1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет.
2. Обсъждане на организационни въпроси.

---

Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л

№ 1

от заседание на
Комисията по регионална политика, благоустройство
и местно самоуправление

4 декември 2014 година


Дневен ред:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет.
2. Обсъждане на организационни въпроси.


(Заседанието на комисията започна в 14.35 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство местно самоуправление.)


ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми колеги, първо бих искал да си пожелаем здраве и успех в предстоящата ни работа в нашата комисия. Комисия, в която една част от хората имат сериозен опит в местната власт и комисия, към която има сериозни очаквания.
Бих искал да поздравим и господин Нанков – заместник-министъра на Министерството на регионалното развити и благоустройството, да му пожелаем успех.
Ще си позволя да кажа още няколко думи, като въведение.
Моето общо впечатление е, че в тази комисия обикновено няма някакви глобални политически спорове и не става сражение на политически такива идеи. Обикновено тук се опитваме да намерим най-доброто решение и за нашите региони и за нашите общини и за хората на България. Една значителна част от обществото не оценява какво точно означава регионална политика и вероятно поради тази недооценка се намираме в една доста деликатна ситуация по отношение на това, че имаме много голяма катастрофична разлика между развитието на районите в България.
Силно се надявам, че нашата комисия, нашите усилия ще донесат, макар и малко позитивен ефект към това да вървим напред.
Аз ще освежа екипа, с който работим в комисията, но искам да Ви кажа, че хората, които заварих в комисията остават. Това са хората, които ще ви се представят с по две-три изречения, за да се запознаете с тях.
Започваме с главния ни експерт.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа, уважаеми гости, за тези от вас, по-голямата част към настоящия момент, не се познаваме, казвам се Стефан Тодоров – главен експерт-сътрудник в комисията. Работя в тази комисия от царския мандат, нека така да го кажа, за да не объркам номерацията на събранието. Иначе работя с комисията от предишните ми длъжности, които съм заемал в Национално сдружение на общините в Република България, в Министерство на регионалното развитие и в Министерския съвет. С комисиите от 1993 година насам работим в областта на местното самоуправление и цялото законодателство, което е свързано с общините. Последните четири мандата реално съм на щат в комисията. Можете да разчитате на мен във всяко едно отношение в подготовката на законопроекти или пък някакви консултации, становища по тези въпроси. С част от народните представители се познаваме – тези, които са били в предишни мандати, с някои от кметските им години – тук е господин Славов, господин Ахмедов. С господин Славчо Атанасов, също като кмет се познавахме, но не сме се виждали дълго време, може би сме се забравили, така че ще имаме възможност да се опознаем.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Колегата Васил е строителен инженер, той ще се представи.
ВАСИЛ ПАЛАНКОВ: Здравейте! Казвам се Васил Паланков, строителен инженер съм. В комисията съм от 2010 година. Също така с някои от предишните членове се познаваме, с някои ще се запознаваме сега и ще се радвам да работим добре. На Ваше разположение съм за подготовката на законопроекти и тяхната реализация.
ВЕРГИНИЯ БОЙЧЕВА: Казвам се Вергиния Бойчева и заемам длъжността „главен специалист“ в комисията от 1997 година. Надявам се, че досега съм била стриктна в своята работа. Надявам се да бъда полезна на всички членове на комисията. Винаги, когато имате нужда - съм на Ваше разположение за каквито и да е технически и организационни въпроси, свързани с работата и дейността на комисията. До сега не съм имала проблеми, да се надяваме, че и вие ще ме одобрите.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря на колегите, които се представиха. Към нас се присъедини и господин Мартин Иванов. Знаете, че госпожа Дора Янкова е заместник-председател, другият заместник-председател вече е заместник-министър, надяваме се скоро да попълним комисията и да изберем и трети заместник-председател.
Ще завърша с това, че вчера имаше Общо събрание на Национално сдружение на общините в Република България и с госпожа Павлова бяхме там. Трябва да Ви кажа, че очакванията към нас, като комисия, са огромни от страна на общините, още повече, че една значителна част от нас там имаме много път. Моят е 25 години в местната власт – от 1990 година. Така че надявам се наистина да не ги разочароваме. Аз им казах, че трябва да разсъждават държавнически, а не местнически, но все пак трябва да намерим златното сечение между държавническото поведение и местническото.
Нашият проект за дневен ред е:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет.
2. Обсъждане на организационни въпроси.

Имаме кворум. Ако имате други предложения по дневния ред, моля да ги чуем. Не виждам.
Моля, който подкрепя този дневен ред да гласува.
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Дневният ред е приет.
На заседанието на Комисията присъстват:
От Министерството на регионалното развити и благоустройството – господин Николай Нанков – заместник-министър. Желаем му още веднъж успех!
Госпожа Мария Костова – държавен експерт в Дирекция „Финанси“ и господин Димитър Петков – Агенция "Пътна инфраструктура".
От Министерство на финансите – Жени Начева – директор на Дирекция „Финанси на общините“, Мария Иванова – държавен експерт в Дирекция „Държавни разходи“ и Костадин Илиев – главен експерт в Дирекция „Национален фонд“.
Петър Добрев – Гражданско сдружение „Защита за гражданите и държавата“.
Това са нашите гости.
Да започнем по първа точка.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин председател, тъй като трябва да присъствам на Комисията по земеделието и храните, където съм заместник-председател и имам изказване, ако нямат против колегите да заявя как ще гласувам и да отида в другата комисия.
РЕПЛИКИ: Разбира се.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз съм против. Госпожа Караянчева не може да е по-различна от всички други членове, и ние имаме други комисии, но сме тук. Тъй като много я уважаваме, държим на нейното присъствие тук. Нека да остане тук. Заместник-председател или член на комисия е едно и също.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други възражения има ли?
При едно възражение мисля, че е възможно да постъпим по този начин.
Кажете как гласувате.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подкрепям бюджета на Министерския съвет, без частта за Висшия съдебен съвет.

1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Бих помолил вносителите да направят кратко експозе.
Господин Нанков, заповядайте.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин председател, заместник-председатели, уважаеми дами и господа народни представители.
Ще започна с едно кратко отклонение, което не звучи оправдателно. Сутринта бях народен представител, гласувахте ми заявлението за напускане, може би трябваше да бъда отсреща. Не зная кое е по-хубаво – да задавам въпроси или да отговарям, но ще се опитам до там, до където ми стигат силите.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз съм гласувал „Въздържал се“.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря за което.
Накратко. На Вашето внимание ще представя Законопроекта за държавния бюджет за 2015 година касаещ Министерството на регионалното развити и благоустройството, вече обединеното министерство – Министерството на регионалното развити и благоустройството. Ще започна с кратък коментар. Може би в условията, в които се намира и страната, и държавните финанси, това смея смело да заявя е най-доброто, което бихме могли да предложим на Вашето внимание, изстисквайки всички възможни резерви, които имаме, както в приходната, така и в разходната част. Тоест – да завишим максимално приходната част и да намалим в максимална степен разходната, като пък това да не допусне колизия за реализирането на основните политики, за провеждането на които е ангажирано Министерството на регионалното развити и благоустройството.
На първо място бюджетът, който е на вашето внимание е съобразен с макрорамката на държавния бюджет и ние сме се опитали да предложим такива параметри, които да не допуснат надвишаване на 3% дефицит на националния, основния бюджет, да има недостизи, които ще реализираме като политики в други години.
На второ място бих могъл да спомена, че изпитвам особено задоволство от факта, за разлика от 2013-2014 година, че всички приходи от винетни такси ще бъдат разходвани единствено и само от Агенция „Пътна инфраструктура“ за поддръжка, текущ ремонт, рехабилитация, изграждане на пътища, както е заложено в Закона за пътищата, а не както беше например 2014 година – малко над 60 милиона лева бяха разходвани за други дейности. Сега може би ще ви направи впечатление завишената разходна част по параметрите от бюджет 2013, когато министерството беше отново в същия формат и сумарните бюджети на Министерството на инвестиционното проектиране и Министерството на регионалното развитие за 2014 година. Завишеният бюджет на Министерство на регионалното развитие спрямо предходната година се дължи веднъж на отделянето на двете министерства, на второ място – поради факта, че ще разходваме на сто процента приходите от винетни такси именно за дейности, свързани с републиканската пътна инфраструктура.
Приходите в заложения проектобюджет, както винаги до сега ще се формират основно от собственост, в това число от наеми на имущество и морски плажове, включително и концесия на морски плажове, от държавни такси, съгласно Тарифата за таксите, таксите, събирани от Агенция „Пътна инфраструктура“, таксите по Закона за устройство на територията, тези събирани от ДНСК, включително глобите и санкциите, които налагат на физически и юридически лица. Заложили сме завишение, обективно за нас, с 1,5% на приходите от винетни такси за 2015 година, това е важно да спомена. Приходите в абсолютна стойност запазват нивото от 2014 година, които са в порядък на 271 милиона 95 хиляди лева.
Разходната част е 316 милиона 522 хиляди лева. Виждате, че има заложени трансфери по националния бюджет към политиката на министерството, в това число на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ имаме трансфери от 1 милион 370 хиляди лева и трансфери по ТГС програмите – програмите за трансгранично сътрудничество на България в рамките на 13 милиона 653 хиляди лева.
Разходите в бюджета на министерството са разпределени в три основни политики и респективно в 9 бюджетни програми. Ретроспективно ще мина накратко по всяка една от тях, да кажа къде са нашите основни дефицити. Предполагам ще имате и въпроси в тази сфера.
На първо място – Политика за развитие на регионите, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси и финансовите инструменти за постигане на растеж и подобряването на качеството на жизнената среда имаме предвиден бюджет от 3 милиона 570 хиляди лева. Тук имаме две програми –Стратегическо управление на регионалното и пространствено развитие, Децентрализация и управление на финансовите инструменти, регионално и местно развитие и териториално сътрудничество. Ще направя вметка, че тук говорим единствено и само за бюджетните средства, които са по бюджетите на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити – Министерство на регионалното развитие и благоустройството, а не онези средства, които са по заемни инструменти, средства от оперативните програми, от други финансови институции, с които оперира министерството, като бенефициент или като управляващ орган по ТГС програмите за вътрешните граници с Румъния и Гърция.
Втората бюджетна програма към първата политика е подобряване състоянието на жилищния сграден фонд и на жилищните условия на ромите в Република България с бюджет от 642 700 лева. Там ще поговоря специално за енергийната ефективност и за тази политика какви средства предвиждаме именно от оперативните програми и от други финансиращи институции за провеждането на тази политика на тази бюджетна програма. Втората политика – модернизация и поддържане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита, където имаме предвидени 275 милиона 269 хиляди 400 лева. Това е най-голямото перо в бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Бюджетната програма „Рехабилитация на пътна инфраструктура“ имаме предвидени 253 милиона 665 хиляди 400 лева. Включително имаме текущи разходи за над 132 милиона лева, от които текущи ремонти и поддръжка – договорите с ТРП са с бюджет почти 112 милиона лева. Капиталови разходи са 102 милиона 819 хиляди лева, като за основен ремонт една от програмите на Агенция „Пътна инфраструктура“ ще разходваме през 2015 година малко над 48 милиона лева. За ново строителство на републиканска пътна инфраструктура ще разходваме почти 41 милиона лева – 40 милиона 856 хиляди лева и колегите са записали за земя – това са всички очуждителни процедури, които касаят изграждането и/или реконструкцията на републиканска пътна инфраструктура, където сме предвидили 12 милиона лева.
Четвърта бюджетна програма е Устройствено планиране, геозащита, водоснабдяване и канализация. Тук имаме предвиден бюджет от малко над 21,5 милиона лева – 21 милиона 604 хиляди лева, като от тях 6 милиона 160 хиляди лева за текущи разходи имаме включени 5 милиона за възлагане или разплащане на възложен към момента общи устройствени планове на общини. Спомняте си, колеги, че в 41-ото Народно събрание приехме промени в Закона за устройство на територията, където задължихме всички общини да имат изработен общи устройствени планове така, че в унисон с тази политика до 2016 година осигуряваме 5 милиона лева за изработването на общи устройствени планове от общинските администрации, естествено по определени критерии.
От капиталовите разходи – 14 милиона и 300 хиляди лева 10 милиона са по програма „Безводие“. Мисля, че е излишно да коментирам, ако имате въпроси ще отговоря на тях. Какъв е проблема с редица населени места? Това е един много малък ресурс, 2014 година мисля, че беше 11 милиона и 500 хиляди лева, за 2015 година сме успели да заделим 10 милиона по програма „Безводие“ именно за проектиране, предпроектни проучвания и изграждане съответно на водоснабдителната структура в рискови и засегнати от безводие населени места и общини. Двадесет и две са общините, които попадат целево по програмата в 11 области.
Третата политика на министерството – Подобряване на инвестиционния процес чрез усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, подобряване на качеството на превантивния и текущ контрол в строителството. Тук се заложили 27 милиона 590 хиляди лева, като в бюджетната програма „Преднормативно регулиране и контрол на инвестиционния процес в строителството“ залагаме 7 милиона 644 хиляди лева, а в бюджетна програма шест – Агенция по геодезия, картография и кадастър – 19 милиона 946 хиляди лева, като 10 милиона от тях – капиталови разходи и разходи за текуща издръжка са за възлагане и за разплащане по възложени за 2014 година кадастрални карти, като основна политика на агенцията, а именно разширяване обхвата на националната територия с кадастрална карта. Добре известен е факта, че не повече от 19% от територията на страната към момента е покрита, но да не навлизам в подробности.
Последната политика на министерството - Други бюджетни програми – има заложени малко под 3 милиона лева – 2 милиона 770 хиляди 600 лева. И Девета бюджетна програма - Ефективна администрация и координация – имаме 7 милиона 321 хиляди 600 лева, заложени разходи за 2015 година.
Коментирам и представям на вашето внимание единствено разходите, които ще разходва Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Министерството на регионалното развити и благоустройството понастоящем е бенефициент на редица проекти, главно по Оперативна програма „Транспорт“, бъдеща „Транспортна инфраструктура 2014-2020 година“ с основен бенефициент Агенция „Пътна инфраструктура“, бенефициент и по другите оперативни програми. Разходва средства и от заемни инструменти, например т.нар. ДИЗ-ове – държавни инвестиционни заеми.
Мога да дам кратка справка, ако ви интересува и относно държавните инвестиционни заеми и съответно тяхното влияние върху бюджета на министерството за 2015 година. От заложени 305 милиона лева заемни средства по държавни инвестиционни заеми - това са средства за републиканска пътна инфраструктура, заеми за подобряване на ВиК инфраструктурата, от ДИЗ-ове и заемни инструменти, финансиране и на проектите, свързани с разработването на мастерпланове, с реализиране на ВиК реформата имаме одобрени 228 милиона лева. Това е лимитът, одобрен от Министерство на финансите, като 169 милиона 128 хиляди лева са разходи, които ще реализираме през 2015 година, а 58 милиона 961 хиляди лева са съответно средства за погасяване през настоящата финансова 2015 година – разходи от предходни календарни и финансови години.
За Агенция „Пътна инфраструктура“ по проект „Транзитни пътища 5“ имаме 126 милиона 410 хиляди лева заложени по държавни инвестиционни заеми за 2015 година. В дирекция „ВиК“ по двата проекта – развитие на общинската инфраструктура и техническа инфраструктура 2010-2013 година, които са свързани, веднъж с ВиК - реформата във ВиК сектора, втори път с конкретни инфраструктурни интервенции. Включително строителството на трите язовира, четирите с реконструкцията на язовир „Студена“, това са „Пловдивци“, „Нейковци“ и „Луда Яна“ и заложени 12 милиона 908 хиляди лева в бюджета за 2015 година.
Останалите 29 милиона 800 хиляди лева, почти 30 милиона лева са разходи по лихви по съответните заемни инструменти. По Оперативна програма „Транспортна инфраструктура“ с бенефициент Агенция „Пътна инфраструктура“ 2007-2013 година, довършваме АМ „Марица“, АМ „Струма“ без Лот 3, обхода на Габрово и на Монтана и съответно западната част на околовръстното шосе на София, т. нар. Западна дъга.
Ако пропускам нещо колегата Петков ще допълни. Може би ще имате въпроси за новия програмен период, част от средствата ще бъдат разходвани и през 2015 година от бъдещата Оперативна програма „Транспортна инфраструктура“.
Мисля, уважаеми народни представители, да спра до тук. Ако имате въпроси сме готови да отговаряме.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
От Министерство на финансите има ли колега, който иска да каже няколко встъпителни думи. После ще продължим с въпроси, отговори и дискусия.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Ще допълня съвсем накратко основните параметри и нови моменти в бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2015 година.
На ниво консолидирана фискална програма, като отчитаме тенденциите в нарастване на постъпленията от имуществени данъци и данък върху превозните средства, както и очаквано подобряване в събираемостта на приходите планираме 80 милиона ръст на приходите при общините спрямо 2014 година. Бюджетните взаимоотношения са завишени със 100 милиона и 900 хиляди лева, в това число единните стандарти за делегираните от държавата дейности със 78,6 милиона лева, на изравнителната субсидия с 8,4 милиона лева, на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 4 милиона лева и на целевата субсидия за капиталови разходи – с почти 10 милиона лева, в това число за ремонт и изграждане на общински пътища – с 3 милиона лева.
Разчетени са разходи на ниво консолидирана фискална програма в размер на 4 милиарда 306,5 милиона лева, като сме планирали увеличение с около 12,2 милиона лева на ниво консолидирана фискална програма, в това число за делегираните от държавата дейности с над 80 милиона лева. Отделните направления за промяна на разходите в сферата на делегираните от държавата дейности са синхронизирани с първостепенните разпоредители и съответните секторни политики, като в социалната сфера те са съобразени с развитието на проектите и гарантиране на устойчивост на тенденцията за деинституционализация и преминаване на повече бройки към социалните институции, отколкото тези в домовете.
В областта на образованието стандартите са съобразени с политиките за развитие на средното образование и в сферата на културата въвеждаме нови стандарти за подобряване на материално-техническата база в музеите, като в читалищата предвиждаме един ръст, с който смятаме, че ще се осигури по-оптимално издръжката на самите читалища.
Опитали сме се да предложим подобрен механизъм за разпределение на средствата за изравнителна субсидия съвместно с Националното сдружение на общините и на средствата за зимно поддържане, доколкото са координирани и с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, но като цяло тези механизми за разпределение на средствата на извънделегираните от държавата дейности на общините са едно предизвикателство пред нас през 2015 година за следващата 2016 година от гледна точка на намиране на възможности за по-ефективно насочване на средствата към общини, които наистина изпитат финансови затруднения и отговарят на съответните критерии и показатели за разпределение на средствата.
Разчитаме в сферата на общинската администрация, че ще се положат усилия за оптимизиране на разходите за персонал и по-ефективното им изразходване. Като цяло на макроикономическо ниво е заложен в следващата година преодоляване на неблагоприятните тенденции от тази година по отношение на салдото и преминаване, постигане на 3% дефицит спрямо Брутния вътрешен продукт в края на 2015 година, както и ръст от 0,8% на икономиката с минимални равнища на инфлация, като в сферата на общините разчитаме в инвестиционна посока на усвояване на средствата от европейски програми и проекти още от 2015 година и приключване на настоящите. Работим активно и с управляващите органи, с Министерство на регионалното развитие и благоустройството и с Националното сдружение на общините в Република България за преодоляване на негативните тенденции, отчетени през предходния програмен период.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря на госпожа Начева и на господин Нанков.
Моля, колеги, за изказвания, въпроси, становища.
Господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Извинявам се предварително, ако въпросите ви звучат в известна степен наивни, но аз съм виждал до сега само общински бюджет и в този смисъл възможно е нещата да не са точно същите в републиканския, съответно в Агенция „Пътна инфраструктура“.
Бих искал да чуя каква е сумата за капиталовата програма, говорим за Министерство на регионалното развитие и благоустройството, ако има такава и каква е философията. Само приходни от обекти или и нови капиталови обекти за следващата година. Предполагам, че поддръжки в Министерство на регионалното развитие и благоустройството няма, но в Агенция „Пътна инфраструктура“ ме интересува сумата за поддръжки, каква е предвидена. Съответно Агенция „Пътна инфраструктура“ има ли капиталова програма или се занимава само с поддръжки и съответно сумите, предвидени за капиталови разходи при Агенция „Пътна инфраструктура“.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви за въпроса.
Да, има капиталова програма. Ще дам разяснения, може би колегата Петков ще ме допълни.
Освен текущи ремонти и поддръжка, което не попадаше в обекта на Вашия въпрос, т.нар. изкърпвания и зимното поддържане имаме и капиталова програма, като в нея имаме 102 милиона 819 хиляди лева и това е по програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ само с бюджетни средства от първостепенния разпоредител Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като за основен ремонт от тях са 48 милиона 232 хиляди лева. Тук говорим по програма „Основен ремонт“, където имаме и нови обекти. Ново строителство – 40 милиона 856 хиляди лева и останалата част от 12 милиона лева имаме отчуждителни процедури за новостроящи се, реконструирани и рехабилитирани обекти. Пак казвам, че това е само от средствата от бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството без средствата от държавни инвестиционни заеми и средствата от Оперативна програма „Регионално развитие“ и Оперативна програма „Транспорт“.
ДОРА ЯНКОВА: Обикновено това са стандартните около 100 милиона, които Агенция „Пътна инфраструктура“ харчи за рехабилитация и поддръжка на държавните пътища. Доколкото разбрах господин Марков попита за общински. Общинските са си естествено в разпределението на бюджета на общините. Аз поне не видях, ако има – ще Ви приветстваме, в Закона за бюджета в частта, която вие упражнявате, за общински пътища допълнително няма извън бюджетите на общините. Нали така? Тоест, господин Маркова, пари няма допълнително.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин председателю, господин заместник-министър, дами и господа, с господин Здравко Димитров много внимателно прегледахме доклада и проектобюджета на госпожа Лиляна Павлова и той, като бивш областен управител на Пловдивска област и аз, като бивш кмет на града ни интересува следната ситуация. Не видяхме в проектобюджета и това, което още повече ме притеснява, че и проектопрогнозата за 2016-2017 година ремонтирането на изключително важен път, който беше заложен още в правителството на Борисов 1, както се нарича, Пловдив-Асеновград. Даже нашият областен управител в момента твърди, че този път тази година ще бъде изграждан. Интересува ни с господин Димитров дали наистина е заложен този път, защото повярвайте ми, аз съм сигурен, и госпожа Янкова ще ме подкрепи, този път е изключително важен и това е връзката със Средните Родопи, а там стават невероятно много пътно-транспортни произшествия. С тъга ще кажа, че го наричат пътя на смъртта и то с много тежки катастрофи – челни удари обикновено, със смъртни случаи приключват по 4-5 човека загиват.
Интересува ме дали е предвидено изграждането, ремонта на този път, защото не го виждам в доклада на госпожа Павлова. Дано, господин Димитър Петков, в Агенция „Пътна инфраструктура“ да сте го предвидили. Още повече, че нашият областен управител твърди, че тази година започва изграждането му, а пък аз не го виждам в прогнозата за 2016-207 година, което това мен сериозно ме притеснява.
ЗДРАВКО ДИМИТРОВ: Бих добавил и околовръстния път на Пловдив. Мисля, че проектът вече е готов, отдавна го очакваме. Още повече липсват 7 километра, с които външният пръстен да се затвори. Много е важно за града и областта, защото сега транспортът, който идва от Смолян минава през града, за да отиде до магистралата, няма друг път.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: И всички тези 45-тонни камиони се „набиват“ в града и унищожават пътната инфраструктура на града.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Предполагам, че колегите визират частта от доклада на 48 страница, където коментираме и даваме конкретните обекти, които ще бъдат финансирани по Оперативна програма „Транспортна инфраструктура“.
Оперативна програма „Транспортна инфраструктура“ за периода 2014-2020 година ще финансира проекти, които касаят само участъци от републиканската пътна мрежа, която попада в ТNТ – паневропейски транспорти коридори и именно поради това участъкът, включително околовръстния път на Пловдив, участъкът от Пловдив до Асеновград е наистина изключително тежък участък, който ще е едно адекватно продължение на хабилитирания между другото път Асеновград-Смолян и няма как да попадне в Оперативна програма „Транспортна инфраструктура“. Там попадат автомагистралите, първокласни пътища, които обаче са част от TNT мрежата на Европа. Това обаче не означа, че в Оперативна програма „Региони в растеж“, бъдеща такава, по която ще се финансира рехабилитацията на републикански пътища първи и втори клас не би могъл да бъде включен съответният участък.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Но сега не е включен.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Защото няма разбивка за обектите, които ще бъдат финансирани по Оперативна програма „Региони в растеж“. Все още нямаме яснота в бюджетна тригодишна прогноза кои пътни отсечки и участъци ще попаднат за финансиране в Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 година“.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: За 2015 година едва ли ще се получи. Разбрах.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаеми колеги, господин заместник-министър, аз лично ще подкрепя така предложения бюджет, разбира се с ясното съзнание, че едва ли има министър, едва ли има министерство, което ще бъде доволно от този бюджет. Вчера и на икономическа, на енергетика и на туризъм комисии всяко едно министерство изказа своите притеснения дали ресурсът, който му е отреден ще му стигне. Но предвид ситуацията, в която се намираме, тя наистина е много деликатна, опитваме се да направим един бюджет, който е балансиран в рамките на 3% дефицит, което означава, че трябва много стриктно да се резходват бюджетните средства именно, за да не излезем от тези 3%. Това означава много строга фискална политика от всяко едно министерство.
Разбира се, и колегите преди малко казаха за такива пътни инфраструктурни обекти, които са важни за региона и безспорно аз съм сигурен в това нещо. Но освен, че ще подкрепя бюджета, моето притеснение, което обаче не го видях в бюджета и се надявам вие да ми отговорите е по два въпроса. Тъй като съм член на Комисията по енергетика и считам, че в много близкото настояще ние трябва да започнем не само да говорим, а реално и да подкрепим енергийната ефективност. Считам, че това е един от най-важните приоритетни области, на които държавата може би до някаква степен е длъжник. Знаете, че програмата, по която се финансира енергийната ефективност за многофамилните жилищни сгради е крайно недостатъчно, а и освен това е много тромава и това също допринася до нейното нереализиране.
Въпросът ми е, тъй като не видях в бюджета, за съжаление сега видях доклада на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, предвидени ли са допълнителни средства за енергийна ефективност, ако са предвидени по какъв начин ще бъдат финансирани именно тези многофамилни жилищни сгради?
Другият ми въпрос е, тъй като последните няколко дни четох различни интервюта на министър Павлова именно за новата отсечка на АМ „Хемус“, която се предвижда да бъде изградена от Ябланица до Ловеч, тъй като не видях в тази таблица точно този участък, дали сте предвидили такива пари за следващата година?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ако позволите само едно допълнение към отговора на предходния въпрос на господин Атанасов, който излезе, но господин Димитров ще му предаде. Колегата Петков ми подсказа, че сме заложили в бюджета за 2015 година за отчуждителните процедури за пътя Пловдив-Асеновград, което е една гаранция, че се работи, ще има проектна готовност и евентуално би могъл да бъде включен в Оперативна програма „Региони в растеж“ при финансиране през 2016 година, ако сме готови с проектно-сметната документация.
На двата въпроса на господин Ненков. Започвам с енергийната ефективност. Факт е, че в така представения ви в графичен вид към доклада проектобюджет не фигурират такива средства, фигурират само 642 хиляди лева и те са предвидени за изграждането на жилища в ромски квартали, социално уязвими групи, тъй като средствата, които предвиждаме по бъдещата програма не са от бюджета на първостепенния разпоредител именно Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Какво имам предвид?
Понастоящем в една от схемите по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 година по Проектна Ос 1-2 „Жилищна политика“ се реализира пилотният проект на стойност малко над 65 милиона лева, с 50 милиона лева европейско финансиране за рехабилитирането, да не казвам саниране, обновление на над 100 български дома. Те са на етап проектиране и избор на изпълнител за извършване на строително-монтажни дейности. Живот и здраве до края на възможността за отчитане на стария програмен период, а именно декември 2015 година ще приключим успешно дейностите по сегашния проект на стойност малко над 65 милиона лева, одобряването е малко над 100, мисля че са заложени 104, за многофамилни жилищни сгради.
Оттук нататък една от основните точки в коалиционното споразумение при съставянето на правителството на Република България е именно създаването на специален фонд на база на финансирането, за което ще се задейства специална програма за енергийна ефективност в основно панелни многофамилни жилищни сгради и ще бъде, имаме твърдата гаранция на финансовия министър, реализирано през настоящата година. През настоящия месец ще стане ясен източникът на тези 200 милиона, с които ще стартираме през 2015 година, било то под формата на държавен инвестиционен заем, било то под формата на заем от ББР или от Плана „Юнкер“ защо не, но средства от този фонд ще стартират началото на програма не само за енергийно обновление, не само за саниране, не само за реконструкция на жилищни сгради с цел подобряване на тяхното енергийна ефективност, а и на техните конструктивни параметри. Нещо, което е недопустимо от гледна точка на европейско финансиране. Европейската комисия задължи България в новия програмен период средствата, които ще разходваме – това е третият източник на финансиране за енергийните мерки в жилищните сгради, да бъдат рехабилитирани единствено и само конструктивно укрепени сгради. И тук разликата между този фонд, който ще създадем е, с който ще могат да се финансират на сто процента строително-монтажните ремонтни дейности, предшествани от всички предпроектни проучвания, проектиране и т.н.
С част от средствата на фонда ще се финансират и разходите, които домакинствата ще поемат, като съфинансиране в размер на 25% необходими за реализирането на мерките по проекта в бъдещата Оперативна програма „Региони в растеж“. Там, живот и здраве, заложени и надявам се до месец-два договорени ще бъдат средства в размер на 175 милиона евро. Казвам, че разликата с публичния фонд, който ще създадем е, че там ще има необходимост от съфинансиране – 75% европейски средства, 25% - съфинансиране. Но вратичката, която си отваряме е именно с част от средствата от този фонд публичен да се финансират тези 25%, за да получим наистина една значително по-сериозна социална подкрепа.
Опитът в настоящия програмен период с тези малко над 65 милиона лева за т.нар. демонстрационен проект „Енергийно обновяване на българските домове“ с европейски средства беше изключително тежък. Първоначално се опитахме със средства в размер на 50% безвъзмездна помощ, с 50% съфинансиране да стартираме процеса. След това първото служебно правителство 2013 година повиши гранда на 75% безвъзмездна помощ и 25% съфинансиране. Отново много пречки, но наистина процесът по убеждаване на собствениците на апартаментите в многофамилните жилищни сгради е изключително тежък. Един човек в конкретния вход, тъй като Европейската комисия позволява реализирането на мерки в един отделен вход да има определени изисквания – да е минимум три етажа, с минимум шест самостоятелни апартаменти, индивидуални жилища и т.н., но един от собствениците да не е съгласен финансиране за целия блок, за цялата сграда, от целия вход, ако подлежи на финансиране отделен вход пропада. Да не казвам голяма дума, но над 50% от случаите на подалите заявления първоначално пропадаха именно поради отказ на определен собственик на частен имот да се включи в настоящия проект.
Относно вторият въпрос за АМ „Хемус“. Да, основен приоритет е, господин Ненков, който е заложен за финансиране в Оперативна програма „Транспортна инфраструктура 2014-2020 година“. Живот и здраве януари месец още обявяваме процедурите за избор на изпълнител за двата лота с обща дължина 60 километра от Ябланица до разклона Плевен-Ловеч. Индикативна стойност 185 милиона евро на двата лота. Така че предстои обявяване на обществена поръчка за избор на изпълнител, живот и здраве, всичко да е наред!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, изслушахме внимателно доклада на заместник-министъра, все още нашия колега. Вчера участвахме в едно заседание, където имаше близо два часа изразително четене, но виждам, че Вие много набързо сте навлезли в проблемите и нямахте възможност да изчетете тези страници, които сте представили пред нас.
От Вашето експозе разбрах в тези трите политики и деветте програми, които са засегнати в бюджета, че средствата, които са определени са недостатъчни. Или въпросът, който Ви задавам – Вие доволни ли сте от средствата, които ви предоставя Министерство на финансите? Ако не сте доволни, кажете ни – ние, като опозиция да направим съответните предложения, дано да ви помогнем. И след като не са достатъчни средствата няма как да подкрепим един такъв бюджет и не можем да оставим постоянно Министерство на регионалното развитие и благоустройството да не може да си изпълнява програмата и след това министрите да бъдат атакувани.
Но въпреки всичко разбрах, че с тези средства, които имате господин Славчо Атанасов се уреди, уредихте преди малко и господин Зеленогорски с магистралата до там, с Дора Янкова остана малко настрани до Смолян. Като че ли аз да предложа между Мъдрево и Бреница – Разградска област и Силистра – един път, който е необходим, за да минават хората напряко – 3 километра, сега обикалят 55 километра. Тези 3 километра път от Агенция „Пътна инфраструктура“ и от тези недостигащи средства, ако отделите ще има път между Мъдрево и Бреница и ще видите, че две областн ще сте уредили.
Колеги, сериозно искам да наблегна на Програмата за енергийна ефективност. Програмата за енергийна ефективност все още до тук се чудех защо от предишното правителство я изтеглихте от Министерството на енергетиката в Министерство на регионалното развитие. Чух, че ще се подобряват и конструктивните елементи на съответните сгради, където вече излязохте от енергийната ефективност, където наистина енергийните одити, които трябва да се правят за сградите е чиста работа на енергийните специалисти, не е работа на Министерство на регионалното развитие. Тогава прехвърлихте всички в Министерство на регионалното развитие, за да можете да си направите тръжните процедури и да си изберете съответните фирми и стана това нещо в служебното правителство. Все още се чудя как толкова бързо реагира това служебно правителство, дори определи фирмите, които би трябвало да изпълняват Програмата за енергийна ефективност, където 50 милиона стоят от 8 години и не могат да бъдат усвоявани поради няколко прости причини. Защо не се изпълнява енергийната ефективност? Поради една проста причина – дойдохте на власт и онази грешка, която ние допуснахме последните 4 години и бяхме записали в чл. 19 в Закона за енергетиката, че енергийният одит е задължение на държавата.
Уважаеми колеги, докато не се направи енергийният одит на съответната сграда вие не можете да тръгнете да направите, да изтеглите средства за енергийна ефективност и да искате от хората съответно съфинансиране за онова, за което първоначално са нямали. Дойдохте на власт, махнахте това нещо и в момента хората нямат средства дори да си платят одита за енергийната ефективност на сградата си, ние говорим тук, че 200 милиона ще отделим и ще направим енергийна ефективност. Фирмите са определени, парите са тук, само че законово ние не можем да подредим нещата и да кажем какво трябва да се направи. Тези средства, 20% за това, което трябва да се направи безплатно на всеки възрастен пенсионер и да нямаме, че един се отказал от входа и те не могат да си направят енергийния одит, да им се направи енергийния одит. След като им се направи енергийния одит най-после в този ЗУТ да вземем да направим така, че да задължим тези хора в един вход, минаваме на две трети да се вземе решение, на сто процента да се вземе решение, един път да не слушаме хората и да решим, че входът взима решение с две трети и оттам нататък има етажна собственост, имат право да прекарат през всичките възможни институции проекта си и да се тръгне с енергийната ефективност.
Но виждам, че много работа имате, господин заместник-министър. Но забелязвам, че и няма да може и да се оправите, защото желанието Ви е голямо, но средства нямате. И аз, ако подкрепя такъв бюджет ще излезе, че Ви подвеждам и затова Движението за права и свободи няма да подкрепим такъв бюджет, за което искрено съжалявам.
Благодаря ви.
ДОРА ЯНКОВА: И аз благодаря на господин Аталай.
Други желаещи. Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако разрешите, ние с колегата имаме друга комисия, нашият глас да се запише.
ДОРА ЯНКОВА: По подобие на госпожа Караянчева. Тя си заяви „За“ и „Против“ - за Висшия съдебен съвет, Вие заявихте, как?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ние заявяваме, от уважение към колегата, „Въздържали се“.
ДОРА ЯНКОВА: Добре.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Приема се.
ДОРА ЯНКОВА: Да.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Докато колегата Аталай е още тук, ако искате да спазим процедурата и да отговоря на въпросите, да чуете отговора на министерството. Зададохте въпрос все пак.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Слушам.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ще отговоря малко йезуитски на въпроса.
Ние сме изключително доволни от така предложения бюджет и от колегите от Министерство на финансите и няма как да бъде друго, оценяйки и осъзнавайки каква е консолидираната фискална политика, каква е макроикономическата рамка в страната към момента. Пак казвам, от нищо – все пак е нещо и то не малко. Да, факт е, че имаме голям недостиг, мога да говоря с часове за недостига по отделни политики. Без Агенция „Пътна инфраструктура“ е над 190 милиона по политики.
Отговарям за енергийната ефективност много накратко, без да се преповтарям. Ако бях все още народен представител щях да използвам един термин, сега няма да го използвам – да не манипулираме, сега не го използвам, защото няма ресурс, стотинка, евроцент изхарчен с европейски, а няма да има и такъв с бъдещи публични ресурси – заемни средства, национален бюджет и т. н. в системата на енергийната ефективност и програмата за обновяване на българските домове и бъдещата програма за енергийна ефективност без да има енергиен одит. И не само енергиен одит, енергиен паспорт.
Втора корекция, за обществените поръчки. Проектът за обновяване на българските домове стартира 2012 година. Сложен процес за подготовка на проектния цикъл, много сложен процес именно с изготвянето на всички предпроектни документи, като започнем от предпроектното проучване, от енергийните одити, в момента върви проектиране. Но в процеса по изготвяне на енергийните одити, когато можем да ориентираме собственика какъв процент ще се финансира в абсолютни стойности – процентът е ясен – 25, колко ще му струва на джоба – това нещо излизаше веднъж от енергийния одит, едни приблизителни стойности, а от реалния, инвестиционния проект, без значение дали е в техническа или в работна фаза, ще излезе вече в конкретни стойности. А в още по-конкретни ще излезе, когато се проведе обществена поръчка за избор на изпълнител на строително-монтажните дейности, когато естествено цената ще падне.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Казах, че служебното правителство за много кратко време направиха избор на проектанти и за изпълнение.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: За избор на проектанти и за изпълнение на проектиране…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре, няма да спорим. Благодаря Ви, че много кратко ми отговорихте в рамките на 15 минути. И аз Ви благодаря, че отделихте средства за пътя Мъдрево-Бреница, щом сте доволни с бюджета и това, което ви удовлетворява като средства. Оттук нататък засега ще се въздържим. Ако се направят всички тези неща с одитирането и отделянето на средства от бюджета, с всички паспорти, които казахте, платени от евросредства, пак от бюджета, с всички средства, с които ще санирате сградите на хората и да не се бъркат в джоба си, включително и уредите законовата база да няма против един пенсионер и да има саниране на сгради - какво голямо щастие е това за нас.
Благодаря ви.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като разполагаме с два документа – единият на госпожа Лиляна Павлова, който е програмният формат на бюджета и бюджета за 2015 година и другият е големият бюджет, където е частта за бюджета на самото министерство и политиките, свързани с това, което упражнява министерството, тук дебатираме по-обстойно общините. Имайки предвид, че познавам екипа на министерството, с който бяхме колеги в предишния мандат, аз лично очаквах по-амбициозен бюджет. Сега, както и да говорим, че сме в дефицит, в криза, ние имаме един кредит, имаме реалностите на бюджета, на напрегната бюджетна рамка и старта на европарите, което е регионалната политика по същество и това за мен означаваше 2015 година да е по-ефективна, по-работна и с повече финансов ресурс.
По отношение на бюджета на самото министерство, той е консервативен, в него няма нищо ново. На стр. 43 според мен има отстъпление от Програмата за водите, тя беше около 20 милиона, сега чух, че ще бъде 10,7. Това означава, че ще решим по-малко въпроси, свързани с Програма „Безводие“. Тъй като сме в началото на мандата на правителството, а сме и в реалностите на бюджетните цифри, аз лично се опитвам да не се увличам по желанията, които искате да свършите за четирите години и бюджетната прогноза, която е за три години, а да видим какви ще бъдат реалностите на 2015 година. Тук по това, което е заложено, като политика имам няколко въпроса и притеснение. Какво от ехото на първия планов период, като финансов ресурс ще се уплътни и колко няма да бъдат усвоени по Оперативна програма „Регионално развитие? Ще имаме възможности по държавните пътища, преди всичко да бъдем по транзитни пътища и по заемните политики? Означава ли, че в 2015 година от новия планов период ще изтеглите изпреварващо и ще сключите договори за магистралите и за инфраструктурата, защото програмата е изпратена и по всяка вероятност, дай Боже да се утвърди до средата на март, юни, докато се определят мерките и се започне от обществените поръчки, моето притеснение е, че 2015, както и 2014 година, ще има една инфраструктурна политика, която няма да е толкова напрегната? Това означава в предишния мандат – в 42-ото Народно събрание ПИП трябваше да попълни тази празнота до известна степен. Сега лансирате идеята за енергийния проект, като политика.
Ако трябва да бъдем реалисти с паспортите, с обществените поръчки, с комплектоването на фонда тази амбиция доколко и в 2015 година ще започне, като следващ въпрос? Или тя ще започне да готви фонда, ще се търси пакет от финансови инструменти, дали от плана „Юнкер“ или от други места, но това реално 2016 година ли ще отиде или не?
По-скоро ние, като комисия, като хора, които трябва да дебатираме в парламента дали да ви подкрепим или не се интересуваме инвестиционният пакет на държавата за 2015 година в реалностите няма да е толкова голям, защото дори и в този документ, който сте ни дали там се преливат нещата – старият планов период, транзитни пътища, малко от бюджета и реално, ако трябва да бъдем реалисти – от бюджета 100 до 110 милиона ще има Агенция „Пътна инфраструктура“ и те са гарантирани от бюджета за рехабилитация по-скоро на третокласната инфраструктура.
Министърът мащабно вметна колко магистрали, Вие така смело – колко ще санираме, това може би ще бъде ехото на санирането на тези фирми, които се избраха по райони за планиране, ако трябва да бъдем откровени и които общините ще реализират, които ги подготвиха по стария планов период по оперативната програма.
Съжалявам, че днес има събрание на Националното сдружение на общините в Република България, които това, което госпожа Начева сподели, ако са увеличени парите за общините със 109 милиона според единните стандарти, които е нормално по публичните услуги да вървят вие сте ги увеличили на 78,6 милиона. Реално това, което в дебата Националното сдружение на общините в Република България е постигнало 4 милиона за зимно поддържане, 8,4 от изравнителната субсидия, 9 милиона за капиталовите и за общинските пътища плюс 3. Тоест, това в дебата в подготовката на бюджета – 25 е реално по отделните политики.
Но звучат много въпроси, с които ние постоянно се запознаваме и които няма да решим. Миналата година намерихме смелост в бюджета и аз предлагам да се обединим в комисията, дадохме възможност на общините още 20 милиона, което беше нарасналите ангажименти на местната власт и парите, които в администрацията с увеличение на минималната заплата ще трябва да бъдат увеличени. Иначе ще трябва да си бъдат за сметка на собствените приходи, като увеличени. Сега анонсът за увеличението на работната заплата на колко ще отиде – от 340 на 360. Госпожо Начева, това не знам дали е предвидено в бюджета на общините или те трябва, ако увеличават или да си направят сами съкращение или да ги дадат парите от собствените си приходи, а приходи в общините почти няма. Когато готвят в партньорство с европроектите е изключително трудно.
Втори въпрос, който стои е въпроса със средствата, които се заделяха за общинските болници в отдалечените райони. Да, ние имахме грешка. Националното сдружение на общините в Република България и Министерство на здравеопазването бяха тук, не изхарчиха достатъчно добре тези пари, но в общините общинските болници, които останаха, макар и малко потъват. Почти всяка болница има задължение. И всяка година те потъват, а те са жизнено важни да гарантира една услуга, която е изключително важна.
По отношение на средствата, един въпрос, който така или иначе само се претопля, той си стои много горещ, вчера слушах и премиера като дебат – въпроса за финансовите корекции. Къде ги слагаме? Те вече, доколкото чух вчера, ако е вярно това, което сте подготвили като администрация на премиера са около 500 милиона. Солидарно ще се разпределят ли, или ще правим така, че общините още ще потънат? Това може би към госпожа Начева. И ние като комисия ще се наемем ли да започнем тази тема по-смело да я решаваме като тема, защото сега тези пари се осчетоводяват в сметките на общините, те си стоят дължими или се спират проекти, или определени общини казват – ние нямаме сила в следващия планов период да кандидатстваме.
Общините поставиха въпроса и самото Министерство на вътрешните работи ние да се държим консервативно и в Закона за бюджета няколко години си стоят все 70 милиона за бедствия и аварии. И тази година са 70 милиона. Паралелно с това треперим постоянно, нито за превенция има, тук поне 120-150 милиона се искаше. Мизия е проблем, в момента има проблем в Хасково, той ще дойде с натрупване. Разсипваме постоянно инфраструктура, опипваме и кокетираме, чакаме Европейската комисия да ни даде, там над 10 милиона трябва да имаш, което е изключително трудно. Тук ние сигурно ще предложим в Закона за бюджета между първо и второ четене, не приемаме 70 милиона за бедствия и аварии при толкова отворени язви в страната. Изключително много въпроси, които са отворени като проблем.
Още един проблем, може би към министъра, като мнение, той е доволен, но и от практиката си като кмет и от работата си като народен представител, и като гражданин на България изключително голям е проблема със свлачищата в България. Едни никакви средства стоят в Закона за бюджета, треперят кметовете, геозащита е изстискана като подкрепа и финансов ресурс, а дали тези средства ще се увеличат за бедствия и аварии или за свлачища в геозащита аз лично няма да се примиря тези средства да бъдат толкова малко, защото ние имаме за издръжка за геозащита и да има до 3-4 милиона, в които административно министерството може нещо да направи и пак – хайде за сметка на общините или от бедствия и аварии да се вземат, а това са тежки проекти. Имаше едни средства в оперативната програма, сега нямам представа оперативната програма, която сте предложили като нов вариант дали там ще има нещо за решаване на въпроси по-големи със свлачищата.
Имайки предвид голямата амбиция на министър Павлова и екипа, който тя представлява в момента във ваше лице, аз смятам, че бюджетът на министерството и политиките, които министерството през тази година ще реализира не отговаря бюджета на вашата амбиция. Вие по-скоро в момента, както каза и господин Аталай в желанието за 4-годишния мандат и за 4-годишната политика, която една част ще се компенсира от европейските средства имате желание да свършите много неща. И ние – тези, които сме по-стари общинари и политици, свързани с регионалната политика нямам как да се приспим. Моето притеснение е, че за развитието на България като публичната инфраструктура, водна, пътна, техническа, бедствия и аварии, взаимоотношенията с общините ние нямаме напредък през тази година, а това е свързано и с кризата, и с възможностите за развитие на страната, необходимостта от по-гъвкави мерки.
Аз приветствам енергийната програма, но очаквам тя да се реализира 2016 година. Ако стане 2015 година – поздравления, знаейки като кмет какво значи паспорт, събрание на сдружението, да намерите фонда, да изиграете обществените поръчки. Дори идеята, чух, че по 300 хиляди лева ще бъде, ние направихме по лош ЗОП, което ще спъне кметовете с публичността и няма да могат да изберат веднага изпълнител, което означава, че ако се прави промяна на фонда да се направи промяна и на ЗОП да стане по-бързо поръчването и повече малки фирми да заработят. Ето това ми е тревогата, което ни прави доста, отчитайки амбицията на екипа, резервирани към самия бюджет, но все пак тези резерви, които изразявам може би ще бъде възможно вие да отговорите на въпросите. Казахте, че сте доволни от бюджета, един кмет и един министър, когато са доволни това не е добре, трябва постоянно да има недоволство в търсенето и ангажирането и на нашата комисия и на парламента към допълнителен финансов ресурс, но в крайна сметка вие изразявате мнението на ръководството на министерството и може би на госпожа Павлова, това го заявихте в момента при нас.
Има притеснение по отношение на това, че онзи напредък, който заявявахте, за който реално и сега в документа го има няма да бъде действително такъв голям напредък.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Господин заместник-министър, първо – аз много се радвам, че все пак сте отстояли увеличение на бюджетите на общините в различните дейности. Тъй като в последните месеци много говорихме за изграждане на пътя Видин-София, в частност пътя Мездра-Ботевград моят въпрос към Вас е, на стр. 55 от документа, който ни е раздаден, моля да ми обясните проектът Европейски транспортни коридори и включването на път Е-79 във времето 2015-2016 година предвижда ли се, как ще бъде финансиран и кога да очакваме неговата реализация? За основен ремонт и ново строителство в този документ на вашето министерство са включени магистрали, други магистрали, други участъци, но аз не намирам конкретика за пътя Мездра-Ботевград или Видин-София, това е участък, който е много натоварен, след отварянето на Дунав мост 2 и работещият ферибот на Оряхово този участък е с голяма натовареност от тежки пътно-транспортни средства, които създават всекидневно предпоставки за пътно-транспортни произшествия.
Благодаря ви.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Накратко на въпросите на госпожа Янкова.
По отношение на инвестиционните проекти и на ръста в средствата, както вече отбелязахме е направено максимално възможното, за да се постигне този ръст и считам, че увеличенията са абсолютно балансирани в отделните направления така, както сме коментирали с Националното сдружение на общините в Република България и с отделните общини. Нещо повече – тази година е направена първа крачка в методиката за изравнителната субсидия. Видели сте, има 58 общини, които са определени от сдружението, не от нас административно, чиито собствени приходи са по-малко от 20 на сто от общите разходи на общините да получат допълнителен ресурс над този, определен по методиката спрямо останалите общини.
Това, което ни прави впечатление по отношение на инвестиционните разходи и разходите за общинска администрация, считаме, че има достатъчно резерви и потенциал през 2015 година, обсъждайки механизмите за разпределение на средствата да се оптимизира, както събираемостта на приходите в общините, не случайно сме заложили 80 милиона прогнозен ръст по консолидираната фискална програма в приходите. Тоест, считаме, че там потенциал за оптимизиране на събираемостта, но така и по отношение на усвояване на наличните вече средства в общините, защото вие знаете, че наличностите по сметки на общините, разполагаеми наличности, не целеви всяка година нарастват без да могат да се усвоят накрая на годината и те преминават в преходен остатък, който ние не можем да планираме какво отражение ще даде върху консолидираната фискална програма, което означава, че заедно с ръста на средствата трябва да се положат редица усилия, съвместно и със сдружението работим в тази посока за усвояване на наличните средства по възможно най-добрите начини. Няма все още изграден достатъчен потенциал в тази посока във всички общини.
По отношение на общинските болници – да, знаем, че такова е тяхното състояние. Вчера министър Москов направи изявления, свързани с реформите в тази сфера. Идеята е общинските болници да намерят своето правилно място в здравната система и считаме, че там ще има положително развитие дотолкова доколкото те трябва да изпълняват функциите, за които те са определени да предоставят дейностите, които са необходими съобразно техния капацитет.
Що се отнася до средствата за бедствия и аварии работим по механизмите за преодоляване най-вече на последствията от тях. Освен средствата, които са предвидени считаме, че има редица мерки и дейности, които трябва да са направят в посока преодоляване на последствията от тях. Същото се отнася и за финансовите корекции. Имахме срещи със сдружението последните дни при подготовката на споразумението за сътрудничество, което се подписва с правителството и там се обединихме около това, че трябва да се работи в посока обучение и подобряване на административния капаците, а да не се допуска през новия програмен период налагането на финансови корекции – нещо, което е много по-важно отколкото паралелно с това да се работи за изчистване на проблема със съществуващите такива.
ДОРА ЯНКОВА: Реално аз Ви разбирам, че търсите защита на цифрата 70 милиона за бедствия и аварии, но ако трябва да бъдем откровени миналата година с актуализацията на бюджета – още 50 милиона отидоха, служебното правителство изхарчи, сега предполагам във втората актуализация, тоест – 2014 година са харчени към 120-130 милиона за бедствия и аварии. Връщайки ги със 70 и тези язви, които стоят в държавата моето притеснение е, че общинската инфраструктура я оставяме невъзстановена след бедствия и аварии. Няма я солидарността в държавата в този случай. Най-малко на мен ми е проблема, но знаейки и ходейки в страната след големите бедствия и аварии, че това са големи язви.
По отношение на финансовите корекции ми позволете да не се съглася, защото огромни са проблемите. Аз съм „За“ средата да се дисциплинира. Сигурно ще предложа на председателя да поканим фонда и министерството, защото да дисциплинираме средата до 5% е нещо нормално. Но да отидеш на един проект голям и да направиш корекция до 25% това е убийствено за една община. И тук тези, които са били общинари знаят, че и след то седи като проблем и тези пари не могат реално да се възстановяват.
По отношение на здравните средства пак министърът е декларативен, пак е в мечтателна форма, неразписана. Това са едни идеи и стратегии, които ние ги чуваме, които дай Боже да се реализират. В страната трябва да има напредък. Всяко правителство трябва да променя и да надгражда, но ние няма да отстъпим и отсега заявявам, че ние ще се стремим да бъдем на страната на общинските болници – 50-100 хиляди, една подкрепа за тях. При положение, че няма нивата на компетентност по отношение на пътеките, ние имаме пътеки, които са за университетски болници, писани от университетски учени, които са за софийска конкуренция. В общинската болница нивото на компетентност, ако не се свали, ние с правилата си ги самоубиваме, а това е проблем. Хората, които живеят и в бедност, ако я нямате тази публична услуга нашето разбиране на БСП-Лява България е, че ние с това няма да се примирим и ще продължим да търсим тази подкрепа докато министърът каже, че е намерил модела, той е друг. Иначе ние ще увиснем в една дупка и ще ги затопим през тази година, информирам комисията, още и още. Ще влезем и това ще бъде за сметка отново на общинските бюджети. Но сигурно ще оставим и за зала дебат.
По-скоро ме интересува още един въпрос, господин заместник-министър, как се готви правителството за тези 312 милиарда за плана „Юнкер“? Какво готвим като проекти, като политика, защото част от тези средства са и за инфраструктура? Дискутирали ли сте, да ни информирате и ще трябва ли от бюджета ресурс в изискванията и в контекста на самите средства? Моята препоръка е ние да не сме от последните, да бъдем от амбициозните, от първите, за да можем да търсим и в тази ситуация компенсацията между двата планови периода.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Янкова, колеги, ще започна оттам, че – да, повтарям, ще по потретям, почетвъртвам и не може би, а наистина говоря от името на министър Павлова, че на база на макроикономическата рамка на бюджета, на база на ситуацията във фискално отношение в страната ние сме доволни от предложения бюджет, което не означава, че не сме амбициозни, означава, че сме реалисти. Не бих си позволил да ви предложа бюджет и да кажа, че съм доволен от бюджет, в който за сметка на републиканска пътна инфраструктура, общинска такава например ще редуцираме средства за здраве наприемр. Не бих си позволил нито да защитавам пред вас и пред уважаемите народни представители, нито пред който и да било. Давам пример със здраве, мога да дам и десетки още примери, но за 25 години, убеден съм, всички ще се съгласите, че не се намери секторна политика в страната, която да се развива в условията на излишък на финансов ресурс, а точно обратното – винаги само в дефицит сме финансирали. Така че и на нас не ни е лесно.
За краткото време, с което разполагахме, за да подготвят колегите бюджета, пак казвам – с пълното си убеждение отново повтарям, че на базата на това, което има държавата като възможност мисля, че предложеният проект на бюджет, колкото и да е консервативен, е достатъчно добър. Да, наистина не е гъвкав, ще кажа защо не е гъвкав. Не случайно подчертахте, опасенията Ви бяха насочени към това, че 2015 година ще имаме една дупка в инвестиционния процес или по-скоро разреждане на инвестициите, свързани с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, а и като цяло, и с общините и т.н. Ще дам една справка, едно сравнение и ще отговоря в някаква степен на Вашия въпрос.
От заложените средства, които ще администрира или ще получи от държавния бюджет, от други финансови институции било то заемни средства или оперативни програми Министерство на регионалното развитие и благоустройството през настоящата година средства в размер на малко над 1 милиард и 300 милиона лева, само 316 са средствата от държавния бюджет. Останалите почти 1 милиард и 6 милиона са средства от ДИЗ-ове, оперативни програми, средства, които или администрира министерството или е бенефициент по конкретни проекти и програми. И ако върна и направя паралел с програмния период 2007-2013 година, когато едно друго по-по-предходно правителство договаряше условията и подготвяше, тогава беше Договор за партньорство, сега е споразумение, отново закъсняхме с изпълнението на програмния период с година, година и половина, нещо, което наблюдаваме и ние в момента. Мисълта ми беше, че над 70% от инвестициите, минаващи през Министерство на регионалното развитие и благоустройството са по линията на европейските фондове или заемни инструменти. И в случая, пак казвам, е нормално да има забавяне в изпълнението на бъдещи проекти, когато имаме забавяне в преговорния процес, но не ние водихме последната година и половина преговори с Европейската комисия, при подготвена 90% Оперативна програма „Региони в растеж“ в началото на 2013 година.
Жилищна политика и енергийна ефективност. Вече има изпратени писма и получени отговори от кметовете на общини, потенциални бенефициенти по публичната програма, която аз искрено се надявам и съм убеден, че ще стартира 2015 година с все още изяснен бюджет, но все още неизяснени източници на финансиране. Убеден съм, че има възможност да привлечем ресурс, тъй като отговаряме на всички условия по настоящия проект - ресурс от доста амбициозния бюджет на Плана „Юнкер“, така да го нарека. Така че аз съм убеден, че в началото на бюджетната 2015 година общините - потенциални бенефициенти ще имат възможност да разполагат с ясно разписани правила с конкретен ясен бюджет, който ще защитават и ще започнат подготовка. Не твърдя, че ще започне строителството в пролетта на 2015 година, още повече няма да разчитаме на сега проведените обществени поръчки, които са проведени единствено и само за целите на проекта, финансиран със средства от Оперативна програма „Регионално развитие” – разделени на шест лота, шест региона за планиране, но съм убеден, че ще стартират процедурите за т.нар. подготвителни дейности на строителния процес – всички енергийни одити, паспортизация на сградите, дай Боже и проектирането.
На въпроса на госпожа Аврамова с Е-79. Това, което прочетохте на стр. 55 беше под карето с проектите, финансирани с ДИЗ-ове - държавни инвестиционни заеми. Понастоящем това е проекта „Транзитни пътища 5“. Имахме голямото желание, дай Боже да се реализира, но аз не съм особен оптимист за това да финансираме изграждането на високоскоростен път Ботевград-Видин по бъдещата Оперативна програма „Транспортна инфраструктура“. Да, обаче ресурсът, така предложен на Европейската комисия 2013 година предполагам, че ще бъде одобрен в началото на 2015 година, свързан с изграждане на републиканска пътна инфраструктура е доста редуциран. Там, като основен приоритет залагаме довършване, доизграждане на АМ „Струма“ - Лот 3. Ще започнем с разделяне на участъка на три части. Първи и трети, започваме с тях преди и след Кресненското дефиле, като във втори участък колегите от националната компания могат да ме поправят, но мисля, че информацията ми е точна, започваме за втори участък от Лот 3 на АМ „Струма“ с предпроектните проучвания, за да изберем най-икономически изгоден и целесъобразен вариант относно тунела, относно мостовете. Наред с това основен приоритет също със средства от Оперативна програма „Транспортна инфраструктура“ ние ще изграждаме АМ „Хемус“. При спестен ресурс, какъвто ще има продължаваме проекта, свързан с тунела под Шипка. Довършваме с ресурс от старата оперативна програма обхода на Габрово – околовръстният път и продължаваме с тунела под Шипка.
Споменах преди малко, че в бъдещата 2015 година ние няма да сключваме нови договори по държавни инвестиционни заеми, само ще изпълняваме проекти със сключени към момента.
ДОРА ЯНКОВА: Той беше по „Транзитни пътища“ и Захариева го извади.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Именно.
Госпожо Аврамова, през 2015 година няма да има сключване на нови договори по ДИЗ-ове, но това не пречи 2016-2017-2018-2019 година всяка следваща бюджетна година, имаме го заложено и в бюджетната прогноза за 2016-2017 година сключване на държавни инвестиционни заеми, като обективно, пак казвам да не храним излишни надежди, че ще има толкова голям спестен ресурс по Оперативна програма „Транспортна инфраструктура“ за потенциално развитие на Е-79 в участъка Ботевград-Видин като скоростен път, без трите околовръстни – на Видин, Монтана и Враца, за Монтана предстои само довършване, другите са готови, да бъде финансиран по „Транзитни пътища“ с ДИЗ-ове.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи?
Ще си позволя и аз да кажа няколко думи.
Колеги, аз си мисля, че толкова години след началото на родната българска демокрация сме в една ситуация, в която и ние, като политици и българският парламент и правителството могат да направят много, за да спрем с порочната практика, която за съжаление няколко правителства не успяха да изчистят като концепция по отношение на тези ужасяващи междурегионални различия.
Вероятно колегите, които не са се запознали със стратегическите документи – Стратегия за регионална политика, Европа 2020 и т.н. ще се запознаят и ще видят, че за съжаление последните десет години инвестициите в Северозападния район са 2,31 от всички инвестиции в България. А в Югозападен район Център-София – 66%. Няма как тогава да не говорим за обезлюдяващи територии, ние обезлюдяваме територии без война. Извинявайте, но това никой не може да ни го прости. Предполагам всички вие пътувате из Северна България, Северозапада, Североизтока и в Странджа Сакар, навсякъде имаме такива райони, но аз силно се надявам и често казано виждам в този бюджет и в прогнозата за няколко години напред идеята да намалим тези междурегионални различия, да съединим отново България, защото България в момента е разединена, толкова години след Съединението. Европейските фондове в Южна България са три пъти повече отколкото в Северна. Не че ние северняците ще забравим Южна България, но все пак ако разсъждаваме държавнически ще разберем, че ако и Северът върви добре и Югът ще върви още по-добре. А в този смисъл идеята за АМ „Хемус“ и за пътя до Видин и горе Североизтока и Черно море и тунела под Шипка за мен и за нас би трябвало да бъде изключително важна.
Очевидно е, че няма да се случва в следващия програмен период всичко, но за мен, като човек, който се занимава дълго време с политика си мисля, че най-страшното, което може да се случи е поради една или друга причина да ни блокират отново европейските средства. Това най-вероятно ще бъде удар върху България, който идните 10-15-20 години няма да можем да преодолеем по обясними причини. Тоест, моята молба е наистина да проявяваме и патриотизъм местен, но да проявяваме и държавническо мислене, защото хората имат големи очаквания към нас и защото аз искам хората да останат там, където са се родили и където е тяхното място, а не да се преместват от държавата или да ходят в чужбина.
Има едно изследване на Брюксел, според което ако още 15 години не направим усилия по отношение на регионалната политика в България вероятно до 15 години – нещо, което почти вече се случва, една от трета от българите ще живеят в София, това вече почти е факт, една трета – между Бургас и Варна, и една трета в цялата останала територия на България. Силно се надявам, че с нашите усилия ние няма да допуснем това да се случи и всъщност колкото и консервативен да е според някои този бюджет аз виждам усилия да тръгнем в добрата посока, затова ще го подкрепя. Между другото една шега, кметовете, които сме тук, много сме пътували из света, в Брюксел, в регионите дълго сме работили, аз не съм чул нито един кмет да каже, че парите му стигат, никъде в света. Така че уверявам ви, колкото и пари да има те никога няма да стигат, но въпроса е колкото са - да имаме политическа и експертна воля да отидат на правилните места за правилните неща, а не за безсмислени проекти. Между другото има проекти – един мост, от едната страна има път, от другата страна на моста няма път, не е лошо да проучите къде точно се намира, това е уникален случай за България. Или пък имаше едни проекти в едно малко село – алея за запознанства и т.н., да спрем с това и да инвестираме само в разумни и целесъобразни проекти.
Така че и аз и колегата от Реформаторския блок ще подкрепим бюджета. Надявам се, че наистина комисията няма да бъде арена за политика, а за мислене и експертни решения и да направим така, че след колкото години са ни отредени да знаем, че сме направили нещо полезно за хората на България. Виждам, че господин Нанков е много навътре в материята и колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и от Министерство на финансите. Вчера бяхме с госпожа Павлова на един панел на Националното сдружение на общините в Република България, с госпожа Деница Николова, много въпроси, много отговори. Впечатлението ми е, че има шанс да се справим с една значителна част от това, което ни предстои.
Други желаещи? Няма. Да отидем към гласуване.
Гласуваме първо бюджета с предложението на Висшия съдебен съвет, а после ще гласуваме държавния бюджет със становището на Министерски съвет. Както знаете Висшия съдебен съвет е направил предложение, според което да се завишат чувствително средствата за тях, на тях не им стигат.
Който подкрепя бюджета със становището и предложението на Висшия съдебен съвет, моля да гласува.
Гласували: „За“ – няма; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 17.
Не се приема.
Преминаваме към гласуване на бюджета със становище на Министерски съвет. Госпожа Караянчева каза, че ще го подкрепи, колегите от ДПС казаха, че ще гласуват „Въздържали се“.
Който подкрепя проекта, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 9, „Против“ – 5, „Въздържали се“ – 3.
Приема се.


2. Обсъждане на организационни въпроси.

Благодаря на гостите ни от Министерство на регионалното развитие.
Колеги, по принцип сме се ориентирали в четвъртък в 14,30 часа да се правят заседанията на комисията. Предполагам, че има проблем за всички, защото всички сме в по две комисии. Ако има идеи да променим деня и часа, а ги обсъдим.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: От името на госпожа Аврамова и на господин Аталай по принцип, ако сме се обединили всички и смятате, че четвъртък е по-добрият вариант, въпреки че аз имам молба, ако повечето колеги са съгласни за сряда да преместим заседанията, но ако всички се обедините около четвъртък да е комисията, ако може поне да е в 15.30 часа, защото ние сме няколко членове в Комисията по енергетика и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, които са по едно и също време и са в различни сгради, което е невъзможност за функциониране.
Говорих с господин Добрев, като председател на Комисията по енергетика да направи примерно в 14.00 часа комисията в другата сграда, да започне веднага след пленарно заседание и поне Комисията по регионална политика да започне в 15.30 часа, ако е в четвъртък. Ако не – за сряда, ако има предложения, да я преместим в сряда.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Нямам възражения да бъде от 15.30 часа в четвъртък, но да чуем и други мнения.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Предлагам господин Зеленогорски да се уточни с шефа на Комисията по енергетика и вече да се уточни времето кога и поне да имаме някаква дистанция, за да можем да се придвижим.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Най-вероятно ще се окаже, че в сряда ще има повече комисии. Затова да говорим за четвъртък, евентуално да започнем в 15.30 – 16.00 часа до към 17.30 часа, смятам, че ще се оправим.
Сега възниква проблем само с Комисията по енергетика, но аз Ви уверявам, че ако отидем в сряда ще видите, че ще има проблем и с други комисии. Ще проверя и за сряда какво е положението, ще се уточним.
Кои са основните комисии?
РЕПЛИКИ: По енергетика, бюджет и финанси, социална комисия.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Вержи, вижте тези комисии кога ще заседават, за да се ориентираме и ще се уточним.
ДОРА ЯНКОВА: Имам едно предложение за среща с екипа на министъра, за да можем да ги познаваме. Дали на това заседание с екипа на Агенция „Пътна инфраструктура“, да дойдат с картата да посочат къде и какво ще направят. Една среща с Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“, една среща с кадастъра и една среща с Гечева и да дойдат да ни информират по това, което правят, това което са проблеми, това, с което искат да ни ангажират като законодател, да имат такава готовност. Бихме могли едно заседание да е чисто такова изслушване, макар че сега ще имаме между първо и второ четене промяна. Другият вариант е във всяко заседание да минава по една комисия, за да можем и ние да ги познаваме и паралелно с това и ние да споделим.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. За следващо заседание молбата ми е да осигурим големите шефове на Агенция „Пътна инфраструктура“ – господин Лазаров. Ако той не е в България – отиваме към „Стратегически инфраструктурни проекти“. Хубаво е да се видим, да се запознаем, да ги чуем от първа ръка. Сега да започнем с Агенция „Пътна инфраструктура“, после със следващата. В последна точка на дневния ред, да се чуем, да се видим, да се опознаем, да извадят карта.
ДОРА ЯНКОВА: Да дойдат тук с документите и да кажат по какво имат проблеми, да поискат регулация, те да бъдат инициативни.
РЕПЛИКА: И министърката.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Да, нека госпожа Павлова да се прибере от Брюксел и можем да говорим с нея, да направим едно специално заседание с госпожа Павлова и с всички началници и в рамките на два часа да си начертаем концепцията и стратегическата цел.
Благодаря на всички! Хубава вечер!

(Заседанието завърши в 16.30 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО
И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:

/Найден Зеленогорски/


СТЕНОГРАФ:
Кр. Николова