Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 17

Днес, 01.04.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Петко Петков, заместник-министър, от Висшия адвокатски съвет – Емилия Недева; от Министерството на отбраната – Илия Налбантов, началник на кабинета на министъра на отбраната и Пламен Даракчиев, парламентарен секретар; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Илия Башев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Имаме вече кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Получили сте покана с предложение за дневен ред:
1. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-34, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 13.02.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 17.02.2015 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-63, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.03.2015 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-64, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.03.2015 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 502-01-19, внесен от Министерски съвет на 16.03.2015 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерски съвет на 21.03.2015 г.
6. Проект за решение за прекратяване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, № 554-02-36, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 19.03.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Да помоля за внимание г-н Нотев. Г-н Нотев, т. 6 е точката, която днес влезе в зала. В тази връзка, г-н Председател, чухме два доклада, не сме водеща комисия и предлагам точката да отпадне от нашия дневен ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Имам становище по въпроса, но ако г-н Нотев като представител на вносителите, иска да изрази позиция, заповядайте г-н Нотев.
Явор Нотев:
Каквото реши комисията. Аз няма защо предварително да взимам отношение. Включена е в дневния ред. Мълча и чакам да вземем решение. Какъв е смисълът на предложението? Да я оттеглим ли?
Свилен Иванов:
Да, защото ние започнахме дебата в зала и тепърва да се връщаме да говорим в комисията.
Явор Нотев:
Да, има резон. Но аз не съм с мандат да го направя. Ако започнем при условията на едно отложено гласуване. Нека да се обадя и тогава. Не ме натоварвайте с такава отговорност да го оттегля. Аз не съм вносител, все пак.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ще предложа следното. Иде реч за два проекта за решение: единият, който е бил внесен на 27.10. - този, който гледахме в днешния ден в пленарна зала по извънредния ред. И втори проект за решение, който е от 19 март. Като съдържание, макар и с известна правно-техническа разлика в диспозитива, смисълът и волята са в еднаква посока.
Но за да имаме становище на комисията, за да не спорим по това по кое решение комисията се е произнесла и кое решение е било гледано в пленарна зала, предлагам ви изрично да разгледаме предложения проект за решение – този, който е последен по време. Ако в някой момент този доклад влезе в пленарна зала, да имаме становище по този въпрос.
Чисто формално в нашия дневен ред е проектът за решение, който е входиран на 19.03. В пленарна зала гледаме от 27.10.
Свилен Иванов:
Г-н Председател, понеже следих дебата, един от вносителите на трибуната заяви, че същият законопроект е внесен преди 6 месеца на 27 октомври, което означава, че в пленарна зала ние гледахме проекта от 19 март. Но както решите, аз ще се съобразя.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Иванов, ако искате да не хабим време по допустимостта, защото общо взето ми се струва, че за толкова време ще изгледаме и самия доклад.
Явор Нотев:
Смесването е налице. Аз не отстъпвам от това, което поех като ангажимент, ще се обадя и ако имам мандат да го оттегля, ще облекчим нещата. Защото наистина има препокриване на материята. Но пък има логика и в това всеки да си върви по собствения си ход и по собствения си път. Така че ще отговоря с „да” или „не”- съвсем накратко, малко по-късно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Други становища по дневния ред? Няма.
Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се.
По първа точка - Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-34, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 13.02.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 17.02.2015 г.
По т. 1 и т. 2 участие е заявила г-жа Емилия Недева, представител на Висшия адвокатски съвет.
Колеги, разполагате с предложението за общ проект на двата законопроекта. Обсъждали сме ги в правна комисия. Бяха приети в пленарна зала. Няма да повтарям мотивите. Двата законопроекта не съдържат предложения по едни и същи правни норми, т.е. не сме в хипотеза на вариантност, на конфликт на нормите, за да трябва да избираме кое предложение предпочитаме. Просто са отразени и двата законопроекта в тяхната цялост.
Имате думата за становища. Няма становища и е напълно нормално в тази ситуация. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Който е „за” да приемем общия проект на двата законопроекта, моля да гласува „за”. Единайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се общият проект на двата законопроекта.
По втора точка - .Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-63, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.03.2015 г.
Уважаеми колеги, упълномощен съм от вносителите да ви представя законопроекта. Има ли възражения? Няма възражения.
Предложеният законопроект е резултат от волята на няколко политически сили (вие виждате вносителите) да се предложат на вниманието на парламента адекватни мерки за защита на интереса на държавата, общините, третите лица, които законът е поставил под особена закрила, тогава когато е налице сериозна заплаха за държавния интерес, тогава когато са необходими мерки за предотвратяване на умишлено престъпление или друго обществено опасно деяние, за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено.
Предлага се да има възможност за временно изземване на средствата, с които би могло да се извърши престъплението, както и в изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник да може да спре финансова операция или сделка с имущество за срок до 48 часа.
Аз бих предпочел първо по време, но с колегите като сме готвили проекта за дневен ред, очевидно не сме съобразили това обстоятелство, правната логика изискваше по-напред да ви представя следващия законопроект – този, който е за изменение на Гражданския процесуален кодекс, за да може да се прецени аспекта и широтата на процесуалната възможност, която се дава на главния прокурор да действа в случаи, които тук сме нарекли „изключителни случаи” и необходимост за защита на държавния интерес. Следваме обаче логиката така, както е подредена в дневния ред. Запазвам си правото да изложа и по-подробно аргументи всъщност в основния акцент на законодателните промени, които са в Гражданския процесуален кодекс.
Имате думата за мнения, становища и въпроси. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс заявявам, че аз ще се въздържа да го подкрепя. Не е описано какво се има предвид под „изключителни случаи”. Защо точно 48 часа?
Освен това считам, че с тези норми в Наказателно-процесуалния кодекс се дава едно твърде голямо правомощие на прокуратурата, която да спира финансови операции, а и не се знаят последиците от това спиране какви ще бъдат и за държавата. Предполагам, че ще възникнат и редица искове срещу държавата за вредите, които са нанесени във връзка с едно такова спиране, при все че на един по-следващ етап не се докаже и не се обоснове, не се потвърди евентуално и присъда. Тук говорим и за досъдебно производство.
Използвам момента, за да се изкажа и по втория законопроект – по Гражданско процесуалния кодекс. После няма да взимам думата.
По мое мнение и в Гражданско процесуалния кодекс се описват страните, които имат възможност да заведат искове, с тези промени всъщност се казва, че държавата и общините нямат своята достатъчна защита. Тоест, липсва държава, затова трябва да се намеси прокуратурата. Но от гледна точка на гражданския процес държавата като субект и общините всъщност ще има едни доста по-големи правомощия процесуални и възможности, защото прокуратурата ще може да предаде едни констативни искове за разваляне на договори, да речем, но въпреки това на този етап ще подкрепим измененията в Гражданския процесуален кодекс. Но изразявам тези, мисля основателни, опасения.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, ако смятате да взимате становища и по двата законопроекта, да представя и втория законопроект и да обсъждаме в пакет, а ще ги гласуваме разделно.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-64, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.03.2015 г.
Както вече колегата Попов подчерта, целта на промените е да се даде възможност на прокуратурата на Република България да предявява искове и да бъде самостоятелна страна в гражданското съдопроизводство. Исковете да бъдат предявявани в интерес на държавата, общините и определена част от граждани, поставени под особена закрила на закона, като прокурорът да може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.
Заедно с това се дава възможност на прокуратурата на встъпва във вече образувани граждански производства също в случаите, когато е необходима защита на имуществените права и законни интереси на държавата, общините и на лицата.
Изрично е предвидена възможност прокурорът да може да обжалва всеки последващ на обжалване съдебен акт, засягащ имуществени права и законови интереси на държавата, общините или гражданите, ползващи се от особена закрила на закона, макар и да не е участвал в производството, в което актът е постановен.
Прави се предложение да се измени и кореспондентна норма в Закона за съдебната власт в тази връзка.
Имате думата за становища и за позиции и по двата законопроекта.
Г-н Попов.
Филип Попов:
Пропуснах да отбележа, че по отношение на ГПК имали сме такъв опит. Прокуратурата е имала такива правомощия по Гражданския процесуален кодекс. Друг е вече въпросът за оценката на този опит. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Калфин.
Кирил Калфин:
Аз по отношение на НПК искам да взема отношение и във връзка с това, което колегата каза. Записано е „в изключителни случаи”. Кои са критериите за изключителни случаи и тази изключителност на случаите няма ли да доведе до изключителен субективизъм. Не е ли добре да бъдат изчерпателно изброени, за да може да се избяга от този субективизъм. И ще подлежи ли на съдебен контрол това нещо, тези актове, които съответно ще ги издават прокурорите. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Калфин. Преди да дам думата на колегата Петър Славов, ако мога да отговоря от името на вносителите по двата зададени въпроса.
Действително критерият „изключителни случаи” съдържа възможност да се тълкува широко. Не бих казал субективно, защото всяка една преценка в интерес на истината на орган, който има конкретни компетенции все пак налага и изисква съобразяване, т.е. оценка на основанията, както и на фактите, преди да се вземе решение.
Но по това понятие искам да подчертая следното. Понятието сме го дали като правна възможност, като правна тема за дебат. Тоест, ще оставим отворена вратата за предложения за понятия – дефиниция, която да бъде максимално обективна, максимално точна и ако проблем на дебата е ширината, т.е. обемът на правомощията, евентуално и съответно да се приеме възможно най-конкретното описание на случаите, в които да се прилага това правомощие.
По втория въпрос – съдебния контрол. За ГПК случаят е ясен. Исковата молба се депозира в съда. Тоест, производството изцяло протича пред съд. Там има един въпрос, който също представлява процедурен детайл. Предложено е съдът да уведомява прокуратурата за делата, в които евентуално има такъв държавен интерес. Това също е норма, която би трябвало да я обмислим между първо и второ четене. По-подробно ще развия мотиви в моето изказване по този въпрос.
Що се отнася до НПК. Наложените мерки подлежат на съдебен контрол както всички мерки, които са съответно в Наказателно-процесуалния кодекс по отношение на мерки, налагани в досъдебното производство.
Тук ще направя, макар че сме на първо четене, но после ще направя изрично предложение по отношение на мястото на тази правна норма.
Това беше като отговор. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз ще започна с ГПК и предложенията за промени в ГПК.
За нас от Реформаторския блок на първо място буди любопитство защо е предпочетена прокуратурата като орган, който да изпълнява тези правомощия. Учудването ни идва оттам, че не веднъж самата прокуратура е казвала, че едва ли не е превърната в пощенска кутия и всеки й носи за всичко сигнали и те буквално не могат да насмогнат.
Отделно ангажиментите на прокуратурата по отношение на делата с наказателен характер са сериозни и очевидно там е мястото, където очакваме тя да се концентрира в най-пълна степен и правомощията да не й се разсейват, включително, предполагам си спомняте колеги, сме коментирали дори възможността, като част от съдебната реформа, прокуратурата да бъде разтоварена от участие в административните дела, където участва на едно и две производства, което също по техни думи ги натоварва и не винаги е нужно.
Така че нашето становище тук по принцип е, че мярката като такава може би не е лошо замислена, но по-подходящият според нас държавен орган, който би могъл да изпълнява, е министърът на финансите. Още повече, че по ГПК всъщност министърът на финансите представлява държавата по съдебни дела, логично е и той да ги завежда. Министърът на финансите все пак е човекът, който е логично да защитава държавния интерес, но е наясно и с проблемите на общините, предвид че те получават голямата си част от субсидията от държавния бюджет, така че вероятно познават доста по-добре техните проблеми отколкото прокуратурата.
Така че за нас при тези промени това, което ще направим между двете четения, ако разбира се бъдат приети, е да внесем собствени предложения не прокуратурата, а министърът на финансите да има подобни правомощия, като ще ги прецизираме по начин, по който считаме за удачен. Надяваме се наистина да ви убедим тук да не намесваме прокуратурата по начин, по който преди доста години тя е имал подобни правомощия. Защото за нас до голяма степен това е наследство от миналата епоха на практика. Подобни правомощия тя имаше през комунизма, ако се върнем назад и погледнем историята.
Горе-долу това е по ГПК.
По НПК също имаме резерви по отношение на това, за което вече тук стана дума, а именно липсата на съдебен контрол по отношение на ал. 3 и тези 48 часа. Не е ясно тази мярка еднократна ли е, може ли да се повтаря в рамките на следващите 48 часа, колко пъти може да бъде налагана последователно. Това всичко тук липсва и най-малкото има нужда от прецизиране.
За нас е задължителен съдебният контрол върху тази мярка. Разбира се, той би могъл да бъде такъв, че да не спира изпълнението й, но трябва да го има. Може да бъде едноинстанционен, може върховният съд да се произнася в едноинстанционно производство, в рамките на 24 часа, ако трябва по начина, по който се произнася по редица производства по Изборния кодекс, но за нас е просто задължително да има съдебен контрол по адекватната му форма.
Другото, което ни притеснява е, че доста от нещата наистина звучат много общо, както и колегата преди малко каза от ГЕРБ. Примерно, мерките, които се коментират, не става ясно какви са тия мерки. Това мерки за процесуална принуда ли ще бъдат, мерки обезпечителни ли ще бъдат. Въобще това, което става ясно е, че една мярка е разписана в ал. 3, а именно мярката да се спира, и че всички останали мерки ще подлежат все пак на някакъв контрол. Но казвайки „останалите мерки” отваря едно толкова широко поле, като се замисли човек, че на практика включва всичко друго извън мярката по ал. 3, тълкувайки систематично тази разпоредба.
Така че това е друго нещо, което ни притеснява.
Начинът, по който в ал. 1 са формулирани нещата, че „органите на досъдебното производство вземат при необходимост мерки за предотвратяване на умишлено престъпление или друго общественоопасно деяние, за което има основание да се предполага”. Това пак не са понятия, с които борави обичайно Наказателно-процесуалният кодекс. Той обикновено говори за законен повод, за достатъчно данни – свързва неща, които са обективно съществуващи и могат да бъдат, включително и в рамките на един съдебен контрол проверени, като доказателства, като доказателствени средства и т.н.
Така че по принцип това е позицията ни. Възприемаме идеята за приемане на подобни мерки, които да защитят държавния и обществен интерес, но не сме убедени, че това, което ни се предлага, съответства на това намерение. Така че ще направим собствени предложения и по двата законопроекта между двете четения и се надяваме да ви убедим и да ги подкрепите, за да можем след това ние да подкрепим на второ четене окончателния вариант на законопроектите. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Г-н Попов за реплика.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Една съвсем бърза реплика. Прав е колегата Славов, че в ал. 1 не се борави с легални термини. Има основания, предполага се. Наистина привличането на обвиняем, тук не говоря за повдигане на обвинения пред съд, а за привличане на обвиняем в досъдебното производство тогава, когато са налице достатъчно доказателства за извършване на престъпления от общ характер.
А действително тук в чл. 203а, ал. 1 е записано, че „има основания да се предполага, че ще бъде извършено”. Кои са тези основания? Кой извършва това предполагане, при какви предпоставки, доказателства ли са, обстоятелства ли са, факти ли са? Тук историята мълчи. Наистина опасенията на колегата са основателни в тази насока.
Петър Славов:
Приемам го като реплика.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма смисъл да се изказвате в потвърждаване на предходното изказване. Г-н Иванов иска реплика.
Свилен Иванов:
Аз съм сигурен, че накрая ще има общо решение по въпроса.
Но искам да кажа на колегата Славов едно нещо, което много силно ме притеснява в неговото предложение. Става въпрос за правомощията, които се предлагат в законопроекта да се предоставят на министъра на финансите. Ако не дай си Боже министърът на финансите не е това, което трябва да бъде и скоро имахме пример с такъв случай, какво се получава в държавата. Кой ще понесе отговорността, че не е реагирал.
Според мен, ние трябва да мислим по начин такъв, че за всеки проблем, който се появява и тук има едно нещо – „изключителни случаи”, което означава, че това няма да бъде практика. Само в изключителни случаи и институцията, която ще отговаря, ще бъде прокуратурата.
Както виждате сега какво се получи за КТБ кои институции са виновни. Никой не казва кой политик е виновен, а всеки говори кой не бил наблюдавал, кой не бил видял.
Така че за да съществува държавата и без политици, тъй като финансовият министър е политическа фигура, ние трябва да си направим така че институциите да работят дори и да няма не съвсем политици, но общо взето знаете Белгия колко години изкара без правителство.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Иванов. Преди да направите дуплика, колега Славов, позволете тогава и аз да репликирам по повод сравнението на субектите – органите – министъра на финансите и респективно главен прокурор.
Той и сега министърът на финансите има тази възможност. Даже по ГПК общото представителство на държавата се осъществява от министъра на финансите. По това нямаме никакъв спор. Тоест, няма смисъл това да го предлагате. То го има вече в ГПК.
Защо се предлага това да е прокурор или главен прокурор? Защото прокуратурата е разследващ орган. Защото прокуратурата може да е събрала по съответния ред данни и доказателства, които сами по себе си биха могли да обосноват исковата претенция в защита на имуществения интерес. Надявам се, няма спор по това, че министърът на финансите не е разследващ орган, че министърът на финансите не може да извършва действия като прокурор. Да, министърът на финансите е изпълнителен орган на държавна власт, с конкретна компетентност, включително и да представлява в общия случай държавата по имуществените дела. Но прокуратурата, като разследващ орган и осъществявайки разследваща функция какво да направи, когато е установила данни и основания за тази защита. Защо да се лишаваме в подобна ситуация, в подобен случай от една ефективна защита на държавния интерес.
Ще развия аргументи в подробно изказване. Заповядайте.
Петър Славов:
Аз не знаех, че министърът на финансите се ползва с такова широко неодобрение, както чувам тук. Това в рамките на 1 април и на шегата.
Колеги, на първо място, както добре знаем, министърът на финансите не е единственият, който представлява държавата, както ще потвърди и колегата Кирилов. Такива правомощия има и министърът на регионалното развитие по отношение на недвижимите имоти.
Тук това, за което говорим, с конкретните предложения касае даване на една обща рамка на участие по всички видове практически дела, в които се прецени, че са увредени или застрашени интересите, било то на държавата или на общините. Това е горе-долу смисълът на текста.
На практика подобно нещо по отношение на прокуратурата в посочените от закона случаи тя и сега има такива правомощия. В много закони е предвидено, че тя може да участва в производствата, включително какви действия може да предприема. Да се даде подобна обща трактовка, която на практика априори да включи участие по всички дела, на мен ми се вижда някак си неподходящо, ако мога така да се изразя. Защото най-малкото колега, който ме репликирахте също, каква е гаранцията, че ако една институция не си е свършила добре работата, то другата ще си я свърши на 100% перфектно и че нещата няма да са обратни, че проблемната институция няма да е другата. Тоест, по-скоро механизмът, който трябва да съществува е да имат – конкретен пример, дадена община може да е предприела конкретни действия пред съд по даден казус. В един момент се намесва прокуратурата и казва: Не, вие не си вършите както трябва нещата, не си защитавате пълноценно интереса, аз едва ли не ви изземвам функциите по тази защита и вече аз ще водя процеса. Това не е разписано какво се случва. Представете си случая, че община води дело и прокуратурата се намесва и иска да встъпи по това дело. Кой тогава на практика слуша съда. Коя е страната, която представлява съответната община.
Предс. Данаил Кирилов:
Какъв е проблемът да встъпи прокуратурата. Изрично сме го записали като процесуална възможност.
Петър Славов:
Казваме, че общината е встъпила вече, но изведнъж идва прокурорът и казва: Тази община не си защитава добре интереса. Аз ще я защитавам вече. Добре, но общината не е съгласна и казва: Това не е вярно! Ние си защитаваме добре интереса. Общината е страна. Вие в момента давате възможност…
Предс. Данаил Кирилов:
Точно, общината е страна. След като коментирахте правомощия до 1997 г. знаете какво е контролираща страна в процеса. Основната страна е общината, ако говорим за общински казуси. Какъв е проблемът да встъпи още една страна в защита на публичния интерес.
Петър Славов:
За мен прокуратурата може много лесно да встъпи, ако наистина прецени, че има конкретна ситуация, в която има данни за извършено престъпление, като си предяви правомощията и привлече съответните лица като обвиняеми. Това тя и в момента може да го прави. Има редица мерки, които по НПК съществуват в тази хипотеза на привличане на лице като обвиняем, включително и за конфискация, и за обезпечаване и т.н. Ние в момента тръгваме да търсим една ли не друг паралелен ред на този, който тя може да осъществява по пътя на наказателното преследване. Това се опитвам да ви кажа. Затова нашата теза е, че много по-адекватно в случая е това нещо, като защита по гражданско правен ред, да се върши от министъра на финансите. Много по-логично е, отколкото да го очакваме това да го прави прокуратурата, която така или иначе трябва по наказателно правен ред да г преследва, ако са извършили противоправни деяния. За мен това е едно противоречие, което ми се вижда, че е очевидно.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Емилия Недева. След това г-н Димитър Делчев.
Емилия Недева:
Уважаеми госпожи и господа от правната комисия, Висшият адвокатски съвет счита, че и двата законопроекта за изменение на НПК, и на ГПК, внесени на 31 март, страдат от сериозен концептуален проблем.
Ще започна от НПК. С този единствен член – чл. 203а вносителите считат, че органите на досъдебното производство вземат мерки за предотвратяване на умишлено престъпление и други обществено опасни деяния. Предотвратяват и разкриват органите на Министерството на вътрешните работи. Органите на досъдебното производство единствено разследват. И такива са функциите в Наказателно-процесуалния кодекс.
Втората алинея препраща към чл. 161, ал. 1 и 2. Но той е приложим само при образувано досъдебно производство.
Вижте и първата алинея как е формулирана: „умишлено престъпление или друго общественоопасно деяние”. Престъпленията от частен характер са умишлени престъпления. Нали не считате, че прокурорът е в състояние да предотврати обида и клевета или лека телесна повреда и трябва да бъде впрегнат точно в този коловоз по чл. 203а.
Кои са другите обществено опасни деяния. Ами те са административни нарушения. Дали е в рамките на Наказателно-процесуалния кодекс да се вземат мерки наистина има сериозни административни нарушения, каквито са контрабандите, други административно нарушения, които са свързани с данъчното право и т.н.
Но дали е мястото в Наказателно-процесуалния кодекс да се възложи на прокурора да взима такива мерки, ние считаме, че това не е така.
Освен това, ал. 3 – „финансова операция или сделка с имущество за срок до 48 часа”. От кога тече този срок? Една голяма част от финансовите операции по сделките са еднократен акт. Те не изискват сложен фактически състав. Как ще спрете една осъществена сделка или осъществена финансова операция? Това няма как да случи.
И ал. 4, току-що чувам, че идеята е да има съдебен контрол. Обаче в ал. 4 пише: „Останалите мерки подлежат на обжалване пред съответния първоинстанционен съд.” Кои са останалите мерки? Тук има една мярка само, т.е. различни по вид мерки, които, обаче, са насочени към спиране или предотвратяване на извършването на обществено опасно деяние. Това са мерките. А кои останали подлежат на обжалване – тези от предходните алинеи.
Предс. Данаил Кирилов:
Другите. Ако има други, другите подлежат.
Емилия Недева:
Ако има други подлежат, а тези не подлежат. Тоест, въвежда се едно правомощие на прокурора, което не минава през санкция на съд.
Много моля преди да гласувате това, прочетете много внимателно делото „Злин сат Тиспол против България”, което струваше действието на прокуратурата да спре една приватизационна сделка на чешка фирма, струваше на държавата 360 хил. евро. Окончателният акт е от 2008 г. Това дело е качено на сайта на Министерството на правосъдието и точно там европейският съд обсъжда, че не може прокуратурата да интервенира в гражданско правния оборот и да засяга правата на собственост без санкция от страна на съда. А вие точно това предлагате – останалите, т.е. всички други мерки да подлежат на съдебен контрол, но не и тази.
С това, понеже е първо четене ,приключвам по НПК.
По ГПК имам следните бележки. Те са общи бележки. Представям и цивилистите и пеналистите, защото излиза, че се предприемат стъпки, които са насочени едва ли не по определен, т.е. произтичат от един определен обществен проблем, но те касаят всички.
В измененията на ГПК има смесване между лица и граждани. А знаете, че лица са юридическите лица. Считате ли, че може да се предоставят правомощия на прокуратурата да действа в името на интереса на определено юридическо лице. Категорично това не може да бъде допуснато.
Министърът на финансите, както се предлага, има правомощия единствено да представлява държавата. Но този, който може да действа в обществен интерес за защита на определени лични права, това е прокурорът. Но дали е формулирано изменението в ГПК по начина, от който да произтече, че прокурорът действа в обществен интерес. Очевидно е, че не е така, защото няма закон, който да дава легално определение на понятието „лица, ползващи се от особена закрила на закона”. Когато в миналото имаше аналогичен текст в Гражданско-процесуалния кодекс там беше доста детайлно описано кои лица се нуждаят от специална закрила и това са физическите лица, които не могат сами да положат грижи за своето имущество. Тук правя една препратка. Не може да съществува норма за намеса в обществен интерес, която намеса да създава дискриминационен режим между физически и юридически лица, защото при последните пилотни решения на Европейския съд против България се казва, че дори и юридическите лица трябва да бъдат освободени от държавни такси и да могат и те трябва да могат да имат претенции за неимуществени вреди.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега, на първо четене сме.
Емилия Недева:
Разбирам. Но аз считам, че трябва да се мисли по тези проблеми.
Предс. Данаил Кирилов:
Кога Висшият адвокатски съвет изрази това свое становище?
Емилия Недева:
Законопроектът е внесен снощи. Днес сме говорили с представителите на Висшия адвокатски съвет, които работят по ГПК. Аз отговарям за сектора за Наказателно-процесуалния кодекс и вие ще имате подписано от председателя становище между двете четения.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние уважаваме вашето становище. Уважаваме го като лично ваше становище на Емилия Недева. Когато го получим като писмено становище, ще имаме възможност да го съобразим между първо и второ четене.
Но моля Ви, първо сте гост, второ, влизаме в подробна дискусия на нормите поотделно и това е за второ четене.
Емилия Недева:
Добре. В такъв случай приключих. Благодаря, че ми дадохте думата.
Предс. Данаил Кирилов:
Завършете си изказването. Ако имате да казвате нещо по принципа.
Емилия Недева:
Поначало финалът е в това, че ние считаме, че такива правомощия не трябва да бъдат давани на главния прокурор нито по реда на ГПК, нито по реда на НПК.
Предс. Данаил Кирилов:
Това трябваше да кажете. Сега видовете лица няма смисъл да ги обясняваме, когато тях ще ги прецизираме на второ четене. Имаме специална процедура за това. Имали сме и дискусия, включително и във вчерашния ден, по отношение на видовете лица.
Благодаря ви. Г-н Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Както и г-н Славов каза, ние приветстваме подхода да се подсигури това,че в частно-правни отношения няма да има злоупотреби, защото сме ставали свидетели на много такива злоупотреби.
От Реформаторския блок, обаче, сме притеснени от бързината, с която се опитва да се приемат тези промени. Според нас, едни такива важни промени, каквато е поканата на главния прокурор чрез закон в частно-правните отношения и разкриването на едно ново поле в действието на прокуратурата и на членовете на прокуратурата си мислим, че това е важен политически въпрос, който е добре да се обсъди на Съвет за развитие. Защото наистина е важен. Защото там и политическите лидери и представителите на всички управляващи партии трябва да имат ясни позиции, ако трябва да се прецизира текстът на този Съвет за развитие. За това на този етап не виждаме необходимостта от това да се препира процесът, да се бърза с взимане на решение. В крайна сметка самите промени не водят до това бързо да се прекратяват сделките, да се придвижват процедури, участие на прокурора в процеси, встъпване и т.н. – нещо, което предполага значителен период от време, за да се развива.
Така че, неразбирайки спешността на приемането на тези промени, според нас е по-добре на този етап да помислим още малко.
Предс. Данаил Кирилов:
Да приемем изказването по-скоро като политическо и няма да го коментирам.
Димитър Делчев:
По-скоро е политическо. Не е по същество. Няма проблеми за това. Ако не се е разбрало, исках да кажа, че ние имаме решение на групата да се въздържим на този етап.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, взимам думата, за да заявя позицията. Тя ще бъде да се въздържим да подкрепим предложените промени. С това бих могъл, разбира се, да изчерпа тази позиция, както вече бяхме призовани на първо четене, за да не влизаме в детайли.
Детайлите наистина не са за анализ и за говорене в настоящия момент и във вида, в който се предлагат на обсъждане в правна комисия. Съжалявам, но трябва да кажа това, че те не ни убеждават в истинската идея и предназначение на предложените възможности за прокуратурата да реагират на определени ситуации. Няма как да се подкрепи нещо с толкова дълбоко скрит смисъл и поднесено във форма, която няма общо и е неприемлива от правно-теоретична гледна точка.
Аз споделям голяма част от възраженията срещу редакцията на текстовете и независимо, че сме на първо четене ще кажа, че дори и на този етап те не трябваше да звучат и да изглеждат така.
Що се отнася до възможността да ги коментираме и да сме в полза на едни годни решения на обсъжданите проблеми, само ще отправя забележката, че аз в този мандат на парламента съм на позицията на заместник председател на българския парламент, член съм на правната комисия. За някои неща, свързани включително с днес гледаните законопроекти, аз научавам и то, ако не пропусна да гледам информационни емисии в медиите. Чух от председателя, че тези текстове са били обсъждани, имало е дебат по повод на въпроса, който колегата Недева постави – граждани, лица, смесване на някои понятия в правото, които имат основополагащо значение. За ухото на юристите това говори много. Няма нужда да се връщам на проблема, който поражда непремерената употреба на тези термини. Добре, къде е бил този дебат, кога е бил този дебат. Защо влизаме в комисия или по-точно защо аз влизам в комисия с информация от медиите.
Няма да подкрепя предложение, което, според мен, е на път да ни доведе до решения, които ще могат да бъдат определени като грешки на основни правни подходи и решения и принципи.
Опитах се да не бъда остър в оценката си. Но това е така.
Предс. Данаил Кирилов:
Отговарям веднага. Дебатът е бил тук между мен и експертите на правна комисия и то тези експерти, които са с наказателно-правна насоченост. Освен експертите на нашата комисия, помолих становище да вземат и референтите, т.е. Дирекция „Референти” на Народното събрание, главно за да преценим точно прецизността на едни или други понятия, както и да видим необходимостта от евентуално прецизиране между първо и второ четене. Затова е бил дебатът. Съжалявам, ако съм оставил някого с погрешно впечатление.
Явор Нотев:
Извинете, разбрах, че е дебат в някакъв друг формат. Наистина визирах едни кадри от информационната емисия вчера, когато се обсъждаше един наистина сериозен проект по предложение на АБВ, за който видях присъстващи лица, но то е съвсем друго.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако е имало друг дебат, за да бъде абсолютно трансперентни, голяма част от колегите тук ще потвърдят, че във вчерашния ден аз ходих с този проект и търсех подкрепа от политическите сили. Това го знае г-н Филип Попов, който също имаше проекта вчера по обед, г-н Петър Славов от Реформаторския блок, който също имаше проекта след обяд. Другите колеги по-късно го получиха просто защото вторник не е пленарен ден. Тоест, тогава когато сме успели да ги открием, сме ги запознали. Имаше стремеж действително да представим идеята, макар и в този вид, на максимално широк политически формат. И виждате, не е само в политически партии и парламентарни групи на управляващия формат, а търсехме и на опозицията становище по този въпрос. Аз също получавам информация по голяма част от въпросите от медиите и евентуално по съображенията. По отношение на БСП чета статии, че по принцип подкрепят това. По отношение на колегите реформатори те избягаха от отговора във вчерашния ден очевидно за да може в днешния ден да изложат настоящата аргументация.
Явор Нотев:
Ако има недоразумения, моля да бъда извинен, но това не променя принципите. Няма да подкрепя законопроектите.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Делчев постави и този въпрос. Да, за да сме наясно и да няма съмнение, има спешен казус, който ескалира и налага действия в тази посока. Всички знаем необходимостта да се обезпечи държавният интерес по отношение на несъстоятелността на КТБ. Държавата пое задължения около 4 милиарда. Това налага. Давността или същността на съдебни производства по този случай. Да, давам си сметка, че това законодателно предложение има конкретен повод, но нека да го преценим не само по повода, който е спешен и неотложен, но и да го преценяваме в неговото действие във времето. Защото надявам се случаят КТБ да приключи с успех, справедлив успех за запазване на имуществото на тази банка и интересите на държавата и интересите на вложителите.
Димитър Делчев:
Аз пак искам да повторя, че ние подкрепяме подхода и по-скоро принципната идея и сме абсолютно градивни и положителни в това да стигнем до някакво приемливо решение.
Аз просто не виждам как случаят с КТБ се решава конкретно с този закон. Какво ще направи прокурора? Ще спре за 48 часа сделката и тя след 48 часа ще се реализира. По тези закони се изисква много по-дълго време, за да може да се реши един такъв случай. Изисква се да се повдигне иск, да се отиде пред съд, да се наложат обезпечителни мерки и т.н.
А иначе в групата, не е мое решение, има напрежение, има въпроси, които трябва да бъдат изчистени. Не всички са юристи и хората се нуждаят от малко по-дълго убеждаване.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не искам дa коментирам волята. Просто я приех такава, каквато беше изразена, но уточнявам хронологията, за да сме наясно и да няма скрито покрито по това какъв процес е протекъл във вчерашния ден. Това беше процесът, така както го описах. Не съм си позволявал да коментирам решението ви. Само казах политическо е решението ви, очевидно, което искахте да защитите с правни аргументи.
Пак казвам, за да няма съмнение, казвам какъв е конкретният конюнктурен повод. Аз не съм член на комисията по КТБ. Никога не твърдя, че знам фактологията и актуалния статус, както на делата, така и във връзка с едни или други аспекти на производството по несъстоятелност. Приемам, че очевидно това са варианти на правни решения, които биха могли да подпомогнат защитата на държавата в тази ситуация. Да, предприети са възможни към момента обезпечителни действия по отношение на КТБ, но е очевидно, че има нужда да се предприемат всички възможни обезпечителни действия като в този случай.
Г-н Казак упорито иска думата. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз се радвам, г-н Председател, че Вие разяснихте доста обстойно обстоятелствата, при които бяха подготвени и внесени във вчерашния ден тези два проекта. Трябва да допълня, че това стана в доста ускорен порядък и това неминуемо води със себе си определени основания за критики, за съмнения относно правната издържаност на внесените текстове.
Искам да декларирам, че единственият мотив, който ме е подтикнал да участвам във внасянето на тези два законопроекта и да положа подписа си под тях, е политическото решение на Движението за права и свободи да подкрепи всички законодателни инициативи, които целят да защитят държавния и обществен интерес в случая с КТБ. Защото на нас ни омръзна да отговаряме и да опровергаваме огромния брой незаслужени обвинения, инсинуации, подмятания, че едва ли не ДПС по някакъв начин е свързано с КТБ, че ДПС е участвало или участва по някакъв начин в цялата сага с КТБ. Затова нашата последователна политическа воля и позиция винаги е била цялата истина около фалита на КТБ, цялата истината около това кой я доведе до този фалит, кой се опитва сега да се възползва от това, че банката фалира, кой се опитва в момента да ограби имуществото на активите на КТБ и на дружествата, свързани с КТБ трябва да излезе и трябва държавният интерес да бъде защитен. Именно за да докажем тази пълна готовност и пълна съпричастност към тези усилия ние имаме политическо решение да подкрепим включително тези законодателни инициативи, въпреки че аз също считам, че някои от текстовете трябва да бъдат оформени, трябва да бъдат прецизирани, защото иначе наистина дават основания за опасения, за критики. Трябва да се изяснят термините и смисъла на терминологията, която се използва и това трябва да стане между първо и второ четене. Но като принципна позиция ние заставаме зад тези законодателни инициативи именно като знак, че държавният и общественият интерес трябва да бъдат защитени в този случай. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-жа Атанасова поиска думата. Г-н Нотев за реплика. Г-н Митев и след това колегата от АБВ. Заповядайте.
Явор Нотев:
Г-н Председател, колеги, колега Казак специално към Вас, досега беше неясно, а сега взе да става страшно. Вие ще си решите с предложените промени и подкрепа, която ще дадете, по съображения, които изложихте пред нас, партийния проблем. Ще се опитате да опровергаете съмнението, което тежи на партията, която представлявате. Но даваме ли си сметка, че ние пристъпваме към приемане на закони ad hoc за решаване на конкретен казус, с които да дадем превес на силите в един процес, който вече е започнал и то инструмент в ръцете на прокуратурата, която като институция е достатъчно добре обезпечена с възможности да свърши своята работа и ако не я е свършила добре, за да се стигне до тази криза с КТБ, едва ли заслужава такава подкрепа в хода на спора. Лично аз ненамирам, че този дебат е подходящ и достоен тук в Комисията поп равни въпроси. Тук всички сме юристи. Ако това ставаше в пленарната зала, някак си бих го приел. Всеки преследва партийна цел, преследва някакво послание към гражданите на страната, които се вълнуват от този проблем.
И сега, слагаме един водораздел – който подкрепи този законопроект, той е чист пред съвестта си, пред гражданите, той няма общо с източването на КТБ. Така ли да го разбирам? Аз някак си не мога да възприема, че имам такъв ангажимент.
Тук вече имам известно предимство и казвам: Политическа партия „Атака” никога не е сочена като субект, който е източил банката и може би затова съм по-свободен в своята импровизация. Разбирам и вашата позиция, но не е мястото в Комисията по правни въпроси. Дайте да решим законосъобразно този казус и да не влизаме във формати, които не са ни присъщи. Ще го внесем в пленарна зала. Той и там ще мине, разбира се. Това не ни плаши. Тук говоря вече като юрист, като професионалист –малко срамно ще ми е.
Предс. Данаил Кирилов:
Тезата стана ясна, колега Нотев. Вие по повод неполитизирайте, политизирахте, т.е. дори разграничихте едва ли не политическия вододел.
Явор Нотев:
За момент се поколебах къде да се построя – при добрите или при лошите.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак за дуплика, ако няма повече реплики.
Чети Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Нотев, аз Ви завиждам за това, че наистина в тази ситуация партия „Атака” наистина е сред малкото партии, срещу които няма подозрения, че е участвала в източването на КТБ. За съжаление, обаче, ситуацията с ДПС не е така и затова ние трябва, ние искаме на всяка цена истината, цялата истина за КТБ да излезе наяве, да бъде разкрита, да бъде разследвано кой доведе КТБ до фалит, кой се опитва да източи, кой се опитва да открадне вторично сега активите. Затова ние подкрепяме всички законодателни инициативи, които целят това. Естествено няма да останем безкритични, както казах.
Голяма част от разпоредбите са добри. Те възстановяват едно правомощие н прокуратурата, което тя имаше до 1997 г. За други казах, че с спорни, но те подлежат на прецизиране между първо и второ четене.
Така че аз предлагам с това да приключим с политическите позиции. Все пак на първо четене, дори и в комисия всеки може да изрази своята политическа позиция. Оттам нататък, когато пристъпим към второ четене, ако бъде подкрепен на първо четене, вече от правно-техническо естество ще участваме всички в прецизирането на текстовете. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
В интерес на истината, уважаеми дами и господа, аз не смятах да вземам думата за изказване, защото изглежда, че когато са се подготвяли тези законопроекти и когато са били обсъждани, тогава е работила и комисията за КТБ, да не й споменавам дългото и сложно наименование.
Вчера няколко часа заседавахме. Но формалният повод сега в момента да правим обсъждане на изменения на ГПК и НПК е именно този случай. Според мен, подписите ,които стоят под двата законопроекта, като вносители, изразява политическата воля за решаване на проблема.
Нееднократно съм заявявала и съм имала поводи да казвам, че законодателство ad hoc мисля, че не е най-доброто. Имахме поводи да променяме и Закона за кредитните институции и Закона за банковата несъстоятелност отново заради кризата в Корпоративна търговска банка. Особено когато касае изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс и на Наказателно-процесуалния кодекс трябва да бъдем особено внимателни ние като правна комисия. С оглед на всички забележки, които изразиха колегите и от Реформаторския блок, и политически съображения включително, и правни на колегите от Коалиция за България и мнението на г-н Нотев, считам, че тези промени трябва да бъдат подкрепени и трябва да получат подкрепата на Комисията по правни въпроси за първо четене със заявката от всички нас, че ние много ще се постараем и ще положим усилия за едни наистина по-коректни текстове.
По отношение на имуществото на банката съм длъжна да кажа за всички догадки, които се правиха току-що, че са наложени по искане на Българската народна банка предварителни обезпечителни мерки, а именно общ запор и възбрана върху цялото имущество на банката. Ако някой все още не го е разбрал, включително и от медиите, защото и по тази тема изглежда има притеснения. Считам, че сега трябва да подкрепим и двата законопроекта и да си дадем максимално дълъг срок, ако е необходимо, г-н Председател, между първо и второ четене.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма да е максимално дълъг. Имам предложение в края на дебата, въпреки че това е тема, която е за пленарна зала, но ще кажа какво ще е и моето предложение за пленарна зала по срока.
Извинявайте, че прекъснах изказването Ви. Заповядайте, да довършите.
Десислава Атанасова:
Това беше завършващото ми изречение. Имах предложение да обмислим редакцията на текстовете, но след като Вие ще имате друго, може би пленарна зала ще реши как да процедираме. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова. Реплики към г-жа Атанасова няма. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, Патриотичният фронт ще подкрепи и двата така предложени законопроекта – измененията в НПК, и измененията в ГПК. Напомням, че все пак тук сме на първо четене, и ние подкрепяме философията, която е заложена в тези законопроекти. Разбира се, че има много детайли, които според нас също трябва да бъдат изчистени между първо и второ четене. Изключителните условия, за които говориха колегите в новосъздаващата се норма в НПК и включително за това, за което Вие, уважаеми г-н Председател, споменахте за задължението на съда да уведомява прокуратурата, също трябва да се обмисли доколко е резонно такава норма да има.
Аз бих посочил и правомощието на прокурора да оспорва актове, без да е бил страна, които са решени на първа инстанция.
Така че действително трябва да помислим за сериозно прецизиране на текстовете и на двата законопроекта между първо и второ четене.
С оглед на мотивите, които бяха изложени и по отношение на решаване казуса КТБ или поне опит в тази посока с оглед защита на държавния и обществен интерес считаме, че следва да бъдат подкрепени тези законопроекти.
Що се отнася, тук се разви интересна дискусия, затова дали прокуратурата трябва да има такива правомощия, напомням и това го има и в мотивите, че прокуратурата имаше такива правомощия до 1997 г., когато те бяха отнети и беше отменен този текст, тази разпоредба, която даваше възможност на прокуратурата да участва в гражданския процес, да води искове в защита на държавата, дали трябва да е този предметен обхват, който е записан сега, също е въпрос на дискусия. Но считам, че е напълно основателно с оглед и на нормата на Конституцията, която казва, че прокуратурата осъществява надзор за законност. В Закона за съдебната власт имаме едно по-дълго определение за защита на обществения интерес, правата на гражданите и за законност, така че в тази връзка това изменение допълва тази конституционна норма.
Ако някога стигнем до дискусия дали прокуратурата трябва да се занимава само с обвинението по наказателен процес, тогава вече можем да разсъждаваме в посока къде и в кои производства би следвало тя да има участие или не. Докато имаме такава действаща конституционна норма и сме възложили такива задължения на прокуратурата по Конституция би следвало да осигурим необходимия инструментариум, разбира се, съобразявайки интересите и на останалите участници в процеса дотолкова, че би следвало да има баланс между тях. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Лъчезар Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Г-н Председател, политическа партия АБВ и нейната парламентарна група обсъди и двата предложени законопроекта. Считаме, че намеренията са добри. Но така предложени в тази законова форма са доста уязвими от всяка гледна точка и в тази връзка аз приветствам намерението на колегите, които предложиха да се допълнят, конкретизират и изчистят нещата. В тази форма, в която са предложени, нашата юридическа експертиза е, тъй като вчера имахме щастието да сме събрани поради представянето на проектозакона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, че в тази форма представени двата законопроекта, не можем да гласуваме по друг начин, освен „въздържали се”. Иначе намеренията са добри, но, за съжаление, облечени в тази форма, няма как.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Никифоров. Аз ще апелирам на първо четене да подкрепите не формата, а смисъла, но това е резултат на ваше решение.
Лъчезар Никифоров:
За съжаление, има такова решение и аз се съобразявам с това, което е дадено като законопроект.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, ако няма повече изказвания, позволете ми да кажа няколко думи по повод на двата законопроекта и по повод на протеклия дебат. Ако повторя нещо, моля да ме извините, защото в рамките на дебата неминуемо се наложи да се коментира и фактология, дори и организационни въпроси и аспекти по повод на придвижването на законопроекта.
Голяма част от бележките, които са от правно-техническо естество, аз лично ги приемам. Коментираме ги на чисто експертно ниво, бих казал в продължение на малко повече от 24 часа. Очевидно е, че е необходимо време да се прецизира точният израз, точният изказ и да се балансира по най-добрият начин и правната форма, както каза колегата Никифоров.
По ГПК бих отбелязал следното. Ще го кажа и в зала, когато обсъждаме конкретния законопроект. Би следвало понятието „прокурор” да го конкретизираме и да ненасочваме тази изключителна възможност до абсолютно всеки прокурор. Защото тук действително стигаме до една широта на преценка, която би могло всъщност в един момент да изврати смисъла на института, който се предлага.
Казах ви по отношение на „информационната” роля на съда по отношение на висящи дела, които засягат държавния и общинския интерес. Струва ни се, че макар това да е един добър предварителен да го нарека „съдебен контрол” по отношение на обществения интерес, мисля че това също би затруднило съдопроизводството и упражняването на конкретното правомощие. Би следвало да прецизираме тази правна възможност. Но потвърждавам това, което казах и преди. Тук се изложиха и допълнителни аргументи в тази посока. Прокуратурата, като разследващ орган, би могла да разполага с повече доказателства, т.е. с повече основания да защити, тук ще използвам понятието „публичния интерес”.
Също по дефиницията „публичен интерес” бих казал, че следва да имаме дискусия между първо и второ четене. Аз лично бих предложил да отпаднат общините, както и третите лица. По отношение на общините имаме, бих казал работещ способ, установен в Закона за местното самоуправление и местната администрация и не бива да поставяме прокуратурата във възможност да атакува и да обжалва решения на общинските съвети, например.
Казвам ги тези бележки само за да подчертая необходимостта от прецизиране между първо и второ четене. Тоест, нищо от аргументите, които бяха казани за или против не би следвало да го пренебрегваме във времето, с което разполагаме по тази тема и по този въпрос.
По отношение на Наказателно-процесуалния кодекс от името на вносителите принципно настоявам за мярката. Предлагам, обаче, да обсъдим нейното точно място. Взимам повод и от становището на адвокатурата. Това е мярка, чиито смисъл не е много в този кодекс – в Наказателно-процесуалния кодекс. Ако трябва да бъдем по-точни и по-прецизни, това е възможност, която може би, би следвало да се установи в контрола по Закона за съдебната власт. Но пак казвам, имаме възможност дори да се наложи да „преместим” тази норма от този законопроект във вярното и систематично място, в точния нормативен акт.
Ако се обсъждат законопроектите в пленарна зала, бих предложил възможно най-краткия срок по правилник, който е тридневният. Затова моля всички колеги, които изложиха становища, мнения, позиции и имат бележки по отношение правно-техническото естество, да участват с предложения между първо и второ четене. Да, срокът е кратък, времето очевидно е минимално. Би следвало в дебата в пленарна зала да обсъждаме чисто концептуално ролята на прокуратурата по отношение на предотвратяване на увреждащите последици в някои случаи, когато се засяга държавният интерес.
В кратките часове доста мислихме и доста разсъждавахме не само по понятието „умишлено престъпление” или „друго обществено опасно деяние”. Разсъждавахме и по понятието „в изключителни случаи”, ако се повтарям дайте знак, мисля, че и в началото на дебата го казах, би било добре всички да вземем становище по отношение на неговата обективност. Да намерим най-обективния изказ на това понятие и да разсъждаваме в пленарна зала принципно и концептуално. Според мен, има възможност от правно-техническа страна да установим и да направим точния и прецизен изказ.
Покана и към Висшия адвокатски съвет, ако имат редакционни предложения, както и към всички организации, защото и аз чета, г-н Нотев, по вестници и медии едни и други различни позиции, които тръгнаха в рамките на няколко часа. Тоест, отправям покана с молба за по-бърза реакция във времето в писмена форма да се изпратят въпросните предложения.
Да закрием ли дебата? (Да.) Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. По т. 2 от дневния ред.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-63, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.03.2015 г., моля да гласува „за”. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Приема се на първо четене.
Подлагам на гласуване по т. 3 от дневния ред.
Който е съгласен да приемем на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-64, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.03.2015 г., моля да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се.
Продължаваме по дневния ред. Г-н Нотев иска думата.
Явор Нотев:
Г-н Председател, във връзка с ангажимента по коментара на т. 6 от дневния ред на днешното заседание. Обещах да консултирам с вносителите. Г-н Сидеров лично се яви с надеждата, че е дошло време да защитава. Коментирахме, обаче, това обстоятелство, което стана ясно, че в днешния пленарен ден точка с подобно съдържание, не идентично обаче, под друг номер е разгледана в залата.
Моля, ако намерите за възможно, да гласуваме предложение разглеждането на тази точка в дневния ред на комисията да бъде отложено, заради съвпадане на разглеждането на единия законопроект с другия ни кара да запазим правото си да коментираме законопроекта в дневния ред на комисията, но намираме, че това не е своевременно предвид на това, че все още не е гласувана точката в пленарната зала.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест предложението Ви е за отлагане обсъждането на т. 6.
Явор Нотев:
Да, предлагам да се отложи обсъждането на т. 6 за следващото заседание на комисията. Не я оттегляме.
Само предлагаме да се отложи разглеждането на точката.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, има ли възражение по предложението на колегата Нотев за отлагане. Няма. Приемаме с консенсус, без гласуване, отлагаме т. 6.
Пристъпваме към т. 4 от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 502-01-19, внесен от Министерски съвет на 16.03.2015 г.
Има думата заместник-министър Петков да представи законопроекта, ако има желание. Заповядайте, г-н Заместник-министър.
Петко Петков:
Благодаря, г-н Председател.
Съвсем накратко, за да не губим време. Все пак това е обсъждане на първо четене.
Повод за изготвянето на този законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания са на първо място отправените препоръки от страна на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Вторият повод за изготвянето на този законопроект са препоръките, отправени към страната ни в резултата на прегледа за съответствие на българското законодателство с разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията.
На първо място, този закон цели ясни правила относно компетентния съд по делата срещу юридическите лица; цели да се даде възможност да се образува производство срещу юридическо лице, независимо от основанието, поради което производството срещу физическото лице, извършител на престъпното деяние, е прекратено или не може да се образува, или не може да продължи; цели увеличаване на максималния размер на санкцията приложима по отношение на юридическите лица; цели предвиждане на възможност в полза на държавата да се отнемат не само преките, но и непреките облаги, придобити от престъпления;
Във връзка с изискване на Конвенцията на ООН за борба срещу корупцията е предвидена възможността за увеличаване размера на паричните санкции срещу юридически лица за корупционни престъпления в случаите, в които облагодетелстването за юридическото лице в резултат на подкупването на чуждо длъжностно лице.
На първо място предлаганите изменения и допълнения се свеждат до разширяване кръга от престъпления, извършването на които би могло да бъде основания за иницииране на производството по чл.83б и следващите от ЗАНН.
На второ място, законопроектът предвижда като първа инстанция по тези дела да действат окръжните съдилища по седалището на юридическото лице, а като въззивна – апелативните съдилища.
Законопроектът предвижда съдебното производство по разглеждане на предложението на прокурора за налагане на имуществена санкция да с прилагат субсидиарно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс там където разпоредбите на ЗАНН са непълни и не предвиждат изрични правила.
И на последно място съществен момент от законопроекта е въвеждането на правна възможност за възобновяване на производството, което може да бъде образувано единствено по мотивирано предложение на прокурора за налагане на имуществена санкция на юридическо лице.
Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър. Откривам дебата.
Уважаеми колеги, заповядайте. Г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-жо Председател.
По този законопроект аз в голямата част съм съгласен с него, но имам и някои забележки, поради което ще се въздържим да го подкрепим.
На първо място, наистина се касае за увеличаване на санкцията и отговорността на юридическо лице, обаче, и то във връзка с извършено престъпно деяние. На кого е това извършено престъпно деяние. Вероятно на някои от органите му. Записано е „служители и работници”. Знаете, че наказателната отговорност е лична и пряка и тя се отнася единствено досежно физически лица. Ако, примерно, в една хипотеза управителна едно ООД или изпълнителен директор на акционерно дружество извърши престъпление и се облагодетелства от това юридическо лице, той ще понесе, разбира се, наказателна отговорност, но акционерите, тези които са вложителите в това юридическо лице, те всъщност ще претърпят една неимоверно голяма санкция от престъпление, извършено от едно физическо лице, макар и да представлява това юридическо лице.
На следващо място, тук е записано, че „Когато веща или имуществото - предмета на престъплението, липсва или е отчуждено, присъжда се неговата левова равностойност.”
Кой има възможност да отчуждава според нашето законодателство.
Виждаме двойна санкция за юридическите лица.
Освен това, предлага се „имуществена санкция се налага и на юридическо лице, което няма седалище на територията на България, в случай, че престъплението е извършено на територията на Република България.” Мисля, че това не е достатъчно. Не знам как ще се приложи в международното право. Извършено е престъпление на територията на България, санкционираме юридическо лице, което най-вероятно не е и българско, щом като седалището не е на наша територия. Трудно ми е да си го представя.
В тази връзка имам и още забележки по законопроекта.
Тук виждаме, че навсякъде вече присъства и прокурора. Препраща се субсидиарно към Наказателния кодекс. Наказателният кодекс в крайна сметка е за престъпления, престъпни деяния, извършени от физически лица.
Поради тази причина ще се въздържим на този етап да го подкрепим. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Попов. Реплики? Не виждам. Други изказвания?
Г-н заместник-министър, заповядайте.
Петко Петков:
На първо място искам да разсея съмненията ви относно заявеното, че разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания препращат към Наказателния кодекс. Има се предвид, че те препращат към Наказателно-процесуалния кодекс и то единствено относно процедурата, по която тези производства ще се развиват. И в този смисъл приложими ще бъдат субсидиарно правилата на НПК относно производството, относно процедурата тогава, когато ЗАНН не е намерил самостоятелна уредба на даден тип въпроси.
По отношение на юридическите лица, които нямат седалище на територията на Републиката, нормата касае единствено уреждане на местната подсъдност. Тоест, че тези дела поради невъзможността да бъдат разпределени за разглеждане на съдилищата по место регистрацията на юридическите лица, ще подлежат на разглеждане в Софийски градски съд. В този смисъл, ако не предвидим възможност за такава процедура по отношение на юридическите лица без представителство в България, бихме поставили в неравнопоставен режим тези юридически лица, които са регистрирани на територията на страната и тези, които са регистрирани на чужда територия.
Когато имуществото е отчуждено, има се предвид отчуждаване на имуществото от страна на управителните органи на юридическото лице, т.е. извършване на разпоредителни действия, което води до невъзможност за отнемане на предмета на това престъпление в полза на държавата, т.е. когато той липсва. В този смисъл нормално е да бъде присъждана неговата равностойност.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Други желаещи? Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Г-жо Председател, ние ще подкрепим по принцип така внесените промени в Закона за административните нарушения и наказания.
Въпросът ми е по-скоро теоретичен към г-н Заместник-министъра. Не беше ли по-добре и донякъде какво налага това изменение и допълнение, а невнасяне на проекта на Кодекс за административни нарушения и наказания, за който, доколкото си спомням, на блиц контрола беше обещано, че до средата на годината ще бъде внесен в Народното събрание. Благодаря.
Петко Петков:
Благодаря Ви. Кодекс за административните нарушения и наказания действително е изготвен в рамките на Министерството на правосъдието. Същият е представен за публично обсъждане преди доста време. Самият кодекс поради редица по-спешни задачи пред Министерството на правосъдието не е включен в законодателната програма на Министерството на правосъдието за първото полугодие.
Същевременно препоръките във връзка с Конвенцията на ООН срещу корупцията, както и тези на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предвиждат да вземем законодателни мерки, така че да решим тези належащи проблеми в по-спешен порядък.
По отношение на самия Кодекс за административните нарушения и наказания в близко бъдеще той ще бъде отново внимателно огледан от работната група, която го е изготвила, както и от други експерти, които не са имали възможността да вземат участие при неговото изготвяне. Аз съм оптимист, че в началото на второто полугодие той ще може да претърпи някакво развитие в посока придвижване към Народното събрание.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Петков. Други колеги? Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Взех думата, за да изразя подкрепата си за този законопроект и да кажа, че всъщност в отлика от предходните, които станах повод за по-разгорещен дебат, тук сме изправени пред една добре разработена, добре написана и добре поднесена и защитена идея. Всъщност това е, което исках да отбележа за качеството на предложения законопроект -съдържателно и смислово. Подкрепяме законопроекта.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Не виждам други, желаещи за изказвания. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 502-01-19, внесен от Министерски съвет на 16.03.2015 г.
Моля, който е за, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Законопроектът е приет.
Преминаваме към т. 5 от дневния ред.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерски съвет на 21.03.2015 г.
Г-н Петков, заповядайте от името на вносителя.
Петко Петков:
Дами и господа народни представители,
Поводът за този законопроект е необходимостта в българското законодателство да бъдат въведени изискванията на Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита. Директивата е част от пакета от мерки, предложен от Европейската комисия, за осигуряване на минимални права, подкрепа и защита на пострадалите от престъпления в ЕС. В пакета също така са включени Регламент 606/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно взаимното признаване на мерки за защита с гражданско правен характер и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Със законопроекта се създава самостоятелна уредба за признаване, изпълнение, издаване и изпращане на европейска заповед за защита, в съответствие с която мярка за защита, постановена в една държава членка, ще може да бъде прилагана на територията на друга държава членка, в която защитеното лице възнамерява да пребивава. От тази допълнителна законова защита ще могат да се ползват всички пострадали от престъпления.
В структурно отношение законопроектът се състои от три глави, допълнителни разпоредби, преходни и заключителни разпоредби.
В глава първа на законопроекта са изведени общи положения относно предмета на закона, европейската заповед за защита и мерките за защита. В тази глава са посочени конкретните забрани и ограничения по мярката за защита, въз основа на които може да бъде издадена европейска заповед за защита: а) забрана да се посещават определени селища, места или райони, в които защитеното лице пребивава или посещава; б) забрана или ограничаване на контактите под каквато и да е форма със защитеното лице, включително по телефона, посредством електронна или обикновена поща, факс или всяко друго средство, или в) забрана или ограничаване на доближаването до защитеното лице на по-малко от определено разстояние.
В глава втора от законопроекта се урежда производството по признаване и изпълнение на европейската заповед за защита, издадена в друга държава-членка на европейския съюз. За компетентен орган в производството по признаване и изпълнение на европейската заповед за защита е определен окръжният съд по местоживеене на защитеното лице, като в определени случаи компетентен може да бъде и Софийския градски съд.
В глава трета при спазване изискванията на директивата детайлно е уредено производството по издаване на европейска заповед за защита и нейното изпращане за изпълнение в държава-членка на Европейския съюз.
Когато беше обсъждано дали този регламент да бъде въведен чрез изменение на друг съществуващ закон или да бъде уреден в изцяло нов закон, взехме предвид, че транспонирането на европейски правила от този тип към момента в България са уреждани предимно чрез самостоятелни закони, което ни подтикна да сторим същото. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Петков. Колеги, някой желае ли да вземе думата?
Изглежда този законопроект е безспорен. В такъв случай дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване законопроекта за европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерски съвет на 21.03.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува. Дванайсет „за”, без против и въздържали се. Законопроектът е приет.
Благодаря. С това приключи работата на правната комисия. Благодаря на всички колеги. Закривам заседанието.


Председател:
Данаил Кирилов