Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
24/09/2015
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 40
Днес, 24.09.2015 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, дирекция „Национален фонд” – Мануела Милошева, и.д. директор, Кремена Йорданова, главен експерт, Ваня Ставрова, държавен експерт и Диана Драгнева, директор на дирекция „Правна”; от Министерството на външните работи - Катя Тодорова, заместник-министър и Дилян Сталев, старши експерт в отдел „Международно право”; от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър, Любомила Станиславова, парламентарен секретар на МВР, Ива Захариева, началник сектор в дирекция „Международно сътрудничество” и Анастасия Петканова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – Александър Димитров, заместник-председател и Калина Попянева, главен юрисконсулт; от Български хелзинкски комитет – Илияна Савова.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, предлагам да открием заседанието на правна комисия. Разполагате със съобщението за дневен ред.
1.Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.
2. Законопроект за приемане на Декларация по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване на юрисдикцията на Международния трибунал по морско право, № 502-01-80, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г.
4. Проверка за допускане до изслушване на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България и насрочване на дата на изслушването в Комисия по правни въпроси.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания. Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.
Гости по т. 1 от Министерството на финансите са г-жа Мануела Милошева, изпълняващ длъжността директор на дирекция „Национален фонд”, г-жа Кремена Йорданова, главен експерт в дирекция „Национален фонд”, г-жа Ваня Ставрова, държавен експерт в същата дирекция и г-жа Диана Драгнева, директор на дирекция „Правна”.
Колеги, имате думата накратко да представите законопроекта за ратифициране на споразумението.
Мануела Милошева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да представя на вашето внимание Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, подписано между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
С решение по т. 33 от Протокол № 36 от заседанието на 9 септември 2015 г. Министерският съвет одобри проекта на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, като основа за водене на преговори и упълномощи министъра на финансите да подпише споразумението след провеждането на съответните преговори. Споразумението беше подписано от българска страна от министъра на финансите и от страна на Международната банка за възстановяване и развитие – от директора за България, на 14 септември 2015 г. в София. Министерският одобри подписаното споразумение и го предлага за ратификация от Народното събрание.
Споразумението има за цел Международната банка за възстановяване и развитие да предостави консултантски услуги на Министерството на финансите във връзка със създаването на структура на управлението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Споразумението е в изпълнение на проект, който ще се реализира с финансовата подкрепа на оперативна програма „Техническа помощ”.
Съгласно Споразумението услугите, предоставени от Международната банка за възстановяване и развитие, ще се изразяват в консултантска помощ по следните дейности: разработване на управленска структура и системи за контрол на мениджъра на фонда, включително разработване на политики, свързани с Кодекса за поведение и конфликт на интереси; разработване на процедури, които да осигурят адекватна одитна пътека и система за архивиране; разработване на организационната структура на мениджъра на фонда, разработване на план за осигуряване на адекватни човешки ресурси, притежаващи съответните професионални и технически умения, включително процедура за подбор на персонала, разработване на подробни длъжностни характеристики за всеки член на персонала; подкрепа при разработването на инвестиционна стратегия за изпълнение на финансовите инструменти по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”; подкрепа при разработването на целеви резултати и индикатори за изпълнение на финансовите инструменти по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”; подкрепа при идентифициране на потенциални източници за съфинансиране на финансовите инструменти по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Споразумението съдържа финансови задължения за държавата и предвижда участието й в арбитражно уреждане на международни спорове, поради което, за да влезе в сила, е необходимо да бъде ратифицирано от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България.
Със споразумението не се засягат интереси на трети страни, поради което не е необходимо то да се обнародва в „Държавен вестник”.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси и становища по проекта на ратификационен закон. Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Моят въпрос е свързан с финала на Вашето изложение за мотивите.
За това арбитражно уреждане на международни спорове, можете ли да ни кажете нещо повече за него, как ще се извършва и какво предвиждате в законопроекта и в самото споразумение за предоставяне на консултантски услуги. Благодаря.
Мануела Милошева:
Благодаря за въпроса. Ще ви прочета чл. 10. „Уреждане на спорове”, който е в споразумението и който урежда споровете.
„Страните по Споразумението ще се стремят добросъвестно да разрешават всякакви различия и спорове относно или във връзка с настоящото Споразумение по взаимно съгласие.”
Това е първата възможност.
„Всеки спор, възникнал от или във връзка с настоящото Споразумение, който не е уреден чрез споразумение между страните, ще бъде окончателно разрешаван от арбитраж в съответствие с Арбитражните правила на UNCITRAL в сила към датата на настоящото Споразумение. В Случай на конфликт между Арбитражните правила на UNCITRAL и условията на настоящото Споразумение, условията на настоящото Споразумение имат предимство.”
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Целият чл. 10 урежда арбитражната процедура – трима арбитри, място на провеждане на арбитража – Лондон, и приоритетно прилагане на UNCITRAL правилата.
Други въпроси, колеги? Няма други въпроси. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г., моля да гласува „за”.
Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Приема се законопроектът. Благодаря на колегите от Министерството на финансите. Пожелавам успех.
Пристъпваме към т. 2 от дневния ред.
По втора точка - Законопроект за приемане на Декларация по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване на юрисдикцията на Международния трибунал по морско право, № 502-01-80, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.
По т. 2 гости от Министерството на външните работи са: г-жа Катя Тодорова, заместник-министър и г-н Дилян Сталев, старши експерт в отдел „Международно право”.
Г-жо Заместник-министър заповядайте да представите накратко законопроекта. Не е необходимо да четете писмените мотиви, а ако имате нещо, което да отбележите, заповядайте.
Катя Тодорова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На вашето внимание е представен законопроект, чиято цел е признаването на юрисдикцията на Международния трибунал по морско право по всички видове спорова от областта на морското право.
Самият трибунал е сравнително млада институция, създадена е 1996 г. по силата на Конвенцията на ООН по морско право. Състои се от 21 членове, които са известни специалисти в областта на морското право и от друга страна са с утвърдена почтеност, безпристрастност и неподкупност.
За годините на своето съществуване Трибуналът се утвърди като много ефективна международна юрисдикция по въпросите на международното право.
Република България също имаше свой представител в трибунала – проф. Александър Янков. Добре сме поставени там. И понеже, съгласно чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право всяка държава при подписването, ратифицирането или присъединяването към Конвенцията, или по всяко време след това, може да направи декларация, с която да признае един или няколко от изброените в разпоредбата органи за разрешаване на спорове по тълкуването и прилагането на Конвенцията. Изброени са международните правораздавателни институции, които могат да бъдат сезирани при такъв спор.
До момента Република България беше признала общата компетентност на Международния съд към ООН с известни изключения, които са вписани в Декларацията, направена 1992 г. Сега в законопроекта, който се предлага, в член единствен е текстът на декларацията по признаването на юрисдикцията, а в Заключителни разпоредби е направена уговорката, че в първоначално направената декларация, с която се признава юрисдикцията на международния съд трябва да се направи уговорката за изключване на споровете по морско право.
Това е предложението на правителството.
Към Трибунала са се присъединили Австрия, Белгия, Канада, Германия, Унгария, Италия, Португалия. От държавите-членки на Европейския съюз, 13 вече са признали неговата юрисдикция и продължава присъединяването.
Също така една от причините е, че това е една сравнително по-икономична международна юрисдикция, тъй като не се заплащат много големите суми за хонорари и административни услуги и т.н. в случай на спор, което е присъщо за правораздаването на Международния съд, арбитражи и други институции.
В общи линии това са мотивите. Най-важният аргумент това е специализираният характер на Трибунала по въпросите на морското право.
Благодаря ви. Ако има конкретни въпроси с удоволствие ще отговорим.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси и становища. Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаема г-жо Заместник-министър, само два уточняващи въпроса.
Все пак този трибунал не ми стана ясно какъв кръг спорове ще решава, предметния им обхват.
И второ, има ли страни-съседки или от Черноморския район, които са се присъединили към този трибунал.
Катя Тодорова:
По предметния обхват. Това е юрисдикцията на Международния трибунал по морско право за уреждане на спорове, отнасящи се до тълкуването или прилагането на самата Конвенция. А самата Конвенция представлява
Чавдар Георгиев:
Благодаря. Знам какво представлява Конвенцията. Тоест, ще отнасяме към него и спорове, свързани с делимитиране на морските пространства.
Катя Тодорова:
Да, би трябвало.
Чавдар Георгиев:
Ако имаме спор с Турция –границата за териториално море, изключителна икономическа зона, континентален шелф, ще решава този Трибунал.
Катя Тодорова:
Спорове с Турция не се предполага да има, тъй като процесът на делимитацията е завършен. Имаме международно споразумение, 1999 г., което е нотифицирано и в ООН и не се предполага да имаме такива спорове.
Турция не се е присъединила към Международния трибунал по морско право и от нашите съседни страни все още няма държава, която да се е присъединила.
За ваша информация, мисля месец юни, друга наша съседка – Румъния, направи декларация, с която призна общата юрисдикция на Международния съд към ООН. Тя ще влезе в действие след 12 месеца.
Ако ние се присъединим към Трибунала, нашето присъединяване влиза в сила след 6 месеца. В случай хипотетично, че възникне спор между две държави в областта на морското право, които са признали различна компетентност – компетентност на различни юрисдикции, да кажем Международния съд и Международния трибунал, тогава спорът се отнася към арбитраж, който е предвиден в Раздел седми от Конвенцията по морско право.
Това е най-общо. Ако разрешите нашия колега да добави нещо.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Дилян Сталев:
Това, което мога да конкретизирам е, че Република Турция към настоящия момент не е признала юрисдикцията на Трибунала, респективно не би могло да се стигне до подобна хипотеза.
Чавдар Георгиев:
Турция май не беше и страна по Конвенцията.
Предс. Данаил Кирилов:
Други въпроси, колеги? Няма други въпроси. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване законопроект за приемане на Декларация по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване на юрисдикцията на Международния трибунал по морско право, № 502-01-80, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.
Моля, който е съгласен да бъде подкрепен законопроекта, да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се законопроектът за приемане на Декларацията.
Благодаря на колегите от Министерството на външните работи.
Пристъпваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г.
По т. 3 гости от Министерството на вътрешните работи са г-н Красимир Ципов, заместник-министър, г-жа Любомила Станиславова, парламентарен секретар на МВР, г-жа Ива Захариева, началник сектор в дирекция „Международно сътрудничество” и г-жа Анастасия Петканова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – г-н Александър Димитров, заместник-председател и г-жа Калина Попянева, главен юрисконсулт и от Български хелзинкски комитет – г-жа Илияна Савова.
Г-н Заместник-министър, заповядайте да представите законопроекта.
Красимир Ципов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми народни представители,
С представения законопроект се транспонират изискванията на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (OB, L 180/60 от 29 юни 2013 г.).
Със законопроекта се актуализират основанията за явна неоснователност на молбата, съобразени с разпоредбите на директивата и се удължава срокът за вземане на решение в рамките на ускорена процедура с цел гарантиране пълнотата на разглеждането на молбата. Въведени са основания за недопустимост на последващите молби от чужденци, търсещи международна закрила, с цел процесуална икономия.
Директивата акцентира върху правата на лицата, търсещи закрила и по-специално правото им на достъп до правна помощ, до процедурна информация, срещи с правни съветници или консултанти и достъп до информацията, събрана по време на разглеждането на молбата за международна закрила от значение за вземането на решение.
Изрично се предоставя право на достъп до чужденците, търсещи закрила, от представители на Върховния комисариат на бежанците към ООН, правителствени и неправителствени организации, адвокати и лица, предоставящи правна помощ и съвети, независимо къде се намира чужденецът. Законопроектът предвижда текстове, с които се гарантира, че чужденците, търсещи закрила, са информирани относно реда за подаване на молба за международна закрила, процедурите, които следват и последиците от тях.
Със законопроекта се въвеждат предвидените в директивата срокове относно регистриране на молбата в срок до 3 работни дни, ако е подадена пред органите на Държавната агенция за бежанците, и в срок до 6 дни, ако е подадена до друг орган, както и произнасяне по молбата за международна закрила в рамките на 6 месеца, като при изрично посочени обстоятелства този срок може да се удължи. Процесът по разглеждане на молбите е оптимизиран, като се отменя практиката за задължително провеждане на производство за определяне на държавата-членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила и вместо това ще се провежда само при наличието на данни за компетентност за разглеждане на молбата от друга държава - членка на Европейския съюз.
В съответствие с текстовете на Директивата настоящият законопроект заменя императивната разпоредба относно ежегодно приемане на национални списъци за определянето на сигурни държави по произход и трети сигурни държави с диспозитивна, тъй като наличието на такъв списък не винаги е определящо за прилагането на процедурата за предоставяне на международна закрила.
С приемането на този законопроект Република България ще изпълни ангажимента си за въвеждане в българското законодателство на общите и най-високи стандарти, дефинирани в процеса на изграждане на Общата европейска система на убежището, при строго зачитане на основните права.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър.
Колеги, имате възможността за въпроси, становища, мнения, позиции. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Заместник-министър, моят въпрос е свързан с това как настоящият законопроект се съотнася с този законопроект, който гледахме преди лятната ваканция на второ гласуване в правна комисия. Допълва ли го, има ли някакви разлики?
Красимир Ципов:
Г-н Председател, уважаеми г-н Митев, предишният законопроект, който разгледахме, въвежда изискванията на Директива 2011 и Директива 2013/33. А това е съвсем различна директива и наистина тези нови европейски изисквания трябва да бъдат транспонирани в европейското законодателство дотолкова доколкото ние имаме такъв ангажимент. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. За г-н Митев ще допълня това, което ми е известно по движението на законопроектите.
Действително приехме на второ четене така наречия „преходен законопроект”. Очакваме следващата седмица той да влезе в пленарна зала.
Едновременно с това сме предвидили, макар и с известна забава от моя страна, защото търсехме яснота по движението на преходния законопроект, а този е от 6 август, затова той стартира сега на първо четене.
Други въпроси, колеги? Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми колеги, уважаеми г-н Заместник-министър, уважаеми колеги от съответните ведомства, тук бяхме изненадани тези дни с определена позиция от страна на изпълнителната власт за откриване на бежански център, което малко изневиделица беше съобщено и моят въпрос е в тази връзка. Този законопроект ще съдейства за създаването на този център или няма отношение към него.
Красимир Ципов:
Това, за което говорите, уважаеми г-н Георгиев, е така нареченият „Hot spot”, т.е. регистрационен център. Тази Директива не транспонира такива изисквания.
По отношение на така наречените „центрове от затворен тип”, те бяха уредени в предходния законопроект, което беше на вниманието на народните представители от правната комисия и ще бъде разглеждан евентуално, както каза г-н Председателя на правната комисия, в следващите седмици в пленарна зала.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Искате ли отношение, г-н Георгиев? (Не.) Други въпроси, колеги? Няма други въпроси. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г., моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Колеги, благодаря за стегнатия дебат по този законопроект. Това, искрено казано, в голяма степен ни окуражава, че и в по-нататъшното движение на тези два законопроекта ще бъдем обективни, стегнати, делови и целенасочени.
Благодаря за участието на всички колеги от Министерството на вътрешните работи, от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и Български хелзинкски комитет.
Колеги, пристъпваме към т. 4 от дневния ред.
По четвърта точка – Проверка за допускане до изслушване на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България.
Моля г-жа Атанасова, заместник-председател на комисията, да продължи да води заседанието.
Предс. Десислава Атанасова:
По отношение на проверка за допускане на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България, на основание Раздел III от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.
Първо, г-н Михаил Георгиев Кожарев, предложен от Парламентарната група на „Патриотичен фронт”.
Представени са документи по Раздел I, т. 2 от процедурните правила:
- писмено съгласие на кандидата по образец, съгласно Приложение № 1 към Процедурните правила;
- подробна автобиография;
- декларация по образец относно изпълнението на изискванията по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционен съд - Приложение № 2 към Процедурните правила;
- копие от диплома за завършено висше юридическо образование;
- документи, удостоверяващи изискуемия стаж – служебна бележка от Висшия съдебен съвет.
Съгласно изискванията на чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционен съд във връзка с чл. 147, ал. 3 от Конституцията на Република България, кандидатът е:
- български гражданин – декларация (Приложение № 2 към Процедурните правила);
- юрист с 33 години юридически стаж и отговаря на изискването за най-малко петнадесетгодишен юридически стаж;
- в предложението се съдържат мотиви, с които се обосновават високите професионални и нравствени качества на кандидата.
Вторият кандидат Константин Любенов Пенчев, предложен от Парламентарната група на ПП ГЕРБ.
Представени са документи по Раздел I, т. 2 от процедурните правила:
- писмено съгласие на кандидата по образец, съгласно Приложение № 1 към Процедурните правила;
- подробна автобиография;
- декларация по образец относно изпълнението на изискванията по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционен съд - приложение № 2 към Процедурните правила;
- копие от диплома за завършено висше юридическо образование;
- документи, удостоверяващи изискуемия стаж – копие от трудова, осигурителна книжка и удостоверение от Народното събрание.
Съгласно изискванията на чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционен съд във връзка с чл. 147, ал. 3 от Конституцията на Република България, кандидатът е:
- български гражданин – декларация (Приложение № 2 към Процедурните правила);
- юрист с 37 години юридически стаж и отговаря на изискването за най-малко петнадесетгодишен юридически стаж;
- в предложението се съдържат мотиви, с които се обосновават високите професионални и нравствени качества на кандидата.
Съгласно Раздел III, т. 4 от Процедурните правила, след извършване на проверката Комисията по правни въпроси изготви списък на кандидатите, които са допуснати до изслушване, по азбучен ред според собствените им имена.
Списък на допуснатите кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България:
1. Константин Любенов Пенчев;
2. Михаил Георгиев Кожарев
(Списъкът ще бъде публикуван на специалната секция на интернет страницата на Народното събрание.)
Освен това, Комисията по правни въпроси следва да насрочи дата за изслушване на допуснатите кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.
Съгласно чл. 89, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Предложенията за избор заедно с биографична справка и другите изискуеми документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването.
Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в комисията въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени.
Поради факта, че трябва да се съобразим със сроковете, съгласно нашия правилник, предлагам да насрочим изслушването за 02 октомври, петък, от 14:00 часа, като залата ще се уточни допълнително.
Други предложения не виждам да има. Срокът за становища и въпроси изтича на 28-ми септември.
В такъв случай подлагам на гласуване първо списъка на допуснатите кандидати, както го изчетох по азбучен ред, както и датата за изслушване в Комисията по правни въпроси. Моля, който е съгласен, да гласува.
Дванайсет „за”, без против и въздържали се. Благодаря.
Закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Председател:
Данаил Кирилов
П Р О Т О К О Л
№ 40
Днес, 24.09.2015 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, дирекция „Национален фонд” – Мануела Милошева, и.д. директор, Кремена Йорданова, главен експерт, Ваня Ставрова, държавен експерт и Диана Драгнева, директор на дирекция „Правна”; от Министерството на външните работи - Катя Тодорова, заместник-министър и Дилян Сталев, старши експерт в отдел „Международно право”; от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър, Любомила Станиславова, парламентарен секретар на МВР, Ива Захариева, началник сектор в дирекция „Международно сътрудничество” и Анастасия Петканова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – Александър Димитров, заместник-председател и Калина Попянева, главен юрисконсулт; от Български хелзинкски комитет – Илияна Савова.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, предлагам да открием заседанието на правна комисия. Разполагате със съобщението за дневен ред.
1.Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.
2. Законопроект за приемане на Декларация по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване на юрисдикцията на Международния трибунал по морско право, № 502-01-80, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г.
4. Проверка за допускане до изслушване на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България и насрочване на дата на изслушването в Комисия по правни въпроси.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания. Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.
Гости по т. 1 от Министерството на финансите са г-жа Мануела Милошева, изпълняващ длъжността директор на дирекция „Национален фонд”, г-жа Кремена Йорданова, главен експерт в дирекция „Национален фонд”, г-жа Ваня Ставрова, държавен експерт в същата дирекция и г-жа Диана Драгнева, директор на дирекция „Правна”.
Колеги, имате думата накратко да представите законопроекта за ратифициране на споразумението.
Мануела Милошева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да представя на вашето внимание Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, подписано между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
С решение по т. 33 от Протокол № 36 от заседанието на 9 септември 2015 г. Министерският съвет одобри проекта на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, като основа за водене на преговори и упълномощи министъра на финансите да подпише споразумението след провеждането на съответните преговори. Споразумението беше подписано от българска страна от министъра на финансите и от страна на Международната банка за възстановяване и развитие – от директора за България, на 14 септември 2015 г. в София. Министерският одобри подписаното споразумение и го предлага за ратификация от Народното събрание.
Споразумението има за цел Международната банка за възстановяване и развитие да предостави консултантски услуги на Министерството на финансите във връзка със създаването на структура на управлението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Споразумението е в изпълнение на проект, който ще се реализира с финансовата подкрепа на оперативна програма „Техническа помощ”.
Съгласно Споразумението услугите, предоставени от Международната банка за възстановяване и развитие, ще се изразяват в консултантска помощ по следните дейности: разработване на управленска структура и системи за контрол на мениджъра на фонда, включително разработване на политики, свързани с Кодекса за поведение и конфликт на интереси; разработване на процедури, които да осигурят адекватна одитна пътека и система за архивиране; разработване на организационната структура на мениджъра на фонда, разработване на план за осигуряване на адекватни човешки ресурси, притежаващи съответните професионални и технически умения, включително процедура за подбор на персонала, разработване на подробни длъжностни характеристики за всеки член на персонала; подкрепа при разработването на инвестиционна стратегия за изпълнение на финансовите инструменти по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”; подкрепа при разработването на целеви резултати и индикатори за изпълнение на финансовите инструменти по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”; подкрепа при идентифициране на потенциални източници за съфинансиране на финансовите инструменти по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Споразумението съдържа финансови задължения за държавата и предвижда участието й в арбитражно уреждане на международни спорове, поради което, за да влезе в сила, е необходимо да бъде ратифицирано от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България.
Със споразумението не се засягат интереси на трети страни, поради което не е необходимо то да се обнародва в „Държавен вестник”.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси и становища по проекта на ратификационен закон. Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Моят въпрос е свързан с финала на Вашето изложение за мотивите.
За това арбитражно уреждане на международни спорове, можете ли да ни кажете нещо повече за него, как ще се извършва и какво предвиждате в законопроекта и в самото споразумение за предоставяне на консултантски услуги. Благодаря.
Мануела Милошева:
Благодаря за въпроса. Ще ви прочета чл. 10. „Уреждане на спорове”, който е в споразумението и който урежда споровете.
„Страните по Споразумението ще се стремят добросъвестно да разрешават всякакви различия и спорове относно или във връзка с настоящото Споразумение по взаимно съгласие.”
Това е първата възможност.
„Всеки спор, възникнал от или във връзка с настоящото Споразумение, който не е уреден чрез споразумение между страните, ще бъде окончателно разрешаван от арбитраж в съответствие с Арбитражните правила на UNCITRAL в сила към датата на настоящото Споразумение. В Случай на конфликт между Арбитражните правила на UNCITRAL и условията на настоящото Споразумение, условията на настоящото Споразумение имат предимство.”
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Целият чл. 10 урежда арбитражната процедура – трима арбитри, място на провеждане на арбитража – Лондон, и приоритетно прилагане на UNCITRAL правилата.
Други въпроси, колеги? Няма други въпроси. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г., моля да гласува „за”.
Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Приема се законопроектът. Благодаря на колегите от Министерството на финансите. Пожелавам успех.
Пристъпваме към т. 2 от дневния ред.
По втора точка - Законопроект за приемане на Декларация по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване на юрисдикцията на Международния трибунал по морско право, № 502-01-80, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.
По т. 2 гости от Министерството на външните работи са: г-жа Катя Тодорова, заместник-министър и г-н Дилян Сталев, старши експерт в отдел „Международно право”.
Г-жо Заместник-министър заповядайте да представите накратко законопроекта. Не е необходимо да четете писмените мотиви, а ако имате нещо, което да отбележите, заповядайте.
Катя Тодорова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На вашето внимание е представен законопроект, чиято цел е признаването на юрисдикцията на Международния трибунал по морско право по всички видове спорова от областта на морското право.
Самият трибунал е сравнително млада институция, създадена е 1996 г. по силата на Конвенцията на ООН по морско право. Състои се от 21 членове, които са известни специалисти в областта на морското право и от друга страна са с утвърдена почтеност, безпристрастност и неподкупност.
За годините на своето съществуване Трибуналът се утвърди като много ефективна международна юрисдикция по въпросите на международното право.
Република България също имаше свой представител в трибунала – проф. Александър Янков. Добре сме поставени там. И понеже, съгласно чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право всяка държава при подписването, ратифицирането или присъединяването към Конвенцията, или по всяко време след това, може да направи декларация, с която да признае един или няколко от изброените в разпоредбата органи за разрешаване на спорове по тълкуването и прилагането на Конвенцията. Изброени са международните правораздавателни институции, които могат да бъдат сезирани при такъв спор.
До момента Република България беше признала общата компетентност на Международния съд към ООН с известни изключения, които са вписани в Декларацията, направена 1992 г. Сега в законопроекта, който се предлага, в член единствен е текстът на декларацията по признаването на юрисдикцията, а в Заключителни разпоредби е направена уговорката, че в първоначално направената декларация, с която се признава юрисдикцията на международния съд трябва да се направи уговорката за изключване на споровете по морско право.
Това е предложението на правителството.
Към Трибунала са се присъединили Австрия, Белгия, Канада, Германия, Унгария, Италия, Португалия. От държавите-членки на Европейския съюз, 13 вече са признали неговата юрисдикция и продължава присъединяването.
Също така една от причините е, че това е една сравнително по-икономична международна юрисдикция, тъй като не се заплащат много големите суми за хонорари и административни услуги и т.н. в случай на спор, което е присъщо за правораздаването на Международния съд, арбитражи и други институции.
В общи линии това са мотивите. Най-важният аргумент това е специализираният характер на Трибунала по въпросите на морското право.
Благодаря ви. Ако има конкретни въпроси с удоволствие ще отговорим.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси и становища. Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаема г-жо Заместник-министър, само два уточняващи въпроса.
Все пак този трибунал не ми стана ясно какъв кръг спорове ще решава, предметния им обхват.
И второ, има ли страни-съседки или от Черноморския район, които са се присъединили към този трибунал.
Катя Тодорова:
По предметния обхват. Това е юрисдикцията на Международния трибунал по морско право за уреждане на спорове, отнасящи се до тълкуването или прилагането на самата Конвенция. А самата Конвенция представлява
Чавдар Георгиев:
Благодаря. Знам какво представлява Конвенцията. Тоест, ще отнасяме към него и спорове, свързани с делимитиране на морските пространства.
Катя Тодорова:
Да, би трябвало.
Чавдар Георгиев:
Ако имаме спор с Турция –границата за териториално море, изключителна икономическа зона, континентален шелф, ще решава този Трибунал.
Катя Тодорова:
Спорове с Турция не се предполага да има, тъй като процесът на делимитацията е завършен. Имаме международно споразумение, 1999 г., което е нотифицирано и в ООН и не се предполага да имаме такива спорове.
Турция не се е присъединила към Международния трибунал по морско право и от нашите съседни страни все още няма държава, която да се е присъединила.
За ваша информация, мисля месец юни, друга наша съседка – Румъния, направи декларация, с която призна общата юрисдикция на Международния съд към ООН. Тя ще влезе в действие след 12 месеца.
Ако ние се присъединим към Трибунала, нашето присъединяване влиза в сила след 6 месеца. В случай хипотетично, че възникне спор между две държави в областта на морското право, които са признали различна компетентност – компетентност на различни юрисдикции, да кажем Международния съд и Международния трибунал, тогава спорът се отнася към арбитраж, който е предвиден в Раздел седми от Конвенцията по морско право.
Това е най-общо. Ако разрешите нашия колега да добави нещо.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Дилян Сталев:
Това, което мога да конкретизирам е, че Република Турция към настоящия момент не е признала юрисдикцията на Трибунала, респективно не би могло да се стигне до подобна хипотеза.
Чавдар Георгиев:
Турция май не беше и страна по Конвенцията.
Предс. Данаил Кирилов:
Други въпроси, колеги? Няма други въпроси. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване законопроект за приемане на Декларация по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване на юрисдикцията на Международния трибунал по морско право, № 502-01-80, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.
Моля, който е съгласен да бъде подкрепен законопроекта, да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се законопроектът за приемане на Декларацията.
Благодаря на колегите от Министерството на външните работи.
Пристъпваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г.
По т. 3 гости от Министерството на вътрешните работи са г-н Красимир Ципов, заместник-министър, г-жа Любомила Станиславова, парламентарен секретар на МВР, г-жа Ива Захариева, началник сектор в дирекция „Международно сътрудничество” и г-жа Анастасия Петканова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – г-н Александър Димитров, заместник-председател и г-жа Калина Попянева, главен юрисконсулт и от Български хелзинкски комитет – г-жа Илияна Савова.
Г-н Заместник-министър, заповядайте да представите законопроекта.
Красимир Ципов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми народни представители,
С представения законопроект се транспонират изискванията на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (OB, L 180/60 от 29 юни 2013 г.).
Със законопроекта се актуализират основанията за явна неоснователност на молбата, съобразени с разпоредбите на директивата и се удължава срокът за вземане на решение в рамките на ускорена процедура с цел гарантиране пълнотата на разглеждането на молбата. Въведени са основания за недопустимост на последващите молби от чужденци, търсещи международна закрила, с цел процесуална икономия.
Директивата акцентира върху правата на лицата, търсещи закрила и по-специално правото им на достъп до правна помощ, до процедурна информация, срещи с правни съветници или консултанти и достъп до информацията, събрана по време на разглеждането на молбата за международна закрила от значение за вземането на решение.
Изрично се предоставя право на достъп до чужденците, търсещи закрила, от представители на Върховния комисариат на бежанците към ООН, правителствени и неправителствени организации, адвокати и лица, предоставящи правна помощ и съвети, независимо къде се намира чужденецът. Законопроектът предвижда текстове, с които се гарантира, че чужденците, търсещи закрила, са информирани относно реда за подаване на молба за международна закрила, процедурите, които следват и последиците от тях.
Със законопроекта се въвеждат предвидените в директивата срокове относно регистриране на молбата в срок до 3 работни дни, ако е подадена пред органите на Държавната агенция за бежанците, и в срок до 6 дни, ако е подадена до друг орган, както и произнасяне по молбата за международна закрила в рамките на 6 месеца, като при изрично посочени обстоятелства този срок може да се удължи. Процесът по разглеждане на молбите е оптимизиран, като се отменя практиката за задължително провеждане на производство за определяне на държавата-членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила и вместо това ще се провежда само при наличието на данни за компетентност за разглеждане на молбата от друга държава - членка на Европейския съюз.
В съответствие с текстовете на Директивата настоящият законопроект заменя императивната разпоредба относно ежегодно приемане на национални списъци за определянето на сигурни държави по произход и трети сигурни държави с диспозитивна, тъй като наличието на такъв списък не винаги е определящо за прилагането на процедурата за предоставяне на международна закрила.
С приемането на този законопроект Република България ще изпълни ангажимента си за въвеждане в българското законодателство на общите и най-високи стандарти, дефинирани в процеса на изграждане на Общата европейска система на убежището, при строго зачитане на основните права.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър.
Колеги, имате възможността за въпроси, становища, мнения, позиции. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Заместник-министър, моят въпрос е свързан с това как настоящият законопроект се съотнася с този законопроект, който гледахме преди лятната ваканция на второ гласуване в правна комисия. Допълва ли го, има ли някакви разлики?
Красимир Ципов:
Г-н Председател, уважаеми г-н Митев, предишният законопроект, който разгледахме, въвежда изискванията на Директива 2011 и Директива 2013/33. А това е съвсем различна директива и наистина тези нови европейски изисквания трябва да бъдат транспонирани в европейското законодателство дотолкова доколкото ние имаме такъв ангажимент. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. За г-н Митев ще допълня това, което ми е известно по движението на законопроектите.
Действително приехме на второ четене така наречия „преходен законопроект”. Очакваме следващата седмица той да влезе в пленарна зала.
Едновременно с това сме предвидили, макар и с известна забава от моя страна, защото търсехме яснота по движението на преходния законопроект, а този е от 6 август, затова той стартира сега на първо четене.
Други въпроси, колеги? Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми колеги, уважаеми г-н Заместник-министър, уважаеми колеги от съответните ведомства, тук бяхме изненадани тези дни с определена позиция от страна на изпълнителната власт за откриване на бежански център, което малко изневиделица беше съобщено и моят въпрос е в тази връзка. Този законопроект ще съдейства за създаването на този център или няма отношение към него.
Красимир Ципов:
Това, за което говорите, уважаеми г-н Георгиев, е така нареченият „Hot spot”, т.е. регистрационен център. Тази Директива не транспонира такива изисквания.
По отношение на така наречените „центрове от затворен тип”, те бяха уредени в предходния законопроект, което беше на вниманието на народните представители от правната комисия и ще бъде разглеждан евентуално, както каза г-н Председателя на правната комисия, в следващите седмици в пленарна зала.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Искате ли отношение, г-н Георгиев? (Не.) Други въпроси, колеги? Няма други въпроси. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г., моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Колеги, благодаря за стегнатия дебат по този законопроект. Това, искрено казано, в голяма степен ни окуражава, че и в по-нататъшното движение на тези два законопроекта ще бъдем обективни, стегнати, делови и целенасочени.
Благодаря за участието на всички колеги от Министерството на вътрешните работи, от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и Български хелзинкски комитет.
Колеги, пристъпваме към т. 4 от дневния ред.
По четвърта точка – Проверка за допускане до изслушване на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България.
Моля г-жа Атанасова, заместник-председател на комисията, да продължи да води заседанието.
Предс. Десислава Атанасова:
По отношение на проверка за допускане на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България, на основание Раздел III от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.
Първо, г-н Михаил Георгиев Кожарев, предложен от Парламентарната група на „Патриотичен фронт”.
Представени са документи по Раздел I, т. 2 от процедурните правила:
- писмено съгласие на кандидата по образец, съгласно Приложение № 1 към Процедурните правила;
- подробна автобиография;
- декларация по образец относно изпълнението на изискванията по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционен съд - Приложение № 2 към Процедурните правила;
- копие от диплома за завършено висше юридическо образование;
- документи, удостоверяващи изискуемия стаж – служебна бележка от Висшия съдебен съвет.
Съгласно изискванията на чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционен съд във връзка с чл. 147, ал. 3 от Конституцията на Република България, кандидатът е:
- български гражданин – декларация (Приложение № 2 към Процедурните правила);
- юрист с 33 години юридически стаж и отговаря на изискването за най-малко петнадесетгодишен юридически стаж;
- в предложението се съдържат мотиви, с които се обосновават високите професионални и нравствени качества на кандидата.
Вторият кандидат Константин Любенов Пенчев, предложен от Парламентарната група на ПП ГЕРБ.
Представени са документи по Раздел I, т. 2 от процедурните правила:
- писмено съгласие на кандидата по образец, съгласно Приложение № 1 към Процедурните правила;
- подробна автобиография;
- декларация по образец относно изпълнението на изискванията по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционен съд - приложение № 2 към Процедурните правила;
- копие от диплома за завършено висше юридическо образование;
- документи, удостоверяващи изискуемия стаж – копие от трудова, осигурителна книжка и удостоверение от Народното събрание.
Съгласно изискванията на чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционен съд във връзка с чл. 147, ал. 3 от Конституцията на Република България, кандидатът е:
- български гражданин – декларация (Приложение № 2 към Процедурните правила);
- юрист с 37 години юридически стаж и отговаря на изискването за най-малко петнадесетгодишен юридически стаж;
- в предложението се съдържат мотиви, с които се обосновават високите професионални и нравствени качества на кандидата.
Съгласно Раздел III, т. 4 от Процедурните правила, след извършване на проверката Комисията по правни въпроси изготви списък на кандидатите, които са допуснати до изслушване, по азбучен ред според собствените им имена.
Списък на допуснатите кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България:
1. Константин Любенов Пенчев;
2. Михаил Георгиев Кожарев
(Списъкът ще бъде публикуван на специалната секция на интернет страницата на Народното събрание.)
Освен това, Комисията по правни въпроси следва да насрочи дата за изслушване на допуснатите кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.
Съгласно чл. 89, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Предложенията за избор заедно с биографична справка и другите изискуеми документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването.
Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в комисията въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени.
Поради факта, че трябва да се съобразим със сроковете, съгласно нашия правилник, предлагам да насрочим изслушването за 02 октомври, петък, от 14:00 часа, като залата ще се уточни допълнително.
Други предложения не виждам да има. Срокът за становища и въпроси изтича на 28-ми септември.
В такъв случай подлагам на гласуване първо списъка на допуснатите кандидати, както го изчетох по азбучен ред, както и датата за изслушване в Комисията по правни въпроси. Моля, който е съгласен, да гласува.
Дванайсет „за”, без против и въздържали се. Благодаря.
Закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Председател:
Данаил Кирилов
