Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
17/05/2016
Доклад на комисия
ДОКЛАД
Вх.№ 653-03-57/17.05.2016 г.
ОТНОСНО: Указ № 127 от 9 май 2016 г. на президента на Република България, постъпил на 10 май 2016 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 28 април 2016 г.
На заседание, проведено на 17 май 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 127 от 9 май 2016 г. на президента на Република България, постъпил на 10 май 2016 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 28 април 2016 г.
На заседанието присъстваха: от администрацията на президента на Република България - г-жа Петя Тянкова - съветник по правни въпроси на президента; от Министерството на външните работи - г-н Иларион Иларионов - съветник на министъра на външните работи и г-жа Ана Николова -старши юрисконсулт в дирекция „Правна” ; от Инициативен комитет „Гласувай без граници” - г-н Ивайло Мирчев, г-н Антон Ангелов и г-н Йордан Златев; от Института за изследване на публичната среда - г-жа Антоанета Цонева; г-жа Десислава Христова, г-жа Силвия Атипова, г-жа Галя Стоянова и г-жа Поли Генова.
Председателят на Комисията по правни въпроси г-н Данаил Кирилов докладва на членовете на Комисията Указа на президента на Република България и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбата на § 8 относно чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и свързаните с него § 5, т. 2, § 6 и § 7 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
В мотивите на президента се сочи, че с приетите изменения и допълнения на Изборния кодекс не се допуска образуване на избирателни секции извън територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България освен в случаите, предвидени в чл. 14, ал. 2 и 3. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 не въвежда изрични ограничения за броя на секциите, които могат да бъдат разкрити на територията на дипломатическите и консулските представителства. Поради ограниченията на територията за разкриване на секции в определени случаи това неминуемо ще доведе до фактически ограничения за упражняване на активното избирателно право на гражданите. Законодателството на чуждата държава може да позволява откриването на секции извън дипломатическите и консулските представителства, но българската държава сама си поставя ограничение. Дипломатическите и консулските ни представителства не винаги дават възможност за откриване на достатъчен брой секции. Според президента няма законодателно решение как ще постъпят секционните избирателни комисии, ако в изборния ден се явят повече граждани, които не могат да упражнят правото си на вот. Съгласно чл. 33 ал. 2 от ИК избирател, който не е вписан в списъка на подалите заявление за гласуване, но има право да гласува (гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода съгласно чл. 42, ал. 1 от Конституцията), се дописва в списъка от секционната избирателна комисия след представяне на документ за самоличност и на декларация по образец, че отговаря на условията да избира.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 предвижда в населени места в държавите членки на Европейския съюз, в които няма дипломатически и консулски представителства,, да се разкриват толкова секции, колкото са необходими, при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления. Когато броят на избирателите е повече от 500, ще се образуват толкова избирателни секции, колкото пъти числото 500 се съдържа в броя на избирателите съгласно чл. 15 от Изборния кодекс. Последната разпоредба няма да може да бъде приложена във всички случаи на чл. 14, ал. 1, както и по чл. 14, ал 3. С разпоредбата на чл. 14, ал. 3 се въвежда ограничение за образуване само на една избирателна секция в населени места с население над 1 млн. жители в държави, които не членуват в Европейския съюз и в които няма дипломатическо или консулско представителство. Съгласно параграф 8, който преурежда условията и реда за образуване на секции в чужбина, не отговаря на чл. 6 от Конституцията на Република България, която ограничава активното избирателно право на български граждани, основано на личното им положение - населеното място на пребиваване в чужбина.
Конституционният съд на Република България в свое решение № 14 от 10 ноември 1992 г. по конституционно дело № 14 от 1992 г. е посочил, че равенството пред закона означава равнопоставеност на всички граждани пред закона и задължение за еднаквото им третиране от държавната власт. „Равенството на всички граждани пред закона е основен принцип на всяко демократично общество. В чл. 6, ал. 2 равенството на гражданите пред закона е формулирано като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата. Той е основа за тълкуване и прилагане на Конституцията и за нормотворческата дейност.”
Ограничения при упражняване на отделни права на гражданите са допустими според Конституцията и практиката на Конституционния съд. Президентът посочва, че ограниченията трябва да са обществено необходими и пропорционални, като приоритет следва да има запазване на принципа за равенство на всички граждани пред закона. Като гаранция за това Конституцията точно - посочва социалните признаци, по които не се допуска различно третиране. Организирането и произвеждането на избори, в които участват българските граждани, има за цел да бъдат избрани държавни органи при спазване на принципите за всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. С ограничаването на възможността за разкриване на секции в чужбина не е зачетен принципът на равното избирателно право и то не може да бъде прието за пропорционално. Основен елемент на принципа за пропорционалността е изискването ограничението да е разумно и да не надвишава степента, необходима за постигането на съответната легитимна цел. В сравнение с досегашните изисквания новите условия за откриване на избирателни секции извън страната са рестриктивни и не държат сметка за числеността на българската общност, а са поставени в зависимост от изпълнението на формални критерии. Те ще имат за последица създаване на пречки при упражняване на правото на глас, което не може да бъде подкрепено като краен ефект. Държавата трябва да създаде правила, които гарантират в максимална степен честността на изборите, като същевременно осигуряват оптимална възможност на българските граждани да упражняват правото си на глас. Разбираемо е възможностите за упражняване на избирателното право на гражданите в страната и зад граница да са различни. В чужбина българската държава в зависимост от административните и финансовите възможности създава условия нашите сънародници да гласуват, но това не бива да става за сметка на неравното им третиране. С всяка изминала година се повишава избирателната активност в чужбина благодарение усилията на държавните институции, които участват в организацията на изборите, и на българските общности. Отстъплението от постигнатото е необяснима и неприемливо.
В обсъждането взеха участие народните представители Филип Попов, Петър Славов, Христиан Митев, Емил Димитров, Митхат Метин, Димитър Делчев, Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Г-жа Петя Тянкова посочи, че с приетите в Изборния кодекс изменения се въвеждат ограничения, които не са пропорционални на преследваната от държавата обществено оправдана цел, а именно постигане на равни условия при упражняване на активното избирателно право.
В хода на дискусията г-н Попов отбеляза, че предвид чл. 101 от Конституцията на Република България, счита, че ветото на президента касае връщане на целия закон, а не на отделни разпоредби. Той изрази отрицателното си становище по отношение на повторното приемане на Изборния кодекс и отбеляза, че нормата на чл. 14 е дискриминационна и в така приетия закон има и други проблематични и противоконституционни разпоредби, както и че е недопустимо законодателят да ограничи правото на всеки българин да упражни правото си на глас. Г-н Метин също изрази отрицателно становище по отношение на приетите текстове от Изборния кодекс, тъй като смята някои от тях за противоконституционни и посочи, че ветото на президента трябва да включва и други текстове от закона.
В отговор на въпрос, поставен от г-н Христиан Митев, г-жа Петя Тянкова посочи, че съществува парламентарна практика относно случаите, в които един законопроект се оспорва по принцип и тези, в които се оспорват конкретни негови текстове. Тя посочи, че в този случай президентът е отчел предимствата на приетия законопроект, особено по отношение на подкрепяното от него електронно дистанционно гласуване, и затова в указа са оспорени конкретни разпоредби. Г-н Кирилов добави, че нарочна процедура в случаи на оспорени отделни текстове е предвидена и в чл. 83, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Г-н Петър Славов призова народните представители да търсят решение, с което да подкрепят президентското вето, за да се разширят способите за демократично и свободно гласуване и така да бъде намален контролираният вот. Народният представител Димитър Делчев отбеляза, че трябва да се удовлетвори желанието на българските граждани, живеещи в чужбина да могат да упражнят правото си на глас без да чувстват финансови, социални и логистични трудности, както и да се ограничи намесата на други държави.
Представители на граждански организации представиха своите становища в подкрепа на указа на президента.
След приключване на обсъждането с 2 гласа „за”, 3 гласа „против” и 7 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за Изборния кодекс и да проведе ново обсъждане на оспорените му разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ
ДОКЛАД
Вх.№ 653-03-57/17.05.2016 г.
ОТНОСНО: Указ № 127 от 9 май 2016 г. на президента на Република България, постъпил на 10 май 2016 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 28 април 2016 г.
На заседание, проведено на 17 май 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 127 от 9 май 2016 г. на президента на Република България, постъпил на 10 май 2016 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 28 април 2016 г.
На заседанието присъстваха: от администрацията на президента на Република България - г-жа Петя Тянкова - съветник по правни въпроси на президента; от Министерството на външните работи - г-н Иларион Иларионов - съветник на министъра на външните работи и г-жа Ана Николова -старши юрисконсулт в дирекция „Правна” ; от Инициативен комитет „Гласувай без граници” - г-н Ивайло Мирчев, г-н Антон Ангелов и г-н Йордан Златев; от Института за изследване на публичната среда - г-жа Антоанета Цонева; г-жа Десислава Христова, г-жа Силвия Атипова, г-жа Галя Стоянова и г-жа Поли Генова.
Председателят на Комисията по правни въпроси г-н Данаил Кирилов докладва на членовете на Комисията Указа на президента на Република България и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбата на § 8 относно чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и свързаните с него § 5, т. 2, § 6 и § 7 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
В мотивите на президента се сочи, че с приетите изменения и допълнения на Изборния кодекс не се допуска образуване на избирателни секции извън територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България освен в случаите, предвидени в чл. 14, ал. 2 и 3. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 не въвежда изрични ограничения за броя на секциите, които могат да бъдат разкрити на територията на дипломатическите и консулските представителства. Поради ограниченията на територията за разкриване на секции в определени случаи това неминуемо ще доведе до фактически ограничения за упражняване на активното избирателно право на гражданите. Законодателството на чуждата държава може да позволява откриването на секции извън дипломатическите и консулските представителства, но българската държава сама си поставя ограничение. Дипломатическите и консулските ни представителства не винаги дават възможност за откриване на достатъчен брой секции. Според президента няма законодателно решение как ще постъпят секционните избирателни комисии, ако в изборния ден се явят повече граждани, които не могат да упражнят правото си на вот. Съгласно чл. 33 ал. 2 от ИК избирател, който не е вписан в списъка на подалите заявление за гласуване, но има право да гласува (гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода съгласно чл. 42, ал. 1 от Конституцията), се дописва в списъка от секционната избирателна комисия след представяне на документ за самоличност и на декларация по образец, че отговаря на условията да избира.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 предвижда в населени места в държавите членки на Европейския съюз, в които няма дипломатически и консулски представителства,, да се разкриват толкова секции, колкото са необходими, при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления. Когато броят на избирателите е повече от 500, ще се образуват толкова избирателни секции, колкото пъти числото 500 се съдържа в броя на избирателите съгласно чл. 15 от Изборния кодекс. Последната разпоредба няма да може да бъде приложена във всички случаи на чл. 14, ал. 1, както и по чл. 14, ал 3. С разпоредбата на чл. 14, ал. 3 се въвежда ограничение за образуване само на една избирателна секция в населени места с население над 1 млн. жители в държави, които не членуват в Европейския съюз и в които няма дипломатическо или консулско представителство. Съгласно параграф 8, който преурежда условията и реда за образуване на секции в чужбина, не отговаря на чл. 6 от Конституцията на Република България, която ограничава активното избирателно право на български граждани, основано на личното им положение - населеното място на пребиваване в чужбина.
Конституционният съд на Република България в свое решение № 14 от 10 ноември 1992 г. по конституционно дело № 14 от 1992 г. е посочил, че равенството пред закона означава равнопоставеност на всички граждани пред закона и задължение за еднаквото им третиране от държавната власт. „Равенството на всички граждани пред закона е основен принцип на всяко демократично общество. В чл. 6, ал. 2 равенството на гражданите пред закона е формулирано като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата. Той е основа за тълкуване и прилагане на Конституцията и за нормотворческата дейност.”
Ограничения при упражняване на отделни права на гражданите са допустими според Конституцията и практиката на Конституционния съд. Президентът посочва, че ограниченията трябва да са обществено необходими и пропорционални, като приоритет следва да има запазване на принципа за равенство на всички граждани пред закона. Като гаранция за това Конституцията точно - посочва социалните признаци, по които не се допуска различно третиране. Организирането и произвеждането на избори, в които участват българските граждани, има за цел да бъдат избрани държавни органи при спазване на принципите за всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. С ограничаването на възможността за разкриване на секции в чужбина не е зачетен принципът на равното избирателно право и то не може да бъде прието за пропорционално. Основен елемент на принципа за пропорционалността е изискването ограничението да е разумно и да не надвишава степента, необходима за постигането на съответната легитимна цел. В сравнение с досегашните изисквания новите условия за откриване на избирателни секции извън страната са рестриктивни и не държат сметка за числеността на българската общност, а са поставени в зависимост от изпълнението на формални критерии. Те ще имат за последица създаване на пречки при упражняване на правото на глас, което не може да бъде подкрепено като краен ефект. Държавата трябва да създаде правила, които гарантират в максимална степен честността на изборите, като същевременно осигуряват оптимална възможност на българските граждани да упражняват правото си на глас. Разбираемо е възможностите за упражняване на избирателното право на гражданите в страната и зад граница да са различни. В чужбина българската държава в зависимост от административните и финансовите възможности създава условия нашите сънародници да гласуват, но това не бива да става за сметка на неравното им третиране. С всяка изминала година се повишава избирателната активност в чужбина благодарение усилията на държавните институции, които участват в организацията на изборите, и на българските общности. Отстъплението от постигнатото е необяснима и неприемливо.
В обсъждането взеха участие народните представители Филип Попов, Петър Славов, Христиан Митев, Емил Димитров, Митхат Метин, Димитър Делчев, Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Г-жа Петя Тянкова посочи, че с приетите в Изборния кодекс изменения се въвеждат ограничения, които не са пропорционални на преследваната от държавата обществено оправдана цел, а именно постигане на равни условия при упражняване на активното избирателно право.
В хода на дискусията г-н Попов отбеляза, че предвид чл. 101 от Конституцията на Република България, счита, че ветото на президента касае връщане на целия закон, а не на отделни разпоредби. Той изрази отрицателното си становище по отношение на повторното приемане на Изборния кодекс и отбеляза, че нормата на чл. 14 е дискриминационна и в така приетия закон има и други проблематични и противоконституционни разпоредби, както и че е недопустимо законодателят да ограничи правото на всеки българин да упражни правото си на глас. Г-н Метин също изрази отрицателно становище по отношение на приетите текстове от Изборния кодекс, тъй като смята някои от тях за противоконституционни и посочи, че ветото на президента трябва да включва и други текстове от закона.
В отговор на въпрос, поставен от г-н Христиан Митев, г-жа Петя Тянкова посочи, че съществува парламентарна практика относно случаите, в които един законопроект се оспорва по принцип и тези, в които се оспорват конкретни негови текстове. Тя посочи, че в този случай президентът е отчел предимствата на приетия законопроект, особено по отношение на подкрепяното от него електронно дистанционно гласуване, и затова в указа са оспорени конкретни разпоредби. Г-н Кирилов добави, че нарочна процедура в случаи на оспорени отделни текстове е предвидена и в чл. 83, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Г-н Петър Славов призова народните представители да търсят решение, с което да подкрепят президентското вето, за да се разширят способите за демократично и свободно гласуване и така да бъде намален контролираният вот. Народният представител Димитър Делчев отбеляза, че трябва да се удовлетвори желанието на българските граждани, живеещи в чужбина да могат да упражнят правото си на глас без да чувстват финансови, социални и логистични трудности, както и да се ограничи намесата на други държави.
Представители на граждански организации представиха своите становища в подкрепа на указа на президента.
След приключване на обсъждането с 2 гласа „за”, 3 гласа „против” и 7 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за Изборния кодекс и да проведе ново обсъждане на оспорените му разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ
