КРЪГЛА МАСА

организирана от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, съвместно с Комисията по околната среда и водите, МРРБ и МОСВ на тема:
“Актуални проблеми на устройството и опазването на българското крайбрежие"

---

Стенографски запис!





П Р О Т О К О Л

№ 10

29 април 2015 година

За участие в дискусията са поканени заинтересовани институции и неправителствени организации (списъкът се прилага към протокола)
(Кръглата маса започна в 16.05 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – пр. на Ком. по регион. полит., благоуст. и местно самоуправл.)


ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добър ден, колеги!
Предлагам да започваме. Очевидно има сериозен интерес към днешната наша дискусия. Както знаете, поканени са двете комисии – Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по околната среда и водите. Г-н Иванов ще се присъедини към нас, като председател на Комисията по околната среда и водите.
Тук са и г-жа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, г-жа Ивелина Василева – м-р на околната среда и водите – един широк експертен състав, почти всички участници на двете парламентарни комисии. Поканили сме и заинтересовани неправителствени организации. Има и представители на общини, на областни управи, на инвеститори, на експертната общност.
Нашето очакване днес е да направим една сериозна обществена дискусия, да зададем въпроси и да се опитаме да отговорим на една значителна част от тях. Според мен темата е доста дълбока и в този смисъл е необходимо достатъчно време, за да можем да вземем решения, които биха били достатъчно балансирани и не биха навредили на никоя от страните в този дебат. Ние сме тук, за да защитим обществения интерес, той ще бъде формулиран, но преди това искаме да чуем експертната общност и да чуем министрите. Затова първо ще си позволя да дам думата на госпожа Лиляна Павлова, после на госпожа Ивелина Василева и след това ще продължим с дискусия. За нас е изключително важно да чуем и мнението на еколозите, на неправителствените организации, както и на експертите и на браншовите организации. Виждам тук и много браншовици.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа председатели на парламентарни комисии, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости.
Първо, искам да благодаря на двамата председатели – на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и на Комисията по околната среда и водите за това, че откликнаха на нашия апел и на нуждата от това да направим една широка, спокойна, обществена дискусия, един дебат по темите, свързани с управление на Черноморското крайбрежие, по наболелите въпроси и то не от сега, свързани със стопанисването на дюните, на природните местообитания за развитието и управлението на Черноморското крайбрежие от една страна, като природна даденост, от друга страна – като възможност за развитие на бизнеса, на туризма, от който България, в рамките на своето икономическо развитие трябва да се възползва. Именно затова съм убедена, че днешният дебат ще ни даде възможност да търсим балансирано решение, така че и околната среда, но и бизнесът, и природата, и българските граждани, които по Конституция имат достъп до тази изключителна държавна собственост морски плажове, да намерим общият балансиран интерес.
Аз ще се постарая накратко да дам една ретроспекция къде се намираме, как стигнахме до проблемите, с които се сблъскваме днес, защото това са проблеми не от днес и от вчера, това са натрупани проблеми в последните, бих казала 20 години след различни начини за управление и стопанисване на това крайбрежие. Какви са предизвикателствата пред нас, за които ще търсим заедно общото решение, защото казусите са сложни, най-вече и от юридическа гледна точка, пък в крайна сметка, без да се обиждат юристите, когато имаме сто юриста и сто мнения, може би малко повече от една страна и разбира се защитници на една или друга истина не е лесно да намерим балансираното решение, но аз смятам, че с компромиси от всички страни можем да го постигнем.
Трябва да кажем, че до 2008 година конкретен закон и акт, който да регламентира управлението на Черноморското крайбрежие няма и именно затова назад в годините е имало най-различна практика за това как се управляват, стопанисват и морските плажове и прилежащите територии и крайбрежната ивица, която в момента знаем като Зона А и Зона Б, като цяло и двукилометровата ивица от плажа навътре. Факт е, че още от годините преди 1989 година на територията на морското ни крайбрежие са изградени редица пионерски лагери, почивни станции, ведомствени и други, много курорти и комплекси и може би назад във времето, както вече виждаме и в днешно време те са градени и на морския плаж, може би някои от тях и върху дюни, както това го виждаме днес, по най-различни начини, но това е с натрупване назад в годините.
Най-много промени от гледна точка на това от една страна приватизация на такива бивши ведомствени почивни станции, къмпинги и като цяло горски фонд по крайбрежието на Черно море са се случвали в периода на масовата приватизация и тогава имаме тази сериозна промяна на собственост и промяна на предназначение на терени. В периода от 1999 до 2008 година имаме огромна площ територии, които са горски фонд, превърнат в урбанизирана територия, включително крайбрежна ивица отново преобърната в урбанизирана територия с подробни устройствени планове, на места с общи устройствени планове, включително за тези терени има издадени разрешения за строеж, част от тях, както виждаме в последните години валидни и до ден днешен и чисто от законова гледна точка, от гледна точка на устойчивостта на издадените актове те са валидни и законни. Друг е въпросът, че голяма част от тях, имайки предвид точно липсата на конкретно законодателство и параметри до 2008 година предвиждат високо застрояване по бреговата ивица, близко до бреговата ивица, а някои включително и върху дюнни образувания.
През 2008 година с приемането на ЗУЧК вече се установяват едни много по-строги и по-справедливи норми за застрояване на Черноморското крайбрежие, които допълнително в предишният мандат на правителството „Борисов“ бяха 2012 година с още по-затегнат режим за това колко да е високо и какви да са параметрите за застрояване в Зона А, в Зона Б и забраната за строителство най-вече в тези зони. Въпреки всичко завареното положение не може да бъде и не е отменено, защото това са едни стабилни актове, издадени преди влизането в сила на тези предписания.
През 2013 година допълнително бяха вкарани промени в закона, които регламентираха вече и понятието и дефиницията на това какво е дюна и нейните разновидности, как се определя тя, включително това, че тя е част от морския плаж. Тук, ако върна още веднъж назад перспективата, трябва да кажем, че през 2012 година извън тези процеси бяха възложени изработването на специализирани карти на морските плажове. Целта беше съществуващите към онзи момент актове за изключителна държавна собственост на морските плажове, датиращи от 1999 година да бъдат актуализирани, съгласно сегашните размери на плажовете, за да бъдат използвани за възлагането вече на нови договори за концесия или наем, защото предстои, както е видно и в момента, изтичане на множество договори и съответно необходимостта за следващите 15 години да бъдат избрани нови стопани за тези плажове.
Паралелно с този процес, министър Василева ще представи и ще разкаже за това Министерство на околната среда и водите направи картиране на дюните, дюнните местообитания за целите на екологично законодателство и т.н.
През 2013-2014 година видимо от необходимостта от синхронизация на информацията, която е налична в Министерство на околната среда и водите, трябваше да бъдат приети няколко неща - специализираните карти да бъдат обединени с информацията на Министерство на околната среда и водите и да бъдат актуализирани и кадастралните карти и пактовете за изключителна държавна собственост. За съжаление в периода 2013-2014 година това не е направено. Няма да търся причините назад, сигурно някой не е имал желание да го направи толкова бързо и успешно, но да гледаме напред. Това не е направено.
Това, което в момента екипите и на Агенцията по кадастъра, заедно със специално наета фирма имат ангажимент до края на месец май да насложат тази информация, която имаме от първоначалното заснемане, първоначално приетите през 2012 година специализирани карти с актуализацията на тези 41 плаща, избрани, защото на тях имаме дюнни образувания, да бъдат актуализирани.
След като в края на месец май тези специализирани карти, отразяващи морските плажове и съответно съпътстващите прилежащите към тях дюни или такива, които не са в близост до плажа бъдат актуализирани през лятото на тази година, от юни нататък ще започне реално процесът вече на нанасянето на тези приети, надявам се и одобрени специализирани актуални карти, в кадастралните карти. Оттук нататък след тяхното нанасяне в кадастралната карта подлежи и вече имаме хипотеза на възможност за обжалване на тези кадастрални карти, дали отговарят на параметрите, на имотите, на реалността такава, каквато е спрямо всички собственици на имоти. От юни месец нататък ще актуализираме тези кадастрални карти и нанесем в тях информацията от специализираните. Не можем да кажем за момента колко време ще отнеме обжалването, зависи от броя жалби, може да е няколко месеца, но може и да е няколко години това, за да изчистим темата по отношение на специализирани карти, кадастрални карти и какво предстои оттук нататък във времето.
Друга много важна информация предвид, че чувствителна тема са дюните, нашите последни замервания, които са направени, направили сме една обща информация за това какви площи засегнати имаме, територии и терени, от цялото Черноморие, на което имаме 297 плажа по българското Черноморие, общо дюните по тези плажове и прилежащи, близо до плажовете, не задължително залепени за плажове територии, на които има дюни са общо 4 654 декара териториите, на които има дюни. От тях 3 273 декара са терени, които са частна собственост, на които има дюни. От тези 3 273 декара частни имоти в близост до морските плажове, на които има дюни 2 600 декара са в урбанизирани територии, за които има или общ устройствен или подробен устройствен план, а това са 140 частни имота, в които имаме тези дюни. Имотите общинска собственост са 335 декара, на които има разположени дюни, останалите 1 046 декара са имоти държавна собственост, върху които има дюни.
Това е общата статистика, за да имате представа за обхвата на териториите, на които се намират дюни и които са извън плажовете. Това е много важно уточнение. Морският плаж е морски плаж, ние там спор нямаме. На морския плаж параметрите ги знаем, дюните върху морския плаж са различни. Говоря за частна територия и разположено непосредствено до плажната ивица или извън морските плажове и морската ивица, които се намират в Зона Б. Ако трябва да ги разделим – 2 807 декара частни терени са залепени за морските плажове, а 466 декара частни терени са в Зона Б далече, без да са залепени до морския плаж. Това го казвам, като статистика, да знаем изходната база, а именно голям брой частни имоти на територията, на които ние имаме дюнни местообитания от най-различни разновидности. Специалистите от БАН, които колегите от Министерство на околната среда и водите са наели са тези, които ги определят дали са сиви, залесени и т.н., аз не съм специалист по дюните и няма да изпадам в тази подробност.
Оттук нататък пред нас стои чисто юридическият въпрос – това е и сложен юридически казус да намерим най-доброто решение как опазваме, стопанисваме тези дюнни местообитания, дюнни образувания на територията на частните терени, защото там, където са държавните терени ние имаме яснота. Забраната за строителство върху дюни е налице, такава има, тя защитава тези територии, но тук говорим какъв да бъде най-добрият начин, най-компромисния за всички цели, които споменах в началото начин, по която да опазваме и да стопанисваме тези дюни, които се намират в частните имоти.
През 2014 година беше направена такава промяна в закона в миналото Народно събрание, която направи разграничение за Зона А и за урбанизирани територии, 2012 въведохме Зона А по цялото морско крайбрежие, тя беше променена и вече Зона А важи, параметрите за забрана за строителство важат само за неурбанизираните територии, в урбанизираните територии Зона А няма, там има и трябва да се спазват предвиждания на общия или подробния устройствен план за съответната урбанизирана територия на съответната община. Това е важно уточнение, факт, с който аз не съм съгласна, защото именно аз бях вносител за пълната зона А във всички територии 2012, но такова беше решението 2014 година от предишния парламент. Така че Зона А, защото има много неразбиране винаги, къде и защо в Зона А няма забрана – забрана за строителство върху дюни имаме пълна, но Зона А има само извън урбанизираните територии. В урбанизираните територии спазваме изискванията на съответния подробен или общ устройствен план на населените места.
Аз ще спра до тук. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря на госпожа Павлова.
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господа председатели на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по околната среда и водите, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми партньор, колеги!
Благодаря и аз от името на Министерство на околната среда и водите за възможността да участваме в днешния дебата, в днешната дискусия, свързана с актуалните въпроси, свързани с устройството и опазването на Черноморското крайбрежие.
Аз бих искала да дам ракурс към темата от гледна точка на Министерство на околната среда и водите и екологичното законодателство, като започна с кратък преглед на състоянието от гледна точка на българското законодателство и защитените зони и територии по протежението на Черноморското крайбрежие.
Площта на 2-километровата ивица от брега навътре в сушата е 664 хиляди декара. В нея попадат по смисъла на Закона за биологичното разнообразие 21 броя защитени зони по Директивата за местообитанията, 19 броя защитени зони по Директивата за птиците и по смисъла на Закона за защитените територии – 54 броя защитени територии, от които 2 природни парка, 3 поддържани резервата, 15 природни забележителности и 31 защитени местности. Защитените зони и защитените територии в 2-километровата ивица по Черноморското крайбрежие са с обща площ 426 хиляди декара, което съставлява 64% от територията. Дюнните природни местообитания са представени в 15 броя защитени зони по Директивата за местообитанията и заемат площ от 99 432 декара. Седем броя са защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии, чийто предмет на опазване са пясъчни дюни и са с обща площ 1 231 декара.
Във връзка с актуалните въпроси, които възникват по прилагането на Закона за черноморското крайбрежие, в който по своеобразен начин се преплитат законодателствата и теми, както от гледна точка на устройственото планиране и устройството на териториите, така и от гледна точка на екологичното законодателство госпожа Павлова направи кратък преглед на стореното до тук от гледна точна на ангажименти на ведомството, от гледна точка законодателни промени и инициативи в годините назад. Както беше упоменато министерството подпомага съставянето на специализираните карти чрез информацията, с която разполага. Информацията, с която разполага произтича от ангажиментите, свързани с докладването към Европейската комисия. Това са резултати от проекта, който беше финализиран през 2013 година – т.нар. проект за картиране на местообитанията. По този проект беше извършено картиране на 87 типа местообитания, намиращи се на територията на България, като целта на този проект беше да се идентифицира, да се направи моментна снимка на природозащитното състояние на видовете и местообитанията за целите на докладването, да се предостави информация на биогеографско ниво. Тази информация беше разработена в детайли за защитените зони и защитените територии, както стана ясно с помощта на експертите от БАН, на които до голяма степен ние разчитаме за експертизата, свързана с установяването на обхвата, типа на местообитанията. Тази информация, получена от експертите от БАН е валидирана и от външни експерти, привлечени от Великобритания за целите на докладването.
Информацията е представена на Агенцията за кадастър, но продължава да възникват въпроси, които са свързани с казусите, възникнали в последните няколко седмици, свързани с детайлите по прилагането на законодателството. Преди всичко това, което е необходимо е да се прецизира определението на местообитанията на типа на защита, който е заложен в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие спрямо определението в Наредба № 1, защото смятаме, че предвид различията и изискванията в единия случай да се фокусира вниманието върху плажната ивица, част от която са дюните, в другия случай по-широк е обхвата, тоест – необходимо е да се прецизира точно фокуса на защита от гледна точка на целите, които са изискуеми по смисъла на закона в защита на тези природни местообитания.
Възникват въпроси във връзка с извършените теренни проучвания от експертни групи, от междуведомствена работна група със съдействието на БАН. Възникват въпроси, както и спорове относно компетенциите и меродавността на изразените мнения. Както споменах – ние разчитаме на експертизата на колегите от БАН, но вече във връзка с приемане на кадастрални карти, в процеса на приемането има случаи на обжалване с претенции относно експертното становище, изразено от колегите, затова според нас е необходимо наистина да се постигне едно общо съгласие относно меродавното мнение, което трябва да бъде съблюдавано във връзка със защитата на местообитанията.
Безспорно стои въпроса за това каква е отговорността на собствениците на имотите относно казусите, при които се установява наличие на дюнни природни местообитания извън териториите на защитените територии и защитените зони. Това е пряко свързано със специфичните изисквания на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, имайки предвид, че Законът за биологичното разнообразие, както и директивата не поставят изрични изисквания за вида собственост. По-скоро целта на екологичното законодателство е защита на природните местообитания с фокус върху защитените зони, част от мрежата „Натура 2000“. Министерството на околната среда и водите подпомага изпълнението на ангажиментите, свързани със Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, разбира се, както и госпожа Павлова подчерта взаимно се подпомагаме с колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията по кадастъра. Мисля, че днешният дебат би могъл да донесе разбира се получаване на обратна информация и в пълна степен отразяване на общественото мнение относно постигането на консенсус и баланс във връзка с много въпроси и спорове, които възникват в хода на изпълнението на тези ангажименти.
Ще спра до тук, като ми се иска да дадем възможност за повече мнения, които да бъдат чути и можете да бъдете убедени, че както аз, така и колегите ми в пълна степен имаме желанието и волята да подпомогнем процеса за формулирането на най-разумния подход и прилагането му така, че да съхраним ценните природни местообитания.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря на госпожа Василева, на госпожа Павлова.
Бих помолил наистина да направим една дискусия. Имам голям списък от присъстващи, не бих могъл да го изчета целия, но Министерство на регионалното развитие и благоустройството е представено от министъра и от заместник-министър, началника на ДНСК, 12 експерти. Министерство на околната среда и водите от госпожа Василева, от господин заместник-министъра и още десетина експерти. Българска академия на науките, Съюз на архитектите в България, Българска туристическа камара, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, НПО „Човек, екология, природа“, „Да спасим Кара дере“, Съюз за защита на природата, Движение „Защита на гражданите и държавата“, Движение „Днес“, „Фаворит“ ООД, инвеститори, Сдружение „Форум, природа“, Къмпинг „Китен“, Движение „Защита на гражданите и държавата“, „Зелените“, „Да запазим Корал“, Съюз на собствениците, „Слънчев бряг“ АД, Черноморска изследователска програма, Курортен комплекс „Албена“, Асоциация на концесионерите на морските плажове, Национална асоциация „Българско Черноморие“, Движение за защита на гражданите и държавата. Има и НПО-та, които допълнително се включиха към този списък.
Както виждате интересът е огромен. За нас би било изключително полезно, за министрите и за техните експерти, да чуем повече и аз бих се надявал да изразяваме относително кратки становища, кратки въпроси, кратки отговори, за да дадем възможност на повече хора да се изкажат. Не бих искал да налагам някакъв специален режим, но все пак ми се струва, че от порядъка на около 2 минути е добре да се съобразяваме с подобно времетраене на изказванията.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господа председатели, госпожи министри, колеги, ние дочуваме, навлизайки в тази проблематика, че там всичко, което е свързано с опазването на природата, на дюните, на всичко останало, че има и закононарушения. Дали имате някакви анализи и сведения за някакви незаконни сделки, приватизирани терени публична собственост, незаконни актове на местни власти, незаконно блокирани процедури за обявяване на нови защитени територии? Има ли някакви данни, които да ни ориентират доколко това, което го има и в публичното пространство отговаря на истината?
Благодаря.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: От гледна точка на информацията поне към момента, с която разполагам и преди всичко, че всеки е невинен до доказване на противното имам информация само за един съдебен спор по отношение на собственост, който се води от министерството с един единствен собственик. За друг съдебен спор, за който министерството да е привлечено като страна, свързан с дюнно местообитание в частен имот и съответно спор за собствеността и начина на придобиване. Всичко друго е в сферата на хипотезите, за които нямаме данни и доказателства към този момент.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Не знам какъв беше контекстът на този въпрос. Може би тук би могла да бъде засегната и темата с прословутите заменки, ако това визирахте. Както знаете Министерство на околната среда и водите прилага възможностите на закона чрез налагането на т.нар. принудителна административна мярка, в не един случай е била прилагана тя, както в случая с Камчийски пясъци, Кара дере, това, което беше направено и в „Корал“ с налагането на принудителна административна мярка, включително и къмпинг „Юг“, където последният казус, който възникна наложи прилагането на тази възможност чрез законодателни мерки да се спрат инвестиционни предложения там, където не са спазени, не са съблюдавани изискванията на екологичното законодателство при провеждането на процедури. Поради тази причина компетентният орган Министерство на околната среда и водите, съответно Регионалната инспекция по околна среда и води има ангажимента да задейства този механизъм. Така че в този смисъл отново се връщаме към казуси, които са заложени далеч назад във времето в периода 2004-2008 година, когато са били издавани актове, за жалост без да се прилагат изискванията на екологичното законодателство.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, министър Василева.
ДАНИЕЛ РИЗОВ /“Фаворит“ ООД/: По въпроса с къмпинг „Юг“, ние го експлоатираме от 15 години, той е къмпинг на 50 години. Всички имахме разрешителни, включително и ОВОС. През 2012 година доц. Антоанета Петрова проверява къмпинга и не откри дюни. Сега същата проверяваща в комисията откри дюни около 6 декара на 8 до 15 метра висок хълм, където има 70-годишни дървета. Просто ние сме шокирани от това, което се случи. Но това да го оставим настрана. Имаше някакъв медиен натиск, някакво манипулирано обществено мнение.
Искаме да изтъкнем едно наше становище, че защитена природа има само там, където има защитена частна собственост. Историческа ретроспекция в това можем да сравним екологичната обстановка в държавите с установени традиции в частната собственост – Швейцария, Австрия, САЩ и Великобритания и страните от бившия Съветски съюз, където състоянието на околната среда е трагично. Сега министър Павлова постави един казус, който е много сериозен, че има доста територии дюни в частни имоти. Това е голям казус наистина, към 3 200 декара. Считаме, че най-добре ще се съхранят тези дюни, които са в частните имоти, ако останат частна собственост, но със забрана да се строи върху тях. Смятаме, че това е едно разумно решение, което е в съгласие с изискванията на екологичните норми. За държавата положителното е, че няма да се налага да плаща милиони левове от бюджета за обезщетяване на собствениците. Друго решение би било неразумно.
Конкретно за къмпинг „Юг“ ще върна началото на края му и в крайна сметка ще се стигне до унищожаването на един от малкото съхранени български къмпинги, за когото и самите проверяващи изтъкнаха, че е с добре запазена природна среда.
Ние искаме стабилно законодателство и сигурност за инвеститорите. Само така ще можем да осигурим просперитет на родната икономика.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Други желаещи?
САВА ЧОРОЛЕЕВ /“Прайм Пропърти БГ“/: Добър ден на всички? Член на съвета на директорите съм на „Прайм Пропърти“. Това е едно от дружествата, които е засегнато от полемиката, от принудителни административни мерки, налагани от съответните ведомства. Радвам се, че най-после имаме възможност да бъдем чути, защото за съжаление до момента се водеше една полемика извън предмета на спора.
Аз призовавам всички зелени организации първо да се хигиенизират и да се изчистят от онези техни представители, които не познават закона и помпат едно настроение в общественото мнение, което е негативно и което внася цялото това напрежение в обществото. Също така това важи и за журналистите, които също би следвало, когато отразяват някаква тема да бъдат запознати поне с основните изисквания на закона.
Радвам се, че тук госпожа Павлова най-после ясно артикулира и каза, че всъщност има множество документи административни актове, които са законни, издавани през годините и които имат своята сила. Силата на демократичното общество е точно в това, че законните неща трябва да се спазват. Категорично искам да кажа, че тези внушения, които се налагат в обществото, че се застрояват плажовете по българското Черноморие не отговарят на истината, меко казано. Плажовете и дюните са изключителна държавна собственост. Никой не може по никакъв начин да застроява или да стопанисва по незаконен начин тези територии освен държавата. Така че всякакви гръмки заглавия от рода на „застрояват плажа Корал, изсипват бетон върху плажа“ или т.н., моля да бъдат спрени веднъж завинаги тези спекулации, защото това не отговаря на истината. Плажовете са изключителна държавна собственост, както и дюните.
Другото голямо внушение, което се прави напоследък това е, че има много незаконни строежи. Нашето дружество притежава терен в близост до къмпинг „Корал“, ние сме извървели цялата процедура по преотреждане на терените, заплащане на всички такси към държавата, спазени са всички изисквания към съответния момент, за да бъдат издадени съответните разрешителни за стоеж. Това са частни територии, в които само и единствено собственикът може да решава как ще се разпорежда в рамките на закона. Претенции на който и да било към частни територии извън рамките на закона са недопустими. Ако има някъде по територията на Черноморието, аз не искам да бъда адвокат на останалите колеги, но това, което наблюдавам и позволете ми да не се съглася е, че винаги собствениците и инвеститорите са виновните и са тези, които нарушават закона. Както колегата преди малко от къмпинг „Юг“ се изказа и доколкото на мен ми е известно, те разполагат с терен частна собственост, където са спазени изискванията на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и са си извадили разрешение за строеж.
На 15 март 2013 година излиза поправка в закона, която задължава Министерство на околната среда и водите в едногодишен срок да изготви специализирани карти, да нанесе дюните, да предостави информацията на Агенцията по кадастър, в шестмесечен срок агенцията да нанесе тези дюни, след което министърът на регионалното развитие да ги оповести. В края на 2014 година бяха публикувани първите специализирани карти на страницата на Агенцията по кадастър. Няма вина инвеститорът или собственикът на имота за това, че в неговия имот не са отбелязани дюни. Всички, които са си свършили работата по веригата – община, представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството в качеството на регионалните дирекции за национален строителен контрол са проверили тези документи и тогава не са установили, че има дюни. Много моля да се разбере, че всеки трябва в този процес, който не е лек и както беше заявено ясно, че има много въпроси за решаване, всеки трябва да поеме своята отговорност. В случая аз считам, че държавната администрация е в дълг към обществото за това, че не е успяла в срок да свърши своите ангажименти, да очертае тези дюни и да се произнесе ясно и отчетливо, че ако има някъде нарушения то това са нарушения, допуснати от несвършване на работата на администрацията, а не по този начин, посочвайки инвеститори, собственици на имоти да бъдат заклеймявани като закононарушители или като на организации, които потъпкват закона и природата.
Що се отнася до другия казус, който е доста прословут в пространството – строителните разрешения, които имаме ние като собственици на имот в близост до плажа „Корал“ ще помоля господа министрите и цялата администрация на държавата да признае, че ние нямаме нарушения в извършването на процедурите, а че има един натиск върху министерствата за това как да бъде прехвърлен проблема за бъдещи времена, но не и решен, защото налагането на принудителни административни мерки е способ за спиране, но не и способ за отмяна на разрешенията. Още повече убеден съм, че госпожа министъра знае много добре, че обстоятелствата, поради които са наложени тези мерки не отговарят на закона. Мисля, че едва ли има друг, който поведе да е наясно с тематиката. Територията е урбанизирана, за такава не се изисква ОВОС и оценка за съответствие. Освен това при влезли в сила строителни разрешения, за които ние в момента искаме удължаване на срока няма ново инвестиционно предложение и също не се изисква оценка за въздействие на околната среда.
Мерките, които се предприемат в момента не решават въпроса, те го отлагат за в бъдеще или ще го прехвърлят на съда, а когато утре съдът постанови, че ние сме прави, то тогава не може да се обвинява съдът за това, че е бил корумпиран или не си е свършил работата, както и трябва да се има предвид, че когато за в бъдеще заведем искане за пропуснатите ползи и вреди, всички тези вреди ще бъдат платени отново от всички нас. Така че аз призовавам държавните органи да вземат една отговорна позиция, да не се поддават на натиска за популизъм, за това, че ние бързо и лесно разрешаваме някакви въпроси с това, че стопираме, спираме, забраняваме, а с това наистина да разрешат проблемите, като принудят държавната администрация по-бързо да си свърши работата, така че всички да могат да работят, защото най-големият проблем на държавата е липсата на инвестиционен климат, сигурността, прознозируемостта и това, че всъщност няма инвеститори в България.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Заповядайте.
ВАСИЛ ГЮРОВ /“Да запазим Корал“/: Ще започна с началото на господин Чоролеев, който призова зелените организации да се хигиенизират от членовете си, които не са запознати със закона. Той два пъти повтори, че дюните са изключителна държавна собственост, аз доколкото си спомням от въведението се спомена, че около повече от 50% са в частни територии, частни имоти. Аз бих задал въпроса как така дюни, които са формирани с хиляди години са се озовали повече от 50% от тях в частни имоти? Според мен частните имоти са се озовали в тях, но тава е друг въпрос.
Исках да говоря специално за „Корал“, не мислех да се изказвам, но понеже казахте, че сте най-запознат там с нещата и споменахте, че това е урбанизирана територия, не виждам какво е урбанизирано. По-скоро, както се изразихте, съдът, който утре ще реши във ваша полза може би се надявате да урбанизира тази територия. Доколкото знам проектът ви е за 1 800 подземни паркоместа. Ако това е запазване на територията, ако това е бъдещето на България и инвестиционната политика, която ние трябва да подкрепяме, съжалявам – няма да стане.
Аз няма да говоря повече от Вас, Вие говорихте 10 минути, надявам се, че ще оставите възможност на повечето хора равностойно да изкажат мнението си относно българското Черноморие.
САВА ЧОРОЛЕЕВ: Ако ми позволите да отговоря с две изречения.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Не съм Ви позволил.
САВА ЧОРОЛЕЕВ: Има обвинения, на които искам да отговоря.
ВАСИЛ ГЮРОВ: Обвинения няма, Вие обвинихте.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ:
ВАСИЛ ГЮРОВ: Моля да се дава думата на хора, които са чели закона и които познават материята. Ето карта на региона, която показва, че територията е урбанизирана.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, уважавайте институцията, в която се намирате. Нямате право да говорите без да ви се дава думата. Извинявайте много, когато ви се даде думата, тогава ще говорите.
САВА ЧОРОЛЕЕВ: Имам право на отговор.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Имате право, когато Ви се даде думата.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Ще отговорите тогава, когато Ви дадем думата. Това, което правите в момента е контрапродуктивно за самия Вас и аз просто се учудвам защо го правите в интерес на истината – да настройвате и хората, които не са настроени по този начин срещу себе си. Моля Ви, не печелите нищо от това.
Заповядайте.
КИРИЛ ПЕТКОВ /“Да запазим Корал“/: Благодаря ви. Благодаря за тази среща на присъстващите министри.
Първо, в моята ежедневна работа съм също инвеститор и това, че един имот е частна собственост по никакъв начин не дава права на частника да не позволи държавата да защитава своите публични интереси. Аз имах имот до София, през който мина магистралата, защото беше публичен интерес тази магистрала да мине през този имот. Така че това с абсолютната частна собственост е една теорема, която е абсолютно невалидна. Тук въпросът, за който сме се събрали е, че имаме наистина публичен интерес да запазим малкото плажове, които са останали.
Аз искам да приветствам първите инициативи на министъра на регионалното развитие със спиране и мораториум на строителната дейност и възможността да се случи това на къмпинг „Корал“. Мисля, че е много важно оттук нататък да не правим грешките, които бяха направени до сега.
Въпросът е за няколко конструктивни предложения, специално към министъра. На 11 май има процедура за отдаване на плаж „Корал“ под наем. На тази процедура няма екорестрикции в самото предложение за договор и според нас е много важно, знаем, че има намерение за концесия, която се надяваме да влезе в сила до 6 месеца след това, но въпреки всичко има опасност, ако не сложим някакви рестрикции на този договор да бъде нает от хора, които няма да имат рестрикция към екологията и ще се възползват от тази липса на рестрикция в сегашния договор.
Следващата стъпка е, че ако цената на концесията е много висока, а има в този момент действащ договор, който няма рестрикции има опасност концесията никога да не влезе в сила, а едновременно с това да имаме продължение на един договор, който има 5 години давност с подобна липса на рестрикция.
Третото, за което ви поздравявам и трябва да се направи в максимално бързо време е грешката, която е направена чрез най-различни методи преди години, да може да се направи къмпинг „Корал“ като парк „Корал“, защото това е едно национално богатство и ако искаме да запазим туризма и да бъде с по-висока добавена стойност ние трябва да имаме такива плажове. Така че съвсем конкретно имам въпрос към вас, има ли възможност да променим договора сега на 11 май да има екорестрикции?
Втори въпрос, трябва да се преосмисли цената на екоконцесията, защото няма смисъл да кандидатстват само хора, които могат да имат комерсиален интерес от него, трябва да може да се управлява и от хора, които искат да запазят плажа.
Трето, в какъв срок ще можем да се надяваме да има отчуждаване на тези земи отзад и потенциално правене на първия екоплаж, като национален парк?
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Зеленогорски, господин Иванов, ще ви помоля все пак да въведем някакъв ред в тази работна среща, кръгла маса. Ще ви помоля да има времево спазване, ограничение в рамките на изказванията. Всички тук сме се събрали, защото сме заинтересовани страни да се реши казуса или поне да започне стъпка по стъпка да се решава. Това е едното ми предложение. Считам, че повече от 2 минути не би било нормално да се изказват присъстващите.
Второто ми предложение, ще ви помоля, мисля че това е практика в комисиите в Народното събрание, нека от една неправителствена организация или друга организация се изказва по един човек, защото иначе ще превърнем, както става видно, нашата днешна среща, към която всички сме дошли добронамерено една говорилня, от която никой няма полза.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Процедурата е приета.
Госпожо Павлова, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Днес и по-рано през деня на подобен въпрос отговорих. Още веднъж да уточним, тъй като самата процедура по екоконцесия, която за първи път пилотно ще направим за „Корал“ и за „Делфин“ все пак отнема време и за да гарантираме този летен сезон, че за тази година ще има стопанин аз се надявам, че концесията, като процедура ще мине успешно и ще може от 1 януари 2016 година да имаме концесионер. Още повече, че в договора за наем за стопанисване на този плаж временно изрично е казано, че този договор се сключва за максимум срок до 5 години, но в момента, в който имаме избран концесионер договорът на наемателя автоматично се прекратява и влиза в сила автоматично договорът с концесионера. Така че не трябва да имате никакви притеснения, чисто законово това е регламентирано, така че договорът за концесия стига да е успешно избран и проведен, в което вярвам и се надявам, защото съм сигурен, че ще има доста желаещи за такъв тип екоконцесия, да влезе в сила от 1 януари 2016 година и реално от следващата година да имаме екоконцесия.
Договорът за отдаване под наем за този летен сезон е аналогичен за всички договори за наем такъв, какъвто е предвиден редът в закона, но това не означава, че плажът няма да бъде запазен и добре стопанисван, който и да го спечели, защото изискванията, които ние имаме поставени към бъдещия стопанин, макар и наемател също предвижда до 2% изграждане на преместваеми обекти и свободната площ, която се предвижда по закон да е гарантирана, а вие знаете, че ние винаги строго сме контролирали това. Така че мога да ви уверя, че проверките ще бъдат безкомпромисни и това лято в този летен сезон и няма да позволим някой, който го стопанисва да не спазва закона такъв, какъвто той е валиден за всички концесионери и наематели.
По отношение на цената на концесията, която споменахте, важно е да отбележим, че тя не е висока именно, защото тя е премерена спрямо по-високите изисквания, които ние имаме към този бъдещ концесионер. Тя се определя: само 40% реално от точките са цена, всичките 60% са именно повече и повече точки, за който ще предложи повече дейности, свързани именно с екочастта, екоматериалите, екологичните мероприятия и т.н. на плажа и те ще имат превес повече отколкото цената.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Господин Зеленогорски, да подпомогна малко, ако ще структурираме дискусията.
Ние сме по покана на двете комисии с участието на двамата министри, уважение към екипите и всички, които са дошли.
Единият вариант е така, като е поканата да бъдем в широк дебат по актуалните въпроси на Черноморието.
Другият въпрос е да бъдем в по-стеснен дебат по идеите, които двамата министри предложиха, тъй като министърът на регионалното развитие в изложението си сподели за специализираните карти до края на май за процеса за обжалване и за намеренията за дюните. Министърът на околната среда беше малко по-уклончив, даде рамката на това какво е разнообразието по Черноморието. Тъй като публиката и хората, които сме тук, ние ще слушаме като законодатели, необходима ли е регулация, министрите ще водят хорото какво ще правят. Звучат много тези, гражданско общество, различни организации, нека се уточним как водим дебата и какво говорим. Ако ще подпомогнем министрите в това, което те ще реализират като политика, да се даде като тон и всеки да се включи конструктивно или да отрича или да допълва. Ако ще бъдем в големия периметър на актуалните проблеми на Черноморието те са много, можем да поседим повече и да бъдем по широката гама. Дайте тон, това ми е молбата. Иначе ще стане една голяма караница, ще се противопоставяме като хора и няма да е полезно на никой, а ние тук всички сме се събрали заради това, което казахте в началото.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Янкова.
Аз бих се надявал без емоции, защото емоционалните аргументи тук нямат никаква сила, уверявам ви. Бих предпочел рационалните аргументи. Ако ви прочета тълкуването на моите юристи на юридическата основа на конституционните и законовите текстове ще се изненадаме всички колко много проблеми има, че има и тълкувателни решения на Конституционния съд и т.н. В този смисъл на мен ми се струва, че една по-широка дискусия би била по-полезна колкото и усилия да ни коства това и колкото и време да отнеме. Но все пак, моля ви, без емоции. Аз знам, че темата е много сериозна, знам, че става въпрос за огромни интереси обществени, инвеститорски, интереси на кметовете, на областните управители, няма да ви обяснявам последните няколко дни с колко хора съм разговарял, включително и с всички кметове по Черноморското крайбрежие. Но така или иначе ние сме тук, за да намерим наистина едно законово добре обосновано балансирано решение и за да го направим наистина е необходимо да проведем една по-широка дискусия, още повече, че нито министрите, нито ние, народните представители, имаме конкретни в момента идеи за конкретни промени в законодателството.
Заповядайте.
РЕПЛИКА: Процедура по повод предложението за изказване по един човек от организация. От природозащитниците аз виждам от 3-4 организации, докато огромна част е от т.нар. инвеститори. Нека да редуваме изказване от едната и от другата страна, защото не е справедливо от една организация трима човека ще се изкажат и ще свършат.
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА /“Да запазим Корал“/: Приветстваме това начинание и формата на тази дискусия по начина, по който е организирана и проблематиката, която ще се разглежда. Против това съм от всяко сдружение да се изказва само веднъж един човек, защото в течение на целия разговор ще възникнат теми, по които всеки ще може свободно да вземе отношение. Уверявам ви, че както може би сте забелязали по нашето поведение в общественото пространство, ние сме изключително дисциплинирани и няма да нарушим 2-те минути. Така че моля да разрешите да имаме право на изказване.
ОГНЯН ДИМИТРОВ /“Защита на гражданите и държавата“/: Говорим за Черноморието, а причината да има апетити към това Черноморие се нарича Черно море. В момента изглеждаме като шайка мародери, които се опитваме да досъблечем дрехата на умиращия организъм Черно море. Според мен трябва да предвидите, като управляващи министри и властимащи мерките, които ще се вземат за рехабилитацията на морето вследствие замърсяване и експлоатация на ресурсите на плажовете и крайбрежната зона да бъдат отчетени като критерии за отдаването на концесии.
През цялото време никой не се сеща, че причината да има такъв интерес тук е самото Черно море. Не знам дали сте в течение какво се случва с Черно море. Качеството на водата става все по-лошо и скоро ще бъде едно неприветливо място и всички тези инвеститори, които са наточили апетитите си ще останат без никакъв бизнес.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря за краткото и съдържателно изказване.
Заповядайте.
ИЛКО НИКОЛОВ /Съюз на архитектите в България/: Здравейте! Заместник-председател съм на Съюза на архитектите в България и в качеството си на представляващ тази организация.
Искам да допълня това, което госпожа Янкова спомена. За мен дискусията, смисъла, съдържанието на днешното събиране до голяма степен се изчерпва с това, което госпожа Павлова спомена, а именно, че специализираните карти за морски плажове са изготвени през 2012 година и че през периода 2013-2014 година, когато е трябвало да бъдат процедирани всъщност това не се е случило. Ако се беше случило вероятно днешната дискусия щеше да има доста по-конкретен формат или щяхме да разискваме други теми. Така че аз за себе си пак казвам, че като представител на организацията или на експертите, които хубаво или лошо се занимават с изготвянето на стратегиите, на ПУП-овете, на общите устройствени планове приемам тази дискусия като една първа среща, като една серия. В момента наистина темите са доста общи, вероятно всеки един от едната и от другата страна ще даде конкретни предложения, на които може да им бъде обърнато внимание, но считам, че аудиторията към момента, с изключение на няколкото конкретни казуса, за съжаление, които допуснати поради причината, която госпожа Павлова спомена едва ли ще има конкретни резултати днешната дискусия.
Обръщам внимание на нещо, което всички знаете, предполагам, 34% от територията на България е в „Натура“, което не означава, че там не могат да се извършват каквито и да е строителни дейности, благоустройствени и т.н. Има специфичен режим, по който това може да се случва. Така че ние сме в среда, в която не казвам, че на всяка цена трябва да организираме, трябва да се съобразяваме с качеството на обитаване и с качеството на природната среда, във всички случаи баланс и компромис трябва да се намери, но съм почти сигурен, че ням да го намерим на тази среща. Така че апелирам това да бъде първата, тя може би не е първата, но да бъда серия от срещи, в която да се избистри концепцията, като всяка следваща да бъде все по-конкретна.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Сандов
БОРИСЛАВ САНДОВ /“Зелените/: Благодаря, господин Зеленогорски.
Приветствие към всички участници в днешната дискусия.
В началото бих искал да кажа, че няма да влезем в отговор на обвиненията, включително болшивизъм, доколкото чух и нападките, които се направиха за непознаване на закона. Само ще припомня на аудиторията, че през последните 8-9 години, и с мое участие включително, аз съм пряк свидетел, сме имали всяка година казус по Черноморието, който е предизвиквал включително протести и накрая винаги сме се оказвали, че защитаваме именно закона и обществения интерес. Ще спомена само Иракли, Кара дере, Корал, Странджа, много са всъщност казусите. Но това са някои от по-ключовите, които предизвикаха и протести и накрая се оказа, че именно ние защитаваме закона и обществения интерес. Така че доста добре познаваме закона и моля да се не правят подобни съждения и квалификации.
Колкото до дебата имам чувството, че не можем да обърнем внимание на следното нещо. Спомена се, че законът защитава самото крайбрежие, Черноморието и заради специализирания закон и заради Конституцията, и заради преди това законови норми, но сякаш изпълнението на закона е големия дефицит. Но чухме и че няма никакви наказателни действия към нарушителите. Чухме и че нямало строежи на морето. Ние не сме слепи и мисля, че е ясно за всички, че има много нарушения по Черноморското крайбрежие, но имаме само един съборен строеж на Златна перла.
Въпросите, които имам към министрите и към останалите представители на изпълнителната и на законодателната власт са, може ли да получим информация и имаме ли такава колко от дюните вече са застроени, вече са съсипани? Не сме свидетели как и в момента имаше такъв тип действия за засипване на дюни, за унищожаване на дюни с цел да се прикрие тяхното съществуване.
Вторият ми въпрос е по-скоро към представители на Министерството на земеделието и храните е има ли дейности на база на предписания от Европейската комисия окончателни за заменките, които бяха установени като нерегламентирана, неправомерна държавна помощ? Дали има развалени сделки по Черноморието, дали има доплащане на допазарната стойност на тези сделки?
Третият ми въпрос е за една тема, която сякаш изчезна през последната една година, а всъщност тя може да реши в голяма степен проблема, свързан с опазване и стопанисване на Черноморското крайбрежие, а именно Националния парк „Българско Черноморие“. Защо Министерство на околната среда и водите по онова време направи процедурата така, че този проект да не мине и смятат ли представителите на изпълнителната властта, по-специално на Министерство на околната среда и водите да предприемат отново действия за възобновяване на дебата и процедурите по създаване на Национален парк „Българско Черноморие“?
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Госпожа Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: По отношение на въпроса за дюните, поне както споменах, че информацията, с която разполагаме към момента, тъй като ние не сме и компетентния орган да кажем кое са дюни или не, но за строежи върху дюни благодарение, включително и на ваши сигнали ние имаме спрени множество и е предотвратявано тяхното унищожаване. А за имотите, които споменах, в тях има дюни, те са налични и те са в състоянието, в което би трябвало да бъдат. Много са, в много имоти, но са в запазено състояние и затова аз повдигнах темата, че оттук нататък трябва да бъде избран най-добрият начин, по който те да бъдат опазвани и стопанисвани.
По отношение на премахване на незаконни строежи вие знаете, че винаги сме били категорично против незаконното строителство и всички влезли в сила заповеди за тези незаконни строежи се прилагат незабавно, но имаме проблем с редица такива, които или не са влезли в сила или са отменени от съда. Това е факт и вие добре го знаете, но в крайна сметка висшата инстанция, която е постановила спиране на тези заповеди е тази, срещу която ние за момента не можем да вървим. Това обаче, което сме предприели като мярка е и в предложения Закон за устройство на територията, предложен от нас и вече е в Народното събрание за разглеждане е въвеждането на двуинстанционна процедура, която да ни даде възможност при отмяна на наши актове, свързани с незаконно строителство да имаме възможност и за втора инстанция, тъй като вие знаете в момента е едноинстанционно. Да имаме възможност да обжалваме такива актове, за които считаме, че решението на съда не е отразило в пълнота становището ни за незаконност на определен строеж.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Госпожа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Въпрос, който беше отправен във връзка с идеята за създаване на Национален парк „Българско Черноморие“, Вие са казахте, че може би ние не сме точният адресат и факта, че идеята беше лансирана по време на правителството „Орешарски“, когато бяха проведени съответните изискуеми, съгласно решението на Народното събрание процедури и обществени обсъждания е финализирана. Така че може би въпросът би трябвало да бъде отправен към състава на правителството от този период.
Аз мисля, че отговорът на въпроса е пряко свързан с тезата, която беше изразена още в началото на разговора и от госпожа Павлова, защото вие знаете, че съгласно Закона за защитените територии националните паркове обхващат територии, които са изключителна държавна собственост. Тоест, наличието на подобен спор или по-скоро подобен отворен въпрос към настоящия момент за статута на собствеността на имотите, където има разпространение на такива природни обитания може би отговорът на този въпрос би могъл да доведе и до отговор на въпроса за реализирането на тази идея.
Иначе що се отнася до това дали имаме информация за нарушени местообитания съвсем наскоро възникна и казуса с къмпинг „Китен“, където беше установено нарушаване, увреждане на местообитания. В този смисъл това, което обсъждахме с колегите е може би залагане на изрични текстове в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които предвиждат санкционни механизми и за увреждането на местообитанията, защото към настоящия момент в ЗУЧК съществува забрана за строителство. Тоест, това е част от мерките, които трябва да бъдат предприети за прецизиране и упражняването на всички възможности за осъществяване на контрол.
Това, което беше предприето е предписание към кмета на общината, който съответно да предприеме действия и да окаже на нарушителите, съгласно Закона за устройство на територията изискуемите стъпки. Ние смятаме, че имайки предвид специалният статут, даден на тези природни местообитания по смисъла на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие би могло и това да бъде отчетено.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Заместник-министър Костов, Министерството на земеделието и храните.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз не знам доколко тази среща има тема в момента да дебатираме и заменките, има процедура в Европейската комисия, която през септември даде предписания на България. Министерството на земеделието и храните изпълнява предписанията. В кореспонденция сме ежемесечно. В момента се подготвя процедурата, която съгласувано с Европейската комисия да бъде за оценка на заменките от 2007 година нататък. Когато има резултат от процедурата, ще бъдете уведомени.
Няма някакви преклузивни срокове, които да сме нарушили.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Благой Рагин.
БЛАГОЙ РАГИН /БХРА/: Не е тайна, че последните 7 години нашата страна е в криза. Инвеститори почти не идват, а и тези, които са тук са на път да си отидат. Аз отговарям и за Балканите, сърцето ме боли като гледам нашите Западни Балкани, които нито са в Европейския съюз, нито са на друго място. Само за Албания да Ви кажа, госпожо министър, 50% ръст. Отидох в Тирана, не мога да я позная. Ако някой инвеститор иска да инвестира на тяхното море, не се плаща земята за 30 години, няма толкова силни еколози и аз ги попитах – елате, ние ще ви дадем условия на инвеститори в България…, а-а-а, господин Рагин, там се говори, че при вас от еколози един пирон не може да се забие. Викам – не е вярно, нашите са проевропейци, те се финансират от Цюрих, от Швейцария, как може да ни обиждате нашите еколози…., не, не, не, така се говори, отговарят те. Оттам албанците.
След това черногорците. Правят бизнес, скъпи сънародници, сърцето да ви заболи, а ние се самоизяждаме – това ли е дюната, онова ли е дюната…. Когато прогонихме инвеститорите от Кара дере и македонците казват – господин Рагин, който инвеститор изгоните, дайте го на нас, ние нема да му искаме нищо, само да даде пари и да разкрива работни места. А сега де, наши сънародници, ние се смеем, ще запазим природата, но за други нации, за други народи, нашите деца мият чиниите, а нашите правнуци няма да живеят в тази хубава страна. Дайте, с еколозите и вие, да намерим общ език хем да запазим природата, хем да привлечем инвеститори, хем да създадем добри условия за по-висок жизнен стандарт. Ето това е моята молба.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
СТОЯН ЛАЗАРОВ /Българска туристическа камара/: Аз до известна степен поддържам господин Рагин, но Българска туристическа камара подписа споразумение с екологичните организации и направи първата стъпка в разрешаване на противоречията между инвеститори и еколози – един акт, който все още не е толкова популярен, но ние всички – браншовици, еколози, искаме България да остане атрактивна и примамлива не само за инвеститорите, но и за туристите, защото много от хората, които са тук вече 25 години ние остаряхме с тази тема и госпожа Манева и много от колегите, които се познаваме, остаряхме с тази тема. Много грешки се допуснаха, но нека да забравим какво е било и да тръгнем на чисто.
Приветствам госпожа Павлова с това, което прави. Тя е първият министър от прехода, който захваща темата и тя беше първата преди две години, когато се обсъждаше ЗУЧК, която застана на твърда позиция относно измененията на Закона за концесиите и най-вече за черноморските плажове, когато имаше коефициенти на застрояване и етажност в плажовете.
Но аз няма да говоря за тези неща, а искам да призова всички присъстващи, ние за 25 години застой няма днес да успеем да решим проблемите, но нека да започнем да ги решаваме. Първата крачка е направена и тя е много успешна и много положителна. Това са специализираните карти, които са публикувани и всеки един, който разбира, защото това е много сложна материя. Тук има хора, които са толкова далече от тази материя, но все така те трябва да се образоват. Специализираните карти са факт. Аз приветствам това и дори бих допълним към госпожа Павлова да качим и картите, които са за застрояване на плажовете с временните обекти. Тоест, специализираните карти за преместваемите обекти, както и специализираните карти за водоспасителната дейност. Така ние ще бъдем публични и ще можем всеки един момент да правим справки къде, какво е предвидено и какво е одобрено.
За думата „инвеститори“, ние сме свидетели на инвеститорите, които застроиха Слънчев бряг и видяхме как промишлеността се премести в Слънчев бряг. Нашите предприятия ги няма, но имаме Слънчев бряг. Виждаме какво се случва там, виждаме какви са проблемите, виждаме какви проблеми ни носят инвеститорите. Кметовете им мине мандата 4 години и си заминат, но проблемите с т.нар. апарк хотели и тези мъртви обекти, които стоят в Слънчев бряг, Влас и на много други места са факт.
Така че аз ви призовавам, дами и господа, нека да бъдем разумни, нека да започнем оттук натам да правим нещо позитивно. Професор Лилков надявам се ще ме подкрепи, защото с него много неща сме направили.
Притеснени сме от обстоятелството, че концесиите на морските плажове от Нова година се планират да минат в Министерството на туризма. Не че там не им е мястото, но това ще бъде една прибързана крачка, не е готово Министерството на туризма за това нещо, не е готово. Тази материя е много сложна, много комплицирана и ние сме притеснени, че едно такова прибързано преминаване в Министерство на туризма ще създаде много проблеми, защото тогава кой ще одобрява специализираните карти.
Благодаря.
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
ФИЛИП ЦАНОВ /Сдружение „Форум Природа“/: Аз също се радвам, че се води този разговор и смятам, че е страхотно закъснял. Такива разговори трябваше да се водят преди 10-12 години преди да се застрои Черноморието. Аз лично смятам, че това застрояване има икономическа логика – късият сезон, необходимостта за кратко време да се съберат много туристи, да се създадат приходи. Ето виждаме, фактът е налице, 14 % от БВП идва от туризма. Същевременно пък се създаде една непоносима среда за някои български граждани, които искат да летуват там, така че балансът беше загубен преди 10 години.
Преди малко някой каза, че всички тези изградени хотели и апартхотели са абсолютно законни и няма никаква процедура, по която нещо да се предприема срещу тях. За това смятам, че ние трябва да се замислим как да помогнем този туризъм да се развие. Имам предвид следното, да се ускори изграждането на пречиствателни инсталации. Транспортната инфраструктура категорично да се реновира, да се промени, да се изгради Черноморската магистрала. Всичко, което е в помощ на туризма да се направи. Същевременно трябва да се запазва и това, което го имаме като околна среда, като биоразнообразие. Но най-доброто запазване е когато има инвестиции.
Искам да се спра на един изключително тежък въпрос. Той е свързан с обжалването на инвестиционни проекти. Наскоро в пресата излязоха сведения, че над 1 100 жалби имало от различни неправителствени екологични организации. Трябва да ви предупредя всички, че това стана пандемия. Аз лично засякох една организация, казва се „Жива планета“, тя е регистрирана в Пловдив от адвокати, всеки може да провери, водят 186 дела срещу всякакви инвестиционни проекти от разрешителни за строеж до изграждането на АМ „Тракия“ доколкото си спомням, но това лесно се проверява. Трябва да се вземат мерки, защото действително, прав е в известна степен господин Рагин, икономиката се задъхва и тази демографска криза, която съществува излязоха сведения, че всяка година по един град като Доспат изчезва от страната и ние намаляваме страхотно. Трябва да намерим тази балансирана икономическа среда.
Искам да апелирам към всички, прекрасен е този разговор, нека да продължим по комисии – Регионалната комисия, Комисията по туризъм, Икономическата комисия да се съберем, за да направим един действително добър закон за Черноморското крайбрежие, респективно и ЗУТ, разбира се трябва и правната норма. Не съм против да се обжалват решенията, административните актове, инвестиционни предложения, съгласно Орхуската конвенция, но трябва да има и имуществен интерес при обжалването, не сега срещу 10 лева такса, тук имам писма, три пъти са канени, да внесат 10-те лева такса, за 6 месеца не са намерили време.
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
ДИМИТЪР КАЦОВ /“Да спасим Кара дере“/: Връщам се на същината на разговора, това е правната сигурност за инвеститорите. От правната сигурност имат интерес всички български граждани. Освен инициативата, която наистина е за адмириране най-сетне кадастърът да бъде актуализиран ида е ясно къде има дюни и къде не, за да има правна сигурност трябва от правния мир да се изчистят множеството натрупани порочни актове, натрупани най-вече по устройство на територията. Съществуват много действащи устройствени планове, които са приети без екологична оценка, без съгласуване по реда на ЗОС. Те пораждат в момента правни последици, на тяхно основание се сменя предназначение на земи и това всъщност е подвеждане на инвеститорите, защото те купуват нещо, за което си мислят, че може да се строи, но всъщност то е незаконосъобразно.
Моето предложение е наистина да продължим работа по конкретни законови текстове и едната насока да е ревизия на всички общи устройствени планове и подробни устройствени планове, да се провери дали те са приети в съответствие с екологичното законодателство. За тези, които не са – да бъдат приложение принудителни административни мерки. Мисля, че най-чистият вариант е законово да се регламентира тяхната нищожност. Това ще реши проблема, ще изчисти правният мир у тях, ще създаде сигурност и за инвеститорите, спокойствие и за гражданите. И понеже не съм голословен ще дам пример с Община Бяла, в случая за Кара дере. През 2004 година общината приема изменение на общия устройствен план, без да го съгласува с РИОСВ. Нещо повече, представител на РИОСВ на ОЕСУТ ги предупреждава, че нарушават закона и че подобно изменение подлежи на екологична оценка. Въпреки това общинският съвет месец по-късно приема изменението на общия устройствен план. На негово основание след това се приемат подробни устройствени планове, дори впоследствие понеже вече територията се води урбанизирана РИОСВ, когато съгласува подробни устройствени планове за застрояване те казват, че няма нужда от ОВОС понеже се води урбанизирана територия и тези инвестиционни немерения вече не попадат в Приложение № 1 или в Приложение № 2 на Закона за опазване на околната среда. Но де факто основанието е противозаконно, защото самият общ устройствен план не е минал екологична оценка.
Ето такива актове трябва да бъдат изчистени от правния мир.
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
ТОДОР ГЕОРГИЕВ /“Българско Черноморие“/: Приятно ми е, че бяхме поканени на тази среща.
Моля първо да бъда разбран правилно. Ние живеем, доколкото аз знам, ако някой мисли различно, моля да каже, в Република България. Ако някой е против това, моля сега да го каже, да знам аз къде живея. В Република България или в някакъв друг паралелен свят? Поради тази причина тази Република България, в която живеем има Конституция, има парламент, има правителство, има и закони. Когато репликирах „болшивизъм“ бях напълно прав, защото много призиви чух тук, които са типично болшивишко анархистични, нямат нищо общо с правото. Или ние формулираме първо на тази маса какво говорим, или отправяме лозунги, които не са съвместими нито с европейското, нито с нашето законодателство. Не може да има влезли в сила нормативни актове, които не са обжалвани да ги зачеркнем, защото на някой не му харесвало. Не, това не може да стане, да сме наясно.
Аз живея в Поморие, на морето, 99% оттук присъстващите, моля за извинение, но те не знаят какво е морето. Там ние сме хора, преживели няколко империи, ние не сме паднали от луната. Тези земи, извинявайте, но те са наши. Вие сега дискутирате за нашите земи и това трябва да ви стане ясно. Да, на някои сме продали, примерно, а пък други сме купили, но една разлика в момента, знаете ли колко са частните земи, като проценти от тази прословута Зона А и Б? Ще ви кажа – 71,5% са частни, останалите са не само държавни, но и общински. Държавните са много малки. Ние на тази маса обсъждаме собствеността на някои други хора. Затова много внимателно, да не стане болшивизъм.
Извинявайте аз съм сляп и не виждам в момента, затова ще ме извините и ще ви покажа, градове, като Несебър, Поморие и Созопол имат пет улици, 100 метра по 50, да свивам ли от ляво и от дясно пръстите – какво ще остане в градовете? Зона А в градовете не може да има, разбрахте ли ме?
Благодаря.
Може ли да си изясним къде се намираме? Относно Кара дере и Иракли тук господинът каза абсолютна лъжа, може да ме съди. За Иракли той изрече лъжи, те изричат лъжи. Който иска да дойде да ме съди. И много лъжи ви говорят на вас, депутатите, не им вярвайте, те лъжат. Ако искате, ние ще ви дадем данни.
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
ПРЕДСТАВИТЕЛ /„Слънчев бряг“ АД/ : Уважаема госпожо министър, провокиран съм от интервюто Ви с господин Диков и от това, което става тук. Говорим за екология, за чистота, за въздух, за цялото море. Аз съм представител на „Слънчев бряг“ – заместник-председател на Съюза на собствениците, тоест – инвеститорите. Искам да попитам, бихте ли поели ангажимент, тъй като разрешителните за поставяеми обекти се дават от вашето министерство, да забраните издаване разрешителни върху тревните площи на Слънчев бряг, които се издават от едно предприятие, което е слуга на всяка власт?
Освен това ние сме дали предложение към всички министерства, които отговарят за морето, включително и главния прокурор, министъра на вътрешните работи, когато казахте, че 500 обекта незаконни локализирани от вашето министерство, аз искам да ви кажа тук, че обектите не са 500, а 2 500, говоря за незаконни обекти. Преди няколко дни някой каза – ама как ние не можем да ги спрем, сезонът започва. Искам да ви кажа, че ако сега започнем тази процедура в срок от 20 дни законът позволява да бъдат предупредени всички тези, които са поставели незаконни обекти на територията на комплекса върху зелените площи, върху белите дробове на това, което е останало в Слънчев бряг, до 20 дни след това министерството може да генерира и приходи от това в троен размер. Това се случва в Тайланд, в Аржентина и в съседната нам недалечна Хърватия. Механизмът е ясен и тук говорим за рецидив, за престъпление, което е извършено. Ето това искам да Ви попитам, готова ли сте не да съставите комисия, а група, която да тръгне и незабавно да събаря незаконните образувания върху тревните площи?
Благодаря ви.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви за този въпроси, защото това също е тема, която е много важно да уточним, тъй като поставяемите обекти, те затова се казват поставяеми, се поставят с разрешение на съответния главен архитект на съответната община. Трябва да направим уточнението, че поставяемите обекти не са строеж по смисъла на закона, те се поставят и затова не са строеж. За тях се прави предвиждане и искане съответно на схема за тяхното поставяне, тя се взима, одобрява с решение на съответния общински съвет на общината, в чиято територия се намира съответното място, където искат да се поставят, съгласуват се, говоря за законните поставяеми обекти, с министерството, след което тези съгласувани схеми се връщат обратно на главните архитекти, които издават разрешения за строеж за тяхното поставяне. Общината, която е разрешила поставянето на тези обекти е компетентният орган със своите съответно дирекции и отдели да направи контрол дали вече издадените разрешения за поставяне на тези обекти са спазени или не. Проверките, които са направени показват за 500, може би междувременно са нараснали с повече. Но главните архитекти, кметовете на общините са тези и техните контролни служби, които трябва да изминат на проверка и да се заемат с издаването на заповедите за премахване на тези поставяеми обекти, които не са строежи, за които ДНСК би следвало да е компетентният орган от категория от 1 до 3.
Това е конкретиката, която трябва да ви направя като уточнение, за да нямаме спекулация. А иначе Ви подкрепям и Ви благодаря за темата, защото аз също съм убедена, че всички тези поставяеми обекти под формата на сергии и всякакви обекти каравани с гащи, чорапи и всичко останало, които са по тревите и не само по тревите трябва да бъдат незабавно премахнати и аз апелирам и към собствениците на тези терени също да предприемат действия, да сезират компетентния орган, в случая общината и с настойчивост те да бъдат премахнати и безкрупулност към тези, които не искат да ги махат, защото ние всички знаем негласно как от тези обекти се взимат пари от собствениците на имоти и те се толерират негласно и затова те стоят с години и не се премахват.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Госпожо министър, „Слънчев бряг“ АД е параграф 22 – там е държава в държавата. Едно паразитно дружество с държавно участие, което до скоро беше при вас във вашето министерство, сега е към нашето. То извършва самоуправство от 20 години. Намесете се всички държавни органи. В „Слънчев бряг“ няма държава, няма ред, няма прокуратура, всички регионални структури са поставили тези бараки. Ако държавата не го направи ние няма да вадим оръжие и да се стреляме един друг.
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря ви.
Моля ви, запознайте Министерството на туризма с тази тема.
ПРЕДСТАВИТЕЛ /„Да спасим Кара дере“/: Добър ден!
Рязко връщам темата „Кара дере“. Беше отправена тема за лъжа и рязко и отново ви казвам, че в момента на 5 май се води дело, заведено от прокуратура в Административен съд – Варна срещу ПУП – Бяла - Север, който е приет в категоричен разрез с нашето екологично законодателство.
Ще поставя конкретни въпроси. Министерство на околната среда и водите ще стане ли заинтересована страна в това дело? И ако не е така в зависимост от изхода на това дело впослествие в бъдеще би ли приложило пам на т.нар ПУБ Бяла – Север? Питам го на всеослушание.
Второто нещо, за което стана въпрос, посочено от мой колега е във връзка с общия устройствен план на град Бяла, който също в момента има процедура за изменение на този общ устройствен план, който също е залегнал на основа незаконност. Тази процедура, която в момента е в период на хибернация ще бъде ли възпряна от Министерство на регионалното развитие и благоустройството докато се изясни случая, за да може, както каза господинът от Българска туристическа камара, да тръгнем на чисто?
В този ред на мисли чудя се някога ще бъдат ли посочени имената наистина на хората, които са допуснали такива подобни незаконни неща и дали някога в държавата ни някой ще понесе наказателна отговорност за това? Много важен, съществен, болезнен въпрос, който никой не поставя.
Връщам конкретно към Кара дере темата. Всички знаем доклада, който е изготвен от БАН, специалистите са тук, за което мога да ви кажа, че „Кара дере“ ви благодари и в него има 2 страници, в които ясно се посочва, че на Кара дере има ембрионални дюни и бели дюни. Въпросът ми е следният. Този доклад ще бъде ли предоставен на кадастър и тези неща ще бъдат ли отразени в бъдещите, както казахте, специализирани кадастрални карти?
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Накратко във връзка с отправения към Министерство на околната среда и водите въпрос. Министерство на околната среда и водите е сезирало прокуратурата във връзка с установения порок, а именно липсата на екологична оценка на този план към момента на неговото процедиране. Прокуратурата е сезирала съда, протестирала го е пред съда и както и Вие упоменахте предстои първото дело за това. В случай, че Министерство на околната среда и водите бъде призовано като заинтересована страна, разбира се, че ще се включим в делото. Така че очакваме решението на съда по казуса. Мисля, че действията, предприети от министерството са ясна демонстрация за политиките и волята на министерството да бъде прилагано екологичното законодателство в неговата цялост и пълнота.
Благодаря.
ПРЕДСТАВИТЕЛ: Отговорихте на много от горещите въпроси, които интересуват цялата зала. Аз искам да ви дам един пример как постъпиха в Тайланд - плаж номер едно на света се казва „Сурийм бийч“, който беше сринат със земята равен точно за 24 часа, тежки машини го сринаха. Обаче този плаж номер едно на света е бил построен без всякакъв вид документи от руски фирми. Изземване на имуществото на кметове и на главни архитекти и оттам нататък отговарят за всичко, което се е случило.
Предложението ми е следното. За да нямаме такива сбирки оттук натам аз давам следното предложение. Трябва да се създаде Национален експертен архитектурен съвет, който да одобрява интелигентни, но комерсиални проекти относно всички тези земи. Трябва да има един орган, който да е отговорен за всичко онова, което се случва в тези зони.
Благодаря ви.
АРХ. СИМЕОН САРАЛИЕВ /гл. арх. гр. Бяла/: Много се радвам, че сме се събрали всички тук, за да си кажем тези неща. Когато започна инвестиционният интерес на територията на България Министерство на регионалното развитие и благоустройството беше абдикирало от функциите си. Последните актуализации на общите устройствени планове по Черноморието бяха от 1997 година. Община Бяла разполага с териториален устройствен план от 1997 година, който е надлежно приет с екологична оценка, подписан от тогавашния министър. От тогава нататък нямаше никаква законова уредба, която да регламентира републиканското мнение относно урбанизирането на Черноморието. Не може общински съвет с 18 човека на община, която е Бяла – 3 500 човека да решава бъдещето на толкова голяма крайбрежна ивица. Точно това се случи тогава.
На вас ви е ясно как се влияе на общински съвет в такъв малък обхват на такава малка община. Крайно време е Министерство на регионалното развитие и благоустройството да не прехвърля топката на Министерство на околната среда и водите и оттам да създава конфликт на интереси между хората, а да се вземат мерки и главните архитекти по общините да им се обърне малко внимание. Сега има списък на общините, на които ще им се актуализират общите устройствени планове. Община Бяла не фигурира в този списък. Ние имаме надлежно изготвено задание, кандидатствали сме, как да го решим този въпрос?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Вие лъжете, като няма да казвам като какво. Как не Ви е срам?! Не само, че не прехвърляте топката, вие я прехвърляте и говорите лъжи, за това ще Ви спра. Ние имаме предвидено финансиране за вас, от бюджета на министерството за изработване на чисто нов общ устройствен план именно за да преодолеем проблемите, за които говорим. И не само това, имаме изработено задание за възлагане на този общ устройствен план. То се съгласува в момента с Министерство на околната среда и водите и с Министерство на културата и оттук нататък, като процедура ще бъде обявено и дадена възможност, финансирано и ще бъде изработен нов общ устройствен план. Докато тече съдебното дело има спиране и невъзможност за строителство именно, за да предотвратим да не се строи в рамките на проекти на стария ТУП, който се обжалва и който чакаме и който беше протестиран и министър Василева каза. Така че недейте да говорите толкова неподготвен да обвинявате министерства в тупкане на топки, прехвърляне на топки и да говорите неща, които са неистини, защото е крайно некоректно.
Радвам се, че днес и утре има среща на главните архитекти, организирано от Националното сдружение на общините в Република България, където министерството участва активно, защото явно има нужда малко да ви поговорим, да ви вкараме малко явно в пътя, защото главните архитекти, много често ни се случва, злоупотребявате с издаваните разрешения, не спазвате ЗУТ, защото голяма част от строежите, което виждаме в последните 20 години в България са именно покрай своеволията на главните архитекти в Република България. Съжалявам, че трябва да го кажа. Има изключително добри главни архитекти, изключително добри специалисти, сигурно и Вие сте такъв, но това, което имаме с натрупване в годините назад и това, в което се намира в момента страната ни е резултат на различно тълкуване, различно прилагане на законите във времето назад. И именно затова и тези срещи, които се провеждат не само днес, тази среща с всички главни архитекти очевидно трябва да се правят по-регулярно, защото тези своеволия трябва да спрат, но те ще спрат, когато спрем да си прехвърляме топката и да се обвиняваме, а започнем да си говорим.
Благодаря.
АРХ. СИМЕОН САРАЛИЕВ: Много се радвам, че не съм прав за това, че Община Бяла ще бъде включена, защото ние наистина имаме нужда да си сложим нещата в ред. Просто видях писмо, което пристигна на бюрото ми преди една седмица и бях учуден, че не сме включени в общините. Явно е станало недоразумение, за което се извинявам и благодаря на министерството, че сме включени.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Само да четете правилно какво пише в писмата. В писмото ви пише, че няма да ви финансираме по линия на ПМС, защото то отдавна изтече и ако четете законите там пише, че постановленията на Министерски съвет са годишни и то изтече декември миналата година. Вие като искате да ви финансираме по нещо, по което няма как – ние няма как законово да ви финансираме и затова ще ви финансираме от бюджета на министерството.
АРХ. СИМЕОН САРАЛИЕВ: Аз съм главен архитект на Община Бяла, но много често живея и във Варна. В този град има кметство, примерно „Приморски“ са си изгубили регулационния план и знаете ли на каква схема е направен план за разполагане на временни търговски обекти, купили са си от книжарницата карта и на тази карта естествено не са отразени зелените площи, но на нея има печати на целия експертен съвет и от кой ли не е одобрена и тя в момента действа. Това, което трябва да се помисли е дали не трябва да се забрани въобще да се одобряват такива схеми за разполагане на временни търговски обекти преди да има изготвен регистър на зелените площи.
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Днес говорим за дюните.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ГЕРАСИМОВ /„Съюз за защита на природата“/: Дългогодишен научен работник в БАН и преподавател в „Биологическия“ факултет на Лесотехническия университет.
Първо, искам да обърна внимание на понятието „еколози“. Има природозащитници, еколог е само този, който има тапия за това. Също апелирам да не се спекулира с Министерство на околната среда и водите, като се прекращава в Министерство на екологията. Това масово се тиражира в преса, във всичко. Това е само за уточнение.
Наблюдавам тук в тази зала, първо – поздравявам двете комисии за това съвместно заседание и наблюдавам двата полюса в нашето общество по отношение на природа и инвестиции. Част от инвеститорите стъпват в природата като слон в стъкларски магазин. Част от еколозите искат да се ходи в България само с раница. Така че това са двата полюса, които не са добрият пример за развитието на онова, което става в България.
Конкретно сега към Черноморието.
Аз познавам Черноморието от самото начало на моите изследвания от Дуранкулак до Резовска река. Трябва да ви кажа, че тук до мен представлява също Съюза за защита на природата проф. Ива Апостолова от БАН, която е направила точно за дюните нещо, което беше посочено тук. Какво ми прави впечатление? В миналото имаше точно определени концентрации на този морски туризъм, който постепенно достигна до 70% китайска стена по морето. В този смисъла апел към инвеститорите, концентрирайте вашите усилия в развлекателна дейност и алтернативен туризъм от тези пунктове във вътрешността на страната, като почнете от Добруджа и стигнете до Странджа. Лас Вегас е град, който е в пустинята и е един от най-богатите градове в света. Така че в това отношение имате широко поле за приложение.
Постави се въпроса за обществените поръчки. Аз съм поставял този въпрос и друг път. Когато трябва да има обжалвания на инвестиционни намерения и предложения, но когато те изгубят в съда не обществото и данъкоплатците да заплащат, а тези, които са предизвикали неправомерно такава реакция. Ако обаче те спечелят и инвеститорите изгубят, тогава те да заплатят. Така че по този начин се разпределя съвсем разумно и справедливо вината на едните и другите.
Едно предложение. Първо, законодателството, вземете който и да е закон и прочетете „Държавен вестник“, поправките са по една страница. В законодателството, когато се предлагат такива проектозакони опирайте се на квалифицираните специалисти в съответните сфери. Имаше едно игрище на карикатура навремето, където в игрището играят всякакви други, а специалистите са натикани с едни очила в корнер. Така че в този смисъл ползвайте повече капацитета на нацията. Това е моят съвет към вас. С това мисля да приключа.
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Белев.
След което госпожа Павлова и госпожа Василева ще трябва да си тръгнат, но ще кажат преди това кратки обобщаващи думи. След това, ако има нещо изключително важно, ще го чуем, след което отиваме към приключване.
Заповядайте.
ТОМА БЕЛЕВ /Асоциация на парковете в България/: Уважаеми госпожи и господа, при анализа, който направихме по отношението на проблемите на дюните идентифицирахме седем основни проблема, които водят до тяхното застрояване.
На първо място това са извършвани изменения на териториално-устройствени общи устройствени планове без необходимите процедури по екологична оценка, оценка за съвместимост и включително изменения на общи устройствени планове, които не са публикувани. Тоест, те действат, но не са публикувани и никой не е могъл да се запознае с тях.
Ако направите анализ на ключовите проблеми и територии по Черноморското крайбрежие, които се коментират – Иракли, Камчия, Кара дере, Корал, това са четири общини – Царево, Несебър, Бяла и Долни Чифлик. Изводите, които ще ви кажем се основават на тези четири общини и практиката там.
На второ място, по същият начин се приемат подробни устройствени планове без задължителните екологични оценки и оценки за съвместимост.
На трето място е, че липсва последващ контрол по отношение издадените актове за измененията на общи подробни устройствени планове от страна на компетентния орган по отношение Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. Тоест, държавата поставя условия, но няма последващ контрол как се прилагат в последствие и масовата практика е, че с общ устройствен план се допуска нещо и след това с подробните устройствени планове ограниченията, които са записани в акта на общия устройствен план не се спазват.
На четвърто място са неправомерните сделки при придобиване на изключителна държавна собственост върху дюни. Примерите са безброй. Ще кажа примерно 400-те декара на Шкорпиловци, които са придобити срещу 12 стотинки на квадратен метър, 1 700 декара при Камчия, които да добити на стойност 9 лева и 50 стотинки, дюните при Аркутино, които са придобити абсолютно безплатно, включвайки ги в уставния капитал на търговско дружество един ден преди да бъде приватизирано самото дружество, без да се остойностят и т.н. Липса на наказания за застрояването на дюните.
С промените през 2013 година се реализира забрана за строителство върху дюни, но няма наказателна разпоредба. Тоест, в момента нито един орган не може да накаже собственика на имота, в който се извършва строителство за нарушаване на чл. 7а.
Следващият проблем е свързан с публичността на общите и подробни устройствени планове. През 2013 година с изменение на Закона за устройство на територията се прие разпоредба за публичност на общите и подробни устройствени планове и публикацията в интернет страницата на общините. По-малко от 10% са общините в държавата, в които са публикувани тези планове, а няма да коментирам, че за ключовите общини на Черноморското крайбрежие не може да се запознаете с тях. Това го казвам, защото териториално-устройствените планове, финансирани от Световна банка в периода 1997-1998 година, които бяха приети са в един единствен екземпляр и този екземпляр се намира в съответната община. Достъпът до него е силно ограничен и вие не можете да се запознаете с него, независимо, че Министерство на регионалното развитие и благоустройството в началото на 2000 година финансира електронизация на тези планове, отново тази електронизация е платена с пари на българските данъкоплатци и се намира единствено само на компютъра на главния архитект.
Следващият проблем е спазване на разпоредбите на заповедите, издадени по Закона за защитените територии. Имаме поне 10 примера за строителство върху природни забележителности, включително на големи хотели. Давам пример с природната забележителност дюните при Несебър, местността „Бабата“. Няма да коментирам, включително най-големите хотели на Слънчев бряг се намират точно в една от тези дюни и няма никакви наказания. Как са придобити е отделен въпрос.
Това, което води до проблем е стабилността на всички устройствени актове, които закрепват цялото това беззаконие. За това ви призоваваме, ние сме предложили един текст, който да гарантира, че подобни актове няма да бъдат закрепени, защото те са актове на корупцията, актове на беззаконието и закрепвайки ги ние всъщност закрепваме корупцията и беззаконието в България, защото изменението, преди малко главният архитект на Бяла каза как се приема изменение в общ устройствен план – 13-18 човека решават нещо, много е лесно. Едно разрешение за строеж се издава от главния архитект. Част от неговите разрешения не подлежат на никакъв контрол на главния архитект. Всеки може да контролира актовете на министрите, на министър-председателя, но някои от актовете на главния архитект не могат да бъдат контролирани от никой. Ако това не е основание за корупция, за какво е?!
В този смисъл сме подготвили текстове, които да премахнат част от тези непълноти и са свързани с прилагане на решенията на Конвенцията за достъпа на гражданите до правосъдие, защото приватизацията на публичната собственост, която беше ясна и публична, съгласно Конституцията е нарушение на Конституцията и не може на основание на нарушения на Конституцията да се позовават някои в момента на права, защото не са само дюните, а всички останали обекти, които са включени в чл. 18 в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, като публична държавна собственост също са приватизирани. Ние имаме приватизирани лагуни, лимани, влажни зони.
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви.
Госпожа Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз.
За мен лично беше важно да направим този дебат, но със сигурност той е първият, но има нужда от много такива, на които днес мисля, че се чуха мненията, посоките и темите, по които тепърва трябва да обмислим, включително и за законодателни промени. Така че това, което предлагам е в резултат от тази среща, за да не останат просто едни обменени мисли без последствия всички присъстващи, които имат разбира се желание, да направят своите предложения за промени така, както и господин Белев сподели, че има готови текстове.
Бих апелирала към двамата председатели на двете комисии, ако сте съгласни да приемете, да дойдат до вас тези предложения за промени и да ги представите на всички заинтересовани министерства – Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, защото става въпрос все пак и за горски фонд, Министерство на туризма и да направим анализ и преглед и след като имаме тази готовност да направим следващ дебат и вече в конкретика да обсъдим предложения за текстове за изменения, както чухме и в екологичното законодателство, в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Закона за устройство на територията. Това няма да е лесен процес, но смятам, че поставяме началото на този дебат, който ще ни даде възможност в търсене на такива законови промени, които да удовлетворят всички представени страни, тъй като ние много пъти сме коментирали част от промените, които спомена и господин Белев, имали сме своите мнения по тях. Трябва да намерим компромисното решение, както казах и в началото. Мисля, че не е невъзможно, ако постигнем преди всичко доброто разбирателство, не да се караме, не да си прехвърляме топката, а да търсим консенсус.
Благодаря.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Позволете и аз да отправя благодарности към двамата председатели на парламентарните комисии, както и на всички участници в днешния дебат за споделените мнения, идеи, разбира се от гледна точка на интересите, които защитават всички изказващи се дадоха своята позиция, но безспорно тези дискусии са полезни, защото темата, свързана с опазването на Черноморското крайбрежие продължава да бъде актуална тема, да бъде тема с особена чувствителност за българските граждани и общество.
Подкрепям предложението на госпожа Павлова във връзка с коментарите, направени в днешния ден. Не знам дали обърнахте внимание, но голяма част от конкретните казуси, които бяха коментирани са казуси, които са възникнали доста назад във времето вече с давност повече от 10 години. Повече от 10 години продължаваме да дебатираме едни и същи казуси, нека наистина да намерим разумното решение и да бъдат решени те.
Във връзка с изискванията на екологичното законодателство, както знаете България изцяло транспонира екологичното законодателство, прието на ниво Европейския съюз и изцяло в екологичното законодателство са въведени и изискванията на Орхуската конвенция с пълен достъп и възможност на заинтересованите страни и обществеността да изразят своите мнения, съответно да обжалват актовете. Не само това, беше променен Закона за опазване на околната среда с даване на валидност 5 години на актовете, касаещи оценките на въздействието върху околната среда с предложените от министерството промени в същия закон, които вече са предмет на разглеждане от Народното събрание. Същата валидност се дава и на актовете, свързани с екологичните оценки. Така че министерството е готово да участва във форматите и впоследствие аз наистина съм благодарна, че в толкова широк формат може би наистина за първи път се провежда такава дискусия и се надявам, че няма да бъде последната.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Благодарим на госпожа Павлова и на госпожа Василева.
РЕПЛИКА: Преди да си отидат министрите, извинявайте, в България ли почивате на море, ако почивате на море?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Аз никога не съм почивал никъде другаде освен в България.
Имаме право на още три изказвания, след което ще заключим дискусията.
ФИЛИП ЦАНОВ: Преди малко изнесох статистика и предупредих за тези над 1 100 дела, водени от различни организации срещу инвестиционни намерения и проекти. Това, което господин Белев предлага е да може неправителствени организации, пък и физически лица да обжалват общите устройствени планове и разрешителните за строеж. Тогава ви гарантирам и предполагам, че всички ще сте съгласни, че делата няма да са 1 100, а ще са най-малко 110 000 и ако има някакъв мъждив мъждукащ инвестиционен процес в България и някакви инвестиционни интереси те ще бъдат сведени до нулата. Това мисля, че всеки човек, който е в бранша го знае.
Благодаря.
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
ТОМА БЕЛЕВ: Тъй като някой тълкува думите ми неправомерно, не съм казал това нещо. Заявих, че там, където не е участвало обществото, за това става дума, а не там, където е имало екологична оценка за съвместимост.
Второто е, че това не е предложение на Тома Белев, а на Орхуската конвенция. Ние сме правова държава и трябва да спазваме конвенциите, които сме ратифицирали.
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА /“Да запазим Корал“/: Много поучителна дискусия в две части. В известен смисъл първата й част беше по-скоро художествена, отнасяща се до голямата рамка на въпросите, които безспорно толкова години са застоели и явно са довели до изключително порочни практики.
Втората част, за която и ние много често говорим с нашите съмишленици от „Да запазим Корал“ е частта за практическите решения, които сегашният контекст изисква. Да не говорим, че в момента държавата определено се намира в период, в който активно се говори за съдебна реформа и борба с корупцията.
Много бихме искали с оглед на това да подчертаем нещо, което взимам от макар и леко скандалния разговор, който се получи между госпожа министърката и главния архитект на Бяла. Видяхме, че между високите инстанции и местните власти по общини съществува една празнина, която повече от очевадно е, че трябва да бъде запълнена спешно законодателно, защото малка част от това, което не е съсипано по нашето Черноморие трябва в момента буквално да бъде спасена. Това е от наши висок национален интерес. Тук не вярвам в тази зала да има природотерминатори. Аз предполагам, че абсолютно всички в тази зала биха защитили природата, ако някой ги попита директно. Така че квалификации – природозащитници, неприродозащитници, това за мен е абсурдна теза, ако трябва да говорим за страната си в крайна сметка.
Предвид това бих искала да видя имат ли ДНСК визия по отношение на тези въпроси, защото празнината се състои в това, че те практически не могат да въздействат тогава, когато се издават разрешения за строеж при изтекъл срок на проектите, когато преднамерено в известен смисъл не се взимат процедури по екологично законодателство, когато няма присъединяване към техническа инфраструктура. Министерство на околната среда и водите, ДНСК са в една позиция, която само трябва да изведат някакви предписания, но нямат възможност за конкретни действия, дори стигнахме до 10 септември 2014 година, когато ДНСК издаде безпрецедентно писмо, с което предупреди кмета на Община Царево – нашият всеобщ любимец, в който ние в момента сме концентрирали внимание и искаме неговата оставка, го предупреди да не преиздава строителни разрешения.
Бих искала да знам каква е вашата визия и визията на ДНСК по отношение на тази проблематика.
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Госпожо Гечева, заповядайте.
МИЛКА ГЕЧЕВА /ДНСК/: Уважаеми председатели, госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги, това, което мога да отговоря аз от името на ДНСК е, че за съжаление общите устройствени планове и подробните устройствени планове по никакъв начин не подлежат на административен контрол от страна на ДНСК, така че тук намеса никаква не можем да имаме, ние единствено имаме възможността да изпълним това, което вече е влязло в сила.
По отношение контрола на издадените строителни книжа, да – имаме право на служебен контрол и го упражняваме, така че когато строителните книжа са издадени без изискващите се оценки за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие и без изискващите се оценки за въздействието върху околната среда, да – тогава можем да ги отменим, но все пак да не забравяме, че ДНСК не е компетентният орган по опазване на околната среда, така че нашите актове за отмяна на такива строителни книжа могат да влязат в сила, тоест – да бъдат потвърдени и от съда единствено само тогава, когато има влязъл в сила мотивиран отказ за издаване на такъв акт от компетентните органи по опазване на околната среда. Така че ДНСК наистина има реални възможности да следи за законосъобразност на книжата, но все пак в някакви ограничени от закона граници.
Благодаря.
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА /“Да спасим Кара дере“: Ако има представители на инвеститорите тук, както стана ясно, апелирам към всички вас, в случай най-вече, моля ви да бъдете далновидни и след като бъде спазен закона във всички, както се видя порочни случки около Кара дере, да бъдете далновидни, бъдещите инвестиционни проекти да бъдат свързани с развитие на устойчив туризъм, а не тези бетонни чудовища, които виждаме навсякъде. Това е далновидност, която ще бъде и която може би е компромиса, колкото и странно аз да го казвам, която ще донесе и на вас дивиденти и съответно ще бъде запазено мястото.
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, уважаеми госпожи и господа, от въпроса, който постави представителят на „Слънчев бряг“ АД останах с впечатление, че министърът тръгна по задачи, тук остана заместник-министърът, ва националните курорти по градоустройството принципал не е ли министърът на регионалното развитие и благоустройството?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: По градоустройство, ако говорим за приемане на устройствените документи – да, но принципал на собствеността не е министърът.
ДОРА ЯНКОВА: И по упражняване на ЗУТ министърът делегира правата си на главните архитекти?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Точно така.
ДОРА ЯНКОВА: Тоест, вие сте във всичките си права в националните курорти, в градоустройството да упражните контрола, да не избягате от тази тема. Това, което се поставя от представителя на „Слънчев бряг“ АД е един въпрос.
Второ, за нас, като Комисия по регионална политика остана въпроса, че ние реално трябва да потърсим законова регулация по отношение на тази инициатива за режима на ползване на дюните в частните имоти, както и зелените площи. Явно тук ще има необходимост от регулация. Но по комплекса от въпроси, едното – що е национални курорти, що е защитени територии, имаме много работа, практична работа, неща, които тук се подадоха да бъдат инвентаризирани, като проблеми и можем малко по малко да започнем да работим.
Дискусията беше много полезна, не е необходимо да бъдем противопоставени един на друг. Голямата ни загуба е, че когато тръгна раздържавяването на собствеността не направихме териториално-устройствена схема, висок портфейл, малък портфейл, съответно защитени територии, това е пропуснато.
Към заместник-министър Нанков, във Ваше интервю наскоро по телевизията разбрах, че на къмпинг „Юг“ и „Корал“ Вие казвате, че няма нарушения и не се строи на дюни. След това малко по-късно министърът на околната среда и водите започна да дебатира друга тема. В тази ситуация се получава един шум в системата, докато видите къде е проблема, има ли го, нямам ли го и може би действително по процедирането се появяват много проблеми и във връзка със защитените територии. Аз съм привърженик на министъра на туризма да не се дава концесионирането на плажовете. По плажовете има специфични неща – територия, екология, това министерство или го, има или го няма – или е тук, или е там. Тоест, или става агенция или го няма. Така че тук ние, като законодатели, заявявам моя лична позиция, тепърва предстои да дебатираме това как ще се случи. Но ако Министерският съвет го е предал, за мен това е голяма грешка.
Благодаря за дискусията. Нашата комисия слушахме внимателно и ще се включим в част от нещата, които се поставиха. С уважение към учените – това, което са направили. Може би ще трябва да го вземаме и в движение да го решаваме. Но на доста места се прехвърли топката не както трябва административно и управленски, което не беше коректно поне към нас, тези, които слушахме.
Благодаря.
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
ДИМИТЪР КРАЛЕВ /“Българско Черноморие“/: Приветстваме създадената кръгла маса и се надяваме за в бъдеще този дебат да продължава.
Нашата асоциация сме представители на местните хора, живеещи по Черноморието, които сме от хиляди години там и сме успели да запазим природата. Сега се появяват някакви зелени корифеи, които искат да ни покажат точно как се пази.
Искам да спомена, понеже темата беше свързана с дюните, но така и не можахме да чуем нещо по същество, изключително притеснителен е за нас начинът, по който беше назначена и проведена тази проверка и в която бяха „установени“ дюни. Аз имах възможност да отида на място и да видя какво е положението и видях, че има експерти, които работят. Впоследствие се запознахме с доклада на тези експерти, в чиято компетенция ние не се съмняваме, но това, което ни направи впечатление е, че са само специалисти по ботаника, по растения. Не е ли това последното нещо, което трябва да е във веригата за определяне на дюните? И присъствие на индикаторни видове растения – това е достатъчно основание за одържавяване и плащане на стотици хиляди или милиони евро компенсации от джоба на данъкоплатеца.
Считаме това за неприемливо и предлагаме за в бъдеще, едно че тази проверка трябва да се повтори, но с много по-широк спектър от специалисти, като основните и водещи трябва да бъдат геолози, геоморфолози и специалисти по почвознание, които трябва да имат основната дума има или няма, да се направят изследвания на почвените слоеве. За съжаление експерт по почвознание, който също беше на място, поради заболяване не можа да присъства, казва, че за него е невероятно на 15-20 метра да бъдат формирани дюни над скала върху морска тераса, защото има подходяща растителност. Върху тази растителност расте по 6-7 вида песъчливи почти, каквато беше там.
Тоест, бихме искали оттук нататък да бъде прецизиран този момент и да се търси обективност и справедливост на такива преценки, касаещи инвестиционни намерения и частната собственост, която ние защитаваме като организация, защото в противен случай биваме свидетели, когато нямаме частна собственост, която да се стопанисва по най-добрият начина, каквато е световната практика, имаме дивокъмпингуващи, които трайно увреждат околната среда, незаконна сеч, сметища в наследство на всички черноморски общини. Ето, Община Шабла с 5 хиляди души население има над 100 хиляди лева излишни разходи от джоба на местните граждани.
Молим за промени в законодателството, категорично да се забрани дивото къмпингуване. Навсякъде е така по света, нека и ние да еволюираме в нашите разбирания и манталитет и да се забрани това нещо.
В същото време, след като поне 20-30 хиляди души къмпингуват без пари по този начин всяко лято, очевидно има интерес. Държавата да урегулира създаването на нови къмпинги и тяхното стопанисване.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Гюров, заповядайте.
ВАСИЛ ГЮРОВ: Много се радвам за последното, което казахте – държавата да урегулира създаването на нови къмпинги. Тук ние всички ви подкрепяме.
Искам да напомня все пак, че тази среща е за защита на запазване на българското Черноморие, не е за застрояване или за нещо такова. Ние сме далеч от мисълта, че искаме да спрем строежите, то няма вече какво да се строи. Не виждате ли, че ние сме една шепа хора, които се борят за 3-4 плажа. От тази гледна точка не мога да си представя наистина, че толкова сте недалновидни да не виждате защо отливът на туристи от българското Черноморие отива към Гърция, към къде ли не. Благой Рагин, съжалявам, че го няма тук, дава пример с Албания. Надявам се, че нашите деца няма да мият чинии поне в Албания.
Исках това да напомня. Ако може следващия път да се има предвид, че темата е запазване. Ние, ако водихме този разговор преди 30 години, когато огромна част от Черно море беше наистина запазена и чиста, може би щеше да е друг разговорът.
Това Черно море, едно време битката при Ахелой, не са се били местните поморийци, там гърци, а са се били от цяла България хората, за да им се белеят още костите там. Черно море не е на местните хора, а е на всички българи. От тази гледна точка пластмасовите шишета, които си слагате там пред къщите не са приоритет на местните и не са преместваеми постройки. Така че свикнете един път завинаги с мисълта, че Черно море е на всички български граждани и ние ще направим всичко възможно да защитим малкото няколко плажа, които са останали, защото ние искаме да ходим в българското Черно море, а не в гръцкото и за това сме тук. Някой ден ще ни благодарите за това, защото вие без нас ще се срутите, тотално.
ПРЕДС. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожо професор, заповядайте, да се върнем към дюните.
ПРОФ. ИВА АПОСТОЛОВА /Съюз за защита на природата/: Уважаеми дами и господа, бях провокирана да взема думата от представителя на Асоциация „Българско Черноморие“, тъй като аз съм един от експертите, които посетиха района на къмпинг „Юг“ и имам общо взето поглед върху разнообразието на дюнни образувания по българското Черноморие. След като Вие казахте, че сте се запознал с нашия доклад със сигурност сте прочели в преамбюла към становището, което ние предлагаме в нашия доклад на какво се базира взетото решение. То се базира на определението за дюни, което е изложено в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие от една страна, както и характеристиката на различни типове дюнни местообитания, които са включени в Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие и за които има дефиниции в различни издания, едно от които авторитетно такова е „Червена книга на България“, том 3, където типовете дюнни местообитания много детайлно са описани. Има също така и едно ръководство за определяне на природните местообитания в България, което е един легитимен документ на базата, на който се определят природните местообитания.
Защо ботаници? Дюните са уникални образования, които в световен мащаб се характеризират с типа растителност, която се развива върху тях, защото типа растителност върху дюните не се среща никъде другаде освен върху дюните. В този смисъл съществуват индикаторни видове, наличието на които дава основание за определяне на типовете дюни. В българското законодателство и по нашето Черноморско крайбрежие има пет различни по характер типове дюни, които се формират генетично от Черноморския бряг, от зоната, където морето се намира, навътре във вътрешността в страната и всеки един от тези типове дюни се характеризира със своя специфичен индикаторен набор от видове растения, който на нас ни дава безспорното основание да типизираме и да класифицираме дюните по нашето крайбрежие.
В частния случай на къмпинг „Юг“ наистина ние намерихме всички основания, те са изложени в доклада, за да твърдим, че това е дюна. Да, проблемът е, че исторически много от тези дюнни образувания са били повлияни силно от човека и това е направило някои от тях недотам типични, както биха били изразени те, ако човешкото присъствие не съществуваше. Но когато има индикаторите за съответния тип дюни, в случая стабилизирани сиви дюни, е тази, която е идентифицирана в района, където бяхме заедно, там има всички основания ние да я наречем такава. Да, има и повлияност от човека, има затревяване, има формиране на почвен субстрат, но това е така, защото човекът присъства в този район много отдавна.
Благодаря.
ПРЕДСТАВИТЕЛ: Прави ми силно впечатление, че в момента се противопоставят от една страна природозащитници, от друга страна инвеститори, но всъщност по средата свързващият елемент е държавната администрация и аз продължавам да твърдя, че държавната администрация е в огромен дълг към обществото и ако тя си беше свършила работата навреме, ако навреме бяха констатирани тези дюни, то тогава там нямаше да се извърши строителство и нямаше да се заклеймяват собствениците на имоти. Така че аз моля държавната администрация да поеме своята отговорност в този процес, да не санкционира и да не прехвърля отговорността на собственици и на инвеститори, а да поеме отговорността си за това, че тя не си е свършила работата и да поеме цялата тежест на този проблем, като не го прехвърля върху тези, които добросъвестно са закупили имоти, направили са всички процедури и са се съобразили с това, което им е предоставила администрацията, като специализирани карти, като възможности за реализиране на проекти.
В този смисъл считам, че Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на околната среда и водите са изключително отговорни за това този проблем да бъде решен в интерес на цялото общество.
ПРЕДСЕД. Н. ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
От името на Станислав Иванов и от мое име бих си позволил да кажа, че аз и господин Иванов във всеки един момент можем да се срещнем с всяка организация, с инвеститорите, да чуем всякакви предложения за законодателни промени. Уверявам ви, ще ги обсъдим внимателно, ще ги коментираме с министрите. Уверявам ви, това няма да бъде първата и последната среща. Уверявам ви, казусът е много по-тежък, отколкото си мислят някои от тук, защото през 1991 година Конституцията беше подписана и ако през 1992 или през 1993 година с последващи закони беше уточнено що е плаж, уверявам ви до тук нямаше да се стигне.
За съжаление обаче това уточняване стана много, много по-сетне, когато вече се забъркаха всички каши и сега въпросът е как ще излезем от всички тези каши без да нарушим драстично интереса на важни опорни тези, на опорни точки в този процес.
Благодаря на всички! Беше изключително полезно за мен, за моите колеги. Продължаваме дискусиите и надявам се, че все пак ще намерим едно балансирано, смислено законово и конституционно оправдано решение в полза на обществения интерес.
Благодаря!


(Край - 18.30 часа.)


СТЕНОГРАФ:
Кр. Николова



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО
И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:

/Найден Зеленогорски/




(брой знаци 109 019)