Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
05/03/2015
    1.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 554-01-29, внесен от Петър Славов и група народни представители.
    2.Среща с ръководството на Камарата на строителите в България.
    Стенографски запис!



    П Р О Т О К О Л


    № 5

    (Заседанието на комисията започна в 16.05 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство местно самоуправление.)


    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добър ден на всички!
    Господин заместник-министър, колеги от Камарата на строителите в България, благодаря ви, че сте наши гости. В точка 2 ще можем да обсъждаме вашите идеи.
    Имаме нужния кворум.
    На заседанието присъстват: господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
    От Камарата на строителите в България: господин Симеон Пешов – почетен председател; господин Иван Бойков – изпълнителен директор; господин Андрей Цеков, Иван Мирински, Николай Станков, Георги Линков; господин Борис Милчев – началник отдел „Правен“ в дирекция „Архитектура и градоустройство“ в Столична община и госпожа Валентина Бакалова – адвокат в Софийска адвокатска колегия, както и колегите от Движение „Защита на гражданите“ – Петър Донев, динка Лозанова и Пламен Гърбов.
    Преминаваме към точка 1 от дневния ред.

    1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 554-01-29, внесен от Петър Славов и група народни представители.

    Както знаете ние сме водеща комисия. В началото ще дам думата на господин Славов. Благодаря, че е тук, за да представи законопроекта.
    Заповядайте, господин Славов.
    ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин председател. Благодаря и за възможността да представя законопроекта, който подготвихме с колеги от ГЕРБ и „Реформаторския блок“ и консултирахме с доста експерти, адвокати, нотариуси, доста широк грък експерти по отношение на този проблем, който предполагам, че повечето хора познават. Проблемът с паркоместата не е от вчера и проблема със статута им не е от вчера. Както и вчера стана дума, понеже тук има представител на Нотариалната камара, но вчера имахме изслушване в Правна комисия и там беше дошъл председателят на Съвета на нотариусите и той сподели, че по негови наблюдения от доста години са правени опити подобно законодателно решение да се намери, но за съжаление никога не са стигали до на практика внесен законопроект и принципно даде подкрепа за така внесения законопроект.
    Предполагам сте се запознали с мотивите, но на практика преди всичко се опитваме да разрешим проблема, който и понастоящем съществува с паркоместата относно техният статут, относно законосъобразността на тези сделки, тъй като наистина доста хора са засегнати от това, че са си купили по техни убеждения паркомясто, както те се изразяват: „имам си нотариален акт за него“, но както юристите обръщат внимание нотариалният акт не те прави собственик и теоретично може да възникне и проблем в един по-късен етап. За съжаление и съдебната практика потвърждава проблема, тя еднозначно приема, че сделки с паркоместа, като такива, когато те не са гараж по смисъла на ЗУТ и не са обособен обект са недействителни, ако разбира се не са направени като идеални части от подземния гараж, който пък от своя страна води до проблема на съсобствеността с останалите съсобственици, които също са си купили по този ред невъзможността свободно да се продава и т.н.
    Това са насоките горе-долу, в които сме търсили разрешение. Преди всичко човек, който е собственик на паркомясто наистина се чувства собственик и да може да го разпорежда, ако прецени, че иска да го продаде или разпореди и неограничено, както би трябвало да бъде при една частна собственост.
    Помислили сме разбира се за завареното положение, както вече споменах, тоест – тези всички заварени сделки да се санират стига разбира се съдът да не ги е обявил за недействителни. Помислили сме и за това да не се злоупотреби с тази нова уредба в смисъл някой да вземе да изкупи N броя паркоместа и след това да се опита върху тях да построи примерно една нова сграда, което не е смисъл въобще на законопроекта и което също сме предвидили да не може да става.
    Ще завърша с това, че финансовият ефект, който може да се очаква върху икономиката като цяло би трябвало да бъде силно положителен, тъй като практически ще се отвори един цял вторичен пазар на паркоместа, тоест – хора, които искат да продадат паркомясто ще могат да го продават свободно. Такива, които имат кола, а нямат паркомясто ще могат да го купят свободно. Всичко това е свързано с редица приходи в държавния бюджет, в местните бюджети на общините под формата на местен данък, ДДС и т.н. Така че мисля, че може да се очаква изсветляване на значителен сегмент от икономиката.
    Коментирахме вчера неща, които може би трябва да останат между първо и второ четене, ако мине в пленарна зала, така че няма да навлизам в конкретика. Но принципно, ако подкрепите една такава инициатива и мине и в пленарна зала на първо четене съм абсолютно отворен да мислим за конкретни хипотези, дали нещо не е пропуснато или някакъв проблем не би се създал, който да разширим съответно на този етап.
    Ако имате въпроси съм на разположение.
    Благодаря.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
    Първо ще помоля господин Нанков, който е тук, да изрази становището на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
    Заповядайте, господин Нанков.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, заместник-председатели, господа народни представители, уважаеми гости,
    Изразихме писмено нашето становище още миналата седмица и мисля, че няма да е изненада, ако кажем, че принципно подкрепяме един подобен подход, подкрепяме поставянето на дневен ред на действия, които решават един дългогодишен проблем. Господин Славов в мотивите си изтъкна факта че N на брой години вече има в резултат на сделки на покупко-продажба на паркоместа без за това реално да имаме и нормативна база, правна основа. Факт е обаче, че от устройствена гледна точка винаги сме разглеждали паркомястото като част, която е прилежаща на самостоятелните обекти на сградата. Тоест, никога до сега от гледна точка на устройство на територията и на инвестиционното проектиране паркомястото не било самостоятелен обект. И тук вече основният въпрос и дилемата е какво ще предпочете и реши законодателят, реално да узаконим нещо, което се случва в практиката. Мисля че това не е лошо като подход. Факт е, че има подобна тенденция, така ли ще оставим сегашното положение и от друга страна склонни ли сме да придадем статута на паркомястото като самостоятелен обет.
    Съществуват и други чисто вещно правни препъни камъни относно конкретни текстове, които ни предлагат вносителите. Но аз мисля, че на първо четене, това е и становището на нашето министерство, препоръчваме на Комисията, това естествено е ваше конституционно право да решите как да гласувате, но ние принципно подкрепяме така предложените текстове. Естествено между първо и второ четене ще дадем конкретни предложения, но факт е, че това е един проблем, който е хубаво, че се поставя на масата и трябва да бъде решен.
    Това е нашето становище накратко.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин заместник-министър. Колегите имат и други становища. За експертите, които не са се запознали и за гражданите и журналистите да кажа, че има едно становище на Министерство на правосъдието. Те имат известни възражения по отношение на въвеждането на някои понятия – механизирана механична система по чл. 180а, което не е обяснено и няма анализ как това понятие ще се отрази при преизчисляване размера на свободните и застроени площи в поземления имот. Следва да се изследва правният ефект от прехвърляне на особения сервитут. Спорна е доктрината по отношение на сервитутното право дали може да се придобие по давност. От изложеното може да се добави, че ограниченият сервитут води до прекомерно раздробяване на собствеността – повече собственици и до практическа невъзможност за управление на собствеността. Те смятам, че е по-добре да се обмисли не е ли по-целесъобразно да се предложи различен правен статут на паркоместата в зависимост от местоположението им.
    Очевидно това е доста специализирана тема и би трябвало да има детайлно обсъждане, хубаво е и повече юристи да се включат и специалисти, които са точно в тази материя. Предполагам на Правна комисия сте обсъждали този въпрос доста по-детайлно, господин Славов?
    ПЕТЪР СЛАВОВ: Подхванахме го, но аз умишлено не влязох в детайли, защото наистина това си мисля, че са неща между първо и второ четене, които са решими и наистина тогава ще е момента вече да бъдат чути, помислени и да се търси решение.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Що се отнася до Националното сдружение на общините в Република България те по принцип подкрепят законопроекта, имат бележки и конкретни предложения. Считат, че предложената уредба на паркоместата се нуждае от прецизиране и съобразяван, както с разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от Закона за собствеността, тук се въвежда и Закона за собствеността относно правните характеристики на недвижимите вещи. Споменават, че се въвеждат изключения за случаите, когато паркоместата могат да се ползват като обекти чрез учредяване на особен сервитут, когато същите не са строеж. И едно възникващо противоречие със ЗУТ, тъй като съобразно съответни текстове обект на самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър няма как паркомясто да е обект, който не е строеж. Като цяло считат, че е възможно затрудняване на правоприлагането, особено като се отчита, че значителна част от паркоместата са общинска публична собственост, която е сериозен източник на приходи в местните бюджети.
    Тук има и едно становище на Нотариалната камара на Република България. То е малко по-детайлно развито и няма да ви го чета. Надявам се, че колегите ще се запознаят.
    Има и становища на граждани.
    Темата е доста дискусионна, аз чух много „За“ и много „Против“, но нека да отворим дебата и да чуем повече мнения.
    Кой иска думата, колеги?
    Господин Карагьозов.
    КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, скъпи гости, безспорно въпросът с паркоместата, който възникна през последните 10-15 години с оглед промяната на начина на строителство е един въпрос, който би следвало да бъде решен. Аз първо искам да заявя, че заедно с моите колеги от „БСП лява България“ ще подкрепим този законопроект, като обаче в същото време искам да изразя мнението, че между първо и второ четене трябва сериозно да се поработи. В това предполагам сме убедени всички, четейки и становищата тук на моите колеги, аз по образование съм юрист, по професия адвокат, включително становището и на моята колежка и на Нотариалната камара, разбира се ние виждаме, че това е един проблем, който трябва да решим, но трябва да го решим така, че да не влезем в противоречие с основните правни норми и закони, които действат към момента в нашето законодателство. Разбира се, че не всичко ще изчистим до край, но това трябва да се опитаме да направим и трябва да се опитаме да го направим от гледна точка на това какъв ще бъде този статут на паркомястото, което е основният предмет на уреждане, каква дефиниция легална ние ще му дадем и оттам разбира се, за да изчистим целия проблем с така нареченото паркомясто.
    Безспорно е, че ние, юристите, срещнахме затруднения, особено при сделките, търсихме какви ли не начини, за да опишем, че това нещо представлява нещо по-самостоятелно, отколкото общото. Аз лично съм търсил решение на проблема, като идеална част от общата съсобственост в подземни гаражи и ред други такива правни прийоми, което в края на краищата не е съвсем изчистено. И аз приветствам идеята, че се е тръгнало да се търси решаване на този проблем, но пак искам да заявя накрая – нека да помислим заедно и в крайна сметка да намерим най-точното правилно решение.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
    Госпожа Коцева – заместник-председател на Комисията.
    ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, господин заместник-министър, гости, по принцип ние представителите на парламентарната група на ГЕРБ подкрепяме идеята за предвиждане на законодателни промени, които да дадат възможност да се уредят проблеми, стоящи от доста години.
    Подкрепям господин Карагьозов в изказването си. Ние също смятаме, че има противоречия, които биха могли да бъдат изчистени между първо и второ четене и по принцип ще подкрепим на първо четене предложения законопроект.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Коцева.
    Госпожа Янкова – заместник-председател на Комисията.
    ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господни председател, госпожи и господа народни представители, господин заместник-министър, членове на Строителната камара, приемаме този законопроект като начало на една дискусия да учредим и да вземем решение по отношение паркоместата в инвестиционните проекти, тъй като в мотивите на вносителите като цяло има и романтика и прагматичност и неща, които са неразбираеми, защото първата част се казва, че проблемите с паркирането в големите градове са много големи и че трябват авангардни решения. След това във второто изречение се казва, че трябва да уредим сделките с паркоместата и логично Нотариалната камара да бъде много за. След това в третото изречение казваме, че това е част от българското вещно право, което за нашата комисия и за Правната комисия трябва да се намери златното сечение къде и как и отивайки в гражданския оборот на паркоместата, които са възникнали и които са вече на терен, като междублокови пространства, като изградена инфраструктура, която по смисъла на закона е безспорно публична инфраструктура по Закона за общинската собственост, отиваме в един коментар, препращаме се към ЗУТ и отиваме след това отново към доста спорното за мен т.нар. сервитутно право.
    Другото, което много ме притеснява, тъй като мотивите са доста объркани и го приемам, че вносителите много са мислили от различна гледна точка как да бъдат уредени тези неща. Че има празнота с новото строителство – има по отношение на собствеността. Но мисля, че и в момента и нотариусите и хората, които имат собственост не са останали без решение.
    Безкрайно много ме притеснява § 3, където с определението за паркомясто ние допускаме повече от четири тълкувания, в определени случаи доста спорни. Затова това, което сподели и моят колега адвокат Кирчо Карагьозов ние ще дадем съгласие да влезе на първо четене под изключително сериозни условия законопроектът, че има необходимост да уредим нещата с паркоместата преди всичко в инвестиционните проекти и че е необходимо да се даде един много продължителен срок. Може би в нашето предложение, господин председател на комисията – по-дълъг срок, дори до месец и самата комисия, и ние, и експертите да направим още консултации, за да можем да решим това, което е безспорно и да не се втурваме да уредим всичко, като решение.
    Затова действително ще подкрепим с едно изключително за мен много добре и много коректно подсказващо ни становище от министъра на правосъдието, който е безкрайно коректен към нас, като народни представители по отношение на материята, че тук има едно преплитане между ЗУТ и Закона за собствеността и трябва да бъдем по-ясни като законотворци.
    Много неща ме притесняват, няма да влизам в детайлни. Първо четене е, ще го подкрепим, като законопроект. В залата ще изкажем своите съображения и ще помолим за един по-дълъг период от време.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Янкова.
    Други колеги от народните представители.
    Господин Слави Бинев.
    СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
    Колеги, господин заместник-министър, драги гости, ние от „Патриотичния фронт“ също ще подкрепим законопроекта с една единствена забележка. Трябва да се съобразим особено за търговските обекти, защото специално за София се издават разрешителни за нови обекти в старите квартали, примерно се отварят търговски обекти с по четири паркоместа. Въобще не знам кой нормален човек може да издаде такова разрешително. Стават невероятни задръствания и без това в задръстена София и става някаква страшна какафония.
    Мисля, че е абсолютно задължително да се съобразяват разрешителните с изискванията, особено към търговските обекти, така че да не се получават тези лоши симптоми, които се получават. Още по-лошо е, че понякога законите са добри, но те се заобикалят по най-различни начини. Тоест, ние патриотите държим, ако законът е лош той да бъде променен, но в никакъв случай да не се заобикаля. Така че трябва наистина да се премисли и между първо и второ четене да се случи така, че той да обслужва гражданите не само на София, а и на България и да не създава допълнителни трудности и да се чудим после как да го нарушим.
    Това е единствената ни забележка, когато става дума за паркоместата, което е изключително важен проблем особено в настоящето.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Бинев.
    Заповядайте.
    БОРИС МИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър, законопроектът безспорно е необходим. Това е един дългогодишен проблем не само в столицата, а в цялата ни държава. Имаше няколко законопроекта във времето в предишни политически мандати, които имах за цел да решат този въпрос. Така или иначе не се стигна до някакъв резултат. Според мен трябва да се обърне внимание на Закона за кадастъра и имотния регистър. До сега в дискусията стана дума само за Закона за собствеността. Алинея 1 на предложения чл. 180а препраща на практика не към преходни разпоредби на ЗУТ, а към Закона за кадастъра и имотния регистър. Тази препратка означава, че всяко едно паркомясто трябва да има идентификатор уникален за държавата и съответно граници по смисъла на Закона за кадастъра и Имотния регистър. Според мен този проект не кореспондира със сегадействащите разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър. Това е единият проблем.
    Другият въпрос, това, което каза господин Нанков и господин Бинев – на първо място дали паркомястото трябва да държи като принадлежност към основа вещ, към жилище, към търговски център или трябва да е самостоятелен обект, който да участва в гражданския оборот, независимо от основната вещ, независимо от жилището, на което принадлежи, независимо от търговския обект или от нещо друго. По принцип повече от 15 години чл. 43 от ЗУТ и чл. 18 от Закона за устройство на Столична община изискват местата за паркиране и за гариране, както е термина, да са в рамките на поземления имот. Тоест, инвестиционния проект така да реши нещата, че да изведе автомобилите от улицата и да ги вкара в имотите на съответния обслужван обект. Това е целта на закона.
    Според мен също така трябва да се обърне внимание на това, че поне по мое мнение местата за паркиране и гариране са три групи – към обекти за постоянно обитаеми жилищни сгради, такива места към нежилищни обекти и такива, които са публична собственост, защото този проект според мен някак си не игнорира въпроса, че огромна част от паркоместата, особено старите жилищни комплекси в много случаи са публична общинска собственост, но те са част от уличната регулация. Давайки им статут на обекти по Закона за кадастъра и имотния регистър и вкарвайки ги в гражданския оборот стои въпроса публични ли са собственостите, частни ли са и как точно ще влязат те в гражданския оборот да не се получи един неочакван резултат.
    Има и други въпроси, но наистина проектът безспорно е необходим. Има създадени във времето и затлачени огромен брой сделки и съответно парични размествания, които ще се окаже, че необосновано направени, ако не се реши този въпрос.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Милчев.
    Очевидно е, че въпросът е доста сложен, а самият факт, че не е решен до сега е доказателство за това. Въпросът е, че ако ние днес решим той да бъде подкрепен това означава наистина между първо и второ четене да има достатъчно време да се впрегнат усилията на достатъчно компетентни специалисти да се огледат всички детайли и наистина да дадем едно добро решение, което ще създаде повече проблеми отколкото решаване. Очевидно темата е много тежка, иначе нямаше да се налага да го обсъждаме сега, а да е решен отдавна този проблем.
    Други желаещи?
    ПЕТЪР СЛАВОВ: Само едно изречение от мен допълнително понеже виждам, че доста от колегите се замислят по темата за тези паркоместа, които са част от улична мрежа и които са публична общинска собственост или държавна собственост респективно. Мислили сме го и това и мисля, че няма да възникне проблем, защото преди всичко смисълът на Закона за публичната собственост е неотчуждаема, тоест – те няма как да бъдат предмет на разпоредителни сделки, ако някой се притеснява да не тръгнат да бъдат разпродавани.
    Другото, което е, изрично е записано в законопроекта, че става дума за обект, който съгласно одобрен инвестиционен проект и т.н. Тоест, за да бъде предмет на тези законодателни промени въпросното паркомясто трябва да бъде част от инвестиционен проект, който е съгласуван и одобрен по съответния ред от съответната общинска администрация и т.н. Така че мисля,че този проблем няма опасност да възникне. Но разбира се ще го коментираме между двете четения, за да са спокойни всички, че подобно нещо не би се получило като проблем.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи? Няма.
    Аз ще изразя нашето становище на „Реформаторския блок“, то в общи линии си прилича със становищата на останалите парламентарни групи, които изразиха мнения. Естествено, че ние като опитни хора бихме се надявали при подкрепата на този законопроект на първо четене да се направи една детайлна дискусия, да има достатъчно време, както казах, да решим всички тежки казуси и да дадем отговор на всички евентуално нововъзникнали въпроси. Наистина, господин Славов, трябва много сериозно да помислим и по това как да заковем текстовете така че да не позволяват заобикаляне или една публична общинска собственост по определен начин да стане частна, а после да се прикрепи към някакъв инвестиционен проект и после да се получат втори и трети такива проблемни ситуации. Тоест, ще трябва много внимателно да се опише всичко в текста, за да не позволява заобикалянето му.
    Благодаря на всички!
    Който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо четене с тези уговорки, които направихме неколкократно, моля да гласува.
    Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
    Законопроектът е приет на първо четене със съответните уговорки.
    Благодаря, господин Славов.
    Преминаваме към точка втора.

    2. Среща с ръководството на Камарата на строителите в България.

    Радвам се, че и заместник-министърът ще остане за тази важна среща.
    Първо бих искал да кажа, че добра практика на комисията, която ние ще следваме в нашата работа е да се срещаме с различни браншови камари. В този смисъл срещата с ръководството на Камарата на строителите в България е първата по рода си на нашата комисия. Ние високо оценяваме вашите усилия и работата на камарата и присъствието й в обществения и икономическия живот. Силно се надяваме, че днешната дискусия с вас ще ни даде добри идеи за намиране на верни посоки в това доста трудно време, имам предвид все пак възстановяването на нашата икономика, възможността за един по-сериозен и ускорен растеж, който минава през законодателни и управленски усилия и бих казал едни по-приемливи за всички страни в процеса решения, а вие сте страна в този процес. Надявам се, че с общи усилия ще дадем шанс и възможност за едно по-добро развитие на бранша. Знаем, че обикновено, когато икономиката тръгне надолу първо се срива строителният бранш, когато тръгне нагоре – обикновено строителният бранш е водещ, така и като локомотив дърпа икономиката след себе си. Надяваме се, че нашите общи усилия и на парламента и на правителството ще дадат възможност, шанс за политическа стабилизация, каквато има и за икономическа и за финансова стабилизация и усилията на правителството и на мнозинството за това да довършим първия период успешно с еврофондовете и по-бързо да бъдат одобрени всички оперативни програми чрез допълнителен шанс за тласък на икономиката в България. Но все пак нека да не забравяме, че еврофондовете не са всичко, защото в един момент еврофондовете ще спрат, се секнат и тогава, ако икономиката не е достатъчно подготвена да приеме тези предизвикателства бихме могли да бъдем изненадани от други неблагополучия. Тоест, с голямата радост, че нещата вървят добре.
    По отношение на европейските фондове и като цяло икономическата активност и инвестиционната активност в България решително ще се подобрява, за да може да постигнем една от основните си цели, а тя може да бъде само една – повишаване на качеството на живот и следствията от това.
    Заповядайте, господин Бойков – изпълнителен директор.
    ИВАН БОЙКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, традиционна стана тази среща. От 2007 година насам, откакто се прие Закона за камарата на строителите в България ние провеждаме, нашата ресорна комисия, редовни срещи във всички парламенти и правим отчет за нашата дейност. Аз бих казал, че законът, който се прие е пример за добро законодателство. Той създаде ред в една система, която дава принос към вътрешния продукт на страната и система, която се допира до всеки човек в България. Основното нещо, което беше определено със закон беше създаване на централен професионален регистър на строителя, като целта беше да се каже кой кой е в системата, да се изгради професионален стандарт в строителството и главно да се спазва законодателството, което е доста сериозно и доста многобройно като нормативни документи.
    Бих могъл да ви кажа, че откакто е създаден регистъра и работи законът по наши сметки над 20 милиона лева да влезли в държавата като застраховки, преди това нямаше такава практика или тя се избягваше, макар че има законодателство. Спазват се професионалните стандарти по отношение на безопасни условия на труд в структурата на фирмите и повечето фирми излязоха на светло, работниците в тях работят на трудови договори. Този процес се следи и всяка година ние извършваме проверка на тези стандарти, като ползваме държавните институции НАП, НОИ и други структури. Регистърът е публичен, той е онлайн и по него всеки гражданин може да си направи справка коя фирма, вече имаме седемгодишна история какво е построила, с какво качество и какви професионални възможности има. В годините преминаха доста процеси, почнахме от големия брой фирми, които не спазваха никакви стандарти, стигнахме до сериозна професионализация на българските фирми, в момента те са конкурентоспособни на българския пазар. Знаете, че нашите колеги преимуществено изграждат магистралите, метрото, като по-големи обекти, голяма част от водните цикли в страната.
    Ние сме структурирани във всички области на България. Нашите колеги са в помощ на областните структури на държавата. Имаме изградени изключително добри връзки с кметовете по места, ние изпълняваме ролята на консултанти, отзоваваме се при всички възможни случаи. Знаете, че при бедствията в България първи се отзовават строителите, почти без изключение, навсякъде е така. Работим изключително добре с Министерството на регионалното развити и благоустройството и с всички министерства, в които има изпълнение на европейските програми.
    Втората ни област, в която работим това е тази, която е пряко свързана с вас – това са нормативни документи. След дълги консултации между нас Камарата на архитектите и Камарата на инженерите и професионалните гилдии. Ние изработихме три законопроекта, които касаят Закона за устройство на територията, които почиват на съвсем нова логика. Нашата основна цел е опростяване на строителния процес при запазване на контрола и качеството, вкарването на европейски стандарт, превели сме над 600 страници от немското законодателство, което служи за база и тези законопроекти са на вашето внимание.
    Вчера имахме консултативен съвет при министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предполагам, че ще протече една сериозна дискусия с Асоциацията на общините, тъй като засяга и тях този процес доста сериозни и с вас безспорно, за да се върви към едно приемане на такъв тип законодателство. То е съвсем реформаторско. Няма да се спирам по този въпрос повече, той е в бъдеще.
    Третата ни област, в която работим активно това е за професионалната квалификация на работниците. От тази година имаме решение, почваме да набираме работници за професионално обучение – дори такива, които нямат образование. Ще ползваме пак немският опит. Сигурно знаете, че имаме подписано споразумение между България и Германия преди години, на която база се изградиха няколко учебни центъра по такъв стандарт. Те в момента са затихнали, но ние искаме да ги ползваме, за да можем да обучаваме работници главно от малките и средни предприятия, като имаме идеята ние да плащаме обучението, като камара, за да може да се опитаме лека полека да запълним този стандарт. Имаме идея дипломите, които получават да важат в Европейския съюз, да работим по единен стандарт, такава е и процедурата и практиката вече в Европейския съюз, между нашите колеги и като законодателство.
    Имаме и работа по конкретни проекти. Може би тук моите колеги ще говорят по тях. Ние работим от една година по създадени алтернативни проекти по някои сериозни държавни магистрали. Имаме идея и работим вече по публично-частно партньорство за изграждане на някои пътища, за които няма европейско финансиране, главно с водещи европейски фирми и с наши фирми. Така че многостранна е дейността, така е заложена в закона.
    Накрая в заключение искам да кажа, че това е един изключително успешен закон и начина му на приложение. Това е признато и от нашите европейски колеги и всъщност е в полза на обществото и тази полза вече се вижда след седем години приложение на този закон.
    Ако може и колегите да кажат няколко думи.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Разбира се.
    Господин Пешов.
    СИМЕОН ПЕШОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати. Като почетен председател на камарата съм натоварен от ръководството на камарата да следя развитието от името на камарата на проекта „Струма“, който е най-големият проект в следващия програмен период. Може би вие от медиите сте запознати, ако повторя някои неща ще ме извините, но понеже е с изключителна голяма важност, от национално значение ще кажа няколко думи.
    Това е проекта с голяма история. Най-интересна и най-тежка е частта на Кресненското дефиле. 2008 година завършва разглеждането на 7-8 варианта и оценка на околната среда с един много голям анализ на проблемите на околната среда и накрая разбира се след анализ на всички варианти не много обосновани се утвърждава проект за дълъг тунел – 15 километра, две тръби, тоест – 31-километров тунел, който тръгва към Европа с предложение, което струва около 1 200 000 и отнема най-голямата част от парите, които са предвидени в следващия програмен период. Когато беше представен пред обществеността проекта за тунела академичната част, специалистите, строителите, експертите съзряха много големи проблеми в това предложение и поискаха камарата да защити правото на още един алтернативен вариант. Камарата защити това право и Министерството на регионалното развити и благоустройството, съгласувано с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на околната среда и водите възложи още един вариант, който в прединвестиционно проучване е готов. Става дума за паралелен на сегашното трасе още един път, така че се използва сегашното трасе в едната посока и в другата посока се построява ново трасе тип тунел-естакада-тунел-естакада и т.н., а сегашното трасе се реконструира изцяло.
    Този вариант в момента се намира в етап на разработка на ОВОС, която ще свърши в края на тази година и тези дни вероятно министерството ще обяви конкурс вече за идеен проект, така че в края на годината и догодина, когато дойде времето за апликационните форми да могат двата варианта да се сравнят. Камарата през това време организира голяма дискусия на всички геолози и академични среди с покана на международни експерти по геология, сеизмология и т.н. Оказа се, че не са взети предвид най-важните неща в Кресненското дефиле. Съжалявам, че ще съм малко по-детайлен, но сигурно ще ви заинтересова, това е най-земетръсната зона в Европа – 1908 година са станали две земетресения в течение на 20 минути, едното с амплитуда от 7,2, другото със 7,8 и разломът се е раздвижил много и той се наблюдава от БАН. Но вътре в планината има още разломи, които част от тях се наблюдават от БАН и сега започна да се разглежда този въпрос. Оказа се, че е много рисково от геоложка гледна точка да се строи този тунел заради тези разломи и това е общото заключение. Още повече, че от екологична гледна точка също не са отчетени фактите, че няма да се депонира толкова огромен скален материал, който е радиоактивен отгоре на това. Това БАН го изнесе за първи път и има газ радон, който в Крупник се наблюдава постоянно от сеизмологична станция, което показва, че земетресението не е затихнало. В края на краищата абсолютното заключение на всички специалисти в областта на геологията е, че е много рисков този вариант да се прави такъв дълъг тунел по всички показатели – и по време на строителство, и по екологични показатели, защото въобще не се разглежда как ще се стигне до изходните резервни шахти и планината ще бъде осеяна с временни пътища. Радонът не е споменат по време на експлоатацията, изсушаването на терена при строителството с едни шахти там ще го изсушат, тоест – всичко това не е разгледано.
    Заключението е, че много е рисково и при всички положения трябва да се мина на този вариант, който сега се разработва. Разбира се това решение ще го вземем в края на годината. Исках да ви кажа, че ще се икономисат около 500 милиона лева за нашата държава и варианта за „Хемус“ да продължи всъщност за сега е този. Министрите на регионалното развитие, на транспорта и на околната среда успяха в Брюксел да запишат вариант тунел или друг вариант, което позволява да се преразгледа схемата и освободените пари да отидат в Северна България, където ние крайно много се нуждаем.
    Защо ви занимавам? Защото ендиотата и еколозите са категорични за тунел и пишат непрекъснато до Брюксел и вие като депутати сигурно ще се срещнете с този проблем в Брюксел, още преди да се сме сравнили двата варианта те вече тръбят. Може би ще са склонни на две нива да минем, което е трудно, но строителите ще се справят с такъв вариант. Така че от името на камарата искам да ви привлека всички в лобито против тунела.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Пешов.
    Ние северняците сигурно ще влезем в това лоби, надявам се и южняците да влязат, за да се освободят средства за Магистрала „Хемус“.
    ИВАН БОЙКОВ: Мога да допълня, че работим върху публично-частно партньорство за пътя Ботевград-Видин, тъй като за там ресурс няма предвиден, но има вече заявен интерес от няколко големи фирми. Разбира се сложна е схемата, но има интерес. Тоест, ние работим и в тази посока, не само за този път, излиза пак напред и Свиленград-Русе пак по тази схема. Крайно време е ние считаме, че публично-частно партньорство трябва да тръгне в тази посока. Знаете, че ресурсът е доста ограничен за пътищата. Този програмен период свършва практически, следващият и няма да се инвестира в пътища, а ние имаме много голяма нужда.
    Горе-долу това са основните направления, по които работим. Важното е, че общественият интерес и нашата дейност съвпадат в много посоки, а и че този закон за първи път аутсорсва държавна дейност на частна структура, която изгради, направи и тя работи добре, защото Централния професионален регистър на строителството беше задължение на държавата по ЗУТ. Мисля, че това е правилна посока. Сега и други колеги искат да ни последват. Знаете, че има и колегите архитекти също имат да изграждат такива регистри.
    Това е в общи линии. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
    Бих искал да кажа, че тези три законопроекта за градоустройството, за строителството, за териториално устройство и регионално развитие са на достъп на колегите и на експертите от комисията и нашите нещатни експерти, специалисти в различни области. Ние всички ще се запознаем внимателно с тези законопроекти, с тези ваши идеи и надявам се на един последващ етап ще можем да продължим тази дискусия.
    Колеги, въпроси, нещо, което ви вълнува, искате да споделите с колегите.
    Заповядайте, господин Бинев.
    СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
    Колеги, драги гости, като член на Комисията по регионално развитие и благоустройство, която може би е най-много свързана с Подкомисията по усвояване на европейски средства, вече като неин председател ви заявявам най-отговорно, че винаги сте добре дошли на заседанията на подкомисията. Може би трябва да го организираме, защото смятам, че ние като подкомисия можем да ви бъдем изключително полезни този път европейските средства да бъдат не под 40% усвоени, а над 100%, дори и това е възможно. Смятам, че можем да изненадаме нашите европейски партньори и по-специално комисията и съм сигурен, че ще нанесем страхотна изненада на българското общество. Мисля, че това е възможно, звучи оптимистично. Много се радвам, че сте тук и можем този разговор да го продължим и в тази посока.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Бинев.
    Други колеги.
    Госпожа Янкова.
    ДОРА ЯНКОВА: Първо искам да изкажа уважение на камарата, че един бранш успя да го консолидира и в една по-далечна перспектива мисли за професионална квалификация и за безспорно един сериозен дял от българското стопанство, като управление и като ръководене.
    Интересува ме това след 2009 година до сега кризата, която безспорно ни удари, какви фирми преди всичко получиха голям удар – малките, средните или големите? Успяхте ли помежду си професионално да си подадете ръка и при изчезването те вляха ли се на друго място?
    Още един въпрос, който е в моя избирателен район, откъдето има много хора, които са строители, коментира се вече, че има липса на работна ръка в бранша строителство. Това как го анализирате, защото с голямо уважение се отнасям? Ние с господин Зеленогорски, като кметове в един период от живота си, двата центъра са на територията на Плевен, Смолян и Пазарджик – немските центрове, едни прекрасни места за квалификация и предквалификация и идеята е такава при Министерство на труда и социалната политика и сигурно това ще го направите. Но има ли какво да се обучава?
    Още един въпрос, който според мен е изключително важен. Ние знаем ролята на надзора и контрола, но до тук има изгорял главен архитект, строителна фирма, надзор и контрол няма. Там всичко е наред, а в крайна сметка в бъдещето, в градежа на България, на модерна България е необходимо качествено строителство. Имате ли вътрешни механизми, в които да има фирми, които излагат бранша? Ще ме извините за думичката, която употребих, защото не ми се иска, познавам добре историята на град Ялова в съседната страна Турция, че при земетресението, което беше 1999 година в България се усети, преди всичко там голямото срутване и многото жертви е на некачествено строителство, ползване на пясък от плажове и други места. Тоест, този вътрешен контрол, ние устройството законодателното ще го създадем, в целия този процес преди всичко е лицето, бранша като име, имаме ли го като защита? И тук няма да се притесня да споделя, че познавам историята на строителството на пътя Асеновград-Чепеларе. От желанието да стане по-добър строителят, който е избран, който е известен, мой съученик, като че ли пътят се строи вече 7-8 години и става все по-зле. И аз лично не бях удовлетворена от отговора на Лазаров, че една цяла зима ние държим една тапа и вървим на светофари и цял един район, където туризмът зимата е поминък, защото строителят щял на пролет това да го направи. Иска ми се някак си това да го направят, казвам го по простата причина, че имам в себе си първото чувство, че като ми замирише на вар и цимент е най-доброто, защото съм строителен техник по първа професия. Затова зададох въпроса, защото ме боли понякога за бранша и има ли защитен механизъм лицето на строителния бранш да бъде защитено? И ние трябва ли да правим нещо или вие ще си го направите сами?
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, господин Бойков.
    ИВАН БОЙКОВ: Уважаема госпожо Янкова, три въпроса зададохте.
    Първият. През 2008 година имахме обем 22 милиарда лева, ние сме ви дали аналитичен материал, сега сме наполовината, но изчезна частният инвеститор в годините на криза, лека полека си отиде и сега разчитаме основно на обществени поръчки и там сме се съсредоточили, за да можем да създадем добра среда, от наша гледна точка.
    Сега стои въпроса с работниците, много сложен въпрос. Трябва да ви кажа, че той не е само в България. Ние се връщаме от Германия преди 6 месеца, обиколихме 4 центъра за обучение, там има три степени на обучение – на хора, които имат 2-ри, 3-ти клас, учат ги да пишат и да работят едновременно, дават им професионална квалификация; на хора, завършили 11-ти клас, които стават майстори; обучават и студенти. И тук стои въпроса много сериозно – в тези центрове се обучават на практика студенти, но не само да участват там, но и дават свидетелства, че могат да работят. Тоест, там дуалното обучение в тази схема върви. Има четвърта степен – за ръководители на обекти, които са малко повече отколкото нашите ръководители на обекти, защото им дават и финансова и икономическа квалификация.
    Амбицията ни е да започнем отдолу нагоре, а ние загубихме около 350 хиляди работника, те са в Португалия, Испания, Италия, Германия. Главната сила идваше от Вашия район и от съседния район – Кърджали, там са потомствени строители, но тези хора се ориентираха по различни съображения, икономически, отидоха там. Сега има една голяма маса от хора, които не са квалифицирани, ние установихме със съжаление, че нашето средно образование изважда хора без умения, не говоря за знания. Изключително ниско е нивото на придобиване на умения в професионалните гимназии, които се казват професионални, до 11-ти клас имат общообразователна програма и след това учат една година. Затова ние бяхме принудени, в България има над 250 центъра за обучение по фирмите, което обаче не попълва процеса на обучение на хора, на работници при нас. Затова се ориентирахме да работим в немската система, за да обучаваме, като сме решили първите една-две години да бъде за сметка на камарата, за сметка на вноската, които фирмите вкарват в Централния професионален регистър на строителя и то са главно малките и средни фирми, тъй като големите си обучават що-годе сами работниците. Повече от 80% са малки и средни фирми в регистъра. Структурата е такава – средните са около 10-15% и остават 5% големи по нашите стандарти. Практически около 15 фирми в България могат да изпълняват големи структурни обекти и то в консорциуми, тъй като се искат и финансови възможности, иска се и възможности да се управлява логистиката на големите обекти, а за тази цел трябва да има квалифицирани кадри.
    Не по-добре стои въпроса и с инженерите, които излизат от висшето образование. За съжаление ние сме принудени да ги дообучаваме след това около една-две години, а и голяма част от тях нямат желание да работят по обектите, а излизат като проектанти или друг тип специалисти. Но този проблем не е само в България, той е навсякъде. Така или иначе ние трябва да вземем меки. Единият път, по който работим заедно с нашите европейски колеги е уеднаквяване на изискванията за професия. Вече вървят единни стандарти в Европейския съюз, така че като се обучава в България да може да работи в Испания и на други места. Нашите работници са добри. Имаме традиция в това отношение и те се реализират успешно там, защо не и тук – въпрос на развитие на бизнес. Така че затова нашата програма е дългосрочна, тя е насочена две-три години напред, като след една седмица в камарата почва обучение на 30 човека, които са ни подадени от Агенцията за социално подпомагане. Ще ги учим 6 месеца на немски език, след това ще бъдат в Германия на обучение професионално там и би трябвало да излязат с дипломи, дали ще се върнат в България е друг въпрос, но ще получат европейски дипломи за майстори по своята специалност. Това е пътят, но ние не можем да покрием като камара. Разчитаме на вас много внимателно да гледате въпроса за професионалното образование. Знам, че текат дебати по тази тема при вас. Това, което е в момента не покрива нуждите на промишлеността, не е само при нас проблема. След закриването на техникумите и въвеждането на тази система изпитваме огромен недостиг на средни ръководители, т.нар. технически ръководители, които са основата, гръбнака на строителството.
    По третия въпрос. Често минавам по този път. Тук вече е въпрос на финансиране. Честно казано не зависи от строителя дали да работи или да не работи на пътя. По-скоро проблемът е с недофинансирането на тази дейност, неглижирането на някои проблеми, които излизат. Знаете какво се случва със свлачищата и другите неща, те са публични. Това са изоставени проблеми от години.
    Така или иначе много важен е въпроса за качеството, изключително важен. Вие ме попитахте, аз ще бъда съвсем откровен към вас, има ли такива фирми – има, да. Има фирми професионални обжалвачи, знаете, че има такава система за обжалване, която пречи на държавата, пречи и на нас, бави нещата със 6-8 месеца по търговете. Има фирми, които не покриват стандартите за професионализъм в системата. Благодарение на регистъра ние имаме изключително детайлна информация какво се случва в системата. Има и 1% фирми, има ги в мониторинга за обществените поръчки, ние го правим всеки месец за всички поръчки в строителството, които даже не са регистрирани в системата, а работят, не спазват закона. Слава Богу те са малки проценти, лека полека системата изчиства този тип фирми. Има ги – да. Имаме етична комисия, която работи много активно в това отношение. Тя работи по места, не в София, а по области, колегите знаят кой кой е. Затова сме в изключително добри отношения с кметовете по места, имаме рамкови договори за сътрудничество с повечето от тях, хората се знаят и няма по-добра система за отсяване на тези фирми от самоконтрола вътре в нашата система. Разбира се има какво да се желае и от контрол от държавните структури. Знаете, че има много контролни органи, има и много компромиси. Но общо взето все пак вие виждате, че нещата със строителството вървят. Вкарваме магистралите в експлоатация. Ние сме последни във веригата и сме принудени да коригираме грешки в целия процес – от заданието, от проектирането, като стигнем до крайния продукт, защото в края на краищата хората искат да видят нещо завършено.
    Имаше един период на дъмпинг много сериозен в държавните поръчки, слава Богу минахме през този етап. Българските фирми вече са конкурентоспособни и в България, бих казал повече от конкурентоспособни по отношение на организацията на труда, по отношение на изграждането на обекти и в края на краищата не гледайте неравностите по магистралите, хайде вижте метрото – метрото се строи от български фирми, с много добро качество, срок, добри цени. Така че има и добри примери, има и проблеми. Но ние работим активно в тази посока. Констатираме нещата, ще ги отнасяме и към вас. Работим изключително добре с ресорните министерства, с оперативните програми, категорично. Така че не са извън нашето полезрение.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Коцева.
    ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
    Чест и уважение и респект към труда, Вашият, хората, които представлявате – именно строителите в страната ни.
    Аз съм преподавател по професия и разбира се ще започна с това, което и нас, като законодатели, ни вълнува – именно, че средното образование не дава този продукт, който вие очаквате, фирмите. По този повод още в миналото Народно събрание ние подготвихме и направихме промени в професионалното обучение, дуалната система, в която наистина Германия беше нашия опит. Сега на дневен ред е и Закона за предучилищното и училищно образование. Във философията на този закон също се опитваме да преборим една стара максима, а именно, че в България няма работници нито по съзнание, нито по образование. Разбира се няма да се впускам във всички тези подробности, адмирирам това, което правите и вие за обучение на хора, които ще бъдат нужни и квалифицирани в областта, в която вие работите. Отново ще повторя – с много уважение и към доайена, който познавам тук господин Пешов и за всичко това, което и той в личен план и фирмата, която представляваше прави в моя избирател район София област, специално в Самоков, с което се гордея безкрайно много за всичко това, което е направено.
    Благодаря ви и за подкрепата на камарата, която давате и за Националната програма за енергийна ефективност – нещо, което събуди доста коментари в обществото ни. Разбира се и на ценните съвети, които отправихте и към министър Павлова именно за това как да бъдат извършвани обществените поръчки, кое да бъде определящо.
    Още веднъж – с уважение към труда ви и надявам се наистина за едни срещи, които ще бъдат полезни и на нас, като законодатели и на вас, за да вършите добре работата си, за да се помни и да се знае всичко това, което е направил строителят и да бъде наистина за доброто на страната ни.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря на госпожа Коцева.
    Други колеги. Очевидно няма. Така че много благодаря, колеги. Благодаря за информацията, която ни дадохте. За нас не е без значение как функционирате, какво бихме могли ние да направим за вас и силно се радвам, че има добро сътрудничество и с Министерството на регионалното развити и благоустройството. Ние сме отворени към всички ваши идеи, въпроси. Не е проблем да участваме заедно и в други бъдещи срещи, в дискусии. Разчитайте на нашето присъствие. Силно се надявам наистина, че ще направим заедно смели стъпки, за да можем, надявам се в един доста обозрим период от време да постигнем и средноевропейско качество на инфраструктура в България и то в цяла България, не само в южна, което за нас е изключително важно.
    Благодаря на всички.
    Закривам заседанието.


    (Заседанието завърши в 17.30 часа.)






    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯТА ПО
    РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
    БЛАГОУСТРОЙСТВО И
    МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:


    (брой знаци 50 473) /Найден Зеленогорски/
    Форма за търсене
    Ключова дума