Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

Стенографски запис!








На заседанието присъстват:
Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството; Иван Аспарухов – заместник-министър; Милка Гечева – н-к Дирекция за национален строителен контрол; Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура“; Десислава Йорданова – съветник; Лазаринка Стоичкова – съветник; Емилия Йорданова – съветник; представители на Движение за защита на гражданите и държавата.


(Заседанието на комисията започна в 15.05 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство местно самоуправление.)

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаема госпожо министър, господин заместник-министър, дами и господа гости, колеги!
Днес решихме в дневния ред да предложим единствено изслушване и блиц контрол предвид това, че пропуснахме едно такова изслушване и в този смисъл ще можем да зададем и повече, от установените по правилник, зададени въпроси. Но все пак ще гледаме да не ви губим прекалено много времето.
Колеги, това е предложението за дневния ред. Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува!
Приема се единодушно.
Време за изложение на въпроса – 2 минути. Отговорът на министъра – до 3 минути. Реплика на народния представител, задал въпроса – до 2 минути. Министърът има право на дуплика също до 2 минути.
Започваме по реда на големината на парламентарните групи.
Колеги от ГЕРБ, кой ще зададе въпроса?
Господин Иванов, заповядайте.
РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, въпросът ми е към Вас. Ще бъда съвсем кратък.
Моля да ни отговорите какво се случва с одобрението на Оперативна програма „Регионално развитие” и остават ли малките градове с възможности за кандидатстване в програмата?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Иванов.
Госпожо министър, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо чисто процедурно да благодаря за разбирането, наистина месец април беше много активен, включително и Великденската ваканция, така че с радост ще отговоря и не само на 4, а и на всички въпроси, които имате към мен, защото считам, че това дава възможност и на нас и на целия екип на министерството да представим напредъка и като цяло да отчетем пред вас своята работа.
По отношение на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. това, което мога да споделя с вас е, че днес вече окончателно и на Министерски съвет мина одобрението на финалната версия на тази оперативна програма. Вие знаете, тя беше изпратена в края на миналата година на Европейската комисия, но бяхме получили няколко коментара, които трябваше да отразим, по които трябваше първо да постигнем и на национално ниво консенсус, но след което ние взехме и политическото решение да отстояваме и да не отстъпваме част от коментарите, които бяха основно в две категории: Едното беше именно малките градове и да има ли изобщо финансиране в отделна приоритетна ос за т.нар. малки градове. Второто беше финансирането, предвидено в сектор „Здравеопазване“.
Това, което успяхме след доста дълги дебати и преговори, включително допълнителни анализи, които възложихме да направим е по темата с малките градове, които да бъдат включени. Използвам случай да кажа, вие помните още през 2011-2012 година България утвърди своята национална концепция за пространствено развитие до 2025 година и там именно, за да няма бели петна на картата, именно за да нямаме най-слабо развитие региони, да минимизираме бих казала миграцията от малките към големите населени места е предвидено, че всеки вид целенасочена подкрепа, дали със средства от европейските фондове, дали със средства от бюджета тя трябва да бъде насочена не само към големите градове, а и към средно големите и към малки градове пропорционално, за да можем да стимулираме развитието и на инфраструктурата и съответно на социалния, образователни, здравни и други услуги.
За съжаление т.нар. тематична концентрация от друга страна и изискванията на Европейската комисия в новия програмен период казват, че финансирането от европейските фондове все пак е допълващо, то трябва да бъде насочено основно за големите градове, където живее най-голям процент от населението, а за всички по-малки населени места държавата да осигури своето финансиране по националния бюджет. В случая обаче България, като и най-бедната срана, като регион в Европа, това за нас беше неприемлива позиция, затова ние отстоявахме да останат и малките градове, които сме определели, като бенефициенти за градско развитие в нашето финансиране за градско развитие. Това, което като резултат от преговорите, включително и за да направим добро съотношение между мерките по регионално развитие и мерките по линия на Програма за развитие на селските райони постигнахме е, че запазваме отделна приоритетна ос – Ос 2 с бюджет от 220 милиона лева, с които да финансираме тези 28 общини за мерки, свързани с енергийна ефективност, обновяване на сгради, училища, детски градини, всякакъв вид публични сгради от една страна.
От друга страна, разбира се и частните жилищни сгради. Освен това тези градове да могат да кандидатстват за финансиране и по останалите приоритетни оси в нашата програма в сектор „Здравеопазване“, образование, културна и туристическа инфраструктура, за да не бъдат лишени от възможности за кандидатстване за финансиране. Така че считам, че макар и отложено с няколко месеца във времето най-накрая постигнахме консенсус и с Европейската комисия, защото тази програма беше от първите разработени – декември 2012 година е проекта на тази оперативна програма, но отне много време, дълги преговори и се надявам, че вече ще ги приключим успешно.
Другата проблематична приоритетна ос, която беше в дебата е как да финансираме сектор „Здравеопазване“. Това, което успяхме да постигнем е подкрепа по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ за дейности, свързани с подкрепа на реформата на спешната помощ. Средства по програмата – 85 милиона ще бъдат инвестирани във всички спешни центрове в 28-те областни градове, във всички техни подразделения в останалите 170 филиала на спешна помощ, плюс 34 спешни отделения, които се намират на територията на големите многопрофилни болници. Всички тези центрове за спешна помощ да бъдат изцяло ремонтирани и обновени от една страна и за всички тези центрове за спешна помощ да бъдат закупени линейки, реаномобили, изцяло оборудвани, включително високопроходими, там където се налага във високопланински или труднопроходими население места. Така че считам, че това е един също добър успех, който постигнахме за това именно чрез нашата програма реформата в този отдавна недофинансиран сектор „Здравеопазване“.
Програмата вече е утвърдена. Нейното одобрение мина на тематична работна група, на Съвет по еврофондове, на Министерски съвет. В утрешния ден предстои да бъде качена през електронната система за подаване в Европейската комисия. Надявам се, че в следващите седмици, най-късно юни месец тя вече ще бъде и окончателно официално одобрена от Европейската комисия.
Още една новост, ако ми позволите, която правим с тази оперативна програма. Вие знаете, че в сегашната оперативна програма инвестирахме много средства във всички тези общини - бъдещи бенефициенти, да разработват своите интегрирани планове за градско развитие и възстановяване. И не само това, предоставихме финансиране по линия на „Техническа помощ“ тези проекти, които те са приоритизирали да бъдат подготвени добре, технически, работни проекти и това проектиране да е готово, за да можем да стартираме директно с избор на изпълнител по тези проекти. Именно защото сме си свършили, както се казва, предварително работата, сега имаме възможност да минем на директно предоставяне на тези общини бенефициенти, така че аз се надявам, че след като програмата бъде одобрена през юни, ние ще ги поканим веднага. Вече сме публикували на сайта на министерството насоки за кандидатстване и те ще могат веднага да кандидатстват за финансиране.
И не само това. Новото, което правим е, че ще определим всички тези 39 града по Ос 1, като наши междинни звена по отношение на селекция на проекти, тъй като те имат планове, имат много проекти, които са планирани. Общината с решение на общинския съвет да е тази, която ще реши кои проекти да подаде за финансиране, да си подаде само инвестиционна програма до нас и оттам нататък директно да започне с процедурата по избор на изпълнители и изпълнение на тези проекти. Считам, че това значително ще облекчи и ще отпуши процеса. Това ще компенсира частично поне тази една година, която изпуснахме 2014 година – първата година от програмния период.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря, госпожо министър.
Господи Иванов, имате ли уточняващ въпрос?
РУМЕН ИВАНОВ: Нямам.
Благодаря на министър Павлова за изчерпателния отговор. Мисля, че удовлетворява всички.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги от БСП?
Господин Стойчев? Пропуска сега.
Колегите от ДПС? Пропускат.
От „Реформаторския блок“?
Господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Уважаема госпожо министър, може би въпросът ми е към господин Лазаров за АМ „Тракия“ с няколко подвъпроса.
Кога очакваме да завършат ремонтите?
Като време съзнавам, че това са пари през поддръжките, не са капиталови обекти и нямаме сигурно конкретни срокове? Но все пак ориентировъчно кога очакваме да свърши ремонтът. Какво включва ремонтът – целия износващ слой ли го махаме и на шестте платна, където се ремонтира, или само кърпим дупки?
Трети подвъпрос. Имаме ли някакви планове за отсечката Стара Загора – Плодовитово, където знаете, че едната лента е в много тежко състояние, направо става опасна? Там гаранциите сигурно са изтекли, всичко?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Марков.
Госпожо Павлова, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Както знаете, ремонтите започнаха. Те са по линия на 4-годишните договори за текущ ремонт и поддържане на пътищата. Възложени са съответно дейностите, като те се извършват поетапно и се извършват в едното платно, след което се прехвърля движението в другото платно. По първоначалното задание, което имаме, одобрено от Агенция "Пътна инфраструктура", към тези фирми изпълнители първата част от дейностите, които са възложени трябва да приключат на 1 юли. Изцяло завършени и готови за движение и пускане в движение, а съответно следващите дейности и следващите участъци, които ще бъдат ремонтирани ще започнат от септември нататък, за да можем да осигурим през юли и август да няма ремонти и да няма тапи и задръствания.
Единствените три участъка, които няма да бъдат освободени това са три виадукта с дължина 300-400 метра, така че те няма да затруднят много движението, които чисто технологично веднъж отворени, веднъж премахнати изцяло основите, бетона, на някои сменяме и колоните, съответно няма как да бъдат направени за два месеца. Това са проекти, които по принцип траят две години, когато говорим за такива сериозни големи виадукти. Едното е довършването на виадукта на Бебреш по АМ „Хемус“, второто е виадукта на Елешница на АМ „Хемус“, третото е на АМ „Тракия“ – 67-ми километър виадукта, съответно едното платно. Това са тези участъци, по които ще се работи, съответно и движението ще се извършва двупосочно в едното платно за движение в двете ленти. Всички останали участъци ще бъдат завършени.
Ремонтът, който извършваме не е правене на кръпки, както до сега, тъй като виждаме, че там вече няма място за нови кръпки. Прави се цялостно фрезоване на асфалта и на двата пласта, за да сме сигурни в основата, в равността и носимоспособността на тези пластове, за да няма бъдещи деформации, каквито се случват след зимата след химикалите, които се използват. Затова правим цялостен ремонт на всички тези 80 километра от двете магистрали по графика, който сме представили на сайта на агенцията.
Стара Загора – Плодовитово, също имаме предвидени дейности, но тук инж. Лазаров малко повече ще даде информация. Със сигурност и тези дейности и по двете магистрали ще приключат, имаме график до 1 юли.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Лазаров, заповядайте.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Марков, наистина участъкът от Стара Загора до Плодовитово включва няколко подучастъка. Единият е т.нар. Лот 1 на АМ „Тракия“, който беше изпълнен и завършен в едната си част през 2005 година, а в другата си част 2007 година. Има и един участък, който е от Плодовитово до пътен възел Чирпан – Свобода, който беше изпълнен малко по-рано, предполагам него визирате. В този участък по сегашните ремонти сме предвидили само текущ ремонт, тоест, там, ако има съответно единични дупки или напукани участъци те ще бъдат възстановени, но реално няма да има цялостно преасфалтиране, тъй като състоянието на пътната настилка е такова, че може все още да го експлоатираме като експозиционен живот, а и средствата, които са отпуснати на този етап няма да стигнат за тази дейност.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Марков, доуточняващ въпрос.
КОСТАДИН МАРКОВ: Реплика.
Не беше ли възможно да се проследи историята на този случай с изпълнителите там - „Трейс“ и защо в рамките на гаранциите не е потърсена отговорност на фирмата, не е измислено по-рано технологично решение за изпълнението на платната, защото с кръпки не виждам как ще стане? На мен ми е ясно, че поне едната лента ще се фрезова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Вие говорите за коловозите, които са в предишния участък, който беше пуснат. Само да потвърдя, понеже имаме няколко дефектирали малки участъка и пак от участъка на „Трейс“, който е на магистралата, т. нар. Лот 2, там сме активирали гаранцията за сметка на изпълнителите да си оправят неравности на пътя. Също има и слягане. Така че също до 1 юли имат ангажимент, в рамките на гаранцията за тяхна сметка, да ремонтират онези поне участъци, защото сега е в наши ръце. Гаранцията е активна и те ще си го изпълнят за тяхна сметка.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо министър.
Господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин председател, госпожо министър, преди да си задам въпроса искам да ви поздравя за бързата реакция, специално за АМ „Тракия“, за АМ „Хемус“ нямам преки наблюдения, но за АМ „Тракия“ в момента се ремонтира на 4 участъка. Аз не помня такива офанзивни ремонти от поне 15 години. Постоянно пътувам в тази посока – Пловдив – София и ги виждам нещата. Поздравления за това!
Въпросът ми, който е абсолютно конкретен е, до къде стигнаха нещата с т.нар. според журналисти, граждани, „пътя на смъртта“ Пловдив – Асеновград, разширението на този път? Знаете, че това все пак е стратегически път, който свърза не само Пловдив, а цяла България със Средните Родопи?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Както и на предишния блиц контрол, така и сега потвърждавам, че осъзнаваме колко е важен и значим този път и именно затова сме го сложили, като приоритизиран в първите обекти, които ще финансираме по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 година. Както вече казах, предвидено е тази година да отправим поканата към Агенция "Пътна инфраструктура", за да си предостави проектните предложения от приоритизирания списък. Този път попада в участъците, в топ 20-те в списъка. Надявам се, че след като бъде подаден, одобрен, след което проведена тръжна процедура, в периода 2016-2017 година, ако имаме успешно избран изпълнител, ще започнат съответно и дейностите по проекта.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо министър.
Имате ли дуплика?
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря за отговора.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Само да потвърдя, че имаме започнати дейности по отчуждение, мина постановлението, решението на Министерския съвет, така че паралелно работим по отчужденията. Процесите вървят паралелно, тъй като там нямаме извършени отчуждения.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Колегите от АБВ.
ИВАН СЛАВОВ: Уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, кметът на Община Нова Загора е изпратил нарочно писмо до Вас, в качеството Ви на министър на регионалното развитие и благоустройството и до министъра на околната среда и водите, в което изразява остро недоволство за взаимодействието, което има с ВиК Сливен, може би неговия директор. От писмото се разбира една ниска оценка за работата на територията на Община Нова Загора, много загуба на вода и ниска събираемост от порядъка на около 90%, по фактите на кмета, загуби на питейни води.
Заедно с това в писмото се търси Вашето съгласие за започване на процедура по обособяване на самостоятелно дружество ВиК в Община Нова Загора.
Намирате ли за логично и целесъобразно развитието на инициативата на кмета и приемате ли оценките, които той, в качеството си на съсобственик на дружество „ВиК“ – Сливен има основание да претендира за обособяване на общинско дружество?
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Славов.
Госпожо министър, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз.
Искам да ви кажа, че категорично подкрепям позицията на кмета на Нова Загора за абсолютното, бих казала, недобро управление от страна на управителя на ВиК – Сливен. Фактите говорят, числата ги показват, така че – да, правилна му е оценката и той, както и държавата, която има своите дялове в това ВиК не сме доволни от работата на този управител. Именно затова с моя заповед аз бях упълномощила на заседанието този управител да бъде сменен. Имаме издадени документи, имаме взето решение за неговата смяна. За съжаление обаче във връзка с обжалване от страна на кмета на Община Сливен вписването на новия управител не беше извършено, беше спряно от съда, тъй като кметът на Община Сливен обжалва с аргументите, че този управител е страхотен и много добре се справя. В общи линии това са мотивите на кмета на Община Сливен.
В момента сме в ситуация на невъзможност да впишем новия управител. В момента дружеството продължава да се управлява от стария управител и ние чакаме решението на съда по жалбата за вписването на новия управител и нищо не можем да направим, тъй като законът не ни дава възможност нито за предварително изпълнение, не ни дава възможност да го отстраним от работа.
Отварям една скоба. В миналото Народно събрание имаше такива идеи, но предвид неговото предсрочно прекратяване, може би и сега не е лоша идеята, бяха разглеждани предложения за промяна в закона по начин, по който такъв тип обжалвания да не спират вписванията на новия управител. Не говоря само за ВиК, говоря и като цяло за управители на търговски дружества, защото в противен случай ние виждаме как държавата, като принципал, като собственик на 51% не може да смени управителя на някои от дружествата в такива случаи, в които ние виждаме, че имаме и лошо финансово състояние, имаме и своите аргументи за това. Но ситуацията в момента е такава. Така че той продължава да управлява и ние нищо не можем да направим, не можем и да го сменим.
По отношение на искането на Нова Загора за обособяването на отделно ВиК, това искане категорично не можем да подкрепим не защото имаме нещо против. По принцип аз разбирам мотивите от една страна на Нова Загора, очевидно проблемите, които среща Община Сливен с управителя на ВиК-то, но от друга страна вие знаете, че ние сме в процес на реформа на управлението на водния сектор така, както е предвидено и в приетата концепция за тази реформа така, както е предвидено и в законопроектите, както и в Националната стратегия за развитието на водния сектор. В страната е предвидено за 28-те водни територии, които са приравнени на 28-те области на страната за всяка една от тези територии да има само едно ВиК дружество, избрано измежду всички на територията и това едно ВиК дружество съответно да управлява цялата административна и водна територия и това да е дружеството, на което държавата с асоциациите по ВиК да предостави управлението на активите на цялата област, на целия водопровод, канализация или ако има друга прилежаща язовирна или друга инфраструктура.
Така че това са мотивите за неподкрепата. Но разбира се този процес оттук нататък ще отнеме време и ще правим всичко възможно, чрез обособяването на водните територии, изборът за всяка една водна територия на един оператор, прехвърлянето на активите, остойностяването на активите, защото следващата стъпка оттук нататък е независим регулатор с приемането на новите наредби. Наредбите да бъдат в две посоки – наредби, свързани с цената на услугата, с прага да допустимост.
Ние ще предложим на вашето внимание да свалим прага на поносимост, тъй като той в момента е 4%. Искаме да свалим този процент на прага на поносимост на 2,5%, защото прагът на поносимост, на бедност е много висок и искаме да гарантираме, че цената на водата не може да бъде повишавана. Това ще даде възможност от друга страна на ВиК дружествата по-голям процент безвъзмездно финансиране да получим по линия на Програмата за околна среда за инвестиции във ВиК инфраструктура. Но ако не извършим процеса по реформа, пък от друга страна и окрупняване управлението на ВиК сектора, няма да имаме възможност за т.нар. макроикономически условности, поставени от България от Европейската комисия в партньорското споразумение. Ако няма реформа в сектора ние не можем да получим нито едно евро финансиране по линия на Програмата за околна среда. Затова процесите ги извършваме паралелно и едновременно.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо министър.
Господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря за отговора, госпожо министър.
Може би всичко, което казахте предпоставя внасянето на законопроекти, които да осигурят реформата във водния сектор, в това число и вземането на решение, което се полага на принципала и в кадрови план.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Започваме с втори въпрос.
Колегите от ГЕРБ.
Госпожа Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Министър Павлова, на 29 април Министерският съвет прие с постановление промени в програмата, която вече стартира за енергийно обновяване на българските домове. Това е Националната програма за енергийна ефективност. Вие и Вашият екип положихте огромни усилия да разясните тази програма и тя да стартира успешно.
Бихте ли ни обяснили какво наложи тези промени? Вие разширявате възможностите за кандидатстване по програмата и бихме искали да чуем какво наложи тези промени в методическите указания и в условията за кандидатстване?
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожо Павлова, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз.
Може би първо да кажа малко информация по отношение на това как върви изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилища и сгради.
Към момента на територията на цялата страна, във всички населени места, които са допустими за кандидатстване имаме регистрирани около 2 хиляди сдружения на собствениците. Договори между тези сдружения на собствениците и общините са 900, от тях 841 вече са подадени в Банката за развитие за сключване на договор за финансиране. Сключените договори с банката са 644. Всички тези сгради вече са в процеси за процедури по избор на изпълнители, за едни от тях - за енергийното обследване, за други – за техническото обследване, а за някои вече даже - избор на изпълнител за проектиране и строителство, какъвто е примерът на Община Благоевград, те бяха най-бързи в този процес.
Въпреки това, на основание вече на анализа на прегледа на изпълнението проблемите, които срещат общините, които са основен елемент в тази програма, тъй като тя е изцяло на сто процента децентрализирана в техните ръце и правомощия, ние имаме много запитвания, много писма и много молби от тях. Такова дойде вече обобщено и от Национално сдружение на общините в Република България.
Кои са трите основния проблема? Да не могат в програмата да се включат големите сгради, в които живеят най-много хора и които имат най-голяма нужда от саниране и обновяване, защото в големите градове, където знаем тези големи, т.нар. китайски стени, които имат по 10-20 входа, по 10-15-20 етажа, огромни сгради и нито една такава сграда не можа да влезе за финансиране поради проблема с това, че винаги има един-двама собственици, които не дават своето съгласи и заради един-двама наистина сграда, почти готова за финансиране, не може да мине за финансиране.
Проблем, че примерно пет от блок секциите са събрали своето съгласие, събрали са документите, подписите и заради една блок секция де факто страда целия блок.
Третата група проблеми това са сгради в изключително тежко конструктивно състояние, да не кажа пред падане сгради, за които са необходими сериозни мерки за конструктивно укрепване. Но те са с 32-34 апартамента. Именно затова, въз основа на писмото на Национално сдружение на общините в Република България и анализа, с който ние също разполагаме предложихме на Министерския съвет да облекчим програмата в тези три направления.
Първо. Тогава, когато става въпрос само за един или за двама собственици от всички собственици на една сграда тя да не отпада от финансиране, но при определени условия. Условията са три. Първото условие е да има решение на общото събрание на сградата, което има правомощия да вземе решение от името на всички собственици за това да не страдат за един или два апартамента.
Второ, да има съгласието на общината, като оттам нататък общото събрание на собствениците и бъдещият проектант на сградата трябва да намерят такова техническо решение, че за тези един или два апартамента, ако те са санирани добре. Но ако не са – да намери такова проектантско решение, че сградата да не промени своя облик и да не обезобразим добрата фасада, а именно чрез поставяне на такъв тип алуминиеви рамки отпред да уеднаквим фасадата и заради един апартамент да се остане тя с грозна кръпка.
Третото облекчение в програмата касае възможността няколко блок секции да започнат първо, примерно, ако имат готови три или пет блока секции от сградата и да започне тяхното изпълнение, докато се съберат останалите две-три блок секции, докато досъберат подписите. Да не се губи време, защото това ще даде възможност за тези големите сгради, които са с по 10-20 входа някои, а някои с повече от 20, тези които са на Г, на П построени, да започнат поетапно своите ремонтни дейности.
Но тук също сме поставили условия. Не може да санираме през вход. Изискването е да са поредност на входовете и блок секциите и минимум 50% от сградата съответно да се санира като първи етап, защото в противен случай кръпките на парче пак няма да ги преодолеем, за да можем поетапно 50% първо и след това още 50% от сградата.
Четвъртото, което дадохме, като възможност, като изключение за тези сгради, които са с 32 или 34 апартамента, но с лошо конструктивно състояние, строени до 1975 година, да дадем приоритет, както казахме и преди, на най-старите сгради, независимо, че те не са с 36 апартамента, да влязат и те.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо министър.
Колегата Аталай, заповядайте, ДПС.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, уважаеми колеги.
Разбира се единият въпрос щеше да бъде във връзка със санирането. Благодаря за отговорите, които получих, госпожо министър. Дано да не съм лош пророк, от трибуната на Народното събрание изразих опасението си, че относно санирането все още сме в етапа на еуфорията, но нали знаете в строителството има няколко етапа – след еуфорията идва забатачването. Дали сме стигнали до тази фаза, още не знам, защото следващите фази са вече търсене на виновни и наказване на невинни и дано да стигнем до последната фаза да награждаваме и неучаствалите. Но, въпросът е да направим така, че да се случи санирането.
Всички тези проблеми, които вие в процеса на развитието ги установихте и опитите, които правите да ги отстраните вече противоречат с първите критерии, които вие пуснахте, които зададохте – броят на апартаментите, от 36 започнахте да ги намалявате.
Много е трудно в България, колеги, да накараме в един блок всички хора да вземат решение и то в полза на собствениците в този блок. Много е трудно, но пожелавам ви успех! И да не звучи от гледна точка на това, че поемаме ангажимент, като политическа сила, аз Ви препоръчвам в регионите, където са нашите кметове, обърнете се по-сериозно към тях, ще има сто процента съгласие и по-бързо ще започнете санирането, отколкото да се занимавате с блока на Подуяне на пожарната, където е един голям блок и едва ли ще се случи това, което сте започнали.
За първият въпрос Ви благодаря.
Вторият ми въпрос. Изразявам последователност и искам да чуя пак за АМ „Марица“ за Лот 1, за Лот 2. Впоследствие искам да задам малко по-обстойно въпросите, в какво състояние намерихте АМ „Марица“ от предишното правителство и какво продължавате, до къде ще стигнете и кога ще завършите АМ „Марица“?
Следващият ми въпрос е във връзка с ремонтите, които започнахте. Преди години също имаше сериозни ремонти на тази магистрала и още се виждат тези ремонти, които са направени. Но, госпожо министър, аз имам чувството, че тези, които ангажирахте да ремонтират магистралите, като че ли се опитват да Ви бламират с това начинание. Това, което се случи по време на празниците - денят, в който от София трябваше да излязат хората, това затапване и да се стои три часа на изхода на София, да не се създаде едно нормално движение с прехвърляне на движението от едните платна на другите или пък примерно да се мине през Нови хан, да се излезе на Вакарел, за мен е чиста проба едно бламиране. И бих Ви помолил да обърнете сериозно внимание на фирмите, които правят ремонтите и да се опитат да се свържат с онези институции, които да създават нормалното движение по магистралата там, където се правят съответните ремонти. Иначе поздравления!
Последният ми въпрос, може би господин Лазаров повече има ангажимент по този въпрос. Виждате, че след зимният период дупките по пътищата станаха много сериозни. Смятам, че едва ли имате толкова средства да ремонтирате всички пътища, но тези големи дупки, които ги има по пътищата Асеновград – Поповица, особено между Търново и Варна, около селата Козаревец и Джулюница, снощи минах по този път, поне четири коли вече бяха спрели със спукани гуми.
Положението е много тежко по републиканската пътна мрежа между Разград и Тутракан, между Кайнарджа и Голеш, а още повече за туризма да не говорим – между Пампорово и Смолян пътищата са в съвсем окаяно състояние.
Моята молба е, ако накарате фирмите, които поддържат тези пътища поне да запушат дупките, поне да се случи така, че хората да могат да стигнат там, докъдето са стигнали, ще е добре.
Това са ми въпросите. Това са ми и пожеланията. Вие ако искате ги правете, ако искате запушете дупките. Ако не искате – следващата година пак ще задаваме същите въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Госпожо Павлова и екипът Ви, заповядайте!
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Започвам с енергийната ефективност.
Най-лесно е да сме скептици и да кажем, че няма да стане. Разбира се има проблеми и предизвикателства и със сигурност ще имаме проблеми и предизвикателства и при изпълнението и при гаранциите на изпълнителите, защото няма идеални неща в живота, както се казва. Със сигурност ще има и такива, които няма да са добросъвестни или със сигурност ще има такива, с които ще имаме проблеми, гаранции да активираме, но няма как. От друга страна сме длъжни да го направим, длъжни сме в максимална степен да се опитаме тази програма да я реализираме и не само.
Аз лично съм си поставила и по-амбициозната задача да се справим тази година с максимален брой сгради, да бъдат утвърдени и от следващата година да започнем и с допълнителен ресурс, който в дългосрочен план сме планирали чрез европейското финансиране и допълнително финансиране през Банката за развитие. Защото и европейските финансови институции, и Европейската инвестиционна банка, и Международната банка за възстановяване, по известна като Световна банка, проявяват интерес да финансират и в дългосрочен план тази програма, не изцяло безвъзмездно на сто процента, но проявяват интерес. Надявам се и с научените уроци да развием една дългосрочна програма, чрез която, започвайки сега от големите към по-малките и не само при панелните, да ремонтираме целия жилищен фонд в страната.
По отношение на кметовете, аз съм го казвала и преди, държа да го кажа още веднъж – никога не делим кметовете на наши и ваши, така че ние и с вашите кметове работим много добре, бих казала. Между другото, много ваши кметове, много ваши общини доста успешно се справят с програмата и имат много не само сключени договори, но и вече текущи проекти. Така че работим с тях. Много зависи от хората от блока там, където са по-малки блоковете. Хората се познават по-добре, по-лесно се сдружават заедно. В блоковете, които са с много входове и етажите не се познават и съответно много по-трудно се сдружават в една такава обща кауза. Защото, като цяло манталитетът на българина не е много насочен към това да има добро съвместно етажно управление на етажната собственост, както е по света, включително с ангажимента да си плащаш вноските, тока, общите части и всичко останало. Но аз се надявам, че с тази програма това ще е една от ползите да създадем някакви навици в управлението и стопанисването на етажната собственост.
По отношение на АМ „Марица“. Това, което заварихме са обекти в строеж и обекти, за които знаете, че имаше дадени думи и ангажименти. Включително и в тази комисия на предишен блиц контрол от мои предшественици министри да бъде довършена Лот 2 до ноември миналата година, другият да бъде довършен в началото на тази година. Но фактите, с които разполагаме към днешна дата по отношение на двата лота са: единият не беше довършен през октомври и ноември, другият няма как да бъде довършен сега, тъй като много работа остава все още по него.
Както отговорих на този въпрос и миналия път, сега също потвърждавам, даже единият срок строителите си го самоскъсиха и аз се надявам да си го спазят, а именно изграждането на участъка от Димитровград до Харманли - Лот 2 на АМ „Марица“ да бъде готов до края на месец май тази година. Бяхме на обекта с инж. Лазаров, минали сме по цялото трасе, то е готово в 95% бих казала. Поставят се мантинели, канавки, ще започнат и маркировки да поставят скоро.
В оставащият, недовършен най-тежък участък работят активно и аз се надявам, че ще си спазят срока, който те самите си сложиха, а именно края на месец май. Дано да няма дъждове, бури, каквито имаше миналата година, защото няма пък да позволим асфалтиране в дъжд, тай като това е много рисково за качеството. Но, ако времето е с нас и строителят си изпълни графика, най-късно на 1 юни би трябвало ние да можем да пуснем този участък от магистралата.
Паралелно с довършването на този участък до Харманли, вие знаете има един стар участък, който е недовършен, на който остава да бъде положен износващият, последният пласт на асфалта, ангажимент на строителя е като довърши сега този участък или до края на май, през юни най-късно да положи и износващият пласт на стария участък, който беше недовършен. С това всъщност отсечката до границата да бъде изцяло завършена.
По отношение на Лот 1, който е връзката от АМ „Тракия“ до Димитровград там имаме съответно още доста оставаща работа, мисля че около 60% беше напредъка. Ние бяхме на място на обекта. Срокът, който в момента е по работна програма на строителя, е до края на месец септември да приключат всички дейности по този обект и живот и здраве от октомври и този участък от магистралата да бъде въведен в експлоатация. Следим изкъсо, на ежеседмична основа, правим проверки на място, екипите за управление на проекта, като включително не само екипа от самата Агенция "Пътна инфраструктура". Там са и екипите на лабораторията на Агенция "Пътна инфраструктура" с машините за мерене, за да сме сигурни, че постоянно се взимат проби от полагащия се асфалт, за да гарантираме неговото качество и носимоспособност.
По отношение на това, което казахте за останалите магистрали, които ремонтираме и за които преди малко отговорих за графика, без да искам да прехвърлям вина, отговорност, но нека да кажа, че министерството и агенцията имаме ангажимент да строим. Ние нямаме ангажимент и не е в нашите правомощия да правим регулирането на движението. Регулирането на движението го извършват органите на КАТ, на Пътна полиция. Те са тези, които казват къде, какви знаци да има, къде, с какво ограничени е скоростта да се кара и съответно патрулите са тези, които трябва да подкрепят и най-вече може би да респектират пътуващите, защото част от тапите се получиха включително от това, че си позволиха пътуващите да карат и в аварийните ленти.
Със сигурност и ремонтите помогнаха да имаме тапи, но аз искам да отбележа, че винаги, когато има празници, слети работни дни, винаги има голямото заминаване и голямото връщане и с и без ремонти винаги има тапи. Друг е въпроса, че този път нашите ремонти на магистралата съвпаднаха с ремонтите на Цариградско шосе и всъщност голямата тапа дойде именно от съвпадането на двата ремонта – Цариградско шосе и изхода от София и след това, тъй като ние ремонтираме чак от пети километър на магистралата, де факто съвпадането с изхода на София ремонтът на Цариградско шосе и изхода вече на магистралата в урбанизираната територия, който се ремонтира от Столична община, допълнително нормално при два такива съвпаднали ремонта създадоха ограничаване в скоростта и в движението и невъзможността тези, които искат да влязат от околовръстното да се включат в магистралата. Така че това е организацията на движението, която ни е одобрена, така наречена ВОД, която е съгласувана с КАТ и те казват къде, какви ограничения, къде включване, изключване, прехвърляне на платна и ленти.
Наистина ситуацията беше доста критична, но аз мисля, че и поучени от грешките си, видяхте че имаше много патрули в дните за връщане и в неделята, като беше една част от голямото завръщане и в сряда, такава е и организацията и за неделя. Това, че имаше повече патрули допълнително създаде добра организация на движението. Направихме го и двулентово в посоките, които са с най-голямо натоварване. Допълнително спряхме и ТИР-овете да не пътуват, тъй като при един закъсал ТИР ние знаем, че той тотално блокира движението. Такъв беше и факта на АМ „Тракия“ – на изхода на София имахме аварирал ТИР, тъй като в момента, в който те аварират движението беше вече тотално спряно и преустановено.
Такъв тип задръствания се надявам в този мащаб да няма, тъй като нямаме повече слети празници, но със сигурност за всички пътуващи до 1 юли ще имаме затруднения в движението по АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“. За пътуващите към Гърция съответно по Е79 ще ги има до 1 август, поне за участъка Сандански – Кулата, където ние очакваме, съгласно отново графика на строителя, да приключи на 1 август. Така че поне за август онази голямата тапа в малките населени места - селата покрай Кулата, да бъде отпушена и там да нямаме трафик, а да си остане само в рамките на нормалното по направлението на Е79.
По отношение дупките след зимата. Да, както след всяка зима, така и след тази множество са дупките по цялата пътна мрежа. От 20 хиляди километра от републиканската и още толкова в общинската така, както има ангажимент Агенция "Пътна инфраструктура" има срок до края на месец май да представят график в рамките на бюджета за текущ ремонт да приоритизират къде ще се прави по-едроплощно изкърпване, къде ще се прави само запълване на дупки, за да можем да приведем с наличния ресурс, който е доста ограничен, пътищата в сравнително нормално експлоатационно състояние. Съответно там ще започнат ремонти, но и те ще се извършват в месеците от юни до септември в няколко категории – превантивен ремонт, изчистване на канавки, запълване на дупки, така, както Агенция "Пътна инфраструктура" има ангажимент. Инженер Лазаров може да даде повече информация.
По отношение на Асеновград – Поповица изпълнителят има срок до 15 септември да завърши този пътен участък и аз се надявам да си спази срока, за първият учебен ден да пуснем изцяло ремонтирания участък.
По отношение на Пампорово – Смолян, той е част от финансирането, което имаме по линия на Програмата за транзитни пътища от Европейската инвестиционна банка. Те имат срок до октомври месец изцяло да завършат компрометираните участъци, защото вие знаете, че със свлачищата имаме компрометирани участъци. Те да бъдат ремонтирани и след това вече да завършат износващият слой. Паралелно с това - не безизвестният Лот 27 по Оперативна програма „Регионално развитие”, по който не се строеше три години заради обжалване в съда на изпълнителя, който беше буквално изгонен поради неизпълнение на своите ангажименти. Това е лотът от Пампорово до Смолян, до Стойките. Спечелихме арбитражното дело след три години, имаме избран изпълнител, сега предстои да сключим договори. До края на годината, до декември му е срокът. Тук специално с госпожа Янкова го казвам, надявам се да ни позволи и сезона да не започне толкова рано зимата и наистина до края на годината изпълнителят успее, най-накрая този дългоочакван, но спрян ремонт, също на много тежък участък, да се справи.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Аталай, ако искате господин Лазаров да допълни?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Само да допълня.
Колеги, не знам какви са задълженията на поддържащите фирми, доколкото знам републиканските пътища има определени фирми, които поддържат целогодишно определени километри. Не може да се оставят такива дупки, поддържащата фирма да отиде поне тези големите, няма да им струва кой знае колко, да запълни с малко асфалт, вместо да пропадат колите, да се чупят колите. Много е тежка ситуацията, още веднъж ви казвам – Велико Търнов, край селата Козаревец, Джулюница. Ситуацията между Разград до Тутракан е неописуема. Не искам да ви кажа от Велинград до Сърница по какъв начин се придвижва през зимата, добре че имаше сняг и бяха запушени дупките.
Колеги, може би поддържащите фирми е време да се ангажират още след зимата, когато са малки дупките, да могат да ги запълнят, за да не се случват тези големи дупки. От тази гледна точка ми е въпросът.
Благодаря Ви, за санирането особено, още веднъж Ви поздравявам!
Същественото беше да се обърне внимание на малките общини, защото там хората наистина повече се познават и по-бързо може да се случи онова, за което хората искат да видят. Поне експериментални няколко блока хората, ако видят, тогава по друг начин ще действат. Санирането е за нас наистина много сериозно.
АМ „Марица“ – дано в тези срокове, защото аз от първия ден си ги записвам, е добре да се приключи.
Пожелавам Ви успех!
Няма да ви пречим като опозиция. Имам чувството, че много ви помагаме, дано не прекалим с помощта.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Лазаров, ако имате нещо да добавите, заповядайте!
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател, уважаеми господин Аталай, наистина по републиканския път 1-4 между Велико Търново и Шумен има доста дупки. За наша радост този участък попада в инвестиционната програма, която се ремонтира през Европейската инвестиционна банка или т.нар. транзитни пътища 5, действащ лот е, така че през тази година тези участъци ще бъдат ремонтирани и няма да има този проблем.
Между другото, наистина и в участъка от Разград до Тутракан по същият начин. За съжаление бюджетът на Агенция "Пътна инфраструктура" към настоящия момент е много скромен и пътноподдържащите фирми нямат даже и правото да отидат да изпълнят и да изкърпят дупки по простата причина, че в момента бюджетът им е 650 лева на километър, която се поддържа. Само за сведение, една дупка, за да бъде изкърпена от порядъка на 10 см асфалт е около 40 лева за 1 квадратен метър, което може да покаже, че с тези 650 лева колко квадрата можем да направим в 1 километър при положение, че пътищата са разсипани.
От миналата година още алармирахме, че поради липса на средства реално есенната подготовка на пътната мрежа за навлизане в зимния период няма да може да бъде направена, което ще доведе до много сериозни последици през пролетния сезон, което стана и факт. В момента, въпреки всичко и със скромния бюджет, с който разполагаме ще направим така или иначе амортизираната пътна мрежа поне да е проходима. Но пак апелирам, че средства за пътната агенция ще са необходими, а това е вече и във вашите ръце.
Поех го като личен упрек, ще дам един пример за пътя от Пазарджик към Сърница – Велинград. Реално през далечната 2007-2008 година бяха заделени 26 милиона, доколкото си спомнят, за съжаление този обект не беше завършен, той беше в ресора на госпожа Етем и така си остана проблема, милионите ги няма, пътят си остана с дупки.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Продължаваме с „Реформаторския блок“.
Аз ще си позволя да задам един въпрос.
Първо, едно кратко предисловие повече за журналистите и за колегите от екипа. Както знаете, тази година най-вероятно ще бъде внесен за гледане нов Закон за обществените поръчки. Аз вече бях на едно-две изслушвания, наясно съм какво ще включва той, но така или иначе действащият Закон за обществените поръчки до момента на приемане на нов е настоящият. Друг е въпросът дали той е съвършен или не е. Много пъти съм казвал, че и съвършените закони трябва да се изпълняват от хора, които имат нужната съвест и морал, за да се съобразяват с тях. Казвам го това, защото имам известни опасения, че този прекрасен проект със санирането в известна степен може да затъне в опитите на кметове на общини, така да се каже да раздадат баницата само в определена посока.
Бих искал да попитам, в рамките на действащия закон знам, че правите известни усилия, какво ще направите, за да гарантирате конкуренцията? Тоест, да не се окаже, че в града хикс всичките 30 блока ще ги санира една фирма или две-три свързани фирми? Да, законът е ясен, но аз твърдя, че в рамките на този закон може да се направи така, че да има конкуренция и най-малкото, до което можем да стигнем е поне да има по няколко оферти, които да се гледат по отношение на техническо изпълнение и на цени.
Не искам да влизам в конкретика, но има множество сигнали за общини по европейски проекти, в които от 8-9-10-12 кандидатствали фирми накрая до отваряне на цените остава само една единствена и то за проекти от 10-15-20 милиона. Смятам това за доста обезпокоително и честно казано не се отнася за проекти, свързани с тази оперативна програма, която е под Вашето разпореждане, но за съжаление това е една практика, която меко казано трябва да притеснява всеки български гражданин и някак си, за да не въвеждаме кметовете в изкушение – дайте да им направим такива правила и да ги посъветваме какво да направят преди изборите, защото става въпрос за един огромен ресурс, защото по-добре би било множество фирми да работят, защото трябва да дадем хляб на повече хора.
Все пак знаете, че голяма част от тук присъстващите сме хора с опит, знаем практиките, но според мен би трябвало да направим всичко възможно, включително и през новия Закон за обществените поръчки и през усилията на съответните министерства, и на колегите кметове да не допускаме такъв монопол, защото по-лошо от държавния монопол е частният монопол. Нека да направим така, че да има максимална конкуренция, особено по отношение на санирането и на този огромен ресурс, който така или иначе е гарантиран от държавата и от всички данъкоплатци.
Благодаря.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз.
Именно защото споделям това Ваше мнение, че трябва да дадем на повече на брой малки фирми да работят, защото сектор „Строителство“ е сектор, който дава възможност за осигуряване на заетост и на по-ниско квалифицирана работна ръка, което е добра възможност в условията на висока безработица и то най-вече високият процент безработица идва от това, че имаме ниско квалифицирани работници, за които е много трудно да намерим работа. Именно затова в условията, които сме приели за финансиране по програмата изрично сме указали, че за всяка една сграда трябва да има отделен изпълнител, а не както дадохте такъв добър пример, именно за да не допуснем един изпълнител да трябва да прави 30 сгради, защото ще е ясно, че няма да има капацитета и отново ще е всичко само в един изпълнител. Затова сме го поставили като услови за всяка сграда да се провежда отделна тръжна процедура или една процедура с много лотове една фирма да кандидатства за една сграда или един лот.
Разбира се голяма е отговорността на кметовете, тъй като програмата на сто процента им е делегирана и те имат правата, правомощията и по закон да възлагат обществени поръчки по начин, по който преценят, че това е правилно. Но пък имаме възможност, ние наблюдаваме процеса, компетентните органи, областните управители, финансовият контрол, да следят за спазването на закона. Имаме такъв пример. Бяхме сигнализирани, съответно написах писмо до кмета на една община, която си беше позволила да направи това – да обяви един търг за повече от една сграда, така че ние сме го уведомили, че това е в нарушение на правилата на програмата и апелираме да прекрати процедурата и съответно да предприеме необходимите мерки.
Така че и със сегашните изисквания на ЗОП, включително изискванията по програмата, се надявам, че все пак ще минимизираме случаите, като този, който е единичен за такава процедура и наистина за всяка една сграда ние ще имаме избрани отделни изпълнители. Понеже дадох за пример Благоевград за първата община, която вече е в процедура за избор на строители, в една от процедурите, която гледахме сравнявайки имаме 12 кандидати, което означава, че в се пак имаме широка възможност за кандидатстващи. Сега ще чакаме да видим, както казахте, колко са класирани до отваряне на ценова оферта, това ще е също една интересна статистика, която ще водим, ще видим, ще направим. Така че наблюдаваме и следим процеса.
Мисля, че с това изчерпах въпросите.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря за усилията. Наистина смятам, че това е изключително полезно и мога да кажа от свое име, а надявам се и от името на колегите в комисията, че ние ще наблюдаваме много внимателно този процес и защо не в края на тази година да излезем с един доклад община по община да кажем по колко обекта са направени, колко фирми са ги направили, кои са фирмите, за да има максимална прозрачност и публичност пред обществото и все пак наистина да направим така, че да дадем шанс на повече малки и средни фирми да работят активно, което наистина е изключително важно.
Благодаря Ви за отговора.
Господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин председател, госпожо министър!
Първият ми въпрос е, получиха се множество свлачищни процеси в България, последното с Пещера. Сигурен съм, че парите не ви стигат. Предвиждате ли допълнително финансиране в тази насока и от къде, в това число и европейско финансиране и конкретно за този въпрос?
Вторият ми въпрос пак е свързан със свлачище, но той е по-скоро към господин Лазар Лазаров. На пътя Асеновград – Чепеларе в момента има два свлачищни процеса. Хубаво сте ги обезопасили със светофарна уредба, но лично да ви кажа моето мнение, все пак и аз съм бил 8 години кмет, ще ви кажа, че там нещата могат да се разрешат в буквалния смисъл на думата с един багер и с два тежки самосвала, за да изгребат тази скална маса, която е заела едното платно на толкова натоварения път. Това е изключително натоварен път. Интересно ми е, че нито в близост на тази зона не виждам техника. Този въпрос и за двете свлачища, които наблюдавам може да се реши в буквалния смисъл на думата, тук се обръщам към госпожа министърката, за един ден. В момента колите се изчакват на светофарни уредби, само едното платно се ползва, за да може да се насочат към Пампорово и Смолян или пък обратно – от Пампорово и Смолян към Асеновград и Пловдив.
Мисля че госпожа Янкова ще ме подкрепи в тази насока. Наистина две свлачища са, но спокойно могат не с толкова голям ресурс тези свлачища да бъдат преодолени. Става въпрос за натрупана скална маса и то не голяма, а на едно от платната.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Атанасов.
Госпожо министър, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Да, наистина ситуацията със свлачищата е доста сериозна на територията на цялата страна, особено в определените най-критични зони и региони със свлачищтни процеси. В момента екипите и на „Геозащита“ със съдействието на екипа на министерството, но и със съдействието на екипи на БАН правят актуализация и допълване на разработената от нас Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на страната, ерозия, абразия на Дунавско и Черноморско крайбрежие. В момента тя се допълва, тъй като междувременно извън стандартно регистрираните 1 851 свлачища вече за съжаление има още доста на брой новорегистрирани и новообразувани, но в момента се прави опис на тези свлачища, ще бъде допълнена програмата и тя ще бъда представена за информация и на Министерския съвет. Но, за да не си останем само с програмата, в която ние ще опишем, наистина трябва финансиране, затова в момента се опитваме да направим и един малко по-конкретен разчет.
Това, което е направено в момента в програмата е разделението на тези свлачища в четири групи – такива, които са аварийни и се нуждаят от спешни дейности и вече по низходящия ред до тези, за които говорим само за превенция. Само за първа група ресурсът, който е необходим е в размер на около 500 милиона лева за тези, които се водят аварийни свлачища. От 900 необходими за тези 1 850 свлачища, защото ние говорим за свлачища по пътната инфраструктура и мрежа, говорим за свлачища в урбанизирани територии, говорим и за свлачища по Черноморското крайбрежие. Какви са източниците на финансиране? От една страна по линия на бюджета ние средно годишно, както и тази година имаме предвидени 1 280 000 лева, които сме ги предоставили на геозащитите да извършат т.нар. мониторинг на активните свлачища, за да ни определят всяко едно свлачище дали се движи, с колко се движи и т.н. и да прави необходимите заснемания.
Отделно от това и Агенция "Пътна инфраструктура" и общините кандидатстват по линия на Междуведомствената комисия по бедствия. Паралелно с това имаме изпратени и в последния пакет по линия на Фонд „Солидарност“ проекти, свързани със свлачища, укрепване на свлачища и възстановяване на щети в резултат на тези свлачища. Беше изпратена последната апликационна форма, която включва териториите основно на областите Смолян, Кърджали и Пазарджик след това, което се случи – бедственото положение, които беше обявено на тези три области.
Отделно от това в Оперативна програма „Околна среда“ има предвиден ресурс от 40 милиона, за които ние вече имаме готовност, както и Агенция „Пътна инфраструктура“ да кандидатстваме. Там ще кандидатстват и общини отделно от това, но със своите приоритетни и пътни отсечки, други приоритетни участъци, за които ние искаме това финансиране да бъде предоставено. Но както и Вие споменахте, дори и това не ни е достатъчно, за да посрещнем огромните нужди и затова разговарях с вицепремиера и министър на вътрешните работи госпожа Бъчварова, като председател на Междуведомствената комисия по бедствия да искаме и тази година увеличение на бюджета на междуведомствената комисия, а от догодина тези, които са група 1 от нашата национална програма – да заложим специален целенасочен бюджет към междуведомствената комисия, който да е фокусиран именно към тези свлачища, които са в аварийно състояние, защото това би бил единственият начин и механизъм, по който можем да се справим.
Паралелно с финансирането и конкретните проекти и мерки, разбира се това, което правим и предлагаме на вашето внимание, тази комисия е определена и за водеща – промени в ЗУТ и затягане на контрола по отношение на строителството в свлачищни райони, защото една голяма част от тези свлачища и големината, мащаба на щетите, които ние виждаме днес са в резултат на незаконно строителство в свлачища, неспазване на забраната или неспазване на предписанията или изобщо не стигане чисто процедурно на тези предписания, които дават „Геозащита“ и министерствата, които трябва да съгласуват, за да може да имаме укрепване на едно свлачище или строителство в такъв специален регион.
Искам да ви кажа, че аз ще представя, когато представям на вашето внимание и промените, които предлагам в ЗУТ, допълнителни забрани за строителство в свлачищни райони. Предлагаме да се забрани строителство, ако няма канализация за съответния обект и задължително съгласуване с министерството и предписаните мерки, които имаме за укрепване на свлачище, преди каквито и да е било строителни дейности да се вписва в разрешението за строеж. Само така ще си гарантираме съответно, че не рискуваме. Защото това, което виждаме в една местност в Балчик, буквално там нещата са вместо леки постройки, това са огромни вили с басейни без канализация, увлажнена почва и това наистина вече се движи.
Разпоредих проверка на органите на ДНСК, за да видим какво се случва в общинските администрации. Искам да споделя с всички вас, че резултатът от тази проверка е потресаващ. Проверени са всички 163 от 265 общини в България, където имаме регистрирани свлачища и ще ви кажа едно число, което лично мен ме изуми, затова предлагаме и толкова драстични промени и ограничения в закона. От проверените строежи ние имаме 3 987 строежа от четвърта, пета и шеста категория, разрешени от главните архитекти на общините без строителни книжа, свързани със спазването на закона, съответно забрана за строителство или необходимост от укрепителни или каквито и да било съгласувателни и укрепителни дейности и мерки за ограничаване на строежите.
Всичко това, както вече споменах именно води до това, че общините, главните архитекти не се съобразяват с дадените указания, не се съобразяват с изискванията на ЗУТ и всичко това доведе до засилване на така или иначе рисковите зони – Черноморско крайбрежие, където ерозията и абразията, Дунавското крайбрежие, са много силни. Ние виждаме как в резултат на такова безразборно и незаконно строителство имаме почти 4 хиляди строежа, които са без книжа, без съгласуване, а това е едно много сериозно число и затова предлагаме толкова сериозни и драстични мерки, които включително предлагаме и да дадем възможност ДНС не само да ги контролира, но и да ги санкционира, защото знаем, че и морковът и тоягата са важни. Да, трябват мерки за превенция, да – трябват мерки за укрепване, но явно трябва и доста по-строг контрол, забрани и глоби, защото ние виждаме, че не се спазват и масово се строи без укрепване. Затова предлагаме първо да се направят укрепителни дейности в забранените региони, след това да се проследи дали те са сработили. И само ако не е активно свлачището, тогава да се разрешава каквото и да било леко строителство със задължителни канализации.
Всичко друго виждаме, до къде довежда и как масово е нараснал броят на свлачищата и тяхната сериозност във времето. Включително последното във Варна, това са два свлачищни района, които ако не се укрепят това свлачище може да се обедини в едно общо цяло, говоря като мащаб. Така ме укрепителните, аварийните мерки са много важни и са задължителни.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо министър.
Господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Искам да попитам господин Лазаров за двете свлачища.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Преди да дадем думата на господин Лазаров ще кажа, че и аз отидох на място и попитах инж. Лазаров - защо не дойдат два багера и да го изгребат? Но аз не съм инженер, а инженерите и специалистите казаха, че тази свлечена маса, която ние виждаме в момента на платното играе функцията в момента на буферна стена, която поема и не допуска допълнителното свличане. Да, най-лесно е да пратим два багера и да изгребем, но това означава, че тогава ще имаме ново, много по-голямо свлачище. Така че тези камъни, тази скална маса, която вие виждат,е тя нарочно не се изгребва, защото държи ската и го предпазва от предпазва от допълнителни доста по-силни свличания.
Това, което направи агенцията и за това свлачище и за много други е проектиране със съответните стени, берми и т.н., които да държат това свлачище и тогава ще махнем скалната маса. Когато получи агенцията финансиране (подадени са тези проекти по линия на Междуведомствената комисия за бедствия, не само за там, говоря за Кричим-Девин пътя и за много други такива свлачища) вече да се направи сериозно качествено укрепване на този скат, за да предотврати бъдещите свличания или поне да има какво да държи тази маса, включително с мрежи и т.н. Затова това е причината да има светофари и да не ги махаме. Иначе за наистина за нас, неинженерите, пътуващите ни се иска да ги няма, но те са предпазни.
Инженер Лазаров вече ще ви разкаже за конкретните пътища.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Ще допълня това, което министър Павлова каза. В едната част, за да могат да се махнат първопричините за настъпилото събитие в момента работят горе в ската. Така че се прави водохващане, за да може да бъдат локализирани тези води, които текат буквално може би километър нагоре, пресичат и общинския път, който води за Асеновата крепост. Така че там се работи. Наистина в момента се довършват и проектите, укрепването, което трябва да бъде извършено. В едната част наистина ние кандидатстваме пред междуведомствената комисия, в другата част го изпълняваме през обекта, който се изпълнява по „Транзитни пътища 5“ през Лот 14, който се финансира от Европейската инвестиционна банка.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Колега Славов от АБВ, заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ: Уважаема госпожо министър, може би въпросът ми е към господин Лазаров. Той е свързан с шосейната връзка Лесово – Русе, но в частта Сливен – Ямбол.
Пътят Сливен – Ямбол е рехабилитиран преди 8-9 години, беше в едно много добро състояние, с корекция на трасето, с уширяване, с много качествено покритие, но установяваме, че в последно време се налага рехабилитация. Казваме го, защото предстои един важен проект за двете области Сливен и Ямбол – изграждането на завод за преработка на битови отпадъци и след няколко месеца само ползването му ще бъде изключително интензивно.
Кога може да се планира рехабилитация на този пътен участък, уважаеми господин Лазаров?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Славов, предполагам Вие визирате пътя, който е директен – второкласният път ІІ-53. Дълги години този обект седеше на биндер и беше изпълнен през 2009-2010 година износващият пласт в участъка от магистралата към Ямбол. Там в момента няма някакви сериозни проблеми.
Ще проверя, в момента не мога да дам отговор.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колегите от ГЕРБ?
ПЕТЯ АВРАМОВА: Това, което се отвори на пътя Мездра – Ботевград при Новачене, пътят е проходим, но има отцепване на половината пътно платно. По този въпрос до къде са стигнали нещата, необходимо ли е проектиране във връзка с рехабилитацията?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, госпожо министър.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Така, както отговорих и за другите свлачища тук също колегите възлагат сега проектиране и след като се изпроетира ще се подаде в междуведомствената комисия за осигуряване на финансиране. До тогава само аварийно го почистваме.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Госпожо министър, господин председател, колеги, въпросът ми е по 13 точка от програмата на правителството. Точка 13 е регионална политика, приоритет 13.1 „Преодоляване на икономическата изостаналост на отделните райони в страната“ – целенасочена инвестиционна програма. В момента циркулират едни писма между областните управители и кметовете избирателно, поне засякох едно такова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Кое е избирателно?
ДОРА ЯНКОВА: Ще ви кажа.
Означава ли, че в момента се готви инвестиционна програма за целенасочено интегрирано развитие в изоставащите райони на България, подобно на ПИП, че се готви стратегия за икономическо възстановяване на Северозападна България, Странджа и Родопите? Ще ви кажа какво писмо ми попадна. Попадна ми писмо, изпратено от областния управител на Пловдив, че се готви програма на правителството за възстановяване на Северозападна България, Странджа и Родопите обаче първият адресат беше кметът на Пловдив. Нямам впечатление, че град Пловдив попада в изоставащи райони и от 22-та общински града на Пловдивска област избирателно няколко общини.
Въпросът е с „да“ или „не“. Готвите ли такава програма, до края на годината ще има ли и какъв финансов ресурс ще отделите.
Вторият ми въпрос. Имах възможност да посетя публично обсъждане по етапа, който върви за интегрираните планове за развитие на Община Смолян. Фирмата, която представяше подготовката на проектите за кандидатстване. Оказа се, че администрацията не беше чувала това, което си говорихме с вас – до 5% от стойността на ресурса, който се полага на общината за интегрирано развитие, интегрирания план, че може да бъде инвестирано в селската периферия за публични мерки. Попитах ги имат ли информация. „Корифеят“ им заместник-кметът го нямаше, ще ме извините, че така в кавички го казах, но бяха другите директори. Попитах имат ли някакви указания от този ресурс, как ще го предвидят, ще бъде ли дебат. Нямат никакви указания, нищо не знаят. Прочетох им дебата, който имахме с вас в парламента, за който Вие казахте, че ще бъде допустимо. Какви указания ще дадете, как ще се изпълнява това реално и как ще бъде реализирано, защото то се чака?
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Имате думата, госпожо министър.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо заместник-председател.
Госпожо Янкова, по първия въпрос по отношение на програмата за слабо развитите, по-изостанали региони, Северозападна България, Странджа и Смолян. Ние, като министерство – център нападател по тази програма изпълняваме стриктно ангажимента, който сме поели за разработването на такава програма. Беше проведена тръжна процедура, успешно приключи и буквално онзи ден подписахме договора с избрания изпълнител. Избраният изпълнител е нашият Национален център за териториално планиране, който има ангажимента с доста сериозен екип, който започва веднага своята работа по разработването на такава програма.
Тази програма е разделена на две фази. Надявам се през юли месец тази година да имаме една част – проект, който да осъдим, да направим обществено обсъждане и дебат и до края на годината вече да имаме цялостна програма. Така че надявам се, че и екипът, вие познавате проф. Троева, като ръководител на този екип, така че е един добър урбанист. Надявам се, че и с експертизата, която има в целия екип ще имаме разработена една такава програма.
Паралелно с това обаче, това, което Вие визирате, предполагам е едно писмо, което е изпратено от нас, но това писмо е предварително, докато течеше процедурата по избор на изпълнител, но то е до всички областни управители с молба те да представят своите проекти, които касаят територията на цялата област и аз се надявам, че няма областни управители, които не са изискали такава информация от всички общини. Ако има – моля да ме сигнализирате, за да се обърна още веднъж към тях. Изрично ще направя допълнително указателно писмо, че ние очакваме всички общини на територията на всяка една от 28-те области да ни представят информация.
За голямо мое съжаление, да - Северозападна България е в много тежко състояние, и Смолянска област и Сакар и Странджа също са в много лошо състояние, но не по-малко лошо, за съжаление, имаме и другите области. Защото, ако извадим столицата, като столица, ако извадим големите градове Варна, Бургас, показателите за икономическо развитие или изостаналост за съжаление са същите, като тези на Северозападна България, Странджа или Сакар. Именно затова екипът, работещ в министерството и в подкрепа на екипа, който ще работи по програмата, решихме да съберем информация от всички територии и от всички населени места, за да допълним тази наша програма. Тя е целенасочена за тези региони, но ние не можем да оставим и останалите, които по една или друга причина са отново и ограничени като финансиране и с не по-малко лоши, за съжалени, показатели.
Така че това е целта на това писмо. Сезирайте ме. Заместник-министър Аспарухов е с ресор тази програма, разработването на тази политика. Още утре той ще изпрати писмо, с което още веднъж ще обърнем внимание, че искаме информация от всички общини.
Каква е целта? Целта е вече, когато имаме разработена тази програма да направим анализ и преглед на финансовите ресурси, които имаме и по „Регионално развитие“ и „Региони в растеж“ и по Програма за развитие на селските райони и по Норвежката и всички други програми, които подкрепят развитието на тези населени места. И за тези мерки и проекти вече конкретни, по които имаме липса на финансиране ние да разработим една държавна целенасочена, вече финансирана инвестиционна програма, която поетапно в следващите бюджетни рамки да я заделим през министерството и тя да бъде целенасочено финансиране, бюджетно за тези райони, с които да подкрепим конкретни мерки за преодоляване на бедността и тяхната изостаналост в дългосрочен план, защото ние си даваме сметка, че за една, две, три, пет години дори няма да можем да я преодолеем, но трябват целенасочени мерки и програми, чрез които това да бъде направено.
По отношение на вторият Ви въпрос за интегрирания план на Смолян само искам да отбележа, че това, което Ви отговорих миналия път, потвърждавам го и днес, не е 5, а е до 20%. До 20% от финансовия ресурс има възможност всяка една община, извън мерките на интегрирания план, защото са ясни мерките и проектите в интегрирания план, ще разполага по нашата програма до 2020 година да го насочи към проекти извън тези, които са в интегрирания план и са свързани именно в т.нар. селска периферия, за да нямаме бели петна във връзка с демаркация по линия на Програма за развитие на селските райони.
Както казахте, щом го е нямало ресорният зам.-кмет, който е наистина специалист и си разбира от работата, изненадвам се, че не знаят, но това не е беда, искам да ви успокоя, защото както вече споменах на нашия сайт и на сайта на оперативната програма са качени проекта на насоки за кандидатстване. Там това също е указано, така че те сега имат възможност първо да коментират по насоките за кандидатстване, да го видят това, като информация там и тогава, когато вече официално през юни ние отправим и тази и насоките за кандидатстване станат официални и по тях могат да кандидатстват. В тях е заложено и е представено, че те когато дадат своята инвестиционна програма извън мерките по интегрираните планове, които са приоритизирани, те трябва да ни представят колко процента до 20% са предвидили за тези територии. Това го има в момента, разписано като указание, макар и като проектоуказание към тях. Така че ние ще сме готови, ще имаме и разяснителна кампания по насоките за кандидатстване, още веднъж специално и на Община Смолян ще им обърнем внимание, че могат да се възползват от тази възможност по програмата.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Всъщност аз се обърках, тъй като до 5 милиона на Смолян се полагат от тези 20%. Паралелно с това загубата е, че те са подготвили индикативни списъци за кой проект колко ще струва и са финализирали и отчитаха проекта. Нямат предвидени до 20% 5 милиона за публични, тоест - ще търсят собствени средства да проектират или вие нещо ще измислите? Не знам. Но това сигурно ще се случи в следващите може би 4 години.
Следващият ми въпрос. Отново в програмата на правителството в 13.2 сте записали: „Стимулирано развитие за останалите периферни и планински райони чрез прилагане на подхода „водено от Общността“ местно развитие“. Отказахте ли се от него Министерство на регионалното развитие и благоустройството или не? Защото оставам с впечатлението, че едно добро дело в споразумението съществува като финансов инструмент. Едно добро дело в момента ще остане, може би само в пожеланията, може би и не в реализирането на рибарство и аквакултури, селските райони и нищо повече.
Моето голямо притеснение е, че ние отново ще имаме бели полета и то най-вече в периферията на селските райони, където са големите градове, тъй като до 5 милиона ще бъде малко. Там може би трябва още и още усилия, не е финализирано постановлението, да положите, за да се компенсират именно тези бели полета. Тези войни, които бяха преди в нашето правителство между едното министерство и другото, с което не можаха да се разберат, надявам се, че вие поне може би имате по-добър диалог, дай Боже.
Четвъртият ми въпрос. Принципал сте на националните курорти от времето на Сакскобугготски, покойния Церовски въведе това изискване министърът на регионалното развитие е принципал на градоустройството на националните курорти. Обявен е и делегира си правата на главните архитекти и съответно всяко едно нещо, като изменение през общинския съвет идва при вас. Обезпокои ме публичната дискусия миналата седмица в посока Слънчев бряг. Но въпросът ми е друг. Като принципал на националните курорти аз си давам сметка каква е тежестта на министерството, смятате ли да направите малко по-голямо разширение на правомощията, защото общините са безсилни, а туризмът в момента е един от източниците на по-големи приходи, да се види на територията на националните курорти публична инфраструктура?
По еврофондовете няма възможности, това е и води, пречиствателни, пътища, а реално ние имаме едни стопански инициативи на хората. Публичната инфраструктура всеки казва частниците да я инвестират и да я организират. Главните архитекти имат своята активност. По-скоро вашият контрол и вашата отговорност е може би годишни отчети и анализи да се правят, защото това е стопанството на страната и основният мотор там сте вие. Какъв Ви е възгледът и какво Ви е разбирането?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Първо, по отношение на интегрираните планове. Това, че те си приключиха проектите и има списък с проекти в интегрирания план не трябва да ви притеснява, те са длъжни да го приключат и да си имат списък. Извън този списък сега, предвид, че както споменах в началото, ние ги правим общините междинни звена по отношение на подбора на проекти. Така че когато вече сега общинският съвет ще решава с кои проекти, общинският съвет ще е този, включително и всяка от общините да направи преглед на това кои проекти ще кандидатстват – кои проекти от интегрирания план и кои извън интегрирания план в рамките на селската периферия, както го нарекохме. Не е изгубен моментът, тепърва предстои, така че аз се надявам, че и Община Смолян и другите ще се възползват от тази възможност.
По отношение на белите петна мисля, че имаме добър диалог с колегите от Министерството на земеделието и храните и най-вече по отношение на демаркацията, но по-скоро и допълняемостта между двете програми, защото във всички тези населени места, примерно 28-те града, каквото не финансираме в нашата програма няма да е като в този програмен период, да не могат в другата, напротив – във всичко, което не финансираме по нашата програма ще може да се финансира във всички населени места по линия на Програма за развитие на селските райони, която вече е нов елемент. Постигнахме това съгласие и това ще ни даде възможност реално да има допълняемост от двете програми, а не както преди – онази демаркация ни беше довела до нефинансиране. Сега вече го няма. Така че това е едната добра новина.
Втората добра новина е, че именно чрез тази програма, за която вие питате 13.2 е част от 13.1 и тя е част от проекта, за който преди малко споменах. Общата програма, с която ще завършим до края на годината включва и едното и другото.
По отношение на ВОМР – да, ще работим. Екипът на вицепремиерът Дончев при разработването на постановлението и на указанията да доразпише тези указания, които са насочени към ВОМР. Факт е, че е насочено основно на принципа на „Лидер“, към Програма за развитие на селските райони, но ние, за да няма тези бели петна, за които говорите ще го компенсираме и чрез публичната програма.
Защо не остана да има тази възможност и по ОПРР, защото видяхме, че няма готовност, няма и капацитет. Ако тепърва трябваше да се прави извънинтегрираният план, вие видяхте колко време отне и правенето на проекти там, ако трябваше тепърва да се прави още една програма, да я градят и да доказват капацитет, който трябва да бъде акредитиран, проектите нямаше да могат да почнат преди 2018 година. За да не губим време сега им даваме ресурса, който по тази ос, по този начин и ще го допълваме с Програмата за развитие на селските райони и с Националната програма, за да стане по-бързо, да не чакаме 2018 година.
По отношение на националните курорти, градоустройството и т.н. Проблемът с националните ни курорти е голям, дотолкова доколкото те са и презастроени в една голяма степен, но и на тяхната територия, за мое голямо съжаление, както го споменах и тогава, ще го потвърдя и днес, има множество на брой поставяеми обекти, както ги наричаме сергии с гащи и чорапи, които де факто са навсякъде. Те са в голяма степен незаконни. Аз и тогава казах, и сега, че по наши данни са над 550 незаконните сергии само в Слънчев бряг. Предполагам, че ако сега се провери, може и да са повече. И в същият момент, въпреки нееднократните напомняния към кмета на общината, защото ние съгласуваме, но общинският съвет взима решение каква да е схемата, къде да ги има, след което ние потвърждаваме тази схема. Но главният архитект е този, който издава разрешението за поставянето на тези сергии, събира приходите, които влизат в общинския бюджет и след това трябва да контролира. Той не само че не контролира, но и отказва да премахва незаконните поставяеми обекти – 550.
Последната ни проверка показа 5, за всички под 550 продължават да си стоят и има абсолютно нежелание и затова ние и сега в ЗУТ, който ще видите предлагаме много ясно дефиниране на тези правомощия, отговорността на главните архитекти и на кметовете да вършат тази работа, включително пък ние си даваме възможността да ги санкционираме те да го правят, защото поставяемият обект е обект и е поставяем, не случайно се казва поставяем. Неговата дефиниция означава, че мога да го преместя от тук до тук, може да се мести без да се разглобява, без да трябва да се строи и надстроява, той не е строеж. Така че това не са строежи, затова строителният контрол тук няма място в своите правомощия за големите обекти първа, втора, трета категория. Тези поставяеми обекти, тези които ги разрешават и после събират и приходи трябва и да си ги контролират и да ги премахват, а ние ще ги следим строго и ще ги глобяваме и санкционираме, защото считаме, че това е начинът и трябва да си поемат отговорността тези кметове.
Всички искаме да има туризъм, но никой не прави нищо, говоря на местно ниво, за да се чувстват комфортно туристите, а не да се разхождат между сергиите и да трябва между тях да могат да виждат морето. Поне това е моето лично мнение.
По отношение на публичната инфраструктура, Вие сте права, определено трябва да се помисли как да се промени закона, защото в момента приходите, които събираме от концесии и от наеми, голяма част от тях отново отиват в общините и те са длъжни по принципи, по закон да финансират изграждането точно на тази инфраструктура, за която говорите – тротоари, пейки, площади, улици, всичката необходима довеждаща туристическа инфраструктура. Последният ни преглед, за какво кметовете обаче са ги похарчили….?! Доклъдът е много негативен и отново показва, че кметовете са финансирали всичко друго, но не и това, най-общо. Че всъщност парите не са изразходвани по най-целесъобразният начин. Да, той може да е законосъобразен, но не е целесъобразно и не е изградена добра довеждаща инфраструктура.
Средно годишно, за пример, ние им даваме 5,5 милиона, не е толкова малко, с които те би следвало да финансират тази довеждаща инфраструктура. Но както знаете, със създаването на Министерство на туризма се предвижда поетапно с министерството да се направи една добра законодателна инициатива, да се направят промени в Закона за туризма, за управлението на Черноморското крайбрежие и да предложи мерки ва тази посока. Една от тези мерки ние ще им дадем. И като научени уроци, които виждаме, е да предвиди друг механизъм, по който тези средства да се изразходват за тази публична инфраструктура, но за да сме сигурни, че тя ще отива целенасочено именно за туристическа довеждаща инфраструктура всички средства, които се събират от концесиите. Вие знаете, че една част от тях отиват за неохраняемите плажове, за почистване, за поддържане, но другата част от средствата трябва да отива за такава инфраструктура и аз ще настоявам за това оттук нататък в тези законодателни инициативи, които ще се инициират.
Ще апелирам и към вас за подкрепа, защото трябва тези пари да са целеви, да са по предназначение и кметовете да не могат да ги разходват за друго, както е в момента.
ДОРА ЯНКОВА: Кметовете на зимните курорти нищо не получават, абсолютно нищо.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Тези курорти не са към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Министерство на околната среда и водите все пак има ангажимент, така че ние ще го споделим и с колегите да имаме единен подход за тази инфраструктура.
ДОРА ЯНКОВА: Пампорово, Боровец, националните курорти са във вашата сметка.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Парите са накуп, все са в бюджета.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, всички зададоха въпросите си. Останаха „Реформаторският блок“ и ГЕРБ, ако искат още един въпрос. Нямат.
Първата тема е свързана с това с какъв потенциал разполага ДНСК, защото чухме много притеснителни неща и по отношение на свлачищата, на строежите без укрепване. Знаем какви са проблемите със сградите, които са паметници на културата, знаем ситуацията около дюните, която ни разбуни миналата седмица и не ми се иска да се приспиваме отново, за да се разбудим след един месец пак. Надявам се, че и министерството и ние размишляваме по темата, за да видим нужни ли са законови промени, какви ще бъдат. Но за да има един ефективен контрол бих искал да знам какво е състоянието на ДНСК в момента. Разполагате ли с нужните хора? Моето лично мнение е, че въпреки необходимостта от оптимизация и намаляване на разходите би могло да се помисли в ДНСК да се увеличи малко състава и в РДНСК, за да се направят едни по-активни действия. Знам, че господин Горанов е наясно по тази тема, но извинявайте, виждаме къде са ни най-големите проблеми в държавата.
Говорим за язовири, говорим за свлачища, за дюни, за сгради – паметници на културата. Необходим е един доста по-мащабен, по-целенасочен контрол, а това изисква и ресурси. Така че моля ви по тази тема да сме наясно с какъв потенциал разполагаме, колко хора се грижат за осъществяване на нужните контролиращи функции. Това е първият ми въпрос.
Следващият ми е за напредъка по АМ „Хемус“, все пак говорихме за АМ „Тракия“, да кажем и за АМ „Хемус“.
Благодаря.
Заповядайте, госпожо министър.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз.
Прав сте, ДНСК е дирекция, на която много разчитаме в нашата ежедневна работа, виждам, че и цялото общество разчита. Каквото и да стане всички опираме рано или късно до ДНСК – да въведе или да спре проекта или разрешенията за строеж. Аз първо искам да кажа, че благодаря на госпожа Гечева и на целия екип – наистина много се стараят, много работят и правят всичко възможно така, както и по закон, да бъдем принципни, да не допускаме незаконно строителство. Правим всичко възможно, което ни е по силите, за да можем да урегулираме процесите. Много често ни се сърдят кметове, главни архитекти, че много ги контролираме, санкционираме, наказваме. Аз бях миналата седмица на среща на всички главни архитекти и споменаха колко се чувстват контролирани и санкционирани. Аз ги успокоих, че още повече предвиждаме, разбира се стига Народното събрание да ни подкрепи и ще разчитаме на вас, да им завишим глобите и контрола, има нужда, фактите говорят, излишно е да го казвам.
Факт е, че наистина капацитетът на моменти не ни достига и аз със сигурност бих апелирала за увеличаване на бройките на ДНСК и не само на ДНСК и в Кадастъра е същото. Но това, което имаме, като указания от Министерство на финансите все пак е да правим съкращения и то сериозни съкращения. Аз лично не възнамерявам да правя съкращения, особено в ДНСК. По-скоро бих искала в дългосрочен план да мислим за увеличение. За момента не го мислим, защото нямаме това право. Така че имаме нужда, но нямаме възможност. Колегите работят с ресурса, с който разполагат и въпреки това доста успешно си вършат работата, за което още веднъж им благодаря.
По отношение на проверките, които планираме, в момента имаме текущи такива проверки на всички общински администрации, главни архитекти, издаваните от тях актове, разрешения и т.н., така че проверките няма да спрат и ще продължат.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Ако може да разберем с какъв екип разполагате в цялата ДНСК, колко са хората, които работят там, на колко хора разчитате в една средно голяма област? Да сме наясно, защото наистина, ако направим една инициатива и успеем да убедим мнозинството, пък и не само мнозинството, че са необходими корекции в бюджета за следващата година, за да увеличим контролните функции. Това е едната от трите топ теми в държавата, да не кажа на първо или на второ място и ние винаги се борим с последствията, а не с причините, а причините означават супер превантивен контрол, за да не се борим с 4 хиляди незаконни. Това е просто ужасяващо.
Госпожа Гечева.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа депутати, екипът, с който по устройствен план разполага ДНСК е 421 служители. Те са обособени в 28 регионални отдели, които са в областните градове и 6 регионални дирекции, които са в регионите от второ ниво в Закона за регионално развитие. Така че това са възможностите. Регионалните отдели в областните градове се стараем да разполагат с минимум около 10 служителя, като в по-големите и по-тежки областни градове, както са Варна, Бургас, Пловдив и София екипите са значително по-големи – 20-30, в София са над 40 служители в зависимост от обема. Така че стараем се с този брой служители да се справим.
Наистина обръщаме много по-голямо внимание върху превантивния контрол, като вече в последните няколко години по предварително направени план графици проверяваме комплексната дейност на абсолютно всички общини в страната, като някои общини дори са проверявани по два пъти в годината. Стараем се комплексно върху дейността им не само в тази, която конкретно издаваме индивидуалните административни актове по ЗУТ.
Също така се хвърлят много големи усилия и мисля, че това дава най-добрите резултати за стриктното изпълнение на задълженията на ДНСК за служебни проверки върху издадените строителни книжа, което ни е задължение по чл. 156 по ЗУТ. Стараем се да не пропускаме нито едно разрешение за строеж, което да не е проверено. Разбира се не мога да твърдя, че на сто процента се справяме, но в голяма степен успяваме да проверим всички строителни книжа. А тук за пълна яснота искам да обърна внимание, че все пак подробните устройствени планове, градоустройствените проблеми са извън контролните функции на ДНСК. Голяма част от проблемите, които се създадоха и със свлачищата и със застрояването върху дюните е въпрос на градоустройствени планове, които подлежат на пряк съдебен контрол. И тук ДНСК не може да има някакъв много голям ефект от контролните функции. Това, което максимално можем да проверим е дали строителните книжа отговарят на предвижданията на подробните устройствени планове.
За пълна коректност е важно да се знае, че голяма част от проблемите със застрояването по Черноморското крайбрежие са въз основа на подробни устройствени планове, които са влезли в сила още преди 2008 година преди влизане в сила на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, като тяхното действие все пак не може да не даде някакви негативни последствия. Така че все пак трябва да има и разбирането, че възможностите на ДНСК до голяма степен са ограничени по отношение на предвиденото застрояване. Както и по отношение на комплексните проекти за инвестиционна инициатива, към които прибягват някои кметове и разбира се с пълно право, тъй като законът им го дава, да процедират едновременно подробните устройствени планове и издаването на строителните книжа. Тук цялата комплексна инициатива, комплексен проект не подлежи на административен контрол от ДНСК на пряк съдебен контрол.
В заключение ще кажа, че смятам, че ефективността от действията на ДНСК значително би се повишила, ако предложеното сега изменение на Закона за устройство на територията бъде прието в този вид, а именно да се върне двуинстанционния съдебен контрол на индивидуалните административни актове, които се издават от ДНСК, тъй като в момента имаме наистина примери за доста противоречива съдебна практика, която в голяма степен намалява ефекта от действията на ДНСК. Така че аз смятам, че връщането на възможността за обжалване на решенията на административните съдилища пред Върховен административен съд също ще се отрази положително върху ефекта от работата на дирекцията.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Гечева.
Госпожа Павлова, относно въпроса за АМ „Хемус“, какво се случва с процедурите? Имаше проблеми с жалби и т.н. Иначе по ремонтите съм наясно.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Само да потвърдя, довършваме ремонта на Бебреш, започнахме ремонта на Елешница на виадукта, както и на 32-33 километър също има малки съоръжения, които трябва да ремонтираме, защото те са в същото състояние, каквото видяхме и на Елешница – дупките, които предизвикаха интерес.
Довършваме строителството и от другата страна – по-далечните. Днес и на Министерския съвет бяха отпуснати 10 милиона, за да извършваме междинно плащанията за довършването на пътния възел на Белокопитово – Каспичан. Включително големият пътен възел там и се надявам, че до активния сезон 15 юли, както имаме ангажимент ще можем да пуснем и този участък.
Паралелно с това, знаете вече вървят тръжните процедури и през месец юни предстои вече да приключим тръжната процедура, да отворим финансовите оферти и да изберем изпълнители. Тук държа да отбележа, че това са проекти на инженеринг, по които, ако няма обжалване, дори и да има, това, което трябва да направим е допроектиране на съответно двата участъка, двата лота – тези 60 километра, които ни предстоят до разклона Плевен – Ловеч. Паралелно с този процес НК „Стратегически проекти“ в момента работи по парцеларните планове и подготовката за отчуждаване на терените, тъй като това също ще отнеме един доста сериозен етап от време. Ако започнат отчужденията през лятото те отнемат средно около 6 месеца, ако няма дълги съдебни дела. Практиката показва, че има такива, но ние се надяваме, че все пак в рамките до лятото на следващата година ще приключим с отчужденията, с проектиранията, за да имаме възможност да издадем разрешенията за строеж. Паралелно с това се прави ОВОС.
Така че реално строителство можем да очакваме, като реални строителни дейности лятото на 2016 година при успешно проведени и отчуждителни процедури, да няма дълга съдебна фаза и съответно приключване на другите процедури. Паралелно с това имаме възложено идейното проектиране и вече на участъка Плевен – Ловеч до Търново и съответно работим по Търново – Шумен. А за целия участък, ние понеже правим единна оценка за въздействието върху околната среда, в момента работят екипите по цялостната оценка и цялостния ОВОС.
Това е в общи линии, както го виждаме. Така че за тези два лота сме осигурени. За следващите лотове, който е от участъка Плевен – Ловеч до Белокопитово ние сме го представили като част от пакета мерки и в Плана „Юнкер“, за да можем да търсим всякакъв вид финансиране, включително ако трябва и чрез Европейската инвестиционна банка чрез заемни средства. Но трябва да търсим финансиране, за да не отлагаме. Важно е да започнем сега първите 60 километра, за които имаме проектна готовност и почти избран изпълнител.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо министър.
Мисля, че успешно приключихме с един двоен блиц за 2 часа, което е доста добър ритъм.
Благодаря на госпожа Павлова, на заместник-министър Аспарухов, на госпожа Гечева, на господин Лазаров, на целия екип.
Хубава вечер ви желая!

(Заседанието завърши в 17.00 часа.)




СТЕНОГРАФ:

Кр. Николова


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:


(брой знаци 92 119) /Найден Зеленогорски/