Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 37

Днес, 09.09.2015 г., сряда, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерски съвет – Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, Йоланда Емирян, началник на кабинета на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика, Добринка Михайлова, съветник на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика: от Агенцията за обществени поръчки – Иво Кацаров, главен секретар и Христина Денева, началник на отдел; от „ЧЕЗ-България” ЕАД – Бисер Дихонов, ръководител направление „Тръжни процедури” и Цветина Димитрова, юрисконсулт в отдел „Договори и поръчки”, направление „Правно”; от Министерството на правосъдието – Петко Петков, заместник-министър на правосъдието, Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Мариета Тошева и Флориан Флоров, главни експерти в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър, Кристина Лазарова, началник отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност”, Любомила Станиславова, парламентарен секретар на МВР; от КНСБ – Николай Ненков, вицепрезидент на КНСБ и народния представител Методи Андреев, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, има кворум. Откривам заседанието. Има предложение за дневен ред от три точки:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет на 12.08.2015 г.
2. Обсъждане и приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
3. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект № 553-03-81/02.07.2015 г. на приетите на 25.06.2015 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
- № 454-01-26, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 27.10.2014 г.;
- № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 09.12.2014 г.;
- № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 19.12.2014 г.;
- № 554-01-1, внесен от Петър Владиславов Славов на 05.01.2015 г.;
- № 502-01-27, внесен от Министерския съвет на 07.04.2015 г.;
- № 554-01-87, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 08.05.2015 г.
Имате ли предложения или възражения по дневния ред? Няма.
Преди да подложа на гласуване, нека все пак да направя една уговорка с оглед удължаването на пленарното заседание. Ако много се забавим по първа и втора точка от дневния ред, да започнем трета точка – Наказателния кодекс, но, ако се наложи, да продължим заседанието в друг ден. Защото обемът е голям и ако дебатите са продължителни, няма да ни стигне времето.
Който е „за” дневния ред, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет на 12.08.2015 г.
По този ключов законопроект гости са г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, г-жа Йоланда Емирян, началник на кабинета на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика и г-жа Добринка Михайлова, съветник на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика. От Агенцията за обществени поръчки г-н Иво Кацаров, главен секретар и г-жа Христина Денева, началник на отдел. От „ЧЕЗ-България” ЕАД – г-н Бисер Дихонов, ръководител направление „Тръжни процедури” и г-жа Цветина Димитрова, юрисконсулт в отдел „Договори и поръчки”, направление „Правно”.
Г-н Вицепремиер, заповядайте.
Томислав Дончев:
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да се пошегувам - аз отдавна не съм гост на правна комисия. Имам статут на асоцииран член предвид времето, което прекарах тук през последната година-година и половина. Това наистина е шега.
Преди да започна с едно концептуално изложение на текста, ми позволете да направя няколко уточнения, защото вярвам, че те ще ни помогнат да имаме една концентрирана дискусия след моето представяне.
Мисля, че последните три, а дори и повече от три години, един от фокусите на усилията ни е било да създадем такъв ред и такива правила по отношение на обществените поръчки, които да бъдат съвършени. Естествено тези усилия се увенчаха с неуспех, доколкото аз не знам някъде по света или в Европа да са измислени съвършени правила, които да отговарят на всички, понякога взаимно изключващи се изисквания – от една страна, да се гарантират основните принципи на възлагането при ползване на публични средства - най-добро качество на възможно най-добра цена, честна конкуренция и прозрачност и в същото време процесът да бъде интуитивно лесен и лишен от всякакъв излишен административен натиск. В същото време да се спазват други хоризонтални принципи, уредени в европейското законодателство, като, например, опазване на околната среда, равенство на половете или акцент върху малките предприятия. Текст, който урежда по подобен начин в еднаква степен всички приоритети, е невъзможен. Казвам го като човек, който е опитвал много пъти. Наред с това, при почти всеки следващ опит да усъвършенстваме законодателството, то да става по-добро.
Илюзия ще бъде, обаче, уважаеми дами и господа народни представители, да твърдим и да смятаме, че единственото, което би дисциплинирало и би улеснило възлагането на обществени поръчки е добрият закон. На база на дългия опит, който имам вече, практиката показва, че има куп фактори и допълнения към доброто законодателство, които могат да ни ориентират да имаме по-малко злоупотреби, или по-малко бумащина между които следва да отбележим качество на контролната система и капацитета на възложителите – фактори, които са не по-малко важни от това какво пише в текстовете на закона.
Казвам това не за да омаловажавам качеството на текста, който е внесен, а да преодолея илюзията, че имайки много по-добър от всичко до момента текст, това автоматично би решило всички проблеми.
Толкова в концептуално отношение.
Половин минута за историческа справка. Настоящият текст се подготвя през последните 7 или 8 месеца от експерти от техническа гледна точка, от колегите от Агенцията по обществени поръчки. При междуведомственото съгласуване бяха ангажирани практически всички ведомства на централната държавна власт. Направихме възможното, дори малко отвъд възможното да се съобразим с всички добри предложения и мнения за редакция на всички заинтересовани страни. Само на ниво работна група и после при междуведомствено съгласуване бяха получени над 700 коментара и предложения за редакции на текста. Както можете да се усетите, част от тях бяха взаимно изключващи се, т.е. не беше практически възможно да отразим всички тези коментари. Но тези, които влизаха в концептуалната рамка на текста, всички те са отразени. Благодаря на всички ведомства част от държавата, както и на представителите на неправителствения сектор и на бизнеса, които ни направиха много добри предложения.
На първо място, следва да отговорим на въпроса защо нов закон. Имаме две причини за това. Старият закон, ако не ме лъже паметта, е приет през 2004 г., т.е. той има 11 годишна история. Проблемът е не че е стар, а проблемът е, че е преправян безкрайно много пъти. Не се наемам да твърдя колко пъти. Като в резултат на това в стария текст имаме множество натрупани рудиментарни образования. Той е труден за проследяване като обща логика на законодателя. По-големият проблем е, че дотолкова е кърпен, прекрояван множество пъти, че той е труден за следване и за прилагане, което е огромен проблем. Старият закон не е рамков. Той урежда в детайли процеса. Следствие различни технически и политически хрумвания в годините имаме части, където в най-големи детайли са уредени конкретни задължения за възложителя на друго лице. В прав текст не се гордея да го призная, както и вие, защото в крайна сметка всички текстове са минавали през Народно събрание, част от нормите в него не само са неясни, а и взаимно си противоречат, което в един текст, който трябва да регулира разпределението на милиарди, е огромен проблем. Това е първата причина да мислим за изцяло нов закон и да престанем с кърпенето.
Втората причина е свързана с ангажиментите на България да транспонира в националното законодателство промените или приетите нови директиви в сферата или свързани с обществените поръчки. Текстът изпълнява този ангажимент. Той се базира на 5 директиви, от които най-важните са влезлите в сила през 2014 г. - 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС. Само да отбележа, че ангажиментът на страната за транспониране на тези директиви е месец април следващата година. Амбицията ни, обаче, е новият текст да влезе в сила от началото на 2016 г. и би било добре, това е призив, да има поне месец-месец и половина през който всички заинтересовани ведомства да могат да реорганизират системите си, за да могат да прилагат текста.
Разбира се, освен прилагането на европейското законодателство в текста сме се опитали да отразим всички научени уроци от последните години.
Друго важно нещо – през годините се натрупа доста практика на съда на Европейския съюз пряко свързана с обществените поръчки, което също сме се опитали да отразим в текста.
Другата голяма разлика спрямо действащия до момента текст е, че този е рамков. Много по-добре е, показва опитът ни от практиката, да имаме един текст, който урежда нещата на макро ниво, а динамичната материя е тази, която може да бъде повод за промяна в годините, да бъде оставена в правилник за приложение. В този смисъл, за да не разваляме тази концептуална логика на закона, моят призив е да се откажем от детайлното техническо регулиране на процеса или други неща. Те просто ще бъдат въпрос на правилник за приложение на закона, който няма каквато и да е било причина да бъде достояние на уважаемите народни представители, ако се интересува или има претенции как да бъде уредено нещо в него.
Още една разлика. Доколкото става дума за нов текст, който почива на съвсем ясна и прозрачна логика, с оглед логическата подредба нещата са много по-ясни. За един четящ за първи, втори или трети път, правещ справка в закона, е много по-лесно да намери това, което го интересува, което всъщност е от значение за доброто му прилагане.
Нямам амбиция да правя детайлно представяне на части глави, раздели и отделни разпоредби. Текстът е пред вас. Не бих искал да изразходвам времето за това, занимавайки се със структурата. Само ще се опитам да обърна внимание на някои важни неща, които са по-скоро с технически характер, и някои важни неща, които са с принципен характер.
Една тема, която винаги привлича вниманието, това са стойностите на праговете. Направили сме анализ заедно с колегите от Агенцията по обществени поръчки. Фактът, че в годините стойността на обявените обществени поръчки във всичките видове се увеличава, т.е. все повече се доближава до европейските, в този смисъл сме отразили тази тенденция и сме съобразили стойностите на праговете с тези, които са определени в директивите, като сме направили изключение за сектор „Строителство”, за който е предложена по-ниска стойност при която се прилагат, както всички знаят, по-тежките правила. Причината за това е, че пазарът на строителни дейности в страната все още не е в съответствие със стойностите, които се реализират на европейския. Поради тази причина, въпреки че в директивите прагът за обявяване на поръчка за строителство е близо 10 млн. лв., ние сме предложили в България той да бъде ориентиран наполовина, т.е. да бъде 5 млн. лв. Анализът на останалите сектори не показва такива изкривявания в стойностите, така че там сме се придържали към праговете, които има в директивите.
Какви са другите важни иновации? Законът дава необходимата правна платформа за електронизация на процеса. Освен всички усилия за изграждането на техническата инфраструктура за прилагане на електронни обществени поръчки, тук имаме необходимата правна уредба, което в никакъв случай не е без значение. Развити са също и други електронни инструменти, свързани с електронизация на възлагането, както и редуциране на административната тежест. Тук говоря за тежестта и за възложителите, така и за участниците в ролята им на оференти или на изпълнители чрез използване на нови или относително нови инструменти, като електронни каталози, оптимизиране на динамични системи за доставка, както и списъци на утвърдени стопански субекти.
Оптимизиран е редът за централизирано възлагане. Това е един ред, з който първите плахи стъпки бяха направени преди няколко години, по отношение на който усилията трябва да продължат в две насоки: централизирано възлагане на ведомства на централната държавна власт - на мен ми се иска колкото може повече най-вече стоки. Малко по-трудно е по отношение на услугите и строителството. Повече стоки да бъдат възлагани централно, разчитайки на икономии от мащаба, предвид факта, че еднотипни стоки най-лесно са обект на централизирано възлагане, отколкото ако искате един детайл. Една закачка по повод зачестилите в последните месеци скандали, свързани с автопарка на различни ведомства. Едва ли има по-подходяща стока, освен канцеларски материали, горива и т.н., която може да бъде снабдявана в режим на централизирана доставка от автомобилите. А и практиката показва, че ако един подобен артикул бъде включен в режим на централизирана доставка могат да бъдат направени огромни икономии.
Оптимизиран е подходът за доказване на икономическите и финансови възможности, както и технически възможности и квалификация на кандидатите. Имаме уредено рязко намаляване на административната тежест за участниците, като заменяме всички документи, изискуеми от досега действащия закон с единна декларация за обществени поръчки, което безспорно е голям принос при симплифициране на процесите.
Имаме по същество нови процедури, които може би звучат неясно и ще имат нужда от допълнително разяснение, като така нареченото „партньорство за иновации”.
Както сме и предвидили една възможност да се обръща редът в някои от случаите за разглеждане на предложенията, като първо се отваря цената. А в съответствие с изискванията се доказва само по отношение на печелившия участник. Това е изцяло обръщане на логиката, но дава шанс една процедура да отнеме като разглеждане на оферти много по-малко време. Тоест, процесът се обръща на обратно – отваря се цената и този, който е с най-ниска цена и би следвало да бъде победител, му се проверяват документите дали съответстват на всички изисквания. Ако съответстват, имаме победител и процедурата е приключила. Обръщането на логиката дава шанс в някои от случаите една процедура да отнема 3 пъти или 4 пъти по-малко време отколкото времето, което е отнемала досега.
Различни възможности за използване на обявленията и най-вече предварителните обявления, като директни покани, така че да се намали броят на публикациите.
Разработен е нов подход за възлагане на поръчките на предприятия, ангажиращи хора с увреждания. Само отбелязвам, че един друг текст, който беше вече на вниманието на правна комисия преди лятната ваканция – ЗИД за изменение на стария закон, също включваше промяна в тази посока, доколкото сме свидетели как на пазара се злоупотребява с тези части от текста.
Имахме една амбиция, която във финалния вариант отпадна след детайлен юридически анализ при поръчките по националните прагове да дадем едноинстанционно производство. За съжаление, това се оказва невъзможно, няма как да стане, макар че много ми се искаше. Разбира се, запазиха се предварителният контрол, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки, като за всички искам да отбележа това, че Агенцията прави предварителен контрол преди обявяването на процедурата и не е причина всички ведомства, всички управляващи органи да си следват ангажиментите и също да проверяват каквото е необходимо предварително по време на изпълнение на проекта, т.е. разчитаме да има двоен филтър и то предварително, което да редуцира броя на грешките и на злоупотребите.
За финал, опитали сме се да премахнем от досега действащото законодателство всички норми, които не са доказали своята ефективност или пораждат колизии в практиката.
Мисля, че това е достатъчно, даже предостатъчно като предисловие, освен ако колегите от Агенцията по обществени поръчки не искат да допълнят нещо. На разположение сме за вашите въпроси.
Много благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Вицепремиер. Колегите от АОП искат ли сега да допълнят, или при отговори на въпроси. (При възникнали въпроси.) Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси, становища, позиции. Г-н Петър Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз ще подкрепя този законопроект. Допаднаха ми нещата и концепцията, която изложи вицепремиерът Дончев. Виждам, че доста сериозна работа е свършил неговият екип и приветствам това.
Вземам повод от думите му, а също и присъствието на представители на Агенцията по обществени поръчки, за да поставя въпрос. Всъщност става дума за едноинстанционното производство, за което споменахте, г-н Дончев. Доста юристи се шегуваме, че то в момента е едноинстанционно, тъй като КЗК като инстанция, която на практика е една от инстанциите по обществени поръчки, за много от юристите практически я няма, т.е. доста символично е по начина по който протича там и е доста ограничено по отношение на доказателствата, които биха могли да сочат страните, включително исканията за експертиза и други подобни доказателствени средства, които обикновено не биват допускани. В момента говоря по принцип. Та моят въпрос е дали не е време наистина да се замислим Комисията за защита на конкуренцията да бъде освободена от този си ангажимент да се произнася по обществени поръчки и да започне да се занимава наистина със защитата на конкуренцията, а обществените поръчки като първа инстанция да ги разглеждат административните съдилища и като втора, разбира се, и като последна Върховния административен съд, като тук припомням, че преди години имаше един никак не лош законопроект, подготвен от Агенцията по обществени поръчки, но той беше „смотан” тогава, ако мога така да се изразя, от един друг председател на правна комисия и потъна, буквално.
Просто ви обръщам внимание. Може би наистина ще бъде една адекватна реформа в не толкова далечно бъдеще. Тогава, г-н Дончев, вероятно и Вие ще имате повече време за другите ангажименти, които поста ви изисква от вас, а не да вършите практически работата донякъде на Комисията за защита на конкуренцията, както напоследък ние от Реформаторския блок ви занимаваме почти всяка седмица с въпроси за цените на горивата. Тоест, комисията ще може наистина да се концентрира върху това, за което е създадена, а не да бъде една квази съдебна инстанция. Благодаря.
Томислав Дончев:
Г-н Председател, да отговарям на всеки въпрос след неговото задаване или ще групираме въпросите.
Предс. Данаил Кирилов:
Чувам предложения за групиране на въпросите, но преди това г-н Казак поиска реплика на г-н Славов.
Четин Казак:
Бих искал само да отговоря на това, че един бивш председател на правна комисия бил смотал някакъв законопроект. Искам да кажа, че това съвсем не отговаря на истината. Чисто и просто миналия мандат заради силните настоявания на г-н Славов и на няколко хора около него приключи преждевременно и не остана време да се разглежда този законопроект.

Петър Славов:
Много кратко, като дуплика. Аз не визирах предишния мандат, колега Казак. Нещо друго визирах и мисля, че част от колегите ме разбраха. Но не е това важното в случая. Така че не го приемайте лично, даже се учудих, че се припознавате по някакви причини. Но както и да е.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Ще обединяваме въпросите. Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Уважаеми г-н Вицепремиер, уважаеми колеги, ние също ще подкрепим на първо четене предложения законопроект. Поздравления за екипа на г-н Дончев и на Агенцията по обществени поръчки.
Съгласен съм, че действащият законопроект много детайлизира провеждането на процедури. А не смятате ли, че този пък е прекалено рамков и не допускате ли, че голяма част от възложителите няма да съумеят да се ориентират в това.
И още един въпрос. Казахте, че до края на годината е хубаво да го приемем. Ще положим всички усилия да го направим. Имате нашата подкрепа. Но ще ви стигне ли времето да изготвите правилника, защото той трябва да е много детайлен този път. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Колеги, други въпроси и становища? Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Вицепремиер,
Уважаеми колеги, имам три въпроса по отношение на три от основните положения в закона. Първо по отношение на мерките за доказване на надеждност, записани в чл. 56. Тези мерки на първо четене на мен ми се струват като едва ли неиндулгенция за участници, които няма да бъдат допуснати в процедурата за обществени поръчка и единствената причина, че те трябва да бъдат допуснати, примерно, изплаща задълженията си към държавата – ползвам този пункт, който е даден като пример в мотивите, ще бъдат допуснати. Дали е достатъчно добре това като идея едни правни субекти, които са били некоректни към държавата в един момент, след това само единствено на базата на това, че са платили едва ли не в 12 без 5 своето задължение и ние ще ги допуснем да участват в тази процедура и евентуално биха спечелили, откъде сме сигурни, че те отново ще бъдат коректни към същата тази държава, която им дава възможност да развиват дейността си, съответно да реализират печалба.
Вторият ми въпрос е свързан с промяната в условията по договорите.
В мотивите към законопроекта е записано, че е следван либерален подход към тази промяна, към изменението на условията в самия ход на процедурата по обществена поръчка. Смятате ли, че това което е предвидено в законопроекта като методология, като методи за контрол ще бъде достатъчно, за да можем да се справим с евентуални злоупотреби, за които има реална опасност при тази промяна да възникнат.
И последния ми въпрос е свързан с тарифата за таксите при оспорване на обществените поръчки. Безспорно идеята е добра да има превантивен ефект срещу шиканиране при оспорването от недобросъвестни участници и субекти в процедурата, но какво е вашето мнение. Не трябва ли да внимаваме да не стигнем до ограничаване на правото на защита на субектите с едни прекалено прекомерни такси. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Митев. Колеги, други въпроси?
Томислав Дончев:
Г-н Председател, ако позволите да предложа да изчерпим тази серия от въпроси и после, ако е необходимо, да направим още една – да не се къса съвсем нишката.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, доста въпроси се събраха и има риск логическата връзка да се загуби. Преди това г-н Хамид за процедура.
Хамид Хамид:
Г-н Председател, уважаеми колеги, всички знаете, но пак да напомня. На първо четене сме. Нека да не коментираме текст по текст, защото ще имаме тази възможност на второ четене. Иначе въпроси по всички текстове можем да поставяме. За това нека да се придържаме към философията на закона, а на второ четене ще коментираме отделните текстове.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид, за уточнението. Г-н Вицепремиер, заповядайте.
Томислав Дончев:
И аз имам очакването, че коментираме текста по принцип. На второ четене ще имаме достатъчно възможности да се движим с конкретни коментари по текста.
Благодаря на всички за добрите думи, както и за съществените въпроси.
Уважаеми г-н Славов, това е един изключително концептуален въпрос. Доколкото си спомням по директива страната-членка, организирайки процедурата по обжалване имаше ангажимент да организира двуинстанционно производство, в което поне една инстанция да е съдебна. И това не е направено случайно, доколкото се предполага с основание или без, че извън съдебната инстанция би процедирала жалбите много по-бързо. Един принципен коментар, а след това ще се върна на собствения ми драматичен опит.
Това, че имаме забележки към работата на една институция не е повод да я заобиколим по принцип. Това, че имате резерви по отношение на КЗК, според мен, не е причина да се откажем от мястото й в този процес. И тук ще бъда съвършено конкретен. Анализирайки системата преди няколко години ние внимателно анализирахме предложението, което направихте преди малко - производството да бъде двуинстанционно, като първа инстанция бъдат регионалните административни съдилища. Има няколко проблема. Предвид огромния брой жалби това е не толкова риск аз пренатоварване на системата, макар че от страна на съдената власт имаше подобен коментар, а колкото изключително сериозен проблем от гледна точка на синхронност на практиката. Това беше голямото притеснение.
Считам, че използвайки капацитета, натрупан от КЗК, надграждайки го, има много коментари в тази посока последните седмици – КЗК би могла да остане в ролята си на първа инстанция, още повече, че какъвто и коментар да имате от гледна точка на скоротечност на процедирането ние укор към Комисията не може да имаме. И да не забравяме, „че част от жалбите остават само на първа инстанция.
По отношение на интересния въпрос от страна на г-н Хамид – не е ли много рамков законът. Аз считам, че е толкова рамков, колкото трябва да бъде. Опитали сме се да намерим баланса между това по отношение на което законодателят трябва да си каже думата – общи принципи, общи позиции, да оставим цялата техника и по-дребното уреждане на процедурите на ниво правилник. Разбира се, всеки има право на коментар в тази или в друга посока, но от наша страна твърдим, че балансът е някъде там, където сме го поставили.
Дали ще имат възможност възложителите да следват новите норми? Ако позволите да се пошегувам – в годините ние см подлагали възложителите на какво ли не, включително и да купуват нов софтуер, компютърни конфигурации, да променят документите и да са готови да реагират само след месец и половина или два месеца. Исторически сме ги подлагали на какво ли не. Тук считам, че шок изобщо няма и ако има нови правила, те са по-облекчаващи.
Колкото до правилника, по отношение на него вече се работи. Не сме чакали законът да бъде приет и тогава да стартира работата, разбира се, с цялата готовност в него да бъдат правени адаптации в зависимост от вида, в който бъде приет законът.
По отношение на въпросите на г-н Митев, моля колегите да се включат, като ще имам възможността да допълня на финала.

Иво Кацаров:
Г-н Председател,
Уважаема г-жо Заместник-председател, г-н Заместник-председател, дами и господа народни представители, третият въпрос касаеше мерките за доказване на надеждност. По същество това е една концепция, която допуска до процедурата лица, които към момента на подаване на офертата не изпълняват изискванията на закона в частта му задължения, данъци и такси и други държавни вземания, да бъдат оставени в нея, ако в хода й докажат, че са предприели съответните мерки да погасят задълженията си или са ги договорили с данъчните органи, или пък са съдействали на държавните органи с оглед изясняване на обстоятелствата около престъпление, нарушение и т.н. Като цяло чрез мерките за доказване на надеждност се транспонира текст от директивата, който ние не сме си позволили да коментираме като необходим, но от аргументите, които сме проверили, за да видим какъв е смисълът на този текст става ясно, че концепцията при възлагане на обществени поръчки на европейско ниво върви към идеята, че всичко, което е поправимо, следва да може да бъде поправено във възлагателния процес. Между впрочем тази идея се простира не само върху мерките за доказване на надеждност, тя се простира почти върху всички останали обстоятелства, които могат да бъдат по някакъв начин коригирани преди да се отворят офертите на участниците и да се види кой е спечелил от тях. Тоест, ще я видите прокарана и на други места.
Идеята е в този смисъл, от една страна, да се стимулират лица, които по една или друга причина не са изпълнили своите задължения да го направят, при положение, че те са подмамени от идеята да спечелят обществени поръчки. И на второ място, естествено да се осигури по-голяма степен на конкуренция между тях.
Нашите разговори с НАП в хода на подготовката на законопроекта, показаха, че абсолютната забрана, при която не се дава възможност за евентуална поправка, ражда някои проблемни неща, тъй като особено за по-големите стопански образувания е почти правило в някаква степен да имат неизпълнени текущи задължения, или по партидата на някое от лицата да е останала някаква неплатена лихва, която е на минимална стойност. Но практиката е пълна със случаи, при които със спечелил участник не може да се сключи договорът, защото НАП е издал удостоверение, че той има задължение. И колкото да е смешно, понякога се касае за 56 ст., 2 лв. или нещо от сорта. В смисъл, тази част от законопроекта има за цел да избегне тези неблагоприятни аспекти на абсолютната забрана, като следва да се има предвид също, че мерките за доказване на надеждност няма да се приемат автоматично. Тоест, във всеки случай за възложителя ще възникне отговорност да ги прецени и да оцени дали те наистина са в степен, налагаща допускане на такова лице до следващите етапи от процедурата.
Както правилно беше отбелязано, за да работи механизма, тук ще се наложи да имаме и текстове от правилника, защото ще трябва да се предвиди съответната процедура за взимане, разглеждане, аргументиране на тези мерки, така че в окончателния вариант то ще представлява един процес на преценка като цяло.
Следващият въпрос, свързан с този беше с условията за промяна на договорите. Като цяло в приложимите европейски директиви за първи път се появяват текстове, касаещи промяната на договорите. До момента това беше наш уникален принос в законодателството да го разглеждаме. Сега обаче , предвид натрупаната практика, на европейско ниво вече е взето решение кои са случаите, при които договори за обществени поръчки ще могат да се променят и ние самите сме транспонирали тези случаи. В голяма част от тях става дума за механични основания, че при наличие би следвало да може да бъде проверено в достатъчна степен от възложителите, за да се реши дали да се пристъпи към едно изменение. Също така трябва да е ясно, че измененията са ограничени като размер и обем спрямо стойността на първоначалната поръчка, така че да не се подменя общо взето начинът, по който тя е възложена, обемът или нейният предмет. По-важното е, че едно от изключенията е по-интересно , т.е. една от възможностите за промяна на договорите е по-интересна. Това е досегашната възможност по чл. 90, ал. 1, т. 8 от настоящия закон, която предполагаше провеждане на процедура на договаряне при възникване на допълнителни работи или обстоятелства. Сега тя е трансформирана във възможност за промяна на договор, като по този начин европейския наумотворец се стреми като цяло да елиминира необходимостта от правене на процедура там, където тя не трябва да се прави. Тоест, там където имаме вече договор, да не се прави отново процедура по договаряне, а да се пристъпи към изменение. Точно тази промяна, обаче, ние сме я оставили като контролно правомощие на Агенцията по обществени поръчки. Тоест, независимо, че мигрира основанието от процедурно договаряне в промяна на договора, Агенцията по обществени поръчки ще продължи да извършва контрол точно върху това основание, защото то е именно основанието, при което се налага да бъде направена преценка за мотивите на възложителя, възникването на определени обстоятелства или не.
