Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 60

Днес, 24.03.2016 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Екатерина Захариева, министър, Красимира Филипова, заместник-министър, Благовест Пунев, съветник на министъра, Любомир Талев и Атанас Блидов, експерти; от Висшия съдебен съвет – Димитър Узунов, представляващ Висшия съдебен съвет, Юлиана Колева, председател на Комисията по правни въпроси на ВСС, Милка Итова, председател на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи на ВСС, Незабравка Стоева, председател на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към ВСС и Михаил Кожарев, член на ВСС; от Върховния касационен съд – Галина Тонева и Капка Костова, съдии; от Върховния административен съд – Георги Колев, председател; от Прокуратурата на Република България – Пенка Богданова, заместник на главния прокурор и Мария Шишкова, заместник на главния прокурор; от Съюза на съдиите в България – Атанас Стоилов Атанасов, Весислава Иванова Иванова и Иван Георгиев Георгиев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имате съобщение с проект на дневен ред:
1. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-15, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Петър Пандушев Чобанов на 19.02.2016 г.
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-23, внесен от Менда Кирилова Стоянова, Данаил Димитров Кирилов, Георги Александров Ковачев, Петър Владиславов Славов, Емил Димитров Симеонов, Йордан Кирилов Цонев и Петър Пандушев Чобанов на 24.02.2016 г.
2. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за администрацията, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 554-01-8, внесен от Бойка Грозева Маринска и група народни представители на 16.01.2015 г.
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев и група народни представители на 21.01.2016 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерски съвет на 23.02.2016 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
Имате думата по дневния ред. Ако няма други становища по дневния ред, аз ще направя предложение за отлагане на т. 3 от дневния ред - ЗИД на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерски съвет на 23.02.2016 г.
Колеги, предлагам ви да отложим дебата по този законопроект с оглед обстоятелството, че във вчерашния ден водещата комисия е отложила разглеждането на законопроекта. Няма други изказвания. Закривам дебата по дневния ред. Който е съгласен да приемем дневния ред така както е предложен без т. 3, която отлагаме, моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният се приема.
Пристъпваме към точка първа - Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-15, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Петър Пандушев Чобанов на 19.02.2016 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-23, внесен от Менда Кирилова Стоянова, Данаил Димитров Кирилов, Георги Александров Ковачев, Петър Владиславов Славов, Емил Димитров Симеонов, Йордан Кирилов Цонев и Петър Пандушев Чобанов на 24.02.2016 г.
Колеги, общият законопроект е на вашето внимание. Имате ли възражения, становища, изказвания? Няма. Закривам дебата.
Който е съгласен да приемем общия доклад на двата законопроекта така, както бяха представени и приети на първо гласуване, моля да гласува „за”. Петнадесет „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се общият доклада на двата законопроекта така, както бяха обявени.
Пристъпваме към точка втора - Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за администрацията, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 554-01-8, внесен от Бойка Грозева Маринска и група народни представители на 16.01.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев и група народни представители на 21.01.2016г.
Колеги, разполагате с проекта на общ доклад на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Имате думата за становища, възражения и мнения. Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване общия законопроект на приетите на първо гласуване два ЗИД на Закона за администрацията. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се общият доклад на двата законопроекта.
Пристъпваме към точка трета, предишна т. 4. - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
Гости на второто четене на законопроекта са: от Министерството на правосъдието – г-жа Екатерина Захариева, министър на правосъдието, г-жа Красимира Филипова, заместник-министър на правосъдието, г-н Благовест Пунев, съветник на министъра, г-н Любомир Талев, експерт и г-н Атанас Блидов, експерти; от Висшия съдебен съвет – г-н Димитър Узунов, представляващ Висшия съдебен съвет, г-жа Юлиана Колева, председател на Комисията по правни въпроси на ВСС, г-жа Милка Итова, председател на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи на ВСС, г-жа Незабравка Стоева, председател на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към ВСС и г-н Михаил Кожарев, член на ВСС; от Върховния касационен съд – г-жа Галина Тонева, съдия и г-жа Капка Костова, съдии; от Върховния административен съд – г-н Георги Колев, председател; от Прокуратурата на Република България – г-жа Пенка Богданова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура и г-жа Мария Шишкова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура; от Съюза на съдиите в България – г-н Атанас Стоилов Атанасов, г-жа Весислава Иванова и г-н Иван Георгиев.
Благодаря на колегите от Съюза на съдиите в България. Те бяха заявили списък от 11 колеги, които да присъстват на заседанието. Като получих списъка поисках преместване в централната сграда – в зала Изток, или в зала Запад, но се оказа невъзможно. В рамките на тази зала това е възможното и виждам, че сме изпълнили капацитета в максимален обем.
Всички колеги разполагате с доклада за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Пристъпваме към обсъждане на доклада за второ гласуване.
Наименование - Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Има ли изказвания по наименованието на закона. Няма изказвания. Моля, който е съгласен с наименованието на законопроекта, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се наименованието.
§ 1. Създава се нов чл. 1а. Има текст на вносител само.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на § 1 по вносител. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Има предложение на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Създава се § 1а, който касае чл. 15. Разполагате с текста. Имате думата за изказвания, мнения, становища. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Колегата Георгиев го няма в момента, за да си обоснове предложението, но на мен ми се струва, че така предложеното изменение на чл. 15 е в съмнително съответствие с Конституцията и със Закона за конституционния съд, доколкото Конституционният съд се произнася по законосъобразността на законите и не смятам, че би трябвало да се разширяват неоправдано много, както е направено с предлагането на тази разпоредба, правомощията на съда, прокуратурата и следствието. За това ви предлагам това предложение да бъде отхвърлено. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Присъединявам се към Вашето становище и със становището на експертния екип на комисията и на дирекция „Референти”. Те в добавка на това, което Вие казахте, подчертават, че предоставянето на право на всеки магистрат да отказва прилагането на закон, защото според него той е противоконституционен, е предпоставка за противоречие в правораздаването и за неравенство на гражданите, защото изходът от делата ще зависи от субективната преценка на отделен магистрат, а противоречивата практика ще бъде неизбежна последица.
Има ли други изказвания по предложението на Чавдар Георгиев? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители за създаване на нов § 1а. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Нула „за”. Против? Четиринадесет „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема.
Пристъпваме към § 2. Има само текст на вносител.
Имате думата за изказвания по § 2 относно чл. 16. Няма изказвания по § 2. Закривам дебата. Подлагам на гласуване § 2.
Който е „за” да подкрепим предложението на вносителя за § 2, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се § 2 на вносител.
Пристъпваме към § 3 по доклада.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания по § 3. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да подкрепим § 3 на вносител, моля да гласува „за”. . Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се § 3 на вносител.
Пристъпваме към § 4. Текст на вносител. Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Моля, който е съгласен да подкрепим § 4 по отношение на чл. 18, ал. 1, т. 2 моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се § 4 на вносител.
§ 5. Текст на вносител.
Предложение на н.пр. Петър Славов за § 5.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, уважаема г-жо Министър, колеги, членове на Висшия съдебен съвет, Председателя на ВАС, Заместник-главните прокурори, в чл. 19, ал. 3 и 4 в предложението по вносител, аз мисля, че трябва да се направят корекции, а именно т. 1 и т. 2 на ал. 3 трябва да се обединят в една точка. Какви са ми съображенията?
Освен това, което е изброено в т. 1 „подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите” в т. 2 трябва да се добави и „изразени становища от професионални, академични и други организации”.
Какво имам предвид? Точка 2 започва, че в предложението трябва да има „информация за процеса на определяне на кандидатите”, т.е. народните представители трябва да представят информация за процеса на определяне на кандидатите. И когато един народен представител има предвид двама или трима кандидати и започва да проучва или да взима становища за тях, в мисловния си процес той може да прецени дали един, или двама, или да не предложи трима, или четирима. Е няма как да представим такава информация в предложението. То просто е странно като предложение „информация за процеса на определяне на кандидатите”. Как съм стигнал до този извод, че трябва да предложа този или онзи кандидат.
Разбира се, в предложението е разумно да влезе, ако има такива, и становища от професионални, академични и други организации. Напоследък ги има такива и това е резонно. Не виждам защо в предложението, с което се номинира кандидат пред Народното събрание за избор, трябва да попада т. 2, първото предложение.
Текстът, г-н Председател, би трябвало да звучи така:
„т. 1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите и изразени становища от професионални, академични и други организации.”
А в процедурата по избора, когато се правят срещи с кандидатите, което е отделна процедура в Народното събрание, там процеса е ясен. Той е гласуван в процедурата по избора, по изслушване на неправителствени организации относно номинираните кандидати, но в самото предложение не е редно да има и е странно да има такава информация за процеса на вземане на решението, мисловния да речем. Може да има и друг процес, ако се обсъжда да речем в една група. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Славов.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги,
Аз първо ще изразя кратко становище и във връзка с казаното от колегата Лазаров. Мисля, че разбирам мотивите му, но ми се струва, че вносителят тук не е имал предвид мисловния процес, ако вярно цитирам колегата Лазаров за вземане на решение, а по-скоро процеса как даден кандидат е счетено, че е подходящ за съответната номинация. Аз правя един паралел с наскоро несъстоялата се процедура по номинация и избор на нов състав на Комисията за защита на конкуренцията. Там сред кандидатите откровено имаше хора, които очевидно, бих казал, нямаха нищо общо с материята по защита на конкуренцията, но въпреки това бяха предложени за членове на този най-висш регулаторен орган.
Така че за мен би било много интересно да чуя мотивацията на колегите, които ги предлагат, още повече, лично те да обсъдят техния професионален опит в миналото, който примерно не съответстваше въобще на тази материя, а са работили на съвсем други сфери. Така че тук бих подкрепил текста на вносителя, както е разписан.
Моето предложение, което съм направил, всъщност касае възможността да се даде възможност на неправителствения сектор официално да правят предложения до Народното събрание, които народни представители след това, ако желаят, да припознаят и да внесат като свои предложения. Това донякъде допълва може би този процес на определяне на кандидатите, както е посочено в ал. 3, т. 2. Това и в момента се случва на основание на нашия правилник. Струва ми се, че можем да го запишем и в закона като част от публичността на процедурата – нещо, което никого с нищо не задължава, но е израз на уважение към неправителствения сектор. Видяхме колко много ни помогна неправителствения сектор в избора на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет след дълго лутане.
Това са ми мотивите за предложението, което съм направил.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Дуплика иска г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Хайде да прочетем текста на ал. 3
„(3) Предложенията за членове на Висшия съдебен съвет, избирани от Народното събрание, се правят от народни представители по колегии не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2. Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви за професионални и нравствени качества на кандидатите.”
Естествено че в тези подробни писмени мотиви предложението трябва да е мотивирано, да се съдържа всичко това, което Вие г-н Славов казвате и то в последните предложения е така. А как съм стигнал аз до този мисловен процес или парламентарната група да речем на Реформаторския блок, когато са се събирали и са отсели този за, този не, този ще предложим, ние няма да предложим или имаме или нямаме мнозинство т.н. мисля, че не е необходимо да влиза в предложението. Това е процедура на парламентарните групи, която е отделно. За мен е най-важното подробни писмени мотиви – да бъдат мотивирани тези предложения и да включват изразените становища от професионалните, академични и други организации, които могат да допълват тези мотиви, разбира се, и предложението да се придружава и с тези становища на тези професионални организации, което наистина дава възможност на професионалните организации да участват в този процес.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-жо Министър, имате думата.
Екатерина Захариева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги,
Аз искам да направя едно предложение, което е нещо средно между двете. Така и така в последните години наистина има добра практика парламентарните групи да провеждат предварително консултации и да съгласуват с неправителствения сектор, което се очертава като добра практика и считам, че законопроектът отразява тази добра практика. Може би наистина терминът „процес за определяне на кандидатите” се съдържа в думата „консултации”. За това може би е добре да остане:
„1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, проведени консултации и изразени становища от професионални, академични и други организации.”
То е ясно, че изразените становища от професионални и академични организации са станали след консултации. Може би наистина не е много ясно какво се има предвид с процеса за определяне, което е същото като консултациите де факто.
Това е моето предложение и ако искате да го обсъдим.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е в хипотеза на сливане на т. 1 с т. 2. (Може да се слеят.) Благодаря. Други изказвания.
Колеги, тъй като във вчерашния ден имахме напрегнато обсъждане с експерти и референти, включително и по този текст, те също атакуваха конкретната разпоредба на т. 2.
Преди да гласуваме аз искам само да припомня следното.
Този текст в последно време присъства в множество от процедурите, които ние провеждаме по отношение, например, на избор на главен съдебен инспектор. След това беше и в процедурата за избор на инспектори. Имахме подобна хипотеза и в избора на конституционен съдия. Спорно е кога се е появила – дали при 41-то или при 42-то Народно събрание. Тя е плод очевидно на работата на тогавашните комисии с гражданското общество. Тоест, гражданското общество приема този текст за приемлив и за текст, който гарантира в по-голяма степен публичността и прозрачността и избягва така наречените „задкулисни договорки”.
Практиката досега показва, че този текст се прилага. Аз ще припомня третата процедура, успешната, за избор на главен инспектор на съдебната система. Там преди въобще да се стартира процедурата, бяхме поканили представители на всички съсловни и професионални организации, които да заявят становището си по кандидатурите, които те бяха издигнали в предходни процедури, включително и да заявят изискванията си към процедурните правила, които ние да приемем. Бих казал, че благодарение на това усилие, на тази предварителна процедура третият опит за избор на главен съдебен инспектор беше успешен. Въпреки езиковата широта на този текст, изразявам личното ми мнение, че той по принцип е полезен. Дали да бъде, обаче, установен в правна норма, няма да изложа категорично становище поради следната причина.
Този, който внася кандидатурата, той има интереса да аргументира и да обяви всички предварителни действия, които е сторил, които е извършил, за да стигне до тази номинация. В неговата тежест е да стори това достатъчно публично, че да може да убеди и органа по избора и публиката да подкрепи този избор.
Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Съвсем кратко становище. Едно предложение в текста на вносителя за § 5, ал. 3, последното изречение „Предложенията се придружават от” и следва текста, предлагам чисто редакционно: „Към предложенията се прилагат:” „Придружават” – не са малолетни тези предложения, за да бъдат с придружители.
По отношение на предложението на н.пр. Петър Славов мисля, че след като няма изрична забрана, няма нужда от него.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
С предложението на г-н Славов аз по принцип съм съгласен. Все пак г-н Славов, малко да помислите и малко да го редактирате предложението и аз ще гласувам „за”, защото „предложенията могат да възпроизвеждат”. Извинявайте, но в предходната алинея говорим, че те трябва да бъдат мотивирани, трябва да имат това и това, ама видите ли, да възпроизвеждат.
Тази репродуктивност едно към едно ли ще бъде? Дайте поне да го направим:
„Предложенията могат да се позовават на направени такива….” А някак си „могат да възпроизвеждат” за мен това означава едно към едно направени предложения от една неправителствена организация и ние едно към едно го възпроизвеждаме. Не звучи сериозно. Народните представители могат да се позовават на предложения, направени. Иначе много репродуктивно му звучи така.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания има ли? Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Аз искам да взема отношение по предложението на колегата Славов. Струва ми се, че няма да бъде целесъобразно. Извинявам се, колега. Отваряме вратата и за възможности за спекулиране от страна на недобросъвестните неправителствени организации. Какво означава неправителствена организация? Има и неправителствени организации и неправителствени организации! Да отваряме вратата и изрично в закон и за недобросъвестни такива, ми се струва малко пресилено. Народното събрание ще си реши и в правилата за избор на съответните членове на Висшия съдебен съвет кой ще номинира и по какъв ред. За това аз лично не подкрепям това предложение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Реплика на г-н Славов.
Петър Славов:
Колега Георгиев, аз съм възприел до голяма степен по-нататък срещаната в Закона за съдебната власт формулировка, която казва по отношение на изслушването и поставянето на въпроси, че могат да се отправят такива и от неправителствени организации, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност. Всички знаем, че това е особена категория неправителствени организации. Те се вписват в специален регистър и подлежат на специален контрол и т.н. Както и предложения от професионални и академични организации. В рамките на шегата, ако това ще ви успокои, ако искате да добавим едно изречение: „Ако предложенията им противоречат на Конституцията, тогава народните представители могат да не ги възприемат.” Това в рамките на шегата, разбира се.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Хамид, за процедура.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, минахме вече в режим на шеги, така че предлагам да прекратим дебатите по тази точка. Имаме доста работа нататък по законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
Да разбирам ситуацията в момента – има ли нормативна или фактическа пречка да не бъдат възпроизвеждани предложенията на неправителствени и професионални организации в предложенията на народните представители. Ако има такава, аз поне не знам къде се намира. Разбира се, че биха могли да бъдат ползвани за мотиви. Още по-добре. Но това да бъде нормативно закрепено мисля, че е абсолютно безсмислено.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Редакционно, г-н Славов.
Петър Славов:
Във връзка с казаното от колегата Лазаров предлагам думите „да възпроизвеждат” да се заменят с думите „ се позовават на” и предложението да добие следната редакция:
„Предложенията могат да се позовават и на направени до Народното събрание номинации от неправителствени организации” и т.н.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Колева, това което казахте в рамките на някакъв диалог ли го казахте. Не се чу какво казахте?
Юлиана Колева:
Казах, че думичката „номинации” според мен не трябва да влиза в текста на закона. Ако първата дума „предложение” се замени с „народните представители се позовават на” спокойно думичката „номинации” може да се замени с „предложения”, което е много по-подходящо за законодателен текст.
Предс. Данаил Кирилов:
То навсякъде е „предложенията”. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Извинявайте, ама предложения правят народните представители. Това е текстът. Няма как да правят предложения други. Неправителствените организации номинират, а предложенията ще ги направят народните представители. Няма как да съвпаднат термините. Или ВКС както прави номинации за избор на членове на Инспектората.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук съм съгласен с това, което г-жа Колева казва, понятието „номинации” нямаме изрична правна уредба, а действително се касае за предложения. За да се избегне повторението затова първо е предложението, а после е номинациите. Но пък точно неправителствените организации не правят номинации. Те правят предложения. Не чухте, г-жо Колева, но подкрепих Вашето предложение.
Колеги, задръстихме дебата с несъществени коментари.
Димитър Делчев:
С риск да стане леко повторение, но все пак да не забравяме, че това не е литературен текст, да направим така:
„Предложенията на народните представители могат да се позовават на направени пред Народното събрание предложения от неправителствени организации.”
Струва ми се, че така текстът става ясен.
Юлиана Колева:
Предлагам текст:
„Народните представители могат да се позовават на предложения от неправителствени организации” и т.н.
Първата дума „предложения” просто няма да я има.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, някой припознава ли предложението на г-жа Колева? Никой не го припознава. Колегата Чавдар Георгиев припознава предложението, което беше възпроизведено от г-жа Колева.
Закривам дебата. Започвам да ви предлагам за гласуване редакционните предложения, които бяха много. Ако пропусна някое, моля предложителите да ми обърнат внимание за това.
Най-първо по време беше предложението на Димитър Лазаров т. 1 и т. 2 да се обединят в т. 1 със следния текст:
„1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително и изразени становища от професионални, академични и други организации.”
Който е „за” това предложение, моля да гласува „за”. Единадесет „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Приема се редакцията на Димитър Лазаров за сливане на т. 1 и т. 2.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Филип Попов по отношение на последното изречение на ал. 3:
Текстът „Предложенията се придружават от” да стане „Към предложенията се прилагат:”
Който е съгласен с предложението на г-н Попов, моля да гласува „За”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се редакционното предложение на колегата Филип Попов.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Чавдар Георгиев.
Колега Славов, възразявате ли да подложа най-напред редакцията на Чавдар Георгиев, т.е. редакцията на г-жа Колева по отношение на Вашия текст? (Не.)
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Колева припознато и внесено от н.пр. Чавдар Георгиев по реда на чл. 80, ал. 4 от ПОДНС. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Четиринадесет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя г-н Славов относно редакцията на ал. 3, където думата „възпроизвеждат” се заменя с думата „позовават”. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Четирима „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема авторската редакция на предложителя г-н Славов.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Славов такова каквото е направено в оригиналния му вид между първо и второ четене. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Единадесет гласа „въздържал се”. Отхвърля се предложението на н.пр. Петър Славов.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносител за § 5 с приетата редакция на Димитър Лазаров по отношение на т. 1 и т. 2, които се обединяват. При това положение т. 3 става т. 2.
Моля, който е съгласен да бъде приет текстът на вносител заедно с приетите редакции, направени от Д. Лазаров и Ф. Попов, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Въздържалите се нямаме право на отрицателен вот или да обосноваваме вота, но аз поддържах текста на вносителя.
По гласуването за § 5 има ли възражения за пропуснати предложения? Няма. Приключихме с гласуването по § 5.
Пристъпваме към § 6. Имаме текст на вносител.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и становища по § 6.
Реплики:
Може ли с едно гласуване да приемем параграфите, по които няма предложения между първо и второ четене.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за процедурното предложение на колегите Алтимир Адамов и Емил Димитров – Ревизоро.
§ 6. Текст на вносител.
§ 7. Текст на вносител.
§ 8. Текст на вносител.
§ 9. Текст на вносител.
§ 10. Текст на вносител.
Колеги, имате думата за мнения, становища, изказвания, предложения по параграфи от 6 до 10, включително, по вносител.
По отношение на § 6 колегите експерти и референти правят следните предложения:
В чл. 19а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1.
а) в изречение второ след думата „представят” се добавя „декларация за наличие на частен интерес по чл. 12, т. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
б) в изречение трето думите „концепцията и декларацията” се заменят с „концепциите и декларациите”, а думите „от получаването им” се заменят с „от изтичане на срока по изречение първо”.
2. В ал. 2 се създава изречение пето:
„С оглед на постъпилите становища комисията може да изисква от кандидатите и допълнителни документи.”
Мотиви:
Предвиденото място на декларацията по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси разкъсва съдържанието на текста и излиза, че по тази процедура се утвърждава нейният образец, а той всъщност е приложение на ЗПУКИ. Тук се утвърждава образец на друга декларация.
Предвиденото в ал. 3 изречение е съотносимо към съдържанието на ал. 2 и мястото му е в нея. Ако идеята е по време на изслушването да се изискват становищата, трябва да се отбележи, че това ще забави процедурата, тъй като ще се наложи отлагане на изслушването след представянето на документите.
Няма логика и всеки член на комисията да може да изисква допълнителни документи, защото се уреждат правомощията на комисията като орган.
Предложените допълнения в ал. 4 не отчитат обстоятелството, че комисията е колективен орган и предвиденото допълнение в съдържанието ще наложи отделно гласуване на съдържанието на доклада по всяко изречение от което могат да възникнат спорове и за дълго време да не се постигне съгласие относно цялостното му приемане.
Г-жо Министър, заповядайте.
Екатерина Захариева:
От всичко, което прочетохте, г-н Председател, единствено съм съгласна с допълнението за пропусната може би декларация по чл. 7.
Всички останали аргументи категорично не подкрепям.
Идеята на този текст е точно доразвиване на процедурата. Възможно е да се изисква мотивирано решение от страна на комисията тогава ,когато счита, че нещо допълнително трябва да изискват и това е тяхно право. Като народни представители считам, че вие следва да имате право това да направите.
Както и това докладът да бъде подробен и мотивиран и това беше категорично обсъдено и решено абсолютно единодушно подкрепено на Съвета за актуализиране стратегията за съдебна реформа. Идеята е наистина да се доразпише процедурата, да бъде тя максимално отворена, прозрачна и мотивирана и всичките тук, благодаря че са тук и които присъстваха на Съвета мисля, че подкрепяме този текст и категорично не съм съгласна със становището на референтите с изключение на допълнението по ал. 1 – пропуснатата декларация по чл. 7 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Предс. Данаил Кирилов:
Те са го посочили като чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ.
Екатерина Захариева:
Която и да е там, в смисъл това наистина следва да се допълни.
Предс. Данаил Кирилов:
Само да уточним. Тук имате предвид декларацията за наличие на частен интерес по чл. 2 от ЗПУКИ се заменя с декларация по чл. 12 или и двете? Уточнявате чл. 12, т. 2. Добре.
Колеги, други изказвания? Г-жа Колева.

Юлиана Колева:
Колеги, мисля, че в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси има ясно разписани срокове кога кои декларации се подават. Ако вие внесете тук сега декларация, това означава, че абсолютно игнорирате срокът, в който се подава тази декларация по чл. 12.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Наистина внимателно са гледани текстовете. Идеята на точно така разписания текст, всъщност аз си оттеглям предложението, както каза г-жа Колева, фактическата декларация се подава след като бъде избран съответния член. И точно това е предложено. Предварително няма задължението да подава декларацията по закон, защото те са кандидати и могат да не бъдат подкрепени от Народното събрание.
Но тъй като целта е да се подадат допълнително, да се проучи състоянието на имуществото и съответно за наличието на частен интерес за това е предложено. В определението за частен интерес Висшият съдебен съвет да направи подробен проект на декларация, която да се подава. Това е смисълът на този текст и за това всъщност призовавам да го подкрепите така, както е предложен от вносителя този член.
Тоест, не подкрепям и по ал. 1 тяхното предложение. Извинявайте, но тъй като се запознах току-що с това, което е счетено от референтите, всъщност ние сме го обсъждали подробно на Съвет и с Висшия съдебен съвет и с професионалните организации и с представители на партиите, идеята е била предварително да се декларира частен интерес, но то не може да бъде с декларацията по чл. 12, а по декларация, която Висшият съдебен съвет ще изработи, съобразно определението в чл. 2 от закона.
Така че наистина това е текстът, който следва да се приеме в този му вид преди избора.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър, препращането е към чл. 2, към общата норма и въобще към общото понятие. Вероятно колегите са искали поне да ограничат малко приложното поле и за това са дали само декларацията за частни интереси. Декларацията е по образец, съгласно приложението, т.е. приложението към закона.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, съгласен съм с казаното от г-жа Захариева. Аз ще припомня, че с измененията в ЗСВ при един от изборите, мисля, че беше за членове на Висшия съдебен съвет или на Инспектората, въведохме това изискване ( ако не се лъжа 2010 г.) ако не е ме поправете, г-жо Колева, или 2011 г. за декларации за имотното състояние, които са различни от декларациите, които се подават по Закона за обявяване на имуществото. Същата логика е и за установяване на конфликт на интереси и там Висшият съдебен съвет определяше формата на декларациите, както и в конкретния случай. Така че не става въпрос за декларации, имуществени, които се подават.
Така че съм съгласен да си остане и така, както е текстът по вносител – Висшият съдебен съвет ще си изготви съдържанието на тези декларации за частен интерес, те могат да бъдат и с по-широк обхват от това, което е предвидил законът, а могат да бъдат и с по-тесен.
Екатерина Захариева:
Това е част от начина да се проверят и моралните качества и обвързаността предварително преди да се направи изборът. Това не са декларациите, които след като бъдат избрани по приложенията на закона ще бъдат подадени.
Предс. Данаил Кирилов:
Имаме практика, г-жо Министър, с този вид и включително при предходните избори подписвахме образец от министър на правосъдието и Висш съдебен съвет.
Други изказвания, колеги? Аз само ви обръщам вниманието върху това, което уточни министърът за доклада, който трябва да бъде подробен и мотивиран и в буква „б) в изречение второ след думата „съдържа” се добавя „становище за представянето на кандидата, изготвено след изслушването му пред комисията, и”.
Това също е принципен въпрос, който многократно сме обсъждали. Вярно министърът каза и аз мога да свидетелствам за дебатите в Съвета за съдебна реформа. Обръщам ви внимание, че това вече е друг формат на доклада, който влиза в пленарна зала. Тоест, от информационно съобщителен той вече става мотивиран, конкретен, персонализиран и по някакъв начин, но не ясно какъв, става и оценъчен по отношение на представянето.
Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър, уважаеми колеги, висши магистрати, като чета текста наистина приемам аргументите на г-жа Министъра, но след това се зачитам и виждам, че този образец за декларация трябва да е предложен хем от комисията, хем от пленума на Висшия съдебен съвет и утвърден от министъра на правосъдието накрая. Не е ли много сложно? Нека да е от пленума на Висшия съдебен съвет.
Правя редакционно предложение да отпадне „от комисията”, а пък, ако иска, да го утвърждава и министърът на правосъдието. Благодаря.

Предс. Данаил Кирилов:
Добре, ще го подложа на гласуване.
Общо взето тук се постига някакво съотношение и разпределение на участието на трите власти в одобряване на този формат за образец. Досега механизмът, колкото и да е абсурдно описателен, е действал. Аз също се изненадвах на това, но действа. Но ще го подложа на гласуване.
Други предложения, колеги?
Има ли кой да каже, че е противоконституционно комисията да прави пред квалификационен избор преди зала. Не се поддържа този аргумент. Тогава да закривам дебата?
Г-н Хайтов справедливо отбелязва, че всъщност обсъждаме параграфите от 6 до 10 заедно, така че ако някой има бележки и изказвания и по останалите параграфи – 7, 8, 9 и 10, да каже. Няма бележки.
Колеги, подлагам на гласуване. По предложението на референтите мисля, че постигнахме консенсус да отпадне. Така че, ако някой държи на това, моля изрично да го заяви. Няма да го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на г-н Чавдар Георгиев по отношение на образеца, предложен от комисията и от пленума да отпаднат думите „от комисията и”. Който е съгласен с това предложение на г-н Чавдар Георгиев, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема предложението на г-н Георгиев.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител за § 6, § 7, § 8, § 9 и § 10. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Петнайсет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приемат се параграфи от 6 до 10, включително, на вносител.
Пристъпваме към § 11. Текст на вносител.
Предложение на н.пр. Емил Димитров.
Предложение на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Колеги имате думата за изказвания, мнения, становища и позиции.
Емил Димитров:
Уважаеми г-н Председател, дами и господа народни представители, г-жо Министър, господа магистрати и членове на Висшия съдебен съвет,
Моето предложение е продиктувано от досегашния текст, който създаде известна непрецизност при оценката на магистратите и освен това може да се допусне дискриминация и ощетяване на изборните членове на ВСС за сметка на членовете по право.
Държа да отбележа към мотивите, че изборните членове на ВСС се избират пряко от съдебната власт и от квотата на парламента вече с мнозинство от народните представители. От своя страна изборните членове на ВСС избират главен прокурор, председател на ВКС и ВАС, както и директор на Национална следствена служба.
При изпълнение на служебните си задължения изборните членове са равни на членовете по право. Всички членове на Висшия съдебен съвет заедно управляват органите на съдебната власт, вземат с равен глас решенията си в колегиите и пленума. За това е справедливо те да могат да получат еднаква оценка за положените усилия и поети отговорности. В тази връзка е и моето предложение да се създаде ал. 2.
„(2) За изборните членове на Висшия съдебен съвет се прилагат разпоредбите на чл. 218, ал. 1, чл. 219, чл. 221, чл. 224 и чл. 330.”
За да могат те да получат еднаква оценка и да продължат своята високо отговорна дейност във Висшия съдебен съвет.
Благодаря ви. Надявам се на разбиране.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Славов има въпрос.
Петър Славов:
Благодаря г-н Председател.
Аз имам един въпрос към вносителя. Мисля, че чл. 221 от тук цитираните касае допълнително възнаграждение за тога, което се полага на съдии, прокурори и следователи. Предвид, че членовете по право на Висшия съдебен съвет най-общо казано по дефиниция неправораздават или неучастват в съдебни заседания. Това са главният прокурор и председателите на двата върховни съда. Искам да попитам самите те получават ли подобно възнаграждение веднъж годишно за тоги предвид, че може би не им трябват и дали с това предложение няма да се получи така, че изборните членове на ВСС ще получат по-високи общи възнаграждения отколкото тримата големи в съдебната власт. Изследвано ли е това нещо, за да не се получи обратната дискриминация.
Емил Димитров:
Изключително справедлив и навременен въпрос от страна на колегата. Ще се опитам да му отговоря.
Членовете на Висшия съдебен съвет освен да работят в Съвета, участват и в изключително много международни прояви, както и тези на колегиите. Нормално е, когато посещават отчетни и изборни събрания и т.н., те да ходят в същото облекло, което притежават като магистрати.
Освен това, разпоредбата на чл. 221 означава на съдии, прокурори следователи се изплащат всяка година средства за тога или работно облекло в размер на две средно месечни заплати. Смятате ли, че те трябва да ходят по къси панталонки или по бански, защото явно вашето разбиране е нещо подобно. Аз смятам, че те трябва да ходят в обществото с необходимата тежест. Благодаря.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
И аз имам въпрос. Тъй като основната аргументация на вносителя тук е да не се дискриминират членовете на Висшия съдебен съвет по право, а ал. 2 касае възнаграждението за работата в комисии, искам да попитам членовете по право участват ли в комисии? (Не.) Тогава е безпредметно да обсъждаме това предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Кожарев.
Михаил Кожарев:
Аз искам да кажа следното. На първо място по зададения въпрос от г-н Славов. Действащите магистрати, включително и главния прокурор и председателите на върховни съдилища, защото и те са действащи магистрати, също получават така наречените две средни заплати за дрехи (за тоги). Тоест, възнаграждението, което те получават, плюс парите за дрехи ще бъдат равни при това положение с парите, които ще получават, ако се приеме предложението на г-н Димитров, с изборните членове. Ако има логика изборните членове да не получават възнаграждение за комисии, то тогава няма логика те да получават много по-ниско възнаграждение от членовете по право. Разликата е следната. Членовете по право това са главния прокурор и двамата председатели на върховни съдилища получават възнаграждението си на база средно месечната заплата в публичния сектор. Такава е базата и за народните представители, конституционните съдии и всички останали органи на държавната власт с изключение на изборните членове на Висшия съдебен съвет и останалите магистрати, които получават възнаграждението си, изчислено на база средно месечната заплата в бюджетния сектор. Разликата между средно месечната заплата в бюджетния сектор и разликата в публичния сектор е такава, че в публичния сектор се включват и се определя средно месечната заплата и заплатите в държавните търговски дружества. А в бюджетната сфера само тези, които така да се каже се хранят от бюджета. Разликата между двете средни заплати винаги е над 200 лв. Оттам изчисляването на базите моментално се увеличава и респективно се увеличават всички други заплати. За това се получава едно неравенство. От една страна ,имаме неравенство в базата на магистратите, респективно членовете на Висшия съдебен съвет, защото с много по-ниска база от останалите власти. Говоря и за конституционните съдии, говоря и за народните представители и на всички останали за Министерски съвет. От друга страна, се получава вътрешно неравенство – членовете на Висшия съдебен съвет получават по-ниска база като възнаграждение от членовете по право. Това неравенство при положение, че имат равни права и равни задължения членовете по право и изборните членове на Висшия съдебен съвет няма как да бъде преодоляно по друг начин.
Отделно от това сега в момента при изменението на Закона за съдебната власт работата на членовете на Висшия съдебен съвет като цяло се увеличава двойно. И в комисиите, защото всички комисии ще се удвоят по колегии плюс новото задължение да управляват недвижимите имоти плюс участие в пленума.
Така че аз считам, изказвам мнение, че трябва да бъде подкрепено това предложение.
Освен това, смятам и друго. Няма логика членовете на Висшия съдебен съвет, изборните, да получават по-малко възнаграждение не само от членовете по право, ами и от председателите и членовете на всички други държавни комисии, които също получават възнагражденията си по база публична сфера. Говоря за Сметна палата, за Комисия за защита на конкуренцията и т.н. Няма нито логика, нито има справедливост.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Кожарев. Г-н Чавдар Георгиев беше първи след г-н Кожарев. Но тъй като Вие сте представляващият Висшия съдебен съвет, а сега изслушахме мнението на г-н Кожарев като член на Висшия съдебен съвет, редно е на Вас да дам думата, а г-н Георгиев да изчака. (Не възразявам.) Благодаря. Заповядайте, г-н Узунов.
Димитър Узунов:
Ние предоставяме изцяло на вас решаването на този въпрос. Но само за яснота на г-н Славов, пари за дрехи ние сме взимали и до този момент.
И другият въпрос, това няма да се отрази на бюджета.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, първо малко ми е неудобно, че започнахме тук с едни дребнави спорове.
Колеги от Реформаторския блок, моля ви нека да не издребняваме чак до там. Според мен, като се присъединявам към аргументите на г-н Димитров, не само че се създава неравенство, но и второ, ние по никакъв начин не издигаме положение на тези членове във Висшия съдебен съвет, а казваме, че Висшият съдебен съвет е върхът на съдебната власт. Като е върха, нека да получават най-добро възнаграждение. Не може да изискваме от тях такива отговорности и непрекъсната работа, а да ги ограничаваме в заплащанията, които други подобни техни колеги ще получат. Не ми се струва за разумно и ви моля нека да не издребняваме.
Моето предложение е аналогично на това на колегата Димитров и ако неговото бъде прието, аз ще си оттегля моето. Няма проблем.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Славов и след това съдия Костова.
Петър Славов:
Само едно изречение, г-н Председател.
Искам просто да благодаря на колегата Кожарев и колегата Узунов за ясното обяснение. Моят въпрос всъщност, както разбрахте, беше да не стане обратна дискриминация. Това беше смисълът и аз за това попитах получават ли тримата големи пари за дрехи, за да не се получи така, че всъщност техните възнаграждения ще бъдат по-ниски. Отговорът, който получих, ме удовлетворява. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Имаше ирония във въпроса. Благодаря за отговора. Съдия Костова, заповядайте.
Капка Костова:
Благодаря Ви. Позволявам си да изразя мнение, че подобно решение на въпроса относно принципа на определяне на възнагражденията на членове на Висшия съдебен съвет не изглежда добре. То няма да изглежда добре нито в очите на общността, нито и на обществото като цяло. Защото става въпрос за специално за конкретни длъжности, определен механизъм за определяне на заплати и това касае единствено председателите на двата върховни съда и главния прокурор. Това не са възнаграждения, защото те са членове на Висшия съдебен съвет. Това са възнаграждения, защото те са на върха на определени съдебни структури и не би могло да се обвързва заплащането на членове на Висшия съдебен съвет със заплатите на така наречените „трима големи”, за да не изброявам отново.
Всички останали аргументи за това кой участва, кой влиза в заседания, кой къде ходи и кой какви дрехи облича, извинявайте, но аз мисля, че няма как да бъдат съобразени. Става въпрос за различен статут, който различен статут е в основата на механизма, по който се определят възнагражденията на тримата големи и отделно на членовете на Висшия съдебен съвет. Начинът, по който сега е регламентиран този механизъм, и приравнен на заплата на член съдия във върховния съд е абсолютно адекватен на статута на членовете на Висшия съдебен съвет, на органа като цяло и на дейността, която той изпълнява. Имайте предвид, че в този орган се избират магистрати от всички нива на системата – от районно до апелативно, и върховно,включително. И ние искаме да кажем, че изведнъж този статут така драстично се променя и придобива друг облик, че той трябва – този статут определя заплата на председател на върховен съд, защото такъв статут имат трима души в държавата и няма как той да бъде даван и на други. Просто неизглежда добре. Никак неизглежда добре, освен че е правно необоснован. Благодаря ви.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, съдия Костова. Г-н Димитров, заповядайте. Ще взема реплика след Вас.
Емил Димитров:
Значи могат да имат равни права, равни отговорности, равен глас, но за всичко другото са различни. (Нямат.) Не съм съгласен и не бих възприел, ако магистратите помежду си не уважават тяхното правителство, което е Висшият съдебен съвет, а очаквате обществото да го уважава. Всеки един избран е избран от тях на този пост, за да осъществява правомощията, които са му дадени и след приключването на мандата магистратът се връща на мястото където е и си заема своята длъжност и рамка. Така че те го избират да отиде там със съответните правомощия и заплата, след което той се прибира и отива на мястото, от където е. И идва друг и следващият може да бъдете Вие, дай Боже, така че аз не смятам, че по този начин. Утре ще излезе, че трябва и правителството да ходи по бански и джапанки на работа, за да изглежда добре.
Капка Костова:
Извинявайте, реплика. Само едно изречение.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие отделно ще имате право на дуплика. Само си изслушайте всички реплики, защото ще са три репликите и ако трябва, си записвайте.
Втора реплика Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Аз мисля, че отговорностите и на тримата големи, така наречени, и на членовете на Висшия съдебен съвет са сходни. И пак казвам, ние издребняваме сега в неща, които на мен специално не са ми много приятни. От Вашата логика, според мен, г-жо Костова, излиза, че ако наистина там попадне съдия от районен съд или районна прокуратура, на него дайте да не му даваме голямо възнаграждение, защото видите ли той е от районна прокуратура или от нише звено на съдебната система. Няма логика.
Според мен, ако искаме да утвърждаваме ролята на Висшия съдебен съвет, ако искаме да утвърждаваме дори и независимостта на тази система, нека да им дадем възможно най-големите възнаграждения, които се получават вътре в системата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Аз се заявих първи за трета реплика.
Първо, искам да репликирам за следното. Към трите големи вероятно трябва да добавите и целия състав на Конституционния съд, защото всъщност правилото е следното. Тримата големи получават 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд. Но би трябвало, освен председателя, да съобразяваме и конституционните съдии. Какво лошо има в тази препратка и в този критерий. Би ли ви звучало по-добре, ако вместо възнаграждението на тримата големи, изрично в текста запишем: изборните членове на Висшия съдебен съвет получават 90% от възнаграждението на председателя на Конституционния съд. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос, тъй като с г-н Лазаров много детайлно коментирахме и изследвахме следната хипотеза. Сегашният критерий е на съдия-член на Върховен касационен съд. Ако отпадне това възнаграждение, как би се равнявало това възнаграждение, Вие правилно казахте, във Висшия съдебен съвет би трябвало да участват като членове представители на всички равнища в съдийската професия. Как би се отнесло към предходните, но високи рангове – към възнаграждението на председател на окръжен съд, към председател на апелативен съд, които също имат достатъчно опит да влязат. Няма ли да падне тогава възнаграждението драстично и да изблъскаме всички съдии от това ниво и от този ранг, да имат интерес освен професионалния, но да имат обоснован интерес да участват в състезанието за избор на членове на Висшия съдебен съвет.
Третият ми въпрос в репликата е следният. Г-н Димитров го каза. Един вид това е най-представителният, най-висшият орган, защитаващ независимостта на съдебната система, защо решаваме, че точно по отношение на него трябва да проявим едно сиромахомилство и защо членовете трябва да бъдат бедни. Аз съм бил общински съветник в София без възнаграждение. Знам как мислеха колегите. Знам какъв е смисълът на това обществото да те лиши и да каже: Не, ти няма да получаваш възнаграждение, но ще служиш на обществото. Помислете как ще служат на вашата гилдия едни безплатни, ако искате направете ги безплатни, но тогава това вече е друг вид състезание и друг вид качество на органа.
Злоупотребих с дължината на репликата. Имате възможност за дуплика на репликите на г-н Димитров, г-н Георгиев и моята.
Капка Костова:
Ще се опитам с по едно изречение.
Първо, Конституционният съд е орган, който е извън съдебната система. Той не е съдебен орган. Препратката към заплатата на председателя на Конституционния съд и 90% от нея е само механизъм за определяне на възнагражденията на тримата големи. Това е просто изходна база, а не защото Конституционният съд е част от съдебната система. Той е вън от съдебната система.
Второ, в никакъв случай не би могло да се твърди, че членовете на Висшия съдебен съвет и така наречените трима големи изпълняват една и съща работа. Защото председателите на върховните съдилища и главния прокурор основно това работят. И освен работата, която извършват в това си качество, те са и членове по право на Висшия съдебен съвет. Тоест, тяхната основна работа е другаде и на друго място.
И само една препратка за илюстрация. Преди два мандата, преди Висшият съдебен съвет да стане постоянно действащ орган, за съжаление, всеки член на Съвета работеше в Съвета и работеше и своята работа като съдия, прокурор или следовател. Тогава той получаваше заплатата, която е определена за съответната длъжност. Тоест, това че става въпрос за различни като обем дейности е безспорно и сега, когато членовете на Съвета не вършат друга работа, освен тази, която им е възложена като членове на Съвета, този паралел с тримата големи просто няма как да бъде направен, защото не е верен.
И последното, което споменахте, за ранговете, няма как да получат по-малко възнаграждение, защото на ниво върховен съд вече няма рангове. Тоест, най-големият ранг, който биха могли да имат, е ранг член-съдия на върховен съд. И това в никакъв случай не е по-малко, отколкото е заплатата на член на ВКС или ВАС, който работи това. Тоест, няма как да се получи такъв дисонанс и да се намали възнаграждението. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Процедура, но преди това г-н Кожарев беше заявил. Последно изказване.
Михаил Кожарев:
Ако това са аргументи, които чухме сега, нека да се помисли за това директорът на Националната следствена служба, който също получава 90%, както председателите на двете съдилища и главния прокурор – същите възнаграждения по чл. 218, ал. 1, дали е с техния ранг, с техния статут или на тяхната длъжност. Както на всички ви е известно, той е на длъжност директор на Националната следствена служба и заместник главен прокурор по разследването. За това има още едно неравенство.
Така че няма как с всички тези аргументи да се обосновават различните неравенства, които са създадени в момента.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, приключихме дебата.
Тъй като г-н Георгиев каза, че ще оттегли предложението си, ако бъде подкрепено предложението на г-н Димитров, първо ще подложа на гласуване предложението на г-н Димитров.
Моля, който е съгласен с това предложение на н.пр. Емил Димитров за § 11, да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Предложението на г-н Димитров се приема.
При това положение г-н Георгиев оттегля предложението си.
Подлагам на гласуване следната редакция на вносител заедно с приетата редакция на г-н Димитров за чл. 29.
„Чл. 29, (1) Изборните членове на Висшия съдебен съвет не получават възнаграждение за работата си в комисии към съвета.
(2) За изборните членове на Висшия съдебен съвет се прилагат разпоредбите на чл. 218, ал. 1, чл. 219, чл. 221, чл. 224 и чл. 330.”
Който е съгласен с тази окончателна редакция на чл. 29, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Трима „въздържали се”. § 11 се приема.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, понеже се налага да изляза, искам да попитам нещо. То вероятно е ясно по-нататък, но вие като управляващи вероятно ще ми отговорите по-ясно. Аз все пак съм само един опозиционен депутат.
Нали всъщност това е възнаграждението, за което говорим, аз членовете на Висшия съдебен съвет. Нали за участие в комисии не им се предвижда друго възнаграждение?
Предс. Данаил Кирилов:
Точно така. Това е крайно окончателно възнаграждение, без възнаграждение за участие в комисии.
Пристъпваме към § 12. Имаме предложение на вносител относно „Раздел I „а”. Пряк избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите.”
Имаме предложение на н.пр. Петър Славов.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев
И предложение на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Всичко това е по § 12. Колеги, имате думата за мнения, становища, изказвания, предложения. Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, да кажа няколко думи за предложенията, които съм направил, макар че сте ги видели, но все пак.
Те касаят така наречения „падащ кворум”, който е предвиден в чл. 29ж и чл. 29к, като моето предложение е да не се прилага такъв падащ кворум и всъщност да има минимално изискване – все пак да присъстват половината от така наречения списъчен състав на магистратите, за да можем да приемем, че тези събрания са проведени легитимно. Противното би означавало, за съжаление, или най-малкото би могло да даде основания за спекулации, че тези събрания не са достатъчно представителни и са взети решения от една на практика доста малка част от магистратската общност. Това е смисълът.
Струва ми се, че по отношение на висши държавни органи, включително техните събрания, аз поне никъде не можах да намеря подобни разпоредби, които действително са ми познати, примерно, от Закона за етажната собственост. Тук е доста по-различна хипотеза и това не е общо събрание на блок, а все пак е общо събрание на магистрати, които взимат наистина важни решения веднъж на пет години за идните пет години и все си мисля, че поне половината от тях ще имат желание да се съберат и да проведат едно редовно заседание. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Реплика или изказване? Първа реплика г-н Хамид. Втора реплика г-н Митев. Трета реплика Свилен Иванов.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Славов, аз с част от аргументите съм съгласен, но не се ли създава по този начин предпоставка, която би блокирала въобще дейността и би се стигнало до ситуация, при която никога не може да се стигне до решение и постоянно отлагане на заседанието. Това ми е въпросът.
Христиан Митев:
Колега Славов, в допълнения към въпроса на колегата Хамид тази хипотеза, която давате с оглед представителност и легитимност на събранието на магистратите, помислете и за изборите на народни представители. Там на практика нямате изискване за определен брой избиратели, които да гласуват на един избор, за да приемем за легитимен избора им за орган на властта, било Народно събрание, същото е и за избор на президент, за местна власт.
И един въпрос към уважаемата госпожа Министър на правосъдието.
Можем ли да чуем становище, уважаема г-жо Министър, във връзка с предложението на колегата Славов. Личното аз смятам, че предложението на министерството в този случай е удачно, с оглед именно да не се блокира изборът. Няма смисъл да се провежда избор след избор само заради самия избор и да се упражняваме в една процедура. Всички предполагам смятаме, че българските магистрати са достатъчно отговорни да участват в тези избори. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Лазаров за трета реплика. Всъщност това е репликата на Свилен Иванов.
Димитър Лазаров:
Чл. 29ж, ал. 2 говори за това събрание, което ще избере избирателна комисия и избирателните секции и ще изслуша кандидатите. То няма да провежда изборите. Така че нищо фатално няма в това, ако тази дейност, особено по изслушване на кандидатите става при този кворум,1 защото изслушването може да бъде и по интернет, предвидено е да се излъчва. Това не е общо събрание, където вече се прави изборът и където има друго изискване. Иначе наистина сме изправени пред хипотезата за блокиране на цялата процедура от началото, дори и на изслушването.
Другият вариант, г-н Славов, който ние дебатираме и в Изборния кодекс, говорим все пак, че веднъж на пет години. Това са магистрати, които са отговорни хора и ще участват в това общо събрание. Да се съсредоточим повече върху избора. Там е същността. Но там е предвиден друг ред. Защото аз в пленарна зала на първо гласуване се наслушах кой чел, към непрочел закона, как видите ли със 70 гласа щели да избират членове на Висшия съдебен съвет от магистратската квота. Ей Богу, такова нещо няма в закона. Това ми е репликата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря ,г-н Лазаров. Г-н Славов за дуплика на трите реплики.
Изказванията са г-н Чавдар Георгиев, г-жа Заместник-главния прокурор, г-н Делчев ще отстъпи на Главна прокуратура и съдия Тонева от ВКС. Дуплика.
Петър Славов:
Съвсем кратко. Г-н Председател, колеги, аз все пак си мисля, че това събрание би трябвало да има съответната тържественост, представителност, наистина там ще се изслушват кандидатите. За гласуването има предвидени допълнителни изисквания. Но съгласете се, особено аналогията с празната зала в петък, която се показва по телевизията и реакцията на обществото, ако там се случи същото да има 20-30 човека в една огромна зала и да се представят някакви хора, които голяма част са непознати за цялата магистратска общност и едва ли не никой не иска да отиде да ги гледа и да ги види и чуе. За мен това изглежда несериозно и си мисля, че трябва да подходим по-сериозно с тези изисквания. В края на краищата, ако веднъж се случи да не се събере нужното мнозинство, ще се проведе ново общо събрание и тогава се надявам да има по-голяма мобилизация. Иначе бихме могли да поставим въпроса защо е нужно Народното събрание да заседава при кворум. Да махнем изискването за кворум и колкото се съберат в зала, са се събрали, гласуват мнозинство от присъстващите и нещата вървят. Все пак има определени минимуми, които ми се струва, че не трябва да нарушаваме и тук мисля, че са приложими.
Предс. Данаил Кирилов:
Въпросът ви към Народното събрание е дълбоко реторически, както бяхме изяснили в миналия парламент и виждате, че кворумът е само в началото. И ние по това сме спорили многократно в 42-то Народно събрание.
Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Ще се опитам да бъда съвсем кратък.
Колеги, както виждате, моите предложения са по-скоро редакционни, макар че те внасят и изменения в същината на регулацията. Предложенията ми са свързани с това доколкото е възможно да се рационализира този процес. Позволил съм си да направя предложения за по-кратки срокове и да дам някаква по-правилна регулация на изборния процес.
Специално бих искал да ви обърна внимание на това, че предлагам да отпадне чл. 29м. Считам, че с оглед утвърждаване на независимостта на съдебната власт не бива да допускаме неизяснени субекти отново да правят вмешателство в изборния процес.
За това ви предлагам и ви моля да подкрепите тези предложения. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Заместник-главен прокурор, заповядайте.
Пенка Богданова:
По първото предложение, което обсъждаме, прокуратурата счита, че така предложената норма на практика всъщност ще постигне един безкраен цикъл на свикване на събрания, на проверка на кворум, пак на свикване, пак на проверка на кворум и може наистина да не се достигне до крайно решение. Много по-удачен е предложеният от вносителя вариант за спадащия кворум.
Колкото до второто предложение, ние не възразяваме принципно да се съкратят сроковете. Единствените ни възражения са по т. 6 и 7 – там, където е предложено на всеки кандидат да бъде осигурена възможност да направи изявление в рамките на 5 мин., на по 3 мин. за отговор. Считаме, че това не са норми, които могат да намерят място в закон. Сякаш повече им отива те да са развити в правилата за избор, които Висшият съдебен съвет и пленумът ще разработи.
Чавдар Георгиев:
Приемам. Оттеглям тези точки.
Предс. Димитър Лазаров:
Благодаря, г-н Георгиев. Оттегляте всъщност т. 6 и т. 7. (Да.) Г-н Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председателстващ.
Уважаеми колеги, всъщност смисълът на спадащия кворум е точно такъв – да не се блокира започването на заседанието. Аз намирам голям резон в едно такова предложение поради простата причина, че практически съм ставал свидетел на множество събирания, и на неправителствени организации, и на други формално регистрирани органи и искам ад ви кажа, че независимо дали са 50, 200 или 1000 човека, проблем със събирането на кворум винаги има. А и за да не се блокира един орган, този проблем бива отстранен чрез спадащ кворум и това е масово възприето в уставите на много неправителствени организации.
По отношение на представителността на избора аз нямам притеснения, тъй като все пак е заложена една норма, която казва, че за да се направи изборът, трябва да са гласували повече от половината от членовете на общото събрание.
Аз мисля, че гъвкавите правила са важни с оглед на това, че за разлика от народните представители, с които често се прави аналогия, които получават възнаграждение за това да бъдат в народното събрание, хората ,които ще участват в общо събрание, имам предвид магистратите, отиват там понякога на собствени разноски. Всъщност не знам как ще бъде организирано. Надявам се да не е така, но те със сигурност не получават възнаграждение за това да са на общо събрание и те ще трябва да вложат допълнително усилия, за да отидат и всякакви стимули за мен са подходящи и гъвкави форми. За това аз бих подкрепил това решение да има спадащ кворум, но не и да отпадне изискването за това повече от половината да са гласували, както има следващо такова предложение. За мен това е абсолютно неприемливо.
Предс. Димитър Лазаров:
Благодаря, г-н Делчев. Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Благодаря, г-н Председателстващ.
Уважаеми господа депутати и колеги, аз всъщност, доколкото установявам от последните изказвания, виждам че се обединяваме по-скоро към текста на вносителя.
Съображенията ми по отношение на предложението на г-н Славов са горе-долу аналогични с това, което и Вие казахте и г-жа Заместник-главния прокурор. Всъщност става въпрос за първия ден от общото събрание, първи етап, първата събота, в която само се избира комисия и се изслушват кандидатите. Освен това, в същия текст е посочено, че тия събрания се излъчват онлайн и всеки един магистрат, който не присъства, има възможност да възприеме тия дебати, може да задава въпросите чрез Комисията, която по силата на чл. 29и, ал. 4 е длъжна да зададе абсолютно всички поставени въпроси.
И в крайна сметка същественото за нас е даденото разрешение в чл. 29к, ал. 2, че за легитимен избор трябва да са гласували повече от половината от магистратите по общия избирателен списък. Това е важното, да бъде постигнато като резултат – броят на гласувалите магистрати, а не колко са присъствали. Да не забравяме все пак, вярно, че разходите ще са за сметка на бюджета, но така или иначе става въпрос за не малък брой магистрати, които трябва да пътуват от цялата страна. Много от тях са ангажирани и с работа, независимо че е съботен ден, защото ние имаме и съботни и неделни дежурства. Така че мисля, че това разрешение е най-подходящо и ние го поддържаме. Благодаря.
Предс. Димитър Лазаров:
Преди да дам думата на г-жа Министъра има ли някой друг, който има становище? Няма. Заповядайте, г-жо Захариева.
Екатерина Захариева:
Благодаря, г-н Лазаров.
Аз не мисля, че има какво повече да добавя. Тогава, когато дебатирахме, най-важното за нас - за цялата работна група, и за министерството, беше броят на участниците в избора. И особено по отношение на първия кворум наистина предложението да се отлага общо събрание може да доведе до изтичане на сроковете, които сме дали и до невъзможност да конституираме органа. При конституционно определен мандат, който категорично не може да се удължава по силата на закон, считаме, че трябва да има достатъчно гъвкави разпоредби, така че да можем да изберем този орган.
По отношение на втората точка, която е свързана с деня за избор, т.е. дните за избор. Да, там има изискване за валидност да са гласували повече от половината по списъчен състав с валидни бюлетини. Но и тук сме предвидили възможност, ако това не се случи, тогава да се определи нов ден и ново гласуване и тогава колко са гласували. Още повече, че в Преходни и заключителни разпоредби се предлага и се надявам Висшият съдебен съвет, скоро отчете този проект, да е готова системата за електронно дистанционно гласуване. Дай Боже това да се случи. Дай Боже да се приеме и текстът, който отново им дава срок – 10 месечен този път, да проведат експерименталното гласуване по електронен път, за да можем да сме сигурни, че при следващите избори на Висш съдебен съвет да е възможно да се гласува по електронен дистанционен път.
По отношение на предложенията на г-н Георгиев. Не считам за удачно съкращаване на сроковете. В работните група бяха предложени срокове не по-рано от шест и не по-късно от четири месеца. Но по предложение на Съвета по съдебна реформа тези срокове се удължиха точно с идеята да имаме гарантиран избор и конституиране на Висшия съдебен съвет. Ако има жалба, въпреки че сме предвидили едноинстанционно обжалване с кратки срокове, все пак решението на Съвета беше да се удължат в посока на удължаване на срока, който беше предложен от работната група.
Считам, че така както е предложен текстът на вносителя, гарантира максимално широка представителност, максимална публичност, възможност за задаване на въпроси, за изслушване онлайн.
Считам, че текстът е балансиран, добър, обсъден широко и мисля, че е добре да се подкрепи в този вид, в който е внесен. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Приключихме с изказванията.
Чавдар Георгиев:
Може ли едно процедурно предложение? (Заповядайте.)
Предложението ми по т. 9 да се гласува отделно. Вярно е това, че другите са свързани главно с процедури и по аргументите на представителите на Главна прокуратура предлагам този текст да отпадне, тъй като той е твърде технически и не му е мястото в законопроект. Ако искат с правилник да си го уточняват.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Аз още в самото начало на този законопроект не приех принципа за общо събрание. Не знам какво се цели. Но хипотетично, представете си, в деня на избора, на практика няма да има кой да правораздава, ако всички магистрати дойдат в София да гласуват. Има мерки за неотклонение, дежурни и т.н. На практика това ще се получи и ще стане много интересно.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Аз искам да защитя текста на чл. 29м, в който ясно се регламентират наблюдателите и условията, при които се включват те. Всички избори досега и с делегатски събрания са проведени абсолютно открито, публично и с участие на наблюдатели. Така че моля ви да го подкрепите.
Това е предложението по т. 9 на г-н Георгиев – чл. 29м да отпадне. Наистина това е важен текст, той е добър и в момента предишните събрания са се провели с участието на наблюдатели. Това гарантира публичност, прозрачност и доверие на обществото.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Професоре, по този въпрос ли имате становище?
Проф. Петьо Хаджиев:
Този въпрос е изключително важен, в смисъл проблемите и правата на гражданското общество и г-н Председател, смятам, че ще бъде недемократично да не ми дадете десет минути да отправя дори искания към хората, които..
Предс. Данаил Кирилов:
Една минута. Заповядайте.
Проф. Петьо Хаджиев:
С цялото ми уважение към цвета на българското правосъдие, тук съм записал два принципа.
Висшият съдебен съвет трябва да бъде избиран от събрание по принципа на гласуването с предварителна заявка от всички граждански организации, които имат отношение, всички съюзи на магистрати, на съдии, на прокурори и т.н. на принципа на активната регистрация.
Второ, по въпроса за заплащането. Съдебната система е част от имунната система на обществото и всички демократични общества осигуряват неограничен бюджет за функционирането на имунната система на обществото. И когато едно общество не може да осигури съответните финансови ресурси, то дава права на съответната институция да си ги набира сама. Това са изискванията на гражданското общество.
Г-н Лазаров, всичко може да отнемате, но присъщи права на гражданството, е недемократичен принцип.
Изключително много благодаря за предоставената ми възможност.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, връщаме се към процедурното предложение на колегата Чавдар Георгиев. Някой възразява ли отделно да е гласуването по т. 9 от неговото предложение. Няма възражения. Не го подлагам на гласуване и ще го гласуваме отделно.
Пристъпваме към гласуване на предложенията по техния ред.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Петър Славов. Моля, който подкрепя това предложение, да гласува „за”. Вие не направихте предложение за разделно гласуване. Искате ли разделно гласуване?
Петър Славов:
Моля за разделно гласуване, г-н Председател. Мисля, че е резонно, тъй като едно предложение касае общото събрание, на което се изслушват кандидатите, а другото касае практическия избор как ще се направи, т.е. две съвсем различни неща.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, но това трябваше още в дебата да стане, защото, ако второто е относително приемливо, примерно аз щях да ви предложа, ако се приема, то да се приема заедно със санкция за тези, които не са участвали в общото събрание, която да бъде превенция за блокирането на общото събрание.
Добре, да не връщаме дебата. Разделно гласуване и за предложението на г-н Славов.
Подлагам на гласуване т. 1 от предложението на г-н Славов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Петнадесет гласа „въздържал се”. Не се приема предложението на г-н Славов по т. 1
Подлагам на гласуване предложението на г-н Славов по т. 2. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Четиринадесет гласа „въздържал се”. Не се приема предложението по т. 2 на г-н Славов.
Пристъпваме към гласуване на предложението на н.пр. Георги Кадиев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула гласа „за”. Който е против? Един глас „против”. Който е въздържал се? Петнадесет гласа „въздържал се”. Не се приема предложението на Георги Кадиев.
Пристъпваме към разделно гласуване на предложението на Чавдар Георгиев. Подлагам на гласуване всички точки от предложението без т. 9.
Който е „за” да подкрепим точки от 1 до 8 включително и т. 10, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Четиринадесет гласа „въздържали се”. Не се примат точки от 1 до 8 включително и т. 10 от предложението на колегата Георгиев.
Подлагам на гласуване т. 9 от предложението на н.пр. Чавдар Георгиев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Тринадесет гласа „въздържал се”. Не се приема предложението по т. 9 на г-н Чавдар Георгиев.
Подлагам на гласуване само текста на вносител за § 12. Който е съгласен да подкрепим § 12 текста на вносител, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се текстът на вносител за § 12.
Чавдар Георгиев:
Тъй като се налага да излизам, аз съм против всички текстове оттук нататък и поддържам текстовете, в които съм участвал като предложител.
Филип Попов:
Моята молба е същата.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, два гласа „против” по всички параграфи до края и „за” за вашите текстове.
Колеги, пристъпваме към § 13. Имаме текст на вносител.
И предложение от н.пр. Петър Славов;
Предложение от н.пр. Данаил Кирилов, Четин Казак, Петър Славов, Емил Димитров, Чавдар Георгиев, Анна Александрова, Свилен Иванов и Явор Нотев.
Имаме и предложение на н.пр. Радан Кънев и група народни представители.
Колеги, откривам дебата по § 13 заедно с трите предложения. Имате думата. Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Г-н Председател, ще се опитам да изясня моите предложения какво точно касаят. Това, което съм предложил тук кореспондира с направените предложения по-нататък в Закона за съдебната власт за управление на имуществото. За мен както е заложена тази разпоредба, касае само недвижимите имоти.
Предложения за избор на тримата големи да се правят съответно за председатели на ВАС и на ВКС от съдийската колегия, а за главния прокурор, респективно от прокурорската колегия. Това е смисълът на предложението. Тоест, само те да могат да предлагат на пленума да ги избере и да ги предложи на президента.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз бих искал, ако може, някой от предложителите на предложението от Данаил Кирилов, Четин Казак и други да обоснове какво налага този текст – замяната на прокурори и съдии по равен ранг да стане без конкурс. Може ли да кажете с няколко думи само мотивировката на едно такова предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, вносители на това предложение, ако няма кой да го представи, ще трябва аз да го представя.
Уточнявам за колегата Делчев и за всички колеги смисъла на това предложение. Тук действително става въпрос за случаите, когато съдии, взимам общия случай за съдии, но се имат предвид и другите длъжности в магистратурата, от различни съдилища имам предвид териториално, но равни по ранг, взаимно постигнат съгласие, т.е. аз съм съдия в Хасково, а вие сте съдия в Пловдив, но пък вие сте от Хасково, а аз съм от Пловдив, и всеки не е на мястото си и всеки пътува до другото населено място, очевидно извън зоната на обичайното си местоживеене, ние и двамата сме съгласни да се разменим, т.е. вие искате да се върнете в Хасково и аз много искам да се върна в Пловдив. За този случай и ако сме равни по длъжност и по ранг, и постигнем такова съгласие, това съгласие да е достатъчно основание – един вид да измести провеждането на конкурс за преместване.
Уточнявам следното. В дебатите ние коментирахме и това, че тук е добре да има съгласие на административните ръководители на съответните съдилища. Но тъй като това се санкционира от Висшия съдебен съвет, то не е невъзможно, а принципно е възможно и по техните правила и по тяхната практика, това да е задължително изискване към такова едно съгласие между мен и вас, включително възможно е да се добави, че тази санкция на административните ръководители съответно да съобразява натовареност, лични качества, специфично място на конкретния магистрат в нещата. Тоест, възможно е това да се доразвие във въпросната норма.
Преди да сте отправили и друга критика, ще кажа, да, това е частен случай, а нормата е за принципните правомощия. Систематичното място на тази норма не е тук, а по-назад в текста.
Така че, като вариант ви предлагам, ако не я приемете тук, където действително не й е систематичното място, включително признаваме, че това е норма за така наречената „втора серия” на измененията на Закона за съдебната власт. Но, ако все пак решите да я приемем по принцип, да бъде отнесена на вярното й систематично място и тежест.
Г-жо Заместник главен прокурор, заповядайте.
Мария Шишкова:
Като се съгласяваме с това, което казахте последно, само да добавим и това, че този частен случай урежда съгласие между двама магистрати. Ако в единия от съдилищата има повече желаещи, които желаят по същия този принцип да се заведат в същия друг съд, за който става въпрос, все пак трябва да има критерий, по който ще бъде извършен по някакъв начин подборът. Защото явно само съгласието може би няма да е достатъчно, за да може да се получи решението, такова каквото вие го предлагате.
Иначе принципно предложението е разумно.
Предс. Данаил Кирилов:
Абсолютно съм съгласен и тук отбелязвам, че не бива с индивидуалната воля на единия магистрат всъщност да се извърши подбора между множество кандидати, ако те са повече от един. В случая, в който съдия от София иска да отиде в районния съд в Царево ….
Министърът поиска думата. Заповядайте, г-жо Захариева.
Екатерина Захариева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители, няколко предложения се направиха и аз съвсем накратко ще взема думата по всички.
На първо място, по отношение на предложението за недвижимите имоти, считам че е редно да приемем направеното предложение да заменим „недвижимите имоти” с „имущество”.
По отношение на второто и третото предложение аз не разбрах дали го поддържа г-н Славов, но тъй като съдебната карта включва доста други неща и разширява малко обхвата на самата съдебна система, а тя е свързана с конституционно закрепеното право за достъп до правосъдие, считам, че текстът на вносител трябва да остане и да си остане след съгласуване с министъра на правосъдието, защото тя е свързана и с редица други неща, включително със средства и логистика и много, много други работи. Разбира се, че решението ще се взема от Висшия съдебен съвет – никой не оспорва независимостта на съдебната власт. Но така или иначе ние и в момента работим паралелно с тях, абсолютно в синхрон и т самите търсят становището на министерството, така че считам, че текстът следва да остане. Може да е менения, но да е ясно, че задължително се взима и становището, или поне мнението, на министъра на правосъдието, а независимо от становището или мнението, Висшият съдебен съвет взима решението и в крайна сметка решението е негово.
По отношение на преместването. Вие самия казахте, че не е тук мястото на тази разпоредба. В т. 1 на същата алинея са дадени общите правомощия за преместване. Считаме, че това трябва да бъде в чл. 189, може би, на систематичното място. И тук се дадоха предложения, може би наистина да се определи и тогава, когато има повече желаещи, жребият може би е най-честният начин, по който да стане отсяването на това, когато има повече от един желаещи. Разбира се, че с решение на съответната колегия, но не е тук систематичното място. Нека да се отрази, ако се приеме, на мястото в чл. 189.
Така или иначе ние сме във втората писта на закона. Доста усилено работим в работните групи и в тази връзка е и предложението на г-н Р. Кънев и група народни представители, да споделям този принцип, но принципът е, че съответната колегия ще може да предлага на пленума. Но това, което постигнахме съгласие в работната група, е всъщност да са по трима от членовете на всяка от колегиите да може да предлага на пленума кандидати за тримата големи. Тоест, така предложеният текст всъщност ще ратифицира и ще излезе, че само самата колегия след гласуване може да предложи на пленума. Нашата идея в работната група беше подкрепа от почти всички е да има състезание, т.е. да могат повече от трима, означа примерно, че по трима от прокурорската и четирима кандидати може чисто систематично в съдийската колегия да се предлагат. Тук на това предложение също систематичното място не е тук, то е в чл. 173. В работна група сме. Обсъждаме тези предложения. Имаме съгласие и затова считам, че по-скоро те трябва да останат с второто изменение на закона. Не че сме принципно против тях. Напротив.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Г-жо Колева, преди Вас е Заместник-главния прокурор и след това сте Вие, защото аз, ако знаех, че ще е обобщаващо изказването на министъра, щях да дам преди това думата на Заместник главния прокурор.
Пенка Богданова:
Аз ще бъда съвсем кратка.
По предложението на г-н Славов считаме, че не бива думите „недвижими имоти” да се заменят с „имуществото”, тъй като нормата в Конституцията, чл. 130а, ал. 2, т. 6 е „управление на недвижимите имоти на съдебната власт”.
По второто предложение за съгласуване и за мнение, предлагаме да остане предложението на вносителя, тъй като изразът „съгласуване” носи в себе си повече баланс, повече зачитане на мнението, а не просто изискване на мнение.
За предложението на г-н Кънев и група народни представители, така както е предложено, така както е формулирано, считаме, че противоречи на Конституцията, защото на колегите се дават така повече правомощия от тези, които Конституцията е отредила по чл. 130а, ал. 2, т. 7
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-жо Колева.
Юлиана Колева:
Аз искам да изразя мнението си по две от предложенията.
По темата с недвижимите имоти. Искам да направя изказване, че една много голяма част от движимите вещи, които битуват в съдебната система и от които тя се ползва, се управляват от административните ръководители на съответните органи. И не трябва това да се забравя, когато се възприема формулировката, която, според нас, съвсем удобно и подходящо е възприето от вносителя.
Второто, което трябва да направя, е да ви кажа, че се присъединявам към становището, което вече беше изразено тук, че в чл. 30, ал. 5, т. 8, каквато се предлага в момента, е тема, по която ние отдавна работим, размишляваме, имаме и съответни предложения, но те трябва да намерят мястото си в другата част на законопроекта. Поддържам мнението, че не е тук мястото на такъв текст, още повече, че във формулировката, в която е представен, събужда много въпроси, включително и въпроса между кого се реализира това взаимно съгласие за размяна, както вие сте написали тук.
За това предлагаме или вносителите да го оттеглят, или да не се възприеме сега от народните представители, а да предложим съответно решаване на този въпрос тогава, когато гласуваме втората част.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Нямате право да правите предложения. По правилник вие сте гости и нямате право да правите предложения.
Юлиана Колева:
Приемете го в лаическия смисъл на думата предложението.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Кожарев.
Михаил Кожарев:
Аз искам да кажа няколко думи във връзка с собствеността, респективно имуществото.
Предс. Данаил Кирилов:
Този въпрос е много ясен. Абсолютно е ясен. Знаем, че досега съдебната система сама си управлява движимите вещи по всички възможни начини, включително и чрез административните ръководители. Съобразяваме и понятието „недвижим имот”, съотношението недвижим имот и имущество.
Михаил Кожарев:
Само няколко думи. Изключително кратко.
В момента има само един действащ текст в Конституцията „недвижими имоти”. Останалото са две предложения. В проекта „собствеността” и другото на г-н Славов – „имущество”. Искам да кажа, че за това, което говори г-жа Колева, е така и вие всички го знаете. Движимите вещи се управляват не от пленума на Висшия съдебен съвет, а се управляват от административните ръководители по Закона за държавната собственост. Висшият съдебен съвет може само да извършва корекции по бюджетните сметки, свързани с имуществото – с движимите вещи. За това, ако остане термина, и за мен трябва да остане термина „недвижими имоти” и тогава трябва да настъпи едно изменение в чл. 37, където се създава постоянна комисия „Управление на собствеността”. Тя трябва да бъде „Управление на недвижимите имоти” – така, както е по Конституция, защото движимите имоти, както разбрахте и знаете, се управляват другояче. И тогава терминът „имущество” изобщо не трябва да се употребява.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Кожарев. Надявам се да няма други изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Първо предложението на колегата Петър Славов. Той не е направил предложение за разделно гласуване, така че гласуваме анблок по предложението на колегата Славов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на г-н Славов.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Кирилов Казак, Славов, Димитров, Чавдар Георгиев, Анна Александрова, Свилен Иванов и Явор Нотев.
Колеги съвносители, ако ми позволите да преформулирам предложението така:
Моля да бъде прието предложението по принцип, като съответно се отрази вярното му систематично място, включително и с ограниченията, които бяха коментирани в рамките на дебата. Имам предвид намесата на административния ръководител, ръководителят на съда и конкуренция на съжелатели да участват в замяната.
Има ли възражения в тази по-лека форма да бъде преформулирано? Няма възражения.
Да възложим на колегите референти да предложат окончателен текст.
Моля, който е съгласен, по принцип, на вярното систематично място, и с уточненията, който е съгласен, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против ? Двама „против”. Въздържали се? Няма. Приема се по принцип с редакция на вярното систематично място.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Радан Кънев и група народни представители. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Един „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на Радан Кънев и група народни представители за § 13.
Колеги, при това положени подлагам на гласуване само текста на вносител за § 13, защото единствено само това предложение ще бъде отнесено на друго систематично място. Моля, който подкрепя текста на вносител, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се § 13 на вносител.
Пристъпваме към обсъждане на § 14, текст на вносител; § 15, текст на вносител и § 16, текст на вносител. Колеги, имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да приемем текстовете на вносител за § 14, § 15 и § 16 моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се параграфи 14, 15 и 16 на вносител.
Пристъпваме § 17. Имаме текст на вносител.
Имаме и предложение от н.пр. Петър Славов.
Предложение от н.пр. Георги Кадиев.
Предложение от н.пр. Четин Казак и група народни представители.
Предложение от н.пр. Радан Кънев и група народни представители.
Предложение от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения. Първи заяви г-н Хамид и след това г-н Славов.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Аз ще бъда много кратък. По нашето предложение ще ви върна назад в дебатите по проекта за изменение на Конституцията, където надълго и нашироко дебатирахме начина на гласуване във Висшия съдебен съвет и пленума и колегиите. Нашето предложение е свързано с предоставяне на възможност по определени решения пленумът и колегиите във Висшия съдебен съвет по всеки конкретен случай да преценяват дали да гласуват явно или тайно. Ще ви напомня, че ние премахнахме текста от Конституцията, където се уреждаше видът на гласуването, за да въведем в закон обратното, т.е. задължително явно гласуване. Напротив, премахването на тайното гласуване беше свързано с възможност да предоставим тази преценка на Висшия съдебен съвет, на пленума и колегиите и за това сме направили това предложение. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Славов.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, моето предложение е кратко и то касае да се въведе кворум все пак за заседанията на пленума и на колегиите. Аз не видях никъде да има изискване за кворум, за да могат да заседават. В действителност сме записали за някои решения изискване за квалифицирано мнозинство и може би хипотезата, че за да се събере това мнозинство, което надхвърля кворума е надделяла тезата, че проблем с кворума няма, все пак има и решения, които се взимат с мнозинство от присъстващите и е хубаво да присъстват повече от половината, като взимат решения. Това е мотивът ми, да направя това предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Г-н Лазаров има реплика. И след това г-н Пунев.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, освен чл. 33, ал. 1, където г-н Славов предлага редакция, искам да ви обърна внимание, че има и чл. 34, ал. 1, която казва: „Заседание на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете му.” Така че този въпрос е регламентират. Съответно с измененията става пленума, естествено.
Ако приемем предложението на г-н Славов, то се дублира с чл. 34, ал. 1.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Пунев иска реплика.
Благовест Пунев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, по принцип предложението е основателно, но не се налага, защото текстът е съществуващ – чл. 34, ал. 1., като в § 18 от проекта сме съобразили промяната с въвеждането на пленум и колегия. Така че въпросът за кворума е решен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Има думата Министъра, ако някой друг не иска думата. Заповядайте, г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Уважаеми г-н Председател, аз искам да взема отношение основно по предложенията, свързани с въвеждането на възможност в закона част от решенията да се приемат с тайно гласуване. Считам, че една от най-големите постижения с измененията в Конституцията беше точно отпадането на текста, който гласеше, че решенията, свързани с назначенията, дисциплинарните производства се гласуват тайно от Висшия съдебен съвет.
На първо място, това е орган, който се избира и 11 от членовете му от Народното събрание и другите пряко, надявам се, на следващия избор от магистратите, и изискванията към кандидатите са високи професионални, морални и нравствени качества. От тази гледна точка точно този орган е абсурдно да гласува тайно точно за най-важните решения. Ако членовете във Висшия съдебен съвет се страхуват от влияние и невъзможност да защитят позициите си тогава, когато подкрепят или неподкрепят едно решение, то тогава те не отговарят на изискванията за високи професионални и морални качества. По тази логика, бидейки те магистрати, обосновавайки явно актовете си, също би трябвало да се страхуват от оказване на влияние. Това е правителството на съдебната власт. Може да е клише, но правителството на изпълнителната власт не гласува тайно и не гласува „въздържал се”, освен това.
Така че едно от най-важните предложения и аз много апелирам да не се приемат тези предложения, още повече, че Висшият съдебен съвет и в момента вече гласува явно и виждаме, че няма никакъв проблем при приемането на решенията за кадровите въпроси, а точно напротив, мисля, че доста по се успокоиха нещата и доста по публично и прозрачно стана всичко.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, може ли една процедура. (Заповядайте.)
Уважаеми колеги, този дебат го водим от май месец миналата година – първия проект за изменение на Конституцията и втория проект, който го гласувахме. Всичките за и против тайно и явно гласуване се повтарят като доводи. Няма да се връщам 2010 г., ако не се лъжа, измененията за явно избиране на административните ръководители. Но, факт е изменението в Конституцията, факт са направените предложения на колегите и те повтарят едно към едно доводите, които бяха дебатирани, дебатирани, дебатирани и при изслушване на магистратската общност и предлагам, г-н Председателя, да прекратим дебата и да пристъпим към гласуване.
Г-н Хайтов, може би ще възрази, защото беше заявил, че иска да се изкаже. Но да гласуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Процедурно предложение за прекратяване на дебата.
Гласуваме процедурно предложение за прекратяване на дебата. Който е „за”, прекратяване на дебата, моля да гласува „за”. Шест гласа „за” прекратяване на дебата. Който е против прекратяване на дебата? Един против прекратяване. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”.
Хамид Хамид:
Не гласувам.
Явор Хайтов:
Моля, да ми дадете възможност да кажа няколко думи.
Г-н Председател, да заявя отрицателен вот, все пак.
Хамид Хамид:
Г-н Председател, по процедура няма отрицателни вотове.
Предс. Данаил Кирилов:
Въпреки че няма такава процедура, г-н Хайтов, имате възможност да коментирате отрицателно становище. Колеги, нека да чуем отрицателното становище.


Явор Хайтов:
Уважаеми г-н Председател, Вие винаги сте били олицетворение на демократичното поведение в нашата комисия.
Това, че не бързате да затворим дебата по такива важни текстове, говори, че гледате изключително сериозно на материята, която днес разглеждаме и това е безспорно така.
Това, което аз исках да предложа, и го повтарям и ще се мотивирам защо това е така, просто изречението „Гласуването винаги е явно.”, както в ал. 3, така и в ал. 4, да отпадне.
Мотиви:
Аз считам, че ние избираме Висш съдебен съвет – хора, авторитетни, високо интелигентни с много опит в съдебната система. Ние не избираме ОПГ, за да го следим, да го контролираме, да го наблюдаваме. Нещо повече, част от Висшия съдебен съвет безспорно е обвързан и с политическите формации, като политическите партии, представени в парламента, предлагат кандидати за Висш съдебен съвет. Давайки възможност задължително гласуването да бъде само и единствено явно, даваме възможност и на политическите централи да оказват вот, да контролират вот и по този начин ад има и една политическа намеса в решенията на Висшия съдебен съвет.
Аз искам да ви припомня, че когато приемахме промените в Конституцията, две неща предложих:
Първо, членовете на Висшия съдебен съвет да бъдат избирани с 2/3 от общия брой на народните представители и това мое (наше) предложение събра най-голям брой гласове, и обществена подкрепа, и политическа подкрепа. И основният мотив беше именно такъв – нито една политическа формация да не може сама да излъчи членове на Висшия съдебен съвет, а да има едно консенсусно начало.
На второ място, бягайки и искайки да намалим политическото влияние във Висшия съдебен съвет, второто наше предложение беше министърът на правосъдието да не председателства Висшия съдебен съвет, а това да го прави представляващият ВСС. Това наше предложение не събра достатъчно подкрепа. Но всички те са в една посока, а именно намаляване на политическото влияние.
Аз съм сигурен, че всички избрани членове на Висшия съдебен съвет притежават достатъчно качества като професионалисти, авторитетни хора и някак си на мен лично би ми било обидно да изберем когото и да било – колегата Славов, прокурор Богданова, г-н Колев, съдия Атанасов, съдия Тонева, и ние да следим как гласуват тези хора. Нима това е необходимо?
Това са моите мотиви, а именно да дадем възможност в рамките на така наречената оперативна самостоятелност колегите сами да преценят по какъв начин да гласуват Благодаря ви. Завърших.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Вие развихте програмна реч, каквато беше в конституционната комисия. Сега, при това положение, думата на г-жа Весислава Иванова, като ще помоля, ако Висшият съдебен съвет настоява, ще ви дам и на вас думата. Но вие сте пристрастни и досега се изказахте многократно. За да спазим баланса и да е относително наравно, нека Съюзът на съдиите да има възможност за изказване. Но, ако много настоявате, ще ви дам думата.
Реплика: Нали прекратихме дискусията.
Предс. Данаил Кирилов:
Прекратихме, но както каза г-н Хайтов и след като подчерта моя демократизъм, няма как да не продължим дискусията. Г-жо Иванова, заповядайте.
Весислава Иванова:
Благодаря Ви. Вярно е, че в Конституцията е разписано какви следва да бъдат качествата, притежавани от членовете на Висшия съдебен съвет, но дали това винаги е така, е въпрос, който най-малкото е дискусионен.
Аз считам, че проблемът с явното и тайното гласуване се наложи тъкмо от емпиричния опит, който имаме досега. Иначе този въпрос едва ли щеше да бъде поставен за разрешаване. Има множество случаи и аз няма да ви губя времето да ги изброявам сега, освен ако някой от вас не реши да оспори това, което казвам, в които се доказа, че зад тайното гласуване се крие един безотговорен подход при взимане на решения. Никой няма да бъде следен, не става дума за контрол, а става дума именно за проява на отговорност от страна на членовете на Висшия съдебен съвет и това са основните аргументи на магистратите да се противопоставят, особено когато се решава дисциплинарната и кариерната им съдба, т.е. всички въпроси свързани с атестирането и санкционирането да бъдат подлагани на таен вот. Това е абсолютно неприемливо. Това е мнението на всички колеги, с които ние сме успели да разговаряме по този въпрос. И така, както аз не се страхувам да се изправя в съдебната зала и прочета своя съдебен акт, заставайки зад него с името и с лицето си, считам, че членовете на Висшия съдебен съвет, които решават дали да ме санкционират, или да ме повишат, не би следвало да се притесняват от това аз да знам кой как е гласувал по този въпрос.
И последно искам само да ви кажа, че наскоро станахме свидетели на един случай, в който наш колега щеше да бъде уволнен от системата, без да има никакви мотиви за това при положение, че имаше отлична атестация. Какви бяха действителните съображения на Съвета да вземе подобно решение, ние можем само да се досещаме и да речем, че се досещаме. Слава Богу прегласува се този въпрос. Но защо беше възможно да се стигне до там? Защото членовете на ВСС можаха да се укрият зад тайния си вот. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Иванова. Има много реплики. Лазаров.
Димитър Лазаров:
Ще бъда съвсем кратък. Предложих прекратяване на дебата, но той тръгна. Аз съм за явното гласуване – казах първите изменения 2010 г. Не искам да изпадам в казуистика, защото веднага някой би дал и други примери, когато по една или друга причина след тайно гласуване някои магистрати израстват кариерно. И се поставя въпроса защо израстват кариерно, след като характеристиките или върнатите им дела са достатъчно на брой. Но това е друга тема. Да не изпадаме в казуистика.
Ще допълня мотивите на колежката. Да, трябва да бъде явно гласуването. Да, магистратите гласуват явно своите актове и аз съм съгласен с това, но основно явното гласуване е за защита на магистратите, за да могат да видят мотивите на този вот. Защото при тайния вот какво обжалват във Върховния административен съд – един безмотивен акт. Това е. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Пунев, заповядайте.
Благовест Пунев:
Чисто правни аргументи в защита на явния вот.
Първо, действащият чл. 34, ал. 2 от Закона за съдебната власт казва, че гласуването е явно, освен ако Конституцията не предвижда друго. А вече Конституцията не предвижда друго, т.е. остава явния вот.
И другият по-сериозен аргумент, това е, че не става дума за електорален вот, при който тайната на гласуването трябва да бъде гарантирана с оглед свободата на волеизявлението, а става дума за член на един държавен орган, който има правомощия, които е длъжен да упражни, който има мандат с всички гаранции, че този мандат не може да бъде прекратен с оглед на начина по който гласува, така че тук е вече въпрос на морални качества, които се презумират, че ги притежава изборният член на Висшия съдебен съвет. Излиза, че той е под съмнение, че ще има някаква автоцензура при неговото гласуване – автоцензура, повлияна от това кой има право.
А да не говорим и за още един аргумент, че когато се премина от непостоянно действащ към постоянно действащ Висш съдебен съвет, вече не може да се говори за някаква зависимост от административния ръководител, защото той напуска работата си като магистрат и става член на ВСС.
Предс. Днаил Кирилов:
Благодаря, г-н Пунев. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, точно едно изречение, тъй като голяма част от аргументите бяха изчерпани, но само да добавя, че прозрачността означава и контрол от неправителствени организации, от гражданското общество, а Висшият съдебен съвет е най-висшият орган в съдебната система, който трябва да получава този контрол, трябва да го контролира. И Министерския съвет трябва да бъде контролиран от гражданското общество и той е, и Народното събрание трябва да бъде контролирано от гражданското общество и то е контролирано.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Колева, за да са всички наравно, заповядайте, но моля кратко.
Юлиана Колева:
Благодаря, г-н Председател, съвсем кратка ще бъда.
Откакто Конституцията е влязла в сила, ние гласуваме явно по силата на законовата разпоредба, която г-н Пунев цитира, и по силата на отмяната на текста в Конституцията, който изискваше тайно гласуване. Мога да кажа, че смятам, че магистратите наистина заслужават да имат мотиви защо те имат определена оценка, или различна от тяхната самооценка.
И освен това, всички решения на Съвета по този начин се мотивират много по-добре.
Предс. Данаил Кирилов:
Персонализират се. Друг е въпросът, дали се мотивират. Персонализират се!
Юлиана Колева:
Мотивират се. Аз отговорно казвам, че се мотивират по-добре. Иначе много често се получава постановяване на решение при тайно гласуване без необходимите мотиви.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Хамид, но ще помоля стегнато.
Хамид Хамид:
Едно изречение, г-н Председател.
Имам чувството, че колегите говорят и не са прочели предложението. Аз не казвам да се въведе тайно гласуване. Предлагам просто правото да се прецени как да се гласува да го дадем на Висшия съдебен съвет. Само толкова!
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, дебатът е закрит.
Петър Славов:
Оттеглям предложението си за § 17.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Колеги, г-н Славов оттегля предложението си и няма да го гласуваме.
Пристъпваме към гласуване на предложението на н.пр. Георги Кадиев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на Георги Кадиев.
Подлагам на гласуване предложението на Четин Казак и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Пет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Казак и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Радан Кънев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Шест гласа „против”. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема предложението на Радан Кънев и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Не се приема предложението на Чавдар Георгиев и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението, направено по чл. 80, ал. 4 от правилника в рамките на дебата от колегата Хайтов в текста на вносителя в ал. 3 и ал. 4 да отпадне последното изречение „Гласуването винаги е явно”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Пет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. За съжаление, не се приема предложението на колегата Хайтов.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 17 в оригиналния му вид. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Реплика: Не гласувам.
Предс. Данаил Кирилов:
Приема се текстът на вносител за § 17.
Колеги, пристъпваме към § 18. Г-жо Атанасова, заповядайте.
Предс. Десислава Атанасова:
Колеги, пристъпваме към разглеждане на § 18.
Има постъпило предложение от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители за отпадане на т. 4.
Има ли други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Чавдар Георгиев за отпадане на т. 4 от § 18. Моля, който е „за”, да гласува. Двама „за”. Против? Единадесет „против”. Въздържали се? Няма. Предложението не е прието.
Преди да подложа на гласуване текста на вносителя за § 18, ще си позволя да направя една редакция на ал. 4. Предлагам ал. 4 да е в следния вид:
„(4) Не се допуска гласуване „въздържал се”.”
Други предложения? Заповядайте.
Петър Славов:
Аз ви предлагам, г-жо Председател, да обединим двете предложения:
„(4) Не се допуска въздържане от гласуване и гласуване „въздържал се”.”
Защото иначе някой просто не гласува. Ще стои в залата и просто няма да гласува. Ако желае да присъства в залата, за мен е редно да гласува, а не да не прави нищо. Тоест, това е още една хипотеза и да предвидим и двете, ако вносителят няма нищо против. Защото имаме такива прецеденти в комисии – стои народният представител и казва неучаствам в гласуването.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Славов. Г-жо Министър, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Тъй като миналия път на първо четене се направиха коментари, че въздържане от гласуване означава „въздържал се”, текстът е от Закона за Конституционния съд. Те там също нямат право да гласуват „въздържал се”, а само „за” или „против”. Но ние не можем да ги задължим да гласуват. Така и така има изискване за кворум, т.е. те могат да излязат от залата. Тук смисълът по-скоро е да гласуват „за” или „против”. Мисля, че текстът, който г-жа Атанасова предложи, е може би по-коректен и аз предлагам по-скоро да се приеме той.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-жо Министър. Други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване моето предложение за редакция на т. 4 за ал. 4 на § 18. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринадесет гласа „за”. Без против. Двама се въздържат.
Предложението на г-н Славов е оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя заедно с приетата редакция за § 18. Моля, който е „за”, да гласува. Тринадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма. Предложението за § 18 е прието – текста на вносителя.
По § 19 и § 20 няма постъпили предложения. Има ли желаещи за изказване?
Явор Хайтов:
Г-жо Председател, налага ми се да изляза. Упълномощавам Емил Димитров Симеонов да упражни вота вместо мен. Благодаря ви.

Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря ,г-н Хайтов. Няма желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 19 и § 20. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринадесет гласа „за”. Двама против, без въздържали се. Текстовете на § 19 и § 20 по вносител се приемат.
§ 21. Постъпило е предложение от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Желаещи за изказвания? Заповядайте.
Пенка Богданова:
Уважаеми народни представители, моля да имате предвид следното.
Проектът в чл. 37 предлага всички магистрати – съдиите, прокурорите, следователите, да бъдат атестирани, както и да бъдат оценявани по линия на конкурса по един модел, който е основан на следното.
Към постоянно действащия Висш съдебен съвет се създава постоянно действаща Комисия по атестирането и конкурсите, която комисия включва действащи магистрати към момента на избора и тези действащи магистрати се предлага да бъдат с откъсване от работа с мандат от една година или до две години. Моля да имате предвид следното.
Ако за представителите на съда този модел е подходящ, за представителите на прокуратурата и за следователите този модел не е подходящ по следните съображения. За да може да се извърши качествено атестиране и провеждане на конкурси, които наистина обективно да оценят качествата на колегите прокурори и следователи, нашето виждане, което развихме и по време на Съвета за реформа, е, че не може само и единствено прокурори от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура да участват в тези комисии, както и ненамираме за правилно, че тези магистрати трябва, условно казано, да се откъсват от работа - от производство, казано малко по-грубо.
Нашият модел, който ще защитаваме и в работната група, която работи в Министерството на правосъдието е съвсем друг. Ние предлагаме Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура да атестират апелативните прокуратури. Предлагаме измежду апелативните прокуратури да се изберат колеги прокурори, които да атестират и провеждат конкурсите за всички районни и окръжни нива, както и Националната следствена служба да стори това по отношение на следователите.
В тази връзка ви моля да прецените, че нуждите и потребностите на прокуратурата и на следствието са различни от тези на съда и да не се разписва тук в тези общи правила универсален модел за атестиране и за конкурси. Предложихме, но за съжаление не се прие в Съвета по реформа, всъщност на този етап да е достатъчно да се разпише, че в атестирането и конкурсите постоянно действащия Висш съдебен съвет ще бъде подпомаган и ще работи с участието на действащи магистрати – нещо, което ние приветстваме, и да се спре до тук. А самата процедура, как точно ще протича за съдии, за прокурорите и за следователите да се развие по-късно, когато работните групи са готови. Ако вие не приемете това, моля да имате предвид следното.
Сега предложените норми на чл. 37, ал. 6 и ал. 7 се бият една друга със следния довод. В чл. 37, ал. 6 казва, че в Комисията по атестиране и конкурсите ще се включват „избрани прокурори и следователи с ранг или на длъжност прокурор във Върховна касационна прокуратура, прокурор във Върховна административна прокуратура или следовател в Национална следствена служба”.
След което ал. 7 казва: „Общите събрания на прокурорите от Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура избират прокурори, а Общото събрание на следователите от Националната следствена служба избира следователи, отговарящи на условията по ал. 6”. Това е невъзможно, защото общите събрания могат да избират само измежду състава си. Тоест, общото събрание на ВКП не може да избере прокурор от апелативна или от окръжна прокуратура.
С това приключвам изложението. Тоест, нашето предложение е в две насоки: или да прецените, че може да се предпостави грешен модел, или да отпадне.
И последно, преди да се изчерпа търпението, специално нашето разбиране и това, което сме говорили с колегите прокурори и следователи е, че те ненамират за удачно прокурорите и следователите да преустановят по време на участието си в тази конкурсна комисия да преустановят работа. Тоест, те са съгласни при една определена от Висшия съдебен съвет или от съответната колегия с по-ниска степен на натовареност да продължат да изпълняват задълженията си, още повече, че специално апелативните прокуратури не са от най-натоварените.
Благодаря. Извинявам се, ако съм злоупотребила с търпението.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Но искате ли по-ясно да формулирате предложение и евентуално народен представител би могъл да ги припознае и да ги предлага.
Г-н Колев и след това г-жа Министъра за обобщение.
Георги Колев:
На първо място, аз не считам, че тази система е подходяща и за съдилищата и специално за системата на административните съдилища. В настоящия момент всички атестационно процедури се провеждат от съдии от Върховния административен съд. На практика какво означава избора на минимум 6 човека съдии от Върховния административен съд и командироването им за една година в тези помощни комисии, защото друг вариант няма с оглед броя на атестациите, които се провеждат всяка година. Това е минималният брой от хора, които би следвало да участват. Означава, че тези хора трябва да бъдат заместени с други съдии, т.е. командировани от някъде и това са шестима старши съдии. При нас, обаче, за разлика от системата на общите съдилища, тези съдии би следвало да бъдат командировани от регионалните административни съдилища, без да има възможност тези регионални административни съдилища да ги заместят с други от съответни районни съдилища. Ние обективно нямаме възможност за такова командироване. Какви са причините, може би ще ги коментираме при втория етап на закона.
Но тук откъсването на шестима старши съдии и командироването им за срок от една година за работа в тези комисии, аз считам за абсолютно неприемливо.
Второ, бих си позволил само един коментар по отношение на ал. 5. Може би е неточност при изписването:
„(5) Пленумите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд избират съдии, отговарящи на условията по ал. 4, които се включват в Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия.”
Считам, че тази редакция би следвало да бъде всеки от пленумите, освен ако не се има предвид някакъв съвместен форум. Това ми прави впечатление.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-жо Министър, преди или след Съюза на съдиите. Първо Съюза на съдиите – г-н Иван Георгиев.
Иван Георгиев:
Два са основните аргументи, поради които Съюзът на съдиите винаги е настоявал да бъде въведен такъв модел.
Първият и основният е атестирането да става въз основа на общи и еднакво приложими критерии от централизиран орган, каквито препоръки многократно са отправяни към Висшия съдебен съвет. Първата от тях е в рамките на един проект с Висшия съдебен съвет на Испания. Има и други такива препоръки. Сегашната практика е такава, че над 90 и няколко процента от съдиите са оценени с изключителна оценка. Всички ние знаем, че тези атестации са формални, които се правят в момента. Защо? Защото се правят от помощни атестационни комисии от колеги, които извършват атестацията едновременно със заетостта си по разглеждане на дела и преписки и затова е и този формален подход. Именно заради това, че и сега, за да се извърши една атестация се отделя време, както каза съдия Колев, и в момента съдии са ангажирани с това, ако приемем, че в същото време същата дейност ще се извършва от съдии, които са откъснати за този едногодишен период от време от работата си по дела, то общо взето няма да е проблем това, че атестирането ще е възложено на един орган, а не както сега на всички съдии, които едновременно с гледането на делата извършват и атестацията.
Това са основните аргументи и мисля, че те са важни.
Еднакви критерии, еднакви стандарти и еднакво приложение при атестирането и реални атестации, които от своя страна да са основание за кадровото развитие. Защото другият проблем, който сега съществува, е оспорването от повечето, даже бих казал от всички колеги, модел на провеждане на конкурси, които от събеседване се превърнаха вече в изпити, при които няма значение реалната работа по делата, а просто едното представяне в рамките на 15 минути пред изборна комисия.
Истинският смисъл на атестирането е да бъде оценена работата на съдиите и за това тя трябва да бъде извършена въз основа на единни стандарти. Благодаря.
Михаил Кожарев:
Само да добавя още малко сол в тази рана – по този текст.
Вижте разпоредбата на предложения § 22, чл. 38, ал. 1, където е записано:
„(1) Комисиите по атестирането и конкурсите предлагат на съответната колегия проект на решение за:”
Говоря така, защото предложението на н.пр. Чавдар Георгиев ми се струва разумно, заради това, че при редакцията на вносител ще се получи един смесен хибриден орган – комисия, в която участват и членове на съответната колегия и действащи магистрати. Няма диференциация на техните правомощия. Напротив, става ясно, че те ще вземат заедно решения. Все едно в тази комисия и в други комисии на Народното събрание с право на глас да участват и други лица. Същото се получава. За това онази редакция, която е предложена от Чавдар Георгиев, ми се струва разумна. Просто трябва да има диференциация какви са правомощията на действащите магистрати – право на съвещателен глас.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-жо Министър.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, само две думи да кажа преди министъра.
Да, идеята е добра. Тя е коментирана да има еднакви критерии при атестирането на съдиите, на магистратите по принцип и никой това не го оспорва. Но останах с впечатлението от някои от изказванията, че тези помощни комисии ще определят тези критерии. Говоря за комисиите по атестирането, които ще включват и членове от върховните съдилища. Нали остава положението, че пленумът ще определя критериите за атестиране. И досега беше така. Критериите за атестиране се определяха от един централен орган или просто грешно съм разбрал. Комисиите, които атестираха по места в момента си определяха някакви различни по регионите критерии.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Уважаеми дами и господа народни представители, същите дебати ги водихме доста дълго на Съвета за съдебна реформа. И тогава почти единодушно, с изключение на прокуратурата може би, се съгласихме, че в този закон ние трябва да дадем принципите при формирането на тези комисии и че абсолютно всички, включително и представителите, може би и г-жа Богданова ще е съгласна с мен, се съгласихме, че сегашната практика не е добра. Безусловно работата в помощни атестационни комисии, в същото време макар и с намаляване на натовареността си така, както е разписано в критериите за натовареност, де факто атестирането завършва абсолютно формално. Ти атестираш колеги, също така работиш и по дела и тогава се съгласихме, обаче, че прокуратурата и следствието са специфични. Че за разлика от съда, който постановява решение – Върховният касационен съд има наблюдение върху решенията на другите съдилища, то Върховна касационна прокуратура има по-скоро аналитични и други функции и всъщност на ниво апелативни прокурори имат наблюдение върху работата на окръжните и на районните прокурори. Точно за това ние предложихме този вариант. Всъщност тогава всички се съгласихме, че във втората част, която в момента се разработва и която наистина ще направим разлика и ще дадем възможност по отношение на прокуратурата да се извършва атестирането пак с постоянни, т.е. не ad hoc, както са сега, независимо дали с откъсване от процеса или не, по отношение на прокурорите в окръжна и в районна прокуратура.
Нека да погледнем текста, който предлага вносителят.
Първо, там е оставено, предвид спецификата на колегите, самата колегия да определи броя на тези прокурори, следователи и съответно съдии.
Второ, никъде не сме написали, че ще се откъсват от процеса или командироват. Текстът отпадна. Има ли го? Да, точно така. Защото те трябва да знаят, че те трайно ще атестират една плюс една година. Тоест, те ще натрупат опит и практика, за да уеднаквят критериите по атестиране.
В момента сме в обсъждане на втората част. Там освен атестирането, ние обсъждаме наистина и кариерното развитие. И всички сме на мнение, че сегашната практика с препитване, с изпити, без да се гледат актовете, всъщност един магистрат е 10-15 години магистрат, а конкурсната комисия му задава теоретични въпроси, което е абсурдно. Там трябва да се гледат актовете и да се гледа и да се гледат оценките от неговото атестиране.
И точно за това, аз ви призовавам, всъщност тези текстове, които ние предлагаме, те въвеждат принципа, че ще има централни комисии. В тях ще има и действащи магистрати, които предвид спецификата на колегите, ще оставим на колегията да се избират. Никъде няма текст, че те се откъсват от работа. За прокуратурата може наистина да разпишем, че те в следващите правила ще се отчете критерият за натовареност. Защото ние ще дадем много по-голяма тежест на атестирането при кариерното развитие в следващия закон и тук сме се обединили всички – и прокуратура, и следствие, и професионални организации, и неправителствен сектор. Текстовете са добри. Те са балансирани. Дават и отчитат спецификата на съответните колегии и не мисля, че това ще даде пречка по никакъв начин, след което да разпишем и отчетем спецификата на прокуратурата пред съда.
Второ, тези комисии предлагат на колегията решение. Колегията е тази, което взима и това по никакъв начин не е в колизия с органа, който взима решение с Конституцията така, както някой се опитва да намекне. Напротив, те предлагат решение, а решението се взима от съответната колегия. Там не гласуват членовете на комисията, които са действащи магистрати. Решението се взима от колегията!
Така че текстът, според мен, е балансиран. Абсолютно дава възможност във второто нещо, което в момента правим, да отчетем спецификата и предлагам да го подкрепите в този му вид.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на Чавдар Георгиев и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на вносител. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Двама против. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 21.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, извинявам се, тъй като ми се налага да изляза, г-н Славов ще гласува от мое име.
Пристъпваме към § 22. Текст на вносител; § 23. Текст на вносител; § 24. Текст на вносител; § 25. Текст на вносител; § 26. Текст на вносител; § 27. Текст на вносител; § 28. Текст на вносител; § 29. Текст на вносител; § 30. Текст на вносител; § 31. Текст на вносител; § 32. Текст на вносител; § 33. Текст на вносител; § 34. Текст на вносител; § 35. Текст на вносител; § 36. Текст на вносител; § 37. Текст на вносител; § 38. Текст на вносител; § 39. Текст на вносител; § 40. Текст на вносител; § 41. Текст на вносител; § 42. Текст на вносител § 43. Текст на вносител; § 44. Текст на вносител; § 45. Текст на вносител; § 46. Текст на вносител; § 47. Текст на вносител; § 48. Текст на вносител; § 49. Текст на вносител; § 50. Текст на вносител; § 51. Текст на вносител; § 52. Текст на вносител; § 53. Текст на вносител; § 54. Текст на вносител; § 55. Текст на вносител и § 56. Текст на вносител.
Колеги, имате думата за мнения, становища, изказвания от § 22 до § 56 по текстовете на вносител. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване. Който е „за” да подкрепим текстовете на вносител за параграфи от 22 до 56 на вносител, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма. Приемат се текстовете на вносител от параграф 22 до параграф 56 включително.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев за създаване на нов § 56а.
Имате думата за изказвания, мнения, становища? Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против? Четиринадесет „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема предложението на Георги Кадиев за нов § 56а.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев за създаване на нов § 56б. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Георги Кадиев за създаване на нов § 56б. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против? Четиринадесет „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема предложението на Георги Кадиев за нов § 56б.
Пристъпваме към § 57. Текст на вносител; § 58. Текст на вносител; § 59. Текст на вносител; § 60. Текст на вносител; § 61. Текст на вносител и § 62. Текст на вносител.
Имате думата за изказвания по параграфи от 57 до 62 включително. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Двама против. Въздържали се? Няма. Приемат се параграфи 57, 58, 59, 60, 61 и 62 на вносител.
Пристъпваме към § 63. Текст на вносител.
И предложение на н.пр. Петър Славов за § 63.
Имате думата за изказвания. Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, предложението ми е мотивирано с това, че всъщност пленумът се занимава с бюджета и като цяло щатните бройки в съдебната власт и ако само колегиите, без да съгласуват с пленума подобни решения ги взимат, е възможно да се стигне до конфликт, в който или бюджетът да се окаже недостатъчен за толкова щатни бройки, или разминаване от друго естество и за това съм предложил просто тези решения на колегиите да се съгласуват и с пленума.
Това са ми съображенията.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-жо Колева, Вие какво казвате за Бюджетна комисия.
Юлиана Колева:
Аз мисля, че това предложение е много резонно. Свързано е с правомощията поотделно на колегиите и на пленума. Така че ние бихме подкрепили това предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. При това положение правя предложение вместо „пленума” да бъде „Бюджетна комисия” и в двете хипотези – и на ал. 1 и на ал. 2.
Г-н Славов, възразявате ли? (Не.) Няма други изказвания.
Г-жо Министър, принципно подкрепяме предложението на н.пр. Петър Славов и Висшият съдебен съвет го подкрепя, но вместо „пленума” да бъде „Бюджетна комисия”.
Екатерина Захариева:
Нашето предложение щеше да бъде същото. Така е.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Ако трябва да уточним чисто формално Комисията по бюджет и финанси, която и сега съществува и предполагам, че ще съществува в същия вид към пленума, всъщност е помощен орган към пленума. Така че когато говорим за съгласуване на нещо, трябва да се съгласува с орган, който може да вземе съответното решение. За това ми се струва ,че пленумът е по-удачно да се употреби, а естествено, че Комисията по бюджет и финанси ще вземе началното становище, което впоследствие ще бъде оформено като решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Аз считам, че предложението да съгласува с Бюджетната комисия е по-удачно не за друго, а защото ще стане абсурд. Колегията да взима решение, ама тя съгласува с пленума, а членовете на колегията са членове на пленума, който трябва да се събере, да съгласува решението, което после да върне на комисията, която да вземе решението. От тази гледна точка защо считаме, че е по-добре да е от Бюджетната комисия. Защото там са хората, които ще се занимават с бюджета и тъй като въпросът е свързан с бюджетни средства, но от друга страна е въпрос на самостоятелност на колегиите, за това е хубаво да се съгласува с Бюджетната комисия.
Считам, че Комисията по бюджет и финанси е по-правилното решение.

Петър Славов:
Убедиха ме, г-н Председател. Поддържам Вашето предложение като редакционно.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Благодаря, колега Славов. При това положение поставям на гласуване вашето предложение, редактирано с „Комисия по бюджет и финанси”, вместо „пленума”, т.е. моето предложение. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма. Приема се редактираното предложение на г-н Славов.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото редактирано предложение. Който е „за”, моля да гласува. Дванайсет гласа „за”. Двама против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се § 63 на вносител заедно с редактираното предложение на Петър Славов, което също беше прието.
§ 64. Текст на вносител; § 65. Текст на вносител; § 66. Текст на вносител; § 67. Текст на вносител; § 68. Текст на вносител; § 69. Текст на вносител; § 70. Текст на вносител; § 71. Текст на вносител; § 72. Текст на вносител и § 73. Текст на вносител.
Колеги, имате думата по параграфи от 64 до 73 включително на вносител. Г-н Славов.
Петър Славов:
Колеги, взимам думата, за да ви обърна внимание по § 69 ще приемем вместо сегашния текст „Министъра на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт” ще стане „Пленумът на Висшия съдебен съвет организира управлението на имуществото на съдебната власт.” А в § 13 приехме, че пленумът всъщност се занимава с недвижимите имоти. Така че тук трябва да има прецизиране и може би вносителят да каже как счита, че е най-удачно, за да няма противоречащи си текстове.
Предс. Данаил Кирилов:
Чл. 387 гласи: „Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт.”
Колега Славов, правите предложение за редакционна промяна? (Не.) И според мен не е необходимо, защото тук е по-общото и действително пленумът може да организира управлението на движимите вещи и другите активи и инвентар.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител на параграфи от 64 до 73, включително. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”, два „против”, без въздържали се. Приемат се параграфи от 64 до 73 на вносител.
Пристъпваме към предложение на н.пр. Петър Славов за създаване на нов параграф със следния текст, с който разполагате.
Имате думата за изказвания. Г-н Славов.
Петър Славов:
Колеги, това предложение, което съм направил, което е намерило място при § 73 за нов параграф, кореспондира с предложението ми по-нататък да отпадне § 75, където е казано, че електронното гласуване при прекия избор ще бъде въведено от Висшия съдебен съвет когато има готовност.
Причината да направя тези предложения е, че в § 33 от ЗИД на Закона за съдебната власт от 2012 г. има детайлно разписана, бих я нарекъл „пътна карта” как да се въведе електронното гласуване, в какви срокове, кога да се направи тестване на системата и тя да бъде готова и да се използва реално при следващия избор на членове на Висшия съдебен съвет, т.е. 2017 г.
Ако така приемем този § 75 сега на практика ще изместим за неопределен срок във времето кога ще имаме електронно гласуване.
Така че, аз ви предлагам, от една страна, да се придържаме към вече гласувания § 33, действащ в Закона за съдебната власт. Доколкото имам информация от Висшия съдебен съвет, системата е на повече от 90% готова, изграден е информационният портал и т.н., няколко европейски програми са реализирани, усвоени са средства и нещата са наистина в много напреднал етап, и ми се ще, ако не харесате моето предложение, то поне да помислим да има ясни и обвързващи срокове наистина кога това ще се случи. Виждам, че и колегата Делчев е предложил нещо в тази посока. Това ще гарантира максимална представителност на избора за следващия Висш съдебен съвет, което мисля, че всички го искаме.
А новият параграф след § 73 препраща към Изборния кодекс с оглед правилата на тайната на вота, гарантиране на провеждането на електронното гласуване и т.н. – неща, които там ще бъдат разписани много по-детайлно, отколкото тук ще ги разпишем.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Г-н Митев, реплика. Г-н Атанасов реплика или изказване. И Министъра накрая.
Христиан Митев:
Колега Славов, аз разбирам добрите намерения, обаче, не избързваме ли малко с препращането към Изборния кодекс. При положение, че там нямам спомен към този момент да имаме разписани правила за дистанционно електронно гласуване и едно такова предложение би имало резон при разписани такива. Препращане към бъдещи норми не ми се струва много добра идея. Благодаря.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Славов, ще отговорите ли на репликата? (Не.) Г-н Атанасов, заповядайте.
Атанас Атанасов:
Във връзка с електронното дистанционно гласуване ние още като се започваше работа по законопроекта направихме едно обсъждане сред колегите. Тези, които не са в София наистина казаха, че това им предоставя удобство да не пътуват, обаче, имат притеснения именно за това как ще е гарантирана тайната на вота и защитата от манипулация.
В този смисъл въпроси към сега съществуващата разпоредба по законопроекта, кой ще бъде този, който ще установи дали разработената система от Висшия съдебен съвет гарантира тези две правила.
А относно предложението на г-н Славов, то препраща към правила за дистанционно електронно гласуване в Изборния кодекс, каквито към момента няма съществуващи. Има проект, обаче, дали ще бъде приет, не е ясно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Министър.
Екатерина Захариева:
Абсолютно съм съгласна с всичко, което се каза. Наистина бъдещото електронно дистанционно гласуване и фактът, че § 33 съществува, обаче, сроковете в него са изтекли и тъй като са в Преходни и заключителни разпоредби, това за мен де факто е недействащ текст, защото сроковете по него са изтекли.
Точно за това аз считам, че следва да се подкрепи предложението на г-н Делчев, защото в него доста по-категорично се казва, че след като го внедрят, Висшият съдебен съвет трябва да внедри такава система, която да гарантира тайната на вота и свободното волеизявление, както и да проведе не по-късно от 10 месеца експериментално гласуване, чрез което да се види дали това се спазва.
Също така задължава Висшия съдебен съвет в правилата, които ще приеме, които ще са постоянни за провеждането на избора, да въведе и такива правила за електронното гласуване. Отделно от това тези правила ще бъдат съгласувани също и с органите на съдебната власт – знаете, че такъв е текстът по чл. 29б.
Освен това, аз също съм на мнение, че дай Боже да се приеме Изборният кодекс, но той още е проект и няма как да препращаме към нещо, което все още е проект.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Петър Славов за създаване на нов параграф.
Петър Славов:
Г-н Председател, оттеглям предложението си за нов параграф.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата Петър Славов оттегля предложението си.
Продължаваме по доклада.
Наименование „Преходни и заключителни разпоредби”.
§ 74 с текст на вносител.
Имате думата по наименованието на подразделението и по § 74. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”, два „против”, няма „въздържали се”. Приемат се наименованието на подразделението Преходни и заключителни разпоредби и текста на вносител за § 74.
Пристъпваме към § 75. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение на н.пр. Петър Славов да се заличи § 75.
Имаме предложение от н.пр. Димитър Делчев за § 75.
Имате думата за изказвания. Г-н Славов.
Петър Славов:
Оттеглям предложението си за § 75.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата Славов оттегля предложението си за заличаване на § 75.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димитър Делчев.
Референт:
Г-н Председател, може ли преди да подложите на гласуване да кажа. (Заповядайте.)
Само обръщам внимание, че срокът по ал. 1 на § 33 от ЗИД на ЗСВ от 2012 г. е изтекъл, обаче, по ал. 2 не е изтекъл. И ако народните представители приемат предложението на г-н Делчев, ще има противоречие между срока по § 33, ал. 2 и срока, който сега ще приемете.
Така че трябва и това да съобразите.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, съобразяваме го. Там е не по-късно от 9 месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на избрания през 2012 г. Висш съдебен съвет, а тук е 10 месеца.
Екатерина Захариева:
Мисля, че следва да е 10 месечен, защото приехме преди малко процедурата по избор да започва от 8 до 6 месеца, т.е. редно е да е поне 10 месеца преди това. Тоест, ако се приеме това предложение, тогава трябва да се направи и редакция в § 33. За правната техника вие отговаряте, но аз не мисля, че е необходимо.


Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, подлагам на гласуване предложението на колегата Димитър Делчев, което ви моля да съобразите, че ако бъде прието, налага изменение в § 33 от ЗИД на ЗСВ от 2012 г., последната алинея, т.е. приемането на това предложение съдържа корекция в срока в § 33, ал. 2.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Девет на четири – приема се предложението на н.пр. Димитър Делчев за § 75.
Няма да гласуваме отделно корекцията на § 33, но моля да се отрази това изрично редакционно.
Колеги, след като приехме предложението на Димитър Делчев, не подлагам на гласуване текста на вносителя.
С това приключихме гласуването по § 75.
Пристъпваме към параграфи: § 76 на вносител, § 77 на вносител,
§ 78 на вносител, § 79 на вносител, § 80 на вносител, § 81 на вносител и § 82 на вносител, включително. Имате думата за изказвания. Г-н Атанасов.
Атанас Атанасов:
По § 76. От Съюза на съдиите в рамките на обсъждането в Съвета предложихме с оглед по-бързото преброяване на гласовете и по-бързо протичане на общото събрание, а тук както е редакцията, то е представено като алтернатива на електронното дистанционно гласуване. Но според мен, такава алтернативност не може да има. Защото алтернативността между дистанционното и гласуването на място на общото събрание, т.е. машинното гласуване е средство просто за преброяване на гласовете, дадени на общото събрание и в този смисъл не виждаме основание да се поставя възприемането на машинното гласуване, като средство за преброяване на бюлетините, с икономическата целесъобразност спрямо електронното гласуване, както е в края на първото изречение на § 76.
Нямам предложение за промяна, но просто моля да се има предвид това.
Предс. Данаил Кирилов:
Редакционно предложение на колегата Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, аз подкрепям и споделям казаното и наистина мисля, че едва ли това е била целта на вносителя – да има алтернативност между машинно и електронно гласуване. По-скоро се получава някаква неяснота от така формулираните текстове и предлагам да възприемем редакцията, която току-що гласувахме по изменения § 75, където отделно изречение казва: „Електронното гласуване не отменя възможността за гласуване с хартиени бюлетини.” Тоест, тук да добавим едно ново изречение, което да казва, че машинното гласуване не отменя възможността за гласуване електронно, по електронен път или с хартиени бюлетини. Мисля, че тогава ще е ясно.
Предс. Данаил Кирилов:
Това го има накрая: „Машинното гласуване не отменя възможността за гласуване с хартиени бюлетини.”
Екатерина Захариева:
Целта е да се въведе електронно дистанционно гласуване. Но тъй като имаше голямо настояване за въвеждане на машинно гласуване, текстът, който предложи вносителя, е машинното гласуване да се въведе единствено и само в случаи при положение, че след анализ се докаже, че то е по-евтино и по-удобно от електронното. Въвеждайки електронно гласуване автоматично премахва изобщо нуждата от машинно гласуване. И това е идеята на текста на вносителя.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър, на някои вносители не им отменя нуждата.
Екатерина Захариева:
Аха, Вие твърдите, че трябва да има и двете: електронно и машинно? Това е абсурд.
Атанас Атанасов:
Те не са алтернатива. Машинното гласуване е начин за преброяване на гласовете от общото събрание.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Атанасов, абсолютно не сте прав. И това ви предупредих и на Съвета за съдебна реформа. Машинното гласуване е два вида: гласуването с машини си е същинско гласуване. Както казваше Мая Манолова за кюстендилски кмет: „Налегате на копчето.” Това е машинното гласуване. Машинното преброяване е пак използване на машина, но за преброяване на бюлетини. И в момента говорите за две различни неща.
Аз съм съгласен, че на вносителя му е все едно какви по вид машини ще внесе. Но имайте предвид, че уточнението на министъра е много обосновано. Тоест, каквото и да правите, направете го след финансово-икономически анализ. Това не са евтини машини. Както посочва практиката, те са много евтини, но в крайна сметка се оказва, че не са толкова евтини машини. И пак ще кажа, и машината, и софтуерът, и поддръжката, и абонамента за 100 години напред това е един сериозен разход. Преценете го това. Дори съм склонен да ви предложа да отпадне § 76. Електронното гласуване е действително способът, който би бил алтернатива на хартиеното гласуване.
Извинявам се, че взех сам думата. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Аз смятам и с оглед на това, което уважаемият г-н Председател изтъкна в изказването си, че текстът на вносителя е добре обоснован.
Ясно е записано, че при наличие на икономическа целесъобразност спрямо електронното гласуване, ще бъде въвеждано машинно такова. Така че в тази връзка смятам, че този текст е добър. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Славов.
Петър Славов:
Колеги, аз си мисля, че целта тук не е да заменим електронното с машинно, защото смисълът очевидно е да могат хората да гласуват от населените места, където живеят и работят и да не пътуват до София. И това очевидно може да стане само с дистанционно електронно гласуване, а не и с машина, която се намира в залата, където се провежда общото събрание.
Така че ви предлагам тук да направим съответната редакция и вариантът, който ми хрумва е „и при наличието на икономическа целесъобразност спрямо хартиеното гласуване”. Ако там ще се търси икономическа целесъобразност, да не е спрямо електронното гласуване, а да е спрямо хартиеното. Или ако държите да остане текста и да казваме „електронно”, то тогава да бъде „икономическа целесъобразност за въвеждане паралелно с електронното гласуване”, т.е. нека ги има и двете, но не да въведем машинно и да махнем електронното и хората трябва да пътуват до София. Опитвам се да кажа машинното да не отменя електронното.
Предс. Данаил Кирилов:
Всички го разбират така. Не знам какво търсите? Възхвала на машинното гласуване и преброяване ли? Пет пъти да го повторим. Текстът е такъв. И трите способа са валидни. Аз така го разбирам.
Димитър Лазаров:
Уважаеми колеги, ще взема думата без да я искам от председателя. Хайде да въведем малко ред. Машинното гласуване е електронно гласуване. Това е терминът. А електронното гласуване може да бъде дистанционно, може да бъде посредством машина и електронно да се преброява и гласа. Защото там има връзка между машината и съответния преброител на машина. Електронното гласуване обхваща и машинното, и електронното дистанционно.
Предс. Данаил Кирилов:
Прекратявам дебата. Заповядайте, г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Искам да кажа, че трябва да тръгвам. Ваше е решението. Текстът на вносителя, според мен, е достатъчно ясен. Но каквото решите. Аз съжалявам, но трябва да тръгвам. Оставям тук заместник-министъра. Благодаря ви.

Предс. Данаил Кирилов:
И ние Ви благодарим за участието. Пожелаваме ви успех и във втората фаза на законопроекта.
Колеги, аз ще се въздържа. В името на консенсуса в технологичното благо, светлина и бъдеще. Няма да подлагам на гласуване радикалното предложение за отпадане на § 76.
Подлагам на гласуване текста на вносител.
Петър Славов:
Г-н Председател, предлагам редакция на последното изречение на § 76. „Машинното гласуване не отменя възможността за гласуване по дистанционен електронен път и с хартиени бюлетини.”
Тоест, предлагам да се добави изрично „дистанционно електронно гласуване”, както обърна внимание колегата Лазаров, за да сме прецизни.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, подлагам на гласуване предложеното допълнение от колегата Петър Славов за последното изречение на § 76 да се добави електронно дистанционно гласуване и с хартиени бюлетини”.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем гласа „за”. Против? Двама против. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се редакционното допълнение на г-н Славов.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с редакционно допълнение на г-н Славов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Двама против. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на § 76.
Подлагам на гласуване параграфи 77 на вносител, 78 на вносител, 79 на вносител, 80 на вносител, 81 на вносител и 82 на вносител.
Имате думата за изказвания по параграфи от 77 до 82, включително. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Дванайсет гласа „за”. Два гласа „против”. Въздържали се няма. Приемат се параграфите.
Пристъпваме към предложението на н.пр. Петър Славов за създаване на нов параграф в Преходните и заключителните разпоредби за изменения в Закона за защита на класифицираната информация.
Г-н Лазаров иска думата.
Димитър Лазаров:
Принципно съм съгласен. Членовете на Висшия съдебен съвет трябва да имат съответното ниво за достъп до класифицирана информация, както е в Закона за защита на класифицирана информация.
Не съм съгласен, обаче, с това разделяне, отделяне на тези, които са имали, които са нямали, изборни и неизборни. Но тъй като нямаме готовност за текста, г-н Славов, все пак трябва да го направим добре, предлагам ви сега да го приемем по принцип, а във втората партида да го приемем като текст. Той трябва да бъде за всички. Сега нямаме готов текст. По принцип да го приемем и във второто изменение на Закона за съдебната власт да гласуваме текста.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Заместник-главния прокурор.
Пенка Богданова:
Нашето становище е същото. Не виждаме основание за това разделяне на лицата по чл. 39 на изборни и на неизборни. Да няма механично пренасяне, само защото си бил магистрат преди това.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма как да го приемем по принцип за следващото изменение на систематичното му място. А кой ще го редактира.
Димитър Лазаров:
Тогава да го оттегли г-н Славов и ще го внесе на следващото изменение на закона.
Мария Шишкова:
Вие бихте могли да гласувате предложението само по т. 8, да добавите т. 8 и фактически да не гласувате … Ако се добави нова т. 8, това ще стане абсолютно еднакъв статут ще имат всички членове на Висшия съдебен съвет.
Петър Славов:
Както за една друга алинея направихме - доверихме се на работната група, по принцип приемаме, че всички членове на Висшия съдебен съвет ще получат достъп по право и те да го формулират по най-удачния начин. Ако това е приложимо и тук да го направим така.
Предс. Данаил Кирилов:
Кой да го редактира? Другият вариант е редактирайте си го за зала и в зала от трибуна го направете.
Колеги, с оглед заявлението на вносителя предлагам ви следното.
Да приемем текста на вносител, като възложим редакцията на дирекция „Референти”, съобразно дебата, който беше проведен.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря.
Колеги, правя последно предложение и уточнение.
Моля да упълномощим колегите експерти и референти да извършат съответните преномерирания по параграфи, съобразно приетите и неприети текстове.
Да извършат корекция на препратките в текстовете, съобразно волята, както е отразена.
Да впишат по принцип приетите предложения, съобразно смисъла, съдържанието на дебата за тези от тях, които са безспорни и отстраняване на явни фактически грешки.
Моля, който е съгласен да възложим тази работа на експертите и референтите, да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря на всички, които имаха търпение досега.
Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов