Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 15

Днес, 18.03.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Вергиния Мичева- Русева и Андрей Янкулов – заместник-министри; от ГС- Движение „Защита на гражданите и държавата” –Илия Бачев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, вече имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Получихте съобщение с предложение за дневен ред. Знаете, че на предходно заседание, съобразно изисквания на процедурните правила, насрочихме за днешния ден - 18 март, изслушване на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Виждам, че и двамата кандидати са тук. Добре дошли. Пожелавам ви успех.
Дневният ред за днес е:
1. Изслушване на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(Изслушването ще се излъчва в реално време в интернет-страницата на Народното събрание.)
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за политическите партии, № 554-01-32, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 13.02.2015 г.
Имате думата по дневния ред? Няма становища, възражения по дневния ред. Който е съгласен да приемем дневния ред така, както е предложен, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.
По първа точка - Изслушване на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Гости от Министерството на правосъдието са г-жа Вергиния Мичева- Русева, заместник-министър и г-н Андрей Янкулов, заместник-министър.
На свое заседание, проведено на 18 февруари 2015 г. Комисията по правни въпроси извърши проверка за допускане до изслушване на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. На основание т. 3 от приетите с решение на Народното събрание от 11 декември 2014 г. Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет до изслушване са допуснати следните кандидати:
Г-жа Вера Станиславова Чочкова
Г-жа Теодора Ангелова Точкова
Подредбата в списъка е по реда, съобразно процедурните правила.
Припомням накратко процедурата така, както беше приета с решение на Народното събрание, съобразно т. 4 от решението:
Комисията по правни въпроси изслушва само допуснатите кандидати по поредността им в списъка. Вносителят на предложението представя кандидата в изложение до 2 минути. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да представи концепцията си за работа като главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет в изложение до 15 минути за всеки кандидат.
Народните представители могат да задават въпроси към кандидата, включително и такива от становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища и научни организации. Времето за изложение на въпросите е до 3 минути. На всеки кандидат се предоставя право на отговор след задаването на въпросите към него. Времето за отговор на всеки въпрос е до 3 минути.
Заседанието на Комисията по правни въпроси е публично и се излъчва в реално време в интернет чрез специалната секция на интернет страницата на Народното събрание.
Колеги, 8 парламентарни групи подписахме предложенията и за двамата кандидати по идентичен начин. Сега въпросът е по отношение представянето на кандидатите. Има ли желаещи от колегите да представят кандидатите.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, правя процедурно предложение. Тъй като представители на 8 парламентарни групи са подписали предложенията, предлагам председателят на комисията, който е от една от парламентарните групи, да представи кандидатите, ако не възразявате. Ако някой друг има желание да направи това, да го направи, но виждам, че няма желание от други.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма възражения. На мен се пада честта да представя кандидатите.
Първият кандидат по списъка и съобразно правилата е г-жа Вера Станиславова Чочкова. Тя е родена в гр. София. От 1996 г. до 1997 г. е била съдебен кандидат в Софийски градски съд. От 1997 г. до 1998 г. е била младши съдия в Софийски градски съд. От 23 ноември 1998 г. до 12 януари 2004 г. е съдия в Софийски районен съд, Наказателно отделение. От 12 януари 2004 г. и към момента е съдия в Софийски градски съд, Наказателно отделение. Има ранг съдия във Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Висше юридическо образование, завършила Юридическия факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Владее английски и руски език.
Имала е специализации в Националния институт по правосъдие, завършен цикъл по европейско право; закрила на интелектуалната собственост във Вашингтон, Съединените американски щати по линия на Пакта за стабилност; През 2003 г. отново в Националния институт по правосъдие – обучение за обучители, завършен цикъл; през 2004 г. Националния институт по правосъдие – защита правата на човека;
Както знаете, г-жа Чочкова е приложила изискуемите документи, включително дипломата от Софийския университет.
При това положение има юридически стаж от 18 години 3 месеца и 14 дни към 20 януари 2015 г.
Стаж в органите на съдебната власт – 18 години 3 месеца и 14 дни.
Не е осъждана.
Към момента няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения.
В мотивите на номинацията пред Съюза на съдиите в България е посочено, че „в Софийски градски съд съдия Чочкова е разглеждала наказателни дела със значителна фактическа и правна сложност, както и такива, свързани с международно сътрудничество по наказателни дела. Решенията й бяха сред тези съдебни актове, които положиха основите на трайна съдебна практика, следствие потвърдена от Върховния касационен съд.”
Съдия Чочкова е атестирана за периода 2008 г. – 2010 г. Предложена е комплексна оценка „много добра” – 99 точки, от Помощна атестационна комисия в състав. Окончателната оценка е „много добра” – 91 точки.
Предложена е за длъжността „главен инспектор” на вниманието на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България следствие обявени вътрешно-съсловни консултации. Номинацията е подкрепена от 12 съдии от Софийски градски съд, Софийски районен съд, Софийски апелативен съд и Административен съд-София.
Колеги вие всички сте имали възможност да се запознаете с предложенията на съсловните организации за номинацията на двамата кандидати, така че няма да чета повече фрагменти от тях.
А имате и възможност да поставяте въпроси, както и кандидатът да се представи.
Продължавам с представянето на г-жа Теодора Ангелова Точкова.
Г-жа Точкова от 2007 г. до настоящия момент е административен ръководител, председател втори мандат на Административен съд-Хасково.
От 4 юни 2001 г. до 3 януари 2007 г. е съдия в Окръжен съд-Хасково.
От 1 ноември 1995 до 4.06.2001 г. е съдия в Районен съд-Хасково.
В периода 1997 г. – 2001 г. е заместник-председател на Районен съд-Хасково.
От м. март 1994 г. до 31 октомври 1995 г. е младши съдия в Окръжен съд-Хасково.
През 1993 г. за период от 6 месеца е стажант-съдия в Окръжен съд-Хасково.
Завършила е специалност „Право” в Софийския университет „Климент Охридски”, като се е обучавала през периода 1987 г. – 1991 г.
Владее руски и английски език.
Доста дълъг е списъкът за участие в семинари като допълнителна информация. Семинар „Административно правосъдие” в Националния институт по правосъдие – 2007 г; Българо-германски семинар за административни съдии – 2007 г.; обучение по ЗККИ – Академия на МВР – 2008 г.; обучение „Актуални въпроси по прилагане на ЗУТ, ЗАКИР и КСО – Ямбол 2008 г.; Семинар ЗУТ – Общи и подробни устройствени планове и схеми – Административен съд-Хасково – 2008 г.; обучение по спорни пунктове и нови моменти при субсидиарното прилагане на ГПК в административните съдопроизводства – Силистра – 2008 г.; курс за преподаватели на съдилища – Управление на човешки ресурси в съдебната администрация ; проект Правно обучение на Британски съвет – Британско посолство и Националния институт по правосъдие – 2008 г.; курс по новия ГПК – Национален център за юридическо обучение – 2008 г.;
Това са около 15 семинара, които също може да видите в публикуваните книжа и документи.
Приложена е диплома за завършено висше юридическо образование от Софийския университет. Удостоверението за издържан теоретико-практичен изпит. Справката за трудовия стаж към 26 януари 2015 г. общия стаж е 21 години 23 дни. Общо стаж на ниво Окръжен съд – 15 години, 5 месеца и 19 дни.
Г-жа Точкова не е осъждана.
Спрямо нея няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения.
Номинирана е от Съюза на съдиите в България следствие на вътрешно съсловна консултация.
По същата методика са и двете номинации и затова не съобщавам методиката.
Няма юридически стаж извън органите на съдебната власт.
С решение на Висшия съдебен съвет по Протокол 25 от 2010 г. съдия Точкова е повишена на място в ранг съдия от Върховен касационен съд и Върховен административен съд. На същото заседание е получила комплексна оценка от атестацията за период 2007 г. – 2010 г. „много добра”.
В обобщения доклад се сочи, че съдия Точкова е магистрат и административен ръководител, притежаващ нужния професионализъм и опит, като при разглеждането на делата, по които тя е докладчик, е проявена нужната експедитивност, при това не за сметка на качеството.
Окончателната комплексна оценка е много добра – 138 точки, които са намалени с 2 точки.
Предложена е за длъжността главен инспектор на вниманието на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България от съдиите Борислав Белазелков от Върховния касационен съд и Николай Бунчев от Върховния административен съд вследствие обявени вътрешно съсловни консултации.
Другите данни, колеги, също са ви достъпни и може да се запознаете с тях.
Мисля, че по този начин представихме минимално необходимите данни, които са известни и са ви били известни отпреди повече от месец и половина.
Повтарям и уточнявам процедурата.
По решение на комисията мисля, че всички парламентарно представени политически сили единодушно с консенсус подкрепихме направените предложения с мотивите, с които колегите са номинирани и издигнати за кандидати за главен инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет.
Пристъпваме към следващата част от процедурата.
Уточнявам, че в законовия срок няма постъпили становища и въпроси към кандидатите от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища и научни организации.
Първият по списъка кандидат - г-жа Вера Чочкова, има думата да допълни данни от професионалната си биография, да представи концепцията си за работа като главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет в изложение до 15 минути.
Заповядайте, г-жо Чочкова.

Вера Чочкова:
Благодаря. Добър ден и от мен.
Тъй като, както каза и Председателят, разполагате и с моята биография, кадрова справка и концепция ще си позволя да спра вашето внимание на няколко основни акцента от моята концепция, която предлагам за работа на Инспектората.
Това, с което искам да започна, е, вярвам, че Инспекторатът като институция има потенциала да възстанови ерозиралия авторитет на съдебната система.
Проблемните области в тази институция са няколко. Те са набелязани от мониторинговите доклади, одитния доклад на Сметната палата, който излезе в началото на миналата година и са няколко групи: случайното разпределение на делата, системните проблеми - натовареността, срочността, както и липсата на критерии, които да оценяват тежестта и сложността на самите дела; липсата на критерии за оценка на дисциплинарната практика на Инспектората и никаква систематизация на практиката на Върховния административен съд, който орган формира дисциплинарната практика.
Аз считам, че с качествена промяна на концепцията на дейността на Инспектората той би могъл да се превърне отново в стратегически инструмент в усилията за справяне със системните проблеми в правосъдието. Основната задача, разбира се, е за превръщането на това правосъдие в ефективно правосъдие.
Първото нещо, което предлагам, е създаването на нова методика за работа на Инспектората по отношение на основната му функция – инспекционната. За мен най-удачно за сравнителен анализ на работа на звено в съдебната система на конкретен магистрат е един формуляр, който да е единен по образец на атестационните формуляри в електронен вариант, който условно може да се раздели на две части: обща и специална, като в общата част ще се обхваща, както от момента на постъпването на едно дело в конкретния съдебен орган до неговото образуване, случайно разпределение, със случайно разпределение на съдебните заседатели, със съхранението на делата, работата на деловодството, включително и достъпа на страните до делата в деловодството. Това на първо място би показало какви са недостатъците в работата на конкретното звено и би извело, както положителните, така и отрицателните практики, които има. Отделно от това ще преустанови тази практика, която има досега в Инспектората - всеки акт е сам за себе си, без да може да се направи някаква систематизация и да се обобщят резултатите от проверките.
В специалната част на формуляра ще се засяга работата на конкретните магистрати, които правораздават в звеното.
Ще ми се да се преустанови практиката с изцяло количествени показатели за оценка. Следва да се въведат еднакви показатели за оценка на работата на магистратите, като те са предимно качествени такива.
Не случайно функцията на Инспектората е да анализира приключилите дела. В този смисъл всички отменени, изменени, постановени актове на един магистрат биха могли да бъдат оценени, като се изведат причините, поради които един акт е отменен, потвърден съответно и така да се изгради една представа за работата на конкретния магистрат. Това е полезно, от една страна, първо защото според мен магистратите ще получат справедлива оценка на труда си. Тези които заслужават поощрение биха могли да бъдат поощрени, като Инспекторатът трябва да създаде традиции в това отношение. Защото, освен негативите, за които цялото общество знае, има нужда магистратите, които работят всекидневно и професионално да бъдат оценени и тяхната работа да бъде най-вече справедливо оценена.
Следващото, което трябва да залегне в методиката, това са създаване на собствени критерии за разумна продължителност на разглеждане и на изписване на делата и собствени критерии за натоварване. Защото, съгласете се, че не може да се извършва оценка на работата на един магистрат единствено само по отношение на показателя „срочност”. Аз не искам да оставате с грешно впечатление, че подценявам значението на сроковете. Напротив, те са изключително важни. Но в същото време качественото правораздаване не е само сроково правораздаване. Защото, когато единственият показател, който се оценява е срочността, магистратите се превръщат в чиновници. Тяхната задача е да си напише делото в един определен срок и то да се обяви, а дали е ефективно правосъдието няма никакво значение. То остава на заден план именно защото Инспекторатът до този момент беше дефинирал и се фокусирал единствено върху този показател – срочността.
В същото време не можем да искаме от магистратите в София да разглеждат и решават дела в сроковете, в които го правят, например, в Окръжния съд в Сливен. Казвам София и Сливен просто защото този пример вадя от дисциплинарната практика на Инспектората, който видях. И тук разликата не е в професионализма на колегите от Сливен и от София, а това че делата в София са в пъти повече от тези в Сливен. Затова няма как да искаме от магистратите в София да решават делата в сроковете, в които го правят в Сливен. Когато потокът от дела е много по-малък естествено че е много по-лесно да се справят с работата си. В този смисъл затова е важно да има еднакви критерии за натовареност и за средна продължителност за разглеждане, разумна продължително, на едно дело, за да може крайната оценка да бъде справедлива.
Следващото, което според мен се нуждае от промяна, това е дисциплинарната практика на Инспектората. Отсъства какъвто и да е опит за анализ на дисциплинарната практика на Инспектората до този момент. В страницата на Инспектората, например, аз не можах да намеря изобщо да е засегната темата. В годишното отчетни доклади тя е съвсем бегло застъпена с по едно-две изречения. Отсъства какъвто и да е анализ. Изобщо на мен ми е странно как може да се търси дисциплинарна отговорност при положение, че не са зададени правила. Нямаме яснота относно това в какви случаи дават Инспекторатът прави предложения за ангажиране дисциплинарната отговорност на конкретен магистрат. Аз, например, намерих коренно различни примери, които дори ако ги сведем само до това – брой ненаписани дела, разликата е голяма – от порядъка на 30 до 50 дела, което е недопустимо, защото освен, че води до една непредвидимост на едно дисциплинарно производство, на следващо място води до хаос и несигурност в самите магистрати. В крайна сметка влияе и върху тяхната независимост, защото се създава едно усещане, че видите ли, когато Инспекторатът дойде на проверка търсят се някакви виновници с ненаписани дела, а колко са те и без значение тежестта и обема на делата, които са разгледани. Важното е, че са написани в срок. Затова, когато има ясни стандарти, според мен и усещането за законност вътре в самата професионална общност съществува и е полезно за ефективната работа на магистратите.
Следващото, на което искам да обърна вашето внимание, това е отчетността на Инспектората и нуждата от засилване ролята на контролните проверки, които от одитния доклад на Сметната палата установих, че са пренебрежимо малко количество. На мен лично не ми е ясно как при положение, че се отива на проверка, констатират се някакви нарушения, дават се препоръки за тяхното отстраняване и срок за изпълнението им и след това всъщност никой не отива, за да контролира изпълнението на тези препоръки. Така се обезсмисля изцяло контролната функция и дисциплиниращата роля на Инспектората.
Според мен трябва, за да не са скучни отчетите, както бяха преди две седмици, когато изслушахте отчета на Инспектората за миналата година, за тези години, които вече не са малко Инспекторатът можеше да направи една характеристика на всички съдебни райони, защото е успял да ги провери междувременно, да се извадят на показ слабите моменти в отделните райони, положителните практики, ако има такива, да се анализира ,където има нужда, какви мерки да се предприемат, за да се отстранят някакви недостатъци, каквито са констатирани в работата. Но за съжаление, това не се е случило. Аз мисля, че смисълът на анализа е именно да намери някакви проблеми и след като ги намери и идентифицира, след това да търси начини за тяхното решаване. Когато именно анализът отсъства, няма как да има и някакъв основен напредък и дейността на един такъв орган да е успешна.
Би трябвало да се засили сигналната функция, която има Инспектората. Не че сега не се правят предложения за уеднаквяване на съдебната практика и противоречивата такава, но според мен, предвид множеството проверки, които се извършват, казусите които се решават противоречиво са много повече. Това налага една много по-активна роля на Инспектората в това отношение, защото вече самите върховни съдилища нямат задължение да го правят. Но в крайна сметка този орган след като има такава функция не виждам защо да не я реализира в пълен обем.
Единствените похвали, които бих могла да изразя към Инспектората, те са в частта на специализираното звено, което е сравнително отскоро функционира, но вече има своя методика и страницата на Инспектората, касаеща неговата дейност е най-добре разработена и човек би могъл да получи информация за това как се справя това звено и какви са неговите констатации. Разбира се, на мен ми се ще отново да има по-голям анализ и едно обобщение, защото все пак това е единственият орган, който се занимава с бавността на делата, т.е. би могъл най-малкото на базата на тази обобщена статистика да направи един анализ на средното забавяне на делата в българските съдилища и в прокуратурата. Този анализ ще е полезен, както за правителствените експерти, агенти, така и за общността като цяло за това какви са разумните темпове в българските съдилища за разглеждане на едно дело, независимо от какъв характер е то.
И последното, на което искам да наблегна, това е публичният принцип на Инспектората. Според мен, сайтът на Инспектората е много слабо развит. Освен, че липсват по-голямата част от актовете за проверки, които извършва Инспектората до този момент, не може да се търси по ключови думи и изобщо е трудно да се получи каквато и да е полезна информация от този сайт. Да не говорим, че липсва дори, ако мога да я нарека „образователна информация” за това какви са правомощията на Инспектората, за какво би могъл да бъде сезиран отделния гражданин, който има намерение да подаде сигнал. И, разбира се, да се разшири работата с медиите, която също, според мен, е недостатъчна и защото дейността на Инспектората изобщо не получава никакво разпространение в медиите и общо взето е тайна, като чели остава в тайна какво точно се прави, защото няма никакво отразяване в медиите.
Смятам, че с този комплекс от мерки ще се засили най-вече усещането за законност първо в самата професионална общност, а след това и в цялото общество.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Чочкова, за представянето на концепцията.
Колеги, възниква следния процедурен въпрос, който няма отражение в процедурните правила. Как точно изслушваме кандидатите в смисъл след представянето дали веднага поставяме въпросите към представилия се кандидат или даваме възможност всеки един от кандидатите да се представи и след това задаваме общо въпросите към тях. Коментирахме с г-н Попов миналата процедура. Той твърди, че е имало разделно изслушване на кандидатите. Аз лично нямам такъв спомен. Споменът ми е и за двамата кандидати така, както и сега ги виждам. Вярно е, че има риск първият по списък да изчерпа въпросите.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, аз бих предложил на комисията да изслушаме и двамата кандидати, тъй като най-вероятно ще има въпроси, които са и към двамата кандидати. А и на практика, ако ние не сме ги изслушали, няма как да задаваме въпросите и към двамата. Така че това ми се струва по-целесъобразно и по-справедливо.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие ме прекъснахте преди да съобщя втория вариант, който предполага идентични въпроси и към двамата кандидати, т.е. да имаме възможност и за сравнение.
Заповядайте, г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Г-н Председател, само да напомня, че на предишното изслушване на 42-то Народно събрание 95% от въпросите бяха и към двамата кандидати. Мисля, че предложението на колегата Славов е добър ход.
Предс. Данаил Кирилов:
Има ли възражения да постъпим така – изслушваме концепциите и на двамата кандидати и след това въпроси и към двамата или конкретно към някой от тях. Няма възражения. Действаме така.
Г-жо Точкова, заповядайте.
Теодора Точкова:
Уважаеми дами и господа народни представители,
През изминалата една година между двете процедури за избор на главен съдебен инспектор настъпиха съществени промени в обществения живот в страната и в работата на институциите, отговорни за качествено осъществяване на правораздаването. Започналите оздравителни процеси вече дават своите резултати. Именно процесите по реформирането на съдебната система се отразиха и на моите обновени виждания за развитието на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Известна ви е моята професионална биография. Съдия съм от 21 години. Последните 8 председател на Административен съд-Хасково.
За да участвам в това състезание ме мотивират отговорността и предизвикателствата, с които е белязана тази длъжност. Наред с това основната функция на Инспектората е да проверява дейността на органите на съдебната власт, но без да засяга независимостта на магистратите. Наред с това в актуализираната стратегия за продължаване реформата в съдебната система изрично е записана като една амбициозна цел Инспекторатът да противодейства на корупционните практики в работата на органите на съдебната власт.
На следващо място работата на Инспектората е под непрекъснатия мониторинг на Европейската комисия. Извън отчитаните позитивни резултати от дейността на този орган, са отчитани през годините и слабости в дейността му. В предпоследния мониторингов доклад беше заложена една препоръка към Инспектората, а именно да действа по-активно за насърчаване на ефикасността и независимостта на съдебната система. Подобни констатации се съдържат и в последния мониторингов доклад, като препоръките за прозрачни съдебни назначения, за подобряване на системата за случайно разпределение на делата, за уеднаквяване на дисциплинарната практика, макар и да са насочени пряко към Висшия съдебен съвет същите биха могли да послужат на Инспектората, ако работи по качествено нов и различен начин, да помогне на Висшия съдебен съвет, за да управлява по-добре съдебната система.
Кои са, според мен, основните цели и приоритети за развитието на този орган.
На първо място, Инспекторатът трябва да продължи да бъде коректив на работата на съдебната система. Освен явната контролна дейност по проверка на организацията на административната дейност, организацията по образуването, движението и приключването на делата, Инспекторатът трябва най-вече да анализира събраната информация при проверките.
На следващо място, активно трябва да способства в случаите на противоречива съдебна практика, да сигнализира компетентните органи за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления. Много внимателно трябва да подхожда по отношение на правомощията си по предлагане на дисциплинарни наказания на магистрати и административни ръководители в случаите, когато действително са налице сериозни нарушения и слабости в тяхната дейност. Активно трябва да съдейства на Висшия съдебен съвет в процеса по атестиране на магистрати и назначенията на административни ръководители.
На следващо място да изгради капацитет чрез който да противодейства на корупционните практики в съдебната система.
Накрая, според мен, трябва да се повиши публичността, отчетността и прозрачността в дейността на този орган.
Всички тези цели биха могли да бъдат постигнати чрез актуализация на правната рамка, организационно-управленската структура, планирането и изпълнението на инспекционната функция.
Правната рамка на Инспектората е заложена в Конституцията, Закона за съдебната власт и Правилника за организацията и дейността му. Разглеждайки същата, прави впечатление, че вътрешната нормативна уредба за дейността на Инспектората не посочва по подробен начин правомощията и начина на функциониране на Инспектората. Необходимо е по-подробно регламентиране на вътрешната нормативна уредба за дейността на Инспектората. Какво имам предвид? В Правилника аз дейността и организацията на Инспектората би трябвало да бъдат регламентирани подробно процедурите и реда за свикване на заседания на Инспектората, въпросите, които подлежат на обсъждане от главния инспектор и инспекторите. Да бъде регламентирана процедурата по сигнализиране на компетентните органи за приемане на тълкувателни решения и постановления, както и процедурата по Глава 3а от Закона за съдебната власт. И него много важно, в правилника трябва да залегнат ред и начини на подаване на жалби и сигнали за извършване на конкретни проверки по конкретни дела с оглед осъществяване на бързина при проверките и взимане на съответното отношение.
На следващо място, липсва правна основа, на която да се базират аналитичните функции на Инспектората. Към момента анализа на събраната информация се извършва ограничено в рамките на всяка отделна проверка. Липсва един цялостен механизъм, който да позволява анализирането в пълнота на събраните при проверките данни.
На следващо място, смятам, че е необходимо да се разработи цялостна система от ясни критерии и показатели за извършване на инспекционната дейност, която към момента се извършва на база на приетата методика през 2010 г., която е нужно да бъде актуализирана.
По отношение на организационно-управленската структура, видно от нея, няма обособено аналитично звено, посредством което да се анализира събраната при проверките информация. При анализа на информацията това аналитично звено би могло да изработи проекти на стандарти за проверка, които да бъдат приети впоследствие на заседание на Инспектората. Би могло да анализира и обобщава практиката на Европейския съд по правата на човека с оглед правомощията на Инспектората по Глава 3а. Наред с това, би могло да открива и да оповестява, както лошите, така и добрите практики на органите на съдебната власт, да подготвя проекти за сигнали, предложения, доклади до Висшия съдебен съвет и други държавни органи, както, според мен, би могло да подготви и проекти на предложения за отчитане на разумните срокове в съдопроизводството, за отчитане на натовареността в органите на съдебната власт до приемането на единни такива от Висшия съдебен съвет, както и досежно обхвата и източниците на информация, която трябва да бъде събирана при проверките.
На следващо място, по отношение на планирането на инспекционната дейност. Тя намира проявление в Годишната програма за дейността на Инспектората. От годишните програми за дейността на Инспектората е видно, че същите не идентифицират по ясен начин стратегическите цели, които си поставя Инспектората в рамките на годишен период. Нито става ясно на база на какви показатели и критерии се включени за проверка определени органи на съдебната власт. Извън посочването, че през годините до момента не са били проверявани определени органи на съдебната власт, Инспекторатът следва да предприеме преимуществено проверки – комплексни и тематични такива, на органи на съдебната власт, оценени като високо рискови. Например, на органи на съдебната власт, които работят като последна инстанция, на натоварените органи на съдебната власт, както и на органи на съдебната власт в малките градове и населени места, където работят по принцип един или двама магистрати, поради което принципно са рискови.
На следващо място, смятам, че трябва да се предвидят и повече контролни проверки, за да е ясно изпълнени ли са препоръките, дадени при предходните проверки.
По отношение на изпълнението на инспекционната дейност. Тя се базира, както казах, на приетата методика на Инспектората от 2010 г. Събират се статистически данни, но кои и какви са нужни за анализа на информацията, какви критерии и показатели да бъдат използвани, следва да бъде предвидено изрично във вътрешния акт на Инспектората. Само по този начин, чрез създаването на ясна система от критерии и показатели за оценка би се постигнало това всички инспектори да работят по еднакъв начин и да оценяват по еднакъв начин работата на органите на съдебната власт, което е от изключително значение с оглед на събирането на верни данни при проверките и използването на тези данни съответно в процеса по атестиране и в процеса по назначение на административни ръководители.
На следващо място, струва ми се, че Инспекторатът в своята контролна дейност трябва да проверява натовареността на органите на съдебната власт. Трябва да проверява има ли изкуствено създаване на бройки дела, т.е. имитиране на натовареност. Инспекторатът в тази своя роля трябва да посочва на Висшия съдебен съвет каква е действителната натовареност на органите на съдебната власт, за да може Висшият съдебен съвет да приеме съответните управленски решения и евентуално да разтовари по подходящ начин високо натоварените органи на съдебната власт.