Така че, според нас, контролът се простира върху онази част от изключенията, която би следвало да обхваща. За останалите трябва да работят в един общо взето механизиран аспект и да не забравяме, че в края на краищата те ще бъдат подложени на контролното въздействие на органите за последваш контрол – Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция.
Томислав Дончев:
И едно допълнение от моя страна. Когато говорим за промяна на договорите все пак трябва да имаме предвид, че често животът е по-силен от каквато и да е норма или договор и сме длъжни да гарантираме известна доза гъвкавост. Тук базисното право, което съществува, е, че не може да има промяна, когато се променят конкретните условия към момента на провеждане на поръчката. Това е базисното правило. От него няма отклонение.
Колкото до тарифата за таксите, ние имаме разнопосочен опит. Имаме опит и с депозити. Това беше преди 2010 г., ако не ме лъже паметта, имахме относително нисък процент на обжалвания и може би относително малък брой злоупотреби, но бяхме пред хипотезата наказателна процедура за ограничаване достъпа до правосъдие. Стигнахме години, където размерът на обжалванията наближаваше 20, 17, 18. Това беше предишни години. Простете за не съвсем академичния израз – с размера на таксите трябва да може да се играе, за да дадем шанс на този, който счита, че са му накърнени правата, да има възможност да жали, ако е сериозен и убеден и в същото време да ограничим злоупотребите. Защото едва ли има някой на тази маса, който не знае, че това, за съжаление, не е спорт, а вид бизнес.
Мисля, че ставките, които имаме към момента, са тази разумна граница. Доколкото последните данни за процента обжалвания показва, че те са около 8 или 9%, което е сред добрите европейски практики. Има държави, където обжалванията на годишна база са буквално единици, от което службите на комисията едва ли са много доволни, но предвид факта, че става дума за държави като Великобритания и т.н., нещата са малко по-сложни. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Вицепремиер. Г-н Николай Ненков, вицепрезидент на КНСБ. Заповядайте, г-н Ненков.
Николай Ненков:
Уважаеми г-н Вицепремиер,
Уважаемо ръководство на комисията,
Уважаеми дами и господа депутати, преди една година, а може и малко повече, точно в тази зала на мястото на г-н Дончев седеше г-жа Даниела Бобева, също вицепремиер по онова време, аз направих едно предложение, което, за съжаление, не беше взето под внимание.
Регламентът на Закона за обществените поръчки е един механизъм за борба срещу сивия сектор и срещу некоректни работодатели. След доста усилия успяхме да прокараме текст, че освен задълженията към фиска, които ограничават участие в тръжните процедури по ЗОП, не могат да участват и тези, които имат осигурителни задължения, което беше един пробив. Искаме това нещо да го пренесем и по отношение на работните заплати. Ще кажете, че фалираме предприятията. По тази логика не трябва да се плащат и задълженията към фиска. Не трябва да делим задълженията към фиска със задълженията по работните заплати. И ако е толкова страшно, може да се сложи една ограничителна бройка, примерно, три заплати просрочени, което да покаже, че не е въпрос на някаква конюнктура, а е въпрос на недобросъвестни действия от страна на работодателите. Доколкото знам, четири комисии ще гледат този проектозакон, ще ги внесем и в четирите комисии.
Аз отново ще изпратя преписка към вицепремиер Дончев. Аз я изпратих, но е възможно някъде из архивите да се е загубила. Много ще ви моля да съдействие от страна на членовете на правната комисия. Аз имам грижата за другите три комисии. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Вицепремиер,
Колеги, ще започна и аз с шега, както Вицепремиера. Той каза, че е станал нещо като „асоцииран член”. Използвам случая да му благодаря на него и на редица други министри и заместник министри, че присъстват на нашите заседания. Това е изключително полезно и е много добра практика.
Ще започна и с един виц за стария закон. Каква е разликата между Закона за обществени поръчки и мъжката част на половината на човечеството. Тя беше, че в Закона за обществените поръчки винаги можеш да намериш годен член, който да ти свърши работа. Така че старият закон беше многократно удобно променян от съответните управляващи мнозинства. Всеки си го правеше по своя мярка, подобие, желание. Крайно време беше, след като системно 11 години беше изнасилван този текст, най-после да бъде заменен с друг, прелъстен и изоставен.
Парламентарната група на Патриотичния фронт на този етап смятаме да подкрепим така предложения законопроект, защото считаме, че новият текст-предложение в най-голяма степен и пълнота съответства с евродирективите и установените добри практики.
Използвам случая да заявя и молбата на колегата, който случайно беше до мен – г-н Явор Нотев, заместник-председател на Народното събрание и член на Комисията по правни въпроси, който е представител на политическа партия „Атака”, който заяви пред мен по коя точка как ще гласува. Той също смята тяхната партия да подкрепи законопроекта. Моля да зачетете неговия глас. Ако за другите точки успее да дойде, ще ви ги съобщи лично, но ако не дойде, аз ще ви ги кажа.
Още веднъж благодаря за предложения текст. Ние ще го подкрепим.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Имаме три писмени становища, които са качени на сайта. Едното е на Българската търговско-промишлена палата, другото е на М-тел и третото е на „ЧЕЗ България”. Ако ЧЕЗ иска да вземе становище, освен писменото, заповядайте.
Бисер Дихонов:
Само ще кажа, че се придържаме към становището, но нека да не го четем, защото не е съвсем кратко. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Г-н Хамид иска думата.
Хамид Хамид:
Във връзка със санкциите, където при преминаване от една процедура – един вид към друг, примерно открита в ограничена, сте заложили санкция 2% от стойността, но сте сложили горна граница 20 000 лв., което е прекалено малко. Тоест, това дава възможност на всеки възложител, който е решил така или иначе да злоупотребява, да си внесе 20 000 лв. и да си направи процедурата ограничена с покани. Мисля това ограничение или да го завишим, или да го махнем изцяло.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Вие предупредихте да не влизаме във второ четене. Давам думата на вицепремиера Томислав Дончев.
Томислав Дончев:
По отношение коментара на г-н Хамид. Отнасям се с разбиране към него. Наистина подобна санкция е малка, но по този въпрос ще имаме възможност за детайли при второто четене. Размерът трябва да е респектиращ, за да не стимулира извършването на нарушения.
Благодаря на г-н Димитров.
По отношение на предложенията на г-н Ненков, той правилно отбеляза, че преди година-година и нещо не точно в тази зала, и не точно в този състав обсъждахме техните предложения. Само да напомня, че в текста на чл. 54 е предвидена подобна възможност с едно много важно уточнение – след съдебно решение. Може да погледнете текста.
Ако говорим за всички останали хипотези, ще повторя думите, които казах тогава в ролята си на народен представител. Ние не можем да превръщаме комисията в разследващ орган, който да е в състояние да провери вътрешните счетоводни дела, ведомости, кой каква част от заплатите е платил. Това не е естествена роля на комисията. Освен това дава шансове за разнопосочно тълкуване, включително и за злоупотреби.
Така че текстът е коректен. Когато имаме кандидат, където има съдебно решение в тази посока, това е една от хипотезите за отстраняване.
Мислено е много пъти. Аз съм съгласен, че проблемът е много значим, с некоректни работодатели, които не изплащат навреме, бавят възнагражденията, но ще бъде изключително трудно да го решим през ЗОП. Доколкото комисията по избора трябва да влезе на ниво почти счетоводни детайли в документацията на кандидата, едно подобно влизане винаги дава шанс за разнопосочно тълкуване. Това е принципното ми съображение. Ако казусът е свързан със съдебно решение, тогава спор няма. Погледнете чл. 54. Благодаря.
Иво Кацаров:
Само да добавя, в основанията към чл. 54, не знам кой точно състав е, тъй като чрез препратка към Наказателния кодекс се преследват по същия начин – с отстраняване, нерегламентираното използване на детски труд, наемането на имигранти и въобще нерегламентираното използване на работници, без да им се заплащат съответните заплати. Така че общо взето като цяло е проведена тази концепция.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за това уточнение. Колеги, смятам да закрия дебата. Имате ли възражения? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет на 12.08.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. С единодушие на първо четене се прие Законопроектът за обществените поръчки.
Благодаря на вицепремиера г-н Дончев и на колегите.
Пристъпваме към втора точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане и приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Уважаеми колеги, разполагате с проекта на процедурните правила. Той беше изработен от експертите към правна комисия на база изискването на правилника и всички сходни процедури.
Някой от експертите иска ли да представи проекта? (Не.) Заместник министърът на правосъдието г-н Петко Петков. Заповядайте.
Петко Петков:
Уважаеми народни представители, единственото, което ми направи впечатление и което бих ви помолил евентуално да преразгледате в този текст е срокът, в който народните представители могат да правят предложения за кандидати за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Съгласно чл. 1 от проекта на правилата това следва да се случи в 7-дневен срок от приемането на тези правила от Народното събрание.
Същевременно последното изречение на същия текст дава възможност на юридически лица и научни организации да предлагат на народните представители кандидати за инспектори.
Ако приемем, че срокът за предложения е 7-дневен, нека все пак да имаме предвид, че юридическите лица в обществена полза, както и самите народни представители трябва да имат време и трябва да имат възможност да се ориентират към подходящи и компетентни кандидатури. А самите кандидати, освен да дадат съгласието си, трябва да изготвят и концепция, която е част от изискуемата документация.
За това моя апел към вас единствено е да завишите този срок – 7-дневен, посочен в чл. 1. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на заместник-министър Петков.
Други мнения, становища?
Колеги, сроковете са разписани, съобразно изискванията на Закона за съдебната власт, а и с оглед изискването все пак да се влезе в определено време. Моментите по този разчет за горе-долу следните.
Ако днес приемем процедурните правила на правна комисия, те биха могли да се гледат на 16 септември в пленарна зала. Срок за предложения за кандидати за инспектори – до 02.10.2015 г., като тук имаме един двумесечен срок, който кореспондира с датата на изслушването. Изслушването се насрочва и се обявява в случая най-късно до 03.11. Изслушването на допуснатите кандидати при това положение е на 3 декември, а изборът на инспектори би могъл да се състои на 18 декември.
Аз лично приемам предложението на заместник-министър Петков. Но колебаейки се да ли да е 10 или 14-дневен срокът, може би съм склонен повече да се ориентирам към по-краткият – 10 дни. Ако е 10-дневен, тогава отиваме горе-долу 21-22, ако е 14-дневен – отиваме в Коледа.
Четин Казак:
Да бъде максимум 10 дена.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук моля да съобразите и следното обстоятелство. Заместник-министър Петков е прав и по още една причина. Тук кандидатите трябва да са много. Г-жа Атанасова иска думата.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
С оглед на всички обстоятелства, които изяснихте пред комисията, правя процедурно предложение за удължаване на срока по т. 1 на 10 дни.
Предс. Данаил Кирилов:
Предложение от г-жа Атанасова за 10 дни. Други предложения? Няма. Който е съгласен срокът да бъде удължен на 10 дни, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против 10-дневния срок? Няма. Въздържали се? Няма. При това положение приемаме удължаване на срока на 10 дни.
Виждам, че не е доволен Заместник-министърът, но няма как. При това невъзможността ще излезе извън мандата.
Не би следвало да се изисква концепция, когато органът е колективен или специфичен. Това би следвало да се представи в самото изслушване. Но така е възприето, така е установено в Закона за съдебната власт.
Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Само да попитам. Не съм бил в предишни парламенти, така че на мен ми е простено да питам. Предишният път как беше? По същия начин или е имало срок 1 месец.
Предс. Данаил Кирилов:
Пак е имало двумесечен срок. Този срок е по закон. Нека да ви прочета чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
„Чл. 45 (1) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат за главен инспектор и за инспектор представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си. В същия срок кандидатите представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията и от Висшия съдебен съвет и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страниците на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Така че горе-долу сумарно се получават 21 – 24 дни от началото на срока за номинация да се напише концепцията.
Други становища? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да приемем проекта на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет заедно с корекцията, която приехме за срока – от 7 на 10-дневен, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приемат се Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Колеги, пристъпваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект № 553-03-81/02.07.2015 г. на приетите на 25.06.2015 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
- № 454-01-26, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 27.10.2014 г.;
- № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 09.12.2014 г.;
- № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 19.12.2014 г.;
- № 554-01-1, внесен от Петър Владиславов Славов на 05.01.2015 г.;
- № 502-01-27, внесен от Министерския съвет на 07.04.2015 г.;
- № 554-01-87, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 08.05.2015 г.
Гости по т. 3. Тук са заместник-министърът на правосъдието Петко Петков, г-н Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, г-жа Мариета Тошева и г-н Флориан Флоров, главни експерти в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и от Министерството на вътрешните работи – г-н Красимир Ципов, заместник-министър, г-жа Кристина Лазарова, началник отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност” и г-жа Любомила Станиславова, парламентарен секретар на МВР.
Колеги, започваме по доклада за второ четене. Моля г-жа Атанасова за малко да води заседанието.
Предс. Десислава Атанасова:
Колеги, започваме със заглавието на закона – Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Има ли други предложения по наименованието на закона. Не виждам. Подлагам на гласуване наименованието на закона. Моля, който е „за”, да гласува. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 1. Има ли предложения за редакция на текста, който виждате за § 1. Не виждам. Подлагам на гласуване текста на § 1, предложен от работната група. Моля, който е „за”, да гласува. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. § 1 е приет.
§ 2. Постъпило е предложение от н.пр. Филип Попов и група народни представители.
Има предложение на работната група за редакция на § 2.
„§ 2. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1.Алинея 2 се изменя така:
(2) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на:
1.престъпления против мира и човечеството;
2. тежки престъпления по Глава втора - раздел I, раздел II, раздел IV, раздел V; Глава трета - раздел I, раздел II, раздел III от особената част на Наказателния кодекс, извършени в периода от 09.09.1944 г. до 10.11.1989 г. от ръководни дейци на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени определени длъжностни или партийни функции.”
Изказвания има ли? Предложения? Г-н Андреев.
Методи Андреев:
По чл. 79 смятам да направим следното уточнение.
Както Вие прочетохте ал. 2 – „Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на:” приемам „престъпления против мира и човечеството” и „тежки престъпления по Глава втора – раздел I, раздел II, раздел IV, раздел V; Глава трета - раздел I, раздел II, раздел III и по Глава единадесета – раздел III, извършени по политически причини в периода от 09.09.1944 г. до 10.11.1989 г.” и следва текста, който е много ясен. Той е съобразен със щатното разписание на ръководните органи на тогавашната Българска комунистическа партия – „от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия”. Ясно е кои са тези ръководни органи. Те са описани. „както и от щатни и нещатни служители или от секретни сътрудници на службите за сигурност и обществен ред на Народна република България.”
Аз смятам, че това уточнение е много ясно и то конкретизира точно кой е извършителят на евентуалните престъпления. Защото това всичко е съобразено със съответната специфика на въпросните институции тогава.
Предс. Десислава Атанасова:
Първо уточнение. Г-н Андреев, това ваше уточнение може да бъде възприето като текст от някои от членовете на комисията или от самата комисия като редакция на текста. Принципно предполагам, че познавате правилника. Такива редакционни предложения в комисия на етап второ четене при вече сформирани работни групи не се подкрепят, освен ако някой от членовете на комисията не го предложи като собствено и то не стане предложение за редакция на самата комисия.
Възприемам го като изказване. Има ли реплики към изказването на г-н Андреев? Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Андреев, аз споделям напълно вашите подбуди и вашата мотивация, която е обща, но ми се струва, че все пак текста на работната група е по-общ и по-изчистен.
Първо, защото „по политически причини” – мисля, че това уточнение е опасно и излишно. Защото то може да спомогне някой да избегне наказателната отговорност, като каже, че не е действал по политически причини, а че е действал по задължение или по заповед.
Второ, дългото уточнение „членове на ръководни органи на БКП и от щатни и нещатни служители в службите за сигурност и обществен ред” ми се струва, че някои служители в местата за лишаване от свобода, лагери и т.н., ако все още са живи, ще могат да се аргументират, че те не са били служители на служби за сигурност и обществен ред, а са били служители на места за лишаване от свобода, на затворническа администрация и също по този начин да избегнат.
За това текстът, който е предложен от комисията е пределно ясен и същевременно обхватен. Той казва, че „ръководни дейци на БКП, както и от трети лица, на които са възложени определени длъжности или партийни функции”. Достатъчно общо, достатъчно широко формулирано, за да може да обхване всички категории служители на МВР, на Държавна сигурност, на местата за лишаване от свобода, лагери – временни или постоянни, за въдворяване, гранични служители и т.н. – всички, които по някакъв начин са злоупотребявали с властнически правомощия държавни, за да вършат престъпления, наред с ръководните дейци на БКП, които са инициирали и са провеждали конкретно политиката тогава, включително по възродителния процес. Имало е много други служители на службите за сигурност, на МВР, на Държавна сигурност, на затворническите администрации, които са злоупотребявали, издевателствали, извращавали и т.н. с репресирани, затворени и арестувани лица.
Предс. Десислава Атанасова:
Други реплики към изказването на г-н Андреев. Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз поддържам казаното от колегата Андреев като предложение и ми се струва, че текстът, който той прочете, е по-прецизен от текста, до който бяхме стигнали на предното заседание на правна комисия. Тоест, там говорихме за едни трети лица, на които са възложени определени длъжностни или партийни функции, към което експертите към комисията изразиха доста резерви, а и практикуващите юристи, включително и представители на ВКС. Мисля си, че текстът, който г-н Андреев сега прочете, именно прецизирайки за щатни и нещатни служители, за секретни сътрудници на службите за сигурност и т.н. е по-добрият вариант. Така че ви предлагам да го подкрепим него и да възприемем това, което той казва сега.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Славов. Дуплика г-н Андреев.
Методи Андреев:
Нека да поясня. Това мое предложение се е родило в резултат на час и половина разговор с работната група. Тогава основният проблем беше кой е точният извършител на тези престъпления. Искаха точно и ясно да посочим кои са тези хора, кои са тези групи от хора.
Г-н Казак, когато Вие говорите за ръководни дейци на Българската комунистическа партия, Вие ограничавате действието на този закон до членовете на Политбюро. Това правите. Аз специално съм се постарал да прочета Устава на БКП, последния. Там ясно е казано: „Ръководни органи на партията са конгреса, градските комитети, общинските комитети, Централния комитет на БКП, Политбюро. Аз специално направих това предложение и го дадох лично на експертката към комисията на другия ден, както се разбрахме. Това беше идеята за тази промяна. И да се допълни: „Глава единадесета – раздел III”. Беше договорено в работната група и този текст да остане. Това беше моето проучване и всъщност това е моето искане. За това е създаден този текст – да е по-ясен и точен.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Други изказвания? Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, добре, с това уточнение приемам редакцията „членове на ръководни органи”, ако искаме да сме по-прецизни в редакцията. Но останалата част предлагам да остане така, както е по работна група, защото е пределно общо.
Предс. Десислава Атанасова:
Предлагам г-н Славов да направи отново предложението:
Петър Славов:
Поддържам хибридното предложение, това около което се обединиха колегата Андреев и г-н Казак. Ако трябва да го прочетем още веднъж. (Да.) Добре. Става:
„2. тежки престъпления по Глава втора - раздел I, раздел II, раздел IV, раздел V; Глава трета - раздел I, раздел II, раздел III и Глава единадесета – раздел III от особената част на Наказателния кодекс, извършени по политически причини в периода от 09.09.1944 г. до 10.11.1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени определени длъжностни или партийни функции.”
Четин Казак:
Това „по политически причини” държите ли да остане? Това от гледна точка на мотивацията на извършителите или от гледна точка на характеристиката на жертвите? Казва се „извършени по политически причини”. В текста на работната група е отпаднало. В първоначалния текст го има.
Методи Андреев:
Ако ние махнем „политически причини” тогава ние всъщност премахваме смисъла, основния смисъл на този текст. Именно политиката на Българската комунистическа партия осъждаме, а не за това, че е имало присъди, които са по тези членове за други престъпления. Когато са те осъдили на смърт по политически причини действително тогава е било осъдително. Когато са те осъдили на затвор за това, че ти си говорил против властта, е осъдително. Това са политическите причини. Защото в тези текстове, които вие цитирате от Наказателния кодекс, не пише по политически причини. Там пише, примерно, осъден. Нека да има политически причини. Нищо лошо няма. Това е политическият смисъл на този текст. Не мога много свободно да боравя тази терминология, но логиката мисля, че е ясна.
Предс. Данаил Кирилов:
Тя логиката е ясна, г-н Андреев и г-н Славов. Но това е цял един отделен предмет на доказване. Въпросът е това доказуемо ли е и доколко би утежнило, защото ако това е един допълнителен елемент на доказването, като субективна страна като мотив или като предпоставки, ще бъде поне двойно по-тежък процес.
Петър Славов:
Г-н Председател, приемаме аргументите. Нека да отпадне текста „по политически причини”, защото очевидно това ще затрудни процеса на доказване. И за мен с оглед на това, че е прецизиран деецът, на база дееца може да се съди наистина, че причините са политически, този текст очевидно е ненужен тук.
Предс. Данаил Кирилов:
А според мен и недоказуем в някои от случаите.
Петър Славов:
Тоест, отпада „по политически причини” и става: „извършени в периода 09.09.1944 г. и по-нататък, както го прочетох.
Четин Казак:
Ако трябва аз да прочета окончателната редакция? (Заповядайте.)
„(2) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на:
1.престъпления против мира и човечеството;
2. тежки престъпления по Глава втора - раздел I, раздел II, раздел IV, раздел V; Глава трета - раздел I, раздел II, раздел III и Глава единадесета – раздел III, от особената част на Наказателния кодекс, извършени в периода от 09.09.1944 г. до 10.11.1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени определени длъжностни или партийни функции.”
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Казак.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Филип Попов и група народни представители по § 2.
Преди това иска думата г-н Димитров. Заповядайте.
Емил Димитров:
Първо, не чух оценка за въздействие – колко живи дейци има, които следва да бъдат засегнати от така предложената мярка.
Видно е, че аз не съм на 18 години и имам 10 години преди 10 ноември трудов стаж. От август 1980 г. имам задграничен стаж много години. След това се прибрах в България и станах комсомолец, за да мога да взема жилище. Две години работих за жилище. Не съм заемал ръководни роли. Ръководител съм електрожена, монтирал съм панели и съм строил жилища, за да взема аз самия, женен с две деца, за да има къде да живея. Не считам, че сега трябва да връщам жилището, защото съм бил комсомолец. Приет съм за чавдарче в Кремиковци - Ботунец, където съм живял. Приет съм за пионерче в Калотина – граничари ми връзваха връзката. Такива времена бяха. После ме направиха комсомолец.
Искам да ви кажа, че тогава всички работеха по Конституцията, която тогава беше действаща. Чл. 1 от нея казваше, че има ръководна роля на партията. Излиза, че всички, които са изпълнявали конституцията, може би в една или друга степен сега ще ги накараме да са виновни. Тъй като съм бил и пионерче, и чавдарче и комсомолец, макар за да взема жилище, не съм бил член на БКП, защото не са ми предлагали. Може би съм щял и такъв да бъда. Аз съм в конфликт на интереси. Имам колеги ,които са били в БКП, в БЗНС, така че ми позволете да се въздържа и да не гласувам законопроект, от който могат да пострадат мои близки, роднини, колеги, приятели и хора, с които съм живял дълго време, работил съм и съм с прекрасни впечатления. Не съм участвал в концлагери. Разбира се, че се разграничавам от лошите деяния, които са се случвали. Но не мога да обвиня всичките си колеги, цялото си минало само защото на някой така би му харесало. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Не сте застрашен от конфликт на интереси. Заместник-министър Петков.
Петко Петков:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, аз няма да коментирам разпоредбата на § 2 относно чл. 79, ал. 2, т. 2, тъй като това е очевидно въпрос, натоварен с голяма историческа и политическа емоция. А само ще кажа, че тук много сериозно се рискува съдебната практика да отговори с това, че давността все пак е материална разпоредба, ще се прилага оттук занапред и една давност, която вече е изтекла, не може да възникне отново.
Искам обаче да ви припомня един от основните принципи на наказателното право и по-скоро на давността и то е, че тя не се изключва само за изключително, ама за изключително тежки престъпления. Към момента давност не изтича единствено за престъпленията против мира и човечеството.
В следващите разпоредби - от т. 3 до т. 6, виждам една значителна група престъпления не всички от които отговарят на това изискване те да са изключително тежки. Пример ще дам с разпоредбата на т. 3 в частта относно престъплението по чл. 354а от Наказателния кодекс. Престъпления по чл. 354а е извършил всеки, който бъде хванат с един недопушен фас марихуана. Престъпления по чл. 354в от Наказателния кодекс е извършил всеки, който на терасата си е посадил един стрък марихуана.
Реплика: Това отпада.
Петко Петков:
Благодаря ви. Извинявайте.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Андреев, но кратко. Бяхме в процедура по гласуване.
Методи Андреев:
Само искам да кажа с цялото уважение към хората, които са юристи, че въпросът с давността не бива да се разглежда като предрешен. Всички, които са юристи, запознати с книгата на проф. Антон Гергинов „Давността в наказателното право”. Въпросът с давността не е решение еднозначно, не е решение веднъж завинаги. Дайте да не предпоставяме нещата по този начин.
Освен това, искам всички юристи да го чуят, ама да го чуете внимателно. Съгласно информация, която постъпи в България преди около две седмици на 25 юли в Румъния е изправен на съд Александру Вишинеску. Той е бил един от началниците на един от най-тежките, най-кървавите концентрационни лагери в Румъния. Този човек е на 89 години. В Румъния го съдят за престъпления, извършени от 1956 г. до 1963 г. Съдът му е дал 20 години затвор с 300 хил. евро. В момента той обжалва. В Румъния в момента има още 30 случая, отнасящи се за комунистическия лагер в Periprava. Аз не мога да разбера. Правото в Румъния е по-различно от българското или нашето е по-различно от тяхното. Я малко да помислим какво се е случило преди много години на този ден. И малко да помислим от гледна точка на хората, които не получиха справедливост през тези години. Точно на този ден трябва да приемем този текст. И ако тук имаха достойнство колегите от БСП трябваше да дойдат тук, за да покажат покаяние пред жертвите на техните бащи и дядовци. И ние сега тук философстваме. Вижте, за този текст има политическа воля и тя е на ГЕРБ, Реформаторския блок и на ДПС. Нека да не предопределяме нещата кой как щял да реши. Ако съдиите са българи и патриоти, те ще гласуват така, както са гласували техните колеги в Румъния.
А на г-н Димитров ще му кажа. Не е важно колко са останали от живите палачи, а колко са останали живи от наследниците на жертвите на тези хора. Това е, г-н Димитров. Съжалявам, вашият лидер Красимир Каракачанов е осмият народен представител, който се е разписал преди много години – през 2000 г., под Закона за осъждане на комунистическия режим и обявяването му за престъпен, осмият е той, аз съм седмият. Ето го протокола. Така че много ви моля със съответната доза уважение към наследниците на жертвите на този престъпен режим.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Андреев, доста лично и персонално стана. Г-н Димитров ще има възможност да отговори.
Емил Димитров:
Притеснявам се, че има хора, които са били в БСП, в БКП и след това не са членували никъде, но това не ги прави по-лоши българи. Исках да защитя, примерно, Бойко Борисов, който е бил член на БКП. Не се е де политизирал. Това е било повод да напусне органите на МВР. Очевидно много е харесвал идеите на БКП. В момента той е ваш лидер. Аз не бих искал да оставям и грам съмнение, че ще има петънце срещу него и някой би могъл да води актив от това, че след като някога си бил член на някаква партия, значи днес си много лош човек. Аз не считам г-н Бойко Борисов за лош човек.
А разбира се за тези, които са наследници на потърпевшите ми е жал, както и за всички други. Защо мислите, че аз нямам потърпевши в рода и не мисля, че всички в рода си са палачи.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров, нека да прекъснем дебата. Вие справедливо отбелязахте по отношение на заварчик на панели, това не е ръководна партийна длъжност. Аз поддържам това, което съм казал. Според мен, нито сте застрашен, нито сте в конфликт на интереси.
В работната група истината е, че в присъствието на представители на наказателно правната наука това доста го коментирахме. И аз имам известно съмнение по отношение на прецизността на израза главно за нуждите на един евентуален наказателен процес и как ще тече доказването по отношение на понятието „на ръководна длъжност”. Вносителят в лицето на г-н Андреев имаше много по-голяма амбиция. В интерес на истината там разширяването действително можеше да стигне и до редови комсомолец.
Предлагам ви да прекратим дебата и да пристъпим към гласуване. Г-жа Атанасова ще довърши гласуването по § 2.
Предс. Десислава Атанасова:
Първо гласуваме предложението на г-н Филип Попов и група народни представители за § 2. Който го приема, моля да гласува. „За” не виждам. Против? Шест „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Славов, което става редакционно предложение на комисията. Моля, който е съгласен да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Предложението е прието.
Предс. Данаил Кирилов:
Продължаваме с § 3. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
Четин Казак:
Може ли експерт от работната група да обоснове предложението.
Мирослава Манолова: референт
§ 3 е текст от законопроекта на г-н Андреев за давността. Успяхме да убедим г-н Андреев, че тази разпоредба не е необходима, защото в момента, в който се прилага чл. 81, т.е. общите правила за спирането, за прекъсването на давността действат, когато деецът се укрива. Когато се укрива разследващите органи и правораздавателните органи предприемат действия по неговото откриване. И с всяко такова действие давността се спира или прекъсва и започва да тече нова давност. Така че от тази разпоредба няма смисъл, защото и в момента общественият интерес в тази степен е защитен.
Предс. Данаил Кирилов:
Други становища, възражения, мнения? Няма.
Който е съгласен с предложението на работната група да не бъде подкрепен текста на вносителя за § 3, т.е. § 3 да бъде отхвърлен, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се предложението на работната група § 3 да отпадне.
§ 4. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3.
Има ли нужда, колеги, да чета текста. Разполагате с него. Имате думата за мнения и становища. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на § 4, който става § 3. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 4, който става § 3.
Не попитах вносителя. Имате ли възражения.
Петко Петков:
Ние само по някои от точките сме вносители, а не по всички дефинитивни разпоредби в чл. 93. Обсъдихме го. Има наши неща, които са отпаднали. Това е свързано с дефиниране на големите и особено големи размери в контекста на наказателната процедура за престъплението по чл. 251 от Наказателния кодекс. Но след като обсъдихме, решихме, че не е фатално поради други съображения, така че нямаме какво да възразим.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Именно защото видях, че отпадат и по тази причина изрично поставям въпроса.
§ 4, който става § 3 се прие.
§ 5. Има предложение на н.пр. Кирил Цочев и група народни представители. Работната група не е подкрепила предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4.
Разполагате с текста. Имате думата, колеги.
Въпрос към работната група. Защо не се прие предложението на г-н Цочев?
Мирослава Манолова: референт
Аргументите бяха следните. Предложението на г-н Цочев е насочено към разширяване списъка на престъпленията, извършването на които с цел да се подрони, отслаби, внесе страх в населението го превръща в тероризъм. Чл. 216а, както той предлага да се включи, е неправомерното нарушаване целостта на съоръжения, т.е. неправомерното присъединяване към електропреносна или електроразпределителна мрежа, към газотранспортна мрежа, с цел да се създадат условия за отклоняване на електроенергия за собствени нужди. Това бяха аргументите. Още повече, акцентът в чл. 216а е съвсем различен, като охрана на обществения интерес, който цели тази норма. Да не говорим, че в момента в действащия текст за тероризма по чл. 108а унищожаването и увреждането на чуждо имущество е вкарано посредством текстовете на чл. 216, ал. 1 и ал. 5.
В случая идеята на чл. 108а като тероризъм аз лично не мога да си представя тероризъм да се изразява в това да се всее смут в населението, като се включа неправомерно към електрическата мрежа да си ползвам ток без пари. В смисъл, идеята на чл. 108а е съвсем различна. Каталогът за това е подбран така че да отговаря наистина на такива престъпления, извършването на които чрез тази цел биха постигнали ефекта да внесат смут сред населението с оглед терористична заплаха.
Това бяха аргументите да не подкрепим предложението на г-н Цочев.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз бих спорил. Моят съсед се е включил към моя електромер и аз се чувствам силно заплашен, а не само ощетен. (Правите оплакване.) Да, но те не могат да направят нищо в мрежата, която е чисто на етажната собственост и не ги интересува. Тоест, би следвало този въпрос да се реши по друг начин.
Няма други желания за изказване. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване неприетото от работната група предложение на н.пр. Кирил Цочев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против, моля да гласува. Няма против. Въздържали се? Единайсет „въздържали се”. Не се приема, за съжаление, предложението. Дано да има възможност да бъде внесено пак към друг състав, т.е. към точната квалификация.
Подлагам на гласуване предложената редакция от работната група за § 5, който става § 4.
Петко Петков:
Мога ли преди това да направя едно уточнение, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Заместник-министър Петков за уточнение. Заповядайте.
Петко Петков:
Тъй като текстът – редакцията на чл. 108а от Наказателния кодекс е предложена от Министерството на правосъдието, тук, обаче, освен промяна на разпоредбата на чл. 108а от Наказателния кодекс, Министерството на правосъдието е предложило и промяна на чл. 110 чрез създаването на нова ал. 2, защото предстои този текст да бъде подложен на гласуване.
Уредбата на чл. 110, ал. 2, която предлагаме, говори за „чужденец, който на територията на страната се подготвя да извърши в чужбина престъпление по чл. 108а, ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено в чл. 108а, ал. 1.”
Престъплението по чл. 108а, обаче, винаги в случая ще бъде извършено срещу нашата страна. Чужденецът съответно се подготвя на територията да извърши акт, насочен спрямо друга държава. Ако разпоредбата на чл. 110, ал. 2 не отпадне и бъде подложена на гласуване и бъде приета, то това ще наложи редакция на разпоредбата на чл. 108а, ал. 6 и ал. 7, така че български гражданин, който излезе през границата на страната с цел да участва в престъпление, включително и против друга държава да бъде санкциониран по определен начин.
Може би експертът може да каже повече по този въпрос, но това е опасност, която съзряхме в последния момент и ако някой от народните представители възприеме да предложи редакция на чл. 108а, ал. 6 и ал. 7.
Предс. Данаил Кирилов:
За чл. 110 има думата представител на работната група.
Мирослава Манолова:
Искам само да внеса едно уточнение. Г-н Заместник-министърът е прав. Ние впоследствие стиковахме позициите с правосъдното министерство в посока да не отхвърляме § 7 – промяната в чл. 110, обаче само ако приемете това наше становище и остане чл. 110, ал. 2, както е предложена от Министерството на правосъдието. Обръщам внимание, че един от аргументите, с които на работна група беше изразено възражение срещу текста, е, че това престъпление, т.е. чужд гражданин, който на наша територия се подготвя да извърши тероризъм навънка в друга държава, ще бъде по-тежко наказуемо това наказание, отколкото приготовлението за тероризъм, който ще бъде извършен на наша територия по ал.1. Защото по чл. 110, ал. 1 наказанието за такова приготовление към тероризъм тук е по-леко наказуемо, отколкото това наказание, което се предлага в този състав. И леко ми се струва непропорционално като санкция.
Идеята ми е, ако приемете чл. 110, ал. 2, нека наказанието най-малко да бъде „лишаване от свобода до шест години”, както е по ал. 1. Тоест, да няма такава диспропорция между двете санкции. Не ми се струва редно да охраняваме повече чуждия интерес, в случая на чуждата държава, отколкото нашия собствен.
Емил Димитров:
Предлагам мярката да бъде уеднаквена за всички, като се даде максималната, предвид обществената опасност на деянието. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест навсякъде да стане 10 години.
Мирослава Манолова:
Тогава трябва да се промени ал. 1. Не знам, както решите.
Предс. Данаил Кирилов:
Министерството на правосъдието какво ще каже по изравняване на наказанието.
Петко Петков:
Аз напълно подкрепям изравняване на наказанието или поне да не бъде защитаван чуждия интерес повече от нашия на държавата. А какъв ще е размерът на наказанието, зависи от народните представители. Имайте предвид, че не винаги тежестта на наказанието е решаваща.
Ако може да добавя и още нещо, което колегите ми напомниха. Все пак става дума за приготовление. А приготовлението по Наказателния кодекс се наказва само в изрично предвидените в закона случаи. Така че една санкция от по 10 години лишаване от свобода навсякъде ми се струва да е непропорционална наистина. Защото говорим за стадий от престъпна дейност, предхождащ опита, а предхождащ извършеното престъпление, който е само застрашаващ. Така че може би наистина твърде много ще дойде.
Предс. Данаил Кирилов:
Чисто логично погледнато, да поставя следния въпрос на пеналистите. Може ли при това положение ал. 2, която не е била приета, но сега се готвим да я приемем, десетте години да се заменят с шест години. И тогава стават шест години в ал. 1 и шест в ал. 2. Мисълта ми е някой от вносителите ще каже ли, омаловажавате това престъпление, защото намалявате наказанието от десет на шест години.
Петко Петков:
Ние сме вносителите и няма да кажем такова нещо.
Емил Димитров:
Уважаеми г-н Председател, след като изслушах г-н Заместник-министъра, се убедих в аргументите, които той изложи и смятам, че 6 години ще бъде абсолютно пропорционално и съразмерно съобразно деянието. Предлагам 6 години.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Това е по § 7, касателно чл. 110, ал. 2.
Ние коментирахме чл. 110 в тази връзка, че той е в свързаност с § 5, който би трябвало да стане § 4. При това положение трябва ли първо да гласуваме § 7. (Да.) Според експертите би следвало правно логически първо да подложим на гласуване текста на чл. 110 и съобразно гласуването по чл. 110 след това да се върнем на чл. 108а.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Димитров за редакция в ал. 2 на чл. 110, § 7, като наказанието се промени и стане: „се наказва с лишаване от свобода до шест години, но не повече от наказанието, предвидено в чл. 108а, ал. 1”.
Но тъй като работната група е направила предложение за отхвърляне, първо подлагам на гласуване предложението на работната група за отхвърляне на § 7. Който е съгласен с предложението на работната група за отхвърляне, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Дванайсет „въздържали се”. Не се приема предложението на работната група § 7 да бъде отхвърлен.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Димитров.
Който подкрепя текста с предложението на г-н Димитров, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението на г-н Димитров.
Който е съгласен да приемем § 7 заедно с редакцията на г-н Димитров, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. § 7 за чл. 110 се приема.
Сега се връщаме на § 5, който би станал § 4.
„§ 4. В чл. 108а се правят следните изменения и допълнения:
Разполагате с предложението за редакция на работната група.
По предложение на Заместник-министъра Петков в ал. 6 и ал. 7 след текста „по ал. 1-4” да се добави изразът „включително против интересите на друга държава”.
Който е съгласен с предложението на Заместник-министъра, което правя аз от негово име.
Заповядайте, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
За добавката „против интересите на друга държава”, ако е обяснено, няма да питам какво означава и къде е легалният термин. Къде е легалното определение? Разбрах, че се предлага да се добави „против интересите на друга държава”. Къде е легалното определение за интересите на друга държава – икономически, финансови, географски, геополитически, демографски. Какво значи „интересите на друга държава”? Аз казвам това е един признак, обективен от състава. Как съдът ще определи, че това е работа против интересите на друга държава, не на българската. За другата държава кой ще направи експертизата какви са интересите на една друга държава, която е да речем в Южна Африка.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Колегите от правосъдието ще вземат ли становище по въпроса.
Петко Петков:
Уместна е забележката на г-н Лазаров. В такъв случай може би редакцията на ал. 6 и ал. 7 следва да звучи „включително в друга държава” или „включително срещу друга държава”.
Моля и експертите да направят някакво предложение.
По този начин ще остане несанкционирано приготовлението на наша територия за тероризъм, който предстои да бъде извършен в чужбина. Това е, което в момента се опитваме да поправим.
Мирослава Манолова: референт
Аз искам да внеса едно уточнение. Заместник-министърът е прав, защото в момента в НК няма текст, който е съществувал в отменения чл. 113 от първа глава, който е предвиждал наказуемост за престъпления по тази първа глава, когато са извършени против друга държава на трудещите се или против… Аз съм съгласна, че ако я няма тази добавка, това престъпление няма да е наказуемо за влизане и излизане на български гражданин с цел да участва в тероризъм но навънка против друга държава, не нашата, не интересите на републиката да бъдат засегнати.
Забележката на г-н Лазаров е уместна. Ако бъде прието от народните представители добавката да стане „включително против друга държава”.
Димитър Лазаров:
Ако става въпрос за участие в тези деяния по нашето законодателство чл. 108 в друга държава, донякъде е добре. Ако някой има предвид участие в така наречените „паравоенни” и „парадържавни”, не случайно казвам „пара” военни формирования в Близкия Изток, то те не са държави. Те не са признати от международното право за държави. Ако имате предвид участието в тези паравоенни формирования в паравоенни държави те просто тук са изключени и не виждам в никой от текстовете да е обхваната подготовката, обучението за участие в паравоенни формирования държави и паравоенни формирования и държави, непризнати от международното право. Тук никъде не виждам в тези изменения текст, който да води до наказателна отговорност за тези, които от България, минават през България или получават логистична подкрепа и отиват в Близкия Изток и Средна Африка. Няма такъв текст. Те не са държави. Нека бъдем наясно. Никой не ги е признал за държави.
Доколко участват в тези формирования срещу други държави или вътре извършват някакви действия е друга тема. Самото участие в тези парадържавни формирования и паравоенни държавни формирования е престъпление по всички наказателни в момента изменения на законите в Македония, в Сърбия, в Босна и Херцеговина, Косово, включително вече и административни наказания в Испания, Италия, Франция. И не случайно се говори за паравоенни формирования. Защото те не са обект по международното публично право. Това е наказуемото. Дали ще участват в терористичен акт или няма да участват, достатъчно е, че участват в паравоенно формирование. Може никога да не им се случи да извършат терористичен акт по чл. 108а.
Така че мисля, че терминът „друга държава” не е най-удачният термин, т.е. не обхваща всички случаи.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Заместник-министър.
Петко Петков:
Просто разсъждавам, защото наистина това, което каза г-н Лазаров е изключително вярно. В същото време си мисля, ако на територията на Ислямска държава смисъл или в някакви паравоенни формирования, в крайна сметка на всяка една територия на земното кълбо има призната по силата на международното право държава, т.е. в крайна сметка всяко население, независимо на коя част от земното кълбо се намира, принадлежи към определена държава.
Струва ми се, поне на пръв поглед, че една подобна редакция, каквато експертите на Народното събрание подкрепиха би обхванала всички случаи, когато се подготвя престъпление, целящо да внесе смут и страх в населението. Поне на пръв поглед ми се струва да е така.
Но аргументите на г-н Лазаров са наистина изключително силни.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз отдавна съм разбрал защо наказателното право не работи. За пореден път се убеждавам. Има ли други предложения, в смисъл аз възприех едно предложение, което беше на Заместник-министъра. То беше „включително против интересите на друга държава”. То беше коригирано от експертите в смисъл „включително против друга държава” или „включително срещу друга държава”.
Ако няма други предложения, ще подложа това на гласуване.
Ако искате кажете го „извън България”, тогава няма да използвате нито територия, нито държава.
Петко Петков:
„Извън България” не върши работа, тъй като тук говорим за престъпление, целящо да внесе смут и страх в населението на България, независимо дали е извършено в или извън България. От тази гледна точка „извън България” не върши работа. Би вършила работа редакция от сорта „включително внасящо смут и страх в населението на друга държава”, но става твърде тромаво за юридическа норма.
Така че и за момента най-добрата редакция, която ми хрумва, е „включително против друга държава”.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Подлагам на гласуване редакционното предложение „включително против друга държава”. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на работната група за § 4, чл. 108а плюс предложението, което току-що приехме. Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 6. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.
Колегите от Министерството на правосъдието имат ли възражения? Нямат. Гласуваме § 6. „В чл. 109, ал. 3 думите „престъпление по” се заменят с „престъпления по”.” Работната група отказва.
Който е съгласен да подкрепим работната група и § 6 да бъде отхвърлен, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. § 6 отпадна.
§ 7 вече се прие.
Стигаме до предложение на н.пр. Христиан Митев, Борис Ячев и Емил Димитров за създаване на нов §. „В чл. 131, ал. 1 се създава нова т. 13 със следното съдържание:
„13. на възходящ, на низходящ, на съпруг или на лице, с което деецът се намира във фактическо съпружеско съжителство.”
Работната група не подкрепя предложението.
Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Това предложение, направено с колегите Ячев и Димитров, е инспирирано от неправителствени организации, които се занимават основно с борба срещу домашното насилие и е съобразено с направените към правителството препоръки на Комитета на ООН за премахване дискриминацията по отношение на жените от юли 2012 г., които са за криминализиране на всички форми на насилие срещу жените, за преследване на домашното насилие като престъпление от общ характер и по-строгото му наказване.
Разбира се, прекалено е да криминализираме всички форми на домашно насилие така, както те са описани в сега действащия Закон за домашното насилие. Ние тук предлагаме да се добави като класифициращ признак в текста на чл. 131 в субективното качество на жертвата на престъплението, а именно „на възходящ, на низходящ, на съпруг или на лице, с което деецът се намира във фактическо съпружеско съжителство.”, каквото е определението им. Това са основните лица, които се ползват от административно-правна защита в момента по Закона за защита от домашното насилие.
По този начин смятаме, че, от една страна, ще изпълним тези препоръки на Комитета на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, както и препоръките на Комитета на ООН по правата на човека, които са още от 2011 г. за засилване на защитата не само в административно-правен, но и в наказателно-правен аспект. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Митев. Колеги, имате ли въпроси, мнения, становища, възражения?
Работната група защо не иска да се подкрепи така предложения текст?
Мирослава Манолова:
Аз искам само едно уточнение да направя.
Това, което обсъждахме в работната група. Първо, съгласна съм с това, което казахте до момента. Но аз като колега, който преподава наказателно право, прилагала съм кодекса и в практиката, не мога да се отърва от впечатлението, че това е начинът на провеждане на държавна политика на парче. Какво имам предвид? С този текст на чл. 131 се уреждат телесните повреди. А вие предлагате ново квалифициращо обстоятелство, т.е. по-тежко да се наказват случаите на телесни повреди, когато бъдат извършвани от тези лица. Обаче, кодексът е взаимно свързан закон, в смисъл разпоредбите му вътре все пак имат някаква логична връзка, колкото и да се полагат усилия за обратното. Имам предвид следното.
Първо, по предложението „възходящ” сродник и в момента действащата редакция на чл. 131 има квалифициращо обстоятелство на майка или баща.
По отношение на „низходящ” сродник имаме малолетно лице. Не казвам, че тези хипотези обхващат всичко, което се включва във възходящ и низходящ, но не могат да бъдат игнорирани, в смисъл трябва да се видят действащите текстове как ще се съотнасят с това, което предлагате.
На следващо място, липсва такава квалификация при чл. 116. Аз трудно бих могла да намеря аргументи защо предлагате „телесна повреда” да се наказва по-тежко, когато е от възходящ и низходящ, а не предлагате по същата логика убийство да се наказва възходящ и низходящ, а да не говорим, че там в момента има квалифициран състав на рождена майка или рожден баща по-тежко наказуемо убийство по чл. 116.
На следващо място, Наказателният кодекс не борави с термини като „съпруг”, или „лице, с което деецът се намира във фактическо съпружеско съжителство”. Кодексът борави с „ближни” – имаме легална дефиниция чл. 93. Кодексът борави с „лица, които живеят в едно домакинство” при престъпления от Допълнителните и особени разпоредби, които ги предвиждат.
Да не говорим, че тази редакция, която предлагате, поставя въпроса „фактическо съпружеско съжителство”, а ако е фактическо съжителство, но не между съпрузи, в смисъл не между мъж и жена, което вече няма пречка на практика да е налице. Те по-малко защитени ли ще са? Този текст няма да се прилага за тях, ако бъде така приет.
И на следващо място, съдебната практика ви уверявам и това бяха и едни от аргументите, които обсъждахме на работната група, съдебната практика винаги – на 200% поне от делата, които аз съм чела и по които съм работила, отчита качеството на жертвите и на субекта. В случая на предмета, защото е от гледна точка на жертвата. Аз не мога да гарантирам аз всички съдии, но при всички положения, когато един съдия решава дело, винаги отчита като отегчаващо обстоятелство на кого е причинена съответната телесна повреда. И фактът, че липсва такъв изричен квалифициран състав в чл. 131 по никакъв начин не означава, че това деяние няма да бъде наказано справедливо, в смисъл с наказание, което да отчита всички индивидуализиращи особености на конкретното престъпление на конкретния деец плюс качествата на жертвата. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Други желаещи за изказвания по този текст. Ще ви дам думата, но ще ви моля в рамките на 2 минути, защото сме на второ четене. Такива са правилата. На второ четене само и единствено народни представители. Уважавам, че сте тук и затова заповядайте.
Геновева Гишева:
Благодаря Ви, г-жо Заместник-председател.
Благодаря на дамите и господата народни представители и на експертите, които са позволили да бъдем поканени тук.
Само ще кажа кого представлявам, защото госпожата каза, че представлява една гилдия. Ние представляваме неправителствени организации и аз съм председател на Алианс за защита от насилие, основано на пола. Юрист съм по професия. Много задълбочено работя по въпросите с насилието. Колежката ми е психолог. Работи ежедневно по въпросите за насилието. Представляваме 12 организации.
Аз разбирам това, което ми казвате, че сме на второ четене и нямаме възможност, но искам да кажа, че този текст, който в момента се обсъжда, е свързан с последващо предложение на господата народни представители, които са направени във връзка с нашите искания, а именно по чл. 161. И считам, че трябва да бъдат разглеждани съвместно решенията по този въпрос. По някаква поредност идва преди това този текст. Считаме, че е свързан с това, че средните телесни повреди, а разбира се и леките, но по-специално средните между съпрузи и близки роднини все още недопустимо в България са престъпления от частен характер. Това е абсолютно недопустимо, съгласно изискванията и на европейските конвенции, това е недопустимо и съгласно конвенциите на ООН. Знаем, че има дела срещу България, мога да ви цитирам, в които и ние участваме, и ще продължи България да плаща за това, тъй като не е осигурила защита на жертвите и наказване на престъпниците. Това ни е основно задължение като държава. Не е изпълнила задължението за дължима грижа – да предпазва, да защитава - в случая имаме Закон за защита от домашно насилие, но не и да преследва и наказва извършителите. Тук Наказателният кодекс е абсолютно в дълг, повече от 20 години. Помня много добре кой е взел решението в работната група и какво решение е взето, знаем поименно, но считам, че трябва да имаме солидарност към жертвите, каквито ние представляваме тук и за които ние се грижим ежедневно, (колежката до мен може да каже за колко хора се грижим седмично), а не с насилника, тъй като за нас това представлява скачване с насилника, ако допуснем да няма по-строга наказуемост. И това е и част от превенцията. Най-тежко е, когато смяташ, че е най-сигурно в семейството, да ти е най-несигурно. Тези хора са в терор, в концлагер всеки ден. Моля да имате предвид това. Ако нямате информация, ще ви я изпратим. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Заместник-министър.
Петко Петков:
Аз искам да направя едно уточнение, което евентуално може да послужи за бъдеща законодателна инициатива на някой от уважаемите народни представители. Всъщност един от основните проблеми, до които стигаме е случаите, в които престъплението се явява такова от частен характер. То никога не е от частен характер, когато говорим за средна телесна повреда. От частен характер е когато говорим за лека телесна повреда.
На мен ми се струва, че този въпрос, ако има воля, би могъл включително чрез законодателна инициатива да бъде решен чрез особената разпоредба на чл. 161 от Наказателния кодекс, така както в някои случаи е решен, ако не се лъжа, за чл. 216 от НК. Но това е само повод за размисъл с оглед на това, което казаха представителите на неправителствените организации.
Въпросът дали да се преследва от частен или от общ характер би могъл да бъде решен чрез редакция и на чл. 161, ако говорим за случаите, в които лицата живеят в едно домакинство, например.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Петков. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Аз съм последователен в изказванията си, че между първо и второ четене, приемам доводите, които преди малко бяха изложени за една дискусия, но между първо и второ четене на едно четене, връщам се на § 7, да правим нови състави на престъпление, не мога да го приема.
Отиваме на чл. 161, защото вие на практика криминализирате. Тоест, то е криминализирано. Нека да бъдем наясно. Частния характер делото означава наказателно преследване. То е криминализирано. Въпросът е чия да бъде инициативата – държавата или пострадалият. Не искам да се спираме на този въпрос. Казах да, нормално е, добре е да има дебат, има основание, но между първо и второ четене, в конкретния случай предложението, което сега се обсъжда – т. 13, да криминализираме на едно четене не е редно.
Аз съм последователен и при други такива хипотези, когато между първо и второ четене се внасят текстове за квалифицирани състави да правим нови състави. Това ми е единственото съображение. Няма пречка. Нека дебатът да се проведе, да се внесе законопроект за изменение и между първо и второ четене – да си мине по нормалния ред, а не между двете четения да вкарваме нови състави в Наказателния кодекс. Не говорим за един обикновен закон или за някакво административно нарушение да сложим някакъв квалифициран състав. Да криминализираме принципно не е редно.
Госпожо, аз ви слушах внимателно. Има резон в това, което казвате, но не трябва да бъде по този начин. Няма пречка другата седмица да се направи нов ЗИД, да се обсъжда и т.н. Но не бива да бъде така, както сега се предлага. Говорим все пак за наказателно право с всички благоприятни и неблагоприятни последици и за пострадалите и за тези, които са извършили престъплението.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Димитров, заповядайте.
:
Емил Димитров:
Уважаема г-жо Председател, очевидно в желанието да помогнем ще направим или неработеща норма, или норма, която няма да съответства на необходимите потребности. При едно последващо законодателство ще направим нов текст, който да бъде приемлив и да бъде съгласуван с всички заинтересовани институции и най-важното да бъде в насока, която да помогне на засегнатите лица
Оттегляме предложението, за да няма повече дебат по тази тема. При следваща промяна на закона ние ще бъдем инициатори на нов законопроект. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Предложението е оттеглено и няма нужда от гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
§ 8. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 8, който става § 5. Той вероятно ще е с друг номер, така че моля да се съгласите и да упълномощите редакторска намеса по правилната и коректна номерация на параграфите.
Имате текста на предложената редакция за чл. 149 и предложените изменения в ал. 2.
Министерството на правосъдието има ли бележки по редакцията на работната група? Няма. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от работната група за § 8, чл. 149. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Осем гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. § 8 се приема.
§ 9. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9.
§ 10. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10.
§ 11. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11.
§ 12. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12.
§ 13. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13.
§ 14. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14.
§ 15. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15.
§ 16. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 16.
Колеги, подкрепени са параграфите от 9 до 16 включително от работната група. Г-н Славов.
Петър Славов:
Искам да задам един въпрос по отношение на § 11 към вносителите, който касае чл. 152, ал. 2, нова т. 2.
В момента в чл. 152, ал. 2 има действаща т. 1, която казва:
„2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:
1. ако изнасилената не е навършила осемнадесет години;”
И тук се прави предложение за нова т. 2.
„2. ако изнасилената не е навършила 18-годишна възраст и се занимава с проституция;”
Тоест, очевидно досегашната т. 1, поне за мен, включва в себе си хипотезата за осемнайсет годишна възраст.
Предс. Данаил Кирилов:
На първо четене на мен ми изглежда малко различно. В единия случай е само ненавършила 18 години, а другия случай е ненавършила 18 години, но се занимава с проституция.
Петър Славов:
Мисълта ми е, че наказанието е едно и също, а едната хипотеза на практика поглъща другата Какъв е смисълът на това – да не се дава възможност, т.е. за някакво смекчаване по отношение на дееца е изрично казано така. Кое налага да се предложи по този начин? Не се ли дублира? Това ми е въпросът.
Димитър Лазаров:
Може ли аз, понеже имаше зададен въпрос към вносителите, да доразвия въпроса.
Уважаеми г-н Заместник-министър, беше зададен въпрос за допълнителния признак „лице, което се занимава с проституция” и не е навършило 18 години. За изнасилването става въпрос. Моля да изяснят колегите ви. Изнасилването поначало е определено в кодекса – против волята и съгласието на лицето. Нали така, ако не бъркам, най-общо. А дали се занимава с проституция или не се занимава с проституция, или е девствено, или е с пет брака, кодексът не се интересува.
В чл. 152 се казва който се съвъкупи с лице, лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие, като го принуди към това със сила или заплашване, като го приведе в безпомощно състояние и т.н., защо е този признак допълнителен, защото се занимава с проституция. Защото някога е по-трудно да докаже как може да бъде изнасилено едно лице, т.е. да се съвъкупи някой с него против волята му, преодолявайки съпротивата му, защото то се занимавало с проституция.
Ако се занимава с просия?
Ако някой не може да събере доказателства и да го докаже, има затруднения в наказателния процес, е друга тема.
Ние говорим за занимаващ се с проституция – под или над 18 години няма значение. Това е изнасилване – съвъкупи се с лице против волята му. Представете си как ще се развие процесът, когато тръгнем да доказваме дали се занимава с проституция или не или дали ще отиде по нормалния текст за изнасилване, какво ще бъде обвинението, или ще отиде по този допълнителен признак. Малко отиваме към друг текст, който го има, когато се съвъкупа с лице под 18 години. Това искам да ми разясните, защото аз не мога да го разбера каква е идеята.
Петко Петков:
Благодаря Ви. Благодаря и на г-н Славов, че забеляза този недостатък на предложението. В случая не се касае за предложение, с което действащата разпоредба на чл. 152, ал. 2, т. 1 да бъде заменена с предложения от министерството текст, а за допълнение.
В случаите, за които говорим, а именно в които непълнолетно лице се занимава с проституция, към момента са обхванати, при това със същото наказание и с разпоредбата на чл. 152, ал. 2, т. 1. Техническата грешка е дошла от прякото транспониране на директивата, така че смятам или по-скоро призовавам ви тази точка да не бъде гласувана от вас.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Възражения? Други мнения? Те не могат да го оттеглят. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Аз се притеснявам от един друг проблем. Разбира се, аз не се казвам Кенов и не защитавам бизнеса на проститутките в България нито се боря за правата им, но означава ли че всяка проститутка. Защото все пак има и такива, независимо дали ние го харесваме или не, твърдим едно или друго, която изглежда, включително се представя с фалшиви документи, че е над 18 години, че е пълнолетна и т.н. осъществи доброволно полов контакт, но не е доволна от сумата, която е получила и може да се окаже, че е изнасилена с всички последващи от това последствия на непълнолетна и т.н.
Димитър Лазаров:
Г-н Димитров, и една съпруга с един добър брак също може да бъде изнасилена. Въпрос на доказване. Така че да не изпадаме в казуистика. За това зададох и въпроса. Изнасилването е ясно какво е, изключая другите признаци.
Петко Петков:
Абсолютно сте прави, както Вие г-н Лазаров, така и Вие г-н Славов. Благодаря ви, че го видяхте.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз по-скоро го възприех по друг начин в интерес на истината, колеги. Говоря като не пеналист. Аз го приех като такова допълнение, което да подсили състава по отношение на непълнолетните до 18 години, включително да обхване и проституиращите такива. (И сега ги обхваща.)
След като Вие не можете да го оттеглите, ще го подложим на гласуване.
Други изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване анблок § 9, § 10, § 12, § 13, § 14 и § 15. Моля, който е за, да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Подлагам на гласуване § 11. Който е „за” да отпадне § 11, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Параграф 11 отпада.
§ 16. Въпросът е целият ли § 16.
Димитър Лазаров:
Нека колегите да кажат за § 16, чл. 157, ал. 2 и ал. 3. Не е въпросът за наказанието. Въпросът е за изпълнителното деяние. Ние даваме засилена защита за изнасилване и блудство с лице, което се занимава с проституция за разлика от защитата на всички други български граждани. Питам какви са съображенията. Безпомощното състояние ще го оставим. Една 80 годишна жена. Защото защитата за едно лице непълнолетно е по-засилена от случаите за други непълнолетни лица. То и санкцията е по-висока.
Петър Славов:
На мен ми се струва, че тук по-скоро коректно е формулирано, защото новата ал. 2 говори за лишаване от свобода от три до десет години за лице непълнолетно, което се занимава с проституция.
А ал. 3 говори за от три до дванадесет години за всяко друго непълнолетно лице.
Димитър Лазаров:
Г-н Славов, не говоря за размера на наказанието. Говоря защо се вкарва непълнолетно лице и лице, ненавършило 14-годишна възраст. То е принудено. Ние наказваме дееца. Ние не наказваме този, който го е принудил. Тук става въпрос за изнасилване на лице, което се занимава с проституция. Ние говорим за дееца, този който извършва престъплението изнасилване. Ако имат колегите съображения, да кажат.
Флориан Флоров:
Искам да добавя, че всъщност разпоредбите, които разглеждате те са всъщност плод на желанието ни да въведем Директива 2011/92, която е с основен акцент борба със сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца. Директивата поставя особен акцент върху децата, занимаващи се с проституция, като ги определя като особена категория жертви, които се нуждаят от по-висока степен на защита. И поради тази причина сме предложили в законопроекта подобна разпоредба.
Димитър Лазаров:
Благодаря. Има текстове в Наказателния кодекс. Аз не съм се занимавал детайлно с директивата, със склоняване към проституция на непълнолетно лице, организиране и затова питам как ние да обясним на нашите избиратели, като мотивираме защо конкретно въвеждаме този признак.
Предс. Данаил Кирилов:
Само ал. 2 ли да отделим при гласуването или нищо не отделяме. Питам Министерството на правосъдието.
Петко Петков:
Защото директивата въвежда за нас задължението да въведем квалифицирани състави с оглед обекта на престъплението, т.е. квалифициране с оглед обекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Подлагам на гласуване целия § 16. Който е „за”, моля да гласува „за”. Шест „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. § 16 се приема така както е предложен.
Предложение на н.пр. Христиан Митев, Борис Ячев и Емил Димитров.
Създава се нов § 16а със следното съдържание:
„§ 16а. Чл. 158 се отменя.”
Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Ще бъда съвсем кратък. Няма пак да повтарям препоръките на двата комитета на ООН. Това предложение за отпадане на чл. 158, който въвежда възможност за ненаказване или неизпълнение на наложено наказание на лица, които са извършили блудствени действия по отношение на лица, които са непълнолетни, лица, които се намират в зависимост или в подчинено положение спрямо извършителя, както и така нареченият текст за „сексуален тормоз” по чл. 153 да бъдат подвеждани по наказателна отговорност и това, че те сключват брак с жертвата на тези деяния, да не бъде изключващо в този случай обстоятелство. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Имате думата за становища по предложението за отмяната на чл. 158. Г-н Заместник-министъра.
Петко Петков:
Само един коментар бих могъл да направя аз. Предложението не е на Министерството на правосъдието. В същото време България е приела Плана за действие в изпълнение на ангажиментите на Република България по Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и като една от точките – т. 7.1. от плана, се предвижда отмяна на разпоредбата на чл. 158 от Наказателния кодекс. Тоест, това е само като коментар.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Разбрахме посланието. Вероятно ще изпълним предсрочно плана. Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христиан Митев, Борис Ячев и Емил Димитров. Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Димитър Лазаров:
Мога ли да кажа защо гласувам против, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте. Имате право - обяснение на отрицателен вот.
Димитър Лазаров:
Съвсем кратък ще бъда. Връщам се на принципа, който споделих по-рано. Пак между първо и второ четене ние вкарваме един институт, който досега беше една облекчаваща норма в тези хипотези на чл. 158. Правим това между първо и второ четене, без дебат, без широко обществено обсъждане, ние премахваме тази норма. Ако вземем практика от внесени обвинителни актове в някои среди, ще видите че това е масова практика. Ние сега ще ги направим престъпници. Те са си престъпници, но законът казва да, ама за да не се чувства обезчестена, защото някъде в едни среди продължава това да се цени, за да не се чувства обезчестена, защото няма кой да я вземе след това, говорейки за дискриминация, г-н Петков, ако поради една или друга причина се е стигнало до това деяние, ако той се омъжи за нея, няма да носи наказателна отговорност. Това е идеята на закона. И не случайно е направен този текст и той е от годините назад. В определени среди, слоеве от населението продължава това да тежи – тя е обезчестена, кой ще я вземе. Това гласувахме в момента между две четения. Иначе аз съм за дебат какво ще се прилага, но нека да видим колко такива случаи има.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре е да има статистика в случая, защото на мен това ми звучи като „отвлечена хипотеза”, но щом се казва, че е масова практика.
Г-н Заместник-министър, заповядайте.
Петко Петков:
Аз направих един абсолютно неутрален коментар, опитвайки се да обясня логиката на вносителите. Вносителите не сме ние. Това, което казва г-н Лазаров е правилно, включително мисля, че в Съединените американски щати има подобна действаща разпоредба. Относно процедурата нямам отношение. Просто коментар. Дори Министерството на правосъдието не е готвило Плана за действие.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър.
Димитър Лазаров:
Просто обясних отрицателен вот. Спестих искането за прегласуване. Колеги, ако държите, да се внесе, но дайте да вземем статистика, да видим колко такива дела има образувани, колко за прекратени, кои категории население. Казах, продължава да има в някои населени места и региони, където това се цени – обезчестената трудно може да сключи брак. Нека да не бързаме. Да го направим на две четения.
Предс. Данаил Кирилов:
Последно предлагате ли прегласуване? (Да.)
Който е за предложението на г-н Митев и колеги да отпадне чл. 158, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
И тъй като дебатът ще е сериозен в пленарна зала, бъдете готови.
Преминаваме към § 17. Работната група подкрепя текста на вносителя.
§ 18. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18.
§ 19. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 19.
Има ли изказвания? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим § 17, § 18 и § 19 на вносител, подкрепени от работната група, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Параграфи 17, 18 и 19 се приемат.
Предложение на н.пр. Христиан Митев, Борис Ячев и Емил Димитров.
Създава се нов § 19а със следното съдържание.
Емил Димитров:
Оттегляме предложението.
Предс. Данаил Кирилов:
Предложението е оттеглено.
§ 20. Работната група подкрепя текста на вносителя на § 20. Изказвания? Няма.
Който е съгласен да подкрепим § 20, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 20.
Предложение на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители.
Създава се нов § 20а със следното съдържание:
„§ 20а. 1.В чл. 167, ал. 1 думите „до три години” се заменят с думите „от една до шест години”.
2.В чл. 167, ал. 2 думите „до пет години” се заменят с думите „от една до пет години”.
Работната група не изразила становище по това предложение.
Записали са следната бележка:
„При подкрепа на предложението следва да се промени и санкцията в квалифицирания състав по чл. 167, ал. 5, както и да се създаде преходна разпоредба, която да уреди висящите производства, тъй като чрез направеното предложение за увеличаване на наказанията по чл. 167, ал. 1 се променя съдебният състав, който разглежда тези дела (виж чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК).”
Колеги, имате думата. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми колеги, направените предложения от г-н Симеонов и група са в посока за засилване на санкциите по отношение купуването и продаването на гласове с оглед и на предстоящите местни избори, както и с предстоящия национален референдум. Смятаме, че практиката до този момент налага повишаване на тези санкции и в този смисъл по този начин смятам, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, както на генералната, така и на индивидуалната превенция.
Като във връзка с бележката на работната група по реда на чл. 80, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в чл. 167, ал. 5 санкцията, която е за деяния по ал. 1 до 4, извършени от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения наказанието да бъде лишаване от свобода от две от шест години. В момента е от една до шест години. По този начин повишаваме долния праг на наказанието, което се прилага.
Що се отнася до бележката за съдебните състави, които ще гледат делата след евентуалната промяна на санкциите в посока на тяхното повишаване, предлагаме в Преходните разпоредби, мисля че има такъв раздел в настоящия законопроект, да бъде създаден нов параграф 33, с който да се посочи, че висящите производства се довършват по досегашния ред, т.е. да не е необходимо да бъдат правени промени, да бъде спирано производството и да бъде започвано от начало. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев, включително и за двете предложения по чл. 80. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
По принцип съм съгласен с предложението на колегата Митев и колегите от Реформаторския блок в ал. 2 да се завиши наказанието, като се сложи и долен минимум. Но питам какво правим с ал. 3, тъй като там вече става въпрос за организиране на така нареченото „купуване на гласове”. Ние дебалансираме пак, завишавайки наказанието в ал. 2, ние го приравняваме на това по ал. 3, което и в към момента действащия е по-високо. А общо взето практиката говори, че купуването на гласове е организирано обикновено. Не става въпрос, когато бай Пенчо ми е дал две бутилки ракия (имотна облага), за да гласувам за него. В ал. 3, колега Митев, е организира предлагането и там е по-високата обществена опасност. В ал. 2 са извършителите. В момента действащия е до пет години. В момента в ал. 3 е от една до шест години. Но ние ги изравняваме, а не бива. Но дотолкова доколкото е ваша инициатива, можете да предложите да се завиши и санкцията в ал. 3.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Дуплика от г-н Митев.
Христиан Митев:
С оглед казаното от г-н Лазаров, което възприемам изцяло, и с оглед на това нормата да бъде съобразена с повишаването на наказанията по ал. 1 и 2, предлагам по реда на чл. 80, ал. 4 от правилника в ал. 3 наказанието да бъде лишаване от свобода от две до седем години и глобата да бъде от десет хиляди до двадесет хиляди лева.
Мирослава Манолова:
Ако стане от две до седем години, пак трябва да се вдигне наказанието по ал. 5, защото тя е от квалифициран състав на всичките деяния от ал. 1 до 4. Разбирате ли колко е ювелирна работата? Трябва да прегледате систематично целия член. Длъжностното лице в ал. 5 е квалифициран субект, който повишава степента на обществена опасност на всичките деяния от 1 до 4 и така пак се получава разминаване.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев, по вашето предложение се предлага следното.
Мирослава Манолова:
По вашето предложение, което ако бъде прието, става:
В ал. 1, което е основният състав, наказанието ще е лишаване от свобода от една до шест години.
Глобите въобще не ги обсъждам, защото там тотално разминаване става.
По ал. 2, които криминализира предлагането на имотната облага, за да го склони лицето да гласува в определена полза ще стане лишаване от свобода от една до пет години, т.е. ще стане по-леко наказуем състав, както предлагате, за разлика от сега, което е по-тежко наказуем състав от ал. 1.
В ал. 3 в момента е от една до шест години – организирането на предлагането или на даването на подкупа. Вие предлагате от две до седем години.
В ал. 4 в момента е лице, което предостави имотна облага на тези лица да упражнят правото си на глас. Там наказанието ви препраща към ал. 3. Не е фатално.
По ал. 5 е квалифицираният състав, когато всички тези деяния са извършени от длъжностно лице в момента е от една до шест години. Ние го направихме от две до шест, което не ви върши работа.
Този текст трябва много добре да се огледа откъм наказанията, за да избегнем практиката, както имаше преди време, адвокатите да пледират, че клиентите им са извършили квалифицирания състав, защото той излиза по-леко наказуем, отколкото основния.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, може ли да направя едно предложение. Принципно сме съгласни да се завиши наказанието. Отделен е въпросът как трябва да балансираме ал. 1, която в интерес на истината там степента на обществена опасност е по-ниска, но е и по-рядко прилаган текст, изключая заплахата. Но преченето, възпрепятстването. Принципно аз казвам, че сме съгласни всички, но да го отложим, за да балансираме наказанията – 1, 2, 3, защото има и още един текст, там пък е изключително ниско. До 3 години е този, който приема облагата. Ние го оставяме с ниско наказание до три години.
Предлагам с помощта на експертите да го огледаме, да балансираме и да го гласуваме допълнително. Вече е 18:30 часа.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз предлагам да гласуваме по принцип. Да имате възможност до следващото продължение на това заседание да прецизирате наказанията с експертите от дирекция „Референти”, с нашите колеги, които имат желание и с колегите, които искат да участват. На мен ми се искаше да приключим с изрично гласуване, но сега нека да гласуваме по принцип, за да се прецизира.
Мисля да поставя още на дискусия, защото Министерството на вътрешните работи търпеливо слушаха дебатите по всички законопроекти, дали не бихте искали сега да изтеглим само техните параграфи.
Десислава Атанасова:
Ако има безспорни, да ги гласуваме също сега.
Предс. Данаил Кирилов:
Техните са спорни. Те са отхвърлени от работната група, но вероятно с гласуване ние ще ги подкрепим.
Колеги, подлагам на гласуване по принцип предложението на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува „за”, като прецизираме по чл. 80, ал. 4 от правилника това, което е за § 33 от допълнителните разпоредби. Девет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приема се по принцип.
Има ли възражения по това да спрем до тук? Виждам поне трима колеги, които са твърдо за това да прекъснем заседанието.
Който е да прекратим заседанието, моля да гласува „за”. Четири гласа са за прекратяване на заседанието. Против? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
Продължаваме само с текстовете на МВР.
Прескачаме предложенията на н.пр. Кирил Цочев и група народни представители. Прескачаме и предложенията на Емил Димитров и група народни представители и на н.пр. Анна Александрова и колеги.
Стигаме до предложението на н.пр. Анна Александрова, ако не съм прав, МВР да ме поправи, създава се чл. 22б. в чл. 281 се правят следните изменения и допълнения.
Г-н Ципов, така ли е?
Красимир Ципов:
Г-н Председател, позволете ми да внеса следните разяснения.
Предложенията по чл. 280 и чл. 281 са изготвени от експерти и предадени на народните представители от парламентарната група на ГЕРБ и от Патриотичния фронт.
Предложенията за създаване на нови членове 281а и чл. 281б са предложения, изготвени от ДАНС за изцяло нови състави.
Каквото прецените вие, че следва да се подкрепи, но искам да обърна внимание, че темата в момента е поставена на сериозна дискусия и имаме засилен миграционен натиск. Имаме включително и случаи, в които не ни позволяват поне на нас като органи на Министерството на вътрешните работи да реагираме адекватно, най-вече на организацията за превеждане през територията на страната и за осигуряване на условия за пребиваване.
Ваша е волята да прецените кои предложения да бъдат подкрепени. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, има ли изказвания? Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Имаше един случай на бягство на затворник. Слушам по радиостанцията: затвориха всички КПП, язовири, атомни централи. Аз попитах защо го правите. На една гара е избягал един и след 15 минути го хванаха. Тогава шефът на РДВР, генерал каза: „Ако не го бяхме хванали, не е мой, не ме интересува, утре ще ме питате. Ти какво направи с беглеца? И аз имам само един отговор: Всичко! Каквото и да стане, аз трябва да кажа, че съм направил всичко и съм предприел всякакви действия.
В момента България е заплашена от огромен миграционен натиск. Ако утре ни питат вие как променихте законодателството, за да могат хората да не са с вързани ръце и да работят, ние имаме само един отговор. Всичко!
Това е изготвено от МВР и от ДАНС – двете институции, които са призвани да се борят. Защото гранична полиция в известна степен е работният орган.
Предлагам всички предложени от тях предложения да бъдат поставени на разискване и да бъдат приети. Ако впоследствие се окаже, че има неработещо, ще го променим. Но сега при така създалите се обстоятелства ние да разсъждаваме дали да приемем някаква мярка или да изчакаме още една-две години, или при следващия път, мисля, че ще бъде погрешно. Един път работна комисия се произнесе еднозначно. Смятам, че след случая в Австрия, когато се оказа, че имаме дори и износ на бежанци, тези мерки, които са предложени – каналджийството в България, включително осъществявано от длъжностни лица да бъде със завишени норми за наказание. Вътрешното каналджийство – от граница до граница, с цел преминаване към Европейския съюз и даването на подслон на хора, които нямат регистрация, нямат паспорти и те изобщо не трябва да са в България, трябва да бъдат санкционирани.
Предлагам така предложените текстове да бъдат приети.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Други колеги? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване двете идентични предложения на н.пр. Емил Димитров и група народни представители и н.пр. Анна Александрова и група народни представители, които касаят § 22а и се отнасят за чл. 280.
Работната група не е изразила становище.
Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Текстът се приема.
Има уточнение, което е редакционно, от работната група.
При подкрепа на двете предложения, редакцията на буква „г” трябва да е:
„г) Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Възразявате ли срещу това редакционно уточнение? Невъзразявате. Приема се.
Пристъпваме към пак две идентични предложения, които са на н.пр. Емил Димитров и група народни представители и на н.пр. Анна Александрова, Свилен Иванов и Стефан Дедев. Те касаят създаване на § 22б, промени в чл. 281.
Имате думата за изказвания, становища, предложения.
Мирослава Манолова:
По двете предложения, касаещи чл. 281.
Не знам каква е била целта на колегите, които са писали текстовете, но искам да обърна внимание, че действащия текст на чл. 281 покрива това, което те искат да направят с новите текстове, които сега предлагат. Защото действия текст на чл. 281 криминализира подпомагането противозаконно при това користно на чужденец да пребивава тук в нарушение на закона. Наказанието от 1000 до 8000 лв. Глобата наистина е малка за такова престъпление на фона на сегашната обстановка в момента. Обаче две решения съм извадила от практиката на Районен съд-Видин и Районен съд-Царево. Едното е от август месец тази година, а другото от месец юли 2015 г. Действащият текст върши прекрасна работа за тези хипотези, които колегите искат да покрият с предложението.
В едното споразумение съдът приема, че деецът е извършил престъплението по чл. 281, като е подпомогнал чужденците чрез укриване на група от 15 чужди граждани да преминават страната в нарушение на закона.
Ако искате вдигнете наказанията. Но за мен ще има проблем с напластяването на състави в практиката.
Това исках да кажа.
Петър Славов:
Някакъв нюанс на разлика аз лично съзирам в сегашния чл. 281 и това, което предлагат колегите, но се чудя, тъй като те основно говорят за пребиваване на територията на страна, а никъде невиждам за въвеждане на територията или извеждане. Аз ли нещо пропускам или е хубаво да го има.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, чухте съжденията. Чухте примери от практиката.
Петко Петков:
Ако мога само едно принципно отношение да взема. Аз изцяло съм съгласен с това, което каза експертът. Има предостатъчно състави. Не винаги неработенето е свързано с липса на наказателен състав. Понякога е просто въпрос на приложение.
Емил Димитров:
Може предложенията на ДАНС да отпаднат, ако приемем предложенията на МВР.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване идентичните предложения на н.пр. Емил Димитров и група народни представители и на н.пр. Анна Александрова, Свилен Иванов и Стефан Дедев по отношение на чл. 281.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Осем гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към предложението на н.пр. Атанас Атанасов. Той предлага да се създаде § 22а, където да се създадат два нови члена – чл. 281а и чл. 281б с редакция, която е посочил.
Абсолютно аналогично предложение е направено и от н.пр. Емил Димитров и група народни представители да се създаде чл. 281а и чл. 281б.
И двете предложения не са подкрепени от работната група.
Имате думата за изказвания, становища, мнения, предложения.
Няма изказвания. Подлагам на гласуване двете идентични предложения на н.пр. Атанас Атанасов и на н.пр. Емил Димитров и група народни представители за създаване на чл. 281а и чл. 281б.
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Осем гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Приемат се идентичните предложения за чл. 281а и чл. 281б на н.пр. Атанас Атанасов и на н.пр.Емил Димитров и група народни представители.
Съгласно предходното процедурно решение спирам разглеждането на обобщения доклад за шестте законопроекта за Наказателния кодекс, което ще продължи на следващото заседание.
Аз съм готов следващото заседание да бъде в утрешния ден.
Изразете становища, за да знаем какво правим в утрешния ден. Имаме според мен не повече от половин час до 40 минути работа.
При това положение дайте ми възможност утре дори да е с хипотеза на порочно уведомяване, но примерно до 10:00 часа да съобщим ще има ли продължение на днешното заседание. Хубаво е да го приключим бързо. Много са нещата, но да може да се направи доклад, който, ако го внесем в понеделник, ще има възможност да се включи в седмичната програма.
Разбираме се за утре след 14:00 часа, но след потвърждение и уточнение на мястото.
Закривам заседанието.


Председател:
Данаил Кирилов