Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 14

Днес, 11.03.2015 г., сряда, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи –Цвети Романска, дипломатически служител първа степен в отдел „Международно право” към дирекция „Международно право и право на Европейския съюз”; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Иван Гетов, директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”; от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – Николай Николов, член и изпълняващ длъжността председател на КПУКИ, Катя Станева, член и Паскал Бояджийски, член; от ГС- Движение „Защита на гражданите и държавата” – Маргарита Генчева, Даниел Божилов и Илия Бачев и народния представител Бойка Маринска, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, има кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Има предложение за дневен ред, което сте получили по електронната поща:
1. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, № 502-02-5, внесен от Министерски съвет на 05.03.2015 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 502-01-17, внесен от Министерски съвет на 05.03.2015 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 554-01-8, внесен от Бойка Грозева Маринска и група народни представители на 16.01.2015 г.
4. Обсъждане на Годишен доклад за дейността на Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 година, № 520-00-17, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 27.02.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Г-жа Манолова и след това г-н Славов.
Мая Манoлова:
Уважаеми колеги, искам да поставя два въпроса.
Първият е за внесения от мен и колеги от БСП-лява България проектозакон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Днес ще разглеждаме ежегодния доклад на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Обръщам ви внимание, че Комисията работи в непълен състав вече две години, като тримата членове, които пребивават в нея, са в условията на ротация. Тоест, техните мандати са изтекли и органите, които са ги излъчили би следвало вече да са ги сменили. Тоест, този орган, който иначе е много важен за функционирането на държавата и за това как функционира властта, на практика работи на магия, образно казано.
Така че моля ви, вкарайте го в комисия, още повече, че текстовете бяха разглеждани в рамките на предния парламент. Те са консенсусни между всички парламентарни групи тогава.
Закон са внесли и Реформаторският блок.
Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и нейната дейност е обект на специално внимание от Европейската комисия в условията на мониторинга по правосъдие и вътрешен ред и бавенето на разглеждането на този закон предизвиква въпросителни.
Аз не съм си позволила да поставям въпроса в пленарна зала или да го коментирам по медиите, но тук в правната комисия мисля, че трябва да ви обърна внимание, че стоенето му в чекмеджето на председателя е повече от неуместно, тъй като там има проблем, който да не го разказвам тук – с тефтерчето на Златанов, с кражбата на тефтерчето и с останалите членове, които заеха други позиции и с тези тримата, които са в оставка.
С това спирам по тази точка.
Искам също така да ви обърна внимание и на днешния пленарен ден и на изявлението на премиера Борисов, който счете за необходимо от парламентарната трибуна да призове народните представители в условията на консенсус да извършат някои промени в закона за банковата несъстоятелност. Спомняте си много добре, че предните промени в закона изобщо не стигнаха до правна комисия. Минаха през бюджетна комисия. Не съм сигурна, че това е най-доброто за коректното изписване на текстовете. Но и това, което чухме днес от Премиера в пленарна зала, е повече от обезпокоително, а именно няколко въпроса:
Първият по отношение на това дали след налагането на обща забрана върху всички заложени и ипотекирани вещи и имоти и предприятия са вдигани някои запори по отношение и то на търговски предприятия. Той не уточни и не е длъжен кой ги е вдигал, как и защо, но това е повече от притеснително.
Както и втората тема, която той повдигна, че във връзка със спирането на делото по несъстоятелност цялата процедура по назначаване на временен синдик в условията на предварителни обезпечителна мерки е блокирана. След като той изрази очакване, че едва ли не този закон ще бъде приет днес, утре или до края на седмицата, или в близките дни, аз установих, че той не е внесен официално в парламента, няма го на сайта, макар че от изявлението следваше, че днес бюджетна комисия трябва да го гледа на първо четене. Дали ще го гледа или не, не знам, няма го в дневния ред. Но ви обръщам внимание, че е добре, тъй като отговорност аз този закон ние ще носим като народни представители и като юристи, независимо дали е минал през правната комисия или не. Така или иначе ще го гласуваме в пленарна зала, би било добре преди това да мине през правна комисия, за да имаме някакво време да го прочетем и да зададем въпроси, които се налагат и които в крайна сметка са свързани с изразходването на едни милиарди, които са пари на българските данъкоплатци. Отговорността за тях ще ги носим всички – и предишните управляващи и днешните управляващи и този състав на парламента, независимо кой е управляващ и кой опозиция.
Така че ако ще носим отговорност, по-добре да знаем за какво става дума и то да е на масата. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз искам да направя едно конкретно предложение по дневния ред. Предлагам т. 3, а именно обсъждането и гласуването на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от г-жа Бойка Маринска и група народни представители да го гледаме като първа точка, тъй като тя е ангажирана малко по-късно с друга комисия. Тя е тук и би искала тя да го представи.
Ако нямате нищо против, да го изтеглим като първа точка от дневния ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Колеги, имате ли възражения по разместването в дневния ред и т. 3 да стане т. 1. Има ли възражения? Няма възражения.
Заповядайте, г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Г-н Председател, аз искам да подкрепя г-жа Манолова. Два-три пъти се случва в зала да се хващаме за главите и да се притесняваме по законопроекти и решения, които не са минавали през правна комисия.
Знам, че това би означавало натоварване на комисията. Ние и без това заседаваме най-много от всички. Но поне за такива важни решения, които трябва да взимаме, е хубаво преди това да ни ги дават да ги преглеждаме. За да не става после какво приехме, ела да видиш!
Предс. Данаил Кирилов:
Тъй като дължа отговор на г-жа Манолова, уточнявам следното.
Не държа законопроектите за Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси в чекмеджето си. Но ще проверя, може да са в някой библиотечен шкаф. Иначе законопроектите са посочени на сайта на Народното събрание, от където и аз се уведомявам и се стремя винаги да имам точна справка за законопроектите, които са постъпили и са разпределени на Комисията по правни въпроси.
В случая, касаещ Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, действително двата законопроекта са разпределени на правна комисия. На по предния инцидентен контрол, на който бяха поставени въпроси на вицепремиери, трудно ми е да си спомня кой постави въпроса, но вицепремиерът Кунева беше запитана по въпроси, свързани с органите, които осъществяват функции по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията. Тя уведоми пленарната зала, че въпросите, касаещи Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси са част от Наказателната стратегия, която очакваме да бъде представена на нашето внимание.
На въпрос към министъра в този формат, министърът отговори в аналогичен план, че имат виждане специално по отношение на структурата и на функциите и на този орган.
При това положение, според мен, е коректно да изчакаме инициативата на Министерския съвет и да гледаме всички законопроекти едновременно. Гледането на фрагменти преди това, бих казал, че ще доведе до необходимост от преразглеждане, особено когато се касае за цялостно решение за структурата с тази функция на един орган. И надали е обосновано за един месец два пъти да се гледа въпрос и да се стартира процедура за допълване състав, ако той концептуално ще бъде променен.
И във вчерашния ден в Съвета за развитие, който се проведе в Министерския съвет, поставих същия въпрос. Единият касаеше Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Пак получих уверение, че се действа по плана така както е направен по препоръките от Доклада по механизма за мониторинг и оценка и че до месец май правителството ще бъде готово.
При това положение, моля да съобразим тези обстоятелства.
Сега, ако силно се настоява, включително и по процедурата за пряко включване на законопроекти в дневния ред в пленарно заседаване, да теоретично е възможно да се изведе гледането на един или и на двата законопроекта. Но, пак казвам, това би било едно частично решение, което не особено коректно ще кореспондира на очакването на правителствена законодателна инициатива. Това е по този въпрос.
По въпроса, който касае закона за банковата несъстоятелност, ние го обсъждахме и с Вас в пленарна зала, аз говорих и с Председателя на Комисията по бюджет и финанси – г-жа Стоянова, към момента не е известно да има внесен такъв законопроект. Доколкото ми стана известно в момента текат последни технически редакции, включително и по принципния въпрос, който Вие поставихте за съотношение на двата нормативни акта – Закона за банковата несъстоятелност и Търговския закон. Поискал съм изрично в този случай Комисията по правни въпроси да участва в разпределението и гледането на законопроекта. Всъщност Търговския закон и респективно банковата несъстоятелност са въпроси, които съществено касаят общия правен ред и гражданския оборот. Тоест, това не е един финансов въпрос. Това е въпрос със сериозно правно значение. Надявам се, Председателят на Народното събрание да ни включи в разпределението на този законопроект, дори и да се действа в порядъка на спешност, така както Премиерът призова от трибуната. Но по този въпрос оставам на разположение, т.е. ще ви докладвам дори в движение как се движат подготовката и организацията.
По въпроса, който колегата Иванов постави уточнявам, че само два такива случаи е имало, в които ни е бил разпределен законопроект, който не сме успели да го гледаме – насрочено е било гледането, но в пленарна зала е бил изтеглен по-напред. Последният случай беше Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. На миналото заседание по повод изслушването на организациите многократно го заявих, казах го. В този случай не сме били и водеща комисия. Но Председателството решава доколко липсата на становища от неводещата комисия е отсъствие на предпоставка залата да обсъжда законопроект.
За „хващането за главите” – не съм се хващал за глава. Имало е случаи, в които действително съм усещал известна изненада от това, че един или друг важен законопроект или правен въпрос е бил обсъждан от други комисии. В интерес на истината и ние сме обсъждали законопроекти, които много, много не са в нашата сфера. Разбирам желанието на колегата Свилен Иванов да бъдем комисия, като втора камара едва ли не спрямо другите комисии, но това е едно начинание, което освен, че е свръх амбициозно, не съм сигурен, че е оперативно правилно. В края на краищата всички комисии са равни. На миналото заседание Стоян Сталев разви тезата за необходимост от законодателна комисия. Всички комисии сме равни. Като има особен правен проблем, се надявам колегите да координират тези въпроси и с Комисията по правни въпроси. Но засега, въпреки два или три случая, в които времето за подготовка е било кратко – в порядъка на няколко минути, мисля, че сме реагирали в пленарна зала по конкретни случаи и въпроси. Запознал съм Председателя на събранието по тези въпроси. Но пък съгласете се, че не е редно да гледаме всички данъчни закони, т.е. да ставаме втора бюджетна комисия. Тоест, би следвало съобразно спецификата на законопроекта да се извърши преценка.
Ако някой от вас има възражение, както г-жа Манолова, съобразно правилника председателите имаме възможност да взимаме становища по разпорежданията на председателите. Уведомявайте ме своевременно по тези въпроси. Няма да пренебрегна който и да е по тези въпроси.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми г-н Кирилов, ще приема това, че нарекохте моя законопроект „фрагмент”, за да си върнете за чекмеджето. Но искам да ви кажа, че законопроектът ми изобщо не е фрагмент, а една цялостна уредба на материята, свързана с конфликта на интереси, включително избора и функционирането на тази комисия. Справка, бях изумена, че организация от кръга на правозащитни, граждански и от кръга на протестерските организации също са написали изрично становище, за моя огромна изненада, да кажат добри думи за нашия законопроект и с настояване той да бъде гледан.
Така че не знам какво ще предложи г-жа Кунева и не знам защо мислите, че нейното предложение априори ще бъде прието и че то е по-добро, по-цялостно и по нефрагментирано от това ,което ние сме представили. Но ви уверявам, че в предния парламент в гражданската комисия работихме по този законопроект, след това го внесохме, мина през правна комисия. Имаше люти спорове. В крайна сметка текстовете са прецизни, адекватни, коректни и наистина подобряват режима по начин, който е съответен и на най-високите стандарти и на очакванията, включително и на българските правозащитници.
Така че, моля размислете върху днешното си изявление. Не мисля, че законопроектът на г-жа Кунева ще бъде по-добър от този, който ние сме внесли, а и тази преценка нека да я направи правната комисия. А и защо трябва да чакаме г-жа Кунева в бъдещо неопределено време. Тя тепърва ще пише наказателна стратегия, ще я представя май месец. Бог знае кога ще работят по този законопроект. Министерствата и администрацията имат една способност да разтакават един проблем с месеци и с години и да не решават неща, които не са чак толкова сложни за решаване.
Така че аз не приемам Вашите аргументи. Този с г-жа Кунева изобщо не ме убеди. Ще изчакам още малко. След това има и други начини да се вкара даден законопроект за разглеждане.
Предс. Данаил Кирилов:
По никакъв начин не съм искал да неглижирам Вашия законопроект. Подчертавам, че той касае, както Вие казахте, дебат такъв какъвто беше в миналия парламент. Тоест, комисията такава, каквато я познаваме досега. Очакваме концептуално ново различно решение.
Но пак казвам, след като поставяте този въпрос, поемам ангажимента и ще поставя на разискване движението на тези законопроекти.
Заповядайте, г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз само искам да кажа, че в случая няма бъдещ неопределен момент. Доколкото ми е известно г-жа Кунева координира направата на такъв антикорупционен закон, като цял пакет от мерки. То не е само един закон. Това е усилие на цялото правителство, не само на Вицепремиера, а и на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и още ред министерства. Според мен, е разумно, когато разглеждаме дадена материя, която е толкова сериозно, е хубаво да съберем всички предложения, включително и предложенията на министерствата, а не да разглеждаме един закон, по който да искаме техните становища, а те през това време да довършват цялостната си визия за законодателството.
Крайният срок е поставен края на месец март. Това не е толкова дълго време и според мен, не е проблем да изчакаме.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев, че подкрепихте моята теза. Г-жа Манолова за реплика.
Мая Манолова:
Г-н Делчев, тъй като обявихте, че Министерството на правосъдието ще работи и по този законопроект, като част от всички останали, само искам да отбележа, че организацията, от която произлиза правосъдния министър и на която беше председател – Български институт за правни инициативи, е написал изрично становище, което е изпратил до всички парламентарни групи, в което подкрепя този законопроект и настоява да бъде приет час по-скоро. Нали не ме подозирате, че аз съм си го организирала с тази организация. И аз се учудих, но е факт. Прочетете становището.
Така че докато се размотават администрациите, в крайна сметка тази важна сфера – конфликта на интереси, остава да си развива…
Предс. Данаил Кирилов:
Аз го прочетох това становище, г-жо Манолова. И за да бъдем коректни, становището е в следния смисъл. Приветстваме обстоятелството, че в законопроекта на г-жа Манолова е предложена процедура на подбор. Тази процедура на подбор прилича на нашата, която ние сме предлагали още отпреди две години. Нашата процедура за подбор е…
Мая Манолова:
Моля да го раздадете на членовете на правната комисия. Всеки ще си го прочете. Не пише така. Пише: „Подкрепям, час по-скоро го разгледайте!”
Предс. Данаил Кирилов:
Непременно. Моля колегите нека да раздадат становището.
Димитър Делчев:
Освен това, нека да отбележим, че става въпрос за министъра на правосъдието, а не за шеф на неправителствена организация. Той от онзи момент е изминал сериозен път и предполагаме, че има екип, компетентност, еволюирал е, така че може да има и някакви по-добри постановки.
Емил Димитров:
Предлагам да преминем към разглеждането на точките от дневния ред. Дебатът вече става много политизиран.
Доколкото си спомням, сегашният вицепремиер ни убеждаваше години наред как ние трябва да вземем един нов модел, с който да ни приемат в Европейския съюз. И ние възприехме този модел и бяхме успешно приети в Европейския съюз. Сега окрилена от нови идеи, как този модел е много стар, ненужен, лош и трябва да направим нов. Разбирам, ще чакам да видя врабчетата как ще се гонят и кой ще е новият модел и кога ще дойде.
Но в момента аз съм дошъл тук да разглеждаме и приемаме точките в дневния ред.
Също така, това че предходното Народното събрание, което доста компрометирано си отиде, дори самото то не е успяло да приеме един великолепен закон, не означава, че аз сега трябва да се нагърбвам с инициативата това, което те не са успели и още не са уточнили какво е, да го приемаме.
Имаме си точки в дневния ред. Моля първа точка да бъде Законът за държавния служител и да работим по същество.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ще се присъединя към този аргумент. Ако искаха в предходния парламент имаха възможност да го направят.
Мая Манолова:
Бяхте против накрая да влезе. Защо искате сега да ви отговарям.
Предс. Данаил Кирилов:
Бяхме против, но си имахте мнозинство, защо не го приехте.
Колеги, да пристъпим към гласуване на дневния ред.
Който е съгласен да приемем дневния ред така, както е предложен с промяната т. 3 да стане т. 1, моля да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
Пристъпваме към т. 3, която става т. 1
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 554-01-8, внесен от Бойка Грозева Маринска и група народни представители на 16.01.2015 г.
Г-жо Маринска, знам колко бързате за Комисията по образованието и науката. Заповядайте.
Бойка Маринска:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, благодаря ви, че ми дадохте възможност т. 3 да я изтеглите първа, защото наистина бързам за Комисията по образованието и науката. Много е важно да бъда там.
Това, което правим като предложение ние с колегите от Реформаторски блок е следното.
В Закона за администрацията в чл.19 да се добави нова алинея 7 със следното съдържание:
„Чл. 19 (7) Областните управители, техните заместници, заместник министрите, председателите на държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт следва да притежават висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър“.”
В чл. 19 на закона сегашната ал. 7 става ал. 8 и сегашната ал. 8 става ал. 9.
Какви са ни мотивите за това наше предложение.
Така предложеният законопроект има за цел да установи изискване за притежаване на висше образование за лицата, заемащи определени висши държавни длъжности.
С приемането на предложената промяна такова изискване ще бъде въведено за заемане на постовете на областните управители, заместник областните управители, заместник министрите, председателите на държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
Извън нейния обхват ще останат единствено изборните държавни длъжности министър-председател, заместник-министър председателите, министрите, кметовете на общини, райони, кметства и кметските наместници.
Защото в Конституцията и в чл.19 от Закона за администрацията са посочени органите на изпълнителната власт. Тези органи могат да бъдат обособени в две категории, или в две групи с оглед начина на конституирането им. Това са изборните. Тук са министър-председател, заместник министър- председатели, министри, кметове на общини, райони, кметства и назначаеми – заместник министри, областни управители, заместник областни управители, председатели на държавните агенции, държавните комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
Докато първата група се избира или пряко от народа или с решение на орган в системата на друга власт, какъвто е Народното събрание (по отношение министър-председателя, заместник министър председателите и министрите), то втората категория органи на изпълнителната власт се назначават с решение на Министерския съвет или лично на министър-председателя.
Именно по отношение на втората група е предвидено да действа предложената от нас промяна.
Считаме, че е логично заемането на висок държавен пост да е обусловено от повишени очаквания за компетентност на съответната личност от страна на обществото. Предвид многократните скандали и въпроси, повдигани в публичното пространство, относно кадрови назначения със съмнителна репутация и образователен ценз чрез медиите, въвеждането на подобно изискване ще играе ролята на своеобразен филтър, който ще отсява предварително кандидатурите и ще елиминира възможността за предложения, зад които се крие явен лобизъм, политически компромис и липса на професионални аргументи при номинирането им.
Предложението въвежда и известна логика и справедливост в статута на лицата, изпълняващи висши ръководни функции в администрацията, предвид наличието на изискване за притежаване на висше образование от лицата, заемащи длъжности в администрацията, предвидено в Класификатора на длъжностите в администрацията.
Това е нашето предложение. Молим да го подкрепите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Маринска. Подробно, въпреки че бързате, представихте мотивите.
Колегите имат думата за въпроси, становища и позиции. Г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Изразявам принципно съгласие с това предложение. Но не знам доколко е обърнато внимание, защото има разлика между квалификационна степен, звание. Тези лица, които са придобили някакво висше образование в чужбина не знам как се приравнява към нашето „магистър”. Като пример президентът Обама мисля, че няма магистърска степен.
Реплика: И не може да стане областен управител в България.
Филип Попов:
Някак си, слага се бариера за тези български граждани, за бъдещите кандидати за заместник-министри и пр. тяхната квалификационна степен, придобита в чужбина, в много голяма степен не отговорят на нашата „магистър”. От това изразявам опасение.
Освен това, наистина е логично да има по-висока образователно квалификационна степен съответния човек, заемащ тази длъжност, но пък от друга страна шефът му, който е на изборна длъжност, да няма такава степен – появява се един сериозен дисбаланс в цялата система.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Не като реплика, но ще си позволя да кажа следното. След това ще дам думата и на колеги.
Процедурата по признаване на степени е установена също в нормативен акт. Вярно е, че се говори, че има известно несъответствие по отношение на научните степени и звания, но ние тук сме в хипотезата главно на магистър.
Позволявам си да кажа следното. Аз ще подкрепя законопроекта на колегите. Но като правна култура искам да отбележа, че той малко обижда българския политически процес. Тоест, не е необходимо според мен, експлицитно да въвеждаме такова изискване, при положение, че има орган, който носи тази отговорност. Ако се назначи неквалифициран или с ниско образование областен управител, заместник областен управител и т.н. отговорността я носи премиерът, респективно Министерският съвет. А и досега няма кой знае колко случаи. Вие казвате много скандали, но точно за тези позиции аз се напрегнах да се сетя за някой по-драматичен случай, но мисля, че няма.
Имат думата г-н Иванов и след това г-н Димитров.
Свилен Иванов:
Аз искам да кажа, че в България има достатъчно квалифицирани в момента хора и с такава степен на образование. Не виждам какъв е проблемът. А още по-добре е, при избирането на някого да не се изисква такъв ценз, но да знаем, че другите, които назначава, са с високо образование. В такъв смисъл е по-добре тези хора да са квалифицирани, поне тях да ги знаем, че имат ценза. Искам да кажа, че притесненията, които изрази г-н Попов, нямат основание.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров, г-н Нотев, г-н Делчев.
Емил Димитров:
Първо, искам да кажа, че тук пред мен има една табелка, на която пише БКП и през цялото време ме притеснява тази табелка. Инвентарна табелка.
През 2001 г. по тогава действащите правила ние се водихме „началници на Главно управление Митници” и „началник на Главно управление „Данъчна администрация”, заместник-министри. Само в тези две главни управления. За да стане Лучано министър без образование, се наложи ние да минем директори на агенции. Така да се каже, бях три петъка заместник-министър, а после директор на агенция.
Аз лично съм се притеснявал, когато съм назначавал чистачки с висше образование. Казах тогава, толкова ли насмогнахме, та те ще чистят в учебния център на хора със средно образование, които се обучават, а те самите са с висше образование. Те казаха: „Имат желание да постъпят, а после ще растат.”
Не може да ръководиш 1000-2000 души и ти самият да не си магистър, а да ръководиш магистри. Напълно нормална и адекватна е тази мярка.
А що се касае до юпитата от чужбина, които нямат образование, а искат да бъдат заместник-министри, да поучат още една-две години, да си легализират дипломите, да станат министри. Не искаме да са професори, докторанти и т.н.
Притеснявам се само, че пазарът за магистърски дипломи ще го открием днес, но така или иначе това трябва да е необходимо и достатъчно условие хората, които искат да ръководят и да заемат такива постове, първо да се преминали по цялата йерархия и после да имат поне „магистър”.
Ще подкрепим така направеното предложение.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Димитров. Реплики? Няма. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Аз имам въпрос към вносителите. Имате ли картината на актуалното състояние на лица, заемащи тези длъжности. Има ли хора, за които този закон ще се яви като пречка да продължат да работят? И всъщност как ще се реши този въпрос по отношение на заварени областни управители.
Бойка Маринска:
Г-н Нотев, такъв анализ не сме правили. Считам, че не е необходим. Очевидна е необходимостта от въвеждане на такова изискване. Защото ние не приемаме, ще приведа пример, в една областна администрация всички назначени държавни служители по класификатора да бъдат с висше образование и изискване „магистър”, а ръководителите на областната администрация да бъдат със средно и дори по-малко образование.
Явор Нотев:
Аз също приемам, че това е необходимо занапред. Какво става с днешната ситуация.
Бойка Маринска:
Между първо и второ четене, г-н Нотев, ние ще предложим в Преходните и заключителните разпоредби тази промяна да се отнася за всички нови назначения, след влизане на закона в сила.
Явор Нотев:
Тоест, заварените случай остават на доизживяване. Разбрах. Не сте толкова нетърпими към тях.
Бойка Маринска:
Аз мисля, че е справедливо. Така че в този смисъл не е насочен конкретно срещу някакви лица.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Делчев има думата.
Димитър Делчев:
Аз исках да дам, преди да се завърти дискусията, още един детайл от предложението и то е, че и областните управители и заместник областните управители и заместник министрите ежедневно боравят със страшно много документация, със страшно много информация, с различни казуси и е съвсем нормално ние да заложим в закона тези хора да имат висше образование. Дали те на практика в момента имат или нямат, това няма толкова голямо значение. Важното е ние да покажем волята, че законодателят изисква и слага най-високи изисквания за тези хора.
Навярно има много случаи и всички сме чували за тези случаи, когато хора са се промъквали в системата, поради това че са на един или на друг шурей, баджанак и т.н., приятели, без да имат необходимата квалификация. Сега се надяваме това да не става.
По отношение на пазара на дипломи, този пазар на дипломи си съществува от доста време и това е съвсем друг проблем, с който трябва да се борим с други средства, мисля.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Други изказвания? Не виждам желаещи. Закривам дебата. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 554-01-8, внесен от Бойка Грозева Маринска и група народни представители на 16.01.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува. Петнайсет „за”. Без против и въздържали се.
Благодаря, г-жо Маринска.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, № 502-02-5, внесен от Министерски съвет на 05.03.2015 г.
От името на вносителите има думата г-жа Цвети Романска, дипломатически служител първа степен в Министерството на външните работи. Заповядайте.
Цвети Романска:
Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Монголия от друга страна, е подписано на 30 април 2013 г. в Улан Батор от върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия г-жа Катрин Аштън и от министъра на външните работи на Монголия г-н Лувсанвандан Болд.
Споразумението предвижда сътрудничество в областта на противодействието на разпространението на оръжия за масово унищожение и средствата за тяхното доставяне, преследването на тежки престъпления, които пораждат безпокойство в международен план, борбата срещу тероризма, устойчивото развитие, търговията и инвестициите, правосъдието, свободата и сигурността, правата на човека, финансовите услуги, икономическата политика, доброто управление на данъчното облагане, промишлената политика и малките и средните предприятия. Също така, туризма и информационното общество, медиите, науката и технологиите, енергетиката, транспорта, образованието и културата, околната среда, земеделието, животновъдството, рибарството и развитието на селските райони, здравеопазването, трудовата заетост и социалните въпроси, статистиката, гражданското общество, модернизирането на държавната и публичната администрация, управлението на риска от бедствия и други.
Очаква се споразумението да издигне на ново равнище отношенията между Европейския съюз и Монголия, както и да спомогне активизирането на обмена в двустранен план в горепосочените области.
Република България и Монголия развиват традиционни приятелски отношения, които имат над 64 годишна история. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 22 април 2950 г.
Ратифицирането на рамковото споразумение ще допринесе за пълноценно участие на Република България в формирането и реализацията на политиката на Европейския съюз спрямо трети страни, както и за поставянето на отношенията ни с Монголия на основа, която отговаря в по-голяма степен на изискванията на съвременността, а също така и в контекста на взетото през 2013 г. решение за възобновяване на дейността на посолството ни в Монголия. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Откривам дебата.
Уважаеми колеги, имате ли желание за изказвания. Няма желаещи за изказване. Закривам дебата.
Поставям на гласуване законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, № 502-02-5, внесен от Министерски съвет на 05.03.2015 г.
Който е за, моля да гласува. Петнайсет „за”. Без против и въздържали се. Благодаря, г-жо Романска.
Преминаваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 502-01-17, внесен от Министерски съвет на 05.03.2015 г.
Тази точка ще докладва г-н Иван Гетов, директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Заповядайте.
Иван Гетов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Аз ще бъда кратък. Мотивите за промените в Закона за гражданската регистрация са раздадени на всички и в детайли няма да ги представям. Само в резюме ще спомена, че предлаганите промени в закона дават възможност за едно по-хуманно третиране на мъртвородените деца и съответно на техните родители, които биха желали да извършат погребение на своите мъртвородени деца.
Законопроектът е изготвен въз основа на инициативата на група представители на обществени неправителствени организации – 10-15 такива, поели тази инициатива, с което се дава възможността да уеднаквим нашата практика с тази на Европа. Допълнително искам да кажа, че няма единна практика във всички страни.
Със законопроекта се дава възможност с документ, който се издава за раждане на деца в нашата държава, да може да бъде извършено погребение на същите мъртвородени деца при желание на родителите. Мисля, че в това отношение ще бъдем в унисон с европейската практика, където, пак казвам, има различни почини в различните страни, но в общи линии навсякъде се дава възможност, който би желал да погребе своето мъртво дете, да извърши този траурен ритуал.
Така предложените промени ще бъдат в унисон с желанието на около 12-13 неправителствени организации, които са обединили волята на редица родители, които са пострадали от подобни събития.
В най-общи линии това е предложението по законопроекта. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Гетов. Колеги, имате думата за становища и въпроси. Г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Това, което не ми е ясно, е защо се избягва vocatio legis – този тридневен срок, хората да се запознаят, за да влезе законът в сила. Той влиза веднага от деня на обнародването му в „Държавен вестник”. Толкова ли е спешно, че не могат да се изчакат тези три дни. Не мога да си отговоря на този въпрос защо веднага трябва да влезе в сила. Доста законопроекти в това Народно събрание са записани точно по този начин – влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”. Не виждам някаква такава спешност специално по този закон. Може и да се лъжа, разбира се.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Гетов, искате ли да отговорите?
Иван Гетов:
Това не е по наше настояване. Срокът за влизане в действие на промените предполагам са по настояване на Министерството на правосъдието. Мотивите са да се даде възможност час по-скоро на всички онези, които са засегнати – всеки ден стават такива събития, за да могат тези траурни събития да бъдат реализирани по най-бързия начин.
Предс. Данаил Кирилов:
Други становища? Въпроси? Няма. На първо четене сме, г-н Попов. Ако искате на второ четене можете да направите предложение да отпадне въпросния параграф.
Колеги, закривам дебата.
Който е съгласен да подкрепим на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 502-01-17, внесен от Министерски съвет на 05.03.2015 г., моля да гласува „за”. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се законопроектът на първо четене.
Благодаря, г-н Гетов, за представянето.
Колеги, стигнахме до т. 4.
По четвърта точка - Обсъждане на Годишен доклад за дейността на Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 година, № 520-00-17, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 27.02.2015 г.
Присъстват по тази точка от дневния ред г-н Николай Николов, член на Комисията ПУКИ и изпълняващ длъжността председател. Г-жа Катя Станева, член на Комисията и г-н Паскал Бояджийски, член на Комисията. На практика тук е целият състав на комисията. Имате думата.
Преди това ще уточня, че по дневния ред имахме половинчасов дебат, който касае дейността на Комисията, но вас ви нямаше. Така че от стенограмата на заседанието може да се уведомите по отношение на коментарите ни във връзка с два внесени законопроекта за изменение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и очакване на правителствен законопроект по отношение статута, функциите и структурата на тази комисия. Заповядайте.
Николай Николов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Преди всички бих искал в лично качество и от името на своите колеги да благодаря за поканата от страна на Комисията по правни въпроси на 43-то Народно събрание за участие в този дебат във връзка с доклада на комисията за 2014 г.
Самият доклад е внесен на 27 февруари 2015 г. в изпълнение на чл. 22а, ал. 7 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Това е четвъртият доклад на комисията, който се внася в парламента. Като структура, като основни характеристики той по същество следва структурата на предишните три доклада, внесени в парламента и проследява основните аспекти от дейността на комисията, както следва: дейността по установяване на конфликт на интереси; административно-наказателната дейност; превантивната дейност; и международната дейност. Накратко във всяко едно от тези направления основните характеристики на отминалата 2014 г.
Броят на решените и приключили производства през отминалата 2014 г. е много близък, почти еднакъв до броя на решените производства през 2013 г. Тук най-същественото е, че един от най-важните въпроси, по които комисията търпеше критика, а именно неспазване на инструктивния двумесечен срок за произнасяне от постъпване на съответния сигнал или друго основание за образуване на производството, ние имаме определено развитие в това отношение през 2014 г. – 35% от решените производства през 2014 г. са решени в този инструктивен двумесечен срок. За сравнение през 2013 г. процентите бяха само 11%. В началото на тази година също вървим нагоре, имаме амбиция, но във всички 100% от случаите не е възможно да се спази инструктивният засега двумесечен срок.
На второ място, административно-наказателната дейност на комисията като крайни актове е в двукратно по-голям размер в сравнение с 2013 г. Те са 140. Това, което е важно, че наказателните постановления или мотивираните резолюции за прекратяване образуването на административно-наказателни производства с две основни основания: първото е по актове за неподадени в срокове декларации по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и второто е във връзка с влезли в сила решения за установен конфликт на интереси.
На трето място, бих искал да кажа, че всъщност качествена характеристика в дейността на нашата комисия през изминалата година беше изграждането на две системи в нейната дейност. По инициатива на комисията се създаде опция за проверка изискване на информация за сроковете за подаване на декларации, образно казано, от високите етажи на изпълнителната власт, в т.ч. и на законодателната власт. По нашата инициатива, например, поискахме информация от всички министри от правителството, излъчено от 42-то Народно събрание, лица ,които са назначени на висши длъжности в администрацията – директори, изпълнителни директори на агенции – изпълнителни или държавни, различни държавни комисии, съответните структури в рамките на самите министерства и т.н. подали ли са в срок декларациите по предишния закон. Това беше валидно и за областни и за заместник-областни управители, заместник-министри. Същото е валидно за министрите от кабинета на служебното правителство, което беше излъчено и за новоназначени областни и заместник-областни управители. Създадохме такава практика. Главният инспекторат на Министерския съвет представи такава информация в мандата на настоящото Народно събрание.
На следващо място това, което бих искал да кажа, като втора изградена система, защото тя също има устойчив характер, е системата за превенция на конфликта на интереси. Проведените обучения през 2014 г. са точно толкова, колкото обученията за предходните три години. Ние вярваме, споделяме това становище, че превенцията в много отношения на този тип правоотношения е по-важна, отколкото самата процедура по установяване на конфликт на интереси или друго нарушение на закона и самото санкциониране. В голяма част от случаите, в които е установен конфликт на интереси за тези три години и осем месеца, в които съществува комисията, се оказва, че особено средните и ниски етажи на властта на лицата , заемащи публична длъжност, да използвам този термин, не познават все още режима на този закон. Ето защо с изключително пестеливи средства от страна на държавата успяваме да въвеждаме тази система за обучение. Тя беше разгърната и различна. За първи път при обучение за административни ръководители на съдилища и прокуратури съвместно с Висшия съдебен съвет за пет министерства проведохме обучение и т.н. Те са съобразени с нуждите, заявени специално за изпълнителната власт, от такъв тип обучение, съгласно доклада за състоянието на администрацията, приет от Министерския съвет през юни 2014 г. Очакваме новия, който ще се приеме през юни 2015 г.
На следващо място, бих искал да кажа, че превенцията има и нови измерения. Предстои да изготвим Наръчник по споразумение с Националното сдружение на общините. Качили сме редица обучителни материали, образци на декларациите, които се подават по закон на нашия сайт и т.н.
Като последна качествена характеристика на нашата дейност през изминалата година, бих искал да кажа, че извършихме едно подобряване на вътрешните правила на комисията, което беше оценено високо и от Европейската комисия в мониторинговия доклад от 28 януари. Става дума за следното.
Беше въведено случайно разпределение на преписките между служителите в администрацията, като гаранция за безпристрастност.
Беше въведено изискване с оглед спазване на този двумесечен срок, за който търпяхме критики, на 45-ия ден от образуване на производството пред комисията да се яви съответният служител и да представи основания за забавата. Защо този срок няма да бъде спазен и с възможност за методически и задължителни указания от страна на комисията какво да се направи, за да приключваме по-скоро тези производства. Бяха въведени и допълнителни гаранции за правата на проверяваните лица. Защото, когато искаме да има авторитет от една или друга процедура, да има ефект от нея- по-скоро, е важно да са гарантирани правата на проверяваните лица.
Като една последна качествена характеристика бих искал да кажа, че през 2014 г. комисията се отвори към неправителствените организации. Има пълни основания за прозрачност. Влезе в три споразумения с други държавни институции, в т.ч. и с Националното сдружение на общините.
Проведохме обучителни семинари за представителите на медиите, на неправителствени организации относно материята за конфликт на интереси с оглед на факта, че голяма част от сигналите, които идват при нас, не отговарят на съответните изисквания. Разчитаме именно на представителите на тези две общности с оглед на упражняването на граждански контрол.
В заключение. Перспективите за работата на комисията са дадени на последните две страници от нашия доклад. Те предвиждат усъвършенстване на системата за декларации, надграждане на системата за превенция. На следващо място, корпоративен подход, сключване на допълнителни споразумения към действащи такива на други държавни институции и укрепване административния капацитет на комисията.
Бих искал да кажа, че в крайна сметка за тези три години и осем месеца този държавен орган намери своето място в системата от антикорупционни органи в държавата. Ние вярваме, че комисията е утвърдена като фактор и че резултатите от нейната дейност са положителни и в полза на обществото.
Благодаря за вниманието. На разположение сме за ваши въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Николов. Някой от Вашите колеги, ако иска да допълни нещо. Засега не. Колеги, имате думата за становища, въпроси, мнения. Г-н Казак.
Четин Казак:
Един кратък въпрос.
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми членове на Комисията, Искам да ви попитам в момента комисията, ако не се лъжа се състои от трима членове от общо петима. Съгласно закона, с който сте създадени, заседанията се провеждат при кворум минимум трима членове и решенията се взимат с мнозинство минимум повече от половината от всички членове. Тоест, де факто, ако не се лъжа, всички ваши решения в този ви състав, трябва да бъдат взимани с пълно единодушие на тримата.
Въпросът ми е колко решенията успявате да вземете, установяващи конфликт на интереси, тъй като доколкото ми е известно, ако само един от вас не е съгласен, общо взето дори и другите двама да са „за”, че има наличие на конфликт на интереси, реално решението, което в крайна сметка излиза от комисията е, че не се установява конфликт на интереси, или не сте взели решение. Така или иначе последицата е, че няма санкция, няма установяване на конфликт на интереси, независимо от факта, че двама от тримата са „за”, че има конфликт на интереси. Колко пъти процентно в този ви състав и в какво съотношение успявате да се обедините около това, че има конфликт на интереси, съобразно общия брой преписки, които разглеждате.
Николай Николов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Казак,
Дами и господа народни представители, изключително уместен и точен въпрос.
От месец октомври 2013 г., т.е. вече близо 17 месеца, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси действа в състав от трима члена. Това създава известни затруднения в нашата дейност именно в посоката, в която Вие казахте. Съгласно чл. 22ж от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси мнозинството за приемане на решенията е повече от половината от общия състав. С това изискване на закона ние компромис не можем да направим. Защото, ако приемем, че решенията се вземат с мнозинство двама от общия брой налични членове на комисията, то тогава ще имаме по същество порочни актове, които ще бъдат нищожни, тъй като ще имаме особено съществено нарушение на процесуалните правила.
Така че, абсолютно прав сте г-н Казак, по отношение на въпроса, че всички решения, които ние приемаме в момента, трябва да бъдат приети единодушно съгласно стечението на обстоятелствата. Но по фактите, които вие поставихте като въпроси, за този 17 месечен период ние сме успели да приключим с актове на комисията, т.е. приети единодушно 540 производства, срещу което, както е отбелязано и в доклада, не сме приключили - не сме събрали това мнозинство, по 25 производства. Ние не крием този факт. Законодателният орган трябва да е наясно. В процентно съотношение, понеже попитахте, това е под 5% от производствата, по които е внесен проект за решение.
Две важни уточнения: първо, не е задължена комисията в състав от трима члена по всеки внесен проект за решение, включително и по тези 25 производства, които образно казано са спрени в момента, т.е. юридически са спрени, да формира единодушие, да формира изискуемото от закона мнозинство, защото това би означавало да се засегне един фундамент от работата на всеки един колективен орган. Тоест, членовете на комисията самостоятелно, съобразно своите познания, своите разбирания за този закон, съобразно фактите по производство, да формират своето решение. Полагаме усилия да формираме мнозинство. Мисля, че имаме значителен успех в това отношение. Но наистина тези 25 производства до момента не са приети.
На второ място, моля да оцените обстоятелството, че при всички останали случаи – близо 540, от средата на м. октомври 2013 г. ние успяхме да формираме мнозинство, да гарантираме нормално функциониране на комисия и в крайна сметка да постигнем тази положителна оценка, която се съдържа в техническата част на евро доклада. Там се казва „останалите членове продължиха да изпълняват функциите си”. Разбира се, чисто технически въпроси често възникват – един да се разболее, или да се случи нещо друго, случвало се е един или два пъти да отлагаме заседанията, защото няма кворум. Малко такива случаи е имало за щастие. Два пъти седмично комисията е в нормален режим с дневен ред не по-малко от 10 точки. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Николов. Г-н Казак за отношение. Г-н Делчев след това.
Четин Казак:
Само с едно изречение. Аз благодаря за изчерпателния отговор и за предоставената ни информация. Аз, честно да кажа, очаквах, че процентът е по-голям на неуспелите преписки. Това ме радва, че все пак в огромната част от преписките успявате да съберете необходимия изискуем кворум и мнозинство. Но това не отнема абсолютното и вече нетърпящо отлагане необходимост час по-скоро ние да попълним състава на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, защото наистина това положение. Може би само Главният съдебен инспектор може да се сравнява със ситуацията, в която сте вие.
Предс. Данаил Кирилов:
За това в началото на заседанието говорихме около половин час.
Четин Казак:
Извинявайте. Понеже закъснях, съжалявам, няма да продължавам. Но час по-скоро трябва да се попълни съставът и комисията да стане пълноценна и да може да взима решения при нормални условия.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Моля само за едно уточнение, тъй като не разбрах от тези 25 производства, които не са приключени, това ли са всичките висящи производства или броят на висящите производства е по-голям. От останалите 540, които са приключени, колко от тях са обжалвани и колко от тях са потвърдени впоследствие от съда.
Николай Николов:
Уважаеми г-н Делчев,
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами господа народни представители,
Първо бих искал да кажа, че висящите към момента в комисията производства са 79. От тях 25 са в подобно спряно състояние. Трябва да ви кажа, че през м. август 2013 г. имаше известни случаи около комисията, нерешените производства бяха 180. В момента реално, изключвам тези 25 случая, за които коментирахме по предишния въпрос, висящи пред комисията процедури са по около 55 и по тях се работи. Те не са в хипотезата на тези 25 случая, тъй като по тях се събират доказателства и тепърва предстои да се внесе проект за решение, който ще бъде разгледан. Докато по тези 25 са внесени проекти за решение, които не са събрали съответното мнозинство. И ще добавя нещо много важно. По всеки един от тези 25 случая са изпратени уведомления на заинтересованите лица срещу които са подадени съответните сигнали и са образувани производства и те са уведоми за това, че е разгледан проект за решение, но не е събрал изискуемото от закона мнозинство, в случая единодушие. Изпраща се само до заинтересованите лица, защото от тези решения ще бъдат засегнати евентуално техни права.
По втория въпрос, който касае обжалваните процедури, трябва да ви кажа, че 540 е числото за последните 17 месеца. За разглежданата 2014 г. сме приключили 366 производства. От тях са установени конфликти на интереси - във всички случаи, в които сме установили конфликт на интереси, сме депозирали жалби от страна на съответните лица, които са засегнати, а в останалите случаи, в които не сме установили конфликт на интереси, имаме един единствен протест от страна на прокуратурата, която има право да протестира актове, с които не се установява конфликт на интереси или се прекратява производство, по който процедурата е приключила поради просрочие на протеста. От тези 8 случая, по които имаме жалби през 2014 г., един много скоростно приключи с окончателен съдебен акт и беше потвърдено решението за конфликт на интереси. Останалите 7 продължават да бъдат висящи в различни съдебни фази.
Това, което е важно, е, че почти нямаме случаи, в които е прието решение за конфликт на интереси и не са депозирани жалби от страна на засегнатите лица, което е естествено тяхно право, гарантирано от действащия закон.
Надявам се да съм бил изчерпателен. Ако има още нещо, с което бихме могли да сме ви полезни, заповядайте. На разположение сме.
Димитър Делчев:
От тези 366 производства, които са били през 2014 г., в колко случаи сте установили конфликт на интереси.
Николай Николов:
Това е записано в доклада. 8 са случаите, в които сме установили конфликт на интереси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Попов.
Филип Попов:
Уважаеми г-н Николов, народни представители, и моето становище няма коренно да се различава от това, което чухме от г-н Казак. Наистина 366 дела за година, това прави по повече от едно на ден. Очевидно е, че комисията работи, за което им благодаря. Справя се, макар и на екзистенц- минимума на членовете си, т.е. 3 члена от комисията. И тук вече идва работата на Народното събрание. Час по-скоро мисля, че трябва да си я свършим, за да бъде комисията в пълен състав, да може да работи в едни нормални условия, а не 3 члена на комисията да изнемогват, вършейки си работата. Благодаря. Това е моето становище.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-жа Манолова. Но моля Ви да не повтаряте това, което чухме при откриване на заседанието. Препратил съм колегите към стенограмата.
Мая Манолова:
Добре. Това, което чухме по работата на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е най-сериозното доказателство за аргументите, които изложих в началото на заседанието за разглеждане на закона, за промени в него и за попълване на състава на комисията. Сам се убеждавате, че не е сериозно този орган при тези условия да работи в този състав. Все пак това е Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Така че предайте вашите впечатления от слушането на доклада на уважаемата г-жа Вицепремиер и ако до края на месец март не е готова с нейния закон, аз предлагам в началото на следващия месец да разгледаме нашия.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Манолова.
Пак казвам, без да повтаряме , по констатациите във връзка с доклада аз също се присъединявам към адмирациите от страна на колегите, че макар и на прага на личния състав, комисията успява отговорно да се справи и органът да работи и съществува при некомплектуван състав.
Пак посочвам, че надали е уместно в рамките на месец да правим процедура за избор, по която квота се случи, на нов член при положение, че има очакване структурата и съставът на органа да бъде различен. След като са работили 17 месеца така, вероятно могат да работят още един месец така.
Тъй като представлявам управляващото мнозинство в конкретния случай, аз заявявам ангажимента и необходимостта да подкрепям правителството и да дам шанс на правителствен законопроект да изрази държавната политика по този орган и по сходните въпроси, а не да решаваме въпроса пожарно.
Мая Манолова:
Недейте, защото в предишното Народно събрание имаше законопроект на Министерския съвет, имаше законопроект на народни представители, мина през правна комисия, депутатите от опозицията отговорно участваха в дебатите, стигнахме до текстове, които бяха консенсусни за всички.
Предс. Данаил Кирилов:
Защо тогавашното управляващо мнозинство не го внесе?
Мая Манолова:
Защото последните месеци от живота на предния парламент всичко влизаше в пленарна зала само, ако опозицията каже о’кей. И въпреки моите настоявания ГЕРБ бяха твърдо против да влезе този законопроект.
Предс. Данаил Кирилов:
Не преписвайте на опозицията такава сила, каквато нямаше. Не искам да влизам в дебата за миналото Народно събрание, защото вие знаете, че Вие и другия вносител Кирил Добрев изпаднахте в спор с проекта, който беше на Министерския съвет, т.е. на тогавашното Министерство на правосъдието. Така че може би това е довело до липсата на решителност да се вкара законопроектът в последните месеци.
Мая Манолова:
Ако извадим стенограмите, ще видите, че ГЕРБ беше против непрекъснато.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, имахме основание за това да сме против.
Мая Манолова:
Става дума все пак за една комисия, която е важна за това как функционира властта, независимо дали е наша или ваша.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз винаги съм готов да поема отговорност за неща, за които наистина носим отговорност. Вярно е, че получихме от ваша страна известно търпение в рамките на не повече от два месеца по този законопроект. Но пак казвам, времето не е загубено и разчитаме в най-скорошен момент да имаме възможност да обсъдим цялостен законопроект.
Мая Манолова:
Не казвай, че е цялостен, защото не си го видял още. Като го видим, тогава ще сложим на единия фрагментарен, а на другия цялостен. Да видим какво ще внесе г-жа Кунева.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Манолова, както винаги, е мъдра.
Колеги, закривам дебата. Предлагам ви служебен проект за решение:
Във връзка с Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22а, ал. 7 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, във връзка с чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 г.
Решението е прието от 43-то Народно събрание.
Който е съгласен да подкрепим този проект за решение, моля да гласува „за”. Петнайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Докладът се приема. Благодаря ви.
Колеги, закривам заседанието на комисията.
Председател:
Данаил Кирилов