---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ




П Р О Т О К О Л

№


На 18 февруари 2016 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14.30 часа /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги. Имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам то да премине при следния дневен ред.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 502-01.78/15.09.2015 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7/ 11.02.2016 г. , внесен от Министерския съвет.
3. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз /2016 г./, № 602-00-7/29.01.2016 г., с вносител Министерския съвет.
Има ли други предложения за дневен ред? Няма.
В такъв случай предлагам на гласуване така предложения ви дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 502-01.78/15.09.2015 г., внесен от Министерския съвет.
При нас е Кирил Ананиев – зам.-министър.
Свилена Симеонова – директор, Дирекция „Вътрешен контрол“ и други колеги от Министерство на финансите.
Тук е и шефът на Асоциацията на Института на вътрешните одитори.
От Сметна палата няма присъстващи.
Изпратени са ви становищата, които получихме от Сметна палата.
От Сдружение на Общините присъства господин Емил Савов – директор на Сдружението.
Кой ще ни представи законопроекта?
Господин Ананиев, заповядайте.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, представям ви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, който е приет от Министерски съвет, с решение № 705 от 15.09.2015 година.
Предложените изменения и допълнения са в резултат на анализ на информацията получена от годишните доклади за дейността на вътрешния одит и извършените външни оценки на качеството на проведените наблюдения на функционирането на системата на вътрешния одит в публичния сектор.
Със законопроекта се цели да се повиши ефективността на вътрешния одит. Да се подпомогне неговото укрепване в общините и да се доближи националната правна рамка по вътрешния одит към добрите практики в страните членки на Европейския съюз.
Кои са основните изменения, които предлагаме с проекта на закона?
На първо място, задължително изграждане на одитни комитети във всички министерства, Държавния фонд „Земеделие“ и в общините, в които има вътрешен одит. Това са консултативни органи за оказване на професионална подкрепа на вътрешния одит пред ръководството на организацията и засилване на неговата независимост, тъй като ще се приведе в действие така наречената двойна линия на докладване в резултатите от дейността на вътрешния одит. Те ще имат функции по отношение на управлението на риска и координация с външния одит, а подробна уредба ще се даде с наредба на Министерския съвет.
На второ място, въвеждане на задължения за изграждане на самостоятелно звено за вътрешния одит в търговските дружества с над 50 процента държавно или общинско участие в капитала и с годишен оборот от най-малко 10 млн. лева. Също търговски дружества чийто капитал е собственост на посочените по-горе търговски дружества са с годишен оборот над 10 млн. лева.
Заличават се изискванията за минимална численост на звената за вътрешния одит. Това е следващата промяна, която предвиждаме в проекта на закона. На тяхно място се въвеждат критерии на базата, на които съответния ръководител ще прецени потребността от хора, които да извършват дейността по вътрешния одит. Тоест, на него му даваме свобода в зависимост от обема дейност и неговите потребности, да определи конкретен брой служители в звената за вътрешния одит, без да се налага да му определяме някаква долна граница.
На четвърто място, като промяна която предвиждаме в проекта на закона, повишава се бюджетния праг от 5 млн. на 10 млн. лева за задължително изграждане звена във вътрешния одит в първостепенните разпоредители с бюджет извън изрично посочените в закона. В закона има посочени някои агенции, комисии. Тоест вдигаме прага от 5 на 10 млн., като целта е оптимизиране на вътрешния одит в публичния сектор и концентриране върху публичните организации, първостепенните разпоредители с бюджет, които имат по-голям бюджет и съответно по-големи проблеми, които биха могли да се одитират.
На пето място, засилват се координационните и методологическите функции на министъра на финансите по отношение на стратегическото и годишното планиране на вътрешния одит. По този начин министъра на финансите ще може да дава указания за приоритетните цели и области за одитиране и ще наблюдава резултатите от изпълнението на тези ангажименти.
Цели се засилване на мониторинга върху ключовите за държавата или за общините в другия случай процеси и увеличаване ползите от одитите за публичния сектор.
На шесто място промяната предвижда съгласувателна процедура с министъра на финансите преди назначаването и освобождаването не само на ръководители на вътрешния одит, а и на останалите вътрешни одитори в регламентираните от закона организации. Целта е осигуряване на по-голяма независимост на одиторите във връзка с изпълнение на техните функции.
На следващо място предоставя се допълнителна правна възможност за структуриране на вътрешен одит в общините, която не съществуваше досега. Чрез сключване на споразумения между няколко общини, когато е създадено звено за вътрешен одит в една община да могат другите общини да сключват споразумение, договор с тях да извършват съответната одитна дейност и на територията на тези общини, които нямат открити такива звена. Като разбира се, това е процедура, която се договаря между общините. Там се определят секторите, които ще се одитират, необходимите бройки, бюджет, взаимоотношения и т.н.
И последните промени, те са предимно с редакционен характер. Те са в членове между 9 и 11, 23, 24, 27, 29 и 32 до 40. Но те са чисто редакционни. Подобряване на редакцията на тези членове. И с това се изчерпват нещата, които сме предложили като промени в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Първо колегите, които са дали становища от Института на вътрешните одитори, желаете ли думата? Заповядайте, господин Карабинов.
ЙОРДАН КАРАБИНОВ: Госпожо председател, благодаря много за поканата.
Уважаеми народни представители, уважаеми заместник министър,
Благодаря много за възможността да развия мнението на Института за вътрешните одитори по новия закон.
Най-общо казано бих могъл да кажа нашето мнение, че това е един закон в положителна насока. Има доста положителни промени. Ние промените ги приветстваме. Разбира се, като всеки един нормативен документ си има детайли. И както знаем дявола е в детайлите. И ние бихме искали да споделим становището на Института по отношение на детайлите. Ние сме дали и писмено становище. Предполагам, че то ви е дадено на разположение. Аз сега ще акцентирам само върху някои неща.
По отношение на органите и комитети ние приветстваме тяхното създаване. Това е една международна практика, установена дългогодишна в частния сектор и навлизаща и в публичния сектор. Същевременно добрата практика е, че когато се създава одитен комитет, той наистина повишава независимостта на звеното за вътрешен одит. Но ние бихме искали да се засилят, особено в чл.12 по-специални текстове. Да се засили тази независимост на одитния комитет и от там на отдела за вътрешен одит. Аз въобще не харесвам тази дума звено. Апелирам към всички, да се промени на дирекция за вътрешен одит. Звено ми навежда на бригади в едни остарели времена. Това е един много важен отдел и тази дума звено е много обиждаща и негативна към отдела. И според мен правилното е дирекция за вътрешен одит.
Идеята е, че добрата практика е, че вътрешния одит трябва да докладва функционално на одитния комитет и административно на достатъчно високо ниво организацията. Какво означава функционално и административно. На практика одитния комитет да може да назначава или да освобождава от длъжност директора на вътрешен одит. Защото в момента с много мои колеги от вътрешния одит в публичния сектор, като искам да кажа, че в нашия институт ние имаме над 500 члена и те са горе долу по равно разпределени. Една трета публичен сектор, една трета финансов сектор, една трета корпоративен сектор.
Много често чувам от моите колеги от публичния сектор страх, притеснения най-вече за тяхната работа. В момента в който започват да дават или да се ровят в неща, които ръководството, визирам най-висшето ръководство министъра, тъй като те докладват на министъра, не са по неговото желание или усмотрение.
Идеята, че това което се предлага, да се комуникира с министъра на финансите, това е една добра идея за тяхната зависимост. Но според мен ръководителят на вътрешния одит трябва да се назначава от одитния комитет и с това ще се гарантира максимално неговата независимост и политическа независимост. Тъй като всички много добре знаем, че държавната администрация често се използва като социален патронаж за партиите. Нищо ново не ви казвам. Всички го знаем. Това е обществена тайна.
По отношение на числеността. Аз трябва да ви кажа, че никой не обича да бъде одитиран или проверяван. В моята практика ежедневно обясняват, когато дам някакъв доклад, в който са посочени слабости на даден ръководител, често ми обясняват, че съм тъп, прост, некадърен, че съм поръчков, че съм подкупени и т.н. Нито един ръководител не обича, какъвто и да е административен, политически, не обича да бъде проверяван.
И ако ние оставим ръководството само да определя числеността на вътрешни одит, аз се страхувам, че някой ръководители може изцяло да премахнат вътрешен одит. Тъй като те ще преценят, че няма нужда. И затова ние в Института твърдо настояваме да има особено в публичния сектор, тъй като вътрешния одит е основен гарант за правомерното изразходване на обществения ресурс, да остане тази минимална численост, тъй като ние имаме реални страхове за независимостта на колегите и някои ръководители просто ще преценят или да премахнат или драстично да намалят сегашните бройки на колегите във вътрешния одит.
Много приветстваме създаването на одитните комитети. В момента едно от техните неща е, че се предвижда да бъдат до седем члена. Първоначално бяха може би до девет, което не е много работещо. Ние мислим, че една численост около пет човека, от три до пет е доста по-разумна.
Също така ние харесваме, че в първоначалната редакция одитния комитет се предвиждаше мнозинството да бъде вътрешни за организацията служители. И ние се радваме, че се възприе нашето предложение, когато ние дадохме становище първоначално на Министерския съвет на проекта, мнозинството да бъде от външни за организацията служители или общественици.
Ние бихме искали да се заложат доста по-сериозни критерии и изисквания към членовете на тези одитни комитети, за да не се превърнат те в поредния социален патронаж за държавната администрация. Според нас към тези хора трябва да има стриктни критерии, те да са професионалисти. Да имат сертификати. От Министерство на финансите има сертификат за вътрешния одит. Института за вътрешните одитори също имат сертификати. Имат и дипломирани експерт-счетоводители, които дават сертификати в тази област. И ние бихме искали да препоръчаме, да се засилят сериозно изискванията към квалификацията на тези потенциално членове на органните комитети.
Също така според нас участието в органите комитети трябва да бъде платено. Работата на одитора е трудна работа. Той непрекъснато, когато даде някакъв доклад, който не се хареса на някой оперативен ръководител или висш държавен чиновник, първото нещо което се опитват да се направи е да дискредитират неговия професионализъм и неговата независимост.
Затова трябва да се създадат по-добри гаранции за тяхната независимост. Затова самите членове на одитните комитети, които защитават, тук се подсказва, че те идват в ролята на консултанти. Аз мисля, че те трябва да бъдат основния гарант за независимостта на отдела за вътрешен одит. Затова те също трябва да бъдат платени. Не говоря за някакви баснословни суми на някакво заплащане, тъй като те също ще влизат в конфликти с оперативни ръководители, които не спазват вътрешните правила. Имаме в момента познати и колеги, които работят като членове на одитните комитети, където не са платени. И те често казват, защо да се караме с хората, като така и така това нещо не се плаща? Ако човек е ентусиазиран в началото да защитава публичния интерес, след шест месеца или една година няма да иска да влиза в никакви ненужни конфликти, ако не е компенсиран за своята дейност.
В чл.27 се говори, че е предоставена възможност одиторите да изготвят тяхна методология и ние мислим, че това е добре за тях.
Също така трябва да остане изрично вмененото задължение на ръководителя на вътрешния одит в чл.33 да изготвя своя стратегически план и да изготвя след това в чл.34, своя първо стратегически и след това годишен план.
От една страна аз мога да видя разбирането на Министерство на финансите, което иска по някакъв начин да влияе върху вътрешния одит и контрол в държавата и по някакъв начин да ги окуражава да влизат в някакви дейности и да им дава насоки. Това е абсолютно разбираемо. Страхувам се да не се получи така, че вътрешните одитори изпълняват 80 процента от тяхната работа, да правят одити, които са по заръка на Министерство на финансите и да нямат свобода на действие и да правят планове или извършват одитни ангажименти, съгласно утвърдените методологии за оценка на риска или по молба на ръководството, което то ги е окуражило да се прехвърлят.
Също така е посочено, че в чл.39 е отпаднало изискването на вътрешните одитори да се предоставя утвърдения план за действие за коригиране на идентифицираните слабости в управлението. Това е един много тънък момент административен, който мен силно ме притеснява. Защото силата или добавената стойност на вътрешния одит е в момента, в който той проследява изпълнението на препоръките. Идеята, че когато те му махнат тази негова възможност и го лишават от достъпа, той да въздейства върху изпълнението или да проверява изпълнението на препоръките, те по този начин обезсмислят тотално неговата работа. И това апелирам да се преосмисли подхода към този член и одиторите да следят за изпълнението на изготвените планове за коригиращи действия.
Това са най-общо нашите забележки по този законопроект. Разбира се, ние сме дали доста по-подробни препоръки.
Благодаря още веднъж на народните представители и също така апелирам към вас. Работата на вътрешния одит е трудна. Вие като народни представители трябва да действате с цел увеличаване тяхната ефективност и гарантиране на тяхната независимост. Всички мои колеги с много малки изключения в публични сектор, всички споделят голяма загриженост, че те не са независими, че те са зависими от политическото ръководство и често те не правят неща от страх да не бъдат уволнени.
Може би вие като висши държавни чиновници чувате други неща, но уверявам ви хората, когато ние си говорим и се събираме на професионални срещи, цари страх сред моите колеги. Апелирам към вас да гарантирате тяхната независимост и да подпомогнете тяхната работа. Защото вътрешния одит е част от ефективната система за управление и контрол на публичните средства.
Също така ние мислим, че трябва да се върви към прилагане изцяло на международните стандарти в областта на одит в публичния сектор. Няма какво ние да измисляме топлата вода, да мислим тук наши стандарти. Хората са ги измислили. Международни са. Приети са. Защо ние пак нещо трябва да мислим, за да сме може би по-различни.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Карабинов. Господин Карабинов беше много изчерпателен. Аз наистина съм доволна, защото това е Института, който има най-голяма компетенция в тази област и мисля, че беше полезно това, което чухме.
Господин Савов, вие ще вземете ли думата по тази тема?
ЕМИЛ САВОВ: Благодаря ви. Съвсем накратко уважаема госпожо Стоянова.
Уважаеми народни представители, имаме две основни предложения, които са насочени към това проекта да отчита в по-голяма степен капацитета на различните общини от една страна като големина и наистина като финансови възможности и съответно на общинските предприятия, по скоро на търговските дружества. Така че както закона предполага сдружаване на общини в тази дейност, първото ми основно предложение е по същия начин, когато има търговски дружества със сходна дейност в даден регион или в община, всяко едно от които има до 10 млн. лв. оборот, да има възможност също тези търговски дружества да се сдружават от гледна точка на изискванията на Закона за вътрешния одит.
Второто ни предложение е, че се опасяваме, че променените условия за структурата на одитните комитети няма да бъдат и финансово поносими за най-малките общини. И от тази гледна точка в хипотезата на чл.18, които се разглеждат имаме конкретни предложения, които се надяваме да бъдат разгледани между първо и второ четене.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Уважаеми господин зам.-министър, госпожо председател, колеги, чухме становищата и на Института и на Сдружението на общините. Повечето от предложенията на Института, аз лично и колегите ги подкрепяме и смятаме, че са много важни. Затова между първо и второ четене ще направим съобразени с техните предложения, предложения за промени в законопроекта. Тъй като от Сметната палата не присъстваха и ни представиха тяхното становище, а там смятам, че има няколко важни неща. Искам да ги коментираме и ако може да получим отговор от вносителя, примерно предложението да се включи Българска народна банка в кръга от институции, които трябват задължително. Още повече те по закон, доколкото знам имат задължение. Да бъдат включени в Закона за вътрешния одит. Това е мнение и предложение на Сметната палата. Смятам, че е разумно.
Също така има няколко текстове, които предлагат за прецизиране от Сметната палата. Ние на този етап ще се въздържим, тъй като не знам защо този закон, когато е готвен, когато е обсъждан не са взети предвид предложенията на Института на вътрешните одитори. Може би вие ще отговорите като вносители. Те са ги давали и преди това, доколкото разбирам. Не са приети. Не знам каква е причината. Разбира се, по същия начин и предложенията, които са правени от Сдружението на общините. Ние ще се съобразим с тях. На този етап не подкрепяме законопроекта. И ще направим предложение между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Като не го подкрепяте, защо ще правите предложение между първо и второ четене?
Има ли други желаещи да се изкажат? Ние ще направим една работна група. Господин Търновалийски, каня ви на тази работна група. С Министерство на финансите ще огледаме всички предложения, защото наистина много от тях звучат смислено. Да чуем аргументи и контрааргументи. И съм убедена, че между първо и второ четене ще направим един наистина добър закон.
Аз също подкрепям голяма част от предложенията, които са направени от Института и от Сметната палата и част от предложението на Националното сдружение. Не съм много съгласна с последното тяхно предложение. Но на работна група ще го дискутираме, за да не утежняваме сега нещата. Най-важното в този законопроект е това, че се разширява обхвата на организациите, които ще имат вътрешен одит и този нов одитен комитет, който се въвежда като такава структура, с цел подобряване работата и осигуряване на по-голяма независимост. И в тази връзка, може би най-голямата работа между първо и второ четене трябва да бъде върху одитните комитети. Така че наистина те да имат ясен статут. На кого докладват? Какво вършат? Ясни функции разписани тук в закона. Ако искаме наистина да свършат някаква работа трябва да го разпишем тук в закона. Тук разбира се, поставям въпроса за заплащане като вас, защото ако няма заплащане, няма да има одитни комитети, защото няма кой да участва в тях.
Така че ми се струва, че там наистина трябва да поработим повече, така че да ги направим работещи органи. Разбира се, ние ще имаме скоро възможност да гледаме и Закона за публичния надзор над регистрираните одитори. Там са регламентирани одитните комитети в публичните дружества. И там според мен също трябва да се направи промяна, така че статута и функциите на тези одитни комитети да бъдат ясно разписани в закона. Защото в момента в тези дружества тези одитни комитети практически са обезсмислени.
ЙОРДАН КАРАБИНОВ: Абсолютно съм съгласен с вас, но бих казал, абсолютно мъртвородени са.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И не бива да го допускаме това тук да стане. И ако не направим ясен статут и ясни функции с отговорности, с нива на докладване, пак ще родим едни хранилки, които са абсолютно излишни и на никому не са нужни.
ЙОРДАН КАРАБИНОВ: Ако ни поканите в тази група с радост ще ви съдействаме и ще направим презентации.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е лошо да поработите по тази тема още от сега. Защото така или иначе там ще има нов закон, поради това, че се транспонира европейска директива в тази област.
Това е в общи линии. Смятам, че ще направим една работеща работна група и ще направим закона така, че на второ четене да бъде подкрепен от всички, дори от тези, които няма да го подкрепят на първо четене.
ЕМИЛ САВОВ: Една препоръка госпожо Стоянова. Тъй като Столична община, ние сме го изразили в нашето становище, е много различна от всички останали по отношение на търговските дружества и като видове и като специфика, молбата ни е в тази работна да бъдат поканени и те.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре. Столична община ще ги поканим, разбира се.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Въведохме две понятия, да ги изясним. Едното е одитор независим от работодателя си, което е много интересно. И другото е летящ одитор, който проверява много фирми различни, но работодателят му е някой друг. Трябва да ги уточним тези неща в работната група. Някои залагат на крайност, за да стигнат по средата. Не може министърът на финансите да не участва в целия процес и инструкцията на министерство на финансите или дадените указания. Всеки кмет, ако иска да се чувства сам министър на финансите, това е друга тема. Но тогава да не иска пари от държавата.
Така че има много работа в тази работна комисия. И нека да не прекаляваме с детските мечти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И вие сте член на тази работна група, господин Димитров. Господин Чобанов, вие сте член. Отсега я формираме работната група. Господин Танев също да е в работната група. И от наша страна ще определим кой от колегите, разбира се и аз. Госпожа Свилена Симеонова и който прецени тя. Столична община, Сметна палата.
СВИЛЕНА СИМЕОНОВА: Бих искала да ви помоля в група другите организации да бъдат представлявани от хора, които имат опит в контрола, одита, в публичния сектор специално. Например неправителствените организации, Института на вътрешните одитори. В работната група между двете четения представителите на Института да бъдат хора компетентни и опитни в одита в публичния сектор. Възможно ли е?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 502-01.78/15.09.2015 г., внесен от Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към втора точка.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7/ 11.02.2016 г. , внесен от Министерски съвет.
Господин Ананиев, заповядайте. Първо една процедура. Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, поради ангажимент няма да мога да присъствам, за което се извинявам. Госпожа Йорданова да гласува както сметне за добре, вместо мен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ананиев, заповядайте.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, със законопроекта се реализират целите от програмата на правителството в няколко аспекта. Разбира се, основен акцент се поставя върху финансовата децентрализация на местните власти и съответстващите им отговорности за финансовото състояние на общините.
Провеждането на балансирана бюджетна политика от отделни общини, предполага спазването на относимите за общинските бюджети фискални правила заложени в Закона за публичните финанси. Но липсата на механизъм за корекции в случай на временно или хронично нарушение на бюджетната дисциплина предполага рискове, както за отделните общини, така и за финансовата стабилност на страната като цяло, тъй като общините са част от публичните финанси.
Един от основните мотиви за изготвяне на внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси е наблюдаваното задълбочаване на съществуващите проблеми, свързани с общинските бюджети и необходимостта от предприемане на действия бюджетните параметри на общините да бъдат приведени в рамките на изискванията на националните фискални правила.
В законопроекта е предвидена цялостна процедура за финансово оздравяване на общините, която включва:
- Идентифициране на общини с фискални затруднения;
- Откриване на процедура за тяхното оздравяване;
- Реализиране на план за финансовото им оздравяване.
В контекста на горното са определени задълженията и правомощията на кмета на общината, на общинския съвет и на министъра на финансите.
Дефинирани са шест услови за определянето на общини с финансови затруднения като наличието на три или повече от тях ги определят като общини, които са във финансово затруднени и трябва да влезнат в тази процедура на финансово оздравяване.
Регламентиран е реда за откриване на процедурата за финансово оздравяване. Срокът от три години, това е максималния срок, в който се предвижда да протече процедурата по финансово оздравяване с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на общинските финанси.
Предвидено е кметът на общината да уведоми общинския съвет, че общината се намира във финансово затруднение и да предложи на общинския съвет да открие процедура за финансово оздравяване. За реализирането на тази процедура кмета на общината изготвя план за оздравяване и провежда публично обсъждане на този план с местната общност. След което общинския съвет с решение определя срока на процедурата за финансово оздравяване и приема самия план за финансово оздравяване.
Общинският съвет може да възложи на кмета на общината да направи искане до министъра на финансите за финансово подпомагане на общината под формата на временен безлихвен заем от централния бюджет за целите на изпълнението на самата оздравителна програма.
Ролята на министъра на финансите е свързана с наблюдение на финансовото състояние на общините, като е предвидена възможност при установяване наличието на три или повече от условията заложени за влизане в механизма на финансово оздравяване да информира кмета на общината, за да бъдат предприети съответните стъпки, за които говорих малко по-горе.
В законопроекта е предвидено бюджета на общината с открита процедура за финансово оздравяване, да се предоставя за становище на министъра на финансите, което се разглежда заедно с бюджета на общината в общинския съвет. Определено обхвата и съдържанието на плана за финансово оздравяване на общината, като при ползване на временен безлихвен заем плана се съгласува предварително с министъра на финансите. Веднъж проектобюджета когато се прави. Вторият път самия план за финансово оздравяване.
Временни безлихвени заеми за целите на плана се отпускат при условие и срокове за възстановяване, определени от министъра на финансите.
В законопроекта са предвидени изисквания към кмета на общината за осигуряване на публичност и прозрачност в действията при условията на открита процедура за финансово оздравяване.
С промените се поставят цели за финансово оздравяване на общините в годишен и средносрочен план на база, на обективен анализ на основни финансови показатели с цел въвеждане на възможни консолидиращи мерки в управлението на техните финанси, инициирани от общинския съвет и след публично обсъждане в интерес на местната общност.
Стартирането на процедурата по финансово оздравяване е приложима за общини с риск от наличие на необезпечени задължения и с недостиг на финансиране на поети ангажименти и на задължения за разходи, като оздравителните мерки следва да бъдат насочени към елиминиране на тези дисбаланси.
Предвидена е възможност по предложение на министъра на финансите с акт на Министерския съвет да бъде отпусната допълнителна целева субсидия на общините, която да служи за погасяване на този временен безлихвен заем, при условие, че се доказва от общината, че целите и мерките заложени в оздравителния план се изпълняват съгласно предварителните насоки, които са дадени и се постигат резултатите, които се очакват от общината за финансово оздравяване.
Със законопроекта се предлагат и други промени, които поясняват или отговарят на редица въпроси, които се поставят пред Министерство на финансите в периода от приемането на Закона за публичните финанси. Тези въпроси и пояснения са намерили отражение в законопроекта.
Ще дам няколко примера в това отношение. Във връзка с приемането през миналата година на Закона за фискалния съвет и автоматичните корективни механизми е предложена промяна на съответните разпоредби свързани с препратки към Закона за публичните финанси. Само един пример ще ви дам. Спомняте си, че когато фискалните цели се отклоняват значително от това, което е предвидено със Закона за бюджета се стигаше до там, че Народното събрание предвиждаше такива коригиращи мерки, които трябва да бъдат изпълнени от правителството, от Министерство на финансите, за да може да се влезе в рамките на тези фискални правила или фискални цели, които сме си поставили с бюджета. С новия Закон за фискалния съвет тази функция е дадена на него. И естествено в Закона за публичните финанси това е намерило отражение.
Със законопроекта се урежда и възможността за ограничаване поемането на дълг от институционални единици класифицирани в сектор държавно управление в случай, че превишението на дълга отива над границата от 60 процента. Като казваме институционални единици класифицирани в сектор държавно управление, това са например болниците, БДЖ, НКЖИ. Това са такива единици, които Евростат ги включва в сектор „Държавно управление“.
Също така създава се допълнителна уредба регламентираща предоставянето на данни за състоянието на дълга точно на тези институционални единици участващи при формирането на сектор „Държавно управление“, което значително ще улесни систематизирането и изготвянето на качествена статистическа информация за дълга на сектора.
Предвижда се въвеждане на санкции на отговорните лица при неизпълнение на задължението им да предоставят необходимата информация за дълга.
Законопроектът предвижда разширяване на обхвата на публикуваната до моментна ежемесечна официална информация за държавния и държавно гарантирания дълг, като се въвежда изискване за ежемесечно публикуване на официална информация за дълга и гаранциите на подсектор „Централно управление“.
В тази връзка са предложени необходимите промени в Закона за държавния дълг. Включена е и разпоредба, посредством която се преодолява наличието на несъответствие между времевия обхват на стратегията за управление на държавния дълг и основните бюджетни документи, като средносрочната бюджетна прогноза, законопроекта за държавния бюджет, конвергентната програма на Република България, с което се осигурява съгласуваност между тях.
Със законопроекта се предлага трайна уредба на някои отношения по изпълнение на бюджетите свързани с извършването на промени в показателите на съответните бюджети, както и прецизиране на разпоредби, с оглед постигане на по-голяма яснота при тяхното прилагане.
Аналогични разпоредби има в ежегодните закони за бюджета. Сега извеждаме тези текстове в органичния закон – Закона за публичните финанси, вместо всяка година да ги записваме в преходните и заключителни разпоредби.
Със законопроекта се предлага и трайна уредба на отношенията свързани с определянето на елементите на структурата на бюджетите в програмен формат чрез регламентиране на класификация на областите на политики и бюджетни програми, с което се цели създаване на устойчива рамка на министерствата и ведомствата, които прилагат програмни бюджети при тяхното разработване. Устойчива и ясна. Когато има промени съответно в този класификатор, по предложение на министъра на финансите Министерския съвет може да го допълва и изменя.
Предлагат се изменения и допълнения на Закона за управление на средствата от европейските структурни инвестиционни фондове, с които се уреждат въпроси като определяне на правилата за организация на банковите сметки, касаещи средства от европейските структурни и инвестиционни фондове. Уреждане на условията за реда за изплащане на финансовата помощ със средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, кохезионния фонд.
Предложено е прецизиране на разпоредби за предвиденото служебно приключване на проекти, както и промени свързани със спазването на принципите за добро финансово управление. Отговорността на бенефициентите при изпълнение на проектите и за извършване на допустими разходи и т.н.
Предвижда се бенефициентите второстепенни разпоредители с бюджет да носят отговорност за констатираните нарушения и наложени финансови корекции, което ще осигури необходимия дисциплиниращ ефект и ще допринесе за по-точна референция към финансово отговорните лица за възстановяване на недопустимо изразходвани средства и ограничаване на репутационния риск за първостепенния разпоредител с бюджет.
И накрая с преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени промени в други закони, свързани с синхронизирането им, с принципите, правилата и терминологията заложени в Закона за публичните финанси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате думата колеги. От Националното сдружение, ако желае господин Савов по темата.
ЕМИЛ САВОВ: Благодаря ви. За една минута няма да успея, тъй като имаме доста бележки.
Има две неща, по които изразяваме пълно съгласие с Министерство на финансите. Това е необходимостта от нормативно регламентиране на такъв процес. Без да казваме, че този е най-удачния.
Второ, че наистина няколко общини по различни оценки между 20 и 30 имат потребност от спешна подкрепа. И до тук са нашите съгласия.
От тук нататък имам удоволствието да ви запозная с резултатите от проучването, което направихме сред общините. Обсъдихме го и на нашите регионални събрания, които проведохме преди нашето общо събрание, което е следващата седмица. И трябва да ви запозная първо с три групи принципни въпроси, за които търсим вашата подкрепа и ако я намерим да вървим в посока същностна преработка на проекта, който е пред вас.
Първият въпрос е на кои общини с този проект ще бъде оказана помощ? Ако мога да разгранича две групи общини, от гледна точка на това, кой създава проблемите при тях.
Господин Ананиев знае прекрасно, господин Чобанов също. През годините с променлив успех периодично с годишните закони за бюджета бяха предоставени допълнителни трансфери на общини в структурен дефицит. Последното упражнение беше през 2014 година, когато 15 млн. лева бяха разпределени на около 50 общини.
Оценката общо взето е повече от тревожна, тъй като нито едно от тези подпомагания през времето общини не са „цъфнали и вързали“. Извинявайте за израза. Това означава, че за нас наистина с еднократни мерки, с такива инжекции не се преодолява структурния дисбаланс в приходната част на общините. И от тази гледна точка, ние ще държим наистина този механизъм да бъде насочен към общини, които по обективни причини не могат да си вържат бюджетите.
Другата страна на медала, там където срещахме много голям отпор от по-голямата част на общините, нека да ги наречем финансово дисциплинирани, които нямат нито един от тези показатели, които се предлагат, те казват защо държавата награждава поведение на определени общини, които са си докарали финансовото състояние до невъзможност да бъде управлявано.
И от тази гледна точка този проект създава много силни антистимули. И именно такъв тип финансово поведение да не е водещо сред общините, което е много тревожен факт.
Втората група въпроси, с които искам да ви запозная, сме ги групирали от гледна точка на обективност и справедливост на предлаганата система. Имаме предвид няколко неща.
Първо, средата в която работят общините. Тя става все по-централизирана и като властови и като финансов ресурс. За съжаление 2016 г. се оказва най-лошата, като макро показатели по отношение на това къде са местните власти в публичните финанси? Тези данни ги има и в доклада към бюджета за 2017 година.
При условия, че в 265 общини постъпят 4 процента от всички данъчни постъпления в държавата и че за 170 общини от 265 трансферите от държавата представляват близо между 85 и 90 процента от целия им бюджет. Тоест зависимостта от трансфери на тези общини е прекомерна.
И от тази гледна точка Конституцията възлага ясни ангажименти на държавата да помага на финансово слабите общини. Ние също сезираме опит това нещо да не се изпълни. И вместо наистина да се помага да бъдат преодолени структурните дефицити, се прилага един режим, който наказва общините за това, че са в такова състояние.
Вие трябва да знаете най-добре, че в редица общини няма нито икономическата база, която навремето е била причина да бъдат обособени като общини или демографската структура също предполага такива условия, които са утежнени.
Същото нещо за което много спорим с финансите е една практика, която с много лека ръка може да изпрати една община в единия или в другия спектър на тези показатели, които са дадени. Това са за съжаление наложените практики на всяко правителство да подпомага извън режима на Закона за държавния бюджет определени общини.
Тази практика за съжаление придобива все по-големи фискални размери. Може да си представите, че наистина с един такъв подарък бюджетен по време на годината една община може да бъде спасена и ако няма такъв подарък, да влезе в системата, която изисква подпомагане.
Третият важен въпрос това е равнопоставеност. Точно на вас не би трябвало да се казва, че всеки нормативен акт трябва да търси решение на обществени отношения при баланс на отговорности и на права. В случая общините имат само отговорности. Тоест когато светната три от лампичките кмета трябва да внесе предложение до общинския съвет. Той е длъжен по силата на закона. Законът мълчи какво става, ако общинския съвет не приеме процедурата. Но това е отделен въпрос. Той също е длъжен да го направи.
От друга страна, ако видите глаголите, които се използват от страна на Министерство на финансите.
Министерство на финансите може, Министерският съвет също може. Може, но може и да не може. Така че от тази гледна точка, мислим, че баланса е много неравнопоставен. Тоест, няма никаква гаранция, че даже една община да има право да получи подкрепа от държавата тя ще я получи.
Това са ни трите принципни въпроса. Имаме също конкретни бележки и предложения, без конкретни текстове, тъй като според вашата реакция ние ще направим това между първо и второ четене. Общо взето виждаме необходимостта от преработката по отношение на показателите. Според нас много малка част от тях мерят по обективен начин това, което искаме да измерим като общини със структурен дефицит. Тъй като имаме спорове по това как се изчисляват някои показатели. Например този, който е за дълга. Няма да е зле и това ще го предложим, ако има чуваемост, Министерският съвет да излезе с методология за всеки един от тези показатели как се изчислява. Тъй като всяка община, не само тези, които получават подкрепа, а всяка българска община трябва да има възможност лесно и еднозначно да си изчисли своите показатели, независимо от финансовото си състояние.
Проучили сме практика на много страни, в които се прилагат такива системи. Общото между такива системи е, че наистина се проследява финансовото състояние в един много по-дълъг период преди да се прецени, дали една община е закъсала или не.
Това, което ни се предлага в момента е една снимка към даден момент. На база на такава снимка няма как да бъдат взети достатъчно верни решения. Затова предлагаме да се разработи една система за мониторинг, която наистина да следи процеса. А в най-добрите страни, където това се прилага системата за мониторинг се поддържа от организации като Сметна палата. Не са нито при нас, нито във финансите.
В миналото са използвани в редица случаи така наречените триъгълни операции, които много лесно решават проблема на определени общини, при условие, че причината за проблема е някои предприятия с дълг към държавата или към общините. Ако вземете например общини като Сопот или като Раднево, които зависят от почти един работодател, една година да не си плати ВМЗ „Сопот“ парите и общината заминава. В този случай наистина такива операции, които са били прилагани могат да бъдат предвидени като подпомагане на общините.
Тук ще приключа. Задължително, за да има честност спрямо всички, според нас е необходимо да има регистър, както на показателите, така и на изпълнението на плановете, ако останат в този си вид, така и за средствата, които са предоставени, било като безлихвени кредити или било като помощи.
Не намерихме оценка на въздействието на закона, това което се иска по силата на нормативните актове, нито за броя на застрашените общини. Господин Ананиев е споделял някакви числа, но само в сферата на разпределението, за да може да го оценим.
Имаме също бележки по това, с което господин Ананиев приключи. Вие го приехме уважаеми народни представители преди по-малко от три месеца. Една от промените, които нас особено ни тревожи е по регламентирането на финансовите корекции, което е в противовес с целия дух на закона. Така че там ще имаме конкретни текстове.
И последно, молбата ни е между двете четения да има малко по-голям период, ако е възможно и ако го допускат вашите правила.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние с колегите много внимателно изслушахме това, което казват общините и установихме, да не казвам проценти, но е близо до сто съвпада с това, което предварително сме си отбелязали. Предполагам, че и колегите ще се изкажат. Най-вероятно то е забелязано и от други колеги.
Първо, трябва да приветстваме това, че се търси по-сериозна финансова дисциплина от общините. Но отваряме една скоба, това трябва да касае всички. Вие споменахте, не само общините. Всички които са свързани с ползването на бюджета.
Но наистина прави впечатление от Министерство на финансите, колеги пак тук влиза закон без никакви числа. Ако обичате за второ четене изпратете на всички депутати, искаме да видим таблици. Аз искам да видя числата, последните три години или пет. Кои общини са в дефицити? Хронично ли са в дефицити? За колко пари става дума?
Ние видяхме сега в медиите различни числа – 500 млн. дългове. Кои са тези общини? Тоест, да видим какво е състоянието, за да преценим този закон в каква степен отговаря, дали тази рецепта която се предлага отговаря на заболяването. Трябва да имаме някакви числа от Министерство на финансите. Имате целия капацитет. Като го имате го използвайте, за да може ние да вземем точни решения.
След това тук се използва, има две, три принципни неща, за безлихвения заем. Безлихвен заем няма. Някой плаща лихвата. Въпросът е това, което споменаха и колегите. И тук специално сме си отбелязали. Тогава всеки кмет ще си направи сметката, дали не може да се докопа до безлихвен заем, за да си намали средната цена на кредитите. Това всеки разумен човек ще го направи. Защото фактически така записано, ние наистина ще стимулираме общините, които не си гледат работата. Уж са изпаднали някои обективно, други субективно във финансови проблеми и ще имат достъп до този безлихвен заем.
Тук в края на мотивите пишете, че не се очаква да се увеличат разходите. Не се очаква не означава нищо. Ако се очаква, значи някой не очаква някои неща и те се случват. Какъв е източника на безлихвения заем. Тук нищо не се казва какъв е източника. Как ще знаете вие в Министерство на финансите колко пари ще ви трябват през годината, след като вие не знаете предварително колко общини ще влезнат в такава ситуация? Какъв е източника на този безлихвен заем? От фискален резерв ли е, от къде е? Как ще стане тази работа точно? Защото всяка община ще има интерес при други равни условия, да се докопа до безлихвен заем, вместо примерно да емитира общински облигации или да ходи по банките да търси някакви средства.
Следващият въпрос, на който няма отговор и който е опасен политически е, че решава министърът на финансите. Няма значение кой е министъра. Сега управляват едни, утре управляват други. Само че как така министър на финансите ще реши. Тук не видях някакви обективни критерии. Ще има ли някаква класация на общините. Ако примерно те имат приблизително еднакви показатели, негативни, министърът на финансите ще реши коя община да получи в зависимост от изборните резултати, в зависимост от ресурсите. Защото тук оставаме с впечатление, фокуса е върху общините, защото там се провеждат изборите. Всеки се интересува. А другите агенции защо не са под общите условия, които се изискват тук.
И освен това, което се каза за източниците, безлихвени на тези заеми и числата, които молим да ни изпратите, нищо не чухме за европейските практики. Защото това е специфична сфера. Вие си работите в нея. Аз не съм работил по тази сфера. Бих искал да ни кажете, какви са европейските практики за безлихвено финансиране? Къде финансират безлихвено? Как финансират безлихвено? Чехия ли е, Полша, Франция сигурно някъде има. Това е полезно ограмотяване, защото вие не може да очаквате тук членовете на Комисията да сме експерти във всички области. Вие имате такива експерти и ни помогнете да се ориентираме. Защото много се надявам, че има такива практики. И тук трябва да видим практики по финансирането и подобни проектозакони в другите страни членки на Европейския съюз. Аз мисля, че имаше предварително изискване. Да видим все пак какви са европейските практики. Това ще ни помогне.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ковачев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин зам.-министър, преждеговорящите направиха един добър анализ. Аз искам да конкретизирам няколко от въпросите. Вярно, ключовият глагол е може в закона. Смущаващ от гледна точка на това, че когато може едно нещо, то може и да не може. Това го изяснихме. Ще има корекции в текстовете при всички положения. Защо го казвам. Тук навързвам двата въпроса. Чл.130 ж вижте как звучи.
Министърът на финансите може да отпуска за сметка на централния бюджет временни безлихвени заеми и т.н., чиито планове за финансово оздравяване са съобразени със становището на финансовия министър.
Всъщност ние с този закон, с тези промени, ако ги приемем в този вид хвърляме изцяло отговорността върху него. При все това, че знаете, че Законът за държавния бюджет се гласува в Парламента, пак по предложение на финансовия министър, на вас конкретно със санкция на Министерския съвет.
В тази връзка може ли малко по-конкретни цифри да ни дадете към момента, които да отразяват моментното състояние. Ако приемем, че закона влиза утре в сила, какво като суми са необходими? Откъде? Предполагам , че тук имате директен отговор, от фискалния резерв. Кога предвиждате да влезе закона в сила? Тъй като не би било логично да влезе сега веднага в сила, а следващата година.
В тази връзка санкциите също малко смущаващо. При първо нарушение 500 до 2500 лв. При второ нарушение от 1000 до 5000 лева. Без да се закачам политически, това на практика означава, че освен това, което каза професорът преди мен, санкциите са буквално смешни.
Искам по-конкретно на тези въпроси, които зададохме и тримата.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания или да дам думата на господин Ананиев.
Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, наистина в мотивите е посочено, че законопроектът е в съответствие със стратегията за фискална децентрализация. Но това което се наблюдава към момента в законопроекта, като че ли върви в обратна посока. По- скоро към някаква централизация, отколкото към децентрализация. И трябва да има наистина подобна уредба за общините, които са с финансови затруднения, но винаги тук границата е много тънка по отношение на това, дали не създава подобна уредба, така наречения морален риск. Тоест да стимулира подобно безотговорно поведение.
Трябва да се решават проблемите с общинските бюджети, които не са малко, но по никакъв начин не се разграничава характера на тези проблеми и от там реакцията спрямо тези проблеми с предложения ни закон. Описана е оздравителната процедура. Но като чели това, което липсва, е какво ще стане, ако процедурата не е с щастлив край, а напротив с нещастен край. Тоест тогава какво се случва със съответната община, тъй като хубаво е да успее оздравителната програма,но ако не успее.
Може би трябва да се разпише малко по-подробно инструментариума в оздравителната програма, така че да стане по-ясен и по-конкретен. Наистина според мен също трябва закона, тъй като е устройствен закон, не трябва да влиза в сила в текущата бюджетна година, а от следващ бюджетен период. Не бива закона в този вид, в който ни е предоставен да замества дискусията, която отдавна се води за допълнителни собствени приходи на общините. Може би даже решение някакво по тази дискусия, трябваше да предшества подобни промени в закона.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ:Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, колеги,
Ние ще подкрепим представения законопроект, защото считаме, че първо той е навременен. Може би всички сме свидетели веднага след изборите, много от новите кметове установиха не само празни хазни, а много задължения, които далеч надхвърлят и възможностите на бюджета за текущата, а може би и за няколко следващи години.
Приветстваме това, че има въведени правила за получаването на допълнителни средства. Защото очевидно тази програма основно касае тази възможност за предоставяне на средства или под формата на безлихвен заем или под формата на допълнителна субсидия.
Хубаво е да има и известна реципрочност. Ползвам и думите на господин Ковачев, че онова, което е предвидено като санкции единствено като глоби при неизпълнение на програмите, не считаме че е достатъчно, не е реципрочно на тази възможност, която се дава на общините. Тоест, ние виждаме, ако така условно мога да го нарека моркова. Това е възможността общината да получава средства. И единствената загуба или щета е, ако тя не ги получи? Но считам, че трябва да има и други механизми било то за санкции, било то за запор на активи и т.н. Така че може би между първо и второ четене да бъдат предвидени и такива механизми. Аз само един пример ще дам.
До голяма степен това, което сега се предлага преди няколко години беше приложено по отношение на училищните бюджети преди въвеждането на делегираните бюджети. Това беше направено и в Министерство на образованието и науката, тези програми.
Тогава беше въведен един текст, че ако директора не изпълни тази програма бива уволняван. Очевидно това за кмета няма как да стане, но може би трябва да се помисли за малко по-сурови механизми,за да се гарантира това, че наистина средствата ще бъдат върнати и няма да тласнем общините към ползване само на такива програми.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ананиев, преди да ви дам думата ми позволете и аз да кажа две думи.
Аз приветствам тази инициатива, защото е крайно време. Всички знаем, че общините са самостоятелни и т.н., но са в консолидираната фискална програма и всички техни дългове и дефицити са на гърба на цялата държава и на министъра на финансите, включително, който трябва да осигурява финансирането им.
Така че това е стъпка в правилната посока. Тя понеже е за първи път поражда толкова дискусии. Няма лошо в това. Много неща трябва да си изясним и да коригираме между първо и второ четене, ако трябва.
Аз искам само да се спра на едно. Тъй като всъщност голяма част от общините, които са с голяма задлъжнялост или по-голяма задлъжнялост е в последните години. И тя е основно, според мен, вие ще го докажете това с числа, надявам се или ще ме оборите с числа, е именно от корекциите по изпълнението на европейските програми.
Тъй като по-рано когато общините нямаха толкова много европейски програми, те не можеха да направят толкова много дългове и толкова много преразходи, побирайки се в собствените си бюджети. Така че ми се струва, че наистина трябва да има разграничаване за това, какви са причините за изпадането на една община в подобно състояние.
Аз питам какво ще се случи да сложим лихва на заема и всичко останало, ако тази корекция, която е наложена на общината и заради която общината е в това състояние е в размери надхвърлящи пъти нейния бюджет. Ясно, че каквато и програма да направиш на тази община, тя и да спре да диша, няма да може скоро да си върне тези дългове.
Така че ми се струва, че тук трябва да има някакво разграничаване. И там, където са неспасяеми дори и с програма, при положение, че е ясна причината. Много често вие знаете, че тези процедури, за които се налага корекция са минали през съд и са одобрени, така да се каже като законосъобразно проведени процедури.
Така че в тази връзка трябва според мен също да има някакво детайлизиране, защото само с програма и безлихвен заем няма как да ги оправим тези неща във времето.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Присъединявам се към всичко това, което се каза. Много е важен закона и промените, които се предлагат.
Аз искам само да попитам господин Ананиев, мислили ли сте за някакви превантивни мерки и механизми за недопускане да изпадат общините в това състояние. Защото когато вече сме установили, че трите показателя са покрити е вече много късно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Голяма част от тях са по европейските програми. С корекциите и отидоха „на кино“. Това е истината.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Превенция за недопускане на финансови затруднения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Този въпрос беше дискутиран за механизъм за предварително оповестяване, така да се каже, на проблема.
Заповядайте, господин Ананиев.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Зная, че дебатът ще стане между първо и второ четене на базата на предложенията, които евентуално ще постъпят в Комисията. И там ще бъде действително най-големия дебат. Но сега искам да кажа няколко основни неща. Все пак бяха изразени доста мнения. И да не останем с някаква заблуда, когато разглеждаме проекта на закона.
Първо, това което беше казано от Националното сдружение, че такъв експеримент сме правили до 2014 г. И сега сигурно ще има същия ефект.
Първо до 2014 г. правихме точно това, което каза Националното сдружение. На базата на моментната снимка, ние взимахме решение и не винаги тези решения водеха до положителни резултати.
Погледнете шестте показателя, които предлагаме. Те първо пряко са свързани с финансовото състояние на общината.
Второ, вижда се тенденцията през последните три, четири години.
Дългът на общината и съответните гаранции не трябва да надхвърлят процентите, които са посочени 15 и 5 за три години назад
След това задълженията за разходи по бюджета на общината не трябва да надвишава 15 на сто от средно годишния размер на отчетените разходи за последните четири години. Същото важи и за ангажиментите за разходи за последните четири години да има отрицателно бюджетно салдо през последните три години.
Първо, показателите са пряко свързани с бюджета на общината, с финансовото състояние на общината. Едва ли може да измислите по-добри показатели от тези, които сме ги дали.
Знаете, че по ваше настояване вкарахме и събираемостта на приходите на общината да не е по-ниска от средната за страната.
Аз мисля, че тези показатели действително са подбрани добре и отразяват един период, а не моментна снимка на общината към края на миналата година.
Освен това за показателите. От тези показатели два от тях са дефинирани в Закона за публичните финанси. А за останалите е предвидена методика, която министърът на финансите ще определи. Така че няма да има съмнение по отношение на измерването на тези показатели.
Думата „може”. Аз понеже идвам от Здравната каса ще дам един медицински пример. Да речем трима души са болни от бронхопневмония. Само че тримата души с един и същи антибиотик ли ще ги лекуваме, с една и съща терапия ли ще ги лекуваме?
В процеса на финансово оздравяване различните общини влизат в различно финансово състояние. Макар че всички отговарят на три или повече от тези условия, но никога не може да кажеш, че всяка една община като влезе е в същото положение, в която е друга. Една община има проблеми с приходите, друга община има проблеми с разходите. Една община е задлъжняла много повече, отколкото друга. Много по-различни мерки трябва да се предприемат, за да може да излезе тази община от това финансово затруднение. Затова е и финансово оздравяване. Лекуването на общината изисква специфичен подход към всяка една от тях.
Няма как в закона да опишем всички възможни варианти и всички възможни отклонения, за да кажем още от сега, ето тази община, която е между 20-те, като гледаме какво й е състоянието ще й дадем 1 млн. безлихвен заем и за две години ще го върне.
Това е постоянно наблюдение на общината през целия тригодишен период. И тук чух една дума, награда за лошите общини. Не бих желал никоя община да има такава награда, защото от първия до последния ден, когато иска помощ от държавата, тя ще бъде под окото на Финансовото министерство. Ежемесечно, тримесечно, подготовка на проектобюджета, становище на Министерство на финансите, което да се обсъжда, когато сесията приема бюджета за съответната година. Оздравителният план, ежемесечно наблюдение на неговото изпълнение. Това ако е награда. Какъв е стимула този безлихвен заем да се вземе от общината?
Същото важи, когато министърът на финансите предлага на Министерския съвет да се предостави допълнителна целева субсидия на общината. И там я има думата „може”. Отсега не може да се каже, защото пак всяка една община постигайки добри резултати в своята дейност, на базата на оздравителната програма има различен принос по отношение на това излизане до тежкото финансово състояние. Има общини, които ще заслужат да им даде цялата целева субсидия за целия размер на заема. Други могат да получат половината. Но това ще бъда пак на база на приноса на общината. И от какво положение, докъде е докарала нещата и каква заслуга има общинското ръководство, за да се подобри това финансово състояние.
Самият закон, приемането на оздравителната програма ние веднага я връзваме с получаване на временен безлихвен заем от държавата. Това е възможна хипотеза. Оздравителният план в оригиналния му вариант, това си е оздравителен план на общината, която трябва да създаде необходимите условия, за да излезе от тази ситуация.
Никъде не е казано, че задължително общината трябва да получи временен безлихвен заем от Министерство на финансите. А ние разглеждаме всички хипотези. Той ще влезе в период на оздравяване, за да вземе парите от финансите. Нали се сещате, че отсреща ще има хора, които ще направят анализа на тяхното финансово състояние и ще преценят, дали заслужава да получи заем. Дали има смисъл, както каза председателят на Бюджетната комисия, дали има смисъл да му дадем или той докарва нещата до там, че този заем няма да спаси нищо.
Този раздел, който е за общините в Закона за публичните финанси, който го вкарваме сега, това не означава, че ние няма да продължим да водим дебата за политиките, които ще прилагаме по финансовата децентрализация през следващия тригодишен период, където ще говорим и за приходи и за ангажименти, и за делегирани дейности. Това са две различни теми. Ние се опитваме тук, и то възможно най-бързо, което дава според мен отговор за срока. Тези общини, които са влезнали в тези условия и ние ги имаме, на базата на отчетните данни към 31 декември, да може веднага да се задейства този механизъм, за да може да не се чака още цялата 2016 г., защото 2017 г., може вече да не се налага да им помагаме или да правят оздравителна програма.
Така че тук няма връзка между това, че ще бъде приет да речем в началото на годината, важното е, че е най-близо до последния отчетен период, който ще ни даде реална представа за финансовото състояние на общините по тези шест показателя.
Информация ще предоставим. Имаме я тази информация, това което искате. Европейската практика, доколкото знам в някои от европейските държави е регламентиран и механизма на фалит на общината. Ние с ОИСР няколко години назад правихме един закон за фалита, но не намерихме правителство, което да приеме такъв закон за фалита. И в същност така и отпадна задачата за фалита на общините.
Ние на експертно равнище, тук мога да го кажа, бяхме го докарали до там проекта на закона. Трябва да се мисли от гледна точка на териториалното устройство на може би сливане с друга, съседна община, която е по-силна икономически.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ананиев, аз мисля, че сега е момента и народните представители в този дебат да помислим точно за това. Каква финансова програма за оздравяване може да има една малка община, в която 95 процента от бюджета са държавно делегирани дейности, които не могат да бъдат намалявани или да бъдат приходите от тях източник за погасяване на някакви задължения, които са се натрупали, най-вероятно по оперативни програми, защото тя е достатъчно малка, за да няма друга възможност да ги натрупа.
И в този смисъл, според мен този дебат, който сега се опитваме да водим, може би ще водим и по-нататък, задължително трябва да включи елемента, колко от тези общини отговарят на условията да бъдат общини. Защото има законови условия за това, на какви параметри трябва да отговаря една териториална единица, за да бъде тя община.
Аз не знам дали сте правили такъв анализ и можете ли да ни кажете, каква част от общините не отговарят на този законов критерий. Тоест, те по закон не могат да бъдат общини. А ние ще ги оздравяваме. Как ще ги оздравяваме, с какво ще ги оздравяваме? Те нямат приходи. Те нямат и начин да имат приходи,защото там няма икономика примерно, такава която да им донесе приходи. Или те нямат такава собственост, която да е атрактивна, която да могат да я използват за това оздравяване. Така че този дебат е много свързан. Наистина думичката може, дразни всички. И мен ме дразни по принцип, когато е може. Но ти не можеш в един закон да направиш такива обективни критерии, които да отговарят на специфичните условия на 267 общини.
Тук също ще направим работна група, в която ще искам активното участие на нашите колеги от Бюджетната комисия, в която да изчистим проблемите. Но ще моля всеки със критиките си да има и някакво конкретно предложение и това най-вече важи и за общините. Конкретно предложение за законов текст, а не приказки какво трябва да се направи. Законов текст за показатели, които примерно да подкрепят тази критика и да дадат някакво решение в обратната посока.
Предлагам да преминем към гласуване и да формираме и работната група, която ще започне също да работи. Като ще ви помоля междувременно информацията, за която помоли господин Гечев, включително и за европейската практика да направите проучване. Европейската практика я нямате. Трябва да я наберете. Изпратете ги на имейла на Комисията. Аз предполагам, че за седмица ще я наберете.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз този закон трябва да го докладвам пред моята група и ще ми зададат много въпроси.
Първият е цялата субективна оценка ще бъде на министъра. За едни ще се окаже, че може, за други не. Министърът за една община ще се яви палач, за друга благодетел и спасител. За едни може, за други не. На едни ще разсрочим, за други не.
В крайна сметка се прави за определен брой фирми към момента. Няма да кажем обръч от общини, а ще каже определен брой списък общини. А те ще нарастват или не? Докъде ще нарастват и доколко? Така че ние трябва да си отговорим на няколко въпроса преди да вземем това решение. Ние ще подкрепим на първо четене. Но после много сериозно трябва да обсъдим целия законопроект. И ми се струва, че с всички такива, които се внасят тук става така. Започваме и после една работна група ги доработва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма лошо.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нещо стана комисия в комисия, група в групичка и т.н. Ако искате може да въведем и квота. Обръча от общини на опозиция, на управляващи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, да гласуваме и да определим кой ще участва в работната група от вас, за да може да тръгне организацията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7/ 11.02.2016 г. , внесен от Министерски съвет на първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 9 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Шест.
Законопроектът е приет.
Моля за работната група.
Господин Гечев и господин Търновалийски, господин Танев, господин Чобанов, господин Ковачев, господин Емил Димитров.
След като получим документацията може да започнем и работната група.

В такъв случай преминаваме към трета точка.
Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз /2016 г./, № 602-00-7/29.01.2016 г., с вносител Министерския съвет.
Кой ще докладва?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Пред вас уважаеми народни представители е цялата Годишна програма. Виждате, че тя има доста сериозно съдържание и доста раздели. Разбира се, във всяка една от специализираните комисии се гледат отделните раздели свързани с тези комисии.
При нас ще погледнем икономическите и финансови въпроси и правосъдието в контекста на борбата с измамите.
Кои теми са свързани с икономическите и финансови въпроси.
На първо място естествено това е Стратегия „Европа 20-20“.
Каква е нашата позиция? Политиките в изпълнение на одобрените национални цели по Стратегия „Европа 20-20“ ще намерят отражение в националната програма за реформи за 2016 г.
Основните усилия за подобряване управлението на Стратегията ще бъде насочено към повишаване на ангажираността за изпълнение на специфичните препоръки към държавите членки на Европейския съюз.
На второ място икономическа политика.
България подкрепя приоритетните области идентифицирани в годишния обзор за растежа за 2016 г. Трите основни приоритета.
На първо място, възстановяване на инвестициите.
На второ място, продължаване на структурните ремонти за модернизиране на икономиката.
На трето място, отговорните фискални политики изцяло адресират различните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки.
България подкрепя основните послания от доклада по механизма за ранно предупреждение, касаещи напредъка в различните области с дисбаланси, както и тези отнасящи се до предизвикателства пред макроикономическата среда и до бариерите пред бързото коригиране на дисбалансите в страните членки на Европейския съюз.
Задълбочаване на икономическия и паричния съюз.
За да се подготви прехода от първия към втория етап на процеса на задълбочаване на икономическия и паричния съюз, през пролетта на 2017 г. Европейската комисия ще представи бяла книга, в която ще бъдат набелязани необходимите следващи стъпки. В това число правните мерки за завършване на икономическия и паричния съюз на етап 2.
България настоява, всички държави членки следва да участват в дискусията за новите предложения за икономическо управление на Европейския съюз. Не само тези, които са в еврозоната, но и всички останали членки на Европейския съюз, които не са в Еврозоната.
По отношение на Банковия съюз, необходимо е да се гарантират равни условия за участващите държави членки, както тези от Еврозоната, така и останалите.
Създаването на европейска схема за гарантиране на депозитите не е целесъобразно в краткосрочен план, включително поради липса на оценка на комулативния ефект от въвеждането на новите законови правила в банковия сектор.
Данъчна политика.
Нелоялна данъчна конкуренция между държавите членки, както и между тях и трети държави може да се отрази на функционирането на единния пазар, предвид значението на данъчното облагане за конкурентоспособността.
В тази връзка в началото на 2016 г. Европейската комисия представи предложение за директива на Съвета във връзка с някои мерки по плана срещу увреждане на данъчната основа и прехвърляне на печалби на ОИСР.
Предложението за директива е от значение за Република България, с оглед на това, че е свързано със засилване на борбата за укриване на данъци, отклонението от данъчно облагане и агресивно данъчно планиране.
В интерес на България е в бюджета на Европейския съюз за 2017 г. да бъде осигурено адекватно финансиране на основните политики на Съюза, особено в приоритетните за страната ни области - кохезионната политика и общата селско стопанска политика.
Във връзка с нуждите за финансиране на мерките за борба с миграционната криза, България ще защитава позиция за осигуряване на адекватни ресурси от бюджета на Eвропейския съюз, без това да засяга финансирането на приоритетните за страната ни области.
Многогодишна финансова рамка.
Средносрочен преглед.
За България е важно средносрочният преглед на годишната финансова рамка през втората половина на 2016 г., да бъде фокусиран към целта за стимулиране на работните места, растежа и конкурентоспособността.
България ще поддържа позиция, че резултатите от прегледа не бива да водят до промени в кохезионните пакети на държавите членки.
За правосъдието, това е борбата с измамите засягащи финансовите интереси на Съюза. Република България подкрепя необходимостта от общите действия на Съюза за противодействие на измамите и свързаните с тях незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза. Темата е важна за България и с оглед на това, че ще предопредели сферата на материална компетентност на бъдещата служба на европейския еврокомисар.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли въпроси и изказвания?
Ние трябва да приемем няколко неща, които нашата Комисия по субсидиарност трябва да осъществи известен контрол. В резултат на което тук извадиха конкретните инициативи, които са записани в работната програма на Комисията за 2016 г. Преглеждайки тези инициативи, ние подбрахме четири теми, които имат пряко отношение към нашата комисия и които аз ще ви предложа да включим за наблюдение.
Това е предложението за директива на Съвета за определяне на правилата срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар.
Второто е предложение на директива на Съвета за изменение на директива 2011-16 ЕС, по отношение задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане. Тези предложения за директиви ще трябва да ни докладват и да вземем по тях решение.
Освен това предлагаме да разгледаме и предложението за ДДС за електронната търговия, което е част от плана за действие относно ДДС, в контекста на стратегията на цифровия единен пазар, което може и да не бъде до края на годината облечено в проект за директива, но ние да сме в течение как се движат преговорите.
И тук също според мен е изключително важно да гледаме пакета за корпоративния данък. Тъй като знаете, че там с тази единна данъчна основа това вече продължава няколко години.
Аз предлагам също да го включим за наблюдение, а именно информация по очакваното предложение за директива съдържаща мерки против увреждането на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Като тук всъщност става дума за последващите действия по съобщението за справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане на Европейския съюз в пет ключови области на действие. Това е нещо, което ние следим още от предходни парламенти. Това е моето предложение, което е на базата на това, което е включено в работната програма на Комисията. Ако има допълнения към тази програма в последствие ще ни докладват нашите референти и ще можем да вземе и други теми, ако такива се налагат.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, тези проблеми, които са в директивата по стечение на обстоятелствата, снощи се върнахме от Брюксел. Бяха обсъждани в Европарламента. Светла беше, колегата Главчев.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Коя директива?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Директивите и препоръките на Европа. Програмата за която говорим. Предлагам, ако има интерес, в „Текущи” следващия път може с колегите да информираме. Защото имаше интересни неща. Там беше Шулц лично, Юнкер, Московици – министър на икономиката и финансите, с точно конкретни предложения, къде се движат по данъците – преки, косвени данъци, какво става, симетрични. Как ще финансират или няма да финансират. Интересно е за България. Ние сме специализирана комисия. За десетина минути може следващия път да се разберем с колегите да ви информираме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, дори направо ще го включим в програмата за следващата Комисия накратко да ни информирате в тази посока.
Има ли други изказвания? Няма.
Аз ви прочетох, това ще бъде част от доклада, който ще напишем и който доклад нашата Комисия трябва да приеме с тези четири предложения за разглеждане от Комисията.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
С това изчерпахме и дневния ред.
Благодаря ви.
До следващата Комисия.
Закривам заседанието.



/ Закрито в 16 часа и 10 минути /



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /