Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация,№ 553-04-30 от 19.06.2015 г.(за второ гласуване).

---

Стенографски запис!




П Р О Т О К О Л

№ 18




(Заседанието на комисията започна в 16.05 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.)



ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, започваме.
Господин Аспарухов ще се присъедини малко по-сетне, не е проблем за нас.
Наши гости днес са: госпожа Таня Милева – началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството; госпожа Боянка Георгиева – директор на Дирекция „Административно обслужване“, господин Венцислав Христов – Главна дирекция „ГРАО“, госпожа Нина Симеонова – Главна дирекция „ГРАО“.
Дневният ред е Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация,№ 553-04-30 от 19.06.2015 г.(за второ гласуване).
Който е съгласен това да бъде дневният ни ред с тази една единствена точка, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.

Пред вас е доклада по общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, който изготвиха колегите и на практика той е основан на четирите законопроекта – единият, внесен от господин Местан и група народни представители, вторият – от госпожа Манолова и група народни представители, третият от мен и група народни представители, четвъртият – от Министерския съвет.
Пред вас е и работният доклад за второ гласуване в комисията.
Започваме.
Първо, с гласуване на наименованието – Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
Който е съгласен, моля да даде знак с вдигане на ръка.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Предложение от Добромир Проданов и група народни представители.
Господин Проданов, заповядайте.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости. От името на членовете на нашата група в комисията предложихме промяна в чл. 19а, тоест – създаването на една нова алинея 5 и това наше предложение беше продиктувано от факта, че в общия законопроект, представен на нашето внимание днес имаше предложение, които целеше да промени целия ред и начин и визията относно възстановяването на имената, принудително сменени през т.нар. възродителен процес. Тъй като в общия законопроект се предлага служебно заличаване на тези имена – българските, ние не можем да се съгласим с възможността да регламентираме в закон едно такова служебно заличаване. Смятаме, че през годините, още от 1990 година, когато влезе в сила Законът за българските имена на български граждани още тогава законодателят даде възможност лицата, чиито имена са били сменени принудително да възстановят тези свои имена по своя инициатива. Впоследствие с приемането на Закона за гражданската регистрация беше дадена една допълнителна възможност облекчена, която даваше възможност на децата на починалите лица, чиито имена са били сменени отново по административен ред да сменят имената на своите родители. Ние смятаме, че този въпрос наистина е актуален, най-вече е бил актуален през тези 25 години, но все още има случаи явно, които подлежат на възстановяване, хората искат да възстановят и ние предлагаме още един облекчен начин, облекчен ред, по който това може да стане, а именно с включването на ал. 5 към чл. 19, като даваме възможност имената на починали български граждани, на които принудително са променени имената да бъдат възстановени по инициативата на наследник. Тук вече ще направя разграничение: първи път – по своя инициатива са имали право лицата, после – от името на децата им. Ние в момента даваме една по-обширна възможност и включваме качеството на наследник да иска възстановяване на тези имена, като разбира се сме посочили, че ако има впоследствие разногласия между наследниците на починалото лице този спор би следвало да се реши от съответния районен съд. Смятаме, че това е правилният начин, това е облекченият ред и не сме съгласни със служебното заличаване, защото от друга страна считаме, че правото на име е лично, не е имуществено право, не е възможно служебно възстановяване, тъй като не знаем на кои лица принудително са били сменени имената, кои лица искат да се сменят впоследствие тези имена, тъй като ние не излизаме в една хипотеза днес да се създава възможността за възстановяване на тези имена. Тази възможност я има от 25 години. Смятаме, че по този начин още повече облекчаваме реда наистина на наследниците на починали лица, чиито имена са били принудително сменени да бъдат възстановени.
Това мое изказване може да счита и като обосновка на по-нататъшното ни предложение за отпадане на § 19 и предложение, което ще направим за отпадане на § 14 от общия законопроект.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Проданов.
Колеги, по това предложение.
Господин Хайрула.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, това предложение според нас е стъпка в правилната посока, но в последните си думи господин Проданов си противореча, защото тук точно в този текст, който предлага, там не става въпрос за живи хора, а става въпрос за починали и става въпрос за хора, които са починали преди датата 30 юни 2001 година, защото от 1993 до 2001 година режимът беше чрез съдебна процедура. В момента режимът е чрез заявления от наследници. Тук сте писали само наследник, което е стъпка в правилната посока.
Нашето становище е следното, тъй като по време на т.нар. възродителен процес тези имена са наложени насилствено, не по собствено желание, нашето предложение беше държавата да си коригира чрез този законопроект неправдата, която се е случила тогава. Само това.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Хайрула.
Госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Хайрула, господин председателю, гости, ние смятаме, че това е правилният начин, който предлагаме, защото и в изказването, което направихме от парламентарната трибуна, че ще направим такава стъпка, аз не съм съгласна с господин Хайрула заради това, че трябва административно да го направим, защото има българомохамедани, които не желаят това нещо да се случи по този начин. Давайки такава възможност на държавата ние ще влезем в хипотезата на втори възродителен процес, което на практика не е демократично. След като има заявителство на лицето или на наследника мисля, че това е по-добрият начин и ние максимум облекчаваме процедурите. В същото време по-нататък ще видите, че запазваме § 1а, защото пък има процедури, които са тръгнали по този параграф и не е редно да го отменяме.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Други желаещи.
Господин Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, няма да подкрепим този текст не защото не желаем да се възстанови една несправедливост, а защото считаме, че текстът не е съвсем точен.
Първо е записано, че по реда на ал. 2 се възстановяват имената на починали граждани, на които принудително са променени имената. Последното изречение: „при разногласия между наследниците на починалото лице спорът се решава от районния съд“ аз задавам въпроса какъв спор ще реши съдът, след като между няколко наследника ще има разногласие? Дали той по същество ще преценява дали лицето отговаря на условията, за да му бъде променено името, което вече е починало или разногласието между наследниците, дали изобщо да бъде подадено това заявление? Мисля, че по този начин формулировката дава възможност за двусмислие и затова аз просто не виждам как да го подкрепя.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Карагьозов.
Господин Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Уважаеми господин Карагьозов, този ред сме го упоменали по този начин, тъй като се предполага, че има доста от случаите, че наследниците на едно починало лице може да не са на територията на България в един и същи момент, за да може да се съберат становища, съгласие да има изразено от тях писмено. Предполагаме, че по този начин се облекчава, тъй като само един наследник на починалото лице може да подаде заявление. В случай обаче, че впоследствие даденият наследник не е съгласен с волеизявлението, направено от наследника, подал заявлението, то тогава съвсем резонно е спорът да бъде отнесен до съответния районен съд и да бъде решен вече по същество въпросът. Това сме имали предвид.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Реплика.
Разбирам това, което казвате, но така, както е записано, аз съм сигурен, че съдът няма да го изтълкува по този начин, защото означава, че ако не се постигне съгласие за подаване на заявление от всички наследници, кога ще настъпи това разногласие, след като вие казвате, че единият от тях практически може да подаде заявление и благодарение на неговата воля да бъде променено името му? И едва като узнаят останалите лица тогава да възразят пред районния съд. Това според мен е недопустимо.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Стефан Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ще се опитам да ви кажа, че в едните и в другите аргументи има логика, но опитайте се наистина да намерите някакъв разумен компромис.
За мен действително има компромис в това, което се предлага с тази хипотеза по новата ал. 5 на чл. 19а. Стандартната процедура в момента е § 1а, който няма ограничение във времето, има съгласие и единодушие на всички наследници. Очевидно пречките в чисто физически аспект, че не всички са в състояние да се съберат и да постигнат съгласие мотивира от една страна предложението на вашите колеги за отпадане въобще на § 1а и за служебно заличаване, от друга страна несъгласието с това служебно заличаване, което също има своята логика е мотивирало другата група предложения да се подходи по този начин. Когато има съгласие се прави процедурата по § 1а. Когато няма съгласие или няма възможност да се постигне съгласие, защото по една или друга причина наследниците въобще са пръснати, един от тях решава да го направи. Разногласието ще възникне евентуално ако другите разберат пък се противопоставят, защото не са съгласни. Няма да е прецедент в законодателството тепърва да се създава практика. Тази хипотеза е заимствана от предишната алинея на текста, който е действащ в чл. 19а, ал. 3, която казва, че по реда на ал. 2 могат да се възстановят или променят имената на непълнолетни, ако имената на техните родите са принудително променени. Заявлението в този случай се подава от двамата родители или настойниците. При разногласие между тях спорът се решава от районния съд. Тоест, тази близка хипотеза те са възприели, че очевидно при спор, ако възникне, ще се повдигне впоследствие и съдът по някакъв начин ще вземе едната или другата страна.
Аз мисля, че би могло да работи в една такава посока, но вече вие решавате как да гласувате.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, господин Ахмедов.
АХМЕД АХМЕДОВ: Колеги, ако няма наследници, какво правим тогава?
Аз съм от една община, която на 23 май 1989 година даде две жертви, едната от която беше на 16 години, другата на 35. Тази на 16 години освен, че нямаше възможност кога да има наследници и родителите починаха, как ще се направи?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Защо трябва да се прави?
АХМЕД АХМЕДОВ: Защото той умря да си върне името, а пък остана с такова име.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Искам да успокоя колегите в посока на това, че ние наистина съчувстваме, като цяло за всичко това, което се е случило в онези години, за това, което са преживели хората. Но искам до припомня, че и тогава при насилственото променяне на имена е било подавано заявление да бъде сменено името им. Как е било подавано, по какъв начин, как са ги карали хората, това е едно от основанията, които ни карат ние също да сложим като дума, заявлението в случай на подаване от лице, което е близко на починалия, чието име наследниците ще искат да сменят. Така че, колеги, работим главно в посока да облекчим режим, който по някакъв начин едва ли ще върне всички жертви, които са направили унижението, което хората са преживели. Но дотолкова бихме могли да облекчим режимът.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи?
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като колегата Проданов и група народни представители внасят предложение за възстановяване на имената на починали граждани, на които принудително са променени, как ще докажем, че имената принудително са променени? Защото колежката Коцева сподели – в крайна сметка актовете, които са били, те са били лични молби. В избирателния ми район се запознах с подобен казус в горите. Един от наследниците пуска искане да сече, останалите трябва да могат след това го съдят и да си вземат. За да може останалите да го съдят да си вземат, трябва да бъдат две трети и се събират подписи, за да може да им се допусне производство, а в случая ние пускаме един, той го променя, всички се оказва, че си сменят бащиното име и след това ние нов възродителен процес ли ще правим? Ако тези хора не са си сменили имената, а са с български имена, отиваме към турско-арабски или други имена и се явява бащино име, фамилно име, какво правим по-нататък?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Проданов?
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Именно поради тази причина даваме възможност при едно несъгласие или по-точно, както е записано „при разногласие между наследниците“ спорът да бъде решен в съответния районен съд. Предполагам, което мисля, че господин Карагьозов ще ме подкрепи, че при едно такова бъдещо дело в случай, че няма единомислие и единно съгласие между всички наследници то това връщане реално, което ще бъде вече факт, че бъде отменено впоследствие. Тук създаваме една възможност за по-бърза процедура, по-облекчена процедура и водейки се най-вече в хипотезата, в която няма възможност наследниците на такова лице да имат възможност да подадат заедно заявление, защото има много такива случаи – даден наследник е в друга държава, даден наследник не може да отиде до определеното място, всички са съгласни, затова даваме възможност дори само на един наследник да предприеме тази процедура. А при спор, при разногласие впоследствие спорът ще бъде решен в съда. Именно затова, дори да го няма това последно изречени, че при разногласие спорът ще бъде решаван от районния съд, то ще си мине пак по общият ред, където даден наследник, който не е съгласен отново може.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги от ГРАО, от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, има ли някой, който иска да сподели нещо по темата? Няма.
Господин Славов, заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря, господин председателю.
Държа да изразя мнение, че предложението, което господин Проданов и колегите внасят е израз на уважение правото на волеизява, което отсъстваше от законопроекта и е предпоставка да бъде в по-широк формат подкрепено. Изразявам становище от парламентарната група, че ние ще подкрепим тази промяна.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Други желаещи?
Аз също искам да кажа, че смятам, че това е стъпка в правилната посока. Виждал съм роднини и наследници да се съдят за какво ли не, дай Боже да не познат да се съдят и за имената на предците си, което наистина би било една много тежка национална диагноза. Но според мен това е един режим, който в известна степен, макар и ненапълно решава проблема и дава насоката и на парламента по отношение на политическата оценка на онова време.
Други желаещи?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Извинявам се, че закъснях малко.
Колеги, това, което чета в момента и за много кратко слушах колегите, предложението, което се прави в момента от господин Проданов, всъщност и до сега със заявление може да се сменят имена. Дали е имало насилствена промяна на имената или не е имало е без значение, отивате със заявление, подава се, след това в съда може да се смени името и съдът решава. Какво променяте с това предложение?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Проданов го обясни.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това, което ние искаме е да възстановим една несправедливост. Разбира се, ние не искаме втора несправедливост. Това, което е написано в § 19 от вносителите е за идеята, желанието човек като отиде в общината да не го питат как му е било българското име. За това става въпрос. С това, което ни предлагате отивате на § 19.
РЕПЛИКИ: Предлагаме нова ал. 5 в чл. 19а.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Ако се приеме предложението по чл. 19а от § 19, ал. 2 отпада, защото си противоречат.
ИРЕНА КОЦЕВА: Ние ви даваме още една възможност, слагаме нова редакция.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Те са свързани. Предлагайки това, след това се предлага да отпадне § 19.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Предлагате § 19 да отпадне, защото сте убедени, че ще се приеме § 1, което ще бъде чл. 19а, което ще остане § 19, като смисъл и като логика. Разбирам ви, но с нищо не правите никаква крачка към изваждане на тази несправедливост, за която говорим. Вие философията напълно я връщате пак и я оставяте на старата позиция.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Господин Аталай, аз съжалявам, че закъсняхте и не можахте да чуете изказването ми. То засягаше промяната, която правим в чл. 19а, не в § 19, както и нашето предложение да отпадне § 19, където вие искате служебното възстановяване на имената. Още в моето изложение споделих мнението ми и това на колегите, подписали се под предложението, че ние сме за един друг режим, не на служебно възстановяване, а на даване на още една възможност за възстановяване на имена. Направих една ретроспекция на законодателната дейност през годините, където първата възможност, която се дава за възстановяване на имена е била по инициатива на лицето, по негова молба. Впоследствие са дава възможност по административен ред от страна на детето му, а ние в момента създаваме една възможност само на един наследник по заявление само от страна на един наследник да се възстановят имената. А впоследствие вече, ако има някаква разногласие, тогава спорът се решава в съда. Така че, не че връщаме стар ред или създаваме някакво отегчение, напротив – смятаме, че даваме още един облекчен ред, още едни облекчен режим за възстановяване на тези имена.
РАМАДАН АТАЛАЙ: С една дума вие казвате, че не сте съгласни с това предложение, които прави ДПС с § 19. Вие си имате друга логика, друго предложение и смятате, че тези имена, нищо че насилствено са наложени, нищо че има тази несправедливост, с още една лекичка промяна, която давате с това се решават нещата, което аз разбрах, но не съм съгласен с това. Ако все пак това, което чух от колегите до тук възниква спорът какво ще стане, ако със служебното връщане на имената ще им възстановими, служебното връщане на имената дядото или бабата, когато са починали с арабските имена са искали с техните имена да си останат. Ако техните внуци не искат да останат с тези имена отиват с едно заявление и си сменят името, но няма да се водят по името на баба си Атидже и на дядо си Хасан. Те ще са върнати с техните си имена. Това вече не е наново възродителен процес, това е вече един демократичен процес, който, както иска така може да се нарече, никой няма да ги спре. Но на този, който е починал, ние трябва да му върнем имената служебно, по служебен път, слагаме им имената Иван-Хасан и така нататък, каквито са били, когато са умрели. Те сега могат да бъдат вече Ахмед, Мехмед, вече е друга отделна позиция. Ако е имало някакво насилствено въздействие на тези хора да им дадем възможност да махнем това насилствено въздействие.
Не присъствах в залата, но останах с впечатлението, че ГЕРБ сте осъзнали, че наистина е необходимо на тези хора служебно да им бъдат възстановени имената. Юристите могат да излязат с една идея, че без заявление не може да стане това нещо, да им дадем възможност примерно да се даде начало, защото ни караха ужким с таксита да си сменяме имената и тогава ние си давахме заявлението доброволно, да не създаваме такава ситуация.
Бих помолил ГЕРБ, защото виждам, че имат демократично мислене, да се откажете от този чл. 19а, да подкрепите § 19 с ясното съзнание, че не правите нищо лошо нито за българщината, нито за демокрацията.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Аталай.
Други? Няма.
Колеги, предложението ми е, който подкрепя предложението на Добромир Проданов и група народни представители за създаване на нов § 1, като в чл. 19а се създава нова ал. 5 със съответното съдържание, което току-що обсъждахме, моля да гласува със „За“.
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 7.
Предложението не е прието.
Продължаваме с § 1.
В член 40 се правят следните изменения и допълнения.
Създава се нова ал. 2:
„(2) При издаването на удостоверения и препис от актовете за гражданско състояние от гражданите не може да се изисква предоставянето на лични данни, които са се намирали в Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) и свързаните с нея регистри, но са били заличени.
1. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
Госпожо Коцева, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Предложенията, които правим в § 1, чл. 40, ал. 2 са чисто редакционни за подобряване на текста. Ние премахваме и добавяме думи.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли въпроси?
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Уважаеми колеги, тук е по същият начин, прав е господин Аталай. Ако го гледахме на обратно нямаше да стане така, защото вашето предложение по чл. 40, ал. 2 пак си кореспондира с § 19, където става въпрос за ал. 1 от § 19. Ние там предлагаме на всички, които са си възстановили имената по съответните закони служебно от ГРАО да бъдат заличени тези променени имена. А тук понеже в текста пише, че се намирали, ако се приеме § 19, ал. 1, препратката е към него, правейки тази промяна фактически ние приемаме, че § 19 е отпаднал. Не знам дали можах да обясня, както трябва, защото тук смисълът става следният: „които са се намирали“, вие предлагате „се намират“, значи все още са там. По § 19, ал. 1 няма да се приеме, според вас.
Хронологията е такава, че вие предварително предлагайки тези текстове, ако минат, наистина § 19 отпада. Това ни е логиката, затова сме против.
ИРЕНА КОЦЕВА: Уважаеми колеги, първо подкрепата на текста, който в момента коментираме дори мястото му не е в този законопроект, защото категорично никъде не могат да се изискват и да се предоставят лични данни. Но, за да бъдем категорични, още веднъж да потвърдим правото на всички граждани, ние решаваме, че и в този законопроект може да стои такъв текст. Но в никакъв случай, противоречи на нашата логика, не можем да се съгласим, че могат да бъдат лични данни заличавани. Това противоречи пък на философията, която ние имаме за законопроекта.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли желаещи?
От Министерство на регионалното развитие и благоустройството, от ГРАО? Няма.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Коцева, аз се опитах да вникна в това, което обяснявате. Вие искате да кажете, че тези принудително наложени по време на възродителния процес имена на български граждани са лични данни, върху които вие не можете да посегнете. Става въпрос, ако в тези регистри, когато са записани българските имена и сега, като отидем там и искаме нещо от регистъра, те искат да се каже българското име. Тази обида не може по този начин да продължава и затова ние искаме заличаването на тези неща служебно и тава не са лични данни, въз основа на които върху този човек може да се правят някакви неразрешени незаконни неща да му се прехвърли имот или нещо друго или да се направи каквото и да е с тези лични данни. Това не са лични данни.
Ако това ви е идеята, както се вижда, че е така, значи вие съвсем вече тогава не сте били искрени за това, за което сте казали от трибуната, че ще подкрепите отпадането заличаването на принудително наложените по време на т.нар. възродителен процес имена на български граждани, лични данни на български граждани. Така ли съм Ви разбрал, това ли сте искали да кажете?
ИРЕНА КОЦЕВА: Не.
Аз в никакъв случай няма да влизам в спор, но все пак промените, които правим в законопроекта са във връзка със Закона за гражданската регистрация, а не само с промяна имената на гражданите. Все пак този текст не го гледайте само от вашата гледна точка.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре, обяснете за какво става въпрос. Какво искате с гражданската регистрация? Дайте в чл. 40 какво се казва общо, обяснете. В ал. 2 какво искате да смените. В края на краищата ние не сме всичките от ГРАО. Има ли тук някой от ГРАО?
ИРЕНА КОЦЕВА: Има хора от ГРАО.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вземете думата и ни кажете в чл. 40 какво се третира, за какво сте дали на колегите това изменение и допълнение, вие ли сте ни го дали, кой го е дал.
Разяснете за какво става въпрос?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Проданов има думата.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Самият текст на чл. 40 регламентира реално една административна услуга. Тоест, издаването на удостоверение, преписи от актове. Единственият вариант е лицето, молителят, отива със заявление, подава си молба и иска съответният акт. Разбира се хората, които трябва да му дадат този акт се базират на информацията, която е налична към момента там, а не която се е намирала някога.
Ако вие изхождате за това, че се притеснявате в даден район или при дадени справки да се е искало старото име или миналото име или другото име на лице, това категорично е неправилно и незаконосъобразно от съответните служители. Трябва да ви кажа, че всяка една справка, която се прави, позаинтересовах се, тя се прави само и единствено по ЕГН. Дори име не ви е нужда да казвате, какво име, че предишно име, че бъдещо име. Единствено всичко се прави по ЕГН, достатъчно е лицето, молителят да си каже ЕГН-то и съответният служител цялата информация би следвало да му излезе и да му издаде искания документ, било то документ, било то дадено удостоверение. Прецизираме текста с оглед на това, че когато отидеш и искаш някакъв документ или препис от него съвсем резонно е те да ти го дадат на базата на информацията, която се намира към момента там в системата. Това сме имали предвид с изменението, което сме направили.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Проданов.
Има ли други желаещи по темата? Не виждам.
Заместник-министър Аспарухов се присъедини към днешното заседание. Добре дошъл, господин заместник-министър!
Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя текста, предложен от Добромир Проданов и група народни представители, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 6.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с направената редакция.
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
Следващото предложение е внесено от мен. То е разработено от екипа ми, редакционно е, в § 2, т. 2, в чл. 42, ал. 2 думите „настъпването на“ се заличават.
Ще помоля господин Тодоров да го мотивира.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Надявам се колегите да нямат възражения, тъй като раждането е един процес, който започва и завършва в един определен интервал от време. Понятието, с което борави действащият закон по отношение на раждането, отчита финалната фаза, тоест – то възприема раждането като случил се факт, настъпването би означавало да започване на процеса на раждане. Такова поне е мнението на лекарите. Затова думата „настъпването на“ е излишна, „от раждането“.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли някой, който би искал да се изкаже по темата?
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване целият текст на вносителя, заедно с редакцията.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Благодаря.
Следващото предложение за промяна е § 3, в чл. 43, ал. 1 изр. 2 се изменя така: „Раждането на мъртвородено дете се съобщава не по-късно от 24 часа от раждането му“.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Мисля, че нямате възражения, защото в лекарската практика под „мъртво раждане“ се разбира и за съжаление не само раждането на мъртво дете, но и когато родилката почине и може да се създаде някакъв такъв спор за какво мъртво раждане. В случая идеята е по първата хипотеза добавяме втората – раждане на мъртво родено дете да се обяви след еди колко си време. Чисто редакционно.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: От министерството, от ГРАО има ли становища, въпроси? Няма.
Колеги, има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текстът на вносителя с редакцията.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Отново предложение, което аз внасям.
§ 4, т. 2 – в новата ал. 2 след думата „смърт“ се добавя „или от акта за раждане на мъртвородено дете“.
Има ли възражения от страна на министерството, на ГРАО, колегите? Няма.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Следващото предложение е по § 5. Ще помоля Стефан да го мотивира.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Предложението е с оглед от една страна допълване на състава на комисията, която прави атхок регистрация, ако мога така да се изразя с представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и може би с оглед на по-нататъшните редакции, които сте предложили, тук да включим изрично, че става въпрос за ГРАО в териториалните структури. Това във финалния доклад можем да го изпишем.
Алинея 4 се предлага да отпадне с идеята тя да отиде, като ал. 11, тоест най-накрая, за да включи в себе си всички видове документи, които си изискват за регистрация и в отделните хипотези, защото според мен е логично не само документите по ал. 2 и 3 да се пазят пет години, а и всички останали документи, които са само декларации и съгласие в определените случаи или служебно установяване от данъчните структури на общината за собственост на имота, респективно за родствени връзка. Тоест, всичките видове документи, които служат за регистрациите в различните 7 хипотези реално, както са по закона да се съхраняват в рамките на 5 години. Затова тази алинея отива най-накрая.
Заличаването на текста, тоест – препратка да се спазват разпоредбите на чл. 99а е излишно, защото текстът се повтаря тук в цялата нова ал. 10. Тя е пресъздадена и по-нататък в чл. 99а с оглед на факта, че в случая, че тук по чл. 92 говорим за регистрации еднакво валидни, както за постоянен, така и за настоящ адрес, а в чл. 99а хипотезата е за промяна на адресна регистрация. Затова, за да няма препратка, тъй като законът борави по-нататък с нарушения по чл. 92 и по чл. 99а, няма смисъл да се правят различни препратки, затова двата текста са възпроизведени на двете места. Тоест, ал. 10 я има в пълен обем и в чл. 99а.
Това, което може би трябва да се допълни по отношение оспорването на актовете. Тук разсъжденията са, че когато се прави заявление и се вписва без проблеми няма заинтересовано лице, което да оспорва, така че самият акт на вписването не се оспорва. Оспорва се отказът на вписването. В тези хипотези за мен лично е нормално. Разсъждавахме върху различните варианти, които бяха предложени дали да се ползва цялата процедура по АПК или да се използва едно съкратено производство само за оспорване по съдебен ред с едно инстанционно производство решение на административния съд окончателно. На мен ми се струва, че когато се оспорва отказ за регистрация няма проблем да се извърви целият административен процес, защото самата регистрация се извършва на няколко нива в общината. В зависимост от това на кое ниво е получил отказ лицето, то ще оспорва пред кмета на общината, респективно оттам нататък нагоре се върви – пред съответния съд. Ако отказът е от кмета на общината, тогава ще отиде пред областния управител и оттам пред съда. Тоест, това е в течение на времето и с оглед на правото на лицето да получи съответните права, тоест – право на адресна регистрация трябва да използва целият процес, за да защити претенцията си. Но тук в това предложение не го добавихме, защото очаквахме коментари или евентуално по другите предложения да има текст по отношение оспорване на заличаването. И ако нямате възражения може тук да добавим една алинея по отношение на оспорване на заличаването, което обаче да върви само пред административния съд с едно инстанционно производство, ако целим бързина. Там няма смисъл да се извървява административната процедура поради факта, че заличаването без значение дали ще се извършва в течение на годините, ако мога така да се изразя, било по сигнал, по искане на собственика или по служебна инициатива на кмета на общината, както са по-нататък предложенията или ще стане сега служебно проверката, която се предлага в преходните разпоредби. Там в констатациите на нарушението участват представителите на всички административни органи, които се явяват контролни, методически и т.н. по този закон и не би било оправдано да се оспорва по административен ред заличаването. Затова на мен ми се струва, че ако не възразявате бихме могли тук, за да не търсим друго място, да създадем една допълнителна алинея, че актът за заличаване може да се оспорва пред административния съд. Жалбата не спира изпълнението, решението на съда е окончателно. С една такава конструкция.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Колеги от министерството, от ГРАО?
НИНА СИМЕОНОВА /ГРАО/: По отношение на текста на новата ал. 10, казва се „в случаите по ал. 2, 3, 5, 6, 7 и 9 броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен …. Тоест, става въпрос за съгласие на собственика. Алинея 2 описва само документите, които се представят за извършване на адресна регистрация. Така че не виждам каква е връзката със случаите по ал. 2, както и в случаите по ал. 5, 6 и 7 изрично е казано, че в тези случаи не се иска съгласието на собственика. По-скоро този случай касае единствено ал. 3 на чл. 92.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Алинея 3 на чл. 92 „За извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик чрез декларация по образец, подадена лична пред органа по ал. 2 или с нотариална заверка на подписа“. Това е сега действащият текст.
НИНА СИМЕОНОВА: Да, защото по-нататък, ако погледнете в ал. 5 изрично е казано, че не се представят документи по ал. 2 и ал. 3. Алинея 3 е точно съгласието на собственика. Аналогично е в ал. 6 и в ал. 7.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: По ал. 2 грешката е чисто техническа. Не мога да приема аргументите Ви, че в останалите случаи трябва да нямаме ограничения на броя на лицата. Независимо от това в коя от хипотезите на регистрация сме - дали като собственик, дали като ползвател, дали като пребиваващ на друго правно основание, които са няколко, ние можем да допуснем свободно разширяване на хората в едно жилище. Тук говорим за регистрация в жилища. Както се отнася за факта, че аз, като наемател мога да получа съгласие на собственика да бъда настанен там и регистриран там респективно като наемател трябва да се съобразим с броя на първо – тези, които са там, второ – дали аз мога да бъда добавен. По същият начин е, когато отивам при роднини, без значение, че в случая нямаме документация, която да се изисква и да се пази. Аз не мога да отида при роднини и да кажа, че понеже сме рода 20 човека ще бъдем на един адрес, защото според вас не трябва да има ограничение. Ограниченията за жилищна площ трябва да са еднакви във всички хипотези на регистрация, по ал. 9. Иначе законът се обезсмисля, както беше до момента да кажем, че само със съгласието на собственика идваш там и няма значение колко сте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ясно е, че всички се опитваме по някакъв начин да въдворим един ред и за този ред трябваше да има определени критерии. Вие тук предлагате критерият да бъде броят на тези, които живеят там двукратно и трикратно може да се увеличи според роднинската линия. Защо не сложихме площ?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: По-нататък има площ.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Имаме предложение, ще кажете по какъв начин да бъде – по чл. 80, ал. 4 от Правилника за работа на Народното събрание. или като допълнение, редакция в ал. 8. След Министерство на вътрешните работи да добавим Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като предложението ни е главно с цел да уеднаквим текстовете на законопроекта. Териториална мисля, че е добре. Ако колегите предложат нещо за областна.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Предложение в ал. 10 накрая едно последно изречение, че разпоредбата не се прилага в случаите по чл. 93а, ал. 4. Член 93, ал- 4 е български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на населението не могат да посочат постоянен адрес в Република България се вписват служебно в Регистъра на населението от Район „Средец“ на град София. Адресът на район „Средец“ – Столична община е определен като служебен за вписване на всички български граждани, като такива които живеят в чужбина и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, като най-вече това са лицата, които придобиват българско гражданство с указ на Президента. Не е ли по-добре, колеги, да бъде вписано тук едно такова последно изречение с цел да не останат без адрес.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Не възразявам, макар че текстът визира адреса на едно жилище. Тези в „Средец“ не се регистрират на жилищен адрес. Там жилища няма. Там ги водят служебен адрес на тези от чужбина – Район „Средец“ – Столична община, няма номер, няма улица, няма блок, няма нищо.
НИНА СИМЕОНОВА: Водят се на „Леге“ № 6, който е служебният адрес на общината.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Не пречи да се запише, но тогава пък да не се създаде презумпцията, че могат на някакви жилища да се регистрират.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: В първоначалният текст на ал. 10 е записано в края на текста, че обжалването не спира изпълнението, като решението на административния съд е окончателно. По следващата редакция, която давате този текст е отпаднал. Каква е причината да отпадне?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Казах, че умишлено го оставихме без да го предложим в тази част. Идеята е да го коментираме на място. Отказът от регистрация да си върви по стандартния ред, както е разписано в ал. 12. Да създадем ал. 13, която да бъде по отношение на заличаванията. Да кажем, че актът за заличаване се оспорва пред административният съд директно. Обжалването не спира изпълнението. Решението на съда е окончателно. Тоест, да разделим нещата на две, ако и те са съгласни.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи?
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Едни въпрос. В предложенията на господин Зеленогорски експертите мотивират, че когато си по роднинство се запазва старият режим за трикратно надвишаване, а когато по-нататък има само съгласие, на какви хора не може да надвишава двукратно. Какво казваме?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Така е по предложението на законопроекта.
ДОРА ЯНКОВА: Тези, които правят политически бизнес – да регистрират два пъти. Ако са ти роднини – три пъти. Какво е съображението?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Това е основното предложение, то не е експертно, предложено е от колегите. Всъщност идеята беше да се ограничи до два пъти възможността да се регистрират хора, като после ще видим, че са съотносими към определена квадратура. А когато става въпрос за различни форми на роднинство, голямо семейство, голяма фамилия, тогава допускаме до три пъти, защото сами разбирате, че няма как да ги сложиш в един калъп.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Само да припомня, че действащият текст е трикратен, така че те като вносители на другия законопроект го намаляват на два път, а пък за роднини до дадена степен – нека да бъде малко повече.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги от министерството? Принципна подкрепа или неподкрепа на отделните предложения.
ТАНЯ МИЛЕВА: Нямаме възражения до тук по текстовете.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Тогава отиваме към гласуване. Който е съгласен с тези предложения в § 5 с редакциите, които направихме току-що – нова ал. 13.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Заличаването на адресната регистрация се оспорва пред административния съд. Жалбата не спира изпълнението. Решението на съда е окончателно.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Всички административни звена са участвали в проверката и са се произнесли, няма защо да ги въртим още веднъж административно.
Още дискусии, изказвания? Уверени ли сме, че всичко ни е ясно?
Господин Аспарухов.
ИВАН АСПАРУХОВ: Коментираме, с какъв акт заличаваме, за да може да бъде обжалван?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Имаме идея.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Там, където сте предложили двете комисии да вършат проверка и общинската администрация давала информация там трябва да вмъкнем, че заличаването е въз основа на протокола на комисията, като кметът издава заповед за заличаване, след което другото е техническа процедура – изпращане на справка и фактическото заличаване в регистъра. Тоест, там ще има акт на кмета, който се оспорва.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако кметът откаже да издаде акта, какво правим?
ИРЕНА КОЦЕВА: Имаме си процедура.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Кметовете правят регистрацията. Ние сега казваме, че кметовете правят нарушения, проверяваме ги, накрая го караме да подпише протокола.
РЕПЛИКА: Той няма да подпише, той ще състави комисия.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Ще има комисия.
Мисля, че изяснихме нещата.
Който е съгласен с предложените промени в § 5, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 0.
Приема се.
Параграф 6. Създава се нова ал. 4 и досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7. Това е логическото място, правим само разместване.
Има ли възражения, дискусии? Няма.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
Предложение § 6 да отпадне. Параграф 7 - създава се в чл. 96, ал. 1 изр. 2: „Български гражданин, живеещ в чужбина заявява настоящ адрес – държавата, в която живее, пред органите по чл. 92, ал. 1 по постоянния си адрес.“
Колеги, имате ли коментари?
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Понеже този текст е противоконституционен, тъй като заявяването на постоянен и настоящ адрес е лично право на човека и чрез този текст ние задължаваме гражданинът да посочи конкретно място, ограничаваме. Защото аз, ако искам да посоча настоящ адрес, само аз мога да определя къде да го посоча, а не чрез закон да ме задължат да посоча някой настоящ адрес. Това е нашата логика. По този начин ограничаваме, защото някой който живее 4 месеца в България и 8 месеца в чужбина къде повече живее, не като чисто математически показател. Аз мога да твърдя, че живея 4 месеца в България, а пък другите 8 месеца работя в чужбина, за да се прехранвам, но твърдя, че живея в България, кой може да докаже, че аз живея в чужбина? Така че този текст е императивен. Това променя чл. 97, ал. 1, който гласи: „Български гражданин, живеещ в чужбина може да заяви постоянен и настоящ адрес пред органите по чл. 92, ал. 1, включително и чрез дипломатически или консулски представителства на Република България в чужбина. Тук не е посочено къде трябва да посочи. А ние чрез този чл. 96, ал. 1 го задължаваме да посочи страната в чужбина.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Който го е внесъл може ли да обясни какво е искал да каже.
ИРЕНА КОЦЕВА: Вие сте го внесли.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не е вярно, ние казваме да отпадне този параграф. Не сме го внесли ние. Ако сега някой от колегите го е внесъл, нека да ни разясни какво е искал, може ние да не сме го разбрали правилно. Който го е внесъл да ни каже какво иска да постигне, каква му е целта. Защото така, както е написано, така, както е дадено има много двусмислия, включително даже не става ясно за какво иде реч. Държавата, която живее пред органите по чл. 99, ал. 1 по постоянния си адрес да е настоящия адрес в чужбина ли? Какво да зави? Значи аз идвам в България и заявявам, че живея в Англия на еди кой си адрес. Това ли искате?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги от министерството, да обясните.
НИНА СИМЕОНОВА: И в сега действащият закон в чл. 94, ал. 3 е казано, че настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живее. Много промени в този закон доведоха до една празнота в закона. Български гражданин, както Вие казахте, живее в Англия, трябва да отиде в България и да заяви пред органа по чл. 92, ал. 1, че неговият настоящ адрес е в Англия, тоест – само в държавата Англия, не пълният адрес, само като държава. Но законът не казва пред кой орган. Затова внасяме уточнение, че това е органът по неговият постоянен адрес, защото той е свързан в България само с този орган.
ВЕНЦИСЛАВ ХРИСТОВ: Да поясня. Когато човек си сменя настоящият адрес в България отива при кмета по новия настоящ адрес и пуска адресната карта. Когато обаче е в чужбина такъв кмет няма. Единственият кмет, който е прикрепен към гражданина е кметът по постоянен адрес и затова ние казваме – отиди там и си подай, че живееш в Англия. Това е идеята.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕА: Само да попитам, тази регистрация там, че е на настоящ адрес, оттам нататък следва, че в България той вече няма да има настоящ адрес? И оттук нататък той няма да има настоящ адрес в България, той регистрира настоящ адрес в чужбина.
НИНА СИМЕОНОВА: Точно така, като държава. Постоянният адрес е винаги на територията на България.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това нещо ще анулира настоящият му адрес в България и вие ще получите ли информация от чужбина, че той има настоящ адрес в друга държава.
ВЕНЦИСЛАВ ХРИСТОВ: Не и затова е тази разпоредба. Ние от чужбина не получаваме информация и затова с тази разпоредба тласкаме гражданите да си декларират този адрес пред властите в България, за да имаме ние информация, че той живее в чужбина, иначе не знаем и го оставяме по неговия български настоящ адрес и го водим там и след това слушаме за мъртвите души.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Технически сте прав. Ще обясня следното.
Как ще задължите лицето примерно Ердинч, живея в Берлин 8 месеца или 6 месеца, защото тук има и друг смисъл. Идвам 6 месеца преди изборите, подавам си молба в общината, заявление за настоящ адрес, който съвпада с постоянния ми адрес. Кой може да ме задължи аз да запиша настоящ адрес в Лондон или в Берлин?
РЕПЛИКИ: Законът.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Как ще ме задължи?! Аз в 30-дневен срок ще дойда и ще напиша, че аз живея в Община Момчилград и след това след един месец пак ще си отида в Англия.
НИНА СИМЕОНОВА: Нали прочетох разпоредбата на чл. 97.
АХМЕД АХМЕДОВ: Има ли проблем, ако изобщо го няма този параграф. Без това с наредбата по чл. 94, ал. 3 сме задължени. По-добре е да го няма.
НИНА СИМЕОНОВА: Има и един друг проблем, който е от гледна точка на гражданите, защото тези, които живеят в чужбина имаме с тези държави споразумения да получават пенсията си в чужбина. Преди години НОИ въведе изискване, че ще я получават само ако те са заявили настоящ адрес в чужбина и всъщност тогава гражданите сами започнаха да питат къде да отидат да си заявят този настоящ адрес.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Още изказвания, въпроси, дискусии?
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Господин председател, аз имам един такъв въпрос. Заличавайки ги, тоест – лицето декларирайки, че живее в чужбина това означава, че при съставянето на избирателните списъци то не трябва да фигурира по постоянен адрес.
ВЕНЦИСЛАВ ХРИСТОВ: Зависи за кои избирателни списъци говорим. Има различни видове избори и гласуваме, независимо къде е нашият настоящ адрес. За местни избори, ако настоящият адрес е чужбина не се гласува, а за европейски избори, ако настоящият адрес е европейска страна или България се гласува. Ако не е от Европейския съюз държавата – не се гласува. Тоест, когато адресът на един гражданин е чужбина в зависимост какви избори се провеждат, той може да попадне в избирателен списък или да не попадне.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя предложението за отпадане на § 7, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Следващото предложение. ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Понеже трябва да отида на друга комисия, заявявам, че по предложението за отпадане на § 19 гласувам „Против“.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Ще го приемем, като морален аспект, но няма да се материализира, като глас.
Предложението е за създаване на нов § 7а в чл. 98, ал. 1: „Заявлението за промяна на постоянен адрес се подава в общината или кметството, където лицето избира да бъде вписано в регистъра за населението“. Това е сега действащият член. Идеята е вместо в общината или в кметството да се замени с думите „до органите по чл. 92, ал. 1 „в общината, района, кметството или населеното място“.
Има ли въпроси по тази тема? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 8. Алинея 2 на чл. 99 се изменя. Действащият текст е, че адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава в общината или кметството, където лицето пребивава и в 5-дневен срок се изпраща за актуализация в Национална база данни „Население“.
Идеята е да се направят следните промени и да звучи по следният начин: „Адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава в общината или в кметството, където лицето живее. Когато български гражданин живее в чужбина, адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава пред общината или кметство по постоянен адрес. Адресната карта се обработва веднага за актуализация на Национална база данни „Население“.
Това е предложението.
АХМЕД АХМЕДОВ: Според мен това второто изречение и може би излишно, господин председател, щом не отменихме § 7.
СТЕФАН ТОДОРОВ: В случая сме за хипотезите за промяна. Предишният текст е за регистрация. Предложението, което беше на господин Зеленогорски по чл. 98 е чисто редакционно. Неговото предложение в първата му част по ал. 2 на чл. 99 е абсолютно същото, изписано е в цял текст. Още повече целият закон борави пред органа по чл. 92, ал. 1, а не в общината или кметството. Само в това е разликата. Иначе другото е върху вашата редакция, така че няма проблем. Другото господин Зеленогорски ще го оттегли.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Да, оттеглям това предложение в ал. 4 – тя да остане. Оттеглям го, защото ми се струва, че е необходима съответната дискусия в зала и имаме нужда от малко време да прецизираме нещата. Предполагам осъзнавате каква е идеята на този текст. Идеята е да има евентуална пререгистрация в хотел, подслон, търговска, през 4 месеца, за да може в известна степен да има някакъв контрол върху това, което се случва. Приемаме, че летният сезон на морето е 4 месеца и ако има 8 500 новорегистрирани в Несебър те са новорегистрирани да работят там, обаче когато продължат да остават там във време, извън сезона, вече имаме известен проблем и ако това съвпада с временни избори, малко се притесняваме защо са регистрирани там. Ако са много бедни се притесняваме кой им плаща хотела, ако там живеят, за да ги регистрира и защо са регистрирани и влизаме в едни сложни и тежки хипотези.
Смятам, че е нужно да имаме повече дискусия, затова оттеглям това предложение.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Правилно, защото точно това, което казахте трябваше да чуем на глас, че правим закон за изборите, а не закон за регистрацията, защото за 4 месеца, ако не съвпаднат с изборите, могат да се регистрират, ако съвпаднат с изборите тогава имаме притеснения. Със закон не можем да променим такива чрезвичайни неща и затова е правилно да отпадне, за да не вкарваме съмнения.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Когато обществото и ние и институциите сме регистрирали отклонения от нормалната законова процедура и практика, трябва да реагираме, защото в противен случай изпадаме в обстоятелства от типа на разни организации, които наблюдават чистотата на изборния процес в България да твърдят, че 25% от вота е контролиран, купен и това не може да даде висока степен на постигане на демокрация в страната. Така че ние трябва да се борим с подобни постъпки.
Има ли други желаещи?
ДОРА ЯНКОВА: По ал. 2 на чл. 99 аз по-скоро питам ГРАО адресната карта се обработва веднага в старият режим е в 5-дневен срок. Сега как ще правим прочита веднага? На вас капацитетът, изобщо по вертикала и хоризонтала вярно, системата е автоматична, електронна, но това не ви притеснява.
Второ, по ал. 4 това, което е изградено на Пампорово, на Смолянски езера, Райковски ливади, на морето в много случаи под думичката „хотел“ има апарт хотели, където има частна собственост на хора, които са закупили жилища. Тези жилища реално документът на сградата е хотел, никъде не пише апарт хотел, защото половината е хотелска част, половината е жилища. Тук може би ще е необходимо експертите малко по-прецизно да кажат. Едно е на морето, когато си само на хотел, там има нотариален акт, той е апарт хотел, а съответно в режима, в разписната книга и в документите на общината пише хотел по разрешителният режим. И тук може би трябва да го погледнем по-внимателно. Разбирам ограничителният режим за 4-те месеца, която се слага, но за мен по ал. 4 има необходимост малко повече да поговорим. Реалностите са други. Например един хотел „Манастира“, давам за примера, собственост има Джеки Вагенщайн, това му е второ жилище, ако иска ще си направи там адрес, но половината пък от „Манастира“ е хотел и е записано, че е хотел. Тези неща, като нова регламентация на тези нови сгради може би трябва да ги видим. Почивен дом – да, друго място за подслон. Но хотел, мотел, по-скоро по хотелите да го видим като прецизност.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Какво можем да направим по прецизиране на тези текстове?
ДОРА ЯНКОВА: Може би експертите да кажат.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: От министерството има ли желаещи?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие казвате да отпадне ал. 4.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Оттеглих го, тоест – да остане.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това вече сериозно буди съмнения. Има собственици, които си живеят в хотелите и са регистрирани там, как ще ги изгоните оттам?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Няма да го изгоним от хотела, просто на всеки 4 месеца ще се регистрира отново и регистриращите го ще кажат, че това е неговият собствен хотел. Такива са идеите ни. Ако е хотел „Риц“ в Париж, където не правят такива изборни измами вероятно няма да им създаваме проблеми, но в България, за съжаление, това е ситуацията.
Ако 25% е купен и корпоративен вот в държавата, какво да направим? Да ги направим 50%.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Казах „контролиран“, дали е купен или не….!?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Искам да се чуят тук повече мнения и дискусии, защото си признавам, че не мога да предложа в движение някакво разграничение, защото местата за настаняване и подслон, най-общо, както са известни като наименование са от най-различни категории, включително тези, които са за сезонен туризъм могат да бъдат обитавани целогодишно. Включително тези, които по правило според туристическото им предназначение са за краткотраен отдих, също могат да бъдат обитавани без ограничение във времето. Отделно има тип заведения за настаняване от социален, здравен и друг подобен характер, където реално хората живеят. Това е някакъв тип старчески дом, хостел или както се наричат и много трудно можем да направим разграничението.
Изключвам безспорно апарт хотелите, всеки може да си живее там като в жилище и да си се регистрира, но няма никакъв проблем също така и по отношение на един не апарт хотел, да го приемем за един стандартен хотел, наемам си апартамент в хотела и си живея там включително и като постоянен адрес мога да си го регистрирам и като настоящ без ограничения във времето.
Сега има логика това, което предлага господин Зеленогорски, че по някакъв начин именно с регистрации в този тип заведения се злоупотребява, защото там може би контролът по отношение на легловия капацитет от една страна, контролът, който да се прави от общинските служби с оглед регистрация на нощувки, знаете много добре бившите кметове как непрекъснато сте си имали проблеми и разправии, че ви декларират там пълняемост на легловата база с 20% пък те ги тъпчат много повече, за да не плащат местна такса, туристически данък. Но няма никакъв проблем реално във времето там да се живее в безвремието, ако мога така да се изразя.
От друга страна с оглед на такива злоупотреби това са аргументите по някакъв начин да се търси някакво решение на този проблеми и контрол. Затова господин Зеленогорски предлага една такава пререгистрация на определен период от време.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Напълно разбирам, че идеята е да направим така, че тези 6 месеца, през които отиват и се регистрират за гласуване основната идея е да ограничим това нещо. Ние напълно не можем да го изчистим. Всички народни представители са за това, мисля, че няма политическа сила, която да не е за това. Но, в момента с това предложение вие отнемате възможността на контролиращи органи да си свършат работата и прехвърляте отговорността точно на лицето, което се е регистрирало там и на всеки 4 месеца болният от старчески дом вие искате да отиде на 4 месеца да се пререгистрира. Нали в хотела, като се регистрирам с моята лична карта в МВР се подават данните. Има достатъчно институции, които се занимават с това нещо. Тогава да запишем още едно изречение, тъй като ще се регистрират на 4 месеца всички, които са в хотели и старчески домове и т.н. тези лични карти и МВР и другите институции повече да не се занимават с тези хотели.
Има неща, които в България са подредени и сега в стремежа си наистина да направим един закон, с който да ограничим прехвърлянето, преселението по време на избори го възприемам, но натоварването на всеки гражданин с излишна задача да поеме отговорностите на Министерство на вътрешните работи и на другите служби, с това не мога да се съглася. Излишно е всеки човек на 4 месеца да ходи да се пререгистрира.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Становища от министерството?
Проблемът е, че в Община Несебър има 8 500 новорегистрирани там хора и колко драматично могат да променят изборния резултат. Давам ви пример.
Други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 99, ал. 2. Който е „За“ промените в ал. 2 на чл. 99, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Който подкрепя създаването на нова ал. 4, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия § 8 с редакцията.
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
Параграф 9. Има предложение в чл. 99а се правят изменения и допълнения.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 10. В глава четвърта се създава раздел ІІІ с чл. 99б.
Раздел ІІІ е „Извършване на проверка“. Пред вас са текстовете.
Имате думата.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, гости.
Подкрепяме създаването на такава глава в раздел ІІІ, която да регламентира извършването на проверка за направените регистрации. Това, което сме предложили са редакционни промени, които ще спомена пред вас.
Първо, допълваме, като служителите, които ще извършват проверката, като добавяме освен служителите на съответното кметство или район или община и Министерство на вътрешните работи. Смятаме за по-удачно текстът да стане: „съответната общинска администрация, представители на съответната областна администрация, териториалните звена на Министерство на вътрешните работи и на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“. Тоест, освен общината и МВР включваме и представител на областна администрация и на съответната служба ГРАО, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация. Това е в случаите при подаден сигнал или по искане на собственика на имота за извършване на проверка.
Другата редакция, която сме направили е, че променяме 7-дневният срок. При сигнал комисията създава 7-дневен срок, ние предлагаме срокът да бъде 3-дневен, като добавяме, че заповедта се обявява на таблото за обявление на интернет страницата на общината. В случай, че кметът не издаде заповед заповедта в срока по предходното изречение се издава от областния управител.
Колеги, включили сме този текст в случай, че кметът на общината не поиска да извърши проверка по сигнала, който е подаден от собственик на имот или от друг, който иска да бъде направена проверката. Променяме 14-дневният срок за определяне на комисията. Това е в ал. 2. Сменяме срокът от 14-дневен на 7-дневен. Смятаме, че 7-дневен срок за определяне на комисия е съвсем достатъчен.
Променяме ал. 3 по следния начин: В 3-дневен срок от извършване на проверката общинска администрация въз основа на протокол за установено нарушение на чл. 92 и 99а изпраща чрез съответното териториално звено в „Гражданска регистрация и административно обслужване“ обобщена информация на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството за автоматизирано заличаване на адресна регистрация в регистъра на населението. В ал. 4 след думите „адресна регистрация“ добавяме „по постоянен адрес“, защото става въпрос за смяна на лични документи, а личните документи се сменят само след промяна на постоянен адрес. Затова редакционно добавяме и думата „по постоянен адрес“, за да е ясно, че не се сменят при промяна на настоящ адрес.
(Ръководенето на заседанието продължава от зам.-председателят на комисията г-жа Ирена Коцева.)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Караянчева, имате думата.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Искам да направя предложение по чл. 80, ал. 4 от ПРНС за нова ал. 5. Ежегодно всяка есен в район „Студентски“ подават адресни карти първокурсници, които имат задължения да се регистрират по настоящ адрес в общежитието, в което следва да бъдат настанени. Настанителната заповед на ректора се издава за срок от 9 месеца и при издаването й следва регистрация на студента в друга стая или в друг блок. Така до завършването си студентът се пререгистрира на няколко адреса в общежитие в студентски град, а при завършване на висшето си образование и завръщането си в населеното място, от което е дошъл адресът остава непроменен. Има случаи на адресни регистрации от 1997-1998 година. В тази връзка при прилагане на новия член 99б и извършване на проверка за нарушение на чл. 92 от назначена със заповед комисия в студентските общежития регистрираните живущи в една стая с три легла понякога надхвърлят 20 човека. В тези случаи, когато се наложи да се приложи чл. 92, ал. 9 адресната регистрация и на лицето се заличава, като за актуален адрес остава предходният. Заличаването на регистрацията на един студент ще премине през всички адреси за периода на неговото обучение.
В тази връзка предлагам ал. 5, която да гласи следното: „Да се заличават служебно всички регистрации в общежития, когато определено лице не фигурира в предоставен от висшите учебни заведения актуален списък в началото на всяка учебна година.“
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Колеги, коментари по предложенията?
Имате думата, господин Ахмедов.
АХМЕД АХМЕДОВ: Във връзка с този 7-дневен срок, понеже нашият председател господин Зеленогорски обясни, че общо взето в Община Несебър има такива случаи, той говори за 8 хиляди, знаете, че една общинска администрация е много свита по отношение на състав, на наличен персонал, една комисия ще ангажира най-малко 5-6 човека, как ще проверят за 3 дни примерно Община Несебър? Нека да сложим едни нормални срокове.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Тук става дума за комисията, която ще действа по време на този етап.
АХМЕД АХМЕДОВ: Кметът все пак трябва да провери. Може да има в комисията човек или член на тази комисия, който да е в някакви родствени връзки. Кметът трябва да има възможност да провери и самата комисия, която ще назначи, така че е хубаво там да запазим този 7-дневен срок.
По отношение на ал. 5, която госпожа Караянчева предложи, ако спазваме чл. 99, когато се подаде една жалба автоматично към ректора към съответния район и районният кмет на община „Студентска“ – там, където се организира комисия може да си изчисти всичко. Не е нужно за Студентски град да правим такива работи.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Караянчева, имате думата.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Както е записано „автоматично заличаване“ остава предходният адрес, а той може да е сменял няколко общежития и няколко стаи. Затова по-добре е да се направи автоматично заличаване според списъка, който е подал ректорът за регистрация в общежитията и така ще се изчисти, защото има наистина наслагвания от предни години. Затова е този текст.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Имате думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Искам да ви припомня, че водихме дискусията, че тук трябва да сложим акт на кмета за заличаване.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Колеги от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, ще ви помоля за мнение подкрепяте ли предложението на вносителите, както и предложението, което току-що направи господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Останах с впечатление, че не възразявате тук да включим текст, който да визира акт на кмета на общината за заличаване. Обръщам внимание.
Предлагам в ал. 3 да се каже, че кметът на общината издава заповед за заличаване на адресните регистрации, извършени в нарушение и изпраща обобщена информация на Главна дирекция „ГРАО“….“, като текстът продължава. Не можем да ангажираме в един закон общинската администрация безадресно да изпраща някаква обобщена информация и тя да води до заличаване. Технически процесът е така, но органът, който е компетентен трябва да постанови акта и той е отговорният, който трябва да изпрати информацията. Вярно е, че администрацията ще му я събере, ще му подготви цялата преписка, той ще сложи параф, но това е в закон, трябва да се борави с органа, а не с администрацията безадресно. Затова предполагам, че ще го възприемете и в последващата редакция така ще го направим и в тази и в другата комисия.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Становища?
ИВАН АСПАРУХОВ: Не възразяваме.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Тодоров това, което госпожа Караянчева преди малко предложи – при заличаването от единия адрес остава в следващия адрес, не е ли необходим някакъв акт? Тя предлага само със списъка на ректора да бъдат заличени. Там не е ли необходимо заповед. В смисъл, по логиката на закона кметът трябва да подпише заповедта за заличаване, може ли само със списъка на ректора или на който и да е да бъдат заличени регистрираните до тогава?
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Аз чух повече мотивите, с които съм съгласен самият. Ако се възприеме като идея това, което се предлага от госпожа Караянчева, ще го редактираме по същият начин – еди кой си подава информация до органа по чл. 92 в съответната община, район или кметство, където е съответното учебно заведение и въз основа на това издава заповед за заличаване.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Може би така вече става подредено.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Други? Имате думата, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: По чл. 92, ал. 1 е записано, че адресната регистрация се извършва от кмета на общината, района, кметството или длъжностни лица. Сега тук позиционираме и областният управител, ако той е сигнализиран и паралелно с това му даваме право, че ако кметът не издаде заповед, то областният може да издаде такава. Влизаме в един режим, в който слагаме областните управители, те имат други функции, те си имат йерархията по ЕСГРАОН, който е при тях и трансфира към големия ЕСГРАОН.
Тук моля министерството за коментар.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
От Министерство на регионалното развитие и благоустройството кой ще вземе думата?
Заместник-министър Аспарухов, имате думата.
ИВАН АСПАРУХОВ: Разбираме, но тук става въпрос, ако откаже кметът, а сигналът е подаден от гражданин, не трябва ли да се прави проверка? Тук става въпрос при подаден сигнал от собственик се сезира кметът. Кметът и сега по закон е задължен да извърши проверка, но ако не я извърши?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако не я извърши ще си понесе наказанието, което е записано в законите.
ДОРА ЯНКОВА: Областният управител има право на контрол върху актовете на кмета. Като има копие сигналът и до кмета….
ИВАН АСПАРУХОВ: Няма.
ДОРА ЯНКОВА: Как да няма?! Всички актове на кмета се дават на областния и на прокурора.
ИВАН АСПАРУХОВ: Само на прокурора.
ДОРА ЯНКОВА: Ако има отказ той се жали, създава се непримиримост. Ние тук вкарваме един допълнителен режим на овластяване на областните управители в адресната регистрация по изключение за такива случаи. Според мен трябва да се дисциплинира средата и да си бъдат кметовете и упълномощени от тях лица. Ако не, да дадем целият този режим областните управители да се справят, нямам против, да извадим кметовете и всички жалби, заличаването и правителството да си свърши работата. Областните управители да ходят да проверят с комисии и да направим граждански комисии от всички политически сили и неправителственият сектор и да решим този въпрос, тъй като е чрезвичаен. Това да действа за изборите, да има определен срок до края на октомври и да го спрем и да се върнем на стария режим.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Колеги, нали всички се обединихме около това, че има проблем с регистрациите по настоящ адрес, че има злоупотреба с регистрации по настоящ адрес и всички гласувахме на първо четене тези текстове да се работи по тях. Факт е, че този, който прави регистрациите по настоящ адрес няма интерес да провери себе си дали тези регистрации са направени по реда, по който пише в закона. Затова нашето предложение беше да вкараме фигурата на областния управител в изключителни случаи. Става въпрос в случаи, в които има подадена жалба. Мога да ви дам пример, жалба от жена, която е получила призовка на собствения си адрес за друго лице, което се оказва, че е регистрирано на този адрес без тя изобщо да знае. Пуснала е до общината жалба и ни вест ни кост 2 месеца. В такива случаи да имаме лице или институция, която да издаде заповед за проверка и да направи тази проверка. Това, според мен, ще бъде в изключителни случаи.
Това е свързано и със следващия текст, който ще разглеждаме след малко, който е вече в Преходните и заключителните разпоредби.
ДОРА ЯНКОВА: По тази логика тогава да пишем, че и ако областният управител откаже министърът го прави.
РЕПЛИКА: Да впишем и министъра.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Главният проблем е, че не може този, който е създал проблемът да се самоконтролира. Погледнете Законът за счетоводството. Там не можеш да бъдеш главен счетоводител и касиер едновременно. Същото е и тук – хем аз го нарушавам закона, хем ще се самоконтролирам. Няма как, трябва да въведем някакви други нива, които да осъществяват контрол, защото за съжаление и колегите кметове понякога допускат съответните нарушения. За това става дума.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, ако тръгнем от презумпцията, че всички кметове са престъпници и те са нарушителите само оттук нататък не искаме да си признаем, че тези кметове имат достатъчно контрол над тях. Наистина има такива ситуации, колежке Аврамова, че някои са се регистрирали на адрес, когато не се знае, но там има закононарушения и този, който се жалва трябва да знае институциите, където трябва да се жалва, не е кметът, а Министерство на вътрешните работи. Отива в Министерство на вътрешните работи и ако министерството не си свърши работата областният съвсем няма как да я свърши тази работа.
Има предложение тогава в това, което госпожа Янкова казва. Или да вървим по йерархията на общината този, който управлява да издава съответните нормативни актове и тези институции, които са контролиращи да контролират, или да отнемем от кметовете цялата тази дейност и я прехвърляме на областните и казваме всеки областен да прави комисия във всяка община, проверява и по този начин вече правим нещата, които трябва да се направят.
Аз смятам, че всеки кмет е достатъчно под контрола на институциите на държавата и нека контролиращите да си вършат работата.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
От министерството, искате ли нещо да кажете? Не.
Преминаваме към гласуване.
Има постъпили редакционни предложения в § 10 в чл. 99б, както и предложение по чл. 80, ал. 4 от ПРНС, което направи госпожа Караянчева.
Подлагам на гласуване първо предложението, направено от госпожа Караянчева.
Който е съгласен с него, моля да гласува!
РАМАДАН АТАЛАЙ: С редакцията, която ще направи господин Тодоров.
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 4.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Подлагам на гласуване предложението чл. 99б, ал. 1, т. 1
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 7„Против“ – 3; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложенията по ал. 2 на чл. 99б.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване ал. 3 на чл. 99б, с редакцията, която ще направим.
Който е съгласен с редакцията и предложението, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Подлагам на гласуване редакционното предложение по ал. 4.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 10 с направените редакционни предложения.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 5.
Текстът е приет.
Член 115, ал. 1, т. 1. Има направено предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Предложението е чисто редакционно.
Има ли коментар? Не виждам.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Гласуваме целият текст с така направените предложения.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 12. Създава се нов чл. 116а. Няма постъпили предложения.
Има ли коментари, изказвания? Няма.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува „За“.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 2.
Предложението се приема.
Параграф 13. Създава се допълнителна разпоредба с нов параграф 1. Има предложение на народния представител Найден Зеленогорски в § 13, § 1 от Допълнителните разпоредби да бъде променен, както следва от текста, който е пред вас.
Постъпило е и предложение на Добромир Проданов и група народни представители, както и създаването на нов § 2, който е чисто редакционен.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, тази тема беше сериозно коментирана в публичното пространство. Аз със с ясното съзнание, че има множество случаи, в които очевидно 15 квадратни метра са непостижими, но изискването на Европейския съюз за затворниците е 8 квадратни метра. Всяка държава трябва да осигури за всеки затворник минимум 8 квадратни метра. Ние в България се борим от 8 да ги направим 6, за да бъдем в някакви норми. В този смисъл тези 15 квадратни метра, които очевидно не са задължения на държавата, все пак е съотносимо с изисквания и аргументи. Идеите ни са на база на общинските наредби за жилищно настаняване, където има норми – при какви условия, колко можеш да настаниш, къде и т.н.
Въпросът е дискусионен и гледайки с колегите от екипа, примерно наредбата в София, там се казва, че на едночленно семейство квадратите са 25. За двучленно семейство квадратите са поне 30. Затова може би да обсъдим всичко това и примерно да помислим възможно ли е тези 15 квадрата да станат 12 квадратни метра жилищна площ. Що се отнася до това как се дефинира жилищна площ предложението е сборът от площите на помещенията в жилището с основно предназначение за дневни, спални и детски стаи, измерено по съответния ред. Така че аз ви предлагам да обмислим възможността тези 15 квадратни метра да станат 12. Но по-малко от 12 не ми се струва логично.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Госпожо Караянчева, заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имам предложение по чл. 80, ал. 4 от Правилника за работа на Народното събрание, като точка 3 към предложенията на господин Зеленогорски, което е свързано със студентските общежития и общежитията въобще. Господин Тодоров трябва да направи може би редакция.
Предлагам максималният брой регистрирани лица в общежитията от всеки вид, включително и студентски общежития не може да надхвърля броят на леглата по стаи и като цяло в общежитието.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Предложението, което имаме по-надолу е определение, което правим за заличаване на адресна регистрация, както и промени в заглавието.
Имате думата.
ИВАН АСПАРУХОВ: Става въпрос, дали има данни в общината колко легла са в това общежитие?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има стаи с по три легла, има и с по две легла. Въпросът е да не надвишава като цяло в общежитието броят легла.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако в една гарсионера живеят 5 човека - семейство, по изискванията трябва всеки да разполага с 15 квадрата, а на тях не им се падат по тези 15 квадратни метра на човек, означава ли, че не трябва да бъдат регистрирани там? На всеки се получава по 8,8 квадратни метра. Ще изкараме ли някои от тях, докато станат по 15 квадрата на човек?!
СТЕФАН ТОДОРОВ: Предполагам, че всичките предложения, които бяха направени ги възприемате като идея, впоследствие ще ги редактираме.
Предложението на господин Проданов и група народни представители няма да го формулирам като § 2, а ще бъде като поредна точка в § 1, защото по правило в Допълнителните разпоредби имаме § 1 по смисъла на този закон и можем да имаме изброяване до сто точки, както имаме по ЗУТ 83 точки до момента. Така че това е правно-технически и да не ви направи впечатление после, че не е точно така, както сте го приели.
Това допълнение, което направи госпожа Караянчева също, надявам се, го възприемате за ограниченията на броя на регистрираните студенти според леглата. Това също ще го редактираме по съответният начин.
Ще си позволя един коментар, без да ви насочвам, по отношение на 15-те квадратни метра. Не че изхождам от примера, който господин Аталай даде, но по старите норми, които са единствените до сега на законово равнище по закон под 10 квадрата се настаняваше само едно лице. Тоест, ако приемете норма от 9 квадрата минимум мисля, че ще се влезе във всякакви норми, включително и за заварени случаи и за нови такива. Само го казвам като ориентир, пък вече, ако искате – търсете нещо друго.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Аз мисля, че и в зала би могло това нещо в движение да бъде променено.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ще отнеме много време. По-добре е тук да изчистите нещата и в зала нещата да вървят.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: От министерството коментари?
ИВАН АСПАРУХОВ: Настоявахме още в началото да се конкретизира текстът с обичайно живеещи. Добре е да има конкретизация. Оттук нататък са нюанси – дали 15, 14 квадратни метра, дали е европейска практика или затворническа практика, ние не можем да коментираме. Но утре ще искаме комисията, която я избрахме преди малко, като състав, да извърши конкретна работа и да състави протокол. Тя ако няма измерими параметри, няма да може да го направи. Дали е правилно или не, тази конкретизация я приемаме и е основа за нормална проверка.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата, господин Зеленогорски.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Ние няма да го опишем това в закона. Има множество семейства, които не разполагат с необходимата жилищна площ, в която двете деца спят на два етажа. Даже и правенето на мебели е доста сериозно в тази област. Очевидно е, че не може да се сложи щампа. Склонен съм да се постави и 9-10 квадратни метра. Но все пак да има някаква регламентация. Да бъде поне 10.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Тук визираме три типа стаи с основно жилищно предназначение по всички норми. Изключваме кухня, антрета, бани, коридори, тераси, лоджии, балкони. Тоест, най-чистата площ, която да се ползва за жилищни нужди ние я ограничаваме с идеята да не се водят 60 квадрата жилище, но от него реалната жилищна площ в този смисъл е половината. От тези съображения.
Наистина трябва да помислите за не по-малко от 10 квадратни метра.
РЕПЛИКИ: Десет.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Обединяваме се около 10 квадратни метра.
Предлагам да гласуваме предложението първо по чл. 80, ал. 4 то ПРНС на госпожа Караянчева.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложенията на господин Найден Зеленогорски.
Който е съгласен с така направените предложения с корекцията, която ще бъде направена, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на Добромир Проданов и народни представители.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Продължаваме с § 14. В преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения: 1. Досегашният § 1 става § 1а. 2. Параграф 1а се отменя.
Нямаме постъпили предложения.
Има ли коментари?
Имате думата, господин Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Уважаема госпожо председател. На основание чл. 80, ал. 4, т. 2 от нашия правилник правя предложение § 14 да отпадне.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Други предложения, коментари?
СТЕФАН ТОДОРОВ: В случая не може да се направи предложение на каквото и да било основание за отпадане на параграфа, а просто трябва да се гласува „За“ или „Против“.
Едно пояснение. Текстът на досегашния § 1 става § 1а е свързан с въвеждането на нов § 1 – допълнителна разпоредба, каквато в действащия закон няма. Тъй като допълнителна разпоредба винаги е § 1, тоест – тя е винаги преди Преходните и заключителни разпоредби, каквито са изискванията на Закона за нормативните актове, действащият закон има направо Преходни и заключителни разпоредби, които почват от § 1, от § 1а и т.н. Създавайки допълнителна разпоредба тя задължително трябва да бъде § 1 нов, затова казваме, че се създава допълнителна разпоредба с нов § 1. Това води до преномерация на следващия един или два с букви, за да се запази последващата номерация, защото законът има 35 примерно параграфа. Досегашният § 1 става § 1а, а вече § 1а се отменя – това е от законопроекта, който беше подкрепен.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря.
Оттеглям предложението си.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на § 14.
Който е за досегашният § 1 да стане § 1а, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Параграф 1а се отменя.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – няма; „Против“ – 7; „Въздържали се“ – 3.
Не се приема.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ще уточня, че § 1а става § 1б.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Точно така.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Параграф 15. Има предложение в редакционен аспект от народния представител Найден Зеленогорски.
Министерството? Няма възражения.
Премиваме към гласуване.
Който е „За“ предложението, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се предложението.
Преминаваме към § 16. Отново имаме предложение от народния представител Найден Зеленогорски § 16 да отпадне.
Желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Колеги от министерството? Нямате коментар.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с така направеното предложение от народния представител Найден Зеленогорски, моля да гласува „За“.
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Предложението е прието. Параграфът отпада.
Преминаваме към § 17, към който има направени предложения от Добромир Проданов и група народни представители.
Желаете ли да вземете отношение.
Имате думата, госпожо Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: По аналогия на проверките по сигнал и по искане на собственика тук е по същият ред. Разликата е в сроковете, които са подадени в първоначалното предложение от февруари до април да бъдат направени проверките. Нашето предложение е от 1 юли 2014 година до 30 април 2015 година.
Прегледът на ситуацията в населените места показва, че някои кметове са малко по-хитри и са направили регистрациите преди 2015 година във втората половина на 2014 година. Нашето предложение е да влезе и второто полугодие на 2014 година в служебната проверка.
Другото, което сме направили като предложение е едномесечен да бъде срокът за тази служебна проверка от влизане в сила на закона, за да можем да влезем във времето за заличаване на регистрациите преди да излязат списъците за избори. Тук по същият начин трябва да направим корекцията, че се заличават със заповед на кмета. Същата редакция аналогично да бъде включена и тук.
Това са промените, които предлагаме.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата.
Колега Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Госпожо Коцева, аз имам процедурно предложение § 17 да го подложите на гласуване по алинеи.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да чуем, ако е възможно, защо е периодът от 01.07.2014 година, а не е примерно от 2009 година или от 2010 година?
Каква ви е целта, идеята? Идеята беше, че преди тези 6 месеца тези, които са направили всичко възможно да увеличат, да натрупат, изборен туризъм, тях да ги ограничим. Не разбирам юли месец 2014 година. Да върнем още по-назад, ако е това е въпросът. Аз затова ви предлага да направим 2009 година. След местните избори периодът до тези местни избори да ги проверим.
РЕПЛИКА: ОТ 2011 година.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, 2011 година.
Идеята ми е, ако разширяваме още периодът за проверяване те няма да имат физическа възможност да проверяват. Ако наистина тук ще ги проверяваме, да направим периода от едните избори до другите избори. Един аргумент. Вие кажете какъв ви е аргумента да се започне точно от юли месец 2014 година.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
От министерството коментар за срока. Това ще ви затрудни ли проверките?
ИВАН АСПАРУХОВ: Няма, важно е да има измеряемост, за да може да се извършат проверките.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да не слагаме срок тогава, така ли? Но ние трябва да имаме все пак някакъв начален срок.
ИВАН АСПАРУХОВ: Вие сте го сложили в Изборния кодекс – уседналост.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тук не става въпрос за уседналост, а че 6-те месеца, които ги има за тях казвам, че кметът на дадена община е настанил около 3-4 хиляди човека, с което се променя цялостната ситуация. Тези хора смятате, че от 01.07.2014 година ли ги е направил? Така смятате вие, дайте аргументи защо така смятате. Аз смятам, че нещата станаха преди шест месеца.
ИВАН АСПАРУХОВ: На публичния сайт на министерството качихме всички регистрации.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре, това е аргумент вече.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Уточнихме това, което ни интересуваше.
Има постъпило предложение да гласуваме параграфът по алинеи.
Подлагам на гласуване § 17, ал. 1.
Който е „За“ направеното предложение, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – 2; „Въздържали се“ – 4.
Прието е предложението.
Подлагам на гласуване § 17, ал. 2.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – няма.
Прието е предложението.
Преминаваме към ал. 3 на § 17.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Предложението е прието.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Предполагам, че господин Стойчев направи предложение за отделно гласуване с идеята, като изключим сроковете, които по принцип всички подкрепихте, от основният текст на законопроекта първата алинея я няма в гласуваното предложение. Държите ли тя отделно да се подлага на гласуване или не?
РЕПЛИКИ: Не.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Преминаваме към § 18.
Предложение на народния представител Найде Зеленогорски § 18 да отпадне.
Желае ли някой да вземе отношение? Не виждам.
Министерството? Нямате коментар.
Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Преди малко господин Аталай питаше какъв е този срок, защо се различава.
По единият законопроект срокът е едногодишен – 12 месеца назад във времето, което е въпросният § 18. По другият законопроект срокът беше от февруари до април - 2 месеца. Предложението, което току-що гласувахте е някакъв компромисен вариант за 10-месечен период. Предполагам, че господи Зеленогорски с оглед на консенсуса, който и на първо четене беше постигнат, че срокът ще се изясни в комисията при второ четене прави предложение този текст на § 18а да отпадне, защото той реално с нищо не се различава от другите, пак говори за служебната проверка само че в рамките на една година назад. Така че това е смисълът на отпадането.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване на предложението на господин Зеленогорски § 18 да отпадне.
Който е „За“ да отпадне, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към § 19. Има едно постъпило предложение на Добромир Проданов и група народни представители § 19 да отпадне. То беше аргументирано в самото начало.
Друг желаещ да вземе отношение?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Очаквам да ни кажете аргументите, въз основа на които ще гласувате „За“ § 19 да не отпадне.
Ако намерите такива аргументи, с които да ни убедите, че наистина § 19 не трябва да отпадне, ние ще се съгласим.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване предложението на Добромир Проданов § 19 да отпадне.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – няма.
Предложението се приема.
Последен § 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Благодаря ви!
С това приключваме.


(Заседанието завърши в 18.00 часа.)




Стенограф:
К. Петрова


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:


(брой знаци 148 057) /Найден Зеленогорски/