---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№


На 20 октомври 2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Гаранция, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант), от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г., № 602 02 36/ 13.10.2016 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие, № 602-01-54/ 26.09. 2016 г, внесен от Министерския съвет.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 654-01-49/07.04.2016 г., с вносители Мартин Димитров и Петър Славов, приет на първо четене на 7 септември 2016 г. – доклад второ четене.

Списък на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добър ден! Колеги, имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Гаранция, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант), от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между Немската банка и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г., № 602-02-36 от 13.10.2016 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие, № 602-01-54 от 26.09.2016 г., внесен от Министерския съвет.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 654-01-49 от 07.04.2016 г., с вносители Мартин Димитров и Петър Славов, приет на първо четене на 7 септември 2016 г. – доклад за второ четене.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИЯ, между немската банка Кредитанщалт фюр Видерауфбау и Българската банка за развитие.
Заместник-министър Маринела Петрова е тук, за да ни представи Законопроекта, заедно с експерти от Министерство на финансите.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Гаранцията, която е платима при първо поискване и е предоставена от Република България в полза на КфВ е сключена във връзка с изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, която е приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2015 г. За изпълнение на проектите за обновяване на многофамилни жилищни сгради в рамките на тази Програма Българска банка за развитие предоставя целево финансиране на сдруженията на собствениците, като сключването на договорите и усвояването на предоставеното финансиране се извършва от кметовете на съответните общини от името и за сметка на съответното сдружение на собствениците. Банката осигурява необходимия й за целта финансов ресурс чрез държавно гарантирани заеми от водещи финансови институции. Предоставянето на гаранции по тези заеми е предвидено в чл. 73 от Закона за Държавния бюджет на Република България за 2016 г.
До момента Българска банка за развитие е сключила две заемни споразумения за финансиране по тази Програма, като първото е с Банката за развитие на Съвета на Европа за 150 млн. евро. Това споразумение е подписано чрез размяна на писма от 24 и 29 февруари 2016 г. Свързаното с него Гаранционно споразумение между Република България и Банката за развитие на Съвета на Европа е ратифицирано от Народното събрание със закон, приет на 20 април 2016 г.
Второто заемно споразумение между КфВ и Банката е в размер на 100 млн. евро., подписано на 16 август 2016 г. Заемът се отпуска на траншове. Крайният срок за усвояване на средства по него е 30 юни 2017 г. Срокът на неговото погасяване е 15 септември 2022 г.
Във връзка с това Споразумение на 23 август 2016 г. е подписана Гаранция при първо поискване, която е одобрена с Решение № 858 от 13 октомври 2016 г. на Министерския съвет. С това Решение Министерският съвет предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да я ратифицира със закон.
Подписването и ратифицирането на Гаранцията във връзка с договора за кредит между КфВ и ББР е предварително условие за усвояване на средства от този заем. С влизането на Гаранцията ще се осигури финансов ресурс за изпълнение на проектите по тази Програма, за която вече коментирахме. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Заместник министър.
Колеги, имате думата.
Господин Гечев – чакате, нали?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да.
Колеги, гледах предварително изпратените материали. Имам един уточняващ въпрос, тъй като там поне аз не видях – може да не е написано, при каква лихва ще се получи заемът? Като отговорите по каква лихва, естествено ще си задам въпроса.
ИЛИЯ КИРЧЕВ: Лихвата ще бъде 1,1% плюс 6-месечния евролибор, който към днешна дата е отрицателен, а съгласно договора се счита за 0%, тоест ефективно 1,1%.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Иначе въпросът би бил при сравнителния анализ защо… (Реплика на Менда Стоянова.) Не, не. Въпросът си стои, не е толкова хипотетичен, за да видим, първо, каква е цената на заема и защо взимаме от КфВ, а не взимаме от българските банки. И колегата обяснява защо – като разлика в лихвите.
Другият въпрос е към Министерство на финансите. Защо след като се отчита в кавички излишък от близо 4 милиарда, се налага да теглим заем? Ако е вярно, че има излишък, а аз мисля, че не е, тогава кое налага да теглим още 1 милиард заем? Кой ще отговори?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Всъщност това си е операция на самата банка, а единственото, което прави правителството, е да предостави гаранция. Не теглим заем.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тя държавата е държавен дълг.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние сме гласували размера на гаранциите и предполагам, че е в рамките на… (Реплика на Румен Гечев.) Не. Размерът на гаранциите, които българското правителство може да даде, е отделно перо. Предполагам, че тези 100 милиона са в тези рамки.
Друг е въпросът, че ратифицирайки това Споразумение – не знам дали то ще влезе в сила, в смисъл има ли там възможност то да влезе по-късно в сила, или при необходимост и така нататък?
ИЛИЯ КИРЧЕВ: Тъй като гаранцията е гласувана за тази година с тази сума, само половината от нея ще бъде оползотворена. Затова сега се предлага, а иначе усвояването й и влизането й в сила ще стане догодина. Тоест, ние имаме до април месец срок, в който да я усвоим, без да плащаме каквито и да било такси.
Но все пак в Програмата има доста големи суми, които вече подлежат на усвояване и с оглед на ликвидността на банката се предприема този заем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Гаранцията, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България, от 23 август 2016 г. в полза на КфВ във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие.
Гласували 15 народни представители: за 11, против –няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет. Благодаря Ви.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ, внесен от Министерския съвет.
Госпожо Петрова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Българска банка за развитие е създадена през 1999 г. като търговска банка с пълен лиценз. Тогава се е наричала „Насърчителна банка“ АД. Акционери в банката са българската държава с почти 100% участие в капитала. Групата на ББР включва банката и нейните дъщерни дружества „Национален гаранционен фонд“ ЕАД и Микрофинансираща институция „Джобс“ ЕАД, в които банката е едноличен собственик на капитала.
Със Закона за ББР от 2008 г. се променя наименованието на банката, като от Насърчителна банка тя става ББР и в същото време на институцията се възлагат функции, насочени преимуществено към подкрепа на малките и средните предприятия в страната.
Сред основните цели на Банката са подобряване, стимулиране и развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на малките и средни предприятия чрез улесняване на достъпа им до финансиране и привличане и управление на средносрочни и дългосрочни местни и чуждестранни ресурси, необходими за реализиране на икономическото развитие на страната.
Приоритетните дейности на самата банка са съобразени с политиката на правителството на Република България по отношение на малките и средни предприятия.
Кредитната дейност на банката е ориентирана към предекспортно и експортно кредитиране на малки и средни предприятия, кредитиране чрез местни банки-посредници или пряко на дейности на малки и средни предприятия, рефинансиране на банки, кредитиращи малки и средни предприятия, и финансиране на инвестиции извън страната на малки и средни предприятия и други – всичко свързано основно с малките и средни предприятия.
В същото време едно от основните правомощия на министъра на икономиката, включително определени и в Закона за малките и средни предприятия, е да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика за насърчаване на малките и средните предприятия чрез създаването и развитието на конкурентноспособни малки и средни предприятия и при отчитане на необходимостта от постигане на балансирано социално икономическо развитие на отделните райони на страната.
Към министъра на икономиката освен това е създадена и функционира Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, както и Консултативен съвет за насърчаване на малките и средните предприятия, на който той е председател.
С оглед постигане по-пълно съответствие на целите и дейностите, за които е създадена ББР и законово определените компетенции на министъра на икономиката при осъществяване на държавната политика за насърчаване на малки и средни предприятия, се предлага министърът на икономиката да бъде определен за орган, упражняващ правата на държавата в капитала на Българската банка за развитие.
Измененията в чл. 4, ал. 4, чл. 5, ал. 3 и чл. 10, ал. 2 произтичат от промяната в чл. 4, ал. 2 от Закона за Българската банка за развитие. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Ще започна с първия ми въпрос. Къде е министър Лукарски? Защото, примерно, като местим 1,7 милиарда – даваме цяла банка от министерство в друго, редно е да има и министърът все пак да бъде. Нали, колеги от Реформаторския блок? Да, и двамата министри би било редно да бъдат тук.
Другият ми въпрос е, като е във връзка с целите и ангажиментите, и задачите на Министерство на икономиката – закъсняхте две години и две седмици. Ако трябваше да я местите, трябваше да е по-рано. Има ли нещо друго, което не ни казвате, което налага да преместите банката или просто две години и две седмици по-късно се сетихте, че икономиката трябва да се развива и малките и средни предприятия да бъдат по-кредитирани и министъра да има повече ръка върху тях? Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Не знам дали този въпрос е риторичен, зададен така в пространството, или към заместник-министър Петрова. По-скоро не е към нея. Тя даде мотивите на Министерството. Така че ако има някой желаещ, да отговори на този въпрос на господин Александров. Мисля, че това е в подкрепа на идеите на Българската социалистическа партия за това, че банката трябва да се развива все повече в подкрепа на малкия и средния бизнес.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Трябва да отговоря, че съм много поласкан от това, което каза госпожа председателката и тук хората разбират накъде почва да духа вятърът, това е правилно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И като се има предвид, че министърът на финансите е много стиснат, нали, и ще им бъде много трудно на малките и средни предприятия. (Оживление.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: До известна степен имаме и чувство за хумор тук.
Разбира се, сега и сериозно казано. То не е на Българската социалистическа партия, ние отдавна сме поставили този въпрос. Принципната истината е, че такава е политиката в Европа и такъв е статута на институциите. Този въпрос сме го поставяли многократно и пред правителството, и тук, и в разговори с господин Горанов, че в крайна сметка тази Банка за развитие трябва да бъде там, където и е мястото, и това е Министерство на икономиката. Тук няма значение кой е министърът и така нататък.
Разбира се, че има други мотиви, но не е тук мястото, които да ги коментираме. Така че има и други мотиви, но те в случая мен не ме интересуват.
Мен ме интересува, че тази промяна е принципна. Но, заедно с това правилно се поставя въпросът, че ги няма и двамата министри, поради което ще помолим заместник-министъра да предаде следното.
Дами и господа, до момента Банката за развитие не е представила своята стратегия. Тя не е утвърдена от Министерския съвет, по-точно не знам кой не си е свършил работата. Доколкото знам те някакъв draft са давали в Министерски съвет, който е върнат, но Банката работи извън Закона за Банката и нейния правилник за работа. Там пише – не съм подготвен в момента дали е в чл. 2 или в чл. 3, че трябва да има такава Програма.
Следователно, като прехвърляме сега в Министерство на икономиката, ще помоля да протоколираме да дадем един разумен срок на Министерство на икономиката да го съгласува с правителството и, ако обичате, да ни запознаете, примерно в един двумесечен срок – мисля, че е нормален, с тази стратегическа програма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук имаме представители на Министерство на икономиката – господин Лъчезар Борисов.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин Борисов на каква длъжност е там?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той не е заместник-министър, той е началник на отдел, но би могъл да поеме ангажимента да предаде на неговия министър.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Значи, Министерство на икономиката, което получава Банката, няма даже и заместник-министър тук. Те не искат тази Банка тогава.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те са заети.
Вижте, господин Гечев! Аз смятам, че Вие неправилно разсъждавате.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Те са ангажирани.
РЕПЛИКА: Трябваше заместник-министър да има. Бюджетна комисия сме, все пак. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Само да поясня, че Стратегията вече се обсъжда наистина в рамките на Министерския съвет, така че съвсем скоро наистина ще има възможност да бъдете запознати.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Остава Вие да гласувате „за“, а ние да се въздържим. (Оживление.)
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Понеже не разбрах от цялата какафония, последно предложението на Министерския съвет ли е или на БСП – да преместим Банката? Не ми стана ясно. (Смях.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Решението формално е на Министерския съвет, но явно Министерският съвет се е вслушал в предложението на БСП, включително и за Стратегията.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Значи имаме ново тематично мнозинство. Благодаря.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Една препоръка към Министерство на икономиката. В нашата Комисия има изградена практика, че тук се докладват законопроектите на ниво министър или заместник-министър. Така че препоръчваме за следващо заседание, когато гледаме Ваши законопроекти, да бъдете така добри да бъдете представляван поне от заместник-министър. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Разглеждаме мотивите такива, каквито са. Трудно Бюджетна комисия би могла да се съгласи с тях, поне според мен, и да подкрепи, така от сърце, подобно предложение, което намалява правомощията на министъра на финансите.
Интересно е, че там се смени заместник-министърът на финансите, имаме нов заместник-министър и Банката изведнъж се взима от Министерството на финансите – това сигурно няма нищо общо със смяната, но поне да се използва капацитетът на новия заместник-министър, която дълги години беше в Комитета по икономическа политика. Ако някой може да координира и да съчетае (реплика на Менда Стоянова) – нека да си седи във финансите, но да се използва капацитетът.
Ако някой може да координира подобна дейност, още повече че отговаря и за Националната програма за реформи, тоест това че Министерство на икономиката се казва „Министерство на икономиката“, не значи, че е натоварено кой знае с колко функции, касаещи българската икономика, касаещи координацията, касаещи разбирането за това как трябва да функционира икономиката. Защото как си я представяме сега тази координация? Министърът на икономиката чрез Оперативната програма одобрява малките и средните предприятия, които да бъдат финансирани, и ги праща и при Банката за кредит. Така ли си представяме? Какво влагаме в тази координация?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Би трябвало министър Лукарски да дойде и наистина да ни обясни точно как ще…
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Ако ми позволите, имам процедурно предложение – да отложим точка втора от дневния ред за следващата седмица, за да дойде министър, даже включително нека поканим и Владислав Горанов, министъра на финансите, да бъдат тук и двамата министри.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов си е свършил работата, изпратил е заместник-министър. Мисля, че той ни отговори. Ако искате да бъде поканен господин Лукарски, за да ни обясни.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Не, господин Лукарски трябва да присъства задължително. Задължително трябва да присъства тук министър. Позовавам се и на колегите от Реформаторския блок, които казаха, че било предвидено, така че, дайте да не правим непредвидени неща. След като са го предвидили министърът да бъде тук, да отложим точката за следващото заседание, когато той ще бъде тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи, в интерес на истината аз също имам известна вина, защото тук сме гласували, че никога не гледаме без съответно заместник-министър, но понеже имаме заместник-министър от финансите, затова може би е и моя грешката, че трябваше да поискаме в заседанието да има. (Реплика на Петър Чобанов.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате ли думата? Добре, заповядайте.
Макар че според мен не е нивото на господин Борисов, началник-отдел, за да ни даде подобна информация. Мисля, че тук ще се вземат и политически решения, а той не е в политическия кабинет. Така че не знам дали трябва да го натоварваме с подобна отговорност, господин Борисов.
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря за думите на господин Чобанов.
Министър Лукарски е в чужбина и може би разминаването в датите на Комисията е предизвикало неговото отсъствие, а пък все пак имаме и заместник-министър, който представлява съвносителя.
По отношение на въпроса на господин Чобанов, не само функционалните компетентности, които бяха изложени, са важни.
Ще използвам само една дума, за да Ви отговоря, господин Чобанов. Това е синергизъм. Синергизмът в случая наистина ще доведе до икономически растеж, до насърчаване на малки и средни предприятия. Ще бъде полезен както за бизнеса, така и за Банката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СОЯНОВА: Процедурно предложение – точката да се отложи и да поканим господин Лукарски.
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз правя обратно предложение. Доколкото виждам, дебатът по същество подкрепя това преминаване, а не бива да се уповаваме на формализъм, още повече че има заместник-министър на финансите. За мен това, че днес имаме консолидация около това, че е добре за българската икономика и за българската държава, няма нужда да отлагаме следващото решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тази консолидация, доколкото разбирам, е от господин Гечев.
Аз лично, ако трябва да направя изказване, трябва да кажа, че ми се струва, че това е финансов инструмент на държавата и неговото място е при министъра на финансите. Нямам против – това е мое лично мнение, нямам против то да бъде на принципал министъра на икономиката, защото наистина пък от друга гледна точка, когато е създавана самата Банка, като насърчителна, и по-късно, когато е преименувана в Българска банка за развитие, нейната цел е била именно да подпомага малките и средни предприятия и това е една от основните й цели. Тук наистина може да се получи синергия, но ми се струва, че наистина е по-правилно да чуем по какъв начин, съгласявайки се да сменим принципала на тази Банка, да чуем новия принципал с какво ще подобри работата на Банката, и в крайна сметка не толкова работата на Банката, колкото ефектът от работата на банката в малките и средни предприятия. Това е мое мнение, разбира се, с него не ангажирам колегите – всеки от тях може да си прецени сам.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Абсолютно сте права.
Кратка реплика към господин Танев. Значи, ние променихме маса закони, за да можем да направим синергия между институции като Министерство на финансите, БНБ. Знаете отначало какви бяха взаимоотношенията – КФН, Фискален съвет. И сега пращаме, колега, Търговска банка. Търговска банка пращаме в Министерство на икономиката! Така че абсолютно резонно е да отложим гласуването и да дойде господин Лукарски.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ковачев, не съм сигурна, и може би това е правилното решение, но нека господин Лукарски да ни каже какво смята да предприеме в тази посока.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Има процедура.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, да, има процедура. Моля Ви се, аз си спазвам правилата, ако обичате!
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Ако позволете, само да допълня. Нека отлагането на точката да бъде тогава, когато и господин Лукарски ще бъде наличен, в качеството си на министър да бъде наличен в комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Оставам с впечатление, че ние като че ли някак прехвърляме от едно място на друго и така нататък. Тук става дума за държавна банка. Тя си остава държавна банка. Не знам защо ние си мислим, че едва ли ние я приватизираме. Няма нищо такова! (Реплики.) Това искам да кажа. Ама, ние говорим за някакви прехвърляния преди това. Моля Ви се!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, понеже в залата има журналисти, да е ясно. Изобщо не става дума за приватизация. Говорим за държавна банка и смяната на нейния принципал. Обикновено смяната на принципала на едно предприятие или банка би сменило приоритетите, при които той работи. Така че няма лошо да ги чуем тези приоритети.
Друг е въпросът, че не бива да забравяме, че Българската банка за развитие, независимо че е държавна банка, независимо че има определени приоритети да подкрепя малките и средните предприятия в българската икономика, е банка и се подчинява на Закона за кредитните институции, подложена е на целия този банков надзор, който й се полага, включително е преминала и стрес тестовете, така че тук да не остава някакво съмнение за някакви… Просто искаме да знаем как ще се подобри работата или по-скоро ефектът от работата на Банката. Това е.
Подлагам на гласуване процедурното предложение.
(Реплика.) Той не е управител, той е принципал.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Най-добре е да гласуваме това предложение – да отложим, най-вече заради това да дойде господин Лукарски, да му дадем възможност той да се запознае с този проект, който Вие казвате, че е отишъл в Министерския съвет. Защото ние не знаем новият принципал, така да се каже, който има пряко отношение от правителството към Банката, дали той ще приеме този проект. Ние в момента не знаем. Така че като каже дали приема проекта и като дойде тук заедно с този проект, да видим каква стратегия ще изпълнява Банката.
Защото да вметна, госпожо Председател, все пак тази Банка, по стечение на обстоятелствата, с моя подпис е внесен Законът през 1996 г., така че съм съвсем наясно какви са функциите на Банката и сравнението… (Реплика.) Не, защо? Такава е историческата истина.
Освен това, такава е европейската практика – ще Ви донеса в другите страни къде е Банката и какво прави. Това не значи, че не може да има дискусия по въпроса, но след като други страни и народи така са го решили, значи трябва да се замислим и ние.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, значи което е правилно, е правилно. Ние сме Бюджетна комисия. Ние сме призвани да вземем решение в момента. Ако можеше без нас, да си го бяха взели без нас. Значи, не може без нас. След като не може без нас, защо да не използваме случая да се запознаем? (Реплика на Петър Чобанов.) Естествено!
Гласуваме процедурното предложение за отлагане на дебата до момента, в който господин Лукарски ще бъде във възможност да бъде в Бюджетната комисия.
Гласували 15 народни представители: за 13, против и въздържали се 2.
Отлагаме дебата за следващия път.
Моля експерта от Бюджетната комисия, който отговаря за този Законопроект, да съобразим графика на Комисията с графика на министъра, за да можем да го планираме в подходящо време.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо Стоянова, тъй като ми се налага спешно да изляза, моля моят глас да бъде зачетен. Предоставям го на господин Митев и той да гласува вместо мен, както е инструктиран.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Поради служебна ангажираност Ви упълномощавам Вас, госпожо Председател, с моя глас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Доклад за второ гласуване.
Всъщност става дума за така наречената „хранителна банка“.
По тази тема, освен вносителя, тук е госпожа Миланова – изпълнителен директор, мисля, че на единствената в момента хранителна банка, макар че в Търговския регистър има и други хранителни банки, регистрирани под това наименование.
Тук сме поканили експерти от Министерство на труда и социалната политика, защото имат отношение. Поканили сме и колеги от Министерство на земеделието и храните, по-скоро от Българската агенция за безопасност на храните, от Червения кръст поканихме заместник генералния директор госпожа Каменова. Мисля, че имаме и всички възможни експерти, които биха ни били нужни при това разискване.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 654-01-40, внесен от Мартин Димитров и Петър Славов на 7 април 2016 г., приет на първо гласуване на 7 септември 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност“
Работната група подкрепа текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, което работната група подкрепя по принцип.
Предложение на работната група в предложението на Менда Стоянова числото „03“ да се замени с „05“.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 1 със съответната редакция. Вие всички, мисля, че сте се запознали.
Изказвания има ли по този § 1?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Моят въпрос и коментар е свързан с легалната дефиниция на хранителни стоки с незначителна стойност. В Закона за данък добавена стойност имаме такава дефиниция за стоки със незначителна стойност. Сега въвеждаме нова дефиниция, която, ако погледнем какво казва, тя казва, че такива стоки са тези, които отговарят на изискванията в този същия член, да са по чл. 37м, ал. 4 и 5 от Закона за храните. Стойност никъде няма определена.
Не е ли по-добре да си остане това, което имаме като текст в Закона за данък върху добавена стойност – „стоки с незначителна стойност и услуги с незначителна стойност са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв.“? Вече имаме такова определение, какъв е смисълът и тук?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще Ви обясня, господин Търновалийски.
Аз също като Вас смятах, че това трябва да е определението за незначителна стойност. Там обаче онова определение се свързва със серия от доставки, свързва се с единична стойност на единичен продукт. При храните в сегашното, действащото определение на стоки с незначителна стойност това е трудно постижимо. Не може домат по домат и така нататък. Затова решихме, че специално за хранителните банки е добре това е бъде нова дефиниция.
Освен това има няколко решения на Съда в Люксембург, който казва, че когато на една стока наближава нейният срок на годност, защото ние говорим за такива стоки, на които наближава срокът на годност, изтича този срок на годност, тази стока съответно променя и своята пазарна цена и към последния ден на срока на годност тя клони към нула. Това е била причината да въведем специално за хранителните банки това определение. Ако има някой от експертите да допълнят нещо към мен, моля.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Приемам това, което казвате.
Но какъв е тогава смисълът в точка „в“ и „г“ – следите предложението, след като тези изисквания са записани в дефиницията за единична бройка? Просто да отпаднат, защото става огромно объркване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да дадем думата на експерт от Министерството на финансите.
МИНА ЯНКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Само искам да уточня, че сега действащата разпоредба за стоки с незначителна стойност, Вие споменахте точно каква е дефиницията – е определяне на пазарна цена. В случая считаме, че не е удачно всяка стока, която се дарява, към датата на дарението на всеки пакет бисквити, на всеки пакет солети или за каквато и да е хранителна стока да определяме пазарна цена. Вие знаете методите какви са.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Окей, добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че това е достатъчно.
Има ли други изказвания?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това, което казвам, е, че имате определение. То казва кое е хранителна стока с незначителна стойност, изброени са в определението. Говоря, че тук става дублиране. Безсмислено е. Погледнете в § 1, който е предложен, точки „в“ и „г“ са равни на точка „а“, съгласно определението, което сте дали за единична бройка.
МИНА ЯНКОВА: Това е за целите на контрола, да е точно и ясно, че става въпрос за осъществяване на дарение само на тези хранителни стоки, които са включени в тези списъци и които попадат в сроковете. Много трудно е по друг начин да се изпише дефиницията. С цел ограничаване риска от измами е направено това предложение.
Само да допълня, ако ми позволите няколко секунди още. Това, което спомена госпожа Стоянова – става въпрос за указания на ДДС-комитета, който разглежда данъчни въпроси по ДДС в Брюксел и отговор на Европейския парламент по повод запитване какво означава дарение, за кои стоки можем да си позволим един по-либерален режим, за който да не правим корекция. Тоест, не можем да се позовем на общото правило, на което е построена нашата дефиниция към момента, за която Вие споменавате, която отговаря на определена разпоредба при данъците.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания по темата?
В такъв случай подлагам на гласуване § 1 в редакцията на работната група.
Гласували 15 народни представители: за 14, против и въздържали се 1.
Предложение на Менда Стоянова и Диана Йорданова за нов параграф.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 2, съответно пред Вас е редакцията на този § 2.
Изказвания по тази точка? Няма.
Гласуваме този § 2 в редакцията на работната група.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Предложение на Петър Славов и Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Председател!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляте го, да?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Председател, позволете да го оттегля с аргумента, че работната група е вникнала в смисъла на нашите предложения и те са развити като логика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на Менда Стоянова и Диана Йорданова за нов параграф, което работната група подкрепя и предлага да се създаде § 3, със съответната редакция.
Гласуваме § 3 по доклада на работната група.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Параграф 1 по вносител.
Предложение на господин Славов и Мартин Димитров, което също оттегляте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да.
Ще го оттегля, госпожо Председател.
Едно уточнение за колегите от Бюджетната комисия. Това, което разговаряхме с госпожа Стоянова и с Българска хранителна банка е първата година прагът да бъде 0,5% от общия оборот. Ако видим, че пазарът се развива добре, че тази дейност се развива положително, че няма сериозни злоупотреби, можем да водим догодина разговора – да бъде увеличен процентът от 0,5% на 1%. Но като стартова позиция нека бъде 0,5% като начало, което би означавало, ако общият размер на този пазар е около 10 млрд. лв., 0,5% е 50 милиона горе-долу, грубо казано. Това е добро начало. Тоест, стартът да бъде добре премислен. Ако нещата се развиват добре, както ние очакваме – прагът да бъде увеличен, така че оттеглям това предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи, Вие оттегляте това предложение, а § 1 по вносител работната група го подкрепя по принцип, но го отразява на систематичното му място в новите параграфи – § 1, и предлага § 1 по вносител да бъде отхвърлен.
Параграф 2 по вносител.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Параграф 3 по вносител.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен.
Параграф § 4 – също предлага да бъде отхвърлен.
Гласуваме анблок отхвърлени параграфи 1, 2, 3 и 4 по вносител.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Текстовете са отхвърлени.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова, което работната група подкрепя по принцип.
Има и предложение на самата работна група за редакция в допълнение на чл. 117 и съответно работната група Ви предлага окончателен текст – с тъмния шрифт пред Вас, на § 4.
Въпроси и изказвания? Няма.
Моля да гласуваме текста на § 4 в редакцията на работната група.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Предложение на Менда Стоянова и Диана Йорданова, което работната група подкрепя по принцип и предлага да се създаде нов § 5, съответно с редакцията, която е пред Вас.
Гласуваме § 5 по редакцията на работната група.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Отново предложение на Стоянова и Йорданова, което работната група подкрепя и предлага да се създаде § 6 с редакция на § 6.
Гласуваме редакцията на работната група за § 6.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
Параграф 5 по вносител, който трябва да отхвърлим, и § 6, който също трябва да отхвърлим, тъй като в логиката му той е възприет и систематичното му място е в новия § 8.
Гласуваме анблок параграфи 5 и 6 по вносител, които работната група предлага да бъдат отхвърлени.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Текстовете са отхвърлени.
Предложение на Менда Стоянова и Диана Йорданова, което е подкрепено от работната група и работната група предлага да се създаде нов § 7 в съответната редакция.
Гласуваме § 7 по работната група.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
„Преходна и заключителна разпоредба“.
Наименованието на разпоредбата, както и § 7 и § 8 по вносител, които работната група предлага да бъдат отхвърлени.
Гласуваме анблок наименованието на подразделението и двата параграфа 7 и 8 по вносител.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Параграфите са отхвърлени.
Предложение на Мартин Димитров и Петър Славов, което е подкрепено по принцип.
Предложение на Менда Стоянова и Диана Йорданова – също за нов параграф, което също е подкрепено по принцип от работната група.
Има и предложение на работната група, което между другото, е съществено. Обръщам Ви внимание – „общините“ да се заменят с „областите“, и съответно редакция на новия § 8 от работната група.
Изкажете се и след това ще имаме и още.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да помоля госпожа Цанка Миланова да каже повече от това, което аз ще кажа. То касае § 8 – чл. 37н, т. 4.
Това, уважаеми колеги, мисля, че е на стр. 18 по новата номерация, най-отгоре. Точка 4 казва следното нещо:
„4. обектите по т. 3 са разположение на територията на не по-малко от 30 на сто от областите в страната;“
Това, което аз ще Ви предложа, е „30 на сто“ да го заменим с „20 на сто“, защото идеята е хранителното банкиране да се развие в България. В момента ми е известна само госпожа Цанка Миланова и нейната Българска хранителна банка, което е добро начало, но не е достатъчно. Колкото по-сложни критерии въвеждаме, толкова по-малко тази дейност ще се случва и ще бъде успешна.
Затова съм изложил и пред госпожа Стоянова тези аргументи, но търся подкрепата на всички парламентарни групи – не трябва да залагаме в самото начало прекалено завишени изисквани. Както за всеки друг бранш, и тук е хубаво да има конкуренция, да има повече участници, повече организации да извършват тази изключително благородна дейност, която да помага на хора в нужда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще дам думата на госпожа Миланова, но искам преди това да взема думата и да кажа за предложението, което ние сме направили. В т. 4 беше заложено едно ограничение, тоест да получат такова разрешение лиценз – както искаме, така да го наречем, за Хранителна банка, такива неправителствени организации, които са успели да се разположат и да имат свои обекти не по-малко от 30 на сто от общините в България. Наистина преценихме в разговорите, че това е страшно. При 264 общини 30 на сто е 120, примерно, или 130 общини. Още повече че след разговор с госпожа Миланова стана ясно, че всъщност има смисъл и основното място, където трябва да бъдат разположени обектите, е там, където са концентрирани дарителите на тези храни. Защото самото достигане до съответните нуждаещи се – тези, които ще имат право да получат такива храни, всъщност е въпрос на чиста дистрибуция, така да се каже.
Ние заложихме това ограничение, защото Вие разбирате, че това е една много голяма стъпка, която ние правим като Бюджетна комисия, приемайки този Законопроект. Много голяма стъпка и тя крие в себе си определени рискове.
Поради тази причина сме сложили доста ограничения към хранителните банки, които биха се занимавали с такава дейност. Искаме те да носят отговорност и да бъдат гарант, че няма да се получат злоупотреби, защото това е основното, което може да се очаква при развитието на широк мащаб на хранителни банки и това ми се струва, че не е добър вариант, пак казвам, за тази първа голяма стъпка.
Затова ние се съгласихме обаче да сменим „общините“ с „области“. Работната група прецени, че наистина е по-добре да говорим за 30% от областите, които са 28-30, ги кажи, горе-долу девет-десет места в страната. Говорехме и за 1% от 20 на сто, да не е 30, тоест от 28 двадесет на сто е шест, примерно.
Ще чуем аргументите на госпожа Миланова и ще вземем решение на тази Комисия, а след това имаме още нещо по тази точка.
Заповядайте.
ЦАНКА МИЛАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аргументите ми са свързани основно с няколко неща.
Първо, възлага се този тип дейност да продължава да се осъществява от организации с нестопанска цел. Това наистина е много голяма стъпка. Ако в момента имаме една Хранителна банка, която оперира с централен склад в София и предоставя до 80 населени места, посредством мрежи от свои партньорски организации, очакването само буквално само след два или три месеца тя да може да оперира със свои складови помещения и възможност за дистрибуция в още седем областни града, е твърде голяма стъпка от гледна точка на инвестиция на ресурси. Това е първи съществен аргумент от наша гледна точка като практици в това, което правим.
На второ място, би следвало според нас наистина такова определяне на процент териториален обхват да е базирано на сериозен анализ на това къде е наличен хранителният ресурс, тоест къде е целесъобразно да се прави тази инвестиция и това да не е самоцелно упражнение.
В момента не знам дали определянето на този процент е базирано на такъв анализ, но ми се струва съществена слабост, ако не е така.
Затова нашето предложение би било да ограничим до 20%, за да е поетапно и лесно постижимо присъствието на една или нека да са повече организации, които да упражняват този тип дейност, от гледна точка на това да осигурят бързо възможните средства и други ресурси, за да се случва това, без наистина да правим компромис с качеството на работа и най-вече с това да се създават допълнителни предпоставки за възникване на злоупотреби. Присъствието на места, където храната съществува и нейното разпределяне, е добре да става с физическото присъствие на представители на която и да е организация. Всичко останало, координирано от разстояние, създава недобри практики.
Не на последно място, аз разбирам съображенията да се търси крупен субект, който ще дава по-добри гаранции за упражняване на контрола и за недопускане на злоупотреби, но все пак нека да се придържаме и към добрите практики на конкуренцията и свободното право на сдружаване на такива субекти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Това е едната тема, по която ще Ви моля да вземете отношение, за да вземем решение дали да го намаляваме от „30“ на „20“.
Втората тема, която също искам да дискутираме. В последния момент Министерството на труда и социалната политика ни даде няколко бележки. Ние сме ги възприели, обаче специално ми се искаше да дискутираме и Вие също, както и аз, да разберем в детайли тяхната бележка по ал. 8 на чл. 37м, стр. 17.
В ал. 8 на същия член нашето предложение казваше следното:
„(8) Министърът на труда и социалната политика утвърждава със заповед списък на групите, нуждаещи се лица, на които хранителните банки могат безвъзмездно да предоставят дарените храни. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страницата на Министерството на труда и и социалната политика.“
Идеята, която бяхме заложили тук, и всъщност министърът с тази заповед да определи лица – като казвам „лица“, това не значи физически лица, а други лица, чрез които всъщност да се ползват от Хранителната банка. Тук се имаше предвид старчески домове, детски домове и други подобни. Разбира се, с тази заповед министърът ще определи точно тези домове, които той счита, че имат нужда от такава подкрепа, защото Вие знаете и при социалните дейности и услуги има и частни социални дейности и услуги, има и държавни. Впоследствие Министерството на труда и социалната политика дадоха бележка „списъкът с групите нуждаещи се лица“ да се замени със „списъка на видовете социални услуги“.
И сега аз се притесних – какви са тези услуги, как така ще даваме пари на услуги? Защото то звучи малко безумно, като те ни обясниха, че в Правилника – ще помоля да ми дадете Правилника на Закона за социалното подпомагане, това е Правилник за прилагане на Закона за социалното подпомагане, в Раздел „Социални услуги“, има чл. 36, който казва, че „социалните услуги се предоставят в общността и в специализирани институции“. И сега ал. 2 казва „социални услуги, които се предоставят от общността са: личен асистент, социален асистент, домашен помощник“. Аз тук не виждам как ще даваме от „Хранителната банка на личния асистент. После казваме: „дневен център – дневен център за деца и възрастни хора с увреждания, дневен център за седмична грижа, дневен център за деца с увреждания – седмична грижа, дневен център стари хора, център за социална рехабилитация и интеграция, социални услуги – резидентен тип“. (Реплика.) Не, не това го коментираме. Това са тези услуги, те ги наричат „услуги“ и искат ние да заменим групите, както бяхме написали – „групите от лица, които имат право“ със „социални услуги“. Понеже на мен ми звучи безумно, ми се искаше все пак тук да го коментираме.
И продължавам да си мисля, след като чета този правилник, че е по-добре да си останат „групите лица“. Нека те да си преповторят лицата, които предоставят въпросните социални услуги, ние нямаме нищо против.
Вие ли сте от Социалното министерство? Само да довърша, и ще Ви дам думата.
И си мислех, че няма нищо лошо в това – Вие, Министерството, с отделна заповед да определите групите лица, които ще се ползват от дарените храни на хранителната банка, пък било те и лица, които предоставят подобни социални услуги.
Обаче препращайки директно към определението тук на социални услуги, аз чета тук „личен асистент“ – това не ми хареса. Какво значи личен асистент да отиде да получава от хранителната банка? Затова го подлагам на дискусия. Работната група го е приела, възприела го е, защото е нормално – експертизата на министерствата, но въпреки всичко на мен ми звучи безумно.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Уважаеми народни представители, може би едно уточнение от наша страна. Текстът, така както го разбрахме ние, останахме с впечатление, че храните трябва да се предоставят на физическите лица директно. Това става ясно и от становището.
Искам да обърна внимание по повод коментара на госпожа Стоянова. Да, ние препращаме, имаме предвид разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, но там са посочени всички видове социални услуги, които е възможно да се предоставят, които биха могли да се предоставят. Това автоматично не означава, че храните от хранителната банка задължително трябва да отиде във всяка една от тези вид услуги.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние запишем ли го така, те ще си искат.
ЛЮДМИЛ ДИМИТРОВ: Идеята, доколкото разбирам, е точно тук да се даде право министъра на труда и социалната политика да прецени накъде да се насочи този ресурс според реалните обществени потребности в даден момент, като тези потребности са достатъчно динамична величина от гледна точка на ресурса, който трябва да се разпределя и по териториален обхват, и по структура и така нататък. От друга гледна точка, ние държим това нещо да се реализира чрез тези услуги – било то центрове, стационарни заведения и така нататък. По този начин може да се гарантира за всички тези потребители, така да се каже, равноправно третиране и приготвяне на храната, съгласно всички изисквания – здравни, санитарни и така нататък.
Другият мотив е, че все пак ние имаме натрупан опит до настоящия момент, защото всички тези центрове, домове, институции и така нататък, оперират и с дарения, които са правят и в момента по различни канали. Така, че от гледна точка вече и осигуряване на стриктния контрол както на движението на стоките, така по тяхното документиране с всички положителни страни от тази страна, от тази гледна точка, са налице. В този смисъл е нашето становище, становището на министър Русинова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, тук това, което звучи безумно, е, че „социална услуга“ е и лице – Дневен център, например за лица с увреждания. Социална услуга е и приют. Тук чета „приют“, „наблюдавано жилище“, „защитено жилище“ – за хора с физически увреждания и така нататък.
Просто да не напишем някоя глупост с тази социална услуга. Трябва ли непременно да обвързваме към правилника или да не си дадем на министъра да си направи заповед на тези лица, които биха били бенефициенти на хранителната банка, пък тя като иска, да си ги взима от социалните услуги или от някъде другаде. Защото идеята не е хранителната банка да носи на Иван Иванов, който е социално подпомаган, защото е социално слаб. Идеята е хранителната банка да предоставя на някакви институции, юридически лица, на трапезарията.
ЛЮДМИЛ ДИМИТРОВ: На трапезарията, която е услуга, която точно в този член е съществуващата вид услуга.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Манолова иска думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Дай Боже, прилагането на Закона на тръгне и според мен тогава ограничаването на бенифициентите само до изредените социални услуги, според мен ще създаде проблеми. Предлагам да се остави в правомощията на министъра на труда и социалната политика, като му се даде по-широка опция извън изброените социалните услуги. Защото тук не е идеята според мен да заместваме снабдяването на тези центрове, трапезарии и прочие, които и без това си имат финансиране, а същото така да стигнат тези дарени храни до гладните хора. Това може да е кръг лица, който да не обхванат от социална услуга. Примерно, това да са пенсионерите с пенсии от 180 до 250 лв. или млади семейства, или защо не и лични асистенти – там за да кандидатстваш, си на ръба на доходите, има определени изисквания. Така че според мен нека не го ограничаваме. Все пак в оптимистичния вариант става дума за 50 млн. лв., нали така? Дай Боже, да ги стигнем. Нека да има опция да стигнат до по-широк кръг граждани.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Доколкото съм запозната, когато през определени европейски програми се прави подпомагане на социални слаби лица, това минава през Червения кръст. Тоест, те имат механизъм начин, по който получават списъците на въпросните нуждаещи се лица и подсигуряват на тези лица определени пакети от тези дарени храни. Аз не смятам, че това трябва да се лишава от смисъл. Напротив, това трябва да е привидно като възможност в този закон. Ние не бива да го ограничаваме. Хранителната банка да използва логистиката на Червения кръст, когато иска да стигне до Иван Иванов – нуждаещ се пенсионер, стига той да е в списъка на тези, които можем и трябва да подпомагаме. Това е вече списъкът на Министерството на труда и социалната политика.
Имаме ли представител на Червения кръст?
Заповядайте – кажете, ако обичате.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Подкрепям предложението на госпожа Манолова, което мисля, че е в унисон и с Вашето виждане.
РЕПЛИКА: То е Вашето предложение.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Добре, коригирам се.
Според нас все пак трябва да има някаква възможност, ако не в първата година на прилагането на този механизъм, впоследствие да има възможност да се подпомагат и физически лица, а не само социалните институции. Сега, както е заложено, е само в социалните институции. (Реплики.)
Вашето предложение е по-доброто в конкретния случай.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали това коментираме в момента, госпожо? Вие сте внесли друг текст и искам да се върнем може би към него, но да сме наясно, че това е правилното решение.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Нашето мнение е, че Вашето предложение е по-доброто в конкретния случай.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да чуем аргументите „против“ на Социалното министерство, защото само от там ще излязат, за да преценим.
ЛЮДМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Само едно уточнение искам да направя. Нека да имаме предвид, че получаването на всякакъв вид помощ – потенциално и на храна по линията на хранителна банка, ще става по-ясни, определени критерии и условия, така както става и към настоящия момент. Така, че нямаме никакви проблеми да разширим обхвата на тези лица. Защото този обхват се реализира например чрез обществените трапезарии. (Реплика на Мая Манолова.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не видях тази тази възможност за два пакета брашно тук, в тези социални услуги.
МАЯ МАНОЛОВА: А според мен би трябвало.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, да.
ЛЮДМИЛ ДИМИТРОВ: Тук отново отивам на възможността, защото говорим за спецификата на всеки район, на всяко населено място и е в правото на всеки кмет да развива услуги, съобразно тези специфични условия. Ако такава услуга се налага, няма никакъв проблем и тя ще бъде част от този списък услуги. Защото в последната алинея на правилника е дадена възможността да се разкриват и други видове услуги.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам следното. Предлагам да се върнем на определението, което имахме. То не Ви ограничава. Ако искате, в заповедта на министъра на труда и социалната политика си опишете само това, което е в правилника. Обаче да му дадем възможност на този министър на труда и социалната политика наистина да определя лица, а не услуги – дали лицето ще бъде общината, организирала трапезария, ясно и конкретно, или ще бъде Иван Иванов, който ще бъде подпомогнат чрез Червения кръст като ползваме тяхната експертиза в тази посока. Да имате възможност, а ако искате, си запишете само тези социални услуги.
ЛЮДМИЛ ДИМИТРОВ: Тъй като очакванията и фокусът на вниманието е към министъра на труда, нека да не забравяме, че, така да се каже, в прерогативите на кмета са всички услуги както в сферата на социалната дейност, така в просветата и в здравеопазването. Ако дадем такива правомощия на кмета, имаме ли гаранция, че тези хранителни продукти няма да бъдат насочени в сферата, да кажем, на здравеопазването? (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Момент!
Може ли да задам един конкретен въпрос? Трапезариите тук са социална услуга по правилника, кой ги организира? Общините ги организират. Как ще получат тези трапезарии от хранителната банка? – Чрез общината! Трапезарията сама по себе си е нищо. Нали? Тя е общината – за дейност „трапезария“, общината – за дейност „дом за стари хора“, общината – за дейност не знам каква.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Това е социална услуга.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да. Но за тази дейност и Вие така ще го напишете и в заповедта.
ЛЮДМИЛ ДИМИТРОВ: Ако се даде възможността на кмета, това означава, че чисто технологично ние ще удължим, така да се каже, придвижването на стоките до крайния получател. Ако министърът на труда, както е в предложението, запише в съответния акт или това нещо е публикувано, както е предложението – на сайта на Министерството на труда, конкретно да кажем: „Дом за стари хора“ – София, или дом за лица с физически увреждания или обществена трапезария, община или град еди-кой си, това означава, че хранителните продукти от съответната хранителна банка ще отидат директно в мястото, за което са насочени.
РЕПЛИКА: Това е идеята.
МАЯ МАНОЛОВА: Всъщност министърът само ще изброи възможните бенефициенти, а всеки конкретен случай ще се решава и в зависимост от това къде са дарените храни – ако са в Пловдив, няма да ги кара в Пирдоп.
Тук идеята е предвид кои са недохранените хора в България, да обхванем и други групи, извън тези, които се хранят в обществените трапезарии. Недохранени с разнообразни продукти са българските деца. Те в трапезарията ли ще ходят – тези, които си живеят в семейства? Тоест, до някакъв праг на доходите би могло да се определи, че семейства с две деца, чиито двама родители получават сумарно до 400 лв., могат да ползват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Недейте, че ще развихрим сивата икономика.
МАЯ МАНОЛОВА: Защо? Те ще вземат в седмицата примерно един килограм месо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, шегувам се.
Така че ми се струва, че не бива да се затваряме в правилника и социалните услуги.
Господин Митев искаше думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Така записана нормата, както е предложена от работната група, е абсолютен нонсенс, и се изразявам меко.
Няма как да се предоставя каквото и да е, каквато и да е вещ, каквато са храните, на социални услуги. Социалната услуга не е субект на правото. Това че в Министерство на труда и социалната политика не са наясно с основни понятия в правото, това че Министерският съвет е приел някакъв, как да кажа, правилник, който е сбъркан, това не е наш проблем. Наш проблем е този закон да бъде съобразен със Закона за нормативните актове. В това отношение, госпожо Стоянова, аз Ви подкрепям във Вашето първоначално предложение. То е смислено, то е правилно и формално логически е логичното. Може да се дава на групи нуждаещи се лица, а не на услуги. А противното е абсурден нонсенс. Ние ще станем пример за държава с куриозен закон, където се предоставя на нещо, което не е субект на правото, което не съществува, което за правото е правно нищо – социалната услуга не е субект. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на госпожа Каменова от Българския Червен кръст.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Мисля, че това, което е заложено като идея в самия законопроект, е наистина да бъдат определени групите лица и видовете социални услуги, а не юридическите лица, изпълняващи тези услуги. Наблюдавано жилище може да има към общината, наблюдавано жилище има Българският Червен кръст. При условие че бъде записана услугата „наблюдавано жилище“, всеки от субектите, изпълняващо тази социална услуга, ще има право да получава такава подкрепа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но това не означава да го препратим към социалната услуга по правилника. Нека да си я препишат тази социална услуга в съответната заповед и да дадем възможност на министъра да разшири групата, ако това е необходимо.
МАЯ МАНОЛОВА: Защото „лица“ е лице с нестопанска цел, включително…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, освен това има и лица, които не получават такава социална услуга, но могат да получат подпомагане.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Аз бих дала пример. Вече стана дума, че Българският Червен кръст извършва такова подпомагане, работим заедно съвместно с Агенцията за социално подпомагане. Там социалните служби по места ни дават списъци на хора, които по техни критерии са под прага на бедността и биха могли тези лица да бъдат включени в получаването – с две думи, да се разшири малко кръгът на хората и институциите, които могат да бъдат подпомагани.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че се обединихме, разбрахме се.
Ще гласуваме текста по предложението на Менда Стоянова, Диана Йорданова…
МАЯ МАНОЛОВА: А защо не напишете „лица и социални услуги“, защото примерно, като има социални услуги, защо да го дават на общината? Наистина да отиде на услугата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как ще дадеш социална услуга?
МАЯ МАНОЛОВА: Защото това се е утвърдило.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дарява се на някакво лице, а дали то ще прави социалната услуга или ще организира…
МАЯ МАНОЛОВА: Да, но „социалната услуга“ не е формализирана, си мислех, а е просто едно защитено жилище. Трябва да търсиш кое е лицето, можеш да го дариш директно – това е терминът „социални услуги“, с който боравят общините. Така че и едното, и другото.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре.
Окей ли сме така? Значи, гласуваме ал. 8 в следната редакция:
„(8) Министърът на труда и социалната политика утвърждава със заповед списъкът на групите, нуждаещи се лица и социални услуги, на които операторите на хранителните банки, могат безвъзмездно да предоставят дарените храни. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страницата на Министерство на труда и социалната политика.“
Окей ли сме така? Гласуваме ал. 8.
Слушаме Ви.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Пак искам някой да ми обясни, ако може някой юрист колега.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ето, госпожа Манолова.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Как ще даряваме на социални услуги, които не са субекти? Субекти на правото са физически и юридически лица.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Може ли, госпожо Председател?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми гости! Колегата Христиан Митев има право в интерес на истината, затова предлагам редакционно да помислим дали да не кажем за социални услуги да добавим и чисто редакционно „за осъществяването на които“ или „за дейността на които се даряват“ еди-какво си. Тоест за осъществяването на тези услуги се извършва дарението, а не на самите услуги, че се дарява. Виждам, че и той се съгласява с мен.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, би могло. Но аз скептично слушах представителя на Министерство на труда и социалната политика, но те са прави – става дума за храни, на които им изтича срокът на годност. Вместо да търсиш лицето, което е общината и през него да върви дарението за защитено жилище „Х“ или трапезария „У“, просто нещата могат направо да се дарят на съответното защитено жилище, което не е лице – не е юридическо лице, не е с нестопанска цел, не е физическо лице, а е услуга.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук малко не бива да прекаляваме, защото какво представлява защитеното жилище? Това е едно жилище с три стаи, в които живеят шест човека. Нали така, казано най-грубо? Които, да речем, са деца, излезли от дом, над 18 години, и ние даваме на това защитено жилище едни неща, които не знам дали ще ги изядат, ще отидат да ги продадат или ще ги правят нещо друго. Трябва да има някаква форма на контрол, понеже основният, който ще носи отговорността, ще бъде хранителната банка. Поне така сме записали. Значи, трябва да й дадем възможност да има някаква форма на контрол. Когато се предоставя на някакъв субект, все пак той носи някаква отговорност и можеш да му потърсиш такава. Не знам, малко е…
Заповядайте.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Отговорност ще носят операторите на хранителни банки – тези, които ще се регистрират, нали?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, да.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Не само Националната хранителна банка.
Искам да кажа, че този механизъм и сега работи. Всяко наблюдавано жилище, приют или каквото и да било, имат съответното управление, директори и така нататък. Ние ги подпомагаме години наред.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи имаме лице, което предоставя въпросната услуга.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Има, разбира се. И той приема хранителните продукти – директорът, който е управител.
МАЯ МАНОЛОВА: Те не са лице по смисъла на закона, не са юридическо.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Това пречи ли да приемат помощ?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вижте, директорът е назначен от някое юридическо лице, директорът е или към общината, или към някаква друга…
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз поддържам предложението на колегата Славов.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Формулирайте го пак, ако обичате.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Социални услуги, за осъществяването на които или за чиято дейност се използват предоставените храни. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Формулирайте го, ние ще се върнем да го гласуваме.
Иначе другите бележки по този член сме приели. Те са на Българската агенция по безопасност на храните.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук се разбрахме, но пак Ви връщам на въпроса – 30 % или 20% от областите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, нали сега ще го гласуваме?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да не пропуснем това гласуване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма да пропуснем.
Предлагам следното.
Първо гласуваме предложението на господин Мартин Димитров числото „30“ да се замени с „20“. Това е първото предложение.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
За ал. 8 сега ще ни предложат текст, който евентуално ще обсъдим и ако го приемем, тогава ще гласуваме и целия параграф.
Има ли някакви изказвания по § 9? Няма.
Гласуваме § 9 по редакцията на работната група.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
Ще изчакаме някаква прилична редакция на ал. 8, ще го гласуваме ей-сега.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Поздравления за това, че приехте в тези редакции измененията в Закона за ДДС.
През изминалата седмица имах среща с немски депутати по тяхно искане, ангажирани с даряването на храни и използването на храни с изтичащ срок, които бяха тук по друг повод, но разговаряхме доста подробно. Те с удоволствие презентираха тяхната система и законодателната уредба и конкретните механизми за предоставяне на храни с изтичащ срок. В резултат на това, заинтригувани от това, че ние сега започваме да развиваме тази дейност, няколко дни по-късно отправиха към мен покана за посещение в Германия през немския посланик в България, в което предлагат в делегацията да се включат депутати, ангажирани с темата „ДДС върху дарените храни“ и по мое предложение – хранителната банка, и представител може би на Министерството на финансите или на Агенцията за безопасност на храните.
Така че отправям тази покана, като за нуждите на оперативността са я изпратили първо на мен. Разбира се, те ще изпратят на парламента, на Групата за приятелство с Германия, на председателя на Бюджетната комисия. Периодът, който се предлага, е 5 – 9 декември 2016 г. за шест до осем души. Предлагам да отидем наистина да видим точно как се случва. Те ми разказаха, че храните с изтичащ срок на годност се сортират от доброволци, отиват в магазини, в които граждани, които са определени от техните социални служби, имат право веднъж седмично да ходят от различните групи стоки да си вземат нужните храни и че това било абсолютно подложено на ясен контрол. Даже не разбраха моя въпрос за това някой не злоупотребява ли, не се ли връщат обратно в търговската мрежа. Разговорът беше много интересен. Не съм сигурна, че те разбраха какви са моите опасения, но много се впечатлиха и мисля, че има какво да видим. Поканата е да посетим парламента, съответната комисия, която се занимава с дарителство на храни, хранителната им банка, някоя търговска верига, магазин за храни, в които хората могат да получат нужните им хранителни продукти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Омбудсман.
Като дойде поканата, ще вземем решение, но е хубаво наистина от институциите, които ще организират и осъществяват тази дейност да има хора, за да могат да почерпят практически опит. Ще дадем и хора, надявам се не от Групата за приятелство, защото да има и депутат, който след това би могъл да каже дали тази нормативна уредба би могла да се усъвършенства.
МАЯ МАНОЛОВА: Става дума за тематично пътуване, специална покана за периода на тема „Усвояване на хранителни продукти преди изтичането на срока им на годност. Законова уредба и практики във Федерална република Германия“. Пътуването се организира от Гьоте-институт и от Немското посолство, изцяло се финансира от германска страна. Предвиден е немски/български преводач, осем човека – от шест до осем души. (Уточнения.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Сега ще получите по един вариант на график за гледането на Бюджета. Идеята е да приключим до 2 декември 2016 г. За да свършим работа в този график, моето предложение е да направим комисия на 3 ноември 2016 г., независимо че тогава няма да има пленарни заседания, комисията би трябвало да си работи. Искам само да съм наясно, че ще имаме кворум, защото каним много институции. (Уточнения.)
Днес съм написала писмо до председателите на всички останали комисии, в които им казвам, че те също трябва да си организират комисиите в седмиците от 31 октомври 2016 г. до 11 ноември 2016 г., така че се очаква в седмицата 15 – 18 ноември 2016 г. да гледаме Бюджета в зала на първо четене, за да можем после да направим комисията след 2 седмици и до края на месец ноември да го гледаме в зала на второ четене и до 2 декември да го приключим.
Бюджетът ще бъде внесен в Народното събрание на 31 октомври 2016 г., а в седмицата 24 – 28.10.2016 г., ако сега се обединим около една дата, министърът на финансите ще Ви покани, представителите на Бюджетната комисия, за да Ви запознае предварително с параметрите, за да могат да се зададат въпроси и след това, за да можете да е по-лесно след това на комисия. (Уточнения.)
Колеги, да се върнем на § 8. Ако искате, ще направим § 8 в този смисъл – да запишем принципния текст на § 8, и те ще го направят както трябва.
РЕПЛИКИ: Да, да.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Може ли само едно предложение за текста?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
„(8) Министърът на труда и социалната политика утвърждава със заповед списъкът на групата на нуждаещите се лица и институциите, предоставящи социални услуги“.
По този начин се избягва това, което каза господинът, че не може и това наистина е така – не можеш да дадеш нещо на услугата. Ти я даваш на субекта, който осъществява услугата. Същевременно остава възможността да си извън тези субекти…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На „лицата, предоставящи социални услуги“.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, лицата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В този смисъл. Окей ли сме?
РЕПЛИКИ: Да. (Уточнения.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме ал. 8 в този смисъл, точният текст ще направят експертите.
Моля да гласуваме.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Текстът е приет единодушно.
Сега гласуваме § 8 в редакцията на работната група заедно с направената нова редакция на ал. 8.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това изчерпахме дневния ред. Благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова