---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 23 юни 2016 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 40 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Имаме кворум. Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18.05.2016 г.
2. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 602-01-16, внесен от Министерския съвет на 08.04.2016 г. и приет на първо четене на 20.04.2016 г.
3. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20, внесен от Министерския съвет на 20.04.2016 г. и приет на първо четене на 25.05.2016 г.
Има ли други предложения или изказвания? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18.05.2016 г.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Упълномощавам вас като председател или госпожа Диана Йорданова, да гласувате както прецените, поради мой ангажимент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други, които искат да упълномощят някой друг?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, упълномощавам Христиан Митев да гласува от мое име.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По точка първа зам.-министър Ананиев ще ни представи законопроекта. Заповядайте.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание е проект на нов закон за независимия финансов одит, с който се постига хармонизиране на националното законодателство, регламентиращо дейността на регистрираните одиторипри изпълнение на финансов одит и свързаните с тях услуги с изискванията, произтичащи от директива 2006-43-ЕС, относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и на консолидираните отчети, изменена с директива 2014-56-ЕС, както и регламент ЕС № 537-2014 г., относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит в предприятията с обществен интерес.
Предложението за приемане на нов закон е продиктувано от обстоятелството, че структурата на действащия закон не е съобразена в пълнота със спецификата на правната материя, която урежда. Структурата на сегашния е допълнително усложнена от 19 изменения на действащия закон и допълнения, за периода от обнародването му 23 ноември 2001 г. до 1 януари 2016 г.
С проекта на закон не се въвеждат изисквания, които да оказват пряко въздействие върху размера на разходите за бизнеса и за бюджета.
С новия закон се цели засилване защитата на инвеститорите чрез: На първо място укрепване на публичния надзор на дейността на регистрираните одитори, чрез повишаване независимостта му при предоставяне на адекватни правомощия.
На второ място, повишаване ролята на одитните комитети в предприятията от обществен интерес, за постигане на високо качество на задължителния одит, чрез подобряване на комуникацията със регистрираните одитори, включително чрез задължение за допълнително докладване пред одитните комитети.
На трето място, гарантиране в по-висока степен независимостта на регистрираните одитори, като се забрани предоставянето на определени услуги извън одита на одит клиентите.
На четвърто място, установяване максимална продължителност на одитния ангажимент, по отношение на дадено одитирано предприятие от обществен интерес.
На последно място, наблюдение от надзорния орган, развитието на пазара на одиторски услуги, по-специално по отношение на рисковете произтичащи от високата пазарна концентрация.
С проекта на закон не се налагат допълнителни бариери за осъществяване на дейност от одитори, регистрирани в държава членка на Европейския съюз, като са регламентирани съответните изисквания за вписването им в регистъра на регистрираните одитори в България.
Запазват се принципите за изграждане на системата за гарантиране на качеството на дейността на регистрираните одитори, включително надзора, контрола се осъществява от лица, които са независими от съответните контролиращи регистрирани одитори и липса на конфликт на интереси между лицата, които извършват надзор, контрол на качеството и регистрираните одитори.
С оглед важността на предприятията от обществен интерес, наред с общите изисквания по отношение на финансовия одит, в проекта са предвидени допълнителни разпоредби, регламентиращи дейността по задължителен финансов одит, на финансовите отчети на тези предприятия.
При извършване на такъв одит се прилагат пряко разпоредбите на регламент № 537 от 2014 г., включително по отношение на съдържанието на одиторския доклад, допълнителни доклади до компетентния орган, осъществяващ надзор на дейността на предприятията от обществен интерес и/или одитния му комитет.
Съдържанието на доклада за прозрачност, допълнителната информация предоставяна на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, с цел снижаване рисковете на независимостта на одиторите на предприятия от обществен интерес, проектът предвижда допълнителни мерки наред с изискванията на регламента, като определя следното.
Допуска при определени условия предоставянето на данъчни консултации на одитираното предприятие от страна на регистрираните одитори. Минимален срок за договор за задължителен одит от една година.
Максимален срок за одиторско дружество за одит на предприятия от обществен интерес до седем години, като за отговорния одитор, изпълняващ одит от името на одиторското дружество максималния срок е четири години.
Ограничения по отношение на приходи от услуги извън одита, предоставени на одитирано предприятие от обществен интерес, както и на дела на приходните от такова предприятие, в общата сума на приходите от одит за регистрирания одитор.
Изисквания за докладване на констатирани нередности в дейността на одитираното предприятие.
Проектът предвижда при наличие на факти и обстоятелства, които нарушават независимостта или обективността на регистрирания одитор, съдружниците представляващи пет на сто или повече от правата на глас или от капитала на одитираното дружество, както и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, да могат да правят по съдебен ред иск, за преждевременно освобождаване от ангажимента на регистрирания одитор.
С проекта се въвеждат изисквания към членовете и състава на одитните комитети. Конкретизирани са правата и задълженията му и допълнително се въвежда задължение за одобряване на статута му от Общото събрание на акционерите или съдружниците.
С проекта на закон се предлагат изменения в Закона за счетоводството свързани с публикуване на годишните финансови отчети, с които се цели засилване контрола по отношение на това задължение.
Предлага се от обхвата на предприятията от обществен интерес, да бъдат изключени малките предприятия и ВиК операторите, с цел намаляване на административната тежест.
С проекта се предвиждат изменения допълнения на Кодекса за застраховане, Кодекса за социално осигуряване и Закона за кредитните институции, чрез които се въвеждат задължения по отношение на съответните предприятия от обществен интерес за съвместен одит на годишни финансови отчети от две одиторски дружества.
При съвместен одит дружествата си поделят дейностите по задължителен одит. Изготвят съвместен доклад, което по принцип не предполага повишаване на разходите на задължените лица.
Съвместен одит е и начин за намаляване на риска от сътресение на пазара на одиторски услуги, в случай на срив в някоя от големите одиторски мрежи.
Съвместният одит дава допълнителна сигурност, тъй като чрез него се прилагат в по-висока степен два основни принципа на професионалната етика – обективност и независимост на одиторите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Ананиев.
Колеги, по точка първа имаме гости.
Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори
Ваня Донева – председател
Генко Николов – методолог
Гергана Василева – юрисконсулт
Виктор Трифонов – главен секретар
Института на дипломираните експерт-счетоводители
Бойко Костов – председател
Велин Филипов – зам.-председател
Валя Йорданова – зам.-председател
Проф. Снежана Башева – декан ФСФ в УНСС
Вяра Петрова – експерт
КРИБ
Радка Йосифова – гл.юрисконсулт, ръководител направление „Правно“
Българска стопанска камара
Цветина Владимирова – Комерс Консулт
Българо-британска търговска камара
Десислава Митева – изпълнителен директор
Ърнест и Янг
Николай Гърнев – управляващ съдружник

Предлагам първо да дадем думата на гостите, на комисията, ако желае и след това въпроси от наша страна.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, предвид на това, че сме на първо четене и има доста желаещи, предполагам да изкажат мнение, макар че ние имаме и в писмен вид и сме се запознали, да има някакъв регламент за изказванията. Защото първо четене подробностите могат да бъдат промени на второ четене. Тоест, да бъдат маркирани. Ще имаме възможност между първо и второ четене да отразим бележките, които са ни дадени.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Мисля, че няма никой против. Да гледаме да сме максимално концентрирани, за да може всички желаещи да се изкажат. Кой желае да започне?
БОЙКО КОСТОВ: От наша страна смятам да бъдем максимално кратки и само да маркираме няколко неща.
На първо място, искам да отбележа, че Института на дипломираните експерт-счетоводители по принцип подкрепя този законопроект, тъй като той е резултат на съвместната ни работа няколко месеца с Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Сами разбирате, че пълно съвпадение на позициите между надзиравания и надзираващия, няма как да има. Затова имаме някои различия. Една част бих искал да маркирам само с по едно изречение. И евентуално моите колеги съвсем кратко, за да не отнемаме много време от заседанието.
На първо място, относно делегирането на функциите на ИДЕС, които са делегирани съгласно закона за независимия финансов одит. Това са три функции.
Провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност. Поддържане на регистъра на регистрираните одитори. И поддържащата квалификация или поддържащото развитие на регистрираните одитори.
Бихме искали само да отбележим, че след като тези функции са делегирани по закон, правната логика предполага, тяхната делегация да бъде отнета пак с промяна на закона по предложение на КПНРО, а не с решение на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Относно функцията, която по проектозакона ни се делегира като контрола на качеството на НПО-тата на предприятията, които не са от обществен интерес. Там делегирането става с решение, тъй като така е предвидено в европейското законодателство със съответното болшинство от четири гласа. И естествено отнемането би трябвало също да стане с решение.
Един от въпросите по който ние не можахме да достигнем до съгласие е ротацията на одиторските предприятия. Ние предлагаме и настояваме да се приеме това, което е прието в почти всички европейски страни. Тоест, само три държави към момента са приели по-къс срок на ротация от максималния, който е десет години.
Само три държави са приели девет години за ротация на одиторските дружества от обществен интерес.
Логиката на запазването на ротацията от една страна, че в България има много дъщерни дружества, а не предприятия майки. И ротацията в България, ако е на по-къс период ще създаде проблем при одитиране на консолидираните финансови отчети на групи, в които групи участват български дъщерни предприятия. И освен това, по сега действащия закон ротацията на ключовия одитор е на пет години. И ако запазим ротацията на одиторските дружества на десет години, в рамките на един десет годишен период ще може да имаме две ротации на ключовия одитор. А огромния брой малки одиторски практики са от двама или трима одитори.
Един въпрос, който ние не решихме заедно с Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, защото той се появи след като проекта беше вече готов, е проблема с професионалните застраховки.
Тъй като закона, а специалния закон за регистрираните одитори е Закона за независимия финансов одит. Ако не предвидим минимална застрахователна сума за професионална застраховка трябва да се приложи нормата на Кодекса за застраховането, който предвижда минималната застрахователна сума да бъде 500 000. А тя е необосновано висока за малките одиторски практики. Като възможностите за решаването със закона са две. Или да бъде уредено директно в закона или да бъде делегирано на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители, да определят минималната застрахователна сума за професионалната дейност на регистрираните одитори.
По отношение на санкциите, които се налагат над регистрираните одитори, тъй като там е изключително висока базата и според нас е неоправдана във вида, в който е приета. Налага се имуществена санкция в размер на 10 процента от всички приходи на едно одиторско предприятие, а не само тези от задължителен одит. Да, до 10.
Според нас би трябвало да се прецизира основата, като тя обхваща само до 10 процента от приходите от задължителни одити. И също така, бихме искали по възможност още веднъж да се прегледат съставите на нарушенията, за които да се налага тази висока санкция.
Това е което аз исках да маркирам като основни въпроси. Колегите също имат някои неща, които биха искали да се отбележат.
ВАЛЯ ЙОРДАНОВА: Ние бихме искали да обърнем внимание на една област, по която нямаме консенсус с Комисията по проекта, който се предлага. Това е обхвата на публичния надзор. Нашата позиция е, че обхвата на публичния надзор в България трябва да следва логиката на двата европейски документа. Тоест акцента е публичен надзор върху задължителния одит,а не публичен надзор върху професионалната дейност на регистрираните одитори. Това са две различни неща.
Нашето основание за това е, че считаме, че логиката и целта на този регламент, който се въведе в Европейския съюз е да се фокусира публичния надзор върху задължителния одит, на така наречените предприятия от публичен интерес по три съображения.
Първо, за да може да има балансираност между използването на реалните ресурси в България и спрямо посрещането на интересите в страната.
Второ, да има ефективно и целесъобразно използване на публични средства. Така или иначе Комисията се финансира от държавния бюджет.
Трето, считаме,че фокусирането върху задължителните одити на публичните дружества би предотвратило случването на подобни слабости, негативни случаи в обществения сектор, които имаше предишните години.
Също така считаме, че Комисията като публичен орган, би следвало в закона да има по-отчетливо регламентиране на нейните отговорности като регулатор, именно което би гарантирало една балансирана законова рамка в защита на всички интереси.
Трето, което е изискване на самите европейски документи, по който въпрос ние също бихме искали да има едно разумно законово решение, това е въвеждането на адекватни изисквания към компетенциите и професионалния опит на ангажираните в системата за контрола на качеството лица. Това са инспекторите, което е изискване на самия регламент. И затова в регламента се изисква те да имат опит в задължителния одит. Поради което ние предлагаме в закона да се въведе понепреходна разпоредба за осигуряване, в разумен времеви обхват постигането на подобна практика стаж, което би гарантирало и постигането на адекватна система за контрол на качеството.
Благодаря ви.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Само един въпрос искам да добавя, който е много важен за ИДЕС и ние постигнахме съгласие. Той касае изцяло дейността на Института. Изпаднахме в странна ситуация преди две години.
Институтът никога не излезе официално със становище, по може би най-скандалния, който беше свързан с фалита на конкретната банка. Защото Институтът нямаше право да разследва. Институтът нямаше как да установи какво се е случило.
В новия закон този проблем се задълбочава, вместо да се реши. Чл.40, ал.4 е конкретната разпоредба, по която бихме желали между първо и второ четене да търсим някакво решение. Тъй като Института е лишен от възможността да разследва и да наказва совите членове, което е парадоксално. Никоя друга професия в България по отношение, разбира се дейностите свързани със задължителния одит, което е всъщност есенцията на работата. Институтът на практика е лишен от възможността да контролира и да наказва своите членове, от което право не е лишена нито една съсловна организация в България. И това ще бъде много сериозен прецедент.
Разбира се и самата структура на дейността в България е по-особена с професионална организация надзорен орган, поради което предполага някакво по-нестандартно решение, но в никакъв случай това решение не може да води до невъзможността на организацията да контролира и санкционира своите членове, а само да ги приема и да носи отговорност за тях.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други от гостите, които искат да вземат думата? Заповядайте.
ИРИНА МАРЦЕВА – Асоциация на банките.
Аз ще се съобразя с това, което препоръча господин Цонев и ще бъда съвсем кратка.
В проекта има едно предложение, което въвежда едно принципно ново положение в страната. А именно, че за банките пенсионно осигурителните дружества и застрахователните дружества трябва задължително да се извършва съвместен одит от две одиторски предприятия. Подобно изискване досега не е съществувало у нас. Такова изискване от нашето проучване съществува в Европа единствено във Франция и то при определени условия.
Въведено е било в три развити държави и в последствие отменено. Канада – 2005 г. , 2002 г. в Дания или обратното беше, както и в Швеция. Във всички тези случаи са преценили съответните публични власти, че това е неефективно. Тоест двата одита повече си пречат, отколкото помагат да се установи действителното състояние. Трудно се напасват системите на одиторите. И аргумента в Дания категорично е бил, че това необосновано завишава значително разходите на одитираните предприятия.
Ние разбира се, сме изпратили становище до Комисията и подробно сме изложили аргументите си. Само бих искала да обърна внимание, че ще настояваме при второто четене на проекта, тези разпоредби в преходните и заключителните разпоредби, с които се променят нашите специални закони, да бъдат отхвърлени.
РУМЕН ГЕЧЕВ: От Асоциацията на банките да питаме колегите, които защитават различни тези. Аз четох внимателно. Но предварително искам да попитам, защо няма числа. Оскъпява с колко? С 5 ст., с 5 млн.?В кои страни колко е оскъпило? Имате ли такива данни?
ИРИНА МАРЦЕВА: У нас такова проучване не е правено и няма как да установим. Но от проучване във Франция, което е правено по въпроса се смята, че между 20 и 30 процента, средно около 25 процента може да се каже, се оскъпява одита, за това че се правят два одита.
Имайте предвид, че носейки солидарна отговорност, нито един одитор не би се съгласил да се подписва под всичко това, което е проверил колегата му, без да го е проверил и той. Нали си даваме сметка, че няма как иначе.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И завършвам уточнението. Искам да кажа, че ще помоля, а това касае и други обсъждания, не само Асоциацията. Гледам в материалите, които четох на три четири места има, според някои проучвания. Кои проучвания? Пише се точно Иван Иванов и сайт, където се влиза да се провери. Тук не е въпрос на доверие. Поне с колегите спазваме практиката, като цитирам числа, казвам откъде са, кое проучване. Защото примерно вие може да твърдите, че проучване във Франция твърди така. Аз мога да кажа, че шест други проучвания твърдят друго. Ще ни помогнете по този начин.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Един уточняващ въпрос. Аз предлагам колеги да чуем още, ако има други мнения от гостите, за да може да разсъждаваме върху тях или предпочитате вие да започнете?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Пределно сме наясно, че ще се оскъпи. Но предпочитаме като законодател, да оскъпим бизнеса на някои, за да е по-евтино на народа, на държавата и на бюджета. Няма да цитирам за какво става въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Приемам го за реплика към изказването.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Наясно сме, че се оскъпява. Не е аргумент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Въпросът ми е към зам.-министър Ананиев. Аз доколкото си спомням във вашите мотиви и не вярвам да ви е невярна информацията. Беше посочено, а и моите спомени са такива, че в Кодекса застраховането, който отменихме в края на миналата година и приехме нов, имаше точно такива два одита. Така че не виждам нещо ново, толкова радикално да се въвежда, колкото се опитват да ни го представят от Асоциацията на банките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В Кодекса за застраховането имаше текстове, в които въвеждаха двоен одит на застрахователните компании.
Ние ще дадем думата и на Комисията да отговори на всички тези въпроси, за да има възможност за коментар.
Други гости, които желаят да вземат думата?
ДЕСИСЛАВА МИТЕВА: Само накратко бих искала да потвърдя, че към Британско-българска бизнес асоциация се обърнаха наши членове с позиция, относно конкретно две точки, които вече бяха засегнати от други колеги, а именно ротацията на одиторските фирми и съвместните одити. Ние тази експертна позиция от страна на нашите членове, съгласувахме с още няколко търговски камари. Към момента седем представители на чуждестранния и българския бизнес в България – британско-българска, американско-търговска, швейцарска, австрийска, конфи индустрия,холандска и Австрийска търговска камара и Белгийска търговска камара са се присъединили към това становище. Като за повече детайли давам думата на господин Гърнев.
НИКОЛАЙ ГЪРНЕВ: Добър ден. Преди всичко искам да кажа, че това което притеснява чуждия бизнес в България, понеже една огромна част от нашите клиенти са именно чуждия бизнес, опериращ на пан европейско ниво е наистина изложено в позицията, която вече е застъпена.
Само бих искал да кажа, че притеснението е на бизнеса, защото в крайна сметка одиторската професия съществува не сама за себе си и не заради една или друга група одитори, а заради инвеститорите и съответно всички останали заинтересовани страни, включително и държавата и съответно фиска.
На европейско ниво вече са създадени доста проблеми. И редица бизнес асоциации са изказали подобни притеснения, по отношение на различните срокове за ротация и това може да се провери в сайта на Европейската комисия. Има редица становища по въпроса.
По отношение на съвместните одити, по същия начин, това е нещо, което разбира се, всички искаме по-добри и по-качествени одити в България. Ние сме за това. Ние приветстваме изключително много редица промени в новия закон, включително и правомощията и функциите на надзорен орган, с цел по-ефективен надзор. Но в същото време на база на опита на редица страни със съвместни одити се вижда, че това не е инструмент, който подобрява качеството на одитите. И затова бихме апелирали към обсъждане на алтернативи на това предложение.
По отношение на ротацията също така е много важно да се отбележи, че регламента предвижда един преходен период, за да се даде възможност на бизнеса да може да организира правилно ротацията и да има достатъчно време. И съответно този преходен период, според нас би трябвало да важи директно от регламента, защото в него няма предвидено право чрез дерогация, да се променят преходните разпоредби по отношение влизане в сила на изискването за ротация на одиторските дружества.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Ще ми позволите ли колеги един уточняващ въпрос към председателя на ИДЕС. Тъй като тук с вас са основно представители на голямата четворка. Имате ли вие проучване сред останалите членове на организацията, за тяхното мнение по тези въпроси, за които изказахте становища.
БОЙКО КОСТОВ: Относно съвместния одит и ротацията.
По отношение на ротацията в ИДЕС няма разлика между големите практики и малките практики. И аз искам още веднъж да подчертая това, което господин Гърнев накрая каза и е много важно.
В момента проекта за Закон за независимия финансов одит, не предвижда преходен период за ротацията. Тоест, от 2017 г. трябва да започне ротацията. А регламента, както спомена господин Гърнев предвижда, че най-рано ротацията може да започне от 2020 г. и то в зависимост от това, одитора колко години е бил на съответното предприятие от обществен интерес. Там има предвиден един много сложен механизъм за стартиране на ротацията, който явно Европейската комисия дава различни тълкувания по него.
Относно съвместните одити, тъй като има различни мнения в нашата организация,от една страна голямата четворка, от друга страна някои малки и средни одиторски практики. Ние поради тази причина не сме взели някакво категорично становище, да поддържаме или да отхвърлям прилагането на съвместните одити в България. Тъй като сме на мнение, че това е един много специфичен въпрос, за който трябва да се направи един внимателен дебат и да се преценят ползите от него и разходите естествено, които то ще струва съответно на засегнатите организации. А те ще бъдат прехвърлени на обществото в крайна сметка. И от тази гледна точка, ние като институция нито поддържаме, нито отхвърляме съвместните одити като възможна практика.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други от гостите, които желаят да вземат отношение? Няма.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, ние с колегите от Движението за права и свободи ще подкрепим законопроекта на първо четене. Смятаме, че той отразява не само изискванията на европейското законодателство, но и ситуацията в България, с оглед на последните години.
Между първо и второ четене би трябвало да се направят по-прецизни формулировки, както на ротацията, така и на съвместния одит. Но предварително искам да кажа, че ние ще подкрепим тези от тях, а може би и ще направим такива, които са в посока засилване на контрола, както от страна на Комисията, така и създаване на условия тази дейност да изпълнява обществените очаквания и това, което обществото й възлага.
Бих искал да кажа, че от всички аргументи, които прочетох и чух, на всички може да бъдат дадени контрааргументи. Въобще въпросите са дискусионни. Например от кога да влезе в сила ротацията. Аз не мисля, че от 2020 г. е изискване. Но споделям, че трябва текстовете да бъдат прецизирани, за да е ясно точно от кога влиза и при как условия.
Освен това може би ще бъде по-правилно между първо и второ четене да водим дискусията по конкретика. Но все пак на ясно сте, че е съвсем нормално, предвид на това, което чух от няколко търговски камари и от няколко страни и т.н., съвсем нормално е хората да си защитават бизнеса.
В България за никого не е тайна, кой правеше одитите на българските банки и изобщо на финансовите институции в страната, в последните 10 – 15 години - Бикфор или Фърсикст или Фърстейт. Такава концентрация дори да не е записана никъде, дори да не е концентрация по силата на останалото законодателство, не дава добри резултати. И не даде добри резултати.
Така че всички мерки в тази посока са добре дошли. Ние като законодатели сме длъжни да съблюдаваме интересите на бизнеса и на бранша, както на финансовите институции, така и на одитните такива, но и интересите на обществото и на фиска. Смятам, че с тези няколко изречения обобщих нашата позиция. Тя ще бъде в тази посока и с предложенията и със защитата между първо и второ четене, разбира се, аргументирано.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми колеги и гости, искам в началото да кажа, че ние сме задължени. Инвестирахме с колегите десетки часове да разговаряме, да получаваме информация, да уточняваме с представители на различни заинтересовани групи, тъй като винаги сме казвали, че от една страна наистина ние сме длъжни да балансираме интересите и е нормално да има различни интереси. И затова тук има представители на различни групи. И тяхната работа е да защитят най-добре интересите си. А нашата работа е както каза и колегата, в крайна сметка да има такъв баланс на интереси, който не може да бъде абсолютен, но да защити обществения интерес.
Първо, след кризата от 2008 г. първи факт, който не подлежи на дискусия е, че Европейската комисия предприе промени във всички регулативни механизми, закони, нормативи и други с цел да подобри регулациите върху финансови пазари, капиталови пазари, банки и т.н., поради онова, което стана в Европа и извън нея.
Второ, за България това е с още по-голяма сила, тъй като нашето общество съвсем основателно, изключително е чувствително на тази тема. Тъй като няколко институции, държавни и не държавни, дали умишлено или не, доведоха до това, че нашия народ ще плаща около 5 млр., а може би и повече пряко, а косвено сумата е много по-голяма.
Тоест, от тази гледна точка политиката на Европа, ситуацията в България, мерките които трябва да се вземат, ние винаги сме били обективни. И аз искам да поздравя колегите от Министерство на финансите и всички експерти, които са работили, защото това е един добър проект според нас. Ако има някакви проблеми, ние редакционно ще предложим. А има по-дребни, които ще бъдат променени вероятно между първо и второ четене. Но този проект трябва да бъде подкрепен в няколко основни направления, които се предлагат.
Първо, по отношение на съвместния одит. Наистина конкретните данни, с които разполагат официалните държавни органи, вие си го знаете, предполагат концентрация на услугите между 50, 60 до 80 процента от първите четири пет одиторски фирми в България, което ще рече, че съвместния одит, което не означава два различни одита, а разпределение на функциите, в България защо да не даде резултати, ако дава резултати във Франция. Ако има две, три страни, които са се отказали, тук трябваше да има аргументи, защо са се отказали.
И второ, защо тази система не се отказва във Франция и тя дава резултати. Другите страни просто не са пробвали тази система. Но след тази изключително неприятна история, да я наречем с КТБ, аз мисля, че трябва да гласуваме доверие на професионалистите. И нека да има две одиторски дружества, за да не се случва това, което се случи.
Що се касае до цената, мисля че не са основателни очакванията, че цената трябва да се повиши значително. Първо, защото тук никъде не е посочено какви са цените. Едни банки плащат 200 000, 300000 за одит в края на годината. Дали банките, които имат годишна печалба, която гони 1 млрд. лв., ще платят 50 000 – 100 000 лв. повече е по-малкото зло за обществото, отколкото загубата на милиарди. Така че очевидно банките ще трябва да поемат този малък допълнителен разход.
Освен това втория ключов въпрос е въпроса за сроковете. Срокът от седем години е близо до стандартите на Европа. Сигурно може да се спори точно, как седем е по-добро от девет и дали пет не е по-добре от седем. Но преобладава мнението от държавните институции и от други институции, че от седем години е срок, който не противоречи и на икономическата логика и на европейските стандарти.
Освен това тук беше казано за това, че има компании майки, дъщерни фирми.
Скъпи колеги, страните членки на Европейския съюз и извън него, не следва да правят законодателство си, според традициите на корпорациите. Никъде не е казано, че една немска корпорация или френска, всички страни от Европа и извън нея са длъжни да си въртят законодателствата, според техните традиции. Няма такова нещо. Те са длъжни да се съобразяват с националните законодателства.
Тоест основния въпрос е не какви са им традициите на тях, а какъв е интереса на Република България. И тези периоди една година, седем или десет години, тук ще кажат експертите, дали ще влиза в сила от 2017 – 2018 г. или вече ще се броят годините, които са влезнали. Но това мисля, че не е чак толкова важен въпрос.
По отношение на застраховките, също няма точни изчисления. Но тук се казва за 500 000. И каква е годишната премия на застраховка от 500 000? Защото ние проверихме и излиза, че премията е 300 – 400 лв. Извинявайте има директори на застрахователни дружества с месечна заплата от 30 000 лв. И ние ги знаем с трите имена. Това ли е проблема на едно застрахователното дружество, че ще даде 400 лв. за застраховка. Според мен е изключителна наглост да се твърди, че като дадат 400 – 500 лв. и това ще им оскъпи на застрахователно дружество с милиони обороти, разходите.
Така че ще помоля тези колеги, преди да имат такива твърдения, ако обичат да кажат за какви числа става дума.
За правата на Комисията за публичен надзор, най-вероятно те ще се изкажат. Категорично закона трябва да отговаря на директивите и на регламента. Само че ние гледахме тези претенции, които са за разследванията на ИДЕС на колегите. Само че има юристи, които твърдят, че това е забранено в регламента. Така ли е или не е така. Това е въпрос по който трябва да кажат юристите. Но аз като четох текста го прочитам, като че ли е забранено да се водят разследвания.
Ако е забранено в регламента на Европа, дискусията приключва. Ако не е забранено, затова сме тук, за да я продължим и да намерим решение.
Всички писмени препоръки, които са дадени са добре дошли, но в същото време българите мисля, че трябва да бъдем внимателни по някои проблеми. Нека да пращат мнение. От Българска стопанска камара има представители тук. Любопитно ми е, вие колко мнения за закони на чужди страни сте изпращали във Франция или в Германия? Изпращали ли сте? Аз ще ви отговоря. Не сте изпращали.
Вие как си представяте на Бундестага да му пишем писмо от Българска стопанска камара. Те ще изпаднат в неудържим смях. Така че малко по-скромно. Въобще не ме интересува,какво мисли Българо-японската камара. Мен ме интересува да не се случи КТБ втори път.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев. Към вашето изказване имам две реплики, ако ми позволите.
Първата реплика да не се случи КТБ втори път, аз бих ви допълнила господин Гечев, вие само преди седмица от трибуната на Народното събрание, по медиите повдигнахте въпроса за проблема с Фонд „Земеделие“ и риска 1 млрд. лева да бъдат спрени. Така ли беше? И знаете ли каква беше причината, вие да застанете на тази позиция. Върнатия от Европейската комисия доклад на сертифициращия орган Грантортън, който беше върнат за доработка, защото не са си свършили работата както трябва. И извода, който вие направихте беше, че след като не е приет доклада има риск. Поредната компания от първата, не знам шестица ли е петица ли е? Няма значение. Това е моята реплика към вас.
Втората ми реплика е за застраховките. Аз съм съгласна с вас, че 500 000 са 300 лв., но аз не съм съгласна, че това трябва да бъде минимален праг и там да оставим на Кодекса на застраховането. Аз мисля, че ние в този закон трябва да решим минималните застраховки и те по някакъв начин да бъдат свързани с обема на съответната одиторска практика. Ангажиментите, които поема, за да има адекватност между риска, който поема и сумата.
Защото наистина има два закона – Закона за нотариусите и Закона за адвокатурата, в които е записано, че съответните гилдии, техни управляващи гилдията органи, вземат решение за минималните застраховки. Аз категорично не съм съгласна и с тези закони. Може би трябва да ползваме този опит и да си го решим тук в този закон, но да поискаме промяна и в техните закони. Това е конфликт на интереси. Какво значи сам да вземеше решение за минималната си застрахователна сума? Така че аз ви допълвам и смятам, че ние тук трябва да решим този въпрос за минималните застраховки, по някакъв такъв начин, който да отговаря на размера на съответната одиторска практика и ангажиментите, които тя поема.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви.
Моето не е реплика точно. Пропуснах да кажа нещо от коректност към всички, които са тук. Искам да кажа, че между първо и второ четене ще внесем предложения, относно формулировката предприятия от обществен интерес. Тоест обхвата. Защото има компании, които са от значителен обществен интерес. Не попадат във формулировката като регулиран бизнес или като публична компания. Но няма да кажа сега какво имам предвид, за да не създавам вестникарски суматохи. Но имаме нещо предвид и ще правим предложения и в тази посока за обхвата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ви дам думата за отговори. Нека първо да отговорим на всички поставени от вас въпроси. Други народни представители, които искат да вземат отношение или да поставят въпроси? В такъв случай предлагам да дадем думата на госпожа Донева. Ще ви помоля накратко госпожо Донева и то по тези въпроси, които по-малко се дискутираха. Проблема с ротацията и проблема със съвместните одити, мисля че беше повече дискутиран. Така че там по-малко и повече на другите въпроси, които бяха поставени. Заповядайте.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда кратка. Съвместните одити и ротацията са всъщност двете мерки, които са разписани в зелената книга. Те във висока степен засягат една по-висока гаранция на независимостта на одиторите. Точно тази е идеята, че всъщност с въвеждането на съвместните одити се постига една такава по-висока гаранция, че няма да бъде нарушена тази независимост. Друго е когато има поглед на втори чифт очи.
По отношение на цената на съвместните одити беше казано, че не би следвало да бъде по някакъв начин толкова драстично увеличена. А и да бъде малко увеличена си струва. Тъй като знаете беше казано от господин Гечев и господин Цонев, че е по-добре да платят малко повече, но обществото да не плаща за това.
По отношение на това, че в другите държави е вече отменен този подход, този вид одит. Нашите информации са, че отмяната е поради това, че няма достатъчно разписани правила и достатъчно добри правила, които наистина да балансират разпределението на задачите, а от там и да се балансират възнагражденията, които да показват по кой начин да комуникират вътре одиторите и с клиента. И тези правила да бъдат надзиравани от надзорния орган. Това се е случило във Франция.
Тоест, комбинацията между добри правила и едни проверки по отношение на спазване на тези правила, вече 50 години този одит работи. В другите държави, пак казвам нашите информации, които събрахме са поради липса на такива координации.
За ротацията комисията считаме, че седемте години са един оптимален срок за продължителност максимална на одита. Защото считаме, че всъщност дългия престой, дългата работа с един клиент приспива вниманието. Получава се предоверяване. От там и се намалява професионалния скептизицъм. Нещо повече, че и директивата и регламента са в посока на гарантиране на един висок професионален скептизицъм.
Така че ние наистина подкрепяме тази максимална продължителност. Има обструкции, че всъщност ротацията е рискова, тъй като повече грешки и слабости се допускат в първите няколко години от работата на одитора, с което не можем да се съгласим. Тъй като още в първата година за одит, при поемане на ангажимента е необходимо да бъде за познат в достатъчно висока степен одитора с дейността на предприятието. Това трябва да стане още в първата годна. Затова винаги първата година на одит е малко по-скъпа, заради по-продължителния период, който е необходим за запознаване с дейността. Приключвам с ротации и съвместни одити.
По отношение на маркирания от някои от представителите на ИДЕС, по отношение на това, че ИДЕС е ограничен във възможността да извършва разследвания. Категорично не можем да се съгласим. Защото в регламента, в чл.24 извършването на разследвания наред със санкциите и наред със системата за контрол върху качеството на предприятия от обществен интерес, категорично е забранено. Така че мисля, че няма какво да коментираме. Задали сме въпрос по повод на споровете, които бяха в работна група. Зададохме въпрос до Европейската комисия. Нейният отговор е точно, че тези задачи трябва да бъдат изпълнявани от надзорния орган, точно с цел и идеята всъщност е те да бъдат извършени от органи, които отговарят на изискванията за независимост. Това е отговора от Европейската комисия. И мисля, че тук колегите не са коректни.
По отношение на отнемането на делегацията, да я нарека на делегираните дейности.
Считаме, че делегирането включва три вида дейности. Едната е възлагане точно какъв вид дейност се делегира на друго лице? Какви са правилата? Всъщност делегиращия определя по какви правила да бъде извършвана тази дейност. И на трето место, възможност за отнемане на делегация. Тъй като при делегиране на дейности отговорността остава у делегиращия.
При друг случай, ако един от компонентите ги няма, нямаме делегиране. Имаме възлагане. При възлагане изпълнителя си носи отговорността. След като е разписано, че комисията носи отговорност и за тези делегирани дейности – изпити, регистър, продължаващо обучение, ние трябва да имаме такава възможност за отнемане на делегация.
Съгласихме се с желанието на професионалната организация, тази делегация да бъде дадена чрез закон, защото първоначалния вариант беше, че ще бъде делегиране с решение на комисията. Съгласихме се като разписахме допълнителни текстове, какви мерки ще се предприемат от страна на Комисията, в случай, че задачите не бъдат изпълнявани така както трябва, както са разписани правилата.
Първо има писмено предупреждение до председателя. Те са много стъпки. Народните представители ще се запознаят. Ще видят, че най-крайната мярка е временно отнемане за срок от три месеца. Но тя е като четвърта мярка. Има три стъпки за изчакване на молба. След това с квалифицирано мнозинство от четири гласа от общо пет члена на Комисията. Тогава имаме временно отнемане на делегираната задача в срок от три месеца. Ако и тогава не се изправят нередностите, тогава имаме възможност за още шест месеца.
След като е делегирана със закон някаква дейност, разбира се, че със закон се отменя. Но ние спираме до там. Ние се надяваме, че няма да има такива случаи. В рамките на всички тези четири мерки, в рамките на всички тези временни удължавания до шест месеца смятам, че няма да има такива проблеми и не мисля, че има основание да бъдат променяни текстовете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бихте ли казали за колегите, кои са точно делегираните дейности, за които говорим?
ВАНЯ ДОНЕВА: Делегираните дейности са провеждане на изпити за придобиване на правоспособност. Водене на регистъра, на регистрираните одитори и продължаващото обучение, текущото на експерт-счетоводителите. И сега тези дейности са извършвани от ИДЕС. Уважихме тяхното желание да бъдат чрез закона. И съм изненадана, че даже има обструкции в това отношение.
По отношение на компетентността на инспекторите. Не можем да се съгласим като комисия, че разписаните текстове в закона не гарантират висока компетентност и не съответстват на директивата. Тъй като в директивата, всъщност подхода в сегашния проектозакон е този, който е от 2008 г. И този подход е признат от Европейската комисия като съответстващ на директивата. Точно в тази част директивата няма промяна. Не зная какво провокира колегите от Института на дипломираните експерт-счетоводители сега да поставят този въпрос. Няма промяна в директивата от 2008 г. Доколкото знам, тогава промените са писани от членове на Института. Там са вкарани тези изисквания за компетентност, които сега са преписани в същия закон.
Става въпрос за подходящо професионално образование и съответстващ опит в областта на задължителния одит и финансовото отчитане. Некоректно е да кажете, да се говори че се иска опит в задължителния одит. Всяка държава е свободна да определи кои са областите, които са релевантни на задължителен одит и финансово отчитане. Като обръщам внимание, че финансовото отчитане е различно от финансов одит.
Нашата държава е определила още през 2008 г., кои са компетентностите, кои са тези области.
В допълнение мога да кажа това, че всъщност имаше коментари, че би трябвало инспекторите да са регистрирани одитори. Категорично възразяваме, защото компетентността винаги се свързва с функциите на органа. Функциите на Комисията са да осъществява надзор над регистрираните одитори, а не да извършва одит. За компетентността са необходими умения, познания и разбиране. Уменията които са необходими за инспекторите са умения по технология, методология на надзорната дейност. Познания по счетоводство, одит и право. И разбиране по отношение на воденето на един процес на одита.
Така че категорично възразяваме срещу това предложение или претенция да го нарека, от страна на професионалната организация.
По отношение на санкциите, правилно зам.-министър Ананиев коригира господин Костов, че в текста на закона е разписано, че най-сериозните санкции са всъщност до 10 процента от общия обем на приходите на одиторската компания. Това е в пълно съответствие с директивата. Ние сме присъствали на всички уъркшопове, които бяха провеждани от Европейската комисия. Имаме отговори от нея в тази посока. Ако бъдат поискани на етап между първо и второ четене от Бюджетна комисия, ние ще ви ги предоставим.
По отношение на застраховките, ние нямаме такова отношение пряко. Законът ни е дал право само да проверяваме, дали има такава застраховка за имуществена отговорност и дали тя съответства на българското законодателство.
Като лично мое мнение е, може да се помисли, но по никакъв начин не мисля, че за по-малки компании трябва да бъде обвързано със сумата на приходите, защото се променя логиката на застраховането. Никой застраховател не опредял застрахователната сума на база дохода на физическото лице или на фирмата, а на база на възможностите, които има, за да може той да допринесе до големи вреди. Там нашето отношение е каквото приеме Бюджетна комисия в Парламента, това ще проверяваме. Но не бива да се обвързват с приходите на одитора.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Донева. Ще ви помоля госпожо Донева да се свържете с КФН, заместник-председателя по застраховане и да коментирате тази тема, за да имаме и тяхното становище и да сме на ясно, какво да предложим между първо и второ четене.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Нещо искам да поставя като въпрос. Смятам, че след като чухме и двете страни – ИДЕС, Комисията, чухме банките, БСК, тук има още една страна и това са тези, които утре ще искат да кандидатстват за експерт-счетоводители.
Тук са поставени изискванията, съответното образование и професионален стаж. И са изброени едни области, които с новия закон се променят с още четири или пет. Стават все повече. В крайна сметка тези, които са завършили счетоводно-икономическо образование, както е записано, тези изпити по един или друг начин са ги държали. Гледайки областите и сранявайки, ако си извадя моята диплома, аз явно много от тези изпити ще трябва да ги държа наново. Какъв е смисъла това да го има? Изискване на директива ли е? Кой го е решил? Защото първо не е ясно как ще бъде определяно, кой трябва да държи тези изпити. Защо трябва да ги държи? Може би за да си плати? Не знам. След като после има отделен изпит по счетоводство, по търговско право, по данъчно осигурително право.
Ако тези изпити и области се отнасят само за другите, които са с друго висше образование, да бих го разбрал. Но така записано излиза, че и тези, които са завършили преди повече години и тези, които завършват сега, няма да са на ясно какви изпити ще трябва да държат. Гледайки закона, аз не мога да разбера какви допълнителни изпити трябва да държа. Това е едно.
По отношение на практическото обучение, виждам тук, че е намален този срок от две на една година за обучение преди изпита. И за сметка на това е увеличен от една на три години, след полагане на изпита. Това европейска практика, изискване на някаква директива ли е и като срокове и като изискване или просто е наше решение?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще дам думата на госпожа Донева да отговори.
Заповядайте, госпожо Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА: По отношение на областите. Това е изискване на директивата. Но изискването всъщност е да имаш взети изпити във висше учебно заведение, които ти дават право да кандидатстваш и да се явяваш на другите четири. Един път имаме изисквания да притежаваш определените познания, които са толкова много, но те са точно от директивите.
И втори път, това е условие за да кандидатстваш и тогава започват да се държат четирите изпита в професионалната организация. Като ние сме разписали области, имайки предвид, че всяко висше учебно заведение разглежда тези области в различни дисциплини. В крайна сметка във всяка една диплома, всичко това се учи в икономическите университети, но във всяка една диплома има по различен начин формулиран точно предмета. И затова ние, за да може да отговаряме изцяло на директивата сме го разписали по този начин.
Но във вътрешните правила, защото и сега има правила за провеждане и за допускане до изпит, за провеждане на изпити, тогава ще бъде точно съвместно с ИДЕС и с академичната общност, ще бъдат прецизирани точно кои предмети съответстват на тези области. Защото в различните висши учебни заведения е различно.
По отношение на втория въпрос, ви визирате предполагам тук практическо обучение. Обръщам ви внимание на чл.16. Говорим за практическо обучение за допускане до изпит само по финансов одит. Това е четвъртия изпит, ако гледате чл.15. Тогава изискване в директивата за допускане до изпит няма. Нашите текстове даже са по-рестриктивни, защото досега така е било. Ние вкарваме всъщност такова ограничение, че трябва кандидата да е преминал най-малко една година практическо обучение в областта на одита, за да кандидатства, пак казвам, само за този последния изпит, който ще му даде право за правоспособност.
А следващия чл.18, който е за придобиване на правоспособност на регистриран одитор, тогава вече се изисква допълнително, за да можеш да заверяваш отчети. Вземаш си изпита,но за да можеш да заверяваш, ти трябва да имаш три години при одитор стаж.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
БОЙКО КОСТОВ: Само на въпроса на господин Търновалийски. Областите са изисквания по директивата. И подхода е да ги препишем по същия начин. А иначе ние не може да съобразим с конкретните дисциплини, които се преподават в съответните университети и те съобразяват учебните си програми с изискванията на закона. Приравняването става от специална комисия, съгласно правила.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: На въпроса за застраховките, нашето проучване показва, че при лимит 500 000 за събитие и 2 млн. в агрегат, премията без данъка върху застраховките ще е 925 лв. Това е застрахователна премия, която се носи от одитора. Не става въпрос от одитираното предприятие. Други професии, които са не по-малко обществено значими – адвокатска, нотариус, имат минимална застраховка 20 000 лева. Не считаме, че е справедливо и редно, одитирската професия да има минимален праг от 500000. Така че не е 300 – 400 лв., а отиват 900 и нагоре. Което е завишение с над девет пъти спрямо сегашното положение.
На въпроса за разследванията за чл.24 от регламента, може би позицията не е била ясна. Ние не искаме само ИДЕС да може да прави разследвания. Ние не искаме ИДЕС да няма право да прави разследвания, да наказва членовете си. Не искаме ИДЕС да няма право да го прави. Тоест да има право да го прави. Това по никакъв начин не отнема правомощия на Комисията, нито правата им. Тоест ние имаме членове и носим отговорност за нашите членове и е нормално да може да ги разследваме и санкционираме. Ние не искаме на Комисията да й се отнема това право, затова го казвам по този начин. Ние искаме също да може да си разследваме членовете. Сложен е механизма, защото се оказва, че преди Комисията да разследва някой, той е член на ИДЕС, той е член на тази организация. Тя трябва да има правомощия по отношение на него. Другото би било пълен парадокс, който не съществува в България.
И по отношение на становищата само искам да отбележим, че с днешна дата има внесено от български работодателски организации – Асоциация на индустриалния капитал, Българска стопанска камара и КРИБ, което призоваваме, да бъде погледнато това становище подробно по въпросите, които коментирахме днес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, искате да правите разследване. Ще видим това дали въобще е възможно по регламент. Какво значи две паралелни разследвания по един и същи случай? Чие мнение ще бъде меродавното? И чия санкция ще бъде меродавната? И какво значи да се сблъскат мненията на надзорния орган и професионалната организация, примерно.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Нашата молба беше да намерим начин, по който това се извършва съвместно. Но излиза, че ИДЕС има служебни членове и някой друг решава кой да не е член. Няма друг такъв случай. Ако в европейската и световната има, поне в българската история няма организация, на която някой друг да взема решение и нито общото събрание, нито управителния орган да може да взема решение за този член. И ако тя преценява, че той не е достоен, насилствено той да бъде в нея.
ВАНЯ ДОНЕВА: Репликата ми е, че ние само отнемаме правомощия. Ние не казваме да бъде ваш член или да не бъде. И то отнемаме временно правомощия и той може после да си ги възстанови.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Йорданова, заповядайте.
ВАЛЯ ЙОРДАНОВА: Аз искам само да отговоря по повод коментара на госпожа Донева за квалификацията на инспекторите.
Първо, тя адресира към директивата, ние адресираме към регламента. Директивата е от 2006 г. Затова стария закон е съгласуван спрямо директивата. Ние реферираме към регламент, който е от 2014 г. И това е чл.29, т.1, буква „г“, в които ясно пише, какви точно професионални умения и знания трябва да има, плюс да има адекватно обучение по контрол на качеството. Това имаме предвид. Това е едното.
Второ за разследванията. Не случайно и в регламента е написано – ефективни системи за разследване. А това означава, че това което ние предлагаме има за цел, да подобри общата ефективност на контрола върху качеството.
Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Оставете държавата да си определя, квалификацията на хората да отговаря по европейски стандарти. Малко странно ми звучи, че неправителствени организации ще определят квалификацията на управителите на БНБ и другите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те дават своето становище господин Гечев. Ние ще решим.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за независимия финансов одит № 602-01-28 внесен от Министерския съвет на 18.05.2016 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря на всички гости.
Преминаваме към точка втора.
Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 602-01-16, внесен от Министерския съвет на 08.04.2016 г. и приет на първо четене на 20.04.2016 г.
Агенция „Митници“
Розалия Димитрова – директор
Цецка Дочева – началник отдел, Дирекция „Митническо разследване и разузнаване“
Присъстват и гости от Министерство на финансите.
Колеги този законопроект общо взето почти е безспорен. Има само едно предложение от господин Търновалийски.
Уважаеми колеги, аз много се извинявам, оставам на госпожа Йорданова да продължи Комисията. Налага ми се да тръгна. Моят глас го делегирам на госпожа Йорданова.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, да пристъпим към работа.

Д о к л а д
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 602-01-16, внесен от Министерския съвет на 08.04.2016 г. и приет на първо четене на 20.04.2016 г.

З а к о н
За изменение и допълнение на Закона за митниците
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласуваме текста на заглавието.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Заглавието се приема.
Параграф 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 1.
Параграф 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Параграф 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3. „
Параграф 4.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Параграф 5.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Параграф 6.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6.
Предлагам да гласуваме от § 1 до § 6.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 7, предложение от колегите Румен Гечев, Георги Търновалийски, Драгомир Стойнев и Димитър Горов.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател. Това е наше старо предложение още от лятото миналата година. Ние бяхме категорично против тези двата текста в ал.11 и ал.14. Отново ги внасяме да отпаднат. Аз не знам, дали тези текстове станаха работещи. Какъв е ефекта от тях? Но информацията, която имаме е, че не са работещи текстове.
Предлагам, тъй като създават напрежение в администрацията, доколкото имаме информация, тези текстове да бъдат отменени.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги става въпрос за професионалните тестовете за така наречената пригодност и командироването за шест месеца.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Като съвносител. Уважаеми колеги, да го кажа по друг начин. Въпросът не е политически, а е сериозен. Днес управляват едни колеги, утре други и след това трети. Този текст като остане, експертите твърдят, че всеки ръководител ще може да се отърве от неудобни политически или от такива, които да речем не се отчитат на началниците. Защото съгласете се, че това е много субективна оценка. Примерно господин Иванов много сте кадърен. Имате отлични резултати, но сте емоционално не особено стабилен и се разделяме. И затова този текст е много сериозен.
Трябва да се измисли някакъв алтернативен вариант. Тук не става дума за хора, които имат психически проблеми с медицинско. А става дума за психотестове. Пак ви казвам, нашето притеснение е, че който и да е шеф на Митниците, може да използва с лекота тази вратичка в закона, дадена му от закона на практика, за да се разправи с персонала си. В прав текст това е нашето притеснение. Ако имате аргументи, които да ни убедят, че няма такава опасност, ще си оттеглим предложението. Но това е мотива.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Предлагам да дадем думата на госпожа Димитрова. Заповядайте.
РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, миналата година 2015 г., август месец беше обнародвано изменението на Закона за митниците, чл.10 с въпросните алинеи, за които вие предлагате да отпаднат.
Както тогава защитавахме позицията си по отношение на професионална психологична пригодност, предвид и решение на Върховния административен съд, по отношение това, че няма никакво противоречие с наредбата за класификатора, за длъжностите, за атестиране, оценяване пакета, който е за държавния служител за провеждането на конкурсите. И тази психологическа пригодност е да установи честността и лоялността на кандидатите, които за първи път постъпват на държавна служба или за първи път в митническата администрация в Агенция „Митници“ или когато биват повишавани в длъжност.
Що се отнася до това, дали е започнала приложимостта, може би добре знаете, че е издадена наредба от министъра на финансите и тя е в сила. И в момента по Закона за обществени поръчки се подготвя документация, за да може да се обяви и съответно такава фирма, грубо казано обобщено фирма, която да може да извършва съответните тестове.
Не считам, че твърдението ви, че всеки един директор на Агенцията би могъл да се разправи със служителите си и по този начин да ги отстрани. Тъй като освен професионалните тестове за професионална подготовка и психологическата пригодност, те вървят комплексно. И в никакъв случай, ако професионално кандидата се прояви, а не издържи този тест, това в никакъв случай не може да бъде основание за неговото отстраняване. Тъй като при един такъв изпит се прави комплексна оценка и професионален тест и психологически, след това интервю с кандидата. Това е за първо постъпване и в никакъв случай няма да доведе до отстраняване.
Що се отнася до това, когато се повишава в длъжност и преминавайки през такъв тест за психологическа пригодност, това в никакъв случай не е основание, ако не се издържат тестовете, да бъде отстранен или да бъде прекратено служебното правоотношение със служителя. Той просто няма да заеме по-високата длъжност, но не само заради психологическата пригодност. Получава се комплексна оценка и в никакъв случай заради този тест няма да бъде отстранен.
Отново повтарям, че решението на ВАС е, че в никакъв случай тестовете за психологическа пригодност, мога да ви кажа, че решението е от 2015 г., решение 232 от 9 януари 2015 г. , по никакъв начин не противоречи на чл.27, ал.1 от Наредбата за конкурсите в администрацията.
Що се отнася до следващата алинея 14, на чл.10 свързана с преместването в рамките на командироване. Предполагам, всички вие си спомняте, че нашето предложение беше преместване в рамките на шест месеца. Но предложението от народните представители беше в рамките на командироване. Тази разпоредба се прилага много успешно. Тя е работеща. И в момента също се прилага в рамките на Агенция „Митници“.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уточняващ въпрос, ако позволите.
Госпожо председател, колежке, донякъде ме убедихте, но искам да ме убедите на сто процента, като ми отговорите на следния въпрос. В кои европейски страни има такова изискване в митниците? Имате ли проучване и къде има? Тъй като ние имаме тук една практика, която се стремим да въведем. По всеки закон как е в другите страни и народи на Европа. Имате ли проучване? В кои страни от Европейския съюз се прилага това изискване в Митниците. Защото едва ли нашата митница работи по-добре от немската и австрийската или италианската? Имате ли такава информация? И ако нямате, ще ви помоля да проучите и да ни я изпратите за пленарна зала.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Заповядайте, госпожо Димитрова.
РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА: Благодаря. Ангажирам се да ви изпратя. Не са много митниците, в които има подобни такива тестове. Но в крайна сметка трябва да се отчитат и съответните допълнителни дейности извън митническия контрол. Защото специално за немската митническа администрация, колеги от дирекцията са ходили да споделят опит, точно за тези тестове при подготовката на наредбата. Това е национално решение господин Гечев.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, подлагам на гласуване предложението на колегите Гечев, Търновалийски, Стойнев и Горов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4 „за“.
Против? Няма. Останалите се въздържат.
Гласуваме като цяло параграф 7.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Параграф 8 в редакцията на работната група.
Параграфи 9 и 10 в редакцията на работната група.
Параграф 11. Предложение на Менда Стоянова и Диана Йорданова в редакция на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение по чл.80, ал.4, т.2 от нашия Правилник за създаване на нов § 12. Имате го в доклада.
Параграф 12, който става § 13.
Параграф 13, който става § 14.
Параграф 14, който става § 15 в редакция на работната група.
Параграф 15, който става § 16 в редакция на работната група.
Параграф 16, който става § 17 в редакция на работната група.
Параграф 17, който става § 18.
Параграф 18, който става § 19.
Параграф 19, който става § 20.
Параграф 20 в редакция на работната група, който става § 21.
Параграф 21 в редакция на работната група, който става § 22.
Параграф 22, който става § 23.
Параграф 23, който става § 24.
Параграф 24, който става § 25.
Параграф 25, който става § 26.
Параграф 26 в редакция на работната група, който става § 27.
Параграф 27 в редакция на работната група, който става § 28.
Параграф 28, който става § 29.
Параграф 29, който става § 30.
Параграф 30, който става § 31.
Параграф 31, който става § 32.
Параграф 32, който става § 33.
Параграф 33, който става § 34.
Параграф 34, който става § 35.
Параграф 35, който става § 36.
Параграф 36, който става § 37.
Параграф 37 в редакция на работната група, който става § 38.
Параграф 38, който става § 39.
Параграф 39, който става § 40.
Параграф 40, който става § 41.
Параграф 41, който става § 42.
Параграф 42, който става § 43.
Параграф 43 в редакция на работната група, който става § 44.
Параграф 44 в редакция на работната група, който става § 45.
Параграф 45 в редакция на работната група, който става § 46.
Параграф 46 в редакция на работната група , който става § 47.
Параграф 47, който става § 48.
Параграф 48, който става § 49.
Параграф 49, който става § 50 в редакция на работната група.
Параграф 50, който става § 51.
Параграф 51, който става § 52.
Параграф 52 в редакция на работната група, който става съответно параграфи 53, 54.
Параграф 53, който става § 55. Преномерираме.
Параграф 54, който става § 56.
Параграф 55, който става § 57.
Параграф 56, който става § 58.
Параграф 57, който става § 59.
Параграф 58 в редакция на работната група, който става съответно 60, 61 и 62.
Параграф 59, който става § 63.
Параграф 60, който става § 64.
Параграф 61, който става § 65.
Параграф 62, който става § 66.
Параграф 63 в редакция на работната група, който става § 67.
Параграф 64, който става § 68.
Параграф 65, който става § 69.
Параграф 66, който става § 70.
Параграф 67, който става § 71.
Параграф 68, който става § 72.
Параграф 69, който става § 73.
Параграф 70, който става § 74.
Параграф 71, който става § 75.
Параграф 72, който става § 76.
Параграф 73 в редакция на работната група, който става § 77.
Параграф 74, който става § 78.
Параграф 75, който става § 79.
Параграф 76, който става § 80.
Параграф 77 в редакция на работната група, който става § 81.
Параграф 78, който става § 82.
Параграф 79 в редакция на работната група, който става § 83.
Параграф 80, който става § 84 в редакция на работната група.
Параграф 80, който става § 85 в редакция на работната група.
Параграф 81, който става § 85 в редакция на работната група.
Параграф 82, който става § 86.
Преходни и заключителни разпоредби предлагам да спрем до тук.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложение по реда на чл.80, ал.4, т.2 от Правилника за създаване на нов параграф 87.
Параграф 83 в редакция на работната група, който става § 88.
Параграф 84, който става § 89 в редакция на работната група.
Параграф 85 в редакция на работната група, който става § 90.
Предложения от н.п. Румен Гечев, Георги Търновалийски, Драгомир Стойнев, Димитър Горов.
Работната група не подкрепя предложението. Това е в § 85а.
Оттегляте ли го?
Предложението на колегите по § 85а се оттегля.
Параграф 86, който става § 91. Като навсякъде думите „§ 83“ се заменят с „§ 88“.
Параграф 87, който става § 92. Това са приложенията. Като навсякъде думите „§ 84“ се заменят с „§ 89“.
Параграф 88, който става § 93.
Работната група предлага създаване на нов § 94.
Параграф 89. Предложение на Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Работната група подкрепя предложението.
И едно предложение по чл. 80, ал.4, т.2 от Правилника в § 89, относно Закона за акцизите и данъчните складове. В чл.57, ал.1, т.6 думите „компресирани ли“ се заличават.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 89, който да стане § 95 в редакция на работната група.
Предложение на Менда Стоянова и Диана Йорданова за създаване на нов § 89а.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага създаване на нов § 96 с редакцията, която е пред вас.
Параграф 90 в редакция на работната група, който става § 97.
Параграф 91, който става § 98.
Параграф 92, който става § 99.
Параграф 93, който става § 100.
Параграф 94, който става § 101 в редакция на работната група.
Параграф 95, който става § 102 в редакция на работната група.
Параграф 96, който става § 103.
Параграф 97, който става § 104.
Параграф 98, който става § 105.
Параграф 99, който става § 106.
Параграф 100, който става § 107.
Параграф 101, който става § 108.
Параграф 102, който става § 109.
Параграф 103, който става § 110.
Параграф 104, който става § 111.
Параграф 105, който става § 112.
Параграф 106.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 106, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на неговото систематично място като нов § 94.
Параграф 107.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и Диана Йорданова за отпадане.
Работната група подкрепя предложението и предлага § 107 да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря колеги.
Благодаря на госпожа Димитрова, на Министерство на финансите.
Пристъпваме към точка трета.
Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20, внесен от Министерския съвет на 20.04.2016 г. и приет на първо четене на 25.05.2016 г.
З а к о н

за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги
и платежните системи

Работната група подкрепя текста на вносителя.
Параграф 1, § 2, § 3 по вносител.
Работната група подкрепя параграфи 1, 2 и 3.
Параграф 4. Създава се глава четвърта „а“ със съответните раздели.
Да гласуваме до раздел първи, чл.73а. Ще гласуваме по раздели.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел втори
Прозрачност и съпоставимост на таксите, свързани с платежна сметка.
Със съответните текстове и членове до чл.73к.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел трети
Прехвърляне на платежна сметка
С членове до 73р включително.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел четвърти
Достъп до платежни сметки.
С членове до 83х включително.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 5 по вносител.
Параграф 6 по вносител.
Параграф 7 по вносител.
Параграф 8 по вносител.
Параграф 9 по вносител.
Параграф 10 по вносител.
Параграф 11 по вносител.
Параграф 12 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Параграф13 по вносител.
Параграф 14 по вносител.
Параграф 15 по вносител.
Параграф 16 по вносител.
Параграф 17 по вносител.
Параграф 18 по вносител.
Параграф 19 по вносител.
Параграф 20 по вносител.
Параграф 21 по вносител.
Параграф 22 по вносител.
Параграф 23 по вносител.
Параграф 24 по вносител.
Параграф 25 по вносител.
Параграф 26 по вносител.
Параграф 27 по вносител.
Да гласуваме до § 27.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 28 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уточняващ въпрос имам във връзка с ал.3 на § 28. Това е, че БНБ може да оповести всяко влезнало в сила наказателно постановление, с което е наложено наказание и имуществена санкция за нарушаването на разпоредбите на глава 4, доколкото това оповестяване, не би изложило на сериозна опасност финансовите пазари и не би причинило несъразмерна вреда на засегнатите страни. Чета дословно алинеята.
Моят въпрос е кои са ви били основанията, да не се публикуват наказателни постановления и това е отклонение от общия принцип.
Бихте ли ми казали в кои случаи БНБ не би публикувало?
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря за въпроса.
Заповядайте.
НИНАСТОЯНОВА: Аз съм тук за управление „Банково“, а тази част по Закона за кредитните институции е на управление „Банков надзор“. Но доколкото бих могла да преценя, би следвало този текст да въвежда в съответствие със съответния регламент на Европейския съюз, който е цитиран по-нагоре. Има случаи, в които оповестяването наистина би изложило на опасност финансовите пазари. И затова не винаги по отношение на финансовите институции, той се препоръчва от европейски регулации. В такова съответствие е и този текст.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Позволете да не се съглася с вас. Отговорът е изцяло бланкетен. Само да ви кажа, че тази глава четвърта, става въпрос за прозрачност и съпоставимост на таксите. Това е нещо, което ние сме настоявали винаги, прозрачност и съпоставимост на таксите. И от тук нататък, ако има наказателни постановления свързани с не прилагането или непрозрачност и несъпоставимост на таксите, аз не считам, че това трябва да се крие.
НИНА СТОЯНОВА: Това си е от директивата и нямаме избор как да го прилагаме. Просто сме длъжни да го приложим. Ако ни дадете малко време ще намерим и точния текст. Длъжни сме да го въведем.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Добре, ще вървим нататък. Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да се включи към това, което пита колегата. Тук пише в текста, „не би изложило на сериозна опасност“. Кой ще определи коя е сериозна опасност? Защото едно наказателно постановление примерно за банката хикс, че е нарушила еди какво си, какво ще стане? Ще срине банката? По тази логика да не обявяваме престъпниците от МВР, защото е сериозна опасност за имиджа на МВР. Я да си публикуват те. Тук не е забранено да публикуват. В директивата пише - изложено на сериозна опасност. Едно наказателно постановление, някаква глоба, ще ги изложи на сериозна опасност.
НИНА СТОЯНОВА: В момента трябва да намерим текста, за да го коментираме.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Ще очаквам след като разгледаме доклада вие да имате готовност с текста.
Колеги продължаваме.
Параграф 29. Предложение на колегите Румен Гечев, Димитър Горов и Георги Търновалийски § 29, т.3 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението. Подкрепя текста на вносителя, който да стане § 29.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви. Тук разбира се, ще бъде много важно да чуем и мнението на Централната банка. Но на първо четене, ние вече изказахме своите аргументи.
Според нас този текст е лобистки. Откъде накъде една, две или три чужди банки, които попадат под това изключение, ще се радват на предимства пред останалите български банки и картоиздатели. Така че това си е лобизъм отвсякъде и ние ще го развием в детайли в пленарната зала с имена и факти. И за да не стигаме до там, най-вероятно са се обадили от някое посолство. Но ние сме чувствителни към чуждите посолства, когато си защитават, а и това им е работа, да защитават техните корпоративни интереси. Но ние след като сме за пазарна конкуренция и искаме всички банки в България и картоиздатели да са при еднакви условия, няма как да се съгласим с това изключение.
Така че защо се налага това изключение няма мотив. С какво то е полезно на българската икономика или на пазарната система? Никъде няма такъв аргумент. Така че не на лобизма и ще ви помоля да се съгласите с нас, да не правим това изключение, което пряко поражда сериозни съмнения за лобизъм.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Заповядайте.
НИНА СТОЯНОВА: Нашето мнение, което ние по-рано сме изразявали при обсъждания с Министерство на финансите е, че този регламент трябва да се прилага в неговата цялост. Опциите когато се предвиждат по регламенти или директиви, обикновено дават възможност в един преходен период в определени държави членки, в които има заварени правоотношения, те да се преуредят и да преминат към новото общо прилагане на новите правила. В България няма такива заварени правоотношения. Не става въпрос за банки, а става въпрос за картови схеми. Нашето разбиране е, че те трябва да бъдат третирани равнопоставено и регламента да се прилага такъв, какъвто е в неговата цялост.
Тази опция всъщност дава възможност, за едно временно изключение в период от две години. От който половин година вече е изтекъл, защото регламента се прилага за Европейския съюз от декември миналата година. Така че няма някаква икономическа стойност, практическа или някакви заварени отношения, които да урежда при нас. И ние бихме подкрепили да отпадне това отклонение. Да се прилага регламента за всички еднакво.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Да разбирам, че сте съгласни с предложението на колегите за отпадане на т.3.
НИНА СТОЯНОВА: Да.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Добре. В такъв случай, колеги предлагам да гласуваме предложението, за да го отразим на систематичното му място в проектозакона. Тоест предложението на колегите Гечев, Горов, Търновалийски в § 29, т.3 да отпадне.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Заповядайте.
ВАНЯ МАНОЛОВА – КРИБ
Искам да добавя аргументи. Искам да кажа, че сме напълно удовлетворени, че това е правилното решение, тъй като в регламента има и други изключения, които не бяха предложени. Така че ако не се прилагат изключения е редно да не се прилагат всички.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, да гласуваме § 29 по вносител, заедно с току що гласуваното предложение.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Параграф 30, § 31, § 32, § 33, § 34.
Предложение на Диана Йорданова за нов параграф 35.
Работната група подкрепя създаването на нов параграф, съответно в редакция. И § 35, който става § 36.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложния, правя ги от мое име, на основание чл.80, ал.4, т.2 от Правилника за организация дейността на Народното събрание за създаване на § 2а – допълнителни промени в самия закон.
Параграф 5а, 6а – гаранционен механизъм.
Параграф 34, който касае изменението на Закона за кредитните институции за създаване на т.12 а. И моля при подготовка на окончателния доклад, текстовете да бъдат отразени на съответните места и съответно да бъдат преномерирани останалите параграфи.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Да се върнем на § 27.
НИНА СТОЯНОВА: Ако искате може да четете законопроекта, аз ще ви прочета директивата.
Това е чл.26 от директива 2014-92, относно съпоставимостта на таксите по платежни сметки, прехвърлянето на платежни сметки, достъпа до платежни сметки за основни операции, която въвеждаме с този законопроект.
Ето какво пише в чл.26 от директивата.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА:
Това е § 28.
НИНА СТОЯНОВА: Това отговаря на този параграф. С този параграф въвеждаме точно този член.
Държавите членки предвиждат възможността компетентния орган да оповестява пред обществеността всяка административна санкция, която ще бъде наложена за нарушаване на мерките, приети при транспониране на настоящата директива, доколкото това оповестяване не би изложило на сериозна опасност финансовите пазари и не би причинило несъразмерна вреда на засегнатите страни.
Дословно сме въвели същото. Кой преценява? Надзорният орган преценява.
Като цяло нашата практика, специално в платежния надзор е да оповестяваме в годишните отчети на БНБ. В годишните отчети на БНБ ние оповестяваме санкции, проверки, мерки. Но все пак директивата така е формулирана и така сме я въвели. Не злоупотребяваме обаче с тези възможности.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Заповядайте господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Директивата казва, че ние можем една част да си запазим, да си спестим от оповестяваме, така го разбирам.
НИНА СТОЯНОВА: Не, не казва. Вижте го текста.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тази директива препоръчителна ли е?
НИНА СТОЯНОВА: Задължителна е. И няма опция, за разлика от регламента.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Държавите членки предвиждат възможността компетентния орган да оповестява. А ние тук казваме обратното, възможността да не оповестява.
НИНА СТОЯНОВА: Ние казваме Българската народна банка може да оповести. Това е възможността. Да оповестява може.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Въпросът е следния. Специално глава четвърта, тази която ние сега я приемаме. Тя касае прозрачност и съпоставимост на таксите. Прехвърляне на платежни сметки, достъп до платежни сметки на основни операции.
Основната цел на този законопроект е именно, ние да облекчим потребителите, да въведе минимална такса и т.н. Ние ако не сме прозрачни в това нещо, какво би застрашило тук едно наказателно постановление, което казва, че дадена банка примерно няма прозрачност на таксите. Какво би застрашило това?
НИНА СТОЯНОВА: Това е въпрос към европейския законодател.
ИРИНА МАРЦЕВА: Би могло да има конкретна ситуация, в която това не е препоръчително. Затова се остава възможността за преценка на надзорния орган, тъй като тези действия, когато са безусловни биха могли да създават опасност. Не можем да кажем по принцип. И аз мисля, че подуправителя съвсем правилно каза, че като цяло те не злоупотребяват с това. Трябва да имат опция да не го направят, ако смятат, че момента и състоянието или някакви обстоятелства предполагат, че тази информация може да доведе до някакви лоши последствия. Факта, че в директивата това е предвидено безусловно и те трябва да го отчетат после при таблицата за съответствие на транспонирането, мисля че няма нужда да обсъждаме повече. Това все пак е възможност.
Аз нямам впечатление, че БНБ умишлено се стреми нищо да не оповестява. Напротив, трябва да се внимава.
НИНА СТОЯНОВА: Само да завърша. България е държава член на Европейския съюз и ние сме длъжни да въвеждаме директивите такива каквито са. Затова този спор е ненужен. Ние нямаме опция да не я въведем директивата.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Имам въпрос към колегата. Да считам ли, че правите предложение по реда на чл.80 за отпадане на § 28.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Правя предложение § 28 да бъде променен.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Параграф 28, ал.3.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз не съм готов в момента с текста. Идеята е, не казвам въобще за целия закон, а говоря за онази част, за която ние сме особено чувствителни. Сега в момента не мога да кажа кои са параграфите.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колега, в момента сме на второ четене и ние трябва да излезем с доклад от Комисията. В смисъл такъв, ако желаете някаква редакционна поправка, може да я направите по реда на чл.80, ал.4, т.2.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз в момента нямам готовност за текста, в зала ще направя предложение.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: В зала ще направите предложение за редакционна промяна. Благодаря.
Колеги, който е съгласен да приемем текста по вносител на § 28, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Благодаря. Приехме целия закон.
Благодаря на всички за участието.
Приятна почивка.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16 часа и 30 минути /



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /