---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ …



На 24 ноември 2016 г. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-56 от 07 октомври 2016 г., с вносител Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Протоколи за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав, № 602-02-38 от 3 ноември 2016 г.
3. Законопроект за ратифициране на Изменение на Заемно споразумение "Проект за развитие на общинската инфраструктура" между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 1 февруари 2010 г.
4. Приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор.
5. Второ четене на Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3 от 20 януари 2016 г., приет на първо гласуване на 1 март 2016 г.

В заседанието взеха участие от Министерството на финансите: заместник-министър Маринела Петрова, госпожа Цветанка Михайлова – директор на Дирекция „Регулация на финансовите пазари“, госпожа Надя Даскалова – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“, госпожа Елена Петрова – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“, господин Момчил Русев – държавен експерт в Дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“, госпожа Стефка Сарафова-Захариева – главен експерт в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“; от Министерството на труда и социалната политика: госпожа Петя Малакова – началник отдел в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: господин Николай Нанков – заместник-министър, и госпожа Иванка Виденова – директор на Дирекция „Водоснабдяване и канализация“; от Комисията за финансов надзор: госпожа Карина Караиванова – председател, господин Ангел Джалъзов – заместник-председател, и господин Марио Гаврилов; от Националния осигурителен институт: госпожа Весела Караиванова – подуправител, и госпожа Снежана Малакова – директор „Правна дирекция“; от Българската Асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО): Мария Рангелова – главен специалист, БАДДПО, господин Янко Иванов – ръководител отдел „Правен“ в Пенсионно Осигурителна Компания (ПОК) „Доверие“ АД, господин Милен Марков – главен изпълнителен директор в ПОК „Съгласие“ АД, господин Николай Марев – главен изпълнителен директор в ПОК „ДСК-Родина“ АД, госпожа Маргарита Бонева – главен юрисконсулт в ПОК „ДСК Родина“ АД, господин Николай Славчев – главен методолог в Пенсионно Осигурително Дружество (ПОД) „Алианц-България“ АД, господин Георги Тодоров – изпълнителен директор в Пенсионно Осигурително Акционерно Дружество (ПОАД) „ЦКП-СИЛА“, господин Андрей Шотов – изпълнителен директор в ПОД „Бъдеще“ АД и господин Георги Личев – изпълнителен директор в ПОД „Топлина“ АД.

Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.


* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявам се на колегите, че закъснях. Имаме кворум, колеги, откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Изменение на Заемно споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура“ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 1 февруари 2010 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-56 от 7 октомври 2016 г., с вносител Министерския съвет.
3. Приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор.
4. Законопроект за ратифициране на Протоколи за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав.
5. Второ четене на Законопроект за държавните помощи.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По т. 5 – Второто четене на Законопроекта за държавните помощи имаме въпрос. Ние получихме Законопроекта преди един час.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, ако искате, ще го отложим за другата седмица. Нямам нищо против.
Нямаме бърза работа за Законопроекта, но просто да отхвърлим това, което имаме. Той е за второ четене.
Първа точка – ратификацията на Проекта за развитие на общинската инфраструктура.
Втора точка – КСО.
Трета точка – правилата.
Четвърта точка – Законопроект за ратифициране на протоколи за изменение на Споразумението.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 15: за – 9, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка първа – Законопроект за ратифициране на Изменение на Заемно споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура“ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 1 февруари 2010 г.
Кой ще ни го представи?
Заповядайте за процедура.
|ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Поради ангажименти с господин Главчев, делегираме нашите два гласа на Вас, госпожо председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре. (Реплики.)
По първата точка ще ни докладва заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Николай Нанков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател!
Дами и господа народни представители, Законопроектът за ратифициране на Изменение на Заемно споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура“, финансиран по Заемно споразумение от 2010 г. между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие като част от Световната банка е подлежал на три ратификации – две касаещи финансовото му изпълнение. Настоящото е свързано единствено и само с удължаване на срокове по него - две години, за да се навакса закъснението в отделните процедури и възлагане на обществени поръчки по устройствените процедури, тъй като самото Споразумение касае три компонента.
Първият компонент, това са процедурите пред инвестиционните такива – проектиране, отчуждителните процедури за изграждането на три язовира. Рехабилитацията на язовир „Студена“. Вторият компонент е самото реализиране на тези строително-монтажни и ремонтни дейности. Третият компонент – напълно завършен понастоящем, изготвянето на 51 регионални мастър плана. Това са четири регионални генерални планове за ВиК сектора. Отново повтарям, не касае по никакъв начин промяна в бюджета, той е на 187,4 млн. евро. Крайна дата понастоящем за усвояването на заема е 31 декември 2017 г. Предложението е за удължаване с две години, знаете, в рамките на тези две години 2014, 2015 и 2016 г. се рестартираха два от обектите – язовир „Луда Яна“ и язовир „Пловдивци“. Без да описвам, може би не е в предмета на дейност на Комисията по бюджет и финанси, ползата от изграждането на тези два язовира. Факт е, че наистина имахме един период на закъснение в рамките на две-две години и половина, понеже не успяхме да съкратим по срокове по линейни графици и нашето предложение да удължим срока на Заемното споразумение с две години – до 31 декември 2019 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Мисля, че разбрахме, че става дума само за удължаване на усвояване без промяна в параметрите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменение на Заемно споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура“ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 1 февруари 2010 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували : за – 15, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към втора точка - Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-56, с вносител Министерския съвет.
Заместник-министър Петрова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се цели постигането на две основни задачи. Едната е да се подобрят управлението и контрола на пенсионноосигурителните дружества и с оглед да се повиши сигурността на вложенията и вложителите в тези дружества, а от друга страна да се повишат възможностите за деверсификация на портфейлите на пенсионноосигурителните дружества отново при запазване и осигуряване гарантиране сигурността на вложителите в тези дружества.
По-конкретно по отношение на завишените изисквания към дейността на пенсионноосигурителните дружества в Закона се предвиждат следните нововъведения по отношение на корпоративното управление в тях:
- завишават се изискванията към членовете на управителните и контролните органи по отношение на квалификация, професионален опит и добра репутация;
- въвежда се забрана изпълнителните директори и прокуристите да заемат друга длъжност по трудов договор, освен тази, която биха изпълнявали като преподаватели към висши училища или сътрудници в научни институти;
- въвежда се изискване, изпълнителните директори и прокуристите да управляват дружеството като присъстват лично, тоест, физическо присъствие на обявения адрес със седалище, с оглед пълното им и активно ангажиране в управлението на пенсионно-осигурителното дружество и представляваните от него фондове;
- управлението и представителството на дружествата следва да се осъществява съвместно най-малко от две лица, което осигурява завишена отговорност при вземането на решенията;
- въвежда се също така, в съответствие с принципите на добро управление, изискване за независими членове в Съвета на директорите и Надзорния съвет, като изискването е до една трета от състава на Съвета, като това ще осигури независима гледна точка в управлението и отново допълнителен професионален капацитет в ръководството и отново ще отговори на съвременните принципи за добро корпоративно управление. Тези независими членове на Съвета отново следва да отговорят на изискванията към членовете на управителните органи, както споменах по-горе;
- въвежда се и предварителен одобрителен режим за членовете на управителните и контролните органи по аналогия с други нормативни актове, регулиращи финансовия сектор;
- освен това се въвежда и предварително разрешение от страна на Комисията за финансов надзор за придобиване на акционерно участие от 10 и над 10% от капитала на пенсионноосигурителното дружество или така нареченото „квалифицирано участие“ както и въвеждане и на завишени изисквания към акционерите в пенсионноосигурителното дружество;
- има по-високи изисквания и към системите за управление на дружествата, като се развиват изискванията по отношение на функциите, свързани с управление на риска, вътрешен контрол и одит в дружествата;
- има изискване и по отношение на банката-попечител – отношенията между банката-попечител и пенсионноосигурителното дружество;
- въвежда се задължение на банката да упражнява контрол на тримесечна база върху оценката на активите на всеки фонд и от друга страна пък се регламентира отговорността на банката- попечител за всички претърпени вреди, които произтичат от неизпълнение на нейните попечителски функции спрямо пенсионноосигурителното дружество;
- повишават се и изискванията към осигурителните посредници при запазване отговорността на пенсионноосигурителното дружество за действията им.
По отношение на втората цел – за повишаване диверсификацията на инструментите и свързаните с това инвестиции, се предоставят допълнителни възможности чрез разширяване кръга на допустимите финансови инструменти, като се въвеждат и съответните необходими сейф клаузи, предпазни клаузи, и ограничени лимити на инвестициите. В това число се предвижда да има възможност дружествата да инвестират в дългови ценни книжа, които са издадени от международни финансови институции. Дружествата да могат да инвестират в акции и облигации предлагани при условията на парично публично предлагане и в акции и дялове на алтернативни инвестиционни фондове. Отпадат възможностите за инвестиции в недвижими имоти предвид опита, който беше натрупан от предходни години, но пък за сметка на това се увеличава лимита за инвестиране в акции на дружества, които инвестират в имоти. За хеджиране на риска се позволява да се сключват сделки с опции извън регулирания пазар.
Засилва се и уредбата за ограничаване на концентрацията на инвестицията в един емитент. С цел предотвратяване на конфликт на интереси и ограничаване на възможностите за сделки със свързани лица се предлагат промени като съществуващите забрани за инвестиране във финансови инструменти, издадени в пенсионноосигурителните дружества и свързани с него лица се допълват със забрана за инвестиране и във финансови инструменти, издадени от лица, които са част от група, в която дружеството е дъщерно дружество, за придобиване от пенсионните фондове на активи от лица – част от група, в която пенсионноосигурителното дружество е дъщерно дружество, и за придобиване от такива лица на актива, собственост на фондовете.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е разработен след широко обсъждане на предложените промени с Българската асоциация на дружествата с допълнително пенсионно осигуряване и също мина и през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Само да кажа, че по тази точка при нас от Комисията за финансов надзор са госпожа Караиванова – председател, и господин Джалъзов – заместник-председател по това направление, от НОИ е подуправителя госпожа Караиванова, и тук, разбира се, са представители на Българската асоциация на дружествата на допълнително пенсионно осигуряване. Винаги когато желаете да вземете думата заповядайте, който желае от Вас.
Имате думата колеги.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, не знам колко широко е било широкото обществено обсъждане и не знам кой какво е одобрявал на тристранни съвети. Аз ще се спра само на тази част, която се отнася до корпоративното управление където има доста, ще ги нарека иновации, да не ги наричам по друг начин, който би бил неуважителен за вносителите. Особено има моменти, в които управляващите дружеството, трябвало да присъстват лично на адреса управление. Добре, че има отсъствие в „Преходните и заключителните разпоредби“ да го предвидите и за останалите управляващи дружества в Търговския закон – щеше да бъде много забавно.
Други такива абсурдни моменти като представителството, задължително и само единствено най-малко от две лица. Смятам, че с такива иновационни промени не движите уредбата напред, особено що се отнася до управление на търговско дружество, а точно обратното – връщаме го години назад. Ние не живее в ХIХ, ХХ, в ХХI век живеем. Има достатъчно възможности едно лице, което управлява едно дружеството, да го управлява не задължително, лично като седи на един стол в един офис. С това няма да подобрите управлението на дружеството – че лицето щяло да седи в офиса „х“. Или пък, че щяло да се представлява задължително от най-малко двама души.
Много интересен е и иновационният момент с независими членове в Съвета на директорите на Надзорния съвет. Такова чудо, аз поне в моята скромна практика по отношение на търговските дружества не съм виждал. Такива промени не могат да бъдат прекратени по никакъв начин. Говоря специално в областта корпоративно управление на пенсионноосигурителните дружества. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Някой ще отговори ли или да продължим с въпросите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател. Само една вметка на направения коментар. Предложените промени, одобрени в корпоративното управление, наистина са направени след широко обсъждане и пълно приемане от страна на пенсионноосигурителните дружества. Може би Ви се струват малко по-сериозни изискванията, но това е във връзка с изключително голямото обществено значение, което има дейността на тези пенсионни дружества. Това не е иновативен подход в никакъв случай, не е новост, която не съществува на пазара, а в същия режим са подложени застрахователните дружества, също така и финансовите институции.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ами те, не са обикновени търговски дружества, доколкото знам, все пак оперират със сериозен ресурс, който им е даден от Закона.
Сега нека да изчистим въпроса за обсъждането. Имаме представители на Асоциацията.
Някой ще вземе ли отношение, обсъждано ли е, не е ли обсъждано, колко време е обсъждано и така нататък.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ МАРЕВ: Да, през месец юли имахме доста продължителни разговори в Министерството на финансите по отношение на този Законопроект. По доста теми се срещнахме и по други теми естествено останаха различията ни. Така че имаше обсъждане, имаше съгласуване. Има позитивни неща в този Законопроект. Но също така ми се иска, и това няма да е нещо ново нито за Комисията по финансов надзор, нито към други представени институции като НОИ и НАП.
Все пак има и неща, които не се съдържат в този Закон. Ако си спомняте, миналата година имаше специална Анкетна комисия, която се занимаваше със състоянието на пенсионните фондове. Имаше едно резюме на проблематични теми, що се касае до втория стълб на пенсионната ни система. Така по приоритет бяха така изтъкнати високите такси за управление. Тоест инвестиционните такси, такси за управление, които съответно бяха коригирани, ако си спомняте. Но някак си корпоративното управление не беше измежду тези теми. Но всичко, което води напред бранша, е о'кей.
В този Законопроект липсва например фазата на изплащане. Все по-близо сме до изплащане на пенсии, особено за ранно пенсиониране в универсалните пенсионни фондове. Фазата на изплащане още не е уредена. Това е едното нещо.
Второто нещо са мултифондовете, които все пак дават някакъв избор на осигурените лица. Съгласете се, че не е едно и също един човек, който е в пред пенсионна възраст и едно младо лице което има 30-40 години хоризонт – единият да избере консервативен, другият да избере фонд, който има по-агресивна инвестиционна стратегия, що се отнася по отношение доходността на съответния пенсионен фонд.
Също така смятаме, че по-правилно и подходящо би било, ако промените в КСО се направят едва след резултатите от оценката на активите на пенсионните фондове, така наречените „стрес тестове“. Само да направя уточнение, стрес тестове ще има при застрахователните компании. При нас този процес вече завършва. Най-вероятно представителите на EIOPA, които са в този комитет, ще имат някои предложения. Нямам идея, но най-вероятно след като се завърши този процес, те ще имат някакви предложения. Тоест идеята е все пак да не се бърза, да не се правят нещата на парче, защото след 2-3 месеца пак ще трябва да изпълняваме някакви задължения по отношение на предложенията на представители на EIOPA.
Следващото нещо, което трябва да се вземе предвид, е, че все пак се чака решение на Конституционния съд по Конституционно дело № 9, което най-вероятно ще наложи някакви промени в Кодекса за социално осигуряване. Тоест това, което се опитвам да кажа, е, че има доста обстоятелства и неща, които някак си би било по-правилно да се отложи разглеждането на този Закон. Няма да се спирам на това, че Социалната комисия на парламента не подкрепи този Законопроект. Също така, не знам, беше споменато, че на Съвета за Тристранно сътрудничество и бил разгледан този Законопроект, но мястото не ни е известно – дали е подкрепен. Така или иначе, ако не е бил разглеждан и подкрепен, това е в нарушение на чл. 76, ал. 3 от Правилника на Народното събрание. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тристранният съвет – още в началото на лятото, нали?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Сега с проектобюджета, втората тема, с която министър Горанов…
НИКОЛАЙ МАРЕВ: И не на последно място, някак си с толкова много промени в Кодекса за социално осигуряване, така на парче, някак си се руши доверието в пенсионната ни система. Тоест, хората станаха объркани. Вече не знаят на каква възраст ще се пенсионират, колко стаж и така нататък, и така нататък. Ще има ли таван на пенсиите, няма ли да има таван на пенсиите. Тоест много станаха промените. Не казвам, че не трябва да има промяна, но не трябва да бъде на парче, а трябва да има комплексен подход, който в крайна сметка да внесе някаква яснота, защото, съгласете се, че и за бизнеса това е много трудно.
Да не говорим и за останалите институции като НОИ и като НАП, защото, извинете, но след промените от миналата година тук си менкаме някакви пари с НОИ, с НАП, закриват се партиди, откриват се партиди. Трябва да Ви кажа, че се създаде доста голям административен хаос. Това е, което искам да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мога ли да задам няколко въпроса, за да стане ясно за протокола? Вие сте участвали в подготовката на този Законопроект месеци наред?
НИКОЛАЙ МАРЕВ: Да, и не само в Министерството на финансите, но и с Комисията за финансов надзор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И в голяма част от написаното в този Законопроект Вие сте се съгласили?
НИКОЛАЙ МАРЕВ: С изключение на това, което споменах.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Което споменахте го няма в Законопроекта. Фазата на изплащане беше един скандал, който тогава се развихри по медиите, и затова го няма тук. Нали така? (Реплики от народния представител Йордан Цонев.)
Може ли да се изкажа, господин Цонев?
Гледам становището, което току-що изказахте. Липсва фазата на изплащане и няма мултифондове.
Мисля, че и за мултифондовете не сте стигнали до разбиране и поради това тези две неща, по които не е стигнато до единомислие и разбиране, не са включени в този Законопроект. Тоест не виждам причина защо този Законопроект да не бъде приет сега на първо четене, само защото няма две неща, по които една година не сте стигнали до съгласие?! И това означава, че никога няма да …
НИКОЛАЙ МАРЕВ: Те не са били обсъждани. Ние ги поставихме на масата, …
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Доколкото имам спомен, имаше обсъждане.
НИКОЛАЙ МАРЕВ: Напротив, министърът го оттегли.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаше обсъждане и то беше по медиите.
НИКОЛАЙ МАРЕВ: То беше медийно обсъждане. Извинявайте, това не е обсъждане! Просто имаше някакъв доста сериозен медиен натиск, в което, уверявам Ви, не сме участвали, защото това е много важна тема.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Извинявайте, но ако трябва да си говорим истината, целият Законопроект с фазата на изплащане е бил обект на обсъждане в Комисията за финансов надзор в продължение на две години, преди да стигне до Министерството на финансите. Така че наистина държа тук да се каже истината такава, каквато е.
