Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
15/01/2015
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 454-01-44, внесен от Цветомир Михов и група народни представители, приет на първо гласуване на 10 декември 2014 г. (за второ гласуване).
Стенографски запис!
П Р О Т О К О Л
№ 1
(Заседанието на комисията започна в 15.35 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство местно самоуправление.)
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми колеги, предлагам Ви да започваме. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията.
Първо, да кажем добре дошли на госпожа Таня Милева – началник на кабинета на министъра и на господин Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Дневният ред е:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 454-01-44, внесен от Цветомир Михов и група народни представители, приет на първо гласуване на 10 декември 2014 г. (за второ гласуване).
Бих помолил в началото да погледнете работния доклад. Има за второ четене предложения от госпожа Дора Янкова и предложения от господин Цветомир Михов. След като чуем госпожа Янкова и господин Михов ще видите и едно предложение, което евентуално бихме могли да обсъдим от името на комисията. Тук говорим вече за нормотворчество, систематичност в съществуващия закон и затова сме направили това предложение от колегите от моя екип.
Може би в началото да чуем двете предложения така, както вървят в работния доклад и мотивите към тях.
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, колеги, уважаеми присъстващи на заседанието. Това, което направих като предложение е логиката на чл. 30 на ал. 1, ал. 2 и ал. 3. Там е записано по същество агенцията какво осъществява по отношение на магистралите, по отношение на държавните пътища и тук в ал. 3 по отношение на инфраструктурата на държавните пътища, която преминава през територията на градовете и населените места. Това, като принципи.
По отношение на това, което беше дискутирано, като необходима регулация и промяна на закона заради някои практики в отделните общини моето предложение е, че когато агенцията по същество да носи отговорност за изграждането, за ремонта и за поддържането на републиканските пътища, като поддържането се разширява и в рехабилитацията и съответно в зимното, в границата на урбанизираните територии с населени места до хиляда човека. И когато има инициатива от общината това да го реализира тя по правилата, които са приети в наредбата, която съпровожда и доразвива законопроекта практически – да бъде подписано споразумение, но инициативата да идва от самата община. Правя го това предложение с ясното съзнание, че на територията на населените места, когато се инвестират средства по транзитни пътища, по Оперативна програма „Транспорт“ и като цяло там играч излиза АПИ като цяло и досегашната дупка, която я имаше преди година, година и половина да може да стигнеш до населеното място да прекъснеш и да оставиш вътре разпореждането на територията на общинския съвет и на кмета е моето голямо притеснение, че можем да си върнем стария режим по начина, по който беше предложен.
Стоя зад предложенията си и мисля, че едно предложение за една отговорна дискусия на изявени парламентаристи ще бъде полезно за едно намиране на по-добро решение за в бъдеще.
Това са ми мотивите.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Да чуем и господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Лазаров, аз също имам предложение, като единственото, което съм се стремял е не да обременяваме общините или агенцията съответно, а да направим сега действащия закон по-добър, който да е в интерес и на общините и на агенцията. Винаги, когато има двама стопани на едно и също нещо се получава малко трудно. Аз не бих се съгласил с част от изреченията на колегата Янкова, което касае и по инициатива на общините, защото инициативата, както може да бъде на общините, така може да бъде и на агенцията и то поради няколко причини.
Първо, агенцията в определени населени места или трудно достъпни региони или ако искате го наречете жаргонно малки улички може да не разполага с техника, която да почиства тези улици. Така че инициативата тогава може да дойде и от агенцията да поиска сключване на споразумения съответно със съответната община и не бива да конкретизираме дали инициативата трябва да дойде от общината или трябва да дойде съответно от Агенция „Пътна инфраструктура“. Затова записът „по взаимна договореност“ миля че е по-коректна и когато имаме две страни на масата всеки си казва своите условия и взаимна договореност се получава тогава, когато и двете страни си сложат подписа и се съгласят с условията и реда, поставени от двете заинтересовани страни, в случая дадената община или съответно Агенция „Пътна инфраструктура“. Знаете, че до голяма част проблемът бе предизвикан условно от зимното поддържане, така че аз мисля, че моето предложение е по-конкретизирано и така или иначе остава ангажимента на Агенция „Пътна инфраструктура“ да поддържа тези улици, които са част от урбанизираната територия и даваме възможност за изключения тогава, когато има постигната договореност съответно между общините и между агенцията.
Освен това съм направил една техническа поправка, като съм премахнал стратегическите инфраструктурни проекти при взаимната договореност, просто съм изключил възможността, тъй като нямаме случай, в който Национална компания „Стратегически и инфраструктурни проекти“, която отговаря, знаете всички за магистралите, аз не знам да има магистрала, която да минава през територията на урбанизирана територия. Така че мисля, че е коректен записът при взаимната договореност между общината и Агенция „Пътна инфраструктура“ да наричаме „агенцията и общините“, като изключим Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ поради това, което ви споменах току-що.
Успях да се запозная и с предложението или проекта за редакция на комисията по законопроекта така, както е внесен и от мен и от колегата Янкова. На пръв прочит, тъй като имах съвсем малко време да се запозная с него мисля, че удовлетворява до голяма степен това, което аз съм внесъл като предложения и е изчистено чисто правно и технически. Но все пак бих желал да чуя и мнението на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и тогава окончателно да преценя, защото все пак не съм юрист и не мога да преценя за толкова кратко време дали наистина едното препокрива предложението, което аз съм направил.
Също така ще помоля колегите, които са юристи в комисията да кажат своето мнение. Наистина, без да обиждам ръководството на комисията за така направената редакция наистина може би да е по-чисто, но все пак за мое лично успокоение бих желал да чуя мнението съответно на Агенция „Пътна инфраструктура“ или на колегите юристи, които са в комисията.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Редакцията е на колегите от екипа.
Отварям дискусията по двете предложения.
Може би аз ще си позволя да кажа няколко думи. За мен двете предложения до голяма степен се припокриват и според мен трябва да се търси едно балансирано решение и не като идея, а като нормотворчество и систематичност в закона. В този смисъл това, което предлагат колегите от екипа ми се струва добро, но все пак нека заедно да обсъдим идеята по текста.
Господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз ще се върна малко ретроспективно назад.
По принцип наистина в миналото може да е имало някакви, бих казал различия и разминавания най-вече между по-малките общини. Преди промените преди 2014 година наистина в този текст присъстваше числото 30 хиляди души за урбанизирани територии, в които реално пътната агенция не осъществяваше физически поддържането на републиканските пътища. Точно поради тази причина, поради която и госпожа Янкова спомена, за да се направи по-ефективно реално поддържането, тъй като наистина основно говорим за зимно поддържане, от наша страна и да се подпомогнат и колегите от съответните общини беше направено това предложение, като границата беше повдигната до 100 хиляди жители.
Ние приемаме, че тази промяна наистина е била наложена от оптимизация на разходите, но в момента с тази промяна и това предложение, което и господин Михов е внесъл реално не се връщаме назад, каквито бяха опасенията на госпожа Янкова, която я чухме, а по-скоро искаме да оптимизираме и да подобрим още повече взаимовръзката между Агенция „Пътна инфраструктура“ и съответните общини, тъй като реално ние не абдикираме от дейността, че ние ще поддържаме в тези населени места, а по-скоро даваме наистина и свобода на съответните общини, ако те желаят и имат по-добри мероприятия, които могат да изпълнят на тази инфраструктура – те да го направят по вижданията и по реда, по който те приемат да го направят. Тоест, ние подобряваме по този начин взаимовръзката между Агенция „Пътна инфраструктура“ и съответните общини, защото все пак до 100 хиляди жители са големи градове, които имат специфична инфраструктура, специфичен транспорт там, говорим за автобусни спирки, за електротранспорт, за крайпътни заведения, които подпомагат транспорта, които в една инфраструктура извън населените места много трудно може да се наблюдава и има специфични изисквания към тях, които съответните общини ги налагат.
При промяната от 2014 година реално Правилникът за прилагане на закона не беше променен, което водеше до допълнителни затруднения при осъществяването на мерките по текущи ремонти и поддържането на републиканските пътища. Така че в случая, като изключим разбира се, че Национална компания „Стратегически и инфраструктурни проекти“ наистина не се занимава с поддържане на пътища, минаващи през урбанизирани територии тестът „по инициатива на общините“ според нас е отново ограничителен и то по отношение на общините.
Не виждам защо да оставим гъвкавия текст, който мисля, че по един или друг начин дава възможност и на Агенция "Пътна инфраструктура" и на съответната община да влязат в договореност, а мисля, че към настоящия момент, имайки предвид, че една година все пак се съобразяваме със законодателството, което е наложено през2014 година. Към настоящия момент имаме проблеми единствено само като ограничителни условия по отношение на общините с тези текстове, които са наложени като промяна през миналата година. Така че тази промяна реално ще освободи и ще направи по-гъвкави, както общините, така и пътната агенция, за да подобрим обслужването в урбанизираните територии.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Лазаров.
Колеги, изказвания?
Госпожа Милева.
ТАНЯ МИЛЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители с официално становище Министерството на регионалното развити и благоустройството е подкрепило внесения от господин Михов законопроект. Наистина текстовете, предложени от госпожа Янкова се припокриват в определената си част. По наше мнение на господин Михов са по-прецизни, включително и в частта по отношение на националната компания. Аргументите господин Лазаров ги каза. Така че смятам, че е въпрос на правна техника и на по-голяма възможност за договаряне между общините и агенцията. Би било по-добре, като законодателен текст да остане, така че ние това смятаме по внесените законопроекти, включително и по работния вариант, който е въпрос наистина на правна техника.
Благодаря ви.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Пропуснах в резюмето да кажа, че текстът, който съм предложил е съгласуван с Национално сдружение на общините в Република България, мисля че становището им е изпратено. Текстовете са одобрени от Национално сдружение на общините в Република България, за информация, нищо че становищата още тогава бяха изпратени на всеки един от вас.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, аз също искам да изразя своята подкрепа относно предложенията, внесени от колегата Цветомир Михов. Знаете още при първо обсъждане на законопроекта големите опасения на част от колегите бяха именно дали ще се навреди по някакъв начин на тези взаимоотношения между общините и между агенцията. Смятам, че с предложения от господин Михов, като допълнение текст доста от отговорите се дават и също с оглед казаното последно от него, че самото предложение, което сега се предлага има подкрепата на Национално сдружение на общините в Република България аз искам да го преповторя, защото голяма част от колегите в изказванията си в обсъждането на първо четене именно забележките им бяха, че липсва това изразено мнение на националното сдружение, които в интерес на истината беше нормално да бъде факт и приканвам всички колеги да подкрепят предложението на колегата Михов. Смятам, че с него до голяма степен ще се решат въпросите по прилагането на Закона за пътищата, най-вече във връзка със зимното поддържане.
ДОРА ЯНКОВА: Аз се изненадвам от цялата правна логика на кабинета на министъра, защото ние в крайна сметка, ако правим законотворчество то трябва да е стабилно, да бъде устойчиво, да бъде грамотно и ако четем чл. 30 от сегадействащия закон в ал. 1, ако трябва да бъдем подредени, тук благодаря и на експертите на комисията, които са подали действащия член е записано какво осъществява агенцията, националната компания, като ангажимент. В ал. 3, допълненият досегашен член има предложение да отиде към ал. 5 и 6 и съответно ал. 4 за подземната инфраструктура по сегадействащия законопроект. Обръщам се към кабинета на министъра и към господин Лазаров, поддържайки становището за философията на господин Михов, какво казваме в ал. 3, отзад напред? Първо създаваме партньорството и след това казваме какво прави агенцията. Поне малко променете мнението на депутата. Ако вие го поддържате трябва т. 2 да стане в ал. 3 първа и точка 1 да стане т. 2. Такова сляпо поддържане….!? Поне малко подпомагайте законодателния процес по принцип. Но в крайна сметка вие сте мнозинство и ще го решите.
Нормално е да имаме подредени текстове като философия и разбиране, да има едно устойчиво законодателство, а не да има оперативни планове за действие през една зима и през втора зима. Да, може би 2014 година е стремеж не както трябва, направен пак на коляно, недобре, да бъде решен въпроса. Но ако ще имаме и сега имаме време – да го решим въпроса и да го решим по-устойчиво. Ако ще търсим нещо, което ще бъде по-отдалечено да вървим на варианта на комисията. Защото, господин Лазаров, в крайна сметка пак искам да Ви попитам, Вие сте човека, който сте упълномощен и от парламента и от правителството да провежда политиката в изграждането на републиканските пътища. Чувствате ли се достатъчно законово защитен и овластен да можете да направите тази политика, когато се реализират средства по оперативните програми, по транзитни пътища или сме с вързани ръце или стигаме до границите на населените места и вътре го оставяме за сметка на общините. Ето от това аз се безпокоя и се притеснявам, не толкова от зимното. Зимното поддържане е въпрос на договаряне. По-скоро модернизирането на пътищата ще имаме ли възможност с това, което сега правим да стане препъни камъка?
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Янкова, ще започна по ред на поставените въпроси.
По отношение на правно-структурираните текстове точките в ал. 3, поне според моето скромно мнение, все пак аз не съм юрист, но са правилно структурирани и ще обясня защо. Тъй като в т. 1 по предложението на господин Михов е записано, че агенцията и общините да осъществяват съвместно по взаимна договореност, а в т. 2 агенцията осъществява дейности по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населени места с население до сто хиляди души с изключение на случаите на постигната договореност по т. 1. Предходността на т. 1 се обуславя от това, че все пак ние говорим за всички урбанизирани територии и всички общини, тъй като все пак има и общини, които са с капацитет на жителите над 100 хиляди жители. Тъй като тази точка реално обхваща всички общини, независимо от това дали са големи или малки – това е по-голямото и частният случай вече е втората точка, която реално коментира лимитиращата граница от 100 хиляди жители, че задължително там вече Агенция "Пътна инфраструктура" има договореност да поддържа на сто процента тя, с изключение, ако вече има договореност по първата точка.
Примерно говорим за рехабилитации, основни ремонти, обновяване на транспортната инфраструктура, както и в досега действащия, така и в преди действащия, преди редакцията в 2014 година, строителството, рехабилитацията, основните ремонти в урбанизираните територии, независимо от техния капацитет като жители е било задължение на Агенция "Пътна инфраструктура". Никога Агенция "Пътна инфраструктура" не е по никакъв начин абдикирала или не е оставила на съответните общини стига те да нямат някакви техни мотиви, когато говорим за кардинален ремонт, не за поддържане. И това винаги и в предишния закон и в предишния правилник беше регламентирано с допълнителни споразумения в големите общини и това ние сме го правили със съответните представители, дали са делегирани права от кмета или от общинския съвет ние сме ги правили тези споразумения. Там в правилника, който все още не е променен много ясно е записано, че реално подготовка на проекта, тъй като там е свързано с различна инфраструктура се изготвя от съответната община, а реализирането на проектите се изпълнява от Агенция "Пътна инфраструктура". Това е записано и в момента в действащия правилник.
Практиката, опита, който до сега показва, от всички рехабилитации, които ние сме изпълнили, визираме например най-големият град София – Южната дъга се изпълняваше от Агенция "Пътна инфраструктура", Северна скоростна тангента, в момента в границата на урбанизирана територия се изпълнява от Агенция "Пътна инфраструктура". Но ще дам и насрещния пример. В Община Пловдив бул. „България“ – републикански път, по взаимна договореност се изпълни от общината. Затова казвам, че Агенция "Пътна инфраструктура" и съответните общини, тъй като по принцип могат да разчитат на различни финансови лостове по-добре да имат гъвкавостта да се договарят, отколкото да се поставят някакви ограничителни пречки пред това да се реализират независимо какви добри инициативи.
Не мисля, че имаме порочни практики и лошите примери някоя община да е искала агенцията да почисти и ние да не сме се отзовали. Напротив, ние сме помагали, общините са ни помагали. Аз не казвам, че агенцията има сили като вездесъщия да огрее навсякъде, много от случаите колегите са ни помагали, за да се справяме с критични ситуации. Помагали са ни да се осъществят ремонти, всичко е свързано с финансови средства, така че не мисля, че с колегите от общините имаме проблеми.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: В подкрепа на това, което каза господин Лазаров понеже колегата Янкова се опита да оспори моите познания, най-вероятно правните не са добри, но само в допълнение на това, което каза господин Лазаров, бихте ли обяснили какви са взаимните договорености, ако приемем, че е единствено и само ангажимент на Агенция "Пътна инфраструктура", когато една община изпълнява да речем примерно водния цикъл, който се финансира от Оперативна програма „Околна среда“. Знаете, че там се поема възстановяването на траншеята, която е изкопана, пътят е на Агенция "Пътна инфраструктура", нали пак трябва да има договореност. Затова не може да вменяваме на агенцията, да не даваме възможност общините и агенцията да постигат взаимна договореност, прихващания и приспадания.
РЕПЛИКА: Това е оперативна работа.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Не е оперативна работа и ще дам конкретен пример. В една община, която изпълнява проект по воден цикъл тя запечатва траншеята, която е изкопала. По закон за усвояването на тези евросредства пет години няма право да се пипа тази траншея. Агенцията в същото време има задължението, защото е неин път да направи основен ремонт на пътя.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Лазаров, това, което е написано от госпожа Дора Янкова доколкото разбирам от всичко това не смятате ли, че този текст, който е направен от експертите не е ли по-добър, вече влязъл в рамките на закона и не изглежда като закърпено предложение, дадено от определени народни представители. Може би тук вече някои се настройваме един срещу друг само защото това предложение е дадено от един определен народен представител. Ако пък вие го бяхте внесли от министерството или пък от Агенция "Пътна инфраструктура" може би този спор днес нямаше да бъде чак толкова съществен. Аз съжалявам, че поставихте господин Михов в неудобна ситуация, всеки почва да се съмнява той дали няма някакви лични интереси, далеч съм от мисълта. На всички ни стана ясно, че това е един процес, който дълги години по една или друга причина сте работили по този начин и сега се узаконява. Имате спорове дали да са до 100 хиляди или до 30 хиляди, това разбирам. Но аз бих ви помолил още веднъж, смятам че всичките ваши желания, защото ние сме тук, за да ви дадем възможност да работите – агенцията и общините така, както ще бъдете в полза и в услуга на обществото, а не да ви пречим. Ако прочетете текста, който дават експертите смятам, че това решава абсолютно за всичко това, което спорим в момента. Но и по текстовете и подредбата на текста – това, което госпожа Дора Янкова преди малко казва – смяната на чл. 30, ал. 1 и 2 – създаването на ал. 5 и 6 по този начин и на подредбата законово мисля, че нещата вече са подредени. Предлагам да се съсредоточим към този текст, който е даден от експертите, да го обсъдим и да минем към гласуване.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Аталай, госпожа Милева и господин Лазаров изразиха становище, може би отново, че подкрепят текста, който е предложил господин Михов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин Лазаров, аз считам, че тук още при първата промяна в чл. 30, когато е извършвана 2014 година промяна е променена философията на самия закон. Навсякъде законът борави с три понятия и това са: изграждане, поддържане и ремонт. В един момент точно в чл. 30 се появява текущ ремонт и зимно поддържане. Вероятно по ваше време е издадена една наредба РД-022019 от 12 ноември 2012 година, която е обнародвана в бл. 91, поправена в б. 95 от „Държавен вестник“, която дава легалното определение на всички тези три понятия и в поддържането е записано, че в зависимост от целите, които преследва се разделя на превантивно, текущи и зимно поддържане. И аз мисля, че ако спазваме духа на закона и наредбата, която е издадена, за да конкретизира тези три понятия ние трябва да спазим тези понятия, с които борави законът до тук и съответно когато конкретизираме тези текстове да боравим също с тези три понятия. Тоест, никъде няма текущ ремонт и зимно поддържане, а по-правилно според мен би било да се запише „поддържане, в това число превантивно, текущи и зимно“, което ще кореспондира и с наредбата.
Аз лично приемам този работен вариант, който е предложен, като най-точен и най-правилен и съответстващ съответно в духа на закона, само че ако този текст в ал. 5, която вие предлагате тези думички „по текущ ремонт и зимно поддържане“ се заменят с „поддържане, в това число превантивно, текущо и зимно“. Считам, че това е един коректен текст, който в духа на това, което се цели най-точно отговаря и на намеренията за промяна и аз лично бих подкрепил един такъв текст.
Благодаря ви.
ДОРА ЯНКОВА: Осмисляйки в момента работния вариант, който екипът на комисията предлага като редакция, отчитайки че ал. 1 се запазва от стария текст, а ал. 2, ал. 3 - отпада редакцията от 2014 година и тя отива отделно така, както се състои в моето предложение на ал. 3, съответно в ал. 5, като ангажимент и т. 1 експертите са се погрижили да намерят една по-чиста редакция, аз лично приемам също като вносител на законопроекта работният вариант и редакцията на комисията по законопроекта и ще подкрепя в зала този втори вариант, в това число и сега.
Обръщам се към господин Михов да оттегли своето си предложение и да се обединим около текста на работния вариант на комисията.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз мисля, че в самото начало в моето експозе казах, че съм съгласен, тъй като заявих, че не съм юрист и бих желал да чуя мнението на юристите в зала плюс мнението на агенцията, съответно на министерство. Единствената корекция, която аз държа да бъде направена е Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ да бъде заличена в ал. 2. Това го заявих още в началото, защото няма магистрали, които да съвпадат с урбанизираните територии. Да остане само агенцията и общините.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Технически експертите да го уточнят къде е, да го гласуваме.
Този вариант на експертите е подреден както трябва и е юридически издържан. Технически нека тогава в ал. 3 това нещо да отпадне, да го гласуваме и да приключим.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: По принцип ние също приемаме работният вариант на експертите на комисията. За нас той е перифразирания, предложението на господин Михов. Приемаме обаче и предложението на господин Карагьозов, наистина чисто терминологично е хубаво да следва закона във вида и терминологията, но аз имам едно притеснение по отношение на текста в ал. 6. Там е записано, че при постигане на взаимна договореност дейностите по ал. 5, но договореност между кой, не става ясно. При постигната взаимна договореност между кой? Никъде няма препратка към горните текстове. Това е моето притеснение. Единствено не става ясно между кой е договореността в ал. 6.
Иначе по принцип не възразяваме.
РАМАДАН АТАЛАЙ: След запетаята продължава изречението и то става ясно. Алинея 5 казва, че могат да се осъществят съвместно от агенцията и общините при условията и по реда, определени с правилника.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: В предложението на работната група пише, че агенцията осъществява дейности по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населени места с население до 100 хиляди души. Тук ги няма общините.
В ал. 6 – При постигната взаимна договореност, дейностите по ал. 5 могат да се осъществяват съвместно от агенцията и общините….
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз мисля, че много точно и ясно е написано от експертите. В ал. 5 остава текста, това, което е било и до сега и в момента казваме. В ал. 6 има и втората възможност. Първата никой не я отнема, това е идеята и така би трябвало да бъде записано, колеги. Ако имате в словореда предложения: „При постигане на взаимна договореност между агенцията и общините дейностите по ал. 5 могат да се осъществяват съвместни дейности при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона“.
Алинея 5 и ал. 6 да си останат така, защото рамката на закона в чл. 30 върви смислово и по алинеи би трябвало точно така да бъде.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Все пак твърдя, че едното изречение не дава ясен отговор, защото в ал. 5 се казва, че агенцията осъществява и отдолу пишем, че при постигната договореност по ал. 5, но взаимна договореност трябва да има между две страни.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Предложих – между агенцията и общините.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Идеята за ал. 6 е при постигната взаимна договореност между агенцията и общините, дейностите по ал. 5 могат да се осъществяват съвместно от тях при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона.
РАМАДАН АТАЛАЙ: В наредбата и в правилника, ако имате някакви претенции си ги променете, защото законът е преди наредбата.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Виждам, че всички се обединяваме около работния текст и предложението на комисията. Относно вашата редакция, която вие изчетохте в ал. 6 само на мен ми се струва, че е по-добре да подредим алинеите по следния начин. Тъй като към момента сега действащата алинея № 4 се отнася за подземните съоръжения и т.н. не е ли по-чисто да стане ал. 5, която се предлага от комисията да стане ал. 4, ал. 6 да стане ал. 5, а сега действащата ал. 4 да стане ал. 6, за да бъде най-чисто предложението.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Технологичният ред също да спазим.
ЦВЕТОМИР МИХОД: Коментирах също този казус с колегата – експерт. Колегите от комисията се притесняват да не би ал. 4 да кореспондира с други членове или с някой друг закон и да се търси промяна някъде другаде, където е ал. 4 като препратка. Защото ако има препратка някъде другаде, в някой друг закон трябва да се правят и там корекции и ще стане по-трудно.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, да се обединим около следното.
Първо, гласуваме текста на ЗИД на Закона за пътищата, после приемаме по принцип двете предложения и в края на краищата общо редакционният текст е този, който мога отново да ви изчета в ал. 6. Мисля, че вече и господин Михов е убеден. А в ал. 3 да заличим Национална компания „Стратегически и инфраструктурни проекти“.
ДОРА ЯНКОВА: Към представителя на министъра – госпожа Милева и отново към господин Лазаров, ал. 3 дава възможности за отговорности на агенцията и компанията и на общините в една по-обща рамка по изграждането, ремонта на републиканските пътища, когато минават през урбанизираните територии. Ако сега толкова леко се откажете от това може все пак да изникне казус. Отказвате ли се от тази поправка, защото това е старият закон по същество? Тук господин Михов иска след агенцията в ал. 3 да се извади националната компания, общините. Съвсем друга е според мен философията на ал. 3. Държи се на редакционна поправка.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Само компанията да се извади, защото тя наистина отговаря само за магистралите.
ДОРА ЯНКОВА: Вижте ал. 3, старият текст, който сте го правили преди, без поправката от 2014 година.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Да, но пише „в границите на урбанизираните територии“.
ДОРА ЯНКОВА: Да, и тук не пише градовете, урбанизирани територии са и много други неща на територията на България. Това е много по-широко понятие за много по-добро партньорство и дейности. Но това означава тогава, че от ал. 3 да се откажете изцяло.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да видим какво означава урбанизирана територия, само градска част ли е?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са (член 7, 8 ЗУТ):урбанизирани територии (населени места и селищни образувания);земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други);горски територии; защитени територии; нарушени територии за възстановяване. И са предназначени за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други.
Доста широко е определението за урбанизирана територия. Това и мен ме изненада, честно казано.
ТАНЯ МИЛЕВА: Господин председател, понеже няколко пъти госпожа Янкова имаше въпроси към мен в качеството ми на представител на министъра на регионалното развитие, първо искам само да отбележа, че ние сме подкрепили по принцип предложенията в законопроекта на господин Михов и не бихме си позволили да правим корекция и редакция на неговите текстове, както и на никой друг. Тоест, ние подкрепяме и Вашето предложение, защото целта е една и съща, както и в момента този работен вариант. Така че искам да направя това уточнение.
По отношение на ал. 3, в ал. 3 се запазва първото изречение, като единствената промяна, която ние подкрепяме е изваждането на компанията от този текст. Иначе текстът на изр. 1 остава същият, а ал. 5 става второто изречение на ал. 3. Така че аз не виждам, че ние се отказваме от нещо, това е въпрос на правна техника, ние не възразяваме по тази правна техника. Текстът е един и същи. Дали второто изречение на ал. 3 ще остане в ал. 3 или в ал. 5 – ние нямаме никакви претенции. Да, наистина текстовете в ал. 5 и 6 са по-изчистени, но не виждам от какво трябва да се отказваме и къде е промяната. Така че ние сме съгласни с тази разпоредба, тя запазва духа на закона, като единствено считаме за необходимо да бъде махната компанията поради всички изложени до тук аргументи.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Лазаров, смятате ли, че ако се изведе националната компания и отпадне от ал. 3 агенцията ще поддържа ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии по условията и реда, определен от правилника?
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Съвместно.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Добре, аз питам тогава, в случай, че една магистрала минава през такава урбанизирана територия, тъй като понятието урбанизирана територия се оказа не само населените места, какво правим тогава, кой ще го поддържа?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Агенцията или общината.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Как ще го поддържа като ще го изкараш от общото?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Склонен съм да възприема това тълкувание.
Моля, други мнения?
От Дирекция „Правна“, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Благодаря за дискусията и за това, че почти всички народни представители, които взеха отношение се обединиха около редакцията, която сме си позволили да дадем. Тя е с оглед да бъде оплюта, но да улесни комисията във формулирането на краен текст, защото ние възприемаме, че двете предложения, макар и дадени по различен характер, по смисъл и съдържание са в една и съща насока. От гледна точка и двете предложения да бъдат подкрепени по принцип ние смятаме, че това е обединяващия вариант.
Спорът, който се разрази дали да отпадне компанията или да не отпадне, няма да е такъв проблем, ако отпадне, защото в нейните правомощия са единствено магистралите по чл. 28, ал. 1. Тоест, не всички магистрали, а на практика, когато се създават тези, които оттук нататък започват да се строят. И дори да се окаже в тази хипотеза на бъдещото строителство на магистрали, че ще се окаже някакъв участък от тях да преминава през урбанизирана територия няма да бъде проблем, защото съвместното поддържане в тази част ще бъде ангажимент на агенцията и на съответните общини, няма да бъде на компанията, ако имаме хипотетично такъв случай. Така че отпадането на компанията не е никакъв проблем, даже мисля, че нещата се свеждат до две ясни споразумения между две институции – Агенция "Пътна инфраструктура" и общините на съответната територия.
От тази гледна точка в редакцията, с която разполагате първата точка ще бъде в ал. 3 думите „Национална компания „Стратегически и инфраструктурни проекти“ и изречение второ се заличават. Оттам нататък текстът така, както е предложен с обърнатата редакция на словореда по ал. 6 за постигната взаимна договореност между Агенция "Пътна инфраструктура" и общините дейностите по ал. 5 могат да се осъществяват съвместно от тях при условията и реда, определени в правилника.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Успокоихме ли се вече.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Даже се убедихме, че редакцията експертите я дават, за да ни улеснят.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Молбата ми е следната. Първо да гласуваме наименованието – Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Второ. Гласуваме, че подкрепяме по принцип двете предложения – на госпожа Янкова и на господин Михов и текста на вносителя изчистен накрая, може би с едно общо гласуване. По принцип подкрепяме и двете предложения и последната редакция на комисията.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Предлагам да гласуваме, че законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Благодаря на гостите.
Колеги от комисията, ако искаме да направим становище по отношение на двата закона за народната просвета и за училищното и предучилищното образование би трябвало да направим извънредна комисия във вторник. Другият вариант е да отидат в пленарна зала без становище на комисията и там всеки един от нас да изрази становището си.
Какво е преобладаващото мнение по тази тема?
ИРЕНА КОЦЕВА: Ще изразя мнение, с което не ангажирам групата народни представители от парламентарната група на ГЕРБ само и единствено защото съм един от съвносителите на единия от законопроектите.
Уважаеми колеги, членове на Комисията по регионална политика, много от текстовете в законопроекта, който ние предлагаме касаят точно това, което вие, като кметове, като председатели на общински съвети, като хора, които идвате от местната власт многократно сте коментирали, а именно да искате да има по-висока децентрализация на образованието, да имате своето участие, като кметове, като председатели, като общински власти, местни власти в разпределяне на делегираните бюджети в образованието. Много неща, които касаят комисията ни – ние сме една от малкото комисии, в които бяха разпределени тези два законопроекта – четири са комисиите, като основна водеща беше Комисията по образование. Затова ви моля, нека да намерим добрият начин да излезем със становище, с гласуване на тези два законопроекта, за мен изключително важни в посока образованието на нашите деца.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Мнението на госпожа Коцева в общи линии съвпада с моето и идеята е да намерим възможност във вторник да направим едно извънредно заседание.
РЕПЛИКИ: Вторник – 15.00-15.30 часа.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Вторник – 15.00 часа ще имаме извънредно заседание на комисията.
Благодаря, колеги! Приятен ден!
(Заседанието завърши в 15.00 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:
(брой знаци 49 787) /Найден Зеленогорски/
Стенограф:
Красимира Николова
Стенографски запис!
П Р О Т О К О Л
№ 1
(Заседанието на комисията започна в 15.35 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство местно самоуправление.)
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми колеги, предлагам Ви да започваме. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията.
Първо, да кажем добре дошли на госпожа Таня Милева – началник на кабинета на министъра и на господин Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Дневният ред е:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 454-01-44, внесен от Цветомир Михов и група народни представители, приет на първо гласуване на 10 декември 2014 г. (за второ гласуване).
Бих помолил в началото да погледнете работния доклад. Има за второ четене предложения от госпожа Дора Янкова и предложения от господин Цветомир Михов. След като чуем госпожа Янкова и господин Михов ще видите и едно предложение, което евентуално бихме могли да обсъдим от името на комисията. Тук говорим вече за нормотворчество, систематичност в съществуващия закон и затова сме направили това предложение от колегите от моя екип.
Може би в началото да чуем двете предложения така, както вървят в работния доклад и мотивите към тях.
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, колеги, уважаеми присъстващи на заседанието. Това, което направих като предложение е логиката на чл. 30 на ал. 1, ал. 2 и ал. 3. Там е записано по същество агенцията какво осъществява по отношение на магистралите, по отношение на държавните пътища и тук в ал. 3 по отношение на инфраструктурата на държавните пътища, която преминава през територията на градовете и населените места. Това, като принципи.
По отношение на това, което беше дискутирано, като необходима регулация и промяна на закона заради някои практики в отделните общини моето предложение е, че когато агенцията по същество да носи отговорност за изграждането, за ремонта и за поддържането на републиканските пътища, като поддържането се разширява и в рехабилитацията и съответно в зимното, в границата на урбанизираните територии с населени места до хиляда човека. И когато има инициатива от общината това да го реализира тя по правилата, които са приети в наредбата, която съпровожда и доразвива законопроекта практически – да бъде подписано споразумение, но инициативата да идва от самата община. Правя го това предложение с ясното съзнание, че на територията на населените места, когато се инвестират средства по транзитни пътища, по Оперативна програма „Транспорт“ и като цяло там играч излиза АПИ като цяло и досегашната дупка, която я имаше преди година, година и половина да може да стигнеш до населеното място да прекъснеш и да оставиш вътре разпореждането на територията на общинския съвет и на кмета е моето голямо притеснение, че можем да си върнем стария режим по начина, по който беше предложен.
Стоя зад предложенията си и мисля, че едно предложение за една отговорна дискусия на изявени парламентаристи ще бъде полезно за едно намиране на по-добро решение за в бъдеще.
Това са ми мотивите.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Да чуем и господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Лазаров, аз също имам предложение, като единственото, което съм се стремял е не да обременяваме общините или агенцията съответно, а да направим сега действащия закон по-добър, който да е в интерес и на общините и на агенцията. Винаги, когато има двама стопани на едно и също нещо се получава малко трудно. Аз не бих се съгласил с част от изреченията на колегата Янкова, което касае и по инициатива на общините, защото инициативата, както може да бъде на общините, така може да бъде и на агенцията и то поради няколко причини.
Първо, агенцията в определени населени места или трудно достъпни региони или ако искате го наречете жаргонно малки улички може да не разполага с техника, която да почиства тези улици. Така че инициативата тогава може да дойде и от агенцията да поиска сключване на споразумения съответно със съответната община и не бива да конкретизираме дали инициативата трябва да дойде от общината или трябва да дойде съответно от Агенция „Пътна инфраструктура“. Затова записът „по взаимна договореност“ миля че е по-коректна и когато имаме две страни на масата всеки си казва своите условия и взаимна договореност се получава тогава, когато и двете страни си сложат подписа и се съгласят с условията и реда, поставени от двете заинтересовани страни, в случая дадената община или съответно Агенция „Пътна инфраструктура“. Знаете, че до голяма част проблемът бе предизвикан условно от зимното поддържане, така че аз мисля, че моето предложение е по-конкретизирано и така или иначе остава ангажимента на Агенция „Пътна инфраструктура“ да поддържа тези улици, които са част от урбанизираната територия и даваме възможност за изключения тогава, когато има постигната договореност съответно между общините и между агенцията.
Освен това съм направил една техническа поправка, като съм премахнал стратегическите инфраструктурни проекти при взаимната договореност, просто съм изключил възможността, тъй като нямаме случай, в който Национална компания „Стратегически и инфраструктурни проекти“, която отговаря, знаете всички за магистралите, аз не знам да има магистрала, която да минава през територията на урбанизирана територия. Така че мисля, че е коректен записът при взаимната договореност между общината и Агенция „Пътна инфраструктура“ да наричаме „агенцията и общините“, като изключим Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ поради това, което ви споменах току-що.
Успях да се запозная и с предложението или проекта за редакция на комисията по законопроекта така, както е внесен и от мен и от колегата Янкова. На пръв прочит, тъй като имах съвсем малко време да се запозная с него мисля, че удовлетворява до голяма степен това, което аз съм внесъл като предложения и е изчистено чисто правно и технически. Но все пак бих желал да чуя и мнението на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и тогава окончателно да преценя, защото все пак не съм юрист и не мога да преценя за толкова кратко време дали наистина едното препокрива предложението, което аз съм направил.
Също така ще помоля колегите, които са юристи в комисията да кажат своето мнение. Наистина, без да обиждам ръководството на комисията за така направената редакция наистина може би да е по-чисто, но все пак за мое лично успокоение бих желал да чуя мнението съответно на Агенция „Пътна инфраструктура“ или на колегите юристи, които са в комисията.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Редакцията е на колегите от екипа.
Отварям дискусията по двете предложения.
Може би аз ще си позволя да кажа няколко думи. За мен двете предложения до голяма степен се припокриват и според мен трябва да се търси едно балансирано решение и не като идея, а като нормотворчество и систематичност в закона. В този смисъл това, което предлагат колегите от екипа ми се струва добро, но все пак нека заедно да обсъдим идеята по текста.
Господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз ще се върна малко ретроспективно назад.
По принцип наистина в миналото може да е имало някакви, бих казал различия и разминавания най-вече между по-малките общини. Преди промените преди 2014 година наистина в този текст присъстваше числото 30 хиляди души за урбанизирани територии, в които реално пътната агенция не осъществяваше физически поддържането на републиканските пътища. Точно поради тази причина, поради която и госпожа Янкова спомена, за да се направи по-ефективно реално поддържането, тъй като наистина основно говорим за зимно поддържане, от наша страна и да се подпомогнат и колегите от съответните общини беше направено това предложение, като границата беше повдигната до 100 хиляди жители.
Ние приемаме, че тази промяна наистина е била наложена от оптимизация на разходите, но в момента с тази промяна и това предложение, което и господин Михов е внесъл реално не се връщаме назад, каквито бяха опасенията на госпожа Янкова, която я чухме, а по-скоро искаме да оптимизираме и да подобрим още повече взаимовръзката между Агенция „Пътна инфраструктура“ и съответните общини, тъй като реално ние не абдикираме от дейността, че ние ще поддържаме в тези населени места, а по-скоро даваме наистина и свобода на съответните общини, ако те желаят и имат по-добри мероприятия, които могат да изпълнят на тази инфраструктура – те да го направят по вижданията и по реда, по който те приемат да го направят. Тоест, ние подобряваме по този начин взаимовръзката между Агенция „Пътна инфраструктура“ и съответните общини, защото все пак до 100 хиляди жители са големи градове, които имат специфична инфраструктура, специфичен транспорт там, говорим за автобусни спирки, за електротранспорт, за крайпътни заведения, които подпомагат транспорта, които в една инфраструктура извън населените места много трудно може да се наблюдава и има специфични изисквания към тях, които съответните общини ги налагат.
При промяната от 2014 година реално Правилникът за прилагане на закона не беше променен, което водеше до допълнителни затруднения при осъществяването на мерките по текущи ремонти и поддържането на републиканските пътища. Така че в случая, като изключим разбира се, че Национална компания „Стратегически и инфраструктурни проекти“ наистина не се занимава с поддържане на пътища, минаващи през урбанизирани територии тестът „по инициатива на общините“ според нас е отново ограничителен и то по отношение на общините.
Не виждам защо да оставим гъвкавия текст, който мисля, че по един или друг начин дава възможност и на Агенция "Пътна инфраструктура" и на съответната община да влязат в договореност, а мисля, че към настоящия момент, имайки предвид, че една година все пак се съобразяваме със законодателството, което е наложено през2014 година. Към настоящия момент имаме проблеми единствено само като ограничителни условия по отношение на общините с тези текстове, които са наложени като промяна през миналата година. Така че тази промяна реално ще освободи и ще направи по-гъвкави, както общините, така и пътната агенция, за да подобрим обслужването в урбанизираните територии.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Лазаров.
Колеги, изказвания?
Госпожа Милева.
ТАНЯ МИЛЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители с официално становище Министерството на регионалното развити и благоустройството е подкрепило внесения от господин Михов законопроект. Наистина текстовете, предложени от госпожа Янкова се припокриват в определената си част. По наше мнение на господин Михов са по-прецизни, включително и в частта по отношение на националната компания. Аргументите господин Лазаров ги каза. Така че смятам, че е въпрос на правна техника и на по-голяма възможност за договаряне между общините и агенцията. Би било по-добре, като законодателен текст да остане, така че ние това смятаме по внесените законопроекти, включително и по работния вариант, който е въпрос наистина на правна техника.
Благодаря ви.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Пропуснах в резюмето да кажа, че текстът, който съм предложил е съгласуван с Национално сдружение на общините в Република България, мисля че становището им е изпратено. Текстовете са одобрени от Национално сдружение на общините в Република България, за информация, нищо че становищата още тогава бяха изпратени на всеки един от вас.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, аз също искам да изразя своята подкрепа относно предложенията, внесени от колегата Цветомир Михов. Знаете още при първо обсъждане на законопроекта големите опасения на част от колегите бяха именно дали ще се навреди по някакъв начин на тези взаимоотношения между общините и между агенцията. Смятам, че с предложения от господин Михов, като допълнение текст доста от отговорите се дават и също с оглед казаното последно от него, че самото предложение, което сега се предлага има подкрепата на Национално сдружение на общините в Република България аз искам да го преповторя, защото голяма част от колегите в изказванията си в обсъждането на първо четене именно забележките им бяха, че липсва това изразено мнение на националното сдружение, които в интерес на истината беше нормално да бъде факт и приканвам всички колеги да подкрепят предложението на колегата Михов. Смятам, че с него до голяма степен ще се решат въпросите по прилагането на Закона за пътищата, най-вече във връзка със зимното поддържане.
ДОРА ЯНКОВА: Аз се изненадвам от цялата правна логика на кабинета на министъра, защото ние в крайна сметка, ако правим законотворчество то трябва да е стабилно, да бъде устойчиво, да бъде грамотно и ако четем чл. 30 от сегадействащия закон в ал. 1, ако трябва да бъдем подредени, тук благодаря и на експертите на комисията, които са подали действащия член е записано какво осъществява агенцията, националната компания, като ангажимент. В ал. 3, допълненият досегашен член има предложение да отиде към ал. 5 и 6 и съответно ал. 4 за подземната инфраструктура по сегадействащия законопроект. Обръщам се към кабинета на министъра и към господин Лазаров, поддържайки становището за философията на господин Михов, какво казваме в ал. 3, отзад напред? Първо създаваме партньорството и след това казваме какво прави агенцията. Поне малко променете мнението на депутата. Ако вие го поддържате трябва т. 2 да стане в ал. 3 първа и точка 1 да стане т. 2. Такова сляпо поддържане….!? Поне малко подпомагайте законодателния процес по принцип. Но в крайна сметка вие сте мнозинство и ще го решите.
Нормално е да имаме подредени текстове като философия и разбиране, да има едно устойчиво законодателство, а не да има оперативни планове за действие през една зима и през втора зима. Да, може би 2014 година е стремеж не както трябва, направен пак на коляно, недобре, да бъде решен въпроса. Но ако ще имаме и сега имаме време – да го решим въпроса и да го решим по-устойчиво. Ако ще търсим нещо, което ще бъде по-отдалечено да вървим на варианта на комисията. Защото, господин Лазаров, в крайна сметка пак искам да Ви попитам, Вие сте човека, който сте упълномощен и от парламента и от правителството да провежда политиката в изграждането на републиканските пътища. Чувствате ли се достатъчно законово защитен и овластен да можете да направите тази политика, когато се реализират средства по оперативните програми, по транзитни пътища или сме с вързани ръце или стигаме до границите на населените места и вътре го оставяме за сметка на общините. Ето от това аз се безпокоя и се притеснявам, не толкова от зимното. Зимното поддържане е въпрос на договаряне. По-скоро модернизирането на пътищата ще имаме ли възможност с това, което сега правим да стане препъни камъка?
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Янкова, ще започна по ред на поставените въпроси.
По отношение на правно-структурираните текстове точките в ал. 3, поне според моето скромно мнение, все пак аз не съм юрист, но са правилно структурирани и ще обясня защо. Тъй като в т. 1 по предложението на господин Михов е записано, че агенцията и общините да осъществяват съвместно по взаимна договореност, а в т. 2 агенцията осъществява дейности по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населени места с население до сто хиляди души с изключение на случаите на постигната договореност по т. 1. Предходността на т. 1 се обуславя от това, че все пак ние говорим за всички урбанизирани територии и всички общини, тъй като все пак има и общини, които са с капацитет на жителите над 100 хиляди жители. Тъй като тази точка реално обхваща всички общини, независимо от това дали са големи или малки – това е по-голямото и частният случай вече е втората точка, която реално коментира лимитиращата граница от 100 хиляди жители, че задължително там вече Агенция "Пътна инфраструктура" има договореност да поддържа на сто процента тя, с изключение, ако вече има договореност по първата точка.
Примерно говорим за рехабилитации, основни ремонти, обновяване на транспортната инфраструктура, както и в досега действащия, така и в преди действащия, преди редакцията в 2014 година, строителството, рехабилитацията, основните ремонти в урбанизираните територии, независимо от техния капацитет като жители е било задължение на Агенция "Пътна инфраструктура". Никога Агенция "Пътна инфраструктура" не е по никакъв начин абдикирала или не е оставила на съответните общини стига те да нямат някакви техни мотиви, когато говорим за кардинален ремонт, не за поддържане. И това винаги и в предишния закон и в предишния правилник беше регламентирано с допълнителни споразумения в големите общини и това ние сме го правили със съответните представители, дали са делегирани права от кмета или от общинския съвет ние сме ги правили тези споразумения. Там в правилника, който все още не е променен много ясно е записано, че реално подготовка на проекта, тъй като там е свързано с различна инфраструктура се изготвя от съответната община, а реализирането на проектите се изпълнява от Агенция "Пътна инфраструктура". Това е записано и в момента в действащия правилник.
Практиката, опита, който до сега показва, от всички рехабилитации, които ние сме изпълнили, визираме например най-големият град София – Южната дъга се изпълняваше от Агенция "Пътна инфраструктура", Северна скоростна тангента, в момента в границата на урбанизирана територия се изпълнява от Агенция "Пътна инфраструктура". Но ще дам и насрещния пример. В Община Пловдив бул. „България“ – републикански път, по взаимна договореност се изпълни от общината. Затова казвам, че Агенция "Пътна инфраструктура" и съответните общини, тъй като по принцип могат да разчитат на различни финансови лостове по-добре да имат гъвкавостта да се договарят, отколкото да се поставят някакви ограничителни пречки пред това да се реализират независимо какви добри инициативи.
Не мисля, че имаме порочни практики и лошите примери някоя община да е искала агенцията да почисти и ние да не сме се отзовали. Напротив, ние сме помагали, общините са ни помагали. Аз не казвам, че агенцията има сили като вездесъщия да огрее навсякъде, много от случаите колегите са ни помагали, за да се справяме с критични ситуации. Помагали са ни да се осъществят ремонти, всичко е свързано с финансови средства, така че не мисля, че с колегите от общините имаме проблеми.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: В подкрепа на това, което каза господин Лазаров понеже колегата Янкова се опита да оспори моите познания, най-вероятно правните не са добри, но само в допълнение на това, което каза господин Лазаров, бихте ли обяснили какви са взаимните договорености, ако приемем, че е единствено и само ангажимент на Агенция "Пътна инфраструктура", когато една община изпълнява да речем примерно водния цикъл, който се финансира от Оперативна програма „Околна среда“. Знаете, че там се поема възстановяването на траншеята, която е изкопана, пътят е на Агенция "Пътна инфраструктура", нали пак трябва да има договореност. Затова не може да вменяваме на агенцията, да не даваме възможност общините и агенцията да постигат взаимна договореност, прихващания и приспадания.
РЕПЛИКА: Това е оперативна работа.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Не е оперативна работа и ще дам конкретен пример. В една община, която изпълнява проект по воден цикъл тя запечатва траншеята, която е изкопала. По закон за усвояването на тези евросредства пет години няма право да се пипа тази траншея. Агенцията в същото време има задължението, защото е неин път да направи основен ремонт на пътя.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Лазаров, това, което е написано от госпожа Дора Янкова доколкото разбирам от всичко това не смятате ли, че този текст, който е направен от експертите не е ли по-добър, вече влязъл в рамките на закона и не изглежда като закърпено предложение, дадено от определени народни представители. Може би тук вече някои се настройваме един срещу друг само защото това предложение е дадено от един определен народен представител. Ако пък вие го бяхте внесли от министерството или пък от Агенция "Пътна инфраструктура" може би този спор днес нямаше да бъде чак толкова съществен. Аз съжалявам, че поставихте господин Михов в неудобна ситуация, всеки почва да се съмнява той дали няма някакви лични интереси, далеч съм от мисълта. На всички ни стана ясно, че това е един процес, който дълги години по една или друга причина сте работили по този начин и сега се узаконява. Имате спорове дали да са до 100 хиляди или до 30 хиляди, това разбирам. Но аз бих ви помолил още веднъж, смятам че всичките ваши желания, защото ние сме тук, за да ви дадем възможност да работите – агенцията и общините така, както ще бъдете в полза и в услуга на обществото, а не да ви пречим. Ако прочетете текста, който дават експертите смятам, че това решава абсолютно за всичко това, което спорим в момента. Но и по текстовете и подредбата на текста – това, което госпожа Дора Янкова преди малко казва – смяната на чл. 30, ал. 1 и 2 – създаването на ал. 5 и 6 по този начин и на подредбата законово мисля, че нещата вече са подредени. Предлагам да се съсредоточим към този текст, който е даден от експертите, да го обсъдим и да минем към гласуване.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Аталай, госпожа Милева и господин Лазаров изразиха становище, може би отново, че подкрепят текста, който е предложил господин Михов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин Лазаров, аз считам, че тук още при първата промяна в чл. 30, когато е извършвана 2014 година промяна е променена философията на самия закон. Навсякъде законът борави с три понятия и това са: изграждане, поддържане и ремонт. В един момент точно в чл. 30 се появява текущ ремонт и зимно поддържане. Вероятно по ваше време е издадена една наредба РД-022019 от 12 ноември 2012 година, която е обнародвана в бл. 91, поправена в б. 95 от „Държавен вестник“, която дава легалното определение на всички тези три понятия и в поддържането е записано, че в зависимост от целите, които преследва се разделя на превантивно, текущи и зимно поддържане. И аз мисля, че ако спазваме духа на закона и наредбата, която е издадена, за да конкретизира тези три понятия ние трябва да спазим тези понятия, с които борави законът до тук и съответно когато конкретизираме тези текстове да боравим също с тези три понятия. Тоест, никъде няма текущ ремонт и зимно поддържане, а по-правилно според мен би било да се запише „поддържане, в това число превантивно, текущи и зимно“, което ще кореспондира и с наредбата.
Аз лично приемам този работен вариант, който е предложен, като най-точен и най-правилен и съответстващ съответно в духа на закона, само че ако този текст в ал. 5, която вие предлагате тези думички „по текущ ремонт и зимно поддържане“ се заменят с „поддържане, в това число превантивно, текущо и зимно“. Считам, че това е един коректен текст, който в духа на това, което се цели най-точно отговаря и на намеренията за промяна и аз лично бих подкрепил един такъв текст.
Благодаря ви.
ДОРА ЯНКОВА: Осмисляйки в момента работния вариант, който екипът на комисията предлага като редакция, отчитайки че ал. 1 се запазва от стария текст, а ал. 2, ал. 3 - отпада редакцията от 2014 година и тя отива отделно така, както се състои в моето предложение на ал. 3, съответно в ал. 5, като ангажимент и т. 1 експертите са се погрижили да намерят една по-чиста редакция, аз лично приемам също като вносител на законопроекта работният вариант и редакцията на комисията по законопроекта и ще подкрепя в зала този втори вариант, в това число и сега.
Обръщам се към господин Михов да оттегли своето си предложение и да се обединим около текста на работния вариант на комисията.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз мисля, че в самото начало в моето експозе казах, че съм съгласен, тъй като заявих, че не съм юрист и бих желал да чуя мнението на юристите в зала плюс мнението на агенцията, съответно на министерство. Единствената корекция, която аз държа да бъде направена е Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ да бъде заличена в ал. 2. Това го заявих още в началото, защото няма магистрали, които да съвпадат с урбанизираните територии. Да остане само агенцията и общините.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Технически експертите да го уточнят къде е, да го гласуваме.
Този вариант на експертите е подреден както трябва и е юридически издържан. Технически нека тогава в ал. 3 това нещо да отпадне, да го гласуваме и да приключим.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: По принцип ние също приемаме работният вариант на експертите на комисията. За нас той е перифразирания, предложението на господин Михов. Приемаме обаче и предложението на господин Карагьозов, наистина чисто терминологично е хубаво да следва закона във вида и терминологията, но аз имам едно притеснение по отношение на текста в ал. 6. Там е записано, че при постигане на взаимна договореност дейностите по ал. 5, но договореност между кой, не става ясно. При постигната взаимна договореност между кой? Никъде няма препратка към горните текстове. Това е моето притеснение. Единствено не става ясно между кой е договореността в ал. 6.
Иначе по принцип не възразяваме.
РАМАДАН АТАЛАЙ: След запетаята продължава изречението и то става ясно. Алинея 5 казва, че могат да се осъществят съвместно от агенцията и общините при условията и по реда, определени с правилника.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: В предложението на работната група пише, че агенцията осъществява дейности по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населени места с население до 100 хиляди души. Тук ги няма общините.
В ал. 6 – При постигната взаимна договореност, дейностите по ал. 5 могат да се осъществяват съвместно от агенцията и общините….
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз мисля, че много точно и ясно е написано от експертите. В ал. 5 остава текста, това, което е било и до сега и в момента казваме. В ал. 6 има и втората възможност. Първата никой не я отнема, това е идеята и така би трябвало да бъде записано, колеги. Ако имате в словореда предложения: „При постигане на взаимна договореност между агенцията и общините дейностите по ал. 5 могат да се осъществяват съвместни дейности при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона“.
Алинея 5 и ал. 6 да си останат така, защото рамката на закона в чл. 30 върви смислово и по алинеи би трябвало точно така да бъде.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Все пак твърдя, че едното изречение не дава ясен отговор, защото в ал. 5 се казва, че агенцията осъществява и отдолу пишем, че при постигната договореност по ал. 5, но взаимна договореност трябва да има между две страни.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Предложих – между агенцията и общините.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Идеята за ал. 6 е при постигната взаимна договореност между агенцията и общините, дейностите по ал. 5 могат да се осъществяват съвместно от тях при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона.
РАМАДАН АТАЛАЙ: В наредбата и в правилника, ако имате някакви претенции си ги променете, защото законът е преди наредбата.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Виждам, че всички се обединяваме около работния текст и предложението на комисията. Относно вашата редакция, която вие изчетохте в ал. 6 само на мен ми се струва, че е по-добре да подредим алинеите по следния начин. Тъй като към момента сега действащата алинея № 4 се отнася за подземните съоръжения и т.н. не е ли по-чисто да стане ал. 5, която се предлага от комисията да стане ал. 4, ал. 6 да стане ал. 5, а сега действащата ал. 4 да стане ал. 6, за да бъде най-чисто предложението.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Технологичният ред също да спазим.
ЦВЕТОМИР МИХОД: Коментирах също този казус с колегата – експерт. Колегите от комисията се притесняват да не би ал. 4 да кореспондира с други членове или с някой друг закон и да се търси промяна някъде другаде, където е ал. 4 като препратка. Защото ако има препратка някъде другаде, в някой друг закон трябва да се правят и там корекции и ще стане по-трудно.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, да се обединим около следното.
Първо, гласуваме текста на ЗИД на Закона за пътищата, после приемаме по принцип двете предложения и в края на краищата общо редакционният текст е този, който мога отново да ви изчета в ал. 6. Мисля, че вече и господин Михов е убеден. А в ал. 3 да заличим Национална компания „Стратегически и инфраструктурни проекти“.
ДОРА ЯНКОВА: Към представителя на министъра – госпожа Милева и отново към господин Лазаров, ал. 3 дава възможности за отговорности на агенцията и компанията и на общините в една по-обща рамка по изграждането, ремонта на републиканските пътища, когато минават през урбанизираните територии. Ако сега толкова леко се откажете от това може все пак да изникне казус. Отказвате ли се от тази поправка, защото това е старият закон по същество? Тук господин Михов иска след агенцията в ал. 3 да се извади националната компания, общините. Съвсем друга е според мен философията на ал. 3. Държи се на редакционна поправка.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Само компанията да се извади, защото тя наистина отговаря само за магистралите.
ДОРА ЯНКОВА: Вижте ал. 3, старият текст, който сте го правили преди, без поправката от 2014 година.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Да, но пише „в границите на урбанизираните територии“.
ДОРА ЯНКОВА: Да, и тук не пише градовете, урбанизирани територии са и много други неща на територията на България. Това е много по-широко понятие за много по-добро партньорство и дейности. Но това означава тогава, че от ал. 3 да се откажете изцяло.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да видим какво означава урбанизирана територия, само градска част ли е?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са (член 7, 8 ЗУТ):урбанизирани територии (населени места и селищни образувания);земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други);горски територии; защитени територии; нарушени територии за възстановяване. И са предназначени за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други.
Доста широко е определението за урбанизирана територия. Това и мен ме изненада, честно казано.
ТАНЯ МИЛЕВА: Господин председател, понеже няколко пъти госпожа Янкова имаше въпроси към мен в качеството ми на представител на министъра на регионалното развитие, първо искам само да отбележа, че ние сме подкрепили по принцип предложенията в законопроекта на господин Михов и не бихме си позволили да правим корекция и редакция на неговите текстове, както и на никой друг. Тоест, ние подкрепяме и Вашето предложение, защото целта е една и съща, както и в момента този работен вариант. Така че искам да направя това уточнение.
По отношение на ал. 3, в ал. 3 се запазва първото изречение, като единствената промяна, която ние подкрепяме е изваждането на компанията от този текст. Иначе текстът на изр. 1 остава същият, а ал. 5 става второто изречение на ал. 3. Така че аз не виждам, че ние се отказваме от нещо, това е въпрос на правна техника, ние не възразяваме по тази правна техника. Текстът е един и същи. Дали второто изречение на ал. 3 ще остане в ал. 3 или в ал. 5 – ние нямаме никакви претенции. Да, наистина текстовете в ал. 5 и 6 са по-изчистени, но не виждам от какво трябва да се отказваме и къде е промяната. Така че ние сме съгласни с тази разпоредба, тя запазва духа на закона, като единствено считаме за необходимо да бъде махната компанията поради всички изложени до тук аргументи.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Лазаров, смятате ли, че ако се изведе националната компания и отпадне от ал. 3 агенцията ще поддържа ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии по условията и реда, определен от правилника?
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Съвместно.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Добре, аз питам тогава, в случай, че една магистрала минава през такава урбанизирана територия, тъй като понятието урбанизирана територия се оказа не само населените места, какво правим тогава, кой ще го поддържа?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Агенцията или общината.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Как ще го поддържа като ще го изкараш от общото?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Склонен съм да възприема това тълкувание.
Моля, други мнения?
От Дирекция „Правна“, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Благодаря за дискусията и за това, че почти всички народни представители, които взеха отношение се обединиха около редакцията, която сме си позволили да дадем. Тя е с оглед да бъде оплюта, но да улесни комисията във формулирането на краен текст, защото ние възприемаме, че двете предложения, макар и дадени по различен характер, по смисъл и съдържание са в една и съща насока. От гледна точка и двете предложения да бъдат подкрепени по принцип ние смятаме, че това е обединяващия вариант.
Спорът, който се разрази дали да отпадне компанията или да не отпадне, няма да е такъв проблем, ако отпадне, защото в нейните правомощия са единствено магистралите по чл. 28, ал. 1. Тоест, не всички магистрали, а на практика, когато се създават тези, които оттук нататък започват да се строят. И дори да се окаже в тази хипотеза на бъдещото строителство на магистрали, че ще се окаже някакъв участък от тях да преминава през урбанизирана територия няма да бъде проблем, защото съвместното поддържане в тази част ще бъде ангажимент на агенцията и на съответните общини, няма да бъде на компанията, ако имаме хипотетично такъв случай. Така че отпадането на компанията не е никакъв проблем, даже мисля, че нещата се свеждат до две ясни споразумения между две институции – Агенция "Пътна инфраструктура" и общините на съответната територия.
От тази гледна точка в редакцията, с която разполагате първата точка ще бъде в ал. 3 думите „Национална компания „Стратегически и инфраструктурни проекти“ и изречение второ се заличават. Оттам нататък текстът така, както е предложен с обърнатата редакция на словореда по ал. 6 за постигната взаимна договореност между Агенция "Пътна инфраструктура" и общините дейностите по ал. 5 могат да се осъществяват съвместно от тях при условията и реда, определени в правилника.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Успокоихме ли се вече.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Даже се убедихме, че редакцията експертите я дават, за да ни улеснят.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Молбата ми е следната. Първо да гласуваме наименованието – Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Второ. Гласуваме, че подкрепяме по принцип двете предложения – на госпожа Янкова и на господин Михов и текста на вносителя изчистен накрая, може би с едно общо гласуване. По принцип подкрепяме и двете предложения и последната редакция на комисията.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Предлагам да гласуваме, че законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Благодаря на гостите.
Колеги от комисията, ако искаме да направим становище по отношение на двата закона за народната просвета и за училищното и предучилищното образование би трябвало да направим извънредна комисия във вторник. Другият вариант е да отидат в пленарна зала без становище на комисията и там всеки един от нас да изрази становището си.
Какво е преобладаващото мнение по тази тема?
ИРЕНА КОЦЕВА: Ще изразя мнение, с което не ангажирам групата народни представители от парламентарната група на ГЕРБ само и единствено защото съм един от съвносителите на единия от законопроектите.
Уважаеми колеги, членове на Комисията по регионална политика, много от текстовете в законопроекта, който ние предлагаме касаят точно това, което вие, като кметове, като председатели на общински съвети, като хора, които идвате от местната власт многократно сте коментирали, а именно да искате да има по-висока децентрализация на образованието, да имате своето участие, като кметове, като председатели, като общински власти, местни власти в разпределяне на делегираните бюджети в образованието. Много неща, които касаят комисията ни – ние сме една от малкото комисии, в които бяха разпределени тези два законопроекта – четири са комисиите, като основна водеща беше Комисията по образование. Затова ви моля, нека да намерим добрият начин да излезем със становище, с гласуване на тези два законопроекта, за мен изключително важни в посока образованието на нашите деца.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Мнението на госпожа Коцева в общи линии съвпада с моето и идеята е да намерим възможност във вторник да направим едно извънредно заседание.
РЕПЛИКИ: Вторник – 15.00-15.30 часа.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Вторник – 15.00 часа ще имаме извънредно заседание на комисията.
Благодаря, колеги! Приятен ден!
(Заседанието завърши в 15.00 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:
(брой знаци 49 787) /Найден Зеленогорски/
Стенограф:
Красимира Николова
