Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 32

Днес, 08.07.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи –Красимир Божанов, директор на дирекция „Правна”, Мариана Гърчанова, дипломатически служител III степен, експерт в дирекция „Консулски отношения”; от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър, Росица Грудева, главен юрисконсулт в дирекция „Миграция”, Тодор Драгнев, експерт в дирекция „Миграция”, Нина Чимова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Държавна агенция „Национална сигурност” – Димитър Георгиев, председател, Таня Каракаш, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, Радослав Пънчев, директор специализирана дирекция; от Държавна агенция за бежанците – Никола Казаков, председател и Калина Попянева, главен юрисконсулт; от Министерството на труда и социалната политика – Лазар Лазаров, заместник-министър и Даниела Филипова, държавен експерт в дирекция „Социално включване”; от Агенцията за социално подпомагане – Анна Ананиева, заместник изпълнителен директор и Даниела Кичева, главен експерт в дирекция „Закрила на детето” и народния представител Юлиан Ангелов, вносител на законопроект.
Поканени от народен представител – Илия Бачев и Марияна Станева.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на правната комисия при условията на чл. 31, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Получили сте предложение за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България:
№ 554-01-19, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 04.02.2015 г. и № 554-01-20, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 04.02.2015 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 554-01-123, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Красимир Любомиров Велчев и Полина Кръстева Карастоянова на 03.07.2015 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-37, внесен от Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 07.11.2014 г. (продължение)
По дневния ред имате думата. Няма становища. Подлагам на гласуване дневния ред. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Дневният ред с приема.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България: № 554-01-19, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 04.02.2015 г. и № 554-01-20, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 04.02.2015 г.
Колеги, вносители имате думата, ако прецените, да представите накратко законопроектите. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Уважаеми колеги, гости, на вашето внимание стои предложение, подписано от група народни представители от партия Атака за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България ведно с мотиви към законопроекта.
В мотивите сме отразили виждането си, че независимо, че придобиването на българско гражданство е регламентирано в Закона за българското гражданство, намираме, че съответната уредба трябва да намери място и в Закона за българите, живеещи извън Република България. Така този закон ще даде възможност на българи, живеещи извън Република България чрез организации, които са вписани в регистъра на Държавната агенция за българите в чужбина да се снабдят с документ, доказващ българския им произход.
Българската православна църква също намираме, че следва да издава съответния документ за български произход, без неговото действие да бъде опосредено чрез удостоверение, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. При сега действащата регламентация на производството по придобиване на българско гражданство, с молбата задължително се представя удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. С предлаганите изменения се дава възможност освен с удостоверение от агенцията, българският произход да може да се доказва и с документ, издаден от организация на българи, живеещи в чужбина, която поддържа активна връзка с Държавната агенция за българите в чужбина и е вписана в регистъра, както и от Българската православна църква, както споменах вече. Това би спестило време и значителни средства на българите, живеещи извън Република България и желаещи да придобият българско гражданство, а би облекчило и работата на Държавната агенция за българите в чужбина. Съгласно практиката на Върховния административен съд удостоверенията, издадени от Агенцията, би следвало да бъдат подписани от председателя. Въпреки че в едно от становищата се оспорва това съображение на вносителите, изразяващо се в овакантяване на съответната длъжност и създаването на фактическа пречка за издаването на годни такива удостоверения на Агенцията, намираме, че това е един допълнителен аргумент – да няма само една възможност, само един единствен път, по който да се стига за задвижване на съответната процедура и съответно успешното й финализиране.
Намираме, че с предложения законопроект не се нарушава философията и на двата закона – този за българското гражданство и за българите в чужбина. Предвидените облекчения не се отнасят и не отварят широко вратите пред всички желаещи. Напротив, запазва се критерият по този ред, предложен от нашия законопроект, да могат да придобият при облекчен режим българско гражданство българите, на които поне единият възходящ е българин – принципът на произхода, принципът на кръвта остава действащ при тази философия, която ние предлагаме.
Това са съображенията, които са ни водили при изготвяне на съответното предложение, което поставям на вашето внимание с молба да бъде подкрепено, за да решим този дълго време нерешен проблем, стоящ пред наши сънародници, които не са в състояние да формализират отношенията си така както биха желали.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Нотев. Г-н Ангелов, заповядайте
Юлиан Ангелов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Дами и господа, във връзка с проблема, който възникна преди две години за това българи зад граница да не могат да удостоверяват своя произход, а именно да доказват, че са българи и в тази връзка да кандидатстват дали за постоянно пребиваване, дали за обучение в България, дали да си търсят работа или дали да получат българско гражданство, аз като съвносител и представители на общо пет парламентарни групи – от ГЕРБ, от БДЦ, от АБВ, от Реформаторския блок и от Патриотичния фронт, както и впоследствие, подкрепен от проф. Станилов от Атака и представителите на БСП в Комисията за българите зад граница сме го направили с идея да можем да облекчим именно доказването на произхода на хората, които са от български произход и живеят зад граница. Това касае най-вече нашите сънародници в Република Македония, Република Албания и Република Румъния. Защото за тези, които са в Украйна или Молдова или в Сърбия, все пак там има документална база, с която могат да доказват своя произход. Докато в предните държави, които изредих, просто липсват документи, с които да доказваш българския си произход. С оглед на това направихме тези предложения за промени в Закона за българите, живеещи извън Република България.
Конкретно в чл. 2, т. 1 се изменя по следния начин:
„1.Има поне един близък роднина от български произход.”
Защо сме го предложили този текст? Досега беше текстът „един възходящ българин”. Защото влизаме в парадоксална ситуация. До преди две години на база на това, че на хората от Македония им се признаваше българският произход без никакви документи, въпреки че не е променян законът оттогава, има много хора, които са взели българско гражданство на база българския си произход, а именно деца – брат и сестра са взели гражданство за това, че са българи по произход и сега техните родители кандидатстват за българско гражданство и им се отказва, защото им казват: вие нямате възходящи българи. Тоест, техните деца са българи по произход и с българско гражданство, а на родителите им се отказва, което е пълен парадокс или абсурд.
Също така има първи братовчеди, чичовци, лели, които са кръвни роднини, които имат български произход, имат документи, дори и да не е българско гражданство по произход, но имат други документи, на тях също се отрича правото да докажат, че този твой роднина кръвен е българин и това означава, че и ти си българин, щом той е българин. И в тази връзка предложихме този термин „близък роднина”, като в Допълнителните разпоредби е обяснено, че близък роднина е до 6 съребрена степен, което означава до втори братовчед по възходяща и низходяща линия. Някои ще кажат как така по низходяща ще определяме възходящ. Така е, само че ние сме влезли в тази колизия в момента – в последните 10 години са издавани гражданство на тези хора и не може ние сега да кажем: децата са българи, родителите не са. Има и други парадоксални случаи. Братът има българско гражданство, сестрата кандидатства или за произход, или да учи в България и й се отказва български произход или гражданство, защото това че й е брат, тя има български произход. За това сме го предложили този текст.
Аз виждам в някои от становищата да се споменава, че не е редно и коректно да има такова доказване на произход по различни линии и има препоръка да се запише, че специално касае този закон. Да, приемаме тази препоръка. Но е много важно наистина да дадем възможност на тези хора, които наистина са от български произход и незаобикалят законите да могат да доказват и да се възползват от това право, което е дадено от българската Конституция, чл. 25, както и от Закона за българското гражданство в чл. 15.
Друго, което сме предложили – в чл. 3 освен изредените сега по закон, които са записани, е и писмена декларация по смисъла на чл. 39, ал. 1 във връзка с чл. 43 от Административно-процесуалния кодекс със заверена дата и подпис. Тоест, предлагаме лицата, които нямат документи да доказват с нотариална заверка на подписа си, че са българи по произход.
И тук има обструкции в становищата и в различните мнения. Така е. Но защо сега, примерно, българските институции – Министерството на правосъдието и Агенцията за българите в чужбина, защо изискват от тези хора нотариално заверени декларации, че са българи по произход. И в момента се изисква това нещо от тях. Тоест, ние сме го предложили, за да може това изискване да се узакони. Вярно е, че може да има хора, които ще злоупотребят с това и ще декларират своя произход, че са българи, а не са такива. Така е! Но затова има български служби, български институции. А отделно част от тези обстоятелствата, с които доказват български произход между двете четения може да бъде предложено да бъдат акумулирани, т.е. кандидатът да отговаря на два или три от принципите, които са изредени, включително и този да декларира нотариално – нека да каже, че е българин.
Това са основните предложения.
В Допълнителните разпоредби даваме възможност от чуждестранните държавни органи, защото и сега го има в Закона за българите, живеещи извън Република България, даваме възможност частично да се обоснове произхода и на косвени данни. Тоест на именната система и на мястото на раждане на лицето или на неговите роднини, дали по възходяща или друга линия. Тоест, в момента всички знаете, че в исторически план и Българската академия на науките, а и много други историци са направили подробни карти с етническата ситуация и в България, и в Украйна, и на Балканския полуостров, и навсякъде, където са изредени всички български населени места. В момента е свикан такъв Консултативен съвет към председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, в който са акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН, акад. Васил Гюзелев, акад. Георги Марков, проф. Пламен Павлов, проф. Божидар Димитров, които всеки месец заседават и във всяка една от държавите изреждат населените места, в които е доказано, че има българи по произход. Тоест, тези допълнителни разпоредби, които сме предложили да влязат като текстове, ще узаконят и техните становища. А няма други хора в България, които чисто научно и академично, освен тези светила на българската наука, да окажат къде наистина живеят българи. Вече направиха становище за българите гагаузи за Молдова и Украйна и се обосноваха, дадоха становище, че българите гагаузи са българи и трябва да бъдат възприемани като такива и не трябва да им бъде отказвано гражданство, или произход или обучение в България.
Също така този Консултативен съвет изреди населените места на територията на днешна Албания, където живеят българи по произход, т.е. само българи по произход и никакви други – нито албанци, нито власи, нито други. Този Консултативен съвет за всяка от държавите, които касаят този закон, а и Закона за българското гражданство ще определи населените места, откъдето човек може да каже: Аз съм българин, защото баба ми и дядо ми са от това село, което е българско село и всички го знаят.
Предложили сме тези промени, за да може да се сложи някакъв ред, регламент.
Предложили сме също владеенето говоримо български език или диалектните му форми в чл. 2. Тук също имаше различни становища. Хора от Македония, които владеят диалектни форми, без да са българи. Само че там където сме го предложили, един вид го правим задължително в момента, т.е. ще намалим тези, които не владеят български език или диалектните му форми, ще намалим злоупотребата с това да дойдат и да кажат аз съм българин, но идвам на интервю с преводач.
Това е. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Позволете ми от гостите да дам първо думата на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”. Г-н Георгиев, заповядайте.
Димитър Георгиев:
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители членове на комисията, ние сме дали становище в писмен вид по отношение на двата законопроекта. Това, което мога да кажа е, че по първия законопроект № 554-01-19 от 04.02.2015 г. не подкрепяме това предложение, защото създавайки отделно основание за придобиване на българско гражданство по натурализация поради български произход на кандидата и това се доказва с документи, издавани от организации на българите в чужбина или от православната църква е изключително рисковано, тъй като то се базира само на документи от субекти, които не са органи на държавната власт и респективно това би затруднило много проверката за валидността на твърденията и установяването на този български произход.
В резултат на това освен че ще се затрудни работата на компетентните органи, които извършват проверката на всеки един кандидат, ще се увеличи рискът от това, че може да има отразяване на неверни данни относно произхода на лицата и респективно това би компрометирало процедурата по предоставяне на българско гражданство.
По отношение на втория законопроект № 554-01-20 от 04.02.2015 г. имаме становище, което е предоставено в писмен вид, като считаме, че се създават рискове по отношение на създаването на възможност за установяване на роднини по съребрена линия до шеста степен с български произход, тъй като примерите, които бяха дадени са добре дадени, но те имат своите варианти. Примерно, ако родителите са от различни бракове, то единият може да има български произход, а другият – да няма и затова братът и сестрата да не са получили съответно възможността да бъде прието до удостовереното от тях, че са с български произход. По този начин ще се създадат и трудности за установяване на истинността и предявената родствена връзка. Също така биха се създали предпоставки за нарушения и злоупотреби и налагане на практики, които биха компрометирали процедурата. А също така и да се даде възможност на лица, които не са от български произход, да се възползват, а и да преминат и такива, които са свързани със структури и симпатизират на терористични организации.
По отношение на процедурата, свързана с владеенето на български език, считаме, че трябва да се създадат ясни критерии и регламент за това нещо, тъй като ако лицето от български произход, но ако то е израснало в чужбина и изобщо не е упражнявало езикът, това не означава, че като не говори езика, то няма такъв произход за това, че не го владее. Така че в тази посока следва да се помисли внимателно при приемането на тази процедура.
По отношение на писмената декларация това също би могло да създаде предпоставка да се декларират неверни данни относно произхода, което също може да допринесе до затрудняване на проверката и установяване на реалната обективна ситуация.
По отношение на това, което касае и двете предложения за прилагането на законопроектите, можем да кажем, че общата статистика показва, че 5% от тези, които са придобили българско гражданство и са искали такова остават да живеят в България и да се ползват от това гражданство и да бъдат част от нашата икономическа система и от активния живот на гражданите. В общи линии причината за това нещо е това, че България е държава-членка на Европейския съюз. С това гражданство те получават всички пълни права на граждани на Европейския съюз, което от друга страна ни кара да бъдем много отговорни, издавайки това гражданство с оглед на това, че ако лице, притежаващо такова гражданство и документ, извърши престъпление в друга държава, то компрометира нашата държава и в тази посока следва да бъдем много внимателни.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря г-н Председател. Министерството на външните работи.
Красимир Божанов:
Добър ден. Нашето становище също е разпространено в писмен вид и тъй като от изложението на Председателя на ДАНС са подчертани точно тези елементи, които са и водещи в нашата позиция, аз ще бъда още по-кратък.
До момента разбирането на държавните институции за гражданството, като една трайна и устойчива правна и политическа връзка между държавата и лицата, очевидно с двата законопроекта се въвеждат елементи на преосмисляне на тази концепция със значително разширяване на критериите и улесняване на процедурите за придобиване на гражданство.
Хронологически по първия законопроект нашата позиция е, че следва да се запази, ако мога така да се изразя, монополът на държавата и на Държавната агенция за българите в чужбина като държавна институция, която може по един правно обвързващ начин да удостоверява произход на лица. Също имаме опасения, както и колегите от Държавна агенция „Национална сигурност” за рисковете, които крие възможността организацията на българите извън страната да удостоверяват произход. Увеличаването на броя на преписките за придобиване на гражданство въз основа на това, необходимостта от установяване на истинността на данните, затрудненията във връзка с търсене на отговорност на служители на неправителствени организации на лица, повечето от които не са български граждани и които не пребивават в България.
По отношение на втория законопроект ние сме сред ведомствата, които са изразили съмнение конкретно по критерия за родство и също сме отбелязали съмнения за абсурдност на възможността чрез низходящ да се доказва произход. Сега разбирам от изложението на един от вносителите на какво се дължи това – на аномалии в практиката през различни периоди през последните години. Естествено първия пример, който хрумва на всеки, който чете текстове е точно ситуации със смесени бракове на хора от различни етноси. Ако аз съм низходящ на майка от български произход, защо от друг произход да има възможността да доказва български произход чрез мен. Примерът, който беше даден с различни бракове – поредица от бракове.
Също така имаме сериозни съмнения по отношение на възможността да се доказва произход единствено въз основа на декларация. Един от вносителите спомена за отвореност, т.е. да се преработи този текст. Трябва да се даде някакъв коректив – дали декларацията да бъде кумулативно с други елементи от процедурата – да дава възможност за доказване на български произход. Надяваме се просто да има преработване в тази посока на второ четене. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Министерството на вътрешните работи. Заповядайте.
Росица Грудева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, позицията на Министерството на вътрешните работи е аналогична с позицията на преждеговорящите.
По отношение на първия законопроект, внесен от г-н Волен Сидеров и група народни представители следва да посочим, че условията и редът за придобиването, загубване и възстановяване на българско гражданство са уредени в друг нормативен акт и това е Законът за българското гражданство и към момента всички, които имат желание могат да получат пребиваване, могат да получат статут на основание чл. 15 от Закона за българското гражданство. Считаме, че в случай че се приемат тези промени ще се промени философията на Закона за българите, живеещи извън България и Законът за българското гражданство.
По отношение на втория законопроект, както вече казах, също имаме такива аналогични притеснения по отношение на критерия за родство и по отношение на предложенията в § 2, ал. 2 във връзка с доказването на български произход с писмена декларация.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, имате думата за становища, въпроси, позиции. Заповядайте.
Юлиан Ангелов:
Искам да отбележа факта, че има становище от Министерството на правосъдието, непредставено, а също така и становище от Агенцията за българите в чужбина, която мисля, че е най-ангажирана с този закон, което е положително.
Също така има подкрепа (не знам дали тези писма са стигнали до комисията) от различни български сдружения зад граница, които са в Сърбия, Македония, както и в България, от различни институти.
Относно това, което изредиха различните ведомства, ще кажа няколко думи. Хубаво е по принцип, когато се предвиждат промени в законите, да се четат и законите, които съществуват и в момента. Защото част от тезите, които изброиха институциите, именно българската православна църква или неправителствени организации, които в момента също могат да удостоверят, го има и в сегашния закон. Те не са нови предложения, нито от нас, нито от Атака са правени нови предложения в тази насока. Може би само предложението на Атака да бъде заобиколена агенцията, не е правилно, защото все пак трябва да има и държавен орган, който да го направи. Но така или иначе в сегашния закон това съществува.
Така че тезите за това, че българската православна църква или чужди организации зад граница, които са регистрирани в Държавната агенция за българите в чужбина могат да удостоверяват произход, просто в сегашния закон ги има и не се предлага нещо ново. Хубаво е да се четат и законите, които съществуват, а не само предложенията и на база на тях да се правят становища.
Другото, което искам да кажа е във връзка с изнесените данни от ДАНС за това колко процента постоянно са пребивавали от тези, които са били взели гражданство. Колеги, колко процента са тези, които влизат всяка седмица в България са взели гражданство. Колко процента са тези, които всеки месец влизат в България, които са взели гражданство. Колко са тези, които годишно един или два пъти влизат в България, които са взели гражданство. Защо я няма тази статистика? Тя не е важна? Както е модерно в момента да се говори: светът е либерален, отворени граници, хората пътуват, ходят, връщат се. Говорим за световен интернационализъм, а в момента в който казваме само 5% пребивават постоянно, а другите проценти къде са. Нима тези, които един път седмично, един път месечно или един път годишно идват в България, оставят си парите, купуват си имоти, инвестират в нещо, те не са български граждани, които са свързани с родината си.
Хубаво е, когато се представят данни, да се представят пълни данни, а не само това, което ни отговаря на нас. Да вярно е, знаем, че ДАНС има възможност да обработва 10 хиляди преписки във връзка с българското гражданство годишно. Нямат капацитет. Всички институции се съпротивляват за това защото няма човешки капацитет, за да извърши проверка върху всички тези преписки. Нека тогава да увеличим таксата за българско гражданство и с тези пари да се увеличи и щатът на съответните ведомства, за да могат да се обработват повече преписки и да няма такива проблеми.
И още няколко неща ще спомена във връзка със становищата, които касаят това как трябва да се съобразяваме с Европа, Европейския съюз и европейските държави. Румъния, Полша, Унгария, Германия, Австрия – те дадоха гражданство от произход на милиони. Някой казал ли им нещо, направил им е забележка ли? Да не говорим, че Румъния дава на Молдова на всеки един гражданин на Молдова без значение какъв е по произход. Да не говорим, че Унгария дава гражданство на унгарците от Украйна и на други държави на база на това, че той само владее унгарски език и дали е съден по унгарската правна норма. Това им е достатъчно. Тоест, ние се правим на по-европейци от европейците отново. И когато България е в тежка демографска криза, когато ние имаме един капитал, а именно българския произход и българското гражданство, можем да направим лоби на България в тези държави с нашите сънародници, а и отделно да ги привлечем в България, ние отново казваме не, няма смисъл, по-добре да приемаме нелегални имигранти и да се грижим за тях. А на нашите сънародници защо да им даваме гражданство. От Европа някой чиновник ще ни направи забележка, защото от 150 000 български граждани през последните 10-15 години имало 100 човека, които са се промъкнали, които не са българи по произход. Е това голяма грешка ли е за тези 100 души? Къде е грешката? В службите, които са ги проверявали, в институциите, които са ги проверявали или там някъде, където е имало корупция. Нека да им се отнеме гражданството на тези 100 албанци ли са, терористи ли са. Защо не им се отнеме гражданството? Къде са докладите, за да видим един докладван и да видим, че този се е декларирал, че е българин по произход, а той е терорист, излъгал ни е и ние предлагаме да му се отнеме гражданството. Аз не съм виждал такъв доклад.
Така че когато се хвърля в пространството някаква информация и данни, които реално не съществува, не е правдоподобно. Благодаря.
Извинявайте, повече няма да взимам думата, но пропуснах. Аз предлагам по този законопроект, на който съм съвносител, между двете четения заедно с колегите от правна комисия и други народни представители заедно със съответните институции да направим съответните корекции и да изчистим текстовете, за да ги направим както трябва да бъдат.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Ангелов. Колеги, имате думата. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
В допълнение на току-що казаното. Църквата дълго време е извършвала брачни ритуали, издавала е свидетелства, изготвяла е актове за раждане, вписване в книгите за смърт. Знаем, че сега държавата е иззела тези функции, но това не означава, че трябва да пренапишем историята си отначало и да ги отменим със задна дата. Когато някой иска да докаже, че неговите родители са били българи и са сключили брак, той се позовава на роднините. Едно такова удостоверение от църквата би трябвало да може да важи.
Оставам с впечатление, че в момента ако човек пресече границата с Македония и каже, че е бежанец, шансът да остане в България е много по-сигурен и много по-добър, отколкото ако каже, че е българин. Мисля, че е малко срамно. Още повече, че днес ще гледаме закон за бежанците. Значи за бежанците гледаме закони с приоритет, а за българите, независимо как го доказват, винаги подхождаме със съмнение. Странен подход.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров.
Не е търсено специално съвпадение двата законопроекта да бъдат гледани на едно заседание. Те са на различна процесуална фаза – на бежанците закъсахме на второ четене и сега ще продължим.
Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз ще се опитам да отстъпя от начина, по който навлизаме в проблема, като някакво противопоставяне на интересите на лица, които с користна цел и подбуди се домогват до българско гражданство едва ли не само да преминат границата на Европа, от една страна, и в името на това, от друга страна, са едни готови престъпници. Чухме Председателя на ДАНС, който каза, да, но декларацията може да съдържа неверни данни.
Съображенията на институциите, които се противопоставят на двата законопроекта, са изпълнени с едни по най-мекия начин бих могъл да ги определя като чисто чиновнически неудобства, които предложенията за измененията в закон биха създали на служителите.
Би трябвало да се очаква, че ще се създаде проблем от „международноправна гледна точка”, „огромни затруднения” пише Министерството на външните работи. Впрочем какво значи това от международноправна гледна точка се създават затруднения. Какво? Процедурата, която в крайна сметка предлага изменения, които необвързват администрацията да даде непременно българско гражданство. Значи ние сме в една фаза, в която ще докажем български произход. Субекти на тези права, носители на тези права според законопроекта на Атака са българи и това би следвало да не ни убягва от вниманието.
Всъщност проверката на обстоятелствата, които ние ще се опитаме да удостоверим при пълната възможност да бъдат проверени с цялата мощ на държавната администрация и специализиран орган, не трябва да създават затруднения. Ние трябва да си осигурим спокойствието и ако това не може да стане, да ограничим възможностите да се кандидатства за българско гражданство.
По-нататък наистина съображенията изобилстват точно такива примери. Трудно ще се доказва голям периметър на родствени връзки. Пак „трудно”! Не можело да бъде трудно това нещо. „Ще бъде затруднено търсенето на наказателна отговорност по реда на чл. 313, ако някой впише неверни обстоятелства.” Дайте да не работим. Струва ли си с такива аргументи да се оборват съдържателни съображения, отнасящи се до връзката на българи по произход, защото за тях става дума, които желаят да установят и формално това свое отношение със своята родина. 5% били оставали тук?! Какво значение има това, какво значение има за това, че някой от Западните покрайнини ще придобие българско гражданство и ще остане да живее там, където и сега живее, но ще има и съответния документ, който го прави български гражданин.
Едно тежко неразбиране, пренебрежение към интересите на нашите сънародници, които са в тази позиция и чието отношение бихме искали да коментираме.
Така че нека да се отърсим от тази дистанция. Не сме ние решаващите, а пък те молителите, и ако искаме, и ако благоволим, ще направим жест към тях. Те са по-българи от нас в много по-голяма степен и патриотичното в тях се доказва всеки ден в трудния начин и трудната атмосфера, в която те преживяват. Защото тяхното е борба, за разлика от спокойствието, което ние имаме, за да решаваме по този начин, бих го нарекъл бездушен, проблемите.
Ние от Атака ще подкрепим и законопроекта, внесен от Патриотичния фронт, защото целта на тези два законопроекта, като че ли се препокрива и се среща някъде.
Бихме подкрепили и други проекти, които ще доведат до облекчаване на тази процедура и сме склонни да я коментираме, чисто технически неудобства, начини за тяхното преодоляване, но в името на това да се прекъсне това състояние по повод на процедурата за придобиване на българско гражданство. Публична тайна е, че изключително много хора, които кандидатстват за българско гражданство са незаслужено обидени, незаслужено оставени в позицията на молещи, чакащи и не в състояние да уредят отношенията си, които в крайна сметка и в личен план заслужават известен приоритет.
За бежанците ще говорим, извинете г-н Председател, че пак ще препратя към това, че ние трябва да събираме семейства, деца, родители, мъж, жена и т.н. Какво правим с нашите българи. Защо това да не може да стане. Защо трябва да сме наистина с една по-висока степен на подозрителност и на неуважение към тази нужда. Действително рисковете, за които говори Държавната агенция, и Министерството на вътрешните работи, а и външните работи, те са грижа на тези ведомства. Ако има такива рискове наистина реализирайте всички, целия си потенциал, констатирайте ги в процедурата, нека да не бъде предоставено гражданство на тези лица, а на тези, на които е предоставено погрешно, да бъде отнето. Няма пречка, ако се работи активно, целите на двата законопроекта да бъдат изпълнени. Нека да направим тази крачка, защото иначе бихме се идентифицирали с авторите на тези становища, които няма как да бъдат споделени нито по дух, нито по отправените аргументи, защото действително се явяват прекомерно рестриктивни и незаслужено обидни за хората, които кандидатстват за българско гражданство от тези категории, чиито интереси искаме да защитим. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Нотев. Г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз ще се върна на това, че в крайна сметка се намираме на първо четене на тези законопроекти. А всъщност на първо четене обсъждаме духа и целта на законопроекта като цяло. Мисля, че забележките, които бяха изказани от представителите на изпълнителната власт по-скоро като че ли касаят второ четене на тези законопроекти.
Очевидно е, че целта на вносителите и на двата законопроекта е облекчаване на процедурата, изобщо на стартирането на процедурата, а не на нейния краен резултат, за това мисля, че на първо четене тази тяхна инициатива би следвало да се подкрепи. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми колеги, аз ще кажа само две-три изречения.
Като имам предвид, че всъщност цената на десния неолиберален преход е една демографска катастрофа мисля си, че всеки опит да либерализираме режима за получаване на българско гражданство трябва да се подкрепи. Това напълно съответства на една лява политика и аз лично ще подкрепя и двата законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Колеги, ако няма повече изказвания, съвсем кратко и аз ще взема становище с известно пристрастие, тъй като съм вносител на единия от законопроектите –този, на който сме съвносители с г-н Ангелов. Четири месеца минаха от внасянето на законопроектите досега. Имаше доста критики по отношение на забавянето в разглеждането на първо четене на тези законопроекти. В интерес на истината през това време възникнаха много сериозни дебати по отделните елементи на предложенията. Благодаря на всички институции, които представиха становищата си. Те са много важни, силно индикативни са. Действително не може да се неглижира обстоятелството, че една част от идеите имат нужда от една сериозна конкретизация, включително много внимателен преглед с оглед сигурност при тяхното прилагане. Аз лично най се притесних, като ще ми е трудно да цитирам дали от правосъдното министерство или колеги от други министерства го бяха посочили като проблем, цитирам по памет, а не точно, че всъщност предлаганите от народните представители проблеми сочат едно колебание по отношение на модела, който сме избрали за предоставяне на българско гражданство, което обстоятелство очевидно налага отварянето и провеждането на един по-продължителен дебат. Да, има правни системи, в които единствено по силата на декларацията и изразената воля може да се придобие по натурализация гражданство.
Въпросът е принципен и очевидно ще стои дълго време на вниманието на българските ведомства и на законодателния орган.
Тъй като сме на първо четене аз също бих подкрепил двата законопроекта като база за анализ и за разсъждения. Но от тук нататък ще настоявам, ако бъдат приети от пленарна зала, за една възможна най-широка работна група, която да има достатъчно възможност за спокойна работа, за да се прецизират текстовете.
Благодаря за уточнението от г-н Ангелов за изразената готовност да се оттеглят едни или други части от предложенията, които се преценят, че не могат да бъдат приложени или ще дадат негативен резултат.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, закъснях за заседанието, защото в Комисията по външна политика изслушахме заместник-министъра на външните работи Катя Тодорова относно визовия режим за чуждестранни граждани от български произход, възможностите за облекчение предвид хуманитарната криза в Украйна и заплахите за сигурността на нашите сънародници. Така че темите с свързани.
Аз по принцип съм за възможно най-голямото облекчение на възможността лица от български произход да бъде облекчен техният достъп до Родината, тяхната възможност да се завърнат в България, да се установят трайно тук. Това мисля, че трябва да бъде един от основните приоритети на българската политика по въпросите на нашите сънародници. Освен да ги подпомагаме там, където се намират, там където живеят, аз мисля, че от още по-голям национален интерес би трябвало да бъде да предприемаме всякакви мерки за поощряване на тяхното завръщане в Родината. Защото България повече от всякога се нуждае в настоящия етап в условията на задълбочаваща се демографска криза, в условията на продължаваща емиграция навън, се нуждае от целенасочена политика за привличане на български общности от чужбина да се завръщат в Родината и да се установяват трайно. И това трябва да стане чрез целенасочени мерки не както досега, затова подкрепям това, което каза г-н Кирилов, за един сериозен дебат относно досега провежданата политика, специално за даване на българско гражданство. За мен тази политика не е най-подходящата. Раздаването на български паспорти на калпак, само срещу доказан български произход, без никакви условия след това за това лице, мисля че отговаря, но не напълно, на българския национален интерес и затова трябва наистина сериозно да се помисли как да направим така, че когато облекчаваме и визовия и режима за пребиваване, и режима за предоставяне на българско гражданство, ние да накараме тези хора не просто да си вземат документа или паспорта и да бъдат поредните емигранти в Германия, Франция, Холандия. А как да ги накараме да останат в България, да се установят трайно. Не само в Гурково, а и в другите части на страната. Върху това предлагам да помислим всички и най-вече колегите от Патриотичния фронт, защото на тях най-вече приляга да търсят подобни решения, но и на всички нас. С оглед и на забележките, за които знам, че са били изказани резервите от страна на ДАНС и от МВР, мисля, че една такава работна група трябва да се занимае въобще с цялостната проблематика. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Нотев за реплика.
Явор Нотев:
Питам се, когато, удовлетворявайки молба за българско гражданство на желаещ да го получи поставим условието той да дойде, да живее и да не напуска пределите на България, в какво съотношение е такова поето задължение с възможностите, каквито има всеки един български гражданин по произход роден и живеещ тук. Може ли вас, мен някой да ни задължи за в бъдеще да не напускаме територията, защото сме български граждани и това да бъде някакъв израз на обвързаност. Малко е самоцелно и химерно едно такова изискване. Питам се, ако не е това, какво друго може да се постави като условие – не само да си вземе, както казвате Вие, паспорта и след това вече да правят каквото си искат и каквото са си намислили и както искат да построят живота си. Като че ли там нямаме право да се намесим. Това трябва да обсъдим като една възможност и като една даденост.
Впрочем, с това не искам да кажа, че не се съгласявам с Вас и с Председателя за необходимостта от работна група, стига това да не е онзи познат подход, като не знаеш какво да правиш с даден проблем, дай го на работна група и той ще си оттече от само себе си.
Настоявам за решение по този въпрос. Смятам, че вносителите сме на това мнение.
Г-н Председател, ако позволите да посоча за комисията този цитат, на който Вие се позовахте. Това е от становището на Министерството на правосъдието, чието становище е най-толерантно към двата законопроекта. Там няма крайно отричане. Има споделени опасения. Но всъщност абзацът, който Вас ви е впечатлил, искам да го посоча дословно, за да видите до каква степен не значи нищо, уверявам ви, не значи нищо. Той звучи така:
„Съвкупната оценка на двата законопроекта сочи, че с тях едновременно се разширява кръгът на лица, които ще бъдат третирани като такива от български произход за целите на натурализацията и документите. (Това по същество е вярно.) Разбира се възприемането на такъв подход е изцяло в дискрецията на законодателната власт. От чисто практическа гледна точка, обаче, подобно разширяване на тези ключови за ефективното администриране на принципа за установяване на кръвния произход от елементи би се стигнало до смесване на двата възприети в световен мащаб подхода.”
Какво е притеснителното. Че при това смесване можело да не се изразят само позитиви, а можело да има и негативи. Какво ново ни казва едно такова становище? Не предлага нищо в замяна на подхода, който ние сме избрали като вносител. Нищо смущаващо, нищо непреодолимо.
Така че нека днес без някакво притеснение, включително от такива абзаци в изложението, да подкрепим на първо четене и двата законопроекта. Наистина и аз заявявам готовността за участие в работна група, която да се постарае да предложи решение на въпроса. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Нотев, без да е реплика, защото няма как реплика на реплика да стане, по-скоро уточнение да направя. Цитирах по памет, защото съм чел становищата към момента на тяхното получаване, което беше преди повече от месец, ако не и още повече. Но както и Вие прочетохте, има се предвид това ,че основно в законодателството ние сме възприели линията на кръвта и само по изключение допускаме в малко на брой случаи хипотези натурализация. Но очевидно се поставя на масата въпросът за съотношението на тези два принципа. Аз ще се върна към тези четири месеца във времето, но чух много и различни становища в интерес на истината – и силно патриотичните и родолюбиви и стриктно формалните. Но при всички положения би следвало да се намери един оптимален баланс, както на база българско гражданство и бежанци, така и на равно поставянето на българския гражданин, който се мъчи да живее в родината си и си плаща данъците, колкото и мизерно възнаграждение да получава, така и в контекста на тези сложни съпоставки, които могат да се направят с българите във всичките им проявления – етнически, икономически, ситуационни, локационни и имуществени.
Заповядайте за реплика.
Юлиан Ангелов:
Съвсем кратка реплика към г-н Казак. Надявах се, че точно по тази точка от дневния ред няма да има политически прехвърляния и кой какво трябвало да прави. Мисля, че задължение е на всеки български народен представител е да се грижи за интересите на българите зад граница, а не само на Патриотичния фронт. Така че ние нямаме патент върху това, г-н Казак.
Относно даването на гражданство на калпак. Ще ви кажа следното. Българската Конституция е категорична, чл. 25, ал. 2. Така че ние не можем да нарушаваме основния закон в България, където е казано: „Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.” Щом Конституцията е казала, ние не можем да сядаме тепърва да мислим на кого ще даваме гражданство и на кого няма да даваме гражданство. Има Конституция.
Тогава по същата логика българите по произход българското гражданство, другият произход, който касае Република Турция, където също се дава на калпак, но и те не идват да живеят в България. Защо им даваме на калпак тогава? Те са по произход българско гражданство, а не по български произход. Така че когато се изказват подобни тези е хубаво малко да се прецизират нещата, да се погледне Конституцията и законите и тогава да даваме такива мнения, които са в противоречие с Конституцията на Република България. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, дуплика.
Четин Казак:
Аз съвсем добронамерено отправих призива. Не търсех конфронтация. Явно колегите просто не могат да надмогнат същността си, чипът е такъв. Съвсем добронамерено призовах не само Патриотичния фронт. Изрично подчертах и всички останали политически сили, включително и ние да седнем и да помислим кое е най-доброто. Аз знам прекрасно конституционния текст. Не го отричам. Само искам да обърна внимание, че вашето тълкувание, тълкуванието, което се прави на конституционния текст, за съжаление, не покрива нашите сънародници в Република Турция. Защото вашето тълкувание и тълкуванието на Конституцията и български произход точно по линия на кръвта е по етническа принадлежност. Нашите сънародници в Република Турция не могат да се възползват от този облекчен ред и не се възползват от него. Няма такъв термин в закона, който да дава право на облекчен ред, г-н Ангелов. Допитайте се до специалисти. Бившите български граждани или нашите изселници в Република Турция или са принудени да кандидатстват за възстановяване на българско гражданство, което е доста по-усложнено и затруднено от придобиването на българско гражданство по облекчен ред за лица от български произход или кандидатстват по общия ред за натурализация.
Така че нека първо да решим, ако ще третираме всички лица, свързани с България по еднакъв начин, аз бих приветствал това нещо. Само че знам, че вие ще се възпротивите горещо и твърдо на един подобен подход.
Моят апел по-скоро е дайте да видим при съществуващия конституционен текст как да направим така, че тези лица от български произход да ги поощрим да остават в България. Хубаво е, че им даваме българските паспорти по облекчен ред, но дайте да видим, освен да им дадем българския паспорт, как да ги поощрим да останат в България. Аз мисля, че това е от български национален интерес. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте, г-н Димитров. Второ изказване.
Емил Димитров:
Г-н Председател, ще разгорещим страстите без да има нужда. В тази комисия работим достатъчно добре, без да се налага допълнително напрежение. Чухме едната теза, другата теза, навън е горещо. Например, аз бих могъл да опонирам на Председателя на ДАНС. Аз също исках да се изкажа спрямо Председателя на ДАНС и да дам една друга теза, една друга гледна точка, за да видите, че един въпроси, който касае всички, може да има различно виждане. Примерно, председателя на ДАНС г-н Георгиев, трябва да е български гражданин според закона, да не е осъждан, да има необходимото образование, трудов стаж. Той тук пред всички вас изрази едно съмнение, че църковните регистри не трябва да им се вярва. Не било държавен орган, може би са фалшифицирани и т.н. Примерно, аз решавам и казвам. Има смисъл в това, което казва човека, знае, може, разбира. И тогава в мен се поражда едно обосновано предположение: А наистина ли г-н Георгиев е български гражданин? Защо? Защото съм сигурен, че баба му и дядо му нямат акт за граждански брак, а имат църковно свидетелство. И ние сме в тази хипотеза всички. Или понеже ние вече сме станали българи, имаме български паспорт трябва да налагаме нови правила спрямо тези, които не с успели да го направят, а техните баби са се женили по същото време, по което и нашите. Така че има теза и антитеза.
Предложението, което дадохте Вие, беше добро – да приемем на първо четене законопроектите и да направим работна група. Със сигурност бихме могли да добавим още много неща и да изчистим моменти. Примерно, може съвкупност от два-три елемента, да дават право на възможност. Защото трябва да защитим и националната сигурност.
Предлагам да преминем към гласуване, г-н Председател. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за процедурното предложение. Има ли възражения за прекратяване на дебатите. Няма. Прекратяваме дебата. Пристъпваме към гласуване поотделно и по реда, в който са включени в дневния ред.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 04.02.2015 г. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България,
№ 554-01-20, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 04.02.2015 г. Моля, който е „за”, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
И двата законопроекта са приети на първо четене. Пак ще направя уговорката и в зала ще повторя, ако бъдат подкрепени в зала, да се намери най-точното решение.
Благодаря на гостите от Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност” за становищата. Министерството на правосъдието не можа да излъчи представител за това заседание, който да представи становището им по Закона за българите, живеещи извън Република България. Уведомен съм, че министърът е излетял за Брюксел или Амстердам.
Колеги, преди да пристъпим към точка втора, докладвам писмо на колегата Хайтов, с което е поставил въпроса за неявяването на министъра на правосъдието Христо Иванов на инцидентния ежемесечен контрол на първо число на месеца. Предния месец беше на блиц контрол. Но сега и първата и втората седмица очевидно се оказва невъзможно. Иначе поставихме въпроса или н заседанието, което беше на 1 юли и за днешното заседание, което е на 8 юли. Г-н Хайтов, има малка разлика в датите и затова не ги коментирам, но уточнявам, че ще го очакваме следващата седмица.
Искат думата г-н Хайтов и г-н Попов. Кой ще е първи? Заповядайте.
Филип Попов:
Г-н Председател, знаете, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание има статута и силата на закон. Аз все се надявам, че министърът на правосъдието трябва да спазва законите в тази страна, включително и правилника на Народното събрание и да присъства на ежемесечния блиц контрол. Очевидно е, че това е трети път, в който той не присъства, а определено има и колегите от правната комисия за какво да го питат – и по край реформата в съдебната власт, и конституционните промени и пр. Надявам се, да му се обърне внимание от Председателя на правна комисия в тази насока. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Приемам поставената задача. Докладвах ви, че досега сме водили комуникацията в тази посока. Сега малко ще с отклоня, за да кажа, че в миналия парламент е имало не малко случаи, в които тогава вицепремиерът г-жа Зинаида Златанова не винаги успяваше да присъства. На представители не сме правили инцидентен контрол. Вярно тогава г-жа заместник-министъра Сапунджиева беше редовно присъствие в комисията, но към нея няма как да адресираме процедура такава, каквато е към министъра. Все пак приемам, че процедурата е императивна, но е обективно обусловена, т.е. когато е възможно. Няма как да върнем министъра от командировка.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, ако позволите, правя процедурно предложение да преустановим всякакъв тип дебати, спорове, констатации, установяване на верни и неверни дати. Това, което аз искам да кажа е, че вероятно Красимир Ципов е безработен и се чуди какво да прави и си убива времето да стои, да ни слуша, да участва, да коригира, да поправя и т.н.
Моля да продължим по втора точка от дневния ред.
Г-н Ципов идва и в зала. Г-н Иванов не идва и в зала.
Предс. Данаил Кирилов:
Пристъпваме към втора точка. Но, тъй като по т. 2 нямаме гости, а по т. 3 поканените колеги чакат дълго. Ако искате можем да разместим втора и трета точка. (Идеална работа. Искаме.) По втора точка не мисля, че обсъждането ще бъде кой знае колко продължително, въпросът е чисто правен. Но след като бурно подкрепихте размяна на точките продължаваме с т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-37, внесен от Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 07.11.2014 г. (продължение)
Гости по тази точка са: от Министерството на вътрешните работи - г-н Красимир Ципов, заместник-министър, г-жа Нина Чимова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” и Росица Грудева, главен юрисконсулт в дирекция „Миграция,”; от Държавна агенция за бежанците – г-н Никола Казаков, председател и г-жа Калина Попянева, главен юрисконсулт; от Министерството на труда и социалната политика – г-н Лазар Лазаров, заместник-министър и Даниела Филипова, държавен експерт в дирекция „Социално включване”; от Агенцията за социално подпомагане – г-жа Анна Ананиева, заместник изпълнителен директор, и г-жа Даниела Кичева, главен експерт в дирекция „Закрила на детето”.
Благодаря за присъствието. Благодаря за подкрепата. Темата е сложна.
Припомням, че на предишното второ четене стигнахме до § 20. Междувременно с гласуване бяхме подкрепили безспорните текстове.
Към настоящия момент не са обсъдени, приети или отхвърлени § 20, § 24, § 25, § 29, § 31, § 36, § 37, § 39, § 40, § 41, § 43, § 44, § 45, § 47, § 52, § 65, § 69, § 74, § 75 и § 78.
Връщаме се на § 20. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов, което не е гласувано.
Имаме и предложение на н.пр.Светлана Ангелова, Димитър Гечев, Ралица Тодорова и Клавдия Ганчева. „§ 20 относно чл. 25 да отпадне.”
В днешния ден е входирано изявление на н.пр. Светлана Ангелова, Димитър Гечев, Ралица Тодорова и Клавдия Ганчева, с което те си оттеглят предложението. Имаме оттегляне на предложението.
Колеги, имате думата. Заповядайте, г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Във връзка с оттегленото предложение на н.пр. Светлана Ангелова, Димитър Гечев, Ралица Тодорова и Клавдия Ганчева § 20 относно чл. 25 да отпадне правя следното предложение за § 20.
„В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1 думата „закрила” се заменя с „международна закрила”, а думите „се назначава настойник съответно попечител при условията и по реда на Семейния кодекс” се заменят със „се назначава представител на общинската администрация, определен от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице”.
За да не бъде много тщеславно от моя страна, предлагам да дадете думата на заместник-министъра, който ще обоснове предложението, надявам се, по-добре от мен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Никифоров. Вашето предложение да го приеме като предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Г-н Заместник-министър, заповядайте. Бяхте посочен. Ако искате, заповядайте.
Лазар Лазаров:
Във всички случаи щях да взема думата. Благодаря Ви, г-н Председател.
Г-н Председател, дами и господа народни представители, членове на комисията, Министерството на труда и социалната политика подкрепя така направеното предложение и ще ми позволите съвсем накратко да направя една скоба.
Това предложение, специално § 20 беше предмет на специални дискусии. В хода на дискусиите се установи, че сега действащия текст на Закона за убежището и бежанците не дава достатъчно гъвкава реакция в случаите, когато се появи непридружено непълнолетно дете. Защото назначаването на специален представител беше обвързано с реда на Семейния кодекс. По реда на Семейния кодекс, за да може да бъде назначено такова попечителство, са необходими хипотези: да се изследват родителите на непридруженото дете дали са известни, дали са починали, дали са поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Всъщност това създаваше проблем при създаването и осигуряването на съответното представителство, настойничество и попечителство по реда на Закона за убежището и бежанците.
В същото време предложението на вносителя за предвиждане на специални функции на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или на определено от него лице да извършва тези функции по представителство създава сериозен конфликт по отношение на функциите, които има изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, от една страна, и директорите на дирекциите „Социално подпомагане” от друга страна. Те са органи по закрила, които предприемат мерки за закрила на деца и контролират тяхното спазване. С други думи по този начин бихме изпаднали в интересна хипотеза – онзи, който трябва да предприема съответните мерки за закрила и да контролира тяхното изпълнение, да контролира сам себе си и да се представлява пред себе си. Това създава конфликт на интереси изначално и невъзможност за изпълнение на тези функции.
В същото време представител и председател на комисията по закрила на детето във всяка една община е кметът или определено от него лице. Това е по реда на Закона за закрила на детето. Кметът на територията на общината е отговорен за изпълнението на всички дейности по закрила на детето. И в тези си функции той координира всички социални, образователни, културни, административно и други поделения, които са на територията на съответната община.
За това предложението, което направи народния представител г-н Никифоров е свързано с определянето на кмета на представител от общинската администрация, определен от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице по реда не на Семейния кодекс, а по реда на специализирания закон, който е в случая Закона за убежището и бежанците. Това е и в съответствие и с последните директиви в тази област. Министерството на труда и социалната политика подкрепя така направеното предложение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Не беше необходимо толкова обстоятелствено да представяте решението. Ние това решение го знаем отпреди. Въпросът е, че никой не желае да поеме отговорността. А сега ни пращат в казуса да питаме кмета на Столична община и кмета на Нова Загора дали са съгласни. Те ще кажат: Абсолютно не сме съгласни с това.
Мисля, че то не е ново дотолкова, доколкото и предишната редакция, т.е. тази с която препращаме по реда на Семейния кодекс пак стигаше до кмета.
Без значение, че не сме убедени във верността на решението, ще пристъпим към гласуване. Но пак казвам, отлагането имаше смисъл, за да се намери работещо решение. Днес сутринта се пошегувах с колеги от други комисии и им казах. Когато законодателят не знае кой орган да свърши една работа, винаги препраща към областния управител. Вие в този случай препращате към кмета. Ако искате, също толкова безплодно ще е препращането и към областния управител. Но, който и да е, трябва да има списък и набор от лица, които да отговарят на някакви изисквания, за да изпълняват тази работа.
Освен това, ако попитаме г-н Казаков, той ще ви каже, че тези лица трябва да имат, освен педагогически и други, и комуникационни възможности по отношение на деца бежанци. Защото децата бежанци няма да говорят и да общуват на български. Тоест, възниква въпросът и нуждата да има един набор или подбор от поне 20-30 такива лица, които да отговарят на някакви изисквания, които някой трябва да ги създаде и най-вероятно ще бъде с подзаконов нормативен акт. Дори и кметът да трябва да върши тази работа.
Г-н Димитров, извинявайте, ако съм забавил Вашето изявление. Заповядайте.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председател.
По тази разпоредба, така предложена, имам два въпроса. Всяко дете го броим вече за двама. Ясно е. Щом има дете, трябва да има и настойник да го представлява. Ако детето е получило закрила, означава ли, че автоматично и настойникът му ще получи закрила. Или те трябва първо да са я получили, а не едното да води до другото. Щом детето има закрила, щом някой трябва да се грижи и дори и да не отговоря, получава права. Това ми е първият въпрос. Но приемам, че и двамата са получили и единият е станал настойник на другия, т.е. всяко дете се брои за двама.
Представляващият, който е получил права да представлява означава ли, че придобива права и да кани той от своя страна жена, дете, по обичаи, по закон, т.е. докъде стига това перпетуум мобиле, тази въртележка – единият го закачаме за другия, а другият придобива права да кани трети, четвърти, пети, шести?
Никола Казаков:
Аз мога да отговоря по въпроса дали настойника придобива правата да кани този, оня или така нареченото събиране на семейства. Да. Ако настойникът получи закрила, той има право своето семейство и децата до 18 години, които са, да ги прибере при себе си. Това нещо се прави и в момента.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е ал. 2, колеги. Вие всъщност обсъждате в момента ал. 2. Нашата криза и проблемът е по ал. 1 – в общия случай.
Калина Попянева: Държавна агенция за бежанците
Този, който е прикрепен към детето, ако е също търсещ закрила, автоматично не получава закрила. Неговата молба се разглежда на негово собствено основание – по общ ред. В смисъл, при разглеждане молбата на детето, той ще го представлява, за да бъде сигурен, че правата на това дете са спазени. В момента, в който се разгледа молбата на детето, детето получи някакъв вид закрила, оттам нататък се прилага българското законодателство по отношение на детето. А по отношение на този, който е бил негов представител по време на производството, в смисъл това, че детето е получило закрила, н означава, че неговият представител и той ще получи закрила, ако не отговаря на определените предпоставки в закона за получаване на някакъв вид закрила.
Предполагам, че говорите точно за алинеята, която казва, че е придружено от пълнолетно лице. Молбата на възрастния се разглежда самостоятелно, тъй като детето е непридружено, непълнолетно. Тоест, те не са семейство, за да се разглеждат заедно молбите.
Предс. Данаил Кирилов:
Те ако се семейство, няма да стои казуса с настойничеството.
Калина Попянева:
Молбата на представителя, на този който евентуално бъде одобрен за представител, се разглежда самостоятелно. Ако и двамата получат закрила, не означава, че и двамата ще живеят заедно в едно домакинство или едно семейство.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Попянева. Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Налага ми се да напусна поради предварително поети ангажименти. Дали мога да помоля колежката Александрова да упражни вота вместо мен, когато се налага. Тя е единствена дама тук и ми се струва, че ще бъде най-обективна.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако тя е съгласна, г-н Хайтов. (Ако смее да откаже.) Интересни са разговорите с г-н Хайтов.
Колеги, ако няма други изказвания, да преминем към гласуване. Г-н Митев има въпрос.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, за съжаление вносителят го няма, защото въпросът ми е към него, но ще се радвам някой от представителите на различните институции тук, ако може да ми отговори.
Става въпрос за ал. 2, която визира възможност, когато става въпрос за дете, търсещо или получило международна закрила и е придружено от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай.
По силата на закон е ясно. По силата на обичай? Как установявате, че отговаря по силата на обичай. Изследвате обичаите в Източна Африка или по какъв начин? Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Те ги познават, не ги изследват. Те отпреди това ги познават. Заповядайте.
Калина Попянева: Държавна агенция за бежанците
Прав сте. Изследва се точно какъв е обичаят в съответната страна, тъй като за всеки случай се изготвят така наречените „справки за страни на произход”. Ако въпросът, който се задава към колегите, които се занимават с изготвянето на справки съдържа въпрос „Какви са ви обичайте в дадената страна?” Ще се отговори на този въпрос и ще се има предвид по време на вземане на решението. Изследва се обичаят.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Митев, искате ли отношение? Не искате. Няма други изказвания. Да пристъпим към гласуване.
Най-първо ще подложа на гласуване предложението на г-н Никифоров по чл. 80, ал. 4, т. 2, подкрепено от Министерството на труда и социалната политика.
Който е съгласен да подкрепим това предложение, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Предложението на г-н Никифоров се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов. Който е „за”, моля да гласува „за”.
Г-н Заместник-министър, няма да ви дам думата в момента. Обсъждахме го преди. Колегите ги няма в момента, което не е обстоятелство да игнорираме тяхната воля, но който е за тяхното предложение, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Десет въздържали се. Не се приема.
Подлагам на гласуване приетото предложение на н.пр. Лъчезар Никифоров заедно с текст на вносителя за § 20.
Моля, който е съгласен да бъде приет текста на вносител заедно с приетото предложение на н.пр. Никифоров, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се. Прие се § 20.
Благодаря на Министерството на труда и социалната политика.
Ако желаете да вземете становище и по другите параграфи и по § 40, примерно, няма проблем.
Пристъпваме към § 24. Имаме текст на вносител за § 24.
Имаме предложение на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов.
Имаме и предложение на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова.
Колеги, имате думата. Няма изказвания. Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов за § 24. Който е „за” това предложение, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Единайсет „въздържали се”. Предложението на колегите Петър Славов и Атанас Атанасов не се прие.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова за § 24. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 24 заедно с приетото предложение на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. § 24 се прие заедно с предложението Александрова –Кирилов.
Пристъпваме към § 25. Имаме текст на вносител по § 25.
Предложение на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова.
Имате думата за изказвания, становища, мнения. Няма изказвания. Няма уточняващи въпроси. Г-жа Попянева, заповядайте.
Калина Попянева:
Определената зона е въведена чрез Директива 33. Идеята е административна област. Тоест, на даденото лице му се казва няма да напускаш област София и се следи, че е в област София. Не трябва да излиза извън област София, докато тече процедурата.
Предс. Данаил Кирилов:
Усещам, че нямате желание да обсъждате ангажиментите по конвенции и международни актове.
Държавната агенция за бежанците, искате ли да се оттегли това предложение?
Никола Казаков:
Да, да се оттегли. Става дума, че като говорим за зона, не е презумпцията да е затворен център или лагер, както е популярно така да се казва сега от хора ,които не разбират материята, а по-скоро това си е областта. Например, за град София да бъде на територията на София. Иначе, в противен случай, както са сега на свободен режим, те могат за хукнат из цяла България. Ние не им ограничаваме правата. Това ограничаване в зона е регламентирано и в Директивата. Говорим по време на производството, докато му трае процедурата за предоставяне на закрила.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Аз като вносител оттеглям предложението си. Ако г-жа Александров прецени и тя да оттегли предложението си. При това положение редакционната ми бележка остава ли? (Не.) И тя отпада.
Анна Александрова:
Оттеглям предложението си по § 25.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. При това положение вече нямаме предложения. Предложението вече е оттеглено. Имахме едно редакционно предложение, но и то отпада в този случай. Остава само текста на вносител.
Свилен Иванов иска думата.
Свилен Иванов:
В този дух на мисли, в буква „б” новата т. 7, която се предлага:
„7. Да не навлиза в зони, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците или оправомощено от него длъжностно лице.”
А тези зони какви са? Когато вече имате право да кажете, че няма право да излиза от тази зона, има ли нужда от този текст? Или в зоната да има друга зона. Обаче, зоната, която преди малко обяснихте, не е тази зона на затворения концлагер.
Калина Попянева:
Ако не е определена зона, тогава вече влиза в действие този текст.
Свилен Иванов:
Тогава трябва да отпадне всъщност?
Чавдар Георгиев:
Противоречи ли на някаква конвенция или директива?
Предс. Данаил Кирилов:
Закривам дебата. Подлагам на гласуване текст на вносител за § 25, без предложения и без редакции. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Пристъпваме към следващия неприет параграф - § 29.
По него имаме текст на вносител.
Имаме предложение на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Моля, който подкрепя предложението на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов за § 29 да гласува „за”. Нула „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Тринайсет „въздържали се”. Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 29. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се текстът на § 29 на вносител.
Преминаваме към § 31. Имаме текст на вносител.
Има редакционна промяна. Предложението е комисията за подкрепи по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31.
„§ 31. Член 35 се изменя така:
Чл. 35. Чужденец с предоставена международна закрила е длъжен в срок до 14 дни от получаване на решението за предоставяне на международна закрила да се яви в общината на населеното място, в която ще се установи, за да бъде вписан в регистъра на населението.”
Имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване редакционно предложение, което инкорпорира и текста на вносител. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се § 31 с направената редакция така, както беше прочетена.
Пристъпваме към § 36. Имаме текст на вносител.
Имаме и предложение на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „За”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Тринайсет „въздържали се”.
Гласуваме § 36 по вносител. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се текстът на вносител за § 36.
Пристъпваме към § 37.
Имаме текст на вносител за § 37 относно чл. 40
Имаме предложение на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова.
„По § 37, относно чл. 40. Да се отмени т. 1.”
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Държавната агенция за бежанците има ли бележки?
Никола Казаков:
Подкрепяме предложението да се отмени т. 1 на § 37.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова. Моля, който е за това да се отмени т. 1, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Предложението за отпадане на т. 1 се приема.
Подлагам на гласуване § 37 относно чл. 40 в частта т. 2. Точка 1 отпадна. Който е „за” т. 2 на § 37 по вносител, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се т. 2 на § 37.
Пристъпваме към § 39. Имаме текст на вносител.
Има предложение на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова по § 39 относно чл. 44. „Да се отмени т. 1.”
Красимир Ципов:
Г-н Председател, позволете ми да обърна внимание на народните представители, тъй като в предишния текст остана „зоната” може би няма резон да се отмени по § 39, т. 1 и да се подкрепя внесеното от Вас и от н.пр. Анна Александрова предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз оттеглям предложението си.
Анна Александрова:
И аз оттеглям моето предложение, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
При това положени предложението е оттеглено. Остава само текст на вносител за § 39. Подлагам на гласуване текста на вносител за § 39. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Приема се § 39 по вносител.
Пристъпваме към § 40. Имаме текст на вносител.
Има предложение на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов.
И предложение на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова.
Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Г-н Председател, преди да избързате да си оттеглите предложението, както вече направихте няколко пъти, искам да изразя своята подкрепа към вашето предложение § 40 да отпадне. Ние тримата народни представители от ДПС ще гласуваме за вашето предложение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Г-н Ципов, търсим представител на работната група. Установи се, че от тук присъстващите само Вие сте представител, така че ви давам думата.
Красимир Ципов:
Благодаря, г-н Председател. § 40 всъщност е най-щекотливият текст – за създаването на възможността за така наречените центрове от затворен тип. Искам да обърна внимание на народните представители, че това е една правна възможност, която е разписана в текста по вносител, която подлежи на съответния съдебен контрол.
Това, което се обсъждаше в работната група, е възможността да влязат в сила тези текстове по общия ред, от момента на публикуване в Държавен вестник или три дни след обнародването му. Но стигнахме до заключение, тъй като не разполага Държавната агенция за бежанците с възможност да обезпечи създаването на такъв тип центрове от затворен тип в рамките на бюджета, който й е предоставен за тази година, да представим на народните представители възможността този текст да бъде обсъден и да влезе в сила от 1 януари следващата година, за да може да бъде заложена издръжката на такъв тип центрове в издръжката на агенцията за следващата година.
Решението е на народните представители дали биха подкрепили § 40.
Предс. Данаил Кирилов:
При това положение какво става с изпълнението на ангажиментите ни по прилагане на изискванията на директивите и конвенциите. По-добре ли е да го приемем така или да отложим действието.
Кое по-добре да го приемем с влизане в сила от еди кога си или да го отхвърлим? Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Искам да задам един въпрос. Доколкото виждам текста, аз не виждам някакви срокове, които да задължават агенцията да го прилага веднага. Така че отлагателен срок според мен е безсмислено. Като нямате пари тази година, ще го прилагате догодина или по-догодина, когато имате възможност.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев, обаче това са силно субординирани структури, които приемат, че като го има в закон, трябва да се прилага.
На предното обсъждане имаше представители на Хелзинкския комитет. Сега, обаче, колегата от Хелзинкския комитет не я виждам. Тя имаше позиция.
Колеги, при това положение аз оттеглям моето изявление, което е в предложението по § 40, като моля обаче в § 82 след думите „Държавен вестник”, да се постави запетая и да се добави „с изключение на § 40, който влиза в сила от 1 януари 2016 г.”
Г-жа Александрова, заповядайте.
Анна Александрова:
Г-н Председател, и аз оттеглям предложението си. Подкрепям Ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Александрова. Предложението на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова за § 40 е оттеглено.
Остава да гласуваме предложението на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов за § 40. Който подкрепя тяхното предложение, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Тринайсет „въздържали се”. Не се приема предложението на Славов и Атанасов.
Подлагам на гласуване текста на § 40 на вносител с моето предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2, което да бъде отразено в § 82 след думите „Държавен вестник”, да се постави запетая и да се добави „с изключение на § 40, който влиза в сила от 1 януари 2016 г.”
Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Приема се текстът на § 40 по вносител с препратката към § 82.
И още едно редакционно предложение за прецизност на текста на § 40.
„В § 40, в чл. 45б се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „би могло” се заменят с „може”.
2. В ал. 2 думите „поради обстоятелството” се заменят с „на основание”.”
Който е съгласен с тези редакционни бележки на отдел „Референти” моля да гласува „за”, както и за това да се извършат съответните технически и евентуални редакционни по препратките промени. Единайсет „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Приема се редакционното предложение заедно с текста на вносителя, включително и възможността да се направят редакционни корекции.
Пристъпваме към § 41. Има текст на вносител.
Предложение на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова.
Имате думата. Няма изказвания.
Агенцията и МВР имате ли бележки? Нямате. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Който е за предложението на Александрова и Кирилов по § 41, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Предложението се приема.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя заедно с предложението на Александрова и Кирилов за § 41, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се § 41.
Пристъпваме към § 43. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова за § 43. Имате думата.
Оттеглям предложението си за § 43. Г-жа Александрова заявява също, че го оттегля.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 43. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се текстът н вносител за § 43.
Пристъпваме към § 44. Имаме текст на вносител.
Имаме и предложение на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова.
Имате думата. Г-жа Попянева
Калина Попянева:
Идеята е да може председателят да делегира правомощия и на някои от своите заместници не само по отношение на предоставяне на статут, но и по отношение на разпореждане със средства от Европейския бежански фонд. Това е идеята. Тъй като са сложени в две различни разпоредби и от съда може да се възприеме, че след като са в две различни разпоредби. Ако в чл. 53, т. 12, не е изрично упоменато, че той може да делегира тези правомощия, съдът може да възприеме, че председателят не може да ги делегира, тъй като единственият закон, в който е посочен Европейският бежански фонд е Законът за убежището и бежанците, а не някъде другаде.
Разпореждането със средствата по Европейския бежански фонд е споменато изрично само в Закона за убежището и бежанците.
Предс. Данаил Кирилов:
Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Александрова и Кирилов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 44 заедно с приетото предложение на Александрова и Кирилов. Който е „за”, моля да гласува. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се § 44.
Пристъпваме към § 45.
Предложението на комисията е да се подкрепи текстът на вносителя със следната редакция на § 45:
„§ 45. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1.Точка 1 се изменя така:
„1. Организира приемането и временното настаняване на чужденците, подали молба за международна закрила или получили такава закрила на територията на Република България, оказва съдействие за адаптирането им към българските условия в сътрудничество с Българския червен кръст и други неправителствени организации и организира курсове по български език и професионална квалификация, съвместно с Министерството на образованието и науката.”
2. В т. 4 думата „статут” се заменя с „международна закрила”, а след думите „или получили” се добавя „такава”.
3. В т. 13 думата „статут” се заменя с „международна закрила”.”
Мотиви: Промените са правно-технически, защото има не само изменения, а и допълнения в разпоредбата.
А в т. 2 сме уточнили мястото на заменените думи, защото думата „получили” се среща на две места и поради това сме добавили съюзът „или” пред думата „получили”.
Имате думата. Заповядайте.
Калина Попянева:
Относно този текст следва да отпадне „получили такава закрила”, тъй като отпадна интеграцията. И „професионална квалификация” също да отпадне. Организиране на курсове за професионална квалификация, тъй като това пак е част от интеграцията. Можем да оказваме съдействие, да се насочват вече получили закрила, но не и да се организират от нас такива курсове.
Относно обучението по български език, то може да се отнася и за търсещи закрила.
Никола Казаков:
Адаптирането и обучението по български език на търсещите закрила, докато са в процедура е наше задължение, както и културна и социална ориентация на търсещите закрила. След като получи решението за закрила, съгласно приетата Стратегията за миграция, убежище и интеграция и функциите на Агенцията са дотам. След това се поемат, съгласно тази приета стратегия от други министерства и ведомства. Ние можем да оказваме съдействие, но не и да правим изпълнението.
Емил Димитров:
Предвид на това, че в предишни членове „професионалната квалификация” и всички останали дейности се отхвърлят, защото те нямат задължение да ги ползват. Да отпаднат тези две думи от текста и другото сме съгласни да го приемем. Защото след като си получил закрила си в друга хипотеза. А те са хората, които току-що са дошли и трябва да се адаптират само.
Правя предложение „или получили такава закрила” да отпадне и думите „професионална квалификация” също да отпаднат.
Предс. Данаил Кирилов:
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4, т. 2 от правилника на г-н Емил Димитров. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се предложението на г-н Димитров -Ревизоро.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на текста на § 45 по отношение на чл. 53 с приетото предложение. Който е съгласен, моля да гласува. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Пристъпваме към § 47. Имаме текст на вносител.
Има и предложение на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов за § 47.
Имате думата. Г-н Казаков има становище. Заповядайте.
Никола Казаков:
Не подкрепям предложението, защото бежанците, които не са получили закрила обжалват решението в съда. Така че в процеса на обжалване съдът е в правото си да изиска от съответните органи, ако е необходимо, документи или мотиви, по които ДАНС е забранила, тъй като всеки един документ, с който се забранява, влиза в личното досие на чужденеца, търсещ закрила. Така че не е необходимо да се бави процедурата. След като се жали в съда, тогава, ако е необходимо.
Агенцията не подкрепя това предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казаков.
Подлагам на гласуване предложение на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов за § 47. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Четиринайсет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 47. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Пристъпваме към § 52. Имаме текст на вносител.
Предложение на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова.
Има предложение и по отношение на редакцията по предложението на Кирилов и Александрова в ал. 3, изречение второ да отпадне думата „непосредствено”.
Създадената нова ал. 4 да се измени така:
„(4) Интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта, ако е необходимо за нуждите на съответното производство.”
Останалите алинеи да се преномерират със съдържанието им по вносител.
Имате думата. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Според мен в ал. 3 е по-добре да стане: „При започване на интервюто чужденецът се уведомява…” Не се налагам, но каквото решите.
Предс. Данаил Кирилов:
Който е съгласен да бъде прието предложението на н.пр. Кирилов и Александрова с направените редакционни бележки, включително думата „преди” да се замени с „при” моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се редакционното предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 52 заедно с приетото предложение за редакции. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се § 52.
Предлага се създаването на нов § 62.
„Създава с нов § 62.
§ 62. В чл. 70, ал. 5 думите „чл. 63а, ал. 5” се заменят с „чл. 63а, ал. 6”.”
Който е съгласен с това предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от правилника, което ви правя сега, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Продължаваме с § 65. Имаме само текст на вносител.
Предложение за редакция:
„В § 65 относно чл. 75, в създадената нова ал. 3 думите „чл. 63а, ал. 5 се заменят с „чл. 63а, ал. 6”.”
Моля, който е съгласен да приемем текста на вносител за § 65 заедно с предложената редакция, да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се § 65 с направената редакция.
Пристъпваме към § 69. Имаме текста на вносител
Имаме и предложение за редакция, която е в следния смисъл:
„§ 69. В чл. 78 се правят следните изменения:
1.В ал. 1 думите „предоставения статут” се заменят с „предоставената международна закрила”.
2.В ал. 2 думата „статут” се заменя с „международна закрила”.
3. В ал. 3 думата „статут” се заменя с „международната закрила”.
4. В ал. 4 думата „статут” се заменя с „международна закрила”, а думите „чл. 75, ал. 3” се заменят с „чл. 75, ал. 4”.
5. В ал. 5 и 6 думата „статута” се заменя с „международната закрила”.”
Мотиви: Редактирали сме точка 4 с оглед на препратката по чл. 75, ал. 3, която става чл. 75, ал. 4, поради промяната на досегашната ал. 3, която е станала ал. 4 в § 65 относно измененията и допълненията в чл. 75.
Имате думата по предложенията за редакция и по текста на вносителя. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за § 69. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Пристъпваме към § 74.
Имаме предложение на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов.
Имаме предложение на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова.
Имате думата. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Г-н Председател, с оглед на това, че в точки 12, 13 и 14 са дадени дефиниции на „център от отворен тип”, „център от затворен тип” и „зона”, което в предишни текстове възприехме, би трябвало това предложение да бъде оттеглено. Говоря за Вашето предложение, г-н Председател и на н.пр. Анна Александрова.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз оттеглям направеното предложение.
Анна Александрова:
И аз оттеглям направеното предложение по § 74.
Предс. Данаил Кирилов:
Предложението е оттеглено. По предложението на н.пр. Славов и Атанасов имате ли становища? Няма.
Който е „за” предложението на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Колеги, правя предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от правилника
В § 74 относно § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1.Точка 3 се изменя така:
„3. В т. 5 думите „чл. 10, ал. 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство, като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила” се заменят с „чл. 10, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, на единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ, L 337/9 от 20 декември 2011 г)”.”
2. В т. 7, създадената т. 15 се изменя така:
„15. „Сериозна опасност от укриване на чужденец” е налице, когато с оглед фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че чужденецът ще се опита да се укрие. Такива данни може да са налице, когато чужденецът: не може да бъде намерен на разрешения му адрес, напуснал е без разрешение определената му зона или център за настаняване, не се е явил без уважителна причина пред длъжностно лице от Държавната агенция за бежанците в изпълнение на наложената мярка по чл. 45а, нарушил е забраната за влизане в граничната зона, направил е опит да напусне, или е напуснал страната, както и други данни.”
Подлагам на гласуване двете предложения по чл. 80 от правилника за § 74. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 74 заедно с приетите редакционни предложения току-що и заедно с предложението на н.пр. Славов и Атанасов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се § 74.
Пристъпваме към § 75 със следното редакционно предложение. Да се подкрепи текстът на вносителя и § 75 да придобие следната редакция:
„§ 75. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани от трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и изискванията на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила ( ОВ, L 180/96 от 29 юни 2013г.).”
Мотиви: Предложената редакция е такава, защото законът въвежда изискванията на въпросната директива, а не разпоредбите й, поради което сме дали редакция на параграфа.
Имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се § 75.
Пристъпваме към последния неприет § 78.
Имаме текст на вносител, който е относно Закона за българските лични документи.
Имаме предложение на н.пр. Данаил Кирилов и Анна Александрова.
Имате думата за изказвания.
Правя предложение за подобряване на нашето предложение с г-жа Александрова. Навсякъде, където сме предложили да се замени с „представител на общината” да се заменят с „оправомощен представител на общината”. Това не ви докладвах, когато беше заместник-министърът на труда и социалната политика. Извинявайте.
Имаме остро отрицателно становище на Националното сдружение на общините в Република България.
Няма изказвания. Закривам дебата. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Александрова и Кирилов с редакцията, която уточних току-що. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на вносител за § 78. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се.
Колеги, с това приключихме второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и чужденците, внесен от г-н Тунчер Кърджалиев.
По предложение на г-н Ципов, което изцяло подкрепям, който е съгласен да се извършат необходимите корекции по преномериране с оглед приетите нови параграфи, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се.
Колеги, пристъпваме към т. 2 от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 554-01-123, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Красимир Любомиров Велчев и Полина Кръстева Карастоянова на 03.07.2015 г.
Г-н Чавдар Георгиев по процедура.
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател, уважаеми колеги, аз предлагам тази точка да я отложим за следващото заседание. Очевидно вече се поизморихме и затова предлагам да се отложи за следващото заседание.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Ще подложа на гласуване Вашето предложение. Но ще си позволя да направя обратното предложение и да го обоснова.
Разпоредбата, която се предлага да бъде отменена е една. Законопроектът е кратък. Темата е изцяло правна. Касае ротация на мандати. Мисля, че няма да отнеме много време.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Георгиев за отлагане на т. 2. Който е „за” отлагане, моля да гласува. Пет гласа „за”. Против? Девет гласа „против”. Ще гледаме т. 2.
За следваща процедура – г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Г-н Председател, моля да разпоредите г-н Георги Лозанов да дойде на заседание. Искам да чуя неговото мнение. За всички ще е интересно.
Димитър Лазаров:
Обратно становище. Може ли?
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, недопустимо е такова предложение. Доколкото знам народните представители нямат разпоредителни функции спрямо представители на изпълнителната власт и други органи, а правомощия. Така че няма как Вие да разпореждате. Може би колегите от политическата сила, която представлява г-н Хамид, имат все пак такива по отношение на кметове, областни управители, но мисля, че е неправилно така да се процедира.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Процедура г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Г-н Председател, аз оттеглям първата си процедура и правя втора процедура. Моля да поканите г-н Георги Лозанов да дойде на заседанието. Изключително важно е неговото присъствие. Да благодарите на г-н Лазаров за уместната забележка, която направи.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Не смятам присъствието на Председателя на Съвета за електронни медии необходимо, за да може да се разглежда този законопроект. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев.
Колеги, позволете ми да уточня следното. Ако г-н Лозанов можеше да приложи закона, без да има проблем с тълкуванията такъв какъвто е, то ние сега нямаше да разглеждаме настоящия законопроект.
Тъй като СЕМ е независим регулаторен орган, той разчита на законодателството такова, каквото бъде установено от законодателния орган.
Хамид Хамид:
Оттеглям процедурното си предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Проблемът е правен. Очевидно е, че специалистите в областта на медиите трудно се оправят с принципно правния проблем за мандатността, особено тогава, когато законодателят три пъти е коригирал броя членове в независимия регулаторен орган и съответно пресичането на мандатите по двете квоти – тази, която е на парламента и тази, която е на президента.
Използвам случая да докладвам накратко, поради противоречиво тълкуване и остатък от старата уредба в закона, който повелява едновременност на започването на мандатите от квотата на Народното събрание и от квотата на Президента, не може понастоящем да се извърши ротация, защото мандатите не съвпадат по време. Тоест, получава се една година разлика. За това ви докладвам този законопроект с молба да го подкрепите на първо гласуване.
Имате думата. Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, така изглежда на пръв поглед, че това е чисто правен въпрос. Но според мен, тук се касае, съжалявам, че трябва ясно да го кажа отново, един извънреден персонален закон. Знаем за чий указ става въпрос за назначение. И ако приемем този законопроект, ние просто ще принизим ролята на Народното събрание. За това аз категорично възразявам срещу този законопроект, тъй като той изцяло носи персонален характер и ви моля да не принизяваме ролята на Народното събрание до такива персонални назначения.
Да разгледаме законопроект, който предвижда единствено и само отпадане на обстоятелства, които пречат за встъпване в длъжност на определено лице, ми се струва недостойно. За това аз съм категорично против.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Уточнявам, че отпада разпоредба, която има препятстващо действие оттук в бъдещето въобще. Тоест, оттук нататък. Нито един мандат, нито една ротация не може да се извърши, ако се приложи това неправилно тълкуване на ал. 2 за едновременност на мандатите. Ал. 2 навремето е имала значението, че при първоначалното конституиране на СЕМ мандатите започват заедно. Но това е било назад във времето. След измененията, които са били извършени през 2011 г., оттам нататък времето, годините, бройката се разминават.
Чавдар Георгиев:
Защо се разминава? Защото Народното събрание не си върши работата.
Предс. Данаил Кирилов:
Именно. Защото не си чисти разпоредбите.
Чавдар Георгиев:
Нека да изберем тогава от Народното събрание съответния човек, който трябва да се избере и въпросът приключва.
Предс. Данаил Кирилов:
Нали разбирате, че има разлика от една година в мандата. Вие бихте ли бил съгласен да получите мандат минус 1 година, защото Народното събрание е спало и трябва да чака едновременност. И кой, примерно, от президентската квота би се съгласил указът да му е излязъл преди месеци и да чака 2016 г. и Народното събрание да си избере неговия представител.
Какво е вашето правно тълкуване на мандата в този случай?
Чавдар Георгиев:
Моето правно тълкуване е, че нормата си действа и ние не трябва да я променяме само и само заради определена личност. Това е моето правно тълкуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Променяме я заради невъзможността да работи.
Има ли други изказвания? Няма. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Който е „за” да подкрепим законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 554-01-123, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Красимир Любомиров Велчев и Полина Кръстева Карастоянова на 03.07.2015 г., моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Приема се на първо четене законопроектът.
Закривам заседанието.




Председател:
Данаил Кирилов