---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ



П Р О Т О К О Л

№

На 19 ноември 2015 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

/ Начало 14 часа и 45 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша, относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29, № 502-02-35 от 29.10.2015 година.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерския съвет на 13.10.2015 г. – второ четене.
Други предложения? Няма.
Който е за дневния ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Само да ви уведомя, че госпожа Евгения Ангелова чете ДОПК в зала, така че тя ще дойде всеки момент. Броим я за кворума и за гласуването.
Госпожа Йорданова е възпрепятствана служебно и е подала молба, да я освободим и да я броим едновременно, защото е в Сметната палата. Има международен форум и тя чете поздравителния адрес от името на нашата Комисия.
По принцип трябва да е тук човeка и да си делегира правата. Случаят е специален. Ако считате, че нарушаваме Правилника, няма да го приемем. Не е фатално. Сега ни чака много сериозен дебат и искам да постигнем консенсус, ако можем.
По точка първа при нас е зам.-министър Димитър Кюмюрджиев, който ще ни представи законопроекта.
Полковник Бечев и госпожа Маринова са тук.
Заповядайте, господин зам.-министър.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагам на вашето внимание и моля да подкрепите проекта на Министерския съвет за ратифициране на споразумение между правителството на Република Полша и Правителството на Република България, относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ 29. Тъй като предполагам, че народните представител са се запознали с мотивите, съвсем накратко ще маркирам важните, от гледна точка на чл.85, ал.1, т.4 и т.5 от Конституцията, които касаят финансовите клаузи и съответно международното споразумение, за което се предвижда арбитражна клауза.
Само ще информирам, че днес Споразумението беше ратифицирано от полската страна и бяхме уведомени с нота от Външно министерство, че ще бъде публикувана в техния държавен вестник тази седмица.
Споразумението между Република България и правителството на Република Полша, относно осигуряването на логистична подкрепа за самолети МиГ-29 беше подписано на 22 октомври във Варшава, въз основа на решение на Министерски съвет от 8 октомври, с което беше даден мандат за преговори и упълномощаване на министри и на отбраната за подписване. Поддържането на летателната годност на самолети МиГ- 29 от българските ВВС е от първостепенно значение за страната, с оглед охраната на въздушното пространство на Република България и адекватното участие в изпълнение на задачите по епализинг, като страна членка на НАТО. От извършеното проучване се установи, че страните с които Европейския съюз има сключени споразумения и НАТО да извършват интегрирана логистична поддръжка на самолетите МиГ-29, Полша е единствената страна из между очертания кръг държави, които притежават икономическите способности да поддържа и ремонтира самолети и единствено осигурява подобни дейности по отношение на полските ВВС.
Споразумението има за цел в краткосрочен план да осигури летателна годност на самолети МиГ-29 и предвижда следните основни договорености.
Първо, извършва се ремонт на шест български двигателя RD-33 и се осъществява временно ползване на два полски двигателя за две години или 200 летателни часа. Договорената цена за ремонта на един двигател е 1 млн. 23 000 евро. Транспортните разходи свързани с ремонта на двигателите ще бъдат за полска страна. Срокът на гаранциите на двигателите е две години или 200 летателни часа. Двата полски двигателя за временно ползване ще бъдат предоставени в срок от 20 дни, след влизане в сила на настоящето Споразумение.
Първите два ремонтирани двигателя ще бъдат доставени в България в срок от седем месеца от влизане на Споразумението в сила. Ремонтът на двигателите ще бъде осъществен изцяло по полска документация, без да се накърняват интелектуални права на трети страни. Гарант за качеството на ремонта ще бъде Министерство на националната отбрана на Полша, респективно полската държава. Всички спорове възникнали във връзка със Споразумението ще се отнасят до Международния арбитражен съд към Международната търговска камара.
Договорен е ред за прекратяване на Споразумението по взаимно съгласие, както и от българска страна при невъзможност полската страна да извърши ремонт.
Настоящето Споразумение, което предоставям на вашето внимание, се сключва на основание чл.13, ал.1 от Закона за обществените поръчки, като в него се предвижда разход за бюджетни средства за получаване на услуга на възмездно основание. Тази разпоредба регламентира възможността за осъществяване на доставки в изпълнение на услуги и строителство чрез междуправителствено споразумение. В настоящия случай се касае за ремонт на двигатели на бойни самолети, което попада в хипотезата на чл.13, ал.1, т.б от ЗОП, услуга пряко свързана с военното оборудване. Проектът за Споразумение беше одобрен от Министерския съвет въз основа на водене на преговори по Закона за международните договори, предвид обстоятелството, че се касае за отношение между два публични правни субекта в качеството им на страни членки на НАТО.
Също така бих искал да подчертая, че Споразумението съответства на чл.13, директива 2009-81-ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г., относно координиране на процедурата по възлагане на някои поръчки за строителство, доставка и услуги от възлагащите органи или възложители в областта на отбраната и сигурността за изменение директива 2004-17-ЕО и директива 2004-18-ЕО. Тя е транспонирана в по-горецитираната разпоредба на ЗОП.
Спазването на европейското законодателство регламентирано в обществените поръчки е гарантирано изрично в Споразумението.
В преамбюла изрично е подчертано, че Споразумението се сключва при съблюдаване на всички актове в областта на обществените поръчки, включително и посочените директиви.
В чл.3, ал.1, т.4 от Споразумението изрично е посочено, че изпълнителя по договори за ремонт на двигатели ще бъде избран в съответствие с полското законодателство, включително и приложените директиви. Стойността на услугата, предмет на Споразумението предоставена от полска страна възлиза на 6 млн. 138 000 евро.
По-нататък Споразумението установява редица принципи засягащи права за интелектуална собственост, като част от въпросите за режима на информацията, създаване и изменение в процеса на изпълнение на договора.
Изключително важно е да отбележим, че съгласно чл.9, т.5 от Споразумението, българското правителство, респективно българското Министерство на отбраната и въоръжените сили на Република България не носят и не се свързват с никаква отговорност, в случай на каквото и да било евентуално нарушаване на права, притежавани от трети страни, които могат да бъдат както национални, така и чуждестранни субекти.
Това е, госпожо председател. Мотивите са известни.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин зам.министър.
Имате думата. Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Аз имам уточняващи въпроси и коментар.
Господин полковник, искам да си изясня следното. Има ли юридическа забрана за страни членки на НАТО. Отварям скоба. Ние винаги трябва да спазваме ангажиментите си като страна членка. Има ли забрана да ползваме военни услуги извън НАТО? Доколкото знам имаме такова право. Опровергайте ме, ако не е така. Защото ако е така, аз направих една предварителна проверка и както отлично знаете, Полша има много добри отношения с МиГ в Русия. Получават резервни части, с които ремонтират техните МиГ-ове. Следователно след като поляците могат, ми се струва логично и ние да можем.
Каква е причината, ако е само икономическа в разликата на няколко хиляди евро, аз четох това, което беше достъпно в средствата за обществено осигуряване. Не бих подценил анализите на нашия втори космонавт, господин Александров, който е летец, офицер, представител на МиГ. Четох внимателно и много се впечатлих.
Така че ако разликата е няколко хиляди евро или даже 1 млн., тук ние като гласуваме нали си даваме сметка, че ако има разлика от няколко хиляди евро, реакцията на руската страна ще ни струва милиони в друга търговия. Нали знаем какво става с туристи, с други неща.
Ако ние сме в правото си да защитаваме националния интерес, това си е право на България. Но по каква причина ние руски бойни самолети ще ремонтираме в Полша? Естествено е да има и разлика в цената. Защото като си купи човек Ауди, ако отидеш в оригиналния сервиз ти плащаш малко повече отколкото, ако отидеш в квартала. Това е разбираемо. Само че тук става дума за сигурността и живота на нашите летци.
Аз не знам вие примерно в какви войски служите, но давате ли си сметка, че утре всички които са взели решение ще носят отговорност за това. Нали си давате сметка за това, ако стане нещо с тези двигатели? Може ли полската страна да ремонтира тези руски двигатели, след като производителя твърди, че те не могат да го направят по всички правила и изисквания.
Така че ние първо трябва да се притесняваме за сигурността на самолетите.
Второ, икономическата обосновка до момента въобще не ми звучи, тъй като няма безплатни двигатели, които се доставят. Това е абсурдно. Те влизат в общата цена за временно ползване. Въобще не мисля, че няколко хиляди евро разлика могат да бъдат проблем в тези обсъждания.
Тоест, имаме ли право извън НАТО да правим ремонти, след като поляците си имат постоянни контакти и резервни части.
И накрая имам следното питане. Би трябвало Министерство на отбраната да знаете, че Полша има една политика, която ние трябва да се учим от тях и тя касае следното. Поляците не изнасят нито един долар от закупено оръжие от НАТО. Сигурно го знаете това? Парите дадени за закупуване на оръжие в Полша, госпожо председател, поляците остават в Полша, офсетни програми. Тоест дали е Рокуел интернешънъл, дали е еди коя си фирма доставя на Полша. Парите са си техни на доставчика, но остава да ги въртят в Полша. Това се нарича офсетна програма.
Аз питам тези 6 млн. и нещо, след като поляците имат такава чудесна практика, някой сетил се е от българската страна да иска тези 6 милиона да не отидат в Полша, а да са си собственост на Полша, но да се въртят в българската икономика. Има ли такова нещо или няма? Нека да чуем отговорите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ковачев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Също уточняващ въпрос във връзка с това, което каза проф.Гечев. Тъй като в медиите, господин заместник-министър, изтече информация, т.е. беше официално изказване на руската страна, че при една и съща цена на ремонта, руснаците дават 500 летателни часа гаранция, а поляците 300. Ако има такъв сравнителен анализ, аз съм убеден, че има. Може ли да ни кажете какви са резултатите от него?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други народни представители?
Господин заместник-министър, имате думата.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Благодаря ви.
Бих искал да отбележа, че подписването на това междуправителствено споразумение беше обект на сериозен анализ, относно всички икономически, финансови и технически въпроси свързани с ремонта на тези самолети.
Искам да отбележа, че България е член на НАТО от 2004 г. и се оказа, че 92 процента от оръжието и въоръжението в българската армия и въоръжените платформи са със съветски или руски произход. Това беше отбелязано в решението в Уелс и намерението на ръководството на Министерството в това отношение е категорично. Преминава се към преодоляване на зависимостта от руско и от съветско оръжие и модернизация на въоръжението свързано със съвместимост със стандартите на НАТО.
От гледна точка на процедурите, искам да ви уверя госпожо председател, че са спазени всички изисквания във връзка със сключване на междуправителствено споразумение. Специалистите от Института по отбрана, както и специалистите от военно-въздушните сили на място провериха възможността на полската страна да извършва такъв ремонт. Те извършват такива ремонти повече от десет години. Като е регламентирано качеството от главния инженер на полските въоръжени сили. Забележете за първи път не се прилагат стандартите на Руската федерация, а се прилагат стандартите на НАТО, които са много по-високи, отколкото руските стандарти.
Що се отнася до икономическата цена, която беше постигната в хода на преговорите, стойността на ремонта напълно отговаря и тя е равна на стойността, която полските военно въздушни сили плащат на техните предприятия за извършване на ремонт на тези самолети.
Аз бих обявил като спекулации медийните изяви на някои представители на Ексикамик, които в процеса на преговорите значително намалиха цената. Използваха натиск чрез средствата за масова информация да провалят сключването на това споразумение между две съюзнически натовски държави.
От гледна точка на процедурите българския интерес е запазен. Налице са изисквания за качество. И в анекс Г са посочени тези изисквания за качество. Освен това искам да гарантирам, като бивш прокурор, че много добре съзнаваме отговорността, която поемаме, включително и юридическа, господин професор Гечев. Така че ние когато сме го подписали това споразумение сме имали предвид защитата, живота на българските летци. Ние няма да подпишем споразумение, което поставя под съмнение и риск живота на българските летци.
Качеството което ще осигури полската страна е качество, което имат полските летци, когато летят на МиГ-29 или монтирани в полските заводи.
По отношение на арбитражните клаузи всичко, госпожо председател е така, както трябва да бъде в едно между правителствено споразумение между две страни членки на НАТО.
Благодаря ви.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви за това пояснение. Това което чух внимателно, вие не казахте, че е забранено. Значи не е забранено извън това. Това е разрешено. Аз уважавам решението на българското правителство и като бивш министър. Избрано е правителството и решава, но ние имаме право на мнение. Нищо не чух за офсетната програма. Така както поляците не дават една стотинка да излезе, аз специално съм се занимавал с тях. Питам не се ли сетихте да искате от поляците тези 6 млн. да останат в българската икономика. Те прилагат всичките военни доставки от чужбина и са на принципа на офсета. Даже съм правил презентация преди три години на тази тема по покана на Министерството на отбраната, тъй като съм се занимавал с тези неща преди години. Има ли такова нещо или няма?
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: В момента започваме преговори за логистична подкрепа на големия пакет. Това е един малък договор, както ние го наричаме, който трябва да осигури в спешен порядък възможността на българските военно въздушни сили да изпълняват задачите си по епализинк за ангажимент, който е включен в мерките за осигуряване от Уелс и които са изключително важни, с цел осигуряване стабилността в рамките на колективната отбрана на югоизточния фронт на НАТО.
В момента започваме преговори с полската страна, като казвам започваме, госпожо председател, не означава, че ще сключим договор с тях, по отношение на логистична подкрепа на целия пакет от самолети, които имаме МиГ-29. Като в тези преговори една от точките, които ще обсъждаме е евентуално офсетна програма в български завод за част от нещата, които ще бъдат доставени от полската страна. Това е един от елементите, по който ще преговаряме.
Съгласете се за толкова малка сума при един изключително напрегнат график, не сме го поставяли този въпрос и полската страна също не го постави. Но за по-големия договор, който ще изисква повече средства ще го поставим и ще преговаряме по този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи? Няма.
Минаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша, относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29, № 502-02-35, от 29.10.2015 година.
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви колеги от Министерство на отбраната.
Преминаваме към точка втора.
По точка втора наши гости са:
Министерство на финансите
Кирил Ананиев – заместник-министър
Цветанка Михайлова – директор, Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
Петя Копчева – началник отдел в Дирекция „Данъчна политика”
НАП
Галя Димитрова- заместник изпълнителен директор
Росен Иванов – директор на Дирекция „ДОМ”
Института на дипломираните експерт-счетоводители
Велин Филипов – зам.-председател
Калина Златанова
Започваме доклад, относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерския съвет на 13.10.2015 г. , приет на първо гласуване на 11.11.2015 г.
З а к о н
за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласуваме наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 1.
Предложение на н.п. Менда Стояноав и Диана Йорданова.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Предложение на н.п. Петър Славов и Мартин Димитров за създаване на нов параграф.
Работната група не го подкрепя.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на н.п. Петър Славов и Мартин Димитров, което не е подкрепено от работната група.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували двама „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Текстът не е приет.
Параграф 2.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и Диана Йорданова. То е същото като в § 1.
Работната група подкрепя текста и предлага следната редакция.
Гласуваме редакцията на § 2 на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграфи 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 по вносител.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфите са приети.
Параграф 11.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и Диана Йорданова, което е подкрепено от работната група.
Работната група предлага следната редакция за чл.185.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 11.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 12.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и Диана Йорданова, което е подкрепено.
Изказвания? Няма.
Който е за § 12 в редакцията на работната група, моля да гласува.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 13.
Гласуваме по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 13 е приет.
Параграф 14.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и Диана Йорданова, което е подкрепено.
Гласуваме редакцията на работната група за § 14.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 15.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и Диана Йорданова, което е подкрепено от работната група.
Предложение на работната група за редакция на § 15.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Преходни и заключителни разпоредби.
Гласуваме наименованието.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
Параграф 16.
Предложение на н.п. Петър Славов и Мартин Димитров, което работната група не подкрепя за нова точка.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували двама „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и Диана Йорданова, което е подкрепено и работната група предлага редакция на § 16.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 16 е приет.
Параграф 17 по вносител.
Гласуваме по вносител § 17.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 18, който е Закона за местните данъци и такси.
Има предложение на н.п. Румен Гечев и група народни представители.
На н.п. Валери Симеонов и група народни представители.
На н.п. Петър Славов и група народни представители.
На н.п. Димитър Танев и група народни представители.
На н.п. Християн Митев и група народни представители.
На н.п. Менда Стоянова.
До тук са не подкрепени.
На Менда Стоянова предложението по т.2 е оттеглено.
Останалото е подкрепено от работната група.
Става дума за т.1. Въпросът е със земеделските земи, строителните граници на населените места. Това е което всички предлагат да отпадне като възможност за облагане.
Менда Стоянова е предложила само да продължи да се облага, като се сложи данъчен праг. Тоест, да се облагат само имотите с данъчна оценка над 1680, което означава по-големите имоти, които наистина имат определена фискална значимост за съответните общини. И това са обикновено имотите около по-големите градове, където е и по-висока данъчната оценка на тези имоти.
Аз искам само да кажа, че аз също смятам, че да се облагат всички земеделски земи в строителните граници е икономически неефективно
Предложението беше дошло от Националното сдружение на общините поради това, че особено в по-големите областни градове има много имоти, които вече са в строителните граници на населените места, но техните собственици не са направили стъпки за промяна в статута на тези земи от земеделски в друг статут. А едновременно с това, там се изгражда инфраструктура. Вие знаете, че по принцип данъка върху недвижимите имоти е една от целите на общината да създава инфраструктура на тези имоти.
Освен това, когато дойде момент за отчуждаване на тези имоти за въпросната инфраструктура съда казва, че трябва да бъдат оценките такива, каквито са за всички имоти в строителни граници, а не като земеделски земи. Защото те са вътре в града вече попаднали. Още повече тези имоти при всички случаи не се ползват по предназначението на земеделска земя. А смисъла да бъде освободена една земя от данък е именно да се стимулира земеделското производство.
В този смисъл е и предложението те да се облагат. Като аз предлагам да сложим една граница, с която на практика ще премахнем облагането на малки имоти в малките населени места, където този проблем не стои. И където фактически едно администриране на подобен данък от страна на тази община би бил по-голяма тежест, отколкото самия размер на данъка.
Предлагам ви това, вместо изобщо отново да освободим въпросните земеделски земи. Искам да чуя вашето мнение съгласни ли сте или ще водим дебат.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може ли някой да каже какви допълнителни приходи се очакват от това експертно и евентуално има един принцип, както отлично знаят колегите, какви са разходите по данъчни оценки и други и губене на време на хората и какви ще са ефектите. Защото има един принцип, че ако разходите по установяване на данъчната тежест са по-големи от самите данъчни приходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Определено е така. Когато говорим за Закона за местните данъци и такси, трябва да го кажем тук ясно и категорично, че голяма част от предложенията идват от общините. Националното сдружение на общините не събира и не прави анализ в тази посока, в каквато ние искаме.
От друга страна Министерство на финансите не разполага с капацитет и възможности да събра подобна информация от над 260 общини.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз искам да попитам 1680 лв. данъчна оценка колко декара е това като площ?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Зависи къде се намира. При всички случаи софийските имоти, пловдивските имоти ще бъдат обхванати.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Пловдивски няма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Пловдивски няма, защото са в общините Марица и Родопи.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Приканвам ви да го оттеглим, защото след като няма разчети, имам усещането, че ще правим на „баир лозе”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да чуя останалите колеги на какво мнение са.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Ние също имаме предложение за оттеглянето на този текст, дотолкова доколкото тези земеделски имоти, няма задължение общината да изгради до тях инфраструктура.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как да няма след като са в строителните граници. Има.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Те са в строителните граници, но нямат подробен устройствен план.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Обикновено има.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Няма. Ако няма промяна на предназначението от земеделска земя това означава, че общината няма задължение да прави.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е така.
РОСЕН ИВАНОВ: Според мен вие бъркате граници и населеното място със строителни граници. Това са две различни неща. Там където има строителни граници, значи има подробен устройствен план. Прокарани са улици и всичко останало и общината трябва да си изгражда улици, тръбопроводи, канализации и всичко останало. Това значи да влезе една земя в строителните граници. Границите на населеното място може да са по-широки от строителните граници. Да, там съм съгласен с вас. Там е така. Тоест, границите на населеното място не съвпадат със строителните границите. Това което влезе в строителни граници значи, че има подробен устройствен план, начертани улици, начертани канализации. Общината трябва да започне да ги изгражда.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз не съм специалист, но доколкото знам, за да имаш път и инфраструктура, ти трябва да имаш промяна на подробния устройствен план. Тоест, за да си промени предназначението от земеделска земя в така наречената урбанизирана. До момента до който нямаш промяна на това предназначение, общината няма задължение. Ако трябва някой специалист да го каже.
РОСЕН ИВАНОВ: Колеги, не може да строите, ако не промените предназначението на земеделската земя. В парцел не може да застроявате. Това не значи, че тя не е в подробния устройствен план. Тя е определена вече за застрояване.
ИВАН ИВАНОВ: Ако нямаме подробен устройствен план? Ние и общ устройствен може да нямаме. Тя ще си стои. Тя пак е земеделска в строителинте граници, но нямате за нея изработен пуп. Общината по някаква причина, не е имало пари, няма инвестиционни интереси и не е изработила пуп за това място. Има много такива примери. При 265 общини.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, няма драма. От това кой знае какви приходи за общините вероятно няма да дойдат. Смисъла на всяка една промяна е да се усъвършенства законодателството и да става равнопоставено. И това е била и идеята на Националното сдружение, когато са го предложили. Ако вие продължавате да не приемате праг, аз съм готова да го оттегля и да приключим със земеделските земи.
Гласуваме предложенията за отпадане на точка 1.
Който е за отпадането на точка 1, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приемат се предложенията за отпадане. Аз оттеглям моята точка 1. Можеше да го обосновавам, но не си заслужава.
Искам само да ви обърна внимание, че в моето предложение имаме удължаване на срока за такса битови отпадъци. Ако сега гласувате за ще влезе.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, моля в точка пет от текста, редакция на работната група, да отпаднат думите „и вписани в регистъра на местните поделения на вероизповеданията по чл.19 от Закона за вероизповеданията.” И текстът фактически ще остане такъв, какъвто го е внесъл вносителя.
Само един аргумент ще ви кажа. Става въпрос за местните поделения на вероизповеданията, регистрираните в страната вероизповедания. Въпросния чл.19 казва следното: „Вероизповеданията могат да имат местни поделения, съгласно уставите си.” Българската православна църква няма местни поделения, съгласно Устава си. Местните й поделения се явяват метрополиите, но те не се вписват във въпросния регистър. Ако оставим този текст, вероятно не са знаели, че Българската православна църква не регистрира местни подразделения и затова са го написали. Ако оставим, означава да освободим всички, без Българската православна църква. Затова аз предлагам да отпадне. Да си остане текста, както е на вносителя. И в тази връзка и в точка втора буква „а” също да отпадне. Защото в същата връзка е направен текста.
В т.2 буква „а” отпада. И в т.5, ал.1 това, което казах.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев се опасява, че ако остане това, би могло да даде основание на някои общини да кажат, тук нямате вписано местно поделение. Значи не сте освободени.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Направих консултация, преди да ви предложа текста, затова съм сигурен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже тази фраза не е имала някаква друга цел, освен да има синхрон между различните закони, аз оттеглям предложението в тези двете части и гласуваме без тях, ако вие нямате против.
Параграф 13 си остава с удължаването с една година на срока.
Гласуваме окончателната редакция на работната група за § 18.
Който е за, моля да гласува с направените предложения.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се текста.
Параграф 19.
Предложение за отпадане. Ние го отразихме в ДОПК, за да не правим промени във всички закони на едно и също нещо.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме отпадането на § 19.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 20.
Господин Танев е предложил да отпадне. Това е обратното начисляване. Не може да отпадне.
Според мен оттеглете го господин Танев. Продължава се срока за обратно начисляване на ДДС. Оттегляш го.
Гласуваме за текста на вносителя по § 20.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 21.
Колеги, основната драма в това ДДС на практика са автомобилите, за които има право при възможност да се ползва данъчен кредит и които се използват и за лични нужди, освен за нуждите на предприятието. Причината да го има този текст са няколко решения на Съда в Люксембург, който по различни дела от други държави постановява, че когато една стока се използва и за лични нужди на работници и за нужди на предприятието за неговата дейност, следва да се начислява ДДС за услугата, която се извършва с тази стока на собственика, работника и т.н. Включително съда стига до подробност, че превозването с автомобил на предприятието от местоживеене до месторабота също е лично потребление. И то трябва да влезе в тази корекция.
Поради тази причина в натрупването на тези дела, вие знаете, че обикновено нашата администрация изпълнява определени решения на Съда в Люксембург. А ние и в нашия Закон за ДДС имаме текстове, че не е безвъзмездна тази доставка. Тя е възмездна, когато се ползва от собственик и неговите работници. Това ще даде основание на администрацията да започне да осъществява проверки в тази посока и да прави съответните актове за начет.
Идеята на тези текстове беше в законодателен порядък, да се установят правила за това. Защото и едната и другата страна да имат някаква правна сигурност, как ще се действа в тези случаи. Това което е предложило Министерство на финансите е всъщност корекции в няколко членове, които казват, че когато една стока се използва за двойно предназначение, реда по който се прави корекция, реда по който се изчислява данъчната основа върху която трябва да се начисли ДДС, датата на данъчното събитие, както и един елемент, включващ методика. Ние всички сме съгласни, че тази методика не може да бъде оставена всеки сам да си я прави. Трябва да има някакви типови методики изработени от министъра на финансите със заповед и да са ясни и на администрацията и на данъкоплатциите, така че да няма двусмислие. Както и възможност всяко едно лице да подаде декларация, кои от активите които е придобил и стоките, които има използва с това двойно предназначение. Защото всички знаем, че ако вземем най-често използвания тип, това са леките автомобили, които имат право на данъчен кредит. Това са с над пет места. Знаете за какви автомобили става дума. Може да има и няколко автомобила, но само един от тях да се използва за двойно предназначение. Останалите може да се използват за нуждите на фирмата.
Това е чл.120а, който казва, че лицето подава декларация и казва, кои от тези стоки използва с двойно предназначение и кои не. И в зависимост от това, тези стоки, които използва с двойно предназначение прави корекция по методика, която ще бъде одобрена.
Това е което предлага Министерство на финансите. До тук коректна ли съм в общи линии?
В хода на разговорите, преди да бъде внесено, лично на мен по принцип не ми харесва, а предполагам и на всички вас, да няма яснота по начина по който ще се случват нещата между администрацията и лицата, защото тогава винаги започват спорове, съдебни дела и т.н., което е тормоз преди всичко за бизнеса и работа за администрацията. И на мен ми се искаше за най-използваните за двойно предназначение активи, това са колите поне, да имаме някакво просто правило, в което да кажем. Толкова за теб, толкова за държавата. Може да не е най-коректното. Може на някой да му е в повече, на някой да му е по-малко, но тогава няма да има спорове по методики. Защото една методика, вероятно ще стъпи на някакви натурални показатели. Километри ще се искат или някакви часове ще се искат, което ще означава някаква отчетност, която съответното лице трябва да води подробно. Някакви дневници, незнам точно какво ще измислят. Това разбира се в кръга на шегата.
В резултат на това ще настъпят някакви спорове. Затова аз настоях да направят някакъв текст, който да имаме за обсъждане. Да има някакъв текст, върху който ние да може да работим.
Колегите приготвиха един текст на така наречения чл.70а, който текст те казаха, че всички автомобили, които ще бъдат закупени и които имат право на данъчен кредит ще бъде коригиран данъчния им кредит, както за автомобила, така и по-нататък за консумативите към него 30 на 70.
В този текст не беше предвидено лицето да каже, дали този автомобил, който купува и който има право на данъчен кредит ще бъде използван не 30 на 70, а изцяло за нуждите на фирмата. Затова аз съм направила предложение за корекция на този текст. Разбира се, те помогнаха, защото знаете, че материята на ДДС е сложна и трябва да се съобразят много текстове. Така че по този чл.70а, лицето да има право да си подаде декларация и да каже в крайна сметка ще го използва ли този автомобил, говорим само за автомобили с двойно предназначение или няма да го използва. И ако го използва с двойно предназначение 70 на 30 и приключваме.
За да се случи това трябва да има дерогация. Тоест 28 страни трябва да кажат да. Тази дерогация ще отнеме известно време. Вероятно ще бъде одобрена, защото такива дерогации имат и други държави. Наистина там има и други проценти. Примерно Великобритания ми дадохте 50 на 50. И най-вероятно и нашата дерогация ще бъде одобрена, ако бъде направена по правилата. Но това ще отнеме известно време.
В тази връзка, ако ние се съгласим на този начин на действие, министъра на финансите би могъл в методиката си да предвиди такъв ред на определяне. Ще разговаряме и с министъра на финансите. Такъв ред какъвто ние евентуално бихме приели за една такава дерогация, да се прилага до окончателно приемане на дерогацията, за да няма два режима. Но към всичко това ние трябва тук заедно да се обединим.
И понеже има много предложения в тази посока. Първото предложение е на господин Гечев и група народни представители, което обхваща абсолютно всички точки, които касаят тази материя. Тоест, изцяло я оставяме, ако приемем това предложение, оставяме я както досега, абсолютно неуредена. И аз ви обясних какво може да последва. Може да последва едно указание на НАП. Те правят указания подробно до данъчните инспектори, как да действат и да направят една акция, за да видим какво ще излезе.
Това което предлага Петър Славов и Мартин Димитров в известна степен това предлага и Християн Митев и Нестимир Ананиев. Те предлагат само частично точки 8, 14 и 18. Те са против декларирането. Това е т.14. Тоест оставаме без декларация от страна на лицето. А администрацията да преценява кой и да изследва всички автомобили, които имат право на данъчен кредит. Говорим за леки автомобили от 5 до 8 места основно.
Предлагат да отпадне 70а, т.е. предложението 70 на 30. Санкциите т.18 те са следствие, което означава, че това което те предлагат, ако ние го приемем, ще оставим режима с методиката, без декларация. НАП я прилага.
Това което предлага колегата Нестимир Ананиев, той предлага да се заличат и още точки. Той предлага в чл.27, ал.6, която сме създали, а това е именно начина, по който данъчната основа ще се изчислява като се разпредели пропорционално на степента на използване на съответната стока за извършената доставка по предоставяне на услуга за лични и служебни нужди.
Много ми се иска тук да решим какво ще правим, а не в зала това приемам, това не приемам. И ще настане пълен ужас в този закон. Ще го направим. Ще спрем гласуването в зала. Ще направим нова комисия. Ще започнем пак да пипаме по текстовете. Мисля, че е добре днес на тази Комисия да решим какво да правим и да се обединим, поне по-голямата част от нас, които искат върху някакво подобно предложение. Господин Танев и група народни представители са направили едно голямо предложение, което може би е добре той да ни го разкаже, защото то е малко по-различно, но философията му е да възприема това, че следва да се прави корекция, когато се ползва една стока за двойно предназначение. Но той предлага някакъв друг ред за правене на корекция, който ще ви помоля да ни го представите.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, нашето предложение по същество подкрепя уреждането на тази материя. Ползването на леки автомобили и имоти за лично ползване, като ние по принцип сме за да има известно намаляване на данъка, който се възстановява. Ние предлагаме две ставки. Една по-малка, 10 процента, т.е. корекция 90 и съответно корекция 70. Като това да бъде въз основа на методика, която да бъде приета от Министерски съвет по предложение на министъра на финансите от една страна. И това е за лицата, които бих казал са собственици, включително и за малкия и среден бизнес, тъй като до голяма степен са заети в почивните дни.
Що се касае за ползването на автомобилите за служителите и работници, които са на трудов договор, то ние може ясно да изчислим през кое време те са ангажирани с тази си работа, включително и да ползват автомобилите, съобразно времето, за което са наети като служители. Тоест, съобразно отработените дни. И ако автомобила се ползва извън това работно време, което е ясно по Кодекса на труда или по Закона за държавния служител, то тогава би могло да се направи изчисление много точно.
Така че ние предлагаме условно разделение на двата режима.
Единият режим, когато ти си собственик или самоосигуряващо се лице, когато през цялата година ползваш, съгласно методиката. Когато си работник или служител съобразно дните, за които ти е възложено да извършваш тази дейност и да ползваш автомобила.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако ми позволиш да кажа моето мнение. Идеята на това да има някакъв процент, а не да се изчислява по методика беше да е просто. Да няма спорове. Вие сте го направили пак сложно. Като ще е сложно, поне да е по методика и да се изчислява точно кой колко го ползва и защо го ползва. Може и такъв подход да възприемем. Всеки да си изчислява по методика.
Нали разбирате, че говорим за автомобили над пет до осем места. Говорим за джиповете, когато говорим за 70 на 30. Само за джиповете говорим, защото останалите автомобили под пет места, които имат право на данъчен кредит, само за тях говорим. Под пет нямат право на данъчен кредит, освен ако фирмата не е куриерска. Ако под пет места се ползва данъчен кредит, това е за някаква конкретна дейност и те са куриерски услуги, таксиметрови. Но тогава те си отиват по общата методика, която министъра на финансите ще си изработи. Ще си водят километри, ще си водят часове и ще си ги изчисляват, ако ги ползват. Ако подадат декларация, че ги ползват.
Но ако премахнем декларацията, както искате всички вие, това означава, че НАП ще започне да им търси подробности. А така ще търси подробности само на онези автомобили, които са декларирани и ще бъдат регулирани. Аз съм сигурна, че една част от тях те не ги ползват. Работниците няма какво да се лъжем, че ползват автомобили, освен дистрибуторите примерно. Ако говорим за работници, това са управителите на фирмите, които са назначени на трудов договор и може да ги наречем работници. Това е истината.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Автомобили категория N 1, там как ще го уредим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук няма N 1 и N 2.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Вие споменавате куриерски услуги. Куриерска услуга се извършва в пикап. Едно Рено Меган се води категория N 1.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е проблем на този закон. Това дали един автомобил има право на данъчен кредит или не, това е друг проблем. Тук говорим когато този автомобил се използва за лични нужди. Това е проблема за който говорим.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Един уточняващ въпрос и предложение.
Винаги предлагаме да наложим едно просто правило. Аз нищо не чух за това, какъв е опита на другите 27 страни. Ако обичат от Министерство на финансите да ни кажат, те направиха ли си труда, защото ние винаги четем в интернет и това отнема часове. При вас това ще стане по-бързо. В кои страни е приложено? Как е приложено? Какви са резултатите и ни кажете. Модела на Полша или на Германия е подходящ. Дайте някакво предложение. Това е едно.
Второ, най-вероятно това ще бъде последния закон, който се предлага от последните дни, малко импровизирано, който няма да бъде приет. И той няма да бъде приет, защото ние приехме на първо четене бюджета. Мина първо четене, а ние продължаваме да се занимаваме с данъчни закони. Макар че процедурата трябва да е обратна. За да разведря обстановката ще ви кажа, че модела е Унгария. Колеги, унгарците са си внесли бюджета през м.май т.г. за обсъждане. Те са рекордьори.
Следователно тук проблема на Министерство на финансите е не в два, три или пет милиона, които ще похарчим, за да разберем какви са тези коли. Аз съм твърдо за, да обложим скъпите автомобили, които те не ползват по предназначение, но се притеснявам от методиката. Този въпрос в други страни е решен. Ние вместо да видим как да обложим по-правилно бизнеса, за да е добре и за бюджетните приходи да бъде по-социално справедливо, аз не предлагам в момента да вдигаме данъците. Но все пак нали всички знаем, че корпоративните данъци са средно 30 – 35 процента в Европа. В САЩ са 39 процента, корпоративния данък. Значи хората работят с милиарди. А ние тук се занимаваме с градинки и с фарове на коли. Това нещо ме притеснява.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Истината е, че напоследък все повече автомобили, джипове, между пет и осем, това са тези, които имат право на данъчен кредит, се купуват през фирмите и се използват за лични цели. За съжаление има и много недвижим имоти, които се строят на името на фирмата за профилакториуми, за не знам си какво, всъщност са лични жилища, вили и т.н. Има хора, които построиха хотели. Но всъщност те не са никакви хотели. Половината ги ползват за личните си нужди, живеейки там. Аз познавам няколко такива, които си живеят в хотела и са си направили едно хубаво апартаментче на последния етаж тип етажна собственост. Ние трябва това да го регулираме. Няма как да не го регулираме. Да си затваряме очите пред едни факти не е добре.
Друг е въпроса, че данъчните ще го регулират подкрепени от въпросните решения на Европейския съд. Ще се опитаме ли да създадем регламент или няма да се опитаме, това е въпроса. Ако искате да не правим регламент отхвърляме всички текстове. Тук сме поканили от другата страна хора, за да чуем всякакви мнения какво да правим.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Тъй като започна концептуално разговора, тъй като текстовете ни притесняват много, но те са конкретни. Досега е имало облагане и решенията, на които стъпват колегите, те не са нови. Решенията ЕОН не са от днес, не са от вчера. Облагане има и в момента.
Това което много ме притеснява е, че те въвеждат едно деклариране и въвеждат необорими презумпции в закона, че ако някой по някаква причина не подаде декларация, а се докаже с документи ползвани 90 на 10, 80 на 20 или това е детайл, има необорими презумпции в закона, ако не подадеш декларация или ако подадеш декларация по някаква причина, дори и техническа грешка да допуснеш. Това е много различно от това да облагаме личното ползване, което по директива е така. В практиката на Съда в Европейския съюз е така и сега е така. Но въвеждането на декларация необорими презумпции въвежда доста сериозни рестрикции и ще създаде наистина много големи проблеми, а конкретните текстове, като дойде времето. Ние наистина не знаем, дали има друга държава, но считаме, че това е непропорционално и надхвърля необходимото за борба с измами в областта на ДДС. Много кратко казано. Това е нашето разбиране съвсем концептуално.
За облагането ние нямаме никакви възражения, защото го има по директива и трябва да го има. Така че тук няма никакъв експертен спор, че личното ползване не се облага с ДДС. И трябва да продължи, то и в момента се облага. Проблемът е в подаването на декларациите и въвеждането на презумпция, не си подал декларация, значи всичко е за лично ползване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожа Димитрова – изпълнителен директор на НАП.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Да уточним само, че в текста на чл.120, който ние предлагаме става въпрос за подаване на декларация за разпределение на преките разходи по методика, която отговаря на предназначението на стоката. Тоест, тук се има предвид, че с тази декларация лицето само ще избере метода, по който ще разпределя тези преки разходи. Това според нас е в полза на самото задължено лице, тъй като той ще има възможност да определи по кой метод ще става това.
Липсата на такова деклариране на метод, по който ще става разпределението на тези разходи означава, че органа по приходите ще има компетентност сам, независимо от желанието и преценката на задълженото лице да определя метод за това разпределение. Аз мисля, че тази разпоредба не само, че е в полза за самите задължени лица, тъй като те сами ще направят избора за метод за облагане, но и ще ги стимулира да я спазват. Тъй като ако ви е направило впечатление в разпоредбата на чл.176в, ал.3, там контрола от страна на органите по приходите е единствено по отношение на прилагането на методиката, която лицето си е избрало. Това е в пряка връзка с този член.
Освен това не мисля, че ще има някакво затруднение за лицето, тъй като както виждате в ал.2 на този член, ние сме предложили, това да става по електронен път. Допълнително ще бъде дадена възможност за избор. Така че аз не виждам какъв е проблема за лицето. Тук не става въпрос за декларация лицето да декларира, че ще използва тези активи за лични нужди. Тук става въпрос с тази декларация, то да има възможност да избере метода, по който това ще става. А в методиката ще бъде уточнено при избор на този конкретен метод по какъв начин ще се изчислява самия данък.
РОСЕН ИВАНОВ: Доколкото на нас ни е известно, дано да не бъркаме, има три системи за опит да се накарат данъкоплатците да започнат доброволно да облагат ползването на активи за лични нужди.
Единият който може би е най-разпространен, но е най-далеч от директивата, това са дерогациите, при които се приемат определени процентни съотношения за ползване право на данъчен кредит и това се използва, аз поне съм го виждал само за леки автомобили. Не съм го виждал за друг вид активи. Великобритания, във Франция мисля че също има, в Чехия мисля че има. Това е най-разпространения метод. Казва се за определен вид активи, 90 процента от случаите за леки автомобили. Някой път се добавят малко по-големи автомобили. Правото на данъчен кредит се ограничава до 50 на 50 например във Великобритания. В други държави има 70 на 30 и т.н. Тогава обаче не се изследва автомобила в действителност за какво се използва. Може 100 процента да се използва за бизнес нужди. Един вид малко като патент. Това обаче е много далеч от директивата. Но това е с цел опростяване на режимите. Дали караш такси с този автомобил, дали извършват куриерски услуги или ходиш на работа с него. Това е положението 50 на 50 е данъчния кредит.
Това обаче което не съм виждал никога, такива методики за дерогация за процентни разпределения се прилагат за друг вид активи. Най-вече за недвижими имоти, където според нас поне е другия голям проблем.
Дори да се въведе някаква дерогация за леките автомобили, няма как чрез такава дерогация да се реши проблем с недвижимите имоти. Той ще остане. Не се е прелага.
Другият метод, който на нас ни е известен, в някои държави автомобилите, които ползват право на данъчен кредит имат специални номера. Тоест, те имат един вид по-различни жълти, оранжеви, червени номера. И цялото общество ги контролира кой къде си кара колата. Както някога в България имаше служебни номера. Това може би в общества като исландското или норвежкото работя прекрасно. Дали ще работи това нещо в България не знам.
И третия метод е всъщност този, който се предлага в проекта на Министерски съвет. Доколкото си спомням в Швеция е така. Там ако ще използваш актив над определена стойност за лични нужди го декларираш предварително. И ако излъжеш се задейства именно тази презумпция. Защото се приема, че след като лъжеш за едно, ти лъжеш за всичко. Не знам дали сте обърнали внимание, но тези презумпции за лъжата се прилагат все повече и повече и за съжаление може би и натам вървят нещата. Но щом като те хванат в една лъжа приемат, че лъжеш за всичко. Или грубо казано. Бъди честен. Признай, че ще използваш актива за лични нужди. Избери си методика и я спазвай. Начисляваш си данък и никой не се занимава с теб. Ако те хванат, че лъжеш, се приема че си излъгал за всичко.
И само да отговоря на колегата. Може би не трябва да има такава презумпция, може би трябва да има. Вие преценете. Но от друга страна, ако няма предварителен избор на методика, какво ще се случва. Някой примерно го заварва органа по приходите, който и да е, без значение или съседа му, го заварва, че кара колата за лични нужди или се нанася с децата в някаква къща. Той казва: Да, това става сега. Сега го започнах това използване. И всичките години назад се губят.
Така че трябва да има според нас някаква правна сигурност и за двете страни. От гледна точка на администрацията да знаят, че не е нужно да ходи след някой и да го следи, грубо казано къде ходи, какво прави. Но от друга страна трябва да има правна сигурност и за лицата и за това ние сме привърженици на това, лицето да може само да си избере методиката, която е най-изгодна за него и органа по приходите да няма право да му казва: Ти защо избра методика на километри? Държавата щеше да получи повече данък, ако беше избрал примерно методика на време, например. Тоест лицето само да избере само за него най-изгодната методика и от там нататък, ако я следва, то да няма риска, че органа по приходите ще му търси повече данък, отколкото следва. Това е била логиката. Каква част от нея ще подкрепите, вие преценете. Според нас специални номера в България не ми се вижда логично. Дерогацията върши някаква работа за леки автомобили, но не и за други видове активи. От там нататък преценете вие за презумпцията.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Само не разбрахме за декларациите за презумпциите. Има ли поне една държава. Защото това е крайно непропорционално, особено ако вземе един актив за 5000 основа и 1000 лева ДДС, това е много сериозна административна тежест и наистина за различните подходи с номерата. Не разбрахме къде има предварителни декларации с необорими презумпции, в коя държава?
РОСЕН ИВАНОВ: Кое е непропорционалното? Аз това не можах да разбера.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Тази административна тежест, обявяването предварително, разпределянето и казването коя кола как я ползваш и след това ако объркаш нещо, надхвърля нормалното за охрана на фиска.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Това би се случило в едно ревизионно производство, когато органа по приходите изисква тази информация. Тук даваме възможност лицето само да го декларира предварително.
РОСЕН ИВАНОВ: Не разбрах, кое е непропорционалното. Извинявам се.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ако има методика, лицето си стои при него. Влизат на ревизия. Дава се методиката и проверява какъв е проблема. Защо трябва да го обявява предварително.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Защо трябва всяко лице да има отделна методика?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Защото методиката ще бъде съставена в деня, в който бъде установено, че лицето използва автомобил за лични нужди. Преди това няма да има методика. Защото отговора винаги ще бъде, да аз от вчера започнах да ползвам колата за лични нужди. Ето ви методиката. И аз не виждам нищо не пропорционално. Само обръщам внимание. Цялото право на данъчен кредит е построено на принципа на намерението. Едно лице идва и казва: аз този актив ще го използвам за бизнес цели. Дайте ми парите. И си ги получава на база изцяло и единствено на намерение.
Това което закона изисква от него, ако си промените намерението и вие сте декларирали, че ще се използвате тези активи за бизнес нужди. Бъдете така добър като данъкоплатец, получили сте си парите. Върнали са ви ДДС за автомобила, за сградата. Ако си промените намерението и вече няма да използвате актива само за бизнес нужди, бъдете така добър тази промяна в намерението да я декларирате. Това се очаква. Тоест лицето и в момента декларира своето намерение, в момента в който сложи фактурата с право на пълен данъчен кредит и своя дневник за покупки, то декларира намерението си, да използва тази стока или тази услуга само и единствено за бизнес нужди. Това е декларирано намерение.
Въз онова на това намерение на лицето му се възстановява ДДС и то не случайно се нарича данъчен кредит. Защото държавата очаква това ДДС да произведе ново ДДС, което да се върне обратно в държавата. Ние не виждаме някаква нелогична стъпка в това, ако аз си сменя намерението. То и сега е така по закона. Но липсва това деклариране. Това е което липсва наистина.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОАВ: Ако си смениш намерението и започнеш да използваш тази стока за освободени или други доставки, ти трябва сам да си направиш корекция на данъчния кредит и то си има начин за това. А тук регулираме методиката, по която това да се случи. Тя не е всеки каквато си измисли, а такава каквато си избере. Ние искахме министъра да определи няколко методики, за да има еднаквост и всеки да си избере методиката, по която да го направи. Това е. А колкото до дерогацията, ако искате може да я махнем. Идеята беше най-масовото нещо, което се ползва да има някаква по-проста схема на корекция.
РУМЕН ГЕЧЕВ: От това което чухме ще помоля колегите от Министерство на финансите, ако обичат за второ четене да ни изпратят това сравнение в една таблица. Защото даже ще помоля и председателката на Бюджетната комисия, много пъти говорим за това нещо. Тук колегата казва, мисля че, чух че. Тези неща трябва да се разпишат, когато става дума за закони на Република България. Така че аз искам да видя Министерство на финансите да ми дадете една табличка сравнителна, къде как е с подпис и печат, за да знам аз какво решение взимам.
Докато вие го правите, аз разбира се ще си направя собствено проучване, защото някои неща не ми звучат логично.
Второ, трябва да приемем политиката, дали ние ще следваме дерогации на някои страни или ще следваме директиви. Това е също важен въпрос. Ако дерогациите носят някакви ползи на тези страни, ние трябва да видим защо. Но пак ви казвам. Техният проблем е решен по друг начин. Немеца и англичанина първо от богатите прибират 45 – 50 от доходите. Второ, фирмите им прибират около 35 процента от печалбите и става дума за милиарди. Не става дума за коли.
И тук задавам един лаически въпрос. Не е и ли по-добре да накараме според вида дейност, така импровизирам в момента. Защото наистина е странно от една софтуерна фирма да купува четири по четири джип, който тежи 3 тона. Не може ли да се реши въпроса по-лесно. Ако е строителна фирма, аз разбирам. Но софтуерна фирма да купи три тона джип, четири по четири или осем по осем, не знам като луноход. Не може ли това да се реши с други стандарти на Министерство на финансите и да си плати сто процента и да не се занимаваме.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може софтуерната фирма да каже, че си носи сървърите в центъра и т.н.
Колеги искам много правилно да ме разберете. На господин Гечев и неговите колеги, понеже те взимат основно участие, много лесно те ще гласуват въздържал се или против. Те са опозиция. Извинявам се, че така говоря.
Аз не искам в зала колеги от Патриотичния фронт, колеги от АБВ и колеги от Реформаторския блок да се изправим един срещу друг в зала. Искам да го решим тук. И ако вие твърдо смятате, че няма да подкрепите тези текстове за които говорим, по-добре е да оставим НАП да прави каквото иска и да се разправя с данъкоплатците. Отговорността е наша. Не се обръщам към вас, защото досега никой не взе думата от вас и бих се радвала, ако сте се оформили в каква посока ще подкрепите и в каква не.
Аз разбирам, че тук сте представители на парламентарни групи и не може да поемете ангажимент. Ако започнат да падат в зала текстове няма да може да го прилагаме този закон. Те са взаимно свързани всичките текстове. Това е причината да настоявам за този разговор сега. Не знам доколко вие може да поемете ангажимента, да застанете на една или друга позиция от парламентарната си група.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, очевидно е, че има какво да се направи по тази неуредена материя. Очевидно има рецидиви, заобикаляне на облагането, кредити и т.н. Но очевидно е и друго, че самите вносители нямат мнение, кой точно от тези всичките варианти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те имат мнение. Това е техния основен вариант.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото казахте няколко път, може и това, може и това, може и другото.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Методика. А дерогацията е мое предложение, ако вие го възприемете, ако не го оттеглям. Никакви дерогации няма да правим.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: На нас ни се струва, че трябва да има малко повече яснота. Не виждам нищо спешно, за да стане сега. Не знам кое е спешното, за да стане точно в тази кампания данъчна. Има доста по-спешни неща.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще помоля народните представители, особено голяма част от вас са в конфликт на интереси по тези текстове. Аз декларирам, че нямам конфликт на интереси по тези текстове.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз също нямам конфликт на интереси. И затова мога да взема решение, независимо от казуса, такъв какъвто е. От една страна на мен лично ми допада простотата в данъчното облагане. Това е варианта, който предложи госпожа Стоянова. Методики, усложнения, деклариране, избор, възможност за административна грешка, административен натиск и т.н. Простота в данъчното законодателство и практика винаги сме го искали.
От друга гледна точка ме притеснява това, че наистина всички ще трябва при този метод да минат на пропорционално възстановяване на кредита. Тоест, покрай сухото ще гори и мокрото от една страна. От друга страна е доста дълъг периода на самата дерогация. По тази причина не можем да си определим мненията. Това с методиката е добре. Ние подкрепяме всеки път безрезервно тук, ако сте забелязали. Идвате, предлагате ни, определя се с методика и после започват в приемните ни да идват на тълпи, да се жалват от методиките и от тяхното приложение.
Моето предложение е, ако може да не определяме сега. Да има малко повече яснота. Ако трябва да се определим, ще ви кажа как ще гласуваме.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Наистина животът става все по-сложен и нашата задача е да опростяваме и да облекчаваме чрез процедури, както на администрацията, така и на икономически субекти. За нас е важно да е най-прост и лесен начина. Системата с деклариране, после контрол, после обжалвания, съд и т.н., мисля че много ще натежи.
Ако се подходи по начин, по който и тук се спомена с някакъв малък марж на принципа на нормативно признати разходи и нормативно признати приходи, който да обхване определен сегмент, тепърва като някаква мека стъпка звучи по-логично, по-просто и по-лесно за нас. Но пак имаме много въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да гласуваме точка по точка параграфа.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Може ли представителите на Министерството и на данъчните да кажат, как се решава въпроса с пътя по който се движат коли, които извършват стопанска дейност и коли, които извършват лични услуги. Това е същия проблем. Или ж.п линиите, когато се движи по тях товарен влак извършват стопанска дейност и пътнически влак пълен с пътници, които си правят лична услуга.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма данъчен кредит за нея и няма проблем по ДДС. Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Предварително казвам, че няма да го подкрепим. Защо? Ще отида при колегите и трябва да им кажа: НАП смята, че всички са лъжци. Лъжеш ли за нещо, значи лъжеш за всичко. Но великодушно ви дават да си изберете как точно да ви убият. Трябва да обясня, че ако група селяни един работодател ги качи на транспортно средство и ги откара до града до неговата фабрика, завод, цех за да работят, това е частен превоз. Защото са селяни и те трябва да си го платят от джоба.
Ако друга група селяни се качат на обществения транспорт, на частна фирма, рейс и отидат до града, но не до този цех, а до районното полицейско управление, ние по закона за МВР им даваме карти. С какво едните са по-селяни от другите или едните са по-граждани от другите?
Нашите хора няма да го подкрепят това нещо. Нека да ви го кажа сега, за да не останем с погрешно впечатление в залата.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Само да уточним, че с регламентите, които сме предложили, ние не въвеждаме допълнително облагане. Това облагане е задължение на лицата да го правят и в момента. Ние се опитваме да създаваме едни и същи правила. Той няма право на този данъчен кредит, когато използва актива за лични нужди. Той го е ползвал и когато няма право за целия размер на данъчния кредит трябва да начисли данък за това, което е ползвал за лични нужди.
Целият данъчен кредит ще му признаят. По тази методика той ще знае колко да си начисли за личното ползване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Доброволното плащане е целта. В крайна сметка данъчните закони е да се изпълняват доброволно и всеки да плаща данъците си доброволно. Това е смисъла на данъчния закон. А не да го гони някой.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Обратният случай означава, че това е кражба на ДДС, по същия начин по който го крадат измамниците.
РОСЕН ИВАНОВ: Това представлява послание към данъкоплатците. Спокойно, няма проблеми, докато не ви хванат си крадете ДДС и не се притеснявайте. Горе-долу това е посланието.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Ние не искаме лицата, които крадат ДДС да го правят.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Може ли да кажете, какъв процент, колко ДДС от това, което смятате по месец ще спестите и ще бъде приход на държавата? Защото аз не мога да ви разбера в момента. Убедете ни, че като го приемем това нещо и прихода към бюджета колко ще бъде?
ГАЛЯ ДИМИТОВА: Очакваме поне 100 милиона в годишен размер.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Ще вземете от бизнеса. Ще му сложите една методика и част от месечните му разходи няма да ги признаете за коли и т.н.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Ще вземем от бизнеса. Защото той ползва данъчен кредит, без да има право на това.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Вие не знаете, дали има право в момента. Като му сложите методика, една компютърна фирма и вие ще кажете на тази фирма. Няма да ви признаем разходите, защото вие вероятно ползвате коли. Но дали ги ползват?
РОСЕН ИВАНОВ: Това което вие казвате, ако се въведе дерогация. Това което ние предлагаме е съвсем друго.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Да има право на целия данъчен кредит. В момента, в който има това право и в последствие, ако в един момент реши да го ползва за лични нужди, да начисли в такава пропорция в каквато ползва за лични нужди. И сега е задължен да го прави.
Ние създаваме механизма, така че да е по един и същи начин за всички. И да няма право органа по приходите сам да преценява.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дебатът не е разколебал ГЕРБ, а разколеба хората, които не познават в детайли Закона за ДДС. Това е истината. Казвам го съвсем отговорно. За съжаление на тази маса малко са хората, които са работили по този закон.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има хора, които познават добре ДДС и пак са разколебани.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защото сте опозиция.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е само за това. Ще ви кажа защо. Като моята фирма не декларира, че използва за лични нужди, а използва за лични нужди, не чух как точно ще установят, че използвам за лични нужди? Защото и в момента е така. Защото в момента ползват за лични нужди, кажете как точно установявате,че ползват. Как установявате че е излъгал. Някой се обажда или в събота и в неделя го виждате, че кара колата. Ами ако има аптека и в колата е сложил един кашон лекарства и ги носи до аптеката. В събота и в неделя е дежурна, какво правите?
Аз не съм убеден, не защото не познавам механизма на действие, не защото няма нужда, а защото в детайлите е дявола. И тези детайли на мен не са ми ясни, как точно ще стане. Декларира, определя си методиката. Друг казва, аз този джип го ползвам само за работа. И вие как тръгвате да доказвате, че той не го ползва за работа? По донос ли, с проверка на КАТ ли? С какво? Защото съгласете се, че в България, който е тръгнал да лъже, а голяма част от фирмите се опитват да го правят, да избягват данъчното облагане, това е масовата практика, те каквото и да напишем ще продължат да избягват. Една част от тях. Друга ще кажат, тук 20 процента. Километри ще пренавиваме километрите. Имат машинки. Ще изберем методиката с километрите.
Когато предлагаме някои неща, нека да ги видим в детайлите. Ние няма да подкрепим нито един от вариантите по тази причина, а не защото не познаваме закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Много се извинявам господин Цонев, вие сте от хората на тази маса, които познават Закона за ДДС.
РОСЕН ИВАНОВ: Господин Цонев, точно проблема, който вие поставяте, всъщност до голяма степен това, което е предложено от Министерския съвет го разрешава.
Първо ние очакваме голяма част от данъкоплатците доброволно да спазват закона. Аз смятам, че голяма част от данъкоплатците ще го направят.
Второ, това което вие казвате, всъщност решението е точно тази презумпция, за която преди малко ви обяснявах. Защото в момента е достатъчно да го хванем само един път, а сега трябва грубо казано да го проследяваме и да го следим един вид, като някакъв престъпник, кой къде ходи и какво прави. Как ще го хванем точно, това зависи от конкретния случай.
Само ще ви дам няколко примера. Например напуска с колата си в посока Турция и в гранична полиция той, двете деца и жената. Ето ви доказване, къде е тръгнал.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: На всеки ваш пример ще ви кажа, как това не доказва.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, това е потвърждение на принципа, обърнете внимание, колкото е по-голяма сумата, толкова е по-кратко времето за обсъждане и обратно.
Днес за два часа минаха 35 млрд. Сега за три лева и 27 ст. приходи обсъждаме шест часа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това са обществени средства, господин Гечев. Докато за 30 лв. и 25 ст. бърка в джобовете на всички тези около тази маса, които имат конфликт на интереси.
Колеги, аз предлагам следното. Няма смисъл повече да продължаваме. Имаме два подхода.
Единият подход е сега да гласуваме, както е по Правилника предложенията. И след това окончателната редакция да я гласуваме точка по точка. Или да започнем обратното от окончателната редакция.
Против дерогацията или против декларацията? Защото има три елемента. Едното е ще правим ли дерогация или не? Ако сме против 70 на 30 или нещо друго. Махаме го. Ще декларираме ли или не. Ако повечето са против декларирането, махаме го. И остава начина по който следва да се разпределят данъчните основи, тогава когато има двойно предназначение. И това мисля, че трябва да остане. Задължително, защото трябва да се уреди по директива.
Четвъртият елемент е методиката. Дали ще имаме методика определена е от министъра на финансите или всеки данъчен ще си прави собствена методика?
Това са четирите неща около които, ние трябва да се разберем. Ако сте против дерогацията да види, кой е за дерогация. Става дума само за леките автомобили.
Който е против дерогацията, моля да гласува. Да махнем чл.70а.
Как да го гласуваме. Дайте предложение. Аз ви давам по теми да го гласуваме.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: По отделните текстов има различни казуси. И ако се обедини Комисията, че трябва да приеме нещо, предлагам все пак да може да кажем, къде какви проблеми има по отделните текстове, ако вземете принципно решение. Молбата е по отделни текстове. Чл.27, чл.50а, чл.70а. Защото наистина в отделните текстове има различни групи проблеми, в някои много, в някои по-малко.
За дерогацията да кажем, че никъде в другите закони не е уредено 30 процента лично ползване, което е служебно дадено, не е ясно по Закона за корпоративното облагане, Закона за физическите лица как се облага.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не бива да поставяш въпроса така за дерогацията само. Защото ние ще я махнем тази дерогация, ако тя е такъв голям препъни камък. Но по принцип, когато имаш лично потребление трябва да се реши и в другите закони. Но не го връзвай с дерогацията, защото така заблуждаваш народните представители. Това е само проблема.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Извинявам се. Личното ползване трябва да бъде уредено в останалите данъчни закони.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е уредено. Да не започваме този разговор.
Искам демократично да решим как да действаме. Ако искате ще действаме по Правилника.
По доклада на работната група започваме точка по точка да гласуваме. Така или иначе ние трябва да гласуваме точка по точка, а след това в зависимост от това, ще видим на кой са приети предложенията и на кой не.
Започваме § 21. Точка 1. В чл.6, ал.4 се създава точка 3.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: В чл.6, ал.4 се създава т.3
Отделянето или предоставянето на стока за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.”
В тези случаи при крайна нужда и непреодолима сила не се начислява ДДС.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Същото е по т.2, когато става дума за услуга.
Има ли някой против този текст? Няма. Въздържали се? Няма.
Точка 1 е приета и точка 2 е приета.
Точка 3.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Точка 3 е прецизиране на текстовете във връзка с мястото на изпълнение на дистанционна продажба.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Има ли против точка трета? Няма против. Въздържали се ? Няма.
Точка 3 е приета.
Точка 4.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Точка 4 урежда данъчно събитие последния ден от месеца през който е предоставена услугата. Тази точка няма връзка с чл.120а.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Досега наличното ползване няма данъчно събитие господин Цонев. Не е ясно към кой момент завършва това данъчно събитие. Колегите казват да е последния ден на месеца, в който е предоставено личното ползване. Искат да въведат ясно данъчно събитие
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли някой който е против точка 4? Няма против.
Въздържали се? Няма.
Точка 4 е приета.
Точка 5.
Начинът, по който трябва да се направи данъчната основа, в случаите когато имаме стока използвана и за лично потребление.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Това е общ текст. Специфичното е, че се въвежда нещо различно от директивата. Директивата казва пълната себестойност, без да уточнява, че се въвеждат 5 години и 20 години, което на практика е специфичен данъчен план за целите на ДДС. И ако бъде оставена пълната себестойност по счетоводни цели, както е директивата би трябвало да е добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не и пълната себестойност, защото ще вкараме и труда.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ние сме го вкарали вече, но вие ни отхвърлихте предложенията.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Посочените години са във връзка с решения на съда. И това е константната практика на Европейския съд.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Текста на чл.75 казва пълната себестойност. Ние сме го оставили така в закона. Вие не приехте предложенията да са само стоки и услуги върху които е ползван кредит. Така че в момента влиза пълна себестойност.
ИСКРА ГЪРБЛОВА: То е само за дълготрайните материални активи. Нали за това говорим. Оставили сме този текст само за дълготрайните материални активи.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: В момента лицето има един счетоводен план. Втори данъчен план по ЗКПО и в момента въвеждаме трети данъчен план по ДДС. Вадим от счетоводната себестойност каквито амортизации има и му слагаме специални амортизации 5 и 20 години.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Това е за да бъде улеснено лицето как да формира данъчната основа, когато начислява данък в такива случаи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбирате ли колеги за какво спорят. Аз мисля, че и в момента в Закона за ДДС е казано, че когато се прави корекция на данъчен кредит, тя е точно по този начин 5 и 20 години. Защо трябва да въвеждаме нещо различно?
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Използва се този линеен метод.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не знам защо искате да използвате нещо различно.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Какъв е проблема точно в случая?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Преработва се цялото счетоводство, за да формираш данъчна основа по ДДС.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То е за конкретен актив, не е цялото счетоводство.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Има ежемесечно. Нали всеки месец ще облагаме личното ползване?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Всеки месец се изваждат счетоводните амортизации и правиш втори план, в който амортизираш на база 1/60-та. Това не е ЗКПО, не е счетоводство. Това е нещо трето.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: По ЗКПО, ако тръгнеш да амортизираш, може да амортизираш и за две години. Примерно един актив с дълъг срок на годност.
Идеята е да се улеснят лицата как да формират данъчната основа.
Има съдебна практика. Носим ги решенията тук. Може да ги видите. Защото ако се чудите как да формирате данъчна основа при посочване на преките разходи, ние сме се опитали за улеснение да посочим подробно как да бъде определена тази данъчна основа в случаите, когато става въпрос за дълготраен актив. Това е посочено в разпоредбата и за какъв период от време.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Обяснете на народните представители как ще се случват нещата.
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Ако закупуваме кола за 5000. Влиза в петте години, по 1000 на година. Това ще коригираме месечно и то пропорционално. Тази 1/12-та е пропорционално на използваното, на реално използваното.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Оттегляме си предложението. Бележката ни е резонна. Имам счетоводна себестойност. С това, което предлагате ще трябва да извадя счетоводната себестойност, да махна сметоводния разход за амортизация и на негово място да сложа 1/60-та или 1/240-та, ако е недвижим имот. Трябва да формирам специална данъчна себестойност за целите на ДДС. Води до допълнително утежнение. Не е неизпълнимо, а просто води до допълнителна тежест. Оттегляме. Само ви моля да не е от датата на придобиване, а от датата на упражняване на данъчен кредит и да бъде, както е в целия Закон за ДДС.
За счетоводни цели всеки си определя сам и то в контекста на собственото си предприятие. Един и същи автомобил може да е за един четири, а за другия шест, за другия осем години. Това е така по стандарти. По ЗКПО има максимални норми, по ДДС има трето. Ще има три отделни себестойности.
ИСКРА ГЪБЕЛОВА: Добре от датата на упражняване на правото на данъчен кредит.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Това задължително трябва да го оправим, но за другото както прецените. Не е невъзможно да бъде направено, просто е допълнителна преработка на цялата отчетност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че разбрахте, че става дума за детайл.
Точка пета. Има ли някой против точка пета?
„Придобиването” да се замени с „датата на упражняване правото на данъчен кредит.” С тази корекция.
Вие приемате ли я тази корекция?
Гласуваме корекцията по чл.80.
Който е за тази корекция, моля да гласува.
Против? Няма.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Може ли само един въпрос по ал.6.
Молбата ни е ал.6. Нямаме възражение срещу текста. Имаме възражение, че тя урежда разпределение върху част от разходите за лично ползване. Тоест тя не разпределя цялостно себестойността. Ако имаш стоки и услуги, които ползваш за лично ползване, ал.6 в момента определя, че се разпределя пропорционално. Коректно го прави. Но разпределя част от разходите свързани с ползването на стоки. Ако имаме примерно допълнителни услуги и т.н., които се ползват едновременно и за фирмено и за лично ползване, също трябва да бъдат подведени под пропорционалност, в зависимост от степента на използването. Тоест ал.6 би трябвало да урежда цялостно пропорционалното разпределение. А в момента не е такъв текста. Иначе текста е коректен и урежда част от разходите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Кои разходи изпуска текста за труд?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Труд, осигуровки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Трябва ли и тях да слагаме тук?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Вие сте права. Проблемът е, че ако не са тук няма да бъдат разпределени дори пропорционално. Ще бъдат сложени изцяло. Ако ги изключваме няма проблем. Притеснението е, че когато няма пропорционално и в ал.2 вече се прие да влизат всички преки разходи, те не са изключени - труд, осигуровки, данъци, винетки, застраховки, върху които така или иначе не ползваме кредит. Така или иначе ще бъдат обложени с ДДС, поне пропорционално да се разпределят.
В момента разпределяме само нещата свързани със стоките. Това урежда разпределение на амортизациите. А за останалите?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ал.2 е за амортизациите.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Ал.2 освен, че ще облагаме, основата се формира от амортизациите, никъде не са изключени всички останали разходи - застраховка, данък и гражданска отговорност например.
Ал.6 се урежда, ако използваме автомобила и за бизнес и за лични нужди, ще вземем амортизацията, ДДС амортизацията, за която преди малко говорихме и ще й наложим процента по методиката. Примерно 10 процента се ползва за лични нужди. Взимаме амортизацията и налагаме 10 процента. И не става ясно в ал.6 на застраховката и гражданската отговорност, нали е нормално също да вземем само 10 процента, относима към личното ползване. Защото колата се ползва 90 за бизнес нужди и 10 за лични. Значи 90 процента от застраховката не трябва да влиза в основата.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ако го преработим приключваме.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Добре съгласни сме. Ще го включим това нещо. Трябва да се преработи. Вие имате ли ваше предложение?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ако го приемат по принцип, да го преработим. После да предложим текст. Може да предложим.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Добре предложете го.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има следното предложение по точка пет.
Точка 5 има предложение за корекция в ал.6, с която Министерство на финансите са съгласни. Готови ли сте да се доверим на тази корекция или ще чакаме да я направят? Да я направят. Ако има готов текст.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: В случаите по чл.9, ал.3, точка 1.
Когато стоки и услуги се използват едновременно и за извършване на независима икономическа дейност при определяне на преките разходи по ал.2, изречение първо и трето се извършва разпределение в пропорция, отговаряща на използването на съответната стока или услуга през всеки данъчен период за извършени доставки по предоставяне на услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели различни от независимата икономическа дейност и за извършване на независима икономическа дейност.
Тоест пропорцията, степента на използване на едното спрямо другото.
По чл.9, ал.3, т.1, когато стоки и услуги се използват едновременно и за независима дейност се определят спрямо степента на използване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Обаче отпадат думите, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ако останат, ние сме съгласни да останат. Въпроса е, че не беше прието от Министерство на финансите. Нека да останат думите, върху които е ползван данъчен кредит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласни ли сте така?
Има ли някой, който е против точка 5 с редакцията, която току -що се направи?
Трима против.
Точка пета е приета.
Точка шеста.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: В чл.39 се създава т.8.
Предоставяне на медицински услуги от лице, упражняващо медицинска професия, съгласно Закона за здравето.
Точка 7. В чл.46, ал.1, т.4 след думата „договаряне” се добавя „и услуга по изработка”.
Изработката на монети се води за освободена от доставка.
На монети и банкноти, това се извършва от лица установени със закон. В случая Българска народна банка.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Те го приватизираха. Това е частна фирма.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Чета точка 7.
Освободена от доставка е сделката, включително договарянето свързано с валута, банкноти, монети използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или с нумизматична стойност.
Добавяме „услуга по изработка”.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние приватизирахме печатницата на БНБ. Сега ще ги освободим и от данък? Така ли? Правилно ли разбирам, че ги освобождаваме от данък частната фирма.
ИСКРА ГЪРЕЛОВА: Те и до този момент не са начислявали данък.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да им начисляваме вече.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой ви го изтъкна като проблем това, та беше необходимо да се сложи и услугата по изработка. Откъде дойде проблема?
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Ако искате ще ви прочета мотивите.
Възложител на услугите по изработката на банкноти и монети като законно платежно средство биха могли да са само лица, на които със закон е вменено задължение за осигуряване изработката на законни платежни средства. За Република България това е Българска народна банка, която по силата на чл.25, ал.3 от Закона за Българска народна банка осигурява печатането на банкноти и сеченето на монети, както и опазването и съхраняването на пуснати в обръщение банкноти и монети, опазването и упражняването на изтеглени от обръщение банкноти и монети. Затова е целесъобразно разпоредбата на чл.46, ал.1, т.4 от ЗДС да бъде допълнена, за да е ясно, че услугите по изработка на законни платежни средства са освободени доставки за целите на облагане с ДДС.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В момента с този текст, освобождаваме БНБ да плати ДДС, което ще й начисли въпросната печатница. А когато тази услуга по печатането я освободим означава, че въпросната печатница няма да ползва данъчен кредит за ползваните стоки и услуги за изработката на тези монети.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Как е по директивата? Важното е в директивата как е.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Ние направихме запитване. Държавите, които отговориха, отговори дадоха разнообразни. Едни го приемат за освободени, други го приемат за облагаеми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми народни представители, кой е против т.7.
Против? Трима против.
Приема се точка 7.
Точка 8.
Чл.50а.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Чл.50а.
Тази глава не се прилага при доставка на стока по чл.6, ал.3, т.1 и т.2 или на услуга по чл.9, ал.3, т.1 за лични нужди на собственика на свързани с него лица, на работници и служители и на трети лица.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Още от първия момент сме много шокирани от този член, защото когато има лично ползване на практика се променят режимите и механизмите в закона. Тоест тук се предлага, когато има лично ползване, независимо за какво става дума, то винаги да бъде облагаемо, което е странно. Ние се опитахме да приведем различни примери. Може да дадем само два.
Например стара сграда се отделя за лично ползване изцяло на собственика. Ако прилагаме общия закон, тя е освободена от доставка с корекция на ползвания кредит. Само защото е лично ползване и изведнъж тя става облагаема доставка, без корекция на данъчен кредит. Ако отиде собственика да живее в част от хотела или в каквото и да е друго, наема на физически лица е освободена доставка, защото живее точно собственика за лично ползване, става облагаем.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Има изрични решения в тази област и то не е едно. Ние ги носим и ако искате може да ви запознаем по-подробно с тях. Ние сме се съобразили изключително с тези решения. Те са съвсем категорични. Там няма съмнения.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ако имаме стара сграда и я отделим, тя става облагаема, защото е на собственика. Така ли пише в решението? Госпожо Димитрова, не съм сигурен, че четем правилно. Замълчахме си за 5-те и 20-те години, но няма такова решение, в което ако отделим стара сграда изведнъж става облагаема, само защото е за лично ползване.
Мотивът с който е въведен е друг. Мотивът е за да не се прави корекция на ползвания кредит, което може да се преодолее по друг начин.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Мотивът е да не се прави корекция на ползван данъчен кредит, ако в един момент тази доставка стане освободена. По закон трябва да се извърши корекция на ползван данъчен кредит по сега действащия закон.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Това може да го преодолеем много лесно. Не е по решенията на СЕС.
В чл. 79 може да пише, че не се прилагат корекции, когато е облагаемо личното ползване. Когато е необлагаемо ще прави корекции като всички други. Няма логика да има различен режим на третиране на една доставка, ако е за лично ползване и ако е за не лично ползване в закона. Няма логика в това.
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Казвате, че не се прави корекция. Корекция на данъчен кредит се прави. Искате да напишем норма в корекциите, че в тези случаи не се прави корекция, а се прави начисляване. Ние слагаме норма, която казва: Начислявате, а не правите корекция в тези случаи.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Не е едно и също, дали правиш корекция и начисляваш данък, още повече между свързани лица по пазарна основа. Ако правя корекция на ползван кредит има методика в чл.79 и връщам определени години, оставащи върху ползвания кредит. Ако правя доставка със свързаното лице, тъй като той няма право на кредит, отивам на пазарна основа. Така че това не са еквиваленти неща в Закона за ДДС. Не може да го отречете. Не е все едно и също коригираш ли данъчен кредит или правиш облагаема доставка между свързани лица. Не е едно и също, разбира се. Ако беше ние нямаше да спорим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точка 8.
Кой е против точка 8 ?
Всички са против. Отпада.
Първо точка 10 и след това в зависимост от това, дали ще приемем точка 10 ще гласуваме и точка 9.
Точка 10 е дерогацията. Ще правим ли дерогация или няма да правим дерогация.
Кой е против дерогацията?
Не се приема. Няма да правим дерогация.
Точка 10 отпада и точка 9 отпада, защото те са свързани.
Точка 11.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Думите „с точност” се заличават. По решение, което е установено от Европейската комисия и ние го коригираме.
Точка 11.
Всички гласуват „за”.
Приема се.
Точка 12.
Свързана ли е с чл.50а?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Тя е свързана, но ако отпада личното ползване. Да кажат колегите. Трябва да отпадне и да се върви по общия ред.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Свързана е със 120а. Да я прескочим, ако е свързана със 120а. И като стигнем на чл.120а ще се върнем на нея.
Точка 13.
Против т.13 има ли? Няма.
Приема се.
Точка 14.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Дистанционната продажба, пак говорим за реквизити на фактурата. Те са грешни. Трябва да отпаднат. Понеже се уреждат спрямо държавата, където е мястото за изпълнение на тази дистанционна продажба.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи отпадат.
Който е за, моля да гласува.
Всички са „за”.
Приема се.
Точка 15 .
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: След думите „данъчен склад” се добавя „или регистриран получател”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Прочетете ни чл.118, ал.6.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Всяко лице по ал.1 извършващо доставки и продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лица извършващи доставки и продажби на течни горива от данъчен склад. /Тук вече имаме добавяне на регистриран получател./ на регистриран получател, по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Режимът на отложено плащане е от данъчен склад до данъчен склад. Няма регистрирани и т.н. Ако една цистерна тръгне от Гърция и трябва да пристигне в данъчен склад София, ако случайно намерим в някакво ТКЗС разтоварено във Велинград, това е контрабанда. Двоен акциз. В момента той казва, аз съм регистрирано лице. Къде е проблема в момента? Опитваме се да узаконим танкерите, които като тръгнат от Гърция изведнъж се окаже, че са на пристанище в София.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако има подобни съмнения, веднага отпада т.15.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Трябва да пристигат на данъчен склад. Там се замерва какво пристига. Приключва се едната операция. От там се качват, било на цистерни, било на влакове, пристигат до другия данъчен склад. Защото сега излиза, че ако цистерна с горива изчезне я санкционираме. Ако танкер с горива се разтоварва по пътя не санкционирано, това не е проблем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли някой за точка 15.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Министерство на финансите ли предлага това?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да. Ако не ни убедите за ал.7 ги гласуваме против.
Колежке ще ни обясните ли ал.7 ?
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Ще прочета мотивите.
Ал.7. Ал.1 и ал.6 не се прилагат от доставчик получател, петролна база, когато са изпълнени едновременно следните условия. И в четири точки се започват тези условия.
Плащания по доставките, продажбите на течни горива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те преминават по общия ред.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Така излиза.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, режима на отложено плащане е въведен с една едничка цел. Закупил си голямо количество стока, която не я продаваш веднага, а я транспортираш до друга база и ти ползваш режима на отложено плащане. Защото тя ще се придвижи от единия склад до другия, за да не внесеш сумата. Този режим за отложено плащане се ползва от данъчен склад до данъчен склад. Данъчен склад може да е фабрика за цигари. Тя е и данъчен склад и отива до другия склад. Може да бъде рафинерия и отива до друго пристанище, което е данъчен склад. След това от този данъчен склад или може да отиде към друга база със същия режим или отива за продажба. Къде тук е регистриран получателя?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим за ал.7.
Колегите не могат да ни обяснят. Аз предлагам да отхвърлим цялата точка 15.
Има ли някой, който е против това мое предложение?
Отпада. Приема се.
Точка 16. Това е декларирането. Има ли някой, който е против декларирането?
Всички са против декларирането. Отпада точка 16.
Отпада и точка 12, защото тя е свързана с него.
Има ли някой против? Няма.
Приема се.
Точка 17.
Има ли някой против точка 17 и точка 18? Няма.
Всички гласуват „за”.
Приема се.
Точка 19 отпада, защото е свързана с чл.70а, който не приехме.
Точка 20 отпада.
Точка 21 отпада.
И отиваме на точка 22.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: В целия закон за ДДС, както в предложението в момента при двойна санкция винаги при повторно нарушение санкцията е в двоен размер. Приветстваме всичко, което е направено в чл180. Само въпрос при първо нарушение по ал.1, не по-малко от 500 лева. При повторното, вместо не по-малко от 1000, става не по-малко от 2000. Защото не спазвате тази пропорция? Може да видите в ал.3 и ал.4, новите които сте предложили. При първо нарушение 200, при второ не по-малко от 400. При повече от 18 месеца не по-малко от 400, при повторно е 800.
Само в ал.1 при първо нарушение 500.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кое е нарушението по чл.180.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Не начисляване на ДДС.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз припознавам твоето предложение и предлагам да е 1000 лв, а не 2000.
Има ли някой против това или ще го гласувате за.
Точка 22 гласуваме окончателната редакция на точка 22 с корекцията 2000 на 1000.
Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Дефиницията за лек автомобил трябва да отпадне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отпада.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: И „в” трябва да отпадне, защото това е свързано с петролните бази, които отхвърлихте.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Цялата точка 23 отпада.
Точка 24.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА: Това е режим в Съюза и извън Съюза и трябва да остане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля който е за да гласува.
Всички гласуват „за”.
Приема се.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Параграф 22 отпада. Това е прехода, ако имаше методики и деклариране.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отпада целия § 22.
Параграф 23 отпада, защото е свързан с това, което гласувахме против.
Параграф 24 е нещо различно. Това е Закона за НАП. Предоставянето на данни. Има ли някой против изменението на Закона за НАП.
Единодушно е приет параграф 24 в редакцията на комисията.
Параграф 24. Отидохме на плащанията в брой.
Предложение на Румен Гечев да отпаднат 5000. От 15 000 на 5000.
Предложение на Славов и Димитров да станат от 5000 на 10000.
Предложение на Димитър Танев и група от 5000 на 10 000.
Сега ще гласуваме.
Който е за предложението на Румен Гечев и група народни представители, моля да гласува.
Гласуват 6 „за”.
Останалите против.
Не се приема.
Предложението на Петър Славов, Мартин Димитров, Димитър Танев и група.
Който е „за”, моля да гласува.
Приемат се единодушно.
Сега гласуваме окончателната редакция на текста, където числото 15 се заменя с 10.
Единодушно е прието 10.
Параграф 25 е влизането в сила.
Гласуваме го с промените.
Има ли против параграф 25 по вносител, който става § 26 в редакцията на Комисията.
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г.
Всички гласуват „за”.
Приема се.
Много ви благодаря.
Закривам днешното заседание.

/ Закрито в 17.00 часа /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /