---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 6 април 2016 година /сряда/ от 15.00 часа в зала 130 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от госпожа Диана Йорданова – зам.председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 15.00 часа /


ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам то да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 654-01-28, внесен от Диана Йорданова и група народни представители на 2.03.2016 година – второ четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 502-01-92 от 18.11.2015 г. – допълнителен доклад.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка първа.
Наши гости са:
От Министерство на финансите – госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“ по точка първа и втора.
От Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщенията:
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Красимир Калайджиев – изпълнителен директор
Светлана Чаушева – директор на Дирекция „Административно-правно обслужване“
Започваме с доклада - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на закона.
Закон за допълнение на Закона за местните данъци и такси
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 1.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Георги Кадиев.
Работната група не подкрепя предложението.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Всички.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Преходни и заключителни разпоредби
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Господин Кадиев отсъства.
Докладът мисля, че вчера беше изпратен на всички, включително по двете точки. Това са промените, които направихме между първо и второ четене, които коментирахме още по време на първо четене, както в Комисия, така и в зала. Така че сме се помъчили максимално подробно да разпишем задълженията и максимално да защитим клиентите.
Предложенията са пред вас. Виждате ги. Гласувахме. Ако искате може да обясним подробно каква е идеята.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз да обясня промените. Първата промяна е свързана с данъчно задължените лица. Предложението на вносителя беше данъчно-задължените лица да бъдат превозвачите и водачите. В момента се предлага данъчно-задължени лица да бъдат превозвачите. Тоест, ако за един автомобил е платен алтернативния данък, независимо примерно, той дали се управлява от водача, който е по трудов договор към превозвача или примерно се управлява от лице, което работи от името на превозвача, но за своя сметка се счита, че данъкът е платен за автомобила. Тази дейност, която се осъществява с автомобила няма да се облага по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Това е първата промяна.
Същият подход е използван, както е при тонажния данък с корабите. Тоест заплаща се този алтернативен данък и цялата дейност, която се осъществява с автомобила, се счита за освободена от облагане в зависимост от това, дали се осъществява от дружество с корпоративен данък. Ако се осъществява от едноличен търговец, съответно се освобождава по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Това е първата промяна.
Следващата промяна е свързана с определяне на диапазона за данъка. Първоначално беше предложено от 400 до 1000 лв. В момента предложението е от 300 до 1000 лв. Тъй като на предишното заседание коментирахме какви са приходите от таксиметрова дейност. Изпратили сме допълнително становище до председателя на Комисията по бюджет и финанси. Само ще ви кажа за пет години от 2011 до 2015 г. общо платения корпоративен данък и данъци върху доходите на физическите лица за икономическа дейност с код 49-32 пътнически таксиметров превоз е в размер на 1 млн. и 200 000 лева. За всяка година по 1 млн. 200 000 лева. Като корпоративния данък 2011 г. е 165 000 лева . 2012 г. е 226 000 лева. 2013 г. е 81 000 лева. 2014 г. е 153 000 лева. 2015 г. е 225 000 лева. И около 1 млн. 100 000 лева са платените данъци върху доходите на физическите лица. Това са внесените приходи.
Изчислявахме, че ако се сложи долната граница 300 лв. при 23 000 регистрирани таксиметрови автомобили, данъка ще бъде 7 млн. 6961. Ако е някъде около 500 – 600 лв. е 15 млн. Значи ние го изчислихме не само за целите, за да знаете какви са очакваните приходи, но тъй като се предлага алтернативен данък, т.е. това е различен режим от общия режим. Трябваше да го изчислим, за да докажем, че нямаме наличие на държавна помощ. Тъй като, ако с режима се постига по-ниско облагане се счита, че е налице държавна помощ за този сектор.
Но по принцип по данни, които имаме от Националната агенция за приходите, всъщност риска при лицата, укриват се 80 до 90 процента от приходите като данни.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Явно, че по този начин приходите в бюджета по вашите разчети ще бъдат по-високи.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тук отваряме една скоба. Не знам дали още няма време да се измисли за този данък. Защото името алтернативен данък, това говорихме и преди. Не знам дали няма възможност да се помисли още малко. Защото винаги възниква въпроса какъв е алтернативния данък. Нещо, което има алтернатива, то е нещо друго. Алтернативният на корпоративния.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Данъкът е алтернативен вместо корпоративен данък. Аз го казвам като алтернативен данък. Алтернативният данък примерно на корпоративния данък е данъка върху хазартната дейност. Алтернативен е тонажния данък. Данъкът, който е за корабите. Тоест той се явява алтернативен на корпоративния данък. Вместо облагане с корпоративен данък се облага с този.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е една от основните цели на закона, за което сме се събрали, за да увеличим приходите в държавата, което е наше задължение. Това е добре.
Ние ги гледаме текст по тест, но веднага бързам да попитам, в този закон от другите текстове, какво става с по-важния източник за хазната на нашата държава ДДС? Защото разликата е в десетки пъти, да не кажа повече.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип това е другия въпрос, който възниква, тъй като лицата дори и да са освободени. Примерно, ако превозвачът е платил алтернативния данък, дори и да са освободени, те имат задължение да отчитат оборотите чрез фискални устройства и по принцип вече трябва да се помисли, тъй като има и директива евентуално за смяна на фискалните устройства на таксиметровите автомобили и вече за възможността евентуално за връзване дистанционна връзка с НАП.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Въпросът беше кой ще плаща, тъй като ние говорихме вече за това. Такситата имат по няколко апарата. Правите таксито хикс Иван Иванов ООД – 43 000 лева. Затваря тази фирма и открива нова. И пак няма 50 000 лева. Въпросът е какво правим тук да си вземе ДДС държавата?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Първото, което е примерно физическото лице е освободено, то е задължено да си декларира приходите. Той е освободен от данък, тъй като е платено за автомобила, но приходите се декларират.
Второто, което е направено в законопроекта, в разрешението за таксиметров превоз на пътници да се вписва не само автомобила, но и водача. Тоест да се знае с този автомобил съответно кой ще бъде водач, за да не могат непрекъснато да се сменят. Те могат да бъдат и трима водачи. Само че това, което казвате за два, три месеца да направят обороти под 50000 и след това да прехвърлят, това означава, че трябва промяна в разрешението,ново разрешение, което вече по принцип значително повече затруднява прехвърлянето, утежнява процедурата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Те ако си спестяват 100 млн. от ДДС да речем, какъв им е проблема да си уредят лицензиите? С този ресурс от 100 млн., те могат да накарат ДАИ да им носи лицензиите в къщи.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Казвам това, което може да се направи за фискализацията с дистанционна връзка с НАП. И другото което е за промените за вписване на водачите. Той не е изцяло решен.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Решаваме с 7 млн. или с 15 млн. Това е проблема.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОАВ: Заповядайте.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като с колегите Емил Димитров сме вносители на законопроект, който се гледа в момента на Правна комисия, упълномощавам госпожа Йорданова да гласува по двете точки от дневния ред, вместо нас.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, колеги. Приятна работа.
Господин Караджов искаше отношение.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Аз също искам да се възползвам от възможността да задам въпрос към колежката от Министерства на финансите. Вие казвате, че въпроса с ДДС ще се реши с включване онлайн на фискализирани вече устройства нов тип, а не този който се използва в момента.
За пояснение ще кажа, че това което в момента се издава като касови бележки, според мнението на експерти от вашето министерство, с които разговаряхме са всъщност само едни графични символи, които много наподобяват истинска касова бележка. Но те нямат никакъв фискален смисъл по отношение на приходите в бюджета.
С други думи и тук въпроса ми е следния. Ако тези нови апарати, с които обаче се занимава изпълнителната власт, защото наредба 34 е от компетенциите на изпълнителната власт, не тук на законодателя, се решава ДДС. Не се ли решава и въпроса с общия оборот и от там и с данъка върху общия доход, от там и с всички. Защо цялото това упражнение с този алтернативен данък, бихте ли ми обяснили от фискална гледна точка, какво повече очаквате да получите от другия случай? И в зависимост от отговора, ще ви помоля за един допълнителен въпрос.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В същност фискализацията, в момента тези фискални апарати, които се използват за таксиметров превоз, те не могат да бъдат вързани дистанционно с НАП. Няма възможност.
По принцип има европейска директива, сега вече колегите ще кажат от Министерство на транспорта. Аз не съм толкова добре запозната с директивата. Но доколкото знам предстои промяна на фискалните устройства да бъдат подновени. Но по принцип директивата знаете, че изисква един по-дълъг период за въвеждане, за приемане. В крайна сметка проблема с приходите е много голям. Както ви казах в една от годините има 85 000 внесен корпоративен данък за 23 000 таксита. Аз не знам да има друг такъв бранш, който да внася толкова малко данъци.
Проблемът с ДДС, дори и да бъдат фискализирани, пак остава проблем и с тези 50 000. Той е не само в този сектор. Проблемът с 50 000 да се достигнат и след това да се прехвърли към дейността на друга фирма, това стои във всички отрасли. То не е само в таксиметровия.
Така че по отношение на ДДС може би трябва да се търси малко по-различен подход. Аз затова казах, че само с фискализирането на апаратите няма да се реши проблема с ДДС. Няма да бъде изцяло решен, но този проблем с 50 000 праг на регистрация, той във всички браншове съществува. Той не е само в таксиметровия. И по отношение на корпоративния, понеже вие казвате, да те ще си отчитат продажбите и ще решат и проблема, мога да ви кажа, че корпоративния данък много лесно се намалява с фиктивни документи и т.н. Нищо че е отчел прихода, той започва другата страна - фалшиви разходи да представя. Така че не се решава само с фискалните. То става с пакет от мерки, не само една мярка. Защото една мярка се въвежда. Тя има някакъв ефект за определен период и след това се намира противодействие на мярката и трябва да се въведе нова мярка.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Достатъчно обстоятелствено беше. Излязохме извън темата като цяло тълкуване.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Извинявайте госпожо Йорданова, но отговора на госпожата беше на територия извън това, което я запитах.
Бях провокиран от вашето изказване, че въпроса с ДДС ще се реши с фискализираните нови апарати. Това беше вашето изказване. Доколкото и на всички останали отрасли. Ако продавате банички или вестници, доколкото там сме решили въпроса със събираемостта на ДДС, дотолкова ще решим и в този сектор. Тоест тази комисия днес се занимава с таксиметровите превози и моя въпрос към вас е защо.
Очевидно, че ДДС-то ще се реши от изпълнителната власт чрез промени в Наредба № 34. Тук не е нужно изобщо никаква директива да се въвежда. Просто трябва да се промени Наредба 34. Да се вкарат истински касови апарати по смисъла на закона и тези касови апарати да са свързани онлайн, както са свързани на всички останали ресторанти, баничарници и всякакви други такива обекти.
Моят въпрос към вас е какво налага, след като този обем донякъде ще бъде изчистен, какво налага към таксиметровите превози да подхождаме с един алтернативен данък, а да не го направим същото за продавачите на вестници. Нима там целия сектор е на бяло.
Още един сектор ще ви подскажа и ще ви задам въпроса. С този сектор има още един черен сектор, който е свързан. И това е снабдяването с авточасти и автомонтьорските услуги. Защо се занимава достопочтеното Народно събрание със закон, който да уреди един алтернативен данък, с който над десет пъти да се намали дължимия данък от таксиметрова дейност по най-прости сметки. И как да няма държавна помощ, след като вие намалявате данъка на таксиметровия бранш.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Данъкът на таксиметровия бранш първо не се намалява.
Второ, вестникарския бизнес, за който коментирахте се облага с патентен данък.
Трето, дейността остана от автомонтьори и т.н. В момента е също с патентен данък, но не касае темата на днешното заседание.
Освен това господин Караджов, нека да ви припомня, че доскоро бяхте председател на Транспортна комисия и можеше да направите промени в тази посока, за да бъде по-обективно облагането.
Госпожа Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип данъка не се намалява. Аз казах, че се очаква поне десет пъти увеличаване на данъка, тъй като данните, които ги съобщиха за периода 2011 – 2015 г. – 1 млн. 200 000 внесени данъци. Очакването постъплението от алтернативен данък 15 млн. Ако съм останала неразбрана, моля да бъде извинена.
По отношение на всички тези дейности, които ги посочихте, те се облагат с патентен данък. Разликата между патентния данък и алтернативния данък е, че при патентния данък се облагат с патент малките предприятия, т.е. тези които имат до 50 процента приходи, годишен оборот. Алтернативният данък – всички се облагат независимо от оборотите. Тоест и малки и средни, и големи предприятия, които са в бранша.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: С това бяха свързани и въпросите на господин Караджов, за които той няма как и да се получи отговор, защото ясно какво се прави и каква е целта на така предложените промени в Закона за местните данъци и такси.
Няма друг бранш, в който да се дава такава възможност да работят от чуждо име за своя сметка. Поне вие, ако знаете такъв ми го посочете. Това е иновация и в законодателството и във възможностите, и в данъчните закони, разбира се. Но явно поети са ангажиментите, държите на това. Отстоявате го и сте го предложили. Аз искам конкретно по текстовете. За мен в чл.61х не е ясно какъв е срока за подаване на тази декларация. Толкова неясно е написано. Преди получаване на издаденото разрешение. То е издадено, но преди неговото получаване ще трябва да се подават декларации.
Според мен това първо изречение трябва да отиде в чл.24, ал.1 от Закона за автомобилните превози и да стане, че данъчно задължените лица са длъжни да подават декларации с определен срок. Коментирам предложението на госпожа Стоянова. Така че липсва срок както и за внасянето на данъка, така и срок за подаване на декларация.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Идеята е да се внесе данъка. Примерно издава се разрешението, но преди получаването. Лицето си подава декларация.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Откъде знае лицето, че има издадено разрешение.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Нали подава искане за издаване на разрешение. Преди получаването подава декларацията. Примерно той подава, да кажем разрешението е за десет автомобила. Десет по 300 са 3000. Подава декларацията. Внася данъка и си получава удостоверението. Идеята е преди да получи разрешението, да си декларира. То е издадено. Знае се, че е издадено, да му се връчи. за да има гаранция за събираемост.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Каква е гаранцията, че той ще получи разрешение също няма гаранция, но трябва да внесе данъка.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Той знае, че е издадено разрешението, но преди да го получи. Като му се връчи, декларира, внася и си получава, за да се гарантира сто процента събираемост.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Щом е подал заявление, ще му бъде издадено разрешение. Това ли е презумпцията?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: И досега той как знае, че му е издадено разрешение? Нали му се дава срок.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Мисля, че изяснихме. Няма повече въпроси.
Заповядайте господин Караджов. Този текст вече беше гласуван.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Вие не попитахте има ли въпроси и мнения. Старая се да си задам въпросите, за да може утре като го гледате в зала, да не сме учудени. Нека да сме ги разисквали. Ако сте правили от Министерство на финансите анализи на тези пазари, защото неминуемо Агенцията по приходите е правила някакви ревизии. И в част от тези ревизии неминуемо е открила някакви нарушения. Защото за да твърдите вие, че данъка, който се събира до момента е толкова нисък, значи има сериозни нарушения в този сектор. Надявам се, че ще го потвърдите.
Вие вероятно сте направили анализи, къде се губят тези пари. Не е моя работа тук да го казвам, но ако ми разреши госпожа Йорданова, след това в отделно изказване мога да ви разкажа точно как върви мафиотската схема на крадене на държавен бюджет.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Караджов само искам да направя една забележка. Това е второ четене. Общите изказвания ги правите при първо четене на закона.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Това е много важно за определяне на размера и започвам да го смятам. Около 36 000 лева е годишния оборот, който може да направи един шофьор без особено напрежение. Тоест, може и доста отгоре, може и по-малко, особено в по-малките градове. Това нещо прави пазар между 800 млн. и 1 млрд. лева. На това нещо може да се погледне от гледна точка на ДДС, като между 165 млн. До 200 млн. лв. ДДС. Вие храните надежда, че това ДДС ще си дойде до една определена степен през тези касови апарати. Но не вярвате на тези касови апарати, за да си съберете корпоративния данък. И ето ви простата сметка. Дори да си представите, че един шофьор взима мизерната сума от 500 лв. на месец чист доход за него, той отново трябва да плати някъде при 23 000 шофьора, някъде около 15 млн.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Караджов извинявам се, че ви прекъсвам, но в момента слушаме вашите хипотези и може да ги изкажете и в зала. Дайте конкретно по текстовете.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: От тях ще излязат 14 млн. Току-що казахте, че при сравнително добри постъпления това е някаква сума около която като минимум обаче можете да гарантирате за бюджета. Само че тук изобщо не влиза корпоративния данък, който би влезнал.
Следователно вие пропускате още едни 10 до 14 млн. Иначе вижте какво излиза. НАП не си е събирало парите и ние трябва да вземем за Бенч Марк, за изходна точка слабата работа на НАП и да кажем всичко друго над тази слаба работа е вече някакъв приход. Аз лично бих настоявал пред колегите да се потърси цялата сума.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Караджов, благодаря ви.
Имахте възможност между първо и второ четене да направите своите предложения, така че да бъде постигнат максималния фискален ефект. Вие не сте направили такова предложение.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бих искала само две неща да отбележа. Господин Караджов вие казахте, че един водач прави около 36 000 годишно като оборот. От друга страна вие ме питате къде е ДДС. Ако този водач, който работи като едноличен търговец и прави оборот 36 000 няма как да направи 50 000 оборот, за да се регистрира по ДДС. Може да има и пет коли, но има и хора, които работят с една кола. А по отношение на това какви са приходите, какво НАП е направил, аз знам, че вие сте направили писмено запитване до Министерство на финансите за приходите от таксиметрова дейност и ще ви отговорим на всички въпроси, които сте задали.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, продължаваме с предложение на Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението. Касае се, само да обясня за промяна на сроковете. Първоначалният вариант бяхме записали подаване до 31 януари 2017 г., а сега сменяме и вече периода става 30 септември 2016 г. Времето, в което министъра на финансите трябва да утвърди образците, за да може по-лесно да протича самия процес.
Има и предложение направено от Георги Кадиев.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция, която е пред вас с новите срокове на § 3.
Който е за предложението на господин Кадиев, моля да гласува за.
Гласували „за“ няма.
Против? Няма. Въздържали се? Всички останали.
Не се приема.
Сега гласуваме § 3 в неговата редакция.
Който е съгласен , моля да гласува.
Против? Трима против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 4.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакцията, която е пред вас.
Общо взето тук променяме наименованието, вместо „патентен данък“ да стане „данък върху таксиметров превоз на пътници“.
Ако има нужда от обяснения заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Искам разяснение, защо доходите от този вид дейност, таксиметров превоз на пътници за физическите лица ги правим необлагаеми доходи, а не както е при всички останали случаи и при патента в чл.14.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност за юридическите лица се каза. За доходите от таксиметров превоз, те се облагат с алтернативния данък и не се облагат с корпоративния.
По отношение на едноличните търговци е по същия начин. Тъй като едноличния търговец може да бъде и превозвач. Докато физическото лице няма как да бъде превозвач, то е водач, което се налага, че данъка се счита за необлагаем. Тоест доходите от таксиметров превоз се считат за необлагаеми, само в случаите, когато данъка за автомобила, алтернативния данък е платен. Тоест алтернативния данък ще бъде платен от превозвача, но водача, физическото лице, което осъществява дейност с този автомобил, за който е платен алтернативния данък се освобождават доходите, за да се постигне по един и същи начин равно третиране за всички, независимо кой осъществява дейността.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Петкова.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: При патента не е същото. Там не са необлагаеми.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Те всъщност се считат, че са обложени и се декларират. И тук е по същия начин, само че тук има една особеност, че от една страна едноличният търговец може да бъде превозвач, а от друга страна, че физическото лице е водач. При патента е малко по-различно, но се постига един и същи ефект.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ефектът е ясен, въпроса е, че само тук излизат като необлагаеми доходи, което има значение за други неща. Но те ще се сетят, когато им дойде времето.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Други въпроси има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакцията на § 4.
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 5.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5. Тук няма промяна.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: В становището на Министерство на финансите беше казано, че ще дадат допълнително такова по отношение на държавните помощи.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Търновалийски, прав сте. Днес е дошло. Ще помоля да бъде изпратено на народните представители.
Няма промяна по основния текст.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: За да не пада в обхвата на държавните помощи трябва с новия режим да се осигурява по-голям приход в бюджета. Затова всъщност цифрите, които ги цитирах бяха досега колко са събрани приходите от корпоративен данък и данъци върху доходите на физическите лица и какви са очакваните приходи при въвеждането на алтернативен данък. Той за да е държавна помощ не трябва приходите да са в по-малък размер, тъй като се счита, че по този начин се предоставя публичен ресурс, ако събраните приходи с новия режим са по-малко, отколкото по общия ред.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Точно в тази връзка аз се радвам, че на колегата Караджов сметките за ДДС вече се доближават до нашите предварителни сметки. Не са 50 млн., а са както казахме много повече. Но това също е скрита държавна помощ.
Не мога да се примиря, че приемаме нов закон и се въртим на 15 млн. и ще ни питат хората депутатите, защо подаряваме между 100 и 200 млн. ДДС на превозвачите. Това е държавна помощ на частни лица, които си прибират тези между 100 и 200 млн., а ние приемаме два закона за една година и не си прибираме парите на българските данъкоплатци. Това е основния въпрос, защо в този закон ние не си прибираме парите?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност държавната помощ в този случай се оценява между алтернативния режим и общия режим. Тоест оценяват се приходите от корпоративен данък и от данъци на доходи физически лица, спрямо доходите от алтернативен данък. Таксиметровият превоз на пътници не се освобождава от ДДС, за да се твърди, че има държавна помощ. Те не са освободени.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря колеги. Други въпроси има ли? Няма.
Подлагам на гласуване параграф 5.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 6.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Ще обясня накратко, макар че предложението е пред вас. Тук са уредени въпросите с правоотношенията между превозвач и водач, които ще бъдат в писмена форма, под формата на договор. Като списъка с данните на водачите, които ще извършват дейност от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, ще бъде публичен. Ще бъде предоставен и ще се вижда както на сайта на Автомобилна администрация, така и на сайта на съответната община.
Другата промяна е вписването на данните на водача в случаите, когато той извършва дейност от името на регистриран превозвач, но за своя сметка в самото разрешение, което ще се издава от кмета на съответната община. Така че в основни линии това са предложенията, които сме направили. Тук е и публичния регистър със списъците. Нещо много важно е, че разрешението е поименно и не подлежи на преотстъпване.
Така че след като е вписан водача няма как да се преотстъпи и някой друг да кара с неговото разрешително. Ще бъдат вписани имената на водачите.
Така че това са предложенията колеги. Има още едно предложение.
Предложение на н.п. Настимир Ананиев, Антони Тренчев, Бойка Маринска, Найден Зеленогорски, Димитър Шишков, Борислав Великов и Димитър Танев.
Тук работната група не е взела становище. Тук е вносителя, който ще обясни. Пред вас е предложението. Мнението на работната група е, че той не е изцяло изчистен като текст. Така че давам думата първо на господин Танев. Заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председателстващ.
Уважаеми колеги, искам да обърна внимание на текста. Той е свързан с дебата, който беше в пленарна зала от гледна точка на отговорността на превозвача. Когато един автомобил, в случая таксиметров автомобил се управлява от лице, което извършва таксиметров превоз от името на превозвача, но за своя сметка. Стана въпрос за това, че ние сравнихме двата режима от гледна точка на това, дали отговорността е за превоз на пътници. Говоря примерно за превоз пренос с автобус и разликата с това, когато е превоз от таксиметров превоз.
Аз съзнавам, че нашия текст е много общ. Ние сме опитали чрез него да дадем отговорност и да вменим отговорност на превозвача за действията на водача. Виждам обаче, че текстовете, които са в чл.42, 45 от закона. Това е глава пета – Особени правила при договор на превоз и по конкретно раздел втори – отговорност на превозвача. Те са работещи текстове и са много по-прецизни.
Ако считате, че може да го приемем това като принцип и да препратим отговорността да бъде също такава, както е по смисъла на закона, съгласно чл.42 и чл.45, смятам че това е едно разумно предложение. Ако го подкрепите може да го приемем.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Танев.
Само искам да ви кажа, че сме направили справка с Кодекса за застраховане, в който вредите по принцип се покриват от застрахователя за лица, които имат застраховка. Ако нямат застраховка има и гаранционен фонд, който покрива вреди причинени от неидентифицирано МПС. И когато водача на МПС няма сключена застраховка гражданска отговорност на автомобила или няма застраховка злополука на пътниците, също така обезщетява и увредени лица при несъстоятелност на застрахователи предлагащи застраховка гражданска отговорност. Така че текста, който предлагате е доста общ. Но ние се постарахме с едно малко допълнение, от вчера го оглеждаме, да предложим текст, който не променя смисъла по същество на вашия текст. Сега ще ви го предложа. Може да си сравнявате текстовете.
Регистрираният превозвач отговаря солидарно за вредите причинени от водачи действащи от негово име, но за своя сметка при или по повод извършване на таксиметрови превози на пътници, с изключение на случаите на причинена смърт или телесно увреждане. Които се покриват от гражданската отговорност, а това е и по смисъла на члена към който вие препратихте.
Така че ако се обединим около това предложение, мисля, че е по-издържано като текст. Защото мисля, че вашето предложение е малко общо.
Възприемате ли допълнението?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз ви благодаря, че мислим принципно в една посока. Аз не съм юрист и не мога да преценя в новата редакция, дали обхваща всичко. Изключва ли нещо, отпада ли и т.н. Затова, когато коментирахме си мислех, че текстове 42 и 45 понеже вече ще се работещи и по тях няма дебат и мисля, че са по-приложими. Ако не възразявате да минем на следващата точка, за да може с юристи да го изчистим това И след това да се върнем.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: По параграф 6 други изказвания има ли?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря.
Ако може един коментар по предложението за този договор. Правоотношението между превозвач и водач се урежда с писмен договор.
Каква е идеята и какъв е този договор? Защо се предлага и какво ще постигнем с това? За да работи от негово име за своя сметка, те определено трябва да имат договор. Това е ясно. Защо тук изрично го посочваме и каква е идеята? Има някаква идея.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Идеята да има такъв договор и той да бъде писмен е действително правоотношенията между превозвача и водача да бъдат уредени по този начин. Защото практиката към момента показва, че дори и да имат някакво устно договаряне, не винаги може да се търси отговорност по каквито и да е причини от самия водач. А имахме големи дебати, най-общо казано, тема „копърки“ и т.н. Така че трябва да е ясно и видно, кои водачи работят за съответния превозвач и как те между тях си уреждат правоотношенията?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Тъй като те работят от името на превозвача, те трябва да заплащат възнаграждение за франчайз за ползване на марката, името на превозвача. Тоест при липсата на един такъв договор се стига до укриване на приходи от превозвача от франчайзингова дейност.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Юристите да кажат, договора ще има ли някакви задължителни елементи, които да съдържа. Защото примерно двама души могат да напишат договор то едно изречение - Ние обещаваме да не се лъжем. Подпис и печат. Примерно казвам. Защото те са изобретателни.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Има закон за задълженията и договорите. Така че не може в закона да описваме пунктуално точка по точка.
Колеги има ли други коментари?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това което предварително гледахме в зала, вие предлагате промяна в този § 6. Прави впечатление, че в чл.12 след думата „регистрация“ сменяте „лица“ с „водачи“ – чл.12, ал.1.
В чл.24 това нещо не го правите. Тоест в чл.12 ще останат „водачи“.
Предложението от госпожа Менда Стоянова е в чл.24а има промени. Там го коригирате. Добре. След като е уеднаквено добре.
Вторият ми въпрос обаче е по-важен. Действително вие въвеждате различни изисквания. Да бъдат публикувани договорите, името на водача. Къде обаче в Закона за автомобилните превози казваме какви са санкциите, ако това нещо не се случи? Ние казваме, че превозвача трябва да има регистър. Той няма регистър. Казваме, че трябва да има име на шофьора. Той няма такова.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Регистрите са в автомобилна администрация и в общините.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Къде го наказваме? В Закона къде е разписано с какво се наказва превозвача или водача при неизпълнение на всички тези неща, за които вие говорите. Защото ви давам веднага пример. Когато приехме предишните промени в Закона за автомобилните превози и казахме, че общините трябва да въведат минимална цена на километър пробег, Столична община казва: Вие никъде не сте казали с какво ще ни накажете? И до ден днешен те не са го въвели, защото закона им казва: Въведете го, но няма да бъдете санкционирани. Тоест всичко това, което приемате днес, какво ще се случи и как ще бъдат санкционирани водачи, превозвачи и всички, ако те не го изпълняват. Защото иначе на документи е добре, но на практика как би работило.
Малко по вашата част, финансовата. Тъй като казахте, че водача ще бъде вписан в разрешението, превозвача си плаща алтернативния данък, взема си лиценза. В този лиценз е записан, че водача е Георги Свиленски. Март месец обаче водач става Гроздан Караджов. Април месец вече е следващия. Какво става? Връщат лицензии, вземат лицензии. Кой извършва контрола? Защото правим много неща и се оказва, че няма кой да извърши контрола. Защото Автомобилна администрация няма да събира нито един лев, нито данъци, нищо. В същото време общините нямат право да спират тези автомобили, защото те работят по Закона за автомобилните превози. НАП не може да влезе освен, ако не влезе като пътник да види, дали ще имат касова бележка и кой ще извършва контрола върху тази дейност в тази ситуация?
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Свиленски. Това беше първия въпрос, който разгледахме, когато правихме тези промени, защото е много ясно, че ако няма контрол всичко е безсмислено.
Ако по-нататък се справите с доклада на работната група в чл.91 и чл.95 е посочено, че контролът се осъществява от една страна от Автомобилна администрация, от друга страна от кмета на съответната община чрез упълномощени от него лица.
При установяване на нарушения, това е ал.12,т.6, подробно е описано чл.92, ал.2 и съответно чл.91, ал.11 какво се случва. Кога има нарушения. Така че подробно всичко е разписано като наказателна отговорност. Има кой да осъществява контрола и кой да отнема разрешение, ако съответно някой е в нарушение. Осъществява се двоен контрол на практика.
Колеги, други въпроси има ли?
Ако няма други въпроси подлагам на гласуване § 6, без предложението на колегите Настимир Ананиев и група народни представители, за да могат да си уточнят текста, към който ще се върнем малко по-късно.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Трима против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 7.
Предложение на н.п. Менда Стоянова. Отново касае чисто техническа промяна на годината. 2017 година се заменя с 2016 година.
Работната група подкрепя предложението и предлага редакцията на текста, който е пред вас.
Изказвания има ли? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Трима против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 8.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Касае влизането в сила на закона.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8.
Коментари?
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г. с изключение на § 3, който влиза в сила от деня на обнародването му в държавен вестник и параграф 6, който влиза в сила от 1 април 2016 г.
РУМЕН ГЕЧЕВ: В момента кой закон е в сила? В момента в Република България кой закон е в сила?
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Към настоящия момент е в сила сега действащия закон.
РУМЕНТ ГЕЧЕВ: Които го нарушават тези дни, какво става с тях.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Биват санкционирани.
Други въпроси има ли? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Против? Трима против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Господин Танев готов ли сте с уточнение?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уточнението, което ние се опитахме в момента да направим, става дума за последните думи на ал.8. Тази опашчица, ако може така да я наречем, с изключение на случаите на причинена смърт или телесно увреждане, може би ще ни трябва малко време. Нашето предложение, което го направих преди малко е съгласно чл.42, чл.45. Ако считате, че това може в зала да го предложим редакционно, за да сме сигурни, че текста, който предлагаме не е някакъв проблемен. Той по смисъл едно и също искаме да уредим. Просто дали го уреждаме с този текст?
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Аз предлагам следното. Да гласуваме текста, така както сте го внесли.
Към § 6 гласуваме предложението на Настимир Ананиев и група народни представители, допълнително с опашката. Прочитам текста.
Ал.8 да стане така: „Регистрираният превозвач отговаря солидарно за вредите причинени от лица действащи от негово име, но за своя сметка при или по повод извършване на таксиметрови превози на пътници, с изключение на случаите на причинена смърт или телесно увреждане. ”
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Трима против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
С това приключихме разглеждането на Закона за местните данъци и такси.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 502-01-92
Приет на първо гласуване на 2 март 2016 г.
От Министерство на финансите при нас е госпожа Людмила Петкова.
Налага се да направим допълнителен доклад към доклад с вх.№ 653-02-21 от 18 март 2016 г.
Госпожа Людмила Петкова ще ни обясни по-подробно мотивите и след това ще пристъпим подробно към разглеждане на предложенията.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА:
Налагат се две промени. Едната е в приетия чл.3а. Правила за борба със злоупотреби. Като всъщност по предложението, както беше на вносителя, при предишното заседание на Комисията по бюджет и финанси беше променена разпоредбата и всъщност по начина, по който е прието на второ четене. Правила за борба със злоупотреби, то не се явява вече правила за борба със злоупотреби, а се явява ново ограничение.
Знаете, че в чл.3 на закона беше въведен 10 процентен праг на същественост. И цялата разпоредба се отнася за дружества, които са контролирани от дружества регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.
По начина, по който е приет чл.3а, без така да кажа опашката накрая в разпоредбата, т.е. независимо дали дружествата регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим са под общ контрол или едното контролира другото, се променя цялостната концепция на промяната в чл.3. Защото в чл.3 от една страна се казва до 10 процента праг и то когато са под общ контрол или са свързани. Тоест едното контролира другото. А от друга страна в правилата за борба със злоупотреби казваме независимо дали са, по начина по който е приета разпоредбата, независимо тези две или повече дружества регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режи, могат да нямат общ контрол, може едното да не контролира другото. Но по този начин правилото за борба със злоупотреби се явява ново ограничение. Тоест, с чл.3а, ние ограничаваме действието на чл.3.
От една страна казваме до 10 процента, а от друга страна дори дружествата да не са под общ контрол или едното да не контролира другото, прага да бъде общо 10 процента. Тоест едната разпоредба игнорира донякъде действието на другата разпоредба.
И втората промяна, която е в чл.4. Ние сме казали за изключенията, че чл.3 не се прилага, но без да се изключи и чл.3а, означава че всички изключения, които са в чл.4 не могат да се прилагат.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Петкова.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Полагат се усилия да разберем кои са собствениците и да ограничим злоупотребата с положение на тези офшорни фирми.
Моят въпрос свързан със закона е към Министерство на финансите информационен. В смисъл какви са ни реалните възможности на Министерство на финансите да проверим тези проценти, при положение, че може да има фирми едните на Сейшели, другите в Панама, третите еди къде си. Имаме ли достъп ние до тази информация, за да преценим дали се нарушава закона или не?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ще започна по отдалеко. Знаете, че България се присъедини към две инициативи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Едното е конвенцията за взаимна помощ. Другото е многостранното споразумение за автоматичен обмен на информация за финансови сметки. Вие гласувахте. Конвенцията е ратифицирана, обнародвана. Влиза в сила от 1 юли 2016 г.
В момента списъка на юрисдикции с преференциален данъчен режим включва 50 държави. След влизането в сила на конвенцията от 1 юли, от списъка ще бъдат извадени 13 юрисдикции, които са страна по конвенцията и с които България ще осъществява взаимна помощ. Не само автоматичен обем на информация, обмен на информация при поискване, общи ревизии, събиране на данъци.
В самата разпоредба на закона знаете, че беше включено много по-рано определение за действителен собственик и регистър на действителните собственици. Така че всъщност идеята е, че от една страна могат да се идентифицират, кои са действителните собственици. И от друга страна с тези юрисдикции да може да се обменя информация. От 50 юрисдикции, които са включени в нашия национален списък в момента с тези нямаме. А с тези 50 от 1 юли 2016 г. изключваме 13 от тях, тъй като с тях ще обменяме информация. По конвенцията 94 държави са страни по конвенцията. Но казвам, че в нашия списък на юрисдикциите с преференциален данъчен режим има сега включени юрисдикции, които са страни по конвенцията. Тоест след като влезе в сила за нас, те отпадат.
Отделно има няколко държави, които мисля, че бяха пет или шест, които са подписали конвенцията, но които не са я ратифицирали. След като те ратифицират конвенцията също ще бъдат изключени. Значи от списък с 50 държави, освен тези 13, допълнително ще бъдат извадени още пет държави. Тоест 18 държави от 50 ще бъдат изключени от списъка на юрисдикциите с преференциален данъчен режим. И ако някоя държава от тези, които са в нашия списък примерно се присъедини към конвенцията и започне да обменя информация, съответно тя ще бъде изключвана.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Заповядайте господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Искам първо да благодаря на Комисията и на госпожа Петкова, че обърнаха внимание върху този анализ, който току що беше направен. Защото да припомня в първоначалния вариант на закона, ние приехме, че ще има тотално ограничаване на участието в икономическия живот в 28 области изобщо на офшорните компании. Като посочихме четири изключения заради това, че да кажем едно от изключенията беше, когато се търгуват на борсата няма как да бъде контролирано и не може и не е редно. И още три изключения, които бяха свързани разбира се с европейското законодателство.
Това заради което ни наложиха наказателна процедура всъщност е именно този принцип, че ние по принцип забраняваме тези субекти да участват в големи области от икономическия живот.
Тоест тази забрана ние не можем да я осъществяваме на цяло и не ни разрешават. Сега виждаме, че сме били прави и че най-вероятно Европа и света ще върви нататък. Но към този момент европейското законодателство наистина в най-общи линии това ни казаха от цялата тази кореспонденция, че може да поставяте условия за участие в стопанския живот, но абсолютни забрани не може да има.
И затова се върнахме към условията, които съществуват в другите закони. До 10 процента в банковия и т.н. И всъщност тогава това правило за борба със злоупотреби възникна естествено от само себе си от допускането на тези условия. За да не злоупотреби един и същи инвеститор с нарушаване на този праг, регистрирайки офшорни като свързано лице със себе си или икономически свързано лице, ние сложихме това правило за злоупотреби.
Изменено по вида, по който беше изменено, аз приветствам и тогава даже казах, че приветствам тази поправка на колегите. Но ние пак отиваме в абсолютна забрана. Затова трябваше да уточним, че става въпрос за свързани лица и в кои случаи. И чл.3а да мине към изключенията на чл.4, за да може да не ни правят пак наказателни процедури и след няколко месеца да се съберем и след стотина страници кореспонденция да направим същото. Затова става въпрос.
А иначе използвам случая, че съм взел думата да кажа и на колегите, които са в този Парламент и на тези, които бяха в миналия, защото има и журналисти, че българския парламент е единствения в Европа, първия и единствения засега, който предприе законодателна инициатива някаква. Не казвам, че закона в първия му вид или сега във втория и при следващи поправки ще бъде най-добрия. Но ние сме първите, които решихме, че офшорните зони не са добро за никоя икономика. И че трябва да се предприемат стъпки. И ако европейското законодателство се промени в посока, в която всички ние искахме още в първия вариант, да имаме малко самочувствие, че сме направили нещо преди другите. И то нещо много важно, независимо от това кой го е направил. Българският парламент го е направил.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Цонев.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бих искала нещо да добавя. Понеже никога не сме коментирали, всъщност какво е данъчното облагане на юрисдикциите с преференциален данъчен режим. Когато се приемаше Закона за икономическите и финансови отношения беше направена промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. И тогава всяка сделка с дружество и регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим се приема по презумпция, че е сделка между свързани лица. За да може по отношение на тях да се прилага трансферно ценообразуване. Тоест сделките, ако са сключени по цени, които се отклоняват от пазарните, да се прилага правилото за отклонение от данъчно облагане. А десет процента не се признават разходите, тъй като се счита скрито разпределение на печалбата и 20 процента санкция за скрито разпределение на печалбата.
Тоест дори тези 10 процента, които се допускат като контрол по чл.3, всъщност това не лишава приходната администрация от възможността да обложи на практика с 30 процента сделката, когато е в юрисдикция с преференциален данъчен режим.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нещо забравих. Моля да ме извините, но пред Комисията мога да го кажа. Първоначалният замисъл, когато правихме първия вариант на закона беше да има пет или десет процентна такса данък върху всеки трансфер към офшорна фирма.
Ще ви кажа в една страна в Европа го има това. Това е Испания. Към офшорните компании има два процента, ако не греша такъв данък. Но специалистите ми показаха пътищата, по които това ще бъде заобиколено през европейското законодателство. И реших, че няма да бъде приложимо. Има много начини да бъде избегнато. И затова се отказахме да го внесем в този вариант.
Но аз мисля, че ако всички заедно помислим може да измислим в следващите месеци вариант да не бъде заобиколено. Защото едно от нещата, които се случват е избягване на плащане на данъци. Другото е укриване на собствеността.
Другото което искам да кажа и с това завършвам. Германия е решила да прави регистър на собствениците на офшорни компании. Ние вече сме го направили. Пак във връзка с това, че в нещо сме напред. Друг е въпроса, че този регистър трябва да се развие. Да му се намери точното място. В този проект на Министерския съвет това се прави.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: И аз благодаря господин Цонев.
Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Аз ще се въздържа при това гласуване, защото от една страна мисля, че всички ние сме наясно, че добре би било да сложим по-сериозен контрол, по-сериозни механизми при участието на офшорни фирми в така наречени чувствителни сектори.
От друга страна това, което Министерство на финансите казаха има своите аргументи, от гледна точка на спазване на европейското законодателство.
Но ще се въздържа и по още една причина. Според мен нашия текст дори е вече остарял. Остарял, защото това, което се случва в последните дни с аферата Панама пейпърс показва, че на нас, а може би и на Европа е необходимо изцяло ново законодателство, изцяло нова уредба. И това с което завърши господин Цонев с идеята да направим нещо заедно, аз от името на Реформаторския блок заявявам инициатива, ние да направим направо нов закон, който наистина да отговори на обществените очаквания. А не да чакаме Европа да ни нареди. Нека ние отново да сме пионерите, както сме били и преди.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Танев. Да разбирам ли, че вие оттегляте предложението си по § 5 ?
Госпожа Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Понеже казахте, че българската държава трябва да предприеме мерки. Миналата седмица в сряда Министерския съвет прие присъединяване на България към плана БЕПС на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие с ангажимента всички 15 мерки, които са свързани да бъдат въведени в националното законодателство. Той не е нов закон. Те са различни мерки да се предотврати отклонение то данъчно облагане и изкуствено прехвърляне на печалби. Това е световната в момента тенденция. Всички да въведат мерките по плана в различни закони.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Колега, това беше предварителен коментар, защо се наложи да се изготви такъв допълнителен доклад. Сега ще ви дам думата да представите предложението.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Не толкова предложението, колкото исках да изкажа подкрепа за това, че вероятно няма да е лоша идеята, действително да направим едно изцяло ново законодателство, тъй като сегашното малко го надупчихме и стана като швейцарско сирене.
Исках да кажа, че по отношение на свързаността на собствеността на офшорни дружества, на практика е напълно невъзможно да го установим това. И всеки, който има малко опит с материята много добре го знае. Цялостната философия на офшорните зони е да се скрие собствеността. Така че това, което ние сме разписали в разпоредбите за свързаност на лица, на практика абсолютно не може да се приложи и никой не може да ме убеди в обратното.
Другото, което е много важно по отношение на регистъра на районите собственици на офшорни дружества, пак би трябвало на всички нас да ни е известно, че има нарочените за фиктивни собственици, формални собственици, които ние ще ги изкараме в един регистър, но това по никакъв начин няма да ни помогне за изсветляването на реално кой стои зад това офшорно дружество. По-скоро само някаква формална промяна ще направим. Ако искаме ние да направим истински работещо нещо и наистина да сме пионери, ние трябва да вървим в посока на отнемане на смисъла, защо хората правят офшорни дружества. Малко са от данъчни съображения. Тъй като данъците в България генерално са ниски. По-скоро се търси анонимизиране на капиталите и на властовите ресурси и затова всички усилия трябва натам да бъдат насочени.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Госпожо Петкова последно и да пристъпим към доклада.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само за действителните собственици. По принцип предложението, което е в законопроекта за действителните собственици, това е определение, което е от приетата директива, като мерки срещу изпиране на пари и това са и препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Във връзка с присъединяването ни към глобалния форум миналата седмица имаше проверка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по отношение на цялото българско законодателство. И следващата проверка, която предстои на всички държави, тя ще бъде за действителните собственици. Като за действителните собственици, поне това, което е разработено на международно и на европейско ниво е предложено за приемане в закона.
Това което предстои тепърва за действителните собственици се разработва в момента, включително и с наръчници. И ако има нещо, което е ново ще бъде въведено в българското законодателство. Ще бъде предложено да бъде въведено.
Така че това което се предлага, това е в момента, което е разработено. По-ново няма, освен ако ние не измислим нещо ново.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, поради друг парламентарен ангажимент оставам гласа си на колегите.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Колеги мисля, че стана ясно за какво става въпрос предварително. Малко нарушихме процедурата, но мисля, че беше добре за цялата Комисия, както и за гостите да направим тези пояснения.
Пристъпваме към допълнителния доклад.
Параграф 5. Предложение на н.п. Димитър Делчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Желаете ли да го представите. Мисля, че стана ясно.
И едно предложение на работната група. Някой трябва да го припознае. Господин Цонев.
„Параграф 5 се изменя така.
Параграф 5. Създава се нов член 3а:
Правило за борба със злоупотреби
Чл.3а. В случаите на участие на две или повече дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и/или на контролирани от тях лица в процедурите по чл.3, праговете, въведени в чл.3 точки от 1 до 7, 12, 17, 20 – 23 се прилагат общо и не може да бъдат превишавани. Праговете се определят и прилагат общо, когато две или повече дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим са под общ контрол или едното от тях контролира другото /другите дружества.“
Работната група подкрепя това предложение.
Самата работна група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5 заедно с нанесените корекции.
Който е съгласен колеги с § 5, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Параграф 6.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Това са редакционните поправки. Предложение по реда на чл.80, ал.4. Отново от господин Цонев е припознато.
Параграф 6. В чл.4 текстът преди т.1 да се измени така: „Членове 3 и 3а не се прилагат, когато:“
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6. Тя е пред всички вас.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен да подкрепим § 6, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Благодаря колеги. С това приключи днешното заседание.
Закривам заседанието.
Закрито в 16 часа и 30 минути.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /