Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 25

Днес, 27.05.2015 г., сряда, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието -Петко Петков, заместник-министър, Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Красимир Войнов и Биляна Белякова, държавни експерти в отдел Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела” в дирекция „Международно сътрудничество и европейски въпроси”, Даниела Белчина, държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти”; от Националното бюро за правна помощ – Петя Добрева, директор на правна дирекция; от Временни обществени съвети на българите в чужбина – Мариана Христова; от Върховен касационен съд –Красимир Влахов, заместник - председател на ВКС и председател на Гражданската колегия; от Камарата на частните съдебни изпълнители – Георги Дичев, председател и Стоян Якимов, член на Съвета на камарата; от Асоциация на банките в България - Елеонора Христофорова, юрисконсулт на АББ, Валя Гигова, Десислава Симеонова и Николай Лазаров; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Илия Бачев; представители на НПО - Мария Асими, Захари Генов, Лора Ненова, Цветанка Цанева, Иван Александров, Борислав Василев, Венцислав Митовски; от Българска асоциация за лизинг - Борислав Георгиев Тодоров, съпредседател и народните представители Волен Сидеров и Мариана Тодорова, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси в хипотеза на минимално необходим кворум. Минали са повече от 15 минути, дори с удълженото време на пленарното заседание.
Имате предложението за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление: № 454-01-21, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.; № 454-01-22, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.; № 554-01-37, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 18.02.2015 г.; № 554-01-65,внесен от Мариана Георгиева Тодорова и група народни представители на 01.04.2015 г.;
№ 554-01-72, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 08.04.2015 г. и № 554-01-99, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 22.05.2015 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 553-03-49/08.04.2015 на приетите на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 402-01-15, внесен от Министерския съвет на 30.12.2014 г., законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-9, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 21.01.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-25, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 06.02.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Няма становища по дневния ред. Подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, налага се поради служебно пътуване да напусна заседанието. Гласувам както гласуват представителите на ГЕРБ.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров, знаем, че имате служебно пътуване. Благодаря, че се явихте за кворума и изразихте воля.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление: № 454-01-21, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.; № 454-01-22, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.; № 554-01-37, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 18.02.2015 г.; № 554-01-65, внесен от Мариана Георгиева Тодорова и група народни представители на 01.04.2015 г.; № 554-01-72, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 08.04.2015 г. и № 554-01-99, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 22.05.2015 г.
По първа точка гости от Министерството на правосъдието са г-н Петко Петков, заместник-министър и г-н Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” и от Временни обществени съвети на българите в чужбина г-жа Мариана Христова.
По първите три законопроекта имате думата, г-н Сидеров, като вносител, да представите законопроектите.
Волен Сидеров:
Благодаря, г-н Председател.
И трите предложения засягат така наречения „закон за референдумите”, ако ми позволите така накратко като любител, а не юрист да използвам този термин или „закон за допитване до народа”, беше известен едно време. Става дума за поправки, които да направят този закон работещ, тъй като сега, както каза Премиерът, с голямото ми уважение към тези които са го правили този закон преди няколко години, обаче, той е неработещ. Той всъщност е така направен, че да няма допитване до народа. С тази тема за пряката демокрация аз си спомням, че в недалечно време – преди година-година и половина много се заиграваше, дори беше направен опит да се представят група вандалстващи в центъра на София хулигани като народа. Всъщност допитването до народа не е прилагано. В годините на така наречената демокрация и това е парадоксът, народът не е питан реално за важни, съдбовни неща, които засягат съдбата на всички българи.
С нашите предложения ние правим така че допитването до народа да стане наистина реално и възможно.
По първото предложение (454-01-21) става дума за следната поправка:
„В чл. 4 се правят следните изменения:
Алинея 1 се изменя и придобива следната редакция:
(1) Право да гласуват на национален референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума и са придобили основно образование. Гласуването е задължително за всички граждани, които имат това право.”
По тази алинея, ако има някакви въпроси или уточнения, предполагам, че ще бъдат зададени.
Алинея 2 засяга местните референдуми.
„Алинея 2 се изменя и придобива следната редакция:
(2) Право да гласуват на местен референдум и на общо събрание на населението имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес или настоящ адрес, когато той е различен от постоянния, на територията на съответните общини, район, кметство, населено място, квартал през последните 6 месеца преди насрочването на референдума и са придобили основно образование. Гласуването е задължително за всички граждани, които имат това право.”
Ако има нужда от уточнения за предложенията, които правим, моля за въпроси. Аз предварително само мога да кажа, че тази поправка е задължителна заради играта с избиратели, която знаете при всички избори, особено сега преди идващите местни избори ще бъде направена и вече е направена, големи групи хора да се преместват и регистрират някъде и да изпълняват ролята на гласоподаватели там, където всъщност те не живеят. По този начин се подменя вотът, фалшифицира се и се деформира самата институция на избора, дали ще бъде за местни органи на власт, или национални, все едно.
Искам да засегна и въпроса относно втората част на поправката – за основното образование, тъй като тук има представителна делегация от Министерството на правосъдието. Те са направили едно становище. Много бих искал да попитам кой е авторът и, ако е тук, лично да му задам въпроса за становището.
Задължителното образование е задължително по Конституция. Конституцията на България казва следното:
„Чл. 53. (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.”
Тоест, в тази наша поправка ние не искаме нищо друго, освен Конституцията да се спазва и този, който по Конституция задължително до 16 годишна възраст трябва да се обучава и да получи образование, да е изпълнил своето задължение. И тогава да стане гласоподавател, да гласува, да избира, да прави такива важни актове в живота си, като да избира Народно събрание, кмет, общински съвет, президент и т.н.
Така че тези поправки ние смятаме, че са не само необходими, но те са в пълен синхрон със законите в страната, с действащата Конституция.
По становището на Министерството на правосъдието бих могъл да споря много сериозно, защото тук има едно изречение, че „задължителното образование е обвързано не с образователна степен, а с възраст – 16 години”. Много бих бил благодарен, ако някой от представителите на Министерството на правосъдието ми обясни това изречение. Какво имате предвид точно? Може би искате нация от повтарячи, които повтарят първи и втори клас до 16 годишна възраст или какво? Не ми е ясно. Надявам се, че ще ме просветлите като любител, аматьор в правото.
Това е по първия законопроект, г-н Председател. Ако искате да чуем въпроси или уточнения?
Предс. Данаил Кирилов:
Ще ви помоля и трите законопроекта да ги представите. След това и другите трима вносители да представят законопроектите си и дебатите, обсъжданията да бъдат по всички законопроекти.
Волен Сидеров:
Добре. Благодаря Ви.
По следващото предложение (454-01-22) са няколко предложенията:
Едното е просто поправка на един нелеп текст в настоящия закон.
В чл. 9, ал. 6. Изречението „Народното събрание приема акт, когато това е необходимо, за изпълнение на решението.”, се заличава и добива следния вид:
„Чл. 9 (6) Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание.”
Предполага се, че когато суверенът на властта – народът, се е произнесъл, то представителството на народа в Народното събрание не би трябвало да поправя прякото решение на народа.
Следващо предложение:
Чл. 9, ал. 7 се изменя така:
„Чл. 9 (7) Народното събрание в срок до три месеца след обявяване резултата от референдума привежда необходимите свои актове в съответствие с изразената от гласоподавателите воля.”
Това засяга срока, който по сега действащия закон, когато се събере необходимата подписка за иницииране на референдум и се внесе в председателството на Народното събрание, оказа се, че няма срок, в който председателят да даде тази подписка в ГРАО, за да се провери дали е легитимна. Няма такъв срок. Може да е една година, две, три, шест години може да стои в Народното събрание, да се сменят няколко народни събрания и подписката да стои там. Този небрежен пропуск на законодателите на сегашния закон го поправяме с внасянето на срок.
В чл. 10, ал. 1, т. 5 числото „200 000” се заменя с „50 000”.
В момента се изискват 200 000 подписа, за да инициира референдум и тези подписи, като се внесат трябва да се гласува в Народното събрание дали да има или да няма референдум. По днешния закон, когато се съберат 500 000 подписа, то тогава Народното събрание не гласува „за” или „против” да има референдум, а се провежда референдум.
Ние смятаме, че за България в момента с население по статистически данни 7 милиона и малко реално с гласоподаватели около 6.5 милиона, 500 000 подписа е страшно голямо число за мащабите на България, за да бъде проведен референдум.
И предлагаме вместо 500 000 подписа 200 000 подписа да са достатъчни за задължително провеждане на референдум. А 50 000 подписа да са достатъчни Народното събрание да каже да или не да има референдум. Съобразили сме тези числа, те не са измислени, съобразени са с практики в други държави, особено в държавата, която се сочи като родината на референдумите – Швейцария.
Следващата поправка визира срока, в който трябва да се събира подписката. Когато се направи инициативен комитет и се обяви, че ще събира подписи за референдум, по сегашния закон това трябва да бъде извършено в срок от 3 месеца. Ние предлагаме да се удължи срокът на 5 месеца, тъй като събирането на подписи е много трудоемка работа, особено когато трябва да засегне цялата страна, по-малки селища. Това изисква пътуване, транспорт, много е сериозна работата. Повярвайте, ние имаме опит в това. Предлагаме срокът да се увеличи на пет месеца, за да имаме повече време да се съберат подписи, особено при обстоятелството, че в днешно време хората се страхуват да записват ЕГН. В момента не правим такова предложение, но трябва да се помисли и по това дали е нужно ЕГН. Защото практиката показва, тук има представители на всички политически сили, мисля, че всеки от тях е правил подписка и знае, че да помолиш човек да напише имената си и ЕГН той се отдръпва, когато трябва да си напише ЕГН. Просто хората се страхуват. От много неща се страхуват. Да не влизаме в подробности.
Става дума, че искаме увеличение на срока за събиране на подписката до пет месеца.
В чл. 13 предвиждаме срок от 3 дни, в който Председателят на Народното събрание да предостави подписката на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”, за да могат да се проверят подписите. Тоест, поправяме този пропуск, както вече казах.
В чл. 16 предлагаме две нови алинеи (4) и (5), които гласят следното:
„(4) БНТ и БНР създават и включват в своята програма специализирани предавания по темата, отнасяща се до референдума. Предаванията се излъчват в срок от 30 дни и приключват 24 часа преди началото на референдума.
(5) Ръководствата на БНТ и БНР се задължават да отделят равно по обем време на всяка от страните, оформяща различна теза относно предстоящия референдум.”
По този начин задължаваме медиите, които са на издръжка на държавния бюджет да огласяват темата на референдума и по този начин да подготвят обществото за това, което ще се гласува.
Още една много важна поправка. Поправяме чл. 23, ал., която приема следния вид:
„Чл. 23 (1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.”
В момента съществуващият закон прави така, че изисква референдумът да се признае, ако в него са гласували не по-малко, отколкото избирателите на последните избори. Ако вземем за пример последните избори през 2014 г. там са гласували 3 501 289 души. Ако сега се вземе решение и се проведе референдум и на него гласуват 3 501 288 души, т.е. с един по-малко, то референдумът просто не е валиден. Това е нелепо положение. Това трябва да се поправи, тъй като не може за избор на Народно събрание, за общински съвети, за президент не се иска долна граница. Фактически на практика в момента Конституцията и законът е такъв, че ако в България гласуват трима души за президент – двама са „за” и един”против”, той ще бъде избран с двама души. Просто няма ограничение. Ако, обаче, трябва да се пита народът по важни за страната неща, има ограничение. Това просто е поставено и аз така си го обяснявам, като изкуствена пречка да се прави допитване до българския народ.
Така че това трябва да отпадне и да няма такова изискване.
Това е по този законопроект. Ако съм пропуснал нещо, ще ме попитате.
И по последното предложение, което е внесено допълнително – допълнителна поправка (№ 554-01-37), тъй като тя визира чл. 9, ал. 4. За какво става дума. В сегашния закон с ал. 4 се забранява да се прави допитване до народа по въпроси, които се отнасят до вече сключени международни договори и ратифицирани. Това смятаме, че трябва да отпадне. Предлагаме отпадане на това изискване, тъй като международният договор може да бъде сключен „на тъмно”, както се казва и да не е в интерес на обществото. Тоест, това да отпадне и да могат да се поставят на референдум и договори, които са сключени на международно равнище и засягащи България.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Сидеров. Г-жа Мариана Тодорова да представи законопроекта си.
Мариана Тодорова:
Благодаря, г-н Председател. Аз ще бъда отговорна към времето на комисията и съвсем кратко ще представя философията на нашия законопроект (554-01-65).
Действително от Освобождението насам има дефицит в упражняването на пряката демокрация, тъй като за толкова години са проведени само 4 национални допитвания, 11 са пропаднали поради идейни и процедурни причини. А в най-новата ни история е бил иницииран само един референдум, който се отличаваше с висока подписка, но с много ниската избирателна активност.
Намираме, че сега действащия закон е рестриктивен в два аспекта: единият от тях е подписката, която е необходима за иницииране на референдум или за предложение за иницииране на референдум пред Народното събрание и вторият аспект е кворумът, или необходимият брой гласове, за да бъде той валиден.
Считаме, че обвързването с избирателната активност на последните избори за Народно събрание е твърде висока и това допълнително обезнадеждава гражданите, тъй като избирателната активност един път може да е 60%, друг път да е 40% и това е нестабилност при провеждането на референдумите по тези правила.
За това ние предлагаме в чл.10, ал.1, т. 5 за предложение за иницииране провеждане на национален референдум в Народното събрание числото „200 000“ да се замени с „150 000“.
А в чл. 10, ал. 2 числото „500 000“, т.е. за задължително провеждане на референдум, да се замени с „300 000“.
Тъй като считаме, че и срокът е голям при сега действащото положение, при новото положение, където се намаляват числата съответно на 150 000 и на 300 000 считаме, че тримесечният срок е достатъчен и това ще даде равнопоставеност при групите, които желаят да инициират референдум, не само на големите партии, но и на по-малките и на неправителствените организации.
Вторият аспект, който предлагаме е в чл. 23, ал. 1. Ние предлагаме за валидност на национален референдум да бъде този, в който са „участвали не по-малко от 40 на сто плюс един глас от гражданите с избирателни права и не по-малко от половината плюс един глас за въпроси по чл.153 от Конституцията и ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.“
Защо 40 на сто? Защото бихме искали да дадем знак, че вървим към плавно, но не радикално намаляване на кворума и сме изследвали различни европейски практики. В страните в Европа критериите за валидност са между 50 и 20%. Например 50% са в Италия, Полша, Португалия, 30% в Дания и 20% в Словения, а в Гърция е 40%. Ние бихме искали да се върви към намаляване на прага. Срещали сме се с множество неправителствени организации, които искат още по-драстично снижаване на кворума и намаляване до 20 или 10%, но считаме, че това в определени случаи би могло да бъде опасно, да има популистки залитания и затова предлагаме много по-плавно намаляване – 40+1 процента, като предлагаме това да се случва и за местните референдуми - 40+1 от гласувалите за общински съветници.
Единственото изключение, което правим е, когато се организира национален референдум по въпроси, които касаят промени в Конституцията, тъй като те са сериозни и съществени въпроси, тогава прагът за валидност да е 50+1 от имащите право на глас и ако с „да” са гласували 50%.
Това е най-кратко казано философията на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Тодорова.
По законопроекта с вносители г-н Славов и група народни представители (№ 554-01-72), г-н Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Ние очевидно сме мислили като колегите в същия аспект.
Предлагаме намаляване на хората на дял депутати и общински съветници, които могат да инициират референдум. В момента, както знаете, 1/5 е предвидено в закона. Ние предлагаме да стане 1/10, за да може по-лесно да се инициира референдум от този субект. Разбира се, намаляваме и подписите за иницииране на референдум от 200 000 на 150 000 и съответно 500 000 на 300 000.
Правим още едно предложение по отношение на прага за валидност на референдумите, което, както се цитира по-рано, в момента е гласували най-малко равен на броя на гласувалите на последните избори. Ние предлагаме да се сложи едно твърдо число, което да е повече от половината от регистрираните избиратели, което хем в повечето случаи ще е по-ниско. Спомняте си референдума, който се проведе през 2013 г. Тогава трябваше да са гласували 61%. Това ще даде относително стабилен праг по отношение на това референдумът да не бъде все пак проведен с репрезентативно малък брой хора.
Освен това предлагаме изясняване по отношение на постоянния адрес, тъй като наистина хората се притесняват от това да слагат лични данни в подписките. Добре е да се предвиди, и това няма да затрудни по никакъв начин събирането на подписките, в подписките да присъстват само населеното място и улицата, на която живее човекът с цел да може да се установи, че неговият адрес е там, където се е подписал.
Предлагаме и още нещо. Спомняте си какво се случи с референдума, за който се събраха 700 000 подписа, който касае начина на изборната система в България. Той не успя да се проведе в рамките на 42-то Народно събрание и поради тази причина отпадна възможността да се проведе. Сега трябва наново да бъде направена инициатива.
Ние смятаме, че такива случаи не бива да се допускат повече, тъй като един такъв въпрос има достатъчна подкрепа в обществото. За това, ако той не е успял да се проведе в рамките на предното Народно събрание, когато е било инициирано, да може следващото новосформирано Народно събрание да проведе съответния референдум на база на събраните тогава подписи. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев.
Съвсем накратко ще представя нашия законопроект (554-01-99).
Стремели сме се да не въвеждаме предложение за граници, тъй като в голяма част от законопроектите се предлагат – правят се предложения в този смисъл.
Фокусирали сме се върху един проблем, който е за българите, живеещи в чужбина, които имат желание да участват в референдум. Множество пъти те са заявявали позиции по този въпрос, че им се отнема възможността да участват в референдуми заради понятието „на територията на Република България”, което се възприема в чужбина като възможност да се открие секция само и единствено на територията на дипломатическите и консулските представителства. Затова това ограничително условие предлагаме да отпадне.
Предвидили сме едномесечен срок за отстраняване на несъответствията по причина, че в миналия парламент имахме горчив опит по този въпрос. Знаем как се стига до нулев резултат една преписка да не се гледа и да не се обсъжда.
Част от предложенията касаят възможността и допълнение в този смисъл да може да се проведе референдум заедно с местен вот. Даваме си сметка, че това е едно сложно съчетание, особено когато иде реч за местен вот. Но в случай, че възникне такава инициатива, включително и за изчерпателност на правната уредба, сме предложили симетрична възможност да се провежда референдум при местни избори, включително общинските избирателни комисии да изпълняват функциите на комисии по референдума.
Без да бъда изчерпателен, предложили сме по-ясни правила по отношение на застъпниците по въпросите в референдума, като изрично сме казали, че политически партии и коалиции също могат да изпълняват – могат да се регистрират в този смисъл. Тук действаме към прозрачност на политическата инициатива, а не към създаване на двусмисленост или пречки и препятствия – легитимен субект, изразяващ гражданската воля, каквито са партиите, да имат и становища по въпросите на референдума.
Оставам на разположение, ако възникнат въпроси.
Преди да дам думата за становища и изказвания по въпросите за референдума по част от законопроектите има много становища и по-специално тези, които са първи по време. Нашият, който е внесен последен по време, не е бил коментиран досега и това е обяснимо. Той е внесен преди няколко дни. Постъпили са много становища, които са качени на сайта на правната комисия и на Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
По отношение на първия законопроект на г-н Сидеров имаме отрицателно становище от Министерството на правосъдието и Министерството на образованието.
По втория законопроект отрицателни становища от Министерството на правосъдието и Българска национална телевизия. От БНТ е постъпило в Комисията по взаимодействие с неправителствените организации. По третия законопроект отрицателно становище на Министерството на правосъдието. Тук колегите правилно отбелязват, че по втория и третия законопроект на г-н Сидеров по разпоредбата, която той цитира чл. 9, ал. 4, това предложение го имаме и в така наречения втори законопроект. Имаме го и като самостоятелно предложение в отделен трети законопроект, този който е с най-късната дата – 18 февруари 2015 г.
По отношение на законопроекта на г-жа Тодорова, имаме становище с принципна подкрепа от Министерство на правосъдието и Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалби на гражданите.
По законопроекта на г-н Славов имаме становища с принципна подкрепа на законопроекта от Министерството на правосъдието и Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалби на гражданите.
Както изрично казах по този, който е внесен от мен и колеги, нямаме постъпило никакво становище.
Това е положението със становищата. Имате думата за позиции, изказвания, въпроси.
Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател, в хода на представянето на законопроектите се откроиха няколко групи проблеми, които има сега действащия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Почти всички законопроекти се опитват да намерят решение на тези проблеми.
Първо, това е броят на необходимите подписи за иницииране на национален, респективно местен референдум.
Втората група е до това докога бива признат един референдум за валиден, колко гласоподаватели трябва да са изразили своята позиция.
И третата група проблеми са проблеми, свързани със самата процедура първо по разглеждане на подписката и впоследствие по самото произвеждане на референдума, като в част от законопроектите решения на тези проблеми има.
По начина, по който са изложени в дневния ред, ние с колегата Димитров ще подкрепим първите два законопроекта с номера съответно 454-01-21 и 454-01-22 от Волен Сидеров и група народни представители.
Знаете нашата принципна позиция за подкрепа на задължителното гласуване, която е залегнала в първия законопроект.
А по отношение на втория се предлага решение именно в посока на редуциране на необходимия брой подписи за иницииране на референдум, респективно за признаване на неговата валидност.
По отношение на законопроекта с № 554-01-37, както и съществуващият като позиция, но не само с това предложение в този законопроект, по отношение премахването на ал. 4 на чл. 9 няма как да подкрепим това предложение, тъй като все пак в международното право съществува принципа „Pacta sunt servanda” или договорите трябва да се изпълняват. След като един договор е ратифициран по установения ред, обнародван и влязъл в сила за Република България не би следвало с референдум да имаме пререшаване на този въпрос.
Ще подкрепим и останалите законопроекти, внесени съответно от Мариана Тодорова и група народни представители, от Петър Славов и група народни представители и Данаил Кирилов и група народни представители, които решават именно тези проблеми, с които започнах и които пречат на практика на сега действащия закон да бъде един действително закон, който осигурява право на гражданите да участват пряко в държавната власт и местно самоуправление. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Заместник-министъра на правосъдието пожела да вземе отношение.
Петко Петков:
Благодаря, г-н Председател.
Единствено искам да заявя, че Министерството на правосъдието поддържа становището си, изразено по един от законопроектите - № 454-01-21, относно въвеждане на образователен ценз за гласуващите в референдуми. От една страна, цитираната от г-н Сидеров разпоредба от Конституцията не е в пряка връзка с избирателните права на гражданите. В такава връзка, обаче, е разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията, която единствено поставя ограниченията за гласуване, които законодателството впоследствие може да предвиди и да предпостави пред гражданите. Образованието не е въведено в Конституцията, като основание, даващо възможност да бъде отказано правото на една личност, на един гражданин на България да гласува.
Това са най-общо причините за това становище на Министерството на правосъдието. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз се радвам, че Министерството на правосъдието все пак отстоява принципна позиция от гледна точка на правото и на Конституцията и не подкрепя едно откровено противоконституционно предложение за въвеждане на образователен ценз, както за участие в референдуми, така надявам се, че няма да приемете и евентуалното въвеждане на образователен ценз за участие в избори. Само на това основание този законопроект не може да бъде подкрепен.
Разбира се, има и други основания. Въвеждането на задължително гласуване. Не може да се въведе задължително гласуване с обикновен закон. Също противоконституционно предложение. По българската Конституция избирателното право, което включва и правото за участие в референдуми е право, гарантирано от Конституцията. То не може да бъде превърнато в задължение, без промяна в съответния конституционен текст.
По отношение на предложенията, които се съдържат в част от законопроектите за сваляне на прага за иницииране на референдум, т.е. сваляне на броя на подписите за иницииране на референдуми ние имаме една принципна позиция, която остава неизменна. Ние сме категорично против по принцип какъвто и да е праг, отвъд който Народното събрание да бъде задължавано да насрочва референдум. Това е наша стара принципна последователна позиция. За нас крайната дума трябва да има Народното събрание за преценка дали да се насрочи референдум или не. Естествено може да има някаква фиксирана бройка подписи, с която да се задължи Народното събрание да се произнесе по дадена инициатива, но да се задължи, т.е. да се постави Народното събрание в позицията на обвързана компетентност и да се заобиколи неговата воля чрез подписите на определен брой граждани за нас е общо взето нарушаване на самата Конституция, която още в първите си текстове изключва и забранява която и да е част от народа да изземва упражняването на националния суверенитет. А по този начин точно това се прави. В момента и сега действащия текст, независимо от високия праг, който съдържа, реално представлява изземване на волята на суверена, изразена чрез Народното събранието и узурпирането й от една, макар и значителна група, от българските граждани. За това ние не можем да подкрепим, още по-малко свалянето на този праг.
Също така е неприемливо свалянето на изискването за валидност на референдумите. Изискването, което се съдържа в сега действащия закон за активност за участие в референдума с оглед на неговата валидност е не случайно. То не е произволно избрано. То е избрано именно въз основа на последствията, с които са свързани с резултатите от референдума, а именно субституирането на пряката воля на суверена над неговата воля, изразена индиректно чрез народното представителство. И затова в такъв случай ние трябва да имаме гаранция, че когато народът пряко се произнася, т.е. суверенът пряко се произнася, то това произнасяне трябва да има поне същата легитимност и представителност, каквато представителност има непряката еманация на народния суверенитет, която се съдържа в излъченото от него Народно събрание. И за това е въведено това изискване за активност за участие в референдума поне толкова, колкото са участвали на последните парламентарни избори,т.е., тези които са излъчили Народното събрание, което да изразява народния суверенитет непряко. Защото Конституцията не прави градация, никъде не прави класация коя демокрация е по-висша – пряката или непряката. Тя ги равнопоставя. Представителната демокрация, т.е. когато народът се произнася непряко чрез излъчване на свои органи, тези органи имат същата легитимност, както и пряката демокрация тогава, когато суверенът се произнася пряко чрез референдум. И за това тези две форми трябва да имат еднаква легитимност, еднаква представителност.
На това основание няма да подкрепим законопроектите, с изключение на последния законопроект, който ми се струва добре обмислен и бихме могли да го подкрепим на първо четене. Естествено трябва да се прецизират текстовете между първо и второ четене. Но с изключение на последния, другите не можем да подкрепим. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Нотев поиска думата.
Явор Нотев:
Г-н Председател, побързах да поискам думата, защото ми се струва една добре започнала обща работа на комисията днес, може да провалена и да отиде там, където може би желаем и целим вносителите на законопроекти, и на шестте законопроекта, имам предвид.
В едно изказване вече стана дума, че се намират допирни точки – общи тези, и търсене на проблеми, които общо бяха изведени в сега действащото законодателство вече с едни конкретни решения. Разлика в решенията има. Разлика в числеността на избирателите, които би трябвало да подпишат едно предложение за референдум. Начина по който ще се определи действителността на референдума чрез процент или както ние предлагаме – като половината от участвалите в него.
Така или иначе, обаче, ние нямаме никакво съмнение, че сега действащата уредба създава проблеми. Тези проблеми са очевидни. Въведението в темата с цитиране на броя на проведените референдуми наистина е съвсем убедително доказателство, че промени трябва да има.
Казвам, че трябва да се обединим около търсенето на решения на тези проблеми и с това мотивирам призива си внесените законопроекти да бъдат подкрепени от комисията ,така че те да бъдат поставени на едно сериозно обсъждане, анализ и дебат в пленарната зала, която единствено е компетентна да вземе крайното решение.
Впрочем там е мястото да се реши въпросът с това средство за приемане и огласяване волята на суверена, така че то да бъде работещо, което е основното съображение на вносителите на предложения от партия „Атака” от името на г-н Сидеров и група народни представители от партия „Атака”. Не е сериозно на това ниво – обсъждане на първо четене в правна комисия, да поставяме преграда пред тези референдуми, споделяйки, разбира се, съображения, които са дадени съвсем легитимно и надлежно от институции, в които законопроектите са изпратени за мнение.
Чуха се думи за рестрикция, която се отнася до въвеждане на недопустими според Конституцията ограничения – образователен ценз, както вече чухме и от Министерството на правосъдието – г-н Петков, уважавания от мен заместник-министър, а и г-н Казак.
Позволете ми само за минутка да ви прочета един текст от Конституцията и пресъздайте неговото отношение и значение за изборния процес и ме убедете, че по този начин, по който той сега е регламентиран, нямаме подобна ситуация, в която би трябвало да можете да възразите и би трябвало да реагирате на нея. Чл. 35 от Конституцията дословно чета:
„Чл. 35 (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.”
Правилата за уседналост, станали популярни при обсъждането и приемането на текстовете на Изборния кодекс как кореспондират с това конституционно право на българските граждани. Защо един български гражданин ще го задължаваме да живее някъде 6 месеца, за да можел да гласува, което ние всички споделяме съдържателно. Намираме, че това е разумно, за да няма манипулации изкривяване и деформация на изборния резултат, но не намираме, че този подход нарушава конституционни права и е в пряко противоречие с Конституцията.
Значи тук може, а когато кажем, че всеки български гражданин, изпълнявайки свое конституционно задължение - до 16 години трябва да ходи на училище, и в това не виждаме нищо обществено опасно, или някой има нещо против това младежите да ходят на училище, да се образоват, да придобият основно образование така, както пише в Конституцията. И тогава, когато ние ги стимулираме към това да бъдат пълноценни и пълноправни граждани на тази страна, изпълнявайки своите конституционни задължения - до 18 години да са завършили това основно образование, някому това се злови. Напротив, ние разглеждаме стимулирането към получаване на образованието и възможност българските граждани да упражнят конституционно защитените им права и като една цел, която ще се противопостави на умишленото противопоставяне на процеса на образованост и култура на българските младежи, на тяхното цивилизационно ниво, защото като чели такива групи (това вече и голяма и мащабна тема от малко по-друг характер) се държат много по-лесно в позиция да бъдат манипулирани, да бъде упражнявано въздействие върху тях. Ако някой има такава цел, нека да го заяви открито и да каже: Ние не желаем българските младежи да се образоват, така че да могат да упражнят своето право на глас, както пише в Конституцията. Всеки трябва да отговори на определени изисквания, за да има тези права. И аз ви цитирах един конкретен пример, изключително страни от всякаква политическа окраска, както е редактиран в Конституцията, но намерил много ярко изражение в Изборния кодекс – в изборните правила. И тук никой не спори по състоятелността на решението, което го има в Изборния кодекс. Нека да погледнем и по този начин в пленарна зала. Позволете на този законопроект да влезе в пленарна зала, да намери своите аргументи „за” и „против” и да застанем с открити чела пред българските избиратели и да кажем: Ние целим това. Ние преследваме такава цел. А пък те, ако одобрят поведението на тези, които не искат българските граждани да бъдат стимулирани към образование, нека това да проличи при последващи техни вотове.
Намирам, че има разум в законопроектите извън тези на Атака, доколкото те също целят снижаването на този засега непосилен праг за свикване, организиране и провеждане на референдум и съответно признаване на неговите резултати. Има място и този дебат в пленарна зала. Нека да го направим, нека да обмислим как може да се направят правила, които работят.
Предварително не бива да се отказваме от възможността, която е предмет на третия законопроект, внесен от парламентарната група на партия „Атака” за това по международни договори, на които е страна Република България, да не може да се провежда референдум. Въпросът тук е във времето – преди или сега. Ако един международен договор е загробил страната, приел е условия, които, обаче, не са били огласени, включително във формата на българския парламент, защото такива опити и такива действия и сега обсъждаме и възможност българските депутати да не са наясно точно какво предприема правителството и какво ратифицира парламента, то нека да не затваряме вратите си под знака на това: Ама ние имаме международно правни задължения и това би предизвикало скандал или обрат в институтите на международното право. Извинявайте, има и в стопанското право, и в международното право ситуации и хипотези на непоносимост, на непосилност на поетите ангажименти, на възможност да се преразгледат. Не всичко това е скандал и война. Нека да обмислим и тази възможност. Ако някой против и аргументи за тази позиция, нека да ни убеди в пленарна зала.
Впрочем, връщам се към миролюбивия тон, с който започнах – да подкрепим всички законопроекти. Нека да ги обсъдим в залата с разумни и състоятелни доводи.
Ние всъщност ще подкрепим всички. Аз поне ще гласувам „за”.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, уважаеми г-н Нотев. Колеги, временно водя заседанието.
Има ли други желания за становища, мнения по внесените законопроекти. Има заявено желание от неправителствена организация, затова питам има ли желание от народни представители да изразят становище. Ако няма засега, давам думата на представителя на неправителствена организация. Моля да се представите.
Мариана Христова:
Добър ден, дами и господа. Казвам се Мариана Христова и съм тук в качеството си на представител на Временните обществени съвети на българите в чужбина.
Бих искала да взема отношение във връзка с това, което и г-н Председателят на комисията в един от законопроектите спомена, а именно за отпадане на текста, че национален референдум се провежда на територията на България. Той каза чл. 9, ал. 1, ако не се лъжа.
На практика, ако остане това обстоятелство, то би лишило от възможност много български граждани в чужбина да участват в национален референдум. Освен това, влиза в някакво противоречие с чл. 10 на Конституцията, където е казано, че избирателното право е равно, т.е. това предполага равнопоставеност.
Бих искала за сведение на народните представители да спомена, че на последните парламентарни избори са гласували 145 хиляди български граждани в чужбина 80% от които извън дипломатическите и консулските представителства. И някъде над 82 хиляди от тези гласували са в Западна Европа и САЩ. Сигурно тези гласували биха били доста повече, ако имаше електронен вот в чужбина.
Използвам случая да кажа, тук се спомена за един непровел се референдум за избирателните правила, ако този текст остане „само на територията на страната”, значи на практика само дипломатически и консулски представителства, това значи, че българските граждани в чужбина ще бъдат лишени от възможността да гласуват една голяма част от тях, защото има много страни, където териториите са много големи – има няколко стотин километра до консулство или до посолство и това е трудно да упражни човек избирателното си право, т.е. това е друг вид усилие.
Така че аз апелирам от името на Временните обществени съвети на българите в чужбина към народните представители от тази комисия за това да отпадне текста, че на територията на страната може само да се провежда референдум, за да има и тази равнопоставеност, за която пише в чл. 10 от основния закон на Република България.
Освен това, бих искала като допълнителна информация да кажа, че когато има опасения, че вотът в чужбина е много по-скъп, по сведения на нашата организация 12 лв. е един глас на български гражданин в чужбина и 10.40 лв. в страната.
Освен това ,може би трябва да се има предвид, че по последни данни и изследвания има повече български граждани, работещи в чужбина, отколкото в страната.
Освен това, средствата, които се изпращат от българските граждани в чужбина към страната сме ги превърнали на практика в чуждестранен инвеститор № 1. Тук г-н Сидеров спомена, че 7 милиона вече е населението. Това не е случайно. Знаем всички, че една голяма част от населението е някъде другаде, в други страни и главно това е икономическа имиграция. Една значителна част от тях е свързана с тази страна и мога в лично качество да ви го кажа, защото съм редактор на едно емигрантско издание, което контактува с българи от цял свят.
Благодаря за вниманието. Това беше, което исках да кажа. Благодаря ви още веднъж.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания? Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, уважаеми колеги, очевидно, че мнозинството от предложенията, да не кажа всички, са в един и същи смисъл и принципно те предлагат намаляване на праговете, и за иницииране, и за гласуване на референдум, така че референдуми да могат да се правят по-лесно, отколкото досега. Знаете колко валидни референдуми има в България след 1990 г. – нула.
Аз ви предлагам, ако искате да гласуваме тези законопроекти, които предлагат това принципно сега и в момента, в който трябва да гласуваме по същество всяка една от разпоредбите, точните числа да се обърнем и към неправителствените организации, към Обществения съвет към Комисията за жалбите на гражданите, защото те също имат становище. Там доста са работили и да чуем какво е тяхното предложение, чисто емпирично, кое не би затруднило процеса на референдума. От друга страна, няма да бъде нерепрезентативно. Така че на второ четене да можем да вземем най-правилното решение. Мерси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Заповядайте, колега.
Лъчезар Николов:
Г-н Председател, намирам предложението на колегата Нотев за много разумно и аргументирано. Моето становище и на колежката, която напусна преди малко, е че законопроект № 554-01-37 ще гласувам „въздържал се” поради простата причина, че считам, че противоречи на чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията. Тоест, Конституционният съд е този, който се произнася за съответствието на сключените от Република България международни договори и то преди ратификацията им. Ние не можем да пренебрегнем този текст.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Други изказвания и становища? Г-н казак.
Четин Казак:
Благодаря, г-н Председател.
Аз искам да апелирам към правната комисия все пак, когато ние виждаме, че се предлагат откровено противоконституционни текстове, правната комисия не трябва да си затваря очите и да ги пуска до пленарна зала. Това означава да направим огромен компромис с правната си съвест. Разбирам подбудите, приемам доводите и апела на г-н Нотев, но когато наистина законът съдържа откровено противоконституционни предложения, не ми се струва допустимо правната комисия да си затвори очите пред това. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Заповядайте.
Свилен Иванов:
Да допълня в този дух. Така или иначе законите ще влязат в пленарна зала. Вие ни призовавате да имате възможност да убедите залата, че това са правилни неща. Вие така или иначе имате възможност. Не ни карайте да взимаме такива решения. Комисия по правни въпроси сме.
Явор Нотев:
Не знам какво съдържание влагате в това „карам ви”. Аз ви призовавам, но не ви принуждавам. Всеки по съвест взима решението по отношение на всеки един от законопроектите поотделно. Чухме едно много коректно изказване, че един от законопроектите по повод на констатирана позиция, която противоречи на конституционна разпоредба, няма да бъде подкрепен. В останалата част законопроектите ще бъдат подкрепени. Всеки от нас има това право. Защо си говорим неща, които следват от правилника и са съвсем ясни.
Аз мисля, че можем да пристъпим към гласуване и правя такова процедурно предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Аз ще си позволя също съвсем накратко да взема становище по 6-те законопроекта.
По първия законопроект на г-н Сидеров, без значение какво ми е отношението към първото предложение, като образованието на гражданите и изявлението им във връзка с референдум, мисля, че сме ограничени конституционно.
По втория въпрос, който касае задължителността на гласуването, ние политически подкрепяме тази теза, но смятаме, че тя трябва да произтече от суверена. По тази причина и в миналия парламент разчитахме да се проведе референдум, в който имаме волята на хората и на гражданите по този въпрос. Не искам да повтарям дебатите, и приликите, и отликите на едни или други позиции по това допустимо ли е задължително гласуване, къде трябва да бъде установено то. Но по този въпрос действително е важна волята на гражданите, на гласоподавателите.
По първия законопроект аз бих се въздържал.
По втория законопроект на г-н Сидеров. Той съдържа голяма част предложения, които касаят техниката и процедурата на провеждането на референдума. Някои от тях биха могли да получат подкрепа, за други вероятно ще се въздържим. Доколкото те по материален обхват се коментират условията за допустимост и за зачитане на волята на гражданите по произвеждането на референдум, бих бил склонен да подкрепя частично втория законопроект, като пак казвам, с уговорката, че и там има предложението за чл. 9, ал. 4, която е в третия законопроект и която не би могла да се подкрепи, защото и аз мисля, че имаме конституционно ограничение по този въпрос.
По проектите, които са на г-жа Тодорова и на колегите реформатори, без да коментирам числа, без да коментирам подход, тъй като обществените обсъждания, гражданските организации от доста време поставят тези въпроси, според мен, би следвало да ги поставим на дебат и на второ четене да стигнем до конкретните числа и конкретните условия по допускането и зачитането.
Естествено ние си поддържаме нашето предложение, което, пак повтарям, то целеше да реши някои от актуалните проблеми по провеждането на пряко допитване, без да засяга и да касае предпоставките за допускане и организацията на процеса.
Ако сме изчерпали дебата, да пристъпваме към гласуване. Гласуваме всеки един законопроект поотделно.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 454-01-21, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Моля, който е съгласен да подкрепим този законопроект на първо гласуване, да гласува „за”. Четирима „за”. Който е против? Двама „против”. Които са въздържали се? Седем „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 454-01-22, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Шест „за”. Който е против, моля да гласува. Един „против”. Който е въздържал се? Шест „въздържали се”.
Явор Нотев:
Кои още три гласа броите?
Предс. Данаил Кирилов:
На колегите, които бяха тук – Анна Александрова, Димитър Лазаров и Алтимир Адамов.
Реплика: Нали ги няма, защо ги броите.
Предс. Данаил Кирилов:
Продължаваме с гласуването.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 554-01-37, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 18.02.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Двама „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 554-01-65, внесен от Мариана Георгиева Тодорова и група народни представители на 01.04.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Осем „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 554-01-72, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 08.04.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Девет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 554-01-99, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 22.05.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се.
Заповядайте, г-н Сидеров.
Волен Сидеров:
Само едно нещо не ми стана ясно. Как отсъстващите трима представители на ГЕРБ решихте, че и те са гласували „въздържали се”.
Предс. Данаил Кирилов:
Съобразно изявената воля и това, което досега сме приемали като практика. Тоест, ако колега н момента е в друга комисия, но заяви как да му се интерпретира вотът, сме приели да го зачитаме.
Ако Вие направите изрично възражение, имали сме и такъв случай, чисто математически ще приведем резултата до присъствието. Но това бил необективен резултат спрямо общото изявление и спрямо това, което би трябвало да се очаква от нас като позиция и като гласуване в пленарна зала. Това имам предвид.
Волен Сидеров:
Правя възражение. Имате ли право някакво писмено изявление или по някакъв начин доказателство, че тези трима отсъстващи членове на комисията биха гласували именно въздържали се и именно по тези точки. Иначе за мен това, което се случва тук, е абсолютно подправяне на резултата, тъй като второто предложение би трябвало да мине. С тези трима отсъстващи, всъщност мъртви души (следващия път ще ви донеса „Мъртви души” на Гогол и ще ви я подаря на всички) вие така нагласихте работата, че не се прие законопроектът.
Предс. Данаил Кирилов:
Те бяха тук и Вие ги видяхте. Като сме политически съмишленици ние сме ги обсъждали, все пак сме се готвили за заседание и знаем волята.
Но пак казвам, в случай че правите възражение.
Волен Сидеров:
Да, правя възражение.
Предс. Данаил Кирилов.
Тогава приемаме, че на второто гласуване имаме минус три гласа за колегите, за които не приемате начина на тяхното изявление. Така че формално и числово резултатът от гласуването по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 454-01-22, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. е шест гласа „за”, един глас „против”и трима „въздържали се”.
Това ще го отразим и в доклада за пленарна зала, за да няма спор.
Колеги, приключихме с гласуването по точка първа.
Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Г-н Председателю, в и извън протокола, по втора точка аз гласувах „за”. Резултатът не беше посрещнат, защото е негативен, с добро око и така създаде известни негативи върху вносителите. Но ние сме възприели практиката, когато има колеги тук и са дали вота си на неговия съмишленик, той да се признава.
Също така сме приели, ако някой, който аз не харесвам, а той дойде и каже: Отсъствам от заседанието. Моят глас е „за”, твоят ти си го кажи, аз ако съобщя на колегата гласа така, както той е поискал, ние да го признаваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров, въпросът, който повдигате той касае втория законопроект. Той е изключително проблемен и по втора точка. Защото по втора точка, още преди да пристъпим официално към обсъждането, искам да уточним това. Приемаме ли волята на колегите, които в момента отсъстват или не я приемаме. Тоест, зачитаме ли правилото така, както вие поставихте въпроса. Ако стигнем до това тълкуване и разбиране, без да зачитаме волята на моментно отсъстващ колега, защото ние специално за тази причина докарахме г-н Лазаров да не ходи до летището, а да дойде до тук, да го видят всички и да изрази воля. Колежката, която беше служебно ангажирана, дойде само и само да я видите, че присъства и подкрепя. Г-н Адамов също беше тук, но има и друга комисия, поради което по някое време излезе. Редом с това колегата Явор Хайтов за трето поредно заседание ми оставя писмено пълномощно, за да гласувам и с неговия глас. Ето го писменото пълномощно. Той също присъстваше в началото.
Колеги, ще дам възможност на всички, но по определения ред, а не стихийно и не емоционално, да вземат становище по този въпрос. След това ще поставя на гласуване.
Г-жа Манолова имаше възражение. Има думата да изрази мнението си.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, уважаеми г-н Председател, съвсем коректно ви заявих моето становище още преди началото на днешното заседание. Абсурдно е, особено когато става дума за разглеждане на законопроект на второ гласуване някой предварително да обяви своя вот по отделните текстове.
Какво точно е заявил г-н Лазаров, идвайки на заседанието на комисията при нейното откриване. Какво може да заяви при положение, че става дума за доклад на второ четене.
Предс. Данаил Кирилов:
Каза, че аз познавам много добре Гражданско-процесуалния кодекс и изцяло се доверява на това познание.
Мая Манолова:
На кое се доверява точно. Тоест, подкрепя нашите предложения с Чавдар Георгиев.
Предс. Данаил Кирилов:
Не. Подкрепя нашите предложения.
Мая Манолова:
Вие нямате предложения.
Предс. Данаил Кирилов:
Може да имаме. Може да имаме становища по предложенията и да гласуваме за тях.
Мая Манолова:
Аз категорично възразявам, когато става дума за законопроект на второ гласуване и предлагам това да се утвърди като практика в Комисията по правни въпроси, впрочем такава е била практиката до този момент, лица, които не присъстват при обсъждането на второ гласуване на законопроектите, да се зачитат техните гласове. Аз не мисля, че ние до момента сме си го позволили някой да го няма и да каже как ще гласува по 20 текста, няма да си го позволим и за бъдеще. Това абсолютно обезсмисля дебата в правна комисия. Нали това са разумни хора, като чуят аргументи, могат да си променят мнението, могат да направят предложения. В случая, в който някой има по-важен ангажимент от този да присъства, негово право е да не дойде, но няма как неговият глас да се зачита.
Така че аз категорично възразявам и настоявам в момента гласовете да се броят така, както са присъстващите около тази маса. Аз също в момента имам неотложни лични ангажименти, които съм оставила и съм дошла тук. От правна гледна точка подобно разсъждение и подобно действие при положение, че става дума за изключително важен законопроект, който се следи от българските граждани, по който е имало обществени дискусии, публични обсъждания и аз съм абсолютно против да се зачитат гласове на хора, които отсъстват.
Моля ви, ако смятате, че не можете да си прокарате окончателното становище като решение на правната комисия, аз по-скоро бих подкрепила отлагане на днешното заседание така че да могат да се съберат в пълен състав вашите народни представители. Нека да имат право да гласуват, след като днес имат толкова важни ангажименти. Нищо не налага да се гледа точно в този момент законопроектът. Но искам и настоявам да са тук и да има гласуване по всеки текст персонално. Законопроектът е изключително важен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Разбрахме. Не е нужно за пети път да го повтаряте. Но защото поставихте въпрос имало ли е такива случаи. На миналото заседание с г-н Чавдар Георгиев брояхме гласовете като представител на вашата парламентарна група. Нищо, че Вие не сте знаели.
Мая Манолова:
Не е вярно. Аз бях тук до края.
Предс. Данаил Кирилов:
Бяхте ли тук или не бяхте тук в сряда? (Бях тук.) Защото в пленарна зала говорите друго и се обясняваме.
Мая Манолова:
Става дума за друго заседание – заседанието, в което претупахте преходните разпоредби и никой не присъстваше от нашата парламентарна група – нито аз, нито Филип Попов. А на първото заседание, което беше официално обявено аз стоях до края и изобщо не съм броила ничии гласове освен своя собствен.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Манолова, винаги съм броял гласовете, независимо дали Вие или г-н Георгиев в дадения момент сте навън.
Мая Манолова:
Никога не съм ви молила за това.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата от АБВ изчаква какво ще решим и накъде ще тръгне заседанието.
Лъчезар Никифоров:
Г-н Председателю, на временна комисия по енергетика съм. Там сме 8 човека и трудно се прави кворум. Помолен съм да отида там. И с оглед разразилия се тук спор, никого не упълномощавам, а просто моля да ме освободите, за да участвам в другата комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз се опасявам, че ако тръгнем да спазваме този принцип – това предложение на г-жа Мая Манолова по всеки законопроект, много трудно ще можем да приемаме законите на второ четене. Защото знаете, че в практиката на Комисията по правни въпроси не само в този мандат, е, че особено когато вече е по-назад във времето на заседанието кворумът реално пада. И ако го нямаше този способ да се броят гласовете и на присъствалите на заседанието до известно време колеги, след това заминали си, просто в момента в който падне кворума, трябва да се прекрати заседанието.
Струва ми се, че в момента ние нямаме кворум, ако спазим стриктно предложението на г-жа Манолова, и не можем да продължим. В тази връзка предлагам, защото става неудобно пред гражданите, които са тук, да отложим за последен път и на следващото заседание тази точка да бъде първа и по възможност единствена. Категорично поне да бъде първа точка, за да не се получават подобни ситуации и всички народни представители да знаят, че това е точка първа и че трябва да са тук.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев поиска думата. След това г-н Делчев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Вземам думата само за да подкрепя процедурното предложение, направено от г-н Казак. Действително тази точка е важна, именно и с оглед направеното възражение от г-жа Манолова и останалите съображения, които бяха изразени и за протокола и извън протокола от колеги, смятам, че е добро предложението това да бъде едно последно отлагане и следващия път ще настоявам това да е точка първа и единствена, за да можем да се посветим единствено на второто четене на ГПК. Благодаря.
Димитър Делчев:
Аз само искам да напомня, че това ще е третото или четвъртото заседание, ако броим това с довършването на НПК, в което отново няма да гледаме ГПК. Аз съм съгласен, че точката е изключително важна, но това не е първата важна точка, която обсъждаме откакто аз съм народен представител и съм член на тази комисия. И досега, независимо колко важни точки сме имали, а ние сме имали много важни законопроекти, винаги сме подхождали по един и същи начин. Най-нормалното нещо е колега, който напусне и това сме го правили и ние, и БСП, и ГЕРБ, и ДПС да упълномощи останалите, като каже вотът ми по тази и тази точка е такъв, по това предложение е такъв. Аз не виждам причина изведнъж да сменяме тази практика. Аз съм последователен човек и ми се ще да има някакви основни принципи на базата на които да работим.
За това аз по-скоро съм склонен да не разкарваме хората пак, защото виждате колко много хора има и от граждански организации и от други асоциации, а да гледаме точката.
Предс. Данаил Кирилов:
Причината, г-н Делчев е, че по повод на последните ни заседания имаме остра реакция на г-жа Манолова, която интерпретира, съобразно нейното си виждане, процедурни правила и последици по работата на комисията. За това аз не бих искал това да е втори законопроект и процесуален закон, по който от трибуната да се обяснявам колко човека са били в залата, в тази минута колко са били те и как точно са гласували. Не искам да търпя укори от г-жа Манолова за това, че съм правил тайни заседания, след като заседанието е обявено 24 часа отпреди и аз не съм го отменял. Не искам да се внушава, както на пленарния състав на Народното събрание, така и на всички слушатели и на всички граждани, че по един или друг начин комисията не заседава правилно и нормално.
Комисията, каквото решим, съм склонен най-прецизно да формира както кворума, така и да провежда гласуванията. Като приемем една практика, ще я следваме оттук нататък стриктно. Като се броим номинално обективно присъствено от тук нататък това ще е правилото и който където иска да ходи. Няма да има извинителни причини. Аз ще коригирам постоянно списъка на присъстващите. Вие си избирате на кои комисии и на кои публични ангажименти ще ходите. Но няма да има партийна воля. Има я г-жа Манолова в тези 5 минути, броим й гласа. Няма я след това, не зачитаме волята.
Г-жа Манолова иска кратка реплика.
Мая Манолова:
Аз мисля, че в случая ще бъде по-неудобно от гражданите да седят тук 10 души и да се броят 25 гласа. Мисля, че това е по-неудобното и по-неуважителното, защото те имат кауза. Аз съм свидетел в предния парламент абсолютно безвъзмездно и ентусиазирано са били на десетки обсъждания, публични прояви и пр. по темите, които са предмет на този законопроект. И сега ние с 10 души да броим 25 гласа, мисля, че това е най-неуважително. Аз не го разбирам, ние тук сме двама, примерно ГЕРБ в момента са трима, а ще броят осем гласа. Това е неуважително за мен.
Предс. Данаил Кирилов:
Когато се приемаше Изборният кодекс на вашата комисия това беше уважително. Сега е неуважително.
Нека да се запомни. От днешния ден и заради ГПК и заради реакцията на г-жа Манолова, това ще стане задължително правило. За мен, г-жо Манолова, освен за гражданите, ми е неудобно и заради гостите. Защото тях ги разкарваме за трети път. Чакат ни да свършим това или онова заседание. Чакат ни за пореден път да стигнем до точката ГПК. Лично ми е известно какви препятствия съдия Влахов е преодолял само и само да дойде в този момент.
Последователно имат думата г-н Делчев, г-н Димитров, г-н Иванов.
Димитър Делчев:
Аз само искам да отбележа, че правя изказването в момент, в който Реформаторският блок сме 100% в комисията, т.е. и двамата сме тук. И не го правя от някакви лични интереси. Аз не искам работата на тази комисия да се блокира.
Само да припомня, че работата на комисията тук е да става експертен дебат и да дебатираме по точките от дневния ред. А работата на пленарна зала е там всеки да присъства, да има кворум и там да се гласува законът. Това е висшата санкция. И за мен няма да е неуважително към хората, ако всеки един от нас, тук не сме малко хора, всеки вземе отношение по един толкова важен закон.
Мая Манолова:
Какъв експертен дебат без да присъстваш.
Емил Димитров:
Г-н Председател, правя пак предложение. Не искам с никого да се карам. Изразявам лично мнение. Но, ако аз примерно дам гласа си на г-н Митев, ние няма да станем трима, пак ще сме двама. Ако той даде на мен гласи си, ние пак сме двама. А ние сме двама, тъй като квотата, която имаме в парламента така, както сме влезли, по този начин е разпределена. Но съобразно партийната квота на която сме тук около масата, ние имаме една възможност: или да одобрим и да влезе в пленарна зала да се разглежда, или да е друг резултатът. Няма никакво значение дали аз ще го упълномощя и той ще играе с моя глас, или аз с неговия. Ние няма да се увеличим. Защо не признаваме гласовете на тези политически сили така, както сме издигнати и сме тук, а в залата развийте всички тези. Нищо не пречи. Днес имаше поименно гласуване и половината ви нямаше. Това означава, че не сте отговорни ли? Има такива моменти, случва се. Правите партийно заседание, срещате се с профсъюзите. Това си е ваша отговорност. Така сте преценили, така сте го направили. Защо да не се признават гласовете? Ето, с г-н Четин Казак, с който очевидно не можем да имаме допирни точки, ако той си позволи, не се е случвало, да каже излизам, важно ми е, по първа точка съм „за”, по втората „против”, предай моя вот. Аз ще го предам точно така, както го е казал, независимо, че ми е неудобно, че той се противопоставя на мен. Същото важи и за Явор Нотев. Защо този глас да не може да се отчете по начина, по който е даден? Защо такова недоверие. Сега ще започнем да се дебнем. Утре тук трябва да има един нотариус и аз да пиша: по първа точка съм „за”, по втора съм „против”, по трета съм така и така. Не, задължително ти е присъствието. Днес задължително ли беше в залата? Всеки ден било ли е задължително? А всичките 240 там ли сме?
Мая Манолова:
Но гласът ти се отчита като си там, нали.
Емил Димитров:
Гласът ми се отчита, ако съм там. Това, че вие не сте дошли един път, нищо не пречи да го отчетем вашия глас чрез вашия представител тук.
Мая Манолова:
На първо четене да, но това е второ четене.
Предс. Днаил Кирилов:
Позволете ми да направя уточнение, защото коментирахте по отношение на г-н Казак – дадохте пример. В интерес на истината, защото колегите от ДПС очевидно имат богат парламентарен опит, колегите които отсъстват направиха така, че техните гласове да не могат да участват по този ред и по този начин да бъдат отчитани, като те изрично казаха, че отсъстват по уважителни причини. Тоест, техният глас не може да се брои. Имам две заявления от тяхна страна, входирани в Деловодството и казват: Ние в момента сме служебно заети. Отсъстваме и при това положение гласът не може да се брои. Както и аз не ви моля да броите гласа на Десислава Атанасова, която в момента не е в България.
Мая Манолова:
А каква е разликата – тях ги няма по уважителни причини, и г-н Лазаров го няма по уважителни причини.
Предс. Данаил Кирилов:
Лазаров дойде специално. Върнахме го от летището. Стоя в началото, гласува се дневният ред и излезе. Г-н Иванов има думата.
Свилен Иванов:
Искам да напомня на г-жа Манолова, че предния вторник, когато гледахме НПК, стана подобен спор по процедурата и вие казахте, че когато е процедура, се броят само присъстващите гласове.
Предс. Данаил Кирилов:
Като има спор, действително има логика, защото спорът възниква, противоборството се проявява веднага и не може да се каже какво отношение би взел еди-кой си. При спор е безспорно, че трябва да се има предвид обективното реално присъствие в гласуването.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Г-н Председател, искам да напомня, че направих процедурно предложение. Доколкото усетих то се подкрепи и от други колеги. В момента ние нямаме кворум.
Предс. Данаил Кирилов:
В момента имаме, даже сме над кворума. В момента сме единайсет души. Един човек над кворума. В момента имаме, но ако някой от колегите тръгне, вече няма да имаме кворум.
Четин Казак:
Аз подновявам предложението си да отложим за последен път и следващия път да сме тук всички. Да бъде точка първа категорично.
Емил Димитров:
За да няма обидени, приемем следващия път да бъде точка първа. Призовете всички да дойдат. На всички да ни признаят гласовете, а на БСП колкото дойдат, за да е всичко мирно и точно. Двама – двама, трима-трима! А ние, както сме се разбрали.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на г-н Казак. То е за отлагане в отделно заседание, точка единствена. За да няма спор, ще я направим точка единствена. Но това няма да бъде в сряда. (Добре.) Даже, ако искате, отсега мога да ви питам как сте за петък? (Не.) Понеже г-жа Манолова каза за събота, аз затова питам за петък.
Мая Манолова:
Аз в събота мога, но в петък не мога. Така че аз съм за събота.
Предс. Данаил Кирилов:
Който е съгласен да отложим обсъждането на ГПК, за последен път, за вторник, извънредно заседание, 13:00 часа. Чуха се две предложения – за 12:00 часа и за 14:00 часа. По средата е 13:00 часа.
Емил Димитров:
Ако може за вторник, 13:00 часа, както предложихте, да направите справка Министерският съвет по време на миналото управление, колко неприсъствени решения е взело, където на практика решават съдбите на държавата и те са легитимни и са влезли в сила, за да нямаме проблем ние с нашите морални каузи, ако колегата отсъства и ме е упълномощил, аз да гласувам и с неговия глас.
Министерският съвет постоянно взима неприсъствени решения. И това не притеснява никого и има същите правни последици, както решенията, които ние взимаме, ако мен ме няма или него го няма. Това се два гласа. А вие колкото искате, така се бройте.
Мая Манолова:
Добре. Но тук има абсурди. Една парламентарна група упълномощава друга парламентарна група да гласува като нея. Това какво е? Г-н Хайтов упълномощава г-н Киров! Без да е чул! Какво е това?
Предс. Данаил Кирилов:
Ето, факт е. Така е решил. Това му е волята.
Мая Манолова:
Това разбива на пух и прах идеята за вашата партийност, след като една партия упълномощава друга. Визирам колегата Димитров.
Емил Димитров:
Къде тук има партийност. Аз съм един носител на волята на г-н Нотев, който е заявил пред мен в случая. Казвам, че когато той ми е съобщил неговия глас, аз просто го предавам.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, моля да гласуваме, защото виждате, че БСП тръгва, за да нямаме кворум.
Емил Димитров:
А по отношение на партийната квота излиза, че само еднопартийни правителства трябва да имаме. Малко странно е вие да го казвате.
Предс. Данаил Кирилов:
Който е съгласен за отлагане на обсъждането за вторник, като допълнително аз ще определя часа, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма.
Заповядайте.
Димитър Делчев:
Аз предлагам заседанието ни да бъде, както досега е било, в сряда. Всеки знае, че заседанието ни е в сряда и всеки, който си прави плановете една седмица напред, както правят организираните хора, си е направил плана така, че в сряда да е тук.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Делчев, г-жа Манолова организира почти цялото гражданство да присъства. Това е трудна организация. Нека изрично да определим време.
Мая Манолова:
Аз го подкрепям за сряда. Ще мога да организирам и за сряда.
Предс. Данаил Кирилов:
В сряда какво ще правим с нормалния дневен ред.
Извинявам се на гостите за това отлагане. Съжалявам.
Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов