1. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 554-01-90, вн. от Мая Манолова и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, вн. от Омбудсмана на Република България.
3. Представяне и обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 502-00-32, вн. от Министерски съвет.

---

Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л
№ 13


(Заседанието на комисията започна в 16.10 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство местно самоуправление.)


ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добър ден!
Гости на днешното наше заседание са господин Константин Пенчев – Омбудсман на Република България, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Иван Аспарухов, колеги от техните екипи.
Първо, бих искал да предложа да гласуваме дневния ред. Предложението ми е да отпадне първа точка - представяне и обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 554-01-90, вн. от Мая Манолова и група народни представители във връзка с това, че „Реформаторският блок“ и „Патриотичният фронт“ внесоха още един законопроект по отношение на промени в Закона за гражданската регистрация. Предложението ми е на следващото заседание да ги гледаме заедно. Така че бих предложил да гласуваме дневният ред по следния начин:

1. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, вн. от Омбудсмана на Република България.
2. Представяне и обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 502-00-32, вн. от Министерски съвет.

Който е съгласен с така предложения дневен ред от колегите, моля да гласува!
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред.

1. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, вн. от Омбудсмана на Република България

Давам думата на Обмудсмана на Република България господин Константин Пенчев и на неговите колеги за въвеждащо експозе.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, гости, на вашето внимание е доклада за дейността на Омбудсмана през 2014 година.
През тази година постъпленията от жаби бяха същите. Броят на лицата, на които Омудсманът оказа помощ, те са различни от жалбоподателите, по-голям е броят им, разбира се - към 10 хиляди души.
Ще ви спра вниманието на някои проблеми във връзка с предмета на дейност на вашата комисия – териториалното устройство, местната администрация. Голяма част от жалбите в тази насока са също незаконното строителство, било срещу бездействието на органите по контрол, било срещу действията на тези органи в зависимост от кой от коя страна е.
Основният проблем, който стои на вниманието на Омбудсмана това е разрушаването на незаконни постройки и то главно, ако тези постройки са жилища. Знаете, че Законът за устройство на територията, за разлика от предишните устройствени закони създаде една безалтернативност, както за административните органи, така и за съда, когато има незаконно строителство то трябва да бъде съборено.
Целта на законодателя беше ясна – да няма повече изключения, да няма повече амнистия, но както винаги животът е по-богат от закона и лично аз в моята практика констатирам десетки случаи на несправедливост за законосъобразни решения, защото казвам, че няма алтернатива, но несправедливи. И съм си позволявал и през миналата година да пиша писма до шефа на ДНСК с молба, въпреки че има влязла в сила заповед и че има съдебни решения, потвърждаващи тази заповед, да се погледне човешки на въпроса. Защо? Защото има много случаи, в които не става дума за роми, ромите са отделна глава, става дума за единични случаи, не за цели квартали, гета, когато по една или друга причина са построени жилища без надлежни книжа, което ги прави веднага незаконни и действително това са единствени жилища, хората са бедни и ако се изпълни тази заповед остават без жилище.
Такива случаи са десетки и моята препоръка е в този доклад, както в миналогодишния и по-миналогодишния, че според мен трябва да се промени Закона за устройство на територията, но не с последваща амнистия, каквато беше в минало Народно събрание, тоест – пак да увеличим датата на търпимост, това няма да реши въпроса. Просто трябва да се приложи, помоему, принципът на чл. 6 на АПК за пропорционалност. Трябва да имаме доверие на администрацията, респективно после на съда във всеки конкретен случай да преценява дали наистина трябва да се върви към разрушаване или не, защото всеки случай е индивидуален и няма как ние, изхождайки може би от някаква презумпция, че администрацията е корумпирана и на съда нямаме доверие да не й дадем никаква възможност те да преценяват. Трябва да може да се прецени, защото пак ви казвам – животът е много по-богат, отколкото законовите хипотези и наистина се получават на моменти много несправедливи случаи.
Освен това, когато става дума за ромските гета, понеже това е актуална тема сега с Гърмен, имаме призиви веднага още утре да бъдат съборени. Нека да напомня, че всеки административен акт подлежи на обжалване пред съда. Освен това, че когато едни незаконни постройки са търпени в продължение на десетилетия вече не е въпрос за приложение на закона, а вече става хуманитарен проблем. Става проблем вече за бедстваща група. Не само, че има такива решения в съда в Страсбург по отношение на Баталова воденица, но наистина тук отново въпросът, който аз констатирам ежедневно е, че има бездействие на контролните органи. Ако те реагират навреме в момента на появата на незаконния строеж то няма да има никакви проблеми. Когато аз си построя къща и в тази къща отгледам децата си, внуците, и вие да ми кажете, че е незаконна, трябва да бъде съборена, тук вече става въпрос за хуманитарен проблем и там вече трябва наистина да се спазва и европейското право и да се намери начин тези хора да бъдат по някакъв начин устроени, да няма хора на улицата бездомни. Така че това основният проблем. За това, че бездействат контролните органи доказателство са и случаите на събаряне на незаконни постройки. Аз не знам случай да има заповед за събаряне поради това, че съответният контролен орган е констатирал незаконно строителство. Винаги производството се инициира по жалба на съседа. Тоест, само там, когато бъдат сезирани конкретно органите те реагират, иначе не, което поначало не говори добре за администрацията.
Друг въпрос, за който бяхме сезирани, специално по отношение на Варна, това е въпросът за техническите паспорти на строежите. Срокът изтичаше в края на миналата година – 31 декември 2014 година, но наредбата изисква да има разяснителна дейност. Сега отново беше продължен срокът до края на тази година. Тук е вече задължение на общините всяка конкретна община да разясни на хората за какво става дума, какви са техните задължения и какво произтича от тях, защото в един момент пак почваме да се изненадваме и става проблем.
Имахме доста жалби по отношение на Северната тангента за отчужденията за несправедливо обезщетение. Дори ние писахме тогава на министъра на регионалното развитие, той самият с писмо призна, че има различен подход, мярка в оценката на имоти, които се намират горе-долу в едни и същи зони, само че в отделни квартали на София и по една или друга причина някои се оценяват като земеделски земи, други като урбанизирани и обезщетенията са доста различни и доста несправедливи. Даже по искане на засегнати граждани, понеже констатирахме доста противоречива съдебна практика в оценяването на тези имоти, отправих, съгласно моите законови правомощия искане от Върховния административен съд да се произнесе с тълкувателно решение по този въпрос.
Бих искал да се спра и на проблемите, които ни поставя регистрацията на гражданите. Знаете, че Законът за гражданската регистрация беше изменят няколко пъти правилно, но имам чувството, че все се може да се намери верният баланс. Първо, продължават жалбите на граждани, на чиито адрес има регистрирани лица, без те да знаят защо. Защото макар законът да беше изменен и да имаше един доста строг ред, вече въведен за регистрация, на постоянен или по настоящ адрес законът не предвиди изчистване на регистрацията. Дойде една жена при мен в приемната и каза, че преди няколко години се е регистрирал човек на нейния адрес, който не го познава даже и изненадата е била, че този човек си е изгубил личната карта и си е извадил нова карта и отново като постоянен адрес се сочи нейното жилище, с което той няма нищо общо. Тоест, органите на МВР и на общината, макар да са били информирани, че има неправилно регистриран човек, те са му издали новата карта без всякакви проблеми. Тоест, тук трябва да се помисли да има възможност собственикът на даден имот да може да изчисти адресната регистрация в този имот на хора, които нямат нищо общо с него.
Другият проблем пък е деца, които напускат домове за сираци и които са вече пълнолетни те нямат адрес, пари за жилище под наем или пък взимат под наем, но собственикът не желае да регистрира този договор по ясни съображения да не плаща данъци, тези хора без постоянен адрес не могат да си извадят личен документ и се получава така, че ние създаваме проблем на тези хора да нарушават закона, който ги задължава да си извадят лични документи затова, че не може да ги извади, защото нямат постоянен адрес.
Същият проблем беше с ромски семейства, които нямат акт за собственост, те живеят от години в дадени постройки без акт за собственост и те са регистрирани на този адрес, но не могат да регистрират децата си, защото видите ли те нямат документ за собственост. Очевидно трябва да се намерят някакви възможности да се решат и тези случаи.
Тук вече идва и въпросът за т.нар. изборен туризъм. Знаете по-добре от мен какви са проблемите. Моето лично мнение е, че всеки един закон може да бъде приложен така, че да не бъде заобикалян и аз съм убеден, че когато в една община един човек с едностайно жилище заяви 30 човека примерно да бъдат регистрирани на неговия адрес аз мисля, че лично аз бих отказал такава регистрация, независимо, че законът изрично не предвижда това, защото очевидно законът се заобикаля. Но това вече е друга тема, която вие, предполагам, че с тези законови промени, за които сами казахте, ще бъдат решени тези въпроси.
По въпроса за местното самоуправление, понеже това е комисия за местно самоуправление. Една повсеместна слабост на местните власти на общините е, че кметовете си позволяват да отказват, било със заповед, било с наредба на общинския съвет, било с устна заповед извършване на административни услуги на лица, които не си плащат данъците. Това много пъти съм го повтарял, че няма такава възможност, това е беззаконие, всеки трябва да си плаща данъците, който не ги плаща – има начин да му бъдат събрани принудително. Но ние не можем да откажем на хората. Пак ще припомня емблематичният случай с Хасково, когато едно дете стоя десет месеца без акт за раждане, понеже баща му дължал данък върху колата си. Тук, помоему, това трябва да се каже.
Имаше един друг проблем, който миналата година ни занима и писахме до министъра на транспорта, съгласно чл. 99 от Закона за движение по пътищата лица с над 90% инвалидност имат право да получат карта за паркиране на специалните места, които са предвидени за инвалиди, която карта важи не само за населеното място, тя важи за цяла България и за Европейския съюз. Кметовете са тези, които трябва да издават тези универсални документи. Беше огромно учудването ми, когато констатирах, че в няколко общини са си позволили кметовете, респективно общинските съвети, да въвеждат допълнителни условия за такъв документ. Законът казва колко инвалидност и нищо повече. Тоест, те не само лишават жителите на тяхната община от правото те да паркират на съответните места в тяхната община, но ги лишават от правото да паркират в Европа, когато пътуват, ни и право да паркират и на друго място в България, което за мен е едно абсолютно недопустимо ограничаване правата на хората, това че аз съм имал нещастието да бъда в дадена община, в която има някакви допълнителни изисквания, не могат да ме лишават от правото, което законът ми дава. Така че там също имах някакви препоръки, ако трябва централизирано да се издават тези документи, да има някаква наредба, която да задължава всички общини да ги издават без право на преценка, защото такава няма.
За такса смет едно изречение. Ако действително такса смет, знаете, че законът е променен, не може вече да бъде определяна, поне за сега на основание на данъчната оценка на имотите, но ако приемем критерият да бъде приемана на основание на площта на апартамента това с извинение не е по врат, а по шия, това е същото. Също толкова несправедливо и толкова ирационално. Надявам се да няма такова предложение и такава методика, а да бъде някой от другите варианти – по брой на хората или по ползването на ток, парно и т.н., но не по площта на апартаментите, защото това е абсолютно нерационално и пак толкова несправедливо, колкото и по данъчна оценка.
Благодаря. Ако имате въпроси, съм готов да отговарям.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря, господин Пенчев.
Колеги, въпроси, изказвания, предложения?
Аз наистина много благодаря, че лично господин Пенчев дойде, заедно с неговите колеги Росица Тоткова – главен секретар и Роза Георгиева – началник на кабинета.
Ще си позволя да кажа няколко думи. Както чухме от господин Пенчев, оказва се, че огромната част от всички жалби и проблеми на хората са свързани с материя, която е в полезрението на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Наистина бих се надявал, че през тази година на законодателство ще направим така, че ще намалим, доколкото е възможно жалбите, специално по отношение на нашия обект. В момента говорим за промени в Закона за гражданската регистрация. Четох доста неща, свързани с такса смета. Оказа се, че плащането на такса смет е един от най-значимите проблеми в България, който не можем да решим вече четвърт век. Аз не знам колкото време трябва да мине, за да съумеем да намерим едно точно, балансирано, експертно и смислено решение, което да реши този драматичен за хората проблем. Имаше възможност общините да вземат решение, да създадат свой механизъм, но според мен това не е доброто решение. Доброто решение според мен е да се направи промяна в съответния закон, да се стъпи на база експертно, а и не само експертно мнение, а и да се проучи, а той вече е проучван неколкократно опитът на утвърдените демокрации и страни с балансирано и силно местно самоуправление и да намерим едно смислено решение, което по никакъв начин да не продължава да ощетява гражданите.
Възможно е да се направи и комплекс от критерии, да не бъде само един критерият. Всички тук сме хора с опит в местното самоуправление, вероятно можем да предложим доста идеи и може би си заслужава да направим и една кръгла маса с участието и на комисията и на Омбудсмана и на колеги от общините, от Министерство на финансите, от Министерство на околната среда и водите, за да се намери най-после едно смислено и балансирано решение, което да се предложи на българския парламент и на правителството и да изчистим този проблем. Много често се задава този въпрос, както и всички теми, за които вие говорихте и които са станали обект на Вашия доклад. Аз изпитвам искрено уважение към това, което правите и Вие и Вашия екип и много се притеснявам от това, че така е разписан законът, че общините не могат да си изберат омбудсмани в огромната част от българските общини, включително и в плевенската, в която направихме три безуспешни опита. Тоест, можем да помислим в парламента да облекчим малко условията по избор на омбудсмани от общинския съвет – общински омбудсмани, за да гарантираме, че всяка община ще има своя омбудсман, което ще намали до голяма степен и натиска върху Вас, тъй като една значителна част от проблемите ще си останат на местно, на локално ниво. Наистина това е едно предизвикателство и към колегите и към нашите експерти да мислим и за такса смет и за законодателство по отношение на общински омбудсмани. Другата седмица вероятно ще разглеждаме промени в Закона за гражданската регистрация. Оказва се, че една значителна част от проблемите, които някак си ни „изненадват“ са все вследствие на неспазване на законодателството или на закони, които позволяват да бъдат коментирани и тълкувани, което е една практика силно тревожна, да не говорим, че по определени казуси понякога и най-висшите съдилища дават абсолютно разнородни решения с окончателна сила.
Заслужава си наистина много внимателно да се мисли. В този смисъл аз намирам, че това, че Вие сте тук и Вашият доклад, с който ще се запознаем подробно и ние в комисията и колегите в парламента е наистина една моментна оценка и снимка на ситуацията на точно тези проблеми, които най-масово тревожат и тормозят хората. Тези, които изговорихме – битовата престъпност, проблемите с топлофикация, оператори и т.н.
Колеги, заповядайте за въпроси, предложения, теми, които смятате, че са важни на база на доклада. Не виждам.
Искате ли нещо да добавите господин Пенчев?
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря.
Освен да кажа, че за такса смет аз бях организирал кръгла маса в началото на мандата с всичките тези представители, имаше даже инициатива тогавашното Министерство на околната среда и водите да изработи методика, но така си остана, като пожелание само.
Що се отнася за местните омбудсмани, аз изцяло споделям Вашето становище. Законът помоему трябва да се направи първо да бъде, може би задължителен изборът и да бъде нещо огледално, като омбудсмана, тоест, по предложение на общински съветници, може би с тайно гласуване, защото сега две трети явно гласуване при тези малки населени места прави на моменти невъзможен избора, а те са много полезни. Може би поне да бъде задължително не на всяка община, защото има и много малки, поне на областите. Да се помисли по този въпрос, защото те бяха регламентирани преди Закона за омбудсмана, беше първият опит да има омбудсмани. А те са полезни, аз съм се убедил. Те са полезни с тези доставчици на обществени услуги на място, те по телефона се разбират, помагат на хората, могат оперативно да свършат много работа. Там, където вече не могат, липсва им независимост, могат да се обърнат към мен. Но биха могли и са много полезни, като буфер между гражданите и между общинските власти. Те са в интерес и на кметовете, но кметовете това не могат да го разберат.
Така че наистина би могло. И тези колеги, които все още са останали – местни омбудсмани, все ми казват да се направи нещо, да се смени закона, да стане по-възможен изборът.
Ако имате нужда, аз съм готов да съдействам всякак и за такса смет и за тези омбудсмани, защото имам познания вече по този проблем доста сериозни.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Пенчев, господин заместник-министър, аз успях да погледна отчета по диагонал и благодаря на господин Пенчев, че преди всичко се фокусира към работата на нашата комисия. Мисля, че този доклад всеки трябва да го види и от законодателната и от изпълнителната и от местната власт. Там излизат болежките или пък в омагьосания кръг проблеми.
Присъединявам се към това, което председателят сподели, нашите експерти, пък и ние самите, много внимателен почит да направим на проблемите, по които ние можем да направим законова регулация и действително да инициираме предложения, защото аз също съм изпращала при вас хора, като човек, който може да им отвори някъде врата, защото има житейски опит, прав сте, има такива неща, че влизаш в омагьосан кръг и няма закон или врата, която да ти се отвори, ако няма авторитетна личност.
Затова с уважение към дейността, която сте извършили, към това, че сте ни я предложили надлежно в онзи във вариант и Вие като правник, да я погледнем през призмата как може да се работи и да се променят нещата, иначе ще си остане затворен проблемът, догодина пак ще ги възпроизведете, ако не се пипнат тези въпроси. Добро е предложението на председателя, към което се присъединявам да направим един дебат и с общините, за да може и ние да им препоръчаме някои неща, за които вие сте направили тук Вашия възглед как те пречат или как не решават определени въпроси.
В контекста на това, което сега се случва в страната, като бедност, като социална проблематика, като интеграция, в страната има много неща, които са неотложни. Затова Ви благодаря. Мисля, че всеки разумен човек, който си извади доклада и го прегледа може да намери място, поле и за законодателна инициатива, изпълнителната власт за тяхна лична ангажираност.
Аз лично ще подкрепя отчета на Омбудсмана.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател.
Господин Пенчев, ние не разглеждаме за пръв път Вашите доклади. Какво ми прави впечатление във всички Ваши доклади, ако погледнем откакто има институцията Омбудсман? Като че ли всички проблеми са идентични, едни , същи. Направих си труда да погледна, след толкова години, какво успяхме като законодатели да помогнем да намалим хората, които по-малко да отидат при Вас. Или успяхме ли нещо в законодателната сфера да променим?
Господин Пенчев, ние се познаваме с Вас, ще бъда много директен. Е, не можахме нищо да променим. Нито от гледна точка на „Топлофикация“, всичко това, което се случва, нито пък от гледна точка на това да дадем възможност на онези хора, които дълги години, както Вие преди малко казахте живеят в тези жилища, които по една или друга причина всеки един от нас носи определена отговорност, не казвам за вина. Защото има определени институции, в които хората са назначени там, за виновни, Вие не сте от тези. Вие сте за сега от тези, които търсите някакъв изход. Или Вие сте като онзи кмет, който казва – аз съм онзи стълб насред селото, където всички крастави магарета идват и се чешат там.
Но моята молба е към Вас, разбира се и към колежката Росица Тоткова, която дълго време беше в Народното събрание, както и Вие, защо не седнете да предложите някои законодателни инициативи вие към който и да е към нас. Аз няма да се разсърдя, ако предложите на господин Зеленогорски, защото и той беше едни-два мандата в Народното събрание. Аз няма да кажа колко време съм бил. И така да ни помогнете от Ваша гледна точка, какво можем да променим в тези закони и ще видите тогава, ще имате възможността да обърнете ножа към Вас. И съм убеден, че няма да има народен представител, който няма да се съгласи с това, което Вие ще предложите.
Дано да намерим изход от всичко това, защото това, което се случва в момента с тези напрежения в Стара Загора, сигурно очаквате всички да говоря за Гърмен, не, за там нищо няма да кажа. Но в Стара Загора това, което се случва аз от една страна приветствах кмета, че се опитва да наложи ред, но от друга гледна точка той наложи онова, което Вие преди малко казахте, че хуманитарната криза, която се случва там е също неприемливо.
За следващия доклад, ако пак съм народен представител, дано тогава вече да намалим страниците с разрешение проблеми.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Колеги, който е „За“ това да подкрепим отчета на Омбудсмана на Република България да бъде внесен в парламента с подкрепя, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 15; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Благодаря, господин Пенчев, госпожа Тоткова, колеги!
Приятна работа оттук насетне. Наистина ще се надяваме на вашите идеи.
Преминаваме към втора точка от дневния ред.


3. Представяне и обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 502-00-32, вн. от Министерски съвет.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: От Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет тук са госпожа Ахавни Топакбашян – държавен експерт в секретариата. Даниела Николова – държавен експерт в секретариата. Никола Петков – главен експерт в секретариата и колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, които също са ангажирани с темата – Нина Симеонова – началник отдел ГРАО в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Татяна Ангелчева – главен експерт в главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Тук е и заместник-министър Иван Аспухов, който още в началото представих.
Заповядайте.
АХАВНИ ТОПАКБАШЯН: Добър ден!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в съответствие с решението на Народното събрание от 1 март 2012 година за приемане на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите Министерският съвет прие със свое Решение № 301 настоящият административен мониторингов доклад и го внесе в Народното събрание.
Настоящият доклад отчита напредъка по изпълнение на плана за действие по националната стратегия за 2014 година. Той е изработен и обобщен от секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, който е административното звено, което изпълнява и функциите на национална контактна точка по изпълнение на Стратегията за интеграция на ромите.
Докладът е изработен изцяло въз основа на подадените отчети за извършена дейност на отговорните институции. Това са министерства и агенции по отделните приоритети. Във връзка с това помолихме и благодарим за това, че заместник-министър Аспарухов и колежката Татяна Ангелчева от Министерство на регионалното развитие и благоустройството са тук. Министерството е отговорна институция по приоритет жилищни условия.
През отчетната година продължи изпълнението на редица мерки, финансирани от държавния бюджет, както и на проекти, финансирани със средства от европейските фондове и други програми. Всички сме убедени и виждаме, че интеграцията на ромите е дългосрочна политика, която обаче не е самоцелна, тя е част от политиката за борба с бедността и социалното изключване и резултатите от нейното успешно случване са в полза на цялото общество и това проличава и от усилията, които са положени, както на централно, така и на местно ниво. За съжаление има и несвършени задачи, които също са посочени в доклада.
2014 година беше своего рода година на равносметка, защото тогава приключи изпълнението на първия етап от Плана за действие по Националната ромска стратегия, както и изпълнението на общинските планове за действие за интеграция на ромите. Въз основа на получените резултати и на актуализирани анализи на ситуацията по места започна подготовката и изготвянето на общински планове за действие за периода до 2017 година. Това, което можем да отчетем е, че към момента близо две трети от общините подготвят такива планове и една много голяма част от тях вече дори имат приети общински планове. Хубавото е, че така, както националната стратегия се прие от Народното събрание и даде политическа воля за нейното осъществяване, така и общинските планове се приемат от общинските съвети.
Опитът, натрупан до момента от изпълнението на мерките за интеграция на ромите показва, че е необходим комплексен и интегриран подход, добра координация, финансиране, както от националния бюджет, така и допълване с финансиране от фондовете на Европейския съюз.
2014 година беше важна година от гледна точка и на това, че в сключеното Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 година изрично е посочено, че европейските Структурни и инвестиционни фондове ще подкрепят реализацията на областните стратегии и на общинските планове за действия за интегриране на ромите в изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите. Подкрепата ще бъде предоставена основно чрез финансиране на интегрирани проекти с бенефициенти общините, както и други заинтересовани страни.
В две от одобрените оперативни програми за настоящия програмен период - Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Оперативна програма „Наука и образование“ за интелигентен растеж има обособени специални инвестиционни приоритети, които се наричат социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности, като ромите, като по тези приоритети ще се инвестира, прилагайки от една страна териториалният подход. Тоест, средства ще се насочват към лица, които населяват територии, в които е налице концентрация на даден вид проблеми, които пък създават риск от изпадане в бедност и социално изключване. От друга страна ще се прилага интегриран подход. Тоест, стремежът ще бъде да се прилага пакет от мерки, не само да речем в областта на образованието, а съчетан с мерки в областта на заетостта, на жилищното настаняване и т.н. Знаете, че такъв интегриран подход за първи път пилотно се приложи през миналия програмен период чрез съчетаване на мерки по Оперативна програма „Регионално развитие“ за подобряване на жилищните условия и съчетани с мерки по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за осигуряване на т.нар. меки мерки или на заетост, образование, социални и здравни услуги на тези хора, които ще се възползват от подобрените жилищни условия.
Мога да дам пример за това, че вече се обръща наистина подобаващо внимание на националната стратегия и на общинските планове за действие, защото те са много важни. Вчера се състоя заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, където в критериите към бенефициенти, които ще кандидатстват по операции за интеграция на деца и ученици от етническите малцинства наличието на общински план за интегриране на ромите е едно задължително условие.
По отношение на Оперативна програма „Регионално развитие“ са осигурени средства, които ще подпомогнат интеграцията на маргинализираните групи. Важен елемент за осъществяване на интеграционната политика е работата в посока преодоляване на негативните стереотипи. Това е важна насока и това може да стане с участието на цялата общественост, включване на целевите групи в процесите на формиране и изпълнение на национални и местни политики, инициативи за популяризиране на културната идентичност на етническите общности и други.
В заключение, политиката за равноправно интегриране на ромите е хоризонтална политика и основните фактори, които могат да се изведат за успеха на тази политика са политическа воля, наличие на административен капацитет, наличие на позитивно отношение и преодоляване на предразсъдъци от страна на всички участници в процеса, ясен механизъм за изпълнение, стратегически подход при разработване на интервенциите, добро партньорство с местните власти, с гражданското общество, както и добро наблюдение и оценка на резултатите, за да се постигне желания ефект.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Бих искал да допълня и присъствието на госпожа Татяна Ангелчева – главен експерт в Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ в Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Заповядайте, госпожо Ангелчева.
ТАТЯНА АНГЕЛЧЕВА: Министерство на регионалното развитие и благоустройството и по-специално Оперативна програма „Регионално развитие“ изпълнява една пилотна схема, която е в помощ на хора в уязвимо положение и роми включително. Тази схема е пилотна, тъй като комбинира два фонда – Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд и е пилона, защото изисква нужда от по-голяма координация между тези два фонда, тъй като пилотните общини Видин, Дупница, Девня, който приключи физически и вече е готов и Варна изпълняват два паралелни проекта – единият за изграждане на инфраструктура за социални жилища, а другият – Проект по Европейския социален фонд осигурява на хората, които се настаняват в тези социални жилища възможност за намиране на работа, за образование на децата, за социална интеграция. Тоест, хората не просто се настаняват в тези жилища, а за тях се полагат и допълнително усилия те наистина да се интегрират в обществото.
За момента има само един приключил пилотен проект в Девня. Тепърва ще се виждат какви са ползите, какви са предизвикателствата пред изпълнението на тези проекти.
В настоящият програмен период ще продължи и тази практика с подпомагане на общините за изпълнение на проекти, които са за изграждане на социални жилища. Тези усилия ще продължат и в новия програмен период.
Ако имате някакви допълнителни въпроси, съм на разположение.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Аспарухов.
ИВАН АСПАРУХОВ: В крайна сметка може би ще стъпя на думите на господин Аталай, защото всички опити да ги решим отдолу нагоре стигат до корекции. Споделих съвсем откровено, че ако сега зададем въпроса на тази част на ромите, дали проблемът им е жилищен, сигурно няма да е сложен на първо място. Поради дълго наслагване този етнос не е бил прикрепян към ъгломерации. Опит имаме от предприсъединителния период, когато са правени целеви жилища и той е неуспешен, може да покажем на много места. В такъв смисъл може би комбинираните усилия, които се правят едновременно за осигуряване на целия социален пакет, на жилище, на работа и т.н. е по-добрият вариант и трябва да отидем към комплексно решаване, иначе не се отива само в чиста инфраструктура.
Още едно нещо ще споделя. Един пресен проблем от сутринта, с който се занимавахме. Става въпрос за хората, които са придобили статут на бежанец, не говорим за емигранти. Проблемът е същият, защото не съществуват никъде в нито един документ. Слава Богу поне по общините имаме стратегии за решаване проблемите на ромите, но изведнъж се появява нов проблем, всеки пита в тази държава няма ли жилища за тези хора. Но именно, ако е поставен както трябва, тук сте хора с опит и знаете, че няма нерешен проблем, ако е поставен. В нито един документ надолу разписан не съществува тази категория. И когато ние не сме решили вътрешния си миграционен проблем ние не можем да интегрираме вътрешната си част на държавата.
Ще ни бъде по-трудно да решаваме и другият проблем, според мен, защото отивайки само в едната му част, само в инфраструктурата му не знам дали ще успеем да осигурим устойчивост. Да, ние трябва да го решим, защото както приеха в другата програма, ние няма начин да не го сложим във всички мерки, които ще се приемат в инфраструктурите, особено в първа ос на „Региони в растеж“ за големите и по-малките градове – там, където е възможно, социална инфраструктура, задължително ще има условия да решаваме проблемите на ромите. Това ще бъде елемент от изискванията за оценка на проектите. Трябва да бъде засегнат по някакъв начин, каква част ще се решава в този район на държавата или в този град.
Ако има допълнителни въпроси, ще отговорим на тях.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин заместник-министър.
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Прегледах административния и мониторингов доклад и като си зададох въпроса що е мониторинг – наблюдение, останах с впечатление, че тук сте ни дали само наблюдението. Анализ и оценка липсва. Министерският съвет си е приел наблюдението, анализът, оценка и целите, които си поставяме за 2015 година на мен ми липсват. Веднага ще задам въпросите. Видях, че са възложили на вицепремиера Калфин да го внесе в парламента, а вас са ви упълномощили днес да се притеснявате тук при нас.
На стр. 9 записвате: „груповият нетен коефициент за записване в образователната система“ и това ако е вярно, че 2013-2014 година са обхванати от ромската общност 83% в предучилищно, в начално образование 95%, в средно образование 83% трябва да дойдете на господин Местан да го обясните. Всеки ден в парламента той пита за детските градини за ромите. Тук съответно е записано колко са сформираните групи – 149 са били учениците в 2012-2013 година, 177 – 2014 година, 2015 година – 185, тоест – растеж.
По-нататък ще се спра на броя на неграмотните. Дава се за българите 0,5%, 4,7% за етническата турска група, при ромската – 11,8%. Обаче какво казва анализът и какво казва оценката за това действие и по-нататък какво правим? Изпълняваме една пътна карта, да – безспорно на стратегията 2012-2020 година. Оттам отивам на жилищата. Ще си го спестя, защото тук и Стара Загора и Гърмен и където и да отидем, дали сте Видин, други. Но реално проблемът е огромен, той не е инвентаризиран може би още в самото създаване на стратегията, като проблем инвентаризиран и като решение.
Ще отида на нещо, което не знам как се е чувствал министърът на здравеопазването, когато е приемал и гласувал за стратегията, на стр. 20 по отношение на туберкулозата. Имаме една статистика, в която 22 хиляди индивидуални са прегледани, 9 хиляди са били за изследване в риск, 1 800 са получили медицински преглед, 55 - активна туберкулоза, 168 - латентна туберкулоза, начална, активна туберкулоза, на всички е предложено безплатно лечение, 1 187 са във висок риск, изследвани от Глобалния фонд, и 27 922 контакти с клиенти, предоставяне на услуги и т.н.
Задавам си въпроса тук диспансери няма, на път е пловдивската общинска болница или да се прелее или да се отлее, не е ясно, какво са решили министърът и Партия „ГЕРБ“, като са дискутирали, защото общинска и държавна не се слива и разлива, едното е социално заболяване, другото е по пътеки и идваме до една централна болница тук в София, как ги лекуваме ромите – докарваме ги до София ли за туберкулоза? Какво правим.
РЕПЛИКИ: Има във Враца, във Видин.
ДОРА ЯНКОВА: Не знам. По всички направления може да се направи такъв дебат. Аз смятам, че ако ние водим дискусията по основните проблеми, сега особено в звученето на Гърмен е изключително актуално, докладът може би не беше редно сега да го давате и ако го вкарате в зала ще бъде още по-тежка дискусията. Въпросът е, че ние си маркираме и си отчитаме европейските пари. Тупкаме си топката, проблемите си стоят. Поне да имаме цели от тук до тук, в една област решихме, във втора област, за тези осем години какво ще постигнем и ако така си ги инвентаризираме нищо няма да постигнем. Повечето неща да се прехвърлят към общините, общините са огромни проблеми и ако те нямат допълнителен ресурс, защото от общността малко пари идват от данъци, ако нямат допълнителен ресурс и ако няма центрирана държавна политика, като цяло, с местни, с държавна и с европейски пари в едно, няма да постигнем нищо.
Аз лично ще се въздържа по-нататък да ви поставям в неудобно положение, защото вие, като съвет координирате дейностите и тук не можете да ни отговорите на тези въпроси. Трябва ние в парламента да си отговорим какво реално правим и как го правим, като политика, защото ако този доклад така си го изчетем означава, че сме си решили всички проблеми. Един човек, ако го чете от друга държава ще го види и ще каже – браво на България. Ако не ги замитаме проблемите, те са огромни, като проблеми и поради тази причина няма да ви питам повече и няма да ви поставям в неудобно положение. Извинявайте, но….
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря на госпожа Янкова.
Госпожа Коцева има думата.
ИРЕНА КОЦЕВА: Добър ден и от мен!
Ще се включа не за да отправя към вас въпроси, а просто бях провокирана от госпожа Янкова, някак си не приемам този императивен менторски тон, още повече, че този доклад го има и един доклад върви из Европейския съюз. Какво са направили тези служители не е толкова важно, важното е, че години наред тази общност беше използвана изключително некоректно и държана там някъде в ъгъла, за да я използвате евентуално октомври месец или на следващия май или когато и да било.
По повод образованието или първите страници, в които винаги говорим, че за ромите трябва да има образование, здравеопазване, жилища и т.н., миналата година по време на вашето управление в Министерство на образованието и науката започна едно изключително сериозно дело за това, че ваш служител искаше тогава да бъде направена статистика, в това число и роми, и винаги ми е било интересно, тъй като аз също съм директор на училище, как точно ще ги определим тези роми? Как, на окомер или по някакъв белег, че живеят в гето? Много пари, ще използвам думата – бяха потрошени, много пари изчезнаха било то и европейски и държавни в тези гета.
Много опити направихме и продължаваме да правим и хората, които стоим от страната на образованието и в здравеопазването, за да приобщим тази общност. Успели ли сме? Не сме. Това за мен е истината. Правим ли опити и ще продължаваме ще ги правим? Но някак си не мога да се съглася, че една група от депутати може да си мисли, че мониторингът или анализът започва от днес, защото ако трябва да направите анализа, свършеното преди това, той просто е за мен с отрицателен знак.
ДОРА ЯНКОВА: Самокритично към нас, като Народното събрание, защото ние ако си гласуваме такива доклади, без да имаме яснота – тук има проблем, дайте да вземем решение, да направим регулация, тогава да си носи Министерският съвет отговорността и ние да не бъдем съпричастни. Аз например с голямо уважение към всеки един и към отношенията на всеки един от нас към ромите се отнасям, в лично и в друго качество.
Няма да се връщам към миналата година и не искам да политизирам и не политизирам по никакъв начин. Но, казвам, че не е този начинът, по който ние стъпка по стъпка ще излизаме от проблемите. Ние размиваме да целеположим няколко неща, в които да се съсредоточим и да можем да решаваме въпросите, свързани с ромската интеграция. Огромни са ни проблемите, като държава, огромни. Не случайно, аз с неудобство ще ви кажа, на моя близка в Англия миналата седмица й изкарват детето отпред и английският учител пита защо дискриминирате ромите, нали 50 на 50 сте роми и българи. Учител-англичанин?! Детето в 7-ми клас, стъписано казва, защо вие ни дискриминирането по други въпроси?
Този дебат не го поставям заради такъв пример. Казвам, че имаме проблем и че ако ние искаме да се намесим, трябва да се намесим по друг начин. Ако това ви харесва по този начин, аз нямам против.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Други желаещи?
ИВАН СЛАВОВ: Ако позволите, да кажа няколко думи, защото този проблем е изключително тежък от района, от който произхождам и се изненадах, че Вие знаете толкова много, госпожо Янкова, и защото оценявам все пак основанията да се коментира сериозно свършена работа. В този смисъл оценявам положително доклада, който е на нашето внимание.
Ще кажа, че много трудно може да се говори за рецепта за решение на този изключително тежък проблем и в него няма невинни в последните 25 години със сигурност, защото задълбочаващите се тежки проблеми, преди всичко с демографския срив при семействата на ромите през 90-те години беше забележим, но по него реакция не настъпи, не се предприеха никакви мерки. Изключително тежки са все още проблемите с образованието и числата, които вие ползвахте, госпожо Янкова, няма никакво съмнение, че не са истински, за съжаление. Че проблемът с десегрегацията се сблъсква с иначе другия проблем – с достъп до училищна и предучилищна подготовка. Във всеки случай няма проблем без решение.
Много съм мислил върху възможностите, защото го разглеждам като надстроечен проблем, функция на база, на която няма мотив за живот, няма мотив за действие, а без дейностен подход нищо не се случва и в системата на образованието и във всяка една социална система.
Затова казвам, че няма еднозначно решение. Всичко започва от заетостта, то труда, от продуктивния труд, в който има смисъл живота на един човек, на едно семейство. А пък жилищата те не могат да ги оценят, защото са им подарък. Ако ги бяха строили с труда си със сигурност щяха да ги оценят и да ги пазят.
Ако ще произвеждаме политика със сигурност трябва да водим истинска дискусия със стигането до истинската програма за действие, която да следваме година след година. Иначе колелото се е завъртяло толкова тежко, че ще смачка държавата ни. Съжалявам, че казах всичко това в крайна сметка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Атанасов, заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин председателю, обръщам се към нашите приятели от министерството и от другите агенции. Всъщност, каква е целта на този доклад? Сега ще влезе в парламента и какво ще стане с него като го гласуваме? Питам просто, защото ще ви кажа, и кой го е изготвил този доклад?
РЕПЛИКА: Министерският съвет.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: В цигански махали вие влизали ли сте? Влизали ли сте в цигански къщи, не само да разгледате махалите, а да сте живели сред тях?
Аз няма да задавам въпроси, няма като Дора да ви поставям в неудобно състояние, но самият аз съм работил дълги години в Столипиново – най-голямата циганска махала в Европа, не само на Балканите. Газил съм калта им в продължение на шест години и ще ви дам едно име, към което да се обърнете, което наистина реални мерки да ви даде как наистина да се решат частично циганските проблеми. Нарича се Васил Стефанов Въргулев, ако искате си го запишете, 30 години е сред тях. Беше мой директор на училище и е все още директор.
Въпреки че и аз имам претенции да разбирам циганските въпроси, защото няма циганска къща в Столипиново, в която да не съм влязъл, бях им психолог там, точно това ми беше и работата, искам да ви кажа, че тези цифри в доклада са категорично неверни. Откъснал съм се десетина години, но повече от 80% от тях са неграмотни. Това трябва да го знаете. Часовете в циганските училища се посещават от не повече от 5-6 деца, водят се на списък по 26, по 30. Посещават ги не повече от 5-6 деца, защото те не ходят на училище, а една голяма част от тях не искат да ходят на училище. Дава им се закуската в междучасието и след закуската изчезват.
Аз винаги съм го казвал, като психолог, този, който намери начина да накара циганските деца да ходят масово на училище трябва да получи нобелова награда. В ценностната им система училището е на едно от последните места, но не ми се развива цяла теза и цяла теория, защо трудно се интегрират с нас. Това е много, много сложен въпрос.
Но наистина ще се обърна към вас, обърнете се към този човек, наистина може да ви помогне много сериозно и докладите ви да звучат наистина тежко. Ясно е сега, писали сте ги, написали сте ги, това няма нищо да реши с циганския въпрос.
Друго ви казвам, защо ги наричам цигани, защото самите те се наричат цигани, те даже се обиждат като им казват роми. Друг е въпросът, че те там се делят и на други общности – на турска, на бургуджийска, това е друга тема, че и езиците им даже са различни.
Това, което ще кажа е, че има начини, има някои неща, които могат да се направят с тях. Например ще ви кажа, Дора помни ситуацията в Пловдив, огромен проблем имаше, че не си плащаха тока. Само че в момента в Столипиново над 90% си плащат тока. Не ми се раздухва случаят, просто ме помолиха за съвет – кажи как да си платят тока. И не е вярно, че циганите не можели да си плащат, плащат си като попове в момента. Но в условията, в които бяха поставени и ние българите да бяхме и ние нямаше да си плащаме тока. Може ли на един електромер да са качени десет семейства? Може ли? Така бяха циганите и затова не си плащаха тока. По десет семейства бяха качени на един електромер. Вие бихте ли си платили тока, когато още девет семейства са ви качени на един електромер?
Така че този доклад, темата с циганите е много дълга, много болна, този доклад нищо, абсолютно нищо няма да реши, просто само ще отчетем за поредна година нещо си там, че сме написали някакъв мониторингов доклад. Шестдесет хиляди души на 4,5 километра диаметър, най-гъсто населеното място в Европа. В Столипиново официално се водят 37, не е вярна цифрата, 60 хиляди души на 4,5 кв. км. Живеят. Разберете за каква гъстота става въпрос. Как не ни е тряснала някаква епидемия, още не знам, Бог просто ни пази.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Искам да кажа и аз няколко думи.
Съжалявам, че ще трябва да го кажа, но за да стигнем до тази стратегия тук са участвали много роми в изработването на тази стратегия, редица ромски неправителствени организации. Стратегията е писана общо. Тези решения не са плод на нас или на някакви хора, които никога не са стъпвали в ромски общности и не познават проблема.
Искам да кажа, че сме запознати с проблемите на ромите. Искам да кажа, че прекалено много срещи се правят, много са въпросите, решението им е трудно. Тук е представена информация, като това са усилията на всички институции, за да решат проблема. И всеки един проблем е адресиран.
Друг е въпросът, че нещата наистина са трудни и не могат да се решат с един доклад и този доклад не показва толкова някакви изводи, колкото показва какви усилия държавата е положила в това отношение. Така че ние не смятаме, че един мониторингов доклад ще реши проблема. Нека ние с вас заедно да видим какво се прави, какво трябва още да се направи, но аз не смятам, че вие очаквате с този доклад да решим проблема на ромите и да решим всички проблеми, които съществуват. Тези проблеми ще продължат поне десетилетия напред. Затова моля, нека да оцените, че това са усилията на много институции, които са представени тук. Съжалявам, цифрите при всички случаи, ако имаше хора от Министерство на образованието и науката щяха да ги защитят и да ги потвърдят и те си имат своите методики на изчисление и аз съм сигурна, че ако имаше тук представители те щяха да бъдат обяснени много точно.
Така че моето мнение е, нека да не бъдем толкова критични, всички знаем колко са тежките проблемите и че не се решават от днес за утре и че абсолютно усилия се правят от страна на държавата, правят се толкова много усилия за решаване на проблемите, те са комплексни. Визията на новите оперативни програми е именно такава – да решава комплексно проблемите, защото един проблем сам по себе си не може да бъде решен, не може да бъде решен нито от един човек, нито от една институция. В случая много неправителствени организации участват в изпълнението на тези дейности. Това са организации, които години наред работят и имат достатъчно опит в работата си с ромите.
Тук искам да кажа, че не сме сложили голямото сътрудничество с неправителствените организации, които работят по места. Безкрайно много хора са включени в тези дейности. Да, наистина голям е проблема, трудно се постига успех, но не можем да кажем, че нищо не се прави и че държавата е абдикирала от своите действия.
РЕПЛИКИ: Никой не го казва.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Така някак си, извинявайте, но….
Много ромски неправителствени организации участват и в разписването на оперативните програми и във всеки един документ, който се приема, във всяко едно решение, което се приема. Така че ромите абсолютно участват в случая. Вярно е, че проблемите са повече от решенията и че ние работим в посока да ги решаваме. Много е трудно. Вие самите, всички знаем колко е трудно.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Темата е много дълга, можем да я обсъждаме.
Само ще добавя. Колеги, наистина ви го казвам, не го приемайте като някакъв, тук все едно говоря менторски, назидателно, нито такъв ми е характера, нито такава ми е идеята, но наистина запишете това име, защото този човек може много да ви помогне. Иначе в Столипиново има 36 фондации, мога да изредя поне 20, които именно от това сътрудничество станаха богати и идете им вижте къщите, че са по на три етажа. Тези 36 фондации станаха богати с триетажни къщи, именно на гърба на държавата станаха богати. Това са т.нар. цигански тарикати. Така че те точно са тези фондации, с които държавата работи. Тъй като ги познавам лично изобщо си нямат идея да подкрепят и да развива циганската общност и да й подобряват положението, просто гледат да усвояват едни пари. За това става въпрос.
ДОРА ЯНКОВА: Едно изречение, като допълнение, тъй като никой от нас в момента не омаловажава дейността на държавата. И за тези 25 години, Иван е безкрайно прав, всички имаме грях по различен повод и по различен начин, как сме целеположили задачите за тази интеграция и за развитие на държавата и не само за ромската общност, дори и за българите.
В големите градове, в нито един, може би господин Аспарухов да ми каже, в кой интегриран план има ромски квартал за модернизиране? Няма. Кметовете си избраха административните центрове, индустриалните зони, те отпаднаха и реално в интегрираните планове за развитие това, което ми е известно по оперативната програма – 12 милиона и 800 хиляди за жилища, като ги разделим съответно, по колко милиона ще бъдат?
В тази ситуация проблемът е нещо по оперативно, по реално, по начина, по който да се случва. Аз ви казах, че вие ръководите този съвет, координирате дейността на всички ведомства, по никакъв начин никой от нас към вас не посочва. Вие сте в неудобното положение, наша е тази работа – на парламента, да я зададе като камертон към правителството и към общините. Но тъй като в момента на нас ни е най-лесно, в момента хорото се води от управляващата коалиция в държавата, документът е такъв, ще влезе в зала, ще го дебатираме.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Не е по силите на българската държава, камо ли на кметовете да се справят с ромският проблем. Това просто трябва да го знаете. Без помощ от Европа няма да стане, разберете.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, ще си позволя и аз да кажа няколко думи.
Очевидно е, че имаме сериозни проблеми. Ние сме с ясното съзнание, че се полагат усилия и от вас, не си мислите, че сме тук, за да ви поставяме в неудобно положение или да твърдим, че не правите никакви верни стъпки. Но все пак очевидно е, че като общество нещо бъркаме и е хубаво малко по-детайлно да се работи по темата. Всеки от нас е правил усилия, и аз 12 години и мога да ви кажа как ликвидирах няколко гета и вкарах хората да живеят в един блок с апартаменти, с топла вода, с паркет, с парно. Няма да ви обясня какво се случи после. За съжаление.
Очевидно е, че проблемът не е само в това да се създадат условия, възпитание, образование, но и виждам малко проекти за семейно планиране. Според мен семейното планиране трябва да бъде в основата на това да се опитаме да се справим с този проблем. Да се обяснява на хората, да се говори с тях.
Погледнах проектите на Плевенска област, почти няма проект за семейно планиране. Проекти да правим, срещи с хората, да говорим, да обясняваме, материали, телевизии, всичко останало, защото ако проектът за семейно планиране заработи тогава ние ще трябва да се справяме с по-малък проблем по отношение на възпитание, образование и хората трябва да осъзнаят, че шансът да се справят е да имат някаква форма на семейно планиране, иначе нито те ще се справят, нито държавата ще се справи толкова бързо и толкова безпроблемно. Очевидно, че много трудно се справяме. Откъде ли не сме я подхващали да я вършим тази работа в Плевен и на всички други места.
Вие добре познавате опита във Франция, сигурен съм, в Италия, в други държави. Може би някак си трябва да се промени и подхода и да се търсят някакви нови решения, съобразявайки се с народопсихологията, манталитета и духовността на тези общности, хем търсейки големия обществен интерес и как да го решим. Нали знаете във Франция има едни специални места, където хората могат да живеят, че имат каравани и се преместват от едно на второ, на трето, на пето, на седмо място. Примерно в България правен ли е такъв проект, не правен такъв проект. Хората живеят по този начин, тоест – ние не можем да измислим топлата вода. Да видим какъв е позитивният опит на други модерни държави, които са минали през това и да търсим решение. Но това е много дълга и сложна тема, всеки разбира от интегриране. Наш проблем е и не знам какво ще се случи в парламента на тази дискусия, но хубаво е да сте подготвени за това.
Други има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е в подкрепа на доклад, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 4.
Приема се.
Благодаря на всички! Приятна вечер!


(Заседанието завърши в 17.30 часа.)



Стенограф:
Кр. Николова



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО
И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:


(брой знаци 56 322) /Найден Зеленогорски/