Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
12/02/2015
1. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015), № 502-00-5, внесена от Министерски съвет
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
П Р О Т О К О Л
№ 4
Заседанието беше открито и ръководено от Найден Зеленогорски – Председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: добър ден колеги и гости.
Имаме необходимият кворум и можем да започнем нашата работа.
Най-напред ще Ви представя гостите на днешното заседание:
1.г-жа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството
2.г-жа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството
3.г-н Лазар Лазаров – Председател на УС на АПИ
4.г-жа Таня Милева – н-к кабинет на министъра
5.г-жа Яна Дочева – съветник в кабинета на Заместник-министър председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси г-жа Меглена Кунева
6.г-жа Татяна Павлова – експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“- МС
7.Никола Цветков – Заместник-председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране
ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ И ДЪРЖАВАТА
1.инж. Динка Лозанова
2.инж. Петър Донев
3.инж. Пламен Гърбов
Колеги, имате ли предложения за промени по предварително обявеният ни дневен ред: - Нямате.
Тогава да започнем с точка първа, а именно:
Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015), № 502-00-5, внесена от Министерски съвет
Ще дам думата на г-жа Яна Дочева да представи пред нас Годишната програма.
Заповядайте.
ЯНА ДОЧЕВА: - благодаря Ви г-н председател.
Уважаеми дами и господа, Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС се приема всяка година от Министерския съвет до 31 януари. В последствие има 7 дневен срок в който МС изпраща на Народното събрание програмата. Тази година пак са спазени сроковете. Като цяло Годишната програма е стратегически документ, който следва да служи за основа при изготвянето на българските позиции по обсъждане на приоритетни въпроси на ниво ЕС. Тя е съобразена с Годишната програма на ЕК, както и с програмата на тройката председателства Италия, Латвия и Люксембург. Годишната програма се изготвя в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС. Съответно 36-те работни групи, като всяка дава своя принос. Бих искала да насоча вниманието ви към един по-конкретен документ, който също ви е изпратен и вероятно ще разгледате – шестмесечната програма на Съвета по европейските въпроси, която съдържа по-конкретни досиета и теми и тя би могла да бъде от полза на Народното събрание при подготовката на Годишната програма по европейските въпроси. А връщайки се към Годишната програма за 2015 г. ще се фокусираме върху няколко високоприоритетни области, това е насърчаване на растежа и заетостта. Тук акцентът е върху плана на Юнкер или плана за инвестиции в Европа. Също така приоритет ще бъде присъединяването към Шенгенското пространство, солидарното управление на миграция, европейският енергиен съюз, единен европейски цифров пазар и разширяването на ЕС. Съвсем накратко по основните приоритети.
По отношение насърчаването на растежа и заетостта – акцента, както казах е планът Юнкер. Всички знаем за тези 315 млрд. евро инвестиции, които се обещават, знаем и за доста негативното отношение за неговото реализиране и изобщо като цяло, но ако се реализира то ще доведе определено до повишаване на конкурентоспособността на ЕС като цяло.
На този етап има твърде малко информация по конкретните елементи на предложенията. Знаете, че на 13 януари бе публикувано законодателното предложение и започна работа в т.н. атхот група на ниво Брюксел. Вчера беше поредното заседание на тази атхот работна група, обсъждаха се отделни елементи. За България ще бъде важно да отстояваме евентуалното разпределение на средствата на географски принцип, защото ние сме малка държава, нямаме особено опит в публично-частните партньорство и изобщо управлението и използването на иновативни финансови инструменти, съответно и рискът за инвеститорите в България е доста по-голям, отколкото да кажем в Германия, Франция или друга високо развита европейска държава. Ще следим развитието на въпроси и вече на един етап, когато има повече яснота по основните критерии и възможности за кандидатстване ще се направи публично събитие, в рамките на което евентуално ще се поканят български инвеститори на които ще бъде разяснено какви са възможностите. Може би знаете през април месец се очаква да пристигне в България …….., който също ще представи плана и ще говори по въпроси от икономическата сфера.
По отношение на Европейския енергиен съюз – знаете, че България подкрепя това предложение за поетапното му създаване още в самото начало. Очаква се законодателното предложение да бъде публикувано на 25 февруари и вече да има малко повече яснота, тъй като на този етап това е само идея. За нас все пак важен приоритет ще бъде диверсификацията на маршрутите и на източниците на доставчиците на енергийни ресурси. Важна е и енергийната ефективност още повече след като през октомври миналата година беше приета новата рамка на ЕС в сферата на климата и енергетиката. Бяха заложени нови цели до 2030 г. очакваме представянето на ЕК на тази стратегическа рамка, може би тогава ще има и малко повече яснота и по отношение на колективното закупуване на газови доставки. На ниво ЕС има дебат, в който се противопоставят разбира се държавите от Западна Европа и тези от източна Европа. Държавите от Западна Европа смятат, че евентуалното колективно закупуване на доставки би нарушило свободата и конкуренцията на пазара, докато за България и други държави които са зависими от един енергиен доставчик това би било в полза.
По отношение на вътрешен енергиен пазар и енергийната сигурност ще се стремим към задълбочаване на регионалното сътрудничество. Премахване на физическите и търговските бариери със съседните държави. Изграждане на енергийните интерколектори със съседните държави също ще бъде важно. Общо взето политиката трябва да бъде насочена към енергийните потребители или със стремеж потребителите да имат по-активна роля на енергийния пазар и съответно техните права да се зачитат. По отношение на Шенгенското пространство знаете, това ще бъде един от основните приоритети през следващите месеци на фона на доста сериозната и динамична международна ситуация, Шенген на първо място сигурност и в този смисъл българската страна ще предприеме активна политика към държавите-членки, които се противопоставят на присъединяването на нас и на Румъния. Това са Франция, Финландия, Германия и Холандия. Знаете, че ние отдавна сме изпълнили техническите критерии, доказали сме се като сигурен партньор и сега е моментът да се опитаме да положим повече усилия за да можем да се присъединим към Шенгенското пространство и да ползваме целият инструментариум защото това ще доведе и до повишаване и на сигурността на целия ЕС и всъщност това ще бъдат и нашите аргументи.
Накратко и по солидарното управление на миграцията.
Ще настояваме за ефективна борба с криминалните младежи за контрабанда на хора. Осигуряване достъпа за международна закрива и активно участие в общи мерки и инициативи за общо отговорно ниво ЕС срещу заплахите от тероризма и важно ще бъде изграждането на ефективна система и реална практическа солидарност във всичките сфери между отделните държави – членки.
И по отношение на единния цифров пазар България подкрепя усилията ЕК за установяване на хармонизирани правила в ЕС в областта на електронните съобщения. В този смисъл ще очакваме с интерес планираните за представяне през първата половина на годината законодателен пакет за дигитален вътрешен пазар. Както и Стратегията за развитие на вътрешен пазар на стоки и услуги.
Накрая, по разширяването на ЕС. Макар, че новата ЕК заяви, че в рамките на нейния мандат няма да има ново разширяване на съюза все пак продължава процеса на страните-кандидатки в процеса на реформи в тях и България като част, като съседка на тези страни и като възможности, все пак като влияние ще съдейства активно и ще подкрепя процеса на разширяване, защото той е важен и от гледна точка на сигурността на целия ЕС.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря на г-жа Яна Дочева.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари , предложения.
Програмата е пред Вас.
Има ли желаещи?
ДОРА ЯНКОВА: - уважаеми г-н председател, г-жо министър, госпожи и господа.
Така, както сте предложили Годишната програма, не само, че е амбициозна, ами тя е в процеса на общите европейски дела и задачи, които през тази година ще участва България.
Неможах да разбера във Вашето изказване коментара Ви за плана Юнкер.
Ако може да направите малко по-широк коментар, защото в крайна сметка мисля, че планът Юнкер не е тема на дебат по тези документи. Но все пак сте ангажиращи се пред комисията и искам да Ви помоля, коментирахте около 315 млрд добавена стойност към България – готовност, паралелно с това изразихте анонси за съмнения за самата Програма, откъде идват за какво става въпрос. Моля за малко по-голям коментар.
ЯНА ДОЧЕВА: – 315 млрд. за целият ЕС, не за България. Реално погледнато в процеса, както казах обсъждане на законодателното предложение за ЕС, като в процес е и обсъждане на законодателното предложение за Европейският фонд за стратегически инвестиции посредством което евентуално български. Ще се предоставят гаранции, всъщност тук няма свежи пари. Това са гаранции за инвеститорите. Съмненията са на ниво ЕС. Дали този план ще може да докаже своята ефективност и дали наистина ще могат тези 315 млрд. евро реално да бъдат използвани. На този етап има 21 млрд евро обещани. Това са от Европейският бюджет и от Европейската инвестиционна банка. Идеята е до краят на март да има общ подход по законодателното предложение и да се постигне съгласие по него през юни. Като възможността през октомври най-рано да бъдат стартирани някакви проекти. В този смисъл понастоящем тече преговорния процес и ще бъде много важно България да може да отстоява, както ви казах по този евентуален географски принцип, тъй като ние нямаме опит, България е по-рискова страна за инвеститорите и интересът съответно ще бъде по-малък. Ще се стремим към регионално сътрудничество със съседните държави, за да има по-голям принос на европейско ниво и нашите проекти по този начин да бъдат избрани на ниво ЕС. Критериите на този етап също не са ясни. Тече процес. Има твърде много неясноти, затова казах, че когато имаме една по-завършена картина ще се направи едно публично събитие, на което цялата общественост да стане свидетел – какви са възможностите на плана Юнкер за България и кои могат да вземат участие. Важното е да се спомене, че тук трябва да има частно участие. Проекта не може да бъде само публичен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - аз бих помолил, тъй като за мен и за всички нас темата Шенген е изключително важна, да отговорите все пак има ли развитие в позицията на Германия, Франция, Финландия и Холандия, страните които ни поставят под въпрос нашето членство.
ЯНА ДАЧЕВА: понастоящем се работи по заключенията, които да се приемат през март месец на съвет Правосъдие и вътрешни работи има пак специална, атхот работна група след публикуването на доклада по СИБИЕМ и общо взето там се прокарват активно взаимодействие с тези хардлайнери, така наречени, за да може частично поне да им се повлияе на позицията. На този етап, факт е, че няма промяна. Заявено е от Германия, че март месец е твърде рано за внасяне на предложение, за премахването на въздушни граници, но въпреки това ние ще направим всичко възможно да действаме чрез парламента, чрез МВР, чрез правосъдие на всякакви срещи, които имаме с представители на други правителства с техните посланици въпросът да бъде поставян. Изготвен е нонпейпър като в него се акцентират основните акценти за сигурността на ЕС и какво е направила България за съюза, как всъщност спазваме всички възможни технически изисквания, прилагане най-добри практики и възпираме общо взето миграционния поток за да не тръгне към ЕС по-стремглаво отколкото е понастоящем. Така, че всички усилия са насочени към тази посока. За сега няма конкретна и ясно заявена промяна в позициите ни. От Холандия получихме така да се каже нагласа, че за един месец биха били благосклонни за внасяне на предложение по вдигане на въздушните ни граници във въздушното пространство за нас и за Румъния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - други колеги за въпроси? – Няма.
На практика преминаваме към вземане на решения.
Първото решение, което Ви предлагам е:
1. Подкрепя Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерски съвет на 29.01.2015 г.
И точка 2. Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление не предлага проекти за актове на институциите на ЕС, които да бъдат включени в Годишната работа програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2015 г.
Който е съгласен с тези две решения на комисията, моля да гласува:
„За“ – 14, против и въздържали се няма.
Обявявам, че решението е взето.
Благодаря на колегите от екипа на вицепремиера г-жа Меглена Кунева.
Сега преминаваме към точка втора от дневния ни ред – Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие, благоустройството и местното самоуправление г-жа Лиляна Павлова.
Знаете, че това го правим на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Започваме с най-голямата парламентарна група, колегите от ГЕРБ.
Заповядайте г-жо Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: - благодаря Ви г-н председател.
Министър Павлова, г-жа заместник-министри, г-н Лазаров.
Тъй като актуалната тема за Вашето министерство – това е обновяването на българските домове по Националната програма за енергийна ефективност, аз да поздравя министерството за разяснителната кампания преди всичко. За усилията, които полагате за да стигнете до всеки един живеещ в такъв жилищен блок. Пред мен, вероятно и пред моите колеги стои въпроса, какво се случва с Оперативна Програма „Регионално развитие“ 2007-2013. Ясно е, че по Националната програма вече има сключени договори между сдружения и кметове на общини. В моя избирателен район също има вече такъв сключен договор, с първото Сдружение с кмета на община Враца и въпросът ми е: Тази програма, която беше забавена и самият проект в какъв етап на изпълнение е, какви конкретни мерки са взети за преодоляване на забавата по тази Оперативна програма.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - г-жа Павлова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря и аз г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители.
По отношение на въпроса, свързан с програмите за саниране и обновяване на жилищните сгради бих искала да направя едно уточнение, въпреки да знам, че сте наясно с тези програми, но още веднъж за целите на протокола и на яснотата да ги разграничим. Това, което в момента започнахме като Национална програма за обновяване на жилищните сгради, програмата, която беше утвърдена от Министерски съвет преди две седмици реално започна функционирането на Националната програма, която касае предоставената държавна гаранция чрез Българската банка за развитие в размер на 1 млрд. лева за санирането на панелните сгради, панелното строителство индустриален способ, големите панелни сгради, които са на територията на всички общини с минимален размер 36 апартамента. Тази програма върви по утвърдения ред и условия от МС и по тази програма управлението на самия процес, след регистрация на сдружението се извършва както Вие казахте от кметовете на съответната община, както във Враца, така вече и в Благоевград и във Варна и в Шумен и в Смолян имаме достигнато вече сключване на договор с общината, така че предстои тези договори да бъдат подадени вече чрез областния управител към Банката за развитие за финансиране и стартиране на проектите. Както, обаче коректно казахте ние имаме предишна програма, която продължава своята реализация, това е програмата „Енергийно обновяване на българските домове“ , програма, която се финансира по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.“ с бюджет около 60 млн.лв., в момента по програмата, от които 50 млн. лв. от безвъзмездното финансиране по линия на Програмата за регионално развитие, тя започна през 2012 г. и до края на 2012 г. имаше заявления за около 100 сгради, които бяха подадени. През 2013 г. макар и с голямо закъснение 97 сгради продължиха с одобрение за финансиране, но поради изключително забавения процес по обработване и разглеждане на заявленията, поради необявени тръжни процедури за районите в които са подадени заявленията за избор на изпълнителя по програмата бяха реализирани едва 2 сгради. Останалите стояха на трупчета, на стендбай в очакване да бъдат избрани изпълнители. След, което едва 2014 г. лятото бяха обявени най-накрая, с една година закъснение на тръжните процедури, тръжни процедури, които за съжаление едни от тях успешни, други обжалвани, трети избрани при такива условия с изпълнителите, които трябва да правят проектиране, енергийно и друго обследване, че самите изпълнители в последствие се отказаха, а тепърва рамковите договори, по които трябва да се избират изпълнители и да монтират сградите са направени в сложни условия, дотолкова, доколкото се прави анализна цена на всеки компонент от договора по изборна изпълнителя. По тази програма се изискваше 25 % собствен принос на желаещите, които да се включат в програмата и за разлика от Националната програма тя не финансира конструктивно укрепване, за да направим паралела между двете програми и тя пък дава възможност да се включат всички видове сгради, включително и тухлени сгради. Крайният срок в който трябваше да дадем крайна точка на приемане на документи по нея беше 15 януари тази година. През месец декември, когато беше взето решение за създаването на националната програма, която включва 100 % безвъзмездно финансиране беше взето решение, за да има равнопоставеност от една страна, за да се навакса закъснението от друга страна, предвид, че средствата от Европейските фондове изтичат и приключва програмата в края на 2015 г. беше взето решение да дофинансираме 25-те % собствен принос, който се изисква по ПРР със средства от бюджета, за да дадем равен шанс и равнопоставеност между различните сгради. Това доведе до много бързо повишаване интереса към програмата за европейско финансиране и буквално за един месец, а до тогава бяха подадени само 97 проекта, одобрени бяха подадени още около 200 нови сгради за финансиране и с тях общият брой ще стане 290. В момента тече процедура по преглед и оценка за подаването на заявления, дали отговарят на изискванията на програмата за европейско финансиране и на 16 февруари сме си дали крайният срок в който да обявим, кои от тези 290 сгради ще продължат по програмата. Като по-голямата част към момента, както върви оценката са допустими за финансиране.
Пред нас стои още един риск за това, че крайният срок, след като одобрим тези сгради, за тях да изберем изпълнител. Да направи конструктивно и енергийно обследване. След това да изберем проектант, той да проектира, след което да изберем строител, който да извърши строително-монтажните работи. С всичко това, крайният срок с извършени строително-монтажните работи и разплащане с изпълнителя е декември 2015 година. Един изключително кратък срок, въпреки всичко в тази сряда аз представих пред МС анализи на рисковете, взехме решение да направим всичко възможно, да се опитаме, всички сгради, които отговарят на изискванията да останат в програмата и за всички тези сгради, разбира се ние сме зависими от това дали ще има обжалване на процедурите, дали ще изберем изпълнители, да се опитаме да ги доведем до край и всички тези 290 сгради, колкото бъдат от тях всъщност одобрени да направим необходимото те да бъдат реализирани по програмата. Затова изчисленията показват, че при 290 сгради необходимият финансов ресурс при 25% съфинансиране за покриване на собствеността е около 15 млн. лв. е да бъде осигурен, за да бъде спешно довършена програмата. Така, че на заседанието вчера на МС това постановление, моят доклад и анализ беше подкрепено, сумата от националния бюджет чрез Националния фонд също е одобрена и тя ще бъде изплащана само срещу реално изпълнение и реален брой сгради, които достигнат до етапа на реално строително -монтажни дейности по приключване на дейностите по програмата.
Това е ситуацията към момента. Пак казвам на 16 февруари официално ще обявим брой на сградите, след което ще продължим с максимални усилия с доста ограничен капацитет в дирекцията по тази програма работят общо 10 човека по тази програма, а изведнъж сградите станаха много над първоначално планираните, но аз съм убедена, че можем и трябва да направим по-голям брой сгради да бъдат допълнени към тези, които ще бъдат към Националната програма.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - г-н Стойчев – БСП .
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: - благодаря Ви г-н председател, г-жо министър!
Въпросът към Вас може би и Вашия екип е породен от една доста наболяла тема, а именно свлачищата, които се появиха, знаем, че те не са нещо ново, а те се случват през последните години много често, когато има обилно снеготопене или обилни дъждове. В тази връзка искам да Ви попитам има ли вече регистър, в който да са описани съществуващи свлачища на територията на Р България и по всички републикански пътища.
Какви средства ще са необходими за отстраняването на тези свлачища и за възстановяване на пътните мрежи и откъде биха могли да се вземат.
Какви срокове биха могли да се отстранят свлачищата. Мисля, че проблемът е доста наболял и доста тежък, тъй като в района от който съм народен представител има два основни пътя, които свързват град Самоков със София и град Самоков с Пловдив и по двата пътя има пропадания на пътя, има свлачища.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - г-жа Павлова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря и аз г-н председател.
Уважаеми г-н Стойчев, наистина ситуацията със свлачищата е критична. Аз нося на Вашето внимание една карта, ще я оставя на Вашето внимание. Червените точки се виждат много добре. Положението е критично. Да, имаме регистрирани, имаме база данни на всички свлачища на територията на страната. Свлачищата са регистрирани и се поддържат със специален регистър. Към момента регистрираните свлачища са 1850. Общата им площ е над 207 хил. дка, като новите свлачища, които се активизираха са основно в Черноморския регион, в региона на Варна, Смолянско и Кърджалийско. Свлачища, които са в близост или директно компремитаращи републиканската пътна мрежа, включително общинската. Така и такива, които засягат по-скоро жилищни сгради, къщи и не са по протежението на пътната мрежа. В тези области, които споменах има затворени пътища, поради срутвания, включително и на скална маса. Последния пример от това е свличане на 2 хил. тона скална маса с тежка техника се премахват, така са пътищата в Смоленско, Кърджали, Крумовград, в Момчилград пътят е затворен и други пътища. Към момента изчисленията показват, че само за новоактивизираните свлачища, които касаят пътна мрежа, която трябва да бъде аварийно укрепена и обезопасена, средствата достигат до почти 20 млн.лв., необходими за укрепването на тези пътища. Давам пример с пътя Батак – Доспат, както и свлачища по Черноморското крайбрежие, пътя който е частичен, къщите, които се сринаха в посока курорта Албена и др.
Няколко са източниците на финансиране – първият източник безспорно това е бюджета на министерството, защото към министерството на регионалното развитие функционират три търговски, държавно-търговски дружества, така наречените геозащити, които имат ангажимента да следят, да наблюдават и да регистрират свлачищата, това е тази карта, която ви показвам, тя е изготвена от тях, като техен ангажимент по наблюдение на свлачищата и предписване на мерки за съответно ограничаване или превенция. Бюджетът, с който разполагаме в министерството е чрез рамкови договори се предоставя на тези търговски дружества, които извършват заснемания, които извършват своята дейност, свързана с мониторинга на тези свлачища в цялата страна разделени на три. Между трите дружества.
Отделно това другите източници, на които ще разчитаме са три.
Единият източник, безспорно това е Европейската солидарност, Европейският фонд „Солидарност“, както знаете министерството на регионалното развитие беше определен за Управляващ орган на средствата по този фонд. След подадените след критичната ситуация, която имахме във Варна – Аспарухово и другите региони, имаше одобрение за финансиране в цялата страна в размер на над 20 млн.лв., средства, които вече предстои като проекти да реализираме. Подадена е по линия фонд „Солидарност“ във връзка с бедствията и наводненията в Мизия, очакваме от там 4 млн.лв. също финансиране. В момента тече процедура по окомплектоване на документите през междуведомствената комисия. Срокът е 26 март, в който областните управители през Междуведомствената комисия да дадат своите заявки за последните наводнения, свлачища, срутвания, които се случиха след последните дъждове, които отново да подадем по линия на фонд Солидарност. Отделно от това през Междуведомствената комисия, всички средства за които не можем да пуснем заявка по линия на фонд Солидарност ще разчитаме на средствата, заложени в бюджета на Междуведомствената комисия за тази година е предвиден бюджет 70 млн.лв.
В по-дългосрочен план по линия на програмата Околна среда 2014-2020 за минимизиране на рискови свлачища, което касае и превенция и укрепване на свлачища и отсечки на свлачищни райони, имаме предвидени почти 20 млн. евро, за които министерството ще кандидатства през Пътна агенция – за свлачища по пътната мрежа и дирекция Благоустройство в министерството за останалия път свлачища, които не засягат директно пътната мрежа. Това са източници на които ще разчитаме, дори сумарно това, което казвам за тях изобщо не може да покрие нуждата, защото паралелно със своите ангажименти министерството изготвя актуализация на Националната програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията на Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015 – 2020 г. В момента е актуализирана ще я изпратим на междуведомствено съгласуване, анализа ни показва че за всички тези 1850 свлачища плюс новообразувалите се ресурсът, който е необходим е 840 млн. лв. за да можем да ги преодолеем тези проблеми. Така, че говорим за една изключително сериозна ситуация, недофинансиран сектор, в който 20 години държавата недофинансира и наличните средства не могат да покрият тази нужда затова за момента, средствата с които разполагаме преди всичко ги инвестираме в аварийни ремонти и укрепване, което е палеативно моментно решаване на проблемите, но дългосрочно не го решава.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - колегите от ДПС. Г-н Ахмедов, заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ: - г-жо министър!
Вие казахте, че тази Национална програма за санирането на панелните жилища ще се реализира в 264 общини.
В моя избирателен район сега отпаднаха две общини във връзка с критерия от 36 апартамента. Кога могат да кандидатстват останалите и какъв ще е критерия. До колко апартамента трябва да са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - г-жа Павлова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - в рамките на Националната програма, както Вие споменахте започваме с най-големите и най-тежки сгради. Това са сградите с над 36 апартамента. Паралелно с това в текущата, която приключва програма с европейско финансиране в нея бяха по-малките сгради. Предимно те са тези, които основно можеха да получават финансиране. Това, което планираме през 2016 г. е да разширим програмата. Новата програма с европейско финансиране предвижда нови 300 млн. лв. по програмата „Региони в растеж“ 2014-2020. За многофамилни жилищни сгради, чрез която ще можем да финансираме всички сгради, които отговарят на дефиницията многофамилни сгради, което означава, че сградите с по-нисък етаж е с по-малък брой апартаменти. На територията на 39-те общини, които са основни бенефициенти по програмата, а останалите по-малки общини с по-малкия брой сгради ще останат да могат да кандидатстват по Националната програма. Те трябва да отговарят на дефиницията многофамилна сграда, което означава да живеят в нея повече от две фамилии.
Само да поясня, че сградата която кандидатства по която и да е програма трябва да е проектирана най-късно до април 1999 година. До тази дата на 1999 година строителството по всички способи в страната не отговаря на изискванията за енергийна ефективност. От там нататък строените сгради отговарят и затова не могат да бъдат финансирани по тези програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-жо Павлова!
Аз ще задам един въпрос от името на Реформаторския блок.
И като става въпрос за Реформаторския блок ще задам въпрос за санирането.
Всъщност аз искам да Ви попитам – има ли гаранция че няма да се случи така, че при техническото обследване ще изпуснем някой мерки по конструктивното укрепване които в момента не са задължителни, но след два месеца или след година вече могат да са в много по-напреднала фаза и да се случи така, че ще направим саниране на блок без конструктивно укрепване, който след една или две години би излязъл от експлоатация или би създавал сериозни проблеми. Благодаря.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря за въпроса г-н Зеленогорски.
Важна е темата с конструктивните укрепвания и както и Вие казахте, този риск винаги съществува, но все пак нашата цел е да предотвратим именно този риск. Затова, като основно изискване, което сме заложили за да може една сграда да започне, където и да било ремонтни работи по нея трябва не само да има техническо и конструктивно обследване, но трябва да има своя детайлен технически паспорт. А той не се прави само за целите на програмата, а за целите на това всяка една сграда в този паспорт да знаем какъв е живата на сградата, сеизмичната устойчивост, кои са дългосрочните и краткосрочните мерки, които са необходими за да може сградата да си гарантира своята конструктивна устойчивост. Това, което финансираме по програмата е не цялото подновяване да изградим безспорно наново сградата, а това да направим всички необходими задължително предписани в техническото обследване в паспорта мерки, които гарантират това, че няма да опаковаме една сграда, която е технически или конструктивно неусточива. Затова в предписанията в методическите указания сме заложили, че задължителните мерки отговарят за конструктивния паспорт, в последствие за енергийната ефективност за постигането на съответния клас са задължителни да бъдат включени в проекта с който ще се прави сградата и ако по някаква причина собствениците откажат, защото има и този момент, ако се наложи да кажем с връзките да бъдат укрепвани, ако се наложи в основата на сградите да се прави някаква макар и микро сондиране и ако собствениците откажат не може да продължи финансирането на сградата именно за да предотвратим риска. Така, че по задължително предписаните мерки и конструктивни енергийни са задължителни, за да може сградата да продължи.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - от ПГ на АТАКА заповядайте г-н Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: – г-жо министър,може би въпросът ми няма да е актуален толкова.
Става въпрос за едно нещо, говоря по спомен – за автомагистрала „Хемус“ – две части – за старите лотове.
Въпросът ми е по-скоро ще бъдат ли приведени в съответствие да отговарят за магистрала, тъй като Вие сама знаете че отсечката между Шумен и Варна е пълна не само с дупки, но между Провадия и Девня е изцяло липсват заграждения, които да възпрепятстват излизането на животни на магистралата. Колкото и да е смешно, пред мен на магистралата се е появявала крава. На мен не ми е забавно, когато карам със 140 изведнъж да се появи крава на пътя.
Другата отсечка е Гара Яна до първия тунел на магистралата, където пътя отговаря на условията за разбиване на камъни в бъбреците и хората, които са избрани за народни представители от северната част на България знаят, защото ни се налага много често да минаваме по него и на абсолютно всички хора движещи се по този път, пътят наистина е в изключително лошо състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - г-жа Павлова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-н председател!
Благодаря г-н Александров! – прав сте. Безспорен е факта че не само за съжаление обаче тази магистрала тези участъци, които споменахте, за съжаление пак го казвам е валидно и за магистрала Тракия, и аз като Вас съм избрана от северна България от Варна, като народен представител, но в момента като министър отговорен за цялата пътна мрежа със съжаление мога да потвърдя, че състоянието на пътната мрежа е незадоволително особено старите участъци на магистралите. Факт е, че инвестираме нови средства в новите участъци, но поради липса на достатъчно средства в бюджета и по старите участъци правим само изкърпване на дупки и това е основното с което успяваме.
По отношение на магистрала Хемус и аз имам впечатления от миналото лято, че се само липсваше оградата, но и храстите не бяха изрязани. Те бяха стигнали до средата на скоростното платно и мантинелите които бяха огънати не бяха подменени. Същите през есента бяха подменени, храстите бяха изрязани и оградата възстановена към днешна дата. Така, че конкретния участък, за който говорите оградата беше открадната има го и това на много пътища. Напоследък стана модерно да се крадат мантинели. Затова сме предприели действия по тяхното застраховане. Да си възстановяваме поне частично разходите които изразходваме за мантинелите.
Това, което предвиждаме за тези участъци които споменахте, както и за другите участъци след приключване на зимния сезон изкърпване отново на дупките, защото за толкова ни стига бюджета, но ние сме конструирали бюджета за ремонт и поддържане на пътищата, така, че на най-тежките участъци да има частично изкърпване и все пак по-голямо по цялата широчина на шосето за да не бъде кръпка, а в по-широк мащаб, но това ще го правим на най-критичните участъци. На останалите участъци ще правим стандартно изкърпване на дупките за да може все пак да приведем пътя в сравнително прилични условия. Това е максимума за съжаление който можем да си позволим с бюджета, с който разполагаме. Така, че да, предвиждаме поетапната подмяна на всички липсващи мантинели, там където няма ограда за животните и изкърпването на дупките на всички приоритетни магистрали в страната.
Благодаря.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ:- да внеса малко яснота.
За съжаление пътен възел Гара Яна до Витиня е изграден от доменна шлака в недалечното минало преди 1989 г. и тази шлака на дълбочина стига до 12 метра, което обуславя постоянно накъдряне на тези участъци. Правени са опити през 1996-1998 година да бъде изгребана част от трасето за съжаление това не спираше химичните елементи в тази шлака и затова там постоянно настилката се нагъва и пада. Това е вследствие на химическите елементи, които работят долу в доменната шлака. Изключително скъпо е за отстраняване в момента това нещо. Правим чисто експериментални проби включително с чужди специалисти и пробни участъци да се види какво можем да направим на повърхността за да спрем тези явления. Ако намерим някакво решение ще започнем поетапно ремонтиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - г-н Славов заповядайте Вие.
ИВАН СЛАВОВ: Уважаема г-жо министър, аз ще поставя въпроса отново за пречиствателна станция за питейна вода в община Сливен. (не се чува ясно)
Как стои въпросът с нейното довършване и пускане в действие?
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: -г-жо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря и аз.
Уважаеми г-н Славов, днес за съжаление с още по-голяма увереност ще Ви отговоря, че пречиствателната станция за питейни води на община Сливен, така, както тя е планирана, така, както тя е предвидена в договора с който разполагам в момента като министър и е сключена от министерството през 2006 г. ако не се лъжа, е сключен договор не за пречиствателна станция, която да работи и функционира с добре работещ довеждащ и отвеждащ водопровод, а за музей. Потвърждавам го и днес. Сключеният договор за 34 млн. лв. с ДДС предвижда изграждането на пречиствателна станция, това е факт. Потвърждавам думите, които и към днешна дата са валидни на моя предшественик и настоящ президент г-н Плевнелиев. Тук през 2009 г. в отговор на парламентарен въпрос той отговаря, че за да се завърши станцията трябват 5 млн. лв. да, това е точно така, защото министерството има сключен договор за изграждане на станция и към момента изплатените средства са около 30 млн., за да се изпълни договора на 100% от усвоеното финансиране са необходими около 5 млн.лв., за да се завърши станцията, като станция. Но завършването на станцията като станция и аз го потвърждавам, че това е необходимата сума далеч не дава основание за нея да бъде издаден нито Акт 16, нито да бъдат направени 72 часови проби, нито да бъде въведена в експлоатация. Това е така, защото към тази станция няма предвидени, няма проектирани, няма изградени нито довеждащ водопровод, който да пречиства водата, нито отвеждащ водопровод, който да заведе и пречистената вода и да водоснабди кварталите на община Сливен. Затова казах тогава, казвам го и сега, че е музей. Фактите са такива. Да, министерството би могло, теоретично чрез бюджета да инвестира тези малко под 5 млн. лв. и тя да бъде завършена, но и да бъде завършена тя трябва да влезе в употреба. За да влезе в употреба първо е необходимо изграждането на довеждащи и отвеждащи водопровод, чиято индикативна стойност е около 8 млн. и 500 хил. лв. и паралелно с довеждането и отвеждането, разбира се и общината трябва да си направи вътрешната водоснабдителна система за да може тези части от община Сливен, които не са водоснабдени да получат тази вода, когато е направен довеждащ и отвеждащ водопровод. Затова при най-минимални усилия да направи довеждащия и отвеждащия, съответно помпената станция ,която да закара водата, плюс разходите, които дължим за довършването на станцията като такава, плюс разходите които до момента са дадени, а те са дължими около 250 хил.лв. затова че тя е замразена с Акт 10. За размразяването с Акт 11 и започването на работите са дължими още 150 хил. лв. и за охраната, която се извършва още 150 хил. лв., до тук половин милион за да я размразим, 4,5 млн.лв., за да я довършим, и още 8,5 млн.лв. за да направим довеждането и отвеждането и това е само за да докараме водата до Сливен.
Това са фактите и пак казвам, че аз съм уверена че е необходима, както в Сливен, така и в Шумен, защото е актуална тема, така и на много други места пречиствателни станции за питейни води. Но знаете че сега европейски пари се дават предимно за пречиствателни станции за отпадни води. За чистата питейна вода трябва да се грижим ние, но за момента не разполагаме с ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: благодаря г-жо министър. Г-н Славов.
ИВАН СЛАВОВ: – като Ви предлагам …бих искал да кажа, само това, че 30 млн. е далеч повече от няколкото милиона, необходими за довършването на пречиствателната станция.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря, да разбира. Трябват ни още 15 млн.лв. и ще стане работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря.
Колегите от ГЕРБ – втори въпрос.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: - благодаря г-н председател.
Един въпрос, който в момента представлява интерес, който съм убеден че в последствие ще бъде широко дебатиран.
Именно беше обявено, че се планира въвеждането на така наречената ТОЛ система – въвеждането на ТОЛ таксите. За някой от колегите, който може би не знае, ТОЛ – системата това е електронна система, алтернативна на винетната, която е за плащане на ползването на пътищата. Знаем, че в голяма част държавите – членки на ЕС е въведена тази ТОЛ систама, която от само себе си пък въвежда и принципа на по-справедливо плащане на пътните такси, тъй като важи принципа повече ползваш, повече плащаш. За да се въведе ТОЛ системата би следвало да се вземат предвид повече фактори. Трябва да се анализират различни варианти – за работа, бизнес и т.н. в тази връзка се интересувам дали са направени анализи, какви са възможностите за въвеждането на тази ТОЛ система в България.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: – г-жо министър заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-н председател.
Уважаеми г-н Проданов, да, потвърждавам, че така, както е заложено в нашата управленска програма и в приоритетите на министерството, като цяло е извършването на необходимите стъпки за анализиране и предлагане на бизнес модел и финансов план за поетапно въвеждане и преход от винетна към система за плащане не за време, а за изминато разстояние и ползване на пътищата. Тук ще кажа, че това е приоритет още от предишното управление на нашия мандат, когато включително имаше осигурено финансиране от проведена тръжна процедура и избран изпълнител, който да направи въпросния анализ. За съжаление тръжните процедури и договор с този изпълнител не бяха подкрепени от следващото правителство, бяха прекратени. Затова към днешна дата анализирахме какви са възможностите да направим този анализ, той е доста сериозен и задълбочен анализ, тъй като включва анализ на трафика, анализ на законодателството, анализ на финансовите възможности и т.н. по тази причина и възползвайки се от това, че Агенция Пътища е бенефициент по ОП „ТРАНСПОРТ“ в частта за техническа помощ в рамките на тази техническа помощ е сключен договор за 6,8 млн. лв., АПИ получава финансиране и по договор със Световна банка се реализират редица дейности по този договор за техническа помощ. В този договор обаче ние реализираме спестявания и неусвоени средства, в размер на 1399 хил. лв. и след преговори, които направихме предварително със Световна банка стигнахме предварително съгласие и вчера на МС получихме и мандат за сключване на Анекс към съществуващия договор със Световна банка за усвояване на този милион и почти четиристотин хиляди лева, с които да възложим на Световна банка да ни направят този детайлен бизнес-модел, бизнес план, финансов анализ до края на тази година. В резултат на този анализ който ще имаме възможност да представим и на Вашето внимание до 30 декември тази година ще има възможност държавата да вземе решение по кой път да тръгне. Дали да е частичен прехода от винетна към ТОЛ система, дали да бъде само за тежкотоварните превозни средства първоначално, дали да е само за магистрали и първокласни пътища. Всичко това ще ни даде този анализ като резултат. Даден е мандат, предстои утре да бъде подписан този Анекс към договора със Световна банка, той е обект на последваща Ратификация, за която ще разчитам на Вашата подкрепа, както на комисията, така и на парламента като цяло. За да можем да извършим този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-жо министър.
ДОРА ЯНКОВА: – Г-жо министър, като последствие на въпроса на г-н Стойчев – програмната декларация на правителството в т. 16 пише превенция и контрол на рискове от бедствия и аварии. Развит е с три точки – катастрофични пулове да се развие.
Въоръжените сили ще ги извадя към катастрофичния пул по-късно в програмата имате ангажимент и създаване на териториален резерв по региони.
По-късно в програмата, която МС е приел пак под т. 16 има три приоритета със седем цели. В два от приоритетите МРРБ има ангажимент. Още 2012 г. Вие и тогавашния Ви заместник анонсирахте създаването На Национален катастрофичен застрахователен пулт. В момента Вие го предлагате като възможност за финансиране на превантивни дейности, по същество то е застраховка, но в крайна сметка и тъй като това, което ние имаме като информация Турция има около 30% задължителна застраховка, Румъния 30, Франция 80, България ипотечните жилища може би.
Бихте ли ни информирали какво ще прави МС и ръководеното от Вас министерство в тази посока и на следващо място – аз се зарадвах на т. 16.3 – точката създаване на териториален резерв по региони в подчинение на областните управители и кметове, за да се използват от природни бедствия и аварии и се оказа, че това е потягане на националната система за ранно предупреждение, доброволните формирования които кметовете си създадоха през годините и като приоритет превенцията в Черноморското и Дунавското крайбрежие. Това, като основна цел на програмната декларация на правителството нещо много добре. От тук насетне в трите аспекта ангажиментите може ли малко по-голям коментар да направите – това, което ръководеното от Вас министерство ще направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - г-жо Павлова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-н председател.
Уважаема г-жо Янкова, безспорен е факта, че и преди темата с необходимите мерки, включително застраховане на сградния фонд стои на дневен ред, защото това е един от основните начини, по които можем да получаваме финансиране при наличие на щети за ремонти. Тук трябва да отбележа с няколко думи за катастрофичния пулт, но преди да кажа за него, потвърждавам, че Вие си спомняте, включително и с решение на парламента беше решено и задължени със Закона за държавата и със Закона за общинската собственост всички публични общински сгради да бъдат застраховани и това е нещото, което можем да наложим автоматично. След това остана отворен дебата, защото и до ден днешен се чуват различни и разнопосочни мнения за това, можем ли и трябва ли всеки собственик на апартамент или имот частна собственост, да бъде задължен да се застрахова. Анализът показва че има държави в които това е задължително и в които това е препоръчително, както Вие коректно отбелязахте. Анализът показва, че това е въпрос на застрахователна култура, която в България не съществува, като ние сме дали препоръките за това, че частния фонд трябва да бъде застрахован но към момента процента на застрахованите не е толкова висок. Говоря за застраховки за бедствия, въпреки че се предлага като услуга на застрахователния пазар. Това, което в момента е записано в управленската програма то е записано като ангажимент на колегите от Околната среда, но М-во на финансите също работят много активно по тази тема. Това е така наречения катастрофичен пулт, чрез който да се набира ресурс, с който да се заплащат именно в частната собственост. Моделът още не е разработен, това което мога да потвърдя е да се плащат обезщетения като един вид застраховки от общ фонд, който се набира. Дали ще е на регионален или на общински принцип предстои да бъде предложено и дискутирано. Като се отчита определена сума от средства, но идеята е за всяка сграда да се получава обезщетение, което да е съпоставимо с данъчната оценка на имота за да може да има реципрочност на сумите. До следващите месеци вече предстои това да бъде предложено и дебатирано как точно и на какъв принцип да бъде въведено.
По отношение на актуализация Националната програма за превенция за ограничаване на свлачищата тя анализира свлачищата, включително Черноморски и Дунавски регион ерозията и абразията, предвиждаме индикативните бюджети, но тук отново опираме до въпроса колко е необходимото и възможното , за да се осигурява финансиране за реалните мерки за превенция иначе като концепция ние го разработваме, като анализ и всичките мерки, всичките свлачища са разпределени в четири категории – аварийни, текущи, превантивни и т.н. всичко това се разработва от експертите.
Благодаря.
ДОРА ЯНКОВА: – незнам дали е вярно но от т. 6 и от програмната декларация от програмата на правителството си поставяте за цел в мандата правителството да направи катастрофичен пулт.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - вярно е, в мандата да стане.
ДОРА ЯНКОВА: – и второ, в същата програма, ние ще Ви подкрепим, но направете един публичен регистър на свлачищата, на опасните и нека да направим един дебат в парламента, да се задели ресурс, защото това е много по-важно, от този 1 млрд. да заделим 100 млн. и да решим въпроса, а в последствие да се търсят други финансови инструменти, тъй като става въпрос за съдбата на много хора, които попадат в риск.
Ние ще Ви подкрепим, ако имате такъв подход, а по отношение на катастрофичния пулт може би авторите на програмата малко са надценили текста, който са заложили в самата програма.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-жо Янкова включително и за тази подкрепа, но искам само да потвърдя, че ние освен карти и анонси за онагледяване на регистъра, регистър имаме и затова споменах, че благодарение на този регистър ние знаем тези 1850 свлачища. Те са разпределени в четири категории, като категория едно са свлачища за които съгласно регистъра и информацията са за неотложно и аварийно укрепване, защото са рискове за живота и здравето на хората и съответно територията на която се намират. И те имат своето остойностяване. Ще имате тази програма и наистина ще разчитаме на подкрепата на всички народни представители и на парламента за да осигурим целевия ресурс за аварийните поне.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря Ви г-жо министър.
Колеги от ДПС.
РАМАДАН АТАЛАЙ: - благодаря г-н председател.
Уважаемо г-жо Министър!
Много кратък и ясен въпрос – Кога ще приключи магистрала Марица.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-н Аталай.
В целостта си на всички дейности, които трябва да бъдат довършени по всички лотове и участъци на тази магистрала сме си поставили срок 30 октомври, с опцията пак казвам наводнения и свлачища, които могат да ни възпрепятстват това може да стене на 30 декември, докогато е валидността на Европейските фондове, но нашата цел е 30 октомври.
Ако трябва обаче да разбия този срок на подсрокове ние имаме участъци, които ще можем да пуснем още през юли месец това е Лот 2 на магистралата, а другия лот се надявам да го пуснем до 30 октомври в едното платно със съществуващия участък, защото Вие знаете два от участъците се финансират по ОП Транспорт, чието финансира приключва в края на годината и затова казвам ние имаме стария участък на магистрала Марица, който се довършва със средства от Държавния бюджет,който също трябва да бъде изградено дясното платно, след като то бъде изградено и довършено тя ще бъде завършена в целостта месец октомври тази година реалистично завършване и въвеждане на магистралата в експлоатация.
Благодаря.
РАМАДАН АТАЛАЙ: - аз не знам защо миналия път съм си записал че беше 15 юли единия Лот и септември беше обявено втория Лот и мисля, а сега отиваме на октомври месец.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: по договор е до октомври, а ни е ще се постараем за летния сезон и трафик да я пуснем, дай Боже да успеем. Потвърждавам сроковете юли месец се опитваме да пуснем по-напредналия Лот до Димитровград, там ни остават около 10 % реално работа. До връзката с магистрала Тракия –до Чирпан, искаме да е септември, а по срок е октомври.
РАМАДАН АТАЛАЙ: - благодаря Ви. Приветствам Ви за санирането, дано да успеете, желая Ви успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-н Аталай.
Аз имам един въпрос, по-скоро е към г-н Лазаров.
Има един мост в село Чумаковци обл. Плевен, който е затворен и е в много тежко състояние и бих искал да науча какви са идеите на АПИ.
Заповядайте г-н Лазаров-.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: - благодаря г-н председател.
Това наистина е един мост, който е на повече от 100 години, метална ферма, конструкцията с която е изграден моста за наше съжаление преди около 2 години получихме от фирмата изпълнител че 100 годишната гаранция на моста е изтекла и те спират да го поддържат. Наистина това е малко като виц, но това беше немската фирма, наистина се получи такова уведомление. Няколко са такива моста на територията на България, другите са по протежението на Марица. За съжаление моста е в тежко състояние но не безвъзвратно загубено като съоръжение и ние сме отпуснали тази година от 200 хил.лв. с ДДС 240 хил. лв. на регионалното ни поделение в Плевен, където ще бъде направен ремонт на подовите панели на моста, те ще бъдат укрепени и по този начин моста ще добие годност на експлоатация минимум още 5 до 10 години ако не и повече тъй като самата носеща конструкция е в добро състояние. Успоредно с това, имайки предвид състоянието встрани от него започва строителство на ново съоръжение с един малък байпас, това съоръжение тъй като то няма и нужния габарит да бъде заобиколено и да бъде изграден нов мост, който реално да поеме функциите на този път, който все пак провежда голямо движение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-н Лазаров.
Г-н Славов имате ли втори въпрос.
ИВАН СЛАВОВ: благодаря г-н председател.
Уважаема г-жо министър, искам да Ви попитам за състоянието на пътя Раднево – Гълъбово. Има ли възможност да се подобри неговото състояние, през тази година, тъй като това засяга голяма част от местното население, работещи в Марица – Изток І и ІІ.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - да, мога да потвърдя, аз го потвърдих преди две седмици, когато бях на посещение този път е изключително важен. Трафикът по него е много тежък, това е пътя Стара Загора – Раднево. Той е в много лошо състояние, защото самата основа на пътя е компрометиран от тежкия трафик, потвърждавам че този път е приоритет за нас. Той е на първо място в утвърдения списък за проекти, които да бъдат финансирани по програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. в неговата цялост, пълна рехабилитация на пътя. Така, че се надявам месец юни най-късно, когато ни одобрят ОП в индикативната ни програма за тази година това ще е една от първите оси за финансиране – пътната агенция имат проектна готовност – това също е добра новина, така че няма да чакаме проектирането му, а директно ще подадем своя проект за финансиране в Управляващия орган, което означава, че при успешно проведена процедура без обжалване още следващата година ще започне пълен ремонт на този пътен участък. Така, че важен приоритет е и ние знаем колко лошо е неговото състояние.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-жо министър.
Г-н Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ – благодаря г-н председател.
Аз предварително ще се извиня, може да не съм проследил става въпрос за Аспаруховия мост във Варна. Там има доста неразбории и от гледна точка кое е на общината, кое на държавата имаше нещо такова, че отдолу конструкцията на моста е на държавата, а отгоре асфалта е на общината, там има такива проблеми и с ВиК-та. Каналът на държавата, шахтата е на общината. От 40 години на Аспаруховия мост няма ремонти по него отдолу пък той е важна връзка между бъдещата Автомагистрала Черно море в бъдещ етап, която да свързва Варна и Бургас. Интересува ме дали действително е проверяван мост, в какво състояние е самата конструкция и ако не е проверяван, дали може да се осъществи такава проверка.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря, аз ще дам думата на инж. Лазаров да каже, но аз ще потвърдя, че моста – да, там е малко сложно взаимоотношението между общината и пътната агенция, защото знаете, че републиканските които минават през урбанизираната територия на съответното населено място имат смесена форма на поддържане, но именно по тази линия се направи и в момента е текуща детайлна инспекция на това което казвате Вие. Основата на моста, необходимата реконструкция, рехабилитация, предвидена е необходимото повдигане на плочата и изолацията, за да бъде приведен в състояние годно и отговарящо на изискванията. Идейния проект който е разработен за дейностите е на стойност около 36 млн. лв. но тук държа да отбележа, че това не е самия Аспарухов мост, който ние си знаем като такъв, това е цяла поредица от 6 на брой включително и Аспаруховия мост и са в една и съща аварийна система и който трябва да бъде участъци от тях да бъдат изцяло рехабилитирани, не само премахване на асфалта. Преасфалтирането е лесно и не е толкова скъпо. Тук говорим за конструктивно укрепване, повдигане на плочите, слагане на изолация сериозен ремонт. Иначе самия Аспарухов мост само за неговото укрепване са необходими 12 млн.лв. от общо 36 за цялата пътен участък. Това е което сме възложили с бюджета, и общината също е предвидила средства в рамките на нейната част. Така, че до края на годината ще имаме реално проекта, който детайлно ще описва тези необходими средства и поетапно чрез програмата ни за текущ ремонт ще правим ремонтните дейности, тай като Вие виждате, че това е един огромен ресурс и 36 млн.лв. няма от къде да ги извадим така, че идейния проект ще е готов.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: - имайте предвид, че през 2010 г. влязоха новите еврокомове за оразмеряване на пътни съоръжения на земетръс. Всички съоръжения, които са проектирани преди този период реално трябва да бъдат приведени към тези изисквания при последващите ремонти, реконструкции, аналогична е ситуацията и с Аспаруховия мост за да бъдат направени всички конструктивни промени, така че този мост и съоръжение да отговарят на изискванията за земетръс от 2010 г. наистина изключително ремонти и конструктивни промени трябва да бъдат направени. Усилени основите, отгоре самата конструкция с насаждането вие знаете на тези стълбове, които са за тролейбусната мрежа реално се ограничава преминаването на пешеходците, трябва да минават детски колички, всичко това, новите еластични огради също изискват по-голям размер. С всичко това трябва да се съобразим и предполагам към края на месец март в пътната агенция ще се разглежда а след това и в община Варна, тъй като те са възложител на идейния проект ще бъдат разглеждани окончателните варианти на проекти представени от фирмата и след това ще се търсят източници на финансиране .
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря.
Колеги, други въпроси – нямате.
Г-жо министър, благодаря на Вас и на Вашия екип за добре свършената работа днес.
Закривам заседанието.
ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева Н. Зеленогорски
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
П Р О Т О К О Л
№ 4
Заседанието беше открито и ръководено от Найден Зеленогорски – Председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: добър ден колеги и гости.
Имаме необходимият кворум и можем да започнем нашата работа.
Най-напред ще Ви представя гостите на днешното заседание:
1.г-жа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството
2.г-жа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството
3.г-н Лазар Лазаров – Председател на УС на АПИ
4.г-жа Таня Милева – н-к кабинет на министъра
5.г-жа Яна Дочева – съветник в кабинета на Заместник-министър председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси г-жа Меглена Кунева
6.г-жа Татяна Павлова – експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“- МС
7.Никола Цветков – Заместник-председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране
ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ И ДЪРЖАВАТА
1.инж. Динка Лозанова
2.инж. Петър Донев
3.инж. Пламен Гърбов
Колеги, имате ли предложения за промени по предварително обявеният ни дневен ред: - Нямате.
Тогава да започнем с точка първа, а именно:
Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015), № 502-00-5, внесена от Министерски съвет
Ще дам думата на г-жа Яна Дочева да представи пред нас Годишната програма.
Заповядайте.
ЯНА ДОЧЕВА: - благодаря Ви г-н председател.
Уважаеми дами и господа, Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС се приема всяка година от Министерския съвет до 31 януари. В последствие има 7 дневен срок в който МС изпраща на Народното събрание програмата. Тази година пак са спазени сроковете. Като цяло Годишната програма е стратегически документ, който следва да служи за основа при изготвянето на българските позиции по обсъждане на приоритетни въпроси на ниво ЕС. Тя е съобразена с Годишната програма на ЕК, както и с програмата на тройката председателства Италия, Латвия и Люксембург. Годишната програма се изготвя в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС. Съответно 36-те работни групи, като всяка дава своя принос. Бих искала да насоча вниманието ви към един по-конкретен документ, който също ви е изпратен и вероятно ще разгледате – шестмесечната програма на Съвета по европейските въпроси, която съдържа по-конкретни досиета и теми и тя би могла да бъде от полза на Народното събрание при подготовката на Годишната програма по европейските въпроси. А връщайки се към Годишната програма за 2015 г. ще се фокусираме върху няколко високоприоритетни области, това е насърчаване на растежа и заетостта. Тук акцентът е върху плана на Юнкер или плана за инвестиции в Европа. Също така приоритет ще бъде присъединяването към Шенгенското пространство, солидарното управление на миграция, европейският енергиен съюз, единен европейски цифров пазар и разширяването на ЕС. Съвсем накратко по основните приоритети.
По отношение насърчаването на растежа и заетостта – акцента, както казах е планът Юнкер. Всички знаем за тези 315 млрд. евро инвестиции, които се обещават, знаем и за доста негативното отношение за неговото реализиране и изобщо като цяло, но ако се реализира то ще доведе определено до повишаване на конкурентоспособността на ЕС като цяло.
На този етап има твърде малко информация по конкретните елементи на предложенията. Знаете, че на 13 януари бе публикувано законодателното предложение и започна работа в т.н. атхот група на ниво Брюксел. Вчера беше поредното заседание на тази атхот работна група, обсъждаха се отделни елементи. За България ще бъде важно да отстояваме евентуалното разпределение на средствата на географски принцип, защото ние сме малка държава, нямаме особено опит в публично-частните партньорство и изобщо управлението и използването на иновативни финансови инструменти, съответно и рискът за инвеститорите в България е доста по-голям, отколкото да кажем в Германия, Франция или друга високо развита европейска държава. Ще следим развитието на въпроси и вече на един етап, когато има повече яснота по основните критерии и възможности за кандидатстване ще се направи публично събитие, в рамките на което евентуално ще се поканят български инвеститори на които ще бъде разяснено какви са възможностите. Може би знаете през април месец се очаква да пристигне в България …….., който също ще представи плана и ще говори по въпроси от икономическата сфера.
По отношение на Европейския енергиен съюз – знаете, че България подкрепя това предложение за поетапното му създаване още в самото начало. Очаква се законодателното предложение да бъде публикувано на 25 февруари и вече да има малко повече яснота, тъй като на този етап това е само идея. За нас все пак важен приоритет ще бъде диверсификацията на маршрутите и на източниците на доставчиците на енергийни ресурси. Важна е и енергийната ефективност още повече след като през октомври миналата година беше приета новата рамка на ЕС в сферата на климата и енергетиката. Бяха заложени нови цели до 2030 г. очакваме представянето на ЕК на тази стратегическа рамка, може би тогава ще има и малко повече яснота и по отношение на колективното закупуване на газови доставки. На ниво ЕС има дебат, в който се противопоставят разбира се държавите от Западна Европа и тези от източна Европа. Държавите от Западна Европа смятат, че евентуалното колективно закупуване на доставки би нарушило свободата и конкуренцията на пазара, докато за България и други държави които са зависими от един енергиен доставчик това би било в полза.
По отношение на вътрешен енергиен пазар и енергийната сигурност ще се стремим към задълбочаване на регионалното сътрудничество. Премахване на физическите и търговските бариери със съседните държави. Изграждане на енергийните интерколектори със съседните държави също ще бъде важно. Общо взето политиката трябва да бъде насочена към енергийните потребители или със стремеж потребителите да имат по-активна роля на енергийния пазар и съответно техните права да се зачитат. По отношение на Шенгенското пространство знаете, това ще бъде един от основните приоритети през следващите месеци на фона на доста сериозната и динамична международна ситуация, Шенген на първо място сигурност и в този смисъл българската страна ще предприеме активна политика към държавите-членки, които се противопоставят на присъединяването на нас и на Румъния. Това са Франция, Финландия, Германия и Холандия. Знаете, че ние отдавна сме изпълнили техническите критерии, доказали сме се като сигурен партньор и сега е моментът да се опитаме да положим повече усилия за да можем да се присъединим към Шенгенското пространство и да ползваме целият инструментариум защото това ще доведе и до повишаване и на сигурността на целия ЕС и всъщност това ще бъдат и нашите аргументи.
Накратко и по солидарното управление на миграцията.
Ще настояваме за ефективна борба с криминалните младежи за контрабанда на хора. Осигуряване достъпа за международна закрива и активно участие в общи мерки и инициативи за общо отговорно ниво ЕС срещу заплахите от тероризма и важно ще бъде изграждането на ефективна система и реална практическа солидарност във всичките сфери между отделните държави – членки.
И по отношение на единния цифров пазар България подкрепя усилията ЕК за установяване на хармонизирани правила в ЕС в областта на електронните съобщения. В този смисъл ще очакваме с интерес планираните за представяне през първата половина на годината законодателен пакет за дигитален вътрешен пазар. Както и Стратегията за развитие на вътрешен пазар на стоки и услуги.
Накрая, по разширяването на ЕС. Макар, че новата ЕК заяви, че в рамките на нейния мандат няма да има ново разширяване на съюза все пак продължава процеса на страните-кандидатки в процеса на реформи в тях и България като част, като съседка на тези страни и като възможности, все пак като влияние ще съдейства активно и ще подкрепя процеса на разширяване, защото той е важен и от гледна точка на сигурността на целия ЕС.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря на г-жа Яна Дочева.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари , предложения.
Програмата е пред Вас.
Има ли желаещи?
ДОРА ЯНКОВА: - уважаеми г-н председател, г-жо министър, госпожи и господа.
Така, както сте предложили Годишната програма, не само, че е амбициозна, ами тя е в процеса на общите европейски дела и задачи, които през тази година ще участва България.
Неможах да разбера във Вашето изказване коментара Ви за плана Юнкер.
Ако може да направите малко по-широк коментар, защото в крайна сметка мисля, че планът Юнкер не е тема на дебат по тези документи. Но все пак сте ангажиращи се пред комисията и искам да Ви помоля, коментирахте около 315 млрд добавена стойност към България – готовност, паралелно с това изразихте анонси за съмнения за самата Програма, откъде идват за какво става въпрос. Моля за малко по-голям коментар.
ЯНА ДОЧЕВА: – 315 млрд. за целият ЕС, не за България. Реално погледнато в процеса, както казах обсъждане на законодателното предложение за ЕС, като в процес е и обсъждане на законодателното предложение за Европейският фонд за стратегически инвестиции посредством което евентуално български. Ще се предоставят гаранции, всъщност тук няма свежи пари. Това са гаранции за инвеститорите. Съмненията са на ниво ЕС. Дали този план ще може да докаже своята ефективност и дали наистина ще могат тези 315 млрд. евро реално да бъдат използвани. На този етап има 21 млрд евро обещани. Това са от Европейският бюджет и от Европейската инвестиционна банка. Идеята е до краят на март да има общ подход по законодателното предложение и да се постигне съгласие по него през юни. Като възможността през октомври най-рано да бъдат стартирани някакви проекти. В този смисъл понастоящем тече преговорния процес и ще бъде много важно България да може да отстоява, както ви казах по този евентуален географски принцип, тъй като ние нямаме опит, България е по-рискова страна за инвеститорите и интересът съответно ще бъде по-малък. Ще се стремим към регионално сътрудничество със съседните държави, за да има по-голям принос на европейско ниво и нашите проекти по този начин да бъдат избрани на ниво ЕС. Критериите на този етап също не са ясни. Тече процес. Има твърде много неясноти, затова казах, че когато имаме една по-завършена картина ще се направи едно публично събитие, на което цялата общественост да стане свидетел – какви са възможностите на плана Юнкер за България и кои могат да вземат участие. Важното е да се спомене, че тук трябва да има частно участие. Проекта не може да бъде само публичен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - аз бих помолил, тъй като за мен и за всички нас темата Шенген е изключително важна, да отговорите все пак има ли развитие в позицията на Германия, Франция, Финландия и Холандия, страните които ни поставят под въпрос нашето членство.
ЯНА ДАЧЕВА: понастоящем се работи по заключенията, които да се приемат през март месец на съвет Правосъдие и вътрешни работи има пак специална, атхот работна група след публикуването на доклада по СИБИЕМ и общо взето там се прокарват активно взаимодействие с тези хардлайнери, така наречени, за да може частично поне да им се повлияе на позицията. На този етап, факт е, че няма промяна. Заявено е от Германия, че март месец е твърде рано за внасяне на предложение, за премахването на въздушни граници, но въпреки това ние ще направим всичко възможно да действаме чрез парламента, чрез МВР, чрез правосъдие на всякакви срещи, които имаме с представители на други правителства с техните посланици въпросът да бъде поставян. Изготвен е нонпейпър като в него се акцентират основните акценти за сигурността на ЕС и какво е направила България за съюза, как всъщност спазваме всички възможни технически изисквания, прилагане най-добри практики и възпираме общо взето миграционния поток за да не тръгне към ЕС по-стремглаво отколкото е понастоящем. Така, че всички усилия са насочени към тази посока. За сега няма конкретна и ясно заявена промяна в позициите ни. От Холандия получихме така да се каже нагласа, че за един месец биха били благосклонни за внасяне на предложение по вдигане на въздушните ни граници във въздушното пространство за нас и за Румъния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - други колеги за въпроси? – Няма.
На практика преминаваме към вземане на решения.
Първото решение, което Ви предлагам е:
1. Подкрепя Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерски съвет на 29.01.2015 г.
И точка 2. Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление не предлага проекти за актове на институциите на ЕС, които да бъдат включени в Годишната работа програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2015 г.
Който е съгласен с тези две решения на комисията, моля да гласува:
„За“ – 14, против и въздържали се няма.
Обявявам, че решението е взето.
Благодаря на колегите от екипа на вицепремиера г-жа Меглена Кунева.
Сега преминаваме към точка втора от дневния ни ред – Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие, благоустройството и местното самоуправление г-жа Лиляна Павлова.
Знаете, че това го правим на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Започваме с най-голямата парламентарна група, колегите от ГЕРБ.
Заповядайте г-жо Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: - благодаря Ви г-н председател.
Министър Павлова, г-жа заместник-министри, г-н Лазаров.
Тъй като актуалната тема за Вашето министерство – това е обновяването на българските домове по Националната програма за енергийна ефективност, аз да поздравя министерството за разяснителната кампания преди всичко. За усилията, които полагате за да стигнете до всеки един живеещ в такъв жилищен блок. Пред мен, вероятно и пред моите колеги стои въпроса, какво се случва с Оперативна Програма „Регионално развитие“ 2007-2013. Ясно е, че по Националната програма вече има сключени договори между сдружения и кметове на общини. В моя избирателен район също има вече такъв сключен договор, с първото Сдружение с кмета на община Враца и въпросът ми е: Тази програма, която беше забавена и самият проект в какъв етап на изпълнение е, какви конкретни мерки са взети за преодоляване на забавата по тази Оперативна програма.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - г-жа Павлова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря и аз г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители.
По отношение на въпроса, свързан с програмите за саниране и обновяване на жилищните сгради бих искала да направя едно уточнение, въпреки да знам, че сте наясно с тези програми, но още веднъж за целите на протокола и на яснотата да ги разграничим. Това, което в момента започнахме като Национална програма за обновяване на жилищните сгради, програмата, която беше утвърдена от Министерски съвет преди две седмици реално започна функционирането на Националната програма, която касае предоставената държавна гаранция чрез Българската банка за развитие в размер на 1 млрд. лева за санирането на панелните сгради, панелното строителство индустриален способ, големите панелни сгради, които са на територията на всички общини с минимален размер 36 апартамента. Тази програма върви по утвърдения ред и условия от МС и по тази програма управлението на самия процес, след регистрация на сдружението се извършва както Вие казахте от кметовете на съответната община, както във Враца, така вече и в Благоевград и във Варна и в Шумен и в Смолян имаме достигнато вече сключване на договор с общината, така че предстои тези договори да бъдат подадени вече чрез областния управител към Банката за развитие за финансиране и стартиране на проектите. Както, обаче коректно казахте ние имаме предишна програма, която продължава своята реализация, това е програмата „Енергийно обновяване на българските домове“ , програма, която се финансира по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.“ с бюджет около 60 млн.лв., в момента по програмата, от които 50 млн. лв. от безвъзмездното финансиране по линия на Програмата за регионално развитие, тя започна през 2012 г. и до края на 2012 г. имаше заявления за около 100 сгради, които бяха подадени. През 2013 г. макар и с голямо закъснение 97 сгради продължиха с одобрение за финансиране, но поради изключително забавения процес по обработване и разглеждане на заявленията, поради необявени тръжни процедури за районите в които са подадени заявленията за избор на изпълнителя по програмата бяха реализирани едва 2 сгради. Останалите стояха на трупчета, на стендбай в очакване да бъдат избрани изпълнители. След, което едва 2014 г. лятото бяха обявени най-накрая, с една година закъснение на тръжните процедури, тръжни процедури, които за съжаление едни от тях успешни, други обжалвани, трети избрани при такива условия с изпълнителите, които трябва да правят проектиране, енергийно и друго обследване, че самите изпълнители в последствие се отказаха, а тепърва рамковите договори, по които трябва да се избират изпълнители и да монтират сградите са направени в сложни условия, дотолкова, доколкото се прави анализна цена на всеки компонент от договора по изборна изпълнителя. По тази програма се изискваше 25 % собствен принос на желаещите, които да се включат в програмата и за разлика от Националната програма тя не финансира конструктивно укрепване, за да направим паралела между двете програми и тя пък дава възможност да се включат всички видове сгради, включително и тухлени сгради. Крайният срок в който трябваше да дадем крайна точка на приемане на документи по нея беше 15 януари тази година. През месец декември, когато беше взето решение за създаването на националната програма, която включва 100 % безвъзмездно финансиране беше взето решение, за да има равнопоставеност от една страна, за да се навакса закъснението от друга страна, предвид, че средствата от Европейските фондове изтичат и приключва програмата в края на 2015 г. беше взето решение да дофинансираме 25-те % собствен принос, който се изисква по ПРР със средства от бюджета, за да дадем равен шанс и равнопоставеност между различните сгради. Това доведе до много бързо повишаване интереса към програмата за европейско финансиране и буквално за един месец, а до тогава бяха подадени само 97 проекта, одобрени бяха подадени още около 200 нови сгради за финансиране и с тях общият брой ще стане 290. В момента тече процедура по преглед и оценка за подаването на заявления, дали отговарят на изискванията на програмата за европейско финансиране и на 16 февруари сме си дали крайният срок в който да обявим, кои от тези 290 сгради ще продължат по програмата. Като по-голямата част към момента, както върви оценката са допустими за финансиране.
Пред нас стои още един риск за това, че крайният срок, след като одобрим тези сгради, за тях да изберем изпълнител. Да направи конструктивно и енергийно обследване. След това да изберем проектант, той да проектира, след което да изберем строител, който да извърши строително-монтажните работи. С всичко това, крайният срок с извършени строително-монтажните работи и разплащане с изпълнителя е декември 2015 година. Един изключително кратък срок, въпреки всичко в тази сряда аз представих пред МС анализи на рисковете, взехме решение да направим всичко възможно, да се опитаме, всички сгради, които отговарят на изискванията да останат в програмата и за всички тези сгради, разбира се ние сме зависими от това дали ще има обжалване на процедурите, дали ще изберем изпълнители, да се опитаме да ги доведем до край и всички тези 290 сгради, колкото бъдат от тях всъщност одобрени да направим необходимото те да бъдат реализирани по програмата. Затова изчисленията показват, че при 290 сгради необходимият финансов ресурс при 25% съфинансиране за покриване на собствеността е около 15 млн. лв. е да бъде осигурен, за да бъде спешно довършена програмата. Така, че на заседанието вчера на МС това постановление, моят доклад и анализ беше подкрепено, сумата от националния бюджет чрез Националния фонд също е одобрена и тя ще бъде изплащана само срещу реално изпълнение и реален брой сгради, които достигнат до етапа на реално строително -монтажни дейности по приключване на дейностите по програмата.
Това е ситуацията към момента. Пак казвам на 16 февруари официално ще обявим брой на сградите, след което ще продължим с максимални усилия с доста ограничен капацитет в дирекцията по тази програма работят общо 10 човека по тази програма, а изведнъж сградите станаха много над първоначално планираните, но аз съм убедена, че можем и трябва да направим по-голям брой сгради да бъдат допълнени към тези, които ще бъдат към Националната програма.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - г-н Стойчев – БСП .
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: - благодаря Ви г-н председател, г-жо министър!
Въпросът към Вас може би и Вашия екип е породен от една доста наболяла тема, а именно свлачищата, които се появиха, знаем, че те не са нещо ново, а те се случват през последните години много често, когато има обилно снеготопене или обилни дъждове. В тази връзка искам да Ви попитам има ли вече регистър, в който да са описани съществуващи свлачища на територията на Р България и по всички републикански пътища.
Какви средства ще са необходими за отстраняването на тези свлачища и за възстановяване на пътните мрежи и откъде биха могли да се вземат.
Какви срокове биха могли да се отстранят свлачищата. Мисля, че проблемът е доста наболял и доста тежък, тъй като в района от който съм народен представител има два основни пътя, които свързват град Самоков със София и град Самоков с Пловдив и по двата пътя има пропадания на пътя, има свлачища.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - г-жа Павлова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря и аз г-н председател.
Уважаеми г-н Стойчев, наистина ситуацията със свлачищата е критична. Аз нося на Вашето внимание една карта, ще я оставя на Вашето внимание. Червените точки се виждат много добре. Положението е критично. Да, имаме регистрирани, имаме база данни на всички свлачища на територията на страната. Свлачищата са регистрирани и се поддържат със специален регистър. Към момента регистрираните свлачища са 1850. Общата им площ е над 207 хил. дка, като новите свлачища, които се активизираха са основно в Черноморския регион, в региона на Варна, Смолянско и Кърджалийско. Свлачища, които са в близост или директно компремитаращи републиканската пътна мрежа, включително общинската. Така и такива, които засягат по-скоро жилищни сгради, къщи и не са по протежението на пътната мрежа. В тези области, които споменах има затворени пътища, поради срутвания, включително и на скална маса. Последния пример от това е свличане на 2 хил. тона скална маса с тежка техника се премахват, така са пътищата в Смоленско, Кърджали, Крумовград, в Момчилград пътят е затворен и други пътища. Към момента изчисленията показват, че само за новоактивизираните свлачища, които касаят пътна мрежа, която трябва да бъде аварийно укрепена и обезопасена, средствата достигат до почти 20 млн.лв., необходими за укрепването на тези пътища. Давам пример с пътя Батак – Доспат, както и свлачища по Черноморското крайбрежие, пътя който е частичен, къщите, които се сринаха в посока курорта Албена и др.
Няколко са източниците на финансиране – първият източник безспорно това е бюджета на министерството, защото към министерството на регионалното развитие функционират три търговски, държавно-търговски дружества, така наречените геозащити, които имат ангажимента да следят, да наблюдават и да регистрират свлачищата, това е тази карта, която ви показвам, тя е изготвена от тях, като техен ангажимент по наблюдение на свлачищата и предписване на мерки за съответно ограничаване или превенция. Бюджетът, с който разполагаме в министерството е чрез рамкови договори се предоставя на тези търговски дружества, които извършват заснемания, които извършват своята дейност, свързана с мониторинга на тези свлачища в цялата страна разделени на три. Между трите дружества.
Отделно това другите източници, на които ще разчитаме са три.
Единият източник, безспорно това е Европейската солидарност, Европейският фонд „Солидарност“, както знаете министерството на регионалното развитие беше определен за Управляващ орган на средствата по този фонд. След подадените след критичната ситуация, която имахме във Варна – Аспарухово и другите региони, имаше одобрение за финансиране в цялата страна в размер на над 20 млн.лв., средства, които вече предстои като проекти да реализираме. Подадена е по линия фонд „Солидарност“ във връзка с бедствията и наводненията в Мизия, очакваме от там 4 млн.лв. също финансиране. В момента тече процедура по окомплектоване на документите през междуведомствената комисия. Срокът е 26 март, в който областните управители през Междуведомствената комисия да дадат своите заявки за последните наводнения, свлачища, срутвания, които се случиха след последните дъждове, които отново да подадем по линия на фонд Солидарност. Отделно от това през Междуведомствената комисия, всички средства за които не можем да пуснем заявка по линия на фонд Солидарност ще разчитаме на средствата, заложени в бюджета на Междуведомствената комисия за тази година е предвиден бюджет 70 млн.лв.
В по-дългосрочен план по линия на програмата Околна среда 2014-2020 за минимизиране на рискови свлачища, което касае и превенция и укрепване на свлачища и отсечки на свлачищни райони, имаме предвидени почти 20 млн. евро, за които министерството ще кандидатства през Пътна агенция – за свлачища по пътната мрежа и дирекция Благоустройство в министерството за останалия път свлачища, които не засягат директно пътната мрежа. Това са източници на които ще разчитаме, дори сумарно това, което казвам за тях изобщо не може да покрие нуждата, защото паралелно със своите ангажименти министерството изготвя актуализация на Националната програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията на Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015 – 2020 г. В момента е актуализирана ще я изпратим на междуведомствено съгласуване, анализа ни показва че за всички тези 1850 свлачища плюс новообразувалите се ресурсът, който е необходим е 840 млн. лв. за да можем да ги преодолеем тези проблеми. Така, че говорим за една изключително сериозна ситуация, недофинансиран сектор, в който 20 години държавата недофинансира и наличните средства не могат да покрият тази нужда затова за момента, средствата с които разполагаме преди всичко ги инвестираме в аварийни ремонти и укрепване, което е палеативно моментно решаване на проблемите, но дългосрочно не го решава.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - колегите от ДПС. Г-н Ахмедов, заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ: - г-жо министър!
Вие казахте, че тази Национална програма за санирането на панелните жилища ще се реализира в 264 общини.
В моя избирателен район сега отпаднаха две общини във връзка с критерия от 36 апартамента. Кога могат да кандидатстват останалите и какъв ще е критерия. До колко апартамента трябва да са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - г-жа Павлова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - в рамките на Националната програма, както Вие споменахте започваме с най-големите и най-тежки сгради. Това са сградите с над 36 апартамента. Паралелно с това в текущата, която приключва програма с европейско финансиране в нея бяха по-малките сгради. Предимно те са тези, които основно можеха да получават финансиране. Това, което планираме през 2016 г. е да разширим програмата. Новата програма с европейско финансиране предвижда нови 300 млн. лв. по програмата „Региони в растеж“ 2014-2020. За многофамилни жилищни сгради, чрез която ще можем да финансираме всички сгради, които отговарят на дефиницията многофамилни сгради, което означава, че сградите с по-нисък етаж е с по-малък брой апартаменти. На територията на 39-те общини, които са основни бенефициенти по програмата, а останалите по-малки общини с по-малкия брой сгради ще останат да могат да кандидатстват по Националната програма. Те трябва да отговарят на дефиницията многофамилна сграда, което означава да живеят в нея повече от две фамилии.
Само да поясня, че сградата която кандидатства по която и да е програма трябва да е проектирана най-късно до април 1999 година. До тази дата на 1999 година строителството по всички способи в страната не отговаря на изискванията за енергийна ефективност. От там нататък строените сгради отговарят и затова не могат да бъдат финансирани по тези програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-жо Павлова!
Аз ще задам един въпрос от името на Реформаторския блок.
И като става въпрос за Реформаторския блок ще задам въпрос за санирането.
Всъщност аз искам да Ви попитам – има ли гаранция че няма да се случи така, че при техническото обследване ще изпуснем някой мерки по конструктивното укрепване които в момента не са задължителни, но след два месеца или след година вече могат да са в много по-напреднала фаза и да се случи така, че ще направим саниране на блок без конструктивно укрепване, който след една или две години би излязъл от експлоатация или би създавал сериозни проблеми. Благодаря.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря за въпроса г-н Зеленогорски.
Важна е темата с конструктивните укрепвания и както и Вие казахте, този риск винаги съществува, но все пак нашата цел е да предотвратим именно този риск. Затова, като основно изискване, което сме заложили за да може една сграда да започне, където и да било ремонтни работи по нея трябва не само да има техническо и конструктивно обследване, но трябва да има своя детайлен технически паспорт. А той не се прави само за целите на програмата, а за целите на това всяка една сграда в този паспорт да знаем какъв е живата на сградата, сеизмичната устойчивост, кои са дългосрочните и краткосрочните мерки, които са необходими за да може сградата да си гарантира своята конструктивна устойчивост. Това, което финансираме по програмата е не цялото подновяване да изградим безспорно наново сградата, а това да направим всички необходими задължително предписани в техническото обследване в паспорта мерки, които гарантират това, че няма да опаковаме една сграда, която е технически или конструктивно неусточива. Затова в предписанията в методическите указания сме заложили, че задължителните мерки отговарят за конструктивния паспорт, в последствие за енергийната ефективност за постигането на съответния клас са задължителни да бъдат включени в проекта с който ще се прави сградата и ако по някаква причина собствениците откажат, защото има и този момент, ако се наложи да кажем с връзките да бъдат укрепвани, ако се наложи в основата на сградите да се прави някаква макар и микро сондиране и ако собствениците откажат не може да продължи финансирането на сградата именно за да предотвратим риска. Така, че по задължително предписаните мерки и конструктивни енергийни са задължителни, за да може сградата да продължи.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - от ПГ на АТАКА заповядайте г-н Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: – г-жо министър,може би въпросът ми няма да е актуален толкова.
Става въпрос за едно нещо, говоря по спомен – за автомагистрала „Хемус“ – две части – за старите лотове.
Въпросът ми е по-скоро ще бъдат ли приведени в съответствие да отговарят за магистрала, тъй като Вие сама знаете че отсечката между Шумен и Варна е пълна не само с дупки, но между Провадия и Девня е изцяло липсват заграждения, които да възпрепятстват излизането на животни на магистралата. Колкото и да е смешно, пред мен на магистралата се е появявала крава. На мен не ми е забавно, когато карам със 140 изведнъж да се появи крава на пътя.
Другата отсечка е Гара Яна до първия тунел на магистралата, където пътя отговаря на условията за разбиване на камъни в бъбреците и хората, които са избрани за народни представители от северната част на България знаят, защото ни се налага много често да минаваме по него и на абсолютно всички хора движещи се по този път, пътят наистина е в изключително лошо състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - г-жа Павлова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-н председател!
Благодаря г-н Александров! – прав сте. Безспорен е факта че не само за съжаление обаче тази магистрала тези участъци, които споменахте, за съжаление пак го казвам е валидно и за магистрала Тракия, и аз като Вас съм избрана от северна България от Варна, като народен представител, но в момента като министър отговорен за цялата пътна мрежа със съжаление мога да потвърдя, че състоянието на пътната мрежа е незадоволително особено старите участъци на магистралите. Факт е, че инвестираме нови средства в новите участъци, но поради липса на достатъчно средства в бюджета и по старите участъци правим само изкърпване на дупки и това е основното с което успяваме.
По отношение на магистрала Хемус и аз имам впечатления от миналото лято, че се само липсваше оградата, но и храстите не бяха изрязани. Те бяха стигнали до средата на скоростното платно и мантинелите които бяха огънати не бяха подменени. Същите през есента бяха подменени, храстите бяха изрязани и оградата възстановена към днешна дата. Така, че конкретния участък, за който говорите оградата беше открадната има го и това на много пътища. Напоследък стана модерно да се крадат мантинели. Затова сме предприели действия по тяхното застраховане. Да си възстановяваме поне частично разходите които изразходваме за мантинелите.
Това, което предвиждаме за тези участъци които споменахте, както и за другите участъци след приключване на зимния сезон изкърпване отново на дупките, защото за толкова ни стига бюджета, но ние сме конструирали бюджета за ремонт и поддържане на пътищата, така, че на най-тежките участъци да има частично изкърпване и все пак по-голямо по цялата широчина на шосето за да не бъде кръпка, а в по-широк мащаб, но това ще го правим на най-критичните участъци. На останалите участъци ще правим стандартно изкърпване на дупките за да може все пак да приведем пътя в сравнително прилични условия. Това е максимума за съжаление който можем да си позволим с бюджета, с който разполагаме. Така, че да, предвиждаме поетапната подмяна на всички липсващи мантинели, там където няма ограда за животните и изкърпването на дупките на всички приоритетни магистрали в страната.
Благодаря.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ:- да внеса малко яснота.
За съжаление пътен възел Гара Яна до Витиня е изграден от доменна шлака в недалечното минало преди 1989 г. и тази шлака на дълбочина стига до 12 метра, което обуславя постоянно накъдряне на тези участъци. Правени са опити през 1996-1998 година да бъде изгребана част от трасето за съжаление това не спираше химичните елементи в тази шлака и затова там постоянно настилката се нагъва и пада. Това е вследствие на химическите елементи, които работят долу в доменната шлака. Изключително скъпо е за отстраняване в момента това нещо. Правим чисто експериментални проби включително с чужди специалисти и пробни участъци да се види какво можем да направим на повърхността за да спрем тези явления. Ако намерим някакво решение ще започнем поетапно ремонтиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - г-н Славов заповядайте Вие.
ИВАН СЛАВОВ: Уважаема г-жо министър, аз ще поставя въпроса отново за пречиствателна станция за питейна вода в община Сливен. (не се чува ясно)
Как стои въпросът с нейното довършване и пускане в действие?
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: -г-жо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря и аз.
Уважаеми г-н Славов, днес за съжаление с още по-голяма увереност ще Ви отговоря, че пречиствателната станция за питейни води на община Сливен, така, както тя е планирана, така, както тя е предвидена в договора с който разполагам в момента като министър и е сключена от министерството през 2006 г. ако не се лъжа, е сключен договор не за пречиствателна станция, която да работи и функционира с добре работещ довеждащ и отвеждащ водопровод, а за музей. Потвърждавам го и днес. Сключеният договор за 34 млн. лв. с ДДС предвижда изграждането на пречиствателна станция, това е факт. Потвърждавам думите, които и към днешна дата са валидни на моя предшественик и настоящ президент г-н Плевнелиев. Тук през 2009 г. в отговор на парламентарен въпрос той отговаря, че за да се завърши станцията трябват 5 млн. лв. да, това е точно така, защото министерството има сключен договор за изграждане на станция и към момента изплатените средства са около 30 млн., за да се изпълни договора на 100% от усвоеното финансиране са необходими около 5 млн.лв., за да се завърши станцията, като станция. Но завършването на станцията като станция и аз го потвърждавам, че това е необходимата сума далеч не дава основание за нея да бъде издаден нито Акт 16, нито да бъдат направени 72 часови проби, нито да бъде въведена в експлоатация. Това е така, защото към тази станция няма предвидени, няма проектирани, няма изградени нито довеждащ водопровод, който да пречиства водата, нито отвеждащ водопровод, който да заведе и пречистената вода и да водоснабди кварталите на община Сливен. Затова казах тогава, казвам го и сега, че е музей. Фактите са такива. Да, министерството би могло, теоретично чрез бюджета да инвестира тези малко под 5 млн. лв. и тя да бъде завършена, но и да бъде завършена тя трябва да влезе в употреба. За да влезе в употреба първо е необходимо изграждането на довеждащи и отвеждащи водопровод, чиято индикативна стойност е около 8 млн. и 500 хил. лв. и паралелно с довеждането и отвеждането, разбира се и общината трябва да си направи вътрешната водоснабдителна система за да може тези части от община Сливен, които не са водоснабдени да получат тази вода, когато е направен довеждащ и отвеждащ водопровод. Затова при най-минимални усилия да направи довеждащия и отвеждащия, съответно помпената станция ,която да закара водата, плюс разходите, които дължим за довършването на станцията като такава, плюс разходите които до момента са дадени, а те са дължими около 250 хил.лв. затова че тя е замразена с Акт 10. За размразяването с Акт 11 и започването на работите са дължими още 150 хил. лв. и за охраната, която се извършва още 150 хил. лв., до тук половин милион за да я размразим, 4,5 млн.лв., за да я довършим, и още 8,5 млн.лв. за да направим довеждането и отвеждането и това е само за да докараме водата до Сливен.
Това са фактите и пак казвам, че аз съм уверена че е необходима, както в Сливен, така и в Шумен, защото е актуална тема, така и на много други места пречиствателни станции за питейни води. Но знаете че сега европейски пари се дават предимно за пречиствателни станции за отпадни води. За чистата питейна вода трябва да се грижим ние, но за момента не разполагаме с ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: благодаря г-жо министър. Г-н Славов.
ИВАН СЛАВОВ: – като Ви предлагам …бих искал да кажа, само това, че 30 млн. е далеч повече от няколкото милиона, необходими за довършването на пречиствателната станция.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря, да разбира. Трябват ни още 15 млн.лв. и ще стане работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря.
Колегите от ГЕРБ – втори въпрос.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: - благодаря г-н председател.
Един въпрос, който в момента представлява интерес, който съм убеден че в последствие ще бъде широко дебатиран.
Именно беше обявено, че се планира въвеждането на така наречената ТОЛ система – въвеждането на ТОЛ таксите. За някой от колегите, който може би не знае, ТОЛ – системата това е електронна система, алтернативна на винетната, която е за плащане на ползването на пътищата. Знаем, че в голяма част държавите – членки на ЕС е въведена тази ТОЛ систама, която от само себе си пък въвежда и принципа на по-справедливо плащане на пътните такси, тъй като важи принципа повече ползваш, повече плащаш. За да се въведе ТОЛ системата би следвало да се вземат предвид повече фактори. Трябва да се анализират различни варианти – за работа, бизнес и т.н. в тази връзка се интересувам дали са направени анализи, какви са възможностите за въвеждането на тази ТОЛ система в България.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: – г-жо министър заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-н председател.
Уважаеми г-н Проданов, да, потвърждавам, че така, както е заложено в нашата управленска програма и в приоритетите на министерството, като цяло е извършването на необходимите стъпки за анализиране и предлагане на бизнес модел и финансов план за поетапно въвеждане и преход от винетна към система за плащане не за време, а за изминато разстояние и ползване на пътищата. Тук ще кажа, че това е приоритет още от предишното управление на нашия мандат, когато включително имаше осигурено финансиране от проведена тръжна процедура и избран изпълнител, който да направи въпросния анализ. За съжаление тръжните процедури и договор с този изпълнител не бяха подкрепени от следващото правителство, бяха прекратени. Затова към днешна дата анализирахме какви са възможностите да направим този анализ, той е доста сериозен и задълбочен анализ, тъй като включва анализ на трафика, анализ на законодателството, анализ на финансовите възможности и т.н. по тази причина и възползвайки се от това, че Агенция Пътища е бенефициент по ОП „ТРАНСПОРТ“ в частта за техническа помощ в рамките на тази техническа помощ е сключен договор за 6,8 млн. лв., АПИ получава финансиране и по договор със Световна банка се реализират редица дейности по този договор за техническа помощ. В този договор обаче ние реализираме спестявания и неусвоени средства, в размер на 1399 хил. лв. и след преговори, които направихме предварително със Световна банка стигнахме предварително съгласие и вчера на МС получихме и мандат за сключване на Анекс към съществуващия договор със Световна банка за усвояване на този милион и почти четиристотин хиляди лева, с които да възложим на Световна банка да ни направят този детайлен бизнес-модел, бизнес план, финансов анализ до края на тази година. В резултат на този анализ който ще имаме възможност да представим и на Вашето внимание до 30 декември тази година ще има възможност държавата да вземе решение по кой път да тръгне. Дали да е частичен прехода от винетна към ТОЛ система, дали да бъде само за тежкотоварните превозни средства първоначално, дали да е само за магистрали и първокласни пътища. Всичко това ще ни даде този анализ като резултат. Даден е мандат, предстои утре да бъде подписан този Анекс към договора със Световна банка, той е обект на последваща Ратификация, за която ще разчитам на Вашата подкрепа, както на комисията, така и на парламента като цяло. За да можем да извършим този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-жо министър.
ДОРА ЯНКОВА: – Г-жо министър, като последствие на въпроса на г-н Стойчев – програмната декларация на правителството в т. 16 пише превенция и контрол на рискове от бедствия и аварии. Развит е с три точки – катастрофични пулове да се развие.
Въоръжените сили ще ги извадя към катастрофичния пул по-късно в програмата имате ангажимент и създаване на териториален резерв по региони.
По-късно в програмата, която МС е приел пак под т. 16 има три приоритета със седем цели. В два от приоритетите МРРБ има ангажимент. Още 2012 г. Вие и тогавашния Ви заместник анонсирахте създаването На Национален катастрофичен застрахователен пулт. В момента Вие го предлагате като възможност за финансиране на превантивни дейности, по същество то е застраховка, но в крайна сметка и тъй като това, което ние имаме като информация Турция има около 30% задължителна застраховка, Румъния 30, Франция 80, България ипотечните жилища може би.
Бихте ли ни информирали какво ще прави МС и ръководеното от Вас министерство в тази посока и на следващо място – аз се зарадвах на т. 16.3 – точката създаване на териториален резерв по региони в подчинение на областните управители и кметове, за да се използват от природни бедствия и аварии и се оказа, че това е потягане на националната система за ранно предупреждение, доброволните формирования които кметовете си създадоха през годините и като приоритет превенцията в Черноморското и Дунавското крайбрежие. Това, като основна цел на програмната декларация на правителството нещо много добре. От тук насетне в трите аспекта ангажиментите може ли малко по-голям коментар да направите – това, което ръководеното от Вас министерство ще направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - г-жо Павлова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-н председател.
Уважаема г-жо Янкова, безспорен е факта, че и преди темата с необходимите мерки, включително застраховане на сградния фонд стои на дневен ред, защото това е един от основните начини, по които можем да получаваме финансиране при наличие на щети за ремонти. Тук трябва да отбележа с няколко думи за катастрофичния пулт, но преди да кажа за него, потвърждавам, че Вие си спомняте, включително и с решение на парламента беше решено и задължени със Закона за държавата и със Закона за общинската собственост всички публични общински сгради да бъдат застраховани и това е нещото, което можем да наложим автоматично. След това остана отворен дебата, защото и до ден днешен се чуват различни и разнопосочни мнения за това, можем ли и трябва ли всеки собственик на апартамент или имот частна собственост, да бъде задължен да се застрахова. Анализът показва че има държави в които това е задължително и в които това е препоръчително, както Вие коректно отбелязахте. Анализът показва, че това е въпрос на застрахователна култура, която в България не съществува, като ние сме дали препоръките за това, че частния фонд трябва да бъде застрахован но към момента процента на застрахованите не е толкова висок. Говоря за застраховки за бедствия, въпреки че се предлага като услуга на застрахователния пазар. Това, което в момента е записано в управленската програма то е записано като ангажимент на колегите от Околната среда, но М-во на финансите също работят много активно по тази тема. Това е така наречения катастрофичен пулт, чрез който да се набира ресурс, с който да се заплащат именно в частната собственост. Моделът още не е разработен, това което мога да потвърдя е да се плащат обезщетения като един вид застраховки от общ фонд, който се набира. Дали ще е на регионален или на общински принцип предстои да бъде предложено и дискутирано. Като се отчита определена сума от средства, но идеята е за всяка сграда да се получава обезщетение, което да е съпоставимо с данъчната оценка на имота за да може да има реципрочност на сумите. До следващите месеци вече предстои това да бъде предложено и дебатирано как точно и на какъв принцип да бъде въведено.
По отношение на актуализация Националната програма за превенция за ограничаване на свлачищата тя анализира свлачищата, включително Черноморски и Дунавски регион ерозията и абразията, предвиждаме индикативните бюджети, но тук отново опираме до въпроса колко е необходимото и възможното , за да се осигурява финансиране за реалните мерки за превенция иначе като концепция ние го разработваме, като анализ и всичките мерки, всичките свлачища са разпределени в четири категории – аварийни, текущи, превантивни и т.н. всичко това се разработва от експертите.
Благодаря.
ДОРА ЯНКОВА: – незнам дали е вярно но от т. 6 и от програмната декларация от програмата на правителството си поставяте за цел в мандата правителството да направи катастрофичен пулт.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - вярно е, в мандата да стане.
ДОРА ЯНКОВА: – и второ, в същата програма, ние ще Ви подкрепим, но направете един публичен регистър на свлачищата, на опасните и нека да направим един дебат в парламента, да се задели ресурс, защото това е много по-важно, от този 1 млрд. да заделим 100 млн. и да решим въпроса, а в последствие да се търсят други финансови инструменти, тъй като става въпрос за съдбата на много хора, които попадат в риск.
Ние ще Ви подкрепим, ако имате такъв подход, а по отношение на катастрофичния пулт може би авторите на програмата малко са надценили текста, който са заложили в самата програма.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-жо Янкова включително и за тази подкрепа, но искам само да потвърдя, че ние освен карти и анонси за онагледяване на регистъра, регистър имаме и затова споменах, че благодарение на този регистър ние знаем тези 1850 свлачища. Те са разпределени в четири категории, като категория едно са свлачища за които съгласно регистъра и информацията са за неотложно и аварийно укрепване, защото са рискове за живота и здравето на хората и съответно територията на която се намират. И те имат своето остойностяване. Ще имате тази програма и наистина ще разчитаме на подкрепата на всички народни представители и на парламента за да осигурим целевия ресурс за аварийните поне.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря Ви г-жо министър.
Колеги от ДПС.
РАМАДАН АТАЛАЙ: - благодаря г-н председател.
Уважаемо г-жо Министър!
Много кратък и ясен въпрос – Кога ще приключи магистрала Марица.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-н Аталай.
В целостта си на всички дейности, които трябва да бъдат довършени по всички лотове и участъци на тази магистрала сме си поставили срок 30 октомври, с опцията пак казвам наводнения и свлачища, които могат да ни възпрепятстват това може да стене на 30 декември, докогато е валидността на Европейските фондове, но нашата цел е 30 октомври.
Ако трябва обаче да разбия този срок на подсрокове ние имаме участъци, които ще можем да пуснем още през юли месец това е Лот 2 на магистралата, а другия лот се надявам да го пуснем до 30 октомври в едното платно със съществуващия участък, защото Вие знаете два от участъците се финансират по ОП Транспорт, чието финансира приключва в края на годината и затова казвам ние имаме стария участък на магистрала Марица, който се довършва със средства от Държавния бюджет,който също трябва да бъде изградено дясното платно, след като то бъде изградено и довършено тя ще бъде завършена в целостта месец октомври тази година реалистично завършване и въвеждане на магистралата в експлоатация.
Благодаря.
РАМАДАН АТАЛАЙ: - аз не знам защо миналия път съм си записал че беше 15 юли единия Лот и септември беше обявено втория Лот и мисля, а сега отиваме на октомври месец.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: по договор е до октомври, а ни е ще се постараем за летния сезон и трафик да я пуснем, дай Боже да успеем. Потвърждавам сроковете юли месец се опитваме да пуснем по-напредналия Лот до Димитровград, там ни остават около 10 % реално работа. До връзката с магистрала Тракия –до Чирпан, искаме да е септември, а по срок е октомври.
РАМАДАН АТАЛАЙ: - благодаря Ви. Приветствам Ви за санирането, дано да успеете, желая Ви успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-н Аталай.
Аз имам един въпрос, по-скоро е към г-н Лазаров.
Има един мост в село Чумаковци обл. Плевен, който е затворен и е в много тежко състояние и бих искал да науча какви са идеите на АПИ.
Заповядайте г-н Лазаров-.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: - благодаря г-н председател.
Това наистина е един мост, който е на повече от 100 години, метална ферма, конструкцията с която е изграден моста за наше съжаление преди около 2 години получихме от фирмата изпълнител че 100 годишната гаранция на моста е изтекла и те спират да го поддържат. Наистина това е малко като виц, но това беше немската фирма, наистина се получи такова уведомление. Няколко са такива моста на територията на България, другите са по протежението на Марица. За съжаление моста е в тежко състояние но не безвъзвратно загубено като съоръжение и ние сме отпуснали тази година от 200 хил.лв. с ДДС 240 хил. лв. на регионалното ни поделение в Плевен, където ще бъде направен ремонт на подовите панели на моста, те ще бъдат укрепени и по този начин моста ще добие годност на експлоатация минимум още 5 до 10 години ако не и повече тъй като самата носеща конструкция е в добро състояние. Успоредно с това, имайки предвид състоянието встрани от него започва строителство на ново съоръжение с един малък байпас, това съоръжение тъй като то няма и нужния габарит да бъде заобиколено и да бъде изграден нов мост, който реално да поеме функциите на този път, който все пак провежда голямо движение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-н Лазаров.
Г-н Славов имате ли втори въпрос.
ИВАН СЛАВОВ: благодаря г-н председател.
Уважаема г-жо министър, искам да Ви попитам за състоянието на пътя Раднево – Гълъбово. Има ли възможност да се подобри неговото състояние, през тази година, тъй като това засяга голяма част от местното население, работещи в Марица – Изток І и ІІ.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - да, мога да потвърдя, аз го потвърдих преди две седмици, когато бях на посещение този път е изключително важен. Трафикът по него е много тежък, това е пътя Стара Загора – Раднево. Той е в много лошо състояние, защото самата основа на пътя е компрометиран от тежкия трафик, потвърждавам че този път е приоритет за нас. Той е на първо място в утвърдения списък за проекти, които да бъдат финансирани по програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. в неговата цялост, пълна рехабилитация на пътя. Така, че се надявам месец юни най-късно, когато ни одобрят ОП в индикативната ни програма за тази година това ще е една от първите оси за финансиране – пътната агенция имат проектна готовност – това също е добра новина, така че няма да чакаме проектирането му, а директно ще подадем своя проект за финансиране в Управляващия орган, което означава, че при успешно проведена процедура без обжалване още следващата година ще започне пълен ремонт на този пътен участък. Така, че важен приоритет е и ние знаем колко лошо е неговото състояние.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-жо министър.
Г-н Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ – благодаря г-н председател.
Аз предварително ще се извиня, може да не съм проследил става въпрос за Аспаруховия мост във Варна. Там има доста неразбории и от гледна точка кое е на общината, кое на държавата имаше нещо такова, че отдолу конструкцията на моста е на държавата, а отгоре асфалта е на общината, там има такива проблеми и с ВиК-та. Каналът на държавата, шахтата е на общината. От 40 години на Аспаруховия мост няма ремонти по него отдолу пък той е важна връзка между бъдещата Автомагистрала Черно море в бъдещ етап, която да свързва Варна и Бургас. Интересува ме дали действително е проверяван мост, в какво състояние е самата конструкция и ако не е проверяван, дали може да се осъществи такава проверка.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря, аз ще дам думата на инж. Лазаров да каже, но аз ще потвърдя, че моста – да, там е малко сложно взаимоотношението между общината и пътната агенция, защото знаете, че републиканските които минават през урбанизираната територия на съответното населено място имат смесена форма на поддържане, но именно по тази линия се направи и в момента е текуща детайлна инспекция на това което казвате Вие. Основата на моста, необходимата реконструкция, рехабилитация, предвидена е необходимото повдигане на плочата и изолацията, за да бъде приведен в състояние годно и отговарящо на изискванията. Идейния проект който е разработен за дейностите е на стойност около 36 млн. лв. но тук държа да отбележа, че това не е самия Аспарухов мост, който ние си знаем като такъв, това е цяла поредица от 6 на брой включително и Аспаруховия мост и са в една и съща аварийна система и който трябва да бъде участъци от тях да бъдат изцяло рехабилитирани, не само премахване на асфалта. Преасфалтирането е лесно и не е толкова скъпо. Тук говорим за конструктивно укрепване, повдигане на плочите, слагане на изолация сериозен ремонт. Иначе самия Аспарухов мост само за неговото укрепване са необходими 12 млн.лв. от общо 36 за цялата пътен участък. Това е което сме възложили с бюджета, и общината също е предвидила средства в рамките на нейната част. Така, че до края на годината ще имаме реално проекта, който детайлно ще описва тези необходими средства и поетапно чрез програмата ни за текущ ремонт ще правим ремонтните дейности, тай като Вие виждате, че това е един огромен ресурс и 36 млн.лв. няма от къде да ги извадим така, че идейния проект ще е готов.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: - имайте предвид, че през 2010 г. влязоха новите еврокомове за оразмеряване на пътни съоръжения на земетръс. Всички съоръжения, които са проектирани преди този период реално трябва да бъдат приведени към тези изисквания при последващите ремонти, реконструкции, аналогична е ситуацията и с Аспаруховия мост за да бъдат направени всички конструктивни промени, така че този мост и съоръжение да отговарят на изискванията за земетръс от 2010 г. наистина изключително ремонти и конструктивни промени трябва да бъдат направени. Усилени основите, отгоре самата конструкция с насаждането вие знаете на тези стълбове, които са за тролейбусната мрежа реално се ограничава преминаването на пешеходците, трябва да минават детски колички, всичко това, новите еластични огради също изискват по-голям размер. С всичко това трябва да се съобразим и предполагам към края на месец март в пътната агенция ще се разглежда а след това и в община Варна, тъй като те са възложител на идейния проект ще бъдат разглеждани окончателните варианти на проекти представени от фирмата и след това ще се търсят източници на финансиране .
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря.
Колеги, други въпроси – нямате.
Г-жо министър, благодаря на Вас и на Вашия екип за добре свършената работа днес.
Закривам заседанието.
ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева Н. Зеленогорски
