Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
18/06/2015
1.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет.
3. Други.
П Р О Т О К О Л
№ 16
Заседанието бе открито и ръководено от председателя на комисията Найден Зеленогорски. Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добър ден уважаеми колеги и гости.
Имаме кворум и откривам днешното заседание.
Дневният ред Ви е предварително обявен и ще го подложа на гласуване:
Точка първа: - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерски съвет.
Точка втора: - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет.
Точка трета: Други.
Който е съгласен моля да гласува: - „за“ – 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
По точка първа на днешното ни заседание ще присъстват:
Г-н Кирил Ананиев – заместник - министър на финансите и г-жа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“.
По точка втора ще обявя гостите като започнем нейното обсъждане.
Г-н Ананиев имате думата да представите законопроекта.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря г-н председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
За мен е удоволствие да мога да представя пред вас внесения законопроект за общинския дълг.
Три са основните фактори, които накараха правителството да направи съответните предложения пред вас народните представители.
Вие знаете че през 2013 г. беше приет Закона за публичните финанси, който влезе в сила от 1 януари 2014 г.. в този Закон много ясно и точно бяха определени всички характеристики, които са свързани с възможността общините да поемат общински дълг, видовете общински дълг, краткострочен, дългосрочен. Самата съдържателна част на всеки един от тези вид дългове дългове, поради което с оглед хармонизиране на двата закона – Закона за публичните финанси и Закона за общинските бюджети се наложи в закона за общинските бюджети да бъде осъвременен с клаузите, които бяха записани в Закона за публичните финанси. Това е на първо място.
На второ място – със Закона за общинския дълг се дава възможност общините да поемат дългосрочен дълг с гарантиран резултат с така наречените ЕСКО проекти, по всяка вероятност Вие сте проследили дебата, който се проведе по време на приемането на Закона за енергетиката. Там беше поставен този въпрос и ние като правителство предложихме на парламента той да бъде гледан когато се гледа систематичния закон или закона за общинския дълг. Поради, което и правителството заедно с промените, които бяха свързани със Закона за публичните финанси предложи и това допълнение в този закон.
Какво се предвижда с тези промени – общините могат да поемат дълг когато са свързани с ЕСКО проекти, като годишния размер на обслужването на този дълг не може да бъде по-висок от 15% от средногодишните разходи за последните 4 години за капиталови разходи. Което представлява добро равнище на поемания дълг, с оглед знаейки размерите на дълга, който се поема по ЕСКО проектите. Освен това този дълг не влиза в ограничението от 15% по чл. 32, ал. 1 от ЗОД, т.е. това е дълг, който надхвърля тези 15% и последното нещо, което е свързано с тези общи проекти, е че ако изпълнението на тези проекти покаже, че не се постига целта, която е поставена с поемането на този дълг ежегодно да утежняване финансовото състояние на съответната община в този случай този дълг влиза в ограничението по чл32, ал. 1 т.е. в рамките на тези 15%.
Третата причина която ни накара да правим тези изменения това е ангажимента, който е поела нашата страна за публикувана информация в отворен формат, заложена във втория план за действие на Република България за участие в инициативата „Партньорство за открито управление“. Централния регистър Общински дълг е част от тази инициатива „Партньорство за открито управление“. Това са трите основни мотива, които ни послужиха като инициатива да направим съответните предложения за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг и да ги представим пред Вас за дебат и да се надяваме да бъде приет проекта на закон в пленарна зала.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: и аз благодаря г-н Ананиев.
Колеги, заповядайте за въпроси и изказвания.
Мисля, че г-н Ананиев беше достатъчен ясен.
ИРЕНА КОЦЕВА: благодаря г-н председател.
Г-н Ананиев, колеги.
Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим внесения законопроект.
Искам само да попитам във връзка с дългосрочния дълг или ЕСКО договорите в §12, ал. 1 имаме цитирани години до 2015 г. – може ли да ми обясните защо.
КИРИЛ АНАНИЕВ: - очакван въпрос защо, защото ние очакваме този въпрос да бъде уреден в Закона за публичните финанси. И докато не го караме в този закон тази материя ще бъде с годишния закон за бюджета за съответната година. Сега е записано за 2015 г., ако успеем да подготвим промените в Закона за публичните финанси до края на годината тогава, вече няма да има нужда от такъв текст а ще влезе края, а ако не успеем в 2016 г. ще има същия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - други въпроси, предложения, изказвания?
Не виждам.
Тогава ще подложа на гласуване законопроекта. Който го подкрепя, моля да гласува: „за“ – 15, против и въздържали се няма.
Благодаря Ви законопроекта се приема.
Благодарим Ви г-н Ананиев, г-жо Начева.
Колеги, имаме готовност да внесем в деловодството общия проект на ЗИД на Закона за гражданската регистрация. Ще дам думата на г-н Стефан Тодоров, докато дойдат колегите за представяне на втора точка от дневния ни ред.
СТЕФАН ТОДОРОВ: - благодаря г-н председател.
Тъй като вчера беше обсъждането и 4 от петте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация бяха приети, всъщност комисията трябва да направи сборния проект така, както направихме миналата седмица със Закона за устройство на територията. Текстовете са механично събрани предварително за да Ви улесним, защото това е само правно техническа работа, отколкото нещо друго. Пред Вас имате сборните текстове от вчерашните 4 приети законопроекта. Според правилника комисията формално трябва да изготви общия законопроект. Ако приемете, че в този вариант може да се одобри, след като бъде внесен в деловодството по стандартната процедура председателя на събранието съобщава, че е внесен общия законопроект и започва да тече срока за предложения между двете четения. А пък и всички изразихте желание за бързо действие по този законопроект, така, че се постарахме за днес да бъде готов обобщения вариант и да се внесе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: колеги, г-н Тодоров ни обясни за какво става дума, за формална подкрепа.
Който е за доклада, моля да гласува: „за“ – 15, против и въздържали се няма“.
Благодаря Ви доклада – общия е приет.
Колеги, министър д-р Петър Москов вече е тук. Г-жа Людмила Георгиева – дирекция „Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването“ също.
Молбата ми е да дадем думата на министъра, да представи мотивите за внасянето на този законопроект.
МИНИСТЪР д-р ПЕТЪР МОСКОВ – благодаря г-н председател.
Говорим за Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Ще се опитам да се спра само на основните промени, които предлагаме.
Първото е – законово въвеждане на Национална здравна карта, т.е. карта на достатъчните, отговарящите на здравно-демографските характеристики здравни заведения. Т.е. това, което предвиждаме в законопроекта е формирането на тази национална здравна карта да бъде изготвена на базата на изготвени областни здравни карти. Областните здравни карти, които са под формалното ръководство на областния управител, вътре са представители на общините в рамките на областта на Сдружението на общините, на съсловията, на различните видове собственост в болничната инфраструктура, съответно на общинска, държавна, частна и т.н. през тези областни здравни карти, ще се направи снимка на реалното състояние и съответно ще се препоръчва на съответната областна комисия към националната комисия, какви са препоръките на местната общност на територията на областта. Националната здравна карта, която ще обедини тези областни национални карти ще извърви процеса на идентификации на областите с излишък до областите с недостиг. От здравна инфраструктура, от лекари, лекари по дентална медицина, легла за активно лечение такива медицински специалности и на база на установени потребности, за това има и европейски и национални критерии, ще бъдат определени необходимия брой медицински специалисти в доболничната помощ. Леглата за болнично лечение и медицински дейности по видове и предявяване на компетентност на болничната дейност във всяка област. Част от специализираните медицински действия и попадащи в рамките на областта ще има регионални и републикански функции. Това са главно големи университетски или други центрове в големите градове, които няма да бъдат третирани като част от легловия фонд на съответна област, а наистина имат междурегионални областни, понякога и свързани с осигуряване на специфични здравни дейности на територията на цялата страна. Като част на националната здравна карта са предвидени и изработването на картата за спешна медицинска помощ. Може да има много въпроси, това е съвсем схематична таблица. Показва схема) не е свързана по видове легла, по видове специалности, червеното общо взето е над средното за страната. Тук е показано къде здравната инфраструктура е свръх предлагана на базата на потребностите на населението там. При нас с изключение на 3-4 областни града всичко друго ни е над средноевропейската норма.
Няколко неща ще кажа – по същество освен свръх предлаганите има и недостиг – това ще бъде инструмента с който държавата може да формира политика като инвестиции в инфраструктура, там където на базата на реален анализ и преценка е установен недостиг на количество активни болнични легла и болнична инфраструктура за съответната.
Ако имате въпроси защо е нужно това нещо, нека да кажем че всъщност основните проблеми, пред които стои системата на здравеопазване е това, че в България има 400 болници за активно лечение, това на фона на средно европейските норми е близо 2 пъти по-висок брой.
В България има най-високо ниво на постъпване в болници на 100 хил. души от цяла Европа. Тук няма Стара Европа – Нова Европа и т.н.
В периода от 2000 до 2010 г. броя на хоспитализацията е била 65%. През 2013 г. един на четири българи е бил хоспитализиран и най-малкото е бил отчитан като такъв.
Втория важен пункт на този законопроект е, че даваме възможността и отдаваме значението на Националната здравноосигурителна карта за селектиран избор при сключване на договор с болнични заведения в области, където има излишък от болнични легла. Пак казвам по определени специалности, по видове заболявания и т.н. но касата до сега вследствие на неприетия вчера на второ четене Закон за здравното осигуряване, вече касата има възможността да избира с кого може и с кого не може да сключва договор.
Сега с този закон вменяваме на касата първо право да селектира договорния си партньор там, където има излишък. Примерно в София има 72 клиники по ортопедия . Кому е нужно това, защото всяка една от тях трябва да сключи договор. Част от другите анализи говорят наистина за трагикомични цифри. В огромен процент от българските болници се изписват средно около 5 пациента на ден. Това означава на ден. Това означава 150 пациента месечно. При средна цена на клиничната пътека около 1000 лева си давате сметка, че това е нито икономически нито рентабилно, несмислено и неправилно.
С въвеждането на регулация на нови лечебни заведения при поискване, при задаване на нежелание на държава, било община, било частник за създаване на нови лечебни заведения то задължително получава становище от националната комисия по здравната карта съобразно наложените критерии за всяка област или междуобластни функции, ако има такава претенция от съответната болница, дали има нужда от такъв допълнителен здравен ресурс. При отрицателно становище от комисията за ново лечебно заведение то няма да бъде включвано в националната здравна карта и съответно на Националната здравноосигурителна каса се забранява да сключва договор с него.
Аналогичен ред е предвиден и при осъществяването на нови медицински дейности и разширяване на съществуващите лечебни заведения. Въвеждаме механизма на акредитация – мога да кажа, че има много резерви в това, но те са резерви по начина по който акредитацията до сега се вършеше от действащите болници, ако говорим с хора, които са го правили това или директори на болници, които са били потърпевши, по-скоро фолклора гласи, че стойността на … акредитации се е движила около 500 лв. в зависимост от територията. Навсякъде си има специфики. Тази акредитация не е със задължителен характер. Т.е. не връщаме старо задължение, което първо като капацитет няма да може да бъде поето от държавата и второ е доказано противоречие – първо променяме механизма за акредитацията, ако видите румънския вариант за акредитация който е около 2400 страници, ,с ясни боксове, където акредитатора чеква, има ли това, това и т.н. и различните модули на тази акредитация започват от това дали организацията на ръководството на болницата е осигурила контрол нагоре по системата и дали това има осигурена възможност за смяна на болничното бельо на пациента всеки ден. Т.е. в различни модули и по различни начини болниците се акредитират . резултатът от акредитацията обаче ще бъде част от комплексната оценка, заедно с въпросите за удовлетвореност на пациентите, заради което касата може да има обективните основания да сключи и да не сключи или да изключи, при различни условия с един или друг контрагент. Важно нещо, което миналия месец мина под знака на конфликт комплексни онкологични центрове, кожни центрове, общинска и държавна собственост, всъщност общата тема е създаването на условия и законови изисквания за консолидиране на болничния сектор. Създаваме обновление на лечебни заведения на доболнична помощ. Това става чрез въвеждане на кастинг и изискване на осигуряване на комплексно обслужване на пациентите при определени заболявания. Т.е. преставаме да финансираме структурата – болница започваме да финансираме комплексността на услуги. От диагнозите до финализиране на лечението. Там където болестта е лечима или до края на живота на човека, каквито и грижи да изисква това нещо. Кастинга ще го има и ако стане факт ще се сключва договор само с болница или комплекс от болници които осигуряват медицинската необходимост, нуждата от апаратурна, кадрова във всичките му компоненти обезпечени, за да може аз или Вие, като пациент, като влезем в една болница алгоритъма и пътя на лечение да бъде датиран – кога е операцията, кога е последващото лечение, кога е третото лечение от което има нужда и къде, в рамките на тази мрежа, че то ми е гарантирано. Дали аз ще го използвам или не, това е моя работа, но когато Касата сключва договор той сключва договор със структурата, която има 20 легла, просто преставаме да гледаме на болниците, като на къщи с легла. А като на етап, където се гарантира лечебния процес на излекуване. Това включва разговора за бившите диспансери, които сега са модифицирани в комплексните елитни центрове, онкологични центрове, центрове за психично здраве и кожно-венерически центрове. В закона залагаме три възможности за комплексното лечение. За мен това е най-добрия вариант, когато всички центрове са в една сграда или на 3 м. една от друга. Вторият вариант е функционално обединените и третият вариант е консорциум. Тези три варианта през критериите на областна национална карта съответно ще бъдат изписани и препоръчани за всяко едно лечебно заведение в съответните градове. Трябва да изберат едно от тези и да им бъде настоятелно препоръчано от областните комисии, в противен случай те няма да могат да сключат като самостоятелни лечебни заведения както до сега договор с касата. Т.е. на пациента му е гарантирано, че независимо дали влезе в многопрофилната болница или само в диспансера, той има на разположение един общ алгоритъм на финансиране, забележете – пълноценността на лечението, консултацията консултативната помощ и апаратурата, която има в двете, трите или в четирите болници, които направят това обединение. В момента в огромна част от многопрофилните болници, които се водят държавни защото имат над 51% държавно участие, там има общински капитал – 17,20,40, колкото процента е навсякъде., това не е проблем, но при изработването на механизми да се гарантират различните видове собственост. Притесненията на повечето от кметовете са от гледна точка на гарантиране на общинската собственост. Има различни механизми, пак казвам в закона даваме тези три възможности извън единствената юридическо сливане, където да бъдат гарантирани дали през златна акция, дали през конкретен дял, който не може да бъде нарушаван. Притеснението е, че ако държавата увеличи капитала в държавната болница, с нова апаратура или в инфраструктура и т.н. съответно дела на общинската част ще падне, тя ще загуби своя глас, ще загуби с възможността да влияе върху процеса и всичко това има ясни юридически параметри, които да бъдат постигнати. На нито една от тези мерки целта не е пестене на пари. Дори има яснота в цялото правителство и в министър-председателя че тези мерки могат да доведат до увеличаване финансирането в определени дялове на здравеопазването. Дали през касата или чрез държавата това е отделен въпрос. Целта е ефективно използване на наличните ресурси, или влагане на ресурси, там където те са ….., което е и основната ни препоръка от нашите партньори от Европейската комисия.
Важна тема е предложението в проекта на закона за отпадане на забраната за приватизация на лечебните заведения за болнична помощ. Картината изглежда така, след налагане на Националната здравна карта, която 400-те болници форматира че договор с касата , тука спекулирам – примерно 300 или 350, колкото там излезе. Невъзможност поне в големите градове, там където има излишък на болнична инфраструктура, създават нови лечебни заведения, в рамките на този бокс, който се оформя, че примерно в Стара Загора ще има 3 болници или 400 активни болнични легла, колкото експертизата на областно ниво каже, там вече формата на собственост няма значение. Ако има инвеститор с инвестиционна програма убеди общината примерно за общинската болница или държавата за държавната болница че неговата операционна програма в апаратура, във възможност да развива кадровия потенциал и т.н е по-добро може да се стигне до решение на общината или на държавата за отдаване за приватизация. Приватизацията се предлага да бъде по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като сме заложили на общи допълнителни гаранции, който и както защото и аз и г-н Зеленогорски принадлежим на една политическа традиция, която може би във финалните моменти на процеса на приватизация не бяха най-славните и т.н времена, опитали сме се всеки лош опит, който познаваме да бъде избегнат, като например това, което пише в закона, че ако договора а той е че следващите 20 години това да остане болница и т.н. вътре структурата, която има и ако съответно купувача не изпълни еди какво си той заплаща. Ние сме допълнили, че не просто купувача, а всеки моментен собственик на това нещо към момента на констатация неизпълнение на договора ще трябва да върне 5% от сумата плюс наказателни истории, които са по реда на Закона за приватизацията. Това дава възможността да се купи болница, след две седмици да фалира неочаквано, и не се носи отговорност и да се прави нещо, което изисква бизнеса на купувача. Т.е. ние гарантираме ,че това ще бъде болница. Създаваме нов вид лечебни заведения за комплексно обслужване на лица с увреждания и хронични заболявания. Това предлага се създаване на такъв вид и 4 насочено към комплексно обслужване на лицата в подкрепа на техните семейства и в изпълнение на цялата Национална стратегия с хоризонт до 2025 година. В центъра ще се осигурява подкрепа на семейства с деца с увреждания хронични заболявания, диагностика, продължително лечение. Т.е. някакъв тип център, в който извън наличието на конкретна медицинска услуга такова семейство с дете с хронично увреждане, н някакъв тип инвалидизация може да получава насочване, информация и координация на неговото лечение. Регламентирано е и интегрирането в здравни социални услуги в общността като механизъм на комплексно предоставяне на здравни и социални услуги съответно за хора с увреждания ,хронични заболявания на възрастни хора. Това е наше задължение в изпълнение на поставените приоритети в Националната програма 2020, с това институционализиране на такива заведения всъщност, това са предложения които сме изготвили заедно със социалното министерство отговаряме и на това, че има нормативната база и може в следващия програмен период да кандидатстваме и да получим от ЕФ средства за продължаване на деинституционализация и за развитието на тези социално здравни услуги в общността. В момента правителството заедно с общините, които са бенефициент на четири места в момента по линията на швейцарското правителство се правят центрове в гетата. Медико социални центрове, които да са възможност вътре в тези места да съществуват някакви здравни и социални услуги. Има още доста места, очевидно някакви непълноти в досегашното законодателство, които се опитваме да оправим с този законопроект.
Това е в общи линии. На ваше разположение сме за отговори на вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря Ви г-н министър.
Колеги имате думата.
СЛАВИ БИНЕВ: - благодаря г-н председател.
Уважаеми г-н Москов, когато става дума за икономическа логика, големите проблеми наистина в много от сферите са икономическата логика и икономическия разум. Тук има един момент, който наистина може би е най-тънкия който ще се задават въпроси и ще бъде критикуван затова той трябва да бъде изчистен до последно и това е именно възможността в чл. 3, ал. 1 за изваждането на болниците от забранителния списък за приватизация. Т.е. въпросът които още се появят ще бъдат ще има ли безразборна приватизация и това дали ще означава че ще останем без държавни болници. Каква ще бъде пазарната оценка на тези болници, в смисъл ще се оценява техния потенциал или техните активи. Също така техния потенциал е изключително субективен, тъй като вие знаете, че дори в последно време имаше наши колеги които бяха атакувани по тяхната нелогичност. Така, че това са изключително тънки теми и трябва да бъдат много внимателно артикулирани, защото ако има хора които действително да се ровят в тях и им се даде възможност да поставят въпроси може би ще имат изключително аргументирани въпроси. Как ще се прави тази пазарна оценка това е изключително сложен въпрос. Ако бъде на базата на минали икономически резултати има вероятност да бъдат взети под внимание именно те, и човек, който няма икономическа логика. А само активите сами по себе си не биха могли да бъдат особено вълнуващи. Това са много тънки моменти, на които трябва да се обърне внимание и да бъдат правилно артикулирани пред хората, които ще задават въпроси защото там е заровен проблема.
Благодаря ви.
МИНИСТЪР МОСКОВ: - уважаеми г-н председател, г-н Бинев, прав сте. Върху тази пречка ще се излее всевъзможно говорене и наистина сте прав, че всеки един детайл трябва да бъде огледан. Да кажем, че аз не мисля че която и да било конфигурация на държавната администрация би се втурнала да прави такъв процес. Трябва да си дадем сметка и независимо кой от ляво и кой от дясно ще започне да се атакува. Но причината да има днес 400 болници, причината да имаме два паралелни свята единия на държавното а другия на общинското здравеопазване е всъщност настъпилата през 2001 година забрана за приватизация. Когато човек иска да инвестира в здравеопазването, иска да е при ясни правила, такива каквито трябва да бъдат за всички. Това положи началото на този процес на паралелен свят. С този закон ние ограничаваме възможността допълнителна инвестиция да влезе примерно в София в сферата на здравеопазването. Тогава да дадем възможността на инвеститор, на капитал на технология на ноу-хау да може да влезе в съществуващата инфраструктура. В сегашните държавни, общински или пък някои частни ведомства, те си ги препродават между другото всяка година тези частни болници. Не зная до къде е стигнал този процес. Въпросът е, ако има гарантирано качество на това нещо и ако това не дава 401 контрагент на касата и нови 100 легла на касата то философски е добре, но аз съм съгласен с всичките възможни скрити камъни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ – колеги, аз ще кажа няколко думи. Логично е да обсъждаме промените в Закона за лечебните заведения в нашата комисия, поради обясними причини. Една от изключителните теми в България. Една от тях е, ще се оптимизират ли общини – ще се намаляват ли общините в България. Тема по която много хора обичат да говорят. И свързаната тема с оптимизацията на болниците. Аз знам, че има колеги, които са много притеснени какво ще се случи след приемането на тези промени, какво ще се случи след като НЗОК вземе решение да подписва с този, пък да не подписва с други. Всички сме местни патриоти, всички искаме нашите райони да се развиват максимално добре но според мен най-важното е да дадем максимално добра медицинска грижа на всеки български гражданин и ако това ще се случи по-добре в болницата в областния център и по-сигурно аз бих предпочел моята майка да се лекува в голямата болница, да я придвижа за 25 минути до там и да съм спокоен, отколкото да получи грижа, която не е според нашите очаквания за средно европейска медицинска грижа към българина. Започнах с това предисловие, защото знам какво върви в обществото, какви са опасенията на хората. Ще се изгуби ли общинската болница ще се създаде проблем с конкуренцията и т.н. аз категорично подкрепям възможността отново за приватизация защото честно казано ние сме имали макар и доста критикувана доста успешна приватизация при нас в Плевен, едно общинско ДКС, което беше в супер тежко финансово състояние и нашите дългогодишни опити да го спасим се сблъскваха с тотална невъзможност и в момента в който го приватизирахме честно и почтено, платиха си на общината, взеха го частните инвеститори и го направиха едно от водещите ДКЦ-та в Плевен. Т.е. най-важното за нас е, че хората могат да разчитат на още една доболнична медицинска грижа на необходимото ниво. Така, че вероятно дебата ще бъде не по-малко сложен отколкото Закона за здравното осигуряване, но наистина личното ми мнение е, че няма нищо по-важно от това какъв ще бъде крайният резултат. Защото и 800 болници да имаме ако резултатът е лош, няма да припомням колко пъти са се увеличили средствата за здравеопазване през последните 10 години. 3 пъти ако не се лъжа. В същото време не можем да твърдим, че качеството на услугата се е повишило камо ли пък три пъти нали. Има момент в който обществото трябва да избере кое е по-важно за него. Да продължаваме да се самозалъгваме, че наливайки едни огромни пари в каца без дъно това е полезно за обществото или правим нужните реформи дори и болезнени за да решим големите, тежки проблеми на обществото. Като цяло на обикновения пациент.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: - само да допълня, че тук сме в регионалната комисия и наистина акцента може би трябва да бъде поставен върху това. Начина за този, който говори г-н Зеленогорски, една малка болницата може би близо до Плевен предполагам, начин е тя да бъде спасена и в това населено място хората дори да не губят навика си, че в това малко градче където има медицинска помощ е именно това, което предлагаме за болничните групи, болничните консорциуми. Когато е под шапката на голямата университетска история в Плевен околните болници влязат в такъв консорциум с яснота, че в това градче могат да се правят някой неща, г.но когато е нещо друго то моментално трябва да бъде изпратено в по-горното ниво на този консорциум, където има апаратура, специалисти, кръв и всичко нужно за една голяма болница. Това е начина на това място да има болница, хората да не останат с впечатление, че са ощетени, защото каквото и да правим, каквито и икономически аргументи ясно е, че като закриеш на едно място болници и няма нищо друго, хората остават с впечатлението, че нещо им е отнето. То, че не им е отнето, че това е по-добре за тяхното здраве, а не да лежи там 5 дни и някой просто да ги преслушва, това е трудно обяснимо, още повече в едно такова изострено политическо говорене, на каквото бяхме свидетели преди дни, но когато влезе в рамките на консорциума когато направят общи договори, общо кандидатстват пред Националната каза за осигуряване на пълнотата на това, там ако си с високо кръвно, с температура с белодробно заболяване нека да бъдеш там. А веднага при изпитване на сериозно заболяване сега той отново ще бъде в малкото градче около Плевен, ще леж4и там 5 дни, ще му вземат клиничната пътека и след това трябва да провери дали е лекуван. Това е начина да не се закриват такива места, и част от тях да се превърнат в болници за долекуване. Или за продължително лечение, защото се разбрахме да не използваме думата долекуване. Като говорим за изнасяне на дейности от активните болници, което е едно от основните неща в програмата на правителството и това се има в предвид. Престоят в болници с активно лечение трябва да бъде ясно определен по медицински показания и след това да има място. Още по-добре до родното ти място за продължително лечение, рехабилитация, но нещо да бъде направено. Това е начина за тези болници да не бъдат закривани. Дали с леглова база, дали с претенцията, че се лекува всичко и т.н., но и към момента, това е само претенция. Аз пак казвам, нека да сме наясно, че това е разумният път, защото друг път ако има, моля кажете го тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - колеги, други въпроси, становища, изказвания.
Не виждам.
Ще подложа на гласуване предложеният ни законопроект за лечебните заведения. Който подкрепя законопроекта, моля да гласува: „за“ – 9, „против“ – 3, „въздържали се“ – 1.
Подкрепя се предложеният ни законопроект.
Благодаря г-н министър.
Закривам днешното заседание.
ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
В. Бойчева КРПБМС:
Найден Зеленогорски
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет.
3. Други.
П Р О Т О К О Л
№ 16
Заседанието бе открито и ръководено от председателя на комисията Найден Зеленогорски. Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добър ден уважаеми колеги и гости.
Имаме кворум и откривам днешното заседание.
Дневният ред Ви е предварително обявен и ще го подложа на гласуване:
Точка първа: - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерски съвет.
Точка втора: - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет.
Точка трета: Други.
Който е съгласен моля да гласува: - „за“ – 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
По точка първа на днешното ни заседание ще присъстват:
Г-н Кирил Ананиев – заместник - министър на финансите и г-жа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“.
По точка втора ще обявя гостите като започнем нейното обсъждане.
Г-н Ананиев имате думата да представите законопроекта.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря г-н председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
За мен е удоволствие да мога да представя пред вас внесения законопроект за общинския дълг.
Три са основните фактори, които накараха правителството да направи съответните предложения пред вас народните представители.
Вие знаете че през 2013 г. беше приет Закона за публичните финанси, който влезе в сила от 1 януари 2014 г.. в този Закон много ясно и точно бяха определени всички характеристики, които са свързани с възможността общините да поемат общински дълг, видовете общински дълг, краткострочен, дългосрочен. Самата съдържателна част на всеки един от тези вид дългове дългове, поради което с оглед хармонизиране на двата закона – Закона за публичните финанси и Закона за общинските бюджети се наложи в закона за общинските бюджети да бъде осъвременен с клаузите, които бяха записани в Закона за публичните финанси. Това е на първо място.
На второ място – със Закона за общинския дълг се дава възможност общините да поемат дългосрочен дълг с гарантиран резултат с така наречените ЕСКО проекти, по всяка вероятност Вие сте проследили дебата, който се проведе по време на приемането на Закона за енергетиката. Там беше поставен този въпрос и ние като правителство предложихме на парламента той да бъде гледан когато се гледа систематичния закон или закона за общинския дълг. Поради, което и правителството заедно с промените, които бяха свързани със Закона за публичните финанси предложи и това допълнение в този закон.
Какво се предвижда с тези промени – общините могат да поемат дълг когато са свързани с ЕСКО проекти, като годишния размер на обслужването на този дълг не може да бъде по-висок от 15% от средногодишните разходи за последните 4 години за капиталови разходи. Което представлява добро равнище на поемания дълг, с оглед знаейки размерите на дълга, който се поема по ЕСКО проектите. Освен това този дълг не влиза в ограничението от 15% по чл. 32, ал. 1 от ЗОД, т.е. това е дълг, който надхвърля тези 15% и последното нещо, което е свързано с тези общи проекти, е че ако изпълнението на тези проекти покаже, че не се постига целта, която е поставена с поемането на този дълг ежегодно да утежняване финансовото състояние на съответната община в този случай този дълг влиза в ограничението по чл32, ал. 1 т.е. в рамките на тези 15%.
Третата причина която ни накара да правим тези изменения това е ангажимента, който е поела нашата страна за публикувана информация в отворен формат, заложена във втория план за действие на Република България за участие в инициативата „Партньорство за открито управление“. Централния регистър Общински дълг е част от тази инициатива „Партньорство за открито управление“. Това са трите основни мотива, които ни послужиха като инициатива да направим съответните предложения за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг и да ги представим пред Вас за дебат и да се надяваме да бъде приет проекта на закон в пленарна зала.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: и аз благодаря г-н Ананиев.
Колеги, заповядайте за въпроси и изказвания.
Мисля, че г-н Ананиев беше достатъчен ясен.
ИРЕНА КОЦЕВА: благодаря г-н председател.
Г-н Ананиев, колеги.
Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим внесения законопроект.
Искам само да попитам във връзка с дългосрочния дълг или ЕСКО договорите в §12, ал. 1 имаме цитирани години до 2015 г. – може ли да ми обясните защо.
КИРИЛ АНАНИЕВ: - очакван въпрос защо, защото ние очакваме този въпрос да бъде уреден в Закона за публичните финанси. И докато не го караме в този закон тази материя ще бъде с годишния закон за бюджета за съответната година. Сега е записано за 2015 г., ако успеем да подготвим промените в Закона за публичните финанси до края на годината тогава, вече няма да има нужда от такъв текст а ще влезе края, а ако не успеем в 2016 г. ще има същия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - други въпроси, предложения, изказвания?
Не виждам.
Тогава ще подложа на гласуване законопроекта. Който го подкрепя, моля да гласува: „за“ – 15, против и въздържали се няма.
Благодаря Ви законопроекта се приема.
Благодарим Ви г-н Ананиев, г-жо Начева.
Колеги, имаме готовност да внесем в деловодството общия проект на ЗИД на Закона за гражданската регистрация. Ще дам думата на г-н Стефан Тодоров, докато дойдат колегите за представяне на втора точка от дневния ни ред.
СТЕФАН ТОДОРОВ: - благодаря г-н председател.
Тъй като вчера беше обсъждането и 4 от петте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация бяха приети, всъщност комисията трябва да направи сборния проект така, както направихме миналата седмица със Закона за устройство на територията. Текстовете са механично събрани предварително за да Ви улесним, защото това е само правно техническа работа, отколкото нещо друго. Пред Вас имате сборните текстове от вчерашните 4 приети законопроекта. Според правилника комисията формално трябва да изготви общия законопроект. Ако приемете, че в този вариант може да се одобри, след като бъде внесен в деловодството по стандартната процедура председателя на събранието съобщава, че е внесен общия законопроект и започва да тече срока за предложения между двете четения. А пък и всички изразихте желание за бързо действие по този законопроект, така, че се постарахме за днес да бъде готов обобщения вариант и да се внесе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: колеги, г-н Тодоров ни обясни за какво става дума, за формална подкрепа.
Който е за доклада, моля да гласува: „за“ – 15, против и въздържали се няма“.
Благодаря Ви доклада – общия е приет.
Колеги, министър д-р Петър Москов вече е тук. Г-жа Людмила Георгиева – дирекция „Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването“ също.
Молбата ми е да дадем думата на министъра, да представи мотивите за внасянето на този законопроект.
МИНИСТЪР д-р ПЕТЪР МОСКОВ – благодаря г-н председател.
Говорим за Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Ще се опитам да се спра само на основните промени, които предлагаме.
Първото е – законово въвеждане на Национална здравна карта, т.е. карта на достатъчните, отговарящите на здравно-демографските характеристики здравни заведения. Т.е. това, което предвиждаме в законопроекта е формирането на тази национална здравна карта да бъде изготвена на базата на изготвени областни здравни карти. Областните здравни карти, които са под формалното ръководство на областния управител, вътре са представители на общините в рамките на областта на Сдружението на общините, на съсловията, на различните видове собственост в болничната инфраструктура, съответно на общинска, държавна, частна и т.н. през тези областни здравни карти, ще се направи снимка на реалното състояние и съответно ще се препоръчва на съответната областна комисия към националната комисия, какви са препоръките на местната общност на територията на областта. Националната здравна карта, която ще обедини тези областни национални карти ще извърви процеса на идентификации на областите с излишък до областите с недостиг. От здравна инфраструктура, от лекари, лекари по дентална медицина, легла за активно лечение такива медицински специалности и на база на установени потребности, за това има и европейски и национални критерии, ще бъдат определени необходимия брой медицински специалисти в доболничната помощ. Леглата за болнично лечение и медицински дейности по видове и предявяване на компетентност на болничната дейност във всяка област. Част от специализираните медицински действия и попадащи в рамките на областта ще има регионални и републикански функции. Това са главно големи университетски или други центрове в големите градове, които няма да бъдат третирани като част от легловия фонд на съответна област, а наистина имат междурегионални областни, понякога и свързани с осигуряване на специфични здравни дейности на територията на цялата страна. Като част на националната здравна карта са предвидени и изработването на картата за спешна медицинска помощ. Може да има много въпроси, това е съвсем схематична таблица. Показва схема) не е свързана по видове легла, по видове специалности, червеното общо взето е над средното за страната. Тук е показано къде здравната инфраструктура е свръх предлагана на базата на потребностите на населението там. При нас с изключение на 3-4 областни града всичко друго ни е над средноевропейската норма.
Няколко неща ще кажа – по същество освен свръх предлаганите има и недостиг – това ще бъде инструмента с който държавата може да формира политика като инвестиции в инфраструктура, там където на базата на реален анализ и преценка е установен недостиг на количество активни болнични легла и болнична инфраструктура за съответната.
Ако имате въпроси защо е нужно това нещо, нека да кажем че всъщност основните проблеми, пред които стои системата на здравеопазване е това, че в България има 400 болници за активно лечение, това на фона на средно европейските норми е близо 2 пъти по-висок брой.
В България има най-високо ниво на постъпване в болници на 100 хил. души от цяла Европа. Тук няма Стара Европа – Нова Европа и т.н.
В периода от 2000 до 2010 г. броя на хоспитализацията е била 65%. През 2013 г. един на четири българи е бил хоспитализиран и най-малкото е бил отчитан като такъв.
Втория важен пункт на този законопроект е, че даваме възможността и отдаваме значението на Националната здравноосигурителна карта за селектиран избор при сключване на договор с болнични заведения в области, където има излишък от болнични легла. Пак казвам по определени специалности, по видове заболявания и т.н. но касата до сега вследствие на неприетия вчера на второ четене Закон за здравното осигуряване, вече касата има възможността да избира с кого може и с кого не може да сключва договор.
Сега с този закон вменяваме на касата първо право да селектира договорния си партньор там, където има излишък. Примерно в София има 72 клиники по ортопедия . Кому е нужно това, защото всяка една от тях трябва да сключи договор. Част от другите анализи говорят наистина за трагикомични цифри. В огромен процент от българските болници се изписват средно около 5 пациента на ден. Това означава на ден. Това означава 150 пациента месечно. При средна цена на клиничната пътека около 1000 лева си давате сметка, че това е нито икономически нито рентабилно, несмислено и неправилно.
С въвеждането на регулация на нови лечебни заведения при поискване, при задаване на нежелание на държава, било община, било частник за създаване на нови лечебни заведения то задължително получава становище от националната комисия по здравната карта съобразно наложените критерии за всяка област или междуобластни функции, ако има такава претенция от съответната болница, дали има нужда от такъв допълнителен здравен ресурс. При отрицателно становище от комисията за ново лечебно заведение то няма да бъде включвано в националната здравна карта и съответно на Националната здравноосигурителна каса се забранява да сключва договор с него.
Аналогичен ред е предвиден и при осъществяването на нови медицински дейности и разширяване на съществуващите лечебни заведения. Въвеждаме механизма на акредитация – мога да кажа, че има много резерви в това, но те са резерви по начина по който акредитацията до сега се вършеше от действащите болници, ако говорим с хора, които са го правили това или директори на болници, които са били потърпевши, по-скоро фолклора гласи, че стойността на … акредитации се е движила около 500 лв. в зависимост от територията. Навсякъде си има специфики. Тази акредитация не е със задължителен характер. Т.е. не връщаме старо задължение, което първо като капацитет няма да може да бъде поето от държавата и второ е доказано противоречие – първо променяме механизма за акредитацията, ако видите румънския вариант за акредитация който е около 2400 страници, ,с ясни боксове, където акредитатора чеква, има ли това, това и т.н. и различните модули на тази акредитация започват от това дали организацията на ръководството на болницата е осигурила контрол нагоре по системата и дали това има осигурена възможност за смяна на болничното бельо на пациента всеки ден. Т.е. в различни модули и по различни начини болниците се акредитират . резултатът от акредитацията обаче ще бъде част от комплексната оценка, заедно с въпросите за удовлетвореност на пациентите, заради което касата може да има обективните основания да сключи и да не сключи или да изключи, при различни условия с един или друг контрагент. Важно нещо, което миналия месец мина под знака на конфликт комплексни онкологични центрове, кожни центрове, общинска и държавна собственост, всъщност общата тема е създаването на условия и законови изисквания за консолидиране на болничния сектор. Създаваме обновление на лечебни заведения на доболнична помощ. Това става чрез въвеждане на кастинг и изискване на осигуряване на комплексно обслужване на пациентите при определени заболявания. Т.е. преставаме да финансираме структурата – болница започваме да финансираме комплексността на услуги. От диагнозите до финализиране на лечението. Там където болестта е лечима или до края на живота на човека, каквито и грижи да изисква това нещо. Кастинга ще го има и ако стане факт ще се сключва договор само с болница или комплекс от болници които осигуряват медицинската необходимост, нуждата от апаратурна, кадрова във всичките му компоненти обезпечени, за да може аз или Вие, като пациент, като влезем в една болница алгоритъма и пътя на лечение да бъде датиран – кога е операцията, кога е последващото лечение, кога е третото лечение от което има нужда и къде, в рамките на тази мрежа, че то ми е гарантирано. Дали аз ще го използвам или не, това е моя работа, но когато Касата сключва договор той сключва договор със структурата, която има 20 легла, просто преставаме да гледаме на болниците, като на къщи с легла. А като на етап, където се гарантира лечебния процес на излекуване. Това включва разговора за бившите диспансери, които сега са модифицирани в комплексните елитни центрове, онкологични центрове, центрове за психично здраве и кожно-венерически центрове. В закона залагаме три възможности за комплексното лечение. За мен това е най-добрия вариант, когато всички центрове са в една сграда или на 3 м. една от друга. Вторият вариант е функционално обединените и третият вариант е консорциум. Тези три варианта през критериите на областна национална карта съответно ще бъдат изписани и препоръчани за всяко едно лечебно заведение в съответните градове. Трябва да изберат едно от тези и да им бъде настоятелно препоръчано от областните комисии, в противен случай те няма да могат да сключат като самостоятелни лечебни заведения както до сега договор с касата. Т.е. на пациента му е гарантирано, че независимо дали влезе в многопрофилната болница или само в диспансера, той има на разположение един общ алгоритъм на финансиране, забележете – пълноценността на лечението, консултацията консултативната помощ и апаратурата, която има в двете, трите или в четирите болници, които направят това обединение. В момента в огромна част от многопрофилните болници, които се водят държавни защото имат над 51% държавно участие, там има общински капитал – 17,20,40, колкото процента е навсякъде., това не е проблем, но при изработването на механизми да се гарантират различните видове собственост. Притесненията на повечето от кметовете са от гледна точка на гарантиране на общинската собственост. Има различни механизми, пак казвам в закона даваме тези три възможности извън единствената юридическо сливане, където да бъдат гарантирани дали през златна акция, дали през конкретен дял, който не може да бъде нарушаван. Притеснението е, че ако държавата увеличи капитала в държавната болница, с нова апаратура или в инфраструктура и т.н. съответно дела на общинската част ще падне, тя ще загуби своя глас, ще загуби с възможността да влияе върху процеса и всичко това има ясни юридически параметри, които да бъдат постигнати. На нито една от тези мерки целта не е пестене на пари. Дори има яснота в цялото правителство и в министър-председателя че тези мерки могат да доведат до увеличаване финансирането в определени дялове на здравеопазването. Дали през касата или чрез държавата това е отделен въпрос. Целта е ефективно използване на наличните ресурси, или влагане на ресурси, там където те са ….., което е и основната ни препоръка от нашите партньори от Европейската комисия.
Важна тема е предложението в проекта на закона за отпадане на забраната за приватизация на лечебните заведения за болнична помощ. Картината изглежда така, след налагане на Националната здравна карта, която 400-те болници форматира че договор с касата , тука спекулирам – примерно 300 или 350, колкото там излезе. Невъзможност поне в големите градове, там където има излишък на болнична инфраструктура, създават нови лечебни заведения, в рамките на този бокс, който се оформя, че примерно в Стара Загора ще има 3 болници или 400 активни болнични легла, колкото експертизата на областно ниво каже, там вече формата на собственост няма значение. Ако има инвеститор с инвестиционна програма убеди общината примерно за общинската болница или държавата за държавната болница че неговата операционна програма в апаратура, във възможност да развива кадровия потенциал и т.н е по-добро може да се стигне до решение на общината или на държавата за отдаване за приватизация. Приватизацията се предлага да бъде по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като сме заложили на общи допълнителни гаранции, който и както защото и аз и г-н Зеленогорски принадлежим на една политическа традиция, която може би във финалните моменти на процеса на приватизация не бяха най-славните и т.н времена, опитали сме се всеки лош опит, който познаваме да бъде избегнат, като например това, което пише в закона, че ако договора а той е че следващите 20 години това да остане болница и т.н. вътре структурата, която има и ако съответно купувача не изпълни еди какво си той заплаща. Ние сме допълнили, че не просто купувача, а всеки моментен собственик на това нещо към момента на констатация неизпълнение на договора ще трябва да върне 5% от сумата плюс наказателни истории, които са по реда на Закона за приватизацията. Това дава възможността да се купи болница, след две седмици да фалира неочаквано, и не се носи отговорност и да се прави нещо, което изисква бизнеса на купувача. Т.е. ние гарантираме ,че това ще бъде болница. Създаваме нов вид лечебни заведения за комплексно обслужване на лица с увреждания и хронични заболявания. Това предлага се създаване на такъв вид и 4 насочено към комплексно обслужване на лицата в подкрепа на техните семейства и в изпълнение на цялата Национална стратегия с хоризонт до 2025 година. В центъра ще се осигурява подкрепа на семейства с деца с увреждания хронични заболявания, диагностика, продължително лечение. Т.е. някакъв тип център, в който извън наличието на конкретна медицинска услуга такова семейство с дете с хронично увреждане, н някакъв тип инвалидизация може да получава насочване, информация и координация на неговото лечение. Регламентирано е и интегрирането в здравни социални услуги в общността като механизъм на комплексно предоставяне на здравни и социални услуги съответно за хора с увреждания ,хронични заболявания на възрастни хора. Това е наше задължение в изпълнение на поставените приоритети в Националната програма 2020, с това институционализиране на такива заведения всъщност, това са предложения които сме изготвили заедно със социалното министерство отговаряме и на това, че има нормативната база и може в следващия програмен период да кандидатстваме и да получим от ЕФ средства за продължаване на деинституционализация и за развитието на тези социално здравни услуги в общността. В момента правителството заедно с общините, които са бенефициент на четири места в момента по линията на швейцарското правителство се правят центрове в гетата. Медико социални центрове, които да са възможност вътре в тези места да съществуват някакви здравни и социални услуги. Има още доста места, очевидно някакви непълноти в досегашното законодателство, които се опитваме да оправим с този законопроект.
Това е в общи линии. На ваше разположение сме за отговори на вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря Ви г-н министър.
Колеги имате думата.
СЛАВИ БИНЕВ: - благодаря г-н председател.
Уважаеми г-н Москов, когато става дума за икономическа логика, големите проблеми наистина в много от сферите са икономическата логика и икономическия разум. Тук има един момент, който наистина може би е най-тънкия който ще се задават въпроси и ще бъде критикуван затова той трябва да бъде изчистен до последно и това е именно възможността в чл. 3, ал. 1 за изваждането на болниците от забранителния списък за приватизация. Т.е. въпросът които още се появят ще бъдат ще има ли безразборна приватизация и това дали ще означава че ще останем без държавни болници. Каква ще бъде пазарната оценка на тези болници, в смисъл ще се оценява техния потенциал или техните активи. Също така техния потенциал е изключително субективен, тъй като вие знаете, че дори в последно време имаше наши колеги които бяха атакувани по тяхната нелогичност. Така, че това са изключително тънки теми и трябва да бъдат много внимателно артикулирани, защото ако има хора които действително да се ровят в тях и им се даде възможност да поставят въпроси може би ще имат изключително аргументирани въпроси. Как ще се прави тази пазарна оценка това е изключително сложен въпрос. Ако бъде на базата на минали икономически резултати има вероятност да бъдат взети под внимание именно те, и човек, който няма икономическа логика. А само активите сами по себе си не биха могли да бъдат особено вълнуващи. Това са много тънки моменти, на които трябва да се обърне внимание и да бъдат правилно артикулирани пред хората, които ще задават въпроси защото там е заровен проблема.
Благодаря ви.
МИНИСТЪР МОСКОВ: - уважаеми г-н председател, г-н Бинев, прав сте. Върху тази пречка ще се излее всевъзможно говорене и наистина сте прав, че всеки един детайл трябва да бъде огледан. Да кажем, че аз не мисля че която и да било конфигурация на държавната администрация би се втурнала да прави такъв процес. Трябва да си дадем сметка и независимо кой от ляво и кой от дясно ще започне да се атакува. Но причината да има днес 400 болници, причината да имаме два паралелни свята единия на държавното а другия на общинското здравеопазване е всъщност настъпилата през 2001 година забрана за приватизация. Когато човек иска да инвестира в здравеопазването, иска да е при ясни правила, такива каквито трябва да бъдат за всички. Това положи началото на този процес на паралелен свят. С този закон ние ограничаваме възможността допълнителна инвестиция да влезе примерно в София в сферата на здравеопазването. Тогава да дадем възможността на инвеститор, на капитал на технология на ноу-хау да може да влезе в съществуващата инфраструктура. В сегашните държавни, общински или пък някои частни ведомства, те си ги препродават между другото всяка година тези частни болници. Не зная до къде е стигнал този процес. Въпросът е, ако има гарантирано качество на това нещо и ако това не дава 401 контрагент на касата и нови 100 легла на касата то философски е добре, но аз съм съгласен с всичките възможни скрити камъни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ – колеги, аз ще кажа няколко думи. Логично е да обсъждаме промените в Закона за лечебните заведения в нашата комисия, поради обясними причини. Една от изключителните теми в България. Една от тях е, ще се оптимизират ли общини – ще се намаляват ли общините в България. Тема по която много хора обичат да говорят. И свързаната тема с оптимизацията на болниците. Аз знам, че има колеги, които са много притеснени какво ще се случи след приемането на тези промени, какво ще се случи след като НЗОК вземе решение да подписва с този, пък да не подписва с други. Всички сме местни патриоти, всички искаме нашите райони да се развиват максимално добре но според мен най-важното е да дадем максимално добра медицинска грижа на всеки български гражданин и ако това ще се случи по-добре в болницата в областния център и по-сигурно аз бих предпочел моята майка да се лекува в голямата болница, да я придвижа за 25 минути до там и да съм спокоен, отколкото да получи грижа, която не е според нашите очаквания за средно европейска медицинска грижа към българина. Започнах с това предисловие, защото знам какво върви в обществото, какви са опасенията на хората. Ще се изгуби ли общинската болница ще се създаде проблем с конкуренцията и т.н. аз категорично подкрепям възможността отново за приватизация защото честно казано ние сме имали макар и доста критикувана доста успешна приватизация при нас в Плевен, едно общинско ДКС, което беше в супер тежко финансово състояние и нашите дългогодишни опити да го спасим се сблъскваха с тотална невъзможност и в момента в който го приватизирахме честно и почтено, платиха си на общината, взеха го частните инвеститори и го направиха едно от водещите ДКЦ-та в Плевен. Т.е. най-важното за нас е, че хората могат да разчитат на още една доболнична медицинска грижа на необходимото ниво. Така, че вероятно дебата ще бъде не по-малко сложен отколкото Закона за здравното осигуряване, но наистина личното ми мнение е, че няма нищо по-важно от това какъв ще бъде крайният резултат. Защото и 800 болници да имаме ако резултатът е лош, няма да припомням колко пъти са се увеличили средствата за здравеопазване през последните 10 години. 3 пъти ако не се лъжа. В същото време не можем да твърдим, че качеството на услугата се е повишило камо ли пък три пъти нали. Има момент в който обществото трябва да избере кое е по-важно за него. Да продължаваме да се самозалъгваме, че наливайки едни огромни пари в каца без дъно това е полезно за обществото или правим нужните реформи дори и болезнени за да решим големите, тежки проблеми на обществото. Като цяло на обикновения пациент.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: - само да допълня, че тук сме в регионалната комисия и наистина акцента може би трябва да бъде поставен върху това. Начина за този, който говори г-н Зеленогорски, една малка болницата може би близо до Плевен предполагам, начин е тя да бъде спасена и в това населено място хората дори да не губят навика си, че в това малко градче където има медицинска помощ е именно това, което предлагаме за болничните групи, болничните консорциуми. Когато е под шапката на голямата университетска история в Плевен околните болници влязат в такъв консорциум с яснота, че в това градче могат да се правят някой неща, г.но когато е нещо друго то моментално трябва да бъде изпратено в по-горното ниво на този консорциум, където има апаратура, специалисти, кръв и всичко нужно за една голяма болница. Това е начина на това място да има болница, хората да не останат с впечатление, че са ощетени, защото каквото и да правим, каквито и икономически аргументи ясно е, че като закриеш на едно място болници и няма нищо друго, хората остават с впечатлението, че нещо им е отнето. То, че не им е отнето, че това е по-добре за тяхното здраве, а не да лежи там 5 дни и някой просто да ги преслушва, това е трудно обяснимо, още повече в едно такова изострено политическо говорене, на каквото бяхме свидетели преди дни, но когато влезе в рамките на консорциума когато направят общи договори, общо кандидатстват пред Националната каза за осигуряване на пълнотата на това, там ако си с високо кръвно, с температура с белодробно заболяване нека да бъдеш там. А веднага при изпитване на сериозно заболяване сега той отново ще бъде в малкото градче около Плевен, ще леж4и там 5 дни, ще му вземат клиничната пътека и след това трябва да провери дали е лекуван. Това е начина да не се закриват такива места, и част от тях да се превърнат в болници за долекуване. Или за продължително лечение, защото се разбрахме да не използваме думата долекуване. Като говорим за изнасяне на дейности от активните болници, което е едно от основните неща в програмата на правителството и това се има в предвид. Престоят в болници с активно лечение трябва да бъде ясно определен по медицински показания и след това да има място. Още по-добре до родното ти място за продължително лечение, рехабилитация, но нещо да бъде направено. Това е начина за тези болници да не бъдат закривани. Дали с леглова база, дали с претенцията, че се лекува всичко и т.н., но и към момента, това е само претенция. Аз пак казвам, нека да сме наясно, че това е разумният път, защото друг път ако има, моля кажете го тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - колеги, други въпроси, становища, изказвания.
Не виждам.
Ще подложа на гласуване предложеният ни законопроект за лечебните заведения. Който подкрепя законопроекта, моля да гласува: „за“ – 9, „против“ – 3, „въздържали се“ – 1.
Подкрепя се предложеният ни законопроект.
Благодаря г-н министър.
Закривам днешното заседание.
ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
В. Бойчева КРПБМС:
Найден Зеленогорски
