Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 502-01-41, внесен от министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 554-01-97, внесен от Димитър Шишков и група народни представители.
Стенографски запис!
П Р О Т О К О Л
№ 15
(Заседанието на комисията започна в 16.05 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство местно самоуправление.)
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми колеги, имаме необходимият кворум, откривам заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Предлагам Ви следния дневен ред:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 502-01-41, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 554-01-97, внесен от Димитър Шишков и група народни представители.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Наши гости на заседанието на комисията са: госпожа Таня Милева – н-к кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството; г-н Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура"; г-н Асен Антов – изпълнителен директор на Главна дирекция „Стратегически и инфраструктурни проекти“ в Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Преминаваме към изпълнението на дневния ред.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 502-01-41, внесен от министерски съвет.
Господин Лазаров, заповядайте.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, мотивите, които сме представили към проекта на ЗИД на Закона за пътищата са няколко. Ще се спра на тях.
Първият е, че с проекта на този закон предлагаме отстоянията от пътните възли, при които се изграждат крайпътни обслужващи обекти – бензиностанции, паркинги, зони за отдих, тези отстояния от пътните възли, които до сега се определят от Закона за пътищата реално да минат към Наредбата за специално ползване на пътищата, приета с ПМС № 179 от 2001 година, тъй като в тази наредба реално се оказват всички такива аналогични разстояния и по този начин ще се получи една комплектовка, тъй като в момента тези обслужващи комплекси реално висят и седят те индивидуално в закона. По този начин всички такива регламентирани отстояния, а те понякога са и динамични ще бъдат определяни с наредбата.
Със същият законопроект се предвижда срокът на валидност за разрешенията за специално ползване на пътища при извършване на строителство на такива обекти да бъде удължено от една година на две. Това се налага от факта, че след искане на специално разрешение за ползване на пътищата реално впоследствие потенциалният инвеститор, който иска това разрешение продължава процедурата по издаване разрешение за строеж, които в много от случаите, за съжаление надхвърлят тази година и в края на годината идва отново в Агенция "Пътна инфраструктура" да иска удължаване на този срок, който разбира се ние автоматично му даваме, но въпреки всичко пак е едно утежнение за инвеститорите и за бизнеса.
Промяната визира дейностите, с които ще се занимава Национална компания „Стратегически и инфраструктурни проекти“, тъй като в закона към настоящия момент пише, че след изграждането на съответните магистрални трасета компанията ще трябва и да ги поддържа, като до сега с тази дейност се занимава Агенция "Пътна инфраструктура" и реално ще има много големи проблеми по отношение на разделянето и финансирането на тези дейности. Затова ние предлагаме отново дейността по поддържането на готовите трасета да бъдат допълнени към дейността на Агенция "Пътна инфраструктура".
С Наредба № 1 от 2000 година за проектирането на пътищата, която е издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството се определят и техническите изисквания за проектирането. С този законопроект реално ще бъдат регламентирани условията, по които се предвиждат да бъдат направени велосипедни алеи, тяхното местоположение спрямо пътя, техният габарит динамичен и светъл.
С Наредба № 2 се планират и проектират комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, която също е издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която се определят нормите за планиране и проектиране на транспортни системи в урбанизираните територии при тяхното изграждане. По този начин отново с тази наредба се предвиждат такива велосипедни алеи и тяхното местоположение и в уличното платно там, където те ще бъдат изграждани.
Това са всички теми, които предвиждаме за промяна в Закона за пътищата.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря и аз.
Колеги, заповядайте за въпроси, мнения, становища.
ДОРА ЯНКОВА: По принцип законопроектът урежда някои неща, които са полезни и ще се даде възможност за облекчени процедури за развързване на работата на самата агенция.
Може би е необходимо да помислите и в консултация с Агенцията по горите или с Министерството на земеделието и храните, изключително е необходимо да определим една контактна зона, в която вие да се разпореждате. Там сте записали: „от осовата линия на пътя“ и не е ясно до къде. Ако трябва ние да регламентираме, да помислим между първо и второ четене, има време за т.нар. сервитути, защото това в момента, особено в родопските райони е огромен проблем, дали 10-15 метра буферна зона, в която да важат разпоредбите за стопанисването за горите. Но при форсмажорни ситуации, при бедствия и при една обща стиковка, в която да се работи дори като лесозащитни пояси вие да се разпоредите.
Сега големият проблем, когато вървиш по пътя, виси дървото, ще падне и дългата процедура и оправдание на горските е, че търсят собствениците и няма кой да се разпореди. В момента, след зимата, в тази част положението е бедствено. Бавно ще стане това, но ние имаме възможност, ако вие се разпоредите, ако гласуваме по-бързо, по-смело, да го решим това трайно и необходимо. Видяхте дори със свлачищата и скатовете. В контактната зона са държавните пътища, дори да го дадем, като право и на общинските. Не можеш да пипаш и да навлезеш навътре до 5-6 метра, търсиш собственика, процедура, което усложнява и не може да се реагира.
Тук ви препоръчвам да помислите и ние политически формулираме искането. А вие около вас имате голяма експертиза, правителство сте, с Министерството на земеделието и храните, с Агенцията по горите и с общините, в един разговор, в който между първо и второ четене да го направим. Изключително полезно ще бъде.
Другите процедури. Безспорно ще решите определени въпроси, но това, ако сега се реши ще бъде изключително важно.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Янкова.
Господин Лазаров, заповядайте за коментар.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
В нашето предложение ние сме направили точно това. За съжаление обаче наистина не сме визирали точно отстояние, имайки предвид, че точно в чл. 5, ал. 7 се създава едно изречение второ: „С цел предотвратяване на опасността от падащи дървета в площта между ръба на платното за движение и ограничителната строителна линия“, като тук направя една вметка, че ограничителната строителна линия спрямо Закона за пътищата е на определени отстояния за всеки конкретен клас път, като за автомагистрали е 100 метра, за първокласни пътища е 50 метра и така за останалите пътища.
Ние сме визирали точно тази контактна зона, за която вие говорихте, за да не се създават проблеми за сервитута на пътя точно от падащи дървета, камъни и т.н. и на влизането ни, за да можем да строим определени защитни съоръжения в тези зони.
Ще продължа да цитирам: „В тази зона се допуска премахването им въз основа на решение на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", за което следва да бъде уведомена Агенцията по горите“. Тоест, Агенция по горите да е само в уведомителен режим в тази контактна зона, а реално решението за изсичането в тези зони, ако визираме такъв пример, ще бъде взето от Агенция "Пътна инфраструктура".
ДОРА ЯНКОВА: Аз ви разбирам, но Вие в момента гледате от вашата позиция, преди всичко магистрали, втори и трети клас. Ние, като комисия и парламент искаме да помогнем и на общините.
Паралелно с това гледахме Закона за горите, за земеделските пътища, огромна, тежка, бюрократична процедура, особено в горските пътища. Не е вашата тема, сигурно трябва да го видим между първо и второ четене. Това са артериите, където тече икономиката на страната. Трябва да го вземем, като решение, да го регламентираме, за да можем да развържем ръцете и да може лесно да се стопанисва преди всичко. Безспорно вие ще си партнирате.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други становища, колеги?
Господин Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Благодаря, господин председател.
В чл. 26, ал. 5 това няма ли да затрудни евентуално необходимите ни неотложни дейности по отстраняване на аварии, след като ще трябва да се получава, освен уведомление, какви разрешения съответно, защото касае все пак такива аварии, които са незнатно произлезли повреди по подземни и наземни съоръжения? До сега мисля, че режимът беше малко по-свободен, като чета основният текст. А по този начин, освен, че трябва да уведомят, съответно трябва да получат и разрешение от агенцията или от съответната община.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Наистина в момента режимът е малко по-либерален. Това се налага следствие на това, че ние направихме много от обектите по регионално развитие, които третират второкласна и третокласна пътна мрежа, която минава точно през такива населени места. За съжаление в голяма част от тях ние имаме едни декларации за устойчивост, които имаме подписани, разбира се има и клаузи, които при аварийна ситуация може да се влезе. До сега, включително и сега, само че на устно основание с нашите регионални структури, със съответните общини, когато е имало такъв проблем ние сме реагирали точно по такъв начин по простата причина, че кметовете подписват декларации, че пет години нямат право. Но, за да избегнем всякакви недоразумения в тези въпроси, за да подготвим ние, най-малкото поне да сме уведомени, да имаме пуснато такова искане, ние сме заложили този текст, защото в някои от случаите много от потенциалните инвеститори злоупотребяват на тази тема и разкопават пътя без да има аварии на база аварийно състояние. Точно поради тази причина налагаме този текст, за да прецизираме.
Иначе, ако наистина има такава аварийна ситуация, никога не сме отказали, нито ще оставим хора без ток, нито хора без вода.
ДОРА ЯНКОВА: Имам още един въпрос.
По § 7 дали трябва в детайли да записвате магистралите „Струма“, „Черно море“ и „Хемус“ и други или по принцип да запишем, че се стопанисват магистралите. Да обходим толкова в детайли, Вие кажете. Ако трябва да изредим имената на всички магистрали…. Какъв е замисълът да го запишете точно, защото законите по принцип имат друг смисъл и съдържание. Те трябва да дават рамка, а да ходим в детайли и да пишем трите магистрали и други…!?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Това наистина е така, странно звучи, но в момента понеже текстовете в настоящия закон са такива, тъй като, когато беше създадена компанията тя изрично беше записана точно за тези магистрали. И в сегашния закон наименованието на тези магистрали е записано. Тъй като Агенция "Пътна инфраструктура" пък се занимава с останалите магистрали, ако ние не запишем тук магистралите в момента или компанията трябва да се занимава с всички магистрали, а половината от тях реално изграждат пътната агенция или пък обратното и може да стане недоразумение. Реално продължението: „и други обекти, определени с решение на Министерския съвет“ развързва ръцете на Министерския съвет да определи дали обектовата компания ще строи този участък от магистралата, ако се изисква определен по-гъвкав подход или държавната структура Агенция "Пътна инфраструктура" ще строи този участък, ако разбира се визират други цели.
ДОРЯ ЯНКОВА: По принцип за това възразявам и сигурно и в зала ще ви критикуваме малко, защото аз разбирам, че са за трите магистрали, обаче веднага, като отвориш в кутията „и други с решение на Министерския съвет“ ние какви законотворци сме тогава?! Да си кажем – компанията работи с решение на Министерския съвет и им определя с правилник или нещо друго. Разбира те ли, поставяте ни нас, като хора, които пишем закони, в неудобна ситуация и ни подчинявате не на основни правила и регулация, подчинявате ни на решения на Министерския съвет. Така че, прецизирайте го текста по някакъв начин, мисля, че не е коректен.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Между първо и второ четене евентуално ще стане.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Не точно този е бил мотива да се подходи, по-скоро, тъй като компанията все пак е държавна фирма визирано е по-скоро за типа на публично-частно партньорство, тъй като държавата в лицето на Агенция "Пътна инфраструктура" много по-трудно може да влезе в този тип регламент, докато с компанията това става много по-леко и по-гъвкаво.
От тази гледна точка е направено, за да не се губи време после отново в промени, пак да се търси допълнително, защото примерно, ако трябва един нов участък, който не е регламентиран в тези посочени магистрали да се строи примерно на публично-частно партньорство от компанията, реално ние сме с вързани ръце докато не се промени законът. Точно от тази гледна точка – да има по-голяма гъвкавост, тъй като, знаете, средства за останалите обекти, които бяха визирани, за да може да бъде завършен най-накрая този магистрален пръстен на България, който сме започнали преди 50 години да строим, реално финансиране по оперативните програми там вече е изчерпано. Остава единствено финансирането на Лот 3 на АМ „Струма“ и евентуално за АМ „Хемус“ при икономия на средства. Трасетата, които визираме АМ „Русе-Велико Търново“, АМ „Видин-София“ или пък АМ „Рила“ или АМ „Калотина“ към настоящият момент остават без финансиране и точно поради тази причина е предложен този текст.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Колеги, предлагам да гласуваме.
1. Който е „За“ да бъде подкрепен законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 502-01-41, внесен от Министерски съвет за внасяне в зала за първо четене, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
***
Господин Лазаров, ще Ви помоля за следващия блиц (отговори на актуални въпроси) да се подготвите със ситуацията в Божурище. Срещнах се с много хора там, с хора от ръководството на общината. Там има едно конфликтно място, където хората искат да направят светофар или да се направи някаква възможност да се преодолее тази конфликтна точка. Има доста жертви и ПТП, сигурно знаете за какво става въпрос. Следващия път, когато имаме блиц, ще Ви помоля да ни отговорите на този въпрос.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: В момента идвам от един такъв форум, на който общо взето се прави транспортна инфраструктура и глобална схема за развитие, точно този пътен участък, който всички познаваме, които сме пътували по трасето за Сърбия и оттам за Западна Европа реално навремето е замислен като част от магистралата „София-Калотина“ или като околовръстен път на Божурище. За съжаление точно една неорганизирана градоустройствена схема и развитието на тези региони този път реално вече е като градска артерия направен. А този път е ревизиран за автомагистрала и в момента ние излизаме - това, което вие казвате, да се съобразяваме с градоустройствени проблеми, дали трябва да има светофар, за да може потенциални входове и изходи на инвеститори да излизат на пътя, да няма транспортни произшествия. Това е трябвало да е било магистрала, тъй като старият път реално минава през центъра на Божурище.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви много.
Хубав ден!
***
Преминаваме към точка 2 от дневния ред.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 554-01-97, внесен от Димитър Шишков и група народни представители
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Моля да представите законопроекта.
Господин Марков, заповядайте.
КОСТАДИН МАРКОВ: Не съм от вносителите, но ме помолиха колегите да изложа мотивите за този закон.
Колегите считат, че към днешна дата не е достатъчно добре регламентирана собствеността на спортните училища и съответно спортните бази към тях и поддръжката им. Както знаете, собствеността е различна – било то държавна или общинска, а самите спортни бази към училищата се стопанисват от общините.
Идеята на колегите е да има един собственик и на спортното училище и на съответната спортна база с промените, които предлагат.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Марков.
Колеги, заповядайте за въпроси, изказвания.
Госпожо Коцева, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Наистина е чудесна идеята да бъде развит спортът, спортните училища и клубовете да имат своите бази, те да се стопанисват добре, децата и учениците да могат да спортуват. Но, за съжаление законопроектът, който предлагат колегите повече би объркал нещата, отколкото да ги подреди и тези чудесни мотиви и добри намерения всъщност не водят към рая и към ада – така перифразирам един цитат. Така че аз не бих подкрепила този законопроект, дори и на първо четене. Дори и промените, които трябва да се направят, ако компромисно го допуснем, те ще са много съществени.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
В отсъствието на господин Вълчев, Вие сте най-близо до Министерство на образованието и науката, затова си позволих да Ви помоля да кажете няколко думи.
Колеги, има становища от Министерство на образованието и науката, от Министерството на младежта и спорта, от Министерство на финансите, от Национално сдружение на общините в Република България. Надявам се да сте се запознали с тях.
Ще подкрепя законопроекта и знам, че е много деликатна темата и е много деликатна материята и ако той мине на първо четене, наистина, както казва и госпожа Коцева, трябва да се направят доста промени, още повече, че все пак тази материя ми е доста добре позната. В Плевен има и спортно училище и знам за какво става дума, за какви финанси, за какви неразбории по отношение на организацията и на дисциплината на ползването. Но така или иначе мисля, че инициативата е добра и заслужава подкрепа.
Колеги, други желаещи?
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Взимам думата, защото познавам практиката на добре работещо спортно училище и си давам сметка, че добрите решения в контекста на предлагания законопроект имат изключително субективен изход за регламентиране условията на ползване на материална база. Смятам, че решението би могло да се намира при условията на съществуващата уредба и че предлаганото изменение не създава предпоставки за по-добри решения.
Имаме становища, които в по-голямата си част не подкрепят законопроекта. Още повече становището на Министерството на младежта и спорта отдалечава възможността да се реши проблема до подготовката и приемането на Закона за спорта. Не само отдалечаването от специализирания орган, какъвто е Министерството на младежта и спорта, а защото продължавам да изразявам и подчертавам убедеността си, че има решение по същество в съществуващата уредба, когато има подходящите хора с отговорности да ги намират.
Благодаря. Аз няма да подкрепя законопроекта.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние също няма да подкрепим така предложения ни законопроект, не защото не желаем един такъв много важен въпрос да бъде решена, а защото считаме, че по този начин той просто няма да бъде решене.
Аз съм от Ямбол и там ние също имаме спортно училище, което години наред има затруднения.
Тук проблемът е, че обикновено на територията на самото училище не се намират и спортните бази, които се ползват, а те са или държавна, или общинска собственост. И в много от случаите те се ползват и от други спортни клубове с подготовка за професионалния спорт. Тези промени, които тук се предлагат в никакъв случай няма да допринесат до това тези спортни бази да бъдат поддържани така, както ние желаем. Аз самият четири години също съм бил активен спортист и сега от Ямбол вървят зад мен и искат да изградим нова писта на стадиона, но това няма как да се случи, защото той е общинска собственост.
Решението на проблема поддръжка на тези бази, ползвани от спортните училища няма да бъде решен с тези текстови промени. Решението е съвсем различно, според мен. Тук или ангажиментът на общината трябва да бъде в този смисъл или другият начин е тези единни стандарти, по които се определят сумите, отпускани за подготовката на тези спортни училища, трябва да бъдат завишени, оттам и училищата да имат възможност да поддържат пък онази база, която им се предоставя за стопанисване и управление.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Карагьозов.
Други колеги?
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря, господин председател.
Колегите, които до момента се изказаха изразиха правилното според мен становище. Видна са добрите намерения на вносителите, но видно и от всички становища, които са представени към законопроекта в този си вид той не би осъществил целта, за която се предлага.
Според мен най-правилно е и становището на Министерството на младежта и спорта, знаете, че се подготвя цялостен законопроект за физическото възпитание и спорта и именно там би следвало от работна група да се разгледа този въпрос, за да намери наистина едно трайно решение. Така че може би в настоящият случай правилната позиция би била да не се подкрепя този законопроект и ние от нашата група няма как да го подкрепим.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Проданов.
Други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е „За“ законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 554-01-97, внесен от Димитър Шишков и група народни представители, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 10.
Законопроектът не се приема.
Благодаря.
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 16.40 часа.)
Стенограф:
К. Петрова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО
И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:
(брой знаци 22 584) /Найден Зеленогорски/