Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 35

Днес, 02.09.2015 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерски съвет – Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, Йоланда Емирян, началник на кабинета на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика, от Дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” към МС – Иван Иванов и Мария Банева, от Дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз” към МС – Малина Крумова, Юлия Велчева, Владимир Младенов; от Министерството на правосъдието – Христо Иванов, министър, и Надежда Йорданова, началник на политическия кабинет на министъра на правосъдието; от Министерството на външните работи – Саша Райчева, младши експерт в дирекция „Международно право и право на Европейския съюз” и Милена Петрова, старши дипломатически служител втора степен в дирекция „Близък Изток и Африка”; от Министерството на отбраната – Орхан Исмаилов, заместник-министър, Лора Кендова, парламентарен секретар и Атанас Милин, експерт в дирекция „Правна”; от Министерството на здравеопазването –д-р Тонка Върлева, началник на отдел „Международни дейности, проекти и програми”; от Министерството на културата – Бони Петрунова, заместник-министър, Весела Щерева, парламентарен секретар и Миглена Кацарова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки; от Движение „Орлов мост за промяна” – Светозар Съев; от Асоциация за балканско сътрудничество” – Мария Асими.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Имаме кворум – и физически, и съобразно заявеното участие от колеги. Имаме трима колеги, които са в други комисии, но са заявили как ще гласуват и ще се включат евентуално в гласуванията.
Разполагате с предложение за дневен ред:
1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието г-н Христо Иванов, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейски съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерски съвет на 17.07.2015 г.
3. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво), Протокол № 1 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво) и Протокол № 2 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво), № 502-02-25, внесен от Министерски съвет на 31.07.2015 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-26, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерски съвет на 05.08.2015 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60,внесен от Министерски съвет на 20.07.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Няма становища по дневния ред. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за” дневния ред. Единайсет гласа ”за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
По първа точка - Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието г-н Христо Иванов, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на правосъдието – г-н Христо Иванов, ще отговаря на вашите въпроси. Добре дошли, г-н Министър.
Пристъпваме към процедурата. Най-голямата парламентарна група – ГЕРБ, коментирахме и няма да поставяме въпроси. Следващата по големина парламентарна група – БСП, пропуска на първата ротация, г-н Филип Попов от парламентарната група на БСП. Парламентарната група на ДПС? Пропуска и парламентарната група на ДПС. Реформаторският блок е следващата по големина и не пропускат. Заповядайте, г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Министър, днес видяхте гласуването по повод Конституцията. За щастие първата стъпка беше направена и мина на първо четене, което се надявам, че ще отпуши цялата съдебна реформа.
Доколкото знам Министерството на правосъдието има висока степен на готовност със Закона за електронното правосъдие. Моят въпрос е свързан с това, ако той влезе относително бързо, имат ли готовност съдилищата, имате ли достатъчно бюджет електронното правосъдие да бъде въведено бързо, така че обмяната на документи да става по-сигурно, по-лесно и съответно едно улеснение за гражданите.
Христо Иванов:
Благодаря много за този въпрос, г-н Делчев.
Като част от доста мащабната инициатива за изменение на Закона за съдебната власт има голяма порция изменения специално свързани с въвеждането на електронното правосъдие. Това е законопроект, който в първоначалната си форма беше разработен още при г-жа Ковачева, след което при г-жа Зинаида Златанова също се работи и сега същата работна група продължи работа по него. Така че в тази си част законопроектът представлява един много дълбоко и добре обмислен експертен продукт, с който мисля, че независимо от политическата част към която някой принадлежи, можем да сме доволни и удовлетворени от него. Но това е само много важна първа крачка.
Както знаете, беше приета пътна карта за въвеждане на електронното правосъдие, която предвижда изключително детайлно стъпките, които са необходими, за да се случи това. Предвидено е финансиране по оперативна програма „Добро управление”. Това ще бъде изключително сериозен технологичен преход. С тръгването от една ситуация, в която сега се намираме, при която все още огромна част от деловодството - администрацията на правораздаването, се случва на хартия, тук-там съдилищата често пъти по своя инициатива са въвеждали някакви елементи на електронно правосъдие, и да стигнем до една точка, в която хартията напълно да изчезне от съдебния процес, това е технологичен преход, който може да се нарече „технологична революция”, която съвсем няма да бъде направена еднократно.
И нещо повече. Ние дължим и на гражданите и на професионалистите да го направим по един добре планиран начин, който да позволи адаптацията на хората, които са свикнали да преглеждат огромните папки на хартиен носител да се адаптират към новата електронна форма, изключително важно ще бъде да гарантираме сигурността на всички тези процеси. Имаме вече негативен опит, що се отнася до случайното разпределение на делата по компютърен начин.
Така че ние имаме готовност, както като планиране, така и като ресурси да пристъпим към реализацията на мандата, който ще бъде даден с измененията в Закона за съдебната власт. Но предвиждаме това да отнеме между 3 и 5 години като технологичен преход и мога с цялата отговорност, която нося, да кажа, че това е реалистично. По-бързо от това разработването и въвеждането на сигурни софтуерни продукти, обучаването на персонала, адаптирането на гражданите и на професионалистите не би могло и не е реалистично да се очаква да се случи.
Тук пак искам да подчертая, че имаме подготвен проект за законодателна рамка, който е многократно обсъждан и обмислян. Ние предвиждаме до края на този месец още една кръгла маса специално посветена на тази тема. Имаме много подробно разработен план за действие веднъж като бъде прието изменението и има осигурено финансиране по оперативна програма „Добро управление”. Тоест, налице са абсолютно всички условия ние успешно да направим този преход.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Г-н Делчев, имате ли становище? (Не.) Благодаря Ви.
Колегите от Патриотичен фронт? Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми г-н Министър, въпросът ми е свързан със зачестилите в последно време и беше дадена публичност в медиите кражби на търговски дружества чрез използване на електронен подпис. Конкретният ми въпрос в тази връзка е какви мерки смята да предприеме Министерството на правосъдието, включително използвайки и своята законодателна инициатива. Ще може ли евентуално такива законопроекти да бъдат внесени до края на есенната сесия на Народното събрание. Благодаря.
Христо Иванов:
Наистина будят изключително безпокойство тези инциденти. Ние трябва да ги пресечем. Тук нашият подход включва разбира се законодателни изменения. Има работна група, която работи. Планираме до края на септември да направим „кръгла маса”, на която да се обсъдят различните законодателни изменения.
Възложил съм да ми се подготви изключително подробен доклад за всички досегашни случаи, така че да можем да анализираме различните форми на тези случаи. Защото няма да се оправим само със законодателни мерки.
И тук бързам да кажа, че трябва да се подхожда с изключително внимание към законодателните мерки, защото балансът, както винаги, е между удобство и сигурност. Там, където ще трябва да засилваме сигурността, вероятно ще се налага да обмисляме жертване на удобството и бързината на оборота, което също не е добра опция. В този смисъл за мен ще бъде много важно не просто да направим поредното изменение в законодателството – да въведем поредните заверки нотариални на някакви волеизявления, но и да направим сериозни организационни действия. Тук на база на този много задълбочен анализ, който очаквам до средата на септември да бъде изготвен от Агенцията по вписванията, ние ще проведем първо, много сериозни обучения съвместни между служителите на Агенцията и Икономическата полиция и надявам се и Прокуратурата, така че да установим и комуникация и еднаквост в подхода. Надяваме се да можем да стигнем до индикации, когато се подават документи за конкретни индикатори за съмнителни действия, които от гледна точка на подход – на риск мениджмънт, да привлекат вниманието на служителите на Агенцията.
За мен ще бъде много важно също така да има информационна кампания – този доклад, заедно с конкретни препоръки какво да се прави от страна на бизнеса, ще бъде както на страницата на Агенцията, така ще го разпространим сред различните бизнес общности в страната, включително и на английски език, така че да бъдат много добре подготвени. В един от последните случаи, за който се разшумя из пресата, човекът, чието предприятие е било обект на такива действия, не е реагирал докрай адекватно. Пропуснал е възможност да се обърне към съда веднага,за да се спре. Обърнал се е, което е трябвало да направи разбира се, към полицията, но полицията не може да спре регистърното производство. Така че ще се опитаме да подходим абсолютно по всички възможни нива на проблема, защото наистина трябва с голяма воля да пресечем тази практика.
И разбира се, това което вие като практици и народни представители имате като идеи, сме отворени да го приемем.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Г-н Митев, отношение ще вземете ли? Заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Удовлетворен съм от това, което чух. Ние оставаме в готовност за вашите законодателни инициативи. Респективно ние също ще работим върху такива. И когато внесете подобни предложение, може да разчитате на нашата подкрепа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колегата Хайтов от Български демократичен център.
Явор Хайтов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми г-н Министър, почти винаги съм се възползвал от правото си да задавам въпроси и смея да твърдя в голямата си част са актуални, към министъра на правосъдието. Опитвал съм се да бъда и коректив. Този път няма да го направя, защото всички по един или друг начин сме обединени около темата „Конституция” и като че ли това е изключително важно. Но бъдете уверен, на следващите блиц контроли ще бъда достатъчно активен.
Още повече, г-н Председател, че след почти едногодишно мое присъствие във вътрешната и в правната комисия, които заседават в един същи ден и в един и същи час, взех едно решение – не Соломоново, а да бъда част от правната комисия, така че ще мога да се съсредоточа още по-внимателно върху действията, а в някои случаи и бездействията на министъра и ръководеното от него министерство и екип. Благодаря ви.
Пожелавам ви успех, който всъщност ще бъде на всички ни, а не само на министерството. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Министърът още отсега се стяга за октомврийската среща по актуални въпроси.
Аз използвам случая да благодаря и по повод на Вашето писмо от месец юли. Да благодаря и на министъра, че в първите дни на септември успяваме да осъществим процедурата по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Явор Хайтов:
Тъй като колегите се чудят за какво писмо става въпрос, моля да го предоставите.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Ще бъде предоставено копие от писмото на колегите. Част от тях знаят, защото коментирахме и в юлската процедура. Друга част наистина не знаят, защото преди малко ме пита колега какво е било това питане. Така че ще имат възможност всички колеги да се запознаят.
Колегата от АБВ не е в момента тук. Колегата Нотев от Атака също не е тук. Преминаваме към втори кръг от процедурата. ГЕРБ пропускаме възможността за въпрос. Г-н Филип Попов от БСП.
Филип Попов:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми г-н Министър, моят въпрос е във връзка с част от съдебната реформа и стратегия, която представихте и по-скоро по отношение на дисбаланса в системата и натовареността на съдилищата. Гледайки съдебната карта на България се забелязва, че от Северозападна България – Видин, Монтана, Враца, към Централна и Източна България районите на окръжните съдилища стават по-мащабни, по-големи и съответно повече натоварени. С оглед на тази карта и на съдебната стратегия и реформа смятате ли, че е необходимо да се прекроят тези съдебни райони, разбира се, като се запази тяхното представителство в съответните области. Давам пример. Град Лом е почти равно отдалечен и от Видин и от Монтана, но се води към Окръжен съд-Монтана. А същевременно Окръжен съд-Видин е с много по-малък брой дела от Окръжен съд-Монтана и е по-малко натоварен. Да не говорим за другите области като Враца и стигнем до Варна – разширяват се регионите. Мислило ли е министерството и Вие лично по този проблем и имате ли някакво решение в тази насока. Благодаря ви.
Христо Иванов:
Г-н Попов, благодаря ви за този въпрос. Той е изключително важен. Аз бих казал, че това е вторият стълб на голямата съдебна реформа, която трябва да реализираме: едното е въпроса за управлението на съдебната власт – този, с който се занимаваме в контекста на измененията в Конституцията и последваните изменения на Закона за съдебната власт, но другият въпрос е за ресурсите на съдебната власт – финансови и човешки такива. И тук наистина става дума за един комплекс от въпроси, които са голямо предизвикателство пред страната ни. Статистиката в това отношение е еднозначна. България е като пропорция с брутен вътрешен продукт сред страните-членки на Европейския съюз, които дават най-много пари за правосъдие. В това отношение ние се държим като петролно княжество, а пък не сме. Имаме изключително висок брой на глава от населението магистрати. Бюджетът е много висок. В контраст с това, трябва да имаме предвид, че една голяма група страни от Европейския съюз в последните десетилетия извършиха много сериозни реформи именно от гледна точка на ресурса, който с влага в правосъдието. Ние много активно работим с тях, за да се учим. Изключително интересен е опитът на Холандия в това отношение, която направи едно много интересно прекрояване на съдебната си карта. Англия, която успя с около 1/3 да намали разходите си за правосъдие.- Изключително интересно е това, което в момента се случва в Белгия. Колегата там има уникалния шанс преди министър на правосъдието да е бил министър на финансите и подхожда с изключителна чувствителност към тези въпроси. В Белгия има и едно друго удобство – министърът на правосъдието отговаря и за службите, така че политически има по-голяма тежест. Но това в рамките на шегата.
Знаете, че съдебната карта преди всичко е от компетенциите на Висшия съдебен съвет и така трябва да бъде. Но това е една от областите, в които ние много силно сътрудничим със Съвета и аз много се радвам това нещо да го подчертая. Радвам се да почертая, че това е и въпрос на приемственост. По времето на г-жа Златанова е започнало взаимодействие, при което Министерството на правосъдието и осигури финансиране за едно изследване съвместно с Висшия съдебен съвет, което изследва комплекса от фактори – социални и икономически, които би следвало да се взимат като база за планирането на една нова съдебна карта. Тъй като тук изобщо не може да се подходи само от гледна точка на финансиране, разбира се, веднага насреща има въпрос за достъп до правосъдие. Ние не можем да си позволим в населени места и Вие не случайно дадохте пример със Северозападния регион на страната, който от гледна точка на икономическо развитие и ресурс на населението е най-ощетеният, ние не можем тези хора да ги поставим в едно непривилегировано положение от гледна точка на правосъдие. Ние продължихме финансирането на това изследване и беше изработен един изключително интерес доклад. Той е на разположение и на страницата на Министерството и на страницата на Висшия съдебен съвет. Заострям вашето внимание да се запознаете с него. Докладът изследва географските отстоения, но и демографски и икономически фактори, които следва да се взимат предвид при планирането на една бъдеща реформа на районирането.
Нещо повече, на база на тази методология следващата стъпка, която планираме, е да, образно казано, я качим на така наречената ГИС - платформа, което означава географски информационен софтуер, което позволява текущо да се обновяват данните, свързани с това планиране и това да се превърне в един траен инструмент за планиране, защото това не е еднократно упражнение.
Радвам се да кажа, че Висшият съдебен съвет в това отношение направи две стъпки, за които те трябва да бъдат похвалени и аз винаги го правя. Впрочем на въпрос на г-н Хайтов в пленарна зала в предишната сесия на парламента съм имал повод да коментирам тези въпроси, за което му благодаря, Висшият съдебен съвет в този състав е първият, който закри две съдилища, което мисля, че първа стъпка, недостатъчна, но много важен психологически преход. Досега винаги се откриваха съдилища.
На второ място, те приеха минимална норма за броя съдии, които следва да работят в един районен съд. Това е много важно. Защото районни съдилища, в които има един-двама съдии, това поражда един голям кръг проблеми. Веднага давам пример за какво случайно разпределение на делата може да се говори в съд с един съдия, или с двама. За какъв колективен процес на управление можем да говорим, специализация и т.н.
Всичко това са стъпки към едно постепенно стигане до въпроса за това как би следвало да изглежда новата съдебна карта. В измеренията, които ние предвиждаме със Закона за съдебната власт, ние предвиждаме създаването на така наречените териториални деления на съдилища. Идеята е там, където досега е съществувал съд, за който може би неговото съществуване като самостоятелна структурна единица да не е оправдано, но да не лишаваме достъпа до правосъдната услуга, ако мога така да се изразя, междинният подход е да започнем да превръщаме съдилищата в териториални отделения, т.е. там да се провеждат заседания, там гражданите да могат да подават и получават документи и да имат достъп до информация, но този съд да няма всички онези елементи на неговото самостоятелно администриране, които също представляват бреме на бюджета му, а да бъде интегрирано в една по-голяма структура. Това, бързам да кажа, е въпрос. Защото не искам колегите журналисти да останат с впечатлението, че от утре това ще се случва и да започнат напреженията, свързани с едно прибързано действие.
Това са теми, които и министерството и Висшия съдебен съвет изключително задълбочено дискутираме и не смятаме да правим някакви прибързани действия. Но ние залагаме всички тези елементи в законодателна рамка от гледна точка на информиране на взимаме на решението, като изследвания. Висшият съдебен съвет работи изключително сериозно по изработването на норма за натовареност, което също е част от целия този пъзел, който трябва да наредим, за да можем да стигнем до решението наистина не просто механично да затворим едни и да преместим някакви съдилища, а да можем да предложим едно цялостно обмислено, информирано решение, което да можем да обосновем пред българските граждани и да можем да стигнем до ситуацията, в която няма да лишим никого неоправдано от достъп до правосъдие.
Нещо повече, всичко това трябва да върви ръка за ръка с въвеждането на електронно правосъдие, защото именно дигиталните технологии са тези, които в най-голяма степен позволяват елиминирането на фактора географско отстояние от дадена точка.
Изброявам всичко това, защото ние изключително сериозно мислим и работим в тази посока. Но това не са действия, които ще се случат за една нощ или така да се каже можем да ги опаковаме като някакви запомнящи се еднократни политически действия, включително търпим негативи от това – работим, а през цялото време ни критикуват, че само се занимаваме с разделянето на Висшия съдебен съвет. Това изобщо не е вярно. Но с необходимото разбиране за цялата сложност на въпроса.
Нещо повече. Предстои разглеждане на бюджета на съдебната власт. И аз искам за призова парламента да проведем този път наистина задълбочен дебат. Защото, от една страна, този бюджет е наистина в сравнителна перспектива твърде голям, от друга страна, в сегашното състояние на съдебната власт той е недостатъчен за много важни неща, като например необходимото актуализиране на заплатите на българските магистрати. Напомням, че в много по-трудни икономически времена – 1998 г. беше взето политическо решение заплатите на българския магистрат да се поддържат на нива, които да създават имунитет у отделния магистрат към твърде лесни изкушения с икономически предложения. Това само по себе си не е достатъчно да реши проблема с корупцията. Нека да не бъдем разбирани, че то е такова, а е абсолютно необходим фундамент на една ефективна антикорупционна политика. Без такъв фундамент ние не можем да действаме. Когато очакваме българските магистрати в най-големите съдилища да работят наистина при огромна натовареност, най-малкото което трябва да направим е да продължим да прилагаме този политически ангажимент. Впрочем доста рядък пример за това, че при различни управления в България може да се поддържа една политика, едно решение. Така че ние трябва да намерим онзи баланс, този бюджет на съдебната власт да бъде едновременно бюджета, който дава необходимите средства, но и да бъде бюджета, който да картографира началото на една оптимизация, която да не ощетява нито българските магистрати, нито гражданите. И въпреки това, аз не говоря дори за намаляване на средствата, които отделяме за правосъдие. Говоря за по-добрата им употреба. Защото тук ресурсът не е само финансов. Има и човешки ресурс, който ние наистина трябва да започнем да употребяваме по-добре, защото ресурсът на съдебната власт са предимно хората и той е реален ресурс. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Министър. Г-н Попов, искате ли становище?
Филип Попов:
Не. Само искам да благодаря на г-н Министъра за изчерпателния отговор. Няма как да не се съглася с всичко, което той каза до тук и да отбележа, че за мен това са стъпките за съдебна реформа и стратегия, а не Конституцията и Висшия съдебен съвет. Това е мое мнение, разбира се. Благодаря отново.
Предс. Данаил Кирилов:
Парламентарната група на Движението за права и свободи се въздържа. Парламентарната група на Реформаторския блок - г-н Петър Славов.
Петър Славов:
Не толкова като въпрос, колкото като актуален проблем, който ще използвам да споделя с г-н Министъра и се надявам евентуално и той да предприеме мерки. Бях сигнализиран от доста колеги юристи, практикуващи адвокати, че имат проблеми с достъпа до новата сграда на Цар Борис III на районния съд, като това, което те сочат е, че там за съжаление в момента не са допускани през служебния вход, както винаги е било в старата сграда, както и в останалите сгради на съдилищата. Тоест, минават по общия ред – там, където влизат граждани по всякакви цели и теми, което много ги бави, особено сега, като започна съдебният сезон, ако мога така да се изразя, когато ще има проблеми със закъсняване за дела.
Молбата ми е да се възстанови достъпът през служебния вход и както ги нарича охраната, да бъдат третирани като служебни лица. И може би тук наистина съдебна охрана да прояви разбиране. Евентуално, ако прецените, г-н Министър, да поставите въпроса и пред председателя на Районния съд. Предполагам, че може да се реагира. Такъв беше режимът на Римската стена. Сега не знам защо се е променил. А може би заради преместването е някаква неуредица.
Христо Иванов:
Много благодаря, че поставяте този въпрос. Не ми беше известно, че има такъв конкретен проблем. Още утре ще проверим и ще ви информирам какво е положението. Разбира се, че ще вземам мерки.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Парламентарната група на Патриотичния фронт пропуска възможността. Казахме, че колегата Никифоров от АБВ не е тук. Колегите от Атака – г-н Нотев го няма.
При това положение закривам процедурата по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Г-н Министър, благодаря. Г-жо Началник, благодаря.
Христо Иванов:
Благодаря. Довиждане.
Предс. Данаил Кирилов:
Пристъпваме към втора точка от дневния ред.
По втора точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейски съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерски съвет на 17.07.2015 г.
От Министерството на външните работи гости са г-жа Саша Райчева, младши експерт в дирекция „Международно право и право на Европейския съюз” и г-жа Милена Петрова, старши дипломатически служител втора степен в дирекция „Близък Изток и Африка”. Заповядайте, колеги. Имате възможността накратко да представите акцентите на споразумението за ратификация.
Милена Петрова:
Добър ден. Казвам се Милена Петрова. Бях представена от Председателя на комисията.
Ратифицирането на споразумението е част от общата политика на Европейския съюз за възстановяване и стабилизиране на Ирак. България, като страна член на Европейския съюз, също е подписала споразумението. То е подписано от българска страна от нашия тогавашен постоянен представител към Европейския съюз – посланик Бойко Коцев, на 11 май 2012 г. в Брюксел. Той е бил упълномощен тогава от правителството – от Министерския съвет. Споразумението на настоящия етап е изключително важно да се ратифицира във възможно най-кратък срок с оглед на процесите на стабилизация на Ирак и на активизиране на дейността на терористичните организации „Ислямска държава” на територията на Ирак.
В двустранен план ратификацията на споразумението ще придаде нов импулс на търговско-икономическите отношения между България и Ирак. Ирак е важен икономически партньор на България в региона на Близкия Изток и Африка, тъй като страната е най-големият традиционен и приет пазар на българския износ в арабските страни.
Министерството на външните работи е вносител на документите по ратификацията на споразумението със закон. Съгласно Конституцията на Република България разпоредбата на чл. 64 и следващите от споразумението предвиждат арбитражна процедура за уреждане на споровете по неговото прилагане и съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове.
Ето защо обвързването на България с разпоредбите на Споразумението между Европейския съюз и Ирак е необходима и санкцията на Народното събрание посредством приемането на Закон за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейски съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна. Досега споразумението е ратифицирано от 17 държави-членки на Европейския съюз. Хърватска ще се присъедини най-накрая с протокол, тъй като към момента на неговото подписване не е била страна-член на Европейския съюз.
Това е накратко.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Петрова. Колегата Райчева има ли нещо да добави.
Саша Райчева:
Благодаря, г-н Председател. Нямам какво да добавя.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за становища, позиции, въпроси, мнения. Няма. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Който е „за” да подкрепим на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейски съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерски съвет на 17.07.2015 г., моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Благодаря ви, колеги.
Милена Петрова:
И ние ви благодарим. Довиждане. Успех.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Пристъпваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво), Протокол № 1 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво) и Протокол № 2 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво), № 502-02-25, внесен от Министерски съвет на 31.07.2015 г.
Гости от Министерството на отбраната са: г-н Орхан Исмаилов, заместник-министър, г-жа Лора Кендова, парламентарен секретар и г-н Атанас Милин, експерт в дирекция „Правна”. Имате думата да представите ратификационния законопроект - Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво) заедно с два протокола.
Орхан Исмаилов:
Благодаря, г-н Председател, за възможността.
Уважаеми дами и господа народни представители, тази справка, която мога да ви дам, започва от 2012 г. Искам да ви спестя, тъй като знам, че времето ви е ценно. С две думи мога да кажа, че към момента, както и вие казахте, има два протокола, по които се предлага окончателно определя на вида и количеството на ракетно гориво, което подлежи на унищожаване, да се извършва чрез приемно-предавателен протокол, подписан при изпълнение на фактическото предаване между представители, упълномощени от ОССЕ и министъра на отбраната и фирмата изпълнител.
Проектът на Протокол № 2 за изменение на Меморандума е одобрен с протоколно решение по т. 13 от Протокол № 17 от заседание на Министерския съвет на 23 април 2015 г. и е подписан на 4 юни 2015 г. във Виена, Австрия.
Ратифицирането на Меморандума и двата протокола към него няма да доведат до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
С предлагания проект за ратификация не се извършва хармонизация на актовете на Европейския съюз, поради което не е приложена справка за съответствие с европейското право.
С грама на Постоянното представителство във Виена от 26.06.2015 г. Министерството на отбраната е информирано, че срокът на процедурата за набиране на изпълнител на проекта е удължен до 15 юли т.г. С оглед уточняване на някои аспекти по проекта, след приключването на процедурата следва техническа и финансова оценка на предложението на селектирания изпълнител на проекта, която продължава вече повече от един месец. Избраният изпълнител по проекта ще бъде обявен официално след нейното приключване.
Ако имате някакви въпроси, които касаят детайлите, ние като страна от Министерството на отбраната сме готови да ви отговорим.
Преди малко бяхме в Комисията по външна политика по същата точка. На разположение сме. Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Имате думата, колеги. Заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми колеги от Министерството на отбраната, аз имам кратък въпрос, тъй като не мога да се ориентирам точно.
Тези протоколи касаят ли България от гледна точка на някакво изпълнение. Аз доколкото знам, ние ракети нямаме. Едва ли имаме гориво без ракети. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е, ако не касае България, кои други страни – наши съседи, ги касае. Защо се налага да ратифицираме този протокол и на какво основание от Конституцията го ратифицираме?
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Заповядайте, г-н Исмаилов.
Орхан Исмаилов:
Благодаря за въпроса. Имаме такова гориво, което е събрано на едно място. Процесът по освобождаването на българската армия от посочените ракетни горива е стартирал още през 2010 г. и включването им в списъка на отбранителните продукти с отпаднала необходимост. Тоест, ние сме направили проучване преди 2012 г., писали сме писма до отделни ведомства и институции, до търговски дружества и т.н. по един или друг начин дали имат необходимост и могат ли те да бъдат използвани в други сфери, където има необходимост от тези горива. На нас ни е отговорено, че тези горива с тези химически и физически свойства са с отпаднала необходимост. В момента те са проблем и за екологията. А за самото им съхранение се изисква ресурс от Министерството на отбраната. И наистина имаме протоколи, с които казваме, че тези горива не са необходими и по този начин ние искаме в сътрудничество с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа фактически искаме унищожаването на тези горива, тъй като нямаме необходимост. Тези горива не могат да бъдат използвани за каквото и да било.
Ангажиментите, които поемаме като страна в този меморандум е единствено ние да ги транспортираме до границата в зависимост от това коя ще е фирмата изпълнител. Те ще ни уведомят за това.
Бюджетът, който е определен за тази дейност е около 300 хил. лв., не можем да кажем с точност, но ще е от бюджета на Министерството на отбраната. Хубавото е, че от всички видове въоръжени сили имат такова гориво и в момента са събрани на едно място и чакаме да се определи фирмата изпълнител и по безопасен начин да ги транспортираме за тяхното унищожаване. Необходимите средства – около 300 хил. лв. са във връзка с транспортирането до границата, защото не знаем фирмата изпълнител дали ще е австрийска, норвежка. В момента тече такава процедура, за която ние ще бъдем уведомени официално. Към момента е това.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър.
Колега Георгиев, има подробна информация. Аз първоначално реших, че данните са предмет на секретност. Нищо подобно. Видовете горива, количествата, вида резервоари са описани в заданието. Предметът на заданието също е описан. Проектът е между България и ОССЕ.
Аз реших, че задавате този въпрос с екологичен подтекст. Иначе в меморандума информацията е подробна.
Орхан Исмаилов:
Ако искате подробна информация бихме могли да ви я дадем. Няма никакъв проблем. Този процес тече от 2012 г. Много други държави са го правили. Когато сме започнали преговорите през 2012 г. сме казали, че за 2-3 години ще се справим. Сега сме 2015 г. и горе-долу прогнозата за времето сме спазили тези изисквания.
Другото, което мога да кажа е, че тези горива са опасни и фактически тяхното унищожаване би било добре за България, защото в момента за тяхното съхраняване ние отделяме голям ресурс и те са взривоопасни.
Атанас Милин:
За да бъдем максимално изчерпателни по въпроса на народния представител, както и Вие обърнахте внимание, като неразделна част от меморандума има техническо задание относно предоставяне на услуги във връзка с унищожаването на запаси от компоненти течно гориво и в него на практика са посочени и тези горива – ракетно гориво, което се съхранява в съответни хранилища на територията на България.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев, отношение искате ли? (Не.) Благодаря. Други въпроси, колеги, имате ли? Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Тъй като участвах в унищожението на предишните ракети бях сигурен, че всичко сме унищожили. Хората мислеха, че в Змейово ги режем, а ние ги режехме във Враца. Но щом можем да изкараме нещо, което е опасно от България в чужбина и да вземем някаква цена, или да дадем цена, за да го унищожат, да го направим.
Ще подкрепим законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Други становища? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво), Протокол № 1 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво) и Протокол № 2 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво), № 502-02-25, внесен от Министерски съвет на 31.07.2015 г., моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приехме законопроекта. Благодаря на заместник-министър Исмаилов и на колегите от Министерството на отбраната за представянето на законопроекта и за участието им.
Колеги, предлагам ви изменение в дневния ред. Ако не възразявате, да прескочим разглеждането на т. 4 и да пристъпим към т. 5 от дневния ред. Имате ли възражения? Няма възражения.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерски съвет на 05.08.2015 г.
Благодаря за присъствието на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика г-н Томислав Дончев, който е заедно с г-жа Йоланда Емирян, началник на кабинета на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика. Участие в представянето и дискусията по законопроекта ще вземат и представители от Дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” към МС – г-н Иван Иванов и г-жа Мария Банева, и от Дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз” към МС – г-жа Малина Крумова, г-жа Юлия Велчева и г-н Владимир Младенов.
Г-н Вицепремиер, заповядайте да представите законопроекта.
Томислав Дончев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
На първо място благодаря за разбирането към натоварената ми програма. Фактът, че експертите са тук и при нужда биха могли да организират и детайлно техническо представяне, но аз държах лично да кажа няколко думи, свързани с принципния или стратегически замисъл на текста, който е на вашето внимание в момента.
Една историческа справка.
Идеята, концепцията и конкретни текстове се разработват от края на 2012 г. с една пауза от около година-година и половина. В работата по законопроекта са взели участие не само експертите от Централното координационно звено в Министерския съвет, хората от дирекция „Правна”. Текстовете са съгласувани или пък за тях имат принос практически експерти от почти всички звена в държавната администрация – и Министерството на финансите, и ведомствата, където има управляващи органи. Опитали сме се във времето да отразим становища и на ключови ползватели на европейските пари, социални партньори, работодателски организации, Националното сдружение на общините, както и по отношение на някои от особено сложните казуси, които ще маркирам сега, сме си позволили да ползваме и външна експертиза основно от Българската академия на науките.
Каква е основната идея? Какъв е основният замисъл, който стои зад този законопроект. Те са няколко.
На първо място, предполагам знаете, ако не знаете, пояснявам в момента, процесите по управлението на европейските пари в момента се регулират от дълъг списък от постановления на Министерския съвет. Това прави цялата нормативна база изключително гъвкава, което е добре, динамична е, което е добре и зле, неустойчива- всяко от постановленията на Министерския съвет може да бъде променяно един път в седмицата.
Факт е обаче, че регулирането на процесите чрез толкова много отделни актове затруднява всички, които ги прилагат. Факт е, че уреждането на процесите и структурите с акт от подобно ниво в никаква степен не предполага устойчивост, което е проблем.
Първата задача, която сме си поставили, е кодификация на цялата нормативна база и вкарването в един текст, който да регулира всичките процеси. Това е на първо място.
На второ място, вече маркирах, да имаме всички гаранции за малко по-голяма устойчивост на системата, на структурите, на процесите, да има гаранции за тяхната повторяемост във времето. Практиката показва, че всички резки движения, без значение дали са промоционални, политически или други подбуди, имат лош ефект по отношение на темпа, с който се ползват парите или по отношение на отношенията с Европейската комисия.
Друга изключително важна цел е въвеждането на единна практика, която да бъде валидна за всички финансови инструменти. Добре знаете, имаме 7 оперативни програми плюс други финансови инструменти, примерно, Рибарска програма, Програма за развитие на селските райони. Трябва да признаем, че във всеки от тези финансови инструменти, за всяко от тези ведомства, въпреки че частично те се регулират от обща нормативна база, до момента има така наречените „феодални практики” – едни и същи процеси по причини, които е трудно да се обяснят, изглеждат по различен начин. Тоест, една и съща институция, представете си институция на местната власт, работейки с един или друг финансов инструмент, често е в позицията да следва различни практики, което е безспорно лошо. Тоест, втората голяма задача, която сме си поставили, е свързана с унификация на процесите.
Един от приоритетите е ясно описване и то на ниво закон на правата и задълженията на всеки от участниците в процеса. Доколкото, както до момента те са описвани в акт на друго ниво или се е приемало, че трябва да са ясни от регламентите или в най-лошия случай трябва да са ясни по подразбиране, което безспорно не е добра практика. Все пак да припомня, че ние говорим за средства от изключително голям обем. До края на този програмен период ние говорим за десетки милиарди левове. Не е добра практика всички процедури, свързани с разходването на тези средства (тук не коментираме тези, които се уреждат с други актове, например със закона за обществените поръчки) да са уредени с нормативни актове от по-ниско ниво. Разбирайте с постановление на Министерския съвет или с наредби.
Най-голямата задача, която стоеше пред нас и която надявам се, с текста, който имате пред вас, е изпълнена, е балансиране на правата и задълженията на системата. Това е най-голямото предизвикателство. И тук ще си позволя да разходя няколко минути, за да обясня характера на проблема.
Този, който дава финансирането, разбирайте управляващия орган, който е призван да контролира харченето на парите, този, който получава финансирането, който трябва да превръща парите в инвестиция или в блага, т.е. бенефициентът във всички фази – подготовка, кандидатстване, сключване на договор, изпълнение, отчитане – има сложни агрегати от отношения, където в много от случаите управляващият орган се произнася по един или по друг начин, което има ефект върху всичко, което се случва с ползвателя на парите – с бенефициента. Това са няколко типа отношения: одобряване, неодобряване на проект, верифициране и признаване или непризнаване на разход, както и така наречените финансови корекции. Когато на етап изпълнение на проекта или след приключване на проекта управляващият орган по своя инициатива или на база препоръка от одитния орган – от нашите или от европейските одитори, или от друга институция решава, че част от финансирането по проекта трябва да бъде суспендирано, трябва да бъде отрязано и трябва да се направи финансова корекция. Това са общи категории отношения, които има между управляващ орган и бенефициент.
Какво правим в случаите, когато бенефициентът е не само недоволен, но счита, че решението на управляващия орган е несправедливо. Каква е практиката към момента? Като правило и обяснимо защо управляващите органи с решенията, които взимат и актовете, които издават по различни способи са направили така, че те да нямат белезите на индивидуален административен акт, т.е. да не бъдат подсъдни по реда на АПК, което прави търсенето на справедливост от страна на всеки ползвател на парите, т.е. на бенефициент скъпо, защото се движи по реда на ГПК и изключително бавно. По тази причина една голяма част от бенефициентите дори се отказват да си търсят правата по съдебен път. Аз вярвам във високата експертиза, добросъвестност на голямата част от служителите, които работят в управляващите органи. Наред с това ние не можем дефинитивно да предположим и да заложим, че те абсолютно винаги са прави. Защото понякога може да не са прави. Те имат един общ интерес с бенефициента – инвестициите да се случат, да се изпълнят целите на проекта, които ще допринесат за целите на програмата, но е напълно възможно, гонейки цели, които не са цели на бенефициента, да има моменти на залитане. Примерно, да има пренатягане на контрол в някои от случаите с цел да се налага понякога корекция, която не е толкова обоснована, например. Цял спектър не от десетки, а от стотици категории случаи.
Голямата задача, която стоеше пред нас наред с всички тези, които маркирах до момента, е какъв е механизмът за адекватно балансиране на правата, защото към момента правата не са балансирани. Управляващият орган заедно с всички останали елементи на системата са практически съгласни. И всяко тяхно произнасяне по отношение на съдбата на бенефициента в контекста на изпълнение на проекта е почти последното. Ако те решат, че няма да ви признаят част от финансирането, това е финалната дума по въпроса. Ако имате смелостта, търпението и парите да заведете дело поради спецификата на съдопроизводството по реда на ГПК ще получите справедливост след години.
Първата голяма задача беше цялата подсъдност да бъде по АПК.
И второ, което включваше нуждата от правни иновации – какъв статут да имат отношенията при сключване на договор за безвъзмездно финансиране, какъв характер да има той, за да може да бъде изпълнена тази цел. Оттук нататък е ясно. Почти всеки от актовете на управляващия орган може да бъде обект на съдебен контрол и то по реда на АПК. След няколко различни версии с помощта на външна юридическа помощ, не и без правна иновация, беше взето решение отношенията между този, който предоставя финансирането, управляващият орган и бенефициентът да се регулират с така наречения административен договор. Всички юристи предполагам знаят за какво става дума – хибридна конструкция. Той хем съдържа елементи от властнически отношения, защото все пак презумпцията е, че този който дава парите има по-особени права, хем има белезите на договора, където двете страни по силата на свободната си воля се споразумяват нещо.
Това е ядрото на текста, който се предлага.
Разбира се има и много други детайли, които с оглед икономия на време няма да споделям в момента. Биха могли да бъдат обект на внимание по време на второто четене или пък при любопитство, или пък при интерес от ваша страна, бихме могли да дадем допълнителни разяснения.
Анализите ни показват, че по този начин образно казано ще бъде въдворена повече справедливост в системата, като финалният гарант за нея е съдът.
В аванс, изпреварвам въпроси, изследвали ли сме възможностите от блокиране на процесите вследствие вълна на жалби, защото имаме подобен опит със Закона за обществените поръчки. (Поне според думите на председателя ще имаме възможност да говорим за нови текстове следващата седмица.) Практиката показва, че подобни злоупотреби се регулират адекватно с нивата на таксите, които се заплащат. Предвидена е една гъвкавост таксите да се определят от Министерския съвет и считам, че подобна опасност по-скоро не съществува.
Естествено не могат да се дадат гаранции. Това е изцяло нова конструкция. Подложена е на разнообразен анализ от почти всички гледни точки. Аз съм уверен, че в дългосрочен план тя ще сработи.
И най-важното е, нека да повторя това, което маркирах в началото, ние няма как процесът, свързан с разходване на суми от порядъка на десетки милиарди, да не го регулираме по такъв начин – със закон, с ясни, устойчиви във времето правила, които се познават от всички участници в процеса и за които никога не може да бъде изключена опасността от едва ли не злонамерено или да не кажа недостатъчно добре обмислено хрумване да бъдат променяни тази, онази и следващата или по-следваща седмица.
Опитах се да бъда кратък. Моля за извинение, ако не съм успял.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Вицепремиер, за съдържателното представяне на законопроекта. Аз се изкушавах първи да взема думата, но при това положение с оглед темата ще спазим правилото да бъда последен.
Имате думата, колеги. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председател.
Благодаря и на г-н Вицепремиера за това, че дойде и ни осветли.
Вашето кратко експозе ме хвърля в крайно „за” до крайно „против”. Досега сте прилагали някакво действащо законодателство – наредби, правилници, инструкции, указания и най-вече с постановление на Министерския съвет, което вече е изключителен прерогатив на изпълнителната власт. Очевидно целият извървян път е показал, че този механизъм не ни удовлетворява, не работи. Очевидно сте минали много дълъг път, за да стигнете до този законопроект, който да въведе някаква нова практика. Вие казахте: „единна практика своеобразни общи стандарти” и споменахте думата „пренатягане” – изключително правилно, изключително на място. Ще дам само два примера:
Работиш при европеец и верифициращият орган работи по правилата. Ако наложи наказание под 5% считат, че този орган, който проверява, не е достатъчно компетентен и започват да му налагат на него проблеми. Ако са над 15% се счита, че административният капацитет, който работи, не е достатъчно подготвен. Там много се краде и съответно има големи проблеми с последващи пари. И съответно всеки се намесва в конкретния случай между 5 и 15%, за да счита, че е добър. И от този момент нататък се оказва, че всеки, който вземе проект, задължително бива шамаросван с 5 до 15%. И ако съответно се промени проблема, веднага ставаш пак лош.
Другият случай е с обществените поръчки. Пет човека те проверяват и ти казват, че всичко е изрядно, проектът е свършил и след време някой се сеща да те накаже, необосновано те обвиняват и ти влизаш в една процедура да доказваш, че не си виновен при положение, че всички средства са налице.
Въпросът, който ме притеснява. Ние ще подкрепим законопроекта - с колегата сме го коментирали. Направим ли го закон, няма ли да ви затрудни в бъдеще при една евентуална необходимост от актуализация. Тоест, предвидили ли сте възможност, ако се наложи промяна на срокове, промяна на процедурата, нови правила, препоръка от Европейския съюз вие да можете сами да отреагирате на цялата тази промяна, без да извървите дългия път на закон за изменение и допълнение, защото може да се окаже тогава мнозинството заето с други дейности и всъщност няма да отговори веднага на вашето очакване. Предвиди ли сте тази възможност? Иначе ние ще ви подкрепим.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Как ще ви е по-удобно? (Както кажете.) Веднага да отговаряте или да чуем всички въпроси.
Томислав Дончев:
Тогава отговарям веднага.
Не ми се иска, а пък и няма основание да влизам в оправдателен режим, когато говорим за корекциите. Има дълъг списък с причини. Това е имунната система, която пази тялото от зараза. Колкото и да са големи корекциите, не забравяйте, че те са инструментът, който почиства системата и понякога това е решението дали имаме спрени или нямаме спрени финансови инструменти. И мога да се закълна, че всички наложени финансови корекции са справедливи. Всъщност стремежът е да бъдат законосъобразни. Защото имаме следния проблем. Той е въпрос на сложен юридически и ако щете и политически анализ. В някои от случаите имаме бенефициенти, които като правило са по реда на Закона за обществените поръчки, са били съвършено изрядни съобразно действащото българско законодателство, което е адекватно транспонирало всички директиви в сферата на обществените поръчки. Европейските одитори обаче откриват във въпросната процедура проблем от тяхна гледна точка. Да повторя. Поръчката е абсолютно законосъобразна от гледна точка на българското законодателство. Само че въпрос на тълкуване, определено по по-стриктен или рестриктивен начин европейските одитори определят финансова корекция. Какво правим в тази ситуация? За тях съответствието с българското законодателство не е първостепенна тема. Те откриват в поръчката девиация и настават едни изключително сложни отношения между държава и бенефициенти. Защото в повечето случаи не държавни институции са бенефициенти по проектите – фирми, общини, неправителствени организации. Кой каква вина носи? От гледната точка на бенефициента той вина няма защото е спазил българското законодателство. От гледна точка на държавата, обаче, корекцията е факт, защото е наложена от европейските одитори. Когато текстовете на закона сработят, ако имаме подобен случай, бенефициентът по изключително бърз начин ще може да защити правата и да докаже, че всъщност той е действал абсолютно законосъобразно. И ако има някаква щета, или държавата трябва да си защитава интереса пред Европейската комисия, или да поеме корекцията. Но това е много сложна казуистика, в смисъл за мен е професионално предизвикателство, тъй като от години се занимавам с тези неща и се опитвам да дам относително прост илюстративен пример.
По отношение на втория въпрос. Той е изключително адекватен – не си ли правим лоша услуга, унифицирайки в един закон всички процеси и има ли опасност утре да се появи в зависимост от предизвикателството на живота някаква нужда, която не сме я предвидили в закона и трябва да бъде направена непременно.
Първо, законът е съобразен с новите регламенти, които регулират процеса поне до 2023 г. И там кой знае каква динамика в регламентите не предвиждам да има. Отразен е целият натрупан опит.
Колкото до срокове или други подобни разпоредби, сме се опитали сроковете да имат дисциплиниращ ефект по отношение на администрациите. Защото практиката показва, че досега в постановленията на Министерския съвет има определени срокове, но поради института на акта или по някаква друга причина не произхожда кой знае каква щета, ако някой от сроковете не се спазва. Тук маркирам сроковете за одобрение на проекти и за процедиране на плащания. Аз не виждам по какъвто и да било начин причина някой от тези срокове да се променя в бъдеще. По тази причина сме се опитали да бъдем реалистични, да не слагаме неадекватен срок, защото е лицемерие, който няма да е по силите на българските администрации, а в същото време да е и дисциплиниращ. Не мисля, трудно ми е да се закълна, защото животът ми сервира всякакви изненади, но на база опита ми и на база опита на колегите не считам, че би се появило някакво предизвикателство в краткосрочен план, което да направи текстът затрудняващ.
И все пак, законът е по-скоро рамков. Динамичната част от материята ще бъде уреждана с подзаконови нормативни актове, където можем да бъдем достатъчно гъвкави.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Вицепремиер. Заповядайте, г-н Митев. След това г-н Попов.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Вицепремиер, както каза и колегата Димитров, ние ще подкрепим този законопроект. Приветстваме това, че вдигате ранга на нормативната уредба от постановление на Министерския съвет на закон, пък бил той и рамков. Разбира се, естеството на законопроекта изисква в такива особени случаи да има съответната детайлна подзаконова уредба.
Моят въпрос е свързан с част от мотивите на законопроекта, където е записано, че „особени правила по отношение на съдебния контрол върху административните актове, които дерогират общия ред на оспорване по АПК.”
Молбата ми е да разясните какво точно имате предвид под тези особени правила и какво точно ще се дерогира от общия ред, уреден в Административно-процесуалния кодекс. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте да отговорите.
Мария Банева:
Казвам се Мария Банева и съм държавен експерт в централното координационно звено към Министерски съвет.
Основната дерогация от Административно-процесуалния кодекс всъщност беше продиктувана от специфичните административни производства, които са уредени в този законопроект, които определено се различават от ординерното административно производство, уредено в Административно-процесуалния кодекс. Спецификата всъщност наложи дерогация по отношение, примерно, спирането на изпълнението на актовете. Знаете, че основно правило в Административно-процесуалния кодекс е обжалването на всеки административен акт да спира неговото изпълнение. Докато тук въведохме дерогация също продиктувана от практиката досега. През предишния програмен период въведохме дерогация, която всъщност елиминира това правило и някои от случаите на обжалване не спират изпълнението на административните актове.
Друга дерогация има по отношение на сроковете за обжалване. Примерно, насоките за кандидатстване, по които в момента съдът има много противоречива практика: едни състави на съда се произнасят, че те са индивидуални административни актове, други, че са общи административни актове. Но така или иначе сроковете за обжалване, дори и в случаите, ако с общи административни актове, по АПК е едномесечен срокът за обжалване, тук е приравнен на сроковете за обжалване на индивидуални административни актове, което е един вид също дерогация от правилата на АПК.
Подсъдността общо взето се запазва такава, каквато е по АПК, в смисъл така както е уредено в чл. 133 от АПК – пред административните съдилища в зависимост от органа, който издава акта. Ако това е министър, пред Върховния административен съд, ако е делегирано правомощие на заместник-министър или на директор на дирекция е пред съответния окръжен съд.
Това са общо взето дерогациите.
Томислав Дончев:
Ще си позволя едно функционално допълнение, което лесно ще илюстрира това, което колегата каза. Представете си какво би се случило в тази част от процеса, която е свързана със селекция, т.е. с определяне на проектите, които получават финансиране. Да кажем, имаме 800 кандидати, от тях ресурсът ни е примерно да удовлетворим интереса на 100. Представете си какво би се случило, ако всеки започне да обжалва и ние бавим целия процес за сключване на договори до момента на приключване на процедурата по обжалване. Лесно обяснимо.
Мария Банева:
Само да допълня. Може би една от съществените дерогации, която пропуснах е, че всъщност с този законопроект се въвежда бързо съдебно производство пред административните съдилища, като сроковете са доста съкратени от тези, които са предвидени в АПК. Изрично е записано, че срокът е едномесечен от постъпване, от входиране на жалбата на жалбоподателя. Съдът трябва да се произнесе в едномесечен срок, което също гарантира едно бързо съдебно производство.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Заповядайте да допълните въпроса.
Христиан Митев:
Първо искам да благодаря за разясненията и силно се надявам съдилищата по отношение специално на бързото съдебно производство да не го взимат този едномесечен срок като инструктивен.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми г-н Вицепремиер,
Уважаеми народни представители, всъщност аз имах два въпроса, но първият го зададе колегата.
Вторият ми въпрос е по отношение на този, предлаган от Министерския съвет законопроект, и неговата синхронизация най-общо казано със Закона за обществените поръчки по отношение на разходването и управлението на европейските средства и разбира се, по отношение на обжалването, изобщо процедурата. Всички знаем, че предстои промяна в Закона за обществените поръчки, даже нов законопроект би следвало да има. Как се отнася този закон към ЗОП и не смятате ли, че ще има твърде разнородна и съдебна практика и изобщо различия в прилагането на тази материя, имайки предвид двата закона, тъй като те всъщност имат една и съща материя в част от себе си. Това е моят общ въпрос. Благодаря.
Томислав Дончев:
Аз много се притеснявам, че колегата не е разбрал приложното поле на закона, защото няма каквото и да било застъпване с приложното поле на Закона за обществените поръчки. Те определят и регулират по същество съвсем различни процеси – звената, процесите при предоставянето на безвъзмездно финансиране. Тоест, отношенията между финансиращ орган и получател на финансирането и всички произлизащи от тях последици до момента, докато проектът се отчете. Както е видно от финансовите корекции и след това, т.е. дори и след периода на отчета.
Законът за обществените поръчки определя правилата, процедурите, механизмите и избора на изпълнител. Това са по същество различни процеси. Определянето на бенефициент е един процес и една процедура, която няма абсолютно нищо общо с избора на изпълнител. В този смисъл няма кой знае какви поводи за синхронизация между двата текста. Но сме имали предвид реално, че това са двата текста, които ще регулират целия процес до самия край от гледна точка на движението на парите. Защото движението на парите има сложна история, когато говорим за европейските институции. В България те се движат между национален фонд и съответния управляващ орган, управляващият орган попада в бенефициента. Ние обследваме или по-скоро регулираме този процес до този момент, а процесът как парите от бенефициента отиват в изпълнителя, избран по реда на ЗОП се регулира от другия закон. Каквито поводи има за гарантиране на синхрон между двата текста, те са изчерпани, доколкото работим и с двата текста. Самият аз съм отговорен за Закона за обществените поръчки, но по същество те регулират отделни процеси.
Колеги, ако някой иска да допълни?
Малина Крумова:
Ако ми позволите искам да допълня казаното от Вицепремиера.
ЗОП регулира процеси, които са в изпълнение на проектите дотолкова доколкото и всички останали закони в България регулират такива процеси. Ако намесим ЗОП или търсим синхронизация със ЗОП, трябва по същия начин да се търси със ЗУТ и сроковете, които са определени в ЗУТ. Със ЗЗД и с всички закони в България. Тоест, ако говорим за провеждане на обществените поръчки като част от процеса по управлението на средствата при бенефициента, мисля че става въпрос за по-добро планиране. В Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове сме заложили някои механизми, които да позволят по-доброто планиране в бъдеще. Тоест, да не се налага да се позоваваме на ЗОП и сроковете по ЗОП като основание за забавяне на проектите.
Иван Иванов:
Казвам се Иван Иванов и съм от Дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз”.
Единственият раздел, който има допирни точки, това е разделът, който е за частно правните субекти. Знаете, че бенефициентите биват публични и частно правни и частно правните просто не са обхванати от реда по Закона за обществените поръчки и трябваше да го уредим някъде. До момента беше с постановление. В момента е направен отделен раздел за частно-правните субекти, където напълно сме го синхронизирали с текстовете на новия ЗОП, в смисъл прагът, той е много по-прост, защото става въпрос за различен тип бенефициенти, но праговете, въобще сроковете и логиката са синхронизирани изцяло с новите текстове на ЗОП.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
С г-н Делчев от името на Реформаторския блок ще подкрепим този законопроект и приветстваме наистина видимо големите усилия и видимо добрия резултат, който са постигнали Вицепремиерът и екипът му наистина да представят една прегледност и подреденост на режима за разходване, ползване, евентуално оспорване на финансови корекции и т.н. по средствата от Европейския съюз. Особено ми допада решението, което сте намерили по отношение на финансовите корекции, което наистина дълги години беше проблем на много бенефициенти. На мен ми изглежда доста добро, така че да се надяваме, че ще сработи, и този контрол за законосъобразност на съдилищата ще бъде бърз и ефективен и в полза наистина на това да се разходват ефективно средствата.
Използвам да заявя, че аз и колегата Делчев гласуваме „за”.
Ако има повече изказвания, моля да броите и моя глас, г-н Председател, тъй като се налага да тръгна. Ще гласувам с удоволствие „за”.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Колеги, има ли други изказвания? Няма.
Позволете ми да кажа няколко думи, както обещах в самото начало.
С огромна адмирация и браво на екипа за това, че за пръв път събира кураж, проява и политическа и държавна воля, за да се внесе законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Аз имам спомени в тази област, но не искам да разказвам много подробно, но си спомням времето, когато имаше само ПМС. Тогава главен преговарящ беше другия вицепремиер – г-жа Кунева. Идеше ред за предприсъединителни фондове. Тогава всички агенции бяха в непрекъснат спор коя агенция как да се именува, какъв да бъде обхвата, каква да бъде акредитацията. Вярно, че това е може би донякъде нормално за един предприсъединителен процес.
Много хубав беше акцентът на г-н Димитров в тази посока – този законопроект всъщност показва волята на държавата да отнеме от себе си, което досега можеше да го прави свободно, т.е. да реагира доста гъвкаво, но вероятно донякъде и конюнктурно, защото малко или много управлението е променливо. Ако днес е един екип, утре е друг екип, т.е. има възможност и за проява на противоречива практика.
От друга страна, част от опасенията, които бяха изложени, че ще се предпостави известна тромавост мен не ме притеснява толкова, защото действително ранга на кодификация, нормите действително регулират на най-високото ниво принципните положения. Тоест, има възможност да се запази детайлът, както с оглед спецификата на отделните програми и проекти, така и с оглед изискванията на големия, европейския донор да го нарека, който предоставя средствата.
Така че аз и колегите убедено подкрепяме предложения законопроект.
Признавам, и аз не видях административното обжалване, но пък вицепремиерът Дончев беше пределно откровен и свърши нашата правна работа, т.е. каза ни къде е чисто нашият акцент и евентуално правен проблем. Аз съм сигурен, че е направено сериозно правно изследване. Приемам, че при това правно изследване е съобразено най-високата платформа, т.е. изискванията на Европейската комисия и на европейското законодателство. Тук сме в малко сложна хипотеза. Да, действително има понякога такова противоречие между вътрешното и европейското законодателство, но в голяма част от случаите част от европейското законодателство е пък с пряко действие.
От друга страна, като прост адвокат, включително търговски адвокат, съм имал възможност и включително и още текат, затова правя и резерва за конфликт на интереси, още текат дела, които са започнали преди години, които не са по чистия гражданско-правен, а са по търговско-правния ред спорове.
Обръщам внимание също така, че нормата по чл. 73 касае корекциите. Вицепремиерът каза поне 4 пункта, или поне 4 категории спорове, които могат да възникнат. Действително това може би е най-актуалният проблем и въпрос.
Единственото ми питане е в тази посока. Защото преди малко слушахме министъра на правосъдието. Цяла година гледаме докладите на съдилищата, включително е дошъл и новия доклад, който е на административните съдилища. Консултиран ли е законопроектът с Върховния административен съд. С Висшия съдебен съвет няма как да е. Ние там разтоварваме този съд. Това ми е единият от въпросите.
Бих искал също да коментираме с колегите доколко е уместно да направим едно питане в интервала между четенията. Като тук трябва да отбележим една специфика. Все пак в административното правораздаване договорните отношения не са типични, както административният договор не е нещо типично.
И въпреки че ще прозвучи ужасно ретроградно и не като търговски адвокат, но аз не съм много сигурен дали е добре нашите управляващи органи да се откажат съвсем от приоритетното си привилегировано положение в тези спорове, доколкото все пак те действат в рамките на най-малко две групи нормативни изисквания: тези, които са на Европейския съюз и тези, които са на вътрешното ни законодателство.
Днес г-н Дончев коментира за безпомощността на един регулатор, който е един регулатор по обществените поръчки – на Комисията по защита на конкуренцията, която навремето беше създадена точно за такива специфични казуси, макар и на база на обществените поръчки и конкурентното право. Просто разсъждавам на глас. Не го приемайте като резерва. Правното решение, което е предложено, чисто законодателно и процедурно най-кореспондира по този начин с наличните ни процесуални възможности.
Това са ми въпросите.
Томислав Дончев:
Г-н Председател, като благодаря за добрите думи, приемам всички коментари като част от общите ни усилия да имаме максимално добър и работещ текст. Няма как да не бъдат изказвани подобни съображения, доколкото говорим за правен механизъм и техника, който точно по отношение на подобен тип казуси не е прилаган. И ние дори и при по-прецизен предварителен анализ нямаме 100 процентова гаранция как ще работи. Това, което сме могли да направим, освен да се ползваме от опита и експертизата, която е налична в администрацията и да консултираме с всички възможни въвлечени страни, включително и с представители на Върховния административен съд. Аз лично още в началото на 2013 г. направих такъв широк спектър от консултации, както и подобни консултации бяха правени и в края на 2014 г. Според колегите от ВАС подобен механизъм ще работи. Не може да очаквате безкраен ентусиазъм по отношение на допълнителния товар, който се образува. Само една историческа справка, за да илюстрира търсенето в годините. Първоначалният вариант беше с двуинстанционно производство, само че не използвайки районните административни съдилища. Първоначалният вариант беше съвсем друга конструкция - извеждането на управляващия орган със статут на агенция към министерството с първа инстанция министър. Но след дълги анализи решихме, че този вариант, макар и да дава някои предимства, крие недостатъци. За това финалният вариант, който е на вашето внимание, е различен.
Колеги, някой иска ли да допълни нещо. (Да.) Заповядайте.
Иван Иванов:
Аз само да допълня, че самата идея за въвеждане на административния договор до голяма степен беше в рамките на консултациите с ВАС. Колегите извадиха от рамките на правния мир различни аргументи и статии в подкрепа. Има статия на съдия Соня Янкулова в Адвокатски преглед, бр. 1, 2015 г., в която категорично се казва, че договорът за безвъзмездна финансова помощ всъщност трябва да бъде административен такъв по простата причина, че говорим за властнически взаимоотношения, т.е. липса този елемент на равнопоставеност между двете страни за това че на практика се сключва договор с някой, който е избран предварително в рамките на селекция от администрация и в рамките на който администрацията на практика определя условията. Тоест, те произтичат от рамките на регламента, европейско законодателство, правила и т.н.
Така че това беше еволюцията. Първоначално тръгнахме от идеята за административен акт. Това фигурираше в законопроекта. Но възникна въпроса за това как ще се изменя, защото знаете, че веднъж издаден административен акт, той просто не подлежи на изменение. Поради тази причина естествената еволюция беше да мислим иновативно и да въведем понятието „административен договор”, което вече ни дава тази гъвкавост при необходимост. Тук вече има конкретни основания, вие сте видели законопроекта, при които дори и бенефициентът може да иска изменение на условията на административния договор.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, че ми припомнихте. Действително в Адвокатски преглед имаше такава публикация. Аз тогава се зачудих защо съдия пише такава статия. Защото навремето съм работил с този съдия, така че я загледах с повече внимание – имам предвид статията. Да коригирам израза – не съм работил със съдия. Но тя беше заместник-министър на отбраната. А аз една година не бях адвокат. Уточнявам, това е 2002 г. Много добре, че припомнихте това обстоятелство. Убедихте ме. След като толкова сте го анализирали и мислили.
Усещам една тенденция в административното правораздаване. В някои от случаите, в които имаме изключителна подсъдимост на ВАС, както е за КЗК, има дежурни искания за разтоварване на тази подсъдност към административните съдилища. И предупреждавам, че така както е записано, тук управляващите органи ще имат проблем с подсъдността. И пак ще има възможност, примерно, Административният съд в Пловдив да има една практика, а Административният съд в Плевен да има друга практика.
Навремето въпросът по конкуренцията е решен, като всичко е пратено във Върховния административен съд, което е доста тежко и натоварващо.
Казах вече, убедихте ме. Благодаря за разясненията.
Колеги, други въпроси? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” да подкрепим на първо гласуване законопроекта за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерски съвет на 05.08.2015 г., моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се. С 12 гласа „за” се приема законопроектът.
Само още една скоба отварям. Имахме голямо колебание дали в днешното заседание да не включим и втория важен законопроект – Закона за обществените поръчки, но за да не претоварваме този дневен ред, го оставихме за следващата седмица. И тъй като е чисто нов закон и е доста обемна справката за съответствието отсега казвам, че за другата седмица ЗОП в новия му вид ще бъде приоритет.
Благодаря, г-н Вицепремиер. Благодаря, колеги.
Връщаме се към т. 4 от дневния ред.
По четвърта точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-26, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г.
Гост от Министерството на здравеопазването е д-р Тонка Върлева, началник на отдел „Международни дейности, проекти и програми”. Заповядайте, д-р Върлева за кратко представяне на ратификационния законопроект.
Д-р Тонка Върлева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Съгласно решение на Министерския съвет от месец март тази година министърът на здравеопазването подписа Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България”.
Съгласно подписаното споразумение е удължен срокът на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” с още една година, считано от месец януари 2015 г., като сумата, одобрена за продължаване на дейностите за тази година е в размер на 2.4 милиона евро.
На практика тази програма е най-дългосрочната и мащабна превантивна здравна програма в страната, която е стартирала през 2004 г. С безвъзмездната помощ за изпълнение на програмата се изпълняват главно действия, дейности за превенция сред най-рисковите групи в страната. Тази програма се изпълнява в 21 общини – областни центрове в страната. За този период за разкрити 35 ниско прагови центрове за превенция на ХИВ, 19 кабинета за анонимно и безплатно изследване и консултиране и съответно е подпомогната дейността на 17 мобилни кабинета, което осигурява достъпност на услугата, главно на терен, сред най-рисковите групи.
Освен това, благодарение на тази програма беше възможно децентрализиране на лечението за хора, живеещи с ХИВ и СПИН, като центровете от един бяха разкрити още допълнителни и в момента работят общо 5 центъра за лечение на хора, живеещи с ХИВ и СПИН в петте университетски центъра в страната.
На практика тази година се продължават всички предходни дейности и се полагат усилия за стабилен преход на преминаване на финансирането за превенция на ХИВ от международния донор към българското правителство, като със заповед на министъра на здравеопазването е сформирана работна група за изготвяне на нова национална програма за периода 2016-2020 г.
Необходимите средства от външното финансиране, в това число и на разходите за данъци, включително ДДС се осигуряват по утвърдените бюджети на Министерството на здравеопазването.
Ратификацията на Споразумението се налага от предвидените в него разрешаване на спорове чрез арбитраж и изпълнение на вътрешно-правни процедури по влизането му в сила.
Благодарение на финансовата подкрепа на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария за последните 10 години в страната ни не бе допусната епидемия от СПИН. Това е накратко
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, д-р Върлева. Уважаеми колеги, имате думата. Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Аз се чудя дали да питам представителя на здравеопазването или Вас, защото Вие сте бивш министър на здравеопазването. Но, ако правилно съм разбрал, миналата година сме имали договор, който миналата година е изтекъл. За тази година нямаме договор и нямаме правно основание да харчим пари. Договорът е за 4 милиона евро или 8 милиона лева. Сега сме септември и предполагам, че поне 3 милиона евро вече са похарчени. На 5 август министърът се е сетил, че харчи пари без основание и подава документи в Министерски съвет за одобрение и съответно идват при нас.
Какво правиха от януари до днес?
Предс. Десислава Атанасова:
Тъй като има представител на вносителя, ще дам първо възможност на д-р Върлева да ви обясни текстовете и сроковете на споразумението, а после и аз мога да взема отношение. Заповядайте, д-р Върлева.
Д-р Тонка Върлева:
Благодаря ви за този въпрос. На практика България използва миналата година процедурата за „no-cost extension”, т.е. спестените средства до миналата година беше ни разрешено да ги използваме, т.е. да удължим споразумението с още една година. В документите на Споразумението, което е подписано с Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, една от точките е, че влиза в сила от датата на подписването с последваща съответно ратификация. На практика министърът на здравеопазването го е подписал в началото на тази година и то влиза в сила от датата на подписване между Министерството на здравеопазването на Република България и Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. Ратификацията е последваш процес.
Емил Димитров:
Ще подкрепим законопроекта.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Димитров за подкрепата. Други колеги имат ли въпроси. Не виждам.
Аз бих искала само да допълня, че действително помощта на Глобалния фонд е значима и тя е оценена не само във всички доклади и одити, които са правени на разходването на тези финансови средства, но и фактът, че България наистина не е допуснала епидемия, нито от СПИН, нито от туберкулоза и малария, въпреки че е имало подобни предпоставки, включително и в този момент с оглед на бежанската вълна. Говоря само за себе си. Мога да кажа, че в Министерството на здравеопазването има Слава Богу все още един екип, който е с изключително висок професионализъм в работата си. Така че надявам се всички да подкрепим споразумението и те да имат възможност да работят още една година с тези средства. Благодаря.
Няма други изказвания. Преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-26, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Без против и въздържали се. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова. Благодаря и на д-р Върлева за представянето. Пристъпваме към т. 6 от дневния ред, последна.
По шеста точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерски съвет на 20.07.2015 г.
Гости от Министерство на културата са г-жа Бони Петрунова, заместник- министър на културата, г-жа Весела Щерева, парламентарен секретар и г-жа Миглена Кацарова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки. Колеги, заповядайте за кратко представяне на законопроекта.
Бони Петрунова:
Благодаря, г-н Председателю.
Уважаеми дами и господа депутати,
Предлаганият от нас законопроект, като се надявам, че в подробности сте се запознали с мотивите, в общи линии има за цел да въведе разпоредбите на Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ, L 159 от 28 май 2014 г. ), наричана по-нататък „Директива 2014/60”. Тази директива е изцяло в полза на България, тъй като досега действащото законодателство не защитава нашите интереси, доколкото ние в най-общи линии имаме повече да получаваме откраднати и изнесени културни ценности, отколкото да връщаме. Даже не знам дали сте чули, напоследък тече голям спор по отношение на плакарда на Георги Димитров, който е откраднат, препродаден и се намира в Америка и се опитват да ни го продадат обратно, като се опитват да изкарат последния купувач, че напълно законно го е придобил.
Ако приемем новите разпоредби на Директивата другото, което се променя в закона, това е, че ще се премахне едно изискване за културните ценности да съответстват на определени прагове. Това дава повече възможности по въпроса за искането да бъдат те върнати. Имаме много такива колекции и установени находки, които са препродадени в чужбина, но ние не можем да си ги върнем поради различни причини, които се поставят по пътя на доказването за тяхното връщане в България.
Също така в тези промени ще попаднат не само отделни културни ценности, но и обществени колекции собственост на органите на държавата, на местната власт, както и културни ценности, които са включени в колекциите на Българската православна църква или на други регистрирани вероизповедания, колекции на музеи, на библиотеки, на архивен фонд. Тоест, сами разбирате, че има едно разширяване на обхвата.
Предвидени са промени, свързани със сроковете, при провеждането на съответните производства. Те се увеличават. Така например срокът за проверка на това дали културните ценности, открити в друга държава - членка на Европейския съюз, притежават съответния статут се удължава от 2 месеца на 6 месеца (чл. 137, ал. 1, т. 3 от законопроекта). Според мен лично това също е малко, но е все пак някакво постижение.
Срокът за образуване на съдебното производство за връщане също се променя от една на три години и тече от датата, на която държавата членка, от чиято територия културната ценност е незаконно изнесена, узнае местонахождението й и самоличността на владелеца или държателя.
Другото, което се променя е това да се синхронизират законодателствата – специално нашето със законодателството на Европейския съюз и да се улесни еднаквото тълкуване на понятията за надлежна грижа и внимание, за целите на съдебното производство Директива 2014/60 определя неизчерпателни критерии, които да се вземат предвид при определянето на това дали владелецът е положил надлежна грижа и внимание при придобиването на културната ценност. Посочените критерии са предложени с § 18 относно чл. 142, ал. 2 от законопроекта.
Предвидена е и промяна в срока за предоставяне на доклад на Европейската комисия по изпълнението на процедурата по връщане на движими културни ценности, като срокът е удължен от 3 на 5 години.
В таблицата на съответствието с Директива 2014/60/ЕС е отразена степента на съответствие на тези паметници.
Другото предложение за изменение на закона е допълнението на чл. 48, ал. 1, т. 2, където се предлага да бъде въведена нова класификация за груповите недвижими културни ценности – „серийни обекти на недвижимото културно наследство” - състоящи се от два или повече обекта, независимо от тяхното местоположение и обединени от ясни културни, времеви, социални и/или функционални връзки. Самата аз, когато за първи път видях това наименование, не ми прозвуча много добре, но то се налага и след много обсъждания не можахме да достигнем до по-благозвучно определение. Това е много наложително, тъй като в резултат на по-детайлни и по-продължителни археологически и други научни изследвания ние достигаме до създаване на комплекси от паметници, които за да бъдат приети, примерно, в листата на ЮНЕСКО или да бъдат предложени в проекти, трябва да бъдат обединени по някакви характеристики. Веднага давам пример с комплекса в Сборяново или Долината на тракийските царе, по която в момента работим. За да може да влезе тя като единен паметник, няма как да бъде единична културна ценност, няма как да бъде сборна формация от отделни гробници или отделни могили и затова избрахме това название „серийни обекти на недвижимото културно наследство”, с която сме се постарали да обобщим всички характеристики на тези паметници.
Предлаганата нова класификация ще се отрази пряко върху дейностите по възлагане на планове за опазване и управление, като ще даде възможност да се възложи и да се изработи план за опазване и управление не за единични, а за група недвижими културни ценности с предоставен статут на серийни обекти.
Предлагат се промени, свързани с процедурите по деклариране и предоставяне на статут на недвижимите културни ценности, свързани с възможността актовете за деклариране. Това е една доста болна тема не само за самите културни ценности, които си седят и чакат, но институциите, особено общините имат голям проблем с начина, по който се провеждат тези процедури. Новото е, че отказът за деклариране, предоставянето на статут и промените в статута да бъдат издавани от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър.
Другата промяна, която се предлага със законопроекта е, че се предвижда изменение в чл. 150 от ЗКН, свързано с промяна в изискванията за притежаване на минимална образователно-квалификационна степен за лица, кандидатстващи за получаване на разрешение за теренно археологическо проучване. И тъй като това беше една сложна тематика, преди да се пристъпи към окончателното оформяне на текстове в тази част, беше направена една широка експертна комисия, в която бяха привлечени хора от всички институции – имам предвид представители от университети, от Софийския университет, от Археологическия институт на Българската академия на науките и от всички други структури, както и от Асоциацията на българските археолози, които имат отношение към въпроса за издаването на тези разрешителни. След като се получи тяхното мнение в крайна сметка се реши, че трябва да бъде променен законът, който беше леко фриволен по отношение на това кой има право да ръководи археологически разкопки, примерно, доколкото се даваше право това да се извършва от историци или на хора, завършили история. Само че тези, които са се интересували от специалностите в нашето висше образование, знаят че има история с география, история с физическо възпитание, което дава право за преподаване и т.н, но далеч не включва тези специалности, които осигуряват квалификация на съответния магистър да може той да се занимава с провеждането на археологически проучвания, което е една доста по-специфична работа. Това е с цел затягане на режима, за да се правят по-качествени разкопки и археологически проучвания и те да отговарят на критериите на всички конвенции, които сме подписали по отношение на опазване на археологическото наследство.
И накрая има някои приложения, които са предложени за промяна:
В приложение към чл. 50, ал. 3 от ЗКН са посочени недвижими културни ценности с категория „национално значение” - археологическите резервати.
Както и със Заповед № РД 9Р-10 от 11 май 2015 г. е променено наименованието на археологическия резерват по т. 14 от приложението към чл. 50, ал. 3 от ЗКН – Древно селище „Дорусторум - Дръстър” на Античен и средновековен град Дорусторум – Дръстър. Това е отново една доста обсъждана тема, за да отговаря названието на действителните обстоятелства при разкриването му.
Това са накратко предложените промени.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Заместник-министър. Колеги, имате възможност за въпроси, становища. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря,г-н Председател.
Г-жо Заместник-министър, имаме две резерви с колегата, но ще подкрепим законопроекта.
Първата е дали не трябваше да съгласувате с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото при едно затягане на режима за археологическите проучвания може да се окаже, че магистралите няма да тръгнат още години наред, тъй като няма кой да ги проучва. Но това е частен въпрос. Не е задължително магистралите да тръгнат.
Второто е, че за да опазим нашето културно-историческо наследство посредством предложения проект е нещо, което заслужава адмирации. Искрено обаче се надявам Македония скоро да не дойде в Европейския съюз, защото това означава, че целият секретен фонд, който уважаемият шеф на Историческия музей показа, който нашите войници при войните в Западните покрайнини и Македония са взели, означава да бъде върнат на страната притежател. Тоест, да не е нож с две остриета! Така че да се надяваме, че Македония скоро няма да влезе и да се надяваме, че по магистралите скоро няма да има археологически разкопки.
Иначе ще подкрепим законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Законопроектът е на Министерския съвет, т.е. по съгласувателната процедура по Правилника на Министерски съвет становище по него се дали МРРБ, когато е била процедурата по съгласуване преди гледане от Министерския съвет.
Бони Петрунова:
Аз също мога да отговоря. (Заповядайте.)
Издаването на разрешителни за ръководене на археологически проучвания се издават от една междуведомствена комисия, в която има представители на всички заинтересувани министерства и за съжаление не квалификацията на този, който ръководи разкопките спира магистралите.
Що се касае до Македония и до Фонда, ние археолозите приемаме презумпцията, че към момента на откриване на тези ценности тези територии са били поне охранявани от български военни формирования, така че няма причина да ги връщаме на Македония.
Предс. Данаил Кирилов:
Споровете ще продължат!
Бони Петрунова:
Пропуснах да кажа, че въвеждането на тази единна система за класификация много ще подпомогне издирването на откраднати, пренесени, отвлечени и т.н. и изтъргувани културни ценности, тъй като това нещо е много затруднено в момента. Докато има държави, които имат много беден такъв фонд, но вече са им сложили чипове, ние които сме изключително богати, просто си закрихме отдела за престъпления с културни ценности.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други въпроси. Аз съвсем накратко ще кажа по предложението за квалификационните изисквания. Практиката в други случаи показва, че дори когато опитът за ограничаване е обоснован, има широка контра реакция към по-стриктните изисквания квалификационни за упражняване на една или друга дейност. В тази комисия сме имали повод да се убедим в това по няколко други професионални решения в тази област. Дано в публичното пространство това решение, което намирам за обосновано, да не срещне едни или други реакции.
Другото е въпрос. То е за новото понятие за груповите недвижими културни ценности – „серийни обекти на недвижимото културно наследство”. В предходното Народно събрание имаше Временна анкетна комисия, която беше с предмет изследване на сделки, извършени с летище Божурище. Много бяха споровете тогава. От Министерството на културата тогава се явяваха други експерти по отношение на статута на въпросното летище. Питането ми е следното: Попада ли това летище в това понятие така, както е въведено?
Какво всъщност става с тази процедура, защото тогава временната комисия не можа да вземе решение. Бяхме шест на шест, ако не се лъжа при гласуването. Но предполагам, че проблемът е все още висящ.
Бони Петрунова:
По първата част ви е много правилна забележката. Очакваме такава реакция. Ето защо сме направи предварително една работна група. Говоря за обществеността. Макар че е направено с най-добри намерения, а именно за да се работи по-качествено. Дори имаше известни резерви при разработването на предложението от страна на самия министър, на който трябваше да му обясня, че ако трябва да му се прави операция от апандисит от педиатър, той едва ли ще се съгласи. И той ме разбра много добре. Тоест, очакваме да има някаква реакция, но повярвайте ми тя ще бъде от хора, които ги мързи да изкарат една допълнителна специализация, която е в рамките на един семестър, но вкарва тези необходими специалности, за да стане човек археолог или ръководител на разкопки.
С втората част за мое голямо съжаление съм много добре запозната с казуса, защото на всяка парламентарна проверка в Комисията по култура съм уволнявана по два пъти от г-н Велчев за Божурище. Какво правим по този въпрос. Последно съм пуснала заповед до НИНКН да направи окончателно становище за възможността да се получи статут на историческо място на базата на съществувалите там писти и пр., тъй като междувременно всичко е било разрушено.
На въпроса дали попада в тези „серийни обекти на недвижимото културно наследство”? Не, няма как да попадне. Серийни обекти на недвижимото културно наследство може би ако се задържа на това място в един момент ще им предложа да променим ”културни ценности”, защото старото наименование „паметници на културата” си беше много добро и точно отразява същността на тези паметници. Та става въпрос за едни паметници, които са свързани с нещо. Става въпрос за някаква логика, за някакво историческо развитие. Отново давам пример с „Могилите”, защото ми е най-лесно. Те са гробници на тракийски владетели и представляват една серия от паметници от един и същи модел и с едни и същи нюанси. В този смисъл летище Божурище няма как да бъде серия с такава ценност. Още повече, че за нещастие има места, където хората се молят да няма арт факти, а непрекъснато и при всяка копка излизат – в случая с магистралите, който беше подхвърлен, докато там за нещастие на искащите това да добие статут няма една керемидка. Тоест, ние имаме там историческата значимост.
Но по-важното от цялата сага е това, че има подписан договор между един от министрите, предхождащи г-н Рашидов, и собствениците на мястото за построяване на музей на авиацията. И доколкото този договор е абсолютно законен, вие като прависти би трябвало да ме разберете, означава, че ако предприемем действия за неговото нарушаване и връщане нещата обратно, държавата ще трябва да плати някакви обезщетения на тези собственици, които и да са те.
Това, което казвам, по никакъв начин не подценява значението на летище Божурище за историята на авиацията в България. По никакъв начин! Но там са направени поредица от много и различни грешки. В началото е започнато с възмездяването за търговската сделка с едни 160 апартамента. Аз не знам тази държава как ще върне тези 160 апартамента на италианците. За Министерството на културата да не говорим. Знаете какъв ни е бюджетът.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви за информацията. Не знаех тези последващи подробности и детайли. Не искам да влизам в едни или други детайли, които бяха предмет на дебати. Не знаех и за сключването на въпросния договор. Да, за някакъв музей се говореше още докато заседаваше временната комисия.
Иначе на репликата на г-н Димитров казвам. Като керемида може да не е останало, но беше останала една писта. Въпросът, че исторически почти век и да не кажа повече от век има много източници, които сочат едни или други данни и действително България се идентифицирала в тази област първоначално с това си летище. Има много бойна слава, много история и т.н. Това беше проблем на анкетна комисия, която беше в предходното Народно събрание и за съжаление тя не приключи. Но си позволих да поставя въпроса, защото трябва да сме внимателни с понятията. А в законодателството, касаещо паметниците на културата, много често има една динамика в понятията и огромна динамика в режимите, която в крайна сметка води точно до загуба, до промяна на статута, до свеждане на неохраняемост и до незащитимост и в крайна сметка до непоследователност на държавната ни политика по защита на историческите и културните паметници, без значение как ще ги наречем. Досега Заместник-министър каза, че по много начини са наричани.
Благодаря за представянето на законопроекта.
Колеги, смятам да закрия дебата, ако не възразявате. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерски съвет на 20.07.2015 г., моля да гласува „за”.
Девет „за”. Против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема от Комисията по правни въпроси като не водеща комисия. Комисията по културата и медиите е водещата.
Бони Петрунова:
Много Ви благодаря за разбирането и за подкрепата.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Благодаря ви.


Председател:
Данаил Кирилов