Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 96

На 12 януари 2017 г., четвъртък, от 13,30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси със следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г. – продължение.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2016 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 602-01-63, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
4. Обсъждане на второ гласуване на Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-177, внесен от Явор Хайтов и група народни представители на 18 ноември 2015 г.
5. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 602-01-62, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2016 г.
6. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 602-01-68, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2016 г.
7. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 602-01-74, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г.
Списъкът на присъстващите гости се прилага към протокола.
* * *

Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Имате предложението за дневния ред.
Имате думата по дневния ред.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Председател, предлагам след т. 1 – продължението на Закона за концесиите да разгледаме т. 6 от дневния ред: Изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, който смятам, че е консенсусен. Виждам, че няма постъпили предложения от народни представители. Ще мине бързо, няма смисъл да стои по-назад в дневния ред и да не се стигне до него.
По точка трета също смятам, че Законопроектът за правната помощ е консенсусен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предлагате точка 6 да стане точка втора, а точка трета да си остане.
Други предложения?
Господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам в дневния ред днес да се внесе за разглеждане Проект за решение за налагане на мораториум върху всички строителни дейности и върху издаването на разрешение за строеж на територията на Парк „Бедечка“ град Стара Загора.
Проблемът с Парк „Бедечка“ е отдавна. Има редица съдебни решения, които касаят възможностите за строеж в парк „Бедечка“, но очевидно те не могат да решат проблема с продължаващите там строителни дейности и презастрояването на зелените площи. Поради това искаме да се вземат спешни мерки, защото това е голям проблем за един от големите градове в България.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да направя предложение за точка от дневния ред. Предвид, че започваме час по-рано и ще имаме време, надявам се и в контекста на ангажимента, който по-рано бяхме приели – законопроекти, минали на първо четене и имат готовност да бъдат довършени от това Народно събрание, да ги гледаме и на Правна комисия. Тоест това, което бях предложил и преди коледните и новогодишните празници за Закона за задълженията и договорите, включването му в дневния ред и гледането му на второ четене, да го направим. Припомням на колегите: става дума за така наречената „законна лихва за забава“ предложението тя да се диференцира и да не бъде най-високата в Европейския съюз.
Надявам се, след като днес приехме това добро предложение и в залата за отпадане на такса „юрисконсулт“ – още една лоша мярка, бих казал, доста добра срещу злоупотребите от някои монополисти да реализираме, което пак ще е в полза на гражданите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, други изказвания?
Уведомявам Ви, че колегите от Министерството на правосъдието помолиха с оглед участието на заместник-министър Филипова по ЗИНС и Законопроекта за допълнение на НПК с вносител колегата Хайтов, ако може да групираме двата законопроекта и тя да вземе участие и по двата законопроекта.
Други предложения? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложенията на колегата Митев за разместването, което той предложи – т. 6 да стане т. 2, т. 3 да остане т. 3 по новия дневен ред.
Предлагам Ви да гласуваме и моето предложение НПК да бъде веднага след обсъждане за второ гласуване на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Който е съгласен с разместванията в дневния ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приемат се тези изменения.
Гласуваме предложенията за допълнение.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Димитър Делчев за включване в дневния ред на Проект за решение относно налагане на мораториум на строителството в парк „Бедечка“ Старозагорско.
За – 7, против – няма, въздържали се – 7. (Реплика от Димитър Делчев.)
ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Председател, искам да Ви информирам, че колегата Явор Нотев ме упълномощи да упражня правото на глас и от негово име. В контакт е и има възможност да потвърди пред Вас, ако направите телефонно обаждане в настоящия момент.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вярвам Ви, господин Хайтов. Не мисля, че ще злоупотребите с колегата.
Колеги, прегласуване по искане на господин Делчев.
За – 9, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Петър Славов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите.
За – 9, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението.
Тези точки ще бъдат предпоследна и последна, ако не направите още предложения.
Колеги, дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОНЦЕСИИТЕ, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г. – продължение.
Гости по точка първа от дневния ред:
От Министерския съвет: г-жа Мариета Немска, директор дирекция „Икономическа и социална политика“; г-жа Мариана Славкова – държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“; г-н Георги Йончев – държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
Г-жа Мирослава Владимирова – директор на дирекция „Концесии и търговски дружества“; г-жа Яна Младенова – експерт в същата дирекция.
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-жа Албена Лазарова – директор в дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“.
Колеги, в миналото заседание стигнахме до § 5 и започнахме дебата по § 5.
Ще повторя: имаме текст на вносител, предложение от Борислав Великов и Вили Лилков, предложение от Данаил Кирилов, Анна Александрова и Свилен Иванов. Бях Ви обещал с оглед репликите, които бяха сменени, да направя предложение по чл. 80 от Правилника, което изцяло съответства на предложението на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България от 21 октомври 2016 г.
Предложение за § 5:
„§ 5, ал. (1). Сключените до влизане в сила на този Закон концесионни договори запазват действието си и се изпълняват в съответствие с договорените в тях условия.
(2) Разпоредбите на този закон относно изпълнението, изменението, включително и на срока и на прекратяването на концесионни договори се прилагат за сключените до влизане в сила на закона концесионни договори, доколкото това не противоречи на уговореното с договора и независимо от това дали има включена опция или клауза за преразглеждане в него. При изменение на договор по ал. 1 се публикува обявление за изменение на възложена концесия в съответствие с чл. 141, ал. 3.
(3) Последиците от прекратяването на договорите по ал. 1 се уреждат по реда на приложимия закон към датата на сключването на договорите.
(4) За подизпълнителите по концесионен договор по ал. 1 се прилагат разпоредбите на този закон независимо от уговореното в договора“.
Колеги, имате думата. Няма го колегата Свилен Иванов, но предлагам на колегата Анна Александрова да оттеглим нашето предложение. Мисля, че колегата Иванов няма да възрази. Смятам да подкрепя предложението, което Ви прочетох, като предложение по чл. 80.
Колеги, оттегляме предложението Кирилов, Александрова и Свилен Иванов.
Други изказвания?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Имам въпрос във връзка с направеното от Вас предложение по реда на чл. 80. Ако може да го мотивирате, тъй като аз продължавам да смятам, че това, което Вие сте предложили и което оттеглихте е по-добро предложение от това, което изчетохте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Ще кажа накратко без да влизам подробно в детайлите. Пак се позовавам на обсъждането, което беше в „Шератон“ с Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България. Там се изложиха доста тези, че не може да се абсолютизира забрана, която да действа по отношение на всички договори, които сами по себе си са различни. Тоест част от заварените договори има предвидена възможност по отношение на режима евентуално на продължаване на действията в този договор, включително и развит режим по отношение на предпоставките.
С оглед на този дебат и на изказаните становища, аргументирам моето виждане. Ако колежката Александрова прецени, тя също може да заяви становище. Предлагам Ви да заменим абсолютната забрана със съобразяване с възможната степен да се съобрази завареното като договори. Плюс това искам да посоча и следното: би следвало законодателят да е гъвкав и да съобрази, че понастоящем са придобити права, включително и права като правна възможност, които са установени в рамките на двустранни правоотношения. Мисля, че е обосновано да подкрепим тази редакция. Виждате, че тя по никакъв начин не противоречи на смисъла на закона, макар да премахва абсолютната забрана за удължаване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вчера едно, днес – друго.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Писмото е от 21 октомври, дебатът е бил вероятно в първата седмица на месец октомври, така че е имало достатъчно време.
Господин Димитров с усмивка казва, господин Димитров, времето на предупрежденията на Европейската комисия приключи и предстои времето на наказанията по този Законопроект. Не ми се ще да се обвинява Четиридесет и третото народно събрание, че е създало предпоставки за такава отговорност. Още повече, че по този закон толкова много работихме и е срамота да не го довършим.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Борислав Великов и Вили Лилков.
Който е за, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема предложението на Борислав Великов и Вили Лилков.
Предложението на Кирилов, Александрова и Свилен Иванов беше оттеглено. Господин Иванов се присъединява към оттеглянето и към внасянето на новото.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов и Свилен Иванов по чл. 80 и Ани Александрова по текст на § 5, който Ви прочетох съобразно становището на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в Република България.
За –10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се предложението по чл. 80.
Подлагам на гласуване по принцип редакционното предложение, което следва да бъде съобразено с приетото предложение по чл. 80.
Гласували – 13, против – няма, въздържали се – 4.
Предложение за създаване на нов § 6.
Предложение за създаване на нов § 7.
Предложение за създаване на нов § 8.
Имате думата за изказване. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
За – 15, против – няма, въздържали се – 2.
Приемат се предложенията за създаване на нови § 6, 7 и 8.
Преминаваме към досегашния § 6: в Закона за водите се правят следните изменения и допълнения.
По § 6 имаме текст на вносител.
Предложение от Борислав Великов и Вили Лилков.
Предложение за редакция на § 6.
С оглед обсъжданията ни на миналото заседание на Правна комисия в момента разполагате с ново предложение за редакция на § 6 по отношение на измененията в Закона за водите. (Реплика от Емил Димитров.) Във вторник колегата Димитров не беше на Комисията, но чинно му зачитахме волята и гласа. Взехме решение да дадем възможност на Министерския съвет, Асоциацията на водите и на експертите да предложат окончателен текст по отношение концесионния статут, концесионирането на минералните води. Разполагате с това предложение.
Имате думата за изказвания?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Председател, въпросът ми е към вносителя на Законопроекта: съгласни ли са с тази редакция? Удовлетворява ли ги, защото те имаха най-много възражения в предходното обсъждане именно по отношение на правилата за концесиите за минерални води?
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Благодаря, господин Председател. Доколкото разбрах на предишното заседание, Правна комисия е приела решение в смисъл, че трябва да се съобразим със становището на КРИБ и ние изпълнихме експертно това.
Ние с колегите от Народното събрание и колегите от КРИБ изготвихме текстове, за които смятаме, че могат да бъдат приети. Концесиите за минералните води да бъдат по подобие на подземните богатства – тема, която много отдавна я водихме извън приложното поле на новия Закон за концесиите. Те не са и директивни, тоест ние не нарушаваме разпоредбите на директивите. Смятаме, че сме уредили материята в достатъчна степен, за да не препятстваме предоставянето на минералните води. Ние сме експерти, не сме вносител. Не пречи да бъдат уредени в специалния закон – Закона за водите, както е решението на Правната комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Митев, отношение, становище?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Исках да разбера дали Министерският съвет като вносител на Законопроекта, защото имам усещането от цялото това изявление: „ние не сме много съгласни, но защото Вие ни накарахте, ние пък затова направихме тези промени“.
Един уточняващ въпрос: Вие принципно съгласни ли сте с тези изменения, или не сте?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев, въпросът е недопустим. Министерският съвет е вносител на Законопроекта. Те са съгласни с това, което са внесли. На миналото заседание на Комисията ние постигнахме консенсус. Аз благодаря на Министерския съвет, че в рамките на този консенсус са подпомогнали работата за достигане на текстове. Да питаме обаче директори от Министерския съвет с какво са съгласни, мисля, че ги поставяме в неудобно положение.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Проблемът е, че го няма вицепремиерът Дончев и затова се налага да питам директорите на дирекции. Няма кого да попитам друг. Министерският съвет се представлява от министър-председателя и определен от него заместник министър-председател или от министър.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, и е внесен законопроект. От тук нататък съгласието се изразява от народните представители.
Тъй като господин Димитров настоява да го припозная като предложение по чл. 80, категорично заявявам, че го припознавам като предложение по чл. 80 с надеждата, ако имате някакво процедурно колебание, да го решим и да го преодолеем. Ако се гласува и се подкрепи в гласуването сега, ще направя обаче и три предложения за прегласуване на текстове от корпуса на закона. Ако това се приеме, ще се наложи да променим чл. 25, който вече е гласуван и чл. 191 и 192.
МАРИЕТА НЕМСКА: Господин Кирилов, ще позволите ли експертът на дирекцията да обясни малко по-подробно каква е…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не само ще позволя, ще поканя. Не ми стана ясно дали имате желание да говорите по това.
Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Благодаря, господин Председател.
Това, което направихме с останалите колеги, е в Закона за концесиите да уредим реда за предоставяне на концесии за добив на минерални води, в резултат на което направихме промени в § 6, който става § 8, с които промени оставихме текстовете на вносител, които касаят специфичните изисквания по отношение на концесиите за добив на минерални води и добавихме законова делегация за издаване от Министерския съвет на наредба, която да уреди процедурата, по която ще се възлагат концесиите за добив на минерални води. Заложили сме и процедурни гаранции, тоест направихме и допълнение в Закона за водите, с които се задължават концедентите да отстраняват от процедурата лица, за които са налице основанията за изключване, определени в Закона за концесиите, както и лица, които не отговарят на изискванията за финансови, технически и професионални възможности.
Доколкото концесиите за добив на минерални води на практика излизат от приложното поле на Закона за концесиите, се наложи промяна в чл. 25, това изрично да бъде определено, аналогично на текста, който е за концесиите за добив на подземни богатства и освен това, за да осигурим публичност на целия процес по възлагането на концесии за добив на минерални води, допълнихме чл. 191 и чл. 192, с които допълнения на практика се създава възможност националният концесионен регистър освен това, което и понастоящем е предвидено в Законопроекта – да се съдържа информация за всяка една концесия за добив на минерална вода, да се включва информация и за процедурите за предоставяне на тези концесии. Това са съвсем накратко промените, които се предлагат на вниманието Ви и те са изцяло в съответствие с решението Ви от предишното заседание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Славкова.
Колеги, имате ли допълнения, въпроси, мнения, становища с оглед на уточненията, които бяха направени във връзка, подчертавам, с предложението по чл. 80, което правя аз и което се съдържа в текста, с който разполагате за § 6?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Имам въпрос към експертите от Министерския съвет: в ал. 1 на чл. 47, предлагате „концесията за добив на минерални води е изключителна държавна собственост и публична общинска собственост и се предоставя след извършване на подготвителни действия и провеждане на процедура при условия и по ред, определен…“. Не считате ли, че условията трябва да са в закона, а не в наредбата на Министерския съвет? Струва ми се малко прекалено условията за концесиониране на източници за минерална вода да се оставят на подзаконов нормативен акт.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Принципно смятаме, че условията са определени в Закона за водите, но текстът сме взаимствали от Закона за подземните богатства, който е абсолютно идентичен по отношение процедурите „търг“ и „конкурс“, чрез които се предоставят концесиите за добив на подземни богатства. Това са съображенията ни.
ЧЕТИН КАЗАК: Тогава считам, че ще бъде добре, след като условията се съдържат в закона, да отпаднат думите „при условие“. Трябва да бъде „само по ред, определен с наредба“, за да не дадем възможност да се добавят допълнителни условия в наредбата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Казак по отношение на т. 4 от предложението по чл. 80 да отпаднат думите „при условията и“.
За – 7, против – няма, въздържали се – 8.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80, както е пред Вас.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се предложението по чл. 80 относно съдържанието на § 6, който би следвало да стане § 8.
Гласуваме предложението на Борислав Великов и Вили Лилков по отношение на § 6.
За – 2, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема предложението.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Извинявайте. Вероятно е мой пропуск. Когато работихме, на практика в предложения текст, който току-що приехте, са включени част от предложенията на народните представители Великов и Лилков. Веднага ще Ви кажа: т. 1 относно концесионната територия, обекта на концесията; т. 2 също, макар и с малка редакция, но това уточнение относно обекта на концесията се съдържа в текста и т. 4 относно ал. 12, която предлага. Алинея 13 е приета с редакция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, при това положение Ви предлагам да приемем по принцип предложението на Борислав Великов и Вили Лилков.
Имате ли възражения да отменим гласуването? Няма възражения.
Гласуваме предложение да подкрепим по принцип предложенията на Великов и Лилков.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Приемат се по принцип предложенията на Великов и Лилков.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение по принцип на Вили Лилков, заедно с приетото предложение по чл. 80 на Данаил Кирилов.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се § 6, който става § 8 по отношение Закона за водите.
Колеги, при това положение Ви моля да прегласуваме чл. 25. (Народният представител Емил Димитров заявява гласуването си за Парк „Бедечка“ и по необходимост напуска Комисията.)
На практика това е последното гласуване, по другите нямаме спорове.
Колеги, моля за прегласуване по отношение чл. 25: да се създаде нова
„(2) Концесиите за добив на минерални води се предоставят и изпълняват при условията и по реда на Закона за водите.“
Това е аналогична разпоредба на разпоредбата, която имаме по отношение на подземните богатства. След като приехме специален режим по отношение на водите, мисля, че е коректно да направим такава ал. 2 в чл. 25.
По отношение на чл. 191 да се добави в ал. 2 т. 4 с друга информация, свързана с концесии и определена с решение на МС“.
В чл. 192, ал. 4 да се добави второ изречение със следното съдържание „с решенията по чл. 191, ал. 2, т. 4 Министерският съвет може да определи изисквания относно включването на информацията, както и образец за нейното предоставяне в националния концесионен регистър“.
Имате ли възражения по тези предложения?
Подлагам ги на гласуване анблок по отношение на чл. 25 ал. 2 (нова), по отношение на чл. 191, ал. 2, т. 4 и 192, ал. 4 ново изречение второ.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Приемат се предложенията.
Параграф 7, § 8 и § 9 – текст на вносител.
Параграф 10 и § 11 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 12, § 13 – текст на вносител.
Параграф 14 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване параграфи от § 7 до § 14 включително.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Приемат се параграфи от 7 до 14 включително.
Параграф 15 – текст на вносител и предложение на народния представител Димитър Байрактаров.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Славкова.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Господин Председател, искам да кажа нашето становище по предложението по т. 2, че то е изцяло приемливо, доколкото в Закона за концесиите няма ред и условия, по които общините да разходват така предоставените им средства. В тази връзка може би е добре да бъде прието това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви. Това е изцяло редакционно с повече думи, ясно е според мен. И аз се присъединявам към Вашето предложение – да подкрепим предложенията на Байрактаров.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Димитър Байрактаров.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се предложението на господин Байрактаров.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение на народния представител Димитър Байрактаров.
За – 16, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се § 15.
Параграфи 16 – текст на вносител, предложение за редакция.
Параграф 17 – текст на вносител.
Параграфи 18, 19 и 20 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване параграфи от 16 до 20 включително.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Приемат се параграфи от 16 до 20 включително.
Параграф 21 – текст на вносител и предложение от народните представители Савеклиева и Кирилов. Имаме предложение за редакция.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Савеклиева и Кирилов.
За – 15, против – няма, въздържал се –1.
Приема се предложението.
При това положение подлагам на гласуване текста на вносител заедно с предложението за редакция, заедно с приетото предложение на Савеклиева и Кирилов.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Госпожо Атанасова, ако желаете, заповядайте от § 22.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 22 няма постъпили предложения.
Има предложение за редакция от работната група и предложение за преномериране на параграфа.
По § 23 и § 24 – няма постъпили предложения.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на параграфи 22, 23 и 24 в съответната преномерация.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Параграф 25 – предложение от Савеклиева и Кирилов.
Желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 25 ведно с приетото предложение.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Параграф 26 – няма постъпило предложение.
Има предложение за редакция, като работната група предлага т. 7 относно чл. 62 да се измени съгласно доклада.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Полагам на гласуване предложението за редакция на § 26 ведно с текста на вносителя.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Параграф 27 – предложение за редакция.
Параграф 28 – няма постъпило предложение, няма и предложение за редакция.
Параграф 29 – предложение за редакция на работната група.
Параграф 30 – предложение за редакция на работната група.
Параграф 31 – предложение за редакция на работната група.
Параграф 32 – няма постъпило предложение.
Параграф 33 – работната група предлага заглавието на чл. 123а да се измени така: „запазване на трудовото правоотношение при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем или аренда, както и при възлагане на концесията“.
Има предложение за създаване на нов § 37.
Желаещи за изказване по докладваните параграфи.
Заповядайте, господин Георгиев
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да направя редакционно предложение по § 30, т. 1 относно чл. 7, буква „а“ подбуква „бб“. Предлагам срока вместо 20 години да е 10 години.
Колеги няма логика ние да разрешаваме такъв дълъг срок за такова публично богатство, каквото са плажовете. Мисля, че по-краткият срок е по-целесъобразен, защото това означава да създаваме монополи при ползването на плажовете, които, естествено, има опасност да злоупотребят с тези си права. Плажът си е плаж. Там не е разрешено строителство, там е въпрос на организация на предоставяне на някакви услуги. Десет годишен срок е напълно достатъчен според мен, а не 20 годишен.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Георгиев.
Други предложения има ли?
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, колебая се, тъй като, от една страна, е ясно, че не бива да се дават прекалено дълги концесии, които да превръщат някои концесионери в монополисти, да се отваря възможност за злоупотреби. От друга страна, сме се убедили, че няма по-мръсни и по-неуредени плажове от българските, дори когато са дадени на концесия, тъй като никой не иска да инвестира там. Няма по-скъпи съоръжения например шезлонги, чадъри и така нататък от тези на българските плажове именно заради късите срокове на концесиите и желанието на концесионера час по-скоро да си избие или да спечели нещо от концесията на плажа. Освен това, знаете, въпреки че там е забранено строителството, масово се инсталират преместваеми обекти, които понякога са доста стабилни. Мисля, че 10 години ще бъде за сметка на цената на услугите. За мен между 10 и 15 години може би е разумен срок.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Правите ли процедурно предложение?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз си коригирам моето предложение на 12 години.
ЗА ПРЕДС ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Казак, Вие правите ли предложение? Приемате го.
Други изказвания? Не виждам.
ЧЕТИН КАЗАК: Трябва от Министерството на туризма да кажат.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Кой е предположил, че волята на вносителя – Министерският съвет, ще бъде променяна от народни представители с подобни аргументи?
Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Чавдар Георгиев за редакция в § 30, т. 1 буква „бб“, числото 20 да бъде заменено с 12.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За 4 – против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване докладваните текстове ведно с редакциите, дадени от работната група съгласно доклада и съответната преномерация.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Предложенията са приети.
Параграф 34 – предложение от народния представител Чавдар Георгиев и предложение за редакция на работната група съгласно доклада, като в алинеи от 2 до 5 работната група счита, че са отразени по принцип на систематичното им място в параграфи 6 – 8.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости. Преди да се аргументирам за предложението си – може би ще го оттегля, искам да задам въпрос. Тъй като става въпрос за срок за създаване на Националния регистър за концесиите, ако го отложим във времето, дотогава какво ще действа? Ще действа ли сегашният режим?
МАРИЕТА НЕМСКА: Нашето становище е, че е добре да се даде по-дълъг срок, тъй като, първо, и в момента действа Национален концесионен регистър. Ние съобразяваме всички изисквания на директивата и на регламента да се изпращат обявления в европейски вестник. Тоест ще продължим да прави това, но имаме идея Националният концесионен регистър да не бъде регистър както е към момента, а да бъде една електронна информационна система, от която да могат да се правят аналитични справки и която да има по-пълна и по-голяма по обем информация. Това е свързано с доста сериозна работа, първо, за да се изготви заданието, след това да се изработи програмният продукт. Предвиждаме това да бъде направено с проект по Оперативна програма „Добро управление“ и считаме, че съкращаването на сроковете ще доведе до невъзможност да бъдат изпълнени тези законови срокове. От тази гледна точка, трябва да Ви успокоя, че Национален концесионен регистър ще има. Той ще е действащият към момента евентуално със съвсем малко надграждане, но сериозната, голямата информационна система предвиждаме да бъде във времето и да може да се направят аналитични справки, за да има максимална публичност и прозрачност и всеки гражданин да може да ползва този регистър.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Предвид изразеното становище, оттеглям моето предложение.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Георгиев.
Подлагам на гласуване докладните текстове със съответната преномерация в редакцията на работната група съгласно доклада.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към Приложение 1 към чл. 7, ал. 2, т. 2, което е в табличен вид и касае строителни и монтажни работи и дейности.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване Приложение 1.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Приложението е прието.
Приложение 2 към чл. 8, ал. 2 – предложение за редакция по отношение на секторните дейности.
Експертите към Комисията ми напомнят, че има гласувано вече различно решение за чл. 8 и моля да не подкрепим предложението за редакция на работната група.
От Министерския съвет желаете ли думата?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Доколкото си спомням, на предното заседание Приложение 2 се гласува. Не е гласувано. При това положение трябва да се гласува предложението на вносителя.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Няма други желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група по Приложение 2 като чл. 8, ал. 2.
За – 3, против – няма, въздържали се – 16.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на Приложение 2 към чл. 8, ал. 2 съгласно текста на вносителя.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приет е текста на вносителя.
Приложение 3 към чл. 8, ал. 3 – няма постъпили предложения.
Приложение 4 към чл. 26 – има редакция на Комисията.
Приложение 5 към чл. 60, ал. 2, т. 4, б. „б“ – няма постъпили предложения.
Приложение 6 към чл. 73, ал. 1 – работната група предлага в точки 1, 3 и т. 14 думите „адрес на електронна поща“ да се заменят с „електронен адрес“, а в т. 3 думите „чл. 76, ал. 5 указание за начина, по който може да се получи достъп до заличена част от документацията за концесия“ да се заменят с „чл. 78, ал. 6 условията и редът, по който икономическите оператори могат да получат достъп до заличената информация“.
Приложение 7 към чл. 75, ал. 1 – няма постъпило предложение. Има редакция на работната група по отношение на адрес на електронната поща и замяната с думите „електронен адрес“ в т. 1 и т. 2 на Приложение 7.
В Приложение 8 към ч„л. 75, ал. 2 няма постъпили предложения. Работната група предлага същата редакция на думите „адрес на електронна поща“ да се заменят с „електронен адрес“ в т. 1, 2 и 20.
Приложение 9 към чл. 141, ал. 3 – няма постъпили предложения. Работната група предлага в т. 1 думите „адресна електронна поща“ да се заменят с „електронен адрес“.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване докладваните текстове на приложенията ведно с редакциите на работната група съгласно доклада и текстовете на вносителя.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието, а с това и Законът за концесиите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на Министерския съвет за участието, подкрепата, активната работа по всички проблеми и въпроси, които възникнаха във връзка с този Законопроект.
Благодаря на министерствата, които участваха и на всички, които участваха в работата на работната група.
Оставаме с надеждата, че в последната пленарна седмица на 43 парламент този Законопроект ще бъде обсъден на второ четене в пленарната зала.
МАРИЕТА НЕМСКА: Господин Председател, независимо от крайния резултат в пленарната зала, искам да благодаря лично на Вас и на всички депутати за усилията, които положиха този Закон да бъде приет в този вид и по принцип толкова добре да минат нещата по приемането му. Благодаря от името на целия екип.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Макар да не споменах, особено ценя подкрепата, която получихме от колегите от Дирекция „Законодателство и референти“, от колегите от правния екип към Правна комисия – имаше случаи денонощно да са работили по тези текстове.
Ще завърша с това има ли възражения да упълномощим референтите и експертите във връзка с оформяне на окончателния доклад за второ четене – да направят необходимите редакции и корекции в препратки, където е необходимо съобразно дебатите и гласуването.
Има ли възражения? Няма възражения.
С това приключихме по точка първа от дневния ред.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 602-01-68, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2016 г.
Гостите по тази точка са приложени към списъка с гостите.
„Закон за допълнение на Гражданския процесуален кодекс“.
Параграф 1 – текст на вносител.
„Заключителни разпоредби“ – предложение за редакция „Заключителна разпоредба“.
Параграф 2 – текст на вносител.
Колеги, имате думата по наименованието на акта, § 1, наименованието на подразделение „Заключителни разпоредби“ с редакционно предложение да бъде „Заключителна разпоредба“ и по § 2 – текст на вносител.
Няма изказвания.
Госпожо Мичева, по § 2 по отношение на сроковете имате ли становище, изказване?
ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Имаме. Днес е 12 януари и няма да се справим до 17 януари Министерският съвет да приеме измененията на тарифите, въпреки че са готови, но няма технологично време.
Предлагам или да напишем края на месец януари, или 15 февруари. Няма голямо значение. Ще ги придвижим възможно най-скоро. Датата 17 януари е фиксирана, тъй като на 18 януари този регламент влиза в сила и България официално обявява на сайта кой е информационният орган. Тъй като технологично е невъзможно, предлагам Ви или края на месец януари, или края на месец февруари.
Налага се изменение не само в тарифа 1 към Закона за държавните такси, а и тарифата за държавните такси събиране от съдилищата по ГПК, защото имаме две такси. Едната е за информационния орган на Министерството на правосъдието, другата е, която съдът ще събира по заповеди за запор. Затова моля § 2 да бъде малко по-различен. Или 31 януари 2017 г., като приема изменения и допълнения в посочената тарифа, както и тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Иванов желае да направи предложение по чл. 80.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Искам да припозная предложението по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В смисъла, в който беше представен от заместник-министър Мичева.
Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 на колегата Свилен Иванов.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението по чл. 80.
Подлагам на гласуването наименованието на Законопроекта, § 1 по вносител, наименованието „Заключителни разпоредби“ с предложението за редакция да стане „Заключителна разпоредба“ и текста на вносителя за § 2, плюс приетото предложение по чл. 80.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстовете, както ги посочих и бяха гласувани.
Параграф 3 – текст на вносител.
Предложение § 3 да бъде отхвърлен, тъй като редакцията е отразена в § 17 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г.
Госпожо заместник-министър, заповядайте.
ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Ние сме съгласни. Всъщност този Законопроект беше изготвен преди Законопроекта за държавния бюджет и там с БНБ банка наистина съгласуваха и вкарахме предвидения от нас текст в Закона за бюджета, така че той вече съществува на практика и Министерството на правосъдието има достъп до регистъра на БНБ, така че наистина трябва да отпадне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението да бъде отхвърлен текста на вносителя за § 3, който вече е приет в § 17 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2017 г.
Който е „за“ отхвърляне, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се да бъде отхвърлен § 3, с което беше приет и Законът за допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Благодаря, госпожо Мичева.

Преминаваме към точка трета:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ, № 602-01-63, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г. – точка трета от обявения дневен ред.
Гостите по точка трета от дневния ред са представени в списъка към протокола.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 602-01-63, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2015 г., приет на първо гласуване на 14 декември 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ“.
Имате думата по наименованието.
Няма изказване. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване това наименование.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието на Закона.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов за създаване на чл. 8а.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението – създава се нов чл. 8а с текста по доклада.
Параграф 1 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се § 1, текста на вносител, заедно с предложение за редакция.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов чл. 12 се изменя така.
Имате думата за изказване. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване това предложение.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 2 – текст на вносител.
Предложение за нов § 3.
Параграф 3 по доклада, текст на вносител и предложение за редакция на § 3, който става § 4.
Параграф 4, текст на вносител.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приемат се § 2, нов § 31, § 3, който става § 4, и § 4, който става § 5.
Параграф 5 – текст на вносител, както и предложение за редакция на § 5, който става § 6.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване § 5 по доклада, заедно с предложението за редакция и той да стане § 6.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов:
„В чл. 33, ал. 5, т. 2 се отменя“.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Параграф 6 по доклад – текст на вносител заедно с предложение за редакция на § 6, който става § 7.
Параграф 7 – текст на вносител, който става § 8 и предложение за създаване на нов § 9.
Имате думата за изказване. Няма.
Подлагам на гласуване.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приемат се § 6 по доклада, който става § 7, параграф; по доклада, който става § 8 и новият § 9.
Наименование на подразделение „Заключителни разпоредби“.
Предложение за редакция: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов:
„Създава се допълнителен параграф в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за правната помощ“.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване наименование на подразделение плюс предложение за редакция да стане „Преходни и заключителни разпоредби“ и предложение на Данаил Кирилов за създаване на нов параграф в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за правната помощ.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение за създаване на нов § 10.
Параграф 8 – текст на вносител и предложение § 8 да бъде отхвърлен и да се обособи в отделни параграфи на Законопроекта.
Само § 10 подлагам на обсъждане. Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за създаване на нов § 10.
Параграф 8 по доклада – текст на вносител и предложение § 8 да бъде отхвърлен и да се обособи в отделни параграфи на Законопроекта.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 9 – текст на вносителя.
Параграф 19 – текст на вносителя и предложение да бъде отхвърлен § 10, тъй като е инкорпориран в нов § 10.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Предложение от народните представители Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев:
„В „Заключителни разпоредби“ се създава нов § 11.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин Председател, по обективни причини приехме тези изменения. Оттегляме предложението, тъй като вече те са се случили. Благодаря
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При положение че се оттегля, няма какво да гласуваме.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: В рамките на дискусията с оглед промяната в чл. 12, това дали ще бъде приложимо за заварените случаи или само в бъдеще с оглед годините на мандата? Вашето предложение за промяна в годините на мандата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, по повод на въпроса на зам.-министър Тянкова възобновяваме дебата по прието предложение на Данаил Кирилов по отношение на чл. 12, който приехме да се измени така:
„Членовете на Националното бюро за правна помощ се назначават, съответно избират за срок 4 години. Те могат да бъдат преназначавани или преизбирани за същия срок“.
Имате думата за изказване.
Госпожо зам.-министър имате ли желание да направите предложение по отношение действието на тази разпоредба или аз като вносител да направя предложение?
ПЕТЯ ТЯНКОВА: С оглед да няма неясноти, считам, че може би е добре да се създаде параграф „Преходни и заключителни разпоредби“, за да няма различно тълкуване дали се прилага, ако сега не е изтекъл мандата или в бъдеще. Единствено това ми е съображението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Виждам, че колегата Свилен Иванов желае да направи предложение по чл. 80 за създаване на нов параграф 11, който се отнася по отношение на чл. 12, който влиза в сила от момента на изтичане на настоящия мандат на членовете на Националното бюро за правна помощ.
Чл. 12 не се прилага по отношение на настоящия състав, на настоящите членове или не се прилага по отношение мандата на настоящите членове на Националното бюро за правна помощ.
ИВА МИТЕВА: Може би госпожа Тянкова задава въпрос, защото подобен проблем има със съдебните заседатели по ЗСВ и затова правим тази преходна разпоредба в момента и казваме, че тези, които са избрани, довършват мандата си. Поради тези тълкувания може би е редно по същия начин да кажем, че избраните до влизане в сила на закона довършват мандата си, за който са избрани.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: По-скоро дали виждането на законодателя ще бъде, че тези, които са настоящи, ще им се удължи мандата с една година или ще се прекрати след три години.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какво е виждането на вносителя? Има ли воля, намерение, обосновка да се удължи мандатът на сегашния председател и зам.-председател с една година с оглед изравняване на мандатите на всички членове?
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА: Има логика и в едното, и в другото. Има логика както да бъдат с еднакъв мандат, има логика с оглед някаква приемственост да им се разминават мандатите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз с такова убеждение оставам. След като вносителят няма становище, не бих мислил, че е редно законодателят да има отношение. (Реплика.)
Струва ми се, че е добре да си оттеглите неформулираното още предложение по чл. 80.
ИВА МИТЕВА: Може да се запише, че те си довършват мандата, за който са избрани. Ще е ясно, че е за три години и след това новите се избират за четири години, за да е ясно и да няма тълкуване.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА: Мисля, че тук няма някаква неяснота, тъй като председателят и зам.-председателят се избират с решение на Министерския съвет. Те имат заповеди, така че няма никаква неяснота. Занапред с оглед тази разпоредба ще има уеднаквяване на мандатите. Аз лично не виждам някаква неяснота и подлагане на някакво тълкуване в бъдеще на тази разпоредба. Тя е пределно ясна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, има ли желание някой от Вас, подобно на колегата Иванов, да прави предложение по чл. 80 по този въпрос? Няма. (Реплика от Петър Славов.)
Благодаря Ви, господин Славов, че уточнихте какво ще ми бъде написано, за да го подпиша.
Други изказвания по този Законопроект.
Колеги, приключихме със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ.
Благодаря на заместник-министър Тянкова и на госпожа Елена Чернева, председател на Националното бюро за правна помощ.
Госпожа Атанасова прави резонно предложение за почивка от пет минути.
Прекъсваме за 7 минути.

(След почивката)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: точка четвърта от дневния ред, която беше предишна точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАНА, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2016 г.
Гости по т. 2 от дневния ред:
От Министерството на правосъдието госпожа Красимира Филипова, заместник-министър на правосъдието, госпожа Милена Коцева – директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България в Европейския съд по правата на човека“ и госпожа Мария Димитрова – правителствен агент.
От Български хелзинкски комитет – г-жа Диляна Ангелова.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2015 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража“.
Имате думата по наименованието. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 1 – текст на вносител.
Предложение на Чавдар Георгив, Георги Гьоков и Михаил Миков – § 1 отпада.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 1.
За – 2, против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема предложението за отпадане.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
За – 14, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се § 1 на вносител.
Параграф 2 – текст на вносител.
Предложение за създаване на нов § 3, § 3 по доклада, текст на вносител, който ако се приеме, ще стане § 4.
Параграф 4 – текст на вносител и предложение на народните представител Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 4.
Имаме редакционно предложение да се приеме по принцип текста на § 4, но поради това, че не съответства на чл. 50, ал. 1 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага да се оформи в нови § 5 и 6 – виждате редакционното предложение, което е систематично за оформянето на § 5 и 6.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, по реда на чл. 80 от Правилника правя редакционно предложение за отпадане на думите „и полифизиографски тест“, който е в чл. 35, ал. 2, както и да отпаднат новите членове 35б и 36.
Първо, защото в доста по-сериозни държавни структури няма такива изисквания, при директорите в МВР, в службите за сигурност само за някои категории служители има такива изисквания, но не и за директори на дирекции и така нататък. Мисля, че е малко прекалено да подлагаме на такъв тест служителите на системата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: В допълнение към казаното от господин Хамид само с едно изречение: не вярвам да има опашка от желаещи да стават служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за да ги подлагаме и на такъв тест. Ако искате да нямате никакви служители, може да им измислите още някой тест, освен този.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други народни представители?
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Искам да задам въпрос на вносителите: каква е логиката да вкарате това изискване за служителите по чл. 19? Какво Ви е мотивирало.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо зам.-министър, колеги, имате думата и да отговорите на този въпрос, както и да изразите становище на вносител.
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Изцяло бяхме водени от следните мотиви: тъй като в продължение на няколко месечна работа и предвид запознаване изцяло с работата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и ежедневните доклади, пристигащи до нас относно наличието на множество нарушения, които се извършват в местата за лишаване от свобода, с оглед констатирания висок завишен брой на намиране ежедневно на забранени вещи. След сериозен анализ и фактическото положение на местата за лишаване от свобода сме преценили, че специално в дирекцията е налице завишен процент на риск от корупционни действия. Това е било единственото, което ни е водело да добавим към изискването при назначаване и при повишаване да се преминава такова изследване.
По отношение на това, че на други места в силовия сектор, така нареченият официално „сектор сигурност“ видяхме, че в наредбите за специфичните изисквания на ДАНС за заемане на длъжност и за повишаване има две наредби. Там сме видели, че при определени условия се използват полифизиографските изследвания. Това са единствените ни мотиви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, други изказвания?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Разбирам стремежа Ви да пресечем корупцията и напълно го подкрепяме. Струва ми се, че точно това средство ще е малко ефективно. Трябва да се търсят други методи за борба с корупцията. Мисля, че създаването на нормални условия за работа, повишаване на възнагражденията на служителите и така нататък ще бъдат по-ефективни.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Доколкото ми е известно, резултатите от полифизиографския тест могат да бъдат манипулирани. Не смятам, че точно по този начин ще успеете да отсеете тези, които са с високи морални и нравствени качества, каквото е определението в редица закони.
ХАМИД ХАМИД: Ще допълня господин Митев, че не толкова за манипулация може да става въпрос, колкото резултатът може да бъде оспорен от всеки, тоест той не е сто процентов и всеки съд би отменил… Ако само на това основание бъде неодобрен, отхвърлен даден кандидат настоящата правна уредба със сигурност би отхвърлила такава заповед и би я отменила като незаконосъобразна, защото този метод не може да бъде критерии. Той е само помощен метод при определяне на много специфични структури в националната ни сигурност, когато се касае за контраразузнаване и за вътрешна сигурност. Дори директорите в ДАНС не минават такъв тест, а само определени служители, които се занимават с изключително чувствителна дейност, която засяга наистина националната сигурност в много голяма степен. Не мисля, че тук се налага използването на този тест. По този начин бихме създали много сериозно напрежение в системата. Наблюдаваме, че сега не може да наберем необходимите кадри, а с това не съм оптимист, че ще има повече кандидати.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Госпожо Манолова, какво е Вашето становище по предложението за отпадане на полифизиографския тест и отпадането на чл. 35а и 35б?
МАНОЛОВА: Мога от наказателно правна гледна точка да говоря по повод на теста. Има много за теста като форма на проверка на психическото и въобще, има и много против. Според мен въпрос на целесъобразност.
От наказателно правна гледна точка това не е годно доказателствено средство, но тук не става въпрос за наказателно право и процес. (Реплики.) Нямам представа как са разписали нормата колегите, защото има логика в това, което каза господин Хамид. Ако те само на основание полифизиографията вземат решение да не допуснат и да не назначат човек, това би представлявало проблем. Аз не съм запозната в дълбочина, защото не съм чела Законопроекта, така че не знам какво сте предвидили като комбинация от мерки и дали полифизиографията е само една от тези мерки, за да проверите човека.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Последицата е, че този служител се предлага за оценка на изпълнението на длъжностните задължения. Оценява се надеждността и интегритетът на кандидатите и служителите.
МАНОЛОВА: Имах предвид друго: за служителите в ДАНС, ако не мине на полифизиограф, въобще не го назначават на длъжност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Условията и редът за извършване на изследването за професионална и психологическа пригодност по чл. 35 и чл. 35а се определя с наредба на Министъра на правосъдието.
Реших, че сте референт по този Законопроект и затова Ви поканих.
ИВА МИТЕВА: Проблемът, който възникна и който обсъждахме с вносителите и не стигнахме до никакво решение, беше, че, от една страна, е задължителен този тест, от друга страна, искаме съгласието на лицето. Въпросът беше какво ще се случи, ако лицето не даде съгласие. Това значи ли, че няма да бъде допуснат до конкурса и евентуално няма да бъде повишен или трябва да бъде освободен. Законът не обсъжда тези последици.
В интерес на истината гледахме за ДАНС, наистина там е предвидено с подзаконов нормативен акт, но там текстовете нямат елиминаторен характер, както и не се изисква съгласие. Тук се изискват и двете неща, които за нас се бият и определено мисля, че биха създали проблеми.
ПРЕД. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Георгиев, Гьоков и Миков, което е по-радикалното: целият § 4 да отпадне.
Който подкрепя предложението за отпадане на § 4, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема предложението за отпадане.
Подлагам на гласуването предложението по чл. 80 за отпадане на думите „И полифизиографски тест“ в двете алинеи на чл. 35, първа и втора и да отпаднат
„§ 6. Създават се чл. 35а, 35б и нов чл. 36.“
За – 8, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението на колегата Хамид се приема.
Подлагам на гласуване текста на редакцията заедно с приетото предложение на господин Хамид, включително с текста на вносител.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Параграф 5 – текст на вносител и предложение за редакция на § 5.
Имате думата за изказвания.
Господин Чавдар Георгиев има въпрос.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Тук виждаме някакъв количествен критерии от 4 кв. метра. Може ли да обясните откъде е взет този критерий? По памет ще кажа, по наредбата за плажовете на един плажуващ му се полага повече, ако не се лъжа, 8 кв. метра. Защо тук е толкова малко?
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Изискването за 4 кв. метра е минималното по стандарт съгласно Европейската конвенция.
На следващо място, самата практика и с всичките решения, свързани с темата, Европейският съд схваща това като минимален стандарт за осигуряване на жизнена площ на всеки един, лишен от свобода на ниво всички държави – членки на Съвета на Европа.
На следващо място, от миналата година са налице стандарти на Комитета против изтезанията, съгласно които 4-те квадратни метра наистина са минимумът. Не става въпрос за някаква жизнена площ. Дори това е за най-старите места за лишаване от свобода. От тук нататък съгласно съществуващите норми в световен мащаб, когато се строят нови заведения следва да се осигурява не 4, а дори 6 и нагоре квадратни метра площ, винаги трябва да се остави по още малко на човек. Това е минимумът. Въз основа на това всъщност получаваме всички осъдителни решения.
Също искам да подчертая, че в нашата държава и сега се водят такива дела по реда на административните производства. Дори и практиката на българския съд в съответствие с тази на Европейския съюз е категорична. Това са усилията, които се полагат в последните две години, активно се работи в Министерството както на сериозните промени с увеличаване на бюджета всяка година в тази връзка, отделно усвояване на средствата, отпуснати по Норвежкия финансов механизъм. Стремежът ни е да осигурим на всеки лишен от свобода 4 кв. метра и това е основното, водещото, въз основа на което се въвежда и превантивното, и компенсаторното средство и въобще цялата логика на промените в Закона, които сме внесли, почиват на тази концепция.
ПРЕД. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
БЛАГОРОДНА МАКЕВА: Само да Ви информирам, че тези стандарти по същия начин са пренесени и в МВР и за помещения, в които има повече от едно лице минималният стандарт наистина е 4 кв. м. За тези, които са с минимална квадратура и стандартът е по-голям, там вече е 7 кв. метра. При нас по същия начин са пренесени стандартите, поискани от нас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ: Имам процедурно предложение. Моля Ви да поканите госпожа Макева на съответното място до представителите на изпълнителната власт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не мога да игнорирам предложението на колегата Хайтов.
Госпожо Макева, заемете място до колегите от Министерството на правосъдието.
Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносител за § 5.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се § 5, текст на вносител заедно с редакцията.
Параграф 6 – текст на вносител, заедно с предложение от народните представители Георгиев, Гьоков и Миков, както и предложение за редакция на § 6 по отношение на чл. 57.
Имате думата за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Бих искал да чуя становището на Министерството на правосъдието по отношение на предложението на колегата Георгиев и група народни представители. Благодаря.
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Предложението е всъщност да се сложи понятието „рецидивисти“. По отношение на рецидивистите като правно понятие, от наказателно правна гледна точка биват три вида. Тук се има предвид това, което Законът за изпълнение на наказанията приема като понятие „рецидивист“ или така нареченият „четвърти вид – пенициарни рецидивисти“. Идеята на закона е да се премахне това понятие и неслучайно сме предвиди да се премахне § 3 от Преходните и заключителни разпоредби, за да се приключи веднъж завинаги с така нареченото понятие „пенициарни рецидивисти“, което е като заклеймяване на лицата, които вече са престоявали в местата за лишаване от свобода. В настоящата си редакция Законът за изпълнение на наказанията има предвид лица, които са били не само осъждани, за разлика от Наказателния кодекс, има се предвид пенициарни рецидивисти.
Ако се откажем от понятието „пенициарен рецидивист“, второ, като рецидив го има в Преходни и заключителни разпоредби. Никъде в Закона го няма като рецидив. В т. 2 сме се опитали да изчистим случаите, в които задължително се прилага строгият режим. За правна прецизност понятието „рецидивист“, първо, няма как да се сложи с оглед концепцията, на първо място, на второ място, по-скоро би объркало цялата логика и понятийния апарат, с който си служи Законът за изпълнение на наказанията. Приели сме, че общият режим е във всички останали случаи. Когато едно лице не е осъдено на най-тежките наказания – доживотен затвор без замяна и доживотен затвор, когато се получава специалният режим, след това сме изчистили кога е строгият режим и винаги за умишлено престъпление се прилага. В останалите случаи остава общият режим.
По отношение на предложението по т. 2, ал. 2 да се измени, смисълът е същият както и на нашето предложение. Когато са налице основания за прилагане на по-тежък режим, но лицето е осъдено за престъпление, което не е от висока обществена опасност, макар и да попада под текст от Наказателния кодекс, който по силата и съгласно получената присъда трябва да му се определи строг режим, да може да му се определи, тоест и в двете посока.
Уточнявам, че това е само правна възможност за съда. Да не е така нареченият „автоматизъм“, за който сме критикувани в редица решения на Европейския съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искате ли отношение, господин Митев?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Искам да благодаря на зам.-министър Филипова за детайлното разяснение, което, мисля, че беше полезно и за останалите колеги.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДЕЛЯНА АНГЕЛОВА: Бих искала да направя коментар по чл. 57, ал. 1, т.1 „специален режим на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна“.
Вносителят на Законопроекта има заявка да изпълнява през решение на Европейския съд по правата на човека срещу България, свързани именно с автоматичното прилагане на този най-рестриктивен режим. Този режим включва дългосрочна изолация на лишения от свобода и забрана за участие във всякакви дейности – образователни, трудови и други. Най-скорошното решение на Европейския съд срещу България ни оказва да отстраним автоматичното прилагане на високо рестриктивния затворнически режим, който се прилага понастоящем по правило към всички осъдени на доживотен затвор.
Моето становище е, че с настоящото законодателно изменение ние няма да постигнем по никакъв начин прилагането на указанията на Европейския съд по правата на човека.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вносителят иска ли становище по този въпрос?
МИЛЕНА КОЦЕВА: Може би госпожа Ангелова има предвид възможността, която остава за съда автоматично да наложи специалния режим в рамките на една година, защото ние променяме чл. 198 и предлагаме този автоматичен режим да не се налага. Това, за което сме критикувани, отговаряме с предложената промяна в чл. 198, да бъде преразгледан от една година от изтърпяване на наказанието, с което смятаме, че ще отговорим на критиките на Страсбург.
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Вече се изясни какво се цели с така направеното изказване. Идеята на представителя на Българския хелзинкски комитет е да не може да се налага въобще това, което сме предвидили, така нареченият „специален режим“. Като вносител категорично се противопоставяме на направеното изказване и отношение към проблема. Считаме, че специалният режим няма как да бъде отречен и да не бъде налаган изначално. Защо? Защото съгласно българския Наказателен кодекс този режим се налага за престъпления, които са изключително тежки и за които се предвижда наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода, съответно доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Това са най-тежките наказания за най-тежките престъпления. От тук ЗИНС като закон, който казва кога се определя специалният режим пропуска тежкото наказание между 15 и 20 години, при умишлените убийства има между 20 и 30 години. Там, когато лишаваме от свобода, не е задължително и незадължаваме съда да слага специален режим. Практиката сочи, че такива наказания се налагат изключително рядко, дори смея да твърдя, че доживотният затвор без право на замяна е сведено до един изключителен минимум към настоящия момент.
Като вносител ние държим по отношение на специалния режим да бъде запазена тази тенденция.
ПРЕД. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Колеги, при това положение преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Георгиев, Гьоков и Миков.
За – няма, против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема предложението.Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението за редакция.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносител с предложението за редакция.
Параграф 7 по основния доклад – текст на вносител, предложение от народните представители Георгиев, Гьоков и Миков.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Георгиев, Гьоков и Миков.
За и против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносител.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 8, § 9, § 10 – текст на вносител.
Параграф 11 – текст на вносител и предложение на Георгиев, Гьоков и Миков да отпадне § 11, както и предложение за редакция на § 11.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 11.
За – няма, против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване § 8, § 9, § 10 – текст на вносител, § 11 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 12 – текст на вносител, предложение на Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 12, предложение за редакция на § 12.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 12.За и против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с предложението за редакция.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 13 – текст на вносител и предложение на народните представители Георгиев, Гьоков и Миков да отпадне в ал. 4 изречение второ.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Георгиев, Гьоков и Миков.
За и против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 13.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 14 – текст на вносител, заедно с предложение от народните представители Георгиев, Гьоков и Миков.
Имате думата. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението.
За и против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване § 14 текст на вносител.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносителя за § 14.
Параграф 15 – текст на вносител, заедно с предложение на Георгиев, Гьоков и Миков.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението.
За – 1, против – няма, въздържали се 14.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 15.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносител за § 15.
Параграф 16 – текст на вносител, предложение от Георгиев, Гьоков и Миков.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението.
За – 1, против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема предложението.
Гласуваме текста на вносителя за § 16.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се текстът по вносител.
Параграф 17 – текст на вносител и предложение на Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 17.
Параграф 18 – текст на вносител и предложение на Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 18.
Параграф 19 – Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 19.
Параграф 20 – текст на вносител и предложение на Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 20.
Имаме и предложение за редакция на § 20.
Откривам дебата.
Господин Хамид има предложение.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми колеги, предлагам редакция на § 20. Още при дебатите на първо четене изразих сериозно съмнение в разпускането на Комисията „Изпълнение на наказанията“ и преминаването на цялата дейност на Комисията в едни ръце на директора на съответното изправително учреждение. Освен субективността това влече доста затруднения.
Вместо да закрием комисията, предлагам редакция, защото пък ми харесва съдебният контрол върху тази комисия. Искам да комбинирам предложението на вносителя и оставането на дейността на комисията със следния текст: „§ 20 се редактира по следния начин:
„§ 20. ал. 2 на чл. 77 се изменя както следва:
„Решенията на Комисията по изпълнение на наказанията по ал. 1 от т. 1 – 3, както и тези по т. 6 и 7 подлежат на обжалване пред окръжния съд по местонахождението на затвора в 14-дневен рок от запознаване на лицето с мотивите“.
Предлагам да се създаде и нова ал. 3, която гласи:
„(3) с определението съдът може да:
1. потвърди решението на Комисията.
2. отмени решението на Комисията и да замени режима на изтърпяване на наказанието в последващ по-лек, да премести лишения от свобода от затворническо общежитие от закрит тип в такова в открит тип.
3. отмени решението на Комисията по чл. 73 от ЗИНС и да даде задължителни указания относно прилагането на закона“.
Защо за разлика от вносителя вместо административният съд предпочитам окръжния съд и наказателните отделения, защото досега контролът върху цялата тази дейност от чисто наказателно правна точка, самото поправяне на поведението на осъдения, изследване на неговото поведение по време на изтърпяване на наказанието, мисля, че са аспекти от наказателно-правна точка и административният съд трудно би вникнал в тези факти и в тези аргументи, с който ще иска изменение или предсрочно освобождаване. Тоест това са аспекти и части от цялата наказателно-правна дейност.
Една от целите на наказателния процес е да се осъди и превъзпита извършителят на престъплението. Затова мисля, че доста по-ефективно наказателните отделения на окръжните съдилища ще вникнат дълбоко в темата, въпреки че се атакува заповед на директора, която е административен акт. Предлагам на Вашето внимание този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Уточнявам за колегите, че господин Хамид представи преди обсъждането тези предложения, които физически не е могъл да ги входира в срока за предложения между първо и второ четене поради командировка извън страната.
Да изслушаме колегите и ще дам думата на вносителя.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Поддържам направените предложения от мен и колегите. Донякъде колегата Хамид каза някои от мотивите. Наистина, ако оставим всичко в ръцете на един началник на затвора, без никакъв външен контрол по тези дейности, мисля, че ще създадем предпоставки за субективизъм. Освен това ще се натовари много работата му – той има и други оперативни функции и отговаря за цялостната дейност.
Мисля, че така създадената комисия, в която има и представители извън съответното учреждение за изтърпяване на наказанията, включително на нейните заседания, присъства и прокурор, е целесъобразно. Дейността на комисията трябва да се запази.
Предлагам Ви да подкрепите направените от нас предложения – да не се прехвърля дейността на Комисията единствено към началника на затвора.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Въпросът ми е към вносителя за становище по предложението на колегата Хамид. Въпросът ми е: ако предложението за запазване на комисията бъде прието, не следва ли, въпреки изразените от него мотиви за оставане обжалването пред наказателно отделение на окръжен съд, все пак, следвайки общата логика на закона и това, което приехме до този момент, тези заповеди като административни актове да се оспорват пред административен съд? Благодаря.
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Благодаря Ви.
Защо се стигна до това предложение? Комисията е колективен орган и искам да обърна внимание от какви членове се състои тя. На първо място, неин председател е именно началникът на затвора, членове на тази комисия са представители на наблюдателната Комисия, зам.-началникът на затвора по режим на охранителната дейност, ръководителят на направлението за социална възпитателна работа и психологът на затвора. Прокурорът от окръжната прокуратура е без глас в тази комисия, тъй като официално не е член и има право на така наречения „съвещателен глас“.
Това е колективен орган, който заседава по изключително важни въпроси и в повечето случаи взема решения, свързани с облекчаване режима на лицата, лишени от свобода, като са предвидени и случаи към влошаване на тяхното положение.
Лишените от свобода към настоящия момент не се запознават официално и няма норма, която да задължава комисията да запознава с взетите решения лишените от свобода лица. Тоест има ли, няма ли и какви са мотивите, не става ясно на лицата, лишени от свобода, поради което те самите, на първо място, са лишени от правото да узнаят защо им се отказва облекчаване на режим и защо се правят в другата посока – предложения за утежняване на тяхното правно положение.
На практика решенията на комисията стават неатакуеми. Тоест един затворен кръг от лица, които в по-голямата си част са лица на пряко подчинение на началника на затвора – зам. началникът на затвора по отношение на охранителната дейност и ръководителя на направлението „социална и възпитателна работа“. Това са лицата, пряко запознати с поведението на лишените от свобода и отговарят именно за тези дейности.
Първо, решихме да предложим да бъдат премахнати тези комисии, за да се персонифицира отговорността – да се знае кой взима решенията, въз основа на които се облекчава правното положение на лишените от свобода лица. Говоря само за облекчаване на режима и на техния статут.
Когато става въпрос за утежняване на тяхното положение, тогава задължително си стои окръжният съд. Цялата концепция на закона се състои в премахване на комисията, персонифициране на отговорността именно на началника на затвора, когато говорим за облекчаване на положението. Когато говорим за утежняване в смисъл утежняване над това, което съдът е определил първоначално, винаги имаме решение, което се взема от съд и това е окръжният съд. Напълно съм съгласна, че окръжният съд като наказателен съд е в неговата компетентност да решава тези въпроси.
На следващо място, без да говорим конкретно, най-общо казано, ако говорим за съсредоточаване също на корупционни фактори, те са именно в тази комисия. Защо? Защото там е възможно да се случат такива явления. Имаме колективен орган, колективна отговорност, знаете, че не може да съществува в наказателно-правен смисъл и нямаме никакъв контрол на съд. Това бяха съображенията ни.
Каква е логиката по-нататък? Всяко решение, което ще взима началникът на затвора за облекчаване, Вие сте абсолютно прав като казвате, че ако се съгласим с така направеното предложение, трябва да се върнем назад и отново да прегласуваме другите текстове. Логиката е такава: когато става въпрос за облекчаване на режим, преместване от затвор в затворническо общежитие в открит тип, или облекчаване на режима на лишения от свобода, тогава отговорност носи началникът на затвора. Той се произнася много по-бързо и лесно с една заповед, която задължително се връчва на лишеното от свобода лице. Тук сме предвидили възможност за оспорване. Ако лишеният от свобода не е доволен, се обръща към административния съд. Там е по-бързо, по-лесно и става въпрос само за случаите на облекчаване на режима.
Предвидили сме винаги копие от такава заповед да се изпраща на прокурора, който упражнява надзора за закона по изпълнението на конкретната присъда, не въобще. Дали сме възможност и на прокурора да атакува, ако смята, че по някакъв начин началникът на затвора е направил нещо, което не е в съответствие със закона.
Всъщност какво сме направили ние? Всичките лица, които в чл. 73, ал. 1 от действащия текст съществуват като такива членове на комисиите, предвидили сме задължения за началника на затвора, преди да се произнесе за облекчаване на режима, той задължително трябва да вземе мнението на началника, зам.-началника и на този, който отговаря за работата с лишените от свобода, така наречените „ръководители на направлението за социална и възпитателна работа“. Това е идеята и това сме направили.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля Ви, да не разширяваме изложението. Стана ясно каква е идеята и концепцията. Огромен обем остава като законопроекти.
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Чух с интерес становището. Считам, че все пак не е целесъобразно да отпада тази комисия. Няма логика, Вие казвате аргумента „административната зависимост“. Вие пак я оставате тази зависимост и е неминуемо да бъде оставена. Самият началник на затвора няма пряко отношение към лицата, които изтърпяват наказание – не е запознат пряко с тяхното поведение.
Затова мисля, че запазването на комисията е по-добрият и целесъобразен вариант. Разбира се, споделям и съображенията на колегата Хамид – трябва да има съдебен контрол върху тези актове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Само да кажа, че ако народните представители решат да приемат предложението, трябва да имаме предвид, че ако хвърлим всичко към окръжния съд, той ще бъде безкрайно натоварен, включително и когато се облекчава правното положение на всеки лишен от свобода, защото рано или късно се стига до това нещо. Досега окръжният съд се занимаваше само с утежняване.
ХАМИД ХАМИД: Когато има облекчаване на режима, самият осъден няма правен интерес да го обжалва. Тук обжалването може да дойде само от страна на прокуратурата в защита на обществения интерес, ако прокурорът сметне, че неправомерно е облекчено условието, примерно една стотна от всички облекчавания. Не приемам, че всяко решение за облекчаване ще доведе до жалба. Всеки осъден е доволен, когато минава от по-строг в по-лек режим, така че няма как да се претрупат тези жалби, още повече че в Правната комисия от административните съдилища изразяват всеки път становище, че са крайно претоварени и още повече работа би им дошла. Мисля, че наказателните отделения са по-добрия вариант в случая. Тук вече няма да се касае за заповед, която е индивидуален административен акт, а жалба срещу решение, което е нещо по-различно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Едно изречение от Български хелзинкски комитет.
АНГЕЛОВА: По отношение на обжалваемостта на решенията на началника на местата за лишаване от свобода искам да кажа, че те се обжалват по реда на АПК, което би било малко странно окръжният съд да разглежда по този ред жалби.
На второ място, самите лишени от свобода също ще могат да искат от началника да им бъде облекчен режимът, което означава, че отказите също ще могат да бъдат обжалвани. Тоест има смисъл да мислим за облекчаване работата на окръжния съд и минаване към административния.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, прекратявам дебата.
Подлагам на гласуване предложенията за отпадане –предложението на Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 17.
За – 5, против – няма, въздържали се – 10.
Подлагам на гласуване следващото предложение на Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 18.
За – 5, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема предложението.
Гласуваме предложение от Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 19.
За – 1, против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема предложението.
Гласуваме предложението от Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 20
За – 5, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на Хамид Хамид по чл. 80, което той изчете и включително го прилага в писмен вид за Комисията. В писмения вид колегата Хамид посочи вариант 2.
За 6 – против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема предложението на колегата Хамид.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител за § 17, 18, 19 и 20, както и предложението за редакция на § 20.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приемат се текстовете на вносител за посочените параграфи, заедно с предложение за редакция на § 20.
Госпожа Атанасова ще продължи.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: параграф 21 – няма постъпили предложения.
Желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 22.
За – 15, против и въздържали се – няма.а
Предложението е прието.
Параграф 22 – предложение на Георгиев, Гьоков и Миков и текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители за т. 1 в § 22.
За 1, против няма, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 22.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Параграф 23 – предложение на Георгиев, Гьоков, Миков и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 231, който се преномерира.
За – 14, против – няма, въздържал се –1.
Предложението е прието. Това изцяло променя текста на вносителя за § 23.
Параграф 24 – няма постъпило предложение.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 24, който се преномерира.
За – 14, против – няма, въздържал се –1.
Предложението е прието.
Комисията предлага да се създаде нов § 27 със съдържание съгласно доклада.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията.
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Параграф 25, който съгласно доклада се преномерира – предложение за редакция и предложение на вносител.
Изказвания? Няма.
Параграф 26 – предложение за редакция и текст на вносител.
Желаещи за изказване? Няма.
Параграф 27и § 28 – няма постъпило предложение.
Има предложение за редакция от работната група.
Изказвания? Няма.
Параграф 29, § 30, § 31 – няма постъпили предложения.
Параграф 32 – предложение за редакция в чл. 154, ал. 3 от работната група, както и предложение за редакция на нов § 36 със съответно съдържание: в чл. 156, ал. 2, т. 4 думите „определеното от съда първоначално“ се заменят с „първоначалното“.“
Имате думата по всички докладвани параграфи и текстове. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване анблок докладваните параграфи съгласно доклада на Комисията по предложение на работната група и редакцията, предложена ни от нея и текста на вносител.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Параграф 33 – предложение от Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 33.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Очевидно вносителите са възприели тенденцията да отпада ролята на каквито и да е колективни органи при тази дейност. Бих ги попитал какъв е мотивът за това?.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Въпросът ми е във връзка с редакцията, предложена от вносителя със заличаването на текста по изпълнение на наказанията, не е ли удачно в ал. 4 да запишем, че след като тези специализирани програми се утвърждават – те се утвърждават на база предложение, след като няма да има такова предложение, не е ли по-правилно да кажем, че се изготвят от главния директор?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо зам.-министър.
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Тук не става въпрос за отмяна, премахване и каквото й да било на дейността на колективните органи. По отношение на нормите, които урежда Съвета по изпълнение на наказанията, не сме внасяли никакви предложения за изменението им. Те са в началото на Закона, могат да бъдат погледнати и анализирани.
Тук сме предвидили чисто оперативно, тъй като ни сигнализираха от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ защото този съвет е малко по тромаво свикването му. Там участват редица лица, на практика се свиква много рядко. Поради тази причина често се налага да има гъвкавост, в самата дирекция хората, които пряко наблюдават лишените от свобода и работят с тях, да могат те да си правят предложения, както е досега, само че до главния директор, а не до Съвета по изпълнение на наказанията. Идеята е оперативно да може самата Главна дирекция, където пряко работят с лишените от свобода, да не чакат да получават предложения от Съвета по изпълнение на наказанията. Премахваме една формалност.
Последно искам да обърна внимание, че ако погледнем какви са точно правомощията на Съвета по изпълнение на наказанията, ще видим, че в тях няма изрично съответстващо на чл. 157, ал. 4. Това не е от някаква определяща важност.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Филипова.
Господин Митев, надявам се, че сте доволен от отговора.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Георгиев, Гьоков и Миков.
За – 1 против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 33.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Параграф 34 – няма постъпило предложение.
Параграф 35 – няма постъпило предложение, има предложение за редакция на работната група.
Предложение за редакция има за § 36.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване докладваните текстове съгласно доклада и в редакцията на работната група, както и текстовете на вносител.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Параграф 37 – предложение от Георгиев, Гьоков и Миков.
Имате думата.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Искам да направя предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС в приложимата до 4 ноември 2016 г. редакция в текста на вносителя:
В ал. 1 на чл. 198 думите „една година“ да се заменят с „три години“.
Такава замяна да бъде направена и в ал. 3 – думите „една година“ да се заменят с „три години“.
В ал. 1 след „три години“ да не е от наказанието, а да е от „влизане в сила на присъдата“.
Мотивите ми на практика изцяло съвпадат със становището на Върховна касационна прокуратура, което е представено на сайта. Ако колегите имат желание, ще им изчета мотивите на Върховна касационна прокуратура. Аз ги подкрепям изцяло и на тази база правя това предложение. Благодаря.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Вносителите желаят ли думата за становище?
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Както започнахме дебата по чл. 198 за така наречения „автоматизъм“, причина за крайна промяна в концепцията за това, че когато лице е с наказание „доживотен затвор без замяна“ или само „доживотен затворя“ по сега действащото законодателство трябва задължително да бъде на специалния режим в продължение на пет години. Всъщност известно решение „Харакчиев и Толумов срещу България“, което излезе лятото през 2014 г., съгласно което това решение задължи българската държава да преразгледа своята концепция за автоматично налагане на този режим в продължение на пет години пи причини, свързани с това какви промени се случват в личността, ако дадено лице бъде подложено на такава принудителна изолация в продължение на пет години, поради което в работната група многократно правихме промени.
Първият вариант на закона беше въобще да няма такъв срок, сред това по предложение на колегите прокурори с оглед на това да не отиваме от едната в другата крайност, в крайна сметка решихме задължителният срок да бъде една година, в който лицето да пребивава при такъв режим.
Искам да поясня, че по-нататък след изтичане на тази една година става въпрос само за правна възможност този режим да бъде преразгледан. Това бяха нашите предложения. Колегите от Върховна касационна прокуратура и в работната група продължиха да настояват, че този срок е прекалено кратък.
Ако отидем в предложението „три години“, там пък ще надвишим и това, което е било досега. Като вносители не сме убедени, че ще отговорим на очакванията на Европейския съд и конкретно на това решение.
Колежката Коцева може да обясни по-подробно за това решение.
ЗА ПРЕД. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, госпожо Коцева.
МИЛЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Осъдителните решения на Европейския съд са най-малко три, посочили сме ги в мотивите. Както и госпожа Ангелова каза в началото на дебата, съдът критикува автоматичното налагане на специалния режим за срок от пет години. Тези критики са подобни и в докладите на Комитета за предотвратяване на изтезанията в продължение на десетки години, откакто са започнали да правят проверките в България. Не съм убедена, че ако завишим срока за преразглеждане на специалния режим от една на три години, ние ще отговорим на изискването на Страсбург.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Никъде не чух от Вас, че Европейският съд по правата на човека ни задължава да го намалим до една година. Те не са съгласни със сега съществуващата норма на чл. 198, ал. 1, където е записано, че задължително трябва да има не по-малко от пет години, тоест можем вече да изменяме този режим в по-лек. Затова ми се струва съвсем резонно и становището на магистратите от Върховна касационна прокуратура.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Реплика от господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Господин Митев, както забелязахме тук има спор. Има две страни. От едната страна, е прокуратурата, която винаги ще иска да е по-дълъг срокът, от друга страна, ако питаме Хелзинкският комитет, те ще кажат да няма срок. Затова е предложена една година и мисля, че това е добър срок.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Желаете ли дуплика? Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега Иванов, разбирам Вашите аргументи, но смятам, че именно такова предложение, каквото е направила Върховна касационна прокуратура в становището си е балансирано и максимално защитава обществения интерес в този случай. От една страна, чисто формално се изпълнява изискването в решението на Европейския съд по правата на човека, от друга страна, не стигаме до драстично намаляване на срока. В момента имаме пет, ние отиваме веднага на една година. Пределно ми е ясно, че различни организации ще защитават една или друга група лица, в случая осъдени на лишаване от свобода на доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна. Смятам, че ние трябва да мислим не само за осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна, но и за жертвите на престъпление.
МАРИЯ ДИМИТРОВА: искам да вметна две неща. Препоръката на Европейския съд по правата на човека и на Комитета за предотвратяване на изтезанията е, за периодичен контрол на този изключително рестриктивен режим. Всъщност ние сме предложили не непременно да се промени след една година режимът, а просто да бъде направена преценка дали е необходимо той да бъде удължаван, или не. Това е всичко. Няма задължителност на промяната. Просто преценка – да е ясно, че има такова задължение за началника на затворите.
ЗА ПРЕД. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте от Хелзинкския комитет.
ДИЛЯНА АНГЕЛОВА: Искам да подчертая, че това не е мнение на организацията, а по-скоро дословно текстът на решението срещу България на Европейския съд по правата на човека, където съдът намира, че самото съществуване на автоматичния режим на налагане на специалния най-тежък режим на изтърпяване на наказанието, за унизителен и нечовешки. В тази връзка може би една година е по-добре от три, но това, което каза съдът е, че не трябва изобщо да съществува този автоматизъм и на мястото на него да има индивидуална оценка на всеки един лишен от свобода.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Други колеги желаят ли да вземат отношение? Няма.
Подлагам, първо, на гласуване предложението на Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 37.
За – 1, против – няма, въздържали се – 14.
Предложението не е подкрепено.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митев в § 37, в чл. 198, ал. 1 думите „една година“ да се заменят с „три години“, а думата „наказанието“ да се замени с „от влизане в сила на присъдата“, както и редакция на чл. 198, ал. 3 думите „една година“ да се заменят с думите „три години“.
Гласуваме.
За – 5, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението е прието.
Параграфи 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43 – няма постъпили предложения.
Параграф 44 – няма постъпило предложени, има предложение на работната група в наименованието на част шеста думите „при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържане под стража“ да се заличат.
Параграф 45 – няма постъпило предложение.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за отхвърляне на § 40 съгласно доклада и текста на вносителя.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване докладваните текстове на параграфи от 38 до 45 включително съгласно текста на вносителя и предложението за редакция на работната група.
За 14, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Параграф 46 – предложение на Георгиев, Гьоков и Миков – точка 1. Да бъде отхвърлена, а т. 2 да се отрази в § 48 съгласно доклада.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители.
За – 1, против – няма, въздържали се – 15.
Не е прието предложението.
Подлагам на гласуване предложението т. 1 да бъде отхвърлена, а т. 2 да се отрази в § 48.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
„Заключителни разпоредби“.
Предложение наименованието на подразделението да бъде изменено на: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Предложение за създаване на нови § 48, 49, 50 и 51 в съответната редакция, както и предложение на вносителя за § 47, който се преномерира.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на наименованието на подразделението и докладваните нови параграфи, както и текста на вносителя за § 47, който се преномерира.
Заповядайте, госпожо Зам.-министър.
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Знам, че няма право на предложение, но искам само едно пояснение. Народните представители не одобриха предложението на вносителя за полагане на полифизиографски тест, а пък § 48 и предложението за създаване на нови, предвиждаше в тригодишен срок по поредност, определена от министъра всички действащи служители по правоотношение в МВР да преминат на такива изследвания. Няма как да остане, при положение че не се прие идеята за такива изследвания.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Филипова.
Правя редакционно предложение съгласно предложението на работната група да се създадат нови параграфи 49, 50 и 51, които съответно ще се преномерират.
Подлагам ги на гласуване, както обявих, с наименованието на подразделението и текста на вносителя за § 47, който се преномерира.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за § 48, в редакцията по доклада.
За – няма, против – 2, въздържали се – 13.
Текстът на § 48 по доклада не се приема.
Параграф 48 – предложение от Георгиев, Гьоков и Миков и предложение за редакция.
Изказвания?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Позовавайки се на становището на Върховна касационна прокуратура смятам, че предложеното изменение в чл. 70 от НК и т. 2 на 48 по вносител следва да отпадне изцяло. Става въпрос за отпадане на забраната за повторна приложимост на условното предсрочно освобождаване по чл. 70 от НК, когато осъденият не е бил реабилитиран за предходното си осъждане на наказание, от чието изтърпяване вече е бил условно предсрочно освободен. С отпадането на тази забрана ще възникнат условия за многократно прилагане на института спрямо системни извършители на престъпления, представляващи висока опасност за обществото, които обаче са адаптирани в затворническата среда и имат съобразяващо поведение, когато попаднат в нея. Смятам, че по този начин ще защитим обществения интерес и няма да благоприятстваме за повишаване на криминогенната обстановка и среда. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Колега Митев, по принцип ще Ви подкрепя. Само обръщам внимание, че чисто технически трябва да отпадне б. „в“ на т. 2, а б. „б“ да остане, тъй като на практика с промените, които ни се предлагат сегашната ал. 2 се пренася в т. 2 на ал. 1. Наистина следва да я заличим в чл. 70, ал. 2, тъй като тя е на друго място. За б. „в“ сте абсолютно прав, ал. 3 да си остане.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Подкрепям казаното от колегата Славов.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Оттегляте предложението си? Оттегляте го.
Други изказвания?
МИЛЕНА КОЦЕВА: Без да повтарям отново мотивите на вносителя, бих обърнала внимание на препоръка 22 от 2003 г. на Съвета на Европа. Тя обединява няколко препоръки от предходни години, в която се правят препоръки към страните членки на Съвета на Европа, където не ми е известно да има такава забрана – много изследвания сочат това нещо.
Това представлява пречка пред ефективното прилагане на института на условното предсрочно освобождаване.
Наред с всичко останало в препоръката се казва, че това са едни от най-ефективните и конструктивни средства за предотвратяване на повторното извършване на престъпление и за насърчаване на контролираната реинтеграция в обществото на осъдените.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Къде видяхте тази контролирана реинтеграция в обществото на осъдените? Къде я виждате?! Има маса примери в обратна посока! Моля Ви, недейте да цитирате само чуждестранни експерти, които нямат никаква представа как действат тук специално процесите на реинтеграция на осъдените в България!
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Георгиев, Гьоков и Миков за отпадане на § 48.
За – 1, против – няма, въздържали се – 14.
Не е прието предложението.
Подлагам на гласуване предложението на работната група по отношение на преномерацията на параграфа, както и в т. 2 относно чл. 70, б. „в“ редакцията съгласно доклада се изменя така.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с направената редакция.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Предложение от Георгиев, Гьоков и Миков в § 49, т. от 3-10 да отпаднат и предложение за редакция на § 49, който се преномерира.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители.
За – 1, против – няма, въздържали се – 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 49 съгласно доклада и текста на вносителя.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Имаме и предложение за редакция на § 55, който ще се преномерира.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Имам въпрос към вносителя: защо е необходимо законът да влиза в сила от деня на обнародването му в държавен вестник, а не в обичайния тридневен срок? Какво толкова налага спешността?
По реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС редакция: към 4 ноември 2016 г. да останат само изключенията по отношение на параграфите, както са изброени, и законът да влиза в сила три дни след обнародването му в ДВ с изключение и съобразно изброените в т. 1 и 2 параграфи.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, госпожо Филипова.
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Не възразявам на така направеното предложение.
Тогава се стремяхме към по-бързото влизане в сила с оглед нашето задължение към 1 декември за срока по пилотното решение. Тъй като срокът мина вече, всъщност няма значение. Не възразяваме.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря. (Реплики.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: Добре, оттеглям го. За протокола, защо правя тези предложения? Защото масово виждаме, че когато вносител е Министерският съвет, започна да става практика актовете да влизат в сила от деня на обнародване в ДВ. Ако ще вървим към конституционна промяна, колеги, всички сте съгласни, може би в бъдещото Народно събрание тези от Вас, които ще са в Правна комисия, да помислят тогава за промяна на Конституцията.
Не правя това предложение с цел да се заяждам или нещо подобно, просто да спазваме нормата, която все още действа в Конституцията.
Оттеглям предложението.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев, че оттеглихте предложението си.
Подлага на гласуване предложението за редакция на § 55, предложени от работната група.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието, с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, както уточнихме във връзка с дневния ред след обсъждане на Закона за изменение допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, с оглед молбата на Министерството на правосъдието, ще пристъпим към обсъждане на стара

точка четвърта:
ОБСЪЖДАНЕ НА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 554-01-177, внесен от Явор Хайтов и група народни представители на 18 ноември 2015 г.
Гостите по точка четвърта от дневния ред са представени в списъка на гостите.
Процедура – заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Във връзка с дневния ред правя традиционното предложение Комисията да работи до 18,30 ч.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз бих направил обратно предложение, господин Георгиев. Ако бяхме в сравнително обичайната напрегната обстановка на работа на Правна комисия, да, бих се съгласил с това предложение, но смятам, че в момента сме в изключително напрегната натовареност. Важно е да разгледаме законопроектите, по които имаме готовност, важно е да представим докладите навреме в Деловодството на Народното събрание.
Имайте предвид, че нашите доклади по законопроектите ще се конкурират със законопроектите на всички други комисии. Последната пленарна седмица на този парламент ще бъде, за разлика от настоящата седмица, изключително натоварена откъм законопроекти.
Усещам умора у Вас, ако има предложение за прекъсване, да го подкрепим, макар да ценя търпението на гостите на Комисията. Досега те имаха търпение около четири часа.
Ще ми се, разбира се, малко по-бързо да работим.
Имайте предвид, че имаме още пет законопроекта.
За да не задържаме зам.-министър Филипова, предлагам Ви след НПК да направи прекъсване.
Пристъпваме към „Доклад относно Законопроект за допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, № 554-01-177, внесен от Явор Хайтов и група народни представители на 18 ноември, приет на първо гласуване на 7 декември 2016 г.
„Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс“.
Параграф 1 – текст на вносител и предложение за редакция на § 1.
Колеги, имате думата за изказвания, като молбата ми е да бъдем кратки и стегнати.
Госпожо старши комисар, ако имате желание да вземете становище, сега е моментът.
БЛАГОРОДНА МАКЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предполагам запознали сте с официалното становище, депозирано от страна на Министерството на вътрешните работи, че не подкрепя така представения Законопроект.
Бих искала просто да Ви запозная с допълнителна информация от гледна точка „статистика“, тъй като е внесен през 2015 и респективни вносителите не са имали възможност да проследят развитието през 2015 г. и 2016 г. на този вид престъпления и разследването им.
Направихме сериозен анализ, за да можем да Ви представим конкретни цифри по отношение на всеки отделен престъпен състав, който би бил включен тук.
Най-големият дял на престъпленията попадат в чл. 255 от Наказателния кодекс и по отношение твърдението, включително и в пленарната зала, че 100% се добиват при възлагане на следователи. Ясно бих искала да заявя, че това не е така. На практика за 2015 г. има превъзложени от 343 производства, започнати и водени от разследващи полицаи в Министерството на вътрешните работи едва 3 досъдебни производства на прокурори.
За 2016 г. са общо 23, при 341 производства, водени отново от разследващи полицаи в МВР. Това чисто статистически в процентно отношение е между 1 до 7% от общо водените производства по чл. 255 специално, тъй като това е най-големият структуроопределящ дял от тези престъпления между 253 и 260.
По останалите производства, по-голям дял са 253 и при тях се наблюдава абсолютно същото: 2015 г. – 40 новозапочнати дела от разследващи полицейски органи и възложени на следовател от тях – две.
През 2016 г. възложени нула. Тоест прокуратурата в качеството на орган, ръководещ процеса в досъдебната фаза, ясно е заявила какво е качеството на разследването по тези престъпления в МВР, тъй като тя и към настоящия момент има възможността да възлага разследването по този вид досъдебни производства, по престъпни състави на следователи, възлагайки ги на разследващи полицаи, те са заявили задоволство от работата, която ние извършваме.
В пленарната зала е казано, че така биха били разтоварени разследващите полицаи. Аз съм ресорен заместник-директор в „Национална полиция“ точно за дейността на разследване. До мен е началника на отдел „Методическо ръководство“ на дейността по разследване в МВР.
МВР разследва средногодишно, статистически Ви казвам: 170 хиляди досъдебни производства, 343, 350, или 400 производства не представляват структуроопределящ дял за натоварването на разследващите полицаи. Тези, които работят най-много дела от този вид, са Главна дирекция „Национална полиция“ примерно по 255 и по 253, от общо 40 за страната, 14 са в моята дирекция – с удоволствие бих се разтоварила да не се занимавам излишно с допълнителна работа.
Вие бихте ограничили възможността на прокуратурата да реши на кого да възложи разследването, като ограничите разследващите органи и ги намалите, тъй като в настоящия момент прокуратурата не е лишена от правото и възможността да избере и да възложи разследването на следователите. Но тя избира да бъде възлагано на разследващи полицаи в структурите на МВР.
В структурите на МВР работят подготвени хора и смея да твърдя, че сме предприели допълнителна стъпка, подкрепена също от страна на прокуратурата и сме предвидили допълнителна първоначална професионална подготовка за разследващите полицаи, независимо че в по-големия си процент те са юристи по образование.
Оставам на Ваше разположение. Ако имате допълнителни въпроси към нас, заповядайте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо старши комисар.
Госпожо Заместник-министър, искате ли становище? Благодаря.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Имам въпрос към госпожа главния комисар: имате ли статистика какво се е случило с водените по чл. 253, чл. 260 досъдебни производства, по които разследването е извършено от разследващи полицаи? Колко от тях са прекратени, колко от тях са завършили с осъдителна, с оправдателна присъда? Благодаря.
БЛАГОРОДНА МАКЕВА: Благодаря за повишението. Все още не съм главен комисар.
Делата по чл. 253, чл. 255, чл. 260 са дела, които се разследват дълъг период от време, тъй като се възлагат много трудоемки експертизи по тях. Малко дела се приключват в рамките на съответната отчетна година и като цяло за отчетната година няма акт, с който да бъдат изпратени за прекратяване или с обвинително мнение. В повечето случаи се продължава работата и дори не се спира. В момента няма как да Ви дам такава статистика. Обикновено разследването отнема между две, три години по такъв престъпен състав дори в някои случаи и повече. Имаме дела на производство при нас в рамките на законовите срокове, продължени по съответния ред от страна на прокуратурата, включително и пет години. Това са експертни дела, свързани с набиране на много документация и разпити на свидетели, но експертизи, които се възлагат на експерти, които в повечето случаи се занимават със счетоводни съдебни експертизи, които се назначават.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Исках да кажа, тъй като нашето Министерство изрази подкрепа в становището си към така направените предложения, действително така посочената статистика до края на 2014 г. показва завишен брой дела, които първоначално започват с действия по разследването от страна на разследващите полицаи, впоследствие са били възлагани на следователи за разследване от съответните окръжни или градския прокурор на СГП, поради което действително това са дела с фактическа правна сложност и считаме за целесъобразно от самото начало тези разследвания да бъдат водени от следователи. Започването на разследването от един разследващ орган, след това прехвърлянето му на друг такъв, от една страна, забавя производството, на второ място, би могло да доведе и до влошаване на качеството като крайна цел – изход от наказателното производство. Това бяха съображенията ни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Зам.-министър.
Уточнявам, че писмено получих становище от зам.-министър Красимир Ципов. След получаването той помоли да не го разпространявам на членовете на Комисията, а че представител на ведомството ще вземе становище. По тази причина, старши комисар Макева каза: Вие разполагате, не, колегите не разполагат, но Вие представихте становището в голяма степен детайлно.
Изпратили сме и напомнителни писма за становище и покана за участие на представители от прокуратурата и от Министерството на вътрешните работи. От прокуратурата не сме получили актуално становище и нямаме представител. Припомням предходно тяхно становище, което е по този Законопроект от средата на миналата година – 16 май. Ако държите, мога да прочета акценти.
„Подобно решение не е диференцирано и трудно може да бъде обосновано с тезата, че всички престъпления по чл. 235 до чл. 260 от НК с голяма тежест и по дефиниция се характеризират с фактическа и правна сложност. Сред тях има и такива, които предполагат особена сложност на разкриване и доказване и не са скрепени с тежки санкции. (посочени са в скоби чл. 253б, чл. 258, чл. 260) от Наказателния кодекс. Освен това компетентността на следователите по чл. 194, ал. 1, т. 1 е изключителна. Това означава, че занапред няма да може да се използват ресурсите, натрупаният опит и рутината на разследващите полицаи в разследването на масовите престъпления по Глава седма от особената част на Наказателния кодекс, в това число и типичните престъпления против данъчната система.
Проектът в този му вид не е синхронизиран с нормата на 194, ал. 3 от НПК. От друга страна, изключителната компетентност на следователите би обезсмислила наскоро въведеното право на разследващите митнически инспектори да водят разследване по дела за престъпление по чл. 255 от НК, чиито предмет са акцизи и задължения за ДДС от внос“.
При това положение съвсем накратко ще изложа личното ми мнение по отношение на подкрепата на този Законопроект на второ четене. Аз лично няма да го подкрепя. За нас беше важно становището на двете институции, в чиято структура са съответните структури. При положение че МВР не вижда основание за промяна на подсъдността, от друга страна, и прокуратурата не предлага и не настоява тези групи от престъпления да бъдат в изключителната компетентност на следствието. Затвърди се убеждението ми, че не би следвало да правим промяна в разпоредбите на чл. 194 от НПК.
Изказване от господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо зам.-министър, уважаеми колеги, госпожо Заместник-директор! Доволен съм от дискусията, защото в нея има професионализъм, по-малко политика. За мен беше много важно, че Министерството на правосъдието даде своята подкрепа за тази законова промяна.
Що се касае до твърдението, че Министерството на вътрешните работи е против, това не е вярно. Министерството на вътрешните работи отсъства. Днес ние тук чухме само и единствено заместник-директор на една от главните дирекции.
Нали си давате сметка, че в Министерството на вътрешните работи има и други главни дирекции. Ако говорехме изцяло да чуем становището на Министерството от професионалисти, каквито би следвало да са заместник-директорите на главни дирекции, логично беше да бъде тук и друг ресорен зам.-директор по разследването. Той не е тук. Няма го. Отсъства.
Още веднъж Ви моля да имате предвид, че Министерството на вътрешните работи отсъства в днешния дебат. Тук министерство няма. Има само представител на една, повтарям, от главните дирекции. Не малка част от тези престъпления се разследват в друга дирекция и ние не можем с лека ръка да игнорираме толкова важна дирекция като Главна дирекция с организираната престъпност.
Искам да напомня на колегите от Политическа партия ГЕРБ, че във Вашата предизборна програма беше посочено, че мястото на ГДБОП е в МВР и това беше една от първите промени в Устройствения закон на МВР, който ние направихме, а днес просто ги вадим от дебата.
Оставам учуден от факта, че се разпространяват становища под някаква форма, едва ли не като апокрифна литература. Получаваме писмо от зам.-министър, ама, виждате ли, то да не ни се давало, защото не знам какво било.
Каква е истината всъщност? МВР не се справи с битовата престъпност и някой би възразил и би ме спрял да говоря, че не говоря по същество. Битовата престъпност е бич, който върлува не само в последните две години и е крайно некоректно да се обвинява само настоящото правителство. Истина е, че през последните две години тя се задълбочи.
Колеги, ако разтоварим разследващите полицаи да се занимават с такъв тип сложни престъпления, каквито са по същество прането на пари, данъчните престъпления, престъпления против осигурителната система, тогава те биха могли повече време да отделят на така наречените „битови престъпления“. Избран съм от Врачанска област, една от областите, която няколко пъти беше посочена като едва ли не първенец в сферата на битовата престъпност, а и целият Северозапад. Ако разследващите полицаи работят основно по престъпления по 194 от НК, 195, вече чл. 198 са грабежите, които зачестяват, да не кажа, че са ежедневие. Извършителите са едни и същи. Срещу тези лица има не едно, две, не три висящи досъдебни производства, повтарям, досъдебни, а не вече в съдебна фаза, тогава много по-лесно бихме могли да решим този наболял проблем с битовата престъпност.
Темата е актуална поради решение на Министерския съвет за отпускане на 7 милиона лева за дофинансиране, 5 милиона за гориво, 2 милиона за автомобили. Много пъти сме казвали, че всъщност престъпността няма политическа окраска, нито има цвят. Необходими са комплексни мерки за решаване на тези проблеми. Считам, че на пръв поглед такава законова промяна е абсолютно основателна.
Както вече казахме МВР отсъства. Просто отсъства, както отсъства от малките населени места, от малките общини, за да се справя с престъпността или поне да предприеме превантивни действия, отсъства днес и на това заседание на Комисията по правни въпроси.
Отново казвам, разтоварвайки разследващите полицаи от разследването на такива дела, много по-лесно ще им дадем възможност да работят по престъпления, свързани с така наречената „битова престъпност“.
Тук отваряме и друга тема. Функцията и ролята на следователите е конституционно закрепена. В България има около 800 следователи. Според последната статистика…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Хайтов, искате ли да не повтаряме изказването Ви от трибуната, включително и предходни Ваши изказвания по този Законопроект. Това ни е известно и е повторение. Ако искате запазете пледоарията за залата. Беше убедително в залата и затова Законопроектът беше приет на първо четене. Няма смисъл да я повтаряме и потретваме.
ЯВОР ХАЙТОВ: Приемам казаното от Вас. Само искам да отворя скоба и да кажа, че в никакъв случай не поставям под съмнение професионалната компетентност на разследващите полицаи. Напротив, както беше казано тук, те са прекрасни юристи, които се образоват и в хода на работата си и безспорно има резултати. Ние обаче игнорираме едни други юристи – с повече юридически стаж, не малка част от които са магистрати със статут във върховните съдилища, а те работят само по около десет досъдебни производства годишно, докато натовареността на един разследващ полицай е над 100, забележете.
Не на последно място, няколко пъти се говори, господин Председател, няколко пъти се повтаря от представители и на правителството, че в настоящия момент правителството в оставка е събрало над 2 милиарда приходи от преустановяване на контрабандата, контрабандистите и така нататък. Ние обаче и до ден днешен все още не сме видели и един контрабандист, да не говорим да бъде осъден. Считам, че ако се затегне работата и започне да се работи по-срочно, по-качествено и по-бързо по престъпления, свързани с пране на пари, с престъпления против данъчната, финансовата система, разбира се, и осигурителната, ефектът и за бюджета би бил много по-голям. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В частта, в която коментирате писмо от зам.-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов, който е подписал заповед за заместване, № 8121Е-1161/24.09.2015 г., имам предвид, че зам.-министър Ципов като ресор отговаря и за представянето на ведомството по отношение на законодателни инициативи, няма да чета цялото писмо. Голяма част от данните бяха представени от госпожа Макева.
Ще Ви прочета финала: „При възприемане на предлаганите със Законопроекта промени ще се стигне до неизползване на капацитета на разследващи полицаи с дългогодишен опит при разследване на този вид престъпления, притежаващи специализирана подготовка за работа по тази категория досъдебни производства.
Същевременно следва изрично да се отбележи, че по-голямата част от досъдебните производства за тези престъпления се образуват с постановление на прокурор след извършена задълбочена и обстойна проверка от оперативни служители на МВР, при която са установени данни за извършено престъпление.
С възлагането на тези дела за разследване от следователи би се прекъснала съществуващата връзка за сътрудничество и работа в екип между разследващите полицаи и оперативните служители.“
Преди това се казва: „В мотивите към Законопроекта е посочено, че предлаганите допълнения нямат за цел да изземат компетентност на разследващите митнически инспектори по чл. 255 от НК по отношение за ДДС от внос на акцизи. На практика обаче, ако чл. 255 от НК бъде включен в разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1 от НПК, той ще попадне в изключителната компетентност на следователите и разследване по него не би могло да се провежда нито от разследващ полицай, нито от разследващ митнически инспектор. В противен случай разследването би било проведено от некомпетентен орган, което би компрометирало изцяло наказателното производство.“
Вижда се също така, че част от тези мотиви кореспондират и с аргументите, които посочих и които са наведени от Пенка Богданова, заместник-главен прокурор при Върховна касационна прокуратура.
ЯВОР ХАЙТОВ: Репликата ми е под форма на въпрос. Приемам, че, Вие като юрист добре знаете, че в гражданския процес има фаза, в която се събират доказателства, след това не може да се представят такива. Настоящото писмо или становище от МВР е именно такова. Нито сме запознати своевременно, сам казахте, че е имало уговорка помежду Ви това становище да не е за общо ползване, да е за някакво секретно, поверително или не знам как да нарека.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Веднага Ви прекъсвам. Нека да не извращаваме. Просто заместник-министърът посочи, че изпраща представител, тоест приемам, че е възложил изрично на старши комисар да представи това становище, както и тя направи – изчете голяма част от фактологията в него. За да снабдя Комисията с това становище се обаждах и на двете институции, защото бях поел ангажимент към Вас да имаме становище на тези институции. Те попитаха: писмено ли искате, или присъствено, или и двете. Казах, важно е да се изрази позицията на ведомството. Изчетох Ви съдържанието и нищо не съм крил. Спазвам пък волята на заместник-министъра на вътрешните работи, какъвто и Вие сте бил и знаете сложността на тази работа в това ведомство.
Извинявам се, че Ви прекъснах. Това беше недопустимо по Правилника, но не исках да извращаваме дебата.
Госпожо Макева, заповядайте, дано да допринесете за изясняване на този въпрос.
БЛАГОРОДНА МАКЕВА: Искам да обърна внимание, че Главна дирекция „Национална полиция“ не е само една от дирекциите в МВР, а единствената главна дирекция в МВР, която има контролно методически функции по дейността по разследване. И ГДБОП и Главна дирекция „Гранична полиция“ в частност са контролно методически по отношение дейността по разследване на Главна дирекция „Национална полиция“ в конкретност на отдела, който ръководи госпожа Георгиева до мен.
Позицията на колегата ресорен заместник-директор на ГДБОП е не по-различна от моята като ресорен заместник директор на Главна дирекция „Национална полиция“ и въобще разследването в МВР. Исках да допълня, тъй като беше споменато от господин Хайтов. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Има ли неудовлетворени искания за изказвания, мнения, становища, предложения, допълнения? Няма.
Закривам дебата по наименованието и по § 1.
Моля, който е съгласен да подкрепим наименованието на Законопроекта, § 1, текст на вносител и предложение за редакция, моля да гласува.
За – 11, против – 1, въздържали се – 6.
Приема се.
Преходна разпоредба, § 2 – имаме само текст на вносител.
Имате думата за изказване по наименованието на подразделението и по текста на вносител за § 2. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и текста на вносител за § 2.
За – 11, против – 1, въздържали се – 6.
Приема се.
С това приключихме гласуването по Закона за допълнение на Наказателно процесуалния кодекс. (Народният представител Явор Хайтов заявява гласуването си по останалите точки от дневния ред и напуска заседанието по необходимост.)
Както Ви обещах, пет минути прекъсване.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, № 602-01-62, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2016 г.
Гостите са приложени в списъка към протокола.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, 0 602-01-62, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2016 г., приет на първо гласуване на 16 декември 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост“.
Параграф 1 – текст на вносител.
Параграф 2 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграфи 3, 4 и 5 – текст на вносител.
Колеги, имате думата за мнения, становища, въпроси и предложения по наименованието и по параграфи от 1 до 5 включително.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване.
За – 13, против и въздържали се – няма.а
Приема се наименованието на Законопроекта и параграфи от 1 до 5 включително.
Параграф 6 – текст на вносител и предложение за редакция на § 6.
Параграф 7 – текст на вносител и предложение за редакция на § 7.
Параграф 8 – текст на вносител.
Параграф 9 – текст на вносител и предложение за редакция на § 9.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения. Няма.
Подлагам на гласуване.
За – 13, против и въздържали се няма – приема се.
Наименование на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“.
Параграф 10 – текст на вносител заедно с предложение за редакция.
Параграф 11 – текст на вносител.
Имате думата за изказване. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се, с което се прие и целият Законопроект.
Благодаря на колегите от Министерството на регионалното развитие за търпението.

Колеги, пристъпваме към следваща точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, 602-01-74.
Вносител: Министерският съвет на 15 ноември 2016 г.
Гости от Министерството на икономиката са: Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“ в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“.
От Комисията за защита на конкуренцията:
Господин Димитър Кюмюрджиев – заместник председател на КЗК и господин Теодор Георгиев – изпълняващ длъжността директор на дирекция Право и политика на конкуренцията“.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 602-01-74, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г., приет на първо гласуване на 20 декември 2016 г.
Наименование на нормативния акт: „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията“.
Параграф 1 – текст на вносител.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на нормативния акт и § 1 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма. Приема.
Параграф 2– текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, становища.
Заповядайте, господин Кюмюрджиев.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Господин Председател, имаме няколко технически уточнения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Техническите ще ги направя като предложение.
Освен техническите, нещо друго имате ли по същество да кажете? Няма.
При това положение правя предложение по чл. 80 относно следното.
В § 2, заглавието на чл. 108 да се измени така: „възражение за прехвърлена надценка“.
- т. 2. В чл. 109, ал. 1 думите „дали/или“ се заменят с „дали/и“.
- т. 3. В чл. 111, ал. 2 накрая думите „производството пред органа е приключило“ се заменят с „от приключване на производството пред органа“.
- т. 4. В чл. 116, ал. 1, изречение 1 след думите „останалите съизвършители“ се добавя „за разликата“.
- т. 5. В чл. 118, ал. 6 изречение първо думите „да се увери че“ се заменят с „да провери дали“. В изречение трето думата „преценка“ се заменя с „проверката“.
Колеги, имате възможност за реплики, за изказвания.
Няма реплики по това мое предложение, няма искания за изказване.
Прекратявам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението по чл. 80, което направих за точки от 1 до 5, както Ви ги представих.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, заедно с приетото предложение по чл. 80.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносителя за § 2, заедно с предложението по чл. 80 от Правилника.
Параграф 3 – текст на вносител.
Параграф 4 – текст на вносител.
Колеги, само текста на вносителя за § 3.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Параграф 4 – текст на вносител.
Правя предложение по чл. 80: в § 4 думите „26 декември 2016 г.“ се заменят с „26 декември 2014 г.“
Правя и редакционно систематично предложение § 4 да бъде установен в отделна преходна и заключителна разпоредба към този Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Давам думата на експертния сътрудник от дирекция „ Законодателство и референти“ – колегата Явор Стоянов, по § 4.
ЯВОР СТОЯНОВ: По отношение § 4 предлагаме систематичното му място да мине като Преходна разпоредба на финала на Закона за изменение и допълнение, поради което настоящият текст на предложението на § 5 – Допълнителна разпоредба, да стане § 4, а предложеният в проекта § 4 да мине като отделно подразделение „Преходна разпоредба“ на финален § 5. Като се запази текста по вносител на настоящия § 4, заварените към 26 декември 2016 г., тъй като това абсолютно кореспондира с чл. 22 от директивата, която транспонираме с проекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще Ви дам думата, господин Кюмюрджиев.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Става въпрос за погрешен превод на Директивата на български език. Ако позволите, нашият специалист, който контактуваше с Европейската комисия да поясни.
Имаме изрично писмо от Европейската комисия, генерална дирекция „Конкуренция“, в която настояват да се спази както е приета Директивата – 26 декември 2014 г. На български език Директивата е преведена 26 декември 2016 г. Техническа грешка в превода. Подсказват ми, че на английски и на френски е 2014 г. Българският преводач се е объркал и е написал 2016 г. Стават и такива работи в Европейската комисия. Затова влязохме в кореспонденция с Европейската комисия и те казаха, че всъщност текстът на Директивата се прилага от 26 декември 2014 г. Ще Ви помоля в тази връзка да коригираме текста.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение няма да си оттегля предложението по чл. 80, тоест ще го поддържам, както го направих. Носите ли това писмо?
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Господин Председател, ще Ви изпратим писмото по възможно най-бързия начин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИЛИРОВ: Колегите експерти от „Законодателство“ са абсолютно прави, имайте предвид, да разчитат на текста, който е публикуван на български в официалния вестник на Европейския съюз. Там завършва тази публикация, съставено в Страсбург на 26 ноември 2014 г., тоест възможно е да се касае и за техническа грешка, защото това не е грешка при превода.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Бих искала да отбележа, че всички езикови версии, публикувани в официален вестник на Европейския съюз, на директивата. По принцип актовете на Европейския съюз се издават на трите официални езика – английски, френски и немски и след това се превеждат на всички останали езици. Във всички останали версии на Директивата в този член, този параграф, е посочен 26 декември 2014 г. Единствено в българската версия наистина годината е грешно посочена като 2016 г. За да се отстрани това нещо, има такава практика, ще се поиска да бъде извършена корекция в официален вестник на Европейския съюз, като затова трябва да се предприемат действия от страна на Министерския съвет чрез постоянното представителство на България в Европейския съюз и ще бъде коригиран официален вестник в частта за директивата на български.
В момента, когато се отвори всяка друга версия на Директивата на друг език, действително много лесно се вижда, че датата е 26 декември 2014 г.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, тук въпросът не e техническа грешка и на правно действие. Имайте предвид, че когато променим текст на вносител и от 26 декември 2016 г. стане две години по-рано, на практика ние даваме ретроактивно действие.
Другият ми въпрос е: какви са последиците от това, че заварените искове за обезщетяване на вреди пред националните съдилища, заварени към 2014 г. се довършват по реда, по който са образувани. Но то вече са свършили най-вероятно, минали са две години.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Има три иска откакто е направена промяната през 2003 г. Именно тази промяна ще позволи, тъй като страните, които са пострадали от конкурентни нарушения, предявяват иск по чл. 45 и съдът го оставя без движение, защото не могат да представят доказателства за нанесена щета вследствие от картелното споразумение. Това е мъртъв текст, настоящият текст 104 от закона е мъртъв, затова трябва да го съживим посредством тази процедура.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Само бих искала да отбележа в допълнение, че консултацията, която е направена с Европейската комисия е целяла точно това – да установим дали, ако запазим 2016 г. Комисията ще приема това като несъответствие с разпоредбите на Директивата и те са потвърдили, в случай, че запазим 2016 г. ще се стигне до образуване на наказателна процедура срещу България и ще ни накарат да променим годината на 2014 г., защото така е приет текстът на Директивата. В противен случай, ако поставим 2016 г. ще има несъответствие с разпоредбите на Директивата, както е приета от Европейския парламент и от Съвета.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А защо не внимавахте, когато внасяхте Законопроекта пред Министерския съвет.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Внесли сме го с 2014 г., но както знаете Министерският съвет има право на технически редакции по разпоредбите на внесените законопроекти и впоследствие явно ръководейки се и те от българския превод на директивата са решили, че грешката е наша и са коригирали годината. Затова в крайна сметка в Народното събрание Законопроектът е внесен така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За моето предложение по чл. 80 се позовавам на писмо от председателя на Комисията за защита на конкуренцията госпожа Юлия Ненкова, което с техен изходящ № ИЗР-1860/ 28 ноември 2016 г., което е заведено в Правната комисия с № ПГ 6200010/28 ноември 2016 г.
Основавам предложението си по чл. 80 с това писмо.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 заедно с предложението за редакционно систематична промяна на мястото на § 4, заедно с текста на вносител.
Който е съгласен, да гласува за.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Параграф 4 се приема като съответно ще бъде преномериран и систематично установен в „Преходни разпоредби“ със съответния номер и промяна в редакцията.
Обръщам внимание и на следното: съгласно измененията, които бяха приети в края на миналата година и на Закона за нормативните актове, и на Правилника за организация и дейността на Народното събрание, този Законопроект трябваше да дойде при нас от Министерския съвет със справка за съответствието, така че ще изпращате кореспонденция. Моля да изпратите и справката за съответствие с европейското законодателство. При положение че не е имало дебат няма да влиза в коментари защо е необходимо да имаме и Вашето становище като вносители в Министерския съвет по това съответствие.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: След гласуването на Закона на първо четене изпратихме пакет от документи, съдържащ таблицата за съответствие, таблицата с отразените съгласувателни становища, частична оценка за въздействие на Законопроекта, всички документи, които се изискват съобразно приетия Правилник – Закона за нормативните актове, така че би трябвало да са получени в Правна комисия. Съжалявам, че не са били изпратени предварително, но Законопроектът се праща от Министерския съвет, не от Министерството на икономиката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Припомних си, на първо гласуване, да, задължихме Ви да ги изпратите. Съжалявам, че повтарям същото изискване, на са ми докладвани, че са получени. Явно са в деловодството на Народното събрание, тоест биха могли да бъдат проверени и който от колегите иска, да се запознае и с тях.
Наименование на подразделение „Допълнителна разпоредба“.
Параграф 5 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания по § 5 – текст на вносител и по наименованието на подразделението.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“ да подкрепим текста на вносителя за наименованието на подразделението и за § 5 – текст на вносител, моля да гласува.
За 15, против и въздържали се няма. Приема се.
Предложение от народния представител Делян Добрев – създават се „заключителни разпоредби“ с два параграфа – § 6 и § 7.
Заповядайте, господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН: Процедура, много моля, тъй като ми се налага да тръгна, гласовете на колегата ми Четин Казак и моят глас по следващата точка да бъдат зачетени „за“ – предложението за мораториума, а на колегите Четин Казак, Хамид Хамид и моят да бъдат зачетени „за“ по отношение предложението на колегата Славов в по-следващата точка.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Председател, тъй като вносителят – колегата Добрев го няма да си обоснове предложенията, ще ми е интересно да чуя какво е становището на Комисията за защита на конкуренцията и Министерството на икономиката по тях – подкрепя ли ги, не ги ли подкрепя?
Тъй като го внасят по закон, внесен от Комисията за защита на конкуренцията, мисля, че е логично и би следвало в края на краищата вносителят на този законопроект да даде становище по всички предложения, които се правят, без значение дали става въпрос единствено и само въпрос за Закона за защита на конкуренцията или за изменение на други закони. Да не стане така, че утре, се оказва, че през Вашия закон са направени промени, които… Ако желаят.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Можем да попитаме, но колегата от Министерството на икономиката вероятно е от друга дирекция и тя едва ли би могла да Ви отговори по отношение на евентуален ретензионен режим на прекурсорите за влагане в производството от Министерството на икономиката, освен ако не е съгласувала в рамките на днешния ден, в това кратко време, да е взела становище от ръководителите си.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: За съжаление, не съм. За първи път виждам това предложение и не мога да взема отношение по него от името на Министерството.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, преди да закрия дебата, правя редакционно предложение по отношение думата „свързаното“ в предложената редакция на чл. 77а, думата „свързаното със средствата на ЕСИФ „национално съфинансиране“ да бъде заменена с „кореспондиращото със средствата от ЕСИФ „национално съфинанасиране“.
Процедура за господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Председател, предлагам разделно гласуване на двата параграфа, най-малкото защото се касае за различна материя. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли възражения по предложението на колегата Митев? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на колегата Делян Добрев за създаване на подразделение „Заключителни разпоредби“ и текста на § 6.
За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се предложението за създаване на „Заключителни разпоредби“ и § 6, както го е предложил колегата Делян Добрев.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 7, като думата „свързаното“ се замени с „кореспондиращото“.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на § 7, заедно с приетото редакционно предложение.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се § 7 по предложението на Делян Добрев, заедно с редакционната бележка.
Параграф 8, който указва, че § 7 влиза в сила от 26 декември 2015 г.
Колеги, според мен това е датата на влизане в сила на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Тук вносителят явно е искал да покрие действието на тази норма и на това тълкуване към момента на приемане на Закона.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приеха се и трите предложения на колегата Делян Добрев, с което приключихме обсъждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Благодаря на колегите.

Следваща точка – от допълнително приетите:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ВСИЧКИ СТРОИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ И ВЪРХУ ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ПАРК „БЕДЕЧКА“ ГР. СТАРА ЗАГОРА, № 654-02-92.
Вносители: Димитър Танев и група народни представители на 22 декември 2016 г.
Вносителят ще даде представа. Думата има колегата Танев за кратко представяне на Проекта за решение.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, няма да вземам отношение по съдържателната част, тъй като подробно са описани мотивите, с които внасяме това предложение. Ще обърна внимание на аргументите: защо сега и защо наистина е важно това да стане до края на това Народно събрание?
Важно е, защото към настоящия момент има постигнат обществен консенсус, че Парк „Бедечка“ трябва да остане парк. Имаше множество обсъждания, много активна гражданска позиция от всички старозагорци и с решение на Общинския съвет Стара Загора общината предприе действия за промяна на Подробния устройствен план, за да стане Парк „Бедечка“ отново парк. В момента е предвидено голяма част от него за застрояване на жилищна зона.
Това, което ме мотивира да подкрепим усилията на общината, е, че със заповед на кмета е наложен вече такъв мораториум, но всички негови действия и действия на общинския съвет са обжалвани към този момент с десетки дела. В тази тежка процедура, в момента сегашното положение е, че там може да се строи. Ако ние се забавим, страхувам се, че след два или три месеца, когато новият парламент започне, паркът няма вече да е парк, а ще бъде строителна площадка. Това налага да вземем незабавни действия, още повече че такъв консенсус вече е налице. Да допълня, че преди около два часа Регионалната комисия с единодушие прие предложението на вносителите. Струва ми се за важно и за възможно в рамките на този парламент да защитим белия дроб на Стара Загора. Знаете, че това е град, който има системни обгазявания, има проблеми с чистотата на въздуха и общественият интерес налага наистина да действаме незабавно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Танев.
Ако колегите до Вас са във връзка с този проект за решение, моля представете ги.
ПЪРВАН СИМЕОНОВ: Благодаря Ви за възможността. Съвсем накратко. Не бих казал, че има инициативен комитет, има поредица от граждански действия в годините. Казусът е знаков за цялата страна, защото става дума за фактическа паркова територия с дървета, алеи, храстова растителност. Час по-скоро трябва да се обезпечи максималното запазване на зелената площ, която в момента е застрашена.
Призивът ми и като човек, който заема тази кауза присърце, тя да получи подкрепа, каквато вече имаше в регионалната комисия. Считам, че това би било морален акт, който ще бъде в синхрон и с усилията от страна на община Стара Загора в момента. Знаете, че в Стара Загора в момента посоката на събитията се обръща и вече се мисли как да не се застрои паркът, а не как да се застрои. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имам въпрос към вносителя – колегата Танев.
Първият въпрос е: можете ли поне едно основание като правно основание да посочите за налагане на такъв мораториум? В Проекта за решение няма нищо като правно основание, освен основанията за приемане на решение от Народното събрание.
Вторият въпрос е следният: защо инструментът за спиране и мораториум, а не инструмент и правна възможност от Закона за устройство на територията.
Третият въпрос е: срокът за налагане на действие на този мораториум от какво е обоснован и определен?
Четвърти въпрос: какви ще бъдат последиците от засягане на правата на всички засегнати лица?
Пети въпрос: съобразно практиката на Конституционния съд известни ли са Ви решенията на Конституционния съд за отмяна на мораториумите, които действително се явяват противоконституционни?
Още два въпроса от колегата Свилен Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Първото е по-скоро констатация. Изненадан съм, че такъв местен проблем се представя в Народното събрание, където гледаме национални интереси.
Другият въпрос: целта е да бъде прекратено започнатото строителство? Със строителни дейности, означава, че или се е завършила къща, но не може да я замаже, или е стигнал да половината.
За издаване на разрешителни съм съгласен. Имате ли информация колко разрешителни има, които не са започнали да се изпълняват, защото и те имат срок и изтичат?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще започна отзад напред, още повече че по отношение на юридическите въпроси и казуси ще помоля господин Делчев да ме подкрепи като юрист. Признавам, че съм икономист и в голяма степен отговарям за идейната част на този мораториум.
Що се отнася до това какво се случва със съществуващите постройки, към настоящия момент, доколкото информацията е публична, има 12 издадени разрешения за строеж, но реално има две реализирани. Има две сгради, които се виждат. Всичко останало в момента е празно. Но дори в тези температури, знаейки, че ще има мораториум, копаят при минус 15 градуса, за да полагат бетон, защото знаят, че веднъж изградили се, няма връщане назад. Тоест имаме уникалния шанс да направим така, че до момента построените две сгради да останат единствените в целия квартал, който е над 400 дка. Затова и молбата ми е да го приемем в рамките на този парламент.
По отношение дали това е местен проблем? Да, може би изглежда, че е местен проблем, но считам, че в България да има зелени площи, да имаме места за отдих, това е не по-малко важно от магистралите, защото утре, още веднъж казвам, можем да си построим пътища, но няма как да съборим квартал, за да направим градини, озеленяване. Това е уникален парк с традиция. И като дете съм участвал в неговото построяване. Не считам, че това е местен проблем. През този мораториум ще дадем ясен знак и на други места, където има такива проблеми. Бих казал, че до голяма степен това би било сходно примерно с Натурата. Аз имам имот в Натура, но не съм тръгнал да строя в него. Считам, че това е изключително важно за старозагорци и смятам, че това е национален проблем. През „Бедечка“ ще дадем ясен знак към всички останали общности, знаете какво става в София. Миналата седмица гледахме законопроекта за София, така че не считам, че това е местен проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За София дори се отложи Закона за устройство и застрояване на Столична община.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Не бих искал да влизам в правната техника, искам да кажа какъв е проблемът и че той трябва да намери решение било за София, за Стара Загора и за всички големи градове, които, повярвайте ми, апетитите за презастрояване са огромни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, много популизъм има в това. Ако трябва да сравняваме този казус с казусите в Столична община или в който и да е от парковете на София, да, вероятно няма да стигнем до извод за съотносимостта.
Не искам да Ви прекъсвам. Колебая се дали да излагам моето становище, но все пак имате възможност като вносител да изразите позиция. Молбата ми е по-стегнато.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Казахте за популизъм. Не мисля, че това е съотносимо и към решенията на кмета – един успешен кмет, както и решенията на Общинския съвет. Не считам, че те не са помислили затова преди да го предложат и на нас.
Що се касае до въпроса Ви за срока и правно основание. Срокът е съобразен и с предложението на общината, което е за две години. Считат се за достатъчни, но може би им трябва още малко, за да може да решат проблема с Общия устройствен план.
Що се касае за противоконституционност, ако имате предвид решението за отмяна на мораториума за Студентски град, аргументите са, че това било безсрочно. Затова сложихме срок.
Ще помоля господин Делчев да каже за правното основание и какви биха били последиците.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, вероятно си спомняте, че в началото на това Народно събрание приехме мораториум, който дори и да беше малко по-различен – не беше мораториум за строеж върху парк, беше мораториум за износ на дървесина. Тогава Народното събрание единодушно прие да се спре износа на дървесина за определен срок и задължи Министерството на земеделието и храните да проконтролира този процес.
Това е решение на Народното събрание и се квалифицира като акт в Закона за нормативните актове. Според мен тук няма основание да се чудим как точно да го дефинираме.
Колегата Танев правилно отбеляза, че мораториуми за строеж върху паркове са се приемали и друг път. Пример е мораториумът за Студентски град. Да, бил е отменен поради причини, които не съществуват в това решение, а именно липсата на срок, от една страна. От друга страна, считам, че ако ГЕРБ искат да покажат последователност и именно предложенията в Закона за устройството и защитата на Столична община, където депутатите от ГЕРБ мотивираха предложението си с това, че искат да запазят зелените площи в София. Според мен е редно да направим същото и за Стара Загора и за други градове, където зелените площи са застрашени не от друго, а от бавността на бюрократизма и административно съдебната машина, а именно въпреки че местната власт е наложила мораториум с решение, той бива обжалван и поради тази причина не може да влезе в сила.
Ако богатите инвеститори продължат да наемат добри адвокати и проточат влизането в сила на този мораториум, това може да продължи и две-три години, като след този срок ще осъмнем с презастроен парк, което трябва да ни светва сигналната лампа. Ако се съгласим, че желаем да подходим природосъобразно и искаме да съхраняваме парковете в България, и искаме да помогнем на местната власт според мен е разумно да подкрепим този мораториум.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Съжалявам, че господин Кирилов го няма, но не чух отговор на въпросите, които той постави по отношение на правните основания, на обезщетенията за собствениците, а пък те са много важни за Комисията по правни въпроси, за да вземе своето информирано решение.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Обезщетенията за собствениците ще се уредят съгласно реда, предвиден за обезщетяване на собственици, които не могат да ползват своите имоти по предназначение, а именно да ги застрояват. Собствениците ще запазят своите имоти, те ще имат тези имоти. Те няма да могат да строят в тези имоти, какъвто е казусът с много собственици в София, които поради заменки или поради възстановяване на тяхната собственост са получили имоти на средата на Южния парк например или на средата на Борисовата градина. Това не е уникална хипотеза. Правото урежда излизането от тази хипотеза. Пак казвам, решението може да бъде прието както Народното събрание е приемало и други решения за мораториуми, касаещи други въпроси и да остане валидно в правния мир.
Конкретен текст, върху който се основава, не мога да посоча, но самото решение посочва като основание текст от Конституцията от Правилника на Народното събрание.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: На въпроса как ще бъдат обезщетени собствениците, бих отговорил с въпроса: как бяха обезщетени собствениците, когато наложихме мораториум за износа на дървесина? Не се накърняват правата на собственика, не им се взимат имотите. Когато вече общината отправи предложение към тях, разбира се, че ще се уредят съгласно действащите нормативни актове, вече при новите условия, че това е зона, при която не се строи. Много имоти има в Натура и те също не се строят. Какво се случи със собствениците, които са с имоти в Натура, както съм аз например.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако може някой от вносителите да отговори на въпросите по отношение на срока.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Решението на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на мораториума за Студентски град е във връзка, че там мораториумът беше безсрочен. Затова сложихме срок. Защо този срок е три години? Съобразен е с това, което и общината е направила към момента и след разговори, които имах и с кмета решихме да удължим срок с още една година, доколкото в рамките на тези три години той ще има възможност да направи нов план, да влезе в разговор със собствениците и да си стане парка.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други изказвания?
ПЪРВАН СИМЕОНОВ: Познавам контекста и ще се опитам макар и със съвсем лаишка терминология да Ви запозная по-подробно. Казусът е абсолютно знаков за структурен проблем в страната. Става дума за възстановяване на земеделски имоти с доста противоречива не само по моя оценка, а по всеобща, както се вижда от публичния дебат процедура по възстановяване на земеделски имоти във фактическа зелена площ.
Назад в годините има доста актове, които са били оспорвани с редица професионални становища, становища от страна на съответните гилдии и становища от страна на институции, включително и омбудсмана. Решението на общинския съвет говори възможна нищожност на поредица актове назад в годините. Припомням, че това решение беше широко подкрепено в общинския съвет в Стара Загора и беше внесено от кмета на Стара Загора Живко Тодоров. На 19 януари е крайният срок за подаване на становища, а на 20 януари е общественото обсъждане на предварителния проект за актуализация на Общия устройствен план. В момента посоката е за запазване на зелената площ, само че няма обезпечени няколко неща.
Първо, не е обезпечено това, че на практика строителните намерения, строителната дейност ще се ограничат, това се вижда и с просто око.
Второ, това, което в момента и вносителите казват, а явно са го съгласували и с кмета на община Стара Загора, по-дългия срок дава възможност именно за влизане в режим, в който да се намерят справедливи от гледна точка на обществения интерес и от гледна точка на интереса на собствениците на терени решения. Тези решения могат да бъдат свързани с равностойни замени, с преговори и така нататък.
На трето място, от днешна гледна точка възможността за обжалване, която току-що беше спомената, се явява допълнителна пречка пред реализацията на намерението и на кмета на общината, и на огромната част от общинския съвет.
Казусът съвсем не е местен, казусът е знаков за цялата страна дори бих казал, че подобно решение ще бъде прекрасен прецедент, който да даде посока и за други подобни казуси. По отношение съотносимостта към София, става дума за около 400 дка, 300 от които са фактическа зелена площ с хиляди паспортизирани дървета, алеи и храсти. Казусът е много по-голям от редица казуси в София.
В Стара Загора от години се борим за този казус.
Мога да продължавам с много конкретни, смущаващи и противоречиви факти, но пак казвам: не искам да се правя на юристи, не искам да излизам от ролята, която по Ваше благоволение ми е дадена. Казусът е много чиста, гражданска, наивна донякъде кауза.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз изрично подчертах, че не искам да дирим аналогии с подобни казуси, защото те не са в полза на този Проект за решение.
Първо, по отношение на София. Историята ни е много различна. Там също е използвана реституция върху земеделска земя, в голяма част и мнима реституция, в голяма част и незаконна реституция и са възстановени огромни площи от територията на Студентски град, които са актувани с акт за държавна собственост от 1971 г., за който се приема, че ако тогава се приложи настоящият правен ред, би следвало да бъде публична държавна собственост и тази територия би следвало да се управлява от министъра на образованието.
При всички положения тук разликата в срока не решава казуса по причина на обстоятелството и затова попитах за конституционното решение, по отношение на мораториума за Студентски град то беше отменено с решение на Конституционния съд. Именно защото парламентът и парламентите след 39-тия не намериха волята да постановят следващо решение, което да конкретизира мораториума или което да конкретизира видовете сделки, видовете разпореждания, които би следвало да бъдат евентуално атакувани.
Силно ме притеснява обстоятелството, че тук идва реч за дейност, която е планова по Закона за устройство на територията. Въобще не съм убеден, че правният ефект на решение за мораториум от Народното събрание ще произведе съществени правни последици освен да вкара държавата в отговорност за вреди, които ще бъдат причинени. Струва ми се, че пътят за правна защита тук е по-различен. Очевидно е, че община Стара Загора е предприела действие в определена посока по определени процедури, следвайки изградена правна тактика или процесуална тактика. В този смисъл т. 2 на Проекта за решение е абсолютно необоснована с прогнозата за тези действия. Ако трябваше да бъде дирена една по-прецизна редакция по отношение на срока, той трябваше да бъде обвързан с постигане на правен резултат, който да е обективен. Например с влизане в сила на решенията по еди-кои си спорове, или с влизане в сила на еди-кой си Общ устройствен или подробен устройствен план.
Тук просто се блокира една територия за три години. Блокира се силово дори, бих казал, силовашки. Тук блокировката въобще не е правна. Тук блокировката е волева. На мен ми е съвестно, че дискутираме този Проект за решение в Правна комисия. Ако знаех, че е разпределен, щях да поискам промяна на разпореждането на председателя за разпределение на този проект за решение и ако иска Комисията по регионална политика да си го приема с каквото иска мнозинство. В крайна сметка иде реч за планова дейност.
Тъй като обаче очевидната цел на този Проект за решение търси някакъв обществен ефект, не искам чисто посткоалиционно да си разменяме твърдение за популизъм и за обладаване на обществената енергия, моето убеждение е, че тук се опитвате да яхнете една обществена енергия и да покажете, че сте открили спасително хапче. Убеждението ми е, че това хапче не е спасително.
Истината е, че се колебая дали да не участвам в гласуването и да оставя колегите да създадат, да кажем, резултат от гласуването, който да бъде на широка подкрепа, или да насиля правното си съзнание и да подкрепя въпросния Законопроект.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Кирилов, както сме учили в правната школа, правото максимално се опитва да следва морала, въпреки че много рядко, не винаги успява да покрие моралните норми. Тъй като в случая Вие сте законодател, хубаво е, както и вносителите, както и хората от община Стара Загора да се опитаме да постигнем чрез правото морален ефект, един морален резултат, какъвто ще е защитата на една територия, която така или иначе трябва да бъде защитена съгласно мнението и на националния законодател. Това е Вашият аргумент, нека да постигнем морален консенсус.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Смятам, че правите много голям популизъм.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Може ли една процедура, ако сте свършили?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Все пак трябва да отговоря. Имам право на дуплика на колегата Делчев. Колега, извън шеговития тон, който налагате, ще кажа следното. Това не е само лош прецедент. Ако този парламент имаше по-дълъг живот, това означаваше в следващите дни да получим проекти за решение за доста паркове и в София, и къде ли не. Това означаваше да развием способ, който, пак казвам, Конституционният съд, не аз, е преценил, че е противоконституционен.
Освен това дълбокото ми убеждение е, че за всички мораториуми, които са налагани, от народните събрания, че те не постигат желания ефект, напротив – задълбочават правната криза по отношение на собствеността.
Ако колегата Славов беше развил негов законопроект, който беше за изменение в Закона за държавата и общинската собственост, които и двата закона той ги беше обособил в едно законодателно предложение по отношение на обезщетяване на неудовлетворени реституционни претенции, щях да се включа там с казус, който касае друг мораториум. Няма да дефинирам и да индивидуализиръм кой мораториум иде реч, но там вредите и последиците вече са огромни.
Също като правна природа генезисът тръгва или от неправилна реституция, или от несправедливо удовлетворена, обезщетена реституционна претенция. Единствено към съпричастност към гражданската енергия ще се включа с глас „за“ това гласуване, но изложих всичките си резерви.
Дълбоко се надявам да не се налага да развивам тезите ми в дебата в пленарната зала, в интерес на истината.
Госпожа Атанасова предлага прекратяване на дебатите.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предлагам да приключим заседанието на Комисията. Колеги, часът е 19,45 ч. Утре ще го гледаме, след като разгледаме Изборния кодекс. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това предложение трябваше да го направиш преди тази точка и да я оставим за утрешния ден.
Има ли възражения по това процедурно предложение?
И аз не съм готов. Ако имах повече време и то да изследвам случая, щях да направя поне предложение за т. 2 срокът да бъде свързан с някое от обективните събития. (Реплики, оживление.)
Подлагам на гласуване Проект на решение за налагане на мораториум върху всички строителни дейности върху издаване на разрешение за строеж на територията на Парк „Бедечка“ град Стара Загора, № 654-02-92, внесен от Димитър Танев и група народни представители на 22 декември 2016 г.
Който е за, моля да гласува.
За –16, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към последната точка:
ДОКЛАД ОТНОСНО ЗАКОНОПРОКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ, № 654-01-81
Вносители: Вили Лилков, Петър Славов, Мартин Димитров, Радан Кънев, Гроздан Караджов, Борис Станимиров и Атанас Атанасов на 8 юни 2016 г., приет на първо гласуване на 19 октомври 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите“.
Предложение за редакция: „Закон за допълнение на Закона за задълженията и договорите“.
Параграф 1 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин Председател, считам, че текстът по вносител, както е предложен е добре да остане. Казвам това предвид, че се запознах с някои от становищата, които по-скоро бяха в отрицателна посока, които са налични на сайта на Правна комисия.
Обръщам внимание, че Министерството на правосъдието е дало доста положително становища, така че очевидно там има разнопосочни идеи. Основната забележка, която видях примерно от страна на Върховния касационен съд, мисля, че и в БНБ имаше нещо подобно, че остава празнина в регламентацията по отношение на юридическите лица извън изрично посочените тук в текста на вносител. Иначе казано, диференциацията „физическо лице“, от една страна, търговец, от друга страна, според тях изключва група юридически лица като фондация, сдружение и така нататък от предмета на тази разпоредба.
Мисля, че не са прави, защото ние запазваме правомощието на Министерския съвет с постановление изрично да определи размера на законната лихва за забава, което му дава възможност и по отношение на всички юридически лица да индивидуализира и ако прецени да разпише различни размери на тази законна лихва за забава, като единственото, което като законодател казваме, че при физически лица тя не трябва да надхвърля основния лихвен процент плюс 4 пункта и се съобразяваме с директивата по отношение на търговците – директивата за забавените плащания, че там трябва да бъде 8 % и пункта, плюс ОЛП. Мисля, че текстът е коректен и Министерският съвет ще може да прецизира детайлно, ако прецени, по отношение на останалите видове юридически лица.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция за наименованието да бъде „Закон за допълнение на Закона за задълженията и договорите“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се наименованието на акта.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
За – 10, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се текста на вносителя за § 1.
Наименование на подразделение „Преходна разпоредба“.
Параграф 2 – Законът влиза в сила на 1 юли 2016 г.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Съгласно чл. 80 предлагаме да отпадне срокът с оглед, че текстът е гласуван на първо четене и предвид, че 1 юли 2016 г. отдавна мина. Очевидно тази разпоредба е редно да отпадне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Който е за отпадане на разпоредбата на § 2, респективно на подразделението, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
При това положение отпадна и наименованието на подразделението.
С това приключихме обсъждането на Законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите.
Колеги, припомням, че утре, в 12,00 ч. в Националния институт по правосъдие членовете на Правна комисия са поканени на среща със заместник-генералния директор на Европейската комисия госпожа Параскевия Миху по отношение на десетгодишното действие на Механизма за сътрудничество и оценка.
Припомням също така, че утре от 14,00 ч. Комисията по правни въпроси ще имаме извънредно заседание с дневен ред: обсъждане на двата законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс с вносители: Георги Кадиев – първия, и втория – Цветан Цветанов и група народни представители.
Закривам заседанието.
(Закрито в 20,10 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