Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по правни въпроси
01/04/2015


    Вх. № 553-03-46/02.04.2015 г.
    ОТНОСНО: Общ законопроект на приетите на 25.03.2015 г на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-34, внесен от ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ и група народни представители на 13.02.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-35, внесен от ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ и група народни
    представители на 17.02.2015 г.
    Общ проект!


    ЗАКОН
    ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС


    (Обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.)


    § 1. В чл. 28, ал. 4 думите „Върховният касационен съд” се заменят с „компетентният съд”.

    § 2. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2 след думите „чл. 219“ се добавя „чл. 220“, а думите „чл. 350, ал. 2“ се заменят с „чл. 350, ал. 3“.
    2. Алинея 3 се изменя така:
    „(3) На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, както и от членове на Министерския съвет, освен ако не се прилагат специалните правила на глави тридесет и първа и тридесет и първа „а“.

    § 3. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 3, в изречение второ след думата „писмени“ се добавят думите „и мотивирани“.
    2. Създава се нова ал. 4:
    „(4) Прокурорът, получил указанията по ал. 3, може да поиска тяхната проверка по служебен ред от съответната по-горестояща прокуратура.“
    3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

    § 4. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
    „(1) Подписката се състои в забрана за обвиняемия да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.“
    2. Създава се ал. 2:
    „(2) Спазването на забраната по ал. 1 се контролира посредством периодична регистрация в службите на Министерството на вътрешните работи по ред, предвиден в закон. За констатирани нарушения на забраната се уведомява съответният прокурор.“

    § 5. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 8:
    „(8) Представената гаранция обезпечава и държавни вземания, произтичащи от наложено наказание глоба или конфискация, както и от присъдени разноски в наказателното производство.“
    2. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и се изменя така:
    „(9) Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието, освен ако парите или ценните книжа не изпълняват обезпечителната функция по ал. 8.“

    § 6. В чл. 62 се създават ал. 3, 4 и 5:
    „(3) Съдът определя адреса, на който ще се изпълнява домашния арест.
    (4) Спазването на забраната по ал. 1 се контролира чрез средства за електронно наблюдение по ред, предвиден в закон. За констатирани нарушения на забраната се уведомява съответният прокурор.
    (5) За сроковете на мярката в досъдебното производство се прилага съответно чл. 63, ал. 4.“

    § 7. В чл. 68 се правят следните изменение и допълнения:
    1. В ал. 1, в изречение второ думите „граничните контролно-
    пропускателни пунктове“ се заменят с „компетентните служби на
    Министерството на вътрешните работи“.
    2. Създава се нова ал. 2:
    „(2) На лицата с наложена забрана по ал. 1 се отнемат документите за самоличност по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за българските лични документи и им се издават заместващи документи по ред, предвиден в закон.“
    3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно 3, 4 и 5.
    4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „по реда на ал. 4“ се заменят с „по реда на ал. 5“.
    5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „правомощията по ал. 1 и 5“ се заменят с „правомощията по ал. 1 и 6.“

    § 8. В чл. 111, ал. 5 след думите „растенията, съдържащи наркотични вещества“ се добавя „както и акцизните стоки“, а думите „при условията и по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ се заменят с „при условия и по ред, предвидени в закон“.

    § 9. В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 3:
    „(3) В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат задържане и изземване на кореспонденция без разрешението по ал. 2, като протоколът за извършеното действие по разследването се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа“.
    2. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.

    § 10. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 5:
    „(5) Специални разузнавателни средства могат да се използват и спрямо свидетел по наказателното производство, който е дал съгласието си за това, за установяване на престъпна дейност по чл. 172, ал. 2 на други лица“.
    2. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
    „(6) В случаите по ал. 5, както и в случаите по чл. 123, ал. 7, към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват специалните разузнавателни средства.“

    § 11. В чл. 174 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2 думите „по отношение на военнослужещите“ се заменят с думите „по дела, подсъдни на военен съд“.
    2. Алинея 5 се изменя така:
    „(5) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи се дава предварително от председателя на Върховния касационен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател, по искане на главния прокурор или изрично оправомощен от него заместник.“

    § 12. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 5:
    „(5) На народни представители и общински съветници връчването може да стане чрез председателя на Народното събрание или председателя на общинския съвет или техен служител, натоварен да приема книжа“.
    2. Досегашните ал. 5, 6, 7, 8 и 9 стават съответно ал. 6, 7, 8, 9 и 10.

    § 13. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) в т. 1 след думите „чл. 95-110“ се добавя „чл. 123, чл. 212, ал. 5, чл. 286-289, чл. 295, чл. 299“;
    б) създава се нова т. 1а:
    „1а. за тежки умишлени престъпления по раздели I, IV, V и VIII от глава втора на Особената част на Наказателния кодекс, извършени от непълнолетни лица“.
    в) точка 2 се изменя така:
    „2. за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, от членове на Министерския съвет или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи или в Държавна агенция „Национална сигурност“, както и от служители на Агенция „Митници“ в качеството им на разследващи органи;“
    2. Създава се нова ал. 2:
    „(2) Главният прокурор или оправомощен от него заместник могат да възложат разследването по дела по ал. 1 да се извърши от следовател при Националната следствена служба.“
    3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.

    § 14. В чл. 242 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 3:
    „(3) Когато намери за необходимо, прокурорът може да извърши и допълнителни действия по разследването, след което предявява разследването.“
    2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1-3“.

    § 15. В чл. 249, ал. 3 след думата „обжалване“ се добавя „от лицата по чл. 248, ал. 2, т. 3“.

    § 16. В чл. 288 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1.
    2. Създава се ал. 2:
    „(2) В случаите по ал. 1 определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.“

    § 17. В чл. 309 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създават се нови ал. 2 и 3:
    „(2) Когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка, или да вземе такава.
    (3) Когато подсъдимият е признат за виновен и е осъден на наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, реалната опасност подсъдимият да се укрие е налице, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното.“
    2. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се заменя така:
    „(4) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона, освен ако е представена гаранция, която изпълнява и функциите по чл. 61, ал. 8. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала.“
    3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.
    4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „ал. 2 – 5“.

    § 18. В чл. 329 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 2:
    „(2) По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.“
    2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

    § 19. В чл. 340 се създават ал. 3, 4 и 5:
    „(3) При постановяване на решение, с което на основание чл. 337, ал. 2 се изменя осъдителна присъда и се определя наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс, или друго по-тежко наказание, решението се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните.“
    „(4) Когато решението по ал. 3 подлежи на касационна проверка, съдът се произнася по мярката за неотклонение, като прилага съответно чл. 309, ал. 2 или ал. 3. Определението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.“
    „(5) Когато решението по ал. 3 не подлежи на касационна проверка, прокурорът може да поиска незабавно негов препис и да разпореди привеждането на лицето в съответния или в най-близкия до седалището на съда затвор. Издалият разпореждането прокурор уведомява първоинстанционния прокурор, който предприема действия по изпълнение на присъдата след получаването й от съда.“

    § 20. В чл. 369 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 изречение второ се изменя така: „В тримесечния срок не се включва срокът по чл. 242, ал. 3, както и срокът, през който наказателното производство е било спряно на основание чл. 25.“
    2. В ал. 2 думите „тримесечния срок“ се заменят със „сроковете по ал. 1“.
    3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Определението по ал. 3 подлежи на протестиране по реда на глава двадесет и втора.“

    § 21. В чл. 377 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1.
    2. Създава се ал. 2:
    „(2) Разпореждането по ал. 1 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.“

    § 22. В чл. 396, ал. 1, т. 1 думите „по Закона за отбраната и въоръжените сили“ се заличават.

    § 23. В чл. 400 след думите „Министерството на вътрешните работи по“ се добавя „чл. 60, ал. 2“ и се поставя запетая.

    § 24. В чл. 411а се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 1 се изменя и допълва така:
    „(1) На специализирания наказателен съд са подсъдни делата за престъпления по:
    1. Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс;
    2. чл. 321 и чл. 321а от Наказателния кодекс;
    3. чл. 116, ал. 1, т. 10, чл. 131, ал. 1, т. 8, чл. 142, ал. 2, т. 8, чл. 142а, ал. 2, предложение второ, чл. 143, ал. 2, предложение второ, чл. 143а, ал. 3, предложение второ, чл. 155, ал. 5, т. 1, чл. 156, ал. 3, т. 1, чл. 159, ал. 5, чл. 159г, предложение второ, чл. 162, ал. 3, предложение първо и ал. 4, чл. 195, ал. 1, т. 9, предложение второ, чл. 199, ал. 1, т. 5, чл. 208, ал. 5, предложение първо, чл. 213а, ал. 2, т. 5, предложение второ и ал. 3, т. 3, чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 235, ал. 4, предложение първо, чл. 242, ал. 1, буква „ж“, чл. 253, ал. 3, т. 1, предложение второ, чл. 256, ал. 2, предложение второ, чл. 278а, ал. 3, предложение трето, чл. 280, ал. 2, т. 5, чл. 330, ал. 2, т. 4, чл. 346, ал. 6, предложение второ, чл. 354а, ал. 2, т. 1, чл. 354б, ал. 2-4, чл. 354в, ал. 2-4 и чл. 356б, ал. 2 от Наказателния кодекс.“
    2. Алинея 2 се отменя.
    3. В ал. 3 думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „по ал. 1“.

    § 25. Чл. 411 г се отменя.

    § 26. В чл. 416 се правят следните допълнения:
    1. Създава се нова ал. 5:
    „(5) Изпълнението на вземания по ал. 4 може да се насочи и върху внесените като гаранция пари и ценни книжа“.
    2. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

    § 27. В чл. 420, ал. 3 думите „Върховният касационен съд“ се заменят със „съдът, компетентен да разгледа искането”.

    § 28. В чл. 424 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    „(1) Искането за възобновяване на наказателно дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 се разглежда от съответния апелативен съд, когато актът по чл. 419 е постановен от районен съд или от окръжен съд като въззивна инстанция, с изключение на новите присъди.“
    2. Създава се нова ал. 2:
    „(2) Извън случаите по ал. 1, искането за възобновяване на наказателното дело се разглежда от Върховния касационен съд.“
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
    „(3) Искането се подава чрез съответния първоинстанционен съд, който незабавно връчва препис от него на прокурора, осъдения или оправдания, а делото изпраща на съответния апелативен съд или на Върховния касационен съд.“
    4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.


    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 29. (1) Неприключените наказателни дела, чиято подсъдност се променя, се разглеждат от съдилищата, в които са образувани.
    (2) Неприключените съдебни производства по глава тридесет и трета се разглеждат от Върховния касационен съд.
    (3) Неприключените досъдебни производства се довършват от органите, пред които са висящи.

    § 30. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (Обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 82 от 16.10.2009 г., бр. 32 от 27.04.2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп., бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г., бр. 81 от 18.10.2011 г., изм. и доп., бр. 103 от 28.12.2012 г., изм., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 53 от 27.06.2014 г. ) в чл. 42, ал. 1 след думите „влязла в сила присъда“ се поставя запетая и се добавя „включително и доведените в изпълнение на разпореждане на прокурор по чл. 340, ал. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс“.


    § 31. В Закона за специалните разузнавателни средства (Обн., ДВ, бр. 95 от 21.10.1997 г., доп., бр. 70 от 6.08.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм., бр. 49 от 16.06.2000 г., в сила от 16.06.2000 г., бр. 17 от 21.02.2003г., доп., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм., бр. 45 от 2.06.2006 г.. бр. 82 от 10.10.2006 г.. изм. и доп., бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 43 от 29.04.2008 г., бр. 109 от 23.12.2008 г., бр. 88 от 6.11.2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., изм., бр. 103 от 29.12.2009 г., изм, и доп., бр. 32 от 27.04.2010 г., в сила от 28.05.2010 г., бр. 88 от 9.11.2010 г., в сила от 9.11.2010 г., изм., бр. 1 от 4.01.2011 г., е сила от 4.01.2011 г., изм. и доп., бр. 13 от 11.02.2011 г., в сила от 12.08.2011 г., изм., бр. 44 от г., в сила от 1.07.2012 г., доп., бр. 17 от 21.02.2013 г., изм., бр. 52 от 14.06.2013 г., в сила от 14.06.2013 г.. изм. и доп., бр. 70 от 9.08.2013 г., в сила от 9.08.2013 г., изм., бр. 111 от 27.12.2013 г., в сила от 31.12.2012 г., изм. и доп., бр. 53 от 27.06.2014 г., изм., бр. 107 от 24.12.2012 г., в сила от 1.01.2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. В чл. 12 се създава ал. 3:
    „(3) Специални разузнавателни средства могат да се използват и спрямо свидетел по наказателно производство, който е дал съгласието си за това, за установяване на престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 на други лица.“
    2. В чл. 13:
    а) създава се нова ал. 3:
    „(3) Искането за използване на специални разузнавателни средства спрямо съдия, прокурор или следовател се внася от главния прокурор или оправомощен негов заместник. В досъдебното производство искането се прави по предложение на наблюдаващия прокурор.“
    б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
    в) досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
    „(5) Други органи, освен посочените в ал. 1, 2 и 3, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.“
    3. В чл. 14:
    а) в ал. 1 след думите „наблюдаващия прокурор“ се поставя запетая и се добавя „а в случаите на чл. 13, ал. 3 - от главния прокурор или оправомощен негов заместник“.
    б) в ал. 2 думите „чл. 12, ал. 2“ се заменят с „чл. 12, ал. 2 или 3“.
    4. В чл. 15:
    а) алинея 1 се изменя така:
    „(1) Ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 или наблюдаващият прокурор предоставят искането до председателите на Софийския градски съд, съответните окръжни или военни съдилища, на специализирания наказателен съд или до оправомощен от тях заместник-председател, които дават писмено разрешение за използването на специалните разузнавателни средства или отказват използването им, като мотивират акта си.“
    б) алинея 3 се изменя така:
    „(3) По реда на ал. 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства дава председателят на Върховния касационен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, когато се иска прилагане на специални разузнавателни средства спрямо съдия, прокурор или следовател.“
    5. В чл. 22, ал. 2 думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“.
    6. В чл. 26 думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“.
    7. В чл. 27, ал. 1 думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“.
    8. В чл. 29:
    а) в ал. 1 в изречение второ, думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“, а в изречение трето и четвърто думите „чл. 13, ал. 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 2 или 3“.
    б) в ал. 3, т. 1 думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“.
    в) в ал. 3, в т. 2 на края на изречението се добавя „или ал. 3“.
    г) в ал. 7 думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“.
    д) алинея 8 се изменя така:
    „(8) Председателите на окръжните съдилища и председателят на Върховния касационен съд, дали разрешения за използване на специални разузнавателни средства, включват в годишните си доклади данни за броя на дадените разрешения и изготвените веществени доказателствени средства.“
    9. В чл. 31, ал. 5 думите „чл. 12, ал. 2“ се заменят с „чл. 12, ал. 2 или ал. 3“.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
    ДАНАИЛ КИРИЛОВ
    Форма за търсене
    Ключова дума