Стенограма от заседание на комисия, 11/11/2015

---

П Р О Т О К О Л
№ 45


Днес, 11.11.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Христо Иванов - министър, Петко Петков - заместник-министър на правосъдието, Надежда Йорданова - началник на политическия кабинет на министъра на правосъдието; от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи” – Владимир Петров - директор, Ася Велкова-Първанова и Стела Бояджиева - главни експерти; от Върховния касационен съд – Лозан Панов - председател и Роза Георгиева - началник на кабинета на председателя на ВКС; от Върховния административен съд – Румяна Монова - заместник-председател на ВАС; от Висшия съдебен съвет – Соня Найденова - представляващ ВСС, Димитър Узунов - председател на Комисията по бюджет и финанси, Ясен Тодоров - член на Висшия съдебен съвет, Юлиана Колева - член на ВСС и председател на Комисията по правни въпроси и Маргарита Радкова - директор на дирекция „Бюджет и финанси” към Администрацията на Висшия съдебен съвет; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Теодора Точкова - главен инспектор и Красимира Николова - главен счетоводител.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, уважаеми гости, има кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Има предложение за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, връщам се една година назад и си спомням, че когато приемахме бюджета тогава, бюджетът за съдебната система, ако не се лъжа, го разглеждахме като втора точка или поне предложението на Висшия съдебен съвет го разглеждахме отделно. Ако бъркам ме поправете.
Предс. Данаил Кирилов:
Сега при всички положения ще разгледаме и предложението на правителството и становището на Висшия съдебен съвет. Признавам, за миналия бюджет ми е трудно да си спомня, но няма формална логика да ги отделим двете предложения. Смисълът им е да се обсъждат заедно.
Десислава Атанасова:
Има две гласувания.
Явор Хайтов:
Благодаря ви за пояснението.
Предс. Данаил Кирилов:
Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Пристъпваме към Обсъждане за първо гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г.
Благодаря на всички гости, че успяха да реагират на поканата и да вземат участие в настоящото заседание на правна комисия.
Г-н Министър, как предпочитате, Вие да представите предложението или да дадем думата на Министерството на финансите.
Христо Иванов:
Мисля, че е редно да започне г-жа Соня Найденова.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, г-жо Найденова, имате думата.
Соня Найденова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, г-н Председател на Върховния касационен съд, г-н Министър, колеги и гости, Висшият съдебен съвет на свое заседание през месец юли 2015 г. одобри проектобюджета на съдебната власт и внесе същият за приобщаването му като част от проектозакона за държавния бюджет.
Представителите, които сме тук днес на заседание на правната комисия на Народното събрание заявяваме, че поддържаме така предложения и одобрен с решение на Висшия съдебен съвет проект за бюджета на съдебната власт, защото смятаме, че същият освен, че е съобразен с действащото законодателство на страната, предвижда и средства, за да могат да бъдат реализирани политиките на управление така, както са посочени и в самия законопроект за бюджета на съдебната власт, одобрен от Висшия съдебен съвет. Както и в предходната година за бюджета за 2015 г. така и с проектобюджета на съдебната власт за 2016 г. сме структурирали нашето предложение, съобразно дейностите, които са в правомощията на Висшия съдебен съвет за управление така, че те да могат, от една страна, да обезпечат функциите по правораздаване и правоохранителната дейност, извършвана от прокуратурата и следствените органи, така и, от друга страна, да позволят необходимите средства за достатъчна издръжка на органите на съдебната власт, както и за реализиране на етапите от електронното правосъдие. Както сте забелязали, в проектобюджета на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, са заложени и средства именно за по-нататъшно развитие на процесите. Те вече са започнали и затова казвам по-нататъшно развитие на процесите за осигуряване въвеждането на електронното правосъдие така, както беше заложено в пътната карта, разработена в изпълнение на стратегията за електронно управление в сектор правосъдие.
Няма да се спирам подробно на конкретните параметри на проекта за бюджет на съдебната власт, както е одобрен от Висшия съдебен съвет и предложен да бъде включен като част от държавния бюджет за 2016 г. Иска ми се само да акцентирам накратко на няколко неща и мисля, че г-н Панов, като председател на Върховния касационен съд, много по-детайлно ще постави позицията, с която проведохме и срещата с министъра на финансите преди да бъде разгледан окончателно на заседание на Министерски съвет законопроектът за държавния бюджет, в частта бюджет за съдебната власт, който го касае, а той се свежда до следното.
Висшият съдебен съвет прави своето искане за тези параметри за бюджета на съдебната власт за това, защото не само в рамките на тази календарна година, а и няколко години по-рано е започнал процеси, тук можем да ги наречем като процеси на реформиране, на подобряване на ефективността на съдебната власт и по-разумно управление не само на финансовия ресурс, но и на човешкия ресурс, процеси на реформиране, които тепърва предстои да дават своя резултат, съобразно заложени срокове от Висшия съдебен съвет. Те касаят разумно разпределение на човешкия ресурс, разумно управление на финансовия ресурс, стартирал процес на преосмисляне съществуването структурата на районните съдилища, респективно на районните прокуратури, преосмисляне чрез разработване на критерии за съдебната администрация и други мерки, които ние вече сме заложили и изпълняваме в рамките на годишната си програма и одобрените политики з управление, както и такива мерки които сме заложени да бъдат реализирани и през следващата календарна година.
Аз ще спра до тук, г-н Председател. И ако позволите, г-н Панов ще бъде по-конкретен за тези наши действия, с които искаме да защитим проектобюджета на съдебната власт.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Панов.
Лозан Панов:
Уважаеми колеги, с колегите от Висшия съдебен съвет преди срещата с министъра на финансите, която се състоя може би около три седмици преди днешната среща, подходихме по-малко по-различен начин, не както в предходните три години, а именно решихме ние да предложим онези предложения за мерки и подобряване ефективността и отчетността на съдебната система. Няма да се връщам на идеята за промяната на чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт, свързан с формирането на възнагражденията на магистратите, а ще започна от онези мерки, които сме ги формулирали краткосрочно и съответно средносрочни – първите в рамките на 12 месеца, а вторите – до 2017 г., с които, отново повтарям, целим ефективност и отчетност на съдебната система. Това бяха и мерките, които представихме пред министъра на финансите, за да може ден по-късно той да представи съответно проекта за бюджет, който беше одобрен и от Министерския съвет. Позволете ми да ги прочета, без да ви отегчавам.
Краткосрочни мерки в рамките на 12 месеца:
1.Премахване на незаетите щатни бройки като бюджет в съдебната система.
2. Правилата за преместване по реда на чл. 194 от Закона за съдебната власт с цел по-голяма гъвкавост. Това е принципът на уседналост, за да можем да направим малко по-креативна съдебната система с възможност там, където има нужда от съдии, да бъдат подсилени и съдебните органи, за да могат да правораздават по-добре. Имам предвид софийските съдилища, имам предвид онези съдебни органи, в които, например, ad hoc има проблеми, които трябва да бъдат решавани. Например, съдилищата, които се намират по граничните райони с оглед на бежанската криза.
3. Премахване на заплащането за участие в заседание на Висшия съдебен съвет. Това касае нас тримата: председателят на Върховния административен съд, главния прокурор и мен като председател на Върховния касационен съд.
4. Оптимизация на администрацията на Висшия съдебен съвет, Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Прокуратурата – изобщо всички администрации в рамките на съдебната система.
В рамките на краткосрочните цели сме поставили и анализ на дейността и предложения за промени на военните и специализираните наказателни съдилища. Знаете, че Висшият съдебен съвет е първият съдебен съвет, който пристъпи към ликвидиране и премахване на съдебни звена (говоря за военните съдилища). В момента структурата на военните съдилища е по-различна отпреди две години. Следващата година е година, в която може да се направи допълнителен анализ за това дали да се пристъпи към следващи стъпки по отношение на военните съдилища, като тук няма как д не припомним и нормите на Конституцията, в която изрично е посочено, че трябва да има военни съдилища. Тоест, няма как да се стигне до друго решение – поне един военен съд и един военно апелативен съд. И специализираните наказателни съдилища също сме ги обсъждали. Може би сега е времето – следващата година, когато трябва да се направи анализ на дейността на тези съдилища. Ако успеем да теглим черта и да видим активността н тези новосъздадени структури към съдебната система, включително и от към разходи, и от към ефикасност на действия и противодействия срещу организираната престъпност.
Към средносрочните – 2017 г., сме посочили първо изграждане на един деловоден софтуер за електронно администриране на делата. Тук няма как да не спомена необходимостта от действия и на Министерството на финансите и на Министерството на правосъдието с оглед на възможността електронното правосъдие да засегне всички структури на съдебната система, да не се прави сепарирано.
Второ, критерии за изчисляване на натовареността на съдебните служители. Не е тайна, че съдебните служители в съдебната система са с различна пропорция, ако гледаме прокурор-служител, съдия-служител имаме съотношение 1:1.8, 1:2.2. Ние имаме структури, в които съотношението е 1:3, 1:4, дори имаме съотношение 1:6 и 1:7, което очевидно не е обективно.
Трета и много важна точка – съдебната карта и натоварването на съдиите. Тук вече ще има нужда от вашата подкрепа, защото съдебната карта, ако се пристъпи към окрупняване на съдилища или пък работа н пункт, познат подход отпреди не малко години в България, тук вече ще ни трябва вашата подкрепа от страна на законодателния орган. Защото и днес, включително, получаваме писма от различни общински структури, които със свое решение ни съветват и ни препоръчват да не се закриват съдилища в определени региони. Сами разбирате, че демографската криза няма как д не влияе на съдебната карта. Тук трябва да се направи баланса между достъпа до правосъдие, но от друга страна и съобразяване с обществените потребности и с демографската криза. Почти 2 000 000 по-малко – Българи вече не е същата, както беше преди 20 години и няма как да се поддържа една тежка, тромава съдебна система. Необходимо е тя да бъде реформирана и пътят е именно чрез съдебната карта и преценка и степен на натоварване на съдиите. Нека, обаче, да кажем, че идеята е не да се икономисат средства и пари, а идеята е да се направи съдебната система по-ефективна и с по-голяма отчетност.
И четвърта точка – управление на собствеността на съдебната система. Анализ и предложения за реформа. Тази стъпка също няма как да я направим без ваше съдействие и с помощта на Министерството на правосъдието, тъй като, както знаете, съдебните сгради под разпореждане на Министерството на правосъдието, разбира се, с резервата, че темата е включена и в конституционните промени, а именно евентуално да премине към съдебната система.
Това са комплекс от мерки, с които повтарям, целим подобряване на ефективността и отчетността на съдебната система. Няма как всички явления в обществото да не повлияят на съдебната система. Необходимо е тя да се реформира и този подход, който избрахме към министъра на финансите беше именно в този смисъл. Смятам, че успяхме да го убедим в нашите намерения и в това, че те могат да бъдат изпълнени.
За да не ви отегчавам, ще кажа, че много стъпки са направени от Висшия съдебен съвет по отношение на незаети щатни бройки, по отношение на ролята на чл. 194. Имаме необходимата база и тепърва започват групите, които са по отделни апелативни райони София, Варна, Бургас, Велико Търново и Пловдив, в които ще се анализира именно съдебната карта и съответно натоварването на съдиите и съдебните служители, като предпоставка за следващите стъпки, които ще извърши Висшият съдебен съвет. Това е. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Панов. Г-н Узунов иска думата. Заповядайте.
Димитър Узунов:
В допълнение на колегите, които говориха преди мен, искам само да допълня, посоча или да уточня, че тези мерки, които Председателят на Върховния касационен съд изброи като дългосрочни и краткосрочни и средносрочни, тези мерки ние ги реализираме не с оглед на предстоящия бюджет, който предлагаме, но това са мерки, които ние в процеса до момента работят в продължение на три години. Някои от мерките съвсем скоро ще намерят реализация - и по-краткосрочните и по-дългосрочните мерки.
В крайна сметка, уважаеми колеги, ние отчитаме тежкото състояние, в което се намира държавният бюджет, тежкото състояние и положение, в което се намира икономиката на страната и смятаме, че все пак предложеният бюджет е компромисен и това ни принуждава с още по-голямо усърдие да предприемем и реализираме набелязаните мерки, които Председателят на касационният съд изброи.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Узунов. Г-н Тодоров, г-жа Колева? За сега не. Ще се включите в дебата. Добре. Г-жо Главен инспектор, имате ли желание? Заповядайте.
Теодора Точкова:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, бих искала да изразя принципното несъгласие на Инспектората с оглед внесения в Народното събрание проект на бюджет за 2016 г. за органите на съдебната власт и в частност досежно бюджета на Инспектората. Макар във внесения проект на Закон за държавния бюджет за 2016 г. да са предвидени две предложения за бюджет на Инспектората - от страна на Висшия съдебен съвет, и от страна Министерския съвет, така предвидените средства, според мен, са крайно недостатъчни за осъществяване на нормалната дейност на Инспектората. Според мен, предвидените в предложените размери предполагат и спиране на дейността на Инспектората.
Инспекторатът със свое писмо от 29 октомври 2015 г. изпратено и получено в Министерство на финансите и в Министерския съвет на същата дата, посочва, че нужните средства за осъществяване на дейността на органа за 2016 г. са в размер на 4 601 559 лв. Този размер на нужните средства е формиран при разчитане на необходимите средства за работна заплата с оглед щатната численост на Инспектората към 31 декември 2015 г., с оглед осигуряване на дейността на този орган за следващата година, както и с необходимите средства за издръжка и за капиталови разходи. За това е разбираемо, според мен, защо предложените варианти за бюджет на Инспектората са неудовлетворителни за този орган.
Бих искала да посоча, че досежно бюджетът на Инспектората, съобразно предложението на Министерски съвет са определени средства в размер на 3 757 300 лв., а съобразно проекта на Висшия съдебен съвет – 3 893 300 лв. Бих искала да посоча, че дори и да бъде приет предложеният от Висшия съдебен съвет проект на бюджет на Инспектората, който предвижда по-висока сума от тази, предложена от Министерския съвет, този размер на предложените средства би осигурил само средствата за работна заплата и задължителни осигурителни вноски. Останалият остатък 76 000 лв., с които Инспекторатът следва да осигури издръжката си, включително необходимите разходи за командировки, за капиталови разходи знаете, че Инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки в органите на съдебната власт и по наши разчети само за 2016 г. са необходими средства за командировки в размер 300 000 лв., т.е. предвиждаме проверки в два апелативни района и тази сума ни е необходима за осъществяването на дейността на този орган. Като пример мога да посоча защо остатъкът от предложението на Висшия съдебен съвет за бюджет на Инспектората от 76 000 лв. няма да достигне за следващата година, това че само до момента за командировки в Софийски апелативен район Инспекторатът е изхарчил за тази година 150 000 лв. Но все пак става дума за проверки в Софийски апелативен район. Ако Инспекторатът следващата година предвиди проверки, примерно, във Варненския или в Бургаския апелативен район, или в Пловдивския апелативен район, тези средства няма да достигнат. За това сме предвидили средства за командировки в размер на 300 000 лв. Тоест, излиза така, че с проекта на бюджет на Инспектората във варианта, предложен от Висшия съдебен съвет, не се гарантира дейността на Инспектората.
Смятам, че е безпредметно да коментирам предложения проект на бюджет на Инспектората от страна на Министерския съвет, който казах, че е в много по-малък размер. По отношение на него мога да посоча само това, че предложената сума от 3 757 300 лв. ще осигури изцяло само заплащането на заплатите на работещите в Инспектората и се формира един недостиг от 59 985 лв. за задължителни осигуровки.
Искам да кажа, че няма осигурени средства за текуща издръжка и няма осигурени средства за капиталови разходи. Ето защо, за да може органът да функционира нормално, са му необходими посочените от нас средства – 4 601 559 лв. и отправям молба и призив към народните представители да гарантират, чрез осигуряване на тази сума, спокойната и нормална работа на Инспектората. Нещо повече, Инспекторатът е орган, който е в основата на съдебната реформа и за да може качествено да осъществи задачите, които се поставят към него и надеждите и очакванията, които са свързани с неговата работа, трябва да бъде подсигурен с необходимите ни средства. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Главен инспектор. Г-н Министър, заповядайте.
Христо Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа магистрати, уважаеми Председател на Върховния касационен съд, само няколко бележки ще направя, преди да дам думата на колегите от Министерството на финансите, които да представят своя анализ в повече детайли.
Както е известно предложението в становището на Министерски съвет, с което внесохме проекта за Закон за държавния бюджет е за общ размер от 518 000 000 лв. за бюджет на съдебната власт. Това е с 45 000 000 лв. повече, отколкото беше първоначалното предложение. Тук бих искал да изкажа своето удовлетворение от факта, че с предложената сума ние ще успеем да съхраним и продължим политиката по доходите в съдебната власт. Аз и друг път съм имал поводи пред вас да заявя, че за мен като принципно положение и като важен елемент за дългосрочната поддръжка на върховенството на закона и независимостта на органите на съдебната власт тази политика следва да бъде запазена.
Същевременно запазването и поддържането на тази политика при един постоянен ръст на заетите в съдебната власт, както на магистратски длъжности, така и на административни длъжности, което наблюдаваме в последното десетилетие и повече, очевидно поставя ред въпроси за общата икономическа целесъобразност на бюджетната рамка на съдебната власт и отново бих искал да изкажа удовлетворението си от предложенията, които бяха тук застъпени, както от Висшия съдебен съвет, така и от Председателя на Върховния касационен съд. Именно фактът, че този Висш съдебен съвет работи в тези посоки беше, според мен, ключовият аргумент за това ние да можем да стигнем до този по-добър размер на това, което изпълнителната власт предлага като бюджет на съдебната власт. Защото ние не просто виждаме едни намерения за сериозни оптимизации в управлението на човешкия и финансовия ресурс на съдебната власт, но виждаме в лицето на настоящия състав на Висшия съдебен съвет партньор, който наистина е доказал своята воля да работи в посока на тези решения, които в по-голямата си част няма да бъдат никак лесни за прокарване. Тази отговорност, която включително и в рамките на разговорите, които бяха проведени, но и изобщо в дейността на Висшия съдебен съвет е обективирана, за мен наистина е залог за това, че в следващите години, работейки заедно, ние ще можем да реализираме очертаните оптимизации.
Използвам случая да кажа, че именно подготвяйки се в тази насока, ние се бяхме обърнали към Световната банка с молба да ни предоставят своя анализ на бюджета на съдебната власт, изключая бюджета на прокуратурата, за която трябва отделно да се направи такъв анализ, заключенията с някои от акцентите са ви като материал предоставени, също за да можем да покажем, че има доста свършена работа от експертни анализи, включително и от чужбина, която гарантира, че през 2016 г. ние ще можем да направим тези стъпки, които бяха очертани.
Що се отнася до загрижеността, която г-жа Точкова повдигна, ние не сме били сезирани с вашето писмо, както Вие отбелязахте, и аз сега разбирам за тази ситуация, но както се казва по-добре късно, отколкото никога. Поемам ангажимент да се запознаем с вашето притеснение, да проведем разговори с колегите от Министерството на финансите и от Висшия съдебен съвет и ако може, да намерим някакви възможни решения, г-жо Точкова.
Иначе трябва да кажем принципно и политически, особено в контекста на факта, че в момента парламентът провежда избор на инспектори, ние наистина трябва да осигурим на Инспектората, от който очакваме да стане важен инструмент на реформата, необходимото финансиране за неговото функциониране.
С това ми позволете на този етап да приключа изказването си. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Заместник-председателят на Върховния административен съд, ако желаете да вземете становище? Заповядайте.
Румяна Монова:
Аз ще бъда много кратка.
Първо ще поднеса извиненията на Председателя на Върховния административен съд за невъзможността му да присъства тук днес и ще кажа, че много подробно изразиха становища представителите на Висшия съдебен съвет. Това, което са дали като предложение е достатъчно оптимизирано, много сериозно анализирано и ако наистина искаме да се проведат тези сериозни стъпки и реформи, които се правят, още повече трябва да бъдат финансово обезпечени, тъй като това ще изисква наистина голямо разместване във всяка едно от отделните звена на нашата система.
По отношение на бюджета, който е предвиден за Върховния административен съд мисля, че всичко е ясно, анализирано е достатъчно, оптимален е. Не е достатъчен, но е оптимален! Нямам какво повече да кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Монова. Колегите от Министерството на финансите? Колегите с парите, заповядайте.
Владимир Петров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,
Уважаеми г-н Министър, уважаеми г-н Заместник-министър,
Позволете ми само с няколко думи да очертая при какви условия е разработен проектобюджетът на Република България за 2016 г.
Той е разчетен при прогнозируем брутен вътрешен продукт 88 828 000 000 лв. Но той е в условията на постоянна консолидация с оглед намаляване – свиване на разходите в посока надолу с една стъпка от 0.5 на всяка година. Говоря за трите години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Това не може да позволи изискването да се разпределят всички държавни функции в рамките на 40% от брутния вътрешен продукт да бъдат удовлетворени всички претенции на участниците и на адресантите в държавния бюджет така, както те са поискали. За първи път, съвсем отговорно го казвам като експерт, от много години насам ние за пръв път имаме доближаване между варианта на Висшия съдебен съвет, който членовете на Висшия съдебен съвет блестящо защитиха, имаме такова сближаване на позициите. Само 24 500 000 лв. е разликата между двата параметъра.
Притеснението, което спомена Главният инспектор, то е притеснение за Инспектората на Висшия съдебен съвет, но все пак бюджетът на Висшия съдебен съвет е съставен от органите на съдебната власт и той може в хода на годината да бъде преразпределен така че тези притеснителни числа, които не са толкова големи, поне от това, което Главният инспектор представи на вниманието на уважаваната комисия, могат след вътрешно преразпределение да бъдат покрити така, че да не се попречи на този важен орган да изпълни своите функции, за които е създаден и които трябва да изпълнява в хода на бюджетната година.
Освен това, дефицитът на бюджета за 2016 г. е разчетен да бъде 2%, което съответства на изискванията на Европейската комисия, която задължава Република България да прави в продължителен период от време консолидация на разходите.
Средната годишна инфлация е разчетена да бъде 0.5% за 2016 г. Разбира се, в следващите две години има малко повдигане на инфлацията на 1 на сто и 1.8 за 2018 г., но за 2016 г. това са основните параметри, при които е разработен бюджетът.
Другото, което е много важно да се каже, че в крайна сметка тези нюанси, които има между отделните органи във Висшия съдебен съвет са сведени до възможния минимум. Разбира се, пак ви казвам, от много години – от 1998 г. насам, за първи път имаме толкова малка разлика в предложението на Висшия съдебен съвет и на Министерския съвет, защото се проведе един много сериозен диалог преди внасянето на проекта на закон в Министерския съвет и този диалог беше много ползотворен и се стигна до тези параметри. Мисля, че уважаемите членове на Висшия съдебен съвет ще го потвърдят.
В тези трудни моменти трябва да отчитаме, че в крайна сметка националната икономика е произвела този брутен продукт, който брутен продукт министърът на финансите в качеството си на министър на финансите може да преразпредели на съответните органи, мисля, че той е подходил правилно, съобразил се е с всички реформи, които са започнали и предстоят да се осъществят в системата на съдебната власт и смятам, че по този начин е създал и необходимите предпоставки и условия, за да могат тези органи да изпълнят своите конституционно определени функции.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Владимир Петров за становището и позицията на Министерството н финансите. И аз подкрепям диалога в резултат на който от разлика от 69 500 000 лв. се стигна до намалението й до 24 500 000 лв.
Колеги, дадохме думата на всички гости. Имате думата за въпроси, мнения, становища и предложения. Досега коментирахме бюджета на съдебната система. Би следвало да кажем няколко думи и за бюджетните политики на Министерството на правосъдието. Ако не сте готови с въпросите, да продължим с Министерството на правосъдието.
Г-н Хайтов, заповядайте.
Явор Хайтов:
По отношение на бюджета на съдебната система, ако позволите г-н Председател. В този момент заседава и вътрешната комисия и там се гледа бюджетът. Знаете следствие на настоящото управление какви трусове станаха в Министерството н вътрешните работи, но това е друга тема. Нека сега да се съсредоточим върху изключително важния бюджет за съдебната система, който разглеждаме днес.
На първо място бюджетът е инструмент и оръжие за провеждане на съдебната реформа. Аз си спомням как миналата година просто за сведение приехме предложението на Висшия съдебен съвет и от него не последва нищо и всъщност това е отговорът на въпроса, че съдебната реформа беше забавена, една година беше загубена за така наречената прословута съдебна реформа. Дори гръмко именувания и приет документ „Актуализирана стратегия за съдебна реформа” на практика не доведе до нищо ново към настоящия момент.
Аз съм доволен, обаче, от факта, оставяйки настрана всички други анализи от голите числа, от конкретните цифри. Всъщност аз оставам с впечатление, ако бъркам моля да ме поправите, че бюджетът за съдебната система през следващата година всъщност ще бъде завишен с 45 000 000 лв. и това е похвално. Доволен съм от този факт и…
Предс. Данаил Кирилов:
С 45 000 000 лв. доведоха преговорите. Иначе на годишна база и доколкото си спомням сравнението с предходния, имаме грубо около 100 000 000 лв. (Вълнение в залата.) Само 45 000 000 лв.? Защото имам спомени от миналата година…
Явор Хайтов:
Аз не ви се сърдя за това, че ме прекъснахте. Ние приемаме бюджет и е важно числата да бъдат уточнени. Ще дам моя глас в подкрепа на това предложение и се надявам, че наистина колегите от Висшия съдебен съвет и ръководителите на административните звена ще направят всичко по силите им Инспекторатът да функционира нормално, защото съм обезпокоен от казаното от Главния съдебен инспектор. Нека все пак да сме наясно, че за сега това е единствената фигура, събрала такова огромно мнозинство подкрепа от народни представители.
Но изказвам противно становище на казаното от Председателя на Върховния касационен съд и аз ви моля преди да се пристъпи към закриване на съдилища нека все пак да си дадем сметка, че някои от тях носят и исторически елемент и че това са важни административни, ако щете, единици в определени общини. Аз го казвам и като народен представител, избран от Северозападна България – район, който най-жестоко пострада от икономическата криза. Разговарял съм с колеги, които са съдии магистрати в конкретни съдилища, подложени под угрозата да бъдат закрити. Аз си мисля, че закриването на районни съдилища в по-малките общини не е панацеята за съдебната реформа и ви моля, доколкото са възможностите, да се въздържате от такъв тип предложения.
Ще дам моя глас в подкрепа на така направеното предложение за бюджет на съдебната система.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Други изказвания? Има ли реплики по изказването на г-н Хайтов? Няма. Г-н Славов, имате думата за изказване.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз ще поставя два въпроса на вашето внимание.
Първият въпрос, който ме вълнува, действително както и колегата Хайтов отбеляза, има видимо увеличение на бюджета на съдебната власт в сравнение с миналата година, но то все пак остава по-малко от това, което първоначално беше заявил Висшият съдебен съвет – около 25 млн. лв. Та моят въпрос в тази връзка е ще се справите ли в рамките на този недостиг, който ще се получи?
Също така споделям и аз опасенията по отношение на Инспектората, особено с оглед допълнителните правомощия, които най-вероятно ще бъдат възложени с промените в Конституцията, така че тук наистина ангажиментът на министъра на правосъдието е съвсем навременен. Там трябва да се помисли нещо за даване на възможност тези нови правомощия и задължения да бъдат съответно застъпени и ако трябва да се назначат и допълнителни хора в Инспектората.
Също така бих искал да попитам по отношение на прекрояването на съдебната карта. От данните, които имаме, наистина е видимо, че има съдилища, в които е нетърпимо положението по отношение натовареността на магистратите. Поне за мен пътят за решаването на този проблем е именно този, т.е. адекватна реформа на съдебната карта и пренасочване, включително и по линия на подсъдността равномерно на делата в отделните съдилища, за да не се стига до абсурди с 50-60 дела на месец да трябва да се бори един съдия, особено в района на София се сещам за Административен съд-София, за където имам прясна информация, че ситуацията е такава, особено по данъчните дела.
В този смисъл въпросът ми е тази реформа на съдебната карта в какви горе-долу срокове се предвижда да се случи и да започне да се случва.
И последното, с което завършвам, прави ми впечатление, че има доста свободни щатни бройки спрямо действително назначените на щат. Има ли някаква обективна причина това да се случва? Да не би съдийската професия вече да не е толкова атрактивна? Или просто има някаква причина, която обяснява този факт, защото най-простата сметка показва, че ако има назначени повече съдии, би трябвало общата натовареност на всеки отделен съдия да намалее.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Заповядайте, г-н Узунов.
Димитър Узунов:
Да отговоря на последните въпроси. Аз съм член на Комисията по бюджет и финанси и неин председател. Хващам се за последните реплики на г-н Хайтов, относно закриването или по-скоро незакриването на малките районни съдилища. И той и вие добре съзнавате пред какво голямо предизвикателство сме изправени и колко трудни решения трябва да вземем. Всъщност, той посочи един от критериите, които той е констатирал като народен представител, избран от Северозападна България, продиктуван от обезлюдяването на този район. Ние до тук сме завършили процеса по разработване критерии по закриване и окрупняване на съдилища и в тази връзка не случайно Председателят на Върховния касационен съд каза, че е необходима и помощта на изпълнителната и законодателната власт със съответните нормативни промени. Разберете, че проблемът е сериозен и решенията, които предстои ние да вземем, ще бъдат много трудни, а някои от тях трябва да бъдат съгласувани и с изпълнителната власт.
По отношение на въпроса за незаетите щатни бройки. Вероятно, г-н Славов, Вие визирате голяма бройка незаети щатни бройки, касаещи магистратските длъжности. Това действително е така. Но искам да посоча, че към момента имаме и около 300 незаети щатни бройки за съдебни служители. Причината да не бъдат попълнени щатни бройки за съдебни служители е ограниченият ни бюджет и то не само за тази година, но и предходните бюджети са били в ограничен размер и това е една от причините.
Втората причина е, че и до момента Висшият съдебен съвет е полагал усилия по оптимизиране на съдебната администрация.
По отношение на незаетите щатни бройки за магистрати процесът за тяхното заемане е по-дълъг с оглед спазване на изискванията за конкурсното начало и процедура. Тя не приключва за седмица. Тази процедура понякога продължава и месеци, тъй като има законова възможност за обжалване на конкурсните процедури пред Върховния административен съд и в крайна сметка пак опираме до финансовия недоимък и недостатък, който системата изпитва. Така че и това е причината тези бройки да не бъдат попълнени.
Всички тези неща, които ние констатираме и вие самите виждате в проекта за бюджет за 2016 г. ни принуждават да вземем съответните мерки и ние много разчитаме това, което Председателят на касационния съд изброи като краткосрочни и дългосрочни мерки за оптимизиране на съдебната система да дадат своя ефект. Те по всяка вероятност ще дадат такъв ефект.
Ние смятаме, че предложеният от Министерския съвет проект на бюджет за 2016 г. ще е достатъчен и ще се поберем в тези разходи.
Тук искам да посоча, че ние разполагаме със законовата възможност да коригираме бюджета на Инспектората към Висшия съдебен съвет, така че техният финансов недоимък, който колегите от Инспектората се опасяват ще ги застигне, да бъде преодолян.
Смятаме, че в тези параметри, полагайки усилия и необходимите реформи, ще се поберем.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Узунов. Г-н Ясен Тодоров и след това г-жа Колева.
Ясен Тодоров:
По един от въпросите, поставен от г-н Славов, да взема отношение.
Изключително прав е г-н Славов, че огромен проблем е дисбалансът в натовареността между отделните органи на съдебната власт и той посочи част от решенията на този проблем. Едното, обаче, не е в ръцете на Висшия съдебен съвет – промяната на подсъдността не е наша работа, а ваша. Абсолютно съм съгласен, че между административните съдилища има крещящ дисбаланс в натовареността. Висшият съдебен съвет е направил всичко, което е по възможностите му. Да не ви излъжа с точната цифра, но мисля, че между 200 и 300 магистрати от ненатоварените райони на съдебната власт през тези години са пренасочени заедно с щатовете към натоварените органи и по този начин, примерно, натовареността в Софийски градски съд, в Софийска градска прокуратура, Районния съд в София и Районната прокуратура –София, драстично е намаляла. Много е сериозен проблемът с Административен съд-София-град. Мисля, че 8 допълнителни бройки за тази година са дадени, като са взети от ненатоварени административни съдилища на територията на страната. Сега предстои конкурс за тези свободни бройки.
Така че всичко, което е по нашите сили и законови възможности, ние го правим, но много сериозно внимание трябва да обърнете на подсъдността, за да бъдат по някакъв начин, особено в административното правосъдие, разтоварени натоварените съдилища. Има такъв вариант.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Тодоров. Г-жо Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз накратко искам да взема думата във връзка със споменаването на няколко пъти на понятието „закриване” на районни съдилища. Много държа да се знае от вас, както навсякъде другаде разясняваме, че нямаме никакво намерение да лишаваме който и да било гражданин, където и да се намира той в страната, от достъпа му до правосъдие. Намерението ни в реформата е не да закриваме съдилищата и да местим делата, грубо казано, от едно населено място в друго. Намерението ни е да подходим по начин, основан на това да не се местят книжата, а да се движат магистратите, така че хората, които имат желание да вземат свидетелство за съдимост от съответния районен съд, да не се налага да пътуват допълнително километри, за да стигнат централното място за достъп до този документ. Идеята ни е там, където се налага преструктуриране, то да бъде обединяване на магистратите и служителите, така че една обща администрация да обслужва няколко малки досегашни съдилища, в които обаче да могат да се гледат дела, да има специализираната необходима минимум администрация за това и делата централизирано да се разпределят също при спазване на случайния принцип на мястото, където е бил досегашният съд. Естествено някои чисто емоционални аспекти сигурно ще бъдат накърнени, сигурно ще има граждани и органи, които ще страдат от това, че техният, примерно, 100 годишен съд вече не се нарича Районен съд-Чепеларе, защото за него се беше вдигнал шум миналата година. Но смятам, че рационално трябва да подходим всички, включително и народните представители, които са от съответните райони.
Предс. Данаил Кирилов:
А как ще се наричат?
Юлиана Колева:
Дали ще бъде териториално отделение на съответния съд, или ще бъде офис, изнесено работно място – това наистина е технически проблем, засега.
А във всички случаи, когато имаме конкретика документът, който възнамеряваме да приемем, ще го доведем и до знанието на всички власти: изпълнителната и законодателната.
Предс Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Колева. Г-н Калфин. Преди това г-н Панов за уточнения. Заповядайте.
Лозан Панов:
Всички ние съзнаваме, че една съдебна институция носи символиката на държавността. Съвсем не означава, че изработването на съдебната карта, което е един дълъг процес, ще бъде насочена към ерозиране на държавност, заличаване на символите на държавността, премахване на знамена, гербове или каквото е необходимо.
Но при условие, че за 20 години с 2 милиона намалява населението на България, при условие, че имаме демографска криза, при условие, че намалява броят на делата дали ние като държава можем да си позволим поддържането на тежка, тромава съдебна система с всичките анализи и основателни забележки към нея, че може би не е ефективна. Всички ние тук, а може би и вие сте убедени, че във всяко едно населено има съдебна институция, това ще означава перфектен достъп до правосъдие. Дали, обаче, може България, особено в този момент при изразената позиция от страна на Министерството на финансите за ресурсите, с които разполага България, дали България може да си позволи подобно състояние на съдебната система. Ето защо много внимателно тези категорично непопулярни мерки ще бъдат анализирани от Висшия съдебен съвет и съответните стъпки няма как да не бъдат осъществени.
Нека да кажем и още нещо. Откъм прокурори и откъм съдии България е на едно от добрите места в Европа, но ефикасността и отчетността на съдебната система има своите минуси. Именно в този смисъл са нашите предложения.
Няма как да не отбележим, че има съдебни институции, които се намират на около 15-20 км. една от друга, а се намират в различни области, без съмнение изразеното от г-н Хайтов притеснение ще бъде притеснение може би на всички депутати, защото всеки един депутат отстоява интересите на своя район. Но, ако погледнем глобално, дали българската правосъдна система и държавата ще има този ресурс да поддържа един тежък и тромав институт, който не е променян отпреди 20-25 години, това ще е тежък и сложен процес, който няма как да не бъде осъществен с взаимодействието и на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Но всички си даваме ясната сметка, че пътят трябва да бъде извървян. И ако това, което г-н Славов посочи е вярно, това означава, че в продължение на 20-25 години натоварените институции продължават да бъдат натоварени. Административен съд-София-град е създаден 2007 г. Направени са много стъпки от Висшия съдебен съвет за натоварването на колегите от София, казвам го като бивш ръководител на този съд, но въпреки това дебалансът е съществен, той е видим. Радвам се, че Висшият съдебен съвет е първият Висш съдебен съвет, който успя да направи тази разлика между свръх натоварен и почти ненатоварен съд – да се получи линията на пречупване. Но има още много път, който трябва да бъде извървян - и съдебната карта, от една страна, а от друга страна, нормата „натовареност” са онези средства и способи, които именно Висшият съдебен съвет ще анализира. Има всички предпоставки за това, за да може съдебната система да бъде ефективна и същевременно добре да се отчита, и същевременно да бъдем полезни на държавата, която няма как в този момент да не изпитва своите икономически затруднения. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Панов. Г-н Узунов, първо ще дам думата на г-жа Найденова и след това на Вас.
Соня Найденова:
Г-н Председател, ще бъда съвсем кратка. Ще взема отношение само по тази част от казаното от г-н Славов, което касае дали така предложеният финансов ресурс – предложението на Министерския съвет ще бъде достатъчно, вероятно в духа на казаното на г-н Узунов би било достатъчно, защото горе-долу се вмества в параметрите извън заплащане на възнагражденията по останалата част на издръжката, с която сме се справяли с определени финансови рестрикции. Но, ако обърнахте внимание, в предложението на Висшия съдебен съвет в заложените политики има доста сериозно разминаване в частта капиталови разходи и ако в нашето предложение сме заложили финансов ресурс, споменах в моето първо изказване, по отношение развитието на електронно правосъдие, аз не съм сигурна дали в резултат на всички тези реформи, които малко по-рано бяха изложени от г-н Панов, ние ще успеем да реализираме в рамките на 2016 г. свободен ресурс. Защото и министърът на финансите застана на позицията, която и ние застъпихме, че провеждайки, довършвайки тези започнати реформи, ние не можем да очакваме на първо време те да доведат до финансови икономии. Те могат да доведат в някакъв много по-дългосрочен план, който ще надхвърли 2016 г. Въпросът е, че ние сме разработили с небюджетни средства, говоря за средства по оперативна програма „Административен капацитет”, сме поставили началото на електронното правосъдие с разработването на единна деловодна програма, подчертавам „единна” програма на административните съдилища, която вече функционира. В рамките на нея ще направим пилотно тестване на разработения от Висшия съдебен съвет софтуер за електронно призоваване. Защото тази система, работейки с единен продукт, го позволява. Разработен е и единният електронен портал. Прави се анализ на информационната свързаност и от това дали съдилищата извън административното правораздаване ще имат нужда от нова единна деловодна система. Това са мерки, които са заложени за финансиране по оперативна програма „Добро управление” в новия програмен период, в който сме навлезли. Може би и г-н Христо Иванов ще вземе отношение по този въпрос. Но всички трябва да сме наясно, че това финансиране по оперативна програма „Добро управление” то няма как да стане в рамките на 2016 г. А и определените средства по европейските социални фондове няма да покриват закупуването и на техника – на сървъри, на компютри, тъй като там се предвиждат анализи и разработване на софтуерни продукти, и нямаме средства, които могат да покрият тези нужди от капиталови разходи.
Така че нашето предложение, зад което стоим, в размер 542 000 000 лв., защото в него сме заложили и ресурс, който да може да подпомогне следващите стъпки не само в процеса на електронно правосъдие, но конкретно акцентирам на него, тъй като до момента сме стигнали донякъде и ако ние нямаме нужните средства да продължим по-нататък, бихме загубили цялата 2016 г.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Узунов също искаше да добави нещо и Министърът също.
Димитър Узунов:
Г-н Славов, всъщност аз исках да отговоря на вашия въпрос. Вие попитахте кога виждаме промяната в съдебната карта. Искам да уточня, че в близко време ще бъде предложен вариант за решение на този проблем, т.е. ще преразгледаме съдебната карта. Ние до края на годината тръгваме из апелативните райони, за да подготвим, така да се каже, магистратската общност, да чуем техните мнения. Ще посетим Пловдивския апелативен район, Варненския, Бургаския и Велико-Търновския. Всички апелативни райони ще обиколим и в съвсем скоро бъдеще ще предложим вариант за решение. При всички положения той ще бъде болезнен. За това искаме да подготвим и нашата магистратска общност за предстоящите решения.
Бих искал да допълня и още нещо, като част от усилията, които този Висш съдебен съвет полага в реформиране на системата. До момента Висшият съдебен съвет е санкционирал над 40 магистрата, защото това е една от основните дейности на Висшия съдебен съвет – дисциплинарната дейност, от които около 20 магистрати са наказани с финансови санкции. По памет казвам бройките. 8 са уволнените магистрати, които са уволнени и санкционирани за това, че не си изпълняват задълженията, като един дори е уволнен за това, че е упражнявал и политическа дейност. Останалите около десетина души са санкционирани с по-леки санкции, като забележка, порицание. Тази дейност е почти двойно по-голяма от предходния състав на Висшия съдебен съвет. Така че и в тази насока полагаме усилия. За огромно съжаление тази дейност някак си остава скрита, невидима за обществеността, защото законът не ни позволява да изнасяме факти и обстоятелства по дисциплинарните производства.
Това е, което исках да допълня.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Министър, заповядайте.
Христо Иванов:
Няколко уточнения и реплики.
Първо, за електронното правосъдие. По оперативна програма „Добро управление” са предвидени 35 000 000 лв. за финансиране на въвеждането на електронното правосъдие. Тази година започваме с оценка на нуждите, свързани с хардуера. Искам да уверя колегите от съдебната власт и народните представители, че ние и в рамките на тази година осигурихме целево средства за различни конкретни инвестиционни нужди на съдебната власт. Предвиждаме д продължим тази политика. Очакваме отпускане на целево финансиране за оборудване, например, за новата сграда на Наказателно отделение на Районния съд в София, който ремонт също целево беше финансиран. Така че не всичко се изчерпва в тази финансова рамка, която в момента разглеждаме. Отнасяме се с голяма грижа към всички нужди на съдебната власт в рамките на финансово възможното за държавата.
На второ място, позволете ми да подчертая и да се присъединя към призива, който колегите отправиха, включително към народните представители. Г-н Хайтов го няма в момента. Но ние, от една страна, искаме да видим съдебна реформа и оптимизация на ресурс, а от друга страна, всеки, разбира се, има своя район, който представлява и всяка бройка работно място кара депутатите да започват да звънят по телефоните и да се борят за него и това е разбираемо. Това го знам от опит – от направеното в сектор „Затворно дело”. Но когато говорим за държавна воля наистина тук ще трябва да се обърна и аз към парламента с такъв призив, ще трябва заедно да понесем тази трудност. Моделът, към който върви Висшият съдебен съвет е максимално щадящ - точката на достъп на гражданите да бъде запазена във всички случаи, в които това е възможно, използвайки бъдещото въвеждане на електронно правосъдие и т.н. Така че за гражданите като цяло да не се усети съществена разлика. Може би някъде ще се разместят административни бройки, може би самите магистрати ще трябва да понесат определена трудност, свързана с пътуване в някакви периоди от седмицата, в зависимост от модела, който ще бъде изработен. Но когато най-накрая има Висш съдебен съвет, който е готов да поеме тази трудна роля при положение, че при досегашните имаше обратната тенденция – откриваха се съдилища, някои от тези случаи генерираха определени корупционни скандали във връзка с тези процеси, но сега най-накрая имаме Висш съдебен съвет, който е готов да поеме тази политическа отговорност. Останалите власти трябва да покажем отговорност и да застанем до тях в това отношение, защото не може България да продължава да се държи така все едно още сме 9 милиона, все едно имаме петрол и може да има неограничен бюджет. Някаква оптимизация трябва да се случи.
Що се отнася до повдигнатия въпрос за Инспектората и новите му правомощия. Искам да Ви уверя, г-н Славов, че ние по никакъв начин няма да възложим на Инспектората нови правомощия по начин, който да ги направи ресурсно неосигурени. Това или ще стане, когато бъдат приети промените в Конституцията от следващата бюджетна година, или ще има в съответните преходни периоди специално за тези правомощия осигурено целево финансиране, но по никакъв начин няма да ги натоварим в това отношение. Така че можем да бъдем спокойни за това. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Искахте отношение, г-н Славов. Заповядайте.
Петър Славов:
Г-н Министър, благодаря за подробния отговор.
Искам да взема повод от това ,което каза г-н Тодоров и да го уверя, че надявам се повечето ми колеги народни представители мислят по въпроса за подсъдността и че това на практика е в рамките на ръцете на законодателя.
Обръщам се към колегите от комисията, че всъщност още утре ще имат възможност да докажат, че наистина мислят за това нещо, защото ще гледаме промени в ДОПК, които преди дост месеци аз предложих с колеги, които на практика точно това визират – подсъдността по административни данъчни дела да може да бъде вече и по постоянен и по настоящ адрес на жалбоподателя, а да не бъде само в петте големи града, където са адресите на териториалните дирекции на НАП.
Така че наистина може да е малка крачка, но срещите, които направихме и с представители на Административен съд-София-град и на Върховния административен съд получихме подкрепа за тези промени. Надявам се утре колегите наистина да подкрепят, за да започнем и в тази посока полека-лека да облекчаваме положението. Говореше се за поне 20% облекчаване конкретно на АССГ от една подобна такава мярка. Отделно заместник-председателят г-н Магдалинчев даде категорични гаранции, че процесът правораздаване няма да пострада по никакъв начин. Всъщност единствената критика, която чух аз, беше от органите по приходите, които казаха горе-долу, че не им се пътува толкова много по останалите 23 административни съда, което не е сериозен аргумент. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Г-н Калфин, който имаше търпението.
Кирил Калфин:
Аз ще започна отзад напред. Искам да уверя колегата Славов, че аз лично ще подкрепя тези промени в ДОПК, тъй като и в 41-то Народно събрание имахме такива намерения, направихме такива предложения, но те не стигнаха до завършек, т.е. ненаправихме необходимото, въпреки че имаше такава необходимост и аз и сега съм убеден в това.
От друга страна, чук, че Председателят на Върховния касационен съд спомена за откриване на пунктове, евентуално там, където ще бъдат така наречените закрити съдилища. Смятам, че пунктовете - това е една добра мярка, тъй като те съществуваха едно време, където съдиите отиват, делата са там, книжата са там, както и г-жа Колева говореше преди малко, но пък се разтоварваме от административната тежест. И би било добре да се помисли по-сериозно в тази посока и наистина да се отиде към този модел. Това го казвам от личен опит. Смятам, че е добре. А от друга страна, гражданите няма да бъдат ощетени, защото те ще получат правосъдие там, където са, а може би малко неудобство ще изпитват съдиите, които ще трябва да пътуват. Но пък увеличаваме бюджета, а за това ще искаме качество и бързина в правораздаването. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Калфин. Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми представители на съдебната власт,
Уважаеми г-н Министър, колеги, първо бих искал да кажа, че за мен и моите колеги от парламентарната група на БСП-лява България предлаганият държавен бюджет, а то е видно и от отношението на Министерския съвет към бюджета на съдебната власт всъщност показва философията на управляващото мнозинство и специално на Министерския съвет да се създадат едни бюджети, които са бюджети на стагнацията и задълбочаване на мизерията най-общо казано.
Аз принципно не споделям, а и моите колеги, философията дайте да режем, колкото се може разходите, а да увеличаваме функциите и да искаме ефективност. Тези две цели са абсолютно противоречиви, според мен. Чест прави на Висшия съдебен съвет и специално това, което се каза за националната съдебна карта, че все пак се търси някакъв баланс и примиряване между тенденция за рязане на разходите и за подобряване на ефективността на дейността.
Имам няколко въпроса. Но преди това да кажа, че това, което се изнесе за бюджета на Инспектората, според мен, е скандално. Няма как ние вътрешно-контролното звено да го държим само на заплати и на абсолютно минимални разходи и да искаме то да изпълнява функциите си. Не споделям разбирането дайте сега така да утвърдим поискания бюджет, а пък видите ли някога ние ще го коригираме и ще го повишим. Защо да не го направим сега, защо не си дадем ясна сметка какви са необходимите средства за пълноценното изпълнение на задачите на тази структура и още сега да я осигурим финансово.
Подкрепям това ,което беше изразено от Висшия съдебен съвет, разходите за съдебната власт да бъдат в размер на 542.5 млн. лв. и считам, че всички трябва да се обединим около една такава подкрепа и да дадем възможност органът, който ръководи съдебната власт, който виждаме, че максимално отговорно е постъпил към задачата и да състави нейния бюджет, дал ни е една цифра и нека да подкрепим такава, каквато съдебната власт счита, че е необходима за тази функция през следващата година. И в тази връзка искам да попитам следното.
Към 5.08., ако се нелъжа, Висшият съдебен съвет е заявил общо разходи 473 000 000 лв. Сега говорим за 542 500 000 лв. Откъде идва това увеличение. Вероятно не е била прецизна цифрата към м. август. Сега е по-прецизна, надявам се.
И един допълнителен въпрос. Текат идеи за съдебна реформа. Не знам доколко те ще се осъществят, но ако те станат факт до края на тази година и съдебната власт ще действа при малко по-друга правна рамка за следващата година, така поисканият бюджет от 542 500 000 лв. ще удовлетвори ли необходимостта от финансови разходи или не? Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Виждам, че има желание за отговори от Висшия съдебен съвет. Г-н Ясен Тодоров.
Ясен Тодоров:
Едно уточнение по числата. За миналата година Висшият съдебен съвет е поискал 543 740 000 лв. Приет е бюджетът, предложен от Министерството на финансите – 473 000 000 лв. Това ще е изпълнението към края на тази година.
За 2016 г. Висшият съдебен съвет е поискал 542 500 000 лв. грубо. Първоначалното предложение на Министерството на финансите е било 473 000 000 лв. След проведените разговори това число е променено на 518 млн. лв. – с 45 милиона отгоре, които представляват актуализацията на заплатите. Останалата разлика от 24 млн. лв. е предвидена за дейности, които г-жа Найденова представи – най-вече за въвеждане на електронното правосъдие и други и около 4 млн. лв. за издръжка.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Тодоров. Г-н Лазаров. Искате ли отношение, г-н Георгиев? Аз също се въздържах. Но за Инспектората не се възмущавайте.
Заповядайте, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,
Г-н Министър, г-н Заместник-министър,
Уважаеми г-н Панов, разговорът започна много обнадеждаващо за мен с намерението на Висшия съдебен съвет, а и на колегите от правосъдната система не с това, за което говорим от доста време – оптимизиране, а не съкращаване, както каза преди малко колегата. Това е тема ,по която от доста време се говори. Това е добре и аз съм доволен, че тук колегите не се опитаха да политизират темата, а наистина да постъпим отговорно.
Да, наистина електронното правосъдие – в 42-то Народно събрание, г-н Георгиев, внесохме един законопроект. Внесохме го в 41-то и отново в 42-то и една година не благоволихте да го сложите за разглеждане. Ще бъда съвсем кратък, защото когато започват да се правят политически внушения безпочвени, все пак тук има журналисти да припомня, бюджетът по времето на 42-то Народно събрание беше доста по-нисък от този и от тазгодишния. Но тогава ние не политизирахме тази тема така ,както Вие сега се опитвате.
Искам да припомня, че в 41-то Народно събрание заварихме един проект за финансово необезпечен нов съд във Варна за 80 и кусур милиона, та дори и малко повече, абсолютно необезпечен. Искам да припомня 40-тото Народно събрание, не казвам кое правителство – на всички е ясно, в 42-то Народно събрание нищо не се направи за сградите на Висшия съдебен съвет. Сега в момента говорим за електронно правосъдие, говорим за средства, които са отделени за новите сгради, където имаше критични проблеми в Софийския районен съд, в Софийски градски съд. Тези въпроси ние всеки път ги поставяхме, а сега ги решаваме.
Хайде да се опитаме, г-н Георгиев, да бъдем позитивни и да бъдем прагматични, а не да политизираме неща, за които, извинявайте, всички носим вина, някои повече за това, че за правосъдната система освен приказки, нищо друго не сте направили. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Това реплика ли беше, г-н Лазаров. (Изказване.) Добре. Други колеги? Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Изказването на колегата Лазаров е точно обратното на това, което твърди. Искам само да Ви кажа, че в момента обсъждаме проектобюджета за 2016 г. Вие правите някаква, избрана според Вас ретроспекция, която не отговаря на истината. Но все пак подкрепям Вашия призив да се обединим около това и да видим какъв бюджет е нужен на съдебната система, защото е ясно, че тази система се нуждае от подобряване на нейната дейност и че тя не отговаря на очакванията на обществото.
Така че Вашето изказване е абсолютно тенденциозно, но аз повече няма да го коментирам.
Димитър Лазаров:
Няма да правя дуплика, но все пак припомних цифрите в бюджета три години назад.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н министър Иванов поиска думата. Заповядайте.
Христо Иванов:
Нека все пак да се фокусираме върху един факт. За първи път има такова доближаване до искания от страна на съдебната власт бюджет. Това не се случва заради някакво благоволение от страна на изпълнителната власт и не е наша заслуга. Това се случва защото насреща ние виждаме реална готовност да се направят необходимите реформи. Сигурен съм, че следващата година, когато разумно възможната част от тези реформи бъдат направени, ние ще бъдем в много по-добро положение да дискутираме ресурсите, които са необходими на съдебната власт и ще можем наистина да вървим към един растеж и главно растеж на качество и ефективност.
Така че аз мисля, че наистина всички сме длъжници на съдебната власт. Нека днес все пак да видим, че има една позитивна стъпка. Тя се дължи на трите власти, но комплиментите трябва да отидат към съдебната и в този смисъл д гледаме напред. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, уважаеми г-н Министър. Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Заместник-председател.
Уважаеми г-н Председател на ВКС,
Уважаеми магистрати членове на ВСС,
Уважаеми г-н Министър, г-н Заместник-министър,
Уважаеми колеги, ние с колегата Димитров ще подкрепим така внесения проект за държавен бюджет в частта на съдебната система. Приветстваме увеличението с 45 милиона в сравнение с миналогодишния размер на бюджета.
Ще си позволя да направя и коментар по отношение на реформирането на съдебната карта. Безспорно е, че такова трябва да се случи. Надявам се, когато Висшият съдебен съвет е готов с окончателния начин, по който смята, че трябва да стане това, като се надявам това да бъде начинът, който описа г-жа Колева, и начинът, който го описа г-н Иванов, тъй като лично според нас не трябва да има закриване на правораздавателната дейност на съответното място. Закриване на административни структури – да, оптимизиране на персонал – да, но не и закриване на правораздавателна дейност, тъй като в края на краищата отказът от правосъдие е едно от възможно най-опасните явления, които могат да се случат. Не трябва да лишаваме по никакъв начин българските граждани.
Г-н Панов каза, че е важно и качеството. Да, качеството безспорно е важно, но аз не смятам, че качеството ще се повиши, ако закрием цялата правораздавателна дейност в съответното населено място. Ако това ще бъде действително един изнесен пункт, където ще се осъществява тази дейност, вярно е, че ще предизвика известно неудобство за магистратите, които ще трябва да пътуват, но ще бъде осигурявана правораздавателната дейност и гражданите ще имат достъп до правосъдие. Ние ще подкрепим една такава реформа.
Обратното би означавало, че отказваме правосъдие и единственото, което ще се случи и вие всичко го знаете, е много, много дела в Страсбург и много осъдителни присъди. Благодаря.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колеги, виждам, че се поизчерпаха въпросите, изказванията и становищата.
Съвсем накратко по няколко въпроса искам да взема становище.
Първо, по отношение на разликата, касаеща увеличението спрямо предходната година – 58.5 е разликата, като тук бих казал, че тя е спрямо номинала от миналата година, където допуснахме увеличение, което, за съжаление, беше обременено с норма по отношение на преизпълнение на приходите. Така че то е повече от 58 млн. лв. Това е заради коректността на числата и искам да го посоча.
Казвам за миналогодишната практика, защото миналата година правна комисия положи стремеж да подкрепи и направихме предложения между първо и второ четене за увеличение на бюджета така, както беше посочен в Становището на Министерски съвет и то беше прието. Беше прието, обаче, с допълнителна ал. 6 към чл. 2, която впоследствие беше отменена от Конституционния съд. Приемам лично, защото от формална страна аз водех инициативата, макар да беше по решение на правна комисия. Подкрепяме аргументите на Конституционния съд в този смисъл.
В дебата по се открои като че ли темата за съдената карта и то с актуалните притеснения за затрудняване правосъдието в по-малките населени места. Последните два месеца като народни представители, почти всички колеги имаха конкретни питания и питания за този или онзи районен съд в някои от по-малките общини. Това като говорене донякъде създаде известно напрежение за това си позволявам да споделя мнението и към Висшия съдебен съвет и към Министерството на правосъдието, че е много добре, според мен, да се говори. Така както сега обяснявате, предполагам един от вариантите, защото мисля, че имате повече от един вариант за преструктуриране или за уравняване на заетостта между натоварените и по-малко натоварени малки съдилища. Това е добре да се говори и да се обяснява.
Не като съвет, но ако тръгнат да пътуват магистратите, те ще натоварят разходната част на бюджетите с командировъчни и пътни разходи. За това хубаво е финансистите и в двете структури да имат анализ на разходите за този или онзи вариант.
Българското разбиране, включително и за малко населено място, включваше и включва три основни фигури: кмет, поп и съдия. Тоест, дори и в най-малките населени места трябва да имаме съдия и той да се идентифицира, защото това е една от най-авторитетните фигури в по-малките населени места, лесно разпознаваема.
Не знам дали този коментар беше направен, но тъй като колегата Георгиев каза колко скандално било за бюджета за Инспектората. Аз се присъединявам към всички колеги, които подкрепят Инспектората откъм финансово обезпечаване на дейността, включително и финансово обезпечаване на очакванията ни за увеличаване на тази дейност. Погледнете и сравнете бюджета по номинал на тази институция, спрямо бюджетите н другите звена в съдебната система, ще видите, че той е по-малко от 1%, дори по-малко от 0.7 от процента.
Но тук ще подчертая специално по отношение на становището на г-н Георгиев, че проблемът е в дефиницията „Инспекторат към”. Това е проблемът, г-н Георгиев. И този проблем е дефиниран и заложен през 2006 г. Тоест, ако тогава искахме да имаме самостоятелен орган, би следвало дефиницията да е друга и тогава бюджетното взаимоотношение също щеше да е друго.
В тази връзка аз ще си позволя да интерпретирам Инспектората като съществен елемент (няма да кажа орган, за да не влизаме в един друг дебат), но съществен елемент на съдебната система. И за това си мисля, че както Висшият съдебен съвет, така и Министерството на правосъдието, така и Министерският съвет и Министерството на финансите, разбира се, би следвало да направим опит да осигурим финансово бюджета на Инспектората.
Преди да започнем заседанието, получих огромна кореспонденция и която всъщност ме заблуди. Това са становищата на няколко окръжни съдилища, които са обобщавали становищата на районните съдилища във връзка с бюджетните въпроси, включително там имаше и решение по протокол на Висшия съдебен съвет. В тези становища има интересен анализ по отношение на размерите на възнаграждението на магистратите в съдебната система. Примерите касаеха възнагражденията на съдиите с ранг окръжен съдия. Те са достъпни в Секретариата на Комисията по правни въпроси. Но при положение, че е постигнат консенсус и това увеличение от 45 000 000 лв. е осъществено, няма да ги представям дори в резюме на вашето внимание. Който желае би могъл да се запознае с тях. Мен лично ме впечатли едно сравнение, че заплатата на съдия с ранг окръжен съдия е на 22-ра позиция по съотносимост спрямо възнагражденията в държавната администрация. Това е твърдение. Няма да го коментирам по какъвто и да е начин.
По процедурата на гласуване. По традиция и по логика първо поставяме на гласуване бюджета така, както е предложен от Висшия съдебен съвет. След това подлагаме на гласуване Становището на Министерски съвет по предложения от Висшия съдебен съвет бюджет.
Поставям на вашето внимание това, че отделно не сме дебатирали бюджета на Министерството на правосъдието, в който има сериозна разработка по отделни политики, включително и по политиките, които касаят финансирането на дейността по изпълнение на наказанията, по които ние сме редовно проверявани от Европейската комисия и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Но след като проведем гласуването, в случай че имате въпроси, смятам, че министърът на правосъдието и неговият екип ще отговорят на вашите въпроси.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е съгласен да подкрепим бюджета така, както е предложен от Висшия съдебен съвет, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Против? Няма. Който е въздържал се, моля да гласува. Девет гласа „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване Становището на Министерския съвет по проекта на бюджет на съдебната власт за 2016 г., внесен от Висшия съдебен съвет. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се.
Приема се предложението на Министерския съвет.
Колеги, имате ли въпроси по отношение на бюджета на Министерството на правосъдието. Няма въпроси, няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване частта от проектозакона за бюджета за 2016 г. на Министерството на правосъдието. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Единадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се.
Колеги, благодаря ви. Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов