Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 13

Днес, 04.03.2015 г., сряда, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Висшия съдебен съвет – Соня Найденова, представляващ ВСС и Юлиана Колева, член на ВСС и председател на Комисията по правни въпроси; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор, Янка Гочева, инспектор и Надежда Желева, експерт; от Министерството на правосъдието – Петко Петков, заместник министър и Юлиана Василева, директор на дирекция „Съдебни и други специализирани дейности”, Александър Петров, държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти”; от Агенцията по вписванията – Венцислав Спирдонов, изпълнителен директор, Златозар Златев и Татяна Райчева, длъжностни лица по регистрацията; от Нотариалната камара на РБ – Красимир Катранджиев, председател на Съвета на нотариусите; от „Българска фондова борса-София” АД – Иван Такев, изпълнителен директор; от АДСИЦ - Маню Моравенов, председател на Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел и изпълнителен директор на „ФеърПлей Пропъртис” и Борислав Витанов, член на Съвета на директорите на „Адванс Терафонд”; Любомир Бояджиев, председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, изпълнителен директор на ИП „БенчМарк Финанс” АД; от Асоциацията на индустриалния капитал в България - Теодор Дечев, директор „Индустриални политики”; Камен Колчев, член на Съвета на директорите на ИП „Елана Трейдинг”, член на УС на Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, председател на Комитета по финанси на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България; Стоян Сталев - от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България; Евгений Жишев, главен секретар на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Българската асоциация на управляващите дружества; от ГС- Движение за защита на гражданите и държавата – Даниел Божилов и Илия Бачев; от СНЦ -Движение за пълна заетост и ценова стабилност – Светозар Съев; от Българската асоциация на пенсионерите – Найден Москов, и Костадин Недев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, има кворум. Откривам заседанието. Обявявам по извинителни причини за отсъстващи г-жа Десислава Атанасова, г-жа Анна Александрова и г-н Алтимир Адемов.
Проектът за дневен ред ви е изпратен:
1. Обсъждане на обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г., № 411-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.12.2014 г.
2. Обсъждане на:
- Проект за решение за налагане на мораториум върху износ на необработена /обла/ дървесина, № 554-02-7, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 11.02.2015 г.
- Проект за решение за спиране на износа и изпращанията на стоки с кодове 440110, 440320, 440391, 440392 и 440399 по Комбинираната номенклатура, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 1101/2014 на Комисията от 16 октомври 2014 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OB L 312/1 от 31 октомври 2014 г.), № 554-02-8, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 12.02.2015 г.
- Проект на решение за налагане на мораториум върху износ на необработена дървесина, № 554-02-17, внесен от Волен Николов Сидеров, Калина Петрова Балабанова, Миглена Дойкова Александрова, Иван Тодоров Димитров, Николай Веселинов Александров, Илиан Сашов Тодоров, Десислав Славов Чуколов на 24.02.2015 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерски съвет на 22.12.2014 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 554-01-29 внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 11.02.2015 г.
5. Изслушване на представители на Българска фондова борса-София АД, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Асоциация на дружествата със специална инвестиционна цел и други относно прилагане на текстове от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Имате думата по дневния ред. Заповядайте, колега Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, предлагам от проекта за дневен ред да отпадне точка втора с оглед на факта, че преди по-малко от час приехме решение, което обединява предложените проекти и няма смисъл да обсъждаме тези проекти за налагане на мораториум върху износа на дървесина. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз благодаря за предложението. Смятам, при положение, че Народното събрание взе решение сега няма как да обсъждаме проектите за решение пост фактум. Мисля, че не би следвало да имаме дискусия по този въпрос.
Използвам случая да се извиня на гостите. Защото всъщност това причини забавянето на откриването на настоящото заседание, тъй като пленарното заседание се удължи до приключване на дебата и гласуването по въпросните проекти за решение. Така че, забавихме се, но отпадна един сериозен обект на дискусията, както отпадна и необходимостта някои колеги повече от два часа да ни обясняват какво е необработена дървесина. Смятам, че всички разбрахме това.
По другите точки има ли становища? Няма.
Също така бих искал да уточня, че това е модифицираният дневен ред, който беше предложен миналата седмица. Но тъй като имахме две отлагания на заседанието миналата седмица – от сряда за четвъртък и от четвъртък за днес, в дневния ред единствено сме добавили отложената точка - Обсъждане на обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г.
Не виждам възражения и желаещи да вземат думата по дневния ред.
Моля, който е съгласен да приемем дневния ред с направените уточнения, да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.
Нямаше предложения за разместване на точките и не виждам необходимост да разместваме. Да пристъпим към т. 1.
По първа точка - Обсъждане на обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г., № 411-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.12.2014 г.
Както си спомняте, ние започнахме обсъждането на доклада. Г-жа Колева частично го представи.
Поради обстоятелството, че на следващия ден трябваше да се състои изборът от двамата кандидати за председател на Върховния касационен съд, само г-жа Колева взе участие в заседанието. Сега присъства г-жа Соня Найденова, представляващ Висшия съдебен съвет и г-жа Колева. От Инспектората към Висшия съдебен съвет г-жа Ана Караиванова, главен инспектор, г-жа Янка Гочева, инспектор и г-жа Надежда Желева, експерт. От Министерството на правосъдието заместник-министър Петко Петков и г-жа Юлиана Василева, директор на дирекция „Съдебни и други дейности”.
Г-жо Найденова, желаете ли да вземете думата по доклада? Заповядайте.
Соня Найденова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители,
Скъпи колеги, не ми се ще да повтарям това, което г-жа Колева при началото на разглеждане на Годишния доклад за дейността на Висшия съдебен съвет, който инкорпорира със себе си и годишния доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г. Ще ми се да подчертая само няколко неща.
В този годишен доклад се съобразихме с отправените от Народното събрание препоръки към неговото съдържание и структура, така че той вече има подобрена структура, която е съобразена с основните направления на работа със стремеж той да е повече аналитичен наред с информационната част, която съдържа. Опитали сме се в този доклад да изведем и някои изводи на базата на дейността, която Висшият съдебен съвет е извършвал през 2013 г. С доклада сме отправили и някои предложения за законодателни промени, които смятаме, че са актуални и към настоящия момент. Голяма част от тях бяха изразени и в становището на Висшия съдебен съвет към един законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Това взехме в края на 2013 г. Този законопроект беше внесен в Народното събрание в началото на 2014 г., но така и не се стигна до неговото разглеждане.
Наред с това към годишния доклад на Висшия съдебен съвет за 2013 г. предоставихме на вашето внимание и правила, които бяхме приели през 2013 г. Някои от тях са съвсем нови. Висшият съдебен съвет до тогава в тези сфери на дейност не беше работил по правила, които да покажат една предвидимост на неговата работа, както и други правила, които бяха променени, съобразени с промени в Закона за съдебната власт от 2012 г., актуализиране на Стратегията за превенция и противодействие на корупцията в съдебната система, както и анализи, с които през 2013 г. положихме началото на проучване и създаване на методология за измерване на работната натовареност на съдиите, прокурорите и следователите – процес, който стартира през 2013 г., същият продължаваше и през 2014 г. В края на 2014 г. приключи с изработването на Правила за натовареност на прокурорите и следователите. Очакваме в следващите няколко месеца, съвсем скоро да приключи и създаването на Правила за изработване норма за натовареност и при съдиите.
Това е съвсем накратко. Може би, ако г-жа Колева има нещо да допълни. Готови сме да отговорим на въпроси, поставени от членовете на тази комисия.
Няма да се спирам на частта от този доклад – Раздел III, която включва дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като включването на този доклад е без никакви промени и корекции по начина, по който Инспекторатът към Висшия съдебен съвет го е подготвил. За втори пореден път в Годишния доклад на Висшия съдебен съвет в Раздел II се включва и докладът на звеното „Вътрешен одит” на Висшия съдебен съвет. Така направихме и в доклада за 2012 г. За втори път този доклад на вътрешния одит е включен в годишния доклад за 2013 г. На практика това е доклад, който звеното „Вътрешен одит” изготвя на базата на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, който показва състоянието на финансовия контрол и отчетност в органите на съдебната власт. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Представляващ Висшия съдебен съвет.
Г-н Заместник-министър, желаете ли да вземете становище? (На този етап не.) На този етап не.
Г-жо Главен инспектор, Вие, ако желаете, имате думата.
Ана Караиванова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, бих се спряла съвсем кратко, защото докладът е приложен изцяло. През 2013 г. Инспекторатът работи при много трудни условия и те бяха предизвикани от моето положение, за което аз направих всичко възможно да се разреши. Всъщност, как да кажа, целта е да се снижи ефективността му, което донякъде частично е постигнато. Това се вижда от резултатите.
Аз обикновено сравнявам в годишния доклад с докладите за отчета на съдилищата и когато четох доклада на Председателя на Върховния касационен съд – г-н Груев, предишния председател, заедно с неговия екип, в доклада им видях фактите, че през 2013 г., макар и с малко е повишен броят на съдиите, намалено е постъплението на делата, но в същото време има отстъпление и намаление с един значителен процент – около 11%, доколкото си спомням, свършените в тримесечен срок дела и с 8% спрямо 2012 г. Преди това си спомням, че от 2008 г. до 2012 г. непрекъснато нарастваше броя на приключилите в тримесечен срок дела. Тоест, изпълняваше се онова, прокламирано като лозунг изискване към съдебната система за бързо, освен за качествено, предвидимо и всички други изисквания към съдебната система. Смятам, че това също е резултат от непрекъснатите нападки ( да не търся друга по-подходяща дума) към дейността на Инспектората.
Въпреки всичко Инспекторатът извърши проверки през 2013 г. в два апелативни района – в Бургаски и във Велико-Търновски, на всички съдебни органи и съдилища и прокуратури. Резултатите са отчетени. За съжаление, срещат се някои неизпълнени препоръки от предишните проверки. Инспекторите вече имат база за сравнение с извършените проверки от първите инспектори през първия мандат, за да видят, че неизпълнението на някои от препоръките след това се дава в други доклади, като, например, последния доклад на Европейската комисия.
Стана модно напоследък, доста време се отдели, на изчезналите доказателства по едно шумно медийно дело. Държа да ви кажа, че още от началото Инспекторатът започна да прави проверки по съхранението, предаването на веществените доказателства и всяка година е отразявал това в докладите си. Изчезвали са, спомням си, през 2010 г. един пистолет със самото дело в прокуратурата. Но, когато съответните допуснали тези нарушения магистрати, не носят никаква отговорност, нарушенията продължават. И след това доста такива дела се провалят (и за косъма на маратонката) В този доклад също е отчетено, че продължава в някои съдилища да не се изготвят протоколи за приемане на веществени доказателства, в прокуратурите също – не се съхраняват, не се описват. Заниженият контрол създава условия за извършване на престъпление, като присвояване на ценни вещи, суми. В Бургас имаше такъв случай – една от деловодителките беше присвоила крупни суми пари от предадените за веществени доказателства.
Тоест, невиждайки резултата от своята дейност, съответно намалява и мотивацията в Инспектората да върши работата така както бих искала, както може би биха искали и самите инспектори да оценяват и да виждат, че резултатът от труда им не е отишъл напразно.
За да приключа с веществените доказателства, в момента инспектор Гочева е на проверка в Наказателната колегия на Софийския районен съд и продължава да констатира, че пистолети се съхраняват не в МВР, както е много отдавна в нашата държава в разпоредбите, а в хранилищата на Софийския районен съд, което в някои случаи може да доведе до изгубването им.
Всички тези констатации през годините не са довели до някакво реално подобрение в тази насока.
За сметка на това, бих казала, че се увеличават поне сумите, защото за две години малко трудно можем да направим анализ, но сумите са се увеличили за изплащане от Министерство на финансите на обезщетенията за забавено правосъдие.
Г-н Заместник-министър, взели сме данните от вашето министерство. За 2013 г. са изплатени 270 хил. лв., за 2014 г., въпреки че не отчитаме сега нея, изплатените суми са 413 300 лв.
Стараем се, макар че не е наше задължение по закон, когато обобщаваме данните от разгледаните заявления за бавно правосъдие, да направим някакви изводи. Те се съдържат и в този доклад. Но не виждам конкретните предприети мерки за търсене на отговорност на довелите до това бавно правосъдие, за което заплащат данъкоплатците, особено в наказателното правосъдие, освен, че веднъж са пострадали от отнемане на лично имущество или особено престъпленията срещу личността, изнасилванията, които траят по 15 години и фактически се превръщат в наказание на пострадалите, а не на извършителите, на които след това им заплащаме обезщетение.
За това накрая бих приключила с призив към вас да изпълните поне едно от указанията на европейския доклад и най-после да изберете Главен инспектор, за да може, надявам се, Инспекторатът да застане на това място, което му е отредила Конституцията и което би било полезно с активността и вземане предвид на неговите констатации и търсенето на отговорност и съответно реализирането на мерки, а не само да разчитаме на европейските доклади да ни казват какво да правим. Смятам, че и в България достатъчно добре знаем. Липсва ни малко воля да осъществим това. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Главен инспектор. Надяваме се. На 18 март ще бъде изслушването на двамата допуснати кандидати. Дано да имаме успех в този случай. Дано третият път да е успешен.
Благодаря за представянето на проблемите.
Колеги, имате думата за въпроси и за становища.
Докато мислите за въпросите, които бихте поставили, колегите експерти към Комисията по правни въпроси са отделили няколко теми, които аз ще обединя в два въпроса.
Какви са резултатите от възложения на външен експерт функционален анализ на администрацията на Висшия съдебен съвет и какви мерки са предприети в резултат на него.
Следващите въпроси касаят извършения вътрешен одит. Той много подробно е коментиран на около 20 страници. Сериозни и задълбочени са твърденията в доклада относно вътрешния одит и затова въпросите са:
Какви мерки са предприети за отстраняване на пропуските, констатирани от вътрешния одит?
В каква степен са изпълнени препоръките?
Как се осъществява контролът по изпълнението на препоръките?
Заповядайте, г-жо Найденова.
Соня Найденова:
По отношение възложения през 2013 г. на външен експерт вътрешен одит, който трябваше да даде заключение за състоянието на структуриране на администрацията във Висшия съдебен съвет, начина на назначаване на служители. Този функционален одит беше обсъден на заседание на Висшия съдебен съвет в резултат на което се направи преструктуриране на административните звена в администрацията. По отношение на тази част от администрацията, която обслужва Комисията по предложения и атестиране, същата се структурира в две дирекции така че да може да поеме тежестта в работата – структурно разделена на Дирекция по атестиране и Дирекция по конкурси, за да може да обслужи по-бързо и по-пълно проведените през 2013 г. множество конкурси. Както е цитирано и в доклада, те бяха около 36 конкурса за заемане на длъжности в различните звена на съдебната власт, както по инстанции, така и в съдилища и прокуратура. Структурира се, вярно малко по-късно узря идеята, и самостоятелна Дирекция по дисциплинарни производства. Дотолкова доколкото през 2013 г. стартира процес по обобщаване и преглед на дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет и практиката на Върховния административен съд, тази работа продължи и през 2014 г., в резултат на което бяха изготвени Правила за дисциплинарната работа. Предстои изготвяне и на примерни минимални стандарти при налагане на дисциплинарни наказания. В резултат на тази дейност се подобри и процеса по подбор на съдебни служители в администрацията на Висшия съдебен съвет. Отбелязано е и в самия доклад, през 2013 г. наред с този одит, който се извърши на администрацията на Висшия съдебен съвет, беше направен анализ и на щатната заетост на съдебните служителите в органите на съдебната власт, така че да се осигури балансираност между броя на съдиите и прокурорите и съответно съдебните служители, които подпомагат дейността на съдилищата и на прокуратурата.
По отношение на втория ви въпрос, касаещ дейността на звеното „Вътрешен одит”, всяка година в началото на календарната година Висшият съдебен съвет одобрява годишен план за работа на звено „вътрешен одит”. Това са планирани в рамките на годината проверки в съдилища. При извършването на проверките вътрешните одитори правят констатации и отправят препоръки. Техният доклад от направените констатации и препоръки също се разглежда на заседание на Висшия съдебен съвет. Одобряват се дадените препоръки, след което при обратната информация – при постъпило изпълнение на препоръките, звеното „Вътрешен одит” отново уведомява Висшия съдебен съвет дали всички дадени от тях препоръки към административните ръководители и начина на управление, документалната отчетност в органите на съдебната власт се спазват. Както можете да обърнете внимание, в доклада за 2013 г. няма неизпълнен одитен ангажимент, съгласно годишната програма на дирекция „Вътрешен одит”, като същевременно има възложен и един допълнителен ангажимент, с който те са се справили.
Мога да кажа, че всяка година на звеното „Вътрешен одит” освен предварително одобрената годишна програма за одитните им ангажименти, Висшият съдебен съвет е възлагал и допълнителни такива. Например, в началото на 2015 г. беше възложена такава за извършване на одит за начина на назначаване на съдебни служители, тъй като и в доклада за 2013 г. е споменато. За да се балансира натовареността на администрацията в съдилищата и прокуратурите административните ръководители са задължени да не назначават съдебни служители преди да получат съгласието на Висшия съдебен съвет.
Ако ви интересува нещо по-конкретно във връзка с конкретен одит, бихме могли допълнително да ви представим доклада за извършения одитен ангажимент в съответния съд или в прокуратурата, дадените препоръки и тяхното изпълнение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Представляващ. Те са описани в смисъл казвате, че са дадени 94 препоръки. Очевидно са на различни одитирани субекти, но са изброени компактно, т.е., едва ли не се отнасят повсеместно за всички одитирани субекти. От отговора Ви разбрахме, че има система, която следи изпълнението на препоръките и съответно последващо ги залага като проверки за следващи периоди в плана за проверките.
Заповядайте, г-жо Колева.
Юлиана Колева:
Аз искам да обърна внимание за това, че в хода на работата на този състав стигнахме до извода, че е необходима по-голяма координация между дейностите на Инспектората, нашето вътрешно одитно звено и на Висшия съдебен съвет от гледна точка на вземането на решения при атестиране и при преценка в хода на дисциплинарните производства за качествата на магистрата, който е привлечен към дисциплинарна отговорност. Затова всъщност наред с обратния контрол, който нашите одитори са задължени и по закон да следят, ние винаги проверяваме, когато се извършва атестация на административен ръководител, за степента на спазване на препоръките, както от актовете на Инспектората, така и от актовете на звеното за вътрешен одит в съдебната власт. Защото всъщност специално на това звено препоръките основно са насочени към административните ръководители и техните заместници. Така че това е последицата – когато констатираме неспазване на тези препоръки, то се отразява в техните атестационни оценки и съответно и в по-тежки степени на отговорност.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. За колегите уточнявам, че финалът е в следния смисъл.
„От дадените 94 броя препоръки по съществени констатации, описани по-горе, са изпълнени 92 броя или 98%.”
Това е отчетът, който явно искахме да дешифрираме малко по-подробно.
Заповядайте, колеги. Имате думата. Г-н Славов.
Петър Славов:
Два съвсем кратки въпроса. Може би малко конкретни ще дойдат, но се надявам, че представителите на Висшия съдебен съвет и на Инспектората сами ще преценят кой съответно предпочита да отговори.
Единият касае изнесената информация от френския посланик за проблемите в работата на съдия Ченалова и синдика Велков с всичките упреци за „гнили ябълки” и т.н. дали сте получавали сигнали от заинтересованите страни по тези дела. Постъпвали ли са такива сигнали до Висшия съдебен съвет и до Инспектората и съответно направени ли са проверки и те показали ли са на практика това, за което говореше френския посланик и впоследствие бяха образувани дисциплинарни производства и срещу съдия Ченалова. Това е единият ми въпрос.
Другият касае случайното разпределение на делата. По отношение на тях, доколкото успях да разбера, се предвижда изработване на нов продукт във връзка с разпределението в Софийски градски съд. Искам да попитам, докато този продукт бъде изготвен и внедрен, намерено ли е някакво решение, което да ви успокоява, че на практика е гарантирано случайното разпределение и няма да има повече „въпросителни”, така да ги наречем, по този въпрос. Благодаря.
Ана Караиванова:
За съдия Ченалова сигнали са постъпвали през 2014 г. и от лятото имаме проверка, така че ще го отчетем в следващия доклад. За 2013 г. нямам спомен. Мисля, че горе-долу тя тогава преминаваше от наказателна в гражданска. Имаме сигнал от родителите на пострадали, по спомен го твърдя, за пристрастно водене на производството, но в наказателните дела е особено трудно, когато се прави преценка на доказателствата не и по срокове, а по движение. Горе-долу отправихме една забележка, че отменянето на хода по същество, след като си го обявил за присъда в един градски съд е недобра атестация за работата на този магистрат, който показва какво си правил като си го изяснявал и не си добре подготвен. Но специално за търговското, бяха през 2014 г. Правили сме и преди въпросния случай.
Соня Найденова:
Ще допълня съвсем накратко по първия въпрос, на който г-жа Караиванова отговори.
По отношение начина на разпределение на делата в Търговското отделение на Софийски градски съд през лятото на 2014 г., точната дата не мога да си спомня на решението на Висшия съдебен съвет, месецът беше юли, възложихме на Инспектората към Висшия съдебен съвет да извърши проверка за разпределението на делата в Търговското отделение на Софийски градски съд.
По отношение на данните, изнесени от посланик дьо Кабан в деня, в който той даде своето интервю пред btv в същия ден ние получихме заведено във Висшия съдебен съвет и неговия писмен сигнал. Така че съвпаднаха тези две събития при нас.
По отношение на втория ви въпрос. През м. декември по решение на Висшия съдебен съвет изработването на единния централизиран софтуер за случайно разпределение на делата беше решено да бъде извадено от проекта, който Висшият съдебен съвет като бенефициент изпълнява, финансиран по Оперативна програма „Административен капацитет”. Договорът за изпълнение на този проект беше сключен през 2013 г. Софтуерът за случайно разпределение на делата беше функционалност на единния портал за електронно правосъдие. Съгласно това решение ръководният екип на проекта предприе мерки и през м. януари 2015 г. беше предоговорен договорът за изпълнение на този проект и тази функционалност за създаване на такъв централизиран софтуер отпадна.
В замяна на това, пак по решение на Висшия съдебен съвет от м. декември, се създаде работна група, която проведе няколко заседания от началото на м. януари тази година, която работна група има за задача да подготви техническото задание и да определи прогнозната стойност с оглед бъдеща процедура по Закона за обществените поръчки за изработване на такъв нов единен, подчертавам един централизиран продукт за случайно разпределение. За съжаление, работата на тази работна група неприключи в първоначално предвиденото време и темпове. Появиха се трудности при събиране на участниците в нея, тъй като тя включва и външни експерти от външни институции, към които бяхме отправили покана през м. декември. По тази причина отправихме молба към министъра на правосъдието на последното заседание на Висшия съдебен съвет миналата седмица за такова съдействие, за да може тази работна група да приключи своята работа, защото след това следва да се задвижи изцяло процедурата с всичките не кратки срокове по нея по Закона за обществените поръчки.
Но дотогава, пак съгласно решение на Висшия съдебен съвет от м. декември - на практика тези решения бяха взети на две поредни заседания това бяха последните две заседания за 2014 г., като временно разрешение до изработването на този единен централизиран софтуер за случайно разпределение, в тези съдилища, които използват програмата за управление на делата, известна с наименованието АСУД, която има модул за случайно разпределение, този модул да се доразвие, надгради, като стане централизиран и тези съдилища, които не са толкова много, мисля че са около 12, дано да греша, да използват този надграден централизиран продукт. По отношение на останалите се възложи на друга фирма, пак по решение на тази широка работна група с външни експерти, която да разработи нов софтуерен продукт, който да замени продукта „LawChoice”. Сключиха се договори в края на 2014 г. с тези две фирми, които да разработят тези временни централизирани софтуери – два, за случайно разпределение. Работата е предадена на Висшия съдебен съвет. Но комисията, която трябва да приеме работата, която включва тези външни експерти, от чието съдействие се нуждаем, за да може тази работа да бъде одобрена. Ако има някакви корекции, тя да бъде върната на изпълнителя.
Към настоящия момент мога да кажа, че междинното решение не е намерило своя завършек и до момента в съдилищата, които ползваха продукта „LawChoice”, продължават да го ползват, като не се ползват от подобрената му версия, която беше представена на вниманието на работната група, но работната група я отхвърли – подобрена версия, която даваше възможност съответния магистрат – административен ръководител, или определено от него лице, което извършва разпределението, да не вижда името на избрания докладчик, докато протоколът не се изпрати на сървъра на Висшия съдебен съвет и не се разпечата от там. Но това е подобрение, което така или иначе не е внедрено в тези съдилища, които ползват продукта „LawChoice”.
За момента ситуацията е такава. Все още не е приключил междинният етап и не е стартирала и процедурата по Закона за обществените поръчки за възлагане изработването на нов централизиран софтуер. А проектът по ОПАК, от който тази функционалност беше извадена, вече е в ход. В момента се набират предложенията на участниците в откритата процедура за изработване на единния електронен портал.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Славов, ако не сте удовлетворен от отговора, може да се ориентирате към формулиране на препоръка по конкретен въпрос.
Г-н Димитров поиска думата. Заповядайте, г-н Димитров.
Емил Димитров:
Не знаех, че ще задаваме журналистически въпроси. Иначе имам от бургаски медии около стотина. За следващия път ще знам да ги нося.
Имам питане към Висшия съдебен съвет. Наши дипломати завършиха в Московския государствен институт за международни отношения. Западните дипломати са завършили някъде другаде. В тази връзка тази широко разпространена практика – аташета, дипломати, трети,втори първи секретари, пълномощен министър и министър да присъстват на съдебни заседания, да изискват строго определени решения, определения, да вменяват като дълг, като отговорност, като задачи на българските съдилища. Щом е така, широко приетото понятие „правителство на съдебната власт” строго определени задачи – вие намерили ли сте някаква инструкция, създали ли сте нещо нашите дипломати в Европейския съюз как да могат на реципрочна основа да правят абсолютно същото там, защото това би могло да им бъде в огромна полза. Надявам се това по никакъв начин да не променя разделението на властите, а да е в рамките на нормалните дипломатически отношения.
Соня Найденов:
Благодаря. Г-н Димитров, ще ме затрудните изключително много да ви отговоря по начина, по който може би ви се иска.
Съдебните заседания са публични, освен случаите, в които законът предвижда обратното и по разпореждане на председателстващия съдебния състав в съдебната зала може да бъде ограничен достъпът на лица. Така че това е по отношение на присъствието в съдебната зала.
По отношение поведението на лица, ползващи се с дипломатически имунитет, няма как да ви отговоря поради простата причина, че не мога да говоря от името на държавата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за този отговор. Така е и не бива в интерес на истината. Приемам, че г-н Димитров постави един въпрос, както друг колега от парламента нарича „риторически” по-скоро.
Да попитам: Как се отчитат командировките на членовете на ВСС?
Соня Найденова:
Отчитат се по реда на Наредбата за командировките в чужбина, когато се касае за командировки в чужбина и по Наредбата за командировки в страната.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма различни, специални или допълнителни правила.
Соня Найденова:
Не! Подчиняваме се на нормативната уредба за командировките в страната и чужбина.
Предс. Данаил Кирилов:
И втори въпрос. Защо няма ефективна търсачка на сайта на Висшия съдебен съвет?

Соня Найденова:
Да, така е. Но може би нашият сайт не е единственият, в който няма вътрешна търсачка. Констатирана е тази недобра функционалност на нашия сайт. Н интерес на истината същият подлежи на реорганизация и тотално преработване в рамките на друг проект, който Висшият съдебен съвет изпълнява отново финансиран по оперативна програма „Административен капацитет”, който предвижда и обновяване и подобряване на сайта на Висшия съдебен съвет. Отчели сме го това като недостатък на сайта. Не веднъж сме водили такъв разговор и с представители на ресорните медии, които наблюдават дейността на Висшия съдебен съвет. Това всъщност е една от техните забележки по отношение на нашия сайт и начина на достъп до информация в него бързо и лесно. Предвижда се.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други въпроси, колеги? Г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, специално се обръщам към представителите на Висшия съдебен съвет. Наскоро беше публично медийно раздухан един тривиален случай на назначение на един бивш заместник-министър на правосъдието на една доста скромна за неговата подготовка длъжност в един от софийските съдилища. Доколкото разбрах това е предизвикало реакция и във Висшия съдебен съвет и са били инициирани проверки, искане на обяснения и са назначени проверки, доколкото разбрах, във всички софийски съдилища относно процедурите за назначаване на съдебни служители в съответните съдилища.
Въпросът ми е каква е целта на тези проверки, кога смятате да приключат тези проверки и какви изводи възнамерявате да извлечете от тези проверки. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-жо Председателстващ, като можете да преформулирате въпроса на г-н Казак, тъй като касае незавършили проверки, както смятате, че е допустимо на този етап.
Соня Найденова:
Благодаря, г-н Председател. Ще бъда точна към фактите. Да, случаят, който Вие споменахте, предизвика решение на Висшия съдебен съвет отпреди няколко седмици, съгласно което решение се възложи дирекция „Вътрешен одит”, за която малко по-рано отговарях на въпрос на Председателя на комисията, да извърши проверка за начина на назначаване на съдебни служители в софийските съдилища, с изключение на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Тази проверка беше ограничена само до софийските съдилища, без двете върховни съдилища, тъй като тя е извънредна – извън одобрената годишна програма на звеното „Вътрешен одит” на Висшия съдебен съвет. Малко по-рано споменах, че предходни решения на Висшия съдебен съвет още от 2009 г., ако не бъркам годината – 2008 г. – 2009 г., се изисква административните ръководители преди да назначат съдебни служители, т.е. преди да стартират процедура за заемане на длъжността с конкурс или преди да назначат лице по заместване на временно свободна длъжност в администрацията на съдилищата и прокуратурата, да искат съгласие от Висшия съдебен съвет, като заложената идея в това решение отпреди няколко години е да се осигури първо, баланс в съотношение между магистрати и съдебни служители и от друга страна, да не се допуска прекомерно разширяване на съдебната администрация. Дотолкова доколкото с оглед функциите на звеното, неговата натовареност би могло да се стигне до извода, че определена вече свободна длъжност за служител в администрацията на съответния съд или прокуратура от нея вече няма нужда или тя би могла да се съвмести от друг служител в тази администрация и с оглед по-доброто управление на администрацията е вменено в задължение на административните ръководители да изискват съгласие преди назначаването на съдебен служител, било за постоянно, било за временно заместване. Така че това не е ново нито в дейността, нито в практиката на Висшия съдебен съвет. А в конкретния случай предизвика именно такава проверка, за да се види доколко ръководителите на тези съдилища изпълняват този ангажимент, който Висшият съдебен съвет им е възложил със свое решение още отпреди няколко години.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря.
Четин Казак:
Благодаря за отговора. Доколкото разбрах от медиите, до този конкретен случай не е имало изрично задължение на административните ръководители да съгласуват назначенията по заместване, тъй като няма промяна в щата, няма ново назначение, няма ангажиране на допълнителен бюджетен финансов ресурс. Просто предизвиква озадачение как един конкретен случай може да предизвика целият Висш съдебен съвет да се захване с такава цялостна проверка на всички съдилища специално в София. И защо само в София? Може би в цялата страна трябва да се провери, защото не само софийските съдилища са задължени явно да съгласуват всяко назначение по заместване с Висшия съдебен съвет.
Соня Найденова:
Ако обърнете внимание, на всяко заседание на Висшия съдебен съвет се внасят такива искания от административни ръководители, включително и в случаите, когато трябва да се назначи някой служител по заместване на временно отсъстват съдебен служител.
Целта на този възложен одит на софийските съдилища е именно да установи доколко във всеки един случай, когато се назначава по заместване съдебен служител, административният ръководител е отправил такова искане за съгласие към Висшия съдебен съвет или не. А причините да се ограничим само до съдилищата в София ги изложих малко по-рано с оглед годишния график на това звено. Ако резултатите от тази проверка покажат нещо друго или необходимост това да се извърши на територията на цялата страна, това би могло да бъде предмет на следващо решение. Но на този етап сме ограничени само до съдилищата в София.
Ако неправилно съм се изразила, много административни ръководители, не мога да кажа в случая дали са всички, са отправяли до Висшия съдебен съвет искания за съгласие и в случаите на назначаване на заместници, а не само титуляри на свободна длъжност.
Четин Казак:
Това е било практика, но не е нормативно фиксирано задължение.
Соня Найденова:
Когато бройката е свободна, когато не е заета трайно или е временно свободна поради това че титулярят отсъства продължително време, която продължителност може да е повече от година.
Предс. Данаил Кирилов:
На мен също ми се стори въпросът за интересен. Очевидно под съдебен служител се прилага Глава 18. Администрация на органите на съдебната власт, а не това, което касае съдебните помощници и прокурорските помощници, където с конкурс се назначават.
Колеги, да се ориентираме към приключване.
Поставям ви въпроса с препоръки или без препоръки да гласуваме доклада на Висшия съдебен съвет? Който постави въпроси, има възможност да предложи евентуално препоръка.
Г-н Славов няма да предлага joint venture на Висшия съдебен съвет с държавно предприятие „Спортен тотализатор”, докато възникне новия софтуер.
Петър Славов:
Аз съм далеч от мисълта да давам препоръки и съвети на Висшия съдебен съвет, но мисля, че на всички е ясно, че това положение с на практика невъведени предложения от работната група по отношение на софтуера за случайно разпределение на делата не е добро и се надявам наистина в най-кратки срокове те да бъдат приети и въведени. Защото иначе другото е опасност от нов скандал в обозримо време. Мисля, че няма нужда да го коментираме.
Юлиана Колева:
Висшият съдебен съвет прояви диалогичност, ако това може да се нарече така, да разшири изключително много тази работна група от софтуерни специалисти, които при първите събирания твърдяха, че ще бъдат достатъчно отзивчиви, за да се включват в работата на тази работна група, след което изведнъж, когато дойде време отново да се съберат, за да приемат или да дадат препоръки по този временен софтуер, се оказа, че ние не можем да ги съберем. Явяват се на заседанията на работната група по двама-трима, а те всички са външни. И ние го направихме максимално широк обхвата на тези специалисти, за да има гаранция за това, че този софтуер е надежден, със степен на сигурност, каквато се изисква от него, проверен от всички интересуващи се, за да няма после упрек, че отново не е достатъчно технически издържан и т.н.
Така че този въпрос е труден за нас наистина.
Предс. Данаил Кирилов:
Позволявам си да изразя лично мнение, г-жо Колева, което по никакъв начин няма да поставям на дебат в комисията.
Аз съм скептичен по това, че принципен проблем може да се реши чрез софтуер. Не може да се реши чрез софтуер. Ако мисля и разсъждавам логически, по-скоро в главите и разделите на Закона за съдебната власт предвидете особен статут на административен ръководител-разпределител на дела, за който да се знае, че поема цялата отговорност, изпълнява тази функция с или без помощен софтуер, субективно или обективно, но той носи отговорността и пред Негово превъзходителство г-н Кабан и пред всеки български гражданин, който се е осмелил или дръзнал да надникне в материята по разпределението на делата.
Иначе колко пъти групата няма да се събере, колко софтуера ще са неудачни, как няма да завърши процедурата по обществената поръчка, това мисля, че всеки средно интелигентен гражданин може да си намери удовлетворително обяснение и разяснение.
Обещавам да не се шегувам със спортния тотализатор, но все пак имайте предвид, че докато няма тиражи, може да се използва и този метод, който и той не е абсолютно случаен. И той не е в никакъв случай неманипулируем. И там има много съмнения.
Това е лично мнение и по никакъв начин не го адресирам към модерния актуален въпрос, защото това е модерният актуален въпрос за бъдещето на електронната система за разпределение. И с която какво ще стане, като я концентрирате на едно място? Как ще пазим операторите на тази концентрирана така добре система на едно място?
Четин Казак:
При най-малката повреда ще блокира цялата съдебна система!
Соня Найденова:
Г-н Председател, това е техническата страна на въпроса. Хубаво е това, което ще зависи за в бъдеще от вас при разглеждане на предложенията за промяна в Закона за съдебната власт, да съобразите и факта, че така както е нормата на чл. 9 от Закона за съдебната власт в момента, тя изисква разпределение на случаен принцип, следвайки само поредността на постъпване. Но в никакъв случай този принцип, заложен в закона в момента, не отчита нито сложността, нито тежестта на делата.
Така че това, което на практика се прави и при подготовката на техническото задание, това което на места в последните години се прави, е да се модифицира софтуерът за случайно разпределение по начин, че той да позволява разпределение на делата по групи за сложност, за да може да се съобразява случайността с това не при един съдия да отиват на случаен принцип само най-тежките и най-сложните дела, а другият съдия да решава по-леки, при условие, че получават едно и също заплащане за своя труд. Това е нещо, което законът в момента не изисква да бъде подлагано на преценка – тежестта на делата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, два варианта: да подкрепим доклада или да не го подкрепим и с препоръки или без препоръки.
При това положение като препоръки би могло да се формулира следното:
В предходния доклад сме препоръчали аналитичен подход, който в този доклад се следва, т.е. имаме направена една стъпка в тази посока. Тоест, би могло да бъде:
1. Да продължи утвърждаването на аналитичен подход при предоставяне на информацията за дейността на самия Висш съдебен съвет, включително относно разходването на бюджета по отделните му пера.
2. Да се въведат гаранции за обективност и еднакво третиране на магистратите в дисциплинарните производства и процедурите по атестации.
Следващите отпадат.
Колегата Славов не прави предложение.
Емил Димитров:
Считам, че не можем да предявяваме до безкрай изисквания, след като не сме им дали финансов ресурс, с който да ги обезпечат.
Тук вече се коментира, че се налага да се обърнат към повече компютърни специалисти, за да е сигурно, че кодът няма да бъде лесно разбит от всеки магистрат, който като административен ръководител конкретно да отиде на точно определен човек и евентуално да го реши по точно определен начин. Каза се, че компютърните специалисти идват на първата среща, а на следващите ги няма. Ако дадем много пари, само ще удължим процедурата. Нека да се намери някакво палиативно решение, а винаги ще има недоволни.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за становището, г-н Димитров.
Колеги, подлагам на гласуване следния проект на решение.
Който е съгласен да приемем доклада с двете препоръки относно аналитичния подход и гаранциите за обективност и еднакво третиране, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам и другия проект за решение:
Който е съгласен да подкрепим доклада без препоръки, моля да гласува „за”. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Приема се докладът с двете препоръки.
Благодаря на Висшия съдебен съвет и на Главния инспектор за представянето на доклада.
Пристъпваме към т. 3, която става т. 2 поради отпадането на втора точка от проекта на дневен ред.
По втора точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерски съвет на 22.12.2014 г.
По тази точка гости от Агенцията по вписванията са: г-н Венцислав Спиридонов, изпълнителен директор, г-н Златозар Златев и г-жа Татяна Райчева, длъжностни лица по регистрацията и от Министерството на правосъдието г-н Александър Петров, държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти”.
Колеги, имате ли доклада? (Да.) Тъй като имаше работна група, която има предложения за редакционни поправки, моля да уточним с експертите те инкорпорирани ли са в доклада, с който разполагат колегите. Не са инкорпорирани, т.е. трябва да ги съблюдаваме и да ги предлагаме на вашето внимание и да ги обосноваваме.
Колеги, започваме по проекта на доклад. Първо по наименованието на закона - Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Прекратявам дебата.
Даниел Божилов:
Г-н Председател, всичко ли приключи. Защото аз съм представител на гражданска организация – Движение „Защита на гражданите и държавата” и нося становище.
Предс. Данаил Кирилов:
На второ четене сме. Дайте да видя становището. Входирано ли е? (Не.) Няма как да го съобразяваме. След първо четене има законов срок, в който да се направят предложения. Като изтече този срок започва съставянето на доклада, по който да протече второто четене.
Реплика: За зала за второто четене можем да си вземем бележки. Приемаме го за сведение.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, ако не възразявате, предложението касае само текстовете на ал. 1 и ал. 2 на чл. 14 от Закона за търговския регистър.
В такъв случай да дам думата на представителя на гражданската организация да представи предложението.
Реплика:
Г-н Председател, да го приемем за сведение и ще го разгледаме. А сега да си вървим по реда.
Предс. Данаил Кирилов:
Приемаме го за сведение. Прилагаме го, но все пак е добре някой да го прочете, да го съобрази и в случай че реши, в пленарна зала да направи такова предложение.
Но ние нямаме изменение на чл. 14. Това предложение е извън предмета на законопроекта. Тук се създава нов чл. 14а, който не касае въобще тази материя. Той е допълнителен и касае уведомление на регистъра.
Но нека да остане екземпляр от становището.
Колеги, връщаме се към доклада. Който подкрепя наименованието на закона, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 1. Освен текста, с който разполагате, работната група предлага редакция на § 1 за ал. 4
„В § 1, чл. 3, ал. 4 се изменя така:
(4) Агенцията осигурява оперативна съвместимост на търговския регистър в рамките на системата за взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри, наричана по-нататък „система за взаимно свързване на регистрите”.”
Мотиви: Редакцията се предлага във връзка с изискванията на чл. 32, ал. 2, т. 4, буква „а” от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, съгласно който в допълнителните разпоредби се посочва директивата, която се въвежда със законопроекта. В ЗИД на ЗТР в § 10 е посочена Директива 2012/17/ЕС, чиито изисквания се въвеждат.
Имате думата. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Г-н Председател, аз не съм склонен да приема редакцията на работната група. Както виждате тук не става въпрос просто за въвеждане на някаква директива, а става въпрос за позоваване на конкретен текст от конкретна директива, която създава реално или предвижда създаването на система за взаимно свързване на регистри.
В случая, първо, тази директива е различна от директивата в Допълнителната разпоредба.
И второ, както казах, тук не става въпрос просто за бланкетно въвеждане на директивата, а става въпрос за конкретно фиксиране на европейския нормативен акт, или посочване на европейския нормативен акт, който е създал тази система, т.е. за да няма колебания за каква точно система за взаимно свързване става въпрос.
Мисля, че вносителите правилно са преценили изрично да се позоват на конкретния текст от директивата.
Накрая, разбира се, да си остане и в Допълнителната разпоредба общата разпоредба, че с този законопроект се въвежда Директива 2012/17.
Виждате, че тук конкретно става дума за друга директива.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Заповядайте.
Боряна Капитанова: отдел „Законодателни референти”
Добър ден. Тази чисто редакционна техника е приета като практика в Народното събрание да избягваме такива директни препращания към членове на директивата. Ние сме въвели самото изискване на чл. 4а от директивата, но да не се позоваваме на този член.
Предс. Данаил Кирилов:
Единият въпрос е техническият, т.е. предлагате текст, който изключва позоваването на директивата.
Вторият въпрос е защо директивите са различни.
Боряна Капитанова: референт
Защото Директива 2012/17 е изменителна директива. Тя въвежда изменения в Директива 2009/101. Тя си е действаща и новата директива всъщност, която въвеждаме от 2012/17 въвежда изменения в действащи си директиви.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние по коя директива сме в забава и в наказателна процедура.
Александър Петров:
По Директива 2012/17 сме пред наказателна процедура, която въвежда изменение в тези две директиви – 2009/101 и следващата.
Предс. Данаил Кирилов:
Какъв е проблемът евентуално, защото приемам частично аргумента, че е по-прецизно да не вписваме директиви по локалните норми, но тогава в § 10, където са описанията на директивите, да се включат всички директиви - и 2009/101 и 2012/17, и които са още.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Г-н Председател, аз не знам дали само по 2012/17 ние сме в забава, като гледам, че сега въвеждаме изискването за оперативна съвместимост на търговския регистър със системата за взаимно свързване. Нещо, което е създадено още с директива от 2009 г., ние сега го въвеждаме и дори предвиждаме, че това ще влезе в сила от 1 януари 2017 г. Значи ние сме в забава още с Директивата 2009 г., реално. Това първо.
Второ, сега тепърва, доколкото виждам, ние въвеждаме този термин „система за взаимно свързване на регистрите”, който е създаден с директивата от 2009 г. Значи трябва изрично да се посочи, тъй като 2012 изменя Директива 2009, но тя не въвежда тепърва този термин. Тя вече надгражда нещо създадено в рамките на европейското законодателство, но ние понеже го въвеждаме тепърва в българското законодателство, трябва да се позовем на конкретния текст от директивата, с който е предвидено създаването на тази система.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, ако искате вижте в доклада § 10. Там общо взето ми се струва, че е постигнато почти изчерпателното описание, което се съкращава от текста, който е в § 1. Така ли е?
Боряна Капитанова: референт
В § 10 е цялото наименование на тази директива.
Предс. Данаил Кирилов:
Директивите се надявам вярно да сте ги описали. (Да.)
Добре, въпросът е технически, но въпреки това ще подложа и двата варианта на гласуване.
Четин Казак:
Аз предлагам вносителите да си кажат мнението.
Златозар Златев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Аз искам да внеса необходимото уточнение относно приемането на тази разпоредба, предвиждаща изграждането на платформа за взаимно свързване на регистрите. Тази разпоредба е от Директивата, приета през 2012 г., като с тази директива се изменя, създава се нова разпоредба № 4а в Директива 2009/101 на Европейския парламент и на Съвета, т.е. за първи път взаимното свързване на търговските регистри е регламентирано през 2012 г.
Това, което колегата Петров каза преди малко по отношение на евентуалната наказателна процедура, която може да се стартира срещу България, е по отношение транспонирането на Директивата 2012/17 на Европейския парламент и на Съвета, което следваше държавите-членки да извършат до миналата година месец седми – 7 юли 2014 г.
Директивата 2009/101 всъщност тя е кодифицираща на всички изменения на първа директива на дружественото право от 1968 г. Това е основната директива на Европейския съюз, регламентираща всички въпроси, свързани с регистрите, които държавите-членки са длъжни да водят. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря.
Четин Казак:
Подкрепяте ли редакцията, която се предлага – да няма позоваване на директивата.
Златозар Златев:
Аз считам, че не е необходимо позоваване на точна разпоредба от директивата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Пристъпваме към гласуване.
Първият вариант за § 1 е така, както е в доклада. Който е съгласен да го приемем в този вид, моля да гласува „за”. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единайсет „въздържали се”. Не се приема.
Гласуваме редакцията такава, каквато е предложена от работната група, т.е. без позоваване на директивата и описание на директивата в § 10.
Който е съгласен с редакцията на § 1, моля да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът така, както е предложен от работната група.
§ 2. Имате текста на вносител.
Предложението е в чл. 3а, ал. 2 думите „без забавяне” да се заменят с думата „незабавно”.
Мотиви:
Предлага се заради уеднаквяване на използваната терминология в разпоредбата на чл. 3а. Действително в ал. 1 е „незабавно”.
Имате думата за становища, мнения, възражения. Няма.
Моля, който е съгласен да приемем текста на § 2 за създаване на чл. 3а и с предложената редакция в ал. 2, моля да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 3. Имате думата за становища. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател, уважаеми колеги, струва ми се, че с оглед яснота и прецизност на текста ще помоля колегите вносители и от работната група да изяснят какво значи „и структури”. Този термин ми се струва, че не го ползваме в нашето законодателство. Лица – да, но какво значи „и структури” в случая. Или поне да ни кажете как го възприема европейската уредба, за да съобразим кой е аналогът по нашето законодателство.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Колеги вносители, имате възможност да отговорите на въпроса.
