направления ние отиваме надолу при положение, че Европа върви нагоре. Питаме, ще вървим ли някъде нагоре за сметка на какво или навсякъде ще вървим надолу?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Димитров, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз като зам.-председател ще се опитам да дам пример. Като видим камери се забравяме, а не винаги е нужно да бъде по този начин.
Господин министър, дами и господа народни представители, синдикати, представители на Сметната палата, БНБ, всички гости и господа министри,
Господин Горанов, аз ще се обърна към вас. Факт е, че власт се печели с обещания, но се удържа с пари. Първият мандат го показа на ГЕРБ. За мен вие сте един успешен министър, който успя да научи правилото да раздели 100 лв. на три по 50 и ако може накрая да икономиса 50 и да не ги даде. Но вие вързахте бюджета. Вие въведохте фискален контрол, който на практика измести част и от данъчния. Толкова успешен беше по границите. Днес само преди два часа ние променихме един от законите за акцизите и данъчните складове и отнехме възможността на пристанища и на нерегламентирани места да се разтоварват танкери.
Вие приехте едно решение 7-8-8, което така да се каже по един светкавичен начин донесе над 100 млн. стари, просрочени държавни вземания. Затова аз казвам, че ще подкрепя така предложения от Министерския съвет и защитаван от вас проект на бюджета. Както и всяка друга мярка, която е предназначена в областта на контрола.
Имам известни опасения, затова ще се опитам да задам моя въпрос. Те са свързани изключително с актуализацията на бюджета и увеличаването на бюджетния дефицит, тъй като това е поемане на нов дълг. Вие отбелязахте, че две трети от него ще отиват по европроекти. Това автоматично означава, че вие се нагърбвате с тежката задача и ние с одобението на този проект, да платим стари сметки. Защото програмния период и програмните проекти са за доста дълго време, не са откакто вие сте дошли като министър. В това число са неверифицирани разходи, оскъпяване на обекти. Някъде може би и открити злоупотреби. И затова въпроса ми е следния. Защо го правим? Аз трябва да го обясня на моите колеги. Защото финансираме да спасим част от тези проекти, респективно финансирани от Европейския съюз, което предстои евентуално още да дойде. Или защото всичко е приключило по този програмен период. Вие сте се нагърбили с тежката задача, да дадете възможност вече започнатите обекти, които не могат да получат пари от Европа да бъдат довършени, защото не върви даден мост да е до средата, даден площад да е недовършен и какъвто и да е този обект през всичките тези години назад.
Още веднъж ви казвам, че ще подкрепя така предложените от вас бюджети. Разбира се, взимам под внимание и думите на председателката госпожа Стоянова за оттеглянето на параграфите, които визират финансирането на МВР.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател, уважеми господин министър, дами и господа, аз ще се спра първо на макроикономическата ситуация, която според мен остава нестабилна, независимо от отчетените темпове на растеж от над 2 процента за първите тримесечия на годината.
Този растеж се дължи на външния сектор на влошената геополитическа ситуация и затруднените транспортни потоци във връзка с бежанската криза, увеличават рисковете пред бизнеса, който е единствения двигател на растежа. Потреблението и инестициите през първото полугодие на 2015 г. е с отрицателни темпове на изменение. Общото потребление намалява през първите две тримесечия, съответно с 2,5 процента през първото и 3,1 процент през второто тримесечие.
Липсата на доверие в развитието на икономиката и несигурността относно работните места водят до влошени очаквания от домакинствата и подтискат потреблението. Този процес се задълбочава и от липсата на перспективи за устойчиво нарастване на доходите. Напротив имаме някои негативни сигнали в това отношение. Правят се опити да се въвеждат нови данъци и се говори за ограничаване на права и доходи. Нарастват минималните осигурителни прагове и максималния осигурителен доход, което увеличава изземването на доход.
Вътрешните инвестиции в основен капитал се върнаха в негативната територия от началото на 2015 г., като през първото тримесечие намаляха в реално изражение 6,8 процента. Подобни стойности се наблюдаваха през първото тримесечие на 2013 г. Липсата на адекватна политика за създаване на благоприятна бизнес среда доведе до пречупване на тенденцията на нарстване на вътрешните инвестиции, което се наблюдаваше през периода трето тримесечие на 2013 до четвърто тримесечие на 2014 г.
Влошаването на бизнес средата се потвърждава от два допълнителни факта.
Първият е, че липсва реална предприемаческа инициатива. И финансирането на нови инвестиции се очаква да се прави изключително с европейски средства.
Второ, банките са изключително консервативни заради предстоящата оценка на активите им, като реално отпускат средства не на тези, на които им трябват. Тази динамика на вътрешното търсене поставя под въпрос оптимистичната прогноза за следващата година, която предвижда растеж от 2,1 процент. Тази прогноза не се споделя нито от Международния валутен фонд, нито от Европейската комисия.
Влошените дългосрочни перспективи пред растежа се потвърждават и от прогнозата за трайно изоставане на фактическия растеж от потенциалния за периода 2016 – 2018 г., като не са посочени никакви мерки на правителствената политика, които да намалят това отклонение.
Предвидената фискална консолидация през 2015 г. Не се състоя, така както беше планирана, като вместо това ни се предлага актуализация, според която касовия дефицит ще достигне 3,3 процента.
Несигурността относно влиянието на европейските фондове и някои правителствени програми не позволява да се направи обоснована и реалистична прогноза за дефицита на начислена основа за 2015 г., като е висок риска той да надхвърли 3 процентта, което би довело да стартиране на процедура по свръх дефицит.
Малко срамежливо е представена актуализацията за 2015 г., като параграф преходни и заключителни разпоредби на бюджет 2016 г. Това замърсява бюджета за следваща година и създава очаквания за актуализация и през следващата година. Де факто бюджетът ще бъде актуализиран преди да бъде приет с отпадането на параграфи 9 до 16 в преходни и заключителни разпоредби.
Актуализацията на бюджет 2015 е основа за бюджет 2016. Възниква логичния въпрос, какво би се случило, ако този конкретен параграф, преходни и заключителни разпоредби не бъде приет в параметрите, в които е предложен. Това би компрометирало точността на параметрите на бюджет 2016. Щедрия дефицит от 3,3 процента от БВП е предпоствака за отхвърляне на актуализацията, дори и от по-дисциплинирано настроените представители на управляващата коалиция, ако разбира се има такива.
Актуализацията предвижда щедро осигуряване на средства за персонал в края на годината и просто констатира и финансира недисциплинираните харчове на ресорните министри. Увеличаването на средства за персонал в края на годината е възможно най-лошата атестация за съответните министри, които не са положили усилия за реформиране на администрацията си и по всичко личи, че нямат намерение да го направят.
Пакетът документи, който придружава бюджет 2016, изглежда непълен. Преди няколко месеца на заседание на Министерския съвет стана ясно, че допълнителни средства ще се предодставят само срещу оставки на съответните министри. Допълнителните средства са на лице, а оставките липсват. Бюджетът е съпроводен и от успоредно наглеждане на данъчните закони.
Правят силно впечатление опитите на представителите на управляващата коалиция да предлагат нови и нови данъци. Данък уикенд, патентен данък за таксита, говори се за данък вредни храни. Повишават се и таксите, тези свързани с кадастъра, както и винетките. Тези опити се подкрепят в комисии от експерти на Министерство на финансите и създават усещане за проблеми в приходната част на фона на цялостното говорене за увеличена събираемост и преизпълнение на заложените приходи в бюджет 2015, което е налице.
Предлагането на нови данъци и хроничните дефицити, които дори и на касова основа започват да надхвърлят 3 процента от БВП изискват дискусия и конкретен отговор на въпроса. Колко ни струва публичния сектор, какви бюджетни разходи са необходими за предоставянето на качествени публични услуги и дали приходите са достатъчни за финансирането им. Хроничните дефицити, които продължават и през следващите години, както и големите годишни лимити за нов държавен дълг показват, че сегашното ниво на приходи не е достатъчно устойчиво да финансира нужните разходи.
Нормалният либерален дисциплиниращ изход в подобни ситуации е само един. Подобряване на ефективността на публичните разходи чрез реални и дълбоки структурни реформи. Такива липсват, като не се наблюдава идея в по-голяма част от министрите, как това да се случи. Това поставя в трудна, но в позната ситуация Министерство на финансите. Да предлага дизайн на реформи, които срещат сериозен отпор в ресорните министри. Поради тези причини липсата на реформи води до хронични дефицити, бързо нарастване на дълга и опити да се измислят нови данъци, които противоречат по дефиниция на дясното управление.
За финал ще си позволя да ви задам, уважаеми господин министър, три въпроса.
Първият е как ще се отрази програмата за саниране на дефицитите на касова и на начислена основа през 2015 – 2016 г.
Вторият е, бихте ли подкрепил между двете четения на бюджета, обособяване на средства за реализиране на национална програма за изграждане на детски градини в кварталите с преобладаващо ромско население с цел реална интеграция чрез образование.
Третият, ще изпълните ли съвместния си ангажимент с вицепремиера Калфин, минималния осигурителен доход на земеделските производители да не се променя.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители, гости, Реформаторският блок ще подкрепи проекта на бюджет предложен от Правителството. Ние считаме, че има няколко положителни момента, които следва да бъдат отчетени.
Започвам с подкрепата на усилията на Правителството за поетапна фискална консолидация. Ние считаме, че това предложение, което е направено за 2 процента дефицит от брутния вътрешен продукт е правилно и въобще стъпките в тази посока са правилни, от гледна точка на поетапна фискална консолидация и предотвратяване натрупването на нов държавен дълг.
Второ, считаме че заложения растеж в размер на 2,1 процента е реалистичен и аз се радвам, че чухме оценката от страна на БНБ, че тези прогнози са правилни. Нещо за което миналата година ни критикуваха, че залагаме твърде нисък процент на нарастване на икономиката, така че тази година считам, че това е правилно.
Трето, адмирираме увеличаването на приходната част при запазване на нивото на основните данъци. Говоря за корпоративен данък, данък общ доход и ДДС. Това означава че постепенно се изсветлява икономиката и се взимат мерки за борба с контрабандата.
Разбира се, искаме да отчетем усилията на министър Горанов да започне да отвори дебат за реформи в сектор сигурност. Едни закъснели реформи, които мисля, че всички ние оценихме, че са наложителни, дори и това, което чух и от представителите на Синдикат сигурност. Убеден съм, че те ще започнат още днес.
Именно в тази връзка за реформите бихме искали да бъдем и малко по-взискателни, тъй като от гледна точка на предложената актуализация виждаме, бих казал една крачка назад по отношение на административната реформа. Онова, което беше прието през 2015 г. Намаляване на разходите за персонал, за съжаление в някои от министерствата не се случи. Аз мисля, че това е не добър знак и между четенията бихме предложили усилията в тази посока да бъдат продължени и през 2016 г.
Искам да виждаме и повече резултати по отношение на пенсионната реформа основно в две линии. Едната е борба с фалшивите пенсии и източването на Фонд «Пенсии» през тези механизми. И второ, отражението на прекатегоризацията на служителите в сектор сигурност, как това се отразява и в бюджета. Тоест тези реформи искаме да бъдат видни през бюджета.
Разбира се, това което и ние чухме и е споделено от нашите колеги би било добре да имаме и повече средства за образование. Това е сектора, който мисля, че всяко едно правителство, всяка година го обявява за приоритет. Но когато виждаме числата може би това не е съвсем така.
Така че това е сектор, който заслужава това увеличение. Още повече когато наблюдаваме тенденцията в целия социален сектор, говоря социални системи, здравеопазване и образование. Това е системата, която най-малко нараства през последните години. Така че бихме предложили след първо четене при възможност да бъдат увеличени средствата за сектор образование.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Имам въпрос към министъра на финансите. Общата ситуация е, че няма кой знае какви драстични промени спрямо бюджет 2015 г. Горе-долу увеличението е с инфлацията евентуално за тази година. Има една единствена много драстична разлика, която установявам в предложението за 2016 г. Това е в капиталовите разходи. Придобиване на дълготрайни активи и основни ремонти.
В 2015 г. са заложени някъде около 500 млн., а тук са 2 млрд. и близо 300 млн., което е една много голяма разлика в сравнение с предходния бюджет. Може ли да получим някаква информация какво включват тези близо 2 млрд. лева?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Бойчев или се отказвате.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Трудно човек може да се откаже от присъствието на господин Горанов и от възможността да зададе няколко въпроса. Аз ще изразя своето разочарование от документа, който виждам внесен. Тъй като впечатлението ми от министър Горанов е било винаги на човек, който е държал на думата и на принципите, които е изповядвал за един много консервативен подход при формиране на бюджета, много внимателен и ярко изповядващ принципа на една ясна фискална консолидация.
Бих искал от министър Горанов малко по-подробно да отговори на това, защо по същество стигаме до ревизия на бюджет 2015 г. Реално с това, което виждам от това, което внасяте министър Горанов, нито една от целите на бюджет 2015 не е изпълнен.
Имам въпрос конкретно за обявената административна реформа. Госпожо Стоянова, обявихте в началато на мандата на това правителство една административна реформа и дълго време облъчвахте българските граждани с нея. Бих искал да чуя мнението на министър Горанов, какво е изпълнението на тази административна реформа, какви са причините за това. Тъй като не само, че се искат в момента повече разходи, но това което виждам за средствата за възнаграждение и за осигуровки и за бюджет 2016 г., вие отново залагате ръст в тази част.
Изключително съм притеснен от това, че по същество дефицита става 3,3 процента. И отново искате да приспите нас с обещанието, че видите ли за 2016 г. ще направим един много голям скок, голяма крачка към консолидация. Но как може да повярваме, след като 3,7 ние не успяхме да го свалим на 3. А искате сега от 3,3 да го свалим на 2 следващата година при една очевидно влошена международна ситуация и доста рискове през страната.
Последният ми въпрос е какво е основанието да се включат и в този еднократен приход от комисионната такса на летище София. Тъй като ми се струва, че не е удачно такъв вид източници на приход с еднократен характер да влизат в приходната част.
ПРЕДС. МЧЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Бойчев. Разбрахме вашите тревоги. На господин Горанов ще му дадем после да ги разсее, ако може.
Последно изказване - господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господа министри, уважаеми гости, колеги, парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи предложения закон за бюджет 2016 г., не само защото сме опозиция на управляващото мнозинство, но и по следните причини. Аз ги групирам в две основни групи.
Първата група е концептуални причини. Втората е методологически.
Към първата група причини, за да бъда кратък ще започна с фискалната финансова стабилност, която още във въведението към този бюджет в тригодишната прогноза, актуализираната прокламирате. Няма българско правителство, което да не е издигнало за свое знаме и фундамент на политиката. Но няма да се уморя да повтарям, че такава финансова стабилност, респективно фискална в частност, няма как да бъде постигната трайно, без икономически растеж. Може да бъде достигната временно или фрагментарно, но не и трайно.
От тук идват първите ни консептуални противоречия и несъгласия. Виждаме, че от 2009 г. насам, разбира се обективно вследствие на кризата, но тази криза има различни измерения и различни фази в световен и в европейски мащаб. Всъщност няколко правителства по ред в България в продължение на осем години правят, реализират и изпълняват бюджети със сериозни дефицити. Това се отрази на дълга и на много други икономически показатели и финансови, разбира се.
Защо поставям този концептуален въпрос. Първо, защото не виждаме достатъчно мерки за подкрепа на икономическия растеж, а той е в такава фаза, че подкрепен би могъл да се ускори значително. Трудно може да говорим при външна среда, в която в Европа имаше няколко години много сериозен икономически застой, трудно можехме да говорим за ускоряване на икономическия растеж. Тогава искахме да се появи такъв. Сега външната среда е по-различна. И държавите, които правят икономически активна политика, използват външната среда, като ракета носител, за да ускорят собствения си икономически растеж. А държавите, които не правят икономически активна, лягат върху това, че икономическия им растеж зависи от външната среда. За мое най-голямо съжаление ние сме във втората категория. Нашият икономически растеж е какъвто дойде. Той е в Европа такъв, в световен мащаб е такъв. Световната банка казва има такава прогноза. Фонда има такава, Европейската централната банка е такава и нашата е такава приблизително или малко по-малка или малко по-висока.
Мерките за икономически растеж и в този бюджет не са ясно откроени, може би извън усвояването на европейските средства, на европейските програми като основно средство. Няма да се спирам на конкретни параметри. Тук има достатъчно знаещи, можещи икономисти, вие господин министър сте сред тях. И знаете, че пропускаме сериозни възможности да ускорим растежа с наличните средства, както законодателни така в сферата на икономическата политика, така и фискалната. Това е първото ни концептуално несъгласие с предложения бюджет.
Второто е по отношение на фискалната консолидация. Като кажем фискална консолидация всички разбираме как ще увеличим приходите на база само събираемост и ще намалим разходите на чисто физически принцип, натурални показатели. Тук липсват основните реформи, които бяха заявени от мнозинството, абсолютно липсват. И поради тази причина аз разбирам, че вие сте затруднени и прибягвате към най-ординарните мерки за фискална консолидация. Намаляване на разходите и увеличаване на приходите с усилия за увеличаване на събираемостта. Но ние сме в ситуация, в която осем години не поставяме дебата за това. Достатъчни ли са приходите при това равнище на данъчната система, което всички сме избрали да бъде основно конкурентно предимство на нашата икономика и при това равнище и структура на разходите. Концептуален въпрос, много важен. Никой не го поставя. А всъщност някой трябва да сложи началото на това. Защото иначе ще вървим така. Опозицията ще казва на поредния министър как не си събира приходите и как разходите трябва да бъдат по-високи. Поредният финансов министър ще натиска другите министри да намаляват разходите. И това няма да доведе до никъде, освен до това, че дефицитите ще се движат в рамките на тези маастрихстки критерии. На нас това не ни върши работа.
Вторият проблем е, че тук виждаме за първи път опит да се финансира дефицит, да се събере приход по един начин, който не е използван много в последните години. Говоря например за концесията на летище София, което ако се реализира е сериозен приход. Не инфлационното финансиране на дефицитите беше практика. Да, поизчерпали са се възможностите, но могат да бъдат преразгледани някои стари възможности.
Третото сериозно несъгласие е по отношение на това, че квазифискалните дефицити, както отбеляза и БНБ много точно в анализа си, остават без реални мерки. Няма ги и реформите. Нито в енергетиката, там напротив, смея да твърдя и в зала ще го докажем. Едната от частите на вашата коалиция, именно Реформаторския блок бламира реформите в енергетиката, защитавайки частни корпоративни интереси. Бламира и вашите усилия. За да пестя време, ще кажа кои са методологическите несъгласия. Вие използвахте няколко иновации, ако мога така да кажа в този бюджет. Първата бюджетна иновация е да представите актуализация на бюджета с новия бюджет. За нея говори колегата Чобанов. Ние не приемаме тази иновация. Тя лишава Парламента от дискусия по мотивите за въпросната актуализация. Мисля, че се прави за първи път. Може и да греша. Ако паметта ми не ме лъже, това наистина е иновация. Не сме съгласни с нея. Препоръчвам да не я правите в следващите години.
Друга сериозна иновация е в този бюджет с преходни и заключителни разпоредби се променят над други десет закона и то не в някакви части, които са по-незначителни, в смисъл не касаят приходи и разходи, а именно в части, които касаят приходи и разходи в тези закони. Това се прави преди бюджета с данъчната кампания, за да е видна цялата концепция на кабинета. Ако ви звучи като учение, моля да бъда извинен. Искам да поясня тезите си. Това не го забелязваме в тази данъчна кампания. Тази данъчна кампания е третата иновация, с един закон се променят всички данъчни закони, което лишава опозицията и въобще парламентарния дебат от възможност да бъдат. Трябваше да се караме, за да разглеждаме и други законопроекти. Това не е най-важното. По-важното е, че се акцентира и данъчната компания, винаги парламентарната предхожда бюджетната, за да се акцентира върху пакета от данъчни мерки върху които ще стъпи и ще се обоснове приходната част, респективно разходната част на бюджета. Това някак си се прави по един начин, който е неприемлив. И аз моля наистина да вземете бележка и да го коригирате.
Тук бих искал да кажа нещо, което вас в някаква степен ви оправдава. Ние виждаме абсолютно пълен дисонанс в представянето на данъчните предложения от страна на отделните части на вашата управленска коалиция. Вие предлагате едно. С него не са съгласни една от партиите, с друго друга. На коляно внесен закон, който касае приходи, сериозни данъчни изменения от народни представители, не минал през Министерския съвет. Всичкото това е едно методологическо законодателно ноу хау, което ние не приемаме. И по тези две фундаментални причини концептуални и методологически, ние ще гласуваме против внесения от вас законопроект.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте. И след това даваме думата на министър Горанов да отговори на поставените въпроси.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Ще бъда много кратък. Даже мислех да не взимам думата. Но стана ясно, че ще подкрепим бюджета от Реформаторския блок. Тук бяха казани и няколко много неверни неща, които обосноваваха следващи тези. Например от ляво ни казаха, че бюджетния дефицит на Гърция 2003 – 2004 година бил 50 процента от брутния продукт. Дълга на Гърция 2003 – 2004 е сто процента от брутния вътрешен продукт. Още тогава. Проверете ги тези данни, защото върху тях градите грешни тези. Пред мен са данните на Евростат и те показват 2003 дълг на Гърция от 101 процента от брутния продукт. Така че се коригирайте и бъдете по-точен, за да не се излагате пред толкова много хора.
Уважаеми господин министър, подкрепям и за нас е много важно, че запазваме основните данъци. Но се обръщам към вас специално за данък уикенд. За прекомерното намаляване на кешовите разплащания от 15 000 на 5 000 лева. Да помислим за нещо междинно 10 000 лв. За данък градинки, което е данък, който ще доведе до нищожни приходи в бюджета и до огромна бюрокрация. Пращането на съобщения до хората ще бъде по-скъпо от администрирането на данък. Увеличаването на винетките. Всичко това са мерки, които може между първо и второ четене да преразгледаме. Така че да не допускаме излишното дразнене на хората с много малък бюджетен ефект. Не е необходимо това да го правим. А по скоро да подобрим събираемостта на данъците. Да се коцентрираме върху монтирането на измервателни уреди, там където не работят още. А не да допускаме нови данъци с много малък бюджетен ефект, които по скоро ще дразнят хората и ще постигнат точно обратното на това, което се стремим.
И накрая най-важното, да удържим 2016 г. под 2 процента бюджетен дефицит. Имайте предвид, това ви е основна цел. Това ни различава категорично в момента от Гърция. Надявам се, че няма да има актуализация и няма да има отклонение от тази цел. Тя трябва да бъде основна и тук никакви компромиси да не правим.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин министър имате думата да отговорите на въпросите, които успяхте да си запишете. Ще ви моля да сте по-лаконичен. Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще бъда колкото е възможно по-лаконичен, въпреки че и лаконичността е гръцки приом.
Благодаря за конструктивния тон. Винаги в тези комисии дебата е бил на ниво. Тази традиция се запазва не само заради членовете на комисиите, но и заради сериозността на дебата, който водим. В този смисъл аз наистина благодаря първо, разбира се на партиите, които подкрепят Правителството и бюджета. Благодаря и на тези колеги, които изказаха рационални аргументи за възможните различни алтернативни сценарии на структуриране на публичните финанси от следващата година.
Благодаря, че с относително малки отклонения подкрепяте целта за намаляване на бюджетния дефицит. Не чух от никой аргументи за обратното. Мога да ви уверя, че и последните анализи с които разполагаме от 3 ноември на различни международни финансови анализатори, като примерно последните оценки на Фокус икономикс от 3 ноември, потвърждават ръста за следващата година и дори с малко по-висока от нашата оценка от 2,2 на сто. Но разбирате, че десета от процентния пункт не е тема за дебат.
По отношение на въпросите. Господин Чобанов, това, което коментирахте за възможни приоритети изведени между първо и второ гласуване, разбира се е част от парламентарния дебат. За съжаление няма такива маневрености в разходната част на бюджета, които лесно да позволят приоритетите, които вие извеждате да намерят место в него.
Програмата за саниране със сигурност е една добра инициатива. Тя на този етап намира относително ограничено отражение в бюджета за 2015 г., около 15 млн. само за началните етапи на енергийно ефективно обследване преди стартирането на самите инвестиционни дейности. Това са приоритетните разходи. Има около 1500 договора за многофамилни жилищни сгради сключени досега. Следващата година се очаква и на начислена и на касова основа ефекта да бъде около 100 млн. лева, които са разчетени в инвестиционната част на разходната част на бюджета. Готов съм да ви предоставя детайлна информация от гледна точка на третирането по ЕС-2010.
Що касае коментарите на господин Горов. Трябва да изберем една от двете тези. Ако гледаме държавния бюджет инвестиционните разходи нарастват. Ако гледаме консолидираната фискална програма, макар и минимално те намаляват заради по-ниските темпове на усвояване на средствата от европейските фондове в новия програмен период.
Това, което вие коментирате за ръстовете от 2015 – 2016 г. на капиталовите разходи са капиталовите разходи по държавния бюджет, които нарастват с 1 млрд. 600 млн. Това, което вие коментирахте. То е донякъде релевантно и тезата на господин Гечев за намаляването на капиталовите разходи, само че с различна база на сравнение.
Правихме опит, според мен относителено успешен, инвестициите които се очаква да намалеят за сметка на финансиране средства от Европейския съюз в 2016 г. да бъдат до голяма степен заместени с инвестиции с национален ресурс. Като разликата е под 10 процента между двете числа. Тоест, намалението със 177 млн. на общо инвестициите по консолидираната фискална програма щеше да е много по-голямо, тъй като се разчита на намаление на разходите от европейските фондове с близо 1 млрд. 800 млн., заради началото на новия програмен период. Заместени са с национални такива.
Разбира се, готов съм да коментирам някои отделни редове, някои отделни позиции. Около 200 млн. ви споменах, че има за допълнителни инвестиционни разходи свързани със сферата на отбраната и сигурността. Има осигурени разходи за финансиране на изграждането на тунелното съоръжение от Шипка. Има планирани капиталови разходи по бюджетите на първостепенните разпоредители, съдебната власт и Народното събрание приблизително 78 млн. допълнително.
Разчетено е увеличението на винетните такси, респективно разходите за инвестиции в текущ ремонт и поддържане на пътната инфраструктура. Има определен ресурс включен в разходната част на бюджета, който неминуемо ще е свързан с необходимостта от дофинансиране с национален ресурс на проекти, които са стартирали като финансирани по оперативните програми. Които по една или друга причина финансови корекции, наддоговаряне или автоматичното освобождаване, така наречения декамитмънт, ще останат като ангажимент на българската държава с договори с изпълнители, за които европейското финансиране е приключило. Но тази сметка трябва да бъде разплатена от страна на държавата.
Не на последно място независимо, че господин Бойчев коментира, че не е устойчиво да включваме тези 600 млн. в приходната част, те, мога да ви уверя господин Бойчев, са така да се каже, условни дотолкова, доколкото включването им в прихода, а те няма как да не бъдат включени, тъй като се очаква да дойдат и местото им е именно в сметките на бюджета, не са адресирани директно в разходната част. Тоест, ако този тип приходи не се реализират, въпреки че ние имаме уверението на колегите от Министерство на транспорта, че те са с доста напреднал стадий, ако те не се реализират през следващата година с точно тази сума няма да бъдат извършени и разходи. Така че тази мярка е относително фискална и неутрална. Въпреки че е добре да се случи тази концесия, тъй като има много натрупани проблеми в разходната част на сектор транспорт, които могат еднократно да бъдат преодолени с насочването на този ресурс за всеки вид транспорт, за да се изчистят много диспропорции натрупани в системата на железопътния транспорт и в други сектори от транспорта, които са натрупали задължения през годините.
По отношение на коментарите на господин Цонев, на мен много ми се иска да водим дебат, какви мерки са възможни през бюджета за подобряване на растежа на икономиката. Този дебат задължително трябва да минава през разговор за отделни сектори. За съжаление нямаме ясно дефинирана доктрина, кои са тези приоритети, които могат бързо да ни изведат на пътя на изпреварваща с тези, спрямо средно европейския. Затова и се върнах в годините назад. Мога да ви уверя, че всеки един бюджет извежда образованието като основен приоритет и не винаги успява да го покаже в номинал. Смятам, че това което се постигна или предлага за следващата година с увеличението на разходите за средно образование е добра стъпка.
За мен темата с преструктурирането от косвено към пряко облагане не е нова. Но знаете, че ГЕРБ като най-голяма партия в този Парламент изгради концептуално цялата си политическа платформа върху запазването на плоския данък. Така че докато данъчната политика преобладаващо зависи от това управляващо мнозинство, според мен тази структура ще дава предимства за развитието, поне докато конкурентно способността на българската икономика през качеството на човешките ресурси се увеличи до там, че увеличаването на прякото облагане няма да доведе до рискове пред производителността на труда и конкурентно способността на икономиката.
С колкото по-бързи темпове увеличим качеството на човешките ресурси, т.е. инвестираме в средно образование и направим най-накрая някаква реформа в сферата на висшето образование, така че да обвържем висшето образование с потребностите на пазара на труда и увеличим качеството, толкова по-бързо ние ще можем да преразгледаме структурата на данъчната система, така че да я насочим към пряко облагане.
Рискуваме, ако го направим сега, когато демографската и социална структура не е настроена към това, ние да постигнем основно намаляване на конкурентно способността, увеличаване на сивия сектор в икономиката и допълнително ерозиране на приходната база. Ако обаче работим усилено в увеличаване на доходите, увеличаване качеството на работната сила, според мен в краткосрочен план, ние може да си позволим да коментираме и друга структура на данъчната система.
Иначе, да, господин Гечев, в Европа е така. Но не сме стигнали още до това икономическо развитие, което да ни позволи подобна структура. Още веднъж искам да завърша с това, че за мен най-добър бюджет няма като план. Има добро качество на държавното управление, което не започва и не свършва с приемането на един бюджет, а е плод на целенасочени усилия в рамките на един мандат или в рамките на едно министерство. Така че бюджетът е предпоставка за добро управление. Гарантира достатъчно ресурс да се изпълняват основните функции на държавата. И е стъпка в намаляване на предпоставките за трупане на нови дългове. Нещо, което аз като координиращ финансовата политика, избран от вас народните представители смятам, че трябва да бъде приоритет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86 от 30.10.2015 г.
Първо, знаете обикновено гласуваме на два пъти законопроекта. Единият път с включен проект на Висшия съдебен съвет. И втория път със становище на Министерския съвет.
Подлагам първо на гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл.1 и чл.2.
Който е за от Бюджетната комисия, моля да гласува.
Гласували „за” няма.
Против? Седем против. Въздържали се? Въздържали се 11.
Законопроектът с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл.1 и чл.2 не е приет.
Гласуваме законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. със становище на Министерския съвет по чл.1 и чл.2.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 „за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма.
Законопроектът на държавния бюджет на Република България със становище на Министерския съвет по чл.1 и чл.2 е приет.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисия по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл.1 и чл.2.
Моля, който е за да гласува.
Няма гласували „за”.
Моля, който е против да гласува. Против 5.
Въздържали се? Въздържали се 13.
Не се приема.
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г. със становище на Министерския съвет по чл.1 и чл.2.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 12 „за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2016 г. със становище на Министерски съвет по чл.1 и чл.2 е приет от Комисия по икономическа политика и туризъм.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Преминаваме към следващата точка.
Колегите от Комисията по икономическа политика и туризъм могат да останат, могат и да си тръгват.

По точка трета
Бюджетна комисия продължаваме със законопроекта за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2016 г., № 502-01-87 от 30 октомври 2015 г.
Господин Донев – зам.-министър на труда и социалната политика, давам ви думата да ни представите законопроекта.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Дами и господа народни представители, проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г. е съобразен с основните допускания по средно срочната бюджетна прогноза за периода 2016 – 2018 г. и макроикономическите показатели и финансовите параметри във връзка със заключителния етап на бюджетната процедура за 2016 г. по отношение на минималния осигурителен доход за земеделските стопани.
Разчетите по приходната част на проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г. са съгласувани с Националната агенция по приходите по отношение на задължителните осигурителни вноски, както и за другите приходи събрани от Националната агенция по приходите.
В проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2016 г. са заложени следните политики по приходите. Предвижда се през 2016 г. запазване размерите и съотношението на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се въвеждат промени в организацията на социалното осигуряване, както следва.
Създава се фонд „Пенсии” за лицата по чл.69. Въвежда се право на свободен избор за промяна на осигуряване между фондовете в допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондовете „Пенсии” за лицата по чл.69 на държавното обществено осигуряване. Изменя се чл.21 по отношение на трансферите от държавния бюджет за Фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване, като отпада участието на държавата във финансирането на трансфера в размер на 12 на сто върху сбора от осигурителните вноски върху всички осигурени лица.
Предложените в проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г. минимални осигурителни доходи в основните икономически дейности и група професии нарастват средно с 8,6 процента за 2016 г. в сравнение с 2015 г. с ефект върху приходите от около 80 млн. увеличение.
За 2016 г. са договорени минималните осигурителни доходи за 48 икономически дейности със средно увеличение спрямо 2015 г. от 7,5 процента. За останалите 35 икономически дейности, където не са постигнати споразумения е приложено административно увеличение на минималните осигурителни доходи със 7,5 процента. Най-ниския минимален осигурителен доход е равен на 420 лв. Очаквания размер на минималната работна заплата от началото на 2016 г.
Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2014 г. е съответно 420, 450, 500 и 550 лева се запазва нивото от 2015 г.
Увеличава се минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 300 на 330 лева от 1 януари 2016 г. Запазва се размера на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица 2600 лв.
За 2016 г. не се правят вноски за Фонд гарантирани вземания на работниците и служителите. Максималният размер на гарантираните вземания е 1200 лв.
В проекта са заложени политики по разходите, които са съобразени с последните промени в Кодекса на социално осигуряване, обнародвани в Държавен вестник през м.август тази година. Разработването на проекта на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и разходите за 2016 г. се основава и на очакваното изпълнение на бюджета на ДОО за 2015 г., на база отчет към м.август.
Към края на годината се очаква разходите без трансфери да бъдат 4 млрд. 719 млн. и 500 000 лева и изпълнението спрямо плана да бъде със 138,9 млн. лева повече. Тоест по 3 на сто разходите без трансфер за 2015 година се очаква да бъдат 9 млрд. 694 млн. 200 000 лв. С 0,7 на сто повече от планираните или 72,1 млн. лв. преразход, включително и средства за изплащане на еднократна допълнителна сума към пенсиите. Така наречените великденски добавки в размер на 50 млн. лева. Очакваните трансфери за 2015 г. са в размер на 5 млрд. 96 млн. лева, което е 50,6 млн. лева получени повече трансфери. Очаквания излишък по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2015 г. е в размер на 121 млн. 400 000 лв. Приходите на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване са както следва.
За 2015 г. 4 млрд. 580 млн. лева. По Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване очакваното е 4 млрд. 719 млн. лв. Проекта за 2016 г. е 4 млрд. 980 млн. лева.
Общият размер на приходите и получените трансфери за 2016 г. е 10 млрд. 46 млн. лева, в това число получени трансфери от централния и държавния бюджет – 5 млрд. 65 млн. лв. за пенсии, добавки, обезщетения финансирани от държавния бюджет. И 346 млн. лв. за покриване недостига от средства, което е 4 млрд. 719 млн. лева.
Разходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. е 9 млрд. 622 млн. лв. Очакваното изпълнение е 9 млрд. 694 млн. лв. Проектът за 2016 г. предвижда 10 млрд. 37 млн. лв.
Общият размер на разходите за пенсии, краткосрочни обезщетения в службите по социално осигуряване и предоставените трансфери за 2016 г. е 10 млрд. 44 млн. лв., в това число предоставени трансфери в размер на 7,2 млн. лв. за Министерство на труда и социалната политика.
Политиките по отношение на размерите на пенсията за 2016 г. се осъвременяване на всички пенсии от 1 юли 2016 г. по швейцарското правило с 2,5 на сто. Увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 157 лв. 44 ст. на 161 лв. 38 ст. От 1 юли 2016 г. увеличаване на социалната пенсия за старост 115 лв. 15 ст. на 118 лв. 03 ст. от 1 юли 2016 г.
Запазване максималния размер на получаваните една и повече пенсии на 910 лв. Въвеждане на възможност за преизчисляване на отпуснатите пенсии до 31 декември 2015 г. с намален индивидуален коефициент на лицата, които до 31 декември 2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии”. Съответно във фонд „Пенсии” за лицата по чл.69 на държавното обществено осигуряване.
Посочените по-горе политики в областта на пенсиите оказват влияние върху броя на пенсионерите и размерите на пенсиите, от които зависят разходите за пенсии. За 2016 г. средния брой на пенсионерите за 2016 г. се очаква да нарасне до около 2 млн. 186 000. По-високият брой на пенсионерите е обусловен от по-плавното увеличение на пенсионната възраст и осигурителен стаж с два месеца, вместо с четири. Въвеждането на възможност за ранно пенсиониране до 12 месеца преди навършване възрастта по чл.68 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, както и продължаващото след 31 декември 2015 г. отпускане на пенсии от държавното обществено осигуряване на лицата работили при условията на първа и втора категория труд.
Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2016 г. се предвижда да достигне 331 лева и 62 ст. При очакван размер за 2015 г. 320 лв. 55 ст. Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 2,9 на сто през 2016 г. спрямо 2015 г. при прогнозирана стойност на средно годишната хармонизирана инфлация от 0,5 на сто за 2016 г. Брутният коефициент на заместване на дохода за 2016 г. се очаква да достигне 43,9 процента, а нетния коефициент се очаква да достигне 58,6 процента.
Очакваните разходи за пенсии за 2016 г. са 8 млрд. 700 млн. лв. В тази сума са включени разходите за пенсии от държавното обществено осигуряване и държавния бюджет, както и добавките към пенсиите на ветераните от войните, добавките към пенсиите на репресираните лица по чл.9 от закона. Добавката по чл.4. Предвидените средства за пенсии са 318 млн. 700 000 лева или с 3,8 процента повече в сравнение с очакваното изпълнение на разходите за пенсии за 2015 г. на базата на отчета за м.август 2015 г.
Увеличените разходи са вследствие основно на предвидените средства за целогодишно изплащане на осъвременените от 1 юни 2015 г. пенсии и добавки с 1,1, което 90 млн. лева допълнително осъвременяване на пенсиите с 2,5 на сто от 1 юли 2016 г. Увеличен е същия процент на минималния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост, както и на обвързаните с тях минимални размери на пенсиите и добавките 1,4 процента около 120 млн. лв. допълнително. Целогодишното изплащане и увеличението от 1 юли 2015 г. максимален размер на получаваната една или повече пенсии 0,25 процента, което е 22 млн. допълнително. Законодателните промени върху пенсиите приети със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване от м.август 2015 г. е 0,8 процента, което е 64,5 млн. допълнително.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Извинявайте, само ще ви помоля да се ориентирате към приключване.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Аз почти приключвам. Разходите за пенсии през 2016 г. се очакват да бъдат 9,9 на сто от брутния вътрешен продукт за страната. Разходите за основни брутни обезщетения по Кодекса за социално осигуряване са обезщетения за временна неработоспособност, поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството, гарантиране при злополуки 416 млн. лв., обезщетения за трудово злополука и професионална болест 8,3 млн. лв., обезщетения за бременност и раждане 308 млн. лв., обезщетения и отглеждане на малко дете до две годишна възраст, за осиновяване на дете от 2 до петгодишна възраст 144 млн. лв. Парични обезщетения за безработица 324 млн. лева. Финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация и отдих 17,9 млн. лв.
Планираните разходи за дейност социално осигуряване са 71,3 млн. лв. Относителния дял на разходите за дейността спрямо всички разходи на консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване за 2016 г. е 0,7 на сто.
По проектобюджета на отделните фондове за 2016 г. резултатите са следните. Недостигът, с който се очаква да приключи бюджета е 4 млрд. 719 млн. лв. Като за да се балансира проектобюджета на нула, този дефицит следва да се финансира от държавния бюджет, под формата на допълнителен трансфер за покриване недостига на средствата.
Като по проектобюджета на отделните фондове за 2016 г. резултатите са следните. За фонд „Пенсии” недостиг 4 млрд. 355 млн. лв. Фонд „Пенсии” за лицата по чл.69 недостиг 204 млн. лв. Фонд „Пенсии” не свързан с трудова дейност недостиг от 0,01 млн. лева. Фонд „Трудова злополука и професионална болест” остатък от 95,6 млн. лв. Фонд „Общо заболяване и майчинство” недостиг от 90 млн. лв. Фонд „Безработица” недостиг от 102,8 млн. лв. Бюджет на НОИ остатък от 4 млрд. 656 млн. лв.
Общият резултат по фондове и по бюджета на НОИ се балансира на нула.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Сега имат думат гостите първо. Някой желае ли да вземе отношение? Заповядайте, господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви,госпожо председателстващ.
Уважаеми народни представители, уважаеми госпожи и господа, Асоциацията на индустриалния капитал в България чрез своите представители в Надзорния съвет на НОИ в Тристранния съвет не подкрепи проекта за бюджет на ДОО. Ние отчетохме и плюсовете, а именно че коректно са взети предвид всички промени вследствие на извършващата се пенсионна реформа, в която дейно участие взеха и работодателите. Също така запазен е максималния осигурителен доход, за което ние пледирахме. Запазени са ставките по различните осигурителни вноски в различните фондове, включително нулева такава във Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители. Всичко това безспорно са плюсове, но няколко са причините, поради които не може да дадем нашата подкрепа.
Закъсня реформата на медицинската и трудовата експертиза и очевидно тя не се предвижда да се състои през следващата година, предвид на високия размер на разходите за инвалидни пенсии, както и темпа на тяхното нарастване, който се планира. Той е и най-висок като процент.
Втората причина е административното разпростиране на минималните осигурителни доходи за икономически дейности, където няма споразумение при това с процент, който не е среден на процента на икономическите дейности, където има споразумения.
Това за което ние се споразумяхме беше 6,2 процента, а на разпростирането е 7,5. И като се наложи административно 420 лв. за всички дейности, където имат договорени по-ниски прагове се получава 8,6. Това накара работодателските организации да започнат консултации за отправяне на общ призив към всички браншови организации, да не участват повече в преговори за определяне на минимални осигурителни доходи, след като споразуменията, които се постигат там се третират неправилно и се разпростират административно в по-висок процент.
Тоест, ако няма такива преговори няма да има договорени прагове, няма да има какво да се разпростира. И с това ще се приключи с този рудимент, който ни отличава отново от всички останали страни в Европейския съюз.
Последната причина, поради която се въздържаме да подкрепим бюджета е запазване на временната мярка, първите три дни болнични да се плащат от работодателите. За да се предпазим от твърдение, че и в други страни ситуацията е по-тежка. Там където е по-тежка в други страни няма осигурителна вноска за такива осигурителни случаи.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи? Заповядайте, госпожо Гонева.
АСИА ГОНЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, най-напред ще изкажа своето огромно разочарование от интереса, който е проявен към един от най-важните според мен, закони за съдбата на българските граждани.
Ще се опитам да бъда кратка. Беше споменато вече в становището ни изразено по консолидираната фискална програма, че ние имаме претенции по начина, по който са определени приходите на системата. Намираме ги за силно подценени. Считаме, че недостатъчно добре е планиран средно годишния брой на осигурените лица. Очакваното число на намалението на безработните. Нарастването на средния осигурителен доход само с 4,5 на сто при положение, че имаме 10,5 ръст минимална работна заплата, 8,6, а не 7,5 ръст на минималните осигурителни прагове и ред такива неща.
Не мога да пропусна да кажа, че не може да става и дума за някакво административно определяне и административно разпростиране на каквото и да било. Минималните осигурителни прагове и всичко което е свързано с числата в бюджета на държавното обществено осигуряване са право и отговорност на управляващите и на Правителството. Това че Правителството е благоволило да даде на социалните партньори възможност да поемат част от отговорността и да покажат своето държавническо отношение може само да бъде адмирирано, поне що се отнася до моята организация. Поради това ние приветстваме поведението и на министъра на труда и на министър-председателя, които сложиха точка на цялата андрешковщина, която се шири сред някои работодателски организации.
Конкретните предложения, госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние считаме, че ефекта който се очакваше от диференцираните минимални осигурителни доходи за самоосигуряващите се лица е нулев. Трудностите които изпитват, както колегите от Националната агенция по приходите, така и колегите от Националния осигурителен институт и най-вече осигурените лица, да доказват конкретния си доход, за да получат обезщетенията си, не носят никаква ефективност и никакъв добър ефект. Затова ние ви предлагаме този доход да бъде установен на 450 лв. за всички. И с изравняването в края на годината всичко това може да бъде доведено до фактическото състояние на нещата, но да се премахне сега съществуващата диференциация, която много повече пречи отколкото помага.
Минималният осигурителен доход за земеделските стопани считаме, че спокойно може да остане на 300 лева, вместо да го повдигаме на 330. Проблема не е в състоянието на този доход, проблема е в това, че тази категория осигурени лица имат задължение по Кодекса за социално осигуряване да правят изравняване на своя осигурителен доход, но нямат възможност да го направят, тъй като данъчното законодателство не ги задължава да подават данъчна декларация, както всички български граждани.
В тази категория осигурени лица има една не малка група, която на моменти считам, че е по-богата, отколкото държавната хазна и за нас е непонятно защо законодателството не ги задължава да изравняват осигурителен доход, за да плащат на нивото на което са техните истински доходи, а то е доста по-високо отколкото е максималния осигурителен доход.
Максималният осигурителен доход, господин Чобанов, не е увеличен за следващата година. Той стои на нивото на тази година. Но аз не считам, че вашия принос към публичните финанси трябва да бъде по-малък от моя, тъй като вашата работна заплата е в пъти по-голяма от моята. Поради което 85 000 човека предлагам, все пак да им дадем възможност да плащат осигурителни вноски върху истинския си доход и да трупат права върху истинския си доход. 10,5 процента е ръста на минималната работна заплата. Това което ние ви предлагаме е с толкова да бъде увеличен и максималния осигурителен доход. Това ще даде нови 47 – 48 млн. към приходите, които към момента са разчетени.
Ще си позволя да кажа две думи за вноската за Фонд „Безработица”, която продължава да бъде един процент. Шеста поредна година е нулева вноската, уважаеми дами и господа във Фонд „Гарантирани вземания”. А когато този фонд беше създаден, за да спасим бизнеса да не му падне много конкурентноспособността, тази вноска беше взета от присъдената на Фонд „Безработица” вноска.
Затова ние смятаме, че след като Фонд „ГВРС” няма нужда от вноска трябва да бъде любезен този фонд да си върне вноската на фонд „Безработица”, с което ще се даде допълнителен приход от 100 млн. към фонда и той дори ще излезе на баланс. Така че по всички тези съображения ние намираме доходите за подценени с около 130 – 140 млн. лева и много разчитаме между двете четения да се прояви разбиране и да се обсъдят внимателно нашите аргументи.
Последното, което искам да кажа и да ви помоля е да обърнете внимание на това, което се случва в двете големи осигурителни институции на България, които преди няколко години, без всякакво основание бяха натикани в онова, което се нарича държавна администрация. Нито Националната здравноосигурителна каса, нито Националния осигурителен институт могат да бъдат разглеждани като държавна администрация. Това обаче направи така, че години наред, те изпълняват натиска, който се оказва към всички структури на държавната администрация. Няма ръст на заплатите. Ограничават се бройките, а същевременно тези институции се натоварват с нови и нови ангажименти и отговорности, които дори не винаги са присъщи на тях.
Нашият апел към вас е да бъдат разчетени средства за минимум десет процентен ръст на заплатите в системата на Националния осигурителен институт, ако не искаме наистина услугата, която е свързана с правата на хората да бъде драстично снижена като качество. Разчитаме на вашето разбиране.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Сега ще дам думата само на господин Чобанов за лично обяснение и преминаваме към гласуване.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Няма нужда чак от лично обяснение. Максималният осигурителен доход наистина не се е повишил, просто или по инерция, когато се увеличават минималните осигурителни прагове, понякога това е съпроводено с увеличение на максималния осигурителен доход.
По отношение на това, което казахте за държавната администрация, че НОИ и НЗОК не трябва да са държавна администрация. Съгласен съм. Те не трябва да са държавни служители. И служителите в регулаторните органи също не трябва да са държавни служители. Така че по този въпрос може да се помисли.
Но това което е важно в дискусията е, че истинската атестация за бюджета на държавното обществено осигуряване е първо връщането му от надзора на Националния осигурителен институт. Не приемането му от Националния съвет за тристранно сътрудничество. И нещо повече, в деня на 20 годишния юбилей на НОИ, бюджетът не беше приет в Социалната комисия, което е прецедент. Тоест, това са сигнали, които не трябва да се пренебрегват и които са много важни по отношение на качеството на този бюджет. В този бюджет преобладава думата запазва. Тоест не се предлага нищо реално ново. Не се предлага някаква реална политика.
Приходите наистина са подценени и според нас не кореспондират с увеличението на минималната работна заплата, минимален осигурителен доход и увеличението на броя на заетите, което е посочено в някои документи с 10 000 души.
Това, което е важно за нас е неизпълнения ангажимент от страна на вицепремиера Калфин. Съжалявам, че господин Калфин не е на това заседание. Тъй като този ангажимент включваше да не се променя минималния осигурителен доход на земеделските производители. Това е нещо много важно за нас. И ние ще продължаваме да отстояваме тезата, че той не трябва да се променя. Включително и между двете четения на бюджета ще предложим необходимите промени, така че да дадем възможност на министър Калфин да изпълни своя ангажимент.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на законопроекта за бюджет на държаното обществено осигуряване за 2016 г., № 502-01-87 от 30.10.2015 г.
Който е за този законопроект, моля да гласува.
Гласували 12 „за”.
Против? Пет против? Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроектът е приет.
С това изчерпахме дневния ред на нашето заседание.
Благодаря ви за участието и търпението.
Благодаря на зам-министъра. Благодаря на управителя на НОИ, които са тук до края.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 17 часа и 45 минути /



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

Менда Стоянова