Стенограма от заседание на комисия, 04/11/2015

---

П Р О Т О К О Л
№ 44

Днес, 04.11.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Христо Иванов, министър, Вергиния Мичева-Русева и Андрей Янкулов, заместник-министри на правосъдието, Надежда Йорданова, началник на политическия кабинет на министъра на правосъдието и Атанас Славов, съветник в политическия кабинет на министъра на правосъдието; от Министерството на труда и социалната политика – Лазар Лазаров, заместник-министър и Елена Кременлиева, директор на дирекция „Социално включване”; от Министерството на отбраната – Десислава Йосифова, заместник-министър, полковник Владислав Шекеров, началник сектор „Авиационна техника и въоръжение”, Милена Маринова, началник отдел „Международно право” и Венцислав Цанов, директор на дирекция Отбранителна аквизиция”; от Движение „Експерти на гражданското общество” – Илия Боянов Бачев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, уважаеми г-н Министър, г-жа и г-н Заместник-министри, г-жо Началник на кабинета на министъра на правосъдието, гости, откривам заседанието на Комисията по правна въпроси. Има предложение за дневен ред, което сте получили навреме:
1.Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието г-н Христо Иванов, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 05.08.2015 г.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29, № 502-02-35, внесен от Министерски съвет на 29.10.2015 г.
Имате думата за становища по дневния ред. Няма становища по дневния ред.
Има ли възражения да разменим позициите на точки 2 и 3 с оглед заетостта на колегите от Министерството на отбраната? Няма възражения.
Моля, който е съгласен да приемем дневния ред и да променим позициите на т. 2 и т. 3, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По първа точка - Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието г-н Христо Иванов, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колеги, процедурата я знаете.
Първи въпрос от името на парламентарната група на ГЕРБ. Колеги, имате думата. Г-н Калфин имаше въпроси, но не го виждам в момента. Тогава ние ще пропуснем първата ротация. От парламентарната група на БСП все още няма представител. От парламентарната група на Движението за права и свободи? Г-н Хамид, заповядайте.
Хамид Хамид:
Г-н Председател,
Уважаеми г-н Министър, уважаеми Заместник-министри, аз също нямам въпрос. Всичко е ясно за мен при тази спокойна обстановка и нямам въпроси. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. От парламентарната група на Реформаторския блок? Няма въпроси. От парламентарната група на Патриотичния фронт? Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Министър, уважаеми Заместник-министри,
Въпросът ми е свързан с анонсите, които Министерството на правосъдието даде в медиите за реформа в областта на детското правосъдие. В тази връзка имам два подвъпроса.
Първият и основният ми въпрос е какво предвижда вашата концепция за реформа в детското правосъдие? Смятате ли да създавате специализирани съдилища по отношение на малолетни и непълнолетни или се придържате към това, което беше първоначално публикувано в различни средства за масова информация за специализирани състави.
Вторият въпрос, уточняващ, в тази връзка е не смятате ли, че е необходимо и задълбочена реформа в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни с оглед на факта, че сега действащият закон в голяма част от своите процедури и норми и резултатите от неговото прилагане е недостатъчно ефективен и неизпълнява целите и задачите, които си е поставил в самото начало на закона. Благодаря.
Христо Иванов:
Благодаря, г-н Митев. Наистина въпросът е много важен.
На първия ви въпрос съвсем накратко. На този етап не планираме създаването на специални съдилища. Считаме, че много по-гъвкаво и финансово оправдано ще бъде да подходим със специализирани състави, които постигат в крайна сметка същата цел. А ще имаме повече ресурс за „сини стаи”, за социалните услуги, които са необходими, за да може да се изпълни крайната цел, която си поставяме за детското правосъдие.
Разбира се, съществуващият закон трябва да бъде заменен с един модерен такъв, който да смени, първо, философията и много внимателно да реформира националната рамка. Аз ще помоля г-жа Мичева да каже няколко думи, тъй като това е в нейния ресор и тя ще може да допълни отговора.
Вергиния Мичева:
Благодаря за интереса. Действително е важна реформата, която ние подготвяме. Предвидили сме Законът за борба срещу противообществени прояви, като един архаичен и остарял модел, да бъде отменен и сменен с нов модерен закон. Какво точно ще е наименованието, все още не се знае, но аз го наричам детския закон, защото още не сме го нарекли. Може би Закон за наказателно правосъдие за деца, който ще бъде на практика един кодекс, обхващаш момента от извършване на деянието и след изтърпяване на наказанието - не само до, но и след какви грижи се полагат за децата. Идеята е индивидуална грижа за всяко дете, по-малко деца влезли в съдебното наказателно производство и по-малко деца получили свидетелство за съдимост осъждан. Ние разбираме, че юношеството е специална възраст, през която децата преживяват своето развитие и те не следва да бъдат съдени така, както възрастните са съдени и затова трябва към тях да се подходи индивидуално. В момента от това, което наблюдаваме, смятаме за проблем липса на връзка между институциите, които действително да работят индивидуално с детето. Сега, примерно, едно дете бива изпратено във възпитателното училище-интернат и там какво се случва с него следи персонала и после, като го пуснат какво става в семейството – не знаем. Ние искаме да създадем един център координационен. Може би това ще бъде именно детският съдия и евентуално ще има правомощия пред прокурора, който действително ще следи какво се случва от началото, дали възпитателните мерки, които се налагат, са били подходящи, дали са изпълнени. Ще въведем възстановително правосъдие, медиация така щото наистина да постигнем едно превъзпитание на дете, а не да го накажем. Няма нужда от наказание. На нас ни трябват едни добри граждани, колкото и банално да звучи, които после да не се връщат към Бойчиновци или към другите затвори. Смятам, че така ще бъде по-евтино и за бюджета и за цялото ни общество.
Ако искате допълнителна информация, ще ви предоставим.
Аз планирам да поканим народните представители през декември, когато сме готови с текстовете на законопроекта, да ви запознаем с нашата концепция, с нашите конкретни текстове , за да го обсъдим, а и вие нещо да ни посъветвате преди да го вкараме официално в Народното събрание.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Заместник-министър. Г-н Митев, за отношение.
Христиан Митев:
Благодаря за отговора и на Министъра, и на Заместник-министъра на правосъдието. Ще се радвам действително, ако министерството преди внасянето на законопроекта в пленарна зала отправи покана към цялата правна комисия, ако трябва да направим една обща работна група, за да изразим нашите впечатления на база на вашия вече готов проект, когато окончателно сте готови с текстовете и по отношение на закона и по отношение на съответните детайли, които ще бъдат подробно разписани в съответните норми, за да можем да работим в посока на това детското правосъдие от архаично, като съм напълно съгласен с тази оценка по отношение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Той действително е не само остарял, но той и не действа към този момент и не изпълнява тези цели, които би трябвало да изпълнява. За това ще очакваме от ваша страна, след като сте готови с проекта, да обсъдим заедно тези ваши виждания и действително да бъде приет консенсусно този закон. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Има думата за въпрос парламентарната група Български демократичен център - г-н Явор Хайтов, ако желае.
Явор Хайтов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Министър, първо адмирации за това, че почти целият политически кабинет се явява пред народното представителство, за да участва в тази процедура по блиц контрол. Не са много министрите, които организират по този начин дейността на политическите си кабинети. Изказвам адмирации и дано другите ваши колеги си вземат пример и поука, че това е добра практика и дано да я възприемат.
По същество. Само след три дни е 7 ноември и на 7 ноември се навършва една година откакто е избрано настоящото българско правителство. В духа на добрите практики и както подобава Министерският съвет приема едно свое решение, то е № 42 от януари месец 2015 г. – Решение за приемане на програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г. Важен програмен документ. В него има залегнали 21 точки. Първата от тях е външна политика на България. Втора точка е правосъдие. Давам си сметка, че поставяйки на второ място правосъдието, правителството го поставя на едно видимо челно място и необходимост от внимание, което да му се обърне.
В Глава втора има поставени 15 цели и 14 приоритета в сектор правосъдие. Аз ви моля да информирате народното представителство какво е изпълнено и какво не от тези 15 цели и 14 приоритета, поставени в Програмата на правителството за развитието на България за периода 2014-2018 г.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Министър, ако искате преди да отговорите, защото въпросът е не само общ и принципен, а съдържа и много конкретика, да снимаме 14-те приоритета, за да можете да говорите по тях.
Колегата Хайтов поиска експресен годишен отчет. Необходимо е малко повече време.
Христо Иванов:
Г-н Хайтов, първо, благодаря за добрите думи.
Предс. Данаил Кирилов:
Мащабен е въпросът. Г-н Министърът започна да отговаря, т.е. не е изразил противоречие. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
По-добре е да го отложим, за да чуем един задълбочен отговор отколкото с бързането в този формат. Аз изцяло се присъединявам към въпросите, които колегата Хайтов задава, но подхожда да го чуем с едно предварително питане до министъра и до неговия екип и един ясен отчет на нарочна среща с него. Това е много фундаментално, колеги. Това имам предвид, а не друго. Сега с една импровизация?
Христо Иванов:
Аз наистина не съм подготвен конкретно, за да отговоря в момента. Би било импровизирано. Разбира се, никога не съм забравял правилото за явяване на изпит – дайте ми конспекта и съм готов веднага да се явя. Дадохте ми конспекта, така че мога да започна да отговарям, но ще бъде импровизирано. Наистина си заслужава, ако искате на нарочно заседание, ако искате под формата на парламентарен въпрос. Може би нарочно заседание е по-добре, защото времевите ограничения на парламентарния въпрос не знам дали ще ми позволят кой знае колко добре да отговоря. Но наистина си заслужава да посветим специално време за това. Но съм готов и сега това, което мога да кажа. Може нещо да пропусна, обаче, тъй като не съм подготвен предварително.

Предс. Данаил Кирилов:
Ако г-н Хайтов е съгласен, аз бих предложил следното и съобразно бележката, която направи г-н Нотев. Тъй като по тази процедура въпрос до 2 минути и отговор на министъра – до 3 минути, за 3 минути не може да се направи годишен отчет. Ние ще имаме повод да направим извънредно заседание, което да бъде главно по искания конкретно в случая на Висшия съдебен съвет. Логично е на това заседание да поканим министъра на правосъдието и неговия екип, защото идеята е да се обсъждат въпроси по атестацията на съдиите и предварително да се обсъди готовността по Закона за съдебната власт, можем да включим и този въпрос, като отделна точка, отделен проблем и да му отделим повече време. Но, ако трябва да спазим стриктно правилника , за 3 минути не може да се направи, дори само начало на отчет за година.
Предлагам за 3 минути министърът да сподели по-скоро по така зададения въпрос мнението и вижданията си за работата през изтеклата година, а да оставим по-подробния доклад за изричната среща и там да следваме изпълнението на 14-те приоритета. Защото съм сигурен, че само по един от приоритетите може да се говори повече от 3 минути.
Христо Иванов:
Ако възприемате такъв подход.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не съм получил съгласието на г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Аз винаги се отнасям положително към вашите предложения, но чисто процедурно не разбрах ще се внесе писмено предложение за този годишен отчет от страна на политическия кабинет на Министерството на правосъдието или?
Предс. Данаил Кирилов:
Според мен не е необходимо изрично писмено да се внася. Пак казвам, планираме извършването на организационно-дискусионно заседание на правна комисия, за което трябва да намерим време и да постигнем съгласие за това време, на което първа точка по реда на направените заявявания е предложението на Висшия съдебен съвет за обсъждане на някои въпроси по атестацията на магистратите и по проекта на Закона за съдебната власт и втора точка да бъде годишен отчет на министъра на правосъдието, който не е длъжен да го прави във формат комисия, защото има установена в правилника и в конституцията форма. Тоест, той би могъл да каже за това има пленарна зала и има определен ред.
Явор Хайтов:
Приемам, а сега в рамките на 3 минути да каже колкото е възможно и да продължим нататък.


Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте, г-н Министър.
Христо Иванов:
Огромната част от приоритетите, които са предвидени тук се реализират с внесения пакет изменения в Конституцията и подготвения пакет изменения в Закона за съдебната власт. Измененията в Закона за съдебната власт в момента са на етап професионална дискусия. Предвиждаме още няколко кръгли маси, които ще се случат до края на годината, като използваме обстоятелството, че първо трябва да видим каква ще бъде конституционната рамка, особено с оглед доста широкия спектър предложения, които бяха внесени между първо и второ четене, и тогава ще можем да завършим така да се каже фините настройки със Закона за съдебната власт. При все това, а предполагам, че това се крие и зад инициативата на Висшия съдебен съвет да се обсъди и атестирането, има идеи и за това част от текстовете, които са безспорни и не се нуждаят от изчакване на евентуалните конституционни промени, да бъдат внесени авансово.
Така че ние с Висшия съдебен съвет на 2-ри и на 3-ти декември имаме планирани съвместни кръгли маси за атестирането и конкурсите – темите, които в много отношения са ключови по тези приоритети, на базата на което ще изработим заедно с нормативната рамка за електронното правосъдие един вероятно предварителен пакет, който да бъде внесен в началото на годината, независимо от това какво ще се случи с конституционните промени.
При все това, използвам случая да отбележа, че не е зле, доколкото е политически възможно, да не се протака процесът по конституционните промени именно, за да можем да реализираме, както тези заявки, които ще бъдат реализирани с последващите изменения в Закона за съдебната власт, така и за да можем външнополитически да си направим важна услуга, ако мога така да кажа, на страната и навреме, както за доклада на Европейската комисия, така и в рамките на нашето председателство на Съвета на Европа наистина тази голяма инвестиция, която направихме всички заедно – и парламента, и правителството, и съдебната власт, през тази година доста неща се изговориха, изработиха и да ги завършим, за да имаме нещо окончателно.
Аз, когато ме поканите, с удоволствие ще представя подробен отчет, включително с писмени материали, които да облекчат дискусията.
На този етап това бих казал в рамките на триминутното време, което имам.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Г-н Хайтов има възможност за 2 минути да направи реплика.
Явор Хайтов:
Мисля, че ние вече се договорихме как да придобием една яснота за това в рамките на една година какво е свършило и какво не е свършило министерството, така че нямам реплика. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Парламентарната група на АБВ. Заповядайте, г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Моят въпрос е към министъра с една малка интродукция.
Официалното становище на Венецианската комисия по проекта на ЗИД на Конституцията се твърди, че министърът на правосъдието запазва прекаленото си влияние над Висшия съдебен съвет. Препоръчва се министърът дори да няма своите така наречени кадрови правомощия. Поставя се въпросът въобще за присъствието на министъра на заседанията на колегиума.
Въпросът ми е следния. Според Вас трябва ли българският законодател да следва препоръките на Комисията, които сякаш въобще не са взели под внимание нашата действителност и са извън контекста и не превръщат ли те министърът на правосъдието в страничен наблюдател на случващото се в съдебната система.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Министър, ще направим уточнението, че този въпрос е по-скоро в материята на Временната конституционна комисия.
Г-н Лазаров, искате ли процедура.
Димитър Лазаров:
Аз не възразявам да бъде зададен въпроса, но той така или иначе ще бъде дебатиран следващата седмица във Временната конституционна комисия, на която сте член. Това първо.
Второ, искам да направя само една вметка, че има решение на Конституционния съд по едно от измененията на Закона за съдебната власт точно конкретно по тази тема. Ако държите може и тук, но за мен дебатът ще бъде в конституционната комисия, където има залегнали и такива предложения, ако не се лъжа. Но преценката е все пак на Вас, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Постоянната комисия следва правилата на правилника, а правилникът казва, че всякакви въпроси, в обхвата на министъра, да могат да се задават. Ако той има желание, има възможността за отговор авансово преди заседанието на другата комисия.
Христо Иванов:
Все пак да отговоря. Мисля, че въпросът е важен и понеже фокусът в дебата за конституционните промени рядко пада върху ролята на министъра, си струва да се коментира.
Първо, препоръката на Венецианската комисия по отношение на правомощията на министъра на правосъдието и връзката му с Висшия съдебен съвет не са новина. Това, което виждаме в сегашното становище е част от една дългосрочна тяхна позиция. Даже в някакъв смисъл аз по-скоро виждам известни отстъпления, говорейки за съобразяване с нашите реалности. Не бих се съгласил, че Венецианската комисия препоръчва ограничаване на правомощията на министъра по отношение на кариерни и дисциплинарни въпроси. Напротив, изрично е отбелязано запазването на възможността на министъра да прави предложения, разбира се само толкова, и в случая аз виждам отчитане на една тенденция, която именно тази година се очерта. За първи път министърът на правосъдието започна да използва тази своя възможност да прави предложения в изключителни случаи, а не като част от ежедневна практика, но в изключителни случаи, които привличат общественото внимание, за дисциплиниране на магистрати. Ние коментирахме този въпрос с представителите на Венецианската комисия и това, че те изрично отбелязват запазването на тези правомощия е именно пример за отчитане, както на реалностите, така и на практиката в България.
На второ място, прави ми впечатление, че Венецианската комисия препоръчва противно на това, което е предложено в България, прехвърляне на управлението на недвижимото имущество обратно към Висшия съдебен съвет, това да се запази като правомощие на министъра на правосъдието. По тази тема аз считам, че доколкото има много висока степен на подкрепа сред магистратите на такова прехвърляне на това правомощие, ние бихме могли да реализираме тази поправка. Логиката на колегите от Венецианската комисия, че по принцип се счита, че ролята на изпълнителната власт по отношение на правосъдието и един от важните елементи на тази роля е да се грижи за осигуряването на материалните условия за адекватното администриране на правосъдието – нещо, което ние продължаваме да дължим на българските съдии, прокурори и следователи. И от тази гледна точка и от традициите на много страни в Европа е тази препоръка. Но ако ние от гледна точка на нашия вътрешен демократичен опит и съзряване сме стигнали до извода, че по-добре е тези правомощия да се осъществяват от Висшия съдебен съвет, аз не бих възразил на това нещо.
На трето място, участието в заседания наистина Венецианската комисия като чели прави едно предложение за корекция. Сега се презумира участие на министъра така че той да може да реализира онзи обем правомощия, който ще му бъде запазен. Те казват, когато има да направи предложения, тогава да присъства. Аз лично смятам, че от гледна точка на придържане към стандарта на Решение 3 от 2003 г. за баланса между властите, едно елиминиране на ролята на министъра да участва напълно поне в заседанията на пленума, както сега като чели натам върви талвегът на дискусията, би прекалено нарушило баланса между властите, доколкото министърът на правосъдието и тук не става дума за конкретния министър на правосъдието, но традицията е наистина да има едно въздържание от страна на министъра на правосъдието по отношение на Висшия съдебен съвет. И това също се отчита в анализа на Венецианската комисия.
Или отговорът ми е, че анализът на Венецианската комисия ние следва много внимателно да го анализираме. Разбира се, че трябва да го отчетем през собствения си опит и собствената си демократична история. Самата Венецианска комисия го отчита и прави корекции в своите препоръки, за да се адаптира към нас. Но не мисля, че трябва нито да обявяваме това, което Венецианската комисия коментира или предлага за нещо като десетте божи заповеди, нито пък, обаче, да казваме, това не ни харесва и за това дайте да го елиминираме. Аз много внимателно следя позицията на вашата партия и ми направи силно впечатление, че Президентът Първанов на няколко пъти призова с много голямо внимание да се отчитат становищата на Венецианската комисия и в този смисъл аз бих се присъединил към него, особено имайки предвид задълбочената и дълбоката мъдрост, която аз чета в много от нещата, които са написани в това становище не само по отношение на министъра на правосъдието. И като казвам това нещо, си подготвям почвата да спорим по някои от предложенията, които вие така или иначе решихте да направите. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Г-н Никифоров имате ли реакция.
Лъчезар Никифоров:
Аз благодаря на Министъра. Беше много изчерпателен и точен и в интерес на истината осветли и част от позицията такава, каквато ще бъде поддържана при промяната.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Парламентарната група на Атака – г-н Явор Нотев.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз ще задам въпрос, който може да бъде коментиран на плоскостта на възраженията и опасенията, които ще изказаха, че е от компетентност на другата комисия с председател г-н Лазаров. Защото наистина се отнася до предложения, отнасящи се до обсъждането на промени в Конституцията, съвсем частно и съвсем конкретно, без те да са засегнати в становищата на Венецианската комисия.
Едно от предложенията се отнася до промяна на управлението на имотите на съдебната власт. Аз наистина бих искал да се ориентирам в тази материя, да видя къде е всъщност проблемът, какво би се променило, ако се приемат тези промени. Споделяте ли като по-добра възможността управлението на премине в един, макар и постоянно действащ, но все пак мандатен орган, докато собствеността е едно по-дълготрайно и постоянно отношение към съответните имоти. Би ли имало приемането на тази поправка и промяната, до която тя ще доведе, практическо измерение, да кажем от характера на това имотите да се използват – говоря съдебни сгради, по-организирано и по-пълноценно, така че да се премахне тази практик за безкрайно чакане пред съдебни зали, защото няма достатъчно помещения. В Съдебната палата е постигнато съвършенство. Там вече има готови табели „чака зала”. Това говори за постоянен проблем.
Има ли всъщност такива измерения и такива решения, които могат да бъдат постигнати с така целената промяна. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Г-н Министър.
Христо Иванов:
Благодаря, г-н Нотев, за този въпрос. Бих казал това е въпрос за нашата политика по отношение на сградния фонд на съдебната система, който отива отвъд своята конституционна рамка и измерение. Факт е, че не е трудно да си представим как изпълнителната власт би могла да използва своята възможност да влияе върху управлението на сградите и върху финансирането за адекватното развитие на сградния фонд, така че по един или друг начин да притеснява, да стеснява и по този начин да влияе индиректно върху работата на съдебната власт. От тази гледна точка аз винаги бих подкрепил всяка стъпка, която е насочена към повече независимост.
От друга страна, трябва да споделя своя опит в това отношение и той ще бъде в няколко насоки. Аз заварих темата с управлението на съдебните сгради в едно не много добро състояние и това от гледна точка на следните фактори. От една страна, става дума за наистина огромно бреме. Ежедневно става дума за много големи нужди. Тема, която от една страна е много лесно да си избереш една съдебна палата, да я ремонтираш, да я боядисаш и резнеш лентичката и да правиш от това PR. От друга страна, ежедневно е необходимо да се инвестира, да се поддържа този много голям сграден фонд от едно министерство, което далече не е най-силното в рамките на слънчевата система на Кабинета. Не е особено привлекателна на ежедневно ниво. В този смисъл имаше и не беше създадена една ясна система, по която Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет съвместно да планират действията си. Защото къде ще се назначават нови бройки, ще има нужда от ново място и нов фонд. Къде са някакви други нужди от управлението, което зависи от решение на Висшия съдебен съвет и осигуряването на сградния ресурс за това е тема, която трябва по някакъв начин да се обсъжда съвместно.
В този смисъл аз мисля, че няма прост и изчистен отговор на този въпрос. Има неща, които по-добре се правят, когато имаш член на Кабинета, който отговаря за тази дейност. На един министър, бил той и на правосъдието, винаги ще му е по-лесно да отиде и да осигури целево финансиране за построяването на съдебна палата в града Х, особено ако е около местни избори. Но от друга страна, реалните ежедневни нужди са много по-видими от гледна точка на Висшия съдебен съвет.
Може да се направи също така и аргумента, че един министър като едноличен орган много по-непосредствено зависим и от общественото мнение и от парламента, може да се очаква все пак доста по-отговорно да управлява този сграден фонд, отколкото един колективен орган, в който нещата често пъти могат да изпаднат в една колективна безотговорност.
Аз лично мисля, че какъвто и модел да изберем, ще ни с наложи всъщност реалната дискусия да мине на ниво как да осигурим съвместното планиране – дали в рамките на бюджета, който за съжаление практиката показва, че не се обсъжда достатъчно време предварително, за да може, например, Висшият съдебен съвет да аргументира приоритети в строителство, в капиталови инвестиции, които пък ние да можем да коментираме в детайл. Подходът е доста макро в това отношение.
Ние ще трябва, който и да поеме конституционната отговорност за това, дебатът между трите власти по тази тема ще трябва да го задълбочим и да го направим много по-детайлен, за да осигурим адекватност. Давам пример, понеже ще обсъждаме бюджета на съдебната власт, аз много искам наистина това обсъждане да мине в духа на това, че да, повече средства от първоначално предвидените, но срещу какви реформи и срещу какви оптимизации. Много е важно пред народното събрание този дебат да се случи. Част от тях ще означава преструктуриране на структури на съдебната власт, прехвърляне на бройки. Това абсолютно директно ще означава въпрос за сградния фонд. Ще има места, където този сграден фонд няма повече да е необходим. Ще има места, където ще ни е необходима доста сериозна инвестиция.
Така че темата е много голяма и много важна. Аз лично съм готов да подкрепя, както оставането на това правомощие към министъра на правосъдието, така и ако, както изглежда мнозинството от магистратите чувстват, че редно това нещо да се осъществява от Висшия съдебен съвет, аз лично бих го подкрепил с тези уговорки, които направих само и само наистина да покажем уважение към тяхното усещане.
Императивът на тяхната независимост какво изисква днес, като стъпка?
Явор Нотев:
Аз благодаря на Министъра за този отговор. Той повече ме замисли, отколкото ми отговори. Но виждам, че еднозначен и категоричен отговор на въпроса, който поставих, наистина няма. Ще трябва да се ориентираме сами и всеки сам да достигне до добрия път.
Целта, разбира се, е една и тя е обща. Страхувам се с едно такова решение на ниво промяна на Конституцията, дали няма да дадем знак, който да освободи изцяло министъра. Не конкретно за Вас говоря. Говоря за фигурата, за политическата фигура и да се лишим от възможността да задаваме такива въпроси като този. На мен не ми се изпуска тази възможност. Но така или иначе, ще гласуваме след като обмислим тези неща. Наистина благодаря за пояснението.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Министър. Имате възможност за дуплика.
Христо Иванов:
Важен ми е наистина въпросът какво искаме да правим с Министерството на правосъдието и не само въпроса от гледна точка на правомощия спрямо съдебната власт. От 1990 г. имаме един постоянен процес на миграция на правомощия към Висшия съдебен съвет от това, което до тогава министерството е правило в традиция, която отива отвъд предходния режим. Същевременно европейската традиция е различна, но в крайна сметка аз виждам, че ние трябва да мислим дългосрочно в по-голямото превръщане на Министерството на правосъдието в министерство на модерното и добре обмислено законодателство така, както е в много страни. Но това е част от една културна промяна да гледаме малко по-задълбочено на подготовката и обсъждането на законодателните актове, а не на база реакция. Това едва ли е работа за един мандат.
Предс. Данаил Кирилов:
Въпросът наистина е важен и интерес. Предполагам, че този дебат ще продължи при второто четене във Временната конституционна комисия. За да не изразявам лично мнение и становище, само ще отбележа, че ресурсът съдебни зали спрямо време за изчакване на съдебното заседание зависи в голяма степен и от оперативността и от вътрешния график, който председателят на конкретния съд поставя. Има модерни съдилища с доста повече съдебни зали от други съдилища, в които изчакването е много по-голямо, отколкото в бутиковите съдилища, където едва ли не на крак се правораздава и има много по-голяма динамика.
Аз няма да продължавам, защото темата е много дълга.
Втора група въпроси – втори кръг на ротацията. Парламентарната група на ГЕРБ. Г-н Калфин, заповядайте.
Кирил Калфин:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Г-н Министър, моят въпрос е за Венецианската комисия и за решенията, които са взети. Вие взехте отношение по някои въпроси. Но аз искам по-детайлно да ни запознаете с решенията, които са взети, тъй като самата съдебна реформа не опира само до правомощията на министъра, както и за сградния фонд и би било добре да знаем какво се случва, какви забележки са направени, препоръки са дадени, за да вземем и съответно правилно отношение и ние в пленарна зала. Благодаря.
Христо Иванов:
Благодаря за въпроса, г-н Калфин. Преди да започна с отговора си, искам да кажа, че ние съвсем скоро ще започнем реконструкцията на една съдебна сграда във вашия район. Това е обещание, което аз бях поел лично към вас и се радвам че сме го придвижили към изпълнение.
На въпроса. Становището на Венецианската комисия е изключително задълбочено. Министерството н правосъдието го преведе на български и ще го направим достъпно за всеки един член на парламента, който иска да се запознае с него. То не изисква някакви специализирани познания, за да може да бъде прочетено и си заслужава като четиво.
На първо място, това което е много важно за нас е, че Комисията дава една изключително силна подкрепа за реформата на модела на управление на съдебната власт. Тя абсолютно сваля от дневен ред, според мен, доколкото ние уважаваме този орган, темата за това нужна ли е на нас реформа на модела на управление на Висшия съдебен съвет и на управление на съдебната система като такава. Изключително силни думи от гледна точка на обичайния стил на подобни органи са използвани, за да бъде подкрепено това усилие на българското правителство и на българския парламент. Знаете, че Венецианската комисия не просто ще произнесе това становище, тя ще бъде поканена от Европейската комисия да го представи. Експертите на Венецианската комисия ще отидат в Брюксел да го представят. В този смисъл тази подкрепа за нашите съвместни усилия ще има много важно значение и от гледна точка на по-дългосрочните перспективи на нашия диалог с колегите от Европейската комисия по темата за правосъдието.
На второ място, Комисията, възприемайки всички основни заявки, които са направени, както от изпълнителната власт, така и от колегите парламентаристи, които внесоха първоначалния проект, който е основа за дискусия, казва може и повече. Тя очертава поредица от посоки, в които счита, че ние бихме могли да направим по-нататъшна стъпка. Пример в това отношение са както темите, свързани с ролята на министъра, които аз вече коментирах, така и темите свързани с разпределението на правомощията между колегите и пленума. Венецианската комисия казва, за да гарантираме наистина независимостта на съда като основна ценна конституционна и цивилизационна бих казал на Европа, ние би трябвало повече правомощия да хвърлим към отделните колегии от пленума. Тук становището на комисията е не просто в детайли, а философски се сблъсква с предложенията на колегите от АБВ и това ще трябва много сериозно да го осмислим.
На трето място, Венецианската комисия поставя ред интересни въпроси, свързани с необходимата реформа в областта на държавното обвинение и неговото място в общия конституционен модел. Без съмнение Венецианската комисия подкрепя принадлежността на прокуратурата към съдебната власт и това е ясно, както от това нейно становище, така и от други нейни становища. Това е както в общоевропейски контекст, така аз мисля и от гледна точка на българския демократичен процес една ценност и едно постижение на нашето право.
Същевременно въпросът за това как да имаме наистина една по-завишена степен на демократична отчетност и гаранции за ефективност в работата на държавното обвинение стои открит и Венецианската комисия го поставя пред нас и аз мисля, че е редно парламентът да поразсъждава по тази тема.
Така че като цяло силна подкрепа, идеи за някои други стъпки, които биха могли да бъдат направени, обсъждане на различни варианти.
Ще помислим как да разпространим текста на становището на български, за да може всеки депутат да се запознае с него и да се възползва.
Кирил Калфин:
Благодаря Ви за изчерпателния отговор. Благодаря и за това ,което направихте за сградата в Кюстендил.
Наистина смятам, че трябва още нещо да се направи в съдебната реформа. Това, което е направено и това, което се оценява от Венецианската комисия е добре, но може би още малко трябва да се пипне, за да се навлезе малко по-дълбоко в самата реформа. Благодаря ви.
Христо Иванов:
Г-н Председател, може ли само още едно изречение. Нека много ясно да го кажа. Конституционните промени са само една малка част от целия много голям процес на модернизация, който трябва д се случи в съдебната власт. Тук става дума и за електронно правосъдие, и за реформа в процедурите ,тук става въпрос и за усилията, свързани с юридическото образование, с бюджета – огромен е фронтът. По никакъв начин не искам да изглежда, че това, което е днес пред парламента, ще бъде достатъчно, за да модернизираме тази 1/3 от държавната власт. Това е огромно начинание.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Преди да дам думат на парламентарната група на БСП-лява България, искам да уточня следното. Ние пропуснахме в първата ротация да зададем въпрос. Г-жа Атанасова много настоява да зададе въпрос, който, ако не възразявате, да го направим като последен въпрос, защото е просрочен. Тоест, да не пренареждаме реда, но след Атака ГЕРБ да зададе втория въпрос.
За процедура г-н Хамид.
Хамид Хамид:
И тя е по начина на водене, г-н Председател.
Блиц контролът за актуални питания го обърнахме на теоретична дискусия какво би било и как би било правилно, както и се концентрираме само върху решенията на Венецианската комисия и се правим, че в страната няма актуална друга обстановка. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Обещавам да спазвам правилника – 2 минути за въпрос, 3 минути за отговор и след това реплика и дуплика по 2 минути.
Парламентарната група на БСП-лява България. Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми г-н Министър, моят въпрос е свързан с темата за имунитета на народните представители – една актуална тема.
Димитър Лазаров:
Тези въпроси са от компетенциите на Народното събрание. Министърът можем да го занимаваме с нещо, което от компетенциите на Министерството на правосъдието.
Чавдар Георгиев:
Едва ли, г-н Лазаров, Министърът не се интересува от такава тема. Най-малко на Вас ви прилича, като председател на комисия, но както и да е.
Все пак, г-н Министър, аз искам да ви попитам какво ви е становището по една евентуална нова конституционна реформа. Известно е, че Вие имате афинитет към промяна на Конституцията. Участвахте в първата конституционна реформа. Разчитате ли, че една такава конституционна реформа, за която повод беше едно поведение на наши колеги,
Димитър Лазаров:
Това е инициатива на народните представители.
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател, бихте ли помолили г-н Лазаров да не ме прекъсва.
Димитър Лазаров:
Аз разсъждавам на глас. Не ви прекъсвам.
Чавдар Георгиев:
Благодаря Ви, г-н Лазаров, че излязохте.
Та, моят въпрос е имате ли становище по една такава конституционна реформа. Благодаря ви.
Христо Иванов:
Съвсем накратко, г-н Георгиев.
Първо, нека да видим текстове. Очевидно е, че търпи сегашният обхват и материален и процедурните елементи на сегашната формулировка на депутатския имунитет, корекция. Минали са 25 години и може да се обсъжда това нещо. Същевременно аз изразих мнение, че, според мен, не е зле да се подхожда внимателно. Но аз не мисля, че някой има намерение да прави някакви революции. В крайна сметка, без това да е предложено, но все пак, за да маркирам откъде изхожда становището ми, пълен отказ от депутатски имунитет според мен не би бил разумен на този етап. Имунитетът не съществува в полза на депутата, а имунитетът съществува в полза на представляваните от него. Когато депутатът злоупотребява и аз много се радвам, че ние видяхме бързи реакции от институциите в този случай най-сетне. Така ч видно е, че когато трябва да се реагира, може да се реагира. Но, разбира се, когато има конкретни текстове, ще коментираме конкретните текстове. Благодаря.
Чавдар Георгиев:
Благодаря. Нямам коментар.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Парламентарната група на Движението за права и свободи - г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Министър, уважаеми Заместник-министри, моя въпрос е свързан с протестите на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Какви конкретни мерки предприема министерството по техните искания, каква е комуникацията в тази връзка с министъра на финансите – г-н Горанов. Аз чух, че г-жа Бъчварова ще подпише всяка молба за напускане. Ще го направите ли и Вие и ще останем ли без надзиратели, особено след информацията, че се забавят и новите конкурси за назначаване на нови надзиратели в ГДИН. Благодаря ви.
Христо Иванов:
Конкурсите са разписани вчера, г-н Хамид. Така че те стартират. Това чисто по фактите.
По отношение на ситуацията в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и „Съдебна охрана”. Ние през тази година направихме не леки реформи и аз трябва да благодаря на личния състав на двете дирекции и на синдикатите за това, че ние в крайна сметка минахме през този не лек период в диалог, който никога непрекъсна и в момента го поддържаме много тясно с колегите. В този смисъл, когато в крайна съществува тази реалност, че статутът на нашите служители от тези две дирекции е обвързан със статута на колегите в МВР, получава се един дисбаланс. Има определени реформи, които са направени в нашите дирекции, които вероятно предстоят на колегите в МВР. Разбира се, нека да държим сметка за огромната разлика в мащабите. Тук не можем да имаме никакви съмнения. Нос лед като сме минали по този път, това няма да е лесно за МВР. Но реформата е абсолютно неизбежна, както при нас беше и все още е, защото тя не е завършила, макар и да сме я започнали. Така е очевидно и в останалите части на системата за сигурност.
Аз съм сигурен, че след като емоциите преминат, ще има един диалог, защото той е неизбежен и едно стигане до някакви разумни компромиси. Когато това започва да се случва и когато се види накъде ще се движат нещата по отношение на МВР, ние е пледираме и това ще се случи тук пред вас, когато обсъждаме тези предложения в окончателната им форма, за отчитане на факта, че ситуацията и в пенитенциарната система и в съдебна охрана е различна от тази в МВР. Реформи, съкращения, оптимизации там са направени. Ние имаме поредица от международни критики и препоръки, осъдителни решения по отношение на ситуацията там, по които много интензивно работим и предстои да представим план за действие за изпълнение на пилотното решение по делото „Нешкови”.
Така че мисля, че трябва да се направи някакво отчитане за тази ситуация в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Нека да видим какво в диалога между колегите в МВР и синдикатите там ще се постигне и тогава ще се включим, за да откроим ситуацията в ГДИН. Искам, обаче, да ви уверя. Диалогът продължава и към настоящия момент. Аз се надявам, че няма да говоря едностранно, че успяваме да запазим ниво на доверие и взаимно уважение с колегите. Те, въпреки трудностите, през които тази година трябваше заедно да минем, мисля, че разбраха, че реформите са необходими и получихме тяхната подкрепа и разбиране, за което отново искам да им благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Г-н Хамид, имате ли реплика.
Хамид Хамид:
Г-н Министър, благодаря за отговора.
Конкретни мерки ще ни представите след плана за действие по пилотното решение за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода.
Искам да похваля и заместник-министър Янкулов за отличното представяне пред Съвета на Европа в ресорната комисия. Той там обеща конкретни действия. Кога да очакваме тези действия във връзка с критиките на Комитета по изтезанията и прилагане на решенията на Европейския съд по правата на човека.
Андрей Янкулов:
Естествено през изминалите месеци ние сме работили сериозно в министерството по изготвяне на законодателни предложения, които са неминуеми, за да се отговори на изискванията, заложени в пилотното решение. Тези предложения са готови и ще бъдат представени съвсем скоро за публично обсъждане. Включват пакет от мерки за преодоляване на пренаселеността там където има и за изпълнение на предвиденото в пилотното решение по въвеждане на ефективни средства за защита срещу лошите условия за изтърпяване на наказанието. Естествено, обаче, това е едната страна на нещата – законодателната рамка.
Другата страна на нещата е ясна на всички, че ние не можем да имаме ефективни средства за защита срещу лошите условия за изтърпяване на наказанието без подобряване на самите материални условия. И в тази връзка отново ние имаме изготвен план с конкретни точки от системата, които трябва да бъдат реновирани, където трябва да се обърне внимание и където трябва да се похарчат пари, за да се подобрят условията. Всичко това е изготвено. Имаме конкретен план за това какво ни е необходимо, за да приведем материалните условия в някакъв поносим вид, така че да не бъдем атакуеми и от Европейския съд по правата на човека, и от нашия собствен съд, когато ефективните средства за защита влязат в законодателството.
Всичко това е подготвено от нас и аз мисля, че трябва да се повиши нивото на дебата относно необходимостта от наистина влагане на средства за подобряване на битовите условия в затворите. Не можем да бягаме от тази тема и това са неща, които просто трябва да се случат. Защото ако не се случат, от една страна, страда нашият имидж като държава, от друга страна, харчим пари за обезщетения.
Христо Иванов:
И още малко, за да влезем в конкретика. Ние имаме конкретна инвестиционна програма, по която (понеже попитахте за диалога с финансовото министерство) имаме много добър диалог с финансовото министерство и с премиера. Имаме тяхното разбиране и подкрепа. Бюджетът, който беше заложен за тази година осигурява една добра база, която оттам нататък ще надграждаме, включително търсейки средства по различни външни програми и целево финансиране, което се надявам да бъде осигурено. Инвестиционната програма, т.е. това, което на нас ни е необходимо, за да завършим мащабната модернизация на затворите са 16 000 000 лв., т.е. това не е някаква астрономическа сума.
По същия начин стоят нещата – имаме добър диалог на най-високо политическо ниво по отношение на уреждането на различни електронни средства за проследяване – нещо, което е много важно не само за пенитенциарната система.
Така че при нас, разбира се, че сътресенията се отразяват, но аз не бих споделил едни апокалиптични оценки.
Хамид Хамид:
Благодаря. Тоест, в проектобюджета за 2016 г. ще видим осигурени, обезпечени средства за част от тази програма, доколкото разбрах.
Христо Иванов:
Не е необходимо да бъдат в бюджета за тази година, но имаме предвид откъде да ги осигуряваме. Така че аз лично съм достатъчно уверен, че ще се справим с това предизвикателство.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър и на Заместник-министър Янкулов.
Парламентарната група на Реформаторския блок. Г-н Петър Славов,заповядайте.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Министър, аз съм провокиран да задам този въпрос донякъде от високата оценка, която чух от редица колеги тук към доклада на Венецианската комисия и ми е интересно, тъй като в него прочетохме, може би за сетен път, становището на комисията, че водещ при осъществяване на независимостта на съдебната власт трябва да бъде съдът, респективно в случая при разделянето на колегиите е редно в съдийската колегия мнозинството да бъде на избраните представители на магистратите, т.е. магистрати избрани от магистрати, те да имат мнозинство и да могат да взимат важните решения.
Моят въпрос в тази връзка имате ли впечатления за известно преосмисляне от тези политически сили, които изразяваха резерви към това разпределение на квотите. Та имате ли впечатления в тази посока как изглеждат нещата? Благодаря.
Христо Иванов:
Подозирам, че ще отидем в една много интензивна форма на сътрудничество между властите, когато започвам да давам изявления от страна на политически сили. Но това, което мога, е да използвам вашия въпрос и да кажа, че ние отново сме изпратили писма до всички парламентарни групи с искане за срещи, на които да обменим мнения. Разбира се, министърът на правосъдието не е централно действащо лице в този процес, както беше казано и от г-н Лазаров, но все пак да обменим мнения и становища, и се надявам, че в рамките на този диалог наистина ще можем да придвижим нещата по-близо до изпълняване.
Наистина има ясен международен стандарт що се отнася до съда, трябва да имаме голямо мнозинство на съдии, избрани от съдии. И това е международен стандарт и това е заложено като първата мярка в стратегията, за която гласува огромното мнозинство в Народното събрание, включително политически сили, които сега като чели са склонни в някои моменти да го подлагат на съмнение, но надявам се с диалог да го изчистим.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н министър. Г-н Славов, имате ли реплика? Нямате. Следващата по ред група е Патриотичният фронт. Заповядайте.
Емил Димитров:
Благодаря, уважаема г-жо Председател.
Г-н Министър, уважаеми членове на политическия кабинет, ще обоснова въпроса преди да го задам, за да бъда разбран правилно. Това е в известна степен преход и допълнение към вече зададените въпроси от г-н Нотев от Атака, от г-н Хамид, а и коментарът на г-н Кирилов.
Интересува ме бюджета, тъй като предстои да се водят разговори, да се защитава, да се приема и ние участваме и в тази комисия. Факт е, че правосъдието, правораздаването, като цяло функционирането на съдебната система има известни разходи, които трябва да се планират в бюджета. Няма да се впускам и не искам коментари на тема дали има реформа, кой да я прави, как да я прави. Това е нещо, което не ме касае. Касае ме размера на средствата. За мен е важно как се разходват средствата по Фонд „Затворно дело”. Без да разгръщам страници от миналото и да се връщам назад, факт е, че парите през годините не са достигали, факт е, че има известни разходи, които са предназначени не точно за сградите от затворния фонд, а за друг сграден фонд. Като цяло подобрява се общо състоянието на съдебната власт, но не по предназначение.
Така че за мен детайлът, който е важен, е как сте планирали в проекта за Закон за държавния бюджет капиталовите разходи и то предимно за София. Районните полицейски управления, следствените арести, транспортна полиция на централна гара, майор Векилски, който на практика е в Софийския централен затвор, Развигор и АОНСУ не ме интересуват. Те са добри условия за сега. Но Казичене и Кремиковци? Защо е важно? Защото изключително остарява материалната база, не отговаря на съвременните норми и изисквания. Ще се радвам, ако получа увереност от вас и от сега нататък средствата по фонд „Затворно дело” ще се харчат пряко по предназначение, въпреки че винаги са възможни известни отклонения и то с цел подобряване условията общо на съдебната власт.
Христо Иванов:
Нека да ви отговоря така. На този етап бюджетът са доста едри суми, които по пера тепърва предстои да изчисляваме за какво ще ни стигнат и къде ще бъдат приоритетите. Имаме ангажимент и със синдикатите да говорим това, което имаме като фонд работна заплата какви конкретни техни искания ще можем да посрещнем. По същия начин стои въпроса с разпределението на средствата, които имаме за капиталови разходи. Тоест, на този етап тепърва предстои работата по приоритезирането им и разхвърлянето им. Така че аз ще ви помоля, ако може, когато сме готови, включително и тук, а ако пожелаете и конкретно да седнем и да ви покажем конкретните ни разчети, за да можем да коментираме конкретно. На този етап ни е доста рано, за да можем да влезем в такава конкретика.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Димитров и г-н Министър. Следва групата на Български демократичен център. Заповядайте.
Явор Хайтов:
Благодаря ви, г-жо Председател. Г-н Димитров, вашият въпрос беше само за фонд „Затворно дело” или по-обобщено. Защото аз също бях предвидил вторият ми въпрос да бъде на тема бюджет и в тази връзка като един анонс искам да ви кажа, че вие сте общо взето един щастлив човек, защото не сте на мястото на министъра на вътрешните работи. Там драмата е наистина драма и то много тежка.
На Вас вероятно ви е ясно, че ние ще бъдем вашите адвокати, говоря на ведомството, при приемане на бюджета за 2016 г и в тази връзка моят въпрос е подготвено ли е вече министерството с яснота какъв бюджет иска, какво увеличение, по кои пера, както се произнесе експертът „Ревизоро” и цялата тази готовност, която предшества приемането на бюджета.
Защото имаме вече доста лоша практика. Министърът на вътрешните работи казва нещо, което всъщност й е казал министърът на финансите – говоря за орязаните „привилегии” на служителите на МВР. Но в Министерството на правосъдието също има служители, които са под този знаменател. Така че то ви касае, бих казал пряко.
Христо Иванов:
Ние, разбира се, имаме много подробни разчети. Ако се променят нормативните рамки за различните, така наречени придобивки, или привилегии, ще бъдем готови да ги посрещнем. Разбира се, за тази година средствата, които са необходими за обезщетение на тези наши служители, които се пенсионират или по друга причина са избрали да напуснат системата или пък бяха съкратени, са осигурени. Това е важното.
Мисля, че ако не последва по-съществена вълна на напускане, ние ще успеем да се разплатим с обезщетенията, което е хубава новина. Когато седнем да обсъждаме бюджета, ние ще бъдем готови в много голяма конкретика да влезем, точно както Вие описахте. Аз имам примери за доста министри, които мога да погледна и да си припомня, че може да бъде дост по-трудно отколкото ако понякога в моментна слабост си помисля това. Така че сте прав.
Предс. Десислава Атанасова:
Допълнителен въпрос имате ли? Заповядайте.
Явор Хайтов:
Да, само едно уточнение. Да разбирам, че в Министерството на правосъдието няма неизплатени обезщетения при напускане на служители, защото в МВР има масово такава практика, има заведени дела, има натоварване на бюджета с лихви и адвокатски разноски, и разноски по дела и това става просто една лавина и ние го виждаме това.
Христо Иванов:
С актуализацията на бюджета, която е предвидена, ние се надяваме, но с разбирането че има още един месец до края на годината и в този месец могат да се случат всякакви неща, че тези размери на обезщетения, които към момента ние знаем, че дължим, ние с актуализацията ще можем да се разплатим с тях.
Предс. Даесислава Атанасова:
Благодаря, г-н Министър. Следва парламентарната група на АБВ. Няма въпроси. Парламентарната група на Атака? Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Благодаря, г-жо Атанасова.
Г-н Министър, уважаеми ръководство на Министерството на правосъдието, имах подготвен въпрос, който обаче се изчерпи с зададените от колегите, отнасящ се до условията в местата за предварителен арест и изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Направена ми беше забележка от колеги, че като представител на парламентарната група на Атака изпадам в конфликт на интереси, ако много питам по тази тема, защото други комисии, както каза г-н Лазаров, се занимават с други неща. Малко черен хумор. Извинявайте, но няма да изпусна реда си за въпрос.
Няма да е въпрос, а по-скоро една молба – искане към ръководството на министерството, като взимам повод от вашите думи при предишния ми въпрос. Казахте, че виждате мисията на ведомството, което сега ръководите в това да създаде или по-точно да се превърне в център за изготвяне на проекти за едно модерно законодателство. В тази посока сме изправени пред тежък дефицит за последните години. В порядъка на самокритика да кажа, че така е и в Народното събрание, защото ние сме Комисия по правни въпроси, а не комисия по законодателни проекти или съвет по законодателство и т.н. Тоест, наистина, без да се оправдаваме, казваме, че именно тук нещата не са добри. Проектите ,които влизат в пленарна зала всеобща тайна е, че не са на ниво.
Молбата ми е, очевидно че сега няма да можете да ми отговорите, но какви са практическите измерения на това ваше намерение. Бих помолил наистина да знам по какъв начин ще издигнем законопроектите, които се внасят в българския парламент, до едно наистина академично ниво, каквото трябва да се гони и да се преследва. В тази насока генератор на такива проекти наистина може би трябва да бъде министерството, още повече като се освободи от другите функции, за които вече коментирахме, че или ще стане или не. Това е въпросът ми и молбата ми съвсем накратко или, ако отложим отговора, в писмен вид.
Христо Иванов:
Благодаря, г-н Нотев. Въпросът е адски важен. Не се наемам да отговоря в цялост, но няколко неща бих искал да маркирам и мисля, че си струва да се каже.
Трябва да кажем, че Съветът по законодателство в Министерството на правосъдието ние го заварихме доста оголен откъм капацитет. Трябва също да си дадем сметка, че, за съжаление, общото състоянието на академичния ресурс на факултетите по право е такова, че ние пропуснахме поне едно поколение да развием следващо поколение академичен капацитет, който ни е необходим, за да функционира държавата. Ние това го виждаме, както по отношение на законодателна дейност, а в един момент се оказва, че за определен тип законодателство ние нямаме експертите, за които да сме сигурни, че могат да го разработят.
По същия начин го виждаме с огромното изоставане, което имаме, в областта на развитие на кадрови и експертен потенциал по отношение на европейското право. Ние минахме през една доста трудна процедура по номиниране на генерален адвокат, която далеч не завърши с убедителен резултат. Защото когато имаш една шепа хора, с които трябва да развиеш тази процедура, това просто е изключително трудна задача.
По същия начин това предизвикателство с много сериозна сила ще стои пред страната и в перспективата на председателството, което ни предстои 2018 г. капацитетът, с който трябва да разполагаме, за да можем ефективно да се справим с тази задача, а евентуално и да превърнем това председателство наистина в един момент, в който България да бъде в челото на Европейския съюз и неговото развитие, е огромен. И не случайно ние толкова много усилия полагаме да стартираме реформата на юридическото образование, защото това е залогът да започнем да произвеждаме кадрите, които са ни необходими, за да функционира правната ни система добре.
Парадоксално е, г-н Нотев, ние произвеждаме по 2000 випускника на година, но качеството с образованието, с което те разполагат, възможностите те след това да се специализират, да се превръщат в академични кадри е изключително ниско и там ние трябва много сериозно да инвестираме.
Второто нещо, което бих искал да маркирам, това е перспективата с проекта за изменение на Закона за нормативните актове на Министерството на правосъдието да бъде възложена функцията да дава становища за съответствие на законодателството със стандартите на практиката на Съда по правата на човека и Конвенцията. Това също ще изисква много сериозни инвестиции и планираме да го направим, както със средствата, които имаме по българо-норвежката и българо-швейцарската програма, така и по оперативните фондове, защото ние ще трябва да използваме именно тези средства, за да обучим и да развием експертния капацитет на министерството, така че постепенно то наистина да може да партнира с парламента в повишаване на качеството на законодателството. Днес в това отношение държавата ни е в изключително неизгодна ситуация.
Явор Нотев:
Благодаря за отговора на министъра. Той очерта и нови проблеми, извън този, който беше в основата на моя въпрос. Защото той беше прицелен в един по-близък хоризонт и с по-практически измерения. Вижда се, че дългосрочно решение се търси и насоките, които очертахте, са верни.
Освен това, което ще се случи с обсъждането и приемането на промените в Закона за нормативните актове, други близки и бързи решения като чели няма. За това настоятелно моля за идеи в тази посока и наистина нека тази тема да не отпада от вниманието на министерството дори и в краткосрочен план. Иначе сте абсолютно прав. Сега не може проф. Семов да е единственият, който да обучава по европейско право и да участва в този конкурс. Таня Дончева каза в едно вчерашно интервю, че при липса на други кандидатки за мис, тя би спечелила конкурса. Цитирам я. Не се шегувам с нея. Наистина ограниченият избор води до невъзможност за правилен отговор. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев.
Тук се спомена за правното обучение. Не исках много да използвам случая, но да обърна вниманието на колегите от правна комисия за 13 ноември, петък, се организира експертна кръгла маса по проблемите на юридическото образование в сградата на Съюза на юристите на ул. Пиротска № 7 от 09:30 часа, с участието на министърът на правосъдието, представители на Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, парламентарната комисия по образование и наука, Нотариалната камара, Камарата на частните съдебни изпълнители, председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация, деканите на юридическите факултети в страната.
Би трябвало всички колеги да са получили тази покана. Въпреки това, използвам случая да ви напомня за тази важна експертна кръгла маса.
И за последен въпрос има думата г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Министър, госпожа и господин Заместник-министри, колеги, моят въпрос е свързан с един материал, който е публикуван на сайта на Висшия съдебен съвет, на секцията на Комисията по анализ и отчитане на степента на натовареност на органите на съдебната власт и касае изготвен доклад за социално-икономическите фактори и натовареност на районните съдилища от Центъра за изследване на демокрацията. Този доклад е бил вече разгледан на заседание на Висшия съдебен съвет. Аз имах възможност да се запозная с всички данни, както и с цялостната преценка и взаимовръзка между факторите, описани в доклада за социално-икономическо развитие на районите, съответно съдебните дела, разглеждани от съответните районни съдилища и т.н.
Въпросът ми е какво е вашето становище по отношение на този доклад, тъй като имам информация, че до края на месец ноември трябва да се вземе и отношението на цялата гилдия към всичко изложено в него, както и предложенията. Аз не видях в него да има описани определени предложения за нова географска карта на районите.
Предполагам, че сте присъствали на това заседание на Висшия съдебен съвет. Доколкото си спомням, вашата визия - на Министерството на правосъдието, беше свързана с функционирането на една работна група, тя на какъв етап е разработила и ако е разработила вече подобна карта на съдебните райони, да кажете. Благодаря.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, тъй като трябва да напусна заседанието и да отида на друга комисия, тъй като съм вносител, моля по т. 3, която всъщност стана т. 2 да отчете моя гласа „за”, а по останалата точка не участвам в гласуването. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Същата ситуация. Моля по 2-ра и 3-та точка, независимо че са разменени, моят глас да се счита „за”. Г-н Митев ще ме представлява.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря и на г-н Димитров. Заповядайте, г-н Министър.


Христо Иванов:
Докладът, за който Вие говорите наистина е изключително интересен материал. Аз много се радвам, че всъщност неговото изготвяне е финансирано от Министерството на правосъдието и това е само един от примерите за доста добро сътрудничество, което имаме. Той служи за много добра база за взимане на решения как би могла да се реформира съдебната карта. Аз бих искал да заявя, че много се радвам, че колегите от Висшия съдебен съвет осъзнават своята отговорност в това отношение и ние ще очакваме самите те да излязат на първо място с предложения къде виждат възможностите за оптимизация, тъй като и по закон, и по конституция инициативата трябва да дойде от Висшия съдебен съвет. За мен на този етап в този смисъл ще бъде важно не толкова ние да правим някакви конкретни предложения, колкото да подкрепяме техните усилия и да мога да ви уверя, че работим заедно с тях. Очаквам всъщност сравнително скоро те да организират една конференция, на която да представят своята визия, защото елементите от нея са не само този доклад. Този доклад описва една емпирика къде каква е натовареността, какви са демографските, социално-икономическите и по регионите тенденции, включително демографски отстояния, които трябва да се вземат предвид при един подобен дебат. Но към него трябва да се добавят и техните усилия за разработване на норма на натовареност, т.е. колко е нормалната натовареност на отделен съдия или прокурор и на тази база да започне процес на планиране. Няма да се случи този процес еднократно. И това е много важно да се знае. Ние се надяваме да привлечем Световната банка като консултант в този процес, тъй като не става дума за закриване на съдилища. Тук става дума за преструктуриране на модела, по който те функционират. Така че ние без да жертваме достъпа до правосъдие, да можем постепенно да оптимизираме ресурс. Тук се преплитат въпросите с бюджета, тук се преплитат въпросите с разпределението на човешкия ресурс на системата по географията, натовареността. Очаквам в края на тази седмица или в началото нас следващата да обявим един предварителен доклад на Световната банка с препоръки в това отношение.
Работи се доста интензивно и аз наистина се надявам, че следващата година ние ще можем да направим голям скок в това отношение.
Очаквам Висшият съдебен съвет да излезе със своите предложения. Ние ще бъдем готови да ги коментираме и да подкрепим техните усилия. Ще трябва да се правят законодателни изменения. Ще трябва това усилие да се комбинира с въвеждането на електронно правосъдие. Колегите в София направиха доста сериозна реформа в това отношение, което се натъкна на проблем. Защото проблемът къде всъщност ще бъде папката с делото – дали ще бъде в кабинета на съдията, който може да е в съседния град, или ще бъде на гишето, което сме запазили в това населено място, за да могат гражданите и адвокатите да правят справки, там се оказа много сложен технически и технологичен въпрос. Ние ще го решим с електронното правосъдие. Така че няма да стане от раз, а ще има достатъчно време за дискусия. Не бива да се експлоатира темата за всяване на паника и сред магистратите и сред съдебната администрация. Много сериозно се работи. Наистина много сериозно се работи и съм много окуражен от усилията, които полагат колегите от Висшия съдебен съвет в това отношение.
Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Министър. Явно трябва да има повече информация, защото и магистратите и администрацията на съдилищата са в паника от това, което четат и анализират. Моята молба към вас е наистина Вие и екипа ви да направите популярна тази тема, така че и те да дават своите предложения. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Специално съдът в Берковица беше голям проблем. Г-жа Атанасова ми звъня в продължение на месец. Действително районните съдилища в по-малките градове имат огромно притеснение. (И в Лом.) Пожелавам успех на съвместната работа по географската карта на съдилищата.
Благодаря за участието на министър Иванов и на целия политически кабинет. Заповядайте.
Христо Иванов:
Г-н Председател, само искам да помоля, Вие знаете, но и колегите от комисията да знаят, проектът за изменение и допълнение на ГПК молим да бъде разгледан приоритетно, защото ние дължим прилагане на регламент на Европейския съюз. Ако не го направим скоро, да не си направим беля.
Предс. Данаил Кирилов:
Получихме писмото на заместник-министър Мичева. Взели сме го много на сериозно. За съжаление, темата е част от единия от четирите законопроекта. Чакахме да влезем в редовен режим на работа и тогава да скочим в предизвикателството ГПК, но, ако много се забавим, ще използвам случая по отношение на колегите да поискам да мислят в посока дори да изведем тази част и да я гледаме отделно, извън общия пакет. Но, дано да се движим нормално.
Пристъпваме към т.2, която беше предишната т. 3.
По втора точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29, № 502-02-35, внесен от Министерски съвет на 29.10.2015 г.
Гости от Министерството на отбраната са: до 15:55 ч. тук беше г-жа Десислава Йосифова, заместник-министър на отбраната, която още в началото предупреди че с оглед съвещание в Министерски съвет, разполага с време до 16:00 ч. и за това ви помолих да изтеглим точката, но не можахме да пристъпим към обсъждането й. Сега тук са полковник Владислав Шекеров, началник сектор „Авиационна техника и въоръжение”, г-жа Милена Маринова, началник отдел „Международно право” и г-н Венцислав Цанов, директор на дирекция „Отбранителна аквизиция”. Благодаря за търпението, което проявихте. Казвам го това и към колегите от Министерството на труда и социалната политика
Уважаеми колеги, имате думата да представите законопроекта.
Венцислав Цанов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожо и господин Заместник-председатели,
Уважаеми членове на постоянната комисия,
Ще си позволя да изнеса накратко мотивите в подкрепа на законопроекта, като ние сме готови след това да отговаряме на вашите въпроси.
Както бях представен, казвам се Венцислав Цанов и съм директор на дирекция „Отбранителна аквизиция” или за ваша информация, това е дирекцията, която осигурява придобиването на материални активи за нуждите на Министерството на отбраната и българската армия.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29 беше подписано на 22 октомври тази година във Варшава въз основа на Решение № 776 на Министерския съвет от 8 октомври 2015 г. С това решение се даде мандат за преговори и упълномощаване на министъра на отбраната за подписването на споразумението.
Поддържането на летателната годност на самолети МиГ-29 от българските ВВС е от първостепенно значение за страната с оглед охраната на въздушното пространство на страната и адекватното участие в изпълнение на задачите по Air policing” като страна-членка на НАТО.
От извършеното проучване на възможностите на икономическите оператори от Европейския съюз страните, с които Европейският съюз има сключени споразумения и НАТО да извършват интегрирана логистична поддръжка на самолети МиГ-29 се установи, че Полша е единствената държава измежду този кръг държави, която притежава икономически способности да поддържа и ремонтира самолетите МиГ-29 и единствено осигурява подобни дейности по отношение на полските военновъздушни сили.
Споразумението има за цел да осигури в краткосрочен план летателната годност на самолети МиГ-29, като предвижда следните основни договорености:
1. Извършва се ремонт на 6 български двигатели РД-33 и се осъществява временно ползване на два полски двигателя от същия вид за 2 години или 200 летателни часа.
2. Договорената цена за ремонта на един двигател е 1 023 000 евро за двигател.
3. Транспортните разходи, свързани с ремонта на двигателите, ще бъде за сметка на полската страна.
4. Срокът на гаранцията на двигателите е 2 години или 200 летателни часа.
5. Двата полски двигателя за временно ползване ще бъдат предоставени за срок до 20 дни след влизане в сила на споразумението.
6. Първите два ремонтирани двигателя ще бъдат доставени в България в срок до 7 месеца от влизането в сила на споразумението, като този период включва времето за издаване на съответните разрешения за износ на двигателите от оторизираните държавни органи и необходимо време за транспортиране.
7. Последните двигатели от ремонта ще бъдат доставени в България до 11 месеца от влизане в сила на споразумението.
8. Ремонтът на двигателите ще бъде извършен по изцяло полска документация, без да се накърняват интелектуалните права на трети страни. Гарант за качеството на ремонта ще бъд9е Министерството на националната отбрана на Полша, респективно полската държава.
9. Всички спорове, възникващи във връзка с изпълнението на споразумението ще се отнасят към Международния арбитражен съд към Международната търговска камара. ,
И последното от основните важни неща в това споразумение.
Договорен е редът за прекратяване на споразумението по взаимно съгласие, както и от българска страна в случай на невъзможност на полската страна да извърши ремонта.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Споразумението се сключва на основание чл. 13, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки, тъй като в него се предвижда разходът на бюджетни средства за получаване на услуга на възмездна основа, каквато в случая е ремонтът на двигателите. Тази разпоредба регламентира възможност за осъществяване на доставки и изпълнение на услуги или строителство чрез междуправителствено споразумение. В настоящия случай се касае за ремонт на двигатели за бойните самолети, което попада в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 6, буква „б” от Закона за обществените поръчки – услуга, пряко свързана с военното оборудване.
Проектът на споразумение е одобрен от Министерски съвет като основа за водене на преговорите по реда на Закона за международните договори на Република България предвид обстоятелството, че се касае за взаимоотношения между два публично-правни субекта в качеството им на страни-членки на НАТО.
Стойността на услугата предмет на споразумението, предоставено от полската страна, възлиза на 6 138 000 евра. Поради стойността на услугата това споразумение не изисква предварително да е налице одобрение на проект, на инвестиционен разход от Министерския съвет на основание чл. 22, ал. 2, т. 11 от Закона за отбраната и въоръжените сили, където съгласно последния такова решение на правителството е необходимо за реализиране на проект на стойност от 50 до 100 млн. лв.
Уважаеми дами и господа народни представители, ако имате въпроси, сме готови да отговаряме.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Цанов, директор на дирекция „Отбранителна аквизиция”. Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми представители на Министерството на отбраната, аз имам едни уточняващи въпроси.
Първо, тази сума от 6 млн. очевидно е дължима следващата година. То няма как сега да се плати по смисъла на договора. Предвидили ли сте я в бюджета?
Второ, изпълнението на този договор засяга ли други договорни отношения, действащи, които в момента Министерството на отбраната има.
Трети въпрос. При неизпълнение на договора не виждам някакви санкции, за която и да е от страните. Не се ли поставяме по този начин в някакъв риск, като страна, която очевидно има крайна необходимост от ремонт на тези двигатели.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря г-н Георгиев. Колеги, от Министерството на отбраната, имате възможност да отговорите.
Венислав Цанов:
По първа и втора точка аз, по трета – г-жа Маринова.
Действително плащането за извършените ремонти ще стане след като ремонтираният двигател бъде напълно завършен, доставен франко наше летище и приет от комисия от Българските военновъздушни сили и Института по отбраната. Това нещо отлага плащанията в другата година като планирани средства.
По отношение на втората част – към момента има изтекло рамково споразумение за доставка на различен по обем и вид услуги от РСК - МиГ, така че няма никакъв конфликт между това, което ви се предлага и това, което към момента съществува като ангажимент, т.е. няма никакъв ангажимент.
По отношение на изпълнението г-жа Маринова.
Милена Маринова:
Вашият въпрос засяга неизпълнение. Неизпълнението обичайно е предмет на договаряне, когато става въпрос за субекти, които не са публично правни и се урежда чрез договаряне на неустойка. В случая обаче говорим за един международен договор между двама съюзници в рамките на НАТО – двама партньори, които са в изпълнение на политиките и принципите в НАТО осигуряват помощ и взаимна логистична поддръжка. Този договор е сключен в ситуация, в която българските въоръжени сили и българските ВВС имат нужда спешно от тази поддръжка в краткосрочен план. Полската страна прояви разбиране и изяви желание да подкрепи своя партньор-съюзник България в това. Както е посочено в преамбюла, става дума за инициатива в рамките на Програмата на НАТО –„Проект за интелигентна отбрана”, става въпрос за инициатива в рамките на принципите на НАТО за взаимна логистична подкрепа. В този смисъл прилагането на практики, характерни за търговските отношения не е целесъобразно и не е допустимо. Не можем да презумираме недобросъвестност или незаинтересованост от страна на нашия партньор и в този смисъл полската страна е поела абсолютни ангажименти, както от гледна точка на срокове, така и по отношение на качеството за изпълнение на този договор.
Предвидили сме в една специална клауза възможност, когато българската страна прецени, че полската страна при определени обективни обстоятелства няма възможност да продължи с изпълнението, отношенията да се прекратят и в този смисъл няма да има негативни финансови последици за нас, тъй като в договора е залегнал принципът, че извършването на плащането ще стане само когато е извършена услугата, т.е. няма неизпълнение.
И отново повтарям, касае се за публично правен договор между два публично правни субекта в изпълнение на принципи, политики установени от НАТО.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Маринова. Преди да дам думата на г-н Георгиев за реплика искам да насоча неговото внимание към чл. 11 от споразумението –Уреждане на спорове, където действително е дадена една специфична форма на установяване на вредите от съвместна комисия и определяне размера на обезщетенията, което действително е извън търговския обичай. Тоест, безспорно е, че тук иде реч за специфичен вид договор.
Колегите в самото начало споменаха Международния търговски арбитраж, но се прилага правото на Швейцария и арбитражът е в Женева.
Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Донякъде съм съгласен с Вас, но само донякъде. Един уточняващ въпрос. Ние правим нещо като бартер по отношение на ползването на два двигателя. Нали така? Само че първо те ни дават двигатели, впоследствие ползват наши двигатели, които те са ремонтирали. Моят въпрос е имате ли някаква предварителна техническа експертиза по отношение на годността на тези двигатели. И второ, в този 30-дневен срок, който вие казвате, за приемане при доставка на наша територия, макар че условията са натоварено на борда на превозно средство, ако не ме лъже паметта, вие в този срок ще успеете ли да установите годността на ремонта и възможността за използване на двигателите или няма да можете да успеете. Задавам всичко това от гледна точка на осигуряване на нашата отбрана. Тревожа се от това, че ние всъщност сме стигнали до тук, но не искам повече да коментирам, но при това положение ние би трябвало да искаме всякакви възможни гаранции и механизми това ,което ни се предоставя да е добро изпълнение, а не само да казвате, че те са ни партньори. Това е хубаво, и аз се надявам на тяхната добросъвестност, но едно е да имаш добра воля и да си добронамерен, друго е да можеш да свършиш нещо като хората и да е качествено, годно след това за използване.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев разшири въпроса с репликата. Заповядайте.
Венислав Цанов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Георгиев, благодаря за въпросите. Действително това е съвсем нетрадиционен подход и договор. За разлика от тези, които съществуваха до скоро, включително гаранцията за качеството с издава от полската държава с всичката тежест на тази гаранция. Тук има процедури, които са установени, които са част от споразумението. В един от анексите са дадени над 220 документа, на базата на които всъщност се извършват ремонтите и се приема качеството.
Процедурите, които ще бъдат извършвани от компетентния орган в Полша, това е главният инженер на полската военна авиация. Той е основният орган по техен закон, който подписва документите за качество. Те се приемат от нас по съответен ред, установен в страните-членки на НАТО и след като нашият Институт по отбрана ги одобри, тогава ние можем да приемем двигателя за ремонтиран така, както е необходимо.
До мен е полковник Шекеров, който е нашият главен инженер на нашит военновъздушни сили и той в дълбочина може да ви обяснява как става това технически.
И още нещо искам да ви кажа. Това не пречи да инспектираме по всяко време в хода на ремонтните дейности през тези няколко месеца. Това е залегнало в споразумението – наш инженерен екип, който да установява своевременно как върви изпълнението на ремонтните дейности.
Сега предлагам полковник Шекеров все пак да вземе отношение.
Владислав Шекеров:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми г-н Георгиев, да уточня, че тези 30 дена е срокът, за който двигателите трябва да бъдат транспортирани в Полша. Тук е задължението на полската страна да ги приеме от нас. Обикновено двигателят не се приема като нещо от магазина. Ние отиваме, оценяваме неговото състояние най-вече по документите, които трябва да са оформени така, както е записано в споразумението и така както се изисква от нашите стандарти. Тоест, двигателят трябва да има напълно оформена документация, заверен ремонт със съответните назначени ресурси. След това този двигател ще бъде транспортиран в България, качен на самолет и там изпитан. Оттук нататък тече този двегодишен период или 200 летателни часа, които са гаранцията на ремонта. Така че въобще не става въпрос за 30 дена и дали в рамките на 30 дена ние ще можем да оценим дали тези двигатели са добре ремонтирани или не. Периодът е две години или 200 летателни часа, в които тече гаранцията.
Чавдар Георгиев:
Като се установи, че трябва още нещо да се ремонтира, какво ще стане.
Владислав Шекеров:
Ако се установи, че има проблем с двигателя, а не че още нещо трябва да се ремонтира, тъй като ние вече сме се съгласили с това споразумение, както и с документите, които евентуално ще подпишем в бъдеще, ние се съгласяваме, че полската страна по тази технология, която те имат в техните заводи, е достатъчна за ремонта на нашите двигатели. Тази технология, както отбеляза и г-н Цанов, тя е утвърдена от главния инженер на полските ВВС. Подобна е на технологията, която имаше в нашите ремонтни заводи, когато имаше ремонтни заводи в България. Само трябва да кажа, че технологията, която ТЕРЕМ притежаваше навремето е продадена на същите тези полски заводи. Така че няма кой знае каква разлика в технологията. От тази гледна точка ние приемаме, че ремонтът по време на ремонтните дейности, които се извършват в Полша са достатъчни. Качеството се гарантира от полската държава или от органа, който гарантира качеството за полското Министерство на отбраната. И точно поради тази причина, тъй като досега не сме използвали двигатели, които са ремонтирани в Полша, нашето искане беше тези двигатели да имат двойно увеличена гаранция, а не 100 летателни часа и една година, както са нормалните търговски отношения, а 200 летателни часа или 2 години, което изтече първо. Така че донякъде интересите на ВВС и на българската държава са защитени. Сега не можем да кажем как ще се развият в бъдеще нещата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Полковник. Тук стана доста продължителен диалог. Последователно имат думата г-н Петър Славов, г-н Димитър Лазаров, г-н Явор Нотев.
Колеги, не е необходимо да си разказваме договора, който можем да го прочетем.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател. Аз ще задам един съвсем кратък въпрос.
Доколкото разбрах в договора цената е около 1 милион евро на двигател. Срокът за изпълнение около 6 месеца, ако вярно ви чух и гаранцията, която дава полската страна е 2 години и 200 летателни часа.
Много ми е любопитно в изтеклия вече договор с РСК –МиГ тези параметри как са изглеждали, т.е. колко ни е струвал ремонтът на един двигател, какъв е бил срокът за изпълнение, съответно колко летателни часа и каква гаранция са давали. Благодаря.
Венислав Цанов:
Мисля, че няма никакви тайни в това. Тъй като руската страна чрез медиите атакува нашето министерство и поднесе доста странна и неточна информация, за това мога да кажа, че по подписаните от Русия договори през месец април тази година, които така или иначе не видяха бял свят, цената за ремонта на един двигател е 1 370 000 евра без митата и данък добавена стойност. Сами можете да си направите извода за какво става дума. От друга гледна точка действително говорим за едни и същи обеми работа, т.е. една и съща услуга.
От друга страна, както полковник Шекеров вече каза, гаранцията, която дава полската държава е 2 пъти по-голяма от тази, която дава фирма РСК –МиГ – 1 година, т.е. 12 месеца и 100 летателни часа. Поляците, за да докажат по наше искане, че наистина могат качествено и безапелационно да си вършат работата, след съответни техни консултации се съгласиха да дадат 200 летателни часа или 24 месеца гаранция за използването на тези двигатели.
По отношение на сроковете – срокът в споразумението е до 6 месеца. Практиката показа, че доставката по старото изтекло рамково споразумение към което има няколко конкретни договора, е не по-малко от 11-12 месеца от момента на приемане на двигателите от руската фирма.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, аз ще задам малко юридически въпроси.
Член 5. Макар че в началото е казано, че доставката е до летище Граф Игнатиево за сметка на българската страна, в т. 5.1.5. е казано, че по взаимна договореност. След това още един път е казано транспортирането е за сметка на българската страна.
Да обясните какво се има предвид?
Венислав Цанов:
Полската страна, а не българската.
Димитър Лазаров:
Точка 5.5. „Всяка страна поема разходите при необходимост от транспорт на двигателите и/или техни компоненти на собствените им територии.”
В Член 5, т. 5.1.2 е казано: „Полската страна транспортира двигателите по § 2.1 от посочено в Анекс Е летище в Република Полша до авиобаза „Граф Игнатиево” за своя сметка.”
Откъде идва това противоречие с т. 5.5.
Венислав Цанов:
Няма никакво противоречие и сега ще ви обясним защо.
Милена Маринова:
Полската страна поема ангажимента да транспортира до България двигателите.
Димитър Лазаров:
До летище Граф Игнатиево – то е различно от България.
Милена Маринова:
Обаче, ако по някакви съображения всяка една от страните има нужда вътрешно да движи тези обекти на договора, естествено това си е наш личен ангажимент, както и на полската страна. Те не си противоречат. Те са различни.
Димитър Лазаров:
Добре, казвате, че не противоречи, макар че не е имало нужда да бъде записано.
Венислав Цанов:
Само искам да допълня. Самият факт, че от летището трябва да се свали двигателят и да се транспортира до склада, който е на 2 км., примерно, за тези разходи става дума.
Освен това, ако трябва вътре в рамките на страната, това си е наше задължение.
Димитър Лазаров:
Следващият ми въпрос е за т. 5.8. на Член 5.
„5.8. Рискът от случайно погиване или повреждане на двигателите по това Споразумение, преминава върху другата Страна от момента, в който същите й бъдат предадени по реда и условията на Анекс В.”
Анекс В препраща към протокол В1. Къде ще се подписва този протокол - в Полша или в България? Откъдето всъщност ще води и рискът за погиване, защото пък във финансовите условия за плащане и показано друго, което също означава преминаване на риска. Цената е дължима от момента на натоварване на транспортно средство. Натоварването на транспортно средство ще бъде в Полша. Това е важно за всеки един договор. Всеки един юрист много добре знае какво значи това.
Милена Маринова:
Там, където се приема за изпълнена дейността, там се подписва и протокола. При подписване на протокола българската страна поема риска за транспортиране и въобще за цялата вещ, която вероятно ще търпи придвижване.
Димитър Лазаров:
С две думи. Предаването ще бъде на територията на полската страна, така наречения протокол Приложение В1. За ремонта говорим.
Предс. Данаил Кирилов:
В някои от случаите.
Полковник Владислав Шекеров:
В случая, в който ние ще предаваме нашите двигатели за ремонт, ние ще ги предадем в Граф Игнатиево. Шестте двигателя ще бъдат предадени на летище Граф Игнатиево на полските ВВС, които ще ги транспортират. Това е предаването за ремонт.
Димитър Лазаров:
Тоест, рискът, когато ние предаваме двигателите на полската страна, се прехвърля на момента.
Владислав Шекеров:
Същото важи и за двата двигателя, които ние ще получим от Полша, тъй като те ще ни ги доставят и с обратния курс ще вземат нашите двигатели за ремонт. По същия начин ще бъде и когато ние свършим срока за използване на техните двигатели, те ще дойдат и ще си ги вземат. Така че рискът ще се прехвърля в Граф Игнатиево.
Остава открит въпроса за прехвърляне на риска на нашите ремонтирани двигатели и то само за четири от тях, тъй като първите два двигателя ще бъдат ремонтирани и ще ни бъдат предадени. По всяка вероятност, както Вие подчертахте, те ще бъдат приети в Полша, след което ще бъдат транспортирани.
Димитър Лазаров:
Аз не знам къде ще бъдат приети. В Анекс В и в приемно-предавателния протокол В1 (бланката) там не е записано. А не видях и в договора. Съжалявам, че много набързо го погледнах, къде се извършват тези приемно-предавателни протоколи. Хипотезата, както Вие казвате, предаваме ги в Граф Игнатиево, приема ги полската страна, носи си риска, при транспортиране дали ще ги застрахова или не, това си е нейна работа и обратно отремонтираните двигатели – тези двата, приемно-предавателният протокол се подписва в Полша. Никъде го няма или аз поне не го видях. А това, съгласете се, е нещо, което е важно.
Правя извода, защото цената е определена, дължима е всъщност от натоварване на транспортно средство по общите правила на правото, нали така колеги. Вие сте цивилисти, рискът преминава от момента на…
Предс. Данаил Кирилов:
Рискът преминава от момента на приемно-предаването, където е уточнен моментът. (Това не е записано в договора.) Записано е. Ще го прочета. В т. 5.8., даже Вие го прочетохте, е записано:
„5.8. Рискът от случайно погиване или повреждане на двигателите по това Споразумение, преминава върху другата Страна от момента, в който същите й бъдат предадени по реда и условията на Анекс В.”
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, по-нататък в Анекс В и в Приложение В1.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма значение Анекс В. Това е основният принцип, когато приемно-предаваш, тогава се прехвърля рискът.
Димитър Лазаров:
Никъде в договора не е записано къде ще се съставя този приемно-предавателен протокол. Просто го няма. Логично е това, което казва г-н Полковника. Възможно е да стане и обратното. Приемно-предавателни протокол за българските е възможно да бъде подписан, когато пристигнат на полското летище. За това питам.
Венислав Цанов:
Аз мисля, че това е въпрос, който може да се уреди и в хода на изпълнението. Действително това не е уточнено, но в крайна сметка ще се базираме на практиката, която е установена до този момент. Полковникът точно я каза, така че не виждам никакви причини да се притесняваме.
Димитър Лазаров:
Аз не се притеснявам, аз питам, защото рискът от погиването на вещи за 6 милиона си е риск.
Реплика: Ние ще ги застраховаме.
Предс. Данаил Кирилов:
Могат да се наложат още превеждания на двигателите от едната в другата страна, но принципът е установен – при приемно-предаване.

Димитър Лазаров:
Да, г-н Председател. Аз за това прочетох текста. Не е ясно в различните хипотези къде ще се подписват тези протоколи.
Ако позволите, имам още два въпроса.
Член 6, г. 6.7.
„6.7. Правителственият орган по осигуряване на качеството информира българската страна за всички отклонения, внесени от изпълнителя по договора. Към промяната се пристъпва след одобрение от българската страна. Консултациите временно преустановяват процеса на ремонт на двигателя по отношение на заделения времеви срок за даден двигател.”
Тези консултации могат ли да продължат 2,3, 5, 8 месеца? Шестте месеца за ремонт, но се окаже, че ще станат 10 месеца или 12 месеца.
Това са юридически въпроси. Гледам договора като юрист.
Полковник Владислав Шекеров:
В един от анексите, Анекс G, ако не се лъжа, там посочени всички документи, които полската страна прилага при извършването на ремонта. Ние на този етап сме се съгласили с всичко, което те са ни предложили. Наша комисия беше там на място, за да се запознае с всички документи, да оцени тяхното съответствие и това, което при нас е правено. Тук става въпрос, ако в хода на ремонта се наложи промяна на някой от тези документи, а не нещо ново да се прави, да ни информират и ние да дадем съгласието си или несъгласието си. Така че предполага се, че тази процедура няма да отнеме кой знае колко време. Това е.
Димитър Лазаров:
Понеже има удължаване на срока. Обикновено такава клауза се включва, когато се предполага, че ще има дълго протичане на тези консултации, за да попречи на шестмесечния срок.
Следващия въпрос. Аз не искам да досаждам, но все пак са важни неща. В Анекс F – рекламационния. В т. 9 се казва: „Максималният срок за закриването на рекламацията е до три месеца след приемане на иска.”
Те са протоколи, обявява се, приема се. Възможно е , както каза колежката преди малко, да е въпрос на превод, но аз един иск мога да не го приема в продължение на 10 месеца и чак на 11-тия да ви кажа: Да, приемам го, основателен е. Предаване или приемане. Защото не виждам срок, че страната е длъжна в срок от 30 дни или едномесечен срок, или двумесечен срок от предявяване на иска да обяви приема ли го или не го приема. Приемането на иска значи съм съгласен с рекламацията.
Милена Маринова:
Всъщност въпросната точка, която цитирате, е логически свързана с предходните т. 7 и т. 8. Когато нашата страна открие, че има определени проблеми при работата с двигателите или нещо се случва, което да навежда на това, че можем да провокираме гаранционна отговорност ние уведомяваме полската страна. Необходимо е да се извърши анализ, за да може да се прецени от техническа гледна точка как стоят нещата. И ако в този анализ полската страна не е представена, се прави акт за рекламация и реално полското присъствие в случая се предполага, че трябва да бъде там, но при липса, ние правим такъв акт и го предявяваме на полската страна.
Димитър Лазаров:
Правят се изпитания, на стенд – това са си ваши технически работи, доколкото противоречи с изискването да са в цялост пломбите, да няма никакво друго механично въздействие върху възлите и детайлите, но пък има задължение за правене на изпитание на стенд, за да установим, че причината е рекламационна. Това са си ваши технически неща, но аз не искам да задълбавам, макар че са притеснителни. Въпросът е при приемането на иска.
Милена Маринова:
Става дума за предявяване на рекламацията и съответно констатиране в този акт за рекламация двустранно, че са налице проблемни моменти, които полската страна следва да отстрани.
Димитър Лазаров:
Няма срок, в който полската страна да каже не приемам рекламацията.
Милена Маринова:
Ако полската страна счете, че нашата рекламация е неоснователна, това вече е спор, който ще се решава по предвидения в договора начин. Тоест, аз не виждам проблем.
Димитър Лазаров:
Може след 10 месеца полската страна да ви каже: неоснователен е искът.
Милена Маринова:
То така е описано, че в момента, в който внасяме рекламация, която е достигнала до полската страна, тя няма причина да смята, че този срок не тече, който е предвиден в т. 9.
Димитър Лазаров:
Извинявайте, но договорите обикновено се правят да регламентират неща, когато има спор между страните, да бъдат пределно,точно ясно регламентирани. В F1 виждам, че има изискване – включени са трети страни, хайде така да го кажем, ремонти, извършени от трети страни. В Анекс F, т. 2. „При доставки на агрегати, блокове и части, както и при ремонти, извършвани от трета страна, рекламации се предявяват към полската страна.”
Нормално е блокове, части, агрегати да бъдат доставяни от трети страни.
Милена Маринова:
Тук смея да кажа малко от предисторията на сключването на договора. Първоначално полската страна беше включила по договора клаузи, които прехвърляха определени права и задължения на трети страни, т.е. това са изпълнителите на които тя ще възлага тези дейности. След провеждане на дискусии полската страна се съгласи, че ние не можем с нашия договор да установяваме задължения за трети лица, при което тя пое пълна отговорност всички дейности, които ще бъдат извършени.
Димитър Лазаров:
С две думи, този ремонт би могъл да бъде извършен заради детайли и от трети страни.
Милена Маринова:
Трети страни, по отношение на страните по този договор. Става дума именно за това, че полската страна ще възложи при спазване на европейското законодателство тези дейности. Само че тя ще остане отговорна по отношение на нас за изпълнението и за качеството на ремонта.
Димитър Лазаров:
Да, това е много добре записано. Въпросът е за третите страни.
Приключвам, г-н Председателю, защото в крайна сметка ние няма как да се намесваме по-нататък, само за да приключа, ако позволите, ще прочета чл. 15.3.
„15.3. Българската страна може да прекрати настоящото Споразумение като изпрати едномесечно писмено предизвестие до полската страна в случай на невъзможност на последната да извърши ремонта по § 3.1.2 в съответствие с настоящото Споразумение и/или приложимото международно право. В срок от 60 дни от датата на прекратяване на настоящото Споразумение всяка от страните следва да върне двигателите собственост на другата страна заедно с всички свързани с тях материали и документация. Двигателите, предоставени за ремонт, следва да бъдат върнати сглобени на българската страна.”
Казахте няма неустойки, нямаме задължения. Да, така е – партньорски държави, партньорски служби.
Този договор, когато е обсъждан, когато е коментиран, изведнъж идва клауза, че той може да не бъде изпълнен поради приложимо международно право.
Милена Маринова:
Аз няма да коментирам възможните хипотези и мисля, че ситуацията, в която сме в момента в геополитически план, може да даде някои от отговорите. И в този смисъл полската страна прие нашите доводи, че ние се доверяваме на нея като партньор, но и тя разбира да ни съдейства при условията на този договор, които са доста в полза на българската страна. При положение, че иницииращият момент и фактор е необходимостта от спешен ремонт на българските двигатели в условията на санкции, които са
Димитър Лазаров:
Ако има проблеми с приложимото международно право трябва да развалим договора.
Милена Маринова:
Прекратяваме договора. (Българската страна?) Да, това е в наше право. Преценката е наша и това по-скоро осигурява наш интерес да отчетем тези фактори. Като искам да подчертая, че заплащането от българската страна ще стане само след като се извършат съответните ремонтни дейности. Тоест, при такава ситуация няма как българската страна да е заплатила и да чака изпълнение. Защото заплащането ще е в резултат на изпълнени дейности.
Димитър Лазаров:
Тоест, ние можем да развалим договора едностранно. (Да.)
Полковник Владислав Шекеров:
За никого не е тайна, предполагам, че ремонтът на тези руски двигатели се извършва до голяма степен с руски части или произведени някъде в бившия Съветски съюз и т.н. Напълно възможно е полската страна да не успее да намери необходимите резервни части. И от тази гледна точка ние предвидихме тази клауза, ако видим, че минава времето за ремонт, тъй като няма постъпки, ние сме длъжни да предприемем някакви мерки, така че да си получим собствеността обратно, а не просто да ги забавим във времето, тъй като ние нямаме двигатели.
Предс. Данаил Кирилов:
Съществено беше за изказа за приемане на рекламацията, защото се използват очевидно няколко изказа и вероятно проблемът е с превода. Но мен специално по този въпрос ме успокои наличието на изискването рекламацията да се приключи в тримесечен срок, да се затвори, да се приеме. Ако се приеме или не се приеме, пак се прави комисия. И затова тук колегата Лазаров е прав, че понятието „приемане на рекламация” в класическия смисъл действително има една празнота. Стои една недовършеност, която явно в преводите или в редакциите сте я заменили с окончателния резултат. Но се надявам институтът, който е договорен на съвместните комисии, да проработи. Тоест, да не увисват нещата във въздуха.
Това, което Полковникът главен инженер каза също леко ме притесни, защото ние можем да прекратим по средата на ремонта. Партньорът не е намерил резервни части, но въпросът тогава е какво правим. Не е за наша сметка. Тук пише, че няма да дължим. Въпросът е как ще се процедира след това с разглобения, но некомплектуван двигател. Пише, че, ако изцяло е приет, само тогава се плаща.
Ще си позволя един последен въпрос. Може би ще вляза в една по.-висока чувствителност. В този вид договори, когато се касае за въоръжение, и за лицензионни права, след като тук е директорът на аквизицията на отбраната и началника на отдел „Международно право” питането ми е следното.
Има ли някакви стари лицензионни права, които да са относими или да се погасят, извършвайки ремонта от трета страна. Образно казано, ако приемем, че имаме един марков автомобил, т.е. има марков сервиз. Вкарваме автомобила в марковия сервиз и тогава всичко е наред, но плащаме тройната цена. В случаите, когато изберем не марков сервиз, не оторизиран сервиз. Страната, т.е. собственикът поема за себе си отговорността на тази замяна – заменил е лицензираният, но скъп с друг доверен, но не лицензиран, оторизиран, доверен на издателя, проектанта и т.н. Това беше въпросът на колегата Чавдар Георгиев - имаме ли някакви стари права , които да бъдат в колизия или да се предявят – лицензионни, гаранционни, сервизни, или дефинирани по какъвто и да е друг начин?
Венислав Цанов:
Г-н Председател, преди да започнем сериозните преговори с полското Министерство на отбраната направихме експертиза на всички действащи и на договори още от доставката на самолетите МиГ през далечните 1978 и 1980 г. Никъде не намерихме такова задължение към българската държава да извършва ремонти единствено и само в руската (съветската) държава или после Руската федерация. Такова задължение и ангажимент от българската държава не е поемано в нито един договор.
От друга страна, доста се спекулира с термина „лиценз”. Лиценз руската РСК –МиГ няма. Те имат свой патент върху технологията, имат защитен
Предс. Данаил Кирилов:
Патент върху технология не може да има.
Венислав Цанов:
Става дума, че те нямат лиценз по смисъла на това какво е лиценз, създаден от държавен орган и даващ право единствено и само на дадена организация да извършва определена дейност и услуга. В този смисъл аз ви казах, че има над 220 документа, които са изработени от полските инженери и специалисти в областта на авиониката, които са тяхна разработка и всъщност не се нарушава никакво интелектуално право на руската РСК –МиГ, т.е. не би трябвало да очакваме атаки от трета страна.

Милена Маринова:
Само да допълня, понеже разбирам за какво става дума тук донякъде. Не съм специалист в тази област, но да допълня, че ние включихме в споразумението следната клауза.
„9.5. Българското правителство, българското Министерство на отбраната и Въоръжените сили на Република България не носят и не се свързват с никаква отговорност в случайна каквото и да било евентуално нарушаване на права, притежавани от трети страни, които могат да бъдат, както национални, така и чуждестранни субекти.”
Това е една клауза, която общо взето реципирахме от други подобни случаи в търговски отношения и в този смисъл считам, че ако полската страна е поела пред нас ангажимента, че тази технология е проверена от специалистите и е тяхна, не бихме могли да подозираме, че един партньор би постъпил така.
Предс. Данаил Кирилов:
Има една единствена последица. Не знам доколко е коректно тук да я коментирам, но аз не очаквам, че има право на иск. Не случайно дадох примера с оторизирания и неоторизирания сервиз. Единственият по-сериозен проблем е, ако не се осъществи така нареченият „полски ремонт”. и единствената възможност остане производителят да си ремонтира машините, той да откаже на основание на това, че неговите права и неговите стари договори не са били зачетени. Но това е малко вероятна хипотеза. Заповядайте.
Венислав Цанов:
Тя е малко вероятна, защото действително полската ВВС разполага с над 40 машини МиГ-29, които се поддържат в едно много добро състояние. Тяхната пълна изправност е над 80 на сто, което е над критериите, които са установени за НАТО. При тази ситуация не считам, че има риск. Но, разбира се, риск винаги има. Животът е много различен. Но по-скоро разумно сме постъпили, като сме се обърнали към полската държава и полската индустрия. Ходили сме, видели сме на място заводите. Трябва да ви кажа, че са в прекрасно състояние и се развиват със съответни кадри и т.н.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Надявам се да мислите така и след 200 летателни часа или две години, което от събитията по-бързо настъпи.
Колеги, има ли други въпроси. Много изчерпателно обсъдихме законопроекта, но дано да има смисъл. От правна страна това е доста нетипичен договор. Няма други въпроси. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29, № 502-02-35, внесен от Министерски съвет на 29.10.2015 г., моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Приема се ратификационният закон. Благодаря на колегите от отбраната.
Пристъпваме към т. 3 предишна т. 2.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 05.08.2015 г.
Гости от Министерството на труда и социалната политика са г-н Лазар Лазаров, заместник министър и г-жа Елена Кременлиева, директор на дирекция „Социално включване”.
Г-н Заместник-министър, колеги, благодаря и на вас за търпението. Имате думата да представите законопроекта.
Явор Нотев:
Извинете, г-н Министър, просто да заявя гласа си. Запознат съм с документа, който предстои да бъде обсъден. Въздържам се и моля така да бъде отчетен гласът ми. Извинявайте всички.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Нотев. Ще отразим вашия вот. Заповядайте, г-н Заместник-министър.
Лазар Лазаров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
На вашето внимание е представен законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Законопроектът има за основна цел подобряване на нормативната уредба в областта на социалните услуги. Има три основни групи изменения, които се предлагат:
Едните са свързани с регистрационните и лицензионните режими. Те произтичат от противоречие на сега действащата нормативна уредба с основополагащия закон в тази връзка. Това е Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Съгласно този закон всички основания за възникване и осъществяване на съответна дейност следва да бъдат упоменати в закон. Във връзка с това са предвидени намаляване на изискуемите документи. Всички документи, които са обществено достъпни, няма да бъдат изисквани отново от лицата, които кандидатстват за лиценз или за регистрация. Намалява се срокът въз основа на който ще бъде произнасян и предоставян лиценза и се подобрява взаимодействието между двата основни субекта в тези режими – между Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето.
Може би само едно уточнение. В случаите, когато се предоставят социални услуги за деца е необходимо доставчикът на социална услуга да получи лиценз, а иначе всички доставчици на социални услуги се регистрират в Агенцията за социално подпомагане.
Другият основен кръг въпроси, които са предвидени, са свързани с правата и достъпа до социални услуги на децата и хората с увреждания и лицата, които са поставени под пълно и частично запрещение. Това е и в отговор на поредица от решения на Европейския съд по правата на човека. С този законопроект отговаряме изцяло на констатираните несъответствия в нашето законодателство.
Има поредица от други правно-технически и някои нормативни текстове, които подобряват целия този пазар и отношенията между доставчици, ползватели и осъществяването на контрол върху предоставянето на социални услуги.
Благодаря за вниманието.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър. Колеги, имате думата.
Заповядайте, г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Уважаеми колеги, призовавам да подкрепим на първо четене предложения законопроект. Той съдържа в себе си много рационални идеи, които ще подобрят функциите на социалното подпомагане.
Г-н Заместник-министърът не спомена и някои други неща, които само ще ги маркирам: прецизират се част от функциите на Агенцията за социално подпомагане; регламентира се отговорността на кмета на общината по спазване на критериите и стандартите за предоставяне на социални услуги; прецизира се възлагането на общините на управлението на социалните услуги на делегирани от държавата дейности; въвежда се изискването за откриване на социална услуга, делегирана от държавата, кметът на общината да осигури предоставянето й от датата на откриването; допълват се правомощията на инспекторите от Инспектората на Агенцията за социално подпомагане; разширяват се основанията за заличаване на регистрацията на доставчиците и се регламентират случаите, в които лицата нямат право на регистрация. Въвежда се и санкция за лицата, които предоставят социални услуги без регистрация.
Считам, че всички тези идеи, които са заложени в Закона за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане ще подобрят неговото прилагане. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Никифоров. Други изказвания? Няма други желаещи да се изкажат. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 05.08.2015 г. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринадесет „за” с всички заявили как гласуват. Против? Няма. Един „въздържал се”.
Законопроектът е приет.
Благодаря за участието на г-н Заместник-министъра. Благодаря и на вас, колеги. Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов