---

П Р О Т О К О Л
№ 8
Днес, 21.01.2015 г., сряда, от 14:45 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Петко Петков, заместник министър, Александър Петров и Даниела Белчина, държавни експерти в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти” и Елена Дойчева, държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник министър на вътрешните работи и Катя Хаджиева, експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Агенцията по вписванията – Златозар Златев, длъжностно лице по регистрация; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Ралица Пеева, началник отдел „Правен” и Красимир Найденов, главен експерт в отдел „Международна дейност” и народния представител Илиан Тодоров, вносител на законопроекти.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Има кворум. Извинявам се за закъснението, което е по моя вина.
Откривам първото редовно заседание на Комисията по правни въпроси в тази сесия. Получихте предложение за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
- № 454-01-13, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
- № 454-01-24, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
- № 454-01-26, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 27.10.2014 г.
- № 402-01-11, внесен от Министерски съвет на 09.12.2014 г.
- № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 19.12.2014 г.
- № 554-01-1, внесен от Петър Владиславов Славов на 05.01.2015 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерски съвет на 22.12.2014 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 402-01-15, внесен от Министерски съвет на 30.12.2014 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерски съвет на 09.01.2015 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 454-01-1, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за отменяне на Закона за частните съдебни изпълнители, № 454-01-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
7. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 454-01-9, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
8. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България, № 454-01-23, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
9. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-15, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
10. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-16, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
11. Обсъждане на Проект за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-15, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
12. Обсъждане на Проект за решение за прекратяване договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни и общински, естествени и изкуствени водоеми, № 454-02-19, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Имате думата по дневния ред.
Четин Казак:
Този дневен ред е за три заседания.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, ако това е становище, ще се възползвам да обясня.
Опитваме се да влезем в график, съобразно внесените законопроекти. Знаете, че миналата седмица проведохме две извънредни заседания само и главно за Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. По тази причина и тъй като сме извън срока за част от законопроектите, дневният ред е по-голям или по-точно огромен, поради което моля за една максимална организираност и експедитивност в дебатите и в обсъжданията.
Други становища? Няма. Моля, който е съгласен да приемем дневния ред, да гласува „за”. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се дневният ред.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс: № 454-01-13, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.; № 454-01-24, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.; № 454-01-26, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 27.10.2014 г.; № 402-01-11, внесен от Министерски съвет на 09.12.2014 г.; № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 19.12.2014 г. и № 554-01-1, внесен от Петър Владиславов Славов на 05.01.2015 г.
По тази точка сме поканили и са гости г-н Петко Петков, заместник министър на правосъдието и г-н Красимир Ципов, заместник министър на вътрешните работи. От Прокуратурата на Република България са уведомили, че ще изпратят становище по последните два законопроекта – на г-жа Цецка Цачева и на г-н Петър Славов.
По множеството законопроекти сме направили искания за становища от заинтересованите ведомства. Голяма част сме ги получили още в рамките на миналата година. Голяма част от тях са качени на сайта на Народното събрание в частта Комисия по правни въпроси. Смятам, че сте имали възможността да се запознаете със становищата.
Сега позволете ми да дам думата за кратко представяне на законопроектите от името на вносителите.
Първите законопроекти по време са от г-н Волен Сидеров и група народни представители. Заповядайте, г-н Тодоров да представите законопроектите.
Илиан Тодоров:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная набързо с мотивите за законопроектите.
По законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-13, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Динамичната и изключително усложнена криминогенна обстановка в страната непрекъснато налагат да се осъществяват сериозни изменения в различни институти и състави на Наказателния кодекс. В момента уредбата на института за неизбежната самоотбрана не е актуална и в крак с изискванията на живота и наказателно-правната практика. Въпреки промените в чл. 12 от Наказателния кодекс през 1997 г. те не дават адекватна защита на лицата, които са проявили смелост, отговорност и чувство за дълг в защита на свой личен и обществен интерес, както и по отношение на себе си и трети лица. Неясните и пестеливите формулировки в текста създават опасност от наказателно преследване дори за тези, които са защитили собствен и обществен интерес, но с това са довели до вредоносен резултат за нападателя, действащ противоправно.
За пръв път предложените промени относно института за неизбежна отбрана не правят разлика относно собствеността или правното основание, на което се намира отбраняващият се по отношение на имота или вещта, в границите, на които е извършено нападението, осъществено е действие в защита и е причинен вредоносен резултат. Така е в правните системи на други страни и там критерият, че се осъществява посегателство в границите на имот или вещ и някой се опитва да осъществи защита, сам по себе си, е особена хипотеза.
Отпада съществуващото досега изрично изискване за приемането на неизбежна отбрана само, ако се касае за проникване с насилие или с взлом в жилище, което силно стеснява полето на института.
Предвижда се и особената хипотеза, която на практика често се реализира в живота, а именно когато отбраняващият се предварително е взел мерки, най-често с технически средства, срещу евентуално нападение, които мерки впоследствие са довели до вредоносен резултат за нападателя.
Само едно кратко допълнение. Ние всички сме свидетели на абсурда, в който вече българските граждани са принудени да живеят дори с животните си в една стая, за да не им ги откраднат, в един постоянен стрес и тези хора нямат никакво право да се защитят. Постоянно даваме за пример една държава като САЩ, като люлка на демокрацията, като някакъв стожер в ценностите, които трябва да бъдат и в България и като такава страна трябва да признаем, че в САЩ от години действа точно това – неизбежната самоотбрана. Всеки човек може да защити живота и имуществото си, когато се намира на своя територия.
Молбата ми към вас е нека да не подхождаме с двойни стандарти и за едно да даваме за пример държавите от Европейския съюз и САЩ, за друго да правим точно обратното. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега. Ще представите ли и втория законопроект?
Явор Нотев:
Как ще процедираме?
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ви предлагам да се представят всички законопроекти и дебатът да тече едновременно.
Илиан Тодоров:
Г-н Председател, законопроектите са около 10. Не е ли по-лесно законопроект по законопроект да вървим. Както кажете. За мен няма никакво значение, но да не стане объркване.
Предс. Данаил Кирилов:
Сега ще се представят само законопроектите по Наказателния кодекс. По останалите ваши законопроекти ще продължим по-късно.
Илиан Тодоров:
Добре. Продължавам.
По законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-24, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Под диктовка отвън различни гей организации и лобистки групи всяка година планират да провеждат свой гей паради в България. Това чуждо на националните ни традиции и морал уродливо явление, се състоя за пръв път през 2008 година и оттогава до днес се провежда без никакъв адекватен отпор от страна на държавните институции. Всяка година, преди и по време на така нареченото „шествие за гей права”, българското общество бива дълбоко скандализирано от поведението на организаторите и участниците в него, които демонстрират из софийските улици неприкрит разврат, сексуална перверзност и морална разпуснатост. На този фон не по-малко притеснение будят и идеите, които гей активистите лансират в публичното пространство, като легализиране на бракове между еднополови двойки и осиновяване на деца от същите.
През всички тези години от 2008-ма насам, редица граждански сдружения, патриотични организации, родителски съюзи, както и Българската православна църква са изказвали своята остра реакция срещу това явление и са предупреждавали за опасностите, които то крие. Правени са различни информационни кампании и други мероприятия, които са получавали подкрепа от цялото общество, а тази година беше реализирана подписка срещу подготвяния гей парад, събрала подписите на десетки хиляди граждани.
Важно е да се спомене, че традицията на този тип противообществени прояви датира от 28 юни 1969 г., когато в нюйоркския квартал Гринич Вилидж избухват, така наречените Стоунуолски бунтове. Това са серия от яростни сблъсъци между хомосексуални лица и нюйоркски полицаи, които продължават няколко дни и завършват с десетки ранени служители на сигурността. Стоунуолските безредици са събитието, което вдъхновява организаторите на въпросния гей парад, както в чужбина, така и у нас и от което те черпят своеобразна историческа легитимация и континуитет.
Всичко това ни кара да смятаме, че тази проява, както и подобните й, са не просто опасност за традиционните български ценности и покушение срещу обществения морал, но също така представляват публично подтикване към вандализъм и противообществени действия.
Чрез предложената поправка, считаме че се отговаря на обществените очаквания за закрила на традиционните за страната ни семеен модел и нравственост, както и защита на гражданския мир и обществената безопасност. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря ви.
По законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-26, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 27.10.2014 г.
Кой ще го представи? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Както виждате този законопроект (за тези, които са били в предния парламент и специално членове на правната комисия виждат), че текстът е изцяло едно към едно заимстван от окончателния текст, който беше постигнат в Комисията по правни въпроси тогава по отношение на така нареченото „удължаване на погасителната давност”, т.е. премахване на погасителната давност за определен вид престъпления, извършени от комунистическия режим след Девети септември до демократичните промени, включително и тези, свързани с така наречения „възродителен процес”. Знаете, че това е една много стара тема, за която ние от Движението за права и свободи не претендираме за изключително авторство. През годините и други парламентарно представени политически сили, като ОДС и СДС също са внасяли подобни законови предложения.
Ние се надяваме този проблем най-накрая да бъде решен и да се премахне тази погасителна давност за тези престъпления, с цел да възтържествува справедливостта и да бъдат възмездени всички жертви на тези престъпления.
В мотивите сме посочили обстойно аргументирано нашите основания. Те са сериозни. Свързани са и с практика и с мнения на върховни съдии и с текстове от международни договори, в които ясно и категорично се посочва, че за определен вид деяния давност не би трябвало да има при условие, че те са представлявали престъпление и към момента на тяхното извършване.
Така както в края на миналия мандат усетихме, че има готовност у мнозинството политически сили, представени в парламента, за приемането на този текст, надяваме се той да бъде приет сега в това издание на Народното събрание. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак.
По четвъртия законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01-11, внесен от Министерски съвет на 09.12.2014 г.
Има ли вносител по законопроекта? Заместник министърът на правосъдието г-н Петко Петков. Междувременно г-н Петков помоли да представи законопроекта след малко.
Продължаваме със законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 19.12.2014 г.
Ще представи законопроекта г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, правните норми, регламентиращи пътно- транспортните произшествия, както и тези за управление на превозни средства след употреба на алкохол, наркотични вещества или без свидетелство за правоуправление или след лишаване от свидетелство за правоуправление - чл. 343б и чл. 343в, са от 1995 г. Предвидените наказания са изключително ниски – до една година, или до 2 години при повторност. Те не могат да изиграят своя превантивен ефект. Знаете, че драстично се е увеличил броят на случаите на управление на моторни превозни средства след употреба на алкохол. Обикновено наказанията са пробация, пробация или глоба. Считаме, че е крайно време това да намери една нова регламентация в тези обществени отношения, поради което предлагаме завишаване на санкциите. Сега няма да ги изброявам. Но за да може да се прилага ефективно наказателната политика в тези случаи през 2012 г. ние предвидихме и увеличаване на санкциите и гласувахме всъщност изменение на Наказателния кодекс в случаите настъпили телесни повреди, или смърт, или особено тежък случай след употреба на алкохол на пешеходна пътека. Тогава вкарахме този квалифициращ белег и в случаите след употреба на наркотици и когато деецът избяга от произшествието. Това е в първия параграф на предвидения от нас законопроект.
Този законопроект беше внесен и разгледан в правна комисия без възражения в 42-то Народно събрание. Просто поради предсрочно прекратяване на мандата на 42-то Народно събрание не можа да влезе в зала. Имаше съгласие от всички политически сили. Тогава на обсъждането присъстваха и представители на Върховния касационен съд и те го подкрепиха. Имаха малки забележки, а също и на Прокуратурата, що се касае до отделянето в отделен състав бягство от произшествието. Ние сме съобразили и затова сме внесли този законопроект.
Мисля, че трябва да има съгласие от представителите на всички политически сили, защото трябва да се сложи край и понеже няма как да се сложи край, поне да се сложи нова регламентация на управлението на моторни превозни средства след употреба на алкохол, наркотични вещества и в случаите на управление на такива без свидетелство за правоуправление или когато водачът е лишен от свидетелство за правоуправление. Ние тук сме съобразили двете категории, защото един лишен водач, когато е имал правоспособност, обществената опасност е по-малка, изключая случаите, когато няма никаква правоспособност, а обикновено такива при управление на моторно превозно средство след това или в някои случаи водят до много тежки резултати.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров.
По шестия законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-1, внесен от Петър Владиславов Славов на 05.01.2015 г.
Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател. Той също касае разпоредбата на чл. 343, ал. 3 от НК. Това, което предлагаме, е да разширим съставът. Ако си спомняте преди време той последно беше разширяван с хипотезата, когато подобно пътно транспортно произшествие е извършено на пешеходна пътека и законодателят тогава прие, че това е изключително обществено опасно деяние, свързано с недаване предимство на пешеходец на пешеходна пътека и в ситуация, при която се причини тежка телесна повреда или смърт, недай си Боже, следва да има квалифициран състав. Аз приравнявам на този по-тежък квалифициран състав и подобни престъпления, т.е. когато отново е бутнат пешеходец, причинена е телесна повреда – средна или тежка, или недай си Боже смърт, в така наречените „пешеходни зони”, които по смисъла на Закона за движение по пътищата се наричат площи, обозначени само за пешеходци, респективно същата ситуация, ако това се случи в парк или на детска площадка, или в градинка, където е забранено движението на моторни превозни средства. Както съм написал и в мотивите си, основната причина е, че това са площи, при които пешеходците са с понижено внимание и те не очакват там да се движат МПС, за да се пазят от тях. Отделно, че е забранено движението на МПС в такива площи.
Така че считам, че обществената опасност на престъпления, причинени телесни повреди и смърт на пешеходец или дете в такива зони е не по-малко обществено опасно, отколкото ако това се случи на пешеходна пътека, което в момента го има в НК.
И това е моето предложение – просто да добавим тези състави към разпоредбата на чл. 343, ал. 3.
Другият ми мотив е, че често в такива ситуации, които аз визирам, минавайки по общия ред, се дават наказания, които позволяват или замяна по чл. 78а, или условна присъда, което води до много тежко обществено недоволство и до въпроси, които хората наистина поставят. Как е възможно убиецът да се разхожда на свобода, след като е убил дете или е причинил непоправимото на дете или на човек. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Славов. Сега давам думата на заместник-министър Петков да представи законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01-11, внесен от Министерски съвет на 09.12.2014 г.
Петко Петков:
Проектът, който Министерският съвет е внесъл за разглеждане в Народното събрание включва изменения, които могат да бъдат групирани в четири отделни раздела.
На първо място промяната се налага за транспониране на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2001 г., която касае борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография. В този смисъл срокът България да имплементира разпоредбите на тази директива е изтекъл на 18 декември 2013 г., така че в случай, че непредприемем в скоростен порядък тези изменения, ни грози наказателна процедура.
Втората група от изменения, които е предложил Министерският съвет, са свързани с препоръка на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа, която е отправена на Република България с Оценителния доклад за страната ни в рамките на Третия кръг за оценка за привеждане в съответствие с международните стандарти на престъплението „финансиране на тероризъм”.
Темата е още по-актуална и днес и с оглед Резолюция 21/78 на ООН, по която тепърва предстои да бъдат изготвени евентуално и предложени на Народното събрание за приемане разпоредби в същия раздел на Наказателния кодекс.
Следващата група изменения е свързана с привеждане на Наказателния кодекс в съответствие със задълженията по Допълнителния протокол към Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията и към наказване на активния подкуп и търговията с влияние в случаите, в които облагата е предназначена за трето лице.
Последната предлагана промяна е свързана с действаща наказателна процедура срещу нашата страна и тя касае разпоредбата на чл. 251 от Наказателния кодекс, определящ наказателната отговорност при нарушение на режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране в рамките на Европейския съюз.
Със същата група изменения се въвеждат в Наказателния кодекс понятията „големи размери” и „особено големи размери”, следвайки мотивите на Тълкувателно решение № 1 на Върховния касационен съд от 1998 г., което определя размера на особено големите размери като такива в размер на 140 минимални работни заплати, а големите в размер на 70 минимални работни заплати. В този смисъл към настоящия момент наличието на този квалифициращ елемент се определя съгласно тълкувателното решение. В предложената разпоредба се касае за допълване на дефинитивните разпоредби в чл. 93, където това да бъде изрично посочено. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. С това шестте законопроекта бяха представени от вносителите.
Моля да ми дадете възможност да дам думата на заместник-министъра на вътрешните работи – г-н Красимир Ципов, който е представил подробно становище със справка по отношение на законопроекта на Цецка Цачева и народни представители. Заповядайте, г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми г-н Председател, с Ваше писмо от Министерството на вътрешните работи е поискано становище по законопроектите, внесени от Цецка Цачева и група народни представители и от Петър Славов. Позволете ми и по двата законопроекта да представя принципно становище от Министерството на вътрешните работи, а именно че министерството подкрепя и двата законопроекта дотолкова, доколкото смятаме, че с предвиждането на по-високи санкции и квалифициращи обстоятелства ще се постигне тази превантивна цел и ще има една по-голяма адекватност на наказанието спрямо обществената опасност на деянието и неговите последици.
В процеса на работа по приемане на законопроектите на второ гласуване сме на ваше разположение, за да представим някои допълнителни бележки, които биха могли да възникнат по квалифициращите обстоятелства.
Тъй като става дума за първо гласуване на двата законопроекта от страна на Министерството на вътрешните работи изразяваме принципна подкрепа.
Бих искал да уведомя уважаемите народни представители, че за 2014 г., за съжаление, има увеличение на регистрираните тежки пътно-транспортни произшествия, при което има увеличение и съответно на загиналите и на ранените граждани. За това смятаме, че такива подобни инициативи биха изиграли своята и превантивна цел. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Ципов, заместник-министър на вътрешните работи.
Колеги, откривам дебата, разискванията по 6-те законопроекта. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Заместник-министър,
Уважаеми народни представители,
Ще започна отзад напред. По отношения на внесения от г-н Славов и група народни представители законопроект мисля, че същите са изпаднали в една казуистика, изброявайки различните места, където би могло да се случи такова транспортно произшествие. Изпадайки в тази казуистика може да изброяваме безкрай местата, където може да се случи такова нещо. Мисля, че това не е добра законодателна техника.
От тази гледна точка ще се въздържа да подкрепя този законопроект.
По отношение на законопроекта, внесен от г-жа Цецка Цачева и група народни представители не знам доколко в момента може заместник-министърът Ципов да ни даде информация като процентно съотношение от всички ПТП колко от тях са извършени от водачи на МПС, употребили алкохол и колко са поради друга небрежност – несъобразена скорост с пътната обстановка, превишена скорост и т.н., защото мисля, че само по себе си увеличаването на санкцията, на наказанията не би изиграло този превантивен характер, към който безспорно всички се стремим, за да се ограничат тези произшествия.
По отношение на внесения от г-н Лютви Местан и група народни представители законопроект първо, преди Девети септември е имало и други режими. Защо трябва да се спираме след Девети септември единствено по отношение на давността. Мисля, че така предложеният текст, аз и в предното Народно събрание, в предната легислатура изразих, че така предложеният текст няма да има обратно действие. Той ще действа занапред. Чисто правно, според мен, е абсолютно недопустимо така да се предложи.
На второ място, да не би да се очаква нов възродителен процес, след като така се предлага.
Категорично съм против така предложения текст. Ще гласувам против.
На трето място, мисля, че трябва да се прави разлика между комунизъм и тоталитаризъм.
По другите законопроекти няма да взимам становище. Ще преценя как ще гласувам.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Ципов, ако иска да отговори, защото справката е много подробна. Сега видях, че има пълна статистика на видовете.
Красимир Ципов:
По отношение на употребата на алкохол, уважаеми г-н Председател, мога да предоставя данни. През 2013 г. поради употреба на алкохол са настъпили 206 пътно-транспортни произшествия. Загинали са 17 лица. Ранените са 282. Разбира се ярко открояване на тенденциите не бих могъл да направя в момента. Наистина най-сериозната причина, поради която настъпват такива пътно-транспортни произшествия, остава превишената и несъобразена скорост. Това е най-големият дял аз катастрофите по вина на водачите. Но числа от порядъка на 17 загинали за 2013 г. и ранени 282 са достатъчно сериозни сами по себе си. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Лазаров, за реплика.
Димитър Лазаров:
Г-н Председателя, тъй като ще напусна, бих искал да взема становище по повод изказването на г-н Попов, но не като реплика, а изказване.
Законопроектът, който представих, само в първия си параграф касае пътно-транспортно произшествие с резултат следствие алкохол, наркотични вещества и т.н. Останалите състави ги погледнете. Става въпрос за управление на моторни преводни средства след употреба на алкохол, без да има резултат и с наркотични вещества, а там статистиката е ужасяваща. Аз съжалявам, не знаех, че днес ще бъде поставен на разглеждане този законопроект, щях да ви донеса едно решение на районния съд да видите едно лице, което 7 пъти е наказван с пробация. След като го наказват първия път с пробация, следващ път пак пробация за употреба на алкохол. Това е максималното наказание, което може да се постигне. Но тъй като се оказало, че има и други криминални престъпления, най-сетне един съд е решил и му е дал ефективно наказание и заради другите. Това е идеята. Също така вие знаете, че не малка част от пътно-транспортните произшествия в тъмната част на денонощието обикновено стават от млади хора, които нямат свидетелства за правоуправление. Това е превенцията във втората част – да започнат да получават някакви съотносими наказания, защото не е благоприятна тенденцията.
И съвсем кратка реплика по отношение на законопроекта на г-н Славов. Няма как да се изброяват до безкрай, защото общо взето тук се препраща към 343 и следващи текстове – произшествия, станали на пътя. По отношение на произшествия, станали на нивата, на парка, на градината – там има друг текст. Но ние сега сме на първо четене на Наказателния кодекс. Не препраща към Закона за движение по пътищата. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Други становища? Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Колеги, в рамките на т. 1 обсъждаме 6 законопроекта с твърде различен предмет. Такъв подход за първи път ми се струва, че приемаме. Може би пести време!
Нека да кажа с по една дума становището си по всеки един от законопроектите.
Тези, които са внесени от името на Волен Сидеров и депутати от парламентарната група на партия „Атака” подкрепям във връзка с мотивите, с които е придружен всеки от тези два законопроекта до момента. И двата касаят обществено значими изяви на проблеми, които така или иначе се обсъждат между гражданите и в един негативен план се дава оценка на поведението на тези, които ще бъдат евентуално обект на репресия по въпросните текстове.
Съвсем конкретно сме посочили, че наистина са наболели тези проблеми и че наистина изискват един решителен отговор. Манипулация и неточно е да се твърди, че сегашният демократичен и свободен режим по отношение на подобно фриволно поведение, говоря за гей парадите, съответства на европейски практики, норми, директиви или на каквото и да било друго. С колегата Тодоров сме се погрижили специално да имаме обяснение по повод на такива твърдения, като твърдим, че в чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека, т. 2 изрично се казва, че упражняването на тези свободи, една от които коментираме – свободата на демонстриране на сексуална ориентация, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или дори от санкции. Няма как да се съгласим, че съответства и съвпада с вижданията на болшинството от българските граждани тази практика, която скандализира.
Ще взема отношение по въпросите, които се повдигат в законопроектите, свързани с изменението на чл. 343, внесени от Цецка Цачева и колегата Петър Славов. Няма как да не се съгласим, че ситуацията е тревожна във връзка с увеличението на броя на пътно-транспортните произшествия и жертвите от тях. Това е гражданска позиция на всеки член на нашето общество. Бързам в скоби да вметна за тези, които не знаят, моята юридическа практика е пряко свързана с тази материя, с тази тема. Голяма част от нашумелите транспортни дела са преминали през моята практика, било в битността ми на следовател или пък по-късно на адвокат. Ето защо искам да направя уговорка, която дължим пред всички. Адвокатите не сме хора, коти дефинитивно настояват за ниски санкции, които са предвидени в закона. Това е една илюзия. Напротив, ние сме граждани на тази страна, участваме с всички рискове от наличието на хора ,които не спазват правилата за движение за нас и за нашите близки.
Отделно от това, меркантилно и чисто професионално искам да ви кажа, че по-високите санкции предполагат едни по-добри икономически резултати за адвокатите. Така че моля да не се приема като опозиция, обусловена от моята практика – не бива да се смесват тези неща. Адвокатът е представител. Той не е личен участник в съответните процеси. Би трябвало да се разбира уговорката ни в смисъл, че ми е позната и близка материята, заради което претендирам компетентност на мнението, което ще изкажа.
Няма никаква пречка и причина разумна да не се увеличат наказанията, както предлагат вносителите на законопроекта от г-жа Цачева и други колеги от ГЕРБ. Изглежда е дошъл моментът да се реагира и по този начин.
Имам само една бележка, която може би ще трябва да проверим и между първо и второ четене да уточним съотношението на санкциите за тези така или иначе непредпазливи деяния спрямо санкциите, които са предвидени за същия резултат – средна и тежка телесна повреда, причинени умишлено и при това в квалифицираните състави. Аз мисля, че там трябва да има все пак някаква диференциация, защото правната теория изисква това. Без да съм сигурен, но мисля, че с това предложение ние тук сме ги изравнили.
Това е, което имам като бележка. Защото другото би означавало наистина да преодолеем тази разлика във формата на вината, като значително по-укорими са деянията при формите на умисъл, отколкото това, включително и евентуален умисъл, който е мъртъв текст в тези деяния, а има предвидена възможност, само че е очевидно, че хората, които са ангажирани с разследването, не се ангажират да доказват по-трудното. Сега им даваме едно улеснение, един бонус към тях. Доколко сме коректни и прави, в името може би на постигане на един резултат, който е обществено полезен.
А що се отнася до законопроекта на колегата Славов, наистина се направи тази основателна бележка, че не може казуистично да се разширяват хипотези, които при това да се предвиждат като квалифициращи обстоятелства. Аз бях против тогава, когато „пешеходната пътека” влезе по този начин в законов текст, като квалифициращо обстоятелство, забележете, наред с алкохол, с бягство, употреба на наркотични вещества и пострадало повече от едно лице. Това са обстоятелства, които съпътстват основния текст, който се характеризира със състав от обективна страна, включващ нарушаване на правилата за движение, независимо от тази квалифицираща характеристика. Значи, този, който е пил, освен това е нарушил и режима на скоростта. Този, който е пил, освен това е нарушил правилата за предимство. Тоест ние имаме в добавка тези квалифициращи обстоятелства. Направихме тази грешка – едно смесване, т.е. аз я наричам грешка и признавам, обаче, че тя имаше може би своя ефект, защото наблюдавам поведението на пешеходни пътеки. То е много по-респектирано.
Тук правя тази уговорка и отстъпление от крайната ми позиция, но чисто правно продължавам да твърдя, че това не е добрият подход.
За да илюстрирам отношението си към предложението на г-н Славов, следващото му предложение или следващото предложение от някой от нас ще бъде да се приеме като квалифициращо обстоятелство причинена телесна повреда или смърт на тротоар. Защото тротоарът отсъства сега като квалифициращо обстоятелство.
Значи не можем да изброяваме до безкрай. Тоест правно-технически като чели не е изчистено. Без да се противопоставям човешки на това, че трябва да са тежко наказуеми, смятам, че има възможност и тази възможност ще се увеличи с приемането на предложението на депутатите от ГЕРБ, които увеличават наказанието. Нека това наказание се налага и за тези, които са причинили резултата и в района на пешеходна зона или там където трябва, в зависимост от обхвата на приложение на Закона за движение по пътищата.
Съжалявам, че не съм достатъчно добре запознат със предложението на ДПС и може би ще се въздържа заради лексиката, която усетих сега по изказването на г-н Попов. Начинът, който са редактирани текстовете – комунизъм, социализъм, тоталитаризъм, малко наистина ме смущава и без да съм категорично запознат, ще се въздържа да подкрепя такъв законопроект. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на колегата Нотев. Заместник-министър Петков поиска думата за становище.
Петко Петков:
Аз ще изложа кратко мнение по всички законопроекти или по-скоро кратко становище, за да привлека вниманието ви към определени акценти, без да изразявам категорично мнение към никой от законопроектите.
На първо място в дебата по същество относно изменението на чл. 12 моля да съобразите решение на Конституционния съд № 19 от 1997 г. Трябва да знаем, че българският законодател не за пръв път прави опит да разшири кръга деяния, при които не е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана. През 1997 г. огромен брой от въведените хипотези са били обявени за противоконституционни поради непропорционалността си. При това положение моля да съобразите, когато обсъждате този законопроект, по някакъв начин мотивите на това решение на Конституционния съд.
На следващо място, по отношение на предложените изменения чрез завишаване на санкциите в разпоредбите на чл. 343б и чл. 343в от НК. Не помня кой законопроект на кой вносител е. Моля да имате предвид, че в България действа стратегия за превенция на престъпността – 2012-2020 г., която предвижда общата превенция да бъде осъществявана чрез комплексни мерки на всички държавни институти. Не винаги общата превенция най-пълноценно бива постигната чрез екстензивното завишаване на наказанията. Близо 10 годишната ми практика на съдия по наказателни дела показва, че дори в случаите на условно осъждане много често тази присъда не успява да изиграе дори личната превенция по отношение на осъденото лице. Най-голяма лична превенция, а и генерална от там има кумулативно предложеното наказание лишаване от права в разпоредбата на чл. 343б. Казано по друг начин извършителят най-много го боли от това за колко време ще му вземат книжката и не го боли нито дали е осъден условно, защото много голяма част от българските граждани в случаите ,когато са осъдени условно, излизат от съда и казват: „Мен ме оправдаха!” просто защото не влиза в затвора. Нито пък някаква кой знае каква лична превенция изгражда и наложеното наказание пробация.
В същото време имайте предвид, че престъпленията по чл. 343б и 343в от Наказателния кодекс заемат близо 25% от дела на наказателните дела от общ характер в страната. Те отнемат огромна част от капацитета на българската полиция и на българската прокуратура и по този начин съществено намаляват възможността им те да разследват останалите по-тежки престъпления.
Личното ми мнение, без да стигам до крайности е, че ако престъплението по чл. 343б, а именно шофиране след употреба на алкохол бива санкционирано по административен ред с много голям срок на лишаване от права и огромна глоба, то би имало по-голям превантивен отколкото в случая, дори чрез завишаване на наказанието.
На следващо място по отношение на давността. Аз мога да изразя искреното си съжаление за възродителния процес, който аз съм пропуснал, тъй като съм бил в много малка възраст. В същото време моля да имате предвид, че давността е материална разпоредба. По отношение на материалните разпоредби в Наказателния кодекс действа принципа на чл. 2, ал. 3 от НК, а именно, че при промяна в материалния закон, която настъпи от извършване на престъплението до момента на влизането му в сила се прилага този закон, който е бил най-благоприятен за дееца. Дори чрез изменение на Наказателния кодекс, с което се предвиди отпадане на давността за този тип престъпления, независимо каква законодателна риторика бива използвана, то това, за съжаление, не би било приложимо спрямо вече извършените престъпления. И не съм сигурен, че това изменение би породило и би довело до крайната си цел.
По отношение на предложеното изменение в чл. 343 от Наказателния кодекс, а именно това предвиждащо квалифициран състав на престъпления в случаите, когато деянието е извършено в паркове, градинки и т.н. На първо място можем да кажем, че казуистичният подход на законотворчество като цяло не е удачен. Българското право, обаче, го познава. Факт е, че точно по подобен казуистичен път и точно с оглед конкретно обществено, медийно деяние, т.е. случаят, който е добил голяма обществена известно беше изменен законът води до извода, че очевидно то не е непознато на българските законотворци. В този смисъл, обаче, доколкото вече в разпоредбата на чл. 343 е предвиден квалифициран състав на престъпления в случаите, когато деянието е извършено на пешеходна пътека, т.е. с още по-голяма сила, изхождайки от вече действащата разпоредба можем да приемем, че с не по-малка обществена опасност са свързани случаите, когато автомобилът се намира там, където изобщо не би трябвало да го има. Имайте обаче предвид, че ако законодателният ви подход следва всеки конкретен случай, то никога няма да успеем да допълним Наказателния кодекс така, както ни се иска просто защото животът е многообразен.
На последно място ще изразя само едно кратко становище относно разпоредбата, предвиждаща забрана за гей парадите. Не съм сигурен доколко тази разпоредба не е дискриминационна такава и в случай, че искате да го избегнете, може би трябва да забраните е хетеро парадите. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Заместник-министъра на правосъдието.
Има доста становища специално по гей парадите - и на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, и още много. Г-н Славов. Реплика.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Тъй като г-н Заместник-министърът до голяма степен каза нещата, които и аз исках да засегна, а именно по отношение на вече обявената противоконституционност на изменение в режима на неизбежната отбрана, включително и това, което каза за давността, също го подкрепям.
Само ще си позволя да коментирам законопроекта, който аз съм внесъл и това, за което стана дума за казуистиката и юридическата техника. Мисля си, колеги, че когато едно явление е наистина обществено опасно и цялото общество го приема за такова, е допустимо може би юридическата ни техника да не е съвсем прецизна и да не е перфектна, но да постигнем целите, които очаква от нас обществото. Така че след като веднъж законодателят по отношение на пешеходната пътеки е въвел подобна хипотеза в чл. 343, ал. 3, мисля, че в случая също можем да разширим. Имайте предвид, че много от пешеходните зони всъщност са улици. Те са улици, които са обявени за пешеходни зони и по тези улици могат да се движат коли чисто физически. Те не представляват някакви непроходими участъци от пътя. Така че в случая изключително важно за мен е и превенцията ,която се търси с една такава разпоредба, тъй като както се чу по отношение на пешеходните пътеки дали заради това или поради други причини водачите полека-лека започват да спират и дават предимство на пешеходците. Предполагам, че не е без значение и тази разпоредба от Наказателния кодекс. Надявам се в случая и това да даде резултат.
По отношение на упрека, който чух тук от ляво, че било за конкретен казус. Всеки казус, в който е имало смъртен случай, особено на дете, според мен, е достатъчно обществено значим, за да мислим за адекватна законодателна промяна и тези неща просто да не се случват. По никакъв начин не пожелавам на колегата да се срещне с тази майка, която вероятно всички сте виждали по телевизията и конкретния случай, който се визираше от миналата година в Стара Загора, когато това се случи на практика. За съжаление, пешеходни зони има във всеки голям град на страната и нарушители има във всеки голям град. И както видяхме, дори и при минимална скорост на джипа в конкретния казус, той причини смърт на едно дете, което е абсолютно недопустимо и просто не му беше мястото на този джип там. Това е най-просто казано.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Славов.
Колеги, принципите са ясни. От становищата, които чувам от изтъкнати пеналисти, каквото може да се коригира между първо и второ четене, като правна техника, действително би било добре да се направи. Иначе волята е безспорна.
Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председател.
По принцип винаги съм бил за това да се внасят дадени промени, защото законодателството догонва потребностите. Но тук колкото повече говорите, толкова повече ме убеждавате, че не трябва да гласувам изобщо и ще кажа мотивите защо се притеснявам вече.
Имаме случай в Стара Загора, сгазено дете, тъжна майка, медиите го разискват и това е „световен” проблем. Само че ние прецедентното право, то в Америка е развито, а ние сме континенталната система. Миналата година има 17 души ранени и това е повод ние да искаме утежняване на наказанията, квалифициране на състави. Представете си, че имаме кораб с 1000 души потънали. Спираме корабоплаването? Защото 1000 души роднини на загиналите са не по-малко тъжна картина от тази на една жена. Влак с 20 души! Ще спрем железниците? Самолет с 200 души. Не можем да спрем нито влаковете, нито самолетите, а случаите ще са налице.
Сега ви давам казус. Пиян полицай застрелва жена си. Колко е тежко, колко е трагично. Защото, ако ловец застреля жена си веднага започваме да говорим дали да му спрем оръжието. Полицаите? Ще обезоръжим полицаите. Зет убива тъща си с вилица. Какво, ще ядем с ръце? Или няма да продаваме въжета за простори.
Изброяването, както каза и Нотев, ме притеснява. Добре, на тротоара това нещо се случва. Пешеходна зона. Има зони, които са пътища и които за даден събор, селски и градски, се правят на места, където ходят пешеходците. Има и смесени зони. Дори в парка, когато влезе машината, която зарежда сладоледа, какво правим. Тогава човекът няма да смее да влезе, защото, ако стане нещо, квалифициран състав. (Тя има разрешение.) Да, тя има разрешение, но ако се случи нещо. Кажете ми един паркинг пред магазин каква зона е? За коли ли е, за пешеходци ли е. Ако сгазиш пиян пешеходец си виновен. Пешеходецът, ако го сгази пиян шофьор, какъв е. Тоест започвам да се притеснявам.
Наказанието. Дайте ми статистика. Например, за дадено престъпление досега е било три години. Направено е на пет години и тези случаи са намалели наполовина. Сега понеже искаме още да ги намалим, ще го направим на шест години. Къде е разликата между вдигането на санкцията, квалифицирането на даден състав и последствията, че ще намалят престъпността и тези противообществени прояви ще се случват по-малко. Увеличаването на санкциите или квалифицирането на състава не съм сигурен, че ще доведе до този ефект. Чудя се как да гласувам. Убедете ме!
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров, Вие винаги преценявате добре и обосновано. Така че не можем да ви помогнем в този апел. Г-н Делчев поиска думата.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Накратко по три от законопроектите.
Първо по законопроектите на Атака, внесени от Волен Сидеров.
Говорим за неизбежната отбрана. Има съществен проблем с нападения, особено по малките населени места и ние трябва да търсим максимално добрия начин да решим този проблем. Но лично ние от Реформаторския блок няма да подкрепим този законопроект, първо, заради това че част от формулировките ни притесняват. Според нас, някои от термините, които са внесени в законопроекта, като „човек защитаващ имот” не са изяснени. Не са предвидени казуси в случаи, когато две лица ,които не притежават даден имот се намират на неговата територия и двете претендират, че го защитават, това ще доведе според нас до един сериозен проблем в конкретния случай при преценката на това дали има неизбежна отбрана или няма по така предвидените промени.
Така че по-скоро трябва да се прецизират тези текстове. В крайна сметка и тук беше споменато, че има практика на Конституционния съд, която е противна на това предложение. Така че трябва да бъде съобразена и тя.
За законопроекта на ДПС. Буди притеснение това, че първо института на давността го има не само в наказателното, но и в гражданското право и това не е случайно. Този институт създава правна сигурност. И когато изключваме определени деяния, в случая престъпления от института на давността, ние създаваме един сериозен дисбаланс в системата, и създаваме правна несигурност. В този случай също не бихме подкрепили заради тази несигурност, която се създава.
По отношение на законопроекта на Министерския съвет по принцип сме съгласни. Според нас, обаче, има няколко текста, които повтарят стари текстове в Наказателния кодекс и които могат да доведат до трудности в правоприлагането – трудности за съдиите, и затова смятаме да го подкрепим по принцип на първо четене и да предложим прецизиране на текстовете – тези, които са преписано директно от директивите и които смятаме, че трябва да се променят. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Делчев. Колеги, струва ми се, че изразихте позиции. Други? Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, съвсем телеграфно по отделните законопроекти.
По отношение на законопроекта, с който се предвижда разширяване на презумпцията за липса на превишаване пределите на неизбежна отбрана, ние сме принципно за такава законодателна промяна, но считаме, че с настоящата редакция на текста не само, че не се съобразява решението на Конституционния съд от 1997 г., но и се разширява в доста голяма степен този институт и в един момент можем да накърним друга категория права, опитвайки се да защитим лицето, което е нападнато, да стигнем до хипотези, в които най-общо ще дам следния пример. Слагаме една ограда с електричество около един селскостопански имот. Отива някое дете, решава да скочи през оградата да пие вода или да си играе в този имот, удря го ток. Какво правим? Получава се един обратен ефект.
Ние смятаме, че такива изменения трябва да има безспорно в този институт, да се разшири обхвата му, но това трябва да стане след обсъждане с участието на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи – съответните професионални общности, за да може да се чуят повече мнения и да стигне до един текст, който след това няма да бъде атакуват пред Конституционния съд и да се случи ситуацията от 1997 г., когато тази мащабна законодателна промяна за съжаление стигна до един много ограничен, като законодателен израз, финал.
По отношение на втория законопроект за така наречените „гей паради” считам, че е прекалено крайна мярка и тези действия не представляват такава обществена опасност, че да ги въздигаме в състав на престъпление, да изпълняваме наказателна репресия срещу тях. Достатъчно е, примерно, в общински съвети и веднага мога да ви дам аз пример Бургаски, където се правят такива предложения за налагане на административни санкции в съответните Наредби за опазване на обществения ред, което, според нас, е абсолютно достатъчно и се дава възможност по този начин на кметовете, които са и органите по Закона за събрания, митинги и манифестации да спират подобни прояви, нарушаващи обществения ред и добрите нрави.
Що се отнася до законопроекта, касаещ премахване на давността. Абсолютно съм съгласен, че такъв институт не трябва да бъде толкова лековато променян и то с мотиви, които имат по-скоро политически характер, отколкото чисто правен.
Законопроектът на Министерския съвет ще го подкрепим с оглед и на започналите наказателни процедури, които са описани в мотивите на този законопроект.
В заключение, двата законопроекта, отнасящи се до състави на чл. 343 и чл. 343б на Цецка Цачева и група народни представители и на г-н Петър Славов считам, че доколкото в момента водим дискусия на първо четене и по принцип за философията на тези законопроекти, аз ги намирам за добри с оглед осъществяване на генералната и с осъществяване на индивидуалната превенция. Разбира се, между първо и второ четене трябва да бъдат направени съответни промени. Съгласен съм с част от изказаните от колегите мнения за тези законопроекти, но смятам, че е добре да се даде един знак с подкрепата им на първо четене. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колеги, да прекратяваме ли разискванията? (Да.) Да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-13, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Моля, който подкрепя законопроекта на първо четене, да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против? Няма против. Който е въздържал се, моля да гласува. Тринадесет „въздържали се”.
Не се приема законопроектът на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-24, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Който подкрепя законопроекта на първо четене, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против? Няма. Който се въздържа, моля да гласува. Петнадесет „въздържали се”. Не се приема законопроектът.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-26, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 27.10.2014 г.
Моля, който е за, да гласува „за”. Девет „за”. Против? Шест гласа „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Девет на осем – приема се законопроектът.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01-11, внесен от Министерски съвет на 09.12.2014 г.
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Четиринадесет „за”. Който е против, моля да гласува. Няма против. Въздържали се? Три гласа „въздържали се”. Приема се законопроектът на Министерски съвет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 19.12.2014 г.
Моля, който подкрепя законопроекта за първо четене, да гласува „за”. Четиринадесет „за”. Който е против, моля да гласува. Няма против. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се законопроектът на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-1, внесен от Петър Владиславов Славов на 05.01.2015 г.
Моля, който подкрепя законопроекта на първо четене, да гласува „за”. Единадесет „за”. Който е против, моля да гласува. Няма против. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Приема се законопроектът на г-н Петър Славов.
Колеги, при това положение мисля, макар както казва г-н Нотев, в известен смисъл да беше прецедент този обем в точка първа, че не е толкова голям прецедент. И в миналия парламент имаше по 3-4 законопроекта в една точка.
Аз с удоволствие, г-н Нотев, бих разделил гласуването, защото съм съгласен, че тук делимостта е на два или на три поне. Но пак казвам, тъй като част от законопроектите са още от Временната правна комисия, другата част дойдоха в последния момент, а общо взето всички тези законопроекти без този на Министерския съвет, са ни добре известни, защото бяха внасяни по един или друг начин в предходния парламент, за това и с оглед процесуална икономия и изчерпателност, защото ще се каже, че селективно избираме законопроекти.
Приключихме с точка първа от дневния ред. Преминаваме към т. 2.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерски съвет на 22.12.2014 г.
По т. 2 гости от Министерството на правосъдието освен заместник-министър Петков е и г-н Александър Петров, държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти”, а от Агенцията по вписванията г-н Златозар Златев.
Заповядайте за кратко представяне на законопроекта.
Александър Петров:
Благодаря, г-н Председател.
Предложеният законопроект транспонира в българското законодателство изискванията на Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. Директивата предвижда изменение на Директива 89/666/ЕИО и директиви 2005/56/ЕО и 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри.
Директива 2012/17/ЕС налага да се извърши оперативна съвместимост на централните, търговските и дружествените регистри в държавите членки посредством създаване на една централизирана платформа. Предвижда се тази платформа да извършва свързването на базата данни, които се предават от държава-членка към всички други държави-членки база данни, свързани с данните в търговския регистър.
В тази връзка са предложени изменения и допълнения в няколко нормативни акта. Това са Законът за търговския регистър, първият нормативен акт; изменения и допълнения в Търговския закон; изменения и допълнения и в Закона за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици.
Ще обясня какви са правните предложения, които водят до съответен вид дейности, които трябва да се изпълняват чрез вътрешното законодателство от Агенцията по вписванията.
На първо място, нормите, които са предложени за изменение и допълнение в Закона за търговския регистър, включват първо да се регламентира свързването на регистри от наша страна чрез платформата за всички други държави-членки от европейското пространство. Това е предвидено с нормата в чл. 3, ал. 4 от Закона за търговския регистър, който се предлага.
Също така се вменява в задължение на Агенцията по вписванията да осигури създаване на необходимия интерфейс за предаване на данни. Това е направено в чл. 3, ал. 4 и в чл. 14а от Закона за търговския регистър, пак нови предложения.
Осигурява се също така достъпът до вписаните обстоятелства и обявяване на актове посредством системата за взаимно свързване. Това е извършено в чл. 11, ал. 4 от Закона за търговския регистър.
За извършването на дейностите по свързването на регистрите и осигуряване на необходимия интерфейс се предвижда и нов начин за формиране на идентификационен код, който да съдържа понятията единен идентификационен код и персонален идентификационен код.
Предложените текстове за изменение и допълнение в Закона за търговския регистър транспонират пълно разпоредбите на Директива 2012. Те имат правно обвързващ характер, т.е. всяко трето лице може да се позовава на предоставените чрез отдалечен достъп данни, като п този начин се внася стабилитет в правния ред.
Внесените предложения за изменение и допълнение в Закона за търговския регистър водят до изменение и допълнение, така да го наречем съпътстващо законодателство, първият от които е Търговският закон. В този смисъл се предлагат нови ал. 5 и ал. 6 на чл. 17а на Търговския закон, които предвиждат да се обхване следният казус. Директивата е предвидила да извършва вписване в националния регистър относно заличаване на клон на чуждестранен търговец, когато чрез системата за уведомяване е получена информация за заличаване на търговеца в регистъра на страната му по произход. Тоест, имаме хипотеза регистриран търговец в страната му по произход, той е регистрирал клон в България, който работи. Заличава се търговецът в страната му по произход, но, ако той бездейства или злонамерено не иска да подаде данни, то системата автоматично и навременно подава тези данни, които стигат до търговския регистър и по този начин се създава тази правна сигурност в реда за обявяване на обстоятелства и актове в Търговския закон.
Тази хипотеза води до доразвиване на правната норма в Кодекса за социалното осигуряване в чл. 5, ал. 10, където се вменява задължение за представляващите тези клонове в България да предоставят необходимата документация, свързана с установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход за лицата, които са работили в тези клонове. Предвижда се тази документация да се предава на съответните органи до 3 месеца, както и са обособени субектите, които имат задължения да предадат тази документация.
В допълнение към тази норма в Кодекса за социално осигуряване искам да кажа, че когато се комплектуваше нормата ние се обърнахме към експертите от Националния осигурителен институт и поискахме тяхното съдействие за това какъв точно текст искат да присъства в изменението и допълнението, който да ги обслужва и се съобразихме изцяло с техните изисквания, които бяха предоставени.
И на последно място, свързано с транспонирането на директивата, Законът за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър предвижда и изменение и допълнение на текстовете от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици. Това е наименованието на закона ,който е част от правния мир от вътрешното право от 1 януари 2014 г.
С влизане в сила на този закон се вменява като задължение на министъра на правосъдието да извършване вписване на тези клонове, които са чуждестранни лица по смисъла на българското право и са регистрирани в територии, които са с преференциален данъчен режим. Кои са тези територии можем да видим в Закона за корпоративното подоходно облагане, който от 1 януари 2011 г. вкарва тези територии във вътрешното законодателство и те са на брой 48. Това е и Хонконг, това са Британски и Вирджински острови. Това е и Малта. Общо те са 48 и са упоменати точно в Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. Сега се извършва вписване на обстоятелства на такива търговци, които са регистрирани по законодателството на такива територии, а откриват клонове в България за развиване на дейност. Текстовете, които са предложени, маркират обстоятелствата, които трябва да се изпълнят пред Агенцията по вписванията, за да отразят и впишат.
Искам да внеса и едно пояснение, тъй като със Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър се предлага изменение и на Закона за българското гражданство. Конкретно става дума за чл. 14а, ал. 1, т. 1. Тук искам да обърна внимание. Не се предлагат нови обстоятелства. Това, което се предлага, при един сравнителен анализ на текстовете е ново структуриране на правната норма от чл. 14а, ал. 1, т. 1. Сега действащият текст на правната норма обяснява три хипотези, при които лицата, които искат по натурализация да придобият българско гражданство, трябва да изпълнят.
Дирекция „Българско законодателство” при Министерството на правосъдието с течение на прилагане на правната норма по чл. 14а установи, че тя създава известна трудност за лицата. Те трудно правят разграничението на трите хипотези, поради което новото предложение е тези три хипотези да бъдат предложени структурно по нов начин. Нищо ново не е предложено в Закона за българското гражданство. Няма никакви нови изменения и допълнения. Само ново структуриране на текста на чл. 14а, ал. 1, т. 1.
В заключение искам да кажа, че в Директива 2012/17/ЕС е даден срок за транспониране на директивата. Този срок е 07.07.2014 г. 07.07.2014 г. отмина и в българското законодателство още не е транспонирана директивата. Нормално е да си отговорим на въпроса какво е предприело Министерството на правосъдието, за да спази този срок.
Обръщам внимание, че тестовете така, както са дадени за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, имаше съгласувателна процедура и бяха приети от предишния Министерски съвет, като бяха изпратени за разглеждане в 42-то Народно събрание още преди датата 07.07.2014 г. Поради прекратяване, обаче, на пълномощията на 42-то Народно събрание то не разгледа законопроекта. Това наложи втори път да се извърши съгласувателна процедура, Министерският съвет втори път да приеме законопроекта и да се изпрати в Народното събрани, което обаче затруднява нашите обяснения пред Европейската комисия, която задава въпроси защо срокът е отминал, а директивата още не е транспонирана и не е станала част от вътрешното право. В тази връзка моля за колкото се може експедитивност, за да не се образува наказателна процедура срещу България за предложение, което отдавна е направено и изработено. Благодаря ви.
Ако има въпроси, сме на ваше разположение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Петров. Много подробно представихте законопроекта. Част от колегите си го спомнят като една част, имплантирана в проекта за изменение на Закона за туризма.
Колеги, имате думата за въпроси и за становища. Няма. Последно повикване и затварям вратата! Прекратяваме дебата.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерски съвет на 22.12.2014 г., моля да гласува „за”.
Шестнадесет „за”. Който е против, моля да гласува. Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Законопроектът се приема бих казал единодушно.
Емил Димитров:
Колко хубаво е, че, когато вносителят е министърът на правосъдието, е изпратил своя заместник – изключително добра форма за взаимодействие. Следващият път Агенцията по вписванията да си изпратят директор или директорка, каквото имат!
Предс. Данаил Кирилов:
Агенцията по вписванията. И аз попитах на няколко пъти къде е директорът на Агенцията по вписвания. В интерес на истината, той заяви желание да присъства и да докладва, но министерството е голяма структура и те си преценяват кого, как и защо ще поканят. В интерес на истината, вчера законопроектът го включих в дневния ред по настояване на директора на Агенцията по вписванията, който потвърди това, че от месец юли тече наказателна процедура. Действително миналото Народно събрание някъде около месец юли се опитваше да гледа този законопроект.
Сега законопроектът е приет. Приключихме с точка втора.
Пристъпваме към точка трета.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 402-01-15, внесен от Министерски съвет на 30.12.2014 г.
Гости по тази точка от дневния ред са от Министерството на правосъдието г-жа Даниела Белчина, държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти” и г-жа Елена Дойчева, държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Позволете ми да дам думата на Заместник-министъра да представи законопроекта.
Петко Петков:
Благодаря Ви.
Предложеният законопроект предвижда изменение с оглед транспонирането на европейски норми в българското право и по-специално в рамките на Гражданския процесуален кодекс.
На първо място предвиждат се изменения в Част седма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“ . Привежда се в съответствие с Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Най-съществените промени, направени с новия акт се отнасят до:
- премахване на междинното производство за признаване и изпълнение на съдебни решения (екзекватура);
- разширяване обхвата на правилата за компетентността съгласно Регламента, така че да се прилагат и по отношение на спорове с ответници от трети държави, включително уреждане на ситуациите, в които един и същ въпрос е висящ пред съд на територията на ЕС и пред съд извън нея;
- повишаване ефективността на споразуменията за избор на съд;
- подобряване на взаимодействието между Регламента и арбитража;
- подобряване на координацията на производствата пред съдилищата в държавите членки и поясняване на условията за движение на временни и охранителни мерки в ЕС;
- подобряване на достъпа до правосъдие по отношение на някои специфични спорове.
С предложените промени в Раздел ІІ на глава петдесет и седма на ГПК „Признаване и допускане на изпълнение на съдебни решения и актове при действието на правото на ЕС“, с която се създава и подходяща вътрешна уредба, позволяваща приложението на Регламента „Брюксел I” в преработения си вариант.
На второ място, привежда се Гражданско-процесуалния кодекс в съответствие с Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела, което е част от законодателен пакет, целящ да засили правата на жертвите в Европейския съюз.
Със Заключителната разпоредба на проекта е предложена промяна в Закона за защита от домашното насилие, като се създава Глава трета „Мерки за осигуряване на защита въз основа на Регламент
№ 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела“.
Нормите са свързани с определяне на съда, пред който може да се подаде молба за издаване на заповед за защита на територията на страната, като това е Софийският градски съд, който проверява дали мярката може да бъде изпълнена със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместваща мярка на защита и приспособява мярката за осигуряване на защита съобразно българското законодателство.
Определен е и съдът, пред който заместващата мярка за осигуряване на защита ще подлежи на въззивно обжалване - Софийският апелативен съд. Предвидено е, че първоинстанционният съд, разгледал делото, издава по писмена молба на лицето, което се ползва от защита, удостоверението по чл. 5 от Регламента.
Експертите са готови да отговорят на евентуалните ви въпроси. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Колеги, имате думата за въпроси. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Имам следния въпрос. Въпросът ми е свързан с делото „Станев срещу България” от 2006 г. Интересува ме дали сте го гледали въобще това дело. Там се казва, че има проблем с българското законодателство с оглед на това, че не се предвижда възможност поставени под запрещение да възразяват срещу мярката. Тоест това не може да стане по негова инициатива. Мислили ли сте за решение на този проблем по това дело?
Другият въпрос, който имам, ще ви го задам след това.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Имате ли възможност да отговори? Заповядайте.
Даниела Белчина:
По делото „Станев срещу България” в момента има образувана работна група в Министерството на правосъдието, която освен това дело, разглежда и други подобни казуси и ще излезе с предложение за законодателни промени.
Но тези два регламента, за които говорим в момента нямат общо с проблематиката на това дело. Те уреждат съдебното сътрудничество най-общо казано между държавите-членки на Европейския съюз и предлагат мерки за неговото опростяване и ускоряване.
Това, което се променя във вътрешното законодателство е много малко, дотолкова доколкото регламентът дава дискреция на държавата да го определи във вътрешното си право. Най-вече се отнася до компетентните съдилища, пред които гражданите могат да подават своите заявления, т.е. ад потърсят своята защита и правото на обжалване пред кой съд може да бъде осъществено.
Петко Петков:
Ако ми позволите да допълня. С оглед делото „Станев срещу България” съвсем скоро Министерството на правосъдието ще излезе с проект на закон с работно заглавие „Закон за физическите лица и мерките за подкрепа”.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, уведомявам ви, защото се установи, а и колегите от Патриотичният фронт могат да кажа, че в днешния ден е внесен още един законопроект за изменение на ГПК от Димитър Байрактаров и група народни представители. Установяваме статуса на законопроекта, но не е разпределен. И за това няма как да го присъединим. Той касае някои от основанията по чл. 417 от ГПК. Не възразявате да се гледат отделно.
Петко Петков:
Всъщност с оглед „Станев срещу България” искам да добавя, тъй като Законът за физическите лица и мерките за подкрепа е материалното право, след неговото изработване или заедно с Преходните и заключителните разпоредби ще бъдат направени съответните процесуални промени в ГПК.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Ако позволите и втория ми въпрос. Той е пак с молба за разяснение и е във връзка с новия чл. 23, който вие предвиждате в Закона за защита от домашното насилие. Там се предвижда процедура пред Софийския градски съд за мерки за осигуряване на защита, постановени в други държави-членки на Европейския съюз от домашно насилие. А доколкото ми е известно регламентът от 2013 г. изисква да няма такава изрична процедура. Това да става едва ли не автоматично признаване. Може ли за малко разяснение.
Елена Дойчева:
Всъщност до голяма степен процедурата е формална и не се изискват наистина никакви по-специални мерки във връзка с признаването на тези решения за защита на лица. Но в края на краищата регламентът, за разлика от другия, 1215 не отменя напълно процедурата по съдебната част от признаването на такива мерки за защита. Но и в самия регламент е максимално опростена и улеснена тази процедура. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, прекратявам дебата.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 402-01-15, внесен от Министерски съвет на 30.12.2014 г., моля да гласува „за”. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Законопроектът се приема с огромно мнозинство.
Благодаря на екипа на Министерството на правосъдието и на колегите, които докладваха от Агенцията по вписванията.
Пристъпваме към т. 4 от дневния ред.
По четвърта точка - Законопроект за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерския съвет на 09.01.2015 г.
Гости по т. 4 от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-жа Ралица Пеева, началник отдел „Правен” и г-н Красимир Найденов, главен експерт в отдел „Международна дейност”.
Заповядайте, имате думата да представите законопроекта.
Красимир Найденов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа депутати,
Споразумението за въздушен транспорт между Канада и Европейската общност и нейните държави-членки, подписано на 17 декември 2009 г., е част от уредбата на външната авиационна политика на Съюза, установена със Съобщение на Комисията СОМ (2005)79: „Развитие на дневния ред на външната политика на Общността в областта на авиацията” и бе преразгледано наскоро със Съобщение на Комисията СОМ (2012)556: „Външната политика на Европейския съюз в областта на въздухоплаването - посрещане на бъдещите предизвикателства” и съответните заключения на Съвета. Това е второто всеобхватно Споразумение за въздушен транспорт, подписано с ключов стратегически партньор на Съюза след Споразумението със САЩ от 2007 г., ратифицирано от Република България със закон, приет от 40-то Народно събрание на 27 февруари 2009 г.
В процес на договаряне са всеобхватни споразумения и с Бразилия, Австралия и Нова Зеландия.
Целта на Споразумението с Канада е създаването на открито авиационно пространство, което да доведе до установяването на единен пазар за въздушен транспорт между Европейския съюз и Канада със свободно осъществяване на инвестиционна дейност и неограничено предоставяне на въздухоплавателни услуги между европейските и канадските авиокомпании, включително на вътрешните пазари на двете страни. В частност Споразумението предвижда: постепенно постигане на пълна либерализация без ограничения по отношение на маршрутите, честотите и капацитета на въздухоплавателни услуги; съвместното използване на кодове; гарантиране свободата на ценообразуване; регулаторно сближаване в сферата на авиационната безопасност и сигурност; конкуренцията; околната среда; правата на пътниците; трудовите аспекти; управлението на въздушното движение.
Споразумението съдържа редица разпоредби за поетапното отваряне на пазара и предоставяне на по-големи свободи за извършване на инвестиции от двете страни. Първият етап се прилага в случаи, при които чуждата собственост на авиокомпании се ограничава до 25%. Авиокомпаниите разполагат с ограничена свобода за изпълнение на директни услуги между всяка точка в Европа и всяка точка в Канада. Няма да съществуват ограничения по отношение на броя на авиокомпаниите, които ще изпълняват полети между Европейския съюз и Канада, нито пък такива относно броя на услугите, предоставени от всяка авиокомпания. Авиопревозвачите, изпълняващи товарни полети ще имат право да изпълняват последващи полети до трети страни.
Втори етап. Започва след като Канада приеме необходимите стъпки за предоставена възможност на европейските инвеститори да придобиват до 49% от капиталовите инструменти с право на глас в канадските превозвачи. Това означава, че ще са налице определени допълнителни права, включително правото за карго оператори да предоставят услуги на трети страни от другата страна, без значение от произхода им. Така нареченото „право на седма свобода”.
Трети етап. Започва, когато и двете страни дадат възможност на инвеститори да създават и контролират нови авиокомпании на техните пазари. Тогава пътнически авиокомпании ще могат да извършват полети до трети страни –„пета свобода”.
Четвърти етап е последната стъпка, при която се дават пълни права за извършване на дейност между и извън двата пазара, включително между точки на територията на другата страна или така наречения „каботаж”. Той ще бъде гарантиран след като и двете страни доведат до край стъпките, позволяващи пълна собственост и контрол на техните превозвачи от граждани на другата страна.
Чрез Споразумението страните се договарят за по-тясно сътрудничество по линия на смекчаване последиците от въздухоплаването върху изменението на климата.
В областта на безопасността Споразумението предвижда взаимно признаване на сертификатите за летателна годност, свидетелствата за правоспособност или лицензи. Детайлно сътрудничеството в тази област е уредено със Споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване между Европейската общност и Канада, подписано на 6 май 2009 г. в сила от 26 юли 2011 г.
В областта на сигурността Споразумението предвижда взаимно признаване на стандартите и едноетапна проверка за сигурност. Тоест пътниците, багажа и товарите, които очакват трансфер няма да подлежат на допълнителни мерки за сигурност.
Предвидени са възможности за извършване на съвместни инспекции и размяна на информация и други.
Също така има специфични клаузи за подобряване нивото на защита на интересите на пътниците, включително ангажимент за провеждане на консултации с оглед постигане на съвместим подход, доколкото е възможно, по чувствителни въпроси, като компенсацията при отказан достъп на борда, мерки за достъпност и възстановяване на средства на пътниците. Това се регламентира от Регламент 261 от 2004 г.
Текстът предвижда строг механизъм, който гарантира, че авиокомпаниите няма да бъдат изправени пред дискриминация от гледна точка на достъп до инфраструктура или държавни субсидии.
Със Споразумението се създава и съвместен комитет, който ще отговаря за преразглеждане на изпълнението на споразумението и за последиците от него. А чл. 21 урежда решаването на спорове, посочвайки етапите от приложимите процедури, от консултации в рамките на съвместния комитет по арбитраж под егидата на ICAO – Международна организация за гражданска авиация или ИКАО.
Предс. Данаил Кирилов:
Може ли да ви прекъсна. Не е необходимо да четем целите мотиви. Те са приложени. Колегите могат да се запознаят с тях. Идеята беше да поставите няколко акцента. Оттук нататък има две важни неща, ако искате, акцентирайте ги, за общото въздушно пространство между Европейския съюз и Канада.
Александър Петров:
Споразумението гарантира постепенно създаване на открито авиационно пространство между Европейския съюз и Канада. Според оценки на Комисията откритото авиационно пространство ще гарантира допълнително над 17 милиона пътници годишно, ползи за потребителите 5 милиарда евро годишно, както и увеличаване на заетостта.
Най-важното е, че настоящото Споразумение напълно заменя съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите членки и Канада. Още по-важно е, че България няма сключена спогодба за въздушен транспорт с Канада. В тази връзка Споразумението ще позволи на България да се възползва от либерализирания достъп до авиационния пазар на Канада по отношение предлагане на въздушни услуги.
По това Споразумение няма да се извършва официално дипломатическо назначаване на авиокомпаниите от органите на държавите-членки на ЕС. Лицензии или други форми на разрешаване, издадени от всяка страна на нейните авиокомпании, представляват назначаване за целите на настоящото споразумение.
Споразумението и всяко негово изменение влизат в сила един месец след датата на последната дипломатическа нота, в която страните потвърждават, че всички необходими процедури за влизането в сила на Споразумението са изпълнени.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси. Няма въпроси.
Моля, който е съгласен да подкрепим законопроекта за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерския съвет на 09.01.2015 г., моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се законопроектът за ратификация. Благодаря ви.
Колеги, обявявам 5 минути почивка.
(След почивката.)
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, продължаваме заседанието на Комисията по правни въпроси.
Пристъпваме към т. 5 от дневния ред.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 454-01-1, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Да представи законопроекта има думата г-н Тодоров.
Илиан Тодоров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная набързо с мотивите.
Скандалните сделки за замяна на земи от държавния поземлен и държавния горски фонд, с които обществото и държавата се ощетяват през годините на така наречения преход със стотици милиони левове са типични примери за нищожни сделки според правната теория и практика.
Очевидно е, че всички управляващи досега не намериха политическа воля за преустановяване на ограбването.
Съдебната система също е абсолютно безсилна за решаването на проблема.
Считаме, че с настоящото допълнение на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите се намира генерално и радикално решение на проблема и ще спомогне за възстановяване на държавната собственост.
Месец септември 2014 г. от Брюксел ясно ни казаха, че трябва да анулираме заменките на гори. Европейската комисия каза буквално следното. България трябва да възстанови несъвместимата държавна помощ, както нарича заменката на тези имоти, или да анулира заменките.
Така че ние от Атака смятаме, че с това наше предложение, надявам се всички останали партии, които са сериозно евроориентирани да изпълнят желанието и на Брюксел, и на Еврокомисията и най-накрая наистина да развалим договорите по тези заменки, които няма какво да си кривим душата, ощетиха в огромна степен цялото българско общество и държава. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за становища. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Колега, защо Вие определяте датата 10 ноември 1989 г. като някаква начална точка, спрямо която ще разпространите нищожността. Според мен, дори и да се приеме вашата логика, не би следвало да има ретро активно действие повече от 10 години, което е максималният срок за придобиване давност при недобросъвестност.
Илиан Тодоров:
Колега, аз съм съгласен с Вас. Ако искате да направим редакционни промени и да го направим от 2007 г. Нямам против, но нека не забравяме, че от 1989 г. също има подобни заменки, които явно след влизането ни в Европейския съюз са определени като неправилни. Но, ако това е проблемът и ако бихте подкрепили един подобен текст, ние сме готови да променим годината и да я направим от 2007 г., точно за обсега на действие, за който Еврокомисията ни каза, че тези сделки просто трябва да бъдат развалени. Ако това е проблемът, ние нямаме проблем да го променим това.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев.
Христиан Митев:
Г-н Председател, съвсем кратък ще бъда.
Първо, уважаеми колеги, за мен не е много добра практика и идея да правим бързи и необмислени промени точно в Закона за задълженията и договорите. Единственият кодификационен граждански закон поради липсата на Граждански кодекс на Република България. Тази година се навършват 65 години от приемането му. Не смятам, че с такива бързи и необмислени промени ще успеем да възстановим някаква справедливост, още повече, тъй като в момента го гледаме на първо четен, на мен им се струва, че едно такова допълнение ще доведе до повече правна несигурност и липса на стабилитет. Защото, съгласете се, че дори да приемем, че над 50% от тези сделки са замени на държавен и общински поземлен горски фонд са нищожни по една или друга причина ,какво правим с онези, които са действителни. Все някаква част са действителни. Така засягаме абсолютно всички без да имаме някакъв допълнителен критерий, по който да отграничим тези, които са действителните и за които нямаме измамни действия.
И още едно допълнение само. По отношение на Европейската комисия и държавната помощ не смятам, че това, което сме получили като някаква препоръка от Брюксел кореспондира с така предложената законодателна промяна. И надали Европейската комисия е имала предвид да променяме по този начин основния си граждански закон. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Митев. Преди колегата да отговори, взимам повод от поставените от Вас въпроси, за да уточня.
По този законопроект сме получили становището на министъра на правосъдието от 8 декември, което е доста подробно. То е качено на сайта на Временната правна комисия. На 8 декември тя вече е била постоянна.
В едната част от становището се излагат съображения от Министерството на правосъдието, във втората част се казва:
„Допълнителни аргументи в тази посока получихме от Министерството на земеделието и храните, които ни уведомяват за следното:”, което всъщност е доклад относно приетите от Министерството на земеделието и храните действия във връзка с изпълнение на цитираната регулация.
Тук се казва, че „МЗХ е предприело следните действия по изпълнение на Решението на Европейската комисия. Пълно комплектуване на всичките 132 преписки на установените след предварителен анализ 80 броя бенефициенти. Това е задължително” явно с оглед на въпросното решение. И по-нататък се казва:
„-Извършване на предварителен анализ и отразяване в специално предоставената от Европейската комисия таблица формат „Excel” с бенефициентите, които отговарят на критерия за помощ „de minimis”.
- Изготвено е техническо задание и е стартирана процедура за възлагане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки за избор на независим експерт-оценител във връзка с необходимостта от определяне на пазарна цена на заменените имоти от държавния горски фонд и земи и гори на частни лица, съгласно изискванията на Решението на Европейската комисия.”
В резултат на това министърът на правосъдието казва, че не подкрепя представения законопроект.
Не виждам желание за други изказвания. Аз се изкушавам да взема становище, но няма да сторя това. Закривам дебатите.
Моля, който е съгласен с внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 454-01-1, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г., да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Три гласа „против”. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
За съжаление, не се приема законопроектът.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По шеста точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за отменяне на Закона за частните съдебни изпълнители, № 454-01-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Заповядайте.
Илиан Тодоров:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с мотивите.
Законът за частните съдебни изпълнители е приет през 2005 г. За периода си на действие от разкриването на института на частните съдебни изпълнители е претърпял редица промени. Въпреки това с настъпилите икономически промени в страната по време на периода на действие на закона става ясно, че той страда от недостатъци, които се отразяват негативно на правното положение на българските граждани. Нещо повече, неоснователно и в ненужно големи размери се засягат финансови интереси на българските граждани по начин, водещ до обедняване, позволено от закона. Атака винаги е била за защита на интересите на обществото пред тези на определени кръгове.
Именно със Закона за частните съдебни изпълнители бе въведен такъв кръг, който до момента продължава да расте и да се облагодетелства за сметка на българските граждани. Именно за това ще предоставим и позицията на гражданското общество. При отмяната на така действащия към момента Закон за частните съдебни изпълнители в обществото ни няма да се случи голям колапс, ще продължат за функционират съдебни изпълнители, но вече държавните такива.
Чрез премахването на Закона за частните съдебни изпълнители ще се коригира изцяло една несправедливост, създадена през 2005 г. и продължаваща и до днес. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега. Имате думата за становища, мнения и въпроси. Заповядайте, г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Действията на държавните съдия-изпълнители времето показа, че са много бавни, мудни и от тази гледна точка хората не бяха много доволни от тяхната дейност. Поради тази причина през 2005 г. се създаде този статут на частните съдебни изпълнители. Ако сега на този етап той бъде премахнат, според мен, ще върнем периода на „бухалките”. И ще ви кажа защо. Поради мудното производство при държавните съдия-изпълнители просто хората ще търсят бързия и лесен начин. Аз не мисля, че 2014 г. е годината, в която ние трябва да се върнем в този период, за който става дума, когато групировките бяха тези, които уреждаха такива финансови взаимоотношения. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов.
Благодаря. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Разбира се, че това е възможен прочит на ситуацията без и с частни съдебни изпълнители. Съжалявам, че тук не присъства представител на Камарата на частните съдебни изпълнители, който да чуе тези разговори и да вникне в повода за това да се внесе такъв законопроект. Всъщност в кратките мотиви има такова изречение - „неоснователно и в ненужно големи размери се засягат финансови интереси на българските граждани” длъжници, в тежко финансово положение са принудени по повод на хватки, които законът позволява и допуска, да се натоварва тяхното задължение и да се окажат длъжници със суми, които надхвърлят няколкократно началното им задължение. Това по някакъв начин би следвало да бъде регламентирано.
Краен е вариантът, радикален е вариантът със закриването на този институт, но истината е, че тези хора, които са с юридическо образование и в крайна сметка в тяхното наименование (те се титулуват като съдии) няма място за лица, които придобиват резултатите от акциите с бухалки, но без бухалки, а с химикалки. Срещу това застава законопроектът на Атака. И дори самият дебат, който ще се повдигне и ще се състои смятаме за постигнат ефект. Мисля, че няма практикуващи юристи, които да оспорят една такава практическа ситуация, която се създаде. И са виновни самите, не всички разбира се, упражняващи тази професия. Те създават съответните резерви по отношение на положителния ефект от създаването на този институт. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Заповядайте.
Свилен Иванов:
Всички знаем, че частните съдебни изпълнители действат след решение на съда. Представяте ли си момента в хипотезата, за която аз говоря, да прехвърлят дълга на някой с бухалки и там започнат да слагат едни лихви. Кои ще го натоварят повече? И отделно да застрашават живота на хората. Аз не знам дали сте си имали работа с такива хора, но това е много сериозно нещо. Ние в провинцията сме се сблъсквали с тези работи.
Явор Нотев:
Не избираме между бухалка и химикалка!
Предс. Данаил Кирилов:
Аз също чаках възможността да се изчерпи по тази реплика дебата.
Г-н Димитров, извинявайте, ако оставате с впечатлението, че сам си взимам думата и ви пререждам. Аз искам да заявя следното.
Законопроектът действително е провокативно радикален. Но на предходни заседания съм имал възможността да развия тезата за алтернативен източник за финансиране на съдебната система в частта съдебни сгради. Приемам тезата, че голяма част от таксите по частното изпълнение са прекомерни. Вероятно не са и особено обосновани. Приемам също така и тезата, че досегашната практика в голямата си част засяга интересите на длъжниците, особено в хипотезите на публична продан.
В предната част на заседанието присъстваше представител на гражданските организации, който три или четири пъти е писал призив и сигнал с молба да се обсъдят мерки в няколко закона, включително и за частните съдебни изпълнители, включително и ГПК. Виждам също така, че Патриотичният фронт също внася изменения на чл. 417.
Искам да кажа, че символично ще подкрепя този законопроект, просто за да се дигне жокер и да се знае, че законодателството в тази област има нужда от съобразяване с реалността, актуализация и остра нужда от подобряване.
В миналия парламент на няколко пъти Народното събрание, без значение от мнозинства, защото народни представители от всички различни парламентарни групи подкрепяхме, за съжаление, не с пълен успех, но подкрепяхме някои от предложенията за отделни разпоредби в ГПК и в Закона за потребителския кредит. Но пак казвам, имаше частичен успех.
В миналия парламент имаше Комисия за взаимодействие с гражданското общество. Неин председател беше г-жа Мая Манолова. Макар да не бях член на онази комисия, също я посещавах редовно, когато се изследваха точно тези въпроси.
Така че макар да не можем изцяло да подкрепим един такъв радикален вариант, пак казвам, позволявам си символично да подкрепя законопроекта като сигнал, че има нужда от ревизия на този режим.
Извинявам се. Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Благодаря. Всичко е наред. Ако, обаче, някой отстрани ни слуша, ще остане с впечатлението, че от 2005 г. в България е имало рекет с бухалки и никой не е могъл да се справи. И всъщност промяната на този режим не се дължи на усилията на властта, която е била тогава и след това, а на частните съдебни изпълнители, които са победили мафията. Малко не звучи добре.
Факт е обаче, че частните съдебни изпълнители в момента почти безконтролно правят каквото си искат. Присъединявам се към думите на г-н Председателя. Наистина проблемът е наболял. Всички епизодично, частично, от своя поглед, от своята гледна точка даваме предложения, а може би трябва да се задълбочим и да го решим, но да бъде окончателно това решение поне към момента. Защото в противен случай ще започне един бърка тук, друг бърка там, търси мнозинство за едно, за друго обтекаемо и няма да решим проблема.
Сигурен съм, че няма да го приемем този вариант, който вие предлагате, но съм отворен за разговори, като апелирам и към останалите колеги, ако можем да намерим някакво консенсусно решение с представители и на тяхната гилдия, въпреки че тях това ги устройва напълно и те не биха искали нищо да се промени и ще стане като със съдебната реформа – ние сме за нея, но щом се отнася до нас, не ни интересува. Нека да направим един публичен дебат по темата.
Сега ще гласувам въздържал се.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Не виждам желание за изказване от други колеги. Прекратяваме разискванията.
Моля, който подкрепя законопроекта за отменяне на Закона за частните съдебни изпълнители, № 454-01-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г., да гласува „за”. Пет гласа „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Законопроектът не се приема.
Пристъпваме към т. 7.
По седма точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 454-01-9, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Заповядайте.
Илиан Тодоров:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Безспорно е, че собствениците и техните служители на електронни и печатни медии, интернет сайтове, социологически, рекламни и PR агенции, както и продуцентските къщи оказват огромно влияние върху обществено-политическите нагласи в страната, формират общественото мнение, създават критерии и стандарти в мисленето на обществото.
Не случайно медиите са четвъртата власт във всяко демократично общество. Никой не може да отрече, че е нужна по-голяма прозрачност и в тяхната работа. В медиите работят журналисти и служители с голяма известност и гражданите често и не случайно се интересуват от обстоятелствата, свързани с тях, с техните доходи и имущества, които до момента са скрити и неясни за обществото. Говори се за огромни и неприлични по размер доходи и имущества на някои от тях и осветляването им ще бъде само от полза за спиране на спекулациите.
Декларирането на имуществата и доходите им ще бъде важна стъпка при борбата със задкулисието, както и за по-нататъшното изясняване на това кой какъв е в българския обществен и политически живот, в който активни участници са и самите те.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, имате думата за становища, мнения, позиции. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, много добра инициатива, само че смятам, че систематичното място на тази поправка не е в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности по простата причина, че въпросната категория лица, които се предлага да допълним към настоящата разпоредба на чл. 2 не попада в графата „висши държавни длъжности”. Ако, примерно, се внесе подобна разпоредба в Закона за радио и телевизия по отношение специално на електронните медии, то тя би имала някакъв резон. Но в този закон смятам, че просто не й е систематичното място на тази поправка.
По отношение на останалите изброени лица трябва съответно да се търсят закони. Много ми е интересно, обаче, за печатните медии какво ще правим, като нямаме закон за печата. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Други желаещи? Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Тъй като това ще бъде вторият законопроект, който принципно може би принципно може би като идея е споделен, но вероятно няма да бъде подкрепен заради конкретна и бих казал съвсем основателна критика, която направи колегата Митев. Имам предвид предишния, за който получихме символичната подкрепа на Председателя. Но така или иначе се опасявам, че провокирайки конкретна тема, с гласуването против, а и неприемането на законопроекта ние затваряме тази тема и няма да се постигне този по-нисък по степен ефект, да се дебатира, съответно да се усъвършенства този проект и да се допълни от законопроекти, за които научихме от доклада на председателя, че имало от други парламентарни групи. Идеята е да се реши един обществено значим проблем.
В конкретния случай това ме накара да взема отношение сега по бележката на колегата Митев. Вярно е, извън предмета, който е определен от заглавието на закона. Недоглеждане на вносителите, категорично трябва да признаем. Лицата не са от тази категория, които са описани.
Не виждам пречка да се търси вариант специално за печатните медии и за други медии да разпилеем тези неща по различни нормативни актове. Става дума за една идея, която е прокарана в разглеждания закон. И тогава, когато в мотивите четем, че представителите на медиите са своеобразна власт и това е популярният израз – популярното назоваване „четвъртата власт”, няма никаква пречка да се измени и заглавието, т.е. обхвата на закона с една думичка – едно определение, което да обхваща и да позволи да има коректна връзка между текст и заглавие.
Така че това би могло да се направи и във времето на двете четения.
Иначе съвсем основателна е критиката и тя изведнъж стана една преграда непреодолима.
Ние заявяваме тази готовност. Разбира се, ако има допълнения към текста и други предложения, сме отворени за приемането им и сътрудничество при усъвършенстване на редакцията.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други становища? Прекратявам разискванията. Пристъпваме към гласуване.
Който е за приемане на първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 454-01-9, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г., моля да гласува „за”. Седем „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Не се приема законопроектът.
Явор Нотев:
Няма как да не благодарим. При предишното гласуваме благодарихме за символичната подкрепа на Председателя, а тук имаме съвсем реална подкрепа. Благодарим за разбирането.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Нотев, до пленарна зала има възможност да привлечете още поддръжници. Има възможност включително да се предложи промяна в наименованието.
Десислава Атанасова:
Г-н Нотев, аз ви подкрепям, но наистина бележката на г-н Митев ме разубеди да гласувам „за” по отношение на наименованието на закона. В пленарна зала ще ви подкрепа вероятно.
Предс. Данаил Кирилов:
Пристъпваме към т. 8 от дневния ред.
По осма точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България, № 454-01-23, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Заповядайте.
Илиан Тодоров:
Г-н Председател, уважаеми колеги,
През последните години се забелязва грубо поругаване на националното ни знаме на много места в страната. Свидетели сме на това как групи от нашето общество не зачитат националния ни трибагреник. Включително имаше и няколко случая, в които той беше намиран в кофи за смет. На фона на това и като добавим, че към днешна дата националното ни знаме седи редом до знамена на съюзи, които не се водят никъде като официални. Това принизяване на националното ни знаме към други знамена, които сами по себе си не представляват символи според официалните документи на дадения съюз, според нас допринася за унизителното отношение към този върховен символ на държавата.
Именно за да се предотврати тази порочна практика, пример трябва да бъде даден от най-високо ниво, а именно от държавните и общинските институции.
Ето за това считаме, че така предлаганите от нас промени в настоящия закон само ще спомогнат за подобряване на отношението към българското знаме, както и все по-голямото му зачитане. Това също ще допринесе за допълнителното повишаване на чувството за дълг и отговорност в обществото. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, имате думата за дебат.
Постъпило е становище от 12 декември 2014 г. от министъра на външните работи г-н Даниел Митов, в което становище много подробно се установява режимът, историята и нормативната уредба, касаеща знамето на Европейския съюз. Ще ви прочета част от становището.
„Знамето на Европейския съюз е официален символ на съюза, приет с резолюция от 11 април 1983 г. на Европейския парламент, след което е потвърден от Европейския съвет през 1985 г., както и в чл. 228 от Процедурните правила на Европейския парламент, наред с химна, мотото и други. С Декларация 52 от Заключителния акт към Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност (обн. ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г. в сила от 01.12.2009 г.; ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 21 март 2008 г – ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.) Република България заявява, че за нея знамето, представляващо 12 златни звезди, наредени в кръг, върху син фон, химнът „Одата на радостта” от Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен, мотото „единство в многообразието”, еврото като парична единица на Европейския съюз и Денят на Европа, 9 май, ще бъдат символи на общата принадлежност на гражданите към Европейския съюз и на тяхната връзка с него. Европейското знаме е символ не само на Европейския съюз, но и да единството и идентичността на Европа в по-широк смисъл. Издигането на знамето на Европейския съюз в Република България е уредено в Постановление № 54 на Министерския съвет от 29.03.2005 г. за обявяване на 4 април за Ден на атлантическата солидарност за отбелязване на 9 май – Деня на Европа, и за издигане флага на НАТО и знамето на Европейския съюз. Чл. 4 от това постановление указва знамето на Европейския съюз да бъде постоянно или временно издигнато или поставено на/във:
1. сградите, в които се осъществява основната дейност на Народното събрание, на Администрацията на Президента, на Министерския съвет, на министерствата и на другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации, на общините, районите и кметствата, както и в подходящи официални помещения в тях;
2. входните и изходните контролно-пропускателни пунктове;
3. пристанищата и аерогарите;”
Това е резюме от становището, а самото становище също е качено на сайта на комисията.
Няма желаещи за изказване. Прекратяваме разискванията. Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е съгласен да бъде приет на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България, № 454-01-23, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г., моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема законопроектът.
Пристъпваме към т. 9
По девета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-15, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Заповядайте.
Илиан Тодоров:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Настоящата промяна в Закона за горите е предизвикана и обоснована от факта, че в момента действащият закон дава възможност за беззаконно изсичане на гори. Създала се е, за съжаление, масова практика, при която извършителите на престъплението умишлено да използват формално чужди вещи при извършването на престъплението, целейки те да не бъдат отнети в полза на държавата, както би станало, ако вещите биха били собственост на лицето, извършило престъплението.
Сега действащите текстове в Закона за горите са реална предпоставка за създаване и на рецидив в нарушителите на закона. Оставените без фактически последствия констатирани нарушения на закона неминуемо водят до тяхното повтаряне и създаване на траен криминален поведенчески модел у нарушителите.
С настоящата поправка се цели прекратяване на порочната практика законът да бъде заобикалян. Приемането й ще доведе до опазване на личните, общинските и държавните горски територии, както и до улесняване на дейността на служителите, които отговарят за установяването и предотвратяването на нарушения в горските територии по смисъла на чл. 188 от Закона за горите. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега. Имате думата за становища и позиции. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Смятам, че неправилно е разпределен към нас. Комисията по земеделието и храните трябва да се произнесе като водеща, а после да дойде при нас, за да преценим.
Предс. Данаил Кирилов:
Уточнявам, г-н Димитров. Водеща комисия по разпореждането на този законопроект е Комисията по земеделието и храните. Като съпътстваща комисия е посочена Комисията по правни въпроси.
По този законопроект е постъпило становище от министъра на земеделието и храните от 13 януари 2015 г., което в нашата комисия е приложено за сведение. То е било представено пред водещата комисия.
Явор Нотев:
Г-н Председател, в отговор на забележката на колегата Димитров. Има и чисто правен елемент тук. Става дума за конфискацията, която би следвало да се извърши на вещите, послужили за улесняване на незаконната сеч или за извършване на административното нарушение. И в този смисъл и Комисията по правни въпроси има място и право на мнение.
Много е лесен начинът за заобикаляне на тези последици за нарушителите. И ние това целим – да прехвърлим доказателствената тежест, от една страна.
На второ място, понеже това не ни се струва достатъчно, бихме искали и този, който дава вещи на заем за послужване и те са от такова естество, че могат за служат за сеч, да си дават сметка, че тази сеч може да бъде незаконна и административните последици да засегнат и неговата собственост. Това е смисълът. Достатъчно е изгубила и държавата и други субекти, собственици на горски масиви от това, което се случва.
Да не говорим за последиците за природата и да не ги свързваме с природните бедствия, които връхлитат и през последната година. Мерките наистина трябва да бъдат сериозни.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви.
Емил Димитров:
Няма да го казвам през призмата на границата и тировете, които карат затворени контейнери, без значение какво има вътре – дали е с двойно предназначение или елемент на контрабанда и т.н. Но знаете класическия случай – извършител, подбудител, помагач. Отиват двама души, единият разбива, другият помага, крадат и след това се връщат с автомобила. Автомобилът предмет ли е или не е? Ако е такси, предмет ли е? Ако се качат във влака и се приберат с него до града, в който са и влакът ли конфискуваме.
В гората не е по-различно.
Явор Нотев:
Удачен аргумент, когато говорим за средство за извършване на престъпление в общия му вид по НК. Тук говорим за специализиран закон – Закон за горите. В гората с такси не може да отиде. Ако отиде с такси в гората и напълни багажника с дърва, по-добре да се отнеме и таксито. Там няма нужда от защита за този, който неволно е съдействал за извършване на нарушението.
Просто специализирана е материята и на нас ни се струва, че може да се проведе една такава политика.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Други становища? Няма. Закривам дебата. Преминаваме в режим на гласуване.
Моля, който е за приемането на първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-15, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г., да гласува „за”. Четири „за”. Който е против? Трима „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема законопроектът на първо четене.
Пристъпваме към т. 10.
По десета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-16, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Заповядайте.
Явор Нотев:
Аз ще докладвам мотивите, г-н Председател. Съвсем кратки са те.
Във връзка с необходимостта от защита на българския работник пред чужд такъв се налагат промени, по наше виждане, в законодателството. Целта е действително да има борба с безработицата на национално ниво, като се даде път на родния работник пред чуждия такъв.
Обществото като цяло очаква от държавата тя да защити интереса му, да защити правата му като работници. Заради това трябва да се осъществи решителна регулация на пазара на труда, даване на право на работа на българския работник пред чуждестранния такъв трябва и може да бъде основен двигател на всяко едно правителство.
Позоваваме се на законов текст, който гарантира правото на труд на българските граждани. Разбира се, бихме допълнили и уточняваме, че замисълът на вносителите е предимство за българския работник при равни други условия, отнасящи се до квалификация и всякакви признаци, които се изискват по отношение спецификата труд, който се предлага. Ние намираме, че моментът е такъв, че би следвало да има известна протекция на пазара на труда за българските граждани.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Имате думата, колеги. Няма желаещи за становище, въпроси и мнения. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Който е „за” приемането на първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-16, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г., моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Против? Три гласа „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Пристъпваме към т. 11 от дневния ред.
По единадесета точка - Обсъждане на Проект за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-15, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Тук уточнявам, че правна комисия е съпътстваща. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Заповядайте, колега.
Илиан Тодоров:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, това, което предлагаме е проект на решение с цел да възложим на правителството да предприеме необходимите мерки за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, редки и ценни метали.
Ще ви запозная с мотивите за този проект на решение.
Безспорно е, че съществуват тежки проблеми по отношение на добива на злато, ценни и редки метали в страната. Касае се до едни от най-големите залежи в Европа и това дава на страната ни изключителен шанс за реализиране на големи доходи. Добивът на злато, ценни и редки метали може да се превърне в мотора за излизане от тежката икономическа криза.
Вместо това, липсва ясна и адекватна нормативна уредба, която да регламентира отрасъла. Поради поредица от грешки и безспорни корупционни практики по времето на управлението на няколко правителства, доходите, които реализира държавата са символични. Никой не може да каже кои са собствениците на концесионните фирми, които работят в бранша, нито съществува какъвто и да е контрол по отношение на добитите количества злато, ценни и редки метали. Неясни са постъпленията в държавната хазна от данъци, такси и други задължения на концесионерите, свързани с изискванията на българските закони. Целият отрасъл се намира в сферата на сивата икономика и затова няма и каквото и да е съмнение.
Фирмите-концесионери работят при пълна непрозрачност, при условията на тежки и системни нарушения на екологичното и трудовото законодателство, извършват технологични операции при добива, които застрашават околната среда. Това са изключително тежки нарушения от страна на концесионерите и тези нарушения са достатъчно основание за прекратяването им.
Необходимо е да бъде разработена специализирана детайлна нормативна уредба по отношение на добива на злато, ценни и редки метали, които да постави на здрава основа развитието на този изключително перспективен отрасъл в българската добивна промишленост и икономика.
За да бъде извършена истинска и пълна промяна, обаче, първо трябва да бъде спряна дейността на сега действащите фирми-концесионери, които са чуждестранни собственици.
Ето защо правителството ще следва да предприеме необходимите мерки за прекратяване на действащите концесионни договори, да състави стратегия за развитието на отрасъла, както и да предложи нова законова и подзаконова нормативна уредба.
Към това, г-н Председател, уважаеми колеги, искам да допълня, че се прокарва в българските медии, че концесионната такса, която получава държавата ни е в рамките на процент, процент и половина. Само ще ви дам за пример Судан, държава от Африка, в която откритите златни мини, които се дават на концесия, се дават срещу 4% концесионна такса. Говорим за Африка! Ние в България сме много ларж явно и решаваме да даваме на една компания, или две, или няколко срещу процент-процент и половина концесионна такса да изнасят нашето злато и то как. Да кажем как, защото това е от изключителна важност.
В момента рудата, която се добива, се кара на пристанище Бургас, оттам се кара в Намибия и в Намибия се преработва. И от Намибия някой ни казва, че в един тон руда има еди-колко си злато, еди-колко си сребро, еди-колко си мед, еди-колко си германий и всички други ценни метали. Тоест ние нямаме никакъв контрол в момента като държава върху това, което реално се намира в рудата и се изкарва от пристанище Бургас.
Редица български специалисти, геолози, минни инженери са на мнение, като проф. Гергелчев, че наистина в България са едни от най-големите златни залежи в цяла Европа, които реално биха подпомогнали значително държавния ни бюджет и то в момент, в който постоянно се оплакваме, че няма пари за здравеопазване, че няма пари за по-високи пенсии, за по-високи заплати – говорим за нещо по-нормално, а не с подигравателно повишаване с 20 лв. на пенсия или на заплата при тези цени.
Така че мога да ви дам пример и с друга държава от Африка – Южна Африка, която съвсем отскоро съвсем открито национализира всички златни и диамантни мини в страната. Никой не ги наказа, никой не ги глоби, никой не ги осъди. Просто Южна Африка реши, че това е природно богатство, каквото всъщност е и национализира тези мини. В момента вместо да печели някоя частна фирма, печели правителството и разбира се, като цяло народът. В България измислихме една грозна дума „концесия”, за да за обиколим Конституцията, в която ясно се казва, че природните богатства са изключителна държавна собственост. Някой доста хитър човек измисли думата „концесия”, чрез която концесия България да бъде колонизирана и ограбвана.
Ние от Атака смятаме, че този фарс, това ограбване трябва просто да спре. В противен случай, няма какво да си говорим за бюджет, откъде ще вземем, от кой джоб ще прехвърлим в другия джоб, за да повишим стандарта на българите. Просто в момента, както се казва, „във вода ходим, жадни сме”.
Моля да приемете законопроекта. Аз съм сигурен, че вие сте чели доста по темата и молбата ми към вас е наистина да направим нещо добро за държавата като цяло. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, по едно стечение на обстоятелствата аз съм в час с концесията и експлоатацията на златното находище. Имайте предвид Челопеч. Мисля, че е редно да споделя с вас това, което знам.
В България в три мини има подземни богатства на стойност над 33 милиарда долара. За съжаление държавата не получава достатъчно средства при експлоатация на тези мини. Една от тези мини е Челопеч. Защо това е така? Това е така, защото, първо, са сключени неизгодни концесионни договори. По памет говоря, но мисля, че съм точен, концесионното възнаграждение, което първоначално е определено е 1.5% от добитото, извадено на повърхността, като, разбира се, няма никакъв контрол върху реалния добив и всъщност той е по отчетни документи от страна на концесионера. По времето на управлението на НДСВ този процент на практика бива намален наполовина и спада до 0.75%, като останалите 0.75% се преотстъпват в полза на концесионера с цел да покрие някакви екологични мероприятия от гледна точка на въздействие върху околната среда.
За да решим кардинално проблема, естествено, че ние не можем с лека ръка да променяме концесионните договори и да ги прекратяваме. Но е възможно да искаме предоговаряне, така както е в други случаи на неизгодни сделки за енергийни обекти, примерно. Аз мисля, че е редно държавата всъщност така както постъпи по времето на управлението на кабинета Станишев, тогава имаше създадена междуведомствена група начело с тогавашния вицепремиер Калфин, ние бяхме стигнали до подписване на меморандум с въпросния концесионер, както за увеличение в пъти, не мога точно да си спомня, но поне към 8-10% договорихме възнаграждение за държавата плюс участие на държавата 25% в една фабрика, която да добива златото тук и да има реален контрол върху добитото количество. Това би могло ние да поискаме от Министерския съвет и ако той е отговорен, и ако спазва Конституцията, съгласно която в ал. 6 на чл. 18 изрично е записано, че държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и обществото.
Това при българските концесии аз не знам да е реализирано. И ще ви обясня защо. Проблемът е в Закона за концесиите. Със Закона за концесиите се дава възможност на този, който прави търговски проучвания или има разрешение за проучване и добив, автоматично да получи след това експлоатацията на подземното богатство и да получи концесията. Когато той е определен предварително няма как след това да се договорят достатъчно изгодни условия за държавата. Или трябва да въведем някаква норма, при която да се отдават – норма за постъпления към държавата, при която да се отдават каквито и да е концесии. Например, държавата ще отдаде някакво подземно богатство, ако получава от него не по-малко от основния лихвен процент, определен за съответната година с постановление на Министерския съвет, което е поне около 10%, доколкото аз знам в момента, за да може наистина богатството, което е публично, което е държавно, да носи приходи за държавата и тя да може да използва тези приходи за обществено-полезни цели.
В Закона за концесиите е големият проблем. И ако има общо политическо съгласие, би могло да се потърсят такива изменения в Закона за концесиите, които да направят отдаването на концесии изгодно за собственика на богатството, а именно държавата. Всъщност собственик би трябвало да се разглежда народът в лицето на държавата, като негова представителна организация.
Така стоят нещата. Аз, доколкото знам, това което беше договорено м. март 2009 г. не се реализира впоследствие. Останаха си нещата на регулация по договори от предходен период и мисля, че и до ден днешен ние получаваме по 0.75% от добитото, отчетено от концесионера злато, което е смешно. Мога да ви кажа, че ако примерно добивате чакъл, пясък или други инертни материали, там повечето концесионни договори са сключени от порядъка между 2-2.5 до 5% от добитото. Ако вие добивате злато получавате много по-малко, в пъти по-малко.
Така че по принцип подкрепям идеята ние да задължим Министерския съвет да преразгледа концесионните договори и да се опита да договори с концесионерите по-изгодни условия за държавата. Ако просто тръгнем на една конфронтация и кажем: Прекратяваме договора, най-много да навлечем беля на държавата, защото ще ни осъдят някъде по някой американски съд или арбитраж и след това ще трябва да плащаме с милиони сигурно, а може би и повече на концесионера, който нищо няма да е извършил за това.
Това е моето мнение. Повдигате много важна тема за ефективността на използването на подземните богатства. Трябва да се реши. И тя трябва да се реши, според мен, с консенсус в интерес на държавата и в интерес на народа. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Има ли желаещи да се изкажат? Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председател.
Взимаме ли достатъчно като концесионни такси? Не. Можем ли да взимаме повече? Да. Трябва ли да го направим? Трябва да направим всички възможно. Колко жалко, че 2009 г. приетата през 1991 г. Конституция не е действала и вие осенени от тези добри идеи, не сте могли да ги реализирате. Мисля, че е била същата Конституцията. Просто окрилени от тези идеи цял мандат е било могло да ги реализирате голяма част от тях.
Дали инертните материали са съпоставими? Едно е да заобиколиш Закона за концесиите и да влезеш да почистиш коритото на реката. Ровиш пясък, флотация, изсъхва и го продаваш. Разкриваш, взривяваш, трошачките трошат – начинът за добиване е много, много по-реализуем, близко до магистралите, отколкото да влезеш в рудника, да вадиш, да правиш фабрики. Добивът е различен. Нормално е и таксата да е различна.
Ако текстът беше обсъжданият проект за решение за прекратяване на неизгодни, на нарушени договори за концесия или предоговаряне, бих се присъединил.
Между другото тук никъде не виждам, защото подземните богатства са изключителна държавна собственост, енергоносителите. Примерно, шистов газ, не че съм „за”, трежорният газ и да кажем суровия нефт. Те също.
Така че, ако беше за предоговаряне. Икономическата комисия е поискала тези концесионни договори и ще ни даде яснота.
Аз ще се въздържа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Георгиев за много кратка реплика.
Чавдар Георгиев:
Само ще добавя, че, доколкото си спомням по памет, ние направихме тогава някакво проучване за това различните държави какво добиват при експлоатация на златни находища и мисля, че най-ниското, което бяхме срещнали, е 14% от добитото, изваденото на повърхността. Например, в Румъния имат две златни мини. В едната държавата е с 50%, а в другата е с 25% и тя само от това получава допълнителни доходи извън това, което й се полага като концесионно възнаграждения.
За ЮАР мога да ви кажа, че там собственикът на находището, вярно че ставаше въпрос за диаманти, получава 80%, а добиващият само 20% от добитото.
Така че убеден съм, че наистина това, което каза колегата Димитров е вярно. Ние получаваме ниски доходи от концесиите. Ако се не лъжа общо от трите мини получавахме 3 млн. лв. годишно, което е смешно. Не знам дали сега е така. Дано да е повече.
Ние наистина трябва да направим всичко възможно тези доходи за държавата да нараснат в разумни граници без излишно да притискаме чуждестранни инвеститори или да гоним такива.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други становища?
Свилен Иванов:
Г-н Председател, всички предложения на колегите от Атака са такива, че има някакъв смисъл, обаче, ги вкарват в такава крайност, че сега да не можем с нищо да реагираме. Вместо да се направи някакъв текст по този въпрос, както каза и г-н Димитров, и ние да го обсъдим и наистина да има някакви последствия, те ни вкарват текст „прекратяване на концесиите”. Какво да направя аз сега. Не мога да го подкрепя.
Предс. Данаил Кирилов:
Поради радикализъм.
Илиан Тодоров:
Ако може една дуплика за така наречения „радикализъм”. Доколкото помня само до преди една година или малко повече, унгарската държава развали концесионните договори с ЧЕЗ. Тогава никой в Европейския съюз, никой в Унгария не каза, че това е радикално решение. Никой не ги глоби с милиони и т.н.
След това, когато говорим за глоби при разваляне на един такъв договор, ние не знаем какви ще бъдат тези глоби, ако фирмата спечели едно евентуално дело. Сега можем да говорим само на прима виста. И ако става въпрос за стотици милиони, а има вероятност за десетки милиарди, то не е ли по-изгодно за държавата дори да загуби едно такова дело, да плати 100 милиона и тези десетки милиарди да останат в държавата.
Тук въпросът е на икономическа философия и политика – дали да бъде неолиберална или не. А нека не забравяме, че Албания също развали договорите си с ЧЕЗ. Някой да ги глоби, някой да им каза нещо, краят на света ли настъпи? Не! Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Не искам да удължавам дебата. Тук колегата Георгиев правилно посочи радикализма на един друг международен инструмент. Това е международният арбитраж по няколко конвенции. Там бъдете сигурни, че не само непостигнатата печалба ще бъде присъдена, ще бъдат присъдени толкова допълнения – accessories, че смисълът от развалянето действително ще бъде много съмнителен. И това би следвало да се съобразява.
Взимам повод от това, което колегата Свилен каза, ако смятате, че аргументите са такива, всички правни инструменти в нашето законодателство за защита би следвало да са допустими и да можете да ги използвате. След като договорът е толкова неизгоден, този договор някой го е сключил. След като някой е опитвал да го предоговори, т.е. един път го е предоговорил и го е намалил два пъти, тогава не е ли станал два пъти по-неизгоден този договор. След това някой е опитал да го предоговори, ама ха да го предоговори и да го подобри и нищо не е било станало.
Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Колегата, без да му адвокатствам, под радикализъм разбираше не на революцията, да на еволюцията – да търсим начин, по който да го увеличим, а не по начин, по който да причиним огромни вреди на държавата.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз си позволих думата „радикализъм”….
Приключваме дебата. Преди това г-н Нотев поиска думата.
Явор Нотев:
Искам да обърна внимание на колегите, че в решението, което се предлага на вниманието на комисията, има и т. 2, което до голяма степен отговаря на вижданията на част от колегите, които се изказаха. В т. 2 се казва:
„2. Задължава правителството за състави стратегия за развитието на отрасъла и д предложи нова законова и подзаконова нормативна уредба.”
Тоест ще трябва да се направят съответни и удачни промени в Закона за концесиите това е обхванато от подобно решение.
А що се отнася до т. 1, която предвижда единствено и само действие за прекратяване на договорите, това е предложение, което подлежи на коментар.
Мисля, че същностното в този казус е загубите, които ежедневно се увеличават благодарение на неизгодни договори, подписани от някого си, незнайно кога – договори, които няма да бъдат на разположение на народните представители. Защото си спомняме ситуацията, в която изпадна министър-председателя, когато призна от трибуната на Народното събрание на път за Брюксел, че не може да се снабди с договора за Южен поток и че много пъти очаква нещо да бъде представено и той няма как да има информация. Кой от нас би казал, че ще има информация какво съдържат тези договори? Доколко е радикален един такъв подход да се каже: Не, аз няма да изпълнявам повече този договор. Аз съм субект по този договор, но понеже отказвам да дебатирам, хайде вече вие гонете своя интерес и направете така, че да седнем на масата на преговорите с други средства. Това е.
Така че нека да помислим преди да отхвърлим. Има не само идея. Има и стъпки.
Емил Димитров:
Ако беше решение за изработване на стратегия по концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали.
Точка първа и единствена – Задължава правителството да състави стратегия за развитието на отрасъла и да предложи нови законова и подзаконова нормативна уредба, всички щяхме да сме „за”.
Другото обаче е това, което той си позволи и аз казах: революцията – не, еволюцията – да. Ако беше така, аз съм „за”. Обаче друго е предложено.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не знам, но вместо 15 законопроекта с това естество, г-н Нотев е изтъкнат специалист - пеналист, в един закон, примерно закон за отмяна на неизгодни договори и поне ще има повече разпоредби, ще има повече детайли. Радикалният ефект ще е още по-категоричен и ще може да се разпише инструментариум. Законът ще е задължителен и за разследващите органи в интерес на истината. А не само за Министерския съвет. Хвърляме топката на Министерския съвет и?
Явор Нотев:
Без да се втурваме в процедура и да прехвърляме топката другиму, но? Добре. Гласуваме ли?
Предс. Данаил Кирилов:
Да гласуваме. Който подкрепя проекта за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-15, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г., моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против, моля да гласува. Три гласа „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Проектът аз решение не се приема.
Пристъпваме към последната точка от дневния ред.
По дванадесета точка - Обсъждане на Проект за решение за прекратяване договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни и общински, естествени и изкуствени водоеми, № 454-02-19, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Заповядайте.
Илиан Тодоров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, да припомня има и втора точка в този проект за решение, която гласи:
„2. Правоотношенията между наематели, концесионери и арендатори със собствениците на водоемите – държавата и общините, следва да бъдат уредени, съобразно правата и задълженията на страните по договорите и съобразно принципите и нормите на българското законодателство.”
Мотивите за това наше предложение са следните:
През последните две десетилетия в страната се случиха няколко тежки инцидента с водоеми, представляващи държавна или общинска собственост, които доведоха във всеки един от случаите до множество човешки жертви и последици с огромни по размер материални щети. Всички тези инциденти се свързват с лошото и безхаберно стопанисване на водоемите от физически или юридически лица, на които са били предоставени от държавата или общините. Касае се до случаи на престъпно нехайство и егоистично отношение към общинската и държавна собственост, която за физическите и юридическите лица е единствено източник и средство за печалба.
Отдаването под наем, концесия или аренда дезинтересира държавните органи и институции, натоварени с контрола и стопанисването на водоемите, което ги прави потенциален непрекъснат източник на опасност за живеещото в близост население.
Практиката сочи, че отдаването под наем, концесия или аренда на водоемите обществото не получава нищо, освен заплахата от скъсването на бентове и язовирни стени, които водят до опустошителни наводнения.
Безспорно е, че изкуствените и естествени водоеми представляват елемент от националната сигурност на страната и грижата за тях не може да бъде поверена на отделни физически и юридически лица, които се интересуват единствено от финансовия резултат, свързан със стопанисването.
С настоящото решение всички сключени до този момент договори с физически и юридически лица относно намиращите се на територията на страната изкуствени и естествени водоеми ще следва да бъдат прекратени.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, имате думата. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Май колегите от Атака са се наговорили да внасят решения, които така или иначе съм имал някакво отношение по материята, която се опитват да уреждат.
Не е целесъобразно това решение, което предлагате.
Първо, тези водоеми са и част от околната среда в България. Някаква част от тях са сигурно и част от защитени зони от защитени територии и няма как ние с лека ръка да прекратим договори, които са свързани със стопанисване в момента.
Второ, държавата няма структура, която да поеме тяхното стопанисване. Ако вие предлагате да възстановим Напоителни системи и техните поделения, аз бих ви подкрепил. Но просто да прекратим договорите, това означава да обречем тези водоеми на абсолютна безстопанственост, да създадем още по-голяма заплаха за евентуални инциденти с тях.
И, разбира се, не виждам какво ще спечели от това държавата.
Пътят, според мен, за стопанисване на водоемите е в това да се създаде ясен кадастър кой отговаря за стопанисването на съответния водоем и да има максимално строг и ефективен държавен контрол. Това трябва да е пътят по отношение на стопанисването на водоемите.
Значимите и комплексните язовири трябва да си останат изключителна държавна собственост и водоемите, които служат за напоителни цели, всъщност за питейно водоснабдяване. Това е, според мен, пътят и за съжаление, това решение, което пак има някаква идея на рационалност от гледна точка да постигнем по-добра защита на публичния интерес във вида, в който се предлага, за съжаление, не мисля, че може да бъде подкрепено.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Георгиев.
Ще си позволя съвсем накратко да взема повод от Вашето изказване. Очевидно е, че имате опит в областта на околната среда и водите.
Аз ще си позволя да добавя моя опит като областен управител на София и да кажа, че областните управители, колкото и да са съпричастни и доколкото и да са задължени по закон, единствено и в най-добрия случай могат да бягат от единия водоем до другия, без нещо да могат да направят без конкретен финансов ресурс, без конкретен инструментариум. Това, което може да направи областният управител е да се моли на друго ресурсно ведомство да предприеме едни или други действия. Не искам да си припомням случаи с рискови за София ситуации, в които сме имали водоеми, които заплашват сигурността на града. Тогава само Министерският съвет е помагал – Междуведомствената комисия по извънреден ред, за да изкопаем под бента на язовир Панчарево изход – байпас, който да подпомогне непреливането на язовира. Защото нямаше пари за ремонт на изпускателните клапани, която ситуация е повече от 8 години.
Вярно е, че трябва да търсим отговорния стопанин. А там, където имаме договори, даже аз бих продължил вашите мисли, да им сложим такова задължително съдържание, че да има стриктен, силен контрол върху изпълнението на договорите на база на регистъра, за който Вие говорихте, на всички водоеми.
Няма да продължавам повече. Други колеги? Заповядайте.
Свилен Иванов:
Само искам да подкрепя в частта за общинските води. За всяка община най-добрия вариант е да се даде на някой да го стопанисва с описание на изискванията по закон, които трябва да се направят. Знаете, че повечето водоеми са в много лошо състояние. Директен пример ви давам с едно село до Русе, не знам колко години се мъчихме да го дадем на някой да извърши всички действия, които трябва да се извършат. Докато другият язовир, който е в Лесопарка, ние го стопанисваме като община – чистим го, поддържаме диги и т.н. Но най-добре за община е да се даде на някой и да не носи тази отговорност, а само да контролира.
Така че такова нещо по-скоро ще ни хвърли в обратната позиции да треперим какво ще стане, ако завали дъжд.
Емил Димитров:
Всички имаме допир до язовирите и всички сме страдали. Г-н Председателят като областен управител за най-важните язовири и всъщност Столицата. Аз съм имал 80 язовира, 75 км. р. Дунав, 3 огромни реки, които като ги препречих по 7 км. навътре, разливни зони. 40 потенциално опасни обекта имам и в момента. Кои са общински, кои са държавни. Напоителни системи нямат пари. Те с парите, които събират за поливане в Южна България поддържат дигите в Северна България. Тоест има юридическо лице, но то няма пари. Язовири и каскади по същия начин имат огромни проблеми.
Каквото и решение да вземем, става въпрос за пари. Ние първо трябва да осигурим парите, с които да се стопанисват. А дали ще ги уравним в едно учреждение, министерство, дирекция, търговско дружество е вече друга тема. Въпреки че те са с различно предназначение. Едните регулират годишния ток и опазват националното стопанство, другите са за напояване, трети – за водоснабдяване, има и ретензиони. В момента практиката е, както каза и г-н Председателят, щом видим, че някой е зле със съоръженията, просто го изпускаме, за да ненавреди и да не ни причини огромни щети. В момента язовирите, които са национално богатство ги закриваме поради невъзможност да ги поддържаме. И тези комисии, които създаваме, са само за да ни дадат предписание, че той е в пред аварийно, аварийно състояние, изпускател, изпускаме го, приключва язовира.
Така че първо трябва да осигурим парите. В момента това вашето не е решение. Има проблем. Дайте да ги закрием и да ги дадем на някой си. С какви пари ще ги поддържа новия някой си?
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Колеги, последна точка и за последен път взимам думата с няколко послания – няколко изречения.
Първо бих искал да благодаря за разбирането, оценката и градивното отношение към идеите, които бяха залегнали в нашите законопроекти.
Наистина подходът е малко по особен – с един пакет ударно атакуваме парламента и съответните ресорни комисии – пакет от проблеми, които трябва да бъдат решени. А това дали споделяте решението или не, то се обуславя от съвсем различни фактори. От виждане, ако щете и от управленски опит, какъвто виждам, че на вас не ви липсва, доколкото при нас в Атака, след като не сме били във властта досега, наистина може би има някакъв дефицит и няма такъв мащабен ясен поглед.
Ние целим бъркане в раната, а оттук нататък в този дебат нека и тези идеи, които сега се подхвърлиха, да могат да бъдат реализирани.
Известното изнервяне на обстановката, известното напрягане и умора се дължи на подхода на Председателя на комисията, който ни атакува от своя страна с всичките законопроекти в пакет за едно заседание. Това също е прецедент. (Има още.) Има, но и тези не са малко. Въпреки това, аз затова започнах с благодарност, защото търпението не се изчерпа, вие сте все още тук на заседанието, което беше изморително и от наша гледна точка с постигнат ефект. То провокира тези разговори. Пое се символична подкрепа, реална подкрепа за различни законопроекти и отделно да не забравяме устно поетата подкрепа в периода до внасяне на тези законопроекти на по-горен етап от разглеждането.
Наистина ви благодаря. И както ние обичаме да казваме, атаката продължава.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Нотев. Ще дам много кратко обяснение.
Внесени са тези законопроекти и проекти за решения, които вече имат решения на друга комисия и са гледани от друга комисия. Тоест, ако ние се забавим, действително правната комисия ще се яви пречка и ще забави евентуалното обсъждане в пленарна зала. Това наложи включването им наведнъж. Иначе остават още четири или пет законопроекта, които надявам се в по-регулярен режим и ритъм да ги разгледаме, без да се натоварва времето. Но смятам, че в рамките на 3.5 часа 12 точки в дневния ред, като първа точка съдържаше 6 законопроекта, мисля че е сериозно работно постижение на настоящата комисия. Даже пожелавам следващите заседания да са още по-високо продуктивни.
Пристъпваме към процедура за гласуване.
Моля, който е съгласен да приемем проекта за решение за прекратяване договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни и общински, естествени и изкуствени водоеми, № 454-02-19, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г., да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Три гласа „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Не се приема проектът за решение.
Закривам заседанието на комисията. Хубава вечер.

Председател:
Данаил Кирилов