Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
02/04/2015
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 554-01-54, внесен от Иван Станков и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-55, внесен от Павел Христов, Пламен Манушев и Цветомир Михов.
П Р О Т О К О Л
№ 8
Днес, 2 април 2015 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от зам.-председателя на комисията г-жа Ирена Коцева.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, гости! Имаме необходимия кворум, за да започне днешното заседание при предварително обявен
На заседанието ще присъстват по т. 1 от Министерство на земеделието и храните – Валентин Чомбов, Даниела Александрова, Деница Александрова и Марияна Аврамова. От Министерство на вътрешните работи – Веселина Рачева.
По точка 2 – от Министерство на вътрешните работи – Катерина Хаджиева и Бойко Рановски. От Движение „Защита на гражданите и държавата” – Петър Донев и Динка Лозанова.
Има ли предложения към така предложения дневен ред? Не виждам. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се с 12 гласа . Против и въздържали се – няма.
И по първа точка от дневния ред – Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество давам думата на проф. Станков, за да презентира законопроекта.
ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представители на комисията!
По представения законопроект за разглеждане мога да кажа, че необходимостта от този закон произтича от няколко сериозни, важни за нас съображения, на първо място от всички тези промени, които са настъпили в нашата страна. Досегашният закон е трудно приложим, тъй като е доста остарял. Там има няколко понятия като народен съвет, организации и от този род неща, несъществуващи, които трябва да бъдат променени, да бъдат съобразени с новите обществено-икономически условия, в които се намира страната. Също така настъпиха и доста законодателни промени и вие знаете, че само в последно време са приети два много важни закона за българското земеделие – това са Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и Законът за подпомагането на земеделските производители, с които съществуващият закон също трябва да бъде съобразен.
И най-важното, което считаме, че е крайно необходимо, ние да защитим населението в селските райони, там където има селскостопанско производство, като всички знаем какво се случва в нашите села, в нашето селско стопанство, за всички набези, за кражбите, които се правят, така че населението се нуждае от такава защита.
Трябва да ви кажа, че ние получихме предварителна подкрепа от много кметове на общини. Сигурно и при вас е постъпило едно последно предложение, сигурно го виждате, там има няколко неща, с които ние сме съгласни и считаме, че можем да се съобразим, така че законът е отворен за всякакви предложения, които могат да бъдат полезни, за да се направи един наистина работещ закон, са добре дошли за нас.
В проекта за закон има няколко важни момента, на които искам да обърна внимание. На първо място е това, че в закона се предвижда произведената селскостопанска продукция да се продава, да се реализира само на определените за целта места. И това определяне е от общините, от кметовете, от общинските съвети като тук става дума за търговията на дребно, като всички сме наясно, че навсякъде се отварят такива пунктове, навсякъде се продава продукция, млякото в бутилките и други, други неща, при които има опасност не само за силно влошено качество, но и като безопасност на тези храни.
И другото – трябва да се знае какъв е произходът на тези стоки, които се предлагат. Това е за търговията на дребно от земеделските производители. А за търговията на едро – тук определящо значение и роля имат стоковите тържища и борси, където трябва да се реализира тази продукция на едро.
Следващото е охраната на земеделските имоти, като за охраната на земеделските имоти се предлага да има полски пазачи, както е било през много етапи от развитието на държавата, така както е и в много страни, за да могат наистина да се защитят селскостопанското имущество, произведената продукция. Също така се предвижда да има и доброволци, доброволни отряди, които да се определят със заповед и с решение на кмета на съответната община и частни охранители. То и сега ги има тези частни охранители в по-големите земеделски стопанства, в по-големите имоти.
Всички подробности са описани в предложението, което правим. Аз казах, че има някои неща, които не се приемат от кметовете. Това е най-вече по отношение на финансовите въпроси. Кметовете не искат да се ангажират с тези неща, защото нямат достатъчно капацитет да извършват това, с което ние сме съгласни и сме готови да се съобразим.
Аз мисля, че не е необходимо повече да говоря за подробностите. Навсякъде поставят въпроса имаме ли някакво предложение за връзка с МВР, за връзка с Противопожарната безопасност. Аз смятам, че тези неща са определени ясно и точно в закона – тясно взаимодействие с МВР и с пожарната, така че – отворени сме да приемем вашите бележки, вашите съображения и да се съобразим с тях. Благодаря.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: И аз Ви благодаря.
Само за информация – имаме становища от Министерството на земеделието и горите, Националното сдружение на общините, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи. Колеги, няма да чета становищата – имате ги на разположение, имате думата за коментар.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, гости!
От името на вносителя чухме подробно предпоставките за внасянето на този законопроект и наистина с цел да се уеднакви терминологията би следвало да протекат тези промени. С оглед всички тези становища, които и Вие госпожо председател изчетохте, виждаме, че те в своята същност имат определени забележки, но както Вие казахте, законопроектът е открит, отворен, така че предполагам между първо и второ четене ще настъпят известни промени. Най-вече ние не сме все пак водеща комисия, но нас ни интересува отношението на закона, нормите към правата и задълженията на местните власти.
Становището на Сдружението на общините е коректно и обхватно са посочили своите забележки и аз мисля, че ако бъде приет и подкрепен от Народното събрание на първо четене този законопроект, вече на една евентуално подготовка за второ четене, смятам че там ще бъдат истинските дебати. В тази връзка искам да кажа, че от името на нашата група, ние ще подкрепим внесения от вас законопроект.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви. Други колеги. Г-н Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Донякъде г-н Проданов е много прав за всичките неща които ни каза, а именно становището на Националното сдружение на общините, на Министерството на вътрешните работи, че има проблеми, които са свързани с така направения проектозакон. Предложеният законопроект е много навреме и е на една тема, която е много наболяла, а именно за българския селскостопански работник, за опазването на имуществото и за продукцията, която произвежда. В действителност, тези неща, които са предложени, проф. Станков, са удачни, но казвам но има един проблем, а именно финансирането, както и Вие отбелязахте. Как ще става това финансиране от страна на общините. Има общини, които са в доста затруднено положение и не биха могли да си позволят наемането на полски пазачи, доброволци или какъвто и да е друг вид охрана на полските имоти, които се ползват от селските стопани. Затова може би трябва първо да се потърси начин за финансиране на цялото това мероприятие, тъй като то като обем не е никак малко. Една охрана на един полски имот може би като финансов ресурс ще бъде много тежко като обем и финансиране, тъй като може един имот да бъде в една част на дадена община, друг имот в друга част на дадена община, разпокъсани са имотите, няма я комасацията. Говоря за по-малките общини, защото в по-големите общини, където са по-големи имотите и площите е по-лесно и по-лесно ще се охранява продукцията, но там пък тяхната продукция не е толкова застрашена от набези, тъй като в големите площи се отглеждат предимно житни култури и култури, които не са толкова застрашени от набези и кражби.
В по-малките населени места, по-малките площи – овощни градини, зеленчукови градини, картофени насаждения и от този сорт култури, които се засаждат в по-малки по площ територии, биха били застрашени повече. В същото време тези територии са доста разпокъсани в конкретните общини и територии на страната.
Затова може би ще трябва много точно да се предвидят средства и да се конкретизират какви средства ще бъдат нужни и да се потърси участие на държавата в тези мероприятия, тъй като самите общини не биха могли да се справят с обезпечаването на този финансов ресурс за осигуряване на тази дейност.
А иначе като идея е много добро и както казах доста наболял проблем, още повече в предишните години, знаете особено в Кюстендилско, в черешовите градини и територии, където има лозови масиви са силно застрашени и хората постоянно търпят загуби и щети, които не могат да ги покрият със собствени средства и също така не биха могли да опазят своята земеделска продукция. Затова казвам, че като законопроект е добро като идея, но трябва да се потърси обезпечаване от държавата. Благодаря.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, други колеги.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря госпожо председател. Уважаеми проф. Станков, аз бих искал в конструктивния дух на вече направените изказвания да кажа - подкрепяме законопроекта и предполагам, че една от предпоставките за този дух е именно актуалността на предложението за изменение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, както и уважението, което се показва към земеделския труд.
Мисля, че сериозният подход на комисията намира израз в отклика на няколко министерства и независимо от отправените съвсем справедливо въпроси относно прецизността в някои предлагани норми, самият факт, че министерствата предлагат промени по същество, говори за необходимостта от точно този закон и свързаности, които се съдържат в процедурата за усъвършенстването му до окончателното му приемане. В този дух на уважение са ангажирани отговорни хора – народни представители, смятам че законопроектът отговаря на проблеми, които търсят и могат да намерят решение – подкрепям законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Други желаещи. Имате думата..
Проф. ВОДЕНИЧАРОВ: Аз бих помолил колегите между първо и второ четене да огледат от теоретическа гледна точка текстовете , защото има много нечисти формулировки. Ще кажа няколко накратко конкретно.
„§ 3. Държавният орган и органите на местната власт и местното самоуправление.” В Конституцията, най-вече говоря за Закона за местното самоуправление и местната администрация за орган на местното самоуправление е местната администрация, защото така както е написано в местните органи се включват и органи на местното самоуправление. Или едното трябва да се каже – органите на местната власт, или другото.
В § 3 – предлагат се специални режими за обезщетяването на вредите. Може би колегите имат предвид, че специалните текстове включват общия принцип както принципа на lex jeneraly. Не, това не е принципът на lex jeneraly. Проблемът тук е, че ако кажем, че органите на местната администрация ще обезщетяват вреди – това е специална процедура. Как ще стане практически. Трябва да кажем как се обжалват актовете, пред кого се обжалват. Актът там ще действа ли, няма ли да действа. И аз предлагам тук да отидем по общия ред по НПК, нещо което да дадем за всички обезщетения. В противен случай ще влезем в една доста широка гама да обясняваме, да създаваме нови редове, нови процедури, което не е характерно за нашето законодателство.
В § 5, ал. 2 – казва се кметовете или кметствата организират или контролират еди какво си. Защо изключваме кметовете на общините, тъй като районите, кметствата са съвпадни административни териториални единици на общината. След това – как да налагат административни наказания. Казваме те издават наказателни постановления, те всъщност налагат административните санкции, благодарение на тези наказателни постановления. И още нещо – административно-наказателното обвинение на юридическите лица не предвижда административни наказания, а предвижда имуществени санкции. Това се включва другия път, ако искаме да кажем.
В следващата ал. 3. „Оказват обществено въздействие”. Но нали наказанието, което по-нататък ще се наложи с наказателното постановление има генерална или индивидуална превенция. Нали именно наказанието го налагаме за обществено въздействие по така наречената генерална превенция.
След това – в § 7 – казва се – „При изпълнение на своите задачи полските пазачи имат права и задължения на длъжностни лица”. В българското законодателство има няколко дефиниции на длъжностно лице. Коя от тях ще използваме? Най-общата дефиниция е казана в Наказателния кодекс – чл. 93. Но има редица други дефиниции. Необходимо ли е те да имат статут на длъжностни лица, при положение че тук се засягат права, свободи и законни интереси на граждани. От името на държавата ли ще действат и защо трябва да имат този статут.
След това - в § 9 – „Незабавно да уведомяват кмета на най-близкото районно управление на МВР”. Кой кмет? След като говорим за три видове кмет – на район, на община, на кметство. Нека да си възстановим терминологията в последното изменение на Закона за МВР - при констатиране на нарушение или престъпление. Нарушението като нарушение е вид престъпление и двете са противоправни деяния. Ако искаме да бъде така, трябва да поправим „не административно нарушение”.
§ 13 – „Таксите се събират в специална сметка на общината”. Таксите за в бъдеще, нали – такса смет. Тук говорим за цена. Миналият път, ако си спомняте, говорихме за такса и цена. Тук е безкрайно ясно, че се касае за цена на услуга, предоставен от държавен или орган на общинската администрация.
§ 17, т. 2, ал.3, – „тя се установява от най-близкото кметство”. Добре, ако няма кметство в тази територия. Реално кметството не е задължителна единица, нали. Тя се създава там, където не е административен център на общината.
След това въпросът за съставянето на наказателните постановления. В § 34 се казва „Наказателните постановления и заповедите за определяне на обезщетения по този закон се издават от министъра на земеделието и храните и от кмета на общината по актове, съставени от техни длъжностни лица и от кмета на района…” Добре, но колеги, на кметството, което е най-малката единица, кметът на района, на кметството има ли този капацитет и подготовка да издава наказателни постановления? В Закона за административните наказания и нарушения защо бягаме от тази обща разпоредба – ясно е казано, че кметовете на общините могат да делегират права, но това е тяхно право, не задължение. Т.е. те преценяват според конкретната правна и фактическа ситуация дали да делегира на лицето Х в качеството му на…
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Добре разбрах, благодаря Ви. Виждам, че и на г-жа Цвета Караянчева й беше много интересно, тъй като те са водеща комисия. И всички тези препоръки между първо и второ четене се надявам, че вносителите и народният представител си записа много съвестно, ще услужим и със стенограмата в този момент. Благодаря Ви.
Други колеги, от гостите някой да вземе отношение? Не виждам. Затова ще ви помоля да пристъпим към гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 554-01-54, внесен от Иван Станков и група народни представители. Моля гласувайте.
За – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Благодаря Ви, г-н Станков.
ИВАН СТАНКОВ: Аз също ви благодаря. Благодаря ви и за подробните бележки. Ние ще се съобразим с тях доколкото това е възможно, разбира се. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Преминаваме към точка втора от дневния ред – Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 554-01-55, внесен от Павел Христов, Пламен Манушев и Цветомир Михов.
Постъпили са становища от Националното сдружение на общините и от Министерството на вътрешните работи. Имате думата, колега.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, ще ви запозная накратко с предложенията за изменение на Закона за движение по пътищата. Конкретно предлагаме увеличение на глобите за паркиране в паркове, градини, детски площадки и тротоари да стане 200 лв. – по сега действащите разпоредби, съответно 20 и 30 лв., а един от мотивите, поради които внасяме предложението, именно глоби, наложени по решение на общински съвет, които впоследствие се обжалват в съда, т.е. говоря за по-висока санкция, има такива наредби в редица български общини, съдът постановява намаляване на глобите в рамките на законовите, а именно 20 или 30 лв. Проблемът е изключително наболял. Ставаме свидетели на изключително арогантно паркиране от страна на много водачи. Това е основната причина, поради която внасяме конкретното предложение.
В заключителната разпоредба внасяме предложение към ЗНСМ за допълнителен текст, който изрично да даде правомощия на българските общини да приемат наредби и текстове, които да регламентират допълнително тази дейност с ясното съзнание, че това може да е презастраховка, тъй като те и в момента в закона има предвидено да приемат наредби.
По отношение на становищата, които сме получили – от Сдружение на общините имаме принципна подкрепа за предложението, от страна на Министерство на вътрешните работи имаме изразена принципна позиция, че подкрепят законопроекта. Министерството имат и някои коментари допълнително по отношение на изравняване на терминологията, тъй като ние предлагаме „пътно превозно средство” да бъде третирано в този текст ще трябва да се изравнят още един-два текста в този закон, нещо което ние ще направим между първо и второ четене. Идеята е да е „пътно превозно средство”, а не „моторно превозно средство”. Зад тези думи седят понятия като каравани, ремаркета. И в общи линии дали ще си паркираме караваната или колата в детската площадка, нарушението е еднакво голямо, поне от наша гледна точка, като вносители.
Това е накратко. На разположение съм за въпроси, ако има такива. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви. Колеги имате думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря госпожо председател! Аз считам, че така направените поправки в Закона за движение по пътищата са абсолютно разумни, не само от юридическа гледна точка, когато очевидно има практика да падат някои от санкциите, наложени на нарушители, които спират в зелените площи, но моята визия, разбира се, е малко по-различна. По-скоро не различна, а такава, каквато трябва да бъде, а именно че превенцията е тази, която трябва да кара водачите на превозни средства наистина да се съобразяват с бъдещи евентуални санкции и да не си позволяват да спират там, където на тях не им позволено. На пръв поглед, тъй като имаше даже репортажи по медии, затова че 200 лв. била голяма сума. Да, наистина 200 лв. не е малка като сума. Но тя не е с цел и никога не съм считал, че санкцията е с цел общината да събира едни пари и да трупа приходи, а е по-скоро затова да кара тези, които всъщност нарушават, да не го правят. Защото един път като те глобят 200 лв. е едно, а един път като те глобят 20 лв. е съвсем, съвсем различно. И именно когато не се страхуваш че можеш да се разделиш с такава сума, която не е малка, те кара да превишаваш всеки път отново и отново законите. И по същия начин и за всички останали видове, начини на зониране и т.н. , където всъщност и това специално в град като София е известно, че в синята или зелената зона дали е малко , или много 2 или 3 лв. е от съществено значение, колкото по-скоро да кара хората да използват градския транспорт, да спират по-далече от центъра, за да не се трупа, за да може наистина да бъде по-свободен.
И затова абсолютно, с две ръце подкрепям така направените промени и се надявам наистина това да доведе до малко повече ред, особено като се имат предвид градове като София и по-големите такива. Благодаря.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви. Други колеги, желаещи да вземат отношение? Имате думата.
КОСТАДИН МАРКОВ: Аз подкрепям законопроект, който би подобрил градската среда, а именно да няма автомобили върху паркове, градини, детски площадки и т.н., но не мислите ли, че все пак глобата от 200 лв. е твърде строга за стандарта на живот в България. Масово заплатите са по 400 - 500 лв. Една грешка на един човек и един месец ще се чуди какво да яде.
Предлагам да обсъдим размера. И 100 лв. е достатъчно стряскащо, да речем. Твърде сериозно е.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Една реплика към колегата.
Какво означава една грешка. Имаш кола. Или го правиш съзнателно, или не. Репортажите показват как масово хора спират в градинки, между детски катерушки и не мисля, че това е несъзнателно. А да, глобата, пак казах, не е малка, но пък е стряскаща и това, според мен, е смисълът на тази глоба. И по принцип да имаш кола, превозно средство като цяло си е екстра на един човек, на едно семейство. И когато си купуваш кола, трябва непременно да си подсигуриш къде ще може да спираш, дали ще можеш да си подсигуриш паркинг, дали имаш гараж, дали нямаш, така че колата по принцип е екстра и не е задължение на нито една община да осигури ти да имаш къде да спираш. Това никъде в цял свят го няма.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви. Можете да отговорите.
КОСТАДИН МАРКОВ: Аз смятам, че можем да сме взискателни толкова към гражданите, когато ние сме си свършили работата. Именно общините и държавата. Когато сме уредили достатъчно паркоместа в паркинги и хората могат спокойно да спрат на тези места. В момента масово се въвеждат в експлоатация сгради без гаражи и без сигурни паркоместа, пък сме твърде взискателни към хората. Грешка е например ти да отидеш в болницата на един голям град, където паркингът обикновено е препълнен, спреш в близката градинка, влезеш да заведеш свой близък и ти наложат тази глоба. Тогава ужасът е двоен, така че още един път ви призовавам да помислите за размера.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Други желаещи – г-н Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Госпожо председател, аз смятам, че размерът повече би имал възпиращ характер, тъй като да, действително доходите са по-ниски, но вследствие на увреждане на самата инфраструктура могат да настъпят далеч по-сериозни по размер щети, които ние после трябва да покриваме. А ако чрез намаляване и толериране на законите ние привеждаме към това да влизаме в някакви по-нормални релси и граници за паркиране, надали ще го постигнем, защото във Варна примерно, колегата от Варна знае, там положението е доста по-сериозно с паркирането отколкото в София. Тези колеги, които са идвали и тези които дойдете и видите там как се паркира в центъра на Варна, мога да ви кажа, че е като конструкция от Лего. Има такива прекрасни съчетания.
Другото, което е, ние все пак като хора осъзнаваме действията си или поне се предполага това и поради тази причина трябва да осъзнаваме, че по-голямата санкция е вследствие на това, че нашите действия могат да причинят големи увреждания на обществото. Ако паркираш в детска градинка и някое дете изтърчи на тротоара, защото ти трябвало да заведеш болен от бронхопневмония в болницата, надали смъртта ще бъде по-малко от бронхопневмонията. И ние можем да си ги изреждаме до утре такива.
Тук отделно е въпросът за събираемостта, това е вторият момент, но ние не го обсъждаме в момента. Ние обсъждаме в момента размера и евентуално до какво би довело. Дали би довело до подобряване, или до влошаване, защото и прекомерното увеличаване на санкциите не винаги води до желания резултат. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Колеги, други желаещи? Имате думата г-н Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря госпожо председател! Колеги, аз мисля, че всички до някаква степен сте прави и по отношение за това да се налагат големи санкции, за това, което г-н Марков каза, че има такива чрезвичайни обстоятелства, когато се налага дори за малко да спреш на тротоар, не казвам в парка, на тротоар да спреш, възрастен човек да може да слезе от колата, да се качи малко дете, инвалид и т.н., защото тук никъде не се цитира какво ще стане за инвалидите какво ще стане, за достъпната среда, а именно един инвалид е сложил инвалидната количка възможно най-близко до парка. Може би трябва някъде да се цитира, че общините са длъжни да осигурят такива места за достъп на такива групи.
Също така има общини, в които действително проблемът с паркирането и със спирането в тези зони е изключително наболял и тревожен, но пък в същото време жизненият стандарт и статусът на гражданите на тези общини и населени места е изключително тежък и при положение, че им вземем 200 лв. и ги лишаваме дори от едномесечен поминък и може би трябва да има някаква диференциация на тази глоба като дадем минимална и максимална ставка на глобата, като общинските съвети по места да определят и да утвърждават в наредбите, които са длъжни да изготвят за движението по пътищата, за ползването на такива пространства, така че да има някаква диференциация, някакъв резон и да може да се лавира в отделните населени места. Не всички градове са от типа на София, на Пловдив, на Варна, на Бургас – големи градове, в които стандартът на живот е висок и хората могат да си позволят една глоба от 200 лв. да я платят.
Да, г-н Ненков е много прав, че след като имаш кола, би трябвало да можеш да си плащаш за лукса да я караш, но все пак има и хора, които ползват автомобилите не толкова за удобство, колкото от нужда. Не винаги имат възможност да заплатят такава голяма сума. Затова казвам – може би е необходимо да дадем някакъв диапазон на това наказание. Нека да е наказателно, нека да е порицателно, защото има в много населени места така наречените джигити, които си паркират по всяко време и когато и където искат, без да се съобразяват с никой – нито органи, нито общинска администрация и трябва да бъдат наказани, но има и хора, които просто им се налага за момента и понякога с каръшкия си късмет точно на тях им се пада. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви г-н Стойчев. Госпожо Карайончева, имате думата.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо председател, г-н Христов, аз мисля, че има разлика в Закона за движение по пътищата между спиране и паркиране. Спирането има определен времеви порядък, а паркирането е нещо съвсем различно, така че спирането, оставането на аварийни на колата показва че след малко ще дойдеш и ще си преместиш колата.
Неправилното паркиране аз мисля, че е резонно точно по този начин регламентирано, с тази глоба, защото ние ако не направим тази глоба като превенция, ако наистина не направим нещо сериозно никога няма да спрат тези неща, които се случват в държавата. Или трябва да бъдем твърди и докрай, или просто да не правим нищо, защото всяко отстъпление от каквото и да е води до съответните компромиси малко или много. Аз мисля, че точно там е разликата – между спиране и паркиране. И това е по-добрият вариант за мен, така както е предложен тук.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви. Имате думата г-н Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря Ви госпожо председател. Аз се радвам, че всички членове на комисията обсъждаме размера, не обсъждаме необходимостта от тая промяна, което за мен е показателно, че тя е наложителна.
Нека да направим една друга разлика. Г-жа Караянчева отбеляза спиране и паркиране – всеки от нас трябва да изхожда от разликите, но нека да видим какво се предлага в момента от вносителите.
Предлага се висока санкция за онези нарушители, които паркират пътните превозни средства в паркове, градини, детски площадки, тротоари. Т.е. обекти, които функцията им е престой на малки деца, разхождане на майки с колички, разхождане на хора, т.е. няма нито една ситуация, в която ние казваме, че в тези обекти трябва по принцип да има превозни средства – било то моторни превозни средства или други превозни средства. Така че едно е да паркираш неправилно и в чл. 183, ал. 2 , т. 1, предложение второ към Закона за движение по пътищата казва: За този, който паркира неправилно има глоба от 20 лв. Но приемаме, че паркира неправилно, там където по принцип се паркира – път и тем подобни.
Тук говорим за нещо съвсем различно. Обектите, които ни се предлагат не трябва да има шофьор, който да си помисли, че трябва да спре на тези места – паркове, детски площадки, градини, така че 200 лв. е една резонна глоба и нека всеки, който се осмели да спре – да, има такива джигити – всеки, който се осмели да спре там, трябва да е с ясното съзнание, че ще си понесе санкцията.
Нека всеки един от нас да прецени и да разбере, че има разлика между паркиране по принцип, в несъответствие с разпорежданията на Закона за движение по пътищата и неправилното паркиране, което вносителите вече извеждат като един нов текст в закона, т.е. ние трябва, според мен, да се обединим, че там в тези обекти, пак ще ги повторя – паркове, градини, детски площадки, тротоари – т.е. места, където се предполага да има само човекопоток и то най-вече пък малки деца и майки с колички, така че съвсем резонно е да се наложи голяма санкция и аз смятам, че това е един от начините, по който ще може да се ограничи това безобразие на някои от шофьорите, които си позволяват да спират на тези места.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви. Други желаещи?
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Госпожо председател, ако може пак да взема отношение. Тук сега излиза как ще бъде събирана тази глоба от 200 лв. и от кого ще бъде събирана, защото по Закона за движение по пътищата органът, който може да санкционира е Министерство на вътрешните работи, а пък МВР, в частност контролът на автомобилния транспорт – КАТ излизат с оправданието когато се наложи и ги извика даден гражданин, че неправилно е спрял колата, излизат с обяснението, че по новите правила за санкциониране на нарушители на Закона за движение по пътищата трябва да има два полицейски автомобила, да има камери и заснемане на нарушението и ако ги няма тези средства, те не могат нищо да направят. Казвам конкретно от моя брат – там много често се случват тези казуси, както и г-н Проданов каза – на места, на които не трябва да спират – спират и в следващия момент няма кой да санкционира.
Ние слагаме една глоба от 200 лв., но кой ще я събира, къде в какви приходи ще отива тази глоба – в общински, в държавни чрез Министерство на вътрешните работи. И всички тези казуси дали има някаква визия как могат да бъдат изчистени.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата.
КОСТАДИН МАРКОВ: Аз много внимателно четох как е дефинирано в проекта къде не може. Наистина извън всякакъв спор е на детска площадка. Там може спокойно и 1000 лв. ако искате да пишете. Върху паркове е ясно също. Градина не ми е много ясно каква е тази дефиниция. Според градоустройството имаше зелени площи и аз лично бих го предложил, в тази посока вносителите да го дефинират, само че тротоарите е темата, която ще навлече твърде много гняв и конфликти. Аз в София съм живял на две-три места и не мога да си представя нещата, които наричаме тротоари, защото те не са тротоари по градоустройство се водят такива, ако трябва да се освободят и автомобилите да отидат някъде – няма къде да отидат. Вкарваме си страхотен автогол, в смисъл че подобна мярка няма да бъде спазвана, няма как да бъде спазвана. Толкова са наблъскани големите градове, че за тротоарите – аз не знам можеше ли да се спира там като се оставя 1,50 по старите норми, ако това е разрешено, мисля че е достатъчна вратичка, но кажем ли върху тротоари – край – цяла София ще скочи.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо председател, колеги народни представители, аз внимателно изслушах становищата ви. Категорично съм също за увеличаване на санкцията, но разберете го – когато се вдигат данъците и когато се води политика за повдигане на глобите, трябва много внимателно да се процедира, защото ако глобата е прекалено висока или прекалено ниска, ефектът не се получава.
Ще ви кажа моето становище като кмет, който е бил осем години в голям град. Вижте, категорично повтарям трябва да вдигнем глобата, но 200 лв. това е една трета от заплатата на един нормален човек на средна заплата от 600 лв.
Колеги, всеки на този свят прави грешки. Нека да не бъдем съвършени. Сега ще ви кажа моите съображения, че тази глоба ще създаде проблеми при такъв висок размер. Повтарям, не съм против увеличаването на глобата. Но този размер е прекален голям. Ние вдигаме десет пъти глобата, не в проценти, в пъти. Какво ще се получи? Веднага ви казвам няколко неща.
Първото – страхотни условия за корупция. Двеста лева твърда ставка на глобата, идва контролиращия орган, казва му – директно казвам на жаргон „Приятелю, дай ми 100 лв. и се махай, изчезвай”. Ето я първата опасност, защото двеста лева е сериозна сума за всеки един български гражданин.
Втората опасност – ще натоварим страшно много съдилищата, защото тази глоба при всички случаи, всеки човек – пак ще използвам нормален човека, вие ще кажете – не е нормален щом паркира на такива места – но всеки човек ще обжалва тази глоба, при всички случаи.
Трето – създаваме чудесни условия за работа на адвокатите, само те ще ни адмирират, защото повярвайте ми, такава висока глоба при всички случаи ще влезе в съда. И обикновено контролиращите органи, знаете правят доста сериозни грешки в актовете си и поне 70-80 % от тези актове падат в съда, така че ефектът който ще постигнем ще бъде минимален, защото именно размерът е прекалено висок. Разберете, това е десет път над сегашната ситуация.
Аз съм твърдо за увеличаване някъде в рамките около 100 лв. иначе всички тези опасности, които ви казах, от практика ви го казвам, тези опасности на практика ще занулят всичко това, което ние мислим да направим. Прекалено е високо. Става въпрос за близо една трета, даже някъде и 50 % от заплатата на един средно статистически българин. Такава глоба, повярвайте ми – интересувал съм се и в други държави, не се правят чак такива големи глоби, не се правят. Прави се да го заболи, но не дотам чак да го заболи, че да се принуди да корумпира чиновника, който ще го глобява. Така че, има един римски принцип – дозата прави отровата. Нека да не прекаляваме с дозата.
Това е моето съображение, иначе категорично ще подкрепя законопроекта и моята молба е – нека поне малко да се съобразяваме с реалностите на нещата. 200 лв. за българския гражданин е чудовищна глоба, разберете го. Просто само ще корумпираме. Ако питате мен – като шега го казвам – бих се хванал такива да ги глобявам. Защо. Защото веднага ще ми даде 100 лв. и ще ми каже - хайде нито сме се видели, нито сме се чули.
Госпожо председател, аз ще изкарам повече заплата от един народен представител. Това ви го гарантирам.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата г-н Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Госпожо председател, г-н Атанасов, според мен Вие не чухте един от мотивите на вносителите. И в момента, доколкото ми е известно, се налагат такива глоби в този порядък и просто падат в съда защото има разминаване между нормативната уредба и Закона за движение по пътищата и наредбата, нали така. Де факто, ако в момента се наложи, Столична община 200 лв. ще ги глобява тези нарушители, тя ги налага като санкция, но после в съда пада, защото по закон максимално допустим размер, мисля че беше 20 лв., нали така. Всъщност и сега се налагат такива глоби, просто в съда падат. Това е разликата.
А имам и още една реплика. Не може да сравняваме такава глоба за нарушение на нарушител с налагане на данъци. Данъците е нещо, което човек дължи – доходи и т.н. докато това е санкция ако ти си нарушил правилата и никой не те кара ти да ги нарушаваш, докато данъкът държавата си го иска този данък, независимо хубав, лош, нисък или висок. Това е разликата и не трябва да правим съпоставка между двете.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, данъчната политика дадох като пример. Тя изобщо не влиза тук в разискванията. Просто ви казах едно изречение – когато се прави данъчна политика и се прави политика за глобите, трябва да бъде една администрация изключително внимателна. В никакъв случай не съм сравнявал, жалко че така сте го разбрали - данъци с глоби. Това е категорично. Все пак осем години съм бил кмет. Тези неща са елементарни и трябва да ги знам.
По първото ми становище Вие на практика подкрепяте мен, така че не видях репликата къде е.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Желаещи? Имате думата.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, благодаря за мненията, които бяха изказани, ще си позволя само няколко бързи коментара, ако разрешите.
По отношение на достъпността в градската среда за инвалиди и хора с увреждания, тя не се регламентира от Закона за движение по пътищата. Там е третирано нарушението ако се паркира върху инвалидно място, санкцията отново е 200 лв. – държа да го подчертая, че има глоба за паркиране в закона, която касае инвалидните места.
По отношение на превенцията и опитите за корупция категорично 200 лв. смятаме с колегите като вносители, че това е превантивна мярка и цели е именно да се предотврати паркирането на подобни места, а не толкова да се налагат тия глоби, защото ефектът от превантивната мярка, надяваме се, че ще бъде по-добър.
По отношение на размера на глобата днес разговарях с една пътно-строителна фирма, от която се поинтересувах колко струва възстановяването на квадратен метър тротоар, грубата цена е около 50 лв. за що годе прилично качество на тротоара да бъде възстановен, а една кола не паркира върху един квадратен метър. Мисля, че всички сме наясно с това. Една детска площадка, тук има бивши кметове и мисля, че ще се съгласят, минимумът е около 30 000 да бъде добре изглеждаща с нормални атракциони, противоударни настилки, неща които един автомобил лесно разрушава когато стъпи върху тях. Разходите за озеленяване, мисля че особено бившите кметове са наясно колко са високи в общините, каква част от бюджетите са.
По отношение на корупцията – дали глобяващия ще си поиска 10 лв. примерно при глоба 20, или ще поиска 100 при глоба 200, мисля че условията в единия и другия случай ги има. Аз лично се надявам, че това няма да бъде факт, макар че в нашата страна, за съжаление, не един път сме ставали свидетели на подобни ситуации.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплика, госпожо председател. Аргументите са точни, но ви го казвам още от сега, че ще видите, че това нещо няма да работи. Такава висока глоба просто няма да работи. Иначе категорично ще подкрепя в гласуването предложението, просто ви казвам от опит, че е прекалено висока.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Госпожо председателстваща! Уважаеми колеги, уважаеми г-н Христов. Заради точно тези аргументи, които каза г-н Атанасов, че няма да работи, аз ще се въздържа, защото спомням си закона, който забраняваше тютюнопушенето. Аз гласувах, за да се забрани, но самата глоба, която е 300 лв., тя е неприложима в България. В съседни нам държави, където минималната заплата е 1000 лв., ние имаме пенсии 80 лв.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: В цяла София в заведенията се пуши.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Да. Затова тук ще се случат тия неща, които ги каза колегата, а това че ние в момента казваме, че нормата ще бъде 200 лв., това не означава че тази сума в съда пак няма да падне. Според мен е важно приложението на закона.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Аз съм съгласна донякъде – само ще се включа с моя коментар – затова все пак има контролни органи, нали така. Не ни е виновен закона. Ние сме помислили за здравето на хората, за безопасността на всички малки деца, инвалиди, възрастни, които се намират на тези площадки, на тези места, така че контролът ако не е на ниво…
Други желаещи? Имате думата.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря Ви госпожо председател! От г-н Христов не чух, това което зададох като въпрос по отношение на събирането. Защото една мярка ще е превантивна, ще е страшна ако се събира. Но когато няма кой да я събира, ще си я гласуваме тук, след това ще си отиде, както г-н Хайрула каза в миналото глобата за тютюнопушенето и така ще си седи и хората ще си негодуват, таксата няма да се събира. Хората, които да правят нарушенията, ще си ги правят. Кой ще събира и как ще се събира таксата.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Г-н Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Колеги, коментарите и репликите са много разумни. Аз пред себе си имам копие на мотивите на съда, които потвърждават две наложени глоби – общинска полиция в случая за Варна коментирам. Съдът потвърдил, че има нарушение, намалява глобата в размер на 150 лв. я намалява на 20 лв., защото така е по Закона за движение по пътищата. Глобата е дефинирана в наредба на общинския съвет на община Варна. Конкретните случаи са пред мен и който има интерес после ще му дам да погледне и мотивите – точно това са основанията.
По отношение на събираемостта – към момента със сигурност не клони към 100 %, но мисля, че е над 50 % при всички случаи поне на глобите, които се налагат от страна на местната власт, така че мисля, че не би имало проблеми. Пак казвам, тук целта е не да пълним хазната с тези глоби, а целта е да отучим хората на паркират там.
Що се касае да си намерим мотиви защо не трябва да го правим, винаги ще намерим такива мотиви и докато продължаваме да ги намираме, тази анархия, която става по населените места ще продължи. Това е моето лично убеждение. Нещо, което аз смятам, че е крайно време да му се сложи край. Естествено няма да е лесно, но се надявам и смятам, че това, което сме предложили е в правилната посока за решаването на този проблем.
Не на последно място, в заключение ще кажа, че не смятам, че ниският доход е оправдание за нарушаване на закона, защото съгласен съм, че 200 лв. глоба за човек, който получава 400 или 500 лв. заплата е много, но това, че заплатата на даден човек е 500 лв. не го извинява да нарушава законите. Аз също съм бил служител с 270 лв. заплата и никой не ме е питал колко получавам, когато съм нарушавал Закона за движение по пътищата. Всеки от нас е участник в движението, малко или много сме правили някакви нарушения, важното е да си носим последствията. Това е моето мнение и убеждение.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Нямахме предвид, че това че получаваш малка заплата трябва да нарушаваш законите, просто от прилагането на закона. Ако е в нормални граници, всеки ще си плаща глобата и ще изчезва. Да дадем справка колко платени глоби има при забраната за тютюнопушенето.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Няма други желаещи. Да преминаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 554-01-55, внесен от Павел Христов, Пламен Манушев и Цветомир Михов.
Уважаеми колеги, моля гласувайте.
За – 8, против – няма, въздържали се – 5.
С това дневният ни ред се изчерпа. Закривам заседанието.
(Закрито в 17:00 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена Коцева
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-55, внесен от Павел Христов, Пламен Манушев и Цветомир Михов.
П Р О Т О К О Л
№ 8
Днес, 2 април 2015 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от зам.-председателя на комисията г-жа Ирена Коцева.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, гости! Имаме необходимия кворум, за да започне днешното заседание при предварително обявен
На заседанието ще присъстват по т. 1 от Министерство на земеделието и храните – Валентин Чомбов, Даниела Александрова, Деница Александрова и Марияна Аврамова. От Министерство на вътрешните работи – Веселина Рачева.
По точка 2 – от Министерство на вътрешните работи – Катерина Хаджиева и Бойко Рановски. От Движение „Защита на гражданите и държавата” – Петър Донев и Динка Лозанова.
Има ли предложения към така предложения дневен ред? Не виждам. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се с 12 гласа . Против и въздържали се – няма.
И по първа точка от дневния ред – Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество давам думата на проф. Станков, за да презентира законопроекта.
ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представители на комисията!
По представения законопроект за разглеждане мога да кажа, че необходимостта от този закон произтича от няколко сериозни, важни за нас съображения, на първо място от всички тези промени, които са настъпили в нашата страна. Досегашният закон е трудно приложим, тъй като е доста остарял. Там има няколко понятия като народен съвет, организации и от този род неща, несъществуващи, които трябва да бъдат променени, да бъдат съобразени с новите обществено-икономически условия, в които се намира страната. Също така настъпиха и доста законодателни промени и вие знаете, че само в последно време са приети два много важни закона за българското земеделие – това са Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и Законът за подпомагането на земеделските производители, с които съществуващият закон също трябва да бъде съобразен.
И най-важното, което считаме, че е крайно необходимо, ние да защитим населението в селските райони, там където има селскостопанско производство, като всички знаем какво се случва в нашите села, в нашето селско стопанство, за всички набези, за кражбите, които се правят, така че населението се нуждае от такава защита.
Трябва да ви кажа, че ние получихме предварителна подкрепа от много кметове на общини. Сигурно и при вас е постъпило едно последно предложение, сигурно го виждате, там има няколко неща, с които ние сме съгласни и считаме, че можем да се съобразим, така че законът е отворен за всякакви предложения, които могат да бъдат полезни, за да се направи един наистина работещ закон, са добре дошли за нас.
В проекта за закон има няколко важни момента, на които искам да обърна внимание. На първо място е това, че в закона се предвижда произведената селскостопанска продукция да се продава, да се реализира само на определените за целта места. И това определяне е от общините, от кметовете, от общинските съвети като тук става дума за търговията на дребно, като всички сме наясно, че навсякъде се отварят такива пунктове, навсякъде се продава продукция, млякото в бутилките и други, други неща, при които има опасност не само за силно влошено качество, но и като безопасност на тези храни.
И другото – трябва да се знае какъв е произходът на тези стоки, които се предлагат. Това е за търговията на дребно от земеделските производители. А за търговията на едро – тук определящо значение и роля имат стоковите тържища и борси, където трябва да се реализира тази продукция на едро.
Следващото е охраната на земеделските имоти, като за охраната на земеделските имоти се предлага да има полски пазачи, както е било през много етапи от развитието на държавата, така както е и в много страни, за да могат наистина да се защитят селскостопанското имущество, произведената продукция. Също така се предвижда да има и доброволци, доброволни отряди, които да се определят със заповед и с решение на кмета на съответната община и частни охранители. То и сега ги има тези частни охранители в по-големите земеделски стопанства, в по-големите имоти.
Всички подробности са описани в предложението, което правим. Аз казах, че има някои неща, които не се приемат от кметовете. Това е най-вече по отношение на финансовите въпроси. Кметовете не искат да се ангажират с тези неща, защото нямат достатъчно капацитет да извършват това, с което ние сме съгласни и сме готови да се съобразим.
Аз мисля, че не е необходимо повече да говоря за подробностите. Навсякъде поставят въпроса имаме ли някакво предложение за връзка с МВР, за връзка с Противопожарната безопасност. Аз смятам, че тези неща са определени ясно и точно в закона – тясно взаимодействие с МВР и с пожарната, така че – отворени сме да приемем вашите бележки, вашите съображения и да се съобразим с тях. Благодаря.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: И аз Ви благодаря.
Само за информация – имаме становища от Министерството на земеделието и горите, Националното сдружение на общините, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи. Колеги, няма да чета становищата – имате ги на разположение, имате думата за коментар.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, гости!
От името на вносителя чухме подробно предпоставките за внасянето на този законопроект и наистина с цел да се уеднакви терминологията би следвало да протекат тези промени. С оглед всички тези становища, които и Вие госпожо председател изчетохте, виждаме, че те в своята същност имат определени забележки, но както Вие казахте, законопроектът е открит, отворен, така че предполагам между първо и второ четене ще настъпят известни промени. Най-вече ние не сме все пак водеща комисия, но нас ни интересува отношението на закона, нормите към правата и задълженията на местните власти.
Становището на Сдружението на общините е коректно и обхватно са посочили своите забележки и аз мисля, че ако бъде приет и подкрепен от Народното събрание на първо четене този законопроект, вече на една евентуално подготовка за второ четене, смятам че там ще бъдат истинските дебати. В тази връзка искам да кажа, че от името на нашата група, ние ще подкрепим внесения от вас законопроект.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви. Други колеги. Г-н Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Донякъде г-н Проданов е много прав за всичките неща които ни каза, а именно становището на Националното сдружение на общините, на Министерството на вътрешните работи, че има проблеми, които са свързани с така направения проектозакон. Предложеният законопроект е много навреме и е на една тема, която е много наболяла, а именно за българския селскостопански работник, за опазването на имуществото и за продукцията, която произвежда. В действителност, тези неща, които са предложени, проф. Станков, са удачни, но казвам но има един проблем, а именно финансирането, както и Вие отбелязахте. Как ще става това финансиране от страна на общините. Има общини, които са в доста затруднено положение и не биха могли да си позволят наемането на полски пазачи, доброволци или какъвто и да е друг вид охрана на полските имоти, които се ползват от селските стопани. Затова може би трябва първо да се потърси начин за финансиране на цялото това мероприятие, тъй като то като обем не е никак малко. Една охрана на един полски имот може би като финансов ресурс ще бъде много тежко като обем и финансиране, тъй като може един имот да бъде в една част на дадена община, друг имот в друга част на дадена община, разпокъсани са имотите, няма я комасацията. Говоря за по-малките общини, защото в по-големите общини, където са по-големи имотите и площите е по-лесно и по-лесно ще се охранява продукцията, но там пък тяхната продукция не е толкова застрашена от набези, тъй като в големите площи се отглеждат предимно житни култури и култури, които не са толкова застрашени от набези и кражби.
В по-малките населени места, по-малките площи – овощни градини, зеленчукови градини, картофени насаждения и от този сорт култури, които се засаждат в по-малки по площ територии, биха били застрашени повече. В същото време тези територии са доста разпокъсани в конкретните общини и територии на страната.
Затова може би ще трябва много точно да се предвидят средства и да се конкретизират какви средства ще бъдат нужни и да се потърси участие на държавата в тези мероприятия, тъй като самите общини не биха могли да се справят с обезпечаването на този финансов ресурс за осигуряване на тази дейност.
А иначе като идея е много добро и както казах доста наболял проблем, още повече в предишните години, знаете особено в Кюстендилско, в черешовите градини и територии, където има лозови масиви са силно застрашени и хората постоянно търпят загуби и щети, които не могат да ги покрият със собствени средства и също така не биха могли да опазят своята земеделска продукция. Затова казвам, че като законопроект е добро като идея, но трябва да се потърси обезпечаване от държавата. Благодаря.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, други колеги.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря госпожо председател. Уважаеми проф. Станков, аз бих искал в конструктивния дух на вече направените изказвания да кажа - подкрепяме законопроекта и предполагам, че една от предпоставките за този дух е именно актуалността на предложението за изменение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, както и уважението, което се показва към земеделския труд.
Мисля, че сериозният подход на комисията намира израз в отклика на няколко министерства и независимо от отправените съвсем справедливо въпроси относно прецизността в някои предлагани норми, самият факт, че министерствата предлагат промени по същество, говори за необходимостта от точно този закон и свързаности, които се съдържат в процедурата за усъвършенстването му до окончателното му приемане. В този дух на уважение са ангажирани отговорни хора – народни представители, смятам че законопроектът отговаря на проблеми, които търсят и могат да намерят решение – подкрепям законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Други желаещи. Имате думата..
Проф. ВОДЕНИЧАРОВ: Аз бих помолил колегите между първо и второ четене да огледат от теоретическа гледна точка текстовете , защото има много нечисти формулировки. Ще кажа няколко накратко конкретно.
„§ 3. Държавният орган и органите на местната власт и местното самоуправление.” В Конституцията, най-вече говоря за Закона за местното самоуправление и местната администрация за орган на местното самоуправление е местната администрация, защото така както е написано в местните органи се включват и органи на местното самоуправление. Или едното трябва да се каже – органите на местната власт, или другото.
В § 3 – предлагат се специални режими за обезщетяването на вредите. Може би колегите имат предвид, че специалните текстове включват общия принцип както принципа на lex jeneraly. Не, това не е принципът на lex jeneraly. Проблемът тук е, че ако кажем, че органите на местната администрация ще обезщетяват вреди – това е специална процедура. Как ще стане практически. Трябва да кажем как се обжалват актовете, пред кого се обжалват. Актът там ще действа ли, няма ли да действа. И аз предлагам тук да отидем по общия ред по НПК, нещо което да дадем за всички обезщетения. В противен случай ще влезем в една доста широка гама да обясняваме, да създаваме нови редове, нови процедури, което не е характерно за нашето законодателство.
В § 5, ал. 2 – казва се кметовете или кметствата организират или контролират еди какво си. Защо изключваме кметовете на общините, тъй като районите, кметствата са съвпадни административни териториални единици на общината. След това – как да налагат административни наказания. Казваме те издават наказателни постановления, те всъщност налагат административните санкции, благодарение на тези наказателни постановления. И още нещо – административно-наказателното обвинение на юридическите лица не предвижда административни наказания, а предвижда имуществени санкции. Това се включва другия път, ако искаме да кажем.
В следващата ал. 3. „Оказват обществено въздействие”. Но нали наказанието, което по-нататък ще се наложи с наказателното постановление има генерална или индивидуална превенция. Нали именно наказанието го налагаме за обществено въздействие по така наречената генерална превенция.
След това – в § 7 – казва се – „При изпълнение на своите задачи полските пазачи имат права и задължения на длъжностни лица”. В българското законодателство има няколко дефиниции на длъжностно лице. Коя от тях ще използваме? Най-общата дефиниция е казана в Наказателния кодекс – чл. 93. Но има редица други дефиниции. Необходимо ли е те да имат статут на длъжностни лица, при положение че тук се засягат права, свободи и законни интереси на граждани. От името на държавата ли ще действат и защо трябва да имат този статут.
След това - в § 9 – „Незабавно да уведомяват кмета на най-близкото районно управление на МВР”. Кой кмет? След като говорим за три видове кмет – на район, на община, на кметство. Нека да си възстановим терминологията в последното изменение на Закона за МВР - при констатиране на нарушение или престъпление. Нарушението като нарушение е вид престъпление и двете са противоправни деяния. Ако искаме да бъде така, трябва да поправим „не административно нарушение”.
§ 13 – „Таксите се събират в специална сметка на общината”. Таксите за в бъдеще, нали – такса смет. Тук говорим за цена. Миналият път, ако си спомняте, говорихме за такса и цена. Тук е безкрайно ясно, че се касае за цена на услуга, предоставен от държавен или орган на общинската администрация.
§ 17, т. 2, ал.3, – „тя се установява от най-близкото кметство”. Добре, ако няма кметство в тази територия. Реално кметството не е задължителна единица, нали. Тя се създава там, където не е административен център на общината.
След това въпросът за съставянето на наказателните постановления. В § 34 се казва „Наказателните постановления и заповедите за определяне на обезщетения по този закон се издават от министъра на земеделието и храните и от кмета на общината по актове, съставени от техни длъжностни лица и от кмета на района…” Добре, но колеги, на кметството, което е най-малката единица, кметът на района, на кметството има ли този капацитет и подготовка да издава наказателни постановления? В Закона за административните наказания и нарушения защо бягаме от тази обща разпоредба – ясно е казано, че кметовете на общините могат да делегират права, но това е тяхно право, не задължение. Т.е. те преценяват според конкретната правна и фактическа ситуация дали да делегира на лицето Х в качеството му на…
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Добре разбрах, благодаря Ви. Виждам, че и на г-жа Цвета Караянчева й беше много интересно, тъй като те са водеща комисия. И всички тези препоръки между първо и второ четене се надявам, че вносителите и народният представител си записа много съвестно, ще услужим и със стенограмата в този момент. Благодаря Ви.
Други колеги, от гостите някой да вземе отношение? Не виждам. Затова ще ви помоля да пристъпим към гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 554-01-54, внесен от Иван Станков и група народни представители. Моля гласувайте.
За – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Благодаря Ви, г-н Станков.
ИВАН СТАНКОВ: Аз също ви благодаря. Благодаря ви и за подробните бележки. Ние ще се съобразим с тях доколкото това е възможно, разбира се. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Преминаваме към точка втора от дневния ред – Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 554-01-55, внесен от Павел Христов, Пламен Манушев и Цветомир Михов.
Постъпили са становища от Националното сдружение на общините и от Министерството на вътрешните работи. Имате думата, колега.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, ще ви запозная накратко с предложенията за изменение на Закона за движение по пътищата. Конкретно предлагаме увеличение на глобите за паркиране в паркове, градини, детски площадки и тротоари да стане 200 лв. – по сега действащите разпоредби, съответно 20 и 30 лв., а един от мотивите, поради които внасяме предложението, именно глоби, наложени по решение на общински съвет, които впоследствие се обжалват в съда, т.е. говоря за по-висока санкция, има такива наредби в редица български общини, съдът постановява намаляване на глобите в рамките на законовите, а именно 20 или 30 лв. Проблемът е изключително наболял. Ставаме свидетели на изключително арогантно паркиране от страна на много водачи. Това е основната причина, поради която внасяме конкретното предложение.
В заключителната разпоредба внасяме предложение към ЗНСМ за допълнителен текст, който изрично да даде правомощия на българските общини да приемат наредби и текстове, които да регламентират допълнително тази дейност с ясното съзнание, че това може да е презастраховка, тъй като те и в момента в закона има предвидено да приемат наредби.
По отношение на становищата, които сме получили – от Сдружение на общините имаме принципна подкрепа за предложението, от страна на Министерство на вътрешните работи имаме изразена принципна позиция, че подкрепят законопроекта. Министерството имат и някои коментари допълнително по отношение на изравняване на терминологията, тъй като ние предлагаме „пътно превозно средство” да бъде третирано в този текст ще трябва да се изравнят още един-два текста в този закон, нещо което ние ще направим между първо и второ четене. Идеята е да е „пътно превозно средство”, а не „моторно превозно средство”. Зад тези думи седят понятия като каравани, ремаркета. И в общи линии дали ще си паркираме караваната или колата в детската площадка, нарушението е еднакво голямо, поне от наша гледна точка, като вносители.
Това е накратко. На разположение съм за въпроси, ако има такива. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви. Колеги имате думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря госпожо председател! Аз считам, че така направените поправки в Закона за движение по пътищата са абсолютно разумни, не само от юридическа гледна точка, когато очевидно има практика да падат някои от санкциите, наложени на нарушители, които спират в зелените площи, но моята визия, разбира се, е малко по-различна. По-скоро не различна, а такава, каквато трябва да бъде, а именно че превенцията е тази, която трябва да кара водачите на превозни средства наистина да се съобразяват с бъдещи евентуални санкции и да не си позволяват да спират там, където на тях не им позволено. На пръв поглед, тъй като имаше даже репортажи по медии, затова че 200 лв. била голяма сума. Да, наистина 200 лв. не е малка като сума. Но тя не е с цел и никога не съм считал, че санкцията е с цел общината да събира едни пари и да трупа приходи, а е по-скоро затова да кара тези, които всъщност нарушават, да не го правят. Защото един път като те глобят 200 лв. е едно, а един път като те глобят 20 лв. е съвсем, съвсем различно. И именно когато не се страхуваш че можеш да се разделиш с такава сума, която не е малка, те кара да превишаваш всеки път отново и отново законите. И по същия начин и за всички останали видове, начини на зониране и т.н. , където всъщност и това специално в град като София е известно, че в синята или зелената зона дали е малко , или много 2 или 3 лв. е от съществено значение, колкото по-скоро да кара хората да използват градския транспорт, да спират по-далече от центъра, за да не се трупа, за да може наистина да бъде по-свободен.
И затова абсолютно, с две ръце подкрепям така направените промени и се надявам наистина това да доведе до малко повече ред, особено като се имат предвид градове като София и по-големите такива. Благодаря.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви. Други колеги, желаещи да вземат отношение? Имате думата.
КОСТАДИН МАРКОВ: Аз подкрепям законопроект, който би подобрил градската среда, а именно да няма автомобили върху паркове, градини, детски площадки и т.н., но не мислите ли, че все пак глобата от 200 лв. е твърде строга за стандарта на живот в България. Масово заплатите са по 400 - 500 лв. Една грешка на един човек и един месец ще се чуди какво да яде.
Предлагам да обсъдим размера. И 100 лв. е достатъчно стряскащо, да речем. Твърде сериозно е.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Една реплика към колегата.
Какво означава една грешка. Имаш кола. Или го правиш съзнателно, или не. Репортажите показват как масово хора спират в градинки, между детски катерушки и не мисля, че това е несъзнателно. А да, глобата, пак казах, не е малка, но пък е стряскаща и това, според мен, е смисълът на тази глоба. И по принцип да имаш кола, превозно средство като цяло си е екстра на един човек, на едно семейство. И когато си купуваш кола, трябва непременно да си подсигуриш къде ще може да спираш, дали ще можеш да си подсигуриш паркинг, дали имаш гараж, дали нямаш, така че колата по принцип е екстра и не е задължение на нито една община да осигури ти да имаш къде да спираш. Това никъде в цял свят го няма.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви. Можете да отговорите.
КОСТАДИН МАРКОВ: Аз смятам, че можем да сме взискателни толкова към гражданите, когато ние сме си свършили работата. Именно общините и държавата. Когато сме уредили достатъчно паркоместа в паркинги и хората могат спокойно да спрат на тези места. В момента масово се въвеждат в експлоатация сгради без гаражи и без сигурни паркоместа, пък сме твърде взискателни към хората. Грешка е например ти да отидеш в болницата на един голям град, където паркингът обикновено е препълнен, спреш в близката градинка, влезеш да заведеш свой близък и ти наложат тази глоба. Тогава ужасът е двоен, така че още един път ви призовавам да помислите за размера.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Други желаещи – г-н Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Госпожо председател, аз смятам, че размерът повече би имал възпиращ характер, тъй като да, действително доходите са по-ниски, но вследствие на увреждане на самата инфраструктура могат да настъпят далеч по-сериозни по размер щети, които ние после трябва да покриваме. А ако чрез намаляване и толериране на законите ние привеждаме към това да влизаме в някакви по-нормални релси и граници за паркиране, надали ще го постигнем, защото във Варна примерно, колегата от Варна знае, там положението е доста по-сериозно с паркирането отколкото в София. Тези колеги, които са идвали и тези които дойдете и видите там как се паркира в центъра на Варна, мога да ви кажа, че е като конструкция от Лего. Има такива прекрасни съчетания.
Другото, което е, ние все пак като хора осъзнаваме действията си или поне се предполага това и поради тази причина трябва да осъзнаваме, че по-голямата санкция е вследствие на това, че нашите действия могат да причинят големи увреждания на обществото. Ако паркираш в детска градинка и някое дете изтърчи на тротоара, защото ти трябвало да заведеш болен от бронхопневмония в болницата, надали смъртта ще бъде по-малко от бронхопневмонията. И ние можем да си ги изреждаме до утре такива.
Тук отделно е въпросът за събираемостта, това е вторият момент, но ние не го обсъждаме в момента. Ние обсъждаме в момента размера и евентуално до какво би довело. Дали би довело до подобряване, или до влошаване, защото и прекомерното увеличаване на санкциите не винаги води до желания резултат. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Колеги, други желаещи? Имате думата г-н Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря госпожо председател! Колеги, аз мисля, че всички до някаква степен сте прави и по отношение за това да се налагат големи санкции, за това, което г-н Марков каза, че има такива чрезвичайни обстоятелства, когато се налага дори за малко да спреш на тротоар, не казвам в парка, на тротоар да спреш, възрастен човек да може да слезе от колата, да се качи малко дете, инвалид и т.н., защото тук никъде не се цитира какво ще стане за инвалидите какво ще стане, за достъпната среда, а именно един инвалид е сложил инвалидната количка възможно най-близко до парка. Може би трябва някъде да се цитира, че общините са длъжни да осигурят такива места за достъп на такива групи.
Също така има общини, в които действително проблемът с паркирането и със спирането в тези зони е изключително наболял и тревожен, но пък в същото време жизненият стандарт и статусът на гражданите на тези общини и населени места е изключително тежък и при положение, че им вземем 200 лв. и ги лишаваме дори от едномесечен поминък и може би трябва да има някаква диференциация на тази глоба като дадем минимална и максимална ставка на глобата, като общинските съвети по места да определят и да утвърждават в наредбите, които са длъжни да изготвят за движението по пътищата, за ползването на такива пространства, така че да има някаква диференциация, някакъв резон и да може да се лавира в отделните населени места. Не всички градове са от типа на София, на Пловдив, на Варна, на Бургас – големи градове, в които стандартът на живот е висок и хората могат да си позволят една глоба от 200 лв. да я платят.
Да, г-н Ненков е много прав, че след като имаш кола, би трябвало да можеш да си плащаш за лукса да я караш, но все пак има и хора, които ползват автомобилите не толкова за удобство, колкото от нужда. Не винаги имат възможност да заплатят такава голяма сума. Затова казвам – може би е необходимо да дадем някакъв диапазон на това наказание. Нека да е наказателно, нека да е порицателно, защото има в много населени места така наречените джигити, които си паркират по всяко време и когато и където искат, без да се съобразяват с никой – нито органи, нито общинска администрация и трябва да бъдат наказани, но има и хора, които просто им се налага за момента и понякога с каръшкия си късмет точно на тях им се пада. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви г-н Стойчев. Госпожо Карайончева, имате думата.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо председател, г-н Христов, аз мисля, че има разлика в Закона за движение по пътищата между спиране и паркиране. Спирането има определен времеви порядък, а паркирането е нещо съвсем различно, така че спирането, оставането на аварийни на колата показва че след малко ще дойдеш и ще си преместиш колата.
Неправилното паркиране аз мисля, че е резонно точно по този начин регламентирано, с тази глоба, защото ние ако не направим тази глоба като превенция, ако наистина не направим нещо сериозно никога няма да спрат тези неща, които се случват в държавата. Или трябва да бъдем твърди и докрай, или просто да не правим нищо, защото всяко отстъпление от каквото и да е води до съответните компромиси малко или много. Аз мисля, че точно там е разликата – между спиране и паркиране. И това е по-добрият вариант за мен, така както е предложен тук.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви. Имате думата г-н Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря Ви госпожо председател. Аз се радвам, че всички членове на комисията обсъждаме размера, не обсъждаме необходимостта от тая промяна, което за мен е показателно, че тя е наложителна.
Нека да направим една друга разлика. Г-жа Караянчева отбеляза спиране и паркиране – всеки от нас трябва да изхожда от разликите, но нека да видим какво се предлага в момента от вносителите.
Предлага се висока санкция за онези нарушители, които паркират пътните превозни средства в паркове, градини, детски площадки, тротоари. Т.е. обекти, които функцията им е престой на малки деца, разхождане на майки с колички, разхождане на хора, т.е. няма нито една ситуация, в която ние казваме, че в тези обекти трябва по принцип да има превозни средства – било то моторни превозни средства или други превозни средства. Така че едно е да паркираш неправилно и в чл. 183, ал. 2 , т. 1, предложение второ към Закона за движение по пътищата казва: За този, който паркира неправилно има глоба от 20 лв. Но приемаме, че паркира неправилно, там където по принцип се паркира – път и тем подобни.
Тук говорим за нещо съвсем различно. Обектите, които ни се предлагат не трябва да има шофьор, който да си помисли, че трябва да спре на тези места – паркове, детски площадки, градини, така че 200 лв. е една резонна глоба и нека всеки, който се осмели да спре – да, има такива джигити – всеки, който се осмели да спре там, трябва да е с ясното съзнание, че ще си понесе санкцията.
Нека всеки един от нас да прецени и да разбере, че има разлика между паркиране по принцип, в несъответствие с разпорежданията на Закона за движение по пътищата и неправилното паркиране, което вносителите вече извеждат като един нов текст в закона, т.е. ние трябва, според мен, да се обединим, че там в тези обекти, пак ще ги повторя – паркове, градини, детски площадки, тротоари – т.е. места, където се предполага да има само човекопоток и то най-вече пък малки деца и майки с колички, така че съвсем резонно е да се наложи голяма санкция и аз смятам, че това е един от начините, по който ще може да се ограничи това безобразие на някои от шофьорите, които си позволяват да спират на тези места.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви. Други желаещи?
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Госпожо председател, ако може пак да взема отношение. Тук сега излиза как ще бъде събирана тази глоба от 200 лв. и от кого ще бъде събирана, защото по Закона за движение по пътищата органът, който може да санкционира е Министерство на вътрешните работи, а пък МВР, в частност контролът на автомобилния транспорт – КАТ излизат с оправданието когато се наложи и ги извика даден гражданин, че неправилно е спрял колата, излизат с обяснението, че по новите правила за санкциониране на нарушители на Закона за движение по пътищата трябва да има два полицейски автомобила, да има камери и заснемане на нарушението и ако ги няма тези средства, те не могат нищо да направят. Казвам конкретно от моя брат – там много често се случват тези казуси, както и г-н Проданов каза – на места, на които не трябва да спират – спират и в следващия момент няма кой да санкционира.
Ние слагаме една глоба от 200 лв., но кой ще я събира, къде в какви приходи ще отива тази глоба – в общински, в държавни чрез Министерство на вътрешните работи. И всички тези казуси дали има някаква визия как могат да бъдат изчистени.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата.
КОСТАДИН МАРКОВ: Аз много внимателно четох как е дефинирано в проекта къде не може. Наистина извън всякакъв спор е на детска площадка. Там може спокойно и 1000 лв. ако искате да пишете. Върху паркове е ясно също. Градина не ми е много ясно каква е тази дефиниция. Според градоустройството имаше зелени площи и аз лично бих го предложил, в тази посока вносителите да го дефинират, само че тротоарите е темата, която ще навлече твърде много гняв и конфликти. Аз в София съм живял на две-три места и не мога да си представя нещата, които наричаме тротоари, защото те не са тротоари по градоустройство се водят такива, ако трябва да се освободят и автомобилите да отидат някъде – няма къде да отидат. Вкарваме си страхотен автогол, в смисъл че подобна мярка няма да бъде спазвана, няма как да бъде спазвана. Толкова са наблъскани големите градове, че за тротоарите – аз не знам можеше ли да се спира там като се оставя 1,50 по старите норми, ако това е разрешено, мисля че е достатъчна вратичка, но кажем ли върху тротоари – край – цяла София ще скочи.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо председател, колеги народни представители, аз внимателно изслушах становищата ви. Категорично съм също за увеличаване на санкцията, но разберете го – когато се вдигат данъците и когато се води политика за повдигане на глобите, трябва много внимателно да се процедира, защото ако глобата е прекалено висока или прекалено ниска, ефектът не се получава.
Ще ви кажа моето становище като кмет, който е бил осем години в голям град. Вижте, категорично повтарям трябва да вдигнем глобата, но 200 лв. това е една трета от заплатата на един нормален човек на средна заплата от 600 лв.
Колеги, всеки на този свят прави грешки. Нека да не бъдем съвършени. Сега ще ви кажа моите съображения, че тази глоба ще създаде проблеми при такъв висок размер. Повтарям, не съм против увеличаването на глобата. Но този размер е прекален голям. Ние вдигаме десет пъти глобата, не в проценти, в пъти. Какво ще се получи? Веднага ви казвам няколко неща.
Първото – страхотни условия за корупция. Двеста лева твърда ставка на глобата, идва контролиращия орган, казва му – директно казвам на жаргон „Приятелю, дай ми 100 лв. и се махай, изчезвай”. Ето я първата опасност, защото двеста лева е сериозна сума за всеки един български гражданин.
Втората опасност – ще натоварим страшно много съдилищата, защото тази глоба при всички случаи, всеки човек – пак ще използвам нормален човека, вие ще кажете – не е нормален щом паркира на такива места – но всеки човек ще обжалва тази глоба, при всички случаи.
Трето – създаваме чудесни условия за работа на адвокатите, само те ще ни адмирират, защото повярвайте ми, такава висока глоба при всички случаи ще влезе в съда. И обикновено контролиращите органи, знаете правят доста сериозни грешки в актовете си и поне 70-80 % от тези актове падат в съда, така че ефектът който ще постигнем ще бъде минимален, защото именно размерът е прекалено висок. Разберете, това е десет път над сегашната ситуация.
Аз съм твърдо за увеличаване някъде в рамките около 100 лв. иначе всички тези опасности, които ви казах, от практика ви го казвам, тези опасности на практика ще занулят всичко това, което ние мислим да направим. Прекалено е високо. Става въпрос за близо една трета, даже някъде и 50 % от заплатата на един средно статистически българин. Такава глоба, повярвайте ми – интересувал съм се и в други държави, не се правят чак такива големи глоби, не се правят. Прави се да го заболи, но не дотам чак да го заболи, че да се принуди да корумпира чиновника, който ще го глобява. Така че, има един римски принцип – дозата прави отровата. Нека да не прекаляваме с дозата.
Това е моето съображение, иначе категорично ще подкрепя законопроекта и моята молба е – нека поне малко да се съобразяваме с реалностите на нещата. 200 лв. за българския гражданин е чудовищна глоба, разберете го. Просто само ще корумпираме. Ако питате мен – като шега го казвам – бих се хванал такива да ги глобявам. Защо. Защото веднага ще ми даде 100 лв. и ще ми каже - хайде нито сме се видели, нито сме се чули.
Госпожо председател, аз ще изкарам повече заплата от един народен представител. Това ви го гарантирам.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата г-н Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Госпожо председател, г-н Атанасов, според мен Вие не чухте един от мотивите на вносителите. И в момента, доколкото ми е известно, се налагат такива глоби в този порядък и просто падат в съда защото има разминаване между нормативната уредба и Закона за движение по пътищата и наредбата, нали така. Де факто, ако в момента се наложи, Столична община 200 лв. ще ги глобява тези нарушители, тя ги налага като санкция, но после в съда пада, защото по закон максимално допустим размер, мисля че беше 20 лв., нали така. Всъщност и сега се налагат такива глоби, просто в съда падат. Това е разликата.
А имам и още една реплика. Не може да сравняваме такава глоба за нарушение на нарушител с налагане на данъци. Данъците е нещо, което човек дължи – доходи и т.н. докато това е санкция ако ти си нарушил правилата и никой не те кара ти да ги нарушаваш, докато данъкът държавата си го иска този данък, независимо хубав, лош, нисък или висок. Това е разликата и не трябва да правим съпоставка между двете.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, данъчната политика дадох като пример. Тя изобщо не влиза тук в разискванията. Просто ви казах едно изречение – когато се прави данъчна политика и се прави политика за глобите, трябва да бъде една администрация изключително внимателна. В никакъв случай не съм сравнявал, жалко че така сте го разбрали - данъци с глоби. Това е категорично. Все пак осем години съм бил кмет. Тези неща са елементарни и трябва да ги знам.
По първото ми становище Вие на практика подкрепяте мен, така че не видях репликата къде е.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Желаещи? Имате думата.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, благодаря за мненията, които бяха изказани, ще си позволя само няколко бързи коментара, ако разрешите.
По отношение на достъпността в градската среда за инвалиди и хора с увреждания, тя не се регламентира от Закона за движение по пътищата. Там е третирано нарушението ако се паркира върху инвалидно място, санкцията отново е 200 лв. – държа да го подчертая, че има глоба за паркиране в закона, която касае инвалидните места.
По отношение на превенцията и опитите за корупция категорично 200 лв. смятаме с колегите като вносители, че това е превантивна мярка и цели е именно да се предотврати паркирането на подобни места, а не толкова да се налагат тия глоби, защото ефектът от превантивната мярка, надяваме се, че ще бъде по-добър.
По отношение на размера на глобата днес разговарях с една пътно-строителна фирма, от която се поинтересувах колко струва възстановяването на квадратен метър тротоар, грубата цена е около 50 лв. за що годе прилично качество на тротоара да бъде възстановен, а една кола не паркира върху един квадратен метър. Мисля, че всички сме наясно с това. Една детска площадка, тук има бивши кметове и мисля, че ще се съгласят, минимумът е около 30 000 да бъде добре изглеждаща с нормални атракциони, противоударни настилки, неща които един автомобил лесно разрушава когато стъпи върху тях. Разходите за озеленяване, мисля че особено бившите кметове са наясно колко са високи в общините, каква част от бюджетите са.
По отношение на корупцията – дали глобяващия ще си поиска 10 лв. примерно при глоба 20, или ще поиска 100 при глоба 200, мисля че условията в единия и другия случай ги има. Аз лично се надявам, че това няма да бъде факт, макар че в нашата страна, за съжаление, не един път сме ставали свидетели на подобни ситуации.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплика, госпожо председател. Аргументите са точни, но ви го казвам още от сега, че ще видите, че това нещо няма да работи. Такава висока глоба просто няма да работи. Иначе категорично ще подкрепя в гласуването предложението, просто ви казвам от опит, че е прекалено висока.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Госпожо председателстваща! Уважаеми колеги, уважаеми г-н Христов. Заради точно тези аргументи, които каза г-н Атанасов, че няма да работи, аз ще се въздържа, защото спомням си закона, който забраняваше тютюнопушенето. Аз гласувах, за да се забрани, но самата глоба, която е 300 лв., тя е неприложима в България. В съседни нам държави, където минималната заплата е 1000 лв., ние имаме пенсии 80 лв.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: В цяла София в заведенията се пуши.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Да. Затова тук ще се случат тия неща, които ги каза колегата, а това че ние в момента казваме, че нормата ще бъде 200 лв., това не означава че тази сума в съда пак няма да падне. Според мен е важно приложението на закона.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Аз съм съгласна донякъде – само ще се включа с моя коментар – затова все пак има контролни органи, нали така. Не ни е виновен закона. Ние сме помислили за здравето на хората, за безопасността на всички малки деца, инвалиди, възрастни, които се намират на тези площадки, на тези места, така че контролът ако не е на ниво…
Други желаещи? Имате думата.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря Ви госпожо председател! От г-н Христов не чух, това което зададох като въпрос по отношение на събирането. Защото една мярка ще е превантивна, ще е страшна ако се събира. Но когато няма кой да я събира, ще си я гласуваме тук, след това ще си отиде, както г-н Хайрула каза в миналото глобата за тютюнопушенето и така ще си седи и хората ще си негодуват, таксата няма да се събира. Хората, които да правят нарушенията, ще си ги правят. Кой ще събира и как ще се събира таксата.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Г-н Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Колеги, коментарите и репликите са много разумни. Аз пред себе си имам копие на мотивите на съда, които потвърждават две наложени глоби – общинска полиция в случая за Варна коментирам. Съдът потвърдил, че има нарушение, намалява глобата в размер на 150 лв. я намалява на 20 лв., защото така е по Закона за движение по пътищата. Глобата е дефинирана в наредба на общинския съвет на община Варна. Конкретните случаи са пред мен и който има интерес после ще му дам да погледне и мотивите – точно това са основанията.
По отношение на събираемостта – към момента със сигурност не клони към 100 %, но мисля, че е над 50 % при всички случаи поне на глобите, които се налагат от страна на местната власт, така че мисля, че не би имало проблеми. Пак казвам, тук целта е не да пълним хазната с тези глоби, а целта е да отучим хората на паркират там.
Що се касае да си намерим мотиви защо не трябва да го правим, винаги ще намерим такива мотиви и докато продължаваме да ги намираме, тази анархия, която става по населените места ще продължи. Това е моето лично убеждение. Нещо, което аз смятам, че е крайно време да му се сложи край. Естествено няма да е лесно, но се надявам и смятам, че това, което сме предложили е в правилната посока за решаването на този проблем.
Не на последно място, в заключение ще кажа, че не смятам, че ниският доход е оправдание за нарушаване на закона, защото съгласен съм, че 200 лв. глоба за човек, който получава 400 или 500 лв. заплата е много, но това, че заплатата на даден човек е 500 лв. не го извинява да нарушава законите. Аз също съм бил служител с 270 лв. заплата и никой не ме е питал колко получавам, когато съм нарушавал Закона за движение по пътищата. Всеки от нас е участник в движението, малко или много сме правили някакви нарушения, важното е да си носим последствията. Това е моето мнение и убеждение.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Нямахме предвид, че това че получаваш малка заплата трябва да нарушаваш законите, просто от прилагането на закона. Ако е в нормални граници, всеки ще си плаща глобата и ще изчезва. Да дадем справка колко платени глоби има при забраната за тютюнопушенето.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Няма други желаещи. Да преминаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 554-01-55, внесен от Павел Христов, Пламен Манушев и Цветомир Михов.
Уважаеми колеги, моля гласувайте.
За – 8, против – няма, въздържали се – 5.
С това дневният ни ред се изчерпа. Закривам заседанието.
(Закрито в 17:00 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена Коцева
