Стенограма от заседание на комисията

---

П Р О Т О К О Л
№ 92

На 14 декември 2016 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2016 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 602-01-31, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2016 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 653-03-106/25.10.2016 г. на приетите на 06 октомври 2016 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс:
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-145, внесен от Анна Василева Александрова, Свилен Филипов Иванов и Данаил Димитров Кирилов на 28 юли 2015 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Петър Владиславов Славов, Филип Стефанов Попов, Чавдар Георгиев Георгиев, Емил Димитров Симеонов, Кирил Петров Цочев, Мариана Георгиева Тодорова, Лъчезар Стаменов Никифоров, Янко Александров Янков и Станислав Димитров Анастасов на 07 юли 2016 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 09 юни 2016 г.
5. В случай на приемане на първо гласуване в пленарна зала на законопроекти, както и на такива, на които им изтича срокът за предложения между първо и второ гласуване, ще бъдат включени като допълнителни точки в дневния ред на заседанията на Комисията по правни въпроси.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 ч. и ръководено от господин Данаил Кирилов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум – присъстват петнадесет члена. Ние сме в хипотезата на чл. 32, ал. 2, изречение второ от Правилника и откривам с редовен кворум заседанието на Комисията по правни въпроси.
Получили сте дневния ред за това заседание, за заседанието утре, за заседанието във вторник и за заседанието в сряда.
Междувременно след изпращането на съобщенията с поканите за дневния ред, и днес се гласува извънредно заседание за пленарно заседание за вторник, означава, че, ако решим във вторник да има извънредна комисия, тя би могла да бъде от 9,00 до 11,00 ч.
Имате думата по дневния ред.
Господин Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател. Във връзка с така предложения дневен ред, по отношение на точки първа и четвърта – предлагам да отпаднат. За да се разглеждат тези законопроекти, според мен, на първо място, трябва да има едно относително съгласие в парламентарните групи за разглеждането и приемането им, а такова мисля, че липсва.
На второ място, това Народно събрание няма нито времето, нито моралното право при правителство в оставка да приеме и разглежда законопроекти, които се основават на визията за реформи и промени на едно правителство в оставка.
Трето, приемането на тези законопроекти в тази ситуация – бързането, на коляно, без съгласието на голяма част от парламентарните групи, мисля че няма да даде резултати в положителен аспект.
По отношение на първия законопроект мисля, че тук е сбъркана самата концепция – един механичен сбор на комисии с различен предмет на дейност, правомощия, различна правна рамка, обединени в един Франкенщайн.
Предлагам разделно да се гласуват предложенията по точка първа и точка четвърта и да отпаднат от дневния ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съгласен съм и поддържам предложението на колегата Попов с малко по-различни мотиви и те не са толкова, че вносителят е в оставка или не, колкото с това, което чувам като изявление от различни политически групи в Народното събрание, включително приближаване към парламентарно мнозинство към опозицията, че Народното събрание е с изчерпан кредит на доверие. Приемането изцяло на законодателни актове, и то в такива фундаментални сфери като борба с корупцията и концесии, ми се струва, че не е редно да бъде правено от Народното събрание, което е с изчерпан кредит на доверие.
По отношение на точка пет, чисто процедурно ми се струва, че е добре да имаме списък със законопроектите, които са приети на първо гласуване в пленарната зала, както и на такива, на които им изтича срокът за предложения между първо и второ гласуване. Така формулирана ми се струва доста обща и неясна. Има доста законопроекти и би следвало на практика да имаме представа кои са тези, които попадат в обхвата на точка пета, и ако излизат от нея, можем ли да ги гледаме чисто физически, защото сме ограничени във времето. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Митхат Метин.
МИТХАТ МЕТИН: Благодаря, господин Председател.
Обсъдихме дневния ред с колегите, членове на Правната комисия. Нашата позиция – на Движението за права и свободи, съвпада с предходните предложения. Ние също считаме, че законопроектът по точка първа не трябва да бъде гледан сега. Съображенията са свързани преди всичко със скъсения период на живот на Народното събрание. Темата е деликатна. Трябва да се пипа много внимателно, така че да се създаде една система, която да функционира. Разбира се, ние имаме административния опит, но все пак създаването на такова огромно множество проекти, които да работят с имуществото на всички държавни служители, съсредоточава голям ресурс в ръцете си и правото на контрола и защита трябва да бъдат разгледани и вкарани вътре много добре, а това изисква един много детайлен поглед и работа, най-вече, от Народното събрание.
Съгласен съм с предложението по точка четвърта и мисля, че към този момент е редно да гледаме Закон за концесиите, тъй като там става въпрос за много свързани икономически интереси и това трябва да остане като една от първите задачи на новото Народно събрание.
Господин Председател, за протокола – господин Хамид е кацнал току-що на аерогарата. Разговарях с него. Той ме упълномощи да гласувам с неговия глас така, както аз преценя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Разбирам единомислието между колегите от БСП, ДПС и Патриотичния фронт като някаква предварително уговорена позиция, тъй като не намирам каквато и да било разлика в техните аргументи. Смятам, че предложението Антикорупционен закон да отпадне от дневния ред на това заседание и на следващите заседания, е абсолютно скандално. Абсолютно скандално е, защото борбата с корупцията в България е закъсняла с десетилетия. Да ни се казва, че няма време, че следващите два месеца са недостатъчни да се опитаме да докараме тази борба с корупцията донякъде, поне да започне тази борба с корупцията, на мен ми дава ясен знак, че колегите, които изразиха това мнение, вече си правят планове за следващия парламент и как в следващия парламент борбата с корупцията ще се размие и България отново да остане в тези евроазиатски правила, които по един чудесен начин допускат хора на висши етажи във властта да си правят каквото искат, да си взимат каквото си искат и след това никой да не им търси отчетност.
Единственото, което не разбирам, е позицията на Патриотичния фронт, защото те казват, че няма политическа воля, няма съгласие по отношение на Антикорупционния закон, което те гласуваха на първо четене, искам да Ви припомня, което първо четене беше по принцип първо четене по отношение на основните положения в законопроекта, по отношение на основните концепции. Това нещо аз наистина не разбирам.
БСП и ДПС напълно ги разбирам. Те се страхуват от борбата с корупцията, както и много хора по висшите етажи на властта са се страхували. Те са управлявали, знаят как се управлява, готвят се отново да управляват, така че за тях един такъв реално работещ закон би бил проблем.
Категорично съм против това да отпадне законопроектът за борба с корупцията, напротив, „за“ съм да има още извънредни заседания и това Народно събрание да докаже на другите това, което каза, а именно, че борбата с корупцията е основен приоритет, да го докаже и със своите действия. Благодаря Ви.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, може ли по начина на водене?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Много моля да прекъсвате колеги, които си позволяват абсолютно своеволие, дават оценки, които са изцяло безпочвени, говорят неясни, бих казал, глупости – извинявам се за израза. Евроазиатски правила – може ли да ми обясните какво точно значи това, колега Делчев?
Да си дадем сметка, че сме в Правна комисия и да се държим подобаващо. Има ясни аргументи защо този законопроект, който не е консенсусен, който се опита да бъде воден от един още по-лош вариант, към който и сега има много критики, има ясните аргументи, че не бива да се обсъжда в този момент, няма да свърши света, ще има ново Народно събрание, ако има такова, ако не се реализира трети мандат, което ще може в спокоен тон, с разумни аргументи, да обсъди въпросите за борбата с корупцията. Да се внасят тези инсинуации, че, видите ли, някой от политическите субекти са против тази борба и голословно това да се твърди, е безобразие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше по-скоро като реплика в другата част, която касае процедурата. Умишлено не Ви прекъсвам, за да не ограничавам свободата на изявление. Всеки от ораторите преценява какъв език да използва. Да, в тази Комисия сме приели в преобладаващата част да използваме правни термини приоритетно, а не политически, но колегата Делчев изрази лично политическо отношение, така че по тази причина не съм го ограничил. Въпреки това моля, всеки от Вас в изказването си да не хиперболизира с оглед тезата, която защитава, и да вървим към по-конкретни и точни аргументи, а не да изразходваме излишно време.
Господин Метин – за реплика. Два SMS-а има по общата група на Правната комисия. Господин Хамид ни уведомява, че е кацнал на летището и до този момент, докато пристигне, Вие ще изразявате волята и гласа му.
МИТХАТ МЕТИН: Благодаря Ви, господин Председател.
Репликата ми е следната: не съм съгласен, че борбата с корупцията в България е закъсняла с десетилетия. Имам аргументи в съвсем различна посока. Съвсем наскоро излязоха отчети и доклади за извършеното в тази администрация по отношение на конфискувано имущество за над 70 – 80 милиона. Има много процедури, които вървят в момента. Ежегодно Европейската комисия в своите доклади, които изнася пред българското общество и пред цяла Европа казва, че има осезаем напредък в борбата с корупцията. Нещо повече, тя се готви да замени механизма за сътрудничество и проверка с друг механизъм, включително за Румъния и България.
Що се касае до предложения Законопроект, искам да кажа, че правната рамка, нормативната уредба в момента е установена, имаме три действащи законопроекти, които разискват гледаната материя и това, което се случва в правния мир е създаването на ново Бюро, което ще има изключително големи правомощия. И ние, ако не защитим обществения интерес, водени от това наистина да не създадем по-скоро отроче, наречено „Франкенщайн, ние ще сгрешим изключително много.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По процедурата на господин Георгиев, би трябвало да Ви прекъсна.
МИТХАТ МЕТИН: Аз приключих, господин Председател. Още веднъж казвам, че ние сме против начина, по който трябва да се гледа бързо, сгъстено. Знаем с Изборния кодекс какво се случи – бяхме тук до посред нощите. Знаете, именно след предложението на колегата Делчев, до какъв разнобой се стигна. В един момент, в 12,00 ч. през нощта ние не знаехме предложението по принцип ли е прието, не е ли прието по принцип? Оказа се, че Вие като излязохте, макар и за пет минути по време на процедурното водене на дебата, колегата Десислава Атанасова водеше тогава заседанието, и Вие като се върнахте в един момент на Вас Ви се каза, че предложението на колегата Делчев е минало по принцип и после ще се гледа. Стана огромен скандал тогава. Вие си спомняте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисля, че наистина няма…
МИТХАТ МЕТИН: Нямам предвид с вносителите да заседаваме в следващите четири-пет дни… (Шум и реплики.)
Няма как после как да дам отчет пред собствената си парламентарна група след година или две, след като сме създали един такъв орган, защо сме допуснали създаването му по този начин, а не създаването му като цяло.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бих отговорил директно, защото голяма част от упреците са към мен.
Господин Делчев имате право на дуплика.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Георгиев! Вие ме попитахте какво означава „евроазиатски условия“, в които българската корупция процъфтява. Това са тези условия, в които за извършено престъпление за корупция, реално лежащи хора в затвора има един-двама реално, които са ми на едната ръка. И то за дребни случаи!
Всъщност, господин Метин обяснява за докладите на Европейската комисия. Не знам как четете докладите на Европейската комисия, но явно ги четете като дяволът Евангелието, защото на всеки доклад на Европейската комисия имаме тежко критикуване по отношение на ефективността за борбата с корупцията. И става все по-тежко, и по-тежко. Министрите на правосъдието вече се изчервяват като четат доклада на Европейската комисия, когато става въпрос за борба с корупцията. И това, което чувам, ние трябвало да защитим обществения интерес, казват от ДПС, да не го приемем този Закон по-бързо.
Колеги, това е Закон за борба с корупцията по високите етажи на властта. Вие ми казвате, че искате да защитите не обществения интереси, а интереса на тези, които се надяват да… гласуващите на министрите след няколко месеца, доколкото виждам имате големи амбиции за тази власт, и да ги защитите по такъв начин, че тези хора да не могат да бъдат пипнати с пръст, както и до момента. В момента България е една от държавите, които е сред втората половина по борба с корупцията на всички нива. И сега се предлага един Законопроект, който мина на първо четене с огромни усилия, защото има страх, има страх и в обществото, има страх и сред народните представители по отношение на това дали ще има реална борба с корупцията, или няма да има.
Искам да Ви кажа: нека не Ви е страх! Обществото го иска и ще видите на тези избори, че тези, които днес спират борбата с корупцията, ще получат своя много голям урок на следващите избори. Вашите надежди, че ще управлявате, ще бъдат разбити на пух и прах, защото хората ще разберат, че Вие искате да спрете реалната борба с корупцията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Миков, искате ли да продължите?
МИХАИЛ МИКОВ: Искам, но само да поставя процедурен въпрос: на второ четене ли сме или ще правим общи приказки около дневния ред?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На дневния ред сме, но в един момент бих искал аз да взема думата, но ще изчакам всички колеги.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин Председател! Страхувам се, че е твърде амбициозен дневният ред не само за това заседание, а и това, което е пуснато. Той сигурно демонстрира някакво желание за ударна работа в последните дни на Народното събрание. Сигурно демонстрира също така, преди малко станахме свидетели на крайни политически изказвания, които нямат общо с текстовете, които са внесени. Защото, едно е да се бориш с корупцията с мерките на наказателното право, друго е да отнемаш имущество с гражданското право и това са въпроси, които са по същество за второ четене и дискусията сигурно ще продължи дълго.
Дайте да се опитаме да направим някакъв разумен дневен ред. Ако трябва само корупция да гледаме – само корупция, ако трябва нещо друго…
ФИЛИП ПОПОВ: Ние предложихме да отпадне.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз също съм съгласен да отпадне, но това ще предизвика напрежение в Комисията и накрая това ще се пренесе и в залата. Тук всеки ще си къса ризата с аргументи срещу корупция, защото има изборите след два месеца. Реално се изказах по същество.
Моля, когато правите Вашето предложение, вижте какво да отпадне – нещо да отпадне.
ФИЛИП ПОПОВ: Това трябва да отпадне.
МИХАИЛ МИКОВ: Едните казват това, другите казват онова, накрая… Смешна работа! Да измислим някакъв разумен дневен ред!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Налага се да дам аргументация защо съм предложил този дневен ред. Би следвало Вие да сте в много голяма степен в известност от миналото заседание… (Шум и реплики.)
В работната група, която беше по Антикорупционния закон, господин Делчев има право да направи бележка, Ви прочетох писмо, което съм изпратил до председателя на Народното събрание във връзка с искането на информация за приоритетните законопроекти, които би могло да бъдат разгледани до края на настоящата сесия, като се има предвид, разбира се, и първите няколко седмици на месец януари. Прочетох Ви писмото. Видяхте, че там законопроектите бяха девет. Всичките четири, които са включени тук, са в този списък с 9-те законопроекта. Другите три не са включени, защото те вече вървят и са в пленарната зала. Там имаме основанието да предположим, че законодателната процедура ще завърши. По това писмо Вие не изказахте съображения. (Шум и реплики.)
Няма смисъл в това. Дебатът беше такъв, че който имаше становище по тези въпроси, можеше да го изрази. Както и да е. Не го е изразил. Сега се изразяват становища и би следвало с гласуване да съобразим всяко едно от становищата. Ако е имало амбиция от моя страна да приемете дневния ред, то е в следните насоки: първо, да се потърси тази възможност, която е базирана на консенсус, макар и относителен, да се довърши започнатата работа. Това, бих казал, е оперативното съображение. Приоритетното съображение, което вече колегите от другите парламентарни групи деполитизират, ние имаме, и все още имаме, управленската програма, по която сме поели определени ангажименти и сме посочили определени приоритети. Имахме тежък дебат по скоростта и времето и по тази причина, защото Вие виждате, че по четири заседания на Правната комисия се дискутира Закона за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество – като време, ще се гледа ли, няма ли да се гледа, кога ще се гледа, има ли подкрепа, няма ли подкрепа. Включително направихме работна група по този въпрос, в която аз пак ще посоча, че присъствахме само четири народни представители от три парламентарни групи, присъствието на народни представители беше минимално, но присъстваха всички институции, и всички експерти. Дебатът беше полезен.
С оглед на това, че този Законопроект винаги е бил приоритет. Винаги – имам предвид последните две парламентарни години, по този Законопроект докладвахме непрекъснато на Делегацията по Механизма за оценка и сътрудничество, включително на последното интервю, среща, така да кажем, този въпрос беше много сериозно дискутиран и въпросите на делегацията бяха главно в тази посока. Те искаха ясна прогноза, с ясен ангажимент – ще опитаме ли да приключим този Законопроект или няма да го приключим?
За доклада, не съм Ви информирал изрично, но поканих представители на всяка една парламентарна група, които имат членове в Правна комисия. На това обсъждане бяхме само аз, колегата Лазаров, колегата Димитров и една, бих казал, две трети от обсъжданията, и колегата Хайтов. Това е било представителството.
Тази сутрин докладвах и на Председателския съвет. (Реплики от народния представител Димитър Делчев.)
Господин Делчев, извинявам се, имах предвид Вас. Вие бяхте, Вие се изказахте – има го в стенограмата.
Тази сутрин съм докладвал на Председателския съвет, защо ги включвам тези четири законопроекта и защо в четири заседания – две редовни и две извънредни. Защото това е минимално необходимото време да се разгледат тези законопроекти.
Тъй като атаката е остра и по отношение на Закона за концесиите, обяснявам следното. Навсякъде в публични изяви, когато ме попитат за Закона за концесиите, казвам: да, за съжаление, този Закон няма да може да го приемем. Хвърлихме много усилия, много работа по това, постигнахме висока степен на готовност – там сме на 90% от финала. Остава само да завършим финала на второто четене в Правната комисия и да поискаме Председателският съвет да ни отдели достатъчно пленарно време. Според мен за шест или седем часа пленарно време също би могло да се разгледа на второ четене Закона за концесиите, по който, пак казвам, има в голяма степен постигнато съгласие, включително и по отношение на детайлите. Обстоятелството, което беше важно и решаващо да го включа, не беше нашият спор с господин Димитър Делчев от предходни заседания, който беше коментиран включително и в медиите, че сме спорили кое е по-голям приоритет – Антикорупционния закон или Законът за концесиите. Вие си спомняте моите изявления тогава. Никога не съм твърдял, че концесиите са с приоритет пред корупцията, но и към момента – към коя дата са нотификациите в Министерския съвет, тук вече нямаме наказателна процедура и вече идват санкциите. Санкциите ще дойдат. Ще дойдат във време, когато няма парламент, но дори това, че няма парламент, вече не би било извинение по отношение на санкционната процедура, в смисъл всички питания, отговори, въпроси и така нататък са приключени. С оглед на това съм си позволил да включа като точка четвърта и да предложа на Вашето внимание този законопроект, защото тук ще замине една обща наша работа, която продължи повече от два пленарни месеца. И бих казал, че направихме нещо доста прилично, доста смислено и изцяло съответстващо на изискванията на приложимите директиви. Но, за съжаление, така е, когато предстои финал на една законодателна процедура. Това е. Затова и миналия път попитах: дайте заедно да решим кои са приоритетите и по какво може да постигнем консенсус? Тогава не чух някакви специални съображения, затова съм направил настоящото предложение.
По ритъма на работа – той също е пожелателен и изцяло в полза на Вашето предварително уведомяване. Затова съм се опитал да дам четири варианта за четири следващи заседания, защото после няма да има смисъл. После, ако искате, и на 9, 10, 11 и 12 също можем да правим комисии и тогава вече няма да има смисъл, защото няма да можем да влезем в необходимото време за пленарната зала.
По отношение на кои други? Не са много другите законопроекти, господин Митев. Те са ясни и всички ги знаем. Да, господин Хайтов знаем за кои два законопроекта остро настоява, знаем кои са другите два законопроекта, които ги чакаме в пленарната зала, за да изтече срокът. Ако искате, ще ги разпишем и тях. Но нека да има гъвкавост! Ако бях дал едни конкретни, щеше да се каже: а, Вие имате съгласие с колегата Хайтов, или не, нямате съгласие с еди-кой си. Това можем да го решим. Въпросът е имаме ли достатъчно време за това?
Приключвам, защото става дълъг дебатът по този въпрос и Ви предлагам да не го разширяваме повече, а да пристъпим към гласуване.
Приемам, че гласуването би следвало да е разделно, но Ви предлагам да бъде не две по две, а да бъде първа точка отделно, втора и трета отделно и четвърта също отделно.
Възражения по това има ли?
ФИЛИП ПОПОВ: Господин Председател, предлагам първа и четвърта точки да отпаднат и да гласуваме разделно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз нотифицирам Вашето предложение, защото смятам, че степента на интензивност на подкрепата за първа и четвърта точка е различна. Нека да гласуваме отделно за отпадането на точка първа и за отпадането на точка четвърта. Опасностите там са различни. Защитата на интереса, който искаме да постигнем, е различен. При всички положения Ви приканвам, с оглед дебата в работната група, подчертавам, че този Законопроект беше обсъждан повече от седем месеца и че имаше най-дългия срок за получаване на предложения между първо и второ четене, виждате какъв е обемът по това, но имаше свободно време всеки да го изчете, включително и експертите да направят таблици, включително и да направят преценка за съответствието, включително и да обсъждаме, бих казал, илюстративен, малко различен вариант на изгледа на Закона. Но като стигнем по същество до това, тогава ще взема думата.
Предлагам отделно гласуване.
Който е съгласен да включим в дневния ред обсъждане за второ гласуване на Законопроект за предотвратяване корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2016 г., моля да гласува.
За – 8, против – 5, въздържали се – 4. (Шум и реплики.)
МИХАИЛ МИКОВ (извън микрофоните): Господин Председател, ако приемем, че отпада за концесиите, да приключи това и да започваме следващия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Калфин е болен и дълго време отсъства, Алтимир Адамов е в съседната зала. Ако оспорвате неговия глас, ще го извикам от Земеделската комисия да се яви. (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, надявах се колегите от Патриотичния фронт да не се включват в тази крайно нетактична игра на ДПС и БСП. (Шум и реплики).
МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, колега, не давайте квалификации.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Всеки народен представител може да дава квалификации.
МИХАИЛ МИКОВ: Вие бозахте от властта и сега на края се разтурихте и…
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Венецианската комисия забранява изрично една година преди избори да се пипа законодателен текст. (Шум и реплики).
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля Ви, запазете тишина!
Колеги, ще поискам прегласуване по тази точка. Вместо въпроси трябваше процедура да се предложи. Няма смисъл взаимно да се нападаме. Ако тук не можем да постигнем консенсус или мнозинство, в залата ще трябва да можем.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Аз с това започнах, че нямаме консенсус.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не увеличава броя на преброените гласове. И Четин Казак да дойде, горе-долу резултатът ще е същият. (Шум и реплики.)
Засега гласуването е:
За – 8, против – 5, въздържали се – 4.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Прегласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искате прегласуване – моля, обърнете се към колегите.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, искам прегласуване.
Преди да минем към прегласуване, моля да уточним колко човека присъстват, колко гласуват с пълномощно, за да няма после този оттам се обадил, онзи оттам пратил пълномощно… (Шум и реплики.)
Господин Председател, настоявам да се преосмисли този вот, да се започне само Корупционния закон, пак докъдето го докараме. Има колеги, които не са гласували, на първо четене Закона такъв какъвто е. Сега се опитват да го отнемат от дневния ред. Не е правилно това! Това показва много лоши намерения. Намеренията отиват отвъд доброто партньорство и добрите думи, които са казани. Това са действията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, моля да ми разрешите да се отклоня малко от процедурата и вместо аз да апелирам, ще помоля, да дадете възможността да помоля вицепремиера да се обърне към Вас с искане за подкрепа и след това да направим прегласуването.
Желаете ли, госпожо Вицепремиер думата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ще се възползвам.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Нека все пак да припомня, че този Закон мина на първо четене е със 130 гласа подкрепа, което аз счетох като много уважаван знак. Не само това. Благодарение на този начин, по който беше подкрепен Законопроекта, това даде възможност да има малко по-добри оценка, отколкото заслужавахме, защото разчетоха във Вашата подкрепа и политическа воля. Догодина се навършват 10 години, откакто България е в Механизма по контрол и проверка на нашата съдебна система, включително и на антикорупционното ни законодателство, и като цяло вътрешния ред.
Казвам това, за да мога при цялото ми уважение към Вас, господин Метин, да кажа, че за съжаление, няма никакъв сигнал, че този механизъм ще отпадне за българското председателство. Това, на което Вие се позовавате, първо, са критичните данни, за съжаление. България от тези десет години има само две години, в които има по-ниски стойности на корупцията и за съжаление, това време е доста назад. Това, за което говорят страните и което сигурно ще стане, е да има общо табло на резултатите за всички европейски страни, включително за България и Румъния, но нашият механизъм се запазва и за двете страни. Искрено се надявам, че, ако ние дадем достатъчно силен сигнал, можем да работим, можем да убедим нашите партньори. Засега съм успяла да ги убедя поне да няма по време на нашето председателство такъв дебат, защото ще бъде крайно неловко за България да бъде разглеждан този въпрос.
Искам да Ви припомня, сигурна съм, че сме чули едни и същи неща в последната мисия, която беше от страна на Европейската комисия и страните членки, колко е важно и колко много се очаква от този Закон. Разбирам, че всъщност Народното събрание не е в оставка, в оставка е само правителството. На Вас нищо не Ви пречи, ако Вие искате да дадете силен старт със своя ангажимент по тази тема, да направите крачката. Да работите с такова темпо, с каквото, аз съм сигурна, че Вие знаете как и можете да работите, за да може това Народно събрание да се запише в историята с една много, много сериозна работа по нещо, от което страна обетивно има нужда.
Искам да кажа още три неща преди да приключа.
Първото е, че този Закон или е подценяван и се казва: ама, той не е достатъчно силен, за да се пребори с корупцията – и такива гласове има, или е надценяван и се казва: о, не, не. Този Закон е толкова ужасен – и тук вече вървим към авторството на д-р Чекел, той ще създаде такова създание, че… Твърде високи стремежи!
Истината е, че това е един културно написан, добре балансиран текст, съгласуван десетки пъти с всички водещи страни в тази област по антикорупцията, един административен закон по своята работа. Не, това не е наказателно право и не, не изчерпва цялата инвентаризация закони като, да речем, обществените поръчки, концесии, ако щете, които Вие може би ще ги гледате след малко, цялата инвентаризация на закони, които предотвратяват корупцията. Този Закон е точно това, което пише: конфликт на интереси и проверка на имуществото. Нещо непознато ли е за нашата система? Но ние ги имаме тези инструменти и сега в ръцете си. Въпросът е, че след толкова години можем да кажем: някои неща вървят добре. Комисията за противозаконното отнемане на имуществото работи добре, виждаме нейните резултати, значи на това може да се стъпи. Да, обратната доказателствена тежест, знам всички аргументи, нека да чуем отново колегите от Комисията, те може би ще добавят нещо, това беше тяхно предложение, но така или иначе, ясно е за какво става въпрос. Конфликт на интереси? Ама, моля Ви се! Сметната палата е до нас. Колегите от другата страна. Успяхме ли с тези декларации? Успяхме, да. Може ли да направим нещата по-добре? Вероятно можем. Затова и постигнахме съгласие и написахме тези текстове. Нито един от спорните въпроси не са драматични.
Искам специално да отбележа по така наречените анонимни сигнали, че има едно много добро предложение за така наречените „криптирани сигнали”, което е от Антони Тренчев и група народни представители. Тоест ако има желание, въпросите, по които ние не сме достигнали пълно единодушие не са толкова много, даже бих казал хич не са много, бихме могли с разум, спокойствие, възпитание и достойнство да вървим напред и да приключим работата по този Закон. Разбира се, съзнавам, че времето не е много, но като гледам, че ще се занимавате с Гражданскопроцесуалния кодекс и с Търговския закон, мисля, че имате нужда да имате доза оптимизъм, за да направите крачки в този толкова желан в обществено отношение Закон.
Ако обаче ще снижаваме стандартите и няма да си изпипваме работата, аз в такъв разговор и в такава подкрепа, не участвам. Искам това да бъде сериозен Закон, разгледан от сериозни народни представители и със сериозна тежест. Нещо, за което бих пледирала,
За Вашето внимание.
Компромиси на всяка цена – не.
Сериозна работа, с възможност да приключим и каквито и да са следващите стъпки в Народното събрание, и да знаем, че сме заслужили това време, в което сме тук, в тази уважавана сграда – това да!
Моят екип ще бъде на разположение през цялото време. От своя страна аз, разбира се, също ще направя каквото е необходимо.
Вие казахте, господин Председател, най-дълго обсъжданият Закон – първият вариант беше внесен 2015 г., многократно обсъждан из цялата страна, стоял на страницата на Министерския съвет. Повече обсъждане от това няма как да се случи. Въпросът е ще вървим ли напред или това, което предлагат част от народните представители, ще спрем дотук.
Пак казвам, аз съм на разположение, и имам воля за работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Вицепремиер.
Колеги, аз и моите колеги се присъединяваме към тази аргументация – да сме наясно.
Желаете ли думата? Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаема госпожо Вицепремиер, мотивирате се с конфигурация в Народното събрание, която е минало. В момента, ако имаше такова мнозинство, щеше да има правителство, не в оставка. Всякакви аргументи, черпени от минали конфигурации, трудно могат да бъдат актуални към днешна дата.
Лично аз си задавам въпроса защо е това бързане? Дали целта не е някакво сглобено мнозинство, без то да е политическо, да избере бързо в рамките на този парламент, да конфигурира всичките тези работи. Това са нещата, които се поставят като въпроси сега. Ако имаше ясно мнозинство, което да застане зад този Закон, да се избере комисия, да си пренареди работите – добре. Но сега какво се получава? Няма мнозинство за правителство, което да предложи този Закон, прави се опит да се намери мнозинство в Народното събрание с аргументи, които са неполитически: Вие не искате да работите, Вие сте несериозни, Вие сте такива, Вие сте онакива. Мнозинството, което избра правителството, може да се събере по повод на този Закон и в Комисията, и в залата да се реши въпроса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Към това беше апелът, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: А, добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако в нещо ни обвинявате…
МИХАИЛ МИКОВ: Не Ви обвинявам, само…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Затова направихме работна група, включително дадохме възможност за детайли и конструктивни варианти. Ще напомня и, че в други парламенти, това може би не е от континенталната система, но това е обучение на парламентарна практика и според мен, няма нищо лошо след като всички работихме по този Законопроект, след като бяха подкрепени голяма част от исканията на опозицията, какъв е проблемът той да не продължи да бъде работен и да не бъде получен консенсус?
Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Искам да съм абсолютно ясна, още повече, че господин Миков, по силата на това, че е юрист, ще разбере веднага.
Господин Миков, ако имах някакви скрити мотиви, нямаше да се спра изрично на два факта. Първият факт е, че този Закон – направете си справка и вижте сами, има 6-месечен срок, вакацио легис, за влизане на Закона в сила. Ако някой искаше да прави конюнктура, това нямаше да съществува. Аз не искам да правя конюнктура. Затова сме предложили 6-месечен срок – преходен, вакацио легис, в който Законът да влезе в сила.
И още нещо. Един месец след влизане на Закона в сила застъпва новото ръководство, което парламентът ще избере.
Колеги, много Ви моля, да не се изкривява духа, в този случай и буквата.
Господин Миков, надявам се, ме разбирате.
МИХАИЛ МИКОВ: Само секунда, защото Ви дължа отговор.
Законът е валиден с изключение на Глава втора, която е …. на Национално бюро три дни след обнародването, уважаема госпожо Вицепремиер. Това малко изключение, тези детайли хвърли съвсем друга светлина. Защо влиза Глава втора три дни след обнародването, а Законът влиза след шест месеца?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не искате да пристъпим…
МИХАИЛ МИКОВ: Едно ни казвате, аз друго чета, разбирате ли, уважаема госпожо Вицепремиер?
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Мога ли само да цитирам, защото много държа да не остане с никакво подозрение колегата господин Миков.
„§ 65, ал. 1: Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на Глава втора”, която Вие цитирахте, „която влиза в сила три дни след обнародването.”.
Обаче:
„§ 6 : „В едномесечен срок от влизането в сила на Закона, Народното събрание избира директор и заместник-директор на Бюрото.“.
Едномесечен срок след влизане на Закона в сила! (Шум и реплики.)
За да стартира процедурата, господин Миков, за да стартира процедурата… (Шум и реплики.) Просто не е коректно, разбирате ли? Не можем да отстраним Закон, който наистина иска да реши проблемите, да се афишират такива некоректни страхове. (Шум и реплики.)Не е вярно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, ако много искате да влезем във второ четене, сега ще имаме прегласуване – дайте ще влезем всички, ще участваме и тогава параграф по параграф систематично ще обсъдим всяка една от нормите и предложенията за норми и предложенията на народните представители.
ФИЛИП ПОПОВ: Може ли, уважаеми господин Председател?
Да пристъпим към гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към прегласуване.
Който е „ за“ обсъждане за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване на корупцията и за отнемане на законопридобитото имущество, № 602 01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2016 г. да влезе като точка в дневния ред, да бъде обсъждан и разискван за второ четене в днешното, следващото и по-следващото заседание, моля да гласува.
За – 8, против – 6, въздържали се – 3.
Не се приема.
Госпожо Вицепремиер, благодаря за присъствието.
Не можах да обявя гостите, защото не влязохме в обсъждане на точката в дневния ред.
ЗАМЕТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: И аз благодаря, господин Председател, и на всички, които подпомогнаха на този Закон. Оставам твърдо убедена, че пропуснахме една чудесна възможност. Според мен най-много боли от пропуснатото.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, подлагам на гласуване точки втора и трета, като моля съобразно окончателния резултат, да преценим коя от тях може да бъде обсъдена първа.
Който е съгласен за обсъждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 602-01-31, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2016 г., и обсъждане на второ гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 653-03-106 от 25 октомври 2016 г., заедно с посочените два законопроекта за изменение на ГПК, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Приемат се точките с досегашна номерация втора и трета.
Подлагам на гласуване за включване в дневния ред обсъждане за второ гласуване на Законопроекта за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – 3, въздържали се – 3.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Председател, и за този Закон за концесиите, както и за онзи, който беше предвиден, става въпрос за променена политическа конфигурация – очевидно страната отива към избори. Очевидно е, че се отразява политиката на правителството, което е в оставка, което не че не може да събере, но не иска да събере мнозинство. Ще има следващ парламент. Как ще се конфигурират политическите сили, народът ще реши. Това правителство и мнозинството, което ще излъчи, то ще разбера такива големи и съществени политики, каквито се включват в такъв голям Закон, какъвто е Законът за концесията. Другото означава или да започнат ревизия на тази политика – вариант № 1, и да не се различават по нищо от това, което сега се приема като политика. И тогава възниква въпросът… (Шум и реплики.)
Извинявайте. И концесии, и сливането на тези бюра, аз съжалявам, че си тръгна госпожа Вицепремиерът – същите работи ги слушах като беше онова Бюро за конфликт на интереси. Това беше преди четири-пет години. Същите обещания, същите заплахи от Брюксел, същите чудеса, сега го разтурят – накрая едно тефтерче излезе оттам. Не знам защо се правим… Накрая на парламента, да ставаме за резил. Все едно нищо няма, все едно си има правителство, има си мнозинство, правителството си прокарва политика!
Принципно гласуваме „против“, уважаеми господин Председател, по такива големи закони, цялостни закони, които отразяват цялостната визия и политика, или ново правителство, ако се състави в другия парламент след изборите, то да определи политиките – по концесиите, по корупцията, по структурирането на всички тези органи. Затова, ако има нещо в Търговския закон, в ГПК, неща необходими за практиката, които са частични и относително политически уважавани, нека го предложим на пленарната зала. Вие сте човек с парламентарен опит и знаете, че тази дискусия от тук ще се прехвърли в залата – ние по два пъти от ден на ден си проверяваме кворума, госпожи и господа. Виждате, че отношението между групите, които излъчиха правителство в този парламент, вече не са тези, които бяха в началото. Защо не се съобразяваме с това, ами се мъчим да правим неща, които, съжалявам, господин Председателю, че съм спестил тези аргументи по-рано, може би е трябвало да ги предадете и на Председателския съвет, защото и там са хора с политически и парламентарен опит, а ние сме си заровили главите – Комисията си работи, приемаме си дневен ред, като че чудо очакваме от Брюксел, госпожа Вицепремиерът ни плаши с Брюксел.
Нека да сме близко до живота! Това само призовавам. Утре ще има избори, ще има нови конфигурации, ще се приемат Закони за концесии, корупция и така нататък. Това са принципните ми аргументи, не че съм против и да троша хатъра на някого, че има някакво отрече някакво, внесено в парламента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не искам да продължавам повече този дебат и заради това даже не съм сигурен, че искам в стенограмата да остане това. Точно заради това беше полезен този Закон за концесиите, защото въвежда европейските директиви изисквания. (Шум и реплики.) В концесиите няма как. Той стана толкова, да кажем, хармонизиран, че…(Шум и реплики.)
От друга гледна точка, ако приемем Вашите предложения, че от опозиция ще станете управляващи, много по-добре е да Ви свършим работата сега и да остане накрая нещо да изкусурите и да си го нагласите, както Ви е удобно и както си го искате.
МИХАИЛ МИКОВ: Не, господин Председател. Опазил ме Господ да казвам кой ще спечели изборите. Тази работа я казва народът. Казвам, че ще има правителство, продукт на парламентарна конфигурация. То ще определи политиките – може да е ляво, може да е дясно, може да е патриотично, може да е всякакво. Но сега ние сме останали на два петъка служба и да предрешаваме политики по съществени големи въпроси, не върви, разберете. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, дневният ред вече е приет.
ФИЛИП ПОПОВ: Имам процедура за прегласуване на точка четвърта. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Попов иска процедура по прегласуване… (Шум и реплики.)
МИХАИЛ МИКОВ: Така и в пленарна зала става. Всеки ден по три пъти проверки на кворума…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Попов иска процедура по прегласуване. (Шум и реплики.)
По точка четвърта – Законопроекта за концесиите да присъства в дневния ред – моля, който е съгласен да гласува.
За – 7, против – 3, въздържали се – 3.
Приема се, макар промяната да е по отношение на гласа на Петър Славов.
Колеги, за да организираме гостите за точки втора и трета, четвърта не бихме могли да я обсъдим, но по точка втора и трета имате ли предпочитания за поредността? Има известна готовност от Министерството на правосъдието – изпратен е заместник-министър. Спомняте си, че участваха много представители на Правната доктрина, които трудно ще ги извикаме сега.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както знаете, ние сами можем да определим каква е продължителността на нашата работа, на нашето заседание. Предлагам днес да се определи да работим до 18,30 ч., тъй като имаме други ангажименти. Второ, сега предлагам 15 минути почивка, а след това да разгледаме съответните точки.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз също щях да предложа 15 минути прекъсване, за да може да организираме присъствието на гости.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Може ли една процедура?
Господин Председател, по точка пет, извинявам се, ако съм пропуснал…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пропуснал сте. Имаше дебат по това.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Трябва ли да имаме предложение…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На следващото заседание ще конкретизирате. Дотогава ще има вече и с изтекли срокове законопроекти, така че ще е по-лесно.
Някой възразява ли срещу предложението на господин Чавдар Георгиев? Не.
Петнадесет минути прекъсване и краен час 18,30.

(Край на първата част в 16,00 ч.)




(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме след прекъсването.

Преминаваме към обсъждане на:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, № 602-01-31, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 14 юни 2016 г.
Гости са заместник-министърът на правосъдието, госпожа Вергиния Мичева, проф. Ангел Калайджиев, адвокат Валя Гигова, господин Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал, главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров и господин Венелин Желязков от АИКБ.
Бях поел ангажимент да поканя и проф. Герджиков, но с оглед този вариант за обсъждане, няма възможност за това, а и не съм провел разговор с него.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз съм говорила с него. Ще кажа какво.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Наименование на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон.
Имате думата по наименованието.
Колегите референти обръщат внимание, че Търговският закон не трябва да е членувано, а „Закон за изменение и допълнение на Търговския закон“. По този повод първата молба е да позволим на референтите при окончателното оформяне да им дадем мандат да оправят технически, редакционни грешки и тежести като препратки.
Има ли възражения по това? Няма. Няма изказвания по наименованието.
Подлагам на гласуване редакцията – да бъде: „Закон за изменение и допълнение на Търговския закон”.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието с редакцията на Търговския закон.
Пристъпваме към § 1.
Имаме само текст на вносител и няма постъпили предложения.
Имате думата за изказвания.
„Предприятието като съвкупност от права и задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите“, като тук предложението е „нотариална заверка на подписите“ да се замени с „нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно“. И следва второто изречение, в което няма промяна.
Господин Георгиев, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Схващам предложението по-скоро като редакция, но все пак бих помолил да ни обяснят колегите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много е съществено.
ВАЛЯ ГИГОВА: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Промените в чл. 15 и чл. 129 са абсолютно идентични по съдържание. И сега прехвърлянето на търговско предприятие и прехвърляне на дружествения дял се извършват с нотариално заверка на подпис. Сега, за да може да остане нотариален договора за покупко-продажба на предприятия и дяловете, се предвижда да се извършва едновременно заверка на подписите и съдържанието и единият екземпляр от договора да остава при нотариус. Това се прави с оглед на обстоятелството, че няма нито едно осъдено лице за съставяне на истински документи или за информация с невярно съдържание и прокуратурата е съвършено безсилна, ако ще и 10 години да има наказание за лишаване от свобода за някого, да може извършителят да бъде съответно осъден от съдилищата. Това е идеята на това изменение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Гигова.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата. Преди да го подложа на гласуване, ще кажа следното: този текст ще го подкрепя – лично аз, говоря в лично качество, защото и сега по отношение прехвърляне на предприятието имаме нотариална форма. По този начин смятам, че все пак в този тип сделки ще постигнем ефекта да имаме документ, който да се съхранява някъде като първообраз и който може да послужи след това за вдигане на наказателната отговорност, което пък решава изцяло въпроса с наказателната отговорност и с наличието на наказателни състави.
Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се § 1 по вносител.
Пристъпваме към § 2. Имаме текст на вносител по отношение на… (Реплики от народния представител Димитър Лазаров извън микрофоните.)
Параграф 2 – относно чл. 129 предложението е същото, за изменение. Имате думата за изказвания.
Господин Чавдар Георгиев, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Мисля, че този текст би следвало да се подкрепи. Ние ще го подкрепим, защото това като нова регулация следва да се разглежда и в контекста на борбата с измамите с търговските дружества. Не виждам някакви притеснения и нашата парламентарна група ще подкрепим това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Други изказвания?
Пристъпваме към гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се § 2 по вносител.
Преминаваме към § 3. Имаме текст на вносител и предложение на народния представител Петър Славов по отношение на чл. 137, т. 5. Предложението е да се създаде нова ал. 4, с която решенията по точки 2 и 5:
Точка 2 е: „приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествения дял на нов член” и т. 5: „избира управителя, определя задълженията му и го освобождава от отговорност”, и „ се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно”.
Тук отбелязваме, че е за приемане и изключване на съдружници, съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член и за избиране и освобождаване на управителя.
Колегата Славов го няма да се обоснове. Той прави предложение да се допълни изречение второ, с което да се определи обикновена нотариална такса и предлага да се създаде нова ал. 5: „Нищожни са решения на общото събрание, приети в нарушение на предвидения в ал. 4 ред, в това число и предвидената от закона форма”.
Госпожа Гигова, заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да обясня каква беше идеята на тези текстове. Въпросът е свързан с това, че се появява някой, който продава имуществото на дружеството или се представя един протокол, който не отговаря на действителното договаряне между съдружниците, всичкото това да бъде облечено в нотариална заверка на подпис и съдържание.
Говорих вчера с проф. Герджиков и това, около което по-скоро се ориентираме е заради възраженията на бизнеса. Ние предлагаме по-елегантен подход – предвиждаме я тази форма и я придвижваме, освен ако дружественият договор не предвижда обикновена писмена форма, тоест тогава бизнесът си носи изцяло отговорността – ако си предвижда в дружествения договор писмена форма, да си носи отговорността от измамните схеми. Законодателят предвижда нотариална заверка на подпис и съдържание, съдружниците вземат решение, че толкова много си вярват, че нямат нужда по никакъв начин да си изменят, да не разчитат на постигнатото на тях доверие, и приемат в дружествения договор, че за тези решения ще се предвиди обикновена писмена форма. Винаги е възможно, който не иска тази форма, да сключва всички сделки и решения в обикновена писмена форма.
Другият вариант, който обсъждахме, при който аз съм помислила и върху текста, изискването за нотариално удостоверяване едновременно на подпис и съдържание не се прилага за неприсъствените решения, защото това бяха най-сериозните възражения. Казваше се, че трансгранични дружества, чужденци и така нататък не можели да участват в бизнеса. При това положение искането за нотариално заверен подпис и съдържание не се прилага за неприсъствените решения, но в разпоредбата, касаеща неприсъствените решения предвиждаме, че „ако я предвижда дружественият договор“. Това сме го говорили вчера.
На мен ми струва най-правилно да предвидим писмено и нотариално заверяване на подпис и съдържание, освен ако дружественият договор не предвиждат друго и по този начин решаваме въпроса всеки от съдружниците и дружествата да реши как ще постъпи. (Шум и реплики.) Те да си преценят – ако си имат вяра 100%, защото всички си имат вяра 100%, докато не учредят дружество, но за да не бъде обвинен законодателят, следствието и правосъдието, че на база на многото сигнали за измами не са взети никакви мерки, ето мерки са взети. Това се предлага, а пък ако искат да си предвидят обикновената писмена форма. Това ми се струва най-разумно и елегантно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Гигова.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Може да съчетаете и двете хипотези, както Вие казвате.
ВАЛЯ ГИГОВА: Може и двете, да, но най-лесното е това: „освен, ако дружественият договор не предвижда друго“. Ако предвижда дружественият договор, че решенията на Общото събрание са взети с обикновена писмена форма, да си ги вземат. (Шум и реплики.) Както искат. Това е изключение от формата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това са две различни предложения.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да, но…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега виждам и варианта, който получих, и всъщност ги качваме тези предложения без да са официални, тоест да бъдат припознати. Затова пак ще трябва да ги обясним на колегите.
Две са предложенията, две отделни предложения.
Първото, да се добави към ал. 4: „решението, което да е изискването за нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, не се прилага, когато решението е взето неприсъствено”. Тук аз ще имам допълнителен въпрос.
Второто предложение – това е съвсем отделна разпоредба.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не е отделна. След „избора за едновременно“ се слага една запетая и се добавя изразът: „освен, ако в дружествения договор не е предвидена обикновена писмена форма“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е общо-взето като да седим на компютъра и нищо да не знаем.
Трябва да го припознае някой като предложение. Това е предложение за второ изречение на ал. 4. След това имаме предложение, което трябва отделно да се направи, за § 3а, което по отношение на разпоредба на чл. 139, ал. 2 от Търговския закон, допълва се с израза „и това е предвидено изрично в дружествения договор“.
Казвам Ви ги и двете неща, защото трябва да проверим… В чл. 139 са неприсъствените решения. И се допълва: „и това е предвидено в дружествените договори”, но това е разпоредба, която я нямаме. Трябва да се направи чисто ново предложение за нов параграф.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това, което обсъждахме с проф. Калайджиев, е след „едновременно“ слагаме запетая и пишем: „и това е предвидено изрично от дружеството, освен ако в дружествения договор не е предвидена обикновена писмена форма“ и решаваме всички казуси, всички хипотези – и на присъствените, и на неприсъствените.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обяснете какво става с неприсъствените.
ВАЛЯ ГИГОВА: При неприсъствените решения, за да се вземат, трябва да се вземат само с единодушие. Докато, ако предвидим облекчена писмена форма, ако те се споразумели в дружествения договор, ще могат да се вземат решения, които са присъствени, с обикновена писмена форма. Това е по-добрият вариант, защото с по-широки възможности ще разполагат съдружниците. Неприсъствените решения по традиция са с обикновена писмена форма, защото единият стои в София, другият стои в Прага или в Берлин. Така се подписват протоколите, като си ги изпращат. Ако ние предвидим изключения от тази утежнена форма, която предлагаме, те ще си го предвиждат в дружествения договор и ще кажат: да, Търговският закон предвижда нотариално заверен подпис и съдържание, но ние в нашия дружествен договор сме предвидили облекчена формула. Тази формула ще касае, ще обхване двете хипотези. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От това, което казвате…
ВАЛЯ ГИГОВА: Няма нужда да изменяме, така че някои от документите… Не знам дали го обяснявам добре. Не пипаме неприсъствените, те имат обикновена писмена форма, защото и тя нотариално заверка на подпис и съдържание принципно няма как да има, а предвиждаме за присъствените възможност да има и обикновена писмена форма, за да решим този спор, разбира се, дали им трябва или не. И ще си преценяват – който му трябва, да си оставя действието на Търговския закон, който не му трябва...
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, но нотариалната заверка би могло да се прави на различни места.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно това е логичният въпрос и ние тук по пътя на делението на хипотезите стигаме до извода, че тази форма ще се прилага за 5% от случаите, защото другите ще бъдат или неприсъствени, или ще бъдат в чужбина, или не знам къде си.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ами, тяхна работа. Те да си вземат решението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По-скоро определете уговорката. И това „предвидено изрично в дружествения договор” да е относимо към всички хипотези. Аз мога да искам да ми важи еднакво за двете хипотези – и когато е присъствена, и когато не е присъствена.
ПРОФ. АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Да се добави в ал. 4, да имаме един тест: „да вземете решение по ал. 1, т. 2 предложението“ и така нататък, „включително, когато решението е неприсъствено” – тогава режимът е един и същ.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Нека да чуем мнението на бизнеса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Говоря от името на четирите представители на национално равнище работодателски организации, които… (Реплики.)
По този въпрос имам пълномощно – на 8 декември проведохме заседание, има протокол от него. Господин Васил Тодоров ще дойде всеки момент от Търговската палата, КРИБ, Стопанската камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България. Казвам Ви, това е бизнесът в България. Тези четири организации представят целокупния българския бизнес.
Моля Ви, не правете нещо за нас, срещу което ние възразяваме! Вие го правите за нас, ние не сме съгласни. Ако го правите, кажете, че го правите за някой друг. Ако това се приеме, както е предложено, ще има много отрицателен отзвук в българския бизнес, уверявам Ви.
Предложението, което господин Тодоров мисля, че депозира, на четирите организации, е да остане тази утежнена форма само за избор на управител. В момента т. 2 е за приемане и изключване на съдружник и продажба на дял, т. 7 е най-накрая за прехвърляне на недвижим имот, т. 5, предложение първо, е за избор на управител. Не за освобождаване от отговорност на управителя, а само за избор на управител. За освобождаване от отговорност това не е смяна на управител.
Другите хипотези на прехвърляне на дружествен дял и на прехвърляне на недвижим имот, с поправките, които направихте в параграфи 1 и 2 – заверка и на съдържание, и при условие, че управителят е избран пред нотариус, проблемът се решава. Това, което предложи сега на място госпожа Гигова, е компромис, който по-скоро е по-добър от предложеното, но по-лошо от това, което предлагаме ние, защото ще наложи 200 хил. ООД-та да вписват промени в уставите си. Това е една административна процедура, която Вие им тропосвате на главата, вместо да работят, да произвеждат, да плащат данъци. Не може ли да е обратното? Ако е предвидено в устава нотариална заверка, тогава, а не ако не е предвидено… В смисъл, който иска да има нотариална заверка на тези решения, да си го предвиди в устава, а не който не иска да има нотариална заверка, да си го предвижда в устава.
ВАЛЯ ГИГОВА: Точно това е въпросът на законодателя. Вие и сега можете да си го направите, ако искате. Това е форма на доказване.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: И остро възразявам срещу всякакви нападки от Министерството на правосъдието, че не представляваме бизнеса. Това е на четирите организации, има подписан протокол. Аз не знам кой кого анкетира – представител на бизнеса представя българския бизнес точно в тези четири организации. Ако някой е анкетирал съседите си, това е съвсем друг въпрос.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да го махнем тогава, щом не им трябва!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Имам чувството, че работя с нотариус ли… В какво ме обвинихте?
Ние образувахме работната група именно с цел, първо, получавайки много жалби от бизнесмени, които са ограбени, които идват в Министерството и казват: „Помогнете ни!“, от чуждестранния бизнес, който казва: „Има проблем в тази държава, не може така!“, посланици ни пращаха, Европейска комисия и не знам какво, събрахме огромна, голяма работна група, на която имаше представители на четирите работни организации. Те заявиха, че са съгласни – аз помня госпожата от КРИБ, и сега да ни кажете, че не са?! Те ни представиха анкети – направени, аз не съм хукнала да ги правя.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Ето очевидец, аз съм чел и протоколите. Защо подвеждате народните представители?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Господин Кирилов, всички писма, които съм получила от Вас и от Нотариалната камара, и сега виждам, че Нотариалната камара се била променила и не знам кой си се променил… Значи, ние сме предложили това, все пак народните представители да решат! Аз не съм тръгнала да си правя измененията в Търговския закон, защото хей така съм решила, или защото някой нотариус е дошъл да иска пари от мен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
ВАЛЯ ГИГОВА: Може ли да кажа нещо?
Вариантът нека да бъде прост. Законодателят взема мерки, предвижда тази форма, пък който не иска да не я спазва тази форма и да си уреди изключенията. За мен това е най-идеалното решение. А вече за изменение на дружествените договори, не сте много прави, защото в почти всички дружествени договори пише, че решенията се вземат с писмена форма. Ако Вие не ги промените, ще си остане алтернативната писмена форма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Има резон в това, което беше казано. Хайде да се опитаме да намерим решение на варианта. Този текст може да важи за нововъзникналите дружества и за правилата на дружествените договори, защото според така възникналото задължение, означава, че всички дружествени договори, там където… За да не важи текстът, трябва да направим нови дружествени договори.
Нали така, уважаеми колеги от бизнеса?
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Аз така го разбирам.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Може да направим този текст, който да важи занапред, и който си създава ново дружество, да важи за него.
Въпросът е за вече създадените. Това може да бъде изключение – ако искат, да си вкарат промяната в дружествените договори. Другото не важи за тях. Въпросът е за заварените случаи, защото иначе ние трябва да задължим всички да променят всичко по някакъв начин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Георгиев – заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Разсъждавайки върху тази хипотеза да предвидим законови норми, които да се борят с ефективното прехвърляне на фирми, се питам този текст ще наруши ли въпросните еднолични дружества?
ВАЛЯ ГИГОВА: Да.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Докъде?
ВАЛЯ ГИГОВА: Можем да го формулираме така за решенията по ал. 1, точки 2, 5 и 7: „за решенията се създава протокол с нотариално удостоверяване на подписи и съдържанието, извършено едновременно, ако дружественият договор предвижда това”. Така ще решим въпроса. Всъщност, от тук насетне всички дружества, които искат да се ползват от по-тежката форма и да се гарантират, които са много по-малко, се предполага, ако реално казват цифрата 200 000, значи тогава ще направим обратното. За взетите решеният текстът ще гласи така: „За взетите решения по ал. 1, т. 2, 5 и 7 се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписи и съдържанието, извършено едновременно, когато дружественият договор предвижда това.“ и не се занимаваме с нищо друго. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имайте предвид, че тече стенограма, тоест за такива хипотези, как да кажа, хрумнали на момента… (Шум и реплики.) Това е резултат на допълнителната систематична работа, която направихме и продължаваме да правим в работната група. (Води се разговор извън микрофоните.)
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Аз съм притеснена за чуждестранните инвеститори – и откъде? Когато си купуват тук имоти, в България, идват хората, отиват при нотариуса, той им продава имота и след това те изведнъж установяват, че имало ипотека върху този имот. В техните си държави те очакват нотариусът да провери това, ама тук като прегледаме жалбите, нотариусът казва: „О, ами те не ми възложиха тази допълнителна проверка“. Сега също така ще се окаже, че те в собствената си държава имат някаква защита при прехвърляне на дружества, каквото и да било, във връзка с търговския оборот. Не знаят българското право, техният български съдружник ще си помисли, че няма да е излишно да включи тази форма за валидност, и чуждестранният инвеститор пак ще остане някак си излъган вероятно след време. И после пак няма да сме решили този проблем. Това ме притеснява мен. Не знам. Казвам го като проблем, само не съм сигурна дали е правилното решение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много са хипотезите и възможностите.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Може ли, господин Председател?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Съвсем накратко към уважаемата госпожа Заместник-министър.
Този чуждестранен съдружник – хайде, да не го подценяваме толкова! Той може да си наеме адвокат, който може да го консултира и да му каже какво да направи. (Води се дискусия извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (извън микрофоните):Снощи разказваха за нова счетоводна адвокатска схема и продажба на готови дружества на чуждестранни инвеститори. Продава се чисто дружеството и веднага след това се показва изпълнителен лист, който е или от арбитраж, или от друго производство. Явно е бил подготвен от преди датата на прехвърлянето. Вкарва инвеститорът пари тук като си мисли, че си е купил дружеството на чисто и му идват с изпълнителен лист, и той става едновременно и неплатежоспособен, и губи парите, и остава вечно свързан с определено дружество. По линия на тези варианти, те са много. Какво ще обясним. Адвокатът, ако трябва да обяснява… Това може някъде по света да работи, но тук…
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Главно с офшорните зони работи това. Този проблем не се решава с тестовете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има много такива сходни. И ние нямаме гаранция за изчерпаемост. Тези модели биха възниквали при най-малката възможност да се създаде…
Реплики от народния представител Димитър Лазаров.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Предложение първо само на т. 3. Прехвърлянето на дружествен дял се извършва пред нотариус, самата сделка по прехвърлянето, и се заверява не само подписът, а и съдържанието. Това нещо се вписва в Търговския регистър. Преди да се впише, лицето по вписванията проверява при нотариуса има ли…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Съгласието е да бъде нотариално заверено съдържанието.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Нали някой от досегашните съдружници продава своя дял. Той е негов. Това го прави пред нотариус. Защо трябва да има и решение на Общото събрание нотариално заверено?
ВАЛЯ ГИГОВА: А изключването на съдружник…
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Същото е и за недвижимите имоти. Ние сме избрали управител пред нотариус, тоест гарантирали сме със съдружниците, че това е нашият управител, не е някой фалшифициран управител менте. И този, избран от нас управител, отива да прехвърля недвижим имот при нотариус, нотариална сделка със заверка на подпис и съдържание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А съдружниците?
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Да, съдружниците са го решили и го пращат да бъде прехвърлено. Нали ние съдружниците сме го избрали него, ние сме гарантирали, че това е човекът, на когото вярваме. Ако той е човекът, който ще ни окраде, Бога ми, не може да ни спасите. Ако сме си избрали някой, който ще ни окраде, няма сила, която да ни спаси. (Шум и реплики.) Като са се сдружили такива, нека да си предвидят в устава…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: С увеличаване и намаляване на капитала… Като съставят един фалшив протокол, увеличават капитала… и Вие отивате някъде в небитието. Това е една друга форма…
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Кой го вписва това? Нали го вписва управителят.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Важно е решението, което…
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Управителят, ако е нашият управител, не някой фалшив, той няма да впише фалшив протокол.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Когато има чуждестранно съдружие, трябва да има формула за масова практика...
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Като са се събрали такива, които гледат да се окрадат един друг, нека си предвидят те, в техния устав, такива защитни мерки. Ние останалите 99%, които не се крадем един друг съдружниците си, искаме да работим спокойно, не през цялото време да вписваме нещо и да ходим при нотариус.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз и заради това търся баланса…
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря, за което.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В другите случаи е за новосъздадените дружества, с оглед решение на инвеститорите. Там да бъдат задължени. Защото друг е въпросът, когато се реши задължението е по закон, друго е когато се напише в устава, че няма да се предвижда нотариално заверени подпис и съдържание, съгласно изискванията на чл. 137. Това е другата формула.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Подкрепям колегата Лазаров със съображения за по-добра гаранция за правовия ред изобщо. Трябва да намерим някаква компенсация.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Трябва да има изисквания на Закона за новосъздадените дружества занапред. Въпросът е за дадените случаи, за досегашните дружества да не ги затрудняваме…
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Съгласен съм с избора на Управителния съвет.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Дайте да чистим тогава излишните неща също, дори и за недвижимия имот – вземате решения… Но трябва да се включи увеличаване на капитала. Знаете от практиката, че това е една от формите за…
ВАЛЯ ГИГОВА: Тук трябва да сложим изменения на дружествения договор, защото ако се измени дружественият договор и си предвидиш това-онова, още тогава…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Дайте да видим какви са формите – прехвърляне на дяловете с фалшиво пълномощно и…
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Ако се върнем на това: „освен ако дружественият договор не е предвидил обикновена писмена форма”?
ВАЛЯ ГИГОВА: И на мен това ми се вижда най-разумният вариант: „освен, ако дружественият договор не предвижда обикновена писмена форма“.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Защото това ще е еднократно вписване на тази промяна в устава, няма да е за всяка сделка.
ВАЛЯ ГИГОВА: Нека да определим форма на нотариално заверени подпис и съдържание, слагаме една запетая и пишем: „освен, ако дружественият договор не предвиждат обикновена писмена форма“.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това означава, че трябва да дадем срок за…
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Докато не го направят, ще ходят при нотариуса.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това е много важно: „Освен ако дружественият договор не предвижда друго“. (Шум и реплики.)
Ако искате да прибавим и т. 4 и да напишем: „освен, ако в дружествения договор не е предвидена обикновена писмена форма“ и от тук насетне всеки си взима решението сам.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Тогава сигурно трябва да добавите и „издаване на облигации“. (Шум и реплики.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Няма толкова много от тези случаи. Има, не че няма…
Пак Ви казвам, съгласна съм с Вас – трябва да има възможност да вземат самостоятелно решение, безспорно – „освен, ако дружественият договор не предвижда обикновена писмена форма“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Надявам се, че всичко е извън стенограмата като коментари.
Следва да се обединим около две предложения, възникнали в хода на дебата.
Едното предложение е от госпожа Гигова и е припознато от председателя Данаил Кирилов, което гласеше следното: създава се нова ал. 4:
„(4) За взетите решения по ал. 1, т. 2, т. 5 – предложение първо, и т. 7 се създава протокол за нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършено едновременно, когато дружественият договор предвижда това.“ Това беше първото предложение по време.
Второто предложение, ако правилно съм го записала, беше припознато от господин Чавдар Георгиев току-що по чл. 80 от нашия Правилник, и изглежда по следния начин:
„(4) За взетото решение по ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 – предложение първо, и т. 7 се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършено едновременно, освен ако в дружествения договор не е предвидена обикновена писмена форма“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Точно така.
ПРОФ. АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Редакцията да е такава: „Освен, ако в дружествения договор е предвидена писмена форма“. Няма нужда от думата „обикновена“, защото в чл. 114, където е уредена формата, се говори само за писмена форма. Тоест писмена е…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз записах всичко, което протече като предложение от дебата. Тоест „освен ако в дружественият договор е предвидена писмена форма”. (Шум и реплики.)
Това ли са двете предложения, с които работодателските организации са съгласни?
Заповядайте, господин Велев на микрофона.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Смятам, че това е добър компромис. В единия случай ще е това, в зависимост какво изберат народните представители, в първия случай, ще има по-малко дружества, които ще променят уставите си, във втория случай, ще има много повече дружества, които ще се наложи да променят уставите си.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
От Министерството на правосъдието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Струва ми се, че по-правилен е вторият вариант, по-близо е до нашето мислене и нашето разбиране.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Вторият вариант плюс т. 4 и писмена форма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Освен, ако в дружествения договор е предвидена писмена форма.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре.
Господин Чавдар Георгиев заяви, че припознава предложението по чл. 80. (Влиза председателят на Комисията по правни въпроси.)
Господин Председател, постигнахме съгласие.
ВАЛЯ ГИГОВА: Правната комисия го формулира окончателно, така че…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има такава концепция, че е задължителна общата форма, нотариална е, а само по изключение… (Разговор и между председателя на Правната комисия и представителите на Министерството на правосъдието извън микрофоните.)
ВАЛЯ ГИГОВА: В крайния резултат дали текстът ще бъде формулиран: „Освен ако не е предвидена писмена или ако не е предвидена нотариална заверка на подписите“ е абсолютно едно и също. Това, което вчера говорихме с проф. Герджиков е да ги има и двете форми.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук големият проблем е в следното – много разширяваме. В много случаи тези проекти на договори не се пишат от юридически правоспособни и компетентни лица. Те са бланки, те са матрици, разпространяват ги счетоводители, несчетоводители – всякакви. Влезе ли един път това като бланка, то ще се следва. Въпросът е волево или неволево ще се следва. Това вече е въпрос на знание и култура в бизнеса. Надявам се бизнесът да разбере, че правилата са сменени и че има тази възможност да избере дали да бъде в общото правило, тоест вече по-стриктна, по-тежка форма и да я избере съзнателно, или да каже: аз изрично изключвам тази форма, защото имам причина, основание за това и ще се доверя на всичко друго.
Друг е въпросът, че, ако аз съм какъвто и да е инвеститор, който слуша представянето на българското законодателство за правно-организационните форми и възможности да осъществя търговска дейност, аз при това честно представяне на изискванията, ще кажа следното: да вървим тогава към Англия. Там ще е по-добре май. (Шум и реплики.)
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Или в Сърбия, или Румъния, защото там няма такива изисквания.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Взел е решение да инвестира. Дали част от инвестицията ще бъде в…
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: То, ако е 2 лв., няма да му е жал да му ги откраднат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Капитал, ако е, по нашето право е достатъчно да седи няколко дни в банката в неговата сметка, и той ще инвестира. И ако аз би трябвало да го посъветвам, ще го посъветвам да капитализира и поне тази част от инвестицията си да бъде под формата на капитал.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, аз предлагам да преминем към гласуване в подкрепа на това, което Вие казахте, само ще допълня една народна мъдрост: „Насила хубост не става!”. Не може насила да защитим инвеститорите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно това правим. Ние насила ги защитаваме. Поставяме правилно алтернативата. Казваме: ако не искаш да си защитен, тогава ходи в обикновената писмена форма.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Ние им даваме възможност те да изберат формата. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В граждански вариант е друго. Държавата не може да пази. Държавата единствено може да създаде равни права за осъществяване на търговията и контрол при крайния резултат. Тоест, ако не се решава по предвидения в Закона ред с формите или се нарушават правилата, да имаш една бърза, ефективна и безупречна съдебна процедура, да си защитиш правата. А ние сега ще оставим въпроса отворен с последиците от тази форма. Защото – как ще действа моят договор, ако е с нотариална заверка и тук имаме злоупотреба спрямо третите лица, и другият случай, когато имаме обикновена форма, имаме злоупотреба, как ще действаме по отношение на третите лица? Има ли разлика?
ВАЛЯ ГИГОВА: Третите лица са защитени от правото, че сделката между дружеството и третите лица… (Шум и реплики.)
Целта на тези изменения е не да брани третите лица. Третите лица се бранят от други правин норми.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е така. Третите лица се проверяват. Третото лице също проучва дружеството, книжата и казват: да, тези са по-прецизни, тези са с нотарилани заверки, или обратно казват: а, не, тези са в най-неутралната форма.
Приемам, че това е странично. Извинявам се, защото въпросът ми беше неотносим.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Преминаваме към гласуване на предложението на господин Чавдар Георгиев, направено по реда на чл. 80 от Правилника за създаване на второ изречение в ал. 4:
„(4) Взетите решения по ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 – предложение първо, и т. 7 се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма“.
Моля, гласувайте.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Идва ред на предложението на народния представител Петър Славов за разделно гласуване на т. 1 и 2.
Първо, да гласуваме предложението на господин Петър Славов в същата ал. 4 да създаде изречение второ. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, дайте по-скоро да отидем към т. 2 – предложението на народния представител Петър Славов. По т. 1 се разбрахме. Имаме разпоредба тя е в § 21. При систематично съм съгласен, че мястото по-скоро е там, но по отношение на неговото предложение за нова ал. 5. Какви са становищата?
ВАЛЯ ГИГОВА: Нали въведохме две форми, как ще е нищожно?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С оглед на това, което решихме за ал. 4, би следвало да се прецизира, защото го няма Петър Славов, но според мен, той е имал предвид хипотезата: ако аз съм длъжен и по устава се изисква такава форма, аз не съм я постигнал, каква е последицата? Той от това изхожда.
ВАЛЯ ГИГОВА: В текста е: „Нищожни са решенията на общото събрание, приети в нарушение на предвидения в ал. 4 ред“.
Значи, ние имаме две форми: обикновена и такава, предвидена в Закона. Ако е в нарушение на Закона, си е нищожност по чл. 26, ал. 1. Нали така?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имайте предвид, че господин Петър Славов е писал по текста, какъвто е приет на първо четене, а ние вече го изменяме. И аз затова Ви питам: какво Ви е становището по съотносимостта на това предложение в изменения вече текст на ал. 4? Защото там имаме две хипотези: едната е с нотариална форма, другата е без. Ако аз и Вие сме се договорили формата да е нотариална, а тя не е, въпросът е нищожна ли е или не? Ако сме се договорили да не е, тогава нямаме друга възможност.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама тя и едната, и другата, пак е форма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин професор, заповядайте.
ПРОФ. АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Не знам дали трябва да влизаме в тази алинея, но ще обясня следното: всеобщо е виждането, че чл. 26, ал. 1 не се прилага за решенията на общото събрание. Тоест решенията на общото събрание са нищожни, само ако Законът изрично предвижда това, ако общото събрание няма решение въобще, или ако е взето решение, което да излиза извън компетентността на общото събрание. Тоест за тези сделки решение идеята е понякога – това е конкретно виждане, има и решение от 2001 г., тоест решенията са невинаги, особени сделки, не се считат за нищожни, всъщност по начина, по който се взимат тези решения е по чл. 74 от Търговския закон, този иск е в тримесечен срок, след това не може да се води този иск. Така че дали трябва да бъдат обявени за нищожни – аз не знам. Това ми се вижда малко прекалено, но ако идеята е – защото тук е казано: „приети в нарушения на предвидени в ал. 4 ред“. Значи, самата разпоредба според мен, е законодателна и много добре изчистена като език. (Шум и реплики.) Да. Защото какво значи за извършване…
МИТХАТ МЕТИН: Става въпрос за форма.
ПРОФ. АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Смисълът най-общо казано е следният: ако решението е нищожно, това означава, че ще бъде във времето, ще може да се води по чл. 29 от Закона за търговския регистър и по чл. 127 от ГПК за нищожни решения, няма да има срокове във времето. Ще има лица, които ще твърдят, че има извършено такова решение – увеличава се защитата, това е само.
ВАЛЯ ГИГОВА: Но тогава с този текст е взето решение в нарушение на предвидената форма.
ПРОФ. АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: По отношение на недвижимите имоти в този текст е безсмислен, защото по решение № 4 от 2013 г., което казва, че няма никакво решение на общото събрание, ако управителят на ООД подпише договор за прехвърляне на вещно право на недвижим имот и договорът е действителен. Така че и да е нищожно по отношение на недвижимия имот, с това няма нищо да се промени. Само за недвижимите имоти.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Споделям това, което каза проф. Калайджиев и дали не можем да опростим текста, като се каже, „че решенията на общото събрание, приети в нарушение на ал. 4, са нищожни.“? Там е ясно кога се изисква определена форма и, ако тя е нарушена, ще бъдат нищожни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това необходимо ли е след анализа на проф. Калайджиев?
Не останах с убеждение, дали е необходимо да го казваме или това се постига с естествената нормална терминология на всички норми, които са относими към казуса.
Ако вървим към редакция, действително има възможност за много по-добри редакции. (Шум и реплики.)
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Така ще засилим защитата на инвеститорите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какво допринася тази нищожност? За третите лица е ясно. За между сътрудниците също е ясно как действа. Какво като кажем, че е нищожно?
ВАЛЯ ГИГОВА: Мисля, че това е съвършено излишно. Правим ги с оглед отдаване на възможност да имаме документ в оригинал при нотариуса. Това е нашата основна цел. По този начин гарантираме наказателното разследване. Иначе няма как да бъде осъществено като го няма оригиналния документ.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според мен колегата Славов е искал и е търсил повече правна яснота по отношение на последиците. Затова мисля, че го е предложил. След като имаме изисквания за формата, а тя не е постигната, нека тогава тези… Защото той казва: „нищожни са решенията“. Тези решения да бъдат нищожни.
ПРОФ. АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Не мисля, че са нищожни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз не мисля, че са нищожни.
ВАЛЯ ГИГОВА: По тълкувателно право са невзети. Решенията по това, което има проф. Калайджиев, който има тълкувателни решения на Търговската колегия, там, когато не е спазена формата, съдът казва тези решения са невзети решения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Или недовършени, защото те може да са се разбрали в обикновена форма, но още да не са постигнали окончателната форма. Но волята им е ясна. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРОФ. АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Защитата на текстовете ще се увеличи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, предлагам т. 1 да я приемем по принцип на систематичното й място, а т. 2 да я приемем по принцип, като допуснем редакция. Ще се справите ли с редакцията?
ВАЛЯ ГИГОВА: Пише: „Нищожни са решенията, приети в нарушение на ал. 4.”. Много е просто.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И редакцията е ясна.
Който е съгласен да приемем предложението на колегата Петър Славов, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
При това положение подлагам на гласуване текста на § 3 на вносител, заедно с приетото предложение по чл. 80 на колегата Чавдар Георгиев, и приетата част от предложението на народния представител Петър Славов.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Прие се в такъв вид § 3.
Пристъпваме към § 4. Имаме само текст на вносител.
В чл. 608 ал. 2 и 3 се изменят. Това е неплатежоспособност. Алинеи 2 и 3 се изменят, включително създава се и ал. 4.
Вносителите, моля да вземат становище.
ВАЛЯ ГИГОВА: Касае се за следното нещо. Основната критика на Международния валутен фонд и на Европейската комисия спрямо България е продължителният период на производствата от момента на подаването на молбата до възобновяване на обвинителното решение, с което се стига до производство с несъстоятелност и трите основни препоръки са: въвеждане на презумпции, които да ограничават доказването на кредитор относно състоянието на неплатежоспособност. Изцяло сме се съборазили с това и сме ги взаимствали от съвременните европейски закони, които ги въвеждат. Това е. Нищо друго. Тези първите два текста са специално от италианския, който е от 2012 г. най-много.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какво е становището на бизнеса?
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Нашето становище е, че годишните финансови отчети трябва автоматично да се качват в Търговския регистър, внасяйки ги в данъчната служба и в статистиката.
ВАЛЯ ГИГОВА: Много хубаво, но няма как да ги предвидим в Търговския закон.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: До година трябва да се реши този въпрос.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тогава да се реши това, обаче който е в нелегалност… Това е сериозна санкция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Докато се реши това, малко да коментираме презумпцията в ал. 2: „Ако в законоустановените срокове не е заявил в Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години“. Това с Търговския регистър и с ГФО-тата е поведение, което се санкционира по три отделни реда – едно неизпълнение да си качиш годишните финасови отчети (ГФО), носиш три санкции, последици. Затова е справедлива реакцията на бизнеса, защото не бива от този фактор негативни последици да се предават, а и най-радикалните, тоест неплатежоспособност...
ВАЛЯ ГИГОВА: Това е само презумпция, която замества наказателната тежест, не означава, че … (Шум и реплики.)
Основната критика е следната: имаме производствено доказване по три неща: първо, че си кредитор, второ, че не ти е платил – нещо, което би трябвало той да го докаже и на трето място, трябва да докажем, че е спрял плащането по невъзможност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз казвам, че презумпцията е куха и несправедлива.
ВАЛЯ ГИГОВА: Защо да не е справедлива? Него го няма в тъговския регистър. Търговците трябва да знаят с кого договарят. Трябва да разбреш за този, с когото договаряш, дали е платежоспособен или не. (Води се дебат между председателя и госпожа Гигова извън микрофоните.) Моята фирма започна работа от 2009 г. и вероятно може би от две години не си е качвала ГФО или отчетите си. Не съм сигурен, може и да са качени, но това означава ли, че е неплатежоспособна?
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, това не означава. Вие не разбирате смисъла.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не разбираме смисъла на презумпцията.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това не е само презумпция. Аз твърдя, че имам да взимам от теб пари, и ти не си си публикувал отчетите. Аз няма как да разбера ти имаш ли всъщност пари или нямаш, освен че не ми плащаш, и единственият начин е да ти проверя годишните финансови отчети. Това е смисълът на тази разпоредба. Това не е санкция. Санкция е, когато вземат право от счетоводството и ти удържат процент от годишния оборот.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма го правното положение.
ВАЛЯ ГИГОВА: Защо да го утежняваме. Нали въведохме изменение по Търговския закон тригодишен срок, с което може да атакуваме сделките назад. Как да договаряш с някого, да сключваш сделки с него, ако не можеш да провериш Търговския закон и да видиш на първо четене дали в съотношението на активите той платежоспособен или не? Защото иначе ще се окаже, че се договаряш с него, той включва ипотека и тя е нищожна по чл. 647. Как да стане?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Главен секретар, имате думата.
ВЕНЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: От този дебат няма как да се съгласим, защото преди да се стигне до неплатежоспособност, нали се подписва договор. Защо тази фирма подписва договор с компания, която не си е качила отчетите? Значи си поела търговския риск, това е търговец, който е на пазара, поела си е риска да подписва договори и договаря с една компания, която не си е качила финансовите отчети. Защо гледаме някъде по веригата? Още в самото начало са си преценили съответния риск.
Искам също да отбележа доста сериозно внимание, че тази година връзката между Търговския регистър и НАП доста добре сработи. Компании, които не си бяха качили финансовите отчети, веднага бяха прозвънени от НАП да си получат съответните постановления за плащане на глобите, така че секционната политика на държавата, това, което направихте като стъпки, започне да дава резултати. Това е много сериозен ход, който тук се предлага и не е оправдан според нас.
ВАЛЯ ГИГОВА: Сега ще Ви кажа в работната група защо го направихме. Опитвам се да изясня нещата. Имаше човек, който не си плащаше. Нямаше нищо за него освен договор. Твърдиш, че не ти е платил и започва изчисляване на коефициентите – дали е платежоспособен, дали не е платежоспособен – ти няма как да го направиш. Единственият начин да провериш е да се вземат от Търговския регистър достоверните данни. Той какво прави? Каквито му дойдат на него на акъла, такива счетоводни отчети дава на съда. И понеже няма как да провериш дали онова, което е оповестено в публичното пространство чрез обявяване на отчета, съответства на онова, което е съхранил, доказването става дяволско. Започва да се пишат удостоверения по реда на чл. 92, знаете го по-добре от мен, иска се дадат съответните отчети…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На практика, търсейки възможност да снабдим кредитора с възможност да събира доказателства, пак казвам, създаваме една презумпция. Създаваме правно положение, което – да, променя и доказателствената тежест…
ВАЛЯ ГИГОВА: Разбира се. Който твърди обаче, че е платежоспособен…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Може ли, ако обичате – извинявайте.
Така, както е записан текстът в ал. 1, е съотносим така: „Търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение” и след това текстът, който Вие предлагате: „Предполага се, че не е в състояние”, тоест хипотезата на ал. 1 – „ако“. Прав е колегата Кирилов.
От друга страна, когато са сериозни фирми и им задаваме въпрос защо сключват договор, питам какво правим с гражданите, които сключват договори с този търговец? Онзи ден фалира „Алфатур“. Гражданите също участват и също страдат от тези форми.
Съгласен съм с колегата Кирилов, че търговецът, който не си публикува отчетите, трябва да понесе съответната санкция. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това има правна последица и това е, да речем, влошаване на правното състояние на съответния гражданин…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Гражданинът може да е наказуем.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Нали проблемът е за тези, които не плащат. Нека да си плати, нищо че не е публикувал отчета си от три години. Нека си плати, за него няма да има проблем. Нали така?
ВАЛЯ ГИГОВА: Това е облекчаване на доказването на кредитора, който няма на база на какви доказателства да установи, че той е неплатежоспособен. Това е, нищо друго не е.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Да, аз в тази подкрепа.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не е така, че който не е публикувал търговските си отчети, се обявява в несъстоятелност. Оттук насетне отчетникът по молбата трябва да докаже, че не е неплатежоспособен, като докаже, че има имущество. А той какво прави? Не дава нищо на съда, не представя никакви доказателства, и ти по никакъв начин няма как да докажеш състоянието на неговата платежоспособност и влизаме в дяволско доказване с години. Да си даде отчета и тогава никакъв проблем няма да съществува. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това го коментирахме, мисля предния път. Дори когато е заявил с две седмици забава, той е в тази хипотеза. Той го е обявил, но го е обявил в забава. Отиваме в хипотеза на свръхзащита на кредитора, а вероятно и на мнимия кредитор да се информира. Този, който ще изкупи една неплатена сметка за ток от даден оператор във енергийното дружество, ще тръгне да обявява несъстоятелност за дружество в активи огромни спрямо това задължение, само и само, за да осъществи търговски натиск. (Шум и реплики.) Има санкции за това. Агенцията по вписванията го е казала.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: С и без протокол – Агенцията по вписванията досега не е санкционирала нито едно дружество, тъй като, и аз не знаех, обаче се оказа, че няма ли капацитет и години наред това не са направили. Едва от тази година те предадоха един списък на НАП. И НАП започна – не знам колко им предадоха като списък – много, но какво става, когато те не си ги обявят тези ГФО-та въпреки всичко? Отиват в съда, а ние нямаме официален ГФО, и предоставят за нуждите на съдията един измислен ГФО, после друг за нуждите на банката като се теглят кредити…
Основните критики от Европейската комисия за ГФО-тата беше за България – накарайте си търговците да обявяват ГФО-тата. А сега ръчкам Агенцията по вписванията, ама те като не могат, сега НАП и то… Предаваме си едни дискове по средата на годината – на Вас да Ви дадем, пък Вие да…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: От тази презумпция се ползва кредиторът. По тази презумпция затова, че търговецът, който е евентуалният длъжник или не е… (Шум и реплики.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: Мисля, че е малко прекалено това, което разглеждаме като презумпция. Действително и колегата Кирилов го каза, имаме достатъчно серизони форми в този Закон, още повече основата на неплатежоспособността е неизпълнение, а задължение, а не неправилните финансови отчети. Още повече, че с предложенията за изменения на ал. 3 за предложението за създаване на нова ал. 4 излиза, че в достатъчна степен се постигат целите, които адвокатите са заложили. Не смятам, че кой знае колко ще помогне това, само единствено на база на непубликувани за последните две-три години финансови отчети да тръгнем да водим производство за несъстоятелност и като говори лицето или търговецът по тази презумпция, какво правим, за да стигне до съда, и този търговец да влезе в допълнително производство, и да доказваме друго.
(Дискусия между народните представители Димитър Лазаров и Христиан Митев.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Това са последните закони, приети за несъстоятелността. Едното е изменението в Италианския закон от 2012 г., а другото е на Австралийския закон, който е най-модерен в момента в цял свят, всички преписват от него. В него е въведена тази презумпция във всичките й разновидности, включително по производство на стабилизация, въобще по всчики – настоятелност, стабилизация, оздравяване. Защото, в световен план битува едно много модерно разбиране, че всички търговци трябва да бъдат на светло. Не може да има търговец, който да осъществява търговска дейност и за него да няма информация публична, независмо дали това е ООД, дали е акционерно дружество, дали е дружество, което се вписва на борсата. Доверието в търговския оборот – знаете, трансгранични сделки и други, трябва да има възможност всеки един като се договаря с другия да знае какво е неговото финансово положение, за да не може в предмета на доказване по конкретното дело да представя документи, различни от тези, които вече е обявило. Защото най-лесно какво се получава? Прекрасно финансово в състояние 2014 г. по документите, които дава по делото, за да не се върне назад началната дата. А всъщност онези, които са обявени в някой регистър, най-вече доказването е с вземане на отчетите и се установява, че финансовото състояние е катастрофално. Той всичко може да даде по делото. И ти няма да кажеш дали нещо е вярно или невярно, защото това е частен документ.
Това е съвременна тенденция. А пък да не говорим за тези европейски директиви, за действителния собственик на капитала, там какво се случва. Защото вече изискването за явност на финансовото състояние е изведено на съвършено различни изисквания и нива – ти трябва да знаеш с кого договаряш, кой е действителният собственик и какво е неговото действително финансово състояние.
Вие ще си вземете решението. В крайна сметка Вие носите отговорността като законодател да го направите, но това ни е основната мисъл.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие акцентирахте препоръката да въведем презумпция. В момента спорим дали това е вярната презумпция, дали е адекватната презумпция, дали тя ще реши казуса.
Аз при всички положения, първо, съм против нея. Второ, ако в някаква степен съм склонен да се дебатира по нея, поне да отпаднат законоустановените срокове и да е три години бездействие. Но три години бездействие също не е логически обоснована и непременна неплатежоспособност. Просто дружеството не функционира, спряло е, не действа, не ще да действа, замразило се е, оттеглило се е от пазара. Не ще да има грижа с адвокати в България и с търговския регистър в България.
ВАЛЯ ГИГОВА: Две неща трябва да се докажат: първо, че си кредитор – доказваш го. Обаче, не е достатъчно да не ти плащат. По нашето право от стария Търговски закон, където със спиране на плащанията директно отиваш по несъстоятелност, сега Търговският закон казва: трябва да докажеш, че си кредитор с парично вземане, произтичащо от търговска сделка, и да докажеш, че онзи длъжник, който не ти плаща, не ти плаща не защото неиска да ти плати, а защото не може. Това състояние на неплатежоспособност, доказване невъзможност за плащане, е най-сложна за доказване в процеса. Как ти ще докажеш, че онзи който стои срещу теб…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как с тази презумпция доказвате това?
ВАЛЯ ГИГОВА: Как го доказва – не ти дава отчети, не ти показва баланси, не ти дава нищо. Като тръгнеш да проверяваш казваш: Я да видя Търговския регистър, пък ако не си обявил, ще те дам на съда. Но и там не ги е обявил – значи презумпцията за неговата действителност е доказана. Това е идеята, нищо друго. (Шум и реплики.) Вие имате да вземете от някого пари. Как ще докажете, че той не Ви плаща, защото не може, а не защото не иска.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, Вие направихте много добра редакция и аз предлагам да гласуваме Вашето предложение.
ВАЛЯ ГИГОВА: По презумпция съм съгласна, ако той ги е публикувал, макар и след една година и можеш да установиш…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разсъждавам и за следното. Търговското бездействие, ако е свързано с имуществото и с активи, просто се замразява. Той си пуска данъчната декларация и казва: щом са толкова свързани данъчните с Агенцията по вписванията, те всички ми знаят състоянието. Знаят, че не произвеждам, значи нищо не правя. (Дискусия извън микрофоните.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: А колко са санкциите?
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Процент вече от оборота.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това са санкции към държавата, не към контрагента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е една санкция, която бих казал, е доста стимулираща.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Консултантите по нея, с които имаме контакти, много сериозно съветват всичките си фирми, които обслужват, да не пропускат сроковете за представянето. Много стриктно да спазват тези срокове, тъй като санкцията, особено за големите предприятия, е много сериозна и солидна, има много сериозен стимулиращ ефект.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е само това, разберете. Има случаи, в които дружеството не иска да си плати разходите за ГФО. Разходите за вписване също са по-големи и одитът му е допълнителен разход. Това са допълнителни разходи. Това е един бизнес, който ние възлагаме също на други хора.
ВАЛЯ ГИГОВА: То е предвидено в Закона.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Обсъждаме хипотези, в които фирмата не публикува финансови отчети, защото така е решил мениджмънтът, тоест обективно. Но в тези случаи, в които фирмите не публикуват отчети, защото имат, да кажем, имат някакви форми, които вървят в съдилищата и, да кажем, се атакува всяко събрание… (Шум и реплики.)
Точно така. Значи, субективните са един елемент, а обективните са други, защото има такива примери, в които водят се тежки дела, в които има спор дали са за членство, или пък за размер на членство, или просто не провеждат общи събрания, докато не се изчисти казусът, защото всяко едно събрание, което не е допуснато, или не е коректно отчетено, но участие, е основание за тълкуване на съответното решение пред съда. (Дискусия извън микрофоните.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Вие преценявате, гласувайте си, но аз Ви казвам, че това е способ да облекчиш доказването, а не да го обявиш в несъстоятелност. Текстът гласи: „Който не си е публикувал отчетите, е неплатежоспособен и съдът го обявява“, напротив, той като е неплатежоспособен ще си го докаже в рамките на процеса, защо кредиторът да доказва, че е неплатежоспособен? Дайте да се върнем към стария Търговски закон, където има едно единствено основание: спираш ли плащанията, си неплатежоспособен. Това е.
А тук кредиторът нищо не може да направи, защото отиваш по ГПК – цялото имущество запорирано, цялото ти имущество възбранено и той казва: „А, нищо, че цялото ми имущество е възбранено, хайде сега докажи, че аз съм неплатежоспособен.“. Това е точно максимата да доказваш, че нямаш сестра.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имам жалба от Правна комисия за действията на частни съдебни изпълнители по отношение на имуществото на фалирала верига, която има над 20 искания за несъстоятелност за период повече от 20 години в последните две години, вместо да се открие производство по несъстоятелност ЧСИ-тата действат едно по едно и приемат и удовлетворяват такива дългове, каквито очевидно в това производство е възможно да се обосноват, да кажем, да се докажат. А истинските, основни кредитори, остават с нулата –нито частното индивидуално постановление, нито несъстоятелността. Не иска пак да ескалирам, но бил съм свидетел – дружество, което е с над осем милиона имущество, без да говоря оборотни средства и еди-какво си, да е убедено в несъстоятелност, заради неплатена сметка от 10 хил. лв. и да е назначен синдик! Представяте ли си го това? Форма на агресия ли е? Накрая Апелативният съд обяви решението за обявяване на несъстоятелността, но мина период от една година. И познайте къде отидоха осем милиона?
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз знам за кой случай говорите, цяла България се занимава с този случай, и всички адвокатски офиси се занимават с това, и още няма решение за отиване на производство при 20 молби, защото няма как да го докажеш защото ти дават отчети – имаш да вземаш, ама нямаш да вземаш. (Шум и реплики.)
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, да се върнем на моето предложение – Вие направихте чудесна редакция, нека да гласуваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на думите „в законоустановените срокове от ал. 2“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Искам да направя предложение за отпадане на цялата ал. 2, но ще си го запазя за залата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, заедно с приетото предложение.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Престъпваме към § 5. Имаме текст на вносител. И само текст на вносител. Той е по отношение на чл. 657.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това е предложение на Асоциацията на синдиците. Синдикът може да бъде освободен от съда, когато не изпълнява своите задължения и да поиска подкрепа на кредиторите, това пък му дава основание да бъде изключен от списъка на синдиците. Понеже това е много сериозна санкция, която води на практика до лишаване от правоспособност, идеята беше да не се ограничава, евентуално само до две инстанции, а да може синдикът да може да защитава правата си, включително и до Върховен касационен съд. Приехме, че това искане на синдиците е условно, защото това не засяга техните права и е редно, когато те бъдат освободени по неизпълнение, да могат да защитят правата си, включително пред ВКС.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Каква е последицата? Какво става през времето на обжалването, Докато се защитава, но докато се защитава какво става?
ВАЛЯ ГИГОВА: В сегашната ал. 5, текстът е следният: „Определението за освобождаване на синдика подлежи на незабавно изпълнение“. Тоест, когато синдикът бъде освободен… (Шум и реплики.)Възможността да се обжалва пред ВКС е само с оглед на изваждане на синдика от списъка на синдиците и касае само бъдещите производства, но понеже тази разпоредба касае защита на правоспособност, ние се съгласихме с предложението на синдиците, че те трябва да могат да получат защита в рамките на три институционни контрола, тъй като това не е акт, който касае конкретно производство по несъстоятелност, а тяхната бъдеща дейност като синдици.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А как точно касае определението в този случай?
ВАЛЯ ГИГОВА: Понеже засяга правоспособността му…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как му я засяга?
ВАЛЯ ГИГОВА: Това е основание за изключване от списъка на синдиците – когато имаш влязло в сила определение, с което се освобождаваш от основно неизпълнение, това пък от своя страна е основание да бъдеш изключен от списъка, воден от Министерството на правосъдието. Защото принципът е, че актовете по производство в несъстоятелност… (Шум и реплики.) Предвиди се възможността по общия ред да подлежи на обжалване на касационен контрол, доколкото засяга придобити права за упражняване на една специална правоспособност, каквато е синдикът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, защо махаме действието на определението за освобождаване?
ВАЛЯ ГИГОВА: Не го махаме. Става ал. 6. Сегашната ал. 5 става 6-та.
В § 5, т. 2 пише: „Досегашните алинеи 5-8 стават съответно 6-9.“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли по § 5. Няма.
Подлагам на гласуване само текста на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Пристъпваме към § 6. Имаме само текст на вносител.
Имате думата, госпожо Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Какво предвижда тази разпоредба? Преди провеждането на първото събрание на кредиторите, синдикът трябва да изготви списък на всички кредитори. Досега нямаше яснота кои от кредиторите са свързани лица с длъжниците и накрая се оказваше, че свързаните лица с длъжника в първото събрание са повече от действителните кредитори и длъжникът всъщност осъществява гласуването на това, което длъжникът иска, а не това, което искат кредиторите.
Сега с тази разпоредба сега какво правим ние? Задължаваме синдика, като изготви списъка, да каже кои са свързани лица с длъжника. Нищо друго. За да знаят всички кредитори решенията с кого са обвързани. Като се установи, че повече от 50% от кредиторите са свързани лица с длъжника, разбираш, че производството се управлява от длъжника, а не както си мислим -от кредиторите. Това е смисълът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е временно решение на синдика.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това е по търговските дружества, с оглед първото събрание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да така е, въпросът е, ще може ли да ги установи?
ВАЛЯ ГИГОВА: Той трябва да опита поне. Свързаността е по § 1 от Търговския закон, така че би трябвало да може на база на справката в Търговския регистър да може да ги установи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И за част от обстоятелствата.
ВАЛЯ ГИГОВА: И за част от обстоятелствата. Като видиш, че всички дружества се управляват от лица с едни и същи имена, не е много сложно. Тази разпоредба е свързана систематически със следващи разпоредби, в които реално има пълно основание… (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Разбира се, съдът прави преценка окончателно, списъкът, по който се провежда гласуването, се изготвя от синдика, но по време на заседанието….
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Един недобросъвестен, временен синдик би могъл да спечели година, дори две.
ВАЛЯ ГИГОВА: Няма такова нещо. Когато събранието на кредиторите не се проведе на посочената дата, не се провежда събрание, вече има практика на ВКС по въпроса. Няма го този вариант.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Престъпваме към гласуване на текста на вносителя за § 6.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Параграф 6 по вносител е приет.
Колеги, съобразно постигнатия консенсус, закривам заседанието в 18,34 ч.
(Закрито в 18,34 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов