Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
28/01/2015
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 9
Днес, 28.01.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите – Ирена Христова, държавен експерт в дирекция „Данъчна политика”; от Националната агенция за приходите – Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” и Николай Калистратов, заместник директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. София; от Министерството на правосъдието –Надежда Йорданова, началник на кабинета на министъра на правосъдието и Юлиана Василева, директор на дирекция „Съдебна и други специализирани дейности”; от Висшия съдебен съвет –Юлиана Колева, член на ВСС, председател на Комисията по правни въпроси; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор, Янка Гочева, инспектор и Надежда Желева, експерт; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – проф. Петьо Хаджиев и Мариана Станева.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, предлагам да открием заседанието на Комисията по правни въпроси. Има кворум. Пак заседават няколко други комисии, в които губим членове, но те са заявили воля, вписали са се в присъствения списък и са отбелязали гласуването си по въпросите, които предстои да обсъдим.
Предложението за дневен ред е:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 454-01-46, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 19.11.2014 г.
2. Обсъждане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г., № 411-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.12.2014 г.
3. Определение на Конституционния съд от 20.01.2015 г., получено на 21.01.2015г., с приложено искане на Върховния административен съд, с
което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 13/2014г., за установяване на противоконституционност на чл. 16, ал. 1, изречение второ от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г., последно изменение, бр. 98 от 28.11.2014 г.) в частта „осъществява управление на дейността й”.
4. Обсъждане на реда за разглеждане на постъпили в Комисията по правни въпроси предложения, сигнали и жалби.
5. Разни.
Имате думата по дневния ред. Няма становища по дневния ред. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 454-01-46, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 19.11.2014 г.
Давам думата на вносителя г-н Славов - на водещия вносител. Аз също съм вносител на този законопроект. Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Уважаеми колеги, аз не знам дали успяхте да видите становището, което аз преди малко получих от Министерството на финансите и не знам доколко сте запознати с негo. Така че, ако не сте успели да се запознаете, нямам възражение да отложим гледането на тази точка за друго заседание. Моля да кажете мнението си по този въпрос.
По самия законопроект ще акцентирам на две неща.
Както вероятно сте видели в мотивите, едно от водещото в предлагания законопроект, с което се изменя и Административно-процесуалният кодекс е да се потърси решение за свръх натовареността на съдилищата и бавенето на съдопроизводството по такива дела. Тук отчитам един пропуск, който имам намерение между първо и второ четене да оправим, в самия ДОПК да се внесе огледална разпоредба на тази, която предлагаме да има в АПК. Тоест да може по чл. 156 от ДОПК обжалването пред административен съд да се прави не по местонахождението, както е сега по смисъла на закона, на териториалната дирекция на НАП, а да бъде по постоянния адрес на обжалващия, когато няма съвпадение между неговия постоянен адрес и териториалната дирекция. Това сме го консултирали с представители на съдебната власт, които принципно изразиха положително отношение. Казаха, че административните съдилища могат да поемат подобно натоварване извън големите градове, където е концентрирана цялата тази материя. Това ще допринесе за облекчаване на съдилищата в големите градове и същевременно за натоварване в по-малките и като цяло ще ускори процесът.
Така че тук резервите, които бяха изразили от Министерството на финансите са основно с разходите във връзка с пътуване на юрисконсулти и явяване по подобни дела, но аз в случая не мога да се съглася с тях и само ще припомня, че в края на краищата загубилата страна плаща разноските по делото. Така че доколкото са изрядни актовете на данъчната администрация, които са обжалвани и тя спечели делата в съда, очевидно загубилата страна ще покрие разходите и няма да се товари данъкоплатецът. Така че това не би трябвало да е проблем и мисля, че тук можем да намерим обединяваща позиция и подобна промяна да направим.
Другата съществена промяна, която се предлага, е по отношение на ограничаване възможността за изменяне или по-скоро за установяване на допълнителни данъчни задължения на ревизирано лице, когато то обжалва пред така наречения „директор „ОДОП”” даден данъчно-ревизионен акт. За съжаление, има доста индикации и аз самият съм получавал доста, че когато подобно нещо направи едно ревизирано лице, често следващият акт е доста по-тежък от първия и това, за съжаление, се използва недобросъвестно от някои представители. Надявам се да не са много данъчните администрации, които казват: „По-добре не обжалвай първия акт, макар да не си съвсем съгласен и може би не е съвсем наред, защото вторият може да е много по-тежък и тогава ще патиш повече.”
Така че този основен принцип, който го има и в правото, за неутежняване положението на жалбоподателя и в момента частично го има в ДОПК, но той е приложим само при изменение на първоначалния акт. За съжаление, когато вместо да измени директор „ОДОП” (директор „обжалване и данъчно-осигурителна практика”) върне за нова ревизия, често тогава се случва точно това, което ви казвам. Така че макар частично да го има в законодателството и на мен да ми се струва, че волята на законодателя е била точно в тази посока, това не е прецизирано и дава възможност най-малкото за неточност.
Това са двете основни неща, на които исках да акцентирам. Останалото не е толкова съществено.
Беше хубаво и всички вие да се запознаете със становището на Министерството на финансите. Но пак казвам, ако преценим да отложим за друг ден гласуването на законопроекта, аз не настоявам да гласуваме днес.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. По отношение на становището, аз лично го получих снощи след нормалното работно време и затова не съм го разпределял и не съм давал указание. Днес инцидентно го показах на г-н Славов в пленарна зала и затова той е имал възможност да се запознае с него. Смятам, че колегите трябва да разполагат със становището на Министерството на финансите, които имат представители тук днес. Има представители и на Националната агенция за приходите. Аз бих ви предложил следното. Да имате възможност сега да представите вашето становище принципно и накратко.
Аз смятам и се ориентирам към това да предложа отлагане на дебатите по законопроекта с оглед вашето становище. Бих казал, че всички форми на дебат би следвало да бъдат отворени и да намерим решение главно по § 4., който касае преразпределение на подсъдността на данъчните дела.
Заповядайте.
Росен Иванов:
Добър ден. Ако позволите аз ще взема много накратко отношение.
Казвам се Росен Иванов от Националната агенция за приходите.
Според нас също законопроектът трябва да се раздели на две големи части: едната е дебатът за подсъдността и евентуално опит за прехвърляне на част от голямата натовареност на по-големите съдилища към по-малките. Тук, според мен, ще ни трябват доста повече изследвания, за да се види наистина, ако се приеме такъв законопроект, какво ще се случи реално. Дали наистина реално ще разтоварим големите съдилища или тяхното разтоварване ще бъде незначително. Защото подобен законопроект имаше в по-предходното Народно събрание, доколкото си спомням. Тогава естествено ние сме работили с данни отпреди 2 години. Но тогава данните показаха, че всъщност няма сериозно да бъдат разтоварени големите съдилища. Незначителна част от делата ще се преместят в по-малките съдилища и няма да се постигне търсената цел.
Неудобството на администрацията с командировките няма да го коментирам. Тук мисля, че вносителят е напълно прав. Това си е работа на администрацията, да се организира, да намери начин да си разпредели ресурсите. Ще е трудно наистина, но това си е наша задача.
Но тук има още един риск, който мисля, че трябва много сериозно да се коментира, когато се взима това решение. Това е, че на практика с подобна разпоредба се дава избор на подсъдност на жалбоподателите. С други думи, всеки жалбоподател, тъй като смяната на постоянния адрес или смяната на седалището на адреса на управление е свободна воля на съответния данъкоплатец, с други думи даваме избор на подсъдност, нещо, което не сме докрай убедени, че е прекрасна идея, честно казано.
Що се отнася до данъчните дела, когато беше взимано решение в кои съдилища да се гледат данъчните дела един от основните аргументи, които тогава Световната банка си спомням, че много държеше на него, беше да е в сравнително малко на брой съдилища, за да има възможност за бързо уеднаквяване на практиката. Така че според нас това е не чак толкова тежък аргумент, но също трябва да бъде взет предвид.
По този въпрос за подсъдността ние ще се опитаме отново да направим много подробен анализ подобен на този, който беше правен преди две години, специално за частта данъчни дела, разбира се. За другата част, която касае административно-процесуалния кодекс нямаме такива данни. За това може би самата съдебна система би могла да ви подпомогне.
Така че може би малко повече време ще ни трябва, за да можем да съберем данни. Сега не мога да кажа твърдо колко време, но може би 15 дни – две седмици, или нещо такова, за да имаме възможност да съберем качествени данни и да ви ги представим.
Това е по въпроса за подсъдността, който според нас е отделен, от другите предложения в законопроекта.
Колегата до мен е представител на една от дирекциите, които точно това правят. Те разглеждат жалбите срещу ревизионните актове. Фактът, че за последните три-четири години намалява много сериозно броя на издаваните ревизионни актове и оттам съответно на обжалваните ревизионни актове и нататък натовареността на съдилищата, произтичаща от работата на НАП. Не заради нещо друго, не че данъкоплатците са много щастливи от актовете, които издаваме, по-скоро заради това че по-малко се ходи на ревизии. Това е трайна политика на Националната агенция за приходите и за това ще се постараем да ви представим данни. Но, например, натовареността на Софийски административен съд е намаляла с около 1/3 за последните три години или четири. 1/3 не е никак малко. Примерно, ако преди това са били 3000 дела тогава, стигащи до Софийски административен съд, сега са около 2000 дела.
Върховният административен съд, понеже си спомням данни, стандартно годишно разглежда около 1000 жалби, даже по-малко от хиляда – между 800 и 900 решения по ревизионни актове на цялата Агенция за приходите. Така че това, което като натовареност излиза от актове на приходната администрация в момента е с тенденция за намаляване.
За подсъдността молбата ни е да бъдат представени подробни данни и от всички страни да бъдат огледани последствията и тогава да бъде взето съответното решение.
По останалите точки от законопроекта ще бъда кратък, защото вие ще имате възможност да се запознаете със становището на министъра на финансите, което Националната агенция за приходите изцяло споделя.
По § 1, за нас най-важното, което ни се струва нелогично, е, че един орган ще се налага след това да прави преценка на собствената си преценка по повод обжалването. За нас това е доста странно. И тук обръщам внимание, че заповед за възобновяване на ревизия по влязъл вече в сила акт, се издава само от териториален директор. Това е орган с много висока позиция в НАП. В страната има 6 такива органа.
За броя случаи сме изложили данните за последните две години. Броят е просто незначителен. Така че йерархичната позиция на лицето, което взима решението, е достатъчно сериозна. Не става дума за обикновен ревизор, на който просто му е скимнало да прави някакви глупости.
И второ, чисто правният аргумент е, че директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ще трябва след това по повод на евентуалната жалба грубо казано да преценява собствената си преценка, което поне за нас изглежда някак си нелогично чисто юридически.
По § 2 – да не се дава възможност при връщане за нова ревизия да се прибавят неревизирани периоди към тази висяща нова ревизия. Не че не е възможно. Сигурно е възможно. Но тук вече е въпрос изцяло на преценка за това доколко случаите са свързани или не. Когато едни периоди не са ревизирани, за тях винаги може да се отвори успоредна или едновременна ревизия странична. Но ако случаите са свързани? Ако става дума, например, за една и съща сделка, която тече през много периоди данъчни. Има такива не малко случаи. Представете си някакъв договор за лизинг, който тече години наред или някакви наемни правоотношения, дългосрочни. За нас няма логика, когато случаят е един, ревизиите да се делят. И сме се сблъсквали, за съжаление, със съдебна практика, която за едно и също нещо, случващо се в различен данъчен период, постановява различни решения, което няма логика. Ако си представим случая като цяло, т.е. всичките ревизирани периоди се обединят в един ревизионен акт, т.е.по същество много ревизионни актове в един и същи документ, би следвало да се очаква, че и съдът ще вземе едно решение, еднакво по целия казус. Разбивайки го в много ревизионни актове, въпреки че става дума за един случай, рискуваме точно това ,което, за съжаление, понякога се случва и аз съм сигурен, че то е неприятно и за данъкоплатеца и за администрацията. Тук въпросът е на коректна чисто административна преценка дали в една ревизия да се обединят множество периоди или за всеки период да пускаме отделна ревизия.
По § 3 от законопроекта, без да влизам в подробности, сигурен съм, че тук ще има много по-сериозен дебат след това. Това, което за нас е притеснително, е, че веднъж отменен ревизионният акт, който вече не съществува, оттам нататък задължението е такова, каквато законът е постановил че е. Органът по приходите има единствено за цел да го установи. Когато се прави тази повторна ревизия, когато се откриват факти и обстоятелства, които са били преди това неизвестни, много често, в много голям брой от случаите връщането за нова ревизия се дължи на доказателства, представени от самия данъкоплатец с жалбата, когато е обжалвал. Според нас, забраната за връщане за нова ревизия и по-скоро може би това е нещото, което би свършило работа, означава буквално да поканим данъкоплатеца да шаканира процеса и представи доказателствата в по-следващ етап, знаейки че няма как за него да се случи нищо лошо.
Не бива да забравяме, че за разлика от всички останали административни производства, тъй като по ДОПК нашите процедури са особени, различни тук нямаме странични външни заинтересовани лица, които биха могли да защитят някакъв интерес, страничен, чужд за самия данъкоплатец. Във всички други административни процедури по АПК имаме фигурата на заинтересованите организации, лица, обществени организации – който искате, който може да се присъедини към делото, да изложи аргументи и т.н. Тук задачата на администрацията е да упражни фискалният интерес в неговата пълнота. И ако тази възможност й бъде отнета, на нас ни се струва, че прекалено много ще защитим частния интерес на данъкоплатеца. Но предлагам да оставим по-сериозния дебат за бъдещото обсъждане.
До момента практиката на съда по този въпрос специално е, че няма никакъв проблем, когато се върне за нова ревизия. В случая при новата ревизия да се установи по-голямо задължение, отколкото е било предишния път. Различна практика от това не сме установили.
Накратко това е становището. Предлагаме по възможност да получим две седмици време за да представим необходимите анализи.
Предс. Данаил Кирилов:
Като се ориентираме към отлагане, не е редно да влизаме в подробен дебат. Но виждам, че г-н Емил Димитров - ревизоро, с оглед предмета на дебата има мнение. Виждам, че и г-н Филип Попов също иска думата.
Имате думата, колеги, в тази поредност, но пак казвам, че конкретният повод беше Годишният доклад на Върховния административен съд за натовареността на административните съдилища, когато всички политически сили тук се заклехме пред административните съдии, че ще предприемем мерки да се реши въпросът с географията на подсъдността с равномерното разпределение на административните дела. И тогава може би най-просто да ни се е сторило ДОПК – данъчните дела като решение. С вашето становище показвате, че това не е толкова лесно.
Знаем за дебата, който е бил преди три години. Той също се коментираше. Надеждата беше, че сега има и фактически основания за тази промяна.
Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Откакто съм в парламента забелязвам две неща. Изсипва се огромна група хора, правителствени или неправителствени организации и казват какъв голям проблем имат и как точно сега ние веднага трябва да им решим проблема. В момента, в който започнем да им го решаваме, се оказва, че нещата не били точно така, а били малко по-другояче. Трябвало тепърва да се направят поредица от изследвания, обосновки и т.н.
Къде е министърът на финансите, когато трябваше да внесе Закона за държавния бюджет, който внесе за три дни. Къде е, когато внесохме за КТБ обосновката за три дни? Къде е за новия бюджет, за Закона за ДДС и за акцизите? Тогава бързо ги внасяше и нямаше никакъв проблем, а сега започваме да се отменяме – и за бюджета, и за БДЖ, и за пенсионните фондове.
Какво стана с Висшия съдебен съвет? Само да си припомним. Сега действащата система поражда негативи, обществено мнение, международно и т.н. Всички са за реформа. В момента, в който в тази зала започнахме да говорим за реформа, всеки от тук присъстващите главен прокурор и останалите, какво казаха. „Аз съм за реформата, но що касае моята дейност нищо не става от това, което сте предложили.” Друг каза: „Аз съм за реформата, ама това, което е за Висшия съдебен съвет…” и т.н.
Аз съм свидетел, че тук дойдоха Висшия съдебен съвет, Административния съд и казаха… Аз не съм убеден, че има друга тема, освен бюджета, по която Висшият съдебен съвет да мисли еднакво. Съдии, прокурори, следователи и нататък никога за нищо не се разбират. Но това беше тема, по която всички имаха единомислие, че съдилищата в страната – географията, за която казахте Вие, г-н Председател, не са натоварени. В София се занимават с много по-голяма по обем дейност. Те са и като методолози. Би било много добре да бъдат разтоварени в тази посока. Сега започваме да вадим причини защо това не може да стане, на кой ще е удобно и на кой няма да е удобно. Значи правно-процесуалната репресия, за която вие казахте и данъчно - отлагателния производ - винаги има оправдание да направиш допълнително ревизия. Противоречива практика – да винаги има.
Какво целим? Дали е удобно на гражданите, дали е удобно на съдебната система, дали е удобно на данъчната администрация или на Министерство на финансите. На гражданите безспорно ще е удобно. Съдебната система вече е заявила тук официално, че това нещо може да стане, вече има дълга практика – 7 години, това дали ще командироваш от Бургас един съдия в София. Той ще седне един етаж под началника си, ще напише някакво решение, позовавайки се на вече утвърдена практика. Дали ще е в София, дали ще е в Бургас не е ли едно и също. Вече има изградена практика. Сега започваме по обратния път как точно да не стане.
Дали е изпълнимо? Смятам, че е изпълнимо.
За изследвания. Ако искате можем да отворим в следващите 4 години мандат, живот и здраве, да си изследваме каквото искате.
Ако вие днес не вземете решение, аз ще подкрепя вашето – внасяме невнасяме, ако внасяте решение и не го приемете тук, 4 години аз ще ви търся причини как да не стане, за да може за всяко друго нещо, като започне тази практика, да се уеднаквим и да работим като хората. Съдиите са съгласни, бизнесът е съгласен, на някой не му е харесало. Който не му харесва, с телеграма не е канен.
Аз лично ще гласувам „за”. Иначе ще се съобразя с вашето решение.
Предс. Днаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители,
Уважаеми гости, гледайки този законопроект няма как да не се съглася, че той цели едни поети и от предходното Народно събрание ангажименти за де концентрация на административните дела. Вече имаше такава процедура по отношение на АПК. Това е едно естествено продължение.
Но наистина тук възниква въпроса доколко този инструментариум, използван в законопроекта, ще доведе до реална и действителна деконцентрация, доколко големите съдилища в големите региони – там, където са съсредоточени седалищата на фирмите и физическите лица, защото в София живеят над 2 млн. български граждани, във Видин, да речем, са съвсем по-малко, доколко това наистина ще доведе до целта на този законопроект.
Няма как да не се съглася и с факта, че един и същи орган ще предлага да преразглежда собственото си решение и тук има, според мен, колизия с едни основни принципи в администрацията, а именно йерархичния принцип и че определен акт на административен орган се обжалва чрез него по административен ред, но до горе стоящия. А тук доста се разширява възможността на органа вече повторно да преразгледа собственото си решение.
И наистина в тази връзка това е важен законопроект с доста сериозни финансови последици, както за администрацията, както за Националната агенция за приходите, така и за всеки един български граждани. Наистина мисля, че трябва да чуем и видим по-подробни мотиви, доводи и становища и за това предлагам да отложим гласуването, за да гласуваме сериозно и информирано. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Само с две изречения. Преди заседанието с колегата Попов си казахме някои неща, които той горе-долу изведе пред вас като становище. Аз споделям това.
От началото на заседанието станаха ясни две неща: първо, че имаме поет ангажимент и по-скоро това е второто. Първото е, че има становище, с което членовете на комисията не сме запознати просто поради липса на време. Не ми допада да вземем това важно решение „на тъмно”. Нека да се възползваме от разумното предложение да се запознаем с тези материали и съответно да можем да си отговорим и за себе си, а пък и в рамките на дебат кое е полезното решение.
Заявените намерения в мотивите на законопроекта са за споделяне, категорично. Просто няма какво да се каже за тях. Просто това ли е средството, това ли е начинът, защото след като изслушах г-н Иванов съм леко разколебан от това, което казва практиката. Наистина трябва да знаем, че боравим с годен инструмент.
Тоест аз съм за отлагането на обсъждането. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Колега Славов? (Да гласуваме.) Да гласуваме.
Предлагам ви да гласуваме отлагане с едномесечен срок. Достатъчен ли е едномесечният срок, през който вие да получите годишния доклад на Върховния административен съд, който е достижим и в материалите на Народното събрание. Тоест ако отворите интернет страницата ще видите доклада към момента на неговото обсъждане и приемане. Но, за да е по-официално ще помоля колегите от секретариата да ви бъде изпратен в оперативен порядък като екземпляр за сведение, който да съобразите данните, които са отразени там.
Освен това, на мен ми се иска след като вие ще анализирате, дебатът показва, че и ние трябва да бъдем по-внимателни в анализа на това, което сме предложили. Аз лично като съвносител на законопроекта си отбелязвам това. Вярно е, че избързахме. Вярно е, че без да неглижираме, стори ни се въпросът по-бързо решим и с по-непосредствен ефект към количеството дела и тяхното разпределение. Но за колегите уточнявам, г-н Славов знае, ние получихме допълнителни помощни материали след доклада на Върховния административен съд, в които материали са отразени включително вътрешните доклади на съдиите по натовареността. Така че тези материали ще бъдат тук в секретариата. Те касаят не само данъчните дела, обаче. Те касаят подсъдността по всички основни групи административни спорове, включително и по създаване на централен административен съд. Така че тези материали ще бъдат на разположение тук в Секретариата, за да можете да се запознаете и вие с тях.
Предлагам на всички да мислим разделно. Главната ни цел беше подсъдността. Вярно е, че покрай тази главна цел очевидно се повдигат и други конкретни въпроси по данъчно-ревизионното производство, които и на мен като вносител ми се видяха твърде специфични. Тоест приемам, че това не е типичното развитие на нормалното производство в данъчна проверка и ревизия. Концентрираме се главно към същността – подсъдността и след един месец да направим следващото обсъждане по този законопроект. Въпросът е чисто технически. Ако трябва да изменим нещо, ще го изменим след първо четене. Тоест формално ще трябва да приемем законопроекта, но с ясното съзнание, но вече конкретно, че ще направим предложения между първо и второ четене в един ясен и безспорен смисъл.
Който е съгласен да отложим обсъждането за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 454-01-46, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 19.11.2014 г., моля да гласува.
Десет „за” отлагането. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря на гостите за участието. Довиждане.
Колеги, пристъпваме към т. 2 от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г., № 411-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.12.2014 г.
По т. 2 от Висшия съдебен съвет гости са г-жа Юлиана Колева, член на ВСС, председател на Комисията по правни въпроси.
Само Вие ли, г-жо Колева.
Юлиана Колева:
Право пропорционално на присъстващите членове на комисията.
Предс. Данаил Кирилов:
Този подход е доста неправилен. И въобще непропорционален съобразно присъствието като обсъждахме стратегията за съдебната система.
Юлиана Колева:
Когато се решават въпросите на бъдещето, винаги е по-интересно, отколкото отчета за миналото.
Предс. Данаил Кирилов:
От Инспектората към Висшия съдебен съвет тук е г-жа Ана Караиванова, главен инспектор, г-жа Янка Гочева, инспектор и г-жа Надежда Желева, експерт. От Министерството на правосъдието е г-жа Надежда Иванова, началник на кабинета на министъра на правосъдието и г-жа Юлиана Василева, директор на дирекция „Съдебна и други специализирани дейности”.
Ще подчертая, че няколко минути преди заседанието министър Иванов се обади да се извини за отсъствието си, тъй като е в Рига и съжалява, че не може да присъства на изслушването на този важен, нищо че е от миналото доклад.
Г-жо Колева, след като само един може той е и длъжен. Заповядайте.
Юлиана Колева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз наистина поднасям извиненията си на вас за това, че само аз ще представлявам Висшия съдебен съвет днес пред вас. Проблемът е, че утре ни предстои много тежък избор. Знаете, че утре е заседанието за избор на председател на Върховния касационен съд. Всички председатели на комисии имат конкретни ангажименти, особено на основните комисии – на Комисията по предложенията и атестирането и на Комисията по професионална етика. Представляващата днес сутринта пристигна от чужбина. Тя също има своите ангажименти в организацията на този избор. Той технически е тежък и сложен за Съвета, защото е обременен със задължения за Съвета да осигури пряко предаване по Националната телевизия и онлайн предаване. Изобщо с две думи свързано е с хаос и организация в последния момент.
Предс. Данаил Кирилов:
Може ли по-конкретно. Какво точно комисиите заседават, включително етична комисия, за да подготвят избора.
Юлиана Колева:
До последния момент по правилата, които са залегнали и в закона и в нашите процедурни правила, ние приемаме сигнали, въпроси. Днес тези сигнали и въпроси към двамата кандидати трябва да бъдат обобщени от двете комисии, за да бъдат готови за утрешното изслушване. Това е тяхната работа днес.
Предс. Данаил Кирилов:
А другите комисии? Любопитно е. Смятам, че за всички е интересно, защото днес в пленарна зала, не знам дали знаете, изслушахме декларация на една от политическите сили, че ако не смените системата за гласуване по този начин, те ще смятат, че изборът е опорочен и не се гарантира тайната на вота. Имаше директно призив гласуването да бъде с хартиени бюлетини. Преразказвам. Мисля, че всички можете да се уведомите за това и всички информационни агенции оповестяват това. Та се питам да не би да пишете бюлетините в момента и да изключвате електронната система. За това питам.
Юлиана Колева:
Съмнявам се да се вземат такива важни решения в последния момент. Но, ако някой изразява съмнение за нашата електронна система, то би трябвало да изрази тези съмнения по отношение на всички гласувания, които Висшият съдебен съвет прави. На всяко свое заседание Висшият съдебен съвет взема средно около 80 решения, от които 2/3 са с тайно гласуване.
Така че, ако ние приемем, че има съмнение в системата за тайно гласуване, това би трябвало да означава миниране на гласуванията по всички решения, без изключение. Истината е, че ние сме я проверявали многократно тази система. Тя не оставя следи и осигурява тайната на гласуването. Това че медиите решиха, че чрез надничане и движение на пръстите може да бъде издадена тайната на вота, не го смятам и не го броя в сериозните доводи и аргументи.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие отворихте темата за утре, нищо че сме в миналото.
Ние днес коментирахме и доклада на Европейската комисия и обяснявахме какъв двигател трябва да бъде Висшият съдебен съвет на реформата в съдебната система.
Давайте по миналото, тогава, но накратко. Имайте предвид, че дълбоко се изкушавам да не отложа и това изслушване. Явно днес ни тръгна на отлагане. Може би моментът е подходящ, след като Висшият съдебен съвет се чувства в момента претоварен с ангажименти. Да не би пък да прекъсваме процесите там?
Юлиана Колева:
Не смятам. Мисля, че и 25-та членове да бяха изправени днес пред вас, ефектът щеше да бъде същия, защото повече от един няма как да говорят. А докладът е резултат от колективния труд на членовете на Съвета.
Предс. Данаил Кирилов:
И интересен на всичкото отгоре.
Юлиана Колева:
Надявам се, да ви е интересен.
В резюме ще спомена, че всъщност 2013 г. беше първата пълна година от мандата на този състав на Висшия съдебен съвет. И колкото и странно да изглежда в тези години за първи път Висшият съдебен съвет прие годишна програма за дейността си за 2013 г. и работи по нея. Имахме краткосрочни цели, спешни задачи на базата на анализ на текущото състояние на органите на съдебната власт, което заварихме, имаме и средно-срочни цели, по които сме работили през 2013 г. и 2014 г. Основните наши ангажименти бяха свързани с кадровото попълване на свободните места в органите на съдебната власт, които бяха над 500 когато започна нашия мандат, т.е. бързо обявяване на конкурси за заемане, за преместване и повишаване в длъжност на магистрати в органите на съдебната власт.
Другият наш ангажимент, който беше свързан със спешна задача беше доколкото е възможно чрез преместване на свободни длъжности от ненатоварените към по-натоварените органи на съдебната власт да регулираме натовареността в самата система. Правиха се спешно анализите, правиха се спешно прехвърлянията, за да може след това да бъдат обявени съответните конкурси.
Това, което е важно д се каже е, че всъщност с тези спешни задачи до известна степен успяхме като краен резултат да снижим степента на натовареност в най-натоварените съдилища – Софийски районен съд. Софийски градски съд, Административен съд – София-град.
Наред с това Висшият съдебен съвет работи по една по-дългосрочна задача, а тя е изработване на нормата на натовареност. Тази работа започна през 2013 г. и продължи 2014 г. В края на 2014 г. методиката за изработване на нормата на натовареност за прокурори е готова. Надяваме се през 2015 г. да успеем да завършим работата по нормата на натовареност за съдии, която е базирана на оценка на качеството на делата, на времевите периоди, в които се гледат различните видове дела, степента на тежест на делата, които се гледат.
И всичко това в една обща схема се надяваме да помогне за решаване на този въпрос, свързан с разпределянето на магистратите, съобразно натовареността на органите на съдебната власт съответно в различните райони на страната.
Тук сме отчели и нашата дисциплинарна дейност. Отчели сме това, което сме установили при провеждането на атестациите и на конкурсите, като недостатъци в нашата работа, в работата на изпълнителната власт и като празноти и недостатъци на законовата рамка.
В самия доклад ще видите, че сме посочили на много места, съобразно спецификата на материята, нашите конкретни забележки и препоръки в тази насока.
Държа също така да подчертая, че чисто количествено работата на Съвета беше изключително натоварена, защото трябваше да се изработват атестации на над 1300 магистрати. Отделно бяха проведени над 35 конкурса за заемане на свободните длъжности. Това е организационна работа, но тя е свързана с законовите рамки, в които ние сме длъжни да се движим. Установихме в много голяма степен недостатъците на законовата материя, свързана с конкурсите, именно на базата на това, че бяха проведени множество конкурси. Установихме също така и причините, поради които темата с атестирането на магистратите продължава да бъде на критично ниско ниво. Факт е, че атестациите на магистратите не отразяват реално качеството на тяхната работа. Необходима е доста сериозна промяна в самите критерии – общите и специфичните критерии, за атестиране на магистрати, които са в закона.
Освен това, е необходимо да се вземе решение с какви критерии ще бъдат атестирани тези магистрати, които имат своите специфични длъжности. Например, във върховните нива на органите на съдебната власт тези критерии за атестиране на магистрати, които са залегнали в момента в закона, не работят, не могат да бъдат атестирани. Няма как един върховен магистрат да бъде атестиран по брой отменени дела, защото техните дела са окончателни, последни.
За редица прокурори от върховните прокуратури, които работят в специфични отдели, критериите за атестиране също не работят.
За това трябва заедно да намерим начин тези празноти в закона да бъдат попълнени, или като се даде възможност на Висшия съдебен съвет да изработи критерии, подходящи за тези длъжности, или като се зададе пълна законодателна уредба на критериите в закона.
Аз вече имах възможност да спомена пред вас и някои недостатъци на конкурсите. Те се проявяват изключително много в конкурсите чрез събеседване, които се провеждат, с правила, които ние приехме пак през отчетната 2013 г., като се опитахме да изчистим една част от тези недостатъци. Например, да не се допуска комисия от наказателни съдии да изпитва съдия, който кандидатства за търговско отделение в съответен съд. Или да не се разчита само на своеобразното събеседване, което не може да трае повече от 10-15 минути. Изискахме допълнително съответният кандидат да представя заедно с документите свои актове от работата си до момента. Защото сами разбирате, че този писмен акт, който той ще представи, ще даде ясна характеристика и за неговата писмена култура, за неговата обща правна култура, за организацията на мисълта му, ако щете. Изобщо твърде много фактори, от които зависи оценката му, би могла да се извлече от тези актове.
И други такива изменения направихме. Не случайно сме приложили към доклада всички вътрешни актове, които сме приели: Правилата за командироване на магистрати, Правилата за атестиране, Правилата за избор на административни ръководители, новите Правила за конкурсите. Всички правила, които ние изработихме през 2013 г. и които прилагаме – тези за приложението на чл. 194, който също създаваше проблеми. Вие можете да ги видите. Разбира се, можете да се запознаете с тях и от сайта на Висшия съдебен съвет.
Няколко думи за командироването, понеже напоследък отново се повдигна темата. Ясно трябва да се знае, че командироването е изцяло в прерогативите на административните ръководители. Ние създадохме едни правила, които обаче са пожелателни за спазване от административните ръководители. Ние ги приемаме като единни стандарти за упражняване на тази ръководна дейност от страна на административните ръководители и приемаме отклонението от тях като недобра практика. Защото смятаме, че в самите правила, които създадохме, сме заложили добрите практики в тази посока. Но въпреки всичко Висшият съдебен съвет няма възможност да контролира и забранява този вид командироване, което носи със себе си подозрения за заобикаляне на кариерния модел на развитие.
Не искам да влизам в подробности. Ако някой желае винаги може да се запознае и с количеството и с качеството такова, каквото сме го представили. Знаем добре къде са нашите слаби места. Знаем добре и сме се опитали да направим корекция.
Естествено 25 членния състав на Висшия съдебен съвет никога не може да бъде с единно мнение и никога не може да произвежда такъв продукт, който да е неоспорим пред очите на обществото, на другите власти, на медиите и на Народното събрание като идеален вариант. Така че в тази посока самата структура и организацията на Висшия съдебен съвет ясно предполага, че критики към нашата работа като към колективен орган винаги ще има.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Финалът не беше окуражаващ, но!
Юлиана Колева:
Ако искате, мога и окуражаващо да завърша.
Предс. Данаил Кирилов:
Обикновено на светлото бъдеще се разчита, вярата в утрешния ден и т.н. Г-н Нотев.
Юлиана Колева:
Много бих се радвала в един момент да имаме идеален Висш съдебен съвет с идеалните хора вътре и на всичко отгоре мислещи по един и същи начин.
Предс. Данаил Кирилов:
Само внимавайте да не докарате дотам нещата, че обществото да иска да няма Висш съдебен съвет. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Г-н Председател, сега вече си мисля, че когато имахте за момент готовността да предложите отлагането и на тази точка от дневния ред. (И още имам.) Да, и още имате.
Аз съм на категоричното мнение, че присъствието ни в тази зала сега по тази точка ми създава известни неудобства и дискомфорт. Не мога да приема такъв формат на разглеждане на отчет на Висшия съдебен съвет.
Обществеността ври и кипи от проблеми, които се пораждат именно от работата на този орган, а ние тук буквално физически присъстваме четирима членове на правната комисия с председателя ставаме петима и сме уважени от един член на Висшия съдебен съвет, който ни представи уважителни причини, които, извинете, но те нито са внезапни, нито са неочаквани, нито по някакъв начин са ви изненадали. Можеше Представляващият да се прибере ден по-рано или да отложи пътуването си, защото все пак това е българският парламент. Няма как да приемем и нашето поведение, вече в порядъка на самокритика, защото г-жа Колева беше права. Само че Вие не знаехте колко човека ще заварите тук. Лошото е, че ни заварихте в този вид.
Юлиана Колева:
Извинявайте, но ние вчера получихме съобщението. Нямаше начин г-жа Найденова да я върнем по-рано.
Явор Нотев:
Нека да не влизаме в детайли. Има вариант да се отложи, защото Председателят сам отбеляза нещо. Аз се огледах за медии и мисля, че не сме се изложили достатъчно. Да не го правим! (Нека да не го правим.)
Предлагам сега да прекратим и да отложим за едно по-представително събиране, на което да обсъдим тези изключително важни въпроси, преди да отидат в залата.
Сега като нямаме възможност да зададем въпроси на председатели на комисии във Висшия съдебен съвет, говорейки за кариерно израстване, говорейки за етика, говорейки за неща, които наистина ни вълнуват, а вие ни пращате към написания доклад. Прочетете си го сами. Ние и без друго ще го прочетем, можем да си намерим справката, но искаме да имаме разговор с тези хора как се реагира в конкретна ситуация. Взехме едни мерки, взехме и други такива ни казвате. Извинявайте. Просто не е сериозно така да работим. Имам спомени от други комисии и други мандати на парламента, в които по друг начин протичаше този дебат.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние, ако си спомняте, и в предните дебати обсъдихме другите два доклада. Обсъдихме ги навреме. Обсъдихме ги с приоритет точно да покажем, че този парламент ще окаже дължимото внимание на всички органи в съдебната система. Сега в интерес на истината този доклад, който е внесен при нас на 15 декември, той по закон трябваше да бъде внесен в средата на годината – края на месец май, хайде месец юни, е трябвало да бъде внесен. Той затова изостана и от общото гледане на докладите на съдилищата, доклада на административните съдилища.
Аз съм готов да приканя колегите или да отложим дебата, или да отложим гласуването. Единствено не искам да бъдем несправедливи към Главния инспектор в оставка, който търпеливо чака българския парламент вече два мандата, присъства тук, въпреки че и по отношение на процедурата за главен инспектор има трепет, текат срокове – петък е последният ден за внасяне на документи за кандидатури. Но Главният инспектор е тук.
Ана Караиванова:
Нашият доклад за 2013 г. е внесен юни месец. Забравих го. Вчера се опитах да си го припомня. Вече пишем доклада за 2014 г.
Явор Нотев:
Уточнявам за Висшия съдебен съвет.
Казвам това с добавката за значимостта на изслушването на Главния инспектор. Заявявам цялото си уважение към личността на Главния инспектор, който не знам колко мандата вече не може да освободи това място и наистина съм пристрастен към усилията и към това, което е направено досега и без отчет, г-жо Караиванова. Така че каквото трябва да се направи за Инспектората, за да се реши въпросът, нека да го направим. Пожелавам и на колегите това.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Главен инспектор, Вие предпочитате сега да представите в резюме доклада или когато имаме ново обсъждане на докладите.
Ана Караиванова:
Г-н Председател, трудно ми е аз да ви предлагам по въпрос, който е от Вашата компетентност. Естествено, след като вчера си припомних и реших много накратко да докладвам и да ви призова преди доклада, а не да чакате европейците. Аз отдавна съм призовавала да изберете нов Главен инспектор. Както вие решите. Мисля, че добре би било и един дебат в пленарна зала по-задълбочен, със знаене на проблемите и с търсене на решение за провеждане. Но както вие решите.
Предс. Данаил Кирилов:
Предлагам ви да поставим на гласуване предложението за отлагане на разискванията по Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г., № 411-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.12.2014 г.
Който е съгласен да отложим разискванията, моля да гласува „за”.
Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Отлагаме разискванията за по-спокоен момент за Висшия съдебен съвет. До това време, колеги, материалите са в секретариата. Както каза и г-жа Колева, можем да четем и в сайта на Висшия съдебен съвет, където те са публикувани. Благодаря ви.
Колеги, може ли за 5 минути да обявя почивка? (Може.) Благодаря ви. Обявявам 5 минути почивка.
(След почивката.)
Събрахме ли кворум? Имаме кворум.
Колеги, да продължим с т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Определение на Конституционния съд от 20.01.2015 г., получено на 21.01.2015г., с приложено искане на Върховния административен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 13/2014г., за установяване на противоконституционност на чл. 16, ал. 1, изречение второ от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г., последно изменение, бр. 98 от 28.11.2014 г.) в частта „осъществява управление на дейността й”.
Разполагате с определението. Заповядайте.
Свилен Иванов:
Без да искам да ви намирам работа, предполагам, че от нас се иска писмено становище. В някакъв срок да се изготви това писмено становище и да го представим на комисията и да го изпратим. Имаме 20 дневен срок. Така че в 14-дневен срок сътрудниците с ваша помощ могат да направят нещо такова. Защото де факто идеята е да изпратим становище.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за предложението и за доверието.
Тук бих искал да уточня, но преди това г-н Нотев поиска думата.
Явор Нотев:
Нека да споделя пред колегите. Установена е една практика, която датира доста отдавна и за това си позволих да направя справка при сътрудниците на комисията, които имат спомен за това.
Обичайно взимаме решение, което намираме за уместно и удачно, да не подготвяме становище, предвид на ролята на парламента в хода на създаване на тези актове, които обикновено се атакуват и предвид възможността впоследствие също да се наложи да взимаме компетентно решение. И това няма да е изненада, нито пък обида за Конституционния съд, ако следваме тази практика.
В крайна сметка уведомени сме и решението е да не взимаме становище на този етап.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Нотев. Това щях да припомня като практика.
Основанията за това са, че не е редно комисия да тълкува волята на законодател, което най-често е назад във времето. Но, ако някой от вас държи да изразяваме становище, моля да го заяви.
Свилен Иванов:
Съгласен съм, щом е такава практиката. Има логика в това, че всъщност парламентът е органът, който ги приема тези закони и може да не даваме становище, още повече като комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, колеги. Който е съгласен да продължим традицията и да не изразяваме становище, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преминаваме към т. 4 от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане на реда за разглеждане на постъпили в Комисията по правни въпроси предложения, сигнали и жалби.
Колеги, позволих си да ви предложа тази точка в дневния ред по причина на това, че вече Комисията по правни въпроси повече от три месеца заседава и имаме в пощата от всеки един от видовете кореспонденция, т.е. имаме, както сигнали с разнообразно естество, така имаме и предложения, така и предложения да осъществим контрол върху една или друга институция по правоприлагане, за което не смятам, че нямаме правомощията да го правим. Също така има и законодателни предложения.
Аз бих искал комисията по тези въпроси да не се ограничава до представителността само на председателя на Комисията по правни въпроси, т.е. не искам да се стига до хипотеза, в която вие ще гледате отговори на председател по неща, които вие не знаете, не сте ги прочели, не сте ги видели. По тази причина колегите експерти разработиха много кратки правила в този смисъл. Ако не разполагате до този момент с тях, ще помоля да ви раздадат изготвения проект, който гласи:
„Правила за разглеждане на предложения, сигнали и жалби на граждани и организации.
1. Комисията по правни въпроси разглежда предложения, сигнали и жалби на граждани и организации, които са адресирани до нея, както и разпределените от председателя на Народното събрание.
2. Когато постъпилите документи по т. 1 не се отнасят до въпроси от компетентността на Народното събрание, те се изпращат на компетентните органи с копие до подателя.
3. В заседание на Комисията по правни въпроси председателят докладва броя и предмета на постъпилите предложения, сигнали и жалби от граждани и организации, с изключение на посочените в т. 2.
4. Всички постъпили документи по т. 1 се оставят на разположение на членовете на комисията в кабинета на председателя на комисията.
5. Председателят уведомява писмено подателя за предоставянето на изпратеното от него предложение, сигнал или жалба на вниманието на народните представители, членове на комисията.
6. Всеки член на комисията може:
6.1. да извърши проверка на описаните обстоятелства;
6.2. да иска допълнителна информация и документи от граждани и организации;
6.3. да внесе въпроса за обсъждане в комисията;
6.4. да упражни право на законодателна инициатива или парламентарен контрол.
7. Повторно подадените предложения, сигнали и жалби се оставят без разглеждане и се архивират.”
Освен това, не бих искал да се обръщаме в комисия по сигналите, жалбите и предложенията, защото отделно такава комисия има в Народното събрание.
Освен това не искам да пълним дневния ред с цялата кореспонденция. Правилата са кратки. Мисля, че вече имахте възможност и визуално да се запознаете. Давам ви думата за становища и предложения по така предложения ви проект. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Аз ще подкрепя предложените правила. Те са смислени и работещи. Имам предвид това, че е осигурена възможността да бъдем информирани, като членове на комисията, за постъпилите между заседанията сигнали, жалби и предложения на граждани. Достъпът до тях е ясен, защото е предвиден и редът да проявим инициатива и да се запознаем. Изрично е гарантирана и възможността на всеки един от членовете на Комисията по правни въпроси да реагира, съобразно своето виждане и решение. Мисля, че предложените правила са изчерпателни и както вече казах, най-важното работещи, стига да искаме да реагираме на тези сигнали.
Иначе селекцията е правилна. Това, което не се отнася до нас, разбира се, че трябва да отиде по ресорните комисии, както и разбирането, че повторно отправени със същия предмет жалби, сигнали и предложения би следвало да останат без разглеждане, след като е взето веднъж решение и комисията се е ангажирала с него.
Щях да бъда кратък и да кажа само „да”, но се и обосновах на всичкото отгоре. Ще подкрепя тези правила.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Присъединявам се към мнението на г-н Нотев.
Предс. Данаил Кирилов:
Правя уговорката, че в случай че се окаже, че не работят ефективно тези правила, няма проблем да ги преразгледаме и съответно да ги адаптираме така, че да бъдат работещи.
Колеги, да гласуваме. (Да.) Моля, който е съгласен да приемем предложения проект на Правила за разглеждане на предложения, сигнали и жалби на граждани и организации, да гласува „за”.
Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По пета точка – Разни.
Колеги, имате ли въпроси за т. Разни. Няма предложения и изявления. Закривам днешното заседание на правната комисия.
Председател:
Данаил Кирилов
П Р О Т О К О Л
№ 9
Днес, 28.01.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите – Ирена Христова, държавен експерт в дирекция „Данъчна политика”; от Националната агенция за приходите – Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” и Николай Калистратов, заместник директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. София; от Министерството на правосъдието –Надежда Йорданова, началник на кабинета на министъра на правосъдието и Юлиана Василева, директор на дирекция „Съдебна и други специализирани дейности”; от Висшия съдебен съвет –Юлиана Колева, член на ВСС, председател на Комисията по правни въпроси; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор, Янка Гочева, инспектор и Надежда Желева, експерт; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – проф. Петьо Хаджиев и Мариана Станева.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, предлагам да открием заседанието на Комисията по правни въпроси. Има кворум. Пак заседават няколко други комисии, в които губим членове, но те са заявили воля, вписали са се в присъствения списък и са отбелязали гласуването си по въпросите, които предстои да обсъдим.
Предложението за дневен ред е:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 454-01-46, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 19.11.2014 г.
2. Обсъждане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г., № 411-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.12.2014 г.
3. Определение на Конституционния съд от 20.01.2015 г., получено на 21.01.2015г., с приложено искане на Върховния административен съд, с
което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 13/2014г., за установяване на противоконституционност на чл. 16, ал. 1, изречение второ от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г., последно изменение, бр. 98 от 28.11.2014 г.) в частта „осъществява управление на дейността й”.
4. Обсъждане на реда за разглеждане на постъпили в Комисията по правни въпроси предложения, сигнали и жалби.
5. Разни.
Имате думата по дневния ред. Няма становища по дневния ред. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 454-01-46, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 19.11.2014 г.
Давам думата на вносителя г-н Славов - на водещия вносител. Аз също съм вносител на този законопроект. Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Уважаеми колеги, аз не знам дали успяхте да видите становището, което аз преди малко получих от Министерството на финансите и не знам доколко сте запознати с негo. Така че, ако не сте успели да се запознаете, нямам възражение да отложим гледането на тази точка за друго заседание. Моля да кажете мнението си по този въпрос.
По самия законопроект ще акцентирам на две неща.
Както вероятно сте видели в мотивите, едно от водещото в предлагания законопроект, с което се изменя и Административно-процесуалният кодекс е да се потърси решение за свръх натовареността на съдилищата и бавенето на съдопроизводството по такива дела. Тук отчитам един пропуск, който имам намерение между първо и второ четене да оправим, в самия ДОПК да се внесе огледална разпоредба на тази, която предлагаме да има в АПК. Тоест да може по чл. 156 от ДОПК обжалването пред административен съд да се прави не по местонахождението, както е сега по смисъла на закона, на териториалната дирекция на НАП, а да бъде по постоянния адрес на обжалващия, когато няма съвпадение между неговия постоянен адрес и териториалната дирекция. Това сме го консултирали с представители на съдебната власт, които принципно изразиха положително отношение. Казаха, че административните съдилища могат да поемат подобно натоварване извън големите градове, където е концентрирана цялата тази материя. Това ще допринесе за облекчаване на съдилищата в големите градове и същевременно за натоварване в по-малките и като цяло ще ускори процесът.
Така че тук резервите, които бяха изразили от Министерството на финансите са основно с разходите във връзка с пътуване на юрисконсулти и явяване по подобни дела, но аз в случая не мога да се съглася с тях и само ще припомня, че в края на краищата загубилата страна плаща разноските по делото. Така че доколкото са изрядни актовете на данъчната администрация, които са обжалвани и тя спечели делата в съда, очевидно загубилата страна ще покрие разходите и няма да се товари данъкоплатецът. Така че това не би трябвало да е проблем и мисля, че тук можем да намерим обединяваща позиция и подобна промяна да направим.
Другата съществена промяна, която се предлага, е по отношение на ограничаване възможността за изменяне или по-скоро за установяване на допълнителни данъчни задължения на ревизирано лице, когато то обжалва пред така наречения „директор „ОДОП”” даден данъчно-ревизионен акт. За съжаление, има доста индикации и аз самият съм получавал доста, че когато подобно нещо направи едно ревизирано лице, често следващият акт е доста по-тежък от първия и това, за съжаление, се използва недобросъвестно от някои представители. Надявам се да не са много данъчните администрации, които казват: „По-добре не обжалвай първия акт, макар да не си съвсем съгласен и може би не е съвсем наред, защото вторият може да е много по-тежък и тогава ще патиш повече.”
Така че този основен принцип, който го има и в правото, за неутежняване положението на жалбоподателя и в момента частично го има в ДОПК, но той е приложим само при изменение на първоначалния акт. За съжаление, когато вместо да измени директор „ОДОП” (директор „обжалване и данъчно-осигурителна практика”) върне за нова ревизия, често тогава се случва точно това, което ви казвам. Така че макар частично да го има в законодателството и на мен да ми се струва, че волята на законодателя е била точно в тази посока, това не е прецизирано и дава възможност най-малкото за неточност.
Това са двете основни неща, на които исках да акцентирам. Останалото не е толкова съществено.
Беше хубаво и всички вие да се запознаете със становището на Министерството на финансите. Но пак казвам, ако преценим да отложим за друг ден гласуването на законопроекта, аз не настоявам да гласуваме днес.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. По отношение на становището, аз лично го получих снощи след нормалното работно време и затова не съм го разпределял и не съм давал указание. Днес инцидентно го показах на г-н Славов в пленарна зала и затова той е имал възможност да се запознае с него. Смятам, че колегите трябва да разполагат със становището на Министерството на финансите, които имат представители тук днес. Има представители и на Националната агенция за приходите. Аз бих ви предложил следното. Да имате възможност сега да представите вашето становище принципно и накратко.
Аз смятам и се ориентирам към това да предложа отлагане на дебатите по законопроекта с оглед вашето становище. Бих казал, че всички форми на дебат би следвало да бъдат отворени и да намерим решение главно по § 4., който касае преразпределение на подсъдността на данъчните дела.
Заповядайте.
Росен Иванов:
Добър ден. Ако позволите аз ще взема много накратко отношение.
Казвам се Росен Иванов от Националната агенция за приходите.
Според нас също законопроектът трябва да се раздели на две големи части: едната е дебатът за подсъдността и евентуално опит за прехвърляне на част от голямата натовареност на по-големите съдилища към по-малките. Тук, според мен, ще ни трябват доста повече изследвания, за да се види наистина, ако се приеме такъв законопроект, какво ще се случи реално. Дали наистина реално ще разтоварим големите съдилища или тяхното разтоварване ще бъде незначително. Защото подобен законопроект имаше в по-предходното Народно събрание, доколкото си спомням. Тогава естествено ние сме работили с данни отпреди 2 години. Но тогава данните показаха, че всъщност няма сериозно да бъдат разтоварени големите съдилища. Незначителна част от делата ще се преместят в по-малките съдилища и няма да се постигне търсената цел.
Неудобството на администрацията с командировките няма да го коментирам. Тук мисля, че вносителят е напълно прав. Това си е работа на администрацията, да се организира, да намери начин да си разпредели ресурсите. Ще е трудно наистина, но това си е наша задача.
Но тук има още един риск, който мисля, че трябва много сериозно да се коментира, когато се взима това решение. Това е, че на практика с подобна разпоредба се дава избор на подсъдност на жалбоподателите. С други думи, всеки жалбоподател, тъй като смяната на постоянния адрес или смяната на седалището на адреса на управление е свободна воля на съответния данъкоплатец, с други думи даваме избор на подсъдност, нещо, което не сме докрай убедени, че е прекрасна идея, честно казано.
Що се отнася до данъчните дела, когато беше взимано решение в кои съдилища да се гледат данъчните дела един от основните аргументи, които тогава Световната банка си спомням, че много държеше на него, беше да е в сравнително малко на брой съдилища, за да има възможност за бързо уеднаквяване на практиката. Така че според нас това е не чак толкова тежък аргумент, но също трябва да бъде взет предвид.
По този въпрос за подсъдността ние ще се опитаме отново да направим много подробен анализ подобен на този, който беше правен преди две години, специално за частта данъчни дела, разбира се. За другата част, която касае административно-процесуалния кодекс нямаме такива данни. За това може би самата съдебна система би могла да ви подпомогне.
Така че може би малко повече време ще ни трябва, за да можем да съберем данни. Сега не мога да кажа твърдо колко време, но може би 15 дни – две седмици, или нещо такова, за да имаме възможност да съберем качествени данни и да ви ги представим.
Това е по въпроса за подсъдността, който според нас е отделен, от другите предложения в законопроекта.
Колегата до мен е представител на една от дирекциите, които точно това правят. Те разглеждат жалбите срещу ревизионните актове. Фактът, че за последните три-четири години намалява много сериозно броя на издаваните ревизионни актове и оттам съответно на обжалваните ревизионни актове и нататък натовареността на съдилищата, произтичаща от работата на НАП. Не заради нещо друго, не че данъкоплатците са много щастливи от актовете, които издаваме, по-скоро заради това че по-малко се ходи на ревизии. Това е трайна политика на Националната агенция за приходите и за това ще се постараем да ви представим данни. Но, например, натовареността на Софийски административен съд е намаляла с около 1/3 за последните три години или четири. 1/3 не е никак малко. Примерно, ако преди това са били 3000 дела тогава, стигащи до Софийски административен съд, сега са около 2000 дела.
Върховният административен съд, понеже си спомням данни, стандартно годишно разглежда около 1000 жалби, даже по-малко от хиляда – между 800 и 900 решения по ревизионни актове на цялата Агенция за приходите. Така че това, което като натовареност излиза от актове на приходната администрация в момента е с тенденция за намаляване.
За подсъдността молбата ни е да бъдат представени подробни данни и от всички страни да бъдат огледани последствията и тогава да бъде взето съответното решение.
По останалите точки от законопроекта ще бъда кратък, защото вие ще имате възможност да се запознаете със становището на министъра на финансите, което Националната агенция за приходите изцяло споделя.
По § 1, за нас най-важното, което ни се струва нелогично, е, че един орган ще се налага след това да прави преценка на собствената си преценка по повод обжалването. За нас това е доста странно. И тук обръщам внимание, че заповед за възобновяване на ревизия по влязъл вече в сила акт, се издава само от териториален директор. Това е орган с много висока позиция в НАП. В страната има 6 такива органа.
За броя случаи сме изложили данните за последните две години. Броят е просто незначителен. Така че йерархичната позиция на лицето, което взима решението, е достатъчно сериозна. Не става дума за обикновен ревизор, на който просто му е скимнало да прави някакви глупости.
И второ, чисто правният аргумент е, че директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ще трябва след това по повод на евентуалната жалба грубо казано да преценява собствената си преценка, което поне за нас изглежда някак си нелогично чисто юридически.
По § 2 – да не се дава възможност при връщане за нова ревизия да се прибавят неревизирани периоди към тази висяща нова ревизия. Не че не е възможно. Сигурно е възможно. Но тук вече е въпрос изцяло на преценка за това доколко случаите са свързани или не. Когато едни периоди не са ревизирани, за тях винаги може да се отвори успоредна или едновременна ревизия странична. Но ако случаите са свързани? Ако става дума, например, за една и съща сделка, която тече през много периоди данъчни. Има такива не малко случаи. Представете си някакъв договор за лизинг, който тече години наред или някакви наемни правоотношения, дългосрочни. За нас няма логика, когато случаят е един, ревизиите да се делят. И сме се сблъсквали, за съжаление, със съдебна практика, която за едно и също нещо, случващо се в различен данъчен период, постановява различни решения, което няма логика. Ако си представим случая като цяло, т.е. всичките ревизирани периоди се обединят в един ревизионен акт, т.е.по същество много ревизионни актове в един и същи документ, би следвало да се очаква, че и съдът ще вземе едно решение, еднакво по целия казус. Разбивайки го в много ревизионни актове, въпреки че става дума за един случай, рискуваме точно това ,което, за съжаление, понякога се случва и аз съм сигурен, че то е неприятно и за данъкоплатеца и за администрацията. Тук въпросът е на коректна чисто административна преценка дали в една ревизия да се обединят множество периоди или за всеки период да пускаме отделна ревизия.
По § 3 от законопроекта, без да влизам в подробности, сигурен съм, че тук ще има много по-сериозен дебат след това. Това, което за нас е притеснително, е, че веднъж отменен ревизионният акт, който вече не съществува, оттам нататък задължението е такова, каквато законът е постановил че е. Органът по приходите има единствено за цел да го установи. Когато се прави тази повторна ревизия, когато се откриват факти и обстоятелства, които са били преди това неизвестни, много често, в много голям брой от случаите връщането за нова ревизия се дължи на доказателства, представени от самия данъкоплатец с жалбата, когато е обжалвал. Според нас, забраната за връщане за нова ревизия и по-скоро може би това е нещото, което би свършило работа, означава буквално да поканим данъкоплатеца да шаканира процеса и представи доказателствата в по-следващ етап, знаейки че няма как за него да се случи нищо лошо.
Не бива да забравяме, че за разлика от всички останали административни производства, тъй като по ДОПК нашите процедури са особени, различни тук нямаме странични външни заинтересовани лица, които биха могли да защитят някакъв интерес, страничен, чужд за самия данъкоплатец. Във всички други административни процедури по АПК имаме фигурата на заинтересованите организации, лица, обществени организации – който искате, който може да се присъедини към делото, да изложи аргументи и т.н. Тук задачата на администрацията е да упражни фискалният интерес в неговата пълнота. И ако тази възможност й бъде отнета, на нас ни се струва, че прекалено много ще защитим частния интерес на данъкоплатеца. Но предлагам да оставим по-сериозния дебат за бъдещото обсъждане.
До момента практиката на съда по този въпрос специално е, че няма никакъв проблем, когато се върне за нова ревизия. В случая при новата ревизия да се установи по-голямо задължение, отколкото е било предишния път. Различна практика от това не сме установили.
Накратко това е становището. Предлагаме по възможност да получим две седмици време за да представим необходимите анализи.
Предс. Данаил Кирилов:
Като се ориентираме към отлагане, не е редно да влизаме в подробен дебат. Но виждам, че г-н Емил Димитров - ревизоро, с оглед предмета на дебата има мнение. Виждам, че и г-н Филип Попов също иска думата.
Имате думата, колеги, в тази поредност, но пак казвам, че конкретният повод беше Годишният доклад на Върховния административен съд за натовареността на административните съдилища, когато всички политически сили тук се заклехме пред административните съдии, че ще предприемем мерки да се реши въпросът с географията на подсъдността с равномерното разпределение на административните дела. И тогава може би най-просто да ни се е сторило ДОПК – данъчните дела като решение. С вашето становище показвате, че това не е толкова лесно.
Знаем за дебата, който е бил преди три години. Той също се коментираше. Надеждата беше, че сега има и фактически основания за тази промяна.
Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Откакто съм в парламента забелязвам две неща. Изсипва се огромна група хора, правителствени или неправителствени организации и казват какъв голям проблем имат и как точно сега ние веднага трябва да им решим проблема. В момента, в който започнем да им го решаваме, се оказва, че нещата не били точно така, а били малко по-другояче. Трябвало тепърва да се направят поредица от изследвания, обосновки и т.н.
Къде е министърът на финансите, когато трябваше да внесе Закона за държавния бюджет, който внесе за три дни. Къде е, когато внесохме за КТБ обосновката за три дни? Къде е за новия бюджет, за Закона за ДДС и за акцизите? Тогава бързо ги внасяше и нямаше никакъв проблем, а сега започваме да се отменяме – и за бюджета, и за БДЖ, и за пенсионните фондове.
Какво стана с Висшия съдебен съвет? Само да си припомним. Сега действащата система поражда негативи, обществено мнение, международно и т.н. Всички са за реформа. В момента, в който в тази зала започнахме да говорим за реформа, всеки от тук присъстващите главен прокурор и останалите, какво казаха. „Аз съм за реформата, но що касае моята дейност нищо не става от това, което сте предложили.” Друг каза: „Аз съм за реформата, ама това, което е за Висшия съдебен съвет…” и т.н.
Аз съм свидетел, че тук дойдоха Висшия съдебен съвет, Административния съд и казаха… Аз не съм убеден, че има друга тема, освен бюджета, по която Висшият съдебен съвет да мисли еднакво. Съдии, прокурори, следователи и нататък никога за нищо не се разбират. Но това беше тема, по която всички имаха единомислие, че съдилищата в страната – географията, за която казахте Вие, г-н Председател, не са натоварени. В София се занимават с много по-голяма по обем дейност. Те са и като методолози. Би било много добре да бъдат разтоварени в тази посока. Сега започваме да вадим причини защо това не може да стане, на кой ще е удобно и на кой няма да е удобно. Значи правно-процесуалната репресия, за която вие казахте и данъчно - отлагателния производ - винаги има оправдание да направиш допълнително ревизия. Противоречива практика – да винаги има.
Какво целим? Дали е удобно на гражданите, дали е удобно на съдебната система, дали е удобно на данъчната администрация или на Министерство на финансите. На гражданите безспорно ще е удобно. Съдебната система вече е заявила тук официално, че това нещо може да стане, вече има дълга практика – 7 години, това дали ще командироваш от Бургас един съдия в София. Той ще седне един етаж под началника си, ще напише някакво решение, позовавайки се на вече утвърдена практика. Дали ще е в София, дали ще е в Бургас не е ли едно и също. Вече има изградена практика. Сега започваме по обратния път как точно да не стане.
Дали е изпълнимо? Смятам, че е изпълнимо.
За изследвания. Ако искате можем да отворим в следващите 4 години мандат, живот и здраве, да си изследваме каквото искате.
Ако вие днес не вземете решение, аз ще подкрепя вашето – внасяме невнасяме, ако внасяте решение и не го приемете тук, 4 години аз ще ви търся причини как да не стане, за да може за всяко друго нещо, като започне тази практика, да се уеднаквим и да работим като хората. Съдиите са съгласни, бизнесът е съгласен, на някой не му е харесало. Който не му харесва, с телеграма не е канен.
Аз лично ще гласувам „за”. Иначе ще се съобразя с вашето решение.
Предс. Днаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители,
Уважаеми гости, гледайки този законопроект няма как да не се съглася, че той цели едни поети и от предходното Народно събрание ангажименти за де концентрация на административните дела. Вече имаше такава процедура по отношение на АПК. Това е едно естествено продължение.
Но наистина тук възниква въпроса доколко този инструментариум, използван в законопроекта, ще доведе до реална и действителна деконцентрация, доколко големите съдилища в големите региони – там, където са съсредоточени седалищата на фирмите и физическите лица, защото в София живеят над 2 млн. български граждани, във Видин, да речем, са съвсем по-малко, доколко това наистина ще доведе до целта на този законопроект.
Няма как да не се съглася и с факта, че един и същи орган ще предлага да преразглежда собственото си решение и тук има, според мен, колизия с едни основни принципи в администрацията, а именно йерархичния принцип и че определен акт на административен орган се обжалва чрез него по административен ред, но до горе стоящия. А тук доста се разширява възможността на органа вече повторно да преразгледа собственото си решение.
И наистина в тази връзка това е важен законопроект с доста сериозни финансови последици, както за администрацията, както за Националната агенция за приходите, така и за всеки един български граждани. Наистина мисля, че трябва да чуем и видим по-подробни мотиви, доводи и становища и за това предлагам да отложим гласуването, за да гласуваме сериозно и информирано. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Само с две изречения. Преди заседанието с колегата Попов си казахме някои неща, които той горе-долу изведе пред вас като становище. Аз споделям това.
От началото на заседанието станаха ясни две неща: първо, че имаме поет ангажимент и по-скоро това е второто. Първото е, че има становище, с което членовете на комисията не сме запознати просто поради липса на време. Не ми допада да вземем това важно решение „на тъмно”. Нека да се възползваме от разумното предложение да се запознаем с тези материали и съответно да можем да си отговорим и за себе си, а пък и в рамките на дебат кое е полезното решение.
Заявените намерения в мотивите на законопроекта са за споделяне, категорично. Просто няма какво да се каже за тях. Просто това ли е средството, това ли е начинът, защото след като изслушах г-н Иванов съм леко разколебан от това, което казва практиката. Наистина трябва да знаем, че боравим с годен инструмент.
Тоест аз съм за отлагането на обсъждането. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Колега Славов? (Да гласуваме.) Да гласуваме.
Предлагам ви да гласуваме отлагане с едномесечен срок. Достатъчен ли е едномесечният срок, през който вие да получите годишния доклад на Върховния административен съд, който е достижим и в материалите на Народното събрание. Тоест ако отворите интернет страницата ще видите доклада към момента на неговото обсъждане и приемане. Но, за да е по-официално ще помоля колегите от секретариата да ви бъде изпратен в оперативен порядък като екземпляр за сведение, който да съобразите данните, които са отразени там.
Освен това, на мен ми се иска след като вие ще анализирате, дебатът показва, че и ние трябва да бъдем по-внимателни в анализа на това, което сме предложили. Аз лично като съвносител на законопроекта си отбелязвам това. Вярно е, че избързахме. Вярно е, че без да неглижираме, стори ни се въпросът по-бързо решим и с по-непосредствен ефект към количеството дела и тяхното разпределение. Но за колегите уточнявам, г-н Славов знае, ние получихме допълнителни помощни материали след доклада на Върховния административен съд, в които материали са отразени включително вътрешните доклади на съдиите по натовареността. Така че тези материали ще бъдат тук в секретариата. Те касаят не само данъчните дела, обаче. Те касаят подсъдността по всички основни групи административни спорове, включително и по създаване на централен административен съд. Така че тези материали ще бъдат на разположение тук в Секретариата, за да можете да се запознаете и вие с тях.
Предлагам на всички да мислим разделно. Главната ни цел беше подсъдността. Вярно е, че покрай тази главна цел очевидно се повдигат и други конкретни въпроси по данъчно-ревизионното производство, които и на мен като вносител ми се видяха твърде специфични. Тоест приемам, че това не е типичното развитие на нормалното производство в данъчна проверка и ревизия. Концентрираме се главно към същността – подсъдността и след един месец да направим следващото обсъждане по този законопроект. Въпросът е чисто технически. Ако трябва да изменим нещо, ще го изменим след първо четене. Тоест формално ще трябва да приемем законопроекта, но с ясното съзнание, но вече конкретно, че ще направим предложения между първо и второ четене в един ясен и безспорен смисъл.
Който е съгласен да отложим обсъждането за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 454-01-46, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 19.11.2014 г., моля да гласува.
Десет „за” отлагането. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря на гостите за участието. Довиждане.
Колеги, пристъпваме към т. 2 от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г., № 411-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.12.2014 г.
По т. 2 от Висшия съдебен съвет гости са г-жа Юлиана Колева, член на ВСС, председател на Комисията по правни въпроси.
Само Вие ли, г-жо Колева.
Юлиана Колева:
Право пропорционално на присъстващите членове на комисията.
Предс. Данаил Кирилов:
Този подход е доста неправилен. И въобще непропорционален съобразно присъствието като обсъждахме стратегията за съдебната система.
Юлиана Колева:
Когато се решават въпросите на бъдещето, винаги е по-интересно, отколкото отчета за миналото.
Предс. Данаил Кирилов:
От Инспектората към Висшия съдебен съвет тук е г-жа Ана Караиванова, главен инспектор, г-жа Янка Гочева, инспектор и г-жа Надежда Желева, експерт. От Министерството на правосъдието е г-жа Надежда Иванова, началник на кабинета на министъра на правосъдието и г-жа Юлиана Василева, директор на дирекция „Съдебна и други специализирани дейности”.
Ще подчертая, че няколко минути преди заседанието министър Иванов се обади да се извини за отсъствието си, тъй като е в Рига и съжалява, че не може да присъства на изслушването на този важен, нищо че е от миналото доклад.
Г-жо Колева, след като само един може той е и длъжен. Заповядайте.
Юлиана Колева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз наистина поднасям извиненията си на вас за това, че само аз ще представлявам Висшия съдебен съвет днес пред вас. Проблемът е, че утре ни предстои много тежък избор. Знаете, че утре е заседанието за избор на председател на Върховния касационен съд. Всички председатели на комисии имат конкретни ангажименти, особено на основните комисии – на Комисията по предложенията и атестирането и на Комисията по професионална етика. Представляващата днес сутринта пристигна от чужбина. Тя също има своите ангажименти в организацията на този избор. Той технически е тежък и сложен за Съвета, защото е обременен със задължения за Съвета да осигури пряко предаване по Националната телевизия и онлайн предаване. Изобщо с две думи свързано е с хаос и организация в последния момент.
Предс. Данаил Кирилов:
Може ли по-конкретно. Какво точно комисиите заседават, включително етична комисия, за да подготвят избора.
Юлиана Колева:
До последния момент по правилата, които са залегнали и в закона и в нашите процедурни правила, ние приемаме сигнали, въпроси. Днес тези сигнали и въпроси към двамата кандидати трябва да бъдат обобщени от двете комисии, за да бъдат готови за утрешното изслушване. Това е тяхната работа днес.
Предс. Данаил Кирилов:
А другите комисии? Любопитно е. Смятам, че за всички е интересно, защото днес в пленарна зала, не знам дали знаете, изслушахме декларация на една от политическите сили, че ако не смените системата за гласуване по този начин, те ще смятат, че изборът е опорочен и не се гарантира тайната на вота. Имаше директно призив гласуването да бъде с хартиени бюлетини. Преразказвам. Мисля, че всички можете да се уведомите за това и всички информационни агенции оповестяват това. Та се питам да не би да пишете бюлетините в момента и да изключвате електронната система. За това питам.
Юлиана Колева:
Съмнявам се да се вземат такива важни решения в последния момент. Но, ако някой изразява съмнение за нашата електронна система, то би трябвало да изрази тези съмнения по отношение на всички гласувания, които Висшият съдебен съвет прави. На всяко свое заседание Висшият съдебен съвет взема средно около 80 решения, от които 2/3 са с тайно гласуване.
Така че, ако ние приемем, че има съмнение в системата за тайно гласуване, това би трябвало да означава миниране на гласуванията по всички решения, без изключение. Истината е, че ние сме я проверявали многократно тази система. Тя не оставя следи и осигурява тайната на гласуването. Това че медиите решиха, че чрез надничане и движение на пръстите може да бъде издадена тайната на вота, не го смятам и не го броя в сериозните доводи и аргументи.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие отворихте темата за утре, нищо че сме в миналото.
Ние днес коментирахме и доклада на Европейската комисия и обяснявахме какъв двигател трябва да бъде Висшият съдебен съвет на реформата в съдебната система.
Давайте по миналото, тогава, но накратко. Имайте предвид, че дълбоко се изкушавам да не отложа и това изслушване. Явно днес ни тръгна на отлагане. Може би моментът е подходящ, след като Висшият съдебен съвет се чувства в момента претоварен с ангажименти. Да не би пък да прекъсваме процесите там?
Юлиана Колева:
Не смятам. Мисля, че и 25-та членове да бяха изправени днес пред вас, ефектът щеше да бъде същия, защото повече от един няма как да говорят. А докладът е резултат от колективния труд на членовете на Съвета.
Предс. Данаил Кирилов:
И интересен на всичкото отгоре.
Юлиана Колева:
Надявам се, да ви е интересен.
В резюме ще спомена, че всъщност 2013 г. беше първата пълна година от мандата на този състав на Висшия съдебен съвет. И колкото и странно да изглежда в тези години за първи път Висшият съдебен съвет прие годишна програма за дейността си за 2013 г. и работи по нея. Имахме краткосрочни цели, спешни задачи на базата на анализ на текущото състояние на органите на съдебната власт, което заварихме, имаме и средно-срочни цели, по които сме работили през 2013 г. и 2014 г. Основните наши ангажименти бяха свързани с кадровото попълване на свободните места в органите на съдебната власт, които бяха над 500 когато започна нашия мандат, т.е. бързо обявяване на конкурси за заемане, за преместване и повишаване в длъжност на магистрати в органите на съдебната власт.
Другият наш ангажимент, който беше свързан със спешна задача беше доколкото е възможно чрез преместване на свободни длъжности от ненатоварените към по-натоварените органи на съдебната власт да регулираме натовареността в самата система. Правиха се спешно анализите, правиха се спешно прехвърлянията, за да може след това да бъдат обявени съответните конкурси.
Това, което е важно д се каже е, че всъщност с тези спешни задачи до известна степен успяхме като краен резултат да снижим степента на натовареност в най-натоварените съдилища – Софийски районен съд. Софийски градски съд, Административен съд – София-град.
Наред с това Висшият съдебен съвет работи по една по-дългосрочна задача, а тя е изработване на нормата на натовареност. Тази работа започна през 2013 г. и продължи 2014 г. В края на 2014 г. методиката за изработване на нормата на натовареност за прокурори е готова. Надяваме се през 2015 г. да успеем да завършим работата по нормата на натовареност за съдии, която е базирана на оценка на качеството на делата, на времевите периоди, в които се гледат различните видове дела, степента на тежест на делата, които се гледат.
И всичко това в една обща схема се надяваме да помогне за решаване на този въпрос, свързан с разпределянето на магистратите, съобразно натовареността на органите на съдебната власт съответно в различните райони на страната.
Тук сме отчели и нашата дисциплинарна дейност. Отчели сме това, което сме установили при провеждането на атестациите и на конкурсите, като недостатъци в нашата работа, в работата на изпълнителната власт и като празноти и недостатъци на законовата рамка.
В самия доклад ще видите, че сме посочили на много места, съобразно спецификата на материята, нашите конкретни забележки и препоръки в тази насока.
Държа също така да подчертая, че чисто количествено работата на Съвета беше изключително натоварена, защото трябваше да се изработват атестации на над 1300 магистрати. Отделно бяха проведени над 35 конкурса за заемане на свободните длъжности. Това е организационна работа, но тя е свързана с законовите рамки, в които ние сме длъжни да се движим. Установихме в много голяма степен недостатъците на законовата материя, свързана с конкурсите, именно на базата на това, че бяха проведени множество конкурси. Установихме също така и причините, поради които темата с атестирането на магистратите продължава да бъде на критично ниско ниво. Факт е, че атестациите на магистратите не отразяват реално качеството на тяхната работа. Необходима е доста сериозна промяна в самите критерии – общите и специфичните критерии, за атестиране на магистрати, които са в закона.
Освен това, е необходимо да се вземе решение с какви критерии ще бъдат атестирани тези магистрати, които имат своите специфични длъжности. Например, във върховните нива на органите на съдебната власт тези критерии за атестиране на магистрати, които са залегнали в момента в закона, не работят, не могат да бъдат атестирани. Няма как един върховен магистрат да бъде атестиран по брой отменени дела, защото техните дела са окончателни, последни.
За редица прокурори от върховните прокуратури, които работят в специфични отдели, критериите за атестиране също не работят.
За това трябва заедно да намерим начин тези празноти в закона да бъдат попълнени, или като се даде възможност на Висшия съдебен съвет да изработи критерии, подходящи за тези длъжности, или като се зададе пълна законодателна уредба на критериите в закона.
Аз вече имах възможност да спомена пред вас и някои недостатъци на конкурсите. Те се проявяват изключително много в конкурсите чрез събеседване, които се провеждат, с правила, които ние приехме пак през отчетната 2013 г., като се опитахме да изчистим една част от тези недостатъци. Например, да не се допуска комисия от наказателни съдии да изпитва съдия, който кандидатства за търговско отделение в съответен съд. Или да не се разчита само на своеобразното събеседване, което не може да трае повече от 10-15 минути. Изискахме допълнително съответният кандидат да представя заедно с документите свои актове от работата си до момента. Защото сами разбирате, че този писмен акт, който той ще представи, ще даде ясна характеристика и за неговата писмена култура, за неговата обща правна култура, за организацията на мисълта му, ако щете. Изобщо твърде много фактори, от които зависи оценката му, би могла да се извлече от тези актове.
И други такива изменения направихме. Не случайно сме приложили към доклада всички вътрешни актове, които сме приели: Правилата за командироване на магистрати, Правилата за атестиране, Правилата за избор на административни ръководители, новите Правила за конкурсите. Всички правила, които ние изработихме през 2013 г. и които прилагаме – тези за приложението на чл. 194, който също създаваше проблеми. Вие можете да ги видите. Разбира се, можете да се запознаете с тях и от сайта на Висшия съдебен съвет.
Няколко думи за командироването, понеже напоследък отново се повдигна темата. Ясно трябва да се знае, че командироването е изцяло в прерогативите на административните ръководители. Ние създадохме едни правила, които обаче са пожелателни за спазване от административните ръководители. Ние ги приемаме като единни стандарти за упражняване на тази ръководна дейност от страна на административните ръководители и приемаме отклонението от тях като недобра практика. Защото смятаме, че в самите правила, които създадохме, сме заложили добрите практики в тази посока. Но въпреки всичко Висшият съдебен съвет няма възможност да контролира и забранява този вид командироване, което носи със себе си подозрения за заобикаляне на кариерния модел на развитие.
Не искам да влизам в подробности. Ако някой желае винаги може да се запознае и с количеството и с качеството такова, каквото сме го представили. Знаем добре къде са нашите слаби места. Знаем добре и сме се опитали да направим корекция.
Естествено 25 членния състав на Висшия съдебен съвет никога не може да бъде с единно мнение и никога не може да произвежда такъв продукт, който да е неоспорим пред очите на обществото, на другите власти, на медиите и на Народното събрание като идеален вариант. Така че в тази посока самата структура и организацията на Висшия съдебен съвет ясно предполага, че критики към нашата работа като към колективен орган винаги ще има.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Финалът не беше окуражаващ, но!
Юлиана Колева:
Ако искате, мога и окуражаващо да завърша.
Предс. Данаил Кирилов:
Обикновено на светлото бъдеще се разчита, вярата в утрешния ден и т.н. Г-н Нотев.
Юлиана Колева:
Много бих се радвала в един момент да имаме идеален Висш съдебен съвет с идеалните хора вътре и на всичко отгоре мислещи по един и същи начин.
Предс. Данаил Кирилов:
Само внимавайте да не докарате дотам нещата, че обществото да иска да няма Висш съдебен съвет. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Г-н Председател, сега вече си мисля, че когато имахте за момент готовността да предложите отлагането и на тази точка от дневния ред. (И още имам.) Да, и още имате.
Аз съм на категоричното мнение, че присъствието ни в тази зала сега по тази точка ми създава известни неудобства и дискомфорт. Не мога да приема такъв формат на разглеждане на отчет на Висшия съдебен съвет.
Обществеността ври и кипи от проблеми, които се пораждат именно от работата на този орган, а ние тук буквално физически присъстваме четирима членове на правната комисия с председателя ставаме петима и сме уважени от един член на Висшия съдебен съвет, който ни представи уважителни причини, които, извинете, но те нито са внезапни, нито са неочаквани, нито по някакъв начин са ви изненадали. Можеше Представляващият да се прибере ден по-рано или да отложи пътуването си, защото все пак това е българският парламент. Няма как да приемем и нашето поведение, вече в порядъка на самокритика, защото г-жа Колева беше права. Само че Вие не знаехте колко човека ще заварите тук. Лошото е, че ни заварихте в този вид.
Юлиана Колева:
Извинявайте, но ние вчера получихме съобщението. Нямаше начин г-жа Найденова да я върнем по-рано.
Явор Нотев:
Нека да не влизаме в детайли. Има вариант да се отложи, защото Председателят сам отбеляза нещо. Аз се огледах за медии и мисля, че не сме се изложили достатъчно. Да не го правим! (Нека да не го правим.)
Предлагам сега да прекратим и да отложим за едно по-представително събиране, на което да обсъдим тези изключително важни въпроси, преди да отидат в залата.
Сега като нямаме възможност да зададем въпроси на председатели на комисии във Висшия съдебен съвет, говорейки за кариерно израстване, говорейки за етика, говорейки за неща, които наистина ни вълнуват, а вие ни пращате към написания доклад. Прочетете си го сами. Ние и без друго ще го прочетем, можем да си намерим справката, но искаме да имаме разговор с тези хора как се реагира в конкретна ситуация. Взехме едни мерки, взехме и други такива ни казвате. Извинявайте. Просто не е сериозно така да работим. Имам спомени от други комисии и други мандати на парламента, в които по друг начин протичаше този дебат.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние, ако си спомняте, и в предните дебати обсъдихме другите два доклада. Обсъдихме ги навреме. Обсъдихме ги с приоритет точно да покажем, че този парламент ще окаже дължимото внимание на всички органи в съдебната система. Сега в интерес на истината този доклад, който е внесен при нас на 15 декември, той по закон трябваше да бъде внесен в средата на годината – края на месец май, хайде месец юни, е трябвало да бъде внесен. Той затова изостана и от общото гледане на докладите на съдилищата, доклада на административните съдилища.
Аз съм готов да приканя колегите или да отложим дебата, или да отложим гласуването. Единствено не искам да бъдем несправедливи към Главния инспектор в оставка, който търпеливо чака българския парламент вече два мандата, присъства тук, въпреки че и по отношение на процедурата за главен инспектор има трепет, текат срокове – петък е последният ден за внасяне на документи за кандидатури. Но Главният инспектор е тук.
Ана Караиванова:
Нашият доклад за 2013 г. е внесен юни месец. Забравих го. Вчера се опитах да си го припомня. Вече пишем доклада за 2014 г.
Явор Нотев:
Уточнявам за Висшия съдебен съвет.
Казвам това с добавката за значимостта на изслушването на Главния инспектор. Заявявам цялото си уважение към личността на Главния инспектор, който не знам колко мандата вече не може да освободи това място и наистина съм пристрастен към усилията и към това, което е направено досега и без отчет, г-жо Караиванова. Така че каквото трябва да се направи за Инспектората, за да се реши въпросът, нека да го направим. Пожелавам и на колегите това.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Главен инспектор, Вие предпочитате сега да представите в резюме доклада или когато имаме ново обсъждане на докладите.
Ана Караиванова:
Г-н Председател, трудно ми е аз да ви предлагам по въпрос, който е от Вашата компетентност. Естествено, след като вчера си припомних и реших много накратко да докладвам и да ви призова преди доклада, а не да чакате европейците. Аз отдавна съм призовавала да изберете нов Главен инспектор. Както вие решите. Мисля, че добре би било и един дебат в пленарна зала по-задълбочен, със знаене на проблемите и с търсене на решение за провеждане. Но както вие решите.
Предс. Данаил Кирилов:
Предлагам ви да поставим на гласуване предложението за отлагане на разискванията по Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г., № 411-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.12.2014 г.
Който е съгласен да отложим разискванията, моля да гласува „за”.
Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Отлагаме разискванията за по-спокоен момент за Висшия съдебен съвет. До това време, колеги, материалите са в секретариата. Както каза и г-жа Колева, можем да четем и в сайта на Висшия съдебен съвет, където те са публикувани. Благодаря ви.
Колеги, може ли за 5 минути да обявя почивка? (Може.) Благодаря ви. Обявявам 5 минути почивка.
(След почивката.)
Събрахме ли кворум? Имаме кворум.
Колеги, да продължим с т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Определение на Конституционния съд от 20.01.2015 г., получено на 21.01.2015г., с приложено искане на Върховния административен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 13/2014г., за установяване на противоконституционност на чл. 16, ал. 1, изречение второ от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г., последно изменение, бр. 98 от 28.11.2014 г.) в частта „осъществява управление на дейността й”.
Разполагате с определението. Заповядайте.
Свилен Иванов:
Без да искам да ви намирам работа, предполагам, че от нас се иска писмено становище. В някакъв срок да се изготви това писмено становище и да го представим на комисията и да го изпратим. Имаме 20 дневен срок. Така че в 14-дневен срок сътрудниците с ваша помощ могат да направят нещо такова. Защото де факто идеята е да изпратим становище.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за предложението и за доверието.
Тук бих искал да уточня, но преди това г-н Нотев поиска думата.
Явор Нотев:
Нека да споделя пред колегите. Установена е една практика, която датира доста отдавна и за това си позволих да направя справка при сътрудниците на комисията, които имат спомен за това.
Обичайно взимаме решение, което намираме за уместно и удачно, да не подготвяме становище, предвид на ролята на парламента в хода на създаване на тези актове, които обикновено се атакуват и предвид възможността впоследствие също да се наложи да взимаме компетентно решение. И това няма да е изненада, нито пък обида за Конституционния съд, ако следваме тази практика.
В крайна сметка уведомени сме и решението е да не взимаме становище на този етап.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Нотев. Това щях да припомня като практика.
Основанията за това са, че не е редно комисия да тълкува волята на законодател, което най-често е назад във времето. Но, ако някой от вас държи да изразяваме становище, моля да го заяви.
Свилен Иванов:
Съгласен съм, щом е такава практиката. Има логика в това, че всъщност парламентът е органът, който ги приема тези закони и може да не даваме становище, още повече като комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, колеги. Който е съгласен да продължим традицията и да не изразяваме становище, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преминаваме към т. 4 от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане на реда за разглеждане на постъпили в Комисията по правни въпроси предложения, сигнали и жалби.
Колеги, позволих си да ви предложа тази точка в дневния ред по причина на това, че вече Комисията по правни въпроси повече от три месеца заседава и имаме в пощата от всеки един от видовете кореспонденция, т.е. имаме, както сигнали с разнообразно естество, така имаме и предложения, така и предложения да осъществим контрол върху една или друга институция по правоприлагане, за което не смятам, че нямаме правомощията да го правим. Също така има и законодателни предложения.
Аз бих искал комисията по тези въпроси да не се ограничава до представителността само на председателя на Комисията по правни въпроси, т.е. не искам да се стига до хипотеза, в която вие ще гледате отговори на председател по неща, които вие не знаете, не сте ги прочели, не сте ги видели. По тази причина колегите експерти разработиха много кратки правила в този смисъл. Ако не разполагате до този момент с тях, ще помоля да ви раздадат изготвения проект, който гласи:
„Правила за разглеждане на предложения, сигнали и жалби на граждани и организации.
1. Комисията по правни въпроси разглежда предложения, сигнали и жалби на граждани и организации, които са адресирани до нея, както и разпределените от председателя на Народното събрание.
2. Когато постъпилите документи по т. 1 не се отнасят до въпроси от компетентността на Народното събрание, те се изпращат на компетентните органи с копие до подателя.
3. В заседание на Комисията по правни въпроси председателят докладва броя и предмета на постъпилите предложения, сигнали и жалби от граждани и организации, с изключение на посочените в т. 2.
4. Всички постъпили документи по т. 1 се оставят на разположение на членовете на комисията в кабинета на председателя на комисията.
5. Председателят уведомява писмено подателя за предоставянето на изпратеното от него предложение, сигнал или жалба на вниманието на народните представители, членове на комисията.
6. Всеки член на комисията може:
6.1. да извърши проверка на описаните обстоятелства;
6.2. да иска допълнителна информация и документи от граждани и организации;
6.3. да внесе въпроса за обсъждане в комисията;
6.4. да упражни право на законодателна инициатива или парламентарен контрол.
7. Повторно подадените предложения, сигнали и жалби се оставят без разглеждане и се архивират.”
Освен това, не бих искал да се обръщаме в комисия по сигналите, жалбите и предложенията, защото отделно такава комисия има в Народното събрание.
Освен това не искам да пълним дневния ред с цялата кореспонденция. Правилата са кратки. Мисля, че вече имахте възможност и визуално да се запознаете. Давам ви думата за становища и предложения по така предложения ви проект. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Аз ще подкрепя предложените правила. Те са смислени и работещи. Имам предвид това, че е осигурена възможността да бъдем информирани, като членове на комисията, за постъпилите между заседанията сигнали, жалби и предложения на граждани. Достъпът до тях е ясен, защото е предвиден и редът да проявим инициатива и да се запознаем. Изрично е гарантирана и възможността на всеки един от членовете на Комисията по правни въпроси да реагира, съобразно своето виждане и решение. Мисля, че предложените правила са изчерпателни и както вече казах, най-важното работещи, стига да искаме да реагираме на тези сигнали.
Иначе селекцията е правилна. Това, което не се отнася до нас, разбира се, че трябва да отиде по ресорните комисии, както и разбирането, че повторно отправени със същия предмет жалби, сигнали и предложения би следвало да останат без разглеждане, след като е взето веднъж решение и комисията се е ангажирала с него.
Щях да бъда кратък и да кажа само „да”, но се и обосновах на всичкото отгоре. Ще подкрепя тези правила.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Присъединявам се към мнението на г-н Нотев.
Предс. Данаил Кирилов:
Правя уговорката, че в случай че се окаже, че не работят ефективно тези правила, няма проблем да ги преразгледаме и съответно да ги адаптираме така, че да бъдат работещи.
Колеги, да гласуваме. (Да.) Моля, който е съгласен да приемем предложения проект на Правила за разглеждане на предложения, сигнали и жалби на граждани и организации, да гласува „за”.
Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По пета точка – Разни.
Колеги, имате ли въпроси за т. Разни. Няма предложения и изявления. Закривам днешното заседание на правната комисия.
Председател:
Данаил Кирилов
