---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ …


На 1 декември 2016 г., четвъртък, от 10,25 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Списъкът на присъстващите членове на Комисията и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 10,25 ч. и ръководено от Менда Стоянова – председател на Комисията.


* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам извънредното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Явно има някакво неразбиране, преди да преминем към обсъждането искам да го изчистим.
В Бюджетната комисия, който си спомня добре, който не, може да направи справка със стенограмата, Комисията гласува положително предложението на господин Великов и в доклада на Комисията е записано, че това предложение е подкрепено от Комисията. След като е подкрепено от Комисията, трябваше да намери своето място в чл. 1 и самата таблица на чл. 1 да бъде променена с това предложение. Това е грешката в доклада, защото бяхме до късно на комисия и затова го нямаше. Но когато госпожа Йорданова представяше доклада, тя Ви изчете точно този чл. 1 и каза, че няма да го чете целия, а само онези редове, които на практика претърпяват промяна в резултат на приетото. Това беше подложено на гласуване и залата вчера не го прие, след което гласувахме чл. 1 по вносител.
Правим тази допълнителна комисия за чл. 16. В доклада на Комисията по чл. 16 е записано, че Комисията подкрепя предложението на господин Великов. То е същото, каквото беше по чл. 1. Затова сега ще подложа на гласуване чл. 16 по вносител, коригиран с предложението на господин Великов. Това е таблица, която всички знаете какво представлява, затова както тук, така и в залата, се четат само разликите в таблицата. Иначе не знам таблица как се чете. (Реплики.)
Така че това е нещото, което сега ще направим, и което се случи вчера за чл. 1. Кажете Вашата процедура, за да го докладвам преди да чуя Вашата процедура.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, вчера беше допусната съществена неточност в съблюдаването на Правилника на нашето Народно събрание, която се изразяваше в това, че не беше отразено правилно в доклада на Комисията, че по чл. 1 текстът на вносителя се приема по принцип и трябваше да бъдат показани съответните редакции, за да може да се подложи на гласуване текстът на вносителя заедно с направените редакции, както е редът в нашето Народно събрание.
Вместо това неотразяването коректно на мнението на Комисията, на гласуването, което беше направено, и редакциите не бяха включени, разбира се, в таблиците, даде възможност това, което каза колежката Йорданова, да излезе едва ли не като някакво нейно предложение, което трябва да се гласува по друг начин.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е вярно.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Тоест, не беше спазен и редът, по който се гласуват подобни изменения. Така че мисля, че трябва по чл. 16 това да се направи, както си му е редът и в този смисъл да бъде изработен и докладът.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е вярно, просто защото го обясних ясно и точно с нагледни таблици. Гласувано е точно това, което е подкрепила Комисията. За съжаление залата не го подкрепи.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: След отразяването. Това изчетох вчера.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Залата не го отрази, защото то не е коректно вписано в таблицата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Напротив, вписано е!
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Правилният текст, винаги можем да се върнем назад и да разгледаме такива други случаи, е: „комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следните изменения“.
Когато се направи като предложение от госпожа Йорданова вътре в залата, първият път групата на ГЕРБ практически не гласува. По този начин чисто формално бламират решението на Бюджетната комисия…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но това си е тяхно право.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: А втория път се въздържахте.
А реално проблемът е следният. Предложение, което е прието според Правилника на Народното събрание от Бюджетната комисия, не е отразено надлежно в доклада.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е вярно, отразено е надлежно в доклада. Там пише, че Вашето предложение…
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Не е вярно, то не е отразено в цифрите по таблицата по чл. 1.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Смятам да приключвам тази тема и да продължим.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Сега в момента какво ще направим? С тези корекция, които Вие предлагате, ще сменим ли цялата таблица и какво ще се гласува в пленарната зала? Предложенията, които са приети, ще бъдат ли включени в таблицата по чл. 16 и тя ще ни бъде предложена с корекциите?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така. Това, което вчера се случи в залата, сега ще се случи по същия начин в залата. Ясно беше, че това не е предложение на госпожа Йорданова, че това е предложението на Комисията. Но както и да е.
Предлагам Ви следния допълнителен доклад: чл. 16, който включва приемане на предложението на господин Великов, и Комисията ще прегласува окончателната редакция на текста на чл. 16, която е по вносител. В нея са отразени редакции във връзка с приетото предложение на господин Великов. Таблицата на чл. 16 е в доклада.
Ще Ви докладвам само онези редове, която търпят изменения, именно:
„ІІІ. Бюджетни взаимоотношения.
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет 962 млн. 028,9.
2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации минус 483 млн. 036,8.
2.1. Предоставени трансфери минус 483 млн. 036,8.“
Това е в тази таблица.
Второто, което ще Ви предложа за гласуване, е в тази връзка промяната в Приложение № 3 към бюджета, което е накрая, а именно там, където се определят поименно трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за държавните висши училища и Българската академия на науките. Там промяната касае…
Чета променената част: т. 1. „Българска академия на науките” става 88 млн. 287 хил. и т. 15 „Софийския университет “Св. Климент Охридски” – 52 млн. 107 хил. лв., както и сборът – всичко на въпросното приложение № 3, а именно всичко: 483 млн. 036,8.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 16, която представлява таблицата на чл. 16 по вносител с отразените в нея предложения, направени от господин Великов, които току-що…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест включва десетте милиона?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да. Това е разликата.
Моля, гласувайте. За 9, против няма, въздържали се 7.
Моля, гласувайте Приложение № 3 – това е таблицата към бюджета на трансферите от бюджета на Министерството на образованието към държавните висши училища и Българската академия на науките, която Ви представих с двете корекции, трета корекция има в сбора.
За 9, въздържали се 7, против няма. Предложението е прието.
Техническият сътрудник ще направи допълнителния доклад, ще го внесен в залата и ще гласуваме чл. 16.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да не коментираме дали е техническа грешка или нарочно, не бих си позволил такава интерпретация, тъй като нямаме основания. Но все пак е много странно, че в Българския парламент точно десет милиона за Академията на науките е предмет на някаква техническа грешка.
Второ, в пленарната зала ще искаме сега, при демокрацията уважаваме мнението на колегите, но, ако обичате, ако от партия ГЕРБ сте против, излезте на микрофоните на парламента и обяснете защо. В условията на демокрация водещата комисия на парламента, бюджетната, е категорична и подкрепя тези допълнителни 10 милиона за бедстващата Българска академия на науките, която е основна структура за развитие на науката в България. Всички директиви на Европейския съюз, всички програми на страните членки са в подкрепа на науката.
Така че ако гласувате „въздържал“ се или „против“ това си е Ваше право, но, ако обичате, излезте на микрофоните и обяснете защо сте против. Защото ключовата комисия – бюджетната, е „за“. Тук трябва да има някакви супер извънредни причини, за да се бламира решението на Комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отрицателен вот, тъй като гласувах „въздържал се“ и искам да кажа моето мнение и мнението на групата защо гласувахме „въздържал се“ против тези 10 милиона за БАН и 500 000 за Софийски университет.
Българската академия на науките е научното звено, в което би трябвало да работят най-висококвалифицираните учени и кадри. Това е звеното, което е призвано да води науката, а в новия програмен период, където акцентът е върху интелигентния растеж, иновациите и науката, те са призвани да бъдат водещи и във всички проекти и програми по тази тема.
Искам да Ви кажа, че за новия програмен период са предвидени около 500 милиона именно за наука във връзка с „Интелигентен растеж“. В момента висши учебни заведения, съвместно със съответните институти на БАН, разработват проекти за центрове за върхови технологии. Това са именно парите, в които участва и българската държава чрез капиталови разходи, като съфинансиране на тези проекти. Така че за наука пари има, но за науката, която може да ги изработи, за науката, която може да прави проекти, които са добри и които наистина да доведат до съответния резултат.
За мен, ако съм член на Българската академия на науките, би било унизително да моля бюджета за трохи, след като имаме претенции там да работят най-висококвалифицираните учени, а определено трябва да кажа, че там има много институти, които изобщо не са на ръба на мизерията, напротив, участват в международни проекти, в български проекти, в съвместни проекти с бизнеса и финансират своята дейност, включително и собствените си възнаграждения.
В Българската академия на науките, разбира се, има институти, които не са толкова прагматично настроени, насочени и съответно имат по-фундаментален характер, който трябва да бъде финансиран. Но затова те се намират в рамките на една академия, за да може вътре в рамките на бюджета на Академията едни звена, които са печеливши, които дават пряко своя принос от работата в бизнеса, да подпомагат други звена, които са насочени към фундаменталните разработки, които са основа след това за техните научни разработки по проекти.
Така че ние говорим отдавна, че в Българската академия на науките трябва да се направят структурни, вътрешни промени, които да оптимизират работата им, ако е необходимо, да се слеят институти, ако трябва по някакъв начин да се регламентира вътрешното финансиране. Това се говори вече много години, за съжаление не се случва.
Ако имате спомен, преди пет или шест години имаше проверка от международна организация, която направи анализ и оценка на всеки един от институтите в Българската академия на науките и тя беше също на разположение на народните представители. Там, в този анализ, се казваше именно това, което току-що съвсем накратко резюмирах. Има прекрасно работещи институти, които са на печалба, които вземат добри заплати, които произвеждат научен продукт, който се реализира в практиката или продукт, който е по съответните европейските или национални програми, но има институти, които, за съжаление, не произвеждат нищо. Предполагам, че когато говорим за просия от бюджета, говорим за тези институти.
Колкото до Софийския университет, аз лично съм изключително против това на един университет от цялата таблица университети, която е включена в Приложение № 3, да се дават 500 хиляди, защото по същата логика може да бъдат дадени допълнителни средства и за Пловдивския университет, дори знам точно за какво им трябват тези пари, може би за Великотърновския университет, имаме колеги, които се избрани от този регион и може би за още много други университети.
Така че по този втори начин да се финансира допълнително едно висше учебно заведение за сметка на останалите, независимо че това е нашата Алма матер, най-голямото висше учебно заведение…
Именно в бюджета за 2017 година са предвидени допълнително средства за висшите училища за реализиране на проекта за рейтинговата система и точно тези университети, в случая Алма матер, която се предполага, че трябва да е на първо място в тази рейтингова система, ще вземе от тези средства по-голям дял, защото ще докаже, че е най-доброто висше учебно заведение. Затова за Софийския университет за мен няма обяснение, освен ползването на един народен представител, който, в най-добрия смисъл на думата като лобист за това висше учебно заведение… Но аз примерно, като шеф на Бюджетната комисия, разсъждавайки по този начин, не мога да бъда лобист за пловдивското учебно заведение, за съжаление, и затова смятам, че не бива да се допуска такава неравнопоставеност. Благодаря.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Категорично възразявам против такива определения, които си позволихте към края.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Лобист в най-добрия смисъл на думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Добре, да допуснем, че съм лобист в най-добрия смисъл на думата. Но ние се връщаме малко към първото четене и е ясно, че трябва да кажа няколко думи.
Тук колегите са също осведомени, но специално за БАН това, което не е включено в бюджетната субсидия, това е издръжката на докторантите – 900 хиляди лева, това са 600 млади хора, които трябва да запазим за България. Смятам, че сте съгласни! Може да са трохи, но за институтите на БАН са необходими средства за отопление, вода и електрическа енергия – пет милиона и сто хиляди, информационно осигуряване, националната хидрометрична мрежа, целево финансиране на млади учени, както и за 2016 година – 2 милиона лева и ето десет милиона..
А за Софийския университет също не сте права, госпожа Стоянова. Вие сте отличен бюджетар и отличен народен представител, но Софийският университет стопанисва 18 сгради, които са обявени за недвижими паметници на културата! Това е много повече от Пловдивския и всички останали университети взети заедно! Много повече! И са наложителни 500 хиляди лева за спешни ремонтни дейности на тези сгради, които са национални паметници на културата! Недейте така! Наистина е Алма матер. Вярно, че съм завършил там, и много други също. Трябва да се цени това, което имаме в България. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря за репликата. Наистина е Алма матер, но понеже споменах Пловдивския университет, не искам да ги противопоставям, там също има много сгради, които са паметници на културата, а последната година едната от тях беше реституирана и се налага да бъде напусната, без да можем да осигурим държавна или общинска сграда. Но това е тема, на която мисля, че не е мястото тук, Вие я повдигате през университета.
Но трябва да кажа, че едновременно с това Алма матер е първенец по дългове спрямо всички останали висши учебни заведения. Пак казвам, след като по рейтинговата система ще бъде на първо място, ще вземе най-голям дял от допълнителните средства, които бюджетът отпуска за 2017 г. за нея.
Колкото до БАН, определено трябва да кажа, господин Гечев е специалист по тази тема как е в Европа и другите страни, но навсякъде академиите се финансират на проектен принцип и младите учени трябва да се реализират също на проектен принцип, а не на принципа, който досега работи в БАН. И целта на реформата, която настояваме да се извърши в БАН през всичките тези години, която не се случва, е именно тази. Благодаря.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Първо, срамно е, че водим този дебат за 10 милиона и става въпрос за БАН. Но аз категорично не съм съгласен с Вас да поставяме БАН в просия. Защо – защото не са се реформирали.
Госпожо Стоянова, аз не знам някоя система да е реформирана в тези три години и примери няма да посочвам тука, даже по-лошо, дори бяха допълнително финансирани някои от системите. Така че не само от БАН не е реформирана.
Но исках да поставя един технически въпрос: къде ще бъдат отразени тези 10 милиона в чл. 1 и как ще бъдат отразени или е някакво вътрешно разместване, тъй като нямам допълнителния доклад, в бюджета на Министерството на образованието?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вътрешното разместване беше в чл. 1. Там тези пари са вече гласувани вече в залата. Така че не знам как ще бъдат отразени. За мен няма начин да бъдат отразени, след като в залата…
Обикновено, господин Търновалийски, когато залата гласува член първи, с това залата предрешава гласуването и на следващите членове. Защото цялото финансиране на целия бюджет, който след това разпределяме, всъщност се намира в чл. 1.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това означава, че тази комисия е безсмислена тогава и правим нещо, която няма да има никакъв ефект и няма да постигнем…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие искахте тази комисия и ние я правим, за да спазим процедурата до детайл.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Само няколко принципни съображения искам да изкажа по Вашите тези.
Действително много от учените в чужбина подписват договори на проектен принцип, но тези проекти се финансират първо, от държавата, второ, от бизнеса и частни корпорации, които възлагат на тези учени тези проекти. В България 99,8% от предприятията и фирмите са микро- и средни предприятия. Те нямат средства за научна и развойна дейност.
Едно проучване на Националния статистически институт показва, че едва 10-11% от фирмите в България са склонни да инвестират за научна и развойна дейност, тоест, от бизнеса и корпорацията в България финансиране за наука няма как да дойде.
Също така правилно споменахте, че науката се дели на фундаментална и на приложна. Приложната наука прилага откритията на теоретичната наука, която е фундаменталната и тя консумира проектите. Но фундаменталната наука няма как да спечели проекти, защото прави теоретични разработки. В цял свят го има това разделение и в цял свят държавата субсидира и подпомага фундаменталната наука. Възразявам срещу това на учените в БАН да се гледа като разглеждане на социален въпрос. Ние нямаме просто едни хора, които просят за заплати и някак си от само себе си искаме да ги откажем от дейността им и да кажем, че това е социален проблем и да ги превръщаме в маргинали, а това е подход към науката.
Ако искаме да преструктурираме икономиката, ако искаме високотехнологични и иновативни производства, трябва да финансираме фундаменталната наука, която да подпомага такива частни инициативи, които ще искат да правят приложни проекти и открития.
Ще Ви дам един пример… Също не е уважително да си говорите, докато аз Ви репликирам, но това показва Вашето възпитание.
Има частен проект, който ще изпрати екип до Марс, това е частен проект, но разработките, които той ползва, за да постигне това нещо, са на НАСА, а тя е финансирана от държавата. Разбира се, аз тук говоря в празното пространство, там се правят коментари, но възразявам и срещу това да се гледа на учените като на социален проблем, който ние трябва да отхвърлим и да маргинализираме, и на науката, която искаме да закрием от само себе си и то с едни унизителни 10 милиона. Благодаря, че ме изслушахте така внимателно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предполагам и в зала. Да приключваме, защото все пак…
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само два въпроса, госпожо Председател.
Мисля, че не може да се отговаря на толкова важен въпрос за обвързването на бюджета с „не знам“. Очевидно е, че има голяма вероятност и при тези две решения, които Вие предложихте, бюджетът да остане необвързан с тези 10 милиона. Ако евентуално приемем предложението на господин Великов по чл. 16, Приложение № 3, при условие, че в чл. 1, ал. 2 тези разходи и трансфери няма да ги има, как ще го решим този проблем? Трябва да се гласува в залата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да изгласуваме бюджета до края, може да има и други предложения, които не са приети, не са отразени…
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие очаквате да не бъдат приети тези две предложения и така се решава въпросът?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не, аз нищо не очаквам. Искам да кажа, че има и други предложения и тогава ще се съберем и ще решим, може би залата ще реши да прегласуват чл. 1, не знам дали това е възможно.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да не подкрепи двете предложения…
РУМЕН ГЕЧЕВ: А кога ще се гласува в залата – сега като се върнем или?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да направя доклада, ще го внесем и…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест прогнозно горе-долу кога очаквате?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отиде да пише доклада, така че максимално бързо.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Към този момент да дадем парите на БАН, които те няма да получат.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ааа, не е така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е така. В момента пишат доклада, така че в най-скоро време ще бъде внесен в деловодството. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 10,51 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Менда Стоянова