1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 502-01-30, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерски съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502-01-32, внесен от Министерски съвет.

---

Стенографски запис!





П Р О Т О К О Л

№ 12






(Заседанието на комисията започна в 16.00 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.)


ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добър ден, колеги!
Откривам днешното заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Предложението за дневния ред е:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 502-01-30, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерски съвет.
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502-01-32, внесен от Министерски съвет
Има ли други предложения? Не виждам.
Предлагам да гласуваме, който е съгласен да работим по този дневен ред.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Имаме кворум, имаме необходимо мнозинство.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка 1.


1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 502-01-30, внесен от Министерски съвет

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: В списъка са подадени имената на господин Николай Нанков – заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Милка Гечева – началник на ДНСК, госпожа Лидия Станкова – директор на Дирекция „Устройство на територията и национална експертиза“, Пенчо Димитров – дирекция „Устройство на територията и национална експертиза“, Виолета Ангелиева – директор на Дирекция „Технически правила и норми“, Боряна Борисова – държавен експерт в Дирекция „Благоустройство и геозащита“, Стоянка Илова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна“.
От Министерство на труда и социалната политика – господин Лазар Лазаров – заместник-министър, Ивайло Иванов – изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/, Людмил Димитров – Министерство на финансите, Фейзи Бекир – заместник-министър, Жени Начева – директор на Дирекция „Финанси на общините“.
От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Калина Димитрова – директор на Дирекция „Съобщения“, Жанета Рогова – началник отдел в Дирекция „Правна“, Калина Чернева – съветник, Васил Величков – съветник към политическия кабинет, Нуша Иванова – Дирекция „Модернизация на администрацията“, Искрен Иванов – Дирекция „Модернизация на администрацията“.
Има и представители на Камарата на инженерите и на няколко граждански организации.
Предлагам да започнем с представянето на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, внесен от Министерски съвет.
Моля за представяне.
Заповядайте.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, първо искам да извиня господин Бекир – заместник-министърът, тъй като все още продължава заседанието на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за митниците и затова аз ще си позволя да представя на вашето внимание законопроектът, който е подготвен от Министерство на финансите и внесен от Министерски съвет.
С предложените промени се въвежда подпомагане от страна на държавата на някои категории граждани, преодоляване на имуществени щети, причинени от бедствия, като се въвежда нов механизъм за подпомагане на тези лица, които със собствени финансови ресурси не могат да се погрижат за застраховането на собствеността си за последици от бедствия.
Законопроектът предвижда след настъпване на неблагоприятно събитие, свързано с бедствие държавата, чрез своите органи – Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет и Агенцията за социално подпомагане да преценим доколко е настъпило увреждане или щета върху собствеността на лицето, което със собствени средства не може да застрахова имота си. Чрез своите структури Агенцията за социално подпомагане ще преценява кои лица трябва да бъдат подпомагани, доколко те не са могли сами да застраховат имуществото си срещу съответния риск заради техния социален статус.
Средствата от централния бюджет чрез бюджета на Министерство на труда и социалната политика, респективно АСП ще достигат до хората, които имат нужда от подпомагане. Неусвоените средства за тази цел щ се разчитат по бюджета за следващата година без да се променя тяхното предназначение. За да се получи помощ трябва да са спазени всички изисквания на Закона за устройство на територията по отношение на съответния имот. Предоставеното от държавата подпомагане ще бъде до размера на данъчната оценка на съответните имоти.
Предлаганият законопроект цели подпомагане на пострадалите от бедствия и ще допринесе за повишаване ролята на превантивната дейност, свързана с намаляване на риска от бедствията за тази категория лица. С него не се променя принципа, че застраховането на личното имущество трябва да бъде доброволно, но положителен косвен ефект от предлаганите промени е сключването на застраховки и подобряване на застрахователната култура на гражданите, като предвиждаме всички детайли и процедурни въпроси по реализирането на тези промени да бъдат уредени допълнително с правилника, който урежда работата на Междуведомствената комисия за подпомагане и възстановяване при бедствия и аварии.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря и аз.
Колеги, законопроектът е пред вас. Има становище на Националното сдружение на общините в Република България, в което те казват, че не възразяват срещу предложените изменения и допълнения в закона.
Има предложение за отпадане на изречението: „По този начин ще се създаде стимул за местните власти да не поддържат необосновано ниски данъчни оценки на недвижимите имоти“, като се мотивират, че редът за данъчна оценка е еднозначно определен в Закона за местните данъци и такси и общинските администрации нямат възможност произволно да се отклоняват от него.
В замяна на това изречение предлагат следното: „По този начин ще се създаде допълнителен стимул за коректно попълване и отразяване в данъчните декларации на всички характеристики на недвижимите имоти“. Смятат, че са необходими допълнения в регулациите на застрахователното дело относно изплащаните обезщетения при бедствия и че въпреки прилагането от общините на задължителното по закон застраховане на имотите - публична общинска собственост, изплащането на застрахователните премии са многократно по-ниски от реалните разходи по възстановяването им.
Друго становище не виждам.
Имате законопроекта, мотивите, чухме госпожа Начева.
Има ли желаещи колеги? Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви за предоставената възможност да кажа няколко думи.
Смятам, че с този законопроект се опитваме по някакъв начин да въведем ред след настъпилото бедствие, как и по какъв начин пострадалите граждани да могат да си получат онези средства, които са им необходими. Явно, че досегашният закон не дава точно яснота на кой, по колко и по какъв начин да бъдат определени, след като бедствието е връхлетяло, особено тук ще визирам, когато има наводнение. Но тези изисквания, които в момента ги предоставят са много тежки и те не са изпълними. Например пишете, че за да се получи тази помощ трябва да са спазени всички изисквания на Закона за устройство на територията по отношение на съответния имот. Вие знаете ли, че във всички населени места, тези стари къщи освен регулацията и парцела нямат абсолютно никаква друга документация за съответната къща. Те нямат нито проект, а какво остава оттам-нататък да има узаконяване.
Ние с този текст им казваме, първо – ние не ви узаконяваме къщите, второ – искаме тези документи, трето – ще ви изпратим Агенцията за социална помощ /АСП/ да прецени дали може да ви се дадат някакви средства, за които вие нямате право.
Възникват много сериозни проблеми, колеги. А и от гледна точка на това може да се възпрем така, ако ще накараме нашите хора да имат застрахователна култура, ако искаме хората наистина да тръгнат да си застраховат имуществото, те когато отидат при застрахователя, а той не ги застрахова, защото нямат същите тези документи, които вие ги искате. Някак си не ми се вижда, че законът ще влезе в действие и ще изпълни онова си искане, за което ние смятаме, че сме тръгнали да подпомагаме хората. С едно изречени, всъщност правим закон, с който даваме възможност на изпълнителната власт да откаже помощта след бедствието.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, уважаеми колеги, представители на министерствата.
В мотивите в първото изречение е записано, че с приложените промени се предлага нова концепция за подпомагане от страна на държавата. Може ли да ми изясните, каква е новата концепция, защото концепция е много амбициозно, на някои категории граждани за преодоляване на имуществените щети? Паралелно с това ще прочета, че в момента състоянието на държавата е не толкова цветущо, въпреки официалните заявления, ЕВРОСТАТ казва, че 3,4 милиона българи живеят под линията на бедността от мизерните си 286 лева на месец и над 51% от децата в България са в риск и т.н. Тази концепция с това ли е свързана или с нещо друго? Защото аз виждам, че държавата си пази хазната, вкарва по-рестриктивни норми, товарим общините, народът е в бедност и казваме – застрахователи. Застрахователите не винаги са добронамерени да застраховат за форсмажорни ситуации в криза, а ние именно за това ще правим спестяване на финансов ресурс.
След като заместник-министър председателят се е подписал, тук най-високостоящият е заместник-министърът, представител на правителството, каква е тази нова концепция за подпомагане от страна на държавата, на някои категории граждани за преодоляване на имуществени щети? Ако новата концепция е за промяната на чл. 34, 55 и 65 не го пишете като нова концепция. Пишете „промяна на отношението на държавата към гражданите на България в криза“. Просто не е коректно. И дайте да видим концепцията, какъв е възгледът на държавата, аз лично не можах да го схвана.
Знам, че така се дисциплинира средата по отношение на публичните финанси, но климатичните промени стоварват всичко върху хората. Да си загубиш дома си, съм го виждала. Създаваш го за цял живот, загубваш го и накрая казваш – 350 лева ето ти, пък и тях няма да ги дадеш, общините или застрахователите.
Може ли някой да ни изясни, това е философия.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Янкова.
Господин Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, уважаеми гости, не съм съгласен с голяма част от казаното от госпожа Янкова, защото е ясно, че с тези промени, които ни се предлагат на нашето внимание се цели да се подпомагат само финансово пострадалите при бедствия – тези, които поради социалния си икономически статус не могат да застраховат своето имущество. Крайно време е всички ние в България да придобием по-различна, друга застрахователна култура, защото последните години и множеството бедствия, които сполетяха страната ни поставят впоследствие няколко въпроса, много важни въпроси.
На първо място – къде е държавата, къде са нейните органи?
На второ място – какво трябва да направим ние самите?
Никой като че ли не си посочва и не изисква до голяма степен отговор на въпроса какво сме могли и какво сме направили, за да защитим по някакъв начин имуществото си. Разбира се, че когато едно неблагоприятно събитие, едно бедствие връхлети в даден район, в повечето случаи не зависи от хората размерът на щетите. Но нека, когато искаме да опазим този имот, който сме го градили 20-30-40 години, да се грижим, като добър стопанин за него. Единствено ако не можем да си позволим застраховката, тогава вече е ангажимент на държавата да помага, защото по статистика в България на глава на население сме на първо място по притежаване на недвижима собственост. Дайте да направим онези действия, култура, да си защитаваме тази собственост. Дали това е най-добрият начин, дали са най-добрите промени, те поставят един нов начин на действие при неблагоприятни събития. И аз смятам, че промените са належащи.
Разбира се, че съм съгласен с Националното сдружение на общините в Република България, което казва, че трябва да има развитие в отношение на това да накараме хората, всички ние да имаме друг поглед към тази застрахователна култура. Така че, колеги, мисля, че всички разбираме предложените ни промени и смятам, че те са полезни, те се правилни.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Аталай, реплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Проданов, ние не сме против опитите да се въведе някакъв ред. Опитът обаче, който е направен с този законопроект не изчиства всичко, което се случва по време на едно бедствие.
Аз съм съгласен да направим, примерно задължително застраховане на всички имоти и решаваме въпроса, няма да има нужда агенцията да минава, както и всички други. Тогава ще кажете – как държавата ще плати застраховката на всичките? Държавата ще заплати застраховката на социално-бедните - тези, които агенцията след това ще установи, ние ще вървим една крачка напред. Агенцията минава, установява кои са социално-бедни. Ако има бедствие държавата многократно повече пари дава за тази застраховка, която ще стане, държавата да си заплати застраховката на социално-бедния, всички други да минат да си застраховат имуществото си. Тогава ще питам аз държавата, как и по какъв начин ще плати застраховката на къща, построена през 1963, която няма никаква документация?
Не разбирайте, колеги, че опитът, който се опитвате да правите не е в тази насока от гледна точка на помощта, но ако ще направим нещо то да бъде работещо. В такъв смисъл повдигаме въпроса. Иначе властта си е във ваши ръце, както искате – така ще направите, ние ще се въздържим, вие ще подкрепите, след това накрая бедствието ще дойде, водата ще отнесе къщата и пак ще се върнем тук в залата да си говорим.
Благодаря.
ДОРА ЯНКОВА: Една реплика.
Очаквам от представителите на държавата отговор.
В програмата на правителството е заложено: превенция и контрол на рискове от бедствия и аварии, създаване на Фонд за подпомагане на пострадалите от бедствия и аварии – т.нар. катастрофичен пул. Питах на блицконтрол министър Павлова, помните какво отговори – по-бавно, трудно, разговори със застрахователи, политика. И аз затова питам, тази концепция с програмата на правителството и това рязане в момента, дайте го заедно с политиката от програмата, аз ще питам министър-председателя на тази тема. Но от тези три точки какво спестяваме, госпожо Начева, на държавата от едно бедствие, като пари? Правили ли сте някакви равносметки за финансовите измерения на този законопроект?
ЖЕНИ НАЧЕВА: Целта на законопроекта съвсем няма отношение към спестяване на средства. Това, което се опитах да представя е това, което сме написали в текстовете. Целта на законопроекта е съвсем различна, никъде не се говори за спестяване на средства или за намаляване на средства, които държавата дава. Напротив, в средносрочната бюджетна прогноза, която е вече факт и е приета на първи етап сте видели, че планираните ресурси за тази цел дори са увеличени.
Въпросът е, че предвиждам и регламентираме един ред за тази категория лица, които са най-уязвими, след преценка от специалистите, каквито са Агенция за социално подпомагане, да могат да се вземат своевременни мерки при настъпване на съответното събитие, така че да бъде предоставена помощта и възстановяване на тяхното имущество, това е последващо. А превантивно да се създадат стимули за хора, останалите и всички да застраховат имуществото си и да положат грижа за техните имоти, така че те да отговарят на всички нормативни изисквания в държавата.
Ние обвързваме плащанията с данъчната оценка на имота – така, както е регламентирано в момента в законодателството, тоест – ресурсът, оценката на щетата, превантивната грижа. Това са целите, които смятаме да постигнем с този законопроект, не да спестяваме средства, а да има разписан ясен регламент за тази категория най-уязвими хора след професионална оценка от АСП. Никога до сега не сме обвързали точно тази дейност с финансови аргументи спестяване на средства. Този законопроект е един от много елементи, по които се работи в посока подобряване на превантивната дейност. Има редица законопроекти, които предлагат решения в тази посока – превантивна и последваща дейност, не само с този законопроект се постигат целите, които ми задавете, като въпрос, дали обхващат една концепция. Да, това е една част от много други мерки, които се постигат с комплекс от законодателни промени.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожа Начева.
Господин Проданов, дуплика.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Смятам, че госпожа Янкова задаваше въпрос към заместник-министъра, аз доколкото го познавам той не е страхлив човек и ще отговори.
Към господин Аталай, ще кажа, че тези сгради, които са строени преди време, цитирахте 1963 година, те също са законни, те са търпими, така че няма никакъв проблем да бъдат застраховани. Те са обект на застраховане.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Колеги, мисля, че малко избягахме от дискусията. Ако трябва да съм коректен, законопроектът, който е внесен не касае никъде нито застраховане, нито има дума за това. Става въпрос за следното.
Тук се регламентира очевидно някакъв пропуск в законодателството - при едно бедствие кой ще извършва оценката и кой има право на помощ. А, разбира се и с условието, което и госпожа Янкова каза, че това не решава кардинално проблема и че със сигурност това не е концепция при евентуални такива бъдещи катаклизми.
Що се отнася до темата за застраховането и до това дали един имот и това да се стремим да накараме хората максимално да намерят, да набавят необходимите документи, считам, че това ние работа, като народни представители. Безспорно за в бъдеще със сигурност, дай Боже да не съм прав, но със сигурност, предвид климатичните особености, ще има такива бедствия и в крайна сметка няма как при едно бедствие после да кажем кой колко получава, ако няма някаква обективна оценка. Именно тук се говори за това да има данъчна оценка.
Тук стана въпрос и колегата каза, че не е вярно, че те не са незаконни, някои обекти подлежат на търпимост, които са по Закона за устройство на територията и по-скоро трябва да се стремим наистина към някаква обективност, защото виждате, че когато става някакво бедствие всички казват, че не са им дали толкова пари, на други са дали повече. Трябва да намерим някакви обективни критерии. Държавата не е някаква дойна крава в крайна сметка и тези пари идват от всички данъкоплатци.
Трябва да се стремим да стимулираме хората да застраховат своите жилища. Насила едва ли ще стане и аз много пъти съм спорил за това дали да бъде задължителна застраховката или не. По-скоро тя трябва да е пожелателна, трябва да се знае, че ако нещо се случи утре с неговия имот, с неговата къща, той носи своята отговорност, ако той не е застрахован, но не подлежи по този критерий за хора, които са социално слаби и които няма как да си покрият разходите, за да си оправят своят имот.
Още една реплика към госпожа Дора Янкова.
Да, Вие казвате статистика на ЕВРОСТАТ, колко сме бедни и колко деца са под рискова възраст и т.н. Жалко, че нямам статистика, защото си спомням, че миналата година имаше една среща със застрахователни компании, да видите, че всъщност българинът е много повече склонен да застрахова движимото си имущество, отколкото недвижимото си. Задължително ли си правите застраховка на колата – не, има само единствено гражданска застраховка, което означава, че ние вместо да застраховаме имота, който е по-важен, сме склонни за една ламарина (с извинение) да дадем стотици левове на година, за да си пазим колата от това дали ще се ударим утре някъде или всъщност се готвим, ако нещо се случи с нашия имот при земетресение или при някакво друго бедствие, да можем да си покрием разходите.
Така че не трябва да гледаме само тази картина колко сме бедни и т.н. Напротив – трябва точно, като народни представители да кажем на хората – вижте, такива са реалностите, имате възможност да застраховате своите жилища, а при евентуално бедствие ще получите такъв и такъв ресурс, за да можете да ги оправите. А не да казваме, че при всяко едно положение държавата вади едни пари, разплаща се колкото се може повече, забравяме, покриваме случая до следващия път.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря на господин Нанков.
Други желаещи колеги? Не виждам.
Предлагам да гласуваме.
Който е „За“ да подкрепи законопроекта за внасяне на първо четене в българския парламент, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – 4.
Приема се.
Преминаваме към точка 2.




2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерски съвет.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Моля да представите законопроекта.
КАЛИНА ЧЕРНЕВА: Уважаеми народни представители, уважаеми госпожи и господа, позволете ми първо да се представя – Калина Чернева – съветник към политическия кабинет на вицепремиера Бъчварова.
Преди да дам думата на колегата от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията Калина Димитрова, позволете ми да очертая няколко неща.
Законопроектът, който ще представим е от изключително значение за подобряване на предоставянето на достъп до обществена информация и нейната повторна употреба от бизнеса и гражданите. Целта на предложените промени е транспониране на директива на Европейския съюз, а самите промени са изготвени от междуведомствена работна група и политическия кабинет на вицепремиера Бъчварова.
Благодаря ви.
Давам думата на Калина.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте.
КАЛИНА ДИМИТРОВА: Добър ден!
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, както каза колегата две са основните направления на настоящия законопроект, а именно въвеждане на изискванията на изменителната директива от 2013 година за повторното използване на информация от публичния сектор. Също така предлагат се и някои промени в общия режим за достъп до информация, продиктувани от прилагането, свързани с повишаване на количеството и категориите информация, която публикуват органите от обществения сектор – повече публичност, повишаване на прозрачността на работата и най-вече предоставянето й по електронен път.
По отношение на повторното използване на информацията от обществения сектор основните промени включват разширяване на кръга на задължените субекти, а именно включване и на музеите, библиотеките, в това число библиотеките на висшите училища, включително и архивите в кръга на задължените субекти, които ще предоставят информация за повторно използване.
За първи път се въвежда възможност за предоставяне на информация за повторно използване безплатно. Същевременно се запазва принципът на таксуване, а именно горната граница на таксата, която се заплаща за повторно използване на информация да не превишава материалните разходи по нейното възпроизвеждане и предоставяне. В случаите, когато размерът на таксите налага по-голямо таксуване всички фактори, които се вземат предвид и условията за това таксуване, включително и критериите обективни, прозрачни и проверими, следва да бъдат публикувани, включително по електронен път, когато организацията от публичния сектор има интернет страница.
Критериите за определяне на таксите ще бъдат включени в методика, приета от Министерски съвет. За целта органите на изпълнителната властта на централно ниво за тях ще бъде разработена тарифа от Министерски съвет, с която ще се определят таксите.
По отношение на общините - с решение на общинския съвет. Съответно от останалите ръководители на организациите от обществения сектор тип музеи, библиотеки, също така архиви – от съответния ръководител на организацията от публичния сектор.
Друго допълнително ново изискване е организациите от обществения сектор да предоставят информацията за повторно използване в отворен четим формат, както и да я публикуват в интегрирана платформа за отворени данни. С други думи отвореният формат позволява лесното извличане на информация от обществеността без файловият формат да създава затруднения за извличането на информации и ползването на данни.
По-нататък организациите от обществения сектор, включително обществени библиотеки, архиви и музеи ще имат задължението да публикуват актуална информация за всички условия за предоставянето на информация за повторно използване, а също така задължения за обществените институции да информират заявителите за повторно използване относно наличните средства за правна защита. Въвежда се и изискване при възможност да се улесни многоезичното търсене на документи.
До толкова по отношение на изискванията на директивата, които законопроектът цели да въведе.
По отношение на предложените промени в общият режим за достъп до информация, а именно – информацията от обществения сектор след 1 октомври 2015 година се предлага да се поддържа и в електронен вид. По отношение на гражданите се предвижда значително улеснение на заявяването на достъп до информация по електронен път, без това да изисква електронен подпис. Също така и нова форма за предоставяне на достъп до обществена информация чрез копия, предоставени на заявителя по електронен път или интернет адрес, където се съхраняват данните.
Администрацията на Министерски съвет създаде и поддържа платформа за достъп до обществена информация, чрез която могат да се подават заявления за достъп до обществена информация и на тази платформа ще се публикуват също така решенията за предоставяне на достъп и самата предоставяна обществена информация. Във връзка с повишаването на публичността на документите на органите от обществения сектор се разширява списъкът с категориите информация, която всеки ръководител на административна структура ще публикува в интернет сферата на дейност за съответната администрация. Също така ще има ангажимент да определя и сроковете за нейното актуализиране и форматите, в които тя е достъпна.
В допълнение, всяка организация от обществения сектор ежегодно ще има ангажимента да планира поетапното публикуване в интернет в отворен формат на информационните масиви и ресурси, които поддържа, като администрацията на Министерски съвет ще създаде и поддържа портал за отворени данни, в който информацията се обновява ежегодно, като достъпът до нея е свободен.
По отношение на категориите данни, които се отварят и се предоставят в отворен формат, най-честите случаи това са геопространствени данни, тип кадастрални, топографски, данни, свързани с наблюдение на земята и околната среда, мониторинг на времето, качеството на почвите, водите, емисиите, транспортни данни, свързани с разписанията, информация да движението, полети, статистически данни, национални, регионални. Също така дружествени и търговски регистри, данни за собственост и управление и други.
Благодаря ви. Това е в резюме.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Димитрова.
Колеги, материалите са пред вас. Виждате, че има становище на Националното сдружение на общините в Република България, както и на Фондация „Програма достъп до информация“. Бих предложил в рамките на обсъждането, който не се е запознал, да се запознае с тях.
Както разбираме една от основните цели на промените в закона е да се направи синхронизация на българското законодателство с европейското, да се направи съответното транспониране. Но има и промени, свързани с това да направим по-достъпна тази информация.
Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Съветник на вицепремиера Бъчварова, колеги, не може да представи законопроект в комисия на Народното събрание. Виждам, че на колегите от ГЕРБ крайно им е неудобно да го кажат това, затова се възползвам аз да го кажа. Предприемете съответните мерки и тук законопроекти, които съветниците, ако са подготвили и вие – ГЕРБ, ще ги гласувате, поне не ни вкарвайте и нас в тази игра.
Господин председател, добре е на комисиите да присъстват поне заместник-министри, защото знаем, че министрите са ангажирани, а вицепремиерите пък съвсем нямат друга работа, освен да дойдат тук, но могат да си изпратят съветниците. Нямам нищо против Вас, госпожо, виждам, че сте млада, енергична, дано някой ден да бъдете министър или заместник-министър, за да може по-спокойно да се чувствате на това място.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Аталай.
Ще направим всичко възможно да осигуряваме присъствието на министри и заместник-министри. Мисля, че това не би трябвало да означава, че и колегите, които са тук не са достатъчно добре подготвени за темата, но все пак е въпрос на ниво, според Вас, приемам.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Напротив, виждам, че тя е подготвена, тя е по-подготвена от госпожа Бъчварова, затова е тук.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядате за изказвания, колеги.
Има ли желаещи за изказване?
Предлагам ви да обърнем внимание върху становището на Фондация „Програма достъп до информация“. Според колегите от фондацията тяхната оценка е, че тези изменения на директивата относно повторна употреба на информация от обществения сектор със съответната директива създават нови изисквания към държавите членки. Те са резюмирани в няколко групи. Можете да се запознаете с тях.
От фондацията смятат, че е необходимо в обсъждането между първо и второ четене да се обърне внимание на унифицирането на начина на определяне на размера на таксите за повторна употреба на информация от обществения сектор. Смятат, че са необходими редакционни промени и по отношение подобряване на формулировката на някои разпоредби на ЗИД на закона между първо и второ четене. Необходимо е да се обърне внимание на въпроса за създаване на капацитет на администрацията за прилагане на изменените и допълнени разпоредби на Закона за достъп до обществена информация, както и да се предприеме категорично унифициран подход при определянето на таксата – това, за което говорихме.
Техният извод е, че този законопроект съответства на изискванията на международните и европейски стандарти, като практически се увеличава прозрачността на администрацията и обществения сектор и се улеснява достъпът на гражданите и юридическите лица до информация, създавана или съхранявана от публичните институции.
Тяхната препоръка е да приемем на първо четене проекта.
Колеги от комисията, има ли някой, който иска думата?
ДОРА ЯНКОВА: Явно законът е необходим и за повече изсветляване и за хармонизиране с директивата. Но стои един въпрос, който Националното сдружение на общините в Република България го е повдигнал и от практиката съм се сблъсквала, който може да препрати неправителствени организации или други заинтересовани в омагьосания кръг и се стигне до съда. Когато стигнем до § 14, чл. 41, където казвате: производствена или търговска тайна, професионална тайна по смисъла на закона. И тук винаги въпросът е, що е това търговска тайна и до каква степен, когато една община или министерство или агенция има договор с трета страна, изпращаш едно писмо и питаш – имам въпрос, трябва да бъде публикувано и другата страна казва – не, за нас представлява търговска тайна, не го предоставяйте. И публичната организация отговаря, третата страна казва, че е търговска тайна и по този начин върху публичните лица се стоварва ударът, че и и те крият информация.
Тук и сега не решаваме с този закон въпросът с търговската тайна, с професионалната тайна и с производствената тайна. Какво правим?
КАЛИНА ДИМИТРОВА: Става въпрос за чл. 41б, отнасящ се до повторното използване на информацията. Това изключение за производствена и търговска тайна произтича от директивата. Честно казано в рамките на общественото обсъждане изключенията, които позволява директивата предизвикаха най-широк отзвук сред обществеността, тоест – в посока в никакъв случай да не се позволява допълнителни изключения в рамките на даване на повод на администрациите да отказват достъп до информация за повторно използване. Но Директивата за повторното използване на информация от обществения сектор се придържа към изключенията, които са допустими по общия режим за достъп до информация. Тоест, това, което е първоначално изключено по Закона за достъп до обществена информация то се изключва и при нейното повторно предоставяне.
Независимо от това с този законопроект все пак е допуснато изключение, предвид обществения отзвук при надделяващ обществен интерес да се предоставя за повторно използване на информация, съдържаща производствена или търговска тайна. Тоест, това е в предложената ал. 3. Все пак някакво изключение е допуснато, което е вярно, частично. Предложено решение на проблема, но това е наистина открит въпрос, който може и да претърпи изменение и да се подобри в рамките на четенията.
ЖАНЕТА РОГОВА: Бих искала да добавя, че въпросите с търговската и производствената тайна донякъде имат разрешение в Търговския закон на първо място. На второ място – има разпоредби в Закона за защита на конкуренцията и може би там също бихме могли да реферираме или пък да потърсим що е то търговска и производствена тайна. Да, така е, въпросът е изключително деликатен, защото от една страна стоят интересите на действащи търговци, а от друга страна интересите на обществеността. Законодателят също така не би могъл да подходи казуистично и да решава случай по случай. Все пак общи определения по действащото законодателство, плюс съдебна практика може би дава повече яснота по въпроса що е търговска, производствена тайна. А за класифицирана информация смятам, че има и специален закон, който по ясен начин посочва какво е това.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Ще си позволя да кажа няколко думи по тази тема. Това е една от темите, които вълнуват и мен. Бих помолил екипът ми да направим всичко възможно да разнищим добре тази тема и да помислим между първо и второ четене, можем ли да подобрим текстовете, като ненарушавайки другите закони да достигнем до максимална дълбочина.
За мен главният интерес е интересът на обществото, на данъкоплатците - на българските и на европейските данъкоплатци, защото знаете, че става въпрос за едни огромни ресурси и когато гарантираме пълна прозрачност по изразходването на тези ресурси, включително и през Закона за достъп до обществена информация, обществото, ние и нашите приятели в Европейския съюз ще бъдат максимално спокойни, че тези средства се изразходват целесъобразно и максимално ефективно. Може би е хубаво да се помисли възможно ли е още да се разшири кръга от институции, които трябва да отговарят на изискванията на този закон. Вие имате ангажименти по този закон. Допускам, че е възможно да се разшири още този кръг.
Иначе принципно аз бих подкрепил това да синхронизираме законодателството си с Европейския съюз и да вървим към едно модерно законодателство в тази област. Но все пак между първо и второ четене може би ще се наложи и водещата и комисия и ние да се опитаме да направим законопроектът по-детайлен.
Други желаещи?
Давам думата на представители на граждански организации.
ИЛИЯ БАЧЕВ /Движение за защита на гражданите и държавата/: Благодаря за думата, господин председател.
Това, което казахте до тук, както и всички изказващи се, го споделяме. Искаме да направим следното предложение.
Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на Закона за търговския регистър, правим следното предложение, което считаме за уместно да бъде разгледано от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. В чл. 14 от Търговския регистър искаме да се допише ал. 1. Въпросът е свързан и със Закона за достъп до обществена информация. Тук връзката е следната и тя ще бъде анализирана.
В чл. 14, ал. 1 да бъде дописано: „съгласно, която съдът изпраща на Агенцията за служебно вписване съдебни решения, с която се пораждат задължения за търговските дружества“, към ал. 2: „съгласно, която НАП изпраща на Агенцията за служебно вписване датата, на която лицата са включени в списъците на длъжните лица по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК и датата на която са изключени от него“.
Мотивите са, че с вписването се дава възможност на данъчно задължените лице да изпълнят вменените им задължения, да проучат доставчиците, което е с цел избягване на участие в данъчни измами и в частност във връзка със Закона за данък добавена стойност. Към момента данъчно задължените лица са лишени от реална възможност да изпълнят задълженията си, тъй като регистърът по чл. 182 от ДОПК, воден от НАП не работи. Дори и да работеше, той не дава възможност да се установи датата, на която лицето е вписано в списъка и кога този списък е бил публикуван. В Търговски регистър всяко вписване е с дата, час, минута, секунди. С вписването данните от списъците по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК всяко данъчно задължено лице ще може да докаже дали към датата на всяка една сделка са били налице основания да не участва в нея, ако доставчикът фигурира в списъка.
Б. Няма възможност да провери кадровата обезпеченост на доставчиците на стоки и услуги, тъй като данните са част от осигурителна информация, предоставянето на която е забранена по силата на закона.
С. Няма възможност да провери материалната обезпеченост. С приемането на нашето предложение реално ще се възпрепятства дейността на лицата, участващи в ДДС измамите и възможността им да действат чрез различни юридически лица. С посочените вписвания ще се даде възможност на всеки търговец да проучи потенциалните си доставчици. Ако установи, че някой от тях има големи задължения към бюджета, ще има възможност да вземе информирано решение дали да поеме риска да не му бъде признато правото на данъчен кредит за закупените стоки, тъй като Търговският регистър дава възможност за справки по физическо лице, търговецът ще има възможност да проучи и установи, че управителят или собственикът на капитала е прехвърлял дружествени дялове на фирми с големи задължения.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Внесете текста в комисията.
ИЛИЯ БАЧЕВ: Това също трябва да се разгледа и да бъде включено, защото по този начин, когато става търговия и има данъчно задлъжнели лица и те не могат да бъдат съответно следени, има проблеми и точно тези проблеми ние сме ги описали във всички тези мотиви, които мога да ги дочета.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви.
Бъдете абсолютно убеден, че ние ще се запознаем подробно с тях. Дори и да ги прочетете ние няма как да вникнем в тях. Ще ги входираме, дайте ми и на мен едно копие и бъдете убеден, че ще го разгледаме с екипа си и в комисията и ще преценим.
Други желаещи?
АДВ. КИРИЛ ТЕРЗИЙСКИ: /“Програма достъп до информация“/: Благодаря, господин председател.
Вие детайлно обяснихте какво е нашето становище, така че няма да повтарям нещата, които вече казахте. Само искам да добавя нещо по отношение на търговската тайна, да кажа, че този въпрос беше решен с изменение на Закона за достъп през 2008 година, когато в допълнителните разпоредби беше включен текст, че не може да се отказва информация на основание търговска тайна, когато е налице надделяващ обществен интерес.
По-нататък в същата разпоредба се обяснява, че такъв интерес – надделяващ обществен интерес е налице винаги, когато информацията, свързана с договори, по които едната страна е задължен субект по закона и не могат на това основание да се отказва информация за основните елементи на договорите, като имената на страните, сроковете, цената и общите условия по тези договори.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря за пояснението, както и за прецизното становище.
Заповядайте.
ПЕТЪР ДОНЕВ /Движение „Защита на гражданите и държавата“/: Искам да подам един сигнал във връзка с първия въпрос. Някой път сигнализираме Народното събрание на Република България за системни нарушения, извършвани от Камарата на независимите оценители в България. Те са юридическо лице с нестопанска цел, учредено по силата на Закона за независимите оценители в частна полза, за което със закон са вменени държавно-властнически правомощия и задължения. Същите тези оценители правят оценки на тези сгради, за които говорихме преди и затова едни получиха едни пари, други получили повече и т.н. Това е поради това, че едни и същи хора по различен начин оценяват.
Във връзка с констатираните нарушения, за които са налице и доказателства отправихме запитване до самата камара на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществената информация и полученият от тях отговор беше, че след като тяхната камара не е публично-правна организация тя не е адресант по Закона за достъп до обществена информация и ние не получихме отговор от тях, с което там стават страшни нарушения.
Моля да ни бъде предоставено писмено становище, дали адресант е Законът за достъп до обществена информация, юридическо лице с нестопанска цел, учредено в частна полза по силата на този закон, на което са предоставени изключителни права да провеждат изпити, да се квалифицират оценители, като не съществува друг способ за придобиване на оценителска правоспособност?
Това е нашият въпрос. В случай, че не е адресант законът как да се гарантира прозрачността и достъпа до информация, касаеща една цяла гилдия, в случая оценителите? Обаче този въпрос не е само за тях, а той е и за другите такива камари.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Внесете питането, ще направим необходимото да се запознаем с него.
Колеги, предлагам да гласуваме.
Който е „За“ да бъде внесен за първо четене в пленарна зала законопроектът, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 4.
Приема се.
Преминаваме към точка 3.

3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502-01-32, внесен от Министерски съвет.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заместник-министър Нанков, заповядайте.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги!
Предлагам на вашето внимание един от поредните ЗИД на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Казвам един от поредните, тъй като виждаме, че по един скромен анализ можем да потвърдим, че това е един от най-често променяните закони, което може би не говори добре само по себе си за него, може би пък обществено-икономическите отношенията, които урежда са прекалено сложни и динамични и динамични във времето и се сменят наистина не за десетки години, а за месеци и за една година например.
Трябва да отбележа, че така предложения ЗИД на ЗУТ не решава всички понастоящем проблеми, които според нас, според скромното мнение на представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, респективно на Министерски съвет би трябвало да бъдат уредени към момента. Но това са наистина най-спешните промени и аз се схематизирам, конкретизирам в кои основни насоки ние сме се спрели. Защо казвам основните, тъй като той е продукт от работата на една работна група, която беше създадена към консултативния съвет към министър Павлова, възстановен от сегашното ръководство на министерството. Тази работна група има един малко по-дългосрочен хоризонт за действие, тоест – ние считаме, че понастоящем, входирайки тези промени ще решим някои неотложни промени, които от една страна може би пречат върху нашата ежедневна дейност, като администрация. От друга страна – ще уредят максимално бързо и добре някои от отношенията, които се промениха в последните 4-5 месеца обществено-икономически, а и не само.
В тази връзка ще отворя една скоба. Ние имаме намерение да входираме доста по-сериозни, по-глобални, по-широкообхватни промени, по които постигането на консенсус към момента не е стопроцентов, тъй като в работната група се включиха представители на всички браншови организации, които имат отношение към прилагането на ЗУТ. Считаме, че някои от промените все още нямат необходимия консенсус и до края на годината – октомври месец, ние считаме, че ще се справим да внесем съответно на вашето внимание едни по-глобални, по-широкообхватни промени.
Факт е, че дори промените, които понастоящем представяме на вашето внимание не получават стопроцентовият консенсус между представителите на двете браншови организации. Отново потвърждение за сложността на отношенията, които законът регламентира.
Спирам с лиричните отклонения. Само като вметка в представянето на законопроекта да кажа какво предстои пред нас, като министерство, съответно ще ангажираме вниманието на вас, като народни представители.
Обещах да резюмирам накратко какви са основните концептуални изменения, които предлагаме.
На първо място със законопроекта ние таргетираме постигането на облекчаване в някои от режимите, които той регламентира – административните процедури, намаляване на административната тежест, като същевременно повишаваме ролята на неправителствения сектор, браншовите организации – на архитектите, на проектантите в инвестиционното проектиране в процеса на взимане на решения и съответно прилагане на закона.
Наред с това някои от промените засягат и съществуващи неточности, свързани с правоприлагането му, неточности, свързани с натрупаните редица изменения в последните месеци и последните години. През 2012 година влязоха в сила доста сериозни промени в ЗУТ и виждаме в административната практика, че част от тях предизвикват противоречиво тълкуване дори от независимия български съд. Така че считаме, че с част от предлаганите текстове ние ще оптимизираме тези процедури.
Наред с това, нашето скромно мнение, предполагам, че и голяма част от вас – народните представители, ще го споделят е, че в последните дни сме изправени пред наистина една доста сложна ситуация, свързана с геозащитната дейност с активизираните, много на брой свлачища, ситуация, свързана със свлащищна дейност, геозащитни мероприятия по превенция и по предотвратяване на последствията от тях. Така че една немалка част от текстовете са свързани именно с оптимизиране на геозащитната дейност, синхронизиране на някои от сега действащите текстове, например в чл. 95, ал. 1 имаме несъответствие със следващата ал. 2, ние ги оптимизираме.
Оптимизираме и текстове, свързани с това, кой към момента и в практиката се е утвърдил, като орган, свързан с осъществяване на дейности по превенция, а и съответно по предотвратяване на щети от регистрирани свлачища. В задължението на Министерство на регионалното развитие и благоустройството от ЗУТ е институцията, която основно регистрира, извършва мониторинг, а в практиката се наложи и тенденцията голяма част от финансовия ресурс да се разходва от собствениците на имоти, които са засегнати от свлачищни процес – общини, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, когато говорим за железопътна инфраструктура.
Така, че колегите народни представители не трябва да се притесняват, че възлагаме отговорности на централните органи на изпълнителната власт, по-скоро ние разписваме текстове, които „узаконяват“ наложилата се практика в тази дейност. Наред с това считаме, че е наложително въвеждането на значителни рестрикции, затягане на режима, засилен контрол за строителство в свлачищни региони – онези региони, които са регистрирани, като свлачищни.
Тук има някои доста рестриктивни тестове, например в чл. 87 от ЗУТ. Предлагаме в свлачищни райони да се забранява строителство там, където няма изградена канализация. Наред с това, като неразделна част от решенията за строеж, тоест - от издадените строителни книжа ние предлагаме да се включат всички онези геозащитни мерки и дейности, които трябва да бъдат задължително изпълнявани в свлачищни региони.
От друга страна, когато говорим за облекчаване на административни процедури, за ангажименти дори на държавата да предотвратява активизирането на свлачищни процеси, а и щетите от тези, които вече са се случили ние предлагаме облекчена процедура по издаване на строителни разрешения по чл. 148, ал. 6 по непълна проектна документация, тоест, частично изготвяне на работни проекти, когато говорим за аварийни и за бедствени ситуации и в процеса на извършването на тези укрепителни мерки, дейности и мероприятия съответно да се допълва проектната документация и да се отразява в инвестиционния проект.
Отделно от това с предложените текстове целим съответствие между настоящия ЗУТ и Закона за техническите изисквания към продуктите. Знаете, че през 2011 година влезе в сила регламент на Европейския парламент и на Съвета № 305/2011 за прецизиране на понятието „основни изисквания към строежите“.
Прецизирани са други разпоредби, свързани с устройственото планиране и с процедурите по одобряване на подробни устройствени планове, когато те са в обхвата на нашето ведомство.
Отделно от това най-важните промени, наред с тези, свързани с мерките, които предприемаме и предвиждаме да се приемат за свлачищните райони са тези, които облекчават административната тежест. Предлагаме изменение в чл. 134 и чл. 140, когато говорим за строителство в съседни имоти при съгласие на собствениците въз основа на визата за проектиране тя да не се съобщава, когато имаме съответно съгласие между заинтересованите страни, между заинтересованите собственици на имоти.
В чл. 151 добавяме нова категория строежи, по-скоро изземваме я от чл. 147, за да може да се одобряват съответно проекти за градински паркови елементи до 2.20 метра на прилежащия терен при облекчена процедурата без да се издава разрешение за строеж.
Една доста дискусионна, дори и между самите нас - колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството промени, с може би постигнат консенсус между отделните браншови организации е промяната, която касае регламентирането и въвеждането в закона на ръководител на проект, ние сме го кръстили водещ проектант. Може би отново един процес, който е придобил практическо измерение понастоящем ние го обличаме в законови текстове. Предполагам, че това ще бъде една от дискусионните теми между първо и второ четене.
Нашето становище е, че това също е един вид облекчаване на административната тежест, когато ще имаме отговорно лице, което ще координира отделните проектни части и съответно ще организира съгласуването между тях. Дори на работната група на експертно ниво си признахме някои истини, че и понастоящем съществуват професионални такива. Една от мерките, с които ще се справим с тях е да регламентираме статута на един водещ проектант, който ще отговаря за координацията и съгласуването между всички проектни части. Освен задълженията, които вменяваме по закон, такива са и текстовете, които сме предвидили в административно-наказателните разпоредби, с които ще се носи и по-голяма административно-наказателна отговорност. Така че е постигнат баланс между неговите правомощия и съответно ресурса за контрол от страна на административните органи, респективно Дирекция „Национален строителен контрол“ /ДНСК/.
Естествено има и текстове, които касаят административният контрол, за който споменах, с които оптимизираме процедури и допълваме, изменяме текстове, които касаят правомощия на ДНСК и считаме, че веднъж завинаги бихме могли да сложим ред в контролните функции, по-ясното им разграничаване между териториалните органи, тоест – местните власти, общините и ДНСК във връзка с правомощията, които общините придобиха 2012 година с промените в ЗУТ за контрол на строежи на четвърта, пета и шеста категория.
Направени са и процедурни предложения за допълнения разпоредбите на ЗУТ, с които ще се преодолява противоречива съдебна практика или такава, която не позволява ефективното изпълнение на функциите от ДНСК. В тази насока например измененията са в областта на съдебното обжалване на актовете по ЗУТ, като възстановяваме възможността за двуинстанционно такова. Не знам дали е редно да връщам хронологията няколко седмици преди днешното заседание, каузите, които касаеха Южното Черноморие и отмяната на съдебното решение на Административен съд – Бургас, което отмени заповедта на началника на ДНСК за спиране на строителството. Именно в тази връзка ние предлагаме да възстановими отново двуинстанционното съдебно производство.
Прецизираме и даваме възможност да оптимизираме разпоредби, с които регламентираме и отстраняваме една сериозна празнота в ЗУТ относно допустимите строително-монтажни работи, които се вършат в строителните обекти – надграждания, преустройства. Изписали сме подробни текстове в § 42 от предложения законопроект в Преходните и заключителни разпоредби.
Отделно от това – още една празнота, която стои след промените в ЗИД на Закона за Черноморското крайбрежие от 2014 година, именно реда и начина за премахване на преместваеми обекти по Черноморското крайбрежие. Отново сме разписали в Преходните и заключителни разпоредби конкретни текстове. Може би те ще бъдат също едни от дискусионните, очаквам въпроси по тази тема. Ние ще дадем и отговори защо сме предложили точно тези текстове.
Това е в най-общи линии. Да не преповтарям отново дадените мотиви в проекта. В заключение само ще кажа, че наистина краткото време, с което разполагахме, като работна група, това не звучи оправдателно, спешността на голяма част от тези промени, които предлагаме относно извънредните обстоятелства, които налагат някои от тях, са в свлачищните райони, свързани с конкретната дейност на нашето министерство и органите, като ДНСК за правоприлагане на закона намериха своето отражение в предлагания ЗИД.
Факт е, че онези големи промени, които бяха подготвени от предходния кабинет, тогава имаше работна група, която раздели ЗУТ на три закона, ние не възприемаме подобен подход, тъй като не виждаме да има конкретна добавена стойност от това разделение, по-скоро механично разделяне в три направления на действащия закон. Но всички добри елементи от него, както и другите елементи от законопроектите, подготвени от браншовите организации ще отразим в сериозната работа, която предстои пред работната група към нашето министерство в летните месеци, за да може есента да предложим един доста по-широкообхватен, доста по-детайлен законопроект.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Колеги, към материала има и становища, може да се запознаете с тях.
Ще си позволя в началото да направя едно кратко, въвеждащо изказване.
Моето впечатление и моето мнение е, че колегите са се постарали и са предложили важни и интересни промени. Според мен част от нещата, свързани със свлачищата и с необходимостта от канализация и уреждане на някои механизми, които влошават и затормозяват инвестиционния процес са намерили свои решения. Най-вероятно ще имаме достатъчно време да поработим активно върху евентуални промени между първо и второ четене. Надявам се на активни мнения от страна на общността, не само общността на кметове, общински съветници и администрация, но и на различни неправителствени организации в различните браншове. Това, за което говори заместник-министър Нанков всъщност ни беше представено от Строителната камара, идеята да се раздели на три. Ние говорихме с колегите по техните идеи.
Моето мнение е, че не е необходимо това да се случва, но това е мое лично мнение, естествено. По-добре би било да направим максимално съвместим с европейските изисквания ЗУТ и да се опитаме, доколкото е възможно да облекчим инвестиционният процес, като в никакъв случай не минаваме в другата крайност, която при определени обстоятелства, не дай си Боже, да доведе до трагедии от рода на такива, които виждаме през последните седмици и месеци главно поради недобра нормативна база и нисък контрол. Аз мисля, че тук са заложени и доста ефективни процедури и промени по отношение на засилване на контрола на ДНСК и мисля, че това е едно от най-важните неща. Спомняте си, че на блица миналата седмица говорихме с министър Павлова за това колко е важно да положим всички усилия, че ДНСК да бъде в нормална кондиция по отношение на хора, на правомощия и по отношение на осъществяване на този така необходим за България превантивен контрол.
Лично аз ще подкрепя този проект.
Ако имате мнения, заповядайте.
Има едно стабилно присъствие от експерти от министерството, госпожа Гечева също е тук.
КОСТАДИН МАРКОВ: Поздравления за опита да се запълнят дупките в законодателството, свързано със ЗУТ. Щеше ми се да чуя повече примери за падане на административна тежест и може би това предстои – един анализ на инвестиционния процес в различните категории обекти, защото за ниските категории съм убеден, че има резерви в тази посока.
По-скоро имам няколко въпроса. Виждам в мотивите на Националното сдружение на общините в Република България, че искат отлагане на срока за влизане на общи устройствени планове, явно е посочен 2016 година като срок, пише – към 1 януари 2016 година малка част от общините ще имат одобрен ОУП. Мисълта ми е да не се отстъпва от тази дата, колкото повече се отлага влизането на общи устройствени планове, толкова повече бели ще се случват в страната. Това е основен проблем. Толкова години можеше да се намери време всички общини да си направят тези общи устройствени планове, не изисква голямо усилие. Две години е реалистичен срок, ако това е срокът, ако правилно пише в това становище.
Виждам и друго искане на сдружението, което също смятам, че не би трябвало да се подкрепя – да се удължат срокове за незаконни строежи по чл. 127. Това за тези, които имаха 6-месечен срок да подадат искане ли е? Не виждам, сигурно сме единствената страна в Европейския съюз, която си позволява да дава все още срокове за узаконяване на незаконно строителство. Който могъл – узаконил. Ясно е, че тези, които не отговарят на предпоставките да подадат подобни документи няма да ги намерите. Не виждам смисъл да се удължават тези срокове.
Виждам в становището на Камарата на инженерите за определяне на РЗП на един обект. Ние сме го записали „на“ и „над“ терена, разгъната застроена площ да бъде тълкувана като такава. Не мисля, че е редно, вече има твърде много обекти наистина, които са с подземни гаражи, с много сериозна разгъната застроена площ. Струва ми се, че коректното е да се отчита и разгъната застроена площ под кота нула.
Последен, доста важен според мен въпрос. Тук не съм сигурен дали въобще е дискусионен в предложенията на ЗУТ. Обадиха ми се главни архитекти от страната, че се отнемат правомощията на служители на общински администрации, които с пълна проектантска правоспособност в посока служебното проектиране. Считам, че ако това е вярно ще има страхотен негативен ефект по процеса на подготовка на документи за кандидатстване по различните програми. Повярвайте ми, няма как да се прави обществена поръчка за особено дребни части, говорим за озеленяване и т.н., и се изпускат сроковете за подготовка на проектна документация и кандидатстване по програми. За мен не е някаква драма служители с пълна проектантска правоспособност да могат да проектират само що се отнася до общински държавни обекти, свързани с програмите. Мисля, че има и друг текст, който им забранява да проектират частно на територията на общината, в която работят. Така че не виждам никакъв смисъл да се отнемат правомощията на хората с пълна проектантска правоспособност.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря.
Частично ще отговоря на поставените от господин Марков въпроси. Но все пак и колегите са тук и предлагам, когато говорим за конкретни детайли, ако позволите да взимат отношение и те.
Абсолютно сме съгласни с това, което казахте в началото. Ние имаме изключително големи резерви относно все по-голямо облекчаване на процедури на административната тежест не само за малките категории обекти. И по чл. 147 и по чл. 151 двете категории биха могли да бъдат допълвани и мисля, че това е един от въпросите, който ще намери разрешение в предложените текстове, които ще внесем на вашето внимание в края на годината.
На второ място, може да стане по Ваша инициатива между първо и второ четене.
Да, нашето становище е, че има още какво да се желае в тази посока относно въпроса, който поставя Националното сдружение на общините в Република България, а именно – удължаване на срока и отлагането на изпълнението на чл. 109 от 2016 година. Въпросът е доста сложен. През 2012 година нашето министерство беше вносител на тези промени, които влязоха в сила на 26 ноември 2012 година. Целта ни беше именно тази, която споменахте – да няма презастрояване, устройственият статут на всички общини да получат едно реално измерение с изготвяне на общи устройствени планове на всички общини на територията на страната. Факт е обаче, че в изминалите от тогава три години държавата не постъпи, ако трябва тук всички да си признаем, най-колегиално спрямо местните власти и не осигури необходимия финансов ресурс, а записахме едни текстове в ЗУТ, че при възможност държавата ще осигурява и ще подпомага частично съфинансирането. Факт е обаче, че голяма част от общините не разполагаха с наличен собствен ресурс и не знам дали това е единствената причина, според мен лично – не е единствената причина, понастоящем да не сме напреднали твърде много. И ако спазим срокът – 2016 година, тази години осигурихме, както и миналата отново 5 милиона лева, 2014 година също имаше 5 милиона лева, ще оставим една трета от общините без общи устройствени планове. Знаете какво ще следва по чл. 109. Бихме могли евентуално да спрем инвестиционната инициатива в една немалка част от общините и не знам доколко това е тяхна вина. Пак казвам, държавата не осигури за тези три години необходимия финансов ресурс. Факт е обаче, че общините направиха достатъчното със собствени средства да възложат съответно и да разработят общи устройствени планове.
Така че въпросът наистина е дискусионен и по-скоро нашето становище, лично моето, ако мога да го изразя е в потвърждение на това, което господин Марков каза, че ако не удължим срока се изправяме пред една обективна невъзможност да се развиват инвестиционни намерения. Тук говорим основно за спиране на частните инвестиционни намерения.
Параграф 127, който цитирахте, а именно даденият двугодишен срок. Отново 2012 година за „узаконяване“ на алтернативните обекти. Тогава текстът беше внесен между първо и второ четене. Изтече един срок на 26 ноември, който ние не знаем дори как да тълкуваме, като преклузивен и инструктивен. Тост, неприключилите производства до 26 ноември 2014 година и до главни архитекти. Законът не е категоричен в тази си част. Тук госпожа Гечева може да ме допълни. При една по-твърда позиция на държавата не би бил лошият избор в случая, тоест – за пореден път беше дадена възможност дали е необходимо да отваряме това приложно поле по искане на Националното сдружение на общините в Република България. Това законодателят трябва да прецени. Но и сегашните текстове създават някои противоречия.
Отделно от това коментарът относно чл. 230, ал. 4 – там, където в законопроекта е предложено отнемане на възможността общинските служители да проектират по служебен път обекти – инфраструктурни, общински и държавни. Предложенията са на камарите, което не звучи оправдателно. Това е едно тяхно многогодишно желание и решихме да провокираме една дискусия с колегите народни представители да входираме тези текстове. Така предложеният текст регламентира възможността те да продължат съответно да изготвят подробен устройствен план, тоест – по служебен ред да изготвят проекти, когато говорим за устройство на територията, но и инвестиционните проекти да се извършват от проектанти, които не са общински държавни служители.
Отново законодателят трябва да прецени. Може би по тези текстове всички бихме могли да си дадем ясна представа какъв е интересът, който обещават професионалните камари. Ние решихме да се съобразим с тяхното желание и да предложим този текст с ясното съзнание, че е малко вероятно той да мине през комисии и съответно в пленарна зала. Но факт е, аз мисля, че разяснихме точно какви са заложените промени, които прилагаме с него. Факт е, че той наистина би отнел възможността по служебен ред, без съответното възнаграждение, както е към момента процедурата, да се проектират публични, а не частни, обекти. Може би това не е най-добрият пример.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин заместник-министър.
Господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Категорично не се съгласявам с мотива липса на финансов ресурс. Дори Национално сдружение на общините в Република България посочват като мотив сложни административни процедури. Един обществен план на 200-300 хиляден град струва 100 хиляди лева. Можете да си представите колко са на по-малките общини. Не е това мотивът. Можеш да се оплакваш от тежки административни процедури, ако си стартирал такава и си се сблъскал с нещо. Аз съм сигурен, че огромна част не са стартирали. Колкото повече отлагаме този проблем, толкова е по-голяма беля. Конституцията е в градоустройственото планиране, общи устройствени планове. Категорично и твърдо трябва да се приключи с тях.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Нанков, аз ще Ви допълня, въпреки че Вие загатнахте, но всъщност не казахте цялата истина, защото в крайна сметка не е само пари. Не само парите са били причина за това да няма общи устройствени планове, особено Черноморските общини. В крайна сметка, когато говорим, Вие казвате – прави се работна група, извънредно законодателство, говорим за свлачища, миналата седмица говорихме за дюни. В крайна сметка първоизточникът на устройственото планиране на тези територии, докато ние нямаме такова винаги ще се сблъскваме с този проблем. Проблем на ЗУТ, който е труден закон, разбира се много отношения между хора, администрации обхваща, проблемът е, че тръгва отзад напред и наистина не съм сигурен дали трябва, като законодателят да търсим варианти и пак да удължаваме. Ние вече го удължавахме този срок за влизането в сила на тези устройствени планове.
Що се отнася до законопроекта, наистина поздравявам ви за това, че сте се опитали, макар и в краткото време, може би, което сте имали, да запушите тази дупка, да направите малко по-сериозен контрол, да се затегне това безхаберие, което се шири особено по черноморските общини.
В тази връзка имам един въпрос към госпожа Гечева, тъй като и в предишни парламенти сме дискутирали за това как трябва да се облекчи реално ДНСК от някои от техните функции, като контролен орган, специално за четвърта, пета и шеста категория. Тук ви даваме правомощия, но това е все пак отговорност и въпросът ми е дали ДНСК ще може да се справи наистина с този обем?
Иначе по принцип съм против, когато говорим за централизация. Но в случая съм убеден, че тя е необходима, защото очевидно, особено черноморските общини не могат да се справят с този проблем, има огромни злоупотреби и докато не започнем превантивно да работим по тези проблеми не знам какъв ще бъде ефектът на всякакво извънредно законодателство.
Благодаря и на колегите, които са подготвили законопроекта. Аз ще го подкрепя със сигурност. Между първо и второ гласуване ще направим всичко необходимо да изчистим някои текстове с ваша помощ.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Госпожа Гечева.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
Във връзка с превантивния контрол напълно съм съгласна с вас, че основно усилията трябва да се насочат към превантивния контрол, но в този смисъл мисля, че в ЗУТ има добър механизъм за превантивен контрол и именно това е служебната проверка по чл. 156 на разрешенията за строеж. Така че ако там се хвърлят усилия наистина от страна на ДНСК на сто процента да се проверява законосъобразността на разрешенията за строеж мисля, че включително и по Черноморското крайбрежие може да се овладее цялото това застрояване да бъде съобразено с всички нормативни изисквания, като имам предвид, че служебната проверка вече обхваща всички строежи от първа до шеста категория, така че на един такъв много ранен етап може да се овладеят нарушенията, било то на ЗУТ или относимите специални закони, свързани с опазване на околната среда или на Черноморското крайбрежие, както и на паметниците на културата.
По отношение на превенцията на този етап в закона са предвидени мерки, трябва да се търси възможност за по-ефективното им използване.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Гечева.
Стефан Тодоров искаше да добави нещо.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, господин Нанков, само искам да подкрепя господин Марков в частта, която касае корекциите в чл. 234, ал. 4 за правомощията на служителите в общинските администрации. Казвам го с ясното съзнание комисията, като цяло да разбере, че трябва да защити тези служители и респективно колегите от министерството да се откажат от това изменение, което е внесено в резултат на натиска на гилдиите.
Текстът е създаден тук в тази комисия през 2006 година противно на възраженията на камарите на архитекти и инженери в инвестиционното проектиране с ясното съзнание, че за редица неща в общините работата може да се свърши от служители в администрациите, които имат съответната проектантска правоспособност. Именно с такава цел се назначават и служители в общинските администрации, които трябва да отговарят на определен образователен ценз, респективно правоспособност там, където тя се изисква.
В продължение на десет години камарите възразяват срещу този текст във всеки един мандат на събранието. Искам да ви уверя, че във всеки един мандат на събранието, независимо във формата, в който е била комисията и мнозинствата, като такива различни са отстоявали тези текстове и чл. 230, ал. 4 от първообраза до сега си стои непроменена. Искам да ви помоля да разсъждавате в тази посока, че трябва да бъде защитен този текст и тези правомощия на колегите в общините да останат. Противното би означавало, винаги давам пример с моята професия, назначен главен юрисконсулт в общината, за да защитава общината и да дава съвети по отношение на законосъобразността и в същото време този главен юрисконсулт да не може да представляват общината по дела пред съда. Нали разбирате, че това е абсурд, все едно адвокатите да кажат, че само те могат пред съда да представляват всеки, не и юрисконсултите. Така че позицията на камарите в случая е, за да не вършат тази работа служебно служителите в администрацията по-добре е ние да вземем тези пари, които ще ни бъдат възложени чрез разни дребни или по-големи поръчки. А това е и форма да се съхраняват средства в бюджетите на общините, особено в случаите, когато малки общини разполагат с по-малки бюджети, за да се свърши някаква полезна работа за общината, тя може да се свърши със собствени сили и средства. Така, че това, което каза господин Нанков мисля, че трябва да го вземете предвид и да защитим текста такъв, какъвто е в момента.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря и аз.
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като аз на първо четене винаги гледам мотивите с една голяма част от предложенията, безспорно са необходими, ще се съгласим.
С другата част преди всичко, господин заместник-министър, където отделяте внимание на политиката, свързана със свлачищата и геозащитната дейност, дайте малко повече пари и разширете службата „Геозащита“, защото с дребните стотинки за заплати, с липсата на пари за командировки, до тук се стигна с този голям проблем. Ние ще ви подкрепим.
От опит знам и след бедствие и след активиране на много свлачища колко е малък и колко е спестен капацитетът на „Геозащита“, а в това число колко много са геоинженерите, които могат да бъдат привлечени. Аз съм убедена, че тук прекаляваме с тежестите върху госпожа Гечева. Ако всички си вършим работата, тя ще бъде на спокойствие. Като че ли започваме да фокусираме ДНСК да свърши всичко, тоест – да ни почисти срама или проблемите на власти, на недобросъвестните страни по ЗУТ и прехвърляме и се фокусираме към ДНСК. Моята молба е заедно с този законопроекта, вие го дадохте като разбиране, ние реално да обърнем повече внимание, за да подпомогнем този въпрос в извеждане по-голямата роля на министерството и по-специално вътре в кухнята имате една служба „Геозащита“, която трябва да я активирате. Това е специализирана дейност, като дейност.
Доста ще поспорим в четвъртото направление, за което говорите – да са изградени канализации. Там има Наредба № 2, която в свлачищни райони и в други кметовете, архитектите, „Геозащита“, ако има себеуважение и по хоризонтала и вертикала партньорство на институциите няма проблем да се работи. И ще отворим пак една голяма врата що е това канализация на терена, на обекта. Тук сте отворили една голяма порта за тълкуване и възможности за заобикаляне. Това безспорно между първо и второ четене ще го дебатираме.
Подкрепям колегата, тук кметската гилдия се очертава. Действително знаем, че е гладно времето за проектантите и че няма голям инвестиционен процес, но за някои неща, които служебно може главният архитект да ги свърши, а те не са много големи, по тази функция явно в парламента ще се оформи мнозинство или сигурно ще чуем групата на проектантите, които са настоявали това да се махне. Аз съм противник за определени хора да правим промени в закона. В 38-ото Народно събрание забранихме главните архитекти да проектират, сега дайте да правим поредни някакви лобистки. На главния архитект творчеството му е да се подпише и да си изпита удовлетворение от творбата, а сега ги караме да проектират, да си хранят семействата и да се подписват под тяхното творчество. Може би е редно да не проектират на територията на общината, където процедират и по това нещо ние да бъдем изключително принципи и да имат възможност в друга община да работят, имат ателиета. Това са хора, които правят пари в служба на общината и се затварят и ние го правим от беден по-беден или ограничен.
Доста можем да поговорим по отношение на нашата политика, като депутати в Закона за бюджета колко пари дадохме за общи устройствени планове. На мен съвестта ми е чиста, миналата година – 10 милиона, нали така? Тази година колко? Така че, ако ще правим преразглеждане на бюджета – дайте малко от бюджета, лобирайте групата на ГЕРБ и на управляващата коалиция да го приключим този процес. Министър Павлова представи една голяма група общини, които ще получат доста средства, но този процес си върви, той е стихиен все още, той не е планиран, да се разпише и година по година да има яснота. Тук сме в дълг всички депутати и съответно не можем действително да направим планирането и да го обезпечим финансово.
С това ще приключа. Сигурно между първо и второ четене, да е по-дълъг срокът да го предложим в зала, защото законът е тежък, устройствен е, да имаме възможност и ние, като народни представители да чуем повече хора, които в активната дискусия ще се произнесат. По принцип иначе другите неща една по-голяма част от законопроекта са в правилната посока, те облекчават процедурите. Екипът, който го е ръководил безспорно се е стремил към това. В този законопроект реално няма тежести, които да отиват в посока. Но, ако го гледаме, като управление, вие си го вижте в кухнята, защото това е делегирано на министъра на регионалното развитие. Пак ви съветвам – вижте „Геозащита“.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Янкова.
Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪН НЕНКОВ: По принцип да – така е, ние, особено като Комисия по регионална политика винаги сме се опитвали и сме предлагали да има повече ресурс именно за тези устройствени планове. Аз не го отричам това нещо, аз казах преди малко, че по-скоро ме притеснява, че не липсата толкова на пари, каза се и една друга забележка, че виждате ли много е сложно, но в същото време пък има общини, които кандидатстват по европейски проекти за десетки милиони, които са изключително трудни проекти, изискващи много време и ресурс, административен капацитет. Там виждате, че нещата вървят. Но там, когато става въпрос за устройствено планиране не е точно така и последните години винаги сме го предлагали, последната година бяха отделени няколко милиона от бюджетът за устройствено планиране. Считам, че проблемът е липсата на желание и затова казвам, че трябва да внимаваме дали пак ще удължим срока, защото не се знае до кога ще приключи този дълъг процес.
Що се отнася до „Геозащита“ Вие казахте да даде държавата повече пари на „Геозащита“, аз си мисля, че трябва да сме прецизни относно това къде наливаме пари – дали наистина при положение, че има толкова хиляди свлачища, дали наистина си заслужава държавата, ние като народни представители да хвърляме едни пари на едни територии, на които не се знае какъв е техният краен ефект. Ако си спомняте преди няколко години, когато имаше Министерство на бедствията и авариите точно по този начин имаше, с извинение, даже обекти, които се преправяха уж, че има бедствие, а пък всъщност се е оказало, че е нямало бедствие и пътища, за които са отишли пари – а пътят го няма и всякакви такива уж с цел неща, които са се случили от някакви бедствия, свлачища и т.н., всъщност парите просто изчезнаха. Трябва да видим къде трябва, къде е границата. Това не е реплика, това по-скоро е да се замислим всички.
ДОРА ЯНКОВА: Пожелавам ти, като колега, успешно вървиш в кариерата, да станеш кмет на София, за да видиш какво означава устройствено планиране.
Тук проблемът е и пари и една изключително голяма процедура по устройственото планиране, тежка процедура. Това обикновено е министерства, отношения, съгласуване. Тук Министерство на регионалното развитие и благоустройството е бял кахър, отива в Министерство на околната среда и водите и оттам попада в евангелието и дявола и попа, нали си го чел, тези неща.
Второ, не бъркай „Геозащита“ с междуведомствената комисия, където там на мургавите (с уважение) братя се въртят едни пари, а „Геозащита“ планира, прави превенция. По принцип и общо казано не е за изказване за всичко. „Геозащита“ е една изключително необходима на държавата служба в Министерство на регионалното развитие и благоустройството или по-специално специализирано звено, което прави експертиза, проектира, изключително необходима. А наливането на пари в бедствия и аварии – това е друга работа.
АЛЕКСАНДЪН НЕНКОВ: Напротив, нямам предвид и не сте ме разбрали, че аз съм против тази служба. Напротив, много е важна. Става въпрос дали държавата по-скоро е готова да налива пари в това да укрепва такива свлачищни райони или не. Това беше темата на моята реплика, не дали съм против или за „Геозащита“.
Иначе благодаря за пожеланието, но още е рано.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли дружи желаещи за изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 5.
Приема се.
Господин Марков също е „За“, но ние си имаме правила и не го броим.

Благодаря на всички. Приятна вечер!

(Заседанието завърши в 18.00 часа.)



СТЕНОГРАФ:
Кр. Николова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО
И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:


(брой знаци 78 920) /Найден Зеленогорски/