Според мен, досега неизползвано правомощие на Инспектората е това, че не се наблюдават определени дела в различните органи на съдебната власт. Трябва да бъдат наблюдавани тези дела, които принципно са високо рискови. Например, които са с по-висок материален интерес, делата за несъстоятелност, делата, по които подсъдимите са заплашени от налагането на високо наказание за престъпленията подкуп, корупция, трафик на хора и на стоки, търговия с влияние, като Инспекторатът трябва да наблюдава най-вече сроковете за администриране на тези дела, разглеждането им и дали същите свършват в законово установените и разумни срокове.
С изключително внимание Инспекторатът трябва да подхожда и по отношение на правомощията си по предлагане на дисциплинарни наказания на магистрати и административни ръководители, като смятам, че във всеки конкретен случай трябва да се преценява дали пропускът се дължи на някаква обективна причина или пък на виновното поведение на магистрата.
С изключителна отговорност Инспекторатът Висшият съдебен съвет и Върховният административен съд смятам, че трябва да уеднаквят разбирането си досежно това кои нарушения са дисциплинарни нарушения, процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност, както и налагането на дисциплинарно наказание.
На последно място в моето изложение искам да се спра на заложената в Актуализираната стратегия за съдебна реформа цел към Инспектората, а именно да противодейства на корупцията в органите на съдебната власт. Инспекторатът не е разследващ орган, нито пък е орган, който може да раздава правосъдие. Същият би могъл единствено в рамките на своите правомощия да разчете и да неутрализира корупционните рискове в работата на органите на съдебната власт. По какъв начин би могъл да действа в този аспект - именно в рамките на контролната си дейност. Ако установи корупционни практики, същият следва да сигнализира компетентните органи, които съответно да преценят има ли извършено престъпление или не.
По отношение на програмата за случайно разпределение на делата и съмненията за манипулиране на същата. Смятам, че Инспекторатът трябва да извършва съдържателни проверки досежно това спазва ли се принципът за случайно разпределение на делата в съдилищата и прокуратурите, като в някои крайни случаи, когато е налице обосновано съмнение, че програмата за случайно разпределение на делата се манипулира, Инспекторатът би могъл да ангажира външен ресурс от страна на сертифицирана акредитирана фирма, която да извърши своеобразна експертиза по този въпрос.
По отношение на проблемите със случайното разпределение на делата знаете, че към настоящия момент Висшият съдебен съвет работи по снабдяване с централизирана система за случайно разпределение на делата. Преди обаче повсеместното й въвеждане, според мен, е нужно същата програма да бъде сертифицирана, да бъде проверена от съответните акредитирани фирми и съответно да премине тестове за надеждност от страна на независими експерти, които да убедят обществото, че тази програма не подлежи на манипулиране.
Във връзка с проверките досежно случайното разпределение на делата, които следва да извършва Инспекторатът, смятам, че същият може да проверява в обичайните случаи архивира ли се информацията за случайното разпределение, налице ли са данни и защо не се използва, примерно, програмата за случайно разпределение съобразно правилата за това. При наличие на изключване на магистрат от разпределението защо е така и доказват ли се причините за изключването му.
На следващо място във връзка пак с осъществяване на тази цел – борба с корупционните практики в работата на органите на съдебната власт, смятам, че Инспекторатът трябва да изгради цялостна система от ясни критерии и показатели на база на които да се осъществява инспекционната дейност. Само по този начин биха били посочени кои са правилните и законосъобразните начини за реакции в конкретния случай, като всяко едно нарушение, всеки един пропуск или всяко произнасяне в отличие с приетата за правилна и законосъобразна практика би довело до сигнал за Инспектората, че нещо в случая не е наред. Например, срокове за администриране, които рязко се отличават от общоприетите, липса на мотиви на съдебните актове, произнасяне в отличие с трайно установената съдебна практика или пък способи за доказване, които ги няма в закона. Всичко това, според мен, е сигнал, който трябва да послужи за една по-подробна проверка. По този начин, като контролира и делата с по-висок интерес, Инспекторатът би могъл да способства за ограничаване на корупционните практики в органите на съдебната власт.
Като изпълни всички тези цели, чрез посочените от мен мерки, смятам, че Инспекторатът би могъл да способства за утвърждаване на върховенството на закона в работата на органите на съдебната власт и да се утвърди като един от органите, които трябва да стоят в основата на осъществяваната в момента съдебна реформа. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Точкова.
Колеги, имате думата за въпроси. Г-н Попов се е заявил първи с оглед ангажимент. Въпросът трае 3 минути. Отговорът трае също до 3 минути. Когато въпросите са и към двамата кандидати, всеки един от тях има възможност да отговори в рамките на до 3 минути.
Г-н попов, заповядайте.
Филип Попов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми магистрати, аз всъщност бях задал още на първото изслушване един въпрос какви са основните предизвикателства и проблеми пред Инспектората и способите за разрешаването им. Но мисля, че в експозето вие до голяма степен отговорихте на тези въпроси.
Сега имам два въпроса. Те са и към г-жа Чочкова и към г-жа Точкова. Знаете, че се прие Стратегия за реформа в системата на съдебната власт и по-специално промени в Закона за съдебната власт досежно разделянето на Висшия съдебен съвет на прокурорска и съдийска колегия.
Първият ми въпрос е, като разбира се не сте задължени да отговорите, ще способства ли според вас едно такова бъдещо разделение за по-ефективното изпълнение на правомощията на ВСС или ще капсулира и противопостави двете колегии.
И вторият по-съществен въпрос е как би се отразило това разделение на работата на Инспектората.
Отделно от въпросите искам да ви поздравя за куража, че се явихте като кандидати и искрено ви пожелавам успех. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров, заповядайте по допустимостта.
Димитър Лазаров:
Относно недопустимостта, все пак призовавам и колегите, нека не задаваме въпроси, които са от компетенцията на други органи и на Народното събрание. Ние сме гласували тук тази концепция. Да се съсредоточим върху това, за което сме поканили да изслушаме двамата кандидатите – функциите, правомощията и вижданията за работата на Инспектората.
Разбира се, една част от промените в Закона за съдебната власт касаят Инспектората, но не е етично да натоварваме с оценки кандидатите за едни бъдещи законодателни промени.
Филип Попов:
Моят въпрос по-скоро беше как би се отразило това разделение на ВСС на работата на Инспектората. Аз изрично казах да не се чувстват задължени да отговарят.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, затваряме диалога. Принципно приемаме, че въпросът е относително допустим. Относително в следния смисъл, ако някой от вас желае да изрази отношение по зададения въпрос, би могъл да го направи, но липсата на отговор няма и не би следвало да се възприема като отрицателен факт.
Заповядайте.
Вера Чочкова:
Аз бих могла да кажа единствено, че Инспекторатът е функционално независим от Висшия съдебен съвет, поради което каквито и законодателни промени да настъпят в работата му и касаещи неговото функциониране, няма да попречи на работата на Инспектората, който е независим орган. Независими от това, че в крайна сметка е част от Висшия съдебен съвет, но той е по-скоро като една патерица с оглед липсата на достатъчен ресурс на Висшия съдебен съвет сам да осъществява някои от дейностите. Инспекторатът разполага с такъв ресурс, за да събира информация, която да предоставя на Висшия съдебен съвет, така че той пълноценно да успява да администрира и управлява съдебната система.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-жо Точкова.
Теодора Точкова:
Аз смятам за изключително положителна идеята, залегнала в Стратегията за съдебна реформа за разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии – Колегия на съдиите и Колегия на прокурорите и следователите, които да решават кариерни и дисциплинарни въпроси на всяка една от магистратските общности. За мен това е най-доброто, защото всяка една колегия има специфики при осъществяване на своята работа и тези специфики съответно се разбират най-добре от конкретните магистрати, които работят съответно това – прокурори и съдии.
Разбира се, доколко разделението на Висшия съдебен съвет на две колегии, според мен, трябва да премине през едно конституционно развитие, защото както е разписано в Конституцията въпросите по назначаването, по освобождаването, по наказването са от компетентността на колективния орган Висш съдебен съвет.
А досежно това по какъв начин, как ще се отрази разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии по отношение на работата на Инспектората, също подкрепям казаното от съдия Чочкова, че Инспекторатът е независим орган и стои вън от Висшия съдебен съвет. Неговата цел е да подпомага неговата работа чрез даване на вярна информация досежно състоянието на проверяваните органи на съдебната власт.
В съзвучие с идеята за разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии би могло да се помисли, каквато идея има и в стратегията, за сформиране на прокурорско-следователски и съдийски екипи в Инспектората – разделението на Инспектората на такива екипи, но това пак казвам, е въпрос на законодателно решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Лазаров има думата за въпроси. След това г-н Димитър Делчев, г-н Свилен Иванов, г-н Петър Славов и г-н Нотев.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, моят въпрос е конкретен. Той е и към двете кандидатки. Чухме за законодателното уреждане – т. 2 на чл. 54, Инспекторатът обобщава практиката по влезли в сила дела и преписки. Чух на моменти идеи да се оценява и работата на магистратите, освен относно срочността и качеството по влезлите в сила дела с оглед отменителни и изменителни актове. Как мислите, къде е границата все пак в дейността на Инспектората, който констатира определени факти по срочността, по движението на делата и при обобщаването на тази практика и Комисията по предложенията и атестациите и помощните комисии, които са към нея. Говоря за комисията, която е във Висшия съдебен съвет.
Ако не съм ясен, да поясня?
Вера Чочкова:
Всъщност има застъпване, защото ако сте обърнали внимание, в атестационните формуляри фигурират графи, в които се отбелязва именно оценката на Инспектората по отношение на работата на конкретния магистрат, независимо дали е съдия, прокурор или следовател.
Освен това, цялата дейност на Инспектората е съсредоточена върху това да събира полезна информация, в това число и такава, която да послужи като основа за атестирането на конкретния магистрат. Освен данните за натовареността, за които говорих преди малко, че са от изключително значение, защото дават оценка на качеството на работата, те спомагат и за оптимизиране на щата, и на структурата на съдебната система, и за реформа на съдебната карта.
Отделно от това, самата оценка, която помощната атестационна комисия дава на един магистрат, независимо дали е съдия, прокурор и следовател, се базира на данни, които са получени в хода на проверките, които извършва Инспектората. И сега го отчитам като проблем, в който недостатъчно подробните проверки, които е извършил до този момент Инспекторатът и липсата на достатъчно анализи относно работата на конкретен магистрат, се превръща в пречка той да бъде атестиран. Всъщност работата по атестирането му се стоварва върху помощната Атестационната комисия, която тепърва трябва да събира информация. Знаете, че тя има задължение да изследва делата на случаен принцип някаква бройка, която трябва да систематизира и да анализира и да формира някакви изводи относно качеството на работата на магистрата. В случай, че Инспекторатът пълноценно извършва проверките, тази информация ще е налична. Тя би могла да се намери и на самата страница на Инспектората при задаване и така не само действащ магистрат, а всеки гражданин би могъл да получи информация за работата на един съдия, прокурор или следовател и данни за неговата работа. За това казвам, че те всъщност са много близки дейностите на комисията и на Инспектората, просто защото Инспекторатът всъщност запълва с информация, липсващата и отсъстващата такава на самата комисия, която не разполага с ресурс, както казах аз, за да извършва тези проверки. Не случайно помощните атестационни комисии са всъщност основните фактори, които извършват атестирането.
Теодора Точкова:
Аз също смятам, че работата на Инспектората по отношение на събирането на информация предхожда работата по атестирането от атестационните комисии. Защото при проверките се събира информация досежно работата на конкретния магистрат – срочност, качество на постановените актове, отменени, изменени и т.н. Но и тази оценка от тези показатели в работата на конкретния магистрат влиза после при оценка от страна на атестационната комисия, защото, както каза колегата Чочкова, има специална графа в атестационния формуляр, в която се отчита оценката на Инспектората, дадена при извършените проверки на конкретния магистрат. Де факто информацията, която е събрана, която е необходима и за атестацията, тя е събрана, както в рамките на проверките от Инспектората, така и в рамките на статистическото звено в съответния съд или прокуратура, но категорично има отношение, сериозно отношение върху събраната информация при атестирането на конкретния магистрат.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за отношението.
Димитър Лазаров:
Ще бъда кратък. Благодаря за отговорите.
Мисля, че се направи донякъде разлика при предоставяне на информация и оценка на органа, който ще прави атестация. За тази част ми беше въпроса – за смесването на оценката на двата органа и все пак информацията, която е на база на някаква преценка на движението на делата или на констатираните факти по влезлите в сила дела. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Нарушихме малко процедурата при нейното стриктно прилагане, но мисля, че не е проблем това. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми магистрати,
Уважаеми колеги, аз имам три въпроса, за да не взимам пак думата. Един към г-жа Чочкова, един към г-жа Точкова и един към двете.
Това, за което искам да питам г-жа Чочкова, понеже не го намерих в концепцията, Вие имате смели идеи по отношение на изменения в Инспектората, които трябва да бъдат приветствани. Но имате ли представа с настоящото финансиране, с настоящата подготовка на кадрите дали ще могат да бъдат реализирани тези идеи. Тоест, въпросът ми е какво ви е мнението по тези два въпроса – кадровата подготовка и финансирането.
Към г-жа Точкова. Смятате ли, съгласявате ли се с мнението, че проверките на Инспектората, които се правят в момента са формалистични и дали смятате, че препоръките, които се правят в момента наистина нямат последващи действия. И как мислите, че това може да се промени.
По отношение на двете кандидатки искам да задам един въпрос за корупцията ,тъй като той е много важен и аз се радвам, че и двете сте се фокусирали върху този аспект.
Вероятно знаете, че Министерството на правосъдието предвижда да се създаде един орган за проверка на интегритет на магистратите. Как мислите, че ще се впише този орган, как ще засегне работата на Инспектората. Ако може малко коментари.
Вера Чочкова:
По въпроса Ви към мен. Първо искам да кажа, че нямам съмнение относно професионализма на действащите инспектори, както и на експертите, които работят в момента в Инспектората. Затова считам, че няма никакъв проблем моята концепция да се реализира в наличния състав. Още повече, според мен, незаслужено действащите десетина инспектори към момента предвид двегодишния вакуум, в който са без главен инспектор, някак си дейността им остана на заден план, малко скрита, обезличи се и според мен сега биха могли да имат силна мотивация за това да се включат активно поне в рамките накрая на мандата си да отбележат дейност, която да бъде отразена и съответно оценена.
Колкото до бюджета мисля, че бюджетът е такъв, какъвто Народното събрание гласува за съдебната система и в частност този, който касае Висшия съдебен съвет и Инспектората като вторичен разпоредител на бюджета. Смятам, че това, което предлагам аз като идеи не изисква някакъв голям бюджет. Единствено това, което споменах за реорганизация на сайта би погълнало може би някаква част от средства с оглед това да се направи качеството. Защото очевидно са инвестирани средства в сайт, който според мен не изпълнява функциите, които би трябвало да изпълнява един сайт в 21 век, когато по интернет могат да се подават жалби и за съжаление Инспекторатът не е сред органите, в които това би могло да стане.
Мисля, че би могъл да се мобилизира целият потенциал, който има Инспектората, защото това са все пак хора с много стаж зад гърба си, говоря за инспекторите, които имат високи морални и професионални качества. Изискванията към експертите са като към районен съдия . Това означава, че също са хора с висше образование и биха могли на общи събрания да се създадат, както казах единния формуляр, който според мен не изисква кой знае каква сложност и аналитичната дейност, която отсъства от Инспектората в настоящия момент и която би трябвало да се запълни тази огромна дупка, бих казала. Затова ми се струва, че първо би могло да се проведе една професионална дискусия, за което също не виждам да е необходим кой знае какъв бюджет. Може да се направи допитване до професионалната общност за някакви идеи за промяна, за някакви предложения, така че според мен той самият разполага с потенциал да отговори на задачите, които има в моята концепция, без да се налага да се ангажира чужд ресурс.
Надявам се, че отговорих на въпроса ви.
По отношение на втория въпрос за предложението, което има Министерството на правосъдието. Аз мисля, че това няма как да се отрази на работата на Инспектората по простата причина, че Инспекторатът не разполага с разследващи функции. Няма такива законови правомощия, поради което не би могъл по никакъв начин да изземе нечии чужди функции, каквито ще бъдат предвидени очевидно, защото целта на това звено, доколкото си спомням от публикациите, е именно проверка на имотното състояние, съответствие на това имотно състояние с действителното положение. Така че Инспекторатът така или иначе не извършва такава дейност, защото няма право по закон да го прави. Затова не виждам как самите дейности на един такъв новосъздаден орган и Инспектората биха могли да си пречат. По-скоро биха могли да се допълват в някакви аспекти.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Теодора Точкова:
На въпроса, който ми зададохте, смятам ли, че проверките на Инспектората са били формалистични до момента, не бих казала такова нещо. Подчертах в моето изложение, че по-скоро досежно случайното разпределение на делата, проверките бяха по-повърхностни с оглед на това, че Инспекторатът не разполага с капацитет, който да извършва една стойностна проверка на това относно сигурността на случайното разпределение на делата. Бих казала друго и подчертах в концепцията си, че липсва анализ на събраната при проверките информация. Извършват се задълбочени проверки на органите на съдебната власт, но липсва цялостен анализ на събраната при проверките информация, който да даде възможност да се направят съответните изводи и да се предложат съответните решения, така че да се подобри работата на органите на съдебната власт.
Отделно от това смятам, че би трябвало да се подчертае дисциплиниращият ефект от дейността на Инспектората. През годините, благодарение на съществуването на този орган, е установена една трайна тенденция за запазване на разумните срокове при установяване на съдебните актове. Също намаляване на броя на върнатите дела за допълнително разследване на прокуратурата. Също така работи се досежно това да се уеднаквява практиката на съдиите в съответните съдилища чрез провеждане на общи събрания, както е и възобновена практиката на председателите на висшестоящите съдилища да проверяват – да изпращат комисии в долните съдилища, които да проверяват работата на органите на съдебната власт.
Ето защо смятам, че нужда от този орган има и той е свършил една значителна работа. Друг е въпросът, че има какво да се желае и смятам, че го изложихме в нашите концепции досега.
По отношение на въпроса Ви досежно създаването на такова звено интегритет. Аз също смятам като колегата, че това звено няма как или по-скоро би могло да си взаимодейства с Инспектората, отколкото Инспекторатът в рамките на своята компетентност да осъществява функциите, които биха били възложени на едно такова звено.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Нотев, със съгласието на колегата Иванов, за да има редуване на опозиция с управляващи, имате думата.
Явор Нотев:
Уважаеми кандидати, колеги, в процедурата до тук с внимание слушах представянето на двете кандидатури, а и представянето на позициите на двете кандидатки за пореден път пред Правната комисия на парламента и си отговорих на два въпроса.
Грешен избор след завършване на тази процедура няма как да има. Изправени сме пред две достойни кандидатури на уважавани представители на съдийската професия. Нещо повече, отговори се и на въпроса защо между кандидатите няма мъж. Няма как мъж да се справи с тези тежести, на които е подложен и досегашният заемащ тази длъжност Главен инспектор и това, което очаква тази от вас, която ще бъде избрана. Съвсем сериозно си давам сметка за предизвикателствата и тежестите в тази роля.
Но пред този избор бих искал за собствено улеснение, вярвам и за улеснение на колегите да въведа един допълнителен критерий и затова задавам въпроса така. Присъщо на ролята и очакванията към Инспектората и главния инспектор е очакването да се намерят недостатъци, да се посочат тези недостатъци и да се сложи пръст в раната и съответно да се вземат мерки срещу негативи в работата на системата. Въпросът ми се отнася до една друга страна и питам:
Имате ли мотивация в бъдещата дейност като главен инспектор към Инспектората да търсите позитиви, с които да се даде отговор на неперсонифицирани и непряко адресирани обвинения от категорията на тези за „гнилите ябълки” или неодобрение на работата на магистратите в 96% от попитаните. Имам предвид обвинения, които биха могли да тежат върху всеки български магистрат, по отношение на голяма част от тях напълно незаслужено, твърдя аз. Защото познавам работата, личността и достойнствата на хора, които незаслужават такава оценка.
Та всъщност споделяте ли, че има място за такава дейност и такава насока в работата на Инспектората – първа част от същия въпрос. И второ, ако споделяте, разбира се, какви са вашите намерения. По какъв начин би могло да се излезе от подобна ситуация, в която се намираме непрекъснато на едни, бих казал, тежки и необосновани обвинения по отношение на хората, които не ги заслужават.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря ви. Заповядайте.
Теодора Точкова:
Аз бих казала, че е изключително важно Инспекторатът да намира позитивните примери в работата на магистратите, които проверява и това е едно от неговите правомощия да предлага на компетентните органи определени съдии, магистрати, прокурори да бъдат поощрени. Смятам, че това е изключително нормално и разумно и в тази насока Инспекторатът трябва активно да посочва добрите примери, за да може според мен и Висшият съдебен съвет пък и обществото да ги открива тези добри примери, като се даде път на почтените магистрати, на тези, които работят добре, на тези, които се стараят, на тези, които спазват закона, като искам да ви уверя, че те не са малко и именно те да бъдат забелязвани и да израстват в кариерата. Това е моето мнение.
Вера Чочкова:
Аз разбирам и съм съгласна с това, което казвате, че обвиненията, сипещи се оттук и там, независимо дали идват от политически лица, дали идват от чужди посланици са огромен бич за българското правосъдие. Аз, обаче, не смятам, че Инспекторатът може да се намеси директно в такава ситуация, предвид липсата на правомощия в тази посока. Защо? Просто за съжаление този периметър с етичните въпроси е изцяло от компетентността на ресорната комисия към Съвета. Затова, когато има нужда от бърза реакция, комисията е тази, която би могла веднага да извърши някаква проверка, за да отговори на тези нападки.
Следващата пречка за Инспектората за подобна намеса е, че за съжаление той е ограничен върху проверките само върху приключили дела. Когато става дума за висящо производство, каквито случаи има напоследък, за съжаление, Инспекторатът също не би могъл да се намеси просто защото независимостта на магистратите е приоритетната роля. Би могъл ако бъде възложено, изрично казвам, че това е деликатно, ако бъде възложено от Съвета да се извърши проверка на конкретен магистрат във връзка с някакво движение на дело. Да, но само до този момент – движение, насрочване, някакви други действия, разпоредителни в открито, в закрито заседание, но не и оценъчна работа, която би могла да даде отговор и да защити съответно конкретния магистрат.
Това, което искам да допълня, но аз мисля говорих във времето, което имах за акценти върху концепцията. Да, смятам, че задължително трябва. Това е една дейност, която, според мен, не беше припозната от Инспектората досега, да се предлагат за награди и поощрения конкретни магистрати, които показват изключително изпълнение на своите задължения. Мисля си, това е дейност, която, от една страна, ще покаже на професионалната общност, че работата им е оценена при това подобаващо, и в крайна сметка ще промени образа на Инспектората единствено и само като наказващ орган. Защото той все пак няма само такива функции. Неговата функция е инспектираща и дисциплинираща. Това не означава, че той не може да поощрява. Още повече, такива задължения са предвидени в правилника, но са съжаление, може би, са останали само на хартия.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Чочкова.
Явор Нотев:
Благодаря ви за отговорите.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Свилен Иванов. След това г-н Петър Славов.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми кандидати, благодаря за изложените доста амбициозни концепции. Но както знаете, последните години доста сме критикувани за съдебната система, за реформите. Вие имате определени планове на действия. Но лично мен особено ме интересува правили ли сте си оценка какви срокове бихте си поставили за реализирането на тези концепции. Чухме много интересни неща, наистина. Дано да ги направите, да има ефект. Една от основните части е Инспектората за подобряване на работата на съдебната система, но все пак нас винаги ни притиска времето, тъй като във всяка реформа ние сме вечно закъснели. Благодаря.
Вера Чочкова:
Първо, аз да ви издам една тайна. Нямам магическа пръчка в смисъл каквото и да искам с най-добрите пожелания, да махна и нещата да се случат по-бързо. Но казвам, че това, което предлагам би могло да се осъществи в рамките на една година. Не мисля, че цял мандат ще ми е необходимо, за да реализирам това, което съм посочила в концепцията. Мисля, че с много добра организация и с мобилизация на действащите инспектори и експерти, които работят към Инспектората, нещата могат да се случат доста бързо. И мисля, че една година е рамката, която си поставям.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-жо Точкова.
Теодора Точкова:
Аз също смятам, че с усилията на всички в Инспектората - на инспекторите, на главния инспектор, на експертите нещата могат да се случат. Не бих се ангажирала с конкретна прогноза, но смятам, че в един разумен срок могат да проличат някои съществени неща в работата на Инспектората, така че да се повиши доверието на хората към работата на съдебната система. Например, какво бих могла като една първа стъпка евентуално да осъществя. Подхвърлям го като идея в момента - бих изискала информация и бих проверила всички интернет страници на съдилищата. Особено на районните съдилища интернет страниците са непълни. Въобще не се качват своевременно постановените актове. Има бързи производства. Когато примерно съдията е казал, че трябва да се произнесе на определена дата. Той се произнася на определената дата и съответно срокът тече от постановяване на съдебния акт и вписването му в книгата за открити съдебни заседания, но съдебният акт не е качен на интернет страницата на Инспектората. По този начин страната, която е от различно населено място, адвокатът който е от различно населено място е възпрепятстван да напише една мотивирана жалба. Това е първото нещо, което аз бих направила, за да се подобри прозрачността в работата на органите на съдебната власт.
Свилен Иванов:
Благодаря. Общо взето имах предвид цялата концепция, но ясно – има краткосрочни и дългосрочни задачи. Но все пак ни наблюдават в тази сфера и е много важно с какви темпове ще се работи. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Иванов. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми кандидати, аз изслушах с внимание двете концепции. Допадна ми, че в тях чух адресирани по мое убеждение повечето съществени проблеми на съдебната власт, към които има отношение Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, в частност главният инспектор и се надявам наистина това да даде резултат в работата ви.
Моят конкретен въпрос всъщност касае системата за случайното разпределение на делата. Вие го засегнахте. И двамата кандидати го засегнаха. Така наречената система „Law Choice” . За никой не са тайна проблемите, които станаха публични напоследък с нея, но използвам да споделя и пред вас, като част от въпроса това, което цялата комисия всъщност чу на последното изслушване на Доклада на Висшия съдебен съвет преди две седмици, а именно, че действително със системата има проблем, действително е формирана работна група, която да намери временно решение на проблема, докато той бъде решен трайно, тъй като обясниха от Висшия съдебен съвет, че едва ли не нова обществена поръчка ще провеждат аз нов продукт, но се установи, че тази работна група не можела да се събере на заседание, което за мен означава, че не се работи или най-малкото в момента продължава може би да се работи по начина, по който и досега със същата тази система със същите проблеми.
Използвам случая това да го споделя с вас и се надявам, който и да бъде избран, ако разбира се е възможно, ако счита за необходимо и това ми е въпросът, дали би го включил към приоритетите в работата си. Тоест, бързо да се намери временно решение на този проблем, за да няма никакво съмнение, че действително има случайно разпределение на делата и то да работи по този начин до момента, в който се намери трайното решение.
Като втора част от въпроса използвам да попитам още нещо. Така нареченото електронно правосъдие, за което много се говори напоследък, но за съжаление не е направено чак толкова много, дали считате че Инспекторатът, в частност главният инспектор би могъл да бъде полезен, включително и на Висшия съдебен съвет за изграждане най-после на тази автоматизирана система за управление на делата, която да бъде една за всички съдилища и да престане да се налага на хората да търсят по най-причудливи сайтове, с най-причудливи имена на различни съдилища из страната актовете, които ги интересуват или най-малкото да имат възможност да видят движението на актовете и да няма никакво съмнение в начина по който те се движат, че няма забавяне, че няма злоупотреби, че процесът е прозрачен. Тази система, мисля че 15 години ще стане откакто я изгражда Висшият съдебен съвет и за съжаление още не е изградил.
И това, с което завършвам, понеже стана дума за сайтовете и в частност сайта на Инспектората, ако го отворите, той изглежда доста красиво, но както чухме, не много полезен. Аз даже се чудя дали не е и малко вреден, защото има един раздел в него, който се казва „Профил на купувача”, което е малко странно за сайт на орган, който има правомощия по контрол на съдебната система, а всъщност те са имали предвид обществените поръчки, които провеждат, но да си наречеш по този начин раздела в сайта ми изглежда най-малкото силно двусмислено и може би също трябва много бързо да се поправи.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Трудно ще бъде кандидатите. Вие всъщност зададохте отговори, при това доста интензивно, но мисля, че колегите ще отговорят по темите, които поставихте. Виждам, че ще вземат отношение.
Заповядайте.
Теодора Точкова:
Досежно спазването на принципа за случайно разпределение на делата, аз казах в моята концепция, че това е един същностен проблем, който се вижда в обществото. Раздухаха се случаи, в които стана ясно, че системата за случайно разпределение на делата не работи добре. Започна и решаване на този проблем от страна на Висшия съдебен съвет. И аз прочетох в интернет страницата на ВСС, че не се случват нещата, свързани с разработването на единна централизирана система за случайно разпределение на делата. Имаше Висшият съдебен съвет друга идея, а именно да възложи на определени разработчици да надградят системата, доколкото си спомням АСУД (Автоматизирана система за управление на делата) и да я въведат временно, докато се разработи такава централизирана система за случайно разпределение на делата. Не знам какво се случва към момента. Но според мен, категорично е важно, че този проблем трябва да се разреши по най-бързия начин.
По отношение на електронното правосъдие аз смятам, че това е една много позитивна цел, към която се стреми реформата в съдебната система, която е залегнала в Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.
По какъв начин би могъл Инспекторатът да помогне и да задвижи нещата да се случат? Инспекторатът би могъл единствено чрез препоръки – да препоръча на Висшия съдебен съвет, на Министерството на правосъдието необходимостта от електронно правосъдие, да препоръча уеднаквяване на интернет страниците на съдилищата, да съдържат същата, абсолютно идентична информация, пък даже и да изглеждат по един и същи начин.
Тук искам да похваля сайтовете на Върховния административен съд, на Върховния касационен съд. Те са бързи и достъпни. Пак казвам, информираността на гражданите и прозрачността в работата на съдебната система е същностна гаранция за преодоляване съмненията в обществото, че магистратурата е корумпирана, че нещо се прикрива, че нещо се прави задкулисно.
Така че изключително е важно да се развива електронното правосъдие. Знам за проект, който в момента е в процес на развитие – проект на Върховния административен съд по Оперативна програма „Административен капацитет” по който се разработва единна деловодна система между Върховния административен съд и административните съдилища. В рамките на този проект информацията между Върховния административен съд и административните съдилища ще върви по електронен път и очакванията са, че до средата на годината тя ще бъде факт и по електронен път ще се пренася информацията. Преди да пристигне на хартия делото, тя ще бъде вече във Върховния административен съд що касае, примерно, касационното обжалване на решения по административни дела като първа инстанция.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Точкова. Г-жо Чочкова.
Вера Чочкова:
Аз ще се съглася с вас, че сигурността на системата за случайно разпределение беше един балон, който се надуваше през годините, докато накрая се пукна. Смятам, че вина за това има и Инспекторатът, който през цялото време, откакто започна да функционира, извършване единствено само формални проверки на това дали се спазва принципът в съдилищата и прокуратурите. Дори мисля, че беше след избора на действащия Главен прокурор в Пловдивския съдебен район се направи една мащабна проверка. Мисля, резултатите специално от тази проверка са достъпни на страницата на Инспектората, където всъщност заключението беше, че системата е перфектна. Няма никакви начини тя да се манипулира и изобщо една много сигурна система. Смятам, че тази заблуда, която се поддържаше толкова време и в крайна сметка се оказа, че наистина е просто заблуда, отвори първо много врати за корупционни практики и създаде един огромен проблем, чието решение продължава да се търси и в момента.
Както сам казахте, действително това е приоритет на Висшия съдебен съвет, който има и компетентността да се погрижи за решаването му. Инспекторатът би могъл да съдейства единствено с множество проверки, изненадващи и чести и по места, където непрекъснато да се следи дали се спазва принципът за случайно разпределение, разбира се, с необходимата техническа обезпеченост. Едно просто включване на системата за демонстрация не е никакво доказателство за това, че този принцип се спазва. Необходимо е да се наблюдават други показатели, които биха могли да доведат до едно обосновано съмнение, че тя се манипулира.
Какво се случва точно с новия продукт, който би трябвало да замести съществуващия Law Choice, той всъщност не във всички съдилища работи. Например, във ВКС знаете, че системата е АСУД. Тя работи на друг принцип и според експерти, казвам експерти, защото нямам преки впечатления дали е така, тя работи доста по-добре. Защо този продукт не се въведе навсякъде, не ми е ясно. Според мен, излиза по-евтин, отколкото тепърва да се ангажира ресурс за създаване и изграждане на изцяло нов продукт, който да замести стария. Но това са неща, които са от компетентността на Съвета.
По отношение на електронното правосъдие, за съжаление, нещата са като със системата за случайно разпределение. Това са обещания, които години наред се дават и не се изпълняват. Аз нямам обяснение защо не се случва това и каква е точно причината. Дали финансова, дали експертна или някаква друга, защото липсва достатъчно информация за това защо нещо не се случва. Така че не бих могла да дам някаква оценка на досегашната работа.
Но това, което и съдия Точкова каза и на мен ми се струва приемливо, че могат поне на този етап да се дават указания от Съвета на административните ръководители в съответните съдилища и прокуратури, които да организират страниците си по начин, който да е лесен и удобен за страните по делата. Трябва да има абсолютно всякаква информация за текущите дела, за архив – нещо, което на този етап частично би могло да компенсира липсата на електронно правосъдие.
Това са неща, които от своя страна Инспекторатът би могъл да следи. Това, което казах за комплексните проверки, които биха могли да включват съвсем спокойно и работата на един такъв продукт, който касае и улеснява и страните по делата, а и не само страните, а изобщо работещите в самото съдебно звено.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Славов, ще позволите ли. Изкушавам се да последвам Вашата логика за случайното разпределение на делата и да се опитам да разширя въпроса. Дано по допустим начин да поставя въпроса.
Смятате ли, че софтуерен продукт ще реши принципния проблем с независимостта при разпределението на делата. Тук не бих искал да сте задължени да отговорите, но какви бяха недостатъците на разпределението на делата при така наречената лична отговорност на ръководителя, разпределящ делата до 2006 г.
Ще си позволя и един трети въпрос, който е в областта на визионерството, да не кажа на мечтите. Ако може да измените чл. 132а от Конституцията. Уточнявам, че това е конституционната норма, която касае статута на Инспектората, какво бихте променили.
Вера Чочкова:
По отношение на системата за случайно разпределение. Винаги, когато е намесен човешки фактор, винаги има рискове. Въпросът е какви са поносимите рискове в тази дейност?
Според мен, идеята, която някъде прочетох, вашата специално за спортния тотализатор, предполагам че е било на шега, изцяло…
Предс. Данаил Кирилов:
Позволявам си да ви прекъсна. Категорично е на шега. При това беше селективно интерпретирана, но не ме карайте да се обяснявам по този въпрос. Ако искате, след отговорите ще обясня.
Вера Чочкова:
Не искам да се обяснявате. Казвам, че в този ред на мисли сигурно има и някакъв удачен вариант изцяло електронно да се случва това, без човешка намеса. Аз, обаче, за съжаление във визионерството не съм стигнала толкова напред. Затова смятам, че трябва да се съсредоточим върху възможностите за манипулация на тази система и да ги ограничим до минимум.
Предс.Данаил Кирилов:
Визионерството е за конституционната норма. Извинявайте, че уточнявам в движение.
Вера Чочкова:
Аз го вметнах просто в реда на мисли за визионерство. За това казвам, че според мен, просто трябва да се ограничат възможностите за манипулация до минимум на този етап, докато стигнем някакво друго ниво на развитие човешко, което да позволи разпределението на делата да се случва единствено решимо от компютър, без човешка намеса.
Що се касае за това какво бих променила, може би с оглед вече двукратното ми участие в тази процедура и вакуума, който се създаде – двегодишен, според мен, тази идея като чели и главният инспектор и инспекторите да се избират от Народното събрание някак си се опропасти. Не искам да ме разбирате погрешно. Не че някаква критика отправям към вас, просто казвам, че е възможно да се потърси и друг начин за избор, като например инспекторите и главния инспектор да се избират от Висшия съдебен съвет.
Друго, което бих предложила, е въвеждането на квотен принцип за инспекторите в зависимост от броя на съдиите, прокурорите и следователите в страната. Според мен, това ще е едно справедливо решение в случая, защото сега, според мен, действащите инспектори съди са само трима. Това е крайно недостатъчно предвид броя на съдилищата и броя на съдиите в страната, така че това би бил по-удачният вариант, отколкото да се откажем от идеята за избор от Народното събрание, която, според мен, ако трябва да съм честна, това е една хубава идея, защото преследва един широк консенсус, който обаче се оказва трудно постижим.
Теодора Точкова:
Аз съм съгласна с Вас досежно първия ви въпрос и смятам, че действително един софтуерен продукт не може да реши проблема за случайно разпределение на делата. Но важно е, както каза колежката, да се ограничат до минимум рисковете за възможност за манипулация на този софтуерен продукт. Друг е въпросът, обаче, че разпределението на делата според мен трябва да бъде прерогатив на председателите на съдилищата. И ако има председатели на съдилища, а те повечето са такива, които да работят със системата за случайно разпределение на делата, съобразно правилата, няма за какво да се притесняваме. От друга гледна точка в същото време председателите на съдилищата носят и отговорност досежно това делата разпределени ли са съобразно системата за случайно разпределение на делата. Смятам, че това е прерогатив на председателите.
А досежно статута на Инспектората, какво би могло да се промени в статута на Инспектората, съгласна съм с казаното от съдия Чочкова, че най-вече и според мен трябва да се промени разделението между инспекторите. Трябва да се избират в Инспектората съдии, прокурори и следователи, които да могат да обхванат нуждата от проверки в органите на съдебната власт, така че нещата да се случват както трябва.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Уточнявам, че този въпрос беше зададен на Висшия съдебен съвет и той беше в същата формулировка – съотношението между софтуерния продукт и принципния проблем, защото слушахме много обяснения за трудностите да се достигне до работещ софтуерен продукт. За това по аргумент на абсурдното основание намесих Българския спортен тотализатор. Но пък явно на колеги журналисти им е прозвучало това положително.
По въпроса за конституционната норма ми се струваше важно не какво може, варианти има, но от мотивационна страна какво би ви предизвикало да промените конструкцията на тази норма. Но да не обсебват въпросите и отговорите, защото нямам право и аз на коментар след това.
Давам думата на колеги, които имат желание да поставят въпроси.
След като няма желание да се поставят повече въпроси, колеги, тогава ви предлагам да прекратим изслушването и да се ориентираме към вземане на решение, с което да предложим проекти за решение за пленарна зала. Няколко пъти четох изискванията и на Закона за съдебната власт и на Процедурните правила. Ще представим подробен доклад за пленарна зала така, както законът изисква.
Не съм много сигурен, че в настоящия дебат успяхме да разкрием абсолютно всички аспекти така, както законът изисква да коментираме. Например, наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата. За квалификацията имаме данни. За опита и професионалните качества имаме данни. Специфичната подготовка също я установихме многократно. Мотивацията мисля, че с оглед изложението, също установихме. Както и по отношение на публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
За това моля комисията да ми даде възможност тези данни и обстоятелства да не ги коментираме плюс това, което сме установили, за да постигнем форма, а просто да останем на това, което сме чули в настоящите разисквания, включително и на това, което знаем от документацията и от предложенията на съсловните организации.
Предлагам на вашето внимание два проекта за решение.
Решение за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 и чл. 132а, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 1 и чл. 46 от Закона за съдебната власт избира за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Вера Станиславова Чочкова.
Другият проект за решение е абсолютно идентичен откъм правните основания.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 и чл. 132а, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 1 и чл. 46 от Закона за съдебната власт избира за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Теодора Ангелова Точкова.
Подлагам на гласуване да приемем резултатите от настоящото изслушване и да предложим на Народното събрание двата проекта за решение така, както ви ги прочетох.
Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С това приключваме изслушването.
Съгласно закона до 14 дни трябва да се проведе избора в пленарна зала. Насрочването ще бъде направено от Председателския съвет на Народното събрание, съобразно това изискване.
Благодаря за участието в това изслушване на г-жа Чочкова и на г-жа Точкова. През цялата процедура не си позволявах да ги наричам съдия Чочкова и съдия Точкова по причина и на обстоятелството, че в чл. 42 от Закона за съдебната власт тази част, която съдържа определението съдии, прокурори и следователи в тази процедура е обявена за противоконституционна.
Ние сме установили изпълнението на изискванията на двамата кандидати.
Още веднъж благодаря. Успех и на вас и на процедурата.
Ние изразяваме надеждата, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет скоро ще има главен инспектор. Благодаря ви.
Пристъпваме към точка две от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за политическите партии, № 554-01-32, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 13.02.2015 г.
Колега Митев, имате думата като вносител да представите законопроекта.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, с предлаганата законодателна промяна, а именно допълнението в ал. 2 на чл. 14 на Закона за политическите партии се опитваме да запълним една празнота в действащото законодателство, отнасяща се до случаите, в които имаме регистрация на политическа партия и забраната, която съществува към момента само и единствено да не се допуска повтаряне наименование или абревиатура на друга партия.
Ние предлагаме текстът на ал. 2 да се допълни и да не се допуска повтаряне на наименование или абревиатура и на коалиция от партии, регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в последно проведените избори за народни представители, както и наименованието на парламентарна група, съществуваща към момента на регистрация на политическата партия.
Какви са мотивите ни за това допълнение.
Не само че Законът за политическите партии не урежда тази хипотеза към момента, но и създава възможност една ново учредяваща се партия точно преди провеждането на който и да е вид от изборите, регламентирани от Изборния кодекс, да може да се регистрира с наименованието, или част от него или с абревиатурата на коалиция от партии, като по този начин на практика бламира възможността на тази коалиция, която съществува, да се яви на съответния вид избор със своето наименование и да трябва да търси всякакви опити с добавяне на тирета, цифри, букви, думи.
Отделно от това, подобно явяване на политически субекти със сходни наименования обикновено води до объркване на избирателя и до много по-трудно обясняване в предизборната кампания коя е автентичната коалиция, носител на съответни идеи, които се припознават от избирателя.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, позиции. Г-н Славов.
Петър Славов:
Аз нещо съвсем кратко бих казал.
Принципно подкрепям логиката на колегите от Патриотичния фронт. Обаче изказвам една молба, защото, ако в този вид се приеме, означава че те на практика завинаги или почти за винаги може да се каже, ще ограничат възможността да има политическа партия „Реформаторски блок”, каквато ние сме си говорили с колегите, че искаме да имаме. Защото, както е формулирано, не се предвижда възможност при желание на тази парламентарна група, която съществува, ако тя желае да формира политическа партия, бидейки коалиция в момента, това да стане.
Или иначе казано, колегите от Патриотичния фронт принципно са съгласни, както е техният текст, да бъде редактиран между двете четения, да стане „освен със съгласието на парламентарната група” или „съответната коалицията с нейно съгласие”, тогава бих го подкрепил. Защото логиката им е правилна и наистина с това може да се злоупотребява по начина, по който в момента е написано в Закона за политическите партии.
Другата ми молба към тях е нека да прецизираме в началото, където се казва „не се допуска повтаряне на наименованието, части от него или абревиатура”.
В момента в Закона за политическите партии формулировката е „не се допуска повтаряне на наименованието или абревиатура”. Защото, ако е части от наименованието, това би могло да се тълкува превратно на практика и примерно всяка партия , която започва „България еди-какво си…”, нито една друга партия вече да не може да се казва „България за това…” „България на” тези, на онези и т.н.
Така че това също ми е бележка и, ако принципно са съгласни това да го коригираме между двете четения, аз ще ги подкрепя.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Под формата на реплика, тъй като няма друга процедурна възможност в случая, изразявам съгласие с казаното от колегата Славов. Ние сме отворени към приемането на всякакви подобни разумни предложения и ще ги подкрепим между първо и второ четене.
Не казваме, че сме направи най-добрия текст. Идеята е действително да запълним тази празнота, която съществува в момента и възможностите за злоупотреби.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Съгласен съм с колегите. Всъщност тази промяна в чл. 14 стана навремето точно заради нашата партия, защото имаше една злоупотреба. Наистина се е получила празнота в случая с коалициите, така че разчитайте на нашата подкрепа и естествено заедно с предложението, направено от г-н Славов, за редакциите. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други мнения, становища? Няма. Гласуваме.
Моля, който е съгласен на първо гласуване да приемем законопроекта за допълнение на Закона за политическите партии, № 554-01-32, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 13.02.2015 г., да гласува „за”.
Тринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Колеги, закривам настоящото заседание.



Председател:
Данаил Кирилов