Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 74

Днес, 29.06.2016 г., сряда, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Администрацията на Министерски съвет –Мариета Немска, директор на дирекция „Икономическа и социална политика”, Мариана Славкова и Георги Йовчев, държавни експерти в същата дирекция, Красимир Божанов, директор на дирекция „Модернизация на администрацията”, Ваня Новакова, държавен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията” и Диана Дончева, главен експерт в същата дирекция; от Кабинета на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация – Антон Герунов, началник кабинет и Атанас Славов, съветник; от Министерството на труда и социалната политика – Ивайло Иванов, заместник-министър и Калина Петкова, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”; от КНСБ – Тодор Тодоров, главен експерт, Иван Сотиров, главен юрисконсулт и Красимир Георгиев, юрист; от Инициативен комитет – Веселин Марешки, председател и Стефан Августинов, представител; от Българска петролна и газова асоциация – Мария Йорданова, организационен секретар, Цвета Динкова, експерт „Връзки с обществеността” и Светослав Бенчев, юрист; от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България – Жана Величкова, изпълнителен директор и Живко Антонов, юрисконсулт; от Американска търговска камара в България – Надя Лазарова, съветник по политики и законодателни въпроси и Олег Темников, адвокат и народния представител Илия Илиев, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при условията на чл. 31, ал. 2 от правилника. Нямаме кворум, но сме повече от 1/3. Очакваме колеги да се присъединят от другите комисии, които физически са в сградата, но са в други зали.
Някой има ли възражение по прилагането на правилото на чл. 31, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание? Няма. Откривам заседанието. Имате предложение за дневен ред с 5 точки:
1.Предложение за произвеждане на национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?
2. Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?
3.Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?
4. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?
5. Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?,
№ ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 653-03-36/07.04.2016г. на приетите на първо гласуване на 10 февруари 2016 г. и 6 април 2016 г. на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-60, внесен от Димитър Танев Танев и група народни представители на 26.03.2015 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 15.05.2015 г., законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 554-01-148, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 31.07.2015 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 502-01-76, внесен от Министерски съвет на 11.09.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 602-01-11, внесен от Министерски съвет на 21.03.2016 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 653-03-28/28.03.2016г. на приетите на 17 март 2016 г. на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 554-01-8, внесен от Бойка Грозева Маринска и група народни представители на 16.01.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев и група народни представители на 21.01.2016 г.
5. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-68, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 26.05.2016 г. - ще се излъчва онлайн чрез интернет страницата на Народното събрание.
Имате думата по дневния ред. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Г-н Председател, предлагам т. 2 да стане т. 1, т.е. да ги разменим, тъй като представителите на Министерски съвет са вече тук, но имат задачи и в други комисии и за да не караме колегите да чакат. За нас е все едно, така или иначе днес ще ги минем точките, но представителите на Министерски съвет трябва да могат да свършат и другите задачи, които имат днес по отношение на Народното събрание. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров за това предложение. Аз нямам възражение.
Колеги, вие имате ли възражение по това предложение? Няма.
Други изказвания по дневния ред? Няма.
Обяснявам накратко причината за пръв път да сме в тази зала. Това е заради т. 5 от дневния ред – второ гласуване на Изборния кодекс. По молба на българите в чужбина да бъде излъчвано заседанието в Интернет. В тази зала има такава техническа възможност и за това не сме в нашата зала, където обикновено заседаваме.
Няма други изказвания по дневния ред. Който е съгласен да приемем дневния ред така, както е предложен с промяната т. 2 да стане т. 1, като поредност, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
Г-н Марешки, Вие сте гост по т. 2 от дневния ред. Като стигнем до т. 2 ще ви дам думата.
Веселин Марешки:
Бях по т. 1. Имам покана по т. 1. Вие докато стигнете до т. 2, може да ме пратите като т. 10. Затова искам да ви кажа, че си тръгвам, а вие си гледайте точките както искате. Явно, че 500 хиляди граждани не ви интересуват или 398 хиляди. Вие може и утре да ме гледате. Пожелавам ви успех.
Предс. Данаил Кирилов:
Вашата воля е свободна и когато поискате можете да си тръгнете. Благодаря Ви за участието до тук. И ние ви пожелаваме успех.
Колеги, пристъпваме към точка първа от актуалния дневен ред - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г.
Гости от Администрацията на Министерски съвет са: г-жа Мариета Немска, директор на дирекция „Икономическа и социална политика” към МС, г-жа Мариана Славкова, държавен експерт в същата дирекция и г-н Георги Йовчев, държавен експерт към дирекция „Икономическа и социална политика”; от КНСБ – г-н Иван Сотиров, главен юрисконсулт и г-н Красимир Георгиев, юрист; от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България – г-жа Жана Величкова, изпълнителен директор и г-н Живко Антонов, юрисконсулт; от Американска търговска камара в България – г-жа Надя Лазарова, съветник по политики и законодателни въпроси и г-н Олег Темников, адвокат. Тук е и г-жа Таня Бузева, преподавател в Софийския университет.
Давам думата на Министерския съвет да представи кратко законопроекта.
Мариета Немска:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря ви за възможността да представим представения на вашето внимание законопроект, който е в изпълнение на ангажиментите на Република България да въведем в националното си законодателство изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г., за възлагане на договори за концесия, която директива влезе в сила на 18 април 2016 г. Директивата за концесиите е част от законодателния пакет на Европейския съюз за реформиране на Общностното право в областта на обществените поръчки и концесиите (заедно с Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и Директива 2014/24 относно възлагането на поръчки от секторни възложители).
Законопроектът е разработен от екип от високо квалифицирани юристи под ръководството на д-р Таня Бузева, която се ползва с изключителен авторитет в правните среди и освен широко известното участие в разработването на почти всички принципни изменения на Търговския закон и хармонизирането му с европейското право, тя и нейният екип имат съществена експертиза в областта на концесиите и на публично-частното партньорство, поради което я помолихме да присъства на представянето на законопроекта.
Законопроектът е разработен в съответствие с предварително разработената концепция за възможните решения относно транспониране на Директивата за концесиите на базата на извършен анализ на действащото законодателство относно концесиите и публично-частното партньорство. В междуведомствената работна група участваха широк кръг експерти от администрациите – от Държавната администрация, от Националното сдружение на общините и от браншовите организации, като е осигурена необходимата публичност на най-ранен етап с тяхното участие. Впоследствие е съгласуван по реда на Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата Администрация, качен е на портала за обществени консултации и е изпратен допълнително по електронен път на всички кметове на общини, които съгласно представения ви законопроект, са концеденти заедно с министрите.
Позволете ми за конкретна информация относно целите, принципите и съдържанието на законопроекта да дам възможността на г-жа Мариана Славкова, която е правоспособен юрист и работи по закона, да го представи на вашето внимание. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Мариана Славкова:
Както каза г-жа Немска, необходимостта да въведем в националното законодателство изискванията на Директивата за концесиите ни провокира да направим анализ на действащото законодателство и на съществуващите практики относно уредбата на собствеността и концесиите, за да можем да отчетем добрите и слабите страни.
В резултат на извършения анализ се установи следното.
На първо място, материята, която е уредена в Директивата за концесиите в националното законодателство е уредена с два закона, действащите Закон за концесиите и Закон за публично-частното партньорство, като Законът за публично-частното партньорство, както на всички е известно, не проработи. В анализа, който е част от тази концепция се съдържат подробни разсъждения и мотиви защо не заработи Законът за публично-частното партньорство.
Законът за концесиите също има своите слабости, които са отчетени и целта е била те да бъдат преодолени с новия закон. Предлага се изцяло нов закон, защото промените са съществени и многобройни и се предлага отмяната на Закона за публично-частното партньорство, тъй като съществена част от материята, която уредена с него, е предмет на уредбата на Директивата за концесиите. Тоест, публично-частното партньорство така, както е уредено в този закон, е концесия по смисъла на Директивата за концесиите.
В мотивите към законопроекта подробно са представени и аргументирани предложените законодателни решения, затова съвсем накратко ще представя само най-съществените от тях.
Две са основните форми на концесии, които се уреждат със законопроекта:
Първата форма е публично-частното партньорство, с което публичен партньор (публичен орган) възлага строителство или услуги на икономически оператор, съответно това са концесията за строителство и концесията за услуги.
И втората форма това е концесията за ползване, която е традиционната концесия, въведена в нашето законодателство още през 1995 г., като в съответствие с действащия Закон за концесиите, концесия за ползване се предоставя за обекти, които са собственост на държавата и на общините, независимо дали тази собственост е публична или частна.
Концесията за строителство е определена като публично-частно партньорство, при което публичен орган възлага на икономически оператор извършването на строителство, като възнаграждението за това се състои в правото на икономическия оператор да експлоатира това строителство.
Аналогично концесията за услуги е определена като публично-частно партньорство, при което публичният орган възлага предоставянето и управлението на услуги срещу правото на икономическия оператор да извършва тези услуги и да събира приходите от тях.
Разширява се обхватът на концесиите, като в обхвата на концесиите за строителство и за услуги са включени и така наречените несамофинансиращи се концесии, несамофинансиращи се договори, които понастоящем са уредени като договори за публично-частно партньорство със Закона за публично-частното партньорство. При тези концесии за предоставяните от концесионера услуги не се дължи преки плащания от страна на потребителите, поради което публичният партньор или както е наречен в законопроекта „концедентът” извършва към концесионера плащания.
Директивата за концесиите се прилага за концесии над определена стойност – 5 225 000 евро. Тази стойност със законопроекта е определена като европейски праг, а концесиите, които са над този европейски праг, като концесии с трансграничен интерес, съответно всички останали концесии за строителство и услуги, които са под този праг, както и концесиите за ползване, са дефинирани като концесии без трансграничен интерес.
Запазва се понятието концедент, но то се натоварва с ново съдържание. Досега концеденти бяха Министерският съвет и общинските съвети. Сега тези правомощия са възложени на министрите и на кметовете на общини, като за Министерски съвет и за общинските съвети се запази само правомощия да одобряват предварително определени решения. Това са решенията за откриване и прекратяване на процедурата и за изменение и прекратяване на концесионни договори.
Специално внимание е отделено на финансово-икономическите елементи на концесиите. Това е стойността на концесията , прогнозната стойност на концесията, оперативен риск, срок на концесията, икономически баланс, плащания от концедент към концесионер и от концесионер към концедент, като за конкретиката е предвидено издаването от Министерския съвет на наредба, с която да се детайлизират условията и изискванията относно определянето на така изброените финансово-икономически елементи.
Оперативният риск е съществена част от концесията. Тоест, без поемането на оперативен риск не може да се твърди, че един договор е концесионен. Поемането на оперативния риск означава, че концесионерът е изложен на колебанията на пазара и не му е гарантирано възвръщането на направените инвестиции за строителство, за предоставяне на услуги и оперативни разходи.
Рисковете, свързани с лошо управление, с неизпълнение от страна на концесионера и риска относно непреодолимата сила изрично е посочено, че не се счита за оперативен риск.
Всяка концесия трябва да се определя за определен срок, като конкретната му продължителност ще се определи в процедурата за определяне на концесионер и не може да бъде по-голяма от максималния срок, който се определя при откриването на процедурата с решението на концедента.
В резултат на общественото обсъждане на законопроекта, при което се изразиха опасения, че законопроектът ще позволява възлагането на вечни концесии, се включиха и допълнителни гаранции, като в случаите, когато определения от концедента максимален срок надвишава 50 години, ще бъде необходима санкция на Народното събрание. За общинските концесии, когато максималният срок е над 25 години, се предлага одобряването на стане с мнозинство 2/3 от общинските съветници, а когато срокът е над 50 години, тогава е необходима и санкция на Народното събрание. При концесиите за ползване е предвиден максимален срок от 25 години, тъй като при тях по правило не предполагат големи разходи за големи инвестиции, а само разходи за поддържане на обекта на концесията, като по този начин се предотвратява затварянето за дълъг период от време на пазара и ограничаването на конкуренцията.
Плащане от концедента към концесионера за така наречените несамофинансиращи се концесии. Това са концесиите при които няма плащания от потребителите или, ако има такива, не е предвидено концесионерът да ги получава. Това е ново в сравнение с действащия Закон за концесиите, а всъщност е заимствано от Закона за публично-частното партньорство. Както и досега, в случаите, когато се цели социално-приемлива цена на услугата и в случаите, когато има държавно регулирани цени на услугите, също е допустимо плащане от страна на концедента към концесионера. Запазва се възможността за обратното плащане от концесионера към концедента в случаите, когато обектът на концесията е собственост на държавата или община, когато става въпрос за съществуващ изграден обект и той е собственост на държавата или на общината.
Основните етапи за възлагане на концесията са както и досега. Това е извършването на подготвителни действия, провеждането на процедура и сключването на концесионен договор.
Относно процедурите действащият закон допуска единствено откритата процедура, което е отчетено като един от неговите основни недостатъци, тъй като откритата процедура не дава възможност да се установят най-добрите решения относно финансовата, правната страна, относно техническите и функционални характеристики на строителството и на услугите. Директивата за концесиите е изключително либерална. Тя нито дефинира определени видове процедури, нито поставя изискване за изпълнение на определени условия, както е, примерно, при обществените поръчки. Все пак да сме сигурни, че вървим в някаква съществуваща рамка и п аналогия на Закона за концесиите със законопроекта се предлага освен откритата процедура, да се допусне и въвеждането на процедурата състезателен диалог и състезателна процедура с договаряне, като откритата процедура е допустима само в случаите, когато концедентът може да определи всички условия за осъществяване на концесията, всички технически и функционални характеристики, правните конструкции, финансово-икономическия модел и за определянето на концесионер не е необходимо провеждане на преговори, а е достатъчно прилагането само на критериите за възлагане.
Състезателен диалог трябва да се провежда винаги, когато потребностите, които трябва да бъдат задоволени с концесията, могат да бъдат постигнати с повече от едно решение относно технически и функционални характеристики, относно финансово-икономическия модел и правните конструкции.
Процедура на договаряне се предлага да може да се провежда в случаите, когато концедентът има яснота по всички въпроси, но провеждането на преговори ще доведе до по-добри крайни резултати относно основните параметри на концесията.
Концесиите без трансграничен интерес поради тяхната специфика се предлага да могат да бъдат възлагани само след провеждане на открита процедура.
За концесиите за социални и други специфични услуги, дотолкова доколкото Директивата за концесиите е максимално либерална - отворена по отношение на тях, се предлага във всеки конкретен случай концендентът да определя правилата по които ще се възлага тази концесия, като единственото задължително условие е публикуването на обявление.
Публикуването на обявление е едно от изискванията на Директивата за концесиите, като от декември месец влезе в сила и Регламент 2015/19806, който определя стандартните формуляри за обявления в областта на обществените поръчки, който се прилага и относно концесиите. В тази връзка законопроектът е изцяло съобразен, както с изискванията на директивата, така и с разпоредбите на този регламент.
Законопроектът предвижда редица процедурни гаранции относно провеждането на процедурата, като ясно изчерпателно дефинира основанията за изключване и допустимите случаи, при които въпреки наличие на основание за изключване на участника, може да продължи участието си в процедурата. Условията за участие, това са изискванията към икономическите оператори, които са необходими за изпълнението на концесията, включително относно тяхното финансово-икономическо състояние, техните професионални и технически възможности, изискванията относно техническите и функционалните изисквания, изискванията относно критериите за възлагане.
Процедурата за определяне на концесионер приключва с решение н концедента, след което се сключва концесионният договор. Законопроектът определя минималното задължително съдържание на договора, изискванията относно подизпълнителите и относно сключването на договори с подизпълнители, определя случаите, в които договорът може да се сключи с публично-частно или с проектно дружество.
Новото, което е в сравнение с действащия Закон за концесиите, че се създават предпоставки за извършване на по-качествен и ефективен контрол, като Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол се натоварва с функции за контрол по изпълнението на концесионните договори. Предлага се разширяване на публичността, като Националният концесионен регистър се надгражда с цел да се превърне в централизирана административна информационна система. В него ще се публикува, както информация относно изпълнението на договорите, така и информация относно провеждането на процедурите за възлагане на концесии.
Създава се една предпоставка за по-плавно преминаване към електронни услуга – към електронно възлагане на концесии, като е предвидено офертите и заявленията да се подават като електронни документи.
Създават се условия за развитие на концесиите, чрез одобряване на Национална стратегия, която ще съдържа общите и специфичните цели и приоритети и въз основа на която държавата и общините ще приемат за всеки програмен период планове за действие.
Като заключение искам да кажа, че от прилагането на новия Закон за концесиите се очаква нарастване на конкуренцията чрез създадените допълнителни възможности за насърчаване на частните инвеститори в публична инфраструктура и услуги. Очакваме да се промени разбирането за концесията като средство за приходи в държавния и общинския бюджет. Концесията е средство за изпълнение на по-качествено строителство и предоставяне на по-качествени услуги на оптимална цена.
Благодаря ви за вниманието.

Предс. Данаил Кирилов:
И аз ви благодаря. Уважаеми колеги, откривам дебата. Имате думата за въпроси, изказвания, мнения и становища.
На гостите от КНСБ и от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки след като приключим дебата. Г-н Димитър Делчев.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, аз имам два въпроса:
Единият е свързан с определянето на максималния срок за концесия. Законът предвижда концедентът да определя максимален срок за концесия, която предоставя, което създава възможност да определи неограничен срок. Мислите ли, че това може да създаде условия за манипулация.
Вторият ми въпрос е свързан с отмяната на Закона за публично-частното партньорство, което може и аз да не съм чул, защото влязох малко по-късно, но каква е логиката. Не че съм голям привърженик на този закон, но като го отмените, по какъв ред ще се уреждат публично-частните партньорства.
Мариета Немска:
Относно отпадането на максималния срок за концесиите, това е един въпрос, по който беше дебатирано много дълго и в междуведомствената работна група и след това при публичното обсъждане и в Съвета за развитие. Този срок, който е в сега действащия Закон за концесиите 35 години, е срок, към който се стремят всички концеденти, когато предоставят концесиите. Тоест, дори когато възвръщаемостта на вложените инвестиции е по-малък при финансовия модел те винаги по някакъв начин го доказват, че е за 35 години. От друга страна, за един голям инфраструктурен проект, какъвто е примерно една магистрала с много тунели, с много сериозно строителство, 35 години не са достатъчни, при положение, че е необходимо да се постигне социално приемлива цена на услугата, т.е. да не натоварим гражданите, пътувайки от т. А до т. Б неимоверно много. Те не могат да си възвърнат разходите за инвестиции. В Директивата никъде не см ограничени със срок. Ограничението е, че концесията се предоставя за краен срок, т.е. ние с иницииране на процедурата знаем, че примерно финансовият модел за това строителство или за тази услуга доказва срок от 27 или от 56 години. Това нещо се обявява и то е ясно, че имам краен срок. Нямаме вечни концесии. Винаги имаме краен срок и той е вързан с икономическия баланс на интересите, с възвръщаемостта на инвестициите. Защото, ако сложим един кратък срок, той ще доведе до несправедливо натоварване на ползвателите. Даже в Европейския съюз, когато сме коментирали преди години, казваха, че това е някакъв вид скрит данък, т.е. увеличаваме самата цена на услугата. За това първоначално беше наистина да няма срок. В момента сложихме този критерий за концесии, когато се получава въз основа на финансово-икономическия модел над 50 години срок на концесията, да се иска решение на Народното събрание. В крайна сметка за нас при публичното обсъждане се постигна този консенсус, че това е една достатъчно сериозна гаранция, че ще се погледне проектът сериозно и няма да бъдат предоставени за необосновано дълъг срок концесиите. Тоест, ние нямаме безсрочни концесии. С този закон няма безсрочни концесии. Винаги са с определен срок, който е предварително известен и е на базата на финансово-икономическия модел.
И втори път е критерий за възлагане на концесията. Така че не би следвало да имаме притеснение от тази гледна точка.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Немска. По втория въпрос.
Мариета Немска:
Нека г-жа Славкова да отговори. Тя го мотивира в изложението и но ако може малко по-подробно да го изясни.
Мариана Славкова:
Ще кажа отново. Така както е формулирано публично-частното партньорство – това е възлагане изпълнението на дейност от обществен интерес срещу поемането на оперативния риск. Дейностите от обществен интерес, както са дефинирани в Закона за публично-частното партньорство, те в крайна сметка са изграждане на инфраструктура или предоставяне на услуги. Тоест, така както е дефинирано публично-частното партньорство, то попада в дефиницията за концесия за строителство и за услуга, която е дадена в Директивата за концесиите. И поради тази причина няма логика в нашето законодателство да има два закона, които единият да урежда самофинансиращите се концесии, каквито са тези, които са уредени със Закона за концесиите - там където приходите на концесионера идват от потребителите на услугите, и един закон, който да урежда несамофинансиращите договори, при които приходите постъпват от бюджет на концедента, защото потребителите или не заплащат такси, или спецификата на дейността е такава, че потребител е самият публичен партньор, както е известният пример със затворите. Там нямаме потребители, които да заплащат и там единственият, който може да заплати за извършването на строителството и след това за експлоатацията, т.е. за поддържането за определения срок на концесията на тази инфраструктура е само публичният орган. Това е основната причина да се предложи отмяна на Закона за публично-частното партньорство. Отделно, че той препращаше за процедурите по ЗОП, които са абсолютно непригодни за такива сложни и дългосрочни договори, каквито са договорите за публично-частно партньорство. Отделно от това, че имаше и много сложни правила, които бяха определени с подзаконовата уредба.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Делчев, искате ли отношение? Не иска. Други изказвания, колеги? Въпроси? Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости,
Аз искам да попитам в новия законопроект запазва ли се правилото този, който придобие търговско откритие, той без конкурентна процедура да получава концесията. И ако е така, защо тогава говорите, че всъщност ние разширяваме или създаваме предпоставки за по-голяма конкурентоспособност.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте.
Мариета Немска:
Предполагам, че под търговско откритие, г-н Георгиев има предвид търговското откритие при проучване на подземни богатства. Законът за концесиите изрично е изключил от приложното си поле подземните богатства, така че те са уредени само и единствено в Закона за подземните богатства и подзаконовата нормативна уредба. Тоест, търговското откритие, преминаващо в така наречената „концесия за добив”, няма нищо общо със Закона за концесиите – с настоящия Закон за концесиите. Това е консултирано с експерти от Европейската комисия. Те не са в приложното поле и на Директивата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Георгиев за становище, отношение?
Чавдар Георгиев:
Вие казвате, че няма такава процедура, при която предварително да се определя кой ще бъде бъдещият концесионер по така предложения от вас законопроект. Няма такива хипотези. Винаги сме на някаква конкурентна процедура. (Да.) Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други изказвания, въпроси, становища, мнения?
Колеги, ако нямате други изказвания, ще дам думата на гостите. От КНСБ г-н Иван Сотиров заяви, че веднага е готов да говори. Заповядайте – 3 минути по правилник.
Иван Сотиров:
Благодаря Ви. Ще бъда изключително кратък.
Проектът на Закон за концесиите на Министерския съвет е добър, независимо че с него се отменя Законът за публично-частното партньорство и се предлага отмяна и на действащия Закон за концесиите.
Старите норми на двата предложени за отмяна закони са пренесени по принцип и в новия Закон за концесиите, макар че няма мотиви за отмяна на Закона за публично-частното партньорство. По него има реализирани проекти. Тоест, това е към колегите от Министерски съвет, т.е. той е проработил. Запазено е действието на Закона за подземните богатства и Закона за обществените поръчки с ясни и разграничителни критерии спрямо предложения нов Закон за концесиите. Транспонирането в родното законодателство на Директивата за концесиите 2014/23 е разбира се неизбежно.
Опасенията, че стари и нови преродени групировки ще обсебят държавната или общинската собственост за един дълъг период от 25 години остава. Биха се създали едни затворени от феодален тип имения, ограничаващи достъпа до услуги или ползване на държавната или общинската собственост. Припомням, че предмет на новия Закон за концесиите са концесия за строителство, концесия за услуги и концесия за ползване на държавна или общинска собственост, т.е. концесия за ползване.
Дразнещо е, че се предвижда една нова администрация - специална дирекция в Министерски съвет и разпилени и преплетени функции за контрол на Комисията за защита на конкуренцията, Сметна палата, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол плюс Върховен административен съд.
Неясни са критериите за определяне размера на концесионните такси. Що е това социално приемлива или оправдана цена, но пък реално си остава приватизацията на държавната или общинската собственост.
Оправдано, според нас, е отпаднал необходимият документ „Финансово-икономически модел”. Необходимо е да се върви към опростяване на документацията и много внимателно разширяване на възможността засегнатите лица да атакуват отстраняването им, примерно, от достъпа до услуги и да обжалват целия концесионен договор. Оправдано и допустимо е, според нас, въведеното явяване само на един участник кандидат. Няма нужда от фалшиви оферти или кухи участници. Раздвижвана е държавната и общинска собствено – публична и частна, за експлоатацията й в полза на големи групи от населението. Защитена е и изключителната държавна собственост. Този особен вид дългосрочно апортиране на собственост не трябва да засяга правата на синдикатите от чието име сега се изказвам, които не следва да бъдат отстранявани от синдикално имущество чрез концесионни сделки. Липсват забрани, но пък и липсва ясно субектно разписани правила в проекта на закона синдикални структури да могат да участват в публично-частни дружества, когато са страна по концесионни договори. Такива субекти, освен търговски дружества, може би са пропуснати сдруженията с идеална цел, съсловните организации по специалности и т.н.
Проектът на Закон за концесиите не отчита действащия и разглеждания в момента нов Закон за офшорните дружества, казано накратко.
Включих ли се във времето? Това беше от мен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте и моля да се представите.
Жана Величкова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, членове на правната комисия.
Казвам се Жана Величкова и представлявам безалкохолната индустрия в България.
Ще се опитам да бъда кратка. Ние сме представили на вниманието на комисията подробно становище от 8 стр. с принципни и конкретни предложения за ревизия по текста.
Ще уточня защо безалкохолната индустрия е пряко заинтересована по този въпрос. По историческо наследство България за разлика от масовата европейска практика достъпът до вода – натурална минерална вода, минава през концесия и ние сме концесионери, както на обекти изключителна държавна собственост, така и на общински концесии за добив на минерална вода.
Това, което изключително много ни притеснява от предложения законопроект е в няколко аспекта:
Първо, започваме със срока. Предложеният максимален срок за концесиите за ползване, които да подчертая не са обект на европейската директива, която се транспонира със законопроекта, е 25 години. В момента съществуващия режим предполага 35 годишен срок и не съм съгласна с това, което беше изложено като генерално заключение, че този срок е 25 години, тъй като няма големи разходи, а само разходи по поддържането на обекта. За дейността ни по минерална вода инвестиционните проекти, които осъществяват компаниите са огромни, включително инвестиции в нови сондажи за профилиране, в разработване на находището, в инфраструктура, в развитие на марката и пазара и те надхвърлят милиони левове. Така че 25 годишният срок е крайно недостатъчен за нашите концесии.
Също така бихме искали да бъде допълнен законопроекта с даване на възможност в рамките на този 35 годишен срок да могат концесионерите да го увеличават с конкретния си договор до максималния възможен срок, тъй като в момента има едно дискриминационно условие, поставено през 2009 г. в едномесечен срок, който не е подал заявление, да не може да се възползва.
Другото, което изключително много ни притеснява, е създаденият общ ред. В цялото тяло на закона с всичките му слово форми концесии за ползване се срещат само 10 пъти. Това означава, че тясната специализация, която е изключително необходима за нашата дейност е отпаднала. Законът предлага да отпаднат всички специфични разпоредби в Закона за водите, което е в противовес и с логиката, която е за запазване на реда по Закона за подземните богатства и което е в пряк ущърб на нашата индустрия, тъй като общият ред е изключително свободен. Даваш права на всяка община да проведе процедурата по свой почин и начин, а дискриминира изключително много конкуренцията на пазара, тъй като ние се конкурираме с един продукт – натурална минерална вода, и достъпът до ресурса е важно да се предоставя при унифицирани и равнопоставени критерии.
Другото, което изключително много ни притеснява и чухме днес е, че измененията са съществени и многобройни в Преходните и заключителните разпоредби, в § 5, ал. 3 се създават възможности за прилагане с обратна сила на някои от клаузите на закона. Ние смятаме, че не може спрямо дългосрочни договори да се прилага уредба, която изцяло преурежда обществените отношения и затова считаме, че тази разпоредба трябва да отпадне.
Пледираме за вашата подкрепа да запазим уникалната специфика на процедурата по концесиониране за води в Закона за водите да не се прилагат тези общи разпоредби, които може би за строителството и за услугите са прекрасни, но дори тяхната приложимост не е оценена за сектора. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Величкова. От гостите има ли други желаещи за изказване? Няма. От колегите от Министерски съвет също няма желание за изказване.
Аз ще си позволя, макар че приключихме изказванията от народни представители, но да заявя моята лична позиция в подкрепа на законопроекта – сериозен, смислен, фундаментален, бих казал, законопроект, който действително следва освен да съобрази изискванията на европейското законодателство, следва да реши голяма част от натрупаните проблеми в материята, така че той заслужава подкрепа и принципна, а бих казал след това и по отношение на детайлите. Аз не случайно дадох възможност на Министерски съвет подробно да представят законопроекта, който действително е огромен като обем нормативен акт.
Имаме възможност между първо и второ четене да направим предложения, включително да дискутираме и да дебатираме някои от елементите, включително и предметния обхват, ако той продължава да бъде спорен. Не бих искал да влизам в спор с г-н Сотиров. Аз мисля, че в този вид голяма част от дефектите и негативите на завареното законодателство се преодоляват. По отношение на бележките, които изразихте, законодателят би следвало да е изключително внимателен и прецизен, което смятам, че ще положим усилия да сторим на второ четене. Но за мен на този етап точно напротив законопроектът оборва притесненията, които Вие представихте.
По отношение на синдикалното имущество, бих казал, че то също е извън обхвата. При това голяма част от имуществото, освен договори с наем, държавата ви го е дала и в собственост, без значение докъде е стигналата процедурата по това. Също тук не виждам хипотеза на евентуална колизия наети имоти, които са държавна или общинска собственост, да станат масово предмет на концесионни процедури, в който и да вид, включително и за социални услуги. Мисля, че няма смисъл да доказваме за 25 години в настоящото развитие на държавата, че и държавата, и общините показват зачитане на синдикатите като партньор и като участник в държавния и обществения живот.
Много се удължих. Извинявайте. Колеги, закривам дебата, ако нямате реплики към моето изказване. Дебатът е закрит. Пристъпваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо четене Законопроекта за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г., моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Моля, който е против? Нула „против”. Моля, който е въздържал се, да гласува. Пет гласа „въздържали се”.
Законопроектът се приема на първо четене от правна комисия.
Благодаря на колегите от Министерски съвет и на д-р Таня Бузева.
Пристъпваме към втора точка, предишна първа от дневния ред - Предложение за произвеждане на национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?
2. Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?
3. Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?
4. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?
5. Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?
Предложение за произвеждане на национален референдум е с № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.
От името на Инициативния комитет имаме ли представител? (Да.)
Като гости по тази точка от Инициативния комитет г-н Веселин Марешки, председател. Той си тръгна. Г-н Стефан Августинов, представител. От Българска петролна и газов асоциация г-жа Мария Йорданова, организационен секретар, г-жа Цвета Динкова, експерт „Връзки с обществеността” и г-н Светослав Бенчев, юрист;
Г-н Стефан Августинов от името на Инициативния комитет заповядайте.
Стефан Августинов:
Уважаеми г-н Кирилов,
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще бъда кратък. Ще прочета и ще се придържам към становището на г-н Марешки, което може би ще бъде внесено в Деловодството или вече е внесено, а след това ще коментирам в няколко изречения, съвсем накратко, двата въпроса, които най-много вълнуват хората.
Становище относно Предложение № ПГ-539-01-11 от 03.02.2016 г.
Уважаеми г-н Кирилов,
Във връзка със становище на министъра на икономиката с изходящ № 02-00-69 от 22.06.2016 г. относно т. 1 на посоченото по-горе предложение за произвеждане на национален референдум и становище на министъра на здравеопазването с изходящ № 02-01-94 от 21.06.2016 г. относно т. 2 на посоченото по-горе предложение, моля да вземете предвид следното:
В становището на министъра на икономиката са изразени съображения, че въвеждането на регулация, по силата на която държавни органи или институции да имат правото и/или задължението да следят и/или регулират процеса на ценообразуване в предприятията за производство и търговия на стоки и услуги (в това число и течни горива) на територията на Република България би било в противоречие с правилата на конкуренция и с принципите на пазарната икономика.
Във връзка с изложеното в становището, обръщаме внимание, че подобни ограничения са въведени в различни сфери на стопанския живот, които са от съществено значение за обществения интерес. Като примери могат да се посочат:
1.Дейността и функциите на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, определени в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Този съвет утвърждава и регистрира цените на лекарствените продукти, включва продукти в Позитивния лекарствен списък, осъществява контрол върху продажбата на лекарствени продукти с утвърдени цени, а също така поддържа и публичните регистри на пределните цени на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание и на максималните продажни цени на лекарствените продукти, отпускани без лекарско предписание.
2. Определянето на максимална цена за избор на екип в лечебно заведение, съгласно чл. 31 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ – лечебните заведения определят цената за избор на лекар/екип за конкретна дейност по чл. 28, като цената за избор на лекар не може да надхвърля 500 лв., а за избор на екип - 900 лв.
3. Пазарът на електрическа енергия и В и К услугите, където действат регулирани цени, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране.
4. Наличието на фиксирани цени по тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
5. Определянето от страна на общинските съвети на минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег, валидни за територията на съответната община, съгласно чл. 24а, ал. 11 от Закона за автомобилните превози.
В цитираните случаи свободната конкуренция и принципите на пазарната икономика са ограничени по социални съображения. Доколкото се касае за стоки и услуги от първа необходимост, без които гражданите не могат да живеят нормално и за които няма реална алтернатива, законодателят е счел, че е обществено оправдано тяхното свободно ценообразуване да бъде ограничено, за да се възпрепятства възможността лицата, които предоставят тези стоки и услуги, да извършват пазарни злоупотреби, възползвайки се от своето господстващо положение.
Считаме, че ситуацията с пазара на горива е сходна и същите социални съображения важат в пълна степен и за тяхното ценообразуване. В съвременните социални и икономически условия цената на почти всички стоки и услуги пряко зависи от цената на горивата. Същевременно повечето граждани използват лични или обществени превозни средства, задвижвани от течни горива или газ, за да стигнат от дома си до своите работни места. В този смисъл цената на горивата има пряко отношение и към упражняването на правото на труд на всички граждани. Ето защо считаме, че следва да бъдат предприети съответните законодателни и административни мерки, за да бъде ограничена възможността на търговците на горива да се възползват от свето господстващо положение или от договорки помежду си, определяйки за предлаганите от тях стоки цени, които съществено надвишават пазарните.
С оглед изразената от министъра на икономиката позиция го каним в рамките на обсъждането на предложението за произвеждане на национален референдум да актуализира своето становище по т. 1 от предложението за произвеждане на референдум или, ако според него все още въвеждането на регулация на пазара на горива противоречи на принципите на пазарната икономика, да изрази пред парламентарните комисии своето становище и по цитираните примери за ограничаване на свободната конкуренция и принципите на пазарната икономика и да предприеме стъпки по привеждането им в законосъобразен вид.
Молим при изготвянето на становището на парламентарните комисии и на министъра на икономиката да се вземат предвид разпоредбите на Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 13.06.2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза. Според неговия преамбюл (т. 9): „Създаването на европейско социално образователно, културно и предприемаческо пространство, основаващо се на мобилността на хората и на цифровите данни, следва да улесни комуникацията между хората с цел изграждане на същинска „Европа за гражданите”. Според европейския законодател колкото е по-широка употребата на даден продукт (в конкретния случай мобилни устройства с връзка към интернет) толкова по-голямо е икономическото му значение.
Считаме, че в още по-голяма степен същото важи и за пазарите н горива с оглед безспорното им определяне като стоки от първа необходимост. Считам, че въвеждането на регулация на цената, при която търговците могат да продават горива, ще доведе до облекчаване на финансовата тежест върху крайните потребители за сметка на печалбата на търговците, което от своя страна кореспондира с т. 6 от Преамбюла на Регламента, а именно, че „за да се насърчи развитието на този пазар, цените за пренос на данни н следва да възпрепятстват растежа” и т. 5. –„Високите цени на роуминга представляват пречка пред усилията на Съюза да се развие като икономика, основана на знанието и за създаването на вътрешен пазар с 500 млн. потребители.”
По отношение на становището на министъра на здравеопазването, в т. 2 е изразено съмнение дали въпросът, свързан с отпадане на забраната за откриване на повече от 4 аптеки от едно лице е с национално значение. За да бъде един въпрос от национално значение, той не трябва да се ограничава до интересите на населението на отделна община или обособена част от държавата. Както е добре известно териториалният обхват на всеки един закон, когато в него не са изрично предвидени териториални ограничения, е пространството, върху което се разпростира суверенитетът на Република България. В този смисъл считаме, че разпоредбата на чл. 222 от Закона за лекарствените препарати в хуманната медицина е с национално приложение и съответно предметът на регулация също е от значение за всички български граждани, спрямо които въпросното ограничение се прилага.
На следващо място смятаме, че за въпрос от национално значение безспорно следва да се приеме противоконституционно ограничение, което нарушава принципа на свободната стопанска инициатива, уредена в чл. 19 от Конституцията на Република България. Молим ви да вземете предвид изложеното в Решение № 5 от 10.07.2008 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 2/2008 г., което е вписано и в Закона за лекарствените препарати в хуманната медицина, че този чл. 222 е противоконституционен.
Както е посочено в мотивите към предложението за произвеждане на национален референдум, макар цитираното решение да се отнася до качеството на стопанските субекти, които могат да открият аптека на територията на Република България, същото важи и за броя на аптеките, които едно лице може да открие на територията на България.
Трето, изразяваме нашето категорично несъгласие с тълкуването на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, изказано от народни представители на заседанието на парламентарната Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, проведено на 23.06.2016 г., в смисъл, че Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не позволявал Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум, ако подписката не е била подкрепена най-малко от 400 хиляди български граждани с избирателни права.
От систематичното тълкуване на законовите разпоредби (чл. 10, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 10, ал. 2 на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление) следва извода, че подписката подлежи на разглеждане от Народното събрание, ако е била подкрепена поне от 200 000 български граждани. Ако подписката за произвеждане на национален референдум е била подкрепена от най-малко 400 000 български граждани с избирателни права, Народното събрание е длъжно да се съобрази с волята на избирателите и задължително приема решение за произвеждане на национален референдум по съответните въпроси, без народните представители да имат право на преценка. В случай, че подписката е била подкрепена от поне 200 000 граждани, Народното събрание може да приеме решение за произвеждане на национален референдум, но може и да отхвърли предложението. Всяко друго тълкуване на цитираните законови разпоредби е превратно и представлява опит да бъдат ограничени конституционно признатите политически права на гражданите.
Считаме, че в конкретния случай независимо, че произвеждането на референдум формално не е задължително, народните представители би трябвало да се съобразят с волята на 397 356 български граждани и ще приемат решение за произвеждане на национален референдум по внесеното от нас предложение.
Във връзка с гореизложеното молим:
1. Да отправите искане до министъра на икономиката на Република България да актуализира становището си по т. 1 от Предложение № ПГ-539-01-11 от 03.02.2016 г. за произвеждане на национален референдум.
2. Да отправите искане до министъра на здравеопазването на Република Българи да изрази принципната си позиция по т. 1 от Предложение № ПГ-539-01-11 от 03.02.2016 г. за произвеждане на национален референдум.
3. Да отправите искане до министъра на здравеопазването на Република Българи да актуализира становището си по т. 2 от Предложение № ПГ-539-01-11 от 03.02.2016 г. за произвеждане на национален референдум.
4. Да отправите искане до министъра на икономиката на Република Българи да изрази принципната си позиция по т. 2 от Предложение № ПГ-539-01-11 от 03.02.2016 г. за произвеждане на национален референдум.
5. Да изразите вашата позиция по т. 1 и т. 2 от Предложение № ПГ-539-01-11 от 03.02.2016 г. за произвеждане на национален референдум.
6. В случай на разглеждане предложението за произвеждане на национален референдум в рамките на други парламентарни комисии молим да отправите и към тях искане за произнасяне от тяхна страна по т. 1 и 2 от Предложението.
С уважение, Веселин Марешки.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, чухте изложението на г-н Стефан Августинов. Той ни представи с уважение становището на г-н Марешки, който напусна заседанието при неговото откриване.
Имате думата за мнения, становища, изказвания. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости,
Аз мисля, че това, което беше изразено, има някакво основание, включително и правно, и ние би следвало да зачетем това огромно мнозинство български граждани, които са подкрепили тази подписка.
Разбира се, аз оставам на становището, което съм изразявал и предходни пъти по отношение на въпроси, които считам за неконституционни и противозаконни и ще изразя в тази връзка становище, че въпрос 3 и въпрос 4, според мен, продължават да бъдат такива.
Струва ми се, че, ако стигнем до някакво гласуване, по-добре е да разделим въпросите и отделно да гласуваме първите две точки и след това останалите. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Тоест, правите процедурно предложение за разделно гласуване.
Колеги, други изказвания? Заповядайте, г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, имаме уникалната възможност и шанс да създадем еднотипна практика на правната комисия на 43-то Народно събрание. Тук сме колеги и знаем, че съдебните актове могат да се ползват и се ползват като източник на правото. Казвам го по повод следния факт, че само преди няколко месеца ние, ако не се лъжа единодушно, в правна комисия подкрепихме подписката за референдум на г-н Слави Трифонов. Ясно е, такъв референдум ще има вероятно с президентските избори наесен.
Моят апел е да подкрепим тази подписка за референдум и мотивът ми е, че ние един път по сходен казус сме дали своята подкрепа, гласуваме сме „за”, и няма логика, няма и правна логика по идентичен случай да гласуваме по различен начин. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Аз ви правя възражение. Приемете го като реплика, за да имате дуплика.
Аз възразявам срещу това, че казусът е сходен. В смисъл, в конкретния случай събраните действителни подписи са под границата, която е установена в закона. Така че не е сходен!
Няма да влизам на този етап в коментар и по отделните въпроси.
Явор Хайтов:
Можете ли да кажете колко са гласовете в подписката?
Предс. Данаил Кирилов:
В моето изказване ще ви кажа подробно числата. Ако искате мога да го направя и сега.
В момента действителните гласове са 397 356 гласа, което означава, че разликата е от 2 644 гласа. Макар че в момента влизаме двама в диалог, ще кажа и нещо друго.
Колегата Августинов прочете подробно становище по две от становищата на отделни министри. Част от тези становища не са при нас, но за да не ограничавам правото на изявление на Инициативния комитет, не съм прекъсвал и не съм уточнявал този факт. Но при нас е Заявлението на Българския фармацевтичен съюз, по което не чухме становището на вносителя, в което се твърди, че подписите са събирани главно в помещенията на аптеки, където е недопустимо и непозволено от закона да се събират подписи. Включително те излагат и други съображения в тази връзка по спазването на закона.
Така че, ако дебатираме детайлите по подписите – по събирането на подписите, и валидността на волята на избирателите, тук също би трябвало да влезем в коментар на тези факти.
Искате ли дуплика?
Явор Хайтов:
Вие сте известен, г-н Председател, със своята търпимост и с демократизма по начина, по който ръководите правна комисия. Приемам това, което казвате, но ви моля да се съобразите и с това, което казах и аз. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Г-н Димитров иска думата за изказване.
Емил Димитров:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Дами и господа народни представители, моето предложение, което беше първопричината да си отиде г-н Марешки, беше, че колегите от Министерския съвет са дошли, ще закъснеем с 5 минути, за да могат да отидат и в другите комисии. Той го прие като лична обида и реши да си отиде. Но така или иначе ние трябва да разискваме и да се дистанцираме от емоцията.
Първо, по отношение на релацията референдум Слави Трифонов и сегашното искане. Не съм видял Слави Трифонов да има въпрос мога ли само и единствено аз да правя предаване във всички телевизии? Той такъв въпрос нямаше. А тук има: Може ли моят бизнес да не е в четири аптеки, а да са в повече аптеки. Може ли моите бензиностанции да не са еди-колко си, а да са повече? Тоест, изхождаме от един тесен интерес колко сме добри за обществото и какви добри идеи даваме.
Но така или иначе този човек е формулирал тези въпроси и ги е задал. Дали можем да гадаем по тях и да ги променяме или отменяме е друга тема. Сега ще я обсъдим. Ние също сме богати на идеи. Примерно, можел ли да открием повече от 4 автосервиза? Повече от един стоматологичен кабинет? Защо да говорим за аптеки. Хората искат да имат не една колбасарница на село, а повече, за да има по-евтини цени. Искат фурна, хлебарница, стоматологичен кабинет. Или хората имат проблеми с очите и искат оптични магазини. Съгласете, че ако ние разрешим 3 или 4, някой може да реши, че са малко или много. Ако разрешим един МОЛ, то тогава ще има много дрехи и хората ще си изберат най-добрите. И за жените можете да дадете примери. За детски хранителни продукти и ще се създаде свободна стопанска инициатива, от един и същ продукт от няколко фирми-производители, те ще договарят цените по между си. Тоест, дали не би могло въпросите да бъдат: искате ли МОЛ, искате ли супермаркет, болница, летище, банка, пристанище, стоматологична клиника, оптика във всяко село. Това ще бъде много добро и ние трябва да питаме хората, защото сме им длъжници. Още повече, тогава ще е ясно, че не защитаваме лично собствен интерес. Аз имам бизнес в тази сфера и затова ме интересува моя бизнес, ама виждате ли, трябва да се скрия зад хората. Напротив, казвам ви какво искате и аз съм сигурен, че хората ще пожелаят да имат всички тези неща, друг е въпросът кой ще ги открие.
Така че нека да не правим връзка между двата референдума, тъй като Слави Трифонов при положение, че аз не бях съгласен с представянето тук от хора, които познавам и съм работил години наред и с обидното им държание и т.н., ги подкрепих, той не е искал нищо за себе си. Независимо, че е искал да влезе в политиката, използвал е неща, които хората харесват, негово право е, направи го, опита се. Обаче Слави Трифонов не е искал предаван във всяка телевизия и не е искал нищо, свързано персонално с неговия бизнес – негово участие в политиката - да, но неговият бизнес – не.
Така че тук сме заети с един бизнес, който човекът иска да узакони чрез референдум или да подобри и да създаде условия, казвайки, че той ще помогне на всички и в тази посока ние можем да бъдем много богати на идеи и един референдум, който вече приключихме. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Има ли реплики към изказването на г-н Димитров. Няма реплики. Г-н Делчев иска изказване.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Както знаете, ние от Реформаторския блок винаги сме отстоявали идеята за пряката демокрация и това, че хората трябва да бъдат питани по важни национални въпроси, принципни въпроси с национално значение, които касаят всички български граждани. В случая, обаче, част от въпросите не ни убеждават, че става въпрос за национални проблеми, които по един или по друг начин касаят интересите на всички български граждани, а по-скоро става въпрос за частни бизнес интереси.
А за втората част от въпросите те така или иначе са поставени за референдум от друга подписка и голяма част от тях ще бъдат решени на предстоящия референдум.
Струва ми се, г-н Председател, че е непрактично да правим референдум с повече от 10 въпроса, защото на практика това ще се получи като краен резултат. Ако приемем и този референдум, накрая ще има едно национално допитване, което ще бъде с толкова много въпроси, че има шанс да откаже хората още на средата, поради предвиждането на Закона за прякото участие на гражданите в държавното управление референдум и избори да се провеждат в един и същи ден.
Поради тези причини не съм убеден в провеждането на точно този референдум и затова ще се въздържа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Има ли реплики към изказването на г-н Делчев? Няма.
Колеги, преди да дам думата на гостите от Българска петролна и газова асоциация, за да не нарушавам правилника, аз ще направя изказване с предложение за мотивиран отказ на инициативата в следния смисъл.
На 24 март 2016 г. е постъпило писмо с входящ номер ПГ-539-01-11 от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ведно с протокол от 18 март 2016 г, подписано от Главния директор на ГД „ГРАО”, което констатира, че броят на установените коректни записи по отношение на данните на гражданите, участвали в подписката е 310078 лица.
С писмо от 28 март 2016 г. Председателят на Народното събрание уведомява членовете на Инициативния комитет за провеждане на национален референдум, че следва да отстранят нередностите в подписката в едномесечен срок. Според резултатите на Главна дирекция „ГРАО” до този момент са налице събрани 310078 коректни записи.
На 3 май 2016 г. от Инициативен комитет за провеждане на референдум и съгласно дадените указания са представени молба ведно с бланки със събрани подписи. В молбата се твърди, че с внесените допълнителни подписи се доказва подкрепата на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права по реда на чл. 10, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
На 6 юни 2016 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството уведомява Председателя на Народното събрание относно това, че с допълнението към подписката от 3 май 2016 г. са представени и проверени 125 292 подписа и е установено, че от тях 87 278 броя са коректни записи на лица, подписали инициативата. Към писмото е приложен протокол от Главна дирекция „ГРАО” от 2 юни 2016 г. за извършена проверка на подписка с предложение за произвеждане на национален референдум.
Общият брой на установените коректни записи е 397 356 (310078+87278) и с това под нормативно изискуемите 400 000 подписа, според която Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от Инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права.
Както ви казах, постъпило е становище от Български фармацевтичен съюз, в което се твърди нарушение на процедурата и реда за събиране на подписите от страна на Инициативния комитет, тъй като са събирани в помещения на аптеки.
Конкретно по въпросите и по становищата:
По въпрос 1. Получено е отрицателно становище от Министерството на икономиката до Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите според което въвеждането на такава регулация би било в противоречие с правилата на конкуренцията и с принципите на пазарната икономика, тъй като в момента има три регулации на пазара на горивата.
От Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – извършва контрол на качеството на горивата по нормите на Закона за чистотата на атмосферния въздух и Закона за енергията от възобновяеми източници.
От Български институт по метрология – метрологичен контрол по Закона за измерванията и Закона за техническите изисквания към продуктите.
От Комисията за защита на конкуренцията, която регулира пазарната среда и запазва правилата на свободната конкуренция по Закона за защита на конкуренцията и Договора за функциониране на Европейския съюз.
Също така понастоящем в Европейския съюз нито една държава не е наложила подобна регулация.
Има отрицателно становище от Българска петролна и газова асоциация, в което излагат, че това би довело до непоправими вреди на пазара и би дало негативен сигнал на българските и чуждестранните инвеститори. Въпросът противоречи на чл. 19 от Конституцията и в противоречие със свободната стопанска инициатива.
По въпрос 2 е постъпило отрицателно становище от Министерството на здравеопазването също до Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, според което въпросът съдържа недоказано декларативно и подвеждащо твърдение, което може да заблуди участниците в референдума, а именно, че „пазарът ще стане по-конкурентен и ще се намалят цените на лекарствените продукти”.
По въпрос 3 – този въпрос съвпада с референдума на Инициативния комитет на Слави Трифонов, за което вече има решение на Народното събрание от 12 май 2016 г.
По въпрос 4. Този въпрос също съвпада с въпрос, поставен от предходния Инициативен комитет, по който има решение на Народното събрание. Въпросът за намаляването на броя на депутатите е отнесен до Конституционния съд от Президента.
По въпрос 5. Институтът на имунитета е конституционно определен в чл. 69 и чл. 70 от Конституцията на Република България.
По тази причина ще направя предложение за отхвърляне на предложението на Инициативния комитет с тези пет въпроса.
Гостите ще ме извинят. Търся заместник-председател, който да ми помогне във воденето на заседанието.
Давам думата на колегите от Българска петролна и газова асоциация.
Мария Йорданова: организационен секретар
Благодаря ви за предоставената възможност. Ще дам възможност на нашия юрист Светослав Бенчев да изкаже нашето становище, което сме предоставили.
Светослав Бенчев:
Г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители,
Намираме се в Комисията по правни въпроси и аз искам съвсем кратичко да изложа някои от нашите най-важни аргументи, които ги има в становището. Те може би икономически са изключително важни.
Преди това бих искал да направя две бележки по самия текст на зададените въпроси.
Първо, по въпроса, който нас ни касае – въвеждане на регулирани цени за горивата. Въпросът е зададен по изключително популистки начин:
„Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?”
Практиката показва, че в малкото островни общности в Европейския съюз има такава регулация, като Майот - Отвъдморския департамент на Франция, цените там винаги са изключително по-високи отколкото на континента, което е напълно нормално, защото се прави, за да се гарантират доставките за такива отвъдморски територии.
Второто нещо, което също е много интересно – контраста между първи и трети въпрос – да искаме регулация в един сектор, какъвто е за горивата и искате ли пазарът на лекарства да стане по-конкурентен. В това нещо не виждам никаква логика. Оставям на вас да прецените.
Както каза г-н Димитров, може би се търси някакъв друг мотив относителен, което ние не можем да коментираме.
По същество по самия въпрос, поставен от наша страна.
Ценова регулация не би била от полза за никого. Към настоящия момент цените на горивата се формират изключително на пазарен принцип. Това ни дава възможност да оперираме, да предоставяме качествени продукти и допълнителни услуги по бензиностанции и всичко, което в момента виждате на нашите европейски тип обекти. Ако бъде въведена регулирана цена, това означава съкращаване на разходите, което ще се отрази много пряко, както на трудовия пазар – това означава намаляване на персонала, с който сега работим. Също така се притесняваме, че дори някои области и по-малки населени места, дори цели административни области могат да останат без доставки на горива, защото съкращаването на разходите винаги води до това, освен, разбира се, и до занижаване на качеството.
Качеството е второто нещо, за което искаме да поговорим. Такъв регулиран ценови модел не предполага качество. В самите бензиностанции на вносителя на тази подписка бяха открити горива, които не отговарят на стандартите за качество. Дори това да не бъде така, това най-вероятно ще се случи, ако бъде приет подобен въпрос за гласуване на референдум.
Спомняте си, че до средата на 90-те години имаше такава регулация от Министерски съвет. Това доведе до липса на всякакъв инвеститорски интерес, до ниско качество на горивата, дефицит и невъзможност за никакви инвестиции. Отделно казахме, че сигналът, който изпращаме, както към наши, така и към чужди инвеститори, когато виждаме един свободен конкурентен пазар, той да бъде регулиран след това от държавата, сигналът е изключително лош.
Не на последно място, изключително важен въпрос и с това бих завършил, е какво ще стане, ако регулираната определена цена на готовите нефтопродукти е по-ниска от пазарната. Това води до загуби за икономическите оператори. Кой ще компенсира икономическите оператори, производители и вносители. Това сме го виждали вече в други сфери на енергетиката и обикновено води до пълен срив на тези сфери.
В тази връзка и с оглед на всичко, което казах до сега, се обръщам към вас да не приемате този референдум, за да не превръщаме едно упражнение по демокрация в упражнение по манипулация. Видяхме до какво доведе това преди няколко дни.
Благодаря ви много за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, настоявате ли да се дава думата на вносителя, който имаше четворно време за представяне и ние не го прекъсвахме.
Стефан Августинов:
Предполагам, че имам право на реплика, първо и второ….
Предс. Данаил Кирилов:
Нямате право на реплика. Имате право да бъдете изслушани. Бяхте изслушани. Но, ако колегите настояват и Вие настоявате, ще ви дадем възможност за становище и вие го направихте.
Стефан Августинов:
Предполагам, че 536 000 души, които са се подписали под референдума, също нямат никакви права като мен. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, не злоупотребявайте с броя на населението. Всеки тук народен представител е избран също от определен брой избиратели и също представлява гражданите.
Стефан Августинов:
По същество бих искал да взема становище.
Предс. Данаил Кирилов:
Какво по същество? Вие взехте становище по всички становища и не ви прекъсвах. Но за да не спорим, 3 минути и след 3 минути гласуване.

Стефан Августинов:
Благодаря Ви.
Първо, по отношение на горивата и по въпросите, които бяха внесени. Становище отново на г-н Марешки. Според целия Инициативен комитет и според него основният въпрос, който трябва да бъде разглеждан от парламента при така стеклите се обстоятелства за това, че няма 400 000 подписа и трябва да бъде разглеждан от референдума е този, който касае горивата. Той касае всеки български гражданин, включително и вие, които сте тук, независимо дали управлявате автомобили или не. Тоест, когато коментираме въпросите на тема дали са противоконституционни или не, нашият Инициативен комитет е склонен да отстъпи от тяхното присъствие в референдума или поне докато се докаже на Конституционен съд.
Второ, нека да не третираме Закона за допитването до гражданите, защото там ясно е казано, че след 200 000 подписа, които са легални, а ние и в двата случая имахме толкова, е нормално парламентът да вземе отношение и то да коментира включително корекция на въпросите, понеже тук се изтъкнаха аргументи, че те са подвеждащи и т.н. Парламентът, вие депутатите имате абсолютното право да коригирате въпросите така, че да бъдат зададени правилно и да не подвеждат хората, ако това се твърди.
Нещо друго, което не беше коментирано до момента – за каква регулация говорим за горивата, когато говорим за този въпрос. През цялото време аз останах с впечатлението, че вие мислите, че ще се въведе една максимална цена, която да бъде стопирана и на база на тази цена да се определят и пазарите. Напротив, говорим за максимални надценки, които производителят на база на международен пазар може да си вземе индекс. Има четири стъпки по веригата – има производител, който да не е в България, има вносител, има доставчик, има краен разпространител, какъвто е терминът в Данъчния кодекс. Тоест, говорим за регулация на надценките на всеки един от тези участници на пазара, а не говорим за регулация – 2 лв. ще бъде цената, и няма да бъде повече.
Трето, тук чух от г-н Бенчев, че това ще доведе до ниски цени. Да изключим г-н Марешки, който г-н Димитров много упорито смята, че си прави референдум за неговия бизнес, нека да помислим за една бензиностанция или за две бензиностанции, които се намират на магистрала Хемус, близо до Правец и до Ботевград, които продават на цени, близки до тези на г-н Марешки. Те предполагам, че също сипват сяра в горивото си, г-н Бенчев. В Стара Загора има друга бензиностанция, която не е от бизнеса на г-н Марешки. Тоест, това което ние се опитваме да кажем, че е възможно – да се получи по-ниска цена на горивата, тази по-ниска цена на горивата е постигната с ефекта „Марешки”, както го наричат медиите с това, че определено се работи по нормални и през нормални надценки, а не 80-90 ст. до каквото е достигало.
И последно, по отношение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, започваме с Глава десета. Търговия на дребно на лекарствени продукти, чл. 222. Първото нещо, което пише в закона, обявен за противоконституционен или по-скоро разпоредбата е обявена за противоконституционна с решение на Върховния касационен съд № 5 от 2008 г. Тоест, от 2008 г. вие законодателите не сте направили нищо възможно една противоконституционна разпоредба да бъде променена.
Значи тук не коментираме бизнеса на Марешки – има противоконституционно решение.
Тоест, аз ви моля да се съсредоточите и с това завършвам, по това каква стойност носят въпросите, а не в чисто юридическите хватки да ги заобиколим чрез гласуване „въздържал се” и т.н. и този референдум да не стигне до хората. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря ви. Реплики само на народни представители могат да се правят. Това беше взимане на отношение от вносителя.
Има ли колеги, които желаят да се изкажат?
Хамид Хамид:
Няма. Казахме, че ще гласуваме.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване процедурното предложение на г-н Чавдар Георгиев за разделно гласуване на отделните точки от инициирания референдум.
Емил Димитров:
Само един въпрос. Г-н Марешки занимава ли се с аптеки и продажба на лекарства, дистрибуция и т.н. в страната? Да или не? Предполагам, че е да.
Втори въпрос: Г-н Марешки занимава ли се с продажба на петролни горива, бензиностанции и т.н. в страната. Предполагам, че и този отговор ще е да.
Тогава се извинявам, че съм казал, че той обслужва собствения си бизнес. Г-н Марешки се занимава с този бизнес. И в момента с въпросите си обслужва някой друг бизнес, за който задава всички тези въпроси.
Така че моето мнение е информирано. Решението ми е категорично. Считам, че не трябва да бъде допускан. Не може всеки да си урежда бизнеса. По този начин се спекулира с подписите. Още повече, тук пише нещо друго – проверени са 125 000 лица и 87 000 се оказва , че са редовни, а другите не. При 80 хиляди подписа и още 40 хиляди невалидни, мисля ,че не е редно по този начин ние да подхождаме. Тези подписи са фалшиви, събирани са по аптеки, събирани са по неприсъщ начин. Благодаря ви.


Чавдар Георгиев:
Това, което каза колегата Димитров всъщност е аргумент за това да се гласува поотделно. Защото другите въпроси веднъж вече са минавали през комисия и е редно да ги гласуваме в залата.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на Чавдар Георгиев за разделно гласуване на въпросите от референдума. Който е „за”, моля да гласува. Седем гласа „за”. Против? Пет гласа „против”. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване първия въпрос – „ Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?” Който е „за” този въпрос, моля да гласува. Два гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Седем гласа „въздържали се”. Този въпрос не се приема.
Втори въпрос – „Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?”
Който подкрепя този въпрос, моля да гласува. Три гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет гласа „въздържал се”. Не се приема.
Трети въпрос – „Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?”
Който е „за” този въпрос, моля да гласува. Нула „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Дванадесет гласа „въздържал се”. Не се приема.
Четвърти въпрос – „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?”
Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Пети въпрос – „Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?” Който е „за” този въпрос, моля да гласува. Трима „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”. И този въпрос не се подкрепя.
Г-н Председател, предоставям ви думата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Колеги, моля ви да гласуваме проект за решение в смисъл, че Народното събрание не подкрепя предложение за провеждане на национален референдум с петте въпроса, както бяха гласувани досега.
Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Десет гласа „за”. Тоест, не подкрепят провеждането на национален референдум. Който е против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Приема се Комисията по правни въпроси да предложи проект на решение на Народното събрание в смисъл Народното събрание не подкрепя провеждането на национален референдум със следните пет въпроса:
1. Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?
2. Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?
3. Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?
4. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?
5. Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?
Благодаря на Инициативния комитет.
Стефан Августинов:
Благодаря и аз. Успешна работа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Хамид за процедура.
Хамид Хамид:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз предлагам разместване на точките в дневния ред. Точка 5 да стане т. 3.
Аргументите ми са, че законопроектът е много кратък, доста голям интерес има – имаме излъчване в сайта на Народното събрание, така че нека да уважим този интерес, а след това да продължим с другите два законопроекта горе в нашата зала, без излъчване по Интернет.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Колеги, има ли други мнения по това предложение? Няма изказвания – възражения по предложението на г-н Хамид Хамид. Приема се с консенсус.
При това положение пристъпваме към точка пета - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-68, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 26.05.2016 г.
Колеги, обсъждането ще се излъчва онлайн чрез интернет страницата на Народното събрание.
Колеги, надявам се да са включили вече камерите за излъчване на т. 5 от дневния ред. По т. 5 нямаме заявено участие на гости. Аз смятах, че колегите от Централната избирателна комисия ще бъдат тук, но не ги виждам.
Наименование – „Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс”. Имате думата за изказвания, мнения, становища. Г-н Георгиев.

Чавдар Георгиев:
Аз взимам думата по процедура, г-н Председател.
Налага се да изляза. Докато съм навън, да се счита гласът ми „въздържал се”.
Михаил Миков:
И моят глас да се счита „въздържал се”.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев и г-н Миков заявяват, че са „въздържали се” по всички гласувания.
По наименованието? Няма изказвания. Пристъпваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Два гласа „въздържал се”. Приема се наименованието.
Предложение от н.пр. Георги Кадиев:
Създава се нов § 1 с текст:
„§ 1. В чл. 3, ал. 1 второто изречение се заличава.”
Предложение от н.пр. Мустафа Карадайъ и Четин Казак:
Създава се нов § 1 със следното съдържание:
„§ 1. В чл. 3, ал. 1 изречение второ се заличава.”
Предложение на н.пр. Георги Кадиев за създаване на нов § 2 по отношение на чл. 7
Предложение от н.пр. Георги Кадиев за създаване на нов § 3 с текст по отношение на чл. 11.
Колеги, ще разискваме само предложенията по чл. 3. Първото предложение е на Георги Кадиев -„§ 1. В чл. 3, ал. 1 второто изречение се заличава.”
По отношение на чл. 3 има предложение и от н.пр. Мустафа Карадайъ и Четин Казак - „§ 1. В чл. 3, ал. 1 изречение второ се заличава.”
Тоест предложенията са идентични.
Имате думата. Г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми колеги, това предложение е кратко и ясно. То е принципно. За нас чл. 3, ал. 1 изречение второ е противоконституционно и сега е моментът, преди Конституционният съд да го е обявил за такова, Народното събрание да си го оттегли, т.е. да си го отмени. Става въпрос за преобразуване на основното конституционно право на глас в задължение. При условие, че ние ограничаваме практически принципно възможността на стотици хиляди български граждани да упражнят конституционното си право на глас, а тук този запис остава абсурден, изпразнен от съдържание, а отделно е и противоконституционен, тъй като не може едно право да се трансформира в задължение чрез закон. Само промяна в Конституцията може да го трансформира в задължение.
Ако не желание Конституционният съд да го обяви за противоконституционно, сега е моментът да си го отменим сами. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Реплики по отношение на изказването на г-н Казак. Г-н Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
За втори път съвсем накратко аз не виждам нищо страшно Конституционният съд да се произнесе, за да не бъде темата експлоатирана с цел политически дивиденти, така че нека да се произнесе Конституционният съд и ако трябва ще направим промени. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Иванов. Други изказвания? Няма.
Колеги, принципно възниква въпроса, тъй като това са предложения, които са извън обхвата на приетия на първо четене законопроект, дали и доколко са допустими и дали да ги обсъждаме. Те бяха отхвърлени на първо четене и в този смисъл имаме и забрана за повторното им внасяне. Подсказвам ми, че като предложения нямаме забрана за внасяне.
Четин Казак:
Няма такова ограничение и затова трябва да се гласуват.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров и след това г-н Иванов.
Димитър Лазаров:
Правилникът е категоричен. На второ гласуване се гледат предложенията, които отговарят на принципа и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Няма нужда да се убеждаваме, всички сме юристи. Приетият на първо гласуване законопроект е по предложението на Цветан Цветанов и група народни представители и касае именно и само секциите в чужбина.
Виждам, че има предложение за разкриване на още един избирателен район, ама той е категорично извън принципите и обхвата на този законопроект, което ние приехме на първо гласуване.
Същото е и вашето предложение, г-н Казак. След това има и други такива предложения. Нееднократно правната комисия е изразявала становище и се е произнасяла точно в този смисъл. А и не само правна комисия, че предложения, които са извън принципите и обхвата на приетия на първо четене законопроект. Всички тези текстове преди месец бяха минали в правна комисия, бяха дебатирани като законопроекти на първо гласуване, бяха отхвърлени като текстове на второ гласуване, мина публикацията с указ на президента след ветото по конкретен текст.
Така че аз не виждам защо трябва наново, наново да водим този дебат. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Процедура от г-н Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Правя процедура да гласуваме да не бъдат гледани текстовете, които не са в обхвата на приетия на първо четене закон в пленарна зала. Просто тези текстове да бъдат прескачани и да не влизат в доклада на комисията. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Да не бъдат гледани какво означава?
Ива Митева:
Те ще влязат в доклада, но отдолу ще бъде записано, че комисията на основание чл. 81, ал. 2, изречение последно от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не ги е обсъждала и гласувала – „Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.”
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, пристъпваме към гласуване на процедурното предложение.
Предложенията, които са извън обхвата на приетия на първо четене законопроект да не бъдат обсъждани като недопустими, като попадащи извън предметния обхват на приетия на първо четене Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Който е против? Двама „против”. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”. Приема се предложението да не бъдат гласувани, като недопустими тези предложения, които са извън предметния обхват на приетия на първо четене законопроект.
При това положение предложението на н.пр. Георги Кадиев и абсолютно аналогичното предложение на н.пр. Мустафа Кардайъ и Четин Казак не попадат в предметния обхват и не са допустими и не ги подлагаме на гласуване.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев за създаване н нов § 2 по отношение на чл. 7, ал. 1 не попада в предметния обхват. Това е за създаване на район „Чужбина”.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев за създаване на § 3 по отношение на чл. 11 не попада в предметния обхват. Това предложение беше отхвърлено на предходното гласуване.
Предложение на н.пр. Радан Кънев и група народни представители за създаване на нов § 1 по отношение на чл. 11, ал. 2. Непопада в предметния обхват и е недопустимо.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев за създаване на нов § 4 относно чл. 12.
Колеги, това зависи от решението ни по чл. 14 по друго предложение, свързано е с чл. 12.
При това положение двете предложения на н.пр. Георги Кадиев и по предложението на н.пр. Радан Кънев и група народни представители по отношение на чл. 12 ще ги гласуваме след чл. 14.
Пристъпваме към § 1. Имате текст на вносител.
Имаме предложение от н.пр. Георги Кадиев.
Имаме предложение от н.пр. Данаил Кирилов и Свилен Иванов.
Имаме и предложение от н.пр. Радан Кънев и група народни представители, което е абсолютно същото като на Кирилов и Иванов.
Имате думата за изказвания, колеги.
Ива Митева:
Само да обърна внимание, че предложението на Кирилов и Иванов, и на Радан Кънев е предложение, което беше залегнало в нашия доклад за второ гласуване по Изборния кодекс и поради промяна на концепцията и приемането на чл. 14 в сегашния му вид тогава отпадна. Сега при новата концепция смятам, че е редно тази добавка да бъде приета.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други изказвания? Няма.
Който е съгласен да подкрепим редакционните предложения еднакви на Кирилов и Иванов и на Радан Кънев и група народни представители, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се редакционната добавка.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетата редакционна добавка. Който е „за”, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Приема се § 1 на вносител заедно с приетата редакционна поправка.
Пристъпваме към § 2. Имаме предложение на вносител.
Имаме предложение на н.пр. Георги Кадиев и за преномериране и за изменение на чл. 14.
Имаме предложение от н.пр. Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева.
Имаме предложение от н.пр. Лъчезар Никифоров.
Имаме предложение от н.пр. Радан Кънев и група народни представители.
Има предложение на н.пр. Мустафа Карадайъ и Четин Казак.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по отношение на чл. 14. Г-н Лъчезар Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
По отношение на критерия за разкриване на избирателни секции извън страната предлагаме да се въведе общ критерий, валиден за всички държави и за всички български граждани по света, без да се ограничава броят и местоположението на избирателните секции, включително да се предвиди и възможност за образуване на секции, без да са изпълнени критериите за това, без да са подадени по-малко от 40 заявления по мотивирано предложение на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство, но при спазване на съответните процедури и срокове.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Никифоров. Други изказвания, колеги? Няма други изказвания. Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Георги Кадиев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Въздържали се? Дванадесет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Георги Кадиев.
Пристъпваме към гласуване на предложението на н.пр. Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Въздържали се? Дванадесет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението на Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева.
Подлагам на гласуване предложението от н.пр. Лъчезар Никифоров, което той представи преди малко. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Който е въздържал се? Единадесет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението на Лъчезар Никифоров.
Пристъпваме към гласуване предложението на н.пр. Радан Кънев и група народни представители. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Който е въздържал се? Единадесет гласа „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението от н.пр. Мустафа Карадайъ и Четин Казак. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Един глас „против”. Въздържали се? Единадесет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението на колегите Мустафа Карадайъ и Четин Казак.
Подлагам на гласуване текста на вносител за второ четене за чл. 14. Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем гласа „за”. Който е против? Няма против. Четири гласа „въздържал се”. Приема се текстът на вносител за чл. 14.
При това положение, колеги, се връщам на предложенията, които касаят чл. 12. Те засягат чл. 12, но зависят от отражението на чл. 14.
Предложенията относно чл. 12 са на н.пр. Георги Кадиев и на н.пр. Радан Кънев и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Колеги подлагам на гласуване трите предложения:
Първо предложението на н.пр. Радан Кънев и група народни представители за отмяна на ал. 2 на чл. 11. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Който е въздържал се? Дванадесет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението на Радан Кънев.
Предложение от н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 12. „След думата „място” се добавя „въз основа на обобщените данни по чл. 14”.
Същото е и на н. пр. Радан Кънев и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема.
Колеги, уточнявам, че предложението на Радан Кънев и група народни представители за чл. 11, ал. 2, което гласувахме има аналогично (същото) предложение и от н.пр. Георги Кадиев, т.е. гласувахме двете предложения за чл. 11, ал. 2, които не се приемат.
Предложение от н.пр. Данаил Кирилов и Свилен Иванов за създаване на нов § 2а. Това е по отношение на чл. 18.
Колеги, това е дебатът за Централната избирателна комисия на заседанието ни при първото обсъждане. Знаете писмото на Централната избирателна комисия, знаете възражението им срещу това да поемат организационно-техническата подготовка, а в последното време научаваме и за оплакването на Централната избирателна комисия пред Мисията на ОССЕ за това, че те нямало да могат да се справят с толкова много отговорности и големи компетентности. Тъй като поех ангажимент на това заседание и пред правна комисия, и през Централната избирателна комисия и затова аз и колегата Свилен Иванов сме направили предложението едно към едно така както го получихме с писмо от Централната избирателна комисия.
По това предложение на Централната избирателна комисия поискахме становището на Министерски съвет. Имаме отговор на Министерски съвет. Становището на Министерски съвет е отрицателно. Тоест, те казват вече беше прието тези компетенции да бъдат възложени на Централната избирателна комисия. Не би следвало да се извършва промяна.
Сега тук ще добавя и следното. Не би следвало да се извършва промяна, след като ЦИК по „Кодекса Мая Манолова” беше формиран точно с тази амбиция и с тези компетенции и в крайна сметка и затова членовете на ЦИК получават толкова високи възнаграждения. Затова трябваше да са сторили и да са изградили администрация и трябваше да поемат отговорност и за цялостната организация на изборния процес.
Заповядайте, г-н Димитров. Имах още едно изречение, за да завърша, но ще го добавя след това.
Емил Димитров:
Доколкото съм разбрал, ЦИК има единственото задължение да си получава заплатите. Какво остава за ЦИК, след като „Органите на изпълнителната власт и другите институции осъществяват дейности от организационен и технически характер по осигуряването на избирателните комисии, включително с бюлетини, изборни книжа, техника, консумативи и други материали.”
Отпечатването остава на ЦИК. Но то отпечатването става от БНБ. ЦИК ще даде модела – бланката. Затова ли държим ЦИК цял мандат, заплати, за да дадат един образец. Ние да си гласуваме още отсега образеца и само да попълнят имената и да актуализират самата бланка пред печата. Не може по този начин да се подхожда, ЦИК да бяга от отговорност и да вменява н другите институции. Още повече, когато ЦИК издаде хронограмата, всички институции знаят в какви срокове, какво точно трябва да свършат, така че мисля, че този член, това предложение не трябва да бъде подкрепено.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Има ли други изказвания? Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, аз също смятам, че ЧИК трябва да поемат своята отговорност. Единственото, което ме притеснява и се опасяваме, дали ЦИК ще има достатъчен бюджет, за да осигурят материално-технически и организационно изборите и ако нямат и не го направят, те, разбира се, ще понесат публичните хули и отговорност.
Но все пак следва да имаме предвид, че досега Министерският съвет е организирал изборите и ги е обезпечавал материално. Аз лично се притеснявам, че ако ЦИК нямат желание очевидно да направят това нещо, да не се получи на следващите избори никой да не свърши така възложената им работа и изборите да бъдат саботирани.
Струва ми се, че това пробутване на отговорността от институция на институция е доста притеснително. Може да се каже, че е и непочтено. Но това няма толкова голямо значение. По-важното е дали ще има нормално организирани и технически обезпечени избори.
Знаем, че на следващите избори трябва да се въведат над 500 машини, които трябва да се закупят и да се обявят обществени пръчки. Знаем, че трябва да се въведе пилотно машинно преброяване. Тоест, всички тези неща трябва вече да са започнали и ако ЦИК не се чувстват готови да го организират това нещо, кой друг, ако не Министерския съвет. Това ми е единственото притеснение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев.
По отношение на финансирането би следвало този въпрос да се реши с план-сметката. И в план-сметката за следващите избори тези разходи да бъдат предвидени и то да бъдат предвидени, ако остане досегашното правило, в полза на Централната избирателна комисия, а не както беше досега, на Министерски съвет.
Така че тук заплахата в тезата на ЦИК, че ние не сме финансово обезпечени да осъществим организационния процес и подготовка всъщност са преждевременни и те действително зависят от план-сметката.
Изцяло, обаче, споделям вашия аргумент, че сме в хипотеза на прехвърляне на отговорността между институциите, което очевидно показва и в сегашния момент волята на настоящия ЦИК по отношение на подготовката на изборите и по-скоро по отношение на евентуалното необезпечаване или създаване на проблеми в изборния процес.
Тъй като ние не можем да допуснем това и тъй като ЦИК вече лансира обстоятелството, не само в общественото пространство, а и пред международни институции, че те нямали възможност да вършат тази работа, нищо че амбицията на закона, пак казвам още от 42-то Народно събрание беше такава, аз апелирам към вас или да подкрепим предложението на ЦИК, което в никакъв случай не е правно прецизно и не решава казуса изцяло, или да приемем отлагателна норма в Преходните и заключителните разпоредби за влизане в сила, но той вече е влязъл, но да отложим действието на влезлия в сила чл. 18, примерно, не за следващите а за по-следващите избори.
Според мен, те бяха избрани 2013 г. или 2014 г.?
Емил Димитров:
Г-н Председател, избрани са 2014 г. и вече се умориха. Дали не ме лъже паметта, но ние се намираме в бившата сграда на партийния дом на първия етаж. Оттук по този коридор като тръгнеш стигаш в ЦИК. От тук до ЦИК не можем д се разберем. ЦИК изведнъж решиха, че работата им е много и сега трябва да прехвърлят поетите задължения на изпълнителната власт. Тогава за какво ми е ЦИК, ако изпълнителната власт ще свърши всичко. Тя винаги го е вършила. Вие като областен управител и аз като главен секретар в областна администрация получавахме хронограми и знаем по дни какво трябва да организираме.
Какъв им е проблемът, сега, че ще имат още задължения?
Когато ние приемахме Изборния кодекс и решавахме, че ще въведем електронно гласуване в някакви срокове, тогава предвидихме ли, че на ЦИК ще им се види много трудно, тежко и ще ходят да се жалват на нагоре-надолу. В момента сме изправени пред избори и изведнъж ЦИК реши, че му е много работата. Нека да изчакаме да минат изборите и тази хронограма и ако трябва и ЦИК са толкова претоварени, ще намерим други, на които им се работи. Недейте по този начин. Идват избори и изведнъж ЦИК реши да поставя условия, а те са на 50 м. от тук в тази същата сграда. Ако вие не можете да си говорите помежду си, дайте да си намерим Омбудсман, той да говори с тях.
В никакъв случай не трябва да отлагаме нещо, което е прието за тях.
Предс. Данаил Кирилов:
Говорих пред вас с ЦИК на предходно заседание на правна комисия. Вие присъствахте на това заседание, имахте възможност да задавате въпроси и да чуете становището на Централната избирателна комисия. Аз нямам други разговори, освен тези, които съм провел по този начин. Оттам нататък ви докладвах двете писмени становища – това, което дойде като писмо от Централната избирателна комисия, и нашето искане за становище от Министерски съвет, което становище на МС е отрицателно.
Г-н Делчев за кратко последно заключение.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, аз изразих вече своето опасение. Идентифицирах основния корен на притеснението ми откъде идва и всъщност той идва от проблемите 2015 избори и станалите батални сцени в Общинската избирателна комисия в София, където се доказа, че организацията наред с Изборния кодекс са довели до тридневни мъчения за членовете на Общинската избирателна комисия и на секционните избирателни комисии. Имайки предвид, че тогава ЦИК имаше доста по-малко правомощия, отколкото сега се опитваме да им възложим и имайки предвид, че те не искат да приемат тези правомощия, аз се опасявам, че по подобен начин на следващите избори ще има още по-тежки организационни проблеми, за което ЦИК ще поемат част от отговорността, а другата част от отговорността ще трябва да я поемаме ние. Защото българските граждани няма да се интересуват от това кой не си е свършил работата. И затова се притеснявам, че ако сега възприемем решение, с което ЦИК поема и още отговорности, а съставът на ЦИК остава същия, както на миналите избори, ще стигнем до по-лоши резултати, отколкото на всички ни се иска да бъде. (Нали ги увеличихме.) Ние ги увеличихме, но ръководството си остава същото. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, закривам дебата.
Който е съгласен да подкрепим предложението Кирилов и Иванов, което всъщност представлява предложението на Централната избирателна комисия, моля да гласува „за”. Седем гласа „за”. Седем гласа за свободата на ЦИК. Който е против? Два гласа „против”. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”. Приема се предложението на Кирилов и Иванов, което всъщност е предложението на Централната избирателна комисия.
Колеги, при това положение, обаче, аз отправям следната молба и правя следното предложение по чл. 80, ал. 4 от правилника, тъй като сме на темата ЦИК. Това предложение касае публичността на заседанията на Централната избирателна комисия и касае чл. 54, като предложението ми е всички заседания на Централната избирателна комисия да се излъчват по интернет и то в цялост, т.е. със звук и с картина.
Всички заседания да се излъчват по Интернет със звук и с картина. Не само така наречените „официални заседания”, а след това на работни заседания да се изключва камерата. Също така да се излъчва в цялост – не само образ без звук или само звук.
Емил Димитров:
Вие току-що гласувахте те да не работят, а сега искате излъчване по интернет.
Предс. Данаил Кирилов:
Правя още едно предложение към чл. 54. Трябва да засилим гражданския и обществения контрол по отношение дейността на ЦИК.
В ал. 2 да се създаде трето изречение:
„В периода от 60 дни преди изборния ден пълните стенографски протоколи се публикуват не по-късно от 24 часа от приключване на заседанието.”
Срокът за обявяване на стенограмата е 24 часа. Нека да се прецизира – от указа на президента до кога? След това започват споровете по обжалванията. Или до един месец преди изборния ден.
Но принципът трябва да е този, т.е. ЦИК да си качва стенограмите и в активния период, а живот и здраве и в пасивния.
И третото предложение за чл. 54, ал. 3 накрая да се добави: „както и актуализирания дневен ред, по който е протекло заседанието, в това число и времеви индекс, позволяващ визуализиране на видеозаписа от заседанието по части, съобразно точките от дневния ред.”
След като зачетохме в такава степен волята на ЦИК, би следвало да усилим и контрола по отношение на публичността.
Имате думата за изказвания. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Току-що разбрах, че задълженията на ЦИК ще бъдат прехвърлени на изпълнителната власт. Опозицията веднага ще каже, че ние по един недопустим начин даваме възможност изпълнителната власт, участвайки в изборния процес, да влияе и върху крайни резултат от тези избори.
Друг е въпросът, че поради нашия благ характер се налага премиерът Бойко Борисов да бъде натоварен със задачата на едно друго ведомство, избрано от Народното събрание. Но в крайна сметка след като ние гласувахме те да не работят, но да ги излъчват по интернет, а тяхната работа ще бъде извършена от Министерски съвет, тогава да гласуваме и на Министерски съвет заседанията да бъдат публични и прозрачни заради гражданския контрол, когато са свързани с изборите.
Разбирате ли каква каша забъркваме в момента?
Предс. Данаил Кирилов:
Не съм съгласен с аналогията, която направихте за Министерски съвет. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз мисля, че всякакви предложения, които са в посока на разширяване на публичността, особено в един такъв щекотлив процес, какъвто е изборният, ако мога така да се изразя, би трябвало да срещнат подкрепата на всички представители, независимо от профила на политическата сила. Нещо повече, аз дори бих подкрепил и предложението на колегата Димитров, защото това също е важно. Когато Министерският съвет приема или заседава и приема съответните решения, свързани с изборите, е важно хората да са наясно какво мнение са изразили членовете на Министерски съвет, включително и неговият министър-председател.
Затова аз приемам изказването на колегата Димитров като едно допълнение на вашето процедурно предложение и то всъщност не е процедурно, а е и предложение по същество въз основа на специална процедура. Така че нека да подкрепим и това предложение. Тоест, мисълта ми е, че текстът трябва да се отнася и за Министерски съвет. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Реплика Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Искам само да подчертая, че за първи път се публикуват стенограмите веднага след провеждане на Министерски съвет за разлика от всички други правителства.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, Министерският съвет е извън обхвата въобще.
Свилен Иванов:
Знам, но за публичност говорим.
Предс. Данаил Кирилов:
Моля да не злоупотребяваме логически с формално верни логически тези, но неотносими към този дебат. Други изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване моето предложение по чл. 80, ал. 4 от правилника за допълнение в трите алинеи на чл. 54. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма „въздържали се”. Приема се предложението по чл. 54.
(Моля при редакциите да обърнете внимание.)
Пристъпваме към предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 59. То е извън обхвата. Недопустимо е.
Пристъпваме към предложение на Лютви Места, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева по отношение на чл. 181, ал. 2. Недопустимо е. Не е в обхвата.
Предложение на н.пр. Мустафа Карадайъ и Четин Казак за създаване на нов § 3 по отношение на чл. 181. Недопустимо е. Не подлежи на гласуване.
Предложение на н.пр. Мустафа Карадайъ и Четин Казак по отношение на Част първа, Глава четиринадесета, Раздел ХII се заличава.
Колеги, това са новоприетите последици от неупражняване правото на глас. Извън обхвата. Не подлежи на гласуване.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 247. Това са правомощия на ЦИК за район „Чужбина”. Извън обхвата е.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 249. Също е извън обхвата.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 261 – „В чл. 261, ал. 6 се отменя.” Това е бюлетината район „Чужбина” – извън обхвата.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 278. Извън обхвата.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 298. Извън обхвата.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 375 – „ал. 2 и 3” се заменят с „т. 2-4”. Колеги, това е редакционно.
Същото е и предложението на н.пр. Радан Кънев и група народни представители.
Ако не възразявате, това е редакционно предложение, да го приемем.
Който е „за” идентичното предложение на Георги Кадиев и Радан Кънев, моля да гласува „за”. Нула гласа „за”. Който е против? Три гласа „против”. Девет гласа „въздържали се”. Не се приема.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 386, ал. 2. Извън обхвата. Не се гласува.
Предложение на н.пр. Мустафа Карадайъ и Четин Казак по отношение на чл. 396. Извън обхвата. Това е отпадане на уседналостта. Не го гласуваме
Продължаваме с предложение на н.пр. Мустафа Карадайъ и Четин Казак по отношение на чл. 397. Също извън обхвата. Не се гласува.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 454. Извън обхвата. Не се гласува.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение § 10 от Преходните и заключителните разпоредби. Препратката е несъществуваща. Не се гласува.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на Приложение № 1 към чл. 248. Това е методиката, при положение, че имаме район „Чужбина”. Това е всъщност разработката на ГЕРБ, която беше приета в доклада на второ гласуване на правна комисия. Извън обхвата е. Не се гласува.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на методиката по чл. 5.3. Не се гласува.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на § 16. Аналогично е. Не се гласува.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев за нов § 17. Извън обхвата. Не се гласува.
Наименование на подразделение – Заключителни разпоредби.
Колеги, имате думата за изказвания по наименованието на подразделението. Няма изказвания. Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби”. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против и въздържали се няма.
Колеги, като приключим четенето, искам да ви докладвам едно писмо на Централната избирателна комисия, което е по отношение на редакционна поправка в чл. 325.
Сега ще продължа със заключителните разпоредби.
§ 3. Имаме текст на вносител.
Предложение от н.пр. Петър Славов и Мартин Димитров.
Предложение от н.пр. Лъчезар Никифоров.
Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Лъчезар Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Г-н Председателю, в моето предложение, което еднолично е подписано от мен, е допусната техническа грешка числото „250 избиратели” да се чете „250 души”. Такава е терминологията на закона.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Ще го подложа на гласуване вашето предложение с редакционното уточнение. Други изказвания? Няма.
Колеги, с редакционното уточнение на г-н Лъчезар Никифоров всъщност неговото предложение става идентично с това на Петър Славов и Мартин Димитров. Тоест, прагът за кметство да бъде 250 души.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Който е въздържал се? Шест „въздържали се”. Не се приема.
Колеги, пристъпваме към гласуване на предложението на вносителя. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Който е против? Три гласа „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се текстът на вносител.
Пристъпваме към § 4. „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Имате думата за изказвания. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми колеги, аз не виждам необходимост да даваме извънредно действие на този закон. Нека да си спазим конституционно определения срок. Няма нищо да се случи, ако законът влезе в сила след тридневния срок след обнародване. Мисля, че не трябва да се подкрепи това предложение. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
За да могат колегите, които биха внесли искане за обявяване на противоконституционност да не чакат три дни. Тоест, по-бързо да им възникне възможността за това.
Свилен Иванов:
Един път говорихме на правна комисия и в другите комисии, когато има такива предложения, когато не е спешен законът ги махаме.
Предс. Данаил Кирилов:
Нека по-бързо да настъпи яснота по окончателните текстове на Изборния кодекс. Примерно, колегите казват, че по въпроса за формата на бюлетината, както вие установихте, това е едно ключово правомощие на ЦИК. Те трябва да приложат квадратчето „не подкрепям никого” така както законодателят е разписал. Примерно, по този въпрос това им е спешно.
Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” текста на вносител за § 4, моля да гласува „за”. Осем гласа „за”. Който е против? Два гласа „против”. Който е въздържал се? Един „въздържал се”. Приема се § 4.
Предложение на н.пр. Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева за преномериране. Извън предмета и обхвата са.
Предложение на н.пр. Радан Кънев и група народни представители за преномериране. Извън обхвата е.
Колеги докладвам ви писмо на Централната избирателна комисия, № ПВР-021 от 23 юни 2016 г.
„Във връзка с изработването на нови образци на нови изборни книжа, в това число бюлетини за гласуване за президент и вицепрезидент извън страната и протоколи за отчитане на резултатите ЦИК твърди, че сме пропуснали в чл. 325, ал. 1, 3 и 5 да добавим за формата на бюлетина за изборите в чужбина квадратчето „негласувам за никого”.
Аз припомням логиката на второ четене. Ние казахме квадратчето „негласувам за никого” е свързано със задължителния вот. А задължителният вот е относим за избирателите в Република България. Тъй като за гражданите на България, които се намират извън страната, вотът не е задължителен, по тази причина не сме казали изрично, че във формата на бюлетината за извън страната имаме квадратчето „негласувам за никого”.
Но поставям този въпрос на ЦИК, тъй като е притеснен, моля за вашето решение по това – да бъдат ли еднакви бюлетините в България и извън България по отношение квадратчето „негласувам за никого”.
Ще кажа няколко аргумента.
Така че има равенство – равенство на избирателите и в България и извън България. Така нареченият отрицателен вот ще може да се осъществи и от българите в чужбина.
Какъв е статистическият ефект. Българите в чужбина, за които гласуването не е задължително, ще допринесат отрицателен изключващ вот при преброяването на резултата, но това би следвало да се възприеме като обективно, т.е. политическите партии и участниците в изборния процес трябва да го зачетем това обстоятелство като обективно, че българи избиратели извън чужбина не припознават никой от участниците в листите.
Моля за вашата преценка. Правя това редакционно предложение.
Който е съгласен да отразим редакционно квадратчето „негласувам за никого” в образците на бюлетини, които ще бъдат използвани за гласуване извън граница, за да има равнопоставеност на избирателите, макар да няма негативни последици за негласувалите българи в чужбина, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Който е против? Няма „против”. Който е въздържал се? Няма „въздържали се”.
При това положение ще оформим като редакционно предложение по чл. 80, ал. 4 тази техническа корекция във всички относими, когато е за образец на бюлетината за гласуване извън България.
Колеги, нали така ме разбрахте? Някой възразява ли? Няма възражения.
С това приключихме второто гласуване на измененията и допълненията в Изборния кодекс.
Колеги, може да бъде преустановено излъчването по Интернет.
Обявявам почивка от 10 минути, за да можем да се пренесем от тази зала в залата, където заседава правна комисия.
(След почивката.)
Колеги, продължаваме заседанието. Виждате колко по-малка, но много по-уютна е залата на правна комисия.
Пристъпваме към т. 3 от дневния ред:
Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 653-03-36/07.04.2016г. на приетите на първо гласуване на 10 февруари 2016 г. и 6 април 2016 г. на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-60, внесен от Димитър Танев Танев и група народни представители на 26.03.2015 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 15.05.2015 г., законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 554-01-148, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 31.07.2015 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 502-01-76, внесен от Министерски съвет на 11.09.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 602-01-11, внесен от Министерски съвет на 21.03.2016 г.
Гости по тази точка, а предполагам и по следващата - Закона за администрацията, са: от Кабинета на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация – г-н Антон Герунов, началник кабинет и г-н Атанас Славов, съветник; от Администрацията на Министерски съвет – г-н Красимир Божанов, директор на дирекция „Модернизация на администрацията”, г-жа Ваня Новакова, държавен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията” и г-жа Диана Дончева, главен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията”; от Министерството на труда и социалната политика – г-н Ивайло Иванов, заместник-министър и г-жа Калина Петкова, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”; от КНСБ- г-н Тодор Тодоров, главен експерт.
Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Имате думата, колеги. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 1.
Колеги, имате предложението на работната група за § 1 по отношение на чл. 2. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да подкрепим предложението на работната група за нов § 1, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 1 по вносител. Вносителят е Министерският съвет за чл. 7.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2. Разполагате с текста.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за § 1, който става § 2. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 3. Това е по отношение на чл. 9а. Имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 2 на вносител. Тук вносителите са:
по т. 1 Министерски съвет.
По т. 2 Министерски съвет.
По т. 3 е н.пр. Димитър Танев и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 4.
Имате думата. Няма изказвания. Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на § 2, който става § 4. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към два варианта за § 3.
Първият вариант е предложение на Димитър Танев и група народни представители.
Вторият вариант е предложение на Министерски съвет.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за Вариант I, т.е. на Димитър Танев.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант II и предлага следната редакция на § 3, който става § 5.
Имате думата за изказвания, колеги. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложената редакция от работната група за § 3, който става § 5 и съдържа Вариант II. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 4. Имаме текст на вносител, който е Министерският съвет.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 6.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 4, който става § 6 по редакцията на работната група. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 5. Текстът на вносител е на Министерски съвет.
Имаме предложение от н.пр. Илия Илиев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7.
Имате думата за изказвания, колеги. Вносителят на предложението е доволен от становището на работната група.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от работната група за § 5, който става § 7. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 6 по вносител, което е предложение на Министерски съвет.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” да подкрепим редакцията на работната група, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 7. Текст на вносител, който е Министерски съвет.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9.
Имате думата за изказвания, колеги,. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът, предложен от работната група.
Пристъпваме към § 8 на вносител.
Текстът по т. 1 е с вносител Министерски съвет.
Текстът по т. 2 е с вносител Мая Манолова и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10.
Имате думата за изказвания, колеги,. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 9 Имаме текст на вносител, който е Министерски съвет.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване редакцията, предложена от работната група.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 10. Текст на вносител, който е Министерски съвет.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” да подкрепим работната група, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 11 по вносител.
Имаме текст на вносител, който е Министерски съвет.
Предложение от н.пр. Илия Илиев, като работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13.
Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, г-н Илиев.
Илия Илиев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Ще бъда кратък. Знам, че сте много изморени след дългата работа днес.
Идеята ни в предложението за изменение на този параграф е именно това, че задължението, както е в сега действащия закон, е минималният срок, за който може да бъде наето лицето, се задължава да бъде не по-малко от 3 години. Предложението ни е срокът да не е по-кратък от 2 години – да го намалим малко, понеже идеята като цяло е държавната администрация, държавните служители наистина да бъдат качествени хора, образовани, грамотни, които са бъдещето и надеждата на българската администрация, както се казва. Има много млади хора, които по време на изпълнение на определена длъжност, дори да са много добри и много всеотдайни в това, да речем, че биха имали предложение от някоя друга институция или някъде в чужбина в някоя много известна институция, било то в Европейския съюз или в някоя световна институция, която този държавен наш кадър, който се справя примерно много добре, защо да не отиде там и да продължи да прави България много известна и да я популяризира в областта, в която той е специализиран. Когато им поставяме един тригодишен задължителен срок, според мен по този начин ги ограничаваме и създаваме страх у хората да подпишат подобен договор или въобще да се ангажират най-вече заради това, че спираме тяхното развитие в бъдеще. Според нас, един тригодишен договор създава предпоставки за страх у кандидатите като начало и ако го сведем на две години, все пак една година не е малко. Иначе три години не може да мърда. А ако получи предложение от НАТО или от Европейската комисия, или от Световната банка и т.н., защо да не го допуснем да отиде там и да прославя България и да работи за България.
Има смисъл в това предложение и аз ви моля да го подкрепим. Даваме повече въздух на младите хора да се чувстват по-свободни и да работят наистина с мерак.
Благодаря, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Илиев. Колеги, имате думата за изказвания и становища. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Ще бъда кратък максимално. Ако едно дете иска да учи, родителите му плащат обучението 5 години. Това означава лишея за тях. Никой не ги пита как и откъде намират парите, но те плащат 5 години десет семестъра плюс всички други разходи, но ги влагат в образованието на своето дете, което след това на равни начала кандидатства. Може да бъде прието, но може и да не бъде прието. Не така стои въпроса с тези, които получават стипендия. Те получават стипендия, родителите им не се лишават докато се обучават, а после получават и 3 години сигурна работа. Защото в днешно време ти нямаш сигурна работа. Може да си вложил в обучение, да си постъпил и след една година или още на 6-тия месец да си освободен. Тук излиза, че едно обучение излиза или лишение на цялото ти семейство, или две години работа, защото държавата ще ти плати и ти след две години можеш да си заминеш.
После аз не мога да си представя, че един ново постъпил служител за 2 години ще стане такъв експерт, че Световната банка, НАТО, Европейският съюз ще кажат ние даваме едната си ръка само и само този човек да дойде при нас. Не считам, че е редно спрямо тези хора, които със собствените си пари и лишения обучават децата си, за да бъдат готови да се явяват на един конкурс и тези, които са спечелили възможност аз стипендия и имат осигурена работа веднага след това, отгоре на всичкото ще излезе, че те са взели от държавата пари, а после няма нужда да ги връщат и да отработват 3 години, а трябва веднага да заминават другаде. Спрямо тези хора, които гладуват, за да изучат децата си, не би било редно.
Това са ми мотивите, за да не подкрепя едно такова предложение.
А като цяло трябва да даваме път на младите. Те трябва да се развиват. Те трябва да се обучават. Но когато по една или друга причина той не може, а държавата е дала, след това да се окаже, че на 6-тия месец или на втората година казват довиждане, не е оправдано спрямо всички останали, които влагат в своето образование.
Това са ми единствените мотиви. Иначе съм „за” да отидат в Европа, в Световната банка, в НАТО или където намерят за добре, но след третата година. Веднага казвам, че ако искаше да бъде по-обективен, можеше да даде за пример лекарите, които се обучават и после веднага изчезват.
Но не съм съгласен стипендиант да може преди навършването на три години да заминава. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Заповядайте, г-н Божанов.
Красимир Божанов:
Много кратък ще бъда поради късния час. Само да отговоря на предложението на г-н Илиев.
Много хипотетична е тази възможност за покана от такива сериозни институции и много е тънка разликата между две години и три години и защо точно в тази трета година очакваме да се случи тази покана.
Каква е логиката на един сравнително дълъг срок, за който първоначално сме имали идеи за още по-дълъг – 5 години.
Критиките, които сме чували към тази изцяло нова фигура на отпускане на стипендии от страна на държавната администрация е да не би това да се превърне в една форма на безлихвено кредитиране на млади хора е стагнация спрямо други млади хора ,които биха искали да работят в държавната администрация. Затова намираме за съвсем естествено по-дългия срок, който да е средство за задържане. Логиката на стипендиантската програма е, че се инвестира с оглед на това човекът да се отплати с работа, да се задържи по възможност в държавната администрация, докато придобие и съответните умения не само от университета, но в хода на самата работа.
При положение, че самата стипендиантска програма би продължила две или три години, каква е логиката само две години да се работи в държавната администрация и след това човекът да е свободен. Лично ние, като вносители, сме предпочитали по-дълъг срок, включително петгодишен. Три години беше компромисът, който беше постигнат след съгласуване с всички институции.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Божанов. Реплика ли? Заповядайте за реплика.
Илия Илиев:
Благодаря, г-н Председател.
Логиката в нашето предложение е това, че като цяло държавната администрация в България наистина има нужда, и всяка една администрация, разбира се, от млади и от кадърни хора, които да бъдат полезни за обществото и в работата, която работят. Разликата между две и три години вие казвате, че е много тънка, но не е и толкова голяма, но всички знаем, че заплатите в държавната администрация - и минималната и максималната работна заплата, са крайно недостатъчни за стандарта, още повече за млад човек, който иска да се развива и да върви напред. Считаме, че тригодишният срок е една бариера и едно по-голямо ограничение в кандидатите, които биха се ангажирали да бъдат част от държавната администрация. В крайна сметка, ако ние целим да привличаме повече млади хора, които имат европейска визия, европейско мислене с оглед на това по-лесно да навлизаме в определени области на европейски стандарти и т.н., считаме, че ние трябва да правим всичко възможно да привличаме повече такива хора и да ги стимулираме те да бъдат част от държавната администрация. Затова считам, че двегодишния срок като цяло би увеличил бройката на читави и кадърни хора да бъдат част от администрацията. Това е логиката като цяло. Знаем, че заплатите и европейските стандарти в Западна Европа са доста по-високи от тези, които са в България и наистина, ако искаме младите хора да ги задържаме тук, трябва да създаваме условия, които те ясно да осъзнават. Това е логиката на нашето предложение.
Благодаря ви, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Илиев. Има ли други изказвания? Г-н Димитров. Или реплика?
Емил Димитров:
Както прецените. Нека и да е изказване.
Съгласете се, че в момента боравим с едни понятия, които нямат обяснение. Ако аз платя обучението на детето ми, то не е европеец. Но ако то спечели стипендия, е много европейски насочено. Докато то получава стипендия и учи, стандартът го устройва. Но ако после трябва да работи три години, стандартът изведнъж не го устройва. Ами обяснете тези, които са на стипендия и които искат да си отидат на втората година са много по-европейци от другите, на които родителите им са платили обучението. Няма как да стане!
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, няма други изказвания. Всички си изяснихме каква е дилемата.
Подлагам на гласуване неприетото предложение на колегата Илия Илиев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Три гласа „за” от ДПС. Който е против, моля да гласува „против”. Няма против. Въздържали се? Дванадесет гласа „въздържали се”. Не се приема отхвърленото предложение на колегата Илия Илиев.
Подлагам на гласуването предложената редакция от работната група. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се редакцията на § 13.
Пристъпваме към § 12 на вносител.
По т. 1 вносител е Димитър Танев.
По т. 2 Министерски съвет.
По т. 3 Министерски съвет.
По т. 4 Министерски съвет.
И по т. 5 е Димитър Танев.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14.
Имате думата за изказвания, колеги. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз само искам да кажа, че въпреки че е прието по принцип предложението, аз не виждам ал. 5, предложена от Димитър Танев, а тя е доста смислена по отношение на целта, която преследва. Тя казва:
(5) Държавният служител, който е назначен по реда на ал. 2, не може да бъде преназначаван на друга длъжност в същата или друга администрация без провеждане на конкурс.”
Това е опит да се затворят различни вратички, които има в Закона за държавния служител, през които различни служители се назначават и преназначават без провеждането на конкурс, което смятаме, че противоречи на общия принцип на този законопроект и на закона като цяло. Всеки служител, намерил място в държавната администрация на определена позиция да е минал през конкурс, т.е. да е преминал през централизирания и специализирания текст, който показва, че той има знанията.
За това аз моля все пак ал. 5 да я гласуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Ал. 5 да я гласуваме отделно? Тя е вложена и преработена в ал. 3 по работна група.
Димитър Делчев:
В ал. 3 се казва:
„(3) Държавен служител, назначен по заместване, може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация при условията на чл. 82…”, т.е. ако е минала една година.
А ал. 5 предвижда забрана да се назначава без конкурс.
Ива Митева:
Не могат и двете да останат.
Димитър Делчев:
Да гласуваме първо ал. 5.
Предс. Данаил Кирилов:
Предложение на Димитър Делчев за разделно гласуване, предварително на ал. 5 по вносител Димитър Танев.
Други изказвания? Първо Министерски съвет – г-н Божанов и след това г-н Димитров.
Красимир Божанов:
Наистина двете алинеи си противоречат и трябва да се избере или единият вариант или другият.
Каква логиката на предложението, което ние подкрепяме?
Първо, службите, за които предлагаме да има възможност да бъдат преназначавани за една година и след едногодишна оценка трябва да преминат през този текст, който е съдържанието на централизирания етап от конкурса.
Вторият филтър, който виждаме, това е оценката за работата на служителя, която той следва да получи. Тоест, един доказал се професионалист, има възможност да остане в администрацията при определени, сравнително строги условия.
В какво всъщност се състои заобикалянето на закона, което е прилагано масово? Става дума за следните най-често срещани хипотези. Има отсъстващ служител. Аргументира се защо трябва да бъде назначен на негово място по заместване някой без конкурс, за да изпълнява неговата работа. След това около седмица по-късно изведнъж се оказва, че неговата работа не е толкова важна и човекът да бъде преназначен на друга длъжност.
С текста, който ние предлагаме, реализираме де факто смисъла на фигурата назначаване по заместване. Този човек поне една година ще замества и реално ще изпълнява функциите на дългосрочно отсъстващ служител. Заедно с другите два филтъра: успешно издържане на централизирания етап от конкурса плюс годишна оценка в рамките на администрацията на тази длъжност, за която е назначен, за нас това са гаранции, че фигурата ще бъде изпълнена със съдържание именно правоотношение по заместване.
И друго, което бих могъл да кажа е, че това е текст, който е масово подкрепен от всички администрации, като отговарящ не на нуждите на заобикаляне н закона, а на нуждите за задържане на специалисти, които са се доказали в ежедневната работа. Защото в противен случай те биха останали на улицата. Ако искат да бъдат привлечени, трябва отново да се прави конкурс при положение, че вече са минали през значителен брой проверки.
Това са нашите аргументи.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Божанов. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз разбирам аргументите на колегите от Министерския съвет и текстът, който е предложен от Димитър Танев и текстът, който е предложен от колегите от Министерски съвет, общо взето преследва и в някаква степен постига една и съща цел. Единият е по-строг и по-категоричен, т.е., че човекът, който е по заместване трябва да мине през конкурс, другият, отчитайки това, че този човек вече е работил една година в администрацията предвижда по лек вариант за оставане му, така че моето процедурно предложение остава. Но мисля, че който и да е от двата текста бъде приет, целта ще бъде постигната.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Няма други изказвания. Колеги, приключихме ли дебата? Да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване първо ал. 5 така, както е била предложена от Димитър Танев. Който е да подкрепим ал. 5 така, както е предложена от Димитър Танев, моля да гласува „за4. Един глас „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет гласа „въздържал се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване текста така, както е предложен от работната група за § 12, който става § 14. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Приема се текстът на работната група за § 12, който става § 14.
Заповядайте, г-жо Атанасова.
Предс. Десислава Атанасова:
§ 13. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 13, който става § 15.
Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, съгласно предложението на работната група. Моля, който е „за”, да гласува. Дванадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 14 в два варианта: предложение от Димитър Танев и от Министерски съвет.
Както и предложение от н.пр. Илия Илиев.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за Вариант I, т.е. за варианта на Димитър Танев.
Подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант II.
Не подкрепя предложението на Илия Илиев.
Предлага редакция на § 14, който става § 16.
Изказвания? Заповядайте.
Илия Илиев:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз съжалявам, че не съм присъствал на работните групи. В тези работни групи всъщност са били представители на Министерски съвет?
Колеги, като цяло нашите предложения, макар и малки и незначителни, смисълът е в това, че знаем, дето се казва публична тайна е, че в практиката на България не малка част от държавната администрация, особено на по-хубавите постове, както се казва, да се назначават хора с връзки и с контакти. Всички знаем, че за да можем да привличаме повече млади и качествени хора в определени области, трябва да има повече прозрачност. И с нашите предложения, които ние сме направили и които отстояваме целим единствено и само това. Знаем, че в настоящото ръководство на администрацията и най-вече в Министерски съвет, знаем че така е по-лесно – да няма публичност и да няма прозрачност. Но нашата държава затова си пати. И затова сме с най-слабата икономика в цяла Европа. Затова сме с най-ниските заплати в целия Европейски съюз. Затова сме на най-ниското ниво във всяка една област в целия Европейски съюз. Трябва, колеги, да осъзнаем всички и да бъдем единни в това, че трябва да даваме възможност не на връзкарите и не на тези, които имат позиции, а да привличаме млади и читави хора.
Конкретно по тази точка – вместо 4 часа за наемане на служители на непълен работен ден, предложението, което направихме ние, е да могат и на 2 часа. Не знам точно как е в Кодекса на труда, примерно, с това можем да спестим много пари на държавната администрация. Ако определен отдел в една администрация има нужда от един човек, който да идва само за 2 часа да преведе нещо, примерно, от китайски, той му трябва за 2 часа, а не за 4 часа. Защо държавата трябва да плаща 4 часа, примерно. Тук можем да намалим и защо да не са 2 часа работно време. Защо трябва да плащаме 4 часа? В целия Европейски съюз се плаща почасово – на час. Минимална ставка на час – 10 евро, или 15 евро, или 12 евро, без значение. Мисля, че тук ние сами се вкарваме в един принудителен капан. Защо да плащаме 4 часа, като можем да го дадем като възможност в закона да бъде минималното 2 часа. С това вероятно трябва да има и други промени в Кодекса на труда, но като цяло логиката в предложенията, които правим, е именно повече прозрачност и даване на възможност на повече хора да кандидатстват и да бъдат част от държавната администрация такава, каквато имаме нужда да бъде в максимално добър и прозрачен вариант.
Защото тези връзкарски назначения навсякъде и масово, които в годините са наследени в практиката, ние трябва да правим възможно те да бъдат ограничени. Не могат напълно да бъдат ограничени – 100%, но да бъдат сведени до минимум.
Благодаря, г-жо Председател.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Реплики? Г-н Герунов, заповядайте.
Антон Герунов:
Много благодаря.
Уважаеми колеги, ние предложихме 4 часа поради две прагматични причини.
Първата от тях е, че когато един експерт бъде назначен за много, много кратко време ще бъде изключително трудно за администрацията, която го приема, реално да контролира, че тези часове ще бъдат изпълнени и нещата ще стават в пълен обем.
Втората, дори още по-прагматична и по-болезнена, че за съжаление при заетост под 4 часа не възникват осигурителни права на назначения служител. Тоест, ние искаме да избегнем да назначаваме държавни служители, които нямат право на социално осигуряване.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Няма други желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Илия Илиев. Моля, който е съгласен с него, да гласува. Три гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакцията на § 14, който става § 16. Дванадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 15. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15 и той става § 17.
§ 16. Също се подкрепя от работната група и той става § 18 с редакцията по доклада.
§ 17 Подкрепя се по принцип от работната група текста на вносителя и се предлага редакция по доклада и се преномерира като § 19.
§ 18 Подкрепя се текстът на вносителя. Предлага се следната редакция по доклада и той става § 20.
§ 19. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 19, който се преномерира и става § 21.
§ 20. Подкрепя се по принцип текста на вносителя и се предлага редакцията по доклада и съответно става § 22.
§ 21 е подкрепен от работната група и става § 23.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване докладваните параграфи по доклада на работната група в редакцията им и съответното преномериране. Моля, който е „за”, да гласува. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
§ 22. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да бъде отхвърлен.
Няма желаещи за изказвания. Подлагам на гласуване предложението на работната група. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
§ 23. Подкрепя се по принцип текста на вносителя. Предлага се съответната редакция по доклад и той става § 24.
§ 24. Подкрепя се текстът на вносителя от работната група. По доклада става § 25.
§ 25 става § 26. Изцяло е подкрепен текстът на вносителя.
Желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване докладваните параграфи със съответната преномерация и съгласно доклада на работната група. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи 27 и 28.
Няма желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване създаването на § 27 и § 28 със съответното съдържание по доклада. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
§ 26, който става § 29. Подкрепен е текстът на вносителя.
§ 27. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 27, който съответно става § 30
§ 28. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28. Предлага съответната редакция по доклада и той става § 31.
§ 29. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция за § 29 по доклад и той става § 32.
§ 30. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 33 със съответната редакция по доклад.
§ 31 става съответно § 34. Подкрепен е текстът на вносителя от работната група и предложена съответната редакция
§ 32 по вносител е изцяло подкрепен от работната група и става § 35.
§ 33. Работната група предлага § 33 по редакцията, съгласно доклада и да се преномерира като § 36.
Желаещи за изказване? Заповядайте, г-жо Митева.
Ива Митева:
Да се добави в края на изречение първо „при условие и ред определен в наредба на Министерския съвет”.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-жа Митева направи редакционно предложение правно-техническо.
В ал. 3 на § 36 в края на изречение първо се отварят кавичките и се добавя текста: „при условия и по ред, определен в наредба на Министерския съвет”.
Подлагам на гласуване докладваните параграфи, заедно с редакцията – правно-техническа в ал. 3 на § 36, съгласно доклада на работната група и съгласно номерацията. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
Работната група предлага да се създаде нов § 37 със следното съдържание по доклада. Няма желаещи за изказване. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
§ 34, който става § 38 с текст, подкрепен от работната група в редакцията по доклада. Няма желаещи за изказвания. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
§ 35. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и II и предлага редакция на § 35, който става § 39. Няма желаещи за изказване. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
§ 36. Подкрепен е по принцип текстът на вносителя и се преномерира като § 40, съгласно доклада.
§ 37. Работната група по принцип подкрепя текста на вносителя. Предлага редакция съгласно доклада, който става § 41. Няма желаещи за изказване. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
Работната група предлага да се създаде нов § 42, съгласно текста на доклада. Няма желаещи за изказване. Дванадесет „за”, без против и въздържал се за създаването на § 42.
§ 38 в два варианта.
Работната група н подкрепя текста на вносителя за Вариант I, който е на Петър Славов и подкрепя текста на вносителя Министерски съвет за Вариант II, относно § 38, който става § 43. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
§ 39. Два варианта: Министерски съвет - Вариант I, и Димитър Танев – Вариант II.
Работната група подкрепя и двата варианта по принцип и предлага редакция, съгласно доклада, на § 39, който става § 44.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за § 39, който става § 44. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
Работната група предлага да се създадат нови § 45, § 46 и § 47 със съответното съдържание по доклад. Няма желаещи за изказване. Подлагам на гласуване съдържанието на докладваните параграфи 45, 46 и 47. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
§ 40, който по доклад става § 48, е подкрепен текстът на вносителя от работната група. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
Работната група предлага да се създаде нов § 49 със съответното съдържание по доклад. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя на текста на вносителя за наименованието на подразделението. Няма изказвания. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
§ 41. Предложение от Димитър Танев. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 41 да бъде отхвърлен.
§ 42. Работната група не подкрепя текста на вносителя Димитър Танев и предлага § 42 да бъде отхвърлен.
§ 43 със същия вносител. Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 43 и предлага § 43 да бъде отхвърлен.
Няма желаещи за изказвания. Дванадесет „за”, без против и въздържал се за предложението на работната група за отхвърляне на § 41, § 42 и § 43 с вносител Димитър Танев.
§ 44. Работната група подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който се преномерира като § 50. Изказвания? Няма. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
§ 45. Текстът на вносителя е подкрепен от работната група, който става съответно § 51. Изказвания? Няма. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
§ 46. Работната група подкрепя текста на вносителя, но предлага § 46 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в Общо законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 653-03-28 от 28.03.2016 г.
§ 47. Случаят е идентичен - Работната група подкрепя текста на вносителя, но предлага § 47 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в Общо законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 653-03-28 от 28.03.2016 г.
§ 48. Подкрепя се по принцип текстът на вносителя и се предлага редакцията му съгласно доклада, като се преномерира и става § 52.
§ 49. Подкрепя се по принцип текстът на вносителя. Предлага се редакция съгласно доклада, като се преномерира и става § 53.
Няма желаещи за изказване. Подлагам на гласуване докладваните параграфи, съгласно доклада на работната група в съответната им редакция и съответната им преномерация. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
Продължаваме с точка четвърта - Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 653-03-28/28.03.2016г. на приетите на 17 март 2016 г. на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 554-01-8, внесен от Бойка Грозева Маринска и група народни представители на 16.01.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев и група народни представители на 21.01.2016 г.
Разполагате с доклада за общ законопроект на приети на 17 март 2016 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на закона. Дванадесет „за”, без против и въздържали се.
Въз основа на общ законопроект № 653-03-36 от 7 април 2016 г. работната група предлага да се създаде нов § 1 в съответната редакция, предложена ни по доклада, както и да се създаде нов § 2 на същото основание с редакция, предложена ни по доклада на комисията.
Няма желаещи за изказване. Подлагам на гласуване предложението за създаване на нови параграфи 1 и 2. Дванадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 1. Текст на вносител.
Предложение на н.пр. Методи Андреев.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 1, който се преномерира и става § 3.
Имате думата за изказване. Г-жа Митева.
Ива Митева:
Искам само да обърна внимание, че днес разговаряхме с г-н Андреев и му обяснихме смисъла на неговите предложение. Защото той иска един минимален срок от 3 години по съответната магистърска степен за всяка една позиция. А в същото време в специалните закони това си е уредено. Така че с него се разбрахме да се проверят специалните закони и да се види, ако някъде има пропуск по отношение на годините стаж, тогава да се прецизират, но не по този начин, по който го е предложил тук.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-жо Митева.
Подлагам първо на гласуване предложението на н.пр. Методи Андреев. Нула „за”. Нула „против”. Дванадесет се въздържат.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за § 1, който се преномерира и става съответно § 3 съгласно доклада. Дванадесет „за”, без против и въздържали се.
Работната група предлага да се създаде § 4 в два варианта.
Давам думата на г-жа Митева да обясни разликите във вариантите.
Ива Митева:
Предполагам, че тук колегите от Министерския съвет от политическия кабинет ще са против за това казвам, че предложенията идват от Народно събрание от Законодателната дирекция, тъй като се установи, че има наистина несъответствие между работещите в държавната администрация държавни служители по Кодекса на труда и работещите пак в държавната администрация, обаче членове на политически кабинети, съветници и експерти към тях. Смятаме, че не е редно и е недопустимо членовете на политически кабинети, съветниците и експертите към тях да не декларират граждански договори и специално това се отнася за съветниците и за експертите, тъй като членовете на политическите кабинети декларират по Закона за публичност на имуществото, да участват в бордове, но със заплащане, което е ограничено абсолютно за цялата държавна администрация, включително и до ниво заместник-министър, включително да им се зачита трудов стаж, което е премахнато за цялата държавна администрация, включително по Кодекса на труда и държавните служители и поради това са направени тези предложения.
Разликата в двата варианта е, че във Вариант I ограничението не обхваща трудовия стаж, докато във Вариант II са обхванати всички несъвместимости, включително и трудовия стаж и ДМС, т.е. те трябва да се подчинят на общия режим за ДМС (допълнително материално стимулиране), тъй като в момента те могат да получават всеки месец ДМС, тъй като нямат ограничение – законът не се прилага за тях, тъй като с някакъв подзаконов акт на ниво правила, е прието, че членовете на политически кабинети, експерти и съветници към тях не са по чл. 107а от Кодекса на труда и те не ги знам все едно къде работят, все едно не са в държавната администрация.
Ако бъдат приети, може би трябва да се припознаят от народен представител, тъй като те наистина са по същество.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Митева. Г-н Герунов, заповядайте.
Антон Герунов:
Уважаема г-жо Председателстващ, уважаеми колеги,
Във връзка с предложенията на работната група в действителност това е било обсъждано, но вие разбирате, че колегите не са могли да дадат конкретно становище, тъй като не са имали мандат за нищо подобно. Знаете, че това е второ четене на закона. Това е промяна по същество. Тя не е внесена нито от вносител преди първо четене, нито от депутат между първо и второ четене по надлежния ред. Това можеше, разбира се, да бъде направено.
Това, което в момента се случва като практика, е, че се урежда с вътрешни правила. Да кажем в Министерския съвет началниците на кабинети, както и съветниците не получават възнаграждение от участие в бордове, въпреки че го правят.
В някои структури, де факто има обективна необходимост да получават подобно възнаграждение поради мотивационния ефект към някои съветници, които участват също така и в бордовете. Знаете, длъжността „съветник в политическия кабинет” има особен статут и те не се ползват от привилегиите, от които се ползват държавните служители. В този смисъл, говорейки за приравняване, в момента правим едно несъвършено приравняване на две неща, които много трудно могат да бъдат приравнени. В този смисъл ние не можем да подкрепим предложения текст.
Обръщам внимание, че в Закона за администрацията съветниците и експертите към кабинетите имат само аналитични функции. По Закона за администрацията те имат само аналитични функции. Тоест, ние по закон сме им казали вие това правите, по закон с това се занимавате. И сега изведнъж им даваме, противно на закона, функция, която не им е вменена в длъжността, имайте предвид, и за тази функция, която изрично не им вменена, бихме желали абсолютно, независимо от конкретиката, да ги лишим от възнаграждение. В някои звена това е о’кей. В Министерския съвет те не получават нито ДМС, нито възнаграждение. В много министерства е така.
Колеги, ние бихме предложили, понеже това предложение не е добре обмислено, не е подкрепено, не е внесено по надлежния ред, наистина да го уредим в малко по-друг формат, включително в допълнителни законови изменения, включително в други работни групи.
На този етап това, според нас, не е добре обмислено предложение и бихме предложили допълнително прецизиране.
Предс. Десислава Атанасова:
Това е добре. Но за съжаление, към този момент вие вече нямате възможност, нито да оттегляте, нито да предлагате освен, ако народен представител, не припознае нечий текст.
Аз обаче смятам, че е недопустимо с оглед на липсата на дебат да подкрепим или отхвърлим предложенията във Вариант I и II на работната група. Затова аз няма да подкрепя предложенията да се създаде § 4 от работната група, въпреки убежденията ми.
Емил Димитров:
Аз припознавам предложенията на работната група за създаване на § 4 във Вариант I.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Димитров припозна предложенията на работната група за създаване на § 4 във Вариант I.
Подлагам на гласуване предложението на Eмил Димитров за създаване на § 4 във Вариант I. Шест гласа „за”. Против? Седем гласа „против”. Въздържали се? Няма. Предложението не е прието.
Г-н Димитров, в зала ще се реши.
Работната група въз основа на Общ законопроект № 653-03-36 от 7 април 2016 г. предлага да се създаде нов § 5 в съответното съдържание съгласно доклада. Няма изказвания. Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 5, съгласно доклада. Дванадесет „за”, без против и въздържал се.
§ 2. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и въз основа на Общ законопроект № 653-03-36 от 7 април 2016 г. предлага следната редакция на § 2, който се преномерира и съответно става § 6 със съдържание по доклада на комисията. Няма изказвания. Дванадесет „за”, без против и въздържал се за съдържанието на § 6.
Предложение на н.пр. Методи Андреев.
Подлагам на гласуване предложението на Методи Андреев за създаването на § 3. Вносителят отсъства. Трима „за”. Против? Няма. Девет се въздържат. Предложението не е прието.
Работната група предлага да се създаде § 7.
Параграф 7 е обвързан с предложението на г-н Емил Димитров, което не се прие.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 7. Три гласа „за”. Против? Няма. Девет се въздържат. Предложението не е прието.
С това приключихме второто гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията – общия проект.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.


Председател:
Данаил Кирилов