1.Представяне и обсъждане на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители.
2.Представяне и обсъждане на законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители.

---

П Р О Т О К О Л

№ 2


Заседанието беше открито и ръководено от Найден Зеленогорски – Председател на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - Добър ден колеги.
Имаме кворум, започваме нашата работа.
От днешния дневен ред отпада предварително обявената точка трета, а именно обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, № 554-01-2, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители, тъй като този законопроект вече беше приет в пленарна зала на българския парламент на първо четене.
Нашият дневен ред за днешното заседание остава само с две точки, а именно:

1.Представяне и обсъждане на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители.
2.Представяне и обсъждане на законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители.

НА ЗАСЕДАНИЕТО ПРИСЪСТВАТ:

1. Теодора Дачева – заместник-изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България
2. Светозар Стоянов Съев - СНЦ - Движение за пълна заетост и ценова стабилност
3. Никол Панчева – Неправителствена организация „Евромайки“
4. Калоян Димитров – Национална асоциация на ресурсните учители

Движение Защита на гражданите и държавата
5. Стефан Трашлиев
6. Петър Донев
7. Динка Лозанова

Започваме нашата работа, като преди това искам да Ви съобщя, че пред мен има писмена заявка от Здравко Димитров, за това, как гласува по двата законопроекта.
Ще дам думата на г-жа Корнелия Маринова от името на вносителите да представи законопроекта по точка първа.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: - благодаря ви г-н председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости.
Настоящият законопроект е разработен след задълбочено проучване и детайлни анализи на действащата нормативна уредба в системата на средното образование и на базата на проучване на положителния, добрия европейски и световен образователен опит. Неговото разработване бе предшествано от приемането на концепция за основните принципи и иновативни елементи, на които следва да отговаря новия закон. Няма как да не подчертая, че в неговото разработване взеха участие учители, родители, директори, неправителствени организации, така, че законопроектът който предлагаме на вашето внимание се явява дело и на професионалната общност и на всички заинтересовани страни и участниците в образователния процес. Той има принципната подкрепа на организации като УНИЦЕФ, Българският Хелзински комитет, Съюза на работодателите в системата на народната просвета, Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, на родители и учители. Няма как да не подчертая, че той е работен повече от две години, че той е обобщаван с над 3000 предложения, писмени, които са постъпили в министерството на образованието, младежта и науката и в последствие други предложения, които са постъпили до нас, вносителите. В работните групи по писането на закона са взели участие над 400 колеги, в това число и представители на българската наука, на почти всички факултети по педагогическите специалности. Ръководители на катедри и звена.
Проектозаконът предлага решение на проблеми на българското образование, като ранното отпадане от училище, ниската функционална грамотност и необходимостта на превенция. Липсата на подкрепа за децата, родителите, учителите. Липсата на свобода монополът, централизацията в системата. Смятам, че той е обобщаващ закон, защото обобщава всички конструктивни предложения, които са постъпили, защото в този закон и в неговото разработване са участвали един огробен брой специалисти, и защото има една обединяваща цел, а тя е учениците на България да бъдат високо образовани, да бъдат конкурентно способни на своите европейски връсници да гарантираме усвояването на ключовата компетентност за 21 век, които да ги превръщат в успели граждани. Законопроектът обхваща материята в нейната цялост. Това предполага нейното добро познаване от учители, от родители от ученици. Това прави системата прозрачна и нейното развитие е предвидимо. За разлика от законът, който действа в момента от 1991 година, това е един дискриптивен закон, който предвиждаме да няма правилник за прилагането му, а само разработените 18 държавни, образователни стандарта, така, както те са изписани в проектозакона за предучилищното и училищното образование. Фокусът е поставен ясно и категорично върху личността на детето и ученика, на неговата автономност и право на избор. Защото ние смятаме, че индивидуалното развитие на българското дете трябва да бъде грижа на българското училище и детска градина, защото равенството на шансовете трябва да го предпоставяме, тъй като всеки ученик има нужда право на качествено образование. Ние не гарантираме, че децата ще се адаптират към средата, а че ще променяме средата спрямо потребностите на децата. Създаваме с тази нормативна уредба условия за интегрирани политики с други публични сектори, които са свързани с индивидуалното развитие на детето и това са всъщност първите стъпки към децентрализация на образователната система и полагане на междусекторни политики на общинско ниво за което ще стане дума след малко. В образователната политика въвеждаме екипната работа по всеки отделен случай на дете или ученик. Ключова разлика от сега действащия закон за народната просвета е гледната точка на развитието на компетентности у всяко дете и ученик, които са обвързани с националната квалификационна рамка, акцента й е формирането на мнения, а не просто така трупане на знания. Въвежда се статута на училище с национално значение, дава се възможност за развитие на иновативни училища, провежда се политика за запазване ролята на държавата, засилване ролята на държавата във финансирането на предучилищното образование. разписани са повече възможности за избор за родителите. така например във времето до навършването на задължителната предучилищна възраст, освен детската ясла, детската градина родителите ще имат право да полагат грижи в дома или да се създават родителски кооперативи, а след навършването на задължителната предучилищна възраст и самостоятелната организация ведно с полудневната, целудневната и почасова организация. Ние считаме, че това е една важна и огромна стъпка по това, да се разчупи този порочен кръг на преждевременно напускане на образователната система, демотивация на децата и бедност на социално изключване ,като започнем от най-ранна датска възраст. По този въпрос, намаляване броя на отпадналите от училище, важна роля в нашия проект на предучилищно и училищно образование има целудневната организация на учебния ден за всички деца от първи до четвърти клас и също при интерес и желание на родителите и възможност на училищата от пети до седми клас. За отпадане от училище като противодействие това дава възможност да се идентифицират талантите, интересите на децата дава възможност да се осигурява специализирана помощ в подготовката на ученици с образователни затруднения и разбира се за рационално оползотворяване на тяхното свободно време.
Едно изключително важна особеност на законопроекта е регламентирането на приобщаващото образование, като неизменна част от правото на образование на всяко дете, а също така и елемента който въвеждаме, а именно подкрепа за личностно развитие. Той засяга както обща подкрепа, такава за всички деца, така и допълнителна за деца с хронични заболявания или със специални образователни потребности или с установени таланти, така, че нашата идея е специалистите които работя, екипът за който стана дума преди малко, педагогически съветници, логопеди, психолози, ресурсни учители, социални работници да бъдат на място в училищата, което да създаде възможности и условия за ефективна работа и за една индивидуална работа с децата. Предвиждаме към общините създаването на центрове за подкрепа за личностно развитие, които да обхванат сега съществуващите обслужващи звена и ресурсни центрове за системата. Ресурсните центрове предвиждаме да бъдат общински и да получават съответната субсидия за издръжка при това положение. В прерогативите на кмета на общината предвиждаме да бъде откриването, преобразуването, закриването на тези центрове, а така също и назначаването на директори в тези общински звена. Важно за тях още е, че за тях ще могат да се провеждат точно тези интегрирани политики за които стана дума за образователната, за социалната, за здравната политика. Предвиждаме общините да изготвят стратегия за личностно развитие, която междувременно, така е записано в нашия законопроект, финансово обезпечаваме. С други думи това няма да натоварва общините с допълнителни разходи. Те са предвидени в средствата от делегираните от държавата дейности. Законопроектът предвижда също създаването на един нов вид училище – обединено училище – за ученици от първи до десети клас. Това е във връзка със структурата, която предлагаме, тук дебело искам да подчертая на базата на националната програма на развитието на предучилищната и училищното образование за периода 2006 – 2015 година. Тази национална програма, препратката към 2006 година означава, че е приета с консенсус от политическите сили тогава. От обществото, в резултат на една продължителна дискусия и в този смисъл с нашия законопроект се явяваме продължители на едно обществено мнение което е не само е било утвърдено през времето но и документирано като национална програма. В нея се предвиждат две степени и съответно по два етапа в степен основно от първи до седми с начален етап от първи до четвърти и прогимназиален от пети до седми и средната степен с двата гимназиални етапа осми десети, единадесети, дванадесети клас, като втори гимназиален етап. Та това обединено училище според нас ще бъде по наше виждане изключително важно за по-малките населени места, за родителите които имат финансови затруднения, които срещат трудност в това да поемат разходите на своите деца в големия град. Още повече, че в това училище в първия гимназиален етап учениците ще могат да придобиват част от професия, а за професиите, които са от първа степен на професионална квалификация и да придобият професионална квалификация. Освен това, нещо, което ще подпомогне в общините връзката между училището и бизнеса. Възможностите за обучение във втори гимназиален етап чрез обучение чрез работа, за което ние заложихме и в предишния мандат възможностите и считам, че оттук насетне трябва и по-голяма инициативност и ние като законодатели да си довършим работата с приемането на новия закон, така, че да можем да осъществим тези по-тесни контакти между училищата и бизнеса. Да подготвяме адекватно децата, учениците за реалната работна среда. Аз смятам, че общините определено ще имат интерес от тази гледна точка, когато има и професионална реализация на завършващите ученици.
Законът за предучилищното и училищното образование регламентира един нов по своята същност изключително важен орган наречен Обществен съвет. Общественият съвет е важен, защото в него реално родителите ще могат да упражняват контрол върху работата и дейността на училището. Той се описва като орган за развитие на училището и за граждански контрол върху дейността му. Но това, което е важно е, че общините ще имат своето представителство в обществените съвети на всичките училища намиращи се на територията на съответната община. И нещо, което общините считат че е дефицит и възможността да се контролира разходването на делегираните им бюджети. Но възможността да се упражнява контрол върху дейности за разходи и капиталови разходи, това на практика ще може да осигури и публичност и прозрачност в разходването на публичния ресурс и общините активно да участват активно в целия този процес.
За качеството две думи.
Вътрешна система за управление на качеството. Смятам, че регионална е комисията, но всички ние се интересуваме от това в българското училище да имаме качествено образование, така че за пръв път регламентираме създаването на една вътрешна система за управление на качеството в училищата и детските градини, а също така и едно външно оценяване на качеството затова предвиждаме и създаването на Национален инспекторат на образованието, който на основата на обективни критерии, групирани по области ще обхваща цялостната дейност на училищата и детските градини. Този мониторинг ще дава възможности да се инициират такива адекватни промени, които да подпомагат развитието на образованието в онази насока, в която се констатира съответния дефицит.
Трайно се урежда действащия модел на финансиране, който предвижда децентрализация на финансирането до ниво училище, като няма как да не се изкуша да кажа, че се легализира и предоставяне на средства за повишаване на качеството на образованието. Това са целеви средства за училищата, които имат слаби резултати, не целеви за училищата с високи резултати, т.е. там по преценка на училищните колективи и обществения съвет ще може да се разходват тези средства. В закона сме заложили текстове, смятаме определено действащи текстове, свързани с квалификацията на учителите, с атестацията която периодично трябва да протича на 4 години, за наставничеството на новоназначените директори, което да даде възможност за влияние на професионалния опит. Атестация не само на учителите, а и на директорите на съответния период от време. Нещо, което е изключително важно, и в което ще участват също общините. Така, както е предвидено в законопроекта.
Законопроектът насърчава учените през целия живот и наред с мерките за отпадане урежда и възможностите за делегиране на компетентностите, нещо, което е от чисто прагматична гледна точка е изключително важно, както за знания и умения които са придобити чрез неформално обучение и учене, за ученици навършили 16 години, така и при определени условия за деца до 16 годишна възраст.
Благодаря ви за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря Ви и аз.
Законът е много важен и дълго чакан, и в този смисъл е съвсем логично да ви дадем достатъчно време.
Колеги, предлагам ви докато дойде г-н Жаблянов, който ще ни представи втория законопроект да чуем някое становище по първия законопроект, който ни беше представен току-що.
Имаме становище от министерството на образованието и науката, то е раздадено на всички нас. Становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Становище от националното сдружение на общините в Република България. Ние го имаме, но ще дам думата на г-жа Дачева – заместник-изпълнителен директор много кратко да ни го представи.
Заповядайте.
ТЕОДОРА ДАЧЕВА - благодаря г-н председател, уважаеми господа народни представители!
Наистина ще се постарая много накратко да ви представя нашето становище, защото вие го имате подробно и много пространно.
Виждате, че в него ние започваме с един наш принципен въпрос, който е наша голяма болка защото през 1998 година, тогава за първи път сме водили подобни разговори. Част от вас са наши съмишленици и сте така да се каже от страна на нашата барикада и през годините заедно сме коментирали този проблем, който е с работодателските функции на кмета спрямо училища. Няма подробно да мотивирам това наше предложение, но за нас продължава да е неразбираемо защо и единствено общините са изключени от кръга на хората, които да определят директорите и финансираните от тях училища. Министърът на образованието, министърът на културата, които също имат училища са работодатели на директорите си. В допълнение единствената държавна делегирана дейност, която остана в разкрачен вид от разделено финансиране и управление е образованието. В социалните, здравеопазването, културата и всичките останали държавно делегирани дейности през годините успяхме да прехвърлим правомощията изцяло от държавата към общините. Тук ще си позволя да направя една скоба, че не сме съгласни че децентрализацията към училището и прескачайки общините е най-нормалния начин, по който трябва да се случва процеса. Точно децентрализацията е прехвърляне на права от централния орган на власт към местния орган на власт. Ние абсолютно сме наясно, че тази децентрализация не спира до нас, абсолютно сме „за“ да си останат същите правомощия, да си останат делегираните бюджети, свободата, собствеността на училищата, но искаме да имаме оперативното ръководство върху тяхната дейност, в противен случай общината остава една разплащателна каса, през която минават едни пари отново тази година се коментира, че получавайки ги в седемдневен срок трябва да се издължим към общината, и ред такива неща.
Няма да скрия, че колегите от общините вече влизат с крайното становище, че след като е така министерството директно да си превежда парите към училищата. Няма смисъл през нас да минават нещата.
Приветстваме в тази връзка идеята за обществени съвети. Ние преди години сме правили опит за пилотно въвеждане на тази форма, но имаме опасенията, че без категорично и задължително правомощия да имат тези органи те ще станат с функцията на училищните настоятелства. Притеснява ни че всичките им правомощия са разписани във формата на пожелания – дава становища, изказвания препоръки и т.н. ще ви дам един пример, че обществения съвет дава становище по бюджета на училището и неговите разпределения след което директора може сам да си прави промени по бюджета като цитирам от закона – уведомява финансиращия орган общината, а пък от обществения съвет не се иска никаква санкция.
Спирам до тук с тази наша дългогодишна болка. Още две принципни предложения, на които няма нито в този вид нито в другия.
Крайно време е държавата да подкрепи общините в издръжката на децата в детските градини. Вече стана нетърпимо само общините и родителите да си поделят отговорността по отглеждането на децата в детските градини. Всички сме убедени, че ранната специализация е много важна, убедени сме че колкото по-рано децата започнат да се приобщават към образователната система толкоз по-добре. В същото време ние трябва да ги финансираме с каквото можем и от родителите да им определим като такси, като отчитаме социалната функция на тази такса.
И трето – принципното предложение – общините и държавата да положим общи усилия за запазване на средните по размер училища. Говорим за тези училища от 60 до 100 деца, а не случайно сме цитирали тази бройка. Доста години заедно с министерството на образованието сме правили тези изчисления оказва се, че училище, което има над 60 деца има перспективи за развитие, да бъде съхранено то се намира в селище, което е жизнено има бъдеще най-общо казано но ако не се положат някакви мерки и следващите години няма как да съхраним тези училища само с общински средства. Само по икономически причини започнахме да закриваме училища с по 100 деца, което смятам не е в интерес на никой, най-малко на децата ни.
Спирам до тук, тъй като вие разполагате с нашето становище изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря Ви.
Ще дам думата на г-н Валери Жаблянов да представи пред нас и мотивите на другия законопроект за народната просвета.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: - уважаеми колеги!
Аз ще започна с това, че не намирам за добре да има два законопроекта за народната просвета или за училищното и средното образование, тъй като това е въпрос, който едва ли не да убедим някой че става дума за партийни въпроси. Училището винаги е национално дело в България и аз наистина с това ще започна. Ще изкажа съжалението си, че има два законопроекта. Подготвили сме законопроекта за народната просвета с няколко акцента. Струва ми се с различни философии. Технологията на българското средно образование не смятам, че се нуждае от революционни промени. Не заради друго, а защото то е добро. Предизвикателствата пред него са предизвикателствата на времето, не костват и социално разслоение на нашето общество, на информационната и технологична революции, които през последните 20 години наложи други стандарти в усвояването на знания и в тяхното преподаване. Разбира се и тук в тази комисия е мястото да се обсъди, задълбочаващите се регионални диспропорции в страната, част от които е в системата на образованието, по някакъв компесаторен механизъм на тези демографски, политически и административно управленски недостатъци и затова в БСП положихме усилия да направим този проект.
Първо – акцента е запазването на понятието на системата на народната просвета. Според нас системата на народната просвета е достояние на българското свободно развитие през последните 120-130 години. Тя е изградена от българската държава като централизирана система, която освен с функциите за преподаване на знания има и функциите за възпитаване и изграждане на нацията. И разбира се и съвременните условия на глобализация на интеграция в Европа. Изграждането на над държавни и над национални съюзи поставят други изисквания. Но ние неможем да пренебрегнем тази образователна традиция. Затова запазването на системата на образователните институции като единна система управлявана от министерството на просветата и правителството на България, което задава политиката в тази област, ние го смятаме за историческо достояние и то трябва да остане. Затова в тази връзка настояваме на следното: - на запазване на държавното бюджетно финансиране за държавните и общински училища, но считаме, че предоставянето на държавно финансиране за частните училища, коригира някакви недостатъци. Напротив, то ги задълбочава, защото неравенството не произтича от финансирането, а неравенството произтича от неравенството в обществото. С тази система на финансиране от другия законопроект, какво се предлага: наистина да се даде на тези, които имат. Ами до ден днешен е ясна разликата. Нивото на заплатите в частните училища на преподавателите и в държавните училища. Как тази система на финансиране ще компенсира този недостатък, напротив тя ще го задълбочи.
Какво ще стане с училищата, за които преди малко стана въпрос. Много ясно е и бяха демонстрирани през последните години недостатъците на подобен тип финансиране в сферата на здравеопазването. Какво се получи там. Концентрация на високо квалифицирани медицинска помощ в големите градове на страната и липса на елементарни здравни услуги в малките общини и по-откъснатите райони на България. Ако има някой илюзии, че това нещо ще се преодолее в образованието, аз не смята че това е необходимо да се доказва. Това ще се получи. Големите и мощни частни училища, с лобитата, които имат ще смукнат държавните пари. И тогава за училищата в Средец, Елхово, Радомир и Якоруда знаем какво ще остане. Казвам това нещо тук, защото комисията по регионалното развитие може би трябва в това отношение да е най чувствителна. Дори и не комисията по образованието.
Вторият въпрос – настояваме за това, инспекторатът да остане в системата на министерството. Защото всяко двувластие в тази система ще доведе до опит за партизиране, което смята, че дори и някой да има намерение дори няма как да стане. Българското учителство отдавна има своята собствена координатна система.
Третият въпрос, който за нас е важен е, дали българската държава отделя ресурс за квалификация на учителите и как го прави. За последваща квалификация на учителите. Доста спорове имаше и когато се подготвяше нашия законопроект, дали да има държавен институт за квалификация на учителите, за който държавата с бюджет и програмни средства да осигурява последващи квалификации или това да се извършва в специализирани висши заведения, които имат кадровия потенциал и програмната готовност за това нещо. При нас надделя разбирането, че в крайна сметка е добре да има държавен институт за подготовка и допълнителна квалификация на учителите и не за друго, а защото и в срещите многобройните, които имахме и с учители, независимо от тяхното желание да повишат квалификацията си, много от тях са изправени пред материални трудности за това нещо. За да повишат квалификацията си в педагогическия институт в София и в педагогическия факултет трябва да отделят частни средства. Да идват да наемат квартири в София и да учат 3 месеца. Затова в нашия законопроект е предвидено създаването на държавен педагогически институт, който с държавно финансиране да предоставя такава възможност.
Професионалното образование смятам, че се налага в условията в които живеем, няма да кажа от изискванията на бизнеса, защото бизнесът гледа нещата от своята камбанария както изглежда образованието, но се налага децата, които завършват средно образование да имат професия. И тука ще отбележа и структурата, която предлагаме в нашия законопроект за образованието. Предлагаме задължително средно образование. Казвам го с цялото разбиране за това, че идеята е дискусионна и тя е без алтернатив. Само преди една седмица разглеждахме в парламента Стратегията за висшето образование. И там са предвидени едни цифри за достигане на обхват във висшето образование, които са в пълен разрез със средното образование. Ако ние имаме основно образование в седми клас и училище специализирано или средно с десети клас и сегашния процент на отпадане от системата на образование какво става с достъпа, приема и качеството на висшето образование. Няма как едното да бъде отделно от другото. Мисля, че е съвършено ясно. Затова предлагаме задължително средно образование. Обръщам се и към колегите от ГЕРБ. Пак казвам, не гледам на двата законопроекта като на нещо заковано. Даже тук по този повод и при нея се казва кое може да се дописва и кое неможе в последно време, всичко може да се допише. Законопроектът за средното образование най-общо казано мисля, че трябва да предвижда тази възможност, защото дори сега да не стане само след няколко години натам вървят нещата. Ако искаме да сме конкурентни като много малък народ, ние друг ресурс нямаме.
Искам накрая да подчертая и с това ще завърша – без гарантиране на светското начало на образованието ние можем да се озовем в една ситуация която е изключително неприятна, и на която сме свидетели в момента в някой европейски държави, които са големи, които са гарантирали светското образование, но се озоваха с армия от …… кула от един момент.
Това е което мога да кажа по мотивите на нашия законопроект, отворени сме и за промени и за дискусии, защото много управленски експерименти се направиха през последните години. Оценката на българското общество е ясна каква е, едва ли някой от нас има илюзия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-н Жаблянов. Отварям дискусията и в рамките на тази дискусия ще дам думата и на други колеги, извън членовете на комисията да изразят своите становища.
Заповядайте. Кой иска думата.
ДОРА ЯНКОВА: - благодаря г-н председател.
Успях да се запозная внимателно със законопроекта на закона за предучилищното и училищното образование, с вносител г-жа Милена Дамянова и група народни представители и със законопроекта на г-н Жаблянов и група народни представители.
Ще се спра специално на законопроекта на предучилищното и училищното образование. Може би с няколко принципни въпроса.
Самите цели, които не водят към парламента да направим една регулация към нещо изконно за целия български народ.
Първо – ние за първи път ще си отворим вратите да финансираме частното образование. Отделно частното образование ще даваме и стипендии за частните училища. И даваме възможност на частните училища, там ще отделим държавни ресурси. И ще дадем възможност частните училища, без да дадем регламент, да отворят, да си дадат допълнителните услуги, които ще се плащат от родителите. Това е един въпрос, по който бих искала малко повече вносителите да го развият. Защото в многото дебати, които имах като консултации възниква въпроса, в крайна сметка да – законът за образованието дава възможност да има конкуренция, но в крайна сметка, ние като българска държава да укрепим, да институционализираме по-сериозно самите държавни и общински училища, с ресурса, който го има отделен по закона за бюджета.
На второ място стои въпроса – закрити бяха духовните училища. Нормално е в контекста на това, което се случва по света да направим законова регулация и със закона те да си открият, за да може не духовниците да се обучават в арабския свят, а и в училища, които са извън нашата духовност, като дух и като българщина и като България, а да бъдат тук.
Имам притеснения и може би е необходимо между първо и второ четене на законопроектите не само мястото на вероизповеданието като инициатива, мястото на българската държава, като поръчка. Аз лично съм чувала много въпроси, които се поставят – кой и как ще финансира, защото тук има една неяснота, като се казва – ако има инициатива на вероизповеданието, финансирането съответно и по начина, по който ще се осъществява самия контрол. Според мен тук е необходимо да има една по-голяма категоричност в – да, нека да се обучават хората за духовници на територията на България, но в крайна сметка нека го има и контрола и да видим откъде ще дойде финансирането. Можем през държавната врата да вкараме много средства от организации, в това число и неправителствени с неизяснен произход. Ограничителния режим го няма. Такива са от съседни и по-далечни нам държави. Тук в институционализирането на тези училища според мен е необходимо да се поработи, да го погледнем, ако ще бъде този законопроект волята в парламента ще бъде по-задълбочена.
На следващо място си задавам въпроса – да, виждам становището на регионалното развитие, че прехвърляйки ресурсните центрове към общините и че ще се получи от държавата ресурс, но това мнение само на министъра не дава гаранция, ако то не е гарантирано от закона. Голямото притеснение на общините е, и аз тук искам да ви попитам и може би заместник-изпълнителният директор на Националното сдружение на общините, в закона има пробойни, които дават възможности, даже и дейности, които могат да бъдат организирани, които да бъдат за сметка на общините. Наскоро между председателя на парламента г-жа Цачева и председателя на сдружението бе подписано споразумение, в което е записано категорично и е подписано, да не се приемат закони без финансов ресурс и да ощетяват общините и на следващо място, които да нямат качество и да дават двусмислие.
Друго недоумение за мен, тъй като се отнасям с уважение към вас като депутати и педагогически дейци терминологията е в част от законопроекта. Ще цитирам неща, според мен българският език ме прекрасен, ние вкарваме една терминология от която аз лично много се притесних. Сигурно това е част да стане модерен закона, но той си има българския превод и в предучилищната педагогика и в педагогиката като цяло.
Чл.6, т.3 -валидиране на компетентности, придобити чрез неформално обучение и чрез информално учене.
Опитах се да си направя справка – информалното учене означава –за първи път в книгата на Малкълм Нолс-1950 г. с никаква популярност в миналия век. В сегашният век придобива значение, че това е учене на работното място. Ами дайте да ги изчистим тези неща да бъде на чист български език. Не знам, тук някакъв човек, който има по-модерно мислене в сферата на педагогиката от тук, оттам извън педагогиката е пипнал такива термини.
По-нататък се опитах да намеря обяснение на други неща, в които незнам защо по този начин са поставени.
Виждам, че колегите искат да приключвам, но тъй като въпросът е изключително важен от името на нашата група ще посоча още чл. 63.
Чл. 63(1) Педагогическото взаимодействие в предучилищното образование се организира в основни и в допълнителни форми.
(2) Педагогическата ситуация е основна форма на педагогическо взаимодействие.
И след това тази педагогическа ситуация трябва да премине през държавен образователен стандарт в чл. 65 е записано, че „формите на педагогическото взаимодействие се осъществяват при целодневна, полудневна, почасова работа по избор от родителя и да има държавен стандарт в предучилищното образование.
Потърсих възможности за да коментирам какво е в предучилищната педагогика, педагогическата ситуация е формата за организиране работата в детската градина.
Паралелно с това, като цяло – самият възпитателен процес, бягаме от учебно възпитателния процес, т.е. дейността на възпитателя и възпитавания в хода на учебно възпитателния процес се нарича педагогическо взаимодействие. Т.е. вкарали сме едни термини, че педагогическата ситуация ще има държавен образователен стандарт. Аз не знам как ще се даде стандарти на ситуация.
След това в чл. 68 – за цялостната концепция за развитието на детето трябва да има програмна система и тази програмна система е един подход за педагогическо взаимодействие, подчинени на общи цели. Аз лично малко се потресох от тази терминология. Тя се касае преди всичко в първата част. Назад като чели е по-изчистен законопроекта като такъв. Има още няколко неща, на които искам да се спра.
Търсейки родителското настоятелство и намирайки Обществения съвет при наличието на регионалните инспекторати, така, както ще ги наречете сега, при наличието на министерство, при наличието на община, да Обществен съвет е добре, но на мен ми се иска по-скоро там да не е толкова контрола. На едно училище му е необходим граждански ресурс в общността, където се развива и граждански ресурс идва един път от заинтересоваността на родителите и след това на един обществен съвет. Но да отворим ветрилото за по-голяма помощ. Намерих своето притеснение по делегирането на правомощията за развитието в училищата на новоинституциализираните неправителствени организации. Зададох си въпроса, когато правим законотворечство и цяла една дейност им делегираме, имате ли анализ като вносители, че има изграден такъв капацитет тя да бъде делегирана.
Виждам, че колегите вече са нетърпеливи да ме изслушват, но ако ще правим една дискусия и ако ще търсим съгласие в държавата за национална регулация по закона за образованието, без този дебат не можем да мине. Много въпроси има отворени по този законопроект, по принцип една модерна терминология не го прави по-актуален. Моето притеснения са и по дълго желаните правомощия действително на общините. След като ще финансират след като ще носят отговорност за развитието на училищата, защо да не им дадем да си определят и директорите, те са отговорни хора. И един въпрос, не случайно го зададох – натоварва. В частта, където са задълженията на общините безплатния транспорт за учениците. Ние вземаме решение да направим регулация. Понякога със закона, караме общините, защото те не отговарят на критериите да закриват училища и след това ще им кажем по закон и по регламент закривайте училищата, а макар и сега извадете пари и финансирайте возенето до училището за своя сметка. Тук няма решение.сигурно в зала ще има много да говорим.
Подкрепям това, което видях в законопроекта на г-н Жаблянов и група народни представители. Той прави по същество по професионални, по в традицията на българското училище и в духа на развитието на България като държава, като българщина, като образование, като образованост и като основи на развитието на държавата по-професионално, по-педагогически и по образователно е неговото предложение.
За мен в първия законопроект има повече мода, повече терминология, която е в такъв стил който реално не дава нищо на българското образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: моля за отговори. Виждате, че търпението ни е безгранично, все пак имаме правилник.
ИРЕНА КОЦЕВА: – уважаеми колеги, с цялото ми уважение към всички събрани на тази маса, отправям процедура към председателя на комисията. Нека да спазваме все пак един определен регламент. Имаме вътрешен правилник, имаме правилник на Народното събрание. Предстоят ни много дебати и не би трябвало да изнервяме ситуацията с едни дълги, пространни изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - имате думата за кратки отговори.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: - благодаря ви г-н председател. Ще се опитам да бъда кратка.
Няма мода. Има съзвучна терминология с европейската квалификационна рамка. Освен това – ситуация педагогическа. Ами тя и сега това е основната форма на организация на учебния процес в детската градина. Това е сега действащо като организация в детската градина. Т.е. започвам с първото изречение. Ние стъпваме на добрите положителни опити в българското училище, на добрите практики в образованието, европейски и световни. Колкото до информално учене, неформално обучение по тях имаме становище на Българската академия на науките. Но това са вече проблеми в терминологията, които мисля, че трябва да коментираме на второ гласуване.
По отношение на това – вие казахте точно – да отворим ветрилото за по-голяма помощ към училищата. Разбира се училищните настоятелства са това, не родителските. Тях ги има и в стария закон и в новия закон, но е запазена възможността за тяхното съществуване и за привличане на родителската общност или гражданската общност в помощ на училищата. Така, че недейте да ни обвинявате толкова много. Няма основание за това.
Ресурсните центрове – това са центрове за подкрепа за личностно развитие. Аз казах, че за тях е предвидено финансиране, защото има държавен образователен стандарт един от осемнадесетте стандарта за подкрепа за личностно развитие. След като бъде разработен, той ще има и съответния финансов еквивалент, който ще осигури съответното финансиране за училищата.
Частното образование – много кратко ще кажа, защото по него сигурно дълго ще дискутираме в зала.
Ние смятаме, че децата на България не могат да бъдат частни, общински или държавни. Децата са нашите деца и нашата грижа трябва да бъде еднаква. Говоря обаче не за цялостно финансиране на частните училища, това което е презумпция на закона е само финансиране на дейностите. Четири са стълбовете на финансиране на системата. Един от тях ще се финансира единствено и само в частните училища. Т.е. дейности. Това ще намали таксата в тези училища. Това ще разшири достъпа на по-голям брой деца и ще създава реални условия за конкуренция между различните видове училища по отношение на тяхната собственост. Ами вижте, държавните образователни стандарти и държавната политика в образованието като приоритет трябва да бъде навсякъде, независимо от това какви са училищата.
За общините – вие казахте едно изречение, което не отговаря на истината г-жо Янкова.
След като общините финансират защо да не си назначават директорите. Не, не финансират. Държавата финансира. Това са държавните образователни, това са единните разходи и стандарти по делегираните от държавата дейности, с които се финансират училищата. В този смисъл ние поддържаме идеята, министъра на образованието, респективно началника на регионалното управление по образование да бъдат работодателите и директорите на училищата.
Това е засега.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: уважаеми г-н председателю, колеги от комисията. Аз ще бъда максимално кратък. Много се радвам, че в тази комисия има доста бивши кметове и почти всички сте с огромен опит в общинското самоуправление и като бивш училищен психолог ще взема отношение много накратко и по двата законопроекта.
Напълно съм съгласен с доклада на колегите от Сдружението на общините. Наистина първият проект на г-жа Дамянова има тези слабости с едно изключение, които колегите от сдружението на общините, обърнете внимание на чл. 24, ал. 2 няма в големи подробности да навлизам, това, което мислите да стане категорично противоречи на Закона за здравето – чл. 118. Неможе две годишни деца да на в детска градина, защото те са на различно подчинение. Детските ясли са на подчинение на здравеопазването, а детските градини са на министерството на образованието. И нещо повече, като човек, който си е вадил хляба с детска психология трябва да ви кажа че една година е от огромно значение за тези деца.
В това отношение по вашия доклад съм абсолютно съгласен с изключение на чл. 24, ал. 2.
Що се отнася по втория законопроект – асоциацията на социалния капитал – да, тук колегата Жаблянов много точно каза. Бизнесът гледа от своята камбанария. Но има и той сериозни поправки с които съм съгласен. В този законопроект имам една сериозна забележка, че няма как в момента с действащата Конституция да ги задължим да завършат средно образование, да бъде задължително. Може би трябва да променим конституцията иначе съм категорично съгласен с това, което казвате, че задължително трябва да стане средното образование.
Ние с г-н Бинев ще гласуваме „въздържал се“ по тези законопроекти и ако се приемат вижданията на Патриотичния фронт, доколкото разбрах с водещата комисия има доста поправки в законопроектите, тогава ще преценим как ще гласуваме в зала.
Благодаря.
ИВАН СЛАВОВ: – уважаеми колеги, аз бих искал да изразя удовлетворението от това, че и двата законопроектите са задълбочени и сериозни. Вносителя има дълъг екип от участници и съмишленици в подготовката на проекта, това прави проекта сериозен, който беше разработен преди 8-9 години, по-голяма част беше игнориран от народните представители от левицата тогава, което е предпоставка да се уважи труда на една една група хора, да се продължи да се развива в настоящия момент на едно друго професионално равнище.
Без да влизам в детайли ще кажа, че законопроекта има определен базов характер, утвърждаващ традициите и постиженията на предучилищното и училищното образование. Прави сериозна крачка напред. Мисля, че добре регулира отношенията между институциите в провеждането на образователния процес, така, както и в отношенията учители, директори като централна фигура от едната страна в училищната дейност и в отношенията с местната власт. Споделям идеята за създаването на Регионален инспекторат като една независима институция, която носи отговорностите по качеството на резултата в училищния процес.
Изразявам нашето одобрение и подкрепа на ПГ на АБВ по този законопроект.
Законопроекта на г-н Жаблянов също заслужава подобаващо уважение и подкрепа, не искам да бъда критик, на мисля, че може да се намери технология, която да даде възможност за още по-добро взаимстване на текстовете в сферата …
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: – извинете ме, искам да прочета чл. 52, ал. 3 от Конституцията, защото вече в една от комисиите стана въпрос за това.
„чл. 52, ал. 3 – училищното обучение до 16 годишна възраст е задължително“
Уважаеми колеги, този текст не означава, че всички които имат образованост над това са променяли Конституцията. Това е записано от създателите на Конституцията преди 20 години защото са имали известна прозорливост и са стигнали до хипотезата, че ние ще се озовем в едно общество, в което много деца и много семейства няма да имат възможността да стигнат до това образователно ниво и мисля, че трябва да сме благодарни на Великото Народно събрание, но те не са записали, че всички в България трябва да учат до 16 години. Така, че предложението за задължително средно образование не нарушава Конституцията.
В крайна сметка законите обслужват обществото, а не обратно. Това не е антиконституционно предложение – напротив.
КАЛОЯН ДАМЯНОВ: – Национална асоциация на ресурсните учители, която обединява над 900 ресурсни учители от всички 28 ресурсни центрове, за които тук стана въпрос.
За нас беше важно да участваме в тази комисия. Благодарим на г-н Бинев, който ни включи, а пък сигурен съм, че всеки един от вас би ни поканил.
Нашето мнение, категоричната ни забележка по законопроекта за предучилищното и училищното образование е, че според нас въобще не отговаря на истината казаното от г-жа Маринова в самото начало. Всъщност и самото ни присъствие тук е опровержение на това, че очевидно не всички имаме едно и също мнение по този законопроект. Освен нас, други организации също изразиха своите резерви към законопроекта и медийно. Множество са нашите забележки.
Две са основно нещата които ни притесняват.
Едното е свързано с ресурсните центрове и планираното преструктуриране към общините в страната. Според нас това ще създаде сериозен риск за обхвата на децата със специални образователни потребности. На практика се абдикира от държавни отговорности към общините и аз се радвам, че представителя на Сдружението на общините ясно каза своите притеснения. Всъщност това е поредната стъпка, с която се делегира държавна отговорност на местната власт. Държим да подчертаем, че има множество общини, с които ние работим и в момента в които на територията на цели общини няма нито един специалист. Регионалните ресурсни центрове, както са цитирани в момента работят на областен принцип, ако те бъдат децентрализирани на общински принцип, те ще съществуват само в областния град , в съответната областна община. Всички останали общини от областния град а те не са никак малко реално остават без ресурсно подпомагане. Според нас това е сериозен риск имайки предвид, че цели населени места нямат такива специалист и към настоящия момент на демографската структура на нашият състав като цяло.
Вторият сериозен проблем според нас е свързан с оценяването в училище. В законопроекта е записано, че вътрешноучилищния екип ще извършва оценяване и ще решава кое дете от каква ресурсна подкрепа има нужда. От една страна това създава риск от дискриминация, буквално, тъй като много деца от ромски произход ще бъдат категоризирани като деца със специални потребности за да може по този начин да се източва държавния бюджет. И вторият голям риск е свързан с това, че всъщност този вътрешноучилищен екип в момента се съществува. Ние в по-голямата си част дори нямаме психолог, а още по-малко да стане въпрос за друг комплексен екип.
Специално искам да благодаря на Патриотичния фронт, с които ние първи разговаряхме изпратили сме заявление до всяка една парламентарна група, но те първи ни поканиха, които изразиха подкрепа по нашето становище, защото те също прецениха че това съответно ще бъде риск.
По повод законопроекта на г-н Жаблянов – в него ние виждаме нещо добро и това е в посока на това че се запазва държавния ангажимент. Аз смятам, че между двата законопроекта този на ГЕРБ И НА БСП може да се намери някакво сечение и всъщност, както е в нашия случай аз говоря само за моята сфера по отношение на ресурсните центрове това сечение е изключително ясно. Ние нямаме нищо против училищата да развиват местния капацитет те и сега са свободни да го правят, но също така смятам, че държавата трябва да запази минималния стандарт на подкрепа във всяко едно населено място, дори това да бъде последното село в съответната област. В този смисъл ние призоваваме и смятаме, че народните представители ще проявят зрялост ще надскочат някакъв вид решение партийно или институционален инат и ще намерят сили за необходимото сечение.
РАМАДАН АТАЛАЙ: - с няколко изречение да изразя и становището на Движението за права и свободи.
Ние няма да подкрепим и двата законопроекта. Ще се въздържим. И двата законопроекта в този си вид не изпълняват Стратегията за развитието на образованието в България. Имаме предвид, като комисия за регионално развитие участието на местните власти според нас е дискриминирано. Никъде в законопроекта общинските кметове не са натоварени със съответната отговорност, а само със задължение.
Другото ни притеснение по първия законопроект на ГЕРБ, е че с плащането, с което ще финансирате частните училища и там ще има определена дискриминация, колкото и да се опита вносителят да ни обясни, че учениците не са частни не са и държавни, но разбрахме, че частните училища ще бъдат определени само определени дейности, а не както се плаща в държавните училища.
Следващо наше притеснение е изучаването на майчиния език. Знаете, че едно задължително обучаване на майчин език би означавало вече, че демокрацията в България е на едно по-високо равнище.
В кръга на шегата аз винаги съм поставял въпроса и за бащиния език.
Както казах ние ще се въздържим при гласуването и по двата законопроекта с цел да бъдат разработени и да могат да покрият всички очаквания, включително и очакванията на неправителствените организации, които са директно …..…. към Патриотичния фронт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - Други колеги за изказвания?
Няма. Аз ще си позволя също да кажа няколко думи.
Ние от Реформаторския блок ще подкрепим законопроекта на г-жа Милена Дамянова.
Първо ще кажа, че аз лично съм удовлетворен, че се прави изцяло нов законопроект, защото българското образование, колкото и да го хвалим има своите сериозни проблеми и за съжаление качеството на образованието не е на нивото, на което всички ние бихме искали да бъде. Поне младото поколение знаем, и средното и висшето образование какви бяха, какво беше нивото, каква беше организацията и множество други фактори, които очевидно за съжаление поради една или друга причина в този преходен период минаха назад и за съжаление проблемите съществуват и те не са само финансирането, а и с организацията и с учебния процес, с дисциплината и с много, много други неща.
Ние ще подкрепим законопроекта с ясното съзнание, че една значителна част от опасенията на българските общини би трябвало да бъдат предвид и да бъдат отчетени между първо и второ четене.
Г-н Славчо Атанасов каза, че тук има доста бивши кметове и ние доста време сме защитавали определени тези и няма как посредата на пътя да кажем на черното бяло. Затова нека да обмислим внимателно всичко онова, което ни казва Националното сдружение на общините в република България все пак то обединява всичките 264 общини и техните известни опасения и според мен трябва да бъдат част от продължението между първо и второ четене и като цялост доколкото е възможно.
Що се отнася за една от ябълките на раздора, ако може така да се изразя, между държавното и частно образование, ние сме последователни в посоката, като десноцентристка политическа сила. В края на краищата трябва да има конкуренция. Нямаме намерение с държавни пари да даваме шанс на частното образование и приоритетно да налага своите виждания и концепции. Така или иначе не можем да пренебрегнем факта, че ако едно дете учи в частно училище то е част от децата на България и неговите родители са данъкоплатци, на същия този бюджет. Не виждам защо това да не бъде направено по този начин. Естествено обясни се от вносителите, че не става въпрос за пълно финансиране, а частично финансиране по определени направления. Така, че аз невиждам нищо страшно в това. Нека да кажа, че моето дете учеше само в държавни училища и държавен университет. Казвам го неслучайно, все пак трябва да дадем шанс на родителите на децата на България да направят своя избор и да гледаме максимално на проблемите на държавното и на частното образование.
Други желаещи за изказване.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: – аз твърдя, че ние имаме принципната подкрепа от неправителствените организации, от директори, учители, от професионалните общности, родителски организации и т.н. и сме им благодарни за всички мнения, дори за тези, които са различни от 100 процентовото одобрение на нашия законопроект. Самият факт, че постъпват предложения за нас е нещо изключително добро, с оглед да постигнем онези текстове, които са действително работещи и правят закона модерен, така, че да изпълни основната цел. В случая търсим по отношение на ресурсните центрове и на центровете за подкрепа на личностно развитие оня интерес, онази тангента, която в най-голяма степен ще отговори на потребностите на децата и на тяхното индивидуално развитие. И не мислим, че на регионалния принцип този интерес ще бъде по-добре обслужен, отколкото на общински. Смятаме, че общините би трябвало и те да имат такива центрове. Това е нашата позиция, което означава, че няма да дебатираме, няма да чуем мненията, както го и правим.
ИРЕНА КОЦЕВА: – благодаря на всички колеги, които се включиха в тази дискусия. Разбира се, ще се чуят различни мнения и по време на обсъждане на законопроекта в пленарна зала и между първо и второ четене, защото сега постъпват много препоръки, как да се изчистят текстовете, такава е и закачката за която спомена г-н Аталай е може би е най-сериозна, която беше отправена към законопроекта, чиито вносител съм и аз, беше за бащинството. Приемам я.
Ще препоръчам на вносителите на втория законопроект, на г-н Жаблянов, тъй като годините ми в училище са много, като директор на училище също, един мой преподавател казваше „Горко на тези, които говорят за образование“. Но спомените за образование са само от техните ученически години, нека да се обърнем изключително отговорно към това, което предстои на Народното събрание, а именно да даде шанс на един закон, който в момента е морално остарял и от който цялата образователна система има нужда. Вие като бивши кметове, председатели на общински съвети си давате ясна сметка, колко сложна е ситуацията в посока демографски факт. Колеги от Сдружението и съюзи на работодателите, бихме се радвали да видим вашите становища и по другия законопроект. Ние сме работили с вас и преди това. Ще помоля да си зададете въпроса, колко е един разходен стандарт в образованието. И дали 1000-1300 лв. разходен стандарт в едно частно училище е лобистко предложение и дали това е таксата на едно дете в едно частно училище. Това, отиването ви в една частна болница с направление е лобизъм в тази посока. На много въпроси трябва да си дадем отговор.
Радвам се, че Маринова представи законопроекта, без да споменава че това е законопроекта на ГЕРБ, нещо, което ме притесни с представянето на законопроекта на БСП. Ние сме работили прекрасно в предишния мандат в комисията по образование и работихме с едни изключителни специалисти от групата на Българската социалистическа партия. Изключително съжалявам, че те в момента не са в Народното събрание, защото имахме своите добри практики, когато приемахме Закона за професионалното обучение и там БСП и ГЕРБ ми беше като основен мотив, в началото, представяйки законопроекта мислехме за децата, за детството, за професионалното обучение. Надявам се и Комисията по регионално развитие да подкрепи законопроекта, който сме внесли като народни представители от ПГ на ГЕРБ, защото наистина в този опит, който правим си даваме сметка, че не всички проблеми са изчистени и с цялата отговорност, в началото на мандата си все още сме длъжни да дадем шанс на този законопроект.
Благодаря Ви. Приключих.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: - какво да кажа накрая. Освен да изразя съжаление, че парламентарните избори не са ви удовлетворили. Като партньори от БСП, съжалявам, освен ако намерите вариант да коригирате резултатите от изборите. Може и някой по-симпатичен да се появи на този стол.
ИРЕНА КОЦЕВА: - говорех от гледна точка на професионализъм.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: - вторият въпрос. Шегувам се.
Тук не става въпрос за един разходен стандарт. Наясно сме. Прочели сме все пак нещо, макар и не колкото Вас.
Въпросът тук не е за суми. Тук става въпрос за това, че вие не компенсирате неравенство, а създавате неравенство и цялата тази реторика около това, че компенсирате неравенство, финансирайки честното училище, ако трябва да говорим за равенство, тогава аз ще кажа, че в такъв случай държавните и общинските училища са проблем. Нека тогава да се внесе промяна на закона, което да даде право на държавните и общински училища да имат частен прием и да определим цената.
ИРЕНА КОЦЕВА: - като в университета.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: - ами за да има равенство.
Защото, това, което вие предлагате е несъстоятелно, това не е равенство. Това означава, че едните остават на бюджета, а другите на бюджета и минават на открития пазар.
Какво предлагате извинете. Това е абсолютна деформация на пазара, говорейки с термините на пазара.
Това е държавна подкрепа за частно предприятие.
Не се прикривайте зад фалшивата риторика, че възстановявате неравенство, напротив, задълбочавате неравенството. В Европа десните партии са честни. Но излезте и кажете, трябва да се даде на частните защото за тях работим. И сме убедени, че тази собственост е по-прогресивна, че тези, които са по-малко са по-умни и те трябва да учат повече.
ИРЕНА КОЦЕВА: – понеже цитирахте Европейска образователна мрежа Евродик.
Може ли хубаво да прочетете, колко страни с лява ориентация правят подкрепа – финансиране на частните училища. Защо смятате, че вие сте узурпирали всички тези леви позиции. Защо на десните не им е позволено, а на левите.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: - благодаря, че отново ми давате думата.
Аз се подразних от това, че влизаме в противоречие с европейските правила, държавна помощ за частни училища само за това искам да посоча, че държавите, които са членове на Европейския съюз Германия, Испания, Унгария, Чехия, Полша, Словакия, финансират частните училища. Германия - 85 % държавна помощ, Унгария – 80%, Чехия- 70%, Полша – 65%, Словакия – 60 %. Те нямат притеснения, че това е нерегламентирана държавна помощ за частните училища, т.е. отношението към децата трябва да бъде равнопоставено.
Това е нашият принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - колеги, преминаваме към гласуване, като преди това искам да кажа на колегите от професионалните съюзи, нещата, които те предлагат, трябва също внимателно да ги прегледаме и между първо и второ гласуване да ги имаме предвид. Аз знам, колко големи са усилията на ресурсните учители и колко важни са те, все пак работил съм с тях доста време.
Преминаваме към гласуване.
Първо искам да ви кажа, че Здравко Димитров, Александър Ненков са изразили становище, как ще гласуват по двата законопроекта.
Колегите Славчо Атанасов, Славчо Бинев и Мартин Иванов също изразиха становище.
Така, че първо подлагам на гласуване законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители.
Първо ще преброим гласовете на присъстващите, а след това ще включим и гласовете на тези, които не са в зала.
Който е за този законопроект моля, да гласува: „за“ – 10 „против“ – 3, „въздържали се“ – 6.
Законопроектът е приет. 10 на 9.
Шум в залата около заявките на неприсъстващите в комисията членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - колеги, след като се случват такива неща, принципът е, че сме приели тази практика, че когато е имало други подобни гласувания всички политически сили, всички без изключение, включително и ДПС са обявявали предварително, отсъстващите как ще гласуват. В случая обявените са 19.
Двадесетият г-н Ахмед Ахмедов не е обявил, какво е становището му. Така, че …
Шум в залата.
Аз обявих и мисля, че решението е прието.
Това е практика, която Вие сте ползвали и в предния парламент.
Сега изразявате несъгласие с този подход, след като чухте резултата.
Сега колеги, след като г-н Аталай не е съгласен с този подход, това означава, че тази практика никога вече няма да бъде ползвана в тази зала. Т.е. ще гласуват само присъстващите тук. Което ще е проблем най-много за Вас, защото участвате и в комисията по енергетика и ще отсъствате по множество гласувания.
Ако искате промяна на правилника, ще го направим на следващото заседание.
ИРЕНА КОЦЕВА: - да, ще променим правилата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЦЕЛЕНОГОРСКИ: - добре, броим само присъстващите в момента. И Ви казвам, че тази практика повече няма да се насърчава по никакъв начин в тази зала.
Подлагам на повторно гласуване проекта на г-жа Дамянова и група народни представители: - „за“ – 8, „против“ – 3, „въздържали се“- 2.
Това удовлетворява ли Ви.
Законопроектът е приет.



Подлагам на гласуване законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е за , моля да гласува: „за“– 3, „против“ – 5, „въздържали се“ – 4.
Законопроектът не е приет.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.





ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. Бойчева Н. Зеленогорски