Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 62

Днес, 06.04.2016 г., сряда, от 14:50 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Върховния административен съд – Боян Магдалинчев, заместник-председател на ВАС и ръководител на Втора колегия; от Върховния касационен съд – Красимир Влахов, заместник-председател на ВКС и председател на гражданската колегия; от Фонда за гарантиране на влоговете в банките – Борислав Стратев, член на Управителния съвет; Синдици на Корпоративна търговска банка АД в несъстоятелност – Ангел Донов и Кристи Маринова; Александър Кацаров, публични комуникации на Корпоративна търговска банка АД в несъстоятелност; от Министерството на финансите – Росица Петкова, главен юрисконсулт в дирекция „Съдебна защита”; от Софийски градски съд – Радостина Данаилова, ръководител на Търговско отделение; от Министерски съвет, Кабинета на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи –Калина Константинова, за началник на политическия кабинет, Атанас Славов, съветник към политическия кабинет; от Администрацията на Министерски съвет, дирекция „Модернизация на администрацията на МС” – Красимир Божанов, директор, Искрен Иванов, главен експерт; от Центъра за оценка на въздействието на законодателството – Тони Димов, председател; от Фондация „Български център за нестопанско право” – Любен Панов, председател; от Министерството на правосъдието –Вергиния Мичева, заместник-министър, Александър Стефанов, и.д. директор „Съвет по законодателство” и Флориан Флоров, главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Гражданско движение „Защита на гражданите и държавата” – Юлия Геошева, и народния представител Найден Зеленогорски, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, изминаха 18 минути от определения за заседание на Комисията по правни въпроси начален час. Към момента присъстват 9 члена на комисията. Предлагам ви да открием заседанието на комисията при условията на чл. 31, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който разпорежда следното:
„(2) Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове.”
Очевидно е, че 9 е повече от 7.
Колеги, ако не възразявате, можем да започнем работа при тези условия. Някои от колегите са обявили, че ще присъстват, но закъсняват. Двама от колегите са с румънската делегация – Филип Попов и Десислава Атанасова, те ще дойдат скоро. Аналогично е положението и с Димитър Лазаров. И двама колеги са на блиц контрол в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Има ли възражения да започнем работа? Няма.
Колеги, разполагате с предложението за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 554-01-167, внесен от Найден Маринов Зеленогорски и група народни представители на 20.10.2015 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект № 653-03-29/28.03.2016 г. на приетите на 11.03.2016 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност: № 654-01-15, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Петър Пандушев Чобанов на 19.02.2016 г. и
№ 654-01-23, внесен от Менда Кирилова Стоянова, Данаил Димитров Кирилов, Георги Александров Ковачев, Петър Владиславов Славов, Емил Димитров Симеонов, Йордан Кирилов Цонев и Петър Пандушев Чобанов на 24.02.2016 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 502-01-74, внесен от Министерски съвет на 01.09.2015 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане, № 502-01-50, внесен от Министерски съвет на 16.06.2015г.
Аз искам да ви предложа, с оглед днешния дебат и гласуване в пленарна зала по отношение на законопроекта на Министерски съвет за Закона за държавния служител, който беше приет на първо гласуване, имаме възможност да включим в дневния ред и общ законопроект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, в който са отразени петте приети на първо четене законопроекта. За това ви предлагам да разгледаме и одобрим общия законопроект на ЗИД на Закона за държавния служител като допълнителна т. 5.
5. Обсъждане и приемане на общ законопроект на приетите на 10 февруари 2016 г. и 06 април 2016 г. на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-60, внесен от Димитър Танев Танев и група народни представители на 26.03.2015 г.; законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 15.05.2015 г.; законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 554-01-148, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 31.07.2015 г.; законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 502-01-76, внесен от Министерски съвет на 11.09.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 602-01-11, внесен от Министерски съвет на 21.03.2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам също така като допълнителна точка да включим и т. 6.
6. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 25.03.2016 г.
Законопроектът е сравнително кратък. Той е последица от дебата, който проведохме във връзка с Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване.
Ако прецените, да го включим. Този законопроект ще го отделим от другите 8 законопроекта и евентуално, ако се разгледа отделно, ще има възможност Министерството на отбраната да пристъпи към изпълнението и да завърши дейностите по утилизация и унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини.
Имате думата за становища, мнения, предложения. Няма възражения.
Закривам дебата. Подлагам на гласуване дневния ред така, както ви беше предложен плюс т. 5 и т. 6, които ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
Пристъпваме към точка първа - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 554-01-167, внесен от Найден Маринов Зеленогорски и група народни представители на 20.10.2015 г.
Гости по т. 1 от Върховния административен съд г-н Боян Магдалинчев, заместник-председател на ВАС и ръководител на Втора колегия и от Върховния касационен съд г-н Красимир Влахов, заместник-председател на ВКС и председател на Гражданската колегия; проф. Иван Тодоров.
Давам думата на вносителя г-н Зеленогорски да представи законопроекта.
Найден Зеленогорски:
Уважаеми г-н Председател, колеги, гости,
Първо бих искал да кажа, че аз и колеги от Реформаторския блок внесохме законопроект на базата на разработен законопроект от една сериозна работна група, в която влизат и г-н Магдалинчев и проф. Иван Тодоров и тя е председателствана от г-н Кино Лазаров – голяма работна група, на която се доверихме и в тяхно присъствие сега ще направя едно кратко въведение и след това ще ви помоля, ако има конкретни въпроси, да позволим и на г-н Магдалинчев и на проф. Тодоров да отговарят или да правят съответни разяснения. За съжаление, аз мога да остана още 15 минути и след това отивам на друга комисия.
Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс цели без да променя философията и основните принципи на Административно-процесуалния кодекс да отрази налагащите се промени в резултат на близо 10 годишното прилагане на кодекса, да прецизира текстове, по които има противоречива практика, да попълни празноти в регулацията, да отрази актуалния етап на електронизация на съобщенията, да въведе конкретни срокове за все по-съществено прилагане на електронната идентификация, както и да облекчи работата на Върховния административен съд и да осигури в пълна степен изпълнението на основната му цел, установена от чл. 125, ал. 1 от Конституцията, а именно осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Без съмнение претовареността на Върховния административен съд породи ангажирането му като първа съдебна инстанция по редица спорове в момента препятства осъществяването на тази цел. Промените в значителна степен ще улеснят работата на всички административни съдилища и въобще прилагането на АПК.
Това, което искам да спомена е, че този законопроект е бил много внимателно и детайлно разгледан от колеги от Върховния административен съд и новите предложения са около 200. От тях около 5% са такива, които според Върховния административен съд трябва да бъдат прецизирани. Аз като вносител при евентуално приемане на законопроекта на първо четене в пленарна зала мога да поема ангажимент, че работната група и колегите ще прецизират текстовете и между първо и второ четене ще бъдат внесени всички тези текстове, за да отговорим на изискванията на Върховния административен съд.
Очевидно е, че това е един голям труд и аз много благодаря и на присъстващите и на цялата работна група. Мисля, че голямата, радикалната съдебна реформа преминава и през технологични процеси и ефектизиране на механизма и технологията на осъществяване на правораздаването. Точно това са се опитали да направят колегите, като са оценили това, което, за съжаление, е дало негативни детайли през 10 годишното прилагане на АПК.
Благодаря ви за вниманието и се надявам, че, и г-н Боян Магдалинчев, и проф. Тодоров, и г-н Влахов ще бъдем полезни на дискусията. Благодаря, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Зеленогорски за представянето. Ако г-н Магдалинчев иска да допълни нещо, или г-н Тодоров имат възможността да сторят това.
Боян Магдалинчев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми колеги, да действително приблизително 10 годишния период от прилагането и действието на Административно-процесуалния кодекс показа някои моменти, няма да кажа недостатъци, които налагат прецизирането на отделни разпоредби, други да бъдат променени, трети да бъдат отменени. Всеизвестен е фактът, че натовареността на Върховния административен съд е изключително голяма. В тази посока от няколко години – от 2013 г., няколко работни групи от нашия съд предприеха действия по намаляване обема на работата и намаляването на натовареността на съда по различни пътища и по различни способи.
В конкретния случай в Административно-процесуалния кодекс се спазват основните принципни моменти, които са заложени още с неговото изготвяне, а именно бързина на административното правосъдие, двуинстанционност на съдебното производство, бърз и лесен достъп до административен процес. Това са факторите, които определят характеристиката на административното правосъдие, които и в тези изменения, които се предлагат на вниманието на народните представители, остават като принципни моменти. Същевременно практическото приложение на закона през изтеклия период от време показа, че е необходимо корекция в някои текстове, както регламентиращи подсъдността, така и чисто процесуални моменти. Оказа се, че със създаването на административните съдилища в страната обемът на работа се увеличи изключително много. Юли месец 2006 г., когато влезе Административно-процесуалният кодекс във върховния съд се разглеждаха около 11 000 дела, а към миналата година броят на тези дела се е увеличил приблизително 100% пред този десет годишен период от време, което показва, че е изключително правилно решението на парламента със създаването на системата на административното правосъдие, тъй като това само по себе си показва и сочи, че създаването на административните съдилища по места е улеснило достъпа на гражданите и юридическите лица до правосъдие. Без съмнение, този факт е безспорен.
Така че увеличаването обема на работата в интерес на истината, понеже с проф. Тодоров навремето бяхме и в работната група, която подготвяше проекта по АПК, идеята беше, че евентуално със създаването на административните съдилища, обемът на работа на Върховния административен съд ще намалее. А всъщност се оказа точно обратното – тя се увеличи чувствително и в този случай понастоящем обемът работа, който постъпва в съда като чели е пречка за другата основна конституционна функция на Върховния административен съд за уеднаквяване на съдебната практика по пътя на тълкувателните решения, които трябва да приемаме.
В предлагания законопроект се предвижда оптимизация на някои моменти на административното правосъдие. Не е тайна, че при нас, понеже са създадени по-различни съдебни състави – имаме тричленни, петчленни и седемчленни съдебни състави, в редица случаи облекчения достъп до правосъдие води до едни процеси, при които трудно биха могли да се формират съдебни състави, защото с размера на държавната такса, която е предвидена, обикновено по няколко пъти се правят искания, както в касационното производство, така и в производството по отмяна. Това налага в процедурата по администриране на делата да се избегнат тези процеси, да се предвиди едно изменение в разпоредбите на Административно-процесуалния кодекс, при което да има възможност съответния административен ръководител да реагира и вместо делото да се внася в открито съдебно заседание, преди да се пристъпи към този процес, да се реагира на тези недостатъци, които не са отстранени своевременно. Предвижда се това да стане с разпореждане, или на председателя, или на неговите заместници, а там където има формирани колегии и отделения – да става с разпореждане на съответния ръководител, което да подлежи на едноинстанционен съдебен контрол.
По същия начин е предвидено и по касационните производства. Предвижда се промяна на процедурата по оспорване на съдебните актове пред касационната инстанция. Предвижда се да отпадне възможността касационната инстанция да осъществява контрол за материална законосъобразност на акта в процедурата по касационното производство. Защото в края на краищата, ако чл. 168, ал. 1 от АПК позволява или по-скоро задължава съда да се произнесе по всички основания по чл. 146 от АПК, характерът на касационното производство вече е различно. Предмет на контрол е правилността на съдебния акт, поради което не е необходимо отново касационната инстанция да извършва проверка за материална законосъобразност на акта.
Отделно от това предлагат се изменения в някои разпоредби от производството по отмяна. Оказа се, че по сега действащия кодекс производството за отмяна се разглежда в открито съдебно заседание – исканията за отмяна се разглеждат в открити съдебни заседания с призоваване на страните. Размерът от 5 лв. държавна такса позволява многократно депозиране на искания за отмяна, в това число и на актове, постановени от седемчленни съдебни състави, като се цитирам буквално, исканията за отмяна да се назначават извънредни седемчленни и деветчленни състави и т.н. до безкрай. Това затруднява изключително много работата на съда. Но не това е най-важният момент. По-особеният момент е, че липсва всякаква ефективност в работата на съда. Или грубо казано, прелива се от пусто в празно. Предварително на страната би следвало да бъде известно, че тя не може да иска отмяна на акт, постановен в производство за отмяна. Но понеже няколко пъти се е въртяла процедурата, и е минала през три, пет и седемчленни състави, в една колегия от 41 човека, която аз ръководех, в някои случаи трудно можем да формираме състав след многократните искания за отмяна, които се предявяват по реда на чл. 239 от АПК. Това налага и тези обстоятелства в касационното производство налагат да се предложи изменение в изготвянето на искането за отмяна или в жалбата, където да се предвиди възможност те да бъдат вече подписвани от адвокат или от лице с юридическо образование, с юридическа правоспособност.
Надяваме се, че с въвеждането на един такъв механизъм, какъвто е познат от ГПК в редакцията му от 2008 г., това ще допринесе за облекчаване на правосъдието в административното правосъдие от тази гледна точка.
С предлагания законопроект се предвижда и промяна в размера на държавните такси, които следва страните по делата да внасят.
Искам предварително да подчертая, че административното правосъдие се характеризира с това, че трябва да осигурява бърз достъп на гражданите и юридическите лица срещу актовете на администрацията, че няма равнопоставеност на страните в това производство и поради тази причина размерът на държавната такса в никакъв случай не трябва да бъде пречка за достъпа до правосъдие. Обаче, на първата инстанция би следвало да се спази този принцип за лесен и бърз достъп до административно правосъдие. Считаме, обаче, че в касационните производства и в производствата за отмяна, може би трябва да се промени режимът в тази посока. Не да се ограничи правото на достъп до касационното производство или пък до искането за отмяна, но да се допусне там, където то би имало ефективност по отношение на страната и по отношение на останалите участници в процеса. Поради това размерът на държавната такса, която се предлага в законопроекта, би следвало да има една регулираща функция, а не препятстваща достъпа до правосъдие. В края на краищата известно е на всички вас тук практиката на Конституционния съд. В редица негови решения, в които казва, че правосъдието е функция на държавата и държавата е задължена да осигури бюджета в неговия пълен размер. Дали той ще бъде събран по пътя на държавните такси, т.е. държавата ще възложи тази функция частично на съдебната система или пък ще осигури на 100% финансиране, това за съдебната система е без значение. Но то има значение в другия аспект, за който говорим. Не е задължително всяка една от страните да изчерпа всички способи за инстанционен и извън инстанционен контрол само за това, защото 5 лв. държавна такса му го позволява това нещо.
Така че на държавната такса, която се предлага, гледаме като регулаторен момент, а не като момент, който да препятства достъпа до правосъдие.
На следващо място в Преходните и заключителните разпоредби се предвиждат изменения в редица от специалните закони, като се променят правилата за подсъдността с идеята Върховният административен съд – това с което започнах, да намали обема на своята работа. В момента сме в процес на изготвяне на годишния доклад за 2015 г. Средната натовареност на съдиите във Върховния административен съд на база дела за разглеждане е 231 дела годишно, което показва изключително голям брой по тези дела. За това промяната в специалните закони, които са в Преходните и заключителните разпоредби, според нас, би довела до намаляване на броя на делата във Върховния административен съд, от една страна, а от друга страна, в превръщането му в касационна инстанция така както е навсякъде.
Считам, че отделно от това една група от Върховния административен съд много внимателно анализира предлагания законопроект, бяха подготвено едно обобщено становище по предлаганите изменения и допълнения в закона, но те ще бъдат предмет на допълнително обсъждане между първо и второ четене, където се надяваме това, което някъде евентуално смущава колегите от Върховния административен съд, а вероятно и някои от народните представители на този етап, да бъдат коригирани нещата. Благодаря ви.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Заместник-председател. Заповядайте.
Проф. Иван Тодоров:
Само да добавя, че в настоящите промени, които са доста съществени – около 53 страници и са над 200 на брой, се урежда и по нов начин призоваването, въобще съобщенията. Предвижда се постепенна електронизация, която ще започне през 2019 г. и ще приключи през 2022 г., като преди това се изградят съответните софтуерни системи. Тоест, предвижда се достатъчен срок всичко да се направи както трябва, а не да се приемат нереалистични срокове. Но, ако те не се приемат сега, те няма да могат да бъдат въведени в този период между 2019 и 2022 г. Предвижда се много облекчен режим да гражданите и въвеждането за граждани ще стане през 2022 г. Тоест, ако знаете сега как става призоваването: идват призовкарите и те питат на коя дата искате да ви бъде връчена призовката. Да не говорим, че по АПК в сравнение с ГПК и сега е по-добре действащо призоваването. Например, няма ги тези призовавания с лепенето на съобщения по пощенските кутии или на входните врати. Един възрастен човек и сега не чете Държавен вестник, обаче има GSM, на който може да бъде ефективно призован. Ако публикувате едно съобщение в Държавен вестник вероятността той да бъде ефективно призован е практически нулева, само се отбива номерът.
Бих искал да добавя, че АПК за първи път предвижда детайлно уреждане, т.е. абсолютно необходимото уреждане на мълчаливото съгласие така, че когато се въведе в специален закон да може то да се прилага бързо и ефективно.
И третото, което бих искал да добавя, че в момента административно-наказателната отговорност по АПК не действа. Няма механизъм за налагане на административни наказания и не се налагат такива. Предвиждаме ефективен механизъм за налагане на административни наказания. Смятаме, че с тези изменения на кодекса той ще се забърза поне 2-3 пъти. Предвиждаме постепенно въвеждане, пак до 2022 г. на ускорено разглеждане на производствата и при отлагане на делото също ускорено разглеждане – насрочване на следващо заседание, което означава, че пакетът мерки – електронни съобщения, електронно призоваване, актът се връчва чрез съобщаването му, чрез редица процесуални промени, които изчистват всички недостатъци, чрез по-бързото насрочване, чрез ограничаване на възможността безконтролно да се пускат касационни жалби нещата ще се забързат поне 2 пъти. Имайте предвид, че държавно управление, което се осъществява бавно, не е никакво държавно управление. Защото в момента всички важни административни актове се обжалват. Каква полза има от бързото издаване на административните актове, когато след това година и половина-две има обжалване на тези актове. Това просто е абсолютно недопустимо.
Благодаря ви.
Найден Зеленогорски:
Налага се да тръгвам. Чакат ме в другата комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Важно е Вашето присъствие, г-н Зеленогорски, защото Вие сте вносител. Помолете да изчакат в другата комисия. Г-н Магдалинчев иска кратка добавка.
Боян Магдалинчев:
Благодаря. Само, ако позволите, един от акцентите в предлаганата законодателна промяна е характерът на касационното производство или по-скоро това, че касационното производство се разглежда в закрито заседание с измененията в разпоредбата на чл. 217 от АПК. Всичко това е направено с оглед другите промени, които се предлагат в законопроекта, както по процедурата по призоваване, така и по процедурите по съобщаването. И разглеждането на делото, тази идея не е нова, тя съществуваше още в работната група при изготвянето на АПК, но в последния момент се промениха нещата, считаме, че разглеждането на делото в закрито заседание не препятства нито принципа на непосредственост, нито принципа на гласност, който всъщност тук практически не намира приложение. В първоинстанционното производство това е гарантирано.
Имах възможност преди две години при посещение в Португалия да се убедя в ефикасността на този момент, защото там касационното производство изцяло се развива в закрито заседание – не се призовават страните, не се отлагат заседанията, характерът на производството е такова, че позволява с подаването на касационната жалба, с разменянето на доказателствата, които са приложени към нея и с отговора по нея, процесът да приключи в закрито заседание и то много по-бързо, защото се спестява една процедура по призоваването, която в някои случаи трае година-година и половина по насрочването на делото. Точно този момент ще се избегне при разглеждането на делото в закрито заседание в касационните производства и това ще оптимизира още повече административното правораздаване. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Магдалинчев. Преди да дам думата на колегите, включително и на Заместник-председателя на Върховния касационен съд, искам да докладвам на комисията, че във вчерашния ден сме качили на сайта всички становища, които са по този законопроект. Той беше внасян един път, след това беше оттеглен и беше повторно внесен.
Накратко положението със становищата е следното.
Министерството на финансите счита за спорно твърдението в мотивите на вносителите, че предлаганите със законопроекта изменения не променят философията и основните принципи на Административно-процесуалния кодекс. Нещо повече, предвидени са законодателни решения, които поставят въпроса за съответствие с Конституцията на Република България, доколкото водят до ограничаване на достъпа до правосъдие и преграждат пътя за защита, променят подсъдността, създават условия за неравнопоставеност на лицата в процеса, могат да доведат до правна несигурност, включително в резултат на липсата на достатъчна последователност и съгласуваност на свързана законова уредба и въвеждат непропорционални по своя характер мерки. Промените, засягащи държавните такси по административни дела, могат да доведат до съществено засягане на интересите на гражданите и организациите.
Също така от министерството имат множество бележки по голяма част от отделните текстове на законопроекта.
На сайта на Народното събрание може да видите цялото становище.
Агенция „Митници” изразява опасение, че редица текстове не са прецизирани или противоречат на съществуващата правна система като цяло. Кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял. Многобройните и важни промени, съдържащи се в законопроекта водят до извода за изготвяне на нов Административно-процесуален кодекс, а не до приемането на предложения за съгласуване на законопроекта.
От Агенцията имат и множество бележки по отделните текстове на законопроекта.
Националната агенция за приходите счита, че е крайно неприемливо преграждането на пътя за касационна защита по делата с въвеждане на имуществени прагове и висока държавна такса, без да са предвидени и други касационни основания по подобие на предвидените в чл. 280 от ГПК. С така предложените промени, от една страна, се поставя в риск не малка част от приходите за бюджета от данъци и задължителни осигурителни вноски, като се създава възможност за допълнителни загуби за бюджета във вид на внасяне на необосновано висок размер на държавна такса от страна на данъчната администрация, а от друга страна, в мотивите към законопроекта се предвижда допълнителен годишен разход в размер на 4 190 000 лв., който да обезпечи предлаганите промени.
Националната агенция за приходите изразява многобройни бележки по отделните параграфи на законопроекта.
Съдиите от Пловдивския районен съд и Софийския районен съд се обединяват около позицията, че в мотивите на законопроекта никъде не се коментира въпросът с предвидената в § 105, § 128, § 129 и § 134 промяна в подведомствеността на редица спорове по Закона за държавния служител, ЗОВСРБ, ЗОДОВ и ЗСПЗЗ, които се възлагат за разглеждане от общите граждански съдилища, т.е. районни съдилища, които, обаче, следва да прилагат АПК. Вносителите възприемат тази промяна като изменение в родовата подсъдност, която била съобразена с Конституцията. Гражданските съдилища не са част от системата на административните, а те упражняват различна правораздавателна власт. За това възлагането в тяхна компетентност на административни спорове, разглеждани изцяло по административен ред, касае промяна в подведомствеността. Подобен подход, според тях, е изцяло несъвместим с идеята за административно правосъдие, осъществявано от специализирани административни съдилища, която обоснова създаването им през 2007 г. и инвестирането на значителен финансов ресурс.
В обобщение твърдят, че в законопроекта липсва каквато и да било финансова обосновка за кадрово обезпечаване на районните съдилища, на които се възлагат значителен брой дела чрез откриване на нови щатни бройки, назначаване на съдебни служители и осигуряване на сграден фонд.
Липсват каквито и да било мотиви защо общи съдилища следва да осъществяват административно правораздаване при положение, че неотдавна за това са създадени специализирани съдилища.
Американската търговска камара в България счита, че предложенията на промени в АПК ограничават правото на достъп до административно правосъдие и възможността за осъществяване на справедлив съдебен процес и водят до нарушаване на принципа за пълна обжалваемост на административните актове, залегнал в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. От Камарата изразяват становище, че с предлаганите промени в АПК механично се пренася една уредба от чисто гражданския оборот в административния процес, без да се взема под внимание особеността на административното производство.
Американската търговска камара смята, че предлаганият законопроект следва да бъде отхвърлен.
Българската стопанска камара смята, че законопроектът в значителна степен ограничава процесуалните възможности за защита на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на администрацията. Този подход застрашава имуществените и неимуществените права и свободи на гражданите и бизнеса, гарантирани от Конституцията и законите.
Международната фискална асоциация счита, че предлаганият законопроект би следвало да бъде оттеглен с изключение на хармонизационните промени, описани и доразвити в него, като след широко и професионално обществено обсъждане бъде предприет по-мащабен проект за наложителните промени в административното производство във всички негови фази, включително във фазата на издаването на административните актове и разрешаването на спорове по административен ред.
Министерството транспорта, информационните технологии и съобщенията изразява множество бележки по отделните текстове на законопроекта.
Агенцията за държавна финансова инспекция имат множество бележки по отделните текстове на законопроекта.
Националното сдружение на общините в Република България изразява принципната си подкрепа и бележки по отделните текстове на законопроекта.
Асоциацията на индустриалния капитал в България изразява подкрепа към законопроекта и отправя редица препоръки.
Висшият адвокатски съвет изразява бележки по изменения, които трябва да бъдат подкрепени и по такива, които са неприемливи по отделни текстове на законопроекта.
В първите минути, докато събирахме кворум, пристигна и становище от Администрацията на Министерски съвет, което няма да мога да ви го прочета цялото, но ще опитам да акцентирам към финала.
„Предлаганите изменения биха имали мащабен и дълбок ефект върху правната уредба на държавната служба и върху съдържанието на служебните правоотношения. Към момента е трудно да се оценят изцяло всички последици от така предлаганата реформа. Налице са редица неясноти, които са посочени по-долу, без претенция за изчерпателност.
На първо място, спорно е твърдението в мотивите на законопроекта, че актовете за назначаване и освобождаване не са индивидуални административни актове. В практиката на Конституционния съд и на Върховния административен съд трайно е установено, че чл. 120 от Конституцията се прилага пряко от съдебните органи, когато с административен акт се засягат права и интереси на граждани, независимо дали в закона е дадена друга правна квалификация на определени актове на държавни органи.
Не е ясно защо с проекта се предвижда съдебен контрол върху заповедите за назначаване и за освобождаване, който включва като втора инстанция административните съдилища.
Според чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК съответно контролът от административните съдилища не се отнася до актове с вътрешно-ведомствен характер, какъвто според вносителите имат въпросните заповеди.
Освен това, въвеждането на контрол от районните съдилища, а като втора инстанция от административните, е несъвместимо с принципите на административното правосъдие и проведената през 2007 г. реформа в Закона за съдебната власт.
В проекта се предлага преуреждане на правния характер единствено на актовете за назначаване и освобождаване. Не са уредени заповедите за изменение на служебното правоотношение. В законопроекта липсва и уредба на заварените служебни правоотношения и на последиците от предлаганата реформа по отношение на огромен брой служители.
В заключение, имайки предвид и факта, че в момента в Народното събрание са внесени за разглеждане няколко законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, включително два на Министерския съвет, предлагаме като по-удачен подход фундаменталните реформи в държавната служба да бъдат предмет на самостоятелни проекти, а не част от заключителните разпоредби на проекти за изменение и допълнение на други закони, в случая на АПК. Това би позволило задълбочен анализ на възможните последици, отчитайки систематично и предложенията, съдържащи се в други законопроекти, които предстои да бъдат разгледани от Народното събрание.”
Прочетох 1/3 от становището, защото това е единственото становище, което не е качено, но ще бъде качено след заседанието на комисията на сайта, за да се запознаете.
Колеги, тъй като през изминалите две седмици бях атакуван от електронното издание „Правен свят” в изключително лично качество и главно по отношение на този законопроект, аз искам да се оттегля от заседанието на комисията. Тъй като се чувствам изключително пристрастен, а не бих искал да изразявам отношение, заявявам и моля да броите гласа ми по този законопроект „за”.
Заявки за изказване са направени от главен асистент Савина Големинова от Юридическия факултет на Софийския университет. А предполагам, че и заместник-председателят Красимир Влахов също ще вземе становище.
Ще помоля г-н Четин Казак, като заместник председател на комисията, да продължи воденето на дискусията по тази точка.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, чухте изявлението на Председателя на комисията. Продължаваме с разискванията по проектозакона. Сега ли да дам думата на заявилите желание за изказване от гостите или след народните представители?
Явор Нотев:
Г-н Председателстващ, процедура, ако може. (Заповядайте.)
Изслушахме доклада на Председателя преди да напусне заседанието за постъпили становища. Те са качени на страницата, разбира се. Последното, което не е качено, е с най-висока относителна тежест по моя преценка, но то беше в резюме представено на комисията. Вероятно не е познато на вносителите. Няма как да бъде познато, защото не беше постъпило навреме.
Въпросът ми е поканени ли са тези институции, които са заявили писмено становище, да присъстват чрез свои представители на заседанието? Осигурена ли е възможността да ги чуем и да вземат отношение, включително по доклада и по представянето на законопроекта от вносителите. Лично за мен е смущаващо да се преодолее този дебат, този спор, защото действително мащабът на промените, които се предлагат, е доста сериозен. В няколко становища беше казано и аз споделям, че не отговаря на истината, че предложените промени не са в конфликт с философията на досега действащия административен процес. Очевидно не е така, защото и вносителите казаха, че са променили над 200 текста и обемът е над 50 стр. Влизаме в една процедура, която се назовава реформа в едно от становищата и то в последното.
Въпросът ми е поканени ли са, имат ли възможност и има ли нужда постъпилото становище от Администрацията на Министерски съвет да бъде по-задълбочено проучено преди да се проведе едно съдържателно и смислено заседание на правната комисия. Отговорността, която ще поемем с нашето гласуване, е твърде сериозна.
Извинявайте, ако малко прекалих, но това е питането ми.
Предс. Четин Казак:
Да отговоря на г-н Нотев. Г-н Нотев, аз нямам информация. В момента бях помолен да водя заседанието. Ще помоля да се извика Председателят и на него лично да му зададете този въпрос. Надявам се той да се върне след малко и да отговори на Вашия въпрос.
Заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председателстващ. Моята процедура е допълваща процедурата на колегата Нотев във връзка с това поискано ли е и представено ли е становище на Министерството на правосъдието.
Предс. Четин Казак:
И Вие ще имате възможност да попитате Председателя като се върне.
Г-н Зеленогорски.
Найден Зеленогорски:
Имаме становище от 24 ноември 2015 г. на министъра на правосъдието – г-н Христо Иванов. То е изпратено до мен, а предполагам и до вас като комисия. Становището е много дълго, но ако искате, бих могъл да го прочета.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Зеленогорски. Г-н Кирилов, имаше зададени въпроси от колеги народни представители първо, дали институциите, които са представили писмени становища, са поканени на днешното заседание, включително и представител на Министерски съвет. Този въпрос беше зададен от г-н Явор Нотев.
Колегата от Патриотичния фронт пита дали има постъпило становище на Министерството на правосъдието.
Данаил Кирилов:
По становищата отговарям следното. Изброих кои са постъпилите становища. Когато има становища на институции, ние не ги каним отделно, защото това означава, че в срока, в който законопроектът е бил внесен, качен на сайта на Народното събрание, съответната институция се е запознала с проекта, формирала е по определения начин волята си и е изпратила писмено становище. Тоест, това означава, че ще следи за дневния ред, в който ще бъде насрочено съответното обсъждане.
От Министерството на правосъдието нямаме становище. От правосъдието имахме становище по оттегления законопроект. Поискали сме становище от Върховния касационен съд, тъй като въпросът е принципен за всички върховни съдилища. Не сме получили становище от Висшия съдебен съвет, което съгласно нашия правилник, съобразно техните изисквания и изменението на Конституцията, всички законопроекти, които касаят промени в съдебната система, следва да имат становище на Висшия съдебен съвет. Правя уточнението, че ако досега нямаше насрочване на обсъждането на този законопроект, това е главно заради множеството отрицателни становища и мисля, че това става ясно с изложението, с което помолих да се оттегля от дебата по този въпрос.
Имайте предвид, че сме на първо четене. Текстовете са много. Тоест, при всички положения между първо и второ четене ще има много предложения. Възможно е да има и много становища, които да бъдат в тяхната конкретика. Аз казах, че ще гласувам „за”, защото, според мен, е редно без значение дебата по отделните предлагани институти, в момента ние влизаме в серията АПК. На миналото заседание обсъждахме административния договор, като част и елемент от Закона за управление на средствата от европейските фондове, което е една конкретна тема. Този законопроект е много по-обхватен. Колегите от АБВ миналата седмица в Съвета за съдебна реформа предложиха техен вариант за изменение на АПК, който виждам, че тези дни се подписва от народни представители.
Така че с оглед систематика и правилника, въпреки тежкия дневен ред, въпреки че винаги дневният ред е претоварен, съм си позволил днешното заседание не първа точка да бъде гражданската инициатива „Правосъдие за всички”, а да бъде този законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Колеги, да продължим дебата.

Лъчезар Никифоров:
Нашият законопроект го внасяме утре и той също е обемист.
Предс. Четин Казак:
Добре. Освен да се изчака с внасянето в пленарна зала, за да се внесат и двата и да се обсъдят едновременно. Заповядайте, колега.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, в тази ситуация и при условие, че нямаме становища от Висшия съдебен съвет и от Министерството правосъдието, които за мен са най-важните и които трябва да имаме, и предвид обема, а и това, че има доста отрицателни становища, правя процедура да отложим точката за друго заседание, когато вече ще имаме становищата, да се запознаем с тях и до тогава най-вероятно ще влязат и другите законопроекти по АПК и да се гледат заедно. Благодаря.
Димитър Лазаров:
По отношение на процедурата, която предложи колегата. Няма ги наистина становищата, но ги има тук поканени представители на тези, които практически са изготвили законопроекта. Виждам, че има представител и на Софийския университет.
Савина Големинова:
Аз не съм представител на Юридическия факултет на Софийския университет, въпреки че работя в Юридическия факултет, катедра „Административно-правни науки”. Аз съм изразила своето становище като представител на клона на International Fiscal Association – България.
Димитър Лазаров:
Извинявайте, аз не съм председателстващ, но нека да си довърша. Има заявка и от заместник-председателя на ВКС. Нека поне да ги изслушаме колегите, да си зададем въпросите, а може би сте имали предвид да отложим гласуването. Тоест, сега да продължим дебата, тъй като има представители на други ведомства. Няма пречка в рамките на половин час да приключим поне в тази част с присъстващите. Аз също имам въпроси, които искам да задам. Предлагам това да не го отлагаме за другия път.
Явор Нотев:
Г-н Председател, обратно становище по предложението на г-н Лазаров. Присъединявам се напълно към казаното в посока, че на днешното заседание не сме готови да вземем обосновано и аргументирано отношение към законопроекта именно заради отсъствието на представители на тези важни институции. Мен не ме удовлетворява казаното от Председателя, че практиката на комисията е такава след като се отправи покана за писмено становище, след това тези институции не се уведомяват. Не всяка институция знае тази наша практика и това не може да обясни тяхното отсъствие. Ще посоча извън казаните – и Висш съдебен съвет и Министерството на правосъдието, тяхното отсъствие е голяма празнота, но и окръжните административни съдилища. Тук в мотивите се обсъжда разтоварването на Върховния административен съд. Нищо против. Много хубаво е, ако можем да разтоварим нещо и да им олекне на всички. Ама няма такова нещо в живота. Ако някой се разтоварва, друг се натоварва. Няма нито един представител на тези съдилища. Нека да дойдат и районните. Районните са дали писмено становище.
Колега Лазаров, мисля си, че това изменение заслужава отделно заседание на комисията предвид своя обем. С две думи казвам, че се противопоставям на това.
Предс. Четин Казак:
Последна дума давам на г-н Зеленогорски и след това ще подложа на гласуване процедурните предложения.
Найден Зеленогорски:
Последна дума и за съжаление аз трябва да тръгна.
Първо, това становище на Министерството на правосъдието помага законопроекта. Новият законопроект е внесен на 20 октомври, а становището е от 24 ноември и е подписано от Христо Иванов.
Димитър Лазаров:
В правна комисия го няма това становище.
Найден Зеленогорски:
Не знам защо. Съжалявам. Но може да го видите. Аз предполагам, че правна комисия е изискала становище.
Димитър Лазаров:
Прочетете го.
Найден Зеленогорски:
Становището е 4 страници. Естествено е, че становището е до мен като вносител, обаче, аз мисля, че това което казват на мен ще кажат и на вас като правна комисия. Няма логика да има две различни становища по един и същи текст.
И още две думи само. Естествено е, че това е дълбоко експертна дискусия и аз очевидно бих се съгласил да има такава, още повече, че при следващото заседание когато и да е то и колегите юристи, които отсъстват в момента, ще могат да се включат.
Само искам да отбележа, че критиките са по 6-7 пункта от множеството пунктове, които са заложени в този законопроект, но според мен са преодолими. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Зеленогорски.
Уважаеми колеги, има постъпили две процедурни предложения. Едното е за отлагане на разискванията, т.е. на точката като цяло от днешното заседание на комисията. А второто е за отлагане само на гласуването по точката.
Димитър Лазаров:
Да приключим изказванията с присъстващите тук, за да не ги разкарваме следващия път.
Предс. Четин казак:
Подлагам на гласуване двете процедурни предложения по реда на тяхното постъпваме.
Първо подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на точката като цяло от днешния дневен ред. Чухте аргументите на двамата колеги. Който е за отлагане разглеждането на тази точка, моля да гласува. Девет гласа „за”. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Приема се отлагането на точката и в такъв случай няма нужда да подлагам на гласуване второто процедурно предложение. Комисията реши да се отложи разглеждането на тази точка. Извинявам се на всички, които дойдоха. Благодарим, че са дошли и се надявам на следващото заседание отново да се видим.
Това, което беше свършено до момента, като представяне на законопроекта естествено че няма да бъде повторено.
Процедура г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председателстващ. Желанието ми за процедура е продиктувано от обоснованото предположение, че може би няма да има следващо заседание. (Защо?) Доколкото знам ние сме в Народното събрание, правна комисия, а се оказа, че г-н Кирилов ни занимава с някаква гаражна журналистика какво пишело за него и той какво мнение е имал. Ако в следващо издание на тази журналистика се окаже, че ние поименно всички сме изброени, означава, че ние няма да можем да заседаваме на следващо заседание, т.е., ако някой не ни харесва, ние не би трябвало да приемем този закон.
Нека от този момент нататък да не си даваме отводи заради неща, които са нерелевантни към дейността ни тук, а да пристъпим към работа.
Също така присъединявам се към казаното от г-н Нотев да бъдат поканени всички заинтересовани институти, за да не взимаме зад гърба им мнение, а в същото време да се съобразяваме с нечии становища, които нямат никакво отношение към приемането на закона. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Димитров.
Димитър Лазаров:
Ако ми разрешите, г-н Председателю, искам да продължа. Имам предвид заинтересованите институции. Има внесен законопроект за електронното управление и той мина през нашата комисия, изменение, т.е. съществени изменения има и ще влезе скоро в зала. Мина през транспортна комисия. Има Закон за електронния идентификатор. Той също мина през нашата комисия, ако не се лъжа и през транспортната комисия също мина. § 4. Има отделно два внесени законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт за електронно правосъдие – на АБВ, на ГЕРБ, предполагам и на Министерски съвет или поне такива са заявките. Министерството на правосъдието също ще внесе такъв законопроект във втората част на изменението на Закона за съдебната власт.
Всичко това го казвам по отношение поканата на институциите, защото § 4 на практика разработва самостоятелно електронно управление и така да го кажа най-общо, даже и задължение за електронния подпис. А Законът за електронния идентификатор предвижда квалифициран електронен подпис в срокове 6-7 месеца да премине към Закон за електронния идентификатор. Законът за електронно управление предвижда такова да има за всички сфери на съдебната система.
Така че нека да бъдат поканени и тези институции, за да не се окаже така, че всяка част от съдебната система си прави свои самостоятелни задания и финансиране на електронно правосъдие.
Двата закона са много важни. Има вносители. Те ги защитаваха.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Лазаров. Аз мисля, че г-н Председателят чу Вашата процедура.
По отношение на това, което каза г-н Димитров, аз също се надявам нито един от нас да не се влияе толкова много от писанията, които излизат в тази или онази, било то електронна, било то печатна медия. Все пак ние сме народни представители и нашият основен ангажимент е да участваме в гласуването на законопроектите и да участваме пълноценно.
Само да Ви информирам, г-н Председател, че комисията във Ваше отсъствие реши да се отложи разискването по точката – да се отложи точката за следващо заседание, и да се поискат съответните становища от Висшия съдебен съвет, от Министерството на правосъдието и от другите институции, за които спомена г-н Лазаров.
Връщам ви ръководството на заседанието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Колеги, пристъпваме към втора точка от дневния ред:
Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект № 653-03-29/28.03.2016 г. на приетите на 11.03.2016 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност: № 654-01-15, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Петър Пандушев Чобанов на 19.02.2016г. и
№ 654-01-23, внесен от Менда Кирилова Стоянова, Данаил Димитров Кирилов, Георги Александров Ковачев, Петър Владиславов Славов, Емил Димитров Симеонов, Йордан Кирилов Цонев и Петър Пандушев Чобанов на 24.02.2016 г.
Гости по тази точка са: от Фонда за гарантиране на влоговете в банките г-н Борислав Стратев, член на Управителния съвет, Синдиците на Корпоративна търговска банка АД в несъстоятелност г-н Ангел Донов и г-жа Кристи Маринова, г-н Александър Кацаров, публични комуникации на Корпоративна търговска банка АД в несъстоятелност. От Министерството на финансите г-жа Росица Петкова, главен юрисконсулт в дирекция „Съдебна защита” и от Софийски градски съд г-жа Радостина Данаилова, ръководител на Търговско отделение.
Колеги, разполагате ли с общия доклад за второ гласуване? (Да.)
Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.
Имате думата по отношение на наименованието. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е „за” да подкрепим наименованието на закона, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се наименованието.
§ 1. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение от н.пр. Петър Славов и Мартин Димитров.
И предложение за редакция:
„В § 1 след думите „да го публикува” се добавя „на български език”.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз приемам предложението за редакция. Наистина вижда ми се коректно към колеги, които не боравят толкова свободно със специализиран и в случая, ако говорим конкретно за казуса КТБ, английски език, но в края на краищата трябва да гледаме общия случай, т.е. утре може да имаме доклад на немски, или на френски, или на друг език. Наистина е разумно да бъде публикуван на български език, т.е. да е свободно достъпен до всеки народен представител, до всеки български гражданин, до всеки един заинтересован. Така че приемам тази редакция.
Замислям се дали трябва да прецизираме, че преводът все пак е направен от заклет преводач или нещо подобно, но предполагам, че след като се публикува на Фонда - на уважаван орган, той ще бъде достоверен и автентичен и няма да бъде някакъв свободен превод, пълен с неточности.
Защо е важно, според нас, договорът да бъде обявен по начина, по който колегите са предложили самият доклад да се обявява, мисля че стана ясно вече в сагата КТБ от последните месеци, а именно, защото първо не стана ясно с кого е сключен този договор и ние близо три месеца питахме упорито министъра на финансите, докато накрая разбрахме, че е сключен с някаква дъщерна компания на дъщерна компания на компания. Тук няма да се спирам на това обстоятелство и доколко е спазен Законът за банковата несъстоятелност, но след като научихме този факт възникнаха и много други въпроси: има ли изискуемия по закон опит в разследването на международни фалити и т.н., какво е заданието на тази компания, ще събира ли тя самите вземания или просто ще прави един анализ – това са все неща, които ги пише във въпросния договор и това е смисълът на нашето предложение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Колеги, има ли други изказвания? Заповядайте.
Борислав Стратев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, колеги, от името на Управителния съвет изразявам категорично несъгласие с предложението на н.пр. Петър Славов и Мартин Димитров договорът, който е сключен между синдика и съответната консултантска компания да бъде публичен и публикуван на страниците на – няма значение на чия страница. Мисля, че няма нужда от особени аргументи. Това са абсолютно частно правни отношения. И ако тръгнем по тази логика, трябва всичко да се обнародва и да се публикува в тази страна. Все пак трябва да държим сметка и за другата страна по договора, а именно съответната консултантска компания. Не знам господата какъв опит имат от международните консултантски компании. Но аз понеже съм работил 15 години в международна консултантска компания никога договор не е бил публично оповестяван – съдържанието на договора между два частно правни субекта. И не виждам ролята на Народното събрание и защо трябва да се намесва точно в това отношение.
Разбрахме горе-долу каква е идеята по самия доклад, което вие гласувахте на първо четене. Но сега пък и договора, вече става малко прекалено.
Предс. Данаил Кирилов:
Процедура г-н Славов. След това г-н Георгиев за изказване.
Петър Славов:
Г-н Председател, аз доколкото разбрах г-н Стратев е член на Управителния съвет и същевременно правите изявление от името на целия Управителен съвет. Редно е в тази ситуация да ви попитам кой е начинът и каква е формата на упълномощаването, за да правите такова изявление и можем ли да го считаме за обвързващо към целия Управителен съвет. Това е първото, което искам да поставя като въпрос.
Второто, което искам да поставя като въпрос е наистина да гледаме конкретните текстове, а не по принцип да разсъждаваме дали е целесъобразно или не е нещо. Защото наистина смисълът на тези текстове по начина по който са предложени дойде след като многократно представители на Фонда от името на Фонда заявиха, че той не бил държавен орган, не бил публична организация по смисъла на публичното право на Република България и те никому никаква информация не били длъжни да дават. Така че, ако самият Фонд беше по-кооперативен към народните представители и беше предоставил и договора в Секретна секция към самия доклад, предполагам че нямаше да стигаме до тук. Но след като всичко е обвързано с някаква така потресаваща тайнственост и всичко е обвързано с едни клаузи за конфиденциалност, за които мога да ви предоставя поне пет отговора от министъра на финансите, в които той само това говори, каквото и да го попитаме. Той казва: „Има клауза за конфиденциалност!” Ние стигаме до извода, че подобни клаузи очевидно не трябва да има. А към момента искаме да разберем какво е подписано в тези клаузи и преди всичко има ли неустойки за държавата, ако част от този договор стане публичен.
Така че използвам процедурата да попитам представителя на Фонда от името на фонда да ни каже има ли в тези клаузи за конфиденциалност предвидени неустойки за държавата, респективно за масата на несъстоятелността в КТБ, ако докладът или договорът станат публични и с чие съгласие подобни клаузи са подписани от синдиците, т.е. налице ли е било съгласие на Фонда и на министъра на финансите такова нещо да се подпише. Моля да ми се отговори.
Предс. Данаил Кирилов:
По допустимостта на въпроса. Аз не съм сигурен, че представителят на Управителния съвет, той може да има мандат да вземе становище, но надали има възможност да ви отговори на този въпрос, ако в договора има клауза за конфиденциалност, още повече да посочва и технологията на подписването. Това означава да изискаме от конкретно физическо лице да извърши множество нарушения с ясното съзнание, че ги извършва като нарушение.
Но въпреки това ще поканя г-н Стратев, ако смята, че може да отговори на този въпрос или въпросът е допустим, ако прецени да отговори. Но не следва да го задължаваме за това.
Борислав Стратев:
Г-н Председател, аз искам само да взема отношение по следния въпрос. Непрекъснато се говори за интереса на държавата. Аз не виждам какъв е интересът на държавата в това производство по несъстоятелност. Държавата не е кредитор в банката. Ето ги синдиците. Те имат списъка на кредиторите. Най-големият кредитор е Фондът за гарантиране на влоговете в банките.
Предс. Данаил Кирилов:
Това не е хубаво твърдение, г-н Стратев. Формално правно може и да е вярно, но не е хубаво твърдение, особено да го говорим и да го афишираме по такъв един начин. Ясно е, че след като държавата осигури средства във Фонда, за да се извърши.
Борислав Стратев:
Със заем. Нека да говорим точно за сумите. Държавата е дала някъде около 1 700 000 000 лв. заем. Другите средства са осигурени от Фонда. Така че не са дадени от държавата.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие сам знаете особения статут на Фонда, да не говорим за особената роля на Фонда, така че той може да е отделен субект, може да не е държавен орган, защото имахме и такива спорове дали Фондът е държавен орган, но така или иначе това е ресурсът на държавата, който е осигурен по определен ред точно да се покрие рискът от фалита на банки.
Така че тук е безспорен публичният интерес във всичките му форми.
Това, което поиска г-н Славов не беше процедура. Това беше поставяне на допълнителен въпрос.
Г-н Георгиев има думата за изказване.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, нямах намерение да взимам отношение, въпреки че искам ясно да заявя, че ние ще подкрепим тази разпоредба, тъй като винаги като представители на БСП-лява България сме били за широка публичност по въпросите, които имат значим обществен интерес.
Но искам да кажа следното. Според мен, това, което чух от представителя на Фонда е некоректно и да не кажа нахално. Да кажете на правна комисия, на парламентарна комисия „ние имаме становище против, но няма да ви кажем никакви аргументи”, извинявайте, това има някакви граници. За това аз настоявам, ако Фондът има ясно становище и то е мотивирано и аргументирано, да чуем неговите аргументи. Може би ще се съобразим с вас и може би ще ги приемем.
Това е, което искам да кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. По този въпрос ще вземете ли отношение.
Заповядайте.
Борислав Стратев:
Аз си изказах съображенията. Не говорим за доклада. Говорим за договора между синдика и съответната международна консултантска компания. За него става дума. Това е частен правен договор и според нас частно правен договор не би трябвало да се публикува. Това важи за всеки частно правен договор, а не само за този.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Синдикът на КТБ желае думата. Заповядайте.
Ангел Донов:
Уважаеми народни представители, аз искам да взема отношение по този въпрос с оглед разпоредбите на закона и с оглед спазване на тези разпоредби. Считам, че този договор не следва да се публикува по никакъв начин поради следното.
Смятам, че договорите имат силата на закон. В момента, ако се публикува този договор, ние ще кажем, че договорните разпоредби, които имат силата на закон, ще действат със задна сила, което не е добре нито за правната уредба в България (знаем, че принципът е договорите нямат обратна сила), нито за хората, които са сключили този договор, още повече в случая една международна компания.
Аз съм съгласен, че трябва да има публичност и съм съгласен, че следва да има изменение на закона в тази насока, но това изменение трябва да действа за напред. Когато две страни се съберат и решат да сключат един договор, нека да са наясно предварително, че клаузите на този договор ще бъдат оповестени пред всички. Сега в момента има един сключен договор, записано е в договора, че е конфиденциален, което е факт, и със закон ние поставяме страните пред един свършен факт, което според мен е неправилно. Считам, че не следва от тази гледна точка да бъде публикуван конкретният договор. Това е моето становище.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Донов. Първа реплика Петър Славов, втора реплика - г-н Димитров, и аз трета реплика.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Моята реплика под формата и на въпрос към г-н Донов е просто да ни каже тези клаузи за конфиденциалност как се появиха в този договор. Това чие изискване беше да има такива клаузи и ако е било изискване на чуждестранната компания от българска страна, за да се подпише такъв договор, това решение на синдиците ли е било, на Фонда за гарантиране на влоговете в банките е било, някакво смесено решение ли е било, имало ли е някакво съгласуване. Просто да ни кажете как ес появиха тези клаузи за конфиденциалност, тъй като народните представители научихме за тях преди месец-месец и половина след дълго и упорито искане да се стигне до въпросния доклад и в един момент се разбра, че е имало клаузи за конфиденциалност.

Предс. Данаил Кирилов:
Втора реплика г-н Димитров. Трета аз и тогава ще имате възможност да отговорите.
Емил Димитров:
Когато сме взимали решение никъде не сме упълномощавали. Ако един договор е подписан лош, това не означава, че трябва да си остане лош. Може да се подпише анекс.
А ако някой е сключил неизгоден договор или договор, който не позволява подобни действия, не следва Народното събрание да се счита виновно заради този някой.
Така че да пристъпят към анекс, ако искат.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Третата реплика е от мен. Всъщност частта реплика е следната.
Г-н Донов каза, че договорът има силата на закон между страните. И действително той обвързва като закон страните по него. Това е прецизният текст на ЗЗД, това е смисълът и на правния принцип.
Оттук нататък не съм в режим на реплика. Позволете ми няколко изречения, които ги пазех за накрая, но колегата Славов провокира от съдържателна част.
Колегата Славов добре знае (не искам да кажа, че въпреки това си знание цели друг ефект) какъв е стандартът не само на международните консултантски компании, а и, бих казал обичайния стандарт на договаряне на подобни договори дори в националната ни правна система и в обичайната ни търговска практика. Да, това са договори, в които има изключително силен елемент на доверие. Това са доверителни договори.
Освен всичко това, няма качествен консултант, който не иска договорът му да е конфиденциален. Защо няма такъв консултант? Защото много често в рамките на договора и в уговорките на договора може да стане ясен или да се индикира по някакъв начин специфичен метод – нещо като ноу-хау, консултантът да е договорил определена, отделна позиция, отделна работа, която, примерно, един консултант я владее като опит и като достижение, но другите консултанти не я владеят.
Защо са конфиденциални тези договори? Защото никой консултант не иска да покаже цената, която оферира и цената, при която работи определена работа. За това са конфиденциални. Това не са типично адвокатските договори, да имаме наредба за минималните възнаграждения. Тук имаме методи на определяне на цената и на възнаграждението, които следват международна търговска практика и обичаи, но в тяхното конкретно измерение всеки си пази и ценовата политика. За това е този стандарт на конфиденциалността. И тук би следвало, според мен, все пак да зачитаме. Ние не сме някакъв революционен конвент да кажем няма търговска практика, няма „велики консултанти”, макар да не искам да употребявам този израз, но това е. И Вие колега Славов като консултант, следвайте този стандарт, и като адвокат. Това е все едно аз да кажа всички договори на колегата Славов да се оповестят и по страни и по размер.
По записването в закон, тук вашето предложение действително поставя принципния въпрос, ако искаме публичност, на кое искаме публичност – на резултата или на цялата технология за постигане на този резултат, на целия преддоговорен процес? Ако ние искахме това, защо примерно още декември 2013 г., ако не се лъжа, приехме първото аварийно изменение на Закона за банковата несъстоятелност, тогава да го бяхме поискали и тогава за им бяхме дали правилата и да кажем. Сега, обаче, като за този случай, защото е уникален, защото последиците може да са много тежки, обществено опасни, много сериозни, за това ви казваме субектът, който преговаря е този, условията при което преговаря са тези, а ние ще контролираме и обясняваме какво ще контролираме. Ние не го казахме декември 2013 г. това. Тогава казахме има нужда да се извърши един прецизен международен одит, или разследване и т.н. – спореше се по предмета и по обхвата на това изследване. Вярно е, че сега изискваме малко повече със задна дата и изискваме нещо, което може да ни струва скъпо, само и само да видим – само и само да ни се отвори тайната по отношение на този договор. Като пак си мисля, че това, тъй като е проблем да отделния случай, не мисля че трябва изрично да го правим на законово правило. Ако искаме това, дайте да вземем решение на Народното събрание, но решение, а не в закон. Не в закон и да ни се смеят по цял свят и да кажат никога консултант в България, защото там трябва да си обявиш цената на консултантската услуга. Но да вземем решение и да задължим Управителния съвет или синдиците и да кажем: това е много важно за обществото, секретно е, поверително е, конфиденциално е, но за това го предоставяте на народните представители, които са ухото и окото на народа, в Секретна секция да се запознаят с този договор. Но пак казвам, и тогава няма да можем да говорим за цена. И тогава това ще бъде некоректно.
Аз под формата на реплика се извинявам, че развих изказване.
Давам думата за дуплика на г-н Донов.
Ангел Донов:
Аз напълно подкрепям казаното от г-н Председателя. В общи линии нашето становище е същото, тъй като смятам, че страната ни ще бъде поставена пред угрозата в бъдеще сериозни компании да не сключват договори със страни от България, независимо дали частни или държавни юридически субекти. Защото, ако разкрием един договор, на никой няма да му е приятно, когато се сключва един договор и клаузите на този договор никой няма да ги разбере, и в един момент в държавата, където си го сключил този договор, да бъде постановено едно законодателство, което да постановява разкриване на клаузите на договора.
Г-н Славов, аз искам само да кажа по вашия въпрос, че говорим за договора, а не за доклада. Аз говоря за самия договор. Той е конфиденциален и не следва да бъде разкрито неговото съдържание.
Считам, че, ако бъде приет такъв законопроект за публикуване на този договор, този текст от закона може би ще противоречи и на Регламент 593 от 2008 г. на Европейския парламент и Съвета за изпълнение на договорни задължения. Може някоя страна и по-скоро чуждестранната да се позове на този регламент и тогава евентуално последствията няма да са добри за масата на несъстоятелността и за имиджа на страната.
За това ви моля да не приемате текста, с който следва договорът да бъде публично оповестен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Донов. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председателю. Много мъдро казахте, ако ние тогава бяхме създали правилата, сега нямаше да ги питаме защо са подходили по този начин, а не по друг.
Само да попитам себе си на глас. Ако собствениците на КТБ, акционерите кажат ние искахме да оздравим банката, бяхме готови, бяхме привлекли капитал, но вие не ни позволихте. Загубихме парите. Искаме да си ги вземем. Фондът ли ще им ги даде или държавата? Ако е Фондът, няма проблем. Но мисля, че няма пари. Ако, обаче, е държавата, как да обясним. Ние вършехме едни тайни работи, но понеже са много секретни, няма да ви кажем какви са, но сега явно се бръкнете за едни пари и ги дайте от бюджета. Веднъж този срам го брах преди две години, когато отстъпихме в Народното събрание - не знам какво е ставало в КТБ, ама трябва да гласувам дълг на държавата.
Сега този път пред тази хипотеза ли сме? Тогава дайте още сега да се разберем. Всякакви бъдещи претенции само към Фонда. Защото казахте, че правилата трябва да са навреме, а не после да ги променяме. Хайде сега да ги напишем правилата.
Предс. Данаил Кирилов:
Процедура по начина на водене. Заповядайте.
Петър Славов:
Г-н Председателю, Вие наистина казахте много верни неща. Но както добре знаем, в правото никой не може да черпи права от собствената си недобросъвестност. И аз искам да ви попитам и тук се обръщам към вашата експертиза като председател на комисията как ние да разберем и да упражним контрол като народни представители, че в случая е сключен законосъобразен договор и той наистина защитава обществения интерес. Защото няма смисъл тук да си размахваме някакви фрази как това бил частно правен договор, който на практика касае едни 4-5 милиарда лева публичен ресурс. Нали така?
Така че моят въпрос към Вас е и по начина на водене, ако ние изрично записахме в Закона за банковата несъстоятелност, че договорът се сключва с компания с международен опит в разследване на банкови фалити, и междувременно виждаме в търговския регистър на Великобритания доказателства, че договорът е сключен с компания на 5 месеца, т.е. създадена 5 месеца преди подписването на договора, която компания към онзи момент е била дъщерна на компания, отговаряща на изискванията на договора, но не основната компания е страна по него. И междувременно, виждайки пак в същия търговски регистър, че в началото на тази година същата тази голяма международна компания се е оттеглила от собствената си дъщерна компания, т.е. тя е продала участието си в нея, тогава аз ви питам ние как да отговорим на нашите избиратели, които утре ни питат вие какъв контрол упражнихте върху разследване истината за КТБ, връщането на парите на хората, включително постигане на справедливост. Как да получим ние достъп до договора, освен чрез записването в закон на такова изискване, след като от Фонда, а очевидно и синдиците категорично отказват да го предоставят на народните представители, и доколкото разбирам, и при формулирано искане от комисията пак няма да ни го покажат.
Ако може тук да ме ориентирате, съм съгласен да коментирам и конкретния текст за промени. Ако не можем, тогава?
Предс. Данаил Кирилов:
Ще започна отзад напред, защото е по начина на водене, все пак.
Колега Славов, и Вие и аз сме млади парламентаристи, но все пак трябва да различаваме законодателството от контрола. Аз за контрола съм съгласен да упражните всичките си правомощия, всичките възможни процедури и да се достигне до пределната в дълбочина, да кажем, информация.
По отношение, обаче, на законодателното решение не ми се ще да правя законодателство за случай по случай – за всеки конкретен случай. В този законопроект мисля, че това ни е третият опит. Да, вярно голямо предизвикателство е – за пръв път имаме по този ред несъстоятелност на търговска банка, видя се законодателството така, както идеално е било замислено по принцип, но в каква степен е приложимо. Но нека да търсим принципното решение. Във всеки случай ли ще искаме всеки един договор с Фонда и със синдиците? Представителят на Управителния съвет даде една много по-забележителна индикация отколкото консултантския договор. Ние най-общо знаем, че държавата чрез договора за заем е предоставила въпросните средства, т.е. додала е въпросните средства във Фонда. Ама ние не искаме този договор, който е, бих казал, много по-съществен отколкото договора с консултантска компания.
Сега може ли в закона да запишем: не може консултант да бъде дъщерното дружество на престижна консултантска компания или компания, на която сме дали определен профил. Защо трябва от спор да произвеждаме правна норма и тя ще бъде ли валидна в следващия случай.
Следващият случай, аз тук ценя повече Вашите аргументи, които касаят бързината, качеството и дълбочината на доклада. Това е много по-важно и много по-ценно и за Фонда и за синдиците и за цялата процедура по несъстоятелност. Ние на практика тук ще обърнем закона в правила и задания за избор на международния консултант.
И сега на репликата на г-н Димитров.
Борислав Стратев:
Г-н Председател, ако позволите, да отговоря на г-н Димитров. (Позволявам Ви.)
Фондът няма нищо общо с отнемането на лиценза. Лицензът е отнет от Българската народна банка, а не от Фонда. Фондът само плаща на вложителите гарантирания размер. Това е неговата функция и упражнява контрол върху синдиците.
А по отношение на отнемането на лиценза и дали е законосъобразно или незаконосъобразно е отнет и правата на акционерите Фондът няма нищо общо. Тук се търси Централната банка, която отнема лиценза поради неплатежоспособност. Нека да изясним все пак нещата.
Предс. Данаил Кирилов:
В крайна сметка всички плащаме, г-н Димитров. Това е. Аз се опитах в предния отговор да ви кажа без значение как сме предоставили средствата на Фонда, всички плащаме. Това е. А Фондът е национално богатство. Той ни пази от определени рискове.
Емил Димитров:
Напълно съм съгласен с Вас. Вие просто, както се казва, четете моите мисли, за което съм изключително благодарен. Мислим по един и същи начин.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние сме в огромна хармония с Вас.
Емил Димитров:
Щом засягаме широк обществен интерес, щом там бяха пари на болници, учреждения, министерства, агенции и т.н., след като и държавата се наложи да има временни затруднения, за да може да помогне на този Фонд да осъществи своите правомощия, съгласно и европейското законодателство, съгласно и нашето, може би е по-редно да искаме по-широка публичност да има върху това как се сключват договорите, как се проверява и какво точно се случва. Защото ние вече дадохме своя дан, дадохме парите там и изведнъж се оказва, че тая работа е много тайна и само ние ще си я знаем, а вие няма да разберете. Аз ако се замисля, че някой може да е включил клауза, че всички набрани в чужбина пари да ходят в една офшорка и там да седят по набирателна сметка, защото ще мислим за в бъдеще какво да правим. Може да го има това, може и да го няма. След като е застъпен широк обществен интерес трябва ли да си играем по тази струна, която 2001 г. я правихме с дълга. Ние го сключихме, понеже е тайна, узаконете го впоследствие, а после така беше времето. Загубите? Ами загубите!
Сега какво правим като дойдат. БНБ било виновно за лиценза. Кой ще плати? На този въпрос не получих отговор.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е съвсем друг въпрос, който не е в тази норма. А този договор е сключен, платен и изпълнен като работа. Докладът е в Секретна секция.
Колеги, парламентаристи сте, има парламентарен контрол, имате възможност да зададете въпроси.
Има думата г-н Попов и след това г-н Георгиев.
Колеги, приканвам ви да приключваме дебата. Цял законопроект чака за второ четене и още три законопроекта.
Филип Попов.
Благодаря, г-н Председател.
Ще започна с това, че която и да е правна норма и законът по принцип винаги е една крачка назад след възникнали вече обществени отношения. Той урежда вече възникнали обществени отношения. Няма как законът да изпреварва тези събития. В този смисъл аз и преди съм изказвал резерви по отношение възлагането на външна фирма - юридическо лице или физическо, така е записано в закона, да извърши, проследи масата на несъстоятелността, защото мисля, че способите за събирането на тази маса по несъстоятелност отново са твърде ограничени, законовите способи и едва ли ще може нещо да се събере, защото тя е доста разпиляна. В този смисъл предполагам, че това, което е заплатено на тази фирма почти се изравни с това, което евентуално бихме могли да съберем от тази цялата маса.
В чл. 20а, вие сте прав, договорът има сила на закон за тези, които са ги сключили, но договорът може да бъде променен от страните, които са го сключили, изменен, прекратен или на основание, предвидено в закон. И ние точно това правим, защото на практика това е прецедент за България. Тук говорим за милиарди левове и то вредата идва за обществен ресурс. Защото във Фонда, държавата, а държавата сме всички ние на практика данъкоплатците, сега ще плащаме на кредиторите на фалиралата банка, защото сме се докарали до тук. Моето мнение е, че повече публичност, когато се харчат публични средства, би следвало да има. Разбира се, трябва да се търси балансът между публичност и защита на интересите на съдоговорителите, в това число и на българската държава, но и на контрагента по договора, но тук е прав г-н Сидикът, че законът би следвало да няма обратна сила в този случай, а сила за напред. Съгласен съм с тази теза, но ако не ставаше въпрос наистина за милиарди левове, за един прецедент в нашата финансова система. Защото по същата логика бих направил аналогия …
Предс. Данаил Кирилов:
Става въпрос за консултантския хонорар, г-н Попов.
Филип Попов:
Да, точно за консултантския хонорар и не само. Какво се изпълни, какви са правата и задълженията на всяка една от страните по договора. Защото аналогията е същата. Едва ли някогашните разузнавачи, работейки за българската държава, са си представяли, че ще има комисия по досиетата. Ето, има я! Общественият интерес го налага и се разкрива такава комисия. Вървим напред.
Мисля, че трябва да има повече публичност, когато става въпрос за разходване на публични средства и контрол по отношение на тяхното разходване.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Иванов за бърза реплика.
Свилен Иванов:
Колеги, това което ме притеснява най-много е да нарушаваме принципа на свободно договаряне на частни субекти. И ние сега в момента искаме трайно със закон да решим този проблем, което значи в бъдеще винаги да искаме да има публичност на договорите и това, в което съм сигурен, че примерно ако този договор излезе наяве, ще стане като с доклада – излезе докладът в Народното събрание и пълно мълчание. Какво пише вътре? Нищо! Същата работа ще бъде и с договора, а ние сега в момента сменяме вълната на популизма с обяснението как трябва да отворим този договор, аз да видим колко пари сме платили. За това си говорим.
Баланс? Но тези отношения на свободно договаряне се градят с години, а в другите държави с векове. И това е малка част от демокрацията. Ние къде отиваме сега? Да се месим във всички частни отношения. Благодаря.
Филип Попов:
Тук мисля, че не става въпрос за свободата на договаряне. Тя по никакъв начин не се ограничава. Свободата на договаряне е дотолкова свобода, доколкото не противоречи на законови разпоредби. И в Закона за задълженията и договорите в чл. 26 се казва такъв договор е нищожен. Или пък частите от него, които противоречат на закона, са нищожни, но то не влече нищожност и на целия договор, ако страните биха сключили същия и без тези части, които са нищожни. Тоест, ние тук слагаме договора преди закона. В момента натам върви дебата и дискусията, което не ми се струва правно издържано. Напротив, законът следва да прехожда договора и договорът, имащ силата на закон за страните, които са го сключили, просто не трябва да противоречи на закона, който приемаме. Това са обществените договори законите.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев, заповядайте. Но мисля, че това ще е второ изказване.
Чавдар Георгиев:
Първото беше реплика. Но съвсем кратък ще бъда, г-н Председател.
Взимам думата, за да изразя несъгласие във връзка с тезите, които Вие застъпихте.
Първо, ние не създаваме норма ad hoc. В рамките на този процес за несъстоятелността на една банка може би ще има още една-две или три фирми, които ще се наемат да вършат някаква подобна работа. И нека всички да знаят предварително, че ще работят при условия на публичност.
Второ, дайте да не фетишизираме частно правния характер на договорите и оттам да вадим някакъв извод, че видите ли за това трябва да са абсолютно тайни. Няма такова нещо, колеги. Ние не сме чули, примерно, другата страна. Едната тук казва, че трябва да бъде частно, но пък другата страна може да иска да си го публикува този договор. Какво лошо има в един консултантски договор той да бъде публикуван, особено когато става въпрос за значим обществен интерес.
И трето, завършвам с което, за да не спорим за това дали все пак цената на договора трябва да бъде тайна или не и дали това няма да притеснява бъдещи консултанти, аз правя редакционно предложение:
В текста „с изключение на препоръките по събиране на вземанията, направени в доклада” да добавим: „с изключение на цената на договора и на препоръките по събиране на вземанията, направени в доклада”. Тогава мисля, че ще удовлетворим евентуални претенции и притеснения на консултантите да не им се разкрива цената, по която работят. Добре, нека така да бъде – цената да остане непублична.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие говорите по другия текст, а не по предложението на колегата Славов.
И тъй като мен репликирате, значи имам право на дуплика.
Аз не съм много сигурен, че само цената е ключовият момент за конфиденциалността. За мен по-сериозен елемент на защита при този договор е ноу-хауто, защото определена работа аз я описвам по определен начин, а вие я описвате по друг начин. Колегата Славов по трети начин. Аз от начина на дефиниране на задачата или на заданието, или от описание на дейността, би следвало да мога да насоча вече всеки друг колега със сходна или идентична квалификация като моята и той да може да върши моята работа. Поне в частта, която касае специфичен опит и готовност да се изпълни определена работа, това е ключово за конфиденциалността.
Да цената, говорихме преди това, също е елемент, защото с цената се състезаваш. Дори без значение каква е процедурата на състезанието, но цената ти е конкурентостта. И когато публиката научи, че Х за тази работа е предложил еди-коя си цена, оттам нататък всички ще знаят и за подобни случаи ще оферират по-ниска цена най-вероятно.
Мисля, че много удължихме този дебат. Има ли възражения да закрием дебата? Няма. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Най-напред подлагам на гласуване предложението за редакция:
„В § 1 след думите „да го публикува” се добавя „на български език”.
Който е съгласен да подкрепим това редакционно предложение, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Поставям на гласуване предложението на г-н Георгиев по предложението на г-н Славов.
Чавдар Георгиев:
Всъщност моето предложение е да отпадне от предложението на г-н Славов текстът „ведно с информация за цената”.
Предс. Данаил Кирилов:
По предложението на г-н Георгиев в предложението на н.пр. Петър Славов и Мартин Димитров да отпадне израза „ведно с информация за цената”. Който е „за” това предложение, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест гласа „въздържал се”. Шест на шест – не се приема.
Подлагам на гласуване самото предложение в оригинал на г-н Петър Славов и г-н Мартин Димитров. Който е „за”, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем гласа „въздържал се”. Не се приема.
Остава текста на вносител с приетата редакция за добавката „на български език”. Който е съгласен да приемем § 1 на вносител заедно с приетото редакционно допълнение на български език, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма „въздържали се”. Приема се § 1.
Пристъпваме към § 2 текст на вносител и § 3 само текст на вносител. Имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” § 2 и § 3 текст на вносител, моля да гласува „за”.
Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма „въздържали се”. Приемат се § 2 и § 3 на вносител.
Пристъпваме към § 4. Имаме текст на вносител.
Имаме и предложение на н.пр. Петър Славов и Мартин Димитров § 4 се заличава.
Имате думата за изказвания, мнения, становища. Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Славов и Мартин Димитров § 4 се заличава. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегите Димитров и Славов.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 4. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма Приема се § 4 на вносител.
§ 5. Текст на вносител.
Има предложение на н.пр. Петър Славов и Мартин Димитров за § 5.
Също така и предложение от н.пр. Емил Димитров и Станислав Иванов.
И предложение за редакция:
„В § 5, т. 1 след думите „да го публикува” се добавя „на български език”.”
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения. Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Искам да направя едно редакционно предложение, вдъхновен от ноу-хауто, което колегата Георгиев сподели с нас, а именно предложението, което сме направили с колегата Димитров за § 5 и изречение второ да стане:
„В 7-дневен срок от подписването на договора и/или анекси и приложения към него, синдикът обявява на страницата си в интернет информация за изпълнителя, данните за неговия международен опит, срока за изпълнение и неустойките, ако такива са предвидени.”
Мисля, че това, колега Георгиев, отразява смисъла на Вашето първоначално предложение и е малко по-добре редакционно вмъкнато в текста.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов направи редакционно предложение на собственото си предложение.
Емил Димитров:
Както чухте, има и предложение, направено от мен, може да го приемете, ако искате.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз искам да попитам т. 2 на § 5, кой е вносител на тази точка за създаване на нова ал. 4 в чл. 31. Какви са основанията за това нещо? И ако всеки ще си предлага в даден закон да се нарушава Наредбата на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски хонорари, дайте въобще да няма такава наредба и всеки да си преценява и да си пише каквито си иска хонорари.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако г-н Казак е приключил, г-н Димитров има думата.
Емил Димитров:
Уважаеми г-н Председател, може би всички вие сте в конфликт на интереси, моля аз да направя предложение да се гласува отпадането на тази точка. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако имате предвид, г-н Димитров, нас адвокатите, ние не сме в конфликт на интереси, защото евентуално и потенциално се ощетяваме, т.е. нямаме изгода от въпросното правно решение, а напротив, обратно – то е против евентуалните адвокатски интереси, както и г-н Казак подчерта.
Дължа отговор на г-н Казак, тъй като съм основен вносител.
Да, г-н Казак, предложението е направено от народни представители, но ние сме съобразили предложенията, които са направени от Фонда за гарантиране на вземанията и колегите от финансовото министерство с оглед интереса на масата на несъстоятелността и съобразявайки еднотипността на голяма част от делата и включително обстоятелството, че процесуалната защита тук ще бъде най-вероятно на множество. Подходили сме сиромахомилски, признавам, не сме подходили адвокатски.
Четин Казак:
Не се прави така, г-н Кирилов.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров ме призова да си оттегля предложението. По първия дебат по АПК не беше съгласен, че се оттеглям. Сега призовавате ли ме да се оттегля, защото ще се оттегля с удоволствие.
Емил Димитров:
Не, аз ви призовах да гласувате и да гласувате за това предложение, което аз съм направил. Защото не съм съгласен - в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не пише, че ако някоя журналистка вас не ви харесва в лично качество, това не означава, че Вие няма да идвате на заседание. Защото дали ви харесва или не ви харесва някой, това е съвсем различно.
Предс. Данаил Кирилов
Г-н Димитров, не сте чели материалите, а не ща да ви подбуждам да ги четете. Собственикът на сайта изследва целия график за заседанията и то бих казал преднамерено, защото бих казал, че от 220 законопроекта, над 205 са минали не в каквито и да е срокове, а са минали ужасно бързо. Да, вероятно има няколко законопроекта, които се бавят. Да, този се бави, защото няма нито едно положително становище. Но не може в сайтовете да висят апели и това е не само към мен, а това е към правна комисия.
Емил Димитров:
И това заявих аз, че ние рискуваме следващия път да не се съберем, защото някой може да отправи апел ние да не заседаваме.
Между другото, позволете ми и аз да имам някакво мнение по темата, след като съм тук и в бюджетната комисия. И всичките закони са минали или през тази или през другата комисия. Така че може би не съм съвсем съгласен с неговото мнение.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз винаги ценя Вашето мнение, дори когато е различно от моето. И много се радвам, обаче, когато съвпада с моето.
Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател. Уважаеми колеги, има редица случаи, в които законът казва, че ползването на адвокатска защита или адвокатска помощ е задължително. Тук, обаче, при дела за банкова несъстоятелност такова задължение няма. И ако хонорарите по Наредбата за минималното адвокатско възнаграждение са реално високи за Фонда, нека Фондът се представлява от лицата, които управляват този фонд и не ползват такава защита. Тоест, създаваме прецедент с този закон, който ще повлече крак във всички сфери на държавното управление и по този начин какво става с независимата адвокатура.
Предс. Данаил Кирилов:
Намалява се. Големият разход намалява масата на несъстоятелността. Тоест, ние взимаме от тази част, която би се изплатила на кредиторите.
Мисля, че има още изказвания, макар че темата е ясна. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Правя процедура сега, преди да сме приключили с разискванията и да сме минали към гласуване, тъй като тя е във връзка с гласуването. Тъй като е явно, че има разнопосочни мнения по отношение на т. 2 от § 5 на текста по вносител, ви предлагам тази т. 2 да я гласуваме отделно, когато дойде време за гласуване. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Стратев, заповядайте.
Борислав Стратев:
По предложението на господата народни представители Петър Славов и Мартин Димитров това е същото, което гласувахте първия път и се отхвърли от комисията, само че то беше за временен синдик, а тук е за постоянния синдик, така да се каже. Това е същото предложение. Тоест, не е различно предложение. То е в един и същи дух, така че да го имате предвид.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, съобразяваме, че е същото, включително се предложи и редакция.
Борислав Стратев:
Аз в първото заседание на комисията на първо четене изложих няколко аргументи за подкрепа на т. 2 от § 5, тъй като синдикът не може да се явява на дела по несъстоятелност. Те трябва да се явяват и двамата на всички дела по несъстоятелност, а как ще се явяват и двамата в цялата страна и да водят искове. Естествено е, че трябва да упълномощават адвокати. Интересите са много големи тук. Това не е малка банка. Говорим за няколко милиарда, а насреща имате длъжници, които нямат нищо. Вие трябва да платите хонорара на адвоката и не казвам, че не трябва да го платите, ама няма да го съберете. Защото отсреща, ако можете да съберете дълга, ще съберете и вземането на адвоката, но вие няма да съберете нищо. Освен това, ще платите и ДДС от 20%. И масата на несъстоятелност изчезва и в крайна сметка се ощетяват кредиторите или вложителите на банката. Това е съображението. Не искаме да ощетяваме никой друг. Искаме да защитим кредиторите и вложителите.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Попов.
Филип Попов:
В ал. 4 така, както е предложена:
„(4) В случаите на процесуално представителство, защита и съдействие по дела от адвокати, синдикът може да договаря адвокатски възнаграждения в размери по-ниски от предвидените в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 от Закона за адвокатурата минимални размери на адвокатските възнаграждения.”
Тук обаче остава отворен въпроса другата страна какви са адвокатските възнаграждения, защото синдикът може да договаря, но другата страна? Тук материалният интерес по делото не е различен.
Предс. Данаил Кирилов:
При един и същ размер хонорарите ще са различни. Така е.
Филип Попов:
Аз тук подкрепям становището на г-н Хамид, но няма да гласувам по този текст, защото имам конфликт на интереси по отношение на адвокатска колегия.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров последен въпрос към г-н Хамид.


Емил Димитров:
Г-н Хамид, смятате ли за редно да икономисаме от хонорарите на адвокатите, за да можем да платим на чуждестранния консултант, чието възнаграждение ще е тайно и секретно.
Хамид Хамид:
От въпроса Ви разбирам, че искате да кажете, че има двоен стандарт към български адвокати и чуждестранните консултанти, които даже в някои случаи не са и адвокати, а просто офшорни компании, на които се плащат милиони.
Предс. Данаил Кирилов:
Това беше риторически въпрос, г-н Хамид. Не беше необходимо да отговаряте. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз предлагам наистина първо да се абстрахираме от всякакви спекулации за конфликт на интереси. Достатъчно е всички тук да заявим, които сме вписани, че не сме били наемани и няма да бъдем наемани като адвокати по дела за банкова несъстоятелност и никакъв конфликт на интереси не остава.
За мен въпросът е принципен. Не може от популистки съображения дайте да не ощетяваме масата на несъстоятелността, дайте да клъцнем от хонорара на адвокатите. Извинявайте, търговската несъстоятелност има един синдик. Тук има повече от един. Някой може да каже: Защо тук трябва да има повече от един синдик. Дайте малко да икономисаме и тук в банковата несъстоятелност да има един синдик. Да оставим настрана съображението, което г-н Емил Димитров каза. От една страна, решаваме да нарушим тарифата и Закона за адвокатурата, от друга страна, сме щедри да даваме на чуждестранни компании, които да изготвят някакви доклади, които после никой не чете.
Така че да си останем принципни. Аз за N път се убеждавам в поговорката, че популизмът е майката на мизерията.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, има ли възражения да закрием дебата? Няма възражения. Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване най-първо предложението на г-н Димитров да отпадне ал. 4 на вносител. Това съответства и на искането за разделно гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за” отпадането на ал. 4. Който е против, моля да гласува „против”. Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се предложението на г-н Димитров да отпадне ал. 4 на вносител.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Петър Славов и Мартин Димитров така както беше редактирано от вносителя. Който го подкрепя, моля да гласува „за”. Осем гласа „за”.
Хамид Хамид:
Бихте ли повторили предложението за редакция, защото нещо се разсеях.
Петър Славов:
Колеги, редакционното предложение е за второто изречение, което започва с „В 7-дневен срок” да стане по следния начин:
„В 7-дневен срок от подписването на договора и/или анекси и приложения към него, синдикът обявява на страницата си в интернет информация за изпълнителя, данните за неговия международен опит, срока за изпълнение и неустойките, ако такива са предвидени.”
Тоест не дава целия договор, а само частта от него, касаеща тези аспекти: изпълнител, данни за международен опит, срок за изпълнение и неустойки, ако има такива.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов, че уточнихте повторно редакцията.
Който подкрепя така редактираното предложение от вносителя г-н Славов, моля да гласува „за”. Осем гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Приема се предложението на г-н Славов в § 5.
Поставям на гласуване предложението на н.пр. Емил Димитров и Станислав Иванов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Който е против? Няма „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се и предложението на Емил Димитров и Станислав Иванов.
Подлагам на гласуване от текста на вносителя за § 5 само т. 1 заедно с двете приети предложения на Петър Славов и Мартин Димитров и на Емил Димитров и Станислав Иванов и с приетата редакционна добавка „на български език”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Приема се първа точка от текста на вносител заедно с двете предложения и редакционната добавка за § 5.
Позволете ми г-жа Атанасова да продължи за § 6.
Предс. Десислава Атанасова:
§ 6. Няма постъпили предложения. Не виждам желаещи за изказване. Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 6. Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Прието е предложението за § 6 по вносител.
§ 7. Предложение от н.пр. Емил Димитров и Станислав Иванов за отпадане на § 7. Желаещи за изказване? Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Г-жо Председател, взимам думата да помоля до края да ме броите в подкрепа на предложенията по доклада на комисията, тъй като трябва да тръгна, включително и по собствените ни предложения с колегата Димитров гласувам „за”.
Моля също в § 20 да отбележите едно предложение за редакционна корекция. Накрая на изречението „В 2-месечен срок от изготвянето на оценката по чл. 80, ал.” да се добави „за конкретния актив”.
Това ми е редакционното предложение. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Славов. Продължаваме с § 7. От вносителите на предложението ще добавите ли нещо? Заповядайте.
Емил Димитров:
Г-жо Председател, това разширява правомощията. Лично аз се колебаех, но преценете вие. Благодаря ви. Заповядайте, г-н Стратев.
Борислав Стратев:
За да не се колебае г-н Димитров, г-н Председател, всъщност този текст не е вързан с друг. Имало е едно предложение, което не е направено впоследствие. Това е някакъв остатък и по-скоро е техническа грешка.
Емил Димитров:
Поддържам всичките анблок да бъдат приети, тъй като това ще изчисти първоначалния текст. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Димитров, има единствено предложение от Вас и от г-н Иванов по § 7 и то е § 7 да отпадне. Други предложения няма по § 7.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 7. Моля, който е „за”, да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Предложението за отпадане на § 7 е прието.
§ 8. Предложение на н.пр. Емил Димитров и Станислав Иванов.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Емил Димитров и Станислав Иванов за § 8. Моля, който е „за”, да гласува. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Предложението е прието.
В такъв случай е безпредметно гласуването на § 8 по вносител, тъй като единствената промяна е в текста на санкцията.
§ 9. Няма постъпили предложения.
§ 10. Няма постъпили предложения. Има предложение за редакция:
„В § 10 след думите „чл. 60а” се поставя запетая и се добавя думата „както”.”
Не виждам желаещи за изказвания.
§ 11. Няма постъпили предложения.
§ 12. Няма постъпили предложения.
§ 13. Няма постъпили предложения.
§ 14, § 15, § 16 и § 17. Няма постъпили предложения.
§ 18. Също няма постъпило предложение. Има предложение за редакция:
„§ 18. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1 навсякъде думите „чл. 68, ал. 2” се заменят с „чл. 68, ал. 3”.
2. В ал. 2 след думите „решения по” се добавя „чл. 20, ал. 4” и се поставя запетая, а думите „чл. 68, ал. 2” се заменят с „чл. 68, ал. 3”.”
Това са чисто технически редакции.
Желаещи за изказване? Не виждам. Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18, както и предложенията за редакция, които изчетох в § 10 и § 18. Моля, който е „за”, да гласува. Единадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение от н.пр. Емил Димитров и Станислав Иванов за създаване на § 18а.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Има предложение за редакция на § 18а.
„§ 18а. В чл. 71, ал. 1 думите „чл. 68, ал. 2” се заменят с „чл. 68, ал. 3”.”
Това е правно техническа редакция.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Емил Димитров и Станислав Иванов за създаване на § 18а. Моля, който е „за”, да гласува. Единадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване и редакцията, която ви предложих за § 18а. Моля, който е „за”, да гласува. Единадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 19. Няма постъпили предложения.
§ 20. Постъпи редакционно предложение от колегата Славов:
„След текста „чл. 80, ал. 1” да се добави „за конкретния актив”.
Желаещи за изказване? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 19. Моля, който е „за”, да гласува. Дванадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Славов за редакция в § 20 на текста на вносител. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Предложението за редакция не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 20. Моля, който е съгласен, да гласува. Дванадесет „за”, без против и въздържали се.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Пристъпваме към § 21 по отношение на чл. 80.
Имаме текст на вносител.
Имаме предложение на н.пр. Емил Димитров и Станислав Иванов.
Имате думата за изказвания. Г-н Донов.
Ангел Донов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители,
В чл. 80, ал. 2 според нас трябва да има едно малко изменение. След думата „индивидуална” да се добави думата „балансова” и да стане: „… и с индивидуална балансова стойност не по-висока от 2000 лв. за материалните активи”.
Трябва да се прецизира „за материалните активи”, за да е ясно, че точно за тези активи не може да надвишава сумата 2000 лв. Тази поправка сме я консултирали и фирмата, която прави оценка на активите на банката – това е Прайс Уотърхаус. Те също ни подкрепят с оглед на изложеното пред вас от мен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Донов. Правя предложение по реда на чл. 80, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на НС за редакционна промяна в ал. 2 на чл. 80 изразът: „индивидуална стойност” да стане: „индивидуална балансова стойност” и след числото „2000 лв.” се добави „за материалните активи”.
Сега, обаче, ще помоля колегите от Министерството на финансите да вземат становище. Имаме притеснение с експертите и референтите по този текст. Преди това правя уговорката, че ще оправим препратките, тъй като тук има препратки за оправяне. Мисля, че никой от комисията няма да възрази по това.
Росица Петкова:
Благодаря, г-н Председател.
За съжаление, към момента не мога да взема отношение, защото при първото разглеждане на изпратения ни законопроект нямахме бележки по въпросите на чл. 80. Сега имам нужда още веднъж да го разгледаме, за да мога да дам някакви бележки.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз искам да питам и Фонда, и синдиците, и Вас.
Вещите и правата, които се описват по реда на чл. 79, сигурни сте, че това е верният ред?
„Чл. 80 (1) Вещите и правата, които се описват по реда на чл. 79, се оценяват по тяхната пазарна стойност от специализирано одиторско предприятие, определено по реда на чл. 52, ал. 2, като синдикът може да използва оценката по чл. 52, ако тя е извършена от специализирано одиторско предприятие и отговаря на изискванията на чл. 80.”
В чл. 52 казахме, че имаме ред за определяне на предприятието.
И „ако тя е извършена от специализирано одиторско предприятие и отговаря на изискванията на чл. 80.”, т.е. на самия този член, който сега коментираме. Това притеснява колегите.
Съдия Данаилова, Вие имате ли становище по израза и по препратките и по институтите?

Радостина Данаилова:
При всички случаи редакцията по този начин не може да остане, защото е пълна глупост. Аз нямам специални знания и не мога да изразя отношение относно специализираното одиторско предприятие що е то и как да се избира.
Предс. Данаил Кирилов:
Това казват и експертите и аз ги подкрепям в това тяхно разбиране.
Радостина Данаилова:
Тази редакция е абсолютно безсмислена.
Ангел Донов:
„Специализирано одиторско предприятие”, според нас, трябва да се замести с израза „външни експерти”. Защото, ако запишем „специализирано одиторско предприятие”, тази норма ще влезе в колизия със Закона за независимия финансов одит.
Радостина Данаилова:
И може би аз да предложа да свърши изречението до „чл. 52, ал. 2.” И тази втора част, която пак препраща към чл. 52 и чл. 80 да се махне и тогава ще стане по-ясно по какъв начин се избира въпросен оценител – външен експерт, без да го квалифицираме.
Предс. Данаил Кирилов:
Приемаме ли, че текстът може да придобие следната редакция:
„(1) Вещите и правата, които се описват по реда на чл. 79, се оценяват по тяхната пазарна стойност от външни експерти, определено по реда на чл. 52, ал. 2.”
И това да бъде текстът на тази норма.
Тук има мълчание, което може да се възприеме като подкрепа.
Но да кажа и другия проблем в ал. 7.
„(7) Ако намери искането по ал. 4 за основателно, управителният съвет на фонда насрочва нова оценка от друго специализирано одиторско предприятие, което отговаря на изискванията на чл. 76 от Закона за кредитните институции, чиято оценка е окончателна. Новата оценка се посочва в описа от синдика.”
В ал. 7 „друго специализирано одиторско предприятие” означава ли, че трябва да са други външни експерти.
Чл. 76 от Закона за кредитните институции одиторско предприятие ли е или са експерти.
„Чл. 76. (1) Годишните финансови отчети на всяка банка, както и надзорните отчети, определени от БНБ, се проверяват и заверяват от специализирано одиторско предприятие, което е регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит.”
Тоест, тук вече няма как да са външни експерти.

Борислав Стратев:
Идеята тук е все пак да е специализирано предприятие по оценка на банкови активи. За това ал. 7 на вносител препраща към специализирано предприятие. Иначе външни експерти много.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук другият проблем е препратката към ал. 4. Коригирана е на ал. 6. Заповядайте.
Росица Петкова:
По ал. 1 изрично да кажа, че сме съгласни с предложената редакция – да отпадне „специализирано одиторско предприятие” и да се реферира към външни експерти.
Освен това, да отпадне частта „като синдикът може да използва оценката и т.н.” – това, което беше предложението на съдията.
По ал. 7 може би е удачно да остане в случая „специализирано одиторско предприятие,, с препратката към закона за кредитните институции, защото според нас тук ес цели известно степенуване на експертността. В този смисъл да отпадне думата „друго”.
Предс. Данаил Кирилов:
Така изглежда и това се определя вече не от синдиците, а от фонда. Синдиците са възразили и фондът определя.
Мен ме смущава тезата за конфликт, т.е. тук сме сигурни, че с чл. 76 от Закона за кредитните институции сме преодолели евентуалния конфликт на интереси.
При това положение, колеги, предлагам следното.
Първо ще подложа на гласуване предложението на н.пр. Емил Димитров и Станислав Иванов. Експертите подкрепят г-н Димитров.
Който е съгласен да подкрепим предложението на г-н Димитров и на г-н Иванов за § 21, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението на г-н Димитров и г-н Иванов.
Подлагам на гласуване текста на вносител с коментираните и приети редакции, а именно в ал. 1 думите „специализирано одиторско предприятие” да се заменят с „външни експерти” и текстът да свърши до чл. 52, ал. 2.; за ал. 2 с предложението, което направих по чл. 80, ал. 4. – припознатото предложение на г-н Донов с думите „индивидуална балансова стойност не по-висока от 2000 лв. за материални активи.”; с изменението в ал. 7, където отпада думата „друго” пред израза „специализирано одиторско предприятие”.
И съответно да дадем мандат на колегите експерти и референти да отразят препратките, да преномерират и да отразят съответно редакцията.
Който е „за” да приемем текста така, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 22 относно чл. 82. Имаме текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение за редакция. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
Пристъпваме към § 23 текст на вносител и § 24 текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения. Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” да приемем текстовете на вносител за параграфи 23 и 24, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приемат се.
Пристъпваме към § 25. Имаме текст на вносител.
Имаме и предложение на н.пр. Емил Димитров и Станислав Иванов в § 25, т. 3 да отпадне.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения.
Г-н Димитров, Вие искате ли да кажете няколко думи по вашето предложение да отпадне т. 3.
Емил Димитров:
Не. Благодаря Ви за това, че споменахте, че съм вносител. Мисля, че това е достатъчно. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на г-н Димитров и г-н Иванов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се. Отпада т. 3 от предложението на вносител.
Подлагам на гласуване текста на вносител с приетото предложение на г-н Димитров и Иванов да отпадне т. 3. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител без т. 3 за § 25.
Пристъпваме към § 26 текст на вносител.
§ 27 текст на вносител.
§ 28 текст на вносител.
Наименование на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби”.
§ 29 текст на вносител.
Колеги, имате думата по параграфи 26, 27, 28 и 29 заедно с наименованието на подразделението. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се текстовете на вносител от § 26 до § 29, включително, заедно с наименованието на подразделението.
Пристъпваме към § 30. Имаме текст на вносител и предложение на н.пр. Петър Славов и Мартин Димитров.
Има и предложение за редакция на § 30.
Имате думата за становища, колеги. Заповядайте.
Борислав Стратев:
Г-н Председател, трябва да го съобразите с тези и други промени дали е вече удачно тези изготвени доклади. Дали става?
Предс. Данаил Кирилов:
Става, влязоха договорите в другия параграф. В първия отпаднаха, но в другия влязоха.
Редакцията е с обратно действие. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция. Ако то се приеме, то всъщност обхваща текста на вносител заедно с предложението на Петър Славов и Мартин Димитров. Който е „за”, моля да гласува „за”. Пет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Не се прие предложението за редакция.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Петър Славов и Мартин Димитров. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 30. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 31. Имаме само текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване текста на вносител за § 31. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към предложение на н.пр. Емил Димитров и Станислав Иванов да се създаде нов § 31а за изменения и допълнения в Закона за кредитните институции.
Имате думата за изказвания. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Уважаеми г-н Председател, тъй като това е предпоследното ми предложение искам да използвам случая да благодаря на г-н Станислав Иванов за положените усилия и възможността в срок да подадем нашите предложения за поправки в Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров за труда и усилието, включително и да покриете срока. И на г-н Иванов благодарим. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 31а съобразно предложението на н.пр. Емил Димитров и Станислав Иванов. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Следващото предложение също е на н.пр. Емил Димитров и Станислав Иванов да се създаде нов § 31б.
Имаме и предложение за редакция по този нов § 31б.
Обсъждаме текста на предложението и на редакцията. Имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакционното предложение за § 31б. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
При това положение не гласуваме текста на предложителите, тъй като той е инкорпориран в редакцията.
Продължаваме с последния § 32. Имаме само текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, въпросът ми е към вносителите. Необходимо ли е да влиза толкова скоростно – от деня на обнародването. Проблем ли е да си влезе, както е обичайното, след обнародване в Държавен вестник.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев, като вносител, а и Вие мисля, че сте вносител, необходимостта в частта процесуални изменения, касаещи производства за възражения по приети и неприети вземания, те чакат, те са постъпили в съда. Ние действително с висока скорост разгледахме законопроекта – мисля, че в рамките на един месец го приехме на две четения, но въпреки това производствата са факт. Така че, ако можем да спестим поне тези три дни, е добре. Иначе за принципа да, но в този случай е спешно.
Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на § 32. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се.
Колеги, връщам ви на двата параграфа - § 29, и § 30.
„§ 29. Законът се прилага за висящите производства по банкова несъстоятелност.”
„§ 30. Разпоредбите на този закон се отнасят и за заварени производства и сключени по тях договори.”
Двата параграфа имат почти сходно съдържание. Но вие не подкрепихте предложението за редакция на експертите, което унифицираше текста. При това положение трябва да изберем кой от двата остава.
Димитър Лазаров:
Предлагам да се прегласува предложението за редакция на § 30.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров предлага да се прегласува предложението за редакция. Има ли възражение по това процедурно предложение? Няма.
Подлагам на прегласуване предложението за редакция за § 30.
„§ 30. Разпоредбите на този закон се прилагат и за производствата по несъстоятелност на банки, открити до влизането му в сила, и сключените по тях договори.”
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Колеги, след като преодоляхме това стълкновение, мисля, че приключихме с второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.
Моля да упълномощим колегите експерти и референти да извършат необходимите корекции съобразно дебата, гласуването по него, препратките и приетите становища. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, на Синдиците на КТБ в несъстоятелност, на които пожелаваме успех в производството по-нататък, на Софийски градски съд и на всички, включително и за писменото становище. Ако не беше то, г-н Димитров като скоростен и универсален вносител щеше да внесе и установителните искове, но той е разбрал смисълът на режима, който се установява и за това в неговите предложения няма такива предложения, за което благодаря, благодаря за бързата реакция на Софийски градски съд. Успех.
Колеги, имате ли нужда от 5 минути почивка? (Не, не, не!) Добре.
Пристъпваме към трета точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 502-01-74, внесен от Министерски съвет на 01.09.2015 г.
Гости по тази точка са: от Кабинета на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи г-жа Калина Константинова, за началник на политическия кабинет на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи, г-н Атанас Славов, съветник към политическия кабинет на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация; от Администрацията на Министерски съвет– г-н Красимир Божанов, директор на дирекция „Модернизация на администрацията на МС и г-н Искрен Иванов, главен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията”; от Центъра за оценка на въздействието на законодателството г-н Тони Димов, председател и от Фондация „Български център за нестопанско право” г-н Любен Панов, председател.
Благодаря на всички за търпението.
Ще помоля г-н Лазаров да води заседанието по това второ гласуване.
Предс. Димитър Лазаров:
Колеги, докладът за второ гласуване на всички е раздаден и ако не възразявате, защото виждам, че има доста редакционни бележки ще предложа, където няма становища и нови предложения, просто да не ги четем. Ако някой от колегите има изказвания по болтваните текстове, съответно и колегите, които имат предложения – Чавдар Георгиев, Данаил Кирилов, също да взимат отношение. Който е „за” така да процедираме, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 1. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен. Мнения, становища? Няма. Моля, който е „за” предложението на работната група да бъде отхвърлен § 1 да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложение от н.пр. Чавдар Георгиев:
„Създава се § 1а.
§ 1а. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нова ал. 2:
(2) Ако закон противоречи на Конституцията правораздавателните органи не го прилагат, а прилагат Конституцията.”
2. досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
Няма го г-н Георгиев. Няма становище на работната група.
Ива Митева: референт
Бих искала да ви обърна внимание, че по това предложение миналата седмица парламентът се произнесе във връзка със Закона за съдебната власт. Той го беше направил за изменение на чл. 15 и беше отхвърлено. Така че мотивите са абсолютно същите.
Предс. Димитър Лазаров:
Моля, който е „за” предложението на г-н Георгиев, да гласува. Няма „за”. Против? Няма. въздържали се? Десет „въздържали се”.
„Нов § 1. Чл. 17 се отменя.”
Мнения, становища? Не виждам.
Моля, който е „за” отменянето на чл. 17, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Не виждам.
§ 2. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 2.
Не виждам предложения, мнения, становища. Моля, който е съгласен с § 2 в редакцията на работната група, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се § 2 за създаването на чл. 18а и чл. 18б.
§ 3. Създава се нова глава втора с нови чл. 19 до 23.
Глава втора. Наименование - Оценка на въздействието на нормативните актове.
Моля, който е съгласен с наименованието на глава втора, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложение на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители. § 3 да отпадне.
Предложение на н.пр. Данаил Кирилов и група народни представители, което е подкрепено по принцип от работната група.
Предлага се редакция на § 3.
Колеги, мнения, становища по § 3, който обхваща нови чл. 19 до чл. 23, включително. Има ли изказвания? Ако няма, аз ще взема становище.
Ние с част от колегите депутати също направихме работна група основно по чл. 19. Всъщност тази тема още на обсъждането за първо гласуване на законопроекта беше поставена тук. Но виждам, че текстът почти същия е приет от работната група, с което аз не съм съгласен, а именно с ал. 2 на чл. 19.
„(2) Оценката на въздействието е предварителна и последваща. Чрез оценката на въздействието се изследват социалните, икономическите, екологическите и други последици от законодателството върху гражданите и юридическите лица, включително върху малките и средните предприятия.”
Колеги, не съм съгласен с този подход. Ние правим Закон за нормативните актове, а вкарваме един подход, за който всички казваме, че изброяванията в нормативните актове – нещо, което напоследък започва да се прилага по-често, не е най-добрият подход.
Защо изброяваме? А административните по-малко важни ли са?
Юридическите лица, включително върху малките и средните предприятия. Микропредприятията по-малко важни ли са? Земеделските производители по-малко важни ли са?
Нали правим нормативен акт, една правна норма ,която трябва да обхване N брой случаи. На първо гласуване не можах да бъда убеден в защита на тази теза. Колегите, които бяха в Огледална зала работна група беше ни предложен друг текст, който е по-стегнат и наистина е текст за закон, да не говорим за Закона за нормативните актове, а именно ал. 2 и го правя като предложение на основание чл. 80, ал. 4.
„(2) Оценката на въздействието е предварителна и последваща. Оценката на въздействието изследва съотношението между формулираните цели и очакваните, постигнатите резултати.”
В зависимост от това каква е – последваща или предварителна.
Заповядайте, г-н Славов.
Атанас Славов:
Уважаеми г-н Председател, дами и господа народни представители,
Действително в работната група на експертно ниво обсъдихме и направеното предложение, което Председателстващият прочете.
Ние изразихме становище от Министерски съвет, че така формулирана алинеята всъщност преди всичко се отнася за последващата оценка на въздействието, защото последващата оценка изследва това, което е заложено в законопроекта - дали са постигнати целите, и до каква степен са постигнати целите на законопроекта. Докато предварителната оценка на въздействието разглежда различни варианти. Има поне три варианта, които се разглеждат, като се оценяват негативните и позитивните последици.
Димитър Лазаров:
Г-н Славов, това общо теоретично е така и аз съм съгласен. Съгласни ли сте с подхода, тук сме повечето юристи, с изброителния подход? Малките и средните предприятия?
Атанас Славов:
Ако позволите, обсъдихме варианта определението да бъде вкарано като допълнителна разпоредба. А малките и средните предприятия беше настояване на Министерството на икономиката изрично да бъде вкарано.
Димитър Лазаров:
Имаше ли представители на Министерството на земеделието? Те може би щяха да настояват да бъдат включени земеделските производители. Ако имаше от „Рибарство и аквакултури” може би те щяха да настояват да бъдат включени и рибарите или микропредприятията. Между другото гледахме изменения на Кодекса на труда. Аз се изненадах от справката, че около 90% от фирмите в България са от двама до пет човека, така наречените микрофирми. Тях обхващаме ли ги?
Атанас Славов:
Да, обхванати са в общото – юридическите лица.
Димитър Лазаров:
Тоест, малките и средните не са юридически лица. Така ли да разбирам?
Атанас Славов:
Аз казвам, че Министерството на икономиката изрично държеше, тъй като това им е изискване по международни документи, и пред алтернативата те да вкарат отделен ЗИД на ЗНА само в тази част, ние се споразумяхме това да стане част от общия законопроект.
Разбирам подхода, който предлагате за по-стегната дефиниция. Въпросът е по-стегната дефиниция да не изключва част от възможната предварителна оценка на въздействието. Разбира се, в подзаконовия акт, който ще бъде приет, ако бъде приет закона, ще има по-подробно уреждане на цялата тази материя.
Предс. Димитър Лазаров:
Благодаря, г-н Славов. Заповядайте.
Искрен Иванов:
Уважаеми г-н Председателю, уважаеми дами и господа народни представители, само ще си позволя да внеса някакви разяснения.
Текстът за въздействие върху малки и средни предприятия е специфична оценка на въздействието, която е въведена в доста държави, които не искат да въведат общата оценка на въздействието на законодателството. Микропредприятията са част от малките предприятия и по принцип точно за това Министерството на икономиката още от 2013 г. много сериозно работи за това по линия на задължения от Европейската комисия, препоръки и т.н. за подчертаване точно на този най-уязвим сегмент.
И последно, стандартната дефиниция или стандартното разбиране на оценката на въздействието съществуваща до скоро е за трите измерения на оценката: социално, икономическо и екологично. Днес вече тя е многопрофилна: човешки права, конкуренция и т.н. За това присъства „и други”. Няма значение как точно ще бъде описано. Важното е да се извършва.
И последно нещо. По-правилната терминология е да не говорим за оценка на въздействието на нормативните актове, а на регулирането или на законодателството. Защото идеята е тя да се извършва далеч преди да се стигне до решението за приемане на някакъв нормативен или ненормативен акт. За това е по-добре чисто практически.
Предс. Димитър Лазаров:
Благодаря ви за изчерпателното становище. Чисто практически, ако Министерството на икономиката днес така структурирано има ангажименти, поети по линия на европейско законодателство, това ме задоволява ,което означава, че те ще бъдат длъжни, дори и да не го записваме в този закон, малки и средни предприятия да си пишат тази оценка за въздействието. Такива ангажименти може би ще има и земеделското министерство и то може би ги има. Те също трябва да пишат. Знам, че имаше някаква проблеми по линия на аквакултурите, малки, средни предприятия, но започнем ли да ги изброяваме, не подхожда на Закон за нормативните актове, където казваме горе-долу какво трябва да бъде съдържанието на нормативните актове.
Други становища има ли? По другите текстове има ли мнения и становища? Г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Аз имам въпрос. Въпросът ми е към работната група.
Моето предложение, което касае чл. 20 за създаване на нова ал. 6.
„(6) Предварителната оценка на въздействието на нормативен акт, свързан с компетенциите и правомощията на общините се съгласува с Националното сдружение на общините в Република България, по реда и условията на ал. 5.”
Искам да попитам колегите от работната група това прието ли е и как е отразено?
Ива Митева: референт
Предложението е отразено в чл. 27, тъй като там има специален ред, по който вносител на проект на нормативен акт трябва да го съгласува с всички компетентни органи. Там сме добавили изрично предварителната оценка на въздействието по чл. 20, когато тя се изисква, така че на практика частично предложението е отразено по отношение на актовете на изпълнителната власт и тези, които ще внася Министерски съвет.
Остава въпроса за актовете на депутатите и това сме го разсъждавали да се въведе в Правилника на Народното събрание, където има достатъчно добър ред за съгласуване на всички законопроекти с браншови, представителни организации, съдебна власт и т.н. и изрично ще бъде добавено и Националното сдружение на общините.
Има предложение за редакция на чл. 27.
Данаил Кирилов:
Аз го гледам това предложение, но го няма.
Ива Митева: референт
Текстът на чл. 27 казва:
„(1) Министърът - вносител на проект на нормативен акт, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, го изпраща заедно с предварителната оценка на въздействието по чл. 20 за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат.”
Те ще попаднат точно тук. Те и сега попадат тук.
Данаил Кирилов:
Не съм доволен от работната група.
Предс. Димитър Лазаров:
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители § 3 да отпадне. Моля, който е „за” това предложение, да гласува. „За” не виждам. Против? Десет „против”. Въздържали се? Няма.
Предложение на н.пр. Данаил Кирилов и група народни представители, за което се твърди, че по принцип е отразено в чл. 27.
Данаил Кирилов:
Твърди се, че е отразено на систематичното му място, но моля да го подложите на гласуване. Ако се приеме по принцип, ще настоявам за съответна редакция в чл. 27. Искам да обостря вниманието на работната група, че тук грубо се неглижира мястото и ролята на Националното сдружение на общините, което е активен участник в законодателните процедури.
Предс. Димитър Лазаров:
Подлагам на гласуване предложението на г-н Данаил Кирилов и група народни представители в чл. 20 да се създаде нова ал. 6, а именно:
„Чл. 20 (6) Предварителната оценка на въздействието на нормативен акт, свързан с компетенциите и правомощията на общините се съгласува с Националното сдружение на общините в Република България, по реда и условията на ал. 5.”
Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Против? Не виждам. Въздържали се? Няма. Предложението се приема. Само може би няма да е ал. 6 в чл. 20.
Г-н Кирилов, държите ли да е в чл. 20, ал. 6 или на систематичното й място в чл. 27.
Данаил Кирилов:
Ако не може да бъде в чл. 20, ал. 6 нова, да бъде в чл. 27.
Предс. Димитър Лазаров:
Подлагам на гласуване предложението за редакция на ал. 2 на чл. 19, което аз направих по реда на чл. 80, ал. 4 от правилника, а именно:
„(2) Оценката на въздействието е предварителна и последваща. Оценката на въздействието изследва съотношението между формулираните цели и очакваните, постигнатите резултати.”
Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване § 3. Създава се нова глава втора с нови чл. 19 до 23 заедно с наименованието на Глава втора, заедно с гласуваната редакция на ал. 2. Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Против? Не виждам. Въздържали се? Няма.
§ 4. Предложение на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Предложение на н.пр. Данаил Кирилов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 4.
Не е отбелязано дали предложенията са приети от работната група.

Ива Митева:
Не са приети.
Предс. Димитър Лазаров:
Не са приети. Г-н Георгиев го няма. Г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Отново възразявам срещу грубото незачитане на Европейската харта за местно самоуправление, както предложенията на Националното сдружение на общините в Република България от работната група и си поддържаме предложенията. Не сме чули никаква обосновка от работната група защо нашите предложения са отхвърлени.
Реплика: В мотивите изрично е записано защо.
Предс. Димитър Лазаров:
Някой ще вземе ли становище? Заповядайте.
Антоний Гълъбов:
Ако позволите, само една дума. В предложението за чл. 26, в ал. 1 се добавя понятието „субсидиарност”, което освен на европейско равнище, има значение и по отношение на натоварването на национално, регионално и местно равнище, въвеждайки принципа на субсидиарност, който пряко засяга местните и регионални власти.
Така че това е по някакъв начин и отговора на предишното ви предложение, защото това е в интерес на местните власти като въвеждане на принцип, който е важен за оценката на въздействието. Благодаря.
Данаил Кирилов:
Може ли реплика?
Предс. Димитър Лазаров:
Заповядайте, г-н Председател.
Данаил Кирилов
Разбира се, ние подкрепяме принципа на субсидиарността, но на това конкретно ниво на нормата, не бих казал, че принципното позоваване на принципа достатъчно гарантира реда, който касае местната власт.
С експертите сме говорили по отношение на техническата тежест, свързана с унифицираното обявяване, но въпреки това ми се струва, че би трябвало да се зачете това предложение, да се вземе предвид и да имаме специфичен ред, изричен ред, който да касае общините и тяхната дейност.
Предс. Димитър Лазаров:
Вносителите? Макар че Законът за нормативните актове би трябвало да бъде еднакъв като задължение на всички субекти, които имат законодателна инициатива и да приемат нормативни актове, без значение дали са законови или подзаконови. Не би трябвало да има разлика, според мен.
Атанас Славов:
Действително в работната група обсъждахме предложенията и логиката, която ни водеше е не че не ги приемаме. Напротив, напълно споделяме мотивите, напълно споделяме предложенията за съгласуване с общините и всъщност това е практиката – всички законопроекти, които се отнасят до местното самоуправление, биват съгласувани с общините. Още повече, че Националното сдружение на общините е със законов статут. То има статут по силата на Закона за местно самоуправление.
Надделя становището, обаче, че изричното изписване навсякъде и „местното самоуправление” по-скоро би довело до дисонанс. Но със сигурност, ако считате, че за пълнота това трябва да съществува като запис, ние го подкрепяме. Така или иначе го правим. Ние съгласуваме всички законопроекти с Националното сдружение. Ако считате, че изрично трябва да го има като запис, ние принципно го подкрепяме. Въпросът беше да не създаваме двоен стандарт – от една страна, са всички държавни органи, от друга страна, са само общините.
Предс. Димитър Лазаров:
Г-н Славов, коментираме на с. 7 публикуването. Ние минахме съгласувателната процедура. Говорим за публикуването на Портала. Това е предложението на г-н Кирилов. И съответно отделно е редакцията за общините. Аз мисля, че би трябвало да важи за всички, които издават нормативни актове, да ги публикуват на портала. За друг текст говорим.
Калина Константинова:
Може ли да взема думата? ( Заповядайте.) Мерси.
Става въпрос за едно 30 секундно движение от страна на общините, т.е. след като те качат на техния сайт, да качат и на портала. Това отнема около 20 секунди и всяка една от общините има създаден профил на този портал. Това по никакъв начин не би утежнило и не би създало допълнителна тежест на общините, било то административна или каквато и да е. Това е много елементарно да се направи. А това, което ще позволи, е да е по-лесно за граждани, медии, неправителствени организации на едно място да могат да проследяват, да сравняват, да виждат накуп какво се случва със законодателната дейност на правителството.
Така че това е направено за улеснение на гражданите, но със сигурност не е за сметка на някаква допълнителна тежест на общините.
Благодаря ви.
Предс. Димитър Лазаров:
Заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател. Във връзка с предложението на колегата Кирилов, на мен ми се струва, че е удачно към интернет страницата на общината да се добави и интернет страницата на общинския съвет, тъй като в някои общини има отделни страници на общинските съвети и гражданите обикновено се насочват да гледат страницата на общинския съвет за такива проекти на нормативни актове. Мога да ви дам пример с Общински съвет-Бургас, който си има отдел интернет страница, там има проекти на нормативни актове и който се интересува влиза. Надали някой ще хукне да гледа този Портал за обществени консултации. Даже ще кажа, че аз досега не съм подозирал, че има Портал за обществени консултации.
Така че за мен предложението на колегата Кирилов е удачно и правя предложение по чл. 80, ал. 4, ако случайно бъде възприето от комисията неговото предложение, да се добави съответно интернет страницата на общината и интернет страницата на общинския съвет.
Предс. Димитър Лазаров:
Благодаря. Може ли и аз нещо да попитам.
По вносител ал. 4 е:
„(4) Когато съставителят на проект на нормативен акт е орган на изпълнителната власт или орган на местното самоуправление, публикуването се извършва и на Портала за обществени консултации при условията на ал. 2 и 3.”
Тоест този текст, виждам че след това е и редактиран, обхваща и когато е община, и когато е Министерски съвет, защо трябва да правим отделни текстове за орган на изпълнителната власт и орган на местната власт.
Ива Митева:
Много добре вносителят в мотивите е казал причината, поради което го прави, а именно, че това по този начин ще е възможно на едно място в интернет да бъдат проследени всички инициативи на изпълнителната власт и на местната власт за промяна в нормативната рамка. Идеята е унифициране, включително и на подзаконовите актове на всички общински съвети, за да може всяка една наредба в една и съща сфера да не е коренно различна от наредбата в друга община. Явно с оглед на това колегите правят този портал, за да може наедно място да е събрано всичко и всеки да може да следи във всяка една община какво се прави.
По отношение, обаче, на второто предложение, то е да се извадят от обществените консултации – вносителят предлага след обществените консултации съставителят на проекта да сложи на интернет страницата си защо не са подкрепени предложенията на NGO-та, примерно казано, или на юридическите лица. На практика в предложението на Кирилов, това се вади за общините. Защо общините да не пишат защо те не подкрепят дадено предложение, а това трябва да го прави само изпълнителната власт. Тоест, отново ще има различно приложно поле на нормите и по различен начин ще качват информацията органите на изпълнителната власт, по различен начин ще бъдат третирани органите на местната власт.
Предс. Димитър Лазаров:
Благодаря за разяснението. Сега вече при внимателно прочитане на текста разбрах каква е идеята. Заповядайте.
Любен Панов:
Благодаря, г-н Председател. Казвам се Любен Панов от Български център за нестопанско право и съм председател на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Ние разглеждахме предложенията в Закона за нормативните актове и имаме конкретно предложение по ал. 5 на чл. 26, където, според нас, не е достатъчно защитена възможността да получават гражданите обратна връзка по техните предложения. Считаме, че в момента, включително и след формулировката на работната група, всъщност обратна връзка може да се получи в момента на приемане на акта. А целта на обратната връзка е преди да бъде приет акта. За това предлагаме да има 14-дневен срок след приключване на консултацията, в който да се получи обратната връзка, а не тя да бъде публикувана до приемането, включително и 1 ден преди приемането на актовете.
Предс. Димитър Лазаров:
Колеги, конкретно по предложението на г-н Кирилов – дали общините да бъдат освободени от това задължение, каквото имат другите органи, т.е. органите на изпълнителната власт за публикуване на предложенията или да бъдат освободени от това задължение. Но пък в същото време органите на изпълнителната власт са длъжни да съгласуват нормативните актове, които касаят общините, че и да публикуват, когато не са ги приели. В това се състои всъщност въпросът. Даваме задължение на органите на изпълнителната власт да публикуват неприетите при съгласувателната процедура предложения на общините, но пък освобождаваме общинските съвети в конкретния случай да публикуват неприетите съгласувателни предложения. Но не ги и задължаваме общинските съвети задължително да изискват съгласуване с други – малките предприятия, кварталите, урбанизираните територии.
Казвам какво казваме в закона – задължен е органът на изпълнителната власт да публикува, освобождаваме общината от това задължение. Г-н Славов.
Атанас Славов:
Г-н Председател, ние подкрепяме предложението за съгласуване с общините изрично да се запише. Подкрепяме и предложението за максимална публичност на разработваните проекти от общините, включително и качването им на Портала за обществени консултации, защото в него вече са инвестирани средства. Той работи. Има част, която е отделена за общините. Има традиция във функционирането на този портал вече 5 години. И от гледна точка най-вече на гражданите и на бизнеса това за нас е доброто решение. Защото аз ви казвам като юрист, че съм се пробвал на различни сайтове на общини да намеря отдела, където е за проекти на нормативни актове и честно ви казвам, предизвикателство е дори за подготвени хора.
Пред. Димитър Лазаров:
Благодаря, г-н Славов. Ако трябва да бъдем последователни, сте отхвърлили на работна група предложението Министерският съвет да праща в Народното събрание всички по съгласувателната процедура предложения - и неприетите предложения. Това е друга тема. Ще го регулираме в правилника. Благодаря. Но, ако трябва да бъдем последователни. (Напълно подкрепяме.) Не, ще си го направим в правилника.
Заповядайте, г-н Димитров.
Емил Димитров:
Понеже не съм запознат с материята, малко ми е трудно да го призная, но не съм запознат.
Това Национално сдружение за общините в България нямат ли си портал. На този портал не си ли слагат всякакви информация, която им е необходима, било като законодателна инициатива, било каквото и да е. ние сега осмисляме дейността на новия портал, или сега искаме да го има в четири – на общината, на общинския съвет, на националното сдружение и на още един, който е.
Предс. Димитър Лазаров:
Г-н Димитров, за друго става въпрос. Общините не желаят да публикуват неприетите предложения по съгласувателната процедура. За това става въпрос.
Данаил Кирилов:
Тук малко прекалявате с тълкуването на колегата Димитров.
Предс. Димитър Лазаров:
Аз така го разбрах.
Данаил Кирилов:
Не е точно така. Това е малко пресилено тълкуване. Иде реч за публикация на нормативен акт. Общините възразяват срещу това да качват едновременно и на техния портал и на въпросния нов портал. Нека тук да не залагаме непременно тълкуването, което г-жа Митева прави. И съобразявайте, че това са общински съвети. Съобразявайте вида актове, които приемат общинските съвети, отнесете ги към другите актове, с които ще ги сравнявате. Максимумът тук, като нормативни актове, това са наредби и правилници най-много. Това е.
Да, тук подкрепям вносителя и му е много хубава идеята за този портал, но е твърде амбициозна задачата. Това са 265 общини. Помислете си. Всяка община има Наредба за обществения наред, Наредба за управление на общинската собственост. Ще имаме качване на 265 правилника за обществения ред и 265 правилника за реда за упражняване на общинската собственост в община Х. Прав е г-н Славов с това, че дори на най-модерния сайт на най-голямата община – Столична община, и аз трудно откривам някои наредби, които ги знам, че са приети, знам че ги има, но ми е трудно да намеря техния окончателен вид и за това ги търся по друг начин. Това всъщност е балансът и аргументът за съобразяване. Тоест, да изтеглим ли тази част от местно законодателство в един портал, за да го виждаме, сравняваме и анализираме всички и да кажем в Бургас въобще не сте прозрачни при търговете за наем на общинско имущество. Вижте в община Х или У каква процедура има за същото. Или да оставим, както и вие казахте, да си търсим наредбите на сайта на общината като община, ако има отделен сайт на общинския съвет, или ако имаме, да го нарека публикация, в сайта на Националното сдружение на общините.
Това е проблемът за дебат. Не толкова това, което г-жа Митева казва. То има значение, но е толкова драмата дали ще се качват неприетите предложения.
Съобразете, една местна процедура по приемане на наредба с другите законодателни процедури. Все пак специфични са и са по-различни.
Предс. Димитър Лазаров:
Предложението за нова редакция на ал. 4 и ал. 5 е да отпадне това задължение за общините – Порталът за обществени консултации.
В 43-то Народно събрание се качват на сайта предложенията между първо и второ четене. Сега изведнъж се оказва, че ще правим изключение за общините. Това е въпросът. А дали ще е един портал или всяка община ще си прави портал, ако иска да го прави. Законът за нормативните актове така или иначе не всички го спазват.
Така ли е г-н Митев? Понеже вие сте работили.
Христиан Митев:
В Бургас ги качват, в интерес на истината.
Предс. Димитър Лазаров:
Неприетите? В смисъл направените предложения.
Христиан Митев:
Направените предложения не ги публикуват. Публикува се само проектът. Направените предложения ги няма и няма как да ги видите.
Предс. Димитър Лазаров:
Ние качваме на сайта всички предложения между първо и второ четене.
Атанас Славов:
Ако позволите да дам само едно пояснение. Профилите на общините са създадени. Има вече 2000 акта, които общините са си качили, въпреки че нямат задължение. Въпросът е да унифицираме практиката. Действително това би било от помощ и колегите от Администрацията на Министерски съвет са изградили комуникацията с общините. Въпросът е, че за да стане масова практика имаме нужда все пак от подкрепата на законодателя. А иначе Порталът за обществени консултации работи от 2009 г.
Данаил Кирилов:
Г-н Председател, ако може реплика.
Аз ви казвам, че нямаме подкрепа на самите общини. В това предложение, изрично ще го кажа, но това е волята на Сдружението на общините. По тази причина съм припознал и сме припознали въпросното предложение. Да, може да се каже, че това не е най-модерното на този етап, но очевидно трябва да тръгне портала, да се създаде практика, да се убедят общините в ефективността на ползването на профили във въпросния сайт и да го ползват. Аз съм сигурен, че от тези 265 общини, има такива, които имат практика и имат желание, но има и такива, които нямат практика и все още не са формирали желание. Ако създадем общо задължение за всички общини, тогава ще има виновни и изпълнителни общини. И пак казвам, това е за подзаконови нормативни актове, местна уредба, локална уредба на обществени отношения съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Предс. Димитър Лазаров:
Други мнения и становища? Г-н Божинов.
Красимир Божинов:
Бих искал да ни позволите да направим едно последно усилие като представители на изпълнителната власт, за да убедим г-н Кирилов.
Струва ми се, че това становище на Националното сдружение на общините се дължи или на неразбиране в какво се състои задачата, т.е. тези, които не са го правили, си представят една сложна операция, която изисква специална IT грамотност, или, извинявам се за грубостта, за желание този вид шикалкавене, който сме констатирали и така хубаво се скрива нормативният акт в сайта на общината, че не можем да го открием.
Това че в различните варианти на редакцията се предвижда публикуване на сайта на общината, разбира се, волята на законодателят е да има публичност, т.е. потребителите на този акт - тези, които трябва да го прилагат, чиито права и интереси се засягат, да могат да имат достъп, да има публичност. Не виждам какъв друг мотив биха могли да имат общините, което е извън неразбирането или нежеланието актът все пак да се публикува, но така, че да не се вижда.
Струва ми се, че при положение че който и да е служител на общината и на общинския съвет трябва да извърши действие публикуване на интернет сайт, за този служител допълнителното усилие да го публикува и на портала, това не натежава толкова, колкото общественият интерес, който ние виждаме – възможност потребителите да виждат наедно място всички актове на всички общини, включително се правят проучвания на актове, които регламентират еднотипни материи, включително да подпомогнат по този начин общини, които така да се каже си „сверяват часовниците” с нормативната уредба, която правят други общини. Просто това, което се спестява е едно техническо усилие на един служител, който и без това трябва да направи същото, само че на сайта на общината.
Данаил Кирилов:
Може ли един конкретизиращ въпрос. След като платформата съществува, моята молба е опишете ми точно какво и в кой момент общината качва на въпросната платформа? Какво и в кой момент? Къде, също така, са приетите и неприети предложения?
Красимир Божанов:
Г-н Иванов е администратор на сайта и самият той е този, който комуникира с органите на местно самоуправление и по тяхно желание им съдейства за изпълнение на тази дейност.
Искрен Иванов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, това, което искам да добавя за технологичната част на процеса, и сега по чл. 26, ал. 2 всички нормативни актове трябва да бъдат публикувани 14 дни на интернет страницата. Технологичният процес, вътрешен, за всяка от общините те са си го създали и те са задължени. Изследвахме съдебната практика. За последните две години масово съдебната практика е категорична, че 14-те дни, ако не се публикува, е самостоятелно основание за отмяна на акта. Така че те така или иначе го правят.
А относно Портала за обществени консултации моментът е абсолютно същият, като 30 секунди или 1 минута са необходими.
Данаил Кирилов:
Повтаряте това. Кажете ми на първия ден какво се качва? (Проект.) Проект се качва. На 14-тия ден какво се качва?
Искрен Иванов:
На 14-тия ден изтича обсъждането, а в редакцията, която
Данаил Кирилов:
Кога се качват предложенията?
Искрен Иванов:
След като по редакцията на вносителя Министерски съвет - към датата на приемане, да стане ясно кое предложение е прието. Говорим за предложенията на гражданите - към датата на приемането да стане ясно кое предложение е прието. Това беше редакцията.
Данаил Кирилов:
Към датата на приемането. Но тук да попитам. Качва се приетият текст на наредба.



Искрен Иванов:
Не, само предложенията и най-вече акцентът е върху това кои са неприетите, за да може да бъде мотивирано. По този начин се изгражда партньорско отношение между администрацията и гражданите.
Данаил Кирилов:
Какво се изгражда? База данни на неприетите предложения.
Искрен Иванов:
Не, уверявам ви, когато има обратна връзка, наистина това стимулира всички, които участват в обществените обсъждания, да продължат да го правят. А тук наистина става дума за едно разширяване на сега действащия срок от 14 дни просто и на портала.
По института на обществените консултации в този си вариант не се променя нищо.
Предс. Димитър Лазаров:
Г-н Кирилов, имате ли допълнителен въпрос?
Данаил Кирилов:
Кога се качва приетият акт, приетата наредба? Приема я общинският съвет и каква е нейната съдба? Да я отличим и да кажем симетрично с обсъждания проект как седи приетият текст. Него качваме ли го?
Искрен Иванов.
Не. Говорим за проекта на акт, 14 дни възможност за предложения и кои предложения са отхвърлени и защо – мотивировка, за да разберат тези, които са го направили.
Предс. Димитър Лазаров:
Все едно, ако направим аналогия, докладът на Народното събрание качва ли се на интернет страницата? Не. Където комисията казва да се приеме или да не се приеме.
Данаил Кирилов:
В Народното събрание се качва всичко – цялата процедура, от А до Я и може да се проследи.
Аз си гласувам за моето предложение.
Предс. Димитър Лазаров:
И аз имам още един допълнителен въпрос. До момента казахте, че съществува този портал, или както го наричате, има ли такива от общини подаване и качване?
Искрен Иванов:
Има такива. Те са доброволни, тъй като няма законово изискване. Свързват се с нас, ние организираме процеса и те го правят.
Предс. Димитър Лазаров:
Колко общини са горе-долу?
Искрен Иванов:
Може би 12 или 13 общини.

Христиан Митев:
Повече са. Ако си изпълняват задълженията по законите, може би двайсетина със сигурност. Защото по специалните закони те са задължени. Примерно, има задължение да се приеме наредба за провеждане на обществени консултации или за събаряне на опасни сгради. Има в специалните закони различни разпоредби за приемане на наредби и те го правят. Някои го правят, не всичките.
Предс. Димитър Лазаров:
Колеги, предлагам прекратим дебата.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Чавдар Георгиев и група народни представители за § 4.
„В § 4 се правят следните изменения:
1.т. 2 отпада.
2. т. 3 става т. 2 , като от нейното съдържание отпада създаването на ал. 5.”
Моля, който е „за” предложението на г-н Чавдар Георгиев, ад гласува. „За” не виждам. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Данаил Кирилов и група народни представители. Чета:
„В § 4, чл. 26, ал. 4 придобива следната редакция:
Чл. 26 (4) Когато съставителят на проект на нормативен акт е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва от Портала за обществени консултации, а когато съставителят на проекта на нормативен акт е орган на местното самоуправление – съответно на интернет страницата на общината. Публикуването се извършва при условията на ал. 2 и 3.
В § 4. Чл. 26, в ал. 5, изречение второ, отпада текста „или орган на местното самоуправление”, и тя придобива следната редакция:
„Чл. 26 (5) Най-късно в деня на приемането, съответно на издаването на нормативния акт, съставителят публикува на интернет страницата на съответната институция справка за всички постъпили предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят на проекта на нормативен акт е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации.”
Моля, който е „за” предложението на г-н Кирилов в така изчетената редакция, моля да гласува. Шест гласа „за”. Против? Три гласа „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от работната група за § 4. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.


Христиан Митев:
Направих предложение по чл. 80, ал. 4 в случай че се приеме предложението на г-н Кирилов и група народни представители в текста да бъде добавено съответно интернет страницата на общината и интернет страницата на общинския съвет.
Предс. Димитър Лазаров:
Колеги, въпреки че гласувахме целия § 4 с приетата поправка на г-н Кирилов, подлагам на гласуване и предложението г-н Митев. Но къде да го сложим?
Христиан Митев:
В чл. 26 ал. 4 след „съответно на интернет страницата на общината” да се добави „и/или интернет страницата на общинския съвет”.
Те си го качват тези, които имат интернет страници.
Предс. Димитър Лазаров:
Моля, който е „за” предложението на г-н Митев, да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Няма да подлагам на допълнително гласуване § 4 с приетото предложение на г-н Митев.
§ 5. Работната група предлага да се създаде нов § 5.
„§ 5. В чл. 27, ал. 1 след думата „изпраща” се добавя „заедно с предварителната оценка на въздействието по чл. 20”.”
Моля, който е „за”, предложението на работната група, да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, след като приехме нов § 5, пристъпваме към § 5 по доклада относно чл. 28.
Имаме текст на вносител.
Предложение на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители . § 5 да отпадне.
Имаме предложение на н.пр. Христиан Митев.
Имаме и текст на работната група – работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6.
Имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения.
Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Първо искам да оттегля своето предложение във втората му част по отношение на ал. 4 на § 5 по вносител.
По отношение на предложението ми за изменение на ал. 3 го поддържам по следните съображения.
Считам, че е напълно достатъчно законопроектите да се придружават от справка за съответствие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Не смятам, че би следвало да се прави тук и съответствие с практика на Европейския съд, тъй като Европейският съд по правата на човека разглежда конкретни оплаквания, свързани с конкретен казус, разглеждан от националните съдилища и няма как да бъдат правени тук сравнения и да се правят някакви прилагания по аналогия само на базата на едно разрешение на съда, което може да е в противоречие с други разрешения, което впоследствие самият съд може да го преодолее, да направи съвсем различно тълкуване. Така че не смятам, че е добро решение да се сравняват законопроекти с конкретни дела.
Самата справка за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека ми се струва напълно достатъчна. Това е и мотивът ми в текста на ал. 3 да остане само справка за съответствие с Конвенцията и да отпадне текста „и с практиката на Европейския съд по правата на човека”.
Правя предложение в моето предложение за ал. 3, тъй като тук чисто технически виждам че липсва, накрая да се добави „която се изготвя от Министерството на правосъдието.” Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Славов.
Атанас Славов:
Г-н Председател, ако позволите, да обясня защо и практиката на съда. Да, действително първоначалната практика на съда е да гледа конкретни казуси. Но последното десетилетие всъщност виждаме поредица от решения, включително и по български дела, когато се дават конкретни препоръки за промяна на законодателството. Примерно, делата свързани със специалните разузнавателни средства, делата, свързани с Наказателно-процесуалния кодекс. Конвенцията, както казва съда, е живо право и от тази гледна точка какво е живото право днес зависи от решенията на Европейския съд по правата на човека. Тоест, това не е само едно сравняване на текста на конвенцията с текста на закона. А ако не отчитаме практиката, включително и по така наречените „пилотни решения” спрямо България, рискуваме да имаме нови осъдителни решения. А смисълът на целия този текст е да намалят осъдителните решения за страната. Съдът посочва много често без да влиза в детайли по конкретни дела, ако не сме си променили закона, той директно постановява осъдително решение с вече много кратки мотиви, позовавайки се на предишни свои решения.
Наистина имаме една еволюция последните години и е важно практиката да се взема под внимание. Държа да го отбележа, тъй като иначе рискуваме да не изпълним поетите ангажименти към съда, което е посочено в мотивите на законопроекта. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте, но кратко. Случаят е ясен, времето е малко.
Красимир Божанов:
30 секунди само, г-н Председател.
380 и няколко са неизпълнените в момента от България съдебни решения – справка на съда от миналата седмица, огромната част от тях е свързана с пилотни такива решения, т.е. не става въпрос само за съответствие с конвенцията, а става въпрос и с променящото се тълкувание на конвенцията, провеждано от Европейския съд в Страсбург.
Христиан Митев:
След дадените разяснения оттеглям предложението си, като ще си поддържам другото предложение за срока на справката по-късно в § 6.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Няма други изказвания.
Да приема ли, че с оттеглянето подкрепяте текста на работната група.
Христиан Митев:
Подкрепям текста на работната група. В този смисъл приемете оттеглянето. Оттеглям цялото предложение по § 5.
Предс. Данаил Кирилов:
При това положение първо подлагам на гласуване отменителното предложение на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители. Който е „за” да отпадне § 5 по доклада, моля да гласува „за”. нула гласа „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Не се приема предложението на Чавдар Георгиев.
Подлагам на гласуване текста на работната група за § 5, който става § 6. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се редакцията на работната група.
Красимир Божанов:
Г-н Председателю, има разлика в текстовете на ал. 3: единият казва”законопроектите” се придружават от справка, а предложението на работната група казва „проектът на закон или на кодекс”, което означава две различни неща. Моля само да го имате предвид, защото няма да се постигне търсеният ефект.
Предс. Данаил Кирилов:
В какъв смисъл няма да се постигне?
Красимир Божанов:
Проектите за изменение и допълнение на законите ще влязат ли в обхвата на ал. 3? Не проектите на закон и кодекс, както е записано от работната група.
Предс. Данаил Кирилов:
Влизат всички нормативни актове с ранг кодекс и закон. Кодексът, ако забелязвате, също се изменя със закон – с проект за изменение и допълнение. Тоест, и двете редакции са правилни.
Колеги, не се налага прегласуване при това положение. Гласувахме редакцията на работната група, която съдържа и текста на вносителя.
Пристъпваме към предложението на работната група да се създаде нов § 7.
„§ 7. След чл. 51 се създават „Допълнителни разпоредби” с нов § 1 и § 1а.”
Виждате ги разпоредбите. Заповядайте.
Експерт:
Искам да направя едно уточнение в Допълнителните разпоредби § 1 относно легалното определение на „Портал за обществени консултации”.
След направените промени в чл. 26 следва ли да остане накрая на изречението „или от орган на местното самоуправление”?
Атанас Славов:
Ако позволите само едно уточнение.
Тъй като порталът дава възможност за това, а това е дефиниционна разпоредба – легална дефиниция на това какво представлява портала, нека да остане тази възможност и общините да го правят, ако желаят, както приехме предложението. Тоест, няма задължение. Тук е възможност.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не съм направил такова предложение, както се вижда, така че нека наистина да оставим общата принципна възможност. Това е в полза на общините и в един момент те ще започнат сериозно да се включват в Портала за обществени консултации, така че нека да го оставим в понятието.
Националното сдружение не е против понятието. Заповядайте.
Любен Панов:
Благодаря, г-н Председател.
По § 1а имаме коментар, който изключва определени нормативни актове от разпоредбите в Глава втора и Глава трета. Само да уточня, че Глава трета включва чл. 26, който изисква обществени консултации на някои актове, чл. 27, който изисква съгласуване с други институции и чл. 28, който изисква актовете да имат мотиви и да се проверява съгласуваността им, например, с Европейската конвенция за правата на човека. Аз не виждам причина защо Законът за държавния бюджет и бюджета на касата и на други бюджети, не трябва да подлежат на обществени консултации, не трябва да имат мотиви и не трябва да се съгласуват с другите органи, на първо място.
И каква е разликата между държавния бюджет и местния бюджет, където в закона за местните бюджети е изрично записано задължението за провеждане на обществени консултации, сроковете и конкретния механизъм. Може би има логика.
Предс. Данаил Кирилов:
Разликата е, че държавният бюджет се приема със закон, а общинският - не.
Всичките актове в частта мотиви, те имат мотиви. И ако казвате, че отпада задължението за мотивите, тук трябва прецизно да го проверим.
Любен Панов:
Глава трета включва тези членове, които изискват и мотиви и съгласуване - чл. 26, чл. 27 и чл. 28, в сегашния Закон за нормативните актове.
Христиан Митев:
Г-н Председател, в подкрепа на това становище в Глава трета. Изработване на проекти на нормативни актове влиза чл. 28, където са мотивите, които трябва да съдържа проектът за нормативен акт.
Така че наистина трябва да има някаква по-прецизна редакция, за да не стане така, че няма нужда да се мотивират. Защото така или иначе те се мотивират. Благодаря.
Атанас Славов:
Напълно подкрепяме предложението. Не може изключението да е за всички изисквания на Глава трета.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Ще подложа на гласуване промяната на обхвата на изключението, т.е. без мотиви. Да отпаднат другите елементи, но не и чл. 28, който касае мотивите.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Девет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Тоест, променя се изразът „Глава втора и трета”, като ще стане „с изключение на мотивите по чл. 28 не се прилагат за:”
Експертите ще го редактират точно. Гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Девет гласа „за”. Против и въздържали се няма.
Димитър Лазаров:
Когато неправителствени организации са спечелили проекти по всякакви международни и извън български или български донорски организации да ги задължим да си публикуват на сайта изработените нормативни актове, които след това идват при нас. И да видим кое се приема и кое не се приема. Защото това някак си остава непублично.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е много хубаво предложение, г-н Лазаров. Ако го правим като предложение, сега е моментът, точно преди допълнителните разпоредби.
Димитър Лазаров:
Не мога да го формулирам по чл. 80, но ще го имам предвид.
Предс. Данаил Кирилов:
Нека има прозрачност. Иде ли реч за изработване на нормативен акт, без значение какъв, да има задължение за обществената организация, неправителствената организация или консорциум от лица, който го е изработил задължително да бъде вписан в списъка в отделен панел на Портала за обществени консултации. Така ще видим НПО, които пишат. Така ще видим и какви средства получават за това.
Димитър Лазаров:
В което няма нищо лошо. Говорим за прозрачност.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако имаме съгласие и г-н Лазаров каже, че го прави по чл. 80, ал. 4 това да бъде нов параграф след § 1 от Допълнителните разпоредби, ще го подложа на гласуване.
Димитър Лазаров:
Формално не съм готов, г-н Председателю, да го направя и да му намерим систематичното място – дали трябва да бъде в частта за обществените консултации. Не съм готов, но идеята ми хрумна сега и е добра. Когато ще говорим за прозрачност, нека да бъде по отношение на всички участници в законодателните инициативи, а не само институциите, които имат право на такава, а и тези, които са сезирани. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Но г-н Димитров има готовност, а пък аз почти казах текста. Предлагаме нов § 1а със следното съдържание:
„§ 1а. В Портала за обществени консултации се съдържа отделен раздел, в който се вписват всички изработени по възлагане от държавата или общините, проекти за нормативни актове от обществени организации, неправителствени организации, консорциуми от такива организации и други лица, както и техните възнаграждения….”
Реплика: И адвокатски кантори.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, и адвокатски кантори. Който пише проекти за нормативни актове, разбира се. Общо организации и лица, които са изготвили проекти за нормативни актове и възнаграждението, което им е заплатено.
Димитър Лазаров:
Г-н Председателю, да не импровизираме. Освен възложените от държавните органи и общинските институции, то трябва да се оформи там, където по една или друга програма външни донори възлагат писането на такива актове, които след това влизат по някакъв ред като предложения на граждански организации. Аз нямам готовност сега. Ще го обмислим текста, ще направим консултации и ще го внесем.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма кога!
Атанас Славов:
Ако позволите, кратък коментар. И в момента в Портала за обществени консултации се публикуват всички постъпили становища. И не само това, когато онлайн организацията прави предложение за промяна на нормативен акт или създаване на нов такъв, тези предложения влизат в портала.


Предс. Данаил Кирилов:
Да, ама това не се вижда дали е платено или не е. Това е разликата. А нека това да се види.
Атанас Славов:
Не мога да коментирам това. Има различни публични международни донорски програми с публични средства, които имат специални правила. Ние не можем да поемем ангажимент на този етап порталът да го товарим с актове с риск да нарушим правилата, които съществуват. Но принципно подкрепяме идеята за по-голяма публичност на всички предложения за нормативни актове.
Предс. Данаил Кирилов:
Гениална беше идеята на г-н Лазаров. Тя щеше да осмисли генерално и абсолютно този ЗИД, който правим. Защото при всички положения щеше да освети идеално или възмездно писане на законопроекти. Тоест, това щеше да е една сериозна стъпка да се отграничи чистото становище, принципното становище от лобизма в законодателството.
Атанас Славов:
Ако позволите само един коментар. Все пак има създаден Обществен съвет към Комисията за взаимодействие с гражданското общество и считам, че подобно предложение е редно да бъде обсъдено в по-широк кръг. Така ми се струва по чисто процедурна гледна точка. Иначе едната комисия навлиза в територията на другата.
Димитър Лазаров:
А личното Ви мнение какво е, г-н Славов, принципно.
Атанас Славов:
Личното ми мнение е, че законодателният процес трябва да е максимално публичен.
Димитър Лазаров:
Тоест, подкрепяте принципно такава идея, която да я разработим.
Атанас Славов:
Включително и справките, за които Вие споменахте в началото, аз съм напълно „за” те да идват в Народното събрание. Единственото ми съображение беше, че това не е обсъдено с министерствата и е възможно да възникне колизия защо предлагаме нещо такова, без да сме го обсъдили в Министерски съвет. Иначе по същество подкрепяме предложението.
Предс. Данаил Кирилов:
Освен това, Вие не сте го предложили. Това е предложение на второ четене по реда на чл. 80, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря за подкрепата.
Димитър Лазаров:
На коляно не съм съгласен да пишем текст, г-н Председател. Но идеята ще я разработим, ще я обсъдим, ще видим кои са против, защо са против и ще го внесем.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е малко „ама друг път”. Заповядайте.
Тони Димов:
Нашата организация – Центърът за оценка на въздействието на законодателството, работи точно по този законопроект, но не по текста му, а снабдихме органа със законодателна инициатива с максимално много експерти и знания – оценка на въздействието, социология и т.н. Всичко е качено в сайтовете. Аз съм донесъл флашки, на които сме качили информация и който иска може да види, да се запознае.
Димитър Лазаров:
Става въпрос, че има министерства, които възлагат срещу заплащане на адвокатски кантори и на кой ли не и тези законопроекти излизат от името на министерството и когато дойдат тук ние ги обсъждаме, а представителите на министерствата свиват рамене и не знаят, защото те не са ги писали. Ето за това говорим. И ние се чудим кого да питаме. Сега аз нямам готовност такъв текст да предложа, но поемам ангажимента.
Предс. Данаил Кирилов:
Моят текст беше много хубав. Заповядайте.
Калина Константинова:
Само искам да допълня, че г-н Тони Димов и г-н Панов бяха част от работна група, като представители на неправителствени организации и не бяха единствените.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние за това сме ги поканили и на предното заседание и на сегашното.
Калина Константинова:
Имаше и представители на всички министерства и това беше един съвсем различен процес на кооперация.
Това, което вие казвате, е когато, да речем е по проект с еврофинансиране, има част за изработване на нормативни актове и се получи примерно един законопроект.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров не си поддържа предложението, г-н Димитров. Той не е направил предложение. Г-н Димитров иска думата.
Емил Димитров:
Колеги, не трябва да изпускаме нито една възможност, която би могла да допринесе за повече прозрачност в публичния сектор, в неправителствения сектор, още повече, когато се разходват публични средства по градове, по договори, по европейски програми, така че ние не трябва да закрием тази дейност и да слагаме завеса, а да дадем възможност обществото напълно прозрачно, както гражданското общество изисква от нас, да дадат отчет за своите разходи. Благодаря ви.


Предс. Данаил Кирилов:
Може ли и аз да се присъединя към Вашето предложение, което току-що направихте. Текстът, който не искам да повтарям, го има в стенограмата и ще предложа на колегите от дирекция „Референти” да го изчистят от редакционна страна.
Искате думата? Заповядайте.
Любен Панов:
За мен е лош пример, когато обсъждаме Закона за нормативните актове как трябва да има обществени консултации, сроковете, в които да се приемат предложения на гражданите, да се правят такъв тип предложения в последния момент, без да са обсъдени със заинтересованите страни.
Така че бих предложил, ако има такова предложение, то да се внесе и обсъди отделно. Просто е лош пример, когато се приемат точно текстове, свързани с обществените консултации.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, прекратяваме дебата. Това е лош пример наистина, но колегата даде лош пример за конфликт на интереси. Тоест, в конкретния случай, когато обсъждаме дейността на неправителствени организации по повод законодателство, редно е неправителствените организации да не вземат отрицателно становище към осветляващи мерки, касаещи тяхната дейност. Аз и ние с кого да направим обществено обсъждане при това положение? Вие ни вкарвате в дяволска въртележка да питаме засегнатия дали му харесва да го засегнем.
Калина, заповядайте, но нещо кратко.
Калина Константинова:
Единственият ми коментар е, че подкрепяме г-н Панов в неговото последно изказване, че подхождайки по този начин и добавяйки такава разпоредба без обществено обсъждане е в разрез с предложенията, които сме направили, цялостните, в законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Аз съжалявам, колкото и да не ви харесва, но Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, който съгласно Конституцията, има силата на закон, ние сме длъжни да го спазваме и спазвайки го, упражняваме правото си като народни представители по време на второ четене да правим редакционни предложения в текста на законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Тази яснота е много важна за обществения дебат. Много е важно да знаеш кой има интерес във формирането на определена обществена нагласа за регулиране на обществените отношения и кой е изработил конкретен проект.
Има ли възражения да прекратим дебата? Няма.
При това положение, колеги, подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4 на г-н Димитров и Кирилов за създаване на § 1а с текста, който ви предложихме преди малко и е отразен в стенограмата, включително с редакционна поправка.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Приема се предложението за създаване на нов § 1а.
Подлагам на гласуване цялото предложение на работната група за създаване на нов § 7, включително с наименованието Допълнителни разпоредби.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Приема се.
§ 6. Текст на вносител.
И предложение на н.пр. Христиан Митев – Параграф 6 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя и придобива следната редакция.
Имате думата. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Предложението, което е направено е във връзка с вече приетия текст на чл. 28, ал. 3 с изменението, с което задължихме Министерството на правосъдието да изготвя справки за съответствието на законопроектите с конвенцията и с практиката на Европейския съд. Чисто теоретично, обаче, а и на практика, според мен, абсолютно възможно е да възникне ситуацията, при която такава справка не се изготвя съвсем умишлено, примерно по политически, лични и каквито други се сетите мотиви от страна на Министерството на правосъдието. Законопроектът на народния представител или група народни представители отива в Министерството на правосъдието, седи си, министерството никакви справки не изготвя – нито положителни, нито отрицателни, просто не изготвя справка и по този начин на практика правото на законодателна инициатива по Конституция отива в забвение, образно казано и за това аз предлагам да има все пак някакви срокове. В случай, че тази справка не може да се изготви в срок до 35 дни от получаване на законопроекта, в този случай на вносителя се изпраща съобщение с посочване на причините за тази невъзможност и в срок най-късно от 60 дни справката да бъде изготвена, за да може този законопроект след това да бъде разглеждан по предвидения в закона ред.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Министерството на правосъдието иска ли да вземе становище по това предложение? Заповядайте.
Вергиния Мичева:
Всъщност тези справки са само касаещи актовете на министерствата, когато се съгласуват законопроектите. На народните представители няма да им издаваме такива справки. Това по никакъв начин няма да бъде.
Христиан Митев:
Аз доколкото виждам систематичното място на чл. 28, ал. 3 и начина, по който чл. 28, ал. 3 като цяло е разписан, включително с измененията, които се правят в момента, се отнася не само за нормативните актове, на които вносител е Министерският съвет, а и нормативните актове, чиито вносители са народни представители.
Вече по отношение на оценката на въздействие е ясно, че там Министерският съвет си я провежда по определена методика, а Народното събрание по друга, но това е за Глава втора. Оценка на въздействието. За Глава трета не съм сигурен, че Глава трета една ли не се отнася само и единствено за проекти на Министерския съвет. В противен случай трябва да приемем, че чл. 28 и мотивите са само за Министерски съвет и едва ли не народните представители не трябва да пишат мотиви. Глава трета си е за абсолютно всички законопроекти, както за законопроектите на Министерски съвет, така и за законопроектите на народни представители. И от това е обусловено предложението ми за някакви срокове и за някакви рамки. Надявам се, министерството да няма някакви притеснения, че може да се справи с посочените срокове за изготвяне на подобни справки. Тъй като, ако четем буквално текста, както е предложен и който вече гласувахме на чл. 28, ал. 3 аз като вносител, изготвяйки проекта си, този проект трябва да бъде все пак придружен от справка от страна на Министерството на правосъдието. Благодаря.
Атанас Славов:
Ако позволите, само автентично тълкуване да направя, тъй като сме участвали в разработването на този текст. Идеята за внасянето му е била наистина да се отнася само за законопроектите на министерски съвет. Пропуск е, че не е изрично оказано и в този смисъл може би е редно да се уточни изрично, но със сигурност Министерството на правосъдието аз не виждам как би могло да поеме стотиците законопроекти, които се внасят и от народни представители ежегодно. Тоест, въобще това не е седяло на масата като дебат. То е за актовете на Министерски съвет. Така както Министерството на финансите прави финансова обосновка, така Министерството на правосъдието, защото това е в неговата компетентност, да прави тази справка. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев.
Христиан Митев:
С оглед на това, което чухме от вносителя, всъщност излиза, че чл. 28 трябва по някакъв начин да го допълним. Аз не знам можем ли да се връщаме и да правим предложения в момента по чл. 28.
В противен случай трябва да остане в смисъл аз ще си поддържам предложението. И единствената възможност, която остава, е да правим редакционни предложения в зала, което за мен не е най-доброто.
Атанас Славов:
Просто трябва да се изключат законопроектите на народни представители, т.е. да остане параграфа, както е и просто да изключим законопроектите, внасяни от народни представители, аз да не пипаме вече приетите.
Христиан Митев:
В такъв случай, ако вие сте съгласни като вносители, тогава аз ще предложа друг текст на § 6.
„Разпоредбата на чл. 28, ал. 3 и ал. 4 не се прилагат за законопроекти, на които вносител е народен представител и/или група народни представители.”
За да можем да отговорим на духа, който вие сте вложили в текста на чл. 28. Другият начин е да вървим към друга редакция.
Правя това предложени по реда на чл. 80, ал. 4 за такъв текст на § 6.
Предс. Данаил Кирилов:
Това означава, че оттегляте това си предложение.
Христиан Митев:
Да, оттеглям това си предложение и правя предложение по реда на чл. 80 за нов параграф, който ще получи съответната номерация, за изключване от приложното поле на чл. 28, ал. 3 и 4 на законопроекти, които се внасят от народни представители.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, колегата Митев оттегля предложението си за § 6 от Преходни и заключителни разпоредби, като предлага редакционно то да бъде отразено на вярното му систематично място, като нова алинея на чл. 28 и това ще бъде ал. 5, в която се оказва, че ал. 3 и 4 не се отнасят по отношение на законопроектите, внасяни от народни представители.
Подлагам на гласуване това предложение на г-н Митев. Който е „за”, моля да гласува. Девет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Предложението се приема.
Референт:
Ако уточним в ал. 3, че става въпрос за проектите на закони на Министерския съвет, по този начин ще стане ясно още в ал. 3 без да правим допълнителната ал. 5.
Христиан Митев:
Няма пречка. Въпросът е да стане ясно, че това се отнася за проектите на нормативни актове на Министерски съвет. Възприемам го това.


Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, предложението на дирекция „Референти” е правно технически по-икономично и предполагам, че е по-прецизно. И в този случай нямаме преномерация, а имаме промяна на съдържанието на редакцията на ал. 3 на чл. 28.
Колеги, който е съгласен с това, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Приема се.
Продължаваме с предложението на работната група, която подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 8 и предлага следната редакция:
„§ 8. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1.Досегашния § 1 става § 1б.
2. В § 5 числото „17” се заменя с „16”
3. Параграф 6 се отменя.”
Има ли изказвания? Няма. закривам дебата. Който е съгласен с предложението на работната група, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
Наименование на подразделение – Допълнителна разпоредба.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да бъде отхвърлено.
Който е съгласен да бъде отхвърлено наименованието на подразделението в тази му част, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 7. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 7. Това е понятието за Портал за обществени консултации.
Има ли възражения, мнения, изказвания? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Девет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
Наименование на подразделение Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
§ 8. Текст на вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9, което при преномерирането ще бъде уточнено.
Който е съгласен с наименованието на подразделението и с § 8 на вносител, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приема се наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и § 8, който съответно ще се преномерира.
§ 9. Текст на вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 7.
Имате ли мнения, становища, изказвания, възражения? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Девет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Отхвърля се параграфът, защото е отразен на съответното му място.
§ 10. Текст на вносител.
Предложение от н.пр. Христиан Митев § 10 да отпадне.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Подлагам на гласуване двете предложения – на г-н Митев, и на работната група, за отхвърляне на § 10. Който е съгласен да бъде отхвърлен § 10, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против и въздържали се няма. § 10 е отхвърлен.
§ 11. Текст на вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10 или той става параграф със съответната номерация.
Има ли изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
С това, колеги, приключихме второто гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове.
Довиждане на колегите, които участваха в дебатите по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове. Благодаря на колегите от неправителствените организации за тяхната активност и участие.
Пристъпваме към точка четвърта от дневния ред - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане, № 502-01-50, внесен от Министерски съвет на 16.06.2015 г.
Гости по т. 4 от Министерство на правосъдието г-жа Вергиния Мичева, заместник-министър. Благодаря, г-жо Заместник-министър за търпението. Благодаря за търпението и на г-н Александър Стефанов, и.д. директор на „Съвет по законодателство” и на г-н Флориан Флоров, главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Колеги, разполагате с доклада.
Наименование на закона - Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Глава първа. Общи положения.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
Чл. 1. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване наименованието на закона, наименованието на глава първа и чл. 1 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се наименованието на закона, наименованието на глава първа и чл. 1.
Чл. 2. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 2 да бъде отхвърлен.
Какво е становището на вносителя? Заповядайте, г-жо Заместник-министър.
Вергиния Мичева:
Ние не възразяваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Министерството на правосъдието не възразява. Дирекция „Референти” възразява ли? Не възразява.
Колеги, подлагам на гласуване предложението за отхвърляне на чл. 2. Който е „за” да бъде отхвърлен чл. 2, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приема се предложението да бъде отхвърлен чл. 2.
Чл. 3. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3, който става чл. 2. Разполагате с редакционното предложение. Имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения. Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 3, който става чл. 2. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към чл. 4. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4, който става чл. 3.
Разполагате с предложението за редакция. Има ли изказвания? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението за редакция на чл. 4, който става чл. 3.
Глава втора. Наименование. Работната група текста на вносителя за наименованието на глава втора.
Чл. 5. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5, който става чл. 4.
Чл. 6. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5.
Чл. 7. Текст на вносител. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 6.
Колеги, от глава втора, чл. 5 на вносител с предложение за редакция, чл. 6 на вносител с предложение за редакция и чл. 7 текст на вносител с предложение за редакция от работната група, имате думата за мнения, изказвания, становища и предложения. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на глава втора, чл. 5 на вносител с предложението за редакция, чл. 6 на вносител с предложението за редакция и чл. 7 на вносител с предложението за редакция, които стават съответно чл. 4, чл. 5 и чл. 6. Който е „за”, моля да гласува. Девет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приемат се редакционните предложения и наименованието на глава втора.
Чл. 8. Производство по признаване. Имаме текст на вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 7.
Чл. 9. Обжалване. Текст на вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 8.
Чл. 10. Отказ от признаване. Имаме текст на вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.10, който става чл. 9.
Чл. 11. Имаме текст на вносител.
Имаме и редакция на работната група за чл. 11, който става чл. 10.
Чл. 12. Имаме текст на вносител.
И предложение на работната група за редакция на чл. 12, който става чл. 11.
Чл. 13. Имаме текст на вносител.
И предложение на работната група за редакция на чл. 13, който става чл. 12.
Колеги, от чл. 9 по вносител с предложение за редакция до чл. 13 включително по вносител с предложение за редакция. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се предложенията на работната група за редакции на членове от 9 до 13, включително.
Чл. 14. Текст на вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 14, който става чл. 13.
Чл. 15. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 14.
Глава трета. Наименование.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.
Чл. 16. Текст на вносител. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 15.
Чл. 17. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 16.
Чл. 18. Текст на вносител. Подкрепа на работната група по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 17.
Чл. 19. Имаме текст на вносител. Подкрепа от работната група по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 18.
Чл. 20 по вносител. Текст на вносител. Подкрепа от работната група по принцип. Предложение за редакция на чл. 20, който става чл. 19.
Чл. 21. Текст на вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 20.
Разполагате към доклада на отделен лист с окончателното предложение за редакция на чл. 21, който става чл. 20.
Чл. 22. Текст на вносител. Подкрепа от работната група по принцип и предложение за редакция на чл. 22, който става чл. 21.
Чл. 23. Текст на вносител. Работната група подкрепя текста на вносител за чл. 23, който става чл. 22.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища по текстовете на вносител и предложенията за редакции по членове по доклада от 14 до 23, включително. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване. Който е съгласен да приемем предложенията за редакции на работната група за членове от 15 до 22 и текстовете на вносител за чл. 14 и чл. 23 по номерацията на доклада, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приемат се членовете от 14 до 23 включително.
Наименование на подразделение Допълнителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
§ 1. Текст на вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
§ 2. Текст на вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
§ 3. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Заключителна разпоредба.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така:
Заключителни разпоредби.
Работната група предлага да се създаде нов § 4.
Разполагате с текста на новия § 4.
§ 4 по доклада с текст на вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Колеги, имате думата за изказвания по наименованието на подразделението Допълнителни разпоредби, § 1 предложение за редакция от работната група, § 2 текст на вносител, § 3 текст на вносител, Заключителна разпоредба – предложение на работната група за изменение на наименованието на подразделението – Заключителни разпоредби, нова заключителна разпоредба § 4 и § 4 по вносител, който става § 5.
Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да подкрепим разпоредбите, които изброих, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приемат се.
Приложение № 1 към чл. 6 и 18.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на приложението да се измени така:
„Приложение № 1 към чл. 5 и 17”
Приложение № 2 към чл. 11, ал. 5. Формуляр, посочен в чл. 19 от Рамковото решение.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на приложението да се измени така:
„Приложение № 2 към чл. 11, ал. 4”.
Колеги, имате думата за изказвания по двете приложения. Няма изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване две приложения с направените изменения на наименованията. Който е „за”, моля да гласува. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се.
С това се прие и законопроектът по т. 4 от дневния ред.
Благодаря на колегите от Министерството на правосъдието и най-вече за тяхното търпение и да пожелаем бързо обсъждане на второ четене и в пленарна зала.
Колеги пристъпваме към пета точка - 5. Обсъждане и приемане на общ законопроект на приетите на 10 февруари 2016 г. и 06 април 2016 г. на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-60, внесен от Димитър Танев Танев и група народни представители на 26.03.2015 г.; законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 15.05.2015 г.; законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 554-01-148, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 31.07.2015 г.; законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 502-01-76, внесен от Министерски съвет на 11.09.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 602-01-11, внесен от Министерски съвет на 21.03.2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми колеги, разполагате с текста на общия законопроект. Имате думата за изказвания, мнения, възражения, становища. Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да приемем общия законопроект на изброените 5 законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, както бяха посочени, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Приема се общият законопроект.
Благодаря на колегите от Министерски съвет и от кабинета на вицепремиера Бъчварова.
Колеги пристъпваме към последната шеста точка от дневния ред - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 25.03.2016 г.
Колеги, разполагате със законопроекта и мотивите. Г-н Лазаров е един от вносителите, но го няма в момента.
Имате думата. Няма изказвания. Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 25.03.2016 г., моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Приема се.
Колеги, в 20:08 часа закривам заседанието на комисията.
Благодаря ви за участието, работата и мнението.

Председател:
Данаил Кирилов