Златозар Златев:
Уважаеми г-н Председател, предложението, което е направено за изменение в разпоредбата, уточняваща подлежащи на вписване обстоятелства, както и други лица и структури, информация за които следва да се съдържа в търговския регистър е с изключително малко думи, но е натоварена с изключително голямо значение, както и вие правилно сте отразили.
За първи път със Закона за икономическите и финансови отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици се въведе изискването за вписване в търговския регистър на чуждестранни юридически лица. Дружествата, регистрирани в такива юрисдикции в случай, че не подлежат на вписване по партидата на съществуващо българско дружество, следва да бъдат вписани на самостоятелно основание в българския търговски регистър. Ние не можем да знаем дали всички тези субекти имат персонификация по тяхното национално законодателство. Може би, ако се направи една препратка към българското законодателство, ще изясним този въпрос.
Персонифицирани според нашето действащо търговско право са всички търговски дружества. Те са юридически лица. Персонифицирани са и наднационалните форми за сдружаване – европейското дружество, европейското кооперативно дружество, европейското обединение по икономически интереси. Гражданското дружество, обаче, според действащото българско законодателство няма такава персонификация. То има индивидуализация чрез неговото наименование, чрез уникалния номер, който той получава от регистър Булстат. Но това не означава, че гражданското дружество е самостоятелно лице.
По същия начин ние не можем да знаем в другата държава дали съответното образувание, съответната структура има качеството – то е правосубект, но има качеството лице.
За това е разширен по подобен начин текстът на предложението за изменение на чл. 4 от Закона за търговския регистър.
Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
И аз благодаря. Други мнения? Становища? Заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Това обаче не отговаря на въпроса. Въвеждаме нов термин „структура”. Поне на мен не ми е ясно да го използваме някъде в гражданското или търговското право. Можем ли да го заменим примерно с „договорно образувание” – това, за което Вие говорите. Вие сте наясно. Вие сте изследвали детайлно уредбата. Ако кажем „договорно образувание” мисля, че е по-добре.
Златозар Златев:
Ако ми позволите, Вашата бележка е категорично правилна.
Аз лично за себе си не намирам друга думичка. Бих могъл да ви посоча още малко въпроси, откъдето ние черпим нашата аргументация.
При всички случаи въпросите с действителните собственици на търговски дружества в България ще подлежат оттук нататък на допълнителна дискусия. Това би следвало вероятно да стане и във връзка с евентуалното приемане и необходимостта от транспониране на директивата, която е в процес на разработка в Европейската комисия за борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризма, където се предвиждат изрични разпоредби с дефиниции за това що е действителен собственик, структура, която следва да подлежи на вписване и по отношение на която следва да бъде разкрит действителния й собственик. Това са всички образувания, които са определени от чуждестранни законодателства като тръстове. Ние нямаме в България нещо аналогично. Това са всички образувания, свързани с някакъв вид корпоративни структури, като в българското търговско право евентуално това са консорциуми и холдинги. Това пак са видове структури. Това са групи дружества, които по някакъв начин имат общо управление. Не знам какво би могло да се посочи на мястото на думата „структури” различно.
Предс. Четин Казак:
Има ли други, които искат да вземат думата.
Г-н Георгиев, правите ли официално предложение за отпадане на думата „структури”.
Чавдар Георгиев:
Правя предложение за договорно образование”.
Свилен Иванов:
Г-н Председател, ако има възможност да се даде дефиниция на сумата „структури” в този случай. Да си остане думата, но да се даде дефиниция какво се има предвид. И това да остане в този закон. Не мисля, че ако отпадне думата, това ще допринесе за нещо полезно, при условие, че чухте колко неща се изброиха, които се съдържат в това понятие.
Предс. Четин Казак:
Обръщам се към вносителите и членовете на работната група. Бихте ли имали готовност да предложите подобна дефиниция в рамките на днешното заседание.
Златозар Златев:
Ако ми позволите само още едно уточнение, което е свързано с необходимостта от подобна дефиниция.
В търговския регистър се вписват обстоятелства, за които в закон е предвидено, че подлежат на вписване. Понастоящем в Търговския закон е предвидено, че всички търговски дружества и физически лица, придобили търговско качество, съответно станали еднолични търговци подлежат на вписване в търговския регистър. В Закона за икономическите и финансови отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици също е дадена дефиниция кои са тези лица. Ако имаме последващ закон, в него би следвало да съществува дефиниция за конкретното лице или структура, което подлежи на вписване в търговския регистър. Тоест, в момента лицата, които подлежат на вписване в търговския регистър са определени от Търговския закон. Обстоятелства, допълнителни по отношение на тях, са определени в редица специални закони: Закон за публично предлагане на ценни книжа, Търговския закон в частта му за несъстоятелност и други. Но в момента има само два закона, които определят кои лица подлежат на вписване в търговския регистър.
Има и един акт, който е наднационален и той е един регламент по отношение на несъстоятелността, в който се предвижда, че в българския търговски регистър и въобще в регистрите на държавите-членки следва да бъдат вписвани обстоятелствата относно несъстоятелност за съответните лица. В България има един такъв случай, когато по отношение на физическо лице – английска гражданка, има вписани съдебни решения, свързани с откритото спомагателно производство по несъстоятелност от български съд. Отново не можем да знаем какви ще са тези лица по отношение на които в чужда държава ще се открие производство по несъстоятелност, за да може ние да дадем подобно определение в Закона за търговския регистър.
Аз разбирам необходимостта и подхода, който се предлага, но аз не бих могъл да се ангажирам с изготвяне на подобна дефиниция за структура. Не знам колегите, с които сме работили в рамките на работната група, дали биха могли нещо друго да кажат. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Искам да обърна внимание на колегите, че в чл. 4 от действащия Закон за търговския регистър е записано:
„Чл. 4. В търговския регистър се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.”
Това, което каза представителят на вносителите, а именно, че евентуално някоя нова структура или образувание, за което със специален закон друг ще бъде предвидено за в бъдеще, или е предвидено в момента, че трябва да се впише, тогава ще се впише на базата на този специален закон. Иначе няма проблем в това отношение.
Аз ще подложа на гласуване предложението, направено в комисията за замяна на термина „структури” с термина „договорни образувания”.
Който е съгласен да заменим думата „структури” с термина „договорни образувания” моля да гласува.
Петър Славов:
Г-н Председател, не е ли по-добре да бъде просто „образувания”, без договорни, предвид че тя ще обхваща и договорните, а може да бъдат и извън договорни. И оттам нататък остава текста, както е и сега – случаите, определени със закон. Мисля, че това обхваща максимално широк кръг.
Предс. Четин Казак:
Колкото терминът „структури” фигурира в търговското законодателство, толкова и термина „образувания”. В смисъл нищо не правим.
Петър Славов:
Структурата предполага малко по-висока степен на правосубектност, поне според мен. Тоест, структурата е вид образувание, но не е задължително образуванието да е точно структура, ако може така да го кажем. А ако прецизираме „договорни” рискуваме да изпускаме нещо в момента, което да е от друго национално право на друга държава членка на Европейския съюз и да го изключваме ненужно.
Предс. Четин Казак:
А Вие държите ли да остане „договорни”? (Не.) Добре.
Подлагам на гласуване предложението терминът „структури” да се замени с термина „образувания”. Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Не се приема предложението за замяна.
Подлагам на гласуване § 3. Който е съгласен да подкрепим § 3 в настоящата му редакция, моля да гласува. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Приема се редакцията на § 3 за чл. 4.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Казак.
Продължаваме с § 4. Имате думата, колеги, по § 4. По § 4 няма предложения. Няма изказвания. Прекратявам разискванията. Преминаваме към гласуване.
Който е да подкрепим текста на § 4, моля да гласува „за”. Шестнайсет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 5. Няма предложения по § 5. Имате думата за становища и изказвания. Няма изказвания. Прекратявам разискванията. Подлагам на гласуване § 5.
Който е съгласен да приемем § 5 на вносител, моля да гласува „за”. Шестнайсет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 6. Имаме предложение на вносител.
Има и следните предложения за редакция от работната група.
„В § 6 относно чл. 23 се предлагат следните правно-технически корекции:
1.По т. 1 се предлага следната редакция:
1.Заглавието „Единен идентификационен код” се изменя така: „Идентификационен код”.
2.По т. 2 относно новата ал. 2 се предлага редакция.
„(2) Начинът за формиране на ЕИК за връзка с европейската платформа се определя с акт за изпълнение на Европейската комисия.”
Мотиви: Прецизира се, че тук става въпрос за ЕИК за връзка с европейската платформа, а не за ЕИК на търговеца. Редакцията на разпоредбата е направена и във връзка с изискванията на чл. 32, ал. 2, т. 4, буква „а” от Указ № 883 за прилагане Закона за нормативните актове, съгласно които в Допълнителните разпоредби се посочва директивата, която се въвежда със законопроекта. В ЗИД на ЗТР в § 10 е посочена Директива 2012/17/ЕС, чиито изисквания се въвеждат.
3. По т. 3 относно новата ал. 3 се предлага да отпаднат думите „по-нататък”.
Мотиви: Думите „по-нататък” се отнасят до персоналния идентификационен код ПИК, като абревиатура не се среща на друго място в законопроекта.
4. В т. 4 относно досегашната ал. 2, която става ал. 4, се предлага след думите „идентификационен код” да се добави „по ал. 1 и 3”
Мотиви: С предложението се дава яснота за идентификационния код, като родово понятие, което включва ЕИК и ПИК.
5. В т. 5 относно досегашната ал. 3, която става ал. 5 се предлага след думите „идентификационен код” да се добави „по ал. 4”.
Мотиви: Предложението е във връзка с промяната на т. 4.”
Имате думата, колеги, за становища и предложения. Няма.
Тогава първо подлагам на гласуване направените предложения. Моля, който е съгласен да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
При това положение § 6, чл. 23 придобива следната редакция:
„Идентификационен код.
Чл. 23 (1) Агенцията определя единен идентификационен код, наричан по-нататък „ЕИК”, задължителен за търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, вписани в търговския регистър, както и в случаите по глава втора „а”.
(2) Начинът за формиране на ЕИК за връзка с европейската платформа се определя с акт за изпълнение на Европейската комисия.
(3) Агенцията определя персонален идентификационен код, наричан „ПИК”, задължителен за други лица и структури, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване в търговския регистър.
(4) Идентификационният код по ал. 1 и 3 се определя при първоначалното вписване в търговския регистър и остава непроменен до заличаването.
(5) Начинът за формиране на идентификационния код по ал. 4 се определя с наредбата по чл. 31.
(6) Ако е посочен идентификационният код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, представляващи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Забраната се прилага и за възложителите по чл. 7 от Закона за обществените поръчки, които са извън тези, изброени в изречение първо.”
Моля, който е съгласен да приемем окончателния текст на § 6 относно чл. 23 да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 7. Разполагате с текста на вносителя. Няма предложения от работната група. Имате думата за становища и изказвания по § 7. Няма желание. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем текста на § 7 моля да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 8. Няма предложения за редакционни изменения. Имате думата за становища. Няма. Закривам дебата. Гласуваме.
Който е съгласен да приемем предложението за § 8 на вносител, моля да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 8.
§ 9. Разполагате с предложението на вносител. Няма предложения от работната група. Имате думата за становища и изказвания. Няма желание. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Който е за § 9, моля да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 9.
Допълнителна разпоредба.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Имате думата за становища. Няма. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Който е съгласен с наименованието на подразделението, моля да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
§ 10. Разполагате с текста на вносител.
Има предложение на работната група. „В § 10 думата „разпоредбите” да се замени с „изискванията”.
Имате думата за изказвания. Няма. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Който е съгласен да приемем предложението на работната група, моля да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против и въздържали се няма.
Гласуваме окончателния текст на § 10 заедно с приетата редакционна промяна. Който е „за”, моля да гласува. Петнайсет „за”. Против и въздържали се няма.
Заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Имате думата по наименованието на подразделението. Няма желаещи. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против и въздържали се няма.
Пристъпваме към § 11. В Търговския закон се правят следните допълнения. Разполагате с текста на вносителя. Имате думата за изказвания. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, не мога да разбера смисъла на новото изречение, което се предлага като изречение четвърто в § 12.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е в § 12, а сега сме на § 11.
Чавдар Георгиев:
По § 11 нямам изказване.
Предс. Данаил Кирилов:
Има ли изказвания по § 11? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване текста на § 11. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
§ 12. Изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване. Разполагате с текста на вносителя. Нямаме предложения на работната група. Имате думата за изказвания. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Бих искал вносителят да разясни какво нормативно съдържание има това ново изречение в чл. 5, ал. 10, което се предлага в т. 2 на този параграф. Как ще се изпълнява тази норма?
Златозар Златев:
При настоящата действащата разпоредба на чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване се предвижда във всички случаи при заличаване без правоприемник на лице или клон на чуждестранен търговец да се предоставя удостоверение от НОИ, че разплащателните ведомости са предадени по съответния ред в Националния осигурителен институт. В конкретния случай това изискване няма да бъде приложимо, т.е. няма да се предават разплащателните ведомости в НОИ, когато заличаването на клоновете на чуждестранен търговец ще бъде въз основа на автоматично уведомление от регистъра на държавата-членка за заличаване на дружеството, което е регистрирало клон в България. Ясно е, че е недопустимо без съществуващо дружество принципал да съществува и да оперира негов клон в друга държава-членка. Затова се предвижда такова уведомление. С това предвиждаме и възможността да заличаваме клонове, ако техният принципал е заличен. Няма, обаче, да са защитени интересите на лицата, които са били в евентуални трудови или служебни отношения с заличеното търговско дружество чрез клона му, регистриран в България. При всички случаи тези техни интереси биха били застрашени, като с тази разпоредба се предвижда поне някакво задължение за лицата, които би следвало да съхраняват трудово-осигурителната информация, евентуално счетоводители или бившите управители на клона, като се създава такова задължение за тях след заличаването на клона да отидат да предат ведомостите в Националния осигурителен институт.
По въпроса за санкциите за неизпълнение на това задължение е възможно да има различни становища, но още в процеса на междуведомствено съгласуване преди внасяне в Министерски съвет, с представители на НОИ беше обсъден текста, който понастоящем предлагаме. Това е неговата идея. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря ви. Г-н Георгиев заявява, че е удовлетворен от отговора.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 12. Моля, който е съгласен с предложения от вносителя текст на § 12, да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 13. Предвидени изменения в Закона за българското гражданство. Разполагате с текста на вносителя.
Относно § 13 има забележка от работната група в следния смисъл.
Предлаганите промени в Закона за българското гражданство не са свързани с въвеждането на изискванията на Директива 2012/17/ЕС относно промени в търговския регистър. Предложените изменения уреждат други проблеми, свързани с условията за придобиване на българско гражданство.
Имате думата. Г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря. Г-н Председател, именно на базата на това становище на работната група аз предлагам да гласуваме отпадането на този параграф. Наистина той няма нищо общо с останалата част от закона.
Второ, аз не виждам освен редакционна стилистична промяна реално смислово нищо ново не въвежда.
На трето място, наистина предстоят промени в Закона за българското гражданство и там ще има възможност тази стилистична промяна да бъде нанесена.
При предстоящото изменение на закона и сега да правим това изменение, само за да си правим изменения!?
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Давам думата на вносителите да кажете каква е идеята за това изменение в Закона за българското гражданство.
Александър Петров:
Благодаря, г-н Председател.
Дирекция „Българско гражданство” предлага да се разбие текстът, както е направи впечатление на народните представители, тъй като ползвателите на този текст – кандидатите за българско гражданство, се оказва, че понякога работят трудно с различните хипотези. Сега в момента, тези три точки, които са формулирани, се съдържат в една точка, обхващат хипотезите, а предложението е първите две да се разбият и да станат съответно т. „а” и т. „б”. Има, обаче, и един момент на завършеност. Той се състои в разликата между сега действащия текст и на хипотезата в т. „б”. Ще я прочета как е в действащото законодателство (чл. 14а, т. 1).
„…или е вложило не по-малко от 1 млн. лева в капитала на българско търговско дружество, което изпълнява приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите;”
„Изпълнява” – в продължително време.
Предложението, което е дадено от Дирекция „Българско гражданство” е за осъществен от дружеството приоритетен инвестиционен проект. Тоест, имаме завършеност на проекта. Дали като се изпълнява проекта и е внесена сумата от 1 млн. лв. е полезно за проекта, това е спорно. За проекта безспорно е да е внесена сума от 1 млн. лв. и той да е завършен. И това е хипотезата на буква „б”. И това е разликата със сега действащия текст.
Това е предложението на Дирекция „Българско гражданство”, а народните представители ще определят да остане ли. Действително, г-н Казак обърна внимание, точно така е, предложението за изменение в Закона за българското гражданство не е във връзка с Директива 2012/17 пред която сме в наказателна процедура. Този текст е предложен от дирекцията от гледна точка на процедурна икономия, а не от гледна точка на изискване на директивата. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Хамид Хамид:
Г-н Председател, ще подкрепя предложението на г-н Казак, защото в тази хипотеза ползвателя на процедурата най-добросъвестно може да е вложил тези средства, да не се е стигнало до сертифициране на този проект по независещи от него причини и така ние ще го накажем, като не му дадем съответния документ. Тоест, от текста не се разбира, че това е изключително негов проект. Може в проекта да участват и други лица и поради тяхна вина да не се пристъпи към сертифициране.
И друго, ако този проект продължи много години, през цялото това време този човек е във висящо положение, а той парите си ги е вложил по реда на закона. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не виждам разлика с действащия текст.
Хамид Хамид:
Разликата беше казана – проект, който е изпълнява, а тук вече се говори за проект, който е сертифициран от Агенцията за насърчаване на чуждестранни инвестиции.
Четин Казак:
Проектът се сертифицира предварително, но разликата е, че в действащия закон се изпълнява проектът, а тук е за осъществен проект, т.е. искат да се изчака да се осъществи.
Изменението е по същество. Мисля, че не е толкова спешно сега точно да се приеме. Аз мисля, че в най-скоро време ще разгледаме и другия законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство и там може да се помисли и по този въпрос. Но сега специално в рамките на този закон да се прави промяна в Закона за българското гражданство е неуместно.
Хамид Хамид:
Колегите са разбрали че се внася нещо и хайде и нашето да мине.
Предс. Данаил Кирилов:
Търсили са процесуална икономия, процедурна икономия. Освен това са намерили някаква логическа връзка. Доколкото търговският регистър отразява една инвестиционна дейност.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз по-скоро бих подкрепил вносителите на това предложение, особено с уточнението, което беше направено. Защото, колеги, тук на практика има две хипотези:
Едната е за инвестирани 2 млн. лв., при които не се интересува на практика законодателят дали е имало приоритетен инвестиционен проект, дали е осъществен, завършен или се осъществява.
Втората хипотеза е на практика преференциална и поставя по-нисък праг, но пък затова се говори за осъществен приоритетен инвестиционен проект, т.е. за проект, който е от съществено значение за националната икономика и затова прага на инвестицията е по-нисък. Затова си мисля, че забележката на вносителите е основателна, тъй като в тази хипотеза не е без значение дали проектът е осъществен като такъв или просто в нещо са били вложени едни пари и то не се е получило по начина, по който се е кандидатствало за него. И веднага се сещам за сигнала, който от Реформаторския блок подадохме навремето срещу скандала с Кара дере. Ако си спомняте и там имаше един приоритетен инвестиционен проект, в който се оказа, че участват дружества от преференциални юрисдикции, или така наречените офшорни зони. Установи се впоследствие, след нашия сигнал, че за част от лицата всъщност не е подадена информация по отношение на самоличността им и последва един низ от събития, които на практика мисля, че доведоха до това проектът най-малкото да спре. Така че очевидно не е без значение дали проектът е приключил или е спрял. Защото, ако приемем хипотезата да остане, както е в момента, те и в момента осъществяват приоритетен инвестиционен проект с тази разлика, че са го спрели за неясно какъв период от време с всички забележки, които възникнаха към проекта.
Така че аз мисля, че са основателни забележките и ще ги подкрепя.
Предс. Данаил Кирилов:
Други становища? Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, аз ще подкрепя направеното от колегата Казак предложение за отпадане и то с едно единствено принципно съображение, а именно, че действително, и работната група го е забелязала това, със Закона за търговския регистър правим промени в Закона за българското гражданство, които нямат никакво, ама никакво отношение към търговския регистър още по-малко към транспонирането на европейската директива.
Предс. Данаил Кирилов:
Връзката е, че по този ред българско гражданство се придобива в една от хипотезите чрез инвестиция в търговско дружество. Има връзка, но е много бегла.
Христиан Митев:
Само да довърша. С оглед на дискусията, която в момента водим, явно е, че става дума за малко по-различни хипотези от единната система, за която се говори като цяло и в Директивата и в Закона за търговския регистър и в тази връзка смятам, че би трябвало да си има отделен дебат. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме предложението за отпадане на § 13. Който го подкрепя, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. § 13 не отпада.
Подлагам на гласуване § 13 на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Приема се § 13.
Преминаваме към § 14. Разполагате с текста на вносител.
Има предложение по § 14 от работната група за редакция.
„В § 14 относно измененията в Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, чл. 6, ал. 2, т. 1 да придобие следната редакция:
„1. данни за дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според национално законодателство, седалище и адрес на управление, представляващи лица – техните имена, гражданство и дата на раждане;”
Мотиви: Предложената редакция е само относно данните, които идентифицират представляващите лица. Предлагаме да отпадне думата „включително” от редакцията на вносителя, тъй като това крие риск за вписване в регистъра да бъдат изисквани и други данни, извън посочените в закона.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакцията на т. 1 на ал. 2. Който е за предложението на работната група, моля да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против и въздържали се няма. Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 14 заедно с приетото предложение на работната група за редакция на т. 1 на ал. 2. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 15. Разполагате с предложението на вносителя. Няма предложения на работната група. Имате думата за становища и изказвания. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Сама по себе си ми се струва ,че тази разпоредба е доста интересна. От една страна, не се съобразяваме с конституционното право за тридневния срок и определяме едни разпоредби да влязат веднага след обнародването в Държавен вестник. От друга страна, даваме твърде дълъг срок отлагателен за влизане в сила на закона.
Считате ли, че това няма да го прочетат в Брюксел и няма да имаме проблеми с транспонирането на директивата? Въпросът ми е към вносителите. 1 януари 2017 г. – това са две години. Защо такъв отлагателен срок правим?
Златозар Златев:
Ако ми позволите. Изискванията на директивата за транспониране са до месец юли 2014 г. във вътрешното законодателство.
По отношение на изпълнението й се предвижда приемане от страна на Европейската комисия на изпълнителни актове по изпълнението на директивата. Такива актове понастоящем няма приети от Комисията. Става въпрос за финансирането на всички дейности, става въпрос за определяне на всички IT специфични особености при изграждането на тази система.
Така че твърде невероятно е Комисията преди 2017 г. да предприеме по отношение на България каквито и да са стъпки за неизпълнението на вече транспонираните разпоредби на Директивата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Георгиев, доволен ли сте от отговора? (Да.) Други становища? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 15. Който е съгласен, моля да гласува. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. § 15 е приет.
С това приехме на второ четене на правна комисия текста на Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
Благодаря на колегите от страна на вносителите за представянето.
Колеги, тъй като повече от час и половина представителите, които са подписали изложенията, които са предмет на т. 5 от дневния ред са отвън и чакат, предлагам ви да разместим гледането на точки 4 и 5. Ако не възразявате, да поканим чакащите за участие по т. 5. Не виждам възражения.
Който е съгласен да променим хода на т. 4 и т. 5, моля да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против и въздържали се няма.
Ще помоля да поканите гостите. Ще се извиня на нотариус Катранджиев за тази размяна на точките.
По четвърта точка - Изслушване на представители на Българска фондова борса-София АД, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Асоциация на дружествата със специална инвестиционна цел и други относно прилагане на текстове от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Уважаеми гости, разменихме т. 5 с т. 4, за да не продължавате да чакате, но ви благодаря за търпението досега. След това отново ще се извиня на Председателя на Съвета на нотариусите, който ще продължава да чака за т. 4, която става т. 5.
Гости по т. 4 са: г-н Иван Такев, изпълнителен директор от „Българска фондова борса-София” АД, г-н Маню Моравенов, председател на Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел и изпълнителен директор на „ФеърПлей Пропъртис”, г-н Борислав Витанов, член на Съвета на директорите на „Адванс Терафонд”, г-н Любомир Бояджиев, председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, изпълнителен директор на ИП „БенчМарк Финанс” АД; г-н Теодор Дечев, директор „Индустриални политики”от Асоциацията на индустриалния капитал в България; г-н Камен Колчев, член на Съвета на директорите на ИП „Елана Трейдинг”, член на УС на Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, председател на Комисията по финанси на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България; г-н Стоян Сталев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България; г-н Евгений Жишев, главен секретар на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Българската асоциация на управляващите дружества.
Колеги, заедно с предложението за дневен ред получихте копие от кореспонденцията от организациите и лицата, които са представени в настоящото заседание за изслушване.
Позволете ми да дам думата да представят проблема така, както се решили или както преценят. Заповядайте.
Иван Такев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Както е известно и както описахме в нашето писмо, в средата на месец февруари бяха приети изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, с които изменения беше въведена имуществена санкция за вече съществуващата забрана компании – български юридически лица, да притежават земеделска земя в България, ако тези компании имат собственици, т.е. съдружници или акционери чуждестранни лица, които са домицилирани в държави извън европейското икономически пространство, или в държави, които представляват юрисдикции с преференциален данъчен статут – офшорни зони.
С това писмо ние искахме да изразим нашата позиция, че посочената санкция на практика не е в съответствие с режима на публичните дружества, на тези които се търгуват на фондовата борса в България, поради факта, че всяко публично дружество акциите му се търгуват напълно свободно и то не е в състояние да контролира акционерната си база, т.е. кой точно му е акционер, поради факта, че акциите са предмет на свободна покупко-продажба между всички кръгове лица.
Същевременно в така приетия изменения предвиждат на практика и имуществена санкция върху юридическото лице – публичното дружество, за действия на трети лица, неговите акционери, каквато представлява разпореждането с неговите акции, което е факт, който то не предполага, няма как да предполага и може дори да не узнае.
С писмото, с което сезирахме съответните институции, ние изразихме нашата позиция относно тези промени и настояхме на практика да бъдат приети адекватни изменения, така че да не се увреждат на практика интересите на всички български публични дружества, както и на капиталовия пазар като цяло.
Това е съвсем накратко изложението на проблема ни.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Ако имате желания за допълнения, заповядайте.
Камен Колчев:
Благодаря Ви. Ще се опитам да бъда съвсем кратък и да дам няколко конкретни примера.
Ще започна с това, че както Конфедерацията на работодателите и индустриалците, която представлявам в момента, така и всички асоциации тук присъстващи, по принцип споделят високия обществен интерес на правната регулация на притежаването на земи и по принцип подкрепяме идеята да се ограничи по един или друг начин закупуването на земеделски земи от небългарски и неевропейски, тъй като сме принудени да включим и европейските държави, собственици. По принцип подкрепяме това изменение.
Проблемът е във формулировката му. Така формулирано в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи изменението има много косвени щети, нанася много косвени щети върху работещи български публични дружества. Иван Такев вече спомена, че формулировката в закона е такава, че дори българско публично дружество търгувало на българска фондова борса с години история и с 99.9% българска собственост да има само 1 акционер с една акция, който е от изключените в Закона за земеделските земи, това дружество попада под ударите на закона. От тази гледна точка нашето желание е българските публични дружества, които се търгуват на българската фондова борса да бъдат изключени от рестрикцията на закона, с изключение на дружествата, които имат мажоритарно акционери, третирани в Закона за земеделските земи. Тоест, ако имаме така наречените „лоши” акционери над 1/3 един акционер или над 50% всички такива акционери, тогава нека дружеството остане под ударите на закона. Но когато имаме публично дружество с преимуществено българска собственост, дружествата да бъдат изключени от санкциите на закона. Имам предвид Закона за земеделските земи. А всяко едно българско публично дружество е регистрирано в централен депозитар и всичките му акционери поименно са листвани там и централният позитар може във всеки един момент да дава справки каква е акционерната структура на дружеството. Нещо повече, публичните дружества са обект на много сериозна регулация и на висока прозрачност. Това по принцип са най-регулираните дружества на всяка една юрисдикция, не само в България и съответно всички акционери над 5% са длъжни да разкриват своята самоличност, т.е. дори да са офшорни, те са длъжни да разкрият до ниво истински собственик своята собственост. Това е едно.
И накрая няколко примера, тъй като се каже „публични дружества” в един момент си мислим само за фондове или за спекулации с земя. Примерно, едно дружество „Лавена”-Шумен, което е публично, има доста хиляди декари в лавандулови насаждения. Попадайки под ударите на този закон, то трябва да ги продаде. А това е суровината му, с която той работи от над 50 години. Едно дружество като „Софарма” има над 40 хил. дка земя и то земя последни категории – 6-та, 7-ма, 8-ма, на които гледа бял трън и акациеви храсти, от извлека на които се правят съответните лекарства. „Софарма” също ще се наложи да си продаде земите по този закон, ако остане в сила по този начин. Българска роза има много хиляди декари розови насаждения, които също ще трябва да продаде. Къде отива българското розово масло. Тоест, това че трябва да се ограничи притежанието на земя ние го подкрепяме и го разбираме. Въпросът е да се формулира така, че да не нанася щети на работещи български дружества, за които дадох примери и които нямат нищо общо с офшорна собственост или с чуждестранна собственост.
Това е с две думи. Ние сме готови да предложим текстове и сме на разположение за консултации по-нататък. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Теодор Дечев: Асоциация на индустриалния капитал
Г-н Колчев прочетете имената на няколко публични дружества, които в този случай ще бъдат тежко ощетени. Да не си помисли някой, че той лобира за едно-две дружества. Всъщност както пише в писанието името им е „Легион”. Там са „Българска роза”, „Лавена”, „Албена” и Софарма. Изобщо много дълъг списък публични дружества и по никакъв начин не попадат под хипотезата на злонамерен купувач на българска земя, който смята по някакъв начин, Бог знае какъв, да злоупотреби.
Асоциацията на индустриалния капитал преподписала може би всички документи, които в момента са раздадени на господата народни представители. Днес ние сме внесли в Деловодството на Народното събрание още един документ, който явно няма как да е попаднал при вас, но искам да изтъкна няколко неща, които някак си може да са по-малко маркирани.
Ние много добре разбираме грижата на законодателя, който смята въпроса, грубо казано, за собствеността на българската земя за въпрос на национална сигурност. Няма смисъл да влизаме в прения със законодателя по този въпрос, даже не толкова по същността на понятието, колкото по обществения резонанс на това нещо. Знаем, че има много силни обществени настроения, които са срещу собствеността на земята от офшорни компании и т.н., както и от компании, които са от страни извън Европейския съюз.
Но тук, първо, ние създаваме риска от създаване на един нов вид рекет. Представете си публична компания с председател или управителен съвет, при когото идва един гражданин и казва: Аз имам офшорка, регистрирана на Вирджинските острови и ако не ми платиш, аз ще си купя твои акции на фондовата борса, а ти си инвестирал в еди-колко си хиляди декара земя по 100 лв. на дка, смятай дали е по-евтино на мен да платиш или да си платиш глобата. Тази хипотеза за българската реалност, за съжаление, е много възможна. И дори да засекретим протокола на комисията, вече някой се е досетил за такава опция.
В този смисъл има едно предложение, внесено от н.пр. Мартин Димитров, Румен Христов и Настимир Ананиев. Ние сърдечно благодарим за това предложение. Готови сме да го подкрепим с уточнението, че просто именно заради успокоението на общественото мнение, може да се използва съществуващата в правния мир дефиниция какво означава контрол над публично дружество. Слава Богу, в правния свят съществува много ясна дефиниция. Тоест, всички дружества, които контролът над тях не се извършва от офшорни компании, или компании, чиито собственици не са от Европейския съюз, действително да попадат под ударите на закона. Безсмислено е една компания, която има по 6-7 хил. акционери, което е съвсем нормално, много от тези компании са минали през масова приватизация и т.н., заради притежанието на една-две или 10 акции, да бъде санкционирана по, бих казал, изключително жесток начин, защото има доста земеделски земи в България, на които цената не е 100 лв. на декар.
Изобщо няма да се спирам на неща, примерно, че с новата ал. 7 на чл. 3 приложното поле на ограниченията се определя не по седалището на търговското дружество, а по качествата на неговите съдружници, акционери и т.н.
Просто ние сме внесли това становище. Сега ще го дам и на вашата уважаема сътрудничка.
Въпросът е действително в дадения случай просто да бъде премахната опасността някой преднамерено да може да нанесе тежки щети на компании, които в крайна сметка това им е работата. Има предостатъчно компании, които купуват земеделски земи, които са примерно в период на влизане в регулация, там предстои да се извършват някакви работи, нямащи нищо общо със земеделие и т.н. От тази гледна точка нашият апел е, отчитайки волята, презумпцията на законодателя и т.н., да бъде коригиран този режим така че да не попадат под ударите на закона тези компании, в които офшорни компании и компании, които не са с така наречените чуждестранни собственици, нямат контрол над тях. И тук имаме щастливото обстоятелство, пак повтарям, че имаме ясна легална дефиниция какво е това контрол над публично дружество, тъй като действително няма публично дружество, което да може да упражни контрол върху купувачите и да каже: „На теб няма да ти продам това.” Г-н Такев ще потвърди, че не е възможно.
Аз се постарах да бъда максимално кратък и спирам дотук.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за становища и въпроси. Г-н Славов и след това г-н Казак.
Петър Славов:
Г-н Председател, съвсем кратко и по-скоро като пояснение на това, което г-н Дечев спомена. Действително колеги от Реформаторския блок са внесли подобни предложения.
Предс. Данаил Кирилов:
По кой закон, обаче?
Петър Славов:
Това се опитвах да намеря. Те са внесени като предложения между първо и второ четене през Преходни и заключителни разпоредби в Закона за пазарите на финансови инструменти. Това предполагам, че съвсем скоро ще го гледаме и на практика точно това разрешение дават – това, което до момента се коментираше.
Предс. Данаил Кирилов:
По този закон мога да кажа следното. Тъй като миналата седмица два пъти насрочвахме и два пъти отлагахме комисията и знаехме, че има този проблем. Имаше настояване, ако не през земеделския закон, то да бъде през някои от финансовите закони, най-общо и некоректно казано, по този закон поискахме удължаване с две седмици на срока за предложенията. Това ли имате предвид, че в това удължено време там е направено допълнението. (Внесено допълнение.) Този закон е в Комисията по бюджет и финанси. При това положение ние няма да го гледаме, но се надявам да го обсъждаме в зала.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, когато се приеха тези изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ние от Движението за права и свободи още тогава бяхме против. Първо, защото животът ин учи, че всяко подхлъзване по крайности и по крайни забрани, робуване на популистки тежнения за потушаване на ирационални страхове в обществото, неминуемо водят до подобни проблеми. Ето и в днешния ден имаме подобен пример – заради някакви обществени настроения и т.н., за да потушим някакви ирационални страхове, ние с голямата секира съсипахме целия законен и незаконен дърводобивен бизнес. С това изменение, което се прие, виждате, че в момента първи скачат представителите на публичните дружества. След това ще скочат други, защото просто така не се прави. Когато има някакъв пунктуален проблем, той трябва да се третира, да се лекува пунктуално, целенасочено, а не с един замах ние да удряме всички. В случая всички дружества с чуждестранно участие, като правим някакво разделение абсолютно ирационално – видите ли, всички чужденци от страни-членки на Европейския са добри. Те не могат да правят далавери със земеделска земя и не могат да купуват земя, която предстои да влезе в регулация, а само тези, които са извън Европейския съюз, те са лошите, те са черните и те едва ли не ще правят само зулуми и злини в България със земеделската земя.
Общо взето за мен целият дебат е абсолютно излишен. Не случайно се възпротивихме. И самият факт, че се допусна приемането на този закон, е една от основните причини е, че той мина през Комисията по земеделието и храните, без да минава въобще през Комисията по правни въпроси. Сега виждаме, че подобна съдба се готви и на това предложение, което е внесено със закон, който също няма да мине през правна комисия.
Аз искам да задам един въпрос на всички представители на реалния бизнес, който виждам насреща. Вие споделяте ли тези ирационални страхове, които оправдаха въвеждането въобще на тази забрана за придобиване на земя на юридически лица с чуждестранно участие. Какъв проблем решаваме, освен да създаваме проблеми като вашия – на публичните дружества, но след това ще скочат и другите, които не са публични дружества, които също някои от тях имат чуждестранно участие, които реално развиват бизнес в България, включително агробизнес. С какво те са по-лоши от другите? За мен въобще трябва да отпадне тази алинея, без да се прави разграничение само за публичните дружества. Говорим за инвестиции в България, за атрактивност –тук прецизирахме текстове в Закона за българското гражданство, от друга страна, налагаме забрани, мораториуми. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов за реплика.
Петър Славов:
Съвсем кратък ще бъда. Просто г-н Казак такава унищожителна самокритика си удари, че ми беше приятно да го слушам.
Г-н Казак, това е разпоредба ,която се прие на 7 май 2014 г. от тогавашното мнозинство. Едва ли е нужно да ви припомням кое беше то.
А това, за което Вие говорите, беше санкцията, която неотдавна гласува парламента във връзка с тази вече съществуваща разпоредба, защото в края на краищата законът, добър или лош, трябва да се спазва и като не се спазва, да има санкции.
Така че мисля, че повече самокритика си направихте, отколкото критика към сегашното управляващо мнозинство. Това в името на точността. Това е ваш текст, който вие тогава сте приели. Това е чл. 3, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Предс. Данаил Кирилов:
Не е така, колега Славов. Аз ще взема думата да уточня.
Петър Славов:
Аз само казвам, че е прието на 7 май 2014 г. А как точно?!
Предс. Данаил Кирилов:
Дуплика искате ли г-н Казак? (Не.) Тогава позволете ми да уточня следното.
Моят спомен от тази процедура. Г-н Казак правилно каза, че не беше гледан този закон в правна комисия. Земеделският закон, тогава аз и сегашния земеделски министър бяхме в опозиция. Направихме предложение, като уточнявам, че тези предложения се гледаха, след като беше наложен с решение на Народното събрание мораториум за всички чужденци да придобиват каквото и да е като земеделска земя. Това решение беше отменено, с идеята частично да бъде заменено с един рестриктивен режим в нормата на чл. 3 в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Трябва да съобразим и още един закон – накратко казано Закона за офшорните дружества. По същото време вносителите на този закон, който вече беше приет, опитаха да направят изменение – корекция, касаеща публичните компании. Аз затова предните седмици си мислех, че публичните компании отпаднаха от приложното поле на офшорния закон. Нашите редакции, конкретно тази, която аз внесох с Десислава Танева, изключваше публичните компании от забраната, именно защото са предмет на друга регулация и с оглед публичността те са достатъчно видими, за да може по отношение на тях има достатъчно контрол.
В последния момент и за това колегата Георгиев напусна много бързо заседанието, защото аз от две седмици говоря с колегите от БСП по този въпрос, в земеделския закон беше установена редакцията на забраната така, както колегата Стоилов я предложи заедно с проф. Бъчварова. И в крайна сметка, даже бих казал, че и аз не бях забелязал, какво е станало в редакцията на чл. 3. Даже личното ми убеждение беше, че такава забрана няма. Аз бях убеден, че по отношение на публичните компании този въпрос е решен. Да, ако има колизионен момент, ако има забрана, тя касае част от дружествата и то дружества, в които акционерите и съдружниците им са лица извън Европейския съюз или са офшорни компании. Такова беше убеждението ми докато видя текста такъв, какъвто е в закона. И ако го бях знаел това, аз също щях да реагирам по повод на скъсяването на срока в зала. Защото този срок в този парламент е силно съкратен, което в още по-голяма степен поставя на изпитание изпълнението на въпросната разпоредба.
Позволявам си лично мнение, без да ангажирам партийна позиция. Не бива в това състояние да съсипваме бизнеса. Не бива при положение, че 20 години с какви ли не и европейски, и американски помощи развивахме да имаме фондова борса, да имаме финансов пазар, да имаме модерна търговия в една или друга степен, не бива това да го съсипваме в настоящия момент.
По отношение на бизнес ефекта мисля, че има много рискове, не само от злоупотребите, които вие казахте. Мисля, че в момента увреждаме и най-обикновения малък притежател на земеделска земя, който в един момент в тази ситуация ще му падне изкупната цена и вместо 300 лв. той няма да може да я продаде за 200 лв.
Освен това, ако оставим така нещата, на практика поставяме в една неконкурентна среда множество субекти. Намаляваме сръга на лицата, които могат да притежават земеделска земя. Те ще имат интерес от по-ниска изкупна цена. Не искам да продължавам в този контекст разсъжденията, защото те могат не само да бъдат използвани като идеи за злоупотреби и за печалба или за спекулация, но ми се струва, че наистина не е много нормално и коректно положението.
В същия момент 18 държави в Европейския съюз са като в България. Ние по тази разпоредба сега, доколкото разбрах от колегите от Министерството на земеделието, ще попаднем в наказателна процедура. Но въпреки наказателната процедура очевидно 18 държави им е по-приемливо да търпят наказание и укор, отколкото да изпълнят изискванията и правилата за свободна търговия.
Ние няма да можем да решим казуса така. Апелирам, който по какъвто начин иска да осъществи законодателна инициатива, така както колегите са направили. Пропуснах да кажа, че може би уместно е и колкото правно-технически да е невярно, но е уместно да дирим изменения в другите закони, т.е. най-грубо казано във финансовите закони, или законите за търговия на публичните книжа, отколкото пряко в земеделския закон. Защото си мисля, имам опасението, че лобирането на този въпрос ще повтори дебатите за земеделската земя отпреди година и половина, което не е хубаво. Изостря позициите, радикализира ги, поляризира и не е конструктивен въпросният подход.
От друга страна, трябва всички да сме наясно, че промяна през друг закон не бива да се прави косвено, скрито, на тъмно и непрозрачно. Това решение трябва да е публично, защото касае принцип. Тук, за съжаление, грешката се оказа вярна. И всички трябва да знаят, че ние сме променили този принцип и какви са ни аргументите за тази промяна.
Извинявайте, ако отнех много време. Г-н Казак, г-н Колчев, г-н Бояджиев.
Четин Казак:
Подновявайки дебата за становище по повдигнатите въпроси от нашите гости, искам да отговоря на г-н Славов, че аз посочих изрично, че тогава ДПС се възпротиви категорично на това изменение в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи с тези аргументи, които споделих сега. За съжаление то беше прието с гласовете на Коалиция за България и ГЕРБ. Общо взето, както и днес, мнозинството в парламента стана жертва на обществените страхове и мнения.
Предс. Данаил Кирилов:
Отричам за нашите гласове.
Четин Казак:
Сега берем плодовете. Първо изскачат представителите на публичните дружества, защото явно те го почувстваха първи – опасността, вредата, щетата, която им се нанася с тази абсолютно необоснована забрана. След това ще дойдат и други. Още другата седмица очаквам да дойдат представители и на други бизнеси с мораториум. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Може би като реплика. Проблем съществува очевидно. Независимо дали ще се направи промяната през друг закон или през Закона за собствеността и ползването на земеделски земи дебат ще има при всички положения. Няма как да се направи, Вие споменахте, скрито. (Не трябва и да бъде.) Точно така. Не е конструктивно да се връщаме към това кой как е гласувал, кой е подкрепил и кой не подкрепил. Всеки един народен представител може да преценява в съответната ситуация дали да подкрепи или не и разбира се, парламентарна група по даден законопроект. В тази връзка казахте за г-н Георгиев. Той в предния парламент не беше народен представител, така че той няма отношение специално към този законопроект. Наистина е нужно да се дебатира по тази тема, защото тя касае широк спектър от отношения, не само търговски, а и политически. Трябва да се проведе такъв дебат и да се вземе най-доброто решение и най-рационалното. Защото тук не говорим само за публични предприятия. Спектърът е доста по-широк.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Разбирам Вашата позиция. Говорих с колеги от вашата парламентарна група. Те също смятат, че въпросът е политически. Да, политически е, защото трябва да се вземе решение, но въпросът е и прагматичен. Така че молбата ми е да не гледаме политикански на този казус.
По отношение на колегата Георгиев се извинявам, в смисъл – аз не забелязах - той излезе, но Вие влязохте, а аз за момент реших, че БСП стратегически се изтегля от дебата. Отново се извинявам за това. Дано да не се приема лично.
Имате думата. Заповядайте.
Камен Колчев:
Благодаря Ви. Само три уточнения в подкрепа на това, което г-н Кирилов каза.
Първо, дори в така наречения „закон за офшорките”, за да не цитирам цялото наименование, публичните дружества са изключени. При това са изключени в един много по-широк контекст - не само публични дружества, регистрирани на българския фондов пазар, на българска фондова борса, но и публични дружества, регистрирани, както в Европейския съюз, така и в пазари, които Комисията за финансов надзор припознава като пазари, допустими за инвестиции от страна на пенсионните фондове, т.е., един много по-широк кръг пазари – нещо, за което ние на този етап не пледираме.
Второ, по отношение на съкращаването на срока в пленарна зала. Всъщност срокът беше удължен. Когато законът се прие имаше срок от 1 януари да се въведе съответната глоба, още тогава ние реагирахме, но за съжаление тогава парламентът се разпусна, нямаше как да се реагира и да се направи законодателна промяна. В момента, в който това Народно събрание се конституира ние отново повдигнахме въпроса и той беше гледан в земеделската комисия. За съжаление, там не срещнахме разбиране. И то, длъжен съм да го кажа, неразбирането дойде точно от министър Танева, иначе имаше нагласа предложените поправки така, както сега са предложени от г-н Христов и г-н Мартин Димитров, те бяха внесени отново и имаше нагласа да се приемат. Защо и как, едва ли можем да гадаем. Но поправките не бяха приети. И това, което успяхме да постигнем – помолихме и беше прието да има отсрочка, докато се обсъди по-сериозно въпроса, т.е. това, което правим в момента. Надявам се отсрочката до 1 май да стигне, за да бъде решен въпросът.
Трето, но всъщност това е достатъчно.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз се извинявам, че влизаме толкова в детайли. Имах предвид, че по основния проект, който се гледаше, вносителят Цвета Караянчева и народни представители бяха предложили по-дълъг срок, който в дебата беше съкратен. Имам предвид по-дълъг срок на удължението. Заповядайте.
Любомир Бояджиев:
Защо е хубаво да се вкарат тези текстове в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти. Не само че пряко касае финансовия и борсов бизнес това, това е едно на ръка и точно там му е мястото да влязат тези поправки.
И второ, този закон сравнително бързо ще се гледа.
Защото в публичните дружества има стотици хиляди декари земя и ако дойде края на месец май, стотици хиляди декари земя се продават в продължение на месеци. В един момент, ако мине някакъв срок от време, тези продажби трябва да се състоят и да се изчистят тези дружества. Съответно пазарът на земя ще отиде „на кино” защото ще има само два-два месеца и половина за продаване.
Маню Моравенов:
Председател съм на Асоциация на дружествата със специална инвестиционна цел.
Само да поясня, защото беше зададен въпрос.
Първо да кажа защо са изключени публичните дружества и от закона, в който вече има прецедент и ние си мислехме, че точно това ще се случи и сега, но не се случва. Става въпрос за Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици. Защото публичните дружества са част от един пазар, който както вие споменахте и други народни представители, този пазар е изключително силно регулиран със специално законодателство. Той е много стандартизиран не само в България, в Европа, а и в целия свят, когато говорим за регулирани пазари на финансови инструменти. И там регулацията и превенцията за злоупотреби от всякакъв характер са на много по-високо ниво, отколкото при непублични компании и това ниво е най-малкото разкриване на периодична ad hoc информация, силна прозрачност, включително от страна на самите компании, така и на тези лица, които осъществяват директен достъп до всеки един, който може да си купи или да си продаде акция на тези дружества. Това са инвестиционните посредници, които също подлежат на много сериозна регулация и които са длъжни да разкриват информация за всеки един свой клиент. Имат специални правила за мерки срещу изпиране на пари. Те се отчитат не само на един регулатор, а на няколко регулатора. В някои случаи и на специализирани служби за финансово разузнаване. Когато се касае за офшорни компании те са длъжни да разкриват информация до ниво физически собственик. Тоест, тази регулация, особено в последните 7 години, още повече се засилва и става все по-силна и няма смисъл по друг начин да бъдат ограничавани тези компании и техните акционери. Един път, обаче, едно лице като е минало през това сито, търговията вече е напълно свободна и няма как да бъде ограничавана. Това са принципите на развитите капиталови пазари.
А другата причина, поради която ние считаме и излагаме като аргумент в нашето искане, че трябва да отпаднат публичните дружества, тя в някаква степен касае не само публичните дружества, но би могла да се прилага и по принцип, става въпрос за следното. Ограниченията върху притежаване на земеделски земи има смисъл тогава, когато ограничават конкретно крайно физическо лице да притежава правата на собственик и да се разпорежда с тази земеделска земя. Имаше дълго време такава забрана директно, но в един момент се въведе индиректно, скрито зад компания или зад юридическо лице. (Сега се въведе.) Да, това имах предвид. Това, обаче, би имало логика по начина, по който са ограничени физическите лица тогава, когато може да се упражнява реално правото върху тази собственост. В едно публично дружество, както спомена и г-н Колчев примера с един акционер, който притежава нула цяло и не знам си колко процента, няма как това лице да притежава правата на собственик, нито пък да ги упражнява тези права на собственик. Затова и нашите предложения са ако въобще има ограничение за публичните компании, то нека те да бъдат такива, които да бъдат в случаи, в които подобни лица могат да упражнят правото на собственост. А те могат да го упражнят само ако упражняват някакъв вид контрол. Тук въпросът е как точно се определя тази степен на контрол.
Това исках да кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Теодор Дечев:
Нещо като реплика на репликата. Като цяло бих казал, че се подписвам под казаното от Вас. Единственият нюанс, който би трябвало да направим е, че публичните дружества са тук не защото са най-пъргави и защото най-бързо съобразяват. Това е защото едно дружество, което е обикновено ООД, АД или каквото и да е друго, то колкото и да е недоволно от този закон, може да се приведе в състояние да отговаря на изискванията. Но както казвали римляните „лош закон, но е закон”. Дали ще сложат някое поставено лице, което да представлява чуждестранния съмнителен собственик, пак в някакъв смисъл ще се приведе в съответствие с измененията на закона. Публичното дружество не може да се приведе, защото и в бъдеще включително е както казахме, злонамерено може по този начин да се създаде проблем. Но едва ли ще дойде опашка от ООД-та да протестира, но за сметка на това най-вероятно много българи в чужбина ще протестират, защото се получава така, че новият чл. 3в поставя българите, които са живели през последните години в чужбина в дискриминирано положение спрямо чужденците, които са живели в България.
Предс. Данаил Кирилов:
Да не дискутираме този въпрос, защото той е друг въпрос, друга тема.
Теодор Дечев:
Този текст е следващата изненада, която от матрьошката вероятно ще излезе.
И не на последно място има нещо, което според мен е изцяло от компетенцията на правната комисия. Придобиването на земеделска земя от лицата по чл. 3, ал. 7 до момента на приемането на закона е било законно. То не е съставлявало нарушение. Получава се така, че законът в някакъв смисъл придобива характера на закон с обратна сила. Защото той казва, че не само е нарушение придобиване, но забележете и притежаването на земеделска земя и атакува тези, които законно са придобили земя. Няма да влизам в детайли защо е неприемливо, включително даже от правна гледна точка.
Що се отнася, г-н Казак, до Вашия въпрос. Колежанският учебник по международни отношения на Джоузеф Най започва с думите, че цялата система на международни отношения се базира на недоверието. И той илюстрира с Пелопонеските войни. Затова ние в момента не дебатираме рационални или ирационални са били съображенията на законодателя. Ние се опитваме рационално да минимизираме щетите, които те биха нанесли на реалния бизнес.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз благодаря за това, че се осмелихте да кажете съображения и отговор на моя въпрос, тъй като в днешно време, за съжаление, когато властва популизма навсякъде, във всяка една тема – ние гледаме да угодим на определени обществени нагласи, забравяме, биваме заслепени и забравяме тотално всякаква юридическа рационалност и елементарна логика и целесъобразност на това, което приемаме като законодателство.
Последно аз не разбрах вие кой вариант предпочитате – въобще да отпаднат публичните дружества от текста на ал. 7, или да се добави уточнението, условието, че не се контролират от чужденци публичните дружества. В смисъл за мен остана едно съмнение каква е вашата позиция. За мен най-чистата позиция е въобще да отпаднат. Така както е в закона за офшорките, накратко казано, въобще публичните дружества да отпаднат от текста на ал. 7, без да правим уговорки дали се контролират от чужденци или не се контролират.
Иван Такев:
Ние също считаме, че това би решило проблема генерално, на 100%. Същевременно разбираме и мотивите да не се допусне на практика тази забрана за придобиването на земя да бъде заобиколена по някакъв начин. Ето защо предлагаме алтернативен вариант. Тоест, ако не се счете удачно от законодателя да бъде тотално разширен кръга до всички публични дружества, ние предлагаме просто работеща алтернатива според нас.
Камен Колчев:
Само едно уточнение. Няма в момента публично дружество, което се контролира от чужденци, независимо европейци или не. Всички български публични дружества, търгувани на българска фондова борса, са преимуществено с български акционери.
Реплика:
И още едно уточнение Има такова, но те не са баш чужденци, защото ЧЕЗ са чешка компания, собственост на държава от Европейския съюз.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Витанов, след това г-н Сталев и се ориентираме към приключване на дебата. Заповядайте.
Борислав Витанов:
Аз смятам, че най-добре е да отпадне ограничението за всички публични дружества, търгувани на българската фондова борса, защото те са български дружества, регистрирани в България, лицензирани в България и работещи в България.
Освен това, в заключение искам да кажа, мисля, че е добро стечение на обстоятелствата това, че има в момента приет между първо и второ четене Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти и с оглед успокояване на цялата инвестиционна общност, защото наистина има притеснения в нея, има и реални резултати на борсата, аз съм юрист, но мисля, че колегите могат по-добре да ги кажат от мен нещата, се вижда, че там постоянно има едно падане на цените на публично търгуваните дружества в резултат дори и на тези изменения.
Така че за да успокоим цялата инвестиционна общност е добре да бъде прекарано това изменение през Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти и ние да разчитаме на вашата подкрепа като юристи. Затова искахме и тази среща с вас, защото макар че Комисията по правни въпроси не е водеща и не участва в обсъждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, то считаме, че това е грешка. Редно би било всички тези изменения да бъдат съгласувани с правната комисия, за да не се получават такива правни парадокси, защото наистина всички се убедихме, че това е абсурд и правен парадокс.
Предс. Данаил Кирилов:
Ще си позволя реплика. Ако вървим към варианта с направеното предложение, действително насочваме дебата към Комисията по бюджет и финанси и двете комисии оставаме формално пасивни – Комисията по правни въпроси и Комисията по земеделието и храните. Но пак казвам, тъй като въпросът е съществен, принципен и при всички положения ще предизвика дебат в зала, общо взето колкото повече колеги знаят този въпрос, и колкото повече време има да се формира позиция, както индивидуална на народните представители, така и политическа за политическите партии, които ще формират, е добре.
Така че не мисля, че дебатът тук е излишен.
Борислав Витанов:
Ние не искаме да избягаме от дебата.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Сталев, заповядайте.
Стоян Сталев:
Ние сме в правната комисия. Аз искам само две забележки да направя, подкрепяйки колегите от бизнеса, разбира се.
Първата. Прав е г-н Казак, че правните принципи много често ги забравяме и особено гражданско-правните. Мисля, че все пак правната комисия трябва да вземе отношение по въпроса за обратното действие на тези текстове. Ние санкционираме, както каза много правилно г-н Дечев, санкционираме вече законно придобити права. Ние какво искаме? Национализация ли да направим. Това е недопустимо. Разберете, че не може в Европейския съюз да си позволяваме всичко. И то не заради Европейския съюз, а заради това, че тази държава ще изостане в инвестиционен план тотално. Аз съм бил председател на Агенцията за инвестиции. След членството ни в Европейския съюз ние имахме между 7 или 9 милиарда евро инвестиции на година в недвижими имоти. Където ще да са, но ги има. Сега имаме 800 милиона, та даже 700 милиона чисто. Това не може да продължава. И аз мисля, че точно ние юристите трябва все пак да сложим една спирачка на популизма. Трябва да се сложи популизма! Този популизъм ни пречи в инвестициите в туризма. Пречи на реални инвестиции в индустрия. Каквото щете. Навсякъде излизаме с протести. И прав е г-н Казак, че трябва да се акцентира там, където има престъпления, нарушения, а не прошално да въвеждаме мораториуми, да въвеждаме забрани. Разбира се, че трябва да се борим със сечта и т.н., но това не става с мораториуми. А трябва всеки да си върши работата там на място. Ако не може да я върши, да сложим чужди офицери – немци или швейцарци, да пазят гората и да видите тогава какво ще се случи. Но това е друг въпрос.
Обратното действие е фатално. Ние не можем да санкционираме вече придобити права. Оттук нататък може да се въведе някаква подобна забрана. Но тя не може да обхваща бъдещи придобивания в публични дружества. Също трябва да се обмисли разумността на други елементи от тези придобивания. Но придобитите права не можем да ги санкционираме. Не можем да ги санкционираме, да ги принуждаваме да продават под напора на времето, да номинираме пазара, да облагодетелстваме определени други конкуренти. Ние какво правим?
Благодаря Ви, г-н Председател.
Предс Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Сталев.
Вярно е, че имахме предсрочно прекратен мандат на миналия парламент, парламентарни избори, този парламент заседава, бих казал сравнително нормално от около 4 месеца. Този контрол можеше да го направи Конституционния съд. Но някак си изпуснахме времето. Досега можехме да имаме решение на Конституционния съд.
Стоян Сталев:
Моля да ме извините. Понеже вече няма законодателна комисия в парламента, Комисията по правни въпроси трябва да се намесва по всички въпроси. Ние сме говорили с г-н Казак по други поводи. Като няма законодателна комисия, знаете какво имам предвид, правната комисия по всички закони трябва да се произнася. Не знам какъв е вътрешният ред, не съм компетентен, но според мен, при тази ситуация така трябва да бъде.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Хайтов, заповядайте. Колегата Митев също не е изказал мнението си.
Явор Хайтов:
Това е един от малкото закони и проблеми, в случая дори не става въпрос и за закон, който практически ни обедини. Аз само искам да чуя какво става след като се разделим – какво става утре, вдругиден и в следващите дни, за да го решим този проблем, който е реален. Нека да сме наясно и като времева рамка, защото аз бях и в Комисията по земеделието и храните, когато се коментираха тези текстове, но може би с едно писмо на първо време да информирате Комисията по бюджет и финанси за предложенията в Закона за пазарите на финансови инструменти.
Или по какъв начин считате за нормално стъпка по стъпка и в какво време да завършим по този проблем.
Предс. Данаил Кирилов:
С писмо няма да ги информирам. Но съм говорил с председателите и на двете комисии – на Комисията по бюджет и финанси г-жа Стоянова и с председателя на икономическата комисия, защото се оказа, че единият от законопроектите беше там. Не знам дали е този или законопроекта за колективните инвестиционни схеми. Но така или иначе и с трите комисии говорихме по този въпрос. Мисля, че сме в знание, а има и известна процедурна готовност.
По това какво ще правим, за това ви предложих настоящото изслушване, ако може да консолидираме едно общо мнение, за да знаем какво правим оттук нататък. При положение, че колегите от Реформаторския блок вече са реагирали, т.е. общо взето имаме вече активен отговор, т.е. имаме активна процедура, според мен, би следвало да насочим усилията в тази посока. Съобразно развитието там, би следвало да имаме готовност да поставим въпроса, бих казал, и директно. Тоест, аз в началото на това изслушване си мислех, че примерно можем да се разберем до вторник да имаме отворена законодателна инициатива по земеделския закон. Говоря примерно. И който от колегите от парламентарните групи иска да го подпише и да се присъедини, да го подпише и да се присъедини. Тоест, да имаме хипотеза на внасяне от няколко политически сили. Колкото повече, толкова по-добре, толкова по-консенсусно.
Но при положение, че е направено това предложение, аз ще помоля колегата Славов да получим по едно копие от въпросното предложение, да го знаем, да го следим и респективно, който подкрепя това виждане, да има ангажимента, ако трябва да присъства на Комисията по бюджет и финанси и да излага аргументи. И така, докато стигнем до пленарна зала. И това, че тук сега говорим еднопосочно, не означава, че в залата няма да има съвсем поляризиран политически дебат. Както и г-н Сталев каза, да като юристи мислим относително вярно, относително заедно, рационално, но това не означава, че като стигнем до едни експресии и пред телевизионни камери, звученето няма да е друго, или пък няма да има едни или други знамена и байраци.
Стоян Сталев:
И санкционният режим трябва да е само занапред. Той не може да действа за назад. Санкционният режим не може да санкционира минало правомерно положение.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Сталев, аз като бях в общината, млад общински съветник и колегите от администрацията казваха: „Колеги, като ви видим в зала как се държите като римски сенатори, облекли белия чаршаф, въобще не мислим, че сте юристи.” Тоест, правният дебат е такъв, но пак казвам политическият нюанс, политическата изгода също така вероятно е друга.
Г-н Митев заяви известно колебливо желание за изказване. Ако го поддържа, заповядайте.
Христиан Митев:
Съвсем кратък ще бъда, тъй като времето напредна действително много.
Аз няма нужда да бъда убеждаван в необходимостта от промяната на чл. 7 и то специално на ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Още като получихме e-mail и писмото и изчетох мотивите съм солидарен с тях. Това, с което мога да се ангажирам в лично качество, като член на Комисията по бюджет и финанси, да подкрепя това предложение, което са внесли колегите от Реформаторския блок, ако трябва да направя някакви разяснения, макар да смятам, че колегите в Комисията по бюджет и финанси са достатъчно интелигентни хора, ще разберат смисъла и идеята, заложени в това предложение в Закона за изменение и допълнение в Закона за пазарите на финансови инструменти. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев.
Благодаря на гостите за търпението, както и за това, че споделихте притеснение и позиция. Довиждане.
Реплика: Благодарим за изслушването и за подкрепата.
Предс. Данаил Кирилов:
Пристъпваме към предишна т. 4, а сега т. 5.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 554-01-29 внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 11.02.2015 г.
Гост по тази точка е председателят на Съвета на нотариусите г-н Красимир Катранджиев. Ние отправихме покани към много организации, включително Камарата на строителите, Дирекция „Архитектура и градоустройство”.
Г-н Славов, Вие сте първият по ред вносител, имате думата.
Петър Славов:
Г-н Председател, съвсем кратко, за да може и г-н Катранджиев да вземе отношение, който търпеливо чакаше. Не знам дали има представители на Министерството на регионалното развитие, ако и те искат да вземат отношение.
Накратко, предлаганият законопроект се опитва да даде разрешение на един проблем, който доста години съществува и е адресиран, както от адвокати, така и от нотариуси, така и от всички хора, които са се сблъсквали с проблема „паркомясто” и това е невъзможността да се придобие такова, без да се притежава собственост и на обособен обект в съответната сграда – разбирайте апартамент или офис. Виждал съм всякакви експерименти юридически това да се преодолее, кой от кой по-неуспешни. В интерес на истината съдебната практика приема, че самостоятелни сделки на разпореждане с паркоместо са недействителни и това на практика поставя под въпрос, включително и много сключени сделки.
Така че това, което се опитваме да направим вносителите на този законопроект – г-н Кирилов е съвносител, имах възможност да поговоря и с колега от Патриотичния фронт, които също изразиха положително становище, макар че не успяха да се подпишат, когато го внасяхме, е, че на практика на първо място се разрешава този проблем и човек, като е собственик на паркоместо, може да се разпорежда с него по начин, по който намира за целесъобразно по отношение на неговата частна собственост.
На второ място, се разрешава проблемът с всички тези сделки през годините, които варират от продажба на идеални части от приземния етаж на сградата, минават през продажба на нещо, което се нарича паркоместо и се определя по нанесени с боя ивици и да не продължавам нататък ….
На трето място, стигаме и до това, че по този начин ще се създаде един цял вторичен пазар, от който държавата само може да спечели от местните данъци, които ще събира и от данък добавена стойност, които ще получава.
И едно последно преимущество, което ще спомена, е, че на практика по този ред вече няма да има съмнения, няма да има колизия между това що е това, което се отнася към идеалните части на сградата и подлежи на управление по реда на ЗУЕС и това, което наистина представлява обособен обект и може да бъде разпореждано самостоятелно от неговия собственик, каквото ние тук се опитваме да дадем като дефиниция на паркоместо в различните му разновидности.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Нотариалната камара е представила становище, което ще го качим на сайта. Сега давам думата на Съвета на нотариусите г-н Катранджиев.
Красимир Катранджиев:
Много благодаря за предоставената ми възможност, г-н Председател и господа народни представители. Този процес сме го изстрадали нотариусите и не само нотариусите, а и крайните потребители на това несъществуващо в българската правна сфера като обект на прехвърлителна сделка, ако мога така да го нарека. Нотариусите са в много неизгодна позиция. Ние импровизираме до момента, тъй като не съществува правна дефиниция на понятието „паркоместо”. Този проблем датира повече от 20 години. Това е един нагледен пример как едни обществено икономически отношения трябва да се облекат в една правна норма. Моите наблюдения са от последните 7 години. Това е петата инициатива, която провеждаме в рамките на 7 години. Периодично ние застъпваме тази идея под различни форми на различни форуми и места, но за първи път мисля, че стигаме до внесен законопроект, за което наистина благодаря на вносителите.
Имаше няколко разработени варианта, които стояха на фаза работен проект. До мен, поне като информация, е, че за първи път се провежда дебат. Надявам се да влезе и в пленарна зала, за да може да се доразвие и да придобият правна регламентация тези отношения.
Безспорен факт е, че сме положили много усилия. Самият аз се обърквам през тези години колко и какви предложения сме направили. Г-н Славов на няколко пъти маркира основните проблеми, които стоят за решаване със статута на паркоместата. Аз ще наблегна на няколко от тях.
Еднозначно решение на паркоместото няма и не може да се получи, тъй като има няколко разновидности, но тепърва ще се откроят тези разновидности. Хубаво е да се знае, че към момента съществуват безброй много реализирани сделки, така че това, което дебатирахте с преждестоящите по отношение на обратното действие на тази правна норма тук задължително трябва да се вземе отношение. Във вашия законопроект го има като идея. В неколкото законопроекта, които ние сме предлагали, също сме го застъпвали. Обратното действие на заварените вече извършени сделки, неминуемо трябва да следва логиката на закона. По някои от тях има дори и съдебни решения. Те са отпаднали, някои са санирани, някои са отхвърлени, като недействителни такива сделки. Доста трябва да се работи.
Адмирираме идеята най-вече водени от това, че тези 15 години дори и повече, в които не е уреден статутът на паркоместата време е да придобият своята правна регламентация.
Ще се възползвам от предния разговор. На няколко пъти бе спомената една латинска сентенция, с която всеки един юрист започва, че лош закон, ама закон (dura lex – ex lex). Ако бяхме уредили по някакъв начин до момента статута на паркоместата, дори и погрешно да беше извършено, поне в рамките на времето, което мина можеше да бъде доразвит института. Налага се и действително се нуждае от регламентация.
Миналата седмица съм депозирал становище на Камарата. То се допълва с мотивите към законопроекта, които споделят вносителите. Единствено трудности ще се срещнат в разновидностите и отделните видове паркоместа. Има няколко специфични неща, които трябва да се отчетат, но това е въпрос на правна техника. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми колеги, имате думата. Ако няма желание, аз ще си позволя да изкажа мнение.
По принцип наистина подкрепям напълно идеята, инициативата да се регламентира този институт – първо да се дефинира и след това да се регламентира института на така нареченото „паркоместо”, което е останало неуредено в досега действащото законодателство.
Естествено възникват проблеми, които сигурно ще трябва между първо и второ четене да се прецизират. Най-вече във връзка със заварените случаи. Председателят на Нотариалната камара сподели, че нотариусите са импровизирали през всичките тези години, т.е. явно има доста различни начини, по които се е решавал този въпрос. Според мен, в Преходната разпоредба тази единствена разпоредба не решава проблема какво става с тях сега. Например, тези които са прехвърлени като идеална част от сграда, какво става с тях? Обособяват ли се вече като самостоятелен обект, могат ли да се прехвърлят като самостоятелен обект, върху кои ще се учредява този особен сервитут от действащите варианти, по които са прехвърлени паркоместа и т.н. Не възниква ли опасност някои да започнат да заграждат и да се опитват да прехвърлят, някои етажни собственици да се опитват да си прехвърлят паркоместата в между блоковите пространства, или пък да се опитва някой да си ги придобива за изключително ползване.
Това са неща, които може би трябва да се обсъдят по-детайлно.
Ако желаете да вземете отношение, заповядайте.
Красимир Катранджиев:
Не случайно започнах с това, че няма еднозначно решение на проблема „паркоместо”. Има варианти, има обособени сгради, които по своята специфика биват предназначени само за паркиране, така наречените гаражни сгради. Има с елемент на етажна собственост съответните паркоместа. Има някои, които са обособени на терените – третата специфика, която сама по себе си има различни начини на уреждане на статута на паркоместата. Разнообразна е действително фигурата на паркоместото, но считам, че ако се направи съпоставка с последното предложение, което сме направили миналото лято преди да се разпусне парламентът, в седмицата преди да се вземе решение за оставката на правителството и кабинета. Там малко по-детайлно сме дали възможност на регламентацията с обратно действие - на тези, които вече са извършили сделки, там по-обширно Нотариалната камара предложи как да бъде уреден именно статута. Защото там има сделки, извършени със собственост. Много статути се преплитат в този период от време, в който са извършвани сделките. В болшинството случаи колегите максимално са се опитвали в реално време и по адекватен начин да реагират в различните случаи, които предоставя практиката. Без регламент това е наистина импровизация.
Има възможности. Както вече споменах, имаме поне пет проекта. Има отделен законопроект от 2011 г. на МРРБ. Не смея да твърдя, че е най-удачният. Много творчески подходи са експериментирани до момента. Положителното е, че имайки воля да го внесете, мисля, че ще проведете нужния дебат и съответно ще стигнете до регламент.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Катранджиев. Благодаря, колега Казак.
Аз също искам да кажа няколко думи като втори вносител. Аз също мисля, че има няколко варианта да се реши въпросът, включително има и някои въпроси, които остават дискусионни, които ще трябва да ги решим между първо и второ четене. Един от тях е връзката между многообособения обект с обектите в етажната собственост в един от вариантите, в една от хипотезите. Затова беше ценно и участието на Дирекция „Архитектура и градоустройство”.
Доц. Красимир Димитров също е изразявал някои становища по отношение на детайлите.
Остро възразявам срещу интерпретации, които чух в парламентарните кулоари, че едва ли не целта на тази уредба е да може държавни или общински паркоместа публична собственост да бъдат предмет на разпоредителни сделки. Заявявам, че това не е била моята цел като вносител.
От друга страна, от този дебат отсъстват две важни институции, две важни ведомства: МРРБ и Министерството на правосъдието. Доколкото разбрах МРРБ по принцип подкрепят, но също имат резерви по някои от детайлите. Министерството на правосъдието все още не е дало становище, но се говореше, че становището им е отрицателно. От Заместник-министъра на правосъдието разбрах, че ако има отрицателна посока аргументацията, тя касае съвсем друг, да кажа, технически проблем, но трябва да го съобразим безспорно и него. Ако се преминава от персонални към имотни партиди, имотните партиди ще бъдат с огромен размер в службата по вписвания, да не кажа десетократно по-голям от сегашния брой. Те казват милион нови партиди за отделни паркоместа допълнително ще натовари процеса и работата на службите по вписвания. Аз разчитам на това този дебат да се проведе в смисъл не мисля, че първо обектите паркоместа ще бъдат милион. Даже се съмнявам дали ще бъдат стотици хиляди, т.е. дали ще достигнат сто хиляди. Все пак това касае новото строителство, а то е концентрирано в големите градове в мнозинството си.
Но при всички положения би трябвало да съобразим всички аспекти на този въпрос и неговите следващи ефекти. Аз за себе си нямам съмнение, че е крайно време да се уреди статутът на тези обекти и че правно не е особено състоятелно и бих казал правно не особено културно фактическите досега правни места да се маскират под режима на съсобственост. В крайна сметка това води до конфликти в етажната собственост, до нетрайност на статута и до множество дела и проблеми.
Г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
В тази връзка как ще се регламентира, примерно, новопостроена сграда, има двор, който е част от имота. На него има обособени паркоместа, но те не са персонално раздадени, т.е. те са обща съсобственост. Сега след приемането на този закон да не тръгнат да се карат и да си делят тези паркоместа. Как ще стане тази работа?
Предс. Данаил Кирилов:
Аз разделям хипотезата на две части: първо, случаят досега и случаят в бъдеще. Досега имаме по един или друг начин фактически или полуправно установени паркоместа, за които ще е необходимо в някои от случаите допълнително правно действие. Това правно действие, според мен, при всички положения ще е свързано където няма инвестиционен проект, да се направи такъв проект. Ако това вече е в съществуваща етажна собственост, според мен, това налага при всички положения съгласието на етажната собственост все в някои от вариантите. И най-сложно ще е, ако трябва да преминават през делба. Или разделение на ползването или делба, ако може. За случаите поне оттук нататък и това е смисълът на опита, който правим, тези случаи да са чисти. Тоест, да се започва строителството с проектиране в което обектите да бъдат планирани, т.е. проектирани и обособени като паркоместа и оттам нататък те нормално да бъдат самостоятелен обект в гражданския оборот, т.е. предмет на разпоредителни сделки, освен примерно, ако не кажем, че паркомястото може да бъде собственост на собственик на обект в етажната собственост. Тоест, да изключим третите лица.
Последователно г-н Катранджиев и доц. Димитров.
Красимир Катранджиев:
По идеята или всъщност въпросът, който зададе г-н Казак, именно паркоместото, в нашите идеи, които сме лансирали до момента, всичко е свързано само и единствено със съгласно одобрения инвестиционен проект. Това в процеса на одобряване на един строеж е задължително условие, за да бъдат гарантирани и обезпечени определен брой паркоместа. Дали са наземни или подземни, въпрос на трактовка. Така че в някои от нашите предложения това е визирано.
На следващо място по отношение на имотната или персоналната партида. Това е чисто бюрократичен подход за мен, не е съществен, че ще е голям обем или по-малък обем. Действително няма кой знае колко паркоместа.
Пак се връщам на обратното действие на правната норма. Там, където ние сме посочили в нашето становище, че „извършените до влизане в сила на закона правни сделки за паркомясто с идеални части или с реални площи”, защото многообразието с видовете сделки, извършени до момента е плюс минус безкрайност и тук сме се опитали да ги ограничим в рамките на най-популярните до два-три вида идеални части или реални площи, „се считат за действителни и придобитото право на собственост се трансформира като обект”, като се препраща към нормата, която дава дефиницията за паркомясто. И съответно препраща към ….., където се дава индификатор, което ще е предпоставка за самостоятелна отделна партида.
И един нюанс само да допълня. Там където има етажна собственост и където са на терен, може да бъде уреден статутът на принадлежност, нещо по аналогия с мазета, складови помещения – нещо от този род, тъй като има ограничения на площта на терен, може да има един парцел по-малък, по-голям. А до момента това, което правим, действително създаваме един бъдещ правен проблем. Създаваме съсобственост, която съсобственост в даден момент някой излиза, друг влиза, създават се допълнителни напрежения. Така че има възможност да се обхванат почти всички най-важни и разпространени случаи.
Четин Казак:
Най-важното ще бъде да се дефинират заварените случаи и да се разграничат.
Доц. Красимир Димитров:
Няколко важни неща. Аз в 41-то Народно събрание много сериозно се занимавах с този проблем в няколко работни групи. Имаше внесено предложение към края на 41-то Народно събрание, което, за съжаление, не можа да бъде прието и то е аналогично на представеното сега от вносителите.
Съвсем накратко с две конкретни неща. Наистина безумието идва оттам, че изискването за паркоместа съществува в подзаконови актове. То винаги при инвестиционни проекти съществува и оттам нататък, когато вече бъде изграден обектът, възниква проблема как по правен ред това да бъде свързано със съответното жилище, към което то принадлежи. И тук има много голямо разнообразие. Аз съм изследвал нотариалната практика – 6 или 7 варианта има. Всички те са в нотариални актове. Тук въпросът е, че в едни случаи някои от тези нотариални актове са атакувани сделките пред съда и съдът ги е обявил за нищожни, в други случаи не са.
Идеята, според мен, и с това да отговоря и на г-н Казак, на преходната разпоредба е в този смисъл, че се запазва действието на всички, които не са обявени по съдебен ред за нищожни. Защото ние не можем едно съдебно решение, което е постановено, да върнем.
А оттам нататък на практика с оглед на тези проекти разграничението от внесения законопроект е дали представлява строеж или не паркомястото. Само онези, които имат характера на строеж по смисъла на ЗУТ се разглеждат по силата на тази за мен фикция като недвижими вещи и на практика им се придава значението на недвижими вещи.
Другото, което ще съществува, е сервитут – едно ограничено вещно право, което дава възможност именно това паркомясто да бъде част от гражданския оборот, което то в действителност е.
Това съвсем накратко исках да кажа. Смятам, че наистина има много хипотези. Трудно ще ги обхванем. Но при всички случаи не се ли вземе законодателно решение, ние ще навлизаме в още и все повече проблеми, които в един момент ще се натрупат дотолкова, че няма да могат да бъдат разрешени. Затова си мисля, че е редно да се подкрепи законопроектът в този смисъл. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, прекратяваме разискванията.
Пристъпваме към гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 554-01-29 внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 11.02.2015 г., моля да гласува „за”.
Петнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Два гласа „въздържали се”. Приема се.
Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов