1. Представяне и запознаване с екипа на министерството на регионалното развитие и благоустройството.
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за дейността и организацията на народното събрание.

---

Стенографски запис!




П Р О Т О К О Л

№ 3






(Заседанието на комисията започна в 15.35 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство местно самоуправление.)


ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, предлагам да започваме. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията.
Уважаема госпожо министър на регионалното развитие и благоустройството, дами и господа министри, колеги, днешният дневен ред е следния:
1. Представяне и запознаване с екипа на министерството на регионалното развитие и благоустройството.
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за дейността и организацията на народното събрание.
Може би да не чета хората, които присъстват, Вие ще ги представите.
Заповядайте, госпожо Павлова за кратко представяне на екипа и основни приоритети.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин председател! Добър ден и от мен.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря ви за поканата, благодаря ви за възможността да представя екипа на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Със задоволство мога да отбележа, че в рамките на около един месец успяхме да направим, най-вече с вашата подкрепа и помощ всички необходими законодателни първо изменения, впоследствие и съпътстващите изменения на подзаконовата нормативна уредба и най-вече включително на Устройствения правилник на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, за да създадем едно работещ цялостно Министерство на регионалното развитие и благоустройството след закриването на Министерство на инвестиционното проектиране и съответно вливането и обединяването на функциите и правомощията на двете министерства в едно цяло. Така че от миналия петък това вече е факт и всъщност вече имаме реално функциониращо в цялост и пълнота Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което като структура се състои от политически кабинет към министъра на регионалното развитие и благоустройството с началник на политическия кабинет госпожа Таня Милева, трима заместник-министри. Госпожа Деница Николова – заместник-министър с ресор европейски фондове, европейски политики и координация на Дунавската стратегия. Господин Николай Нанков – заместник-министър, когото познавате, допреди няколко дни и седмици стоящ от страната на народните представители, познавате го и от предишния кабинет, също беше заместник-министър с аналогичен ресор, свързан с устройство на територията, управление на държавната собственост и строителния контрол. Господин Иван Аспарухов – заместник-министър с ресор регионална политика, специална насоченост и специалната програма, която имаме и като ангажимент в рамките и на коалиционната ни декларация, така и в управленската програма на правителството, а именно разработване и специална целенасочена политика за слабо развитите региони, за периферните региони и с такъв един специален фокус, не случайно имаме и отделен приоритет обособен такъв. Към неговия ресор е и Дирекция „ГРАО“.
Към политическия кабинет имаме парламентарен секретар – Кристина, която се надявам в рамките, като и в предишния мандат тези, с които вече сме работили, така и в този да осъществяваме постоянна координация, комуникация, така че да можем да сме на разположение винаги, когато е необходимо да участваме в заседания или да предоставим информация по определени въпроси от компетенциите на тази комисия и не само.
В политическия кабинет имаме и четирима съветници. Започвам с господин Евгени Чачев, когото предполагам повечето от Вас познавате, той е и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството, включително и министър, по чието време и аз съм била служител на това министерство. Така че мисля, че в духа и на приемственост заедно ще успеем да работим във всички теми, свързани с регионалната политика, благоустройството, в цялостния му широк формат и мащаб.
Госпожа Десислава Йорданова – съветник в политическия кабинет със специален фокус и ангажимент върху тази програма, която предстои да създадем, а именно и по един от главните ни приоритети – национална програма за саниране на всички жилищни сгради с такъв един важен елемент от нашата управленска програма.
Госпожа Лазарина Стоичкова – също съветник в политическия кабинет с основен приоритет координация с всички международни финансови институции, по които министерството управлява проекти и два подресора много важни – пътища, кадастър и всички фондове, които предстоят да бъдат създадени за публично-частно партньорство, тъй като това е също една нова допълваща и различна тема в нашия приоритет и ресор извън европейските фондове, това е разработването на механизми и най-вече установяването на практика на публично-частно партньорство за изграждане на водна, пътна и друга инфраструктура.
Господин Радослав Русев ръководи процеса, за който министерството отговаря – процеса по довършването на реформата във ВиК сектора, така че всичко свързано с ВиК сектора е в рамките на този координационен механизъм междуведомствен, създаден под ръководството на нашето министерство за координация на дейностите и мерките, свързани с водната реформа.
Тук с нас са инж. Лазар Лазаров, като председател на Управителния съвет, ръководител на Агенция „Пътна инфраструктура“. Пътната агенция е на пряко подчинение към министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и преди, така че всички дейности, свързани с развитието на пътната инфраструктура и поддържането й са на пряко мое подчинение, контрол и координация.
Инж. Асен Антов – изпълнителен директор на Национална компания “Стратегически инфраструктурни проекти“ – проектно базирана компания, която има основен ангажимент и фокус това е доизграждането на Лот 3 на АМ „Струма“ и изграждането на АМ „Хемус“, целенасочено, тематично, като проектна компания за тази магистрала. Разбира се ако имаме и добър инвестиционен интерес тази компания трябва да бъде и първият проект за публично-частно партньорство за изграждането на АМ „Черно море“. Това е във фокуса на тази компания. Всички останали пътни проекти, извън тези, които споменах – Лот 3 на „Струма“, „Хемус“ и „Черно море“ са в компетенциите на Агенция „Пътна инфраструктура“, за да направя разграничението го казвам, за да няма объркване.
Тук е и инж. Милка Гечева, която познавате, ръководител на Националния строителен контрол и инж. Валентин Йовев – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Това е целия екип на министерството. Надявам се, че успяхме да създадем един добре работещ, добре координиращ се професионален екип, с който да се заемем с разнообразието от задачи и функции, които има в своята съвкупност Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Представяйки ресорните заместник-министри и екипа мисля, че успях и да наблегна на основните ни приоритети. Тях мога да ги формулирам в четири основни категории. Първата безспорно е специалната политика за подкрепа развитието на регионите и балансираното развитие на регионите със специален фокус на най-бедните и на най-слабите региони. Целта ни е, разработвайки такава политика тя да не е поредния стратегически документ, който да сложим за украса на бюрата си, напротив – на основата на това, което имаме като анализи, като вече програмни и стратегически документи да идентифицираме именно в тези региони конкретни мерки, политики и проекти, които да бъдат финансирани там, където не е възможно с европейски фондове със специална инвестиционна програма за финансиране на слабо развити и планински периферни и други региони.
Вторият основен приоритет в работата на министерството е разбира се довършването на всички стратегически пътни и водни проекти. Като говорим за пътни проекти е довършването на автомагистралните участъци през следващата година, рехабилитацията на пътната мрежа и започването усвояването на средствата и от новия програмен период за целта, както и изграждането на фонд за публично-частно партньорство за изграждане на цялостния магистрален пръстен на страната ни като един нов елемент в развитието на пътната инфраструктура.
По отношение на водната инфраструктура говорим за провеждане на реформа с цел подобряване управлението на водните ресурси, най-вече на водната инфраструктура и нейното развитие. Използвам случая да споделя с вас, че миналата седмица подписахме и първия голям договор за строителство на язовир за питейни нужди, за питейна вода – нещо, което в България не се е случвало повече от 20 години, а специално строителството на язовир „Пловдивци“, който се намира на 15 километра от Рудозем е и едно съоръжение, което е започнато 1982 година и е спряло 1984 година, така че това е като допълнение извън цялостната ни приоритизация и за инвестиции във ВиК сектора. През следващата година предстои да започнем строителството на още два язовира, изцяло изграждане на новия язовир „Луда Яна“ и рехабилитацията на язовир „Студена“, като част от необходимостта от осигуряване на питейна вода на най-засегнатите и най-проблемите региони в страната ни.
Следващ много важен приоритет, както вече споменах това е и третият приоритет, а именно жилищна политика, енергийна ефективност, обновяване на жилищните сгради на територията на цялата страна в две направления. Едното е чрез създаването на Националната програма за саниране на всички панелни жилищни сгради в страната с национално финансиране и отделно по линия на европейските фондове с наличните 300 милиона по „Програмата за региони в растеж 2014-2020 година“ и по-малките жилищни сгради, включително панелни и други, за да можем в дългосрочен аспект да постигнем максимална енергийна ефективност и обновяване на жилищния фонд в страната, съпътствано разбира се с дейности и мерки, насочени към социалната жилищна политика, която също не трябва да пренебрегваме и да оставяме.
Всички тези инвестиционни инфраструктурни дейности на министерството, в допълнение към фокуса върху регионалната политика и регионите безспорно е и ангажимента на министерството в строителната му част, а именно процесите по устройственото планиране, издаването на разрешения за строеж, строителния контрол в рамките на цялостния инвестиционен процес на публични и други проекти, за които министерството има ангажименти и отговорност по разрешителния режим и разрешенията за строеж и одобренията на ПУП-ове на тези проекти.
Използвам случая да кажа така, както беше приет в Народното събрание и закона, впоследствие и наредбите, изцяло върнахме правомощията на местните власти по отношение на одобрения на проектите в размер над 10 милиона – такива, които им бяха отнети при създаването на Министерство на инвестиционното проектиране. Тези правомощия са изцяло и на сто процента върнати единствено до ниво кмет, общински съвет или решение на областта с цел да имаме една стъпка по-малко в регионалните инвестиционни проекти, които трябва да се реализират на територията на една община. Тук обръщам внимание, че имам преходни искания за разрешения за строеж или за одобрения на проекти, които са постъпили във времето, но не са били разгледани от Министерството на инвестиционното проектиране. За тях следва следния режим. Всички постъпили в Министерството на инвестиционното проектиране или Министерство на регионалното развитие до 7 ноември ще се довършат по реда, по който са започнати, а именно – вече от новото Министерство на регионалното развитие и благоустройството, а всички постъпили след 7-ми ноември 2014 година бяха върнати за довършване по съответния ред от местните власти.
Мисля че това е най-общо от мен. Ако имате въпроси съм готова да отговаря на тези въпроси.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Павлова. Благодаря и на екипа. Искам да му пожелая успех. Ние ще се опитваме максимално да ви сътрудничим и да ви помагаме. Мисля, че това е една от комисиите, в която политизирането ще бъде намалено до минимум, надявам се изобщо да го няма, защото и цялото общество и общините очакват от нас твърде много и от вас, разбира се.
Ще преминем към втора точка

2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за дейността и организацията на народното събрание.

Бих си позволил да припомня Правилника на Народното събрание на колегите, част от тях са нови, други сме позабравили. Ние можем и ще задаваме по два актуални устни въпроса от всяка парламентарна група. Народните представители нечленуващи в парламентарната група имат право общо на два въпроса, като ресорният министър отговаря веднага след задаването му. Редът на задаване съобразно числеността. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси. Време за изложение на въпроса две минути, отговор на министъра е до три минути, след което има възможност за реплика и за дуплика съответно от министъра.
Така че започвайки по този ред за актуални въпроси аз бих помолил колегите от ГЕРБ, ако имат въпроси – да зададат.
Заповядайте, господин Ненков.

АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаема госпожо министър, първо и аз искам да се присъединя към думите на председателя за успех във вашата дейност, това е едно от най-тежките, най-натоварени министерства и считам, че екипа, която представихте е наистина достоен и ще се справи със своите ангажименти.
Директно ще пристъпя към въпроса. Тъй като се намираме в края на 2014 година, а именно края на Оперативна програма „Регионално развитие“ и всъщност стартирането на следващата Оперативна програма „Региони в растеж“ още във встъпването Ви в длъжност имаше опасения относно загубата на евентуално част от европейските средства по Оперативна програма „Регионално развитие“. Стана въпрос, че за следващата година също са под риск повече от 25 проекта на стойност повече от 360 милиона, а същевременно трябваше до края на тази година да бъдат разплатени 106 милиона лева именно, за да не се загубят тези средства. Също така се предвиждаше евентуално такива резервни проекти за следващата година именно, за да не се загубят позабавените проекти, да има алтернативни такива, които реално всяко едно възможно евро да бъде усвоено от нашата държава.
Това е моят въпрос, до къде сме стигнали, има ли напредък? Знаем, че се предприеха редица мерки, да ни кажете какви са те и наистина каква е реалната възможност и реалната по-скоро заплаха за държавата да загуби тези средства.
Ще добавя един въпрос към тези въпроси. Тъй като един от рисковите проекти за загуба на средства беше Северната скоростна тангента и аз, като народен представител от София, живо ме интересува наистина има ли такава на дневен ред или няма и ще успеем да влезем в сроковете, коти са ни поставени?
Благодаря, госпожо министър.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз, господин Ненков, за този голям широк въпрос с много подвъпроси. Накратко ще се опитам да отговоря на всички. Първо, да започна с Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013“. От общ бюджет 3 милиарда и 100 милиона лева по тази програма към днешна дата имаме усвояване от 75% от средствата, което е един изключително добър процент на усвояване. Разбира се от общите ни усилия с нашите бенефициенти ще зависи в рамките на следващата последна година за тази оперативна програма оставащите средства по проектите, включително и тези, които споменахте и 26-те високорискови идентифицирани от нас проекти да ги довършим успешно, за да можем в края на 2015 година да отчетем едно добро усвояване на първия програмен период от тази програма.
Съгласно правилата за управление и усвояване на средствата по тези оперативни програми в програмния период и т.нар. правило N+2, което означава, че в момента на сключването и одобрението на един проект имаме две години, в които той трябва да бъде реализиран, изпълнен и разплатен. В целия този процес и период за всяка една година има един определен размер от общия бюджет от тези 3 милиарда и 100 милиона лева от бюджета на програмата и като казвам бюджета на програмата договарянето свърши, програмата е договорена на над 100%, вече имаме и резервни проекти, така че ние сме длъжни да спазим определен размер средства, които трябва да бъдат разплатени към края на всяка 2013-2014 и съответно и 2015 година.
Към края на тази година сумата, която трябваше да бъде разплатена беше в размер на около над половин милиард, като от тази сума към ноември месец, когато застъпихме и както Вие вече споменахте, оставаше да бъдат доразплатени 106 милиона евро, за да можем в пълнота да изпълним целта, която ни е поставена, задължителна – тя е непроменяема за 2014 година, защото правилото повелява, ако ние не изплатим въпросната сума към този момент 106 милиона евро всяко едно евро от тази сума надолу е сумата, с която автоматично България губи парите и те се приспадат от общия бюджет на оперативната програма.
В рамките на изминалите четири седмици, особено в рамките на месец декември бяха предприети няколко категории действия. Първо, средствата по тази оперативна програма бяха спрени по-рано през 2014 година. Въз основа на това спиране имаше и огромно забавяне освен рисковите проекти по Приоритетна ос 1 и по Приоритетна ос 3, по които средствата от Европа бяха спрени. Те бяха спрени, но ангажимент на всяка държава членка, на нас също е плащанията по тези проекти да не спират, а да продължат със средства от държавния бюджет. Нещо, което не се случи с Оперативна програма „Околна среда“ и сега виждаме наистина проблемите и забавянията по проектите, които не могат да се довършат.
По Програмата за регионално развитие средствата не бяха преустановени изцяло като плащания, имаше по-скоро забавяния в плащанията, но аз вярвам, че в месеците и назад и преди, включително и последните два месеца успяхме да ускорим разплащанията и това, което мога със задоволство да кажа е, че само в рамките на месец декември за осемте работни дни, които имахме до последната дата за разплащане и сертификация успяхме да разплатим над 90 милиона буквално за няколко дни и окомплектовахме тези плащания, верифицирахме ги, сертифицирахме ги, съгласно изискванията и стандартите. Даже успяхме да надплатим, надплатихме общата сума от 122 милиона евро, което със сигурност гарантира, че България не само няма да загуби средства, но дори по някаква причина да има несертифицирани и неприети разходи от сертифициращия орган имаме буфер, така че България няма да загуби нито един лев по Програмата за регионално развитие за 2014 година.
Паралелно с този процес ние имахме ангажимент до края на месец ноември и го изпълнихме да представим на одиторите на Европейската комисия нашите препроверки, всичко, съгласно изискванията на одитните стандарти, проверки на процедурите по спрените приоритетни оси 1 и 3. Приключихме проверките, показахме къде са грешките, показахме какъв е процентът грешка, който имаме в програмата, спазвайки одитните стандарти, т.нар. екстраполиране на грешката направихме, а именно на базата на 33 проверени проекта екстраполирахме грешката пропорционално върху всички останали проекти и по този начин направихме едно средно изчисляване на грешката, за да можем да отговорим на принципа за изчистване на системата и налагане на обща плоска финансова корекция. Този подход беше одобрен първо от одитния орган, впоследствие дойде и Европейската комисия, откликна на нашата молба и апел да дойдат максимално бързо, направи одит, одитът завърши с абсолютно приемане на приложения от нас подход и с положителна оценка на предприетите действия. Така че чисто от формална гледна точка очакваме през месец януари да получим и окончателния одитен доклад, който ще даде възможност на Европейската комисия, надявам се да отблокира още през януари изцяло средствата по оперативната програма, а в рамките на месец декември очакваме при останалите приоритетни оси да до дойдат и първите възстановени средства още през тази календарна година.
С това мисля, че изчерпвам изцяло въпроса за оперативната програма за 2007-2013 година с изключение на конкретния проект, за който попитахте, а именно Северна скоростна тангента. Да, Северна скоростна тангента и още 25 проекта бяха оценени като високорискови, като проекти, които са в закъснение в своето изпълнение. По проект има издадено разрешение за строеж и избран изпълнител. По проекта не се строи повече от една година поради това, че имаме проблем с отчуждаванията. Използвам случая да благодаря за приетите промени в закона, но те няма да ни помогнат за Северната скоростна тангента, ще ни помогнат за всички останали, но не и за тангентата. Използвам случая да благодаря за приетите промени в закона, но те няма да ни помогнат за Северната скоростна тангента, ще ни помогнат за всички останали, но не и за тангентата. Именно затова сме внесли пакет с документи на Министерски съвет за даване на мандат на ръководителя на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Лазаров да проведе преговори с всички, които са подали, имаме 540 жалби и дела в съда по всички имоти по протежение на тангентата да проведе разговори с всички тези жалбоподатели, да постигне съгласие за извънсъдебно споразумение и заплащане на цена, която да е различна от тази, която е по оценка по методологията, тъй като част от тези земи са оценени на 20 стотинки. Ако получим този мандат и финансиране и провеждане на преговорите ще ни даде възможност поетапно отпушване, поетапно издаване на частични разрешения за строеж и да започне строителството, така че то да може да бъде завършено до края на следващата година и да не загубим проекта. Но за всеки случай заради този и още 25 рискови проекти, които сега няма да изреждам имаме предложен списък с резервни проекти, с които да заменим всеки един от тях, ако някой от проектите няма да бъде реализиран, за да не загубим и в края на периода нито едно от средствата по програмата.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Процедура.

РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, има правилник и времето е 2 минути за въпроса и 3 минути за отговора, ако влезем в рамките на това време ще сме полезни и нароните представители и изпълнителната власт.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Аз прочетох правилника, Вие закъсняхте, така че колегите са наясно.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре, ако сте чели тогава да го асимилираме и да почнем да го прилагаме.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре.
Колегите от БСП.

АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Да, има правилник, но в крайна сметка се намираме в ситуация, в която държавата е наистина е пред огромен риск да загуби немалко средства. Аз мисля, че е изключително важна и не трябва да подхождаме с това да гледаме точно буквата на правилника до самата стотна от секундата. Темата е важна, касае всеки гражданин и мисля, че трябва да дадем и малко толеранс на министъра, в крайна сметка за това, че е дошла тук и че по-подробна информация ще ни даде. Мисля че това е нашата задача.
Благодаря.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз се извинявам още веднъж, но седнете си говорете.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колегите от БСП.

ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо министър, госпожи и господа заместник-министри, от името на нашата група в Комисията искам да пожелая успех на екипа на министъра, на целия екип. Искам да ви кажа, че нашето участие в управлението на държавата ще бъде да ви държим в кондиция, контролирайки ви и изказвайки алтернативни мнения по регионалната политика и по ресора, който ръководите.
Първият ни въпрос е по отношение на енергийната ефективност. В ехото на първия планов период мисля че има над 100 споразумения, до тук има направени три сгради. Безспорно и в кабинета „Орешарски“ стана закъснение на избора на изпълнители. На места все още има проблеми и с проектантите. Интересува ме, ако не се лъжа служебният премиер Захариева финализира част от обществените поръчки, където трябваше да се избира пакет от фирми. Интересува ме в момента на какъв етап е проектирането, взаимодействието с общините и възможността да бъде усвоен този финансов ресурс за българските граждани, където 75% ще е субсидията и 25% собствени приходи. Те са събрали тези пари, вие знаете бяха в КТБ и други проблеми. Може ли да открехнете в момента от гледна точка на Вашия екип как стоят нещата и има ли гаранции, че ще бъде изпълнен?
Вторият въпрос е свързан с този. Лансирахте на много места в публичното пространство за 200 милиона фонд, който ще бъде реализиран съвместно с общините и отново енергийна ефективност на 100% безплатно. Това, ако не се лъжа означава вече и оперативност. В понеделник събирате кметовете на областните градове в гранитна зала за инструктаж. Тук има няколко въпроса. Първият въпрос е има ли стратегия министерството и държавата, защото ако не се лъжа 10 милиарда са необходими за санирането на над 11 900 панелни сгради? Тези 200 милиона – приветствие, първа стъпка. Ще бъде необходимо, чуваме и допълнителни финансови инструменти, които ще привличате, дали през банки или през оперативна програма. Тук питам има ли стратегия, защото принципът на солидарността и разликата с оперативната програма са видими и каква политика ще позиционирате оттук насетне вие, като екип и като цяло за държавата?

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо Янкова.
Едно процедурно питане, по вторият въпрос бих искала да ми позволите, разбира се, ако искате можем да гласуваме удължаване на времето, да ви представя цялостната ни стратегия за националната програма и малко повече статистика, но това е само ако прецените, ако не щ отговоря кратко.
Започвам с програмата, наречена Енергийно обновяване на българските домове, програма, финансирана в рамките на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“ с бюджет от 50 милиона. В рамките на тази програма, която инициирахме по Програмата за регионално развитие това е едно естествено продължение на пилотния проект, който имахме по линия на UNDP, по която пилотно бяха направени около 50 сгради. Стартирайки програмата се възползвахме и общо взето от механизма, който беше изграден и затова съществуващият механизъм е министерството, което като възложител избра проектни мениджъри и изпълнители в големите градове и стартира програмата през 2012 година с фокус върху това за избраните сгради по региони да има индивидуални изпълнители от една страна, за да имаме възможност да дадем на малките и средни фирми да работят и от втора гледна точка да се ускори процеса. Програмата започна през лятото на 2012 година, набирайки заявления за интерес. Започвайки с избор на изпълнители, проектни мениджъри и конструктивни обследвания този процес, включително заради дългите обществени поръчки и обжалвания отне немалък период от време, но в началото на 2013 година ние вече имахме избрани изпълнители и имахме определени около 100 сгради, които могат да започнат този целият процес.
При предсрочната смяна на правителствата се случи така, че всъщност ние оставихме около 100 сгради в готовност да започна процедурата и 2 сгради да започнат реални дейности по саниране на тези сгради. Това, което виждаме година и половина по-късно ноември месец 2014 година е, че тези 2 сгради са и единствените направени по програмата. Индивидуалните търгове са спрени. За година и половина единственото, което е направено е да се обявят процедури по окрупнен вариант с рамкови договори, което към момента е и основния проблем, защото освен забавянето в избирането на изпълнители, които да се занимават с обследване, проектиране и строителство на сгради ние всъщност едва през септември месец са и подписани първите рамкови договори с изпълнители. Това е огромно забавяне в процеса. А иначе наистина, както коректно отбелязахте имаме 104 споразумения с етажни собствености, които да се включат като блокове в програмата.
Две напълно готови сгради и 51 споразумения, които са на сгради в пълна готовност от една година. Единственото, което е необходимо за тях е да бъдат проектирани и да влезе строител и да започне ремонтните дейности. Какъв е проблемът към днешна дата, че избраните изпълнители за проектиране на сградите в София има обжалване на рамков договор с избрани няколко изпълнителя, които би следвало да поемат сградите и да започне проектирането. Въпреки това имаме обжалване от първия избран, който блокира процеса на всички останали сгради и тяхното проектиране. Той обжалва, защото счита, че независимо, че е рамков договорът той трябва да изпълнява всички сгради и да ги проектира. Това е основанието за обжалването. Нямаме и предварително изпълнение, нямаме възможност да започнем проектиране. Надяваме се съдебното решение да излезе януари месец и от февруари да наваксаме със сградите в София, за които имаме доста добра готовност от много време.
Паралелно с това най-големият проблем остава в Южен централен район, регионът на Пловдив, защото там избраните изпълнители по рамковия договор, аз лично проведох две срещи с тях, моят екип също няколко срещи, след няколко месеца решиха, че няма да проектират, защото проектът не им е изгоден. Не им е изгоден, защото се оказа, че начинът, по който е била обявена процедурата за избор на тези изпълнители по никакъв начин не им дава яснотата, че имаме все пак лимит колко процента може да е проектирането, че един екип трябва да проектира, за 20 дни всички сгради и такива детайли, в които сега няма да изпадам. В крайна сметка получихме уведомление от всички избрани рамкови изпълнители, че те не искат да проектират, защото не са им изгодни условията. Това ни поставя в много неприятна ситуация ние да трябва наново да почнем с тръжна процедура тепърва за избор на проектант.
Това са ни двете най-рискови области. Виждам реакцията на колегите народни представители от Пловдив, така че това е ситуацията към ден днешен. Имаме желание да ускорим процеса, но единствената причина, поради която чист теоретично бихме опитали да отговорим включително на директно възлагане на проектанти, но това би довело до съмнение, че нарушаваме Закона за обществени поръчки, тръгвайки на директно договаряне, затова няма да си го позволим и ще трябва да обявим междинна процедура някаква, която да е в рамките на Закона за обществени поръчки.
Като цяло по тази програма крайният срок за подаване на всички възможни желания за такива проекти е 15 януари следващата година. След тази дата няма да се приемат нови проекти. Това, върху което работи екипа през изминалите две седмици беше, първо – да подпише анекси към споразуменията да удължи сроковете, защото тези анекси са чакали 8 месеца, не са били подписани, подписахме ги. Вторият приоритет, който заложихме и изпълнихме беше да разплатим всички плащания по текущи, защото имаме все пак региони,градове и населени места, в които се работи не беше плащано от много месеци. Разплатихме за две седмици дължимите 400 хиляди лева почти.
Следващият приоритет, който е да ускорим подписването на договорите и тръжните процедури или да обявим следващите в рамките на следващите три месеца, за да можем в края на програмния период – ноември следващата година да имаме изпълнени поне тези 100 сгради, за които плюс-минус ще имаме възможност.
Тук бързам да направя връзка и с втория Ви въпрос. Ако успешно успеем да реализираме и създадем фонда, който ще Ви представя – за национално финансиране моето предложение ще бъде тези хора, които участват в този процес, включително и за компенсация на мъките и усилията, които изживяха последната една година, да бъдат дофинансирани чрез националния фонд и техния дял от 25%, който в момента те са длъжни да съфинансират съгласно европейските изисквания, така че хем да ускорим процеса, да имаме равно третиране на участниците в процеса и да подкрепим и тези сгради, които да довършим по Програмата за регионално развитие, паралелно с всички останали сгради, които да се финансират по стопроцентовия безвъзмезден национален фонд. Това е, може би не много накратко, но отговорът на първия въпрос.
Отговорът на втория въпрос – да, създаваме национален фонд за саниране на многофамилните жилищни панелни сгради. В понеделник сме поканили на среща всички 28 областни градове, защо 28-те, защото статистиката, мога да споделя с вас, в България панелните сгради са общо 18 900, стоманобетонните са 29 221 или общо 48 121 сгради, които трябва да бъдат санирани на територията на цялата страна. Осемдесет и два процента от тези сгради се намират именно в големите 28 града, това е и причината да започнем именно с тях, поканвайки тях, за да представим концепцията, която имаме разработена към момента за това как може да бъде разработена програмата. Ако приемането на държавния бюджет за 2015 година, който предстои на извънредно заседание утре бъде одобрен във вида, който беше предложен и от комисията всъщност ние ще създадем, както виждате фонд, който е милиарден фонд през Българска банка за развити, чрез който да финансираме въпросната програма. Защо го наричам милиарден фонд? Защото държавата, ако даде тази гаранция на Българската банка за развитие тя ще може да привлече ресурс, включително вероятно и за повече и за много над милиард с тази гаранция, която ще предостави с този привлечен ресурс да се изгради въпросния специален фонд или механизъм за финансиране. Механизмът ще бъде на децентрализиран принцип към местните власти, които да имат ангажимента след като сдруженията на собствениците, съгласно Закона за етажната собственост се регистрират със своя БУЛСТАТ и номер, подадат заявление и желание за участие в този проект, общината от своя страна, избирайки изпълнител, енергиен одит, конструктивно обследване и проектиране и строителство от името на държавата и за сметка на държавата да влязат и да направят цялостното саниране и обновяване на жилищните сгради, които споменах, започваме с панелните и стоманобетонните сгради.
Целта е това, което разказвам днес е в много повече подробности да бъде представено на кметовете на общините, за да може паралелно в процеса по създаване на фонда, набиране на финансовия ресурс и от инвестиции общините да започнат да провеждат обществени поръчки, да сключат договори с изпълнители, за да можем реално, когато приключи зимният период в строителния сезон да започнат реално дейностите по саниране на тези многофамилни жилищни сгради.
Спирам до тук, за да имате възможност за реплики и аз – на дуплика да довърша.
Благодаря.
ДОРА ЯНКОВА: Всъщност този фонд означава кредит, който държавата ще изплаща и публични пари? Аз чух отнякъде коментар, че би могли с емисии той да бъде компенсиран. С други финансови инструменти от Варна казахте, че през оперативната програма и през Плана „Юнкер“. Въпросът ми е, ние сме от лявото семейство за солидарността, в страната има къщи, има и други блокове, ние ще плащаме едни публични пари много - милиард, два-три, до десет милиарда за цялата тази политика, в другите страни от източното европейско семейство има и солидарност, по която се прави национална програма и там се покриват политики, свързани със социални, енергийни помощи. Реално ние в момента какво правим? Няма солидарност в българското общество за един голям финансов ресурс. Този дебат според мен трябва да се проведе и ние трябва да успокоим обществото, че да – една добра политика, която трябва да бъде реализирана ще бъде едностранно за една група, която е в панелните и в стоманобетонните сгради, които казахте, но в крайна сметка, като цяло на българското общество ще им се създаде един стандарт, а другата група ще има друг стандарт, който ще се изплаща изцяло. Може би ми разбрахте въпроса – ще има ли все пак един общ прочит на Министерски съвет на тази политика, едно солидарно отношение към публичните средства и това да стане, но и да направим действително политика в държавата.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Това ми дава възможност да доразширя обясненията си именно в подкрепа на това, което казвате именно заради необходимостта да имаме един солидарен все пак подход и модел, като част от енергийното подпомагане вместо да направим като енергийни помощи по-добре е разбира се да санираме жилището на всяко едно домакинство, на всяко едно семейство. Това със сигурност ще намали в огромен процент разходите за отопление и енергия, която заплаща, защото от готовите сега две сгради по предишния проект 50 ние виждаме, включително най-добър ние примерът в Смолян, в интерес на истината. Вие знаете, там имаме спестяване с над 50% от сметките на домакинствата на тези три блока, които направихме в Смолян. Вие по-добре от мен със сигурност ги знаете.
Именно, за да поддържам солидарния модел аз това, което представих на вашето внимание беше първо за довършването на този период и създаването на националния фонд за големите стоманобетонни и панелни сгради. Всички останали сгради също не са пренебрегнати, така че няма да има дискриминирани български граждани в рамките на цялостната ни Програма за енергийна ефективност на жилищните сгради, защото всички останали панелни и по-малки сгради и до най-малките сгради ще бъдат санирани по линия на Програмата „Региони в растеж“, в която имаме предвиден бюджет от 300 милиона. В рамките на този бюджет ще бъде отново, променяйки схемата тя да не е централизирана, както е в момента, децентрализирайки я към общините с тези 300 милиона в Програмата „Региони в растеж“ всъщност ще финансираме и по-малките извън панелни всички тухлени и друг вид сгради, които ще получат свята подкрепа.
И за да не дискриминираме и най-малките еднофамилни жилищни сгради за тях обмисляме с колегите от Министерството на околната среда и водите отново по линия на спестените емисии да се предостави и финансиране, като субсидия за обновяване на тези сгради в размер на обща сума, дали ще е под формата на ваучер или като цялостна сума, също да подкрепим и еднофамилните жилищни сгради, като там разбира се даваме фокус и преференция върху соларните системи, алтернативните източници, които да бъда използвани за отопление и обновлението на тези жилищни сгради. Паралелно с това ще има възможност чрез създадените механизми на финансовия инженеринг да бъдат и за енергийна ефективност и оттам да получат финансиране и еднофамилните жилищни сгради. По този начин в дългосрочен план се опитваме наистина, затова сме нарекли програмата мащабна национална програма за енергийна ефективност на всички жилищни сгради в страната, поетапно да я постигнем в годините пред нас.

ДОРА ЯНКОВА: Господин Аталай е бил председател на Комисия по енергетика, не позволявайте да ви заблудят експертите за емисиите. През моите мандати 10 от тези сгради санирахме по демонстрационните проекти и те са от 50-те 10 – една пета са в Смолян. По справка на експерти една сграда, изплащайки се само от емисии е 400 години. Тоест, ние няма да можем от емисиите ….

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз не говоря от емисиите на тези сгради, Вие не ме разбрахте. Аз говоря за фонда към МОСВ – емисиите, които държавата продава. Да не бъркаме емисиите.

ДОРА ЯНКОВА: Звучат в пространството как ние ще компенсираме. И всъщност още нещо – партньорите, които ще додават други банки и оперативни програми там няма бонусно участие на 100%. Това няма ли да отдалечи хората и те да станат едни свидетели на някой, който им влиза в къщите и прави нещо?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ако не искат – може никой да не им влиза в къщите и да стоят несанирани и със старата дограма.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Атанасов, процедура.

СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо министър, господин председател, процедурата ми е следната. С цялото ми уважение към госпожа Янкова, но ще се присъединя към господин Аталай – съжалявам, но вие сте по-опитни парламентаристи от мен, аз съм първи мандат народен представител, но ние така ще посрещнем сутрешната зора. Ако я караме по този начин….Много ви моля, нека да спазваме правилника, за да можем да си зададем всички въпросите. А който иска, предполага госпожа Павлова е отворен човек, за по-дълги разговори една среща с министъра мисля, че няма да откаже на народен представител. Лично аз ще търся такава среща с господин Димитров, с Вас и пловдивски народни представители с Вас.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Разбира се.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колегите от ДПС. Въпрос.

АХМЕД АХМЕДОВ: Господин председател, госпожо Павлова, използвам днешната комисия да пожелая на Вас и на Вашия екип успех!
През 2010 година заедно с Вас мисля, че бяхме на дните на отворените врати в Брюксел, Вие тогава в качеството си на заместник-министър. Там стана въпрос за Дунавската стратегия. Моят въпрос е дали ръководеното от Вас министерство има някакво отношение и ангажимент към Дунавската стратегия и ако има в какво се изразява?

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Да, бяхме заедно с Вас, тогава България беше в пика на началото на своето участие, като в процеса по изработване на Дунавската стратегия, която беше успешно разработена и приета, разбира се без предоставяйки възможност за специално допълнително финансиране за мерките, които бяха идентифицирани.
Както преди, така и към момента Министерство на регионалното развитие и благоустройството е координатор по Дунавската стратегия в лицето на министъра на регионалното развитие – национален координатор по Дунавската стратегия, а заместник-министърът на регионалното развитие по правило, в случая госпожа Деница Николова е национално лице за контакт по Дунавската стратегия. Какво означава национално лице за контакт? Означава, че в рамките на Дунавската стратегия и всички държави, които участват в нейната реализация има създадена мрежа на националните лица за контакт, които правят регулярни срещи, които ръководят и отделните групи и подгрупи, по които се идентифицират проекти, финансиране и програми.
В нашия случай, добре е, че и Министерство на регионалното развитие и благоустройството е и определено за институцията, която управлява и средствата по т.нар. Програма „Дунав“, която финансира в рамките вече на новия програмен период 2014-2020 година всички необходими средства за реализацията на дейностите и мерките по стратегията. Като казвам дейностите и мерките, това означава и чисто логистично подкрепата за работните групи, подкрепата за идентифициране на проектите, включително предпроектни проучвания, проекти, свързани с меки мерки, като семинари и общи инициативи на държавата със съответно останалите държави. Така че госпожа Николова е ръководител и на тази програма – програма „Дунав“, която ще идентифицира и финансира всички мерки по линия на Дунавската стратегия. Те се управляват от Главна дирекция „Териториално сътрудничество“, която управлява и другите трансгранични и транснационални програми, по които отново Министерство на регионалното развитие и благоустройството е избрано за такъв орган.
Паралелно с това, предполагам си спомняте, това е валидно и до днес, Освен като национален координатор в наше лице, имаме възможността да координираме две от приоритетните оси – едната е туризъм, втората е сигурност и борба с организираната престъпност. По оста туризъм вече имаме и отделно създадено Министерство на туризма, то ще поеме координацията на тази приоритетна ос. Имаме идентифицирани три многонационални проекта, свързани с общия туристически продукт на Дунав, по които ще продължим да работим.
В областта на сигурността и борбата с организираната престъпност Министерство на вътрешните работи е координатор. Продължава тази своя функция съвместно с Бавария. Идентифицираните са проверки по проекти за осигуряване сигурността, плавателността на Дунав.
По всички останали приоритетни оси участваме с лица за контакти и координатори, които все още предстои да бъдат номинирани. На Министерски съвет ще приемем актуализиран състав на тази работна група на ниво заместник-министри, които ще продължат работата по проектите. Част от тези проекти вече са намерили своето място в списъка с индикативни проекти по новите оперативни програми 2014-2020 година.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Ахмедов, имате ли реплика?

АХМЕД АХМЕДОВ: Списъкът с проектите?

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Списъкът, който беше идентифициран в рамките на стратегията с проектите всъщност е идентифициран по всяка една от тези приоритетни подобласти, които споменах. Той се актуализира регулярно, така че ако имате желание можем да представим. В момента очакваме, когато актуализираме работната група всяко координиращо лице от всяко от министерствата, които са отговорни да дойде с актуализирани си списък да направим една актуализация и тя ще бъде качена и на сайта на министерството.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Позволихме на госпожа Янкова да направи две питания, защото са свързани.
От името на Реформаторския блок аз ще задам единия въпрос, другият - господин Марков. Единият е от Северна България, другият от Южна. Така че, аз понеже съм северняк.
Концепцията за АМ „Хемус“ и други важни проекти за Севера, като тунела под Шипка, скоростния път София- Видин и естествено Търново-Русе.
Кратичко.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Аз не съм най-добра в кратичкото, но ще се опитам.
Определено изграждането на стратегическите пътни проекти в Северна България, като цяло остава приоритет – така, както е заложено и в нашата управленска програма, която предстои да бъде официално приета и представена и на вашето внимание. Там е и заложен, като първи основен приоритет изграждането на АМ „Хемус“. По отношение на нея – тя е разделена на осем малки лота, разделени най-общо казано в три групи. Първата група – Лот 1 и 2, които са в обща стойност на 60 километра. От Ябланица до разклона Плевен-Ловеч имаме пълна готовност и предстои да обявим тръжната процедура през месец януари следващата година, буквално след няколко седмици и се надяваме до лятото на следващата година, ако няма обжалване на процеса да имаме и избран изпълнител, за да започнем изграждането на първите 60 километра от оставащата част на магистралата.
Паралелно с този процес, тук отварям скоба, както казах магистралата като отговорност е на Национална компания „Стратегически пътни проекти“. Единствено обаче имаме довършване на участъка от обратната страна, а именно Шумен-Белокопитово – проект, който е от много време. Той е изцяло с държавно финансиране, довършването на магистралния участък и големият пътен възел, който да направи връзката към София и към Русе. Това е проект на стойност 40 милиона. По него беше работено през изминалата година, но не беше разплащано, знаете имаше и протести на работници. В рамките на служебния кабинет бяха платени 8,5 милиона. Миналата седмица ние платихме останалите неразплатени около 8 милиона. С това голяма част от средствата, които са по проекта са с извършена и разплатена работа. За следващата година остава по-малко от 30 милиона, доста сериозна сума, която трябва да довършим, за да изпълним изцяло проекта, така че те ще вървят паралелно. Тази част се довършва, тъй като е започната от Агенция „Пътна инфраструктура“ и се довършва от нея.
За останалия участък от Плевен-Ловеч разклона до Белокопитово там работим върху парцеларен план, отчуждаване на процедурите, проектиране на този процес и най-вече в търсене на финансиране за този участък, но няма да спрем да работим, тъй като имаме осигурено финансиране по подготовката на проекта и тя ще продължи и се надяваме в рамките на преговорите, които водим и международни финансови институции и привличането на ресурс докато направим проектирането и отчуждаването, което се надявам да се случи 2015-2016 година при осигуряване на ресурс да продължим и напред.
За участъка София-Видин, за участъка Русе-Търново – все приоритетни проекти, за които за единия имаме пълна проектна готовност – това е София-Видин – 160 километра, индикативна стойност 450 милиона евро, огромен финансов ресурс е необходим за този участък, за момента нямаме предвидено за него финансиране. Подали сме го и за Плана „Юнкер“, надяваме се оттам да получим финансиране. Очевидно няма да е 2015 година, но поне от 2016 година да се реализира.
Имаме проектна готовност, макар и предварителна за направлението Велико Търново-Русе, но по същият начин той е подаден за Плана „Юнкер“, но за него на този етап нямаме финансиране, имаме предварителна проектна готовност.
Тунелът под Шипка е разделен на две фази. Едната фаза е обхода на Габрово, по който има сключен договор, има избран изпълнител. Не строим от една година, защото имаме проблем с отчужденията. Ако решим проблема с отчужденията има шанс да го достроим и да не загубим финансирането за обхода на Габрово. Втората фаза на самия тунел е 3,2 километра – 150 милиона евро индикативна стойност. Предвиден е резервен проект в новата оперативна програма „Транспорт“, защото знаете, че там първи приоритет е довършването на АМ „Струма“ Лот 3 – Кресненско дефиле. При спестяване на средства частично покриваме АМ „Хемус“ – 60-те километра и при спестяване на средства покриваме тунела под Шипка. Това е плана, по който ще ги реализираме.
Паралелно ще се опитаме при добро бюджетно изпълнение да започне тяхната реализация с бюджетни средства, след това да бъдат допълнени и възстановени с европейски.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Нямам реплика.

Колегите от НФСБ. Господин Атанасов.

СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, ще бъда много кратък.
Първо, да благодаря на госпожа Павлова, че е докарала цялото кралско войнство на министерството. Поздравления! Това показва едно уважение към нашата комисия. Наистина, най-искрени поздравления към това!
Въпросът ми е следният, госпожо Павлова. Каква е визията на министерството за програмния период 2015-2017 година за развитието на Пловдив и Пловдив област? Внимателно се започнахме с Вашия доклад от 83 страници – един забележителен документ, приготвен за много кратко време. Там се оказа, че за този 3-годишен програмен период има едно мостово съоръжение край град Брезово – Община Брезово за целия 3-годишен програмен период за цяла Пловдивска област е това.
Да не изпадам в подробности за обекти, които Пловдивска област ги чака вече 25 години и има даже някъде проектна готовност и разбира се тези проекти са от републиканска пътна мрежа. Тоест, те не зависят от Община Пловдив, нито от другите общини.
Благодаря. Това беше въпрос.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Първо трябва да започна с това, че все пак не трябва да разчитаме само на бюджетно финансиране, тъй като Община Пловдив, като бенефициент на Програмата за регионите в растеж 2014-2020 има предефинирани проекти и предефинирано локиране на средства за региона в размер на около 50 милиона евро е инвестицията, която е предвидена за Пловдив съгласно интегрирания план и приоритизираните проекти. При успешно довършване на преговорите по програмата се надявам още през пролетта, началото на лятото на следващата година да отправим покана към всичките 39 града, включително и Пловдив да представят вече своите проектни предложения и да започне реализацията на проектите.
По отношение на развитието на пътната инфраструктура искам да кажа, че за нас е важно и това е включено, но на този етап нямаме този финансов ресурс, но все пак ако говорим за 3-годишна бюджетна прогноза това е в рамките на инвестиционните заеми да направим пълната рехабилитация на стария участък на АМ „Тракия“, който най-вече около Пловдив е в най-лошо състояние. Направление Пазарджик-Пловдив. Това е също един от проектите.
По отношение на Пловдив мисля, че инж. Лазаров може да се включи и да помогне, но със сигурност първо – имаме предвидено финансиране за Пловдив-Асеновград за отчуждителните процедури.

РЕПЛИКИ: Не сме го видели.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Това, че не сте го видели, не значи, че го няма – то е в рамките на разбивката на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“. Сега инж. Лазаров ще го допотвърди. Имаме предвиден ресурс, имаме предвидени проекти в рамките на новите проекти по „Регионално развитие 2014-2020“. Останалите, които са по текущ ремонт и поддържане на агенцията инж. Лазаров ще си ги каже.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Инж. Лазаров, заповядайте.

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда много кратък. Наистина стана едно преструктуриране в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, отпаднаха едни проекти, финансирани по един параграф, но за сметка на това ние сме ги предвидили, тъй като наистина те са важни за Област Пловдив. Говори респективно за участъка Пловдив-Асеновград. Той е заложен в Оперативна програма „Регионално развитие“ или „Региони в растеж“ за следващия програмен период – 2014-2020 година. Говорим за включването им в програмата. Още един участък има, който е наистина в лошо състояние – това е т.нар. път Асеновград-Поповица, който е заложен в бюджета на Пътната агенция със собствени приходи да бъде ремонтиран в рамките на следващата година или поне да бъде започнат и да бъде довършен в 2016 година, имайки предвид все пак рестриктивния бюджет. В момента продължава проектирането на участъка за разширяването на околовръстния път и изграждането на нормално автомагистрално трасе в участъка от включването от АМ „Тракия“ до Асеновградско шосе.
Разбира се ще бъде продължена и рехабилитацията на пътни отсечки по републиканските пътища от трети клас. Обещал съм и ще бъда направено и съоръжението на Хисаря за жп прелеза, което е започнато и седи като паметник повече от може би десетилетие и половина.

ЗДРАВКО ДИМИТРОВ: А останалата част от околовръстното на Пловдив?

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Там трябва да бъдат направени допълнителни отчуждителни процедури, тъй като в момента реално трасето като пробив не е завършено. Очакваме от общината да получим техническия проект, за да може да бъде направен разчет и парцеларен план, за да се приключат отчуждителните процедури. Имаме гои това предвид.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Реплика на господин Атанасов.

СЛАВЧО АТАНАСОВ: По-скоро не е реплика, а едно уточнение. Голямо Конарско шосе, което е входа на София към Пловдив. Вие виждате в какво състояние е в момента, често посещавате града. Само преди една седмица госпожа Павлова беше в нашия град. Трябва да уточним едно нещо. Най-големият булевард на Пловдив булевард „България“ е от републиканска пътна мрежа. Трябва да ви кажа, че той се направи със средства от Община Пловдив. Тези средства бяха в размер на 47 милиона лева. Това беше на гърба на Община Пловдив. Затова ми се ще поне един от тези три основни проекта на Пловдив, само да ги припомня – Голямо Конарско шосе, затваряне на пръстена на околовръстния за града и особено пътя Асеновград-Пловдив. Тук госпожа Янкова може би ще ни подкрепи за Асеновград-Пловдив, нарича се пътя на смъртта, защото там от челни удари годишно загиват над 10 човека. Благодарности за това, че сте предприели поне отчуждителните процедури.
Разбира се с госпожа Павлова ние ще искаме специална среща за мегапроекта Каскада „Въча“, но това вече е друга тема. Там, разбира се, госпожо Павлова, ще трябва частен външен инвеститор, той не е по силата на държавата.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Лазаров, има ли още нещо?

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Наистина за входа на Пловдив – Голямо Конарско шосе е необходим ресурс, по наши изчисления, тъй като имаше там за удвояването на трасето и включването в четирилентов – 40 милиона лева, което на сегашния етап бюджетът на Агенция „Пътна инфраструктура“ няма как да го поеме.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Български демократичен център. Господин Иванов.

МАРТИН ИВАНОВ: Благодаря, господи председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми заместник-министри, ние от БДЦ имаме едни въпрос, свързан с тунела под Шипка. Вярно ли е, че трасето минава през Парк „Българка“, който навлиза в „Натура 2000“ и ще се отрази ли това върху реализацията на проекта?

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да, проектът и трасето на проекта минават през национален парк. Разбира се, както знаете България е пълна със защитени територии и зони. Ние това, което трябва да направим, спазвайки българското законодателство е тогава, когато има строителство в такъв тип територии и зони да спазим изискванията на екологичното законодателство и да предприемем допълващи екологични мерки. Знаете, правили сме го на всички магистрали. Това са специални предпазни защитни съоръжения, допълнителни тунели за мечки, лисици, костенурки и други животни. Специални съоръжения сме правили за папрати, така че всички хабитати, защитени видове в Национален парк „Българка“ ще бъдат защитени със специални мерки и съоръжения при изграждането по време на строителството на тунела и издълбаването на тунела и при неговата бъдеща експлоатация.
Имаме такива предписания в рамките на процедурата по ОВОС и те са взети при проектирането на самото тунелно съоръжение и именно на избраното трасе на тунела.
Инж. Лазаров, ако иска да допълни.

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Наистина самото преминаване през националния парк е основно в първия етап, който в момента е в строителство. Това са околовръстния път на град Габрово и етапната връзка за свързването на околовръстния път със съществуващия път, който е прохода „Шипка“.
Основното преминаване през парка е в този проект. Изграждането на самия тунел наистина засяга частично националния парк, но реално не оказва съществено влияние върху него.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: От „АБВ“ въпрос. Заповядайте.

ИВАН СЛАВОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, аз държа да изразя адмирации за начина, по който днес представяте екипа на вашето министерство. Посланията за доказаност, провереност, компетентност са изключително ценни и са обещаващи за отговорности, които очакваме да понесем заедно и преди всичко изпълнителният орган.
Въпросът, който искам да поставя е свързан с един проблем, който има демографски измерения, но е и в пряко отношение с част от отговорностите, които министерството носи. Той е, след като в последните 20 години една група българско население умножи числеността си, заедно с това усложни много социалните проблеми на отделни места на една немалка част от територията на България би ли могло министерството в партньорство с местните органи на властта да ускори процеса за регулиране на имоти, за изработване на градоустройствени планове и съответно предпоставяне за по-добро бъдеще за планиране на видовете проблеми на тази част от нашите съграждани?
Благодаря Ви.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Това, което трябва да кажа е – да, безспорно имаме проблем с гетата, които са в регулирани и неурегулирани територии, на незаконно завзети територии и като цяло незаконно строителство на тези територии. Така че ако разделя въпроса Ви на три части, първо трябва да кажа, че ние ще продължим да подкрепяме местните власти, като делегираме и към правомощия за недопускане на незаконно строителства или при наличие на такова то да бъде премахвано, защото това е принцип, който трябва да бъде спазен. В крайна сметка всички сме равни пред закона и не можем да допуснем и да позволим незаконното строителство да бъде толерирано, независимо от това дали това е направено от хора, от лица в неравностойно положение или в социално затруднено положение или от други лица.
Разбира се осъзнавайки отговорността, че премахвайки тези построени сгради, да ги наречем, те не винаги са сгради, ние трябва да предоставим все пак шанс и възможност за тези социално слаби семейства, когато те са такива да получат подкрепа от държавата. Това, което предвиждаме да бъде направено е в рамките на т.нар. социална и жилищна политика, която имаме като политика и ангажимент да провеждаме през министерството и с финансовата подкрепа на оперативната програма това е изграждането на социални жилища, но те разбира се не е задължително да са само и единствено за този тип социални групи, за които говорите, те са за социално слаби лица на територията на всички общини изграждането на социални жилища.
Направихме пилотен проект и изградихме няколко такива в рамките на този програмен период, много малко разбира се. Това беше, за да тестваме модела. Моделът, бих казала, че имаше своите проблеми и недостатъци, но сработи и ще се опитаме да го надградим вече в повече от тези три общини, които направихме сега, да го дадем като възможност и за останалите общини да реализират такива проекти.
Паралелно с това – да, ще подкрепяме общините за урегулиране на специални територии, на които да бъде предоставена възможност за законно строителство при желание на част от тези лица да бъдат изградени. Но пак всичко трябва да бъде като част и от местната социална политика, която предвиждаме. В рамките на оперативната програма имаме ресурс, който е разпределен за социално жилищна политика и на хората в неравностойно положение, тя е и за социална политика от гледна точка и на възрастните лица и деца, настанени в институции. Така че това е един комплекс от мерки, който ние планираме да инвестираме в по-добра грижа за лицата в неравностойно положение, като цяло.

ИВАН СЛАВОВ: Благодаря.
За мен е важно, че проблемът го приемате и като ваш и че имате отношение и желание да се решава.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Втори въпрос от ГЕРБ.

ЗДРАВКО ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин председател, госпожо министър, реформите във ВиК сектора са едно от условията на Европейския съюз, за да може България да кандидатства за европейско финансиране. Безспорно тези реформи се забавиха. Мислите ли, че ще има проблем в новия програмен период 2014-2020 във връзка с това забавяне да бъдат спрени или да бъдат намалени тези средства и ако е така, какво ще предприемете за минимизиране на тези рискове?

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: За съжаление, както знаете България е в рамките на т.нар. макроикономически условности, които са поставени към България в рамките на реализацията на партньорското споразумение 2014-2020 са в няколко сектора, като задължително условие макроикономическо към България за реформи в няколко сектора – сектор „Здравеопазване“, „Административна реформа“ и „Водна реформа“.
По отношение на водната реформа условието е много категорично, но тава е до 2017 година да имаме завършен процес по реформиране на сектора в три основни направления. Първото направление това е регионализиране на цялостното управление на водните ресурси и водната инфраструктура, а именно чрез приетата Водна стратегия и впоследствие ВиК стратегия и мастерпланове за развитието на инфраструктурата. Какво означава това? Двадесет и осемте административни области на България са приравнени на 28-те водни територии, в рамките на които за всяка една от тези 28 области и водни територии трябва да бъде избран един оператор, който да оперира, който да управлява водните ресурси, водната система и водната инфраструктура.
Тук отварям веднага една скоба, защото веднага почва да се говори за закриване на ВиК и т.н. Тук не говорим задължително да закрием всички съществуващи, но от друга страна ще се съгласите, че има области, в които имаме по 5-6-7 ВиК оператори, те се малки без възможност за инвестиции, без възможност и капацитет да инвестират в мрежата. Не случайно в България загубите на вода достигат до 82%, което е един огромен процент на загуби именно поради липса на инвестиции в системата. Затова в процеса на окрупняване и регионализация ние ще предложим създаването на от типа на нещо като холдингова структура окрупняването на всички малки ВиК-та в региона в една обща холдингова структура с подразделения на места, за да можем да постигнем икономия и едно по-добро управление на ресурсите.
Паралелно с това обаче конкретно на Вашия въпрос за Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ – да, няма да можем да усвоим нито един лев от оперативната програма по първата приоритетна ос, в която се касае за водна инфраструктура, която е в размер на около 1 милиард евро, докато не направим въпросната реформа и докато не реализираме на регионален план окрупняването, на регионален план прехвърлянето на активите на ВиК операторите и най-важното – разработването на подробен инвестиционен план за съответната обособена област за съответния регион и територия, който да бъде като една обща окрупнена апликационна форма, включваща необходимостта от инвестиции във водна инфраструктура за цялата област като цяло. Само тогава, когато имаме изработени тези документи в детайли тогава ще може да се отпуска финансиране за водни проекти и водна инфраструктура за определената територия и бенефициент съответно да бъде общият оператор на тази обособена територия.
Използвам случая да кажа, че необходимите средства за цялостното подобряване на водната инфраструктура в страната е в размер на 11,7 милиарда лева съгласно нашите мастерпланове. Оперативна програма „Околна среда“ предоставя едва 2 милиарда от тази инвестиция. Ако ги допълним с Програма за развитие на селските райони стават 2,5 милиарда. Нуждите са огромни, средствата са недостатъчни.
Това, за което се борим и се опитваме да отстояваме, но засега се не се получава, това са опити още от времето на служебния кабинет е България да започне с ключовите големи приоритетни проекти във водния сектор, където има готови такива, но за момента има едно недоверие, че България като цяло се отказва и много лесно отстъпва от реформи и на този етап имаме проблем, но ще продължим преговорите за това да започнат поне частично 2-3-4 големи сводни проекта и да не чакаме 2017 година да сме приключили процеса по реформиране на сектора.

ЗДРАВКО ДИМИТРОВ: Доволен съм от отговора. Искам да Ви пожелая успех на Вас и на Вашия екип.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господи Аталай, втори въпрос.

РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Първо, и аз да Ви приветствам в старото ново начинание. Приветствам и екипа Ви, виждам, че от господин Чачев, като се почне, до най-младите виждам едно желание за работа и дано да успеете!
Аз имам само един въпрос. Няма да изпадам в патриотизъм местен. Въпросът ми е, как виждате приключването на АМ „Марица“? Може би това е единствената магистрала, от която ще имаме приходи, реални, икономически. Все пак за Дунавската стратегия въпросът, който зададохме от ДПС, как виждате Силистра-Кълъраш моста и хидроенергийните възли Никопол-Турну Мъгуреле и разбира се разбира се и Силистра-Кълъраш? Имате ли визия, ще се развиват ли по вашето управление или не? Може много кратко да отговорите. Ще съм доволен от всякакви отговори.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Започвайки от АМ „Марица“, както вече споменах, довършването на АМ „Марица“ и двата лота на АМ „Струма“ е приоритет за нас за следващата година. Изключително са важни и значими проектите и за съжаление в закъснение.
Това, което мога да кажа е, че изграждането на АМ „Марица“ е не по-малко драматично от всички останали дългоочаквани магистрали в страната. Няколко са компонентите, по които работим. Първо, по двата лота, които се финансират с европейско финансиране по Оперативна програма „Транспорт“. По първия лот имаме напредък, за съжаление от едва малко над 60% в неговата реализация. Проект, който включително в тази комисия аз, като народен представител задавах въпрос през лятото на тази година и получих отговор, че проектът ще е готов ноември. Но, както видяхме през ноември проектът има едва 60% напредък на реализацията му. Получихме актуализиран и утвърдихме актуализиран график за изпълнение на проекта. Този проект би следвало да бъде завършен до месец септември 2015 година съгласно актуализирания график за неговото довършване. Защо казвам септември? Защото по проекта тепърва предстоят и вече издадохме част от документите, свързани с разрешения за строеж, които не бяха доиздадени по него и други чисто технически параметри, които сега няма да споменавам, включително археология. Археология, която тепърва на обекта ще се случва през пролетта и лятото на следващата година, тъй като археолозите нормално, разбираемо отказват да работят през зимата. Това е и причината крайният срок на завършването на този проект да е септември следващата година.
Имаме актуализирана програма и на археолозите и на строителния екип, който работи. Надявам се, че и зимата ще е достатъчно мека да не ни удължи допълнително този период, защото крайният срок, включително за наличности и възможности за усвояване на европейските средства е ноември догодина, така че ние живи-умрели трябва да я достроим най-късно ноември, надявам се още през септември този лот да бъде изграден.
Следващият лот, също финансиран по Оперативна програма „Транспорт“ има по-добър напредък. Неговият напредък е значително по-добър, но също със закъснение. За него крайният срок е месец юни следващата година. След като преразгледахме закъснението, след като взехме предвид чисто техническите документи, които не са били издадени до момента, включително отчуждение и преместването на един газопровод, който минава през обекта, бяхме на място и го видяхме, така че се надявам, че той все пак за летния сезон ще можем да пуснем трафика поне по този участък още през лятото на следващата година, когато е и най-активна за пътуващите в посока Турция.
Вие знаете, че там имаме и един недоизграден участък, който не се финансира със средства по оперативните програми, там имаме пуснато ляво платно и липсващо дясно платно. Там предстоят да бъдат направени довършителни дейности през следващата година и се надявам, довършвайки два от лотовете да довършим и този половин участък дясно платно да бъде довършен през следващата година със средства от бюджета, тъй като за там нямаме европейско финансиране.
Паралелно с това в рамките на граничния пункт има един участък, който се изграждаше от Министерство на финансите, тъй като то е съпътстваща част на самия граничен пункт. Той е с Акт 15, там има за довършване отчуждителни процедури и издаване на документация. Съдействаме на Министерство на финансите, даже подписахме вчера споразумение, не е редно Министерство на финансите да стопанисва пътища, не му е работа, затова подписахме споразумение, че независимо, че пътят не е готов, няма Акт 16 поехме и зимно поддържане, почистване и на този път макар и в това състояние, за да осигурим безопасност на преминаващите. Огромен е трафикът, който минава през този участък. Това е по АМ „Марица“.
По отношение да другите два допълнителни въпроса, които зададохте. За хидроенергийните проекти и за новите два моста – да, безспорно в рамките на Дунавската стратегия идентифицирахме необходимостта от изграждането на още два моста на река Дунав – при Силистра-Кълъраш и Оряхово-Бекет. Нормално е при преговорите с партниращата държава Румъния винаги те вървят комплект, никога единия – винаги двата да вървят в комплект като изискване. Приели сме този ангажимент. Тук обаче стои въпроса за това, което казахте по отношение на хидроенергийните комплекси, отново два алтернативни хидроенергийни комплекси спрямо мостовете, като стандартно мостово съоръжение. Това вече е въпрос на приоритизиране и на решаване, защото ако се реши да бъдат изградени немотови съоръжения такива, каквито имаме в Русе и във Виден, а се вземе решение за изграждане на хидроенергийно съоръжение то ще бъде използвано за връзка между двата бряга, но това коренно изменя плавателността на реката, това коренно изменя необходимостта от промяна на удълбочаването и плавателността на реката с цел изграждане на тези хидроенергийни комплекси. Още повече, че единственият шанс да бъдат изградени, тъй като те имат огромна финансова стойност е те да бъдат изградени на принципа на публично-частно партньорство. На този етап поне при нас, може би защото не ни е пряк ангажимент, това е на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията няма заявен интерес от инвеститор да ги изгражда. Това, което обаче имаме при нас като документация е подписан протокол, в резултат на предварително проучване за изграждането на два стандартни моста Оряхово-Бекет и Силистра-Кълъраш, което е подписано между българската и румънската страна. През месец октомври беше подписано и споразумение за сътрудничество, меморандум за разбирателства между България и Румъния, в рамките на който беше взето решение работата по тези два моста да продължи с финансиране по линия на Програма „Дунав“ с финансиране по линия на Програмата за трансгранично сътрудничество България-Румъния 2014-2020, за да се довършат вече детайлното предпроектно проучване, т.нар. анализ ползи и разходи, за да може да се търси вече и реално инвестиционния компонент на този проект в бъдещите години. А в рамките на това, което ще започне, като реализация с европейско финансиране е неговата пълна проектна завършена готовност.

РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Лот 1 – септември 2015 г. Лот 2 – юни месец 2015 г., само с пари от програмите, без допълнителни средства от бюджета или от държавно финансиране?

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Държавното финансиране е за дясното платно на този, който е чисто бюджетния.

РАМАДАН АТАЛАЙ: Става въпрос за Лот 1 и Лот 2.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да, в рамките на проекта на Оперативна програма „Транспорт“.

РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбрах, записах си.
По Дунавската стратегия – Силистра-Кълъраш – нито моста е напреднал, нито хидроенергийните възли, там нямаме още окончателно решение, с което по време на вашето управление да може да се направи.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Това ще го зададете на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Нашето управление е в самото си начало, ние сме в първия месец на нашето управление и това, което казвам е, че има напредък, защото имаме разработени предпроектни проучвания за двата моста в стандартния вариант. По отношение на хидроенергийни проекти има два други компетентни министъра, които с радост съм убедена, че ще отговорят.

РАМАДАН АТАЛАЙ: Дано да говорите с тях.
Третото, което е – поздравявам Ви за усилията за енергийната ефективност, дано да успеете!
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря на госпожа Павлова.
Искам да се извиня, че ще трябва да напусна заседанието.
Ще дам думата за втори въпрос от Реформаторския блок.
Госпожа Дора Янкова ще продължи.

КОСТАДИН МАРКОВ: Благодаря.
Искам да Ви пожелая първо успех на Вас и на Вашия екип.
Ще Ви кажа какво разбрах от отговора, който дадохте на господин Димитров, Вие ще ми кажете само дали съм прав, за да не се брои за въпрос и после и аз ще задълбая по пътната тема.
Доколкото схванах следващия програмен период битката е загубена с Брюксел и бенефициенти очевидно ще бъдат операторите, които ще бъдат избрани, след като заработят ВиК асоциациите и след като бъдат играни и избрани изпълнителите за ПИП-овете съответно, чак тогава ще можем да почнем да копаем. Тоест, 2016 година най-рано. Дали съм разбрал правилно?

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Даже 2017 година, много правилно сте ме разбрали.

КОСТАДИН МАКОВ: Даже съм оптимист.
И ако ще говорим за пътища, такъв тон дадоха колегите и аз да си попитам за региона – Бургаска област, какво реално сме включили в програмата, може би на Агенция „Пътна инфраструктура“, най-вече пътят Поморие-Слънчев бряг, какви реални средства са заложени, само за отчуждаване ли са, каква е проектната готовност, могат ли да започнат реални СМР-та тази година? АМ „Тракия“ между другото предполагам, че също е в поддръжката, включени ли са средства за рехабилитация на участъци, които очевидно са в много тежко състояние, може би ще се мине с технологичен проект, Вие ще кажете? Мъртъв ли е проектът „Черно море“ магистралата Бургас-Варна?

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Започвам с Бургас-Слънчев бряг, като най-актуален проект, свързан с Бургас и въобще Черноморското крайбрежие. По този проект това, което виждаме като проектна готовност тя не е особено впечатляваща поради простата причина, че ние виждаме недовършени парцеларни планове и незапочнати отчуждения на трасето на най-тежките два участъка от направлението Бургас-Слънчев бряг, а именно обхода на Ахелой и обхода на Поморие. За всеки от тези два обхода, трябва средно за обхода на Ахелой ни трябват 24 милиона лева без ДДС, за обхода на Поморие ни трябват 21 милиона лева без ДДС. Това е сумата без отчужденията, когато по индикативна стойност в момента сме го планирали за довършване през 2015 година на парцеларния план и извършването на необходимите отчуждения. Отчужденията само на двата обхода са на индикативна стойност 17 милиона лева към тези 45, които вече споменах необходими за изграждането само на тези два участъка. Така че това, което планираме в рамките на първото шестмесечие на 2015 година е довършването на парцеларния план и стартирането и провеждането на отчуждителните процедури и то при осигуряване разбира се и на финансов ресурс – необходимите, надявам се да са само 17 милиона за отчуждаването на двата обхода. Извършвайки това нашата воля и желание е да започнем изграждането поне на обхода на Ахелой, защото това е най-критичната, най-конфликтната точка на Черноморското ни крайбрежие, където всяка година стават изключително много инциденти и най-вече за съжаление имаме и човешки жертви.
Това е, което е като задача минимум за следващата година и то при осигуряване на финансовия ресурс, който споменах, че е значителен и на този етап ние за европейско финансиране изобщо не можем да помислим, така че ще разчитаме, че при добро изпълнение на бюджета да получим допълнително такова в рамките на следващата година. Но така или иначе има доста работа да се свърши, защото тя не е свършена по отношение на парцеларни планове и отчуждаване.
Поетапно, разбира се в годините първо Ахелой, после Поморие и след това довършването на четирилентовото трасе за връзката до Слънчев бряг. Това е най-общо по това направление. Инж. Лазаров може да добави нещо, ако има, но на този етап това е по направлението Бургас-Слънчев бряг.
За АМ „Черно море“ казах, започнах с нея. Имаме проектна готовност и тя беше обявена, като възможност за публично-частно партньорство. Не сме я отписали като цяло, но за съжаление на този етап няма финансов ресурс за нейното изграждане. За оставащите 95 километра, ако говорим чисто за трасето Бургас-Варна, не говорим в широкия мащаб на тази магистрала необходимият финансов ресурс е 350 милиона евро, което е един огромен финансов ресурс, който няма откъде да бъде осигурен на този етап, предвид че ние имаме европейски основни коридори, които тепърва имаме да довършваме, а това не е и европейски коридор, така че ние изобщо там за европейско финансиране под каквато и да било форма не можем да говорим. Това е причината. Ако има желание от инвеститори – тогава бихме могли да говорим за това трасе. Именно за това този проект стои като такъв потенциален, а ние работим по-скоро върху доизграждането на четирилентовото трасе Бургас-Слънчев бряг и вече ако тотално в годините се окаже, че няма инвеститор, то тогава трябва вече да мислим и в посока Слънчев бряг-Варна, добавянето на поне трета лента, по възможност и четвърта, въпреки че теренът е много сложен там и това би било също голямо предизвикателство преминаването през планината.
По отношение на старите участъци на АМ „Тракия“ необходимият ремонт, особено около Пазарджик е на стойност около 100 милиона лева, за да се направи истински ремонт, а не да говорим за кърпене на дупки, които се отварят след всеки зимен сезон. Ние го предложихме за включване като проект по Програмата за транзитни пътища 6, по която да преговаряме с рамките на Европейска инвестиционна банка, тъй като включването му, той в момента е включен като резервен в Програмата за транзитни пътища 5 и поради ограничаването на заемните средства ние не можем да го реализираме в рамките на съществуващото споразумение. През 2016 година ще решим дали да го довършваме по Програмата за транзитни пътища 5 или 6, за да направим цялостна рехабилитация истинска, основата на пътя, тъй като там имаме компрометирана основа на пътя. А иначе текущо извършваме текущ ремонт по магистралните участъци такъв, какъвто се извършва вчера и днес на 78 километър от магистралата, където имаше няколко големи дупки.

ДОРА ЯНКОВА: Имаше един въпрос – правилно ли е разбрал водния проблем?

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Отговорих в началото.

ДОРА ЯНКОВА: Добре.
Остават още три въпроса.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Една процедура само. Да ни разрешите да напуснем, да не е като неуважение към министерския екип.

ДОРА ЯНКОВА: Да, благодаря ви, с уважение към комисията, към министъра и екипа.
Патриотичният фронт. Господин Славчо Атанасов, втори въпрос, ако имате.

СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо министър, вторият ми въпрос ще излезе от рамките на регионалния патриотизъм и успокойте се – няма да касае пари. По-скоро според мен това ще го свърши частният бизнес.
Участъкът на АМ „Тракия“ Бургас-Чирпан, за сега има една единствена бензиностанция. Предвижда ли министерството даване на петна за още бензиностанции, защото наистина там въпросът е доста сериозен и немалко коли закъсват поради липса на бензин? Това е едното.
Другият въпрос е много прозаичен и малко може би да бъде и комичен, участъците след Стара Загора на магистралата – новият участък до Бургас има места за паркиране и за почивка, моите поздравления – нямаше изобщо отходни места, сега подсигурихте т.нар. химически тоалетни, което повярвайте ми върши много работа. Някои изчезват, така чувам. Но хората, като погледнат по магистралата задоволяват хранителните си нужди на капаците на колите си. Не всеки може да си позволи да влезе в бензиностанция, те не са и толкова много и съответно да задоволи хранителните си нужди. А да не говорим, че това все пак е някакво място за почивка, особено лятно време, като напече това слънце и е ужасно. Питам много простичко, предвидили ли сте, толкова евтино ще струва, няколко беседки? Да, точно беседка на мястото за паркиране? Това, което съм го виждал в Англия, във Франция – беседка за отдих. Няма да струва почти нищо на министерството за изграждането й. Да, затова казвам, че въпросът е малко комичен, но той касае не малко хора.

ДОРА ЯНКОВА: Госпожо министър, чл. 30 от закона не пише, че има допълнителни неща, то това е част от добрите практики.
Заповядайте.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: За бензиностанциите безспорно факт – държавата не строи и няма ангажимент да строи бензиностанции. Но искам да ви уверя, че в рамките на 2012 година аз лично правих срещи и с мобилните оператори за това да апелирам към тях да поставят клетки на мобилните оператори, защото ние имаме проблем с това направление и с мобилните оператори, където няма достатъчно клетки и сигналът на мобилните телефони прекъсва. Така направих и среща с потенциални инвеститори в рамките на компаниите, които предоставят тези услуги. Но сами разбирате, че и за тях не е лесно, тъй като те трябва да влязат в частни терени, да купят тези частни терени, да ги преотредят и да изградят тези бензиностанции. Ако не се лъжа по направлението Чирпан-Бургас има две бензиностанции и по моя информация има заявки за още две такива, като потенциална инвестиция, така че желание има, но чисто вече частният инвеститор ще прецени кога и как ще се справи. Ние имаме ангажимент да дадем разрешение за вход-изход от магистралата, това от наша страна е направено, оттам нататък инвеститорът е този, който преценява. То не е въпрос на пари.
По отношение на поставените химически тоалетни и кофи за боклук – да, безспорно се наложи да правим и такова нещо. Беседката не е лоша идея, приемаме я, като предложение, по което да помислим. Може би не трябва да е дървена, защото има вандали, които ще се възползват от тях. Ще помислим за начин, защото искам да ви кажа, че четири пъти ни крадоха кофите за боклук докато не ги направихме бетонни, бетонирахме ги в земята. Трябва да е нещо устойчиво, като дали ще е беседка или нещо друго. Разчитаме на Агенция „Пътна инфраструктура“ нещо устойчиво да възложи, конструктивно да го помислим какво да направим.

ДОРА ЯНКОВА: Още два въпроса – на БДЦ и на АБВ, ако има.

МАРТИН ИВАНОВ: Госпожо министър, ние от Български демократичен център сме прагматици. Според нас е необходимо и определени политики, за да има някакво развитие. Интересуваме се какво се предвижда през 2015 година относно Националната програма за ромите, понеже много се говори за ромите в последно време относно тяхната интеграция, по отношение на инфраструктура, къщи, канализации и т.н.?

ДОРА ЯНКОВА: Госпожо министър, заповядайте.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: В рамките на ангажиментите на министерството безспорно не са така наречените меки мерки по интеграция, но са твърдите мерки, свързани с изграждането на съпътстваща инфраструктура в подкрепа на мерките за интеграция. Това, което взехме като решение на 9 декември на Комитета за наблюдение на Програмата за регионално развитие беше да дадем възможност на допълнителни извън трите проекта, които имаме пилотни около оперативната програма за изграждането на социални жилища в рамките на цялостната ни концепция на Националната програма за интеграция на ромите. Така че това, което дадохме като възможност е на Варна и Казанлък, като резервни проекти да подадат своите проекти, да изберат изпълнители и да започнат реализацията на своите проекти със спестените средства, които имаме в тази подприоритетна ос в оперативната програма. Както има и още няколко общини, които имат проектна готовност, те също бяха оставени в резервния списък, ако имаме проекти от рисковите, които няма да се изпълнят – да пренасочим финансирането именно към тези социални жилища, които да бъдат изградени в подкрепата на хора в неравностойно положение. Тя не е само за роми, тя е като цяло за лица социално слаби и в неравностойно положение и т.н.
Това са конкретните инфраструктурни мерки с финансово обезпечение, които ние ще реализираме в рамките на следващата година.

МАРТИН ИВАНОВ: Благодаря.

ДОРА ЯНКОВА: И аз благодаря.
От групата на „АБВ“, колега?

ИВАН СЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо Анкова.
Уважаема госпожо министър, моят въпрос е свърза с пречиствателната станция за питейни води – Сливен. През 2008-2009 година бяха вложени около 30 милиона лева. На следващата година пролетта тогавашния министър обяви от парламентарната трибуна, че за завършването на обекта са нужни между 3 и 4 милиона. Днес със сигурност 15 милиона няма да стигнат.
Предвижда ли Министерство на регионалното развитие и благоустройството довършването на обекта в обозрим период?
Благодаря.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да, това е една дългогодишна сага с тази пречиствателна станция за питейни води. Само трябва да направим една лека ретроспекция назад във времето. Първо трябва да кажем, че тази пречиствателна станция тогава, когато е планирана като инвестиционен проект и пречиствателна станция е планирана и е сключен договор за над 30 милиона лева за нейното изграждане, но то включва единствено и само изграждането на самостоятелна пречиствателна станция или аз бих я нарекла музей, защото и дори да довършим проекта в момента във вида, в който му остава да бъде довършен индикативната стойност за самия музей, както аз го наричам - пречиствателна станция са необходими около 8 милиона лева. Ако инвестираме тези около 8 милиона лева ние ще завършим една пречиствателна станция до която няма нито една тръба предвидена да докарва водата, затова казвам, че ще е музей, тя ще е една красива завършена сграда с Акт 16, но няма да има какво да пречиства.
За да може обаче тя да бъде реално оперираща и функционираща е необходима инвестиция от около 10 милиона, това бяха разчетите, с които бях запозната през 2012 година, за да може да се направи водохващане, за да може да бъде изграден главен колектор, който да довежда водата за пречистване до станцията от една страна и от друга страна да бъде направена необходимата помпена станция, която да изпомпва оставащите водоизточници, които да доведат до другата част на града водата.
Така че в резюме, на нас ни трябват средно в максимален вариант, ако искаме да хванем всички води за пречистване на територията на Община Сливен 18 милиона, ако искаме поне частично – ни трябват 12 милиона лева, с които да довършим това съоръжение. В противен случай, ако осигурим само тези, които имаме по сключения договор с изпълнителя, която е замразен и недовършен ще имаме само една сграда, която няма да има какво да пречиства, което означава, че няма да можем да издадем и Акт 16, защото за да го издадем трябва да направим 72-часови проби на водата, а няма да имаме вода за пробване, защото няма да има доведена такава.
Това е причината. Но, наясно сме, че трябва да довършим обекта, защото е даден и вече са инвестирани 30 милиона в него и няма нужда да оставим нещо да се руши. Затова във ВиК програмата ни за следващата година обмисляме преразпределяйки ресурса дали не можем да започнем поетапното доизграждане, като паралелно с това се проведат вече преговори и разговори самата община също как може да се включи в този процес, няма как само министерството да го направи. В рамките на бюджета, ако има възможност общината да се включи поне със съпътстващите дейности за довеждане на водата тогава ще има и смисъл да реализираме проекта, да довършим станцията, а общината да се ангажира с това да докара водата, която да пречистваме.

ИВАН СЛАВОВ: Благодаря Ви.

ДОРА ЯНКОВА: Първият блиц контрол – среща с екипа на министъра на регионалното развитие и благоустройството и запознанството го направихме заедно, изключително делово.
Благодаря на всички!
Дневният ред е изчерпан. Влизаме в едно делово сътрудничество с министъра. Ние сме готови да поемем всички законодателни инициативи, съответно и в това число и на Министерския съвет и на отделните народни представители, надяваме се в полза на развитието и модернизирането на България.
Закривам заседанието.
Благодаря за участието.


(Заседанието завърши в 17.30 часа.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:


/Найден Зеленогорски/

СТЕНОГРАФ:

Кр. Николова



(брой знаци 89 103)