НИКОЛАЙ МАРЕВ: Фазата на изплащането не е в този Законопроект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, няма я.
НИКОЛАЙ МАРЕВ: За това говорим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма я, затова я няма, защото е била на обсъждане и не се е стигнало …
НИКОЛАЙ МАРЕВ: Искам да подчертая следното: не сме против целия Законопроект, против това сме да се работи на парче, а трябва да бъде комплексно, всичко това вкарано един път завинаги и да престанем с тези… Всяка година по два пъти променяме Кодекса за социално осигуряване. Това се опитвам да обясня. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже Законопроектът е доста голям, тоест касае доста неща, разбирам, че две важни за Вас неща вътре ги няма – фазата на изплащане и мултифондовете, по които явно не е постигнато съгласие, и е нормално да ги няма като не е постигнато съгласие …
НИКОЛАЙ МАРЕВ: Изобщо не са били обсъждани. Не е въпроса за съгласие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук се твърди, че това не е …
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да изясня от Асоциацията има ли някакви конкретни обструкции по текстове, глави или нещо друго по този Законопроект или Вие считате, че той не трябва да се приема, само защото липсват в него тези две важни наистина…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: В тази посока са и нашите въпроси към Асоциацията, за да изясним тези две неща.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И другото, което искам да попитам както Асоциацията, така и госпожа Карина Караиванова: по какъв начин оценката на активите на фондовете би повлияла върху този Законопроект, за да трябва да изчакаме тази оценка?
НИКОЛАЙ МАРЕВ: Ако си спомняте, една от широко дискутираните теми миналата година беше: има ли, няма ли такива инвестиции, онакива инвестиции? Разбирате за какво говоря – свързани лица.
Смятам, че след като приключи тази оценка на активите на пенсионните фондове на качеството на активите на пенсионните фондове ще бъде даден отговор на този въпрос. Вие знаете ли отговора на този въпрос в момента? Защото аз не го знам. Струва ми се, че след като бъде дадена такава оценка е редно след това да се направи анализ и да се каже: да, имаме нужда от такива и такива промени. Тоест, това което се опитвам да кажа е: не трябва да бързаме с този Законопроект, трябва да се вкарват и другите предложения. Това е, което се опитвам да обясня.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Госпожо Председател, ако е бързане на този Законопроект, който от 2009 г. е поставен на масата, държавата в лицето на Комисията за финансов надзор, която е призована да защитава интересите на осигурените лица, е поставила вътре редица изисквания за подобрение на корпоративното управление и оттогава Асоциацията намира множество причини за да го отложи и за да не мине, ако това е бързане, аз наистина нямам друг аргумент към Вас, който да Ви кажа, че сега е належащо този Законопроект да бъде приет, защото няма съгласие по отношение на предложените текстове от Комисията за финансов надзор по отношение на фазата на изплащане.
Ние имаме ангажимент като държава в нашата програма – Националната програма за реформи, до края на тази година да приемем изменения в Кодекса за социално осигуряване по отношение подобряване на корпоративното управление и изключване на конфликт на интереси, разбирайте инвестиция в свързани лица. Тоест, ние като държава сме поели този ангажимент и това трябва да бъде изпълнено до края на годината.
По отношение на промяната в цялост, никой не възразява тя да се случи. Проблемът е, че, както казвам, това, което в момента днес тук обсъждаме, бива връщано по отношение и дискутирано многократно от 2009 г. Комисия финансов надзор, заинтересовани страни, разбирай Асоциацията, понякога до ниво Министерството на финансите, където виждате, че отпадна една част, за която стана ясно, че не е постигната по съгласие. Поне в тази важна част за подобряване управлението и инвестициите можем спокойно да кажем, че има постигнато съгласие и това трябва да бъде прието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: И аз исках да се изкажа общо-взето в този дух. Националната програма за реформи дефинира проблема със свързаните лица и качеството на управлението на пенсионните фондове от две години вече. Там е заложена тази препоръка. Действително за неизпълнението ние сме в процедура по макроикономически дисбаланси. За неизпълнението на някои от тези препоръки, особено свързана със стабилността на финансовия сектор, има вероятност и риск ние да изпаднем в корективната фаза, ние вече сме, но да отидем по-далеч и да търпим санкции. Дали един аргумент за това, че, да, предложенията за изменението на Законопроекта са добри, но не обхващат всички нужни подобрения, е достатъчен аргумент, за да отхвърлим поне частично подобряване в тази част, която спомена и госпожа Караиванова? Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Първо бих искал да отправя бележка по начина на водене. Въпросите към представителите на Асоциацията би трябвало да са комбинирани, защото това внушение: „Вие само върху две точки имате несъгласие, но върху другото имате съгласие“, аз възразявам да се отговаря по такъв начин, но това е само процедура.
По същество. Възражението по начина на поднасяне на проблемите в този Законопроект, по начина, по който е направено от Асоциацията, означава само едно – отлагане на този Законопроект, защото той не решава в комплексност нито един от проблемите, които трябва да се решат, първо.
Второ, абсолютно нищо не налага, включително и от това, което ни каза председателя на Комисията за финансов надзор, парламента, с почти изчерпан мандат, да решава такива важни въпроси.
Трето, участваме в този процес твърде отдавна и имаме добра памет. Знаем много добре през колко перипетии и проблеми премина този процес. Едно от нещата, около които се обединяваме от една година насам, с много съществени аргументи, в това число и Министерството на финансите прие тези аргументи преди време, е, че промените и в банковото законодателство, и в законодателството, касаещо регулацията на небанковия финансов сектор, в частност и частните пенсионноосигурителни дружества трябва да стане след оценката на активите. Изглежда, че тук, в тази зала, няма памет или в Министерския съвет няма памет, или в някъде другаде няма.
Многократно казахме, че оценката на активите се прави и за това, за да покаже не само, за да си напишем една шестица пред органите и EIOPA, и така нататък, и Европейската комисия. Не само, за да нашамарим този или онзи, а за да покаже какво е истинското състояние на активите, тяхното качество и съобразно тяхното качество да извършим първо законодателните промени, после оперативните регулационни, след това капиталови и така нататък, и така нататък.
Кое налага сега един месец края на тези оценки ние да правим това? Когато тези оценки ще покажат детайлно къде са проблемите.
Свързани лица – ами точно оценките ще покажат къде има свързани лица, как те са прикрити и как да бъдат изведени те. Защо ме карате сега тук да повишаваме тон и да се емоционираме? (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
Точно това имам предвид, но начинът, по който ни се поднасят нещата, все едно ние падаме от Марс сега за първи път на тази маса, а ние стоим на тази маса от 20 години.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, по-спокойно! Тук, на тази маса, е имало много дискусии по тази тема. Имаше специални изслушвания, ако си спомняте, миналата година? По-спокойно)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Спокоен съм, госпожо председател. Абсолютно съм спокоен.
Казвам, че нищо не налага. След един месец, дай Боже, ще завърши тази оценка, ще завършите стрес тестовете в застрахователните дружества. Там също вероятно ще се наложат промени.
Ами предложете тогава промени и в Кодекса за застраховането преди да са приключили. Там също има какви промени да се предложат още сега.
Тоест, без да влизаме в детайлите на тези промени, защото някои от тях са наложителни, необходими, други са спорни, по трети не е уредена материята, предлага се да се уреди в подзаконови нормативни актове, които ще изяснят спецификата на това, което приемаме.
Тоест ние в момента приемаме нещо, което ще бъде допълнително изяснено, без да са готови, а можеха да бъдат готови да влязат r в комплект, за това говори Асоциацията. Нищо не налага това бързане.
Затова аз казвам: нашето предложение е да бъде отложен този Законопроект. Няма никаква спешна нужда. Със спокоен тон ще помоля да не ни плашат с процедури. Знаем за какво е процедурата, знаем за какво би могла да се появи тя и така нататък. Тя е реална, моля Ви, искате ли да Ви кажем за какво е, да напомним тук на аудиторията? Да не се плашим, така с процедурите от Европейския съюз, защото ги знаем.
Процедурно предлагам отлагане на Законопроекта. Това е моето предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Цонев.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси.
Аз мисля, че наистина много време се дискутират тези проблеми и мислех, че са изкристализирали, след като месеци наред са дискутирани и с Асоциацията, да не кажа и години, и сега излиза, че това не е така, което мен много ме учудва, и което мисля, че не е вярно. Имате думата за въпроси и становища.
Заповядайте
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако може Комисията за финансов надзор да отговори на въпроса: ако стане отлагане за няколко месеца, какви рискове крие това? Тоест какви са отговорностите на Комисията за финансов надзор? Защото те най-вероятно ще кажат: „Ако е така, тогава нашите възможности за регулации са по-малки и еди-какви си“. Какви рискове има, ако отложим?
Второ, разбира се, че е добре да има баланс на интереси, но отсега трябва да е ясно, че няма как да се постигне баланс на интереси винаги между регулиращия орган и тези, които са регулирани. Поне аз лично предполагам и колегите винаги са на страната на регулиращия орган, когато регулациите отговарят на европейските практики.
Вторият ми въпрос е: дали сега или след няколко месеца обсъждане – тук не е споменато, но винаги в Комисията искаме да сме сигурни, че това, което се предлага, отговаря на европейските практики и на законодателствата на други страни? Правихте ли такива сравнителни анализи и потвърдете още веднъж на кои практики и как са съобразени, но най-вече евентуалното отлагане как ще повлияе върху Вашите функции?
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Кой ще отговори?
Заповядайте.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Първо, веднага на втория въпрос. Предлаганите регулации, разбира се, че са съобразени с европейските практики и те са в абсолютен синхрон с Директивата „Платежоспособност 2“.
По отношение на това какви рискове ще срещне Комисията, ако за пореден път бъде отложено приемането на този Законопроект? Липсва защита на осигурените лица, това, което ние виждаме като една основна наша функция. Пак казвам, това са теми, които са идентифицирани преди повече от три години. Има нужда тези взаимоотношения да бъдат регулирани и подобрени. Ние изхождаме единствено от гледна точка на мандата, който ни е даден като Комисия, а това е защита на осигурените лица. Подобрение, корпоративно управление, по-добри възможности за инвестиции, така че да имат възможности осигурените лица да получат едни по-добри пенсии. Това е целта на Комисията.
Предвид, че от 2009 г. бива отлаган с един или друг, разбира се, аргумент, който най-вероятно е валиден, не считам, че ние тук имаме право да продължаваме да отлагаме приемането поне на тази регулаторна рамка, предвид че, пак ще повторя, нямаме готовност да предложим текстове и да приемем в скоро време до края на следващата година, така, както аз го виждам, текстове, които да регулират фазата на изплащане.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
На втория въпрос на проф. Гечев за практиката от другите страни?
Господин Митев, Вие искахте думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаема госпожо Председател, въпросът ми е към колегата от Асоциация на пенсионноосигурителните дружества – елементарен въпрос. Много ми е любопитно да ми обясните как присъствието на изпълнителен директор и на прокурист от пенсионноосигурително дружество в адреса на управление на дружеството подобрява корпоративното управление и ще повиши, може би, и доходността на дружество, и след това ще изплащате по-високи пенсии? Много ми е любопитно да чуя това, да ми го обясните, защото аз за такива средства и методи не съм чувал и ще съм Ви много благодарен. Благодаря.
НИКОЛАЙ МАРЕВ: Имате предвид, че решенията, тоест подписите, трябва да са по два, на двама изпълнителни директори и прокурист?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Не, имам предвид това, което е записано в Законопроекта – „Прокуристът и изпълнителният директор трябва да присъстват лично на адреса на управление на дружеството“. Ако те не присъстват там явно дружеството спира да се управлява, то приключва своята дейност, може би денонощно трябва да стоят там?!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси?
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
Нямах време и затова. Господин Цонев съм имал възможността да го виждам точно преди 20 години тук, аз съм бил главен ревизор, той е бил депутат. Разбрах, че от 2009 г. той е най-дълго присъствалият тук, така че нормално е него да попитам, както се казва, живата история.
Разбрах, че този Законопроект се разисква от 2009 г. и темата е много актуална. Три години има дискусии и сега се е постигнало съгласие по две точки. Всичко е било за по-добри пенсии и затова стигнало до два текста. Бихте ли ми казали Вие, кои са непреодолимите препятствия, за да не се стигне до съгласие по всички останали текстове - е се работи, не се желае, няма административния капацитет, работи се на парче? Защото аз лично с този изчерпан кредит на доверие, което има това Народно събрание, се съмнявам, че ние ще можем да внесем изключително голяма яснота или подобрение само с две точки. Тоест не е ли най-добре – най-добрата реформа е да няма реформа, най-добрата възможност е да остане старият текст и когато има изчистена възможност и се разберат, ние да сме сигурни, като едни арбитри, че това е добър текст? Очаквам Вашето мнение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това беше шега, предполагам?
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вижте, въпросите, които постави колегата, всъщност имат сериозно значение. Първо, изсипването на ангро на информация винаги съдържа дезинформация и невярна информация. От 2009 г. досега се е обсъждал този Законопроект. Въобще не се обсъжда нито този, нито онзи. От 2009 г. насам проблемите на пенсионните дружества, и не само тях, са правени многократни промени в КСО по регулация на тяхната дейност и в КФН по отношение на прерогативите и формите на регулация и така нататък. Обсъжданият тук проблем – те са два, не намира отговор в този Проект и поради това не се налага той да се бърза, защото преди това трябва да се направят едни други регулаторни документи, едни рамки, едни подзаконови нормативни актове, които внасят светлина върху тези два проблема. Когато е готов този пакет, тогава става ясно какво иска законодателят. И тогава това нещо трябва да влезе тук, в Народното събрание, когато е готово онова, най-малкото като базова система на действие.
Сега приемаме едно и казваме на осигурените лица, казваме и на пенсионните фондове: „Вие ще разберете какво Ви очаква, когато онова нещо стане готово, а то как ще изглежда, извинявайте, ние сега не може да Ви го кажем, защото още нямаме разбирателство. То не е готово, или пък имаме разбирателство, но има нюанси и така нататък“.
Затова аргументът, който в началото казахме, че това нищо не налага да се приеме сега, а трябва да се доработи и няма да произтекат никакви вредни последици нито за системата, нито за осигурените, нито за самия регулатор, към който в тази Комисия винаги сме полагали, понякога даже малко повече от необходимото, грижи да има комфорт, да работи като истински регулатор.
Така че аргументите наистина са в тази посока – да не насипваме информация на ангро. Първо, защото тя е невярна, поне в детайлите си е невярна. И второ, нищо не налага наистина. Водени сме не от някакъв негативизъм, хайде сега защо ще го правим това, а защото то просто не е готово, за да бъде прието във вида, в който искат бизнесът и осигурените лица.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, има ли други въпроси? (Реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Извинявайте, за да не вземам думата, моля Ви!
Да, за свързаните лица – другата тема. Няколко пъти са правени промени в дефинициите в регулациите на свързани лица и правилно са правени, и те винаги са в посока защита на интереса на осигурените. Затова казвам, че след екюарите ще имаме много точна характеристика къде трябва да пипне регулаторът и какво да поиска от законодателя като възможности. Затова казвам, че…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
МИЛЕН МАРКОВ: Тъй като господин Абаджиев отсъства, в отпуск е, но от името на Асоциацията вчера сме входирали писменото становище. Исках да направя само това уточнение, че ние в 14 страници сме изразили становище на Асоциацията. Не можах да разбера…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, имаме го становището.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение? Няма.
Тогава позволете ми аз да кажа две думи и да преминем към гласуване.
Разбирам, че тук, на тази маса, колкото и пъти да се събираме, колкото пъти да коментираме проблеми, винаги стигаме до едно отлагане на решаването на тези проблеми. И сега, когато след повече от половин година обсъждания имаме някакъв текст, който включва уж само неща, по които има съгласие, и са изключени елементи и неща, по които не е постигнато съгласие, и в крайна сметка това, което е предложено на народните представители след това дълго обсъждане, представляват преди всичко мерки за подобряване на корпоративното управление, което при всички случаи означава по голяма сигурност за осигурените лица, защото такава е целта и на Комисията, и на нас, народните представители, ние отново сме призовани да отложим за пореден път и отлагайки, отлагайки вече няколко поредни пъти, няколко поредни години да намираме оправдание в това, че нямаме комплексен законопроект, че нямаме комплексно решаване на нещата, че може да ни се наложи по нататък отново да правим промени и да го допълваме.
Аз лично смятам, че това е неправилен подход и ако ние можем да уважим труда, който е положен и от едните, и от другите тук присъстващи страни и по който е постигнато съгласие, разбира се, там, където има някои уточнения и проблеми между първо и второ четене могат да бъдат изгладени и изчистени, това не е причина да бъде изцяло отхвърлен един законопроект на първо четене, по който, пак казвам, всички казаха, че е постигнато съгласие в голямата си част и който касае подобряване на корпоративното управление на колко милиарда лева?
РЕПЛИКА: Над 10 милиарда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Над 10 млрд. лв., които всяка година се увеличават с още по 1 млрд. лв. на българските граждани, които ние законодателите сме задължили те да внасят в тези пенсионни фондове и те са задължени да ги управляват и да ги множат. Така че това е моят призив да приемем Законопроекта в тази му част, в която е внесен и по която е постигнато съгласие.
По другите части ще има и евентуално допълнения, ако такива се налагат и се постигне съгласие за … изплащане или за мултифондовете, или за други такива кардиналани неща в тази система.
Така че подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекс за социално осигуряване № 602-01-56, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен да приемем Законопроекта на първо четене, моля да гласува.
Гласували 16: за – 8, против – 4, въздържали се – 4.
Законопроектът не е приет.
Господа народни представители, мисля, че направихте голяма услуга на бизнеса. Съжалявам, че … (Народния представител Йордан Цонев иска думата за отрицателен вот.)
Не тук, в нашата Комисия, няма отрицателен вот.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Председател, по начина на водене тогава.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев, не може само Вие да говорите на тази маса. Тези процедури са за пленарна зала, не са за Комисия.
Да, Вие можете.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заключенията Ви бяха неверни. От начало до край Вие не ми давате възможност да ги оборя – абсолютно неверни бяха Да!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Никой друг освен Вас …
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Разбира се, що да не взема…?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви Госпожо Председател. Виждам че днес няма нормален тон за дискусия на масата. Ще си позволя да упълномощя господин Цонев да ме представлява и напускам заседанието. Благодаря. (Народния представител Петър Чобанов напуска залата.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващата точка от дневния ред - Законопроект за ратифициране на протоколи за изменение на Споразумението за основаването на международната инвестиционна банка и нейния устав № 602-02-38.
Кой ще ни го представи? Госпожо Петрова, Вие ли?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Като член на Международната инвестиционна банка от създаването на самата институция България участва пълноправно в процеса на взимане на решения относно управлението, статута на банката, увеличение на капитала, разпределение на печалба. В Банката участват девет страни сред които Виетнам, Куба, Монголия, Унгария, Румъния, Русия, Словакия и Чехия.
Първото Споразумение, с което се основава Банката, е от 1970 г. След това то се променя през 1990 г. с Протокол на Съвета, като там има дребни изменения, които променят валутата, в която е капитала на Банката.
След това Банката изпада в един процес на летаргия, като в последните три години отново се съживява и започва една амбициозна реформа на базата на концепция, която е одобрена от акционерите, които изброих преди малко, и съответства на стратегията за развитие на Банката в средносрочен план.
Измененията в учредителните документи са част от тази реформа, като основният фокус е в подкрепата на инвестиционни проекти на малки и средни предприятия в държавите членки съвместно с водещи други международни и национални финансови институции.
Измененията в учредителните документи целят актуализиране с оглед привеждането им в съответствие със съвременната практика. Навсякъде тенденцията е една и съща – осъвременява се и е подобрява управлението и контрола върху качеството на инвестициите там, където средствата са високи, включително и в международните финансови институции.
Новата редакция на учредителните документи е предложена с Протокола за внесените изменения. Споразумението за основаване на Международната инвестиционна банка и на нейния устав с приложението към него, той е подписан от името на Република България на 8 май 2014 г. в изпълнение на Решението по т. 9 от Протокол № 16 от заседанието на Министерския съвет на 23 април 2014 г. Измененията са изцяло съобразени с основните принципи и организационни практики на устройство и работа на международните финансови институции.
До момента Банката се управлява от Управителен съвет и Съвет на управителите, в който чрез своите ръководители на делегации са представени всички държави членки. Предлага се също така увеличение на записания уставен капитал на Банката до 2 млрд. евро. Понастоящем той е 1,3 млрд. евро чрез увеличаване размера на неразпределената между страните членки част, тоест това не предизвиква допълнителен финансов ангажимент за акционерите и ефективно плащане съответно и от България. Това увеличение ще предостави възможност в бъдеще да се привличат нови акционери и да се удовлетворят евентуални желания на страните членки за увеличаване на дяловото им участие. Предвижда се невнесената част от разпределените между страните членки квоти да се трансформира в капитал при поискване.
Предлагам на база на това, което представих, и на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България да одобрите Проектозакона. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата колеги.
Има ли въпроси?
Гласуваме тогава.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Протоколи за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и нейния устав, № 602-02-38.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 16: за – 16, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Благодаря на заместник-министър Петрова.

И последната точка по дневния ред – Приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагането и избора на кандидати за заместник председатели на комисията за финансов надзор.
Правилата са като миналият път. Няма някакви промени.
Първо, предлагане на кандидати за заместник председател, ръководещ Направление „Надзорно инвестиционна дейност“ и на кандидата за заместник председател ръководещ Управление „Осигурителен надзор“ към Комисията за финансов надзор.
Предложенията на отделните кандидати за заместник-председатели се внасят в писмена форма от председателя на Комисията в Народното събрание. В правилата е предвиден 5-дневен срок – аз мисля, че е 7. Тук защо е 5 не знам. Беше 7, винаги сме го правили в 7-дневен срок, ако нямате против.
Предложенията се придружават от писмени мотиви; писмено съгласие на кандидата; декларации тук, които се изискват по Закона; подробна биография; заверено копие от дипломи; свидетелство за съдимост; документ, удостоверяващ принадлежност на кандидата за добра професионална репутация, опит и отговаряне на изискването за трудов и служебен стаж по специалността, както е по закон, след което следва оповестяване на документите на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание Срок не по-късно от седем дни преди изслушването, като юридическите лица с нестопанска цел могат да изпращат становища и въпроси в Комисията, за да бъдат поставяни при изслушването, след което следва предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документи за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Знаете това е текст от Правилника.
Кандидатите подписват декларация и го пращаме на Комисията да го провери. След което следва изслушване на кандидатите в Комисията, което изслушване се провежда на открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, като всеки кандидат се представя от председателя на Комисията до две минути, всеки кандидат представя своята концепция за дейността на управлението си в Комисията – 20 минути, Комисията провежда разисквания и отговор на кандидата на становищата и в крайна сметка за изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на сайта на Народното събрание.
В този смисъл Комисията изготви и доклад до Народното събрание в който са отразени резултатите от изслушването. И накрая избор на кандидата в Народното събрание, където заседанието също се излъчва в реално време в интернет. Народното събрание изслушва резюме на внесения доклад, всеки кандидат се представя от вносителя до две минути, провеждат се разисквания и гласуването е явно чрез компютърната система, като всеки друг път, няма разлика.
Има ли някакви предложения или въпроси?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, длъжен съм да Ви информирам, че ние имаме политическо решение, че сме против всякакви избори преди разпускането на парламента, следвайки и политиката на колегите от ГЕРБ през 2009 г. Имаме систематизирани изказвания на господин премиера Борисов – десетки, в които той казва, че в дванадесет без пет не може да има назначения от правителството на господин Станишев. Същите доводи ние използваме и сега през 2016 г. Нищо лично или нищо против регулаторният орган, който, както казах, винаги трябва да подкрепяме.
Аз разбирам, че това ще създаде проблеми на Комисията, в това число и други промени, които има, там, предстоящи при тях, но това е политическо решение и то не е спрямо КФН, това ни е позицията по всички избори на ключови постове. Няма как да правим изключение от това политическо решение.
Второ обаче, което искам да кажа, по никакъв начин не е вина на самата КФН, но възниква въпросът: „Кой е виновен за това, че на единият заместник на КФН му е изтекъл мандатът на 15 юли 2014 г., както пише, на другия му е изтекъл на 12 ноември 2014 г.?“. И въпросът е: „Какво са правили управляващите две години?“. Това може би е трети или четвърти случай тук.
Колеги, няма такава страна – членка на Европейския съюз. Хората си избират заместващите преди да им изтече мандата, както повелява демокрацията. И сега се натъкваме на факти, които, за голямо съжаление, ще се отразят на работата на съответните органи, тъй като забавянето на избора на съответните мандати, естествено създава организационни проблеми. Но не виждам защо ние трябва да носим политическата отговорност за това, че повече от две години се тупка топката поради причини, които ние знаем, няма смисъл да обсъждаме в момента. Така че вината си е изцяло Ваша – две години и нещо, да сме забравили, да е минало половината мандат на хората, които управляват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев. Разбирам позицията и до известна степен я споделям. В интерес на истината си позволих да Ви предложа тези правила по две причини – първата причина наистина е, че там ще има проблеми при вземането на решения в Комисията. Тези хора, които стоят толкова време временно изпълняващи, ще продължат да стоят, това не е проблем, но знаете там има друг проблем, който не е добре да коментираме сега пред медиите, защото е личен.
Вторият мотив, поради който си позволих да Ви го предложа, това е, че заместник-председателите по закон се предлагат от председателя на КФН, тоест народните представители нямат възможност да предлагат такива заместник-председатели, те могат само да приемат или да отхвърлят предложеният от КФМ, което ми се стори, че би могло да случи в един отиващ си парламент, защото парламента няма да има такава опция той да кадрува, така да се каже, в последните си дни.
Затова Ви предлагам този Проект за решение.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Председател, ние също се отнасяме с разбиране към проблема. В нашата парламентарна група въпроси от кадрово естество се решават с решение на парламентарната група, а ние нямаме такова решение. Тъй като правилата предвиждат в 5-дневен срок да стартира процедурата.
В тази връзка бих искал да помоля, за да не се налага да гласуваме „въздържали се“, което може би ще стопира правилата. Виждам, че така е разположението на гласовете. Да ни дадете отсрочка да вземем решение на парламентарната група и да го подкрепим. Да не правим неща против собствените ни правила. Това, разбира се, е молба, тъй като Комисията не е длъжна да се съобразява с вътрешни правила на групите. Но казвам, че ще се наложи да гласуваме „въздържали се“, а не бихме искали, тъй като разбираме проблемите. Просто отсрочка да го решим както трябва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма лошо. Ние във вторник ще правим Комисия по бюджета. Това, така или иначе вече е изяснено по същество. Да дадем възможност да си вземете политическото решение.
Вие имате ли политическо решение или също ще Ви трябва време? (Обръща се към представители от другите парламентарни групи.) Защото това са правила и не смятах, че трябва да има някакво…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това са правила, но и назначения в резултат на тези приети правила. Започваме процедура, която е с предизвестен край. Между другото, от съвсем скоро министър председателя, ако беше само от преди една седмица, каза че този парламент е с изчерпан кредит на доверие. В голямата си степен ние ще натоварим едно такова назначение с негативите – един изчерпал кредита си доверие парламент да назначи човек, смятам, че никой уважаващ себе си специалист не иска да бъде натоварен с негативите на други хора или на друг парламент, още повече следващият парламент може да има различно виждане. Ние не бихме могли от тяхно име... Иначе, винаги се аплодирали идеята, че трябва да се борим за преодоляване на демографската криза кой както намери за добре, но това отдавна е приватизиран процес, и ние не можем сега с държавни решения да се месим в такива лични дейности.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Белемезов също иска думата, макар че не е член на Комисията. Ние винаги каним от тяхната парламентарна група човек.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Да действително, за протокола, не съм член на Бюджетна комисия. Становището и мнението на Парламентарната група на АБВ е в унисон с изказаните предходни мнения.
Считаме, че към настоящия политическа ситуация в България абсолютно не е резонно да бъдат разглеждани подобни правила. По никакъв начин не ги оспорваме по начина, по който са разписани, но считаме, че нямаме моралното право, нямаме политическото право в настоящия момент да бъдат разглеждани подобни правила, с което смятаме, че няма оптимизираме и да подобрим процеса, а по-скоро бихме могли по някакъв начин, макар и не директен, а индиректен, да навредим на цялостния процес – от една страна.
От друга страна, считаме, че процедурата достатъчно дълго време се е забавила във времето. Не виждаме ясната аргументация и мотивировка, включително и тези, които Вие изразихте, защо е необходимо на този етап да бъдат приети Процедурните правила и съответно избора на заместник председатели. Считаме, че тази процедура би могла да намери много по-трайно, дългосрочно решение, ако бъде разглеждана от следващото Четиридесет и четвърто народно събрание. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Само да кажа, че всъщност ние само от два месеца имаме нов председател, който, в крайна сметка, не е виновен за това, че преди това година и половина, а и е добър сигнал и към международните институции, които участват в правенето в момента на оценки и други, че новият председател с новите заместник-председатели … (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
В този смисъл наистина съвпадат нещата. Аз не смятам, че е кой знай каква голяма политическа отговорност на този парламент, ако бъдат предложени подходящи хора, с биография, с референции, хора, които, разбират от тази работа, да бъдат избрани, но нека да го оставим за вторник, както господин Цонев помоли.
Моля Ви, споделете го във Вашите парламентарни групи, включително и с тези допълнителни аргументи, като да не забравяме това, че в крайна сметка народните представители ще одобрят или ще отхвърлят, но няма да имат възможност да кадруват, защото ако ние кажем, че този парламент се опитва да кадрува в последните си дни, означава, че казваме, че следващият парламент също ще може да кадрува и да влияе върху председателя на Комисията за това той да предложи други реферирани от друг парламент заместник-председатели. Мисля, че това дори ще бъде по-лош политически сигнал, отколкото, ако сега. Но, моля да го консултирате още един път с групите си и във вторник ще вземем решение. Благодаря.
С това закривам днешното заседание. Благодаря Ви.
Във вторник ще имаме заседание от 11,00 ч. Да можем по спокойно да свършим.

(Закрито в 15,55 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова