1.Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работата на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление;
2. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 454-01-28, внесен от Лютви Местан и група народни представители и № 454-01-55, внесен от Илия Илиев и група народни представители;
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 454-01-54, внесен от Илия Илиев и група народни представители;
4. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 454-01-56, внесен от Илия Илиев и група народни представители.

---

П Р О Т О К О Л
№ 2

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, виждам, че имаме кворум. Искате ли да започнем? Да ви представя инженер Коцева, която все пак всички сме гласували и вие трябва да я познавате – тя е главният заместник-председател на комисията. Пожелаваме й успех! Знаете проекта за дневния ред. Ако има предложения към този проект, моля да ги направите. Проектът за дневен ред е: Вътрешните правила за функциониране на комисията и три законопроекта на господин Илия Илиев и господин Лютви Местан: законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, внесен от Лютви Местан и група народни представители, законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, внесен от Илия Илиев и група народни представители и законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Илия Илиев и група народни представители.
Предлагам ви който подкрепя този дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за“, „против няма“, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Да започнем с правилата – точка първа.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работата на комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Бяха ви изпратени тези вътрешни правила за работа на комисията. Имаше известно време, ако някой има желание да отложи нещо, за да ги направим по-съвършени, надявам се, или нещо, което би трябвало да отпадне, за да не предизвикваме допълнителни неефективни движения. Има ли някой, който би искал да вземе отношение по тези вътрешни правила. Те до голяма степен преповтарят правилника и правила, които са били част от нормативите на комисиите в парламента. Не мисля, че има нещо кой знае колко изненадващо в тях. Имате ли нужда още няколко минути, ако искате да им хвърлите по един поглед, ако някой не ги е чел, или просто да ги гласуваме. Добре. Който е съгласен да приемем тези правила, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за“, „против няма“, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Минаваме към първия законопроект.
ПО ТОЧКА ВТОРА
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 454-01-54, внесен от Илия Илиев и група народни представители

ТОЧКА ТРЕТА:
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 454-01-54, внесен от Илия Илиев и група народни представители

ТОЧКА ЧЕТВЪРТА:
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 454-01-56, внесен от Илия Илиев и група народни представители

/Законопроектите по точки втора, трета и четвърта се обсъждат заедно./
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Моля вносителите да представят законопроекта. Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, аз ще представя законопроекта, внесен от Лютви Местан и група народни представители, тъй като аз съм един от вносителите.
С този законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация ние целим да отговорим на периодично възникващи казуси, свързани с жалби, които получаваме от различни региони на страната, където живеят наши избиратели, жалби, които се отнасят до факта, че служители на ГРАО, които най-вече са в общинските администрации по места, във връзка с постъпки, които правят съответните граждани за издаване на определени удостоверения или други актове, свързани с гражданското състояние, си позволяват наред с името, което така или иначе лицето притежава, което се съдържа в неговия документ за самоличност, да го карат да си напише или по някакъв начин да посочи и имената, които са му били насилствено наложени по време на т.нар. възродителен процес. Това е практика не толкова честа, но все пак срещана практика и тя е много болезнена, тъй като тя им напомня за онези мрачни дни, навява им спомени, които те отдавна искат да забравят и няма логично обяснение, нито законово такова защо тези служители отправят подобни искания. На нас ни е ясно, че по принцип тези служители имат пълен достъп до единната система за гражданска регистрация, всички данни, които се съдържат в нея, включително и до тези имена, които са били тогава насилствено наложени. И въпреки това те го правят. Затова ние си позволихме да внесем този законопроект, чийто първи параграф именно цели по един формален, недвусмислен начин, независимо от разпоредбата на Административнопроцесуалния кодекс, тук в конкретен аспект да наложи забрана на тези служители да изискват подобна информация, формална забрана, която след това би могла да бъде санкционирана, ако бъде нарушена, по реда на чл. 116, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, данни, които се съдържат в регистъра, тоест които служителят по гражданското състояние така или иначе може да си набави чрез достъпа си до тази система, да не бъдат изисквани от съответното лице. Това е единият аспект.
Вторият аспект е: ние предлагаме да се премахнат веднъж завинаги тези насилствено наложени имена от регистрите, тъй като те, общо взето, са един остатък от едно минало, което всички искаме да забравим. Те всеки път, когато даден гражданин, засегнатото лице се сблъска с тяхното съществуване, за него това е крайно болезнено и засяга неговите чувства, спомените от миналото и т.н. Затова веднъж завинаги ние трябва да заличим тези имена навсякъде, където те съществуват, за да не може с тях да се злоупотребява в някакъв бъдещ период.
И на последно място в законопроекта предлагаме дефинитивно да се реши един друг проблем, за който беше направен опит през 2004 г. да се реши, именно, да се възстановят имената и на починалите български граждани, които са починали с насилствено наложените им по време на възродителния процес имена и които по една или друга причина не са успели да си възстановят старите имена – било то поради факта, че са починали преди демократичните промени, тоест преди да възникне правната възможност да си възстановят имената, или пък не са успели да се възползват от правните възможности, които е създал § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани, поради факта например, че са били в чужбина, живели са в чужбина през този период. А правната отговорност, която през 2004 г. се създаде с § 1А от действащия Закон за гражданската регистрация, е прекалено сложна, тромава и от тази гледна точка трудно осъществима, понеже изисква всички наследници с общо съгласие да заявят възстановяване на имената на техния починал родител, нещо, което се явява практически невъзможно в огромна част от случаите, тъй като тези наследници са разделени - често някои от тях са в чужбина, не могат да се съберат и т.н. и в крайна сметка се получава така, че целта на закона не може да бъде изпълнена.
Нашата теза е, че както навремето държавата по един административен насилствен начин, без да изисква и въпреки изричното волеизявление на съответните лица, е променила техните имена, така трябва служебно да превъзстанови имената им, за да може дори след тяхната смърт те да получат възмездие посмъртно и тази страница да бъде окончателно затворена.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Може би господин Илия Илиев по другия законопроект да направите едно изявление и после да ги обсъждаме и двата?
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, предлагаме изменение в Закона за гражданската регистрация във връзка със зачестили случаи в последните години на много хора от кварталите със смесено население в страната, които остават без адресни регистрации и остават абсолютно нелегитимни за обществото – нелегитимни пред органите на МВР, нелегитимни, когато отидат на доктор, нелегитимни, когато искат да запишат децата си дори на училище или детска градина. Считаме, че това е един проблем, който касае не само самите тях като потърпевши, а касае цялото общество, защото хора без адресна регистрация, без лични карти и без установен адрес стават още повече трудно и невъзможно откриваеми дори от органите на МВР при извършване на дадено нарушение или престъпление.
Тези случаи най-вече стават факт вследствие на премахване и на заличаване на жилищни постройки в кварталите с местно население, по една или друга причина, от страна на общинските власти, разбира се. Това е друга тема. Имаме десетки случаи, стотици, бих казал, с примери, на територията на цялата страна, които хора живеят в съответната община, в съответната местност от по 15 – 20 години и вследствие на премахване на тези жилищни постройки, каквито и да са те, те до дадения момент са живели абсолютно законово и са били настанени там и са имали адресна регистрация, но вследствие на премахване и заличаване на адреса от общинските власти те остават абсолютно нелегитимни. Тогава те са принудени да търсят адрес при роднини, познати или където намерят за добре някъде в съответните квартали.
Вследствие на това обаче се получава, имаме много случаи, които мога дори да представя като пример, ако някой прояви интерес, на един и същи адрес в една къщичка живеят по 200 човека, по 300 човека се водят по документи. Това противоречи на всякакви правила, включително и на европейските критерии, каквито - аз съм се постарал да направя проучване за практиката в Европейския съюз, дори в много държави в Европейския съюз има установени правила, при които на един човек се полагат минимум по 12 или 13 кв.м. за обитаване. Ние с толкова много бройки, като цяло, с толкова много хора, регистрирани на един адрес, първо, създаваме голямо затруднение, първо, за органите на реда, ако търсят някой от всички тези хора, второ, създават се затруднения и предпоставки за абсолютно невъзможна комуникация от страна на институции и власти, ако трябва да изпратят писмо или каквато и да е комуникация, поща до съответния човек. Считаме, че тази законова промяна абсолютно би била полезна и в полза като цяло на институциите, както и за самите хора, които изпитват затруднения в тяхното представяне като цяло в социалния и обществения живот.
Трите закона вървят успоредно, заедно и мотивите за измененията в трите законопроекта са абсолютно еднакви. Ако ние приемем промяна в Закона за общинската собственост, това означава, че и в другите два закона съответно трябва да последват промените, така че да има синхрон, да има последователност и да има едно абсолютно улеснение в действията след това на институциите и на всички власти. Така че бих се радвал, ако получим подкрепа по тези законопроекти. Те са, в интерес на истината, като цяло на държавната администрация, на обществеността и смея да твърдя, че нямат абсолютно никакъв политически мотив и ще се радвам, ако чуя и от вас въпроси и предложения, ако има такива.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Илиев. Отваряме дискусията по тези законопроекти.
Заповядайте.
Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз ще изразя мнение относно така предложения Закон за гражданската регистрация, тъй като наистина, както каза и преждеговорившите, те наистина са в една насока. Аз ще кажа моите възражения и забележки защо няма да подкрепя така предложения законопроект.
Първо, господин Казак, казахте, императивно да бъдат възстановени имената именно на хората, на които принудително са им променени. Без да съм юрист, аз имам много сериозна бележка. А как ще уточним императивно тогава кои хора са били насилствено с променени имена, кои не са. Има още един въпрос, тъй като все пак това е право – какво се случва с хората, които, примерно, живеят в чужбина в момента и изведнъж им се възстановяват едни имена? Те през този период са придобили някакви граждански права; без те да знаят, в крайна сметка, изведнъж се окажат с променени имена.
Аз абсолютно отричам този процес, който при всички положения е бил вреден за държавата и не считам, че трябва някога да се повтаря, не смятам, че императивно държавата трябва да наложи да се променят отново тези имена, без да знаем в крайна сметка кои са били насилствено, кои не са били насилствено.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Всичките.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Кои са „всичките“? Не мисля, че е конструктивно да кажем „всичките“. Може и да не са. В крайна сметка, това и в сега действащата законова уредба, може човек, когато има желание да го направи, може спокойно да отиде и да си промени своето име, да си го направи каквото пожелае. Така че, в крайна сметка това е право и всеки български гражданин има право да се казва по какъвто и да било начин, пак казвам, с условието, че аз съм абсолютно против и считам, че това е срамен акт в българската история и не смятам, че трябва да се повтаря повече, но това са моите съображения.
Що се отнася до другото, което беше свързано с другата част от законопроекта за постоянния адрес аз тук също не виждам кое ще послужи като служебен временен адрес. Какъв е този служебен временен адрес? А и не виждам къде в закона се изисква да има такъв постоянен адрес, да се издаде някакъв акт за гражданско състояние. Не мисля, че е необходимо това да се случва, а и не мисля, че това ще реши проблема с това, че на един адрес има двеста, триста или повече живущи, тъй като дори да приемем това да бъде прието, това означава, че тези хора, които вие сте посочили в мотивите, в крайна сметка всичките ще се запишат на този временен адрес, пак няма да се промени нищо съществено за това, за което много пъти и в публичното пространство е коментирано. Така че аз не смятам и лично аз няма да подкрепя така предложения законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Едно уточнение, защото явно господин Ненков е чел становището на Министерство на регионалното развитие. Там ми се струва, че служителят или служителката, която го е писала, не е разбрала добре смисъла на закона и се е заблудила. Не става въпрос за служебно възстановяване на имената на живи лица, тоест, този, който е в чужбина, за когото трябва да споменават и едва ли не няма да разбере и т.н. – не става въпрос за такива хора. Става въпрос за лица, които са починали и които са починали с насилствено наложени имена, не с родните си имена, а с насилствено наложените по време на възродителния процес. Те са починали или преди демократичните промени, тоест преди възможността да си ги възстановят, тоест, да кажем, 1988 или 1989 година са починали, или пък след демократичните промени може би са били изселени в чужбина, не са имали възможност тук в България да направят съответните административни процедури за възстановяване, след което са починали, пак с насилствено наложените имена. Става въпрос за служебно възстановяване само на имена на починали. Така че в становището има някакво объркване, което явно не са го догледали.
Предложението е да се заличат от регистрите служебно именно насилствено наложените имена на хора, които така или иначе са си възстановили родните имена. За живите хора се отнася това – човекът си е възстановил, да кажем, турско-арабското име, но в регистрите му фигурира, че между 1985 и 1989 г. лицето Хасан Мехмедов се е казвал Христо Иванов еди какъв си.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Благодаря, господин председател. Идеята за служебно временен адрес е следната. Ще се опитам да формулирам един пример. За да може да има адресна регистрация, когато човек отиде да се регистрира адресно трябва да покаже адрес. За да покаже адрес, трябва да има или документ, нотариален акт за собственост, или трябва да има договор за наем. Нали така? Други условия няма.
С това предложение ние бихме искали точно да обхванем и да покрием точно тези проблемни многобройни случаи в които са регистрирани по двеста-триста човека на един адрес. Те нито имат нотариален акт за собственост, нито имат договор със собственика за наем. Какви са те тогава? Настоящ или постоянен? Те са нито единият, нито другият. В този случай общината и фактически регистрирайки този човек на този адрес, го регистрира абсолютно незаконооснователно. Няма законова точка, по която той да го регистрира, защото той нито има договор за наем, нито има нотариален акт, че е собственик. Тогава би било абсолютно задължително да фигурира трети вариант, който да пояснява какъв вид е точно тази регистрация. Тя е нито постоянна, нито настояща.
Още повече, мисля, че това ще бъде в синхрон с чл. 89, т. 5 от Закона за адресна регистрация, който казва следното: „Кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация. Съответно най-вероятно това може след това в някаква друга разпоредба да се дефинира малко по-подробно. Поне така сме го мислили с колегите. Но една комисия, определена от общината, би могла много ясно и точно да констатира хората, които наистина се нуждаят от такъв служебен адрес, да ги определи и да има специално изработена картотека в общината, в която те да фигурират като служебен временен адрес, така че да бъдат леснооткриваеми, така че да има комуникация с институциите. Това е идеята, като цяло да се улесни работата на администрацията и на институциите за комуникация с тези хора, защото те наистина не по падат нито в постоянен, нито в настоящ адрес. Затова преценихме, че е добре да има нова формулировка, която може да ги идентифицира с отделна картотека в общината.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, този служебен адрес, временен, за колко време ще бъде? Оказва се, че за цял живот, на практика. Искам да ви поправя, може би, но от 2010 г. мисля, че има промяна в Закона за гражданската регистрация и там не може да се регистрират двеста, триста, петстотин човека на един адрес, защото човекът, който притежава жилището, трябва да отиде с нотариалния акт и да заяви, че иска този човек, който иска да бъде в неговата къща регистриран, трябва да отговаря. Така че това не може да се случи, както казвате Вие, помним преди тази промяна какво се случваше и имаше такива проблеми. Но в момента на мен не ми е ясно този служебен, временен адрес къде ще бъде? На поляна, някъде другаде, как ще бъде формулиран? Как ще бъде формулиран този служебен временен адрес? Каква ще бъде неговата дефиниция?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Реплика от господин Ненков, после – господин Илиев.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Съгласен съм, да, тези хора, безспорно, имат може би някаква нужда, която да изисква някакъв адрес, но първо да кажем откъде идва проблемът. Вие даже в мотивите сте описали, че заради това, че общината издава предписания, събарят се някакви сгради те остават на улицата. Голяма част, колеги, от случаите, тези сгради, за които говорим, са незаконни постройки. В крайна сметка не мисля, че това е начинът, по който стимулираме хората или да си узаконяват постройките, или да търсят някакъв друг вариант. Що се отнася до самия временен адрес считам, че тук влизаме в една страхотна колизия. Ясно, има разбиране за постоянен и за настоящ адрес. Сега изведнъж ако вкараме някаква трета норма, която не е обяснена по този начин точно какво означава и за какво време е и какво представлява, в крайна сметка считам, че не ще улесним администрацията и отношенията с гражданите й, а точно обратното ще направим. Затова считам, че не е целесъобразно.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Благодаря, господин председател. Извинявам се, но ще се повторя пак. Най-вероятно има леко разминаване в логиката, която се опитвам да представя и вероятно все още не сте доловили. Имаме стотици хиляди случаи, за които аз мога да ви представя актуални, съвсем нови и пресни от 2014 година адресно регистрирани хора, стотици регистрирани на един адрес. Аз считам, че нашето задължение и с това, което каза и господин Ненков, мисля, че наше задължение като народни представители е именно да улавяме и да коригираме пропуските на настоящото законодателство и да го правим по-добро и по-полезно за обществото. Ние не можем да си мълчим и да казваме „Това е така, ние нищо не можем да направим“. Това е фактология, за която има стотици примери, които ние трябва да вземем предвид, защото в този вид законодателството и трите закона в този вид не дават аргументация и никъде законно не могат да бъдат регистрирани по двеста, по триста човека на един адрес. Ние по този начин се опитваме да спасим нашите кметове, българските кметове.
Аз ще ви дам пример. Ако утре решим, аз мога да осъдя поне двадесет кмета в страната, които са регистрирали по двеста, по триста човека на един адрес и ще го питам на кое основание той ги регистрира, има ли доказателства, защото чл. 89, ал. 5 именно точно това формулира и казва ясно, че кметът в общината отговаря за адресните регистрации и за промяна. На коя база и на кое основание той е регистрирал там, примерно, по двеста, триста човека. Така че, ако ние успеем да формулираме точния текст за тази промяна, първо ще помогнем на общините и на кметовете чисто законово да излязат от тази ситуация, която е наслоена в годините, господин Ненков.
Това не е от сега. Тук не сте виновни нито Вие, нито ние, нито вашето управление. Това е наслоено от педи тридесет, четиридесет, петдесет години. Факт е, че голяма част от гетата в кварталите със смесено население постепенно се премахва една част от тях. Има терени, които абсолютно стават с друг статут и вследствие на това ние сме длъжни отсега да вземем мерки, защото ако не формулираме изменение в тези три закона, имайте предвид, че само след една-две години ще имаме отрупани десетки хиляди граждани, които не са идентифицирани. И това може да предизвика наистина един много сериозен проблем на национално ниво или след това да се чудим как бързо да го оправяме, защото дори след това да предприемем много бързи мерки и да предприемем много бързи промени в тези три закона, след това ще изисква много физическо време от страна на кметовете и на местните власти, докато го направят чисто физически. Това ще затрудни работата на всички институции, на органите на МВР. Мисля, че всичко това, ако успеем да го направим сега, е една абсолютно превантивна мярка, която ще бъде полезна на обществото.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Госпожа Аврамова. После – госпожа Караянчева.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин председател. Господин Илиев, аз разбирам Вашето притеснение за случаите, които във всеки един град ги има. Това са премахване на незаконни постройки и живеещи хора без лична карта и без регистрация, които не могат всъщност да поискат жилище дори без да се легитимират с личната си карта. Но това, което вие предлагате, няма да реши проблема, а напротив, ще го задълбочи. Аз разбирам, че трябва да търсим решение на този проблем, но изключението, което Вие предлагате в закона, първо, никъде не се знае „по изключение“ какво значи. Кой решава, че трябва да направи изключение? Кое е лицето, което ще реши да направи изключението?
След това, този служебен временен адрес аз се притеснявам, че това ще доведе до колизия между два закона – този, в който се забранява настаняването на повече от еди колко си човека на един адрес и този, който дава възможност по изключение ние да настаним на служебен временен адрес колко – колкото искаме, защото е по изключение.
Аз се притеснявам, че това ще създаде много повече проблеми, отколкото да реши проблема, който съществува в момента с тези български граждани, които нямат жилища и които не могат да си извадят лични карти. Има такъв проблем, и аз съм се сблъсквала с такъв проблем в общината във Враца, но това няма да реши проблема, това ще го задълбочи и ще създаде анархия. Никой няма да знае по какви изключения на кои хора и какви временни адреси някой раздава.
Това, което преди малко госпожа Караянчева каза – да, има такива кметства в България, в които са настанени по много хора на един адрес. Това си е проблем с нарушение на закона, но аз ще ви кажа, че един мой сигнал получих от прокуратурата отговор, че длъжностното лице е обяснило, че имат роднински връзки и дори без проверка длъжностното лице просто е гарантирало, че всички имат роднински връзки. Така че да не създаваме още една възможност да се нарушава законът и още една възможност някой някъде да прави някакви изключения, които никой не му е казал кога и как може да ги прави.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Илиев отново.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Първо, искам да кажа, че така предложените изменения нямат нищо общо с взимането на социални помощи и т.н. Знаете много добре Закона за социалното подпомагане. Там си има специални критерии и съвсем други формулировки, на базата на които всеки кандидат може и би могъл да получи социална помощ.
Това, което казахте, че ви притеснява, как би се формулирало и как биха се определили адресите на всички тези нуждаещи се хора. И министерство двата закона има формулировка, която абсолютно се покрива ясно и категорично, че общината съставя комисии, които определят реда и начина за настаняване на нуждаещи се както в общински жилища, така и за определяне на адресна регистрация. Ние считаме, че ако ние приемем и ако тези законопроекти минат и се одобрят от Народното събрание, мисля, че след това с допълнителна разпоредба може би в Закона за местното самоуправление, ще преценим с колегите, да се направи една формулировка, с която да се даде възможност чрез съставяне на отделни картотеки специално за такива случаи, всяка община да си има картотека, в която да се водят точно тези - временен служебен адрес. Считаме, че това категорично ще разграничи всички други бъркотии и ще улесни като цяло работата на всички институции, на органите на МВР и като цяло комуникацията с всички тези хора. иначе, повярвайте ми, тези хора стават абсолютно опасни за обществото, защото нямат никаква идентичност. Не знам как да го обясня просто.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Само не разбрах, господин Илиев, ако общината определя адресите и тези хора са настанени на тези адреси, защо тогава не се казва постоянен адрес, а временен служебен?
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Защото формулировката за постоянен адрес е съвсем друга. Тя не отговаря на тези критерии.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Димитров.
ЗДРАВКО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател, колеги, аз, доколкото разбрах, проблемът не е в общинските жилища. Но какво ще направим с тези кметове на общини, които ще злоупотребят наново и когато дойдат избори, ще могат тоя адрес да го раздават на който дойде в общината, ще бъде добре дошъл. Какво ще правим когато дойдат изборите? Зададохте въпроса по кой критерий. За настоящ, не постоянен адрес. Нека да бъдат по настоящ адрес.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря. Уважаеми колеги, в Закона за гражданската регистрация има изчерпателно изброени изисквания и критерии за регистрация по настоящ адрес и за регистрация по постоянен адрес. От няколко години насам, след като стана обществено достояние и в медиите бяха оповестени различни скандални случаи като този, за който спомена господин Илиев, за множествени регистрации на един и същ адрес, знаете, че ние приехме изменения, с които усложнихме, утежнихме процедурата, по която може дадено лица да се регистрира по настоящ и по постоянен адрес – съгласие на собственика, нотариален акт, договор за наем и т.н. Какво се получава обаче в тези граждани, за които става дума?
Тези граждани по една или друга причина изведнъж остават без жилище. Изведнъж те нямат правното основание, на което да бъдат регистрирани където и да е – нито по настоящ, нито по постоянен адрес, защото те не могат да посочат легитимен документ, че са свързани с определено жилище чрез някаква правна връзка. Вследствие на това служителите на ГРАО реално това, което правят, го правят като ги регистрират или по настоящ, или по постоянен адрес някъде си при някой роднина. Затова се получават такива случаи с по двеста, триста човека, тоест, заобикалят се императивните изисквания на закона де факто и в момента. Но реално лицето не може да бъде намерено там, защото то не живее там. Не могат десет човека да живеят на едно и също място, нали така? И реално това лице не може да бъде намерено адресно. Затова трябва да се създаде законова рамка, в която да се свърже това лице с определен адрес, за да може там да бъде намирано.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Димитров, господин Хайруа и господин Проданов.
ЗДРАВКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви. Аз ще ви дам един пример. В Столипиново никой не знае колко живеят, но лятото се предполага, че са 50-60 хиляди души, зимата стават двойно повече, и то в незаконни постройки. Как ще бъде решен? Ние ще задълбочим проблема. По кой начин и какви критерии ще използва кметът на района да даде служебен адрес? И сега има случаи, аз съм имал случай – 20 човека живеят в един апартамент. Помолих ги да напуснат. Двадесет човека в един апартамент, без да имат регистрация. Реално живееха двадесет човека в един апартамент. Аз мисля, че това ще задълбочи проблема. Нека намерим някакъв друг начин.
ЕРДИНЧ ХАЙРУА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, първо, доколкото можах да се запозная със становищата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на вътрешните работи, честно да ви кажа, озадачен съм от становищата им, мисля, че са неглежирали законопроекта, защото никъде в предложения от нас законопроект не пише да се възстановят имената на живи такива граждани на Република България, а в отговорите и на двете министерства пише, че това е намесване в личните права на гражданите. Никъде в нашия законопроект не пише, аз лично от мое име мога да ви кажа: винаги когато отида в ГРАО в нашата община, не искам в този регистър да си виждам старото име. Това го твърдя за всички граждани, които са били потърпевши от този така наречен възродителен процес. Затова ние изразяваме волята на тези хора.
Така че, според мен, изобщо не е проблем да се заличат имената - да четем правилно, тук сме писали – които са си възстановили предишните имена по реда на параграф 2 от отменения Закон за имената на българските граждани или чл. 19а от настоящия закон. Ако има някакъв проблем, както твърдят становищата на министрите във връзка с издадени документи от онова време между 1984 и 1985 г., мисля, че за това самата държавна администрация може да направи съответната регулация как да разреши този проблем с имената от този период. Нашето искане е в ГРАО да няма такива имена.
Второ, повярвайте ми, на нито един гражданин името не е сменено доброволно. Аз живея в град, който е много известен в цялата страна, който станаха тези събития на 26-27 декември 1984 г. и мога да твърдя съвсем отговорно. По § 2, ал. 2 искаме служебно да се възстановят имената на починалите граждани между 1984-1989 г. или пък до 2001 г. Това, пак в лично качество ви твърдя, едвам се събраха, тъй като са разпръснати по целия свят. Само като проблем ви го поставям, за да разберете. Примерно, моят баща и чичо ми са починали. Те имат други наследници. Едвам се събраха другите братя и сестри, за да променят името на баба ни, която е починала 1989 г. преди да дойде демокрацията. какво правим? Това не е намеса в личната воля на гражданите, а възстановяване на една справедливост. А мисля, че ние живеем в демократична страна, демократично общество. Така че възстановяването на имената на тези граждани, починали през този период, е съвсем справедлив процес, за който ние ще искаме вашата подкрепа.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря Ви. Аз искам да задам един въпрос по законопроекта, внесен от господин Илиев. Аз все пак не мога да разбера и се надявам да ми помогнете, къде ще живеят тези хора, защото и господин Казак преди малко каза, че се водят на едни адреси, а реално не живеят там. Те реално къде ще се водят, къде са тези временни служебни адреси? Като жилищна сграда ли са, както и госпожа Караянчева каза, като поляна ли са, като какво са. Това не мога да си го обясня практически и се надявам да ми помогнете.
От друга страна, разбирам, че ако общината би следвало да даде служебно жилища на тези нуждаещи се хора, ако изпаднем в една хипотеза, че общината няма свободен жилищен фонд, какво става и тогава? На тези въпроси, ако може, да ми отговорят.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Илиев ще отговори. Преди това да кажа, че имам чувството, че ние вече дискутираме вече абсолютно всички законопроекти, защото по тематика те са вързани и точно затова позволявам малко по –дълга дискусия и малко повече намеси на вносителите, което означава, че най-вероятно ще довършим по този начин, накрая ще гласуваме законопроектите един по един и имайки предвид, че наистина те са теми, които се припокриват, няма проблем да продължим да обсъждаме все пак всички законопроекти.
Заповядайте.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Благодаря, господин председател. Искам да благодаря на колегите за вниманието и за това, че вникват подробно и съвсем добре в законопроектите и благодаря за въпросите. Те са абсолютно логични.
Първо, искам да отговоря на въпроса, който имахте преди това, господин Димитров. Той е съвсем логичен: няма ли опасност да изпаднем в някакви злоупотреби от страна на кметовете в различните общини. Според мен няма, защото чл. 90, ал. 8 от Закона за адресна регистрация ясно и точно дефинира следното: обстоятелства за извършване на адресна регламент на лица, които не могат да представят документ по ал. 2, - а тя гласи: или нотариален акт, или договор за наем - се установяват от комисия, определена със заповед на кмета на общината, в която се включват служители от общинската администрация, от Министерство на вътрешните работи и от Агенцията за социално подпомагане. Това дава абсолютно една прозрачност, дава взаимен контрол между различните институции на местно ниво, така че да гарантира абсолютно покриване и ясно дефиниране на наистина нуждаещите се от такава адресна регистрация.
Другият въпрос на господин Проданов – няма ли това да доведе до масово нахлуване на желаещи за жилища и т.н., вижте, жилищният проблем си е съвсем отделен. Ние в момента абсолютно не засягаме жилищния проблем. Ясно е, че тези хора са настанени и живеят в съответната община от десетки години. Ние не можем да ги заличим. Те трябва някъде да бъдат картотекирани и да бъдат откриваеми от държавните институции. Ако в този вид остане абсолютно с пропуск законодателството, тези хора ежедневно се увеличават вследствие на раждаемост, вследствие на премествания, вследствие на заличаване на адреси и на жилищни постройки и ежедневно те се увеличават. Ако ние не ги дефинираме с някаква конкретика точно тези случаи, в годините те ще нараснат, ще ни залеят и стават абсолютно неконтролируеми. Считам, че именно с такава комисия, каквато в момента законопроект определя, впоследствие, разбира се, бихме могли да направим и някои добавки в някоя друга наредба или допълнение към закона, мисля, че това би било допълнителна помощ на кметовете и на местните власти така че да ги улесним за работа и за комуникация с тези хора. Но в крайна сметка нека да се съгласим, моля ви, че много по-добре и много по-лесно е за един кмет да вземе картотеката в общината – служебен временен адрес – и да ги извади всички тези, примерно, 300 или 400 човека, които са в община, примерно, Перущица, отколкото да рови и да обикаля цял ден по махалата и да каже: „Къде беше бай Иван регистриран, тука ли, има ли го, няма ли го?“
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Димитров.
ЗДРАВКО ДИМИТРОВ: Това няма да реши жилищния проблем, ако и това имате предвид. Тази комисия ще се събира и пак ще трябва да настани хората, и пак ще бъдат по 200 човека в една къща. Това просто няма как да се избегне. Какъв ще е този критерий, и кой в крайна сметка ще си сложи подписа за такъв служебен адрес и къде ще бъдат настанени тези хора? Какъв е този механизъм да бъдат намерени? Какъв е този механизъм и как ще сработи този механизъм?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте!
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Понеже ние сме народни представители, ние сме върховенството на законодателството, ние ковем законите - а сега как ги намирате? Сега как са откриваеми? Ако някой ми отговори, аз съм съгласен.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте!
ИВАН ИВАНОВ: Аз бих искал да кажа, че двата закона, които обсъждаме, отговарят на реални създания на времето, човешки взаимоотношения и проблеми на местните власти. Но моето разбиране е, че всяка законова промяна трябва да допринася за по-добри решения на съществуващи проблеми. Разбирането ми е, че и двете предложения за закон не допринасят за решаването на проблема, поради което като представител на парламентарната партия „АБВ“ няма да подкрепя двете предложения.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Иванов. Господин Ахмедов.
АХМЕД АХМЕДОВ: Благодаря, господин председател. Може би от начало допуснах една грешка, че обсъждаме и трите законопроекти, понеже са заедно. Но аз ще се върна по първия закон.
Понеже, както каза господин Аталай и сме колеги, бил съм кмет на община, какво стана с първия закон? Ще посоча един частен случай специално в нашата община. Сменени са имената. След това е имало – може да го обрисуваме и като въстание – и са убити двама души: Хюсеин и Ахмед се казват. Идва демокрацията, техните имена още не са възстановени. Те нямат и наследници. От Министерство на вътрешните работи има становище, че по волята на наследниците – те нямат наследници. Цял живот се борят за тези права, тези имена и в един момент ние в демократична България не можем да дадем това малкото, елементарното, да им върнем имената.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Иванов.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Само процедурно, извинявайте. Смятам, че при разглеждането на тези законопроекти трябва да има представител поне ако не на министерството, поне на главна дирекция „ГРАО“. За това да се направи забележка защо няма представител от „ГРАО“.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре, ще го имам предвид. Заповядайте.
РУМЕН ИВАНОВ: Към господин Илиев, понеже зададе въпрос, определено няма да решим проблема с този законопроект. Ще го задълбочим. Основната цел на това, което предлагате, е тези хора да могат да си получат, да им бъдат издадени документи за самоличност, лични карти. По този начин как ще бъде вписан този временен адрес в личната карта? Влизаме в колизия със Закона за българските документи за самоличност. Там ясно и точно е дефинирано: постоянен адрес и настоящ адрес. Господин Казак е юрист и може да го обясни това.
Освен това, не отговорихте на въпроса къде реално ще бъде този временен адрес? То няма такъв. Значи ние узаконяваме едно беззаконие. И реално този човек няма да можем да го намерим по никакъв повод, когато трябва да бъде намерен. Вменяваме на МВР нова отговорност, в нарушение на други закони да издаде документ за самоличност с някакъв несъществуващ временен адрес. Не само че не решаваме проблема с това предложение, а наистина го задълбочаваме.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Имаше една процедура, господин Ненков?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Моята процедура беше, тъй като считам, господин председател, че достатъчно много се изказа за законопроекта, предлагам, моята процедура е да прекратим дебата и да преминем към гласуване, че започнахме да се повтаряме.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Благодаря, господин председател. Господин Иванов, ние затова предлагаме промяна с цел да улесним работата на МВР, затова предлагаме пакет промяна и в Закона за българските документи за самоличност, защото именно това би улеснило категорично работата на МВР, а върви и в синхрон, двата законопроекта вървят успоредно заедно. Много съжалявам, че, доколкото подразбирам от въпросите ви, не се стига до абсолютно осъзнаване на сложната ситуация, която може да ни постигне вследствие на увеличаване на такива случаи, но ви уверявам, че само след няколко месеца вследствие на тези случаи ще имаме дебати в зала и това ще води до много, много въпроси към различни министри, не само към министъра на вътрешните работи и ще ни отнема много време в залата за дебати точно тази проблематика. Съжалявам, че така се получава.
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратка и ще задам няколко въпроса към вносителите. Първо, имате някакво съмнение за това, че общините по места явно не са си свършили добре работата, лишили са редица хора от жилища. Общините явно не са имали това право да направят. Това съмнение не прави чест, защото аз идвам от една община, която имаме изключително концентрирано ромско население, останало без жилища, но не по вина на общината. Общината е изключително толерантна към тях. Това е община Самоков. Има доста незаконни жилища, които общината дори не е започнала да блъска затова, че знае, че тези хора няма къде да останат, доста дискриминационно по отношение на останалите жители в града.
Другият въпрос, който имам към Вас. Ясно е, че не сте решили или впоследствие ще решите тези проблеми. Кой ще плати личните карти на хората, които ще имат тези служебни нови адреси? Те струват около 40 лева. Знам опашките, които стоят пред социално подпомагане в Самоков за хора, които очакват помощи, за да изхранят семействата си, живеещи точно в тези жилища, в които живеят по 200 – 300 човека. Ред други въпроси имам, които задаваме и затова смятам, че законопроектът нито е своевременен, нито добре обмислен, нито коректен и няма да го подкрепя в трите му части.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Илиев?
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Благодаря, господин председател. Относно плащането на евентуално подаване за лични карти, в закона си е упоменато: всеки заявител си плаща таксата. Ние там нямаме предвид нещо да им помагаме. Аз пак ще се опитам с цел да отговоря на Вашия въпрос, ще Ви задам друг. Какво правим в момента, как тези хора в момента са откриаваеми и как комуникират с тях в момента кметовете? В този му вид на закона те търсят игла в купа със сено, както е поговорката, докато едно картотекиране и едно отделяне на тези х ора от всички други, които са регистрирани съгласно настоящото законодателство, едно отделяне на тези случаи би улеснило работата на общинските власти, на всички институции.
Ще ви дам пример. В момента бай Асен, примерно, от Ямбол, е извършил престъпление, обрал е един магазин. Обаче той няма лична карта. Там живее от 30 години. Имаше адрес общината го е заличила и той от пет години е без адрес. Как ще го открият този обирджия на магазин? Къде ще го намерят? Не могат да го намерят.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Къде ще му е служебният адрес?
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Ако това е регламентирано в закон – служебен, временен адрес, може да е част от гетото, може да е някъде, но идеята е точно на тези комисии, които в момента дори ги има регламентирани в закона, които се състоят от социални служби, от МВР и от общинска администрация, точно тези комисии да наблюдават и да контролират тези специални случаи. Те биха били в помощ на всички държавни администрации и на институциите. Това е идеята. Нищо общо няма с помощи. Вие знаете, вземете Закона за социалното подпомагане. Там въобще не засягаме, няма нищо общо с това. Идеята е чисто легитимна.
Ще ви кажа: плюсът за всички тези хора ще бъде, че те ще могат да кандидатстват за работа. Когато отидат, те ще си имат лична карта, ще си я представи и ще каже: „Аз съм Иван Иванов и искам да кандидатствам за работа“, или отива да си запише детето на детска градина, или спре го полицай: „Кой си ти?“ – „Нямам лична карта.“ – „Хайде да те приберем тук за 24 часа.“ Отива в общината да се регистрира, но кметът не може да го регистрира, или ще го набута при тези, които са по 200-300 човека, като с това кметът нарушава закона де факто. И аз ще ви дам такива примери стотици. И те ще бъдат от трибуната на Народното събрание, за да запознаем цялата общественост. Искам съвсем колегиално да ви заявя, живи и здрави, както се казва, много бих се радвал ако намерим решение сега на тези въпроси, но ако ние като народни представители не решим този разрастващ се проблем, трябва да ви кажа, че трябва да се срамуваме, че сме народни представители, че взимаме заплати и че представляваме българската нация.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател. Аз разбрах, извинявам се за закъснението, но като че ли, господин председател, ако не сте говорили с господин Добрев, да Ви помоля да уредите времето за заседанията на двете комисии, защото ние двама от нашата парламентарна група сме в Комисията по енергетика, има още, доколкото разбрах, двама. Ако така съвпадат, да седнете да се разберете с господин Добрев.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: В днешния ден сме ангажирани седем човека, а във вчерашния ден са ангажирани 11 човека. Аз също имам комисия от 16.30 часа в другата зала. За съжаление, още не сме намерили най-доброто златно сечение, но ще го търсим и затова оставихме за днес, тъй като 7 души.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това е първата ми молба.
По същество, колеги, законопроектът, който е представен от господин Лютви Местан и от нашата парламентарна група, относно смяната на имената, уважаеми колеги, това според мен е един въпрос, който не е разрешен през последните години на демокрацията, един въпрос, който може би стои на дневен ред и за да запазим все пак някакво примирие, някаква доброжелателност и очаквайки от страна може би на българското общество от тях да дойде това предложение, защото знаете, че когато отиваме в която и да е община, неудобство чувстват и тези експерти и служители в съответната община да се изправят и да попитат „Как ти беше и българското име, може ли да ни представите и този документ?“ Дали е Иван или Атидже. От другата страна – това неудобство е също толкова голямо, колкото и неудобството примерно на моя внук или на по-малки деца, които да питат: Татко ти или дядо ти имаше и друго име. Едно наше задължение е, колеги да решим този въпрос. Виждам, че министерството са подходили малко административно, не са прочели закона, дали са становище, защото тук не става въпрос за режимите, а за хора, които имат възможност или да отидат да си сменят имената, или пък за тези, които имат роднинска връзка и по една или друга причина преди да умрат не са свършили тази работа, а тези, които са починали и нямат никаква възможност, освен по административен път, по този път, по който са им сменени имената, по същия начин, със същия акт да се възстановят, пак казвам, това са имената на починалите, на тези, които са починали.
А всички онези други изменения и допълнения, които ги имаше от 1992 година насам – живите да отидат по спазване на Конституцията на България да отидат да си подадат съответно документи към съответната инстанция, първоначално беше в общината, а след 1998 година мисля, че беше в съда, това са вече отделните процедури, които са отбелязани.
Затова, колеги, моята молба е да подкрепим този закон, ако трябва да влезе в зала и в зала може би ще се намери едно решение, което би трябвало да бъде намерено преди години, и да се излезе от тази неудобна ситуация. Разбирам, че вие сте добре настроени и ще ни подпомогнете в тази насока, да излезем цялата българска общественост от тази неудобна ситуация, която се е създала от възродителния процес. Толкова по този въпрос. Обвинения кой как и по какъв начин е чел закона, кой като дявола евангелието и т.н. – ги оставяме настрана. По този законопроект – толкова.
По законопроекта на господин Илиев, особено за имената. Колеги, тук на всички ни е ясно за какво става въпрос. Един проблем е, който тежи на всички общини, независимо дали са на ДПС, на ГЕРБ или на БСП общините. Целия проблем сме го оставили в ръцете на кмета на общината с уреждане на статута на тези хора, които живеят в тези механи, дори незаконни къщи да бъдат. В техни ръце сме оставили да се опитат да потърсят по някакъв начин връзка с тези хора, в техни ръце сме оставили когато отидат на лекар или полицията ги търси, как и по какъв начин те да удостоверят, че Иван е Иван, Ахмед е Ахмед. Тук колегата предлага един вариант. Сложен е на масата един вариант. Ако вие имате нещо, което да допълните в този законопроект, и и аз като народен представител, който го е подкрепил, един от вносителите съм, готови сме да приемем всяко ваше предложение. Дали е неясен служебен адрес неясно като терминология, определение ако няма, дайте да видим как да го наречем, но ние трябва да дадем в ръцете на администрацията закон, чрез който тези хора да се легитимират. Закон, чрез който тези хора да бъдат идентифицирани и определени и дори лекувани по всички задължения на Конституцията на тази държава.
Ако започнем така, както се казва, господин Ахмедов, за интеграцията, там вече всичките ще сме доволни защо не сме ги интегрирали и какво трябва да направим оттук нататък и за обучението, и за възпитанието, и за начина на комуникация с тях. Примерно, събарянето на къщите не е решение на въпроса, но определени кметове вече пристъпват към тези действия. Нима събарянето на една незаконно постройка би му разрешила жилищния въпрос, или пък ние сме му намерили нещо по-добро от това нещо, което сме направили? Не, разбира се. И затова, колеги, този въпрос, този проблем е поставен на масата и ако ние не подкрепим този законопроект днес, ако не го внесем в залата, ако не дадем на обществото възможност да се води един дебат по този проблем, не само да се води дебат какви са тези хора, дали трябва да намерим полицай да отидем до тях, за да ги лекуваме, или да изпратим двама полицаи или да търси откраднатите кози, каквито проблеми имахме едно време с господин Румен Иванов. Това е въпросът, това е проблемът. И смятам, че сме достатъчно съзнателни народни представители, ако на първо четене на вас ви е ясна вече философията и проблемът, който ви е поставен на масата, нашата молба е да дадете възможност да мине на първо четене, а между първо и второ четене да намерим и онези определени термини и терминологии, да направим поне една крачка във връзка с разрешаването на този проблем, смятам, че ще сме по-полезни, отколкото да си заровим главата в пясъка. Това е изказването ми, господин председател.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи да се изкажат по законопроектите?
Аз ще си позволя да кажа няколко думи, колеги. Тук има доста експертни становища по всички закони. Аз бих могъл да ви запозная с част от тях. Те са синтезирани в част от нещата, които споделиха колегите. За мен лично тези законопроекти създават повече проблеми, отколкото биха решили. Те задават повече въпроси, отколкото отговори.
Първо, ще започна с това, което току що каза господин Аталай – защо кметовете тръгнаха да събарят незаконни постройки. Въпросът е защо не ги събаряхме до момента, а не защо сега се прилага законът. При цялото ми уважение, аз съм изпадал в подобни ситуации, все пак дванадесет години съм бил кмет, ако една незаконно постройка падне и убие хора, нали знаете кой носи отговорността? Кметът затова, защото не я е съборил.
Оттук насетне отиваме към другия въпрос: възможно ли е и при какви обстоятелства бихме могли да настаним тези хора. Има определен ред има закон, има куп наредби, по които става всичко това. Няма как да въвеждаме извънредно законодателство в този момент, най-малко поради причината, че да кажем, в Плевен има три-четири хиляди молби, а те се удовлетворяват около 40 годишно, тоест, 1%. Няма ги тези възможности, които е имала държавата в определен период от нашия живот, когато малко по-мащабно се строяха нови жилища, имаше по-широки възможности за решаването на проблемите на социално слаби, не е точно в определение, а са изобщо от всички етноси. Така че аз трудно бих могъл да подкрепя тези законопроекти. Естествено, че първият има повече политически аргументи, отколкото юридически и политическите аргументи наистина звучат много състоятелно. За съжаление, ще създадат куп проблеми, които ние в момента дори не подозираме, като например – ето какво са написали моите експерти: при служебно заличаване и възстановяване биха настъпили и други последици, които няма как да бъдат отразени служебно в други документи на лица: документи за самоличност, за собственост, за образование, включително и такива от частен характер, като договори от различен характер, което би създало наистина доста по-сериозни затруднения, включително и на тези лица.
Има още един проблем – не ГРАО извършва служебното заличаване и възстановяване, тъй като промяната на имената е вписана в регистрите на актовете за гражданско състояние, които се съхраняват и поддържат от служители в общинските администрации, а вписванията в тях могат да се правят единствено от длъжностните лица по гражданско състояние в общините и кметствата, които са определени от кметовете на общините.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Като им се разпоредиш, може да го направят.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Според мен, необходими са доста промени в някои закони, за да може това да се случи. Може би някои колеги не осъзнават, че има разлика между ГРАО и ЕСГРАОН.
Заповядайте за реплика.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Както казахте, Вашите експерти са чели нещата, както експертите на МВР ли беше. Аз не мога да разбера какви проблеми може би ще създаде. Аз съм си сменил името. Ако ми се махне българското име от регистъра на ГРАО, на мен какви проблеми ще ми създаде. Най-много ще ми създаде, хайде, аз не съм бил на такава възраст, но може да е имало хора на възраст. Затова казах преди малко: не очаквах такова неглежиращо отношение и от двете министерства, а очаквах ако в нашето предложение има някаква слабост, да се даде допълнение към това предложение. Тук никой не твърди, както е писано в становищата на министрите, да се възстановяват имена. Тук се твърди да се заличават. Всички са разбрали погрешно. Заличаване на имена, както казах преди малко, аз не искам да ми се вижда българското име в регистъра на ГРАО. А вече по-нататък този, който си е възстановил името, той съответно е направил всички постъпки пред съответните органи, пред училища, преди всички органи, той си ги е възстановил тези документи в положението, в което би искал да бъдат. А тук постоянно вие твърдите, че става въпрос за тези, които не са сменили – те автоматически за в бъдеще ще си възстанови името. Приемането на този законопроект ще означава, че този, който си е възстановил името, автоматично и неговото старо име ще се заличи от тези архиви. Разбирате ли какво искам да ви кажа? Погрешно се тълкува. За тях те остават при стария режим. И господин Аталай каза – тези, които не са си възстановили имената, те си остават при същите процедури, които са от 1990 г. насам. Така ли е, господин Аталай? Мисля, че има погрешно разбиране.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Аз, честно казано политически не бих подкрепил подобен акт, но, според мен, не е добре изпипан този законопроект. Трябва да се поогледа още малко. Аз мога да ви дам един пример. Вие отговорете. Ако примерно аз съм си купил едно жилище от един човек с невъзстановено име, който е починал и го заличим навсякъде и после изведнъж се окаже, че има проблем по тази сдел7ка, кажете ми като отида в съда какво ще се случи с този казус. Отговорете ми.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Ще Ви отговорим. Ние и двамата сме бивши кметове. Ключовият елемент за един гражданин в нашата страна е ЕГН.то. Базата данни, ЕГН е ключовият елемент. Да не би да се заличава ЕГН-то на съответния гражданин?
Защо го искаме това нещо? Не може постоянно да ни искат и удостоверение за идентичност на имената, разбирате ли? Това е гавра с гражданите. Не може да ни искат постоянно удостоверение за идентичност на имената за каквото и да е документ. Веднъж завинаги трябва да се приключи с тая работа.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Виждам, че в късните часове сме, виждам, че не влизате в същността на нещата. Ако искате, да отложим разглеждането, другия път по-рано да се съберем.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли други желаещи? Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин председател. Аз мисля, че ако тук беше господин Гетов, може би щяхме наистина да чуем едно компетентно мнение, защото това становище, което ви е представено от името на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, съдържа наистина грешки, които подвеждат народните представители. Има възможност при добра воля, знаете, служителите по гражданското състояние въпреки че са служители на общините, те са под методическото ръководство на главна дирекция „Гражданска регистрация“, тоест те могат да получават разпореждания, указания, които да изпълнят. Така че ако се приеме този текст, че се заличават служебно насилствено наложените имена на определени групи български граждани по време на възродителния процес, ГРАО ще намери механизъм, по който да организира тази дейност, като издаде необходимите методически указания на всички служители във всички 264 общини, които да извършат дефакто тази дейност по места. Няма проблем. Въпрос на желание е. Просто това становище е израз за пореден път на нежеланието на администрацията да си създава излишно нови главоболия и да си създава работа. Когато има желание, се намира начин това да стане и то няма да създаде никакви пречки, нещата пак ще могат да бъдат идентифицирани чрез ЕГН, но просто няма да фигурират тези имена повече там и да накърняват честта, достойнството и да навяват болезнени спомени от миналото. Това е.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще се опитам още веднъж евентуално да съсредоточа вниманието на колегите, като цитирам два члена от Закона за гражданската регистрация и с това да припомня, че съществуват законови мерки, които задължават, както чл. 99 казва следното: „Всяко лице е длъжно в срок до 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес“, де факто излиза, че тези хиляди хора, които нямат адреси и не са си заявили промяната на съответния адрес, защото те вече нямат такъв те са нарушители. На всичкото отгоре предстои да бъдат най-вероятно глобени.
Второ, чл. 99, като последната промяна е направена от 2012 година, голяма част от Вас предполагам, че са били в тогавашното Народно събрание, цитирам следното: „В случаите по чл. 92, ал. 3 броят на лицата, които могат да се регистрират по настоящ адрес на адреса на едно жилище със съгласието на собственика на жилището не може да надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище“. Дефакто това показва, че ако пет човека живеят в едно нормално жилище по три, не повече от 15 човека, какво правим с тези кметове, които са регистрирали 200 човека? Искате ли да ви кажа първо един кмет за пример, който е от Партия „ГЕБР“ и не е един. Направете консултация с тях, може би е добре да се влезе в същността на проблемите с местно ниво, с местните власти и оттам, ако трябва и вие да дадете някои допълнителни предложения да ги обсъдим, така че нека остане отворен въпроса и законопроектите – нека останат отворени. Това е проблем, който така или иначе трябва да бъде решен.
Така че аз бих помолил наистина три-четири законопроекта, толкова бързо вероятно всеки не е имал време да вникне достатъчно добре в тях, както и аз, признавам си, в много случаи не ми остава време, но може би е добре да помислим всички в името на честността, на справедливостта, в името на нашите задължения и на доброто на всички тези хора, може би е добре да оставим отворен въпроса и да помислим как най-добре да се процедира.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Други мнения?
Аз бих предложил следното. Тъй като има формално предложение евентуално още веднъж да обсъдим един от законопроектите, внесени от господин Лютви Местан и група народни представители в присъствието на господин Гетов да предложа на гласуване това. Ако това формално предложение се приеме на следващо заседание, когато господин Гетов може да дойде тук, ще го поканим и ще обсъдим още един път в детайли подобна възможност. Ако това се приеме – добре. Ако не се приеме – гласуваме.
ИРЕНА КОЦЕВА: Обратното предложение, колеги. Започвайки днешния дебат и днешното заседание всички присъстващи имате пред вас необходимата документация за становище. Вие видяхте, че господин Гетов или който очаквате не е сред присъстващите. От 15.30 часа водим дебат по законопроектите, които са вкарани. Те са разпределени от председателя на парламента към тази комисия. Или ги оттегляте и няма да ги гледаме въобще, или гласуваме днешните законопроекти, на които ние направихме съответни дебати.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колежке, ние 30 години търпим този останал в обществото нерешен проблем, Вие искате за 3 часа да го решим.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли други желаещи?
Подлагам на гласуване формалното предложение от господин Казак. Става въпрос за това, да гледаме първия законопроект, внесен от господин Лютви Местан и група народни представители още веднъж, или да продължим дискусията на следващо заседание и да поканим господин Гетов, който е шефа на ГРАО.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува със „За“.
Гласували: „За“ – 6; „Против“ – 7; „Въздържали се“ – 3.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Не се приема предложението.
Смятам дискусията за приключена, освен ако някой би искал да каже още нещо по тези законопроекти и ще започнем гласуване.
Започваме гласуване.
Първо, по точка втора - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 454-01-28, внесен от Лютви Местан и група народни представители - който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 14.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Не се приема.
По проекта, внесен от господин Илиев и група народни представители – точка втора - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация № 454-01-55, внесен от Илия Илиев и група народни представители, - моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – 7; „Въздържали се“ – 6.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Не се приема.
По точка трета от дневния ред - представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 454-01-54, внесен от Илия Илиев и група народни представители - който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – 8; „Въздържали се“ – 5.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Не се приема.
Последният законопроект – по точка четвърта - представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 454-01-56, внесен от Илия Илиев и група народни представители - който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – 8; „Въздържали се“ – 5.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Не се приема.
Колеги, благодаря ви.

(Заседанието завърши в 17.00 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:


/Найден Зеленогорски/


СТЕНОГРАФ:
Кр. Николова



/Брой знаци: 63 267/