Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
09/03/2016 първо гласуване
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 653-03-20/09.03.2016 г.
ОТНОСНО: законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
На свое заседание, проведено на 9 март 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието г-жа Екатерина Захариева – министър, г-жа Красимира Филипова – заместник-министър, г-н Благовест Пунев – съветник; от Върховния касационен съд г-жа Таня Митова – съдия, г-жа Капка Костова – съдия; от Върховния административен съд г-н Боян Магдалинчев – заместник-председател; от Висшия съдебен съвет (ВСС) г-н Димитър Узунов – представляващ ВСС, г-жа Юлиана Колева – председател на Комисията по правни въпроси, г-жа Милка Итова – председател на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, г-н Михаил Кожарев – член на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет г-н Петър Раймундов – инспектор.
От името на вносителя, законопроектът беше представен от г-жа Екатерина Захариева. Предлаганите в законопроекта промени са съобразени с приетите изменения в Конституцията на Република България и са в изпълнение на основните мерки, предвидени в Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа. Законопроектът цели осигуряване на статута на Висшия съдебен съвет като независим и ефективен орган, гарантиращ прозрачни назначения в съдебната власт и ползващ се с доверието на обществото и на съдиите, прокурорите и следователите. Предвидената промяна в структурата и организацията на ВСС е насочена към укрепване независимостта на съдебната власт, като не се допуска членовете на ВСС, които представляват прокурорите и следователите, да участват в решаването на кадрови и дисциплинарни въпроси на съдиите и обратното. Предвидено е решенията за назначаване, повишаване и освобождаване на магистрати да се вземат самостоятелно от колегията на съдиите и колегията на прокурорите и следователите при условия на явен вот и без „въздържал се”. Законопроектът предвижда създаването на постоянни комисии по атестирането и конкурсите към всяка от двете колегии на ВСС, в които наред с членове на колегията, да участват и действащи магистрати, избирани съответно за съдийската колегия от Пленумите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, а за прокурорската колегия – от общите събрания на прокурорите от Върховна касационна прокуратура и от Върховна административна прокуратура и от общото събрание на следователите от Националната следствена служба. В компетентността на Пленума на ВСС остава решаването на общите за съдебната система въпроси като бюджет, годишни доклади за дейността и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, както и други въпроси от обща компетентност.
Чрез предложението за въвеждане на квалифицирани мнозинства за приемането на всички решения по кадрови въпроси се цели да не се допусне парламентарната квота на ВСС самостоятелно да определя кадровата политика на съдебната власт. Прозрачността при вземането на решения от двете колегии и от пленума се гарантира чрез изискването за явно гласуване и недопускането на въздържане при гласуването. С предлагания законопроект изрично е изключена възможността членовете на ВСС да получават допълнително възнаграждение за участието си в комисии към Съвета.
Със законопроекта се предлага подробно регламентиране на начина на избор на членовете на ВСС от квотата на Народното събрание. Предвижда се при номинирането на кандидати народните представители задължително да посочват за коя от двете колегии се предлага конкретният кандидат. Предлага се изборът да се извършва измежду магистрати, хабилитирани учени по правни науки, адвокати или други юристи с високи професионални и нравствени качества. Гаранция за избора на професионалисти с безспорен авторитет е предложеното квалифицирано мнозинство за вземане на решението от Народното събрание, според което за тях трябва да са гласували не по-малко от 2/3 от народните представители.
Законопроектът предвижда въвеждането на пряк избор на членовете на ВСС от магистратската квота, като се гарантира широка представителност и прозрачност, ясни условия и тайно гласуване. Предлага се подробна уредба на сроковете за номинации и на правилата за провеждането на изборите от професионалната квота; на правилата относно утвърждаването на образците и отпечатването на бюлетините, публичността на общото събрание, присъствието на наблюдатели във всички фази на изборния процес, както и относно определянето, обявяването и оспорването на резултатите от изборите. Освен гласуване с хартиени бюлетини, в преходните и заключителни разпоредби е предвидена и възможност за провеждане на вота по електронен път или с машинно гласуване.
В преходните и заключителните разпоредби е предвидено в тримесечен срок от влизането в сила на закона управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт да преминат към Висшия съдебен съвет, като се предадат заедно с цялата свързана с тях документация.
Представителите на Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Инспектората към Висшия съдебен съвет изразиха принципна подкрепа за внесения законопроект, като г-жа Милка Итова и г-н Боян Магдалинчев изразиха резерви относно някои конкретни разпоредби.
В обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Петър Славов, Филип Попов, Димитър Лазаров, Четин Казак и Чавдар Георгиев. Г-н Славов изрази подкрепата си за внесения законопроект и постави въпрос дали с предвиждането на смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд не се създава особена юрисдикция. Народните представители Филип Попов и Чавдар Георгиев изразиха становище против внесения законопроект поради невъзможност с него да се постигне ефективност и посочиха някои неясноти, като създаването на смесени съдилища ad hoc, значението на понятието „най-старшият” и на израза „не се допуска въздържане от гласуване”. Останалите народни представители подкрепиха внесения законопроект, като г-н Лазаров изрази резерви относно предвиденото обикновено мнозинство за вземане на решения от двете колегии по някои въпроси, а г-н Казак посочи аргументите си против предвиденото явно гласуване при вземане на решенията по кадровите въпроси.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси със 16 гласа „за”, 2 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 653-03-20/09.03.2016 г.
ОТНОСНО: законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
На свое заседание, проведено на 9 март 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието г-жа Екатерина Захариева – министър, г-жа Красимира Филипова – заместник-министър, г-н Благовест Пунев – съветник; от Върховния касационен съд г-жа Таня Митова – съдия, г-жа Капка Костова – съдия; от Върховния административен съд г-н Боян Магдалинчев – заместник-председател; от Висшия съдебен съвет (ВСС) г-н Димитър Узунов – представляващ ВСС, г-жа Юлиана Колева – председател на Комисията по правни въпроси, г-жа Милка Итова – председател на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, г-н Михаил Кожарев – член на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет г-н Петър Раймундов – инспектор.
От името на вносителя, законопроектът беше представен от г-жа Екатерина Захариева. Предлаганите в законопроекта промени са съобразени с приетите изменения в Конституцията на Република България и са в изпълнение на основните мерки, предвидени в Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа. Законопроектът цели осигуряване на статута на Висшия съдебен съвет като независим и ефективен орган, гарантиращ прозрачни назначения в съдебната власт и ползващ се с доверието на обществото и на съдиите, прокурорите и следователите. Предвидената промяна в структурата и организацията на ВСС е насочена към укрепване независимостта на съдебната власт, като не се допуска членовете на ВСС, които представляват прокурорите и следователите, да участват в решаването на кадрови и дисциплинарни въпроси на съдиите и обратното. Предвидено е решенията за назначаване, повишаване и освобождаване на магистрати да се вземат самостоятелно от колегията на съдиите и колегията на прокурорите и следователите при условия на явен вот и без „въздържал се”. Законопроектът предвижда създаването на постоянни комисии по атестирането и конкурсите към всяка от двете колегии на ВСС, в които наред с членове на колегията, да участват и действащи магистрати, избирани съответно за съдийската колегия от Пленумите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, а за прокурорската колегия – от общите събрания на прокурорите от Върховна касационна прокуратура и от Върховна административна прокуратура и от общото събрание на следователите от Националната следствена служба. В компетентността на Пленума на ВСС остава решаването на общите за съдебната система въпроси като бюджет, годишни доклади за дейността и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, както и други въпроси от обща компетентност.
Чрез предложението за въвеждане на квалифицирани мнозинства за приемането на всички решения по кадрови въпроси се цели да не се допусне парламентарната квота на ВСС самостоятелно да определя кадровата политика на съдебната власт. Прозрачността при вземането на решения от двете колегии и от пленума се гарантира чрез изискването за явно гласуване и недопускането на въздържане при гласуването. С предлагания законопроект изрично е изключена възможността членовете на ВСС да получават допълнително възнаграждение за участието си в комисии към Съвета.
Със законопроекта се предлага подробно регламентиране на начина на избор на членовете на ВСС от квотата на Народното събрание. Предвижда се при номинирането на кандидати народните представители задължително да посочват за коя от двете колегии се предлага конкретният кандидат. Предлага се изборът да се извършва измежду магистрати, хабилитирани учени по правни науки, адвокати или други юристи с високи професионални и нравствени качества. Гаранция за избора на професионалисти с безспорен авторитет е предложеното квалифицирано мнозинство за вземане на решението от Народното събрание, според което за тях трябва да са гласували не по-малко от 2/3 от народните представители.
Законопроектът предвижда въвеждането на пряк избор на членовете на ВСС от магистратската квота, като се гарантира широка представителност и прозрачност, ясни условия и тайно гласуване. Предлага се подробна уредба на сроковете за номинации и на правилата за провеждането на изборите от професионалната квота; на правилата относно утвърждаването на образците и отпечатването на бюлетините, публичността на общото събрание, присъствието на наблюдатели във всички фази на изборния процес, както и относно определянето, обявяването и оспорването на резултатите от изборите. Освен гласуване с хартиени бюлетини, в преходните и заключителни разпоредби е предвидена и възможност за провеждане на вота по електронен път или с машинно гласуване.
В преходните и заключителните разпоредби е предвидено в тримесечен срок от влизането в сила на закона управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт да преминат към Висшия съдебен съвет, като се предадат заедно с цялата свързана с тях документация.
Представителите на Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Инспектората към Висшия съдебен съвет изразиха принципна подкрепа за внесения законопроект, като г-жа Милка Итова и г-н Боян Магдалинчев изразиха резерви относно някои конкретни разпоредби.
В обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Петър Славов, Филип Попов, Димитър Лазаров, Четин Казак и Чавдар Георгиев. Г-н Славов изрази подкрепата си за внесения законопроект и постави въпрос дали с предвиждането на смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд не се създава особена юрисдикция. Народните представители Филип Попов и Чавдар Георгиев изразиха становище против внесения законопроект поради невъзможност с него да се постигне ефективност и посочиха някои неясноти, като създаването на смесени съдилища ad hoc, значението на понятието „най-старшият” и на израза „не се допуска въздържане от гласуване”. Останалите народни представители подкрепиха внесения законопроект, като г-н Лазаров изрази резерви относно предвиденото обикновено мнозинство за вземане на решения от двете колегии по някои въпроси, а г-н Казак посочи аргументите си против предвиденото явно гласуване при вземане на решенията по кадровите въпроси.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси със 16 гласа „за”, 2 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ
