---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 21 април 2016 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.35 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 35 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Имаме кворум. Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 554-01-84 от 03.12.2016 година с вносител Валери Симеонов и гр.н.п.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-10 от 03.02.2016 година с вносител Петър Славов и гр.н.п.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-41 от 24.03.2016 година с вносители Емил Димитров и Стефан Кенов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-57 от 20.04.2016 година с вносител Менда Стоянова и гр.н.п.
Други мнения, предложения има ли? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
По темата при нас са:
Министерство на финансите
Дирекция данъчна политика
Людмила Петкова – директор
Десислава Трифонова – главен експерт
Агенция „Митници“
Божидар Алексов – зам.-директор
Георги Димитров – началник отдел в Дирекция „Акцизи“
От неправителствените организации при нас са:
Националното сдружение „Българската домашна ракия“
Стоил Атанасов
Конфедерацията на индустриалния капитал в България
Радослав Радев – председател на Националната Лозаро-Винарска камара
Мирослав Каракашев – експерт в КРИБ
Движение „Защита на гражданите и държавата“
Петьо Хаджиев
Димитър Горов е дал извинителна бележка. Евгения Ангелова също е дала извинителна бележка.
Преминаваме към разглеждане на тези законопроекти.
Предлагам вносителите с по няколко думи да ги представят.
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Смисълът на нашия законопроект е елементарен. Отмяна на текстовете, които бяха приети при последната промяна на Закона за акцизите и данъчните складове. А именно, настояваме да се върне обема на вместимостта на съдовете на малките обекти за дестилация на 1000 литра. И да се отмени ал.5 и ал.6 в чл.60, които са свързани с времевото ограничение.
По отношение на ограничението във времето за работа на тези малки дестилационни обекти не мисля, че е нужна някаква аргументация. Още повече, че това поставя в неравнопоставеност тези малки дестилации с големите заводи, за които остава да виси огромния въпрос във въздуха. Те какво ще работят от 1 януари до 1 юли. Нямам намерение да се аргументирам в тази посока. Мисля, че текстът е абсолютно лобистки, поне в тази си част за срока. Вярвам, че това ще бъде отменено. Виждам, че и във вашия проект има заложена възможност за отмяна на това ограничение.
По-важно е друго. По-важното е първото ни предложение, което е свързано с връщането на обема на съдовете, до който обем могат да произвеждат, без да работят в условията на данъчни складове, а именно до 1000 литра. Това е свързано с огромния брой, две трети от легалните казани, които работят в този диапазон между 500 и 1000 литра. От 1500 и няколко казана, 1000 са тези, които са с обем между 500 и 1000 литра. По-голямата част от тях са извършили необходимите инвестиции и са реализирали изискваните от закона мерки, които поставя закона и наредбите за работата на такива малки дестилационни обекти. В това число като се започнат хигиенни условия, стаи за почивка, необходимите настилки с теракот или гранитогрес. Да не говоря за самите уреди, които са закупили, които отговарят на изискванията с необходимите измервателни уред, както за градус, така за налягане и т.н.
Искам да информирам уважаемите колеги, които не са вътре в темата, че дестилационните апарати, с които работят тези малки дестилационни дестилерии, фактически те са същите като технология, като тези, с които работят и големите фабрики. Големите фабрики за които има безспорно доказателство, че всъщност се опитват да лобират, прокарвайки тези промени в закона.
Основен въпрос, на който трябва да си отговори един народен представител поне според мен, според моето убеждение е какво помагам аз на моите сънародници с такъв закон и дали няма да нанеса вреда? Като казвам сънародници, естествено нямам предвид хората, които се занимават с дестилация. Аз имам предвид целия български народ и в случая респективно бюджета на Република България.
Основният въпрос е следния. След като имаме една непрекъсната кампания от деня, в който беше прокаран този закон до момента в големите медии, определено платена, защото те без пари не правят нищо. И тази капания ни убеждаваше, че тези всичките дребни търговци работят в сивия сектор, че те крадат, не плащат акцизи и данъци и т.н. Даже да приемем, че това е така. Питам аз с тази промяна в закона какво променяме? Ще ги накараме да бъдат по-дисциплинирани. Ще ги накараме да спазят закона ли или просто ще поставим прът във

възможността, те да реализират един доказан вече и наложен бизнес. По- скоро второто.
Защото по никакъв начин в промените, които бяха приети, ние не увеличаваме постъпленията в бюджета. Това не може да стане, защото и до момента този, който е нарушавал закона го е нарушавал просто, защото не е имало контрол.
В посока на контрола обаче, ние не променихме нищо, променяйки закона през м.декември. Сега виждам едно рационално предложение, което също ще го подкрепим нашата група. А то е да се прехвърли контрола върху общините, тъй като един кмет на кметство селски, градски и т.н. има много по-добри възможности да провери работата на един казан и съответно да упражнява контрол върху неговата работа. Това е положително предложение в новия законопроект, който ще разглеждаме малко по-късно от госпожа Стоянова.
Но повтарям, в този си вид, както е сега, промяната на обема на дестилационните казани по никакъв начин няма да напълни бюджета. Напротив, това което става е следното. До момента е имало казани, които са били до 1000 литра. Те са работили и държавата е имала възможност да събира обем данък за 1000 литра. Тя не го е правила.
Ако ние променяме закона, трябва да мислим по какъв начин ние може да подпомогнем бюджета. Това е отговорното мислене и действие съответно. В тази посока ние нищо не правим.
Нищо не направихме като ограничихме работата на тези казани. Напротив, ние им казахме: Вие сте неудобни за пазара. Вие трябва да изчезнете. И като мотивация изваждаме това, че акциза трябвало да бъде по-голям, а той не бил платен. Аз съм последният, който ще споря с вас по отношение на това, че не всички данъци и акцизи са плащани. Но категорично ще оспоря вашата позиция, че намалявайки обема на дестилационните казани, ние по някакъв начин ще подпомогнем бюджета. Това е най-общо казано.
Или обобщавам в заключение за колегите, които ще вземат отговорното си решение.
С тези промени ние по никакъв начин не подпомагаме бюджета. Точно обратното, закриваме или подлагаме на стрес тест 1000 производители на ракия от малки дестилационни обекти и няколко хиляди собственици на малки лозови масиви, които са пряко свързани с тези дестилационни казани и които няма как да оцелеят при положение на един парцелиран разпределен пазар, тъй като големите Винпроми от тях няма да изкупуват грозде, защото те вече си създадоха масиви. И те ще бъдат принудени или да го продават на безценица или тотално да спрат производството на грозде от едни вече разработени лозя.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Следващият законопроект е на Петър Славов и група. Той също предлага това. Вносителите ги няма.
Третият законопроект с вносители Емил Димитров и Стефан Кенов. Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Дами и господа народни представители, ние в момента разискваме три текста. Този, който е действащия и три нови.
По отношение на предложението на н.п. Стефан Кенов и аз, което направихме, искаме всеки български гражданин в България, когато произвежда грозде или плодове, да може в къщи, в собствения си казан. Знаете, че такива се продават навсякъде. Хората ги имат по наследство. Това е една изконна българска традиция, човек вкъщи да може да си прави ракия. На този етап това нещо се счита престъпление. Ако той отиде някъде другаде и я направи е законна, ако я направи вкъщи не е законна.
Водени от убеждението, че всеки български гражданин трябва в къщи да може да си произведе ракия и това да не го прави престъпник, както и да я съхранява. Да спази една традиция, която е от години. Защото домашна наденица е това, което вкъщи си направил. Домашна ракия е това, което вкъщи си направил. Домашна баница е това, което вкъщи си направил. Другото са някакви форми на производствени цехове, производствени възможности, в които ти правиш нещо, но слагаш етикета домашно.
Разбира се, нищо не пречи хората, които нямат вкъщи казани, не са си купили от Метро или нямат по наследство или не им се занимава с тази дейност, да отидат на така предоставената възможност специализираните малки обекти. Там ще си платят съответната сума. В нея влиза и половината акциз и ще им бъде извършена тази услуга. В нея няма нищо незаконно, нищо лошо. Друг е въпроса, дали парите от тази услуга ще стигнат по предназначение.
Спомена се стрес тест. Миналата, по-миналата и предишни години, никой не е подлагал на стрес тест, който и да било. Резултатите са видими от справката на Министерство на финансите. Тази година са 3 млн. повече. При положение, че за цялата година са били 700 000, някак си 3 млн. само за три месеца е съвсем друго.
Но така или иначе нашият законопроект иска да възстанови една традиция, която в България е съществувала къде легално, къде нелегално. А именно хората вкъщи да могат да си произвеждат ракия и да не се считат престъпници за това.
Нашето предложение е такова. Разбрах, че Министерство на финансите е излязло със становище, позовавайки се на евродирективи, че това нещо е забранено и се разрешава само в малки обекти. А на практика това е унищожаването на традицията. Не им даваме вкъщи. Караме ги да се чувстват престъпници и ги пращаме в другите обекти, където обаче има ограничителни условия, а именно до 10 000 хектолитра, което означава 2 тона и половина алкохол годишно. А това не е ясно кой ще го измери и кога.
Така че аз апелирам към колегите, ако наистина мислим за българския народ, наистина мислим, че те трябва да могат да си произведат вкъщи ракия, да им го разрешим, както и да съхранява съответни количества от нея. Защото някой може да събира за сватба, за дете, за рожден ден, а не да ги караме да се чувстват престъпници. Защото сега, ако я прави вкъщи е лош. Ако отиде другаде и я направи е най-добрия технолог. Разбира се, всичко ще зависи от вашето гласуване.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Последният законопроект внесен от Менда Стоянова и група народни представители. Ще ви го представя.
Този законопроект прави доста сериозни промени в областта на услугите от малки дестилерии.
Първото, което предлагаме в този законопроект, това е тази дейност като контрол, като отчетност да излезе от Агенция „Митници“ и да бъде предоставена на общините, които ще имат задачата да дават разрешение при определени в закона, разбира се, условия за откриване на такива дестилерии, както и да отнемат тези разрешения при пак определени в закона нарушения и условия.
Второ, ще имат задачата да водят регистър на регистрираните обекти и да получават и обработват месечните справки и декларации, които тези обекти ще подават,както и да осъществяват контрол върху работата на тези малки дестилерии. Акцизът, който те внасят ще постъпва в приход на местния бюджет на съответната община.
Считам, че тази промяна е положителна, защото първо Агенция „Митници“ има много по-важни и високо рискови случаи от малките дестилерии. Тя е далеч чисто физически от контрола на малките дестилерии и не влагам никакво обвинение, но наистина там не може да се осъществява постоянен регулярен контрол.
Това могат да го правят кметовете, данъчните администрации към съответните общини, които имат вече капацитет, извършват подобни проверки. Всъщност те и по ДОПК ще работят и в този случай. Всеки един кмет знае най-добре къде има дестилерия, коя дестилерия е регистрирана, коя не е, кога работи и т.н. В този случай, сваляйки отчетността и контрола на най-ниско ниво, считаме, че би могло да отпадне сезонността в работата на дестилериите, тъй като кмета е там и може да контролира, а те са съвсем близо до тях и може да контролира работата на тези дестилерии.

Една скоба ми позволете само да кажа, знаете, че имаше и в момента действа такава сезонност. Тоест има забрана да се работи в малките дестилерии от януари до юни. Тази забрана може да се преодолее, като дестилерията работи след като подаде уведомление до Агенция „Митници“.
Искам да кажа, че за първото тримесечие на тази година са произведени 43 500 литра алкохол. За всичко това преди това са уведомени митниците, за да се работи и е внесен 120 000 лв. акциз, даже малко повече, отколкото се е внасяло през миналата и по-миналата година за първите три месеца. Тоест, те си работят в капацитета, в който са си работили предишни години.
Така че на практика излиза, че тази забрана и необходимостта да уведомяват, не е спряла работата на малките дестилерии. Но тъй като контрола ще бъде по-близо до тях, считаме, че това е възможно да отпадне.
Друго което предвижда законопроекта, това е въвеждане на регистрационен режим за всички производители, вносители и търговци на съоръжения чрез които се произвежда етилов алкохол, вино и алкохолни напитки. Досега такъв режим няма. Самите продукти, които се произвеждат, са акцизни. Те са на специален режим на производство и търговия и са под специален контрол. Знаете данъчни складове или смодове – малки обекти за дестилерия. А съоръженията чрез които се произвеждат тези акцизни стоки по никакъв начин не са регулирани.
Това което предлагаме категорично не е регулация. Това е един регистрационен режим. Всеки който извършва такава дейност, ще подаде регистрационен формуляр и този регистър ще бъде публичен. Той ще се води в Министерство на икономиката, където е мястото на подобни регистри.
Освен това предлагаме тези въпросни регистрирани производители, вносители и търговци да водят отчетност, с която да е ясно и позволяващо установяването на лицата, които са получили това съоръжение или оборудване, чрез което може и единствено само да се произвежда съответната акцизна стока.
Като информация за това ще подават ежемесечно отново в Министерство на икономиката и тя ще бъде част към този регистър, за който говорих преди малко.
Третият момент, който всъщност е различен и който се предлага да бъде въведен, това е допълнение на определението за малка дестилерия.
Знаете, че съществуването на подобни малки дестилерии е възможно благодарение на една дерогация, която България получи при присъединяването си и съответните текстове на директивата, където освен ограничението от 30 литра на производител, физическо лице производител на плодове в рамките на една година, които може да свари при условията на малка дестилерия и намален акциз има и още едно условие. Това е, че за да бъдеш малка дестилерия не следва да произвеждаш повече от 10 хектолитра чист алкохол годишно. Това са 1000 литра чист алкохол. Чист алкохол е 98 градуса, в този порядък. Така че ако го приравним на ракия от порядъка на 40 – 43 градуса, това е около 2000 – 2400 – 2500 литра годишно такава ракия.
Смятам, че това е в най-общи линии всичко. Това което искам да кажа в нашия законопроект, ние не сме предвидил връщане на режима, в който една малка дестилерия да може да има повече от съдове с вместимост 500 литра. И анализа, който направихме не ни дава по никакъв начин основание да считаме, че това затруднява въпросните дестилерии.
От анализа за 2015 г. се констатира, че са регистрирани 1576 дестилерии, които са подавали ежемесечно справки и декларации и са подали 19 942 справки декларации, т.е. всички тези по 12. И в 13 275 от тези 19 000 справки и декларации, те са декларирали нулеви обороти. Тоест нямат за съответния месец произведена нито един литър ракия.
Така че ако разделим броя на декларациите, в които има декларирано произведено количество ракия, на броя на малките дестилерии, излиза, че средно те са работили по четири месеца и две десети годишно.
Ако разгледаме количествата алкохол, които те са декларирали в тези декларации ще видите, че от тези 6667 декларации, в които има декларирано произведено количество алкохол, 6034 декларации, а това са 90 процента от дестилериите, декларират, че месечно произвеждат под 100 литра алкохол.
3530 декларации или това са 53 процента от дестилериите декларират, че произвеждат под 30 литра месечно алкохол. И даже има 1822 декларации, което прави около 23 процента от всичките дестилерии, които декларират, че произвеждат под 15 литра месечно алкохол.
Ако приемем, че основната част от дестилериите произвеждат сто литра алкохол, аз не виждам причина да имат по-голям съд за производство на алкохол от вместимост 500 литра.
Проучването, което направих показва, че ако заредиш един казан с материал от 500 литра, от него излизат 70 – 80 литра ракия. Аз го слагам 50 литра, защото зависи от това, колко е силен материала, който се слага. При 100 литра ракия месечно излиза, че два пъти трябва да заредиш един казан от 500 литра. За какво ти е тогава казан от 1000 литра? Задавам си този въпрос риторично. И понеже отговора е „не ми трябва”, не виждам причина да приемаме увеличение на размера на съдовете, с които разполага една малка дестилерия.
В общи линии това е, което представлява нашия законопроект.
Очаквам вече като председател на Комисията, да чуя вашите коментари и въпроси по темата.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Помолих в началото да се влезе в същността на законопроекта и да се разбере, че се подменя смисъла и посоката на атаката в случая. Атаката не е насочена към това, че се укриват данъци, а е насочена към конкретните производители.
С вашите последни цифри, които цитирахте за това, че тези 1576 казана, фактически са работили само по четири и по два месеца, на база на данните, които са отчели, вие фактически показвате, че те не са плащали нужните акцизи и нищо друго.
Това което обаче всички ние трябва да се опитаме да направим е да ги накараме да си плащат данъците. Не може да се правят от тук изводи. Те просто не са работили. Няма нужда те да имат над 500 литра, защото видите ли даже по 100 литра на месец не са произвеждали. Това е погрешно сбъркано и не логично мислене.
На всички ни е ясно, че те са укривали данъци, както и всички, които могат да укриват данъци. Това е естествен стремеж на всеки бизнес да укрива данъци. А стремежа на всяка държава е да ги събира тези данъци. И на базата на това противоречие, фактически се изгражда и съществува икономиката на всички абсолютно държави.
Не може на база на това, че не са плащали в пълния си обем акцизите и данъците да правите извода, че те са произвеждали реално по-малко и затова не им трябва такъв обем. Напротив, те са произвеждали повече и не са плащали данъци. А не са плащали данъци, защото не е имало контрол. Затова не са плащали данъци.
Аз ви предлагам по същата логика, да внесем един законопроект и да вземем да закрием две трети от хотелската база в България, от хотелите не само по Черноморието, а и по планините. Защо? Защото всички те укриват курортни такси, укриват данъци, тъй като няма единна система, която да ги следи. И тъй като те укриват данъци, да затворим и хотелите точно в навечерието на един очакван успешен сезон.
По същата логика може да предложим примерно да ликвидираме и таксиметровите фирми и едноличните търговци таксиметрови шофьори. Защо? Защото държавата в лицето на изпълнителната власт, не си свършва работата. Тя не ги принуждава да си плащат дължимите данъци.
В заключение картината е следната. Спирам се само на тези, които са между 500 и 1000 обем литра. Това са две трети от легалните казани. Нищо не направихме за тези над 6000 нелегални. Въобще не ги коментираме. Като че ли ги няма в пространството. А те не плащат една стотинка данък.
Тези 1000 ние им казваме: Вие няма да работите, защото вие сте крили данъци. Това просто не отговаря на най-елементарната, даже чисто икономическа логика, да не говоря за човешка логика.
Ако аз съм на ваше място бих положил усилия точно в тази посока, която е част от успешния ви законопроект, бих казал, където се пренасочва контрола към общините и евентуално има един по-добър регистрационен режим. Това да. Какво я интересува държавата, дали ще събере данък от 1000 литров казан малък обект или ще събере от 5000 литров казан от пещерска гроздова. Какво я интересува държавата? Не би ли трябвало да ни интересува тези, които са работили, работят в момента, не е ли по-важно да ги вкараме в режим на контрол и в спазване на законите, в плащане на данъците. Да не ги закриваме, да не ги поставяме в такава ситуация. Извинявайте как ще влезете под 500 литра, когато имате два 350 литрови казана? Значи единия ще го спрете и тогава ще останеш на един 350 литров. А това, че е свързано с работна ръка, това че е свързано с инвестиции, че е свързано с хиляди, може би драми на хора, които са теглили кредити, които няма как да ги върнат вече. Какво прави държавата? Подпомага ли дребния и среден бизнес или му пречи. На тези въпроси трябва да си отговорите уважаеми колеги, аз към вас се обръщам, не към госпожа Стоянова, защото тя има определено мнение, когато дойде време за гласуване.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Аз искам само да добавя към това, което вие казвате, че факт е, че е имало занижен контрол и данните, които ви цитирах показват, че има нерегламентирано, не отчетено производство на ракия в тези казани. И точно за това господин Симеонов, предприемаме действия към увеличаване на този контрол чрез тези предложения, които ви представих преди малко и които ви моля да подкрепите.
По отношение на размера на съдовете, които могат да бъдат в един смод, аз бих дала още един аргумент. Тоест по-скоро липса на аргумент, да се увеличават те на 1000 литра.
По директива, за да бъдеш малък обект за дестилация, ти не можеш и не трябва да произвеждаш повече от 10 хектолитра чист алкохол годишно. В противен случай ти ставаш вече голям обект и трябва да се подчиняваш по общите правила на обектите за производство на алкохол.
Малкият обект за дестилация, освен че не се подчинява на тези правила, той правейки услуга на хората производители на плодове изваряващи ракия е длъжен да събере от тях и да внесе в бюджета половината от дължимия се за нормалното производство акциз.
И в този смисъл се допълват двете изисквания на директивата. Половин акциз плащаш, но не можеш да си по-голям от 10 хектолитра. Десет хектолитра годишно прави 1000 литра чист алкохол годишно, което е 98 градуса. И ако го разделим на две или го умножим по две, за да направим 40 и няколко градуса излиза, че трябва да произведеш не повече от 2500 литра ракия годишно.
Ако разделим производството на тези 2500 литра ракия годишно на шест месеца, не на 12 месеца. Защото наистина 12 месеца не е равномерно разпределено. Ако искате да го разделим на три месеца – октомври, ноември и декември или да го разделим ноември, декември и януари, тогава ще видите, че 2500 литра, ако го разделим на 6 месеца, това означава по 440 или 450 литра ракия месечно. От колко зареждания на един 500 литров казан се получава тази ракия? На осем зареждания за месец. За какво им са 1000 литра?
За да заредиш един голям казан и да произведеш 30 литра ракия, колкото е ограничението по директивата, на теб няма да ти излезе сметката да го заредиш този казан с дърва и т.н. И затова голяма част от хората с които говорих казват: Ние за да напълним един 500 литров казан или 1000 литров казан се комбинираме, за да си платим дървата, услугата и всичко останало. Точно така е. Аз съм правила проучване между хората, които варят ракия. Предполагам, че някои от вас също имат опит в тази посока.
И в този смисъл, аз пак не виждам основание за това, ние да кажем: Вие сте малки обекти. Не може да произвеждате повече от 2500 литра годишно, но имайте казани до 1000 литра. Какво ще ги правите тези казани? Нали се сещате какво ще ги правите когато е занижен контрола или когато се договорят с контролиращия. Това е.
Има ли други желаещи? Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз ако разрешите първо искам да дам малко информация на колегите народни представители. Защото уважаема госпожо председател, не знам дали ви е известно, но само след няколко дни Народното събрание ще трябва да гласува колеги, препоръка 204 на Международната организация на труда. Всъщност направените миналата година изменения на Закона за акцизите и данъчните складове влизат в една огромна колизия с тази препоръка.
Накратко да ви информирам. Това означава препоръка за преминаване от неформална към формална икономика. Тоест по всякакъв начин държавата, законодателния орган, изпълнителната власт да минимизира сивата икономика за сметка на светлата икономика.
В момента с този текст, който беше приет и който се знае, че е лобистки текст всъщност какво се стимулира. Стимулира се неформалната т.е. сивата икономика.
Примерът, който даде госпожа Стоянова е несъстоятелен, защото аз мога да ви дам друга статистика, която гласи следното. От 750 регистрирани фирми на еднолични търговци, дейност за 2015 г. са отчели 300 000. Означава ли това, че останалите 400 000 по тази логика трябва да бъдат закрити, просто защото не са отчели дейност. Не, не означава.
Първо, защото дейността на тези хора, както ние ги наричаме ракиджийски казани е първа в сферата на услугите. Те не са производители. Те нямат постоянен производствен процес. Те извършват услуга по желание на определени клиенти, в случая хора, които притежават малки лозови масиви. Хора, които са събрали плодове през есента. И най-вече хора, които купуват, защото вие ще видите всяка есен наредени по пътищата много от тези хора, които имат лозя, да си продават гроздето точно с тази цел.
Оттам нататък, аз приемам положителното в законопроекта на госпожа Менда Стоянова, но той ще бъде положителен, защото вие сама казахте госпожо Стоянова, че ние ще дадем възможност тези приходи да отидат в общинските бюджети.
Колеги замислете се, как ще отидат приходи в общинските бюджети, когато подхода, извинявайте за израза е следния - Има индианец има проблем. Няма индианец, няма проблем.
Тоест след законодателната промяна практически се затварят тези съществуващи и то забележете, редовно регистрирани обекти. В момента, в който се затворят тези обекти, практически общините няма да има върху какво да осъществяват контрол. Поради простата причина, че тези хора трябва да направят втори много голям разход за премахване на една част от обема на казаните си. И второ, за привеждане наново в съответствие с новите изисквания на закона на целия обект. Това означава да преминат през цялата процедура - разрешение за строеж. Когато започнат да правят ремонт по ЗУТ трябва наново да минат. И това е истината, която трябва да я кажем. Тоест, ние ги вкарваме в един нов регистрационен режим, през който регистрационен режим голяма част от тези хора просто няма да могат да се справят, поради простата причина, че те вече са теглили кредити. Трябва да изплащат кредити. А да не говорим, че практически четири месеца една голяма част от тези хора не са и работили.
Оттам нататък законопроекта може да бъде принципно подкрепен. Да се вземат положителните неща и от законопроекта на госпожа Менда Стоянова, което аз категорично в зала ще подкрепя, да премине под контрола на общините. Защото те наистина имат капацитета да осъществяват този контрол. И в същото време да дадем възможност на общините и за един допълнителен приход в техния бюджет. Защо да отнемаме тази възможност с намаляване обема и времето за работа на тези обекти. И да ги подтикваме всъщност да отидат в сивата икономика, да си играят на криеница. Да подтикваме с едно неправилно решение създаване на сива икономика.
Аз мисля, че всички колеги на Бюджетната комисия са уважавани хора икономисти и финансисти и много добре разбират цялата тази проблематика. И затова ви агитирам да подкрепите и двата законопроекта. И от двата да направим един хубав, добър закон, който наистина да е в полза и на държавата и в полза на дребния, на средния бизнес и да има и съответната регулация, с която да се осъществява и този контрол. Мисля че това е най-добрия подход и се надявам да бъдат подкрепени и двата законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи колеги? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Колеги, отсега ще ви кажа това, което каза колегата Байрактаров. Ние така ще направим нашата група. Ще подкрепим да си останат обемите от стария закон, без да се променят и ще подкрепим прехвърлянето на отговорностите на кметовете, поради следните причини и с някои уговорки.
Първо, приехме закона декември, сега го поправяме. Това е една от много прояви какво правим в България не само сега, засили се последната година. Но как сменяме законите през пет дни, защото не си правим сметките. Приемат се по сто закона на ден, образно казано и накрая ще започнем да ги преразглеждаме. Други закони ги приехме декември. Още не са влезнали в сила и т.н. Това не е добра атестация за работата ни и изглежда не сме се вслушали в препоръките на експертите. Защото в крайна сметка политиците решават какво да се внесе и кое да не се внесе. Но това е лош симптом.
Второто нещо е това, което няма как да не ви кажа. Съвсем наскоро преди две, три седмици тук колегите, по-голяма част от управляващите натиснаха бутона и лишиха бюджета поне от 150 млн. и оставихме целия сектор на превозвачите, такситата без да ги облагаме с данъци.
А сега сме се вгледали как чичо на село си произвежда 20 или 30 литра ракия и спорим за 800 000 лв. тук. Даже и да не са 800 000, но по 1 млн. – 12 млн. да са. Задавам риторичен въпрос. Защо колегите не гласуваха бюджета да вземе 150 млн. минимум, а сега се занимаваме трети път с няколкостотин хиляди лева.
Аз съм за държавата да прибере всяка стотинка. Но тук явно, че мерим не с двоен, а с троен аршин. Защото да не излезе така, от някой гардероб да излязат пачки и да се чудим какви са тези пачки. Защото и тук има някакви гардероби. Въпросът е дали ще се стигне до тях.
Трето, държавната администрация се е провалила, не само тази година не ги събира. И ние се обръщаме към общините. Добре, ние ще прехвърлим към общините. Тези данни за броя на казаните, логично е да предположа, че по-голям брой имат по селата и малките градове. Предполагам, че е логично. Всички имаме някакъв опит и от село. Отрасли сме някои през лятото по селата. Гледали сме как се вари ракия. В едно село кмета как ще си събере данъците, аз имам някакви съмнения. Тъй като в едно село уважаеми колеги, най-голямата отдалеченост между хората е трети братовчеди. Аз виждам тук саморазправи в селата, ако кмета отиде да събира данъците. Казвам ви най-сериозно.
Така че ще подкрепим тази децентрализация. Това е една хубава идея. Дано да проработи. Но от сега ви казвам, че кметовете ще имат ядове по селата и може и доброволно и те да се откажат от такъв контрол. Но ние сме длъжни да опитаме. Ако влезнат повече пари в хазната са добре дошли.
Така че ние сме за тази децентрализация като опит, като предупреждаваме за възможните последици. Против сме тройните аршини и правенето на закони през три месеца да ги преразглеждаме.
Затова в заключение. Искаме да си останат старите размери на казаните и подкрепяме децентрализацията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Позволете ми една реплика да ви направя. Вие подкрепяте това, че трябва да се ограничава сивата икономика и всеки лев да се събира в хазната и да се спазва закона. Това се случва по два начина.
Единият начин е контрола. И ние се опитваме чрез децентрализацията да усилим този контрол и аз категорично не приемам презумпцията, че кметовете няма да си вършат работата и няма да се събират данъците. Защото това означава въобще да елиминираме децентрализацията в данъчните приходи, точно обратното на това, което искат общините.
И вторият елемент, освен контрола, той не е единствен и не е достатъчен, за да се събира който и да е вид данък. Това са данъчните условия, при които се осъществява един бизнес. И точно тук аз мисля, че едно от тези условия е именно да се намали вместимостта на съдовете в една малка дестилерия. Защото в противен случай се дава законова възможност и законово изкушение тя да премине в сивия сектор и да произвежда повече, отколкото закона й е разрешил, на по-ниска акцизна цена. И всички вие знаете по кои заведения и прочее се продава така наречената домашна ракия произведена по този начин.
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имам един въпрос. Не е свързан пряко с основната дискусионна тема за обема на казаните. В проекта на госпожа Менда Стоянова § 6 се предвижда задължителна регистрация по този закон на обектите за винопроизводството и на малки винопроизводители.
Въпросът ми е, защо го правите това, след като там няма никакви акцизи и няма никакви регулации по отношение на винопроизводството?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е досегашния текст.
Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.

Уважаеми дами и господа, още първия път като обсъждахме тези регулации, тогава две бяха основните теми, за обема на казаните и за сроковете. И тогава още предупредих, че изпадайки в излишни регулации ние дразним хората. Още повече, че тези регулации най-вероятно няма как да се изпълняват. Ставаше въпрос конкретно за срока. И още тогава казахме, че не е хубаво да се ограничава във времето, кой кога ще му ферментира ракията и кога ще се вари. Имаше опити тук да ни се обясни, че процеса на ферментация може да го ограничим само в няколко месеца. Аз още продължавам да съм скептичен. Залитайки в тези регулации раздразнихме хората. И от там естествено дойде и обратния процес на обратен натиск, да се отменят тези регулации.
Трите предложени закона виждам, че тук се оформя мнение, че имат общи допирни точки. Тоест закона на госпожа Стоянова, така като е представен е по-пълен, но дава възможност евентуално между първите две четения, да се продължи дискусията и в него да бъде инкорпориран и другия закон. Дискусията, която ще остане да проведем е за обема на казаните, т.е. дали да бъде 500 литра или 1000 литра. Естествено и в двете страни има аргументи, които ще бъдат преценени между двете четения.
Това което искам да попитам представителите на Агенция „Митници“, може би и на Министерство на финансите, е за бройката на тези казани, които в момента са над 500 литра. Дали от 1500 регистрирани наистина са 1000, така както колегите казват. Най-вероятно е така, щом така го твърдят. Но това е също важно в хода на дискусията, тъй като наистина те са свързани в инвестиции и т.н. Пак повтарям, двата закона наистина намериха своята обща допирна точка в отмяната на срока, което е хубаво. Дава ни се възможност за една регулация децентрализация, която също подкрепяме. И това, което ще остане дискусионно между двете четения, вече самия обем на казаните.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Позволете ми една реплика. Така е. Горе долу 900 и няколко са. Не съм съгласна, че по този начин защитаваме инвестиция. Защото практически с тези по-големи обеми казани няма как, ако се спазва закона, а ние искаме да се спазва закона, няма как да се произведе това малко количество, което трябва да се произведе, за да бъде един обект такава дестилерия.
В крайна сметка от законопроекта на господин Симеонов ние сме възприели срока, така да се каже. Но по отношение на обема, аз не виждам такава причина. Напротив, запазвайки по-големия обем, ние създаваме законови условия за сива икономика. Създаваме предпоставки да се вари повече, отколкото закона позволява. И ако ние искаме да остави тези предпоставки, значи толкова по-зле за нас като народни представители, да оставим предпоставки в закона и той да не се изпълнява.
Колкото до забраната януари – юни, справката показва, че само 8 процента от ракията, която се вари е сварена през тези шест месеца. И 2016 г. показва също, че това, че е имало уведомителен режим, не е намалило по никакъв начин производството през тези три месеца спрямо минали години. Но тази тема мисля, че с контрола на място ще се изчисти.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз ще направя на колегата Чобанов съвсем кратка реплика, за да вкараме нещата наистина по същество. Колега Чобанов, ако ви прави впечатление, никой не коментира брой зареждания на съответния казан. Защо ви обръщам внимание? Колкото е по-голяма вместимостта, толкова зарежданията са по-малко на брой. Тоест, възможността да се произвежда нерегламентирано или да се създава сива икономика, става много по-малка. Колкото е по-малка вместимостта, толкова по-често вие може да зареждате и толкова повече да произвеждате. Вие сте икономист и знаете, че на икономически език това се нарича мултипликационен ефект. Ето за това искам да обясня.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Лошото е, че ние бъркаме залата и дебата в залата с този в комисията, което е грешка, но всеки има право да се държи, както си намери за добре. Ще започна от последния въпрос.
Според директивата 92-83 на Европейския съюз от 1992 г. за хармонизиране на акцизите, държавите членки могат да прилагат за етилов алкохол произведен в малки обекти за дестилиране, намаления акциз при следните ограничения или може при следните ограничения. Не повече от 10 хектолитра чист алкохол. Дали ще е в чайник, дали ще е в съд от един тон, не повече от 10 хектолитра. Разбрахме се 2 тона и половина алкохол.
Ако е 500 литра казана означава пет по пет 50 пъти за цялата година. 365 дни, ако я приемем годината, ако не е високосна 50 пъти, ако е 1 тон 25 пъти. Кажете ми дали 50 пъти за тази година някой през нощта ще напълни казана или 25 пъти, ако е един тон, каква е разликата? Няма никаква разлика. Кажете ми обаче кой как контролира колко пъти е пълен, 50, 150, 25 пъти или 250 пъти? Очевидно обема е твърде голям. Никой за да вземе такси не си наема влак или поредица от рейсове.
Това което мен ме притеснява, но предварително искам да кажа, че аз ще се въздържа за законопроекта на Валери Симеонов, за да не излезе, че по някакъв начин вземам страна. Не би трябвало. Ще подкрепя вашия законопроект. Притеснява ме всеки кмет. Присъединявам се към думите на господин Гечев.
Първо, дали не правим Закон за ДМС на кметовете. Дестилерията да осинови кмета или шефа на дестилерията да стане кмет. Проблем. Много ми хареса това, че понеже НАП и Агенция „Митници“ били далеч от дестилериите трябва кметовете да ги контролират. Искам да ви кажа, че и бензиностанциите са далеч и бинго залите са далеч, и магазините са далеч. Да прехвърлим всичко на общините. Но е добра крачка. Защото селския кмет трудно ще си събира парите обаче общинския съвет, който винаги има проблем с парите ще каже: Цяла година работим. Трябва нещо да се декларира.
Или най-малкото ще декларират тези по 10 хектолитра. Най-малкото това ще декларират. Защото иначе не може всички да видят, че работи непрекъснато, а да твърди, че не е работил.
Разбира се, регистрационният режим е едно добро начало, защото не може кантара да ти го проверяват и да ти го сверяват. Не може бензиноколонката да ти е проверяват и да ти я лицензират и да има пломба на нея. Не може всяко едно нещо, до което се допираме да е стандартизирано, а казана да е безконтролен. Така че аз ще подкрепя вашия текст и се надявам по-късно на конструктивен дебат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев първо заяви и след това господин Александров.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Аз ще подкрепя законопроекта, който вие внесохте, тъй като и трита основни момента свързани с регистрацията, с децентрализацията и с въвеждането на лимит за производството на алкохол, считам за правилни.
Това, което ние трябва да обсъдим между първо и второ четене е именно възможността за контрол, защото аз съм убеден, че и 500 литра и казан до 1000 литра и двата според данните, които показахте има възможност за спестяване на данъци и за не плащане на данъци.
Що се касае до това дали и как ние реагираме на заварените обекти, т.е. на хората, които вече са направили съответните инвестиции, възможността те да продължават да произвеждат ракия, без да правят нови разходи, струва ми се, че ние трябва да подходим диференцирано.
Ако вероятността за измами, когато имаш 100 литра казан са по-големи, нека да въведем по-големи изисквания и по-голям контрол към тях. Тоест между първо и второ четене, режима който да бъде до тези, които са до 500 литра и тези, които са до 1000 предлагам да бъде различен. И именно отговарям и на въпроса, както и господин Димитров казва, дали няма да направим кметовете да произвеждат ракия и обратно, то би било редно, според мен за тези по-големи обекти, ако се приеме между 500 и 1000, отново да има взаимен контрол, както от страна на кметовете, така и от страна на Агенция „Митници“, за да сме сигурни, че няма да има злоупотреби, които да доведат до голяма щета на бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Една реплика ми позволете да ви направя. Категорично ми се струва, че това не е възможно и не е редно да се прави, както вие предлагате, да има различни изисквания за различните години. Те са малки обекти. Трябва да произвеждат и да извършват услуга на населението, което е производител на плодове. Да го следят дали произвежда всеки един производител физическо лице не повече от 30 литра. Да внасят 50 процента от акциза. Те са при един супер преференциален режим. И колкото повече усложняваме този преференциален режим. Нали разбирате, че когато имаме такава дерогация ние постоянно трябва да доказваме на Брюксел, че има механизми, с които контролираме спазването на изискванията на тази дерогация. И нали се сещате, че точно тези разсъждения, които правите в момента са в обратната посока. Създавайки условия да произвеждат повече, отколкото дерогацията е разрешила, давайки им възможност да имат 1000 литра казани и т.н.
Колкото по-просто го направим и колкото повече законови основания имаме да сме сигурни, че се спазват ограниченията за тези малки обекти, за да използва преференциалния режим, толкова по-добре. Противното е отново да отворим една врата в полето само за да кажем, че видите ли мислим. За кого мислим? За този, който мислим трябва да се създадат условия да се спазва закона и дерогацията, ако искаме тя да работи.
Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз ще започна от там, където вие свършихте. Вие казвате, че трябва постоянно да доказваме, че има контрол. Именно в този аспект смятаме, че вашия законопроект е правилен, тъй като Агенция „Митници“ ще ме извините, но не може да стигне до всякъде, за да може да провери абсолютно всеки един казан.
Някои колеги смятат, че по този начин казанджиите могат да си осиновят кметове. Аз не мисля така. Ако кметовете са достатъчно мотивирани, че трябва да приберат допълнително приходи в хазната имат прекрасната възможност това да го направят и това е един прекрасен закон, по който могат да работят. И дадени общини, където има големи лозови масиви, където традиционно са силни в тази сфера, да се постараят повече. По този начин ще вдигнем контрола към Европейския съюз.
Това относно големината на казаните, ако даден икономически обект може да реализира икономия от мащаба, защо ние да ги ограничаваме. Не сме затворили всички вратички в цялото законодателство, за да са ни трън в очите казаните. Да не говорим, че това е една традиция. Нека да дадем тавана, който може да бъде даден. Да го направим по начина, по който те са го направили. В момента някои са изградили инвестиции. Да не изземваме на приказки това право на държавата, тя да контролира, дали някой спазва или не спазва законодателството? Защото по същия начин като дойде бюджета трябва да започнем да дебатираме за ресторантите, за хотелите, за зърнопроизводителите и за кой ли още не, дали спазва или не спазва.
Аз ще подкрепя господин Валери Симеонов и Петър Славов именно по начина, по който декември месец не подкрепих тогава онова изменение.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз само искам да направя една корекция на вашето изказване.
Първо, ние нямаме таван за размера, вместимостта на съдовете, които се намират в един малък обект за дестилация. Ние имаме таван за производството. И колкото по-големи съдове имате, толкова по-голяма предпоставка сме създали да произвеждате повече над тавана на дерогацията. Това е истината.
Така че 1000 литра, повече възможности да произвеждате над 2500 годишно. Ако искате 2000 литра, 5000 литра може да им сложим вместимост на съдовете, толкова повече ще спестят от „мащаба“, както говорите. Това означава, че ние със закон даваме възможност, да не спазват директивата. Да не спазват ограничението да бъдат малък смод. Това правим.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Ако мога да ви отговоря госпожо председател. Ако те са направили инвестиция на 1000 литрови, нека да са 1000 литрови. Иначе като основание да казваме, ние може да направим толкова обаче даваме предпоставка за нарушаване на закона, нека да не прави хубави пътища, защото може да нарушават Закона за движение по пътищата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Правите сравнения, които нямат нищо общо. Тук говорим за специален режим, за специална дерогация и за специална акцизна стока. Това е, което говорим.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател. Виждам, че дебата се заключава в средството, начина по който по законов път да се движим към спазване изискванията на директивата. И ние намираме, че това средство е не точно контрола, а обема. Голям обем - труден контрол и по-голяма предпоставка за злоупотреба. Малък обем - по-малка предпоставка за злоупотреба и съответно контрол.
Аз съм подписал като съвносител законопроекта на госпожа Стоянова, поради факта, че той решава няколко пропуска в приетия преди време законопроект, с които пропуски ние в ДПС не бяхме съгласни и не гласувахме тогава законопроекта.
Но по отношение на обема също се колебая и ще ви кажа защо. Мисля, че е по-добре да го обмислим още веднъж преди второ четене. Защото, ако се движим от това изискване и от това желание да ограничим злоупотребите, да, действително, големия обем създава такава предпоставка, но малкия също създава, ако няма контрол.
Тоест, някак си трябва още малко да помислим. Мен ме плаши факта, че трябва да бъдат съборени 1000 казана, построени вече и да не работят, само защото това би намалило опцията за злоупотреба, но не би я изкоренило. Някак си трябва да помислим как може да комбинираме тези неща. Дали да завишим контрола и изискванията към тези, които вече са заварено положение. Дали да предприемем друг подход.
Между първо и второ четене апелирам да се замислим върху това, как може да изчистим този проблем. Не е толкова еднозначно, махаме големия обем и проблема със злоупотребата е решен. При малките обеми също се злоупотребява. Има такава опция. В крайна сметка големия проблем е в това, че има отстъпване на 50 процента акциз за определени категории ползватели, производители и т.н. И ние като държава трябва да се опитаме в тази отстъпка да не влизат големи обеми, а само разрешените от директивата и от нашето законодателство.
Колкото до събирането, тук искам да репликирам колегите. Аз точно в Бюджетна комисия не очаквах някой да говори за събираемост от страна на селски кметове. Те нямат такава функция, почитаеми колеги. Да, те са трети братовчеди или четвърти, но събирането не става от селските кметове, а става от общинските и от съответната общинска администрация, в която има отдели местни данъци и такси. И те събират местните данъци и такси на цялата община. Така че да бъдем прецизни в изказа си.
Да бъде контролирано от местната власт е добре. Приходите да отиват в местната власт също е добре. Тук не може да отнемем общия контрол върху акцизните стоки на Агенция „Митници“. Такъв има. Въпросът е как да направим така, че казано по народному „И вълкът да е сит и агнето цяло“. Да намерим пресечната точка на двата законопроекта. А те имат една единствена конфликтна точка – обема на действащите казани. Това е. Защото всички останали въпроси, ние с общо съгласие ги решихме.
Вярно труден е казуса, защото има сериозни злоупотреби, но все пак ние затова сме Бюджетна комисия, да потърсим това решение. Това апелирам аз, въпреки че съм подписал единия законопроект. Да помислим между първо и второ четене, дали да не приемем двата и да правим общ доклад. А там с гласуване или с предложения. Или с предложения между първо и второ четене да се съберем пак с експертни групи. Да намерим някакво решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Цонев.
Аз не виждам причина да се притеснявате, че сте подкрепили моя законопроект, тъй като всички го подкрепят, доколкото виждам.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нямаме притеснение. Въпросът е, че разликата с другия законопроект е в обема. А при обема не е еднозначно, дали да е малкия или големия. Ако малкия обем решаваше проблема със злоупотребите, нямаше да има никаква дилема. А той не го решава.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма как да го реши, но създава предпоставка в тази посока.
Господин Стоил Атанасов е председател на Сдружението „Домашна ракия“. Има думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Става въпрос за следното. В сега съществуващия текст, който регламентира специализиран малък обект за дестилиране се говори за обща съвместимост на съдовете до 1000 литра. Това до момента е спазвано и е проверявано от съответните митнически служители, обаче след като приехме законопроекта се извършват злоупотреби в друга посока. Взема се целия обем на съда, а реално не неговия работен обем.
Моето предложение е да се въведе „работен обем“, защото всеки съд си има по спецификация обем, с който работи. А те ходят и мерят целия обем на съда, включително и там където няма как да се извършва какъвто и да било дестилационен процес. И по този начин ги принуждават да влизат в този намален обем и ги ощетяват.
Би трябвало чисто технически да бъде работен обем. Не знам дали сте наясно от Министерството. Защото едно е работен обем на един съд. Примерно това шише никога не може да се напълни до капачката. Това имам предвид.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Атанасов.
СТОИЛ АТАНАСОВ: Работният обем значи, че ако се препълни над нормата става като тенджерата под налягане и ще гръмне. Затова има работен обем в казаните, а не до горе. Това е за обема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Обемът го увеличаваме от 1000 на 1500 горе-долу.
СТОИЛ АТАНАСОВ: Плюс това те са регистрирани в митницата като такъв обем.
Искам да ви кажа следното. Преди години бяха изпратени точно за тези 10 хектолитра. Тези 10 хектолитра тогавашното правителство, това е от Народното събрание от господин Петър Димитров. Цитирам: Копие до Пламен Орешарски – министър на финансите
„Господин Атанасов, във връзка с ваше писмо, с което поставяте някои въпроси свързани със Закона за акцизите и данъчните складове, в частта за условия изискванията за изваряване на ракия ви уведомяваме, че Народното събрание прие на първо гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, с което направи направените предложения за изменение в чл.4, т.8 и т.н. С приемането от Народното събрание на горните изменения и на второ гласуване ще се отстранят посочените от вас несъответствия и затруднения при извършването на тази услуга.“
Благодаря на тези господа.
Това което казахте в началото за 120 000 лева приход първото тримесечие, което не отговаря на истината. Тук имам справка. Ще ви прочета.
За октомври внесен акциз 413 лв. Това е за един обект. Ноември – 473 лв. Декември – 440 лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз имам официална справка от Агенция „Митници“ и няма смисъл да се говори.
СТОИЛ АТАНАСОВ: Има смисъл да го чуят.
Другата фирма е внесла 1196 лв. акциз за м.декември 2015 г.
Да погледнем за януари. Едната фирма е внесла – 59 лв. и 40 ст., февруари 24 лв. 20 ст. Другата фирма има нула за януари и нула за февруари. Откъде бюджета ще се пълни? Това е справка на нашата кооперация, тъй като съм председател на кооперацията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Коя е вашата кооперация?
СТОИЛ АТАНАСОВ: ВПК „Брани поле“. Ще прочета справката на счетоводителката.
Начислен платен акциз за 2015 г. – 2310 лв.
Приходи от услугата – 9317 лв. 77 ст.
Начислено ДДС върху прихода 2325 лв. 55 ст.
Внесен ДДС от цялостната дейност на кооперацията – 6816 лв.
Начислен акциз ДДС от услугата отдаване под наем и т.н. 4635,55. Осигурено е ново работно място на оператор – дестилиране на спиртни напитки.
Начислена и платена работна заплата 6000 лв. Начислени осигуровки от работодателя- 1086 лв., от работника 1297 лв.
Ако закрием дейността си държавата губи приходи към бюджета от акцизи. ДДС, осигуровки и данък върху доходите на физически лица в размер на 7019 лв. 39 ст. или ако се закрие дейността на 1000 малки обекти, подсигуряващи работа на 1000 човека, загубата за бюджета е 7 млн. лв.
Говорим за казани от 1000 литра. Искам да дам думата на Весела, която е от Асеновград и е вложила 250 000 лв. Тя ще ви обясни. Това е в рамките на м.декември. На 17 декември е излязъл акт 16. На 27-ми излиза решение от Митницата. И на 1 януари тя трябва да се чуди как ще плаща кредита.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преди да дам думата на Весела, понеже имам точните данни от вашата кооперация ВПК „Брани поле“ трябва да ви кажа, че за 2015 г. най-силния ви м.декември, вие сте внесли 479 лв. 60 ст. Това означава, че сте сварили 191 литра ракия. Това означава, че един казан от 500 литра сте го заредили 3,8 пъти декември. Това означава. Това са вашите цифри.
СТОИЛ АТАНАСОВ: Тук също заблуждавате. Защото не може в един казан от 500 литра винаги да казвате, че се слага 500 литра материал. Идват хора. Те са възрастни хора и слагат по 100 – 150 – 200 литра максимум.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи сте го заредили не 3,8 пъти, а пет или шест пъти.
СТОИЛ АТАНАСОВ: Не може по този начин да се заблуждават хората, защото де факто в тези казани може да се сложи много, а може да се сложи и малко. Ние не говорим за 1000 литра, както вие цитирате и лъжете хората по телевизиите. Казват, че всеки може да си вари в къщи, което е нарушение на закона. Не може никой да си вари в къщи. Трябва да е регистриран.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека на госпожата до вас да й дадем думата.
ВЕСЕЛА ЧЕРВЕНКОВА: Може ли само да попитам, тези хора, които си варят в къщи, дали са компетентни да извършват тази дейност?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не са компетентни.
ВЕСЕЛА ЧЕРВЕНКОВА: Аз съм инженер-технолог.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Искам списък от Комисията по бюджет и финанси 1700 обекта 1700 инженер-технолози. 1700 обекта да ми кажат, че инженер-технолозите правят ракията.
По отношение на казаните, колеги нека да не се заблуждаваме и да отиваме в крайности. Там няма един казан, който да е 1000 литра. Има от 100 – 150 – 200 – 300 – 400. Някой направил четири по 250. Друг държи един 300, един 200, един 500. Искате да ме убедите, че след като там има пет или четири казана, след като единия им е в повече, не могат да спрат единия. Но трябва непременно да работят с всичките. Обяснете ми след като трябва да направят 2 тона и половина за годината.
Ако сега дойде някой от Европейския съюз и каже: Много се радваме, че имате тези правомощия. Много се радваме, че имате такива услуги, които правите. И вие понеже казахте технолог. Ако ракията излезе отровна, вие ще носите ли отговорност или я носи този, който си е донесъл джибрите. Защото аз не знам вие за услуга да носите и отговорност.
ВЕСЕЛА ЧЕРВЕНКОВА: Няма как да излезе отровна.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Той си я направил, не ни интересува. Дядо на село, ако си я прави е много лоша. Ако си я направи в казана, той е най-добрия технолог.
Искам да се разбере за казаните. Казаните са различни по вместимост и никой не казва, че в момента има 1000 казана в България, които са по един тон всичките, затова не могат да бъдат приведени в съответствие. Има до 200, до 300 и до 500.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Спекулация е това, че ще бъдат закривани малки обекти.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И домашната ракия трябва да може да се вари. Аз апелирам и третия закон да внесете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да задам един въпрос на господин Атанасов като специалист.
Един казан от 500 литра колко работен обем има?
СТОИЛ АТАНАСОВ: Работният обем на казана от 500 литра е някъде около 400 максимум.
Когато се сложи материал, допълнително в него се слага около 100, 120 до 150 литра вода.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колко е работния обем от материал. Под 400 ли е?
СТОИЛ АТАНАСОВ: Да, под 400 е работния обем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо, имате думата.
ВЕСЕЛА ЧЕРВЕНКОВА: Аз искам да кажа, че 2012 г. нашата дилема беше да напуснем България или да създадем този бизнес – малък обект за дестилация. Останахме тук и при тогава съществуващите условия до 1000 литра, ние започнахме нашата инвестиция. Това не е нещо, което се решава за два часа. Това е един дълъг процес. Една година вадихме документи, место, промишлена зона и т.н. Имаме три казана. Два са по 350 и един 300. Малки обеми. Нашата идея беше да направим малка дестилерия и да вършим качествена услуга на хората.
На 27 декември 2015 г. взехме разрешително. Не можахме дори да направим проби. Нашите казани са чисто нови. Огнището не е запалено още. От 1 януари 2016 г. влезе в сила този закон и ние не работим, защото ние сме нов казан и никой не ни познава. Средствата, които сме вложили са над 100000 лева към банките. Имахме бизнес план, който е абсолютно провален.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на госпожа Петкова да отговори. Имаше някакви технологични въпроси.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще започна по отношение предложението за акциза, да се администрира от общините. Подобна практика съществуваше до 2004 г., когато акциза се администрираше от Националната агенция за приходите. Акцизите от специализирани малки обекти за дестилиране се внасяха по сметка в бюджета на общината.
По принцип, тъй като слушах доста дебати, бих искала основното, на което да обърна внимание по отношение на специализираните малки обекти за дестилиране, намалената акцизна ставка.
От една страна говорим, че има невнасяне на данъци и т.н. Обаче намалената акцизна ставка е обвързана с определени условия, тъй като ако се допусне производството на по-голямо количество води не само до укриване на данъци, ако не са декларирани, а до нарушаване на конкуренцията.
И ако примерно България не упражнява контрол, това означава нерегламентирана държавна помощ, не спазване на европейска директива. И по принцип цялата дерогация на България може да бъде отменена.
Същата дерогация има Чехия. Това е чл.22 § 6 от директивата по отношение на структурата на акциза за алкохол и алкохолните напитки.
Проверихме каква е практиката в Чехия. Тези специализирани малки обекти за дестилиране, които произвеждат до 10 хектолитра годишно ползват намалена ставка. Всички други, които са над 10 хектолитра са данъчни складове с абсолютно всички измервателни уреди, изисквания. Тъй като говорим за нарушаване на конкуренцията, ако се произведе количество по-голямо, а се ползва намалена акцизна ставка, както по отношение на местни производители, така и по отношение на производители от други държави членки.
И действително водещото и основното е, за да се ползва намалената ставка трябва да се ограничи количеството задължително до 10 хектолитра годишно. И от тук нататък вече се поставя въпроса, как ще се упражнява този контрол. Действително единият от вариантите ограничаването на количеството на съдовете създава предпоставки за по-малко количество като производство. Тоест, да се спазват тези 10 хектолитра чист алкохол или 2500 литра алкохол 40 градуса или примерно да се ползват някакви средства за измерване и контрол.
И понеже беше поставен въпроса, че тези специализирани малки обекти за дестилиране имат средства за измерване и контрол, бих искала да запозная уважаемите народни представители, какви са средствата за измерване и контрол на специализираните малки обекти за дестилиране. Това е оразмерен съд. Така наречената мерителна кофа и спиртомер. Това са измервателните уреди на специализираните малки.
За сравнение примерно големите, които са, това са разходомер и имат точка за контрол и предаване на данни към Агенция „Митници“. Вече вие можете да прецените, но основното което е, че ограничението трябва да бъде до тези 2500 литра годишно производство на алкохол.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Едно малко уточнение към представител на Министерство на финансите. Тъй като информацията, която казахте е точна с една малка подробност. Тези така наречени малки дестилерии извършват услуга и получават приход за тази услуга. Те не дължат акцизи. Акцизът го дължи така наречения клиент, в случая гражданина, който носи материала, който го вкарва и ползва услугата, той дължи акциза. От там нататък всичко това, за което говорихме става просто безпредметно. Това е истината.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само да кажа, че могат да осъществяват услуга, но те са данъчно задължени лица и те са длъжни да поддържат, начисляват и внасят акцизи.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 554-01-84 от 03.12.2016 година с вносител Валери Симеонов и гр.н.п.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 6 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 12.
Законопроектът не е приет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-10 от 03.12.2016 година с вносител Петър Славов и гр.н.п.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 6 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 12.
Законопроектът не е приет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-41 от 24.03.2016 година с вносители Емил Димитров и Стефан Кенов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 2 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 16.
Законопроектът не е приет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-57 от 20.04.2016 година с вносител Менда Стоянова и гр.н.п.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 18 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно.
Процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да кажа госпожо Стоянова, че ние гласувахме въздържали се на законопроекта на господин Симеонов, но държим между първо и второ четене да бъде обсъдено предложението за обема и да се намери решение на проблема, което да бъде по-удачно от това, което предлагаме сега. Не казвам какво, а казвам да обсъдим и да внесем.
Благодаря.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16.00 часа. /





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /