Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 65

Днес, 18.04.2016 г., понеделник, от 13:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Администрацията на Президента -Гергана Радойкова, главен експерт към секретаря по образование, наука и гражданско общество; от Министерството на външните работи – Иларион Иларионов, съветник на министъра на външните работи и Ана Николова, старши юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване – Иван Гетов, директор; от Централна избирателна комисия – Камелия Нейкова, Росица Матева, Йорданка Ганчева, Мария Бойкинова, Емануил Христов и Георги Баханов, членове; Божидар Божанов, съветник на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова; от Инициативен комитет „Гласувай без граници” – Ивайло Мирчев и Георги Илиев; от Института за развитие на публичната среда – Антоанета Цонева; Стоил Стоилов експерт, консултант по наблюдение и организиране на избори.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, това е второ извънредно заседание на Комисията по правни въпроси с дневен ред:
1. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект № 653-03-24/16.03.2016 г. на приетите на 10.03.2016 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс:
- № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г.;
- № 554-01-95, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 20.05.2015 г.;
- № 554-01-140, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22.07.2015 г.;
- № 554-01-172, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 05.11.2015 г.;
- № 654-01-13, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 16.02.2016 г.;
- № 654-01-14, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 18.02.2016 г.;
- № 654-01-16, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 19.02.2016 г.;
- № 654-01-18, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.;
- № 654-01-19, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.;
- № 654-01-20, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 22.02.2016 г. и
- № 654-01-22, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23.02.2016 г. – продължение.
Правя предложение в извънредното заседание да разгледаме още една точка:
Обсъждане на първо гласуване законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 654-01-55, внесен от Валери Симеонов Симеонов, Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Борислав Любенов Великов, Красимира Арангелова Ковачка и Явор Илиев Хайтов на 13.04.2016 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания. Закривам дебата по дневния ред. Подлагам на гласуване. Който е съгласен дневният ред да има две точки – т. 1. Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки и т. 2. Продължение на второто четене на Изборния кодекс, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Приема се дневният ред.
По точка първа - Обсъждане на първо гласуване законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 654-01-55, внесен от Валери Симеонов Симеонов, Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Борислав Любенов Великов, Красимира Арангелова Ковачка и Явор Илиев Хайтов на 13.04.2016 г.
Давам думата на вносителите. Колега Митев, ако Ви не искате да го представите с две изречения, аз ще го представя. Заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
С две изречения. Става въпрос за допълнение, което направихме и в отменения вече Закон за обществените поръчки, което позволява по-бързото и навременно изграждане на защитното съоръжение по границата ни с Република Турция. Знаете, че то е в доста напреднал стадий. Остана, доколкото на мен ми е известно, най-трудната част, която е точно в регион Бургас, границата в района на Малко Търново.
С оглед на осигуреното финансиране в бюджета, намирам за необходимо да направим това допълнение, за да може това защитно съоръжение да бъде изградено до края на годината, каквито са уверенията и на заместник-министър председателя г-жа Бъчварова. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Разбирам необходимостта от бързо изграждане на защитни съоръжения по българо-турската граница. Тази необходимост очевидно я разбрахме още преди две години и повече, когато стартира на практика изграждането на оградата по българо-турската граница, тогава когато в качеството си на опозиция, извън парламентарна такава, остро критикувахте изграждането на това защитно съоръжение от правителството на г-н Орешарски. Очевидно е, че такова съоръжение е необходимо. Но доколкото разбирам цената на продължаващото съоръжение, което трябва сега да се строи, е няколкократно по-голяма от тази, която беше обявена и която беше заплатена по времето на предишното правителство. Страхувам се, че ще бъдат изхарчени доста обществени пари без наличието на обществена поръчка. Пак повтарям, разбирам тази необходимост от бързо изграждане, но мисля, че това правителство имаше достатъчно време да продължи това изграждане на защитното съоръжение. И сега да записваме специално в закон, което е ad hoc и трябва да го закрепим законово, не ми се струва удачно. Много пари ще бъдат изхарчени без обществен контрол, без обществена поръчка.
Аз ще гласувам и заявявам, че гласувам против това предложение поради тези причини. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Славов, реплика ли? Защото и аз имам реплика към г-н Попов. Заповядайте.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз не съм сред вносителите, но също ще подкрепя този законопроект. Виждам, че той възпроизвежда това, което ние направихме като изменение в миналия ЗОП, така че не виждам проблем от тази гледна точка.
Иначе в частта реплика към колегата Попов, тогава и ние силно критикувахме начина на изграждане, не самото изграждане на защитното съоръжение, а начина на изграждане. Доколкото си спомням тогава някаква фирма на местен лидер на БСП- Кюстендил, беше намесена и за това го критикувахме основно. Надявам се в момента да няма фирми на БСП Кюстендил по веригата и наистина се изгради бързо и ефективно съоръжението и този проблем да го решим. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Моята реплика е в следния смисъл.
Голяма част от инженерното съоръжение вече е построено. Построено е по реда, който беше установен в стария Закон за обществените поръчки, където парламентът, бих казал, с голям консенсус подкрепи тази норма.
Новият Закон за обществените поръчки съдържа възможност, когато поръчката касае отбрана или сигурност и се касае за така наречена „чувствителна информация” пак да се изключи приложението на Закона за обществените поръчки. В конкретния случай вносителите сме предложили, тъй като това е линейно съоръжение, то е започнало, изградено е на 2/3 или на ¾, т.е. да запазим правния ред, по който то е изграждано. Тук няма да споря по качеството на изпълнение на съоръжението в неговата начална фаза и в актуалния етап на изпълнение. Смятам, че предложението е коректно.
По отношение на обществения контрол за изразходените средства, вие си спомняте, много пъти в парламентарния контрол са поставяни въпроси в тази връзка, така че и в конкретния случай не би имало проблем стойността и изпълнението, и изпълнителите да се контролират по този ред и по този начин.
Други реплики има ли към изказването на г-н Попов? Имате дуплика? Заповядайте.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
По отношение на първата реплика независимо какви политически пристрастия имат собствениците на фирми, според мен, е важно изводът от цялата работа, резултатът по-скоро, защото изграждането на това съоръжение беше 10-20 пъти по-евтино от настоящата цена, която е обявена за продължаване на това съоръжение. И това са обществени пари. Така че тези опити за внушение, че била фирма от Кюстендил, свързана с БСП, са абсолютно некоректни. А сега, без обществена поръчка, фирмата не знам откъде ще бъде и каква ще бъде, но очевидно, че няма да има възможност за обществен контрол.
По отношение на втората реплика. След като вече съоръжението е изградено, както твърдите на 2/3, защо е необходимо това бързане. Очевидно е необходимо да се изхарчат още едни пари безконтролно, защото наистина имаме възможност да задаваме въпроси в парламентарния контрол, но знаем колко ефективен е той. Знаем как ни се отговаря. А когато има обществена поръчка, едно от условията за спечелване на определена фирма, е най-ниска цена. А когато го нямаш това условие, много трудно, когато то не е защитено, много трудно ще бъде защитен и общественият интерес и в този смисъл е и моята дуплика. В този смисъл аз ще гласувам против, а не защото не разбирам необходимостта от едно бързо изграждане на това съоръжение и това, че правителството е проспало две години и сега трябва набързо да се доизгради нещо без контрол върху обществените средства. Не съм съгласен.
Предс. Данаил Кирилов:
Нищо не е проспивало правителството, г-н Попов. Съобразно наличните средства и възможности и организационната готовност, каквото е могло, правителството е сторило и е стигнало до този етап на изпълнение.
А внушенията, които опитвате да правите и какво трябва да направи правителството,
Филип Попов:
Г-н Председател, това в каква процедура е – реплика, дуплика?
Предс. Данаил Кирилов:
Направо изказване. Ще ви дам думата, но както виждате, се изказвам. Уточнихме.
А и каква процедура внушавате, че правителството трябва да направи, след като ние изменихме закона. При това не искам, ние сме правна комисия, не разполагаме с техническата документация, аз ви намекнах в репликата, но тук ще го развия по-подробно. Различно е качеството на кюстендилската фирма, която работеше без проект и не знайно къде и с какви материали, от това да работиш по проект и действително да изградиш инженерно съоръжение. Има разлика в нещата. При това аз не разполагам с данните, които Вие презюмирате за това, че има разлика в цените и в остойностяването. Министерският съвет в множество решения е изследвал този въпрос и е дал точните параметри по това възлагане и смятам, че това решение се изпълнява точно, при това.
Но пак казвам, ако смятате, че всичко, което твърдите, е вярно, аз не смятам така, поставете съответно въпроси и питане, за да разполагаме с точните данни. Към момента и към настоящото законодателство тази информация действително не е публична и е ясно защо не е публична.
Реплики към това мое изказване? Г-н Попов, г-н Славов.
Филип Попов:
По отношение на изграденото съоръжение и неговото качество, важното е, че има съоръжение, а качеството аз не виждам да е много по-различно от това, което е изградено след тази фирма, за която вие твърдите, че не била качествено изградила. Важното е, че цената е много, много пъти по-евтина беше, за разлика от настоящата цена. Дали е било по задание от правителството, по съответната процедура, това е отделен въпрос. Защото нормално е, ако е по задание, утвърдено от вас, би трябвало да има една нормална обществена поръчка. Аз нищо повече не твърдя. Защото без обществена поръчка? Това е огромен ресурс, става въпрос за милиони, стотици милиони. Така че нека да бъдем по-внимателни в приемането на такива ad hoc законодателства по специален случай, защото очевидно е, че се касае за специален случай тук. Ама ако е прецените, че е необходимо да се запознаем с техническата страна на нещата, след като е ad hoc законодателство и за цената, нека да отложим тази точка от дневния ред за следващо заседание тогава ,когато ще има повече информация. Аз съм съгласен с Вас. Нека да имаме повече информация, но тогава да отложим гласуването на тази точка. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Славов за реплика.
Петър Славов:
Моята реплика, г-н Председател, е много кратка. Мисля, че Вие неволно, а и аз по-рано сбъркахме, фирмата е близка до БСП Казанлък, а не Кюстендил, така че да бъдем коректни, защото в условия на предизборна кампания може неволно да станем съучастници в разместването на силите. Така че точната фирма е БСП-Казанлък.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев.
Христиан Митев:
Г-н Кирилов, Вие пропуснахте във вашето изказване или по-скоро дипломатично се изказахте. Предходното съоръжение не просто беше некачествено, то падна в резултат на вятър, на въздушни течения и съоръжението падна. За мен нещата трябва да се казват с истинските имена. Това първо.
Второ, пропуснахте да споменете също, че нелегалният мигрански поток продължава. Той не е престанал. Именно в този участък, за който говорим, именно недовършеният, там в момента е изключително интензивен точно защото липсва подобно съоръжение. И именно за това е необходимо неговото изграждане.
Противопоставям се тук и смятам, че и Вие трябва да го направите на изразени тези за отлагане. Ние не сме някаква специална техническа комисия, която трябва да изследва технически параметри на съоръжението. Тук е Комисия по правни въпроси и трябва да изследваме същността и съдържанието на предлагания законопроект и изменението, което се съдържа в него. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Дуплика взимам на трите реплики. Ще бъда пределно кратък.
Г-н Митев е абсолютно прав. И ако съм бил разбран неправилно, държа да се поясня. Не твърдя необходимост от отлагане, в никакъв случай. Точно това се опитах да подчертая, че ние сме правна комисия, а не сме инженерна комисия или друга техническа комисия, за да се занимаваме с конкретните проекти и варианти да се изгради преградно съоръжение, тип ограда. Не исках да влизам в този детайл, но според мен сте абсолютно прав, защото едно е да поставиш някаква ограда, която от атмосферните условия да погине, друго е да изградиш сериозно инженерно преградно съоръжение, многоредово, със защита от преодоляване и т.н. Но това не са проблеми на комисията. Не съм предлагал на г-н Попов ние да събираме данни за това. Ако някой трябва да се интересува от парламентарните комисии по този въпрос, това би следвало да бъде Комисията по отбрана.
По уточнението, което направи г-н Славов, приемам го. Всъщност аз нямам лично възприятие и знание Кюстендилска или Казанлъшка фирма е изпълнила това съоръжение и според мен не бива да влизаме в този детайл.
Ще завърша дупликата с това по репликата на г-н Попов.
Нищо ad hoc няма, г-н Попов. Тази норма беше в стария ЗОП. Да, тогава, навремето, това е било включване ad hoc. Към момента от нас зависи, пред нас е поставена задачата да си продължим законодателната политика по този въпрос.
Възникна въпроса и г-н Симеонов много пита, а защо това не го направихте в текста на новия закон? Не го направихме по две причини: пак казвам, и сега в закона има възможност Министерството на отбраната по особен ред, с особена наредба да изключи от приложението определен вид поръчки, касаещи сигурност и боравещи с чувствителна информация. И втората причина е, защото не искахме в нормативен акт, който прилага и инкорпорира четири европейски директиви този въпрос да се извежда на преден план.
Направили сме необходимите консултации, включително и с Агенцията за обществени поръчки, смятаме, че предложението отговаря на духа и на смисъла, който е установен и в международните директиви.
Благодаря ви. Г-н Митхат Метин има възможността за изказване.
Митхат Метин:
Благодаря, г-н Председател.
Въпреки че народни представители на парламентарната група на ДПС не са съвносители, аз споделям и съм съпричастен на законопроекта, споделям мотивите на законопроекта. Безспорно този законопроект по мое лично виждане касае защита на огромен публичен обществен интерес, свързан с националната сигурност и с външните граници на страната, предвид на това че сме и външна граница на Европейския съюз. Естествено е да има отклонение от общата норма по такива въпроси. И щом като е взето и становището на Комисията за обществени поръчки, аз ще подкрепя този законопроект на база на това, което казах току-що. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на колегата Метин. Имате ли реплики? Няма. Други изказвания има ли? Няма. Колеги, закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 654-01-55, внесен от Валери Симеонов Симеонов, Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Борислав Любенов Великов, Красимира Арангелова Ковачка и Явор Илиев Хайтов на 13.04.2016 г., моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма. Законопроектът се приема.
Заповядайте, г-н Попов за отрицателен вот.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Буквално с едно изречение. Гласувах против не защото смятам, че не трябва да има такова съоръжение. То трябва да се изгради бързо. А защото считам, че в защита на публичния интерес изразходването на публични средства трябва да се прави прозрачно. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Това го казахте. Припомням, че първият законопроект и първото изменение беше подкрепено от вашата парламентарна група и от специалиста на БСП по отбрана.
Колеги, приключихме с т. 1. Преминаваме към т. 2.
Втора част от второто гласуване на общ законопроект, № 653-03-24/16.03.2016 г., на приетите на 10.03.2016 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс:
- № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г.;
- № 554-01-95, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 20.05.2015 г.;
- № 554-01-140, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22.07.2015 г.;
- № 554-01-172, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 05.11.2015 г.;
- № 654-01-13, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 16.02.2016 г.;
- № 654-01-14, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 18.02.2016 г.;
- № 654-01-16, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 19.02.2016 г.;
- № 654-01-18, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.;
- № 654-01-19, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.;
- № 654-01-20, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 22.02.2016 г. и
- № 654-01-22, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23.02.2016 г. – продължение.
Законопроектите са общо 11 на брой.
На миналото заседание стигнахме до съвместен дебат по § 31 и § 32, който касае чл. 46 и чл. 47 от Изборния кодекс. Това бяха предложенията на: Михо Михов и група народни представители; на Явор Хайтов и група народни представители; на Петър Славов и Мартин Димитров.
И предложения между първо и второ четене:
на Мустафа Карадайъ и група народни представители;
на н.пр. Велизар Енчев и пак
на Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Не стигнахме до гласуване. Възобновяваме ли дебата или пристъпваме към гласуване? Г-н Попов.
Филип Попов:
Г-н Председател, само в едно изречение заявявам, че оттук насетне гласувам „за” нашите предложения, тъй като се налага да напусна заседанието. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. На миналото заседание приехме § 31 и § 32 да ги обсъждаме заедно. Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Само две технически забележки да обърна внимание – в ал. 4, чл. 47, ал. 3 трябва да стане т. 1 и в чл. 13 – чл. 47, ал. 3, т. 2.
Защото в края на изречението правилно е записано 47, ал. 3, т. 2.
Предс. Данаил Кирилов:
Това в препратките. Ако се приеме, ще регулираме това. Г-жа Митева иска ли думата?
Има Митева:
Аз казах, което имах да казвам, на предното заседание.
По-скоро, ако текстовете се приемат, те са две различни концепции. Първо трябва да гласувате коя от двете евентуално да се приеме – на БДЦ или на АБВ.
Иначе имам възражение по отношение на изписването на публичната процедура в кодекса. Има правилник на Народното събрание, има чл. 89, има подробни процедури, разписани там. Този текст от кодекса е правен преди приемането на чл. 89 от настоящия правилник, така че смятам, че е абсолютно излишна тази процедура тук. Народното събрание само определя реда, по който да работи. Тази процедура там е достатъчно подробна.
И по отношение на предложението за ветото на президента. Смятам, че тук концепцията е коренно различна. За разлика от Закона за съдебната власт и тримата големи – ветото, което има президента. Все пак тук предложенията се правят от партии и смятам, че е опасно едно такова налагане на вето.
Това са ми забележките.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, понеже стана дума за така нареченото президентско вето, което сме предложили с колегата Мартин Димитров, аз ще го защитя съвсем кратко. Струва ми се, че е разумно в посока да се насърчи по-добрата работа на ЦИК и професионализацията на ЦИК, т.е. не просто лице, посочено от партия, да може да стане член на ЦИК, независимо от неговите професионални и нравствени качества, а все пак да има някакъв защитен механизъм, който да може да спре едно подобно чисто партийно назначение. Едва ли е нужно да обяснявам какви проблеми би могло да има едно такова чисто партийно назначение. Нагледали сме се през годините на некачествени назначения, от което всички са страдали и най-вече избирателите – изборният процес. Тук обръщам внимание, че ветото е еднократно. Тоест, ако въпросната партия толкова много си държи на въпросното предложение, тя може да го направи повторно и тогава, разбира се, президентът ще бъде обвързан да изпълни задължението си да назначи това лице за член на ЦИК. На мен ми се струва, че самият акт на първоначално връщане и на изразяване най-малкото на резерви към една такава кандидатура от президентската институция би могла да има доста оздравяващ ефект и това до-голяма степен е смисълът на нашето предложение. При положение, че само еднократно може да се направи, не мисля, че би имало някакво затрудняване към конституирането на ЦИК. Както казах, въпросната партия, ако толкова държи на дадено назначение от нейната квота, тя винаги може да го направи повторно.
А що се касае до процедурата, тя действително е разписана детайлно в нашия правилник в 189, но това все пак е Изборен кодекс и ми се струва, че някои неща е хубаво да залегнат и в него, за да не се случи така, че при последващ правилник на някое друго Народно събрание те да изчезнат от там и съответно да не бъдат застъпени. Така че това е смисълът основните моменти на тази публична процедура да сме ги посочили в кодекса. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Г-н Попов.
Филип Попов:
Съвсем кратка реплика. Уважаеми колега Славов, все още мисля, че сме парламентарна, а не президентска република. Такива правомощия на президента и във връзка с нашата Конституция, мисля, че са му в повече. Видяхме какво може да сътвори един президент, примерно, при полагането на клетва на конституционните съдии. Аз мисля, че тук няма да се направи голямо изключение – ще се пристъпи към едни публични дебати, разисквания дали президентът ще наложи вето и то е очевидно на коя от партиите ще наложи вето – на тази, която не го е издигнала и подкрепила за президент. Не мисля, че президентът следва да ревизира решението на една парламентарно представена партия, тъй като пак повтарям, все още мисля, че сме парламентарна република. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Дуплика г-н Славов.
Петър Славов:
Съвсем кратка ще е дупликата, г-н Председател.
Аз няма да споря с колегата Попов. Мисля, че събитията, особено това, което видяхме в Арена Армеец и тоталния провал тогава на изборната администрация ни показва, че трябва да мислим все повече да професионализацията на изборната администрация, за качествени и подготвени хора, които влизат там, а не за партийни функционери, които се уреждат за един петгодишен мандат от дадена партия, която се притеснява, примерно, че няма да е парламентарно представена на следващите избори или ще бъде със силно намалено депутатско присъствие. Това бих казал.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания? Г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Моето становище съм изразил на предното заседание и няма да го повтарям.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, аз правя предложение за отлагане на дебата по § 31 и § 32 също с обосновка от предходното заседание. Следва да преценим дали да приемем предложената уредба, която да действа по принцип и да затрудни още повече конституирането на Централната избирателна комисия или да търсим конкретен привременен вариант, който е с оглед на ситуацията в сегашния парламент и съотношението на парламентарното представителство. Ако това е така, би следвало решението да бъде в преходните и заключителни разпоредби. По тази причина ви предлагам да отложим гласуването, когато стигнем до заключителните разпоредби, включително и това, което г-жа Митева каза, кой от двата модела да се възприеме от предложените. Или евентуално да се търси решение с мандатите, които трябва да се допълнят.
Г-жо Митева, колко са мандатите, които трябва да се допълнят? Колко е дефицитът на мандати, ако трябва да се приложи сегашната пропорция?
Ива Митева:
Колко мандати да се вземат? Това ли питате? Три мандата.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е другият въпрос – дали да се вземат, или само допълнително да се дадат.
Ива Митева:
БДЦ, АБВ и Патриотите.
Предс. Данаил Кирилов:
Три мандата са дефицитни. В момента в ЦИК имаме минус 1 мандат.
Тъй като предложението за отлагане е най-радикално, подлагам него първо за гласуване Който е да отложим дебата за заключителните разпоредби, моля да гласува. Десет гласа „за” отлагане. Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се да се отложат § 31 и § 32.
Колеги, пропуснах да ви представя гостите на настоящото второ четене на Изборния кодекс.
От Администрацията на Президента гост е г-жа Гергана Радойкова, главен експерт към секретаря по образование, наука и гражданско общество; от Министерството на външните работи г-н Иларион Иларионов, съветник на министъра на външните работи и г-жа Ана Николова, старши юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване г-н Иван Гетов, директор на ГРАО; от Централна избирателна комисия г-жа Камелия Нейкова, член, която не я виждам, г-жа Росица Матева, която виждам, г-жа Йорданка Ганчева, член, г-жа Мария Бойкинова, която беше до преди малко тук, г-н Емануил Христов и Георги Баханов, членове; Гост е и г-н Божидар Божанов, съветник на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова; Също така гости са г-н Ивайло Мирчев и г-н Георги Илиев от Инициативен комитет „Гласувай без граници” и г-жа Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда и г-н Стоил Стоилов експерт, консултант по наблюдение и организиране на избори.
Колеги, пристъпваме към § 33.
Но преди този параграф имаме предложение от н.пр. Велизар Енчев, което е към § 32, защото касае чл. 47. Той е предложил.
„§ 32. Чл. 47 се изменя така:
Чл. 47. Избирател, който не е включен в избирателния списък до изборния ден, няма право да гласува.”
Предлагам ви да дебатираме и да гласуваме това предложение. Има ли изказвания? Няма изказвания.
Който е „за” да подкрепим това предложение на Велизар Енчев, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението на н.пр. Велизар Енчев.
Пристъпваме пак към предложение на н.пр. Велизар Енчев. То е дефинирано като § 32, защото е отнесено към чл. 49, ал. 1 се изменя така:
„Чл. 49 (1) При провеждане на избори за общински съветници и кметове, народни представители, президент и вицепрезидент на републиката удостоверения за гласуване на друго място не се издават.”
Колеги, имате думата за изказвания.
Предложенията не са отнесени вярно към действащия Изборен кодекс, но при това положение експертите нямат друга възможност, освен да ги включат така, както са посочени като номерация. Наше задължение да ги обсъдим и да ги гласуваме. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване. Който е „за” това предложение на н.пр. Велизар Енчев, моля да гласува „за”. Нула гласа „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Двама „против”. Който е въздържал се? Седем „въздържали се”. Не се приема и това предложение на Велизар Енчев.
Пристъпваме към § 33. Имаме текст на вносител. Този текст е внесен от Цветан Цветанов и група народни представители.
Имаме предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители § 33 да отпадне.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване радикалното предложение за отпадане, което е на Мустафа Карадайъ и група народни представители. Който е съгласен да отпадне § 33 с вносител Цветан Цветанов и група народни представители, моля да гласува „за”. Нула гласа „за”. Против? Осем гласа „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Не се приема предложението на колегата Мустафа Карадайъ за отпадане на § 33.
Подлагам на гласуване на § 33 на вносител. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма против. Който е въздържал се? Няма въздържали се. Приема се § 33 на вносител.
Пристъпваме към предложение от н.пр. Явор Хайтов и група народни представители да се създаде нов § 33а в чл. 53 да се направят предложените изменения и допълнения.
Имате думата за изказвания, колеги.
Тук е колегата Хайтов, тук са и колегите от ЦИК, тъй като се касае за решение на ЦИК, ако искате ЦИК да вземе становище, има възможност.
Колегата Хайтов е предложил да отпадне второто изречение на ал. 4, касаещо заседанията на ЦИК, което казва: „Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на кодекса.”
Предлага създаването на нова ал. 5 и това изречение отива в новата ал. 5, в която добавя още едно изречение:
„(5)Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на кодекса. При отмяна на това решение Централната избирателна комисия постановява ново решение, което приема с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.”
По нататък вносителите Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов също предлагат създаване на § 33а, който също касае чл. 53, ал. 4, като предложеното е:
„При обжалване на решения за отхвърляне Върховният административен съд се произнася по същество или връща преписката със задължителни указания по прилагане на материалния закон.”
Колега Митев, и аз като вносител, този израз „при обжалване на решения за отхвърляне” не е прецизно.
Подчертавам, че не са конкурентни предложенията на колегата Хайтов като вносител и на Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов.
Г-н Митев има думата.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, нашето предложение е насочено към създаване на правомощия на Върховния административен съд за това какво следва, според нас, да бъде произнасянето на съда, а именно съдът да може да се произнася по същество или пък, ако не прави такова произнасяне, да връща преписката със задължителни указания по прилагане на материалния закон, за да не се случва въртележка да ги връщаме, да не може да вземе отново решение, пак да се оспорва и така да се стига до безкраен цикъл.
По отношение на Вашата бележка ще кажа, че това ,което сме ползвали когато сме съставяли текста беше на практика терминологията, използвана от Изборния кодекс и по-специално това, което е записано в ал. 4. В ал. 4 се говори за решение за отхвърляне. Разбира се, ако има някаква по-добра редакция, аз нямам нищо против да я заменим. В тази връзка правя едно чисто редакционно предложение на нашето предложение вместо „ВАС” да се изпише „Върховен административен съд”. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз не случайно исках някакво пояснение, тъй като не мога да разбера логиката. При едно решение, което не е спорно и е минало, обжалва се и стигне до ВАС и се върне за разглеждане, пак трябва да гласуват 2/3, за да се прегласува. А решение, което е спорно и не е събрало нужните гласове и се смята за отхвърлено, при връщане за разглеждане да минава с по-малко гласове. Това означава по някакъв начин да се дава предимство. Променя се, но логиката каква е. На първото гласуване не е събрал необходимия кворум, ние ще смъкнем кворума, за да може да мине решението, което за мен е много странно. Благодаря.
Ива Митева:
Въпросът е, че ако имаш решение за отмяна и то се отмени, съдът постанови решение, то трябва да се вземе с 2/3. Ако е било решение за отхвърляне, то трябва да е с 50 на сто. Защо? Нарушава се принципът.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Иванов, няколко пъти поканих, ако някой от вносителите желае да обясни, или ЦИК да вземе становище, никой не желае. При това положение закривам дебата. Заповядайте.
Росица Матева:
Само искам да внеса едно уточнение.
При произведените по този кодекс избори за членове на Европейския парламент и Народно събрание, във всички случаи Върховният административен съд, когато ЦИК постановяваше решение при хипотезата за отхвърляне, отменяше решението и го връщаше за ново произнасяне. Имаше случаи, в които по 4 пъти беше връщан един и същи въпрос, ЦИК не можеше да постигне необходимото мнозинство и отново отиваше във Върховния административен съд и отново беше връщано.
Така че която и от двете хипотези да изберете, в крайна сметка ще има някакво решение, което ще бъде постигано по-лесно.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, прекратяваме дебата. Подлагам на гласуване първо предложението на колегата Явор Хайтов и група народни представители да се създаде нов § 33а. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Двама „за”. Който е против? Нула „против”. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Явор Хайтов и народни представители.
Подлагам на гласуване предложението от н.пр. Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов. Г-н Митев, държите ли на редакционната поправка или оставаме на понятието такова, каквото е в ал. 4.
Христиан Митев:
Тъй като не бяха направени други предложения или по-точно аз не чух други предложения, мисля, че е добре все пак да стъпим на нещо, което го има в момента и което така или иначе се е прилагало в практиката.
Ако успеем до гласуване в зала да намерим някакво друго решение, няма проблем чисто редакционно да го оправим в зала, ако бъде подкрепена самата философия на нормата.
Предс. Данаил Кирилов:
За прилагане, се прилагаше. Освен всичко, институтът така както е установен на решението за отхвърля в „кодекса на Мая Манолова”, се вижда, че води до абсурдни процесуални последици, както и г-жа Матева поясни. Така че изходът е това, което предлагаме, включително и това, което гласуваме.
Колеги, подлагам на гласуване предложението такова, каквото е, без редакционни поправки. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Десет гласа „за”. Който е против? Няма против. Който е въздържал се? Няма „въздържал се”. Приема се предложението на колегата Христиан Митев и група народни представители.
Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, искам да ви предложа, виждайки логиката на предложението на колегата Хайтов, която логика споделям, че съдебните решения трябва да се изпълняват, защото това, което чухме тук от представителите на ЦИК има очевидно не веднъж прецеденти, когато не веднъж решенията на върховния съдебен орган в държавата – Върховния административен съд, което решение е върнато за задължителни указания в ЦИК и въпреки това членове на ЦИК отказват да подкрепят и да приемат решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Не е тази хипотеза.
Петър Славов:
Оставам с впечатление, че това се е случвало не веднъж.
Моето предложение щеше да бъде в Преходни и заключителни разпоредби, където са посочени санкциите по кодекса, да помислим за такава хипотеза и наистина това да се санкционира, защото е абсолютно недопустимо.
Предс. Данаил Кирилов:
Какво точно беше процедурното предложение.
Петър Славов:
Като стигнем до Преходни и заключителни разпоредби, там където са административно-наказателните разпоредби да помислим за нарушения по чл. 53, съответната алинея, да има евентуално глоба за длъжностното лице, което отказва да изпълни съдебното решение. В този смисъл.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Матева, но подчертавам, че сме извън дебата. Гласуването тук приключи и просто си говорим.
Росица Матева:
Само да поясня. Не става дума за върнато решение от Върховния административен съд - отменено решение със задължителни указания. Напротив, отменя се решението на ЦИК и се връща за ново произнасяне от ЦИК. Водим дебат, обсъждаме, не можем да постигнем 2/3 мнозинство, отново се постановява решение в хипотеза на отхвърляне, отново отива във Върховния административен съд, отново се отменя без задължителни указания и без произнасяне по същество от ВАС. Всъщност ВАС освен да го отмени, не дава насока коя е правилната позиция от различните членове на ЦИК и ние отново не можем да постигнем 2/3 и се завърта ролетката. Но нямаме задължителни указания.
Предс. Данаил Кирилов:
И няма как да има. Това е другата хипотеза, когато пасивно не е постигнато достатъчно мнозинство, за това се нарича уникално тази хипотеза „решение за отхвърляне”. Това е законова презумпция, която изрично е записана, за да даде решение на случаите, в които няма мнозинство. За това пък предложението на колегата Хайтов, нищо че на г-н Иванов му се струваше уникално, то също беше технически вариант за решение и в него имаше смисъл и се съдържаше изход.
Но г-н Иванов го критикува и ние за това не можахме да го подкрепим.
Приключваме с това дебатите по нов параграф 33а.
Пристъпваме към § 34, който е само текст на вносител.
Имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет гласа „за”. против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 34 на вносител.
Пристъпваме към § 35 по отношение на чл. 56. Имаме текст на вносител - две предложения, но и двете предложения са от Цветан Цветанов и група народни представители.
И имаме предложение между първо и второ четене от Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпадне § 35, т. 1, където е предложено думите „от членовете на комисията” да се заличат.
Тук от името на вносителите уточнявам следното.
Първото предложение на ГЕРБ е в ал. 1 да отпадне изискването обучението да се извършва само от членове на Централната избирателна комисия, като смятаме, че, ако в обучителния процес преди изборите се включат и експерти, това обучение би могло да бъде по-успешно и ефективно.
А предложението ни за създаване на ал. 3 касае обучение на членовете на избирателните комисии извън страната.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпадне т. 1 от § 35. Моля, който е за това предложение на колегата Карадайъ, да гласува „за”. Един „за”. който е против? Седем „против”. Който е въздържал се? Няма въздържали се. Не се приема предложението на колегата Карадайъ за отпадане на т. 1.
Има ли искания за разделно гласуване на т. 1 и т. 2? Няма.
Подлагам на гласуване т. 1 и т. 2 на § 35. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 35.
Пристъпваме към § 36. Колеги, тук в текста на вносителя са инкорпорирани следните предложения:
По т. 1 и 2 вносителят е Настимир Ананиев и група народни представители.
По т. 3 вносителят е Димитър Делчев и група народни представители.
По т. 4 вносител е Настимир Ананиев и група народни представители.
По т. 5 вносител е Настимир Ананиев и група народни представители.
По т. 6. „Точка 21 се отменя.” е Димитър Делчев и група народни представители.
По т. 7 вносителят е Цветан Цветанов и група народни представители.
По т. 8 вносителят е Цветан Цветанов и група народни представители.
По т. 9 – Цветан Цветанов и група народни представители.
По т. 10 народните представители са: в първата част – „информация, организира” е Цветан Цветанов и група народни представители, а във втората част . след думата „машинното” се добавя „и дистанционното електронно” е на Настимир Ананиев и група народни представители.
По т. 11 предложител –вносител е Настимир Ананиев.
По т. 12 предложител е Цветан Цветанов и група народни представители.
По т. 13 предложител е Настимир Ананиев и група народни представители.
По т. 14 – Настимир Ананиев.
По т. 16 – Настимир Ананиев, но и Цветан Цветанов и група народни представители за частта „49. приема правила по прилагането на закона.”
Това е състоянието с текстовете на вносител.
Ако има трудности и не успяхте да ги отбележите в рамките на дебата ще правя уточнения.
Между първо и второ четене са постъпили предложения от Мустафа Карадайъ и народни представители - § 36 да отпадне.
Постъпило е предложение от Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов.
Постъпило е предложение от Михаил Миков и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, ще обоснова направеното от мен и от колегите предложение. То е в две части. И тъй като се отнася до различни хипотези, още сега ще предложа по време на гласуването да имаме разделно гласуване.
В първата част ние предлагаме да се извършва така нареченото „централизирано теглене на номера на бюлетината, в случай че този номер остане, тъй като имаше предложение, което беше докладвано, за отпадане изцяло на номера на бюлетини. За това и т. 21 изцяло отпада.
Ако тази точка остане, обаче, ние смятаме, че е по-целесъобразно за произвеждане на изборите номерата в бюлетината за участие на партии и коалиции да е един за цялата страна и да се определя от ЦИК чрез жребий. По този начин искам да премахнем сега съществуващото положение, при което всяка община партиите и коалициите, регистрирани в ЦИК, имат отделен номер, който често води до объркване и ненужни усложнения при извършване на предизборната агитация.
Що се отнася до второто предложение, то е обусловено от практиката, която съществува по Административно-наказателни производства, осъществявани от районната избирателна комисия. След изтичане на нейните пълномощия тези производства буквално казано увисват, т.е. не се постига целта за налагане на санкция на нарушителите на изборното законодателство. За това ние предлагаме Централната избирателна комисия в тези хипотези да довършва започнатите административно-наказателни производства. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Има ли реплики по това изказване на колегата Митев. Няма. Заповядайте г-жо Цонева.
Антоанета Цонева:
Искам да направя изказване във връзка с това предложение Централната избирателна комисия да тегли жребия и за местни избори. Този казус възникна на тези избори. След като ЦИК веднъж прие такова решение в разрез с кодекса и беше отменено от върховния съд, сега виждам, че вие искате да го закрепите като норма. Но трябва да уточним, че това поставя в неравнопоставеност определени участници в процеса, а именно местните коалиции и независимите кандидати. Те трябва да получат своята номерация също чрез жребий от общинските комисии и да се подредят след вече изтеглените от Централната избирателна комисия номера. Нали такъв би бил принципът, защото друг просто няма да има.
И тъй като в България се формират коалиции на местно ниво, и се явяват и независими кандидати, би следвало да не поддържате такова искане, тъй като това поставя в силно привилегировано положение участници в процеса, които не се коалират, които са по-големи от другите и т.н., тъй като техните номера просто ще бъдат предни.
Това е съображението и това е била философията, за да се тегли жребий на местно ниво, когато има местни избори от общинската комисия, а не от Централната избирателна комисия.
И такива бяха и аргументите на обжалвалите това решение, когато Централната избирателна комисия го прие и върховният съд се съобрази с тях. Всъщност това решение беше обявено за нищожно практически. Нямаше други мотиви.
Предс. Данаил Кирилов:
Нямаше произнасяне по същество. Колега Митев, Вие ли ще вземете реплика по това изказване. Христиан Митев.
Христиан Митев:
Кратка реплика. На първо място, местните коалиции не са засегнати в тази редакция по простата причина, че ние по-нататък в текста на кодекса правим предложение за заличаване на местните коалиции, като възможни участници на местни избори. Няма да се спирам сега, защото не това е смисълът и не това е предметът на тази норма.
Що се отнася до независимите кандидати, независимите кандидати това, че ще бъдат подредени след партиите и коалициите, чиито номера биват изтеглени, аз не смятам, че е неравнопоставеност. По тази логика би следвало да приемем, че колегите от Реформаторския блок, които предлагат премахването на номерата и разбъркването на имената в четири различни кочана на изборните бюлетини е абсолютна дискриминация, тъй като в едни папки кандидат Х ще е на предна позиция, в други ще е на последно място. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Изцяло подкрепям това, което колегата Митев каза. Но ще попитам колегата Цонева за следното. А в чия полза е неравнопоставеността? Големите партии, където имат участници във всички общини, да имат множество различни номера и при тях вотът да бъде застрашен от грешка и да бъдат лишени големите партии, където имат повече от 3-5-10 регистрирани участници в повече от 10 общини, да водят и една по-централизирана кампания. Кому е нужно това? Защо вместо да опростяваме нещата, системно ги усложняваме така, че да увеличаваме броя на грешките.
Свилен Иванов за трета реплика.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Някои от нещата Вие ги споменахте. Само ще кажа, освен да се провежда в доста комисии тегленето на номера, които да са различни във всяка община, не знам дали ви направи впечатление, примерно, че рекламните материали на партиите се показаха много късно. Защото ще дойде време да говорим за срока на кампанията. Щом ГЕРБ не можа първите 7 дена да си покаже плакатите, нали ви е ясно, че там се изчаква решението на ОИК, излизане на номера, тогава започва печатане. Отделно много се усложнява процедурата. Не искам да говоря, но и ние сме били със заден номер, но това не ни попречи да спечелим изборите. Последният път бяхме 15. Дали е 15, 20 или 25, има колеги, които са били със задни номера, или 33-ти, аз не мисля, че това е проблем за избирателя да запомни някакъв номер.
Така че за мен това не е аргумент, че се подреждали след големите партии като инициативни комитети, които, по-нататък имаме да гласуване, най-вероятно дали изобщо ще ги има. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Иванов. Г-жо Цонева, имате възможност за дуплика на трите реплики.
Антоанета Цонева:
Аз съм истински изненадана от идеята местните коалиции да не съществуват като форма за явяване на избори, но може би ще я коментираме по-нататък. Но, ако тя обосновава това предложение, може би пък сега трябва да се каже нещо. Това е наистина крайно необичайно предложение, тъй като местните коалиции са може би един от най-традиционните участници в местните избори, което е възможно за по-малки участници в процеса да се коалират на местно ниво и да се явяват на избори. Но това го оставяме настрана само с този коментар, че традиционно местните коалиции са участници в процеса откак изобщо съществуват местни избори, демократични, в България.
Що се отнася до късното започване на кампанията, това е аргумент може би който вие бихте изтъкнали, когато ГЕРБ се явява, но какво да кажем за другите, които трябва да изработят своите рекламни материали, ако техните номера ще се изтеглят от общинската избирателна комисия. А в Централната избирателна комисия големите партии получат по-рано от тях своя номер. Има резон в това, че е по-лесно да се води национална кампания, като продаваш един номер за цялата страна, но в същото време трябва да обсъдим и това номера ли продаваме на избирателите в рекламната кампания или имената на партиите и техните кандидати и платформи? В този смисъл е това предложение изобщо да няма номера пред партиите, а да бъдат изтеглени на случаен принцип и чрез жребий, за да могат политическите субекти да се постараят повече от това да продадат № 5, 3 или 4. Това би бил моят коментар.
Предс. Данаил Кирилов:
Приключихте ли, г-жо Цонева? (Да.) Г-н Стоилов искаше думата.

Стоил Стоилов:
Г-жа Цонева съобщи това, което аз исках да кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Други дебати по това предложение на колегите Митев, Симеонов и Кирилов има ли? Няма. По другите предложения?
Ива Митева:
Аз искам да обърна внимание, че по две от темите това предложение за електронно дистанционно гласуване и активната регистрация вече комисията се произнесе на миналото заседание, така че мисля, че няма нужда да се гласуват. Остава, обаче, другата тема – тук се появява за първи път, машините за преброяване. Може би тук трябва да се изговори въобще ще се върви ли към нея, има ли заложени пари, от кога ще влиза в сила, въобще ако се приеме с оглед Закона за публичните финанси и т.н. Тук трябва това да прецените.
По отношение на първото предложение - за правилниците на районните и общинските избирателни комисии. Мен специално ме притеснява това предложение. Нека и колегите от ЦИК да кажат. Ние не въвеждаме подзаконов нормативен акт, включително на ЦИК да издава, а това да го прави РИК, която се създава буквално за 50 дена или максимум 60 дена – до предаване на резултатите и отчитане, мисля че не е необходимо да им се дава такова правомощие.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма изказвания. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване т. 1 от § 36 – предложението на Настимир Ананиев и група народни представители, което току-що коментирахте – одобрява правилниците на районните и общинските избирателни комисии.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Един против. Който е „въздържал се”, моля да гласува. Единадесет „въздържали се”. Не се приема първото предложение на колегата Настимир Ананиев за създаване на т.2а.
Т. 2 и т. 3 сме ги гласували. Те касаят дистанционното електронно гласуване.
Т. 4. Създава се т. 18а.
„18а. одобрява техническите характеристики, вида и изискванията за съвместимост на машините за преброяване на бюлетините така, че да гарантират сигурно и вярно отразяване на изборния резултат, както и визуализация на подадените гласове.”
Който е съгласен да подкрепим този текст, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението по т. 4.
Т. 5 я прескачаме, защото вече е гласувана.
Т. 6. „Точка 21 се отменя.” Това е предложение на колегата Димитър Делчев за номерата на бюлетините да отпадне т. 21 от чл. 57, ал. 1.
„21. определя чрез жребий поредните номера в бюлетината на партиите и коалициите при избори за народни представители, поредните номера в бюлетината на партиите, коалициите и независимите кандидати” и т.н.
Който е съгласен с това предложение на колегата Димитър Делчев, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Един „против. Който е „въздържал се”? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Димитър Делчев за отпадане на т. 21.
Пристъпваме към т. 7 – предложение на Цветан Цветанов и група народни представители – „В т. 26 сумите „решения и” се заличават.”
В рамките на предходен дебат срещнах ваше възражение – на ЦИК. Бойкинова я няма да възразява, но ако останалите имате възражения, заповядайте. Мусурлиева също я няма.
Росица Матева:
Аз не знам какво са възразявали колегите Бойкинова и Мусурлиева, само ще кажа, че има несъответствие в сега действащия кодекс в сроковете, в които трябва да се произнася Централната избирателна комисия и ако отпадне текстът „решения и” - в последствие той е уреден, и с това нещо се урежда това несъответствие.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест, Вие подкрепяте предложението на Цветан Цветанов.
Тук уточнявам, че целта на това е точно разграничение с оглед сроковете, макар да изглежда минимално и редакционно.
Други изказвания няма. При това положение, колеги, ако не възразявате, ще ви предложа да гласуваме т. 7, т. 8 и т. 9 заедно, защото са все предложения на Цветан Цветанов и група народни представители, които са свързани. Това е разграничението на сроковете. Няма възражения.
Който е съгласен да подкрепим т. 7, 8 и 9 на вносител, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма. Приемат се т. 7, 8 и 9 на вносител.
Пристъпваме към т. 10, която е от две части: първата част е предложение на Цветан Цветанов и група народни представители, а втората част е на Настимир Ананиев и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Това е по отношение на т. 32.
Всъщност другата точка е гласувана и сме взели решение по добавянето на дистанционното електронно.
Подлагам на гласуване първата част, която е редакционна – „предоставя информация; организира и провежда чрез средствата за масово осведомяване….”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Един „против”.Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се това редакционно предложение.
Т. 11 сме я гласували – добавката „и дистанционно електронно”.
Колеги, пристъпваме към т. 12 – предложение на ГЕРБ за т. 39.
„39. обявява края на изборния ден след приключване на гласуването на територията на страната не по-късно от 20.00 ч.”
В нашето предложение е „не по късно от 21:00 ч.”
Предложили сме промяна и на началния час.
Ще обоснова предложението на вносителя. Тук идеята е да се запази времето за гласуване такова, каквато е. Досега периодът е 13 часа. Ние сме предложили и държим за корекция на началния, т.е. да не е 06.00 часа, а да е 07.00 часа. Ако не подкрепите това наше предложение, за което аз бих се радвал да не го подкрепите, продължителността на гласуването ще бъде 12 часа и ще бъде от 07.00 до 19.00 часа, от 7 сутринта до 7 вечерта. Но за да бъдем справедливи към изборния процес, да не правим съкращаване на тайминга на времето за гласуване, за това сме направили това предложение да запазим 13-тия час за гласуване.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Един въпрос към вносителите. Разсъждавали ли сте това ваше предложение в контекста на трудното преброяване и въобще забавянето – от тази гледна точка на изборния процес. Тоест, броенето като започне от 9 часа. В този контекст разгледано предложението по-скоро е добре да приключва в 20-00 часа и да си започва в 06.00 часа. И да не го променяме, отколкото да караме хората да висят по комисии и по зали и да имат някакъв шанс по-рано да приключат.
Предс. Данаил Кирилов:
Разсъждавали сме. Това ще измести работата по отчитане с 1 час.
Благодаря, г-н Славов. Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател. Колеги, тук говорим само за хората, които не са могли да гласуват в крайния час, който в случая може да стане 08.00 часа, когато не винаги са 100 човека, а са двама-трима, които чакат, взимат им се личните карти и гласуват. Това не значи, че гласуването ще продължи до 09.00 часа. Когато стане 21.00 часа. Но изборният ден приключва в 20.00 часа, което означава, че повечето секции ще започнат в 20.00 часа да си правят протоколите. Разликата се състои в следното. Като стане 20.00 часа, излиза се пред секцията, ако има хора им се събират картите, за да могат да гласуват. За това става дума.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Стоилов, като експерт иска думата. Заповядайте.

Стоил Стоилов:
Уважаеми дами и господа, считам, че продължителността на изборния ден е изключително важен елемент по отношение на преброяване на резултатите и общественото доверие. Надявам се, че тези предложения и бих искал да чуя правен ли е анализ на темпото на гласуване, което е реализирано в малките и в големите избирателни секции. Правено ли е моделиране дали не могат големите секции да се разделят и да се върви не към удължаване на изборния ден, а към неговото съкращаване. Особено сега, в светлината на това, че това ще стане задължително гласуване, досегашните аргументи хората да отидат някъде и да се върнат да гласуват, не са много релевантни. Аз считам, от опита, който имам от други страни, че краят на изборния ден спокойно би могъл на бъде и в 17:00 часа и в 18:00 часа. Дори ако се налага броенето после да бъде правено и от други екипи. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания, колеги? Няма. Закривам дебата по т. 12, въпреки че сме в режим на гласуване. Който е съгласен да подкрепим предложението на ГЕРБ за т. 12, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Четири гласа „въздържал се”. 6 на 5 – за сега се приема.
Колеги, засега предложението по т. 12 се подкрепя, като молбата е за пленарна зала да имате нагласа, той дебатът ще се повтори най-вероятно и както и експертите казват, нека да имаме готовност по въпроса да се съкрати ли с 1 час или да се запази сегашната продължителност.
Пристъпваме към т. 13, която е гласувана. Т. 14 също е гласувана. Точки 15 също.
Пристъпваме към т. 16 във втората й част – първата, която е предложена от колегата Настимир Ананиев е гласувана.
Предлагам на вашето внимание т. 49, предложена от ГЕРБ.
„Да се създаде нова т. 49. приема правила по прилагането на кодекса.”
Това е за ЦИК. Подлагам на гласуване. Който е съгласен ад възложим на ЦИК възможността да приема правила по прилагане на кодекса, да гласува „за”. Осем гласа „за” ЦИК да приема правила. Който е против? Няма против. Който е въздържал се? Един „въздържал се”. Приема се предложението.
Колеги, тъй като текстът е много обемен, промених реда на гласуването, за което ви се извинявам.
Пристъпваме към предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители всичко в § 36 да отпадне. Но ние приехме някои неща от § 36 и всъщност не се приема предложението на Мустафа Карадайъ.
Пристъпваме към гласуване предложението на Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов по отношение на поредните номера на бюлетините, т.е. в т. 21 да се добави „поредните номера в бюлетината на партиите и коалициите и поредността на вписване на кандидатските листи в бюлетината при избори за общински съветници и кметове.”
Който е за това правило, включително и на местните избори да имаме централен жребий за номерата на бюлетините, моля да гласува „за”. Седем гласа „за”. Който е против? Двама „против”. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”. Приема се предложението на Митев, Симеонов, Кирилов.
Подлагам разделно на гласуване втората част от предложението на Митев, Симеонов и Кирилов за създаване на т. 27а.
„27а. довършва започнатите административно-наказателни производства след изтичане на срока на пълномощията на районната избирателна комисия.”
Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Един против. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се и втората част от предложението на Митев, Симеонов, Кирилов.
Подлагам на гласуване предложение от Михаил Миков и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Не се приема предложението.
Колеги, стигнахме до предложението на Явор Хайтов и група народни представители за създаване на нов § 36а.
Обявявам 10 минути почивка.
(След почивката.)
Предс. Десислава Атанасова:
Продължаваме с § 36а – предложение на Явор Хайтов и група народни представители. Има думата г-н Хайтов да представи предложението.
Явор Хайтов:
След множество срещи и разговори мисля, че това са все предложения, аз говоря и за тези, които предстоят нататък, а именно § 56 и § 44а, защото няма да мога да остана да ги защитя, които трябва да се подкрепят. Но за мен беше важно да чуя и представителите на Централната избирателна комисия, защото те са именно в тяхна полза и в облекчаване на тяхната работа.
Не на последно място съм си направил труда да се запозная със съдебната практика, която Върховният административен съд издава – решенията на Четвърто отделение, и мисля, че тези предложения, които ние правим са първо, от полза на съдопроизводствените правила, от една страна, от друга, облекчават работата на Централната избирателна комисия, като внасят една допълнителна яснота. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Хайтов. Заповядайте, г-жо Матева.
Росица Матева:
Аз отново искам да поясня, че в предходното обсъждане, когато направих уточнението за връщане многократно от Върховен административен съд и отново обжалване, се касаеше само и единствено за решения на Централната избирателна комисия в хипотезата на отхвърляне, когато не е постигнато мнозинство. Тогава бяха отменяни и връщани без задължителни указания.
Във всички останали случаи Върховният административен съд се произнася по същество, или когато отменя решение на ЦИК го връща със задължителни указания и ние винаги сме се съобразявали с тези задължителни указания.
Освен това, смея да твърдя, че Централната избирателна комисия по всички жалби и сигнали, които са постъпвали до нея, се е произнасяла в тридневния срок, освен ако някакви обективни обстоятелства не са налагали да се събират още доказателства и тогава се е произнасяла в срока след пристигане на доказателствата.
Аз лично смятам, че е излишно уточняването по кои точки взетите решения ще подлежат на обжалване в тридневен срок. Важно беше да бъде изчистен двата вида срок, които бяха в т. 26 – срок 24 часа, и в чл. 58 – тридневния срок. С предходното прието изменение всъщност тези два срока се изчистват. Остава тридневният срок, в който да се произнася ЦИК по жалби срещу решения на съответните комисии. Смятам, че по всички решения на Централната избирателна комисия тя се произнася в тридневен срок. Така че няма нужда от уточняване по кои точно решения да бъде този тридневен срок.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 36а. Моля, който е съгласен да гласува „за”. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Предложението не се приема.
Предложение на Велизар Енчев – „Да отпадне ал. 2 в чл. 60.”
Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Велизар Енчев. Моля, който е „за”, да гласува. Нула „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Предложението не се приема.
§ 37. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4: а) т. 1 числото „13” се заменя с „12” – предложение на Петър Славов и Мартин Димитров;
Както и предложение на Настимир Ананиев и група народни представители а) в т. 1 числото „13” се заменя със „17”;
Предложение на Петър Славов и Мартин Димитров – б) в т. 2 числото „17” се заменя с „16”;
Предложение на Настимир Ананиев и група народни представители – б) в т. 2 числото „17” се заменя с „21”.
„2. В ал. 5 да се създаде изречение второ: „Във всяка районна избирателна комисия, извън броя на членовете по ал. 4, Централната избирателна комисия назначава и по един член, който не членува в политическа партия и е участвал вече в провеждането на избори за народни представители, за членове на Европейския парламент или за президент и вицепрезидент на републиката.”
Това е предложение отново на Мартин Димитров и Петър Славов.
Предложение на Мутафа Карадайъ и група народни представители § 37 да отпадне.
И същото предложение на Михаил Миков и група народни представители § 37 да отпадне.
Имате думата, колеги.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, има ли изказвания? Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, искам съвсем кратко да обоснова нашето предложение с колегата Димитров по т. 2 за нова ал. 5, където предлагаме един от членовете на районните избирателни комисии да бъде назначаван от Централната избирателна комисия, като непартийно предложение и като човек с опит, който е участвал в предишни избори. Считаме, че това би било добро решение по начина на провеждане и въобще по наличието на човек, който е участвал в предходни избори. Подобни предложения сме направили по-нататък и за секционните комисии. Или иначе казано най-просто не на всеки избори да се налага едни нови хора, които за първи път се занимават с избори и се учат как се правят и това да води до неприятни изкривявания на изборния процес и проблеми от типа Арена Армеец. Да има поне по един член, дай Боже и повече, който вече е провеждал избори и е достатъчно наясно с изборния процес, за да знае как се водят протоколи, как се правят контролните проверки и т.н., за да не се стига до тези неприятни инциденти от последните местни избори. Това е смисълът на нашето предложение.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, понеже трябва да изляза, упълномощавам г-н Никифоров да гласува вместо мен, като поддържам моите две предложения по-нататък в кодекса. Благодаря ви


Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Хайтов. Има ли други изказвания във връзка с изказването на г-н Славов или по ал. 5, изречение второ или по числеността на районните избирателни комисии.
Г-н Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Г-н Славов, във вариант „б” в т. 2 числото 17 се заменя с 21 ваше ли е? Защото се предлага повишаване на бройките.
Предс. Данаил Кирилов:
По бройките аз мисля, че във всички районни избирателни комисии освен тези, които са в градовете с районно деление, бройката към настоящия момент е съответна. Ние сме предложили в случаите за София общинската избирателна комисия, подчертавам общинската избирателна комисия, която всъщност обединява три РИК да бъде не с 19, а с 39 члена така, както е в хипотезата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби, Като смятаме, че в този случай ще имаме необходимото кадрово обезпечаване, когато се провеждат местни избори. И тъй като колегата Славов все натрапва случая Арена Армеец, искам да припомня, че за този случай ние многократно настоявахме в Централната избирателна комисия да приложи § 9, което ЦИК не стори пак с решение за отхвърляне, ако не се лъжа, т.е. нямаха необходимото мнозинство.
За това лично аз тук по числата – по броя на членовете на РИК, аз ще се въздържа да подкрепя което и да е от предложенията.
Изпитвам известно колебание към предложението, което е за второ изречение в ал. 5. Там е посочен „друг член”, аз бих се радвал да пише: „назначава и по един експерт за член”. Защото се назначава от Централната избирателна комисия, но тя как ще го определи, от какъв списък ще го определи, кои лица ще се включват в този списък – също е трудно да се определи. Ние на експертно, работно ниво обмисляхме дали да не предложим съдебните служители, не съдиите, а съдебните служители автоматично да бъдат включени в един такъв списък, който да бъде на разположение и да бъдат включвани в съответните комисии. Но се въздържахме от това предложение, защото вероятно щяхме да срещнем съображения от естеството, това са служители на независимата съдебна система, защо ги използвате за независимите ви избори и независими ли ще бъдат те и защо точно те. За това на този етап се въздържахме от това. А и за една такава промяна ни трябва съгласието и съгласуването с Висшия съдебен съвет, защото това действително засяга независимата съдебна система. За това в крайна сметка се въздържахме да формулираме такъв текст като предложение.
Няма други изказвания. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
В § 37 подлагам на гласуване по т. 1 първата хипотеза, предложена от Петър Славов и Мартин Димитров, числото „13” се заменя с „12”. Който е „за” това предложение, моля да гласува „за”. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема това предложение на Петър Славов и Мартин Димитров.
Във вариант е дадено предложението на Настимир Ананиев и група народни представители „числото „13” се заменя със „17”. Това е за изборни райони до 9 мандата. Който е „за” този вариант, предложен от Настимир Ананиев, моля да гласува „за”. нула „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се. Не се приема вариантът, предложен от Настимир Ананиев.
Предложение на Петър Славов и Мартин Димитров –в т. 2 числото „17” се заменя с „16”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се. Не се приема предложението на колегата Славов.
Подлагам на гласуване вариант, предложен от Настимир Ананиев и група народни представители за т. 2 числото „17” се заменя с „21”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението по т. 2, което е на колегите Славов и Мартин Димитров – за един член да се назначава от ЦИК.
Г-жа Митева казва, че сме го предрешили този въпрос с оглед предходните гласувания. Но за изчерпателност, който е „за”, моля да гласува „за”. Един „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
При това положение се оказва ,че не е необходимо да подлагаме на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група на Михаил Миков и група, защото на практика § 37 отпадна.
Пристъпваме към § 38 относно чл. 62. Имаме предложение на Настимир Ананиев и група народни представители.
(4) Районната избирателна комисия приема правилник за дейността си, който се одобрява от Централната избирателна комисия.”
Това го отхвърлихме и не го подлагам на гласуване. То е отхвърлено и на практика предложението на Мустафа Карадайъ е прието.
Пристъпваме към § 39 по отношение на чл. 65. Създава се ал. 3.
„(3) Не може да бъде член на районна избирателна комисия лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и освобождавано от наказателна отговорност за умишлено престъпление.”
Предложението е на Петър Славов и Мартин Димитров.
Имаме предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 39 да отпадне.
Г-н Славов иска думата.
Петър Славов:
Г-н Председател съвсем кратко ще защитя нашето предложение. То до голяма степен възпроизвежда изискването, каквото съществува и в момента в Изборния кодекс по отношение членовете на ЦИК да не са осъждани. На практика разпоредбата сме я възпроизвели почти едно към едно и считаме, че е редно такова изискване да има и към членовете на районните избирателни комисии, към общинските и по-нататък ще видите - и към секционните, като едва ли е нужно да мотивирам защо това е важно и защо е важно изборният процес и особено лицата, които упражняват контрол по него, да са с чисто съдебно минало.
Това е нашето предложение. Понеже трябва да изляза за малко, използвам да кажа, че ще гласувам „за”, нашите предложения с колегата Димитров и по-нататък.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Ще отчетем гласа Ви. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Като въпрос към колегата Славов преди да е излязъл.
Този текст, който вие пренасяте от ЦИК, включва ли в ЦИК този израз „независимо от реабилитацията”? (Да.) Добре.
Предс. Данаил Кирилов:
Въпроси още от г-н Никифоров и от Митхат Метин.
Лъчезар Никифоров:
Г-н Славов, записано е в текста „член на районна избирателна комисия”. Не виждам общинска избирателна комисия.
Реплика в хор: То е по-нататък.
Митхат Метин:
Такъв текст аналогичен има ли за ЦИК?
Реплика: От там е взет. (Добре.)
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Митева иска думата.
Ива Митева:
Членът на РИК ще има право да гласува за леко престъпление, ако е осъден, а в същото време няма да може да стане. Те се бият двете. В същото време ще отговаря на избирателното право. Текстът ще стане малко сбъркан.
Предс. Данаил Кирилов:
Да поискаме становище от ЦИК по въпроса за изискуемите документи за назначаване. Това са консултациите при областните управители. Внасят се огромен пакет книжа. И ще трябва към тези книжа да добавим и не само удостоверение за съдимост (свидетелство за съдимост), а казвате и справка за съдимостта. Към момента имаме ли декларация?
Ал. 7 на чл. 60
„(7) Когато е постигнато съгласие, областният управител представя в Централната избирателна комисия:
1. писмено предложение за състав на районната избирателна комисия заедно със списък на резервните членове, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага;
2. документите по ал. 3 и 4, представени от партиите и коалициите;
3. протоколите от проведените консултации с представителите на партиите и коалициите, включително и писмените им възражения;
4. копие от съобщението за провеждане на консултациите и начина на оповестяването му.”
Росица Матева:
Само едно пояснение. И в сега действащата наредба, по която се издават справките за съдимост, лицата не биха могли да поискат сами за себе си справка за съдимост. Те могат да поискат само свидетелство за съдимост.
След като бъдат изпратени документите в ЦИК за назначаване на районните избирателни комисии, би следвало при така действащия текст Централната избирателна комисия за изиска справка за съдимост от Министерството на правосъдието, да ги прегледа и ако отговарят лицата на изискванията, тогава да ги назначи.
Предс. Данаил Кирилов:
Ще им стигне ли времето?
Росица Матева:
Няма да стигне. Трябва да се увеличи малко периодът, в който да бъдат проведени консултациите и да бъдат назначени районните комисии.
А пък за общинските изобщо не искам да си мисля – при 265 комисии, колко време трябва.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, ще подложа на гласуване това предложение на колегите Мартин Димитров и Петър Славов. Но, ако се приеме, аз правя предложение за предходния член. Това, което е в ал. 7 е това, което областният управител изпраща в ЦИК. Да сложим декларация в двете алинеи, като разбира се за невярна декларация ще се носи наказателна отговорност. И тя може да бъде проверена - при необходимост ЦИК може да извърши такава проверка. Но имайте предвид, че там партиите предлагат списъка. Те казват, това е нашият кандидат, неговото ЕГН е еди-какво си. Даже гледам дали има към писменото предложение съгласие на лицето. Мисля, че дори няма съгласие на лицето. (Има декларация.) А къде е декларацията. Тя беше в изборните книжа, ама я нямаме в текста на закона.
Правя предложение по чл. 80, ал. 4 в чл. 60, ал. 3, т. 1 и в ал. 7, т. 1 да се добави: „декларация за съгласие на лицето” и „декларация по чл. 65, ал. 3. Това предложение правя, ако се приеме.
В чл. 66 имаме несъвместимост, но там също нямаме декларации.
Подлагам на гласуване първо предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпадне предложението Славов и Мартин Димитров. Който е за да подкрепим предложението на Карадайъ, моля да гласува „за”. Един „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението на Мустафа Карадайъ за отпадане.
Подлагам на гласуване предложението на Славов и Димитров. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се предложението на Славов и Димитров.
След като се прие, подлагам на гласуване моето предложение по чл. 80, ал. 4 за добавяне в чл. 60, ал. 3, т. 1 и ал. 7, т. 1 да се добави „с декларация за съгласие” или „декларация по чл. 65, ал. 3”.
Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се това предложение.
Стигнахме до предложение на Явор Хайтов и група народни представители да се създаде нов § 39а по отношение на чл. 70.
Г-н Никифоров иска думата.
Лъчезар Никифоров:
Тъй като бях упълномощен по делегация от колегата Хайтов, както и гласувах по 33а „за”, ще обясня моя положителен вот.
Считам, че едно такова законово разрешение води до сериозна процесуална икономия в работата на районната избирателна комисия, т.е. спадащият кворум дава възможност за приемане на едно ново законосъобразно решение, което не е зависимо от предвиденото мнозинство.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Никифоров. Колеги, други изказвания?
Ние подкрепихме другия вариант за техническо решение. Тук ще отиде при ЦИК. Г-жа Матева.
Росица Матева:
Само, ако мога да добавя, че решението на РИК и на ОИК в съответствие с предложението, което ще дойде, подлежат на обжалване пред ЦИК, а Централната избирателна комисия до сега се произнася или по същество, или връща със задължителни указания.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест, не е необходимо тук да коригираме. Други изказвания? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е да подкрепим предложението на колегата Хайтов, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Хайтов.
Стигнахме до § 40. Имаме две предложения и двете предложения са на Настимир Ананиев и група народни представители. Те касаят чл. 72, ал.1, т. 3. И създаване на т. 6а.
„6а. назначава технически помощници към секционните избирателни комисии.”
Ива Митева:
Това не са ли техническите помощници за машините за преброяване. Там взехте вече друго решение.
Предс. Данаил Кирилов:
При това положение имаме предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 40 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Отпада § 40.
По § 40 има и предложение на колегата Миков и група народни представители, но и то отпада при това положение.
Пристъпваме към § 41 относно чл. 73, ал. 1 и ал. 2. Тук предложенията са на Михо Михов и група народни представители по отношение административната подсъдност.
И предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 41 да отпадне.
Имате думата. Заповядайте, г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Нашето предложение е свързано с обстоятелството, че приетият през 2011 г. първи Изборен кодекс и впоследствие приетия през 2014 г втори такъв, се обединиха около разпоредбите относно провеждането на всички видове избори в България. Жалби срещу решенията на ОИК и РИК се подават пред Централната избирателна комисия, а решението на ЦИК се обжалва пред Върховния административен съд.
Считаме, че това законодателно решение затруднява допълнително съдебния контрол, защото по произнасянето, примерно, на общинска избирателна комисия в Русе страната следва да се яви на дело в София пред Върховния административен съд, а не в Административен съд-Русе.
Възможността за съдебен контрол следва да бъде предвидена съобразно актовете, които се контролират. Целта е да се осигури достъп до правосъдие, участието на страните в производството и основно съкратените срокове за разглеждане на този вид дела.
Направеното предложение е свързано само когато ЦИК се произнася по жалби срещу решенията на районна избирателна комисия, впоследствие и срещу общинска избирателна комисия. Говоря за другия текст.
Считаме, че настоящото натоварване на Върховния административен съд, ако не ме лъже паметта, за 2015 г. той е разгледал 15 000 дела, като 14 500 са решените. Считам, че е възможно съответните административни съдилища, които се намират в областта, в тричленен състав достатъчно компетентно да се произнасят със своите решения. Не бива да ги подценяваме. Още повече, че има известна ненатовареност на тези съдилища в страната. Това са ни съображенията.
И естествено, достъпът до оптимално правосъдие, което ще се улесни значително.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние не че ги подценяваме, но се притесняваме от тяхната независимост, особено когато иде ред за териториалната обвързаност, макар и да са трима административни съдии.
Освен това, в 28 административни съдилища, колега Никифоров, е възможно да възникне хайде да не са 28 различни практики, но да има сериозна противоречива практика. Лично аз заради това няма да подкрепя това предложение. (Върховният административен съд излиза с тълкуване.) Той тълкува, ама после. И ако решенията са за регистрация на участник в изборния процес и да го изтълкува после ще се стигне, мисля че имахме осъждане за случай на недопуснат, за нерегистриран участник в по-предните избори.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Първо подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група да отпадане § 41. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Осем гласа „за” за предложението на Мустафа Карадайъ. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема § 41.
Пристъпваме към § 42. Той е относно чл. 76. Това е състав на ОИК.
Тук предложенията са в голяма степен симетрични на тези, които гледахме като състав на РИК. Имаме две предложения на Петър Славов и Мартин Димитров; още едно предложение на Петър Славов и Мартин Димитров с вариант на Настимир Ананиев и група народни представители.
За буква „г” предложението е на Петър Славов и Мартин Димитров с вариант на Настимир Ананиев и група.
Имаме т. 2 за ал. 5 – пак същото предложение на Петър Славов и Мартин Димитров да има един служебно назначен член в ОИК от ЦИК
Имаме и предложение на Данаил Кирилов, Свилен Иванов и Анна Александрова. Това е за София – числото „19” да се замени с числото „39”.
Като гледам това число, някои колеги са скачали още по-нависоко. Да кажем Настимир Ананиев е предложил от 19 да стане на 61. Има и 50, но най-голямото е 61 – на Петър Славов е 50, а на Настимир е 61. Ние в този скок сме били явно по-умерени и затова сме предложили само 39 члена.
Няма изказвания. Имаше подробни изказвания по същото предложение за РИК.
Пристъпваме към гласуване. Най-първо предложението на Данаил Кирилов, Свилен Иванов и Анна Александрова. Който е за това числото „19” да се замени с числото „39”. (Това е за брой на членове на ОИК – Столична община.), моля да гласува „за”. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се за ОИК-София числеността да бъде не 19, а 39.
Има ли предложения по чл. 80 за ОИК в градовете с районно деление, което е 17.
Подлагам на гласуване двете предложения, които са в § 41 на Михо Михов и група народни представители.
Има едно предложение, което е на Петър Славов, което казва думите „17 членове” се заменят с „по 13 членове за всеки район”.
Ако г-н Лазаров не направи предложение, аз ще направя.
Димитър Лазаров:
Ще направя предложение, г-н Председател, на основание чл. 80, ал. 4 при градовете с районно деление, чл. 76, ал. 4, т. 3, изключая Столична община, да се увеличат с по 10 члена, т.е. да станат 27. Следва логиката увеличаване членовете на Столичния ОИК и това е с оглед по-бързото обработване на изборните книжа – повече членове да участват в обработването на изборните книжа. То там е затруднението.
Предс.Данаил Кирилов:
Аз бих предложил 25. Но вече е направено предложение.
Димитър Лазаров:
Да следваме същия принцип – 17 плюс 10.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Стоилов, се вълнува. Ако искате думата, заповядайте.
Стоил Стоилов:
Аз си мисля дали единствено обработката на протоколите е достатъчен мотив да се вдигат бройките на членовете на избирателните комисии. В крайна сметка, те освен това имат и друга работа и това би затруднило евентуално събирането на кворум и постигането на 2/3 гласуване и т.н. Не е възможно при малки общински избирателни комисии да се наемат математици експерти, каквато практика има и тази техническа по същество работа да я вършат други хора, а не членове.
Димитър Лазаров:
Освен предложението, което е направено между първо и второ четене за столичната ОИК, където наистина са много район. И още два града с районно деление – Пловдив и Варна. В Пловдив са 6 района. Когато се провеждат общински избори и Варна. За там става въпрос за увеличение и никъде другаде. Пловдив са 30-40 хиляди жители и във Варна са приблизително толкова, гласоподавателите са малко по-малко, но по този начин има възможност с това увеличение с 10 човека на членовете на общинската избирателна комисия да се ходи на място, да се правят проверките. Това е идеята. Плюс това да припомня, в тези три града се запазва изборът на районни кметове. Тоест, там изборите са малко по-сложни.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4 от правилника на г-н Лазаров за т. 3 – числото „17” да се замени с „27”. Това е за градовете с районно деление – ОИК. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението на н.пр. Лазаров по чл. 80, ал. 4.
Който е съгласен да отхвърлим всички предложения на вносител по § 42, моля да гласува „за” отхвърлянето, макар на практика вече да ги отхвърлихме. Единадесет гласа „за” отхвърляне. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Текстовете на вносител са отхвърлени.
Пристъпваме към § 43 по отношение на чл. 77.
По т. 1 предложение на Цветан Цветанов и група народни представители.
По т. 2 предложението е на Настимир Ананиев и група народни представители, което вече е пререшено и няма да го гласуваме. Няма да имат правилници.
Има и предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители в § 43, т. 2 да отпадне. Предложението за отпадане се счита прието.
Имате думата по § 43. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението за § 43 по т. 1 с вносители Цветан Цветанов и група народни представители. Това е по отношение пълномощията на общинския съвет. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител само за т. 1 от § 43.
Пристъпваме към § 44. Имаме текст на вносител, които тук са Славов и Мартин Димитров. Това е случаят – не може да бъде член на ОИК лице, което е осъждано за умишлено престъпление.
Има и предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 44 да отпадне.
Предлагам, ако приемем това предложение, тогава би трябвало в чл. 75, ал. 3, т. 1 и в ал. 7, т. 1 да предвидим пак двете декларации: декларация за съгласие и декларация, че лицето не е осъждано, включително и не е реабилитирано.
Изказвания? Няма изказвания. Закривам дебата
Подлагам на гласуване. Който подкрепя предложението Славов Димитров за § 44 да не могат осъждани, включително реабилитирани лица да бъдат на членовете на ОИК, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се текстът на вносител.
При това положение подлагам на гласуване предложение по чл. 80, ал. 4 от народния представител Свилен Иванов за допълване на чл. 75, ал. 3, т. 1 и ал. 7, т. 1 с думите „включително декларация за съгласие и декларация, че лицето не е осъждано и декларация, съгласно чл. 80, ал. 3.”
Който е „за” това предложение, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се.
Стигаме до предложение от Явор Хайтов и група народни представители да се създаде нов § 44а. Това го гласувахме, колеги. Някой възразява ли да го приемем за отхвърлено?
Лъчезар Никифоров:
Считам, тъй като съм упълномощен, че е най-добре да го гласуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Матева иска думата. Заповядайте.
Росица Матева:
Може ли преди да преминем § 44 да направя едно предложение от името на ЦИК, и, ако някой депутат го припознае, ще бъдем благодарни, във връзка с изменение на чл. 83, ал. 4.
Предс. Данаил Кирилов:
Нямаме такова предложение. Да видим чл. 83, ал. 4.
„(4) За периода от изтичането на срока по ал. 3 до следващите избори за общински съветници и за кметове членовете на общинската избирателна комисия получават за сметка на държавния бюджет възнаграждение за заседания, в които са участвали, и дежурства по ред и в размер, определени от Централната избирателна комисия с методиката по чл. 57, ал. 1, т. 7.”
Росица Матева:
Членовете на общинските избирателни комисии в периода, така наречен неактивен период и те не получават възнаграждение месечно, а получават само за дежурства и за заседания, предлагаме, ако се съгласите, да бъде изрично предвидено, че командировъчните разходи, както и разноските на общинските избирателни комисии по съдебни дела да бъдат за сметка на държавния бюджет. Тъй като общинските избирателни комисии са страни по производствата, когато се оспорват резултати и понякога им се налагат разноски за вещи лица, биват осъждани за разноски за хонорари. Те сега също се поемат от държавния бюджет – от Министерски съвет се изплащат, но не е изрично предвидено и записано, както и командировъчните разходи, когато пътуват, за да се явяват по дела.

Христиан Митев:
Аз го припознавам и правя такова предложение.
Росица Матева:
Аз казах, че и сега се поемат от държавния бюджет. Изплащат им се от Министерския съвет, но няма регламенти. Общо взето ние им ги изпращаме, а те ги изплащат. По-хубаво е да има разписан ред. Ние го правим с наше принципно решение този ред, но нека е записано изрично в закона, че разходите за командировъчни и разноските, на които биват осъждани комисиите са в тези разходи на общинските комисии. Става дума само за общинските комисии, тъй като те са постоянно действащи и те обявяват резултати и са страна по дела при оспорване.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, колега Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Въпросът ми е следният. Досега имали ли сте отказ от страна на Министерски съвет за отпускане на средства от държавния бюджет за изплащане на тези разходи.
Росица Матева:
Отказ не сме имали. Имало е забавяне на изплащане. Има отказ по отношение на командировъчни разходи на общински комисии и вървят едни преписки непрекъснато.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, аз ви предлагам да не пишем текстове, ако няма сериозни проблеми по прилагането. И без това Изборният кодекс е огромен. Иначе уважавам предложението на г-жа Матева. Ако г-н Митев го поддържа, ще го подложа и на гласуване.
Христиан Митев:
При положение, че стана ясно, че всъщност до този момент няма проблеми и тези средства така или иначе се плащат, няма проблем с финансирането на постоянното представителство, аз оттеглям предложението, тъй като няма смисъл наистина в този момент да правим допълнително предложение. И без това има достатъчно много допълнителни предложения.
Ива Митева:
Г-н Председател, може ли и аз едно предложение да направя.
Във връзка с приетото предложение малко по-горе в чл. 77 – как си изпълняват пълномощията членовете на общинския съвет, ми се струва, че в ал. 4 на чл. 83 се казва: „За периода от изтичането на срока по ал. 3 до следващите избори за общински съветници и за кметове членовете на общинската избирателна комисия получават…”. По скоро да го вържем пак до назначаване на общинската за следващите избори – да е ясен периодът от кога до кога го получават.
Реплики: Той е ясен. (Добре.)
Предс. Данаил Кирилов:
Всъщност тук нищо не произтече.
Стигнахме до предложението от Явор Хайтов и група народни представители да се създаде нов § 44а, което вече сме обсъждали. Отхвърлено е. Но г-н Никифоров си го поддържа.
Подлагам на гласуване предложението на Явор Хайтов и група, поддържано и по мандат и чрез възлагане и от колегата Никифоров. Който е „за” да подкрепим г-н Явор Хайтов за създаване на § 44а, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Не се приема предложението.
Г-жа Атанасова би ли била добра да продължи от § 45. Заповядайте.
Предс. Десислава Атанасова:
§ 45. В чл. 87, ал. 1.
Т. 1- в т. 4. – предложение на Настимир Ананиев и група народни представители.
Т. 2 – отново предложение от г-н Ананиев и група за създаване на т. 7а.
Т. 3. Точка 10 да се отмени – предложение на Димитър Делчев и група народни представители.
Т. 4. В т. 25 думите „20.00 ч.” се заменят с „21.00 ч.” – предложение на Цветан Цветанов и група. Това е прието.
Т. 5. В т. 30 след думите „пълномощията на кмет” се добавя „или на общинския съвет” – предложение на Цветан Цветанов и група.
По този текст има предложение на Мустафа Карадайъ и група да отпадне § 45 и на Михаил Миков и група – § 45, т. 3 да отпадне.
Ако няма желаещи за изказване първо подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на § 45. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Не се приема.
Предложение на Михаил Миков и група да отпадне т. 3 на § 45. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Трима „против” Въздържали се? Петима „въздържали се”. Предложението не е прието.
По предложенията в § 45. Предложенията за т. 1 и т. 2 вече са гласувани. Няма да се гласуват.
Ива Митева:
Трябва да гласуваме и предложението на Христиан Митев.
Предс. Десислава Атанасова:
Предложение на н.пр. Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов е за създаване на § 45а.
Ива Митева:
Не. За същия е – чл. 87. Не знам защо го е направил така.
Предс. Данаил Кирилов:
Явно има някаква техническа грешка. В такъв случай подлагам на гласуване предложението на Митев, Симеонов и Кирилов за т. 10 и т. 12, че се заличават, а в т. 13 думите „и местните коалиции” се заличават.
Моля, който е „за”, да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат. Предложението е прието.
Предложението в т. 3 на § 45 е гласувано и в т. 4 е гласувано в предходен текст.
Подлагам на гласуване предложението в т. 5. Моля, който е „за”, да гласува. Седем „за”. Против? Няма. въздържали се? Един „въздържал се”. Предложението е прието.
§ 46. Предложение от Михо Михов.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпадне § 46.
Гласуваме първо предложението на г-н Карадайъ за отпадане на § 46. Моля, който е „за”, да гласува. Осем „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма. Предложението е прието.
Г-н Никифоров, безпредметно е да гласуваме вашето предложение, освен, ако не държите.
Лъчезар Никифоров:
Държа да се гласува. Поддържам мотивите, които изложих по § 41.
Ива Митева:
Няма смисъл. Вие подкрепихте вече Мустафа Карадайъ.
Лъчезар Никифоров:
Аз гласувах против.
Ива Митева:
Няма значение. Подкрепено е предложението на Карадайъ.
Лъчезар Никифоров:
Не разбирам какъв е проблемът.
Предс. Десислава Атанасова:
Добре. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михо Михов и група народни представители за § 46. Моля, който е „за”, да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Предложението не е прието.
§ 47. Предложения от Корнелия Нинова и група народни представители.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на § 47.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ за отпадане на § 47. Моля, който е „за”, да гласува. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
В такъв случай е безпредметно да гласуваме предложението на г-жа Нинова за § 47.
§ 48. Предложение от Цветан Цветанов и група народни представители.
Ива Митева:
Във връзка със сроковете в чл. 37 ние намалихме срока на 14 дена за назначаване на подвижните СИК и ми се струва, че тогава тук в ал. 2 консултациите трябва да са поне на 12-тия ден или на 11-тия да се прави предложението на кмета, иначе няма да им се вържат сроковете при 14 дневен срок за назначаване на СИК. В ал. 2 трябва да станат 18 дни. А второто изречение 15 – 11. Ние променихме нещата! Ако не ви бъркат сроковете, добре. Аз обръщам само внимание.
Предс. Десислава Атанасова:
Подлагам на гласуване предложението за § 48. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Предложението е прието.
§ 49. Предложение от Корнелия Нинова и група народни представители – т. 1.
И предложение от Петър Славов и Мартин Димитров – т. 2 за ал. 5.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на § 49.
Изказвания? ЦИК има ли коментар по § 49? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на § 49. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се § 49 да отпадне.
В този случай предложението на Нинова и на Славов е безпредметно да го гласуваме.
Ива Митева:
Тук във връзка с това, което гласувахме преди малко за РИК и ОИК Кирилов сигурно ще направи по чл. 91 пак да се направи същата декларация. В 95 го прави Славов. И в тази връзка в 91 трябва да се направи същото. Само обръщам внимание.
Предс. Десислава Атанасова:
§ 50. В чл. 92 се правят следните изменения:
1. Изменение в ал. 4, предложено от Настимир Ананиев и група.
2. В ал. 5 предложение на Настимир Ананиев и група.
3. В ал. 8 предложение от Цветан Цветанов и група.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпаднат т. 1 и 2 на § 50.
Предложение на Михаил Миков и група народни представители да отпадне целия § 50.
Подлагам на гласуване предложението на Михаил Миков и група за отпадане на § 50. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Предложението не е прието.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпаднат т. 1 и т. 2 от § 50. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Няма въздържали се. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Настимир Ананиев за ал. 4. Моля, който е „за”, да гласува. Нула „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Настимир Ананиев в т. 2, в ал. 5. Моля, който е „за”, да гласува. Нула „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване т. 3 предложението в ал. 8 думата „(района)” се заличава. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Без против и без въздържали се. Предложението е прието.
§ 51. Предложение на Настимир Ананиев и група народни представители. Това е отхвърлено по отношение на техническите сътрудници.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 51 да отпадне.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 51 да отпадне. Моля, който е ”за” да гласува. Девет „за”. Без против и въздържали се. Приема се предложението.
§ 52. Предложение на Настимир Ананиев и група.
И предложение Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на § 52.
Ива Митева:
Това се препратки. И в зависимост от онова решение, ще го опишем този параграф. Те се преномерират заради едни протоколи. Този параграф ще зависи от другите параграфи и преномерациите.
Предс. Десислава Атанасова:
Моля да се отбележи, че препратките в § 52 подлежат на уточнение.
§ 53. Предложение на Петър Славов и Мартин Димитров.
Ново предложение на Петър Славов и Мартин Димитров за изискванията към членове на комисия.
И предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 53 да отпадне.
Ива Митева:
Какво значи „еквивалентно” образование?
Предс. Десислава Атанасова:
По отношение на свидетелството за съдимост на лицата, които участват в комисиите считаме, че трябва да се подкрепи.
По отношение на завършеното образование, може би трябва да се направи редакционна поправка и изискванията за образование да бъдат до средно. Да отпаднат думите „или еквивалентно”.
Има няколко предложения от г-н Славов и г-н Димитров.
Първо гласуваме предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на § 53. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема.
Г-н Славов, обсъждаме § 53 и имаме въпрос относно еквивалента на средното образование. Какво сте имали предвид?
Петър Славов:
Ако са завършили в чужда страна учебно заведение.
Предс. Десислава Атанасова:
Да оставим само средно образование. (Не възразявам.) Не възразявате да се направи редакционна поправка на вашето предложение – думите „или еквивалентно” да отпаднат. (Добре.)
Ние така или иначе възприехме по отношение на свидетелството за съдимост текста, който гласувахме преди това.
Ива Митева:
И тук трябва да направим предложение на Кирилов по чл. 80, ал. 4 за 91, ал. 4, т. 1, ал. 8, т. 1 за декларациите. Това се приема навсякъде – СИК, РИК, ОИК.
Стоил Стоилов:
С това предложение какво съобщение давате на електората, че кварталните разбойници могат да станат членове на СИК.
Димитър Лазаров:
Зададох въпрос. Един професор, когато е съден като непълнолетен за умишлено престъпление кражба може ли да бъде член на СИК. Пенсионирал се е и е отишъл на село. 1941 г. е бил съден, че е брал череши. Има го. Бил е непълнолетен.
Стоил Стоилов:
А биячите от околовръстното могат ли да станат членове на СИК.
Димитър Лазаров:
Аз зададох въпроса. Говорим за тежко умишлено престъпление.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Лазаров, г-н Славов ще отговори.
Петър Славов:
Благодаря, г-жо Председател.
Тъй като аз съм вносител на тези предложения, първо искам да ви обърна внимание, колеги, че в действащия Изборен кодекс в чл. 50 е дадена тази формулировка по отношение членовете на ЦИК. Тоест, включително тази част – „независимо от реабилитацията”, присъства там. До голяма степен ние сме реципирали този текст по отношение на районните и на общинските избирателни комисии предвид огромния брой контролни функции, които те имат в изборния процес. Споделям до голяма степен логиката на колегата Лазаров и за това по отношение на СИК сами, ако погледнете в допълнителните предложения по § 53, ще видите, че сами сме предложили „след думите „общ характер” до края на изречението се заличават, т.е. това да отпадне най-вече с оглед затрудненията, които това може би създало при организиране на изборния процес в секционните избирателни комисии.
Колега Лазаров, аз не възразявам, ако Вие искате да дадете предложение за редакция. Вие сте пеналист, така че с удоволствие ще чуя вашето мнение. Но ми се струва, че наистина трябва да имаме единен подход и наистина да не подценяваме опасността, особено на възлови позиции в изборния процес да участват лица, които са криминално проявени. Очевидно не е това целта на занятието. Очевидно не те трябва да провеждат изборите, а трябва да са налице разумни ограничения.
Тук да анализираме института на реабилитацията ви предлагам да не го правим. Аз просто съм заимствал текста, който е даден в изборния кодекс за ЦИК. Предлагам ви да оставим по същия начин за районните и общинските избирателни комисии. Мисля, че това няма да представлява трудност, още повече чувам, че сте го одобрили. А за секционните нека да бъде „да не е осъждано за умишлено престъпление”, така че, ако е реабилитирано, съответно ще може да заеме функцията.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, може ли да взема отношение.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Ако говорим за допускане участието на членове в СИК лица с криминални прояви и регистрации, то там е проблемът, когато участват тези лица. В СИК се броят бюлетините, там се контролира вота, в СИК, там са корупционните практики, свързани с изборния процес. И изведнъж казваме това да бъде. Нека подходът да бъде нормален. Поне да бъде „за тежко умишлено престъпление”. Или да си бъде както е прието досега. Нека да си остане така. Подходът да бъде еднакъв. Сега в СИК да кажем, там може да е съден за умишлени престъпления, реабилитиран е по право или със съдебно решение, в СИК ще участва, ама в районната избирателна комисия не може да участва. Проблемите са в СИК. Въпросът беше дали да бъде за тежко умишлено, независимо от реабилитацията. Там по съм склонен.
Петър Славов:
Ще го формулирате ли като редакционно предложение.
Димитър Лазаров:
Не, няма да го формулирам. Просто поставям въпрос.
Предс. Десислава Атанасова:
Ако се формулира като редакция и желаем да бъде уеднаквено, в такъв случай да предложим редакция цялостна. Или вие държите само на СИК да бъде такава редакцията, а за другите както сме ги гласували.
Предложението на г-н Славов в чл. 95 ще изглежда по следния начин:
„Съюзът „и” се заменя със запетая, а след думите „български език” се добавя „имат завършено средно образование и не са осъждани за тежко умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.”
До тук ли, г-н Славов.
Петър Славов:
Моята идея, г-жо Председател, беше, не знам дали колегата Лазаров ще го направи „за тежко”, но бих бил внимателен, ако ще го предлагаме, защото казусът, който тук се даде като пример, различните видове хулиганства те няма да влязат в графата тежко, а именно като чели това е проблемът, който не ми се иска да видим – в едни секционни комисии тип саморазправа, побоища и такива изпълнения.
Така че аз си мисля да си остане по начина, по който е формулирано в момента § 53, а да отпадне частта за реабилитацията, както съм предложил.
Основният ми мотив и по-нататък ще видите, колеги, сме предложили това да не се удостоверява със свидетелство за съдимост, което би представлявало доста сериозно затруднение на изборния процес, а с декларация от членовете, които се предлагат. Те вече са обсъждани. По този начин този проблем се надяваме да се реши. Това са ни мотивите всъщност да отпаднат.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Съвсем кратка реплика, колега. Славов. Ние разбираме изцяло мотивите и за това бяха подкрепени тези предложения, които направихте п отношение на членовете на РИК и на ОИК, което е логично. Само че тук вече имаме членове на СИК. Членовете на СИК, според мен, имайки предвид и казаното от колегата Лазаров, е добре наистина да има едно допълнение, че преди думите „умишлено престъпление” да бъде добавено „тежко”, за да може да стане така, че на практика да не ограничаваме съвсем лицата, които могат да бъдат членове на СИК. Членовете на СИК са много повече като бройка (70 хиляди подсказват от ЦИК), отколкото членовете на ОИК и на РИК съответно.
Предлагам ви да помислите като вариант това ,което чухме от колегата Лазаров – да добавите преди „умишлено престъпление” „тежко” и да стане „за тежко умишлено престъпление” от общ характер”. Така вече ми се струва, че може би ще постигнем някакъв баланс в нормата.
Някой каза тук за уеднаквяване. Уеднаквяването с останалите членове е несъразмерно с оглед правомощията, които имат отделните видове комисии. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Митев. Реплики? Заповядайте, г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Искам да подкрепя добавката на „тежко” умишлено престъпление, за да не влизаме в колизия кой има право да гласува и кой има право да става член, който се постави на няколко пъти за обсъждане. По този начин осъдените за тежки престъпления нямат право да гласуват и тук няма да имат право да бъдат в комисия.
Предс. Десислава Атанасова:
Това реплика ли беше? Изказване. Реплика г-н Славов.
Петър Славов:
Моята реплика е в смисъл, че трябва да приемем, колеги, единен подход. Не е добре в единия случай да е така, а в другия случай да е иначе. Или трябва навсякъде да е „тежко умишлено престъпление”, или навсякъде да остане варианта, в който е в момента в действащия Изборен кодекс. Подобно разграничаване в зависимост от степените на избирателна комисия ми се вижда неоправдано. Даже ми се вижда опасно.
А по отношение на добавката „тежко”, която на пръв поглед може да изглежда много логична, се опасявам, че можем да постигнем обратния ефект и именно лица, които имат доказано непристойно, да не кажа хулиганско поведение в изборния процес, включително за хулиганство са имали присъди, по този начин да им отворим вратата за участие в избирателните комисии. Защото за хулиганство, в момента гледам чл. 325 от НК, общият състав е 2 години, което не е тежко престъпление. На практика ще отворим широко вратата те да стават членове на РИК и ОИК и евентуално СИК, което мисля, че не е това, което се очаква от нас да направим. По-скоро трябва да мислим в обратна посока – да бъдат ограничени и не те да правят изборите, а по никакъв начин да не участват в провеждането на изборите.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте, г-н Стоилов.


Стоил Стоилов:
Уважаеми дами и господа, бих искал да възразя срещу механичното приравняване на ограниченията, които се дискутират за членовете на СИК и пасивното избирателно право. Ние в момента дискутираме въвеждане на ограничение към лица, които ще изпълняват конкретна длъжност в изборния процес. Това дали един човек може да се кандидатира за някаква изборна длъжност или не е съвсем друг казус. Там не можем да въвеждаме ограничение, ако му е отпаднала съдимостта или реабилитиран и т.н. Тоест, това са два различни казуса. В момента ние казваме, че 92 хиляди членове на секционните избирателни комисии, които са неосъждани. Това ли искаме да кажем в момента. Или да пуснем кварталните биячи, при които отиват едни хора и гледат, че тия, които раздават правосъдие на улицата, работят с избирателния списък и имат достъп до бюлетините.
Това усещане за почтеност искам да го видя. Завърших.
Димитър Лазаров:
Колеги, има ограничителни мерки, независимо от реабилитацията – има забрана да участват в определени органи, за тежко умишлено престъпление. Спор няма. В същото време този човек има пасивно избирателно право. А застъпник може ли да бъде? Питам. Ако ще бъдем последователни, да караме наред. А може ли да бъде избиран? Пасивно избирателно право. То няма как да бъде иначе. Но там ограниченият са тежко умишлено престъпление. В специализираните органи има умишлено, но там правят проучване. Преценявайте. Тук говорим за 1000 и колко секции са.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Правя предложение да отложим гласуването по този текст. Очевидно е хубаво тук да се произнесат колеги, специалисти в областта на наказателното право. Разговарях с един колега, който обръща внимание, че по смисъла на чл. 88а от Наказателния кодекс, независимо какво е записано в Изборния кодекс, ще бъде настъпила реабилитация, ако са изтекли определени срокове. Така че ви предлагам наистина да го съобразим това внимателно, преди да гласуваме и за това предлагам отлагане.
Предс. Десислава Атанасова:
Както § 52, така и § 53 ги отлагаме.
Данаил Кирилов:
Много отлагаме. За кога го отлагаме?
Реплики: Утре ще го решим.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, нямаше възражения, за съжаление, да се отложи § 53.
Пристъпваме към § 54. Имаме текст на вносител, който в случая е Цветан Цветанов и група народни представители.
Имаме предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители § 54 да отпадне.
Имаме предложения от народните представители Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов. По отношение на чл. 97 да се създадат ал. 4 и ал. 5, които касаят социалното подпомагане и получаването на обезщетение.
Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Съвсем кратко да обоснова предложението, което сме направили. То е свързано на практика с осигуряване възможност на членовете на секционни избирателни комисии, които са регистрирани като безработни и с право на социално подпомагане да не бъдат лишавани от получаването на обезщетения или помощи, тъй като към този момент това се случва. На практика след това тези лица дори и да са участвали в изборния процес многократно, да имат съответния опит по прилагането на изборното законодателство, по този начин, като влошаваме тяхното социално положение, ги демотивираме от последващо участие в комисии. Знаем, че има определени общини, където е трудно да се намерят лица, желаещи да участват в състава на секционните избирателни комисии. С това предложение ние се опитваме да премахнем тази социална неравнопоставеност, която съществува в момента. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Митев, който защити предложението от името на вносителите. Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване. Първо радикалното предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпадне § 54. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против? Девет „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема предложението на г-н Карадайъ да отпадне предложението на вносителя.
Подлагам на гласуване предложението на Митев, Симеонов и Кирилов за създаване на нови ал. 4 и ал. 5, които касаят осигурителните отношения на лица, които са ангажирани с участие в секционните избирателни комисии, но получават обезщетение за безработица. Който е „за” да ги подкрепим, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се това предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се текстът на вносител и приетото предложение за създаване на ал. 4 и ал. 5.
Пристъпваме към § 55. Имаме текст на вносител. Вносители на § 55 е Цветан Цветанов и група народни представители. Това е за командировка извън страната.
Имате думата за изказване. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” да подкрепим предложението на вносител аз § 55, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се текстът на вносител за § 55.
§ 56. Имаме текст на вносител, който за § 56 е Цветан Цветанов и група народни представители.
Имаме и предложение от Явор Хайтов и група народни представители, което е в хипотезата, която няколко пъти гласувахме – по отношение на решение за отхвърляне и тук колегата Никифоров дава знак, че поддържа желанието да гласуваме предложението на колегата Явор Хайтов. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване най-първо предложението на Явор Хайтов и група народни представители по отношение създаване на ал. 4 в чл. 99 и заличаване в ал. 3. На изречение второ.
Който е „за”, моля да гласува. Два гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Девет въздържали се. Не се приема предложението на колегата Хайтов.
Пристъпваме към гласуване текста на вносителя за § 56. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се текстът на вносител за § 56.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, гласувахме и аз също гласувах § 54 предложението на г-н Митев, ал. 5 принципно. Всички изразихме съгласие, но ми се струва, че би трябвало да има редакционна поправка и тя е техническа, която референтите да направят, защото разпоредбата на ал. 4. „Изплащането на възнаграждение по ал. 1 на членове на секционни избирателни комисии” не би трябвало да ги лишава от получаването на помощи, общинската избирателна комисия заседава, когато бъде свикана, но трябва да бъде не до следващи избори, а до края на мандата. Защото на следващи избори вече има друга общинска комисия. Чисто редакционно. Аз не знам какво сте приели, но чисто редакционно. Общинската избирателна комисия има мандат. До приключване на мандата. А той приключва – в определени хипотези е различно.
По принцип ние го гласувахме. Просто обръщам внимание редакционно, за да бъдат еднакви текстовете.
Ива Митева:
Еднакво, но на едното място остана до следващи избори, на другото?

Димитър Лазаров:
Е как до следващи? Мандатът приключва с избора на нова ЦИК. Мандатът на ОИК е по-дълъг. На РИК е за съответните избори. На ОИК е постоянен мандат, но той приключва с избора на нов ОИК, а не до следващи избори. Разбира се, в мандата на една ОИК може да се проведе избор и се провежда частичен избор. Така че не до следващите избори.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, случаят е ясен. Някой възразява ли за тази редакция? Гласуваме по редакцията. Някой възразява ли тук и във всички аналогични разпоредби, където имаме обозначението „до следващите избори” да се има предвид „до приключване мандата на съответната комисия”.
Който е съгласен, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. (Тук записвам редакционна поправка, плюс чл. 83.) Приема се и редакционната поправка.
Като се връщаме назад в текстовете, аз макар да съм вносител на този текст, имам известно колебание. Имаме предвид СИК и в ал. 5 и за ОИК – „… се прилага и за членове на общинските избирателни комисии за периода от 7 дни след обявяване на резултатите от изборите до края на мандата”. Това са 4 години. Какво става през тези 3-4 години с осигурителния статус и обезщетението за безработица за толкова дълъг период. И тук, ако мен ме попитат, не мога да отговоря какъв е смисълът.
Димитър Лазаров:
В ал. 4 е, че ако им изплащат възнаграждения, няма да го лишат от помощите. Това за четири години?
Предс. Данаил Кирилов:
Това е за дежурството. Добре, убедихте ме. Това Бюрото по труда много трудно ще го разчете и разбере.
Колеги, след това връщане, продължаваме напред. § 57. Вносител е Настимир Ананиев и група народни представители. Това са препратки.
Отлагаме ли ги? (Да.) Няма възражения да ги отложим.
Много неща отлагаме, а все пак времето е крайно.
Реплики: До колко ще работим?
Предс. Данаил Кирилов:
Вие кажете. Дали да не стигнем до § 61 – поне да прелистим няколко страници, за да се успокоим за следващото. (Продължаваме.) Добре.
Отложихме § 57.
Пристъпваме към § 58 относно чл. 102. Създава се ал. 8. Вносител е Цветан Цветанов и група народни представители.
Имаме предложение на Мустафа Карадайъ да отпадне § 58.
Имате думата за изказвания.


Ива Митева:
Членовете на СИК извън страната нали трябва да отговарят на изискванията на чл. 95 – за СИК в страната? Тоест, пак трябва да сложим декларацията от чл. 102, ал. 3, т. 1.
Въпросът е, че за неуредените случаи се прилага главата за СИК в страната. Нали така? (Да.) Става дума за декларациите за неосъждането.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, колеги. При това положение правя предложение по чл. 80, ал. 4 т. 2 в ал. 3, т. 1 да се добави „включително и декларация за съгласие и декларация по чл. 95, ал. 3. Знаете коя декларация имам предвид.
Ива Митева:
Чл. 95 май е основен текст. Няма алинеи.
Предс. Данаил Кирилов:
В ал. 3 се казва какво представят. А консултациите са в ал. 2. ЦИК питат какво искаме и какво обявяват на сайта. Обявяват незаетите места. С цел в предходната кампания, която беше не за местните, а за предходните избори, вие бяхте пратили уведомление на всички министерства – служители, които имат желание, да се заявят за участие в СИК в чужбина. Получихме оплаквания от много министерства, че в цялата тази процедура има абсолютна непрозрачност. Нито са разбрали кои са одобрени, нито кои не са одобрени.Ако има незаети места и ако има яснота, защото оплакването в конкретния случай беше от Министерството на финансите от конкретни служители, поне те да имат възможност един вид да реактивират искането си, или готовността си да вземат участие в тези секционни избирателни комисии и респективно партиите да знаят какъв е недостигът и дефицитът и да си търсят. Тук ме навеждате на мисълта, че би трябвало да добавим, да обогатим и по съответни квоти и вероятно и причините защо не са запълнени. Но нека да остане поне така.
Г-жа Матева.
Росица Матева:
Изразявам мнението на колегите, които са тук. Централната избирателна комисия не е правила предложение до министерствата, тъй като начините…
Предс. Данаил Кирилов:
Това е ясно, че не сте правили.
Росица Матева:
Външно министерство очевидно е искало предложения да се направят от министерствата, тъй като членовете в секционните комисии извън страната се назначават или по предложение на политическите сили или по предложение на външно министерство.


Предс. Данаил Кирилов:
Нека всички страни да могат да се уведомят от това. Какво против имате да сложите едно информативно изречение на сайта на ЦИК.
Росица Матева:
Ние нямаме против нищо. Въпросът е за яснота кой назначава и кой предлага.
Предс. Данаил Кирилов:
То е описано кой назначава и кой предлага.
Росица Матева:
Казахте във Вашето изложение, че Централната избирателна комисия подканяла служителите на министерствата да участват и някои са се почувствали пренебрегнати.
Предс. Данаил Кирилов:
Така ли казах? И ЦИК се чувстват засегнати? Г-н Иларионов ми е по-симпатичен и затова съм насочил огъня другаде. Извинявайте. Но реших, че ЦИК възразява и не разбрах защо възразява. Няма нищо лошо да се обявят незаетите места във вашия сайт и всички да знаят, че има незаети места.
Като поставяте така въпроса, членовете на СИК в чужбина с решение ги обявявате и тази част се знае и се вижда. (Незабавно го правим.) Добре.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, съгласен съм с това, което казахте, защото обикновено при тези консултации се явяват политическите партии и заявяват ние искаме председателско място, зампредседателско, двама членове, секция 1 , 2, 5 , 8 и има срок да предоставя списъка. Другите участници в консултациите са си направили общо взето къде ще си разпределят членовете, но след това се оказва, че така заявените места за членове в СИК те не се попълват и никога не се попълват. И остават празни. Тоест, партиите, които трябва да заявят представители, те не ги заявяват. Има резон ЦИК да качи на сайта незаетите места, защото е възможно политическите парти, участващи в изборите или представители на неправителствени организации, виждайки тези незаети вече впоследствие, т.е. неизпълнените заявления на участниците в консултации, остават едни празни места допълнително да представят кандидати. В крайна сметка се оказва, че заявките на практика не се изпълняват. И вие много добре го знаете. В годините е било така.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз го обясних това, г-н Лазаров. Да не го обясняваме повторно. Г-н Христов.


Емануил Христов:
Дебатите, които се водят в момента са на база на това какво е било досега. Но нали решихме да правим районна избирателна комисия в чужбина. Там ще се назначават от районната избирателна комисия. Какво общо има ЦИК, че на нашия сайт да бъде. Може да бъде на сайта на районната комисия или на сайта на външно министерство, но при нас?! Така е било, да. Ако няма район в чужбина, ЦИК ще се занимава с тази работа. Но при положение, че има районна избирателна комисия специално за този район, която по закон трябва да назначава секционните избирателни комисии, няма да ги назначава вече ЦИК. Не че не може и на нашия сайт да има едно съобщение, но все пак основната тежест при назначаването да бъде там, където трябва.
Предс. Данаил Кирилов:
Но още го няма РИК и надали я има страницата.
Емануил Христов:
Ако се гласува. Няма проблем.
Предс. Данаил Кирилов:
Защото аз реших, че Вие много правилно казвате и даже реших дали да не го оттегля, обаче по време не съвпадат нещата. Защото страница ще има след като има РИК. РИК ще има страница, нищо че го няма РИК?!? Аз не съм съгласен, г-н Христов, че една страница, която вие сте направили, но още не сте им дали паролата, а те още не са избрани, каква е тази страница и кой всъщност ще качи информацията на тази страница.
Ако искате да запишем на интернет страницата на РИК извън страната и на Централната избирателна комисия.
Колеги, тук правя предложение по чл. 80, ал. 4 да се допълни текстът и да стане: „(8) Незаетите места, след консултациите по ал. 2, се публикуват незабавно на интернет страницата на РИК извън страната и на Централната избирателна комисия.”
Това е под условие, че се приеме да има РИК извън страната. В тази хипотеза правя предложението.
Подлагам на гласуване радикалното предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпадне текста на вносителя. Който е съгласен да отпадне, моля да гласува. Един „за” отпадането. Против? Осем против отпадането. Въздържали се? Няма. Не се приема предложението на Мустафа Карадайъ.
Подлагам на гласуване моето предложение по чл. 80, ал. 4 при условията на евентуалност да се допълни редакционно текстът на вносителя. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото в условия на евентуалност редакционно допълнение. Който е „за”, воля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се текстът на вносител с редакцията.
§ 59. Има текст на вносител в две точки за чл. 104. Вносител по т. 1 е Цветан Цветанов и група народни представители. По т. 2 също.
Имаме и предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 59 да отпадне.
Колеги, имате думата за изказвания.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, не искам да се връщаме, но във връзка с алтернативното предложение в зависимост дали ще има РИК извън страната. Но ако се приеме да има РИК извън страната, то и в чл. 104 и в следващите навсякъде, защото стои ЦИК назначава. Да го гласуваме принципно, да не се връщаме след това да го прегласуваме.
Ако се приеме да има РИК извън страната навсякъде в чл. 104 и в следващите „ЦИК назначава”, то трябва да бъде РИК, алтернативно.
Ива Митева:
Не е точно така. Ще стане по-сложно. Защото само за народни представители има в чужбина, а за другите национални избори, като президент и евро нямаш, така че не можеш. По-скоро в самата глава, където уреждаме вида избор – за народни представители и велико, там трябва да кажем, че играе ролята на РИК и тя назначава СИК или нещо такова. Защото иначе другите текстове няма да се вържат с другите национални избори.
Димитър Лазаров:
Пак под условие. Извинявайте за отклонението. Но да не го пропусна.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, но си го запишете и ще го направим.
Имате думата по § 59 относно чл. 104. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване радикалното предложение на Мустафа Карадайъ за отпадане на § 59. Който го подкрепя, моля да гласува „за”. Един „за”. Против? Десет „против”. Въздържали се? Нула. Не се приема предложението на колегата Карадайъ.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител за § 59. Който е „за”, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Нула „против”. Един „въздържал се”. Приема се § 59 на вносител.
Пристъпваме към § 60.
Ива Митева:
Тук ви предлагам § 52, който отложихме, § 57 и § 60, които са свързани с препратки, да ги гласувате по принцип, пък ако се променят алинеите ще ги направим, ако не ще ги отхвърлим параграфите.
Предс. Данаил Кирилов:
Който е съгласен да дадем тази редакционна свобода на дирекция „Референти и експерти” по отношение на препратките и на директора Митева, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се редакционно.
Ива Митева:
Г-н Председател, понеже тук са представителите на външно и ЦИК искам един въпрос във връзка с чл. 107, който минахме и чл. 108. Чл. 108 е във връзка със СИК извън страната. Колегите на работната група казаха, че имат проблем по отношение на хората извън страната и тази бройка не могат да я покрият. За това ЦИК излиза с решение за назначаване в СИК по трима души. А сега, при положение, че текстът казва председателя, заместник-председателя и секретаря и определен с решение на комисията член, т.е. минимум 4. Въпросът е дали да се промени този текст, да се махне заместник-председателя и да стане до трима души да ги назначават, понеже там има проблем с назначаването на хората.
Защото в момента бройката е минимум 5. Съставът е до 7, но не по-малко от 5. Дали да стане не по-малко от 4, за да има и председател и заместник-председател, секретар и член или да се махне заместник-председател за чужбина и да бъде председател, секретар и член и да бъдат не по-малко от 3, за да могат да ги покриват. И външно и вие дали имате такова решение? Просто го обсъдете тук. Или да сложим алинея, ако не може да се покрие бройката???
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Директор ви възлага да обсъдим нейни грешки отпреди.
Ива Митева:
Това се обсъжда на работна група
Предс. Данаил Кирилов:
Като имат решение, значи са го решили въпроса. Какво да разваляме хубавия текст.
Ива Митева:
Щом имат решение, добре, но утре не се знае какво ще се случи.
И другото, да обсъдим чл. 108. В чл. 108, пак помолиха колегите от външно, те са тук, могат да вземат думата, в т. 6 помолиха само протоколите на СИК само в страната да се предават по дипломатическата поща. Изборните книжа и материали и останалите да останат на съхранение в дипломатическите представителства, тъй като имат проблем с предаването и със съхраняването.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Иларионов.


Иларион Иларионов:
Протоколът не е проблем. И списъкът не е проблем. Проблем са примерно неизползваните бюлетини. Те затрудняват хората, които трябва да ги върнат най-малко, защото трябва да плащат свръх багаж. Кому са нужни тези неизползвани бюлетини? Те стоят запечатани в дипломатическото представителство и ако съдът ги поиска те ще бъдат изпратени. Списъкът и протоколът са в една папка и лесно могат да бъдат донесени. Както решите.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, § 61. Това е съгласно предходното ни решение.
Има предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 61 да отпадне.
Който е съгласен да отпадне, моля да гласува за отпадане на § 61. Десет гласа за отпадане. Който е против? Един „против”. Който е въздържал се? Нула „въздържали се”. Отпада § 61.
Колеги, почивка до 18:00 часа.
(След почивката)
Продължаваме с § 62. Имаме предложение на вносител, които са Петър Славов и Мартин Димитров.
Има предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 62 да отпадне.
Имате думата за изказвания.
Ива Митева:
И Петър Славов и Мартин Димитров след текста на § 63 са направили предложение за заличаване на § 62 и § 63. Явно и те са направили това предложение.
Петър Славов:
Г-н Председател, може ли да обясня. (Заповядайте.)
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, направили сме предложение да отпадне § 62 независимо, че с колегата Димитров сме го предложили по-рано, като мотивите ни са да не се затруднява процесът по наблюдаване на изборите, тъй като наблюдатели често са и представители на европейски институции и международни организации и т.н. И ако и от тях трябва да се изисква, а не може режимът да е двойствен – за националните представители да изискваме свидетелство за съдимост, а за тях да не изискваме, очевидно много ще се затрудни регистрацията на наблюдатели и за това сме предложили генерално да отпадне по отношение на наблюдателите. Това е смисълът на предложението ни.
Предс. Данаил Кирилов:
При това положение вносителят предлага § 62 да отпадне. Прави ли предложение по чл. 80 г-н Славов?
Ива Митева:
Той си го е направил.
Предс. Данаил Кирилов:
Гласуваме предложението на вносителите Славов и Димитров да отпадне тяхното предложение по § 62. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет „за” отпадане. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Отпада § 62.
Пристъпваме към § 63 с много вносители. Касае чл. 112.
По т. 1 вносител е Цветан Цветанов и група народни представители.
„Думата „движения” се заменя с „неправителствени организации”.
Има вариант в предложението на Корнелия Нинова и група народни представители. Навсякъде във варианта до края са предложения на Корнелия Нинова и БСП.
Т. 2 за ал. 4 вносител е Цветан Цветанов и група народни представители.
По т. „б” създава се т. 5 – вносител е Петър Славов и Мартин Димитров. (Петър Славов: Оттеглям го.) Това е оттеглено.
По т. 3 предложението е на Цветан Цветанов и група народни представители. То е като в т. 1.
В г. 4 за ал. 7 – предложение на Цветан Цветанов и група народни представители.
Т. 5 – предложение Цветан Цветанов и група народни представители.
Има предложение на Мустафа Карадайъ целият § 63 да отпадне.
Имаме предложение на Петър Славов и Мартин Димитров, част от което гласувахме, но тук остава § 63, т. 2 във връзка с ал. 4, т. 5 се заличават.
Ива Митева:
Т. 2, буква „б” да отпадне.
Предложение на Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов - § 63 де изменя и допълва така:
Имате думата за изказвания. Колегата Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, в нашето предложение по отношение на т. 1, ал. 1 единствената разлика с предложението на вносителя е думите „в областта на”. В текста на вносител се говори „в сферата на”, а ние предлагаме да бъде „в областта на” – чисто редакционна поправка. Останалото е абсолютно същото. Това по отношение на т. 1.
Т. 2 на базата на това, което беше дискутирано в работната група за възможността ЦИК да отправя покани за участие като наблюдатели членове на други централни избирателни комисии или други органи за управление на избори сме предложили обобщаващата формулировка „други органи за управление на избори”, като термин, който е и международно признат и утвърден, за да могат действително от ЦИК да отправят такива покани. ЦИК твърдят, че към момента нямат правомощия, разписани в кодекса, да отправят покани, а от своя страна те самите са канени да отговарят на такива покани от подобни органи, които отговарят за управление на избори в други държави. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колегата Цонева.
Антоанета Цонева:
Благодаря г-н Председател.
Аз бих искала да обърна внимание върху две неща.
На първо място, трябва да обсъдим какво имаме предвид, като казваме „с предмет на дейност в областта на защитата на политическите права на гражданите”. Ще помоля вносителите да го обяснят това. Защото такава дефиниция би могла да бъде тълкувана.
И второто ми питане е свързано с това какъв е особеният смисъл да се изисква изрично съгласие за това да бъдеш наблюдател и то да бъде декларирано. След като организациите, които са те обучили и са те посочили в списъка, аз смятам, че това е едно допълнително затруднение пред организациите. Тук са представители на ЦИК, не знам каква гаранция е това за каквото и да било.
Два са ми въпросите: политически права на гражданите.
В ал. 4, в т. 3. „Изрично упълномощените представители на организацията подават декларации, че са съгласни да бъдат регистрирани като наблюдатели, които са неразделна част от списъка”.
Това е предложение на Цветан Цветанов и група народни представители.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е наше предложение. Но това което казвате за политическите права.
Антоанета Цонева:
Това е в предложението на Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов – „…и с предмет на дейност в областта на защитата на политическите права на гражданите.”
Предс. Данаил Кирилов:
Вижте текста. Говорим за предмета на дейност на двете места – в т. 1 на ал. 1 е на Корнелия Нинова. Същото е и в ал. 2. Това е за политическите права.
В нашето предложение…
Антоанета Цонева:
Заменено е „сфера” с „област”. Трябва да изясним какво точно има вносителят предвид. Защото тръгнем ли да търсим така дефиниция ще срещнем трудности в тълкуването й. За такова нещо има международен акт - Международен пакт за граждански и политически права. Към това ли се придържаме.


Предс. Данаил Кирилов:
Към това и към Европейската конвенция, където има политически права.
Антоанета Цонева:
Може ли само да ми кажете, когато ЦИК решава за предмета на дейност на една организация, дали е релевантно
Предс. Данаил Кирилов:
Можем да кажем, че не е релевантно в областта на зеленчука, на месопреработването, мотоклубове. А тази дефиниция е толкова широка, че точно вас трябва да не ви притеснява и напротив, да ви дава свобода. Затова мисля, че тя е полезна и на вас.
Антоанета Цонева:
Аз не защитавам интереса на моята организация. В случая дори ние в нашия устав имаме записано, че защитаваме изборните права. Говоря за това да не започне някакво много стеснено тълкуване, от което да отпаднат организации, които имат капацитет. Защото в крайна сметка според българската конституция политически права, без да са изброени изрично, са общо взето четири вида права: избирателното право, свободата на изразяване, правото за събрания и манифестации и правото за сдружаване. В този обхват влизат нещата. Обаче, ако тези неща не са изрично изброени в предмета на дейност на една организация, бихме искали да знаем дали тя ще бъде спряна да бъде регистрирана, защото би било ограничително това.
Предс. Данаил Кирилов:
ЦИК също би следвало да се намеси по този въпрос, в смисъл, че те би следвало, ако не с правила за прилагане на този закон, поне с решение за всеки отделен избор да дадат критерии за подбор и за дефиниция и спокойно биха могли да изберат тези, бих казал, три групи с 6 критерия, които Вие казахте –четирите конституционни групи политически права, Европейската конвенция и пакта за граждански и политически права. Общо взето, според мен, всичко, което тангира, сходно е, клони към тази дефиниция, вероятно ще бъде подкрепено. Но не би следвало да се подкрепя различното, т.е. пак казвам, първото приложение точно по този кодекс и точно по този режим даде изключително големи сериозни отклонения и несъответствия. Не мога да се сетя точно сега, но имаше всякакви абсурди – мотокрос, зелени, за храните имаше.
Антоанета Цонева:
Само искам да ви дам данни за следното. Всъщност организацията, която най-много злоупотреби с регистрирането на наблюдатели носеше име едно и също с политическата партия, която се яви. Тя, ако погледнете нейния устав и предмет, абсолютно ще отговаря на тия условия. Става въпрос за „България без цензура”. Ако отворите устава на сдружението, то ще отговаря абсолютно на тия условия, а пък ние в момента виждаме като заплаха сомлиерите. Обаче тия хора се явиха с десетки хиляди наблюдатели, които бяха всъщност повече в ролята на политически представители и застъпници. Втора мрежа от застъпници.
Предс. Данаил Кирилов:
Точно това е целта.
Антоанета Цонева:
Целта е, обаче, не го изпълняват по този начин. Може да ограничи организации с голям капацитет, а пък организациите, които се използват за байпас на мрежите от застъпници, те ще изпълнят всички условия.
Димитър Лазаров:
Тони, в предния кодекс беше записано, а вие много възразявахте. Наблюдатели могат да бъдат само членове на организацията и там нещата се решават.
Антоанета Цонева:
И ние обяснихме защо. Не се решават нещата.
Димитър Лазаров:
Решаваха се нещата. И поради тази причина сега се появиха по 6-7-8 хиляди наблюдатели, на всичкото отгоре и с удостоверения за гласуване на друго място. И като тръгнаха да ги питат какви са, те не знаят, което е до някъде отговор на въпроса в ал 4, т. 3.
Антоанета Цонева:
Че дават декларация за съгласие ли? (Да.)
Димитър Лазаров:
Да, поне да знаят за какво. Формално ще я попълват. Но ако искаме това явление да го ограничим, хипотезите са две. Колко организации на наблюдателите представиха доклади. Като не са представили доклади, няма да ги упълномощават. Аз поне знам 3-4 от изборите от 2009 г. насам, а и преди това, където съм наблюдавал изборите, представят доклади с анализите, със заключенията. Г-жа Мая Манолова, казвам го най-откровено, реши да отвори „Кутията на Пандора” плюс удостоверенията за гласуване на друго място и стана изкривяване на вашата идея. Като няма членове за наблюдатели, съжалявам много.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов искаше организирано думата и не я получи. Въздържа се.
Димитър Лазаров:
Т. 2, чл. 112, ал. 9.
„Централната избирателна комисия може да отправя покана за участие като наблюдатели на членове на други органи за управление на избори.”
Аз не мога да си обясня каква е идеята?
Предс. Данаил Кирилов:
Това е по искане на Централната избирателна комисия.
Димитър Лазаров:
Ама чакайте, Централната избирателна комисия не е политическият орган, който ще прави оценка на обстановката за провеждането на изборите. Има неправителствени организации. В компетенциите на Централната избирателна комисия е да провежда изборите, да извършва обучение, да ги организира изборите. Извинявайте, има си международни организации, на които България е член и изведнъж ЦИК се превръща в един малко по-друг орган. Аз съм категорично против това предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Уточнявам, това е писмено предложение, което беше отправено до работната група от г-жа Мария Мусорлиева.
Реплика: Сродни организации.
Димитър Лазаров:
Оставете това. Дали са сродни, но да наблюдават работата на ЦИК ли? Нали си има органи международни, на които ние сме членове и те си идват. (Те са организации.) Организации, а има и органи. И за това въпросът ми беше към г-н Митев, ако утре ЦИК поиска да прави още нещо, което е извън принципите на разделение на властите и т.н. Не искам да досаждам, но категорично съм против.
Предс. Данаил Кирилов:
Под давление на г-н Лазаров, аз като съвносител съм склонен да оттегля предложението на практика на Мария Мусорлиева. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Аз оттеглям предложението в областта на т. 2. С оглед на заявената декларация от страна на останалите членове на Централната избирателна комисия, които присъстват и на аргументите, дадени в днешното заседание от колегата Лазаров, оттеглям т. 2 от нашето предложение. Остава само редакционната поправка в т. 1.
Предс. Данаил Кирилов:
И колегата Митев се присъединява.
Антоанета Цонева:
А по отношение на декларираното съгласие да си наблюдател, това каква гаранция дава.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Емануил Христов.
Емануил Христов:
Искам да внеса едно пояснение по отношение на т. 2. Аз дори се изненадах, че г-жа Цонева е против т. 2, защото тя е едно от предложенията на бившия председател на Обществения съвет. И в момента Централната избирателна комисия има проблем с хора, които са били регистрирани като наблюдатели, които изобщо не знаят, че са такива и ни засипват с писма, със заплахи, правят ни на нищо само и само да ги заличим от регистрацията. Ние най-съвестно отговаряме на лицата, защото такъв е редът. В момента имаме един случай, който е от 2013 г. Говоря за т. 2, ал. 4. Така че ние сме го обсъждали в Централната избирателна комисия. Не можахме да стигнем до 2/3 съгласие, но това е въпрос, по който голяма част от членовете на Централната избирателна комисия държат да има такава декларация, защото има много случаи, с които се занимаваме, прехвърляме ги към Комисията за защита на личен интерес, защото там има ЕГН, а човекът казва аз не съм си давал съгласието, т.е. злоупотреба с лични данни и т.н. За това смятам, че е напълно редно да има попълнени декларации. Обсъждането беше не когато идват да подават заявлението да носят и камарата с декларации, но да се съхраняват в съответната неправителствена организация, когато прокуратурата се намеси, да може да се даде декларацията за това лице.
Предс. Данаил Кирилов:
Разбрахме. Важно беше, че голяма част сте консолидирани в тази посока.
Емануил Христов:
Само още един пример да дам. Например, подава се изведнъж за 1000 наблюдатели. Като се пуснаха за проверка се оказа, че от тези 1000 наблюдатели 150 са грешни – с неправилни ЕГН, с несъответствие на ЕГН и т.н., т.е. това са измислени неща и имена добавени.
Предс. Данаил Кирилов:
Те и с декларации за съгласие кой знае каква ще е истинността, но дано тогава вие да имате куража да ги пускате бързо за проверка, защото неистинност на подпис лесно се установява.
Последно г-жа Цонева и правя процедура за прекъсване на дебата по този въпрос. Мисля, че стана ясен.
Антоанета Цонева:
Аз наистина смятам, че декларациите няма да решат този въпрос, този проблем, който вие имате с това, че се наводнява с толкова много наблюдатели. Ние наистина виждаме, че това се случва. Но как може един човек, който не знае, че е наблюдател и даже протестира срещу това, че е записан, да бъде използван в изборния процес по един или друг начин. За мен това е необяснимо. (С удостоверение за гласуване на друго място отива друг да гласува.) Как отива друг да гласува с удостоверение. Това означава, че в СИК неговата лична карта не е проверена и гласува от името на друг човек, това е вече съвсем друго поведение. Това означа, че от името на друг човек е гласувал някой друг. Е колко е масово това явление?
Истината е, че когато някой се опитва да използва наблюдателите неправомерно, конкуренцията е между застъпниците и наблюдателите и вие знаете, че когато започнете да проверявате, част от тях излиза, че са вече застъпници и ги отхвърляте. Но нека тогава да има декларация за съгласие и за застъпниците. За застъпници на политически партии нека да се взима и тяхното съгласие. Защото това са хора, които получават възнаграждение, но да има по-тежък режим за наблюдателите, отколкото за застъпниците, при положение, че те са доброволци тези, които изпълняват наистина сериозно работата си. Застъпниците са хора, които общо взето взимат възнаграждение.
Димитър Лазаров:
Извинявай, но режимът беше по-тежък за застъпниците, защото нямаха удостоверения за гласуване на друго място. Така ли е? (Да.) А защо говориш тогава, че режимът за наблюдателите бил по-тежък, когато имаха удостоверения за гласуване на друго място и се изсипваха по 200-300, 500 човека да гласуват там, някъде другаде, където застъпникът не може да гласува от една и съща община, като е застъпник в секцията в общината не може да отиде да гласува в секцията, където е регистриран като застъпник. Как ще е един и същ. Направихте го за наблюдателите по-лесно и го вкарахте във всички констатации за контролиран вот, като им дадохте удостоверения за гласуване на друго място.
Антоанета Цонева:
Наблюдателите винаги са гласували с удостоверение на друго място и това не е нововъведение.
Димитър Лазаров:
Нека да си бъде наблюдател в населеното място, където има право да гласува.
Антоанета Цонева:
Той само при определени избори има право на това. Но аз говоря за режима за регистрация. Смятам, че тази декларация няма да свърши работа.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, диалогът с нищо не допринася. Някой от вас да предложи нещо? Какво ще си говорим по принцип. Имахте най-удължения срок за предложения. Който е искал да прави предложения от организациите, можеше да ги направи досега. Сега няма да си разказваме 100 избора назад във времето. И пак предупреждавам, цяла нощ ще заседаваме и утре цял ден с този подход.
Последно, има ли предложения. Заповядайте.
Антоанета Цонева:
Да отпадне декларацията за съгласие.
Предс. Данаил Кирилов:
Това го разбрахме, т.е. това е Ваше мнение. Колегата Славов.
Петър Славов:
Аз бих предложил, колеги, тъй като предполагам проблемът с тези декларации основно ще касае наблюдателите в чужбина. Тоест, когато за там искат да бъдат регистрирани наблюдатели, това изпращане на декларацията от чужбина към България да се регистрира и после обратно пълномощно или каквото има да се изпраща, вероятно доста ще забави процеса, а може и отвъд всякакви срокове да го забави, за да може въобще да изпълни задължението си този наблюдател. За това бих предложил декларацията да се представя към набора документи или в оригинал или в заверен от представляващ организацията препис. Ако приемете този вариант, идеята ми е от чужбина да може да се изпраща по факс или сканирани, а представляващият организацията да завери преписа и да носи отговорност, ако е фалшива, той.
Предс. Данаил Кирилов:
Никой няма да носи отговорност в този случай.
Петър Славов:
Който е подал документ с невярно съдържание.
Предс. Данаил Кирилов:
Колкото в търговския регистър – заявителят декларира за истинността на копията и въпреки това не носи отговорност.
Г-н Славов, това къде го предлагате.
Петър Славов:
В т. 2, в ал. 4 (с. 35 горе в ляво)
Предс. Данаил Кирилов:
В ал. 4, в т. 3накрая се добавя „за страната, съответно извън страната” (това е наше предложение) и се създава второ изречение: „Изрично упълномощените представители на организацията подават декларации, че са съгласни да бъдат регистрирани като наблюдатели, които са неразделна част от списъка.”
Петър Славов:
И още едно ново изречение тук.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата Славов прави предложение по чл. 80, ал. 4 за трето изречение:
Петър Славов:
„Когато упълномощените представители на организацията са с адрес в чужбина, декларацията може да бъде подадена и от представляващия организацията, като заверен препис.”
В този смисъл.
Предс. Данаил Кирилов:
Тогава става: „Когато организацията няма седалище


Петър Славов:
Не, тя има седалище, но наблюдателите й са с постоянен адрес в чужбина и той ще наблюдава в чужбина. Това е идеята.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, разбрахме смисъла на предложението на г-н Петър Славов и така ще го гласуваме. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 63 да отпадне. Който е „за” предложението на Карадайъ да отпадне § 63, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против това предложение, моля да гласува. Пет гласа „против” това предложение. Който е въздържал се, моля да гласува. Пет „въздържали се”. Предложението на Мустафа Карадайъ не се приема.
Г-н Славов, искате ли да гласуваме вашето предложение за т. 5 в ал. 4 или потвърждавате, че е оттеглена.
Ива Митева:
Не, той не може да я оттегли. Тя трябва да отпадне.
Предс. Данаил Кирилов:
Подлагам на гласуване предложението на Петър Славов и Мартин Димитров за отпадане на буква „б” в т. 2 във връзка с ал. 4, т. 5. „свидетелство за съдимост за лицата, за които се иска регистрирането им като наблюдатели.”
Който е съгласен с предложение на г-н Славов за отпадане на буква „б” в т. 2, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. против? Няма. въздържали се? Няма. Отпада т. 5 на буква „б”.
Подлагам на гласуване от предложението на Христиан Митев само т. 1. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет гласа „за” първа точка на г-н Митев. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Т. 1 от предложението на Христиан Митев се приема.
Колеги, гласуваме текстовете на вносител.
По т. 1 имаме предложение на Цветан Цветанов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се.
Вариант: т. 1 е прието предложението на Христиан Митев, т.е. отхвърля се на Корнелия Нинова.
Т. 2 от предложението на Корнелия Нинова новото е: „когато е поискано и е договорено по съответния ред тези представители и/или лица да наблюдават произвеждането на даден вид избор или референдум”.
В момента БСП няма вносител тук.
Ива Митева:
Ако ОССЕ иска да наблюдава, с кого трябва да е договорено? Ако ПАСЕ иска да наблюдава?

Предс. Данаил Кирилов:
Подлагам на гласуване добавката на т. 2. Така, както е предложена от г-жа Нинова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Това е гласът на г-н Филип Попов. Който е против, моля да гласува „против”. Нула против. Който е въздържал се? Единадесет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението на Корнелия Нинова.
Гласуваме ал. 2 на Корнелия Нинова. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за” на г-н Филип Попов. Който е против, моля да гласува. Нула гласа „против”. Който е въздържал се? Единадесет гласа „въздържали се”. Не се приема.
Пристъпваме към т. 2. В ал. 4., буква „а” в т. 3 накрая се добавя.
По това предложение имаме редакционно предложение на колегата Петър Славов. Подлагам първо предложението на Петър Славов за пълномощното, когато лицето представител не живее на територията на България, да представи декларацията сканирана и заверена. Който е съгласен да се подкрепи тази редакция на г-н Славов, моля да гласува „за”. Пет гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Шест гласа „въздържал се”. Не се приема редакционното предложение на този етап.
За предложението на г-н Славов, ако искате, мога да кажа накратко причината. След като имаме толкова големи проблеми с легитимацията и с удостоверяването, нека да изпълнят по-тежкото изискване. Има пощи и няма проблем да се изпрати. Ние сме казали без нотариална заверка, освободили сме декларациите от нотариална заверка. Въпросът е, че няма да се подписват в чужбина, а ще ги подписва някой си и просто ще ги пускат тук. Това е въпросът.
Подлагам на гласуване текста на вносител за т. 2, ал. 4 добавката по т. 3 и изречение второ. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител.
Предложението на Петър Славов за свидетелството са съдимост е оттеглено и потвърдено с 11 гласа „за”.
Подлагам на гласуване т. 3, 4 и 5, които са с един и същи вносител – Цветан Цветанов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Нула. Приема се.
В ал. 6 била настъпила промяна, казва директор г-жа Митева.
Ива Митева:
Едно „движение” трябва да се замени с „неправителствена организация”. Поправката е техническа.
Предс. Данаил Кирилов:
Това по принцип сме го гласували. Някой възразява ли и в ал. 6 да бъде включено. В ал. 5 и в ал. 6 думата „движение” се заменя с „неправителствена организация”.
С това изчерпахме § 63.
Пристъпваме към предложението за създаване на нов § 63а.
Моля г-жа Атанасова да продължи.
Предс. Десислава Атанасова:
Предложение от Митев, Симеонов и Кирилов за създаване на нов § 63а.
Желаещи за изказване? Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаема г-жо Председател.
Тъй като това също е предложение, свързано с въпросната дискусия, предложена от един член на ЦИК, искам да чуя тук колегите от ЦИК какво мислят за това предложение те да изготвят критерии, на които да отговарят наблюдателите във връзка с това, което беше дискутирано. Ако това не ви е нужно, при положение, че вече е приета редакцията на чл. 112, ал. 1, т. 1 съм готов да го оттегля. Но искам да чуя, обаче, какво мисли ЦИК.
Росица Матева:
И в момента Централната избирателна комисия има правомощия да определя условията и реда, на които да отговарят наблюдателите, така че смятам, че има това правомощие вече и това е излишно.
Христиан Митев:
В такъв случай го оттеглям това предложение.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Кирилов, Вие оттегляте ли го?
Данаил Кирилов:
Аз се доверявам на г-н Митев и се присъединявам към оттеглянето.
Предс. Десислава Атанасова:
Преминаваме към § 64.
Предложение от Мустафа Карадайъ за отпадане на § 64.
И предложение от Михаил Миков за отпадане на § 64.
Ива Митева:
Това е за дистанционното електронно.То е отпаднало вече.
Предс. Десислава Атанасова:
В такъв случай подкрепяме предложенията на Миков и Карадайъ.
Ива Митева:
Искам да попитам, тъй като в чл. 3 приехме принципа, че едно лице не може да има повече от едно качество в изборния процес. Сега в 116, в 120 и 126 да се появява, че наблюдател не може да е застъпник, анкетьор и т.н. Сега ли да ги отменяме тези текстове или да ги оставим, каквото и да значи това. Защото в чл. 117 се появява сега, примерно, в чл. 116 се появява:
„(1) Едно лице не може да бъде едновременно наблюдател и анкетьор.”
„(2) Наблюдателят не може да бъде придружител.”
А ние го приехме принципа, че той изначало и всичко друго не може и това малко идва излишно. Или да седи. Какво е вашето мнение? Няма смисъл. И аз така мисля. Трябва да се отменят в чл. 116, чл. 126 и чл. 20, където се срещат тези текстове, трябва да ги отменим по-скоро.
Ако по принцип се обединят депутатите, ние ще го оформим, тъй като в чл. 3 този въпрос се пререши.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте, г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Аз бих обмислил, въпреки плеоназъма и излишеството и повторението на норми тук, хубаво е, че го установяваме по принцип, но ако се прилага фрагментарно и се чете от всички по-долни комисии само фрагмента, има риск да се загуби общото правило. И тогава да се стигне пак до тълкувания отнася ли се това за конкретния институт. Макар да е законодателно непрецизно, ви предлагам все пак да обмислим дали да
Ива Митева:
Или да го привържем с чл. 3, ал. 3 ли беше, която я създадохме в началото. Чл. 3, ал. 3, да. Ако вземете такова принципно решение, ние ще го оформим.
Данаил Кирилов:
Това е другият вариант, който е по-прецизен.
Петър Славов:
Освен това, което каза Председателят, ако не останат с впечатлението, че ограничението е отпаднало.
Ива Митева:
Трябва да отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 3 наблюдателят и готово. В чл. 116, ал. 1 и 2, чл. 120, ал. 3 и чл. 126, ал. 3 като принцип да го гласувате, евентуално и там ще го оформим.
Предс. Десислава Атанасова:
Подлагам на гласуване съотносимото ограничение на чл. 3, ал. 3 за чл. 116, ал. 1 е 2, чл. 120, ал. 3 и чл. 126, ал. 3. Моля, който е съгласен, да гласува. Тринадесет „за”, без против и въздържал се.
Предложение от Петър Славов и Мартин Димитров да не е осъждан застъпникът за умишлено престъпление от общ характер.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-жо Председател, аз мисля, че достатъчно говорихме за тези неща.
Предс. Десислава Атанасова:
Да оставя ли гласуването на тези текстове за утре?
Петър Славов:
Добре е да го отложим и него тогава и да го гласуваме заедно с останалите. Не възразявам.
Данаил Кирилов:
Аз не съм поддръжник на отлагането на текстове и не мисля, че утре ще измислим нещо по-различно. Появят ли се избори, искаме справка за съдимост на всички български граждани, събираме справката и кой в каквото качество се явява, съобразяваме. Имаме групи осъждани и неосъждани.
Предс. Десислава Атанасова.
Отлагаме го.
Предложение от н.пр. Георги Кадиев за създаване на нов параграф в чл. 117, ал. 6 след текста „Една кандидатска листа” се поставя запетая и се добавя „без представител в секционна избирателна комисия, предложен от партия или коалиция в нейния състав”.
Имате думата. Не виждам желаещи за изказване.
Моля, който подкрепя предложението на г-н Георги Кадиев, да гласува „за”. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”.
Предложение на Мустафа Карадайъ да отпадне § 65.
Отложихме за утрешното гласуване.
Предложение на Петър Славов и Мартин Димитров.
„В § 65 досегашният текст става т. 1 и се добавя нова т. 2 със следния текст: „В чл. 118 накрая се добавя „и декларация от лицата, че отговарят на изискванията на чл. 117, ал. 3”
Чл. 117, ал. 3 го отложихме ,така че и този се отлага.
§ 66. Предложение от Цветан Цветанов.
Няма желаещи за изказване. Подлагам на гласуване предложението за § 66. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един.
§ 67. Предложение на Цветан Цветанов.
Предложение на Настимир Ананиев
Предложение на Мустафа Карадайъ за отпадане на § 67
Предложение на Михаил Миков за отпадане на § 67
Ива Митева:
Този въпрос е решен вече с изключение на т. 10
Предс. Десислава Атанасова:
Т. 9 не я подлагаме на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението в § 67, т. 10. Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържал се един.
Предложение на Митев, Симеонов, Кирилов за създаване на § 67а.

Ива Митева:
Става ал. 3, а не ал. 4.
Предс. Десислава Атанасова:
Техническа редакция, че се отнася за чл. 127, ал. 3.
Желаещи за изказване? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Митев, Симеонов.
Моля, който е „за”, да гласува. Седем „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Предложение от Митев, Симеонов, Кирилов за създаване на § 67б.
Заповядайте.
Антоанета Цонева:
Последно на местни избори няма да се регистрират местни коалиции. Така ли е решението ви?
Христиан Митев:
Да, това е предложението. Това е решението на комисията преди зала на второ четене. Ако ви интересуват мотивите, мога да ви ги кажа.
На практика създаването на местни коалиции към този момент представлява до голяма степен една злоупотреба с право, защото какво се случва. По-голямата част от партиите, които се включват в местни коалиции на практика се задължават и ги правят не на база на политически идеи, тези или някакви концепции за разлика от партиите и за разлика от коалиции, които се регистрират в ЦИК, а не които се регистрират в ОИК, както е до момента. Всичко се движи обикновено от определени бизнес интереси, които посредством тези местни коалиции използват ги като партии носители успяват да прокарат съответно избора на определени техни представители в общинските съвети само и единствено, с една единствена цел, да бъдат осребрени след това участието на тези техни представители. В моя избирателен район, сега се сещам за община Несебър за един натрапчив пример на точно такива местни коалиции. И в много други общини се практикува именно това. На практика тези коалиции не се създават в обществен интерес, не се създават с цел политическо представителство на гражданите. Единствената цел е на практика удовлетворяването и защитата на едни много тесни бизнес интереси. Благодаря.
Антоанета Цонева:
Искам да предупредя да не изхвърлим с водата и бебето, защото около тази маса няма политическа сила, която има последните местни избори да не е влязла в коалиция на местно ниво и тя във всички случаи няма да приеме вашите оценки. Тук се ограничава крайно много политическият живот на местно ниво. Това не е било никога.
Предс. Десислава Атанасова:
Реплика. Г-н Славов, заповядайте.

Петър Славов:
Моята реплика към колегата Митев е всъщност да помислят какъв би бил проблема на една такава тип „местна” партия да се регистрира като партия и на национално ниво да получи регистрация и да участва само в общината или района Х и никъде другаде, като на практика направи същото, което ние се опитваме да ограничим.
Христиан Митев:
Колега Славов, аз разбирам тази теза, която изразявате, обаче, в повечето случаи не се случва така. На практика се използват познати партии и абревиатури и през листата, която се формира в тази местна коалиция се прокарват въпросните интереси. Никой не ограничава на практика която и да е партия да се регистрира оттук нататък в Централната избирателна комисия или пък коалиция от партии само и единствено вече създадена изцяло за участие в местни избори да се регистрира. Тя ще бъде с ясна платформа, ще излезе с ясно лице пред избирателите си. В момента на какво сме свидетели? Свидетели сме на абсолютна подмяна на ако щете и на политическия модел. Има такива не невъзможно, а немислими от гледна точка на здравия човешки разум коалиции между абсолютно антагонисти в политическото пространство, бих ги определил като политическо ГМО, които се създават на местно ниво, че мога да ви се изправят косите.
С оглед на увеличаване на доверието, все пак, на гражданите в политическия процес и многото негативни коментари, които аз лично съм чувал именно към такива безпринципни формирования, които траят единствено от избори до избори именно с тази цел да могат да осребрят участието си във властта част от тези хора ,които влизат и които използват тази форма, на практика демотивира и разочарова избирателя и е причина и за нежеланието му да участва в избори.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Митев. Така или иначе този текст го гласувахме. Надявам се, че и дебатът приключи.
Предложение за създаване на § 67б от Митев, Симеонов и Кирилов.
Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Само с едно изречение да обясня за какво става въпрос. Става въпрос за ограничението, което ние вече гласувахме и е част от Закона за политическите партии по отношение на наименованията на коалициите. Текстът е едно към едно пренесен оттам. Благодаря.



Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Подлагам на гласуване създаването на нов § 67б. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Предложението е прието.
§ 68. Предложение от Цветан Цветанов.
Предложение от Мустафа Карадайъ за отпадане на § 68
Предложение от Георги Анастасов.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ за отпадане на § 68. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Цветан Цветанов за § 68. Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Против? Нула против. Един се въздържа. Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на Георги Анастасов. Моля, който е „за”, да гласува. Нула „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се? Един въздържал се. Предложението не е прието.
§ 69. Предложението е на Цветан Цветанов – В чл. 135, ал. 1 след думата „вид” се добавя „и на хартиен носител”.
Предложение от Мустафа Карадайъ § 69 да отпадне.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ за отпадане на § 69. Един „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се? Няма. Не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Цветан Цветанов и група. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Един се въздържа.
Заповядайте, г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Искам само да поясня, че току-що се гласува и се прие поправката списъците в структуриран електронен вид на подписките и при проверка на списъците да се добави и на хартиен носител, което да даде възможност да се провери истинността и на подписите и съответно да се разполага и с оригиналния документ, който се твърди, че е бил подписан от участника в списъка.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Искам да попитам колегите вносители по § 68 това, което приехме да бъде положен пред упълномощено лице от партията, това как се удостоверява. Някаква допълнителна колонка ли ще има, как си го представяте или някъде по-нататък сте го разписали. Мислили ли сте го в смисъл такъв как ще се удостоверява, че е положено пред упълномощено от партията лице.
Данаил Кирилов:
То може да се оформя. Това е в табличния вид, т.е. отдолу има подпис на упълномощения представител. Те нали са във формат. Те са по 10. Отдолу би могло да бъде подписът на упълномощения представител на партията, който ги е събирал. Както вие правихте подписка на пазара на Граф Игнатиев и Вие лично бяхте там, показвате пълномощно за подписите за референдум, този който не беше приет, така нареченият „президентски” – след подписите президентът постави същите въпроси.
Единият вариант е на страницата да има подпис, т.е. заверка един вид на упълномощения представител, а подписката да се представя с пълномощията на 20-те или на 50-те представители на партията, които са събирали подписите.
Антоанета Цонева:
Ако може и допълнение – те могат да дават образец от подписа си пред ЦИК тези хора, които събират. Хората, които събират подписката, трябва да предоставят пред ЦИК и образец на подписа си, заверен от нотариус.
Данаил Кирилов:
Досега в проверките ние нямаме възможност да удостоверим кое е лицето, което е събрало неистинския подпис.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Кирилов.
Продължаваме с § 70. Предложение на Цветан Цветанов и група народни представители.
Предложение на Мустафа Карадайъ да отпадне. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се няма.
Предложение на Цветан Цветанов за § 70. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Против? Няма. въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 71. Предложение на Цветан Цветанов и група.
Предложение на Мустафа Карадайъ да отпадне.
Предложение на н.пр. Георги Анастасов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ § 71 да отпадне. За? Един. Против? Девет. Нула се въздържат.
Предложение на Цветан Цветанов и група. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Без против. Един се въздържа.
Предложение на Георги Анастасов. За няма. Против? Девет. Един се въздържа.
§ 72. Предложение на Цветан Цветанов и група.
Предложение на Мустафа Карадайъ да отпадне.
Няма изказвания. Подлагам на гласуване предложението на Карадайъ за отпадане на § 72. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Девет. Нула се въздържат.
Предложение на Цветан Цветанов и група. Девет „за”. Нула „против”. Един въздържал се.
§ 73. Предложение на Цветан Цветанов и група
Предложение на Мустафа Карадайъ да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на Карадайъ за отпадане на § 73. Един „за”. Против? Девет против. Нула се въздържат.
Предложение на Цветан Цветанов група. Девет „за”. Нула против. Един въздържал се.
Предложение за създаване на нов § 73а. Имате думата. Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Аз го оттеглям това предложение, тъй като последващите текстове на практика, които са свързани с местните коалиции сме предложили да бъдат отменени. И с оглед на вече проведеното гласуване, не смятам че въобще трябва да правим редакция в заглавието на Раздел IV.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Кирилов и г-н Симеонов се присъединяват.
§ 74. Предложение от Цветан Цветанов
Предложение от Мустафа Карадайъ за отпадане.
Ива Митева:
Партиите, регистрирани в ЦИК за местни избори ще се регистрират ли после в ОИК? (Да.) За самите партии, нали досега имаше двустепенна – първо се регистрират в ЦИК и после се регистрират и в ОИК и местните коалиции. Сега пак ще си остане? Има ли смисъл да се регистрират в ОИК пак партиите?
Предс. Десислава Атанасова:
Има. Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ за отпадане на § 74. Един „за”. Девет „против” Нула се въздържат.
Подлагам на гласуване предложението на Цветан Цветанов за § 74. Девет „за”. Нула „против”. Един „въздържал се”.
§ 75. Предложение на Цветан Цветанов и група народни представители.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители в § 75, т. 1 да отпадне.
Предложение на Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов за отмяна на чл. 148.
Изказвания? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на Митев, Симеонов и Кирилов което е най-крайно. Моля, който е съгласен, да гласува. Девет „за”. Нула „против”. Двама се въздържа.
Другите предложения за § 75 няма да ги подложа на гласуване.
Предложение на Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов за създаване на § 75а. „Чл. 149 се отменя.”
Както и предложение за създаване на § 75б за отмяна на чл. 150.
Изказвания? Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
По отношение на чл. 150 – създаването на новия § 75б, на практика не би трябвало да отпада целия чл. 150, а трябва да бъдат заличени само думите „и местните коалиции”, а останалата част от текста да си остане.
Правя предложение по реда на чл. 80, ал. 4 за промяна в моето предложение. В текста на чл. 150 думите „и местните коалиции” се заличават навсякъде в текста, съответно „местната коалиция” също се заличава навсякъде, включително и в заглавието.
Това е чисто техническо редакционно предложение.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря г-н Митев.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на чл. 75а за отмяна на чл. 149. Осем гласа „за”. Нула „против”. Четири гласа „въздържали се”. Приема се.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 75б, направено по чл. 80, ал. 4 от г-н Митев.
В чл. 150 думите „местните коалиции”,съответно „местната коалиция” да се заличат. Моля, който е „за”, да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Четирима се въздържат.
Подлагам на гласуване предложението на Митев, Симеонов и Кирилов за създаване на § 75а.
За създаване на § 75а има и предложение от н.пр. Георги Анастасов.
Изказвания от народни представители? Не виждам. Г-жо Цонева, заповядайте.
Антоанета Цонева:
Внесеното между първо и второ четене предложение да стане много рестриктивен режима за регистрация на инициативни комитети, които издигат кандидати в хипотезите, в които те издигат кандидат за независим народен представител да станат 50, а за издигане на кандидат за президент да станат от 21 на 100, според мен, е крайно рестриктивна норма. Защото явяването на избори на независими кандидати не зависи от броя на хората, които учредяват инициативния комитет, а от подписката, която събират и която трябва да бъде защитена и проверена в ГРАО и т.н. Тоест, ние да вдигаме състава на инициативните комитети от между 5 и 7 и да ги правим 50 и от 21 на 100 според мен е едно усилие, за което аз досега не съм чула обществен дебат по тази тема, нито очакване в тази посока и бих помолила това просто да не бъде приемано. Защото затруднява участието на гражданите в политическия процес, защото това са независимите кандидати практически. И вие ги хвърляте в този много тежък режим. Те и без друго са в много тежка конкуренция с партиите и сега трябва, освен че събират подписи, инициативните им комитети да са в такъв състав? Това наистина е много ограничително условие, без проведен публичен дебат за неговата необходимост. Аз смятам, че това не би трябвало да бъде приемано.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаема г-жо Председател.
Ще кажа какви са били мотивите ни, когато сме направили това предложение. Мотивите са съобразяването с един друг закон – Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, където за да организирате национална гражданска инициатива инициативният комитет, тук не говорим вече за подписите, самият Инициативен комитет трябва да бъде от 50 човека. На практика се оказва, че със съвсем, съвсем минимален брой, както сега е нормата, т.е. от 3 до 7 избиратели може да бъде регистриран инициативен комитет. Аз не виждам причина този брой да бъде толкова малък, при положение, че ако един инициативен комитет и съответно хората, които подкрепят даден кандидат са само трима и не привлекат други, кой застава зад тази кандидатура на практика. Аз все си мисля, че едно лице, което тръгва да се бори като независим кандидат, не му би представлявало проблем да събере 50 човека. В противен случай как той би разчитал, че в бъдеще ще бъде избран, след като 50 човека не могат да се съберат, за да подкрепят кандидатурата му.
Антоанета Цонева:
Защото той събира и подписка. Недейте в момента да приравнявате броя на хората в инициативния комитет с това, което той предстои да направи, за да бъде регистриран оттук нататък. Тези хора организират логистиката, а не подсигуряват подкрепата му за явяване. Подкрепата идва през подписката.
Освен това, 50 души за национална гражданска инициатива, това ще трябва да го проверим дали е така, е несравнимо с това да издигнеш кандидат за определен район, което няма национален мащаб, което е различно. Нали се съгласяваме с това? Едно е да правиш национална подписка, инициативата да е национална, а друго е да издигаш кандидат от определен избирателен район и да искаш неговия комитет да е от 50 души. Не поставяме ли твърде високи летви и изисквания към независимите кандидати преди те дори да започнат да събират подписка? Различно е. подкрепата идва от подписката и от нейния размер, а не от това колко души са ти направили инициативния комитет. Същото се отнася и до президент.
Христиан Митев:
Аз разбирам тези аргументи. В крайна сметка по същата тази логика би следвало тогава да важи и за националната гражданска инициатива.
Антоанета Цонева:
За гражданска инициатива няма изискване за брой на подписи. Оттам идва тази разлика. Там трябва да имаш 50 учредители най-малко, но не се изисква брой на подписите. Може да са 500, може да са 1000, може да са 200. Докато тук логиката е съвсем различна. Един инициативен комитет се захваща с тази работа и трябва да събере, примерно, 2500 подписа, ако говорим за президент, най-малко. Или пък еди-колко си в зависимост от броя и размера на избирателния район. Така че аналогията с подписката е нерелевантна. Толкова да много хората, защото няма изискуем брой за подписи. Тоест, няма как да я прилагаме в този случай.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-жо Цонева. Г-н Митев? Бяхте достатъчно ясен. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 75а. Моля, който е „за”, да гласува. Седем „за”. Против? Трима. Един въздържал се.
Предложение на н.пр. Георги Анастасов. Който е „за”, да гласува. Нула „за”. Против? Нула „против”. Единадесет се въздържат.
Предложение от Митев, Симеонов, Кирилов за създаване на § 76а. Това вече го решихме. Няма да го подлагам на гласуване.
§ 76. Предложение на Цветан Цветанов и група народни представители.
Предложение на н.пр. Велизар Енчев за § 76.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Цветан Цветанов за § 76. Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Един се въздържа.
Предложение на Велизар Енчев. Който е „за”, моля да гласува. Нула „за”. Нула „против”. Единадесет се въздържат.
§ 77. Предложение на Цветан Цветанов и група народни представители.
Няма желаещи за изказвания. Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Един се въздържа.
Предложение на Митев, Симеонов, Кирилов за създаване на § 77а.
Няма желаещи за изказване. Няма да го подлагам на гласуване, защото този въпрос вече е решен.
§ 78. Предложение на Цветан Цветанов и група.
Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Нула против. Един въздържал се.
Предложение на Митев, Симеонов и Кирилов за създаване на § 78а.
Не виждам желаещи за изказване. Моля, който е „за”, да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един.
§ 79. Предложение на Цветанов и група народни представители.
Предложение от Кирил Цочев и група народни представители за отпадане на § 79.
Предложение от Миков и група за отпадане на § 79.
Имате думата за изказвания. Г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Нашето предложение е да остане стария срок, т.е. предизборната кампания да започва 30 дни преди изборния ден, а не по-късия срок – 21 дни.
Мотивите ни за това са, че дори в едни парламентарни избори при наличието на 28 области, а при президентски още повече, съобразено с 21 дни по-скоро подхожда числото 30 – на първия ден се открива, на 30-тия се закрива – 28 дена са достатъчни на президентската двойка да обиколи всички области.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г- н Никифоров. Г-н Кирилов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, многократно досега аргументирахме причините за това предложение. Целим предизборната кампания да е стегната, да е дисциплинирана, да не води до досада и омерзение у избирателя, както и политическите послания да са ясни. Подчертавам, че ако се приеме едно такова решение, не е търсен предумисъл това да е полезно за големите или за малките партии, даже може би за малките партии това да е по-интересен и по-икономичен вариант. Важно е и избирателите да не изпадат в апатия в последната седмица на изборите. Бяхме прилагали примери и за Франция и за Чехия. Във Франция е 14 дни а в Чехия - 16 дни. Това са били мотивите ни. Нека парламентът да прецени и да реши.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г- н Кирилов.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 79 на колегите Миков и Цочев. Моля, който е „за”, да гласува. Четирима „за”. Против? Седем „против”. Един се въздържа.
Подлагам на гласуване предложението на Цветан Цветанов и група. Моля, който е „за”, да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет се въздържат.
§ 80. Предложение на Цветан Цветанов и група.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 80 да отпадне.
Изказвания? Заповядайте.
Емануил Христов:
Предлагам, тъй като тук има една неточност, в § 80, в чл. 178, ал. 1 в предложението за изречение второ, където пише, че „се предоставят средства за медийни пакети в размер, пропорционален на броя на партиите” думата „броя” да се замени с „дела”. Защото на една партия се падат 40 000, ако са пет такива партии, трябва 5 пъти по 40 000. Става въпрос за съотношението - дела на тези партии в коалицията. Числото трябва да се намалява, а не да се увеличава.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Възприемаме го като редакционна поправка. Г-н Иванов го припознава. По реда на чл. 80, ал. 4 прави предложение думата „броя” да се замени с „дела”.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на § 80. Един „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Трима. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Цветан Цветанов и група за § 80, заедно с редакционната бележка, която направи г-н Свилен Иванов. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
§ 81. Предложение на Цветанов и група.
Няма желаещи за изказване. Подлагам на гласуване предложението за § 81. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Нула „против”. Един се въздържа.
Предложение на Лютви Местан, Мариана Георгиева и Хюсеин Хафъзов в чл. 181, ал. 2 се създава ново изречение.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група за създаване на нов параграф.
И двете предложения са с идентично съдържание.
Желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложенията идентични на Местан, Георгиева и Хафъзов и на Карадайъ и група. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Един. Не е прието.
§ 82. Предложение на Димитър Делчев и група.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група за отпадане на § 82.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Карадайъ и група за отпадане на § 82. Моля, който е съгласен, да гласува. Един „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Трима. Предложението не е прието.
Предложение на Делчев и група за § 82. Моля, който е „за”, да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама.
§ 83. Предложение на Валери Симеонов и група.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група за отпадане на § 83.
Предложение от Митев, Симеонов и Кирилов.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Карадайъ и група за отпадане на § 83. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Десет „против”. Въздържали се? Няма.
Предложение на вносител Валери Симеонов и група за § 83, чл. 183. Моля, който е „за”, да гласува. Пет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Шест гласа „въздържали се”. Не е прието предложението.
Данаил Кирилов:
Процедура за прегласуване. И процедура за разделно гласуване на текстовете на вносител по т. 1 и т. 2 в § 83.
Предс. Десислава Атанасова:
Подлагам на гласуване предложението по т. 1 на § 83. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Девет „за”. Нула „против”. Един се въздържа.
Данаил Кирилов:
По т. 2 моля да се гласува първо редакционното предложение на Митев, Симеонов, Кирилов.
Предс. Десислава Атанасова:
Подлагам на гласуване предложението на Митев, Симеонов и Кирилов в чл. 183, в новата ал. 6, т. 2 „Числото 2 се заменя с числото 5.”. Моля, който е съгласен, да гласува. Пет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Пет гласа „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване т. 2 на предложението за § 83 от г-н Симеонов и група. Моля, който е „за”, да гласува. Пет гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Пет се въздържат. Не се приема.
§ 84. Предложение на Цветан Цветанов и група за чл. 187.
Предложение на Митев, Симеонов и Кирилов.
Няма желаещи за изказване. Г-жа Митева.
Ива Митева:
В чл. 187 да помислите дали не трябва да се сложи такава забрана за търговска реклама, както е при електронните медии, национални и търговски. При печатните медии и онлайн изданията няма такава забрана. Погледнете чл. 191. „Забранява се в търговска реклама да се отправят политически внушения в полза или във вреда на една или друга партия, коалиция или инициативен комитет или кандидат.”
Това го няма при печатните медии и онлайн изданията. Не трябва ли да има същия принцип и тук. Би трябвало като ал. 3 да се въведе, може би. Кажете.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-жо Митева. Г-н Кирилов възприема Вашето предложение и прави редакционно предложение по чл. 80, ал. 4.
Да се добави нова ал. 3. В този случай тяхното предложение заедно с г-н Симеонов и г-н Митев ще стане ал. 4 със съдържанието описано по-долу. А ал. 3 да стане:
Ива Митева:
Както е в кодекса в чл. 198, ал. 2. „В търговска реклама се забранява да се отправят политически внушения в полза или във вреда на една или друга партия, коалиция или инициативен комитет или кандидат.”
Предс. Десислава Атанасова:
Подлагам на гласуване предложението за създаване на ал. 3, направено по реда на чл. 80, ал. 4 идентична с текста на чл. 198 , ал. 2 от кодекса. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”, без против и без въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на Цветан Цветанов и група за създаване на ал. 1 и ал. 2 в чл. 187 и предложението на Митев, Симеонов и Кирилов за създаване на ал. 4 с текста на ал. 3 по доклада. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”, без против и въздържал се. Предложението е прието.
Г-жа Цонева.
Антоанета Цонева:
Аз разбирам смисъла на това печатните и онлайн медии да могат да отразяват и безплатно. Това ще бъде ли декларирано в частта, в която те декларират примерно своите договори, където е платено. Защо го казвам това? Защото принципно това може да фаворизира определени кандидати. Тоест, никой да не знае, че някой бива отразяван безплатно, а всички останали участници да са платени. И това е неравнопоставеност. А ние трябва д знаем от този вестник и от тази онлайн медия безплатно се отразява Х и У, платено се отразяват, както знаем от публикуваните им договори този, този и този. Това е замислено с добра мисъл, обаче може да доведе до проблеми. Тоест, когато една медия отразява безплатно някого, ние също трябва да знаем това.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Кирилов желае да отговори.
Данаил Кирилов:
Аз се присъединявам към тази логика, т.е. съгласен съм, че всичко трябва да се знае – и платеното, и безплатното отразяване.
Това предложение за разпоредба сме го взели от анализа на ЦИК. За това аз искам да помоля колегите от ЦИК да се обосноват аргументацията в анализа по този въпрос. Защото и аз имам притеснения за евентуално за безплатността. И дори съм склонен да си сменя мнението евентуално при окончателното гласуване.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Кирилов.
Ива Митева:
И в момента търговските медии отразяват безплатно. Същият текст го има и там – могат да отразяват безплатно. Те отчитат ли го някъде това нещо?
Предс. Десислава Атанасова:
В момента г-жа Митева търси анализа на ЦИК и ще даде допълнителни аргументи.
Преминаваме към § 85. Предложение на г-н Цветанов и група.
Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Цветанов и група за § 85. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”, нула „против” и един се въздържа.
Предложение за § 86 от Цветан Цветанов и група народни представители.
Предложение от Мустафа Карадайъ за отпадане на § 86.
Желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група за отпадане на § 86. Един „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Няма.
Предложение на Цветан Цветанов и група за § 86. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Без против. Един се въздържа.
Предложение на Митев, Симеонов и Кирилов за създаване на § 86а.
И предложение на Митев, Симеонов и Кирилов за създаване на § 86б. В доклада е допусната техническа грешка.
Предложенията касаят два различни текста: единият е на чл. 198 за създаване на нова ал. 4, а другият е за чл. 199а.
Първо подлагам на гласуване предложението на Митев, Симеонов и Кирилов за § 86а за чл. 198. Моля, който е „за”, да гласува. Девет гласа „за”. Против? Няма. Един се въздържа.
Подлагам на гласуване предложението на Митев, Симеонов и Кирилов за създаване на § 86б. (На нов параграф.) Моля, който е „за”, да гласува. Девет гласа „за”. Против? Няма. Един се въздържа.
Данаил Кирилов:
Мога ли да отговоря на въпроса на ЦИК? (Заповядайте.)
Текстът е на 53 стр. от доклада, долу и е даден в булет.
„Изключена е възможността печатните медии и онлайн новинарски услуги да отразяват предизборната кампания безплатно, както е предвидено за търговските медии, радио и телевизия. Следвайки това отбелязване…,
Другата препоръка е „няма забрана печатните медии и онлайн новинарските услуги да отправят политически внушения чрез търговска реклама, както и частта, отнасяща се до търговските медии.”
Росица Матева:
Явно някой друг е писал този доклад. Благодаря, г-н Кирилов.
Предс. Десислава Атанасова:
Установи се авторството на ЦИК безспорно, така че правилно народните представители са гласували.
§ 87. Предложение на Михо Михов и народни представители.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 87 да отпадне.
Г-н Никифоров, заповядайте.
Лъчезар Никифоров:
Изразих вече становище си по предходни текстове за смяна на подсъдността, като считам, че е по-добрият вариант подсъдността да е по-близко до тези, които са заинтересовани страни в процеса.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Никифоров.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Карадайъ и група народни представители за отпадне на § 87. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Против? Двама. Един „въздържал се”.
Няма нужда да подлагам на гласуване § 87 на вносител.
Предложение на Митев, Симеонов, Кирилов за създаване на нов § 87а.
Не виждам желаещи за изказване. Подлагам на гласуване предложението за нов § 87а. Моля, който е съгласен, да гласува. Осем гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама.
§ 88. Предложение на вносител. По т. 1 от Димитър Делчев и група.
И т. 2 за създаване на ал. 5 и 6 от Настимир Ананиев и група.
Предложение за отпадане на § 88 от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
И предложение за отпадане на § 88 от Михаил Миков и група.
Има Митева:
Това е решено вече. Ние го отхвърлихме.
Предс. Десислава Атанасова:
Няма да подлагам на гласуване т. 2, т.е. създаването на ал. 5 и 6.
Ще подложа на гласуване т. 1 след като подложа на гласуване предложенията за отпадане.
Моля, който е „за” предложението на Карадайъ и група и на Михаил Миков и група за отпадане на § 88, да гласува.
Прегласуване, колеги. Не разбраха колегите за какво става въпрос. Предложение за отпадане на § 88 от Миков и група народни представители и от Карадайъ и група народни представители. Моля, който е „за”, да гласува. Седем „за”. Против? Един. Въздържали се? Трима. Предложението е прието.
При това положение няма да подлагам на гласуване и т. 1 от § 88.
§ 89 . Предложение от Цветанов и група за т. 1.
Предложение на Димитър Делчев по т. 2 за създаване на ал. 4.
Антоанета Цонева:
Защо да няма огласяване на социологически изследвания? Това е една от гаранциите за честност на процеса и информиране на хората.
Стоил Стоилов:
Тук става въпрос за цялата предизборна кампания, а не 24 часа в изборния ден, както е по стария кодекс.
Антоанета Цонева:
Тоест, нито една агенция не може да обяви своите резултати през времето на цялата кампания. Това е смисълът на този текст? Ето го, който беше приет.
Предс. Десислава Атанасова:
Може би да не влияят на нагласите на избирателите.
Антоанета Цонева:
Това е много сериозно решение и ограничаване наистина на правото на информираност на хората. Първо, самите медии могат да възлагат такива изследвания. Самите партии могат да го правят. Неправителствени организации също. Изследването на нагласи, меренето на нагласи изцяло са процеса са изключително важно нещо. Никога досега в България дебатът не е стоял ние да спрем да обявяваме резултати от демоскопски изследвания в рамките на кампанията. Да, в изборния ден категорично е забранено. Как ще го ограничим, още повече, че дори в изборния ден това правило не може да се спазва. Какъв е проблемът в туитър, във фейсбук, в социалните мрежи данни от такива изследвания да текат.
Това според мен е проблем. Няма контрол, но защо трябва да спрем. Нека да се обосноват вносителите. Това е интересно.
Предс. Десислава Атанасова:
Да се обосноват вносителите, но ще помоля да свършим поне до § 91 и ще се върнем след това да го коментираме това.
§ 89. Предложение от Цветан Цветанов и група в т. 1.
В т. 2 предложение от Димитър Делчев и група.
Предложение от Михаил Миков и група за § 89, т. 1.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група в § 89, т. 2 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на Карадайъ и група за отпадне на т. 2 в § 89. Моля, който е съгласен, да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Т. 2 на § 89 отпадна.
Подлагам на гласуване предложението на Цветан Цветанов и група народни представители в т. 1. Моля, който е „за”, да гласува. Осем „за”. Против? Няма. въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване предложението на Миков и група за редакция на ал. 2, която току-що подкрепихме. Който е „за”, да гладува. Един „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Данаил Кирилов:
Аз искам отрицателен вот.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте, г-н Кирилов, за отрицателен вот.
Данаил Кирилов:
Гласувах против предложението на Михаил Миков и група народни представители нищо, че то е със същата логика като нашето предложение на вносител, но то предвижда три възможности за обема на кочана – 100 бройки, 50 или 30. Според нас по-прецизен е текстът, който е на вносител, т.е. нашият текст, където се дава друга възможност, която вече конкретно се определя от ЦИК. Ако ЦИК прецени, ще бъдат 100, 50, 30, но ако реши ще бъдат 100, 70, 50 и 30. Каквото реши ЦИК.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Кирилов.
§ 90. Предложение на Цветан Цветанов и група.
Няма желаещи за изказване. Моля, който е съгласен с предложението, да гласува. Осем „за”. Нула „против” Един се въздържа. Прието е.
Преминаваме към предложението на Георги Кадиев за създаване на нов, странно номериран - § 7а, за чл. 213.
Не виждам желаещи за изказване. Подлагам на гласуване предложението. Който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Предложението не е прието.
§ 91 е частта за дистанционно електронно гласуване, което е гласувано.
Има и предложения за отпадане на Мустафа Карадайъ и група и на Михаил Миков и група, които се подкрепят.
И сега продължаваме с дебата по предложението на господата за социологията. Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаема г-жо Председател.
Ще ви кажа какви са мотивите.
На първо място, не споделям твърдението, че по този начин българските граждани няма да са информирани. Целта на информираността не е българските граждани да се осведомяват да определено процентно съотношение, което представлява данни на различни социологически агенции със съответно различни възложители, с различни методики и в много случаи представяни и превратно от определен кръг медии.
Освен това, става въпрос само и единствено за периода на предизборната кампания, т.е. до този момент могат да се огласяват каквито и да било социологически проучвания.
На следващо място смятаме, че точно обратното – по този начин може да бъде заблуден избирателят. Той не практика не преценява това ,което му възлагат отделните партии и коалиции, а преценява в много случаи това коя партия се намира в рамките на попадането в парламента, респективно общински съвет, респективно дали съответният кандидат има шанс да стигне до балотаж, когато говорим за избори за кмет, президент и вицепрезидент. Бях си разпечатил списък на държави, в които има такава забрана точно в периода на предизборна кампания, но някъде се загуби и сега не мога да ви ги цитирам.
За това сме направили това наше предложение. Не смятам, че по някакъв начин се нарушава информирания избор. Ако информираният избор на гражданите ще се определя от едно или друго социологическо проучване ние изобщо не правим избори. Тогава да правим проучвания и да приключваме. Никой не забранява да се правят проучвания, да се поръчват, въпросът тук е до огласяването им. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-жа Цонева.
Антоанета Цонева:
Ако приемем тези аргументи, познавайки практиката, ще се случи следното нещо. Социологически сондажи така или иначе ще се правят. Данни така или иначе ще се огласяват, но няма да се спазва редът, който е обявен от закона, а именно всички социологически данни да са придружени от възложител, от методология, извадка и всичко останало. Данните ще се пускат свободно под всякакъв вид, без изобщо да е ясно вече кой ги прави и кой ще ги верифицира и така ще се манипулират още по-силно, ако приемате, че това е манипулация, българските граждани. Защото когато социологическите сондажи са разрешени и се спазва редът, по който те се обявяват, е ясно кой го прави, как го е направил и може да отговаря за това пред българската публика. Обратното означава да наводните цялото публично пространство с някакви данни, които изобщо никой няма да може да верифицира и по този начин действително да манипулира гражданите. Когато агенциите застават с имената си, те вече носят отговорност за онова, което представят като информация.
Да, важно е с каква подкрепа се движи една или друга партия, за да може избирателят да прецени своята стратегия, рационалния си избор кого да подкрепи, а не да живее в някаква тъмна стая и кой знае как да се ориентира как различните коне в състезанието къде се намират. Това е най-нормалното очакване.
От всички ваши предложения, които аз съм коментирала до момента, избирателите и гражданите са поставени в някаква позиция като не съвсем осъзнати напълно - нито избиратели, които ще ходят на избори, нито пък кандидати, което е доста подценяващо като оценка.
Предс. Данаил Кирилов:
Дуплика на г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаема г-жо Цонева, първо, не съм съгласен с Вашата констатация. Разбира се, Вие имате право на мнение и да давате всякакви квалификации за абсолютно всички предложения, които сме направили, били те добри или лоши според вашето мнение, вашата ценностна система и светогледа, който изповядвате и съответно светогледа, който вашата организация, която вие представлявате, изповядва. Това първо.
Второ, по същия начин ние сме пък свободни да изразяваме своята позиция по отношение на тези въпроси, които на вас ви се струват в тази светлина.
Що се отнася до конкретното предложение. Пак се връщам към това, аз не мисля, че се държат в тъмна стая избирателите. Първо.
Второ, сега като се върна назад във времето по-скоро са изключение от правилото, отколкото са правило случаите, в които имаме някакъв изненадващ обрат, който се случва в хода на кампанията. Имам предвид следното. Пак казвам, вие до момента на кампанията никой не ви ограничава да правите каквито и да е изследвания. Не мисля, че някой би държан в тъмна стая при положение, че ние знаем кога ще са изборите и съобразно това точно преди самата кампания ние ще имаме извадки от съответни социологически проучвания.
Що се отнася до това, което вие казвате за публичността, аз съм съгласен, но пък вие се съгласете, че широката публика много слабо се вълнува кой е възложител на едно или друго изследване. Широката публика, избирателят, без да го подценявам по никакъв начин, трябва да ви кажа, че се интересува от това, което му показват на екрана и в най-добрия случай той се интересува и знае коя е социологическата агенция. Това знае. След това може да прецени дали тази социологическа агенция го е подвела или не. В никакъв случай, повярвайте ми, социологическата агенция Х на базата на какво е направила съответното проучване – дали го е поръчала партия, дали го е поръчала неправителствена организация или пък някаква медия. Това е, което искам да кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Стоилов.
Стоил Стоилов:
Съжалявам, но тези аргументи са категорично неприемливи.
Това, една обществена наука, като социологията, която си служи с научни методи да бъде лишавана от възможност да информира избирателите за електоралните нагласи, за електоралните динамики в предизборния период, на мен ми звучи скандално. Аз наистина съжалявам, че тук няма социолози, но това е лишаване на избирателите от право на информация. Аз лично съм възмутен от този подход.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
По същия начин в този ред на мисли аз би трябвало да съм възмутен от това, че определени социологически агенции представят една информация преди изборите, след това се оказва, че данните им са абсолютно погрешни, използвали са абсолютно същите методи като други социологически агенции, чиито данни се потвърждават след резултатите от изборите и какво се случва със социологическата агенция. Нищо не се случва. Сега се сещам, например, в част от Съединените американски щати, но не мога да ви изброя в кои щати, в такива случаи на такива агенции след това им се отнема временно правото да извършват подобни проучвания.
Що се отнася до това, което Вие казвате, аз нямам спомен като цяло в предмета им на дейност да е записано запознаване на българските граждани с определени политически нагласи точно в предизборните кампании. Благодаря.
Антоанета Цонева:
Последно. Не мисля, че някой ще бъде доволен, за социологическите агенции и медиите не коментирам, но ако това нещо бъде прието в зала, действително ще създаде много големи затруднения. Защото социологическите агенции мерят не само политическата подкрепа на един или друг участник. Те мерят активност. Те мерят и други нагласи към изборния процес. Мерят информираност за едни или други правила. Това коя политическа сила каква подкрепа има е само част от този вид изследвания.
Така че тези данни са много важни за избирателите и не само, а и за всички участници в процеса. И когато те са публично обявени, и когато агенциите са известни, когато методологиите са ясни, данните, които агенциите дават също са сравними по между си. И така фалшифицирана информация, манипулативна информация може много по-лесно да стане ясна, че тя е такава. Докато иначе, ако при тази политическа култура ,която ние имаме, вие затворите този период за достъп до такава информация, аз ви гарантирам, че публичното пространство ще бъде пълно с такива данни, само че абсолютно никой няма да знае кой е техният източник. И тогава тези проблеми, за които Вие говорите, ще бъдат умножени по 100.
И последно, за възможността да отразяват безплатно и печатните медии и онлайн изданията действително има такава възможност при електронните издания, но е хубаво в чл. 180, където доставчиците на медийни услуги декларират условията, при които сключват договори, условието, че всички видове медийни доставчици правят нещо за някой участник безплатно, трябва да се запише, че трябва да се декларира. И така всичко е ясно. Докато в момента не е. Той не се променя и ще го пропуснем това.
Предс. Данаил Кирилов:
Ще го пропуснем най-вероятно, но и някой трябва да го припознае.
Антоанета Цонева:
Сега сме член двеста и някой. Става въпрос за чл. 180, който е минат, ние вече сме на друга част от Изборния кодекс. Би било почтено спрямо всички да се знае кои медии са решили да отразяват безплатно, и кого, и в какви мащаби.
Предс. Данаил Кирилов:
Това нали го приехме по принцип.
Антоанета Цонева:
Систематичното му място е в чл. 180. Това също да подлежи на деклариране. В безплатните в договора би трябвало да пише, че е безвъзмезден при нулева стойност, не плащат ДДС и т.н.
Предс. Данаил Кирилов:
За чл. 180 някой възразява ли да се отрази това?
Сега по отношение на чл. 205, тъй като аз съм съвносител с г-н Митев и г-н Симеонов, ще си позволя, нищо че е преминало гласуването, да оттегля подписа си от това предложение. Не сме го обсъждали с г-н Митев и с г-н Симеонов подробно и в задълбочен дебат, така че си запазвам правото на различно мнение в рамките на гласуването. Но използвайте това кратко време, защото този дебат показа, че темата е сериозна. Използвайте това кратко време да ангажираме достатъчно становища. Защото и двете решения са крайни и са неуместни, и са неефективни. Защото и сега с тази разпоредба на чл. 205 ни лъжат, манипулират. Една професионална група поема срещу доход зарибяване с всякакви неистини, внушения, манипулации и се пише. Няма никакъв проблем. Той взел огромна сума, за да излъже, т.е. платено му е да излъже и той ни лъже, слага си подписа срещу това.
Но приемам и вашата теза, че липсата на регулирана информация също създава опасност дотолкова доколкото може да увеличи чрезмерно дела на внушенията на безконтролната и анонимна информация, която да се разпространява.
Аз се опитвам да си спомня преди време Валери Симеонов тук по други дебати беше аргументирал една теза, че всъщност потребителите на такива услуги те могат да си ползват резултатите. Който иска да си възложи, да се информира, но няма да разгласява. Това ще е информация за него си.
Всички искаме да знаем, но когато няма равен стандарт и няма равен, бих казал, регламент става точно това – става изкривяване. Аз ще ви припомня случая с Костинброд. Две медии зарибиха цялото общество с неистинска и лъжлива информация. Беше нарушение на деня за размисъл. Беше ли нарушение? Беше ли цирк? Беше ли постановка? Участваха ли държавни институции и определени медии в това? Обърна ли се вота за това? Имаме ли тежка последица? Държавата се управляваше година и половина по странен начин с огради, БТР и с жандармерия.
Стоил Стоилов:
Това не е във връзка със социологията. Не е същото.
Предс. Данаил Кирилов:
Пряко не е, но как да няма аналогия. Социологически е ефектът. В предизборното състезание се явява един журналист и развява и внушава. И тук като казвате пазарно състезание, внимавайте също. Защото и пазарното състезание не е честно, когато иде ред за осветляване на истината в изборите. Какво му е пазарното? Който плати повече, той е по-прав?
Никакъв не е регламентът в чл. 205. Извинявам се, че пак ще плюя по кодекса на Мая Манолова, но никакъв не е регламентът в чл. 205, който току-що защитихте. Смешен е регламентът. Когато резултатът е манипулиран, то и методиката е манипулирана. На мен колко време ми трябва да проверя неговата методика и неговия резултат. Колко време ми трябва за паралелното проучване и да взема да се подготвя по същия начин. То изборът ще е приключил.
Антоанета Цонева:
Те така или иначе политическите субекти си имат свои вътрешни изследвания. Те знаят как се развиват по терена. Говорим за гражданите в случая. Партиите винаги ще си оценяват стратегиите им работят ли, не работят ли с такъв тип изследвания. Това е най-нормалната технология. Говорим хората какво научават. Те практически не трябва да знаят нищо за това, което се случва.
Предс. Данаил Кирилов:
Не, хората трябва да знаят всичко, но трябва да има гаранции за честност и обективност. Тоест, за обективност, и честност, и за бърз контрол.
Антоанета Цонева:
Тя идва от сравнимостта на данните. Когато една агенция излъже…

Предс. Данаил Кирилов:
Защото за случая „Костинброд” ние прилагахме всички социологически изследвания за искането ни за касиране пред Конституционния съд и мога да ви кажа каква огромна разлика има във всички социологически проучвания. Искам да ви кажа, че там няма нищо обективно. Ако имаше един относително верен, той беше на една агенция и друга се доближаваше до него. Но това по-скоро е случайният ефект. От 15 проучвания едно плюс вероятно още едно бяха близо до истината. Но всичко друго беше в двете крайности.
Свилен Иванов:
Г-н Председател, какво правим с чл. 180.
Предс. Данаил Кирилов:
Нали се съгласихме. Готов си с редакция ли? По чл. 180 колегата Свилен Иванов е готов с редакционно предложение, но за да бъде точно, г-н Иванов, заповядайте.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
За чл. 180 предлагам на основание чл. 80, ал. 4 в чл. 180, ал. 1 след думите „информация за договорите” се добавя „включително и безвъзмездните” и текстът продължава.
В ал. 2. Т. 5. „общата стойност в лева без ДДС” и се добавя „на възмездните”.
И в ал. 3, т. 5 „общата стойност в лева без ДДС” и се добавя „на възмездните”.
Ива Митева:
Ако договорът е възмезден.
Свилен Иванов:
Да, „ако договорът е възмезден”.
Антоанета Цонева:
Да го направим като т. 6.
Ива Митева:
Какво да кажем в тази точка?
Антоанета Цонева:
За безвъзмездните договори.
Ива Митева:
По-горе са обявени – в това число и безвъзмездните, сключени между еди-кой си. И по-долу какво подава и стойност в лева, ако договорът е възмезден.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не съм съгласен с тази редакция. Систематически не е вярна, а по предмет въобще не е изчерпателна. В смисъл, по ал. 2 и ал. 3 безвъзмездните договори трябва точки от 1 до 4 също да се обявят. Така както се предлага е въпрос на тълкуване и въобще не е ясно. Напротив, даже е изключващо.
Нека се прецизира. Имаме време. Това живот и здраве в пленарна зала ще влезе вероятно в другия вторник. Важното е, че го приехме по принцип. С оглед тази структура, която виждам на нормата в кодекса, нека да се прецизира.
§ 91 не е гласуван.
Ива Митева:
§ 91 е за дистанционното електронно гласуване. То е пререшено.
Предс. Данаил Кирилов:
§ 91 е гласуван вече.
Предложение на н.пр. Искрен Веселинов и Емил Димитров.
„В § 91 се създава нова ал. 2 на чл. 214а със следния текст.
Ива Митева:
И това е за дистанционното електронно гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. И това отпада.
Колеги, при това положение отиваме на § 92. Чл. 215.
По т. 1, буква „а” предложението е на Цветан Цветанов и група народни представители.
По т. 1, буква „б” предложението е на Корнелия Нинова и група народни представители.
В т. 2 предложението е на Настимир Ананиев и група народни представители.
И предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 92 да отпадне.
Колеги, имате думата за кратки изявления.
Колеги, правя уточнение на нашето предложение, което е по т. 1, буква „а”, че систематичното му място е в чл. 217, за да не бъркаме националните с тези извън страната предавания на избирателния списък. Моля, ако се гласува тук, нашето предложение да се отнесе към чл. 217.
Изказвания? Няма. Гласуваме.
Първо подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на целия § 92. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против? Девет „против” отпадането. Въздържали се? Нула въздържали се.
Пристъпваме към гласуване текстовете на вносител.
По вносителя Цветан Цветанов и група народни представители. Който е съгласен да го приемем по принцип и да го отнесем на вярното систематично място в чл. 217, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма. Приема се по принцип и се отнася на систематичното му място.
Подлагам на гласуване предложението по т. 1, буква „б”, което е с вносител Корнелия Нинова и група народни представители. Който е „за” това предложение, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Един „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Осем „въздържали се”. Не се приема предложението на Корнелия Нинова и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на вносител по т. 2, който е Настимир Ананиев и група – „и машинното преброяване” се добавя в ал. 2 на чл. 215. По преброяването сме гласували. Отхвърля се, защото е гласувано преди това.
Пристъпваме към § 93, чл. 218. Имаме предложения на следните вносители:
По т. 1, частта „и прегради за гласуване с машини” е предложена от ТЕРБ.
По т. 1, в частта създава се ново изречение второ: „Кабините не трябва да дават възможност да се използват незабелязано мобилни телефони или фотоапарати” е на Корнелия Нинова.
По т. 1, частта добавката за преградите е на ГЕРБ
По т. 2 цялото предложение е на ГЕРБ.
По т. 3 предложението е на Димитър Делчев.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания. Пристъпваме към гласуване по т. 1.
Предлагам ви двете предложения на Цветан Цветанов – „„и прегради за гласуване с машини” да ги гласуваме отделно от предложението на Корнелия Нинова. Който е „за” предложението на Цветан Цветанов и народни представители, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Нула против. Въздържал се? Един въздържал се. Приема се предложението на Цветан Цветанов.
Подлага на гласуване предложението на Корнелия Нинова в т. 1, което е създава се ново изречение второ: „Кабините не трябва да дават възможност да се използват незабелязано мобилни телефони или фотоапарати”. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против, моля да гласува против. Три гласа „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се. Не се приема предложението на Корнелия Нинова и група.
Пристъпваме към гласуване на т. 2 – предложение с вносител Цветан Цветанов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Един въздържал се.
Пристъпваме към гласуване на т. 3 – предложение на колегата Димитър Делчев – думите „и номерата” се заличават, което както установихме вероятно е грешка на резултата от търсачката. Който е „за” това предложение, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Девет гласа „въздържали се”. Не се приема.
Пристъпваме към предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители да се създаде нов чл. 218а със следното съдържание:
Това е текстът за „двете камери за онлайн наблюдение, като първата от тях покрива входа на помещението, а втората покрива работното място на членовете на СИК”.
„(2) Разполагането на камерите е по начин, който не нарушава тайната на вота и обхвата им не покрива кабините за гласуване.”
Тук имаме модерни изрази от разговорния език, които ще въведем вероятно за първи път.
„(3) Централната избирателна комисия осигурява и обезпечава технически онлайн наблюдение през целия изборен ден, включително изброяване на бюлетините и оформяне на съответните протоколи.”
Колеги, имате думата за изказване. ЦИК се вълнува. Заповядайте, колеги от ЦИК.
Антоанета Цонева:
Това е практика, която президента Путин въведе след като изборите за руска Дума предизвикаха много силни протести. Бяха инсталирани камери, с които той искаше да увери руското общество, че резултатите са такива, каквито са. От един сайт се излъчваха от хиляди места това какво се случва в изборните секции. Искам да ви кажа, че това нищо не гарантира. Всичко това в Русия беше направено, за да може да се препречи, понеже те имат малко по друга технология за гласуване, така наречения „стъфинг” – напъхването на множество бюлетини бързо в урната, и те като паднат вътре не е ясно какво се случва.
Но аз не мисля, че в български условия това е много добър вариант, защото според мен това ще усили идеята, че избирателите са контролирани. Ако определени групи от обществото, които са по-слабо образовани или по-слабо информирани им се внуши, че тяхното поведение в изборното помещение се контролира от видео наблюдение, и онлайн, и през сайт, и т.н. може да създаде доста голям проблем.
Това го казвам като аргумент. В краен случай тези камери могат да работят само при броенето на резултата. Но кой ще даде гаранция, че не са включени през цялото време. Това го казвам като някакви съображения и като опит, който има от подобен тип наблюдение.
Предс. Данаил Кирилов:
ЦИК какво ще каже? Заповядайте, г-н Христов.
Емануил Христов:
Коментираме тук в секциите в чужбина ще слагаме ли камери, или само в България.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Атанасова прави процедура за прекратяване на дебата. Няма възражения по нейното предложение.
Пристъпваме към гласуване на предложението на колегата Карадайъ и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против, моля да гласува против. Шест гласа „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Няма обяснение на вот „въздържал се”. Но в работната група имаше друг аспект на обсъждането. Приемам и аргументите на г-жа Цонева доколкото може да възникне допълнителен страх от контролиране на вота.
Г-жа Митева иска думата.
Ива Митева:
В чл. 219 да добавим преградите за машините, които преди малко приехме в чл. 218. Чл. 219 е казано: „Гласуването се извършва по избирателни секции в предназначени за тази цел изборни помещения, в които има кабини за гласуване.”
Предс. Данаил Кирилов:
Формулирай го. То не е много относимо тук.
Ива Митева:
„Гласуването се извършва по избирателни секции в предназначени за тази цел изборни помещения, в които има кабини за гласуване и прегради за гласуване с машини.”
Предс. Данаил Кирилов:
То има и други неща в помещението. Защо трябва да сме толкова изчерпателни? Нали сме го казали напред. (Както прецените.)
Редакционно предложение от Свилен Иванов.
Да се добави в края на чл. 219 „и прегради за гласуване с машини.”
Който е „за”, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Ако има сериозен недостатък на тази работа и бързането, това е, че не можахме да изчистим поне 2/3 излишни думи и глупости от този текст. Но за това трябва много време и трябва много прецизна проверка и на препращането на съответствието.
§ 94. По т. 1 и по т. 2 предложенията са на Цветан Цветанов и група народни представители.
Това е началото и края на изборния ден но тук вече систематично всичко е събрано в едно.
Навсякъде думите „6.00 ч.” се заменят със „7.00 ч.”, а думите „19.00 ч.” се заменят с „20.00 ч.”
Изказвания? Няма изказвания. Закривам дебата.
Който е съгласен началото и краят на изборния ден да бъде с тези времеви параметри – от 7 до 20 часа, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
И в т. 2, в ал. 2 думите „19.00 ч.” се заменят с „20.00 ч.”, а „20.00 ч.” с „21.00 ч.”.
Или само тези избиратели се допускат до гласуване след 20,00 ч., но не по-късно от 21,00 ч.
Гласуваме предложението по т. 2. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Въздържали се? Нула „въздържали се”. Прие се § 94 на вносител с редакционно допълнение.
§ 95. Предложение на Валери Симеонов и група народни представители – В чл. 236, ал. 1 се отменя.
Ива Митева:
Тук трябва да се приеме предложението на Валери Симеонов от чл. 3, които ги прехвърлихме тук – изречение трето и четвърто на чл. 3. Те са гласувани да дойдат тук. Той за това предлага отмяна на ал. 1, защото ги е написал отпред. Просто тук трябва да го съобразим. После ще го гледаме и ще го съобразим как да стане.
Предс. Данаил Кирилов:
Това какво означава. Две неща ли гласуваме или едното измества другото.
Ива Митева:
Аз не знам защо го отменя. И тук се допуска придружител. А чл. 3 казва, че придружителят го оставя на входа и придружителят излиза, докато гласува. Придружителят стои вътре само когато е със зрителни и слухови увреждания. Нали така?
Христиан Митев:
Само да допълня. Аз смятам, че предложението, което е в чл. 3, ал. 1 допълва чл. 236, така че подкрепям предложението за отпадане. Казвам да отпадне нашето предложение за § 95. Да не се променя ал. 1, а да се допълни. И за това подкрепям предложението за отпадане и ви призовавам да отпадне параграфа, а не ал. 1.
Ива Митева:
Ще прехвърлим чл. 3 тук. Ще го редактираме с оглед приетото по чл. 3.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата Баханов.
Георги Баханов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Тъй като след обсъждането онзи ден с колегите споделих, че има една неточност, т.е. както се казва дяволът е в детайлите, да уточним точно за избиратели, които се придвижват несамостоятелно, придружителят се допуска в помещението за гласуване само докато осигури достъп на избирателя с увреждане до бюлетините, след което излиза. Едно е „помещение за гласуване” друго е „изборното помещение”.
Ива Митева:
Според мен изборното помещение се има предвид.
Георги Баханов:
Другият аспект е, че бюлетините се дават от член на секционната избирателна комисия. Тоест, не е както преди няколко години, когато се отиваше до помещението за гласуване и бюлетините се намираха вътре в него. Тоест, да стигнем само до „се допускат до помещението за гласуване”. Да придружи избирателя до помещението за гласуване. Иначе така може да има двояко тълкуване. Какво става, ако е достъпът до бюлетините и след това от бюлетините, т.е. от секционната масичка до помещението за гласуване, кой ще го придружи комисия. За това става въпрос.
Трябва да се махне „докато осигури достъп на избирателя с увреждане до бюлетините”, ако идеята е това.
Христиан Митев:
Тук говорим само за затруднения в придвижването.
Георги Баханов:
Другата хипотеза ще я обсъдим, защото има и други варианти, освен нарушения в зрението.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, прекратявам заседанието на комисията до § 95.
Утре, на свежа глава, всички предложения на Валери Симеонов и за границата на изборното помещение.
Благодаря ви.


Председател:
Данаил Кирилов