Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 52

Днес, 20.01.2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Теодора Точкова, главен инспектор; от Асоциацията на Българските Административни съдии - Боян Магдалинчев, председател; от Съюза на съдиите в България – Николай Гунчев и Иван Георгиев; от Български институт за правни инициативи – Недялка Грозева и Теодор Славев; от Движение „Експерти на гражданското общество” – Илия Бачев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми народни представители, уважаеми гости,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Знаете, че настоящото заседание беше насрочено на преходно заседание на Комисията по правни въпроси, като беше спазен едномесечния срок при насрочването със специален, особен дневен ред, касаещ осъществяване на процедурата за избор на инспектори на съдебната система с дневен ред:
Изслушване на допуснатите кандидати за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Заседанието ще се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
Колеги, имате думата по дневния ред. Няма изказвания. Закривам дебата по дневния ред. Моля, който е съгласен да приемем дневния ред, да гласува „за”. Тринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
Гости на заседанието са: от Инспектората към Висшия съдебен съвет г-жа Теодора Точкова, главен инспектор; от Съюза на съдиите в България г-н Николай Гунчев и г-н Иван Георгиев; от Български институт за правни инициативи – г-жа Недялка Грозева и г-н Теодор Славев; от Движение „Експерти на гражданското общество” – г-н Илия Бачев.
Уважаеми колеги и гости, изслушването ще се проведе по реда на Раздел IV от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, приети с Решение на Народното събрание от 18 септември 2015 г., обнародвани в Държавен вестник в бр. 73/25.09.2015 г.
Процедурата по изслушване, съгласно Раздел IV е следната.
1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
2. Комисията по правни въпроси изслушва само допуснатите кандидати по поредността им в списъка.
3. Вносител на предложението представя кандидата в изложение до 2 минути.
4. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да представи концепцията си за работа като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет в изложение до 10 минути за всеки кандидат.
5. Народните представители могат да задават въпроси към кандидата, включително и такива от становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища и научни организации. Времето за изложение на въпросите е до 2 минути.
6. На всеки кандидат се предоставя право на отговор след задаването на въпрос към него. Времето за отговор на всеки въпрос е до 2 минути.
7. Комисията по правни въпроси внася в Народното събрание доклад от изслушването, към който се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена. Към доклада се прилага и проект на решение за избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Постъпили са 20 кандидатури за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Към предложенията са представени всички изискуеми документи, съгласно Раздел I, т. 2 от процедурните правила. Предложенията за кандидатите, заедно с всички документи, както и постъпилите становища и въпроси от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища и научни организации са публикувани в срок на специалната секция на интернет страницата на Народното събрание.
Съгласно Раздел III от процедурните правила на предходно заседание на комисията 16 декември 2015 г. са проверени представените документи и е констатирано, че кандидатите отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 3 от Закона за съдебната власт. След извършване на проверката, Комисията по правни въпроси е допуснала всички кандидати и е изготвила списък на кандидатите по азбучен ред според собствените им имена и по него те ще бъдат изслушани.
Ще ви представя списъка:
1.Александър Божидаров Мумджиев, предложен от Чавдар Георгиев от БСП-лява България;
2. Анелия Здравкова Маркова, предложена от Данаил Кирилов и група народни представители от парламентарната група на ГЕРБ;
3. Генади Йорданов Георгиев, предложен от Десислава Атанасова и група народни представители от ГЕРБ;
4. Десислава Георгиева Янева-Димитрова, предложена от Десислава Атанасова и група народни представители от ГЕРБ;
5. Диана Огнянова Добрева, предложена от Найден Зеленогорски и група народни представители от Реформаторски блок;
6. Елена Тодорова Величкова, предложена от Данаил Кирилов и група народни представители от ГЕРБ;
7. Игнат Иванов Георгиев, предложен от Борислав Миланов и група народни представители от Реформаторски блок;
8. Йорданка Иванова Костова, предложена от Десислава Атанасова и група народни представители от ГЕРБ;
9. Лидия Христова Стоянова, предложена от Десислава Атанасова и група народни представители от ГЕРБ;
10. Любка Богданова Гелкова, предложена от Данаил Кирилов и група народни представители от ГЕРБ;
11. Любка Димитрова Кабзималска, предложена от Лютви Местан.
12. Любомир Василев Крумов, предложен от Десислава Атанасова и група народни представители от ГЕРБ;
13. Мария Василева Славчева, предложена от Данаил Кирилов и група народни представители от ГЕРБ;
14. Мария Господинова Нейкова, предложена от н.пр. Валери Симеонов от Патриотичния фронт;
15. Мая Сотирова Кипринска-Гьошева, предложена от Кирил Добрев и Драгомир Стойнев от БСП-лява България;
Г-жа Кипринска дали е тук? (Няма я.) За да мога да докладвам.
Постъпило е изявление в днешния ден в 12:24 часа от н.пр. Кирил Добрев и Драгомир Стойнев: „Във връзка с направеното от нас предложение № 55400681 от 10 ноември 2015 г. за издигане на кандидатурата на г-жа Мая Кипринска-Гьошева за инспектор в Инспектората към ВСС ви уведомяваме, че оттегляме заявената от нас кандидатура.”
За това попитах изрично дали г-жа Кипринска е тук и дали поддържа кандидатурата си. Но очевидно чрез отсъствието си и тя е заявила нежеланието си да участва в настоящото изслушване.
16. Милчо Иванов Генжов, предложен от Данаил Кирилов и група народни представители от ГЕРБ;
17. Стефка Станева Мулячка, предложена от Явор Хайтов и група народни представители;
18. Теодора Георгиева Нинова, предложена от Лъчезар Никифоров от АБВ;
19. Ценка Иванова Георгиева, предложена от Данаил Кирилов и група народни представители от ГЕРБ;
20. Юрий Димитров Кръстев, предложен от Десислава Атанасова и група народни представители от ГЕРБ.
Всички кандидати отговарят на изискванията за наличието на специализиран магистратски стаж, съобразно изискването на чл. 42, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
На основание Раздел II, т. 4 от Процедурните правила и въз основа на направено искане до Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е извършена проверка на 20-те кандидати за инспектори за установяване на евентуална принадлежност на кандидатите. При извършената проверка не са открити документи, установяващи принадлежност на лицата към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към представянето и изслушването на кандидатите, имате ли становища, предложения по отношение детайли на процедурата, допълнителни освен тези, които са в Раздел IV. Уточнявам, че тъй като на западния фланг на заседателната маса очевидно сме успели да съберем около 10 от кандидатите. Другите кандидати са на столовете в другата част на залата. Предлагам колегите, които не са на масата, да заемат най-официалната позиция и да говорят оттам.
Има ли други въпроси по организацията и провеждането на изслушването? В предходни процедури е било обсъждано дали всички кандидати да присъстват докато друг кандидат е представян и изслушван. Имало е практика само кандидатът, който е изслушван, присъства в залата. Но при положение, че смисълът на процедурата е да бъде максимално публична и от друго място да може да се наблюдава, аз не виждам особен смисъл да ви предлагам такъв подход. Но, ако някой държи на това, можем да го обсъдим.
На изслушването присъства и Главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет. В предишни процедури също е имало тълкувание по това има ли право Главният инспектор да поставя въпроси или следва да се въздържа. Било му е признато такова право, но му е било казано въпросите да бъдат кратки. Имате ли специални виждания по този въпрос? Няма.
Не смятам да ви поставям за обсъждане евентуална типизация на въпросите, защото според мен това не е смисълът на процедурата. Така че би следвало всеки от участниците в изслушването да може да задава каквито въпроси прецени и съобрази, включително и да припознава въпроси от организациите, които са изпратили писмено въпросите си в срока и те са качени на специализираната секция за това изслушване.
Ако няма изказвания, становища и бележки, тогава да пристъпим към представяне на кандидатите.
Пропуснах да отправя една молба. Прочетох процедурата и времето, което е в отделните хипотези. По т. 4 времето, в което кандидатът сам да представи професионалната си биография и концепцията, е посочено до 10 минути. Отправям молба, без да се ограничават кандидатите, разбира се, но по възможност изложението да бъде по-кратко и по-фокусирано и по-концентрирано с оглед големия състав на кандидатите, за да имаме достатъчно време да отделим внимание на всеки един от колегите, който участва в изслушването. Казвам го като препоръка. Не го възприемайте като задължение. Но колегите ще ги прекъсвам, ако задават по-дълги въпроси от 2 минути.
Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги кандидати, първо да ви поздравя за смелостта да се явите за тази позиция.
По отношение на процедурата аз също смятам, че длъжността инспектор е достатъчно важна, за да се случва максимално публично, така че абсолютно се солидаризирам с възможността всички да присъстват на задаването и отговарянето на въпроси, включително и Главния инспектор да може да задава въпроси. В крайна сметка крайното решение ще бъде на народните представители.
Това, което искам да попитам пак по процедурата, въпросите към кандидатите се задават веднага след като приключи неговото представяне или ще има някакво разпокъсване.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз представих процедурните правила и раздела, който регламентира това. Моето възприемане е, че има непрекъснатост на изслушването и представянето, т.е. след представянето пристъпваме към поставянето на въпроси. Иначе не виждам голяма логика да имаме отделно представяне, след това да забравим биографията или професионалния път на колегата и накрая да задаваме поотделно въпроси. Така разчитам текста на процедурните правила. Ако Вие мислите по различен начин, няма проблем да открием дебат.
Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Искам да поздравя всички кандидати, което се явяват на изслушването. Предлагам, ако има колеги, които са извън състава на нашата комисия и трябва да представят кандидати, да ги представят в началото, за да могат да присъстват на други комисии, в които участват.
Предс. Данаил Кирилов:
Процедурно предложение на г-н Иванов. Колеги, съгласни ли сте с това предложение? Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Г-н Председател, обратно предложение.
Г-н Председател, достатъчно сериозна е точката от дневния ред. Достатъчно рано беше обявена. Нека да не правим изключения и опити да променим реда, което ще доведе до допълнително объркване. Много са кандидатите. Натоварили сме колегите със съответните очаквания, да се вместват във времето. Ние също имаме готовност да реагираме на тяхното представяне. Нека да вървим по реда и да не правим изключения. Моля ви да не се приема предложението да се наруши предварително обявения дневен ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Аз също призовавам да спазим първоначалната процедура. Мисля, че в правна комисия има представители на всички парламентарно представени партии и всеки един би могъл да представи излъчения от съответната партия кандидат. Не мисля, че има някакъв проблем да се направи това.
Предс. Данаил Кирилов:
Това предложение, г-н Попов, е по-справедливо в смисъл да приемем, че ако по една или друга причина, както г-н Симеонов не може да изчака и да представи лично кандидатурата, то колега от Патриотичния фронт, член на комисията, ще извърши това представяне, но без да нарушаваме реда на изслушване така, както е в процедурните правила.
Има ли възражения по това? Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Само искам да уточня, че става дума само за един кандидат, но щом такъв отпор се среща, аз си изтеглям предложението. Не искам да влизам в дебат с колегите.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, приемаме, че ако г-н Симеонов не може да изчака, г-н Митев ще представи неговата номинация.
Започваме представянето на кандидатите.
Първи по списъка е г-н Александър Божидаров Мумджиев, който е номиниран от колегата Чавдар Георгиев.
Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Аз съм упълномощен от колегата Георгиев да представя кандидата.
Г-н Александър Божидаров Мумджиев е на 46 години.
Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Има над 20 години стаж в системата на съдебната власт, които са в Софийска градска прокуратура, Следствен отдел, както и 4 години инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Г-н Мумджиев е много добре запознат с функциите на инспектора, с неговите правомощия и проблемите, възникващи в хода на изпълнение на неговите задължения и правомощия. Той е един изключителен професионалист, заради което е предложен за тази длъжност.
Може в концепцията и от неговото представяне ще получите допълнителна информация. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов.
Г-н Мумджиев, имате възможността да допълните детайли от професионалната си биография. Заповядайте, ако желаете.
Александър Мумджиев:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми госпожи и господа журналисти,
Уважаеми гости, аз ще се вслушам в препоръката на Председателя на правната комисия, на Вашата препоръка, г-н Кирилов, тъй като не сме малко хора и въпреки че възможността ни е до 10 минути да говоря, ще съкратя това време с цел икономия при изслушването.
Какво повече да кажа за моята биография. Г-н Попов ме представи достатъчно. Предполагам всички сте чели интернет страницата на правната комисия и различни сайтове и всичко, което има там е казано, така че лично аз няма да отегчавам аудиторията, още повече съм първият и няма да се изкушавам да влизам в излишно разхищение на време.
Ще започна право с концепцията си.
Когато започнах да пиша моята концепция, няколко месеца преди това имаше един интересен дебат, който впрочем дебат беше предшестван отпреди две-три години по време на концепцията, която леко се разгоря из медиите, какъв орган трябва да бъде Инспекторатът към Висшия съдебен съвет – дали трябва да бъде постоянно действащ орган, или да бъде орган непостоянно действащ.
В началото на своята концепция съм казал, че като орган на държавната власт, неговото място е конституционно уредено. Инспекторите са органи на съдебната власт, който временно биват освобождавани от длъжност по време на мандата си. Същото е и за членовете на ВСС. Това е така, тъй като постоянно действащият орган член на инспектората не може да бъде съдия, прокурор и следовател. Това се изтъква в редица дебати, когато се сравняват или противопоставят двете тези от различна гледна точка. Общо взето тезите са най-вече две: първата е, че ако инспекторът не е магистрат, следователно се е откъснал от проблемите на гилдията и оттук нататък се е превърнал в бюрократ, интересуващ се най-общо от сроковете и подхожда буквоядски, без да влиза в същинските проблеми на правораздаването, временно те не са му приоритет, а приоритетът му е да издига авторитетът на институцията, към която 4 години той принадлежи. По този начин той не може в пълна степен да извърши цялостна проверка и в същата може да се прояви известна конюнктура.
Второто гледище е, че ако Инспекторатът не е постоянно действащ орган, той би бил по-близо до „пулса” на правораздаващите магистрати, но ще бъде вече зависим от ежедневната си работа, а тъй като това не му е основната дейност, дейността му като инспектор ще пострада, а също и качеството на неговите актове няма да бъде на съответната висока. Най-важният довод в тази насока е, че той ще бъде в зависимост от своите административни ръководители, от което може да пострада независимостта и безпристрастността на проверката. Ако Инспекторатът не е в защита на пострадалите от съдебен произвол граждани, както и на пострадалите магистрати, съдии и прокурори от посегателства върху тяхната зависимост, така може да се стигне до омаловажаване на потенциала, даден му от Конституцията и Закона за съдебната власт да е стожер на съдебната система. Всъщност, той трябва заедно с другите органи по администриране да възстанови ерозиралия авторитет на съдебната власт. Инспекторатът трябва да е органът, който да окуражава и да подкрепя съдиите, прокурорите и следователите, да издига и поощрява техния потенциал, но също така своевременно и обективно да посочва нередностите в тяхната работа. Посочването на тези нередности трябва да е поетапно, а не да ескалира още с първата проверка, която да прерасне в дисциплинарно производство срещу магистрат. Няма нищо по-лесно от едно дисциплинарно производство. Това ми е известно още от първия мандат. Трябва да се преценява внимателно степента на обществена значимост и укоримост на нарушението, както и степента на увреждането интересите на гражданите и юридическите лица. Институцията трябва да допринася за установяване и отстраняване на пречките в работата и да подобрява добрите практики в съдилищата и прокуратурите. Големите правомощия, които всеки инспектор, а всъщност бих казал и всеки един административен ръководител е един инспектор, защото всеки административен ръководител се ползва с правомощията по чл. 307 и чл. 308, и следващите от Закона за съдебната власт. Тези големи правомощия трябва да бъдат много внимателно и много прецизно упражнявани. Бих казал направо, че би трябвало да бъдат упражнявани по-пестеливо.
Правомощията следва да бъдат упражнявани не под диктата на общественото мнение, но не и без то да бъде игнорирано като дължим коректив. Именно в дейността на всеки инспектор трябва да бъде установен балансът между обществения интерес за търсене на отговорност на провинил се магистрат и професионалното достойнство на магистрата, прекомерно затрупан с работа. Всяко едно нарушение следва да бъде преценявано на фона на обема и качеството на цялостната дейност на съответния магистрат. Този обем следва да се преценява най-малко за едногодишен период от време. В противен случай общественото доверие към Инспектората може да се степенува между „осанна” и „разпни го”, дискусиите да се поляризират и по този начин авторитетът на органа да девалвира. Този авторитет следва да се търси не само сред общественото мнение на пострадали от магистратски нарушения лица, но сред и професионалната общност на съдиите, прокурорите и следователите.
Първият Инспекторат си спомням, че беше посрещнат изключително положително от обществото, от Европейската комисия и от българските държавни институции. Става дума за Инспектората между 2008 и 2012 г. Но също така започнаха и критиките, организирани в обществени дискусии през 2011 г. и дали своето отражение чрез чуждестранни препоръки. Дискусиите продължават и сега. Всяка от тях е добре да се чуе. Инспекторатът беше създаден буквално от нищото с течение на времето и колегите от втория му състав и двамата главни инспектори даваха и дават всичко от себе си тази институция да има национален и международен престиж. Институцията допринася за подобряване методите за управлението на постъпленията от дела, за да се гарантира справедлив процес – най-важният завършек и единственото признание на правосъдието. Еднаквото и справедливо правораздаване на съдебната система към обществото обезпечава с удовлетворение и самочувствие всички. Разбира се, тук е важно и срочността на правораздаването, което обаче не бива да се абсолютизира. Искам да вметна, че като отворих дума за абсолютизирането, отварям дума и за опасността от неглижирането на сроковете, тъй като късното и бавно правосъдие води в редица случаи до отказ от правосъдие. Отказът от правосъдие най-много убива вярата на гражданите в държавността и руши и без това крехкото доверие между институциите.
Уважаеми дами и господа народни представители, тук съм подготвил една извадка, която ще прочета пред вас как Инспекторатът започна с много осанна и как накрая критиките към него бяха не малко.
Из доклада от 12 февруари 2009 г. на Европейската комисия – „последователни резултати в дисциплинарните разследвания”.
В доклада от 22 юли 2009 г. виждаме констатацията, че „Инспекторатът започна да функционира пълноценно през юли 2008 г. и постига обнадеждаващи резултати в разследването на дисциплинарни нарушения и системни слабости в съдебната практика. Следствие на някои от констатациите на Инспектората бяха извършени подобрения, по-специално посредством тълкувателни решения на Върховния касационен съд.”
Пред 2010 г. четем вече констатации за „видим превантивен ефект сред магистратите”.
В доклада през 2011 г. започват вече и критични забележки: „проверките не формулират стратегически предложения за промени”; „съдебният инспекторат не винаги разследва обвиненията срещу магистрати, а някои дисциплинарни наказания изглеждат леки”.
И в доклада от 22 януари 2014 г. препоръките към Инспектората са препоръки към неговото реформиране:
„Инспекторатът може да бъде ценен инструмент за стимулирането на по-стриктен управленски подход и за отстраняването на констатирани недостатъци, като преориентира своята работа и премине от формален към качествен подход при инспекциите”.
Не може да се отрече, че всъщност мнението на Европейската комисия беше до известна степен сформирано от мнението и на проверяваните магистрати, които не бяха доволни от проверките (никой не обича да го проверяват), а както и от общественото мнение на неправителствени организации, които първоначално бяха благосклонни към дейността на Инспектората, а след това започнаха да изказват своите до известна степен разочарования от него.
Истината е, че Инспекторатът следва да се ползва с доверието на европейските институции и с доверието на магистратите, които виждат в него един коректив, а не да остават с убеждението, че е конюнктурен орган, а най-вече искат да видят в този орган едно око на мъдростта, а след това везната на справедливостта ще бъде мерилото на българските магистрати, които със своите актове да повишат доверието на гражданите в справедливостта на съдебната система, а оттам и държавността изобщо.
Инспекторатът трябва да съдейства за качествено правораздаване. А качественото правораздаване е гаранция за независимостта на всички.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Ако спечеля вашето доверие и бъда избран за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет ще съдействам за превръщането на Инспектората в стратегически мост за решаване на недостатъци на съдебната власт. Инструментите за въздействие следва да бъдат и в двете насоки. Ще направя така, че ангажирането на дисциплинарната отговорност на магистрата в съответната степен, но не като първи и единствен начин за решаване на натрупаните многогодишни проблеми в съдебната власт.
Проверките, очертани на ясни критерии, внимателно отношение към сигналите на гражданите и юридическите лица, откликване на техните проблеми и решаване на преписките съгласно закона.
Развитието на сигналната функция с цел уеднаквяване на правораздавателната практика за постигане на качествено правосъдие в интерес на обществото.
Изграждане на модел на Инспектората за прозрачност – един от факторите за преодоляване на системни корупционни фактори в работата на органите на съдебната власт.
Развитие на система от мерки за преодоляване на формалността при проверките, която понякога се проявява поради симбиоза на инерция и рутина.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Мумджиев. Ако искате заключително изречение. Доста над времето сме.
Александър Мумджиев:
Извинявайте, г-н Кирилов, предполагах, че съм говорил по-малко от 10 минути. Но нямам часовник пред себе си.
Бих искал само да кажа, че, ако бъда избран за инспектор, посочените цели, които казах, ще бъдат в интерес на утвърждаване на държавността въобще, както и на принципите на правовата държава.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Уважаеми колеги, уважаеми гости, имате възможността да поставяте въпроси. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Кирилов.
Уважаеми г-н Мумджиев, от изложението ви се видя, че добре познавате функциите и проблемите в работата на Инспектората, както и оценката на работата на Инспектората от страна на Европейската комисия.
Във връзка с промените в Конституцията, според които функциите на Инспектората се разшириха, очевидно е, че тези нови правомощия на Инспектората, за да бъдат те изпълнявани, ще има нужда от разширяване на администрацията към Инспектората. Според Вас, с каква професионална насоченост би следвало да се разшири тази администрация. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Мумджиев.
Александър Мумджиев:
Уважаеми г-н Попов, предполагам, че имате предвид последните изменения в Конституцията, съгласно които Инспекторатът ще проверява за почтеност, за конфликт на интереси. Това ли имахте предвид? Това безспорно ще наложи създаване на допълнително звено в Инспектората, вероятно от експерти. Предполагам, че след съответните промени в Конституцията, законодателят ще направи и съответния законов прочит в Закона за съдебната власт. От тази гледна точка въпросът за проверката, ако това имате предвид, особено проверката на декларациите на магистратите, няма да наложи лицата експерти да бъдат изключително юристи. Може би ще наложи да бъдат и икономисти. Тук вече вероятно ще има едно комуникиране (разсъждавам в движение в момента) със Сметната палата, където ще трябва да се говори не само на юридически, но и на икономически език. Няма да е достатъчно експертите да бъдат юристи. Или ако Народното събрание остане на мнението, каквото е изразено в момента в Закона за съдебната власт, съответно тези хора трябва да имат и икономическо образование.
Инспекторатът е натоварен освен с много очаквания и с много нови функции.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Други въпроси, колеги и гости? Не виждам желание да се поставя друг въпрос.
Благодаря, г-н Мумджиев. Успех на участието ви като кандидат за инспектор.
Александър Мумджиев:
Благодаря и на вас, уважаеми дами и господа народни представители.
Предс. Данаил Кирилов:
Следващият кандидат е г-жа Анелия Здравкова Маркова.
Аз ще представя г-жа Маркова.
Г-жа Анелия Здравкова Маркова е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „св. Климент Охридски” и има повече от 20 години юридически стаж.
Своята юридическа кариера г-жа Маркова започва през 1991 г., като стажант-съдия в Софийски градски съд. От 1992 г. до 1995 г. е работила като юрисконсулт и главен юрисконсулт в Столична община – Териториална общинска администрация „Илинден”. От 1995 г. до 1998 г. е изпълнявала длъжността районен съдия в Софийски районен съд, като през 1998 г. е избрана за съдия в Софийски градски съд, където работи и понастоящем като съдия в Гражданско отделение.
В периода 15.02.2002 г. до 01.07.2004 г. е била заместник-председател и ръководител на Административно отделение на Софийски градски съд. От 14.03.2007 г. е с ранг съдия във Върховен административен и Върховен касационен съд. Г-жа Маркова работи повече от 20 години в съдебната система, като през този период е разглеждала първоинстанционни и въззивни търговски, трудови и административни дела.
В периода 1998 г.- 2009 г. кандидатът е разглеждал административни дела, като е участвал активно в провежданите в областта на административното правораздаване семинари и конференции. Била е лектор по данъчно право, по Закона за убежището и бежанците и по реституционните закони.
Под нейно ръководство на Административно отделение в Софийски градски съд е била присъдена годишната награда от Представителството за България на Комисариата за бежанците към ООН за принос към целите на организацията. Нейни съдебни решения са включени в доклада на Върховния комисариат за бежанците към ООН, изследващ икономическата, политическата и съдебна реформа в България за периода 1993-2003 г. Г-жа Маркова е участвала и в изготвянето на Административно-процесуалния кодекс.
Кандидатът е съавтор в множество публикации, свързани с проблемите на данъчното право, данъчна практика по ЗДДС и осигурителното право. Член е на редакционната колегия на списание „Данъчен консултант”, сътрудник в списание „Счетоводство плюс данъци и осигурителни отношения” и в списание „РААБЕ-България”.
Г-жа Маркова се ползва с безупречна репутация сред своите колеги и в обществото. Въз основа на гореизложеното считаме, че е достоен кандидат и ще допринесе за работата на Инспектората към висшия съдебен съвет.
Г-жа Маркова има възможност да допълни нещо от личното си и професионално битие, както и да представи основните акценти в концепцията си в рамките на 10 минути.
Заповядайте, г-жо Маркова.
Анелия Маркова:
Благодаря за подробното представяне.
Уважаеми дами и господа, приятно ми е да ви видя, да разменим мисли по един такъв важен въпрос.
Да си пожелаем през настоящата високосна година високи постижения. Аз съм си поставила за цел да стана част от Инспектората към Висшия съдебен съвет. За тази цел ще ви запозная с концепцията си.
На пръв поглед може би ви се струва, че концепциите си приличат, но това е ясно, защото вече проблемите в съдебната система са очевадни.
Каква е разликата в моята концепция?
Първо, тя почива на големия ми опит, наистина над 20 години, скоро ще навърша 21 години в съдебната система, като съм имала възможност да разглеждам различни видове дела, като първа инстанция, и като втора и в административно отделения съм работила, била съм и извън системата, което означава, че имам поглед и отвън, макар доста отдавна. Но трябва да ви кажа, че продължавам да си контактувам с колеги от общината и да си разменяме информация за нещата как върви съдебната система и изобщо има ли приключване на съдебната реформа, която се оказва, че всички страшно желаем.
Ще ви запозная само с основни моменти от моята концепция.
Ще помоля, ако надвиша десетте минути, да ми сигнализирате.
Само ще акцентирам на някои моменти и по-скоро на моя опит, които ме накараха да напиша концепцията в този смисъл.
Концепцията е написана преди коментираните изменения в Конституцията, но аз залагам на четири принципа, които принципи смятам, че са важащи независимо от каквато и да е редакция на нормативен акт, а именно принципа на обективност, прозрачност, справедливост, ненакърняване независимостта и достойнството на магистратите.
Какво имам предвид под обективност?
Смятам, че това е най-важното нещо, което трябва да се спазва при извършване на проверки, констатации и в цялостната дейност на един инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Най-важното нещо, което съм констатирала, защото аз съм обичайния атестиращ в Софийски градски съд, атестиращите да се избират на случаен принцип. Тъй като няма заплащане ,колегите си правят отвод, а пък аз не искам да спирам кандидатурите, повишенията, несменяемостта на всички останали колеги и никога не отказвам да участвам в атестационна комисия. Та повечето ми изводи в концепцията ми са направени именно в качеството ми на такъв.
Това, което е първо и тук сигурно пак ще стане дума за специалисти извън юристи, това е ползване на обемна статистическа информация. Убедила съм се ,че статистическата информация не е надеждна, тъй като много често ни се дават справки за един съдия, примерно, за 47 състав, а пък той бил в 48. Лично мен като ме атестираха два пъти, се оказа, че примерно по 20-30 дела годишно ми съкращават. Тоест, това е работа горе-долу за един месец, а пък те не се отчитат в тази информация.
Считам, че тази информация трябва да бъде подобрена още повече, че инспекторите в Инспектората също базират своите актове на такава информация.
Отчитане на конкретната натовареност на проверявания магистрат чрез единни стандарти за измерването й. Не знам дали знаете, вече има приети с Протокол № 62 от 16.12.2015 г. на Висшия съдебен съвет Правила за оценка натовареността на съдиите. Не знам дали ние с нашите концепции сме помогнали това да стане. Ще видим как ще действат тези правила. Наистина има много математика. По принцип юристите с математиката не сме много добре.
Прилагане на еднакъв подход при оценка на дейността на проверяваните съдилища и магистрати. Това също считам, че е много важно – правилата да се прилагат спрямо всички.
Отчитане обективните причини във връзка със забавянето на делата. Какво имам предвид? Кадрова, техническа и нормативна обезпеченост и битови условия за работа. Например, в Софийски градски съд непрекъснато има свободни незаети щатове и делата се разпределят на по-малко хора. Овен това непрекъснато се влиза да се замества. С техническата нормативна обезпеченост ние нямаме проблеми, но предполагам, че в някои по-малки съдилища може да има такъв проблем. Битови условия за работа. В Софийски градски съд някои съдии са по четири човека. А представяте ли си как се работи в такива условия. Например, тази седмица аз съм дежурна. Колежката, за да не ми пречи, и да не си пречим взаимно, тя работи вкъщи.
Виждам, че има един въпрос, но не си спомням на коя организация беше, за съотношението бързина и качество. Лично аз съм отчела в концепцията си, че следва да бъде направено изследване на съотношението между бързината на постановяван на съдебните актове и тяхното качество, т.е. резултата от обжалването им. Както е казал народът „бързата работа срам за майстора”. Смятам, че при една проверка няма лошо да се направи едно такова процентно изследване до какво води бързината и дали бързината винаги е качество. Разбира се, сроковете следва да се спазват.
После ще ви кажа какво считам и за разумен срок.
Например, колегите атестираха един съдия, който е много бърз – приключва всичко в едно заседание, диктува решението в протокола. Но той не събира доказателства. Не се произнася по доказателствения материал. Пред районния съд делото приключва за нула време и делото се забавя във въззивната инстанция, защото се събират доказателства. При предходното ръководство ми се падаха само търговски дела преди всичко и дела за собственост, и като ми се паднеше дело на този съдия, аз пишех по 8 страници фактическа обстановка. А знаете търговските дела са доста сложни, доста възражения има. Така че това, че той е толкова бърз, колегите установиха че това води до 85% отменяемост на актовете. Какво постигаме. Даже се говореше той да бъде награден.
Според мен, трябва да има разумен баланс между бързина и качество.
Разумен срок. Аз при проверката на Софийски градски съд, понеже той е свръх натоварен – повече от три пъти от останалите съдилища в страната, се приема, че три месеца са разумен срок за написване на съдебния акт. Напълно споделям три месеца, макар че аз си ги пиша по-бързо, но някои колеги са по-бавни, че три месеца е напълно разумен срок.
Относно производството не знам да има по-тежко производство от делба. Делби също съм гледала в районния съд - една-максимум две години в първа инстанция. Колкото по-добре районният съдия си свършва работата, толкоз по-бързо делото приключва във въззивната и касационната инстанция.
Прозрачност:
Ясни, предварително установени и публично оповестени критерии за оценка, процедури и стандарти. В тези правила, които ви цитирах, на Висшия съдебен съвет, може да се каже, че се изпълняват до голяма част. Освен това, те приеха едни правила за дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет. Там също може да се каже, че до известна степен се изпълнява това условие.
Незатаяване на констатираните слабости и проблеми в работата на проверяваните съдилища и магистрати. Трябва да ви кажа, че не притежавам изкуството да смитам боклука под килима. Който ме познава, ще ви каже, че това наистина е така.
Справедливост. Аз искам справедливост за съдебната система и справедливост в съдебната система. Какво имам предвид?
Наистина съдебната система е обичайният грешник, къде с основание, къде не, но трябва така да направим всички – и ние, и вие, тъй като всички работим в името на народа, че гражданите на Република България да ни повярват и да се убедят, че сред нас има достойни, добре работещи хора-професионалисти.
Другото, справедливост в съдебната система.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Маркова. Уважаеми колеги и гости, имате възможност да зададете въпрос до 2 минути. Г-жа Точкова, главен инспектор в Инспектората. Заповядайте.
Теодора Точкова:
Г-жо Маркова, Вие като магистрат, бих искала да знам вашето виждане, вашата оценка за Инспектората като орган и за неговата дейност до момента от гледна точка на това, че сте магистрат.
Анелия Маркова:
Искате да кажете по принцип или от самия качествен състав.
Аз съм много доволна от Инспектората, може би защото съм човек професионалист, никога не съм имала проблеми със забавени дела. Трябва да ви споделя, че имах един тежък период в кариерата си, но останах в тази система. Не изгубих надеждата, че нещо може да бъде променено именно благодарение на един инспектор от Инспектората. Преди това се бях оплаквала на доста хора, но никой не ми помогна. Дори не знам от коя партия е издигната, аз не се занимавам с политика, но написах една жалба. Инспекторката дойде, с нея споделих какви са ми проблемите, и проблемът ми беше решен и както виждате аз 12 години след този случай продължавам да бъда в съдебната система.
Така че аз знам колко е отговорно да бъдеш инспектор и че в много случаи инспекторите помагат на съдиите. Даже тук е съдия Гунчев и той също е имал такъв случай, ако не ми се сърди, защото си го споделихме.
Всъщност на мен инспекторите са ми помагали да оцелея.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Маркова. Имате възможност за други въпроси. Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Г-жо Маркова, казахте че виждате Вашата роля като човек, който ще допринесе за справедливост за съдебната система, ако правилно ви чух, бихте ли развили малко повече това ваше съображение. Защото аз лично го схващам като отношение между органите на съдебната власт и другите власти, но Вие може би имате нещо друго предвид.
Анелия Маркова:
Просто не ми стигна времето. Благодаря Ви.
В съдебната система понастоящем съществува абсолютна уравниловка. Заплатите на всички са еднакви, а едни работим седем дни в седмицата, 12 часа на ден с торбичките събота и неделя. Лично аз на 26 декември съм писала 12 часа мотиви по една делба. За това смятам, че трябва да се постигне една възможност за разпределение на натоварването, ще видим тези правила ще успеят ли. И смятам, че като инспектор аз ще констатирам дали един съдия е натоварен и дали той има фактическата възможност да си изпълни задълженията в срок, качествено и професионално. И смятам, че с тези си действия ще допринеса по някакъв начин за установяване на тази справедливост.
Освен това смятам, че Инспекторатът не е само наказващ орган. Защото виждам, че има такъв въпрос. Инспекторатът трябва да поощрява добрите и да казва тези са натоварени, другите – не са натоварени. Но от всички тези хора, да речем само трима човека са натоварени. И останалите трябва да се поощряват. Системата трябва да има за лице добрите съдии. Говоря за съдиите. Смятам, че аз с дейността си като инспектор мога да постигна това нещо.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Маркова. Други въпроси. Няма.
Благодаря, г-жо Маркова, за представянето, за концепцията и за становищата, които изразихте.
Анелия Маркова:
И аз благодаря за вниманието и за въпросите.
Предс. Данаил Кирилов:
Пристъпваме към представяне на г-н Генади Йорданов Георгиев.
От името на вносителите г-жа Десислава Атанасова. Заповядайте.
Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Дами и господа народни представители,
Уважаема г-жо Главен инспектор,
Уважаеми дами и господа кандидати,
Представям ви кандидатурата на г-н Генади Йорданов Георгиев.
Г-н Георгиев е магистър по специалност „право” с повече от 16 години юридически стаж. Професионалният му опит до този момент е преминал като помощник-следовател в Окръжна следствена служба-град Плевен, началник на затвора в град Плевен, адвокат в Адвокатска колегия-град Плевен. От 2008 г. до настоящия момент заема длъжността прокурор в Софийска градска прокуратура а в последствие във Върховна административна прокуратура.
Работата на г-н Георгиев като прокурор в областта на наказателното, гражданското и административното право аз и останалите вносители считаме, че ще му позволи да разрешава всички възникнали проблеми относно взаимоотношенията между отделните органи на съдебната власт.
Считаме, че присъщите му качества – оперативност и организираност в работата, ще допринесат за подобряване на дейността на Инспектората.
Г-н Георгиев притежава високи професионални и морални качества и с поведението си по никакъв повод не е допускал прояви, уронващи престижа и авторитета на съдебната система. Той е принципен при вземане на решения, отлично работи в екип и се ползва с авторитет сред колегите си. Познава отлично нормативната уредба и съблюдава стриктно закона, като и считаме, че се ръководи единствено от вътрешните си убеждения при изпълнение на служебните си задължения. Спазва принципите за професионална етика по отношение на фактите и обстоятелствата, станали му известни в кръга на неговите правомощия.
Отличният професионален опит на кандидата се базира и на непрекъснатото повишаване на професионалната му квалификация, като участва в различни форми на обучение.
Г-н Георгиев е достоен кандидат, като отговаря на изискванията за заемане на длъжността инспектор в Инспектората към висшия съдебен съвет и е способен да изпълнява качествено и отговорно правомощията, предвидени в Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт.
Благодаря Ви, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова. Г-н Георгиев, имате възможността в рамките на 10 минути да кажете това, което колегата Атанасова не е казала и да представите вижданията си и концепцията си по отношение на Инспектората. Заповядайте.
Генади Георгиев:
Уважаеми г-н Председател на правната комисия,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости, преди да представя концепцията си, бих искал да благодаря на всички депутати от политическа партия ГЕРБ, които застанаха зад кандидатурата ми. Благодаря им и ги уверявам, че ще положа максимални усилия да оправдая гласуваното доверие.
За концепцията. При изготвянето на същата съм взел предвид актуализираната стратегия за съдебна реформа и докладите на Европейската комисия през последните години, касаещи съдебната реформата в България.
Каква е мотивацията ми за заемане на длъжността?
Мотивите ми да дам съгласие да бъда номиниран са свързани с желанието ми да бъда част от състава на един изключително важен орган, който с оглед своята функционална компетентност ще има ключово значение за развитието на съдебната система и нейното ефективно бъдещо реформиране.
Имам почти 17-годишен професионален опит и умения в различни области на правото. Те ми дават увереност, че ще мога да допринеса за утвърждаването на Инспектората като ефективно работещ контролен орган, способстващ за едно предвидимо и качествено правосъдие, ползващо се с високо обществено доверие и оправдани европейски очаквания.
Към биографията мога да допълня следното. От 2012 г. до момента заемам длъжността прокурор във Върховна административна прокуратура. Повечето от стажа ми е преминал в отдел „Надзор за законност”. И като прокурор в този отдел, освен дейностите по осъществяване на инстанционен и разглеждане на постъпили жалби от граждани или организации срещу незаконосъобразни административни актове и действия на централната и местната администрация, съм извършвал и годишни планови проверки на дейността на административните отдели към окръжните прокуратури в страната. Обект на този контрол са били, както администрирането и движението на прокурорските преписки в тези отдели, така и организацията на деловодната дейност в тях. Имам участие в работни групи за даване на становища по констатирана противоречива съдебна практика. С оглед на сходството на част от осъществяваната от мен дейност, като прокурор и някои от функциите на Инспектората, считам, че с придобития от мен опит в тази насока бих могъл да бъда полезен като инспектор, ако бъда избран.
На следващо място, освен в административното право, имам достатъчно богат опит и в областта на наказателното и гражданското право. Повече от половината ми юридически стаж е преминал извън органите на съдебната власт и като адвокат често съм се сблъсквал с негативите и слабостите в работата на съдебната система, които често пъти стават повод за основателно обществено недоволство.
Опитът ми на юрист, придобит извън системата на правораздаването, също ще ми бъде от полза.
Как виждам аз мисията и целите на Инспектората?
Още със създаването на Инспектората през 2007 г. конституционният законодател му е възложил важната мисия да допринесе за реформирането на съдебната система в Република България и да бъде гарант, че в държавата е налице едно ефективно и работещо в условия на прозрачност правосъдие, което в максимална степен да е в състояние да защити обществения интерес и да отговори на обществените очаквания.
В Стратегията за продължаване съдебната реформа в условията на пълноправно членство в Европейския съюз в нейния актуализиран вариант са заложени цели, които считам, че до голяма степен касаят и същността на работата на Инспектората.
На първо място, ефективно администриране на съдебната власт. В стратегията е отчетено, че фундаментален проблем на съдебната власт е липсата на добро управление. Посочено е, че липсват устойчиви модели на планиране и провеждане на трайни политики.
Във връзка с горното считам, че подобряването на управлението на съдебната система включва по-добро качество на работата, както на административните ръководители, така и на завеждащите отдели във върховните прокуратури, от една страна и от друга, подобряване работата на председателите на отделения в съдилищата и съдебните състави.
В качеството му на контролен орган Инспекторатът до голяма степен може да допринесе за повишаване на ролята и отговорността на административните ръководители за осигуряване на по-доброто управление на отделните органи на съдебната система чрез средствата и инструментите, предоставени му от закона.
Друг цел на Инспектората, която е и цел на стратегията това е превенция на корупцията и формите на нерегламентирано влияние в съдебната система. За успешното реализиране на тази задача до голяма степен би имало значение ефективността на превантивната работа на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Тя би могла да бъде реализирана чрез сигналната му дейност и чрез извършване на активни действия от негова страна с цел констатиране и противодействие на корупцията. Откриването на корупционните фактори и тяхното преодоляване, според мен, трябва да бъде един от основните приоритети при проверките и анализите на Инспектората.
Да се постигне качествено правосъдие е друга важна цел за чието изпълнение важно значение ще има и дейността на Инспектората. Чрез упражняване на своите правомощия да констатира, да посочва и сигнализира за допуснатите нарушения в работата на съдебните органи Инспекторатът би могъл да допринесе за качествено правосъдие. Само стриктното спазване на това задължение би могло да допринесе за утвърждаване на прозрачността и отчетността в съдебната система.
Друга важна цел е поставяне на гледната точка на обществото и гражданите. В този смисъл, още със създаването на Инспектората конституционният законодател го е натоварил с важна мисия – мисия да бъде своеобразен гарант на „потребителите” на съдебната система. Гледната точка на обществото, гражданите и бизнеса, за които е създадено и на които трябва да служи правосъдието, е онзи коректив, водещ до подобряване на отчетността и определяне на посоката, в която съдебната реформа следва да продължи за преодоляване на утвърдилото се усещане за дефицит на демократична легитимност на магистратурата.
Това считам, че са най-важните стратегически цели и приоритети на Инспектората към Висшия съдебен съвет, с които е натоварен от Закона за съдебната власт и Конституцията на Република България. Ако те се следват стриктно и последователно, съдебната реформа ще бъде проведена успешно.
Сега ще маркирам само каква е визията ми относно дейността на инспектора за успешното реализиране на правомощията на Инспектората.
Правомощията на Инспектората са визирани в разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Там е казано, че Инспекторатът осъществява своята дейност посредством извършване на различни проверки в органите на съдебната власт – тематични, контролни и други. В тази връзка бих искал да отбележа препоръката на Европейската комисия в доклада от 22 януари 2014 г., колегата Мумджиев спомена за това, че „Инспекторатът може да бъде ценен инструмент за стимулирането на по-стриктен управленски подход и за отстраняването на констатирани недостатъци, като преориентира своята работа и премине от формален към качествен подход при инспекциите.”
Считам, че при извършването на инспекциите от изключително важно значение е и наличието на обратна връзка между проверяващия орган и проверявания обект, което изисква инспекторът да извършва контролни проверки с цел преодоляване на констатираните негативни практики и проследяване на мерките, предприети в изпълнение на дадените препоръки при предходни проверки. Посредством осъществяването на контролните проверки би могло да се види дали дадените препоръки са изпълнени и дали са отстранени констатираните слабости.
Проверки по сигнали. Тук Инспекторатът би могъл в троен обем да осъществи проверки съгласно неговите правомощия. Няма да се спирам на тях.
Във връзка с дейността на Инспектората да проверява административната дейност на органите на съдебната система. Тук ще маркирам само най-важните, защото няма да ми стигне времето.
Когато се проверява административната дейност на органите на съдебната система, би следвало да се обърне внимание на това разпределят ли се делата на принципа на случайния подбор, изискват ли административните ръководители ежемесечно справки за неизготвени прокурорски, следствени и съдебни актове и определят ли срокове за тяхното приключване, предприемат ли се действия за търсене на дисциплинарна отговорност при констатирани дисциплинарни нарушения от магистратите. Това са основните.
В концепцията съм развил и това как бих подходил, когато проверявам в зависимост от това дали правя проверка на прокурорски актове, на съдебни актове, на следствени дела и в зависимост от това какви са делата. Имате ги на разположение. Няма да ми стигне времето да се спра конкретно на всяка една.
Ще премина на действието на инспектора във връзка с правомощието на Инспектората да сигнализира компетентните органи при констатиране на противоречива съдебна практика за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления.
Считам, че откриването и обобщаването на противоречива съдебна практика е важна част от дейността на Инспектората. Следенето за точното прилагане на закона има важен антикорупционен ефект. Често пъти именно на базата на противоречива съдебна практика се дава възможност един съдия да решава делото по два възможни начина. Това е една от основните причини, поради която аз считам, че трябва да се обърне внимание на противоречивата съдебна практика.
В тази връзка какво би могло да направи инспекторът?
От една страна, при констатиране в хода на проверката или при сигнал за противоречива съдебна практика, би могъл да сезира административния ръководител на съответното звено с цел провеждане на общо събрание и изчистване на тези въпроси относно наличието на такава практика.
На следващо място, да изпълни задължението си да сигнализира компетентните органи за внасяне на искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления.
Само в заключение искам да кажа, че считам с оглед обстоятелството че истинската съдебна реформа тепърва предстои, за нейното успешно реализиране наред с промяната на действащото законодателство е необходимо, както от магистратите, така и от членовете на Инспектората да бъдат отчетени отправените критики и дадените препоръки в докладите на Европейската комисия през последните години.
Необходимо е заложените цели в Стратегията за продължаване на съдебната реформа да бъдат стриктно следвани от всички, които участваме в нея. Само посредством предприемане на ефективни действия и смяна на подхода ще можем да гарантираме необратимостта на процеса на реформи и да допринесем за повишаване на доверието в правораздавателната ни система и нейното възприемане от обществото като независима и прозрачна.
Благодаря ви. Ако имате въпроси, аз съм готов да отговоря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, уважаеми гости, имате думата и възможността за въпроси. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Уважаеми г-н Георгиев, доколкото чух във вашето изложение и във вашата концепция казахте, че има дефицит на демократична легитимност на магистрати. Може и да не съм чул правилно.
Моят въпрос е какво точно имате предвид под дефицит на демократична легитимност, ако може малко повече, защото очевидно не ви стигна и времето да разясните напълно тази тема.
И какво смятате, новите функции на Инспектората ще се отразят ли по някакъв начин на независимостта на магистратите?
Генади Георгиев:
Във връзка с първия въпрос. Да, действително има дефицит на демократична легитимност. Какво влагам в това понятие? Нямаше време да се спра на него, но в концепцията съм отбелязал, че често пъти би могло да се стигне до ситуацията, когато самият магистрат е подложен на някакъв натиск. Натиск, да кажем от съответния административен ръководител. И да се получи така, че е налице злоупотреба с организационни, административни и дисциплинарни правомощия от страна на административния ръководител, което безспорно ще доведе до нарушаване на неговата независимост, което би могло да доведе и до конфликт на интереси по едни или други причини. Смятам, че това може да бъде преодоляно с проверките. Целта на проверката трябва да бъде не само да се търсят слабостите, но и да се видят какви са причините за тези слабости в работата на конкретния магистрат и дали забавянето на дадено дело не е резултат на някакви други странични фактори. Това съм имал предвид, когато съм го казал.
Ако обичате втория въпрос?
Филип Попов:
За новите функции на Инспектората в Конституцията. Ще повлияят ли според вас във взаимоотношенията и независимостта на магистратите. Ще бъдат ли повлияни от тези нови функции?
Генади Георгиев:
Не мисля, че ще доведат до нарушаване на тяхната независимост. Те и сега са обект на подобни проверки, само че са обект на други органи. Не знам как ще бъде прието в Закона за съдебната власт, как точно ще се осъществяват тези функции, но във връзка с предотвратяването на конфликта на интереси, което сега се осъществява от други органи, това би могло да бъде само от полза пак в тази връзка, която казах, влияние върху магистрата поради наличието на частен интерес, който може да доведе до конфликт на интереси или други фактори.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Уважаеми колеги и гости, имат възможност за въпроси. Г-н Делчев и след това г-н Лазаров.
Димитър Делчев:
Уважаеми г-н Георгиев, без съмнение работата на Инспектората ще продължи да бъде да следва ефективността и бързината на съдебния процес и работата на съдиите. В контекста, обаче, на скандалите от миналата година и особено в началото на тази година, които наистина стават и прекалено „жълти” и като цяло рефлектират върху целия авторитет на съдебната система. Тоест, те поставят съдебната система в една толкова лоша светлина, че гражданите няма как да имат доверие, дори и да искат, в нея.
Смятате ли, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет би могъл по някакъв начин с новите си правомощия да се справи с точно тези проблеми и малко по малко да започне да връща доверието в системата, като една система с висок престиж, които следят закона и го прилагат ефективно.
Генади Георгиев:
Дали ще се справи новият Инспекторат предстои тепърва да видим. Аз считам, че той е длъжен да се справи с това. Това са и неговите функции. Считам, че би могъл да се справи, още повече че обществените очаквания са големи и вече има някакъв предел на търпимост от страна на обществото към всички, които см в съдебната система. Така че, уверен съм, че ще се справи и то справянето ще бъде именно като се премине от формализъм към качество на работата. И не само да се констатират проблемите, а да се търсят причините за тяхното възникване.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Лазаров със следващия въпрос.
Димитър Лазаров:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
С измененията на Конституцията на Инспектората бяха дадени още правомощия. Ще го обобщя – мярка за почтеност на магистратите.
Що се касае до конфликт на интереси, като изключа административните ръководители, които изпълняват задълженията си по администриране, обществени поръчки и т.н., как виждате казус за конфликт на интереси за един магистрат, който по процесуалните закони просто трябва да се отведе. Ако не го направи или ако му поискат отвод съответно подлежи на институционален контрол. От тази гледна точка проверката за конфликт на интереси на един магистрат, който решава едно дело, е поискано да му бъде направен отвод, тъй като е изпаднал в такава ситуация или самият той си е направил отвод. Знаем какво значи конфликт на интереси, кога се обявява. В този аспект, споменахте на два пъти проверка от страна на Инспектората за конфликт на интереси. Имате предвид в качеството му на магистрат в процеса по едно конкретно дело, защото споменахте и частни интереси, или говорим за другата част – почтеност, проверка за почтеност на магистратите.
Генади Георгиев:
Конфликт на интереси може да възникне във връзка с разглеждането на дадено дело и този конфликт на интереси може да не е бил налице, примерно, при започването на това дело, а може да възникне в хода на неговото разглеждане. Примерно такъв казус. Магистратът в хода на разглеждането на делото е изтеглил кредит от някаква банка. Хипотетично не може да го погасява. Това при всички положения е един частен интерес, който се предполага, че може да доведе и да повлияе върху неговото безпристрастно изпълнение на служебните задължения. В подобна ситуация би следвало магистратът да се отведе.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев.
Димитър Лазаров:
Тоест, Вие влагате по-широко понятие от това, което се предвижда процесуално със закона.
Генади Георгиев:
Точно така. Тъй като имаше зададен въпрос от БИПИ, ако не се лъжа, дали може да се извършва проверка по едно висящо дело. В тази връзка искам да уточня, да, действително разпоредбата на чл. 54 от Закона за съдебната власт казва, че на анализ и на обобщение подлежат влезлите в сила съдебни и прокурорски актове и беше зададен въпросът дали по едно висящо дело аз бих се ангажирал с такава проверка. Да, аз бих се ангажирал с такава проверка точно, ако има сигнал до Инспектората, че е налице конфликт на интереси, аз няма да изчаквам делото да приключи, аз ще го анализирам и обобщавам след като приключи, но ще се намеся в момента, докато делото тече, ако има сигнал да подобен конфликт на интереси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Чавдар Георгиев има думата за въпрос.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Георгиев, очевидно Вие сте колега с много голям опит и това е оценено от колегите от ГЕРБ и разбирам, че Вие споделяте тяхното доверие.
Моят въпрос в тази връзка е следния. Ако правилно ви разбрах, Вие виждате функциите на Инспектора и във връзка с реформирането на съдебната власт. Аз лично считам, че по-скоро функциите са от гледна точка на осигуряване на по-добра ефективност и функционалност на съдебната власт, но въпрос на разбиране. Та моят въпрос е следния.
От друга страна казахте, че сте правили проверки и моят въпрос е следния. Какви най-фрапиращи и основни слабости виждате в функционирането на тези звена от съдебната власт, които Вие сте проверявали.
И второ, считате ли, че наистина Инспекторатът със своята дейност може да допринесе, принципно говоря, за подобряване на функциите на органите на съдебната власт и по какъв начин Вие считате, че това може да се осъществи.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Чавдар Георгиев. Г-н Генади Георгиев има думата за отговор.
Генади Георгиев:
Благодаря за въпроса. Аз действително съм осъществявал подобен тип проверки в административните отдели на окръжните прокуратури в страната. Констатираните слабости са най-различни. Примерно, проточва се една проверка от страна на прокуратурата, когато е налице сигнал срещу незаконосъобразно действие, незаконосъобразен акт от страна на администрацията.
На следващо място, прокурор, който работи при натовареност под средната, си позволява да забавя преписката за по-голям период от време, а не да я реши качествено и в срок. Повърхностно извършване на самата проверка. Това са най-честите проблеми, с които съм се сблъсквал, но не са фрапиращи и общо взето като цяло считам, че прокуратурата се стреми, говоря за административните отдели, това е обект на моя контрол, който съм провеждал, да изпълнява съвестно задълженията си. Пропуски там където се работи се допускат.
Във връзка с това как мисля, че Инспекторатът ще допринесе за реформата в съдебната система, аз вече го казах. Допринасянето за реформата в съдебната система ще стане, когато инспекторът като отиде на място търси всички причини за констатираните пропуски и слабости, дава необходимите препоръки те да бъдат отстранени и извършва последващ контрол за това дали те са отстранени.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Някой от гостите, ако желае да зададе въпрос? Заповядайте, г-н Димитров, за процедура.
Емил Димитров:
Уважаеми г-н Председател, оставам с впечатлението, че сме в процедура за избор на ръководител на Инспектората, а не на членове, т.е. на инспектори. Когато миналата година беше конкурса, ние изслушахме г-жа Чочкова и г-жа Точкова. Избрахме една от тях да бъде ръководител на това звено и от този момент те действат съобразно целите и задачите, както са фиксирани в закона, както са регламентирани.
В момента нали сме в избор на членове-инспектори на това звено. Нека да се съсредоточим върху тази част, защото в противен случай, макар че вие помолихте много учтиво дадените 10 минути при възможност да бъдат съкратени, в резултат на което всеки говори по 30 минути. Оставам с впечатлението, че последните кандидати няма да могат да представят своята концепция така, както биха искали, поради недостатък на време или невъзможност да ги изслушаме.
Нека да се придържаме към утвърдения регламент и хората, които кандидатстват за инспекторска длъжност да кажат своите виждания по отношение на това искат или не искат и как виждат своето място, но не и да регламентираме отсега нататък задочно, предварително как да работи за в бъдеще Инспектората и кой какви амбиции има да го оглавява. Благодаря.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Всеки от участниците ще има време и възможност да се представи и да отговори на въпросите, без значение как се движим във времето. Бързият анализ на първия един час от изслушването показва, че с този ритъм ще приключим около 22:00 или 22:30 часа. Това, обаче, не трябва да ви възпира от поставяне на въпроси.
Частта, която беше мнение, г-н Димитров, няма да коментирам. Ако беше въпрос към кандидат, щях да дам възможност да се отговори.
Ако няма други въпроси към г-н Генади Георгиев, да продължим напред. Не виждам други въпроси.
Благодаря, г-н Георгиев, за представянето на вашата концепция и на вашето представяне.
Пристъпваме към г–жа Десислава Георгиева Янева – Димитрова.
Давам думата на г-жа Десислава Атанасова да я представи.
Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
С оглед опасността да заседаваме до 23:00 часа ще бъда максимално бърза при представянето на г-жа Десислава Димитрова.
Г-жа Десислава Янева-Димитрова завършва висшето си образование през 1996 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Професионалният път започва от Окръжен съд-Хасково, като съдебен кандидат, последователно работи като младши съдия в същия съд, като районен съдия в Районен съд-Хасково и като окръжен съдия в Окръжен съд-Хасково. През 2009 г. е командирована и изпълнява длъжността съдия в Софийски районен съд, като през 2010 г. е назначена за съдия в същия, която длъжност заема и в момента.
Г-жа Янева е с 16-годишен съдийски стаж, от които повече от 6 години като окръжен съдия.
Професионалният път на г-жа Янева е предпоставка за отлично познаване на реалностите, слабите и силни страни на съдебната система, както и на проблемите в развитието й, останали нерешени в годините. Опитът на предлагания кандидат, натрупан в съдилищата в страната е затвърдил личните й умения и професионални качества за справяне с големия обем работа и успешното преодоляване на различни проблеми.
В работата си като окръжен съдия е разглеждала първоинстанционни и въззивни граждански и търговски дела, първоинстанционни и въззивни наказателни дела, както и административни дела. Като районен съдия е разглеждала първоинстанционни граждански дела.
Десислава Янева притежава високи професионални и морални качества като с поведението си по никакъв повод не е допускала прояви, уронващи престижа и авторитета на съдебната система. Тя е принципна при вземане на решения, отлично работи в екип и се ползва с авторитет сред колегите си. Компетентна, високо квалифицирана и с безупречна отговорност за спазване на законността и правилата на професионалната етика. Безукорната и професионална биография е доказана с високата оценка за цялостната й работа по организацията на делата, движението им и съдебните актове. В работата си като съдия изцяло е спазвала принципите за независимост и безпристрастност. Съдия Янева няма дисциплинарни и други наказания.
Издигаме кандидатурата на г-жа Янева за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет като доказан професионалист с безспорно високи морални и нравствени качества. Човек с висока компетентност и нравственост, качества необходими за безпристрастната дейност на един инспектор. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова. Г-жо Янева, имате възможността да представите Вашата биография и Вашата концепция в рамките на 10 минути. Заповядайте.
Десислава Янева-Димитрова:
Искам да благодаря за предоставената ми възможност да участвам в процедурата за избор на инспектори. За мен самото допускане до участие в тази процедура е положителен знак, че редови магистрати не са изключени от процесите по реформиране, че техният глас и техните идеи могат да бъдат чути.
Моят професионален път е различен от обичайното професионално развитие, тъй като след като работих като окръжен съдия, започнах работа на по-ниската степен на длъжност, по мое искане, като районен съдия в най-натоварения съд в страната Софийски районен съд. По този начин в качеството ми на бивш въззивен се блъсках с цялата острота на проблемите, които трябваше да решават районните съдии в най-натоварения съд в страната при прилагането на новия ГПК. Считам, че този опит, който притежавам, опитът на въззивен съдия, съчетан с опита на районен съдия и то на действащ районен съдия, би бил изключително полезен в работата на Инспектората.
С оглед препоръките на Европейската комисия, считам, че Инспекторатът би следвало да започне да проучва и анализира събраната при проверките информация, да търси системни проблеми в работата на съдебната власт и да предлага решение за преодоляването им. В тази насока вече е нормативно уредено аналитично звено по идея на главния инспектор.
Считам, че по отношение на инспекционната дейност при проверките следва да се прилагат не само формални критерии, но и критерии за качеството на работата, като се посочва фактическа и правна сложност на делата, брой отменени и изменени актове, какви са основанията за това. По този начин ще се постигне един баланс между формалните критерии и критериите за качество и това ще предостави възможност да бъдат откроени онези магистрати, които се отличават с задълбоченост в своята работа.
Считам, че при всяка от проверките трябва да бъде проверявана и анализирана каква е натовареността на конкретния магистрат, като се прави съпоставка между индивидуалната му натовареност и нормата на натовареност, която прие Висшият съдебен съвет. При евентуален дисбаланс между тези две величини би следвало Инспекторатът да анализира как се е отразила тази натовареност на бързината, на срочността и на качеството на работа на магистрата.
По отношение на дисциплинарните процедури считам, че Инспекторатът следва да разработи единни критерии за иницииране на дисциплинарни производства. Тези критерии трябва да бъдат предварително оповестени, известни на магистратската общност, за да се избегне субективният подход.
Считам, че усилията на Инспектората трябва да бъдат насочени към постигане на едно добро управление на системата и едва след като е създадена добра организация и нормална натовареност Инспекторатът би могъл да предприеме някакви дисциплинарни мерки. В тази насока Инспекторатът би следвало да съобрази и Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната власт, която предвижда индивидуални планове за развитие и обучение на магистратите, а не само санкции, като първо до този момент и почти единствено средство за преодоляване на проблеми в работата им.
С оглед на новите правомощия на Инспектората, Инспекторатът ще има възможност да инициира дисциплинарни производства в случаите, когато са установени действия, които накърняват престижа на съдебната власт или са установени действия, които нарушават независимостта на магистратите. Това означава, че Инспекторатът ще извършва проверки, които са основани на сигнали за нарушения на Етичния кодекс.
Правилата в Етичния кодекс към настоящия момент са твърде общи, бланкетни и не позволяват различно интерпретиране, поради което считам, че Инспекторатът следва да поиска от Висшия съдебен съвет изготвяне на нови етични правила, които да послужат като база за прилагане на новите правомощия.
По отношение на мерките за превенция и ограничаване на корупцията Инспекторатът е включен в системата от институционални органи, които следят за корупционни фактори. Инспекторатът разполага с редица правомощия, които му предоставят възможност да противодейства на корупцията и това са не само контролните му правомощия, дисциплинарното правомощие, но и правомощието му по уеднаквяване на противоречива съдебна практика.
Новите правомощия, които са приети чрез изменение на Конституцията, разширяват възможностите пред Инспектората да противодейства на корупцията. Все още няма нормативна уредба как точно ще бъдат осъществявани тези правомощия. Предстои приемането на правила в Закона за съдебната власт.
Конкретни действия, които Инспекторатът би могъл да предприеме, за да изпълни тази си функция по превенция на корупцията са, например, регулярните проверки на системата за случайно разпределение на дела, определена група дела могат да бъдат поставени под текущо наблюдение, но не само относно тяхното движение, а и относно постановения краен акт след влизането му вя сила с цел установяване на обстоятелството дали по такива дела се постановяват актове ,които представляват част от противоречива съдебна практика. В случай, че е установено произнасяне, което несъответства на уеднаквена съдебна практика, това би могло да послужи като основание за цялостна проверка на дейността на магистрата и проверка на данните за имущественото му състояние.
Докато се изчаква въвеждането на електронното правосъдие, Инспекторатът би могъл да възприеме политика на поощряване на административни ръководители, които изграждат електронни портали, осигуряващи дигитализиране на делата, извършване на дистанционни справки по тях. Въвеждане на повече публични електронни системи в работата на органите на съдебната власт.
Считам, че преосмислянето на подхода на самия Инспекторат към извършваните от него проверки, чрез излизане от формалните критерии и насочване на усилията към търсене на системни проблеми в работата на съдебната власт и предлагане на решения за преодоляването им е от ключово значение за бъдещето на този орган.
Успях ли да се вместя в 10-те минути?
Предс. Данаил Кирилов:
Имате минута и 52 секунди още. (Благодаря.)
Благодаря, че успяхте дори да спестите 2 минути. Колеги, гости, имате думата за въпроси към г-жа Десислава Янева-Димитрова.
Г-н Филип Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Обещавам за последен път, г-н Председател, да задавам въпроси.
Уважаеми кандидати, този въпрос може би към всички кандидати ще г задам.
По отношение на новите функции на Инспектората и реалната, според мен, опасност да се спекулира с тези нови функции не от Инспектората и от инспекторите, а от страните по едно висящо дело. До сега контролът беше последващ по отношение на срочността на делата, еднаквото правоприлагане. Хипотетично възможно е при едно висящо дело една от страните да подаде сигнал по отношение на конфликт на интереси. Вие трябва да изпълните вашите задължения и да проверите съответния магистрат, съответния съдия за конфликт на интереси, примерно. Това неминуемо ще доведе до оказване на натиск върху крайния съдебен акт, върху решението на този съдия. Вие, от друга страна, сте задължени да изпълните вашите правомощия – да проверите този сигнал, било той основателен или неоснователен, това ще се установи накрая на проверката.
Как, според Вас, ще може да се избегне тази спекула от страна на страните в един процес с правомощията, които имате като инспектори. Или ще трябва да има промяна в съответните закони.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-жо Янева-Димитрова имате възможността да отговорите.
Десислава Янева-Димитрова:
Към настоящия момент все още няма уредба, не са приети правилата, по които ще бъдат осъществявани тези нови правомощия от Инспектората. Възможно е страните по делата дори умишлено да подадат сигнал, за да въздействат по този начин на съдията. Независимостта на съдията е изключително важна при разглеждането на делата. Това е основен принцип в нашата Конституция. Според мен, такава проверка би трябвало да се извършва след като е приключило делото с влязъл в сила съдебен акт.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Ще се окаже, че има редовни задаващи въпроси.
Г-жо Димитрова, Вие споменахте за сигналната функция на Инспектората към Висшия съдебен съвет, т.е. възможността Инспекторатът да инициира производства в други държавни органи. Как си представяте осъществяването на сигналното правомощия на Инспектората?
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-жо Янева-Димитрова.
Десислава Янева-Димитрова:
Считам, че при увеличаване на потока от дела поради незаконосъобразни действия на държавни органи, Инспекторатът би могъл да отправя сигнали до тези държавни органи. Когато незаконосъобразността на действията е установена с влезли в сила решения, съдебната практика е еднопосочна Инспекторатът би могъл ад отправя такива сигнали. Например, надзирателите търсеха обезщетения от Главна дирекция по изпълнение на наказанията, защото не им бяха изплащани такива за извънреден труд. Независимо, че делата бяха решавани в полза на надзирателите, Главна дирекция по изпълнение на наказанията продължи да отказва да заплаща обезщетения и това продължи да превърта през системата едни и същи еднотипни дела. В такива случаи Инспекторатът би могъл да бъде полезен, като отправи сигнал до съответния държавен орган, за да бъдат преустановени такива незаконосъобразни действия.
Инспекторатът би могъл да предлага и проекти за изменение на нормативни актове на носителите на законодателна инициатива в случаите, когато да установени някои слабости в законодателството.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги други въпроси? Ако няма други въпроси, ще ми позволите и аз да дебатирам с въпрос към г-жа Янева-Димитрова.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие споменахте, че след като приключи съдебното производство, да се извърши анализ на влезлия в сила съдебен акт и неговото съответствие със съдебната практика. Тоест, виждате очевидно възможност да се извърши и контрол, да кажем най-общо, по същество по отношение на съдебните актове. Това е теза, която принципно подкрепяме много от колегите, но ако може накратко да ни кажете как виждате изпълнението на това. Благодаря ви.
С настоящите и евентуално бъдещи правомощия на Инспектората. Благодаря.
Десислава Янева- Димитрова:
Не считам, че някой може да контролира съда. Не сте ме разбрали правилно. Съд може да бъде контролиран само от по-горен по степен съд, но не и от орган, който не е съдебен.
Аз имах предвид нещо съвсем различно и то е проверка дали противоречи на уеднаквена съдебна практика. Ако противоречи на уеднаквена, което значи, че има тълкувателно решение или тълкувателно постановление, това може да бъде повод за проверка на цялостната дейност. Това не означава автоматично, че съдията е корумпиран и че ние трябва да го наказваме по някакъв начин. Просто се проверяват цялата дейност и данните за имуществено състояние. Само това! Не става въпрос за контрол над съдебните актове от страна на Инспектората.
Предс. Данаил Кирилов:
А този анализ може да бъде само по отношение на уеднаквена съдебна практика. (Да, така считам.) Но не и текущ.



Десислава Янева- Димитрова:
Текущата съдебна практика се анализира, и има такова правомощие Инспектората, но моето предложение касае само уеднаквената съдебна практика. В смисъл, това за което аз говорих.
Предс. Данаил Кирилов:
Не и съседния съдебен състав. Благодаря Ви. Г-н Димитър Лазаров.
Димитър Лазаров:
Съвсем бърз и кратък ще бъда. Общо взето съдебната практика, която е уеднаквена, говорим тълкувателни решения, постановления, тя не е замръзнала. Тя също се променя. И понякога повода на промените са точно такива решения, които в течение на времето върховните съдилища са приели че има настъпило все пак някакво изменение на обществените отношения или практиката, или животът е наложил тази съдебна практика, която до момента е действала, законодателят не е направим съответните промени да бъде променена и най-малкото на вас тук уважавани съдии трябва да казвам, че има много такива случаи, когато една практика утвърдена, по повод някакви решения – понякога първото, второто, третото се виждат доста смели на юристите, доста различаващи се при прилагането.
Десислава Янева- Димитрова:
Да, така е. Абсолютно съм съгласна с вас.
Димитър Лазаров:
Ако може да си задам въпроса. (Извинете.) Вие искате да кажете ,че проверявате едно решение, което се разминава с утвърдена съдебна практика, което едва ли не означава някаква предпоставка или предположение необосновано за някаква корупционна действие от този магистрат и оттам ще тръгнат и другите решения, имуществото и т.н. А аз чух от вашето изявление, че магистратът е независим .
Десислава Янева- Димитрова:
Съдебната практика определено не е замръзнала. Изключително важно е да има възможност тя да се променя, защото обществените отношения се променят.
Казах нещо различно и според мен в това няма никакъв проблем, да бъде проверена цялостната дейност на съдията. Ние непрестанно сме проверявани. Механизмите за отчетност и контрол за това сте ги приели, защото обществото това очаква. Аз не виждам никакъв проблем в това магистратът да бъде проверяван. Но това не означава автоматично, че той е корумпиран и аз не съм казала такова нещо. Много често, обаче, противоречивата съдебна практика може да послужи като едно удобно оправдание, зад което да бъдат скрити корупционни прояви.
Така че когато бъде установена противоречива съдебна практика, аз не виждам нищо лошо в това да бъде проверена цялостната дейност на магистрата и данните за имущественото му състояние, които така или иначе ще бъдат проверявани, съгласно новите правомощия.
Това е, което имах предвид.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Други въпроси? Няма.
Г-жо Янева-Димитрова, благодаря Ви за представянето.
Пристъпваме към представянето и изслушването на г-жа Диана Огнянова Добрева.
От името на вносителите – Найден Зеленогорски и група народни представители, давам думата на колегата Димитър Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
И аз с оглед на по-ранното завършване, ще бъда кратък.
Г-жа Добрева е магистър по право с близо с 30 стаж в съдебната власт. Била е стажант-съдия в Окръжен съд-Перник, след това младши-съдия в Окръжен съд-Перник, съдия в Районен съд-Перник, съдия в Софийски районен съд, заместник-председател на Софийски районен съд и едновременно с това в Гражданската колегия. Съдия в Софийски градски съд и съдия във Върховен административен съд и до момента. Това са вече близо 16 години, като междувременно е заемала позициите председател на Седмо и Пето отделение във Върховния административен съд и председател на отделение. Притежава ранг председател на отделение.
Г-жа Добрева е хоноруван асистент по административно право в Юридическия факултет. Има множество специализации в сферата на европейското право, конкуренцията и други сфери на правото.
Причината, поради която с колегите от Реформаторския блок избрахме да издигнем нейната номинация, това е големият й съдебен стаж и кариерното израстване. Както прочетох в нейната биография, ще забележите, че тя е минала през почти всички нива на съдебната система като съдия и има поглед върху системата не само като редови съдия, а и като организатор и ръководител.
Вярваме, че г-жа Добрева притежава всички най-високи морални и нравствени качества да заеме длъжността инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Убедили сме се, че тя отговаря изцяло на изискванията на закона. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Г-жо Добрева, имате възможността да представите себе си, да представите концепцията си в рамките на 10 минути. Заповядайте.
Диана Добрева:
Уважаеми госпожи и господа народни представители, гости, колеги,
Представянето, което направи г-н Делчев, за моето кариерно израстване и биография считам за изчерпателно, поради което на този въпрос няма да се спирам.
Няма да правя анализ на цялата концепция, която е 6 страници. Искам само да се спра на два момента от нея, които считам за важни.
Както и от колегите, които говориха преди мен, стана ясно, че основното, същностното правомощие на Инспектората е дейността му по проверки, които са планови, било то комплексни, тематични, контролни и по сигнал. И в тази насока изцяло споделям заложеното в Актуализираната стратегия за продължаване реформата в съдебната система и в Концепцията на Главния инспектор – г-жа Точкова, за обособяването на екипи от инспектори и експерти със специализация в правната материя.
Всяка човешка дейност – здравеопазване, образование, знаете, че се упражнява от хора, профилирани в една или друга област, за да бъде резултатът от тяхната дейност ефективен и качествен. Поради това считам и това е залегнало в новия правилник в чл. 49, ал. 1, който беше приет в края на месец август предходната година, обособяването на екипи от инспектори, които ще бъдат избрани от парламента, съобразно звеното на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие, и съобразно правната материя – гражданска, административна, наказателна.
Това ми дава основание да отговоря директни и на единия от въпросите, мисля че беше първият, на Съюза на съдиите как бих постъпила, ако ми бъде възложена проверка на магистрат, който работи в област на правото, в която има значителен професионален опит, а аз нямам такъв. Тази хипотеза би била невъзможна, ако проверявам граждански или административен съдия. Тя би била възможна единствено в наказателно-правната материя, където аз нямам практически опит. Но се касае за сигнал във връзка със случайно разпределение или нещо друго, не мисля, че би имало някакъв проблем.
По този обособяването на екипите ще доведе до логичен резултат и унифициран подход и някакъв стандарт на оценка въз основа на утвърдени критерии, публично оповестени при проверката.
И вторият аспект, който искам да засегна, това е спазването на правилата за случайно разпределение компютърно на делата. Особено е чувствителен, общественото внимание е насочено, всеки опит за заобикаляне и нарушаване подронва доверието в обективността и справедливостта на правораздаването. Има приета единна методика от 2014 г. как се извършва случайното разпределение и в тази насока още в началото, когато аз изявих желание на кандидатствам за длъжността редови инспектор в Инспектората проведох един разговор с Главния инспектор какво ще стане, ако имаме сигнал за манипулиране на случайното разпределение. Тогава кратко говорихме. Стана ясно, че всъщност по нормативна уредба всички експерти, които подпомагат дейността на инспекторите са с юридическо образование. И това дава идеята за привличане на външни експерти, ако предметът на проверката е именно в тази насока.
Сега тук се поставя въпросът по какъв механизъм – това в бъдеще ще бъде задача на Главния инспектор, но считам, че би било удачно съставянето на списък от IT специалисти с конкретни знания, умения и компетентности, от който по-голяма прозрачност и изключване на възможност да се съмняват в тяхната компетентност на случайно разпределение, такъв един IT специалист да придружава екипа, който извършва конкретната проверка. Защото се касае за специални знания, ние като магистрати, било то следователи, прокурори и съдии, когато нямаме специални знания, винаги ползваме знанията и уменията на експерти, така наречените „вещи лица”. Но това как ще бъде конкретно решен въпроса предстои в бъдеще. Въпросът е, че проблемът не е маловажен. Има много сериозна обществена чувствителност в тази насока и надявам се да бъде решен по най-целесъобразния и удачен начин.
Това, което аз не съм засегнала в моята концепция, защото тогава новите правомощия не бяха част от действащото право, те бяха приети в края на миналата година с последното изменение на Конституцията, няма основание да се притесняваме от това, че няма досега солидна база в тази насока.
Първо, материята за конфликт на интереси много отдавна я има и богата съдебна практика има в тази насока. По отношение на проверката на имуществена декларация има богат опит на Сметната палата, която до този момент беше компетентният орган да извършва това. Смятам, че трябва да се изчака разписване детайлно на процедурата в Закона за съдебната власт и приемането на антикорупционния закон и по този начин се отговаря един вид на двата въпроса как според вас един инспектор ще упражнява правомощията си по чл. 132, ал. 6 от Конституцията, който е зададен, както от Съюза на съдиите в България, така и от БИПИ.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Уважаеми колеги и гости, имате възможност да поставяте въпроси към г-жа Диана Добрева. Г-н Попов.
Филип Попов:
Същия въпрос, който зададох и на кандидата Янева-Димитрова.
В крайна сметка според вас новите функции на Инспектората по отношение на конфликт на интереси и имуществени декларации при едно висящо дело би ли могло да се извършват при едно висящо дело и контролът там трябва да е последващ, вече приключил процес.

Диана Добрева:
За разлика от колегата, аз считам, че няма проблем проверката да бъде извършвана по висящо дело, ако сигналът е за конфликт на интереси.
Също такава хипотеза за извършване на контрол по висящо дело, неприключило със съдебен акт би възникнала и когато сигналът е насочен срещу манипулиране на случайното разпределение. Би възникнала хипотезата, когато има бездействие върху конкретния магистрат по движение на делото. В зависимост от характера на сигнала, било то конфликт на интереси – посочих просто три възможни хипотези, считам, че е удачно проверка по време на висящността на делото. Както знаем, тази проверка въобще не навлиза в същността на спора. Нашата проверка, правомощията на Инспектората са в процедурата.
Филип Попов:
Само да уточня. Всъщност вие смятате, че въпреки угрозата един магистрат, един съдия да бъде проверяван при едно висящо дело, това няма да се отрази на крайния съдебен акт и въпреки угрозата да се спекулира от една от страните с тези правомощия на Инспектората.
Диана Добрева:
Целта да се извърши проверката, както казах в една от възможните хипотези, те може да са и повече, е насочена към това, ако се касае за спекулиране на една от страните, този опит да бъде пресечен.
За конфликт на интереси на магистрата, ако такъв е сигналът, времето, което ще отнеме проверката, не е голямо. Това са конкретни факти и те се проверяват веднага. Било то и за компютърното разпределение, било пък за бездействие при разглеждане на делата.
Аз не считам, че ако по отношение на мен има сигнал в битието ми на съдия за конфликт на интереси и дойде инспектор и в тази насока искам да кажа, че приветствам да бъдат проверявани и двата върховни съдилища, защото няма недосегаеми съдебни инстанции, както има въпрос на БИПИ, няма да ми повлияе. Моето убеждение по делото и сигналът, че аз съм в конфликт на интереси се окаже неверен или пък всичко приключи и се опровергае изнесеното от страната, която не е доволна, че аз съм съдията, определен за разгледа спора, лично за себе си, а предполагам че така е и за колегите, няма опасност да се чувстваш по някакъв начин зависим или засегнат.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други въпроси? Г-жа Главния инспектор. След това г-н Делчев.
Теодора Точкова:
Г-жо Добрева, аз имам един въпрос. Според вас, Инспекторатът може ли да проверява качеството на съдебните актове. Ако не може, защо, ако може в кои случаи, в какви хипотези и до каква степен.
Диана Добрева:
Качеството на съдебните актове? Индикация за качеството на съдебните актове са резултатите от работата на магистрата при инстанционния контрол. Това нещо е критерий и при атестирането, това е критерий и при евентуална дисциплинарна проверка и въобще при проверка на работата на магистрата. Ако обемът или броят на отменените актове е голям при инстанционния контрол, очевидно се касае за некачествена работа, за некачествено правосъдие, осъществявано от конкретния магистрат. Ако разбирам въпроса, че се проверява същността, т.е. как е разрешен правният спор, считам, че това не може да прави. Това е работа и това са правомощия единствено на съдебните инстанции, стоящи над инстанцията, в която работи конкретния магистрат.
Но качество на работата в смисъл от резултатите от потвърждаването, изменението или отмяната на постановените от магистрата съдебни актове е в правомощията на Инспектората.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Добрева. Г-н Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Вие споменахте последните промени в Конституцията. Там сте забелязала, както всички ние, че има нови правомощия за Инспектората, едно от което е да проверява почтеността на съдиите.
Според Вас какво обхваща тази проверка на почтеността? Какво обхваща почтеността? Всъщност има ли капацитет новият Инспекторат с новите правомощия, така избран от една друга власт и не подчинен на определени административни ръководители, да се справи с част от проблемите в съдебната власт подобно на всички придобили имена с „гейт” накрая скандали в последно време.
Диана Добрева:
Представата за почтеност на магистрата има едно обществено съдържание . Освен това качествата и критериите, на които той трябва да отговаря са етичните правила за поведение на магистрата. Тоест, там под формата не на правни, а на морални норми е дадена, ако не изчерпателно, то поне достатъчно задълбочена представа какво разбираме под това магистратът да бъде почтен. В етичните правила!
А може ли да повторите другата част на въпроса.
Димитър Делчев:
Има ли възможност Инспекторатът да бъде органът, който да започне изчистване на съдебната система от скандали с окончанието „гейт”.
Диана Добрева:
Така, както е предвидено в новите правомощия и установяване на действия, накърняващи престижа на съдебната власт, аз мисля, че ако предмет на такова действие на даден магистрат и то е възложено на Инспектората, той може да бъде ефективен инструмент за изчистване, за установяване на такива действия и оттук да способства за утвърждаване на един друг морален облик на магистрата след игнориране на именно тези, които наричаме „главните герои в гейт” и „гнили ябълки” и т.н. Мисля, че може, стига да се работи качествено.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Добрева. Други въпроси? Няма.
Благодаря за представянето на Вас и на Вашата концепция.
Пристъпваме към представяне на г-жа Елена Тодорова Величкова. Ще я представя аз.
Г-жа Елена Величкова е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и има непрекъснат юридически стаж от 38 години и 3 месеца.
Кандидатът започва юридическата си дейност като младши съдия в Софийски градски съд и последователно е съдия в Софийския районен и Софийския градски съд. От 1993 г. г-жа Величкова заема длъжността съдия във Върховния съд на Република България и Върховния касационен съд като считано от месец юли 2014 г. до настоящия момент е председател на Първо наказателно отделение на Върховния касационен съд.
Г-жа Величков е юрист с богат професионален и житейски опит, притежава отлична правна подготовка, като притежаваните от нея умения за работа в екип са допринесли за изграждането й като неоспорим авторитет и уважаван професионалист в магистратските среди.
В своето кариерно израстване е разглеждала първоинстанционни, въззивни и касационни наказателни дела, притежава високи професионални и морални качества. Признанието към авторитета на г-жа Величкова и безукорния й професионализъм се проявяват с високата оценка за цялостната й работа като председател на Първо наказателно отделение на Върховния касационен съд и по разглеждане и решаване на наказателните дела. Като председател на Наказателната колегия кандидатът ръководи организацията и разпределянето на делата, движението им и участва в тълкувателната дейност на общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Като съдия г-жа Величкова винаги се е ръководила от закона и е спазвала принципите на независимост и безпристрастност при постановяване на съдебните актове.
В своята кариера е била преподавател в Центъра за обучение на магистрати и в Националния институт по правосъдие, участвала е като лектор и участник в редица национални и международни семинари.
Г-жа Величкова е един изключително достоен кандидат за заемане на длъжността инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Благодаря ви.
Заповядайте, г-жо Величкова да представите лични аспекти и концепцията за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Елена Величкова:
Искам да допълня в автобиографията един факт, който съм пропуснала. От 1990 до 1991 г. съм председател на Пети районен съд-София. Може би не случайно и подсъзнателно съм го изпуснала, защото административните длъжности в системата, според мен, не са мястото, където един съдия, който счита, че е съдия, може да покаже особени качества.
А нещото, което не съм написала е, че винаги съм разчитала на колегите, с които работя. Винаги съм работила в колектив и така е по-лесно изграждането на един съдия.
Не се сещам друго за биографията да допълня.
По отношение на концепцията. Тя е в този скромен вид, защото според мен, беше изключително прав г-н Димитров, който каза, че днешното изслушване прилича на предишното такова. Аз мисля, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е конструиран от законодателя не като типичен колективен орган. И това е така ,защото правомощията по изграждане дейността на Инспектората са в главния инспектор, а не в инспекторите, които са вътре. Главният инспектор съставя правилника за работата на Инспектората. Главният инспектор съставя методиката, по която се провеждат проверките и т.н.
Така че аз, като кандидат за инспектор смятам, че няма как да развивам концепция и да правя предложения за неща, които не ми влизат в правомощията. За това моята концепция е в този вид.
Въпреки това съм си позволила да направя две кратки предложения във връзка с новите правомощия, които тепърва ще бъдат разписани за проверките за конфликт на интереси и че би могло чисто прагматично тази проверка да бъде съпътствана и да бъде заедно с основната проверка, която се прави на съдията. Защото на мен ми се струва, че няма как да се прецени само бройките дела, които един съдия е написал, актовете, които е написал, времето през които ги е написал и да не се вземат предвид останалите показатели, които самата фигура на един съдия или на един прокурор, или следовател не се очертава само от фактите. И няма как преценката за това, че един магистрат е качествен такъв, да бъде направена без да се вземат предвид новите, така наречени, правомощия. На мен ми се струва, че тези неща трябва да са част от основната проверка. И в този смисъл съм изложила някои съображения.
Другото, което искам да обърна внимание, е разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от Закона за съдебната власт е предвидено „актът за резултатите от проверката се предоставя на проверявания съдия, прокурор или следовател, както и на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт”. Струва ми се, че по-прагматично е, ако преди „предоставянето” на акта, констатираните при проверката нарушения или пропуски да се обсъдят с проверявания магистрат, което очевидно ще доведе до по-голяма ефективност на самата проверка, а и на последващото изпълнение на препоръките по ал. 5 на чл. 58 от Закона за съдебната власт. Другото ми се струва силно подмолно. Възражения срещу акта, който инспекторът е направил и т.н. После отговори на инспектора, който е направил самата проверка. В този смисъл, чисто практически, ми с струва, че би могло да се пипне.
Това е, което имам да ви кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Много благодаря, г-жо Величкова.
Принципно и аз споделям Вашето разбиране, че когато иде ред за член на колективен орган, или в особения случай ,когато иде ред за инспектор в Инспектората не би следвало да се изисква представянето на концепция във формален писмен вид. И не нещо повече от представяне на визията за изпълнение на тази функция или дейност. И в такъв спор бях изпаднал с експертите на комисията, обаче за съжаление, в чл. 45, ал. 1 от закона изрично се изисква представянето на писмена концепция.
Очевидно е, че голяма част от разпоредбите, които касаят публичните процедури имат нужда от промяна и съобразяване.
Колеги, имате думата за въпроси.
Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз ще задам един въпрос, тъй като съм респектиран от справката, която беше прочетена за Вашия юридически стаж. Наистина е впечатляващо и като години и като материя, с която сте се занимавали. Бих искал да ви попитам следното в контекста на последните изменения, които бяха направени в Конституцията досежно Инспектората към Висшия съдебен съвет. Там с промените записахме, че вече освен проверки на съдии, прокурори и следователи на тяхната работа, Инспекторатът ще проверява и за действия, които на практика накърняват престижа на съдебната власт и също нарушават нейната независимост.
Бих искал да ви попитам в контекста а този много шумен скандал с „двете каки”, който циркулира вече няколко месеца, в подобен казус на практика би ли могъл да се намеси, според вас, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. И предвид, че в този конфликт от разговорите, които изтичат и които не е ясно колко са автентични или не са, знаете там едната страна твърди, че са точно така, съответно има становища на експерти, че били манипулирани, и т.н., но просто да се намеси и да се опита да изясни фактите в целия този скандал. Наистина какво точно се е случило. И ако прецени като орган, да сезира прокуратурата, ако счита, че има данни за извършено престъпление или да предприеме други действия, които са в рамките на правомощията.
Задавам този въпрос с ясното съзнание, че той по-скоро трябва да бъде отправен към Главния съдебен инспектор, а не към Вас, но предвид, че изслушваме вас в момента, за това използвам възможността. Наистина има много сериозни очаквания към новия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет и наистина нещо да се промени в системата и тези нескончаеми скандали отнякъде да започнат да се разплитат и нещо да се промени. Благодаря.
Елена Величкова:
Аз си мисля, че би могъл Инспекторатът да направи нещо, но трябва да му е възложено, трябва по някакъв начин той да е сезиран. Не може да е инициатива на Главния инспектор това.
Дисциплинарните производства са в компетенцията на Висшия съдебен съвет. Не ми се иска Инспекторатът точно по тези въпроси да може да бъде сезиран по смисъла на закона и сегашните му правомощия. Всички тези неща, които се накачиха около каките и последните SMS и т.н. сочат нещо, което излиза извън всички правни норми, извън всички компетенции на органите, които биха могли по някакъв начин да се намесят. То не е нито за Прокуратура, нито за Инспекторат, нито за? Какво да се прецени в рамките на правомощията на Инспектората по отношение специално на телефонните разговори? Инспекторатът не би могъл, според мен, да извърши проверка, защото те са извън дейността на системата. Това, че вътре в тези разговори участват към оня момент магистрати, сега и двете са бивши, не значи можем да се ангажирам с проверка на тяхното поведение към оня момент. Така ми се струва на мен.
Но би могло през пътя на дисциплинарното производство, покрай правомощията на Висшия съдебен съвет в тази област, да стане през Главния инспектор.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-жо Величкова. Има ли други желаещи да зададат въпрос. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Съвсем кратък въпрос. Съдия Величкова, казахте нещо, което едновременно ми хареса и ме заинтригува.
Вашата идея за провеждане на разговор преди окончателното приключване на доклада след проверка. Какво имате предвид? Всъщност Вие докато извършвате проверката, както аз си я представям, сте в контакт с проверявания магистрат. Какво би ви липсвало и какво бихте изяснили при този окончателен разговор или смятате, че би следвало да бъде формализирана стъпка преди приключването със съответно гарантиране на права на проверявания ли?
Елена Величкова:
Не, чисто прагматично. Резултатът от проверката, той не през цялото време присъства, аз така си го представям, магистратът е проверяван, но не присъства през цялото време. Ще ви кажа откъде ми дойде идеята. Навремето, докато бях в районния съд, от бившия върховен съд наказателните съдии отговаряха за по трима районни съдии и всеки месец идваха при нас бившите върховни съдии от Върховния съд, Наказателната колегия в районния съд за разговори, проверки, както искате го наречете, и най-вече събеседване и помощ. Тези срещи с върховните съдии помогнаха на много от нас да извървят пътя, който към момента сме извървели.
За това казвам, че самата проверка не трябва да е формална. Трябва да се разбере по каква причина са допуснати тези грешки, пропуски и т.н. и дали не може по някакъв начин това да приключи с преодоляване на причините заради които са допуснати грешките.
Явор Нотев:
Казах, че ме заинтригувало и харесало, а сега само ми харесва. Благодаря Ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Нотев. Други въпроси. Не виждам да има желаещи.
Благодаря Ви, г-жо Величкова за представянето на концепцията.
Следващият кандидат е г-н Игнат Иванов Георгиев, който е номиниран от г-н Борислав Миланов и група народни представители. Не виждам г-н Миланов. Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Благодаря, г-жо Председател.
Предвид, че колегата Миланов му се наложи да тръгне за друга комисия, аз поех ангажимента като негов колега да кажа, че всъщност номинацията идва от Асоциацията на административните съдии в България и е внесена от колега от Реформаторския блок. И тъй като тук присъства Председателя на Асоциацията, г-н Магдалинчев, бих го помолил, ако е възможно, той да представи кандидата. И разбира се, ако нямат възражения.
Боян Магдалинчев:
Уважаема г-жо Председателстваща,
Уважаеми дами и господа народни представители,
От името на Асоциацията на българските административни съдии в качеството ми на председател на Управителния съвет на същата и в изпълнение на предоставената с процедурните правила, приети от Народното събрание и обнародвани в Държавен вестник, бр. 73 от 25 септември 2015 г. възможност неправителствените организации или по-скоро неправителствените организации, регистрирани в обществено полезна дейност, каквато е Асоциацията, ние след едно обсъждане, изпратихме съобщение в цялата страна до всички административни съдилища в страната за номиниране пред нас – пред управителния орган на сдружението лица, които да бъдат предложени на народни представители за издигане кандидатурата за инспектори.
В изпълнение на тези правомощия бяха внесени при нас предложения за двама кандидати. На заседание на Управителния съвет обсъдихме кандидатурите, които бяха постъпили и със свое решение Управителният съвет на Асоциацията на българските административни съдии номинира кандидатурата на колегата Игнат Георгиев за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Колегата Георгиев към момента има 29 години общ стаж от които 19 години юридически стаж. Започнал е като прокурор в Районна прокуратура-Радомир, където е работил от 1 октомври 1997 г. до 29 април 2002 г., в периода от 29 април 2002 г. до 1 май 2003 г. като административен ръководител и районен прокурор на Районна прокуратура-Трън. След това от 2003 г. до 2007 г. работи като районен съдия в Районния съд-Радомир и от създаването на административните съдилища е председател на Административен съд-Перник, в това число вече втори мандат.
Опирайки се на изискванията, залегнали в процедурните правила Управителният съвет на Асоциацията счита, че той отговаря на изискванията, заложени в процедурата правила, конституцията и закона да притежава високи професионални и нравствени качества.
Г-н Георгиев в момента е с ранг съдия във ВАС и ВКС.
В професионално отношение показва изключително добра подготовка. Само за информация на присъстващите тук народни представители на 22 май 2012 г. земетресението, тогава той беше председател на Административния съд, постъпиха дела за обезщетения от последствията от земетресението около 1200 дела и в рамките на около година те бяха приключени успешно благодарение на добрата организация, която беше създадена от страна на административния ръководител на Административен съд-Перник.
Притежава изключително добри, високи нравствени качества. Няма прояви, които да нарушават авторитета нито на институцията, която ръководи, нито личния си авторитет, а също така и на съдебната система. Ползва се с добро име и уважение, както сред колегите от административния съд, така и в Перник. Имал съм възможност да наблюдавам неговата работа, когато съм присъствал на проверки и мероприятия в дейността на Административен съд-Перник. Считам, че той отговаря на изискванията на процедурните правила, на изискванията на конституцията и закона за номиниране на неговата кандидатура за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Давам думата на г-н Георгиев за представяне на концепцията. Заповядайте.
Игнат Георгиев:
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, съдия Магдалинчев представи достатъчно обстойно моето професионално минало, така че няма да се спирам на тази част – допълнително представяне на кариерното ми израстване.
Позволих си да напиша в резюме няколко странички, които ще се опитам да представя в рамките на 4-5 минути.
В структурно отношение представената от мен концепция за работата ми като инспектор в Инспектората към ВСС, ако бъда избран на тази длъжност е подредена в логическа последователност в следните глави и основни направления: лична мотивация, уводни акценти, приоритетни цели и задачи, мерки за осъществяване на приоритетните цели и задачи и заключителни акценти.
В съзидателен аспект концепцията се основава на постигнатото в контролната дейност, критичен анализ на постигнатото и открояване на неизбежно потребните нови моменти от контролната дейност в периода 2016-2020 г. В концепцията се отстоява тезата за засилване на аналитичното начало в дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Предлага се критериите за напредъка да останат водещи, както в планирането, така и в същинската инспекционна дейност. Според мен е важно разбирането, че контролната дейност не е механичен сбор от констатации, но и изпреварваща превенция.
Предложил съм конкретни идеи за повече публичност, дискусионност и диалогичност, като например провеждането на една научно-практична конференция, възможности за интернет издание за положителните добри практики на Инспектората към Висшия съдебен съвет, което да е от полза на органите на съдебната власт, както и цялостна стратегия за публичност в работата на Инспектората.
Описал съм основните приоритети, цели и задачи, които ще стоят пред мен, ако бъда избран за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, които са съобразени с духа на потребностите на реформата в съдебната система, а именно:
Да работя така, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет все повече да се утвърждава като добре работещ коректив на съдебната система в процеса на нейното реформиране.
С дейността си като един от десетте инспектори да работя за това Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да измества центъра на тежестта на контролната си дейност към аналитичното начало, зад числата и процентите от проверките да търси, намира и извежда тенденциите в развитието на съдебната система и ако са негативни, да реагира адекватно със съответните мерки и препоръки, както е разписано в закона.
При работата си да се концентрира върху качеството и конкретността на предлаганите мерки за трайно преодоляване на констатираните слабости, включително и с предложения пред Главния инспектор и колектива за внасяне по съответния ред на законодателни промени.
Да работя системно за ограничаване и изкореняване на корупционни практики в органите на съдебната власт, съгласно законовите си правомощия, като от една страна чрез проверките и докладите си да подпомагам органите на съдебната власт да формират капацитет за следене на корупционни фактори и периодично да оценяват неговите възможности и ефективност, от друга страна, да въведат и утвърждават ясни правила и критерии, които да минимизират възможностите за корупция.
При работата ми като инспектор с оглед възможностите за по-широк обзор върху съдебните органи, при констатиране на противоречива съдебна практика незабавно ще предприема необходимите мерки за преодоляването й чрез сезиране на компетентните органи за изготвяне на искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления.
При констатиране на сходни нарушения предприетите от мен мерки ще осигуряват непротиворечивост, последователност и предвидимост на основата на задълбочен подход и вътрешно проучване на проблемната материя.
Смята да работя последователно за повишаване на отчетността, публичността и прозрачността в дейността ми като инспектор за отваряне на съдебната система към обществото на основата на утвърдени правила.
Чрез постигане на приоритетните си цели ще дам своя принос за утвърждаване върховенството на закона.
В шест точки в концепцията съм описал и мерките за реализиране на приоритетните цели и задачи, като съм направил конкретни предложения за актуализиране на правно-нормативната уредба; предложения за формиране на оптимална структура; предложения относно планиране на инспекционната дейност, съобразени с критериите за напредък; относно качеството на изпълнение на инспекционната дейност; предложения относно превенция за борба с корупцията, както и предложения относно отчетността, публичността и прозрачността в действията на Инспектората.
Ако бъда избран, ще поставя тези предложения пред колектива и пред Главния инспектор, да бъдат обсъдени и ако се намери рационално зрънце в тях и смятат, че могат да бъдат от полза, мисля, че може да им се даде светлина.
Подкрепям също приетите със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България промени относно съдебната реформа. Личното ми мнение е, че с направените промени в Конституцията относно правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет на него като на контролен орган му се дава още по-голяма конституционна мощ. Но независимо, че конституционните норми имат пряко действие, докато не се приемат процесуалните норми и измененията в Закона за съдебната власт, не би могло да се гадае как, колко и доколко ще се разпростират тези проверки и ще се намесват в работата на съдебната система при спазване на ясни конкретни правила, които са разписани и утвърдени би могло да има ясна визия за прилагането на съответните промени.
В заключение искам да кажа пред вас, че с изградена непримиримост към отрицателните явления, към нарушенията и престъпленията в екип с всички инспектори и в съответствие с изискванията на Главния инспектор, смятам че мога да дам своя принос за успешна съдебна реформа.
Благодаря за вниманието.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Георгиев. Колеги, имате думата за въпроси. Не виждам желаещи. Благодаря още веднъж.
Следващата кандидатура ще бъде представена от мен. Тя е на г-жа Йорданка Иванова Костова.
Г-жа Йорданка Костова е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски” през 1975 г. В периода 1977-1978 г. е стажант-съдия в Окръжен съд-Перник. След това работи като инспектор и юрисконсулт.
Считаме, че съдия Костова отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от Закона за съдебната власт за заемане длъжността инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Тя е магистрат от 1990 г. и има повече от 38 години юридически стаж, като последните 18 години и половина е съдия във Върховния административен съд.
От 1990 г. е съдия в Районен съд град Ихтиман, като от 01.07.1992 г. е председател на съда. С решение на ВСС от 28.03.1994 г. е избрана за съдия в Софийски градски съд-Административно отделение, където работи до 17.02.1997 г. Работи във Върховния административен съд от самото му създаване, притежава ранг „председател на ВКС и ВАС”. Решение по дело, на което е била докладчик е включено в Препоръчителна съдебна практика към „Обжалване на наказателни постановления” по Закона за движение на пътищата – Решение № 6627 от 26.06.2007 г. на ВАС по адм.д. № 2194/2007 г.
Йорданка Костова притежава високи професионални и нравствени качества, доказани, както в работата й като съдия във Върховния административен съд, така и през целия й юридически стаж. При професионалната си реализация се е доказала като принципен съдия, ръководеща се единствено от закона и вътрешното си убеждение. Изпълнява задълженията си отговорно и добросъвестно, ръководена изцяло от принципа на независимост и безпристрастност. Подхожда с уважение и разбиране към колегите си и гражданите. Г-жа Костова притежава безупречна репутация, основана на високите й морални и нравствени качества. С оглед горе изложеното предлагаме съдия Йорданка Иванова Костова за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, като считаме, че тя ще допринесе за издигане на авторитета на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова, за представянето на г-жа Йорданка Костова. Г-жо Костова, имате възможност в рамките на 10 минути да представите виждания, концепция и биографични данни, както прецените. Заповядайте.
Йорданка Костова:
Вие изнесохте подробно биографичните ми данни и аз не виждам с какво бих могла да ги допълня повече.
Относно концепцията съм изложила моите виждания за работата ми като инспектор. В един момент изпитвах известно притеснение от това, че изложих в нея мнението си за това, че инспекторът не трябва да има концепция отделно от тази на Главния инспектор, но виждам че срещам разбиране от колегите и от вас членовете на правна комисия.
Смятам, че в тази институция най-важното е да се работи в екип. Проверяващите да имат единомислие по проблемите. Те да бъдат очертани в тази проверка, която независимо от нейния тип – контрол, по сигнал или планова, най-важното е да установят проблема и то обективно, за да могат ад се вземат и правилните решения за евентуално отстраняване на причините за това.
Основание за увереността ми, че мога да напипам, грубо казано, проблемите в системата е дългогодишната ми работа в тази система, познаването на проблемите. Струва ми се, че разговорът с проверяващия, работата в екипа е основното нещо по което трябва да работи един инспектор.
За мен основната и като че ли най-важна задача за Инспектората като цяло това е аналитичната му дейност. Аз много бях впечатлена от стратегията на Главния инспектор, когато тя беше предложила такова аналитично звено и считам, че особено в настоящия момент това е много важно. Защото анализът на проблемите и набелязването на мерките в системата и отстраняването им от самите нас в системата е по-важно от всички останало, на което сме свидетели в пресата и натиска, който се упражнява. За мен важно е проблемът наистина да бъде очертан, да бъде разискван, да бъде поставен открито и по него последователно да се работи, за да бъде преодолян. Безспорно това е въпрос на задълбочен анализ, въпрос е на възможности на самата система, но и в тази част Инспекторатът има възможност, защото с проверките, които прави ,той може да очертае и да направи детайлно характеристика на проверявания магистрат. Защото проверката не може да бъде насочена към определен магистрат и по определен проблем. Той трябва да бъде изведен от цялата организация в работата на даден съд, от административната дейност на самия ръководител и от работата на проверявания магистрат.
Проверката не бива да плаши никого, защото поне от мен гаранция, в това няма да има тенденциозност, а единственото нещо е установяването на проблема и набелязването на мерки за неговото отстраняване.
Смятам повече да не се обвързвам с предложения, защото те наистина ще бъдат работа на екипа и ще бъдат обсъждани в състава от инспектори, които вие ще имате честта да изберете след това представяне. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Костова. Уважаеми колеги, гости, имате възможност да поставяте въпроси към г-жа Костова. Няма въпроси.
Г-жо Костова, благодаря за Вашето представяне. Отсъствието на въпроси не го приемайте по какъвто и да е начин. Нормално е. Колегите се изморяват вече. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Благодаря, за това, което представяте. Вече втори кандидат представя концепция и няма въпроси към него. Но нека да споделя моята позиция, за да не задавам въпрос.
Работата става все по-сериозна, все по-трудна. Слушаме сериозни кандидати. Аз вече започвам да се убеждавам, че при този интерес към работата на инспектор в Инспектората, няма я в момента г-жа Точкова, за да й кажа, органът ще разполага с по-голям потенциал във Висшия съдебен съвет. Ние сме изправени пред един много сериозен избор в смисъл, че са много тези, които заслужават, от изслушаните. Аз лично споделям това мнения. Наистина не задавам въпроси, защото с удоволствие слушам това, което се поднася на вниманието ни. Разбирам, че говорим на един език, който сочи на отговорно отношение и няма защо да задаваме въпроси. Нещата като че ли са ясни. Споделих моята позиция. Надявам се да е такава и на останалите колеги. Просто за да сме наясно, за да няма притеснения защо мълчим. Мълчим с разбиране и с одобрение. А където трябва, ще се обадим, разбира се.
Предс. Данаил Кирилов:
Още веднъж благодаря на г-жа Костова.
Колеги, да пристъпим тогава към представянето на г-жа Лидия Христова Стоянова. Г-жо Атанасова, имате думата.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Г-жа Лидия Христова Стоянова е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски” и има непрекъснат юридически стаж от 39 години и 4 месеца, от които повече от 37 години стаж като съдия.
Професионалният й път започва от Софийски градски съд като младши съдия, последователно работи като районен съдия в Районен съд град Костинброд, като районен съдия в Софийски районен съд. От 1991 г. до 1994 г. е съдия в Софийски градски съд, а от 1994 г. до настоящия момент е съдия във Върховния касационен съд, Второ наказателно отделение.
Г-жа Стоянова е юрист с богат професионален, административен и житейски опит. Отличната правна подготовка и уменията за работа в екип са допринесли за изграждането й като неоспорим авторитет и уважаван професионалист, както в магистратските среди, така и извън тях.
В работата си като съдия е разглеждала първоинстанционни, въззивни и касационни наказателни дела, притежава високи професионални и морални качества. Безукорната й професионална биография е доказана с високата оценка за цялостната й работа по организацията на делата, движението им и постановените съдебни актове. В работата си като съдия изцяло е спазвала принципите на независимост и безпристрастност.
Кандидатурата на съдия Стоянова за инспектор се подкрепя от общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-жо Стоянова имате възможността да представите аспекти на професионалния опит и вижданията си по концепция в рамките до 10 минути. Заповядайте.
Лидия Стоянова:
Уважаеми г-н Председател на Комисията по правни въпроси,
Уважаеми народни представители, заявявам, че нямам допълнения към автобиографията. Цялата професионална дейност от започването ми до настоящия момент съм отразила подробно, ясно и точно.
Искам да споделя защо се кандидатирам за длъжността инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Идеята не беше моя. Идеята дойде от уважаван от мен човек и съдия и последните месеци изцяло подкрепена от колегите с очакването, че дългогодишния ми професионален опит, житейски опит, отношение към работата биха могли да дадат отражение върху развитие на съдебната система в една по-благоприятна посока и за решаване на онези проблеми, които за жалост създават предпоставки за едно негативно отношение на обществеността към съдебната система и особено към съда, чиито представител съм.
Пак казвам, имам професионалния опит, имам знанията, познавам работата на съда, на съдебните служители в администрацията на съдилищата. Проверките, които извършваме по делата във Върховния касационен съд ми дават основанието да заявя, че познавам работата на разследващите органи и на прокуратурата от районно ниво до въззивна инстанция. Насочила съм вниманието си към определени сериозни проблеми, които съществуват в работата на Инспектората, така както многократно и постоянно се повтарят в докладите на Европейската комисия за периода от създаването на Инспектората към Висшия съдебен съвет 2007 г. до 22 януари 2014 г. Сметната палата също е насочила вниманието към пропуски, дала е препоръки. С оглед тези констатации и тези препоръки, тези оценки в докладите на Европейската комисия, които са обективни, съдържат препоръки, съм посочила в концепцията какви са целите и приоритетите на развитието на Инспектората, какви са мерките за постигане и в крайна сметка искам да обобщя, че мястото на инспектора в Инспектората към Висшия съдебен съвет е в работата – случайно разпределение на дела, метод, който беше посрещнат и възприет с голямо очакване, но който създава изключително големи проблеми и съмнения не само в обществото, но и в работещите в съдебната система. Имаме примери вече и то скандални примери за манипулиране на съдебната система.
Какво може да направи съдебният инспектор? Да извършва проверки на начина, по който е организирана работата по случайното разпределение. Посочила съм конкретно какви точно дейности трябва да извърши всяко едно административно ръководство и какво точно трябва да проверяват инспекторите, за да може да се установи дали действително има възможности, дали има съмнения и дали съмненията са оправдани. В проверката считам, че трябва да участват и експерти IT специалисти, тъй като това е строго специфична дейност със специални знания за упражняване на тази дейност.
Другият проблем от изключително голямо значение, който може да намери място всеки инспектор, това е атестирането. Факт е, че има сериозни проблеми. Макар че това е дейност на Висшия съдебен съвет формално атестирането се извършва от атестационните комисии. Няма непосредствения контакт с проверяваните лица. Инспекторатът е този, който би могъл да направи по-задълбочена проверка. А ако се въведе аудио или видео записите, тогава нещата биха били много по-благоприятни като резултат за проверка и оценка.
Насочила съм вниманието за мястото на инспекторите в правомощията да прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания. Факт е, че там съществуват сериозни проблеми. По този проблем има сериозно становище и в концепцията на Главния съдебен инспектор. Това не е само негово задължение. Това е задължение на целия екип на Инспектората. Необходимостта дисциплинарните наказания да бъдат налагани едва когато се извърши задълбочена проверка, дали по сигнал или по планови се констатират нарушения, обсъдят се заедно с проверяваните лица, конкретизират се възраженията им. Инспекторите да се запознаят изцяло с практиката на ВАС и на Висшия съдебен съвет и да насочат вниманието си за предложение едва тогава когато действително констатираното нарушение е толкова съществено, че не могат да се приложат несанкционни мерки.
Други проблеми, в които може да се намери място за работа на инспектора с екип е уеднаквяване на съдебната практика, ако при проверките се констатира такава. Да се упражни сигналната функция, за да може да се очаква и едно решение. По отношение на противоречивата съдебна практика намирам, че в съответните звена е задължително административните ръководители да обсъждат ежемесечно, да намерят начин по който да организират обсъждане на отменените дела, на причините за отмяна, различията в становищата по приложението на материалния и процесуалния закон и така би могло евентуално да се избегне и задълбочаване на противоречията.
Друг въпрос, по който бихме могли да работим, са проверката на административната дейност, задълбочена проверка от образуване на делата, дейността на съдебните служители до приключването.
И проверка на процесуалната дейност на конкретния съдия, който има задължение за разглежда разпределеното му дело.
Системни проблеми са констатирани и в липсата или недостатъчна работа по проверка на работата на административните ръководители, а в крайна сметка проблемите в един съд, съответна прокуратура и следствие идват от лошата организация и не добрата подготовка на административните ръководители и самочувствието на някои, че след като са добри съдии, могат да бъдат и добри административни ръководители, което не съответства на моята представа за административен ръководител. В този смисъл съм предложила Висшият съдебен съвет да предложи някаква форма.
По новите правомощия намирам, че проверка за нравственост, проверка за независимост, проверка на декларациите, която предполага контакти със Сметната палата, с НАП. Задължително участие на експерт-икономист. Съпоставка на данни и отделно инспекторите да работят с етичните комисии, които на практика съществуват съвсем формално. Очакванията ни по спазване на Етичния кодекс са само към висшия съдебен съвет, което е абсолютно неправилно, недостатъчно и трябва да настъпи някаква промяна.
Проверка за качеството. Не мисля, че се руши вътрешното убеждение на съдиите, тъй като съдебните актове са влезли в сила, не се нарушава вътрешното убеждение и могат да се констатират, обаче, нарушения, като например налагане на наказание в съответствие с очаквания от подсъдимия в негова полза и в съответствие с очаквания на обществото, което иска отмъщение, но съдът не отмъщава, той просто постановява съдебните си актове съобразно доказателствата по делото, вътрешно убеждение и предвидените санкции по закон.
Това е, което бих могла да кажа максимално кратко.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Стоянова. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-жо Стоянова, понеже на няколко пъти беше повдигнат въпроса и стана въпрос за проверката на качеството на актовете, Инспекторатът имаше една практика да проверява и в хода на едно наказателно производство да речем доколко ритмично е водено и доколко е необходимо да се отлага делото. До юни месец миналата година не подлежаха на инстанционен контрол актовете на съда, когато в съдебна фаза установи две или тригодишно гледане на делото, а съдията съществени процесуални нарушения изведнъж е забелязал в досъдебното производство и го връща там. Сега вече това е изменено, изменихме го, подлежи на обжалване, но ако Вие станете инспектор, сигурно връщайки се назад, ще се натъкнете на такива случаи, според вас, допустимо ли е инспекторът да се произнася и в тези хипотези, макар че той ще вземе отношение и по съществото на акта. Той е влязъл в сила, защото делото е върнато по процедурата.
И изобщо в тази част, докато дела разглеждани, Вие казахте, че имате погледа, се отлагат, отлагат и по някой път абсолютно безпричинно, било то под формата да се съберат още доказателства и да се назначат експертизи, които биха могли да бъдат своевременно назначени.
Понеже тук се повдигна тема за качеството на делата в практиката. И ако един съдия е постановявал по един и същи начин едни актове по сродни хипотези, но десетият го е постановил по друг начин. Противоречие в практиката. Деветте последователно са били в съответствие с практиката.


Лидия Стоянова:
Ще започна с това, че си спомням за едно дело, което беше отлагано 40 пъти, съвсем елементарно и си беше позволил подсъдимият да прави каквото пожелае. 40 пъти просто е недопустимо!
Да се проверява процесуалната дейност на съдията е допустимо преди да се приключи съдебният акт. То не е върху формиране на вътрешното убеждение. Това е по движение на делото: образуване, насрочване, отлагане. Но там на първо място трябва да вземе отношение административният ръководител. Административните ръководители някак си трябва да организират дейността си, да се поиска от тях, а това биха могли да направят инспектори, да засилят дейността си по контрол върху работата на съдиите. Тоест, онова което казах, че административните ръководители не са проверявани, имат проблем в работата, трябва да се извършва в бъдеще, според мен, този контрол от Инспектората.
А когато има постановяване по сходни казуси някакви санкции, изведнъж при запознаване с материалите по делото с влязъл съдебен акт се констатира, че наказанието е наложено, без да са преценени всички необходими обстоятелства, които са установени по делото, тогава наистина може да се замисли човек защо така се е получило. Санкцията е обикновено минимална, или прилагането на института на условното осъждане и тогава вече задължително ще трябва да се извърши проверка, по-задълбочена проверка на работата на този съдия. В тези случаи може би ще се наложи да се разговаря и с членовете на Етичната комисия и евентуално да се извърши проверка на имущественото състояние.
Това е моето становище по тези противоречия. Друг е въпросът, че не знам точно. Хубаво, ще се направи проверка на съдията, но какво точно може да стане за в бъдеще, когато очевадно е допуснато нарушение, пренебрегвайки задълженията си за налагане на санкция според правилата по закона.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Стоянова. Нямаме право на отношение, но ако настоявате, вземете становище.
Димитър Лазаров:
Въпросът ми беше с оглед на това, че допреди две години отчетите на ВКС, които влизат тук, между 42 и 45% от актовете на ВКС, наказателните колегии бяха отменителни и изменителни.
Лидия Стоянова:
Не бих могла да кажа. Това е някаква статистика, която най-вероятно съм я прочела, но нямам никакъв спомен и не мога да коментирам. Щом като е влязло като справка в доклада, вероятно е така. Да, отменяме и връщаме, защото има допуснати процесуални нарушения.
Но все пак това, което пропуснах да кажа, тъй като досега не е извършвана проверка на работата на ВКС и на ВАС, военните съдилища също са оставени извън проверяваните съдилища, прокуратурите също, специализираните съдилища също. За в бъдеще новият състав на Инспектората под ръководството на Главния инспектор задължително трябва да извършва проверка, защото там има констатации за доста слабости. Говоря специално за военните и специализираните съдилища. Ние също не сме безгрешни, но са предприети мерки във Върховния касационен съд да се съпоставят резултати, практики, да се обобщават, анализират и се надяваме, че ще има по-добър резултат в работата ни.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Стоянова. Колеги, имате думата за други въпроси и становища? Няма други въпроси и становища.
Благодаря, г-жо Стоянова, за представянето. Позволявам си, макар че приключихме вашето изслушване, защото се появява едва ли не като общ въпрос, да поясня защо поставих въпроса за анализ на влезлите в сила съдебни решения. Той не е провокативен и колегите не бива да го приемат като провокативен. Вярно е, че не се поддържа в сегашното законодателство и в сегашните правомощия на Инспектората, но подготвяйки законопроекта за изменение на Конституцията, който беше приет на 16 декември 2015 г., имахме доста продължителен дебат по това в правомощията на Инспектората дали да се включи такава аналитична (няма да я нарека контролна) възможност от множество хипотези, не само в случаите, когато влязлото в сила решение противоречи на уеднаквената съдебна практика. Това е странна хипотеза, защото в институционалния контрол не е приложена уеднаквената практика. По-скоро в други хипотези, които са индикативни. Тоест, когато 76 състав разглежда един и същ казус по един начин, 75 състав го разглежда точно по обратния начин. Или един и същи състав досега е постановявал по този вид казуси едно решение и в един момент радикално променя правната интерпретация на фактите.
Признавам си, че, ако е имало някаква уловка, или някакво предизвикателство, то е по-скоро да има възможност кандидатите да надскочат нормативния текст и образно казано да помечтаят за развитието на правомощията. Знаем, че това с настоящия регламент трудно може да се постигне, но мисля, че всички сме съгласни, че имаме нужда не от паралелен, не от допълнителен, но поне от последващ някакъв анализ за съдържателната и качествената страна на съдебните актове.
Лидия Стоянова:
Ако е възможно да добавя само, така и така продължи дълго, това е работа на административния ръководител да проверява.

Предс. Данаил Кирилов:
Направи ми впечатление, защото Вие давате вариант.
Лидия Стоянова:
Давам вариант, защото така беше някога, имам достатъчно дълъг професионален опит, когато всеки месец се събираше съдът.
Предс. Данаил Кирилов:
Административният ръководител ще го обвинят във влияние. Извинявайте, че ви прекъснах.
Лидия Стоянова:
О, не е във влияние тогава, когато се обсъжда защо е отменен съдебния акт, защо на този съдия се отменят толкова актове, защо в град Смолян има такова решение, в друг съд се решава по друг начин. И на някакви такива зонални съвещания трябва да се измислят някакви форми, за да може да се избегне това често променящо се становище в различни райони. В един регион е недопустимо, според мен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Стоянова.
Уважаеми колеги, пристъпваме към представянето на г-жа Любка Богданова Гелкова. Ще я представя аз.
Г-жа Любка Богданова Гелкова е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски” и има трудов стаж от 38 години, от които 30 години юридически стаж в съдебната система.
Кандидатът работи 4 години като юрисконсулт и считано от 1984 г. заема длъжността съдия в съдебната система. Последователно е съдия в Районен и Окръжен съд град Перник, Софийски градски съд и Софийския апелативен съд. От 2000 г. до настоящия момент г-жа Гелкова заема длъжността съдия във Върховния касационен съд.
Г-жа Гелкова е юрист с богат професионален и житейски опит и притежава отлични правни познания. Кандидатът е неоспорим авторитет и се ползва с добро име в магистратските среди и в обществото.
В своето кариерно израстване е разглеждала множество дела, притежава високи професионални и морални качества. Признанието към авторитета на кандидата и безукорния й професионализъм се проявяват с високата оценка за работата й в Гражданската колегия на Върховния касационен съд
Като съдия г-жа Гелкова винаги се е ръководила от закона и е спазвала принципите на независимост и безпристрастност в работата.
Въз основа на гореизложеното г-жа Гелкова е един изключително достоен кандидат за заемане на длъжността инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Заповядайте, г-жо Гелкова.

Любка Гелкова:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости, уважаеми колеги, аз няма какво да допълня към професионалното ми представяне. То беше изчерпателно.
Ще изложа моята лична мотивация, която ме накара да се кандидатирам за длъжността инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Считам, че имам необходимия професионален опит, който съм натрупала през годините работа в съдебната система. Имам мъдростта, желанието и опита да работя за повишаване качеството на работа, особено на младите колеги.
Както ме представихте, имам повече от 30 години стаж, натрупала съм достатъчно опит, имам наблюдение върху развитието на гражданското съдопроизводство от началото до неговия край и смятам, че това би ми помогнало в работата ми като инспектор, ако бъда избрана, тъй като познавам проблемите в съдебната система.
В Концепцията съм изложила целите, които смятам, че трябва да постигна, ако бъда избрана за инспектор, както и средствата, с които бих могла да постигна тези цели.
Целите са: качествено правосъдие, утвърден авторитет на съдебната система и противодействие на корупцията.
За установяване на качествено правосъдие, според мен, трябва да се спазва последователността проверка-анализ-препоръка.
Основната дейност на Инспектората се изразява в проверка на организацията на административната дейност, организацията по образуването, движението и приключването на делата в срок, която обаче следва да бъде съчетана с анализ на данните и препоръки за преодоляване на слабостите.
За качеството правосъдие от значение е съобразяване на правилата за оценка на натовареността. Натовареността е от особено значение за качеството на работата на всеки магистрат. Въвеждането на постоянен механизъм за измерване тежестта на отделните видове дела, въвеждане на механизъм за определяне на норма на натовареност на магистратите и съдебната администрация и равномерно разпределение на делата е положителна крачка към по-добри резултати в работата.
Следва да бъде активизирана работата по преодоляване на противоречива съдебна практика чрез съпоставка на влезлите в сила съдебни актове и отправяне на предложения до компетентни органи за приемане на тълкувателни решения и постановления. Това би спомогнало, според мен, за подобряване и ускоряване работата на съдилищата по правилното прилагане на закона, за гражданите и бизнеса би се постигнала предвидимост на съдопроизводството и като цяло би довело до установяване върховенството на закона.
Насърчаване по-нататъшното професионално обучение. При констатирани пропуски в работата на магистратите следва да се извърши преценката дали пропускът се дължи на немарливо изпълнение на задълженията или на недостатъчно обучение по съответната материя. Инспекторатът трябва да е проактивен във връзките си с Националния институт по правосъдие, с правните факултети и с организациите, осигуряващи допълнително обучение по право, за да бъдат посрещнати идентифицираните нужди от обучение.
Другата цел, която съм поставила в моята концепция е утвърден авторитет на съдебната система. Едно от средствата е установяване на законосъобразна съдебна практика. От особено значение за обществото при разрешаване на близки и сходни казуси е постигането на справедлив и законосъобразен резултат от съдебния процес.
Стриктно спазване на принципа за случайно разпределение на делата. Това за мен е твърде важно. Всъщност и всички колеги казаха, че този принцип е съществен и той служи като инструмент за опазване независимостта на съдебната власт, както и за противодействие на корупцията.
Друго средство е правилно преценяване на съотношението качество -срочност. Според мен, тук трябва да се търси балансът, защото качествено правораздаване и осъществено в разумни срокове ще повиши доверието на обществото в съдебната система.
Следва да се обърне специално внимание при дейността във връзка с атестирането и дисциплинарните производства. Както знаем, резултатите от проверките на инспектора имат голямо значение за атестирането и кариерното развитие на магистратите. Утвърждаването на обективното отчитане на качеството на работата ще помогне за правилното оценяване на атестирания магистрат. Според мен, при извършените проверки предложения за налагане на дисциплинарни наказания следва да се отправят само при констатирани груби и системни нарушения след преценка дали нарушението се дължи на поведението на магистрата или на обективни причини, например, не добра организация на работата от административния ръководител.
Друго средство е установяване на ясни стандарти за санкциите спрямо магистрати. Тук споделям напълно изразеното виждане в концепцията на Главния инспектор, че е належащо възприемането по еднакъв начин от Инспектората, Висшия съдебен съвет и Върховния административен съд на деянията, окачествявани като дисциплинарни нарушения, процедурата по ангажирането и определянето на дисциплинарното наказание, като считам, че трябва да е налице и добро познаване на практиката на Върховния административен съд в тази насока и тя трябва да служи като основа в дисциплинарната дейност.
Противодействие на корупцията.
Качественото осъществяване на проверките би могло да се извърши чрез установяване на единен стандарт при ясни параметри на тази проверка, ясни изисквания спрямо магистратите, което би изиграло и превантивна роля срещу корупционни нагласи. Резултатът от работата на инспекторите трябва да даде ясна картина на проблемните места в съдебната система, на базата на която се констатират системни грешки и съответният орган да предприеме надлежните мерки, за да се доведат до минимум възможностите за въздействие върху магистратите.
В заключение искам да кажа, че професионализмът, моралът и почтеността са качества, които изграждат облика на професията съдия, прокурор и следовател и те трябва да бъдат критерии в професионалното им развитие. Инспекторатът трябва да забелязва и да отчита не само грешките, но и тези качества, да съобщава за добрите примери и да ги поощрява, за да се промени обликът на съдебната система и се възвърне доверието на обществото.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Гелкова, за представянето.
Уважаеми колеги, имате възможност да поставяте въпроси към г-жа Гелкова. Няма въпроси. Благодаря, г-жо Гелкова за представянето.
Присъединяваме се изцяло към становището на колегата Нотев, че има случаи, в които нещата са толкова ясни, че колегите нямат въпроси. Благодаря още веднъж.
Пристъпваме към представянето на г-жа Любка Димитрова Кабзималска. Г-н Хамид Хамид ще представи кандидатурата на г-жа Кабзималска. Заповядайте.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, скъпи кандидати, имам удоволствието да ви представя кандидатурата на г-жа Любка Димитрова Кабзималска в изпълнение на решението на нашата парламентарна група
Г-жа Любка Димитрова Кабзималска е магистрат с над 18 години общ юридически стаж от помощник-следовател в Столична следствена служба, съвместяване с длъжността съдебен кандидат в Софийски градски съд, през следовател в Столична следствена служба, прокурор в Софийска районна прокуратура до настоящия й статут на заместник административен ръководител на Софийска районна прокуратура, ръководител на Първи отдел „Престъпления срещу личността” и сектор „Компютърни престъпления и престъпления срещу интелектуалната собственост”.
Г-жа Кабзималска е надградила висшето си юридическо образование със специалност „Право”, допълнителна квалификация и специализация в областта на разследванията и превенцията на престъпленията в интернет, в частност компютърни престъпления, престъпления срещу интелектуалната собственост и всички трансгранични киберпрестъпления, в която връзка е обучението й в САЩ, участие в множество други обучения и квалификации в работни групи в страната и в чужбина.
С Протокол № 13 от 20 март 2014 г. на Висшия съдебен съвет е повишена в ранг на прокурор ВКП и ВАП.
През периода на последната атестация е с оценка много добра.
Мисля, че г-жа Кабзималска е достойна кандидатура за член на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Нека и тя да каже няколко думи за себе си. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Хамид. Г-жо Кабзималска, заповядайте. Имате възможността да представите концепцията си и каквото прецените от професионалната си биография. Заповядайте.
Любка Кабзималска:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще ви представя резюме на концепцията, която съм представила като кандидат за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Няма да се спирам на биографичните данни, които бяха представени от моите вносители. Искам само като обобщение относно професионалните ми качества и кариера да кажа, че аз съм от активните хора от ниските нива на съдебната власт, но познавам добре работата на следствените органи и на прокуратурата, на административната дейност на прокуратурата, което ми дава разумна увереност, че мога да се кандидатирам за тази изключително отговорна длъжност.
Концепцията ми е изградена върху професионалния ми опит и съдържа моите виждания за отговорно участие в дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Приоритети и мерки за постигането им.
Един от приоритетите е определянето на Годишната програма е от стратегическо значение за органа, имам предвид Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като в нея намират отражение приоритетите в дейността му за съответния период, формирани на базата на предходни констатации и анализи. Ето защо формалният подход при изготвяне на програмата не е подходящ и недопринася за постигане на ефективност, целенасоченост и резултатност в работата на Инспектората.
На следващо място е необходимо прилагането на единна методика, която да урежда изрично задължителния предмет, показателите и критериите за оценка на проверяваната дейност, особено наложително предвид констатирания до сега различен подход при осъществяване на проверките.
Също така, принципът на предвидимост е тясно свързан с равнопоставеността на магистратите, работещи в различни съдебни органи. Съобразно разпоредбата на Закона за съдебната власт, показателите от резултатите от проверките на Инспектората се вземат предвид при атестирането на самите магистрати и административните ръководители на съдебните органи. В тази връзка е необходимо в още по-голяма степен да бъде засилено взаимодействието на Инспектората към Висшия съдебен съвет с Висшия съдебен съвет та че Инспекторатът да влезе в ролята на необходим помощник на Висшия съдебен съвет при извършване на атестационната му дейност.
В съответствие със Закона за съдебната власт, който не е изключил от обхвата на проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет върховните и военни съдилища и прокуратури, би било уместно изработването на методика за проверка и на тези съдебни органи с оглед спецификата на тяхната работа.
Необходимо е да бъде преодоляна формалността на проверките, като при извършването им се отчитат критериите за разумен срок, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека.
При осъществяването на инспекционната дейност на Инспектората към Висшия съдебен съвет следва да бъдат отчитани единни критерии за натовареност на органите на съдебната власт.
Също така е необходимо разработването на еднакви критерии при изготвяне на предложения за дисциплинарни наказания, които да бъдат съотносими към критериите, възприети от Висшия съдебен съвет и от практиката на Върховния административен съд.
Изпълнението на препоръките е необходимо да бъде проследявано от проверяващия екип, както и да бъде осъществяван последващ контрол чрез извършване на съответните контролни проверки.
Необходимо е да се засили акцентът върху осъществяваната от Инспектората към Висшия съдебен съвет аналитична дейност, за което ще допринесе и новосъздаденото в структурата на органа „Аналитично” звено.
Също така е необходимо да бъде засилено взаимодействието с Висшия съдебен съвет по повод извършването на задълбочено анализиране на причините за повтарящите се недостатъци и пропуски в работата на съдебните органи, които са установени в хода на извършените от Инспектората към Висшия съдебен съвет проверки.
Основен въпрос, който следва да намери отговор през следващия мандат на Инспектората, е по какъв начин може да се спомогне в борбата, която правосъдната ни система води с корупцията. В това отношение са вече новите правомощия на Инспектората, възложени с последното изменение на Конституцията на Република България, които правомощия следва да бъдат инкорпорирани в Закона за съдебната власт, както и в най-кратки срокове инспекторите трябва да изработят правила, методика, по които да бъдат извършени тези проверки, които са възложени от Конституцията.
Необходимите мерки.
При осъществяване на проверка на организацията на административната дейност на прокуратурата в страната, внимание заслужава случайния подбор, съобразно разпоредбата на чл. 9 от Закона за съдебната власт с цел създаване на гаранции за сигурност и прозрачност на процеса по разпределение на преписките и делата. Следва да се инспектира прилагането на новите Правила за приложението на разпределението на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор в Прокуратурата на Република България. В тази връзка считам за удачно и рационално да се предвиди възможност в проверяващия екип да участва компютърен специалист, който със съответните професионални знания и опит би подпомогнал дейността на проверяващия екип.
При проверката на организацията по образуването и движението на преписките в прокуратурата и следствените органи внимание заслужават някои въпроси, които са от съществено значение за бързината на производството, като например липсата на срок за провеждане на предварителните проверки или множеството констатирани случаи на многократно отменени постановления за прекратяване на досъдебните производства от съда или по-горната прокуратура. Фокусирането на вниманието върху тези проблеми, тяхното изследване и анализ биха довели до обосноваване и изготвяне на предложения до съответните компетентни органи за решаването му по адекватен начин.
На следващо място заслужават внимание въпросите, свързани със срочността на произнасянията по чл. 242, ал. 4 от НПК, работата по спрени дела срещу известен и неизвестен извършител.
Общият поглед върху организацията на работа във всички прокуратури в страната, каквато възможност дава инспекционната дейност на Инспектората към Висшия съдебен съвет следва да бъде оползотворяван максимално, като констатираните добри практики, някои от които свързани със създаване на вътрешни правила за контрол и уеднаквяване на сроковете, въведени в отделните прокуратури, следва да бъдат препоръчвани на други места.
Внимание трябва да бъде обърнато и на дейността по Глава трета „а” от Закона за съдебната власт, което правомощие беше възложено на Инспектората от 1 октомври 2012 г. Безспорно на първо място това е изготвяне на предложения за приемане на някои изменения и допълнения в законодателната уредба, уреждаща Глава трета „а” от Закона за съдебната власт.
На второ място, уместно би било да се доразвие и усъвършенства действащата методика с оглед възникналите след приемането й казуси.
На трето място, необходимо е да се разшири дейността по изготвянето на тримесечните анализи по чл. 60м от Закона за съдебната власт. Периодично същите следва да бъдат обобщавани, а направените в тях изводи да послужат за предприемане на действия в няколко насоки.
На първо място, съставяне на списъци на така наречените „рискови” съдебни органи, в които преимуществено се допускат определен тип нарушения;
Второ, съставяне на списъци на магистрати, чиито имена са често повтарящи се в констативните протоколи и които са допуснали нарушения в работата си, довели до забавяне на съответните производства.
Трето, дейността на специализираното звено при Инспектората към Висшия съдебен съвет трябва да бъде поставена в тясна връзка и взаимодействие с дейността по чл. 54, ал. 1 от Закона за съдебната власт, така че при констатиране на системни нарушения в работата на конкретни съдебни органи или конкретни магистрати, да бъдат инициирани проверки, както и да бъдат сигнализирани съответните административни ръководители.
Рационално и с практическо значение би било организирането и провеждането на периодични работни срещи между екипите, работещи в специализираното звено и тези на Министерството на правосъдието, работещи по разглеждане на заявленията за забавено правосъдие, за обсъждане на възникнали казуси, обмяна на мнения за уеднаквяване на практиката.
В заключение искам да кажа, че в случай, че бъда удостоена с честта да бъда избрана от 43-то Народно събрание за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет няма да щадя усилията си за превръщане на съдебната система в ефективен гарант за върховенството на закона.
Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси. Заповядайте, г-жо Главен инспектор.
Теодора Точкова:
Аз искам да задам същия въпрос, който зададох на един от предишните кандидати. Все пак Вие сте магистрат от един от най-ниските органи на съдебната власт – Софийска районна прокуратура, проверявана сте вероятно от Инспектората, каква е Вашата оценка за дейността на този орган.
Любка Кабзималска:
Моята оценка е добра. Във връзка с това кандидатстване и представяне успях да се запозная с дейността на Инспектората от страницата на същия, от където се запознах с много от резултатите от извършените проверки през годините от инспекторите и екипите, както и със самите отчетни доклади през годините. Считам, че за двата мандата на този орган се постигат много добри резултати. Мога да отчета ефективност и положителност в работата на Инспектората. Това е моето мнение.
Теодора Точкова:
А конкретно работата на Инспектората подобрила ли е дейността на Софийска районна прокуратура, според Вас.
Любка Кабзималска:
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет извърши проверка на Софийска районна прокуратура. Подчертавам отново ,че това е най-голямата прокуратура в страната, а може би и в много европейски държави. Проверката беше планова – годишна планова проверка, в продължение на четири месеца два екипа на Инспектората към Висшия съдебен съвет проверяваха дейността. Не бяха констатирани сериозни пропуски по отношение на организацията на работата или в дейността на самите магистрати. Имаше препоръки, които препоръки безспорно помогнаха за подобряване на нашата работа в Софийска районна прокуратура. Те бяха изпълнени в срок, определен в акта, така че мисля дейността на Инспектората има положителна оценка върху работата на всички органи в съдебната система.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Други въпроси. Невиждам. Благодаря Ви, за представянето.
Следващият кандидат е Любомир Василев Крумов. Ще си позволя да взема думата и да го представя.
Г-н Любомир Василев Крумов е магистър по специалност право в професионална квалификация юрист. Възпитаник е на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Има непрекъснат юридически стаж от 20 години и 5 месеца, преминал изцяло в органите на съдебната власт.
Професионалната му кариера преминава последователно като помощник-следовател и в последствие следовател в Столична следствена служба, младши съдия в Софийски окръжен съд, съдия и председател на Районен съд-град Сливница. От 2006 г. до настоящия момент е съдия в Наказателно отделение на Софийския окръжен съд.
Считаме, че г-н Крумов е мотивиран за заемане на длъжността инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, предвид желанието му за утвърждаване на законността и издигане на авторитета на съдебната система. Има репутация на изключително коректен и честен магистрат, както и отлично работещ в екип.и
Съдия Крумов притежава високи професионални и морални качества. Безукорната му професионална биография е доказана с високата оценка за цялостната му работа по организацията на делата, движението им и постановените съдебни актове. В работата си като съдия изцяло е спазвал принципите на независимост и безпристрастност.
Кандидатът непрекъснато повишава професионалната си квалификация, знания и умения, като е участвал в множество семинари, организирани от Националния институт на правосъдието. Оценките за неговата работа и атестацията, която има от ръководителите в съда, са положителни. Разглеждал е и е водил множество дела срещу организираната престъпност.
Съдия Крумов има безупречна професионална биография и отлични характеристики като етично поведение на магистрат, поради което смятаме, че би бил един деен член на Инспектората към Висшия съдебен съвет
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова. Г-н Крумов имате възможността да представите кандидатурата си, концепцията в рамките до 10 минути.
Любомир Крумов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости,
Две неща бих искал да допълня към това, което каза г-жа Атанасова.
Първото е, че през периода 1997 г.- 2003 г. бях хоноруван асистент в Юридическия факултет на Софийския университет по наказателно материално право.
И второто, месец октомври завърших магистратурата си по икономика и придобих магистърска степен – магистър по икономика.
По отношение на моята концепция искам да кажа, че е доста кратка. В нея основно съм наблегнал на индивидуалния подход на инспекторите при извършването на проверките.
Безспорно най-важната функция на Инспектората към Висшия съдебен съвет са проверките, които следва да извършват, както по линия на плановия, така и по линия на инцидентния контрол. Преди да бъде изготвен съответния акт за проверката, когато тя завършва с такъв акт, е необходимо инспекторите да направят сериозен анализ относно резултатите от тази проверка. На първо място е необходимо да се види какъв е проблемът в съответното звено от съдебната система и причините, които са довели до него. Когато се касае конкретно за съд и проблемите са свързани с неприключването на делата в разумен срок, изключително важно е да се конкретизират правилните причини, които са довели до това. Много е важно, тъй като причините могат да бъдат субективни, но могат да бъдат и обективни, било поради натовареност, когато се касае за обективни причини, било субективни, поради липса на лична организация, недостатъчна добра теоретична или практическа подготовка. В различните случаи подходът трябва да бъде различен. Предприемането на дисциплинарните мерки трябва да бъде единствено и само в случаите, когато се касае за груби и съществени нарушения. Тоест, Инспекторатът не следва да се приема като наказателния отряд на съдебната система, а инспекторите трябва да подхождат с принципа, че все пак по-голямата част от тях също са били магистрати или са в момента и следва да подходят с необходимото разбиране.
Също така инспекторът, когато констатира съответните проблеми, според мен, индивидуалният му подход трябва да бъде насочен именно към това, ако е възможно, да помогне на магистрата в смисъл такъв след анализ на съответния проблем да се види, ако магистратът страда от дефицит, било теоретична подготовка или практическа такава е необходимо да бъдат приложени така наречените „подкрепящи мерки”, които бяха предвидени в предходния проект на Закона за съдебната власт, който беше изготвен и внесен от бившия министър. Тоест, в този случай ключова роля ще изиграе Националния институт по правосъдие, където трябва да бъдат изготвени съответните програми, по които да бъдат обучавани магистратите, така че наистина да се постигне по-добро качество на актовете и респективно на тяхната работа.
В работата си инспекторите следва да се съобразяват единствено и само с конституцията и другите нормативни актове. Освен това в дейността си инспекторът следва да се съсредоточи единствено и само върху фактите по конкретната проверка, за която е изпратен, без да ги тълкува превратно.
В заключение, бих искал да посоча, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет ще има ключова роля в съдебната реформа и в това няма съмнение най-вече с опита си да постигне още по-сериозен дисциплиниращ ефект в работата на съдиите, прокурорите и следователите. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Крумов. Уважаеми колеги и гости, имате думата за въпроси към г-н Крумов. Няма въпроси. Благодаря, г-н Крумов за представянето. Пожелавам ви успех.
Уважаеми колеги, поставям въпрос по процедура. До момента изслушахме 12 кандидата. Остава да изслушаме 7 кандидата. Това са г-жа Мария Славчева, г-жа Мария Нейкова, г-н Милчо Генжов, г-жа Стефка Мулячка, г-жа Теодора Нинова, г-жа Ценка Георгиева и г-н Юрий Кръстев.
Ще поставя на гласуване следния въпрос. Да прекъснем ли настоящото заседание, което да бъде продължено, например, утре след 14:30 часа, за да можем да окажем дължимото достатъчно внимание на тези 7 кандидата, или тъй като това е втора седмица, в която заседаваме всеки ден, аз ви благодаря и за присъствието и за търпението и енергията, или да продължим сега в рамките на час и половина да изслушаме останалите 7 кандидати.
Имате думата за становища по процедурния въпрос. Г-н Хайтов, г-н Филип Попов, г-жа Атанасова. Г-н Хайтов, заповядайте.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, уважаеми магистрати, считам предложението Ви за прекъсване на днешното заседание и продължаване в утрешния ден за изключително разумно и навременно. Мотивите ми са, че времето наистина напредна много и не бива да подхождаме формално при изслушването и избора на толкова важни членове на такъв изключително важен орган, какъвто е Инспекторатът.
Подкрепям казаното от Вас и ви моля при гласуването да отчете моя вот и за още трима колеги, които в момента не са тук и ме помолиха за това. Благодаря ви.
Филип Попов:
Аз също се присъединявам към изказаното от колегата Хайтов. Само не знам дали сте се съобразили със срока, в който трябва да изслушаме кандидатите, дали няма да излезем от него. Само това ми е питането.
А може би да попитаме и самите кандидати дали ще могат утре да дойдат отново.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Съгласно чл. 45, ал. 4 от Закона за съдебната власт изслушването се провежда на открито заседание на комисията не по-късно от 14 дни преди провеждането на избори.
Ние общо взето, тълкувайки този текст, при предходните процедури винаги гледахме изборът да е на 14-тия ден, за да няма спор. В случай, че отложим и продължим заседанието утре, това означава гласуването съответно да бъде преместено. Беше планирано за четвъртък. В петък ще е по-трудно, защото както знаете в петък имаме по-кратко пленарно време, но не е невъзможно. Все пак ще имаме час и половина пленарно време.
Резонно е и това, което Вие казвате – да вземем становището на кандидатите, защото те са отделили днешния си ден. Това са магистрати, които имат натоварена програма и график, което сме го установили досега в процедурата. Тоест, отсъствието от задълженията им наистина е проблем и води до тежки процедури, пренасрочване и т.н. Главно заради сложността поставям този въпрос.
Ще дам думата и на г-жа Атанасова и след това на колегите изслушани и неизслушани, главно на неизслушаните колеги, за да вземат становище, ако желаят. Г-жо Атанасова, заповядайте.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Обратно становище на това, изразено от колегите.
Безспорно е, че вече времето доста напредна. Но съгласете се, че ако имаше такива предложения за прекъсване на днешното заседание, то следваше в началото на самото заседание да уточним такъв ред, за да не губим времето на колегите, които все още не са изслушани и не са представили своята концепция.
Смятам, че можем да им дадем възможност да чуем тяхното мнение, но смятам, че ще е по-коректно към всички да приключи процедурата в днешния ден.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова. При това положение преди гласуването, уважаеми кандидати, имате думата за становища – продължаваме ли, или прекъсваме.
Реплика: Аз нямам нищо против да прекъснем и утре да продължим, защото все пак колегите от комисията трябва да слушат внимателно.
Ценка Георгиева:
Аз се казвам Ценка Георгиева и съм от тези, които не са изслушани. Мисля, че решението трябва да го вземат народните представители. Как те се чувстват? Имат ли търпение да ни чуят. Иначе аз бих могла да дойда и утре, ако се налага.
Реплика: Аз нямам проблем да дойда утре в 14:30 часа, ако днес не продължим. Мога да дойда утре в 14:30 часа.
Предс. Данаил Кирилов:
Оказа се, че четирима от 7-те неизслушани кандидати могат да дойдат и утре. Заповядайте.
Реплика:
Аз съм от изслушаните кандидати. Предпочитам днес да приключи изслушването на всички, за да мога да присъствам на презентацията и на останалите колеги.
Реплика:
Аз имам ангажимент утре и мисля, че е редно да го обявя. Но решението е на комисията.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Има думата г-н Димитров за процедурно предложение.

Емил Димитров:
Г-н Председател, в началото казах, че е хубаво да намалим времето от 10 минути на по-малко, но всичките не паднаха под 30 минути. Сега в един момент се оказваме в ситуацията, която я прогнозирахме.
Има един друг детайл, който току-що го разбрах. Ние в интернет трябва да излъчваме онлайн веднага всичко, което се случва. Утре по предварителна заявка предстоят изслушванията за заместник омбудсман. Тоест, утре ние където и да заседаваме, когато и да заседаваме техническите възможности не са в състояние да ни излъчат, така че хората да могат да ни видят и може да бъдем обвинени в пристрастие. Тези от народните представители, които им се налага, ще си отидат, а тези, които могат ще останат, но ще трябва да продължим днес заседанието, защото утре където и да го направим, няма да можем да бъдем излъчени.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров, вие направо направихте процедура като председател на Народното събрание и няма как да не се съобразя с Вашето процедурно предложение. Тези технически детайли не ги знаехме. Има логика в това. Защото днес сме в тази зала благодарение на компромиса на колегите от икономическа комисия, защото тук може да имаме пряко излъчване.
Колеги, продължаваме без гласуване. Така е и по-справедливо – справедливо е да възприемем всички кандидати наравно. Аз, въпреки непрекъснатите заседания, не се чувствам толкова препятстван да възприема концепциите на кандидатите, но съм длъжен да поставя този въпрос на вашето внимание. Единствено не попитахме тримата оператори, но щом са информирали г-н Димитров за тези детайли, с консенсус тогава колеги продължаваме, като подчертавам това не трябва да повлияе на качеството на изслушването и на отношението ни към кандидатите.
При това положение пристъпваме към представянето на г-жа Мария Василева Славчева. Ще я представя аз.
Г-жа Мария Василева Славчева е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски” през 1977 г. и има непрекъснат юридически стаж от 37 години, от които 25 години стаж като съдия.
Професионалната й кариера преминава последователно като юрисконсулт, главен юрисконсулт и арбитър. От 1991 г. до 1998 г. е съдия в Софийски градски съд, Търговско отделение, от 1998 г. до 2001 г. е съдия в Софийския апелативен съд, а от 2001 г. до настоящия момент е съдия във Върховния касационен съд, Търговска колегия.
Кандидатът е юрист с богат професионален, административен и житейски опит. Отличната правна подготовка и уменията за работа в екип са допринесли за изграждането й на неоспорим авторитет и уважаван професионалист, както в магистратските, така и в юридическите среди.
В работата си като съдия е разглеждала първоинстанционни, въззивни и касационни граждански и търговски дела, притежава високи професионални и морални качества. Безукорната й професионална биография е доказана с високата оценка за цялостната й работа по организацията на делата, движението им и постановените съдебни актове. В работата си като съдия изцяло е спазвала принципите на независимост и безпристрастност.
Г-жа Славчева е един изключително достоен кандидат, за да бъде подкрепена от народните представители и да бъде избрана за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Уважаема г-жо Славчева, заповядайте да представите вашата концепция.
Мария Славчева:
Благодаря за представянето.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, нямам какво да допълня към казаното до тук. Няма да говоря за концепция, защото такава съм представила. Такава се изисква по правилата, но такава е изготвена и тя е много хубава, от г-жа Точкова. Всички акценти в нея, и целите, и средствата, които са набелязани, наистина са много добре съобразени с целите, които си поставя съдебната реформа към която, бих искала да кажа, че се присъединявам дотолкова доколкото едни много хубави неща поставя на дневен ред – за самоуправлението на съдиите, за кариерното развитие, за независимостта на съдиите, които аз оценявам положително.
Бих се разграничила малко от негативния облик, който се създаде за съдебната система, казвам го с лека усмивка, макар че това ми струваше много през последната година, защото много охулена беше. Аз си мисля, че не толкова негативи би трябвало да отнесе, защото мисля, че постигането на някои цели не оправдават средствата. Аз не уважавам този девиз: Целта оправдава средствата. Едно политическо говорене, което беше насочено към постигане на някои цели не би трябвало да бъде за сметка на магистратите. В момента съм много тревожна. Позволявам си и по-точно се съгласих да бъда инспектор, защото това досега ми е било чуждо. Досега съм била съдия. Това е начин на живот, това е начин на мислене и такива проверки съм мислила, че са много далечни, защото правото ме е занимавало като същинско право, като нещо, което мога да дам на хората. Но си мисля, че наистина в момента съдебната система действително е тревожна, колегите са много развълнувани, раздвоени и мисля, че аз съм един уравновесен човек, макар и емоционален, умея да се сдържам и бих могла да допринеса за това, когато трябва да изпълнявам тази програма, всъщност тези цели, които се преследват с несъмнено добрата концепция на г-жа Точкова, аз мисля, че мога да докосна и да получа доверието на хората, които ще проверявам. Първо, защото владея много добре процеса. За мен е ясно, че понякога дори това, което се коментира – всички разбираме от футбол, от политика и от какво ли не, разбира се, и от право, няколко пъти се сключва сходни и аналогични казуси да имат различно решение. Вярно е, че това се дължи на различно прилагане на закона и в този смисъл не бихме могли да говорим, че той не се спазва. Но смея да ви обърна внимание, че много пъти се дължи на лошо воден процес. Честно казано, защото ние съдиите много се ядосваме когато заради зле воден процес при същите факти, в един и същи блок това се дължи на лошо събрани доказателства. Просто факти, които са останали неизяснени, съдията няма какво друго да направи освен ад постанови един различен резултат, което, за съжаление, не може да бъде отменен и по реда на отмяната. Ние не сме бездушни хора, ние също се ядосваме и страдаме от това. Но какво да се прави, и за съжаление ние отнасяме. Това го знаете всички, всички тук сме юристи, винаги една от двете страни губи, а понякога и двете по малко, така че недоволни винаги ще има.
Не е толкова зле съдебната система, защото аз, примерно, чета дело на Ломски съд, на Козлодуйски съд, казвам ви, чудесни актове. Те не само са правно грамотни, но и изказът им е невероятен. Те са хора ,които наистина желаят да постигат неща в живота и са се отдали. Искам да споделя, че много рядко има нещо, което е „съшито с бели конци”, както ние казваме. Вероятно има. Не само вероятно, със сигурност има. Манталитетът на българина, за съжаление, претърпя промяна, много ценности се загубиха и за съжаление, и ние не бяхме подминати.
Но така или иначе аз мисля, че с един добър подход едно добро отношение и ако спечеля доверието, а мисля, че ще го спечеля, защото винаги бих откликнала на някакви проблеми. Имайте предвид, че едно неравномерно разпределение, оставете случайното, неритмично разпределение на делата, когато ти се стоварят в началото на годината много дела и се изравнят в края на годината, но ти в един момент се занимаваш със страшно много дела, ти вече закъсваш. Няма значение, че ти накрая на годината имаш равен брой дела с колегата. Важното е, че ти ги получаваш неритмично, тогава няма как да постановяваш в срок и затъваш, и затъваш и това е наистина един проблем.
Мисля, че познавам много добре закона, много добре познавам и практиката, но затрупахме, за съжаление младите, със задължителна практика, които по чл. 290 трябва да се съобразяват с нея. Ние също имаме противоречия.
Аз лично ще си позволя с две думи да изразя моето недоволство, изключително, от чл. 280 тази селекция на жалбите, мисля, че колегата е радетел за падане на чл. 280, ако не се лъжа, но това е безсмислен труд, който, ако бъде насочен към постигане на един правилен резултат, ние бихме хвърлили много по-малко усилия, отколкото да отговаряме на безброй въпроси. А то е сбъркано! За съжаление необосноваността не попада сред основанията! Това е, което исках да ви кажа. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз Ви благодаря, г-жо Славчева. При това положение с оглед на позиция по чл. 280 г-н Хайтов иска да ви зададе въпрос.
Явор Хайтов:
Не, просто правя констатацията, че много елегантно спечелихте моя глас за Вашата кауза. Благодаря Ви.
Мария Славчева:
Просто ви слушах в едно студио. Аз непрекъснато го говоря и това не е преднамерено в никакъв случай. Хората, които ме познават, знаят, че това винаги е било моето мнение.
Предс. Данаил Кирилов:
Имахме няколко обсъждания по повод на годишните доклади и на предния председател, на този председател не сме го гледали доклада, но тогава неминуемо този въпрос беше предмет на дискусия, но решихме, че не сме готови за отмяна на преценката за касационно обжалване. Но г-н Хайтов действително ни изненада със законопроект за изменение на ГПК в този смисъл.
Други въпроси? Няма. Благодаря Ви, г-жо Славчева.
Уважаеми колеги, пристъпваме към изслушването на Мария Господинова Нейкова. Давам думата на колегата Митев, който беше упълномощен още в началото от г-н Валери Симеонов.
Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Уважаеми колеги, г-жа Мария Нейкова завършва през 1980 г. юридическото си образование в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Тя има над 30 години юридически стаж, от които над 18 години магистратски такъв. Последователно от декември 1980 г. до май 1985 г. е стажант-съдия в Софийски градски съд, в последствие от юни 1984 г. до януари 1995 г. е съответно юрисконсулт в Министерство на отбраната, след това юрисконсулт в Машиноекспорт, старши юрисконсулт в Министерство на отбраната, главен юрисконсулт на СДВР от февруари 1995 г. до март 2014 г. заема следните магистратски длъжности: следовател в Столична следствена служба, с ранг ръководител отдел в Национална следствена служба, прокурор в Софийска районна прокуратура с ранг прокурор в Апелативна прокуратура, прокурор в Софийска градска прокуратура с ранг прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура и прокурор в Апелативна специализирана прокуратура с ранг прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура от 24 март 2014 г. до този момент е заместник административен ръководител в Апелативната специализирана прокуратура и председател на Комисията по етика в същата прокуратура.
Считам, че г-жа Нейкова притежава необходимите професионални и нравствени качества, изисквани от Закона за съдебната власт за заемане на поста инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Митев.
Уважаема г-жо Нейкова имате възможността да представите ваши виждания, концепция. Заповядайте.
Мария Нейкова:
Благодаря, г-н Председател.
Нямам какво да добавя към биографията си. Промених и дневния ред на моето представяне за това, защото вече изслушахме 12 или 13 колеги -кандидати за инспектори. Нещата се повтарят. Това ще доведе и до по-голямо облекчение на аудиторията.
Аз искам просто да споделя с вас някои неща, които считам за важни и някои от тях са мои лични идеи.
Колеги, имаме две дадености в момента. Всички знаем, че от една страна търпим жестока критика години наред от европейските структури и не само европейските, а и разни неправителствени организации също са включени в това как съдебната система не е реформирана, как не работи, как е обзета от корупция, порочни практики и т.н. Това аз го приемам лично, защото имам вече достатъчно стаж в тази система на различни постове, на различни нива и честно да ви кажа, съвсем искрено ви казвам, че изпитвам срам като част от тази система за това, което се говори за нея.
Аз имам едно особено мнение за корупцията в съдебната система. Според мен, масата колеги не са корумпирани. Те са професионално добре подготвени и работят в унисон със закона и морала. И според мен, тези колеги трябва да бъдат изведени от вас, от нас – от трите власти, на предна линия, когато става въпрос за съдебната система и нейното реформиране. По-често трябва да се дава положителният пример, защото вярвайте ми, моите наблюдения са, че положителните примери са между 80 и 90%. Останалото може да бъде по някакъв начин преборено. И именно тук намирам голямата роля на Инспектората, респективно на работещите в него инспектори.
Солидарна съм с г-н Нотев, нищо че отсъства от залата, действително Инспекторатът е създаден към Висшия съдебен съвет, но в крайна сметка той започва да получава едни правомощия, които надхвърлят в определени области тези правомощия на самия Висш съдебен съвет. За това аз считам, че Инспекторатът ни не е започнал от нулата. Не е започнал 2007 г. с приемането на чл. 132а в Конституцията ,когато е създаден в този му вид, а Инспекторатът е започнал още със Закона за устройство на съдилищата 1910 г., когато към Министерството на правосъдието се създават така наречените „съдии-инспектори”. Тези съдии-инспектори имат ролята, позволявам си да цитирам, „задължението да отчитат пречките по точното и еднакво прилагане на законите и да набелязват мерки за отстраняването им”. Тоест, в общи линии рамката е зададена още в 1910 г. и Инспекторатът като такъв има зад гърба си над 100 годишна практика, има откъде да се почерпи опит, има какво да се надгради.
Аз в концепцията си съм застъпила няколко идеи. Сега конкретно искам да се спра, на първо място, на специализацията на инспекторите. Защо? Това се налага на първо място от наложената специализация на Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет вече работи по квотните принципи: следователски, прокурорски, съдийски. Като орган към този Висш съдебен съвет резонно е, според мен, логично е и самите инспектори да бъдат специализирани. За сега нямаме правна уредба на това, но считам, че трябва да се наложи такава. Защото няма логика в това специалист в една област да проверява специалист в друга област и да му дава оценки, било морални, както вече имаме задължение, било професионални и каквито и да било други.
Искам да маркирам още и проблема със случайното разпределение на делата. Голям проблем. Аз не съм IT специалист, но съм повече от сигурна, че случайното разпределение на делата може да бъде манипулирано. Човешка ръка може всичко! За това знаем, че до 2006 г., ако не се лъжа, отговорност за случайното разпределение на делата носеха тези, които го извършват, технически имам предвид. Считам, че административният ръководител или този, който е упълномощил със съответната заповед или някакъв друг акт, трябва да носи персонална отговорност за случайното разпределение на делата. Още повече с вменените ни по Конституция нови задължения от 16 декември 2015 г., намирам за много разумно съответните специалисти, ние ги наричаме „системен администратор”, т.е. човекът, който работи с компютрите в съответното звено, да има задължението да вкарва в компютъра декларациите на магистратите за конфликт на интереси. Какво имам предвид? Магистратът е длъжен при конфликт на интереси (ситуациите са изброени подробно в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси) тези декларации, бих казала съвсем машинално, той да вкара субектите на конфликт на интереси. Примерно, прокурор Нейкова има договор за заем с банка „Х”. Вкарва се тази информация и когато започне разпределението на делото, което трябва да бъде разпределено, то ако касае субекта банката „Х”, ще изключи от разпределението прокурор Нейкова и тя няма да получи това дело, което е и една превантивна мярка не само за конфликт на интереси, но и антикорупционна мярка.
Приветствам създаването на аналитично звено в Инспектората. Изключително важно е в нашето съвремие, когато се събира н едно място много информация, тя да бъде анализирана от хора, които разбират от работата си. На база на тези анализи ще се извеждат съответните поуки, съответните предписания и колкото по-грамотно се направят нещата, толкова по-полезни ще бъдем за съдебната система със своите предписания.
Към момента намирам за недостатък в работата на Инспектора, ако може така да се каже, фактът, че е много разнопосочна или как да се изразя, неуеднаквена практиката при извършване на проверки и съответните констатации и препоръките за наказания или поощрения. Какво имам предвид? Имам предвид, че методиката, която действа към момента, е от 2010 г. и ако не се лъжа с едно изменение от 2011 г. Аз изцяло споделям становището на г-жа Точкова, че трябва да се направи нова методика и в тази методика да залегнат критериите за извършване на проверки в различните звена на съдебната система, колкото се може по-подробно, по-обстойно, в рамките на закона, разбира се, за да може да се уеднакви практиката за тези проверки.
Другото, за което се сещам, то няма отношение към моето желание да стана инспектор и да работя в тази система, но бих го споделила с вас, защото това, за което досега говорих, е залегнало в последните препоръки на Брюксел по отношение на България, имам предвид препоръките от миналия януари 2015 г., там също е залегнала препоръката за натовареността.
Само за едно искам да помоля народните представители, при изменение, макар че се препоръчва нов Наказателен кодекс, Брюксел препоръчва да се има предвид една лелеяна мечта на прокуратурата да се извадят простъпките от Наказателния кодекс, да се облекчи работата на наказателното производство и с оглед процесуални икономии и т.н. Мога да говоря поне един час по този въпрос.
Предс. Данаил Кирилов:
Моля Ви, недейте. Ние го говорихме това днес поне два часа. Ще го имаме предвид, ако не ние, следващото Народно събрание. Така или иначе трябва да изпълним изискването за наказателна политика или нов Наказателен кодекс.
Уважаеми колеги и гости имате думата за въпроси към г-жа Нейкова. Няма въпроси. Благодаря за представянето, г-жо Нейкова. Пожелаваме Ви успех. (Благодаря.)
Продължаваме по списъка на кандидатите. Както ви докладвах в началото на заседанието г-жа Мая Кипринска-Гьошева е оттеглила кандидатурата си чрез народните представители, които са я номинирали.
Пристъпваме към изслушване на г-н Милчо Иванов Генжов. Ще го представя аз.
Към настоящия момент Милчо Генжов е прокурор в Окръжна прокуратура в град Габрово. Той е магистрат с 33 годишен стаж, придобит в прокуратурата. Неговият дългогодишен практически опит е гаранция за притежаваните задълбочени познания относно спецификите в организацията на работата на съдебната система. Прокурор Генжов познава проблемите на магистратите и има конкретни идеи и предложения, както за подобряване на тяхната работа, така и за издигане авторитета на съдебната власт. Дългогодишната му работа като административен ръководител на районно и окръжно ниво е допринесла за богатия му професионален опит.
Биографията на прокурор Генжов е гаранция за това, че той умее да организира работата си и да работи успешно в екип. Сред колегите си се ползва с висок авторитет на юрист с доказани теоретически знания и практически умения. С готовност споделя опита и знанията си с колегите. В работата си е обективен, непредубеден и справедлив. Той притежава високи морални качества и спазва правилата за етично поведение.
Кандидатурата на прокурор Генжов е подкрепена от Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България, според чието становище професионалният опит на прокурор Генжов и неговите лични, морални и нравствени качества дават основание за увереност, че той ще изпълнява достойно, безпристрастно и в интерес на всички магистрати задълженията на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет
Заповядайте, г-н Генжов да представите вашите виждания по концепцията за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Милчо Генжов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, аз нямам какво да допълня към изчерпателния вариант на моето представяне като биография и като трудов стаж и стаж по специалността ми.
Вече, бих казал, че е трудно да се каже и нещо ново, след като бяха изслушани досега 13 на брой кандидата. В голяма степен мненията съвпадат и аз едва ли ще мога да съчиня нещо ново, тъй като то се препокрива с техните виждания.
На първо място искам да започна с това, че и аз мисля, че всеки отделен кандидат за инспектор не би трябвало да има своя лична концепция, а всъщност значима е концепцията на вече избрания Главен инспектор. И нашите концепции могат само да допълват и доколкото може да доразвиват неговата концепция.
Ще определя малко метафорично своето виждане за ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет в смисъл, че аз донякъде го приемам като орган, който трябва да лекува недъзите, да лекува недостатъците, които се проявяват в администрирането, в движението на делата, в срочността – в тези показатели, които са предоставени в компетентност на Инспектората и на инспекторите.
Смятам, че съвсем правилно е издигнато на високо ниво схващането за значимостта на аналитичната дейност на Инспектората. Неминуемо в работата си инспекторите по места при извършваните проверки ще разкриват някакви недостатъци, някакви пороци. За мен от съществено значение е, след като те бъдат установени, да бъдат систематизирани, да бъдат дефинирани, да бъдат дефинирани ясно, така че да могат да бъдат разбрани от всеки магистрат, от всеки административен ръководител и въобще от органите, които управляват съдебната власт и от всички, които имат отношение към тази дейност. В рамките на тази дефиниция на проблемите трябва да се изясняват и причините, които са ги произвели, които са допринесли за случването им.
На следващо място бих казал, че трябва тези установени проблеми в рамките на аналитичната дейност да бъдат не само систематизирани, ами и подредени по важност, защото не е все едно за помощта, която Инспекторатът може да окаже на съдебната власт дали един проблем е допуснат от отделен магистрат, или той има отношение към работата на цяло звено от съдебната власт и дори още по-мащабно, на изключително по-голям брой звена.
След като бъде установена приоритетността, в смисъл след като бъдат класирани по важност установените от Инспектората проблеми, естествено за всеки един – и за тези с по-ниска степен на важност и за по-важните трябва да бъдат набелязани мерки за тяхното отстраняване.
Аз виждам всички тези неща – в аналитичния план и в набелязването на мерките, като една дейност, която Инспекторатът може да извършва като колективен орган в рамките на обсъждания, в рамките на спорове. В зависимост от проблемите, които са дефинирани и в зависимост от причините, които са ги произвели Инспекторатът съответно в рамките на предоставените му от закона възможности, съответни мерки да бъдат те отстранени. Естествено по-значими трябва да бъдат мерките по отношение на тези дефинирани недъзи в работата на съдебната власт, които са по-мащабни, които касаят повечето от звената.
В зависимост от естеството на самите проблеми трябва да бъдат и съответните мерки. Проблемите могат да бъдат предизвикани от натовареността в определено звено или в определен тип звена и трябва да се работи от Инспектората с предложения, конкретни предложения към органите от които зависи балансирането на тази натовареност.
Проблемите могат да бъдат предизвикани от лошо администриране и съответно Инспекторатът би могъл да вземе някакво решение за мерки, които да увеличат административния капацитет, дори да се предложат някакви обучителни мероприятия в тази посока.
В същия аспект, ако определени проблеми са свързани с дефицит от някакви професионални знания, може бъде предложено да се организират съответни просветни обучителни мероприятия за запълване на дефицитите от знания.
В този порядък могат да бъдат набелязвани мероприятия, които аз лично трудно си представям да бъдат реализирани, но така или иначе те са в правомощията на Инспектората да излиза с предложения към органите, които притежават законодателна инициатива за изменение на законодателството.
Благодаря ви за вниманието. Няма да влизам в детайли и да повтарям тази концепция, която съм предоставил в писмен вид.
Предс. Десислава Атанасова:
И аз ви благодаря, г-н Генжов. Колеги, въпроси имате ли? Не виждам. Благодаря за презентацията още веднъж.
Преминаваме към представянето на кандидатурата на г-жа Стефка Станева Мулячка. Ще бъде представена от г-н Явор Хайтов, който е вносител на предложението. Заповядайте, г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Благодаря ви, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми магистрати, представям на вашето внимание кандидатурата на Стефка Станева Мулячка за член на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Тя има общ юридически стаж 25 години. От 1 април 2002 г. до сега тя заема длъжността следовател в Националната следствена служба. Към настоящия момент е следовател в Отдел втори Криминален на Националната следствена служба и има ранг „ръководител на отдел” в същата служба.
Професионалната й специализация е в разследване на тежки престъпления против личността, престъпления против правосъдието, трафик на хора и други. Работила е в Отдел седми „Инспекторат” на Националната следствена служба” от създаването му през 2008 г., когато е командирована в специализирани екипи, създадени по споразумение между Прокуратурата на България, МВР, ДАНС. Като следовател в отдел „Инспекторат” на националното следствие е участвала и в планови проверки по досъдебните производства в следствените служби в страната, както и в проверки по сигнали до директора на Националната следствена служба или от Върховната касационна прокуратура във връзка с нередности по провеждани разследвания от следователи.
Следовател Мулячка е възпитаник на Юридическия факултет на Софийския университет.
Искам да обърна внимание, че тя е кандидатура и на Камарата на следователите, подкрепена е изцяло от тях.
Това е накратко нейната биография, нейният стаж. За повече, тя самата ще го направи в нейната концепция, която считам, че е изключително авторитетна, изработена е професионално и обективно.
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Хайтов за представянето. Заповядайте, г-жо Мулячка.
Стефка Мулячка:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Дами и господа народни представители, колеги, гости, искам да благодаря за представянето от г-н Хайтов. Аз нямам какво да допълня за своята професионална кариера. Следовател съм, наистина от кариерата. За много кратък период от време бях адвокат, не защото не мога да стоя отсреща, както много колеги казват, а защото установих, че тази работа ми харесва повече.
Благодаря, разбира се, и на колегите от Камарата на следователите, които подкрепиха моята кандидатура.
Аз нямам кой знае какво да допълня още към своята концепция, която съм депозирала. Тук колегите говориха дълго и много за дейността на Инспектората. Но искрено се надявам, особено от гледна точка на профилирането на инспекторите в състава на Инспектората, моят професионален стаж да изиграе положителна роля във връзка с проверките, които се правят в областта на наказателното производство.
За мен работата по проверки е основополагаща и основна, защото и аналитичната дейност е в пряка зависимост от установеното при извършването на проверките.
Основните и най-важни, според мен, моменти са създадената организация от страна на административния ръководител за работа в съответния орган на съдебната власт.
Организацията на дейността на самите магистрати. Качествените и количествените показатели, които характеризират тяхната работа. Да не говорим за спазването на сроковете за разглеждане и решаване на делата. Специално в областта на досъдебното производство проверките за срочността са изключително важни, така че дори и да не е приключило едно производство, е изключително важно да се види как се спазват сроковете и дали нещо се прави в рамките на тях.
Много важен критерий за оценка на проверяваната дейност е натовареността на съответния орган на съдебната власт и на всеки магистрат, разбира се. Ние следователите вече не страдаме от тежка натовареност, но за сметка за това пък делата, които се разследват при нас са с изключителна фактическа и правна сложност, или поне с доста по-висока, отколкото при другите разследващи органи.
Ако бъда избрана за инспектор, в работата при проверките ще залагат най-вече на такива методи, като индивидуални събеседвания, дискусии в самия орган на съдебна власт, който се проверява, освен проверката на документите и особено на делата. Защото обсъжданията, дискусиите са начин за придобиване на информация, която трудно се намира в самите документи.
В областта на правомощията на Инспектората да прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на магистрати, за мен е изключително важно да с знае и така да се постъпва, правенето на такива предложения да бъде свързано само с наистина тежки нарушения в работата, предимно сроковете, действия или бездействия, които забавят производството и т.н., но само след задълбочено и аналитично изясняване на причините, довели до тези тежки нарушения, дали не се касае за системни проблеми и грешки, особено свързани с натовареността.
За мен е много важно правомощието, с което Инспекторатът е натоварен с последните промени от края на миналата година. Аз нямам представа по-нататък каква ще бъде регламентацията на тези правомощия, а тя е изключително важна, но смятам, че чрез тези действия на Инспектората може би действително това е начинът той да се превърне в един етичен коректив в съдебната система, така че тя да бъде по-ефективна и по-малко критикувана.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси. Не виждам въпроси. Благодаря Ви за презентацията.
Следващата номинация ще ни бъде представена от г-н Лъчезар Никифоров на г-жа Теодора Георгиева Нинова. Имате думата, г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Уважаеми дами и господа, предложеният от АБВ кандидат за инспектор е съдия Теодора Нинова.
Съдия Нинова е в системата на правосъдието от 1975 г. От 1994 г. и към настоящия момент е съдия във Върховния касационен съд. Съдия Нинова е член на Висшия съдебен съвет от квотата на съда от 2011 г. до 2012 г. Този факт сам по себе си е своеобразно доказателство за нейния професионализъм и липсата на каквато и да е политическа обвързаност . Тя е избрана от професионалните среди.
В законовия срок г-жа Нинова е представила изискуемите се документи - Декларация за имотно състояние и произхода на средства за придобиване на имуществото, а също така и Концепция за работата като инспектор. В нея тя много коректно е очертала своето виждане за мястото на Инспектората и за работата на инспекторите. Разбира се, тя самата ще има възможност да я изложи пред вас и да отговори на въпросите ви.
Особено след като Народното събрание гласува промени в Конституцията на Република България, които засилват ролята и функциите на Инспектората, е от изключително значение в неговия състав да намерят място професионалисти и хора с богат опит и авторитет, хора, които ще допринесат с работата си за продължаване на реформата в правосъдието.
АБВ номинира съдия Нинова за инспектор изцяло по професионален и експертен признак, защото със своя безупречен трудов стаж и кариерно развитие тя в най-голяма степен може да отговори на обществените очаквания и да допринесе за работата на Инспектората. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Никифоров. Давам думата на г-жа Нинова за представяне на концепцията.
Теодора Нинова:
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, гости, според професионалната ми опитност само в съда почти 42 години като съдия по граждански, търговски и административни дела ще изложа виждане за профила на инспектора.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е държавен орган, самостоятелен контролен орган на българската съдебна система, независима институция, стояща между законодателната и съдебната власт, надзорен орган, свързващо звено между обществото и независимата съдебна власт.
В хода на реформата на съдебната система Инспекторатът към Висшия съдебен съвет заедно с Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието са основните държавни органи, от които се изисква да бъдат проактивни – целенасочени, инициативни, за контролират процесите в системата, да имат активно и водещо поведение при съобразяване, че съдебната реформа обхваща администрирането на съдебната дейност, кадровата обезпеченост и същинската правораздавателна дейност, изискваща творческо взаимодействие с останалите власти в Република България, като се отчита, че правосъдната дейност изисква взаимодействие и със законодателната власт с оглед основополагащите принципи – върховенство на закона и независимост на съдебната власт.
Инспекторатът последователно преориентира своята работа към качествен, задълбочен подход при инспекциите, а с оглед насърчаване на интегритета и ефикасността на съдебната система следва да има водещо, активно, надграждащо поведение в рамките на правомощията по чл. 54 от Закона за съдебната власт и Конституцията, за което допринася с работата си и всеки инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Дейността в съдебната система не може да се стандартизира, защото е творческа, мисловна, а интегритетът като морална категория е свързан с постоянство, решителност и интелигентност.
При анализа на статистическите данни за спазване на сроковете, инспекторът следва да контролира прилагането на случайния принцип на разпределение на делата, да проверява качеството на преписките (съдебни, прокурорски и т.н.), като отчита натовареността и нееднаквата такава на отделните съдилища и съдебни състави.
Инспекторатът следва да има високо ниво на експертност понеже участва в работата на колективен орган – Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, да му се възлагат задачи с оглед компетентността по конкретния казус и възможността за последващи препоръки за по-добра активност в оптимизацията на работата на съдилищата, в правосъдната дейност.
Инспекторатът следва да контролира спазването на изискването за равномерна натовареност при разпределяне на делата между отделните магистрати (съдии, прокурори) при спазване на принципа за случайно разпределение на делата, тъй като двата принципа се намират в диалектическа връзка помежду си. Неравномерната натовареност е предпоставка за забавяне бързината на правораздаването и нормалните темпове за осъществяване на правосъдна дейност, което накърнява доверието на обществото в съдебната власт в не по-малка степен от нарушаването на принципа за случайно разпределение. Наблюдават се случаи, при които несъвършенствата на използвания софтуер водят до значителни диспропорции при разпределението на делата между отделните съдии, което поражда естествена негативна реакция у тях и накърнява интегритета на системата. Инспекторатът следва да отчита натовареност на отделните съдилища и конкретни съдии и да предписва предприемането на мерки за изравняване на натовареността. Инспекторатът следва да подпомага Висшия съдебен съвет при планираното изменение на съдебната карта, като една от мерките за решаване на проблема с натовареността.
Инспекторатът чрез Висшия съдебен съвет трябва да съдейства за предприемане на мерки за произнасяне на делата в разумен срок, като базисен критерий, който може да се коригира с оглед натовареността на отделните съдилища, прокуратури и следствия при съобразяване на количеството и сложността на разглеждане от всеки магистрат дела, за което съответните общи събрания да дават мнение в диалог с Инспектората, който контролира нормалната работа на цялата съдебна система.
Необходима е диалогичност между общото събрание и Инспектората към висшия съдебен съвет (проверяващия инспектор) за изясняване проблемите, причините за забавяне на преписките, делата, съответните актове, като се има предвид, че инспекторът не контролира изхода на спора, а срочността на действията по движение на делото.
Инспекторът следва да активизира дейността си по анализиране и обобщаване на съдебната практика по чл. 54, ал. 1, т. 3 и т. 4 от закона за съдебната власт при конкретизирана противоречива практика да сезира председателя на ВКС и ВАС за отправяне по Закона за съдебната власт искания за приемане на тълкувателни решения и постановления. От сега действащия Инспекторат има във Върховния съд доколкото знам 5 сигнала за тълкувателни решения и са образувани вече две проверки на низови съдилища на ниво въззивен съд. Проверките на инспектора от ИВСС не следва да се свързват само с последващи дисциплинарни производства, респективно наказания за проверяваните магистрати, а да водят и до очертаване на проблемите и причините, които са ги породили, както и на необходимите мерки за оптималното функциониране на съдилищата с оглед обема, брой и сложността на делата за всеки конкретен случай на извършвана проверка, като се отчита творческия характер на дейността на магистрата. Резултатите и констатациите от извършваните проверки не биха били продуктивни и не биха имали целения ефект, ако са основани само на механично проследяване на извършените процесуални действия по делата, от което потърпевши биха били само магистратите, на които се възлагат прекомерни надежди, респективно отговорности.
Инспекторът следва да е активен, да сезира компетентните органи за издаване тълкувателни решения (постановления) с оглед констатациите при комплексните планови проверки – за преодоляване на противоречивата практика, а при промяна в законодателството да съдейства за оптимизиране натовареността в рамките на всеки един съдебен район и страната с оглед срочността на приключване на делата.
Инспекторът с дейността си в колективния надзорен орган Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, се явява свързващо звено между обществото и независимата съдебна система, гарант за баланс между властите, което изисква задълбочена професионална работа с оглед постигане на ефективност и прозрачност на правораздаването в Република България.
И с оглед последната промяна, колеги, кумулативна предпоставка, че Инспекторатът ще проверява за почтеност и конфликт на интереси. Съобразете, че този проблем за почтеност и конфликт на интереси отдавна говорим в страната, но за почтеност го има много отдавна и е поставен за разглеждане на Седмия конгрес на Организацията на обединените нации, има резолюция на Генералната асамблея и основополагащото, което трябва да съобразите, но трябва да го преведем всички – Правила за поведението на съдията и на магистрата, прието в Хага на 26 ноември 2002 г., където е съобразено с Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и тук е казано какво е почтеност и какво трябва да залегне в бъдещия инспекторат – в правилника и правилата за вътрешния ред и в Закона за съдебната власт.
Трябва да се използва качеството на ръководството и на съдебните органи да се използват така, че да дадат базови принцип за аргументирано поведение не само на съдебното общество. Не мога да кажа всичко.
И кои са съдебните, основните принципи: независимост, обективност, честност и неподкупност. Ето това може да се доразработи в Закона за съдебната власт и в Правилата на бъдещия Инспекторат.
Тук има много точки за почтеността. Равенството. Равенството не само между магистрати, а равенството като обществен принцип. Компетентност и старателност. Защото оттам тръгват проблемите за забавеното правосъдие и всичките други.
Като изхождам от това какво е почтеност, моля съобразете го законодателите при Закона за съдебната власт, когато размишлявате и в мотивите за законопроекта. Защото, когато прилагат съдиите, понякога се налага да искаме мотивите ви към законопроектите, защото не знаем как са текли дебатите, за да влезе точно тези термин в закона.
Почтен значи уважаван, благороден, достоен, почитаем, приличен, честен морален, нравствен, добросъвестен, коректен. Ето това трябва да проверявам. А отделен е въпросът, че в Етичния кодекс на магистратите е казано, но може би малко общо. Казано е какво е почтеност в Моралния кодекс на магистратите. Кодекс за етично поведение на българските магистрати.
Изхождайки от всичко това, за да може след това правилата на бъдещия инспекторат да ги направим действащи, от тази кумулативна даденост – хем почтен, хем конфликт на интереси. Кумулативна конституция. Ако ги разделите в Закона за съдебната власт ще стане веднага диспропорция. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Нинова, за представянето. Може да ни го представите на който език разполагате.
Имате ли въпроси към г-жа Нинова. Няма въпроси към г-жа Нинова.
Пристъпваме към представянето на г-жа Ценка Иванова Георгиева.
Г-жа Ценка Иванова Георгиева е магистър по право от Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Тя има дългогодишен опит в сферата на правораздаването и преподавателската дейност. Юридическата й кариера започва като стажант в Окръжен съд град Перник, а след това работи като адвокат. През 1984 г. е избрана за районен съдия в Районен съд-град Перник, през 1989 г. е повишена в длъжност „член съдия” в Окръжен съд град Перник, а в периода 1991 г.-1992 г. е негов председател. Като съдия в Районен съд и Окръжен съд г-жа Георгиева разглежда, както граждански, така и наказателни дела. От 1999г. г-жа Георгиева е съдия във Върховния касационен съд, Гражданска колегия.
Г-жа Ценка Георгиева познава добре и правото на Европейския съюз, като е участвала в различни семинари в страната и чужбина, включително и в Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Едновременно с правораздаването г-жа Георгиева е и лектор в Националния институт по правосъдие, както и на различни семинари. Тя е автор на раздела „Трудово право” на Помагалото по гражданско материално право за младши съдии, издадено от Националния институт по правосъдие.
Г-жо Георгиева, имате възможност да представите Вашата концепция.
Ценка Георгиева:
Благодаря ви, г-н Председател.
Аз също смятам, че не беше необходимо всеки кандидат за инспектор да изготвя своя концепция, тъй като има приета Концепция за Инспектората, приета от Народното събрание на Главния инспектор г-жа Теодора Точкова и поради това моята концепция е изградена върху целите и приоритетите на Главния инспектор г-жа Теодора Точкова, изложени в концепцията й, като съм съобразила Актуализираната стратегия за продължаване на реформите в съдебната система и двата последни мониторингови доклада на Европейската комисия от 2014 г. и 2015 г.
Добрият облик на съдебната власт и доверието в нея за мен са били винаги лична кауза, която се стремя да осъществявам в работата си като съдия. И споделям напълно казаното тук от колегите как ни боли, и мен също много ме боли от това, че някак си стремглаво се руши авторитетът на съдебната власт и за това, че по мое дълбоко убеждение мнозинството от колегите не заслужават това отношение.
Оттук и личната ми мотивация за заемане на длъжността инспектор е чрез натрупания в дългогодишната ми съдийска работа професионален опит и предоставените на Инспектората компетенции, да работя за подобряване на правораздавателната дейност, а оттам и за облика ни пред обществото. Ако бъда избрана за инспектор, ще отстоявам независимостта и обективността в работата си, а също и основния принцип, върху който е изграден Инспекторатът, а именно да проверява работата на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяване на техните функции.
Приоритет ще бъде качественият, а не формалният подход при извършване на проверките.
На първо място, сред правомощията на Инспектората са посочени проверките на организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи, проверките на организацията по образуването и движението на делата и приключването им в установените срокове.
Относно тази част от дейността на Инспектората критиките в мониторинговите доклади досега са основно за това, че трябва да се отчита и съобразява качеството на преписките и да се отчита натовареността. Аз в концепцията си съм изложила няколко предложения за отчитане на натовареността, които са свързани с фактическата и правна сложност на делата, които обаче вече са реализирани с приетите на 15 декември 2015 г. правила за оценка натовареността на съдиите. Такива правила относно натовареността на прокурорите и следователите бяха приети през месец декември 2014 г.
Правилата за оценка на натовареността на съдиите са приложими към всички съдии във всички съдилища в страната, без тези във Върховния касационен и Върховния административен съд. Те ще влязат в сила от 1 април тази година. Съгласно тях до края на месец януари трябва да се изготвят от административното ръководство справка за натовареността на всеки съдия, в която не броят на разгледаните дела, а тяхната фактическа и правна сложност ще бъде определяща. Тази справка ще бъде от значение за изготвяне на съдебната карта, при атестирането на съдията и нещо много съществено за мен, за една по-справедлива дисциплинарна практика, тъй като в тях е предвидено да се отчита и намалена трудоспособност при заболяване.
Смятам за необходимо добре да познавам правилата за оценка на натовареността на магистратите, тъй като те неминуемо ще се нуждаят от усъвършенстване, вероятно и от допълване в хода на прилагането им.
При извършване на проверките по приключването на делата в постановените срокове, ще съобразявам и качеството на постановените актове, в какъвто смисъл е и практиката на Върховния административен съд.
За да се осигури предвидимост и непротиворечивост на дисциплинарните мерки, предлагани от Инспектората, са необходими единни критерии и правила. С приетите с решение от м. декември 2014 г. Правила за дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет са дадени примери, примерно, са изброени нарушения, които се включват в групите дисциплинарни нарушения, които са посочени в Закона за съдебната власт, но за да не губя време няма да ги посочвам. Но когато си готвех кандидатурата, аз се натъкнах на противоречива съдебна практика на Върховния административен съд по въпроса дали допуснати от магистрата и констатирани от инстанционния контрол груби грешки при прилагането на материалния и процесуалния закон са основание за налагане на дисциплинарно наказание или дисциплинарната отговорност е ограничена до нарушенията на онези задължения, с които се подготвя и съпътства постановяването на акта и се организира неговото изпълнение и контрол.
Въпросът е разрешен противоречиво в две решения на петчленни състави на Върховния административен съд от 2010 г. и отново е предмет на решение на петчленен състав на съда, с което е отменено решение на тричленен състав, който е възприел широкото разбиране за дисциплинарната отговорност на магистратите. Аз смятам, че това противоречие следва да се отстрани по реда на чл. 124 от Закона за съдебната власт чрез приемане на тълкувателно решение.
При проверката на движението на делата ще следя за неоправдано забавяне на съдопроизводството, което се дължи на недостатъчна предварителна подготовка на делата или други нарушения. Например, постъпили в съда книга и образувани въз основа на тях дела се оставят многократно без движение, включително след отмяна на хода по същество место това да се извърши при постъпването на книжата по възможност с еднократни указания. И тук нещо, което забелязвам напоследък, не се изготвя доклад по делото, което всъщност води до това, че липсва своевременно дадена правна квалификация на претенцията, указания за обстоятелствата, които подлежат на доказване и доказателствената тежест. Не искам да се разпростирам по-нататък как се отразява това на движението на делото.
С цел развитие на капацитета на човешкия фактор в съдебната власт е предвидена възможността Инспекторатът да прави предложения до административните ръководители за поощрения на съдиите, прокурорите и следователите за проявен висок професионализъм и образцово изпълнение на служебни задължения. Аз бих използвала тази възможност във всички случаи на констатиран висок професионализъм, тъй като за мен много важно е да се повиши мотивацията на магистратите, което е залегнало и в Актуализираната стратегия.
Предвидимостта на правораздаването, т.е. еднакви разрешения по еднакви казуси, е в основата на правовия ред и доверието в институцията. Поради това смятам, че дейността на Инспектората по анализиране и обобщаване на делата, които са приключили с влязъл в сила съдебен акт, е особено съществено за подобряване качеството на правораздаването. При тази дейност, без да се засяга независимостта на съдията при осъществяване на неговата функция, тъй като тя вече е приключила, се констатира наличието на противоречива съдебна практика и следва да се сигнализират компетентните органи за направа на предложение за издаване на тълкувателно решение и тълкувателно постановление.
Тази дейност на инспектората е много важна по делата, които не достигат до Върховния касационен съд поради ограничения касационен контрол. А както знаем всички, той сега още повече беше стеснен, защото не само цената на иска вече е определяща за това дали да достигне до касация, но и по предмет – отделни групи дела вече не достигат до Върховния касационен съд.
Освен това тази дейност по анализиране на приключилите с влязла в сила съдебен акт дела е много важна и при атестирането на магистратите.
Споделям напълно посочената от Главния инспектор, като основна цел и приоритет на Инспектората, засилване на ролята му при атестиране на магистратите при назначения на административни ръководители. И смятам, че един от начините за подобряване на дейността по атестиране на магистратите е като се придаде по-голямо значение и тежест на резултатите от проверките, които се извършват, а именно на резултатите от тези анализи на делата. Аз самата съм правила такива атестации, участвала съм в атестационни комисии и не съм удовлетворена от това, което съм правила при сегашната организация.
И на последно място, да не губя повече времето ви, относно корупцията, този болен въпрос. Корупцията последователно се сочи като системен проблем във всички части на публичната администрация, както в мониторинговите доклади на Европейската комисия, така и в национални изследвания. В последното изменение на Конституцията да не повтарям какви промени бяха направени и какви нови правомощия бяха възложени на Инспектората. Аз също смятам, че предстои развитието на този текст в законодателството – в Закона за съдебната власт, а също така да се осигури административен капацитет в Инспектората за тази нова дейност, защото мисля, че с досегашния капацитет той няма да може да върши тази работа.
При сегашната нормативна уредба Инспекторатът разполага с възможност да подаде сигнал до компетентните разследващи органи, тъй като самият Инспекторат не е разследващ орган. Ако нещо друго се предвиди, но не бих могла да кажа какво да бъде. Но смятам, че Инспекторатът като орган, който има цялостен поглед върху правораздаването с компетенциите си по проверка и анализ на делата и с новите компетенции, за които току-що говорихме, може да способства за ограничаване на корупционните практики, включително и превантивно.
И в заключение искам да кажа, че дългогодишният ми професионален опит като съдия във всички съдебни инстанции ми дава увереността, че мога да съм полезна при преодоляване на проблемите в съдебната власт. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Георгиева. Уважаеми колеги и гости, имате възможност да поставите въпроси към г-жа Георгиева и нейната концепция. Последна покана за въпроси към г-жа Георгиева. Няма въпроси.
Благодаря, г-жо Георгиева, за представянето.
Пристъпваме към представяне на последния участник Юрий Димитров Кръстев. Г-жо Атанасова, заповядайте.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Аз и някои от колегите от парламентарната ни група предлагаме кандидатурата за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет на г-н Юрий Димитров Кръстев, който в момента заема длъжността съдия във Върховния касационен съд – Наказателна колегия.
Считаме, че съдия Кръстев отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от Закона за съдебната власт, за заемане длъжността инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Той е магистрат от 1978 г. с 37 години юридически стаж, от които две години като младши съдия, 10 години като съдия и административен ръководител на Районен съд-град Ботевград, съдия и заместник председател в Окръжен съд-София. От 1997 г. до настоящия момент е съдия и председател на състав в Наказателна колегия на Върховния касационен съд.
Съдия Кръстев притежава високи професионални и нравствени качества, доказани както в работата му като съдия, така и като административен ръководител. Професионалният стаж на г-н Кръстев е само съдийски, което е отличен атестат за работата му във всички съдебни инстанции. Високите професионални качества той е изявил в работата си в Районния съд-Ботевград, в Софийския окръжен съд и във Върховния касационен съд, в които е натрупал целия си юридически стаж.
Сред колегите си и обществеността съдия Кръстев се ползва с безупречна репутация, основана на неговите високи морални и нравствени качества. В работата си проявява към всички уважение, търпение и толерантност, които са в основата за добрата атмосфера за работа във Върховния касационен съд.
С оглед гореизложеното считаме, че съдия Юрий Димитров Кръстев притежава изискуемите се от Закона за съдебната власт високи професионални и нравствени качества и може да бъде нашата номинация за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Благодаря.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова. Г-н Кръстев, заповядайте да представите концепция, виждания и каквото прецените във връзка кандидатурата и състезанието за избор на инспектори. Заповядайте.
Юрий Кръстев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги и гости,
На първо място искам да изразя и моето становище, което вече беше изразено от колеги, че не е необходимо всеки инспектор да има концепция за работата на Инспектората. Но като човек, който 37 години се е подчинявал на закона и го е прилагал – чл. 45 ни задължава, и за това и аз съм представил концепция за работата ми като съдебен инспектор.
И второ, моето мнение е, че концепцията, която излагам не трябва съществено да се отличава от приетата от Народното събрание Концепция на избрания Главен съдебен инспектор.
Тук много се говори – 17 или 18 концепции слушахме, всеки колега си казва становището, изразява собствено мнение и лично аз считам, че почти вече няма какво ново допълнително да се добави.
Аз съм изложил в моята концепция основните въпроси във връзка с дейността на инспекторите, за тяхната контролна дейност, дисциплинарна дейност, аналитична дейност, управленска дейност и т.н.
Само искам да добавя към контролната дейност, че при проверка на актовете на съдебната система, трябва да се отчита в пълна степен обема и сложността на решаваните дела и оттам да се изхожда за спазването на сроковете. Ще ви дам пример. Делото Христо Ковачки, мина през мен, е 315 тома. Какво означават 315 тома? Трябва всеки един да се отвори, да се прецени кой има значение по делото, да се разгледат всички доказателства, да се напише решението, като в това време всяка седмица влизаш в заседание други дела. Делото „Наглите” също мина през мен, тези с 11-те отвличания – 105 тома. Подробности, подробности, кой къде задържан, какво са му отрязали и т.н. Мисълта ми е, че трябва да се отчита този показател – тежестта на делата и неговия обем, за да може да бъде обективна преценката за дейността на този магистрат.
И както казах, почти всичко се изложи от колегите, аз ще се спра съвсем накратко, така и така времето напредна, за отчетността, публичността и прозрачността в дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Тези примери, за които казах, намират законова основа в чл. 54, ал. 1, т. 8, т. 10 от Закона за съдебната власт. И съгласно тях Инспекторатът изготвя и представя във Висшия съдебен съвет годишна програма и отчет за своята дейност, като ежедневно представя публична информация за това и публикува отчета за дейността си на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.
Както казах, публичността е основен принцип, основополагащ принцип в дейността на Инспектората, съгласно чл. 40 от Закона за съдебната власт. Като проявление е поддържането на интернет страница в тази връзка. Моето становище, както е изразено и в становището на Главния инспектор, тази интернет страница трябва да съдържа значителен по обем информация за дейността на Инспектората.
На следващо място, важно в тази връзка за публичността на институцията е работата с медиите. Следва да им се поднася навременна информация за приключили проверки, обобщен анализ на констатирани слабости и дадените препоръки за отстраняване. В тази връзка е от значение изготвянето на медийна стратегия на Инспектората към Висшия съдебен съвет. И тук, както точно е отбелязано в концепцията на Главния инспектор, съществува една колизия с изискването за публичност при огласяване пред медиите на предложения за дисциплинарни наказания на конкретни магистрати и разпоредбите на чл. 33, ал. 4 от Закона за съдебната власт, изискваща закрити заседания на Висшия съдебен съвет, когато се обсъждат предложенията за налагане на дисциплинарни наказания, а според разпоредбите на чл. 313, ал. 3 във връзка с чл. 53 от Закона за съдебната власт се предвижда и забрана до влизане в сила на заповедта или решението за налагане на дисциплинарно наказание, да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.
Необходимо е да се намери необходим баланс така че Инспекторатът да може да съобщава резултатите от свои проверки, включително и предложения за дисциплинарни наказания, но без да се накърнява престижът и авторитетът на конкретния магистрат. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Уважаеми колеги и гости, имате думата за въпроси. Няма въпроси и становища. Г-н Кръстев благодаря за вашето представяне.
С това изслушване, колеги, приключихме изслушванията на всичките 19 понастоящем кандидати за инспектори в Инспектората на Висшия съдебен съвет.
На база на проведеното изслушване ще бъде подготвен доклад за пленарна зала, съобразно изискванията на закона, на процедурните правила и на фактите и обстоятелствата, които ние възприехме в настоящата част от процедурата.
Към доклада на комисията за проведеното изслушване следва да приложим проект за решение за избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, за което ще приложим списък на кандидатите и проект на решение съгласно приложението към доклада.
Проектът за решение е:
Решение за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 1 и 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт реши:
Избира ……………… за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Колеги, който е съгласен да предложим този проект на решение, заедно с доклада, който ще бъде изготвен за състоялото се изслушване, с приложен списък на всичките 19 кандидата, моля да гласува „за”. Осемнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се списъкът на изслушаните кандидати и проекта за решение към който ще приложим доклад за извършеното изслушване.
Уважаеми кандидати, и аз се присъединявам към поздравленията на всички колеги от началото на заседанието за куража, амбицията и времето, което отделяте за подготовката, за да се явите на настоящата процедура.
Желая успех на всички вас.
Гласуването ще е тежко. Вие знаете изискуемото мнозинство, с което трябва да се изберат кандидатите. Надяваме се да имаме успешен избор.
Пожелава успех на всички.
Благодаря на всички за това, че имахме възможност за присъстваме и да споделим вашите виждания за развитието на един институт, както и за състоянието и проблемите на съдебната система понастоящем, които са сериозни и за които ние имаме куража да носим вяра, че може да се подобри поне малко, поне последователно, поне стъпка по стъпка да има подобрения.
Благодаря на колегите, на които това е пето или шесто заседание в рамките на няколко дни. Благодаря. Съжалявам за късния час, в който приключваме процедурата.
По план предвиждането за сега е гласуването в пленарна зала да бъде насрочено за 4 февруари 2016 г., който ще се яви четиринадесетият ден от настоящото изслушване.
Закривам заседанието. Хубава вечер на всички.

Председател:
Данаил Кирилов