Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 64

Днес, 14.04.2016 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерски съвет, отдел „Административна и регионална координация” – Веска Янева; от Министерството на външните работи – Иларион Иларионов, съветник на министъра на външните работи и Ана Николова, старши юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване – Иван Гетов, директор; от Централна избирателна комисия – Камелия Нейкова, Росица Матева, Йорданка Ганчева, Мария Бойкинова, Емануил Христов и Георги Баханов, членове; Божидар Божанов, съветник на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова; от Инициативен комитет „Гласувай без граници” – Ивайло Мирчев и Георги Илиев; от Института за развитие на публичната среда – Антоанета Цонева; Стоил Стоилов експерт, консултант по наблюдение и организиране на избори и народните представители Илия Илиев и Валери Симеонов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси. Многократно получихте съобщение с предложение за дневния ред на днешното заседание. Извънредният повод, всички знаете, е второ четене на Изборния кодекс. И т. 1 – единствена, предложение ще бъде:
1. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект № 653-03-24/16.03.2016 г. на приетите на 10.03.2016 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс:
- № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г.;
- № 554-01-95, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 20.05.2015 г.;
- № 554-01-140, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22.07.2015 г.;
- № 554-01-172, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 05.11.2015 г.;
- № 654-01-13, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 16.02.2016 г.;
- № 654-01-14, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 18.02.2016 г.;
- № 654-01-16, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 19.02.2016 г.;
- № 654-01-18, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.;
- № 654-01-19, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.;
- № 654-01-20, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 22.02.2016 г. и
- № 654-01-22, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23.02.2016 г.
Колеги, имате думата по дневния ред. Мнения, становища, възражения? Няма. Преди да подложа на гласуване дневния ред, колеги, уточнявам, че с оглед обема вероятно ще са необходими около три извънредни заседания, които по графика, който беше уточнен на Председателски съвет би следвало да бъдат разположени във времето в днешния ден, евентуално в понеделник и задължително във вторник. Казвам евентуално с оглед плахата надежда, че може да вървим толкова организирано и бързо, че в днешния ден да напреднем толкова много, че да можем да си оставим само вторник от сутринта, докато свършим, ако днес преполовим доклада, да бъде втората част. По дилемата петък или понеделник второ извънредно заседание, колегите които пътуват до избирателните си райони предпочитат по-рано да се върнат, отколкото по-късно да заминат, т.е. предпочитат второто извънредното заседание да е в понеделник, а не в петък.
Използвам случая да пожелая спорна и ефективна работа, така че да използваме времето максимално успешно и адекватно.
Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Уточнявам, че г-н Лазаров заяви волята си и отиде да води комисията за СРС. Заместник-председателят Атанасова е депозирала изявление, че подкрепя дневния ред, а по гласуванията на ЗИД на ИК гласът й да се счита идентичен с моя. Г-н Димитров –Ревизоро, също заяви волята си и отиде на финансова комисия. Така че при това гласуване отчетох и тези гласове.
Гости на днешното заседание са: от Министерски съвет г-жа Веска Янева от отдел „Административна и регионална координация”; от Министерството на външните работи – г-н Иларион Иларионов, съветник на министъра на външните работи и г-жа Ана Николова, старши юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване г-н Иван Гетов, директор на ГРАО; от Централна избирателна комисия г-жа Камелия Нейкова, член, г-жа Росица Матева, член, г-жа Йорданка Ганчева, член, г-жа Мария Бойкинова, член, г-н Емануил Христов, член и г-н Георги Баханов, член; г-н Божидар Божанов, съветник на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова; г-н Ивайло Мирчев от Инициативен комитет „Гласувай без граници”; г-жа Антоанета Цонева от Института за изследване на публичната среда; г-н Георги Илиев от Инициативен комитет „Гласувай без граници” и г-н Стоил Стоилов експерт, консултант по наблюдение и организиране на избори.
Ако съм пропуснал някой от гостите, предварително моля да бъда извинен.
Колеги, пристъпваме към доклада за второ гласуване.
Наименование – Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Имате думата за изказвания, мнения, становища по наименованието. Няма. Закривам дебата. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се наименованието на закона.
§ 1. Имаме текст на вносител.
В текста на вносител в т. 1 се съдържа предложението от законопроекта на Патриотичния фронт.
В т. 2 е текстът на вносител за ал. 3 на г-н Валери Симеонов.
Ал. 4 е текстът на вносител Цветан Цветанов и група народни представители.
Освен текста на вносителите по § 1 имаме:
Предложение от н.пр. Георги Кадиев.
Предложение от н.пр. Кирил Цочев и група народни представители.
Предложение от н.пр. Лютви Местан, Мариана Георгиева и Хюсеин Хафъзов.
Предложение от н.пр. Мустафа Карадайъ и група народни представители.
И предложение от н.пр. Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов, което по-нататък ще представям предложение на н.пр. Христиан Митев.
Колеги, имате думата за мнения, становища, мотиви на вносители. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Първо, по реда на чл. 80, ал. 4 от нашия правилник правя предложение ал. 3 в § 1 да отпадне, тъй като с предлаганите впоследствие изменения и допълнения нейният смисъл се променя и няма смисъл от нея.
На следващо място в нашето предложение е изпусната една дума – думата „представлява”. Така ще придобие по-добър смисъл нормата.
Тоест, ние предлагаме нормата в окончателната редакция да бъде:
„1. В ал. 1 изречение второ се изменя така: „Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг.”
Това е редакционното предложение, за да може нормата да придобие този смисъл и тази философия, които са заложени още при внасянето на законопроекта. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Славов и след това г-н Никифоров.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, аз ще подкрепя предложението на колегата Митев. Моята идея беше да предложа редакционно да отпаднат думите „се санкционират”, за да няма санкционен характер неизпълнението на това задължение да се гласува и по-нататък ще видите, че ние сме предложили стимули за хората, които гласуват, а не глоби и санкции за негласувалите. Считаме, че това е правилният подход. Но тъй като неговото предложение на практика поглъща в себе си това, което щях да направя, подкрепям идеята да отпадне ал. 3. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Уважаеми колеги, с оглед прецизността на провеждащата се дискусия следва да отбележим, че предложението за отпадане на ал. 3 в чл. 3 е наше. Аз напълно се солидаризирам с изказалите се преди мен колеги. Явно е, че е надделяло разумното схващане, че гласуването следва да се стимулира, а не да се санкционира случаят на негласуване. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Никифоров. Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Знаете становището на ДПС по този въпрос. То остава непроменено. Ние няма как да подкрепим този текст, който считаме за противоконституционен, диктаторски, недемократичен и нехуманен. Този текст, колеги, се опитва да прехвърли отговорността на всички нас политиците върху раменете на гражданите. Не може със задължително гласуване да заместим нашата работа, да изправим грешките на политиците, които правят цялата система толкова образна за гражданите и по този начин намалява активността.
За това ние няма да подкрепим този текст и още отсега заявяваме, че ако се приеме, както чувам анонси за подкрепи, ще събираме подписи за обявяването на текста за противоконституционен. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Други изказвания? Или първо реплики, ако има, по отношение на изказването на г-н Хамид. Г-жа Митева иска думата. Заповядайте.
Ива Митева:
Във връзка с § 1, т. 1 новите изречения трето и четвърто по отношение на гласуването с придружители на хора с уврежданията, смятам, че систематичното място на текста не е в чл. 3, където са основните принципи на изборите и трябва да намери своето отражение, ако бъде подкрепено, в чл. 236, където е гласуването с придружител.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Митева. Г-н Симеонов, Вие не възразявате. Подкрепяте становището на директора на дирекция „Законодателство и референти”. Тук ли да го гласуваме? (Тук, а след това ние ще го прехвърлим.) Но отделно гласуване – за т. 1 да разделим гласуванията на две.
Колеги, по организацията на гласуването. Не мисля, че е необходимо за всеки случай да правим отделна процедура за разделно гласуване. Но виждате, че в § 1 на практика са четири отделни предложения, обединени като текст на вносител. Нека, ако не възразявате, да приемем по принцип, че гласуването ще бъде разделно тогава, когато имаме предложения на различни вносители.
Най-радикално е предложението на н.пр. Георги Кадиев - § 1 се отменя, а другите параграфи се преномерират.
Същото е и предложението на н.пр. Лютви Местан, Мариана Георгиева и Хюсеин Хафъзов - § 1 да отпадне.
Същото е и предложението на н-пр. Мустафа Карадайъ и група народни представители - § 1 да отпадне.
Тоест, имаме три идентични предложения, които са за отпадането на целия § 1. По правилник би трябвало тях най-първо да ги подложим на гласуване.
Който е „за”, отпадането на § 1 изцяло, съобразно предложението на трите групи вносители Кадиев, Лютви Местан и група и Мустафа Карадайъ и група, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Не се приема предложението за отпадане на трите групи вносители.
Предложението на н.пр. Кирил Цочев и група е да отпадне ал. 3, но тя вече е оттеглена, така че не подлагам на гласуване предложението на Кирил Цочев и група.
Ива Митева:
Г-н Митев не може да оттегли ал. 3, защото тя е част от законопроекта, а не е предложение, за да бъде оттеглено.
Предс. Данаил Кирилов:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христиан Митев да отпадне ал. 3 от текста на вносител за чл. 3. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Ал. 3 отпада по предложението на г-н Христиан Митев.
Колега Митев, бихте ли повторили редакционното предложение, което направихте.
Христиан Митев:
В крайния вариант редакцията на изречение второ от ал. 1 на чл. 3 от Изборния кодекс да гласи:
„Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг.”
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, подлагам на гласуване редактираното от вносителя предложение за изменение на изречение второ в ал. 1 на чл. 3, което да е със съдържание така както ви го прочете г-н Митев.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”.
Който е против, моля да гласува. Няма „против”. Въздържали се? Няма „въздържали се”. Приема се редактираното предложение на колегата Христиан Митев по отношение на изречение второ на ал. 1 на чл. 3.
Подлагам на гласуване предложението за изречение трето и четвърто на ал. 1 от чл. 3, които касаят избиратели, които не могат да се придвижват самостоятелно и се придружават до помещението за гласуване.
Който е съгласен да го приемем по принцип и го отнесем на съответното му систематично място, което вероятно е чл. 236, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма. Приема се трето и четвърто изречение по принцип на ал. 1, което да бъде отнесено на съответното му систематично място.
Подлагам на гласуване ал. 4 на вносител, по която няма предложения. Тя е предложена със законопроекта на Цветан Цветанов и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепена ал. 4, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Който е съгласен да приемем в цялост § 1, който съдържа в ал. 1 изречение второ относно гласуването, което е граждански дълг, изречение трето и четвърто по принцип, които да се отнесат на съответното систематично място и ал. 4 по отношение на единствеността на качеството на участник в изборния процес, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? 1 „въздържал се”. Девет на пет. Приема се. § 1 е приет.
Пристъпваме към § 2. Имаме текст на вносител. Вносителят по § 2 е колегата Настимир Ананиев по отношение на дистанционното електронно гласуване.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 2 да отпадне.
Имаме и предложение от н.пр. Михаил Миков и група народни представители за § 2, изменение в чл. 5.
Имате думата, колеги. Първи г-н Четин Казак и след това г-н Славов.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, ние сме предложили и тук и навсякъде в проекта за изменение на Изборния кодекс да отпадне принципното въвеждане на електронното дистанционно гласуване. Знаете целия дебат, нашата позиция е последователна. Докато все още не сме получили никакви реални убедителни доказателства по отношение на възможността електронното дистанционно гласуване да гарантира тайната на вота, автентичността на вота, да гарантира, че няма да има риск от хакерски атаки и от подмяна, от манипулация на вота при обработката на данните при самото гласуване. И от тази гледна точка да се въвежда в общите начала на Изборния кодекс по принцип електронното дистанционно гласуване ми се струва недопустимо и неприемливо. Евентуално може да се мисли за въвеждането му експериментално по-нататък, но тук специално в основните принципи на Изборния кодекс да се въвежда като нещо, което е вече дефинитивно прието, че е възможно електронното дистанционно гласуване ми се струва дори в разрез с решението на Народното събрание след референдума. Там имаше ясно записани уговорки кога ние сме готови да приемем електронното дистанционно гласуване. А тук се въвежда в чл. 5 без никакви уговорки.
На тази основа предлагаме да отпадне. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Славов и след това г-н Попов.
Аз искам да направя едно принципно разграничение, от което ми се струва, че зависи дебата и затова си позволявам да прекъсна изказванията. Би трябвало да ги насочим в тази посока.
Колеги, в чл. 5 за пръв път се явява дистанционното гласуване. В работната група бяха коментирани на множество заседания и същността и систематиката на дистанционното гласуване. Стигна се до известен компромис по това уредбата на дистанционното гласуване да бъде отделно в Преходните и заключителните разпоредби. Но все пак това са текстовете на вносител така, както са били предложени с отделните законопроекти.
Аз очаквам от колегите, които са предложили съответните текстове също да изразят актуално становище – поддържат ли оставането в корпуса на отделни разпоредби за дистанционното електронно гласуване, или ще подкрепят текста така, както беше съгласуван от работната група заедно със становищата на неправителствените организации.
Мисля, че това разяснение е важно. Принципно от него зависи и дебата. Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Г-н Председател, действително на работна група постигнахме принципно съгласие в Преходните и заключителните разпоредби на закона да запишем експерименталното електронно гласуване за периода, в който ще се провежда експеримента. Тук съм съгласен. Но считам, че трябва да остане в корпуса на закона детайлната регламентация на дистанционното електронно гласуване по една много проста причина. Противното, ако оттук отпадне на практика, мисля, че в § 94 се въвежда подробното разписване как то протича, би могло да означава, че след приключването на експеримента – така нареченият експеримент, разписан в Преходните и заключителните разпоредби нищо повече няма да се случи. Тоест, експериментът ще приключи, ще е проведен, но няма да последва въвеждане реално на практика на дистанционно електронно гласуване. А мисля, че нито това е вашето желание като вносител на така нареченото експериментално дистанционно електронно гласуване, нито е смисълът на решението, което прие Народното събрание, нито това е смисълът на един експеримент. Експериментът има смисъл в идните две-две и половина години да докаже наистина, че технологията работи добре, че гарантира тези неща, за които г-н Казак се притеснява, да бъдат проведени достатъчно симулации, които да бъдат успешни и да успокоят и най-малкото притеснение, че би могло да има някакво застрашаване на тайната на вота , или фалшификации, или неиздържане на хакерски атаки и т.н. И когато този преходен период на експеримента изтече, тогава в корпуса на закона ще останат да действат всъщност основните норми, разпореждащи как функционира дистанционното електронно гласуване. По същия начин, по който е разписано машинното гласуване, за което няколко години се правят експерименти, тази година може би ще бъде последният експеримент и от догодина то трябва да започне да действа пълноценно, стига да не бъде променен Изборният кодекс в тази посока, което се надявам да не стане.
Ние ще държим да остане разписването в корпуса на закона начина, по който функционира дистанционното електронно гласуване, като приемаме и вашия подход за разписване на експеримента в Преходните и заключителните разпоредби. Мисля, че това са две отделни неща, които взаимно се допълват, не си противоречат и на практика служат именно на тази цел, която беше и в приетото решение на Народното събрание и очакванията на тези близо 2 млн. души, които се произнесоха в полза на електронно гласуване на референдум.
И едно последно изречение, тъй като г-н Казак постави въпроса за гаранциите, ние организирахме няколко мероприятия, включително кръгла маса и в парламента по отношение на гаранциите, направихме презентация, бяха поканени и представители на ДПС, но те, за съжаление, не се отзоваха. След това, доколкото знам, г-н Хамид е водил частни разговори с представители на Инициативния комитет „Гласувай без граници” те в лично качество да му обяснят гаранциите, които ние коментирахме на кръглата маса, така че беше хубаво наистина да се отзовете, за да чуете за гаранциите, а не сега да губя времето на цялата комисия, за да ви ги представя. Благодаря.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, уважаеми г-н Славов, въпросът е много принципен. Или вие приемате, ние всички приемаме, и то в съответствие с решението на Народното събрание след проведения референдум, че докато не получим ясни гаранции от практиката, не от някакви кръгли маси или семинари, то затова е целта на това експериментално въвеждане в Преходните и заключителни разпоредби. На практика трябва да се провери дали електронното дистанционно гласуване съдържа в себе си рискове, дали може да бъде манипулиран вотът и след като се убедим следствие на това експериментално електронно дистанционно гласуване, едва тогава ние ще получим онези гаранции, за които става дума и в решението на Народното събрание и тогава вече можем да мислим за неговото дефинитивно въвеждане в закона и в основния корпус, както казва г-н Кирилов, на Изборния кодекс. Но до тогава, да го въведем в основния корпус на Изборния кодекс, означава ние преди да е извършен експериментът да предпоставим, че е сигурно и гарантирано, че електронното дистанционно гласуване не съдържа в себе си рискове. Аз мисля, че не това е целта и не това е начинът, по който трябва да се подходи и не това е решението на Народното събрание.
Никакви кръгли маси, никакви семинари не могат да представят онези гаранции срещу рисковете, които съдържа електронното дистанционно гласуване, освен реалното му приложение експериментално в практиката. Когато то наистина бъде използвано, когато то бъде подложено на реалния риск да бъде подложено на хакерски атаки и т.н., тогава може да се провери доколко е надежден този способ или не.
Така че много правилно работната група е стигнала до заключението, че трябва да бъде включено в Преходните и заключителни разпоредби и нека там да си остане. Никой не казва, това което Вие казахте, че като приключи експеримента и край. Напротив, ако се види, ако обществото получи нагледни примери и доказателства, че този вид гласуване е надежден, естествено впоследствие при бъдеща законодателна инициатива то ще бъде въведено в основния корпус на Изборния кодекс. Но не и сега. Много е рано. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Моето изказване, което обявих като втора реплика, всъщност е продължение на организационния въпрос, който се опитах да поставя, макар и под формата на реплика.
При това положение, г-н Славов, ще поискам да гласуваме по принцип. Останах с убеждение, че работната група е достигнала до консенсус по отношение на мястото в Преходните и заключителните разпоредби. Ако имаме притеснение, че там експериментът ще мине, но няма да влезе уредбата в същината на закона, това лесно може да се реши, като изрично предложим, предложите норма, която да каже при еди-какъв си резултат, текстовете от преходните разпоредби се прилагат постоянно. Но в настоящия момент, при положение че имаме фрагментарна уредба по единия законопроект за дистанционното гласуване, който е ваш, имаме една отделна глава, която цели да доразвие електронното дистанционно ще стане хаос и ще напълни закона с един режим на две, а по някога и на три места. За това ще ви предложа да гласуваме по принцип за систематичното място на електронното гласуване.
Подчертавам също така, че ние от ГЕРБ не случайно развихме тази уредба в Преходните и заключителните разпоредби и при всички положения си поддържаме нашето предложение. А сега в текстовете в Преходни и заключителни разпоредби е отразено всичко, което „Гласувай без граници” и другите организации предложиха. Тоест, направи се така наречения „хибриден текст”. Направи ли се?
Ива Митева:
Ще е готов до понеделник.
Предс. Данаил Кирилов:
Сега сме в режим на реплики. Трета реплика Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател. Аз също мисля, че това предложение няма място в този член. Единственото нещо, което го доближава до чл. 5 е, че става дума за преди изборите, но никаква друга правна връзка няма с това да бъде на това място. Затова също предлагам, ако изобщо комисията го подкрепи, то да си бъде в отделен раздел или глава, както е по-нататък в предложенията. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Иванов. Г-н Славов ще има възможност да направи дуплика, когато може да стори това. Заповядайте.
Петър Славов:
Съвсем кратко, г-н Председател.
Аз не възразявам да подложим на гласуване за систематичното място. Може би това наистина е най-коректният подход. Но апелирам към Вас и взимам повод от думите Ви, които казахте, наистина, ако се приеме да остане в Преходни и заключителни разпоредби уредбата на електронното гласуване, тогава да бъде наистина приет още един текст, който да казва ясно, че след приключване на експеримента успешно през 2018 г. след това дистанционно електронно гласуване се прилага реално да всички видове избори.
Предс. Данаил Кирилов:
Би следвало да е, ако 2018 г. експериментът приключи успешно, тези правила се прилагат за в бъдеще за всички следващи избори.
Петър Славов:
Да, в този смисъл, за да бъде ясно, че това не е просто един експеримент, който като приключи и всичко приключва. А напротив това е тест.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук имаме правно-технически дебат. Действително, с оглед законодателните изисквания би следвало да предвидим такова действие, което да направи преходните правила постоянни, т.е. описателно така, както говорихме досега, да ги вкара в корпуса на закона.
Колеги, подлагам на гласуване принципния въпрос за мястото на текстовете електронното дистанционно гласуване дали да бъде в Преходните и заключителни разпоредби, като експериментален и темпорален вариант или да бъде и в Преходните и заключителни разпоредби и в текста на закона.
Който е съгласен да бъде само в Преходните и заключителните разпоредби, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. 12 на 3 – приема се предложението за принципното систематично място на разработката електронно дистанционно гласуване на този етап да бъде в Преходните и заключителни разпоредби.
Г-н Попов има думата за изказване.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
По отношение на нашето предложение за § 2, чл. 5. „Не се допуска произвеждането на избор и гласуване по национален референдум в един и същ ден.” Правим го, черпейки познания от последните местни избори, на които очевидно се създаде хаос, затрудни се изключително много изборната администрация, затрудниха се и хората при упражняване правото им на вот. Информираността на гражданите и по отношение на референдума, и на местните избори не беше на ниво, на което те биха могли да вземат един добре информиран избор. Видя се очевидно, че тезата така се спестяват държавни пари не работи, а само се създава хаос в изборния и в след изборния ден, а и преди това.
По отношение на дистанционното електронно гласуване аз мисля, че неговото място изобщо не е в Изборния кодекс. По отношение на казаното от г-н Казак, аз напълно се солидаризирам с неговото изказване. Няма гаранция за тайната на вота. Стимулира се натискът и репресията, а и купуването на гласове. България в настоящия момент, а и не виждам в близко бъдеще да е готова за този вид избор, както не са готови и редица европейски държави. Гласуването в неконтролирана среда категорично твърдя, че ще доведе именно до тази репресия , натиск и улесняване на брокерите на гласове.
Освен това, имаме и решение на Конституционния съд по отношение тайната на вота. Не искам да го коментирам. Гласувах да е в Преходни и заключителни разпоредби, но мисля, че и там няма място, защото никой не може да даде гаранция, че до рамото на избирателя няма да седи някой, който да упражнява натиск върху свободната му воля. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Аз ще направя реплика по повод на Вашето изказване във връзка с предложението ви „Не се допуска произвеждането на избор и гласуване по национален референдум в един и същ ден.”
Ние сме направили подобно предложение под друга форма, т.е. не толкова интензивна, вашата е крайно изключителна. Вие казвате абсолютно невъзможно е съвместяването на избори и референдум в един ден. Нашето предложение, което систематично сме отнесли, обаче, към § 202, защото това касае повече Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. В чл. 14 сме предложили, че тогава когато референдумът се провежда в резултат на инициатива подписка, без значение в какъв обем брой подписи, тогава се изключва възможността за гласуване по референдум и по избори в рамките на един и същ ден. Тоест, разделили сме гражданската инициатива от инициативите на президент, народни представители, други хипотези на предложения за провеждане на референдум.
Предлагам ви, ако искате да преосмислите вашата позиция и да гласуваме към § 202, примерно.
Също така изразявам известно притеснение по систематичното място. Защото това е разпоредбата за определяне на изборния ден, но редакцията, която предлагате е негативна, т.е. забранителна. В този смисъл ви предлагам да преосмислите.
Втора реплика г-н Иванов. Трета реплика г-н Делчев.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Г-н Попов, по принцип идеята да бъде в един ден, която всички подкрепяхме, освен финансови средства, тук става дума и за самата обществена енергия. Само преди година говорехме колко е пренаситено обществото – избори, избори и понижаване на активността. Ако ние искаме да правим избори, включително и референдуми три пъти в година, нали ви е ясно при броя участници за валидност какви резултати ще бъдат по референдумите. Напротив, един от скритите замисли, който всички го знаем, беше да се използват изборите за увеличаване на броя на гласувалите. Така че не съм съгласен, че става дума само за финанси и хората искат да гласуват по 3-4 пъти на година в избирателните урни. Благодаря.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз ще изразя своето недоумение с предложението, което колегите от БСП правят, като само преди по-малко от една година ние приехме правило в точно обратния смисъл и това правило беше точно с оглед ефективност на изборите. И не само икономическа ефективност, защото твърдението, че не са спестени пари е абсолютно неподкрепено с факти. Напротив, спестени са пари от това, че изборите и референдумът бяха на една и съща дата, а също така и енергията, за която спомена г-н Иванов, която в крайна сметка се разпилява, когато в рамките на една година има няколко вида различни избори.
Аз си мисля, че организационните проблеми, които БСП споменаха не се дължат на това, че в един ден имаше референдум и избори, а това предложение има много ясна цел да от граничи отговорността, която те носят за местните избори през 2015 г., защото проблемът за тежката и лоша организация основно се касаеше и на Изборния кодекс, по който се проведоха изборите. Изборният кодекс, който именно БСП изработиха и именно БСП приеха преди две години.
За мен отмяната на това правило, което беше добро и което приеха миналата година, е безсмислено и за това ние няма да подкрепим едно такова предложение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Г-н Попов, заповядайте, за дуплика.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател. По отношение на Вашата реплика аз мисля, че не следва да се делят инициаторите на референдума. Тоест, независимо кой е инициаторът на референдума, да има различни последици според това кой го е предложил. За това сме направили и това предложение. Държим на него. Разбира се, ваше право е и вие сте го направили друго предложение.
По отношение на другите две реплики. Действително обществена енергия имаше, само че обществена тайна е, че тя беше хвърлена в кампанията за местните избори. Нямаше достатъчно добра информираност за референдума. Тази обществена енергия следва да е целенасочена и концентрирана, а не разпръсната, каквато се получава, когато са два вида избори в едно. Пак повтарям, огромен хаос, който в крайна сметка доведе и до липса на достоверност по отношение на изборните резултати и по отношение на референдума, така и по отношение на местния вот си каза своето в местните избори. Има огромни съмнения – не може всеки 9 от 10 протокола, да бъдат преправени. Това е прецедент в изборната ни история и една от причините е хаосът, който беше създаден заради неколкото вида избори, които се случиха тогава. Трябваше да се гласува за референдум, за общински съветници, за кметове на общини, за кметове на кметства. Това са много видове избори и е нормално хората, които са в секционните, в общинските избирателни комисии, да не говорим за Централната избирателна комисия, да не могат качествено и в срок да обработят всички тези получени данни. И разбира се, възможността за спекулация при този хаос няколкократно се засилва.
За това е и нашето предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Други изказвания? Г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз искам първо да опровергая твърдението, че едва ли не е имало консенсус за това, че непременно трябва да съвпадат изборите и референдумите. Напротив, ние също миналата година през цялото време настоявахме да не съвпадат именно с тези аргументи:
Първо, референдумът изцяло се засенчва като залог, като смисъл, като значение, като възможност да се разгърне самостоятелна разяснителна кампания. Хората да имат възможност наистина да чуят в достатъчна степен аргументите за и против поставения въпрос. Когато съвпада референдумът с даден вид избор, кампанията за изборите тотално засенчва, затапва всякаква друга кампания, свързана с референдума. И това стана ясно на местните избори. Това е много сериозен аргумент.
И вторият аргумент наистина е този, че и без това един изборен процес е достатъчно сложен, достатъчно усложнен, бюрократизиран, с достатъчно затруднения за избирателите, да провеждаш в същото време и референдум, видяхме до какво доведе – огромен брой недействителни бюлетини, пълен хаос в секциите и в крайна сметка не се постигна желаният резултат. Нито имаше достатъчно висока активност за референдума, нито се постигнаха целите на този референдум. Нищо не се постигна!
Така че аз продължавам също да смятам, че по възможност, може би не трябва така дефинитивно да се записва като абсолютно норма, че не трябва да съвпадат, но по възможност трябва да се избягва, ако искаме да подходим сериозно и всички, които са за широкото използване на инструмента „референдум”, те трябва да са първите, които да настояват референдумът да си бъде отделно, за да могат хората пълноценно да бъдат информирани и да се разгърне истинска кампания за референдума. А не с някакви аргументи за икономия, дайте изкуствено да стимулираме избирателна активност да се мъчим да отбиваме номера реално за референдума. Това се получава.
Ако искаме да се подходи сериозно, дайте да подходим сериозно – да не провеждаме референдуми за щяло и нещяло, но когато ще провеждаме референдум, то той да бъде самостоятелен и да се проведе по всички правила със самостоятелна разяснителна кампания и самостоятелна дата за гласуване. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Колеги, като засичам движението в този час и половина, ако дебатираме по този начин, ще се наложи извънредно заседание и в петък, и в събота, и в неделя, и в понеделник, и във вторник.
Сега да правим цялостен и подробен анализ на референдума и на връзката и то два пъти, но очевидно е, че ще го правим два пъти. Ние сме насочили нашето предложение по-скоро към Преходните и заключителните разпоредби.
Ще дам думата за реплики. Няма да пускам хронометър, но колеги моля ви действително да ограничим до същината изказванията. Заповядайте.
Петър Славов:
Много кратко, г-н Председател. Искам да помоля колегата Казак да каже какво има предвид „под щяло и нещяло”? И щяло и нещяло ли е, примерно, да попитаме хората за задължително гласуване и в графата щяло и нещяло ли влиза това да ги попитаме дали има мажоритарен елемент при провеждане на избори. Тоест двата въпроса, които отпаднаха от президентския референдум, ако си спомняте, и те пропаднаха основно заради усилията на ДПС. Въпросът ми е тях към графата „нещяло” ли да ги пишем? Това ми е репликата.
Предс. Данаил Кирилов:
Не ви допускам въпроса, г-н Славов. Друга реплика, ако има? Това са политически дебати за зала, колеги. Г-н Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, благодаря Ви за думата. Аз ще изразя своето уважително, но все пак крайно несъгласие в изказването на г-н Казак, че референдумът затапвал изборите. И обратното, изборите затапват референдума? Референдум винаги се провежда по въпроси, които са политически и които касаят решения на Народното събрание. И в този ред на мисли няма как референдум или избори да затапят референдум, при положение, че въпрос на референдума може да стане част от всяка една кампания на всяка една политическа партия за избори и двете да вървят заедно така както вървят чудесно заедно.
И това, което искам да кажа е, че ДПС досега винаги са демонстрирали нежелание да има референдуми и да чуят волята на народа или желанието на хората. И може би точно поради страх, че следващият референдум, който ще се проведе, може да се окаже задължителен, те искат да променят това правило.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, двата въпроса отпаднаха не защото са за щяло и нещяло, а защото са противоконституционни. Затова отпаднаха! Защото все пак има Конституция и има Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който преценява кои въпроси подлежат на референдум и кои въпроси не подлежат на референдум. А за щяло и нещяло мога да ви дам примери от предстоящия референдум. Там има въпроси, които са абсолютно несъстоятелни. Например, за прекия избор на полицейските началници. И за това сега ще правим референдум.
Така че това с абсолютно несъстоятелни аргументи. Аз казах, който държи на референдума, трябва да бъде първият който да настоява референдумите да си бъдат самостоятелно провеждани, за да може да се разгърне истинска самостоятелна кампания, а не просто да се отбива номерът, не просто да се използва, видите ли, активността на изборите. А хората наистина там да получат аргументи за и против и да гласуват само за това. А не да се чудят, като отидат при урните а бе имаше още една бюлетина за референдум и тук какво трябваше да гласувам. Или дали въобще да гласувам или не? Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Процедура ли? Заповядайте.
Свилен Иванов:
Г-н Председател, предлагам да прекратим дебата. Отидохме на политическа плоскост, която не води до движението ни напред във времето. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Но преди това г-н Илиев, който отдавна вдига ръка.
Илия Илиев:
Благодаря, г-н Председател. Аз също искам да изкажа своето мнение, че провеждането на референдум в изборния ден не само би довело до объркване на много, много гласоподаватели, а това би довело също и до сериозно намаляван на броя на валидните бюлетини. Мисля, че това е важно, защото всички тук, които сме се събрали с основните промени в Изборния кодекс, всички се стремим да увеличим избирателната активност и да увеличим легитимността на избирателите. С провеждането на референдум в изборния ден наистина това би довело до сериозно намаляване на легитимните бюлетини, респективно до отлив на реалното доверие на гражданите. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Илиев. Колеги, няма повече изказвания и по тази причина не подлагам на гласуване процедурното предложение на колегата Свилен Иванов. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпадне § 2. Тук припомням и гласуването, което беше по принципния въпрос за мястото на разпоредбите за дистанционно електронно гласуване.
Който е „за” отпадането на § 2, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Отпада предложението на вносител за § 2.
Подлагам на гласуване предложението на Михаил Миков и група народни представители за създаване на изречение второ в чл. 5. „Не се допуска произвеждането на избор и гласуване по национален референдум в един и същ ден.” Който е „за”, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Не се приема предложението на н.пр. Михаил Миков и група народни представители за § 2.
С това приключваме с § 2. Нищо не се прие по § 2.
Пристъпваме към § 3. Имаме само текст на вносител. Предложението на вносителя е от нашата парламентарна група.
Имате думата за мнения, становища и изказвания. Няма. закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим текста на вносител за § 3, моля да гласува „за”. Петнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 3.
Пристъпваме към § 4. Имаме текст на вносител.
Предложение на колегата Мустафа Карадайъ и група народни представители § 4 да отпадне.
Предложение на колегата Михаил Миков и група народни представители § 4 да отпадне.
Колеги, уточнявам. Това е предложение на колегата Петър Славов. Имате думата за изказвания, мнения, становища. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател, за уточнението. Това е мое предложение и на колеги за създаване на така наречения „район в чужбина”, в случая райони в чужбина. Ние сме предложили по-нататък 3 района да се създадат. Няма надълго и нашироко да обяснявам мотивите ни, но основният смисъл е наистина българските граждани в чужбина да могат да гласуват за конкретни личности, за това гласовете им да не се наливат образно казано в общия резултат от страната и да изкривяват резултата вътре в страната, а наистина те да могат, включително и преференциално да избират и да посочват хората, които харесват и които считат, че трябва да ги представляват в националния парламент. Нашето предложение е да има 3 района. Обяснили сме по географски признак как са определени.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук още не са трите района. Да не говорим за трите района, защото ние ще подкрепим един район, вие ще подкрепите три района. А накрая може да се стигне до два района.
Изказвания, реплики? Реплика г-н Попов.
Филип Попов:
Репликата ми е в следния смисъл. Ние категорично тук сме направили предложение да отпадне. Абсурдно е територията на друга суверена държава да бъде разделяна според нашето законодателство на изборни райони. Това не виждам как ще стане.
На следващо място район в чужбина никой не знае колко мандата ще има този район в чужбина и не може да се определи към този момент.
Това предложение ми се струва доста екзотично. Да, хубаво би било да има и район в чужбина, на практика българите в чужбина да имат свои народни представители, но в крайна сметка народните представители представляват всички граждани на Република България и българите, живеещи в чужбина, могат да упражнят правото си на глас в съответните консулства – там, където им е мястото. Аз не виждам защо в този момент трябва да се създава и район в чужбина. В този смисъл имам и още възражения и за това е и нашето предложение за отпадане на § 4. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Дуплика г-н Славов.
Петър Славов:
Съвсем коректно ще се опитам да обясня, колега Попов. Основният проблем на българските граждани в чужбина е, че освен че гласуват трудно, както знаете и се надяваме това с дистанционното електронно гласуване да се промени, те не могат да гласуват за личности. Те гласуват само за партии, което е много различно от това, което се случва на територията на страната си. Представете си и вие, ако сте представител на една българска общност в чужбина, и искате да се кандидатирате, и ви сложат последен в листата, ако имаше листа в чужбина, тогава може преференциално да се гласува за вас, да бъдете избран, а сега това просто няма как да стане. И най-малкото е дискриминационно спрямо хората в чужбина. Те отдавна искат да гласуват за личности, както може да се гласува на територията на страната.
Филип Попов:
Обратното е. Би било дискриминационно за българите в България.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак иска изказване. Заповядайте.
Четин Казак:
Благодаря Ви. Г-н Председател, уважаеми колеги, аз бих искал по този въпрос специално да чуем и специалисти от ГРАО и от Централната избирателна комисия.
Знаем много добре, че мандатите в момента в страната са разпределени по такъв начин, че те търсят покриването на определени баланси. Една страна баланс чисто пропорционално съобразно броя на избирателите, но от друга страна, едни баланси, свързани с някакви минимални изисквания за представителност на мандатите и на районите – на областите в страната. Например, области като Видин, като Търговище, като Габрово без вторият критерий „минимално изискване за представителност”, т.е. минимален брой мандати, които да гарантират все пак някакъв плурализъм на мандатите, биха имали между 2 и 3 мандата тия области. Но заради тези изисквания за плурализъм Изборният кодекс и Централната избирателна комисия им отреждат минимум по 4 мандата на тия области, което винаги естествено е за сметка на големите населените райони, на първо място софийските.
И сега аз питам откъде ние ще отнемем мандати, за да ги предоставим на така наречените райони или район в чужбина. Или трябва да ги вземем от малките райони, където по принцип наистина жителите са малко, но ще нарушим тогава баланса за политически плурализъм и представителност, или трябва допълнително да ощетим, ако ги вземем пак от София, от Пловдив, от Варна, хората, които и без това си живеят в тези гъсто населени, големи райони и да ги лишим от още мандати, от които те и без това са лишени, тъй като се прехвърлят към малките избирателни райони. И в крайна сметка какво ще получим от това? Още по-голяма несправедливост на представителността.
Вторият кръг аргументи. Аз не знам някъде да има просто ей така райони в чужбина. Има държави, като Франция например, сигурно и други държави, които имат задморски територии и там наистина има депутати, които представляват тия задморски територии. Но това са територии на съответната държава, в рамките на нейния суверенитет. Не знам някъде да има държава ,в която просто да има район в чужбина, в които да живеят нейни граждани, които да нямат нищо общо с територията на съответната държава и тези хора да имат точно определени представители.
Който иска да гласува за конкретна личност, за определен представител, нека да се върне в родния си край и да гласува. Никой не му пречи на това нещо. Иначе, както казах, че получава ощетяване на българските граждани, които живеят в страната на две основания.
За това ние сме против създаването на подобни райони – район в чужбина. Тези хора реално кого ще представляват? Един наръч от държави. Те никога няма да могат да ги обиколят, първо, особено, ако е един район, а и три района дори? Този народен представител как ще представлява тези избиратели, кой ще му плаща командировъчните, за да тръгне да ги обикаля и да прави приемни дни там. Малко все пак трябва да помислим и за тези неща. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Тъй като Председателят излезе за малко, аз ще продължа да водя заседанието. Това ми беше изказването. Ако има реплики, заповядайте.
Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Бих искал да заявя гласуване, тъй като трябва да тръгвам. Оттук насетне гласувам „за” нашите предложения, направени в Изборния кодекс, както и за предложението на г-н Веселинов по § 7. Благодаря ви.
Петър Славов:
Моята реплика, г-н Казак, е много кратка. Има съвременни методи за комуникация, така че не е нужно да се пътува, както Вие се изразихте, до тези държави, командировъчни и т.н. Но това е второстепенният въпрос. По-същественият въпрос е и аз ви предлагам да помислите в тази посока дали всъщност на тези български граждани не е отнета възможността и преразпределена през териториите на страната и тя сега да им се връща с един район в чужбина и те да гласуват за личности, да гласуват за хора и да изпращат техни представители. Тоест, не им ли е иззета на тях възможността да имат представители, защото в момента кой ги представлява. Те са български граждани, но на практика не е ясно въобще кой ги представлява, тъй като не е ясно техните гласове къде са налети ши на кой депутат от националните листи са помогнали да бъде избран.
Така че аз бих разсъждавал в посока, че по-скоро на тях нещо им е било отнето, което им се връща, а не по начина, по който Вие се изразихте, че нещо им се отнема.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други реплики има ли? Г-н Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Една екзотична мисъл, г-н Председател. Аз разсъждаваме защо депутатски места да се взимат от избирателни райони с най-ниска избирателна активност. Това нещо няма ли да стимулира активността в хората по време на избори. Защото задавате въпроса откъде ще се вземат и да не се нарушава плурализма. Може би това е справедливо – който няма интерес. Може би оттам трябва да се вземат мандатите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Заповядайте, г-н Казак, за дуплика.
Четин Казак:
Това за избирателната активност е нещо, което на пръв поглед изглежда обосновано, но на практика неприложимо. Защото мандатите трябва да са предварително ясни – кой откъде колко мандата ще има, а не след изборите да става някакво преразпределение на мандатите.
Второ, искам да се обърна наистина с апел да подходим сериозно. По принцип гражданите сами са избрали да бъдат в чужбина в по-голямата си част. Така че те са приели този факт. Държавата, ние знаем много добре, че не може, въпреки че в Конституцията е записано, че всички граждани се ползват с еднакви права и задължения, на практика ние всички знаем, че дори и с вашата воля вие ограничавате правата на нашите граждани, чрез въвеждането уседналост, чрез въвеждането на някакви минимални изисквания за разкриване на секции и т.н. Де факто, на практика не може да се гарантират напълно равни права на всички граждани, независимо къде живеят. И това е нещо, което или го приемаме или не. Тези, които гласуват от чужбина, знаят много добре, че гласуват за дадена политическа сила и имат основание след това да очакват от нея да защитава и техните права. Знаете, че по Конституция народният представител по принцип представлява целия народ, всички избиратели. Няма обвързващ мандат.
Така че аз пак казвам, че не знам държава, в която да има райони в чужбина ей така просто, без никаква връзка с територията на съответната държава.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Илиев, ще ви дам думата в един момент. Г-н Казак призова колегите от ЦИК, ако искат да вземат становище по този въпрос. Въпросът е релевантен и относим към Министерството на външните работи, защото там е най-голямата трудност.
Преди да дам думата на колегите с едно изречение искам да кажа, че по отношение на нашето предложение, което касае обособяване на многомандатен избирателен район в чужбина, ние имаме готовност да предложим начин за определяне на броя на мандатите и тяхното фиксиране.
Г-н Емануил Христов. Заповядайте.
Емануил Христов:
И сега има район „чужбина”, само че той не е реален, а е условен район. От години наред е така. Но в предложенията, които са сега за създаване на реален район в чужбина, аз не намерих неща, които са задължителни. Къде реално ще бъде този район? Защото щом като ще има район, трябва да има районна избирателна комисия. Къде ще се помещава тази комисия? В чужбина ли ще бъде? В Министерството на външните работи ли ще бъде? На някоя неутрална територия или в ЦИК? Досега условно го изпълняваше Централната избирателна комисия, без да има общинска избирателна комисия. Но, ако се създаде район в чужбина, второто условие, на което трябва да отговаря, че Изборният кодекс ще важи с пълна сила и за този район. Тоест, там трябва да има общинска избирателна комисия. Там ще се приемат хората, които трябва да гласуват в този район, кандидатски листи и т.н. Ще се спазват и съответно сроковете.
В Изборния кодекс сега едно от задълженията на всички други райони е назначаването на секционните избирателни комисии и там има залегнали условия, че кметовете на общини правят консултации и т.н. това тук явно няма да важи. Но не е разработена тази част. Така че трябва да изкристализира това нещо, за да може районът да бъде реален район като всички останали.
И другото, което Вие г-н Кирилов го казахте, че трябва предварително да бъдат определени мандатите. Тъй като мандатите на територията на страната се определят, залегнало е в Изборния кодекс, на базата на преброяването 2011 г., последното преброяване, броя на населението и т.н., то явно не може да се приложи за този район в чужбина и трябва да се търси друг реален начин за определяне на тези мандати. Не че не може, но трябва да залегне в настоящото изменение на Изборния кодекс – къде ще се помещава районната избирателна комисия, как ще бъдат извършени действията, които се различават от съответните районни избирателни комисии в страната. Това е, което исках да кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Най-лесното е РИК в чужбина да остане така, както е сега в ЦИК заедно с организационно-техническата подготовката, която Министерство на външните работи извършва. И задачата би била лесно решима, ако просто фиксираме мандатите за район чужбина на база на настоящите данни от гласуванията там. Като, разбира се, в течение на времето ще възникне проблема с това, защото очакваме да се увеличи активността в район „Чужбина”, ако избере фиксираният вариант на броя на мандатите, тогава би следвало в един момент този брой да се коригира, съобразно повишената евентуална активност там.
Правя го не като реплика, а просто се вмъквам в логиката.
Емануил Христов:
Ако ми разрешите да добавя. Ако остане към ЦИК, би трябвало ЦИК да назначи Районно избирателна комисия, а не да изпълнява ,според мен, ролята на районна избирателна комисия. Това са две различни неща.
Предс. Данаил Кирилов:
Допълнителен въпрос има г-н Казак към Вашето изложение. След това ще дам думата на г-н Иларионов от Министерство на външните работи.
Четин Казак:
Аз имам допълнителен въпрос въобще към представителите на ЦИК. Какво правим при следния казус. Да кажем се приеме предложението на ГЕРБ да има един изборен район в чужбина с 4 мандата. Обаче, най-много гласове на изборите от гражданите в чужбина са в подкрепа на дадена партия Х. Да кажем „Другата България” или някаква друга такава партия и гласуват за нейните кандидати, обаче, тя не успява да прескочи националната бариера от 4%. Какво ще стане тогава с този вот? Тези хора ще останат непредставени, защото тази партия няма да влезе в парламента.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Христов, ако желаете, може да отговорите.
Емануил Христов:
Аз мисля, че този въпрос е ясен. Прилага се Изборният кодекс, който в тази си част е ясен от години наред - който не мине 4% граница просто няма да получи мандати. Тези мандати се разпределят на останалите.
Четин Казак:
Тогава какво става с персонификацията на представителството, за което толкова се борим.
Предс. Данаил Кирилов:
И какво става с персонификацията на партия, която е спечелила 3.7% от изборите – остава да работят за следващите избори.
Четин Казак:
Цялото упражнение се прави именно, за да се персонализира представителството в чужбина. За това задавам този въпрос.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Иларионов, заповядайте.
Иларион Иларионов:
Благодаря, г-н Председателю. Аз няма да повтарям всички уточнения, които г-н Христов каза. Напълно съм съгласен с него.
Искам само да повторя нещо, което онзи ден споменах на работната група.
Предполагам, че създаването на този район в чужбина е основано на надеждата да се намали по този начин разместването на мандатите по райони, което се случва откакто се правят избори – от 1991 г. насам винаги има такова разместване. Само че с много прости сметки човек може да види, че добавянето на нов избирателен район ще увеличи това движение на мандатите от район в район. Така че ако някой се надява да няма случаи каквито имаше досега, това просто няма да стане. Прибавянето на нов избирателен район ще доведе до ново разместване на мандатите, на тази трета стъпка от методиката, която е част от закона. Това е основното ми опасение.
А другото, самото формално съществуване на район „Чужбина”е без значение дали го има или го няма, в зависимост от това как е уредено по-нататък. То може да се окаже полезно, може да се окаже вредно – в зависимост от детайлите, които произтекат от него.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ви благодаря за този аспект и си позволявам за третото преизчисление на мандатите, този въпрос да го поставя на г-н Христов, защото той е математикът, излъчен и предложен от ГЕРБ в Централната избирателна комисия и виждате, че той опонира нашите тези.
Г-н Христов, заповядайте. Имате ли отговор чисто математически за хипотезата, която казва г-н Иларионов. Ще се увеличат ли итерациите?
Емануил Христов:
Категорично няма да се увеличат. Напротив, ще се намалят. Но тук проблемът стои в друго, че на практика ще се намали броят на депутатите, които се излъчват от територията на страната. Така че това ще се усети някъде.
Няма никакъв проблем с броя на итерациите. На последните избори бяха 60 и няколко. На по-предните бяха 26-27. Итерациите са толкова повече, колкото е по-голямо разпръскването на партиите, както сега бяха 8 партии в Народното събрание. Броят на гласовете, които идват от чужбина, последният път бяха 145 000 или 146 000 – говоря за действителните. Но ако има район „чужбина”, на практика с определена бройка депутати, това ще намали по-скоро разсейването и итерациите няма да бъдат повече. Но все пак това е математически въпрос. Ще се покаже от самите резултати. Никой не може да каже предварително какви ще бъдат резултатите.
Така че това не е проблемът. По-скоро проблемът е друг, ако разрешите да допълня някои неща, които се казаха преди малко.
Останах с впечатление, като се говори тук за депутати, които ще бъдат от район „Чужбина”, че ще бъдат българи, които живеят в чужбина. Може би ще има и такива. Но в изборите участват български партии, които са регистрирани в България и ако те издигнат такива хора, тогава може да се наложи да не се плащат командировки и т.н. Могат да бъдат издигнати хора, които си живеят в България, които подкрепят хората, които живеят в чужбина. Така че по този въпрос не може предварително да се каже, че ще дойдат четири човека от чужбина и ще трябва да пътуват от САЩ и от не знам къде, за да присъстват. Мисля, че това не е същественият въпрос.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние точно поради математически съображения към настоящия момент не сме дали в окончателен вид нашето предложение, като разчитаме и на това второ четене да направим минималните необходими допълнителни предложения по правилника, за да има математическа прецизност в метода за определяне и на мандатите и съответно на правните последици от това. От всички дебати досега имаме известна готовност за такова предложение.
По конкретната норма ще отбележа следното. Нашето колебание е чисто систематично дали още тук и за този случай да правим изменения.
Г-н Илия Илиев, народен представител, също поиска думата. Други заявки засега няма. Заповядайте, г-н Илиев.
Илия Илиев:
Първо, аз искам да потвърдя това, което каза колегата Казак. Българските граждани гласуват по убеждение. Безспорно създаването на район в чужбина, ще доведе до отлив на много райони, които няма да имат представителство в Народното събрание, защото и сега има много политически партии, които са в народното събрание, но нямат депутати от доста райони. Така или иначе, ние опитвайки се да печелим по-голямото доверие и активността на избирателите, ясно е, че това става единствено, когато сме по-близо до тях. Избирателите, ако за пореден път нямат народен представител от политическата сила, за която те са гласували, това още повече, според мен, би намалило доверието и хъса да отидат до избирателните урни.
Така че създаването на избирателен район в чужбина наистина, според мен, ще бъде един експеримент, който ще ни струва скъпа за сметка на доверието на избирателите, което ние се опитваме да го печелим и по-голяма активност, към която всички се стремим, да създадем именно чрез този закон. Мисля, че ще бъде прибързано, и още повече рискът от това, което каза г-н казак, къде ще бъде избирателния район на тези депутати, ако те отидат до Австрия и до Германия, защото е по-близо, ама не ходят в Канада и в Щатите, онези ще се почувстват дискриминирани и това би ги отблъснало за следващи избори да гласуват.
Така че, според мен, повече са минусите, отколкото плюсовете в това предложение. Най-добре, според мен, да го отложим и да се премисли във времето добре и по-нататък, след някоя и друга година да се помисли.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Илиев. Г-жо Митева, Вие имахте желание да вземете думата експертно.

Ива Митева:
Във връзка със систематичното място и въобще с чл. 7. Да, той трябва да се промени, ако има район в чужбина. И по-скоро да звучи, че за произвеждане на изборите се образуват изборни райони. Защото текстът е в общите положения. Той касае всички видове избори, а район в чужбина правим само за избори за народни представители. Той не касае останалите три вида избори: примерно Велико Народно събрание, евро избори, президент и местни избори.
Така че некоректна е редакцията на текста - изменението, че територията на страна и чужбина се разделя на изборни райони.
Даже, ако погледнете текстовете как се образуват изборните райони при национални избори, там се казва, че територията на страната, включително избирателните секции извън страната. Тоест, там нямаме територия на страната.
Така че предложението ми за промяна е: „За произвеждането на изборите се образуват изборни райони.”
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов, като вносител би ли припознал това предложение.
Петър Славов:
Трябва да погледна текста. В момента имам друго изказване.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако не сте готов, аз ще го направя като предложение по чл. 80, ал. 4. Преди това г-н Метин поиска думата. Заповядайте.
Митхат Метин:
Благодаря, г-н Председател. Аз, разбира се, съм силно съпричастен към изказването на колегата Казак и на свой ред изразявам недоверие към предложената разпоредба за обособяване на изборен район в чужбина. Тъй като не съм присъствал на работната група, която беше преди 2 дни относно второ четене, преди малко г-н Иларионов от Министерството на външните работи каза, че според него итерациите при третото завъртване ще доведат до по-голямо разместване на мандатите във вътрешността на страната и това становище на свой ред беше леко оборено от г-н Христов, който каза, че всъщност въвеждането на район в чужбина ще укрепи позициите на системно представените партии в страната и ще намали движението на мандати от един район в друг.
Явно това е дискусионен въпрос. Аз искам да попитам участниците в работната група този въпрос открит ли продължава да стои към днешна дата или вече е закрит. Изразявам лично становище. Мисля, че този въпрос е открит. Движението на изборни мандати в един район ще доведе до онази ситуация, в която бяхме 2005 г. или 2001 г. (г-н Казак може да ме поправи) когато имаше в Добрич обособен изборен район в чужбина и се стигна до там, че партии с висок процент на представителство в изборния район не можаха да намерят добро представителство. Явно сега това новото, което се предлага – новият виртуален район „район чужбина” е някаква компилация от старата ситуация и бъдещето ще покаже докъде ще се стигне с това.
Аз си поставям пред себе си въпроса в крайна сметка къде ще бъде седалището на този изборен район? Нашите граждани, които живеят в Западна Европа къде ще бъдат представени, от кой народен представител ще бъдат представени? Нашите граждани, които живеят в Америка откъде ще бъдат представени? Това са въпроси, които пред мен са открити и за това преди малко, взимам повод от това, което каза и г-н Славов. Впрочем защо ние предпоставяме условието, хипотезата, че на българския гражданин в чужбина е нещо отнето. На него не му е отнето. Българският гражданин в чужбина щом като е в чужбина и там работи, там се развива и там се интегрира, той е там по собствено желание. Защо трябва да има една огромна част от народни представители, които да бъдат представени от него. Той, българският гражданин ако иска да бъде добре представен, нека се върне тук и нека да гласува за депутат или за общински съветник или за кмет от България.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Няма други изказвания. Готвя се да закрия дебата.
Тъй като двете предложения – на Мустафа Карадайъ и група и на Михаил Миков и група са идентични – те са да отпадне текста на вносител за § 4, най-първо подлагам тях на гласуване. Който е да отпадне § 4, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Осем гласа „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Не се приема предложението за отпадане на § 4.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4, което припознах на г-жа Митева относно редакцията на ал. 1 на чл. 7.
Ще я повторите ли, г-жо Митева.
Ива Митева:
„За произвеждане на изборите се образуват изборни райони.”
Предс. Данаил Кирилов:
Който е съгласен с това предложение по чл. 80, ал. 4 от правилника моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се предложението по чл. 80, ал. 4.
Не подлагам на гласуване текста на вносител за § 4.
Пристъпваме към § 5. Имаме текст на вносител, който е Цветан Цветанов и група народни представители.
Имаме предложение на колегата Мустафа Карадайъ и група народни представители § 5 да отпадне.
И предложение на колегата Михаил Миков и група народни представители за изменения на § 5.
„В чл. 8, ал. 2 думите „не по-късно от 50 дни” се заменят с „на петдесетия ден”.”
Текст на вносител и две предложения, едното от които е за отпадане. Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения. Някой иска ли да каже нещо по предложението „на петдесетия ден”? Заповядайте.
Камелия Нейкова:
По отношение на чл. 8 този срок „не по-късно от 50 дни” създава на практика проблеми в случаите, когато заповедта на кмета е издадена преди да бъде назначена районната, съответно общинската избирателна комисия и няма орган, пред който да има възможност да се оспори тази заповед. Тези проблеми създава този срок при прилагането на тази норма.
Например, добре би било, ако има изричен текст, че заповедта на кмета се издава, може да е в този срок, но да не е по-рано от назначаване на районната, съответно общинската избирателна комисия. Да не е точно на петдесетия ден, защото ако е на петдесетия ден няма достатъчно гаранция, че всички кметове точно на петдесетия ден ще издадат тази заповед. И ако я издаде на 51-вия какво ще се случи на 49-тия.
Ива Митева:
Разликата в този текст, който се предлага и което е действащият е всъщност подходът на обжалването. В момента в Изборния кодекс е прието актът на областния управител не да върви по административен ред, както е по АПК, а да подлежи на обжалване пред РИК или ОИК, съответно ЦИК. А винаги досега – до приемането на този Изборен кодекс, подходът е бил административно обжалване. Актът на областния управител е подлежал на обжалване пред административен съд и така нагоре по инстанционното обжалване.
Така че тук трябва да прецените дали искате да си запазите административното обжалване или да оставите това обжалване пред районна избирателна комисия или общинска избирателна комисия, съответно ЦИК.
Камелия Нейкова:
Всъщност ако се възприеме това предложение да се обжалва по административен ред пред областния управител, срокът няма значение.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Гетов.
Иван Гетов:
Само една вметка чисто технологична. Този срок сме го гледали и в другите кодекси досега, т.е. и в другите текстове на кодекса през годините и въз основата на технологията по отпечатването на списъците, ние на 40-тия ден трябва да обявим предварителните списъци, а имаме 10-дневно технологично време за тяхното отпечатване, което означава, че на 50-тия ден най-късно секциите трябва да са ясни, за да могат ад бъдат обявени на 40-тия ден и ние да имаме време да ги отпечатаме. Тоест, „не по-късно от 50-тия ден” е добрият текст. Подкрепям колегите от ЦИК.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания има ли? Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Моето изказване е във връзка с другата разпоредба – предложението на ГЕРБ. Това не е районната избирателна комисия да определя секциите, а областният управител.
Ива Митева:
Това е обжалването. Обжалването да е пред административния съд, а не пред районната комисия, както е сега. Да си върви по административен ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма други изказвания. Не бяха направени предложения по чл. 80. Г-н Славов прави предложение по чл. 80, ал. 4 да се добави в ал. 2 на чл. 8 след „50 дни преди изборния ден”, „но не по-рано от назначаването на районна избирателна комисия, съответно общинската” и текстът продължава „и утвърждава тяхната номерация, обхват и адрес.”
Това е предложението на г-н Славов.
Подлагам на гласуване първо предложението на н.пр. Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпадне § 5. Който е „за”, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Против? Единадесет „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема предложението на колегата Карадайъ.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков и група народни представители „не по-късно от 50 дни” се заменя с „на петдесетия ден”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Михаил Миков.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4 на Петър Славов, направено току-що.
Ива Митева:
Ако се приеме вашият проект, тогава този проблем няма да го имаме.
Предс. Данаил Кирилов:
Сега вземи думата. В процедура по гласуване сме и ясно отличи двете хипотези. Когато обжалването е по административен ред става ли пресичане на сроковете?
Ива Митева:
Не!
Предс. Данаил Кирилов:
Сигурни сте, че не става.
Ива Митева:
Не, не! То не върви с РИК. Не е вързано с РИК.
Предс. Данаил Кирилов:
Уточнява експертът Митева разликата между двете хипотези. При това положение, макар и в режим на гласуване, подлагам на гласуване предложението на колегата Петър Славов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Славов.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 5. Който е „за, моля да гласува „за”. Девет гласа „за” текста н вносител. Който е против? Няма против. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се текстът на вносител без редакции.
Постъпило е предложение от н.пр. Илия Илиев, Митхат Метин и Александър Методиев за създаване на нова ал. 10 в чл. 9 със съдържанието, което имате.
Г-н Илиев или г-н Метин, ако желаете като вносител да представите предложението. Г-н Илиев, заповядайте.
Илия Илиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, позволихме си да предложим този текст, защото много често от обиколките ни на територията на цялата страна наблюдаваме по време изборите или малко преди изборния ден объркване от страна на избирателите относно разпределението на местата на избирателните секции. Много често в отдалечените квартали, които са крайни квартали на определени населени места избирателните секции на са места, които са абсолютно трудно достъпни за не малка част от живеещите там. За това считаме, че трябва основно да се съобразим и да имаме в предвид волята на избирателите, на българските граждани и по всякакъв начин ад улесним техния достъп до избирателните урни с оглед на това, че не малка част от тях са хора пенсионери, много често хора трудно подвижни, инвалиди и т.н. В интерес на истината много често различни общини и кметове може би подценяват този проблем и не осъзнават, че това води до отлив на волята на българския гражданин по време на избори.
Затова сме заложили числото не по-малко от 400 подписа, придружени с ЕГН и имена на избирателите, защото 400 човека представлява горе-долу средно половината от една избирателна секция. Считаме, че ако има такава воля и ако има такова постъпило искане с повече от 400 подписа, придружени с ЕГН и имена, това означава, че наистина има проблем и че наистина хората имат нужда секцията да бъде на по-достъпно място. Мисля, че това е разумно, защото като цяло конструкцията и повечето предложения от колегите за промени в кодекса целят да се увеличи присъствието на българските граждани в избирателните секции, за повече представителност и за увеличение на избирателната активност.
Считам, че ако се приеме това предложение макар и с малко това ще допринесе до повече представителност на българските граждани и най-вече ще улесни много възрастните хора, за които избирателните секции в техните райони са трудно достъпни и трудно могат да стигнат до тях.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Илиев. Разбрахме тезата и смисъла на предложението. Има ли други изказвания. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз разбирам предложението. До в някаква степен преповтаря гражданската инициатива, която има в Закона за прякото участие на гражданите и може би има заемки от там, но да задължаваме кмета да се съобрази с искането ми се струва малко странно. Знаем, че секциите могат да бъдат композирани максимално от хиляда човека и 40% от тях да могат да задължават кмета е прекалено крайно като възможност и за това ние няма да подкрепим това искане.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване. Който е „за” предложението на н.пр. Илия Илиев, Митхат Метин и Александър Методиев за създаване на нова ал. 10 в чл. 9, моля да гласува „за”. Трима „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегите.
Пристъпваме към § 6. Имаме текст на вносител. Вносителят по § 6 е н.пр. Валери Симеонов и група народни представители.
Имаме предложение от н.пр. Лютви Местан, Мариана Георгиева и Хюсеин Хафъзов в § 6, т. 2 да отпадне.
Четин Казак:
Отнася се за § 7.
Предс. Данаил Кирилов:
Така е подадено, но в § 7 има т. 2, а в § 6 няма т. 2.
Колеги, тъй като нямаме представители на вносителите възразявате ли това предложение да бъде отнесено към § 7, за да бъде все пак отчетено или тук да се тълкува като предложение за отпадане на § 6.
Който е съгласен да отпадне § 6, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против? Дванадесет „против”. Въздържали се? Няма „въздържали се”. Не се приема предложението да отпадне § 6.
Подлагам на гласуване § 6 на вносител. Който е „за” предложението на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители, като вносители на текста на § 6, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител аз § 6.
Пристъпваме към § 7. Имаме текст на вносител за § 7, който изцяло е предложен от н.пр. Валери Симеонов и група народни представители.
Имаме предложение от н.пр. Искрен Веселинов и група народни представители за § 7, т. 2. Създава се нова ал. 2.
„(2) Не се допуска образуване на избирателни секции извън територията на дипломатическите представителства на Република България.”
Имаме и предложение на н.пр. Мустафа Карадайъ и група народни представители § 7 да отпадне.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Ще обоснова предложението на колегата Веселинов, което и аз съм подкрепил с подписа си. С оглед провеждането на дебатите в работната група стана ясно, че има сериозни затруднения по отношение на разкриването на секциите извън дипломатическите и консулските представителства. Подробно това беше обосновано от представителите на Министерството на външните работи и в тази връзка ние смятаме, че е най-удачно да бъде възприет подходът, възприет и в други държави-членки на Европейския съюз. Тук специално ние сме се опрели на опита на Германия, при която изборите се произвеждат единствено в дипломатически и консулски представителства В тази връзка аз правя предложение по чл. 80, ал. 4 от правилника в предложението на колегата Веселинов да се добави след „дипломатическите” „и консулските” представителства на Република България.
Предлагам също така да има разделно гласуване на т. 1 и на т. 2, тъй като т. 1 ще видите, че е промяна на заглавието от „Определяне на условия и ред за образуване на секции” ние предлагаме да е „Условия и ред за образуване на секции”. Смятаме, че е по-добре чисто редакционно и за това предлагам разделно гласуване на двете точки. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-жа Митева има възражения по вашето предложение за разделно гласуване.
Ива Митева:
Аз смятам, че заглавието си е много добро, ако текстът остане в този вид, защото текстът е свързан точно с определяне на условия и ред за образуване на секции извън страната от ЦИК. Ако се приеме, обаче, вашето предложение да се образуват само в дипломатически представителства ,това може да доведе до промяна в заглавието на члена, но не и само по себе си то да се промени при оставането на този текст.
Отделно смятам, че ако въобще се приеме подобно предложение да се гласува само в дипломатически представителства, текстът може би на ал. 2 трябва малко да се преформулира.
А самият текст как се образуват секциите, трябва да отиде в чл. 14, където е редът.
Христиан Митев:
Оттеглям в такъв случай предложението си за разделно гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Митева и на г-н Митев. Ще гласуваме анблок. Аз бях склонен да гласуваме поетапно и алтернативно. Заповядайте.
Антоанета Цонева: Институт за развитие на публичната среда
Аз бих ви призовала да не подкрепяте предложение, което ограничава правата на българските граждани извън граница да формират секции извън дипломатическите представителства в страните, които не са членове на Европейския съюз, защото това отцепва хората, които живеят в държави на други континенти – Америка, Канада, Азия и т.н., което не е обосновано. Това, че Министерството на външните работи иска да облекчи живота си не означава, че ние трябва да затрудняваме гласуването на българските граждани, които живеят в страни, които не са членки на Европейския съюз. Намирам го за крайно необосновано и твърде бюрократично обяснение. Не мисля, че това ще намери одобрение сред хората, които живеят там.
Оставаме на ниво експериментално гласуване дълго време, т.е. нямаме електронно гласуване, нямаме гласуване по пощата – тези хора практически ще бъдат отрязани от гласуване. Предвиждат се различни варианти на задължително гласуване. Те няма да отидат до изборните секции, няма да бъдат вписани в списъците и т.н.
Според мен, да се ерозира режим, който е изграден с много голямо усилие от българската диаспора, с много висока степен на самоорганизация, защото на чиновниците в Министерството на външните работи това не им харесва, би било крайно неприемлив вариант и ви предлагам такова предложение да не бъде подкрепяно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Цонева. Други изказвания. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, не знам дали точно чиновниците на Министерството на външните работи са в основата на това предложение, но категорично националистическите партии в България са в основата на това предложение и не случайно те са вносители. Стара мечта е да се ограничи правото на българските граждани в чужбина да гласуват по всякакви възможни начини. Това вече се прокара в нашето изборно законодателство чрез въвеждането на противоконституционния принцип за уседналост. Сега това е следващият опит допълнително да се ограничи възможността на българските граждани в чужбина да гласуват чрез въвеждане на изискване само в дипломатически и консулски представителства да се гласува. Общо взето това е последователна политика. От една страна, предлагаме задължително гласуване, от друга страна, ограничаваме възможностите за гласуване. От една страна, предлагаме изборни райони в чужбина, от друга страна, правим всичко възможно броят на гласувалите в чужбина да се намали драстично. Достойно за съжаление и се надявам наистина да не бъде подкрепено. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Има ли други изказвания по този въпрос? Ако няма, закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Първо предложението на н.пр. Мустафа Карадайъ и група народни представители § 7 да отпадне. То в голяма степен е симетрично и ако правилно тълкуваме волята на Лютви Местан на неговото предходно сгрешено като номерация предложение.
Който е „за” отпадане на § 7 по вносител, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Двама против. Въздържали се? Трима въздържали се. 9 на 5 – приема се предложението за отпадане на § 7.
При това проложение не подлагам на гласуване другите предложения. § 7 отпада.
Пристъпваме към § 8. Имаме само текст на вносител. Той е Цветан Цветанов и група народни представители.
Имате думата за мнения, изказвания, становища, възражения, предложения. Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” § 8 текст на вносител, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 8.
Колеги, предлагам ви 10 мин. почивка.
(След почивката.)
Продължаваме с § 9. Имаме текст на вносител.
Уточнявам, че по т. 1 вносител е колегата Петър Славов.
По т. 2 и т. 3 вносител е Цветан Цветанов и група народни представители - ГЕРБ. Това е по вносителите.
По предложенията:
Предложение на н.пр. Лютви Местан, Мариана Георгиева и Хюсеин Хафъзов - § 9 да отпадне
Предложение на н.пр. Мустафа Карадайъ и група народни представители - § 9 да отпадне.
Предложение от н.пр. Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов в § 9 се правят следните изменения: т. 1 и т. 2.
Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, на първо място ще кажа, че този път настоявам за разделно гласуване и декларирам, че няма да се отказвам от това разделно гласуване на т. 1 и т. 2, тъй като се касае действително за съвсем различни предложения, като смисъл.
Предложението за изменението на чл. 14 няма да го обосновавам. То беше обосновано, когато гледахме § 7.
Що се отнася до предложението за допълнението на т. 3 на чл. 14 ние смятаме, че е необходимо да се прецизират критериите за определяне в този случай на секции. Тоест, това е случаят, който т. 3 на чл. 14 визира. Става въпрос за откриване на избирателни секции извън страната „в места, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели” или така наречените „автоматични секции” смятаме, че за тези секции трябва да имаме по-добри критерии и затова предлагаме след думата „избиратели” да се добави „при условията на чл. 21”.
Чл. 21 се отнася до това, че трябва да се поиска съгласието на приемащата държава и там са изброени детайлно правомощията на дипломатически и консулски представителства за откриването на секции, т.е. редът по който те се откриват, какво трябва да направят те и какво е необходимо. Това е. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Други изказвания, колеги. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, естествено ние сме предложили да отпадне това, тъй като с това за пореден път се предлага дискриминационно третиране на българските граждани, съобразно това къде те живеят. Българските граждани са равни. Така е записано в конституцията. Имат същите права и задължения, независимо от това къде те живеят (цитирам отново конституционен текст). Не могат да се разграничават българските граждани като европейци и неевропейци. Тоест, тия, които живеят в страните членки на Европейския съюз едва ли не само те са европейци и те имат право да гласуват за членове на Европейския парламент, а другите български граждани, които не живеят в България или в страни-членки на Европейския съюз не са европейци и те нямат право да гласуват за български представители в Европейския парламент. Това излиза от тези предложения.
Ние категорично не приемаме подобна теза и за това предлагаме да отпадне този § 9. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други изказвания. Г-н Митев.

Христиан Митев:
Искам да направя една корекция по реда на чл. 80, ал. 4.
В предложението ми по т. 1 смятам, че е по-добре чисто редакционно текстът да звучи така:
„В т. 3 на чл. 14 преди думата „в местата” се добавя текстът „при условията на чл. 21”.
Смятам, че така редакцията ще има по-добър вид, по-добър смисъл и тълкуването й ще е ясно без да е противоречиво. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Митев направи редакционно предложение на предложението си за т. 3 на чл. 14. Ако няма други изказвания, ще закрия дебата. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване двете идентични предложения на групите на Лютви Местан и групата на Мустафа Карадайъ § 9 да отпадне.
Който е за отпадане на § 9, моля да гласува „за”. Трима „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Не се приема предложението за отпадане.
При това пристъпваме към гласуване на предложението на г-н Христиан Митев.
Подлагам на гласуване т. 2 от предложението на колегата Христиан Митев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за” предложението на г-н Митев, което и аз съм подписал. Който е против, моля да гласува „против”. Трима „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Осем „въздържали се”. Не се подкрепя предложението по т. 2 на Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов.
Пристъпваме към гласуване по т. 1 от предложението на колегата Христиан Митев, което е редактирано от него. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма. Приема се предложението по т. 1 на г-н Митев, касаещо т. 3.
Пристъпваме към гласуване на § 9 текстовете на вносители.
Гласуваме т. 1 отделно – предложение на колегата Петър Славов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема т. 1 на § 9
Подлагам на гласуване т. 2 и т. 3 с предложител Цветан Цветанов и ГЕРБ заедно. Моля, който е „за” т. 2 и т. 3 по вносител, да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма.
От § 9 се приемат т. 2 и 3 и т. 1 от предложението на колегата Христиан Митев.
Пристъпваме към § 10. По § 10 вносител на т. 1 е Цветан Цветанов и ГЕРБ. Вносител по т. 2 е колегата Димитър Делчев.
Имаме предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители § 10 да отпадне.
Имаме предложение от н.пр. Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов, което е за допълнение в т. 1.
И предложение от н.пр. Михаил Миков и трупа народни представители идентично с това на Карадайъ и група § 10 да отпадне.
Колеги имате думата за изказвания, мнения, становища. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Тук отново става въпрос за прецизиране и допълнение на текста. В изречение второ на ал. 2 на чл. 16 предлагаме освен избирателят да вписва в заявлението, с което иска образуване на избирателна секция извън страната, освен да вписва мястото извън страната, в което желае да гласува, да посочва и своя настоящ адрес или адрес на пребиваване в съответната държава.
Смятаме, че това е по-коректно с оглед реда за образуване на секции извън страната. Най-малкото поради това, че непрекъснато е възможно да имаме динамика, съответно на придвижване на тези гласоподаватели в чужбина, техният адрес може да е променен и непосочвайки адрес, в един момент те да променят адреса си и да живеят някъде другаде и на практика да затрудним или да извършваме разходи, които са обосновано по-високи от тези, необходими за разкриване на секции за 20, за 50 или 100 души, а се явяват 10 човека да гласуват. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. По вашето редакционно предложение, което и аз съм подписал, искам да направим следното уточнение.
Тъй като става въпрос за българи в чужбина и добавяме адреси, вие сте казали „настоящ адрес (адрес на пребиваване) в съответната държава”. Не е ли по-коректно в заявлението да ги има и двата адреса – и настоящ адрес, защото настоящият ще е в България и другото адрес на пребиваване, който е в чужбина. Но така ще може да хванете в ГРАО кой точно по настоящия адрес, примерно, е в Лондон в момента и е гласувал. Това не е ли полезно за ГРАО?
Иван Гетов:
Не е полезно, защото ГРАО получава информация единствено и само от общинските администрации по отношение на адресната регистрация. Така е съгласно закона. По никакъв друг начин не може да се прави адресна регистрация.
Предс. Данаил Кирилов:
Не проверявате ли гласуванията?
Иван Гетов:
Няма как. Това не е документ, който да важи за гражданска регистрация. Гласуването и регистрацията по Закона за гражданската регистрация нямат релация. Съгласно закона имаме два вида адреси: постоянен и настоящ. Настоящият адрес може да бъде в чужбина. Тоест „адрес на пребиваване” няма такъв термин, няма такова понятие у нас. Настоящият адрес може да бъде в чужбина и той е достатъчен като упоменаване. А постоянният адрес е необходим в заявлението, за да знаем ние откъде да ги изключим, от коя секция в списъците в страната.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук точно заради изключването няма да можете да го направите.
Иван Гетов:
Изключването го правим по постоянен адрес. (Как го разбирате?) Като получим заявленията, списъците с постоянните адреси и с данните. А тук плюс постоянния, искат да има и настоящ адрес, за да могат хората в дипломатическата служба да районират секциите, т.е. да знаят къде е по-удобно на хората да гласуват в чужбина. За нищо друго не им трябват.
Предс. Данаил Кирилов:
Всъщност Вие казвате, че в самото заявление или по ЕГН може да намерите данните за постоянния адрес в България.
Иван Гетов:
Не само в България. Постоянният е само в България по закон. Настоящият може да бъде в България и в чужбина. (И не ви е необходимо да ги пише и двата адреса?) Точно така.
Предс. Данаил Кирилов:
Според вас редакцията на г-н Митев не е правилна.
Иван Гетов:
Има и нещо друго. Пак казвам, по закон настоящият адрес в чужбина е само в страната, т.е. изписва се само страна. Примерно, там няма Манчестър, ул. Крал Джон 15. Така че, ако е необходимо за нуждите на дипломатическите служители да направят сметка къде да бъдат удобните секции в Лондон, това няма да им помогне.
Предс. Данаил Кирилов:
А защо няма да помогне?
Иван Гетов:
Защото настоящият адрес се изписва само страната
Ива Митева:
Идеята на този текст е, когато лицето Х подаде от Англия заявление, че гласува в чужбина, да си подаде освен мястото, където иска да гласува в Англия, да подаде и адреса си на пребиваване и настоящ адрес в Англия, не в България. Става дума в съответната държава.
Иван Гетов:
Ако напишем настоящ адрес той е длъжен да подаде настоящия си адрес, който го има в регистъра си в България.
Ива Митева:
Защо в регистъра в България. В България казваме, това е по закон и само държавата се изписва. Ние искаме конкретния адрес.

Иван Гетов:
Пак казвам, ако напишем настоящ адрес, той е длъжен да изпълни реквизитите на настоящия адрес – само държавата.
Ива Митева:
Защо? Ние казваме „настоящ адрес (адрес на пребиваване) в съответната държава.” Не казваме само държавата.
Иван Гетов:
Или едното, или другото трябва да напише.
Ива Митева:
Идеята е, когато е настоящ адрес и адрес на пребиваване, значи по Закона за влизане и пребиваване на чужди граждани и т.н, там се използва „адрес на пребиваване”. Тъй като не е ясно в чужбина дали е настоящ адрес или адрес на пребиваване, за това е сложено и двата в зависимост от това към коя държавата се отнася и дали има такъв или няма.
Иван Гетов:
Мисълта ми е, че ако ще работим по българското законодателство настоящият адрес обхваща само страната на пребиваване. Но, ако ще сложим адреса на пребиваване, и махнем настоящия адрес, тогава ще разширим възможностите за заявяване на адрес, т.е. тогава може да бъде пълен.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, включително и Ива, аз искам да попитам кой е авторът на този текст и защо, какви са мотивите на това нещо? В сега действащия закон ясно е написано, че българският гражданин в чужбина трябва да заяви мястото, където иска да гласува. Защо ви е на вас да го питате и да го карате да декларира адрес на пребиваване. За какво ви е това нещо? Вие знаете ли, че хората първо, често си менят адресите, второ, много от хората само заради това нещо няма да подадат заявление. (Защо?) Просто така. Много от българските граждани живеят нелегално, но въпреки това отиват да гласуват. Специално в Западна Европа и в други държави. За какво ви е тази информация? Това е полицейщина. Специално към българските граждани това е полицейщина. Вие по този начин целите да ги разубедите въобще да отидат да си подадат заявление за гласуване. Българските граждани достатъчно е да посочат къде искат да гласуват, в кой квартал на Лондон, в кой квартал на Брюксел и това е достатъчно за нашата дипломатическа мисия да прецени къде да разкрие секция. Защо трябва да ги карате да декларират адрес на пребиваване?
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, ще отговоря веднага, като приключите. (Кажете.) За обявяването на адреса има две причини. Локализацията, тъй като е предварителна, има значение за дипломатическите и консулските служби колко секции да открие и къде да ги установи. В случаите, когато в някоя от столиците има присъствие на множество български граждани, които живеят там, се откриват по 13 секции. Говорим за Лондон, където са 13. За да се определи тяхното местоположение, защото другата злоупотреба е всичките 13 да бъдат набутани в дипломатическото представителство, което не върши никаква работа. Казваме, че има 13 секции, но те работят толкова бавно, че отказват желаещите да гласуват.
Тоест, първата причина е локализацията.
Четин Казак:
За това нещо върши прекрасна работа заявлението, в което казва къде иска да гласува.
Предс. Данаил Кирилов:
Но той не знае къде ще има секции. Те и дипломатите не знаят къде да ги локализират. Ще наемат ли помещение в квартала Х на Лондон или няма да наемат, защото няма да откриват секция там.
Опитваме се да направим връзка между заявленията за гласуване и бъдещия списък. Тук тази разпоредба цели да върнем онзи режим, в който списъците в чужбина не започват от бял лист хартия, а все пак се основават на някакви данни. Поне това да бъдат данните на заявленията за регистрация. Ама тези заявители трябва сравнително правилно поне по групата секции да могат да бъдат разпределени. Затова би било добре най-общо да има някакъв адрес. Той може да не е точен. Ако иска незаконно живеещият българин ад не сочи подробен адрес, но да сочи квартала – да се знае, че той иска в тази териториална единица да гласува.
Четин Казак:
Той ще го заяви това. Той заявява, че ще гласува в Лондон, в квартал еди-кой си. Ще заяви, че иска в Брюксел, Скарбек. Откъде накъде ще го карате да пише адрес на пребиваване. Той само заради това няма въобще да подаде заявление.
Предс. Данаил Кирилов:
Нашето виждане за българските граждани, включително живеещите в чужбина е, че спазват всички разпоредби на законите – и на българския, и на местния закон в държавата, където пребивава. Така че не може изключението да го превръщаме в правило.
Четин Казак:
Казвам ви, дори и да не се нелегално пребиваващи, хората в чужбина имат определени опасения, предразсъдъци спрямо официалните български власти в дипломатическите ни представителства. Има негативно отношение и ако вие ги карате да декларират адрес на пребиваване, поне половината от тях няма да отидат да подадат заявление само заради това.

Предс. Данаил Кирилов:
Спрямо Закона за гражданската регистрация българите, които живеят в чужбина са длъжни да обявят това обстоятелство в администрацията си по постоянния адрес.
Четин Казак:
Не случайно директорът на ГРАО ви каза, че по българското законодателство изискването за настоящ адрес в чужбина е единствено и само посочване на държавата. Точно от тези съображения, хората, които работят тази материя знаят много добре за какво става дума. Вие се опитвате, непознавайки реалността, материята, се опитвате да правите нововъведения, с които вместо да изпишете вежди, ще избодете очи – ще намалите драстично броя на заявленията за гласуване в чужбина, само заради това нещо.
Предс. Данаил Кирилов:
Те и сега не са много, г-н Казак.
Аз представих част от аргументите от дебата в работната група по този въпрос. Той беше напрегнат дебат. Ако някой от колегите иска да развие по-подробно аргументи, има възможност за това.
Четин Казак:
За външно министерство проблем ли е в момента заявленията, в които се посочва къде иска да гласува гражданина – град и квартал, създават ли те проблем след това да разкриване на секция. Никакъв проблем не създават. Точно се локализира квартал Скарбек в Брюксел и има подадени 200 заявления, разкриваме една секция.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, Вие не ме разбрахте. Ако в Лондон има 20 000 български граждани с избирателни права и те трябва да бъдат разпределени в 20 секции, опитваме се да има списък за всяка една секция. Как българина Иван ще го индивидуализираме в списъка на коя от 20-те секции да го впишем. Не е ли по-добре той да даде някаква индикация чрез тази условна локализация, за да можем при подготовката на списъците да се знае, че Иван Димитров от квартала Х е в списъка на 7-ма секция, Лондон.
Четин Казак:
В момента задължението му е да посочи къде иска да гласува – в Лондон в кой квартал. Аз не знам в заявленията за Лондон да се посочва само Лондон. Там се посочва и кварталът, както и в Брюксел.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги от ЦИК, посочва ли се кварталът в заявлението сега?
Ако няма други изказвания, прекратявам дебата. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Само една вметка по сега действащия текст. Какво пише в сега действащия текст. Пише: „Избирателят вписва на кирилица или латиница мястото извън страната, в което желае да гласува.” Мястото, а не адреса. Мястото е Лисабон. Къде в Лисабон – някъде? За това е направена тази редакция, за да има по-голяма конкретика и да е ясно къде се образува секцията.
Четин Казак:
Има практика досега, колеги, на ЦИК. ЦИК знае много добре във всеки по-голям град къде са концентрирани българските общности и разкриват там секции, както в Лондон, така и в Истанбул, така и в Мадрид.
Димитър Делчев:
Ако приемем тази разпоредба и не иска да си посочи настоящия адрес, може да посочи адрес в България само – постоянен адрес. Имам предвид със сегашното задължение, задължава ли го да каже къде живее.
Аз също мисля, че човекът може по-добре да определи къде иска да гласува, отколкото дипломатическото и консулското представителство.
Камелия Нейкова:
Аз искам само да поясня, че в ЦИК доста се разисква този въпрос. В Изборната книга, която е заявление за гласуване извън страната, има реквизит „адрес на пребиваване”, дори и пощенски код. И българските граждани, които попълват това заявление, си попълват този адрес и досега не е имало обжалване на тази книга и не е имало проблеми със заявяване на адреса на пребиваване в съответната държава по отношение на това какво се разбира под място. И ще дам един пример конкретно за Лондон, но не мога да си спомня сега дали беше на изборите за членове на европейски парламент или за народни представители, но от дипломатическото представителство се обаждаха за това, че, ако няма адреси на пребиваване, им е трудно да ситуират избирателните секции.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, ние тръгнахме от това. Само моля изяснете коя е тази книга? Защото ние не знаем много книжата. Имате предвид образеца на заявление ли? (Да.) Казва се изборна книга? Заповядайте, г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Имам един въпрос към Централната избирателна комисия, тъй като доста избори сте провели досега, надявам се. С оглед на това, че в момента е бил по-свободен режима, т.е. не се е вписал постоянен и настоящ адрес, имали ли сте много оплаквания на хора от чужбина, които са били изпратени да гласуват някъде много далече и са били недоволни.
Предс. Данаил Кирилов:
2013 г. има много оплаквания. Заповядайте.
Росица Матева:
По време на изборите 2014 г. нямаше такива оплаквания и ще ви кажем защо. Защото те не са изпращани да гласуват. Секциите са образувани според заявленията или така наречените „автоматични” и всеки гражданин преценява къде му е удобно да отиде да гласува. Той не е привързан със секция в чужбина, както е привързан със секция в България.
Четин Казак:
Точно така. И затова аз питам. Ако целта сега на това изискване е да се локализират хората по списъци, ще има огромен брой проблеми, само заради това нещо.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз тук ще добавя и следния аргумент. По този въпрос имаме и критика от ОССЕ в последния доклад и Венецианската комисия за това, че при гласуването в чужбина са отпаднали предварителните списъци и гласуването там започва от белия лист хартия, който може да започне и да се развие както си иска.
Заповядайте. Представете се.
Стоил Стоилов:
Казвам се Стоил Стоилов и съм консултант в областта на изборите и изборен наблюдател.
Една от основните критики, която отправят всички наблюдателни мисии в чужбина е фактът, че там където има дописване в изборния ден, независимо дали е на територията на страната или в чужбина, на практика отсъства възможността за съдебен контрол на предоставянето или на отказа от избирателни права. Този въпрос го разисквахме много подробно при предишния Изборен кодекс. За съжаление, партиите заеха „кръгова отбрана” и отказаха да направят списъците така, че да бъдат затворени около 10-тина дни преди изборите за вписване в деня на изборите, освен длъжностни лица. Това е ключов въпрос, според мен, и би трябвало да се стремим към списъци, които са максимално близки до това, което ще се реализира в изборния ден. Образно казано, хората, които ще гласуват в чужбина, да бъдат в списъци, с които тръгват хората от България, които отговарят за тези секции. Завърших. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Дечев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Според мен, този въпрос няма как да се реши от конкретната разпоредба. Може би може да се измисли някакъв друг механизъм. Това, което мен ме притеснява е, да не би да ограничим българските граждани, които искат да гласуват с добавянето на още един реквизит към заявлението и всъщност да ги изключим.
И аз затвърждавам мнението си, че един индивид може по-лесно и по-добре да прецени за себе си да впише в заявлението за гласуване място, на което иска да гласува, отколкото държавата вместо него.


Христиан Митев:
Аз от това, което чувам до тук, разбирам, че всъщност аз съм силно ограничен когато упражнявам активното си избирателно право, тъй като мен ме задължавате аз да отида в секция Х в град Бургас и да гласувам там. Аз нямам такива права, каквито имат българските граждани в Лондон, аз също съм български гражданин, явно в Лондон ще мога да си избирам, но в България аз съм ограничен и дисциплиниран. Благодаря.
Четин Казак:
В България, уважаеми колега, хората знаят къде са в списъка, защото те задължително фигурират в даден списък. А в чужбина първо, хората не знаят къде са, и ако вие ги ограничите и ги впишете изключително и заключено в даден списък и хората отидат в тази секция и открият, че не са там, няма да знаят къде да отидат.
Предс. Данаил Кирилов:
Имайте предвид, че първоначалното ни предложение „или телефон за контакт”, целеше да преодолее един голям проблем с последващата комуникация със заявителите, които са абсолютно неоткриваеми. И какъв беше проблемът на ЦИК?
Като не подкрепим и другата индивидуализация, общо взето един по-пъргав човек може да гласува два пъти в Лондон, а може да отскочи и до Париж.
Колеги, закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Първо двете еднакви предложения на Мустафа Карадайъ и група и Михаил Миков и група за отпадане на § 10. Който е за отпадане на § 10, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Против? Десет „против”. Въздържали се? Няма „въздържали се”. Не се приемат предложенията за отпадане на § 10.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Христиан Митев – „В § 10, т. 1, в изречение второ накрая се добавя „и настоящ адрес (адрес на пребиваване) в съответната държава”.”
Който е „за” това предложение за допълнение, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Който е против? Трима „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се предложението на колегата Митев по отношение на т. 1.
Пристъпваме към разделно гласуване на т. 1 и 2 от § 10 текста на вносител.
Т. 2 е предложение на г-н Димитър Делчев и това е началото на така наречената „активна регистрация”, т.е. началото на отразяването на тяхното предложение, касателон така наречената „активна регистрация”.
Подлагам на гласуване т. 1 заедно с приетото предложение на колегата Митев. Който е „за” т. 1 с предложител Цветан Цветанов и ГЕРБ и приетото предложение на колегата Христиан Митев, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване т. 2 от § 10 с предложител Димитър Делчев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Делчев.
При това положение от § 10 се приема т. 1 на вносител плюс предложението на Христиан Митев.
§ 11. Има текст на вносител. По § 11 вносителят е ГЕРБ.
Има предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпадне § 11.
Същото предложение да отпадне § 11 е направено и от Михаил Миков и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група и на Михаил Миков и група да отпадне § 11. Който е „за” отпадане на § 11, моля да гласува „за”. Четири гласа „за” отпадане. Който е против? Десет „против” отпадането. Въздържал се? Няма. Не се приема предложението за отпадане.
Подлагам на гласуване текста на вносител. Който е за създаване на изречение пето в чл. 17, ал. 3 „Имената на лицата, чиито заявления не са потвърдени, се публикуват незабавно на интернет страницата на Централната избирателна комисия.”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Трима против. Въздържали се? Няма въздържали се. Колегата Славов не участва в гласуването. С това § 11 на вносител е приет.
Пристъпваме към § 12. Имаме текст на вносител. Тук вносителите по т. 1 са: в първата част – „след думата”машинно” се добавя „и дистанционното електронно” – вносител е н.пр. Настимир Ананиев, а във втората част – да се създаде изречение второ „Органите на власт определят конкретни длъжностни лица, които отговарят за обезпечаване на работата на изборните комисии с необходимата техника и консумативи.” - вносител е Корнелия Нинова и група народни представители.
По т. 2 предложението е с вносител Настимир Ананиев.
По т. 3 предложението е на Валери Симеонов и група народни представители.
Това е положението с четирите групи вносители по § 12.
Постъпили са предложения от Мустафа Карадайъ и група народни представители § 12 да отпадне.
Постъпило е същото предложение и от Михаил Миков и група народни представители да отпадне § 12.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Г-жа Митева помоли да питаме ЦИК какво вероятно би имала предвид колежката Нинова с нейното предложение по т. 1 да се създаде изречение второ: „Органите на власт определят конкретни длъжностни лица, които отговарят за обезпечаване на работата на изборните комисии с необходимата техника и консумативи.”Росица Матева:
Предполагам, че се имат предвид „под органите на власт” общинската и областна администрация да определят конкретни лица, които да отговарят по време на изборите за обезпечаване на комисиите.
Предс. Данаил Кирилов:
Това необходимо ли е, пита г-жа Митева, и аз предавам въпроса, като имайте предвид, че всички тези длъжностни лица се определят със съответни заповеди. Заповядайте, г-жо Ганчева.
Йорданка Ганчева:
Аз считам, че тази редакция няма да допринесе до практическо значение, тъй като и сега, даже в ЦИК изискваме информация за заповедите и така наречените „щабове”, които се създават. Така че практически неприложим е този текст, който е залегнал в закона, защото така или иначе се прави.
Предс. Данаил Кирилов:
В работната група работихме и на база становище на Министерски съвет, което принципно не срещна някакви сериозни възражения, там по чл. 18 колегите в т. 3 правят предложение за текст на чл. 18. Ако никой друг от колегите не иска да припознае, аз го припознавам като предложени по чл. 80, ал. 4 и сега ще прочета текста, съобразно тяхното предложение.
„Чл. 18., ал. 1. Подготовката и организирането на изборите се осъществява от избирателните комисии, органите на изпълнителната власт и другите институции в съответствие с правомощията им по този кодекс. Органите на изпълнителната власт и другите институции подпомагат избирателните комисии при осигуряване на изборните книжа и други материали, както и на дейности с организационен и технически характер. Осигуряването на хартиените бюлетини, машинното гласуване, дистанционното електронно гласуване и машинното преброяване на гласовете и свързаните с тях дейности се възлага и контролира от централната избирателна комисия. Министерският съвет координира дейността на органите на изпълнителната власт във връзка с материално-техническото осигуряване на изборите.”
Официално правя това предложение. Ако то бъде прието като ал. 1 на чл. 18 това ще бъде достижение и за присъствието на електронното гласуване, електронното дистанционно гласуване в корпуса на закона.
Ива Митева:
Това ще отпадне за машинните за преброяване.

Предс. Данаил Кирилов:
Ще отпадне ли? Защо да отпада. Нали ще има все пак някой, който да осигурява експериментите.
Ива Митева:
Ще си го кажем отзад. Няма да го забравим.
Предс. Данаил Кирилов:
Тогава да го предлагам ли? Без машините и дистанционното. Колеги, не можахме. Тъкмо мислих да отбележим пробив в корпуса на закона, но не можахме да отбележим това.
Ако няма изказвания и по това предложение? Заповядайте.
Росица Матева:
Тъй като припознахте предложението на Министерски съвет, при това положение всичко ще дойде в ЦИК, при това положение не е лошо да остане текста, че органите на власт определят конкретни лица, които да съдействат на комисиите.
Ива Митева:
Те казаха, че ще ви съдействат.
Предс. Данаил Кирилов:
И тук пише, че ви съдействат. Прекомерно детайлна е уредбата, което в никакъв случай не е преимущество на който и да е нормативен акт.
Закривам дебата. Подлагам на гласуване двете еднакви предложения на Мустафа Карадайъ и група и на Михаил Миков и група § 12 да отпадне.
Който е „за” отпадането на § 12, моля да гласува „за”. Четири гласа „за” отпадане. Който е против, моля да гласува против. Единадесет „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема предложението за отпадане на § 12.
Подлагам на гласуване моето предложение по чл. 80, ал. 4 така, както ви го прочетох, но за съжаление, без електронното дистанционно и машинното преброяване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се предложението по чл. 80, ал. 4.
Пристъпвам към разделно гласуване на текстовете на четирите различни вносители по § 12.
Първо предложението на Настимир Ананиев след думата „машинно” се добавя „и дистанционното електронно”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Настимир Ананиев.
Второто предложение в т. 1 на § 12 – предложението на Нинова и народни представители, което беше подкрепено и от г-жа Матева от ЦИК. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема предложението на г-жа Нинова. Аз много се колебаех дали да не бъда вторият, който да подкрепи, но не посмях.
Пристъпваме към т. 2 от § 12 с предложител Настимир Ананиев – идентично на това, което отхвърлихме в т. 1. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема.
Пристъпваме към т. 3 от § 12 – по предложението на Валери Симеонов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за” предложението на Валери Симеонов за прокурорски щабове и съвместни щабове. Който е против, моля да гласува. Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се т. 3 на § 12.
При това положение, уважаеми колеги, за § 12 беше прието моето предложение по чл. 80 за ал. 1, което е текст от становището на Министерски съвет и т. 3, която е по предложението на Валери Симеонов.
Пристъпваме към § 13. Има текст на вносител. Той е от парламентарната група на ГЕРБ. Няма други предложения.
Г-жа Митева има думата.
Ива Митева:
Само едно уточнение да направя на текста, тъй като се оказа, че в чл. 153, ал. 4 има една такава нотариална заверка при инициативните комитети и е хубаво да сложим запетая и да кажем „освен в определените в него случаи”, за да, ако някъде се направи някакво допълнение след време в кодекса, да изключим тези случаи.
Предс. Данаил Кирилов:
То тогава е безсмислено това.
Ива Митева:
Предполага се, че се изискват. Има проблем. Така че по-добре е да сме го записали.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма други изказвания. Закривам дебата.
Колегите Митев и Славов припознават предложението за допълнение на г-жа Митева – освен в предвидените в този закон случаи. Който е за тяхното предложение по чл. 80, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението по чл. 80.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение по чл. 80. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 13.
Пристъпваме към § 14. Имаме текст на вносител. Текстът на вносител е на Валери Симеонов и група народни представители.
Има три предложения за отпадане на § 14 по вносител:.
Първото предложения е от Лютви Местан и група § 14 да отпадне
Второто от Мустафа Карадайъ и група и
Третото предложение за отпадане е от н.пр. Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов, т.е. самият вносител е предложил да отпадне.
Има и предложение от н.пр. Георги Анастасов, който иска да се създаде нова ал. 4.
Колеги, изказвания има ли? Няма изказвания.
Предлагам ви първо да гласуваме предложенията за отпадане.
Подлагам на гласуване трите идентични предложения за отпадане на § 14. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за” отпадане на § 14. Против отпадането? Няма против. Въздържал се? Един „въздържал се”.
§ 14 отпада.
Пристъпваме към § 15, по който вносител е колегата Димитър Делчев.
Има три предложения § 15 да отпадне. Предложенията са: на Лютви Местан и група народни представители, на Мустафа Карадайъ и група и на Михаил Миков и група.
Г-н Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Както добре сте запознати, това е първото от серията предложения, които са в основата на активната регистрация. Казвал съм и преди, но сега с няколко думи ще повторя защо ние предлагаме активната регистрация – за да се изчисти феноменът „мъртви души” от името на които се гласува в края на изборния ден. Имаме данни от страната, че доста широко разпространена е тази практика от името на хора, които не са в страната или въобще не могат да гласуват, да се гласува така че да се постигнат по-високи изборни резултати съответно за заинтересованата от това партия. И за да избегнем това нещо просто предвиждаме активна регистрация, така че всеки един от българските граждани ще може максимално широко и по максимално достъпен начин да заяви, че иска да гласува. Така ние ще стимулираме и активните хора да бъдат още по-активни по време на избори. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Заповядайте, г- Метин.
Митхат Метин:
Благодаря, г-н Председател.
Моите съображения против активната регистрация в предизборния процес са свързани с утежняването на самия изборен процес и това на практика е един предварителен избор и за това не трябва да се пристъпва към този процес, той като това е едно огромно недоверие, първо, спрямо избирателя и второ, той самият не знае къде ще се намира три месеца след това.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Метин. Г-н Делчев за допълнение.


Димитър Делчев:
По-скоро като дуплика. Първо, не приемам аргумента, че избирателят не знае къде ще се намира три месеца след като се регистрира активно, защото той просто се регистрира за изборите. Той не казва къде иска да гласува с активната си регистрация. Така че този аргумент не виждам по какъв начин се отнася до активната регистрация.
На второ място, не виждам защо се приема това като предварителни избори, тъй като тук в случая просто едно лице може да заяви дори по електронен път, както сме предвидили, от вкъщи за 5 минути, че просто желае да гласува. Това е всичко. Но смятаме, че това ще реши един сериозен порок на изборния процес, а именно гласуването от името на други хора.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Ако няма други изказвания, аз искам да помоля директора на ГРАО, ако има желание да вземе становище по активната регистрация. Ако желае, разбира се, имам предвид дебатите в работна група, защото чух интересни становища.
Иван Гетов:
Да, ние коментирахме това в работната група.
По отношение на активната регистрация могат да бъдат единствено редуцирани списъците в определен мащаб, но както всички знаем активна регистрация се прилага в най-демократичните държави в Европа, между които ние не можем да се наредим още и нямаме тия традиции, според мен.
Освен това, са необходими сериозни усилия по отношение на агитацията и на просвещението на българския избирател за целта и начина, по който ще бъде извършена активната регистрация. Да не забравяме, че технологията не е толкова проста и елементарна.
По отношение на така наречените „мъртви души” аз продължавам да твърдя и всички от няколко години, които се занимават с този процес, знаят, че такива няма. Така наречените „мъртви души” са нашите близки, познати, родственици, които са в чужбина, които работят в чужбина и по една или друга причина не упражняват своето право на глас.
Така че с активна регистрация ще направим едно съкращение на избирателните списъци и ще включим в тях само онези, които са имали гражданския си дълг да отидат да се регистрират или по-скоро желанието да се регистрират и нищо повече. Имайки предвид, че това трябва да направят някъде около 4 млн. избиратели, тук има сериозни колебания по отношение изпълнението на тази мисия. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Гетов. Г-н Делчев.

Димитър Делчев:
Аз съм абсолютно съгласен, че без активна кампания цялата активна регистрация би претърпяла провал и затова сме предвидили ангажирането на всички органи, на всички институции, които приемат граждани в своите офиси, като например НАП, като например БДЖ, комуналните услуги – да сложат плакати и да информират гражданите, че трябва да се регистрират активно три месеца преди изборите. Това е част от ангажирането на българските граждани в избирателния процес.
По въпроса за това дали много хора ще отпаднат, всъщност толкова широко сме предвидили активната регистрация, че всеки, който иска на практика да гласува, би могъл да го направи, разбира се, с малко усложнения, но желанието да гласува все пак, според нас, е по-силно и по този начин няма да има, а по този начин дори и в изборния ден тези, които не са се регистрирали, ще могат да се регистрират, така че няма да има толкова много отпаднали. Казвам това, защото може би не всички са прочели текстовете детайлно, защото те бяха и прекалено дълги.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Други мнения? Заповядайте.
Стоил Стоилов:
Аз продължавам да изпадам в недоумение как Вашето предложение за бъдеща активна регистрация се отнася към вече прието решение за задължително гласуване. Има такива практики, но тогава трябва да говорим, че задължителното гласуване се отнася само за тези, които са се регистрирали, а другите по желание. Или как да го разбирам? Тук ще възникне една много сериозна колизия.
Що се отнася до това да се регистрират, аз съм предлагал на г-н Гетов. Той и сега може да направи активна регистрация за три месеца на базата на вече проведени два национални избора, на края на месец август. На 30 август да произведе проектоизборен регистър, който да бъде отворен един месец за дописване, отписване, съдебни обжалвания и т.н., в края на септември този проектоизбирателен списък да бъде готов. Някак си тези неща ми се струва неизяснени във вашите проекти.
Антоанета Цонева:
Аз също така бих искала да запитам при приетото вече задължително гласуване какви са последствията, ако не гласува избирателят. Той отпада от списъка? Кога се появява в него? Нека го изясним сега, защото това всъщност е вид регистрация.
Може ли да изясните какво се случва, ако избирателят не гласува.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Делчев. Съжалявам, че не чух всички мнения.
Димитър Делчев:
Аз ще започна от втората точка на въпроса.
Всъщност активната регистрация е важна до някаква степен за изчистването на списъците. Но аз пак ще подчертая, тя е важна и за махането на тези хора, които по една или друга причина не гласуват, но в крайна сметка от тяхно име се гласува – в края на изборния ден тези хора присъстват в избирателния списък и срещу тях има някакъв подпис. Той не е техния. И от тяхно име е гласувано. Тоест, протоколът на гласувалите съвпада с бюлетините. Това е манипулацията. Защото вие предполагате пасивна дерегистрация. Тоест, ако ние само предвидим, че след изборния ден тези, които не са гласували, се махат, тези хора от чието име са гласували също ще останат. Тоест, ние все пак предвиждаме активна регистрация, за да може лице активно, лично да заяви желанието си да гласува, а не от негово име просто някой да заяви неговото желание.
По отношение на съотношението му със задължителното гласуване, разбира се, че едното изключва другото. Но след като ние не сме минали през зала и не сме приели задължително гласуване, и двете възможности все още стоят, а и при задължително гласуване към каквото се върви и за каквото аз имам информация, няма да има кой знае какви санкции и в резултат на което най-вероятно активността няма да се увеличи прекалено много. По-добре е наистина да се опитаме да се преборим с този порок и да приемем активната регистрация.
И последния въпрос на г-жа Цонева. Нашите правила не предвиждат след като се проведат определените избори тези, които не са гласували, да се регистрират. Те предвиждат, че избирателните списъци започват да се създават на практика от началото на активната регистрация на кампанията, така че всеки, който иска, може да се дописва във всеки един момент – преди изборите, по време на изборите или след изборите, така че списъкът да се запълни.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Г-н Метин изказване.
Митхат Метин:
Ще бъда много кратък. Както казах и в репликата си преди малко, това по наше мнение е един порочен процес активната предварителна регистрация за изборите, тъй като ние априори крайната ни цел, която предпоставяме, е да намалим избирателния списък от така наречената „мъртва душа”. А в крайна сметка това не е мъртва душа. Това е реален български избирател и ние не можем, създавайки административна процедура, административно условие, да му отнемем правото на българския избирател такова, каквато е записано в Конституцията, а сега вече разбирам, че и задължението да отнемем от избори.
На второ място, след като го предлагате, уважаеми колега, имате ли горе-долу някаква представа в крайна сметка тази информационна кампания колко пари ще струва на българския данъкоплатец, колко пари ще струва на бюджета, тъй като има изисквания на държавни институции да бъдат въвлечени в този процес, има изисквания и за информационна кампания, някой трябва да направи тази кампания. А след като някой прави кампания, някой трябва да плати. Естествено това ще бъде в случая държавата. Мисля, че в крайна сметка това е утежняване на процеса. Крайната цел е да бъде отнета възможност на огромен брой български избиратели да гласуват.
И след като излагам тези съображения, мисля, че ако има воля от ваша страна, може да подкрепите гласуване против.
Антоанета Цонева:
Извинявам се, че още веднъж взимам думата, обаче, ако развитието на нещата върви в това, което ние виждаме - задължително гласуване, и избирателят, който не се е явил бъде отписван от списъците и не се заяви отново, че има желание да гласува, това е решението. Така ли е? Това е някакъв микс от задължително гласуване и активна регистрация. И списъците ще станат точно наполовина. Всъщност това ли е решението?
Митхат Метин:
Това е крайната цел. Да бъде намален общият брой на избирателите и да бъде намален почти наполовина.
Антоанета Цонева:
Затова трябва да подкрепите електронното гласуване. (Това е друга тема.)
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Цонева, не мога да кажа дали това е решението. Мога да кажа, че по-назад сме го предложили.
Антоанета Цонева:
По-назад са изброени няколко хипотези, но не и ако човек живее в чужбина.
Предс. Данаил Кирилов:
Определено смятаме и сме го обяснявали, и го мислим, ако не го разбирате присъствието в чужбина като уважителна причина, ще го запишем изрично. Г-н Митев.
Антоанета Цонева:
Много сериозни проблеми ще породи такава уредба. Такива опити в страни на Централна и Източна Европа са правени. Отпадат цели групи от населението.
Предс. Данаил Кирилов:
Нека да стигнем до там. Не можем да решим всички принципни въпроси, като ги обединим наведнъж, да ги изговорим. Г-н Митев.



Христиан Митев:
Ще започна с това как в Австралия не се случва такава бъркотия, където има задължително гласуване. Сигурно там са много глупави?! Както и да е.
По отношение на въпроса ви какво се случва, ако гражданин не упражни правото си на глас, това е уредено в предложението, което ние правим за създаване на нов чл. 242б.
Що се отнася до българските граждани, пребиваващи извън страната, е записано изцяло, че всъщност заличаването от списъците не се отнася за тях.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Митев, не ви чух добре, но ако говорите по друга разпоредба?
Христиан Митев:
Да. Само казвам, че всички тези въпроси са уредени в чл. 242б.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Делчев, последна дума.
Димитър Делчев:
Тъй като се прави, според мен, една безсмислена манипулация от колегите от ДПС, че едва ли не регистрацията преди изборите ще доведе до отпадане на хора, които няма да могат ад гласуват, искам да разсея тези подозрения. Не е това идеята на текста. Идеята на текста е тези, които не искат да гласуват, да не попаднат в списъците. А тези, които искат да гласуват, да попаднат в списъците, да отидат и да гласуват. Това е всичко, което текстът казва. А вие какво виждате, какво си представяте и какви спекулации си правите, си е ваш проблем.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, да не повтаряме тези. Последно г-н Метин.
Митхат Метин:
Само преди седмица българската държава беше осъдена – не мога да се сетя как точно беше формулирано, но в крайна сметка заради това, че ЦИК преди 4-5 години отне на колегата Рошен Риза в добричкия избирателен район може би около 30-40 гласа и отне един мандат от ДПС, заради това в момента Европа осъди България да заплати на ДПС несправедливо отнемане на гласове. Това спекулация ли е? Защото ставаше въпрос за гласоподаватели, които реално са гласували и са допълнени в списъка и после жалба на РЗС, които вече ги няма в парламента, пускат до ЦИК. ЦИК решава и отнема един мандат на ДПС от Добрич, отнемат един мандат на ДПС от Русе, дават един на ВМРО, разбъркаха се нещата и в крайна сметка политическата картина в България се размести.
Предс. Данаил Кирилов:
Не само ЦИК. Това го потвърди и Конституционния съд.
Митхат Метин:
Колеги, вие сте готови на всичко, а обвинявате нас, че ние правим спекулации.
Димитър Делчев:
Аз казвам, че правите спекулации, защото говорите за време, когато не е имало нито активна регистрация, нито нищо. Вие реферирате към съвсем друг казус, който няма нищо общо с настоящото предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, няма други изказвания. Връщаме се към § 15. Текст на вносител. Колегата Делчев е вносител.
И три предложения да отпадне § 15 на групите на Лютви Местан, Мустафа Карадайъ и Михаил Миков.
Подлагам на гласуване първо предложението за отпадане. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за” отпадане на § 15. Който е против отпадането? Два гласа „против” отпадането. Въздържали се? Няма. § 15 отпада.
Пристъпваме към § 16. Текст на вносител г-н Димитър Делчев.
Имаме отново три идентични предложения за отпадане на § 16. И трите предложения са от същите вносители: от н.пр. Лютви Местан и група, от н.пр. Мустафа Карадайъ и група и от н.пр. Михаил Миков и група.
Имаме и едно предложение на н.пр. Георги Анастасов.
Димитър Делчев:
Г-н Кирилов, понеже ще трябва да тръгвам, аз си гласувам за моите предложения „за” и за другите предложения на Реформаторския блок. Само това искам да кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Ще се стремим да отразяваме вярно волята Ви.
Имате думата. Г-жа Митева.
Ива Митева:
Само искам да обърна внимание, че този текст ще се наложи да го преразгледаме, ако се приемат по-нататък предложенията на ГЕРБ по отношение на активното избирателно право, по отношение на лицата с ограничено запретени и на оспорени присъди да гласуват Така че това ще наложи промяна в тези текстове. Просто обръщаме внимание.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, закривам дебата по § 16. Подлагам на гласуване трите идентични предложения за отпадане на § 16. Моля, който е „за”, да гласува за отпадане. Единадесет гласа „за” отпадане. Против? Двама против отпадането. Въздържали се? Няма. § 16 отпада.
Пристъпваме към § 17. § 17 също е на вносител колегата Димитър Делчев. Същите са предложенията – три идентични предложения за отпадане на текста на вносител – от н.пр. Лютви Местан и група, от н.пр. Мустафа Карадайъ и група и от н.пр. Михаил Миков и група.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” отпадането на § 17, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за” отпадане. Против? Двама против отпадането. Въздържали се? Няма. § 17 отпада.
Пристъпваме към § 18. Имаме само текстове на вносител. По т. 1 вносител е колегата Димитър Делчев.
По т. 2 за създаване на ал. 4 е предложение на Цветан Цветанов и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. ЦИК също мълчи по тези въпроси. Пристъпваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим изцяло § 18, т. 1 и т. 2 – двете групи предложения, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. § 18 се приема на вносителите.
Пристъпваме към § 19. § 19 е аналогична хипотеза на тази, която вече гласувахме в предходния параграф. Вносители са Цветан Цветанов и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 19. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 19 на вносител.
§ 20. Вносител е колегата Димитър Делчев, който иска да се добави „документ от капитана на плавателния съд”.
Г-жо Матева, усмивката означава ли желание да вземете становище по документа на капитана на плавателния съд? (Не.) Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 20 с вносител колегата Делчев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 20 на вносител.
§ 21. Текст на вносител – „В глава четвърта наименованието на раздел III се изменя така: „Списъци за гласуване извън страната”.”
Това е предложение на Цветан Цветанов и група народни представители.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група § 21 да отпадне.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища. Няма. Закривам дебата.
Който е съгласен да подкрепим това предложение за изменение наименованието на раздел III в глава четвърта, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се промяна в наименованието на раздел III.
Колеги, моля да ме извините. Не подложих на гласуване радикалното предложение на колегата Карадайъ за отпадане. Но щом приехме предложението, значи не се приема предложението за отпадане.
Пристъпваме към § 22. Имаме текст на вносител за § 22, което е на политическа партия ГЕРБ. То е техническа корекция в препратка.
Имаме и две предложения: едното е за изменение и допълнение в § 22, което е на Михаил Миков и група народни представители.
А другото предложение е за създаване на нов § 22а също на Михаил Миков и група народни представители.
Имате думата за изказвания, мнения и становища.
Колеги, нямаме представител на вносителя Михаил Миков и група народни представители. Ако от ЦИК имате представа за аргументацията на тези предложения и искате да вземете становище, заповядайте. Няма желание. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението на Михаил Миков и група. Който е „за” неговото предложение, моя да гласува „за”. Един глас „за” на колегата Попов. Който е против? Един глас „против”. Който е въздържал се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на Михаил Миков и група.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносител за § 22, който всъщност е редакционна поправка. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението на вносител.
Колеги, пристъпваме към предложението на Михаил Миков и група народни представители за създаване на § 22а, с което се предлага създаване на нов чл. 32а.
Имате думата за изказвания, мнения, становища. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на Михаил Миков и група народни представители. Който е „за” създаване на нов § 22а и създаване на нов чл. 32а с предложеното съдържание, моля да гласува „за”. Един глас „за” на колегата Попов. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Десет „въздържали се”. Не се приема този текст, но вероятно ще се дебатира в зала.
Пристъпваме към § 23. Имаме текст на вносител, като тук са три групи вносители.
По т. 1 вносител е Михо Михов и група народни представители.
По т. 2 вносител е Цветан Цветанов и група народни представители.
По т. 3 вносител е Димитър Делчев.
Освен текста на вносителите е постъпило предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители § 23 да отпадне.
И предложение на Михаил Миков и група народни представители в § 23, т. 2 след думите „ал. 2” да се добави текстът, който виждате.
Ива Митева:
Предложението на Михаил Миков е свързано с текста на чл. 32а, който отхвърлихте преди малко.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-жо Нейкова.
Камелия Нейкова:
Г-н Председател, обръщаме внимание на текста на вносител по т. 1, където е предвидено обжалване пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение, което подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд-София-град.
Според нас, трябва да е пред Върховния административен съд, тъй като е общият принцип за обжалване решенията на ЦИК.
Предс. Данаил Кирилов:
Това колегата Никифоров, като му дадем възможност, ще си го обоснове. Това е, бих казал, традиционно тяхно предложение, така че няма как да не му обърнем внимание. Ако искате да дам думата на вносител и след това да вземете становище. Колега Никифоров, ако желаете, заповядайте.
Лъчезар Никифоров:
Определили сме смяна на подсъдността - Административен съд-София-град, по реда на чл. 58 поради обстоятелствата, че това законодателно решение улеснява възможността за съдебен контрол и съдебният контрол следва да бъде съобразен с актовете, които се контролират.
Целта е да се осигури достъпът до правосъдие, участие на страните в производството и основно съкратените срокове за разглеждане на този вид дела. При сегашното законодателно положение, когато подсъдността е във Върховния административен, съд, нито е гарантирано пълноценното участие на страните, нито са гарантирани кратките срокове за произнасяне.
Направените предложения са свързани само със случаите, по които ЦИК се произнася по жалби срещу решения на общинска избирателна комисия или на районна избирателна комисия, поради което и съдът се явява единствена съдебна инстанция.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Никифоров. Колеги от ЦИК, имате думата.
Росица Матева:
Така както е разпоредбата, ние разбираме, че се отнася за списъците по чл. 31, ал. 1 от Изборния кодекс, а именно заявилите гласуване извън страната и в този смисъл общинска избирателна комисия, районна избирателна комисия нямат отношение към тези списъци.


Ива Митева:
Тук се касае за действия на ръководителя на дипломатическите и консулските представителства. Това е нивото и става дума за неговия акт, че подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 58. Тоест, вие не променяте реда 58, оставяте го същия. Тоест, каква бързина гоните. Вие или трябва да впишете ред, както приехте днес в началото на заседанието в чл. 8, ал. 2 какво се случва пред административния съд, как се гледа, но не може да променяте съда и да препращате към чл. 58, което отново е за ВАС, т.е. не правите нищо.
Лъчезар Никифоров:
Изпълнение на чужди съдебни решения обикновено се легитимират по ГПК в Софийски градски съд. Това е нашата логика.
Росица Матева:
Не можем да прилагаме тази логика, тъй като става дума първо за права на български граждани, които обжалвайки действията на дипломатическо и консулско представителство го правят пред Централната избирателна комисия, както вие сте записали. А с цел бързина, това което казахте, смятам, че Административен съд-София-град няма да осигури по-голяма бързина от това, което осигурява Върховния административен съд, тъй като по всички дела те ги насрочват за деня след постъпване на жалбата и се произнасят в същия ден или най-късно следващия. Така че бързината е осигурена, участието също е осигурено.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Матева, произнасят се с голямо вътрешно неудовлетворение, че трябва да се произнасят по всички тия спорове, така че това е, как да кажа, за пореден път предложение на колегите от АБВ. Те и в другото предложение за АПК също имат в такъв смисъл предложение. Така че това е принципна тяхна позиция. Тук няма нищо общо това ,което колегата Никифоров каза, за евентуална екс адвокатура, защото нямаме решение на чужд съд. Няма ги вашите процесуалисти, където ходят по дела, да се произнесат, но приемаме вашето становище за ясно. Вие си искате Върховния административен съд.
Ива Митева:
Само нещо да допълня. Може би с оглед на унифициране на практиката все пак ние имаме действия на ръководители на дипломатически представители, ако отидат по различни административни съдилища, какво може да се получи в един момент. Или то е само София за всичките?
Предс. Данаил Кирилов:
За чужбина е само София-град. Няма други изказвания.
При това положение подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ § 23 да отпадне. Има се предвид целия § 23. Който е за отпадането на § 23, моля да гласува „за”. Три гласа „за” отпадането. Против? Десет „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема предложението на Мустафа Карадайъ и група за отпадане на § 23.
Подлагам на гласуване предложението на Михаил Миков и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за” на колегата Попов. Който е против? Един глас „против” на колегата Свилен Иванов. Който е „въздържал се”. Девет „въздържали се”. Не се приема предложението на Михаил Миков и група народни представители.
Колеги пристъпваме към разделно гласуване текстовете на вносител.
Подлагам на гласуване текста по т. 1 с вносител Михо Михов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Нула гласа против. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението на вносител по т. 1 на § 23.
Подлагам на гласуване предложението на вносител по т. 2 с вносител Цветан Цветанов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Който е против? Нула против. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се.
Подлагам на гласуване предложението по т. 3 на колегата Димитър Делчев. Който е „за”, моля да гласува Два гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението по т. 3 на колегата Делчев.
Пристъпваме към § 24. Имаме текст на вносител, който е Цветан Цветанов и група народни представители.
Имаме и предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 24 да отпадне.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на § 24. Който е съгласен, моля да гласува „за”, Трима са „за” отпадане. Против? Десет „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема предложението на Мустафа Карадайъ и група.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 24. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Който е против? Три гласа „против”. Нула „въздържали се”. Приема се текстът на вносител за § 24.
§ 25. Имаме текст на вносител, който е колегата Димитър Делчев.
Имаме и предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпадне § 25.
И предложение на Михаил Миков и група народни представители за изменение в § 25.
Имате думата за изказвания, становища, предложения.
Г-жа Митева ми прави остри бележки, че по неща, които принципно сме гласували продължавам да провеждам гласуване, а не да се позовавам на предходния резултат, но се придържам към правилника.
Ива Митева:
Може да проведете едно гласуване, в което тези текстове да се включат.
Предс. Данаил Кирилов:
Съберете ги, дайте ги анблок и ще ги изчета и подложа на гласуване анблок.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпадне § 25. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Девет гласа „за” отпадането. Който е против отпадането? Нула против. Който е въздържал се? Нула „въздържали се”. Приема се предложението на колегата Мустафа Карадайъ. § 25 отпада.
Колеги, обявявам 10 минути почивка.
(След почивката.)
§ 26. Имаме текст на вносител, който за § 26, т. 1. е Димитър Делчев в първата и във втората част на т. 1 е ГЕРБ.
По т. 2 вносител е Димитър Делчев.
По реда на чл. 25а, който отхвърлихме да се създава, това са двете предложения на колегата Делчев. Ако искате, ще ги гласуваме наново.
Освен текста на вносител, постъпило е предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 26 да отпадне.
Постъпило е и предложение от Михаил Миков и група народни представители – в края на ал. 3 на чл. 37 да се добави текст:
„В чл. 37, ал. 3 в края на текста, след думите „ТЕЛК (НЕЛК)” се добавя „или медицинска епикриза, издадена от лечебно заведение, която сочи, че лицето е с физически увреждания, които не му позволяват да напусне дома си и да упражни правото си на глас в изборното помещение.”
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Преди да пристъпим към гласуване, ще се обърна към колегите от ЦИК. Имате ли становище по предложението на Михаил Миков за ал. 3 – да се разшири кръгът на документите. Заповядайте, г-жо Матева.
Росица Матева:
Аз лично смятам, че това е разумно, тъй като имаме случаи в практиката, при които човек е претърпял някакво произшествие или някакво счупване, което не му позволя да излезе от дома си и да гласува, но не се е снабдил със съответния документ от ТЕЛК или НЕЛК, тъй като не е изтекъл срокът за това. Така че това е разумно.


Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Няма други изказвания. Преди да закрия дебата ще си позволя лично мнение да кажа.
Донякъде ми се струва резонно това предложение. Ние имахме друго, което касае ограничаване на секциите, в който гласуват лицата с ТЕЛК документи, но на този етап ще се въздържа да го подкрепя. Може би в зала, ако има дебат, ще променим становището си по гласуването.
Росица Матева:
Да добавя още нещо. Ние даваме указания, че заболяванията трябва да бъдат от такъв характер, независимо дали имат ТЕЛК и НЕЛК, които да не позволяват на избирателя да излезе от дома си.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, ама в епикризата не пише подобно нещо. Епикризата съдържа множество медицински термини, трудно е от тях ад се определи може или не може, особено епикризите, които касаят оперативна намеса, както и степента на нетрудоспособност. Тоест, в този вид документи на мен ми е трудно да преценя, а на един член секционна избирателна комисия ще му е още по-трудно да прецени.
Росица Матева:
Органа по чл. 23.
Предс. Данаил Кирилов:
И органът по чл. 23 надали има медицинска квалификация да каже за конкретно заболяване. Защото епикризите, доста съм чел, но признавам нямам квалификация да направя окончателна преценка за степента на увреждане или на възможност на съответното лице.
Закривам дебата. Подлагам на гласуване първо радикалното предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 26 да отпадне. Който е за отпадане на § 26, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Който е против? Девет „против”. Въздържали се? Нула въздържали се. Не се приема предложението за отпадане.
Подлагам на гласуване предложението на Михаил Миков и народни представители за допълнение на ал. 3 накрая. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема засега предложението на Михаил Миков.
Поставям на гласуване първата част от т. 1 на § 26 – думата „избиратели” се заменя с „Регистрирани по реда на чл. 25а избиратели”. Това е предложението на колегата Делчев. И т. 2, която също е негово предложение и е в абсолютно същия смисъл. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване втората част от предложението на вносител по т. 1 на § 26. – „числото „20” се заменя с „14”, а след думите „саморъчно и” се добавя „подадено от упълномощено лице или”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се тази част от т. 1 на § 26.
Пристъпваме към § 27. Имаме текст на вносител – колегата Димитър Делчев.
Имаме и предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 27 да отпадне.
Вече сме се произнасяли по активната регистрация.
Който е „за” предложението за отпадане, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението за отпадане и § 27 отпада.
Пристъпваме към § 28, който има три групи вносители: предложението по т. 1 е с вносител Валери Симеонов и група; предложението по т. 2 е с вносител Цветан Цветанов и група народни представители; предложението по т. 3 е с вносител Димитър Делчев.
Има и предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 28 да отпадне.
Имаме и предложение от Михаил Миков и група народни представители в § 28, т. 3 да отпадне.
Имате думата за изказвания. Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз от името на вносителите оттеглям т. 1.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев, Митева ми направи бележка, че на този етап не можете да оттегляте внесено предложение.
Христиан Митев:
В такъв случай предлагам по чл. 80, ал. 4 да отпадне т. 1 от § 28.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата Митев прави предложение за отпадане на неговото предложение.
По предложението на колегата Делчев вече се произнасяхме за активната регистрация.
Г-н Гетов, заповядайте.
Иван Гетов:
Само искам да отбележа, че по т. 2 „номерата на удостоверенията за пребиваване и датата на регистрация” влизат в кръга на данни, които са така наречените класифицирани лични данни и не би следвало да бъдат обявявани. Само това трябва да се премисли. Благодаря.
Ива Митева:
Това е направено, за да се унифицира във връзка със списъците в страната. При съставянето им, знаете, че в тях не се вписват личните данни, ЕГН, данни от лична карта и паспорт. Същото е и при гражданите на ЕС, когато се съставят – в 458, ал. 2 и 407, ал. 2, там се казва как се съставят – номера на удостоверението за пребиваване и датата на регистрация не се отпечатват в списъците. Поради това е направено това предложение тук да отпадне, защото така и така ги няма и няма смисъл да го пишем въобще, тъй като по-нататък то наистина го няма. То е правно-техническо.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група за цялостно отпадане на § 28. Който е „за”, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се? Нула. Не отпадат предложенията в § 28.
Подлагам на гласуване предложението на Михаил Миков и група за отпадане на т. 3 в § 28. Който е „за”, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Т. 3 отпада.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев по чл. 80, ал. 4 за отпадане на т. 1 от текста на вносител за § 28. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се 2 Няма. Отпада т. 1.
Подлагам на гласуване предложението по т. 2 на вносител за § 28. Който е „за”, моля да гласува. Девет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Приема се.
При това положение от § 28 се приема само т. 2.
§ 29 е текст, който вече обсъждахме по активната регистрация.
Имаме предложение на предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 29 да отпадне.
Имаме и предложение на Михаил Миков и група народни представители за отпадане на § 29.
Който е съгласен да подкрепим двете предложения за отпадане на § 29, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Нула против и нула въздържали се. Отпада § 29.
Пристъпваме към § 30. Имаме 4 предложения с двама вносители.
Т. 1 е предложение на ГЕРБ.
Т. 2, 3 и 4 са предложения на колегата Димитър Делчев, които касаят кампанията по активна регистрация.
Има предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 30 да отпадне.
И предложение на Михаил Миков и група народни представители § 30 да отпадне.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания. Гласуваме.
Подлагам на гласуване двете предложения за отпадане на целия текст на § 30 на Мустафа Карадайъ и група и на Михаил Миков и група. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се? Нула „въздържали се”.
Не се приемат двете предложения за отпадане на целия § 30.
Подлагам на гласуване предложението по т. 1 на § 30. Който е съгласен, моля да гласува „за”. девет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване точки 2, 3 и 4 на § 30. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Делчев по т. 2, 3 и 4.
При това положение, колеги, за § 30 се прие само т. 1.
Предложение на Данаил Кирилов, Свилен Иванов и Анна Александрова за нов параграф: „Създава се нов чл. 43а. със следното съдържание:”
Г-жа Митева иска думата.
Ива Митева:
Аз искам думата само по отношение на това, че опашката на това предложение е заключителна норма и трябва да отиде в Преходните и заключителните разпоредби, че в едногодишен срок трябва да се извърши тази проверка, а текстът да свършва до „избирателните списъци”.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Митева да направи редакционна и систематична поправка. Аз като вносител частично я приемам и после ще я припозная частично. Но нека г-н Гетов да каже за ГРАО.
Иван Гетов:
Аз се чувствам задължен да кажа какво значи чл. 99б от Закона за гражданската регистрация. Този член беше приет миналата година и включен в съдържанието на закона, касае проверка на адресните регистрации за лица, за които има подадени сигнали в общинската администрация или по инициатива на кмета по отношение на коректността и спазването на чл. 92 от буквата на закона по отношение на изискванията и условията за адресна регистрация. Смея да кажа, че това е една успешна мярка против изборната миграция, т.е. по отношение на всички онези регистрации, които бяха направени в името на провокиране и компрометиране на вота за местни избори и той изигра своята роля. Направиха се много проверки тогава и продължават да се правят инцидентно и към момента. И пак казвам, това е един успешен акт, който би могъл да помогне по отношение на изборната миграция.
Но, ако се надяваме да редуцираме списъците с една такава проверка, това няма как да стане, защото всеки един български гражданин има адресна регистрация. Тоест, дали ще му коригираме адреса от Пловдив в Перник, или обратното, той пак ще бъде с постоянен адрес в страната и бъде включен в изборните списъци. Тоест, няма да намалее бройката на избирателите, ако това се цели с тази проверка. Тази проверка може да направи проверка на достоверните адреси или ако някой е нарушил законът по отношение на адресна регистрация.
Няма лошо да се направи. И аз искам една редакционна поправка да направим в текста, ако бъде приет.
Казва се, че кметовете трябва да направят проверка на гражданската регистрация „за всички избиратели, вписани в избирателните списъци в едномесечен срок от влизане в сила на настоящата разпоредба.”
Ще има вписани всички избиратели в изборните списъци едва след изборите, които ще се проведат наесен за президент, така че предлагам да бъде записано в текста: в едногодишен срок след провеждането на последните избори.
Предс. Данаил Кирилов:
Прекрасно ви е предложението. Припознавам го веднага.
Иван Гетов:
Преди това няма да бъдат във възможност да го направят. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Нека да не ги сочим кои са изборите. По принципно да кажем, не толкова темпорално звучене на нормата. Аз изцяло съм съгласен, че мястото на тази норма не е в текста на закона. Тя има темпорално действие, при това срочно и систематичното й място трябва да бъде в преходните и заключителни разпоредби.
Но искаме и настояваме от нашата група дебатът да се проведе по този начин, защото за нас това е важно обстоятелство. Ние по този начин довършваме точно онази работа, която започнахме преди една година за преодоляване на изборния туризъм.
По въпроса доколко ефективни бяха извършените проверки, аз частично подкрепям г-н Гетов, но множество колеги от нашата група имаме различно разбиране. Тоест, има конкретни случаи, в които случаи проверки или не се извършиха по сигналите, или бяха извършени в такава степен формално, че да подкрепят обективно извратеното състояние. Имаме бележки и от колеги, които закъсняха, които искаха преразглеждане и на самия чл. 99б от Закона за гражданската регистрация, включително по отношение компетентността на кметовете. Защото тяхното твърдение е, че кметът няма как да проверява сам себе си. Но миналата година за това включихме заместващата компетентност на областния управител, т.е. при бездействие и при неспазване на срокове, да може областният управител да извърши въпросната проверка. Това съм длъжен да го кажа, защото останаха невнесени предложения от наши колеги по тази разпоредба. Но би било прекалено при това гледане да опитаме да изменим и чл. 99б.
Г-жа Цонева, заповядайте.
Антоанета Цонева:
Тъй като и нашата организация много се занимаваше с този въпрос, всъщност това е тенденция, която засяга само местните избори. И засяга регистрацията по настоящ адрес – тези хора, които искат да гласуват по настоящ адрес и създават проформа настоящи адреси в някакъв срок, за да могат да упражнят право в деня на избори. То не засяга други видове избори. И ако вие запишете просто всеки следващ избор, това ще бъде едно проверяване никой не знае на какво.
Предс. Данаил Кирилов:
Не идеше реч за всеки следващ. Идеше реч за еднократна проверка. Абсолютно съм съгласен, че, ако го отнесем сега към президентските избори, трябва да имаме база – имаме една година за срок за проверката. На практика, когато дойдат следващите местни избори, ще има интервал от време от две години.
Антоанета Цонева:
По време на президентските избори те не ги местят, защото тогава имаш национален избор и нямаш интерес да го правиш. Те ги местят заради избора на кмет, на кметство, кмет на община, общински съветници.
Ако искате данни за тази проверка, 40 000 души бяха преместени повече от обикновеното като динамика тази година спрямо предишната, а бяха дерегистририрани 1700. Тоест, тези проверки, това което казват вашите колеги, нашите наблюдения са, че те са неефективни, защото самата общинска администрация, която е извършила нарушенията, трябва да санкционира сама себе си. Тоест, и в момента е пак същата работа. И тогава областните управители участваха. Те назначават самите комисии и нищо не се случи.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние разчитаме точно на тази смесена компетентност, т.е. областните управители да могат да упражнят контрол по отношение на кметовете на общини, който и по закон по принцип го осъществяват.
Но идеята на тази проверка е следната. Не искам да възобновявам дебата по чл. 99б наново, но има много населени места без реални адреси. Имаме много регистрации със странни адреси. Имаме много регистрации на много лица на едно и също място. А Законът за гражданската регистрация все пак предвижда изисквания и нормативи. Ако тази дейност се извърши сега, това би било превенция по отношение на следващите избори и подготовката на следващите списъци. Тук също така разчитаме на това администрацията в двете й проявления – централна и местна, и във връзка с течащите процеси на изготвяне на кадастрални карти, общи планове, все пак да няма много населени места, в които имаме адрес извън регулация, или улица еди-коя си, без съответно номера.
ЦИК, ако желае да изрази мнение, заповядайте.
Камелия Нейкова:
Аз по-скоро бих подкрепила изразеното мнение от г-жа Цонева за смисъла от тези проверки и е важно, може би към кой момент да бъдат извършени. Защото така както чета текста, ако е в едногодишен срок от влизане в сила на настоящата разпоредба, ако предположим, че влиза в сила от 1 юли 2016 г. до 1 юли 2017 г. трябва да се извърши. Нали така? Но до следващите местни избори има още две години и ще останат хора непроверени, които в този период ще сменят адресна регистрация.
Свилен Иванов:
Много се притеснявам, че нещо не се разбираме в смисъл. Нали затова направихме тези промени преди една година, най-малкото заради което кметовете да не могат да правят това нещо повече, защото се нарушава законът, което означава, че ако има 40 000 човека, които са си сменили регистрацията, а са деактивирани 1700, в момента има поне 38 000, които не са си сменили регистрацията. За това е хубаво да се направи тази проверка пак. 20 000 да се деактивират (дерегистрират), пак има някакъв смисъл. За това става дума. А оттам нататък през двегодишния период, който ще остане, кметовете, които направят такава регистрация, ще знаят, че ще носят отговорност, защото законът му забранява това –на един адрес да има 30 души.
Предс. Данаил Кирилов:
Той има интерес да си докара 100 гласоподаватели.
Свилен Иванов:
Има, ама няма да бъде без санкция.
Иван Гетов:
Аз напомням, че няма дерегистрация. Дерегистрацията не означава, че заличаваме на лицето адреса. Връщаме го на коректния му адрес, ако е бил некоректно адресно регистриран.
Антоанета Цонева:
По-скоро силната мярка е да се вдигне, както има такива предложения, прагът за избор на населено място на кмет. И те тогава ще загубят интерес. Защото това е структурната мярка. Те ги местят, защото много малък брой хора можеха в едно населено място от 100 души да изберат кмета. А сега ще стане твърде скъпо да го правят.
Предс. Данаил Кирилов:
Имаме случаи в Кърджали с 3 гласа е избран кмет на населено място. Ние сме посочили 350 избиратели, не души, а избиратели, ако се приеме.
Други изказвания има ли? Г-жа Митева.



Ива Митева:
Да бъде за местни избори и после да се върже, че в едногодишен срок от влизането на кодекса се извършват проверки на всички вписани в избирателните списъци за местни избори 2015 г. – тези, които са минали.
Иван Гетов:
След като приключи изборът за президент, имат една година и кметовете правят проверка. ( Каза се, че това е безсмислено.) Тя всяка една проверка по силата на тази логика е безсмислена. Каквото и да правите, не можете да забраните некоректната адресна регистрация на кметовете. Те имат пълното право при определени ситуация да слага по три пъти броя на нормално живущите в определен апартамент, къща и пр. Ако иска ще го прави и то законно. Каквито и проверки да му правим, денонощно да му правим проверки, след като е законно, нищо друго няма да установим.
Предс. Данаил Кирилов:
Не може да не е законно 15 външни непознати лица да бъдат регистрирани на адрес, на който собственикът въобще не ги знае и никога не ги е виждал и не е представен никакъв документ.
Иван Гетов:
Ама е представена декларация, че се е подписал, че е съгласен. Край. Може да не ги е виждал, но някой е представил декларация, че е съгласен.
Предс. Данаил Кирилов:
Тази декларация истинска ли е?
Иван Гетов:
Колко е истинска, трябва да кажат някои други органи. Това е. Те го правят професионално.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук г-жа Цонева е права. Защото, ако вземем изборите за президент, всъщност всички тези туристи вече няма да изглеждат по този начин и няма да се хващат в съответните списъци. И за това проверката в голяма степен ще бъде безпредметна. И макар да я ретро тангираме назад, може би е по-смислено да вземем старите списъци на местните избори 2015 г.
Тук ще кажа, че колегата Цвета Караянчева в оригиналното й желание текстът беше следния: да се извърши проверка на всички адресни регистрации за периода 2010-2015 г. Но, първо, това е доста дълъг период. Второ, променените, динамичните регистрации те нямат значение, важно е какво е останало към настоящия момент от тези регистрации и кое от тях би могло да повлияе за в бъдеще в един следващ избирателен списък.
Ива Митева:
Мисля си да отиде направо заключителна разпоредба. Защото ако не можем да ги обвържем постоянно с някакви списъци, то се обезсмисля. И да го кажем.
В едногодишен срок от влизането в сила на този закон кметовете на общини и областни управители извършват проверки по чл. 99б от Закона за гражданската регистрация на избирателите, вписани в избирателните списъци за местни избори, произведени 2015.
Да ги фиксираме тези. Защото иначе в корпуса като принцип виси.
Предс. Данаил Кирилов:
Другият вариант за корпуса е следния. Да кажем, че проверката се извършва в едногодишен срок преди следващите местни избори. Но този едногодишен срок преди следващите местни избори, първо, не може да се определи, защото нямаме указ за насрочването, т.е. датата е приблизителна; второ, в този едногодишен срок имаме два периода: единият преди времето за уседналост, другият – вече точно във времето за уседналост, когато се отнася и се отразява в избирателния списък и е релевантна всъщност за него.
Ако някой се сеща за друга редакция, да каже. Заповядайте.
Стоил Стоилов:
Доколкото разбирам тук става въпрос чрез някаква проверка да се направи превенция, да се стопира този изборен туризъм. По тази логика за мен е целесъобразно в един период, в който се очаква да бъдат следващите избори назад пет месеца, да се направи тази проверка за изчистване на този тип регистрации по 20 души на едно място.
Иначе, ако сега се направи, до следващите избори да се случи същото. За това, ако се планира, примерно, местните избори да бъдат в период от два месеца след две години, в тези два месеца назад минус пет месеца да има един период, в който кметовете трябва да бъдат задължени да я направят Или да се впише така, че след обявяването на датата за избори, пет месеца назад, или шест месеца назад се прави тази проверка. Това за бъде котвата, която държи срока на проверката.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз съм по-склонен да предложа датата на уседналостта. Тя също не е изначално известна. Тя става известна едва когато президентът с указа определи датата на местните избори. Тя е презумптивна и става известна в добрия случай горе-долу в средата на шестмесечния период. Но ако искаме да бъдем не особено прецизен законодател, бихме могли да кажем в шестмесечен срок преди провеждане на местните избори кметовете на общини и областни управители са длъжни да извършат проверки по чл. … на всички избиратели (въпросът е кои) с адресна регистрация в населеното място.
Защото в Студентски град редовно имаме по няколко стотици изоставени стари адресни регистрации. И не знаем кои ще са старите адресни регистрации, и не знаем какво ново ще е продуцирано в този период, който е една година преди местните избори до датата на уседналостта. Така че нека е на всички. То звучи много амбициозно, но и на практика това е целият регистър, който е в една община. Но поне звучи силно превантивно. Защото кметовете и служителите би следвало да знаят, че този период ще има масова проверка и ако кметът закрилник не я допусне, или не я направи, или опита да я шиканира, областният управител ще я направи.
Иван Гетов:
За определен период на адресната регистрация на последните една година или за 6 месеца, защото иначе милионна София няма как да се обхване за няколко месеца Само хората, които са мърдали в последния период предизборния.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Цонева сигурна ли е, че тази проверка е безпредметна при всички други видове избори.
Аргументът на колегите реформатори в списъците, ако има мъртви души, и някой вземе данните и по някакъв начин гласува незаконно с тях, е това е манипулацията с мъртвите души. А една такава проверка би трябвало да ги изчисти. И аз не случайно ви подсказвам, че големият проблем идва от Кърджалийско, където имаме много българи, живеещи в чужбина.
За да не губим време, колеги, аз ви предлагам да отложим гласуването за последното заседание, за да не импровизираме текстове в движение, защото и без това експерта Митева ми се кара, когато аз пиша текстовете. Или поне откровено дебатирам, търсейки решение. Като го знаете решението, ако го знаете, досега да го бяхте казали. Решението не е намерено 10 години, а и повече от 10 години не е намерено.
Предлагам по процедура, да я приемем по принцип, като отразим допълнително и систематичното място и коригираме съответно сроковете и списъците. Ако сме готови с това до приключване на второто четене, да го направим още веднъж. Няма възражения по това процедурно предложение.
Пристъпваме към гласуване по принцип. Който е съгласен да приемем предложението на Кирилов, Иванов и Александрова по принцип с отразяване на систематичното място и прецизиране на предмета и срока на проверката, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Няма да влизам в политически спор с г-н Георгиев. Той не взе становище. Но с г-жа Манолова много сме спорили по този въпрос.
Колеги, пристъпваме към § 31. Имаме текст на вносител.
За § 31 вносителите са:
За т. 1 е Михо Михов и група народни представители по отношение на ал. 3; по отношение на ал. 4, т. 1 вносителят е колегата Явор Хайтов.
По т. 2 вносителят е колегата Петър Славов.
§ 32. Цялото предложението е на колега Явор Хайтов.
Разглеждаме съвместно параграфи 31 и 32. Но ще гласуваме отделно.
По § 31 има предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 31 да отпадне.
Такова предложение на тази група има и за § 32.
По § 32 имаме и предложение на н. пр. Велизар Енчев.
Но то май няма нищо общо с чл. 47. Сигурни ли сте, че е сгрешил номерацията.
Колеги, имате думата. Г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Ще бъда пределно кратък. Логиката ни е следната.
Мандатът на членовете е 5 години. Поради начина на конституиране и мандата, в действащия състав на ЦИК има членове, излъчени от политически сили, които не са парламентарно представени, а в същото време в Народното събрание има политически сили, които не са представени в ЦИК. Поради това считаме, че съставът на ЦИК трябва да бъде допълнен, подчертавам допълнен, от членове на парламентарно представените политически партии, с което е предложено разширяване на броя на членовете на ЦИК все пак следва да се има предвид, разбираме добре това, че това е временно решение, тъй като такива прецеденти редовно могат да възникнат и е препоръчително да се търси трайно решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие предлагате да има допълване с по един член, допълване над бройката 18.
Ива Митева:
Този въпрос е принципен какъв подход ще се възприеме.
Христиан Митев:
Г-н Председател, аз ще кажа нещо различно от тезата на колегата Митева. Действително, ако говорим на чисто принципно, може би да се търсят съвсем различни подходи за конституиране на ЦИК. Но тъй като на този етап ние не се занимаваме, или поне това, което гласувахме като обединен законопроект няма това за цел, аз бих подкрепил предложението на колегата Никифоров действително като палиативно, тъй като към този момент с тези принципи, които са заложени в кодекса, който действа и е в сила, действително се оказва, че има политически сили, които са ощетени от тази формула, която е приложена. Обратното, има представители на партии, които не са представени никъде, което не отговаря нито на философията на действащия текст, нито пък на неговата буква. Благодаря.


Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-жа Митева ми пречи непрекъснато да слушам изказванията с неща, които е могла досега да ги каже многократно и дори да ги отрази. Не чух, склонен сте да подкрепите?
Христиан Митев:
Да, склонен съм да подкрепя. Палиативна е мярката, тъй като няма сега в момента да решаваме кардинално въпроса за начина, по който се конституира ЦИК.
Ива Митева:
Тогава защо да не го въведем пак в преходните разпоредби.
Мен това, което ме притеснява и в двата подхода, и на БДЦ и на АБВ, ние коментирахме с колегите, това на АБВ е малко по-справедливо от това на БДЦ. Защото на БДЦ лишава АБВ от право на представител. А тъй като въобще ЦИК се формира на база пропорционално представителство е нечестно хора, избрани в национален парламент, да нямат представител, а евро парламентът да има представител.
Това, което прави АБВ, те пък нарушават принципа на формиране въобще на ЦИК, защото ЦИК е на пропорционално представителство. Те казват, независимо, че са проведени след това избори парламентарни и евро, всички получават по един. То дори е нечестно изначало. Защото може на тези парламентарни избори, както е и в случая или в случая не е съвсем така, но партии, които са имали много мандати да паднат много ниско, а други партии, които са били извън парламента да влязат с много мандати и ще им дадете само един представител. Тоест, самата ЦИК вътре ще бъде дисбалансирана и въобще принципът, който е залегнал в целия Изборен кодекс, ако трябва да кажа, е шизофреничен, наистина. Защото хем запазваме, направили сме мандатна, хем в същото време е на пропорционален принцип. Това имаше смисъл в предишни народни събрания и закони, когато ЦИК беше временен - на всеки избор се правеше ЦИК, и тогава имаше смисъл тази пропорционалност. Сега, обаче, когато е постоянен, тази пропорционалност виждате, че вече създава проблеми. И от друга страна, се бие с мандатността.
Така че, ако трябва да се прави нещо такова, за да бъде най-справедливо, да се въведе, според мен, поне отзад като някаква заключителна норма да се каже, че за този състав на ЦИК бройките се донаждат с по един, колкото и да е несправедливо това спрямо всички и да се остави така до края на мандата, а след това да се мисли друго решение за ЦИК и въобще да се мисли по какъв начин да се завърти цялата рулетка.
Защото тук има и едно друго предложение за вето на президента, което мен ме смущава. То е взето явно от ВСС, но там нещата са други, плоскостта е друга. Тук при положение, че партиите предлагат кандидатите, президентът да налага вето на партиите, е много опасно. Така аз мисля.
Отделно за предложенията на Славов за процедурата и на БДЦ, ние си имаме в правилника разписано в чл. 89 процедура, така че на тези текстове смятам, че въобще не им е мястото тук.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз се радвам, че г-жа Митева възпроизведе моя реч от предишния парламент, където й обяснявах точно на нея и на г-жа Манолова, че начинът на формиране на ЦИК е шизофреничен, безкрайно правно противоречив и да ви кажа в този казус пък, защото ние тогава предупреждавахме, че ще стане така, в този казус въобще не можем да ви предложим решение. Вярно е, че тя има правно логичен мотив да дири някакъв изход. Аз повече си мисля, въпреки щетата, повече си мисля, че колкото и да усложняваме този казус, в никакъв случай не подобряваме ЦИК.
Да, ощетени са и БДЦ и АБВ и вие сте ощетени, безспорно, но както казваше един районен съдия в крайдунавски град, чрез допускането на една грешка, не можем да поправим предходната. По-скоро моето мнение е, че сме на този път – ще дооплескаме оплескания режим тук. Ще има някакво частично решение. В най-добрия случай ще направим състава от 23 члена на ЦИК. Те ще бъдат с неравен и различен мандат. След това ще се караме, ако в този интервал до изтичане на техния мандат – още две години и 10 месеца, и до края на техния мандат ще е „красота”.
Ива Митева:
Както върви, могат да станат и 30 души.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако тук действаме по линия на справедливостта, в ЦИК вече има и оставки. Не знам дали по линията на оставките да не търсим чисто конкретно и ситуационно решение да се търси някакъв баланс. Но имайте предвид, че тръгне ли се до абсурдната процедура на изслушване и назначаване, пак ще занимаваме обществото с двама или трима членове месеци наред, докато встъпят, ако въобще встъпят.
Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Все пак сам признавате, а пък и другите колеги явно така считат, че когато говорим за един орган с мандат и същевременно по предложение на политическите партии, някакво съответствие между предложенията на политическите партии и състава на този орган ще има към момента на формирането. И за това си мисля, че няма да дооплескаме още нещата, а по-скоро ще дадем един допълнителен баланс на представителство от страна на политическите сили, ако приемем предложението, с което се предлага да се допълва. Само аз бих направил още едно уточнение, че трябва да е за срока на съответния мандат, за който е избран ЦИК и да нямаме спорове за това. На мен ми се вижда рационално това предложение да се допълва с по един член.
ЦИК е много важен орган от гледна точка на произвеждане на изборите и трябва да се даде възможност всички партии да имат представителство там.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, отлагаме гласуването по параграфи 31 и 32 за понеделник или по-скоро за вторник.
Свилен Иванов:
Предлагам да прекратим заседанието и в понеделник да продължим.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, има ли възражения срещу това процедурно предложение на колегата Свилен Иванов или то получава всеобща подкрепа.
Колегите от АБВ и БДЦ, ако искате направете някакви консултации поне за обсъждане на метода на решаване на този казус. За БСП е ясно. Те ще продължат да имат един мандат повече. Даже били 2-3, които тъкмо биха коригирали и наместили дефицита.
При това положение следващо заседание в понеделник, 18 април, 13:00 часа, тук. Благодаря, колеги.
Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов