---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ



ПРОТОКОЛ
№

На 16 ноември 2016 г. от 11.00 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 602-01-57, внесен от Министерския съвет на 11.10.2016 г., приет на първо гласуване на 19.10.2016 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,03 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

***

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ, № 602-01-57, внесен от Министерския съвет на 11.10.2016 г., приет на първо гласуване на 15.10.2016 г.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват: заместник-министър Кирил Ананиев, колеги от „Данъчна политика“ - госпожа Чернева, Копчева, Терзиева и други.
Тук са колеги от НАП: заместник-изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова. От Агенция „Митници“ тук е господин Димитров – началник отдел „Методология и оперативно сътрудничество“.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 602-01-57, внесен от Министерския съвет на 11.10.2016 г., приет на първо гласуване на 19 октомври 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове“.“
Работната група подкрепя наименованието на Закона.
§ 1, § 2, § 3, § 4 – работната група подкрепя текстовете на вносителя за § от 1 до 4.
Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Закона и § от 1 до 4 по вносител.
Текстовете са приети.
По § 5 – предложение от народния представител Методи Андреев – § 5 да отпадне.
Работната група не подкрепя това предложение.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Изказвания по това предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Методи Андреев и Николай Хаджийски, което работната група не подкрепя.
За - 1, против и въздържали се – останалите.
Предложението не е подкрепено.
Моля да гласуваме § 5 по вносител.
Против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Параграф 6 – по вносител.
Параграф 7 – предложения на Стоянов, Търновалийски, които са подкрепени.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 7, която е пред вас.
По § 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 – по вносител.
Изказвания от народните представители или въпроси по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме § 6 по вносител, редакцията на работната група за § 7, както и редакцията на § от 8 до 14 включително по вносител.
Против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 15 – предложение от народния представител Менда Стоянова, подкрепено.
Има две редакции на § 15 – по работна група и това предложение.
По § 16 – текст на вносител и редакция на работната група, чисто техническа.
По § 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29 включително работната група подкрепя текстовете по вносител.
Моля да гласуваме текстовете анблок, както ги докладвах.
Против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
По § 30 има предложение на народния представител Търновалийски и група народни представители, което не е подкрепено – § 30 да отпадне.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Уважаема госпожо Председател, господин заместник-министър, гости, колеги! Аз правя това предложение, тъй като наистина имам въпроси, на които нямам отговор. Съобразно отговора, който ще получа, ще съобразя дали да оттегля това предложение.
Става така, че само лаборатории на Митниците ще се занимават с тази дейност. Първото ми питане е: къде, в кои митници има лаборатории?
Понеже се коментираше, че по-голямата част от тях или само част от тях имат проблеми със сертифицирането, има ли такъв проблем, за да знаем и да можем да вземем правилното решение? Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЦЕЦКА ДОЧЕВА (Агенция Митници): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, добър ден!
Във връзка с така изразеното Ваше притеснение, изразявам категоричното мнение, че не трябва да се притеснявате. Митническите лаборатории са разположени в гр. София – Централната митническа лаборатория, и регионални митнически лаборатории на територията на гр. Пловдив и гр. Русе. Съответно митническите лаборатории притежават нужните акредитации за изследване на акцизни продукти. С предложението ние въвеждаме тази практика евентуално само и единствено при изследване за целите на акцизното третиране.
Също така на ниво Европейската комисия изключително сериозно се работи по уеднаквяване на методите за анализ за целите на акцизното третиране. Вече са приети обяснителни бележки към комбинираната номенклатура по отношение на тютюна и тютюневите изделия, които са задължителни за държавите членки, публикувани са в Държавен вестник на Европейския съюз и трябва да се спазват задължително при изследване на тютюна и тютюневите изделия, които да удостоверят, че те са акцизна стока, а не дали са годни за влагане в легално производство от легални производители – за качеството на самите листа на тютюна, от който следва да се произвеждат цигари.
По тази причина в момента се работи много усилено, като представители на всички митнически администрации, където се правят лабораторни експертизи за целите на акцизното третиране на акцизни стоки, водят изключително сериозен дебат по уеднаквяване на практиката при изследването както на тютюна, така и за енергийните продукти, така и за алкохолните напитки.
Съответно Агенция „Митници“ не възразява. При всяка проба се дава проба на лицето, което има абсолютно свое правомощие да я даде на всяка друга акредитирана лаборатория, която следва да установи това акцизна стока ли е по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, или не е.
Аналогично, винаги в съдебен процес може да се възползва от всяка друга лаборатория по искане както на Агенция „Митници“, така и по искане на лицата.
Аналогично, винаги, когато не смятаме, че можем в момента да установим конкретен показател, следва и ще се възползваме от външна лаборатория.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Търновалийски?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря.
Щях да питам какъв е смисълът тогава точно на ал. 4. Казахте: в определени случаи. Оттеглям това предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Идеята беше, че сме много доволни от митническия контрол. Също така и данъчната администрация тази година бележи големи успехи.
Имаме фискален контрол на 20 пункта по страната, които биха могли да упражняват и този вид контрол, защото за чушки и домати правим фискален контрол, а за горива – не. Безспорно те са огромен приход в бюджета. Не е зле да останат и под фискален контрол – на данъчната администрация. Нищо не пречи, след като вземат пробите, да бъдат проверени в акредитираната лаборатория на Агенция „Митници“, за да може да има после съответно производство пред съдебната власт, тъй като ако неакредитирана лаборатория направи някакъв анализ, този анализ е от частно-правен характер, тя може да си го държи за себе си. Ако е в акредитирана лаборатория,… тук е централната лаборатория, то такъв анализ би имал за съдебни цели достатъчна доказателствена сила.
Какво пречи да пишем в целия този текст, че органите на данъчната администрация могат да взимат проби по реда, установен за митническата администрация? Все пак говорим за едно и също министерство – за две приходни администрации. …
Комисията между двете четения да ни намери дали ще има правомощия… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук въпросът е това, което гледаме, по какъв начин се анализират пробите, а не кой ги взима и как ги взима.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да, но ние можем да решим и те да взимат. И НАП също да имат тези правомощия, както митническата администрация – на граничните пунктове, където те също вече имат персонал, който от две години се занимава с това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, ще го поставим на дискусия, колегите ще го кажат, но сега няма как.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Има проблем в наредбата, която Гранична е издала, не фигурират петролните продукти, поради което те не се занимават… Министърът ги включва в заповедта и в постановление за митническата администрация – да могат да упражняват и тази дейност по реда, установен в нея.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам следното: тъй като това не е елемент на този Закон, предлагам колегите да проучат темата и да ни отговорят писмено за тази възможност.
Заповядайте.
Светослав Бенчев: (Българска петролна и газова асоциация): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ние сме направили предложение този параграф да отпадне по следните причини. Усложняваме прекалено много процедурата. Митническата лаборатория в София може да прави изпитвания само за един-единствен компонент и това е … на нефтопродуктите. Лабораторията в Русе може да прави малко повече неща, но е единствена. Има над 200 акредитирани лаборатории в страната, които могат да извършват това нещо.
Както каза колегата, ако оставим това нещо единствено за съдебния процес, то ще усложни процедурата и караме икономическите оператори да вървят по тежка и ненужна процедура. Защо го правим? Защо само митническата лаборатория да има право на това нещо? Каква е причината? По Закона за чистотата на атмосферния въздух, където се правят, вземат се проби, за качеството на горивата имаме право на арбитражни проби. Защо тук нямаме право? Благодаря Ви.
ЦЕЦКА ДОЧЕВА : Мисля, че достатъчно ясно казах: във всеки един момент, когато митническите органи се налага да вземат проби, има лабораторна проба, която остава в лицето. Лицето абсолютно безпристрастно винаги може да се възползва от друга акредитирана лаборатория за нефт и нефтопродукти, каквито според Вашите аргументи са конкретните продукти, за да установи нещо различно от митническата лабораторна експертиза. За целите на акредитацията в сайта на Агенция „Митници“ е публикувана акредитацията на Агенция „Митници“, на Централната митническа лаборатория, съответно на регионалните митнически лаборатории, откъдето е ясно, че те не само за … могат да изследват нефтопродукти. За момента мога да цитирам: дестилационни характеристики за сяра и всички показатели, които след това минават през компетентните органи на „Тарифна политика“, които установяват тарифния номер, на базата на който се определя акцизната ставка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, колежке.
Колеги, има ли други въпроси и изказвания?
Гласуваме § 30 по вносител.
Против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Моля да гласуваме § 31 до 36 – по вносител.
Против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Предложение от народния представител Менда Стоянова за нов § 37, прието от работната група. Имате § 37 пред Вас.
Изказвания? Въпроси? Няма.
Гласуваме новия § 37, както и § 37, § 38 по вносител, които стават съответно § 38 и § 39.
Против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Гласуваме наименованието на разпоредбата „Преходни и заключителни разпоредби“.
§ 39 по вносител.
Предложение от народния представител Стоянова, от Търновалийски и група народни представители, подкрепено.
Работната група предлага § 39 да бъде отхвърлен.
Моля да гласуваме наименованието на разпоредбата.
Против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Гласуваме предложението на работната група § 39 да бъде отхвърлен.
Против и въздържали се няма.
Параграфът е отхвърлен.
Моля да гласуваме § 40 по вносител.
Против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Предложение от народните представители Методи Андреев и Никола Хаджийски, което работната група не подкрепя.
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Това, което предлагаме, е всъщност стара болка на винарския сектор, болка от 2006 г. Практически с влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. започват да са в сила всички европейски директиви, включително европейска Директива 9284/ЕО на Съвета. Там в т. 5 и 6 ясно се казва, че макар и виното да остава акцизна стока, акцизът е нула. За съжаление, България остава единствената страна в Европейския съюз, която продължава да третира виното като спиртна напитка. Проблемът с това, че имаме общ Закон за виното и спиртните напитки, е наш проблем. Никъде в правото обаче няма Закон за виното и спиртните напитки. На много места има отделни закони – за виното, за спиртните напитки, което е известно на хората, занимаващи се с тази тематика.
Какво казваме ние на хората, които, подчертавам, произвеждат само вино – тихи и шумящи вина? Какво ги караме да правят?
Виното като акцизна стока с нулева акцизна ставка означава, че в държавата като косвен данък не получаваме от виното нищо, защото акцизът е нула. Но ние караме тези хора, Бог да го прости бай Ваньо Танов, който през 2012 г. ги раздели на малки и големи винопроизводители и облекчи до известна степен тези, които са до 1000 хектолитра, но останаха тези над 1000 хектолитра. Какво ги караме? Караме ги да градят, да изграждат данъчни складове. Караме ги да използват мерки, уреди за измерване на количествата. Караме ги да вършат счетоводство, което е обслужване на данъчния склад и на акцизната стока, което на тях не им е необходимо. Те дават пари от себе си, но тези пари в държавата като акциз по никой начин не се отразяват, тъй като виното има нулева акцизна ставка. И в момента какво забелязваме?
Примерно, ако решим да отидем в изба, която произвежда и има обем над 1000 хектолитра, и искаме да направим дегустация – това е свързано с винения туризъм. Обикновено, ако избата е данъчен склад, вътре в самата изба не можете да правите дегустация – това е факт. Затова много по-стари изби бяха принудени да изградят отделни помещения, които са от десетки хиляди левове –проектиране и строителство, за да може виното, което е произведено в избата, да влезе в данъчния склад, за да може после да се върне в избата и там да се прави дегустацията. Това категорично е нелогично.
Какво друго се случва? Изискваме да има в тези места, където се произвежда само вино, подчертавам – тихи и шумящи вина, да има средства за измерване и контрол. Периодично – два пъти в годината, идват митничарите и правят проверки. Тоест ние даваме възможност много пъти да се злоупотребява с готовността на дадена изба по отношение спазването на тези разпоредби. Знаете, че като дойдат митничарите, много често не си отиват с празни ръце.
Другото нещо, което се случва в този случай: трябва на две години веднъж да се направи калибриране на съдовете за съхранение на вино, да не би да са пораснали през тези две години, да са станали по-големи? Вие знаете ли, че фирмата, която извършва калибриране в България, е само една – една старозагорска фирма?! Всичко това са допълнителни разходи за хората, които произвеждат само вино – тихи и шумящи вина.
В крайна сметка в България, в държавата от акциз на тихи и шумящи вина не влиза нищо, има нула лева акциз.
И тогава задавам въпроса: добре, защо е цялата тази история – да искаме данъчни складове, да им искаме правила за движение на акцизни стоки, да им правим изисквания за специални уреди за измерване на количества? За какво е цялото това нещо?! Това са пари, дадени от тези хора. Много от тях са малки или средни собственици. (Реплика от председателя Менда Стоянова.)
Госпожо Председател, имам още какво да кажа.
Смятам, че ако действително ние, като народни представители мислим за дребния и средния бизнес, това е пътят: не да го натоварваме с измислени тежести, от които държавата нищо не получава. Разбирам, счетоводните фирми ще имат малко повечко работа покрай данъчните складове. Разбирам, тези, които калибрират уредите, ще имат някакъв доход. Разбирам, че държавата ще вземе едно ДДС, голяма част от което много пъти не се връща. Тези неща са ясни. Въпросът е обаче как ние се отнасяме към малките и средни производители, които имат производство само на вино – тихи и шумящи вина.
Трябва да Ви кажа, че съм разговарял с много винарски изби. Те следят днешния дебат, знаят, че днес ще има такава точка. Аз лично съм поел ангажимент да ги информирам какво е решила Комисията по този въпрос, защото тях това ги интересува.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Андреев.
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Извинявам се. Правилата за данъчните складове на Вас Ви пречат за дегустацията, а правилата за движение на акцизни стоки с какво пречат на дегустацията? Ще вървите с каната с виното, Вие ще дегустирате, докато върви системата по пътя, и затова правилата за превоз на акцизни стоки Ви пречат.
Както е казал един прочут човек малко преди да умре на сина си: „Сине, знай, че вино се прави от грозде“. Да Ви кажа, че и алкохол се прави от вино. Може би ще е изненада за Вас. Самото вино няма акцизна стойност, няма акцизна ставка, но от виното би могло много здраво да се напиеш – за някои от Вас това може да е изненада, за всички останали не е.
Ако Вие имате недекларирани, нерегистрирани количества и решите със система да ги прекарате някъде другаде, където от това вино някой реши да направи алкохол, това според Вас не трябва ли да е под контрола на данъчната администрация, на митническата администрация? И какво общо има това с производството на тихи и на шумящи вина? Няма нищо общо. Имате си обект, произвеждате вино, продавате си го. Когато обаче решите да транспортирате това вино нанякъде, извинявам се, трябва да има контрол, защото то може да не бъде вече вино, а да бъде трансформирано в алкохол.
За калибрирането. Нормално е, когато отидете при един съдържател, където един съд е примерно 50 тона, е нормално да видите дали той е 50, или 25 от него са напълнени с нещо. Той може пак да е 50 като вместимост, но действителното количество да е много по-малко. Защо смятате, че след като хората надуват цистерни, свалят цистерни, слагат заместител вътре, всички тези комбинации при измамите с обемите и количествата не биха могли да съществуват, макар и теоретично, и във Вашата област?! Извинявам се, но всеки един съд подлежи на регистрация и на контрол. Вие, като Ви наливат бензин, искате да видите, че действително пистолетът Ви пуска 20 л., а не много по-малко, пък виждате ли, тубата била сплескана.
Не виждам с какво Ви пречат за дегустацията правилата за документацията и отчетността на акцизните стоки. Акцизна стока е, нямало по нея акциз. Но тя би могла да прерасне в друга акцизна стока, върху която има акциз.
Ако искате да транспортирате, се налага да спазвате правилата. Ако искате да го държите в калибрирани съдове, нали трябва да сме сигурни, че те са калибрирани. Тук проверката е много лесна, изключително лесна. Ако е един тон, отливаш 100 л и виждаш, че действително мерната единица съвпада, значи отчита се правилно. Виждаш дали е запазена целостта му. Нищо друго не се прави. Не се иска нищо –рентгеноскопия,нито някакви специални ултразвукови изследвания. Вижда се съдът дали отговаря на действителността.
Мисля, че са несъстоятелни Вашите предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам, преди да му отговорим, да чуем и Агенция „Митници“.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (Агенция „Митници“): Следва да се отбележи, че в случая в режима на винопроизводителите се спазват разпоредбите, касаещи ЗАДС, за лицензиране на данъчни складове за производство и складиране на вино и регистрация на обекти за винопроизводство на малки винопроизводители. Следва да се отбележи, че по отношение на винопроизводителите не се прилагат правилата за движение с електронен административен документ, когато виното се извежда от обекта в наливно състояние, като на местата за съхранение не е задължително да се използват калибрирани съдове, а могат да се използват оразмерени съдове.
Важно е да се отбележи, че малките винопроизводители не водят същата отчетност като лицензираните складодържатели. Освен това трябва да се има предвид, че в ЗАДС са транспонирани разпоредбите на Директива 2008/118 относно общия режим за облагане с акциз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Андреев, заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Това, което каза господин Димитров, е така само ако там, където се произвеждат спиртните напитки, няма контрол. Вярно, че от виното може да се направи спиртна напитка, но нали там, където ще се прави спиртна напитка, нали има мерни уреди? Ако има мерни уреди, ще го засекат – това е нов източник или нова суровина. Не намирам това за логично.
А защо да не се движи като акцизна стока? По простата причина, че то е акцизна стока с нулева ставка – то след себе си не носи никакъв приход, носи само разход.
Другото, което господин Димитров казва – за калибрирането. окей, нека да се калибрира в началото, да се знае този съд колко е. Защо е необходимо след две години? Нали тази стока и да е станала по-голяма, и да е станала по-малка, тази стока не носи акциз?! Какво означава това?Какво ще се случи, ако някой примерно произведе вместо 50, произведе 60 тона? Нали той ще си плати другите данъци? Нали си има счетоводство за продажби? Аз това не мога да го разбера.
Що се отнася до Агенция „Митници“, искам да попитам: в Испания, Франция, Хърватска, Чехия, Австрия има ли такава практика? А Вие правилно казвате: на малките винопроизводители под 1000 хектолитра – това, което направи Ваньо Танов, Бог да го прости, точно това беше – той облекчи режима, при тях не се изисква те да бъдат данъчни складове, но при тях се изисква да имат контролни точки. При тях се изисква да има калибриране през определен период от време. И аз питам: за какво? Какво мерите Вие, какво получава държавата?
А за големите винопроизводители над 1000 хектолитра мога да кажа случай, няма да казвам винарска изба, близо до моя роден град, 200 хил. лв. собственикът е отделил, за да си направи отделен данъчен склад – 200 хил. лв. свои собствени пари, от което в държавата като акциз ще влезне нула! Това е една абсолютно архаична, абсолютно корпоративна и абсолютно вредна за дребния и средния винарски бизнес разпоредба! Останалото означава само едно – че ние, като народни представители, не ни е станало ясно какво ни казаха хората.
Затова Ви призовавам, преди да вдигнете ръка „против“ този текст, да знаете, аз действително ще информирам всички винарски изби – около 300 се интересуват, за това, което ще решите тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Андреев.
Колеги, има ли други изказвания или въпроси по темата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Методи Андреев.
За – 1, против – няма, въздържали се – останалите.
Текстът не е приет.
Преминаваме към § 41.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА (НАП): Госпожо Председател, тъй като днес е празникът на Националната агенция за приходите, решихме да почерпим с благодарност за подкрепата, която сме получавали от Вас в нашите усилия…(Шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, позволете от Ваше име, от името на Бюджетната комисия да поздравим НАП с празника, който имат днес. Да им пожелаем да работят и през следващата, и по-следващите години така, както работиха през последните две години, за да могат да се изпълняват приходите и да има повече пари за харчене, за разходи! (Смях, оживление.)
Предложение на Петър Славов и Мартин Димитров, което работната група подкрепя по т. 1, подкрепя го по принцип по т. 2 и то е отразено в отпадането на т. 40 от § 41.
Някой ще коментира ли това? Не.
Следват предложения на Менда Стоянова, които са доста дълги и искам да Ви информирам за тях. Подкрепени са от работната група. Те са работени от Министерство на финансите.
По време на работната група направих много срещи с всички неправителствени организации, които бяха дали мнение по текстовете, внесени от Министерство на финансите, за пропорционалното, формулите и т.н. В работната група участваха експерти от Института на дипломираните експерт-счетоводители, от работодателските организации. Правихме неколкократни, може би повече от 5-6 срещи. В резултат на срещите се постигна изясняване на редица текстове. Много от бележките бяха приети и преформулирани в новите текстове. Аз съм така да се каже номинален вносител на консенсусни текстове.
По принцип тези текстове трябва да бъдат приети и включени в нашия Закон, тъй като транспонират текстове от Директивата по ДДС. Аз моля Министерство на финансите и представителите на неправителствените организации, тъй като останалите днес имат ангажименти и не успяха да присъстват – Велин Филипов и други колеги. Говоря това, защото текстовете са много сложни и много техничарски. Господин Търновалийски и група са предложили всички те да отпаднат.
Иска ми се да дискутираме внимателно, защото най-лесно е да отпаднат, но ние трябва да транспонираме директивата. Ако сме постигнали консенсус с експертите извън Министерство на финансите, мисля, че трябва да ги подкрепим в този вид, в който аз съм ги внесла чисто формално.
Господин Търновалийски, това са всички текстове, които Вие предлагате да отпаднат.
Ако искате, вземете думата, после ще дискутираме по принцип, а след това ще се спрем на другите текстове.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо Стоянова, чудесно е, че сте водили срещи, разговори, че сте имали становища. Беше хубаво и ние да знаем тези становища, да чуем какво е говорено. Не може сега, в последния момент, да дебатираме 17 страници промени, защото абсолютно всичко от това, което е гледано на първо четене, е променено. За мен това е недопустимо. Може да са допуснати и грешки, а и няма как за толкова кратко време, а и казвате, че тук отсъстват едни от основните вносители или тези, които са правили предложенията.
За мен това не е конструктивно, не е приемливо и няма как да го приема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще помоля и от Министерство на финансите да вземете думата, защото наистина ни помогнахте много с Вашите конструктивни бележки.
ПАВЛИНА КАЛЧЕВА (КОНСУЛТАНТСКА КЪЩА ”ХРОНИКА ЕАД”): Благодаря, госпожо Председател.
Няколко неща искам да кажа. Действително с промените в чл. 71а, 71б, 73, 79, 79а и 79б се транспонира чл. 168а от ДДС директивата – Директива 2006/112. Това е трябвало да стане още през 2011 г. След като бяха направени измененията миналата година в Закона за ДДС, ние, консултантите обърнахме внимание както на Бюджетна комисия, така и на Министерство на финансите, и на приходната администрация, че България е пропуснала да въведе тази разпоредба.
Тя е относно недвижимите имоти, които са дълготрайни активи и трябва да влязат в режим на корекции за период от 20 години. Разпоредбата е категорична по отношение на недвижимите имоти, които са дълготрайни активи. Разпоредбата на чл. 168а от Директивата обаче допуска държавите членки да определят и други дълготрайни активи, спрямо които да приложат този режим на корекция. Кои ще бъдат тези други дълготрайни активи е въпрос на национална данъчна политика, която ние, като консултанти, не можем да коментираме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само да кажем какво е възприето в тези текстове за другите дълготрайни активи.
ПАВЛИНА КАЛЧЕВА: Прави ми впечатление, че текстовете, които вчера бяха публикувани на сайта на парламента, и текстовете, които в момента са тук, по-рано, във вчерашния вариант имаше дефиниция на „дълготрайни активи“ и беше определен праг от 5000 лв. За другите дълготрайни активи не съм сигурна…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има го.
ПАВЛИНА КАЛЧЕВА: Най-общо, това, което България е приела, е режимът на корекции да се въведе за всички дълготрайни активи, недвижими имоти, без значение на тяхната стойност на придобиване. Това е така съгласно Директивата.
Освен това за всички останали в режима на корекции се включват превозните средства – тези, които са определени в Допълнителните разпоредби на Закона за ДДС, както и всички останали дълготрайни активи с праг над 5000 лв. Това е с нова дефиниция, която е в т. 83 на Допълнителните разпоредби.
Пак казвам: ние не сме давали становище по отношение на обхвата на дълготрайните активи, доколкото това е приоритет на национална политика. Ние, като консултанти, не можем да вземем отношение дали така трябва, или не трябва, дали всички активи, или част от тях и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля само да обясните какво ще е облекчението с този праг от 5000 лв., който е възприет.
ПАВЛИНА КАЛЧЕВА: Облекчението за активите, които не се считат за дълготрайни активи, т.е. тези, които са под 5000 лв., най-вероятно ще засегне всички болни теми като мобилни телефони, лаптопи, компютри и т.н. Те няма да бъдат в режим на постоянни корекции в рамките на 5 години. За тези активи ще се признае право на данъчен кредит еднократно, в момента на придобиването на актива, в зависимост от дейността на дружеството – дали то има освободени доставки, или няма; дали има лично потребление, или няма лично потребление, т.е. в началото при получаването на фактурата лицето ще прецени каква част от данъчния кредит може да приспадне. Този механизъм е внедрен с новия чл. 73в, който казва, че всички стоки, които нямат характер на дълготрайни активи, минават в режим на еднократна корекция – тоест веднъж, само при придобиването на въпросната стока, тогава се прави тази корекция. Всички останали стоки обаче – над 5000 лв., ще бъдат в режима на 5 или 20-годишни корекции. Това е нещо, което, пак казвам, е задължително за недвижимите имоти и е въпрос на данъчна политика на държавите членки.
Действително тези изменения би било добре да се премислят и от гледна точка на синхронизиране със Закона за корпоративното подоходно облагане, тъй като там няма такъв праг – може би е нещо, което трябва да се обсъди по-нататък, защото създава допълнителна административна тежест, ако има два различни режима в двата закона, тоест да се синхронизират промените и на двете места, за да може данъчнозадължените лица да не понасят различно третиране по различните данъчни закони.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Съжалявам, че Ви накарах да се изкажете, но исках хората да чуят независимо мнение, тъй като се счита, че по една или друга причина Министерство на финансите не е…
Имате ли нещо допълнително по темата?
МИНА ЯНКОВА (държавен експерт „Данъчна политика“): Благодаря, госпожо Председател.
Господа депутати! В допълнение на това, което госпожа Калчева каза, искам допълнително да спомена, че разпоредбата от чл. 168а от Директивата е задължителна за транспониране в нашия Закон. Тя определя, че за недвижимите имоти лицето в началото при придобиването няма право на приспадане на 100 % данъчен кредит, ако едновременно използва този недвижим имот както за икономическа, така и за неикономическа дейност, най-общо казано – за лични нужди. Държавите членки по изключение на втория параграф на тази разпоредба могат да предвидят и други дълготрайни активи, за които да се прилага този режим.
В тази връзка какво е облекчението на бизнеса? То е в посока, че когато първоначално се упражни пропорционално право на данъчен кредит, за лицата не възниква задължение всеки месец да начисляват данък добавена стойност за лични нужди. При промяна на това първоначално пропорционално приспадане за тях ще възникне задължение еднократно в края на годината да извършат корекция. Мисля, че това е в полза на бизнеса, в смисъл, че не трябва да се прави всеки месец, а веднъж годишно.
Що се отнася до новия режим за годишната корекция. Досега България я прилагаше в несъответствие с Директивата, и по-конкретно с чл. 187 от тази Директива: корекциите на първоначално ползвания данъчен кредит се извършваха еднократно при промяна на предназначението на актива. Какво означава това? В рамките на едно изречение ще дам пример. Купувате сграда. В началото упражнявате правото на данъчен кредит на 100%. На втората година започвате да използвате тази сграда за извършване на последващи освободени доставки. Това означава: връщате 18/20 от ползвания кредит еднократно в държавата. С това се приключва режимът, който в момента прилагаме.
Новото предложение е доста по-справедливо по отношение на лицата: връщаме в бюджета, в момента, в който променя предназначението на използването на сградата за освободени доставки, само 1/20 за съответната година. Ако следващата година я ползвам за облагаеми доставки, не връщам нищо.
И двата метода са справедливи, в съответствие с принципа за неутралност на Закона за ДДС. Смятаме, че абсолютно задължително е да транспонираме Директивата в нашия закон и че това ще облекчи бизнеса. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване или да зададат въпроси?
Тук е господин Росен Иванов. Само да спомена за какво говорим, да не си мисли, че някакви заговори правим.
Има някои правно-технически бележки и препратки. Такива вероятно има заявени и от юристите от Народно събрание. Ние обикновено накрая даваме право на референтите да се направят тези правно-технически бележки в препратките. Смятам, че няма да има проблем в това отношение. Това ще го гласуваме накрая.
Има ли други желаещи по тази тема?
Ако не, Вие, господин Търновалийски? Дотук говорехме за това, което е внесено от Министерство на финансите по повод на корекции и т.н. В предложението на господин Търновалийски има два големи пункта – единият е за отпадането на всички такива текстове, които той няма да оттегли.Второто е едно предложение по същество, което моля тук да презентирате.
Процедура.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Госпожо Председател, тъй като след 15 минути започва заседание на друга комисия, давам моя глас на Вас, така че гласувайте от мое име.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: И аз участвам в същата комисия. Оставям моя глас на председателя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Търновалийски. Става дума за сериозно предложение, което е по същество – става дума за диференцирана ставка. Моля да го представите.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Това е наше предложение, което сме внесли още април месец, но така или иначе то не влезе нито в комисия, нито видя възможност да влезе в зала. Става въпрос за въвеждане на диференцирана ставка от 5% ДДС за детски храни, пособия.
Какви са мотивите? Ние сме ги изнасяли и друг път в залата. Естествено, търсим социалния ефект.
Раждаемостта в България през тази, пък и през предходни години е по-ниска дори от следвоенната 1945 г., а делът на косвените данъци в България е 55% спрямо средноевропейските 35%. С това намаление на данъка добавена стойност за детските дрехи ще подпомогнем младите семейства при отглеждането на деца и грижата за възрастните хора – това, което сме направили като допълнително предложение.
Смятаме, че е нужно, защото ще повлияе и социално справедливо. Ще подпомогне младите хора и ще повлияе положително върху демографската катастрофа, в която се намира държавата в момента. Няма да мотивирам повече, ясно е за какво става въпрос.
Виждам, че от вчера има становище на Министерство на финансите, което отново е от месец април, но го виждаме едва днес, което също не смятам, че е много правилен начин за работа на Бюджетна комисия. За този начин на работа отговаря председателят на Комисията, с който две години не можем да се разберем по какъв начин да се получават всички документи, които се адресират до Комисията, за да могат народните представители да бъдат подготвени и да идват не само да гласуват, а да се съобразяват и с даваните становища. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Търновалийски.
Позволете първо да кажа, че ние сме изискали това становище още при внасянето на този Законопроект. То щеше да бъде дадено тогава, когато дойде на дневен ред този Законопроект. Това е по процедурата.
По отношение на Вашето предложение за диференцираните ставки – ние и друг път сме ги говорили тези неща, но все пак за протокола искам да кажа, че Вашите мотиви за въвеждане на тази диференцирана ставка са, че по този начин биха се намалили цените на тези изделия, които са включени тук и по този начин биха подпомогнали и семействата с пеленачета, както и някои хора с увреждания.
Принципно чрез косвения данък почти никога не се постига този ефект, който целите. Косвеният данък много често не довежда до намаление на цените и това е изпитана практика в много други страни. Но пък за сметка на това поставя в неравнопоставено положение както производителите на различни видове стоки, така и потребителите на тези стоки, защото от тази намалена ставка ще се възползват както семейства с високи доходи, с високи възможности, те дори бих казала, че ще се възползват много повече от останалите семейства, отколкото семейства с по-ниски доходи. Тук, естествено, се различаваме концептуално във вижданията си като лява и дясна позиция, като лява и дясна идея за начина на осъществяване на данъчното облагане. Тези, които имат нужда да бъдат подпомагани, примерно хората с увреждания, тъй като тук касаят съоръжения за хора с увреждания, тези, които имат нужда да бъдат стимулирани по определен начин, говорим за стимулиране на раждаемостта, правилният път не е чрез диференцирани ставки по ДДС, а чрез разходната част на бюджета, социални добавки, плащания или други стимули, ако говорим за раждаемостта.
По принцип демографската политика Вие винаги я разбирате в даването на едни преференции, в случая чрез намалена ставка или по-нататък ще видим чрез облекчение от данъци и други подобни, но това е една много сериозна хоризонтална политика. Тя само с тези мерки по никакъв начин няма да доведе до повишаване на раждаемостта и до стимулирането на това повишаване на раждаемостта. Хоризонталната политика включва условия за отглеждане на тези деца, не само докато са с пелени, но и след това – детски градини, детски ясли, здравословно хранене в тях, предучилищно, училищно образование като качество, като условия на образование и така нататък. Това сме го говорили и друг път, сега го казвам заради протокола. Поради това ние считаме, че едно такова предложение категорично няма да доведе до постигане на целите, чрез които Вие го правите, но гарантирано ще доведе до намаление на приходите в бюджета и до използване на вратички за заобикаляне на данъчното облагане.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо Стоянова, първо тук не търсим само социален ефект и не става въпрос за социално слаби или за деца с увреждания, а става въпрос за всички български деца. Приходите от тези доставки, от тези видове стоки, са пренебрежимо малки, така че няма да има такъв ефект, за който казахте, върху бюджета.
Що се касае до това, че ще се появят заобикаляния на облагането или измами, точно тези неща, които са ясно описани, смятам, че няма да се постигнат, и категорично държим на становището си, и поддържаме това, което сме предложили.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие самият казахте, че по Ваши изчисления и преценки това няма да бъдат големи загуби за приходите на бюджета. След като са толкова минимални, толкова ще бъдат и стимулите, дори да се понижат цените, ще се понижат минимално.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам да внеса едно разяснение, тъй като беше подминато нещо, което е важно. Не мога да разбера това деление на леви и десни, когато става дума за данъчна система и субсидии. Къде е казано, че примерно прогресивното данъчно облагане или данъчните преференции са леви? В кой учебник? Да не би Републиканската партия на Съединените щати да е комунистическа? Тук нещо не е ясно. В цяла Европа е прогресивно данъчното облагане и в половината страни има преференции за стоки за деца. Нито Меркел е член на Компартията, нито други. Това нека да е ясно. Когато водим спорове тук, ги водим за рационалност на данъците. Никакви леви и десни, моля Ви се! Не диалогизирайте! Няма такова нещо! То не съответства на фактите в Европа. Това, че можем да водим спорове къде ще е по-голям ефект – да, затова се водят дискусии, поради което в едни страни е с данъчни преференции, а в други страни, както казвате Вие, с парично стимулиране.
Само че аз ще Ви кажа още един аргумент: като дадете пари на семействата, каква Ви е гаранцията, че тези пари ще отидат за детските стоки, при всички групи в България, в това число и малцинствени? Я дайте на едно семейство еди-къде си в един квартал още 60 лв., сигурни ли сте, че тези 60 лв. ще отидат за децата, защото аз не съм? Най-вероятно ще бъдат изпити или похарчени за нещо друго. Докато когато дадете преференции за детски стоки, сте сигурни, че бюджетното стимулиране отива точно за тези стоки. Не казвам, че няма рискове, пак казвам, има различия в различните страни. Но да се казва, че едните били леви или десни, просто не е така. Няма такова нещо.
Затова ние предлагаме нещо, което не е ляво, то е в ляво, в смисъл, че все пак нашият политически ангажимент е да защитаваме и социално слабите, но в случая защитаваме всички български деца, тъй като имаме проблем.
Ще завърша с това. Даже и да влизат по-малко пари в бюджета, утре кой ще пълни бюджета, госпожо Стоянова? Нали трябва да се родят някакви деца, които да се отгледат, да работят и да произвеждат брутен вътрешен продукт? А нашите деца отлитат и тук остават много малко, които носят на гърба си и пенсионната система, и цялата икономика. Така че имаме много силни аргументи в подкрепа на тази тема. Въпрос на рационалност е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други желаещи за изказвания по темата?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние нямаме оценка на въздействие до какво ще доведе тази мярка или няма да доведе. Говорим за високи доходи, за ниски доходи, за облагане. Да, би могло тези стоки, излизайки на пазара, да са по-евтини, ако не намалим данъчната ставка. А основата ако се вдигне? В цял свят детските дрехи и играчки са много по-скъпи от всичко останало и си купуваш панталон за възрастен на същата цена, на която е и за детето. Началната цена на продажба е висока и дори и след като й се направи тази отстъпка, тя пак си остава висока. Тоест, ние не знаем какъв ще е ефектът.
Разбира се, че демографската криза и стимулирането на раждаемостта са основен проблем. Те са част от националната сигурност дори, бихме казали, но как ще стимулираме и до какво ще доведе една мярка или друга, е нещо много условно, защото, откакто свят светува, правенето на деца отдавна е приватизирано, тоест, не можем с тези мерки и да влияем на частен процес. Ако ще са по-евтини пелените, дали двама души ще решат да си общуват и дали ще има резултат от това общуване е нещо толкова лично, че ние тук едва ли бихме могли да му повлияем.
Така че нека оценката на въздействие да ни каже до какво точно ще доведе. Иначе аз лично бих предложил да се обърнем към разходната част, където да дадем стимули, но те също да не бъдат въпрос на оцеляване на малцинствата или на техен бизнес, тоест да има и там след второ-трето да се намалява, а не да смятат, че до безкрай трябва да гледат деца и да ги правят инвалиди, а, от друга страна, наистина да помогнем за демографската криза, защото това е бъдещето на България, но, пак подчертавам, всички тези мерки нямат никакво отношение към хората помежду тях, които имат един към друг и какви последствия ще имат между тях. А ние сега се опитваме чрез нещо да повлияем на друг процес, който, както казах, отдавна е приватизиран.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли изказвания? Няма. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението на господин Търновалийски. Трябва ли да го разделя на две, господин Търновалийски, или можем да го гласуваме общо, как предпочитате? Можем да гласуваме предложенията Ви за отпадане на текстовете, касаещи пропорционалното облагане отделно от текстовете за диференцираната ставка. Как желаете?
В такъв случай подлагам първо на гласуване текстовете… Ще ги гласуваме по букви. Буква „а“ касае диференцираната ставка, останалите, които касаят диференцираната ставка, са в буквата „ж“. Така че гласуваме буква „ж“ и буква „а“ на предложението на господин Търновалийски, които касаят диференцираната ставка.
За 2, против няма, въздържали се останалите. Тези текстове не са приети.
Сега гласуваме всички останали букви, които касаят пропорционалното облагане, за което отделихме достатъчно време.
За 2, останалите се въздържат. Това приложение също не е прието.
В такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на параграф 41, за която досега говорихме.
Против 2, въздържали се няма. Параграф 41 е приет в редакцията на работната група.
Следва предложение на работната група за създаване на параграфи 42, 43, 44 и 45, които са свързани с гласуваната от нас формула и начините за пропорционалното разделяне на активите тогава, когато те се ползват едновременно за стопанска и извънстопанска дейност. Има ли въпроси? Няма.
Гласуваме редакцията на работната група за новите параграфи 42, 43, 44 и 45.
Против 2, въздържали се няма. Текстът е приет.
Предложение на народния представител Менда Стоянова за нов § 41а, който е подкрепен от работната група. Това е параграф, който внася яснота по какъв начин се извършва облагането тогава, когато имаме създадено неперсонифицирано дружество. Най-често това са консорциумите, които кандидатстват по големи проекти и по които досега имаше спорове в една или друга посока. Мисля, че с този текст се изчистват тези спорове.
РОСЕН ИВАНОВ: Може ли да Ви помоля първо да обмислите дали 14-дневният срок е достатъчен за тези лица или може би трябва да малко по-дълъг, тъй като все пак трябва да реагират доста бързо, трябва да се направят справка за оборотите и така нататък! На мен ми се струва малко опасна тази регистрация със задна дата. Не мога да й разбера смисъла. Смятам, че няма особен смисъл от нея. Защо е тази регистрация със задна дата ние не разбираме. Самите лица през това време докато се регистрират, си продават някакви неща, не знаят че са регистрирани със задна дата, не начисляват ДДС и в един момент стават нарушители, както се казва, без да искат. Тя има своя смисъл, когато има правоприемства и преобразувания – тогава да, има някаква логика. Но в случая не я разбирам. Според мен утежняваме излишно задължените лица.
ИСКРА ГЪРБЕЛОВА (МФ): Тази редакция е предложена именно защото в Законопроекта е въведено задължението за регистрация на неперсонифицирани дружества да става с тяхното създаване за да се постигне една равнопоставеност между тези, които тепърва ще се създават и заварените предложения, затова е предложила. Ако Вие предлагате един по-разумен срок за подаване на заявления за регистрация, той ще се приеме, разбира се. Ако имате някакви опасения, че тази задна дата притеснява някого… Но тя е създадена именно с цел да има равнопоставеност между тези лица, които тепърва ще създават консорциуми, и заварените положения. Това е единствената цел на този преход.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, уважаема госпожо председател, аз съм съгласен напълно с това, което изложи като мотиви колегата от НАП. Ще превърнем една група лица в нарушители и то със задна дата с тази задна дата.
Освен това правя предложение по реда на член 80, ал. 4, т. 2 от Правилника срокът от 14-дневен да стане едномесечен. В действителност срокът е прекалено кратък и ще натоварим прекалено много субектите, до които я адресирана тази норма. В опита си да изравните режима за различните типове лица, наистина ще превърнете една група лица в нарушители за сметка на друга, което е абсолютно недопустимо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля господин Иванов още един път да вземе думата, защото съм готова да оттегля това предложение и ние наистина говорихме много дали да оставим неравнопоставеност, тоест лицата, които оттук нататък създават консорциуми, следва да бъдат регистрирани всичките, които участват в този консорциум, защото това ще улесни и отчетността им, и всичко останало. Наистина водихме такъв разговор следва ли да има такава неравнопоставеност или следва да ги задължим да въведат подобна норма.
Ще Ви помоля още един път да вземете отношение. Готова съм да оттегля този параграф, ако считате, че тази неравнопоставеност няма да създаде проблеми в бъдеще на тези консорциуми, които в момента действат и в които участват и нерегистрирани по ДДС лица. Съсредоточете се върху това дали ще има проблем, защото те и в момента, преди тази норма, съществуват такива консорциуми и по някакъв начин си уреждаха взаимоотношенията.
РОСЕН ИВАНОВ: Ние не сме против разпоредбата, тя си е много на място. Има едни заварени лица, в които участват регистрирани по ДДС лица, които би трябвало да бъдат регистрирани по ДДС. Те не са се регистрирали по една или друга причина, такъв е бил законът и така нататък. Към настоящия момент се решава, че оттук натам всеки новосъздаден консорциум, в който участва регистрирано по ДДС лице, трябва да се регистрира по закона за данъка за добавена стойност
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е регистрирано по ДДС.
РОСЕН ИВАНОВ: Обратно, в консорциума участва регистрирано.
Става въпрос точно за тези заварени случаи. Според мен Вие много правилно сте предложили да ги регистрираме по ДДС, но тъй като вече съществуват, трябва според нас първо да им дадем разумен срок, в който да си подадат заявлението за регистрация и, второ, пак казвам, не виждам смисъл за това връщане със задна дата на тяхната регистрация. През времето от датата на влизане в сила на Закона до датата на регистрация, на която ще получат акта си за регистрация от НАП, тези лица извършват някакви доставки. Не можем да ги върнем изведнъж назад и да кажем: хайде сега, преобложете ги.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие предлагате да отпадне последното изречение?
РОСЕН ИВАНОВ: Точно така. По общия ред. За срока оставям на Вас да прецените какъв е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма драма да е едномесечен срок, тъй като става дума за големи фирми. В такъв случай на основание на предложението на господин Митев, което е направено по реда на член 80 от Правилника, 14-дневният срок да се замени с едномесечен срок...
Аз също правя предложение по реда на чл. 80 Правилника последното изречение да отпадне, а именно изречението „За дата на регистрация се счита датата на влизането в сила на този Закон“.
Гласуваме първо предложението на господин Митев.
Всички са за. Против и въздържали се няма.
Гласуваме моето предложение.
Всички са за, против няма.
Гласуваме окончателната редакция с така направените предложения за § 46. Всички са за. Текстът е приет.
Преминаване към § 42. Предложение от господин Мартин Димитров и господин Петър Славов. Тях ги няма, но тяхното предложение е да се създаде т. 19 в чл. 31, това е преференцията, така да се каже, да има отделна т. 19, която да касае хранителното банкиране, не е необходима, тъй като в предходната т. 14…
В смисъл, че тази преференция си я има и сега за дарения на лица с нестопанска цел, регистрирани за обществена полза, каквито ще бъдат и хранителните банки. Затова няма смисъл. Това е преференция по т. 14 – юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър за юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност с изключение на организации, подпомагащи културата и меценатството. Така че хранителните банки влизат в тази т. 14 и няма смисъл да правим отделна т. 19. Това е, заради което не подкрепяме това предложение.
Господин Търновалийски, Вие имате предложение, което не е подкрепено. Ако желаете, можете да го представите.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Нашето предложение е свързано със задължението за подаване на декларации само по електронен път. Смятаме, че още е много рано да въвеждаме такова изискване. Трябва да имаме предвид, че има много дружества, които са в отдалечени райони, там има проблеми с интернет и не виждам защо трябва да бъде това ограничение абсолютно задължително за всички. Може би колегите от НАП ще кажат, че една голяма част подават декларациите си електронен път, но какво правим с останалите 10 или 15 процента, които подават все още на хартиен носител? Смятам, че това е справедливо и че тази мярка няма да бъде добра и ще създаде проблеми на малки и микро фирми в отдалечени райони. Не трябва да го допускаме. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Всичките Ви предложения са в тази връзка.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА:Наистина към момента около 80 и няколко процента от юридическите лица подават декларации по електронен път, но ние мислим, че е време да помогнем и на всички останали да го направят. Ние имаме стратегия как да помогнем точно на тези фирми, които са в отдалечени места, не разполагат с технически средства. Има много възможности. Част от тях са свързани със създаване на временни офиси на тези места, с това наши служители да са там в тези малки места, да помагат на фирмите. Много са вариантите. Проучили сме опита и на чуждестранните приходни администрации. Мислим, че това е възможно да се постигне. Но, така или иначе, това е пътят и ние мислим, че докато не положим усилия да помогнем на фирмите да го правят, никога няма да стигнем до това те сами да го постигнат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 31а – декларациите по образец, за които задължението за подаване възниква след 31-и декември 2016 година, се подават по електронен път. Това означава, че през 2018 година за първи път те ще бъдат подадени по електронен път. Така ли? Колеги, предлагам да го подкрепим и да дадем шанс на една година на НАП да ни докаже чрез действия и указания, че ще открие такива пунктове за подаване на декларации в малките населени места. Ако това не се случи, можем лесно да го отменим догодина по това време.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ:Аз съм на обратното становище. Нека да се създадат условия и мерки и след това ще го подкрепим. Не сме го видели как ще работи, какво ще бъде предприето.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако не го напишем, няма как да работи, ама както и да е.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Една буквичка „и по електронен път” ще реши въпроса.
Мен друго ме притеснява, че не навсякъде има интернет. Разберете, не може да задължим хората да ползват нещо, обаче тази услуга я няма при тях и трябва да правят нещо като изнесено работно място някъде си, за да може някой от тяхно име да осъществи връзката. Съгласен съм, че и по телефона може да го направиш, всякак си става. Но въпреки всичко ще намерим някой, който няма интернет връзка и ще каже: поради това, че държавата и операторите не са ми предоставили тази услуга, изведнъж ставам нарушител. Да помислим и от тази гледна, да сложим някакъв срок, да могат да се подготвят да го направят. Иначе на практика след 40 дни трябва да започнат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:Това е решение по целесъобразност. Аз лично смятам, че наистина имаше доста време, в което хората, особено фирмите се научиха. Примерно за физическите лица също имам резерви. Тука говорим за корпоративното подоходно облагане, говорим за търговци. Така че когато дойдем до Закона за физическите лица, всяка една фирма, уважаеми колеги, ползва счетоводител. Едва ли има фирма, която сама си води счетоводството, освен ако не е някакъв супер дребен едноличен търговец. Повечето счетоводители имат и електронни подписи и ги използват, така че е въпрос на…
Няма кой знае каква драма в тази посока. Струва ми се, пак казвам, че можем да го приемем. Остава си възможността, ако не е добра организация на НАП, догодина по това време да го отменим. Така че подлагам на гласуване предложението…
ПЕТЯ КОПЧЕВА: Предложените текстове предвиждат да се прилага и за декларацията, подавана за данъчна година 2016, което означава 31 март 2017 година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров прави предложение по реда на чл. 80 в § 31 годината 2016 да стане 2017.
В такъв случай първо подлагам на гласуване предложението на господин Емил Димитров, направено по реда на чл. 80.
Против няма, въздържали се двама. Предложението е прието.
Гласуваме предложението на господин Търновалийски.
За 4, останалите се въздържат. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Мартин Димитров и Петър Славов, за което Ви обясних, че всъщност няма смисъл. Няма ги, за да си го оттеглят, да им го обясним. Гласувахме 2016 да стане 2017-та, гласувахме отпадане на предложението… (реплики.)
Искате и в член 31б също да стане 2017?
ПЕТЯ КОПЧЕВА: Параграф 49 в случая касае отстъпката, която бяхме предвидили в случаите…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега гледаме параграф 42 по вносител. В него в т. 6, параграф 31а направихме промяна за 2017 година.
ПЕТЯ КОПЧЕВА: В 31б следва да отпадне, тъй като това е отстъпката, която е за 2016 година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме да отпадне § 31. Въздържали се двама. Против няма.
Предложението на господин Търновалийски не е прието.
Сега трябва да гласуваме предложението на Славов и Димитров, което също смятам, че не трябва да приемаме, тъй като има такъв текст.
Без за и против, всички останали са въздържали се. Предложението не е прието.
Сега гласуваме окончателната редакция на параграф 42 по вносител, който става параграф 47 по доклад.
Против няма, въздържали се 3. Параграф 47 по доклада е приет.
Работната група предлага по доклада да се създадат § 48, 49 и 50. По реда на член 80 от Правилника правя предложение в § 48 да се замени 2016 с 2017, § 49 да отпадне, § 50 е такъв, е какъвто е. Подлагам на гласуване моето предложение.
Всички са за, против и въздържали се няма.
Остана да гласуваме окончателната редакция на § 48 и § 50. Всички са за, против и въздържали се няма.
Преминаваме към Закона за доходите на физическите лица.
Има предложение на Петър Славов и Мартин Димитров, което не е подкрепено, може ли да ни го разкажете? Аз смятам, че единствено и само връща старите текстове на досегашния член 53. В предложението на Министерството на финансите т. 13, чл. 53 на практика променя начина, по който се подава годишната данъчна декларация за физическите лица, като една част от тези текстове включват електронно подаване на годишната данъчна декларация, а друга част включва възможността наследниците, заветниците, да подават декларация, когато желаят. Това са нещата, които са включени в чл. 53.
Господин Мартин Димитров прави предложение цялата т. 13, тоест тази точка, която включва това, което обясних, да се замени със сега действащия текст на чл. 53, да отпаднат и двете неща – и електронното подаване от физическите лица, и възможността да се подава декларация при желание от страна на наследниците и заветниците, които са узнали за доходи на починалото лице.
Господин Търновалийски има предложение, което също е в две части. Ще разгледаме първо първата му част, която касае това, за което говорим. Вие също имате предложение за отпадане на електронното подаване. Имате предложение да отпадне възможността да се подават декларации от заветници или не? Имате и такова предложение. Връща се старият текст и си остава облекчението от 5%. Ако се приеме предложението на господин Димитров, се приема и Вашето предложение в тази част.
Сега предлагам да поговорим за това следва ли да въвеждаме електронно подаване на декларацията от страна на физическите лица, вече тук говорим за 2018 година, тоест, след още една данъчна година, и следва ли да дадем възможност на физическите лица наследници и заветници, които узнаят, че техните починали роднини са имали доходи, да ги декларират? Моля за отношението Ви по тези два въпроса
ХРИСТИАН МИТЕВ: С колегата Димитров ще подкрепим предложението на Мартин Димитров и в двете му части. Мотивите ни по отношение на въвеждането само единствено подаване на данъчна декларация по електронен път за физически лица са, че действително все още на много места доставчиците на интернет нямат покритие, за това има достатъчно много преписки в Комисията за регулиране на съобщенията. Който иска, може да се поинтересува и да ги види.
От друга страна пък няма как пък да задължите всеки гражданин да има задължително интернет и да го ползва. Най-малкото това ще бъде една непоискана услуга, ще нарушим ред правила, не само нашия Закон за защита на потребителите, но и директиви на Европейския съюз по отношение на непоискана услуга. Мисля, че е прекалено рано. Ако за дружествата и за фирмите това е добро правило, то за физическите лица не мисля че е удачно и че сме стигнали до този етап на развитие.
Що се отнася до деклариране на данъчни задължения от наследници и заветници на починало лице, смятам че няма никаква логика едно лице да декларира данъчни приходи или съответно задължения на друго лице. Струва ми се даже абсурдно излишно натоварване на тази категория лица. Затова смятаме, че едно такова предложение е неудачно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да помоля НАП да обясни и двата въпроса, но основно наблегнете на възможността да се подават декларации.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА:По отношение на подаването по електронен начин на декларациите мислим, че имаме ресурса да подпомогнем напълно този процес, тъй като към момента подаването на хартиен носител на тези декларации става или в нашите офиси, или в пощата. Ние имаме възможност да създадем специални работни места, които да подпомагат гражданите, които нямат интернет вкъщи, нямат технически средства и не могат да го направят. Така че идвайки на мястото, където те по принцип биха подали декларацията на хартиен носител, ще имат възможност с наша помощ да я направят електронно. От гледна точка на създаването на условия ние приемаме ангажимента да създадем тези условия, да не са затруднени физическите лица в страната да подават по електронен път годишните си декларации. Мисля че и за тях това ще бъде начин да стане по-лесно технически. Още повече че при електронното подаване се откриват грешки, които понякога при попълването на хартия лицата не могат да установят и се налага да осъществяваме контакти с текст, да ги викаме и да коригираме тези грешки, които при електронното подаване ще бъдат отстранени още в процеса на подаването на декларацията.
Мисля, че има много предимства и за гражданите, и за нас, тъй като тази информация веднага попада в нашата информационна система, ще разполагаме с тези данни, няма да губим време за допълнителна обработка на декларациите, което отнема месеци за нас, а понякога това е от значение.Така че мисля, че за оптимизирането нашите процеси и за облекчение на гражданите на нашата страна това ще бъде от значение.
РОСЕН ИВАНОВ: Мисля, че има някакво неразбиране във връзка с декларирането на данъци от наследници. Единственият способ в момента, по който може да се установи наследено данъчно задължение, е с извършване на ревизия – нещо, което мисля, че не е добре за никого – нито за наследниците, нито за администрацията. Просто няма друг способ. Защото не е предвидена възможност за подаване на декларация, защото не е предвидена възможност за издаване на актове за предварително установяване и актове за корекции. Така че единственият начин някой наследник да заплати данъка, който дължи неговият наследодател или да се възстанови някаква сума, която пък неговият наследодател е надвнесъл, е като му направят ревизия. Именно затова са направени тези предложения.
Ревизията е най-нежеланият от всички, поне според мен, способ за установяване на данъчни задължения. Именно затова е предложено наследниците да не са длъжни, а да имат само възможност да подадат декларация, ако те желаят, разбира се. Освен това за тази декларация няма санкция, няма санкция за невярно деклариране, защото е предвидено ако узнаят някакви допълнителни ефекти, да ги декларират по-късно и така нататък. Това е само и единствено възможност за тях, ако желаят.
От друга страна пък е дадена възможност на администрацията без да прави ревизия и буквално да се губят на данъкоплатците и администрацията месеци, за да установи задължението, което е наследено, с акт за корекция, който е предвиден точно за този вид декларации. Така че това е целта на занятието. Не е целта да тормозим някого, а да позволим лесен и бърз способ за установяване на този дълг, за да могат наследниците да го платят, ако желаят, или да си възстановят някаква надвнесена сума, ако имат, защото това също не е толкова рядък случай, между другото. Освен това наследниците ще могат да упражнят правата на данъчни облекчения на своя наследодател. Нека си представим хипотеза, че някой цяла година се е облагал, не е ползвал текущо през заплатата си данъчно облекчение за, да речем, дете с увреждане, което не е в никак малък размер, между другото и в един момент, не дай си Боже, това лице да почине. Защо неговите наследници да не ползват това данъчно облекчение по най-бързия и лесен начин като подадат една декларация, вместо да им се прави, да речем, ревизия? По този начин ще могат да се възстановят данъка, която е надвнесъл техния наследодател. Нека да не забравяме, не става въпрос във всички случаи за дълг. В някои случаи ще става въпрос и за вземания от държавата. Нека да бъде лесно и просто. Това е идеята на разпоредбата, не да бъде тормозен някой. Второ, обръщам внимание, това е възможност, те не са длъжни да го правят. Това е само по тяхно желание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За процедура, господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: До края на доклада гласувайте от мое име, защото закъснявам.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Изключително кратка реплика по отношение на възможността. Както е записана нормата в предложението за изменение на член 53, нямаме възможност, имаме абсолютно задължение…
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз това исках да попитам и може би ще стане ясно: имаше ли първоначален текст без „може“? От тук идва неразбирането. С „може“ за мен се оправят нещата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: За мен също се оправят с „може”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Обръщам Ви внимание, на страница 76 в т. 11, член 50, в буква б се създава алинея 9, която казва: „Годишната данъчна декларация по алинея първа за доходите на починали лица може да се подава от наследниците по закон или по завещание“ и така нататък. В чл. 53 уреждаме начина, по който се подава.
Не данък, декларация по желание.
Разбирам, че имаме консенсус по това да дадем възможност на наследниците и заветниците да подадат декларация и това го уреждаме с ал. 9 в чл. 50 и съответните текстове в чл. 53.
Връщаме се на декларацията по електронен път. Много е чувствителна темата, защото засяга обикновени физически лица. Разбирам намерението на НАП и най-вероятно това ще се реализира, но не знам дали не е по добре да дадем първо възможност на НАП да го реализира още тази година или следващата, да дойде тук и да ни каже какъв е процентът на лицата, които са останали да подават на хартия и не са се възползвали от услугата, която НАП ще им подаде, осигури и едва тогава да въведем задължителна електронно подаване. Така че по тази точка по-скоро да го отложим за по-нататъшни времена. Но ако Вие докажете, че тази услуга е създадена, съществува и хората я ползват. Това имате възможност да го направите.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Дали има възможност да се отложи не за 2018 година, а за 2019 година?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: След като дойдете догодина и ни кажете, че примерно само на два процента от декларациите не са използвали тази услуга, ще Ви го въведем отново. Не знам колегите как ще гласуват, това е мое мнение, не зная колегите как ще гласуват.
Сега ще помоля господин Търновалийски да си защити другата голяма промяна, която предлага, а тя е наистина много голяма – отмяна на така наречения „плосък данък“ от 10% и въвеждане на подоходно стъпаловидно облагане.
РОСЕН ИВАНОВ: Във връзка с отпадане на електронно деклариране трябва да се разгледа много внимателно въпросът с отстъпката. В момента отива до някакви невероятни размери.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Догодина ще гледаме въпроса с отстъпката. Сега ще помоля експертите да направят съответните корекции, защото става доста сложно, едни текстове се отхвърлят, други се приемат, но Вие ще направите тази корекция, както е записана в протокола, когато го гласуваме.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Преди по-голямата тема имам едно предложение по чл. 22д във връзка с данъчното облекчение за извършване на безкасови плащания – предложил съм да отпадне. Смятам, че това е абсолютно неработещ текст. Ще създаде само проблеми ¬– 100% получени доходи по банков път, 80% безкасови разплащания. Това е някакъв идеален случай. Винаги ще се появят проблеми. Има го и в практиката – получен един хонорар от 20 лева за нещо, участвал в избори и всичко отива по дяволите. Хората само ще подават декларации и ще правят искания за някакви минимални суми. Смятам, че е неработещ текст и само утежнява законодателството.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това го правите като предложение по реда на чл. 80?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Не, аз съм го предложил да отпадне и се мотивирам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз също имам много въпроси по тези преференции, защото така, както са записани, коментирахме много с Министерството на финансите как ще се приложи тази преференция на практика. По-скоро наистина съм склонна да формулирам и аз като Вас, че това е за сега неработещ текст. Но въпреки всичко ми се струва, че е добре да го приемем и да дадем шанс на данъчната администрация да го приложи. Ако го нямаме като текст, тя няма да може да го приложи и да го усъвършенства като норми по-нататък и, за да види къде са плюсовете и минусите на този текст. Така че аз съм по-склонна да Ви призова да го подкрепим, дори да е неработещ, догодина да видим работещ ли е и колко такива случаи са използвали тази преференция и тогава да преценим дали въобще има смисъл от нея и да я махнем. Защото, ако сега я махнем тотално, означава, че не даваме шанс на администрацията да разработи такава преференция, която при всички случаи, ако работи, ще доведе до изсветляване на много доходи, приходи и така нататък. Така че по тази тема също ще гласуваме отделно.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Социалната несправедливост на плоския данък се потвърждава от ограниченото му приложение почти във всички европейски страни, пък и по света. Нито една развита икономика, дори и тези, които са с най-десни управления, не прилагат плоски данъци. Много пъти сме заявявали, считаме, че е несправедливо облагането с този данък.
Със Законопроекта предлагаме елементи на семейно подоходно облагане, увеличение на необлагаемия минимум за първо и второ дете. Смятаме, че това е социално справедливо – тежестта от данъчното облагане да отиде там, където са по-богатите, хората с високи доходи и да бъде справедливо разпределена данъчната тежест.
Още веднъж Ви казвам, такава е практиката в цяла Европа. Още повече, че съотношението, одеве споменах, на косвени към плоски данъци в България, е коренно различно от това в нормалните развити икономики и европейските страни. По това също трябва да мислим. Да, разбирам, че това е сериозна промяна в данъчната система, но нашето предложение е от март месец 2016 година. Това е важна тема, смятам, че не само за нас. Отново казвам, тук не става дума за ляво и дясно, а за социална справедливост. Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Още няколко важни факти, които трябва да се имат предвид. Ние многократно сме обсъждали тази тема, досега безуспешно. Един важен фактор, който трябва да се има предвид, е, че промяната на системата на облагане ще донесе по-големи приходи в бюджета, размерът на по-големите приходи в бюджета зависи от данъчната скала. Искам да подчертая, че това което се предлага, е разумно, защото става дума за плавно увеличение на скалата. В този си вид пределният данък от 27% е почти половината от пределния данък на Европейския съюз. Да не даваме примери тук с други страни, федералният данък върху доходите на богатите американци е 39,6 процента, в някои щати данъкът върху доходите е между 1 и 16%, има три щата, които не плащат данък, тоест за най богатите щати процентът отива на 56. Така че наистина няма развита страна нито в Европейския съюз, нито извън него, нито в Япония, нито в Щатите, нито в Норвегия, никъде, където да разчитат на плосък данък. Първо, той е нерационален, и, второ, той е социално несправедлив.
Казвал съм и друг път - да, наистина е въведен от Тройната коалиция. Лично моето мнение е, което се споделя от много колеги, от други не се споделя, това не е случайно. Въвеждането на плоския данък е грешка, още повече, че плоският данък в България, както и в Казахстан, Узбекистан и в други китни държави се характеризира с две много отрицателни неща. Първо, че той е не само плосък, но е рекордно нисък от 10%, има една непроцъфтяваща държава Босна и Херцеговина, която е с 9% данък и, второ, което е още по-жестоко, това е данък за всички доходи, тоест, няма освобождаване на минималните доходи от този 10% данък. И Чехия има плосък данък, Унгария излиза от плоския данък, тъй като прави двустепен плосък данък като преход към хармонизация на законодателството cи с Европейския съюз. Тоест, не може да запазваме този модел на данъчно облагане, който е нерационален и който е антисоциален. Фактите по независима статистика на коефициента на Джини и други измервания, че социалната поляризация в България се задълбочава. Не ние го казваме. Всякакви аналитични институции от ЕС и извън него казват, че България е страната с най-голяма динамика на задълбочаване на социалната поляризация. Изрично се подчертава, че ключовата причина за това е оставането на плоския данък.
Отново искам да кажа, че тук няма нищо ляво и дясно, тъй като леви и десни правителства, републиканци, демократи, християндемократи, зелени и всякакви други партии в Европа не си сменят прогресивния данък при смяна на властта, даже този данък исторически е въведен обикновено, в повечето случаи, от десни партии. Следователно тук не става дума за ляво и дясно, става дума първо, за рационалност за икономиката, второ, разбира се, става дума за социална справедливост. Тъй като, уважаеми ми колеги, извиненията, че доходите в България са ниски, са нелогични и звучат странно, тъй като става дума за процентни величини, а не за абсолютни. Естествено, за голямо съжаление, нашият доход в Европейския съюз е най-нисък. Но тук говорим за принципи на разпределение и преразпределение, а не за абсолютни величини. Така че наистина мисля, здравият разум показва, че най-сетне трябва да погледнем на този въпрос не идеологически, не като борба между вносители и тези, които не искат да променят данъчната система, а като нещо, което е доказано, че работи добре, приложено е от всички развити и болшинството развиващи се страни.
Впрочем няма нито една от нововъзникващите пазарни страни, която да няма прогресивен данък. Няма такава, която да е успяла.
Така че Ви приканвам да погледнем по-сериозно на този въпрос да направим една крачка и да освободим, да дадем възможност и светлина за обсъждания в пленарната зала на този въпрос. И последното, това е в посока на хармонизация на законодателствата в Европейския съюз. И друг път съм казвал, и с други колеги от други парламентарни групи съм участвал на поредица от преки срещи в сравнително тесен кръг със Юнкер, с министъра на икономиката, с министъра на финансите на Европейския съюз, които категорично подчертават, че средносрочната политика на Съюза е хармонизация на данъчните законодателства, категорично в посока на прогресивен данък, а не в посока на плосък данък. Благодаря.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Българска търговско-промишлена палата): Ние сме провокирани от това предложение да представим нашето становище. Няколко са моментите, на които базираме становището, че не може да подкрепим, поне от страна на бизнес организациите, подобно предложение. Ако вземем чисто нормативния подход, всеки един законопроект се гледа на две четения. Между първо и второ четене да се прави такава драстична промяна, нямаща нищо общо с редакционни промени на това, което е одобрено на първо четене, това чисто законово не може да се случи.
На следващо място това, което и вчера в Икономическата комисия изразихме, че сегашната политическа ситуация – правителство в оставка, парламент, който ще функционира още два или три месеца, не предполага, това е поне нашето виждане, в момента подготвяме обща позиция, възможността да се вземат решения, които драстично да се отклоняват от това, което съществува в момента като режим. Така че, считаме, че ако ще се правят за в бъдеще драстични промени в данъчния режим, редно е, поне от наша гледна точка, да се опише в политическа програма, съответната политическа партия да се яви на избори, да спечели изборите, да формира правителство и оттам нататък да си защитава тези промени в парламента.
По това предложение, тъй като е входирано на 14-ти ноември, нямаме възможност да проведем обществен дебат, а той е важен, самите вносители казват, че това е от изключително значение за обществото. Също така не виждаме и оценка на въздействието по отношение на данъчния ефект, така че ние изразяваме категорично неподкрепа на това предложение към този момент. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Становището на Министерството на финансите, където има оценка на въздействието по отношение на бюджета, е на сайта на Комисията и тя е правена при минимална работна заплата 420 лева. Бюджетният ефект е загуба в размер на един милиард и 133 милиона, а при 460 минимална работна заплата по най-груби сметки е още със 100 милиона допълнително, тоест, отива на един милиард и 250 милиона. Това е по отношение на бюджета.
Този подход на практика ще засегне един милион и 955 хиляди физически лица. Така пише в това становище на Министерството на финансите.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Мисля, че въпросът наистина е сериозен и заслужава сериозна дискусия. Мястото е в Бюджетната комисия. Наистина оценка за въздействието трябва да бъде приложено, но нищо не пречи задавайки си въпроси да оценим за себе си какво е въздействието на това предложение, за да направим едно обосновано решение. Така че може да отделим още малко време на подобна дискусия. Имам няколко въпроса към вносителите и към Министерството на финансите. Разбира се, нашата позиция отдавна е известна по посока промяната или не на плоския данък, но смятам, че тази дискусия се дължи на обществото.
Първият ми въпрос е как се отразява на приходите тази промяна, като искам да чуя и двете становища.
Вторият ми въпрос е как се отразява на икономическото развитие и може ли да очакваме някакви динамични ефекти по отношение на потреблението и на други компоненти, които да смекчат този данъчен резултат? Как се отразява на цената на труда, съобразено ли е това предложение с развитието на пазара на труда в отделните му сегменти според дохода, който се получава? До какъв доход хората наистина ще спечелят? Каква е ситуацията на пазара на труда и това стимулира ли по някакъв начин допълнително подобряване на тази ситуация? Това са засега въпросите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли готовност някой да отговори на тези въпроси?
За протокола да отбележа, тъй като законопроектите са внесени по-рано, те не се подчиняват засега на изискването на Правилника на Народното събрание, който от 4 ноември или от 5 ноември въведе изискване всяко едно предложение да бъде придружено от оценка на въздействието не само върху бюджетните приходи, каквато досега се правеше, но цялостна оценка на въздействието. Това не се отнася за този Законопроект, тъй като във времето той е бил преди това. Но наистина е важно да се направи такава оценка при такава една голяма промяна.
От Министерство на финансите са правили такава подобна оценка, която се нарича стандартна оценка на въздействието върху стопанската активност и заетостта по този Законопроект – дали някой от Вас би могъл в момента да каже нещо по тази тема?
ПЕТЯ КОПЧЕВА: Конкретно по стандартната оценка на въздействието няма да мога да кажа в детайли, но това, което и Вие казахте като ефект, което е правено от Министерството на финансите, може би да допълним, че това, което цитирахте като числа, е направено при 420 лв. минимална работна заплата, което трябва да се отрази при последващи изчисления в случай на увеличаване на минималната работна заплата. Едновременно с това изчисленията са направени при заплати по данни на НАП, които са към януари 2016 г. Тоест за едно такова последващо изчисляване би следвало да се вземат заплатите, които ще бъдат за 2017 г. например.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, първо, трябва да проявим разбиране, че Министерството на финансите пише резултати от въздействието, каквото им каже министърът. Това не го казвам като упрек, казах го като бивш министър. Няма как те да направят нещо различно.
Ще отворя една скоба и ще Ви кажа, че спазвам един принцип и никога разбира се, няма да кажа имена на колеги, с които сме работили по тази схема, тъй като не е честно, и второ, става дума за политически последици, които може да има. Но тези таблици, уважаеми колеги, сме ги сметнали със същите експерти на Министерство на финансите – през всички таблици на Ексел и във всички варианти, повтарям, във всички варианти има сериозно увеличение на приходите в бюджета. Това първо.
Второ, ако не вярвате на тези сметки, аз винаги използвам един аргумент, който много трудно може да бъде оборен. Ама вижте сега, няма ние, които правим сметки от УНСС и от Свищов да сме по-умни от експертите на Кеймбридж и Оксфорд, от Великобритания, от Норвегия, от японци и от американци. В целия свят са сметнали, че е добре. А тук експертът Иван Иванов, сметнал, че не е. Хайде моля Ви се, нещо не е така. Какво ще доказваме, че слънцето изгрява от Изток? Всички развити страни са се развили, всички нововъзникващи икономики са с прогресивен данък и не е зле, а напротив, е добре и си качват данъците да излязат от криза.
Който не знае, да Ви кажа, че 10% от данъкоплатците на Съединените щати, най-богатите, дават 70% от приходите на бюджета на Съединените щати от приходи! Повтарям, за ограмотяване на някои отделни хора: 10% осигуряват 70%. Хайде сметнете го на Ексела в Министерство на финансите и се върнете да ми кажете колко трябва да вдигнем данъка! Това е в Съединените щати, не в Бурунди!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам – Вие имахте достатъчно време, запознахте ни.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не искам да дискутирам с тях, защото…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз също не искам да дискутирам с колегите.
Уважаеми колеги, искам да кажа две думи по тази тема. Няма да се изкажа по същество на този данък, макар че това ще го направя вероятно в зала. Имам своите аргументи за това какви са плюсовете и минусите на сегашното облагане и така нататък.
Обаче ще подкрепя изказването на колегата от работодателската организация, който каза, че наистина е безотговорно в последните месеци на работа на Народното събрание една парламентарна група с 38 депутата да иска и ние да подкрепим изменение на данъчната система в България. Защото това изменение не е просто изменение на облагането за данък общ доход, а изменение в данъчната система на България.
Мисля, че това е една добра заявка за предизборната кампания, която ще се разрази – тя вече е в ход. Бихме могли всички ние, включително и неправителствените организации и експертите да участваме в тази кампания и да я използваме като обсъждане на това да променим ли данъчната система в България или да я оставим такава, каквато е. Така че аз Ви предлагам да не подкрепим това предложение, дори единствено и само с мотива, че ние нямаме мандат за подобно нещо сега, когато само след два месеца новият президент ще разпусне парламента. Считам, че е наистина безотговорно, ако го направим сега. Предлагам да спрем дискусията, защото по същество можем да я водим още много, много време и да преминем към гласуване, ако не възразявате, на § 51. Не възразявате.
В такъв случай ще го гласуваме по следния начин:
Първо, ще го гласуваме по теми, а експертите ще отразят това в съответните предложения.
Първо гласуваме предложението, което е, естествено, и на Мартин Димитров, и на господин Търновалийски за отпадане на електронното подаване на декларациите на физическите лица.
РОСЕН ИВАНОВ: Тъй като чл. 53 има доста изменения…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие ще ги отразите, ние гласуваме по теми, Вие ще ги отразите.
РОСЕН ИВАНОВ: Само да кажа нещо. Да, ще отпадне електронното деклариране най-вероятно, но отстъпката изчезва в редакцията, в която има чл. 53 в момента, която най-вероятно Вие ще гласувате, просто я няма отстъпката. Затова би трябвало § 55 да стане един вид ал. 6 в чл. 53, като там се махнат съответните години, за да има 5 на сто отстъпка до 1000 лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Затова ще го гласуваме по теми. Първо гласуваме темата отпадане на електронното подаване на декларации за физическите лица.
Който е „за“, моля да гласува.
Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма.
Това отпада.
Второ, да остане сегашният текст, сегашната възможност за ползване на отстъпка тогава, когато физическите лица подадат (реплики)… Както е в сега действащия текст на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
РОСЕН ИВАНОВ: Много е голяма отстъпката. Имаме отстъпка в размер над 60 хил. лв. за някои данъкоплатци. Това просто е… За едно електронно подаване?!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това, което е предложило Министерство на финансите, е отстъпката да има максимален размер 1000 лв.
РОСЕН ИВАНОВ: На нас не ни се струва нормално заради едно електронно подаване на декларация да ползваш отстъпка шестдесет и няколко хиляди лева. Това е огромна отстъпка. (Реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: А кой го е предложил?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме лимитирането на отстъпката от 5% при подаване на декларация по електронен път на физическите лица с максимален размер 1000 лв.
Против няма. Въздържали се няма.
Това е втората тема.
Третата тема – гласуваме предложението на господин Мартин Димитров да отпадне възможността на наследниците или заветниците да подават декларации.
За няма, останалите се въздържат. Възможността остава.
Гласуваме текста по чл. 22д, който е предложен от господин Търновалийски да отпадне – това е новото облекчение за плащанията по банков път.
За 2, останалите са против и въздържали се.
Тоест оставяме възможността за тази отстъпка и НАП да я проиграят, така че да видим ще работи ли или не. Остава отстъпката по чл. 22д.
Гласуваме последното предложение на господин Търновалийски по темата прогресивно подоходно облагане, тоест това, което той предлага за отпадане на 10% плоско данъчно облагане и въвеждане на прогресивно подоходно облагане на физическите лица.
За 2, против останалите, въздържали се 2.
Това предложение не е прието.
За протокола гласуваме окончателната редакция на § 51 по вносител с приетите предложения на Менда Стоянова и тези теми, които току-що гласувахме.
Експертите да отразят точно това, което Бюджетната комисия току-що прие като гласуване, и ще помоля колегите да подложа на гласуване да дадем възможност на експертите да направят правно-технически корекции по всички текстове на Законопроекта там, където такива се налагат.
Моля това да го гласуваме.
Всички са за, против и въздържали се няма.
РОСЕН ИВАНОВ: Много се извинявам за късната реакция, но нещо забравихме. Имаше едно предложение, което идваше от Министерския съвет за по-ранен срок за подаване на справката по чл. 73, което (реплики). Искахме да обясним защо сме го направили, но ако не Ви е интересно няма да Ви обяснявам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да кажа на колегите за какво иска да се намесва господин Росен Иванов. В предложението на Министерския съвет е предложено справката по чл. 73 – това е за изплатените на физическите лица хонорари и наеми, и така нататък, която до момента се подаваше до 30 април, сега те предлагат да се подава до 30 януари. Получихме много обаждания от бизнеса, че срокът е твърде кратък и това не е възможно да се случи. Затова съм направила предложение за отпадане на т. 18, тоест срокът да остане такъв, какъвто е сега. Такова предложение е направил и господин Търновалийски. И всъщност сме го приели.
Господин Росен Иванов иска да ни заостри вниманието върху него, ако решим да го пререшим. Обясни ни каква е идеята все пак.
РОСЕН ИВАНОВ: Идеята е, че НАП вече е готова да предостави нова електронна услуга на физическите лица, които си подават данъчни декларации, а именно те да видят какво са декларирали за тях като изплатени доходи на лицата, които удържат данъци – предприятията. Тоест, когато се попълва данъчната декларация да мога да си въведа ЕГН-то някъде и да видя кои компании какви доходи са ми изплатили – оттук хонорар, там наем, там еди-какво си или нещо друго. Каква е идеята – да няма грешки, да не забравя нещо, да не се налага после да ме вика данъчната администрация да предекларирам някакъв забравен хонорар или нещо подобно. Само че за да се случи това нещо, за да може тази електронна услуга да заработи, срокът за подаване на годишната данъчна декларация от физическите лица е 30 април, същевременно срока за подаване на срока на тази справка също е 30 април.
Естествено голяма част от компаниите я подават, както всички обичаме в България да правим, в последните дни. По този начин физическите лица нямат никакъв шанс тази справка за тях да заработи преди да им изтече срокът за подаване на данъчната декларация – или, с други думи, те ще установят своето забравено или сбъркано нещо, ще го установят след като вече са подали данъчната декларация.
Ако срокът 30 януари е много ранен, може би донякъде ние бихме проявили това разбиране към бизнеса, нека срокът да бъде, да речем, 28 февруари или 15 март, но все пак да има някакъв шанс физическите лица преди да си подадат данъчната декларация да проверят кой какво е посочил за тях, че им е изплатил като доходи, за да не забравят нещо, да не стане грешка или компанията, посочила 500 лв., пък физическото лице си мисли, че е взело 5000 и някакви други такива неща. Това стои зад тази идея да подпомогнем подаването на данъчните декларации на физическите лица. И по този начин получателите на доходите и платците на доходи взаимно да се, грубо казано, контролират. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Искам да кажа само две неща по тази тема.
Първо, физическите лица, за да си декларират доходите си взимат служебни бележки от работодателите и там е ясно казано колко са получили, колко са им удържали и така нататък.
Второ, в следващия § 52, който не сме разгледали, но сега след малко ще разгледаме като предложение от работната група, се предлага именно до 30 септември на съответната година да се даде възможност на всяко едно лице, което установи само, че е подало грешни данни и обстоятелства, да може да си ги оправи. Тоест те като видят на 30 април, че са си забравили някакъв доход, защото тук говорим основно за забравен доход, защото той, ако си помни дохода, ще отиде да си вземе служебна бележка и ще си го декларира в правилния размер. Забравил някакъв доход, аз не зная колко са тези случаи, но ще ги видим догодина, когато видим колко лица са си подали корекции на декларации до 30 септември.
Има ли народни представители, които смятат, че трябва да пререшим срока на 30 април? Има ли?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако правилно съм разбрал, Вие ще направите изнесени работни места – НАП имам предвид, където всеки един гражданин ще отиде и ще може да си провери било от собствения компютър, било при Вас какви са му доходите, за да подаде една вярна декларация, за да не се покажат различия. Именно този буфер, който се получава между подаването и официалните документи, той проверява вижда нещо, но нещо е изпуснал и дойде със закъснение, промяната на срока ще му даде възможност той да провери на компютрите какво му се води, респективно да го декларира по един правилен начин без да има възможност да допусне грешки по независещи от него причини.
В противен случай сега, ако го отложим за септември, ние даваме възможност тези хора два пъти да ходят или два пъти да влизат в системата. А така могат да го въведат наведнъж.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изнесени работни места няма да има, но ще могат примерно тези, които нямат интернет, да отидат в НАП, да питат и да проверят в компютъра.
В такъв случай предлагам да прегласуваме т. 18, буква „а“ по вносител, тоест предложението на Менда Стоянова и на Георги Търновалийски е – в т. 18 буква „а“ да отпадне.
Против 1.
Предложението на Стоянова и Търновалийски е прието и т. 18 буква „а“ отпада.
Уважаеми колеги, още един път се налага да прегласуваме окончателната редакция.
Против няма, въздържали се няма.
Редакцията е приета.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи 52, 53, 54, 55, 56 и 57. Тези параграфи са във връзка с досега гласуваните. Да ги гласуваме поотделно. Моля да внимавате, колеги експерти, да не объркаме нещо.
Параграф 52 дава възможност за деклариране поправяне на грешка в подадена декларация до 30 септември.
Против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Параграф 53 – удължаваме срока.
Против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Параграф 54 отпада.
Гласуваме отпадането на § 54 по работна група.
Против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът отпада.
Параграф 55, който също трябва да отпадне като § 55.
Гласуваме отпадането на § 55.
Всички са „за“, против и въздържали се няма.
Правя предложение по реда на чл. 80 от Правилника за дейността и работата на Народното събрание – в § 56 да отпаднат думите „и 19“, тоест тази препратка отпада.
Гласуваме това предложение.
Който е „за“, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Сега гласуваме окончателната редакция на § 56, който казва, че § 51, т. 3 се прилага и за доходи, придобити през 2016 г.
Против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Параграф 57 остава.
Гласуваме § 57.
Против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Преминаваме към § 44 – Закона за местните данъци и такси. Тук има едно предложение на Менда Стоянова във връзка с данъчното задължение на концесионер и концедент – единствено това е предложено. Да Ви го обясня – става дума за това, че към момента данъчно задължен по Закона за местните данъци и такси за данък и такса смет е концесионерът. Казваме, че при концесия за добив данъчно задължено лице е собственикът, с изключение на случаите, когато е учредено вещно право на ползване от концесионера на добив, защото добивът обикновено е учреден. Той е изключително държавна собственост – подземните богатства, учреден от съответното министерство или община и е възможно той да бъде учреден на частен терен. В Закона за подземните богатства е дадена възможност между концесионера и собственика на терена да се сключат необходимите споразумения за продажба или за учредяване право на ползване. Така че, когато е учредено такова право на ползване концесионерът дължи данък, но когато то не е учредено, тоест концесионер не може да реализира концесията си, е нормално данъкът да се дължи от собственика. Това е, което предлагам.
Ако няма въпроси и изказвания, подлагам на гласуване окончателната редакция на § 44 по вносител, който става § 58 по редакция на Комисията.
Всички са „за“, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Параграф 45 – работната група подкрепя текста на вносителя за § 45, който е отразен на систематичното му място в т. 4 на § 58 и предлага § 45 да бъде отхвърлен.
Против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Параграф 46 – Закона за счетоводството.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, което работната група подкрепя в частта на т. 2 и 3 и не подкрепя в т. 6, което аз оттеглям т. 6, за да не се занимаваме с писаници. Пред Вас е окончателната редакция в тази връзка на изменението на Закона за счетоводството.
Изказвания? Няма.
Гласуваме окончателната редакция на § 46 по вносител – изменение в Закона за счетоводството.
Против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Параграф 47 – плащанията в брой, които в момента са 10, да станат 5, предложение на Мартин Димитров да отпадне, предложение на Търновалийски – да отпадне. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 47, който става параграф по доклада номерацията, която не можем да следваме.
Има ли изказвания по тази тема?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Само за протокола. Ние сме го мотивирали и миналата година нашето предложение – считаме, че това ще подобри работата и ще ограничи измамите и сивата икономика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания?
Гласуваме неподкрепеното предложение на Петър Славов и на господин Търновалийски § 47 да отпадне, тоест да си останат размерите 10 хил. лв.
За 5, против няма, въздържали се останалите.
Текстът не е приет.
Гласуваме текста по вносител.
Обратно – против 5.
Текстът е приет.
Предложение на Менда Стоянова за нов параграф – това са препратки – Закона за кредитните институции, които трябва да направим.
Гласуваме предложението на работната група за създаване на нов параграф в Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.
Против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Има ново предложение на Менда Стоянова за нов параграф, което работната група подкрепя – това е параграф в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който има за цел да направи една корекция в досегашния чл. 113 и ръководителят на ревизиите, който издава и данъчно-облагателния акт, да е орган по приходите – такъв, какъвто е посочен в чл. 7, ал. 1, т. 4 на Закона за НАП.
Има ли изказвания по тази тема? Няма.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Само да обясните – отпада чл. 118, ал. 2 – ревизионният акт се издава – това казва кой издава ревизионния акт?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То отпада, но ние го качваме в ал. 6 на чл. 113, затова отпада чл. 118. Чл. 118 отпада, а чл. 113 се допълва с нова алинея и казва кой е ръководителят на ревизията, който издава ревизионния акт.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ама тук не пише, че издава ревизионния акт. Ръководителят на ревизията е орган…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чл. 112, ал. 2 казва кои са органите по приходите, които издават ревизионния акт. Чл. 118, ал. 2 като отпадне и го качим в ал. 6 на чл. 113 на практика ръководителят на ревизията, който съгласно чл. 112 издава ревизионния акт, е такъв орган по приходите, посочен в този член.
РОСЕН ИВАНОВ: Само че чл. 119, ал. 2 казва, че ръководителят на ревизията издава ревизионния акт, а ние казваме кой е той, че трябва да е експерт.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Каква е досегашната практика?
РОСЕН ИВАНОВ: Същата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тя отдавана е наложена – въпросът е, че има несъответствие с текстовете.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Може би е необходимо да поясним на присъстващите тук кога се е наложила тази практика и това е краят на 2012 г., ако не се лъжа, и е в сила от 1 януари 2013 г. Оттам нататък се получава едно противоречие между ДОПК и Закона за НАП, което противоречие се отразява негативно по отношение на приключили ревизии и издадени ревизионни актове, които не са подписани от този орган – Национална агенция по приходите, който трябва да ги подпише, поради създаденото противоречие 2012 г. Затова въпросът ми е колко такива актове са паднали и на каква сума?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В момента има образувано тълкувателно дело във Върховния административен съд по този казус и след неговото решение вероятно НАП ще може да ни отговори на този въпрос.
Гласуваме новия параграф за изменение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Против и въздържали се – няма.
Накрая гласуваме последния § 48 за влизането в сила на Закона от 1 януари 2017 г.
Против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
С това и Законопроектът е приет.
Много Ви благодаря за участието.

(Закрито в 13,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова