---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
------------------------------------------------------------

КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ




П Р О Т О К О Л № 38/30.03.2016 г.



На 30 март 2016 година /сряда/ от 15.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.45 часа и ръководено от господин Светлин Танчев – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 15 часа и 45 минути /



ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам съвместното заседание с Комисията по бюджет и финанси със следния дневен ред:


Д н е в е н р е д:

1. Представяне на Годишен доклад на Европейската Сметна палата за изпълнението на европейския бюджет за 2014 г.
2. Представяне на Специален доклад 10/2015: Необходими са повече усилия за решаване на проблемите с обществените поръчки при разходването на европейските средства за сближаване.
Докладите по точка едно и точка две ще бъдат представени от госпожа Илияна Иванова – представител на България в Европейската сметна палата.
Колеги, ако нямате възражения по този дневен ред, който ви прочетох, моля да го подложим на гласуване съвместно и двете комисии.
Който е съгласен, нека да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно дневния ред е приет.
Благодаря ви.
По точка първа, освен госпожа Илиана Иванова, която представих преди малко, тук е и господин Михаил Стефанов – аташе на госпожа Илиана Иванова, който също е представител на България в Европейската сметна палата.
По точка втора ни гостува вицепремиера господин Томислав Дончев, който отговаря за Европейските фондове и икономическата политика.
Госпожа Добринка Михайлова – съветник към кабинета на зам.-министър председателя по Европейските въпроси.
Госпожа Малина Крумова – директор на Централното координационно звено към администрацията на Министерски съвет.
Госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенция по обществени поръчки.
Христина Денева – началник отдел „Методология на обществените поръчки“ в Агенцията по обществени поръчки.
Добър ден на всички гости.
Госпожо Иванова, без да отнемаме повече от времето на Комисията ви давам думата, за да ни запознаете с презентацията, която сте ни подготвили.
Имате думата.
ИЛИАНА ИВАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Стоянова, уважаеми народни представители, радвам се, че имам днес тази възможност. Знаете, че миналата година направихме един опит, но не успяхме да представим този финансов отчет, който според мен е важно да бъдете запознати с него, тъй като той представя ежегодно картина за това как се изразходват европейските средства. Това е всъщност финансовия одит на европейския бюджет, който ние като Европейска сметна палата правим всяка година. И въз основа на нашия доклад Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент освобождава от финансова отговорност Европейската комисия.
Така че смятам, че е достатъчно важна тема и благодаря за вашия интерес. Направо да пристъпим към първа точка, а именно изпълнението на бюджета за 2014 г. Тук виждаме резултатите от тестовете на операциите общо за бюджета за 2014 г. Като за тази изминала година общо бюджета възлиза на 142,5 милиарда евро или приблизително около 285 евро за всеки европейски гражданин. Тези разходи представляват около 2 процента от общите публични разходи на всички държави членки.
Традиционно, както всяка година докладваме. Приходите като цяло са законосъобразни и редовни. Проблемът обикновено се явява в разходната част. Виждате от слайда, че 4,4 е процента грешки, който изчисляваме ние за 2014 г., което продължава да бъде отново сериозно над прага на същественост, който е 2 процента.
Бих искала тук да направя едно уточнение, че нивото на грешки не отразява непременно измами или разхищения. Както знаем това е прогнозна стойност за средствата, които не е следвало да бъдат изплатени, тъй като не са били използвани в съответствие с приложимото национално или европейско законодателство. При измамата вече говорим за умисъл и за съвсем други органи, които разследват подобни случаи.
От следващата графика виждаме, че изчисления процент грешки за европейския бюджет като цяло остава стабилен и над прага на същественост. И тази поредна година, тук виждаме за последните три години, че този процент се върти около 4,4 – 4,5 процента.
Важно е да се отбележи, че корективните действия и действията по събиране на вземания от страна на държавите членки и на Комисията имат положителен ефект и са намалили вероятния процент грешки с 1,1 процентни пункта. С други думи без тези корективни действия и намеси от страна на държавите и на Комисията, този процент който сега виждаме 4,4 щеше да е 5,5 процента.
И въпреки тези положителни промени, според нас Комисията трябва да продължи и дори да задълбочи използването на тези коригиращи правомощия, които има, за да може да възстановява повече средства, които не са изразходвани според правилата и те съответно да бъдат ефективно реинвестирани.
В следващия слайд виждаме резултатите от тестовете на операции по разходни области. Виждате, че всички разходни области, без една са засегнати от съществени грешки. Двете най-засегнати области са икономическо, социално и териториално сближаване – 5,7 процента грешка, която включва разходите по Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд.
И другата област с висок процент конкурентоспособност за растеж и работни места 5,6 процента. На трето място са политиките свързани с природните ресурси, включващи преките помощи за земеделието и програмите за развитие на селските райони. За тях процента е 3,6, като те всъщност представляват и най-голямото разходно перо и респективно най-голямата одитирана сума.
Анализът на данните тази година показа и силна връзка между типовете програми или мерки и нивата на грешки. Установихме по-високи нива на грешки за програми или проекти, които възстановяват извършени разходи. А по-ниски нива на грешки са установени за програмите, които изплащат средства при спазени критерии. Като например директните плащания на площ. При тях забелязваме една тенденция на по-нисък процент на грешки сравнено с тези, които трябва впоследствие да възстановяват, като примерно програмата за развитие на селските райони.
Единствената област, която виждате без съществено ниво на грешки, това са разходите за администрация. Традиционно тази област е под прага на същественост.
В следващия слайд ще видим съпоставяне на изчислените нива на грешки по разходни области сравнено 2013 спрямо 2014 г. И тъй като тази година структурата на нашия доклад малко се промени. Преизчислихме нивата на грешки за предходната година, за да сравним тяхното развитие. В същност тези нива, които виждаме представляват моментната картина и зависят до голяма степен от транзакциите, които попадат в одитната извадка. Това е съвсем накратко.
Вече по разходни политики конкурентоспособност за растеж и работни места е една от областите с висок процент на грешки традиционно. Тук одитирахме популация от 13 млр. евро за 2014 г., която включва основно разходи за изследвания, образование, обучение, младеж и спорт, космическите програми също са тук. Всички те са директно управлявани от Европейската комисия. Нивото на грешки е 5,6 процента. Като основния източник на количествено измерими грешки това е възстановяване на недопустими разходи декларирани от бенефициентите по проекти в областта на изследванията и иновациите. Неспазването на правилата за обществени поръчки представлява 14 процента от всички констатирани грешки.
Като цяло всъщност сложните правила и по седма рамкова програма за научни изследвания са увеличили допълнително риска от грешки. За другите разходни инструменти в областта,недопустими и недоказани разходи, неспазване отново на правилата за обществени поръчки. Това е всъщност една от най-честите причини, ще видим и по-нататък в презентацията, за възникване на грешки основно и в регионалния фонд.
Да преминем по-нататък. Това за което говорихме икономическо, социално и териториално сближаване. Тук се включват разходите по Европейския фонд за регионално развитие 29,7 млр. евро, Кохезионния фонд 13,5 и Европейския социален фонд 10,6 млр. евро.
Ако си спомняте миналата година тези области бяха разделени. Имахме две отделни грешки изчислени за социалния фонд и за регионалния фонд. Тази година ги представяме в една глава. Като общата одитирана популация е в размер на 55,7 млр. евро. Като тук имаме разбира се, споделено управление между Комисията и държавите членки. Отново както казах, тук основния източник на грешки продължават да бъдат нарушенията при правилата за обществени поръчки, следвани от включването на недопустими разходи в декларациите за разходи на бенефициентите. Нарушения на правила за държавни помощи. И не на последно място избора на изцяло недопустими за подпомагане проекти.
През 2014 г. ние одитирахме в рамките на тази разходна област договори за обществени поръчки на стойност около 3,3млр. евро, като по-голямата част от тях са свързани с проекти и са финансирани от Регионалния и Кохезионния фонд. И всъщност грешките констатирани в тях представляват приблизително 2,7 процентни пункта от общия изчислен процент грешки за цялата разходна област. Тоест виждаме, че наистина съществената част се дължи именно на тази причина от грешките.
Разбира се, следващата разходна област природни ресурси или с други думи земеделие традиционно също е податлива на грешки. Тук включваме разходите по Европейския фонд за гарантиране на земеделието – 44,3 млр. или така наречените преки плащания и разходите свързани с пазарите и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони 11,2 млр. евро, както тук е и Фонда за морско дело и рибарство.
Това всъщност са политиките, за които Европейския съюз е изхарчил и най-много пари през 2014 г.
За Фонда за гарантиране на земеделието основен източник на грешки е завишения брой допустими хектари, нарушенията при изискванията за кръстосано спазване, както и административните грешки. А за развитието на селските райони и околната среда, действия по климата и рибарство, основните грешки са свързани с недопустими разходи. Като веднага след тях се нареждат грешките свързани с неспазване на агро-екологичните ангажименти.
Следващият слайд според мен би представлявал по-конкретен интерес, защото вече виждаме и България. И това всъщност е една картина, която показва честотата на откритите грешки по държави в одитната извадка за 2014 г.
Тук искам да подчертая, че правим своята извадка на база на правени плащания и даваме становище за целия европейски бюджет. Това не е класация по държави. Нямаме одитни заключени за държави. Но можете да видите всъщност колко транзакции са проверени във всяка посетена държава. В колко от тях са открити грешки. Дали те са количествено измерими или не. Ще видите сами от таблиците, че в България са одитирани 13 операции, като са констатирани две грешки, които са количествено неизмерими. Тоест, по-несъществени грешки.
И по-нататък може в подробности да видим кои са примерите. Има както положителни, така и не толкова положителни. Всъщност една обективна картина, както за България, така и за всяка одитирана страна. Но конкретно за вас интереса мисля е да видим, къде е спомената България и за какво точно. Както казах 13 транзакции са проверени. От 8 транзакции в Европейския социален фонд за втора поредна година не е открита нито една грешка при нас.
Друг положителен пример това са действията предприети за подобряване на системата за идентификация на земеделските парцели и на проверките на място. Тук обикновено в едни карета в доклада се представят примери за една или няколко държави за действия, които са предприети в положителна или в отрицателна насока. В случая е положителна. Както е споменато в доклада тези одити потвърждават, че извършените коригиращи действия са подобрили системата.
Примерите за слабости, разбира се понякога могат да бъдат и малко преекспонирани. Това се случи и миналата година, когато публикувахме доклада съвсем в самото начало. Като че ли бяха забелязани тези примери със слабостите при програмата за развитие на селските райони и не спазване на правилата за обществени поръчки. Но за да имаме обективната картина мисля, че трябва да представим всички примери, в които присъства България.
Виждаме, че в този пример, подобно каре както за положителния пример е спомената България наред с още осем държави, сред които Полша, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Холандия и Румъния. Те са посочени като пример за неспазване на тези правила за обществени поръчки. Като идеята на примера всъщност е да се покаже, че нарушенията за тези процедури са проблем по скоро навсякъде, отколкото в една конкретна държава.
Втората грешка, която е описана в доклада е свързана с недостатъчно насочване на подбора при някои мерки в земеделието. Ние констатираме 21 подобни случая в различни държави, в които насочването на мерки не е било оптимално. Като при някои от тях критериите за подбор не са били ефективни.
Това е съвсем накратко годишния доклад, който както казах в началото беше публикуван ноември месец миналата година. Така че информацията не е чисто нова. Но смятам, че е важно да бъде представена тук пред вас, за да получите наистина обективна картина за това как е изразходван европейския бюджет като цяло по разходни области, по политики и къде присъства България в този доклад като положителен пример и като слабости.
Ако имате въпроси, ако искате сега може да коментираме този доклад или да преминем направо към следващия за обществените поръчки.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Първо да ви благодаря госпожо Иванова за надлежното представяне на този одитен доклад.
Предвид, че са разделени на две точки, предлагам да поговорим, ако колегите имат някакви въпроси, докато са още пресни предвид информацията, която ни предоставихте и ще преминем към втория доклад.
Колеги, имате ли нужда от разяснения, въпроси коментари по така представения доклад? Няма.
Аз имам един кратък въпрос, който е породен от последния слайд, който извадихте, че България е спомената, че не спазва правилата за обществени пръчки. Доколко това е възможно да е породено може би от някакво разминаване на нашата нормативна база. Доколкото знам много скоро до преди няколко месеца дори и по скоро обновихме нашия Закон за обществени поръчки. Така че намирате ли може би там някаква уредба, която да ни предпази от бъдещи такъв тип констатации?
ИЛИАНА ИВАНОВА: Аз мисля, че отговора на този въпрос може да коментираме също и след следващата презентация, която ще бъде изцяло на темата обществени поръчки. За този конкретен пример мога да кажа, че това е една моментна снимка на ситуацията, когато е била одитирана и посетена България със сигурност преди приемането на закона и преди въобще да има движение по темата.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви госпожо Иванова. В такъв случай няма други въпроси.
Преминаваме директно към точка 2 – Представяне на Специален доклад 10-15.
Имате думата.
ИЛИАНА ИВАНОВА: Благодаря ви отново господин председател.
Надявам се, че този доклад ще бъде интересен за вас, предвид на дебатите, които се случват в момента в България по темата и последните развития.
При нас всъщност виждате от самата дата на публикацията, че не е от вчера публикуван този доклад. Най-последната дата, в която са извършвани одити и проверки е 2014 г. Така че от там нататък ние не коментираме какво се е случило в държавите членки, какви мерки е предприела Комисията. Но решихме да направим този Специален доклад, тъй като проблема с обществените поръчки от много години представлява значителен източник на грешки в разходите на Европейския съюз в областта на политиката на сближаване. Като никоя държава членка не е имунизирана против този тип нарушения,както ще видим по-нататък в презентацията.
Тези възникнали сериозни грешки са довели до недостига или пълната липса на справедлива конкуренция или възлагане на договори на лица, които не са представили най-добра оферта. И всъщност идеята беше да анализираме проблема. Да видим какво е направила Комисията, какво са направили държавите членки във връзка с това, дали има достатъчно информация, достатъчни бази данни, достатъчно систематизиран и цялостен анализ на проблема и съответно действията, които са предприели Комисията и държавите членки за решаване на този проблем.
И в следващите няколко слайда ще видим какви са основните констатации и заключения от доклада.
Преди да започна да коментирам този слайд, бих искала да кажа, че в одита са посетени пет държави. Кипър основно за електронните поръчки и четири държави – Чехия, Испания, Италия и Великобритания, за които всъщност бяха установени доста голям брой грешки при обществените поръчки и за периода 2009 – 2013 г. Тоест държавите, в които може би най-често са се откривали тези грешки и в годишните одити, за чиито декларации ние сме анализирали за този период.
Използвани са също така и резултати от декларацията за достоверност, както и анкета изпратена до 115 одитни органа в 27 държави, като 69 от които са отговорили. Тоест това е базата на заключенията, които представяме в този доклад. Виждаме тук една обща картина за общите средства, които са изразходвани за обществени поръчки като цяло в Европейския съюз само за 2011 г. Това са общо средства за строителни работи, стоки и услуги – 2406 млр. евро. Виждаме за какви огромни суми става дума.
По-долу виждаме ефекта от годишните икономии, от наличието на европейско законодателство и допълнителните икономии, които биха могли да постигнат и при завършване на единния пазар. Конкретно за европейските средства, ако трябва да говорим за периода 2007 – 2013 г. са отпуснати 349 млр. евро в областта на Европейския регионален фонд, Кохезионен фонд и Социалния фонд. Като почти половината от всички проекти свързани с тези три фонда са одитирани от нас за периода 2009 – 2013 г. и са включвали една или няколко тръжни процедури за обществени поръчки.
По-нататък може да видим анализ на грешките открити от Европейската сметна палата за периода 2009 – 2013 г. по фондове.
Какво представлява всъщност грешката? Това е случая в който европейските или националните правила не са спазени при провеждането на обществените поръчки.
За периода 2009 – 2013 г. сме проверили 1420 операции по структурните фондове, като близо половината от тях са проверени и процедурите по възлагане на обществени поръчки. Като 40 процента от тези проверени процедури са били засегнати от поне една грешка при обществените поръчки. Това мисля, че само по себе си показва сериозността на проблема.
И тук една малка скоба искам да отворя. В доклада е много ясно показано в една таблица, типологията на грешките като същественост. Грешките основно ги разделяме на три типа – незначителна, съществена и сериозна грешка.
Незначителна грешка примерно може да бъде публикуване на обявлението за избор по-късно от изисквания срок или непубликуването му, което няма някакво влияние или въздействие върху степента на конкуренция.
Съществена грешка води до съществено нарушаване на правилата. Но въпреки това се счита, че обществените поръчки са били възложени на най-добрите оференти. Това може да бъде примерно ограничена конкуренция, поради неоправдано прибързване или не всички критерии са били публикувани в тръжните спецификации, но това не води до нарушение на правилата, така че да бъдат по някакъв начин дискриминирани оферентите.
И всъщност най-важната сериозна грешка вече е грешка, която води до възпрепятстване на конкуренцията и възлагане на поръчки на оференти, за които се счита, че не са предложили най-изгодните условия. Такъв тип грешка може да бъде пряко възлагане, въобще избягване на процедурата или възлагане на значителни, допълнителни работи, които без прибягване на процедура на обществена поръчка водят до съвсем други резултати или незаконосъобразни критерии за подбор на изпълнител, които водят до различен резултат от тръжната процедура. Това вече са сериозните грешки.
Като в доклада също така представяме и разпределение на грешките при Кохезионния фонд, като най-голям процент са всъщност съществените грешки. 49 процента са съществени грешки, 22 процента са незначителни и 22 процента са сериозни.
Следващият слайд представя разбивка на грешките открити при одитите по различните етапи на провеждане на процедурите.
Както се вижда грешки се допускат на всички етапи. Като най-много допуснати нарушения са със сериозен и съществен характер. Има 71 преди фазата на тръжната процедура и в частност на критериите за подбор и избор на изпълнител. Това са грешки от типа избягване на процедури за възлагане на поръчки, за които говорихме преди малко. Изкуствено разделяне на договорите на по-малки, за да се избегне превишаването на праговете.
В доклада има интересни конкретни примери, които мога да ви цитирам. Пример за сериозна грешка свързана с пълната липса на обществена поръчка в проект по Регионалния фонд в Полша. Проект който цели да построи околовръстен път за голям град. Възлагащият орган е взел решение да проведе процедура на договаряне с един икономически оператор и да възложи поръчка за авторски надзор от архитекта. Като е следвало всъщност да се използва открита или ограничена процедура, която да позволи състезание между няколко оферента. Стойността на поръчката е около 300 000 евро. Това е пример за сериозна грешка свързана с пълна липса на обществена поръчка.
Пример за съществена грешка свързана с неспазване на изискването за обявяване и прозрачност. В Чехия една от посетените държави по време на одита, при проект за изграждане на магистрала, за който са отпуснати близо 87 млн. евро от Кохезионния фонд, възлагащия орган не е посочил в обявлението за обществена поръчка минималните изисквания относно техническата компетентност. И в резултат на това не са били спазени изискванията за прозрачност и публичност. И други примери, които присъстват в доклада за сериозни и съществени грешки.
В следващият слайд всъщност ще се опитам да ви представя основните констатации по двата основни въпроса, за които казах, че се отнася одита.
Първият за това, какво са направили Комисията и държавите членки по отношение анализа на проблема, което ще видим в този слайд.
Систематичният анализ на грешките, който се извършва от Комисията и от държавите членки се оказва доста ограничен. А неспазването на правилата продължава да бъде съществен източник на грешки при разходването на структурните фондове.
Съществуват различни източници на грешки като например сложност на правилата и процедурите. Липса на достатъчен административен капацитет, който се отнася както до непознаване на правилата, така и до липсата на технически опит по конкретни работи или услуги.
Също така източник на грешки може да бъде и неправилното транспониране на европейски директиви в националното законодателство или измами. Измами Комисията е констатирала 74 такива процедури за нарушение в периода 2009 – 2013 г. Осем от които са отнесени до Съда на Европейския съюз.
И всъщност това, което установяваме с нашия анализ е, че е невъзможно да бъде направено такова цялостно обобщение на грешките, тъй като липсват съгласувани данни при Комисията. Тя не е анализира все още достатъчно изчерпателно и систематично допуснатите грешки при обществените поръчки, въпреки че получава донякъде и хаотично, донякъде и ад хок информация от държавите членки, но няма такъв систематизиран анализ.
Тълкуването на законодателството също понякога се оказва непоследователно. Това също е проблем. Самите държави членки понякога усложняват рамката с допълнително регулиране. Какво са направили държавите членки? Както споменах, ние сме посетили само четири. Така че за тези четири можем да кажем, които сме видели на място, съответните национални органи рядко са изследвали основните причини за грешки.
Само в Италия има извършен анализ на грешките. Има някакви признаци, че се създават бази данни през последните години в Италия, Чехия и Испания. За Великобритания няма такава констатация. Те предвиждат за следващия програмен период да изграждат такива бази данни. Но смятам, че това е интересно да се знае.
Относно решаването на проблема с нарушенията при обществените поръчки и Комисията е започнала действия в тази посока. Но както констатираме остава още много работа да се свърши.
Европейската комисия все пак трябва да кажем, че е създала план за действие за обществените поръчки, въведен през 2013 г. Има ново предложение за регламент за структурните фондове за новия програмен период и предварителните условия. Създаде се работна група, нови директиви за обществени поръчки, които трябва да бъдат приложени до м.април 2016 година.
Като действията на Комисията от 2010 г. насам са насочени към общо срещаните проблеми. Включват наистина преработване на съществуващото законодателство и включване на тези предварителни условия.
Ние смятаме, че ако бъде наистина правилно прилагано това законодателство на европейско ниво, то може да бъде причина, която да спомогне за решаването на проблема.
Друга важна констатация в доклада е, че държавите членки съсредоточават основните си усилия в проверки от първо ниво. С други думи проверки извършвани от управляващия или сертифициращия орган при искане за плащане. Въпреки, че според Европейската комисия тези проверки не са достатъчно ефективни, ако се установят грешки в следствие на това, разбира се знаете, че се налагат и финансови корекции. Когато се прецени, че системите за контрол са слаби, вече може да се предприемат и по-драстични мерки като прекъсване на плащания.
Но ние смятаме, че също много важен елемент е не само предприемането на постфактум действия, а и превантивни действия. Тоест, действия преди да се започне процедурата. Тепърва започват да се предприемат такива действия от държавите. Това е общата констатация, като създаване на междуведомствени работни групи. Това забелязваме при посещенията в някои от държавите, но са в съвсем начален стадий тези действия.
Употребата на информационни технологии също като електронни обществени поръчки, инструменти за предупреждение за измами, също могат да бъдат много ефективен инструмент за борба с проблемите. За тази цел обаче те трябва да бъдат въведени изцяло и разбира се във всички държави членки, както ще видим в по-нататъшния слайд. Всъщност ние сме го нарекли констатации за България, но те не са констатации въз основа на това, че България е била посетена. А това са случаи, в които виждаме България да е спомената наред с останалите държави, които са разглеждани. Но това е много интересен и важен елемент от доклада, на който смятам, че трябва да обърнем специално внимание.
През 2009 година Европейската комисия започва да развива инструмент за предупреждения за измами наречен Рахне, който всъщност реално през 2013 година започва да функционира. Този инструмент е проектиран да съхранява ключови данни за проекти финансирани от структурните фондове и е свързан с голям брой публични бази данни.
Използването на инструмента позволява да се идентифицират потенциални рискове за измама по отношение на конкретни показатели. За да бъде обаче ефективен този инструмент трябва всички държави членки да предоставят данни.
Както може да видите от картата, всъщност десет държави само реално го използват. Като България е една от тях. Три предстои скоро да го въведат. Четири са в процес на създаване и финализиране на своите фалове. Четири са процес на размисъл между които Холандия, Австрия. Шест все още не са посетени и една държава не използва системата. Това е Германия.
Мисля, че това е доста интересна информация предвид на всичките коментари, които има по темата за отделните държави членки, така най-общо мога да го кажа. Мисля, че картата говори сама за себе си.
В следващия слайд, това е един от анексите, който представя процедурите за нарушение при обществените поръчки за този период, за който ние сме изследвали 2009 – 2013 г. Тук отново са подредени всички и се вижда по години къде има започнати такива процедури, къде е сезиран и съда, където не са приключили процедурите. И всъщност виждаме, че за България през 2009 г. само е имало две, които очевидно са приключили, тъй като не е сезиран съда на Европейския съюз. А виждаме другите държави като Германия, Гърция, Унгария, Холандия, Португалия, Румъния дори и Швеция. Държави, които може би традиционно не бихме си помислили, че са предмет на такива процедури, но има открити процедури.
В следващия слайд има още една констатация, която всъщност е констатация към момента на одита, искам да уточня. Както казах новата европейска рамка за разходване на структурните фондове предвижда изпълнението на тези предварителни условия. Критерии които се установяват в споразуменията за партньорство. Такива условия съществуват относно прилагането на правото за обществените поръчки в областта на структурните фондове. Като държавите членки е трябвало да направят оценка, дали отговарят на тези критерии и ако те не са изпълнени да изготвят планове за действия,които да бъдат изпълнени до края на 2016 година.
Към началото на 2015 г. дванадесет държави все още не са били изпълнили предварителните условия, като България е сред тях заедно с Чехия, Гърция, Хърватия, Италия, Латвия, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия. Пак уточнявам, че това е към края на 2014 година и началото на 2015 година.
Аз доколкото съм запозната има нови развития, но не съм аз човека, който ще ги коментира. Смятам, че трябва да сте запознати с тази констатация от доклада.
В заключение, разбира се ние правим редица препоръки отнасящи се до разработване на такива бази данни, съответно до спиране на плащания при неспазване на предварителните условия, актуализиране и публикуване на вътрешния план на Европейската комисия, сериозна работа, която предстои от страна на Комисията. Създаване на работна група за подобрение в областта на поръчките. Разбира се, налагане на финансови корекции, когато има неефективни проверки от първо ниво. И насърчаване използването на информационни технологии, тъй като това е може да бъде един наистина ефективен инструмент при провеждането на обществени поръчки.
Това е съвсем накратко идеята на този доклад. Ще се радвам отново да коментираме. Господин Танчев, мисля че предвид на това, което казахме за България може да видим и отговора на предишния ви въпрос.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз с интерес изслушах вашата презентация и дори съм приятно изненадан, че сме във водещите позиции, не в лошия смисъл на допуснати грешки и констатации в тази посока. Дори доколкото виждам и сме направили необходимите постъпления да изпреварваме и събитията. Тук се обръщам и към представителите на изпълнителната власт, които следят за това нещо.
Така че колеги съответната презентация ще ви я предоставя и по имейлите, за да се запознаете.
Ако имате въпроси, коментари имате думата. Господин вицепремиера е тук, така че и той може да вземе отношение, ако считате за удачно.
Господин Иванов имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря господин председател.
Уважаема госпожо Иванова, уважаеми гости, въпроса ми е в тази посока. Аз също с интерес слушах вашата презентация. Тя е доста обемна, но до голяма степен тя е обобщена за целия Европейски съюз.
Въпросът ми е в частност за България, тъй като темата до голяма степен засяга именно контрола върху средствата, които ние получаваме от Европейския съюз. Дали влиза за България специфично наблюдение по отношение на типовете контрол? Говоря за предварителен, текущ и последващ контрол по начина, по който те се осъществяват и взаимодействието между тях. Тоест в крайна сметка като резултати от този контрол. Защото имаме случаи когато предварителния контрол дава зелена светлина на определена обществена поръчка. Текущия контрол открива нередности или примерно текущия контрол не ги открива, а след това ги открива последващия контрол и в крайна сметка проблемите започват да се трупат един след друг.
Аз се радвам, че до голяма степен тези неща не са отразени в доклада. Тоест, България не е отразена в негативна светилна. Но все пак тази проблематика я срещаме тук при разговори с различни институции, бенефициенти и т.н. Дали това нещо е част от вашия мониторинг и дали имате някакви наблюдения тук в тази посока?
Благодаря.
ИЛИАНА ИВАНОВА: Въпросът е много интересен. Но както казах и в началото, ние не правим класация по държави и проверки по държави на системите за контрол. Ако в България на случаен принцип се избират, дори и аз не мога да ви кажакак точно се избират, но на случаен принцип на базата на това, кой колко средства усвоява, естествено има по-голяма вероятност да попадне в тази извадка. Примерно за Социалния фонд България попада няколко години подред. Проверяват се конкретни транзакции. Вижда се, че няма грешки.
Земеделието също попада в случайни транзакции. За тази година има открити нередности.
Когато говорим за системи за контрол вече тук говорим за един доста по-подробен анализ, който ние с ресурсите, с които разполагаме не можем да си позволим по държави да проверяваме.
Когато правим специални одити при специални доклади, тогава вече може да дадем някаква по-подробна оценка за това, доколко ефикасно, ефективно и икономично се изразходват средствата в съответствие с правилата. Говорим за финансовия одит на изпълнението. Но мисля, че отговора на вашия въпрос може да намерите най-добре в годишните доклади за активността на Комисията по съответните разходни политики, където доста по-подробно се анализира това как си представят държавите членки оценка на риска и на техните системи за контрол. Може би да го намерите това в нашия доклад, ако има проблем, който смятате, че съществува. Но както казах, ние одитираме случайно избрани транзакции на случаен принцип, при които се вижда дали има проблем или не в конкретната транзакция.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги други въпроси има ли? Няма.
Госпожо Иванова благодаря ви за вашето участие. Да изкажа своите благодарности от гледна точка на вашата активност и често посещавате нашата комисия.
Финалните думи запазихме за вас господин Дончев, защото мисля, че след това доказателство за добре свършената ни работа по опазването на обществените поръчки и въобще на процедурите и във високата степен на усвояване на фондовете имате възможност да завършите, защото мисля, че това е още едно доказателство за добре свършена работа. Защото обхвата мисля, че е точно във времето, в което вие пряко отговаряте за усвояването на фондовете.
Имате думата.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, поради емблематичната ми скромност, аз ще избегна да се хваля с каквото да било. Само да направя няколко пояснения.
Първо по отношение последния въпрос. Тази тема е важна и сме я дискутирали не веднъж. Синхронът между становищата на различните контролни органи винаги е предизвикателство. Всъщност те и затова са различни, за да могат да гледат един проблем дори от различна гледна точка.
Но едно пояснение все пак свързано с предварителния контрол. Предвид и новините от днес свързани с Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки и разширяване на обхвата на предварителния контрол. Той е вид опит да се хване грешката по-рано. Той не е гаранция. Сто процентова гаранция няма. Доколкото част от нарушенията не се дължат на обявлението, документацията и т.н., начина по който се провежда процедурата.
В този смисъл предварителния контрол няма статут на универсална индулгенция, че щом една процедура е минала предварителен контрол, това означава, че до сключването на договора всичко е наред.
Само едно пояснение. Благодаря на госпожа Иванова за предоставената информация, макар че в частта доклада за 2014 г. тя не е нова. Тя беше вече представена в Европейския парламент. И ако тя ми позволи да направя едно терминологично уточнение, доколкото използването на езикови конструкции от тези, които се използват в докладите би могло да ни въведе в заблуждение.
Да слагаме етикет на държавите, които имат и които нямат нарушение не е съвсем коректно. И би било редно да се направи уточнение, че това е на база проектите, които са попаднали в извадката. Да кажем, че осем държави имат нарушение, а 20 нямат е абсолютно несериозно, защото нарушители има във всяка държава. Дори бих казал, че всеки възложител на обществена поръчка има нарушение.
С уточнението, че тази констатация е на база проекти, които са попаднали в извадката, тя ще бъде коректна.
Терминологично уточнение, ако е необходимо мога да го внеса и по официален път до самата Сметна палата.
Колкото до втория доклад, няколко уточнения тук е редно да бъдат направени. Коректно е изнесена информацията, че България е имала само две процедури от 2009 г. свързани с несъответствие в законодателството. И нито една от тях не е стигнала до съда. Дано да запазим подобен статут и в бъдеще.
По отношение на Рахне, не само го ползваме, но го ползваме убедено и сме убедени, че с колкото повече критична информация бъде зареден, толкова по-ефективен ще стане този инструмент. Аз дори и сам съм се запознавал с възможностите му и твърдя, че дава неимоверно много възможности да бъдат откривани връзки, порочни зависимости, които до преди въвеждането му не бяха факт. И особено предвид превенция на иска и при проверка на сигнали за нередности един мощен инструмент. Мислим да продължим да го ползваме.
Наистина ми е трудно да разбера с какви мотиви някои от държавите членки отказват да го ползват, още повече, че максималната сила на инструмента, дори и включително на транснационално ниво идва от това, с колко повече информация то е заредено.
Уважаеми колеги, той дава възможност дори и на ниво физическо лице, на институция да се направи диаграма с всички възможни връзки с лица и институции. Това в контекста на един изпълнен проект и на една проведена процедура би могло да сложи в нова светлина действие или бездействие на дадена институция. И наистина е изключително полезен.
Един коментар. По линия на това, че обществените поръчки са предварително условие, знаете уважаеми колеги. Точно на тази Комисия едва ли е необходимо да правя пояснения. Предварителните условия списък, те са секторни, общи, които трябва да бъдат затворени до края на 2016 година.. Ако не бъдат затворени съществува риск или поне Комисията има право да блокира европейското финансиране в съответната сфера.
Не веднъж сме коментирали как България напредва със затварянето на предварителните условия. Факт е, че обществените поръчки са предварително условие. Искам да уведомя народните представители, че с приемането на закона и с приемане на Правилника от днес до затваря окончателно на това предварително условие остават две стъпки. И те доколкото си спомням са свързани с допълнителни мерки за засилване капацитета на Агенцията по обществени поръчки, което се прави и обучението на всички бенефициенти.
Тук използвам повода да ви уведомя, че не само си кореспондираме, а разговаряме с големите академични звена в България, настоявайки, особено в част от приложимите специалности да се въведе обучение по обществени поръчки, доколкото такова не се прави.
Не е съвсем редно цялото обучение да става извън институциите. Да се прави от фирми на база къси курсове и т.н. В редица специалности, особено тези, които са свързани с работа в публичния сектор, такова обучение трябва да е част от задължителната програма. И въпреки че университетите ни са независими, искрено се надявам да проявят разбиране и това да се случи.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви господин Дончев.
Колеги нямате коментар относно това, което споделихте. Благодаря и на вашия екип за отделеното време за вашето участие. Мисля, че и вие дадохте доста светилна.
С това приключваме съвместното заседание.
Благодаря ви колеги.
Желая полезен и успешен ден на всички.